Фосили в България - Долна Креда - главоноги by Visokovisoko

Б Ъ Л Г А Р С К А

А К А Д Е М И Я

НА

Н А У

ФОСИЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ IV ДОЛНА КРЕДА ГЛАВОНОГИ (NAUTILOIDEA И A M M O N O I D E A ) от НАТАЛИЯ

ПОД

РЕДАКЦИЯТА

ПРОФ.

Д A H И Е

НА

ДИМИТРОВА

В.

Б Ъ Л Г А Р С К А Т А СОФИЯ -

НА

ЦАНКОВ

А К А Д Е М И Я 1967

НА

НАУ

A C A D É M I E

B U L G A R E

D E S

S C I E N C E S

LES FOSSILES DE BULGARIE IV CRÉTACÉ INFÉRIEUR CEPHALOPODA (NAUTILOIDEA ET AMMONOIDEA) PAR

N. D I M I T R O V A

PUBLIÉ

SOUS V.

PROFESSEUR

LA RÉDACTION

TZANKOV À L'UNIVERSITÉ

SOFIA

— 1 9 (i 7

SOFIA

АНОТАЦИЯ В предлагания лате

ставителите тъй

като Предстои

главоноги ще

на България"

обхване

том.

— долна

от

на главоногите обемът

на

обработката останалата

се дават

на

.Фоси-

само

пред

Nautiloidea и Ammonoidea,

тома

Belemnoidea,

поредицата

креда, е

голям.

и издаването както

и на

долнокредна

на том том

IV6,

фосилна

/Va

—

който фауна.

Carie schématique des localités des ammonites de Crétacé inférieur en Bulgarie / — Valanglnien ; 2 — Haulerivlen ; 3 — Uarremlen : 4 — Apiien ; S — Albien

КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ НА Д О Л Н А Т А

СТРАТИГРАФИЯТА

КРЕДА В БЪЛГАРИЯ

В прелелите на Северна България Предбалкана и Мизийската плоча - долнокредните утайки имат широко разкритие на повърхността, предлагат ясни стратиграфски профили и изобилствуват на фосилна фауна. Топа о б с т о я т е л с т в о е д а л о възможност на редица наши и чужди изследователи да разработят частични или по-общи въпроси от стратиграфията на долната креда в страната ни. Резултатите от изследванията, проведени предимно върху долнокредната амонитна фауна, доказаха, че в България долната креда е развита напълно от бериаса д о вракона включително. Тези изследвания дадоха възможност стратиграфията на долната креда да се детайлизира д о подетажи и зони, като зоните в повечето от случаите (с изключение на горния валанж и алба) по обем се покриват с подетажите (табл. I ) . ВАЛАНЖ

Долен валанж ( б е р и а с ) . Навсякъде в Предбалкана и Мизийската плоча бериасът следва с постепенен преход над титона, като о т д е л я н е т о му става само по фауна. В Западния Предбалкан (Белоградчишко, Михайловградско) е представен предимно от глинести варовици с мидест л о м , понякога с флинт, рядко в алтернация с тънкослойни мергели. Фауната т у к е оскъдна, представена главно от родовете Re.rriase.lla и Spiticeras. В западните части на I [ентралния Предбалкан (Тетевенско, Т р о я н с к о ) бериаските утайки имат подчертано флишки характер и са сравнително бедни на фауна. За разлика от тях в източните му части ( Е л е н с к о ) бериасът е развит във флишоилен тип и предлага извънредно г о л я м о богатство от представители на родо

вете Berriasella,

Datmasiceras, Subthurmannia,

Malbosiceras,

Nimalayites, Sarasinella,

Kilianella

и др. В Източния Предбалкан ( О м у р т а ж к о , П р е с л а в с к о ) е представен от глинести варовици и мергели, рядко пясъчници и алевролити. Фаунистичното съдържание е много б о г а т о и не се различана от това в Еленско. В Мизийската плоча бериасът не се разкрива на повърхността. Г о р е н в а л а н ж . За разлика от долноваланжките (бериаскн) утайки горният валанж по казва по-голямо постоянство по отношение скалния си състав. Представя се, о б щ о взето, о т глинести варовици, мергели, чисти варовици, пясъчници и алевролити. В Западния Предбалкан преобладават глинестите варовици и варовици, в Централния - мергелите в алтернация с пя съчници и алевролити, а в Източния — пак глинести варовици с малко пясъчници и алевролити. В основата на горния валанж изобилствуват представители на родовете Kilianella, Neoconùtes,

Thur/nanniceras, Luppovella, Olcostephanus.

a в горните му части се появяват и родовете Saynoceras, Rogersites,

В Мизийската плоча горният валанж с амонитна фауна не е доказан, но като се има пред вид, че прекъсване на седиментация в целия „титон-валанжки" карбонатен комплекс не е уста новена, би трябвало да се предполага съществуването му. ХОТРИВ Д о л е н х о т р и в . Утайките му се разполагат нормално върху горповаланжките, като само в някои области в Западния Предбалкан (Михайловградско, Тетевенско) транегредират върхубериаса и титона. Изградени са предимн/> от глинести варовици, варовити мергели и мергели. М е р , телите преобладават в горнището на профила. Фауната е представена от родовете Neocomit.es

Olcostephanus, Lyticoceras, Oosterella, Neohoploceras,

Distoloceras,

Acanthodiscus и Crioceratit.es.

В Централния Предбалкан ( Т е т е в е н с к о , Дряновско, Севлиевско, Е л е н с к о ) се налагат мергелите в

Страти!рлфскнте бележки са написани по мои наблюдения и по данни от публикациите върху стратиграфията и фауната на долната креда п България, цитирани и библиографията.

s алтернация c пясъчници и алевролити, а на места се наблюдават конгломерати и песъчливи, д е тритусни варовици. Фаунистичното съдържание значително обеднява или ограничава само с пред ставителите на родовете Crioceratites, Olcostephanus, Lyticoceras. В Източния. Предбалкан ( О м у р тажко, Преславско, средното течение на Голяма и Л у д а Камчия) долният хотрив е изграден от мергели, алевритови мергели и пясъчници, като варовици почти липсват. Пясъчниците и алевритовите мергели се срещат по-често н южните части. Фаунистичната характеристика не се разли чава от тази в Централния Предбалкан. Т а б л и ц1 Стратиграфия ня к м и а т креда, предложени от колоквиуми к Лион, 1663 г.

supérieur

Стратиграфия на долната креда, приложена in.ii „Фоси.ште « а Кьлгория"

Stoliezkaia

•/.. à Stolipzkaia dispar z. à Mort, inflation z. a Diploceras cristatum

Hysleroceras

Hoplites

z. я Euhaploceras lautiis ou mieux à E. nitidus z. я .Hoplites' dental us et Lyelliceras lyelli

Albicn moyen

orbignyi

dentatus

среден Douvitleiceras Алб

infcrii'in

dispar

горен

mammilatum

Leymeriella

tardefurcata

,.. â Douvill. mammilatum z. à Leymeriella terdefurcata долен

/.. à Diadochoceras

nodosoeostatum

Hypacantlioplites

jacobi

Acanthohoplites

bigoureti

Aptien

•V eu

o n 60

z. я Cheloniceras subnodosoco&tatum z. à Aconeceras nisus

I u inférieur (Bedul)

долен

Deshayesites

deshayesi

1 орен

Pseiidosaynelln

desliayesi

ceranonis

Barrcmicn z. à Nicklesia

supérieur z. à Pseudot/iurmannia z. a Subsaynella sayni

Crioceratiles

emerici

angulicostata

Hauterlvien radiatus inférieur Z. à Acanthodiscus ?.. à Lyticoceras s. I.

горен

Subsaynella

Sayni

долен

Oosterella cultraia radiatus

Хотрии

Saynoceras z. à Saynoceras z. я Kilianella

lerrucosum rouboudiana

?.. л Berriasella z. à Berriasella

boissieri grandis

Acanthodiscus

verrucosum

горен Валанж

Bcrriasien

strettostoma

Ьарем

pulchella

долен

Valanginien

Paralioplites

Aut z. à Deshayesites

supérieur z. â Si test tes inférieur

Colomhiceras melcliioris

tobleri n

горен

Killianella saperba

roubaudiana

долен Subthurmannia (бериас)

и I.enppovella

boissieri

В северозападната част на Мизийската плоча д о л е н хотрив липсва, а в централните й части ( Д ъ л г о д е л ц и ) в дълбочина е представен от глинести, с л а б о глауконитни в основата си варовици, с представители от родовете Crio -eratites и Olcostephanus. В североизточните части на плочата на повърхността се разкрива северното п р о д ъ л ж е н и е на долния хотрив от Предбалкана. В Н о вопазарско (Златна нива, Стояк Михайловски, Караманите, Генерал К и с л о в о ) се разполага с по-

степенен преход над наланжа и е представен в основата си от зърнести, на места органогснноотломъчни варовици. В горнището на варовиците, к ъ д е т о те са значително по-плътни, идват представители на родовете Leopoldia, Acanthodiscus и Xenoheilus. I ювърхнността на тези варо вици показва ясни следи за размив. Над тях следва комплекс от глинести варовици и варовити мергели, в основата на който се наблюдават силно глауконитни мергели. В този комплекс изо-

билствуват представители на родовете Olcostephanus,

Lyticoceras,

Crioceratites,

Spitidiscus, по-

рядко на род Leopoldia, а в л е т и т е от варовици, които плуват в мергелите (при гара Хитрино), иднат представители на род Distoloceras. Тази част на долния хотрив, богат на фауна, еднаква с фауната от Новопазарско, се разкрива о щ е в Т ъ р г о в и щ к о и Ш у м е н с к о . На север и североза пад (Ранградско, Исперихско, Новопазарско — селата I I . Козлево, Ц. Гинчено, Орляк и др.) д о л ният хотрив изменя своя фациее,. като преминава в б е л и или жълтеникави зърнести, на места органогенно-отломъчии варовици, в които амонитната фауна е заместена от представителите на класовете Lamel!ibra:ieliliata и G i s l r o p o i i . Сзмо в някои глинести прослойки между варовиците се явяват представители на p. Lyticoceras. Г о р е н х о т р и в . В Предбалкана е представен от мергели,които в западните му части са С варовити прослойки, а в централните — с пясъчникови. В източните отдели на Предбалкана в профила му особено в основата преобладават пясъчниците. Фаунистично се характеризира с пред

ставителите па родовете Crioceratites и Subsaynella. В западните райони на Мизийската плоча горният хотрив липена, а в централните (в д ъ л б о чина) не е отделен от долния. Северното продължение на горния хотрив от Предбалкана в пло чата са мергелите в Ш у м е н с к о , 11овопазарско и Варненско. Т е са сравнително бедни на фауна. Обикновено се срещат представители на род Subsaynella и по-рядко на родовете Plesiospitidiscus и Spitidiscus. В североизточните отдели на плочата горният хотрив не може да се отдели литоложки от долния и само наличието па едри представители от род Pseudothurmannia говори за неговото присъствие.

БАРЕМ Д о л н и я т б а р е м в Предбалкана следна нормално над горния хотрин. Представлява доста монотонна мергелна серия н западните му части, а в централните и източните наред С мергелите се срещат в значително количество пясъчници, алевролити, както и глинести варовици. Т у к са извънредно чести представителите на родовете Crioceratites, I lolcodlscus, Barretnites, Valdedorsella, Pulchellia, Silesites, които характеризират д о б р е този полетаж в Предбалкана. В запад1Иге части на Мизийската плоча д о л е н барем не е доказан, а в централните й части ( Д ъ л г о д е л ц и , в д ъ л б о ч и н а ) е представен от глинести варовици, с ъ д ъ р ж а щ и представители на род Bc.rremites. Н-посредственото северно продължение на долния барем от Предбалкана са мерге лите с пясъчникови прослойки от най-югоизточните части на плочата (селата Стражица, Асеново). В северна и североизточна посока те б ъ р з о преминават в чисти мергели (Поповско, Т ъ р г о в и щ к о , Провадийско, Варненско), които о щ е пб на североизток (Разградско, 11овопазарско) се заместват от алтернация на мергели, варовити мергели и глинести варовици. Т у к освен споменатите вече в Предбалкана родове се явяват в изобилие предстанчтелите на родовете Pseudolhurmannia, Acrioceras, f araspiliceras и др. П о тези места в долния барем се установява е л н о доста по стоянно глаукоиитно ниво, набогатено на долнобзремска фауна (селата Из">ул, Ка.< и:ю, Памукчи). J

В най-сенч-рните си разкрития (Кубратско, Исперихско, Д у л о и с к о , Тервелско) този полетаж е представен от дебелопластови кристалинни, зърнести и органогенни варовици, лишени от амо нитна фауна, но изобилствуващи на представители на родовете Тoucasia, Rcquienia и Matheronia, които определят ургонския тип па тези плитководни утайки. Г о р н и я т б а р е м в Западния Предбалкан литоложки не се различава от долния, като се изключат някои прослойки от варовици в горнището му. Фаунистично се характеризира с при съствието на представители на родовете Melchiorites и Pseudosaynella, които определят горнобаремската му възраст. В Централния и Източния Предбалкан в л и т о л о ж к и я му състав се включват алевритови мергели, песъчливи мергели и алевролити. Фаунистичного с ъ о б щ е с т в о тук се попълва от представителите на родовете Anahamulina, Barremites и др. В западните и централните части на плочата (в д ъ л б о ч и н а ) горният барем не е отделен от долния. В най-южните отдели на източната част от Мизийската плоча ( о к о л о селата Асеново, Чапаево, Драганово) горният барем е представен от мергели и пясъчници в променливо съотноше ние помежду си. Посредством тях се осъществява преходът между теригенния горен барем от Предбалкана с този от по-северзите части на плочата (I юповско — селата Ковачевец, Сашево и Ш у м е н с к о — с. Вехтово), к ъ д е т о този подетаж е представен изключително от мергели. О щ е по на сезер обаче всред мергелите се появяват варовити мергели и глинести варовици, които са в незакомерна смяна помежду си. Освен изброените родове в Предбалкана тук трябва да се при бавят и представители на родовете Matheronitcs, Hamullna и Holcodiscus. В Русенско, К у б 2

Фосилите на Ги..пария, том IV

10 ратско, Исперихско, Д у л о в с к о горният барем се разполага нормално над ургонския плитководен тип долен барем. П о д о б н о на долния барем е развит с ъ щ о в ургонски фациес — порцеланоподобни и органогенни варовици с рудисти и гастроподи. АПТ Д о л н и я т а п т е развит д о б р е в Западния и в част от Централния Предбалкан. Харак теризира се предимно с теригенен, литорален фациес. В основата се явява недебела песъчливомергелна задруга, с прослойки от нечисти варовици, добре изразена навсякъде в най ю ж н и т е области, които са били близко д о подхранващата провинция. О т г о р е се разкриват т. нар. ургонски варовици, които на места (Белоградчишко, Врачанско) се разполагат трансгресивно върху пъстра подложка и не се следят в непрекъсната ивица. В теригенните материали амонитна фауна не е намерена. С отдалечаване, от крайбрежната зона във вътрешността на басейна (Михайловградско, селата Боровци, М а л а Кутловицз, Врачан ско — Бешовиците), к ъ д е т о теригенната компонента е значително намалена, се среща (на по върхността и в д ъ л б о ч и н а ) амонитна фауна. Наличието на представители от родовете Deshayesites, Aconeceras в редица разкрития говори за долноаптската възраст на с ъ д ъ р ж а щ и т е ги сравнително чисти мергели. Над тях следват плътни, здрави варовици, на едни места запазили ургонския си тип (Севлиевско, яз. „Стамболийски"), на други видоизменени в силно песъчливи, нечисти ( М и хайловградско), а на трети (Врачанско - селата Горна и Д о л н а Бешовица, в д ъ л б о ч и н а ) преми нали във варовити мергели. В западните о т д е л и на плочата в дълбочина д о л е н апт не е установен. В централните й части обаче той се разкрива на повърхността (Плевенско), представен в мергелно-песъчлив фа циес, с ъ д ъ р ж а щ нидове от род Deshayesites. Северно продължение и аналог по възраст на долноаптската теригенна серия от Предбалкана се явяват мергелите в югоизточните части на Мизийската плоча (Горнооряховско — селата П о л ски Т р ъ м б е ш , Сашево, Чапаево). Т у к теригенната компонента е значително намаляла и долният апт, разположен нормално над горния барем, се отделя само по фауна, представена от родовете

Deshayesites, Cheloniceras, Procheloniceras,

Megatiloceras

и др. В северна

посока пак настъпва

промяна във фациеса и мергелите преминават във варовици ( Ь е л е н с к о — с. Ценово, Поповско селата Опака, Горско Абланово, Кацелово, Чилнов, Костанденец; Разградско — селата Осенен, Балкански, Новопазарско и др.). Т е показват извънредно голямо разнообразие и изобилие на

фауна, представена от родовете Ancyloceras, Aconeceras, Deshayesites, ceras и др.

Cheloniceras,

Procheloni

Г о р н и я т а п т се разполага нормално над долния. На редица места в най-южните окрайнини на Западния Предбалкан, к ъ д е т о не е отнесен, представлява естествено стратиграфско про д ъ л ж е н и е на долноаптския ургонски комплекс и е представен от незакономерно сменящи се не чисти мергели, взре вини и пясъчкиги и песъчливи и орбитолинни варовици. Амонитната фаун тук е рядкост. Известни са само два представителя на род Parahoplites. В областта, отдалечена от бреговата линия, горният апт се изгражда от мергели, глинесто-варовити алевролити и пе съчливи варовици, в които се срешат доста често представители от горноаптеките родове Лсап-

tlwhoplites, Parahoplites,

Colombiceras.

В Мизийската плоча повърхностните разкрития на горноаптеките утайки заемат в о б щ и черти областта м е ж д у реките Вит и Черни Л о м Плевенско и Г е л е н с к о — селата Копривеп, Баниска, Ковачевец и др.), като се прибавят и няколко петна в Ш у м е н с к о и Провадийско. Т е се разполагат нормално над долноаптеьите утайки и само в най-северните си разкрития ( о к о л о с. Ценово, Беленско) показват данни за трангре-сивно и дискордантно разположение. Представени са в разнообразни мергели и глинести варовици, на места с флинт. Т е предлагат изобилие на

фосилни представители от родовете Acanthohoplitcs, Tropaeuin. Australiceras и др.

Qargasiccras.

Immunitoceras,

Colombiceras,

АЛ13 Д о л е н a л б. Установен е само в Западния Предбалкан, к ъ д е т о се разполага нормално над горния апт. Започва с клансея, представен от нечисти, песъчливи мергели ( с . Л ю т и б р о д ) , а по на север (селата Лиляче, Мраморен) — от глинесто-алевритови мергели с представители от родовете

Acnnthohopliies,

Нураса nihoplites,

Tetragonites и изобилие на екземпляри от р. АисеШпа.

В плочата клансеят се разполага с ъ щ о нормално над горния апт и литоложки не се отли чава от него. В най-северните разкрития обаче ( о к о л о селата Ценово и Батин) в основата му се явява силно набогатена глауконитна зона, отделяща го д о б р е от горноаптеката подложка. Фаунистичното му съдържание не се отличава от това в Предбалкана. Ограничено разпространение има леимериеловият хоризонт, засебен с ъ щ о само в Западния Предбалкан (Врачанско, Михайловградско). Разполага се нормално над клансея с ъ с сравнително б ъ р з литоложки преход и представлява монотонна мергелна серия, слабо песъчлива в основата си. Доказан е с изобилие на представители от родовете Leymeriella, Neollsoceras, Kossmaiella и др.

11 Средният а л б в Западния Предбалкан следна нормално над долния и има ограни чено разпространение (с. М а л о Пещене и южно от с. Криводол). В профила му се наблюдаиа алтернация от мергели, глини и глауконитни дребно- д о среднозърнссти пясъчници, като в основата се налагат мергелите и глините, а по-горе пясъчниците. Т у к изобилствуват представители от родовете Hoplites, Anahopllies, Douvillelceras и др. В северните части на плочата (Свищовско, Русенско) средният а л б трансгредира върху пъстра подложка. Представен е от пясъчници и мергели с представители от родовете Hoplites и Douvilleiceras. Г о р н и я т а л б има много ограничено разпространение, и т о само в Западния Предбалкан (Врачанско). Следва нормално над средния а л б и се изгражда от глауконитни глинесто-варонити алевролити, прослоени от рахли пясъчници. Доказан е с представители от родовете Hyateroceras

Prohyateroceras.

Най-горните части тук не е включена.

от

гориоалбския комплекс се

идентифицират

с вракона,

чиято

фауна

При разработката на долнокредната фауна ми беше предоставен богатият публикуван и не публикуван материал предимно от сбирките на Г У Г О З Н , С У и Н И Г И , както и личните сбирки на проф. д-р В. Ц а н к о в , проф. д-р Е к . Б о н ч е в , С т . Ж е л е в , д-р К р . З а х а р и е в а, съ хранявани в ГМ при С У . Съвсем малка част. и т о изключително публикувани материали, ползвах от сбирката на ГИ при Ь А Н . На разположение имах и богатия фонд от палеонтоложка и стратиграфска литература на библиотеката към катедоата по П а л е о н т о л о г и я при С У , както и библио теките на Ь А Н , БГД, Г У Г О З Н . Чрез о т д е л а към 11Б „Кирил и М е т о д и й " — Международна заемна с л у ж б а , ми бяха доставени своевременно редица трудове на чуждестранни автори. Голяма благодарност д ъ л ж а на проф. В. Ц а н к о в , Т. Н и к о л о в , научен сътрудник при Б А Н , Ж . М а н о л о в , г е о л о г в П ъ т п р о е к т , с готовност предоставили ми ползването на личните си библиотеки. В процеса на работата получавах ценни консултации от проф. В. Ц а н к о в завеждащ кате драта по П а л е о н т о л о г и я в С У , за к о е т о съм M V крайно признателна. Сърдечна благодарност изказвам и на колегите научни сътрудници Г. Ч е ш и т е н и С т . Б р е с к о н с к и , влизащи в колектива за разработване стпатиграфските проблеми по долната креда,'-' за редица сведения за стратиграфското положение и находища на фауна, които не съм имала възможност да посетя лично. Па научните сътрудници при Н И Г И Е м . К о ю м д ж и е в а , М . Е н ч е в а , В. К о с т а д и н о в , Х р . Ч е м б е р с к и , Н. П о п о в , консултирали ме по някои въпроси, както и на другарките С т . Ш и ш м а НОВ а и Е В г. Д и е в а, помагали ми при техническото оформяне на работа, с ъ м д ъ л б о к о признателна. За основа на систематиката във „ Ф о с и л и т е на България" е използвана систематиката, пред ложена в Treatise on Invertebrate Paleontology под редакцията на R a y m o n d С. М о о г е от 1957 г., в която се наложиха някои изменения и допълнения въз основа на монографични тру дове, както и на лични съображения.

.Фосилите на България" — долна креда, влизат в научноизследователски» тематичен план на НИГИ към ГУГОЗН. .Опорни профили на долната креда в Северна Гл.лгария" е темата в НИГИ, конто н течение на пет години ще се разработва от колектив I". Ч е m и те в, Ст. R р е е к о в е к и и Н. Д и м и т р о в а . Част от ней е под печат. 3

ОПИСАНИЕ НА ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ DESCRIPTION DES FOSSILES

Налсемейство NAUT1

LA СЕ А Е D ' O R B I G N Y , 1810

Семейство СУМАTOCERAT/DAE

S P A T H , 1927

Полсемейство CYMATOCERATINAE S P A T H , 1927

Род Cymatoceras H y a t t , 1884 {=Neocymatoceras K o b a y a s h i , 1954) Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение, Nautilus pseudoelegans d ' O r b i g n y , 1840, долните пластове на неокома, Франция. Родова характеристика. Инволютни черупки с б ъ б р е к о н и д н о напречно сечение. Вентралната област широко з а к р ъ г л е н а ; украсата се с ъ с т о и от груби ребра, които образуват

" ~

Текст — фиг. 1. Cymatoceras leobliclii M i l l e r но III и м а и с к и й, 1902 д ъ л б о к и широк синус във вентралната област. Сутурната линия (тскст-фиг. 1) е почти права или с латерален л о б у с . Повече от десет вида от юрата д о палеогена в Европа, Азия, Африка, Крим, Кавказ, Бъл гария и д р .

Cymatoceras

bifurcatum

( О о s t е r, 1858)

Табл. II, фиг. 2, 2а 18Г>8. ? 1883. 1900. 1963.

Nautilus bifurcatus O o s t e r , p. 10, pl. 9, fig. (i ; pl. 10, fig. 1, 2. Nautilus bifurcatus — U h I i g, S. 178, Taf. 2, Fig. 1. Cymatoceras bifurcatum — Д р у щ и ц в Д р у щ н ц и К у д р я в ц е в, стр. 242, табл. IV, фиг. la, Ь. Cymatoceras hifuicatum - N a g y, old. 208, tabla II, abra 1,2.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от O o s t e r (1858, pl. 10, fig. 1,2) от кредата в Швейцария, колекция на O o s t e r . М а т е р и а л . М н о г о екземпляри от сбирките на Г У Г О З Н и С У , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Н а п ъ л н о обхващащи се завои, тесен пъп. Напречното сечение е правилно овално, най-широко в средата, с ъ с сифон, разположен о к о л о центъра. Скулптурата се с ъ с т о и от извити широки заоблени ребра, раздвояващи се о к о л о пъпа и над него. Размери

в мм: D O o s t e r , pl. 10, fig. 1.2 160 Екз, от с. Брестак, Сг, 1G90 84

90 53

67 .32

60 38

място на сифона около центъра около центъра

Б е л е ж к и . Този вид се отличава от C. neckerianus ( P i c t e t ) по правилното овално се чение, което при C. neckerianus ( Р i c t.) е разширено в умбиликалната област. О т C. neocomiense (d'O г b.) се отличава с по-тесния си пъп и раздвояване на ребрата в средата на завоите. Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици при с. Брестак, Варненско; апта н Поповско и д р . Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем — апт.

Стратиграфско и географско рем — апт в Кавказ, България.

разпространение:

неоком

в Швейцария;

ба

Сб. СУ, Сг, 1690.

Cymatoceras pseudoelegans

( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. III, фиг. /, / а 1810. Nautilus pseudo-elegans d ' O r b i g n y , p. 70, pl. 8,9. 19G0. Cymatoceras pseudoelegans — Ш и м а н с к и й и Д р у ш и ц и К у д р и п ц е в , стр. 241, табл. III. фиг. 1 a, b. 1963. Cymatoceras cfr. pseudoelegans — N a g y, tabla V, abra 1, old. 207. Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, фигурирай от d ' O r b i g n y (1840, pl. 9, fig. 1) от долните пластове на неокома във Франция, колекция на d ' O r b i g n y . М а т е р и а л . И з в ъ н р е д н о много екземпляри от сбирките на С У , Н И Г И и Г У Г О З Н , съхра нявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Сферична черупка, с б ъ р ? о нарастващи завои и почти закрит пъп. 11апречното сечение е бъбрековидно, с ъ с сифон, разположен м е ж д у центъра и дорзалната страна. Скулпту рата се състои от груби ребра, по ширина еднакви с междуребрията. В ъ в вентралната област ребрата се извиват под т ъ п ъ г ъ л . Сутурната линия с едва забележим страничен л о б у с . Р а з м е р и в мм : I) H h I място на сифона d ' O r b i g n y . pl. 9, fig. 1 Ека. or е. Панайот Волов, Cr 1687 t

210 21.> г

190

90(0,37) 95(0,14)

160(0.67) 185(0,76)

към яорзмния край към дорзалнни край

Н а х о д и щ е : масово в долнохотривските варовици в Ш у м е н с к о ; барем и хотрив във Варненско и Разградско. П и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив — барем. Стратиграфско и географско разпространение: пеоком във Франция; хот рив — барем в Крим, Кавказ, България. Сб. СУ. Сг, 1687.

Cymatoceras

varusensis

( d ' O г b i g n y , 1850)

Табл. I, фиг. 2, 2 a 1850. Nautilus Varusensis d'O r b i g п y, p. 97, n' 572. 1*60. Nautilus neocomiensis P i c t c t et C a m p i c h e , p. 128, pl. XV, fig. 2, non fig. 1, 3, 4,5. 1937. Nautilus varusensis - C o t t r e a u , p. 17, pl. I.XXVII, fig. 9, 10. Т и п . Х о л о т к п ъ т е означен от C o t t r e a u (1937, pl. L X X V I , fig. 9, 10) от горния неоком от Escragnolles, колекция на d ' O r b i g п y , п°5347, Сорбоната, 11ариж. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Инволютна черупка с тесен пъп. Напречното сечение е по-широко, о т к о л к о т о високо, широко закръглено и плоско в сифоналната област. Украсата се с ъ с т о и от тъпи ребра, пречупващи с е под тъп ъ г ъ л във вентралната област. Размери в мм : D U h I място на сифона ХолотиП Нкз. от с. Канелово, Сг,1699

60 114

38 60

?30 40

42 72

около центъра около центъра

Б е л е ж к и . Т о з и вид е близък д о C. pseudoelegans ( d ' O r b.), от който се отличава с повисокото си сечение, по-голям пъп и л е к о сплескана черупка във вентралната област. Н а х о д и щ е : баремските глинести варовици при с. Кацелово, Поиовско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен неоком във Франция ; барем в Б ъ л г а р и я ; хотрив в Швейцария. Сб. СУ, Сг, 1699.

Cymatoceras

neocomiense ( d ' O r b i g n y , 1840) Табл. V, фиг. 1,1а

1840. 1860. 19341960.

Nautilus neocomiensis d ' O r b i g n y , p. 74, pl. 11, fig. 1—3. Niutilus neocomiensis — P i c t e t et C a m p i c h e . p. 12?, pl. XV, fig, I, non fig. 2,? fig. 3, 5. Nautilus neocomiensis — С т е ф а н о в , стр. 205, табл. I, фиг. 2. Cymatoceras neocomiense Д р у ш и ц в Д р у ш и ц и К у д р я в цев, стр. 243, табл. V, фиг. 1 a, b (Syn. cum.).

Данните за стратиграфската стойност на видовете са взети само от трудове, в които е описан и фигурирай ВИДЪТ.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1810, pl. 11, 1,2,4) от неокома на Франция. М а т е р и а л . М н о г о фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н и С У , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Силно обхващащи с е завои, тесен пъп. Напречното сечение е правилно елип тично, по-високо, о т к о л к о т о широко. Скулптурата се с ъ с т о и от извити ребра, които рядко се раздвояват ниско о к о л о пъпа. fig.

Размери

в мм: 1) d ' O r b i g n y , pl. 11, fig. 1,2 145 Ккз. от Башбунар, Сг, 1688 143

I ''0 68

място на Сифона около центъра около центъра

Б е л е ж к и . Този вид е много близък д о C. bifurcatum ( O o s t e r ) , от който се различава с по-гъстото си наребриване, nô-широк пъп и не така често раздвояване на ребрата. Н а х о д и щ е : Башбунарските долнохотривски варовици при Разград, Кленско, Ш у м е н с к о . Пиво в България: хотрив. Стратиграфско и географско разпространение: хотрив във Франция и Бъл гария; хотрив — барем н Югозападен Крим. Сб. СУ, Сг, 1688.

Род

Eucymatoceras

S p a t h , 1927

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Nautilus plicatus F i t t o n , 1835, долна креда в Англия. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Отличава се от род Cvmatoceras по наличието на зигзаго образните си ребра. Беден на видове род. Известен в долната креда на Западна Р.вропа, Крим, Кавказ, Средна Азия, Англия, България.

Eucymatoceras plicatum (Fitton, 1835) Табл. 1, фиг. 1, la; табл. IV, фиг. 2 1840. Nautilus requienianus 1960. Eucymatoceras plicatum

d ' O r b i g n y , p. 72, pl. 10, fig. 1, 2, 3. Д р у ш и ц в Д р у ш и ц и К у д р я в ц е в, стр. 2^3, табл. V, фиг. 2, 3 а, б.

Т и п . Нямам възможност да наблюдавам изображението на F i t t o n , поради което сравня вам с изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 10, fig. 1—3) от гор ните пластове на неокома във Франция, колекция на M . R e q u i e n . М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри и фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н и С У , съхра нявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Н а п ъ л н о обхващащи се завои. Напречното сечение е бъбрековидно с центра лен сифон. Орнаментацията се състои от гъсти ребра, които се пречупват под о с т ъ р ъ г ъ л в средата на страните, като нърхът па ъ г ъ л а е обърнат к ъ м отвора. В сифоналпата област те правят о ш е една чупка под о с т ъ р ъ г ъ л , чиито връх т у к сочи първоначалните завои. Р а з м е р и в мм: I П li I място на сифона d'O г bi g n y, pl. 10. fig. 1,2 240 122 1.% централен Екз. от c. Пушево, Сг, 1686 220 72 145 централен 1

Б е л е ж к и . П о своите три остри ъ г ъ л а по повърхността в хода на ребрата този екземпляр се отличава д о б р е от останалите представители на рода. Н а х о д и щ е : баремските и аптеките варовици в Разградско, Поповско, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем — апт. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен неоком във Ф р а н ц и я ; барем — апт в Кавказ, България. Сб. СУ, Сг, 1686 Налсемейс-1 во

C LY D О N A U T 1 L А С Е А Е H У A T T ,

Семейство PSF.UDONAUTIIIDAE

Род Xenocheilus

Фосилите H:I Нългария, т. IV

H Y Л T Т, 1900

S h i m a n s k y , 1957

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Nautilus Ardeche, Южна Франция, колекция на M а 1 b о s. 3

1900

malbosi

P i c t e t , 18f>7, от валанжа при

18 Родова характеристика. Н а п ъ л н о обхващащи се завои, с плоска или едва изпък нала вентрална област. Сладка черупка. Вентралният и латералният л о б е закръглен (текст-фиг. 2). Известен от горната юра д о апта в Западна Европа, Северна Африка, Крим, България.

Текст - фиг. 2. Xenocheilus malbosi ( P i cl e t ) но P i et et, 1867 Xenocheilus

ulixis

Shimansky,

1957

Табл. Il, фиг. / , / a 1907. \'iiu:iliis malbosi — Ka р а к a lu, стр. 28, табл. I, рис. 12. 1937. Nautilus (Hercoglosa) malbosi — Ц а н к о в , стр. 69, табл. I, фш. 3 и 5. 1957. Xenocheilus ulixis 111 и м а н е кий, стр. 126, рис. 1. Т и п . Х о л о т и п ъ т , означен от Ш и м а н е к и й , 1957, е екземплярът на К а р а к а ш (1907, табл. I, рис. 12) от конгломератите (хоризонт 2 ) при Биассала, Крим. М а т е р и а л . Един цял екземпляр и няколко фрагмента от сбирката на проф. В. Ц а н к о в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Почти напълно обхващащи се завои. Напречното сечение е трапецовидно. Сутурната линия е с доста д ъ л б о к вентрален и два пъти по-дълбок латерален л о б у с . Р а з м е р и в мм : /> H h I място на сифона Холотнп 125 0.33 (1.43 централен Екз. от Златна нива, Сг, 1689 120 76 52(0,43) 62(0,51) вентрален Б е л е ж к и . Т о з и вид прилича много на X. malbosi ( P i e t . ) , от който се отличава с много по-широкото си напречно сечение и п о - д ъ л б о к латерален л о б . Н а х о д и щ е : долнохотривските варовици при с. Златна нива заедно c Leopoldia biassalensis ( К a r.). Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н хотрив. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в К р и м ; долен хот рив в България.

Сб. СУ. Сг, 1689. Xenocheilus

lallierianus

( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. IV. фиг. 7, / a. I b 1810. Nautilus

Lallierianus

d'O r b i g n y, p. 620.

.-'1858. Nautilus Lallierianus — P i c t e t et C a m p i c h e , p. 118, pl. XIX, fig. 6. 191G. Nautilus LalUeri — D o n v i l lé, p. 129, pl. XV'll, tig. 3—6, non fig. 2. Т и п . Нямам данни за екземпляра на d ' O r b i g n y . Сравнявам с екземпляра на D o i t v i l l e (1910, pl. X V I I , fig. Л a, b ) от апта в масива Moghara, Северна Африка. М а т е р и а л . Пет екземпляра от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат напълно. Напречното сечение представлява триъгълник. Вентралната област е силно стеснена, а умбиликалната - разширена. В сифоиалната област се наблюдава широка плитка бразда, оградена с д о б р е изразени р ъ б о в е и с едва забележимо на д л ъ ж н о ребро, разположено в средата й. Сутурната линия е с много широк и плитък латерален л о б и сравнително тясно и остро извито латерално с е д л о . Р а з м е р и R мм : D H h I място на сифона D o u v i l l é . pl. XVII, fig. 3 58 35 29(0,50) 25(0.13) дорзален Екз. от с. Лнинина, Сг, 1692 133 80 58(0,11) 54(0,40) Дорзален Б е л е ж к и . Пашите екземпляри показват голяма прилика с екземплярите от Северна Африка. Швейцарският вид, изобразен от P i c t e t, показва много прана сутура, поради което го отнасяме тук с известно съмнение. Н а х о д и щ е : долноаптеките зърнести варовици при с. Липница, Търновско, с. Костанденец, Поповско, Разградско ; долнобаремските глинести варовици при c. I (едоклан, Разградско, и селата Крина река и Кара М и х а л , Ш у м е н с к о .

Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем апт. Стратиграфско и географско разпространение: цария ; барем — апт в България. Сб. СУ, Сг, 1692, 1693, 1694.

Нлдсемейство PHY LLOCERA

ТАСЕАЕ

апт в Северна Африка и Швей

Z I T T EL, 1X84

Семейство PHYLLOCERATIDAE Z I T T EL, 1884

Ьодсемейство PHYLLOCERATINAE s. s.

Род Phyllopachyceras S p a t h, 1925 Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites долния неоком в Ниските Алпи.

infundibulum

d'Orbigny,

1810, от

Тексг-фиг. 3. Phyllopachyceras katschiense Dr.

по Д р у ш и ц , 19.56

Родова характеристика. Силно игволютни кълбовидни черупки с широко глена вентрална област и фуниевиден пъп. Гладки или с ребра, или ci рий. Сутурната (текст-фиг. 3 ) с л о ж н о насечена. Представен е с няколко вида от долната креда на Средиземноморската провинция.

Phyllopachyceras

infundibulum

закръ линия

( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. VI, фиг. У 1810. non 1883. 1898. 1901. 1907.

Ammonites infundibulum d ' O r b i g n y , p. 131, pl. 39, fig. 4, •'>, PhyUoceras infundibulum — U h l i g , S. 55, T«f. ' V , l-'ig?. 1—5. PhyUoceras infundibulum — S l m i o n e s c u , p. 112, Tal). 1, (ig. 9, 1(1; 'lab. V. fig. 1. PhyUoceras infundibulum — S a r a si n et S c h 6 n d е 1 m a y c r, p. 12, pl. I, fig. 1, ?2. PhyUoceras infundibulum — K a p a к a ni, стр. 40, табл. III, рис. 2, 10, a b, non рис. 3, 17: ? рис. 19 и 20 : ?табл. XIII, рис. 6 ; табл. XXIV, рис. 2. 1919. PhyUoceras infundibulum faladina var. crassa — R o d i g h i e r o , p. 72, Tav. VIII, fig. 1, 2. 1956. Phyllopachyceras infundibulum — Д р у ш и ц , стр. 123, табл. XII, рис. 16, non рис. 41, 45.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. :i0, fig. 4, 5 ) от долния неоком на Ниските Алпи, колекция па d ' O r b i g n y . М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри и фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н и С У , съхраня вани в Г М при С У . О п и с а н и е . Н а п ъ л н о обхващащи се завои с ъ с закръглена вентрална област. Тесен плитък пъп. Напречното сечение е правилно елиптично, по-високо, о т к о л к о т о широко. Украсата се състои от радиални peôpa, половината от които започват от пъпа, а другата половина, еднакви по сила с първите във вентралната о б л а с т , започват от средата на височината на завоя. Размери в мм : U h н l d ' O r b i g n y , pl. 39, fig. 4,5 64 20(0,31) 36(0,56) 24 Екз. от с. Комощииа, Сг, 1696 67 37(0,55) Б е л е ж к и . С правилната алтернация между главни и междинни ребра и елиптичното се този вид се отличава д о б р е от останалите видове от този род. Н а х о д и щ е : хотривски и баремски мергели и варовици в Годечко, Поповско, Раз градско и др. Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив — барем. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з и р о с т р а ь е н и е : хотрив барем в Медитеранската провинция. чение

Сб. СУ, Сг, 1696.

Phyllopachyceras

winkleri

( U h l i g , 1882)

Табл. VII, фиг. / 1882. PhyUoceras 1901. PhyUoceras

Winkleri Winkleri

1919. PhyUoceras

U h I i g. S. 379, Taf. IV, Fig. 3. Sa r a s i n et S c h 6 n d е I m a y е r, p. 13, pl. I, fig. I, 5.

Winkleri — R o d i g li i е r o, p. 73, tav. VIII, fig. 6.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h l i g (1882, Taf. I V , F i g . 3 ) неокома в А л п и т е . М а т е р и а л . Един екземпляр от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Н а п ъ л н о инволютна дисконидна черупка. Сечението е по-високо, о т к о л к о т о широко. Украсата се с ъ с т о и от г ъ с т о наредени, еднакви п о м е ж д у си ребра, добре изразени във вентралната област и заглъхващи в умбиликалната. Първите завои са почти гладки. Р а з м е р и в мм : от

U 11 1 i g, Taf. V. Fig. 3 F.K3. от r. Комощица, Cr, 1697

75 60

42(0,56) 28(0.37) 30(0,50) 22(0,39)

Б е л е ж к и . П о украсата си този вид напомня на P h . e i c h w a l d i ( K a r.), който обаче има много по-ниско сечение, по-издути страни и по-дълбок пъп. R o m a n (1938) отнася този вид

към род Macrophylloccras

S p a t h , 1924.

Н а х о д и щ е : глинестите мергели на хотрива о к о л о с. Комощица, Г о д е ч к о . 11 и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив. Стратиграфско и географско разпространение: неоком в Ш в е й ц а р и я ; ба рем в Италия ; хотрив България. Сб. СУ. Сг, 1697.

Phyllopachyceras

winkleri Табл.

1962. Phyllopachyceras

bontshevi,

bontshevi

M a n o l o v , 1962

VII, фиг. 2

M a n o l o v , p. 527, pl. 73, figs. 1—3; text-flg. 1 a.

Т и п . Х о л о т и и , обявен от M a n o l o v (1962, pl. 73, fig. 1) от горния барем при с. Бистрилица, Михайловградско, Северозападна Българин. С б . С У , C r J . М а т е р и а л . Три екземпляра, еьбрани от Ж . М а н о л о в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Ситно инволютни черупки с ъ с сечение, по-високо, о т к о л к о т о широко. Украсата се с ъ с т о и от единични ребра, заглъхващи в умбиликалната област. Р а з м е р и в мм: D

Холотии, Cr,l 64 M a n o l o v , pl. 73, fig. 3, Cr, 3 41

36(0,56) 21(0,58)

?16(0,23) ?lu(0,2l)

Б е л е ж K и. Отличава ce от типичния вид само с по-рядко разположените си ребра, поради което го отделяме като негов подвид. Екземплярите от pl. 73. fig. 2, 3 ( M a n o l o v , 1962) заемат междинно място между Ph. winkleri winkleri ( U h l i g ) и Phi. wintderi bontshevi M a n o l o w (pl. 73, fig. 1). Н а х о д и щ е : горнобаремските мергели о к о л о с. Ьистрилица, Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. Стратиграфско

географско

разпространение:

горен

барем

Българин.

Сб. СУ, Cr, 1. 2. 3. 6, 7.

Phyllopachyceras

ladinum U h l i g , 1887

Табл. VII, фиг. 3, За 1883. Phyllopachyceras infuntiibulum — U li I i g, S. 55, Taf. IV, Fig. 2, 3, 4, 5. n"n Fig. 1. 1887. PhyUoceras latlinum U II I i g, S. 80, Taf. V, Fig. 7a, b, non Fig. 6 — Phyllopachyceras

bulgaricum sp, n.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h i i g (1887, Taf. V , F i g - 7 ) от неокома при Gardenazza, Ю ж е н Т и р о л . М а т е р и а л . Ндин сплескан екземпляр от сбирката к а Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Силно инволютна черупка. Напречното сечение е по-нисоко, о т к о л к о т о широко. Украсата се с ъ с т о и от л е к о извити напред в умбиликалната област ребра, между които към края на завоя се явяват къси само във втората половина от височината допълнителни ребра. Ц я л а т а повърхност е покрита с фини назъбени гъсти ребърца, които са еднакво д о б р е изразени в ъ в всички части на черупката и следват посоката на главните ребра. P а з м е р и в мм : U b I i g. Taf. V. Fig. 6 Низ. от c. Краичене, Cr,1700

54 92

31 50

? 35

21 I» е л е ж к и. Финото наребрянане на черупката освен грубото, наблюдавано във видовете, описани досега, отличава много д о б р е този вид. В българския екземпляр назъбването на ребърцата личи много с л а б о . Възможно е смесването му с титонския вид Euphylloceras ? sérum ( O p p e l ) , при който обаче трайните ребра в умбиликалната област не са изразени. Украсата на вила напомня украсата на представителите на юрския р о д Partschiceras F u c i n i , 1920. Находище: долнохотривските варовици при с. Крапчене, Михайловградско, с пред

ставители от род Acanthodiscus. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив. Стратиграфско и географско Силезия ; долен хотрив в България.

разпространение:

неоком

в Южен

Тнрол

Cf.. СУ, Сг, 17(К).

Phyllopachyceras

bulgaricum s p. n.

Табл. VI, фиг. 2, 2d 1887. PhyUoceras

ladintim

U h l i g . S. 80. Taf. V, Fig. 6, non Fig. 7

Pli. Ladinum

U h 1 ig.

T и п. За холотии означавам екземпляра от долнобаремските глинести варовици при с. Стражец, Разградско, табл. V I , фиг. 2. Сб. С У , С г , 1698. М а т е р и а л . Н я к о л к о добре запазени екземпляра от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Напълно обхващащи се издути завои, напречното сечение на които е пошироко, о т к о л к о т о високо. П ъ п ъ т е д ъ л б о к , тесен. Украсата в първите завои се състои от главни ребра, които започват от пъпа и минават вентралната о б л а с т , като се засилват и при дружават с д о б р е изразени къси бразди. Междуребрията се заемат от 3 - 4 по-слаби и изразени само в горната четвърт от височината на завоя ребърца, които с нарастването на черупката се засилват, но редуцират броя си на 1. Размери

в мм : Холотии. Cr, 1698 U h l i g , Taf. V, Fig. 6

66 51

41(0.60) 31(0,57)

29(0,44)

38(0,57)

Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от Ph. ladinum по наличието на засилените ребра и браздички зад тях във вентралната област. Освен това, докато цялата повърхност във Ph. ladinum. ( U h l i g ) е покрита с множество фини стрий, т о т у к т е са заместени от ребърца, изразени само във вентралната област. Д о Ph. infundibulum ( d ' O r b.) ce приближава по украсата в последния завой, където се наблюдава правилна алтернация м е ж д у главни и вторични ребра, които т у к са много по-къси, а сечението на завоите е по-ниско. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Стражец, Разградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Южен Т и р о л ; долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1698.

Род Euphylloceras

D r u z c z i c , 1953

Т и п о в в и д : Ammonites ponliculi. R o u s s e a u , 1842, от барема в Крим. Р о д о в а х а р а к т е р и с т ик а. Дисковидиа инволютна черупка с напречно сечение по-високо, о т к о л к о т о широко, елипсовидно или з а к р ъ г л е н о т р и ъ г ъ л н о . Т е с е н пъп. Украсата с е състои от гъсти

Текст-фиг, 4. Euphylloceras ponticuli по Д р у Щ и ц, 1956

(Ronss.)

тънки извити ребра. С> турната .чиния (текст-фиг. 4) с л о ж н о насечена. Отличава се от род Phylloceras главно по устройството на сутурната линия, а от род Calliphylloceras по липсата на погруби ребра. Н я к о л к о вида от долната креда на Франция, Крим, Кавказ, България.

Euphylloceras ponticuli ( R o u s s e a u , 1842) Табл. VII, фиг. -/ 1956. Euphylloceras ponticuli — Д p y m и u. стр. 103, табл. VI!!, фиг. 33—31, 32 a, б; табл. IX, фиг. 33 а, б (Syn. cum). i960. Callyplivlloceras ponticuli — П р е с к о в с к и , стр. 76, табл. II, фиг. I. Тип. Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Д р у ш и ц (195G, табл. VIII, фиг. 32 а, б ) от барема в Югозападен Крим. С б . М Г У . М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти и няколко д о б р е запазени екземпляра от колекциите на С У , Н И Г И и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Силно инволютии черупки. Напречното сечение е по-нисоко, о т к о л к о т о широко. Първият завой гладък, останалите покрити е гъсти тънки ребра, разреждащи се с нарастване на черупката. Ядката е гладка. Р а з м е р и в мм : D

i l p y m и И, табл. VIII, фиг. 32 а, б. Екз. от с. Брестак, Cr, 323

76 100

48(0.60) 57(0,57)

31(0.40) 38(0,38)

34 32

1 j е л е ж к и. Отличава се от близкия му Euphyll. sablyensc ( K a r.) главно по липса на прищъпвания върху ядката. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици във Варненско, Ш у м е н с к о , Разградско, Исперихско, горнобаремските мергели в Ш у м е н с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н и горен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Южна Франция, Крим, Кавказ, България. Сб. СУ. Сг,323. 1702.

Euphylloceras velledae ( M i c h e l i n , 1834) Табл. VIII, фиг. / 1840. Ammonites velledae d ' O r b i g n y , p. 280, pl. 82, fig. 1—4. 1960. Euphylloceras velledae - Д р у ш и ц в Д р у ш и ц и K у д р и и и е в, стр. 252, табл. II, фиг. 5а, С (Syn. Cum.). Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 82, 1 — 4) от голта на Франция. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Силно ИНВОЛЮТИИ черупки с напречно сечение, по-високо, о т к о л к о т о широко, елипсовидно. Повърхността е покрита с г ъ с т о разположени тънки л е к о извити ребра. Р а з м е р и в мм: fig.

d ' O r b i g n y , p l . 82, fig. I , 2 Екз. от Голямо Пещене, Cr, 1704

165 56

102 34

58 32

Н а х о д и щ е : горноаптеките мергели при с. Г о л я м о П е щ е н е , Михайловградско, Врачанско; клансей в Беленско и др. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт — клансей. Стратиграфско и географско разпространение: горен апт — долен а л б в Северен Кавказ, Грузия, Франция, Швейцария. Сб. СУ, Сг, 1704. Подсемепство CALLIPHYLLOCERATINAE S P A T H , 1927

Род Ptychophylloceras

S p a t h, 1927

Т и п о в в и д , чрез оригинално значение, Kutsh (Индия).

Neumayriceras

PhyUoceras

feddeni

Текст-фиг. 5. Ptychophylloceras semisulca:um (d'Orb.) no d ' O r b i g n y , 1840

S o r r c n t i n o, 1942 Waagen,

1875, от юрата на

23 Родова характеристика. Черупката е силно инволютна с тесен фуниевиден пъп. Вентралната област е широко закръглена. Украсата се с ъ с т о и само от няколко ребра в умбиликал ната област и от 3—8 във вентралната, изчезващи по страните на черупката. Седлата са двуразделни, а външният л о б у с триразделен, асиметричен (текст-фиг. 5 ) . Няколко вида, известни от горната юра д о долния валанж (бериас) в Южна Франция, Крим, Кавказ, Карпатите, Хималаите, България.

Ptychophylloceras

ptychoicum ( Q u е n s t е d t, 1849) Табл. VIII, фиг. 5

1849. Ammonites ptyclioicum Qu е n s t c d t, S, 219. Tab. 17, Fig. 12. 1868. PhyUoceras plyc.hoic.um j - Z I t t ' è l , S. 59, Taf. 4. Fig. 3—9. 1960. Ptychophylloceras ptychoicum Д р у ш и ц в Д р у ш и ц и K у л p я в ц е в, стр. 250, табл. I, фиг. la, Ь, рис. 58. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Q u e n s t e d l (1849, T a b . 17, 12) от чернените варовици при R o v e r e d o . М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри и фрагменти от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Инволютни черупки със сечение, по-високо, о т к о л к о т о широко и тесен фуние виден пъп. Черупката е гладка, с о к о л о 12 ребра само във вентралната област. Р а з м е р и в мм : Fi».

Q u e n s t e d t , Tab. 17, Fig. 12 Екз. or Еленско, Cr, 1706

55 76

5 I

H 29 42

l 20 22

В е л е ж к и. Нашият екземпляр се отличава от екземпляра на Q ц е n s t е d t с по-големия брой на ребрата във вентралната о б л а с т , развити и в първата половина от последния завой, докато на екземпляра на Q u e n s t e d t тя е гладка. Н а х о д и щ е : варовиците на бериаса в Еленско, Т р о я н с к о , Преславско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : бериас. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : кимеридж - б е р и а с в Stramberg, Крим, България. Сб. СУ. Сг, 1706.

Ptychophylloceras

calypso

(d ' O г b i g п y, 18405

Табл. VIII, фиг. 6" 1840. Ammonites Calvpsa d ' O r b i g n y , p. 167, pl. 52, fig. 7—9. 1901. PhyUoceras caiypso — S a y n , p. 9, pl. Il, fig. 2 - 4 . 1960. Ptychophylloceras calypso Н и к о л о в , стр. 155, табл. I, фш. 3, 4. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 52, fig. 7 — 9 ) от неокома на Франция. М а т е р и а л . Няколко деформирани екземпляра от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхраня вани R Г М при С У . О п и с а н и е . Инволютни черупки с тесен плитък пъп с отвесни стени и закръглени ръбове, сечението е по-високо, о т к о л к о т о широко. Украсата се състои от о к о л о осем умбиликални и цен трални бразди, които, макар и едва з а б е л е ж и м о , се свързват п о м е ж д у си. М е ж д у последните две бразди в нашия екземпляр се забелязват о к о л о д е с е т ребра, изразени само в горната четвърт от височината па завоя. Б е л е ж к и . За разлика от описаните досега видове от този род умбикалните и веитралните бразди се свързват помежду си. О т французките екземпляри българският се отличава по това, че носи л е к о наребряване м е ж д у последните две бразди. Н а х о д и щ е : в мергелните варовици на бериаса от Е л е н с к о , Провадийско и др. II и н о в Б ъ л г а р и я : ти тон бериас. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : титон бериас във Франция, България. Сб. СУ, Сг, 1705.

Ptychophylloceras

semisulcatum gevreyi

( S a y n , 1901)

Табл. VIII, фиг. I 1863. Ammonites sulcatum 1901. Phvlloceras 1902. PhyUoceras

semisulcatus - P i c t e l , p. 222, pl. 11, fig. 3a. b, c. d , non Hg. I ( d ' O r b.) ; pl. 37 bis, fig. 1. semisulcatum v.r. (jevrevi Sa vu, p. 11, pl. I, fig. 11. semisulcatus - U h l i g , S. 21, Taf. I, fig. 3.

Pt. semisulcatum

semi

24 1934. PhyUoceras semisulcatus — С т е ф а н о в , стр. 206, табл. II. фиг. 4, 5. 1960. Ptychophylloceras semisulcatum - Д р у ш и ц в Д р у ш и ц и К у д р я в т в ,

стр. 250, табл. 1, фиг. 1,

6, 7, поп 3, 5 — Pt. semisulcatum ( d ' O r b.).

