БАГРИТЕ НА ЕСЕНТА в стихове и цвят
Автори на стиховете са учениците от 4 „в“ клас, ОУ „Любен Каравелов“, гр. Бургас Публикувани са стихотворения от български автори, изображенията са създадени с програмата Paint, използвани са фотоси от Интернет. Ноември, 2011 г.
Есен Чудна есен пак дойде с четка и бои в ръце. И нашари тя земята с цветовете на дъгата.
Автор: Никол Калчева
Рисунка : Никол Калчева
Есен Красивата плодотворна есен пак дойде и обагри гората с пъстри цветове. Ябълки и круши има навред, за да, може децата да ядат занапред.
Есен Гората е пълна с пъстри цветове, в които има много плодове. Есента е прекрасна, но ...понякога е и опасна!
Автор на стиховете:
Емилия Тасева Рисунка: Емилия Тасева
ЕСЕН Есен, златна есен, като нежна песен! Падат жълтите листа и покриват твърдата земя. Щъркели крилати на ята летят и към юг поемат, за да се спасят. Автор на стиховете и рисунката: Женя Дерменджиева
Рисунка: Филип Радев Есен Хиляди птици на дълги редици се приготвят за топлия юг. Всеки разбра, че есента е стъпила тук. Замлъкна птичата песен. Узряха плодовете, заваляха дъждовете, задухаха ветровете. Слънцето зад облака се скри. Остави есента да рисува с цветни бои. Автор: Филип Радев
Есен Спря птичата песен. Внезапно беше дошла златна есен. Постели пъстри килими, узряха ароматни маслини. Небето рони често студени сълзици. Духат ветрове и прогонват останалите птици. Те си търсят топли места да се скрият от студената слана.
Автор на стиховете и рисунката: Васил Бояджиев
Есен Идва пъстроцветна есен. Децата тръгват с песен. Птичките и те са вън, Чува се страхотен звън.
Автор: Яна Кадиева
Рисунки: Яна Кадиева
Есен Есента настъпва вече, Шаро сложи шарено елече. Брули вятърът листата и засипа той земята. По пъстрото килимче чудно Шаро стъпва мудно, мудно! Срещна той по път Писана, гледа я засмяна.
Автор: Бояна Георгиева Рисунка: Бояна Георгиева и Женя Радева
Есента настъпи Настъпи златна есен, замлъкна птичата песен. Листата на дърветата танцуваха, като балерини, облечени в цветни пелерини. Есента нарисува картини и постели пъстроцветни килими. ААввттоорр::ССууззааннннее ННееддяяллккоовваа
Рисунка: Мирослв Добрев и Павлин Жеков
Ах, колко е хубаво! Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: -Дай жълто на мене! а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! ...
Валери Петров
Къде са? Къде са птичките, които пяха? На юг те отлетяха. А зелената трева? Май вече пожълтя. А безгрижните игрикой от тях ни лиши? А, досещам се сега, Май дошла е есента. С жълтата си пелерина тя навсякъде премина. А от дядовото лозе ще берем сочно грозде.
Автор: Иван Петров
Есен Глъхнат вред полята, хълмове, горички. Няма ги да пеят веселите птички. Към предели южни някъде далече зад морето бяло отлетяха вече. Капят и листата от унили клони, златошита есен златни сълзи рони.
Трайко Симеонов
Рисунка: Димитър Костадинов
Есен Лятото си отиде. Дойде есента. Постила килими от шарени листа. Пойните птици се подредиха на редици. Те бързат, за да изпреварят студените сълзици. Автор: Женя Радева
Рисунка: Женя Радева и Бояна Георгиева
Есенна поемка Минах през Враца, където птица не каца.
От шарените килими и узрелите малини разбрах, че есента е дошла. Една врана очакваше храна. Мина баба Костадина. Носеше храна. Носеше „лионка“ за двамина. Враната надуши това и ето - имаше вече храна. Баба Костадина остана без „лионка“. Но нали беше есен, подкара на гладен корем с песен.
Автор: Радослав Коларов