Bg manifesto web by European Schoolnet

МАНИФЕСТ НА е-УМЕНИЯТА Специален увод от: Дон Тапскот, Автор на Уикиномика

Със сътрудничеството на водещи фигури от правителствата, образованието, политиката, научноизследователската дейност и индустрията

МАНИФЕСТ НА е-УМЕНИЯТА Специален увод от: Дон Тапскот, Автор на Уикиномика

ПРЕДГОВОР Въпреки текущите икономически и финансови сътресения, преходът към основана на знанието и движена от иновациите дигитална икономика се усилва все повече. Способнoстта на европейските предприятия да се конкурират и да бъдат иновативни става все по-зависима от стратегическото и ефективното използване на новите информационни и комуникационни технологии. Тази нова индустриална революция води до допълнителни дивиденти за висококвалифицираните кадри и служителите с ИКТ умения, докато работниците с ниски или неадекватни умения се оказват в по-неизгодна позиция. Тъй като в световен план се появяват нови пазари и все по-сериозна конкуренция, индустрията търси все повече таланти и ресурси навсякъде където са достъпни; електронните умения са от решаващо значение за конкурентоспособността на Европа като регион. Кризата разкри сериозни слабости в нашата икономика и пазар на труда. Във време, в коeто нивата на безработица надвишават 10% все още не ‘произвеждаме’ достатъчно специалисти с електронни умения. В илюстрация на това, броят на завършилите ИКТ специалности нараства постоянно до 2005 година, но оттогава намалява като процентът на жените студенти остава отчайващо нисък. Бизнес лидерите предупреждават, че може да се изправим пред сериозни пропуски в конкурентоспособността и иновациите, което ще попречи на растежа в дългосрочен план. Ние не се нуждаем само от ИКТ специалисти, но и от лидери, мениджъри и предприемачи с електронни умения във всички професии и сектори. Европа продължава да е в добра позиция за справяне с предстоящите предизвикателства. Европейската комисия предложи дългосрочна стратегия за електронни умения и програма в областта на цифровите технологии, с помощта на които да оползотворим по-успешно потенциала на ИКТ. Постигнат е добър напредък, но това не е достатъчно: трябва да ускорим и увеличим нашите усилия. Поради безработицата, достигнала рекордни нива, и мрачните икономически перспективи, Европейската комисия ще излезе с нови предложения за нова индустриална политика, насърчаваща растежа през 2012. Този манифест обхваща много важни идеи от ключови лидери в правителството, образованието, политиката, научноизследователската дейност и индустрията. Той отразява основните компоненти на ситуацията с електронните умения в Европа и дава много полезни съвети за това какво трябва да се направи. Дълбоко съм им благодарен за това, че са споделили своята мъдрост, опит и енергия за постигането на една обща визия и план за действие. Този манифест е призив за действие от всички нас.

Антонио Таяни

Заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за промишлеността и предприемачеството ПРЕДГОВОР

УВОД Дигитални способности за Европа От Дон Тапскот Европа е на кръстопът. Предизвикателствата на държавен дълг, младежка безработица, икономически проблеми, социални вълнения, липса на иновации, институционална парализа и други проблеми са свързани. Не само в Европа, но и по целия свят индустриалната икономика и много от нейните институции започват да отслабват. Виждаме индустрии в криза, безпомощни правителства, западащи медии (като вестници) затруднени финансови услуги, страдащи транспортни системи и институции за глобално сътрудничество и решаване на проблеми. Ние трябва да преосмислим и възстановим много от организациите и институциите, които са ни служили добре в продължение на десетилетия, но сега са достигнали предела на жизнения си цикъл. Едновременно с това, очертанията на новите предприятия и индустрии, както и на новата цивилизация стават все по-ясни. В момента обществото разполага с най-мощната платформа за обединяване на хората, уменията и знанията, необходими за осигуряване на растеж, социално развитие и устойчив и справедлив свят. В резултат от дигиталната революция, старите индустриални модели са преобърнати с главата надолу, а новите изобилстват. Интернет се развива бързо и се превръща в още по-мощно средство за комуникации и важен двигател за иновации и създаване на богатства. Той значително намалява разходите за сътрудничество и по този начин позволява дълбоки промени в начина, по който ръководим способността на обществото за иновации, производство на стоки, услуги и богатства и дори създаване на обществени стойности. С усилването на темпа на промените се усилват и техните последици. Дигиталната революция държи на обещанието за трансформиране на икономиките и обществото с цел постигане на просперитет, социално развитие и стабилност. Предприятията и общностите работят заедно по нов начин и споделят тревогите, усилията и предизвикателствата. Хората навсякъде си сътрудничат както никога преди това за подобряване на институциите и поддържане на планетата, здравето и съществуването ни. Разработени са блестящи инициативи (от образованието и науката до новите подходи за гражданска ангажираност и демокрация), съдържащи нов набор от принципи за 21 век – сътрудничество, откритост, споделяне, независимост и цялост.

Манифест на е-уменията

Но, налице е и сериозен проблем. В цяла Европа нараства несъответствието между дигиталните способности, които се търсят и уменията, ноу-хау и способностите на работната сила. Според Манифеста на е-Уменията, въпреки средните нива на младежка безработица (22%), работодателите често споделят, че не могат да запълнят свободните позиции, които изискват научни и технически умения. Този недостиг ще става все по-остър. Скорошно проучване на Лондонското училище по икономика (LSE) показва, че има сериозен дефицит на умения сред младите европейци, въпреки широко разпространения възглед, че са „дигитални туземци”. Освен това, от LSE твърдят, че, през последните години, напредъкът на придобиване на електронни умения сред поколението е в застой. Методичният доклад на Livingstone-Hope (публикуван във Великобритания) също отразява тази гледна точка, потвърждавайки, че образователните програми нито разбират, нито отговарят на индустриалните потребности. Например, училищата предоставят базови умения като работа с Word, а не по-задълбочени, важни и нужни знания за по-широкия набор от технологични инструменти, компютърни науки и програмиране. Последните данни на Евростат (публикувани през 2009) сочат, че за 27 страни членки на ЕС, само 14.3 души на 1000 (на възраст между 20-29) изучават предмети в областта на науката и технологиите на ниво висше образование. Налице е парадокс: Младите хора са особено запалени ИТ потребители; 16-24 годишните използват интернет между 5 и 7 пъти на седмица. Въпреки това, по-малко от 30% от момчетата и 15% от момичетата планират по-нататъшно изучаване на ИТ предмети на ниво висше образование. Слабият интерес към научните и техническите специалности започва съвсем рано (в края на основното образование и началото на средното) и повлиява по-нататъшната ориентация на младите хора към избор на университетска специалност, а по-късно и нивото на електронни умения на работната сила. В цялата образователна система трябва да бъдат направени промени и поставени амбициозни цели, които да отговорят на нуждите на европейската младеж. Те трябва да повлияят на схващанията на младите хора за научните и техническите дисциплини, да ги мотивират за академични постижения в тази област и да ги подготвят по-добре за бъдещия им професионален живот.

Несъответствието в дигиталните умения е епичен проблем Това е проблем с епични пропорции, тъй като технологичните способности, умения и грамотност са от съществено значение за всички индустрии. Старите индустриални модели на иновация, производство,

УВОД

разпространение и почти всяка друга стопанска дейност са преобърнати с главата надолу от глобализацията и дигиталната революция. Както съм писал в продължение на много години, компаниите, които се променят чрез технологии са по-иновативни, защото мрежовите им модели на талант са по-успешни. Те имат по-добри връзки с клиентите, тъй като социалните медии сближават клиентите в рамките на една бизнес мрежа. Интернет, мобилността, появата на т.нар. „големи данни” и следващото поколение за анализ на данни дават възможност на компаниите да усилват производителността си и да получават конкурентно предимство. Крайният резултат е, че европейските компании, правителства и други институции изостават, тъй като работната сила не разполага с необходимите дигитални познания и компетенции. Има и друг проблем – младежката безработица в Европа, достигаща до 22%. Този процент нараства постоянно за последните 10 години. В Гърция и Испания безработицата сред младото поколение достига до 50%. Мнозина обвиняват технологиите, но в действителност, не те са причината. Последната технологична вълна беше на автоматизацията – с основна цел да намали разходите и числеността на персонала. Сега когато дигиталната революция е узряла, технологиите способстват не само за автоматизацията на човешките способности, но и за увеличаването им. Компютрите са се превърнали в основните инструменти за комуникация и споделяне на информация, знания и възможности. Те вече не са ключово средство за автоматизация. Освен това, на световния пазар те са инструменти за изграждане на конкурентни фирми и икономики, а следователно и на нови работни места. В действителност, новите форми на сътрудничество могат да направят някои работни места излишни или да доведат компаниите до трансформации и намаляване на персонала. В положителен аспект, информационните технологии могат да помогнат за засилването на новоизлюпените предприятия като усилят техните иновационни способности – новите малки предприятия създават надеждни работни места. През 2007, изследване на Kauffman Foundation в САЩ открива, че създаването на работни места идва основно от новите фирми (т.е. предприемачеството): осем от дванадесет милиона работни места са създадени от стартиращи фирми на по-малко от пет години. Правителствените лидери се заблуждават в мнението си, че най-големите и успешни компании са източник на работни места. По-скоро, интернет прави възможна една нова ера на предприемачество и бизнес проекти. Малките компании могат да имат много от способностите на големите компании без основните пасиви – бюрокрация, стари култури, системи и остарели начини на работа, които могат да възпрепятстват иновацията. Отворените иновации, където талантът не трябва задължително да бъде в корпоративните граници, са от полза за всички организации, като

Манифест на е-уменията

най-големите бенефициенти могат да бъдат малките компании. Тъй като все повече малки фирми използват интернет за нови ресурси, те могат да получават безпрецедентен достъп до световните пазари, обикновено достъпни само за най-големите корпорации. ИКТ индустрията винаги е била движена от предприемачески инициативи. Все повече други индустрии приемат този модел. Ето защо, предприемаческите и иновационните умения са важен елемент от бъдещите електронни умения. „Развитието на уменията и работната сила е валутата на европейското икономическо бъдеще” заявява Ян Мюлфайт от Microsoft, съпредседател на Европейската асоциация за електронни умения. Предприемачеството създава работни места. Сътрудничеството и мрежовите бизнес модели дават възможност на конкурентното предприемачество. Това важи както за ИКТ индустрията, така и за икономиката като цяло. Ако искаме да решим проблема със структурната безработица, Европа се нуждае от правителствени политики, които създават условия това да се случи. Един предприемач в Индия или Китай има същата възможност да се възползва от глобалните доставки, международния опит и достъпа до клиентите чрез използване на различни нови платформи. Въпреки това, работните места непропорционално се създават на места, където културата, институциите и кадрите благоприятстват въвеждането на нови иновации на пазара. За Европа е от съществено значение да остане в челните редици на най-ценните електронни умения в световната конкуренция и да създаде работна сила (включително предприемачи и мениджъри) с отличен технологичен ноу-хау, която носи културата на дигиталната революция като част от своето ДНК. За да дадат възможност на предприемачеството и растежа на работни места, правителствата трябва да инвестират в образованието и да създават висококвалифицирани кадри с електронни умения. Те трябва да избягват протекционизма и да гарантират, че световните пазари са достъпни за предприемачите. Правителствата могат да насърчават научноизследователските дейности и дейностите за развитие чрез данъчни и други стимули за да улеснят достъпа на новите компании до рисков капитал и маркетингова подкрепа. Лидерите във всяка държава трябва да провеждат дигитални обсъждания, за да ангажират гражданите с мисли за това как да насърчат предприемачеството. Ако Европа иска да създаде и запази работни места в развиващия се глобален пазар, правителствата трябва да спрат да разчитат на традиционните големи компании и да станат първенци в предприемачеството. Те трябва да направят това в училищата, медиите и на всяко друго място. Всяка страна се нуждае от кампания за „работни места чрез електронно предприемачество”, стартирана от мултистейкхолдерни партньорства и насочена към изграждането на електронни умения и способности за подкрепа на създаването и растежа на новите фирми.

УВОД

Днес в Европа повече от 300 милиона европейци са маргинализирани по отношение на дигиталната икономика. Придобиването на електронни умения може да увеличи предлагането на квалифицирани работници, да повиши възможностите за заетост и да даде на Европа тласък в производителността. Служителите трябва да продължат да развиват своите умения, за да запазят своята конкурентоспособност в предизвикателния пазар на 21 век. Нивата на заплащане за специалистите с електронни квалификации са много по-високи, отколкото тези за работниците с по-ниски квалификации. Трябва да бъдат въведени управленски стратегии и техники, за да се гарантира използването на електронните умения в пълна степен. Това ще доведе до увеличаване на европейската производителност и възстановяване и подобряване на ефективните ИТ иновации. Има няколко важни нива, където се изисква ноу-хау: • Всички служители се нуждаят от компетенции и знания за владеене на инструментите на нашето време, тъй като те все по-често са от решаващо значение за успешното изпълнение на всяка работна функция. • Ръководните кадри и изпълнителните директори също трябва да разполагат с електронни компетенции. Това е предпоставка за разбирането как новите медии могат да доведат организацията до успех. В сравнение с другите части на света, европейските ръководни кадри по-бавно усвояват личната полза от компютрите. Вместо това, те трябва да бъдат лидери и да дават пример за корпоративна култура чрез собственото си поведение. Ръководното обучение и електронното ръководство са от ключово значение. • Нуждаем се от повече опит по отношение на професионалните технологии - програмистите, анализаторите, системните инженери и архитекти са необходими на предприятията и правителствата за създаване и ръководене на ИКТ среди. • Самият ИКТ сектор изисква нов тип кадри –специалисти, които могат да се конкурират на глобалния пазар. Европа има нужда от работна ръка на световно ниво – техници в областта на най-актуалните технологии, изобретатели и технолози. Като се има предвид огромният растеж на иновационни центрове от Силиконовата долина до Бангалор, Пекин и Сеул, това трябва да се случи бързо. • Проблемът с недостига на ИКТ умения е само върха на STEM айсберга. С други думи, Европа трябва да подобри възможностите си в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката като цяло.

Манифест на е-уменията

С всичко това целим да кажем, че не само технологичното обучение е важно или, че „уменията” са от най-голямо значение; по-скоро е нужен един по-балансиран научно хуманитарен подход към образованието. Либералното образование все още играе своята роля. До вчера можеше да завършим университет и да сме осигурени доживот – само трябваше да сме ‘в крак’ с развитието на избраната от нас професия. Днес, след като завършим университет сме осигурени за, да кажем, петнайсет минути. Ако започнем технологичен курс от първата година на следване, половината от придобитите ни знания биха остарели до четвъртата. Разбира се, че е нужна основа на знанията; не можем да търсим помощ от Google за всяка дейност и разговор. Но това, което е по-ценно днес е способността да се учи доживот, да се разсъждава, изследва, намира информация, анализира, синтезира, контекстуализира и дава критическа оценка; да се прилагат научни изследвания за решаване на различни проблеми; да се работи в екип и да се общува. Тези качества са от изключителна важност за студентите и работодателите в конкурентната среда на глобалната икономика. Пазарите на труда сега са глобални и като се вземат предвид мрежовите бизнес модели, работниците се конкурират в реално време. Работниците и мениджърите трябва да се учат, адаптират и работят както никога до сега. Ето защо, когато този Манифест използва понятието ‘електронни умения’ се имат предвид не просто ограничените възможности за използване на отделни дигитални инструменти, а едно по-дълбоко познание и способност да се учи през целия живот за всички подходящи области на дигиталната революция - нейните технологии, приложения, ползи и възможности за трансформация.

Какво трябва да се направи в крайна сметка? За да подсили потенциала на дигитална революция и да не изостава от световната конкуренция, Европа трябва да трансформира уменията, познанията и възможностите на работната си сила. Работейки заедно, структурите на индустрията, образованието и правителството разполагат със силата да осигурят дългосрочни действия и успех, който ще доведе до растеж на работните места, конкурентността и продуктивността. Европейците имат нужда от умения, с които да се влеят в потока от иновационни възможности, предоставен от дигиталните предприятия. Това се отнася за всички сектори на икономиката. В днешната интернет ера трябва да въоръжим всички работещи (а не само младите) с нужните дигитални умения. Ученето е през целия живот. Всички граждани трябва да могат лесно да се възползват от възможностите за ИКТ обучение и Европейската седмица на е-Уменията

УВОД

играе важна роля за това. Тя е фокусирана върху целите, поставени от съобщението на Европейската Комисия от 2007 за електронните умения през 21ви век. То призовава към включване на електронните умения в учебния план за начално и средно образование. Имаме нужда от усилване на преподаването на науки – особено физика и математика. Младите хора трябва да разберат, че електронните умения им дават пошироки възможности за кариерно развитие. Границите между академичните среди и индустрията ще продължат да се размиват, което е добре. Това ще улесни доближаването на изискванията на индустрията до резултатите от изследванията. Така изкарваме на пазара професионалисти с нужните електронни умения, което на свой ред ще доведе до по-високи бизнес стойности. В същото време, Европа трябва да обърне внимание и на подобряването на съществуващите кадри. Електронните умения са отлично допълнение към арсенала на всеки опитен професионалист. Изследване на IDC показва, че през 2015, 90% от всички професии ще изискват поне основни електронни умения. Пълният потенциал на електронното правителство ще се реализира само когато всички европейци са включени към интернет и притежават електронни умения. Нуждаем се от дигитална грамотност за групите в риск от изолация. Дори след пенсия, възрастните европейци могат да се възползват от електронните умения в своето всекидневие по здравни, финансови и лични въпроси. Има спешна нужда да се обърне внимание на тревожната тенденция за намаляване на жените в сферата на ИКТ. Това затруднява икономическия растеж и всички страни трябва да вземат мерки за да компенсират половото неравновесие. По-слабото представителство на женския пол в ИКТ образованието и професиите води до огромен недостиг на кадри в ИКТ компаниите и икономиките. За да се справим с предизвикателствата пред електронните умения в Европа трябва съществено да подобрим практиките за възползване от огромните предприемачески и бизнес възможности. Имаме нужда да съчетаем технологията с други бизнес компетенции. Според института за иновационни стойности в много компании, ИТ отделите функционират слабо и мениджмънта не желае да финансира иновациите. Фактите сочат, че водещи компании са тези, които най-добре прилагат иновации там където бизнесът и ИКТ имат допирни точки. Повишаването на европейските стандарти за електронни компетенции и сертифициране ще повиши имиджа на ИКТ професионализма и ще направи придобиването на по-напреднали електронни умения попривлекателно. Това укрепва ролята на европейските университети

Манифест на е-уменията

в подготовката на ИКТ кадри и електронно компетентни ръководни кадри в Европа. Уменията за успех в ИКТ ще трябва да се развият и съчетаят в нови насоки на растеж. В този Манифест, заинтересованите страни и поддръжниците на Европейската стратегия за електронни умения са готови да допринесат за създаването на европейски партньорства за иновации в образованието. Иновациите в ИКТ образованието и развитието на електронни умения са от първостепенно значение.

Дон Тапскот е автор на множество бестселъри, сред които най-новия „Макроуикономика” (в съавторство с Антъни Д Уилямс). В момента ръководи изследване на новите модели за управление и решаване на глобални проблеми.

УВОД

Манифест на е-уменията

СЪДЪРЖАНИЕ Предговор

Увод: Дигитални способности за Европа

Съдържание

Общ преглед: Цялостната картина: Подновен стремеж към високи постижения и иновация

Глава 1: Иновативното образование: бъдещата работна сила на Европа

Глава 2: Откриване и развитие на таланта

Глава 3: Към стойностно ориентирано ИТ функциониране

Глава 4: Oтключване на пълния потенциал на жените в Европа

Глава 5: Визия за бъдещето

Биографии на сътрудниците

Библиографска справка

104

СЪДЪРЖАНИЕ

ОБЩ ПРЕГЛЕД : Цялостната картина: подновен стремеж към високи постижения и иновация От Д-р Бруно Ланвин Цялата идея за Европа като “реална утопия“ в момента е изправена пред първия си реален тест. Въпреки че е неоспоримо глобална, настоящата криза се проявява под различни форми в различните части нa света. За пръв път в модерната история сме свидетели на криза, възникнала във време, когато основната икономика на производство не е основната икономика на потребление. Това е и първият път в съвременната история когато международните конкурентни предимства се състоят от фактори, които нямат почти нищо общо с природните дадености, географските особености и ‘трайните технологични предимства’.

Актуално усещане за неотложност В такава бързо развиваща се среда, Европа е притисната от необходимостта да идентифицира основите на бъдещия си просперитет. През последното десетилетие, тя е направила множество стратегически избори в това отношение: да изгради една конкурентоспособна и приобщаваща икономика; да е в челните редици на опазването на околната среда; да е първенец в иновациите и т.н. Настоящата криза прави тези избори по-скъпи и едновременно с това по-стойностни. Ако нещо се е изменило в Европа по отношение на въпроса за електронните умения, то това е усещането за неотложност, което те носят: равнището на безработица в Европа продължава да расте, докато в САЩ и други части от света то е преминало пика си (вижте диаграмата по-долу). Равнище на безработицата в ЕС-27, EA-17, САЩ & Япония, сезонно изгладени данни, януари 2000 – януари 2012 EA-17

% 10

EC-27

САЩ

8 6

Япония

4 ‘00

’01

‘02

’03

‘04

’05

Източник: Eurostat 2012

Манифест на е-уменията

‘06

’07

‘08

’09

‘10

’11

‘12

календарна година

И въпреки това, истинската неотложност се дължи на високите нива на безработица сред европейската младеж (от 15 до 24 години). През януари 2012, обобщените данни (вижте диаграмата по-долу) посочват ниво на безработица от 22.4% сред младежите в ЕС-27 и 21.6 % в еврозоната. През януари 2011 стойностите са били съответно 21.1 % и 20.6 % с най-ниски нива на безработица в Германия (7.8 %), Австрия (8.9 %) и Холандия (9.0 %), а най-високи – в Словакия (36.0 %), Гърция (48.1 % през ноември), и Испания (49.9 %). Подобни данни посочват ниво на безработица от 8.3 % в САЩ и 4.6 % в Япония. Равнище на безработица сред младежта, ЕС-27 и EA-17, сезонно изгладени данни, януари 2000 - януари 2012 EA-27

% 22

EC-17

20 18 16 14 ‘00

’01

‘02

’03

‘04

’05

‘06

’07

‘08

’09

‘10

’11

‘12

календарна година

Източник: Евростат 2012

Това ново усещане за неотложност е съчетано с нарастващото мнение, че новите производствени техники, новите потребителски модели и новото поведение предлагат плодородни почви за „възстановяване на работната заетост” в Европа без да компрометират нейната амбиция за лидерство в сферата на производството, иновациите и приобщаването. Именно тук, информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и електронните умения се явяват основен елемент на бъдещите анализи и политики за устойчиво възстановяване на Европа и създаване на работни места.

Нови възможности През последните няколко години се наблюдава значително нарастване на интернет потреблението – от 12 милиарда имейла на ден на 247 милиарда, от 400 000 текстови съобщения на 4.5 милиарда и от средните 2.7 часа на седмица онлайн престой на поразяващите 18 часа: в такъв свят, индивидуалните, социалните, професионалните и ръководните умения трябва да бъдат преразгледани и коригирани.

ОБЩ ПРЕГЛЕД: ЦЯЛОСТНАТА КАРТИНА

Новостите в областта на информацията и мрежите (включително изчисленията в облак, голямото количество данни, социалните медии, мобилният интернет и конвергенцията) създават необходимост от нови умения и огромни възможности за тези, които ги овладеят първи. Данните за настоящите и очакваните нива на търсене и предлагане на електронни умения са представени по-нататък в това издание. Те показват един постоянен дефицит в Европа като цяло: парадоксът от високите нива на безработица, съчетани със значителното количество незаети работни места в сферата на електронните умения, остава един от най-поразителните в европейския пазар на труда. Настъпили са времена когато изборът на най-добрата стратегия за справяне с проблема за електронните умения е толкова важен, колкото инструментите и процесите за справяне с него. Тъй като световната конкурентоспособност все повече се ръководи от познанието и иновациите, е ясно, че Европа има нужда да развие своите силни страни (като например ИКТ сектора и икономиката на знанието) за да си осигури устойчиви сравнителни предимства на международната сцена. Въпреки това, адаптирането на качеството и структурата на работната сила към предизвикателствата и възможностите в резултат от появата на глобалната икономика на знанието, си остава необходимост, която ако бъде пренебрегната, може да застраши успеха на другите усилия за оформяне на бъдещето на Европа като глобална сила и модел за „конкурентоспособност и приобщаване”. Това, именно, е предизвикателството пред електронните умения. Не по-малко.