1960. Ptychophylloceras

semisulcatum

Н и к о л о в , стр. 151, табл. I, фиг. 1, 2.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от S a y n (1901, pl, 1, fig. 11) от валанжа на A r d e c h e , Южна Франция, колекция на G e v r a y . М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри, но деформирани о т колекциите на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Инволютни черупки с тесен фуниевиден пъп и сечение, по-високо, о т к о л к о т о широко. Украсата се състои от околопъпни къси бразди, разположени н розетка, и къси вентрални бразди, придружени с ребровидни ръбове. Р а з м е р и н мм : 1

Sa y n, pl. I, fig. 11 Екз. от c. Когльовци, D j 1753

Г)

44 55

4 4

24(0,55) 24(0,52)

—

Б е л е ж к и . Този поднид на S a y n обикновено не се о т д е л я от палеонтолозите, макар че наличието на вентрална украса го различава много д о б р е от вида, описан от d ' O b i g n y (1840, pl. 53, fig. 4 - 6 ) , като Ат. semisulcatus, притежават само умбиликалпа украса. Т в ъ р д е е вероятно последният да представлява млад, а тези на S a y n — възрастни индивиди на един и с ъ щ вид. Н а х о д и щ е : бериаските мергели и варовици в Предбалкана. Н и в о в Б ъ л г а р и я : бериас. Стратиграфско и географско разпространение: бериас в Южна Франция, България; валанж в Крим, Карпатите. Сб. СУ, Сг, 1753.

ПодсемеЯство HOLCOPHYLLOCERATINAE

Род Salfeldiella

D R U 2 C Z I C , 1956

S p a t h , 1924

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites guettardi R a s p a i l , 1831, горен апт на Франция. Родова характеристика. Дисковидна черупка с ъ с закръглена вентрална област и тесен нефуниевиден пъп. Напречното сечение е елиптично, по-високо, о т к о л к о т о широко. Повърх-

I екст - фиг. (>. Salfeldiella guettardi (Ras p.) no d ' O r b i g n y , 1840 ността на черупката е украсена с тънки гъсто разположени извити ребра. Ясно личат 5 д ъ л б о к и прищъпвания. Сутурната линия (текст-фиг. 6 ) е с л о ж н о насечена. Н я к о л к о вида от бериаса д о апта на Южна Франция, Крим, Кавказ, България.

Salfeldiella

milaschewitchi

6—8

( K a r a k a s c h, 1907)

Табл. VIII, фиг. 3 1907. PhyUoceras Milaschewitchi К а р а к а ш , стр. 38, табл. XIV, рис. 3, 1, 6 и 7: табл. XX, рис. 16. ?1952. PhyUoceras milaschewitchi — . П у п м о в , стр. 172, табл. I, фиг. 1. 1960. Salfeldiella milascfiewitschi — Д р у ш и ц н Д р у ш и ц и K у д р н в ц е в, стр. 254, табл. IV, фиг. 1, 2 ; рис. 62. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от К а р а к а ш (1907, т а б л . I V , фиг. 4 а, Ь ) от барема при Сабла, Крим. М а т е р и а л . Няколко недобре запазени екземпляра от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхра нявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Напълно обхващащи се завои. Сечението е по-високо, о т к о л к о т о широко, с почти еднаква ширина u умбиликалната и маргиналната област. П ъ п ъ т е тесен. Украсата се състои от фини г ъ с т о наредени ребра и 7—8 л е к о извити прищъпвания.

Размери

нмм: K a p a к a ni, табл. XIV. фиг, 4 Екз. от Разград, Сг, 1770

Бележки.

48 38

25*0 52) 20(0,52)

15(0,31) 12(0,31)

14 11

Този вид се отличава от 5". ernesti ( U h l i g )

с по-правите

си прищъпвания, а от

S. guettardi (R a s p.) — с по-големия си пъп. Н а х о д и щ е : баремските глинести варовици при Разград. Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем. Стратиграфско и географско разпространение: България.

барем в Крим, Кавказ, Грузия,

Сб. СУ, Сг, 1770.

Salfeldiella

paquierl

(S a y n, 1896)

Табл. VIII, фиг. 2

1896. PhyUoceras Paqaieri S a y n in K i I i a n, p. 765. 1920. PhyUoceras Paquierl S a y n in K i l i a n , |>. 198, pl. I, fig. 8 11. Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от K i l i a n (1920, pl. I, f i g . 8, 8 а ) от клансея при Castellane, Южна Франция, колекция на S a y n . М а т е р и а л . Един недобре запазен екземпляр от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Силно обхващащи се завои в напречен пререз, по-високи, о т к о л к о т о широки и тесен плитък пъп. Украсата се с ъ с т о и от фини г ъ с т о разположени извити ребра и четири д о б р е изразени S-видно извити прищъпвания. Р а з м е р и н мм : K i l i a n , pl. I, fig. 8 Екз. от c. Е-еиювица, Cr, 1769

47 54

24(0,51) 32(0,59)

1.5(0,32) 20(0,37)

— —

Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от 5. guettardi ( R а з p.) с по-малкия брой прищъпвания по-високи и плоски завои и по-тесен пъп. Н а х о д и щ е : мергелите на клансея в сондаж № 8, с. Бешовица, Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : клансей. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : клансей в Южна Франция и България. Сб. СУ, Сг, 1769. НадсеиеЙство LYTOCERATACEAE Семейство LYTOCERA

N E U M A Y R , 1875

TIDAE

N E U M A Y R , 1875

Подсемейство LYTOCERATINAE s. s.

Род Biasaloceras Т и п о в в и д , чрез Югозападен Крим.

оригинално

означение,

D r u z c z i c , 1953 Lytoceras subsequens К а р а к а ш ,

1907, барем,

Текст - фиг. 7. Biasaloceras subsequens ( K a r . ) по Д р у ш и ц , 1956 Родова характеристика. С л а б о обхващащи се завои, в напречен пререз обикновено по-широки, о т к о л к о т о високи. П ъ п ъ т е широк. Склуптурата се състои от тънки прави гладки или назъбени ребра, между които понякога се очертават по-дебели главни ребра. Различава се от род Thysanolytoceras с по-широкото си напречно сечение и симетричен л о б у с (текст-фиг. 7 ) , който при род Thysanolytoceras е симетричен. Няколко вида от титона д о апта в Крим, Кавказ, Карпатите, България. 4

Фпсилип- на България, том IV

Biasaloceras

strambergense

( Z i t t e l , 1868)

Табл. ix, фиг. i 18в8. i960. 1960. 1960.

/.y!«curas Liebigi var. Srrainbergensis Z i t t e l , S. 74, pl. 11. Thysanolytoceras strcmlergense — Н и к о л о в , стр. 165, табл. Il, фиг. 2. Thysanolytoceras liebigi Н и к о л о в , стр. 155, табл. I, фиг. 5. Thysanolytoceras sutile — Н и к о л о в , стр. 156, табл. 1, фиг. 6, 7; табл. II, фиг. 1.

Тип. Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Z i t t e l (1868, Taf. I I , F i g . la — c ) от титона n Stramberg. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о , по сплескани екземпляри от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхра нявани в Г М при С У . » О п и с а н и е . Завоите, с л а б о се обхващат и заграждат широк пъп. Украсата се с ъ с т о и от тънки назъбени ребра, г ъ с т о разположени на различно разстояние едно от д р у г о . М е ж д у тях с ъ щ о в неравни интервали личат по-дебели ребра. Р а з м е р и в мм : Z i t t e l , Taf. 11, r"ig. 1 Екз. от c. Духлевци, Cr, 1752

89 79

,35(0,40) 34(0,42)

33(0,37) 28(0,35)

43 —

Б е л е ж к и . Отнасям този вид към род Biasaloceras, т ъ й като той напълно отговаря на характеристиката му — сечение, по-широко, о т к о л к о т о високо, симетричен латерален л о б у с и пъп, винаги по-голям по размери, о т к о л к о т о височината на последния завой. Този вид се отли чава д о б р е от В. liebigi ( O p p e l ) по наличието на по-дебели ребра, които при В. liebigi не се наблюдават. О т Thys. sutile ( O p p.) ce отличава извънредно много c по-широкия си пъп, който при Thys. sutile ( O p p.) е винаги по-тесен и по-малък по размери от височината на последния завой. Н а х о д и щ е : мергелите и варовиците на титона и бериаса н Еленско, Етрополско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : титон — бериас. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : титон бериас в Западна Европа, България. Сб. СУ, Сг, 1752.

Biasaloceras

subsequens

( K a r a k a s c h, 1907)

Табл. IX, фиг. 2, 2a 1907. Lytoceras subsequens К а р а к а ш , стр. 44, табл. V. фиг. 9 a, b ; табл. XXIV, фиг. 32. 1956. Biasaloceras subsequens — Д р у ш и ц , стр. 73, табл. 1 — IV. фиг. 1—12. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от К а р а к а ш (1907, табл. V , фиг. 9 а, Ь) от барема при Биассала, Крим, съхраняван в Ленинградския университет. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти, рядко цели екземпляри от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Бавно нарастващи спира и завои. Напречното сечение е по-широко, о т к о л к о т о високо, пъпът е широк. Украсата се с ъ с т о и от назъбени радиални г ъ с т о разположени тънки ребра, между които, макар и рядко, се наблюдават по-силни ребра. Р а з м е р и в мм : К а р а к а ш , табл. V, фиг. 9 Екз. от С. Брестак, Çfx 1757

D 154 110

d (0,41) 52(0,47)

н (0.30) 31(0,30)

I (0,40) 38(0,35)

Б е л е ж к и . О т В. strambergense ( Z i t t e l ) се отличава с малкия брой на по-силните ребра, с по-гъсто разположените тънки ребра, по-плоски стени на завоите и по-плитък пъп. Н а х о д и щ е : Д о л н о б а р е м с к и т е глауконитни варовици при с. Брестак, Варненско, Раз градско и др. Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н барем. Стратиграфско и географско разпространение: барем във Франция, Крим, Кавказ; долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1757.

Род Ealytoceras от

S p a t h , 1927

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites барема във Франция.

inaequalicostalum

d ' O r b i g n y , 1810,

27 Родова характеристика. Бавно нарастваща спира с ъ с с л а б о обхващащи се завои, широк пъп. Ребрата са редки. Латералният и умбиликалният л о б у с са двуразделни, асиметрични (текст-фиг. 8). Няколко вида в хотрива и барема във Франция, Карпатите, Крим, Кавказ и България.

Текст-фиг. 8. Eulytoceras phestum (Ma th.) по Д p у щ и и, 1960

Eulytoceras

phestum ( M a H i e r o n . 1878)

Табл. IX, фиг. 3

1878. Antinomies Phe&tua M a t h e r o n , pl. C-20, fig. 5 a — c. i960. Eulytoceras phestum (Syn. cum.).

Друшиц

в Друшиц

и К у л р и в ц е в , стр. 258, табл. VI, фиг. 3. рис. 66

Т и п . ("раннннам с изображението на екземпляра, определен от M a t h é r o n (1878, pl. C-20, fig. 5 b ) , от барема на Франция. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира. Сечението е по-високо, о т к о л к о т о широко. П ъ п ъ т е широк. Украсата се състои от сравнително рядко разположени радиални назъбени ребра. Р а з м е р и в мм : M a t h é r o n , pl. C-20, fig. 5 Ека. от Севлиевско, Cr, 1754

Г)

72 61

29(0,40) 26(0 40)

25(0,35) 24(0,37)

Б е л е ж к и . Нашите екземпляри се различават от екземпляра, фигурирай от M a t l i e г о и , с по-гъсто разположените си ребра, но показват голяма прилика с екземпляра от Крим. Н а х о д и m е : баремските мергели в Севлиевско. Н и н о в Б ъ л г а р и я : барем. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : барем във Франция, Силезия, Крим, Кавказ и България. Сб. СУ, Сг, 1754.

Eulytoceras

subfimbriatum

( d ' O r b i g n y , 1810)

Табл. X, фиг. / 1840. Ammonites subfimbriatus d ' O r b i g n y , p. 121, pl. 35. 1934. Lytoceras subfimbriatum С т е ф а н о в , стр. 206, табл. VIII, фиг. 2 (Syn. cum.). non 1957. Thysanolytoceras Subfimbriatum — C an y нов, стр. 153, табл. I, фиг. 4, 5. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 35) от средния неоком н Южна Франция. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от сбирките па С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Бавно нарастващи на височина завои със сечение, по-високо, о т к о л к о т о широко. Украсата се с ъ с т о и от гъсти фестонирани радиални ребра. Р а з м е р и в мм: I)

d ' O r b i g n y , pl. 35 Екз. от с. БуйВОВО, Сг, 1756

159 159

48(0,30) 49(0,30)

40 35

Б е л е ж к и . Отличава се от Е. phestum ( M a t h . ) по много п о - г ъ с т о разположените си ребра. 13 България този вид се среща повече в хотрива, о т к о л к о т о в барема. Н а х о д и щ е : хотривските и баремските мергели и варовици в Т ъ р г о в и щ к о , Разградско, Севлиевско, Михайловградско, Еленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив — барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Италия, Швейцария, Франция; барем в Кавказ; хотрив и барем в България. Сб. СУ. Сг, 1755, 1756.

Род Pictetia

U h l i g , 1883

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от b i g n y , 1840, от голта на Франция.

Spath,

1923, Crioceras asterianus d ' O r -

Текст-фиг. 9. Pictetia vogilti (Кат.) ПО Д p y Ш и ц, 1956 Родова характеристика. Л е к о допиращи се или свободни завои с кръгъл напречен пререз. Орнаментацинта се състои от тънки л е к о извити ребра. Сутурната линия се състои от пет л о б у с а , като латералният е по-голям и п о - д ъ л б о к от централния (текст-фиг. 9 ) . Няколко вида от барема д о алба във Франция, Силезия, Англия, Крим, България.

Pictetia belliseptata

( A n t h u l a , 1899)

Табл. X, фиг. 6 1899. Lytoceras belliseptatum 1934. Lytoceras belliseptatum

A n t l m l a . S. 97, Taf. VI, Fig. 1 a, b ; Taf. VII. Fig- 1. — Ж е л е в , стр. 180, табл. III, фиг. 7.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от A n t h u l a (1899, Taf. V I , fig. I a, b ; Taf. V I I , F i g . I ) от aura на Дагестан, сбирка на S j O g r e и, музея в Upsala. М а т е р и а л . Един екземпляр от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Една допиращи се, б ъ р з о нарастващи на височина завои с к р ъ г ъ л напречен пререз, почти еднакъв на височина и ширина. Украсата се състои от тънки едва забележимо назъбени ребра. В умбиликалната о б л а с т т е са наклонени напред, а в маргиналната са изпра вени. С нарастване на завоите ребрата се разреждат. Р а з м е р и в мм: A n t h u l a . pl. VII, VI Екз. от c. Ральово, Cr, 1758

328 250

130(0,39) 92(0,37)

153(0.16) 116(0,46)

d 123(0,37) 85(0,31)

Б е л е ж к и : Българският екземпляр показва голяма прилика с дагестанския. Н а х о д и щ е : аптеките глинести мергели при селата Николаево и Р а л ь о в о , Плевенско. Н и н о в Б ъ л г а р и я : апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н апт в Дагестан ; апт в България. Сб. СУ. Сг, 1758. Семейство PROTETRAGONITIDAE

Род Protetragonîtes

S P A T H . 1927

H y a t l . 1900

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение, Ammonites quadrisulcatus d ' O r b i g n y , 1840, от долния неоком на Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . С л а б о обхващащи се с плоски стени завои, широк пъп. При-

Тскст-фиг. 10. Protetragonites qua drisulcatus (d'O r b.) no d'Or b i g n y , 1840

29 щъпв;'нията са придружени с ребра. Сутурната линия (текст-фиг. 10) се с ъ с т о и от двуразделни лобуси и седла. Няколко вида от валанжа до апта във Франция, Крим, Кавказ, Българин.

Protetragonites

medlocris D r u i c z i c , 1956 Табл. X. фиг. 2

1956. Protetragonites

mediocris Д р у ш и ц , стр. 97, табл. VI, фиг. 21 а, б.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от Д р у щ и ц (1956, табл. V I , фиг. 21 а, б ) о т аптеките глини на Югоизточен Крим, М Г У № 1/1599. М а т е р и а л . Един екземпляр от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . С л а б о обхващащи се завои, които заграждат широк плитък пъп. Сечението вероятно е малко по-широко, о т к о л к о т о високо. Скулптурата се с ъ с т о и от 4 д о 5 тънки прави ребра, придружени с бразди, а междуребрията са покрити с едва забележими стрий. Р а з м е р и в мм: Д ру шии. табл. VI. фиг. 21 Екз. от с. Краичсне, Сг, 1759

17 38

7(0,41) 15(0,40)

6(0.35) 13(0,34)

6.4(0.37)

Б е л е ж к и . Нашият екземпляр е сплескан, поради което не можем да опишем сечението му. По останалите белези се покрива с екземпляра от Крим. Н а х о д и щ е : варовиците на барема при с. Крапчене, М и х а й л о в г р а д с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем. Стратиграфско и географско разпространение: апт в К р и м ; барем в България. Сб. СУ, Сг, 1759.

Род Leptotetragonites Т и п о в в и д , чрез оригинално от долния неоком на Франция.

означение,

S p a t h , 1927

Ammonites

honnoratianus

d'Orbigny,

1840

Текст-фиг. 11. Leptotetragonites honnoratianns (d'Orl).) по d ' O r b i g n y , 1810 Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . С л а б о обхващащи се завои, широк пъп. Украсата се състои от 10—12 извити прищъпвания, придружени отпред с д о б р е изразени ребра. Сутурната линия (текст-фиг. 11) е сложна, с еднакви по д ъ л ж и н а елементи. Беден на видове р о д във валанжа на Франция и България.

Leptotetragonites

honnoratianns

( d ' O r b i g n y, 1840)

Табл. X, фиг. 3 1840. Ammonites

honnoratianus

d ' O r b i g n y , p. 124, pl. 37.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 3 7 ) от долния неоком на Франция. М а т е р и а л . Един цял екземпляр и няколко фрагмента от сбирката на Г У Г О З Н , съхраня вани в Г М при С У . О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира с ъ с завои, по-високи, о т к о л к о т о широки. П ъ п ъ т е голям. Склупгурата се с ъ с т о и от 10 д о 12 извити бразди, заградени отпред с д о б р е изразени ребра. Р а з м е р и в мм: d ' O r b i g n y, pl. 37 Екз, от c. Дрента, Cr, 1760

83 40

43(0,51) 22(0,55)

20(0,24) 11(0,27)

30 Б е л е ж к и . С ъ с своя голям пън и г ъ с т о разположени прищъпвания зира много д о б р е . Н а х о д и щ е : мергелите на валанжа при с. Дрента, Сливенско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : валанж. Стратиграфско

и географско

този вид се характери

р а з п р о с т р а н е н и е : валанж във Франция, България

Сб, СУ, Сг, 1760.

Семейство TETRAOONITIDAE H Y A T T , 1900 Подсемсйство KOSSMATELL1NAE B R E I S T R O P F Е R, 1953

Род Kossmatella Т и п о в в и д , чрез оригинално голта на Швейцария. Родова характеристика. колкото широко. П ъ п ъ т е среден по видни подувания. Сутурната линия е

J a c o b , 1905

означение,

Ammonites

вида

от долния

P i e t . et R o u x , 1847, от

Бавно нарастваща спира с напречно сечение по-високо, о т ширина с полегати стени. Скулптурата се състои от реброс л о ж н о насечена (текст-фиг. 12).

Текст-фиг. 12. Kossmatella agassiziana но P I et e t et Ro'u x. 1817 Няколко България.

Agassizi

а л б д о долния

ценоман

във

/ P i et.)

Франция, Швейцария, Калифорния,

Kossmatella agassiziana agassiziana ( P i c t e t , 1847) Табл. X, фиг. 4 1847. Ammonites Agassizianus P i c t e t et R o u x , p. 47, pl. IV, fig. 3 a — d ; 4 a, b, non fig. 8. 1907. Lytoceras (Kossmatella) Agassizianum — J a c o b , p. 21, pl. II, fig. 9, 10. non 1957. Kossmatella agassiziana — З а х а р и е в а , стр. 219. табл. IX, фиг. 3; табл. XX, фиг. 1. 1960. Kossmatella agassiziana — Д р у ш и ц в Д р у ш и ц и К у д р я н цев, стр. 262, табл. IX, фиг. I. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от P i c t e t (1847, pl. V I , figЗа — d ) от голта на Швейцария. ( J a c o b , 1907, пише за типична форма, б е з да отбелязва на коя от фигурите е изобразена.) Материал. М н о ж е с т в о екземпляри от колекциите на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е : Бавно нарастваща спира с ъ с завои по-високи, о т к о л к о т о широки, обхващащи се почти на /а височината си. 11ъпът е средно широк. Украсата се с ъ с т о и от ребронидни подувания, разделени с еднакви по ширина с тях междуребрия. Цялата повърхност е покрита с фини линии на нарастването, които не личат на ядката. Р а з м е р и в мм: 1

D P i c t e t . pl. IV, fig. 3 Екз. от Магурата, Cr, 1764

38 30

11(0,29) 9(0,30)

15(0,39) 12(0,40)

Б е л е ж к и . Този вид се среша сравнително по-рядко, о т к о л к о т о неговия подвид jacobi. Отличава се о т него с ъ с своя нисок последен завой и по-тесен пъп. Н а х о д и щ е : албеките глинести мергели в К у л с к о , Белоградчишко. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен и среден а л б . Стратиграфско и географско разпространение: долен н среден а л б нъв Франция, Швейцария, Крим, България. Сб. СУ, Ci, 1764.

31 Kossmatella

agassiziana gignouxi B r е i s t r o f f е r, 1931 Табл. X, фиг. ô

1907. Lytoceras (Kossmatella) Agasslzianum 19(32. K. (Kossmatella) ventrocincia gignouxi

— J a c o b , p. 21, pl. il, fig. i, 2, 3a. 3b. — V i e d i n a n n , S 61, Taf. 4, Fig. 6

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от J a c o b (1907, pl. H, fig. 3 b ) от долния а л б (зона tardefurratà) на Южна Франция, колекция на ( î e v r e y . Материал. М н о ж е с т в о екземпляри от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . Р а з м е р и R мм: J a c o b , pl. И. fig. 3 Екз. от |Белоградчишко, Сг, 1763

D 23 30

d 9(0.39) 13(0,43)

И 7(0.30) 11(0,36)

I 9(0.39)

Б е л е ж к и . Различава се от номинатния подвид с по-големия си пъп, по-нисък последен завой и по-широко напречно сечение. Н а х о д и щ е : мергелите на долния а л б и песъчливите мергели на средния а л б във Вра чанско, Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен и среден а л б . С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н и среден а л б във Фран ция, Швейцария, България. Сб. СУ, Сг, 1763. Полсемеиство TETRAGONITINAE s. s.

Род Tetragonites

K o s s ni a i, 1895

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение. Ammonites timotheonus M a y o r in P i c t e t 1847, от голта на Швейцария. Родова характеристика. С л а б о обхващащи се завои с ъ г л о в а т о сечение. Вентрал ната област плоска, а стените паралелни или коси. П ъ п ъ т е широк и д ъ л б о к . Скулптурата се

Текст-фиг. 13. Tetragonites

heterosul-

catum (A n t h.) no A n t h u l a , 1899 състои от извити прищъпвания с фина стриация между тях. Сутурната линия е с л о ж н о насечена. Няколко вида от апта и алба във Франция, Крим, Кавказ, България.

Tetragonites heterosulcatus

(текст-фиг. 13)

( А п I h п 1 a, 1899)

Табл. XI, фиг. / , la 1899. Lytoceras (Tetragonitesi lieierosulcaium A n I h u 1 a, S. 99, Taf. VII, fig. 4 a—c. 1956. Tetragonites heterosulcatus - Д р у щ и и , стр. 101, табл. VII, fig. 27—28. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от A n t h u l a (1899, Taf. VII, Fig. 4 а— с ) о т апта па /(агеетан. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти о т сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . С л а б о обхващащи се завои с напречно сечение, едва д о л о в и м о трапецовидно, доста по широко, о т к о л к о т о високо. П ъ п ъ т е среден по ширина, с ъ с стръмни стени и закръглен назъбен р ъ б . Украсата се състои от о к о л о 17 бразди, л е к о извити отначало напред, а после обърнати назад. Р а з м е р и в мм : A n t h и 1 a, Taf. VII, Fig. -I Екз. от c. Трт.нчовица, Cr, 1761

D 24 38

d 8(0,33) 12(0,31)

H 9(0,37) 14(0,37)

I 13(0,54) 17(0,44)

32 Б е л е ж к и . Българският екземпляр се отличава о т дагеетанския с малко по-малката ширина на завоите. Т в ъ р д е вероятно това да са изменения, настъпващи с възрастта. Н а х о д и щ е : варовитите пясъчници на горния апт при с. Трънчовица, I шкополско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт. Стратиграфско

и географско

разпространение:

горен апт в Кавказ, България.

Сб. СУ, Сг, 1761.

Tetragonites d'uval i ( d ' O r b i g n y , 1840) Табл. XI, фиг. 2, 2а 1840. Ammonites Duvalianus d ' O r b i g n y , p. 158, pl. 50, fig. 4—6. 1956. Tetragonites duvali - Д р у ш и ц , стр. 103, табл. VII, фиг. 26 (Syn. cum.). Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен о т d ' O r b i g n y (1840, pl. 50, fig. 4 — 6 ) о т горния неоком във Франция. М а т е р и а л . М н о ж е с т н о екземпляри о т сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . С л а б о обхг.ащащи се завои, напречно сечение малко по-широко, отколкото високо. П ъ п ъ т е средно широк, д ъ л б о к , с ъ с стръмни стени и закръглен назъбен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и о т о к о л о 17 S-видно извити бразди, във вентралната област обърнати напред. Р а з м е р и в мм .В 51 47

d ' O r b i g n y , pl. 50, fig. 4 - 5 Екз. от c. Трънчовица, Cr, 1762

à ? 19 17(0,36)

H 20(0,40) 17(0,36)

i 19(0,37) 17(0,36)

Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава о т T. heterosulcatus ( A n t h . ) c no-BJ-сокото си сечение, п о - г ъ с т о разположени бразди, които вт-в вентралната о б л а с т са и;-гити напред, а не назад. Н а х о д и ш е : горноаптеките варовити пясъчници при с. Трънчовица, Никополско, в мерге л и т е на клансея във Врачанско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт — клансей. Стратиграфско и географско разпространение: горен апт — клансей във Франция, Швейцария, България. Сб. СУ, Сг, 1762.

СсиеИство MACROSCAPHIT1DAE

Род Costidiscus Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение d ' O r b i g n y , 1840, о т неокома на Франция.

H У A T Т, 1900

U h l i g , 1883 от

Roman,

1938, Ammonites

recticostatus

Текст-фиг. 14. Costidiscus recticostatus (d'Orb.) по U h l i g . 1883 Родова характеристика. Бавно нарастваща спира и голям пъп. Украсата се състои от гъсти, остри, прави ребра и прищъпвания. Сутурната линия (текст-фиг. 14) се характеризира с д ъ л ъ г външен л о б у с . Известен в барема и апта в цялата Медитеранска провинция.

Costidiscus recticostatus Табл. XI, фиг,

( d ' O r b i g n y , 1840) 1;4а

1840. Ammonites recticostatus d ' O r b i g n y . p. 134, pl. 40, fig. 3—4. 1883. Lytoceras (Costidiscus) recticostatus — U h l i g , S. 69. non Taf. II, Fig. 2; Taf. V, Fig. 15; non Taf. VIII. Fig. 1, 2 ; Taf. VIII, Fig. 3.

33 non 1919. Costidisfus recticostatus — R o d i g h i е r o, p. 79, Tav. X, fig. 1, 3. 1962. Costidiscus recticostatus - М а н о л о в , стр. 101, фнг. 3—2. non 1964. Costidiscus recticostatus — Н и к о л о в , стр. 120, табл. I, фиг. 15 a c. et S o r o c ) .

\—Costidiscus

microcostatus

(S ira.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 40, фиг. .3 4) от неокома на Франция. М а т е р и а л . Няколко д о б р е запазени екземпляра и много фрагменти от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира и широк плитък пъп. Напречният пререз е малко по-висок, о т к о л к о т о широк. Украсата се състои от радиално разположени тънки остри единични ребра. Прищъпнанията и раздвояванията на ребрата са рядкост. Р а з м е р и в мм : D d н l d ' O r b i g n y , pl. 40, fig. 3, 4 95 25(0,26) 21 Екз. от Разград, Cr, 1766 203 119 45 (0,22) 10 Б е л е ж к и . Т о з и вид, описан и фигурирай за първи път от d ' O r b i g n y , се отличава с правите си единични ребра и сечение, по-високо, о т к о л к о т о широко. Всички екземпляри, носещи често раздвоени ребра, пъпки или с по-ниско сечение, не би трябвало да се включват в грани ците на този вид. Н а х о д и щ е : баремските варовици при Разград и Разградско. 11 и в o u Б ъ л г а р и н : барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком във Франция ; барем в Силезия, Кавказ, България. Сб. СУ, Сг, 1766.

Costidiscus

microcostatus

( S i m. B a c . et S o r ,

Табл. V, фиг. 2 ; табл. VI, фиг.

1875)

табл. XI, фиг. 3

1916. Costidiscus

recticostatus

1952. Costidiscus 1964. Costidiscus

microcostatus—• Л y и и o н, стр. 177, табл. 11, фиг. 3. recticostatus Н и к о л о в , стр. 120, табл. 1, фиг. 1.

— Do u v i I I é, p. 94, pl. XI, fig. 7.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от D o u v i l l e (191(3, pl. XI, fig. 7) от барема в масива Moghara (Северна Африка). М а т е р и а л . Д в а екземплчра от сбирката на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . Описание. Бавно нарастваща спира с ъ с завои, малко по-широки, о т к о л к о т о високи. П ъ п ъ т е плитък и широк. Украсата в началните завои се състои от тънки наклонени напред ребра, всяко второ от които е вмъкнато от средата на завоя или отцепено от това, което взема началото си от умбиликалната стена. 11аброяват се четири прищъпвания па завой. О нарастване на завоите ребрата се разреждат, вмъкнатите или отцепените ребра намаляват и преобладават простите. Прищъпнанията СЪЩО намаляват броя си. Р а з м е р и в мм: Do u v i l l e , pl. XI, fig. 7 Екз. от c. Бояна, Cr, 1768

67 203

35 (0,52) 109 (0,53)

15 (0.22) 50 (0,24)

22 65

Б е л е ж к и . Т о з и вид се характеризира пргди всичко с наличието на раздвоени или вмък ващи се ребра, много чести в първите завои и по-ргдки в иоследчите. Т ъ й като нямаме въз можност да наблюдаваме изображението на с ъ з д а т е л и т е на вида с горните белези, приемаме за сравнение африканския екземпляр, к ъ д е т о т е са ярко изразени. Т в ъ р д е е възможно var. crassa К М . et R e b o u l да се отнася к ъ м този вид, но липсата на изображение не позволява с ъ с сигурност да твърдим това. Отличава се от C. recticostatus ( d ' O r b.) по наличието па вмъкнати ребра и по-ниското си сечение. Н а х о д и щ е : долноаптеките варовици при с. Бояна, Варненско; долноаптеките глини при с. Полски Т р ъ м б е ш , Б е л е н с к о ; горноаптеките мергели при селата Опака и Паламарци, Поповско. Ниво в Б ъ л г а р и я : горен и д о л е н апт. Стратиграфско и географско разпространение: барем в Северна Африка; долен апт в Северозападен Кавказ ; д о л е н и горен апт в България. Сб. СУ, Сг, 1757, 1768.

Род Macroscaphites

M c c k , 1876

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от G i g n o u x, 1920, Scaphites yvani. P u z o s, 1831. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Първоначалните завои завити в спира, която завършва с изправена част с кука. Беден на видове род от барема и апта на Франция, Силезия, България. 5 Фосилите на България, т. IV

3 1

Macroscaphites yvani ( P u z o s, 1831 ) Табл. XI, фиг. 5 1831. Scaphites Yvani Pu /.os, p. 355, pl. II. 1964. Macroscaphites yvani — Николов, стр. 120, табл. I, фиг. 2 (Syn. cum.). Т и п . Хо.тотипът, обявен от Н и к о л о в , 1964, е изобразен от P u z o s (1831, pl. II) от горния барем на Югоизточна Франция. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о сплескани екземпляри и фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Силно еволютна начална спира с изправена част, завършваща с кука. У к р а сата се с ъ с т о и от нрави гъсти, радиално наредени ребра и прищъпвания. Срещат се предимно малки екземпляри с 3—6 см дължина. Б е л е ж к и . Първоначалните завои показват голяма прилика c Costidiscus recticostatus ( d ' O r b . ) , с който често се смесват. О т д р у г и т е представители на този род се отличава по липса на пъпки в украсата си. Н а х о д и щ е : много често се среща в горноаптеките мергели в Беленско и Поповско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Силезия, Франция и Крим ; горен апт в България. Сб. СУ, Сг, 1765. Надсемейство A N C Y LO С Е R A T А С Е А Е M Е ЕК, 1876 Семейство EOCHIANITIDAE

S P A T H , 1922

Подсемейство LEPTOCERATINAE M A N O I. O V, 1962

Род Protoleptoceras

N i k о 1 о v, 1966

Т и п о н в и д , чрез оригинално означение, Protoleptoceras jelevi N i k o l o v , 1956, от бериаса (зона boissieri), Източния Предбалкан. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Малки с криоцератитно завиване черупки, като постепенно с нарастването се увеличава и степента на развиването. Сечението е у д ъ л ж е н о овално. Украсата

Текст-фиг. 15. Proto leptoceras jelevi mazenoti N i k. no M a z е n o t, 1939 ce с ъ с т о и от единични гладки почти радиални ребра, г ъ с т о р - з п о л о ж е н и в началото и по-рядко към края. Ребрата се прекъсват в дорзалната област, а през вентралната минават без прекъс ване. Сутурната линия (текст-фиг. 15) е сравнително проста. Беден на видове род, известен в бериаса на Югоизточна Франция и Българин.

Protoleptoceras

jelevi jelevi

N i k o l o v , 1966

Табл. XII, фиг. 2, J 1939. l'orme Leproceras plus. sp. ind. — M a z е n o i, p. 295, pl. XI., fig. 2. 1960. I.eptoceras studeri— Н и к о л о в , стр. 192, табл. XXVI, фиг. 5, 6; табл. XXVII, фиг. 3, 4. поп фиг. 2Protoleptoceras jelevi sapnnovi N i k o I o v. 1966. Protoleptoceras jelevi ; N i k o l o v , p. 810, Fig. I. 1967. Protoleptoceras jelevi Н и к о л о в , табл. III, фиг. 9 ; табл. IV, фиг. 2. Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от Н и к о л о в (1966, р. 840, Fig. 1) от бериаса (зона boissieri) в Източния Предбалкан. С б . БАН, Сг, 1194. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри, събрани от T . H и к о л о в, съхранявани u Г М при БАН и СУ. 0 п и c а н и е. М а л к и черупки с криоцератитно, елиптично завиване и бавно нарастване на завоите във височина. Сечението е елиптично. Украсата се състои о т прости, радиални ребра, 1

Трудът е ползван п ръкопис.

г ъ с т о разположени в началото на спиралата ( д о двадесет ребра на един сантиметър), които по степенно се разреждат и в края на завоя се наброяват д о пет в един сантиметър. Б е л е ж к и . Този вид в зависимост от гъстотата и силата на ребрата е поделен на два подвида, които ще опишем в следващите редове. Ч е с т о в миналото е бил отнасян към барсм-

ския род и вид Leptoceras studeri ( O o s t e r ) . Н а х о д и щ е : бериаските варовици северно от с. Разпоповци, Е л е н с к о ; Т ъ р н о в с к о ; Т ъ р г о вищко ; Провадийско. Пиво в България: бериас. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : бериас в Южна Франция. България. Сб. БАН, Cr, И94.

Protoleptoceras

jelevi

mazenoti N i k o l o v , 1966

Табл. XII, фиг. 4 1939. Leptoceras sp. incj. — M a v. е n o t, p. '244, pl. XL, fig. I a, b, r, il, e. 1967. Protoleptoceras jelevi mazenoti N i k o l o v , габл. Il, фиг. 6. Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен от N i k o l o v , 1966 ( M a z e n o t , 1939, pl. X L , fig. 1) от бериаса при Faune, Югоизточна Франция, колекция на Faculté des Sciences de Grenoble, Франция. Б е л е ж к и . Т о з и подвил се различава от номинатния подвид е по-гъсто разположените си ребра. В началото се наброяват между двадесет и осем-тридесет ребра в един сантиметър, а към края на завиването петнадесет в един сантиметър. Н а х о д и щ е : бериаските варовити мергели при с. Първовци, Търновско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : бериас. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : бериас в Югоизточна Фран ция, България. Сб. БАН, Сг, 79.

Protoleptoceras jelevi sapunovi N i k o 1 o v, 1966 Табл. XII, фиг. 5 i960, l.epioceras studeri N i k o l o v , стр. 192, табл. XXVII, фиг. 2, non фиг. 3, Nikolov. 1967. Protoleptoceras jelevi sapunovi N i k o l o v , табл. III, фиг. 7a, b (Syn. cum.).

I Protoleptoceras

jelevi

Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен от Н и к о л о в (1966, табл. III, фиг. 7а, Ь ) от бериаса при с. Раз поповци, Нленско. С б . Б А Н , Сг, 14. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри, събрани от Т. Н и к о л о в , съхранявани в Г М при БАН и СУ. Б е л е ж к и . Тона са екземпляри от вида Protoleptoceras jelevi с най-рядко разположени ребра. При диаметър на черупката 27 мм в първите завои се наброяват шест-седем ребра в един сантиметър, а в края едва пет в един сантиметър. Н а х о д и щ е : бериаските мергелни варовици, северно от с. Разпоповци, Еленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : бериас. Стратиграфско и географско разпространение: бериас в Югоизточна Франция, България. Сб. БАН, Сг, 14.

Род

Eoleptoceras

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, долния барем на Силезия.

M a n o l o v , 1962 Crioceras

(Leptoceras)

parvulurn

Uhlig,

1883,

Текст - фиг. 16. Eolepto ceras ( P.ol.) parvulurn (Uh l i g ) u o l j l i l ig, 1883 Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Малки, c анцилоцератитно завиване на спирата форми. П о тънкият клон на черупката отначало е гладък, а по-късно покрит с г ъ с т о разположени единични гладки ребра, които се разреждат в по-дебелия к л о н . Ребрата минават без прекъсване вентрал-

36 ната област. Пререзът е елиптичен д о закръглено квадратен. С у т у р н а т а линия е проста, с ъ с слабо насечени д в у р а з д е л н о с е д л о и триразделен л о б у с (текст-фиг. 16). Познати са няколко вида от долния барем в България, барема в Силезия и др.

F.oleptoceras

(s. lato) wrighti

M a n o l o v , 1962

Табл. XVI, фиг. 8, 8 a. 8 b 1962. Eoleptoceras 1902. Eoleptoceras

(Wrightites) (Wrightites)

wrighti M a n o l o v , p. 535. pl. 75, figs. 9—10, text-fig. 11). parvulurn kraptshenensis M a n o l o v , p. 535, pl. 75, figs. 1, 5, fi; tcxt-fig. l e

Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът на M a n o l o v (1962, ri. 75, figs. 9, 10) от долния барем при с. Крапчене, Михайловградско, Северна България. С б . С У ( S G M ) Сг, 33. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти, събрани о т Ж . М а н о л о в , съхранинани н Г М при С У . O u и c a u и е. Украсата се състои от остри единични, почти прави ребра, м е ж д у които през три-пет се наблюдават двойно по-широки междуребрия. Сечението е овално. Сутурата с л а б о на сечена. Б е л е ж к и . Б е л е г ъ т , по който M a n o l o v (1962) е отделил вида Eoleptoceras (Wrightites) wrighti — наличието на периодично разположени по-широко междуребрия, виждаме, макар и не толкова често, и във фрагментите, означени като Eoleptoceras (Wrightites) parvulurn kraptshenensis M a n o l o v . Това ни кара да отнесем последния к ъ м Eoleptoceras zvrig iti. Поради обстоятелст вото, че екземплярите не са изцяло запазени, тяхната подродова принадлежност не може да се определи. Н а х о д и щ е : долнобаремските мергели при с. Крапчене, Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н барем. Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н барем във Франция, България. :

Сб. СУ, Сг, 33.

Подрод Eoleptoceras s. str. ( - W r i g h t i t e s M a n o l o v , 1962, object.) П о д р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Двата клона на черупката са почти успоредни. Прилича на род Hamulinit.es P a q u i e r , 1900, при който двата клона са с тенденция да се допрат. Д о л н и я барем в България и в Силезия.

Eoleptoceras

(Eoleptoceras)

parvulurn

( U h l i g , 1883)

Табл. XVII, фиг. 7 1883. Crioceras (Leptoceras) parvulurn U h l i g , S. 149, Taf. XXIX, Fig. 3, non Fig. 10. non 1902. Hamulina parvula - S a r a s i n et S c h 0 n d е 1 m a y е r, p. 166, pl. XXIII, fig. 4, 5. 1962. Eoleptoceras (Wrightites) parvulurn — M a n o l o v , p. 534, pl. 75, figs. 3, 11, 12. Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът на U h l i g (1883, Taf. X X I X , F i g . 3 ) от барема на Силезия, означен от M a n o l o v (1962). М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри, събрани от Ж . М а н о л о в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Двата клона на черупката се различават доста по дебелината си. Украсата се с ъ с т о и от тънки остри наклонени напред ребра, които в първия, по-тънък клон са много гъсти, а в по-дебелия — разредени. Сечението е почти овално. Б е л е ж к и . Т о з и вид лесно може да се смеси c Eoleptoceras (Wrightites) vanisensis f d ' O r b.), при който обаче наребряването е по-грубо, а двата клона са много по-близко разположени един спрямо друг. Н а х о д и щ е : долнобаремските мергели при с. Крапчене, Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Силезия, долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 19 и 20.

Eoleptoceras

(Eoleptoceras) varusensis (d'O r b ig п y, 1850) Табл.

XVII, фиг. .9

1850. Hamulina Varusensis d ' O r b i g n y , p. 102. № 652. 1937. Hamulina Varusensis — C o 11 r е a n, p. 72, pl. VI, fier- 3 — 6. 1966. Ànahamulina varusensis Б р е с к о в с к и , стр. 82, табл. IV, фиг. 2.

37 Т и п. Х о л о т и п ъ т е екземплярът на d'O r b i g п у от барема на Югоизточна Франция, означен от Ь р е с к о н с к и (196(5), фигурирай от C o t t r e a u (1937, pl. V I , fig. 3 ) , сбирката на d'O r b i g n y , n" 5428. Сорбоната, Париж. М а т е р и а л . Един немного д о б р е запазен екземпляр, събран о т С т . Б р е с к о в с к и , съхра няван в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупката е малка. С ъ с т о и сс от два почти паралелни помежду си клона, съединени с остра кука. Украсата по цялото протежение на черупката се състои от единични къси остри ребра, п о - г ъ с т о разположени в първия по-тесен клон и по-разредени във втория. Сечение и сутурна линия не се наблюдават. В е л е ж к и . Т о з и вид се доближава много д о Hamulina parvula S a r . et S e h On il., но ce различава от него c по-рядко разположените си и по-груби ребра и по липса на туберкули в близост с апертурата, за които споменават S a r a s i n et S c h ô n d e l m a y e r . О т Eoleptoceras parvulurn ( U h l i g ) ce различава с ъ щ о c по-грубата си орнаментация, с по-изправения си втори и по-силно извит в началото първи клон. Н а х о д и щ е : долнобаремските мергели при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско разпространение: барем в Южна Франция; долен барем в България. Сб. СУ. Сг,35<).

Подрод Tzankoviceras

M a n o l o v , 1962

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Crioceras (Leptoceras) assimile U h l i g , 1883, д о барем, Силезия. П о д р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . М а л к и черупки с д о б р е изразена извивка в тъп ъ г ъ л в началото на по-тънкия клон, който се изправя и преминава в другия посредством кука, извита в о с т ъ р ъ г ъ л . Пререзът е елиптичен. Сутурната линия е проста, със с л а б о насечени триразделни л о б у с и и двуразделни седла. Известен в долния барем на България и Силезия. лен

Eoleptoceras (Tzankoviceras) Табл. 1964. Eoleptoceras

(Tzankoviceras)

tzankovi

XVIII.

tzankovi фиг.

M a n o l o v , 1962

7, c?, 9

M a n o l o v , p. 533, pl. 75, figs. 2, 7—8.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът от долния барем при с. Крапчене, Михайловградско, озна чен от M a n o l o v (1962, pl. 75, fig. 2 ) . С б . С У ( S . G . M . ) , Cr, 12. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри, събрани о т Ж . М а н о л о в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Малки екземпляри с д о б р е изразена извивка в началото на тънкия клон, който се изправя и със с ъ щ о така изправения втори, по-дебел клон, се свързва посредством остра кука. В най-младия стадий украсата липсва. П о - к ъ с н о тя се изразява в г ъ с т о наредени остри, тънки наклонени напред ребра, които в куката и другия клон значително се разреждат. С у т у рата е непозната. Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от Eoleptoceras (Tzankoviceras) assimilis ( U h l i g ) c поострите ъгли на завиване при куката и в началото. Н а х о д и щ е : долнобаремските мергелни варовици при с. Крапчене, Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско

и географско

разпространение:

долен барем в България.

Сб. СУ, Сг, 13, 12.

Eoleptoceras

(Tzankoviceras)

assimilis

( U h l i g , 1883)

Табл. XVIII, фиг. 10 1883. Crioceras (Leptoceras) assimile U h l i g , S. 148, Taf. XXXII, Fig. 9. 1962. Eoleptoceras (Tzankoviceras) assimilis - M a n o l o v , p. 532, pl. 74, figs. 3—4. Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът на U h l i g (1883, Taf. X X X I I , Fig. 9 a, b ) от барема на Си лезия, сбирка на H o h е и е g g е r, означен от М а н о л о в , 1962. М а т е р и а л . М н о г о екземпляри, събрани от Ж . M а н о л о в, съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Анцилоцератитно завиване, малки черупки. И двата клона, които са свързани с немного остра кука, са покрити с тънки, остри, г ъ с т о разположени ребра. Сутурата е с л а б о насечена с триразделни л о б у с и и двуразделни седла.

38 Б е л е ж к и . Близък вид д о Eoleptoceras (Tzankoviceras) tzankovi M a n o l o v , от който ce различава с ио-широкото завиване на началните завои и по-широко разтворената кука. Българ ският екземпляр е много по-добре запазен от екземпляра на U h l i g . Н а х о д и щ е : долнобаремските мергели при с. Крапчене, Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Силезия ; д о л е н барем в България. Сб. СУ, Сг, 9.

Род

Karsteniceras

R o y o y G o niez, 1945

Т и п о в в и л , чрез оригинално означение, Ancyloceras кредните черни варовици в К о л у м б и я .

Beyrichii

Karsten,

1858, от д о л н о -

Текст-фиг. 17. Karsteniceras beyrichi (K а г s I е n) no R o y o y G o m e z , 1945 Родова характеристика. Сравнително малки фини черупки с криоцератитно зави ване. Украсата се състои от остри прави, но различни по сила туберкулирани ребра, които в сифоналната област намаляват силата си. Сутурната линия (фиг. 17) е слабо назъбена. Известен в барема на Колумбия, Силезия, България.

Karsteniceras

beyrichi

( K a r s t e n , 1858)

Табл. XII, фиг. в 1858. Ancyloceras Beyrichii K a r s t e n , S.103, Taf. I, Fig. 4 a — e. 1966. Leptoceras beyrichi — Б р е с к о в с к и , стр. 79, табл. VI, фиг. 1 (Syn. cum.). Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът на K a r s t e n (1858, Taf I, Fig. 4), от барема на К о л у м б и я . М а т е р и а л . Два сравнително добре запазени екземпляра, събрани от С т . Б р е с к о в с к и , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Малки черупки с криоцератитно завиване. Украсата се състои от прави еди нични, остри, не съвсем еднакви помежду си ребра и с ъ щ о така нееднакви междуребрия. Всяко ребро носи по една малка маригинална пъпчица. Бележки. Наличието на маргинални пъпки о т д е л я т д о б р е този вид от представителите на род Leptoceras, към който е бил отнасян досега от редица автори. Н а х о д и щ е : горнобаремските мергели при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. Стратиграфско и географско разпространение: барем в Колумбия, С и л е з и я ; горен барем в България. Сб. СУ, Сг, 342.

Род Leptoceras 1861,

U h l i g , 1883

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от R o m a n , от барема на Швейцария.

1938, Ancyloceras

Brun neri

Ooster,

Текст - фиг. 18. lepto ceras

subtile

l.' h I i g

no U h l i g , 1883 Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Криоцератитно завити черупки с прави остри гладки наклонени напред или назад ребра, преминаващи вентралната област без прекъсване. Сутурната линия (текстфиг. 18) сравнително проста. Няколко вида, с ъ о б щ е н и от барема в Швейцария, Силезия, България.

Leptoceras subtile U h l i g , 1883 Табл. XII. фиг. 7, 8 1883. Crioceras

(Leptoceras)

subtile U h I i g, S. 147, Taf. XXIX, Fig. 7, 8, 9.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h l i g (1883, Taf. X X I X , Fig. 9) от барема на Силезия. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри, събрани от Ж . М а н о л о в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Малки, с диаметър 25 мм черупки, с криоцератитно широко развита спирала. В началото гладки, по-късно украсени с остри единични г л а л к и радиални ребра, разположени ГЪСТО и сравнително равномерно по протежение на цялата черупка. Сечението е елиптично. С у турна линия не се наблюдава. Б е л е ж к и . П о завиването и разположението на ребрата напомня много на Karsteniceras beyrichi ( K a r s t e n ) , чиито ребра обаче в маргиналната област са снабдени с малки пъпчици. Н а х о д и щ е : долнобаремските мергели н Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско разпространение: барем в С и л е з и я ; долен барем в България. 1

Сб. C.V. Сг, 128. 129.

Семейство ANCYLOCERATIDAE.

1876

Подсемейство CRIOCERATITINAIÎ W R I G H T , 1952

Род Crioceratites [ = Emericiceras

L e v e i l l é , 1837

S a r k a r, 1954 (sub.)]

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о значение от S a r k a t. 1955, Crioceratites duvalii L e v e i l lé, 1837, от долния етаж на тебеширената формация при Castellane (Ниските А л п и ) . Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупката е с криоцератитно завиване, с овално,по-високо, о т к о л к о т о широко сечение. Главните ребра са едно или тритуберкулни, а междинните по-слаби, гладки или с т у б е р к у л и от пет д о двадесет в междуребрие. Сутурната линия (текст-фиг. 19) е

Текст - фиг. 19. Crioceratites picteti (N o I a n; Cr. duvalii (I. v.) no d ' O r b i g n y , 1840

силно насечена. Сифоналният л о б е симетричен, латералните л о б о в е са триразделни, като пър вият е по-голям от втория почти два пъти. Латералните седла са двуразделни, почти еднакви на височина. Богат на видове род, установен в хотрива и барема на Европа, Северна Африка, Азия, Япония, Южна Америка. Поради извънредно г о л я м о т о разнообразие в украсата на завоите за по-лесно ориентиране при определянето групирам видовете от този род (чисто м о р ф о л о ж к и ) по характера на украсата на главните ребра във втория завой, като най-стабилен стадий на развитие в случая на чети ри г р у п и : нетуберкулни, еднотуберкулни, д в у т у б е р к у л н и и тритуберкулни. Някои много често срещащи се фрагменти, чиято видова принадлежност установявам пос редством сравнения в литературата, а родовата трудно може да се установи, отнасям тук, но с известно съмнение, което изразявам с кавички „Crioceratiles". Отнасянето им към редица други развити родове, като Toxoceras d ' O r b i g n y , 1840, Himantoceras T l i i e t i l o y , 1965, и други, би било според мен по-пеправилно. Видьт е определен от Ж. М а п о л о в и ми бе предоставен за публикация.

40 Група

НЕТУБЕРКУЛНИ

Crioceratites panescorsii ( A s t i e r , 1851) Табл. X I V , фиг. l 1851. Ancyloceras 1861. Ancyloceras 1955. Crioceras

Panescorsii A s t i e r , p. 15, pl. III, u" 3. panescorsi — O o s t e r , p. 45, tab. 45, fig. 1—4.

panescorsii

— S a r k a r, p. 54, pl. I, fig. 10.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен от S a r k a r , 1955, като „ t y p e " — A s t i e r (1851, pl. III, n° 3 ) от неокома на Югоизточна Франция. М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента и отпечатъци от колекциите на С У , Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупката е с широко криоцератитно завиване. Украсата в първоначалните завои се с ъ с т о и от еднакви г ъ с т о разположени прави остри ребра. П о - к ъ с н о между тях през деветдванадесет се очертават и главни ребра без с л е д и от пъпки. Едва в началото на третия заной к ъ д е т о ребрата се разреждат и загрубяват, нърху главните ребра се появниат умбиликална и латерална пъпка, у д ъ л ж е н и по височината на реброто (екземпляра от с. Медовец, Cr, 1566). В друг екземпляр ( С г , 1567 от Е л е н с к о ) имаме възможност да наблюдаваме украсата на обитае мата камера, к ъ д е т о се разиива четвъртият стадий от украсата — появява се трета маргинална пъпка и бразда пред главното ребро, а броят на междинните ребра намалява на четири-пет. О щ е по-късно пъпките по ребрата изчезват, а междинните ребра се скъсяват. Сутурната линия е силно насечена с характерните за рода латерални триразделни л о б о в е и двуразделни седла. Р а з м е р и в мм:

h Холотии Екз. от Еленско. Сг, 1567

спира — 260

l заной

—

6 70

5,5 47

Б е л е ж к и . Близостта на този вид c Crioceras sableri A s t i e r е голяма в стадия с главните туберкулни ребра. В ранните и късните стадии обаче се различават д о б р е и при цели екземпляри смесването им е невъзможно. Н а х о д и т е : в хотривскитс мергели при с. М е д о в е ц , Т ъ р г о в и щ к о , Е л е н с к о ; д о л е н хотрив при с. Стоян Михайловски, Новопазарско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : в неокома в Ниските и Швей царските А л п и ; хотрив в България. Сб. СУ, Сг, 1565, 1567. Група

ЕДНОТУНЕРКУЛНИ

Crioceratites

rodighierl

sp. п.

Табл. XVIII, фиг. 4 1919. Crioceras

1955. Balearites

duvalii

— R o <i i g h i е r o, p. 110, Tab. XII (V). fig. 11, non fig. 4 et 6.

cf. balearis — S a r k a r , p. 143, pl. VI, fig. 14, text-fig. 21 A.

T и п. За х о л о т и п означавам екземпляра от хотрива при с. Чемиш, Михайловградско, избразен на табл. X V I I I , фиг. 4. М а т е р и а л . Н я к о л к о д о б р е запазени екземпляра и много фрагменти от колекцията на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завинане. Украсата в първия и началото на втория завой се състои от гъсти, фини, почти прави, еднакви по сила ребра, като някои от тях отна чало през две-три, по-късно през три-четири носят по една добре оформена маргинална пъпка. К ъ м края на втория завой ребрата, носещи маргиналната пъпка, задебеляват, а междин ните увеличават броя си на седем-единадесет. Сутурна линия не наблюдаваме. Р а з м е р и в мм : h

Холотии, Сг, 1548

спира

заной 25

Б е л е ж к и . Този вид се отличава д о б р е от Crioceratites duvalii L c v. и Crioceratites villercianum d'O r b. по липсата на удебелени, главни ребра в първите завои. 11аричам вида на името на Rodighiero, който пръв изобразява екземпляр с такава украса, макар и под д р у г о име. Н а х о д и ш . е : хотривските глинести варовици при с. Чемиш и Живовци, Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Италия ; хотрив — среден хотрив в Югоизточна Франция; хотрив в България. Сб, СУ, Сг, 1548.

