РЕЦЕНЗИЯ за дисертационния труд на МАРИЯ ИВАНОВА ДРАЖЕВА на тема „Етнокинетична онтология на българските фолклорни танци” за присъждане на образователната и научна степен „доктор”, професионално направление 8.3. „Музикално и танцово изкуство” от доц. Красимир Петров Петров
Дисертацията на г-жа Мария Дражева е в обем от 220 страници, като включва 19 таблици, 65 фигури, 34 приложения и 15 уеб адреса на интернет ресурси. Състои се от увод, три глави, заключение, ползвана литература, приложения и индекс. Във връзка с темата на дисертацията Мария Дражева има едно монографично изследване, 9 доклада на национални и международни конференции и един учебник /под печат/ В предложената „Етнокинетична онтология на българските фолклорни танци” Мария Дражева си поставя за цел да създаде нов модел на танцописна система и създаване на методи и средства за изграждане на танцов архив, базиран на съвременните информационни и комуникационни технологии. Тя предлага методика за внедряване на танцописната система и мултимодалния архив в образователната и постановъчна дейност в областта на класическия танцов фолклор. Тази триада, както аз бих я нарекъл, ще подпомага хореографите в следните направления: - първо – чрез предлагания нов модел на танцописна система ще бъде изграден танцов архив, в който ще бъдат включвани образци от нашето класическо фолклорно танцово богатство или
-2както то се нарича сега по стандартите на ЮНЕСКО – нематериално културно-историческо наследство. Ще се даде възможност за дигитализация на десетки и стотици фолклорни образци, които нашият народ е съхранил и възродил, като ги изпълнява на събори и фестивали по всички краища на България. - второ - предложената методика за внедряване на танцописната система и мултимодалния архив в образователната дейност ще подпомага педагозите в тяхната работа с ученици и студенти. Обучаваните ще се запознават чрез системата с образци от танцовия фолклор, като ще ги разчитат и прилагат при практическото усвояване на народния танц. Макар и по-трудно, в перспектива, те ще могат и да включват образци в танцовия архив. - трето – хореографите ще използват новия модел на танцописна система чрез танцовия архив в постановъчната работа. Това е същността на професионалната дейност на хореографа, който е създател на тови танцови произведения, стъпил здраво на стилистиката на класическия танцов фолклор. След обстойни проучвания на класиците на българската хореографска наука и практика, и на своя богат опит г-жа Дражева приема осем класификационни признаци. Освен тези признаци тя добавя още пет групи, които са следните: 1. Етнографска област, в която се изпълнява танца 2. Наименование на населеното място. 3. Наименование на ансамбъла, който изпълнява танца. 4. Значимостта на танца. 5. Популярност на танца / в 6 степенна скала за оценка/. Тези класификационни признаци и групи тя използва за създаване на единен класификатор на танците по българското землище. Така всеки танц,
-3включен
в
мултимодалната
онтология,
получава
уникален
танцов
регистрационен номер. Това е много важно за създаване на танцовия архив, към което авторката на дисертацията се стреми. Тук тя доказва необходимостта от приложение на виртуалната реалност във фолклора, като се базира на факта, че танцът е форма на комуникация. Тя търси тази комуникация между танцьора и зрителя по време на спектакъла чрез: а/ съвременни изразни средства – съчетаване на традиционния фолклор със авангардните информационни технологии. б/ въвеждане на ново измерение в театрилизацията на фолклора – преминаване от тримерно към многомерно пространство в танцовия спектакъл. в/ постигане на нова форма на синкретизъм в спектакъламузика, танц, и песен в реалното и виртуално пространство на сцената. Съчетаването на реалното и виртуалното в театрилизацията на фолклора води до обогатяване на изразните средства на танцовото изкуство. В своята дисертация г-жа Мария Дражева прави изключително сполучлив опит за синтез на две основни области на човешкото познание – фолклорът като традиционно знание, предавано от поколение на поколение, и
съвременните,
динамично
развиващи
се
информационни
и
комуникационни технологии, довели до повсеместно използване на интернет в различни сфери на човешката дейност. За всички нас, които работим в областта на българския танцов фолклор е от голямо значение изграждането на единна система за опазването и съхраняването му. Само по такъв начин поколенията ще могат да се докоснат до създаденото от народа. Трябва да отбележим, че г-жа Дражева коректно отбелязва, че като изгражда нещо ново, тя стъпва на създадено от нашите предшественици:
- 4- Петър Захариев, Тошко Кючуков, проф. Кирил Дженев и Кирил Харалампиев
–
създатели
на
описателната
система
„Терминология на българската хореография”. - Проф. Кирил Дженев и Кирил Харалампиев – автори на „Теория за строежа на движенията в българската народна хореография” и „Универсален танцопис”. - Проф. Кирил Дженев – автор на „Кинетография”. - Танцописните системи на проф. д-р Стоян Джуджев, Борис Цонев, ст.н.с. Райна Кацарова, проф. Анна Илиева. Така обзорът, анализа и синтеза на описателни и танцописни системи и танцови архиви на изтъкнатите български автори формира базата, на която се осъществява приемствеността между съществуващите системи и създадената и предлагана от Мария Дражева система Кинетикс. Изводи: 1. Важен извод, който трябва да се направи, е че интеграцията на платформите за обучение и за постановъчна работа „Орсе” осигурява непрекъснатия процес на обучение или реализация на европейската идея за обучение през целия живот. 2. Изградената Уеб базирана система ДИФОН за създаване и ползване на етнокинетична онтология на фолклорните танци осигурява нейния достъп по всяко време и от всяко място. В заключение ще отбележа, че дисертационният труд „Етнокинетична онтология на българските фолклорни танци” на Мария Дражева е голямо нейно постижение, което разкрива нови хоризонти за съхраняване на нашия класически танцов фолклор. Още повече, че в последните 30 години не се е появявало подобно изследване. Трудът на Мария Дражева е съчетание на дълъг професионален опит като изпълнител, педагог и хореограф, с нагласа за работа със съвременните комуникационни технологии.
- 5– Авторката
ни
доказва
прецизност
и
висока
професионална
интелигентност. Тя е търсеща личност, като е създала продукт, който може да търпи развитие и усъвършенстване. Дисертацията на г-жа Дражева заслужава адмирации за своята голяма стойност и иновативност. Настоятелно и убедено препоръчвам на уважаваното научно жури да присъди на Мария Иванова Дражева за дисертационния й труд на тема „Етнокинетична
онтология
на
българските
фолклорни
танци”
образователната и научна степен „доктор”, професионално направление 8.3. „Музикално и танцово изкуство”.
Доц. Красимир Петров София, декември 2012 год.