Липсващото звено Налице е широко съгласие между заинтересованите страни (стейкхолдерите), че електронните умения са от съществена важност за увеличаване на конкурентоспособността, продуктивността и иновациите, както и професионализма и пригодността за заетост на европейската работна сила. Необходимо е да се гарантира, че познанията, уменията, компетенциите и изобретателността на мениджърите, ИТ специалистите и потребителите отговарят на найвисоките стандарти и, че се актуализират постоянно в процеса на ефективно учене през целия живот. Европа се нуждае от хора с електронни умения, които да подсигуряват инфраструктура и да я използват. Общество, разполагащо с такива умения е предшественик на едно общество на знанието. Поради липсата на достатъчни електронни умения сред населението на

Манифест на е-уменията

Европа, няма да може да има пълна възвращаемост на инвестициите, направени и запланувани в сферата на инфраструктурата (например широколентов достъп). От индустриална гледна точка, е ясно, че ако значителният недостиг на ИТ служители продължи, това ще застраши сериозно успеха на европейската икономика. Недостигът оказва влияние върху развитието на високо технологичната индустрия и забавя скоростта на иновациите, което на свой ред повлиява на заетостта и производителността в съответната сфера. Следователно, дефицитът на ИТ специалисти отслабва способността на Европа да се конкурира в световен мащаб. Такъв недостиг също представлява заплаха за постигането на единен дигитален пазар.

Електронните умения са ключът към европейската конкурентоспособност, растеж и работни места През септември 2007, след обширни консултации и дискусии със заинтересованите страни и държавите членки на ЕС в контекста на европейския форум за електронни умения, Европейската комисия прие съобщение относно „Електронните умения за 21-ви век: насърчаване на конкурентоспособността, растежа и заетостта”, което включва дългорочна стратегия за електронните умения в Европа. Тази стратегия беше приветствана от страните членки в заключенията на съвета по конкурентоспособност от ноември 2007. Заинтересованите страни, също така, приветстваха дългосрочната програма за електронни умения. ИКТ индустрията създаде Ръководен съвет на промишлеността по електронни умения, който да допринесе за изпълнението на стратегията. Проучване в тази област посочва, че националните политики за ИТ акцентират предимно върху развитието на основни ИТ умения. Развитието на по-напреднали ИТ умения често се смята за част от професионалното образование. Резултатите от проучването показват, че девет страни имат политики, насочени към развиването на електронни бизнес умения. Двадесет и шест страни имат политики за електронни умения, предназначени за обикновените потребители, докато единадесет държави (Дания, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Малта, Испания, Португалия, Румъния, Великобритания и Турция) имат политики насочени към развитието на електронни умения сред специалистите. Проучването идентифицира общо четиридесет и пет инициативи, специално насочени към развитието на специализирани ИТ умения. Наблюдава се добър прогрес по отношение на изпълнението на европейската стратегия за електронни умения. Беше разработена Европейска рамка за електронни компетенции и бе стартиран европейски кариерен

ОБЩ ПРЕГЛЕД: ЦЯЛОСТНАТА КАРТИНА

портал за електронни умения, както и още няколко мултистейкхолдерни партньорства. Много нови дейности са стартирали оттогава. Те включват действия, свързани с търсенето и предлагането (включително прогнозиране) за по-добро предвиждане на промените; по-нататъшно развитие на Европейската рамка за електронни компетенции; насърчаване на съответните финансови и фискални стимули. В този дух, паневропейската Седмица на е-Уменията беше ключова кампания за повишаване на осведомеността за електронните умения, споделяне на опит, подкрепа на съвместните дейности и мобилизиране на заинтересованите страни. Тъй като Европа все още се опитва да намери изход от кризата, идеите от 2007 придобиват нови измерения: безработицата в сферата на ИТ е много под общото равнище на безработица за всички времена. Това означава, че стимулирането на растежа на ИТ сектора (и електронните умения) си струва да бъде разглеждано като инструмент за антициклична политика за споменатото по-рано „възстановяване на работната заетост”.

Новите измерения в световната надпревара за таланти Основната тенденция влияеща върху търсенето на електронните умения са глобалните доставки (global sourcing). Данните за търговския баланс показват, че Европа внася предимно ИТ стоки и изнася предимно ИТ услуги, като в същото време изнася по-скъпи ИТ продукти и услуги и внася по-евтини такива. Следователно е ясно, че Европа се нуждае от висококвалифицирани специалисти в областта на електронните умения, които да допринесат за иновации, особено в сферата на услугите. През последното десетилетие, Европа не може да се похвали с голям успех в привличането на чуждестранни таланти. Аутсорсингът (износът на производство) и офшорингът не са идеалните бъдещи решения за справяне с недостига на електронни умения в Европа. Ако бъдат използвани прекалено често, такива методи могат да застрашат качеството на иновативните продукти и услуги. Освен това, са налице ясни признаци, че страните, които за момента компенсират недостига на ИТ специалисти в Европа например Китай и Индия – скоро също се бъдат изправени пред сериозен недостиг на електронни умения. Освен осигуряване на достатъчни електронни умения в Европа, трябва да се намерят начини и за осъвременяване тези, с които работната сила разполага в момента. Днес, „глобализацията на пазара за електронни умения” се усложнява и от повишената мобилност на висококвалифицираните служители. Световните информационни мрежи, телеприсъствието и виртуалните

Манифест на е-уменията

екипи, работещи в различни географски райони и часови зони, създават нов вид работна среда, в която привличането на правилните кадри е от все по-голяма стратегическа значимост. „Надпреварата за повишаване на равнището на уменията и подобряване на академичните постижения е в своя разгар: разходите за висше образование и за научни изследвания нарастват рязко в целия свят, особено в развиващите се страни.”

Време е за конкретни действия Ако погледнем „пирамидата за умения” на INSEAD eLab ясно ще видим, че Европа трябва да отговори на предизвикателства във всяко едно от нейните три нива (1) грамотност и базови умения, включващи електронни умения, математика и точни науки; (2) професионални умения необходими за пазара на труда и придобити както във формалното образование, така и на работното място; (3) таланти на глобалната икономика на знанието (GKE) - умения, критични за иновацията (те не са толкова конкретни, но за сметка на това включват ръководни екипи и предвиждане на промените). Въпреки че Европа се справя много по-добре от своите конкуренти в сферата на основните и професионалните умения, тя не държи първенството в нито едно от трите нива (вижте по-долу).

Нив о

Таланти на глобалната икономика на знанието: Третото ниво (най-горното) включва по-фините –но не толкова количествено определимиумения, необходими за ръководене и управление на мултикултурни екипи, работа във виртуални екипи и справяне с, предвиждане и направляване на Таланти на промените. Тези умения са от решаващо значение за иновацията и за глобалната икономика справянето с новите предизвикателства и проблеми.

Нив о1

Нив о2

на знанието

Професионални умения: Второто ниво (средното) се отнася до познанията и уменията, които трябва да бъдат придобити за квалификация в определени професии. Много от тези умения могат Професионални да бъдат получени в рамките на формалното образование (например инженерни и юридически факултети и университети). умения Обаче, голяма част от тях се придобиват „на работното място”.

Грамотност и основни умения (математика, наука, ИТ грамотност)

Грамотност и основни умения: Първото (основното) ниво от пирамидата за електронни умения се отнася до базовите умения и познания, от които човек се нуждае за да функционира в модерното общество. Те включват не само традиционните прояви на грамотност (например писане, четене и основни математически умения), но все по-често и ИТ грамотност.

Източник: Ланвин, Б. и Фонстад, Н. (2009), “Кого го е грижа? Кой ще се осмели? Осигуряване на умения за иновативна и устойчива Европа” INSEAD eLab, март 2009.

През 2009, INSEAD оцени основните умения в Европа с 5 (B), професионалните умения с 5- (B-), а талантите на глобална икономика на знанието с 4 (C). Ситуацията не се е изменила значително от тогава.

ОБЩ ПРЕГЛЕД: ЦЯЛОСТНАТА КАРТИНА

Но ние не виждаме причина Европа да изостава: Финландия, Дания и Швеция, например, имат най-високите глобални индекси. И докато „уменията, придобити на работното място” са важна част от решението на този проблем, то ключът е в образователните системи. Европейските образователни системи (от начално до висше образование), се нуждаят от систематични промени, за да интегрират по-успешно дигиталната грамотност в учебния план. Подобни промени изискват тясно сътрудничество между образованието и бизнеса, осъзнаване на нуждата от фундаментални реформи и значително повече инвестиции. Европа инвестира във висшето образование много по-малко отколкото САЩ и Япония. Скорошно проучване на екипа за икономическо разузнаване (EIU) определя САЩ, Сингапур, Великобритания, Ирландия и Южна Корея като най-успешни в развитието на необходимите ИТ кадри. От EIU предполагат, че ключът към успеха на тези страни се крие в енергично нарастващия прием в университетски специалности в областта на науката и инженерството. Също така, тези страни разполагат с университети и технологични институти на световно ниво, които предоставят на технолозите не само технически, но и бизнес и ръководни умения.

Към програма в областта на цифровите технологии за Европа През 2012 Европейската комисия официално прие програмата на заместник-председател Нели Крус в областта на цифровите технологии за Европа и очерта седем приоритетни области за действие: изграждане на единен дигитален пазар, по-голяма оперативна съвместимост, увеличаване на интернет надеждността и сигурността, много по-бърз интернет достъп, повече инвестиции в научноизследователската дейност, подобряване на дигиталната грамотност и приобщаването, прилагане на ИКТ за справяне с предизвикателствата, пред които нашето общество е изправено (като климатични промени и застаряващо население). Примери за ползите от това включват по-лесно фактуриране и заплащане по електронен път, побързо внедряване на телемедицината и енергийно ефективно осветление. Европейската комисия ще: • Насърчи електронното управление и ИКТ професионализма, за да повиши броя на квалифицираните кадри в Европа, както и компетенциите и мобилността на ИКТ специалистите в цяла Европа.

Манифест на е-уменията

• Подкрепи разработването на онлайн инструменти за определяне и разпознаване на компетенциите на ИКТ специалистите и потребителите, съобразно Европейската рамка за електронни компетенции и системата Европас (EUROPASS). • Насърчи по-голямото участие на жените в ИКТ работната сила. • Направи дигиталната грамотност приоритет за Европейския социален фонд (2014-2020). • Предложи показатели за дигиталните компетенции и медийната грамотност в рамките на ЕС. За постигане на тези цели се очаква държавите членки да: • Реализират дългосрочните политики за електронни умения и дигитална грамотност. • Включат електронното обучение в политиките за модернизация на образованието и обучението, включително учебните планове, професионалното развитие на учителите и преподавателите и оценката на резултатите от обучението. Относително лесно е да се види как типологията описана по-горе (пирамидата за умения) може да се свърже почти директно с всяка една от тези точки за действие. Предизвикателство ще е това да се направи последователно в европейските институции и националните правителства.

Нека бъдем иновативни, за да успеем и успешни, за да постигнем иновация През последните няколко години, различни заинтересовани страни (в сферата на индустрията) предоставят препоръки за незабавни действия. Ето някои от тях: Властите на европейско и на национално ниво трябва да стартират кампании за повишаване на осведомеността, чрез публични/частни партньорства, които да подчертаят кариерните възможности достъпни за изучаващите математика, точни науки и технологии. Подобни кампании трябва да изтъкнат и недостига на електронни умения, пред който ЕС е изправен в момента – както и последиците от увеличаващата се пропаст между търсенето и предлагането.

ОБЩ ПРЕГЛЕД: ЦЯЛОСТНАТА КАРТИНА

Всички начални училища и гимназии трябва да разполагат с високоскоростен интернет до 2015 и всички ученици трябва да бъдат обучени как да ползват интернет по един отговорен и сигурен начин. Трябва да се увеличат извънкласните дейности като дни на отворените врати в различни компании, посещения на лаборатории и изследователи. Възможностите за стаж, предоставящи на студентите „практически знания” трябва да бъдат достъпни в два ключови момента: когато тийнейджърите решават какво да учат след завършване на средното си образование и в началото на университетските години, когато студентите се ориентират професионално. В средносрочен план следва да се вземе предвид: • За да се установи конкретният недостиг на умения, трябва да се извърши цялостен статистически анализ на ИТ уменията. Трябва да бъдат поръчани евробарометри относно очакванията на работодателите за необходимите електронни умения през следващите три до пет години. • Учителите трябва да бъдат стимулирани да актуализират собствените си ИТ умения и да модернизират своите методи на преподаване, така че да включват дигитално преподаване/учене. Биха могли да се въведат сертификати за учители, които да свидетелстват за електронните им умения. • Европейската комисия трябва да подготви и спонсорира междуучилищни състезания в Европа по математика и точни науки, за да награди отличниците. Освен това, е ясно, че предизвикателството, пред което са изправени електронните умения е както количествено, така и качествено. Европа се нуждае от висококвалифицирани специалисти, които да отговарят на изискванията и нуждите на работодателите. Традиционният модел „първо учи, после работи” става все по-малко уместен на фона на нарастващата пазарна несигурност. Работодателите и преподавателите трябва да си сътрудничат тясно, за да предоставят една по-гъвкава рамка за придобиване на умения (например да научим повече за това как именно да се учим). Стратегията на ЕС за електронни умения не може просто да бъде една краткосрочна идея. Налице е очевиден проблем по отношение на търсенето и предлагането на електронни умения, който ще се изостря все повече. Търсенето на традиционни умения в сферата на технологичната инфраструктура и умения, необходими за единна работна сила основана на знанието ще нарасне.

Манифест на е-уменията

Необходимостта от глобална иновация (global innovation imperative), пред която Европа е изправена, надминава всички тези препоръки. Електронните умения са съществен компонент от иновационната екосистема; с други думи, за да остане водещ претендент в световната надпревара за иновации, Европа трябва да се снабди с високи постижения в сферата на електронните умения. За да бъде иновативна, Европа трябва да е успешна. Едновременно с това, Европа трябва да подобри своята система за образование и обучение, за да създаде и привлече повече кадри, изследователи и висококвалифицирани специалисти и мениджъри. За да бъде успешна, Европа трябва да бъде иновативна в основното и висшето образование, както и в ученето през целия живот.

Няма време за губене Като регион, Европа трябва да проявява въображение и да подкрепя политиките по отношение недостига на електронни умения (това е един структурен, а не цикличен проблем). Настоящата криза някак си е замъглила дискусиите по темата, тъй като по-ниските нива на търсене са довели до подвеждащи показатели за това, че дефицитът на електронни умения е започнал да намалява. Това, обаче, до голяма степен е само една илюзия: ако европейските правителства, индустриални предприятия и академични среди не реагират бързо, този недостиг ще се усети с пълна сила веднага щом Европа започне да се възстановява от кризата. Тези европейски икономики, които не се възползват от кризата, за да подобрят своята способност за обучение на повече служители и ръководни кадри с електронни умения, ще се окажат маргинализирани в надпреварата за основаната на знанието и иновациите конкурентоспособност на световния пазар. Търсене на умения на пазара

Цялостно търсене и предлагане на умения

Предлагане на умения на пазара Сценарий 2: Подобряване на учебните програми за електронни компетенции

Предлагане на умения на пазара Сценарий 1:

Недостиг на умения

Без предприети действия

Време

Преди кризата

Криза

След кризата

Източник: Ланвин, Б. и Фонстад, Н. (2010), “Укрепване на електронните за иновация в Европа”, INSEAD eLab, 2010.

ОБЩ ПРЕГЛЕД: ЦЯЛОСТНАТА КАРТИНА

Изправена пред непосредственото предизвикателство от младежката безработица в Европа, необходимостта от действие придобива ново значение. Видели сме само началото на дигиталната революция: нейното бъдеще трябва да бъде овладяно за общите цели на Европа (сред които конкурентоспособност, устойчив и иновативен растеж) като едновременно с това да продължи да отговаря на текущите нужди и очаквания на европейските граждани. Ключова предпоставка за това сложно начинание е да се даде възможност на гражданите да придобият електронни умения.

Манифест на е-уменията

Глава 1: Иновативното образование: бъдещата работна сила на Европа От публикуването на първото издание на Манифеста на е-Уменията през 2010, въпреки че икономическата криза е оказала значително влияние върху нивата на работна заетост (особено сред младите хора), едно нещо почти не се е променило: несъответствието между уменията, които образователните институции предоставят и това, от което работодателите се нуждаят. Както вече беше споменато в първото издание на Манифеста, налице е парадокс: “Младите хора са особено запалени ИТ потребители; 16-24 годишните използват интернет между 5 и 7 пъти на седмица. Въпреки това, по-малко от 30% от момчетата и 15% от момичетата планират понататъшно изучаване на ИТ предмети на ниво висше образование.” Слабият интерес към научните и техническите специалности започва съвсем рано (в края на основното образование и началото на средното) и повлиява по-нататъшната ориентация на младите хора към избор на университетска специалност, а по-късно и нивото на електронни умения на работната сила. В цялата образователна система трябва да бъдат направени промени и поставени амбициозни цели, които да отговорят на нуждите на европейската младеж. Те трябва да повлияят на схващанията на младите хора за научните и техническите дисциплини, да ги мотивират за академични постижения в тази област и да ги подготвят по-добре за бъдещия им професионален живот.

Недостиг на умения сред студентите Европейската политика има похвални цели за предоставяне на умения на младите хора, които ще са им необходими в професионален план. Стремежът е към достигане на “ниво на работна заетост 75% до 2020 г. за жените и мъжете от Европа на възраст между 20 и 64 години.” Инициативата „Нови умения за нови работни места” стартира през ноември 2012 и има конкретните цели да: • Насърчи по-добро прогнозиране на уменията, необходими за в бъдеще • Постине по-добро съответствие между уменията и нуждите на пазара на труда • Преодолее пропастта между образованието и заетостта

ГЛАВА 1: ИНОВАТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Като се има предвид, че младежите, които ще бъдат на 20 години през 2020 са в гимназия днес, това предполага, че образователната система вече трябва да е започнала да оборудва децата и младите хора с дигиталните компетенции и електронни умения, които ще са им необходими за пазара на труда през 2020. С тази цел, европейската препоръка относно ключовите компетентности за учене през целия живот, публикувана през 2006, посочва като приоритетни две области на технологична компетентност: „основните компетенции в сферата на науката и технологиите (включително теоретично познание и употреба на технологични инструменти), както и “дигиталните компетенции” за използване на ИТ инструменти за работа, удоволствие и общуване. Данните на Евростат за индекса на ключовите показатели от програмата за цифрови технологии (Digital Agenda Scoreboard) показват обезпокояващи нива на компетентност сред младите хора в използването на дигитални инструменти: Все още има постоянна група от младежи, които не използват интернет редовно, особено тези с по-ниско формално образование – средно 13%, като броят им достига до 50% в страни като Румъния. Само 25% от младите европейци определят себе си като носители на “отлични” основни интернет умения, под които се имат предвид дейности като: използване на търсачка за намиране на информация; изпращане на имейл с прикачени файлове; публикуване на съобщения в чат-стаи, дискусионни групи или форуми; използване на интернет за провеждане на телефонни разговори; използване на мрежи за обмен на файлове (филми, музика и т.н.) и създаване на уебстраница. Като се вземе предвид, че тези „отлични” нива на умения не включват най-основните професионални ИТ умения (като например социални мрежи, ИТ поддръжка, мрежово или елементарно програмиране), това крие потенциални опасности за сегашното поколение, което ще се сблъска с огромен брой работни места, изискващи електронни умения когато попадне на пазара на труда. Според Европейския монитор на свободните работни места компютърните професии са сред топ професионалите възможности за висококвалифицираните младежи.

Политика за основни ИКТ компетенции Въпреки видимия недостиг на компетенции сред студентите и учениците, в сравнение с очакванията, основните ИКТ умения са широко насърчавани в образователната система от политическа гледна точка.

Манифест на е-уменията

Обикновено към тях се подхожда цялостно в различните образователни нива: от учителските и ученическите компетенции, електронната безопасност, ИКТ за приобщаване на хората със специални потребности до цифровото делене. Подобни политики засягат осигуряването на инфраструктура, предоставяйки на училищата необходими технологии като интерактивни дъски, лаптопи (в някои случаи), както и потрадиционни компютърни лаборатории (стационарни или мобилни). Дигиталното съдържание също е приоритет в повечето европейски страни, от онлайн общностите за учители и ученици до подсигуряването на електронни учебници и ресурсни база данни. Докладът на Insight за държавите членки на ЕС (ЕУМ, 2011) посочва много подходящи политики и практики от националните министерства на образованието, които насърчават развитието на основни ИКТ компетенции и признанието на дигиталната грамотност като ключов елемент от модерните схващания за грамотност. Съществува голямо разнообразие от методи за прилагане на дигиталните компетенции и грамотност на национално ниво (от ИКТ като самостоятелна дисциплина, основно насочена към потребителските умения в областта на ИКТ, до интегрирането на ИКТ във всеки учебен предмет). Някои държави (например Германия) и региони прибягват към употребата на трети страни за утвърждаване на ИКТ компетенциите (например Европейския сертификат за компютърни умения - ECDL). За момента, мнозинството не са определили цифровото разделение като основна цел, а училищата се различават в начина им на приложение на правителствените политики. Това до голяма степен, обяснява значителното несъответствие между целите на политиките и последващите наблюдения върху нивата на уменията сред учениците и студентите. Ето защо, е налице необходимостта да бъдат продължавани настоящите политики, за да се постави акцент върху основните ИКТ подходи и да се гарантира, че ИКТ методите и инструментите достигат до правилните части от образователната система. Освен това, трябва да бъде обърнато допълнително внимание на въпроса за цифровото разделение, за да се гарантира, че всички ученици, независимо от произхода им, придобиват добро ниво на основни ИКТ компетенции. Основна пречка остава въпроса за компетенциите на учителите: няма единен европейски стандарт за ИКТ компетенциите на учителите, а световните стандарти не винаги могат да се приложат в европейския контекст. Поради тази причина, министерствата на образованието изследват нуждата от изготвянето на техен стандарт, съобразен с Европейската рамка за електронни умения. Мултистейкхолдерни инициативи като Future Classroom Lab, които позволяват на учителите да експериментират с иновативните педагогически методи, са ключови за придобиването на дигитални умения.

ГЛАВА 1: ИНОВАТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Достатъчно амбициозни ли са поставените цели? Настоящите цели, изложени в Европейската рамка за ключови компетенции, макар и полезни като отправна точка за основната дигитална грамотност на всички граждани, не засягат специалните компетенции, необходими за овладяване на електронните умения в професионален план. Те, по-скоро, играят ролята на набор от базови умения, необходими за най-различни дейности, но не подготвят желаещите да се занимават с по-напреднали ИТ обучения или компютърни науки в академичен план. Този проблем е присъщ на страните членки от ЕС. Според доклада на Livingstone-Hope: “Индустриите страдат от образователни системи, които не разбират техните нужди. Това се подсилва от учебната програма, която се фокусира върху ИКТ за офис умения, вместо по-сериозните умения в областта на компютърните науки и програмирането, от които се нуждаят високотехнологичните индустрии за видеоигри и визуални ефекти. Същевременно, младите хора и техните учители имат нужда от поголяма осведоменост за кариерните възможности в тази сфера и квалификациите, които могат да ги отведат там. Предмети като наука, технология, инженерство и математика (т. нар STEM предмети) са ключът към успеха.” Докладът препоръчва компютърните науки да бъдат разглеждани като дисциплина със същата степен на важност като другите предмети (например физика и математика), изучавани от единадесет годишна възраст като част от общообразователната програма в средните училища. В резултат от този призив за действие, правителството на Великобритания е предприело стъпки за заменяне на традиционните ИКТ уроци (базирани на дигиталния подход за компетенции) с компютърни науки, насочени към програмиране, уеб дизайн и разработване на приложения за мобилни устройства.

От математика и физика до програмиране Голямо предизвикателство за преминаването от основни ИТ компетенции към електронни умения са постиженията в математиката и физиката. Добрите математически умения (особено познанията по алгебра и алгоритми) са от съществена важност за развитието на по-нататъшни компютърни и програмни умения. Изследване на образователния център на Microsoft посочва, че математиката е един от

Манифест на е-уменията

предметите, в преподаването на който почти не се използват иновативни методи. По подобен начин, познанията по физика са от значение за мрежовите и компютърните приложения. Относително ниските нива на успеваемост и заинтересованост в тези области сред европейските студенти възпрепятстват придобиването на по-напреднали електронни умения. Изследване на Eurydice по тези въпроси посочва липсата на политики на национално ниво в много европейски държави за подкрепа на хората с по-ниски постижения. Страните с по-високи показатели в сферата на точните науки и математиката по програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA) имат системи на място, подсигуряващи достатъчна подкрепа на учениците, които имат затруднения и помощ за увеличаване на постиженията им. В допълнение към това, Eurydice посочва, че ролята на ИКТ в математиката често бива пренебрегвана: “Употребата на ИКТ в математиката се препоръчва за почти всички страни. За съжаление, въпреки възможността за достъп до тях, компютрите рядко биват използвани в час по математика. Това противоречие илюстрира неуспешния опит за свързване на математиката с технологиите, които учениците използват всеки ден.” И накрая, математиката и физиката не се славят с широка разпространеност и интерес сред момичетата. Примерите и моделите, използвани в тези предмети обикновено допадат много повече на момчетата, отколкото на момичетата. Това често обезсърчава момичетата да се насочат към математиката и физиката в горен курс, което от своя страна изиграва ролята на пречка за изучаване на компютърни науки на ниво висше образование и избор на кариера в тази сфера на по-късен етап. Eurydice открива, че основна причина за това е липсата на фокус върху разнообразието в класната стая при обучението на учителите: “Справянето с разнообразието (например преподаване на разнообразни групи студенти/ученици, отчитане на различните интереси на момичетата и момчетата) и избягването на половите стереотипи при общуване със студентите/учениците са сред най-слабо засегнатите компетенции в тези програми.” Тези притеснения очертават нуждата да се подобри качеството на преподаване на математика и физика, като се приложат по-иновативни подходи, базирани на модерните технологии и се обърне по-голямо внимание на въпросите за половото равенство.