Crioceratites gagarini sp. n. Табл. XVH. фиг. '/ Т и п . За х о л о т и п означавм екземпляра от хотрива при с. П а л и л у л а , Врачанско, изобразен на табл. XVII, фиг. 4. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от Северозападна България от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупката има криоцератитно завиване. Украсата на първия и началото на втория завой се с ъ с т о и о т фини г ъ с т и еднакви помежду си, л е к о извити ребра. В ъ в втората половина на втория завой се' появяват главни, малко по-дебели от останалите ребра, снабдени с маргинална пъпка. Броят на междинните ребра отначало е о к о л о седем-осем, а по-късно намалява на четири-шест. В началото на третия завой в ъ р х у главните ребра се появяват умбиликални пъпки, ребрата загрубяват, разреждат се, пъпките минават в шипове, о к о л о главните ребра се оформят плитки широки к о л к о т о самото ребро предна и задна бразда. Всички ребра преминават без прекъсване вентралната област. Сутурна линия не наблюдаваме. Р а з м е р и н мм: h

спира Холотип, Сг, 1547

завой 50

Б е л е ж к и. В и д ъ т се отличава д о б р е от останалите представители на рода по развитието на скулптурата си от безпъпна, в еднопъпна — маргинална и накрая двупъпна. Видът беше определен на 12 април 1961 г., затова го наричам на името на първия космонавт в света —

Ю р и й Г а г а р и н — Crioceratites

gagarini.

Н а х о д и щ е : хотривските мергелни варовици при селата П а л и л у л а , Д о л н а Вереница и др., Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив. Стратиграфско

и географско

разпространение:

хотрив в

България.

Сб. СУ, Сг, 1547 Група Д В У Т У Б Е Р К У Л II И

Crioceratites

matsumotoi ( S a r k a r , 1955) Табл. XVII. фиг. 3

1955. Crioceras

matsumotoi. S a r k a r , p. 74, pl. III, fig. 2.

? 1962. C. (Crioceratites)

matsumotoi

— W i е dm a un, p. 126.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен като „тип" в текста от F a r k a r (pl. Ш, fig. 2) от хотрива при Valdronie (департамент DroirH, сбирка на Геологическия университет в Г р е н о б ъ л . М а т е р и а л . Н я к о л к о сравнително д о б р е запазени екземпляра от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с криоцератитен тип запиване, л е к о у д ъ л ж е н о , елиптично. Украсата в първия завой се с ъ с т о и о т гладки г ъ с т и еднакво тънки, наклонени напред ребра. В ъ в втория завой се очертават главни ребра — по-дебели, с маргинално и умбиликално подуване. Междин ните ребра са тънки остри десет-дванадесет в междуребрие. Сутурна линия не наблюдаваме. P а з м е р и в мм : h

спира Х о л от и п (по pl. III, fig. 2) Екз. от Добри дял, Сг, 1546

40 55

25 34

завой 13 16

—

Б е л е ж к и . Нашите екземпляри показват голяма прилика е холотипа, но се различават от него с разположението на подуванията, които при нас не са съвсем крайни. Елиптичното зави ване се наблюдава и тук. Н а х о д и щ е : хотривските мергели при с. Д о б р и дял, Троянско, селата Малка Желязна, Бели извор, Л о в е ш к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив в Югоизточна Фран ция, България. Сб. СУ, Сг,, 1546.

Crioceratites

piveteaui (S a r k a r, 1955)

Табл. XVII, фиг. 2 1955. Crioceras piveteaui S a r k a r , p. 41, pl. IV, fig. 12; texte-fig. 5 c. Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S a r k a r (1955, pl. I V , fig. 12), неизвестно находище и ниво, колекция на Г е о л о ж к а т а лаборатория, Сорбоната, Париж. 6

Фосилите на Ьългария, т. IV

42 М а т е р и а л . Един сравнително д о б р е запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхра няван в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата на първия завой (който липсва в изображението на S a r k a r ) се състои от еднакви тънки ребра, между които всяко второ или трето носи по една маргинална малка пъпка. В началото на втория завой ребрата, носещи пъпки, задебеляват, снабдяват се с умбиликална пъпка, а броят на междинните ребра се увеличава на шест-седем. В началото на третия завой върху главните ребра се явява трета латерална пъпка, разположена б л и з о д о маргиналната, а междинните ребра намаляват броя си на тричетири. Т у к , макар и немного ясно, се наблюдава раздвояване на главните ребра. О т к л о н е н о т о ребро е по-тънко и не носи пъпки. Размери

мм:

спира S a r k a r , pl. IV, fig. 12 43 (по снимката) Екз. от Търговищко, Сг, 1549 4M

запой 33

—

Б е л е ж к и . Този вид по украса се доближава до Crioceratites malsiunatoi (S a r.), но ce от личава от него по наличието на еднопъпния стадий и с по-малкия брой междинни ребра. Н а х о д и щ е : хотривските мергели в Т ъ р г о в и щ к о . П и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив. Стратиграфско

географско

разпространение:

хотрив, България.

Сб. СУ, Сг, 1549.

Crioceratites

andersoni

( S a r k a r , 1955)

Табл. XVII, фиг. в 1955. Crioceras

andersoni S a r k a r , p. 46, pl. IV, fig. 23, Texte-lig. 7 A.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S a r k a r (1955, pl. I V , fig.23) от хотрива на Cheiron, сбирката на Г е о л о ж к и т е лаборатории, Г р е н о б ъ л . М а т е р и а л . Д в а д о б р е запазени екземпляра от колекциите на Г У Г О З Н и С У , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване, сравнително стегнато. Украсата, о б щ о нзето, се изразява в главни и междинни ребра. В първия завой се наблюдават едно, две и три т у б е р к у л н и главни ребра в незакономерно редуване с междинни тънки гладки или носещи мар гинална пъпка ребра. Във втория завой безредието в подреждането на ребрата отстъпва място на равномерното редуване на главни (умбиликални и маргинални) двупъпни и междинни гладки тънки ребра. Броят на тънките ребра е обикновено между три и пет в междуребрие, като не рядко в последния завой се среща и разклоняване. Сутурна линия не личи. Р а з м е р и в мм:

спира S a r k a r , pl. IV, fig. 23 82 Екз. от с. Помашка Летница, Сг, 1556 70

l завой

65 50

34 23

20 —

Б е л е ж к и . П о украсата на вътрешния завой този вид напомня Crioceras irregularis sp. n., при който обаче неравномерността в разположението на ребрата продължава д о края, а тук о щ е от втория завой се затвърдява двутуберкулната украса на главните ребра. Н а х о д и щ е : хотривските мергели при с. Помашка Лешница, Л о в е ш к о ; в долнохотривските мергели в Текедере, Ш у м е н с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив, д о л е н хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив в Югоизточна Франция и България ; хотрив в България. Сб. СУ, Сг, 1556.

Crioceratites

stubelensis

sp. п.

Табл. XVII, фиг. / Т и п . За холотип означавам екземпляра от баремските варовици при с. С т у б е л , Михайлов градско, изобразен на табл. X V I I , фиг. / . С б . С У , Cr, 1557. М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупката има криоцератитно широко завиване. Първият и началото на вто рия завой носят д о б р е изразени главни трипъпни ребра и седем-осем в междуребрие прости

43 тънки гъсти междинни ребърца. П о - к ъ с н о латералната пъпка изчезна, силата на главните д в у пъини ребра намалява, а броят на междинните се увеличава на десет. В третия завой главните ребра отново се засилват, яиява се отново латералната пъпка, а броят на междинните ребра на раства на тринадесет-петнадесет. Сутурна линия не наблюдаваме. Р а з м е р и в мм:

h Холотип

спира 68

заной 19

I 9

Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава със своята широко развита, напомняща на токсоцерасния тип спира. Трипъпният характер на украсата в началните завои доближава този вид д о Crioce ratites picteli N o l a n , но по големия брой междинни ребра и промяната в украсата в последния запой различават видовете един от друг. Вида наричам по името на селото, к ъ д е т о е намерен Стубел. Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици при с. С т у б е л , Михайловградско, заедно с пред

ставители на род Orbitolina. Пиво

в България:

Стратиграфско

долен барем.

и географско

разпространение:

долен барем в Бьлгария.

Сб. СУ, Сг, 1557.

Crioceratites

arci s p. n.

Табл. XVI, фиг. </ Т и п . За холотип означавам екземпляра от хотривските глинести варовици при с. П а л и л у л а , Михайловградско, изобразен на табл. X V I , фиг. 4. С б . С У , Сг, 1552.

М а т е р и а л . Вдин екземпляр от сбирката на Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата се с ъ с т о и от остри фини, д ъ г о видно извити ребра, между които едва към края на завиването л е к о се очертават по-дебели ребра. Отначало на интервал през четири-пет, по-късно през шест-седем гладки ребра се наблюдават ребра, снабдени с маргинална и умбиликална пъпка. Умбиликалните пъпки са във вид на у д ъ л ж е н и по реброто подувания, а маргиналните са кръгли, по-големи от първите. Ребрата отначало са извити напред, а по-късно — назад. В последния завой ребрата, носещи пъпки, се удебеляват, а маргиналните пъпки минават в шипове. Сутурна линия не наблюдаваме. P а з м е р и в мм :

A l завой

спира Холотип

Б е л е ж к и . Еднаквостта в дебелината на ребрата характеризира този вид доста ясно. Д ъ г о видното извиване на ребрата, много рядко в този род, ни д а д е основание да го наречем arci. Н а х о д и щ е : хотривските глинести варовици при с. П а л и л у л а , Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив. Стратиграфско

и географско

разпространение:

хотрив в България.

Сб. СУ, Сг, 1552.

Група Т Р И Т У li i-: Р К У л H и

Crioceratites picteti ( N o l a n , 1894) Табл. XVII, фиг. .5 1840. 1861. 1894. 1907. 19Ю. 1916. 1962.

Crioceras duvalii — d ' O r b i g n y , p. 4.59, pl. 113, fig. 1—4. Ancylccerns Duvalii - P i c t e t et Ca m p i c lie, p. 37, pl. 47 bis, fig. 2. Crioceras picteti N o l a n , p. 192. Crioceras picteti — К а р а к а ш , стр. 135, табл. XVI, фиг. 5, ? табл. XXVII, фиг. 11. Crioceras notant K i l i a n . S. 224, note 1, Taf. IV, Fig. 3 a, b. Crioceras picteti — Ц а н к с к . табл. XII, фиг. 1. Crioceratites (Crioceratites) nolani — T h o m e l , p. 15, Textc-fig. 1.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от P i c t e t et C a m p i c h e (1861, pl. 47 bis, fig. 2 a, b ) от неокома в Алпите (Stockhorn), сбирка на P i c t e t . М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от различни части от спирата и няколко цели екзем пляра от колекцията на Г У Г О З Н и С У , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупката е с типично криоцератитно запиване. Украсата вън всички стадии, на завиването се състои от главни трипъпни и гладки междинни ребра. Междинните ребра на

44 брой четири-десет обикновено са по-малко в междуребрията на началните завои и повече в последните. М е ж д у тях, макар и немного рядко, се наблюдават раздвоени или вмъкнати ребра. Сутурната линия не наблюдаваме. Р а з м е р и в мм : h h / l спира завой P i c t e t et C a m p i c h e , 90 70 29 17 pl. 47 bis, fig. 2 a, b Екз. от Текедере, Cr, 1555 170 133 45 24 Б е л е ж к и . Този доста често срещащ се вид в палеонтоложката литература се отличава с постоянството на трипъпната украса на главните си ребра и неговото съществувание е неоспо римо. Щ о се отнася д о видовото му наименование, предлагам да се възстанови приоритетът на N o l a n (1894), който пръв под името Crioceratites picteti о т д е л я екземпляра със споменатите белези, описани под различни видови имена (обикновено като Crioceratites duvalii). Цели 16 г о дини по-късно K i l i a n в I.clhaea geognosttca, 1910 (II част) предлага за същите екземпляри видопото наименование notant. Определеният в 1860 г. от O o s t e r Ancyloceras picteti според мен не би трябвало да се има пред вид, тъй като в случая се касае д о представител от д р у г о подсемейстно (подсемейство Ancyloceratinae) и който носи с ъ в ъ р ш е н о други белези обстоятелство, което изключва евентуално каквото и да б и л о объркване. Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Т е к е д е р е , Ш у м е н с к о ; в баремските мергелни варовици при с. Крапчене, с. П а л и л у л а , Михайловградско, и др. П и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен хотрив - - долен барем в Югоизточна Франция; хотрив в Швейцария; хотрив — барем в България. Сб. СУ, Сг, 1555.

Crioceratites

gigas

A c k е r m а и и, 1932

Табл. XXVIII, фиг. 2 1851. Crioceras

Duvalii

1932. Crioceras

emerici

D o m е y k o, p. 31. pl. III. fig. 1, 2, non

l . c v . var. gigas

Ackermann,

fig. 3, 4.

S. 53, Abb. l a .

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от A c k e r m a n n (1932, A b b . 1 а ) от сивите мергели западно от с. Риш, Източния 11редбалкан. М а т е р и а л . Н я к о л к о д о б р е запазени фрагмента от колекциите на С У и Н И Г И , съхраня вани н Г М при С У . О п и с а н и е . При този вид прави впечатление много б ъ р з о т о нарастване на завоите във ви сочина. Украсата се с ъ с т о и от главни трипъпни и междинни ( о т две д о ш е с т ) гладки ребра Умбиликалната пъпка е разположена високо над пъпния ръб, а латералната близо д о марги налната. Броят на междинните ребра варира, като в едни междуребрия е два, а в други че тири, шест. Всички ребра са прави и пресичат без прекъсване вентралната област. Сутурната линия е характерната за род Crioceratites. Размери

в мм : h

спира D o m e y ko, pl. III, fig. 1 168 (редуциран '-'-,) Икз. от с. Панайот Волов, Сг, 1569

завой 110

— —

—

Б е л е ж к и . Този нид се отличава от Crioceratites emerici I . e v. главно c по-големия брой на междинните ребра и по-бързото нарастване на завоите във височина. О т Crioceratites picteti ( N o 1 a n) ce отличава с ъ щ о c по-високите си завои, по-гъсто разположените главни ребра и не равномерното разпределение па междинните в междуребрията. Н а х о д и щ е : хотривските мергели, западно от Ришката могила, с. Панайот Волов, Ш у менско, Разградско; долнобаремските глинести варовици н Новопазарско и др. Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив — д о л е н барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : в неокома в Чили ; в хотрива и барема в България. Сб. СУ, Сг, 1569.

Crioceratites

jurensis

( N o l a n , 1894)

Табл. XVIII, фиг. / 1861. Ancyloceras duvalii - P i c t e t et C a m p i c h e , p. 37, pl. XI.VII bis, fig. I a, b. 1891. Crioceras picteti .var. jurensis" N o l a n , p. 192.

45 Т и п. Сравнявам с изображенията на екземпляра, определен от P i c t e t e t C a m p i c h e (1861, pl. X L H bis, fig. 1 a, b) от долния хотрив c Acanthodiscus radiatus ( B r u g n . ) при Escragnolles (Швейцария). М а т е р и а л . Два сравнително д о б р е запазени екземпляра от колекцията на Г У Г О З ! I, съхра нявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване с д о б р е изразени главни и междинни ребра във всички стадии. В първия и половината от втория завой главните ребра носят по две пъпки — маргинална и умбиликална — и се наброяват три-четири междинни ребра. В края на втория и началото на третия завой, д о края, се явява трета — латерална пъпка в горната третина от височината на завоя. Междинните ребра увеличават броя си на шест-седем. С нарастване на завоите междинните ребра стават по-груби, с тенденция да се изравнят по дебелина с глав ните, които в последния завой се ограждат с плитки широки бразди. Р а з м е р и в мм:

спиря P i c t e t , pl. XLVII bis, fig. 1 a, b

Екз. от c. Малка Желязна, Cr, 1550 62

запой

'19

—

Б е л е ж к и . Двупъпният стадий в украсата на този вид, който е д о б р е изобразен от P i c t e t et C a m p i c h e и описан от N o l a n , отличава този Nolan. Н а х о д и т е : варовитите мергели на хотрива Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив. Стратиграфско и географско разпр (К)ра планина) ; в хотрива на Балеарските острови.

вид от много близкия му Crioceratites

picteti

при с. Малка Желязна, Л о в е ш к о , и Врачанско. остранение: България.

долния хотрив

в Швейцария

Сб. Су, Сг, 1550.

Crioceratites

emericii emericii L е v е i 11 é, 1837 Табл. XVIII, фиг. 2, 5

1837. Crioceratites 1960. Emericiceras 1964. Crioceratites 1964. Crioceratites 1966. Crioceratites

Emericii L e v e i l l é , p. 314, pl. XXIII, fig 1 a, b. emerici - Д р у щ и ц в Д р у ш и ц и К у д р и в ц е в , стр. 290, табл. XXXII, фиг. 1,2; рис. 83. emerici — 11 и к о л о в, стр. 121, табл. II, фиг. 1; поп табл. I, фиг. 3—7. (Emericiceras) emerici — T h o m c l , p. 31, pl. IV, fig. 3. emerici — Б р е с к о в с к и , стр. 76, табл. Il, фиг. 1 (Syn. cum.).

Т и п . Х о л о т и п ъ т е Crioceratites Emericii L e v e i l l é (1837, pl. X X I I I , fig. 1 a, 1 b ) от барема при Castellane (Ниските А л п и ) , Югоизточна Франция, обявен от Т. Н и к о л о в , 1964. М а т е р и а л . М н о г о фрагменти и два цели екземпляра от колекцията на С У и Н И Г И , съхра нявани в Г М при С У . О п и c а н и е. Черупка с криоцератитно завиване. Украсата се с ъ с т о и от силно изразени трипъпни главни и много по-ниски от тях гладки, две д о пет междинни ребра. Всички ребра са почти прави, л е к о наклонени напред и преминават вентралната о б л а с т без прекъсване. Р а з м е р и в мм: h

Холотип (по изображението) 130 Екз. на Ст. Б р е с к о в с к и , Сг, 329 52

спира

завой 90 43

40 15

39 15

Б е л е ж к и . П о трипъпните си главни ребра този вид прилича на Crioceratites picteti ( N o 1 a n), но ce различава от него c по-силно изразена скулптура в главните ребра, с по-малкия брой на междинните u м е ж д у р е б р и е . Д о с т а често е смесван е Crioceratites thloUierel ( A s t i e r ) , който обаче има бримковидни главни ребра. Редица автори отнасят този вид към род Emericiceras или подрод Emericiceras, чието съществувание не смятам за достатъчно обосновано. Н а х о д и щ е : в долнобаремските варовици при селата Брестак и Вълчи д о л , Варненско, зона Emerici, при Разград, Ш у м е н и др. П и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н барем в Югоизточна Франция, Швейцария, Румъния, Крим, Кавказ, България. Сб. СУ, Сг, 331, 329. 1559. :

Crioceratites

emericii

sarkari T h o m e l , 1964

Табл. XVIII, фиг. 3 1964. Crioceratites

(Emericiceras)

emerici

var. sarkari

T h o m e l , p. 31, pl. V, fig. 4.

11,

Т и п . Холотипът е означен от T h o m e l , 1964, Crioceratites (Emericiceras)

emerici var. sar

kari T h o m e l (pl. V , fig. 4 ) от долния барем о к о л о гр. Барем (Ниските А л п и ) , Югоизточна Франция. М а т е р и а л . Два сравнително д о б р е запазени екземпляра от колекцията на проф. В. Ц а н к о в , съхранявани в Г М на С У . О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата се с ъ с т о и от главни трипъпни и междинни гладки ребра, като разликата в силата им е доста голяма. Броят на междинните ребра обикновено е три-четири в м е ж д у р е б р и е . Характерно за този вид е, че маргиналните пъпки на главните ребра се свързват от двете страни посредством раздвоено (бримковндно) ребро, минаващо през вентралната област. Понякога, макар и рядко, това раздвояване започва още от латералната пъпка. Р а з м е р и в мм: h

спира Холотии Екз. от Разград, Сг, 1561

105 74

завой 36,5 25

82 ?60

30 24

Б е л е ж к и . Нашите екземпляри се отличават о т холотипа, с малко по-широкото напречно сечение и с наличието на макар и много рядко бримковндно раздвояване на главните ребра още от латералната пъпка. О т Crioceratites emerici L e v . се отличана по раздвояването на главните ребра във вентралната област. Видът по бримконидните главни ребра се доближава до Crioce ratites thiollierei A s t i e r , при който обаче раздвояването е о щ е от умбиликалната пъпка и е постоянно. Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици в местността Панаралта, Разградско. Стратиграфско и географско разпространение: долен барем в Югоизточна Франция и България. Сб. СУ. Сг, 1560, 1561.

Crioceratites

thiollierei

( A s t i e r , 1851)

Табл. IV, фиг. 2, 2 а, табл. XV, фиг. 2 1851. Ancyloceras

Thiollierei

1955. Emericiceras

thiollierei

1962. 1964. 1964. 1966.

A s t i e r . p. 18, pl. V, fig. 7. -

S a r k a r, p. 92, pl. IV, fig. 1; pl. VI, fig. 15.

C. (Crioceratites) thiollierei — W i e d m a n n , Taf. 9, Fig. I. Crioceratites emerici — Н и к о л о в , стр. 121, табл. I, фиг. 3—7. Crioceratites (Emericiceras) thiollierei — T h o m e l , p. 34, pl. V, fig. 1 ; pl. XII. fig. 6, texle-fig. 4. Crioceratites thiollierei - В p е c к о н с к и , стр. 77, табл. Il, фиг. 2 (Syn. cum.).

Т и п . Х о л о т и и т т е екземплярът, обявен от S a r k a r , 1955, като „ t y p e " — Emericiceras thiollierei A s t i e r (pl. V I , lig. 15) (фотоснимка)-Ancyloceras Thiollierei A s t i e r (1851, pl. V , fig. 7 ) (рисунка) от неокома при A n g l e s (Ниските А л п и ) , Югоизточна Франция, колекцията на A s t i e r , British Muséum, Л о н д о н . М а т е р и а л . М н о г о фрагменти о т различни части на завоя от колекциите на проф. В . Ц а н к о в , С У , Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата се състои от главни трипъпни и междинни гладки, обикновено три на брой в междуребрие ребра. Най-типичното за вида е бримковидното устройство на главните ребра. Т о се изразява в това, че през три-четири прости ребра две са разположени ио-близно едно до д р у г о и са свързани помежду си с умбиликална, л а т е рална и маргинална пъпка. П о тоя начин пак се очертават главни, доста по-широки от остана лите ребра, обаче бримковидии. Главните ребра се прекъсват във вентралната област, а междин ните я пресичат дори б е з да намалят силата си. Сутурна линия не наблюдаваме. Размери

в мм: h

спира Холотии Екз. от Разград, Сг, 1562

90 192

завой 04 152

39 45

34 40

Б е л е ж к и . Т о з и вид с бримковиднитс си главни ребра се отличава добре от останалите видове на този род, макар че често се смесва c Crioceratites emericii L е v., при който главните ребра не са бримковидни. H а х о д и ш е : в долнобаремските варовици при Разград, с. Брестак, Вълчи д о л , Варненско, и др. Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем н Югоизточна Франция, Швейцария, Ю г о с л а в и я ; долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1562.

47 Crioceratites

bouladouxae

(S a r k a r, 1955)

Табл. XVIII, фиг. 6 1955. Emerici feras bouladouxae

S a r k a r , p. 79, pl. IV, fig. 8; pl. IX. fig. 2. texte-fig. 12 A.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S a r k a r (1955, pl. I V , fig. 8 ) от долния барем в департамента Drônie, сбирка Г е о л о ж к и лаборатории, Г р е н о б ъ л . М а т е р и а л . Един сравнително д о б р е запазен екземпляр от колекцията на проф. В. Ц а н к о в , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата се характеризира с незакономерно редунане на главни и междинни, гладки и туберкулирани ребра. Гланните ребра са тритубер кулни, значително по-дебели от междинните и понякога бримковидни о щ е от умбиликалната или само от латералната пъпка. Някои от междинните ребра носят маргинална или маргинална и латерална пъпка. П о сила тези ребра малко се отличават от гладките междинни, но не са така дебели, както главните. Ребрата преминават вентралната област без прекъсване. Сутурната линия е зле запазена. Р а з м е р и в мм: / ; / / / / спира завой Ек», от м. Паиаралта, Сг, 1563 78 ?64 25 20 S a r k a r . pl. IV, fig. 8 — 30 30 Б е л е ж к и . П о своите бримковидни ребра този вид се доближава до Crioceratites thiollierei ( A s t r i e r ) , но наличието на междинни т у б е р к у л н и ребра го отличават добре от него. Приликата с вида на S a r k a r е много голяма, като нашият екземпляр е значително по-добре запазен. Н а х о д и щ е : глауконитните наровици на долния барем в местността Панаралта, Разградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долния блрем в Югоизточна Франция, България. Сб. СУ, Сг, 1563.

Crioceratites

bouladouxae

bulgaricus

subsp. п.

Табл. XVI, фиг. / Т и п . За холотип означавам българския екземпляр от глауконитните глинести варовици на долния барем при Разград. С б . С У , C r 1564, табл. X V I , фиг. / . М а т е р и а л . Три екземпляра от колекцията на проф. В. Ц а н к о в, съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Украсата се състои от главни тритуберкулни бримковидни ребра и междин ни гладки, снабдени с маргинална пъпка, която свързва обикновено първото и второто или вто рото и третото междинно ребро. Останалите ребра образуват само л е к о задебеляване в марги налната о б л а с т . Вентралната област е пресечена от редуващи се прости и бримковидни ребра. Р а з м е р и в мм : a

запой Холотии, Cr, 1564

Б е л е ж к и . Това е една разновидност на вида Crioceratites bouladouxae S a r k a r , от гру пата на Crioceras'mt с бримковидни ребра, при която латерална пъпка в междинните ребра не се наблюдава, а маргиналната е доста постоянна — у д ъ л ж е н а по посока на завиването. Н а х о д и щ е : глауконитните глинести мергели на долния барем при Разград c Cr. emerici L е v. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско

и географско

разпространение:

долен барем в България.

Сб. СУ, Сг, 1564.

Crioceratites

rasgradi

( T o u 1 a, 1890)

Табл. XVJ, фиг. 6 1890. Ancyloceras Rasgradi 1931). Ancyloceras Rasgradi 1964. Crioceratites rasgradi

T o u l a , S. 18. Taf. I, Fig. 8. Ц а н к о в , стр. 59, табл. VI, фиг. 1—2. — Б р е с к о в с к и , стр. 78, табл. III, фиг. 1.

Т и п . Нямам сведения дали е запазен екземплярът на T o u l a , затова сравнявам само с фи гурата му - T o u l a (1890, Taf. V, Fig. 8 ) от баремските варовици при Разград. М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента от колекцията на С У , Г У Г О З Н и Н И Ш , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата се с ъ с т о и от главни и вторични гъсто разположени л е к о дъговидно извити ребра. Главните ребра са тритуберкулни, като умби-

18 ликалната пъпка е разположена доста високо, а латералната — близо до маргиналната. Междин ните ребра са много по-тънки, едно до три в междуребрие. Почти пред всяко главно ребро едното междинно взема началото си от умбиликалната му пъпка и се получава раздвоено главно ребро със заден д е б е л трипъпен клон и преден тънък — гладък. Сутурна линия не наблюдаваме. Р а з м е р и в мм: /

32 28

0.65 0.66

запой Topotype, Cr, 1565 Т.он l£, Taf. 1, Fig. 8

49 44

Б е л е ж к и . Т о з и вид със своите раздвоени главни ребра добре се отличава от останалите представители на рода. Т ъ й като в по-ранните части о т наличния завой ребрата са по-гъсти, отцепеното от умбиликалната пъпка междинно ребро се доближава д о главното по цялото му протежение и дава изглед на бримковндно. П о тона се доближава д о Crioceratites thiollierei ( A s t i e r ) . Нашият екземпляр, който е от с ъ щ о т о находище на описания о т T o u l a , показва го ляма прилика с него, само че е с по-фина скулптура, тъй като са налице по-млади части от завоя. Н а х о д и щ е : долнобаремските глауконитни глинести варовици при Разград. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско

географско

разпространение:

долен

барем

България.

Сб. СУ, Сг, 1565.

Crioceratites

belus sp. и.

Табл. XVI, фиг. Г> Т и п . За холотип посочвам екземпляра от хотрива при с. П а л и л у л а , Михайловградско, изо бразен на табл. X V I , фиг. 5, С б . С У , Сг, 1551. М а т е р и а л . Един много добре запазен екземпляр от колекцията па С У , съхраняван в Г М на С У . О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата във всички стадии се състои от главни и междинни ребра. В първия завой ребрата са прави, г ъ с т о разположени, като всяко второ или трето ребро е по-силно, снабдено с маргинална и латерална пъпка (в горната половина от височината на завоя). Междинните ребра са тънки, гладки. В началото на втория завой върху главните ребра се появява трета умбиликална пъпка, а междинните ребра увеличават броя си на шест-седем. Към края на завоя ребрата загрубяват, разреждат се, маргиналните пъпки ми нават в шипове, чувствува се лек наклон на ребрата назад. Сутурна линия не наблюдаваме. Р а з м е р и в мм: 1

спира Холотип, Сг, 15 M

запой 35

Б е л е ж к и . За съжаление притежаваме само един екземпляр от този вид, но достатъчно д о б р е запазен, за да се наблюдават белезите му. Двупъпната украса с маргинална и латерална пъпка в началните завои го отличават добре от д р у г и т е представители на рода. Красивото и равномерно подреждане на ребрата ни накара да го наречем belus. Н а х о д и щ е : хотривските глинести варовици при с. Палилула, Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив в I>ългарин. Сб. СУ, Сг, 1551.

Crioceratites

spinosus

sp. п.

Табл. XVI, фнг. 7 Т и п . За холотип означавам екземпляра от глинестите варовици на хотрива при с. Палилула, Михайловградско, изобразен на табл. X V I , фиг. 7. С б . С У , Сг, 155.'». М а т е р и а л . Един много д о б р е запазен екземпляр от колекцията на С У , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. О щ е от самото начало на завоите се отделят главни и междинни ребра. В първия и началото на нтория завой се наблюдават главни, по-дебели ребра, снабдени с латерални и маргинални пъпки и три-четири междинни - гладки, фини и остри. В края на втория завой върху главните ребра се явява и умбиликална пъпка, която остава д о края. Междинните ребра, които тук се увеличават на шест-осем, запазват същата дебелина, като обикновено средното от тях носи по една маргинална пъпка. Към края на завоя латералните пъпки от главните ребра изчезват, а маргиналните се засилват и се развиват в шипове.

49 Размери

в мм:

спира Холотии, Сг, 1553

завой 25

Б е л е ж к и . П о днупъпните главни ребра този В Р Д се доближава д о Crioceratites belus sp. n., но c по-ранното появяване на трипъпния стадий и с маргиналната пъпка върху междинното ребро се отличава д о б р е от него. П о силно развитите маргинални пъпки в шипове наричаме вида

spinosum.

(

Н а х о д и щ е : глинестите варовици на хотрива при с. П а л и л у л а , Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив. Стратиграфско

и географско

разпространение:

хотрив в

България.

Сб. СУ, Сг, 1553.

Crioceratites

irregularis

sp. n.

Табл. XVI, фиг. 3 Т и п . За холотии означавам екземпляра от хотрива при с. Трапе, Троянско, изобразен на табл. X V I , фиг. 3. С б . С У , Сг, 1554. М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр от сбирката на С У . О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата се състои от главни и меж динни ребра. В първия завой главните ребра носят маргинални и умбиликалпи пъпки, като на места умбиликалната пъпка е рудиментирана. Междинните ребра не надминават три в между ребрие. В началото на втория завой в ъ р х у главните ребра се появява трета, латерална пъпка, която е доста непостоянна и б ъ р з о изчезва. Следват отново двупъпни главни ребра с по четирипет прости ребра в междуребрие. В началото на последния завой се наблюдава украса, в която прави впечатление неравномерното подреждане на различните видове ребра редуват се б е з всякаква закономерност еднопъпни, двупъпни и трипъпни ребра. Всички ребра са почти прави и преминават б е з прекъсване сифоналната о б л а с т . Сутурна линия не се наблюдава. Р а з м е р и в мм:

завой 12 С>

спира Холотип (изтеглен), Сг, 1554 38

В е л е ж к и. Неравномерното подреждане па ребрата по протежение на цялата спира отли чава д о б р е този вид от останалите представители на рода и дава основание за наименованието

му — Irregularis. Н а х о д и щ е : хотривските мергели н Троянско. П и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив. Стратиграфско

и географско

разпространение:

хотрив в България.

Сб. СУ, Сг, 1554.

Crioceratites kraptshenensis sp. п. Табл. XVI, фиг. 2 Т и п . За х о л о т и п означавам екземпляра от хотривските мергели при с. Крапчене, Михайлов градско, изобразен на табл. X V I , фиг. 2. С б . С У , Сг, 1558. М а т е р и а л . Един великолепен екземпляр от колекцията на I VI"0311, съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Разделянето на главни и междинни ребра е подчертано. В началото на първия завой се явяват тритуберкулни ребра с гладки междуребрия. В началото на втория завой м е ж д у трипъпните се явяват тънки с ъ щ о прави междинни ребра, някои от които са снабдени с латерални и маргинални пъпчици. По-късно ребрата леко се из виват, пъпките в междинните ребра изчезват, наблюдава се правилна алтернация между главни трипъпни и три-четири междинни ребра. К ъ м края на завоя латералната пъпка в главните ребра изчезва, а броят на междинните ребра се увеличава на шест-седем. Сутурна линия не наблюдаваме. Р а з м е р и в мм: h

спира Холотип, Сг, 1558

завой 38

Б е л е ж к и . П о украсата си този вид напомня на Crioceratites ci. basseae S a r k a r , при който обаче междинните ребра се явяват orne в самото начало и в тях не се наблюдават латерални пъпки. Вида наричам по името на селото, к ъ д е т о е намерен — с. Крапчене.

50 Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели при с. Крапчене, Михайловградско, заедно c N'eu-

comités neocomiensis ( d ' O r b.) и Spitidiscus incertus ( d ' O r b.). Ниво

в България:

Стратиграфско

долен хотрив. географско

разпространение:

„Crioceratites"

aslieri S a r k a r , 1955

долен

хотрив в

България.

Сб. СУ, Сг, 1558.

Табл. XIII, фиг. 2 1955. .Crioceras'

astieri

S a r k a r , p. 161, pl. VII, fig. 29.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S a r k a r (1955, pl. V i l , fig. 29) от неокома при A n g l e s (Ниските А л п и i, колекцията на A s t i e r в British Muséum, Л о н д о н . М а т е р и а л . Един сравнително голям фрагмент в колекцията на проф. В . Ц а н к о в , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Украсата се с ъ с т о и от прави, рядко разположени ребра, между които обик новено през нет-шест се явява д о б р е изразена бразда, обградена от двете страни с по-дебели широки ребра, снабдени с по три пъпки. Т о к у - щ о описаната украса от двойни главни трипъпни ребра представлява изменение на единичните главни трипъпни ребра, които имаме възможност да наблюдаваме н нашия екземпляр. К ъ м края на заноя някои от междинните ребра, макар и много рядко, носят и една малка маргинална пъпка. Сутурна линия не наблюдаваме. Р а з м е р и в мм : h

спира S a r k a r , pl. VII. fig- 29 Екз. от Разград, Сг, 1568

lfi.7 —

завой 11.2

4,7 65

2.7 51

Б е л е ж к и. Двойните главни трипъпни ребра, разделени помежду си с бразда, добре от личават този вид. Нашият екземпляр се отличава от описания o r S a r k a r по наличието на мар гиналната пъпка в някои от междинните ребра. П о браздите м е ж д у главните ребра този вид напомня на „Toxoceras" annularis ( d ' O r b . ) , при който обаче главните ребра са безпъпни. Н а х о д и щ е : долнобаремските глауконитни глинести варовици при Разград. П и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н барем. Стратиграфско и географско разпространение: в неокома на Югоизточна франция (Ниските А л п и ) ; долния барем в България. Сб. СУ, Сг, 1568.

„Crioceratites"

varnensis sp. n.

Табл. XV, фиг. 1 Т и п . За холотип означавам екземпляра от долнобаремските глинести варовици при с. Бре стак, Варненско, т а б л . X V , фиг. / . С б . С У , Сг, 1570. М а т е р и а л . Един екземпляр с малка част от фрагмакона и обитаемата камера, събран от Ст. Бресковски, съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Криоцератитно завиване. Прави впечатление б ъ р з о т о нарастване на завоите във височина. Украсата се състои, о б щ о взето, от почти еднакви по сила ниски широки закръг лени ребра. Във фрагмакона през четири-пет от тях се явява т р и т у б е р к у л н о главно ребро, малко по-дебело от останалите. Пъпките са остри, к р ъ г л и , разположени на еднакво разстояние една от друга. В началото на обитаемата камера сифоналната пъпка изчезва, а латералната се придвижва малко по-високо к ъ м маргиналния край. В края ребрата, носещи пъпки, задебеляват, а тези м е ж д у тях намаляват броя си на две. Всички ребра са прави, преминават б е з прекъсване заоблената вентрална о б л а с т , а в дорзалната л е к о се извиват напред. Сутурната линия не е добре запазена, но има белези на тази при род Crioceratites. Р а з м е р и в мм : / / / / / / спира завой Холотип, Сг, 1570 360 260 97 87 Б е л е ж к и . С почти еднаквите си по дебелина ребра и изчезването на маргиналните пъпки в обитаемата камера този вид н е може да се смеси с познатите ни досега представители от развитите амонити. Липсата на първите запои не ни позволява да го отнесем с ъ с сигурност към род Crioceratites. Наричаме вида п о името на района, в който е намерен — Варненско. Н а х о д и щ е : д о л н о б а р е м с к и т е мергели при с. Брестак, Варненско, c Ilolcodiscus J'ala.x ( C o q . ) , H. ziezak ( K a r . ) и д р . П и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н барем. Стратиграфско и географско разпространение: долен барем в България. Сб. СУ. Сг, 1570.

..Crioceratites" lusitanicus

( C h o f f a t, 1886)

Табл. XIII, фиг. / 1886. Crioceras 1898. Crioceras

Lusitanicum C h o f f a t, p. 6, pl. 1, fig. 1. Kiliani — S i m i o n е s c n, p. 144, tab. VII, fig 1.

1902. Crioceras elegans — V. K o e n e n . S. 295, Taf. XXIV, Fig. 1, 2, 3 ; Taf. XXIX, Fig. S. 1907. Crioceras Koeneni К а р а к а ш , табл. XV, рис. 3. 1907. Crioceras Kiliani — К а р а к а ш , стр. 136, табл. XXV, рис. 23. Т и п . Сравнявам с изображението на екзмпляра, фигурирай от C h o f f a t (1886, pl. I, fig. I ) от хотрива о к о л о Cascaes, Португалия. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от обитаемата камера на индивидите с големи размери от колекциите на С У , Н И Г И и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Фрагмент от обитаемата камера. Украсата се с ъ с т о и от д о б р е изразени силни ребра, снабдени с три пъпки, и слаби междинни. В б л и з о с т с фрагмакона латералната пъпка е разположена о к о л о средата на височината на л е к о д ъ г о в и д н о извитото ребро. Междуребрията са доста широки и в тях се забелязват следи от две-три ниски широки закръглени междинни ребра. П о - к ъ с н о ребрата се сгъстяват, латералната пъпка се измества п о - б л и з о д о маргиналната, реброто д о латералната пъпка се изправя, а от нея доста рязко се накланя напред. Междинните ребра изчезват или се редуцират по едно. Сутурната линия е от типа на тази при род Crioceratites. Р а з м е р и в мм: h

завой Екз. от с. Пробуда, Cri 1571 76 Екз. от Разград Сг, 1572 106

48 71

Б е л е ж к и . О б с т о я т е л с т в о т о , че разполагаме само с обитаемата камера, обяснява услов ното отнасяне на вида към род Crioceratites. В изображението на C h o f f a t има възможност да се наблюдава, макар в последните стадии, еволюцията на украсата и да се извади заключението, че с нарастването на завоя главните ребра се сгъстяват, междинните изчезват, а латералната пъпка л е к о се придвижва нагоре. При това положение в двата края на фрагмента се изразява различна украса. Това личи добре и в екземпляра, изобразен от Simionescu, к ъ д е т о е запазен по-добре именно по-младият стадий. Смятам, че К а р а к а ш и Коепеп са разполагали С фрагменти от различни стадии на развитие в с ъ щ н о с т на един и с ъ щ вид. Това ни кара да възприемем видовете на споменатите автори като синоними на .Crioceratites" liisitiinicum C h o f f a t. Н а х о д и щ е : хотривските варовици при с. Панайот Нолов, Ш у м е н с к о , при Разград, Т ъ р г о вище, Нови пазар и др. Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : в хотрива в Португалия, Северна Германия, Крим, България. Сб. СУ, Сг, 1571, 1572, 1815.

„Crioceratites

honnoratianus

( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. XIX, фиг. 1, ta 1840—1841. Toxoceras Honnoratianus d ' O r b i g n y , p. 483, pl. 119, fig. 1—4. ?1915. Ancyloceras (Toxoceras) honnoratianum — K i l i a n , p. 77, pl. IX, fig. 3. Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра на d ' O r b i g n y (1840, pl. 119, fig. 1- 4), о т неокома в Ниските Алпи. М а т е р и а л . Един гигантски екземпляр, събран от С т. Б р е с к о в с к и, съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Малка част от фрагмакона и почти цялата обитаема камера. Украсата се състои от главни и междинни ребра. Главните ребра във фрагмакона са много широки с едва изразени три пъпки. Междинните ребра, две-три на брой, са ниски и с ъ щ о широки. П о - к ъ с н о в края на обитаемата камера главните ребра и пъпките по тях се засилват, а междинните ребра почти изчезват. Напречното сечение е почти к р ъ г л о . Сутурна линия от типа на тази при род Crioceratites. Р а з м е р и в мм : h

спира d ' O r b i g n y , pl. 119, fig. 1 Екз. от с Брестак, Cr, 1573

260 820

запой 21 147

10 145

Б е л е ж к и . П о характера на завиването и украсата си нашият екземпляр показва голяма прилика с описания от d ' O r b i g n y Toxoceras honnoratianum. По-слабо изразената скулптура в нашия екземпляр вероятно се д ъ л ж и и на по-напредналата възраст, в която се намира. Сече нието, което в българския екземпляр е почти к р ъ г л о , а при французкия елипсовидно, може да се обясни с вторично сплескване в последния. С ъ с своите главни ребра с почти руднменти-

52 рани пъпки този нид се доближава д о «Crioceratites" sableri ( A s t i e r ) , при който обаче броят на междинните ребра е много по-голям. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско. П и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Югоизточна Фран ция, долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1573.

Род Paracrioceras

S p a t h , 1924

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение,Crioceras accultuin S e e l e y , 1865, от „ Cambridge Cireensand", Югоизточна Англия. Родова характеристика. Черупка с криоцератитно завиване. Украсата в първите завои се състои от фини еднакви нетуберкулни ребра. П о - к ъ с н о се явяват груби главни тубер-

Текет - фиг. 20. Paracrioceras elegans (v. K oc n е n) по v. К о с non, 1902 кулни ребра с едно, рядко с две или съвсем б е з междинни ребра. Сечението е по-високо, откол кото широко. Сутурната линия ( т е к с т - ф и г . 20) е с л о ж н о насечена. Различава се от род Crio ceratites по честите главни туберкулни ребра и малкия брой на междинните ребра. Съобщават се няколко вида от горния хотрив и барем на Европа и Англия.

Paracrioceras

roemeri ( N е u m a y r und U h 1 i g, 1881) Табл. XXIX, фиг. 2

1881. Crioceras

Romeri

1902. Crioceras

Roemeri

N e u m a y r und U li I i g, S. 59, Taf. XLII, Fig. 1 a—c. non Taf. I.V, l.VI, Fig. A a c. — v. K o е и е n, S. 294, Taf. 16, Fig. 5 a—C

non 1919. Crioceras

Roemeri

— R o d i g h i е r o, S. 115, Tav. XIII, fig. 8.

Т и п . Сравнявам c изображението на вида, определен от N e u m a y r und U h l i g (1881, X L I I , Fig. I a — c ) о т хотрива в Северна Германия. М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Първите завои л е к о се допират, а по-късно се развиват. Украсата в началото, макар и немного добре запазена, се състои от единични еднакви помежду си ребра. Стадия с латерални и маргинални пъпки в главните ребра е с ъ ш о много неясен. Най-добре се наблюдава последният стадий на украса, състояща се от главни трипъпни ребра и гладки междинни, обик новено по едно, а към края на запоя но две ребра, които на дебелина не се различават много от главните. Пъпките са силно развити, а маргиналните минават в шипове. Р а з м е р и в мм : Taf.

спира Ne и m. und U h l i g , 79 Taf. XLII, Fig. 1 (по избор) Екз. от с. Палилула, Сг, 1604 63

61 50

последен запой 27 21 18

Б е л е ж к и . Т о з и вид показва голяма прилика с украсата на Hoplites hystrix P h i 11,, при който обаче завоите добре се обхващат. Екземпляра, описан от R o d i g h i e r o под това име, изключваме от границите на този вид поради разлика в скулптурата — междинните ребра са много на брой и намаляват с нарастването, докато при нашия вид е обратно. Н а х о д и щ е : глинестите варовици на хотрива при с. П а л и л у л а , Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрин в Северна Германия, България. Сб. СУ, Сг, 1604.

53 Подсемейство ANCYLOCERAT1NAE M E E K , 1876

Род Acrioceras

H y a t t , 1900

Т и п о в в и д , чрез оригинално? обозначение, Ancyloceras tabarelli A s t i e r , 1851, от неокомския стаж в Ниските А л п и , Югоизточна Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупката е с анцилоцератидно завиване. Обикновено малка. В спиралата и изправената прара част редуване на т у б е р к у л н и и гладки ребра, в куката само

Текст-фиг. 21. Acrioceras picteti ( O o s t e r ) по Sar. et Se h on d., 1902 умбиликални пъпки c разклоняващи ce от тях ребра. Сутурната линия ( т е к с т - ф и г . 21) прилича на тази при род Crioceratites. Характерна е еднаквата височина на л о б у с и т е и седлата. Няколко вида, с ъ о б щ е н и от горния хотрин и барема на Европа и Калифорния.

Acrioceras

tabarelli

tabarelli ( A st i е r, 1851)

Табл. XX, фиг. / 1851. 1864. 1966. 1966.

Ancyloceras Tabarelli A s t i e r , p. 19, pl. VII, fig. 9. Acrioceras (Acrioceras) tabarelli — T h o m e l , p. 41, pl. VII, fig. 2, 3, 4. Hamulina ilissimilis — Бресковски, Стр. 83, табл. IV, фиг. 3 a, b. Acrioceras tabarelli tabarelli — Бресковски, стр. 78, табл. III, фиг. 2 (Syn. cum.).

Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен от S a r k a r (1955) като „ Т у р е " , A s t i e r (1851, pl. V I I , fig. 9 ) от неокома в Югоизточна Франция (Ниските А л п и ) . М а т е р и а л . М н о г о фрагменти от колекциите на С У , Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с анцилоцератитно запиване. Украсата н спирата и изправената част се с ъ с т о и от редуване на главни трипъпни ребра и междинни гладки от две д о седем на брой. В куката латералната и маргиналната пъпка изчезват, а умбиликалната дава началото на две ребра, между които се разполагат по две-три свободни ребра. Всички минават вентралната област без прекъсване. Сутурна линия не личи. Р а з м е р и в мм: обща дължина H I H I спира завой Холотип 80 29 . 38 20 19 F-кз. от с. Брестак, Сг, 338 58 19 27 — Б е л е ж к и . Този вид се отличава добре със своята украса. Фрагментите му се срешат доста често, обаче на цели екземпляри не сме попадали. Ср.внепията па някои автори c Protacrioceras silesiacum ( U h l i g ) ме са уместни, тъй като този вид има друг тип завиване и принадлежи към друг род. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици в Поповско, Ш у м е н с к о , Новопазарско Парненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Югоизточна Фран ция, Швейцария, Силезия, България. Сб. СУ, Сг, 338.

Acrioceras

tabarelli sarasini S a r k a r ,

1955

Табл. XX, фиг. 2 1883. Ancyloceras Tabarelli — U h l i g , S. 144, Taf. XXVIII, Fig. 2. 1955. Acrioceras tabarelli A s t. sp. var. sarasini S a r k a r , p. 103. 1966, Acrioceras tabarelli sarasini Б р е с к о в с к и , стр. 79, табл. I, фиг. 2 (Syn. cum,).

54 Т и и. Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h l i g (1883, Taf. X X V I I I , Fig. 2) от барема при l.ippowetz, Силезия. М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента и един д о б р е запазен екземпляр, събран от С т . Б р е с к о в с к и , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с анцилоцератигно завиване. Украсата в спирата и изпранената част се състои от трипъпни главни и междинни тънки ребра, по които, макар и рядко, се наблюдават пъпки — дорзални или латерални. Р а з м е р и в мм: н обща дължина Ека. йа U h l i g , Taf. XXVIII, 90 31 Fig. 2 Екз. от с. Брестак. Сг, 340 75 23

спира

завой 40

Б е л е ж к и . Този подвид се отличава от номинатния подвид по наличието на пъпки н меж динните ребра и по малкия брой ребра в куката. Н а х о д и т е : долнобаремските глинести варовици във Варненско, Новопазарско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Силезия ; долен барем в България. Сб. СУ, Сг,

340.

Acrioceras picteti ( O o s t e r , 1861 ) Табл. XX, фиг. Ï |f№l. Ancyloceras 1902. Crioceras

Picteti

O o s t e r , p. 57, pl. 50, fig. 1—6.

— Sa ras in, p. 131, pl. XVI. fig. 1, 2.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от Saras'n (1902, pl. X V I , fig. 2 ) барема при Chatel-Saint-Denis, Швейцария, М у з е я в Женева. М а т е р и а л . Няколко фрагмента и един сравнително д о б р е запазен екземпляр от колек цията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е. Черупка с анцилоцератитно завиване. Украсата в спирата и изправената част се състои от прави г ъ с т и тънки л е к о наклонени напред ребра. М е ж д у тях през две, три, четири или пет едно ребро едва з а б е л е ж и м о се у д е б е л я в а и носи по една маргинална остра, развита в шип пъпка, която съединява в себе си и е д н о с ъ с е д н о ребро. В куката ребрата се разреждат и удебеляват, пъпките изчезват. Р а з м е р и л мм:

от

A обща дължина 114

EK3.HaSarasin.pl. XVI, fig. 2 Екз. от с. Помашка Лешница, Сг, 1.580

.57

спира 17 21

завой 24

—

Б е л е ж к и . Т о з и вид не е типичен представител на рода, тъй като главните ребра не са ясно изразени, но, от друга страна, наличието на пъпки ни дава основание да г о отнесем тук. Голяма прилика показва c Acrioceras morloti ( O o s t e r ) , при който обаче спирата е много широко развита. Н а х о д и щ е : в баремските мергели при. с. Помашка Лешница, Л о в е ш к о , в глинестите долнобаремски варовици при с. Памукчи, Новопазарско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем, долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Швейцарските А л п и , България. Сб. СУ. Сг, 1580.

Род Protacrioceras

S a r k a r , 1955

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение Ancyloceras ornatus d ' O r b i g n y , 1850, от нео кома при Cheiron (11иските А л п и ) . Родова характеристика. Черупката има аспиноцератитно завиване. Украсата в спи рата и изправената дъговидна част се с ъ с т о и от главни т у б е р к у л н и и междинни гладки ребра.

В куката украсата загрубява, ребрата се уеднаквяват. Сутурната линия ( т е к с т - ф и г . 2 2 ) е силно насечена с еднакви по големина двуразделни л о б о в е и д ъ л б о к о триразделно латерално седло. Няколко вида от барема на Западна Европа и Вългария.

Текст - фиг. 22. Protacrioceras zitteli (U li I i g) no U h I i g, 1883

Protacrioceras

silesiacum ( L ' h l i g . 1883) Табл. XX. фиг. 4

188,3. Crioceras silesiacum U t i l i g, S. 112, Taf. XXVIII, Fig. 4. 1964. Acrioceras silesiacum - Н и к о л о в , cip. 123, табл. V, фиг. 4. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от U h l i p ; (1883, Taf. X X V I I I , 41 от барема при Wernsdorf, колекция на K . k. G e o l . Reichsanst, Виена. М а т е р и а л . Един д о б р е запазен, но не цял екземпляр от колекцията на T. H и к о л о в, съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с аспиноцератитно завиване. Украсата в млада възраст се състои от гъсти прави единични ребра, снабдени през две с малки маргинални пъпки. С нарастването на черупката в дъговидната част се оформят главни дву- и трипъпни ребра с по едно-две гладки междинни. В куката ребрата загрубяват, изравняват се и излизат по две от у д ъ л ж е н а дорзална пъпка. Р а з м е р и в мм: Bip;.

Екз. на U h I i g, Taf. XXVIII, Fig. 4 Екз. на T. Н и к о л о в , Сг 66

Обща дължина 80

(

завой —

Б е л е ж к и . Д ъ г о в и д н о т о извиване на изправената част дана основание видът да се отнесе н род Protacrioceras. Смесването му c Acrioceras tabarelli ( A s t r i е г ) е невъзможно както поради типа на завиването, така и по украсата на изправената част. Н а х о д и щ е : горнобаремските глинести варовици при с. Опака, Попонско. Н и в о в В ъ л г а р и я : горен барем. Стратиграфско

географско

разпространение:

барем в Силезия, Вългария.

Сб. СУ. Сг, 66.

Protacrioceras

tzankovi

Табл. XXI, фиг. I, la;

sp. n.

табл. XXII, фиу /

Т и п. За холотип означавам екземпляра о т долини барем при с. Брестак, Варненско, табл. X X I , фиг. / , / а. С б . С У , Сг, 1581. М а т е р н а л . М н о г о фрагменти от гигантски екземпляри от колекциите на С У , Г.УГ0311 и един почти цял, гигантски екземпляр, събран от С т . Б р е с к о в с к и , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупката е с аспиноцератитно завиване. Сечението почти к р ъ г л о . Началото на спирата липсва, но в нейното п р о д ъ л ж е н и е личи украса, която се състои от главни трипъпни и междинни седем-девет гладки ребра. В изправената дъговидна част главните ребра задебеля ват, междинните намаляват на четири-пет, а пъпките се засилват. В куката главните ребра стават съвсем груби, дебели, силно релефни, латералната пъпка се развива в шип, а междин ните ребра се редуцират д о едно-две и не достигат до дорзалния р ъ б . Сутурната линия не личи. Р а з м е р и в мм : h

обща дължина Холотип, Сг, 1581

900

края на спирата 95

последен

завой

198

185

56 Б е л е ж к и . П о трипъпните главни ребра и простите междинни този вид може да се сравни с Protacrioceras ornatus ( d ' O r b . ) , при който обаче дъговидната част е сравнително по-къса, украсата в куката е по-фина, а сечението елиптично. На пръв поглед може да се смеси с Protacrioceras ferveri tnulticostata ( S a r k a r ) , обаче бримковидните главни ребра при него ги от делят д о б р е . Вида наричам на името на проф. В. Ц а н к о в . Н а х о д и щ е : глауконитните глинести варовици на долния барем при. с. Брестак, Варненско, c Holcodiscus falax (Coq.) и др., Новопазарско, Ш у м е н с к о и др. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско Сб. СУ, Сг,

и пеографско

разпространение:

долен барем в България.

1581.

Род Paraspinoceras

B r e i s t r o f f e r , 1951

Т и п о в в и д , означавам тук, Ancyloceras furcatus d ' O r b i g n y , 1840, от барема на Франция. Родова характеристика. Черупка с анцилоцератитно завиване. Украсата по цялата черупка се с ъ с т о и от гладки прави единични или раздвоени ребра. Сутурната линия (текстфиг. 23) не е силно насечена, с почти еднакви на височина елементи.

Т е к с т - ф и г . 2 3 . Paraspinoceras (d'Orbigny)

ио

furcatum

d'Orbigny,

1810

Създавайки рода B r e i s t r o f f e r , не му дава характеристика. Следващите автори, които го признават ( S a r k a r , 1955; T h o m e l , 1964), към чието мнение се присъединявам, не дават с ъ щ о никаква характеристика о б с т о я т е л с т в о , поради което съм принудена да дам, макар и кратко, горната характеристика въз основа на Ancyloceras furcatus d ' O r b i g n y , 1840.

Paraspinoceras furcatum ( d ' O r b i g n y , 1840) Т а б л . X X , фиг. .5 1 8 4 0 - 1 8 1 1 . Ancyloceras furcatus d ' O r b i g n y . p . 5 0 9 , pl. 127, f i g . 8 — 1 2 . 1955. .Ancyloceras* furcatum — S a r k a r , p . 120. 1964. Acrioceras furcatum — Н и к о л о в , с т р . 124, т а б л . I I I , фиг. 3 a, 3 b .

Т и п . Т ъ й като всички автори изобразяват фрагменти, а самият тип но думите на S a r k a r не е бил намерен, сравнявам с изображението на реставрацията на вида d ' O r b i g n y (1840, pl. 127, fig. 8—12) от неокома в Castellane (Ниските А л п и ) . М а т е р и а л . М н о ж е с т в о малки фрагменти от колекцията на С У и Г У Г О З Н , един по-голям, събран от Т . Н и к о л о в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с анцилоцератитно завиване. Украсата в изправената права част се състои о т единични прави ребра, а в куката — раздвоени. Т у к във вентралната страна те нама ляват силата си и образуват сифонална бразда, която към отвора отново изчезва. Б е л е ж к и . Поради това, че от вида са намирани досега само фрагменти, видовата, дори и родовата им принадлежност трябва да се постави под съмнение. Н а х о д и щ е : горнобаремските глинести варовици при с. Опака, Поповско, Разградско, Нонопазарско и др. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем, барем. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : установен е в барема във Франция, Швейцария, Румъния, България. Сб. С У , Сг, 57.

Род Ancyloceras

d ' O r b i g n y , 1840

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от H a u g , 1889, Ancyloceras Matheronianus d ' O r b i g n y , 1840, от горния неоком на Ниските А л п и . Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупката е с анцилоцератитно завиване, предимно голяма. Спирата е широко развита, изправената част е права, а куката голяма. Украсата се състои от

главни трипъпни и междинни гладки ребра. Сутурната линия (текст - фиг. 24) с двуразделни седла и триразделни л о б у с и , като латералният л о б е с широка основа и приблизително два пъти п о - д ъ л ъ г от дорзалния. Обитаемата камера заема цялата изправена част и куката. О т рода Acrio ceras се различава по характера на украсата в куката и в различната д ъ л ж и н а на лобусите.

Текст - фиг. 24. Ancyloceras matheronianum (d'O r b.) no d'O r b i g n y, 1840 Известен в апта, рядко в Кавказ, Мангишлак, България.

горния

Ancyloceras

барем на

Западна

Европа,

Англия,

Северна Германия

urbani ( N e u m a y r und U h l i g , 1881) Табл. XXIII, фиг. / , / a

1881. Crioceras Urbani N e u m a y r und U b 1 i g, S. 62, Taf. XLIX, Fig. 3; Taf. L. Fig. 1. non 1902. Ancyloceras Urbani — K o е n е n, S. 358, Taf. XLII, Fig. 1. 3 a—c : Taf. XLIII, Fig. 2 ; Taf. XL1V. Fig. 3 a, b. T и n. Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от N e u m a y r und U h 1 i g (1881, Taf. L, F i g . 1) от аптеките ожелезнени материали при Salzgittèr, Северна Германия, сбир ката на S c b 1 о е п b a c h. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от различни части на черупката от колекциите на Г У Г О З Н , Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Украсата на изправената част се с ъ с т о и от главни трипъпни и междинни гладки ребра, л е к о наклонени напред. Трите пъпки са почти еднакво развити. Броят на междин ните ребра се движи между две и четири. Всички ребра преминават вентралната о б л а с т б е з пре късване. В началото на куката главните ребра задебеляват силно, пъпките стават груби, шипести с широка основа, а междинните ребра изчезват, като само на мястото на извиването отново с е явяват вън вентралната част по едно-две в междуребрие. Сутурна линия не наблюдаваме. Напречният пререз във всички части на черупката е по-висок, о т к о л к о т о широк. Б е л е ж к и . Този вид може да се смеси c Ancyloceras rochi sp. n., при който обаче мар гиналната пъпка в куката е значително по-слаба от останалите. Екземплярите, описани от К о е п е й под името A. urbani, изключвам от границите на този вид, т ъ й като маргиналните пъпки са много слаби, междинните ребра в куката са много на брой, а фрагмаконът продължава почти д о куката, което говори, че те принадлежат даже към д р у г род. Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при селата Костанденец, Канелово, Гърчиново, П о п о в с к о ; с. Преселка, Новопазарско, местността Големия Ю к , Разградско, и др. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : съобщава се за долния апт (зона weissi) в Северна Германия; долен апт в България. Сб. СУ, Сг, 1582.

Ancyloceras rochi sp. п. Табл. XXIV, фиг. У 1927. Ancyloceras

Renauxianum

— R o c b, p. 27, pl. IV, fig. 1.

Т и п . За холотип посочвам екземпляра от мергелите на долния апт при с. Горско Аблапово, Поповско, табл. X X I V , фиг. / . С б . С У , Сг, 1583. М а т е р и а л . М н о г о фрагменти от спирата, куката и изправената част от колекциите на СУ и Г У Г О З Н и един цял добре запазен екземпляр, намерен от Ст. Б р е с к о в с к и и Г, Ч еш и т е в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с анцилоцератитно завиване. Спирата е украсена с гъсти остри гладки радиални ребра, понякога раздвояващи се в пъпната област. Украсата продължава в съшия вид и в началото на изправената част. М а л к о по-нагоре се появява латерална пъпка, разположена

Фосилите на България, том IV

върху две съседни ребра, б е з обаче да се очертават главни ребра. В последната половина от изправената част вече се очертават главни трипъпни ребра с две, три и четири междинни тънки ребърца. Всички са силно наклонени напред и преминават вентралната о б л а с т б е з прекъсване. В началото на куката главните ребра силно загрубяват, дорзалната и латералната пъпка се у г о лемяват, а вентралната остава по-слаба. Междинните ребра, едно-две на брой, са д о б р е изразени, обик новено само във вентралната област на междуребрията. О к о л о аиертурата ребрата отново отслабват и се сгъстяват. Фрагмаконът завършва в началото на изправената част. Сутурната линия, макар и з л е запазена, показна характера на родовата сутурна линия. Напречното сечение е по-високо, о т к о л к о т о широко. Размери

в мм : I

обща дължина 580

Холотии, Сг, 1583

спира 157

230

последен завой 115 95

Б е л е ж к и . Този вид, описан и фигуриран за пръв път от R o c h под името Ancyloceras renauxianutn d ' O r b i g n y , далеч се отличава от вида на кръстника, при който липсва трипъпната украса в изправената част, а междинните ребра в куката са многобройни. Ние намираме, че белезите на екземпляра на R o c h дават пълно основание за о т д е л я н е т о му в самостоятелен

вид — Ancyloceras

rochi sp. n. Неговата прилика c Ancyloceras urbani N e uni.

und U h l . е го

ляма, но слабата вентрална пъпка, силно наклонените напред ребра, наличието на латерал на пъпка в изправената част, свързваща две ребра, о т д е л я д о б р е диата вида. О т Ancylo ceras niante!/ C a s е у новият вид ce отличава д о б р е по украсата в спирата, по големия брой меж динни ребра в изправената част, г о слабата вентрална пъпка. Н а х о д и щ е : долноаптеките синкави мергели при с. Горско А б л а п о в о c Cheloniceras dechoxi K i l . et R e b . ; долноаптеките глинести варовици при с. Кацелово, Поповско, и др. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт при Bedul (Мар силия), България. Сб. СУ, Сг, 1583.

Ancyloceras

mantelli C a s е y, 1960

Табл. XX, фиг. 6 i960. Ancyloceras

mantelli Са s е y, p. 21. pl. 1, fig. 3; pl. Il,

I a, b ; pl. III, f'gs. 1 2.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от C a s e у (1960, pl. 1, fig. 3 ) от Atherfield Clay Séries ( л о л е н — Англия, колекция на S. H. В1 е k I е s. М а т е р и а л . Няколко фрагмента от куката от колекцията на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Украсата се състои от главни и междинни ребра, чиято разлика н релефа е много голяма. Главните ребра са трипъпни, като дорзалната пъпка е по-слаба от останалите д в е . В тесните и д ъ л б о к и междуребрия се поместват две-три тънки ниски прави ребра. Всички са наклонени напред и преминават вентралната о б л а с т б е з прекъсване. В куката главните ребра загрубяват, сгъстяват се в дорзалната област, к ъ д е т о изчезват и междинните ребра. Вън вентрал ната област междинните ребра се редуцират д о едно, рядко д о д в е . Сечението на запоите е по-широко, о т к о л к о т о високо. Сутурната линия не личи. Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от Ancyloceras urbani ( N e uni. und U h l . ) c по-малкия брой на междинните ребра и разлика в големината на т у б е р к у л и т е върху главните ребра. О т Ancyloceras rochi si», n. ce отличава c по-слабо развитата дорзална пъпка, с по-малкия брой междинни ребра. Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при с. Костанденец, Разградско. П и в о н Б ъ л г а р и я : долен апт. апт)

Стратиграфско

и географско

разпространение:

долен апт в Англия, България.

Сб. СУ, Сг, 1581.

Ancyloceras

waageni waageni ( A n t h u 1 a, 1899) Табл. XXV, фиг. /

1899. Crioceras Waageni A n t h u l a , S. 126, Taf. XIII (XII), l-ig. 1. 1960. Ancyloceras waageni — Д р у щ и п в Д р у ш и ц и К у д р и и ц е в , табл. XXXV. фиг. I.

стр. 292, табл. XXXIV. фиг. 3;

Тип. Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от A n t h u l a (1899, Taf. XIII ( X I I ) , Fig. I ) от долноаптеките мергели при с. А к у ш а , Кавказ. М а т е р и а л . М а л ъ к фрагмент от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У .

59 О п и с а н и е . Украсата се състои от трипъпни главни и гладки междинни ребра от едно до три в междуребрие. В главните ребра дорзалната пъпка е почти рудиментирана, а латералната е разположена близо д о вентралната. В куката ребрата почти не се изменят по сила. Сечението е малко по-широко, отколкото високо. Б е л е ж к и . По украсата на изправената си ч а с т и по сечението този вил напомня на Ancy loceras mantelli С а s е у, при който обаче дорзалната пъпка е д о б р е развита. В куката ребрата не се засилват, а междинните ребра не изчезват, както при Ancyloceras mantelli С а s e y. Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при с. Кацслоно, Поповско. П и в о в Б ъ л г а р и я ; д о л е н апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н апт в Северен Кавказ, Дагестан, България. Сб. СУ, Сг, 1585.

Ancyloceras

waageni

rouchadzei subsp. n.

Табл. XXVI, фнг. / 1913. Ancyloceras Waageni R o u c h a d z c, p. 212. ? 1958. Ancyloceras waageni — Л y nnon и Д р у т и ц, табл. XL VIII, фиг. 5. Т и п. За холотип на този подвид означавам българския екземпляр от долния апт при с. Острица, Русенско, табл, X X V I , фиг. / . Сб. С У , Сг, 1586. М а т е р и а л . Кдин фрагмент от изправената част и куката, от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Украсата в куката и изправената част се състои от правилно редуващи се едно главно трипъпно и гладко междинно ребро. Латералната пъпка е разположена близо до вентралната, а дорзалната е силно рудиментирана. Сечението на запоите е по-високо, о т к о л к о т о широко. Бележки. О т номинатния подвид се отличава по постоянния брой на междинните ребра едно. R o u c h a d z é , описвайки неговите екземпляри от Кутаиси, отболява, че междинните ребра са по едно, докато в типичния вид варират от едно д о три. Т ъ й като нашият екземпляр отговаря на описанието на R o u c h a d z é , к.жто пръв отбеляза тази особеност в украсата, наричаме новия подвид на неговото име. Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при с. Острица, Русенско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : апт в Западна Г р у з и я ; д о л е н апт в България. Сб. СУ, Сг, 1586.

Ancyloceras

coquandi imerica R o u c h a d z é , 1933 Табл. XXV, фиг. 2, 2 a

1933. Ancyloceras

Coquandi M a t h . var. imerica

R o u c h a d z é , p. 21 P, pl. VIII, fig. 2.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от R o u c h a d z é (1933, pl. VIII, fig. 2 ) от апта на Кутаиси, Западна Грузия. М а т е р и а л . Един сравнително д о б р е запазен екземпляр, намерен от С т . Б р е с к о в с к и , колекцията на Н И Г И , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Анцилоцератитно завиване със силно скъсена изправена част. Характерно е постоянството в украсата по цялата черупка. Наблюдава се редуване на главни по-дебели три пъпни ребра и междинни тънки, гладки, чийто брой е обикновено едно, рядко две. Р а з м е р и в мм: А / обща дължина последен завой Екз. на R o u c h a d /. é, pl. VIII, fig. 2 220 71 55 Екз. от с. Осенец, Cr, 1589 90 25 22 1

Б е л е ж к и . Нашият екземпляр се отличава от екземпляра на R o u c h a d z é с по-силно раз витата дорзална пъпка. О т номинатния подвид те се отличават главно с постоянното присъствие на едно междинно ребро в изправената част. Н а х о д и щ е : глинестите варовици на долния апт о к о л о с. Осенец, Разградско.

Видът е определен от С т. Б р е с к о в с к и .

60 Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. Стратиграфско и географско апт в България.

разпространение:

апт в Западна Г р у з и я ; долен

Сб. СУ. Сг, 1589.

Ancyloceras

covatshevici

sp. n.

Табл. XXVII, фиг. 1 Т и п . За холотип посочва екземпляра от сивосинкавиге мергели на долния апт при с. Ковачевец, Поповско, тзбл. X X V I I , фиг. / . Сб. С У , Сг, 1587. М а т е р и а л . Един цял, но сплескан екземпляр от колекцията на Н И Г И , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупка с анцилоцератитно завиване, със скъсена изправена част. Украсата, която е нискорелефна и сравнително фина в началото, с нарастване на черупката загрубява. R началото на спирата ребрата са гъсти, прости, закръглени и преминават без прекъсване вентрал ната област. Към края на спирата на всяко ребро се пояняна маргинална, у д ъ л ж е н а по посока на завиването пъпка, а ребрата намаляват силата си в сифоналната о б л а с т . R началото на из правената част, през две, три ребра се появява о щ е една — латерална, пъпка в близост с марги налната. Оформя се украса от редуване на двупъпни и еднопъпни ребра. В началото на куката двупъпните ребра загрубяват, снабдяват се с трета — дорзална пъпка, а междинните ребра, върху които се явява латерална пъпка, се редуцират д о едно, без да достигнат дорзалния ръб. Някаква закономерност в подреждането на тези ребра в куката не се наблюдава. Р а з м е р и в мм: /

Холотип

обша дължина 25

10,2

спира 13,5

аапой 8,7

Б е л е ж к и . Този вид прави впечатление със скъсената си изправена част и напъпчването в различните стадии от развитието на черупката. Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели при с. Ковачевец, Поповско, c Cheloniceras sernino-

dosurn ( S i r i . ) и Aconeceras nisus ( d ' O r b . ) . Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. Стратиграфско

и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н апт в България.

Сб. СУ, Сг, 1587.

Род Lithancylus

C a s e y, 1960

Т и п о в в и д чрез оригинално означение, Hamites grandis S o w e r b y , 1828, д о л е н апт (зона deshayesi). Югоизточна Англия. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупката вероятно е с анцилоцератитно завиване. Изпра вената част е д ъ л г а права или леко извита, украсена с гъсти еднакви ребра, овално напречно

Текст-фиг. 25. Lithancylus grandis (.1. S o w . ) по C a s e y , 1964 сечение. В куката и нейното продължение украсата загрубява, сечението стана почти о с м о ъ г ъ л н о . Фрагмаконът продължава почти д о началото на куката. Сутурната линия (текст-фиг. 25) е силно насечена. I [яколко вида от горния барем и долния апт на Англия, Калифорния, България.

Lithancylus elephas ( A n d e r s e n , 1938) Табл. XXVHI, фиг. / , табл. XXIX, фиг. / 1938. Ancyloceras

elephas A n d e r s on, p. 209, pl. 64, fig. 1, 2 ; pl.

66, fig. 1.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от A n d e r s o n (1938, pl. 64, fig. 1, 2 ; pl. 66, fig. 1) от chitchellзона (горния барем) на Калифорния. М а т е р и а л . М н о г о фрагменти от различни части на черупката (с изключение на спирата) от колекциите на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Големи черупки с вероятно анцилоцератитно завиване. Украсата в изправената част се състои от гъсти, остри,'тънки ребра, л е к о наклонени напред, между които всяко чет върто, пето или шесто носи по две пъпки — латерална и дорзална. Ребрата с пъпки не се раз личават по дебелина от останалите. Пъпките, които са по-широки от реброто, обхващат две ребра и образуват бримковидно ребро. В началото на куката ребрата и пъпките загрубяват, меж динните ребра намаляват д о две-три, изразени д о б р е само във вентралната област. В средата на куката междинните ребра съвсем изчезват и чак сега се появява третата - маргинална пъпка, с ъ щ о много груба и висока. К ъ м апертурата ребрата се превръщат в обръчообразни, пъпките изчезват и накрая отново се появяват междинни ребра. Сутурната линия е, както при типовия вид на рода. Р а з м е р и в мм:

обща дължини Холотип 419 Екз. от с. Хлебарово, Сг, 1590 250

последен

ланой

108 78

— 75

В е л е ж к и . Нашите екземпляри показват извънредно голямо сходство с калифорнийските. За бримковидните ребра, които описваме, не се споменава в текста, обаче тяхното наличие трябва да се предполага поради еднаквия характер на ребрата и пъпките. М н о г о често фрагменти от този вид са били приемани за Ancyloceras urbani ( N e u m . und U h l . ) , при който обаче марги налната пъпка се явява о щ е в изправената част. Ancyloceras audouli A s t i e r показва близка украса, но много по-релефна и груба, а разположението на ребрата е д р у г о . Н а х о д и щ е : в глинестите варовици на долния апт при с. Хлебарово, Разградско ; с. Садина, Поповско; с. Чилнов, Русенско, местността Големия Юк, Разградско, c Ancyloceras urbani ( N е u m. und U h 1.). Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен барем в Калифорния, долен апт в България.

Сб. СУ, Сг, 1590.

Р о д Australiceras (= Colomb iaticer as

W h i t c h o u s c, 1926 R o y o

G o r n e z , 1945)

Т и п о в в и д чрез оригинално означение Crioceras jacki Австралия.

E t h e r i d g e , Yr., 1880, апт, Източна

î Текст-фиг. 26. Australiceras

gigas

(S o w.) no C a s е y, 1964 Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупката има анцилоцератитно завиване. Украсата в изпра вената част и куката се състои от трипъпни главни и гладки междинни ребра, а в спирата

62 обикновено е само от гладки гъсти радиални ребра. Сутурната линия (текст - фиг. 2(3) е силно насечена. Отличана се от род Тгораеит по наличието на туберкули в украсата. Няколко вида, съобщени от долния и горния апт на Англия, Колумбия, България.

Australiceras

bulgaricum sp. n.

Табл. XXX. фиг. / Т и п . За холотип означавам екземпляра от кариерните варовици на горния апт при с. Коначевец, Поповско, табл. XXX, фиг. / . Сб. СУ, Сг, 1588. М а т е р и а л . Много фрагменти от различни части на черупката с изключение на спирата, от колекцията на НИГИ, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Черупка с анцилоцератитно завиване. Украсата в спирата нямаме възможност да наблюдаваме. В края на спирата се разполагат еднакви гъсти гладки радиални ребра, които преминават б е з прекъсване вентралната област. В изправената част ребрата се разреждат, явяват се днуиъпни ребра с дорзална и латерална пъпка и между тях гладки по две на брой, добре изразени само в дорзалната и вентралната област. В куката туберкулираните ребра загрубяват, снабдяват се с маргинална пъпка, разреждат се и със силна извивка напред минават вентралната област. Междинните ребра изчезват съвсем. Сутурната линия не личи. Р а з м е р и в мм : //

Холотип, Сг, 1588

обши дължина 430

последен завой 123 100

Б е л е ж к и . С двуиъпните ребра в изправената част този вид се доближава малко д о An cyloceras rochi sp. п., но ce отличава от него по украсата в куката, където се развива силна маргинална пъпка. Със своите междинни ребра в изправената част, изразени само във вентрал ната и дорзалната област, този вид се отличава добре от останалите видове на рода, познати в литературата. Н а х о д и щ е : кариерните варовици при с. Ковачевсц, Поповско, разположени над мергелите

c Acanthohoplites

stephanoides S i n

П и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт в България. Сб. СУ, Ст, 1588.

Род Ammonitoceras

D u m a s , 1876

Т и п о в в и д , чрез монотипия, Ammonitoceras ucetiae H u m a s , 1876, от долния апт на Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите леко се допират или са разделени. Сечението е овално или многоъгълно. Украсата се състои от главни силни туберкулирани и слаби гладки междинни

Текст-фиг. 27. Ammututuceras rumososeptatum (An th.) по A n t h u l a , 1899 ребра не повече от две в междуребрие. С растежа на черупката скулптурата отслабва по сила. Сутурната линия ( т е к с т - ф и г . 27) е силно насечена с дълбок латерален трнразделен лоб. Съобщава се за горния барем ? и апта в Южна Франция, Южна Англия, Кавказ, Мангишлак, България.

Ammonitoceras

pavlowi

( W a s s i 1 i е w s k i, 1908)

Табл. XXX. фиг. 2 i960. Ammonitoceras pavlowi — Д p y m и и в Д р у ш и ц и K y д p и в ц c в, стр. 294, табл. XXXVUI, фиг. 2 а, b ; табл. XXXIX, фиг. 2. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Д р у щ и ц (1960, т а б л . X X X I X , фиг. 2) от горния апт по р. Кубан, Северен Кавказ. М а т е р и а л . 1£дин фрагмент сплескан, изваден в сондажна ядка, от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупката е с бавно нарастващи завои. Украсата се с ъ с т о и от груби бримко видни трипъпни ребра с по едно ниско г л а д к о междинно ребро. Ребрата пресичат б е з прекъсване вентралната област. В дорзалната област всички ребра се изравняват по сила, умножават се и я минават с л е к о извиване напред. Б е л е ж к и . Т ъ й като не разполагаме с труда па В а с и л е в с к и й (1908), определянето на вида е направено по сравнение с вида на Д р у щ и ц . Нашият екземпляр показва поразителна при лика с екземпляра, изобразен на табл. X X X I X , фиг. 2, к ъ д е т о ясно личат бримковидните ребра, неописани в текста. Н а х о д и щ е : горноаптеките мергели при с. Сухатче, Врачанско, в сондаж на дълбочина 134 м. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт в Северен Кавказ, Мангишлак, Голям Балхан, Западна България. Сб. СУ, Сг, 1603.

Род

Тгораеит

.1. de C. S o w e r b y , 1837

Т и п о в в и д чрез монотипия, Тгораеит bowerbanki S o w e r b y , 1837, от долния апт (зона bowerbanki) на Югоизточна Англия. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Големи черупки с анцилоцератитно или криоцератитно зави ване. Скулптурата на фрагмакона се с ъ с т о и от гъсти радиални или л е к о извити ребра със или

I Текст-фиг. 28. Тгораеит hillsi no K o c n c n , 1902

(S o w.)

без пъпки. В обитаемата камера, която обхваща / или ' / от последния завой, скулптурата загрубява, ребрата се разреждат, но не носят пъпки. Сутурната линия (текст-фиг. 28) е силно несечена с д ъ л б о к латерален триразделен у с л о ж н е н л о б у с . Представители от този род са с ъ о б щени от долния и горния апт на Англия, Мангишлак, България. я

Tropaeum subsimbirskense

compressa (S i n z o , 1904)

Табл. XII, фиг. / 1904. Crioceras

subsimbirskense Sin. var. compressa С и н ц о в , стр. 320, табл. XXII, фиг. 2, поп фиг. 1, 3, 4, 5.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от С и н ц о в (1904, табл. X X I I , фиг. 2) о т грубозърнестите пясъчници на апта при Кара-Кудук, Мангишлак. М а т е р и а л . Три големи екземпляра от колекцията на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите нарастват бавно, обхващащи се на / л от височината си, и едва в последния завой показват развиване. Украсата се с ъ с т о и от прави или л е к о извити широки ниски ребра, които по средата от височината си се раздвояват на две по-тънки клонки. М е ж д у тях по три на брой в горната половина от височината на завоя се разполагат междинни ребра, които г

64 по нищо не се различават от раздвоените главни. При това подреждане на ребрата в половин завой в умбиликалната област се наблюдават о к о л о тринадесет, а във вентралната — о к о л о чети ридесет и девет ребра. С нарастване на завоя главните ребра загрубяват. Сутурна линия не наблюдаваме. Р а з м е р и в мм: D h i последен завой Екз. на С и н ц о в , табл'. XXII, фиг. 2 1(50 71 62 Екз. от с. Ковачевец, Сг, 1591 315 135 — Б е л е ж к и . С ъ с споите междинни и главни ребра този вид се отличава д о б р е о т остана л и т е представители на рода Тгораеит. Нашите екземпляри се отличават от описаните от С и н ц о в с малко по-силното обхващане на завоите. Н а х о д и щ е : глинестите варовици на горния апт при с. Ковачевец, Поповско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт. Стратиграфско и географско разпространение: апт в М а н г и ш л а к ; горен апт в България. Сб. СУ, Сг, 1591, 1815. Семейство HETEROCERATIDAE

H Y A T T , 1900

Род Heteroceras d ' O r b i g n y, 1850 (=Lindigia K a r s t e n , 1858) Т и п о в H и д чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от M е е k, 1876, Heteroceras Emerici d ' O r b i g n y, 1851, от барема в Ниските А л п и . Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Първоначалните завои образуват повече или по-малко стег ната конична спирала, минаваща направо в различен по дължина, л е к о извит клон. Ребрата

Текст-фиг. 29. Heteroceras emerici d'O r b. no d ' O r b i g n y ,

1810

n спиралата са наклонени, a в куката прави радиални. Сутурната линия (текст - фиг. 2 9 ) е с у с л о ж нени двуразделни л о б у с и и триразделни седла. С ъ о б щ е н и са няколко вида от барема на Югоизточна Франция, Кавказ, България.

Heteroceras

bifurcatum d ' O r b i g n y , 185J Табл. XXXIX, фиг. 2

1851. Heteroceras 1964. Heteroceras 1965. Heteroceras

bifurcatum d ' O r b i g n y , p. 221, pl. 3, fig. 2, 3. bifurcatum—Николов, стр. 124, табл. IV, фиг. 1, 2, табл. V, фиг. 5а, b (Syn. cum.). bifurcatum — B r e s k o w s k i , pag. 215, fig. 8.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y ( 1 8 5 1 , pl. S fig. 2, 3 ) от горния неоком о к о л о Барем, 11иските Алпи. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от колекцията на Н И Г И и Т. Н и к о л о в , съхранявани, в Г М при С У . О п и с а н и е . Първите завои са във възходяща спирала, а последният е о т д е л е н , свободен Украсата се с ъ с т о и от д е б е л и закръглени ребра, повечето от които се раздвояват о к о л о средата на стените. Б е л е ж к и . Т о з и вид се различава д о б р е о т останалите представители на рода по своите раздвоени ребра. Н а х о д и щ е : горнобаремските мергели при с. Опака, Поповско, Беленско, с. Недоклан, Разградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Югоизточна Франция ; горен барем в България. Сб. СУ, Сг, 59, 60, 1701.

Heteroceras astieranum d ' O r b i g n y , 1851 Табл. XXXVII, фиг. 2 1851. Heteroceras 1888. Heteroceras non 1938. Heteroceras

Astieranum d ' O r b i g n y , p. 219, pl. IV, fig. 1. Astieri — K i l i a n , p. 430, pl. III, fig. 2. Astieri — R o m a n, p. 357, pl. XXXV, fig. .339.

Т и п . ('равнявам c изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1851, pl. I V , fig. I ) от горния неоком на Ниските Ллпи. М а т е р и а л . Извънредно • много фрагменти, но изключително само от изправената част на черупката от колекцията на С У , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Изправената част е л е к о д ъ г о в и д н о извита, украсена с единични груби ши роки заоблени ребра, които в дорзалната област намаляват силата си и се раздвояват или разтрояват. Напречното сечение на завоите на всички фрагменти е елиптично. Б е л е ж к и . О б с т о я т е л с т в о т о , че този тип фрагменти се срещат много често в долния барем у нас, ни задължава да вземем отношение към тях. Родовата и видовата им принадлежност по ради това, че са известни само фрагменти, би трябвало да се постави под съмнение. При нашите фрагменти се наблюдава едно л е к о пречупване на ребрата в сифоналната област, което се описва с ъ щ о и в някои фрагменти от Карпатите под името Heteroceras sp. indel. ( H a u g, 1889 S i m i o n e s c u , 1900). D ' O r b i g n y като с ъ з д а т е л на вида не описва, нито фигурира този белег. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици в Разградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Карпатите; долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1597, 1598, 1599.

Род Colchidites (=Santandericeras

D j a n e l i d z é , 1924 R o y o y G o m e z , 1945)

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Colchidites colchicus D j a n e l i d z é , 1924, долен апт в Грузия. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупката е конична спирала, съставена от два до седем завоя, заградена от два д о три завоя, разположени в една плоскост, и завършва с изправена със завит

Текст-фиг. 30. Colchidites tzôtnei ( R o u e h.) по R o u c h a d z é , 1933 край част. Скулптурата се състои о г гладки нетуберкулни ребра. Сутурната линия (текст-фиг. 30) напомня тази при род Heteroceras. Сравнително богат на видове род, с ъ о б щ е н за долния апт и горния барем на Франция, Кавказ, Колумбия, България.

Colchidites tzôtnei R o u c h a d z é , 1933 Табл. XXVI, фиг. 2 1933. Colchidites

Tzôtnei R o u c h a d z é , p. 254, pl. XX, fig. 5.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от R o u c h a d z é (1933, pl. X X , fig 5 ) , от апта при Horecha, Западна Грузия. М а т е р и а л . М н о г о фрагменти и една сравнително д о б р е запазена конична спирала от колекцията на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Коничната спира се с ъ с т о и от седем завоя с елиптично сечение. Украсата на завоите в спиралата се състои от остри, единични, л е к о извити ребра, съвсем рядко бифуркиращи. Б е л е ж к и . Този вид с ъ с своите рядко разположени, в повечето случаи единични ребра се отличава д о б р е о т останалите представители на рода. Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели североизточно от с. Сашево, Великотърновско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт.

66 Стратиграфско и Северна България.

и географско

р а з п p o с т р а и е и и е : долен апт в Западна Грузия

Сб. СУ, Cr, 159G.

Род /mérites [ = Atopoceras

R o u c h a d z é , 1933

.1 a u b е r l in K i l i a n , 1888 (nom. nud.)] ;

[=Escragnolleites

S a r k a r , 1954]

Т и п о в в и д чрез оригинално означение, Heteroceras Giraudi. Kilian, 1888, от барема на Франция. Родова характеристика. Конична спирала, заградена от два-три завоя в една пло скост, завършващи с изправена част. За разлика от род Colchidites украсата се състои от ребра,

Текст-фиг. (R О н c h.)

31. Imérites favrel по R o u c h a d z é, 1933

снабдени c. един или два реда маргинални пъпки, а сутурната линия (текст-фиг. 3 1 ) е по-слабо насечена. Известен в горния барем и долния апт на Франция, Западна Грузия, Българин.

Imerites varnensis

N i k o l o v , 1964

Табл. XXXIX, фиг. 3 1964. Colchidites

(/mérites)

Vuttiansis Н и к о л о в , стр. 125, табл. IV, фиг. 3.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от Н и к о л о в (1964, табл. I V , фиг. 3) от горния барем (зона astierianum) северно от гара Суворово, Варненско. С б . Б А Н , Сг, 275. М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента и един сравнително д о б р е запазен цял екземпляр, съб рани от Т. Н и к о л о в , съхранявани от Г М при Б А Н . О п и с а н и е . Коничната спирала се състои от три-четири завоя, като последният завой е завит в една плоскост и под прав ъ г ъ л спрямо спиралата. Украсата в спиралата се с ъ с т о и от прави, г ъ с т о разположени ребра, която по-късно се изменя. Ребрата загрубяват, стават бримко видни и се снабдяват с два реда маргинални пъпки, като тези към сифона се развиват в шипове. Б е л е ж к и . С бримковидните си ребра този вид се отличава д о б р е от останалите пред ставители на рода. Н а х о д и щ е : горнобаремските глинести варовици, северно от гара Суворово, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. Стратиграфско и географско разпространение: горен барем в I>ългария. Сб. ВАН, Сг, '275.

Семейство HEMIHOPLITIDAE

Род Matheronites

S P A T H . 1924

R e n n g a r t e n , 1926

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение („типичен екземпляр"), Ammonites Soulieri M a t h е г о n, 1879, барем, Франция. Родова характеристика (по Р е и г а р т е н ) . Представителите на този подрод се характеризират със с л а б о обхващащи се сравнително д е б е л и завои. В млада възраст ( 5 мм D) завоите са съвсем гладки. П о - к ъ с н о се появяват главни ребра, които посят по два или три реда пъпки, и междинни, без умбиликална пъпка. Ребрата преминават вентралната област без прекъс ване. Раздвоени ребра не се наблюдават. Сутурната линия (текст-фиг. 32) се характеризира със с л е д н о т о : сифоналният л о б е еднакъв или п о - д ъ л ъ г от първия латерален л о б . Първият латерален л о б е симетричен, триразделен, разположен в средата па страната. Вторият латерален л о б е с ъ щ о триразделен, минава на умбиликалната стена и е почти два пъти по-къс от първия. Антисифоналният л о б е тесен и д ъ л ъ г . Седлата са широки и д о б р е развити.

67 Р е н г а р т е н е създал своя подрод Matheronit.es в ъ р х у млади индивиди. В палеонтоложката литература съшествуват изображения на цели екземпляри (Crioceras barremense K i l l . в S i m i o n e s c u , 1899, Cr. hamatoptychum U h l i g , Ammonites heberti B a l l o t ) , които дават представа за развитието на черупката във всички стадии и позволяват да се д о п ъ л н и родовата характеристика

Текст-фиг. 32. MatlieruniCes soulieri но Р е н г а р т е н , 1926

( M a t li.)

още с това, че се явява развиване на черупката в по-късни стадии и че се наблюдава понякога и прекъсване или силно намаляване силата па ребрата във вентралната област. Сравнително беден на видове род, установен н горния барем и долния апт на Франция, Северна Африка, Кавказ, Туркмения, Вългария.

Matheronites hammatoptychus

( U h 1 i g, 1883)

Табл. XXXI, фиг. 4 1883. Crioceras hammatoptychum U li 1 i g. S- 262, Taf. XXX. Fig. 1,2a — c. 1916. Crioceras (Acanthodiscus) hammatoptychuin — D o u v i 11 é, p. 111, pl. XIV, fig. 1—5. 1955. Emericiceras hammatoptychum — S a r k a r , p. 88. Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра на U h l i g (1883, taf. X X X , fig. 2 a — c ) от барема при Krasua, сбирката на H o h e n e g g e r в М ю н х е н . М а т е р и а л . Няколко фрагмента от фрагмакона и част от обитаемата камера от колек цията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Разполагаме с развитата част от черупката. Запоите в пререз са ъ г л о в а т о овални, по-високи, о т к о л к о т о широки. Украсени са с груби, прави, закръглени, л е к о наклонени напред в горната четвърт ребра. М е ж д у тях б е з всякаква закономерност в подреждането личат тритубер кулни — главни, и д в у т у б е р к у л н и - междинни ребра. Най-добре са изразени маргиналните пъпки, които са у д ъ л ж е н и по посока на завиването, по-слаби са латералните, разположени близо д о тях, и най-слаби са умбиликалните, които липсват в междинните ребра. Сутурната линия, ясно разкрита n края на фрагмакона, е с д о б р е изразени триразделни л о б у с и , вътрешният от които е по-нисък почти два пъти от външния и е с двуразделни седла с широки основи. Р а з м е р и в мм: h 1 Ijh Холотии Екл. от с. Балкански, Сг, 1517

54 88

-17 70

0,87 0,80

В е л е ж к и . Т ъ й като разполагам само с част от последния завой, мъчно могат да се правят сравнения. О т Matheronites heberti B a l l o t се различава c по-високите си завои и нееднаквост в ребрата. О т Matheronites suessi T o u l a се отличава c по-широкия си пъп и наличието на латерална пъпка във всички ребра. Н а х о д и щ е . Горнобаремските глинести варовици при с. Балкански, Разградско, c Pseudosay-

nella strettostoma ( U h I i g ) при Разград. П и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. Стратиграфско и географско разпространение: лезия, Северна Африка ; горен барем в България. Сб. СУ.Сг! 1517, 1783.

Matheronites suessi ( T o u l a , 1890) Табл. XXXII, фиг. 3 1889. Ancyloceras Urbignyi— H a u g, S. 215 (23), Taf. XI, Eig. 5. 1890. Crioceras Suessi T o u l a . S. 18, Taf. II, Eig. 1. 1955. .Crioceras" (/Matheronites) suessi — S a r k a r , p. 150.

барем във Werrsclorf

Си

68 Т и п . Сравнявам с изображението на T o u l a (1890, Taf. II, F i g . 1) от барем при Разград. М а т е р и а л . Н я к о л к о д о б р е запазени екземпляра от колекцията на Г У Г О З Н и С У , съхра нявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Разполагаме само c / о т последния завой. Украсата се с ъ с т о и от широки закръглени л е к о извити ребра с ясно изразена маргинална пъпка. Идни от тях са по-силни, снабдени и с латерална ( б л и з о д о маргиналната) пъпка, и умбиликална, много по-слаба от пър вите две. Д р у г и я т вид ребра обикновено по д в е м е ж д у първите са лишени от умбиликална пъпка и силно изтънени в умбиликалната о б л а с т , а понякога не достигат д о нея. Латералната пъпка в тях е непостоянна и много слаба. В обитаемата камера ребрата се разреждат, двупъпните намаляват силата си и изчезват. Сутурната линия е типична за рода. Р а з м е р и в мм: я

Topotype, Cr, 1519 от c. Осенец

17(0,50)

11(0,32)

Б е л е ж к и . Описаният екземпляр е значително по-пълен от екземпляра на T o u l a и е с ъ с запазена сутура. С големите си размери напомня на M. hammatoptychum U h l i g , но се отличава добре от него с по-тесния си пт-п и непостоянство в латералната пъпка. Н а х о д и щ е : горнобаремските варовици при Разград, с. Осенец, Разградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. Стратиграфско и географско разпространение: горен барем в Б ъ л г а р и я ; барем в Южен Т и р о л . Сб. СУ, Сг, 1519.

Matheronites ukensis sp. n. Табл. XXXIII, фиг. 6

Т и п . За х о л о т и п посочвам екземпляра от горния барем при Големия Юк, Разград, изобразен на табл. X X X I I , фиг. 5. С б . С У , Сг, 1518. М а т е р и а л . Един великолепен екземпляр от колекцията на проф. В. Ц а н к о в , съхра няван в Г М при С У . Видът наричам на местността Големия Ю к , к ъ д е т о е намерен. О п и с а н и е . Завоите едва се допират, б ъ р з о нарастват на височина и заграждат средно широк пъп със стръмни стени и закръглен р ъ б . Украсата е представена от широки заоблени почти прави ребра само е маргинална закръглена пъпка. М е ж д у всеки две главни ребра се вмъкват други по-къси, само в горната половина на завоя снабдени с ъ щ о с маргинална пъпка. В обитаемата камера главните ребра се разреждат, изгубват пъпките си, а междинните се зали чават. Сутурната линия е с три л о б а и две седла. Вентралният л о б е тесен и д ъ л ъ г , латерал ните са триразделни, малко стеснени, а седлата са двуразделни, усложнени. Р а з м е р и в мм : Холотип Сг, 1518

300

124(0,41)

99(0'33)

Б е л е ж к и . Този вид се отличава от останалите представители на рода с по-тесния си пъп и късите междинни ребра. Сутурната линия говори за принадлежността му к ъ м род Matheronites. Н а х о д и щ е : глинестите варовици на горния барем при Големия Юк, Разград, c Pseudosay-

nella strettostoma

(U h 1 i g).

Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. Стратиграфско и географско България.

разпространение:

горен

барем

Северна

С". СУ, Cr, 1518.

Matheronites

alpinus

(d ' O r b i g п y, 1850)

Табл. XXXIV, фиг. 3

1850- Ammonites alpinus d ' O r b i g n y , p- 100. n' 624. 1937. Crioceras alpinus — C o 11 r е a u, p. 63. pl. 78. fig. 16, 17. 1916. Crioceras barremense Ц и н к о в , табл. XII, фиг. 2.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, фигурирай от C o t t r e a u (1937, pl. 78, fig. 16, 17) от барема в Ниските А л п и ( d ' A n g l e ) . Сбирката на d ' O r b i g n y , п° 5406, M . d'Hisl. Nat. Paris. М а т е р и а л . Д о б р е запазен екземпляр от колекцията на проф. В. Ц а н к о в , съхраняван в Г М при С У , и фрагменти от колекцията на Г У Г О З Н , сбирка С У .

69 О п и с а н и е . Бавно завиваща се спирала със завои, които първоначално л е к о се допират, а впоследствие се отделят. На височина нарастват сравнително б ъ р з о и са по-високи, о т к о л к о т о широки с ъ г л о в а т о овално сечение. П ъ п ъ т е широк, с ъ с стръмни стени и закръглени ръбове. Украсата на първите завои (екз. Cr, 1522) се с ъ с т о и от прави трипъпни бримковидни ребра, м е ж д у които съвсем рядко се явява по-тънко, безпъино междинно ребро. В по-късните завои (екз. Сг, 1521) ребрата загрубяват, разреждат се и м е ж д у тях се разполагат по едно, по-късно по две прости по-тънки ребра. Междинните ребра преминават вентралната област без прекъсване, а главните се прекъсват, ограничени в маргиналната о б л а с т с пъпки, у д ъ л ж е н и по посока на завиването. Сутурната линия е з л е запазена. Р а з м е р и в мм: A l Ijh Холотип 35 32 0,91 Пкз. от Разград, Сг, 1521 36 31 0,86 В е л е ж к и . Вдиният от екземплярите ни показва голяма прилика с чава от него само с малко по-високото си сечение и по-късно развиване бримковидни главни ребра този вид д о б р е се отличава от останалите Н а х о д и т е : горнобаремските варовици при Разград и П о п о в о . Н и в о в В ъ л г а р и я : горен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем горен барем в Североизточна Вългария.

французкия и се разли на завоите. С ъ с своите представители на рода.

в Югоизточна Франция ;

Cf.. СУ. Сг, 1521. 1522.

Matheronites barremense ( K i l i a n , 1895) Табл. XXXII, фиг. 4 1887. Crioceras 1895. Crioceras 1900. Crioceras

non 1946. Crioceras 1948. Crioceras

sp. indet. aff. ROmeri — U h l i g , S. 95. Taf. IV, Hg. 3 a—c. barremense K i l i a n et 1. е е n h a r d t, p. 978. barremense — S i m i o n е s c u, p. M, pl. 1, fig. 4, 5.

barremense — Ц а н к о в , табл. XII, фиг. 2 -Matheronites

alpintim

(d ' O r b.).

sp. — C o l I i g n o n. p. 79, pl. XII (V), fig. 4, 4 a.

1955. Emericiceras 1964. Crioceratites

barremense K i l i a n var. recticostata— S a r k a r , p. 86, text-fig. 13. barremense— N i k o 1 o v, табл. Il, фиг. 2 a — в.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра на U h l i g (Taf. I V , F i g . .'i a — c ) от барема при Gartlenazza ( Ю ж е н Т и р о л ) в сбирката на проф. A . K l i p s t e i n , Виена. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от колекциите на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Л е к о обхващащи се първоначални и развит последен завой. 11ъпът е широк, с п о л е г а т и стени и закръглени ръбоне. Н г п г е ч н о ю сечение е приблизително два пъти по-високо, о т к о л к о т о широко. Първоначалните заЕои (екз. С г , 1524) са украсени с прави, груби, трипъпни, рядко в алтернация с по-къси двупъпни ( б е з умбиликални пъпки) ребра. В по-късните завои (екз. Сг, 152.1) трипъините ребра л е к о се извиват, стават о щ е по-груби, разширяват се в марги налната област, а междинните изгубват пъпките, запазват силата си и се подреждат по една, две или три в междуребрие. В сифоналната о б л а с т всички ребра намаляват силата си до прекъс ване. Сутурната линия не личи. Р а з м е р и в мм : Екз. на U h l i g , Taf. IV, Fig. 3 Екз. ОТ C. ЯНКОВО, Cr, 1523

34 26

23 17

0,70 0,65

В е л е ж к и . Нашите екземпляри показват голяма прилика с екземплярите, описани и изоб разени от цитираните автори. Смесването му c Matheronites alpinum ( d ' O r b . j не може да стане поради липсата на бримковидни ребра Н а х о д и щ е : горнобаремските мергели при с. Янково, Ш у м е н с к о , и варовиците на горния барем о к о л о Разград. Н и в о в В ъ л г а р и я : горен барем. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Южен Т и р о л и Южна Франция; горен барем в Североизточна Вългария. Сб. СУ, Сг, 1523, 1521.

Matheronites

coheni ( S a r k a r , 1955)

Табл. XXXII, фиг.,2 1955. Emericiceras coheni S a r k a r , p. 86, pl. VII, fig. 2. ? 1960. Matheronites ridzewskyi K y л p я в ц е в в Д p y m и ц и K у д р и в ц е в, стр. 287, табл. XXX, фиг. 2 а, б, в ; non V а, б.

70 Т и п . Сравнявам с и з о б р а ж е н и е т о на екземпляра на S a r k a r (1955, pl. V U , fig. 2 ) от барем при M o r t e y r o n ( Н и с к и т е А л п и ) в к о л е к ц и я т а на L a b . Geol-, L y o n , n ° A — 3359.

горния

М а т е р и а л . Е д и н екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите нарастват б ъ р з о на височина и з а г р а ж д а т с р а в н и т е л н о тесен пъп. У к р а с а т а се състои от почти прави, г р у б и р е б р а , едни от които са трипъпни, а д р у г и почти през е д н о — днупъпни, еднакви по сила с първите, но б е з у м б и л и к а л н а пъпка. Всички р е б р а преминават вентралната о б л а с т с ч у в с т в и т е л н о п о н и ж е н и е . С у т у р н а линия не н а б л ю д а в а м е . Размери

в мм : h 31 16

S a r k a r , pl. VII, fig. 2 Екз. от r. Балканци, Cr, 1525

l 16 12

l\h 0,51 0,75

Бележки. Н а ш и я т екземпляр е значително п о - м а л ъ к от описания от S a r k a r . У к р а с а т а показва поразителна прилика. Г о л е м и т е р а з л и к и в с ъ о т н о ш е н и я т а в измеренията на сечението вероятно се д ъ л ж а т на вторично с п л е с к в а н е на ф р а н ц у з к и я екземпляр. Н а х о д и щ е : г о р н о б а р е м с к и т е варовити м е р г е л и при с. Б а л к а н с к и , Р а з г р а д с к о . П и в о в Б ъ л г а р и я : горен б а р е м . Стратиграфско и географско разпространение: горен барем в Ю г о и з т о ч н а Франция, Североизточна България. Сб. СУ, Сг, 1525.

Matheronites

parolinianus

(Zigno

in R o cl i g h i е r o,

1919)

Табл. XXXIII, фиг. 3 1919. Crioceras Parolinianum R o d i g h i e r o . p. 114, tav. XIII, fig. 7. 1955. Emericiceras dolloi—Sarkar, p. 87, pl. V , fig. 18. Т и п . Сравнявам c изображението па екземпляра, о п р е д е л е н от fig. 7), от б а р е м а на И т а л и я ( V e n e f o O c c i d e n t a l e ) , колекция на Z i g n o .

Z i g n o (1919,

T a v . XIII,

М а т е р и а л . Д в а е к з е м п л я р а от к о л е к ц и я т а на Н И Г И , с ъ х р а н я в а н и в Г М при С У . О п и с а н и е . С р а в н и т е л н о б ъ р з о нарастващи на височина завои, тесен пъп. У к р а с а т а на н а ч а л о т о на обитаемата камера ( C r , 1526) се с ъ с т о и от груби, редки, трипъпни главни р е б р а , м е ж д у к о и т о се р а з п о л а г а т по дпе, р я д к о по е д н о м е ж д и н н и р е б р а , много п о - с л а б и от първите, с ъ щ о с лате р а л н а и м а р г и н а л н а , н о б е з у м б и л и к а л н а пъпка. Към края на запоя в м е ж д и н н и т е р е б р а изчез ва и л а т е р а л н а т а пъпка ( С г , 1527). Р е б р а т а преминават вентралната о б л а с т с л е к о понижение. С у т у р н а т а линия не личи. Размери

в мм : А 12

Ека. от с. балкански, Сг, 1526

/ 10

l/h 0.80

Б е л е ж к и . П а ш и т е екземпляри по у к р а с а показват голяма прилика с фигурата на Z i g n o , но тъй като измеренията не са д а д е н и , не м о ж е м да направим д р у г и сравнения. О т Mathero nites barremense K i l . се отличава по това, че и м е ж д и н н и т е р е б р а носят пъпки. Находище: горнобаремските м е р г е л и при с. Б а л к а н с к и c Pseudosaynella strettostoma ( U h l i g ) , Големия Ю к , Р а з г р а д с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен б а р е м . С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Югоизточна Франция, И т а л и я ; горен барем в С е в е р о и з т о ч н а Б ъ л г а р и я . Сб. СУ, Сг, 1526.

Matheronites

soulieri

(Matheron,

18/8)

Табл. XXXII, фиг. / 1878. Ammonites Soulieri M a l l i e r o n , pl. C-21, fig. l a , 1>. 1960. Matheronites soulieri — К у д р н в ц е в в Д р у ш и ц и К у д р я в ц е в , стр. 287, табл. 38, фиг. I а —в, рис. 81. 1966. Hemihoplites orbignyanas — Б р е с к о в с к и , стр. 81, табл. II, фиг. 7. Т и п . Сравнявам с и з о б р а ж е н и е т о на екземпляра, о п р е д е л е н от M a t h e r o n (1878, pl. C - 2 1 , fig. 1 a — b ) от б а р е м а в Ц е н т р а л н а Ф р а н ц и я . Материал. Н я к о л к о д о б р е запазени екземпляра от колекцията на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Л е к о о б х в а щ а щ и се странично сплеснати завои, с р е д н о ш и р о к пъп. С е ч е нието е п р а в о ъ г ъ л н о з а к р ъ г л е н о , по-високо, о т к о л к о т о ш и р о к о . У к р а с а т а се състои от ш и р о к и л е к о S-видно извити р е б р а с едва з а б е л е ж и м и у м б и л и к а л н и и л а т е р а л н и подувания и сравнително д о б р е изразени маргинални пъпки. Т у к - т а м се явяват междинни р е б р а , к о и т о започват от умби л и к а л н а т а о б л а с т , по-тънки са от останалите и са снабдени с ъ щ о с маргинална пъпка. Всички

71 ребра

пресичат

наблюдаваме. Размери

вентралната

област

почти

без

да

намаляват

силата

си.

Сутурната

линия не

в мм: M a t h e r o n . pl. C-21, fig. 1 Екз. от c. Гецово, Cr, 152»

D 46 43

d 16(0,35) 16(0,37)

h 17(0,37) 18(0,42)

I 16 15

h 0.94 0,83

Бележки. Т о з и вид се отличава от о с т а н а л и т е представители на р о д а по това, че р е б рата му вместо ясно изразени л а т е р а л н и и у м б и л и к а л н и пъпки носят с а м о п о д у в а н и я на съот ветните места. , Н а х о д и т е : г о р н о б а р е м с к и т е варовици при е Г е ц о в о , Р а з г р а д с к о , и с. Г е н е р а л К и с е л о в о , Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен б а р е м . С т р а т и г р а ф с к о и географско р а з п р о с т р а н е н и е : б а р е м n 1Централна Франция ; горен барем в С е в е р е н Кавказ и С е в е р о и з т о ч н а Б ъ л г а р и я . Сб. СУ, Сг,

1528 и 1529.

Matheronites ridzewskyi Табл. XXXII,

(Karakasch,

1897)

фиг. 5

1897. Acanthoceras Ridzewskyi К а р а к а ш , стр. 28, табл. IV, рис. 9 а, в, 10 а, в. i960. Matheronites ridzewskyi — Д р у ш и ц в Д р у щ и ц и К у д р я в ц с в , табл. XXX, фиг. 3 а, и, поп фиг. 2 а, в, 4 — ? Matheronites coheni S a r k a r . Т и п . С р а в н я в а м с и з о б р а ж е н и е т о на екземпляра, о п р е д е л е н от К а р а к а ш (1897, т а б л . I V , фиг. 9 а, в) от д о л н и я апт на К а в к а з . М а т е р и а л . Е д и н екземпляр от к о л е к ц и я т а на Г У Г О З Н , с ъ х р а н я в а н в Г М при С У . О п и с а н и е . Б а в н о нарастващи завои, с р а в н и т е л н о тесен пъп. Напречният п р е р е з в ран ните стадии е по-висок, о т к о л к о т о ш и р о к , а по-късно почти се изравнява във височина и ш и рина. У к р а с а т а се с ъ с т о и от еднакви г ъ с т и тънки р е б р а , снабдени с к р ъ г л и л а т е р а л н и и по-силни маргинални пъпки и едва загатнати у м б и л и к а л н и п о д у в а н и я . М е ж д и н н и р е б р а почти няма. С у т у рата не се н а б л ю д а в а . Размери

в мм : К а р а к а ш , табл. IV. фиг. 9 Екз. от гара Мортагоионо, Cr, 1530

D 25 25

d 7(30) 8(32)

h 10(0,40) 11(0,44)

l 9 II)

Ijh 0,90 0,90

В е л е ж к и. Н а ш и я т е к з е м п л я р показва г о л я м а п р и л и к а с е к з е м п л я р а на К а р а к а ш . Г ъ с т о разположените р е б р а и л и п с а т а на м е ж д и н н и о т л и ч а в а д о б р е вида от о с т а н а л и т е представи тели на р о д а . Н а х о д и щ е : г о р н о б а р е м с к и т е варовици при гара М о р т а г о н о в о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н апт в К а в к а з , Д а г е с т а н ; горен барем в С е в е р о и з т о ч н а Б ъ л г а р и я . Сб. С У . Сг, 1530.