ГЛАВА 1: ИНОВАТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Компютърните науки като учебна дисциплина Има съвсем малко актуални данни за ролята на компютърните науки като дисциплина от учебната програма в Европа. За момента, един от докладите на Insight засяга тази тема само там, където тя е свързана с ИКТ в образователните политики. От този доклад става ясно, че компютърните науки, ако изобщо присъстват в учебния план, почти винаги са избираеми. Изключение прави Швейцария, където компютърните науки са задължителен предмет от 2008 година насам и техническите познания в областта на ИКТ се смятат за важна част от средното образование. Друг интересен пример е Австрия, където ИКТ в професионален план, напредналите електронни умения и „практическите компютърни науки” са ясно посочени в националните цели. Информатиката е самостоятелен предмет от началото на горен курс. Придобитите компетенции в допълнение към основните технически умения са сертифицирани чрез трети страни като ECDL, Cisco, Microsoft, SAP, Novell и Oracle. Това става чрез специалните училища от “Клъстера за електронно обучение” (eLearning Cluster). В Кипър също се изучават компютърни науки в горен курс. В първата година от гимназиалното образование те са задължителни. В следващите два класа учениците могат да изберат модули по компютърни науки, приложения и мрежи (спонсорирани от Cisco Networking Academy). В специализираните технически училища се предлага тригодишен избираем план за компютърно инженерство, който покрива всички области от компютърните науки. Редица други страни имат сходни технически възможности, достъпни в професионалните гимназии. За съжаление, броят на учениците в тези избираеми курсове често е незначителен, а участието на момичета е съвсем малко. Ясно е, че изучаването на компютърни науки – от алгоритми до програмиране и мрежи – предлага по-полезна подготовка за понататъшна ориентация към технически предмети на ниво висше образование (академично или професионално). Има няколко примера за подходи на по-ниско ниво, които да интегрират компютърните науки и технологии в училищата: Масачузетския институт за технологии (MIT) е разработил “Scratch”, програмен език за деца. Училищата в ЕС го използват от начален курс

Манифест на е-уменията

нагоре. Scratch общностите са особено силни във Великобритания и Португалия. В Холандия съвместната дейност на SURFNET и Kennisnet въвежда различни ИТ инструменти в училище от 2004 насам (например състезание за създаване на игра). Друг интересен подход е въвеждането на доброволна база в професионалните гимназии, където сертифицирането от IC3, ECDL и Microsoft може да се използва, за да се натрупват кредити, необходими за завършване на училище. Изследването за иновативни методи в преподаването и ученето, спонсорирано от програмата на Microsoft за партньори в обучението разглежда наложителността от подготовка на младите хора за 21 век, цел, която според мнозина изисква основни промени в образователните възможности и интегриране на технологии в преподаването и ученето. Изследването се фокусира върху учебните практики, тясно свързани с образователните резултати на 21 век. Резултатите показват, че поголямата част от младежите все още са в традиционната роля на информационни потребители, а не новатори и производители. И докато използването на ИКТ в преподаването става все по-често, използването на ИКТ от учениците в процеса им на обучение все още е изключение в много от училищата. Също така е настъпило времето да се премине към по-праволинеен подход за учене и преподаване на компютърните науки. Образователните системи в Европейския съюз трябва да разгледат нуждата от лансиране на компютърните науки и включване на много по-напреднали ИКТ умения в учебния план. Няма нужда да се чака достигане до горен курс, за да се представят компютърните науки – съществуват някои съвсем простички методи, които могат да бъдат използвани още в най-ранна училищна възраст.

Моделите за подражание разубеждават младите хора от насочване към ИТ Докато учениците растат, моделите за подражание (например учители, родители, кариерни консултанти и медийни лица) са от решаващо значение за насърчаването им в избора на професия. Ученичките, в частност, много повече разчитат на подкрепата на по-възрастните модели за подражание при взимане на решение за бъдещата им кариера и следователно, типа специалност, към която се насочват на ниво висше образование.

ГЛАВА 1: ИНОВАТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Графиката по-долу сравнява възгледите на момичетата, ИТ служителите в Cisco, и родителите и учителите. Какво включват ИТ професиите 100 %

50 %

разработване на софтуер

срещи с клиенти

помагане на други хора

подобряване на света

Процент на ИТ професиите, които включват всяка от дейностите според Cisco Момичета, които мислят, че повечето ИТ професии включват всяка от дейностите Родители/Учители, които мислят, че повечето ИТ професии включват всяка от дейностите Източник: БЯЛ ДОКЛАД. Жените и ИКТ: Защо момичетата все още не проявяват интерес към обучение и кариерно развитие в сферата на ИКТ науките? ЕУМ, 2009

Ясно се вижда, че схващането на родителите и учителите за ИТ професиите е особено нереалистично: по-малко от 35% от тях смятат, че ИТ професиите оказват позитивен ефект върху света като цяло, а мнозинството вярват, че ИТ служителите не прекарват много време в срещи с други хора, например клиенти. По този начин, родителите и учителите предават тази нереалистична информация на младежите, които могат да базират своите бъдещи кариерни решения на нея. Ето защо, ако искаме да увеличим броя на младите хора с насоченост в тази сфера, има критична необходимост от подобряване на информацията за ИТ кариерите, която достига до родителите и учителите.

Преодоляване на пропастта между образованието и заетостта Друго ключово предизвикателство пред електронните умения е да се преодолее пропастта между образованието и заетостта. Реформите в началното и средното образование често са ръководени от нуждата на обществото да предостави на децата знания, които ще им помогнат да изиграят своята роля на образовани граждани по-късно. В много държави се гледа с недоверие на необходимостта от отчитане на нуждите на индустрията при развитието на бъдещите професионални умения сред младежите. Това се дължи на схващането, че образователната

Манифест на е-уменията

система трябва да бъде нещо повече от проводник за бъдещи работни места. Безспорно е, че младите хора трябва да придобиват знания заради самите знания и да изучават различни предмети, които повишават не само качеството на живот, но и възможностите за трудова заетост. Диаграмата по-долу илюстрира идеята за образователната система като проводник, която индустрията смята за ключова в справянето с несъответствието в областта на уменията. Обзор на Livingstone-Hope на уменията необходими в индустриите за видеоигри и визуални ефекти: Цели, канал за таланти и изследователска дейност

Цели

Осигуряване на постоянен поток на квалифицирани кадри от образованието към индустрията

Осигуряване на достъп до висококачествени обучения за повишаване на уменията на работната сила

Обучаващи организации

Целеви канал

Училища

Колежи Университети

Индустрия

Източник: Обзор на Livingstone-Hope на уменията, необходими в индустриите за видеоигри и визуални ефекти, 2011

Въпреки това, везните, като че ли, са се наклонили малко повече в тази посока – младите хора страдат основно от въздействието на икономическата криза – и следователно трябва да се обърне повече внимание на уменията за работа. Държавите, засегнати най-малко от кризата – Холандия, Германия и Австрия – имат най-силен акцент върху връзката между мерките, осигуряващи пригодност за заетост на младото поколение (чиракуване) и участието на работодателите в образователния процес. Това се потвърждава и в последните изследвания на д-р Антъни Ман от работната група за образование и работодатели във Великобритания (Education and Employers Taskforce), който отбелязва, че “според анализ на ОИСР, тези страни с образователни системи, които предлагат комбинация между традиционно обучение в класната стая и достъп до работни места, свързани с професионалната ориентация (като например германската система на чиракуване) обикновено изпитват много пониски нива на безработица сред младото поколение”.

ГЛАВА 1: ИНОВАТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Според неговия доклад: “Данните от Великобритания показват статистически значима положителна корелация между броя контакти с работодатели (трудов опит или кариерни дни) на младите хора в училище (на възраст между 14 и 19) и тяхната увереност (на възраст между 19 и 24) по пътя към крайните им цели в кариерен аспект.” ИТ и другите индустриални играчи трябва да работят в тясно сътрудничество с академичните среди, за да се уверят, че контактите с работодатели и кариерните съвети, които младите хора получават са чести и реалистични. Ключови инициативни като Седмицата на е-Уменията и InGenious се опитват да се справят с това несъответствие по един систематичен начин. Инициативата на ЕК Седмица на е-Уменията събира на едно място всички заинтересовани страни, за да повиши осведомеността за кариерите в областта на ИТ и другите образователни възможности, достъпни за младите хора, работниците и МСП. Тази дейност създава ефект, който надминава сбора от отделните й части – и трябва да бъде поддържана в дългосрочен план, за да има възможно най-добро въздействие. 50% финансирана от изследователската програма на ЕК – 7РП и 50% от индустриалния сектор, InGenious е съвместна инициатива на ЕУМ и европейската кръгла маса на индустриалците (ERI), която има за цел да засили интереса на младите европейци към образованието и кариерите в областта на науката и технологиите като стратегия за справяне с бъдещия недостиг на умения. Всички дейности, предприети от inGenious следят за това съвместните инициативи на образованието и индустрията да подобряват имиджа на STEM кариерите сред младите хора и да ги насърчават да се замислят за широките възможности, които те могат да им предоставят за в бъдеще.”

Препоръки: В заключение, макар че до момента е постигнато много, все още има дълъг път, който трябва да бъде извървян. Следните въпроси трябва да бъдат разглеждани като приоритетни: • Трябва да се подобри практическото приложение на дигиталните компетенции в цялата образователна система. За да се уверим, че учениците и училищата могат да се възползват напълно от инвестициите в ИКТ инфраструктурата, трябва да се подобри нивото на компетентност на учителите в тази сфера, чрез учителски акредитации, съобразени с Европейската рамка за електронни компетенции.

Манифест на е-уменията

• Трябва да се уверим, че електронните умения (от дигитални компетенции до компютърни науки) се насърчават в началното и средното образование. Заедно с основните дигитални компетенции в училищата трябва да се лансира и изучаването на компютърни науки, което ще доведе до необходимост от по-напреднали електронни умения. • Трябва да се подобри преподаването на науки, в частност на математиката и физиката, чрез увеличаване на акцента върху половото равенство, предоставяне на подкрепа на учениците, които изпитват затруднения, както и прилагане на повече иновативни методи. • Трябва да се даде достъп на работодателите до процеса на взимане на бъдещи кариерни решения с цел справяне с недостига на информираност за това, което те действително предлагат. Трябва да се обърнем за съдействие към самите ученици и основните им модели за подражание (родители и учители). • Трябва да се увеличи броят на мултистейкхолдерните партньорства, които събират на едно място представители от индустрията и академичните среди, за да могат те съвместно да се справят с предизвикателствата пред кариерното развитие и придобиването на умения в компютърните науки. • За да се гарантира дългосрочно действие, което може да доведе до необходимите промени в образователната система, електронните умения и мерките в тяхна подкрепа трябва да продължават да бъдат считани за приоритетни.

ГЛАВА 1: ИНОВАТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Глава 2: Откриване и развитие на таланта Уменията са дефицитни в световен мащаб. Техният недостиг ще става все по-голям с времето. Има два основни проблема, които играят важна роля за това: Много европейци са маргинализирани по отношение на дигиталната икономика – ако успеем да ги мотивираме да придобият електронни умения, това би могло да увеличи броя на квалифицираните служители. Със смело планиране, Европа може да излезе напред и да се справи с дефицита. Тези хора включват: жени, възрастни хора, хора с увреждания и дигитално изключените лица (digitally excluded). Не се използва пълният потенциал на квалифицираните служители. Заплатите на служителите с електронни умения са високи и спецификата на бизнеса често изисква допълнителни обучения за успешно интегриране на новите кадри. Трябва да бъдат въведени управленски стратегии и техники, за да се гарантира използването на електронните умения в пълна степен. Това ще доведе до увеличаване на европейската производителност и подобряване на ефективните ИТ иновации.

Достигане до дигитално изключеното население Фокусиране на мерките върху дигитално изключеното население ще помогне да се справим с недостига – програмите за традиционно изключените групи имат доказано въздействие върху способността на тези хора за намиране на нова работа. Подобни групи все още са доста често срещани в Европа и в някои случаи дори са щастливи, че са свободни от тежестите на модерния живот, които носят технологиите според тях. Такъв един мироглед, обаче, изиграва ролята на бариера за участието във все по-дигитализираното общество. Дигиталните умения благоприятстват за социално-икономическото развитие и възможностите за образование. Решителни действия са необходими за справяне с проблема на дигитално изключеното население, а също така и за подобряване на уменията на по-широкия кръг от населението, който макар и „включен”, не се чувства достатъчно уверен и опитен за да използва технологиите в своя полза (в професионален и в личен план).

Манифест на е-уменията

Според Едит Херцог, ЧЕП: “Липсата на жени в областта на науката и изследователката дейност е добре известен факт от дълго време. Броят на лицата, даващи гласност на притесненията си по въпроса и настояващи да бъдат предприети незабавни мерки нараства с всяка минута. Колкото и да е належащ този проблем, има друг, поконкретен, който често остава пренебрегнат - липсата на жени в ИТ сферата получава съвсем малко или никакво внимание. Европейската литература и изследователска дейност в тази област е доста ограничена. Ако половината от 500 милионното европейско население не са включени и не могат да се възползват от ИТ, то скоро ще бъдем изправени пред един полов и възрастов дисбаланс, както и социална несправедливост в голям мащаб. Ние, като политически отговорни лица трябва да предприемем всякакви мерки за справяне с това.” Стереотипът за ИТ като запазена територия за мъжете, в частност младите мъже, е предизвикателство за ИТ индустрията. Той води до дисбаланс не само в индустрията, но и в по-широката икономика и дори обществото. Всеки човек има възможности за развитие в този сектор ако разполага с необходимите електронни умения. Също така, пред особено предизвикателство са изправени малките и средни ИТ предприятия, където няма достатъчно разнообразие на ръководните кадри.

Добри намерения Би ли могъл този въпрос да е на мотивация, а не на изолация? Има някои значителни несъответствия между това, което служителите в тази сфера описват и това, което моделите за подражание – особено родителите и учителите- смятат. Те погрешно визират ИТ служителите като самотници, пишещи дълги програмни кодове в слабо осветени офиси, без възможности за автономност и креативност. Те предават това негативно схващане на младежите и другите хора, които имат помалък достъп до истински ИТ служители. Политически отговорните лица и частният сектор трябва да работят съвместно за да се справят с този проблем. “Това би могло да е добра пресечна точка за работа върху политиките за включване на другите поколения и възрастови групи, но в този конкретен случай, вместо електронни умения, всичко което ни е необходимо са положителна нагласа и ентусиазъм спрямо технологиите и сектора,” заявява Едит Херцог, ЧЕП. Проучванията също така показват, че липсата на позитивни модели за подражание (в медиите и в културата като цяло) разубеждава момичетата

ГЛАВА 2: ОТКРИВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТАЛАНТА

от сериозна насоченост към ИТ кариерите. Програмистите и ИТ експертите във филмите и по телевизията – независимо дали става въпрос за фантастика или не – рядко са разнообразни. Това само подхранва идеята, че ИТ предлага “работа за момчета” и жените и другите социално изключени групи нямат място в тази индустрия. По въпроса за възрастните граждани, Едит Херцог споменава “дигиталните имигранти”; тези хора, които не са родени и израснали в дигиталния свят. Тя изтъква: “Интернет обикновено се счита за нещо мистично от възрастните и пенсионерите, още известни като дигитални имигранти. Трябва да продължим да разработваме програми, които да им помогнат да разберат, че това е инструмент за придобиване и обмен на информация, не кой знае колко по-различен от телевизията или радиото. Основната разлика е, че е по-бърз и има много по-богата информационна база от всичко до този момент в историята. Той притежава възможности за всяка възрастова група: от тривиални неща като четене на новини, търсене на рецепти или запазване на билети за театъра, до поддържане на контакт с близките хора, обмен на снимки или организиране на семейна почивка само в рамките на няколко минути. Ежедневни дейности като поставяне на документи в папки и намиране на документи, включително здравни досиета, получаване на ИКТ здравеопазване или спешна помощ може да намали чувството на уязвимост и да го превърне в дългосрочна независимост.” Нормално е по-възрастните хора да имат съпротиви срещу ИТ инструментите, тъй като те са твърдо убедени, че до момента са се справяли и успели в живота и без тях. Истината е, че по-възрастното поколение може да се възползва от електронните умения – независимо дали в професионален или в личен план. Тъй като работната сила в Европа застарява бързо, електронните умения могат да предоставят отлично допълнение към профила на опитните служители, повишавайки значението на другите им умения в един променящ се пазар на труда. Към другите изключени групи и общности може да се подходи с модели за неформално обучение. Телецентровете за ИТ са чудесна възможност в цяла Европа за дигитална грамотност и образование сред целевите групи в неравностойно положение. Те предлагат основни дигитални умения, активно гражданство, социално приобщаване и –поради нарастващата икономическа рецесия – фокус върху пригодността за заетост.

Манифест на е-уменията

Телецентровете са безплатни, свободни и повсеместно разпространени – те предоставят неформални обучения и мрежови възможности, които привличат дигитално изключените европейци. Достигането до тази група чрез дигиталните технологии предлага значителен принос за приобщаването им обратно към обществото. Пригодността за заетост е важен конструкт. Основните умения на пазара на труда все по-често включват електронни умения. Ако продължим да пренебрегваме това нарастващият недостиг на дигитални умения ще бележи обществото завинаги. Телецентровете обикновено са разположени в обществените библиотеки, училищата и читалищата и често са ръководени от доброволни или обществени организации. Те са обществено достъпни и предоставят на хората достъп до компютри, интернет и други дигитални технологии, които им позволяват да събират информация; да създават, да учат и да общуват с другите. В момента има повече от 100 000 телецентъра в Европа. Необходимо е, обаче, националните инициативи в Европа да бъдат синхронизирани. Telecentre-Europe бе създаден, именно, за да координира националните инициативи – държавите, които са успели да координират усилията си са по-успешни в овладяването на ресурси от правителствата си. Telecentre-Europe участва в обмена на информация между страните, като по този начин позволява на Европа да отговори на развиващите се ИТ нужди.

Производителността е от значение Изследване на Лондонското училище по икономика за по-доброто усвояване на електронни умения посочва редица предизвикателства. Квалифицираните в областта на ИТ служители струват скъпо, а поради специфичните особености на много компании те трябва да бъдат допълнително обучени след наемане на работа. Също така, може да се окаже трудно интегрирането им в йерархиите на компаниите, което води до организационни проблеми. Днес, обаче, нито един бизнес не може да съществува без електронни умения - те са абсолютно задължителни за осигуряване на ефективни операции. Индикаторите показват, че компаниите в Европа не могат да овладеят електронните умения за постигане на производителност. Доказателствата често са косвени: например, заплатите на служителите с електронни умения не са толкова високи, колкото се очаква, на фона

ГЛАВА 2: ОТКРИВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТАЛАНТА

на широко разпространените твърдения, че има недостиг на подобни служители на пазара на труда. Директните доказателства сочат, че американските фирми в Европа са по-успешни в постигането на ръст на производителността, отколкото местните компании – независимо от това дали набират персонал на местно ниво или от чужбина. Това предполага, че разликата се дължи на организационните и управленските практики и умения. Налице е и ясна разлика между европейските компании. Големите корпорации напълно осъзнават необходимостта от електронни умения на новите служители, докато при МСП не е съвсем така, независимо че има силни доказателства за ефективната употреба на ИТ, от която МСП могат да извлекат много. Едновременно с това, държавният сектор също търси електронни умения. Въпреки това, съществува общо съгласие, че наличието на кадри с електронни умения в Европа не е достатъчно за да отговори на социално-икономическите цели на ЕС – все повече бизнес лидери, правителства и анализатори предупреждават за този проблем. Между 41% и 56% от фирмите във всички сектори докладват, че редовно наемат ИТ специалисти и загатват, че много от тези позиции са “трудни за запълване”. Емпиричните данни от ОИСР и европейския форум за електронни умения подкрепят тези възгледи. Два са начините, по които можем да се справим с този дефицит: да се подобри професионалното обучение (да се подкрепи работната сила в резултат от имиграция или аутсорсинг) и да се подобри усвояването на обучения или обучаемия персонал. На кратко, основният акцент на Европа трябва да е върху разрастването на потока от специалисти – много още трябва да бъде направено, за да бъде овладян.

От класната стая до работното място Технологичните иновации оформят бъдещето на пазара на труда. Налице е новоформирано несъответствие между хората, които имат достъп, умения и възможности да бъдат успешни на пазара на труда и хората, които не разполагат с такива. В множество професии наборът от дигитални умения е от решаващо значение за европейската готовност за работа и успеха в кариерата.

Манифест на е-уменията

Ако погледнем от къде произлиза търсенето, ще видим важната роля, която технологиите играят за МСП (гръбнакът на икономиката). В световното изследване на Вансън Борн (Vanson Bourne), 60% от МСП определят използването на компютърните технологии като ключов фактор за процъфтяването или оцеляването на техния бизнес. В допълнение, 73% от МСП смятат, че технологиите трябва да позволят на служителите да работят навсякъде и по всяко време. Следователно, електронните умения за новата икономика са приоритетни за правителствата, индустрията и академичните среди. Светът на ИТ се променя с бързи темпове. Тези, които открият и овладеят уменията, необходими за преодоляване на недостига ще подсигурят бъдещето си и бъдещето на своите компании. Тези глобални тенденции в технологичен и иновационен аспект трябва да бъдат отразени в предоставянето на гъвкави образователни решения за учебните заведения и учителите, които да помогнат да се ангажират младите хора и учещите през целия живот и да им подсигурят умения, необходими за новата икономика. Ако погледнем примера за прехода към изчисленията в облак ще видим, че повечето компании искат да обучат своите ИТ специалисти и да изградят умения и способности преди промяната. Главните информационни директори, които искат да генерират повече бизнес стойности от ИТ ще са принудени да бъдат в челните редици на обученията (за тях и персонала) за необходимите умения, свързани с изчисленията в облак. Характерът на работата се променя. Еволюцията на новите възможности за заетост, свързани с технологиите в облак и съответните умения е описана подробно в доклада на Microsoft, озаглавен: ‘Изчисленията в облак: какво трябва да знаят ИТ специалистите?’. Изчисленията в облак предлагат възможности на хората с подходящи умения и способности да градят и развиват своя бизнес. Придобиването на уменията на бъдещето и промените в пазара на труда са отчетени и в скорошния доклад на Лондонското училище по икономика: ‘Моделиране на облака. Въздействие на заетостта върху два примерни сектора във Великобритания, Италия и САЩ.’ Проучването показва, че изчисленията в облак ще доведат до смени в ръководните кадри от индустриалния сектор и, че мениджърите ще трябва да придобият един смесен бизнес-технологичен профил, за да бъдет успешни. Потенциалът за растеж, свързан с новите технологии предвижда, че във Великобритания, например, от 2010 до 2014 темпът на растеж на професиите свързани с изчисленията в облак в сектора за смартфон услугите ще бъде 349%. ИТ уменията са все поразпространени на пазара на труда и свързаните с тях управленски последици са очевидни.

ГЛАВА 2: ОТКРИВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТАЛАНТА

Оставане в крак с тези тенденции и придобиване на уменията за 21 век е от особено значение за младите европейци, които са изправени пред истинско разделение на възможностите. Предвид рекордните нива на младежка безработица в Европа, развитието на нови умения и акредитации ще бъде от решаващо значение за подпомагане на младите хора да отговорят на новите трудови изисквания на пазара и да се възползват от новите възможности за работа. ИКТ изиграват роля на всички нива и работят в партньорство с другите заинтересовани страни за гарантиране, че и високото и ниското ниво на ИТ умения създават ясни пътеки за работни възможности. Инициативата на Обединеното Кралство: ”Великобритания работи” е пример за мащабните публично-частни партньорства по отношение на повишаването на уменията. Чрез редица партньорства с неправителствени организации (НПО), читалища и обществени власти, програмата има за цел да помогне на 500 000 души да си намерят работа в сферата на икономиката, което ще доведе до възстановяване (в тригодишен план). Програмата вече е помогнала на 300 000 млади хора (чрез образователни обучения и чиракуване в областта на ИТ) да си намерят работа в най-различни индустриални сектори – от производство и услуги до самия ИТ сектор.