Род Pseudothurmannia

S p a t h , 1923

чрез о р и г и н а л н о о б о з н а ч е н и е от S p a t h , 1923 1921, S. 66), „Parahoplites" ( d ' O r b i g n y ) in P i c t e t , M é l a n g e s P a l e o n t o l o g y , pl. 1 bis, fig. 1 a, b о т неокома ( б а р е м , C o q u a n il) при A n g l e s ( Н и с к и т е А л п и ) = Pseudothurmannia picteti Sarcar, 1955. Типов

вид

(Tkurmannltes?) angaltcostatus

Текст-фиг. 33. Pseudothurmannia (d'O r b.) по Д р у щ и ц ,

angulicostatu 1900

Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а ( S p a t h не дава характеристика). Завоите едва се обхва щат с тенденция към развиване в последния стадий. Сечението е по-високо, о т к о л к о т о широко. Украсата се. състои от леко извити главни и междинни ребра, снабдени с по една малка марги-

72 нална пъпка, развита в различна степен в различните видове. Главните ребра носят умбиликално подуване, а междинните ребра обикновено започват от средата, от височината на завоя. Всички преминават вентралната о б л а с т , б е з да намаляват силата си. Сутурната линия (текстфиг. 33) е силно насечена. Първият страничен л о б е д о б р е развит с две странични клонки, които прорязват д ъ л б о к о основата на двете близки с е д л а ; вторият страничен л о б е една трета по-къс и много по-тесен, спомагателният л о б се намира на умбиликалния шев. П ъ р в о т о стра нично с е д л о е чувствително по-високо от в е н т р а л н о т о ; второто странично седло е редуцирано. Немного богат на видове род, установен в горния хотрив и долния барем във Франция, Ч1нейцария, Крим, Кавказ, Грузия, Вългария.

Pseudothurmannia

angulicostata Табл.

1811. 1863. 19-2. 1965.

XXXI.

( d ' O r b i g n y , 1841)

фиг. /

Ammonites angulicoslatus d ' O r b i g n y , p. 146, pl. 46, fig. 3, 4. Ammonites angulicoslatus — P i c t e t , p. 11, pl. 1 bis, fig. 2a, b. C. (Pseudothurmannia) angulicoslatus V V i e d m a n n , S. 138, Taf. X, Fig. 1. Pseudothurmannia angulicostata—Dimitrova, p. 218, pl. 1, fig. 1—3.

T и,п. Х о л о т и п ъ т е посочен от W i e d m a n n 1962, Ammonites angulicoslatus d'Orbigny, pl. 46, fig. 3, 4 ( и з г у б е н ) . М а т е р и а л . Н я к о л к о з л е запазени екземпляра от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите нарастват бавно и се обхващат само на / от височината си. На пречното сечение е почти правоъгълно. П ъ п ъ т е широк, плитък. Украсата в първите завои се състОЙ от еднакви прави ребра, между които по-късно се о т д е л я т главни и междинни. Междин ните обикновено по 1—2 на б р о й се разполагат в горната половина от височината на завоя. Сутурата не се наблюдава. Р а з м е р и в мм : 1841,

Холотип 48 Ека. иа P i c t е t, pl. I, fig. 2 64 Екз. от c. Брестак, Cr, 1531 45

20 (0,41) 28 (0,44 ) 19 (0,41)

17(0,35) 24(0,38ч 15(Ô,33J

В е л е ж к и . П о големия пъп, напречното сечение и късите междинни ребра се отличава от останалите представители на рода. Н а х о д и щ е : горнохотривсхите мергели при с. Карапелит, Т о л б у х и н с к о ; долнобаремските мергели и варовици от Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен хотрив — д о л е н барем. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив — барем във Фран ция, Б ъ л г а р и я ; д о л е н барем в Крим, Кавказ. Сб. СУ, Cr, 1531.

Pseudothurmannia

pseudomalbosi

(S a r a s i n et S c h 6 n d е 1 m a y е r, 1901)

Табл. XXXI, фиг. 3 1901. Hoplites pseudo-Malbosi S ara si n et S c h o n d c 1 m a y е r, p. 79, pl. X, fig. 1, 2. 1962. Pseudothurmannia karakaschi— M a n o I o v, p. 536, p l . 73, fig. 9, pl. 74, fig. 2.

1966. Pseudothurmannia

pseudomalbosi — Б р е с к о в с к и , стр. 80, табл. II, фиг. 4.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от S a r a S i n et S e h o n d e 1 m a(1901, pl. X , fig. 1) от хотрива в Cliatel-Saint-Denis (Швейцарските А л п и ) , сбирка на P i c t e t . М а т е р и а л . Ч е с т о срещащ се вид. М н о г о фрагменти от различни стадии на развитие от колекцията на Г У Г О З Н и катедрата по П а л е о н т о л о г и я , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат на '/й височината си. Напречният пререз е о к о л о два пъти по-висок, о т к о л к о т о широк. П ъ п ъ т е широк, плитък, с отвесни стени и закръглени ръбове. Украсата се състои о т силно изразени главни и по-слаби междинни ребра. Главните ребра носят д о б р е оформено умбиликално подуване, маргинална пъпка и л а т е р а л н о подуване, разположено в средата от височината на главното ребро. Междинните ребра са по-слаби, разположени в гор ната половина о т височината на заноя, носят маргинална пъпка и са обикновено по 2 — 3 , а в по-късните завои 1—2 в м е ж д у р е б р и е . Рядко някои от междинните ребра достигат д о умбили калната стена. С нарастване на завоите украсата не изменя характера си, но силно загрубява. Сутурната линия е доста неясна. (Описанието е дадено при родовата характеристика.) Р а з м е р и в мм: yer

S a r a s i n et S c h 6 n d е I m a y е r, pl. X, fig. 1 100 Екз. от c. Венец, Cr, 1532 188

40 (0,36) -10 (0,36) 45 (0,38) 42 (0,36)

7Л Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава д о б р е по л а т е р а л н о т о подуване, развито д о пъпка. На помня на Pseudothurmannia simionescui S a r k a r , от който се отличава главно с по-късите меж динни ребра. Н а х о д и т е : в горнохотривските варовици при гара Х ъ р с о в о , Ш у м е н с к о , c Echinospatagus cordiformis Вг., при с. Крива река, Ш у м е н с к о , с Венец, Р а з г р а д с к о ; в долнобаремските мергелни варовици при с. Брестак, Варненско, в долнобаремските мергели при с. Ябланица, Врачанско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен хотрив д о л е н барем. Стратиграфско и географско разпространение: хотрив в Швейцарските Алпи ; горен хотрив и долен барем в България. Сб. СУ. Сг, 50, 1532.

Pseudothurmannia

simionescui

S a r k a r , 1955

Табл. XXXIV, фиг. 2 1898. Crioceras angulicostatum— S i i n i o n é s eu, p. 142, Tab. VI. Fig. 2. 1955. Pseudothurmannia simionescui S a r k a r , p. 157, pl. XI, fig. 1. 19(16. Pseudothurmannia simionescui — В p е c к on c к и, стр. 80, табл. II. фиг. 3. Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът, определен о т S a r k a r (1955, pl. X , fig. 1) от неокома при Angles (Ниските А л п и ) . Сбирка на d ' O r b i g n y , п°4872, П а л е о н т о л о ж к и я музей в Париж. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от колекцията на Н И Г И и на проф. В . Ц а н к о в , съхра нявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите л е к о се обхващат и развиват. П ъ п ъ т е широк, плитък. Украсата се състои от главни трипъпни ребра и междинни, обикновено две в междуребрие, започващи на различна височина. Сутурната линия, разкрита в нашия екземпляр, показва п ъ л н о сходство с r

тази на Pseudothurmannia на

pseudomalbosi (S a r. et S c h o n d 1.)

Поради голямата разлика измеренията.

Бележки.

в размерите

О т Pseudothurmannia

не може

да

се прави

сравнение в съотношенията

pseudomalbosi (S a r. et S c h 6 n d I.) ce отличава c по-

гъстите си главни ребра, по-силно изразени латерални пъпки и с по-малък брой междинни ребра. Н а х о д и щ е : в долнобаремските глинести варовици в Новопазарско и с. Брестак, Вар ненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско разпространение: с ъ о б щ е н за неокома във Франция и Карпатите ( D i m b o v i c i o r e i ) ; долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1533.

Pseudothurmannia

uhligi ( W е е r t h, 1884)

Табл. XXXIV, фиг. 1 1884. Ammonites

(Hoplites?)

Uhligii

W c е r t h, S. 22, Taf. VII, Fig. 1.

Т и п . Сравнявам c изображенията на екземпляра, определен от W e e r t h (1884, Taf. V I I , F i g . 1) от хотрива при Teutoburger W a l d (Северна Германия). М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите нарастват сравнително бавно, обхващат се на о к о л о '/з височината си и заграждат средно широк пъп. Украсата се с ъ с т о и от г ъ с т о разположени л е к о изпити ребра. Едни от тях (главните) носят д о б р е изразено умбиликално подуване, а останалите, разположени обикновено по едно м е ж д у главните, започват под средата на височината на завоя (в първите завои) и над нея в по-късните стадии. Всички ребра са еднакво силни във вентралната о б л а с т и я пресичат без прекъсване. Сутурната линия не се наблюдава. о

Размери

в мм: D

W e e r t h , Taf. VII, Fig. 1 225 Екз. от c. Олринци, Сг, 1534 118

95 (0,42) 80 (0,35) 47 (0,40) 41 (0,35)

Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава д о б р е но г ъ с т о разположените си ребра. О т Pseudothur mannia picteti S a r k a r се отличава c по-големия си пъп и по-малък брой на междинните ребра. Н а х о д и щ е : в горнохотривските глинести варовици при с. М а л ъ к Поронен, Разградско, С. Крива река, Ш у м е н с к о , и с. Одринци, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен хотрив. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : съобщава се в хотрива от Северна Германия ; горен хотрив — България. Сб. СУ, Сг, 1534. I"

Фосилиц. на

bi.ii.ipHii.

t. IV

7-1

Pseudothurmannia

picteti

S a r k a r , 1955

Табл. XXXV, фиг. 1863. 1955. 1960. 1966.

Ammonites angulicostatus P i c t e t , p. 13, pl. I bis, fig. 1. Pseudothurmannia picteti S a r k a r , p. 156. Pseudothurmannia picteti — Д р у щ и ц в Д р у щ и ц и K у д р я в ц е в. стр. 288, табл. XXX, фиг. 6. Pseudothurmannia picteti—Бресковски, стр. 81, табл. II, фиг. 5,6.

Т и п. Срапнявам по изображението на екземпляра, определен от P i c t e t (1863, pl. 1 bis, fig. 1) o r барема на Южна Франция. М а т е р и а л . Р я д к о срещащ се вид. Н я к о л к о фрагмента от колекцията на Г У Г О З Н и един цял екземпляр от сбирката на проф. В. Ц а н к о в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Сравнително б ъ р з о нарастващи на височина завои, които се обхващат на о к о л о '/а височината си. П ъ п ъ т е средно широк, плитък, с ъ с стръмни стени и закръглен пъпен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и о т л е к о извити ребра, едни от които започват от умбиликалната област, а други се разполагат между тях обикновено по двз във външната половина от ви сочината на завоя. Всички ребра пресичат вентралната о б л а с т с еднаква сила и с добре изразена маргинална пъпка. Сутурната линия не се наблюдава. Размери в мм: о

27(0,33) 40 (0,33)

33(0,40) 47 (0,40)

P i c t e t , pl. I bis, fig. 1 a 81 Екз. ог местността Сенебаир, Cr, 1535 120

В е л е ж к и . Приликата на този вид c Pseudothurmannia uhligi W e e r t t i е голяма, но по малкия му пъп и по големия брой на междинните ребра при Pseudothurmannia picteti Sarkar ги отличават един от друг. Н а х о д и щ е : горнохотривските глинести варовици при селата Ясен и Голяма вода, Испе р и х с к о ; долнобаремските мергели при с. Брестак, Варненско; долнобаремските глинести варовици от местността Сенебаир, Ш у м е н с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен хотрив — д о л е н барем. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив и барем във Франция, горен хотрив — долен барем в България. Сб. СУ. Сг, 1535.

Pseudothurmannia

biassalensis

sp. n.

Табл. XXXIII. фиг. / , 2 1907. Crioceras angulicostatum

— К а р а к а ш , табл. XV, фиг. / ; пои табл. XVI, фиг. 4 и 7.

Т и п. За х о л о т и п посочвам екземпляра от горнохотривските варовици при с. Крива река, Шуменско, изобразен на табл. X X X I I I , фиг. 1. С б . С У , Сг, 1537. М а т е р и а л . Два фрагмента от последния завой от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат само на ' / б от височината си и заграждат широк плитък пъп със стръмни стени и закръглен пъпен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от главни и междинни ребра. В първите два завоя (Каракаш, табл. X V , фиг. 1) ребрата са еднакви, а по-късно се явяват главните по-силни с д о б р е изразено умбиликално подуване и междинните, неравномерно разпреде лени в междуребрията по 1—3, започващи на различни места от височината на завоя. Сутурната линия не личи. Р а з м е р и в мм :

Холотии, Cr, 1537 Екз. от сКрива река, Сг, 1533 К а р а к а ш , табл. XV, фиг. 1

77 76 73

29 (0,38) 27 (0,35) 34 (0,44) 24 (0,31) 31 (0,40) 27 (0.34)

Б е л е ж к и . Фрагментите, с които разполагаме, са от последния завой и показват голямо сходство с изображението на К а р а к а ш . П о неравномерното подреждане на ребрата този вид се отличава д о б р е от останалите представители на рода. Видовото име давам по находището на екземпляра, определен от К а р а к а ш — с. Биассала. II а х о д и щ е : горнохотривските варовици при с. Крива река, Ш у м е н с к о , c Pseudothurman

nia uhligi

Weerth.

Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен хотрив. Стратиграфско и географско хотрив в България. Сб. СУ. Сг, 1536, 1537.

разпространение:

долей барем в К р и м ;

горен

Pseudothurmannia

renevieri ( S a r a s i n et S c h ô v d e l m a y e r , 1901) Табл. XXXV, фиг. 2

1901. Hoplites

Renevieri

S a r a s i n et S c h 6 n de I m a y е r, p. 89, pl. XI, fig. 1, 2.

T и п. Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от Sarasin et Schondelmayer (1901, pl. X I , fig. 1) от хотрива в Chatel St.-Denis, Швейцария, пазен в музея на Лозана. М а т е р и а л . М н о г о фрагменти или непълни екземпляри от колекцията па Г У Г О З Н , съхра нявани в Г М при С У . . О п и с а н и е . Големи екземпляри с бавно нарастващи завои, обхващащи се на о к о л о '/г. височината си. П ъ н ъ т е широк, плитък, с ъ с стръмни стени и закръглен р ъ б . Украсата в първите завои се с ъ с т о и от ГЪСТИ прави еднакви ребра, които в по-късните, заной л е к о се извиват и се диференцират на главни и междинни. Главните са силни, носят добре изразени умбиликални поду вания, а междинните по четири в м е ж д у р е б р и е са по-слаби и са изразени само във външната половина от височината на завоя. В последния заной всички ребра силно загрубяват, главните носят умбиликални и латерни пъпки, а междинните достигат д о умбиликалната стена и увеличават броя си д о седем. Сутурната линия е о т типа на Pseudothurmannia pseudomalbosi S a r . et S c h 0 n d 1. о

Размери

в мм : D

S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , pl. XI. fig. 1 290 Екз. от Одринци, Cr, 1653 290

130(0,45) 90(0,31) 151(0,52) 86(0,30)

В е л е ж к и . Нашите екземпляри напълно отговарят на швейцарските. П о присъствието на латералната пъпка, макар и в по-късен стадий, този вид напомня на Pseudothurmannia pseudo malbosi ( S a r. et S c h б n d L ) , по c по-големия брой междинни ребра се отличава д о б р е от него. Н а х о д и щ е : горнохотривските глинести варовици при с. Одринци, Т о л б у х и н с к о . Н и в о в В ъ л г а р и я : горен хотрив. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : в хотрива на Швейцария ; в горния хотрив на Вългария. Сб. СУ, Сг, 1653.

Pseudothurmannia

helimelensis sp. п.

Табл. XXXI, фиг. 2 Т и п. Х о л о т и п ъ т е екземплярът, изобразен на табл. X X X I , фиг. 2, от горнохотривските мергелни варовици при с. Велимел, Михайловградско. С б . СУ, Сг, 1540. М а т е р и а л . М н о г о д о б р е запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Запоите л е к о се допират и заграждат сравнително широк плитък пъп. Укра сата във всички стадии се състои от д о б р е изразени главни и междинни л е к о извити ребра. В първите завоите са гъсти и фини, а в последния - по-редки и г р у б и . Главните ребра носят д о б р е изразена умбиликална пъпка и са по-силни от междинните. Междинните ребра, 2—3 н началния заной и 4—5 н последния, започват някъде по средата от височината на завоя и са по-слаби от главните. Сечението и сутурната линия не с е наблюдава. Размери в мм: Холотип, Cr, 1540

15 (0,38)

14 (0,36)

В е л е ж к и . Описаните белези на този вид не показна никой д р у г н литературата, с която разполагаме. Hoplites angulicoslatus, изобразен ст S a r a s i n et S c h ô n d е 1 ш а у е г на pl. X , fig. 3, би м о г ъ л да се смеси с този вид, обаче броят на междинните ребра не позволява това. О т Pseudothurmannia pseudomalbosi ( S a r . et S c h o n d l . ) ce отличава по липсата на латерална пъпка. Вида наричам по находището му с. Велимел. Н а х о д и щ е : в мергелните варовици на горния хотрив при с. Велимел, Михайловградско. П и в о в В ъ л г а р и я : горен хотрив. Стратиграфско и географско разпространение: горен хотрив в Североза падна България. Сб. СУ. Сг, 1540.

Род

Balearites

S a r k a r , 1955

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Crioceras baleare N o l a n , 1894, от хотрива на Валеарските острови. Родова характеристика. Литикони с малки или средни размери, с л е к о допиращи се или развити към края запои. Притежават три стадия на украса. Първият стадий от прости ребра

7fi рядко ce запазва. Вторият, характерен за рода, се с ъ с т о и от г ъ с т и л е к о извити, разположени на снопчета ребра. В третия стадий се появяват вече главни ребра, т у б е р к у л н и или гладки, които за разлика от главните ребра при род Pseudothurmannia не се различават много по сила от междинните, започващи в близост с пъпната степа. Сутурната линия, както при род Pseudo thurmannia. Вентралният л о б е три пъти по-къс от първия латерален ; вторият латерален л о б е много по-къс и по-тесен от първия; един спомагателен л о б се разполага върху умбиликалния р ъ б . Вентралното и първото латерално с е д л о са еднакви и стеснени в основата, второто с е д л о е редуцирано. Немного богат на вИдове род. Установен в горния хотрив острови, Швейцария, Крим, Вългария.

Balearites

shankariae

и долния барем в Валеарските

S a r k a r , 1955

Табл. XXXVI, фиг. 2 1956. BaUaritet

shankariae S a r k a r , p. 116, pl. XI, fig. 12, t e x t e

fig. 22 D.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен о т S a r k a r ( 1 9 5 5 , pl. XI, fig. 1 2 ) от неокома на Високите А л п и от колекцията на Геоложките лаборатории, Сорбоната, Париж. М а т е р и а л . Вдин сравнително д о б р е запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , с ъ храняван н Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите отначало се обхващат съвсем леко, развиват се рано, бавно нарастват на височина. П ъ п ъ т е плитък и широк. Украсата се състои от тънки гъсти съвсем л е к о S-видно извити ребра. В първия и втория завой умбиликални пъпки се наблюдават в интервал през 5 — 6 ребра, а в третия — междинните ребра намаляват броя си на 2 — 3 . Всички носят добре изразена малка остра маргинална пъпка, която изчезва в началото на третия завой. Само върху някои от ребрата, носещи умбиликални пъпки, остава маргиналната пъпка. В края на завоя о к о л о главните ребра се явява предна и задна бразда. Сутурната линия не се наблюдава. Р а з м е р и в мм : D

S a r k a r . pl. XI, fig. 12 45 Екз. от Михайловградско, Сг, 1538 30

17 (0,37) 10 (0,33)

17 (0,37) 12 (0,40)

В е л е ж к и . Нашият екземпляр показва голяма прилика с описания от S a r k a r вид. Н а х о д и щ е : горнохотривските мергели н Михайловградско. Н и в о в В ъ л г а р и я : горен хотрив. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : в неокома на Високите А л п и ; горен хотрив Вългария. Сб. СУ. Сг, 1538.

Balearites mortilleti

( P i c l e t et L o r i o l ,

1858)

Табл. XXXVI. фиг. 5 ,6 1858—1860. Ammonites Mortilleti P i c l c t et L o r i o l , p. 21, pl. IV, fig. 2. 1901. Hoplites Mortilleti — S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , p. 84, pl. XI, fig. 5, non fig. 3, 4 ; ? pl. X, fig. (i. 1955. Pseudothurmannia mortilleti—Pi et. et de I. o r. sp. var. rotunduta nov. S a r k a r , p. 150, pl. VI, fig. 12. 1962. C. (Pseudothurmannia)

mortileti

— W i c d m a n n, S. 132, Taf _ 7, fig. 5.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от P i c t e t et L o r i o l ( 1 8 5 8 , pl. I V , fig. 2 ) от неокома на Voirons ( H i v e m g e s ) , Швейцария, колекцията на P i c t e t . М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти, рядко цели екземпляри от колекцията на Н И Г И , с ъ хранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите едва се допират, бавно нарастват на височина и заграждат широк, ПЛИТЪК пъп. Украсата в първите завои се с ъ с т о и от гъсти, почти прави еднакви по сила ребра. П о - к ъ с н о през две, в снопче по две-три, ребрата вземат началото си о т умбиликална пъпка, а междинните, б е з пъпка, започват в б л и з о с т с умбиликалната стена. В млада възраст всички ребра носят малка маргинална пъпчица и преминават вентралната о б л а с т с л е к о снишаване. Във възрастен стадий маргиналната пъпка намалява силата си, а ребрата пресичат вентралната област б е з прекъсване. Сутурната линия не се наблюдава. Р а з м е р и н мм : P i c t e t . pl. IV, fig. 2a, b Екз. от c. Памукчи, Cr, 1539

40 22

— (0.30) 7 (0,31)

— (0.43) 9 (0,10)

В е л е ж к и . Пашите екземпляри показват голямо с х о д с т в о с екземплярите, описани от ци тираните автори. Финото наребряване и правилното подреждане на ребрата отличават добре този вид от останалите представители на рода. Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици при с. Брестак, Варненско, с. Памукчи, I юноиазарско. Ниво в България: д о л е н барем.

77 Стратиграфско и географско разпространение: неоком (хотрив) цария, Югоизточна Франция ; долен барем — Балеарските острови и Българин. Сб. СУ, Cr, 1539, 1513.

Швей

Balearites lorioli sp. n. Табл. XXXVI,

фиг. 7

1858. Ammonites angulicostatus —, ! i e t е t et L o r i o l , p. 23, pl. IV, fig. 3 b, d, non 3 a, c. 1907. Crioceras angulicostatns - К а р а к а ш , табл. XVI. фиг. -la, б ; 7a, b, стр. 134. non табл. XV, фиг. 1 •Pseudothurmannia

biassaiensis

sp. n.

Т и п . За х о л о т и п посочвам екземпляра от горния хотрив при с. Р у ж е н ц и , Белоградчишко. Сб. С У , Сг, 1541, табл. X X X V I , фиг. 7. М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента и два цели сравнително д о б р е запазени екземпляра от колекцията на Н И Г И , съхранявани н Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са плоски, л е к о се допират и заграждат широк, плитък пъп. Укра сата се състои от гъсти с л а б о извити ребра. В първите завои се наблюдава снопчесто разполо жение на ребрата, а по-късно с е очертават главни ребра, снабдени с умбиликална пъпка. М е ж динните ребра, които по сила малко се отличават о т главните, обикновено са две, по-рядко три или четири и започват в б л и з о с т с умбиликалния р ъ б . В последния завой ребрата чувствително загрубяват и се разреждат. Всички ребра пресичат вентралната област, снабдени с малка марги нална пъпчица. Сутурната линия не се наблюдава. Р а з м е р и в мм: D

Холотии. Cr, 1541 59 24 (0,40) Екз. от c. Брестак, Cr, 1542 44 16 (0,36) P i c t e t et I. o r i o I, pl. IV, fig. 3 b 44 17 (0,39)

ijh

20 (0,34) 17 (0.39) 17 (0,39)

0,55

Б е л е ж к и . Този вид показва голямо с х о д с т в о c Balearites mortileti P i c t. et L o r., който обаче има по-малък пъп и по-фина украса. Би м о г ъ л да се смеси c Balearites са toi'loi ( P a r o п а , 1898), чиито междинни ребра обаче са много къси и се разполагат в горната половина от висо чината на завоя. Вида наричам на L o r i o l , един от съавторите, които за първи път изобразяват този вид, макар и под д р у г о име. Н а х о д и щ е : горнохотривските варовици в Белоградчишко и долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско, c Acrioceras tabarelli ( A s t i е r ) . Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен хотрив — долен барем. Стратиграфско и географско разпространение: неоком в Швейцария; барем в К р и м ; горен хотрив долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1511.

1512.

Balearites

pseudothurmannii

sp. п.

Табл. XXXVI, фиг. 3, 4, 4 а Т и п. За холотип посочвам екземпляра от горнохотривските мергелни варовици при с. Велимел, Михайловградско, изобразен на т а б л . X X X V I , фиг. 4, 4 а. С б . С У , Сг, 1543. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра и отпечатъци от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите л е к о се допират, нарастват сравнително б ъ р з о на височина и заграж дат средно широк пъп. Украсата в първия завой се с ъ с т о и от тънки прави ребра с малки мар гинални пьпчици, които през две ребра се разполагат в снопчета по две. Във втория завой едното ребро от снопчетата се засилва, маргиналната пъпка се оформя д о б р е , обособяват главни двупъпни ребра и междинни гладки по-слаби, по три-четири в междуребрие, всички л е к о извити. В третия стадий главните ребра се очертават о щ е по-ясно с присъствието на предна и задна плитка бразда о к о л о тях. Междинните ребра увеличават броя си на пет-шест, а някои от тях се скъсяват чувствително. Всички ребра минават вентралната о б л а с т б е з прекъсване. Р а з м е р и в мм: D

Холотип, Cr, 1543 57 Екз. от c. Български Извор, Cr, 1544 41

22 (0,40) 22 (0,10) 16 (0,40) 16 (0,40)

Б е л е ж к и . Този вид прани впечатление с белези, характеризиращи едновременно родо вете Balearites и Pseudothurmannia. Снопчсстото разположение на ребрата във втория стадий определят мястото му в първия род, а д о б р е оформените двупъпни главни ребра и скъсени междинни клонят к ъ м р о д Pseudothurmannia. П о всичко изглежда, че в случая се касае д о никакво свързващо звено н редиците на двата близки рода, поради което го наричаме Balearites

pseudothurmannii.

78 Н а х о д и щ е : горнохотривските мергели при селата Помашка Л е ш н и ц а и Български Извор, Л о в е ш к о ; долнобаремските мергели при с. Г о л я м о Н о в о с е л о , Г о р н о о р я х о в с к о ; с. Белимсл, Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен хотрив — д о л е н барем. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен хотрив — долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1543, 1544.

Baleurites

ibizensis

( W i e d m a n n , 1962)

Табл. XXXVI, фиг. / 1894. Crioceras angulicostatum — N o l a n , p. 147, pl. X, fig. 3 a, non fig. 3 b, c. 1962. C. (Pseudothurmannia) balearis ibizensis W i e d m a n n , S. 130. 1964. Crioceratites (Crioceratites) fabreae - T h o m e l , p 24, pl. Il, fig. 5. Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът на N o l a n (1894, pl. X , f i g . За) от неокома на Балеарските острови, обявен от W i e d m a n n 1962 г. М а т е р и а л . Три добре запазени екземпляра от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . М а л к и литикони с едва допиращи се завои, средно широк плитък пъп и фина украса. Г ъ с т о т о и сноповидно разположение на ребрата продължава почти през целия втори заной ребрата са свързани по две-три в снопче, но има и междинни ребра. Едва в началото на третия завой през четири-пет-шест ребра се явяват малко по-силни — главни, които освен маргинална пъпка, каквато имат всички ребра, носят и умбиликална. Сутурната линия не личи. Р а з м е р и в мм: Холотип Ккз. от с. Средно село, Ст, 1515

34 34

12 (0,32) 11 (0,32)

14 (0,41) 14 (0,41)

Б е л е ж к и . Този вид д о б р е се о т д е л я от останалите представители на рода с по-голямата п р о д ъ л ж и т е л н о с т на снопчестия стадий в украсата. О т Balearites shankaiiae S a r k a r се отли чава c постоянството на маргиналната пъпка, украсата в първите дка завоя и ранното развиване. Н а х о д и щ е : горнохотривските мергелни варовици при с. С р е д н о с е л о , Търговищко ; х о тривските глинести варовици при 11ъстрината, Махайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен хотрив. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Балеарските о с т р о в и ; горен хотрив в България. Сб. СУ, Сг, 1545.

Род Iloplocrioceras

S p a t h , 1924

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Hamites phillipsi B e a u in P h i l l i p s , 1828, от нео кома и на Speeton, Южна Англия. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупка с криоцератитно завиване с елипсовидно сечение във възрастния и субкнадратно в младия стадий. Украсата се състои от еднакви гъсти ребра, излизащи на снопчета от ниска умбиликална пъпка, които по-късно се разреждат и загрубяват.

Текст-фиг. 34. Hoplocrioceras fissicostatum (R o е m.) no v. K o е n е и. 1902 С ъ с или б е з маргинални пъпки. Обитаемата камера може да б ъ д е изправена, лишена от украса. Сутурната линия (текст-фиг. 34) се приближава к ъ м тази на хемихоплитите. Наблюдава се постепенно снижаване на елементите от вентралната към дорзалната област и д ъ л б о к ла терален л о б . Беден на видове род, установен в горния хотрив и барем в Западна Европа, Калифорния, България.

Hoplocrioceras

remondi (G a b b, 1864)

Табл. XXXVII. фиг. / 1938. Hoplocrioceras

remondi — A n d c r s o n, p. 201, pl. 62, figs. 1—C; pl. G3. fig. 1, 2.

Т и п . Холотипът е означен и фигуриран от A n d e r s o n (1938, pl. 6 3 , fig. 1) от Horsctown Group (хотрив) к Калифорния, колекция на Академията на природните науки, Филаделфия. М а т е р и а л . Няколко непълни екземпляра от колекцията на проф. В. Ц а н к о в , съхраня вани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завои с елиптично сечение, бързо нарастващи във височина. Украсата се състои от почти еднакви тънки гъсти ребра, разположени на снопчета по три-четири от ум биликална пъпка. М е ж д у тях обикновено се явяват по три единични ребра. Всички ребра преми нават с ъ с съвсем лека извивка вентралната област, б е з да намаляват силата си. В един от нашите екземпляри (Сг, 1574) към края на завоя през едно-две ребра се явява маргинална пъпка. Сутурната линия е с дълбок латерален лоб. Р а з м е р и в мм: h

спира

завой

Холотии 77 Екз. от Разград Сг, 1574 156

— —

18 55

— 36

В е л е ж к и . Нашите екземпляри правят впечатления с по-големите си размери от тези на холотипа. В украсата няма различия освен появяването па маргинални пъпки в един от екземплярите. Мне нието на S a r k a r (1955, p. 71), че амонити от тази група (H. fissicostatuni) не трябва да се очакват в медитсранската провинция, може би ще претърпи корекции. Н а х о д и щ е : долнобаремските глауконитни глинести варовици при Разград. Н и в о в В ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско разпространение: хотрив в Калифорния; долен барем в Вългария. Сб. СУ, Сг, 1574.

Род

Shasticrioceras

Anderson,

1938

Т и п о в в и д чрез допълнително означение от W r i g h t , 1957, Shasticrioceras poniente A n d e r s o n (1938, pl. 57, fig. 1) от барема (Cottonwood, Beds, Mitchell zone) в Калифорния, колекцията на Академията на природните науки, Филаделфия. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Полуразвити черупки. Първоначалните завои са с гъсти ребра, с умбиликални подувания. По-късно те се разреждат, загрубяват, снабдяват и с латерални пъпки и преминават без прекъсване вентралната област. Сечението на завоите е субкнадратно, вентралната област плоско закръглена. Сутурната линия е, както при р о д Hoplocrioceras. Харак терът на завиването и сутурната линия ни дава основание да отнесем рода към подсемейство 1 leinilioplitinae, а не към Crioceratitinae. Няколко вида, съобщени от барема в Япония, Калифорния, България.

Shasticrioceras bifurcatum sp. n. Табл. XXXVI, фиг. 8. 9 Т и п . За холотип посочвам екземпляра от барема в Михайловградско, табл. XXXVI, фиг. 8. Сб. СУ, Сг, 1577. М а т е р и а л . Три сравнително добре запазени екземпляра от колекцията на ГУГОЗ! I, съхра нявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Първите завои леко се допират, а последният ясно се отделя. Страните са плоски, а сечението е ъгловато елиптично. Украсата н началото е представена от гъсти S-видно извити ребра, събрани в малки снопчета. По-късно ребрата се разреждат, загрубяват и всяко се снабдява с умбиликално подуване. Във вентралната област те показват ясно раздвояване. Су турната линия не личи добре. Р а з м е р и в мм :

n Холотии. Сг, 1577 Екз. от Търговище, Сг, 1578

спира 72 58 110 67

завой 22 9 29 —

Б е л е ж к и . Нашият вид се отличава от видовете, чието изображение имаме възможност да наблюдаваме по раздвояването на ребрата в маргиналната област, по който белег наричам вида.

08 Н а х о д и щ е : баремските глинести варовици в Михайловградско и Т ъ р г о в и щ к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем. Стратиграфско

и географско

разпространение:

барем в България.

Сб. СУ, Сг, 1577, 1578, 1579. НалеемеР.ство fURRILITACEAE

М Е Е К , 1876

Семейство РТУС/IOCERAT/DAE

М Е Е К , 1876

Род Anahamulina H y a t , 1900 Типов в и д чрез оригинално означение, Hamulina subcylindrica d ' O r b i g n y , 1850, о т барема при Escragnolles, Югоизточна Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Средни по големина черупки с два прави недопиращи се клона, свързани помежду си с остра кука. Украсата се с ъ с т о и о т ребра гъсти, наклонени в п о -

Текст-фиг. 35.

Anaha

mulina

subcylindrica

(d'Orb.)

ио L ' h l i g . 1883

тънкия клон и по-редки, силни и прави в по-дебелия клон. Туберкулация липсва. Сутурната линия е с двуразделни симетрични или асиметрични л о б о в е с тенденция к ъ м разтрояване (текст-фиг. 3 5 ) . Видовете на този род се съобщават в горния хотрив и барема в цяла Ввропа и Северо източна Калифорния.

Anahamulina subcylindrica (d'O r b i g n y, 1850) Табл. XXXVIII, фиг. / 1852. Hamulina subcylindrica d ' O r b i g n y , p. 220, pl. IV, fig. -1—6. 196-1. Ana'iamulina subcylindrica — Н и к о л о в , стр. 126, табл. IV, фиг. 6; табл. V, фиг. 1, 2 (Syn. cum.). 1966. Anahamulina subcylindrica H р е е кои ски, стр. 82, табл. IV, фиг. 1. Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен от Т . Н и к о л о в (1961), е екземплярът на d ' O r b i g n y (1852, pl. IV, fig. 4 ) о т подургонския етаж при Барем, Южна Франция. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти и един сравнително цял екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Iю-тънкият клон е г ъ с т о наребрен, а дебелият — по-рядко. В куката се на блюдават раздвоени ребра. Напречното сечение е елиптично. Разликата н дебелината на двата клона е голяма. Р а з м е р и в мм: h i обща дължина последен запой Холотип 160 16 12 Екз. от с. Потево, Сг, 1594 87 16 И Б е л е ж к и . С гладките си единични ребра по двата клона и голямата разлика n д е б е л и ната на клоновете този вид се отличава о т останалите представители на рода. Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици при с. Ботево, Т о л б у х и н с к о , с. Брестак, Варненско ; горнобаремските глинести варовици при с. Опака, Поповско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен и горен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Югоизточна Франция, Швейцария, Австрия, Силезия, Крим; долен и горен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1594.

Anahamulina

botevensis

sp. n.

Табл. XXXIX, фиг. / 1914. Hamulina

cfr. Quenstedti

— Zwierzycki, S. 72, Taf. X, Fig. 1.

T и n. За холотип посочвам екземпляра о т долнобаремските глинести тево, Варненско. С б . С У , С г , 1595, табл. X X X I X , фиг. / .

варовици

при с. Б о

81 М а т е р и а л . Едип екземпляр със запазена кука, част от двата клона и сутурната линия от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Характеризира се с еднообразна украса по цялата черупка. Състои се от г ъ с т о разположени слабо наклонени напред и едва извити ребра. М е ж д у тях о к о л о средата на завоя без особена закономерност се явяват вмъкнати или отделени ребра, които не се различават по сила от останалите. Раздвояването на ребрата в куката е по-често почти през е д н о , д в е . Сутурната линия е по-силно насечена, о т к о л к о т о при типовия вид на рода. Р а з м е р и в мм : I

Холотип, Сг, 1595

последен завой 82 50

Б е л е ж к и . Със своите раздвояващи се или вмъкнати ребра този вид се отличава от оста налите представители на рода. Д о б л и ж а в а се д о Anahamulina capellini ( C o q . ) , при който обаче раздвояването започва о щ е в дорзалната област, и т о само в куката, а украсата в по-дебелия клон добива съвсем д р у г характер. Видът наричам по името на находището му - с. Ботево. Н а х о д и щ е : долнобаремски глинести варовици c Barremites difficilis ( d ' O r b.) при c. Бо тево, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н барем. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Източна Африка; долен барем в България. Сб. СУ, Сг,

1595.

Anahamulina

picteti

( E i c h w a l d , 1868)

Табл. XI., фиг..? 1868. Hamulina Picteti F. 1 c h w a I d, p. 1169, pl. XXXV11, fig- 2. 1964. Anahamulina picteti Н и к о л о в , стр. 127, табл. IV, фиг. 5 ; табл. V, фиг. 3(Syn. сши.). Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Е i c h w a 1 d (1868, pl. XXXV11, fig. 2) от барема на Крим. М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента, събрани от Т . Н и к о л о в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Фрагментите, с които разполагаме, носят белезите, дадени от E i c h w a l d . Гъсти тънки коси ребра на известен интервал, м е ж д у които изпъкват п о - д е б е л и ребра. 11ререзът на завоите е елиптичен. Сутурната линия силно насечена. Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от близкия му Anahamulina silesiaca ( U h l i g ) по нали чието на периодично разположените по-дебели ребра. Н а х о д и щ е : горнобаремските мергели о к о л о с. Опака, Поповско. П и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л ^ ч и горен барем в Крим ; горен барем в България. Сб. СУ, Ст, 62, 65.

Anahamulina silesiaca

( U h l i g , 1883)

Табл. XI., фиг. 4 1883. Hamil.es (Hamulina) Silesiacus U h l i g , S. 210, Taf. XI, Fig. 1. non 1960. Anahamulina silesiaca — Д р у ш и ц , стр. 264, табл. X, фиг. 4 a — h=Analiamulina 1964. Anahamulina silesiaca — Н и к о л о в , стр. 127, табл. IV. фиг. I (Syn. cum.).

picteti

(K i c h w.).

Т и п . Х о л о т и п ъ т е фигурирай от U h l i g (1883, Taf. X I , P i g . 4 ) , от барема на Силезия, оз начен от Н и к о л о в , 1964. М а т е р и а л . Един фрагмент, събран от Т . Н и к о л о в , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Украсата на този фрагмент от по-тънкия к л о н на черупката се състои от гъсти тънки к о с о разположени ребра. М е ж д у тях се забелязват ребра, които се раздвояват малко под средата от височината на завоя. Напречното сечение е елиптично. Сутурната линия силно насечена. Б е л е ж к и . Т о з и вид се различава от Anahamulina picteti ( E i c h w . ) по присъствието на раздвоените си ребра, по липса на по-дебели ребра и по п о - б ъ р з о т о нарастване на завоите във височина. H а х о д и щ е : горнобаремските мергели северно от с. Опака, Поповско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в К р и м ; горен барем в България. Сб. СУ, Сг, 66. II

Фпгилите пя К'1.лглрия, т. I V

Род Hamulina

d ' O r b i g n y , 1850

Т и п о в в ид чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от R o m a n , 1938, Hamulina astieriana d ' O r b i g n y , 1850, от барема на Ниските А л п и , Югоизточна Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупката се с ъ с т о и от два почти успоредни помежду си недопиращи се клона, свързани с остро извита кука. Украсата се състои от периодично разпо-

Текст-фиг. 3(i. Htiiiiiilî/ia astieriana <1"0 r b. но R o m a n. 1938 ложени главни, снабдени е пъпки ребра и междинни гладки. Сутурната линия (текст-фиг. 36) е силно насечена С почти еднакви по д ъ л ж и н а двуразделни л о б у с и и седла. Известен в барема на Югоизточна Европа, Кавказ, България, Румъния, Калифорния.

Hamulina

mojsisovicsi

( H au g, 1889)

Табл. XLII, фиг. / 1889. Crioceras

Mojsisovicsi

1962. Acantlwptvchoceras

H a u g, S. "209, Tab. XIII, Fig. 2. spinatocostatuin

— Ma n o 1 o v, p. 529. pl. 74, fig. 1 ; pl. 75, fig. I ; pl. 76, fig. 1 ;

text-fig. 2. Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от H a u g (1889, T a b . XIII, F i g . 2), от барема на Puezalpe, Южен Т и р о л . М а т е р и а л . Един деформиран екземпляр с куката и част от двата клона, събран от Ж . М а н о л о в , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Черупката е голяма и се състои от два почти успоредни клона с малка раз лика в дебелината им. Украсата в по-тънкия клон се с ъ с т о и от главни трипъпни ребра в алтер нация с по две гладки, по-слаби междинни ребра. В куката маргиналната пъпка намалява си лата си, а от латералната се наблюдава раздвояване на р е б р о т о . В по-дебелия клон маргинал ната пъпка отново загрубява, а междинните ребра почти се заличават и изчезват. Т у к ребрата са силно релефни, а пъпките се развиват д о шипове. Сутурната линия не се наблюдава. Б е л е ж к и . Поради това, че екземплярът е деформиран, измерения не даваме. Сплеснатото гръбно-коремно овално сечение твърде вероятно е да е вторично. За съжаление H a u g не спо менава нищо за сечението на своя екземпляр, макар че го сравнява с един екземпляр от Южна Франция с овално сечение. ТъЙ като българският екземпляр отговаря напълно на белезите, описани за Hamulina mojsisovicsi H a u g, ние г о включваме в границите на този вид. Р о д ъ т и видът M a n o l o v (1962) не намират потвърждение. Н а х о д и т е : долнобаремските мергели при с. Ябланица, Л о в е ш к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н барем. Стратиграфско

географско

разпространение:

долен

барем

България.

Сб. СУ, Сг, 8.

Hamulina

subalternata

B r e s k o v s k i , 1966

Табл. XXXVIII, фиг. .?, 3 а 1883. Crioceras

dissimile

-U II I I g, S. 115, Taf. XXV, Fig. 4 a, b, C; non Taf. XXV, Fig. 2. 3.

? 1947. Hamulina disimile— Ц а н к о в , табл. XVII, фиг. 3. 1966. Hamulina subalternata Б р е с к о в с к и , стр. 84, табл. IV, фиг. 5. Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от С т . Б р е с к о в с к и (1966, табл. IV, фиг. 5 ) от долния барем при е. Брестак, Варненско. С б . С У , Сг, 353. М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр, събран от С т . Б р е с к о в с к и , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Украсата в по-тънкия клон се с ъ с т о и от широки трипъпни ребра, от които от дорзалната пъпка се о т д е л я едно тънко г л а д к о ребърце. В куката и по-дебелия клон меж динните ребра и латералната и маргиналната пъпка изчезват и украсата се Оформя само от

83 груби широки ребра, излизащи по двойки от дорзалната пъпка. В по-широкия клон се явяват и единични ребра, с ъ щ о с дорзална пъпка. Сутурна линия не наблюдаваме. Р а з м е р и в мм : h

последен завой 17 15

Холотип, Сг, 353

В е л е ж к и . П о украсата на по-тънкия клон се доближава д о Hamulina trtnodosa d ' O r b., обаче ce отличава от него по украсата в куката и в по-дебелия клон. Н а х о д и щ е : глинестите варовици на долния барем при с. Брестак, Варненско, и Разград. Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н барем. Стратиграфско

и географско

разпространение:

долен

барем

България.

Сб. СУ, Сг, 353.

Hamulina

brestakensis

sp. p.

Табл. XXXVIII, фиг. 4 1966. Hamulina

tririodosa—

Б р е с к о в с к и , стр. 83, табл. IV, фиг. -4.

Т и п . За холотип означавам екземпляра от горния барем при с. Брестак, Варненско. С б . С У , Сг, 351, табл. I V , фиг. 4. М а т е р и а л . Един сравнително д о б р е запазен екземпляр, събран от С т . Б р е с к о в с к и , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Украсата в по-тънкия клон се с ъ с т о и от правилно редуване на е д н о главно трипъппо бримковндно ребро и е д н о междинно гладко. В куката и по-дебелия клон латералната пъпка изчезва. Сутурната линия не личи. Р а з м е р и в мм : А / последен завой Холотии, Сг, 351 17 10 Б е л е иск и. П о правилното редуване на главни и междинни ребра в тънкия клон този вид се приближава много д о Hamulina trinodosa d ' O r b . , от която се отличава обаче п о б р и м к о видните главни ребра и по липсата на латерална пъпка в куката и по-дебелия клон. П о бримковидните си ребра се доближава д о Hamulina dissimilis d ' O г b., но се отличава от нея по броя на междинните ребра в тънкия клон и по наличието на маргинална пъпка в куката. Вида нари чам на името на находището му с. Брестак. Н а х о д и щ е : мергелите на горния барем при с. Брестак, Варненско, c. Hotcod. caillaudi-

anus ( d ' O r b.) и Puloh. compressissima ( d ' O r b.) над мергелите c Ял , strettostoma Ниво

n България:

Стратиграфско

( U h I.)

горен барем.

и географско

разпространение:

горен барем в

България.

Сб. СУ, Сг, 351.

Hamulina

unionae Sp, n.

Табл. XL, фиг. / T и п. За холотип означавам екземпляра от горнобаремските алевритопи мергели о к о л о с. Кошничар, Поповско, табл. X L , фиг. / . С б . С У , Сг, 1593. М а т е р и а л . Един великолепно запазен екземпляр от колекцията на Н И Г И , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Голяма черупка с два успоредни клона с чувствителна разлика в дебелината им. Украсата в по-тънкия клон представлява алтернация между едно-две гладки и едно п о - д е б е л о с маргинална пъпка ребро. С напредването на възрастта броят на междинните ребра се увели чава д о четири. В началото на куката междинните ребра се заличават, междуребрията стават по-дълбоки, главните ребра се засилват и снабдяват с дорзална и лагерална пъпка. В самата кука ребрата се разреждат, а пъпките почти се заличават. В по-дебелия клон главните ребра отново изтъняват, а трите пъпки се възстановяват. В б л и з о с т с апертурата ребрата се сгъстяват. Р а з м е р и в мм: A I обща дължина последен завой Холотип, Сг, 1593 670 107 72 Б е л е ж к и . П о украсата си този вид д о б р е се различава от останалите представители на рода. Наричам вида в чест на колектива, занимаващ се с разработването на долната креда н Вългария. Н а х о д и щ е : алевритовите мергели на горния барем при с. Кошничари, Поповско, c Bar-

remites subdifficills K a r.

84 Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. Стратиграфско и географско

разпространение:

горен

барем

България.

Сб. СУ, Сг, 1593.

Hamulina pamuktshiensis

sp. п.

Табл. XL, фиг. 2 Т и п. За холотип означавам екземпляра от долнобаремските глинести варовици при с. Па мукчии, Новопазарско. С б . С У , Сг, 1600, табл. X L , фиг. 2. М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр и фрагменти от колекцията на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Голяма черупка, с ъ с т о я щ а се от два успоредни помежду си, различни по дебелина клона, свързани с остро извита кука. Напречното сечение е елиптично д о к р ъ г л о . Украсата от трипъпни главни наклонени напред ребра е постоянна във всички части на черуп ката. В началото на по-тънкия клон скулптурата не е запазена, но към края му и началото на куката между трипъините главни бримковидни ребра се явяват по едно, две гладки или по-тънки ребра. О щ е по-нагоре главните ребра загрубяват, бримковидното им устройство изчезва, междин ните ребра стават три, а маргиналната пъпка се заличава. В куката латералната пъпка силно нараства, мар1иналната е слаба, а междинните ребра са изразени д о б р е само в маргиналната област. В по-дебелия клон пъпките върху главните ребра намаляват силата си, а междинните ребра почти се заличават. В близост с апертур,ата главните ребра отслабнат, разреждат се, а в между ребрията се явяват отново множество междинни ребра. Сутурната линия е силно насечена. Р а з м е р и в мм: h

обща дължина Холотип, Сг, 1600

последен завой 64 55

460

начален запой 28

Б е л е ж к и . Този вид по украсата си се доближава д о Hamulina koeneni sp. п., при който обаче двата клона не се различават много по дебелина и липенат бримковидните главни ребра. Вида наричаме по неговото находище — с. Памукчии. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при селата Преселка и Памукчии, Ново пазарско, c Crioceratites emerici L é v., c. Златия, Т о л б у х и н с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н барем в Северна България. Сб. СУ, Сг, 1600. Сг, 1601. Сг, 1602.

Hamulina

koeneni

sp. п.

Табл. XLI, фиг. / 1£02. Ancyloceras Urbani—Кое ne в, S. 358, Taf. XLIII, Fig. 2, 3; nonTaf.Xl.il, Fig. 2. 3 : Taf. XI. IV, Fig. 3 a, l> Т и п . За холотип означавам екземпляра от долнебаремските варовици при с. Златия, Т о л бухинско. Сб. С У , Сг, 1692, табл. XL1, фиг. / . М а т е р и а л . Едип екземпляр, намерен от В. К о с т а д и н о в , със запазена кука и части от двата клона на колекцията на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Голяма черупка, състояща се от два успоредни клона, почти еднакви по д е белина, свързани с о с т р о извита кука. Напречното сечение е почти к р ъ г л о . Украсата от три пъпни главни, наклонени напред ребра е постоянна нъв всички части на черупката. Латералната пъпка е най-силно развита. Междинните ребра по три-четири в междуребрията в по-тънкия клон в куката намаляват силата си, а в по-дсбелия клон почти се заличават. О б щ о взето, в по следната част ребрата загрубяват и се разреждат. Р а з м е р и в мм: А / последен завой Холотип, Сг, 1592 71 68 В е л е ж к и . По характера на украсата този вид се доближава д о Hamulina alpi па d ' O r b . , при който обаче междинните ребра са повече на брой и д о б р е изразени във всички стадии на развитие. К о е п е п (1902) пръв фигурира екземпляр с такива белези, поради което наричам вида на неговото име. Н а х о д и щ е : в глинестите варовици на долния барем при с. Златия, Толбухинско, c Ha

mulina paniuklcliiensis sp. п. при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем.

85 Стратиграфско и географско мания; долен барем в България.

разпространение:?

д о л е н апт в Северна Гер

Сб. СУ, Сг, 1592.

Род Euptychoceras

B r e i s t r o f f e r , 1952

Т и п о в в и л , чрез оригинално обозначение, Ptychoceras meyrati O o s t e r , 1860, от барема на Швейцария. Родова характеристика. Черупката се с ъ с т о и от два д ъ л г и прави паралелни клона, едва допиращи се или разделени, и трети едва развит клон. Гладки или с л а б о наребрени. Сутур ната линия е с триразделни л о б о в е . Беден на видове р о д , познат в барема на Нвропа и Калифорния.

Euptychoceras

inostranzewi

( K a r a k a s c l i , 1907)

Табл. XXXVIII, фиг. 2 1907. Ptychoceras Inostranzewi К а р а к а ш , стр. 155, табл. IV, фиг. 1. 1964. Euptychoceras inostranzewi — H и к о л on, стр. 127, табл. III, фиг. 5. Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът на К а р а к а ш (1907, табл. I V , фиг. 1) от барема при Биасалла, Крим, обявен от Т . Н и к о л о в , 1964. М а т е р и а л . Един сравнително д о б р е запазен екземпляр, събран от FO. С т е ф а н о в , съхра няван в Г М при С У . О п и с а н и е . Д в а успоредни еднакви по дебелина клона, свързани с остра кука. Украсата се с ъ с т о и о т широки, разлати, ниски, рядко разположени ребра, д о б р е изразени в дорзалната област. Сечението е елиптично. Б е л е ж к и . С ъ с своите силно разделени клони този вид се отличава много добре. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици североизточно от с. Велино, Ш у м е н с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско

и географско

разпространение:

долен барем в Крим, България.

Сб. СУ, Сг, 58.

Надсемейство НАР LOCE Семейство HAPLOCERA

RA ТА СЕ А Е Z I T T E L , 1884 TIDAE

Род Neolissoceras

Z I T T E L , 1884

S p a t h , 1923

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites ния неоком на Югоизточна Франция.

Cirassianum. d ' O r b i g n y, 1840, от д о л

Текст-фиг. 37. Neolissoceras grassianus (d'O r b.) по d'O r b i g u y, 1810 Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . П л о с к и гладки черупки с рязко очертана умбиликална област. Сутурната линия (текст-фиг. 37) доста насечена. Беден на видове род, познат от горния титон д о хотрива в Медитеранската провинция.

Neolissoceras

grasianum

( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. XLII, фиг. 2 1840. Ammonites Orasianus d ' O r b i g n y , p. 141, pl. 44, fig. 1, 2. 1934. Haploceras (Lissoceras) Grasi С т е ф а н о в , стр. 207, табл. II, фиг. G, 7; поп табл. VII, фиг. 4, 5 (Syn. cum.)1960. Haploceras grasianum — Д р у щ и ц в Д р у щ и ц н К у д р я в ц с в , стр. 268, табл. XIII, фиг. 6 а, б ; рис. 73. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, fig. 1) от долния неоком на Югоизточна Франция.

определен от d ' O r b i g n y

(1840, pl. 44,

86 М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри и фрагменти от сбирките па Г У Г О З Н и С У , съхраня вани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите нарастват сравнително бавно на височина и се обхващат почти напо ловина. Напречното им сечение е почти два пъти по-високо, о т к о л к о т о широко с плоско закръг лена вентрална област. 11ъпът е среден по ширина с полегати стени и д о б р е изразен пъпен р ъ б . Гладки черупки. Р а з м е р и в мм: d

? 16(0,23)

45(0,45) 32(0,47)

30 14

d ' O r b i g n y , pl. 44, fig. I , 2 Екз. от Варненско, Сг,1782

100 68

Б е л е ж к и . Този вид с добре очертаното о к о л о п ъ п н о поле от полегати пъпни стени се отличава добре от останалите представители на рода. Н а х о д и т е : хотривските и баремските мергели във Варненско, Т ъ р г о в и щ к о , Михайлов г р а д с к о ; титон в Предбалкана. II и в о в Б ъ л г а р и я : титон — хотрив — барем. Стратиграфско и географско разпространение: титон барем в Западна Европа; хотрив в Крим; титон хотрив — барем в България. Сб. СУ, Сг,1782.

Семейство OPPEUDAE

В O N A R K I. L I, 1894

Подсе.чейство ACONECERATINAE S P A T H , 1923

(^Adolphia

Род Aconeceras H y a t t , 1903 S t o 11 е y, 1907; Adolphites И е u n i g, 1932)

Т и п о в вид, чрез монотипия, Ammonites nisus d ' O r b i g n y , 1840, от горния неоком на Франция. Родова характеристика. Силно завити оксикони с плоски или л е к о издути стени със стеснена вентрална област и ситно назъбен кил. Независимо, че в характеристиката, дадена от H y a t t (1903), не се споменаза за кил, имайки пред вид типовия вид, в който килът е д о б р е

Текст-фиг. 38. Aconeceras nisus (d'O r b.) no d ' O r b i g n y, 1840 обособен, този б е л е г трябва да се включва в характеристиката на род Aconeceras. Украсата се състои от гънковидни S-видно извити ребърца, изразени в различна степен в различните видоне. Сутурната линия е с двуразделни седла и триразделни л о б у с и (текст-фиг. 3 8 ) . Няколко вида от долния апт д о долния а л б във Франция, Северна Германия, Южна А н глия, България.

Aconeceras nisoides

( S a r a s i n , 18931

Табл. XLII, фиг. 3 1893. 1902. 1958. 1961.

Oppelia Nisoides S a r a s i n , p. 155, fig. 3 ; pl. IV—VI, fig. 10 a' b, c. Oppelia nisoides — v. K o e n e n , S. 51. Taf. XVI, Eig. 6 a — c; non Taf. XI.V. Eig. 2, 3. Sinzovia nisoides — С а з о н о в а , стр. 129. Aconeceras nisoides — C a s е y, p. 125, pl. XXVI, figs. 3 5.

Т и п . Лектотипът, обявен от C a s e y (1961), е екземплярът, определен о т Sarasin (1893, pl. I V — V I , fig. 10 a — c ) о т апта във Франция, сбирка в Сорбоната, Париж. М а т е р и а л . Н я к о л к о добре запазени екземпляра от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхра нявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Силно обхващащи се плоски завои с тесен пъп с отвесни стени. Вентралната о б л а с т стеснена с ъ с ситно назъбен кил. Украсата се с ъ с т о и от слаби, фини, гънковидни ребра, л е к о S-видно извити, събрани на снопове еднакво изразени по цялата повърхност.

87 Размери

в мм : Лектоткм Екз. от с. Камен, Сг, 1788

27 20

3(0,11) 2(0,10)

15(0,55) 11(0,55)

6 —

В е л е ж к и . Този вид се характеризира с едва забележимо назъбения си кил и ниска релефност на орнаментицията си. Извънредно много прилича на Sinzovia trautsc/ioldi S i n z o w, при който ребрата са почти сърповидно извити, много по-релефни, а пъпът малко по-голям. Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести мергели в Поповско, Русенско, Михайловградско. Н и в о в В ъ л г а р и я : долен апт. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт във Франция, С е верна Германия, Южна А н г л и я , Руската платформа, Вългария. Сб. СУ. Cr,1788.

Надсемейство PER ISPHINC

ТА СЕА Е H A U G , 1910

Семсйгтво OLCOSTEPHANIDAE

H A U G , 1910

Подсемейство SPITICERA HNAE S P A T H , 1924

i \ >д Proniceras ( Prospiticeras

H u r c k h a r d t, 1919 D j a n é l i d z é , 1922)

Т и п о в в и д , д о п ъ л н и т е л н о означен от R o m a n , t e l , 1 8 6 8 , горен титон на Stranberger.

1 9 3 8 , Ammonites promis O p p e l

Текст-фиг. 39. Proniceras simplex no D j a n é l i d z é , 1922

in Z i t

D i a n.

Родова характеристика. Вътрешните завои са перисфинктовидни с единични или разклонени ребра, високи в началото, но б е з пъпки. Сутурната линия е с л а б о насечена (текстфиг. 3 9 ) . Горен титон бериас ? в Южна Франция, България.

Proniceras

simplex

D j a n é l i d z é , 1922

Табл. XI.III. фиг. 1 1922. Spiticeras

(Proniceras/

simplex

D j a n é l i d z é , p. 55, pl. I, fig. 1, 2, 3.

Т и п . ХОЛОТИП, като „ t y p e " е означен от D j a n é l i d z é ( 1 9 2 2 , pl. I, fig. l . e c h . A ) от горния титон на Chomérac. М а т е р и а л . Един великолепно запазен, но изтеглен вторично екземпляр от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на от височината си и заграждат сравнително широк пъп. Украсата се с ъ с т о и от прави гладки, безпъпни околоумбиликални къси ребра, които в средата на завоите се разклоняват на две. М я с т о т о на разклонението не се б е л е ж и с пъпка. Във външната половина от височината на запоя м е ж д у раздвоените ребра се явява по едно междинно. В края на завоя ребрата преминават вентралната област б е з прекъсване. Наброяват се три успоредни на ребрата прищъпвания. Р а з м е р и в мм: ХОЛОТИП Екз. от Сливенско, Сг,1842

49 63

22(0,46) 28(0,44)

17(1,35) 14 18(0,28) —

В е л е ж к и . Везпъпните о к о л о у м б и л и к а л н и ребра д о б р е отличават този вид от представите лите на д р у г и т е близки бериаски родове. Н а х о д и щ е : горен титон-бериаските? песъчливи мергели в Сливенско. П и в о в В ъ л г а р и я : горен титон — б е р и а с ?

S,s Стратиграфско и географско разпространение: Франция; горен титон — бериас? в България.

горен титон в Югоизточна

Сб. СУ, Сг, 18-12.

Род Spiticeras

U h l i g , 1903

Т и п о в в и д чрез оригинално означение, Ammonites spitiensis B l a n f o r d , 1863, от бериаса на Хималаите. Родова характеристика. Бавно нарастваща спира, с л а б о обхващащи се издути или плоски завои, широк или средно широк пъп. Украсата се състои от сноповидно подредени и

Текст-фиг. 40. Spiticeras (Spiticeras) spitiensis (В 1 а п f.) но U h l i g , 1913 свободни ребра с умбиликални и латерални пъпки. Вентралната област закръглена, покрита с еднакви ребра. Сутурната линия (текст-фиг. 40) с широко разклонено ВЪНШНО с е д л о . Богат на видове род в горния титон и бериаса в Ввропа, Африка, Индия, Америка.

Подрод Spiticeras s. s. Макар и кратък, двуиъпният стадий е д о б р е развит. HHRO : горен титон — бериас.

Spiticeras (Spiticeras)

tenuicostatum

D j a n é l i d z é , 1922

Табл. XI.V, fig. / 1922. Spiticeras tenuicostatum D j a n é l i d z é , p. 158, pl. VII, fig. 4, 5. 1940. Spiticeras tenuicostatum — Л a н д ж е », стр. 00, табл. VII (II), фиг. 1. поп i960. Spiticeras tenuicostatum H и ко лов, стр. 189, табл. XXVI, фиг. 2. Т и п . Х о л о т и п ъ т , посочен от D j a n é l i d z é , 1922 като „ t y p e " , е екземплярът, изобразен от него на pl. V I I , fig. 5 о т бериаса в Югоизточна Франция. М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента и един д о б р е запазен екземпляр, събран от И в . Л а н д ж е в , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на /а височината си и заграждат сравнително тесен пъп. Украсата с е състои от о к о л о 15 умбиликални къси двупъпни ребра, които продъл жават почти д о началото на последния завой. Латералната им пъпка дава начало на сноп о т три ребра, които понякога се разклоняват. По-късно ребрата в сноповете се увеличават на 5—6. Личат и свободни ребра. Всички ребра са л е к о наклонени напред. Р а з м е р и в мм: 1

D j a n é l i d z é . pl. VII. fig. 5 Нкз. от Троянско, Cr, 1833

58 28

22.5(0,39) 10(0,36)

25(0,43) — 11(0,40) —

Б е л е ж к и . C тесния си пъп и малкия брой умбиликални пъпки видът се отличава добре от останалите представители на подрода. Н а х о д и щ е : бериаските мергели в Троянско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : бериас. Стратиграфско и географско разпространение: бериас в Южна Франция, България. Сб. СУ. Сг,1833.

Spiticeras (Spiticeras)

sitnplicicostatum

N i k o l o v , 1960

Табл. Xl.Iil, фиг. 2 1960. Spiticeras

simplicicostatum

Н и к о л о в , стр. 191, табл. XXVI, фиг. 1.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен от Т . Н и к о л о в мергели в Еленско. С б . Б А Н , С г , 91.

(1960,

табл. X X V I , фиг. 1). О т

бериаските

89 М а т е р и а л . Един екземпляр, събран от Т. Н и к о л о в , съхраняван в сбирката на БАН. О п и с а н и е . Завоите се обхващат на / от височината си и заграждат широк пъп. Укра сата се състои от около 2 4 умбиликални двупъпни в началните завои къси ребра, които дават начало на сноп от 2 — 3 ребра. М е ж д у тях, обикновено вмъкнати по две, се явяват свободни ребра. Ребрата са прани, леко наклонени напред. Разклоняване не се наблюдава. В последния завой има четири прищъпвания. Р а з м е р и в мм : а

Холотип. Cr,91 55 21(0,38) 22(0,40) — Б е л е ж к и . Наличието на двупъпни умбиликални КЪСИ ребра недвусмислено говори за принадлежността на вида към номинатния подрод Spiticeras. Този белег добре го отделя от род H o 1 c o s t е p h а и u s. Н а х о д и щ е : долноваланжките (бериаски) мергели в Еленско, П и в о в Б ъ л г а р и я : долен наланж (бериас). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен валанж (бериас) в България. Сб. БАН, Сг,91

Подрод

KHianiceras

1922

Djanélidzé,

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Stephancceras damesi S t e u e r , 1897, титон, Аржентина. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Бавно нарастваща спира. Широк пъп. Двупъпнинт стадий е добре изразен и продължава д о късно. Титон — бериас — среден валанж.

Spiticeras (KHianiceras)

gratianopolttense

( K i l i a n , 1892)

Табл. XLII1, фиг. 3 i960. Spiticeras gratianopolitense

- Н и к о л о в , стр. 192, табл. XXVII, фиг. 1 (Syn. cum.).

Т и п . Не разполагаме с труда на K i l i a n (1892), за д а ползвам данните на създателя на вида. ('равнявам с по-късните автори. М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира, широк пъп. Украсата се състои от двупъпни около умбиликални ребра 2 0 — 3 0 на брой, които дават начало на 3, 4 вторични. Личат и свободни ребра. Към края на петия завой латералната пъпка изчезва. Б е л е ж к и . Двупъпната украса, която продължава д о късно, отличава д о б р е вида. Н а х о д и щ е : долноваланжките (бериаски) варовици при с. Ерден, Михайловградско и Еленско и средноваланжките мергели при с. Долно Танченци, Еленско (по Т. Н и к о л о в ) . Н и в о в Б ъ л г а р и я : бериас — горен валанж (зона Roubaudi). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : бериас, среден валанж във Франция ; долен валанж в Испания ; бериас — горен валанж в България. Сб. СУ, СГ]1831.

Подрод

N e g r e l i c e r a s

Djanélidzé,

1922

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites negreli ( M a t h e r o n , 1880), валанж в Централна Франция. П о д р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Сравнително бавно нарастваща спира, средно широк и плитък пъп. Липсва двупъпен стадий в украсата. Известен в бериаса на Франция, Крим, България.

Spiticeras (Negreliceras)

negreli ( M a t h e r o n , 1880)

Табл. XLIII, фиг. 4 1880. Ammonites Negreli M a t h e r o n , pl. B—27, fig. 1. i960. Spiticeras (Negreliceras) negreli — Н и к о л о в , стр. 189, табл. XXV, фиг. 5 (Syn. cmn.). Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен о т M a t h e r o n (1880, pl. В-27, fig. 1) от валанжа в Централна Франция. М а т е р и а л . Няколко екземпляра о г сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ.

12 'I осилиxv на България, т. IV

90 О п и с а н и е . Завоите се обхващат приблизително на '/., от височината си и заграждат широк пъп. Украсата се с ъ с т о и от о к о л о 2 0 умбиликални пъпки, които събират в сноп по 3 — 4 ребра. М е ж д у тях се явяват по 1 — 2 свободни. Разклонени ребра не се наблюдават. Прищъпванията са рядко. Р а з м е р и в мм: D d H l M a t h e r o n . pl. B-27, fig. 1 156 69(0,44) 49(0,31) 40 Екз. от Севлиевско, Cr,1832 70 32(0,46) 21(0,30) Б е л е ж к и . Широкият пъп и липса на разклонени ребра отличава този вид от останалите представители на рода. Н а х о д и щ е : долноваланжките (бериаски) мергели в Севлиевско, Еленско, Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н валанж (бериас). Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж в Централна Фран ция; долен валанж в България. Сб. СУ, Сг,1832. ПсдсемеПство OLCOSTEHHANINAE HAUCi, 1910

Род Olcostephanus

N e u m a y r , 1875

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites astierianus d ' O r b i g n y , 1 8 4 0 , от д о л нището на средния неоком. Родова характеристика. Бързо нарастваща спира с плоски или издути стени, за кръглена вентрална област, среден по ширина пъп. Украсата се състои от къси груби умбили кални ребра, от които на снопове в различен брой излизат по-тънки, остри, гъсти, прави ребра, които минават б е з прекъсване вентралната о б л а с т . Богат на видове род, известен в горния валанж и долния хотрив в целия свят.

Подрод Olcostephanus s. s. ( Astieria P a v l o w , 1892) Подродова характеристика. Завоите се обхващат на повече от половината от ви сочината си и в напречен пререз са по-високи, о т к о л к о т о широки или почти еднакви във висо чина и ширина. Сутурната линия (текст-фиг. 4 1 ) е слабо насечена. М н о г о представители в горния валанж и долния хотрив.

Текст-фиг. 41. Olcostephanus (Olcostephanus) hispanicum (M ail.) no N i c k I c s, 1890

Olcostephanus (Olcostephanus) astierianus ( d ' O r b i g n y , 1840) Табл. XL1II, фиг. .5 1840. Ammonites Astierianus d ' O r b i g n y , p. 115. pl. 28, fig. I, 2. non fig. 3, 4. 1910. Astieria Astieri B a n m b е r g е r. S. 3. 5, Taf. XXXII, Fig I ; Taf. XXIX, Fig. 3, a, b ; Text-fig. 118 II b. 1942. Astieria astieri Ц а н к о в , стр. 18, табл. 111, фиг. 1, 2 (Syn. сит.). Т и п . ХОЛОТИПЪТ, означен ОТ R a u m b e r g e r , 1 9 1 0 , като ..Original", е екземплярът на d'Or b i g n y ( 1 8 4 0 , pl. 2 8 , fig. 1, 2 ) от долнището на средния неоком на Южна Франция. Отливката му е фигурирана от M a u m b e r g e r ( 1 9 1 0 , Taf. 3 2 , Eig. 1). М а т е р и а л . Няколко цели екземпляра и фрагменти от сбирките на СУ и ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на от височината си. В напречен пререз са малко по-високи, отколкото широки, с леко издути страни и закръглена вентрална област. Пъпът

е дълбок, среден по ширина. Украсата се състои от около 16 д о 18 умбиликални ребра, завър шващи с кръгло пъпковидно подуване, което дава начало на 5 — 6 тънки остри наклонени на пред ребра. В междуребрията от височината на пъпките вземат началото си по 1 —2 свободни ребра. Р а з м е р и в мм : Холотип, В a u m b е г g c г, Taf. 32, Fig. 1 Екз. от c. Карапелит, 0,1792

89 03

2-1(0.27) 16(0,27)

37(0,41) 31 27(0,43) 20

Б е л е ж к и . Всички автори, занимавали се с този вид, изтъкват големите вариации, които той търпи по отношение на белезите си. Намирам, че ако се придържаме към зсолотипа, съще ствуващото мнение за този вид като силно вариращ ще се коригира. Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели и варовици във Варненско и Шуменско. Н и н о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : среден неоком (хотрив) във Франция, Швейцария; долен хотрив в България. Сб. СУ, Сг, 1792. 1

Olcostephanus

(Olcostephanus) jeannoti

( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. XI.V, фиг. 2 ; табл. XLVI, фиг. 2 1840. Ammonites Jeannoti

1942. Astieria jeannoti

d ' O r b i g n y , p. 188, pl. 56, fig. 3, 4, 5.

— Ц а н к о в , стр. 18, табл. I, II (Syn. cum.).

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра от d ' O r b i g n y (1840, pl. 5 6 , fig. 3, 4, 5) от неокома на Парижкия басейн, колекция на d ' O r b i g n y . М а т е р и а л . Множ ество екземпляри от сбирките, на СУ, ГУГОЗН и НИГИ, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на височината си и са приблизително два ПЪТИ ПО-високи, отколкото широки. Пъпът е среден по ширина, плитък, с наклонени стени. Украсата се състои от къси околопъпни сравнително дебели ребра, от върха на които вземат началото си обикновено по две по-тънки прави ребра. В междуребрията се наблюдава по едно вмъкнато свободно ребро. Р а з м е р и в мм : о

d'O r b i g n y, pl. 56, fig. 3—5 52 12(0,29) 26(0,50) I i Екз. от c. Дибич, Cr,1736 128 35(0,27) 56(0,44) 27 Екз. от е. Алексеево, Сг,1789 62 18(0,29) 31(0,50)^20 Б е л е ж к и. Този вид с раздвояващите се умбиликални ребра добре се отличава от остана лите представители на подрода. Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели и варовици в Шуменско, Новопазарско, Търго вищко, Поповско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж хотрлв във Фран ция; долен хотрив в България. Сб. СУ, Сг, 1789, 1736.

Olcostephanus

(Olcostephanus)

catulloi

(R o d i g h i е r o, 1919)

Табл. XI.II1, фиг. 6" 1919. Astiera

Catulloi

R o d i g h i c r o , S. 8B, Tal. 9, Fig. 9.

non 1942. Astieria catulloi — Ц а н к о в , стр. 21, табл. IV, фиг. 1, 2 (Syn. cum.). Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от R o d i g h i e r o (1919, Taf. 9 Fig. 9) от неокома в Италия, колекция на Sacco. М а т е р и а л . Няколко екземпляра от ГУГОЗН и на проф. В. Ц а н к о в , съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат само наполовина от височината си, в напречен пререз са по-високи, отколкото широки. Пъпът е плитък и широк. Украсата се състои от 23 д о 26 къси умбиликални ребра, завършващи със закръглена пъпка. От всяка пъпка на сноп излизат обикновено по 6, рядко по ô или 7 тънки, гъсто разположени ребра, между които е вмъкнато по едно свободно ребро. Р а з м е р и в мм : D

R o d i g h i e r o , Ta!. 9, Fig. 9 75 Екз. от c. Върбяне, Cr,1793 60 Б е л е ж к и . Този вид е близък д о Ô. asterianus мия брой умбиликални ребра, по-малко обхващащи се

22(0,30) 30(0,40) ? 19(0,31) 24(0,40) 20 d'Orb., но се отличава от него с по-голе завои и по-широк и плитък пъп.

Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Шуменско и Новопазарско. П и в о в В ъ л г а р и я : долен хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив в Швейцария и Фран ция; долен хотрив в България. Сб. СУ, Сг, 1793.

Olcostephanus

(Olcostephanus)

sayni K i l i a n , 1896

Табл. XLV, фиг. 4 1907. Astieria

scissa B a u m b e r g e r — S. 29. Taf. XXIV, Fig. 3. Textbild 107. 108.

1910. HolCOStepkonus

(Astieria)

Sayni

K i 1. — Astieria

scissa B a u m b., K i l i a n , S. 213.

non 1935. Astieria Sayni — С т е ф а н о в , стр. 209, табл. IV, фиг. 2. 71942. Astieria sayni — Ц а н к о в , стр. 20, табл. III, фиг. 3, 4. Т и п . Сравнявам е изображението на екземпляра, определен от B a u m b e r g e r (1907, Text bild 107) от хотрива в Южна Франция, сбирка музея в Берн. М а т е р и а л . Д в а екземпляра от сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат на / от височината си и заграждат тесен плитък пъп. В напречен пререз са по-високи, отколкото широки. Украсата се състои от около 15 д о 17 ум биликални ребра, завършващи с триъгълни разширения, от които взема началото си сноп от 5 д о 6 остри тънки странични ребра. М е ж д у тях често се наблюдават свободни и раздвояващи се ребра на различна височина от страните. Р а з м е р и в мм: s

B a u m b e r g e r , Textbild 107 73 16(0,22) 31(0,46) — Екз. от Еленско, Cr,1796 48 14(0,29) 20(0,42) 13 Б е л е ж к и . Българските екземпляри показват малко по-голям пъп, отколкото французките. От Ц а н к о в п о д името A. sayni са определени екземпляри с много по-широк пъп и по-голям брой умбиликални ребра, б е з данни за напречното сечение. Те отговарят на екземплярите, дадени от B a u m b e r g e r ( 1 9 0 8 и 1910) като A. sayni. Според мен въпросът се касае д о друг вид. Този вид с раздвояващи се на различна височина странични ребра и тесен пъп се отличава добре от останалите представители на подрода. Н а х о д и щ е : горноваланжките песъчливи варовици в Еленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона verrucosam). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив във Франция, Швей цария ; горен валанж в България. Сб. СУ, Сг,1796.

Olcostephanus

(Olcostephanus)

variegatus P a q u i e r , 1900

Табл. XLIV. фиг. 3 1900.

HolCOStephanas variegatns

P a q u i e r , p. 550, pl. 7, fig. 1, 2.

1942. Astieria variegata — Ц а н к о в , стр. 23, табл. IV, фиг. 4 (Syn. cum.). Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от B a u m b e r g e r (1907, Taf. XXIV, Fig. 3) от хотрива в Швейцария. Съхранява се в сбирката на Геоложкия институт на университета в Базел, № 8 3 . М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирката на проф. В. Ц а н к о в и ГУГОЗН, съхраня вани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на / от височината си и заграл<дат сравнително тесен пъп. В напречен пререз завоите са почти еднакви на височина и ширина. Украсата се състои от 16 умбиликални пъпкообразпи ребра, от които на сноп излизат обикновено 5 или 6 прави ребра, слабо наклонени напред, увеличаващи броя си чрез раздвояване или чрез вмъкване на допълнителни ребра между снопчетата. P а з м е р и в мм : я

т/

B a u m b e r g e r , Taf. 24, Fig. 3 65 16(0,21) 29(0.45) Екз. от Шумен, Сг,1731 90 25(0,27) 40(0,44) — Б е л е ж к и . Този вид се отличава от O. asterianus (d'Orb.) главно по наличието на раз двояващи се ребра над възлите и по-плитък пъп. Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Шуменско, Търговищко, Новопазарско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив във Франция и Швей цария; долен хотрив в България. Сб. СУ, Сг, 1731.

Olcostephanus (Olcostephanus) psilostomus und U h l i g ,

psllostomus

Neumay r

188!

Табл. XLIV. фиг. •/ 1881. Olcostephanus psilostomus N e u m a y r und U h l i g , S. 21, Taf. 32, Fig. 2, 2 a. 1942. Astieria psilosïoma Ц а н к о в , стр. 26, табл. VI, фиг. 2. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от N e u m a y r und Uhlig (1881, Taf. S2, F i g . 2, 2 a) от нескома в Северна Германия, сбирка на O t t m e r . М а т е р и а л . Н я к о л к о недобре запазени, деформирани екземпляра от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Запоите се обхващат- приблизително на от височината си и заграждат плитък среден по ширина пъп. Напречният им пререз е по-висок, о т к о л к о т о широк. Наброяват се о к о л о 21 умбиликални ребра, които дават началото на 3, рядко на 4 ребра. Свободните ребра са рядкост. Р а з м е р и в мм : D

N e u m. u. Uhl., Taf. 32, Fig. 2 Екз. от c. Яковаи. Cr,1794

70 21(0,27) 29(0,38) 4Cr« ^-14(0,35) .-«17(0,42) —

Б е л е ж к и . В и д ъ т показва доста вариации по отношение белезите си. П о сравнително малкия брои ребра, излизащи от умбиликалните пъпковидни ребра, този подвид се доближава д о Opsilostomus leptoplanus ( В a u m b.), но ce различава от него с по-големия брой умбиликални ребра, по-издути завои и по-широк и д ъ л б о к пъп. Българският екземпляр показва по-фино наребряване. Н а х о д и щ е : горноваланжките песъчливи мергели в Централния Предбалкан и Т ъ р г о в и щ к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона verrucosam). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Северна Германия горен валанж в България. Сб. СУ, Сг,1794.

Olcostephanus

(Olcostephanus)

psilostomus

(Tzankov,

quadricostatus

1942)

Табл. XLIV, фиг. S 1942. Astieria

psilostoma

Neumayr

und U h l i g var. quadricostata

Ц а н к о в , стр. 24, табл. V, фиг. 1, 2, 3

Т и п . Л е к т о т и п ъ т , означен тук, е екземплярът о т синтиповага колекция на проф. В. Ц а н к о в , изобразен па табл. V , фиг. 1 от долния хотрив при с. Златна нива, Новопазарско, Северо източна България. С б . С У , Сг,1732. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирката на проф. В. Ц а н к о в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на % от височината си и заграждат среден по дълбочина и ширина пъп. Напречният им пререз е почти еднакъв във височина и ширина, с ъ с закръглено четириъгълно очертание. Украсата се състои от 20 умбиликални къси ребра, завърш ващи с т р и ъ г ъ л н о разширение. О т него вземат началото си четири ребра, което число е посто янно и се явява отличителният б е л е г за тази разновидност. М е ж д у тях често се явява по едно свободно ребро. Р а з м е р и в мм: Лектотип, Сг,1732

—

Б е л е ж к и . Отличава се ог номинатния подвид с постоянството на четиритях ребра в сно повете и с наличието на свободни ребра м е ж д у тях. Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели при с. Златна нива, Новопазарско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив. Стратиграфско

географско

разпространение:

долен

хотрив в България.

Сб. СУ, Сг,1732.

Olcostephanus (Olcostephanus) psilostomus

leptoplanus

( B a u m b e r g e r , 1908)

Табл. XLIV, фиг. J? 1858-1800. Ammonites Astieri — P i c t e t , p. 298, pl. 43, fig. 1 a, b, non fig. 2, 3. 4. 5. 1908, Astieria leptoplana B a u m b e r g e r , S. 9, Taf. XXVI, Fig. 4; Taf. XXVIII, Fig. 2. 1910. Astieria

psilostoma

var. Picteti

— W е g n е r, S. 85.

Т и п . С р а в н я в м c изображението на екземпляра, определен от B a u m b e r g e r (1908, Taf. 26, Fig. 4), от мергелите c Astieria в Швейцария. М а т е р и а л . Един екземпляр о т колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У .

94 8

О п и с а н и е . Завоите се обхващат на / от височината си и заграждат среден по ширина и дълбочина пъп. Налречният пререз е значително по-висок, о т к о л к о т о широк. О т у м биликалните къси ребра вземат началото си три ребра, които увеличават броя си чрез разклоняване. Р а з м е р и в мм : в

B a u m b e r g e r , Taf. 26, Fig. 4. Екз. от c. Алваноно, Cr,1790

69 88

19(0,27) 25(0,29)

29(0.42) — 36(0,40) *--20

Б е л е ж к и . Отличава ce от номинатния подвид с наличието на раздвояващи се тънки ребра и по-високо сечение. Н а х о д и щ е : долнохотривските глинести варовици при с. Алнаново, Т ъ р г о в и щ к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив във Франция, Швей цария ; долен хотрив в България. Сб. СУ, СГИ790.

Olcostephanus (Olcostephanus) guebhardi

K i l i a n , 1902

Табл. XLIV, фиг. / 1902. Holcostephanus (Astieria) Guebhardi K i l i a n , p. 866, pl. LVII, fig. 2 a, b. 1942. Astieria guebhardi Ц а н к о в , стр. 22, табл. IV, фиг. 3 (Syn. cum.}. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от K i l i a n (1902, pl. 57, fig. 2 ) от хотрива в Южна Франция. М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента от сбирките на проф. В. Ц а н к о в и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Силно обхващащи се издути завои в напречен пререз, много по-широки, от колкото високи. П ъ п ъ т е тесен и д ь л б о к . Украсата, о б щ о взето, груба, се с ъ с т о и от о к о л о 18 умбиликални къси и сравнително д е б е л и ребра, от които излизат на сноп по 5—6 прави ребра. М е ж д у сноповете се наблюдават по 1 2 свободни ребра. Р а з м е р и в мм : D

K i l i a n , pl. 57, fig. 2 Екз. от Вардун, Cr,1795

80 107

22(0.28) 35(0,30)

33(0,41) 44 41(0,40) —

Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от O. astierianus ( d ' O r b ) с по-грубата си орнаментация и много по-ниско сечение. Т о не е типично за този подрод и твърде е вероятно видът да пред ставлява е д н о звено, което свързва подродонете Olcostephanus и Rogersiles. Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Т ъ р г о в и щ к о и Ш у м е н с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и н : долен хотрив. Стратиграфско и географско разпространение: хотрив във Франция, Швей цария, Италия, Северна Германия; д о л е н хотрии в България. Сб. СУ, Сг, 1795.

Olcostephanus (Olcostephanus)

mittreanus

( M a t h e r o n , 1878)

Табл. XLV, фиг. 3 1878. Ammonites Mittreana M a t h e r o n , pl. B-20, fig. 8 a, b. 1907. Astieria filosa - B a u m b e r g e r , S. 31, Taf. 22. Fig. 22; non Taf. 23, Fig. 2 U. sayni Kil. 1942. Astieria mittreana Ц а н к о в , стр. 24. табл. VI, фиг. 1 (Syn. cum.). Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от M a t h e r o n (1878, pl. B-20), от неокома в Парижкия басейн. М а т е р и а л . Бдин екземпляр от сбирката на В. Ц а н к о в , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на от височината си. П ъ п ъ т е тесен, д ъ л б о к . Напречният пререз на завоите е значително по-широк, о т к о л к о т о висок. Украсата се с ъ с т о и от 15 умбиликални къси ребра, даващи начало на 5—7 тънки наклонени напред г ъ с т о разположени ребра. Свободните ребра между сноповете са 3—4. Р а з м е р и в мм : ; ; |

M a t h e r o n . pl. B-20, fig. 8 Ека. от Шумен, Cr,1738

68 42

19(0,28) 13(0,30)

29(0,43) 35 17(0,40) —

Б е л е ж к и . Г ъ с т о разположените и фини странични ребра, както и големият брой свободни отличава д о б р е този вид о т останалите представители на подрода. По-фиността на ребрата този вид се доближава д о O. sayni K i I., който обаче има по-широк пъп, повече на брой умбиликални ребра и по-високо сечение. Ниското сечение на този вид му придава характер на преходен към

род Rogersiles.

95 Н а х о д и щ е : ДОЛИОХОТрИВСКИТе мергели при Ш у м е н . Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н хотрин. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком във Ф р а н ц и я ; хотрин в Швейцария, Северна Германия, Източна А ф р и к а ; д о л е н хотрин в България. Сб. СУ, Сг,1738.

Olcostephanus (Olcostephanus)

elongatus ( T z a n k o v , 1942)

Табл. XLVI, фиг. / 1942. Astieria

elongata

11 a н к o в, стр. 2й, табл. VI, фиг. 3, 4.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Ц а н к о в (1942, pl. V I , fig. 3 ) , от горния валанж при с. Плаково, Дряновско. Самият екземпляр не е налице. М а т е р и а л . Един сплескан екземпляр, събран о т Г. М а н д о в , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е. Елиптична форма на завиване със с ъ щ о елиптичен тесен пъп. Д в а д е с е т умби ликални къси ребра, завършващи с у д е б е л е н и е , дават началото на сноп от 4—5 странични тънки ребра, между които се срещат разклонени и свободни. Б е л е ж к и . Различава се о т O. sayni ( K i I.) с по-големия б р о й умбиликални ребра и помалко на брой странични в сноповете. Екземплярът, събран и определен от Г. М а н д о в , е зна чително по-голям по размери (50 мм П) от екземпляра на Ц а н к о в (20 мм D). Н а х о д и щ е : мергелите на горния валанж в Дряновско и с. Борима, Троянско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона verrucosum). Стратиграфско

географско

разпространение:

горен

валанж в България.

Сб. СУ, Сг,1806.

Подрод Rogersites S p a t h , Т и п о в в и д , Holcostephanus Южна Африка.

modderensis

Текст-фиг. 42. (Rogersites)

Kitchin,

1924 от Uitenhage série (горен валанж) в

Olcostephanus

atherstoni(S

c li a r-

pej по В. Ц а н к о в , 1942 Подродова характеристика. Силно обхващащи се завои в напречен пререз, много по-ниски, о т к о л к о т о широки. Ш и р о к о закръглена вентрална област. Сутурната линии (текстфиг. 42) е с п о - с л о ж н о насечени елементи, о т к о л к о т о при род Valanginites. Сравнително беден на видове подрод от горния валанж и долния хотрив в Европа и Африка.

Olcostephanus (Rogersites)

atherstoni atherstoni ( S c h a r р е , 1856)

Табл. XLV1I, фиг. 2, 2a 1907. Astieria Atherstoni — B a u m b e r g e r , S. 39, Taf. 23, Fig. 1 ; Taf. 24, Fig. 2, 4, 5; Text-fig. 114, 115, 116 1942. Rogersites atherstoni - Ц а н к о в , стр. 30, табл. VIII, фиг. 1, 2, 3, 4 (Syn. cum.). Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от S e h a r p e , рефигуриран от B a u m b e r g e r (1907, Text-fig. N 4 ) , от Южна Африка. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о малки пиритизирани екземпляри от сбирката на проф. В. Ц а н к о в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Запоите са странично издути, силно се обхващат и заграждат д ъ л б о к тесен пъп. Напречният им пререз е много по-широк, о т к о л к о т о висок. Украсата се с ъ с т о и от о к о л о 18 до 20 умбиликални ребра, заглъхващи в основата си и разширени към върха. Оттам вземат началото си по 4 5 тънки остри, наклонени напред ребърца. Наблюдава се по средата на завоя едно прищъпване. Б е л е ж к и . Поради голямата разлика в големината на българските екземпляри и екземпля ра, определен от S c h a r p e , не даваме съотношенията в измеренията. Видът показва големи ва риации в съотношенията между височината и ширината в напречния пререз.

96 Н а х о д и щ е : мергелите на долния хотрив и горния валанж в О м у р т а ж к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона verrucosum) — долен хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив във Франция и Швей цария; горен валанж — д о л е н хотрив в България. Сб. СУ. Cr, 1742. 1743.

Olcostephanus (Rogersites)

atherstoni

densicostatus

( W е g п е r, 1909)

Табл. XLVII, фиг. 3, За 1902. Astieria Atherstoni var. densicostata W e g n e r , S. 82, Taf. XVI, Fig. 3. 1942. Rogersites atherstoni var. densicostatus — Ц а н к о в , стр. 31, табл. IX, фиг. 1, 2, 3 (Syn. cum.). Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от W e g n e r (НЮ!), Taf. X V I , Fig. 3 ) , о т хотрива на Южна Франция. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о пиритизирани малки (12—15 мм Д ) екземпляри от сбирката на Б. Ц а н к о в , съхранявани в Г М при С У . Б е л е ж к и . О т номинатния подвид се различава главно с по-финото наребряване. Напреч ното сечение е много по-широко, о т к о л к о т о високо. Н а х о д и щ е : горноваланжките мергели в Централния Предбалкан. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона verrucosum). Стратиграфско и географско разпространение: хотрив в Южна Франция; горен валанж в България. Сб. СУ. Сг,1739.

Olcostephanus (Rogersites)

inordinatus T z a n k o v , 1942

Табл. XXVII, фиг. / , la, lh 1860. Ammonites Asterianus — P i c t e t et C a m p i c l i e , p. 296, pl. 43, fig. 2, 5, non Fig. 1, 3, 4. 1942. Rogersites inordinatus Ц a и к o в, стр. 31, табл. X, фиг. 1, 2, 3, 4, 5. Т и п . Л е к т о т и п ъ т (означен т у к ) е екземплярът, изобразен на табл. XI.VII, фиг. 1, 1а ( — Ц а н к о в, 1942, т а б л . X, фиг. 1, 2 ) от горния валанж при с. Чеканци, Омуртажко. С б . С У , Сг,1740. М а т е р и а л . Няколко малки пиритизирани ( 6 — 1 7 мм D) екземпляра от сбирката на В. Ц а н к о в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на / о т височината си, издути са странично и заграждат тесен и д ъ л б о к пъп. Украсата се с ъ с т о и от 17 умбиликални ребра, изтънени в осно вата и възловидни на върха си. О т тях вземат началото си 3 -4 тънки свободни ребра. Прищъпванията са по д в е в последния завой, който в началото си е гладък. В с ъ с е д с т в о с прищъпванията се явяват коси на тях ребра. Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от O. (R.) atherstoni по наличието на две прищъпвания и периодичното вмъкване на свободни ребра. Н а х о д и щ е : горноваланжките мергели при с. Чеканци, О м у р т а ж к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона verrucosum). Стратиграфско и географско разпространение: хотрив в Швейцария ; горен валанж в България. 3

Сб.СУ. Сг,1740, 1740'.

Род Subastieria

S p a t h , 1923

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Olcostephanus sulcosus P a v l o w , 1892, от долния неоком ( С ) на Speeton. Родова характеристика. Наполовина обхващащи се завои, с ниско сечение, широк пъп и чести прищъпвания. Беден на видове род в долния неоком и долния хотрив в Англия и България.

Subastieria balkanica

( T z a n k o v , 1942)

Табл. XLVI, фиг. .?, За ; табл. XLVII, фиг. 4. 4а 1942. Rogersites

balcanicns Ц а н к о в , стр. 33, табл. IX, фиг. 4, 5, 6.

Т и п . Х о л о т и п ъ т (посочен т у к ) е екземплярът, изобразен от В. Ц а н к о в (1942, табл. I X , фиг. 4 , 5, поп 6 ) , от мергелите на долния хотрив при с. Златна нива, Ш у м е н с к о . С б . С У , 0 , 1 7 3 7 . М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирката на проф. В. Ц а н к о в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Бавно нарастващи завои с издути страни. Напречният пререз е по-широк, о т к о л к о т о висок. П ъ п ъ т е плитък, широк. Украсата се състои от 17 умбиликални ребра, завър-

07 ш в а т и с остра пъпка. О т нея вземат началото си сноп странични ребра, чийто брой е непо стоянен и се движи между 2 и 6. С ъ щ е с т в у в а т и свободни ребра. В последния завой с е набро яват 4—5 прищъпвания. Р а з м е р и в мм : П a H I Холотип, Сг,1737 30 12(0,40) 11(0,37) 15 Екз. от с. Вьрбяне, Сг,1851 22 8(0,36) 8(0,36) 12 Б е л е ж к и . С ъ с своя широк пъп, чести прищъппания и остри пъпки в у м б и л и к а л н и т е ребра се доближава д о 5. sulcosus P a v 1 o w , но се отличава от него с по-високите си завои и повече ребра между прищъпванията. Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Новопазарско и Ш у м е н с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н хотрив. Стратиграфско

и географско

разпространение:

долен

хотрив

в България.

Сб. СУ, Сг,1737, 1851.

Род Saynoceras M u n i е r - C h a 1 m a s, 1893 Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites verrucosus d ' O r b i g n y , 1840, от д о л ните пластове на неокома в Ниските А л п и . Родова характеристика. С и л н о обхващащи се издути завои, тесен и д ъ л б о к п ъ п . Украсата се с ъ с т о и от латерални и маргинални пъпки, свързани помежду си с прави или на зигзаг ребра.

Текст-фиг. 43. Saynoceras verrucosum (d'OГb.) по d ' O r b i g n y . 1840 Сутурната линия (текст-фиг. 43) е слабо насечена, седлата са по-широки от л о б о в е т е . Беден на видове р о д о т титона д о вракониена в Южна Франция, България, Тунис, Рогозник.

Saynoceras verrucosum. (d'O г b i g n y, 1840) Табл. XI.VI, фиг. 5, 6 1810. Ammonites

verrucosus

d ' O r b i g n y , p. 191, pl. 58, fig. 1 — 3.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 58, fig. 1—3) от долните пластове на неокома в Ниските Алпи. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о л е к о деформирани екземпляри от сбирката на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са с изпъкнали стени, силно се обхващат и заграждат тесен д ъ л б о к пъп. Украсата се с ъ с т о и от о к о л о 8 д о 10 околопъпни къси ребра, завършващи с ясна голяма латерална пъпка. В мястото между две латерални пъпки в маргиналната област се разполага с ъ щ о д о б р е изразена пъпка, която се свързва на зигзаг с латералната. Сифоналната област е пресечена с ъ щ о от зигзаговидно подредени ребра, свързващи маргиналните пъпки от двете страни. Ч е с т о те са много слаби и сифоналната област изглежда гладка. Р а з м е р и в мм : D

d ' O r b i g n y , pl. 58, fig. 1—3 Екз. от Еленско, Сг, 1827

25 17

6? 4

11 7

17 7

Б е л е ж к и . С типичната си украса този вид д о б р е се отличава от останалите видове, сре щащи се в горния валанж. Някои млади индивиди от р о д Acanthodiscus показнат такава пъпчеста украса, обаче в тях не се наблюдава зигзаговидно свързване на ребрата. Н а х о д и щ е : горноваланжките песъчливи мергели в Еленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона verrucosum). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен валанж в Южна Фран ция, България. Сб. СУ, Сг, 1828, 1827. 13 «Росилите на Ньлгарня, т. IV

98 Подсемейство POLYPTYCHITINAE S P A T H . 1921

Род Valanginites [ = Dobrogeites = Dobrogeiceras

S a y n in K i l i a n , 1910 N i k o l o v , 1962 (sub.) N i k o l o v 1963 (sub.)]

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites nucleus К о е m e r , 1841, креда в Се верна Германия. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Сферовидни черупки с напълно обхващащи се издути завои. Напречният пререз е много нисък, почти цепнатина, типичен за рода. Сутурната линия (текст-

Текст-фиг. 44. Valanginites bachelardi

(S a y n)

по B.

Ц а н к о в . 1942 фиг. 44) е по-слабо насечена о т тази при род Olcostephanus, характеризираща соки елементи. Немного представители от валанжа и долния хотрив в света.

Valanginites

wilfridi

се с тесни и ви

(K a r a k a s c h, 1902)

Табл. XLVI, фиг. 7 1901 -1902. Holcostephanus (Astieria) Wilfridi K a r a k a s c h , p. 100, pl. I, fig 1, 2. 1942. Valanginites wilfridi — Ц а н к о в , стр. 28, табл. VII, фиг. 1 (Syn. cum.). Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от K a r a k a s c h (1902, pl. I, fig. 1, 2 ) от „валанжа" на Биассалла, Крим. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Сферовидни черупки със силно издути страни, широка вентрална област, тесен пъп и много ниско напречно сечение. Украсата се състои от около 15 д о 16 умбиликални къси ребра, завършващи с остри пъпки, от които на сноп излизат по 4—6 ребра. М е ж д у сно повете се явяват и свободни ребра. P а з м е р и в мм : K a r a k a s c h , pl. I, fig. 1, 2 Екз. от c. Страхил, Cr,1797

SI 40

6(0,12) 4(0,10)

27(0,53) 48 ? (38) 20(0,50) 28

Б е л е ж к и . Този вид с малкото на брой околоумбиликални ребра, завършващи с пъпки, добре се отличава от останалите представители на рода. Прави впечатление несъответствието в цифрата, дадена от K a r a k a s c h (1902) за дебелината на последния завой и изображението на pl. 1, fig. 2, където тя е значително по-малка. Явно печатна грешка в цифрата 48 вместо 38. Н а х о д и щ е : горноваланжките песъчливи мергели със Saynoceras z'errucosum ( d ' O r b.) и долнохотривските песъчливи мергели в Еленско и Шуменско с представители от род Lyticoce ras; долнохотривските варовици при с. Владимирово, Т о л б у х и н с к о ; селата Страхил и Караманите, Варненско, с Ас. radlatus ( d ' O r b.). Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж — д о л е н хотрив. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : валанж — хотрив в Крим и Швейцария ; горен валанж — д о л е н хотрив в България. Сб. СУ, Сг, 1797, 1791.

Valanginites ventrotuberculatus

N i k o l o v , 1961

Табл. XLVI, фиг. 8, 8а, 9 1961. Dobrogeites

ventrotuberculatus

N'i k o 1 o v, S. 70, Eigs. 1 a, h ; 2, 3.

Тип. Холотипът, означен от N i k o l o v (1961, Figs. 1 a, b, S. 70), е екземплярът от ? горния валанж (зона neocomiensis) о к о л о с. Владимирово, Северна България. Сб. Б А Н , Сг,253. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирката на Т . Н и к о л о в и Г У Г О З Н , съхранявани в сбирката на БАН и Г М при С У .

99 О п и с а н и е . Сферовидни черупки с много ниско напречно сечение и тесен дълбок пъп. Скулптурата се състои от 14 умбиликални ребра, завършващи с възловидни удебеления, които дават начало на 4 6 странични ребра. М е ж д у възлите се наблюдават по едно, рядко две сво бодни ребра. В последния завой при D — 3 2 — 3 5 мм се явяват д о б р е изразени 4 — 5 сифонални пъпки, разположени на различни интервали една от друга. Р а з м е р и в мм : D

Холотип. БАН, Cr, 253 39 0,17 0,54 0,72 Топотип, Сб. СУ, Cr, 1805 45 5(0,11) 20(0,44) 30(0,66) В е л е ж к и . Този вид е много близък д о V. wilfridi (Kar.), от който се отличава само по наличието на четирите сифонални пъпки в последните '-/ от последния завой. М о ж е д а се пред положи, че тази допълнителна украса в последния завой бележи обитаемата камера, която често придобива друга украса в сравнение с украсата във фрагмакона. От друга страна, те могат да бъдат индикатори за полов диморфизъм на вида V. wilfridi ( K a r . ) . Към рода Dobrogeites се о т насям с известна резерва, като смятам, че белегът, изразен в последния стадий на развитие, не е достатъчен за отделянето му в отделен р о д . Н а х о д и щ е : долнохотривските. глинести варовици при с. Владимирово, Варненско, с Acanthodiscus radiatus (В r u g.) и Leopoldia biassalensis ( K a r . ) ; в Централния Предбалкан c :(

род

I.vticoceras.

Н и в о в В ъ л г а р и я : долен хотрив. Стратиграфско и географско България (Южна Д о б р у д ж а ) .

разпространение:

долен

хотрин

в Северна

Сб. СУ, Сг, 1805. Valanginites

perinflatus

( M a t h e r o n , 1878)

Табл. XLVI, фиг. 10 1878. Ammonites

perinflatus

1942. Valanginites perinflatus

M a t h e r o n , pl. B 20, fig. 7 a, b.

— Ц а н к о в , стр. 30, табл. VII, фиг. 6.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от M a t h e r o n (1878, pl. В—20, fig. 7 a, b), от неокома на Парижкия басейн. М а т е р и а л . Д в а екземпляра от сбирките на В. Ц а н к о в и ГУГОЗН, съхранявани в Г М п р и СУ. О п и с а н и е . Сферична черупка с много ниско сечение и среден по ширина дълбок пъп. Украсата се състои от около 20 къси умбиликални ребра, завършващи с пъпка, от която из лизат на сноп 4 — 5 странични тънки прави ребра. Р а з м е р и в мм : D

M a t h e r o n , B - 2 0 , fig. 7 a, b 68 17(0,25) 27(0,40) 48 Екз. от c. Яковци, Cr, 1798 48 10(0,20) 22(0,46) 40 Б е л е ж к и . Този вид се характеризира с близките стойности на D и /. От V. wilfridi ( K a r . ) се отличава с по-голямата ширина на завоите, по-големия брой на умбиликалните ребра и с послабо изразените пъпки. Н и в о : долнохотривските песъчливи мергели в Централния Предбалкан. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж - хотрив във Фран ция ; долен хотрив в България. Сб. СУ, Сг, 1798. Valanginites

bachelardi

( S a y n , 1888)

Табл. XLVI, фиг. 11 1888-1889. Holcostephanus Bachelardi S a y n , p. 679, pl. 17, fig. 1. 1942. Valanginites bachelardi — Ц а н к о в , стр. 29, табл. VII, фиг. 2, 3, 4, 5. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от K i l i a n (1889, pl. 17, fig. 1), от долния неоком (c Bel. latus и H. neocomiensis) на Южна Франция. М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирката на В. Ц а н к о в и ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Сферични черупки със силно обхващащи се ниски завои и тесен фуниевиден пъп. Украсата се състои от умбиликални подувания, от които на снопове по 3 4 излизат странични ребра с по 1 2 свободни м е ж д у тях. Всички са слабо изразени в началото си и по-ясно във вентралната област.

100 Размери

в мм: D d H L K i l i a n , pl. 17, fig. 1 22 3 13 20 Екз. от Еленско, Cr, 1799 r--: 28 3 13 « 3 0

Б е л е ж к и . Този нид може да ее смеси c V. perinflatus ( M a l h.), но ce отличава от него с ъ с заличените си ребра в умбиликалната о б л а с т и неясно оформените умбиликални пъпки. Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Еленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив. Стратиграфско и географско разпространение: долен неоком във Франция; долен хотрив в България. Сб. СУ, Сг, 1799. Семейство BERRIASELLIDAE

S P A T H , 1922

Подсемейство BERRIASELLINAE

Род Berriasella

s. 8.

Uhlig, 1905

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites privasensis P i c t e t , 1867, от бериаса на Югоизточна Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . 11ерисфинктоидно завиване. П ъ п ъ т обикновено е широк или средно широк. Ребрата са прави или извити, гладки или с пъпки. Някои видове са с прекъс-

Текст-фиг. 45. Berriasella aizyensis Ma z e n o t, 1939

M a z. по

ваши ce в сифоналната о б л а с т ребра. M a z c n o t (1939) разделя рода на две големи г р у п и : с ъ с сифонална и б е з сифонална бразда. Т я х от своя страна подделя в зависимост от наличието на напъпчени или гладки, единични или събрани на сноп ребра. Сутурната линия (текст. - фиг. 45) е с д ъ л б о к о асиметрично двуразделно външно с е д л о и д ъ л б о к триразделен страничен л о б у с . Извънредно богат на видове р о д , известен от титона д о долния валанж (бериаса) в цялата Медитеранска област.

Berriasella

picteti J a c o b

in K i l i a n , 1910

Табл, XLV1II, фиг. / 1867. 1910. 1939. 1934. i960.

Ammonites privasensis — P i c t е 1, p. 84, pl. XVIII, fig 2, non fig. \=B. privasensis (P i c t.). Hoplites (Berriasella) Privasensis vai. Picteti K i l i a n . S. 184. Berriasella Picteti — M a z c n o t , p. 42, pl. III, fig. 1 a, b ; 2 a, b. Berriasella Calisto d ' O r b. var. n. T o n c a s — С т е ф а н о в , стр. 211, табл. III, фиг. 1, non фиг. I a. Berriasella privasensis — Н и к о л о в , стр. 156, табл. II, фиг. 3.

Т и п. Холотипът, обявен от M a z e n o t (1939), е екземплярът, изобразен от Pi c t е t (1867, pl. XVIII, fig. 2 ) , от бериаса на Югоизточна Франция. М а т е р и а л . Няколко фрагмента и един цял, но деформиран екземпляр от сбирките па Г У Г О З Н и С У , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат едва на / от височината си и заграждат широк плитък пъп. Украсата се състои от прави остри рядко разположени ребра, едни от които се раз двояват малко над средата на височината на завоя, а други много по-малко на брой са еди нични, нераздвоени. Всички се прекъсват в сифоналната област. Б е л е ж к и . Българският екземпляр е деформиран, поради което не давам измеренията. Този вид се отличава от близкия му В. privasensis ( P i c I.) с по-широкия си пъп, по-слабо о б хващане на завоите и по-грубо наребряване. Н а х о д и щ е : долноваланжките (бериаски) варовици в Ш у м е н с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен валанж (бериас). 1

101 Стратиграфско

и географско

разпространение:

титон ?

бериас във Фран

ция ; бериас в България. Сб. СУ. Сг, 1834. •

Berriasella

privasensis

( F i e t e t, 1867)

Табл. XLV11I, фиг. 2 1867. Ammonites privasensis P i c i et, p. 84, pl. XVIII, fig. 1. non fig. 2 - B. picteti (J a c ) . i960. Berriasella privasensis — Д р у щ и ц в Д р у щ и ц и К у л р я в ц е в . стр. 276, табл. XX, фиг. 1. 1960. Berriasella privasensis — Н и к о л о в , стр. 156, табл. 11, фиг. 4, поп 3 В. picteti (j a c.) (Syn. cum.). Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от M a z e n o t (1939), е екземплярът, изобразен от P i c t е t (1867, pl. X V I I I , fig. 1), от бериаса на Югоизточна Франция ( = М a z е и o I, 1939, pl. II, fig. 3 a, b ) . М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти и няколко д о б р е запазени екземпляра от сбирката на Г У Т О З ! I, съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат на '/а от височината си и заграждат среден по ширина пъп. Украсата се с ъ с т о и от остри, отначало почти прави, а по-късно извити единични и раз двоени в средата на височината на завоя ребра, като преобладаващи са раздвоените. В сифо налната област ребрата се прекъсват. Р а з м е р и в мм : d

Лектотип 57 22,5 (0.39) Екз. от с Смядово, Сг, 1839 40 16 (0,40)

20.5 (0.35) 16 (0,40)

1 1

Б е л е ж к и . Този вид се отличава от В. picteti ( J a c . ) с по-малкия си пъп и по-силното си обхващане. П о наличието на единични ребра се доближава д о В. chomeracensis ( T O U c a s ) , при който обаче те преобладават над раздвоените. Н а х о д и щ е : долноваланжките (бериаските) варовити мергели в Източния и Централния Предбалкан. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен валанж (бериас). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : титон — бериас в Югоизточна Франция; долен валанж в Кавказ, Крим, България. Сб. СУ, Сг, 1839.

Berriasella

calisto ( d ' O r b i g n y , 1847) Табл. XI.VIII, фиг. 6"

1847. Ammonites calisto d ' O r b i g n y . p. 551. pl. 213, fig. 1,2. 1960. Berriasella callisto — 11 и к о л он, стр 158, табл. III, фиг. 5, 6; табл. V, фиг. 3; поп табл. IV,. фиг. 1 (Syn cum.). Т и п . Х о л о т и п ъ т , определен от M a z e n o t (1939), е фигурирай от него на pl. I V , f i g . 7, от бериаса на d'Apremont, Франция ( = B u r c k h a r d , 1919/1921, pl. X I X , fig. 1, 2 ) . М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н и С У , съхранявани в Г М п р и С У . О п и с а н и е . Завоите са високи, обхващат се на о к о л о от височината си и заграждат среден по ширина пъп. Украсата се с ъ с т о и от г ъ с т о разположени, л е к о S-видно извити ребра, раздвояващи се над средата от височината на завоя. Единични ребра са рядкост. Всички ребра се прекъснат в сифоналната област. 1

;

Размери

в мм: D

Холотии Екз. от с. Стража, Сг,. 1810

60 56

22(0,36) 23(0,38) 12 20(0,36) 20(0,36)

Б е л е ж к и . С високите си завои, извити S-видно г ъ с т о разположени почти само бифуркиращи ребра този вид се отличава добре о т останалите представители на рода. Н а х о д и щ е : долноваланжките (бериаските) мергели н Т ъ р г о в и щ к о , Еленско, Преславско, Провадийско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : титон—долен валанж (бериас). С,тратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : титон — д о л е н валанж във Франция, Испания, Италия, Крим, Кавказ, България. Сб. СУ, Сг, 1840.