Слабо управление Преобладаващият метод на самообучение сред служителите и вътрешните обучения посочва една нужда от обучение, която се простира отвъд нормалната сфера на образователните институции и органи. Скорошно иконометрично проучване на центъра за икономическо представяне към Лондонското училище по икономика демонстрира, че управленските практики се различават значително по отношение на употребата на ИТ, като европейските компании се справят по-лошо, отколкото техните конкуренти от САЩ в рамките на същите пазари. В по-голямата част тези фирми използват еднакви технологии и източници на работна ръка. Тъй като това са обобщени проучвания, използващи панелни данни от голям брой фирми, корелациите са силно значими, но обяснението за различията остава неясно. Въпреки това, последните проучвания на Лондонското училище по икономика (LSE) за управленските практики в малките и големи фирми в рамките на космическата индустрия ни предоставя по-ясна представа за това кои управленски процеси се различават и по-добро разбиране за това

Манифест на е-уменията

как именно се ръководят кадрите с електронни умения. Вижда се, че заплатите и другите стимули са по-високи в САЩ (за хората със средно и напреднало ниво на електронни умения) и можем да предположим, че задачите, които редовно им се поставят оползотворяват по-добре от тези умения. Това е доста отрезвяващо. Предизвикателствата пред електронните умения в Европа са както качествени, така и количествени. Това хвърля светлина върху един, допреди неизвестен проблем от европейската стойностна верига. Страните, които се представят най-добре имат съвсем малък дял на лошо управлявани компании. Смята се, че в страните с голям дял на слабо управлявани фирми управлението не е приоритетно. Подобряването на управленските практики ще окаже благоприятен ефект върху подобряването на работата. Налице е поразителна липса на самосъзнание сред ръководните кадри относно управленските им качества; данните показват, че мениджърите не се опитват да сравняват своите управленски практики с тези на другите фирми, дори в своя сектор. Докато общото ниво на умения в икономически план трябва да се подобри, особено в тези европейски държави с ниски нива на умения (Великобритания, Гърция и Португалия), най-значимите различия са по отношение на начините, по които се използват ИТ. Нивата на заплатите и производителността са свързани пряко с броя на задачите, за които се използва компютър по време на работа, а не само с присъствието на компютър на работното място и наличието на основни умения сред служителите. Предизвикателството за електронни умения в Европа е също така и предизвикателство пред управлението. Ето защо, нашият фокус трябва да бъде изместен от ИТ факултетите към училищата по мениджмънт. Политически отговорните лица трябва добре да се замислят над това, за да избегнат неправилното разпределение на ресурсите.

Иновацията се нуждае от управление Това управленско предизвикателство се изостря от културното влияние на внедряването на иновациите в бизнес процесите. Хората са носители на уменията - техният смисъл, обаче, е в прилагането им за бизнес функции. В действителност, като изключим рутинните задачи свързани с обработката на комодитизирана информация, иновационните дейности са често срещани в ИТ и изискват гъвкавост от страна както на организацията, така и на хората.

ГЛАВА 2: ОТКРИВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТАЛАНТА

Както се изрази една изключително уважавана група от анализатори на икономиката и управлението на ИТ: „Фирмите не могат просто да включат компютрите и телекомуникационното оборудване и да се сдобият с качество на услугите и повишаване на ефективността. Понякога те преминават през дълъг и труден процес на съвместно изобретяване (co-invention). ИТ продавачите измислят технологии и улесняват приложението им; ИТ потребителите са тези, които трябва да помогнат в създаването на приложенията. Съвместното изобретяване, като всяка форма на изобретяване, има процесни и продуктови елементи. От гледна точна на процесите, ефективната употреба на ИТ често включва промени в организациите.”

Идеалната комбинация: най-добрият талант за най-добрите компании Най-добрият талант търси най-добрите организации. Стимулите, които карат хората да придобиват умения са също функция на възможностите за работа в гъвкави организации, които ценят тези умения. Тази връзка между способностите на организациите и стимулите на хората стои зад по-повърхностното явление, което бива измервано: броят на талантливи хора в работната сила и наемането на персонал от фирмите. Това предполага, че не само хората ще искат да придобият подходящи и напреднали умения (ако имат евентуалната възможност за работа в такава организация), но и, че фирмите, които могат по-добре да се възползват от тези умения трябва да предложат по-високи стимули и заплати за иновативната работа. Това се вижда ясно от сравнителните данни за нивата на заплатите. В нарастващия световен пазар, европейците с електронни умения ще търсят организации, които предоставят най-добрите възможности. Има сериозен риск тези възможности да се разпрострат отвъд границите на Европа. По този начин, като инвестира в повишаването на електронните умения, Европа се превръща по-скоро в износител на такива, отколкото в регионален център за иновации с висока стойност; злополучен резултат, макар и реалистичен.

От думи към дела ИКТ са проникнали във всички аспекти от нашия живот. Те са неразривно свързани с желанието ни за просперитет и конкурентоспособна икономика, за опазване на околната ни среда и за по-демократично и приобщаващо общество. Това желание, обаче, може да стане реалност

Манифест на е-уменията

само ако всички граждани се мобилизират и бъдат стимулирани да участват в новото дигитално общество. Бездействието не е вариант. Да се овластят хората в днешния дигитален свят означава редица фундаментални неща. Овластяването значи, че разполагаме с определен брой права като потребители и консуматори в новата онлайн среда; овластяването значи и достъп до устойчиви и надеждни жични и безжични широколентови мрежи. Но преди всичко, овластяването означава електронни умения – с други думи, всеки да разполага с компетенции и способности за да може да се възползва от възможностите на дигиталната ера. Като се има предвид цялостният подход, необходим за ефективно овластяване на всички европейци, трябва да се създаде стратегическа програма, която да позволява редовен преглед на напредъка му. Ето защо, изглежда уместно да се определят конкретни цели за политика, които да ни позволят постоянно наблюдение и оценяване на целесъобразността на нашите действия. В тази връзка, програмата в областта на цифровите технологии за Европа предлага поредица от дигитални цели като например да се увеличи редовната употреба на ИТ от 60% на 75% до 2015 (и от 41% до 60% сред хората в неравностойно положение) и да се намали наполовина делът на населението, което никога не е използвало интернет (до 15% през 2015). Всички възрастни трябва да разполагат с лесен достъп до ИКТ възможности за обучение. В това отношение, предложената политика, която би позволила постигане на гореспоменатите цели, е да се създаде план за действие по отношение на дигиталната грамотност и компетенции. Тази инициатива може да включва развитието на конкретни дейности за ограмотяване и обучение на групите в риск от социално изключване, насърчаването на мултистейкхолдерни партньорства и стимули за инициативи в частния сектор за предоставяне на обучение за всички заети лица. Всички тези дейности трябва да бъдат интегрирани по един цялостен начин чрез инициативи, предприети в сектора на образованието. Потенциалът на Европа се крие в нейното население, нейната работна сила и организации. Без всепроникваща инфраструктура може да има само ограничена употреба на ИКТ, а без умения може да има само ограничени социално-икономически ползи. Ако бъде пренебрегната, липсата на ИКТ умения може да се превърне в пречка за конкурентоспособността на Европа в световен икономически мащаб.

ГЛАВА 2: ОТКРИВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТАЛАНТА

По отношение на предизвикателствата за производителността и облекчаването на инвестициите в технологичните умения, следните дейности са ключови: • По-голямо съсредоточаване върху технологичното ръководство и осъзнаването на добрите общи управленски практики. Мениджърите трябва да бъдат по-добре образовани, за да се постигне това осъзнаване и системно да прилагат знанията си, а правителствата трябва да насърчават некачествено управляваните компании да придобият по-добри умения. Това е свързано с две особености: повече мениджъри се нуждаят от висше образование и това образование трябва да включва инструкции за характера на технологиите и начините, по които служителите с електронни умения могат най-добре да бъдат използвани. • Окуражаване на квалифицираните служители да възприемат себе си като обвързани с организацията, споделяйки нейните цели и участвайки в нейните дейности. Прекалено често, квалифицираният персонал е органичен до тесни технически функции и не му се предоставя възможност да прилага своите способности и умения в по-широк аспект и по иновативни начини, които биха могли да увеличат производителността. • Гарантиране на пропорционално подобрени работни условия за хората с електрони умения. Заплащането и компенсациите, и в частност неблагоприятната разлика между служителите с умения и тези със старшинство, но по-малко умения, водят до липса на стремеж у младите хора за подобряване на нивото на уменията им. Фирмите твърдят, че търсенето на служители с електронни умения остава незадоволено, а всъщност не им предлагат по-високи заплати. • Промяна на професионалните перспективи за развитие пред хората с електронни умения: ИКТ са дълбоко интегрирани в повечето успешни организации. Обаче, персоналът с електронни умения рядко има възможност и дори още по-рядко бива окуражаван да се насочи към най-атрактивните корпоративни позиции в европейските фирми. • Правителствата трябва да се уверят, че тяхната употреба на електронни умения служи за пример, че функциите на електронното правителство са на най-високо равнище и, че инвестират в експерименти и модели за добри практики, които могат да повлияят на организационните практики в икономическия сектор.

Манифест на е-уменията

• Предоставяне на сравнимост на качеството на електронните умения на пазара на труда, така че работодателите да са по-наясно със способностите на кандидатите. Служителите също ще могат да се възползват от по-ясните критерии за това какви да работните очаквания спрямо тях с помощта на координирани пълномощия и длъжностни характеристики. • Ръстът на производителност от електронните умения има две основни прояви: иновация и гъвкавост за адаптиране на нови практики бързо и евтино. Бъдещата програма за електронни умения трябва да се съсредоточи върху тях и да предизвика ентусиазъм в сферата на образованието, правителствените услуги и програмите за обществено осведомяване. Фактите и изводите са ясни. Политически отговорните лица, представителите от индустрията и академичните среди, HR специалистите и организационните лидери следва да вземат под внимание тези съвети за действие.

ГЛАВА 2: ОТКРИВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТАЛАНТА

Глава 3: Към стойностно ориентирано ИТ функциониране ИТ функциите са не само ключово звено между ИТ индустрията и другите сектори, които тя обслужва, но и жизнено важен източник на иновации. Те са основа за бизнес дейност - създават връзки и предоставят платформа за стойностната верига на организациите. ИТ функциите подкрепят организациите при обединяването на хора, процеси и технологии за автоматизиране на бизнес процесите и предоставят решения, които дават възможност на организациите и потребителите да работят по един ефективен и иновативен начин. В крайна сметка, ролята на ИТ функциите е да превръщат ИТ инвестициите в хора, процеси, технологии и бизнес стойности с помощта на дигитално грамотните потребители. Едно евро похарчено за ИТ функции би трябвало да даде повече от едно евро в бизнес стойност. Но дали е така? И знаем ли ние как да измерим това? Най-общо казано, ИТ функциите се стремят да отговорят на тези въпроси. Главните информационни директори (CIO) в много организации не са в състояние да измерят точно и да формулират бизнес стойностите от ИТ. Това често бива описвано като парадокс на ИТ продуктивността (IT Productivity Paradox), термин въведен от Робърт Солоу когато заявява: „Виждам компютри навсякъде, освен в статистиката за производителността.” Това фрустрира бизнес лидерите и създава недоверие между заседателните зали и ИТ функциите. В някои случаи може да доведе до свеждане на ИТ функциите до позицията на оперативен доставчик на бизнеса, а не на стратегически партньор. Ако ИТ функциите успеят да се справят с този проблем, то тогава има възможност ИТ да се придвижат напред. Освен лошото възприемане на ИТ в организациите, също толкова тревожно е и, че ИТ професиите сами по себе си често биват разглеждани негативно. Коментаторите от индустрията често се оплакват от лошите възможности за кариерно развитие, скучния и старомоден имидж, късогледото фокусиране върху технологиите, увеличаването на комодитизацията и намаляването на стратегическото значение на ИТ за организациите. При тази ситуация, е лесно да се

Манифест на е-уменията

досетим защо се наблюдава недостиг сред европейските студенти, насочили се към ИТ образование. При все това, задвижвани от закона на Мур, ИТ са най-важният бизнес ресурс достъпен за индустрията и организациите в днешно време. Последиците от лошата репутация на ИТ, и в организациите и в обществото, са виждат ясно: недостатъчен брой хора с подходящи умения се вливат и остават в съответните професии. Като резултат от това, бизнес предприятията в Европа са изправени пред затруднения в стремежа си да се възползват от иновативния капацитет на ИТ. Това оказва неблагоприятно въздействие върху конкурентоспособността на Европа на световната сцена. Наблюдава се един порочен кръг. Невъзможността на ИТ сектора да покаже бизнес стойности възпрепятства неговата стратегическа важност за организациите и следователно количеството инвестиции, които получава. Колкото за по-незначими се смятат ИТ, толкова помалко пари се инвестират в тях, което води до по-малко кариерни възможности. Това на свой ред повлиява на броя на хората, желаещи да се развиват професионално в тази сфера, което в крайна сметка ограничава броя на компетентни кадри, необходими на компаниите за увеличаване на стойностите. Въпреки това, ситуацията не е изцяло негативна. Някои европейски компании използват ИТ успешно във всички аспекти от бизнеса си. Тази глава ще илюстрира няколко подобни примера и ще разгледа практиките и уменията, необходими за постигането на такъв успех. В края на главата ще определим препоръките и действията, които трябва да бъдат предприети за разпространяване на този модел в по-широк европейски план.

От значение ли са ИТ? Мартин Кърли, директор на Intel Labs за Европа и ръководител на Института за иновационни стойности (Innovation Value Institute -IVI), заяви: “ИТ се очертават като един от най-силните фактори, променящи бизнеса и обществото в днешно време. Все повече наблюдаваме сблъсък между закона на Мур и всички видове бизнес. Това създава както превъзходни бизнес и предприемачески възможности, така и предизвикателства.” Въпреки че, технологиите, движени от закона на Мур, напредват с бързи темпове, практиките използвани за управление и приложение на ИТ изглежда изостават значително. Това е доказано в опасенията, редовно изразявани от много главни изпълнителни директори и често цитирани в документи

ГЛАВА 3: КЪМ СТОЙНОСТНО ОРИЕНТИРАНО ИТ ФУНКЦИОНИРАНЕ

по отношение на въпроса „От значение ли са ИТ?”. Все още има видима необходимост от по-добро комуникиране на връзката между инвестициите в ИТ и резултата от бизнес стойностите.

Низходяща спирала Според IVI, ИТ отделите в много компании не функционират напълно успешно и ръководните кадри не проявяват интерес към финансиране на иновациите. В подобни организации, фокусът върху ИТ функциите е изцяло операционен и потенциалът на новите технологии не се признава. Например, в бизнес компании от такъв тип, единствената цел, с която се въвеждат изчисленията в облак е възможността за по-добро управление на ИТ операциите, а не потенциалa им за иновации. За да се справят с тази ситуация и да спрат стратегическия упадък на ИТ, главните информационни директори трябва по-добре да демонстрират стойностния потенциал на ИТ. Освен това, за прилагане на тази визия са им нужни кадри с подходящите умения и познания.

Справяне с погрешните схващания за ИТ Ключът към сдобиването с подходящите кадри е достъпът до адекватно обучени хора. Това е предизвикателство за днешната индустрия. Сред младите хора понякога се среща погрешното схващане, че ИТ специалистите работят в ИТ компании. Всъщност, по-малко от 50% от всички ИТ служители работят в ИТ индустрията. Повечето работят в рамките на ИТ функциите в организациите краен потребител. Друго заблуждение е, че кариерата в областта на ИТ е задължително технологично ориентирана. Ако погледнем ИТ в по-широк смисъл, ще видим че все по-малко хора са чисти технолози. Тенденцията е към смесване на технологиите с други бизнес компетенции. Просто казано, фокусът „единствено върху технологиите” намалява. Данните сочат, че водещите организации са най-добри в иновациите там където бизнесът и ИТ се пресичат. ИТ са двигател и потенциалът им като източник на конкурентно предимство се вижда най-ясно в комбинация с бизнес иновации, а не в изолация. За улесняване на подобни иновации нараства нуждата от хора, които комбинират ИТ с бизнес умения. Въпреки това, в момента, предлагането на такива кадри не може да покрие търсенето и това води до загуба на възможности и конкурентоспособност. Това оказва дългосрочен ефект върху икономиката, а също така и върху общественото благосъстояние.

Манифест на е-уменията

Скорошни изследвания посочват, че броят на студентите, изучаващи ИТ намалява. ИТ студентите са само един от потенциалните източници на кадри с електронни умения; от значение е и широкото обществено схващане за ИТ. Тази тенденция трябва да бъде обърната. Ролята на ИТ във водещите европейски организации се развива изключително бързо; значимостта на „нетехнолозите” (non-technologists) е все по-голяма. Освен това, тъй като развитието на нови технологии, като изчисления в облаци, улеснява демократизирането на ИТ, се очаква способността на хората да се възползват от ИТ в бизнеса да нарасне значително през следващите няколко години. Например, увеличаването на изтънчеността и лекотата на използване на платформите като услуга ще улесни изграждането на иновативни ИТ решения извън традиционната ИТ среда. Това, обаче, изисква кадри с подходящи умения и подходяща комбинация от ИТ и бизнес познания. Важно несъответствие, на което би могло да се обърне внимание е това между ИТ и ръководното обучение, свързано с ИТ иновациите – то трябва да се разгърне в MBA програми във водещите бизнес учебни заведения.

Важността на ИТ Майкъл Гориц, президент на EuroCIO, европейската асоциация на CIO и CIO на Daimler обяснява: “ИТ и информационният мениджмънт играят все по-голяма роля за големите организации. Тази действителност може би не е добре осъзната от външния свят. Големите организации ще спрат да функционират ако ИТ системите им се сринат. Дълготрайните сривове несъмнено ще доведат до бизнес фалити, а последиците за заинтересованите страни в големите организации ще бъдат сеизмични.” Майкъл Гориц обрисува една положителна картина за иновативната употреба на ИТ в Daimler: “Daimler не е по-различен в това отношение. ИТ са неразделна част от цялата организационна структура. Те участват във всички основни и второстепенни бизнес процеси. Дори преди първото парче метал да бъде използвано, новият мерцедес вече е изминал милиони тестови километри на компютър. Нашите коли са триизмерно проектирани, конструирани и разработени на компютър. Това включва краш тестове и тестове за издръжливост, както и шофьорски симулации. Единственият начин да предвидим поведението на новия модел е именно чрез тези симулации.” Същата е ситуацията и с производствената линия на Мерцедес – тя е изцяло 3D разработена. В резултат от това непланираните промени в конструирането са станали много по-редки. ИТ участват в доставката, рециклирането, разпределението на резервните части, търговията,

ГЛАВА 3: КЪМ СТОЙНОСТНО ОРИЕНТИРАНО ИТ ФУНКЦИОНИРАНЕ

маркетинга, обслужването на клиенти и в сервизното обслужване. В действителност, ИТ са двигател на бизнес ефективността. Все повече и повече клиенти персонализират своите автомобили, подават запитвания за котировки и организират онлайн тест драйв. Ето защо електронните умения са от решаващо значение за оперативната ефективност. Те ще бъдат и от все по-често решаващо значение за иновацията, имайки предвид, че ИТ са се превърнали в ключов диференциатор по отношение на новите продукти и услуги. В Intel, информационните технологии са нервната система на компанията, а все по-често и мускулите, тъй като автоматизираните системи за ИТ помагат на световните фабрики на Intel да произвеждат и доставят повече от един милиард висококачествени, високотехнологични части годишно. Темпът на иновация в компании като Intel, където цели продукти се заменят с нова версия почти всяка година, е фундаментално обусловен от ИТ. Глобалните екипи за проектиране от целия свят, свързани чрез ИТ, помагат на Intel и компаниите от всички икономически сектори непрекъснато да бъдат иновативни. Daimler дава друг добър пример за ИТ като двигател за бизнес иновация. С car2go индивидуалният транспорт в градските райони се преосмисля напълно. За първи път клиентите могат да наемат смартмобили навсякъде в града, по всяко време на денонощието и на доста атрактивни цени. Чрез мобилен телефон или чрез Интернет, достъпните коли могат да бъдат локализирани и наети веднага – дори за еднопосочни пътувания – или резервирани предварително. Мобилните телефони, оборудвани с най-актуалните ИТ позволяват уникален и опростен процес за отдаване под наем с лекота. Иновативните ИТ решения в този случаи са двигател на една съвсем нова идея за мобилност и бизнес развитие. ИТ организацията на Intel, съвместно с Intel Corporate Affairs Group, са разработили глобална платформа за богато медийно съдържание в областта на математиката и науката за децата от целия свят. ИТ организацията не само е създала богата платформа (www.skool. com), която обслужва повече от двадесет страни на различни езици, но също така и уникален бизнес модел, базиран на публично-частно партньорство, което подсигурява устойчивост на платформата. Друг пример за това как ИТ могат да помогнат на един бизнес не само да оцелее, но и да процъфти, е ранната употреба на ИТ и дигитална фотография в Дисниленд парковете, въпреки първоначалните

Манифест на е-уменията

съпротиви в бизнеса. Използването на дигиталната фотография в увеселителните паркове предостави на Дисни възможност за многократни допълнителни приходи от посетителите, като едновременно с това подобри преживяванията им. Окуражаващо и вдъхновяващо е да се информираме за подобни иновационни употреби на ИТ. Въпреки това, Daimler, Intel и Дисни не са единствените компании, използващи ИТ с цел доставяне на иновация и бизнес стойности. Други водещи организации в Европа са предприели подобни стратегии. Всички тези организации, обаче, са изправени пред един и същ проблем - сериозен недостиг на подходящо квалифицирани кадри.

Електронните умения и крайните потребители И така, как една организация, с високо участие на ИТ като Daimler разглежда електронните умения? Майкъл Гориц обяснява: “Имаме три групи хора, които работят с ИТ. Първата, са традиционно наричаните ИТ специалисти, които работят за ИТ отделите. В случая на Daimler това са 2% от работната сила. В други организации цифрите може да са по-високи, до и над 10% в областта на финансовите услуги. Втората, е по-широка група – големите потребители на ИТ системи. Това са хората, които работят в сферата на инженерството, логистиката, финансите и администрацията. Всички те използват ИТ в работното си ежедневие. Последната група се състои от всички други хора, които използват стандартни ИТ системи като интернет, имейл, процеси на поддръжка и информационни системи. Те се нуждаят от общи електронни умения или специализирани обучения за системите, които използват. Ясно е, че във всички части на организацията днес има нужда от кадри с електронни умения на напреднало ниво.” Електронните умения, необходими за ИТ специалистите, са били договорени от много партньорства на заинтересовани страни в Европа. В момента се подготвят подходящи магистърски програми. За по-нататъшното установяване на този модел за електронни умения, обаче, са необходими подкрепата и участието на повече компании и образователни институции. За съжаление, и в трите категории се наблюдава недостиг на кадри, или по-скоро недостиг на кадри с подходящите електронни умения. Разбира се, всички млади хора могат да играят компютърни игри и да ползват социални мрежи. Въпреки това, много от тях се затрудняват

ГЛАВА 3: КЪМ СТОЙНОСТНО ОРИЕНТИРАНО ИТ ФУНКЦИОНИРАНЕ

когато трябва да използват стандартни ИТ системи щом се присъединят към работната сила. На този етап, насърчаването и употребата на сертификати за начално ниво като Европейския Сертификат за Компютърни Умения (ECDL) е огромна стъпка напред. Ако хората придобият подобни базови умения, това би било предимство за студентите, организациите и обществото като цяло. Освен word документи и електронни таблици трябва да предвидим основни познания приложими в административните бизнес системи. Това би подобрило както професионализма, така и трудовата мобилност. Забелязали сме редица проблеми по отношение на ИТ специалистите. Налице е недостиг на хора, изучаващи информационни науки, информационно ръководство и подобните специалности, който се очаква да достигне 10-15% в зависимост от икономическото положение през 2015. Освен това, прави впечатление, че на ИТ в другите специалности не се обръща почти никакво внимание. Във всички традиционни предмети има нужда от професионални ИТ познания, особено там където има иновации. Това демонстрира несъответствието между знанията, които образователните институции предоставят и това, от което работодателите се нуждаят. Въпреки че, университетите подкрепят електронните умения по найразлични начини, трябва да се уверим, че учебните програми са в крак с бързо променящата се ИТ среда. Социалните мрежи и изчисленията в облак съществуват от съвсем скоро, но вече влияят на нашия живот по един значим начин. Трябва да включим електронните умения в плановете ни за учене през целия живот. Голяма организация като Daimler има предимството да работи директно с университетите. Един от начините за справяне с предизвикателствата, пред които Daimler е изправен е организирането на обучения или курсове за служителите. От Daimler вярват, че има още неща, които трябва са се направят. “Нуждаем се от общество, което да предостави на работниците необходимите електронни умения, независимо дали са „напреднали потребители” или „ИТ специалисти”, подчертава Майкъл Гориц. Това не е само изискване към големите компании, но и предпоставка за преминаване към общество на знанието.” Налице е въпросът за изследване на информационните системи. Голяма част от изследователската дейност в тази област понастоящем

Манифест на е-уменията

се провежда на университетско ниво през призмата на поведенческите науки. Тези изследвания са ценни, но за съжаление не са достатъчни. Design Science се очертава като изследователска парадигма, която може да предостави нови инструменти и артефакти, които да помогнат на ИТ и бизнес ръководителите по-успешно да управляват ИТ и да ги превръщат в стойности. IVI базира основната си изследователска дейност на тази парадигма и създава инструменти и обучителни програми за работещите ИТ ръководители. Уникалното на тази изследователска дейност е, че голяма част от нея се дължи на ИТ ръководители от редица компании, които са обединили своите познания, за да доведат ръководните ИТ професии до напредък. Това комбинирано знание е заложено в рамката за зрелост на ИТ способностите (IT Capability Maturity Framework - IT-CMF). Поради природата на това хранилище за знание, може да възникнат спонтанни предложения за обучения и предоставяне на образование в крак с бързия темп на технологични промени. Размиването на границите между академичните среди и индустрията е тенденция, която предстои да се развива през следващите години. Тя улеснява доближаването на изискванията на индустрията до резултатите от изследванията. Целта на това е да бъдат доставени необходимите електронни умения на ИТ специалистите, които на свой ред да доведат до по-високи бизнес стойности.