Berriasella subcalisto ( T o u c a s , 1890) Табл. X1.VI1I. фиг. 8 1890. Hoplites Calisto var. subcalisto T o u c a s , p. 601, pl. XVII, fig. 4, 5. i960. Berriasella subcallisto — Н и к о л о в , стр. 159, табл. IV. фиг. 2, 3 ; табл. V, фиг. 4.

102 ТИП. ЛЕКТОТИПЪТ, ОПРЕДЕЛЕН ОТ M A Z E N O T ( 1 9 3 9 ) , Е ЕКЗЕМПЛЯРЪТ НА T O U C A S ( 1 8 9 0 , PL. X V I I , FIG. 4 ) ОТ ГОРНИЯ ТИТОН НА CHORNÉRAE, ЮГОИЗТОЧНА ФРАНЦИЯ. М А Т Е Р И А Л . НЯКОЛКО ФРАГМЕНТА И ЕДИН ЦЯЛ ЕКЗЕМПЛЯР ОТ СБИРКИТЕ НА Г У Г О З Н И С У , СЪХРАНЯВАНИ В Г М ПРИ С У . О П И С А Н И Е . ЗАВОИТЕ СА НИСКИ, ОБХВАЩАТ СЕ НА ' / 4 ВИСОЧИНАТА И ЗАГРАЖДАТ СРЕДЕН ПО ШИРИНА ПЪП. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ ПОЧТИ ПРАВИ РЕБРА, РАЗДВОЕНИ ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛОВИНА ОТ ВИСОЧИНАТА НА ЗАВОЯ. НЕРАЗДВОЕНИТЕ РЕБРА СА РЯДКОСТ. СИФОНАЛНАТА ОБЛАСТ Е С ТЯСНА БРАЗДА. Р А З М Е Р И В ММ : , П d H l Лектотип: 54 21(0,38) 19(0,35) 13 Екз. от Шуменско, Сг,. 1838 40 1(3(0,40) 16(0,10) — О

Б Е Л Е Ж К И . ТОЗИ ВИД СЕ ОТЛИЧАВА ОТ В. calisto ( D ' O R B . ) С ПО-СЛАБО ОБХВАЩАНЕ НА ЗАВОИТЕ И ПО-ПРАВИ МАЛКО ПО-ВИСОКО РАЗКЛОНЯВАЩИ СЕ РЕБРА. НАХОДИЩЕ: ДОЛНОВАЛАНЖКИТЕ (БЕРИАСКИТЕ) МЕРГЕЛИ В ШУМЕНСКО, ЕЛЕНСКО, ПРЕСЛАВСКО, ТЪРНОВСКО, ПРОВАДИЙСКО. П И В О В Б Ъ Л Г А Р И Я : ГОРЕН ТИТОН—ДОЛЕН ВАЛАНЖ (БЕРИАС). С Т Р А Т И Г Р А Ф С К О И Г Е О Г Р А Ф С К О Р А З П Р О С Т Р А Н Е Н И Е : ТИТОН — БЕРИАС ВЪВ ФРАНЦИЯ, ШВЕЙЦАРИЯ, КАВКАЗ, КРИМ, БЪЛГАРИЯ. Сб. СУ, Сг, 1838.

Berriasella

chomeracensis

( T O U C A S, 1 8 9 0 )

Табл. XLV111, фиг. 4 1890. Hoplites Calisto var. chomeracensis T o u c a s . p. 601, pl. XVII, fig. 8, 9. 1953. Berriasella chomeracensis A r n a u l d - S a g е t, p. 36, pl. IV, fig. 4; pl. VI, fig. 5. 1960. Berriasella chomeracensis Н и к о л о в , стр. 161, табл. IV, фиг. 4, 5, 6; табл. V, фиг. 1 (Syn. cum.). Т И П . ЛЕКТОТИПЪТ, ОБЯВЕН ОТ M A Z E N O T ( 1 9 3 9 ) , Е ЕКЗЕМПЛЯРЪТ НА T O U C A S ( 1 8 9 0 , PL. X V I I , FIG. 8 ) ОТ ГОРНИЯ ТИТОН НА CHORNÉRAE ( = M A Z E N O T , 1 9 3 9 , PL. V I , FIG. 4 A, B, C — ФОТО НА ОТЛИВКА). М А Т Е Р И А Л . МНОЖЕСТВО ФРАГМЕНТИ И ЦЕЛИ ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ СБИРКИТЕ НА С У И Г У Г О З Н , СЪХРАНЯВАНИ В Г М ПРИ С У . О П И С А Н И Е . МАЛКИ ЧЕРУПКИ С НИСКИ ЗАВОИ, ОБХВАЩАЩИ СЕ НА ' / й ВИСОЧИНАТА СИ. ПЪПЪТ Е СРЕДНО ШИРОК. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ РЯДКО РАЗПОЛОЖЕНИ ПРАВИ РЕБРА, МЕЖДУ КОИТО ЕДИНИЧ НИТЕ ПРЕОБЛАДАВАТ НАД РАЗДВОЕНИТЕ. ЛИЧИ ТЯСНА СИФОНАЛНА БРАЗДА. Р А З М Е Р И В ММ: D d I I I Лектотип 37 13,5(0,36) 15(0,40) — Екз. на T. Н и к о л о в , табл. IV, фиг. 5 37 15 (0,40) 15(0,40) — О

Б Е Л Е Ж К И . ТОЗИ ВИД СЕ ОТЛИЧАВА ДОБРЕ С НАЛИЧИЕТО НА ЕДИНИЧНИ РЕБРА, КОИТО АЛТЕРНИРАТ НЕПРАВИЛНО С РАЗДВОЕНИТЕ И ГИ ПРЕВИШАВАТ ПО БРОЙ. НАХОДИЩЕ: ДОЛНОВАЛАНЖКИТЕ (БЕРИАСКИТЕ) МЕРГЕЛИ И МЕРГЕЛНИ ВАРОВИЦИ В ПРЕД БАЛКАНА. Н И В О В Б Ъ Л Г А Р И Я : ДОЛЕН ВАЛАНЖ (БЕРИАС). СТРАТИГРАФСКО И ГЕОГРАФСКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: ГОРЕН ТИТОН БЕРИАС ? ВЪВ ФРАНЦИЯ, ТУНИС, ШВЕЙЦАРИЯ; БЕРИАС В БЪЛГАРИЯ. Сб. БАН, Сг„93.

Berriasella

1939. Berriasella

paramacilenta

M A Z E N O T , 1939

Табл. XLV1II, ФИГ. .5 M a z e n o t , p. 127, pl. XX, fig. 1-4;

pl. XXI, fig. 1.

Т И П . ХОЛОТИПЪТ Е ОБЯВЕН ОТ M A Z E N O T ( 1 9 3 9 , PL. X X , FIG. 1) ОТ ДОЛНИЯ БЕРИАС НА NOYAREY, ЮГОИЗТОЧНА ФРАНЦИЯ. М А Т Е Р И А Л . ЕДИН ДОБРЕ ЗАПАЗЕН ЕКЗЕМПЛЯР И ФРАГМЕНТИ ОТ СБИРКАТА НА Г У Г О З Н , СЪХРА НЯВАНИ В Г М ПРИ С У . О П И С А Н И Е . ЗАВОИТЕ СЕ ОБХВАЩАТ НА / ОТ ВИСОЧИНАТА СИ И ЗАГРАЖДАТ СРЕДЕН ПО ШИРИНА ПЪП. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ ЛЕКО ИЗВИТИ, ПЛОСКИ, НО ТЕСНИ РЕБРА, РАЗДВОЯВАЩИ СЕ ОТ СРЕДАТА НА ВИСОЧИНАТА НА ЗАВОЯ. ПРОСТИТЕ РЕБРА СА РЯДКОСТ. ЛИПСВА СИФОНАЛНА БРАЗДА. Р А З М Е Р И В ММ : D d H t Холотип 63 23(0,36) 22(0,31) — Екз. от Еленско, Сг, 1836 43 17(0,40) 15(0,35) 1

БЕЛЕЖКИ. НЕНИ РЕБРА.

ТОЗИ ВИД СЕ ОТЛИЧАВА С ПЛОСКИТЕ

СИ РЕБРА

И ЛИПСА

НА ПРОСТИ

НЕРАЗКЛО-

103 Н а х о д и т е : долноваланжките мергели в Еленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н валанж (бериас). Стратиграфско и географско разпространение: България.

бериас в Южна

Франция и

Сб. СУ, Сг, 18,16.

Berriasella

lorioli ( Z i t t e l , 18Ь8)

Табл. XLVIII, фиг. 3 1868. Ammonites 1960. Berriasella

Lorioli lorioli

Z i t t e l . S. 103. Taf. XX, Fig. 6, ? 7, 8. — Н и к о л о в , стр. 166. табл. 111, фиг. 1 (Syn. Cum.).

Т и п . Л е к т о т и п ъ т е обявен и изобразен от M a z e n o t (1939, pl. X I X , fig. 3, ф о т о ) от горния титон на Koniokati ( = Z i t t e l , 1868, Taf. X X , F i g . 6 ) . М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра, събрани от Т . Н и к о л о в , съхранявани в сбирката на БА11. О п и с а н и е . Завоите с е обхвашат на / от височината си и заграждат сравнително т е сен пъп. Украсата се с ъ с т о и от прави рядко разположени, раздвоени в горната половина от ви сочината на завоя ребра. Прости ребра и сифонален ж л е б липсват. Р а з м е р и в мм: г

Лектотип 33 11(0,33) 12(0.36) 10 Екз. на Т. Н и к о л о в , табл. 111, фиг. 4 33 10(0,30) 12(0,36) Б е л е ж к и . С тесния си пъп и прави рядко разположени ребра този РИД д о б р е се отличава от описаните досега представители на рода. Н а х о д и щ е : титон-валанжките мергели в Т р о я н с к о , Провадийско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен титон д о л е н валанж (бериас). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : титон бериас в Югоизточна Франция ; България ; титон в Силезия. Сб. БАН, Сг, 60.

Р о д Dalmasiceras

Djanélidzé, 1921

Т и п о в в и д , д о п ъ л н и т е л н о означен от Roman, 1938, Ammonites dalmasi P i c t e t — (J). djanelidzei, M a z . 1939)от бериаса на Бериас. За Ammonites dalmasi ( P i e t . ) е установен неотип o r M a z e n o t (1939, pl. X X V , tig. 8 a, b, c ) . Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . П л о с к и завои, обхващащи се сравнително малко. Украсата в първоначалните завои се с ъ с т о и от г ъ с т о разположени тънки ребра. П о късно те се събират

Текст-фиг. 46.

Dalmasiceras

sublaevis M a z . по M a z е -

п o t, 1939 в снопчета н умбиликална пъпка, заличават се по средата на завоя и отново добре се изразяват в маргиналната област. Сутурната линия (текст-фиг. 46) не е силно насечена. Богат на видове род, познат R горния титон и бериаса в Медитеранския басейн.

Dalmasiceras

sublaevis

M a z e n o t , 1939

Табл. I., фиг. / . 2 1939. Dalmasiceras sublaevis M a z e n o t , p. 169. pl. XXVI, a, b ; 3 a, l>.

fig. ô a, l> ; 6 a, b ; 7 a, l>, c ; pl. XXVII, fig. 2,

Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен и фигурирай от M a z e n o t (1939, pl. X X V I , f i g . 7 a, b, c ) от горния титон на Chornérae, Югоизточна Франция. М а т е р и а л . Един екземпляр и фрагменти от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са плоски, о б х в а щ а т се почти на ' / от височината си и заграждат сравнително тесен пъп. Украсата в първоначалните завои се с ъ с т о и о т тънки г ъ с т о разполо жени единични ребра. I lo-късно те се събират по д в е в умбиликални пъпки о к о л о 30 при D 50 мм, заличават се по средата на завоите и се засилват отново R маргиналната област, а в сифоналната се прекъсват, заграждайки тясна плитка бразда. в

104 Размери

в мм: U

Холотип 62 16,5(0,26) 29(0,16) 17 Екз. от Сливенско, Сг, 1841 50 15 (0,30) 20(0,40) — Б е л е ж к и . Т о з и нид според M a z e n o t показва доста големи промени по отношение го лемината на пъпа. Българският вид се доближава повече д о екземплярите с малко по-широк пъп. Н а х о д и щ е : титон-бериаските мергели в Сливенско, Е л е н с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : титон — бериас? С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен титон в Югоизточна Франция ; горен титон — бериас ? в България. Сб. СУ, Сг, 1841, Сб. БАН, Сг,62.

Род Subthurmannia

S p a t h , 1939

[= Pseudargentiniceras

S p a t h , 1925 (sub.)]

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Subthurmannia fermori Spath, валанж на Пакистан. Родова характеристика. Украсата в първоначалните завои, Berriasella. П о - к ъ с н о се явява раздвояване на ребрата освен странично, но и

1939, от долния както при род умбиликално, от

Текст-фиг. 47. Subthurmannia boissieri ( P i c t e t ) по Pi c l et. 1863

пъпка. Ребрата или се прекъснат н сифоналната о б л а с т , или я минават без прекъсване. С у т у р ната линия (текст-фиг. 4 7 ) не е с л о ж н о насечена. Известен в долния валанж (бериаса) в Югоизточна Европа, Кавказ, Индия, България.

Subthurmannia

ellenica N i k o l o v , 1960

Табл. XLVIII, фиг. 7 1960. Berriasella

ellenica

Н и к о л о в , стр. 162, табл. VI, фиг. 1.

Тип. Холотипът е означен от Н и к о л о в (1960, табл. V I , фиг. I ) от долния валанж (зона Subthur. boissieri), югоизточно о т махала Валето, Еленско. С б . Б А Н , Сг, 77. М а т е р и а л . Бдин екземпляр, събран от Т. Н и к о л о в , съхраняван в сбирката на Б А Н . О п и с а н и е . Завоите се обхващат на */а височината си и заграждат плитък, широк пъп. Украсата се с ъ с т о и от л е к о извити ребра, които u началните завои са разположени по-рядко, а по-късно се сгъстяват и загрубяват. Ребрата обикновено се раздвояват в средата от височи ната на завоя, рядко са единични и съвсем рядко разтроени. К ъ м края на завоя те се събират по две в умбиликална пъпка. В сифоналната област ребрата се прекъсват. Р а з м е р и в мм: о

Холотип

34(0,35) 36(0,37) —

Бележки. Наличието на разтроени ребра и ниското им разклоняване отличава д о б р е вида от познатите в България представители на рода. Н а х о д и щ е : долноваланжките песъчливи варовици в Еленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен валанж (бериас). Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н валанж (бериас) в България. Сб. БАН, Ст, 77.

кг.

Subthurmannia abcissa (O p p е 1 in Z i t t e l , 1868) Табл. XLIX, фиг. 2 I86S. Ammonites nbcissus Z i t t e l , S. 97, Taf. XIX, Fig. 1. i960. Berriasella abcissa — Н и к о л о в , стр. 164, табл. VIII, фиг. 1,2 (Syn. сит.). Т и п . Лектотипът е обявен от M a z e n o t ( 1 9 3 9 , pl. XV, fig. 3 фото) от горния титон на Stramberger. Сбирка на Музея в Мюнхен ( = Z i t t e l , 1868, Taf. XIX, Fig. I). М а т е р и а л . 11яколко екземпляра и фрагменти от сбирките на СУ и ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите са високи, обхващат се на около , от височината си и заграждат сра внително широк пъп. Украсата се състои от тънки остри леко извити гъсто разположени ребра. Болшинството от тях се раздвояват на различна височина, но обикновено по-ниско от средата и неправилно алтернират с прости неразклонени, които съставят не повече от '/а общия брой на ребрата. В началните завои ребрата започват единично, а по-късно някои от тях се подреж дат по двойки от слаба пъпка. В сифоналната област се наблюдава ясен жлеб. Р а з м е р и в мм : 1

Лектотип Екз. от с. Смядово, Сг, 1835

120 44(0,37) 35 12(0,34)

45(0,38) 38 11(0,31) —

Б е л е ж к и . Този вид по редица белези се доближава д о В. carpathica (Z i 11.), но ce отли чава от него с често срещащи се неразклонени ребра и по непостоянното място на разклоня ване на ребрата. Н а х о д и щ е : долноваланжките (бериаски) мергели в Източния Предбалкан. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен валанж (бериас). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : титон бериас в Медитеранската област. Сб. СУ, Сг, 1835. Subthurmannia

carpathica ( Z i t t e l , 1868)

Табл. L. фиг. 4 1868. Ammonites carpathica Z i t t e l , S. 107, Taf. XVIII. Fie. 4, 5. 1960. Berriasella carpathica — Н и к о л о в , стр. 163, табл. VII, фиг. 1 - 6 (Syn. cum.). Т и п . Лектотипът е обявен и фигурирай от M a z e n o t (1939, pl. XIII, fig. 4 a, b, c, d) от горния титон на Koniakau ( = Ammonites curpathicus Z i t t e l , 1868, Taf. XVIII, Fig. 4). М а т е р и а л . Множество екземпляри и фрагменти от сбирките на ГУГОЗН и СУ, съхраня вани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите са високи, обхващат се на / от височината си и заграждат сравни телно тесен пъп. Украсата се състои от гъсто разположени леко изнити тънки остри ребра, раздвоени обикновено малко над средата от височината на завоя. Срешат се и неразклонени ребра. В началото ребрата започват единично, а по-късно някои се събират на двойки в умби ликална пъпка. Сифоналната област с бразда. Р а з м е р и и мм : 1

Лектотип 50 17(0.34) 20(0,40) 13 Екз. от Троянско, Сг, 1837 45 14(0 31) 19(0,42) — Този вид се различава от описаните досега с гъсто

Бележки. разположените си и фини ребра. Н а х о д и щ е : долноваланжките мергелни варовици в Еленско, Троянско, Провадийско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен валанж (бериас). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен титон бериас в М е дитеранската област. Сб. СУ, Сг, 1837. Subthurmannia boissieri

( P i c t e t , 1867)

Табл. XLIX, фиг. 3 1867. Ammonites boissieri P i c t e t . p. 79, pl. XV ; p. 248, pl. XXXIX. fig. 3. 1936. Thurmannia boissieri К а м е н о в , стр. 122, табл. VII, фиг. 9. 1960. Stihturmanniceras boissieri — Н и к о л о в , стр. 171, табл. XII, фиг. 1 ; табл. XIII, фиг. 1, 2, 3 (Syn. cum.). Т и п . Лектотипът е обявен и фигурирай от M a z e n o t риаса при Бериас ( = P i c t e t , 1867, pl. 16, fig. 1, рисунка). II

Фосилнтг на Ьългария, т. IV

(1939, pl. XVI, fig, 4, фото) от бе

106 М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при СУ и БАН. О п и с а н и е . Завоите са високи, обхващат с е на / от височината и заграждат сравнително широк пъп. Украсата се с ъ с т о и о т л е к о S-видно извити г ъ с т о разположени ребра. Болшинството от тях се раздвояват в горната трета от височината на завоя. 11еразклонените ребра са по-рндко. В пъвоначалните завои те са единични в умбиликалната област, а по-късно обикновено през 2—3 се събират по двойки в д о б р е изразена умбиликална пъпка. В сифоналната област се наблюдава плитка бразда. 1

Размери

в мм : D

Лектотип 150 68(0,38) Екз. на T. Н и к о л о в , табл. ХШ, фиг. 2 72 31(0,33)

53(0,35) 39 29(0,40) —

Б е л е ж к и . Белезите на рода са силно подчертани в този вид. М я с т о т о на раздвояването на ребрата в горната трета от височината на завоя е строго о п р е д е л е н о , като се получава една постоянна ивица от сгъстени ребра, характерна за вида. Н а х о д и щ е : долноваланжките мергели и варовици в Централния и Източния Предбалкан. Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н валанж (бериас). Стратиграфско» и географско разпространение: бериас в целия Медитерански басейн. Сб. СУ, Сг, БАН 67.

Subthurmannia subsimplicicostata

N i k o l o v , 1960

Табл. XLIX, фиг. .5 i960. Berriasella

subsimplicicostata

H и KO.то в, стр. 167, табл. IX, фиг 1.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен от Н и к о л о в (1960, т а б л . IX, фиг. 4 ) от долния валанж (зона Subthurm. boissieri) в мергелите при с. Марафелци, Еленско. С б . Б А Н , Сг, 83. М а т е р и а л . Един екземпляр, намерен от Т . Н и к о л о в , съхраняван в сбирката на Б А Н . О п и с а н и е . Завоите слабо се обхващат и заграждат среден по ширина пъп. Украсата се състои от л е к о извити ребра, едни от които са прости, а други раздвоени в средата от висо чината на завоя. Част от ребрата започват от пъпа изолирано, а д р у г и се събират по двойки в д о б р е изразена умбиликална пъпка. Някаква закономерност н подреждането на единичните и събрани по двойки ребра не се наблюдава. Всички ребра показват задебеляване във вентралната област и я преминават б е з прекъсване. Р а з м е р и R мм : D

Холотип

67 26 24 —

Б е л е ж к и . Този вид се отличава от д р у г и т е представители на рода със ребра във вентралната о б л а с т и с ъ с значително по-малък брой раздвоени ребра. Н а х о д и щ е : долноваланжките мергели в Еленско. П и в о в Б ъ л г а р и я : долен валанж (бериас). С т pа т иr pа ф с ко и г е о г р а ф с к о

разпространение:

задебелените

долен валанж н България.

Сб. БАН, Сг, 83.

Subthurmannia gallica M A Z E N O T , 1939 Табл. XI.IX, фиг. / 1939. Berriasella 1860. Berriasella

gallica galtica

M a /. е и o l, p, 110, pl. XXIII, fig. 3, 4. _ — Н и к о л о в , стр. 169, табл. IX, фиг. ô ; табл. X, фиг. 2.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен и изобразен от M A Z E N O T (1939, pl. X X I I I , fig. 3) от бериаса на FAIIRIE, Югоизточна Франция, сбирката FAC. S e . GREN. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра, намерени от Т . Н и KO ДО в, съхранявани в сбирката на Б А Н . О п и с а н и е . Запоите са високи, обхващат се на 'Д от височината си и заграждат сравни т е л н о тесен пъп. Украсата се с ъ с т о и от извити тънки г ъ с т о разположени ребра. Едни от тях се раздвояват о к о л о средата от височината на завоите, а други са прости. В началото на по следния завой ребрата започват да се събират по двойки в умбиликална пъпка и да алтернират с единични. Всички преминават вентралната о б л а с т б е з прекъсване. Р а з м е р и в мм : D

Холотии Екз. на T. H и к о л о в, табл. X, фиг. 2

60 20(0,33) 24(0,40) 8 50 10(0,32) 21(0,40) —

Б е л е ж к и. На пръв поглед прилича на Subthurm. carpathica, но се отличава от нея главно по липсата на сифонална бразда и с по-силното обхващане на завоите си.

107 Н а х о д и щ е : д о л н о в а л а н ж к и т е мергели в П р о в а д и й с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и н : д о л е н валанж (бериас). Стратиграфско и географско разпространение: ция и България.

бериас в

Югоизточна

Фран

Сб. БАН, <>, 1>1.

Subthurmannia

balkanica ( N i k o l o v ,

1960)

Табл. XI.IX, фиг. 4 i960. Berriasella balkanica Н и к о л о в , стр. 148, табл. X, фиг. 1; табл. XI, фиг. 3. Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен о т Н и к о л о в ( 1 9 6 0 , т а б л . X , ф и г . 1) о т глинестите варовици на д о л н и я валанж (зона Subthurm. boissieri) в П р о в а д и й с к о , м е с т н о с т т а Т р и т е кладенци. С б . БАН, Сг, 6 3 . М а т е р и а л . Д в а екземпляра, намерени о т Т. Н и к о л о в , съхранявани в с б и р к а т а на Б А Н . О п и с а н и е . Запоите с е о б х в а щ а т па Vs височината с и и з а г р а ж д а т ш и р о к пъп. У к р а сата r първоначалните завой с е с ъ с т о и о т г ъ с т о р а з п о л о ж е н и тънки единични, п о - р я д к о в с н о п ПО д в е ребра, к а т о някои о т т я х с е р а з д в о я в а т в горната половина о т височината на завоя, а д р у г и о с т а в а т п р о с т и . П о - к ъ с н о в п о в е ч е т о р е б р а с е появява д о с т а силна умбиликална пъпка, а к ъ м края па завоя о т умбиликалната пъпка в з е м а т н а ч а л о т о с и п о Д82 ребра, е д н о о т к о и т о е п р о с т о , а д р у г о т о р а з д в о е н о . На м я с т о т о на р а з д в о я в а н е т о с е явява латерална пъпка, изразена с а м о в с р е д н а т а част на п о с л е д н и я завой. 13 сифоналната о б л а с т с е наблюдава бразда. Размери в мм : о

Холотип 105 46 33 16 Б е л е ж к и . Наличието на латерална пъпка, макар и в малка част о т п о с л е д н и я завой, о т личава т о з и вид о т типичните представители на р о д а . Д о б р е изразените умбиликални пъпки, п о д р е ж д а н е т о на р е б р а т а п о д в о й к и и р а з д в о я в а н е т о им в ъ в външната половина о т височината на завоя позволяват засега о т н а с я н е т о му т у к . Н а х о д и щ е : д о л н о в а л а н ж к и т е глинести варовици в П р о в а д и й с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н валанж ( б е р и а с ) . Стратиграфско и географско разпространение: бериас в Източния 11редбалкан. Сб. БАН, Сг, 63.

Р о д Malbosiceras

G r i g o r i е v a, 1939

Т и п о в в и д , ч р е з оригинално означение, Ammonites malbosi P i c t e t , 1867, о т долния неоком c Bel. la tus при Бериас, Ю ж н а Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Бавно нарастващи завои с плоски с т е н и , ш и р о к пъп. Укра сата с е с ъ с т о и о т главни силни р е б р а , с н а б д е н и с д в а р е д а пъпки — умбиликални н латерални. Латералната пъпка дава начало на с н о п о т 2 д о 3 ребра. М е ж д у тези ребра с е разполагат п о 2— 3 междинни, лишени о т пъпки. П о н я к о г а с е явяват маргинални пъпки, к о и т о изчезнат с въз растта. Ребрата о б и к н о в е н о не с е п р е к ъ с в а т в сифоналната о б л а с т . С у т у р н а т а линия ( т е к с т - ф и г . 4 8 ) е с л о ж н о насечена с т е с н и о с н о в и и еднаква в и с о ч и н а на л о б у с и т е и с е д л а т а . Отличава с е

Текст-фиг. 48. Malbosiceras malbosi (P i c t.) no P i c t e t , 1863 о т р о д Protacanthodiscus п о наличието в главните р е б р а на д о б р е изразена п о с т о я н н а , понякога о щ е в първите завои умбиликална пъпка. Н я к о л к о вида о т б е р и а с а , долния валанж в Ю г о и з т о ч н а Франция, Кавказ, България.

108

Malbosiceras

malbosi ( P i c t e t , 1867)

Табл. L, фиг. в ; табл. LU, фиг. / 1867. Ammonites Malbosi P i c t e t , p. 77, pl. XIV, fig. 1, 2. 1960. Malbosiceras malbosi— Д р у щ и ц в Д р у щ и ц и К у д р я в и с и , стр. 278, табл. XXIII, фиг. 1. 1960. l'rotacanthodiscus malbosi — Н и к о л о в , стр. 174, табл. XIV, фиг. 4; табл. XV, фиг. 1 (Syn. cum.). Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от M a z e n o t , е екземплярът на P i c t e t (1867, pl. X I V , fig. 1, рисунка) = M a z e n o t , 1939, pl. XIII, fig. 8 a, b, c (отливка). М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти и няколко екземпляра от сбирките на Г У Г О З Н и С У , съхранявани в Г М при С У . Два екземпляра от сбирката на Б А Н . О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира и широк пъп. Украсата в началните завои се състои от ребра, еднакви по сила единични и раздвояващи се от пъпка в горната поло вина от височината на завоя, които алтернират помежду си. П о - к ъ с н о разклоняващите се ребра задебеляват, понякога се разтропват, снабдяват се с д о б р е изразена умбиликална пъпка, а меж динните б е з пъпки о к о л о 3—4 на брой се скъсяият и остават само н горната половина от висо чината на завоя. В последния завой междинните ребра намаляват на едно, а пъпките в главните ребра почти се заличават. В сифоналната о б л а с т ребрата само отслабват силата си, б е з да се прекъсват. Р а з м е р и в мм: D

Лектотип (по отливка) 144 Ккз. на T. Н и к о л о в , табл. XV, фиг 1 100

50(0,38) 45(0,45)

51(0,35) 33(0,33)

39 —

Б е л е ж к и . Този вид не показва близки белези с други познати у нас в бериаса видове. Намирам отделянето на подрод Malbosiceras G r i g . , респ. род Malbosiceras, за напълно оправдано. Н а х о д и щ е : бериаските мергели и варовици в целия Предбалкан. Н и в о в Б ъ л г а р и я : бериас. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : бериас в Югоизточна Фран ция, Швейцария, Тунис, Кавказ, България. Сб. СУ, Сг, 1830. Сб. БАН, C r i .

Malbosiceras

tarini

^ K i l i a n , 1890)

Табл. LU, фиг. 2 1890. Hoplites Tarini, K i l i a n , p. 667, pl. XXX, fig. 4 a, b. 19Г0. Berriasella tarini — Н и к о л о в , стр. 163, табл. V, фиг. 5 (Syn сит.). Тип. Х о л о т и п ъ т , посочен от M a z e n o t (1939), е екземплярът на K i l i a n (1890, pl. X X X , 4) от горния титон на А н д а л у з и я . М а т е р и а л . М н о г о фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н , С У и Б А Н , съхранявани в музея на Б А Н и Г М при С У . Б е л е ж к и . Т о з и вид, от който имаме възможност да наблюдаваме само фрагменти от последния завой, се доближава много д о M. malbosi ( P i e t . ) , но се отличава от него с по-ниско разположената латерална пъпка и по-многобройни и по-фини междинни ребра. Н а х о д и щ е : долноваланжките варовици н Г.ленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен валанж (бериас). Стратиграфско и географско разпространение: горен титон във Франция, А н д а л у з и я ; бериас в Швейцария, България. fig.

Сб. БАН, Сг, 57. Подсемейство HIMALAYITINAE S P A T H , 1925

Род Himalayites

U h l i g , 1910

Текст-фиг. 49. Himalayites lioUandl U h l i g по U h l i g , 1910

109 Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites Seideli O p p e l , 1865, от горния ти н Хималаите. Родова характеристика. Ниски завои в напречен пререз, по-широки, о т к о л к о т о ви соки. Скулптурата е релефна, състояща се от силни главни ребра, снабдени само с латерална пъпка, от която вземат началото си 3—5, по-рядко 2 ребра, събрани в сноп. Междинните ребра са единични, лишени от пъпки, понякога не достигат д о умбиликалната стена. Сутурната линия (текст-фиг. 49) силно насечена. Богат на видове род, известен в титона и долния валанж (бериас) в Хималаите, Крим, Кав каз, Югоизточна Франция, България. тон

Himalayites nieri ( P i c t e t , 1867) Табл. XLVII, фиг. 5 1867. Ammonites Nieri P i c t e t . p. 75. pl. 13. fig. 2. 1960. Himalayites nieri — Н и к о л о в , стр. 173, табл. XVI, фиг. 2, ? фиг. 3; non табл. XV, фиг. 2, и табл. XVII, фиг. 1. Т и п . Х о л о т и п ъ т е посочен и фигурирай от M a z e n o t (1939, pl. X X X I X , fig. I a, b, ф о т о ) от бериаса при Бериас ( = P i c t e t , 1867, pl. XIII, fig. 2 ) . М а т е р и а л . Фрагмент от сбирката на Т. Н и к о л о в , съхраняван в музея на Б А Н . О п и с а н и е . И з д у т и завои, обхващащи се на */j о т височината си. П ъ п ъ т е широк. Укра сата се състои от груби почти прави или д ъ г о в и д н о извити ребра, снабдени с латерална пъпка, от която вземат началото си две ребра. Вторичните ребра по две в междуребрие са прости и достигат д о умбиликалната стена. В последния завой някои от ребрата показват зачатъци на умбиликална пъпка и преминават вентралната област, б е з да се прекъсват. Б е л е ж к и . Този вид не е типичен представител на рода поради умбиликалнитс у д е б е л е ния, които се явяват в някои ребра. Н а х о д и щ е . Долноваланжките варовити мергели в Еленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен валанж (бериас). Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : бериас в Югоизточна Фран ция и България. Сб. ЬАН. Сг, 84. Подсемейсгво NCOCOM1T1NAE S P A T H . 1924

Род Thurmanniceras (

Thurmannia

Hyatt,

C o s s m a n n , 1901

1 9 0 0 ; = Thurmannites

Kilian

et R e b o u l , 1914)

Т и п о в в и д , д о п ъ л н и т е л н о означен, Ammonites Thurmùnni P i c t e t e t C a m p i c h e , 1858, от долния неоком (calcaire roux, valanginien) при Sainte Croix, Швейцария. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а (no R o m a n ) . Украсата е от л е к о сигмоидално извити ребра, едни от които се разклоняват по средата от височината на завоя, а други са прости. В младия и средния стадий на развитие ребрата се прекъсват във вентралната о б л а с т , завършвайки с лека туберкула, а във възрастния минават б е з прекъсване. Сутурната линия (текст-фиг. 50) е близка

с тази при род Neocomites.

Текст-фиг. 50. Thurmanniceras thurmanni (P i c t.) no R o m a n . 1938 Известен е c множество представители във валанжа каз, Хималаите, П е р у , Б ъ л г а р и я ; в хотрива във Франция.

във Франция, Швейцария,

Крим,

Кав

110

Thurmanniceras pertransiens crassicoslata N i k o l o v , 1960 Табл. L, фиг. .? i960. Thurmanniceras i960. Thurmanniceras

gueymardl S a y n var. crassicoslata Ни к о л он, стр. 177, табл. XVIII, фнг. I (Syn пин.). aff. pertransiensis var. loryi - Н и к о л о в , стр. 177, табл. XVIII, фиг. 3.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен от Н и к о л о в ( i 9 6 0 , табл. XVIII, фиг. 1) от долния валанж (зона Subthurm. boissieri) при махала Д о й н о в мост, Еленско. С б . BAI 1, Сг, 23. М а т е р и а л . Два екземпляра от сбирката на Т. Н и к о л о в , съхранявани в Г И на Б А Н . О п и с а н и е . Завоите са плоски, обхващат се на '/., от височината си и заграждат сравни телно широк пъп. Ребрата са леко S-видно извити, единични ИЛИ по двойки в умбиликалната област, разтроени или раздвоени о к о л о средата от височината на завоя. В последния завой се наблюдават четири бразди и заглъхване на ребрата в средната им част. Р а з м е р и в мм : Г) ./ I I I Холотии, Сг, 2.3 70 20(0,29) 3101.44) 10 T. H и к o а о в, табл. XVIII, фнг. 3 66 19(0,29) 26(0,-10) Г>е Л е ж к и. Различава се от номинатния подвид с наличието на разтроени ребра и о б щ о по-груба украса. Наличието на бразди, заглъхване на ребрата в средата, по-малкото обхващане

на завоите го доближават повече д о Thurtn. pertranensis S а у и, отколкото д о Thurtn. gueymardi S a y n , който е c по-малък пъп, по-силно обхващащи се запои и без бразди. О т Thiirni. pertran siens loryi S a y n ce отличава c по-грубата си украса и по-малък брой бразди. О т Пит. salientina Sayn се отличава СЪЩО с по-малкия брой бразди И по наличието на умбили кални пъпки. Н а х о д и щ е : долноваланжките мергелни варовици в Еленско. Н и и о в Б ъ л г а р и и : долен валанж (зона Subthurm. boissieri). Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен валанж (зона Sub

thurm. boissieri) в България. Сб. БАН, Сг, 23.

Thurmanniceras campylotoxum

( U h l i g , 1902)

Табл. XLVII, фиг. r, 1902. Hoplites campylotopus Uhlig, 1960. Thurmanniceras campylotoxum

S. -19, Taf. IV, Fig. 1 3. Н и к о л о в , стр. 178, табл, XIX. фиг. 1.2; табл. XX, фнг. 3.

Т и п . Холотипът, означен като "Typus der A r t " от U h l i g (1902, Taf. I V , Fîg. 2) от O b e r e o Teschener Schieferen (валанж) на Силезия. Сбирка на I.. H o h e n e g g e r . М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра и фрагмента от сбирките на Г У Г О З Н , съхранявани u Г М на С У , и от сбирката на Т. Н и к о л о в в Г И на Б А Н . О п и с а н и е . Завоите са с плоски стени, обхващат се на , от височината си и заграждат широк плитък пъп. Украсата се с ъ с т о и от S-видно извити широки и закръглени ребра, които вземат началото си от умбиликална пъпка, единични или по двойки. Ч е с т о се явява раздвояване от средата или малко над нея. Р а з м е р и в мм: 1

U h l i g , Taf. IV, FlV. 2 T. П и к о л о в, табл. XIX, фиг. 2

26,8(0,38) 23,5(0,.33)

Б е л е ж к и . Този вид се различава д о б р е от останалите представители па рода по широ ките си закръглени ребра, коленовидното огъване в средата от височината на завоя и д о б р е изразените умбиликални пъпки. Н а х о д и щ е : горноваланжките мергели в Централния и Източния Предбалкан. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж в Силезия; горен валанж в Югоизточна Франция, България. Сб. ПАН, Сг, 28.

Род

Neocomites

Uhlig,

1905

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Neocomites neocomiensis ( d ' O r b i g n y ) 1810, от долните пластове на неокома в Централна Франция. Родова характеристика. Бавно нарастваща спира със среден по ширина пъп. Укра сата се с ъ с т о и от тънки остри ребра, единични и раздвоени в различни части от височината на

111 завоя. Ясно изразени са умбиликалните и маргиналните пъпки, латерални липсват. Сутурната ли ния (текст-фиг. 5 1 ) е силно насечена. Богат на видове род, познат във валанжа и долния хотрив в целия Медитерапски басейн.

Текст-фиг. 51. Neocomites neocomiensis (d'Orb.i ио d ' O r b i g n y , 1810

Neocomites

trezanensis

(Lory)

Табл. XLIX, фиг. 6 11)07. Neocomites 1860. Neocomites

trezanensis — Sa y n, p. 34, pl. III. fig. 20, 25 ; pl. IV, fig. 15. trezanensis II и кол on, стр. 183, табл. XXI, фиг. 3, 4, 5; табл. XXII, фиг. 1, 2, 3.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от S a y n (1907, pl. I V , fig. 15) валанжа (зона 7*. Roubatidi) при Chichillanne, Южна Франция. Сбирката на S a y n . М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра, събрани от Т. Н и к о л о в , съхранявани в сбирката на Б Л П , и няколко от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на ','з височината си и заграждат среден по ширина пъп. Украсата във вътрешните завои се с ъ с т о и от гъсти остри почти прави, обикновено единични с умбиликална пъпка ребра. П о - к ъ с н о някои от тях се снабдяват с латерално подуване и се раздвояват в среда на височината на завоя, а о щ е но-късно умбиликалните пъпки се засил ват, като някои от тях дават начало на двойка ребра. В последния завой се извиват S-видно и всички се прекъсват в сифоналната област, заграждайки тясна бразда. Р а з м е р и в мм : D d H l

от

S a y n , pl. IV, Hg. 15 35 T. Н и к о л о в , табл. XXII, фиг, 1 35

10(0,29) 10(0,29)

15(0,43) 16(0,43)

—•

Б е л е ж к и . Т о з и вид варира доста много по отношение силата на орпаментацията си. П о - • казва о б щ и белези с Л/. neocomiensis premolica S a y n , обаче има по-широк пъп и по-грубо наребряване. Н а х о д и щ е : горноваланжките мергели в Централния Предбалкан ; средноваланжките пе съчливи мергели в Източния П р е д б а л к а н (по Т. Н и к о л о в , 19(ï0). Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж. Стратиграфско и географско разпространение: валанж (зона 7'. ronbaudi) в Югоизточна Франция: България.

Сб. БАН, Сг, п о . Neocomites

walkeri

U h l i g , 1910

Табл. LUI, фнг. /

1910. Hoplites (Neocomites) Walkeri U h l i g , p. 253. pl. I.XXXVI, figs 1,2; pl. 1.XXXVII, fig. 3. i960. Neocomites walkeri — Н и к о л о в , стр. 184, табл. XXII, фиг. I. 5. i960. Neocomites neocomiensis var. subqtiudruta — Н и к о л о в , стр. 185. табл. XXIII, фиг. б. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от U h l i g (1910, pl. I . X X X V I I , fig. 3 ) от валанжа на Хималаите. М е р г е л и . Три екземпляра, събрани от Т. Н и к о л о в , съхранявани н сбирката на Г М при Б А Н . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на ' / . , от височината си и заграждат среден по ширина пъп. Украсата се с ъ с т о и от остри, сравнително рядко разположени ребра. Едни от тях са единични, други се раздвояват в ъ в външната половина от височината на завоя, а трети изли зат по две или три в сноп от д о б р е изразена умбиликална пъпка. Закономерност в подрежда нето им не се наблюдава. Р а з м е р и в мм : В

U h 11 g, pl. 87. Hg. 3 (по изображение) T. Н и к о л о в , табл. XXII. фиг. 5

81 5-1

26(0,30)

31(0.10)

17(0,31)

22(0,10)

112 Б е л е ж к и . Този вид се доближава доста много до N. teschenensis U H L I G , но се отличава него с рядко разположените си ребра и по-голям пън. Н а х о д и щ е : средноваланжките песъчливи мергели в Провадийско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : среден валанж (по Т. Н и к о л о в , 1960). Стратиграфско и географско разпространение: валанж в Х и м а л а и т е ; ва ланж (зона на T. roubaudi) в България. Cfi. БАН, Сг, 56.

от

Neocomites neocomiensis neocomiensis

(D'ORBIGNY,

1840)

Табл. LUI, фиг. 4 1840. 1887. 1902. 1907. 1960. 1960.

Ammonites neocomiensis d ' O r b i g n y , p. 202. pl. 59, fig. 8—10. Ammonites neocomiensis — M a 11 a d a. p. 14, Lan). 11, Figs. I. 2, 3. Hoplites neocomiensis — U li 1 i g. S. 54. Taf. Il, Fig. 9. Neocomites neocomiensis S a y n , p. 29, pl. 111. lig. 10, 11, non fig. 14. Neocomites neocomiensis — Н и к о л о в , стр. 181, табл. ХХШ, фиг. I, non фиг. 2 ; табл. XXIV, фиг. 1. Neocomites neocomiensis Д р у ш и ц в Д р у ш и ц и К у д р я в ц е в , стр. 282, табл. XXVII, фиг. 2а, Ь.

Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен от S A Y N (1907) като „TYPE", е екземплярът на D ' O R B I G N Y (1840, PL. 59, FIG. 8 10) о т д о л н и т е пластове на неокома в Централна Франция. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри от сбирките на С У , Н И Г И , Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са с плоски стени, нарастват б ъ р з о на височина, обхващат се почти на * / и заграждат тесен пъп. Украсата се с ъ с т о и от г ъ с т о разположени S-видно извити остри ребра, които в началните завои в основата си са единични и се разклоняват в долната половина от височината на завоя. П о - к ъ с н о освен единичните раздвоени ниско ребра в умбиликалната област се наблюдават и ребра, излизащи по двойки от д о б р е изразена пъпка. Вмъкнатите във външната половина от височината на завоя ребра са рядкост. В сифоналната о б л а с т ребрата се пре късват и заграждат гладка лента. Р а з м е р и в мм: D d H i d ' O r b i g n y . pl. 59, fig. 8. 30 7(0,23) 14(0,47) 7 T. Н и к о л о в , табл. XXIII, фнг. 1 42 9(0 21) 23(0,54) — Б е л е ж к и . Д о б р е изразените умбиликални пъпки в последния завой и разклоняване на ребрата в долната трета от височината на завоите отличават д о б р е номинатния подвид от оста налите разновидности на вида. Ширината на пъпа и силата на скулптурата варират доста. Н а х о д и щ е : от долноваланжките и долнохотривските мергелни варовици, варовити и песъчливи мергели в целия Предбалкан. Н и в о в Б ъ л г а р и я : бериас — д о л е н хотрив. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж във Франция, Испа ния, С и л е з и я ; валанж в Крим и Кавказ; бериас — долен хотрив а България. Сб. БАН, Сг, 1578. а

Neocomites neocomiensis

subquadrata

SAYN,

1907

Табл. Ц, фиг. / . 2 1907. Neocomites neocomiensis 1907. Neocomites neocomiensis 1960. Neocomites neocomiensis N. walkeri Uhl. i960. Neocomites neocomiensis 1965. Neocomites neocomiensis

var. subquadrata S a y n , p. 31, pl. III, fig. 12. var. premolica — S a y n , p. 31, pl. III, fig. 7—8. var. subquadrata — Н и к о л о в , стр. 185, табл. XXIII, фиг. 5, non фиг. 6 — var. premolica — Н и к о л о в , стр. 185, табл. XXIII, фиг. 3, 4. subquadrata — B r e s k o v s k i , p. 207, pl. 1, fig. 3.

Т и п . Сравнявам C изображението на екземпляра, определен от S A Y N (1907, PL. III, FIG. 12 a, B ) от валанжа (зона T. roubaudi) при CHANIALOC, Югоизточна Франция. Сбирка на S A Y N . М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У ; един екземпляр, намерен от Т . Н и к о л о в , съхраняван в сбирката на Б А Н . Б е л е ж к и . Различава се от номинатния подвид с по-рядкото разположение на ребрата и раздвояването им във външната половина от височината на завоя. С ясното раздвояване на ре брата и малък пъп екземплярите, изобразени от S A Y N , 1907, PL. III, FIG. 7, 8, дадени под името premolica, според мен би трябвало да се отнесат към подвила subquadrata. Р а з м е р и в мм: D d H l S a y n , pl. III. fig. 12 30 7(0,23) 14(0,47) — S a y n , pl. III, fig. 7 26 6(0,23) 13(0,50) — T. Н и к о л о в , табл. XXIII, фиг. 5 38 10(0,25) 16(0,42) Н а х о д и щ е : средноваланжките (по Т . Н и к о л о в , 1960) мергели и песъчливи мергели в Предбалкана ; долнохотривските песъчливи мергели C Crioceratites picteti ( N O L A N ) в Омуртажко.

113 П и в о в В ъ л г а р и я : горен валанж — д о л е н хотрив. Стратиграфско и географско разпространение: във Франция и България ; долен хотрив в Вългария.

валанж

(зона

roubaudi)

Сб. БАН, Сг, 7. Сб. СУ, Сг, 1843.

Neocomites neocomiensis premolica S a y n , 1907 Табя. LUI, фиг. .5 1902. Hoplites neocomiensis — U h 14 g, S. 54, Taf. III, Fig. 3. 1907. Neoc mites neocomiensis vzr. premolica S a y n , p. 30, pl. III, fig. 4, non 7, 8 = var. Subquadrata. It07. Neocomites neocomiensis - S a y n , p. 29. pl. III, fig. 6 a, b. i960. Neocomites neocomiensis — Н и к о л о в , стр. 181, табл. XXIII, фиг. 2. non i960. Neocomites neocomiensis Vit. premolica — Н и к о л о в , стр. 185, табл. XXIII, фиг. 3, 4 — var. subquadrata. 19G5. Neocomites neocomiewis premolica — B r e s k o v s k i , p. 207, pl. I, fig. 2, ?8. Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S a y n (1907, pl. III, fig. 4)от валанжа (зона / . roubaudi), департамент U r o m e . Сбирка на S a y n . М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри от сбирките па С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . Кдин екземпляр от сбирката на BAI I. Б е л е ж к и . Различава се от subquadrata с по-гъстото разположение на ребрата и нали чието на не само раздвоени, но и вмъкнати ребра във външната трета от височината на завоя. П о характера на наребряването се приближава д о подвида subtenuis, който обаче има много потесен пъп. Размери

в мм:

D d il l S a y n , pl. III, fig. 4 37 10(0,27) 17(0,46) — T. Н и к о л о в , табл. XXIII, фиг. 2 35 9(0.26) 16(0,46) Н а х о д и щ е : горноваланжките песъчливи мергели в Е л е н с к о ; долнохотривските песъчливи мергели в Омуртажко c Crioceras picteti ( N o 1.). Н и в о в Б ъ л г а р и я : валанж (зона на 7". roubaudi) — долен хотрив. Стратиграфско и географско разпространение: валанж (зона 7". roubaudi) във Франция и България, долен хотрив в България. Сб. БАН, Сг, 1579.

Neocomites teschenensis ( U h l i g , 1902) Табл. LUI, фиг. 2, 3 1902. Hoplites teschenensis U h l i g , S. 54, Taf. III, Fig. 4. 1 60. Neocomites teschenensis — Н и к о л о в , стр. 185, табл. XXIV, фкг. 2, поп фиг. 1 = N . neocomiensis 1965. Neocom.'tes teschenensis — B r e s k o v s k i , p. 208, pl. I, fig. 6, 7.

(d*0 r b).

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h l i g (1902, Taf. III, F i g . 4 ) от валанжа на Силезия. Сбирка на I l o h e n n e g e r . М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри от сбирките на С У , Г У Г О З Н и Б Л Н , О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на / и заграждат среден по ширина плитък пъп. Украсата се състои от S-видно извити ребра, които излизат по двойки и по-рядко единично о т добре обособена умбиликална пъпка. В ъ в вентралната област ребрата л е к о се разширяват и прекъсват. Р а з м е р и в мм: D d И I U h l i g , Taf. III, Fig. 4 58 16(0,28) 25(0,43) T. H и K O л 0 3, табл. XXIV, фиг. 2 54 18(0,33) 22(0,40) — 1

В е л е ж к и . Този вид се отличава д о б р е от останалите представители на рода с разшире ните си в маргиналната област ребра и периодичното им разклоняване от умбиликална пъпка. Н а х о д и щ е : горноваланжките песъчливи мергели в Централния и Източния П р е д б а л к а н ; в долнохотривските песъчливи мергели в О м у р т а ж к о c Crioceratites picteti ( N o 1.). Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж — д о л е н хотрив. Стратиграфско и географско p а з п p o с т p а н е н и е : в Силезия валанж (зона 5. verrucosum); горен валанж — долен хотрив в България. Сб. БАН/.-Сг^ 16.

Род Lyticoceras [

Endemoceras

Т и п о в в и д , чрез оригинално долния хотрив на Южна Франция. 15 Фоснлитв ня Вългария, т. IV

I I y a i t , 1900

Thicrmann,

означение, Ammonites

1964 (sub.)] cryptoceras

d'Orbigny,

1840, от

114 РОДОВА Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А . БАВНО НАРАСТВАЩИ И СЛАБО ОБХВАЩАЩИ СЕ ЗАВОИ, ПО-ВИСОКИ, ОТКОЛКОТО ШИРОКИ, С ПОЧТИ ПЛОСКИ СТЕНИ. ПЪПЪТ Е СРЕДНО ШИРОК, ПЛИТЪК. ОРНАМЕНТАЦИЯТА СЕ СЪСТОИ ОТ ИЗВИТИ РЕБРА С ДОБРЕ ИЗРАЗЕНИ УМБИЛИКАЛНИ ПЪПКИ, ОТ КОИТО ЧЕСТО СТАВА РАЗДВОЯВАНЕ НА РЕБРАТА. ОСВЕН ТОВА СЕ НАБЛЮДАВА И ВМЪКВАНЕ НА РЕБРА В ГОРНАТА И ДОЛНАТА ПОЛОВИНА ОТ ВИСОЧИНАТА НА ЗАВОЯ. ВСИЧКИ РЕБРА ЗАВЪРШВАТ С МАРГИНАЛНА ПЪПКА, КАТО ПОНЯКОГА СЕ НАБЛЮДАВА И ЛАТЕРАЛНА ПЪПКА. СИФОНАЛНАТА ОБЛАСТ Е ГЛАДКА ИЛИ СЪС СЪВСЕМ СЛАБИ, СВЪРЗВАЩИ СЕ ПОД ЪГЪЛ РЕБРА. ЧЕСТО СЕ ЯВЯВАТ ПО-РЕЛЕФНИ ГЛАВНИ РЕБРА, ОБГРАДЕНИ С БРАЗДИ. СУТУРНАТА ЛИНИЯ (ТЕКСТФИГ. 5 2 ) Е СИЛНО НАСЕЧЕНА С ТРИРАЗДЕЛЕН АСИМЕТРИЧЕН ЦЕНТРАЛЕН ЛОБУС.

ТЕКСТ-ФИГ. 52. Lyticoceras cryptoceras (RL'O Г B.) ПО D'OR B I G N Y. 1 840 РОДЪТ Е ИЗВЕСТЕН С МНОЖЕСТВО ВИДОВЕ ОТ ГОРНИЯ ВАЛАНЖ И ДОЛНИЯ ХОТРИВ КАКТО В МЕДИТЕРАНСКИИ, ТАКА И В СЕНЕРНИЯ ДОЛНОКРЕДЕН БАСЕЙН. Б Е Л Е Ж К И . Н Е СПОДЕЛЯМ СХВАЩАНЕТО НА R O M A N ( 1 9 3 8 ) И T H I E R M A N N ( 1 9 0 4 ) , ЧЕ РОД

Lyticoceras

H Y A T T , 1 9 0 0 , Е СИНОНИМ НА РОД Leopoldia

M A Y Е R-F. Y M A R, 1 8 8 7 . ПЪРВО, ЗАЩОТО L. cryp

toceras ( D ' O R B . ) — ТИПОВИЯТ ВИД НА РОД Lyticoceras, МАКАР И ДА ИМА БЛИЗКА СУТУРА Е РОД Leopoldia ( K I L I A N , 1 9 1 0 , S . 1 9 8 ) , НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЧИСЛИ КЪМ НЕГО ПОРАДИ ГОЛЕМИТЕ РАЗЛИКИ ВЪВ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ БЕЛЕЗИ В ДВАТА РОДА. ВТОРОТО СЪОБРАЖЕНИЕ, КОЕТО Е ИМАЛ ПРЕД ВИД T H I Е Г№ А П П, Е ДОЛНО'АЛАНЖКАТА ВЪЗРАСТ НА L. cryptoceras D ' O R B . , ОЗНАЧЕНА ПЪРВОНАЧАЛНО ОТ D ' O R B I G N Y ( 1 8 4 0 ) . T H I E R M A N N ПО НЕИЗВЕСТНИ ПРИЧИНИ ОБАЧЕ НЕ Е ВЗЕЛ ПРЕДВИД ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ КОРЕКЦИИ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ НА ФРАНЦУЗКИТЕ АВТОРИ K I L I A N ( 1 9 1 0 , S . 1 9 8 ) И K I L I A N ET R E B O U L ( 1 9 1 5 , P. 2 2 9 ) , КОИТО СЪОБЩАВАТ ВЪЗРАСТТА НА ТОЗИ АМОНИТ КАТО ДОЛНОХОТРИВСКА. ИДЕЯТА НА T H I Е R M A N N ( 1 9 6 4 ) ЗА ОГРАНИЧЕНИЯ САМО НА СЕВЕР АРЕАЛ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА РОД

Endemoceras НЕ НАМИРА ПОТВЪРЖДЕНИЕ.