Електронни компетенции Освен недостига на умения, който вече беше обсъден, има още много доказателства за липсата на съответствие между това, което образователната сфера предлага и изискванията на индустрията. Нещо повече, липсата на зрелост на ИТ професиите означава, че няма сравнимост на организационно ниво – да не говорим за европейско ниво- на различните ИТ умения и свързаните с тях познания на ИТ специалистите. Тази ситуация е неустойчива. ИТ стават все пошироко разпространени във всички аспекти от съвременния живот, а с това се увеличават и рисковете за различни интерпретации на ИТ компетенциите. Ключова стъпка за противодействие на тази ситуация е въвеждането на рамка, която последователно да дефинира електронните умения в цяла Европа. Това ще помогне на училищата, висшите учебни заведения, работодателите, служителите, обучителните школи и агенциите за подбор на персонал да работят по по-единен начин. Като използват подобен подход, организациите могат да дефинират длъжностните

ГЛАВА 3: КЪМ СТОЙНОСТНО ОРИЕНТИРАНО ИТ ФУНКЦИОНИРАНЕ

характеристики по отношение на съответните необходими ИТ умения. Специалистите могат да се самоопределят на базата на ИТ уменията, които притежават. Преподавателите могат да предоставят прозрачност на компетенциите, предлагани в техните курсове, като по този начин улесняват обучителния процес и кариерното планиране. Първоначалната версия на Европейската рамка за електронни компетенции (eCF) вече демонстрира своя потенциал на розетски камък за електронните компетенции в Европа. Улесняването на мобилността на специалистите е крайният резултат, осъществим чрез постигане на разбиране между различните организации и граници. За извличане на максимални ползи от рамката, всички основни заинтересовани страни – индустриален сектор (ИТ и потребителски организации), образователни структури (държавни и частни) и правителства (европейски, национални и местни) - трябва незабавно да приемат нейните ключови мерки. Допълнителните действия в тази област са приоритетни. Без единни критерии, организационните, местните, националните и европейските модели могат да се разминат, а това ще възпрепятства мобилността и кариерния напредък на европейските кадри. Скорошният изследователски проект на ГД “Предприятия и промишленост” за ИКТ професионализъм, проведен от IVI и CEPIS, одобри приемането на Европейската рамка за електронни компетенции. Той, също така, препоръча свързването на индивидуалните компетенции с организационните способности, изложено в следващия раздел.

Иновация и стойност Стойност и цена са, разбира се, две различни понятия. Както казва Оскар Уайлд: “Циникът е този, който знае цената на всичко и стойността на нищо.” Много главни информационни директори ще се сетят за някого, когато чуят този цитат. По отношение на ИТ е налице преобладаващ фокус върху цената. Тъй като е постоянно явление, той не корелира с икономиката. Фокусът трябва да се измести към стойността, за да се отприщят бизнес ползите от ИТ иновацията. Предизвикателството за предоставяне на ИТ иновации не зависи единствено от електронните умения; трябва да се реши една повсеобхватна главоблъсканица. Решението трябва да обхваща хората,

Манифест на е-уменията

процесите и технологиите. С други думи, главните информационни директори и главните изпълнителни директори трябва да разгледат цялостната картина за оценяване на организационните способности за ИТ, а не сбора от индивидуалните компетенции на служителите. Осъзнаването на зрелостта на една организация предоставя прозрения за това кои стратегии и тактики могат да бъдат приложени, за да се увеличи бизнес стойността на ИТ от човешките, техническите и оперативните активи на организацията. Рамките за ИКТ компетенции могат да бъдат използвани да се определят недостатъците на ИТ уменията в организациите. Възможен резултат от такива процеси на оценка може да е идентифицирането на нуждата от допълнително овладяване на специални професионални умения – която може да бъде удовлетворена чрез целенасочени обучения за служители, набиране на персонал и аутсорсинг дейности. По този начин, Рамките за ИКТ компетенции и ИКТ компетенциите могат да се допълват идеално, помагайки за увеличаването на бизнес стойностите за организациите. Поради тази причина е налице силна симбиотична зависимост между рамките за организационни компетенции (като IT-CMF) и рамките за индивидуални компетенции (като e-CF).

Нови отговорности ИТ функциите са важно обстоятелство. Сходството на важните индустриални тенденции като изчисления в облак, демократизация на ИТ и иновационни услуги оказва влияние върху ролята на главните информационни директори. Ако тя иска да остане актуална в бизнеса на бъдещето, то трябва да бъдат предприети съществени промени. Независимо от нивото на зрялост на организацията, ключовата роля на ИТ в организациите означава, че усилията на главните информационни директори трябва да са насочени най-напред към изграждането на основа на пълно съответствие и ефективни услуги. Без способността за предоставяне на постоянни нива на качеството на услугите, CIO няма да могат да се придвижат по стойностната верига. Въпреки това, начинът, по който главният информационен директор ръководи основните операционни ИТ умения е вероятно да се измени значително докато се придвижваме към цялостен модел на услуги в облака. За да се предостави тази услуга, ще се увеличава акцентът върху управлението на взаимоотношенията с трети страни, а не върху вътрешното управление на ресурсите. В действителност изглежда, че много организации ще предприемат хибриден облачен

ГЛАВА 3: КЪМ СТОЙНОСТНО ОРИЕНТИРАНО ИТ ФУНКЦИОНИРАНЕ

модел, запазвайки своите вътрешни компетенции за най-деликатните процеси и дейности и използвайки екосистема от външни доставчици за ориентираните към клиента бизнес процеси. Управлението на този преход ще изисква промени в набора умения както на CIO-тата, така и на ИТ специалистите, работещи в ИТ функциите. С течение на времето, по-голямата част от отговорностите за операционните ИТ ще бъдат предоставяни на външни доставчици и е много вероятно главните информационни директори да наблегнат на ИТ дейности за добавяне на стойност – използване на ИТ като помощно средство за усилване на иновациите в организацията. Въпреки това, начинът по който подобни иновации са създадени, доставени и ръководени ще се промени значително. Например, вместо ИТ-опосредствана иновация, произхождаща основно от самите информационни технологии, нарастващата изтънченост и лекота за употреба на платформата като услуга ще улеснят проектирането и изграждането на решения извън ИТ функциите. За да гарантират последователност, качество и съгласуваност, както и взаимодействие с основните ИТ бизнес системи, CIO-тата трябва да насърчават и ръководят разработването на такива решения в бизнеса. Това ще изисква значително изместване на ролята на ИТ директорите. Понастоящем се смята, че на всеки ИТ специалист се падат по четири крайни потребителя. За момента, повечето CIO-та са насочени към контрола и ограничаването на потенциалните вреди за такива крайни потребители. С появата на потенциала на новите платформи, ролята на CIO трябва да се развива, да ги приеме и да се възползва от тях, тъй като близостта им с бизнеса и техния относителен брой представляват огромни възможности за нови източници на иновации. Ясно е, че това предполага промяна в електронните умения на главните информационни директори, ИТ специалистите и крайните потребители. Най-вероятно, нуждата от “двустранно мислещи” (dual thinkers) - тези, които могат да съчетаят ИТ и бизнес познания - ще нарасне драстично. В тази еволюция на работното място, образователните институции трябва да гарантират, че са налице съответните промени в начина, по който се преподава на следващото поколение ако искаме да имаме адекватно предлагане на подходящо квалифицирани лица, които да отговорят на нарастващото търсене. Предизвикателството е в това да се обърне внимание на начините, по които учениците и студентите биват обучавани, както и предоставянето на съответните ИТ умения на неспециалистите. Без подобни промени, европейските предприятия, малки и големи, няма да успеят да се възползват от иновативния потенциал на такива технологии и това ще намали

Манифест на е-уменията

капацитета на Европа да се конкурира като глобална икономика на знанието.

Главните информационни директори са ключът Главните информационни директори (CIO) имат ключовата роля да прилагат необходимите промени в организацията, но понякога това може да се окаже едно своеобразно предизвикателство. Потенциалният принос на ИТ често остава непризнат от ръководните нива, поради липсата им на познания и разбиране за ИТ. По подобен начин, често фокусът на ръководните кадри е върху редуциране на разходите, свързани с ИТ, а не върху иновациите, в резултат от тях. Това често се дължи на неспособността на ръководството да формулира стойностите от ИТ, която от друга страна се усилва от липсата на съответните бизнес умения в ръководните екипи за ИТ. Потенциалният принос на ИТ често остава непризнат от ръководните нива, поради липсата им на запознатост с ИТ. Те трябва да бъдат обучени да разпознават по-добре стойностите, които ИТ могат да имат за тяхната компания. Може да бъде показано на Главните финансови директори (CFO), че редуцирането на разходите не е единственото решение за иновативни ИТ. От друга страна, главните информационни директори са изправени пред бъдещото предизвикателство да покажат добавените стойности от ИТ за съживяване на бизнеса (независимо от значимия недостиг на подходящо квалифицирани кадри). Изглежда, че CIO общността е разбрала посланието и е започнала да прилага инициативите, насочени към справяне с тази ситуация. На първо място, IVI (състояща се предимно от ключови ИТ и ИТпотребителски компании) е разработила рамка и образователна програма за подкрепа на ИТ управлението чрез демонстриране на стойностите от ИТ. Повече от 500 ИТ специалиста от целия свят са преминали през това обучение и също така бе открита нова магистърска програма – Управление на стойностите от ИТ (IT Management for Value). Успоредно с това, европейската асоциация на CIO е започнала разработка на собствена обучителна програма, директно насочена към изискванията на търсещата страна; опитвайки се да запълни някои от най-належащите свободни позиции за редица ключови функции. Първата партида студенти вече започнаха участието си в тази програма и CIO общността успя да убеди известен брой утвърдени бизнес училища и технически университети да им

ГЛАВА 3: КЪМ СТОЙНОСТНО ОРИЕНТИРАНО ИТ ФУНКЦИОНИРАНЕ

съдействат. Едно от интересните измерения на тази програма е, че студентите имат възможност да се включат в нея чрез всяка една от участващите образователни институции в различните държави – но всички те ще получат един и същ сертификат. Вече беше взето решение курсът да се приведе в съответствие с e-CF, което може да доведе до първите e-CF сертифицирани изпити в Европа. И докато тези инициативи отразяват важните стъпки за подобряване на ИТ управлението, нито една от тях не е достатъчна, за да се увеличи броя на ИТ студентите или да се подобри разбирането за ИТ в другите професии. Необходими са допълнителни действия за достигане до задоволително за Европа решение.

Препоръки Европейската асоциация на CIO и IVI препоръчват следното: Засилване на приемането на Европейската рамка за електронни компетенции. Тя (и подобните проекти) трябва да бъде насърчавана в ИТ индустрията и индустриите, които използват ИТ, както и чрез МСП и правителствата. Колкото по-широко бъде приета тази рамка, толкова по-голяма е потенциалната й сила за стандартизирането на компетенциите, ролевите профили и образованието, като по този начин се предоставя подкрепа за продължаващата професионализация на ИТ. Успоредно с това, допълнително трябва да се усъвършенстват ролевите ИКТ профили и да се увеличи наемането на ИТ служители от страна на основните заинтересовани страни. Трябва да се актуализират препоръките за електронен учебен план и трябва да се предостави подкрепа на европейските образователни институции при създаването на образователни и обучителни програми, приведени в съответствие с Европейската рамка за електронни компетенции. Важно е да се улесни създаването на една обща образователна платформа за хората, работещи в сферата на ИТ. В момента е трудно и за работодателите и за служителите да разберат резултатите от различните курсове, особено когато са от различни държави. Привеждането им в съответствие с e-CF до голяма степен ще улесни прозрачността в това отношение. Подобряване на ИТ образованието за неспециалисти. ИТ играят важна роля във всяка професия и разбирането за ИТ системите в съответната област е от съществена важност за ефективно функциониране. За съжаление, учебният план в образователните институции в много случаи не отговаря на изискванията на

Манифест на е-уменията

индустрията. Ето защо се налагат допълнителни усилия, за да може студентите да бъдат научени как ИТ се използват в тяхната професия, какви системи са на разположение и как могат да помогнат на ИТ функциите да подобрят системите. ИТ са ключов компонент от толкова много роли в днешно време, че студентите трябва да бъдат обучени в съответните ИТ умения, необходими за бързо интегриране в работната среда. Преминаването към изчислителни облаци найвероятно ще засили тази тенденция когато крайните потребители осъзнаят потенциала на новопоявяващите се технологии (например чрез платформата като услуга). Изграждане на тесни връзки между индустрията и образователните институции – те трябва да работят в тясно сътрудничество. Това е въпрос, по който вече са предприети значими мерки, но все още има много спънки. Например, IVI прие открит иновационен подход за създаване на хранилище за познания и интегрирани учебни планове, базиран на траен ангажимент от страна на множество компании, университети и правителствени агенции. По подобен начин, образователните програми, разработени от Европейската асоциация на CIO включват главни информационни директори и други участници от индустрията в съответните бордове за изготвяне на програми, които да подсигурят съответствие между учебните програми и нуждите на индустрията. За съжаление, това не е широко разпространена практика. Светилата в областта на ИТ рядко биват приети като ИТ професори в уважаваните университети или включени в разработването на дизайна на съответните учебни програми. По това ИТ се различават по негативен начин от другите професии, например правото, медицината и инженерството, където на експертите в тези области се предлагат такива позиции. Тези професии също биха могли в по-голяма степен да се възползват от присъствието на ИТ експерти в техните образователни програми, които да улеснят развитието на съответните ИТ умения в учебния план. Подобряване на взаимоотношенията и разбирателството между ИТ функциите и изпълнителните екипи. Много организации страдат от лоши взаимоотношения между ръководните екипи и ИТ функциите. Това възпрепятства производителността и иновацията, а може да бъде и рисковано (например ако ръководните кадри създадат прецеденти за най-актуалния им продукт в интернет мрежата). За да подобри осведомеността и разбирането за важността на ИТ за бизнес стойностите и иновациите, ЕК е предприела редица политически съобщения и подобни инициативи, насочени към главните мениджъри. Потенциалната роля на ИТ се е изменила драстично,

ГЛАВА 3: КЪМ СТОЙНОСТНО ОРИЕНТИРАНО ИТ ФУНКЦИОНИРАНЕ

но главните мениджъри в някои организации все още се фокусират само върху разходите и производителността на ИТ, а не потенциаллът им за иновация. Подкрепата на Комисията в тази област може да подобри разбирането на заинтересованите страни за ролята на ИТ в европейския бизнес. Политическите съобщения могат да засегнат и други теми като управление на информацията, стратегически анализ на ИТ средата, взаимоотношенията между ръководните кадри и ИТ. По този начин те привличат вниманието на главните мениджъри към теми, които са все по- актуални във всички бизнес сфери, не само ИТ. Насърчаване на ИТ сред младите хора. Нивото на интерес към ИТ курсове е намаляло. Това е обезпокоителна тенденция, която трябва да бъде спряна. Освен това, налице е конкретна нужда да се повиши осведомеността на младите хора за нарастващата роля на ИТ във всички индустрии, а не само в ИТ сферата. Неотдавнашни дейности, предприети от CIO общността в училищата установиха сериозни погрешни схващания за ролята на ИТ. Без ясно разбиране за множеството и разнообразни кариерни възможности, които ИТ предлагат, нивото на интерес на младите хора към тази сфера вероятно ще намалее, а това представлява реална заплаха за конкурентоспособността на Европа в дългосрочен план. За да постигнат промяна в най-значимото ниво, усилията трябва да бъдат съсредоточени върху гимназиите и дори основните училища. Европейската Седмица на е-Уменията вече е изиграла своята важна роля за промяна в схващанията. По-нататъшни съвместни дейности между индустрията, правителствата и образователните институции могат да помогнат за доразвиване на тези инициативи и да подкрепят основните цели на програмата в областта на цифровите технологии за Европа. Горепосочените препоръки резонират силно с точките за действие, посочени в скорошен изследователски проект на IVI и CEPIS, поръчан от ЕК с цел разработване на европейска рамка за ИКТ професионализъм. Докато този проект бе насочен единствено към ИТ специалистите, движещият фактор за разработването на рамката беше важността от развиването на съответните електронни умения. Вече са предприети някои положителни стъпки от ЕК по отношение на ИКТ индустрията. Подобни инициативи разполагат със силна подкрепа. ИКТ секторът признава важността от продължаване и укрепване на тези инициативи в дългосрочен план, особено като се има предвид потенциалната стойност за индустрията.

Манифест на е-уменията

Задачата за привеждане в съответствие и мобилизиране на индустрията, правителствата и академичните среди е голямо предизвикателство. Именно тук е мястото съответните заинтересовани страни да поемат отговорност. Изследванията показват 10 до 15% недостиг на ИТ специалистите през 2015 и все по-слаб интерес към ИТ предметите от страна на младежите. Като се отчетат несъответствията между ИТ образованието и работната действителност, както и липсата на електронни умения у неспециалистите става ясно, че проблемът, пред който е изправена Европа е огромен. Като се има предвид ролята на ИТ за бизнес иновациите, призивът за съвместни и координирани дейности по отношение на електронните умения е напълно оправдан. Ако искаме да предотвратим по-нататъшната загуба на конкурентоспособност на европейската икономика, всички заинтересовани лица трябва да вземат присърце този призив и да реагират незабавно.

ГЛАВА 3: КЪМ СТОЙНОСТНО ОРИЕНТИРАНО ИТ ФУНКЦИОНИРАНЕ

Глава 4: Oтключване на пълния потенциал на жените в Европа “Забравете за Китай, Индия и интернет: икономическият растеж се задвижва от жените.”” Вестник The Economist, 15 април 2006 Според обяснителния меморандум за застаряващата работна сила, „европейското население в работна възраст ще започне да намалява от 2012 година, докато населението над шестдесет години ще продължи да се увеличава с 2 милиона души на година, според сценарий, който отчита вероятните увеличения на имиграцията и раждаемостта”. Тъй като количеството работни места ще остане същото, а броят на работната сила ще намалее, ще възникне необходимост от повече висококвалифициран персонал, който да задоволи нуждите на корпоративния свят. Единственият последователен начин, по който това може да стане е чрез ефективната употреба на ИКТ. Трябва, обаче, да бъдат поставени няколко важни въпроса: Къде са жените? Как се представят? Каква е бъдещата им роля в ИКТ? Тази глава ще представи някои основни факти, ще разгледа данните и ще изясни защо именно сега е времето да се обърне внимание на равновесието между половете. В заключение ще бъдат предоставени някои препоръки за гаранция, че жените участват в дигиталната икономика и пълната стойност на приноса им за това е признат.

Статистика, проекти и инициативи Според статистиката, половото разделение започва в началните нива на ИКТ образованието. Несъответствието се задълбочава в горен курс, става още по-силно изразено в рамките на висшето образование и дори продължава по-късно и в професионален план. Първото изчерпателно изследване на интересите, нагласите, ценностите и плановете на младите хора по отношение на науката и технологиите, което хвърли светлина върху факторите от значение за изучаването им– бе проведено през 2003-2006 година от норвежкия център за научно образование към университета в Осло, Норвегия. ROSE – The Relevance of Science Education (Уместност на научното образование) – събра данни от над 40 000 петнадесетгодишни ученици в четиридесет страни.

Манифест на е-уменията

Уместност на научното образование Турция Гърция Португалия Испания Полша Чехия Латвия Естония Словения Австрия Германия Ирландия Шотландия Северна Ирландия Англия Финландия Исландия Швеция Дания Норвегия 0%

20%

40%

60%

80%

100%

Момичета, които биха искали да си намерят работа в областта на технологиите. Момчета, които биха искали да си намерят работа в областта на технологиите. Източник: проект ROSE – Уместност на научното образование, 2010

Това международно сравнително изследване показа, че изключително малко момичета, в повечето европейски страни, проявяват интерес да станат учени и съвсем малко европейски момичета биха искали да работят в сферата на технологиите. Това се потвърждава и от ниските нива на записване в подобни бакалавърски програми сред момичетата. Те съставляват само 10% до 30% от студентите, записани в ИКТ специалности и по-малко от 20% от работещите в ИКТ сферата. Тенденциите са подобни по отношение на броя жени в Европа в областта на науката и инженерството: делът на жените, завършващи компютърни специалности в Европа е намалял от 25% през 1998 на 22% през 2006 – данни, които отстъпват на Канада (27%), САЩ (28%) и Южна Корея, където 38% от завършващите ИТ специалности са жени. Тази обезпокоителна тенденция в Европа продължава и днес. Академичните кариери на жените остават основно характеризирани от силно вертикално разделение. Делът на жени нараства от едва 31% студенти в първи курс на 36% докторанти и дипломанти, но след това отново спада на 33% сред академичния персонал степен C, 22% - степен В и само 11% - степен А (т.нар. диаграма-ножица - ‘scissors-diagram’).

ГЛАВА 4: OТКЛЮЧВАНЕ НА ПЪЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ЖЕНИТЕ...

Съотношение на мъжете и жените в една типична учебна година в сферата на науката и инженерството, включително студентите и академичния персонал, ЕС-27, 2002/2006 100 %

Мъже 2006

50 %

Жени 2006 ISCED 5A ISCED 5A ISCED 6 ISCED 6 Степен C Студенти Дипломанти Студенти Дипломанти

Степен B

Степен A

Източник: Образователна статистика (ЕВРОСТАТ): база данни на WIS (ГД „Изследвания”) Определение на степените: A: Най-високата степен/позиция, на която обикновено се извършват изследвания. B: Изследователи, работещи на позиции по-ниски от най-високата степен (A), но по-високи от докторска степен. C: Първата степен/позиция, на която обикновено се наемат завършилите докторантура. ISCED 5A: Програми за висше образование, които предоставят достатъчни квалификации за прием в напреднали изследователски програми и професии, изискващи високи квалификации. ISCED 6: Програми за висше образование, които водят до напреднала изследователска квалификация (PhD). SET fields of education = 400 наука, математика и компютърно обучение + 500 инженерство, производство и строителство. SET fields of science = инженерство и технологии + естествени науки.

Петте европейски държави, където делът на жени с оценка А е найвисок са: Румъния, Латвия, България, Финландия и Португалия. Малта, Люксембург, Кипър, Ирландия, Белгия, Гърция и Холандия имат найниските проценти. Техният дял варира от 32% в Румъния до 2% в Малта. Това по-слабо представителство на жените в ИКТ специалностите и професиите води до огромен недостиг на кадри в ИКТ компаниите и икономиките. По отношение на междуконтиненталната конкуренция, откриваме най-висок процент на жени в областта на науката и инженерството в Северна/Централна Америка, следвани от Южна Америка и Океания. Западна Европа изостава на пето място.

Манифест на е-уменията

Съотношение на жените и мъжете в науката и инженерството през 2008 Наука и инженерство 2008

1 2 3 4 5 6 7 8

В световен мащаб Северна / Централна Америка Централна / Източна Европа Южна Америка Океания Западна Европа Близкият изток Азия Африка

Жени Nr 1.058.156 296.894 92.228 62.298 21.909 268.182 85.572 226.337 4.736

% 39,4 48,2 46,9 44,7 43,0 41,8 40,3 28,0 24,5

Мъже Nr % 1.625.546 60,6 318.714 51,8 104.391 53,1 77.082 55,3 29.003 57,0 373.963 58,2 126.983 59,7 580.850 72,0 14.560 75,5

Общ брой 2.683.702 615.608 196.619 139.380 50.912 642.145 212.555 807.187 19.296

Източник: NSF Показатели за наука и инженерство, 2008

Западна Европа има по-силна позиция по отношение на броя инженери. По процент на жени сред общата работна сила, Западна Европа се нарежда на четвърто място след Централна/Източна Европа, Южна Америка и Океания. Недостигът на жени, насочващи се към ИТ специалности директно влияе на процентното съотношение на жените, работещи днес като ИТ специалисти. Въпреки че, жените, които се насочват към ИТ квалификации в среден курс са по-малко – както се изтъква от наблюдения във Великобритания – те системно превъзхождат колегите си мъже. Именно поради тази причина е приемливо да се предположи, че ако жените бяха по-склонни да участват в ИТ кариерите, то качеството и размера на достъпната работна сила биха се подобрили значително. През последните няколко години, Accenture са провели редица проучвания по случай международния ден на жената, подчертаващи нарастващата роля на ИКТ за успешното женско ръководство, както и нарастващата важност, която то играе за компаниите. Приблизително 4000 бизнес дами от средни и големи компании от около двадесет страни взеха участие в годишните онлайн проучвания. Изследванията разкриха, че жените са по-устойчиви и “в настоящата ситуация на световна икономическа несигурност и силна конкуренция, организациите които инвестират в устойчивостта на своите многообещаващи лидери ще имат по-голямо предимство.” Повече от осем на всеки десет жени споделят, че са проявили желание да се научат да използват новите технологии (блогове и социални

ГЛАВА 4: OТКЛЮЧВАНЕ НА ПЪЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ЖЕНИТЕ...

мрежи) като средство за постигане на бъдещ успех. Над 76% от жените предвиждат висока степен на значимост на тези технологии. 66% от жените заявяват, че очакват отношенията, управлявани от технологиите да се променят значително за в бъдеще. Що се отнася до положението на заетостта на жените в Европа (ЕС27), 31.6% от работещите в ИКТ сектора са жени. Най-голям дял на жени в ИКТ за ЕС-27, 2010 Най-голям

Най-малък

Литва

45.1%

Австрия

30%

България

43.9%

Ирландия

30%

Латвия

37.8%

Словакия

29.3%

Румъния

36.2%

Швейцария

29.1%

Хърватска

35.4%

Великобритания

28.5%

Кипър

35.5%

Дания

28.2%

Германия

34.3%

Чехия

26.5%

Полша

34.2%

Турция

25.1%

34%

Исландия

24.6%

33.7%

Холандия

23.4%

Финландия Гърция

Източник : Global Contact, Франция, по ОИСР, ЕВРОСТАТ, IESF

Най-високият дял на жени в ИКТ (повече от 35%) в ЕС-27 за 2010 е в следните страни: • Литва : 45.1% • България : 43.9% • Латвия : 37.8% Най-ниският дял на жени в ИКТ в ЕС-27 за 2010 е в следните страни: • Дания : 28.3% • Чехия : 26.5% • Холандия : 23.4% Обезпокояващо е, че броят на жените в ИКТ сектора в Европа (ЕС-27) е намалял от 32.7% през 2008 на 31.6% през 2010.

Манифест на е-уменията

В някои държави членки, като например Люксембург и Италия, е налице увеличение на броя жени, работещи в ИКТ сектора със съответно 5.2% и 1.8%, докато в Латвия, Португалия и Дания броят на жените в ИКТ значително е намалял със съответно 6.1%, 5% и 3.2%. Това тревожно несъответствие трябва да бъде изследвано по-подробно, за да се разберат причините, които стоят зад него, да се направят информирани предложения и да се предприемат подходящи действия за минимизиране на разликата между най-високите и най-ниските проценти. Европейското проучване на професионалните електронни компетенции (European Professional e-Competence survey) проведено през 2011 от CEPIS сред 2000 ИТ служителя в двадесет и осем европейски страни потвърди гореспоменатите тенденции и неадекватното представителство на жените в ИКТ. Има само две длъжности, в които жените са повече от 20%: ИТ мениджър по качеството и Одитор (IT Quality Manager & Auditor): 30% и ИТ преподавател (IT Trainer): 41%. Освен това, делът на жени ИТ служители е с 10% по-нисък в следните професии: мениджър по ИТ безопасност (IT Security Manager), мрежови мениджър (Network Manager) и системен инженер (IT Systems Engineer). CEPIS - Съветът на европейските професионални информационни общества Европа (средно) ИТ преподавател ИТ мениджър по качеството & Одитор ИТ мениджър Разработчик на софтуер ИТ системен архитект Мениджър по ИТ безопасност Мрежови мениджър ИТ системен инженер 0%

50%

100%

Жени специалисти Мъже специалисти Източник: CEPIS Европейско проучване на професионалните електронни компетенции. Европейски доклад 2011

Като препоръки за бъдещето, CEPIS ясно формулира необходимостта от спешни мерки за справяне с неравновесието между половете във всички държави и за увеличаване на участието на жените в ИКТ кариерите. Продължаването и разширяването на съществуващите инициативи, фокусирани върху моделите за подражание и програмите за наставничество, трябва да се възпроизвежда и разпространява. Държавите членки трябва да предоставят фискални стимули за

ГЛАВА 4: OТКЛЮЧВАНЕ НА ПЪЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ЖЕНИТЕ...

компаниите, които приемат равновесието между половете като част от тяхната организационна култура, наемане на персонал и програми за професионално развитие.’ По отношение на повишаването на цялостното ниво на електронни умения в Европа, действията трябва да са ръководени от процеса на оценяване, описан по-долу, който потвърждава, че за жените все още неформалното образование е основният източник за придобиване на електронни умения; самообучението и формалните образователни институции са на второ и трето място. За мъжете самообучението е приоритетно пред неформалното учене и формалното образование. През последните години, и публичните и частните участници, академичните среди и НПО-та са предприели интересни инициативи за подкрепа на дейностите и проектите, мотивиращи жените и момичетата да подобряват и усъвършенстват уменията си: Успешният проект на Fraunhofer IAIS „Роберта – момичетата и роботите” (Roberta – girls discover robots’), финансиран от немското федерално министерство на образованието и научните изследвания (2002-2006) е създал двадесет и три центра Roberta в Германия от 2005 до 2008. Благодарение на разрастването на проекта – ‘Roberta-GoesEU’, бяха създадени още 12 регионални центъра в Австрия, Италия, Швеция, Швейцария и Великобритания. В Германия бяха обучени няколко хиляди учители и около 5000 деца. Също така, приблизително 5000 момичета от цяла Европа взеха участие. Курсовете Роберта често играят ролята на отправна точка за момичешките отбори, участващи в състезания по роботика като RoboCupJunior или FIRST Lego League. Като обратна връзка, 94% от участниците в проекта Роберта споделят, че курсът им е харесал, 88 % биха го препоръчали на приятели и 74 % биха се записали на допълнителни курсове. Fraunhofer IAIS и Европейският център за жените и технологиите (ECWT) работят по намиране на решения за по-нататъшно развитие и разширяване на роботиката за момичета в цяла Европа. На национално ниво, проектът с най-голям размах и документиран успех е Компютърни клубове за момичета (CC4G) във Великобритания, който има за цел да вдъхнови момичетата на възраст между 10 и 14 да се замислят за бъдеще в сферата на ИТ, показвайки им теорията на практика чрез музикални и модни проекти. Последната версия, беше разработена от Aardman (създателите на Уолъс и Громит) и включва водещи онлайн ресурси.

Манифест на е-уменията

От 2005 година насам повече от 135 000 момичета в 3800 училища са изпробвали CC4G. 84% докладват, че като резултат от това има поголяма вероятност да се насочат към ИТ специалности или кариери. Със сумата от 600 евро, училищата могат да бъдат спонсорирани да организират извън-училищен CC4G клуб за срок от една година. Спонсорите често подкрепят местните клубове и понякога идват на място, за да окуражат момичетата в техните занимания. Всякакъв вид организации могат да се включат - не се изискват ИТ познания. Съветът на европейските професионални информационни общества (CEPIS) и Европейската Седмица на е-Уменията 2010 стартираха нова награда за жените в ИКТ, която да окуражи жените да се насочват и да се задържат в сферата на ИКТ образованието и кариерите. Наградата се дава за паневропейското състезание за дигитални компетенции за жени. През 2010, четиринадесетгодишната Ана Воришкова от Чехия спечели образователна стипендия на стойност 1000 евро за нейния уебсайт (http://www.folmici.cz/) и блог проект. Второ място зае Луиза Лучиани от Швеция за компютърните клубове, които е създала и за примера, който е дала за участието на жените в ИКТ. За 2012 победителите са Афродити Гкертси, Ирини Кокиниду и Анастасия Зарафиду (Afroditi Gkertsi, Eirini Kokkinidou, Anastasia Zarafidou) от Гърция с разработката си “Beat Robotics”. Второто място бе отсъдено на Сарка Ваврова (Sarka Vavrova) от Чехия за разработката й „Timekeeper”. Състезанието се състоя отново по време на Европейската Седмица на е-Уменията 2012. За по-маргинализираните групи жени също има вдъхновяващи примери. Жените съставляват около половината от имигрантския дял в Европа. “Имигриращите жени, електронните умения и пригодността за заетост в Европа” е проучване, проведено през 2009 от TASCHA и финансирано от Microsoft, което изследва ефекта на провежданите от неправителствените организации програми за обучение в областта на електронните умения върху пригодността за заетост и социалното приобщаване на жените имигранти в Унгария, Италия, Холандия, Румъния и Испания. Проучването бе част от дългосрочната програма Microsoft Unlimited Potential за инвестиране в развитието на електронните умения в Европа чрез НПО партньорства и обществени инициативи за обучение на хората, които нямат достъп до технологии. Проучването изследва 530 жени имигранти и определи по какъв начин достъпът до ИТ е важен за подобряването на социалноикономическия статус и намирането на работа. Около една трета от жените имигранти

ГЛАВА 4: OТКЛЮЧВАНЕ НА ПЪЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ЖЕНИТЕ...

имат основни компютърни и интернет умения. 32% имат средно ниво на компютърни умения, а 22% - средно ниво на интернет умения. Малко повече от 20% от жените са съобщили за липсата на електронни умения изобщо. Проучването достигна до заключението, че жените имигранти са изправени пред „двойно по-неблагоприятно” положение на пазара на труда, първо като жени и второ като имигранти. За да бъдат преодолени основните пречки за пригодността им за заетост са необходими: чуждоезиково обучение, познания по въпросите на заетостта, помощ за разширяване на социалните им мрежи и възможности за обучение. Друг добър пример е инициативата на европейското сдружение в областта на квалификациите за трудоспособност (European Alliance on Skills for Employability) – и партньорите Microsoft, Adecco Group и State Street – наградата за 2011 за умения за трудоспособност (2011 Skills for Employability Award). Освен наградите за ‘Умения за овластяване на младежите’ (‘Youth Empowerment through Skills’) и ’Активно стареене чрез ИТ обучение’ (‘Active Ageing through IT Learning’), беше създадена специална награда – ‘Овластяване на жените с помощта на технологиите’ (‘Empowering Women through Technology’) – за награждаване на НПО за повишаване на перспективите за заетост и подобряване на дигиталното и социалното приобщаване чрез успешно прилагане на ИКТ обучения и развитие на умения. Първата награда и 5000 евро бяха присъдени на литовската организация Langas į ateitį - ‚Прозорец към бъдещето‘ – за нейната програма, демонстрираща успешни компютърни и информационни обучения за момичета и жени, с бизнес и обществена насоченост. За последните 5 години и под ръководството на своя директор Лорета Крижинаускиене (Loreta Križinauskienė), Langas į ateitį е обучила 45 000 жени.

Сега е моментът да се обърне внимание на равновесието между половете За да разберем нарастващата важност на новите умения на 21 век в сравнение с водещите през 20 век, трябва да се замислим за осъществилата се в световен мащаб значителна промяна: ние сме се придвижили от предимно аналогово към изцяло дигитално функциониране. Джоузефин Грийн ( Josephine Green), главен директор ‘Тенденции и стратегии’ към Philips Design от 1997, ни приканва да разгледаме технологиите не като двигател, а като опосредстващ фактор, с други думи от света на пирамидата към света на палачинката. През 20 век, икономиката се е базирала на масовите пазари, икономията на мащаба и масовите продукти за растеж. Това е била една ера на технологичния

Манифест на е-уменията

пазар със структура на командване и контрол отгоре надолу – пирамидално. 21 век е векът на социалните иновации. Благодарение на технологиите, хората днес имат възможност да бъдат дизайнери на собствения си начин на живот. Световната мрежа им предоставя достъп до всички нива на иновация. Не става въпрос за консумиране, а за съвместно съществуване. Нашият свят се определя от междукултурното управление и комуникация, силно базирани на практикуващи общности (CoP) и употребата на ИКТ. Всичко е въпрос на екосистема, движена от персонализацията. Тъй както интернет поколението („Net Generation“ - известно още като Generation Y, First Digitals или Millennials) започва да заема ръководни позиции, неговите характеристики и учебен стил трябва да бъдат взети предвид, ако искаме да се справим с минималното женско участие. Това е поколението на MP3 плейърите, чата, онлайн игрите и споделянето на файлове. Това е поколение, което силно вярва, че „културата може да бъде преподавана” и подкрепя HR моделите ориентирани към човека, а не продуктите. Ключовите аспекти на такива модели са мотивационните теории и напредъка в рамките на организацията. Светът днес цени разнообразието, приобщеността и половото равенство повече от когато и да е било преди. Мъжете са били основните действащи лица по време на индустриалната ера. В днешния свят жените могат да играят ключова роля за иновацията. Джон Хейгъл III ( John Hagel III), съпредседател на разположения в силиконовата долина център Deloitte, който провежда оригинални изследвания (Deloitte Center for the Edge) и развива независими гледни точки за нов корпоративен растеж, заяви: ‘В дигиталната икономика на знанието, човешкият ресурс измества природния като основа за растеж. Водещите фирми и държави през 21 век ще бъдат тези, които най-добре успеят да овладеят иновацията и креативността на служителите си. Жените несъмнено са нарастваща сила сред кадрите.’ Въведени са нови понятия като „социална възвращаемост на инвестициите” и възниква необходимост от различни видове умения. В „света на пирамидата” необходимите умения включват мениджмънт, планиране, бюджетиране, измерване, оценяване, организиране, структуриране и контрол. В „света на палачинката” необходимите умения включват насърчаване на иновациите, задаване на въпроси, предизвикателства, мечти, въображение, експериментиране, учене и предприемачество.

ГЛАВА 4: OТКЛЮЧВАНЕ НА ПЪЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ЖЕНИТЕ...

Според програмата Зелено общество на знанието – политически дневен ред в областта на ИКТ (до 2015) за бъдещето на европейското общество на знанието, представена от шведското председателство на ЕС през 2009, едно от десетте ключови изисквания за в бъдеще е акцентът върху инвестирането в социалния капитал. Това изместване на фокуса до голяма степен съответства на изразеното желание на жените да работят в сфери и професии с директен принос за обществото и/или хората и ще допринесе за задържането на жените в инженерството. Днес разнообразието е признато. Проучването на McKinsey от 2009 - Жените са от значение и изследването на McKinsey от 2010 за централизирано лидерство установяват, че основните атрибути на лидерството у жените – интелектуално стимулиране, вдъхновение, участие във вземането на решения и определяне на очакванията/ възнагражденията – са ключови за излизане от рецесията и за постигане на успех в днешната сложна финансово-икономическа криза. Според Световния икономически форум, тези държави, които са модели за подражание в справедливото разпределение на ресурси между мъжете и жените са по-успешни, независимо от нивото на ресурси, с което разполагат. В своето изследване от 2011, Catalyst открива 26% разлика във възвращаемостта на инвестирания капитал между компаниите с 19 до 44% жени на ръководни позиции и тези без жени в състава си. Д-р Еркки Ормала, вицепрезидент на отдел „Бизнес среда” за Нокия и президент на DIGITALEUROPE, заяви по време на конференцията за електронни умения, растеж, конкурентоспособност и работна заетост (състояла се на 13 декември 2011 в Брюксел), че „истинският източник на иновации е привличането на повече жени в областта на технологиите”. Нокия визира три цели, съобразени с увеличаването на женското участие: • Да бъдат лидер - кадри, които да доведат до трансформация на дигиталния пазар • Да се изградят организационни способности- кадри с познания, умения и опит за осигуряването на конкурентна диференциация за Нокия • Да се осигури разнообразен потребителски опит – равновесие между половете за атрактивни решения на пазара

Манифест на е-уменията

Социални медии Жените днес напълно доминират в социалните медии: във всяка възрастова категория, броя на жените е по-голям от този на мъжете по употреба на социално-мрежови технологии. По отношение на прекарано време – жените доминират в социално-медийното пространство. Ако Facebook беше държава, тя щеше да бъде третата най-голяма в света. Най-бързо растящият сегмент във Facebook са жените на възраст между 55 и 65 години. 57% от Facebook иTwitter потребителите са жени. 86% от жените в САЩ имат своя собствена страница в някоя социална медия и 72% влизат онлайн всеки ден. 80% от жените, които използват социални медии са станали почитатели на различни продукти и марки. Когато във Facebook бе създадена страница на жените от ЕС, във връзка с работния семинар „Жените за „умен” растеж” (Women for Smart Growth) от събранието за цифрови технологии (Digital Agenda Assembly) през юни 2011, тя получи 95 „харесвания” за един месец и бе разгледана над 14 500 пъти. В същото време, LinkedIn се сдоби с над 100 члена и 15 дискусии в рамките на един месец, а Twitter @EUWomen привлече 158 туита и 91 последователя за един месец до събранието. В своите средносрочни прогнози до 2020, Cedefop (Европейският център за развитие на професионалното обучение) изтъква, че тъй като работните места изискват все повече познания и умения, ние се нуждаем от усвояване на потенциала на неактивните лица, и поспециално на жените, чиито квалификации надминават тези на мъжете. Общо казано, женското участие в пазара на труда е по-слабо от това на мъжете. Въпреки това, то се засилва с увеличаването на нивото на квалификация, докато нивата на мъжко участие намаляват. Йерархията на квалификационните нива е обща и за двата пола. Темповете на нарастване, обаче, са по-големи сред жените, отколкото сред мъжете. Това най-вероятно ще доведе до ситуация на повече висококвалифицирани (формално) жени, отколкото мъже за в бъдеще, освен при средно ниво на квалификация, където темповете на нарастване са по-високи за мъжете, отколкото за жените. От друга страна, делът на европейската работната сила с по-ниски квалификации се очаква да намалее. Спадът ще бъде по-остър при жените, отколкото при мъжете. Тези общи тенденции се наблюдават в почти всички държави. Друга промяна в сектора, която сочи към нарастващата необходимост от женска работна сила е продължаващата тенденция към работни места в сферата на услугите, особено пазарните услуги.

ГЛАВА 4: OТКЛЮЧВАНЕ НА ПЪЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ЖЕНИТЕ...

В бизнес и другите услуги се предвиждат около седем милиона нови работни места. Значителни увеличения се очакват в дистрибуцията и транспорта. Очакваният умерен растеж на заетостта в областта на непазарните услуги е резултат от създаването на значителен брой работни места в сферата на здравеопазването и образованието, което ще бъде частично компенсирано от намаленото търсене на работна ръка в сферата на публичната администрация поради бюджетни ограничения.

Джендърни иновации През последните години, разбирането за стойността на половото измерение в изследователската дейност се е подобрило. Броят на изследователите, които използват джендъра като източник за стимулиране на нови знания и технологии, нараства. Текущият проект за джендър иновации (Gendered Innovations), иницииран от Университета в Станфорд и провеждан съвместно с експертна група по въпросите за иновация чрез джендър (сформирана от експерти от 20 държави членки на ЕС) се ръководи от техническия университет в Берлин и Fraunhofer Gesellschaft. Проектът разработва методи за джендърен анализ за учени и инженери и предоставя конкретни примери-казуси за това как той води до иновации в три основни области: наука, здравеопазване и медицина и инженерство.

Препоръки Дошло е времето да отделим повече внимание и ресурси за подобряването на половите измерения в сферата на ИКТ за Европа. Успехът на програмата в областта на цифровите технологии за Европа и европейската стратегия за 2020 до голяма степен зависи от това дали ЕК и заинтересованите страни ще намерят начини и средства за интегриране (чрез съвместни мултистейкхолдерни партньорства) на значително количество жени в достъпа, дизайна, изследователската дейност, иновациите, производителността и употребата на ИКТ от 2011 до 2020. Целият ИТ сектор трябва да работи заедно, за да създаде канал за женски кадри в индустрията, отчитайки пълния жизнен цикъл. В същото време, трябва да насърчим жените, които вече работят в сферата на тази индустрия да останат и да бъдат все по-успешни.

Манифест на е-уменията

Основите за тази съвместна дейност на европейско ниво бяха положени на конференцията Жените в науката, иновациите и технологиите на дигиталната ера (Women in Science, Innovation and Technology in The Digital Age) с приемането на Декларацията от Будапеща за стогодишнината от международния ден на жените през 2011. Конференцията бе организирана от ГД „Информационно общество”, унгарското председателство на ЕС и ECWT на 7-8 март 2011 в Будапеща с домакин Нели Крус, заместник-председател на ЕК и отговорник за дигиталните технологии. Декларацията за международния ден на жените се основава на становището на ECWT за програмата за цифрови технологии и на онлайн консултациите, проведени от февруари до края на юни 2011. Тя подчертава важността от прилагане на устойчива европейска мултистейкхолдерна инфраструктура и привличане на ключови европейски публични и частни участници, академични среди и НПОта за джендър план за действие по програмата за цифрови технологии.

Прилагане на ИКТ за справяне със социалните предизвикателства

Подобряване на електронните умения

Дигиталното бъдеще Изследователска дейност и иновации

Много бърз интернет

Надеждност и сигурност

Оперативна съвместимост и стандарти

- Задачи за изпълнение - Ранно инвестиране в младите хора и по-специално момичетата - Добри практики, съобразени с половото равновесие и моделите за подражание - Насърчаване на съобразена с половото равновесие програма за цифрови технологии - Насърчаване на развитието на човешкия капитал и инвестирането в жените - Прилагане на по-добро управление въз основа на показателите за разнообразие

Единен дигитален пазар

Стълбове на програмата за цифрови технологии

Събрание за програмата за цифрови технологии в Европа

Декларацията от Будапеща беше утвърдена от събранието за програмата за цифрови технологии на 16-17 юни 2011 в Брюксел. Там бе подчертано, че „подобряването на електронните умения и интегрирането на жените в дейностите, изискващи електронни умения трябва да е един от основните стълбове на програмата в областта на цифровите технологии.”

Източник: Доклад. Събрание за програмата за цифрови технологии в Европа. 2011 Работен семинар 22 Жени за „умен” растеж

ГЛАВА 4: OТКЛЮЧВАНЕ НА ПЪЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ЖЕНИТЕ...

Последната стъпка за ефективно прилагане на декларацията от Будапеща е получаването на подкрепа в планираното парламентарно изслушване на ЕС по този въпрос през есента на 2012 и приемането на резолюция, която да доведе до интегриране на програмата HORIZON 2020 в дейностите на ЕК от 2014 до 2020. Препоръките от Европейския център за жените и технологиите, включват следните действия: • Създаване на дългосрочен европейски план за действие с участието и ангажимента на всяка заинтересована страна и насърчаване на жените и европейската програма за електронни умения. Базата за сравнение и резултатите от годишния мониторинг трябва да са неразделна част от този план. • Разширяване на европейския регистър на жените и ИКТ – одобрен от Европейската асоциация за електронни умения през януари 2010, за да служи като точка за достъп за жените и електронните умения в Европа (национални политики, най-добри практики, изследователска дейност, наемане на персонал и възнаграждения, придобиване на умения и използването им и т.н.) • Насърчаване на изследване на най-добрите практики на НПО, подсигуряващи обучения за електронни умения в Европа и изграждане на мултистейкхолдерни партньорства - за подобряване на образованието и ангажирането на младите хора с наука, технологии, инженерство и математика -, които акцентират върху проблема с равновесието между половете.

Манифест на е-уменията

Глава 5: Визия за бъдещето През 2012, Европа все още отчаяно се нуждае от ръст на продуктивността. Въпреки че, за момента острите симптоми на финансовата криза са отшумели, основните причини не са изкоренени. Пример за това е нивото на младежка безработица в Европа, което отчита стабилен растеж през последните години. Найсериозно е положението сред поколението под 25 години. Според най-новите данни на Евростат, в Гърция безработицата се е повишила рязко до 47,2%, а в Испания е достигнала своя пик - 48,3%. Тази тревожна тенденция засяга голям брой млади и добре образовани европейци. Тези цифри са следствие от променящата се работна среда и заетост, ускорената глобална трансформация и частичния упадък на много традиционни индустрии. Строгите икономии и намаляването на разходите в държавните, полу-държавните и частните сектори са необходими, но по никакъв начин не достатъчни за създаването на проспериращо бъдеще за Европа. Растежът ще трябва да бъде породен от иновациите и предприемаческите инициативи. В същото време, европейските общества са изправени пред няколко фундаментални предизвикателства в дългосрочен план, като например адаптиране към застаряващото общество и постигане на по-ефективно и модерно здравеопазване. Други предизвикателства включват механизми за подобряване на енергийната ефективност и консумация, водоснабдяването и справянето с трафика и замърсяването в развиващите се градове. Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) с право се смятат за фактора, който може да промени икономиката и обществото. Оттук произлиза и основният въпрос: как Европа да поощри правилните електронни умения не само за да улесни прилагането на ИКТ, но и за да създаде ИКТ иновации, нови индустрии и пазари за растеж? „Развитието на уменията и работната сила е валутата на европейското икономическо бъдеще”, заяви Ян Мюлфайт от Microsoft, съпредседател на Европейската асоциация за електронни умения. „Политически отговорните лица са определили технологичните иновации като съществено важни за отключване на човешкия потенциал в глобален аспект. Те също така, разглеждат новите технологии като ключови за напредъка на националните приоритети - от здравеопазването и образованието към енергийната независимост и промените в климата”, правилно отбелязва той.

ГЛАВА 5: ВИЗИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО

Нека първо обърнем внимание на самата иновация. Тя не е само изобретяването на нещо ново, но и създаването на нови стойности. Както Питър Дракър, бащата на модерния мениджмънт казва, „иновацията създава ресурсите и им придава икономическа стойност” (Иновации и Предприемачество, 1985). Определяща характеристика на информационните и комуникационни технологии е тяхната все по-голяма свързаност, експоненциална производителност на данни и нарастваща взаимозависимост на техническите елементи – софтуер, услуги, данни или устройства. Иновациите в сферата на ИКТ имат няколко особености, които определят търсенето на умения: Бърз темп: Няма нито една друга индустрия, която да има подобни кратки цикли на иновация. Въпреки че, ИКТ секторът също зависи от дългосрочни разработки като например нови стандарти за мобилни мрежи или фундаментална изследователска дейност в областта на технологиите за съхранение или процесорните дизайни, ИКТ пазара се развива с бързи темпове, особено що се отнася до потребителските стоки и услуги. Това води до постоянната необходимост от обновяване на уменията, и по-конкретно техническите умения, както и до ограничена продължителност на валидността им. Взаимозависимост: ИКТ са дълбоко свързани помежду си. ИКТ иновацията рядко е самостоятелно явление. Понятия като платформени стратегии са от съществено значение за индустрията. Следователно, търсенето на умения не се определя само от техническия напредък, но и от динамиката на пазара. Това, също така, включва нуждата от умения, свързани с технологичните стратегии. Социалност: ИКТ са довели до социални феномени като съвместно разработване, социални медии, краудсорсинг (crowdsourcing) и още много други. Освен че, са взаимнозависими технологии, ИКТ все почесто променят социалните взаимодействия, организации и работни процеси. Следователно, ИКТ са повишили търсенето на умения там където се пресичат с обществото, правните среди и организациите, особено по отношение на ИКТ услугите за системен дизайн, потребителското участие или спазването на законите. Истинска глобалност: Както заяви бившият главен изпълнителен директор на IBM Сам Палмизано в своята статия за външните работи от 2006 „Глобално интегрираното предприятие”: „ИКТ индустрията е сред първите наистина глобални индустрии, която едновременно с това задвижва глобализацията.“ Благодарение на ИКТ, глобалното

Манифест на е-уменията

сътрудничество и взаимодействие по отношение на услугите в реално време са възможни. Също така, ИКТ улесняват глобалната доставка (global sourcing) на таланти и разпределението на задачите в световен мащаб. Това води до ситуация, в която някои от аспектите на ИКТ са на местно ниво (по-конкретно тези, които са на пресечната точка между обществото, потребителите и организациите), а някои са значително по-концентрирани и независими в географско отношение. Например: услугите на Googlе, достъпни в повече от 100 страни, се доставят само от десет мащабни центъра за данни, разположени по целия свят. Същото важи и за концентрацията на развитието на ИКТ и изследователската дейност. От ключово значение за Европа е да остане в челните редици на най-ценните ИКТ умения в световната конкуренция. Предприемачество: ИКТ индустрията винаги е била движена от предприемачески дейности. Преди повече от десетилетие, световни играчи като Facebook или Google са били само стартиращи фирми. ИКТ иновацията все повече се задвижва от отворени иновации. Процеси като управление на спин-офа (spin-out, spin-off- отделяне на звено от фирмата със собствена печалба) и външните предприятия и растеж чрез сливания и придобивания са често срещано явление в областта на индустрията. Все повече различни индустрии приемат този модел. Добър пример в това отношение са европейските производители на автомобили. Daimler и BMW са движеща сила за иновациите в услугите за мобилност на външните предприятия, а също така подкрепят и стартиращите фирми. Трансформация и подривност: Няма други технологии, които да са имали по-голямо влияние върху индустрията и услугите. ИКТ позволяват притоци на иновация не само по отношение на продуктите и услугите, но и чрез създаване на нова „нервна система” в предприятията за промяна на процесите и организационните модели. Предоставяйки основа за изцяло нови бизнес модели, ИКТ имат потенциала да подриват и да преоткриват индустрии. Ако отчетем всички тези важни фактори, ще стане ясно защо една тясно ориентирана само към технологиите перспектива за електронни умения не е подходяща. IBM, например, отразяват това чрез термина SSME (Service Science Management & Engineering), определящ управленските, техническите и инженерските умения като необходими за разработване на ИКТ базирани системи за бъдещето. Като интегрирани технологии, ИКТ трябва да бъдат подкрепяни от хора със съответния набор от интегрирани умения.

ГЛАВА 5: ВИЗИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО

За да се справим с това са необходими съгласувани усилия от всички заинтересовани страни. Образованието е в основата на решението. Очевидно е, че академичната дисциплина компютърни науки е от съществена важност, но за съжаление, тя може да се справи с очертаните предизвикателства само донякъде. Необходимо е да интегрираме електронните умения и ИКТ образованието по-дълбоко и по-цялостно в нашите образователни системи и учене през целия живот, включително в управленските и предприемаческите умения и компетенции. Това не е еднократно предизвикателство пред образованието, а е предизвикателство за всеки професионалист, който е загрижен за ИКТ в работното си ежедневие. Майкъл Гориц, главен информационен директор (CIO) на Daimler отбелязва: „Възможността за придобиване и доразвиване на подходящите електронни умения сред ИКТ специалистите и работниците трябва да се превърне в нормален модел за нашето общество. Това е необходимо не само в рамките на големите организации, но и за последователно изграждане и развитие в Европа на едно иновативно общество, често наричано още общество на знанието”.

Имайте предвид Има непреодолими икономически причини и обществени предизвикателства, които създават безспорна необходимост за Европа да обърне внимание на развитието на електронните умения и ролята на ИКТ в образованието. Един от факторите, които влияят тук е трудното привличане на по-разнообразни групи от студенти – по-специално на жени- към ИКТ специалностите и професиите. Независимо от факта, че повечето млади европейци използват ИКТ инструменти всеки ден в много области от своя живот, те не са напълно наясно какъв е широкият принос на ИКТ и кои са интегрираните умения, които ще определят бъдещето на ИКТ професиите. Както изглежда, Европа рискува да се лиши от ефективен канал за таланти в тази ключова дисциплина и индустрия на 21 век. Това може да се дължи на най-различни причини. Първо, изучаването на ИКТ не е достатъчно интегрирано в европейските учебни планове за основно и средно образование. Именно в този период на развитие се заражда мотивацията за по-нататъшно учене и се придобиват първоначални компетенции. Потенциалът за използване на ИКТ в основното и средното образование и интегрирането им в учебния план до голяма степен остава неизползван. ИКТ могат да предоставят множество възможности на преподавателите за развитие на иновационни образователни модели, и по –специално,

Манифест на е-уменията

чрез доближаване на образователната среда до реалните проблеми, пред които светът е изправен. Примери за това могат да бъдат: използването на реални данни за околната среда или трафика в час по география, достъп до исторически документи в дигитални библиотеки в час по история или анализ на данни, базиран на реални данни в час по математика. Друга причина е, че компютърните науки във висшето образование в Европа са с традиционно по-голяма математическа и техническа насоченост. Обучението в тази сфера изключва специалните електронни умения, споменати по-горе и свързани със социалните измерения на ИКТ, предприемачеството и иновацията, както и общите бизнес умения. Тези способности обикновено се придобиват след дипломиране, в рамките на професионалния живот. Някои университети са наясно с това разминаване. Например, университета в Warwick предлага на студентите си възможност да се възползват от кратък курс за придобиване на „ключови умения”. Недостигът на електронни умения във всички нива на образованието до голяма степен е отговорен за липсата на служители с ИКТ умения и създава пазар на труда в сферата на ИКТ, където традиционните академични познания са с ограничено значение за пригодността за заетост. В действителност, много ИКТ специалисти имат дипломи в други области, различни от компютърни науки. ИКТ уменията се демонстрират чрез работни постижения, кариерен опит или са просто под формата на твърдение без формални възможности за оценка и проверка.

Сега е моментът това да се случи В този манифест, лидерите в областта предлагат редица конкретни действия по отношение на канала за ИКТ служители, което на свой ред ще помогне да се подмлади и да се подкрепи както добре функциониращия ИКТ сектор, така и повечето работна сила, разполагаща с електронни умения: Започване от основното и средното образование Придобиването на електронни умения рано в живота, от основното образование до самото начало на академичната кариера, може да измени човек. Студентите и учениците стават все по-умели в управлението и извличането на информация. Това култивира един иновативен начин на мислене, който ще бъде все по-важно предимство при започването на работа. Индустриалните инициативи

ГЛАВА 5: ВИЗИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО

в училищата и академичните среди за преподавателите и учащите като състезанието на Microsoft - Imagine Cup, програмата на Intel – World Ahead или научното изложение на Googlе, подчертават подкрепата на ИКТ индустрията както и интереса сред учениците и студентите. Като пример за това, 300 000 студента от 142 страни взеха участие в състезанието Imagine Cup за 2009-2010. Определящ елемент в подобни инициативи е използването на креативност и предприемачески дух от страна на участниците. Те се изправят пред проблеми, които могат да бъдат решени с помощта на ИКТ. Следващата еволюционна стъпка е интегрирането на такива учебни елементи в учебните планове в подкрепа на организационната иновация в образователните институции (например изследване на нови учебни пространства и теми) – реална иновация в обучението с помощта на ИКТ. Увеличаване на привлекателността на ИКТ кариерите Неразделна част от трансформирането и подобряването на образованието е привлекателността на ИКТ като поле за професионална изява. За да може европейските граждани да се почувстват готови да внедрят електронните умения в кариерата си трябва да се предостави по-голяма прозрачност и яснота за огромните възможности и кариерното развитие в областта на ИКТ. Една такава мярка беше стартирането на Европейския кариерен портал за електронни умения, който да помогне да се подобри съответствието между подходящите умения и правилните работни места, а също така и да се премахне стигмата около ИКТ кариерите. В този дух, е необходима качествена промяна в схващането за ИТ и електронните умения сред младежите, жените и застаряващата работна сила. Конкретен метод е ангажирането и подобряването на имиджа на дигиталните посредници в Европа като активни модели за подражание в ИКТ сектора, както и на тези от сходните общности - главни информационни директори, дигитални предприемачи и водещи учени. Ако не предприемем такива стратегии, най-добрите ни кадри безспорно ще бъдат изгубени в полза на другите сектори или на другите световни региони. Ако не се справим със съществуващите стереотипи за ИТ специалистите, те ще затруднят растежа на сектора за ИКТ услуги и ще възпрепятстват бизнес иновациите в почти всички организации. Бъдещите мерки трябва да отчетат активната роля, която жените могат да изиграят в ИКТ. Добър пример за това е кодексът за най-добри практики за жени в сектора на ИКТ по инициатива на Нели Крус, заместник-председател на ЕК и комисар за цифровите технологии. Кодексът предоставя първия набор от практически инициативи за повишаване на опита на жените в ИКТ кариерите. Много академични и индустриални дружества са се присъединили към него.

Манифест на е-уменията

Увеличаване и разширяване на сътрудничеството между академичните среди и ИКТ индустрията В забързания ИКТ свят, който до голяма степен зависи от предприемаческите и пазарните дейности, академичните среди трябва да поддържат тясна връзка с индустрията. Индустриалните програми, сред които академичните инициативи на IBM - Academic Initiative и Microsoft - Academic Alliance, изиграват важна роля в това отношение. Първата стъпка беше да се предоставят безплатни или поевтини продукти и услуги за академичните среди. Новите разработки включват предоставяне на индустриални центрове за данни (industry scale data-centre capacities) и аналитични среди за съхраняване на големи данни, като например в съвместната инициатива на IBM и Google – Университет за изчисления в облак. Освен това, ИКТ индустрията участва в университетските изследователски центрове, обмена на персонал и новите форми на сътрудничество. Пример за това е финландският университет в Аалто, създаден заедно с Нокия и други индустриални партньори и предлагащ съвместни предприятия за дизайн и услуги (joint Design and Service Factories) за подкрепа на студентските предприемачески дейности и ангажирането с иновационни проекти. ИКТ индустрията, също така, консултира академичните среди по въпросите и начините за подобряване и разширяване на дисциплината компютърни науки и свързаните с нея учебни планове. Пример за това е инициативата на IBM - Service Science, която насърчава учебните планове за ИКТ иновация по отношение на сложни системни услуги като здравеопазване и енергия. Най-актуалните дебати (водени в контекста на академичните дни на IBM - IBM Academic Days) са насочени към въвеждането на аналитични среди за големи данни в академичен план. Освен академични и индустриални сътрудничества в областта на науката и предприемачеството, има нужда и от по-добро сътрудничество между частните институции за ИКТ обучение, индустрията и академичните среди. Това засяга по-рано обсъжданата тема за допълнително сертифициране към академичните степени. Повечето умения, които подлежат на сертифициране са тези, свързани с конкретните изисквания на пазара, като например зрялост в методите за разработка на софтуер, обучения за продукти или специфични програмни езици. Сертифицирането може да допълни едно по-широко академично образование със специфични елементи, които да дадат възможност на работодателя да оцени зрелостта на служителя за определена ИКТ задача, технологии или инструменти. Сертифицирането, както е описано тук, също така обръща внимание

ГЛАВА 5: ВИЗИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО

на проблеми като управление на качеството и забързания ИКТ пазар, в който специфичните квалификации имат ограничен срок на валидност. Насърчаване на европейските стандарти за сертифициране Повишаването на имиджа на ИКТ професионализма добавя нов стимул и динамика към придобиването на напреднали ИКТ компетенции. При отчитането на инвестирането в учебните умения в определен сектор, акредитацията е много важен показател, който насърчава мобилността на служителите и подсигурява основа за развиване на привлекателни кариерни структури. Развитието на рамката за електронни компетенции (eCF) еднозначно подсигурява един многостранен, взаимно одобрен справочник за компетенциите на ИКТ специалистите в рамките на страните членки и на всички индустриални сектори. Рамката има потенциала да се превърне в основно европейско преимущество. Тя предоставя основна, ясна и здрава насока за компаниите, които трябва да вземат решения по ръководни въпроси, свърни с компетентността - например подбор на персонал, кариерно планиране, обучения и оценка на персонала. Тя определя знанията, уменията и компетенциите, необходими и приложими в ИКТ работната среда както в публичния, така и в частния сектор. eCF и насоките на INSEAD за европейски учебен план за електронни компетенции (European e-Competence Curriculum guidelines) признават ИКТ специалистите с помощта на стандартизирана учебна програма. Това укрепва ролята на европейските университети в доставянето на електронно компетентни мениджъри и работна ръка в сферата на ИКТ за Европа. Това, действително, е стъпка в правилната посока. Изравняване на търсенето и предлагането Правителствата, индустрията и академичните среди трябва да си сътрудничат тясно, за да осигурят на Европа напреднали умения в нововъзникващи области като изчислителни облаци, зелен ИТ, кибер безопасност, оперативна съвместимост и електронно здравеопазване. Уменията за успех в ИКТ индустрията ще трябва да се развият и да се приведат в съответствие с новите източници на растеж. Влиянието на електронните умения върху сектори като този на здравеопазването ще измени и подобри начина, по който се справяме с някои от най-големите предизвикателства пред обществото.

Манифест на е-уменията

Насърчаване на партньорства за иновации в европейското ИКТ образование и развитието на електронни умения Както вече стана ясно, сме изправени пред значителни предизвикателства във визията за бъдещето на електронните умения. Те могат да бъдат обобщени като: 1. Създаване на интегративни електронни умения, необходими за ИКТ професиите на бъдещето; 2. Прогрес на ролята на ИКТ и ученето с помощта на ИКТ в началното и средното образование за постигане на по-широк интерес и мотивация към ИТК кариери; 3. Обновяване и разширяване на учебните планове за компютърни науки и свързаните с тях дисциплини с цел справяне с предизвикателствата на бъдещето; това предполага преодоляване на предимно техническия фокус върху ИКТ дисциплината; 4. Създаване на нови модели за партньорство между индустрията и академичните среди, и по-специално насърчаване на участието на учениците и студентите в ИКТ иновацията и подкрепа на предприемаческото обучение; 5. Допълване на академичните квалификации с неформални квалификации от индустрията, отговарящи на приетите европейски стандарти и схеми за сертифициране. Няколко европейски организации са загрижени за напредващото ИКТ образование и електронните умения от различни гледни точки. Те включват, но не се ограничават до: Европейски институт за иновации и технологии (ЕИТ) – ИКТ лаборатории, Европейска асоциация за електронни умения (EeSA), Европейска група за образователна индустрия (European Learning Industry Group -ELIG), Европейска фондация за управленско развитие (EFMD), Европейска Училищна Мрежа (ЕУМ) и DIGITALEUROPE. Основният фокус на всички тези организации е към: стандартизиране на електронните компетенции и сертифициране (EeSA), иновационни и образователни технологии в придобиването на електронни умения (ELIG), ръководство и предприемачески аспекти на електронните умения (EFMD), учебни програми за електронни умения (ЕУМ), високи научни постижения в областта на ИКТ образованието

ГЛАВА 5: ВИЗИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО

(ЕИТ) и цялостно представителство на ИКТ индустрията (DIGITALEUROPE). Всеки от тези градивни елементи допринася за по-широките цели, залегнали в този манифест и за постигането на напредък на местно равнище в стратегията на Европейската комисия за електронни умения. Готови за следващите стъпки, Европа и държавите членки от ЕС трябва да действат съобразно очертаните тук препоръки. Нужни са съвместни дейности за иновация в европейското ИКТ образование и електронните умения. За да се гарантира, че Европа ще може напълно да се възползва от подобрената конкурентоспособност, посилния растеж и повечето и по-добри работни места са необходими широкомащабни и съгласувани инвестиции от страна на всички заинтересовани страни. За да се осъществи тази амбиция, действията трябва да са съобразени с градивните елементи очертани в този манифест. Сега е времето да ги съединим в едно цяло. Европа 2020 е следващият хоризонт. В този манифест, ние, заинтересованите страни и поддръжниците на Европейската стратегия за електронни умения, сме готови да изиграем своята роля за създаването на европейски партньорства за иновации в образованието – след призива на комисаря за цифровите технологии, Нели Крус от декември 2011 в Брюксел по време на конференцията Online Educa. Иновациите в ИКТ образованието и в развитието на електронните умения трябва да се превърнат в основна цел за в бъдеще. Конференцията, организирана от датското председателство на 27-28 февруари 2012, може би бе най-близко до двете думи, които обрисуват горепосочената визия най-добре: „Дигиталните нагласи„ и „Дигиталното мислене” действително са всичко от което се нуждаем, за да насърчим растежа и работната заетост в Европа в този критичен момент.

Манифест на е-уменията

БИОГРАФИИ НА СЪТРУДНИЦИТЕ Пилар дел Кастило Вера Член на Европейския парламент

Пилар дел Кастило Вера е член на Европейския парламент от Испания. Министър на образованието, културата и спорта от 2000 до 2004, д-р дел Кастило Вера е избрана за член на Европейския парламент през 2004. Тя е член на Partido Popular (народната партия), която от своя страна е член на европейската народна партия (ЕНП). Тя е координатор на групата на ЕНП в комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), заместник в комисията по икономически и парични въпроси, член на делегацията за връзки с Китайската народна република, делегацията за връзки с Индия и заместник в делегацията към съвместния парламентарен комитет ЕС-Хърватия. От юни 2009 тя е председател на управителния съвет на европейската интернет фондация и член на Трансатлантическата политическа мрежа (TPN) и европейския енергиен форум (EEE). Пилар дел Кастило е и член на форума Knowledge4Innovation (K4I) и председател на постоянната работна група по енергетика към Европейската мрежа за идеи.

Манифест на е-уменията

професор Мартин Кърли

главен инженер, директор, Intel Labs за Европа Intel Мартин Кърли е директор на Intel Labs за Европа и главен инженер в Intel. Intel Labs за Европа е мрежа от двадесет и четири Intel лаборатории и над хиляда изследователи/разработчици в Европа. Тяхната мисия е да помогнат за напредъка на изследователската дейност на Intel и на европейските конкурентоспособност и общество. Мартин е глобален директор за ИТ иновации към Intel. Преди това той заема редица ръководни позиции в Intel (както в Европа, така и в САЩ), свързани с ИТ мениджмънта и автоматизацията, както и ръководни и изследователски позиции в General Electric (Ирландия) и Philips (Холандия). Мартин е автор и съавтор на три книги за управление на технологиите с цел постигане на стойност, иновации и предприемачество. Мартин е професор по технологии и бизнес иновации в националния университет в Ирландия, Мейнут и гостуващ лектор в MIT Sloan. Той е съосновател/директор на института за иновационни стойности. Той помага за ръководството на един индустриално-академичен консорциум за напредъка на ИТ мениджмънта и иновациите. В момента, Мартин е член на високопоставения панел за измерване на иновациите към ЕС, както и председател на отворената група за политики и стратегии към ЕС.

БИОГРАФИИ НА СЪТРУДНИЦИТЕ

Ева Фабри

Директор на Европейския център за жените и технологиите (ECWT) Ева Фабри е един от основателите на Европейския център за жените и технологиите (ECWT) и текущият му директор. Също така, тя е председател на мрежата за глобалните технологии и жените (GWT) и отговорник по европейските въпроси в регионалния център за иновации Papirbredden Innovasjon. От 2000, тя участва интензивно в изграждането на международната мрежа за ресурсни центрове за жени на шведската национална федерация (член на управителния съвет 2000-2007) и асоциацията WINNET Европа (2006-2007). От 2005 Ева е член на управителния комитет на международната работна група за жените и ИКТ (ITF) и признат лидер на глобалния алианс за ИКТ и развитие (GAID). Ева изиграва ключова роля в основаването на Европейския център за жените и технологиите (ECWT) и е избрана за негов директор през юли 2008. Освен това, тя е и проектен мениджър на европейския справочник за жените в сектора на ИКТ, стартиран от ЕК през октомври 2009.

Манифест на е-уменията

Д-р Майкъл Гориц

Главен информационен директор (CIO) и началник Управление на информационните технологии (ITM), Daimler AG През януари 2008, Майкъл Гориц встъпва в длъжност главен информационен директор (CIO) и началник на отдел „Управление на информационните технологии” (ITM) към Daimler. Той отговаря за стратегията, планирането и развитието на всички ИТ системи, както и функционирането на всички центрове за данни и комуникационни мрежи на Daimler AG. Д-р Гориц докладва директно на Уилфред Порт, член на управителния съвет за човешки ресурси. Д-р Майкъл Гориц започва своята кариера в немската аерокосмическа компания Messerschmitt-Bölkow-Blohm GmbH, по-късно известна като DASA, и която наскоро се обедини с EADS. В началото на 2000, д-р Гориц се премества в отдела за ИТ управление и става вицепрезидент за ИТ бизнес системи. През 2005 е повишен в длъжност главен информационен директор на отдела за коли и микробуси на Mercedes-Benz. В тази си роля, той отговаря за световните ИТ системи, свързани с отдела за коли и микробуси на Mercedes-Benz към Daimler. През 2009, немското списание „CIO и Computerwoche” обявява Майкъл Гориц за „CIO на годината”за големи предприятия.

БИОГРАФИИ НА СЪТРУДНИЦИТЕ

Петер Хагедорн

главен секретар, EuroCIO Петер Хагедорн работи в сферата на ИТ индустрията от около 20 години. През 2000, той става главен информационен директор и вицепрезидент на Hagemeyer (холандска национална търговска компания), а след това главен информационен директор и вицепрезидент на Océ NV. През 2004, Петер, заедно с още няколко холандски CIO-та, създава холандската CIO платформа - общност от CIO-та- чиито президент е в продължение на 5 години. През това време той членува в консултативния съвет на EuroCIO. През 2005, Петер получава наградата „Главен Информационен директор на годината” като признание за неговия изключителен принос. От 2008, Петер е консултант на няколко публични и обществени органи и изпълнява ролята на управителен директор на агенцията за мениджмънт консултантство 3Align и съпредседател на изпълнителния комитет на Европейската асоциация за електронни умения. През ноември 2011 Петер Хагедорн е назначен за главен секретар на Европейската асоциация на CIO (наследник на EuroCIO).

Манифест на е-уменията

Едит Херцог

Член на Европейския парламент Едит става член на MSZP (унгарската социалистическа партия) през 1989. От 1998 до 2004 членува в унгарската национална асамблея. От 2007, Едит е член на председателството на унгарската социалистическа партия. Едит е избрана за член на Европейския парламент през 2004. В последствие става пълноправен член на комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и заместник-член на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по бюджетен контрол. В момента Едит е пълноправен член на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и заместник-член в комисията по бюджетен контрол и комисията по бюджет и финанси. Тя е и ковчежник в групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Освен това, Едит е член на председателството на европейския енергиен форум, европейската интернет фондация, Kangaroo Group, форума за бъдещето на ядрената енергетика и Трансатлантическата политическа мрежа.

БИОГРАФИИ НА СЪТРУДНИЦИТЕ

Джон Хигинс, CBE

генерален директор на DIGITALEUROPE Джон Хигинс е назначен за генерален директор на DIGITALEUROPE, асоциация за европейската дигитална индустрия, през ноември 2011, след 9 годишно управление на британския член на сдружението – Intellect. През 1995, е назначен за главен изпълнителен директор на Rocket Networks, калифорнийски уебсайт, който подсигурява първите онлайн звукозаписни студиа. Джон се завръща във Великобритания през 1998 и става генерален директор на асоциацията за компютърни услуги и софтуер, един от предшествениците на Intellect. Джон е член на ръководния орган на университета в Уоруик и председател на неговия одитен комитет. Също така, той е председател на комисията за глобална политическа дейност към Световния алианс по информационни технологии и услуги (WITSA) и член на управителния съвет за електронни умения и на съвета за уменията, необходими за дигиталния сектор във Великобритания. Той е награден с две лични награди за изключителен принос в областта на индустрията (през 2004 и 2008). През 2005 Кралицата го отличава като „Командор на ордена на Британската империя” (CBE) за приноса му към ИТ индустрията на Великобритания.

Манифест на е-уменията

Алекса Джойс главен мениджър корпоративно развитие Европейска Училищна Мрежа Алекса Джойс е главен мениджър корпоративно развитие в Европейската Училищна Мрежа, мрежа от 30 Министерства на Образованието в Европа. Нейната роля е да създава нови ключови партньорства и да ръководи научноизследователската инициатива за STEM образование, наречена InGenious (www.ingenious-science.eu). Алекса Джойс работи в сферата на образованието от 13 години и по-конкретно в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, както и на ролята на технологиите в подкрепа на образователната реформа за преподаването и ученето. Освен това, тя е главен съветник на програмата на Hewlett-Packard STEM+ Catalyst и член на изпълнителния комитет на Европейската асоциация за електронни умения. Алекса е автор и редактор на документи като Манифеста на е-Уменията и бялата книга на Cisco по въпросите на жените и ИКТ. Основният й фокус са европейските изследователски проекти в образованието, но тя, също така, консултира ОИСР, IUPAC и ЮНЕСКО (Париж, Франция и Банкок, Тайланд) по въпросите за глобалното образование и образованието в Азиатско-тихоокеанския регион.

БИОГРАФИИ НА СЪТРУДНИЦИТЕ

Вернер Корте

директор, empirica Вернер Б. Корте споделя директорството на empirica (www.empirica.com) със Саймън Робинсън и отговаря за много от най-големите изследователски проекти и проекти за развитие, свързани с електронните умения, политиките за оценка, новите форми на работа, информационните общества, статистическите показатели за сравнителен анализ на електронните умения и много други области. Някои от скорошните проекти под негово ръководство включват „ИКТ умения”, изследването „Мониторинг на търсенето и предлагането на електронни умения в Европа” (2009-2010 - „Monitoring e-Skills Supply and Demand in Europe“) и изследването за уменията на 21 век „Оценка на приложението на Съобщението за електронните умения през 21 век” (“Evaluation of the Implementation of the Communication on e-Skills for the 21st Century”) към ГД „Предприятия и промишленост” (2010). Вернер също така участва в изследванията на ”Профилите на електроните умения в различните страни” („e-Skills Country Profiles“) и на „Статистиката на уменията” (Skills Statistics) за Cisco. От 2012 той е проектен координатор за изследванията на ГД „Предприятия и промишленост” – ” Електронните умения – визия, очертаване и прогностични сценарии” (“e-Skills Vision, Roadmap and Foresight Scenarios”) и „Етикети за качество за обученията, насърчаващи електронните умения” (“Quality labels for training fostering e-Skills”).

Манифест на е-уменията

Д-р Бруно Ланвин

изпълнителен директор, INSEAD eLab Д-р Бруно Ланвин е бившият старши изпълнителен директор на световната банка и Организацията на Обединените нации и настоящ изпълнителен директор на INSEAD eLab (електронната лаборатория на INSEAD). Работата му е насочена към конкурентоспособността, иновациите, уменията и правителствените реформи. Той има дългогодишно участие в Световния икономически форум (по-конкретно в създаването и изготвянето на индекса за мрежова готовност (Networked Readiness Index) и световния доклад за информационните технологии от 2001). Той играе водещи роли за работата на INSEAD в областта на иновациите (разработване на модела за готовност за иновация (IRM), персонализиране на глобалния индекс на иновации (GII), генериране на умения за иновации), предназначена за Европейската комисия и европейските бизнес срещи на върха от 2009. През двадесетте му години в ООН, той заема различни ръководни позиции, включително началник на кабинета на главния директор на ООН в Ню Йорк, ръководител на стратегическо планиране и по-късно началник на звеното за търговска конкурентоспособност на МСП към UNCTAD/SITE. Д-р Ланвин често е основен говорител на високопоставени срещи и съветва световните корпорации и правителства по стратегически въпроси.

БИОГРАФИИ НА СЪТРУДНИЦИТЕ

Андреа Парола

Генерален мениджър на Европейската асоциация за електронни умения (EeSA) Андреа Парола е консултант, който работи в Брюксел. В момента той е главният мениджър на Европейската асоциация за електронни умения (EeSA) - мултистейкхолдерна платформа, установена в Брюксел. EeSA играе ролята на референтна европейска платформа за развитие на ИКТ умения и компетенции за професионалистите, специалистите и гражданите от всички сектори и обществото с цел изграждане на една по-приобщаваща, конкурентна и иновативна Европа. EeSA насърчава обмена на идеи, повишаването на осведомеността и добрите практики в Европа и подкрепя разработването на инструменти и методологии за управление на електронните умения. Андреа също така е директор на своята собствена компания EU Strategy sprl, която той създава през 2009– тя се занимава с обществени дела и застъпничество.

100 Манифест на е-уменията

Д-р Ричард Строб

генерален секретар, Европейска група за образователна индустрия (ELIG) За своите тридесет и две години трудов стаж в IBM, д-р Ричард Строб преминава през различни ръководни функции като например заместник генерален мениджър за PC Европа и главен директор по обучението. От 2006 той започва да работи с организации с нестопанска цел - като изпълнителен директор на непълен работен ден и като социален предприемач. В момента, д-р Строб е изпълнителен член на Европейската фондация за управленско развитие (EFMD) и главен секретар на Европейската група за образователна индустрия (ELIG). Освен това, той е запазил стратегическата си роля на консултант в отдела за глобална образователна индустрия на IBM (IBM Global Education Industry). Като социален предприемач, Ричард основава Peter Drucker Society в Австрия (2008) и Peter Drucker Society в Европа (2010). Той е президент и на двете организации. Мисията на Peter Drucker Society е да ускори подобряването на управлението като жизнено важна роля за съвременното общество. Всяка година Peter Drucker Society организира световен форум „Питър Дракър” във Виена – четвъртото издание ще се проведе през ноември 2012.

БИОГРАФИИ НА СЪТРУДНИЦИТЕ

101

Дон Тапскот Дон е една от водещите фигури в света на иновациите, медиите и социално-икономическия аспект на технологиите. Той консултира бизнес и правителствени лидери от целия свят. Дон е автор и съавтор на 14 известни книги, включително бестселърът му от 1992 „Промяна на парадигмата”. През 1995 неговият хит „Дигиталната икономика” променя мисленето по света за естеството на интернет, а две години по-късно той дефинира „интернет поколението” и „дигиталното разделение” в книгата си ‘Израснал дигитално”. Книгата му от 2000 „Цифров капитал” въвежда понятие като „бизнес мрежа” и е описана от BusinessWeek като „просветляваща”. Уикиномика: Как масовото сътрудничество променя всичко” е най-продаваната книга по мениджмънт за 2007 в САЩ и е преведена на повече от 25 езика. The Economist нарича най-новата му книга „Макроуикономика: рестартиране на бизнеса и света” „история на Шумпетер за креативно разрушение”, а Huffington Post заявява, че книгата е „реална стратегия за поправяне на един свят в неизправност”. През последните 30 години, Дон въвежда много новаторски понятия, които са част от съвременното разбиране. През 2011 Дон заема девето място в класацията на 50-те най-влиятелни бизнес мислители в света. Той, също така, е на второ място сред световните мислители, занимаващи се с проблемите на глобализацията, а „Макроуикономика” е втората най-добра бизнес книга през последните две години‘. Дон е член на Световния икономически форум и помощник професор по мениджмънт в училището по мениджмънт Ротман към университета в Торонто. Трудно би било да се намери личност, която така плодовито, задълбочено и влиятелно да обяснява дигиталната революция и нейното въздействие върху света.

102 Манифест на е-уменията

Джон Васало

директор по европейските въпроси, главен съветник, Microsoft Европа Джон Васало ръководи екипа на Microsoft по европейските корпоративни въпроси и регулации в Брюксел. Позицията му е създадена за да улесни диалога на компанията с общността на ЕС за политика и регулация. Джон Васало е бившият председател на Американската търговска камара в ЕС - организация, която представлява 140 американски компании в европейските институции и правителствата от ЕС в Брюксел. От 1993 до 1997, Джон е посредник на Малта за Европейския съюз, НАТО и Белгия и договаря присъединяването на своята страна към ЕС и НАТО. След това става главен съветник на General Electric и директор на службата по европейски въпроси, установена в Брюксел - позиция, на която се задържа до присъединяването си към Microsoft през 2008.

БИОГРАФИИ НА СЪТРУДНИЦИТЕ

103

БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА Accenture. (2008). One step ahead of 2011. A new horizon for working women. Взето от интернет страницата на Accenture: http://www.accenture.com/SiteCollectionDocuments/Local_Germany/ PDF/2008_ANewHorizonforWorkingWomen.pdf Accenture. (2010). Women Leaders and Resilience – Perspectives from the C-Suite. Взето от интернет страницата на Accenture: http://www.accenture.com/SiteCollectionDocuments/PDF/ Accenture_Womens_Research_Women_Leaders_and_Resilience3.pdf Ala-Mutka, K., Punieand, Y., & Redecker, C. (2008). Digital Competence for Lifelong Learning. Кратък политически обзор. Европейска комисия. JRC Technical Notes ( JRC48708). Взето от интернет страницата на JRC: http://ftp.jrc.es/EURdoc/JRC48708.TN.pdf Andersson, T., Curley, M., & Formica, P. (2010). Knowledge driven entrepreneurship. The key to social and economic transformation. (Innovation, Technology, and Knowledge Management). New York: Springer. BERR, BCS, e-Skills UK, & Intellect. (2008). Women in IT Scorecard. A definitive up to date evidence base for data and commentary on women in IT employment and education. Взето от интернет страницата на Националния архив на Великобритания: http://webarchive.nationalarchives.gov.uk/20100421065100/e-skills. com/research-and-policy/2535 Britain Works Program: http://www.microsoft.com/uk/britainworks/britainworks.aspx Cattaneo, G., Husing, T., Kolding, Korte, W.B., & M., Lifonti, R. (2009). Monitoring e-Skills demand and supply in Europe. Current situation, scenarios, and future development forecasts until 2015. Взето от интернет страницата на eSkills Monitor, 30 март 2012: http://www. eskills-monitor.eu/documents/e-Skills%20Monitor2010_brochure.pdf Cedefop. Skill supply and demand in Europe. Medium Term forecast up to 2020. Взето от интернет страницата на Cedefop. http://www.cedefop. europa.eu/EN/Files/3052_en.pdf

104 Манифест на е-уменията

Дания и Европейската комисия (2012). European High Level Conference: A Single Digital Market by 2015 - A driver for economic growth and jobs. Взето от интернет страницата на датското председателство на ЕС. Вижте в протоколите предложението на бившия министър-председател на Финландия, Еско Ахо, да се преразпределят европейските структурни фондове за образование в областта на ИКТ http://eu2012.dk/en/Meetings/Conferences/ Feb/A-Single-Digital-Market-by-2015 Devillard, S., Desvaux, G., & Baumgartner, P. (2007). Women Matter. Gender diversity, a corporate performance driver. McKinsey & Company. Взето от интернет страницата на McKinsey & Company DIGITALEUROPE: http://www.digitaleurope.org/ Dolton, P., & Pelkonen, P. (2008) The wage effects of computer use. Journal of Industrial Relations, 46 (4), 587-630. EU Women: https://www.facebook.com/euwomen http://linkd.in/euwomen; @EUWomen Европейска комисия, ГД ‘Образование и култура’. (2007). Ключови компетенции за учене през целия живот – европейска референтна рамка. ОВ, L 394. Взето от интернет страницата на Европейската комисия: http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/publ/pdf/ ll-learning/keycomp_en.pdf Европейска комисия, ГД ‘Изследвания’. (2009). She figures 2009, Statistics and Indicators on Gender Equality in Science. Взето от интернет страницата на Европейската комисия: http://ec.europa.eu/research/science-society/document_library/ pdf_06/she_figures_2009_en.pdf Европейска комисия. Demography Report 2008: Meeting Social Needs in an Ageing Society. Brussels: SEC (2008) 2911. Взето от интернет страницата на Европейската комисия: http://ec.europa.eu/social/ BlobServlet?docId=709&langId=en Европейска комисия. ГД ‘Заетост, социални въпроси и приобщаване’. (2012). Европейски монитор на свободните работни места. (брой 5/ януари 2012). Взето от интернет страницата на Европейската комисия: http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=7314&langId=en Европейска комисия. ГД ‘Заетост, социални въпроси и приобщаване’.

БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА

105

(2011). Заетост и социално развитие в Европа 2011. Взето от интернет страницата на Европейската комисия: http://ec.europa.eu/social/Blob Servlet?docId=7294&langId=en Европейска комисия. ГД ‘Заетост, социални въпроси и приобщаване’. Нови умения за нови работни места. Взето от интернет страницата на Европейската комисия: http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=568 Европейска Седмица на е-Уменията: http://eskills-week.ec.europa.eu European Foundation for Management Development (EFMD): http://efmd.org/ European Institute of Innovation & Technology (EIT). EIT ICT Labs -Knowledge and Innovation Communities (KICs): http://eit.ictlabs.eu/ European Learning Industry Group (ELIG): http://elig.org/ Европейски парламент, & Съвет. (2004). Решение № 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно единна рамка на Общността за прозрачност на професионалните квалификации и умения (Европас). ОВ, L 390/6. Европейски парламент, & Съвет. (2006). Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите компетенции за учене през целия живот. ОВ, L 394. Взети от интернет страницата на EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu/ LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32006H0962:EN:NOT European Schoolnet (EUN): http://www.eun.org Евростат. (2012). Равнище на безработицата в ЕС-27, EA-17, САЩ и Япония, сезонно изгладени данни, януари 2000 – януари 2012. Взето от интернет страницата на Евростат: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/ statistics_explained/index.php?title=File:Unemployment_rates_EU27,_EA-17,_US_and_Japan,_seasonally_adjusted,_January_2000_-_ January_2012.PNG&fi%20letimestamp=20120301094746

106 Манифест на е-уменията

Евростат. (2012). Равнище на младежката безработица, ЕС-27 и EA -17, сезонно изгладени данни, януари 2000 – януари 2012. Взето от интернет страницата на Евростат: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/ statistics_explained/index.php?title=File:Youth_unemployment_ rates,_EU-27_and_EA-17,_seasonally_adjusted,_January_2000_-_ January_2012.PNG&fi%20letimestamp=20120301094915 FDM Group. (2011). Dedicated to Women in IT. Взето от интернет страницата на FDM Group. http://www.fdmgroup.com/ us-about_us-women_in_it Forge, S., Blackman, C., Bohlin, E., & Cave, M. (2009). A Green Knowledge Society. An ICT policy agenda to 2015 for Europe’s future knowledge society. SCF Associates Ltd. Взето от интернет страницата на Европейската комисия: http://ec.europa.eu/information_society/eeurope/i2010/docs/ i2010_high_level_group/green_knowledge_society.pdf Green, J. (2007). Democratizing the Future. Towards a new era of creativity and growth. Philips Design. Взето от интернет страницата на Philips Design: http://www.design.philips.com/philips/shared/assets/ Downloadablefile/democratizing-the-future-14324.pdf Hagel, J., Brown, J. S., & Davidson, L.. (2009). Measuring the Forces of Long Term Change: The 2009 Shift Index, Deloitte Center for the Edge. Retrieved from Deloitte website: http://www.deloitte.com/view/en_ EC/ec/ca2c68c3dc794210VgnVCM200000bb42f00aRCRD.htm Hasebrink, U., Görzig, A., Haddon, L., Kalmus, V., Livingstone, S., & members of the EU Kids Online network. (2011). Модели за оценка на риска и онлайн безопасност. Задълбочени анализи от онлайн проучването за децата от ЕС (EU Kids Online), проведено в 25 европейски страни сред деца на възраст от 9 до 16 години и техните родители. Програма на Европейската комисия ‘По-безопасен интернет’. Взето от интернет страницата на Лондонското училище по икономика: http://www2.lse.ac.uk/media@lse/research/ EUKidsOnline/D5%20Patterns%20of%20risk.pdf Hausmann, R., Tyson, L. D. & Zahidi, S. (2011). Global Gender Gap report 2011. World Economic Forum (WEF ). Доклад на Insight. Взет от интернет страницата на WEF: http://www3.weforum.org/docs/ WEF_GenderGap_Report_2011.pdf

БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА

107

i2010. High Level Group. (2009) Benchmarking Digital Europe. 20112015 a conceptual framework. i2010 Information Space. Innovation & investment in R&D. Inclusion (issue no: 27, October, 2009), 16-19. Взето от интернет страницата на Европейската комисия: http://ec.europa. eu/information_society/eeurope/i2010/docs/benchmarking/ benchmarking_digital_europe_2011-2015.pdf ITL Research. Innovative Teaching and Learning: http://www.itlresearch.com/ Kolding, M., Robinson, C., & Ahorlu, M. (2009) Post Crisis: e-Skills are needed to Drive Europe’s Innovation Society. ICD White Paper. Взето от интернет страницата на Европейската комисия, 30 март 2012: http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/ict/files/ idc_wp_november_2009_en.pdf Lanvin, B. & Fonstad, N. (2009). Who cares? Who dares? Providing the skills for an innovative and sustainable Europe. Взето от интернет страницата на INSEAD, 30 март 2012: http://www.insead.edu/elab Lanvin, B. & Fonstad, N. (2010). Strengthening e-Skills for Innovation in Europe. Взето от интернет страницата на INSEAD, 30 март 2012: http://www.insead.edu/elab Le Monde. (2005). L’Europe est la dernière utopie réaliste (Европа е последната реална утопия), (интервю с Марио Варгас Льоса), Париж, 2005. Livingstone, I., & Hope, A. (2011) Next Gen. Transforming the UK into the world’s leading talent hub for the video games and visual effects industries. Взето от интернет страницата на Nesta, 30 март 2012: http://www.nesta.org.uk/library/documents/NextGenv32.pdf Livingstone, S., & WanMedia, Y. (2011). Literacy and the Communications Act. What has been achieved and what should be done. LSE Media Policy Project: Media policy brief 2. Взето от интернет страницата на Лондонското училище по икономика: http://eprints.lse.ac.uk/38613/1/LSEMPPBrief2.pdf http://blogs.lse.ac.uk/mediapolicyproject/2011/06/13/media-literacy/ Mann, A. (2012). It’s who you meet: why employer contacts at school make a difference to the employment prospects of young adults. Взето от интернет страницата на работната група за образование и работодатели във Великобритания (Education and Employers Taskforce), 30 март 2012: http://www.educationandemployers.org/ media/15052/its_who_you_meet_final_report.pdf

108 Манифест на е-уменията

McKinsey & Company. (2008). Women Matter. Female leadership, a competitive edge for the future. Взето от интернет страницата на McKinsey & Company Molinsky, A., Davenport, D., Iyer, B. & Davidson, C. (2012). Three skills every 21st century manager needs. Harvard Business Review, 90 (1/2), pages 139-143. Nef consulting. Social Return On Investment (SROI ). Взето от интернет страницата на новата икономическа фондация (New economics foundation): http://neweconomics.org/projects/ social-return-investment Renkin, T. (2012). The global race for excellence and skilled labour. Current Issues.Technology and innovation. Взето от интернет страницата на Deutsche Bank/DB, 30 март 2012: http://www.dbresearch.com/PROD/DBR_INTERNET_EN-PROD/ PROD0000000000285883.pdf?kid=dbr.inter_ghpen.headline ROSE – The Relevance of Science Education. Взето от интернет страницата на университета в Осло: http://www.uv.uio.no/ils/english/ research/projects/rose/ Schiebinger, L. & Schraudner, M. (2011). Interdisciplinary Approaches to Achieving Gendered Innovations in Science, Medicine and Engineering. Interdisciplinary Science Reviews, 36 (2), 154-67. Взето от интернет страницата на университета в Станфорд: http://genderedinnovations. stanford.edu/ISR_07_Schiebinger.pdf The Budapest IWD Centenary Declaration 2011 в подкрепа на джендърния план за действие за програмата за цифрови технологии. Съвместна конференция на високо равнище ‘Жените в науката, иновациите и технологиите на дигиталната ера’ (Women in Science, Innovation and Technology in The Digital Age), организирана от ГД „Информационно общество и медии” и унгарското председателство на ЕС. Взето от http://www.asszisztencia.hu/ntit/index.php?menu=9 The Economist Intelligence Unit 2008. (2008). How technology sectors grow - Benchmarking IT industry competitiveness 2008. Доклад, септември 2008

БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА

109

Този манифест е публикуван от Европейската Училищна Мрежа и DIGITALEUROPE като част от Европейската Седмица на е-Уменията. Европейската Седмица на е-Уменията е инициатива на Европейската комисия и е финансирана по програмата за конкурентоспособност и иновации (CIP), чиято основна цел е да насърчава конкурентоспособността на европейските предприятия.

Издател

Европейска училищна мрежа (ЕУМ - международна организация с нестопанска цел), Rue de Trèves 61, Брюксел, 1040, Белгия Редактори Каролин Бергот, Наталия Куроп, Алекса Джойс и Колийн Ууд Дизайн, предпечат и печат

Josworld, Белгия и Hofi Studio, Чехия Координация преводи Данош Насроллахи

110 Манифест на е-уменията

Сътрудници Пилар дел Кастило Вера Мартин Кърли Ева Фабри Майкъл Гориц Петер Хагедорн Едит Херцог Джон Хигинс CBE Алекса Джойс Вернер Корте Бруно Ланвин Андреа Парола Ричард Строб Дон Тапскот Джон Васало ISBN 9789490477301 - EAN: 9789490477301 Тираж 14.000

Публикувана през юни 2012. Становищата в тази книга са на авторите и не изразяват непременно позициите на Европейската училищна мрежа, DIGITALEUROPE, Европейската асоциация за електронни умения или Европейската комисия. Тази книга е публикувана при условията на лиценза Криейтив Комънс – Признание 3.0 Нелокализиран (http://creativecommons.org/licenses/by/3.0/).

111

МАНИФЕСТ НА е-УМЕНИЯТА Не само в Европа, но и по целия свят индустриалната икономика и много от нейните институции започват да отслабват. Едновременно с това, очертанията на новите предприятия и индустрии, както и на новата цивилизация стават все по-ясни. Именно поради тази причина, Европа е на кръстопът, изправена, от една страна, пред нарастващо несъответствие между дигиталните способности, които се търсят, а от друга - пред уменията, ноу-хау и способностите на работната сила. За да подсили потенциала на дигиталната революция и да не изостава от световната конкуренция, Европа незабавно трябва да се сдобие с работна сила с необходимите електронни умения. Работейки заедно, структурите на индустрията, образованието и правителството разполагат със силата да осигурят дългосрочни действия и успех, който да доведе до растеж на работните места, конкурентоспособността и продуктивността. Този манифест е план за осъществяването на това. Той се основава на различни гледни точки и е задължително четиво за всички, които участват в сдобиването с, грижите за и задържането на електронно квалифицирани кадри през 21 век.

“Несъответствието в дигиталните умения е проблем с епични пропорции. Пазарите на труда сега са глобални и като се вземат предвид мрежовите бизнес модели, работниците се конкурират в реално време. Работниците и мениджърите трябва да се учат, адаптират и работят както никога до сега.” Дон Тапскот

Дон Тапскот е една от водещите фигури в света на иновациите, медиите

и социално-икономическия аспект на технологиите. Той консултира бизнес и правителствени лидери от целия свят. Автор е на 14 бестселъра за технологиите в бизнеса и обществото, сред които най-новият е „Макроуикиномика” (в съавторство с Антъни Д. Уилямс). The Economist нарича тази книга „история на Шумпетер за креативно разрушение”, а Huffington Post заявява, че тя е „реална стратегия за поправяне на един свят в неизправност”. В момента Дон ръководи изследване на новите модели за управление и решаване на глобални проблеми.

Бележки