Lyticoceras inaequicostatum

(KILIAN

ET R E B O U L , 1 9 1 5 )

ТАБЛ. LUI, ФИГ. 6 ; ТАБЛ. LV, ФИГ. / 1915. Neocomites neocomiensiformis—KШАП ET R E B O U L , P. 228, PL. X. FIG. 2 ; PL. XV. 1915. Neocomites neocomiensiformis (H O LI.) U H L I G SP. VAR. inaequicostata K I L I A N ET R E B O U L , P. 234, PL. XII, FIG. 4. Т И П . СРАВНЯВАМЕ ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА ЕКЗЕМПЛЯРА, ОПРЕДЕЛЕН ОТ K I L I A N ET R E B O U L ( 1 9 1 5 , PL. X I I , FIG. 4 ) ОТ ДОЛНИЯ ХОТРИВ ПА НИСКИТЕ АЛПИ. М А Т Е Р И А Л . МНОЖЕСТВО ФРАГМЕНТИ, НЯКОЛКО ЦЕЛИ ЕКЗЕМПЛЯРА ОТ СБИРКАТА НА Г У Г О З Н , СЪХРАНЯВАНИ В Г М ПРИ С У . О П И С А Н И Е . БАВНО НАРАСТВАЩА СПИРА И БАВНО НАРАСТВАЩИ НА ВИСОЧИНАТА ЗАВОИ. НАПРЕЧНОТО СЕЧЕНИЕ Е МНОГО ПО-ВИСОКО, ОТКОЛКОТО ШИРОКО. ПЪПЪТ Е ШИРОК, ПЛИТЪК, СИЛНО РАЗШИРЯВАЩ СЕ С НАРАСТВАНЕТО НА ЗАВОИТЕ. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ СЛАБО ИЗВИТИ, ШИРОКИ, ЗАКРЪГЛЕНИ РЕБРА С ДОБРЕ ИЗРАЗЕНА УМБИЛИКАЛНА И МАРГИНАЛНА ПЪПКА. ЧЕСТО СЕ НАБЛЮДАВА РАЗДВОЯВАНЕ НА РЕБРАТА ОТ УМБИ ЛИКАЛНАТА ПЪПКА И ПОЧТИ ЗАКОНОМЕРНО ВМЪКВАНЕ МЕЖДУ ДВЕ ЦЕЛИ ПО ЕДНО КЪСО РЕБРО САМО В ГОРНАТА ТРЕТА ОТ ВИСОЧИНАТА НА ЗАВОЯ. В ПОСЛЕДНИЯ СТАДИЙ НА ЗАВИВАНЕТО МЕЖДИННИТЕ РЕБРА, КАКТО И РАЗДВОЯВАНЕТО НА РЕБРАТА ОТ УМБИЛИКАЛНАТА ПЪПКА ПОЧТИ НЕ СЕ НАБЛЮДАВАТ. РАЗМЕРИ

В ММ :

D K I L I A N ET R E B O U L , PL. XII, FIG. 1 ЕКЗ. ОТ C. СЪЕДИНЕНИЕ, CR, 1801

200 ? 163 66(0,40)

68(0,34 ) 58,0,35)

38 28

Б Е Л Е Ж К И . СЪЗДАДЕНИЯ ОТ K I L I A N ET R E B O U L VARIETET inaequicostata ПРИЕМАМ ЗА ВИД И ВКЛЮЧВАМ В ГРАНИЦИТЕ МУ ЕКЗЕМПЛЯРИТЕ, ОПИСАНИ ОТ СЪЩИТЕ АВТОРИ КАТО N. neocomiensiformis (ПОИ H O H E N E G E R IN U H L I G , 1 9 0 2 , TAF. III, F I G . 1, 2 ) , КОИТО CE ХАРАКТЕРИЗИРАТ C ШИРОК И ПЛИТЪК ПЪП. Н А Х О Д И Щ Е : ДОЛНОХОТРИВСКИТЕ МЕРГЕЛИ И ГЛИНЕСТИ ВАРОВИЦИ ВЪВ ВАРНЕНСКО, ТОЛБУХИНСКО, ТЪРГОВИЩКО.

115 Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н хотрив. Стратиграфско и географско Франция, България.

разпространение:

д о л е н хотрив в Югоизточна

Сб. СУ, Сг, 1801, 1807.

Lyticoceras

ambligoniam

( N e u m a y r und U h l i g , 1881)

Табл. LIV, фиг. 2 1881. Hoplites ambligonius N e u m a y r und U h l i g , S. 168, Taf. 36, Fig. 1, la, lb, l e ; Taf. 37, Fig. 1, la: non Taf. 36, Fig. 2, 2a ; non Taf. 39, Fig. 1, la; non Taf. 40, Fig. 2 a, 2b, 2c; non Taf. 43, Fig. 2 a, b. 1881. Hoplites oxvgonius — N e u m a y r und U h I i g, S. 171, Taf. 38. r'ig. 1. la. 1892. Hoplites ambligonius — P a v l o v et L a m p I u g h, p. 103, pl. XVII, fig. 6. non 1934. Hoplites umbligonium — С т е ф а н о в , стр. 218, табл. VII, фиг. 1, 2. 1960. I.vticoceras ambligonius — Д р у щ и ц в Д р у ш и ц и K у д р я в ц е в, стр. 284, табл. 26, фиг. 5. 1964. Endemoceras ambligoniam — T h i e r m a n n , S. 372, Taf. 20, Fig. 1, 2, 2a, 3, 3 a ; Taf. 21. Fig. 1, la. 2, 3, 3 a. Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от T h i e r m a n n (1964), е екземплярът, определен o r N e u m a y r und U h l i g (1881, Taf. 36, F i g . l a — c, рисунка) —- Endemoceras ambligoniam, изобразен от T h i e r m a n n (1964, Taf. 20, F i g . 1, гипсова отливка) от долния хотрив (зона ambUgonium) Kirchwehren, Северна Германия. М а т е р и а л . М н о г о екземпляри и фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхраня вани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са с плоски стени, по-високи, о т к о л к о т о широки, обхващащи се почти на '/а височината си. П ъ п ъ т е средно широк и плитък. Украсата се състои от с л а б о S-видно извити ребра, снабдени с умбиликална и маргинална пъпка. М е ж д у тях много често от умбили калната пъпка, малко по-високо от нея или само в горната трета от височината на завоя се вмъкват ребра, които винаги са снабдени с маргинална пъпка. Във вентралната област ребрата силно намаляват силата си и почти изчезват, като завършват с д о б р е изразена маргинална пъпка. Р а з м е р и в мм : о

T h i e r m a n n , Taf. 20, Fig. 1 Екз. от c. Стоян Михайловски, Cr, 1808

133 96

42(0,31) 34(0,35)

18(0,36) 38(0,40)

? 24

Б е л е ж к и . Споделим мнението на T h i e r m a n n (1964) за присъединяването на някои екземпляри под името H. oxigonius към вида L. ambligoniam ( N . u. U h 1.). Видът е б л и з ъ к д о L. inaeqiiicostatum ( K i l . et R e b . ) , който обаче има пс-широк пъп, по-слабо изпити ребра и не така изразени маргинални пъпки. Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели и глинести варовици в Т ъ р г о в и щ к о , Варненско, Т о л б у х и н с к о , Ш у м е н с к о , Новопазарско, Михайловградско. Н и н о в Б ъ л г а р и я : д о л е н хотрив. Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н хотрив в Северна Германия, България, Крим. Сб. СУ, Сг, 1808.

Lyticoceras

cryptoceras

( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. LIV, фиг / 1840. An monites ciyptoceras d ' O r b i g n y , p. 106, pl. 24, fig. I 4. 1907. Hoplites ambligonius — К а р а к а ш , стр. 91, табл. XIV, рис. la, C. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 24, fig. 1,2) от долния хотрив (според K i l i a n et R e b o u l , 1915). М а т е р и а л . Ндин д о б р е запазен екземпляр, събран от С т . М о с к о в с к и , и няколко фраг мента о т сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани D сбирката на Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са с плоски стени и се обхващат само на '/s височината си. П ъ път е широк, плитък, с ъ с стръмни стени. Украсата се с ъ с т о и от г ъ с т о разположени S-видно изнити ребра, които излизат на двойки от д о б р е изразени умбиликални пъпки. Във външната трета от височината на завоя се явяват вмъкнати къси ребърца, които понякога изглеждат като раздвоени от първите. Всички ребра във вентралната о б л а с т се прекъсват и завършнат с малка остра т у б е р к у л а . В началото на последния заной в умбиликалната о б л а с т през 5—6 ребра за почва да се оформя по едно по-силно ребро, снабдено с добре изразено умбиликално подуване, което се разцепва на две на половината от височината си и се придружава от д о б р е изразена бразда. Р а з м е р и в мм : D d H l d ' O r b i g n y , pl. 24, fig. 1. 2 160 60(0.38) 36 К а р а к а ш . табл. XIV, фиг. 1 144 54(0.37) 52(0.36) 4.3 L K3. от c. Нелотинци, Cr, 1809 140 55(0.40) 47(0,34) 23 о

;

116 Б е л е ж к и . Българският екземпляр показва голяма прилика с французкия както по изо бражение (рисунка), така и по описание, с тази разлика, че при него е налице и последният за вой с по-груба и малко изменена украса. С кримските екземпляри има поразителна прилика. Разли чава с е от / . . inaequicostatus ( K i l . et P е b.) с много по-гъстото си и фино наребряване и с двой ните ребра, излизащи от умбиликалната пъпка, което в последния вид е рядко. О т /.. ambligo nius ( N . u. U h 1.) се различава c по-фината си украса, по-широк пъп и по наличието на главни ребра в последния завой. Н а х о д и щ е : долнохотривските варовици при с. Белотинци, Михайловградско. Н и н о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив. Стратиграфско и географско разпространение: долен хотрин н Южна Франция, Крим, Българин. Сб. СУ, Сг, 1809.

Lyticoceras enode ( T h i е r m a n n, 1964) Табл. LV1, фиг. / 1881. Hoplites 1881. Hoplites 1892. Hoplites

n. f. ind. — N e u m a y r und U h l i g , S. 175, Taf. 32, Fig. 3, 3 a. cf. paticimnlus - N e u m a y r nnd U h l i g , S. 171, Taf. 35, Fig. 2, 2 a, 2 b. oxygonitis — P a v l o w et I. a m p 1 u g h, p. 101, pl. XVII, fig. 5 a c, non fig. 4 a—c.

1964. Endemoceras

enode T h i е r m a n D, S. 377, Taf. 24, Fig.

1, 1 a, 2. 2 a, 1, 4 a.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от T h i e r m a n n (1964, Taf. 24, F i g . 1, 1 a ) от долния хотрив (Зоваnoricum) Kirchwehren, Северна Германия. G e o l . Pal. lnst., Gôttingcri, T K - N r 603—3. М а т е р и а л . Един екземпляр от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира с плоски стени на завоите, които са по-високи, о т колкото широки и се обхнащат на i:e повече от от височината си. П ъ п ъ т е широк, плитък. Украсата се състои от S-видно извити ребра, които излизат по двойки от умбиликална пъпка. М е ж д у тях както от умбиликалната стена, така и в горната половина от височината на завоя се явяват допълнителни ребра. В началото на завиването те носят по една малка маргинална пъпка, която с нарастването на черупката изчезва и ребрата преминават вентралната област б е з прекъсване с малко огъване напред. Р а з м е р и в мм: Холотии T h i e r m a n n , Taf. 24, Fig. I F.K3. от Шумен, Cr, 1810

41 80 69

15(0,34) 35(0,48) 28(0,40)

16(0,36) 26(0,33) 24(0.351

10 15 10

Б е л е ж к и . Българският екземпляр показна по-голяма б л и з о с т с един екземпляр от синтиповата колекция на T h i e r m a n n , о т к о л к о т о с холотипа. Сравнително широкият пъп, липсата на маргинални пъпки в по-късните завои, както и по-рядко разположените ребра отличават добре този вид от останалите представители на рода. В б ъ л г з р е к и я екземпляр се наблюдават и слаби латерални пъпки върху 3—4 ребра от втория завой. Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Т е к е д е р е , Ш у м е н . П и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив. Стратиграфско и географско разпространение: долен хотрив в Северна Германия, България. Сб. СУ, Сг, 1810.

Lyticoceras curvicostatum

( T z a n k o v, 1929)

Табл. LVI, фиг. 2; табл. I.VI1, фнг. / 1890. Crioceras 1929. Crioceras

sp. n. — T o u l a , S. 18, Taf. III. Fig. 1. enrvicostatus Ц а н к о в , стр. 57. табл. V, фиг. 1.

Т и п . Х о л о т и п ъ т , означен тук, е екземплярът, .свредел*н от В. Ц а н к о в (1929, табл. V , фиг. 1) от д о л н о х о т р и в с к и т е мергели при с. Панайот Волов, Ш у м е н с к о , С б . С У , Сг, 1825. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о недобре запазени екземпляри и фрагменти, обикновено с големи размери от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира и с ъ щ о така бавно нарастващи на височина завои, които заграждат широк, плитък пъп. Напречният пререз е доста по-висок, о т к о л к о т о широк. Украсата в началните завои не е д о б р е изразена. Едва личат еднакви прави широки ребра, върху някои от които са загатнати латерални и маргинални пъпки. П о - к ъ с н о ребрата се диференцират на главни широки закръглени трипъпни ребра и междинни по-слаби гладки, 2—4 на брой в междуребрие. В края на последния завой главните ребра образуват двойно слабо S-видно изви ване, сгъстяват се, а междинните почти изчезват. Главните ребра се прекъсват във вентралната област, а междинните я преминават, като само намаляват силата си.

117 Размери

м мм : /) Холотип, Сг, 1825 Топотнп, Сг, 1826 Тоиотин, С-, 1824

370 380

H 140 197(0,53) 105(0.28) 193(0,50) 108(0,28)

i 5 5 5

Б е л е ж к и . Т о з и вид показва голямо разнообразие на украсата в различните стадии на развитие, поради което о т д е л н и фрагменти мъчно могат да се отнесат към един и с ъ щ вид, ако не се разполага с цели екземпляри. Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели при с. Панайот Волов с представители от род

Crioceratites и Olcostephanus. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрин. Стратиграфско и географско и Разградско.

разпространение:

долен

хотрив в Ш у м е н с к о

Сб. СУ. Сг, 1825. 1826. 1824.

Lyticoceras

tuberculatum sp п.

Табл. LIX, фиг.

1,1а

Тип. За холотип означавам екземпляра, фигурирай на т а б л . 1.IX, фиг. / , 1а, от глинестите варовици па долния хотрив при с. Панайот Волоп, Ш у м е н с к о . М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр, събран от проф. В. Ц а н к о в , и н я к о л к о фрагмента от колекцията на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира и СЪЩО така бавно нарастващи във височина завои, които заграждат широк пъп. Украсата се с ъ с т о и от прави ниски широки закръглени ребра. Вдните от тях - главните — са по-силни, снабдени с три кръгли пъпки, разположени на ед накво разстояние една от друга, другите — междинните — в началото по едно, по-късно по две са по-слаби, с едва забележима маргинална пъпка. Ч е с т о се наблюдава, макар и неясно, от цепване на ребра от латералната пъпка, която в последните завои се приближава към маргинал ната. Всички ребра се прекъснат във вентралната о б л а с т . Размери

мм: Холотип, Cr, 1823 Екз. от с. Съединение,' Cr, 1824

D 180 137

d H 82(0,46) 55(0,30) 62(0,45) 45(0,33)

l 26 20

Б е л е ж к и . Т о з и вид показна голяма прилика с /.. spiniger ( K o e n . ) , обаче трипъпната украса тук се появява сравнително много по-рано, а междинните ребра са по-малко на брой. Н а х о д и щ е : долнохотривските глинести варовици при с. Панайот Волов, Ш у м е н с к о , с

Lyticoceras (Kil.

curvicostatum

( T z.), c. Съединение, Търговищко, c Lyticoceras

et R e b . ) . Ниво в България: Стратиграфско

neocomiensiformis

долен хотрив.

и географско

разпространение:

долен

хотрин

в България.

СБ. СУ, СГ, 1823, 1824.

Род

Neocosmoceras

B l a n c h e t, 1922 emend M a z e n o t ,

1939

Т и п о в в и д , д о п ъ л н и т е л н о означен от R o m a n (1938), Hoplites Sayni S i m i o n e s e u , 1899, от бериаса при Saint Andrc-en-Bochaine ( M o n t a g n e de Lure), Югоизточна Франция. Родова характеристика. Завоите малко се обхващат и заграждат сравнително ши рок, но плитък пъп. Украсата се с ъ с т о и о т главни ребра с три реда пъпки, придружени от прости, по-ниски. Наблюдава се разклоняване от латералната пъпка. Сутурната линия (текстфиг. 5 3 ) е сравнително просто насечена. Богат на видове род от бериаса на Южна Франция, България.

Текст-фиг. 53. Neocos moceras

ambiguum

Maz. но M a z e n o t . 1939

118

Neocosmoceras

sayni (S i m i o n е s c u, 1899) Табл. I.VI, фиг. 4

189!). Hoplites Sayni S i m i o n е s c u, p. 6, pl. I, fig. 7, 8. I9ô0. Neocosmoceras sayni — Н и к о л о в , стр. 175, табл. XVII, фиг. 2 (Syn. cum.). Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от M a z e n o t (1939), е екземплярът, изобразен от S a y n (1899, pl. 1, fig. 7) от бериаса на Montagne de Lure. М а т е р и а л . Фрагменти о т сбирката на Г У Г О З Н . Един по-голям фрагмент, намерен от Т. Н и к о л о в , съхраняван в сбирката на Б А Н . О п и с а н и е . Завоите се обхващат на /з височината си и заграждат широк плитък пъп. Украсата се с ъ с т о и от главни прави единични трипъпни ребра, придружени от по-слаби, гладки, с ъ щ о единични междинни ребра. Забелязва се разпределение по двойки на главни и междинни ребра. Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава д о б р е с простите си подредени по двойки главни и междинни ребра. Н а х о д и щ е : долноваланжките песъчливи мергели в Еленско. П и в о в Б ъ л г а р и я : долен валанж (бериас). Стратиграфско и географско разпространение: бериас във Франция, България. 1

Сб. БАН, Сг, 31.

Neocosmoceras

hookeri ( B l a n f o r d , 1865)

Табл. LIV, фиг. 3 i960. Acanthodiscus

hookeri

— Н и к о л о в , стр. 187, табл. XXIV, фиг. 3 (Syn. cum.).

Т и п . Не разполагам с труда на B l a n f o r d (1865), за да направя сравнение с изображе нията на създателя на вида. М а т е р и а л . Един добре запазен екземпляр, събран от Т. Н и к о л о в , съхраняван в сбир ката на Б А Н . О п и с а н и е . Завоите се обхващат на '/., от височината си и заграждат среден по ширина пъп. Украсата се състои от главни трипъпни ребра, които се раздвояват в латералната пъпка, и междинни гладки, по-слаби от първите, чийто брой отначало е две, а по-късно е д н о . Ч е с т о , осо бено в последния завой, се наблюдава отцепване на ребра от умбиликална пъпка. Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от N. sayni ( S i m.) по раздвояването на главните ребра и по съединяването на гланно и междинно ребро в умбиликалната пъпка на последния завой. Н а х о д и щ е : долноваланжките песъчливи мергели в Еленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен валанж (бериас). Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : Locharnbel beds, Хималаите; бериас в България. Сб. БАН, Сг, 51.

Род Luppovella

N i k o l o v , 1966

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Th. (KiUanella) superba S a y n (1907, pl. IV, fig. 18) от валанжа в Южна Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Бавно нарастваща спира със сравнително широк пъп. На пречното сечение на завоите е по-високо, о т к о л к о т о широко. Украсата се с ъ с т о и от главни три пъпни и бифуркиращи о т латералната пъпка ребра и междинни по-слаби, прости. Известен във валанжа на Медитеранската о б л а с т .

Luppovella superba ( S a y n , 1907) Табл. LI, фиг. 6 1907. Thurmannia (KiUanella) superba S a y n , p. 51, pl. IV, fig. 18—20. 1960. KiUanella superba — Н и к о л о в , стр. 182, табл. XIX, фиг. 3. Т и п . Като . t y p e " са означени от S a y n (1907) екземплярите от основата на горния валанж при Noyer sur Jabron, Югоизточна Франция (pl. I V , fig. 18 a, b, 19). М а т е р и а л . Един добре запазен екземпляр от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . Фрагменти в сбирката на Б А Н . 1

Трудът е ползвай в ръкопис, за което благодари на аитора му.

119 О П И С А Н И Е . ЗАВОИТЕ СЕ ОБХВАЩАТ ПОЧТИ НА Ц ОТ ВИСОЧИНАТА СИ И ЗАГРАЖДАТ СРЕДЕН ПО ШИРИНА ПЪП. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ СРАВНИТЕЛНО ПРАВИЛНО РЕДУВАНЕ НА ПРОСТИ БЕЗПЪПНИ И ПОСИЛНИ, СНАБДЕНИ СЪС УМБИЛИКАЛНИ И ЛАТЕРАЛНИ ПЪПКИ РЕБРА. О Т ЛАТЕРАЛНАТА ПЪПКА, РАЗПОЛОЖЕНА В ГОРНАТА ТРЕТА ОТ ВИСОЧИНАТА НА РЕБРОТО, СЕ ЯВЯВА РАЗДВОЯВАНЕ. ВСИЧКИ Р;БРА НОСЯТ МАРГИНАЛНА ПЪПКА И СЕ ПРЕКЪСВАТ В СИФОНАЛНАТА ОБЛАСТ. Б Е Л Е Ж К И . О Т N. sayni ( S I M . ) СЕ ОТЛИЧАВА ПО НАЛИЧИЕТО НА РАЗДВОЕНИ РЕБРА ОТ ЛАТЕРАЛ НАТА ПЪПКА. РАЗПОЛОЖЕНИЕТО ПА ПЪПКИТЕ, ШИРИНАТА НА ПЪПА, СЛАБИТЕ МЕЖДИННИ РЕБРА СА ТЕХНИТЕ ОТЛИЧИТЕЛНИ БЕЛЕЗИ. СИЛНО ИЗРАЗЕНАТА РАЗЛИКА В ГЛАВНИ И МЕЖДИННИ РЕБРА И НАЛИЧИЕТО НА ТРИ РЕДА ПЪПКИ НЕ ПОЗВОЛЯВАТ ОТНАСЯНЕТО НА ТОЗИ ВИД КЪМ РОД KiUanella. я

Н А Х О Д И Т Е : ГОРНОВАЛАНЖКИТЕ МЕРГЕЛИ В В.ЛЕНСКО. Н И В О В Б Ъ Л Г А Р И Я : ГОРЕН ВАЛАНЖ. СТРАТИГРАФСКО И ГЕОГРАФСКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: cosum) а ЮГОИЗТОЧНА ФРАНЦИЯ И БЪЛГАРИЯ.

ГОРЕН ВАЛАНЖ (ЗОНАS. verru

Сб. БАН, Сг, 38.

Род KiUanella

U h l i g , 1905

Т И П О В В И Д , ЧРЕЗ ОРИГИНАЛНО ОЗНАЧЕНИЕ, Hoplites pexiptychus U H L I G , 1 8 8 2 , ОТ ROSSFELDSCHICHTEN, АЛПИТЕ. Р О Д О В А Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А . БАВНО НАРАСТВАЩА СПИРА И ЗАВОИ С ПЛОСКИ СТЕНИ. ГОЛЯМ ПЪП. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ ЕДИНИЧНИ ИЛИ РАЗДВОЕНИ ОТ УМБИЛИКАЛНА ПЪПКА ИЛИ ОКОЛО СРЕ ДАТА НА ВИСОЧИНАТА НА ЗАВОЯ РЕБРА, КАТО ЧЕСТО МЯСТОТО НА РАЗДВОЯВАНЕТО Е ФИКСИРАНО ОТ ПЪПКА. ЧЕСТО СЕ ЯВЯВАТ ПРИЩЪПВАНИЯ. СУТУРНАТА ЛИНИЯ Е ОТНОСИТЕЛНО ПРОСТА (ТЕКСТ-ФИГ. 5 4 ) . ИЗВЕСТЕН Е С МНОГО ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ДОЛНИЯ И ГОРНИЯ ВАЛАНЖ В ЕВРОПА.

Текст-фиг. 54. KiUanella pexvptvclia (LJ h 1.) по R o m a 11, 1938'

KiUanella pexiptycha

(UHLIG, 1882)

Табл. L, фиг. 5 1882. Hoplites pexiptychus U h l i g , S. 389, Taf. IV, Fig. 4, 5. 1957. KiUanella pexiptycha — C a и y н o u, стр. 159, табл. III, фиг. 2. ? i960. KiUanella pexiptycha — Д р у щ и ц в Д р у щ и ц и K у д р я в u е в, стр. 283, табл. XXVI,

фиг. 3.

Т И П . ХОЛОТИПЪТ, ОБЯВЕН ОТ M A Z E N O T ( 1 9 3 9 ) , Е ЕКЗЕМПЛЯРЪТ, ОПРЕДЕЛЕН ОТ U H L I G ( 1 8 8 2 , TAF. IV, FIG. 4 ) ОТ ROSSFELDSCHICHTEN, АЛПИТЕ. М А Т Е Р И А Л . НЯКОЛКО МАЛКИ ФРАГМЕНТА ОТ СБИРКАТА НА Г У Г О З Н , СЪХРАНЯВАН В Г М ПРИ С У , И ЕДИН ЦЯЛ ЕКЗЕМПЛЯР ОТ СБИРКАТА НА Б А Н . О П И С А Н И Е . СЛАБО ОБХВАЩАЩИ СЕ ЗАВОИ. ШИРОК ПЪП. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ РЕБРА, РАЗ ДВОЕНИ В СРЕДАТА НА ЗАВОЯ И ЕДИНИЧНИ. БРАЗДИТЕ ПРЕЗ 4 — 5 РЕБРА СА ДОБРЕ ИЗРАЗЕНИ. Н А Х О Д И Щ Е : ДОЛНОВАЛАНЖКИТЕ МЕРГЕЛИ В ЕЛЕНСКО, ПРЕСЛАВСКО. Н И В О В Б Ъ Л Г А Р И Я : ДОЛЕН ВАЛАНЖ (БЕРИГС). СТРАТИГРАФСКО И ГЕОГРАФСКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: ДОЛЕН ВАЛАНЖ В ЮЖНА ФРАНЦИЯ, КРИМ, БЪЛГАРИЯ. Сб. БАН.

KiUanella ischnotera S A Y N, 1 9 0 7 Табл. LI, фиг. 3 1907. Thurmannta (KiUanella) ischnotera S a y n , p. 47. pl. VI, fig. 1,6. 1960. KiUanella ischnotera — Н и к о л о в , стр. 180, табл. XX, фиг. 2. Т И П . СРАВНЯВАМ С ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА ЕКЗЕМПЛЯРА, ОПРЕДЕЛЕН ОТ S A Y N ОТ CHAMALOC (ЗОНА 7'. roubaudi), ЮЖНА ФРАНЦИЯ. СБИРКА НА P A Q U I E R .

( 1 9 0 7 , PL. VI, FIG. 6 )

120 М а т е р и а л . Един екземпляр, събран от Т. Н и к о л о в и съхраняван в сбирката на НАМ. О п и с а н и е . Малка черупка със слабо обхващащи се завои и широк пън. Украсата се съ стои от гъсти S-видно извити ребра, едни от които се раздвояват в горната половина от висо чината на завоя, а други са прости. Рядко се среща раздвояване от умбиликалната стена. Р а з м е р и в мм : D 27 32

Sayn, pl. VI, fig. 6 T. Н и к о л о в , табл. XX, фнг. 2

d 9(0.33) 10(0,31)

H 10(0.39) 11(0.34)

I —

Б е л е ж к и . Този вид се отличава добре от останалите представители на рода. Със своите гъсто разположени ребра и тяхното доста правилно редуване на прости с раздвоени. Н а х о д и щ е : горноваланжките мергели в Еленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона T. roubaudi). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж (зона T. roubaudi) в Югоизточна Франция; България. Сб. БАН, Сг, 44. KiUanella lucensis

S a y n , 1907

Табл. LVI, фиг. 3 1907. Thurmannia (KiUanella)

1960. KiUanella lucensis

lucensis

Sayn. p. 50, pl. V, fig. 18; pl. VI, fig. 13. 17—20.

- Николов, стр. 179. табл. XV, фиг. 3 ; табл. XIX, фиг. 4 (Syn. cum.).

Тип. Холотипът, означен от S a y n (1907) като „ t y p e е екземплярът, изобразен от S a y n (1889, pl. XVII, fig. 8 а, b) от мергелите c Bel. lattis, департамента Drom. М а т е р и а л . Два екземпляра, събрани от Т. Н и к о л о в , съхранявани в сбирката на БАН, и няколко фрагмента от сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира, широк пъп. Украсата се състои от прани остри рядко разположени ребра. Едни от тях са единични прости, други раздвоени в горната половина от височината на завоя, а трети — още от умбиликалната стена. При двата случая мястото на раз двояването се фиксира от пъпка. Р а з м е р и в мм: D d 11 l Холотип T. Николов, табл. XV, фиг. 3

27 44

14(0,51) 7,5(0,28) 21(0,48) 12 (0,27)

8 —

Б е л е ж к и . Отличава се от K- pexiptycha главно по липса на прищъпвания и по рядко разположените си ребра. Н а х о д и щ е : горно- и долноваланжките мергели в Източния Предбалкан. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен и долен валанж. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж (зона T. roubaudi, във Франция и България; долен валанж в България. Сб. БАН, Сг, 1577. KiUanella clavicostata

N i c o l o v , 1960

Табл. LI, фнг. 4 1960. KiUanella

clavicostata

Николов,

стр. 180, табл. XX. фиг. 1.

Т и п . Холотипът е означен от 11 и к о л о в (i960, табл. XX, фиг. 1), среден валанж, махала Разсоха, Еленско, сбирка БАН, Сг, 70. М а т е р и а л . Един екземпляр, намерен от Т. Н и к о л о в , съхраняван в сбирката на БАН. О п и с а н и е . Завоите се обхващат на около */ от височината си и заграждат среден по ширина плитък пъп. Украсата се състои от неправилно редуване на прости и разклонени от ла терална и умбиликална пъпка ребра. Характерен белег на всички ребра е бухалковидното им разширение в маргиналната област. Р а з м е р и в мм: 4

Холотии 53 15 23 Б е л е ж к и . По бухалковидното разширение на ребрата този вид напомня на i'h. campilotoxum, но се отличава от него главно по мястото на раздвояването на ребрата. Н а х о д и щ е : горноваланжките мергели в Еленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона T. roubaudi). Стратиграфско и географско разпространение: горен валанж в България. Сб. БАН, Сг, 70.

121

Род Sarasinella ТИПОВ

U h l i g , 1905

В И Л , ЧРЕЗ ОРИГИНАЛНО ОЗНАЧЕНИЕ, Hoplites

(Sarasinella)

varions

UHLIG,

1910,

ОТ

НЕОКОМА НА ИНДИЯ. Р О Д О В А Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А . БАВНО НАРАСТВАЩА СПИРА С ШИРОК ИЛИ СРЕДНО ШИРОК ПЪП. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ ТРИПЪПНИ И ГЛАДКИ РЕБРА. В ПО-НАПРЕДНАЛ СТАДИЙ НА РАЗВИТИЕ ТРИПЪПНАТА УКРАСА ИЗЧЕЗВА И СЕ ЗАМЕНЯ СЪС СНОПЧЕСТО ПОДРЕДЕНИ РЕБРА. СУТУРНАТА ЛИНИЯ (ТЕКСТ-ФИГ. 5 5 ) Е СИЛНО НАСЕЧЕНА. ИЗВЕСТЕН ВЪВ ВАЛАНЖА В ХИМАЛАИТЕ, СИЛЕЗИЯ, БЪЛГАРИЯ.

Текст-фиг. 55. Sarasinella varions U h l i g по U h l i g , 1910

Sarasinella

subspinosa

UHLIG, 1910

Табл. I.I, фиг. 5 1910. Hoplites

(Sarasinella)

stibspinosus

U h l i g , p. 239, pl. XC, fig. 4 a — c.

Т И П . СРАВНЯВАМ C ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА ЕКЗЕМПЛЯРА, ОПРЕДЕЛЕН ОТ U H L I G ( 1 9 1 0 , PL. X C , FIG. 4A — C) ОТ ВАЛАНЖА НА ИНДИЯ. М А Т Е Р И А Л . ЕДИН ДОБРЕ ЗАПАЗЕН ЕКЗЕМПЛЯР ОТ СБИРКАТА НА Г У Г О З Н , СЪХРАНЯВАН В Г М ПРИ С У . О П И С А Н И Е . ЗАВОИТЕ СА ПЛОСКИ, ОБХВАЩАТ СЕ НА / ОТ ВИСОЧИНАТА СИ И ЗАГРАЖДАТ ШИРОК ПЛИТЪК ПЪП. УКРАСАТА В ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ ЗАВОИ СЕ СЪСТОИ ОТ ОСТРИ, ПОЧТИ ПРАВИ РЕБРА, ЕДНИ ОТ КОИТО СА СНАБДЕНИ С УМБИЛИКАЛНА И ЛАТЕРАЛНА ПЪПКА, А ДРУГИ СА ГЛАДКИ. О Т ЛАТЕРАЛНАТА ПЪПКА СТАВА РАЗДВОЯВАНЕ НА РЕБРАТА, А УМБИЛИКАЛНАТА ЧЕСТО ДАВА НАЧАЛО НА ЕДНО ГЛАДКО РЕБРО. ОСВЕН ТОВА СЕ НАБЛЮДАВАТ ПО 1 — 2 СВОБОДНИ ПРОСТИ И БЕЗ ПЪПКИ РЕБРА, РАЗПОЛОЖЕНИ МЕЖДУ ПЪРВИТЕ. С НАРАСТВАНЕТО НА ЗАВОИТЕ РЕБРАТА СЕ ИЗВИВАТ, ЛАТЕРАЛНАТА ПЪПКА ИЗЧЕЗВА, А В УМБИЛИКАЛНАТА ПЪПКА СЕ СЪБИРАТ НА СПОИ ПО 2 — 3 РЕБРА. АЛТЕРНАЦИЯТА МЕЖДУ ТЯХ И СВОБОДНИТЕ РЕБРА, КАКТО И РАЗДВОЯ ВАНЕТО, НО БЕЗ ПЪПКА В ГОРНАТА ПОЛОВИНА ОТ ВИСОЧИНАТА НА ЗАВОЯ ПРОДЪЛЖАВА. В СИФОНАЛНАТА ОБЛАСТ СЕ НАБЛЮДАВА ТЕСЕН ЖЛЕБ, КОЙТО С НАРАСТВАНЕТО НА ЗАВОИТЕ ИЗЧЕЗВА. 1

РАЗМЕРИ

В ММ: t) U h l i g , pl. XC, fig. 4 55 Ека. от c. Бяла паланка, Сг, 1829 90

НИТЕ

d 20(0,37) 35(0,39)

H 21(0,38) 35(0,39)

I 16 —

Б Е Л Е Ж К И . ТОЗИ НИД СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ S. varians С ПО-РЯДКОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА УМБИЛИКАЛ СНОПОВЕ В ПОСЛЕДНИТЕ ЗАВОИ И НАЛИЧИЕТО НА СВОБОДНИ И БЕЗПЪННИ РЕБРА МЕЖДУ ТЯХ. О Т

5 . ambiguus СЕ ОТЛИЧАВА С ПО-ШИРОКИЯ СИ ПЪП. Н А Х О Д И Щ Е : ВАЛАНЖКИТЕ МЕРГЕЛИ В СЛИВЕНСКО. Н И В О В Б Ъ Л Г А Р И Я : ГОРЕН ВАЛАНЖ. СТРАТИГРАФСКО И ГЕОГРАФСКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: БЪЛГАРИЯ.

ВАЛАНЖ

ИНДИЯ И

Сб. СУ, Сг, 1829.

Род Neohoploceras

S p a t h , 1939

Т И П О В В И Д , ЧРЕЗ ОРИГИНАЛНО ОЗНАЧЕНИЕ, Ammonites subniartini КОМА ПРИ MORTOS, ИСПАНИЯ. 16

Фосилите на Вългария, т . IV

MALLADA,

1 8 8 7 , ОТ НЕО

122 Родова характеристика. Бавно нарастваща спира. Орнаментацията се състои ог остри д о б р е изразени ребра, разклоняващи се от умбиликална и латерална пъпка. I (аблюдават се д ъ л б о к и прищъпвания. Ребрата или минават вентралната о б л а с т л е к о , намалявайки силата си, или се прекъснат, завършвайки с малка маргинална пъпка. Известен в горния и долния хотрив във Франция, Швейцария, Б ъ л г а р и я ; неоком в Испания.

Neohoploceras

arnoldi ( P i c t e t et C a m p i c h e , 1858) Табл. LI, фиг. а

185». Ammonites Arnoldi P i c t e t et C a m p i c h e , p. 252, pl. XXXV, fig. 1,2, ? fig. 3 fi. 1889. Hoplites Arnoldi S a y n . p 682, pl. XVII. fig. 6. 7. 1907. Leopoldia (Hoplitides) provincialis S a y n , p. 58, pl. IV, fig. 10 a, b. Тип. Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от P i c t e t et Campiche (1858, pl. X X X V , fig. l a , b ) от мергелите c Amm. astierianus d ' O r b . (neocomien moyen) в о к о л н о стите на Locle, Шнейцария. Сбирка на P i c t e t . М а т е р и а л . Два д о б р е запазени, но сплеснати екземпляра и няколко фрагмента от сбир ката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са л е к о издути, обхващат се почти наполовина от височината си и заграждат среден по ширина пъп. В напречен пререз са почти еднакви на писочина и ширина. Украсата се състои от о к о л о 10 д о 11 околопъпни къси ребра, снабдени с почти еднакво д о б р е развити умбиликална и латерална пъпка. О т латералната пъпка се наблюдава разтроннане или раздвояване на реброто, a I I O V T H пред всяко такова разклонено ребро се вижда о щ е едно, взе мащо началото си от умбиликалната му пъпка. Т о граничи с широка бразда, оградена отпред с ясен ръб. В първоначалните завои ребрата във вентралната област се прекъсват и завършват с остра маргинална пъпка, а по-късно я пресичат само с л е к о намаляване на силата си. Р а з м е р и в мм: P i c t e t et C a m p i c h e , pl. XXXV. fig, 1, 2 (по рисунката) S a y n , p:. IV, fig. 10 Ека. от c. Крапчене, Cr, 1812

18(0,30)

21(0,10)

42 36

11(0,26) 11(0,30)

18(0,13) 16(0,44)

Б е л е ж к и . Намирам, че б е л е з и т е на L. provincialis S a y n напълно отговарят на б е л е з и т е от вида N. arnoldi ( P i e t . et C a m p . ) , описан и публикуван близо 60 години по-рано, което му дава праното на приоритет. П о украсата в първоначалните завои N. arnoldi напомня много на L. pronecostata ( F е 1.), при който обаче латералната пъпка изчезва рано, а умбиликалната остава и загрубява, докато тук с нарастването на завоите латералната пъпка се развива за сметка на умбиликалната. Н а х о д и щ е : долнохотривските плътни варовици c Phyllopachyceras winkleri ( U h l . ) о к о л о с. Крапчене, Михайловградско, и с. Комщица, Г о д е ч к о ; долнохотривските зърнести варовици при с. Караманите, Т о л б у х и н с к о , c L biassalensis ( K a r.). Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрин. Стратиграфско и географско разпространение: горен паланж във Франция ; хотрив в Швейцария; д о л е н хотрив в България. Сб. СУ. Сг, 1812.

Род Distoloceras

H y a t t , 1900

Т и п о в в и д , д о п ъ л н и т е л н о означен от R o m a n (1938), Ammonites hystrix ( B e a u ) P h i l 1829, от Jorkshire. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . С л а б о обхващащи се запои, широк пъп. Напречният пререз е ъ г л о в а т , по-висок, о т к о л к о т о широк. У к р а с а т а сс с ъ с т о и о т груби гладки и снабдени с пъпки ребра, периодично редуващи се помежду си. Някои видове са развити. Близък род на Lyticoceras. Сутурната линия (текст-фиг. 56) силно насечена със симетричен първи латерален л о б у с . lips,

Текст-фиг. 56. Distoloceras hystrix (N е ч m. und U h l . ) но N е u m. und U h l i g , 1881

123 БЕДЕН ИА ВИДОВЕ РОД, ИЗВЕСТЕН В ДОЛНИЯ ХОТРИВ НА СЕВЕРНА ГЕРМАНИЯ, АНГЛИЯ, ФРАНЦИЯ, БЪЛГАРИЯ. КЪМ ТОЗИ РОД ОТНАСЯМ ДВА НОВИ ВИДА, КОИТО НЕ СРЕЩНАХ В ЛИТЕРАТУРАТА, С КОЯТО РАЗПОЛА ГАМ. D. spinosum SP. В. СЕ ХАРАКТЕРИЗИРА С НАЛИЧИЕТО НА НАПЪПЧЕНИ ЕДИНИЧНИ РЕБРА ОЩЕ В НА ЧАЛНИТЕ ЗАВОИ - БЕЛЕГ, КОЙТО НЕ СЕ ВКЛЮЧВА В РОДОВАТА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РОД Distoloceras, ДАДЕНА ОТ РАЗЛИЧНИТЕ АВТОРИ. ТЪЙ КАТО НЕ РАЗПОЛАГАМ С ТРУДА НА H Y A T T ( 1 9 0 0 ) , НИТО С ТОЗИ НА P H I L L I P S ( 1 8 2 9 ) , ЗА ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С ОРИГИНАЛНАТА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РОДА И ТИПОВИЯ ВИД, ОТНА СЯМ ЗАСЕГА ВЪПРОСНИЯ ВИД ТУК. ,

Distoloceras

hitrinensis SP. N.

Табл. I.XI, фиг. I ; табл. I.X, фиг. 2 1881. Hoplites cf. ctirvinodus N e u m a y r uni! U h l i g . S. 4fi, Taf. XI.II. Fig: 2, 2a, 2 b ; n o n Taf. XLI1I, Fig. 3 : non Taf. XLIV, Fig. 2 ; non Taf. LVI. Fig. 5. Т И П . ЗА ХОЛОТИП ОЗНАЧАВАМ ЕКЗЕМПЛЯРА ОТ ДОЛНОХОТРИВСКИТЕ ВАРОВИЦИ ПРИ ГАРА ХИТРИНО, ШУМЕНСКО, ИЗОБРАЗЕН НА ТАБЛ. 1 .XI, ФИГ. 1 ; ТАБЛ. L X , ФИГ. 2 . С Б . С У , С Г , 1 8 2 0 . М А Т Е Р И А Л . ЕДИН МНОГО ДОБРЕ ЗАПАЗЕН ЕКЗЕМПЛЯР, СЪБРАН ОТ Ю . К А Р А П О Л Е В А , СЪХРА НЯВАН В Г М ПРИ С У . О П И С А Н И Е . ЗАВОИТЕ СЕ ОБХВАЩАТ НА / „ ОТ ВИСОЧИНАТА СИ И ЗАГРАЖДАТ ШИРОК ПЪП. НА ПРЕЧНИЯТ ПРЕРЕЗ Е ПО-ВИСОК, ОТКОЛКОТО ШИРОК, ЪГЛОВАТ. УКРАСАТА В ПЪРВИТЕ ДВА ЗАВОЯ СЕ СЪСТОИ ОТ ЛЕКО ИЗВИТИ, ГЪСТО НАРЕДЕНИ, ЕДНАКВИ ПОМЕЖДУ СИ РЕБРА, СЪБРАНИ ПО ДВОЙКИ В УМБИЛИКАЛНА ПЪПКА. ПО-КЪСНО РЕБРАТА СЕ РАЗРЕЖДАТ, ЗАГРУБЯВАТ, РАЗДЕЛЯТ СЕ В УМБИЛИКАЛНАТА ОБЛАСТ И НСЯКО РЕБРО СЕ СНАБДЯВА Е УМБИЛИКАЛНА, ЛАТЕРАЛНА И МАРГИНАЛНА ПЪПКА, КАТО ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ СЕ РАЗПО лагат БЛИЗО ЕДНА ДО ДРУГА. МЕЖДИННИТЕ ЕДИНИЧНИ ГЛАДКИ РЕБРА СА РЯДКОСТ. КЪМ КРАЯ НА СПИ РАТА РЕБРАТА СИЛНО ЗАГРУБЯВАТ, А ПЪПКИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ПОДУТИНИ. СИФОНАЛНАТА ОБЛАСТ Е ГЛАДКА. 1

РАЗМЕРИ

В ММ: Холотип,

D 350

Сг, 1820

d 137

И 125

1 80

Б Е Л Е Ж К И . ПРИЛИКАТА НА ТОЗИ ВИД C D. hystrix ( P H I 11.) СЕ СЪСТОИ САМО В УКРАСАТА НА ПЪРВИТЕ ЗАВОИ. О Т D. spinosum СЕ ОТЛИЧАВА ПО УКРАСАТА НА ВЪТРЕШНИТЕ ЗАВОИ, КОЯТО В D, spinosum СЕ СЪСТОИ ОТ ТРИПЪПНИ ПРАВИ РЕБРА. ВИДА НАРИЧАМ НА ИМЕТО НА НАХОДИЩЕТО МУ ХИТРИНО. Н А Х О Д И Щ Е : ХИТРИНСКИТЕ ДОЛНОХОТРИВСКИ ВАРОВИЦИ, ПЛУВАЩИ В МЕРГЕЛИТЕ. Н И В О В Б Ъ Л Г А Р И Я : ДОЛЕН ХОТРИВ. С Т P А Т И Г P А Ф С К О И Г Е О Г Р А Ф С К О Р А З П Р О С Т Р А Н Е Н И Е : ДОЛЕН ХОТРИВ В БЪЛГАРИЯ; НЕОКОМ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ. Сб. СУ, Сг, 1820.

Distoloceras

spinosum SP. И.

Табл. I.VIII, фиг. / ; табл. LX, фиг. / , / а Т И П . ЗА ХОЛОТИП ОЗНАЧАВАМ ЕКЗЕМПЛЯРА, ФИГУРИРАН НА ТАБЛ. Г Х , ФИГ. / , la, ОТ ВАРОВИЦИТЕ НА ДОЛНИЯ ХОТРИВ ПРИ ГАРА ХИТРИНО, ШУМЕНСКО. С Б . С У , CR, 1 8 2 1 . М А Т Е Р И А Л . Д В А МНОГО ДОБРЕ ЗАПАЗЕНИ ЕКЗЕМПЛЯРА, СЪБРАНИ ОТ ПРОФ. В . Ц А Н К О В , СЪХРА НЯВАНИ В Г М ПРИ С У . О П И С А Н И Е . БАВНО НАРАСТВАЩА СПИРА СЪС СЪЩО ТАКА БАВНО НАРАСТВАЩИ НА ВИСОЧИНА ЗАВОИ, КОИТО ЗАГРАЖДАТ ШИРОК ПЪП. НАПРЕЧНИЯТ ПРЕРЕЗ Е МАЛКО ПО-ВИСОК, ОТКОЛКОТО ШИРОК. УКРАСАТА ВЪВ ВСИЧКИ ЗАВОИ СЕ СЪСТОИ ОТ МНОГО ГРУБИ ЕДИНИЧНИ РЕБРА. В ПЪРВИТЕ ЗАВОИ СЕ НАБЛЮДАВАТ ГРУБИ ПРАВИ ОСТРИ РЕБРА, СНАБДЕНИ СЪС СИЛНИ УМБИЛИКАЛНИ И МАРГИНАЛНИ ПЪПКИ, КАТО ПОСЛЕДНИТЕ СА ПОКРИТИ ОТ СЛЕДВАЩИЯ ЗАВОЙ. ЛАТЕРАЛНАТА ПЪПКА Е РАЗПОЛОЖЕНА БЛИЗО ДО МАРГИНАЛНАТА. М А КАР И НЕ СЪВСЕМ ЯСНО, МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ ПОДРЕЖДАНЕ ИА РЕБРАТА ПО ДВОЙКИ. С НАРАСТВАНЕТО НА ЗАВОИТЕ МЕЖДУ ТЕЗИ РЕБРА СЕ ВМЪКВАТ ПО 1 — 2 ЕДИНИЧНИ ГЛАДКИ МНОГО ПО-СЛАБИ РЕБРА, КОИТО ПОКЪСНО СЕ СНАБДЯВАТ С МАРГИНАЛНА ПЪПКА. РЯДКО СЕ НАБЛЮДАВА ОТЦЕПВАНЕ НА ПО-ТЪНКИ РЕБРА ОТ ЛАТЕРАЛНАТА ИЛИ УМБИЛИКАЛНАТА ПЪПКА. ОБЩО СЕ НАБЛЮДАВА ЕДНО НЕЗАКОНОМЕРНО ПОДРЕЖДАНЕ НА РЕБРАТА. КЪМ КРАЯ НА СПИРАТА РАЗЛИКАТА В СИЛАТА ПА РЕБРАТА ПОЧТИ ИЗЧЕЗВА, ЗАБЕЛЯЗВА СЕ ДЪГО ВИДНО ИЗВИВАНЕ НА РЕБРАТА, А ПЪПКИТЕ МИНАВАТ В ПОДУТИНИ. ВСИЧКИ РЕБРА СЕ ПРЕКЪСВАТ ВЪВ ВЕН ТРАЛНАТА ОБЛАСТ. РАЗМЕРИ

В ММ : Топотип, Сг, 1821 Холотип, Сг, 1822

/) 380 270

,1 147(0,39) 112(0,11)

H 105(0,27) 90(0,33)

I 100 70

124 В е л е ж к и . Т о з и в и д с е отличава о т о с т а н а л и т е п р е д с т а в и т е л и на р о д а п о силно напълне ните единични р е б р а в първоначалните з а в о и . П о р а д и б о д л и в и т е пъпки п о р е б р а т а наричам вида

spinosum. Находище:

stephanus jeannoti Пиво

варовиците, к о и т о идват на л е щ и

всред

д о л н о х о т р и в с к и т е мергели c

Olco

( d ' O r b.) при гара Х и т р и н о , Ш у м е н с к о .

в България:

Стратиграфско

долен хотрив.

и географско

разпространение:

долен

хотрив в Шуменско.

Сб. СУ, Сг, 1821, 1822.

Род Acanthodiscus U h l i g , 1905 Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение о т S p a t h i l 9 2 4 ) , Ammonites radiatus B r u g u i e r e , 1 7 8 9 in d ' O r b i g n y , 1 8 4 0 , о т д о л н и я н е о к о м на Франция. Родова характеристика. З а в о и т е с а и з д у т и , почти еднакви в ъ в височина и ширина, п ъ п ъ т е с р е д е н п о ширина. Главните р е б р а са с умбиликални и латерални пъпки, като о т латералните пъпки с т а в а разклоняване. Вентралната о б л а с т е с гладка лента, о г р а д е н а с маргинал ните пъпки на р е б р а т а . С у т у р н а т а линия е д о с т а с л о ж н о насечена с ш и р о к и о с н о в и на л о б у с и т е и седлата ( т е к с т - ф и г . 5 7 ) . Р о д ъ т е познат в долнин х о т р и в на Франция, Швейцария, Крим, България.

Текст-фиг. 57. Acanthodiscus radiatus (В r и g п.) no d'O r h i g n y, 1840

Acanthodiscus radiatus ( B r u g u i e r e , 1789 in d ' O r b i g n y , 1840) Табл. LI, фиг. 7 1840. Ammonites radiatus — d ' O r b i g n y , p. 112. pl. 26. 1858. Ammonites radiatus P i c t e t . p. 238, pl. XXXII. fig. 1. 2. 1870. Hoplites radiatus — B a v I c. pl. LXX. 1881. Hoplites radiatus N e u m a y r und U h l i g , S. 37, Taf. XXXIV, Fi-». 2, 3. 1906. Acanthodiscus radiatus — B a u m b e r g e r , S. 13. Taf. XVI, Fig. 1, 2, 3, 5 , 0 , 7 ; Taf. XVII, Fig. 1,2,3: Taf. XVIII, Fig. 4. 5 ; Text-figurs 73. 74, 75. i960. Acanthodiscus radiatus — Д р у щ и ц n Д р у ш и ц и K y д p я в u c в, стр. 284, табл. XXVIII, фиг. 1 а, б. Т и п . Сравнявам с и з о б р а ж е н и е т о на екземпляра, д а д е н о о т d ' O r b i g n y (1840, pl. 2(>) о т долния н е о к о м в ъ в Франция. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о ф р а г м е н т и и о т п е ч а т ъ ц и о т с б и р к а т а на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . З а в о и т е с е о б х в а щ а т почти наполовина о т височината с и и з а г р а ж д а т срав нително ш и р о к пъп. Н а п р е ч н о т о им сечение в н а ч а л о т о е п о - ш и р о к о , о т к о л к о т о в и с о к о , с из д у т и стени, а п о - к ъ с н о става малко п о - в и с о к о , о т к о л к о т о ш и р о к о . Орнаментацията при екзем пляра c D н а д 3 0 мм с е с ъ с т о и о т 8 д о 10 прави к ъ с и радиални ребра, с н а б д е н и с умбиликална и латерална пъпка. О т латералната пъпка вземат началото с и на с н о п 2 — 3 ребра, к а т о м е ж д у с н о п о в е т е с е в м ъ к в а т п о 1—2 с в о б о д н и к ъ с и р е б р а , някои о т к о и т о д о с т и г а т д о умбиликалната стена. Всички р е б р а з а в ъ р ш в а т с малка маргинална пъпчица и з а г р а ж д а т гладка сифонална лента. Размери в мм: I) d H l d ' O r b i g n y , pl. 26, fig. 1,2 Щ. 150 — 57(0 38) 58(0,39) F.K3. ог Стоян МихаИловски, Cr, 1816 32 10(0,31) 10(0,31) 12(0,37) Б е л е ж к и . О т п е ч а т ъ ц и т е , c к о и т о разполагаме, са о т млади екземпляри, показващи голяма прилика С и з о б р а з е н и т е екземпляри о т цитираните в синонимията а в т о р и . Н а х о д и щ е : д о л н о х о т р и в с к и т е варовици при с . С т о я н М и х а й л о в с к и c Leopoldia biassalensis K a r . , Ас. waceki ( N e u m . u. U h l i g ) и Ac. karakaschi ( U h l i g ) ; при c . Караманите, Толбухин с к о , в почти с ъ щ а т а асоциация. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н н е о к о м в ъ в Франция; х о т р и в в Ш в е й ц а р и я ; д о л е н х о т р и в в С е в е р е н Кавказ и България. Сб. СУ. Сг, 1816.

125

Acanthodiscus twancnsis

П u s n a r d o et G u i 11 a u ш е, 1965

Табл. УС , фиг. 2 1907. Acanthodiscus Euthymi — B a u m b e r g e r , S. 10, Taf. XXI. Fig. 1, 2. 1937. Acanthodiscus euthymi — Л а и к о н. стр. 61, табл. IV, фиг. 2 ; non табл. V, фиг. 2. 1965. Acanthodiscus twantnsis В u s n a r d o et G u i I 1 a u m e, p. 130, fig. 1 ; pl. I, fig. 2 a, b, c (-Acanthodis cus euthymi B a u m b e r g e r , 1907, Taf. XXI, Fig. 1). T и u. Х о л о т и п ъ т , означен т у к , е е к з е м п л я р ъ т , и з о б р а з е н о т B u s n a r d o et G u i l l a u m e (1965, pl. I, fig. 2 a, b , c ) о т долния х о т р и в на T w a n n , района на Beinne, Швейцария. Т о ч н о т о н а х о д и щ е не е и з в е с т н о . Съхранява с е в м у з е я на B à l e . М а т е р и а л . Един фрагмент, намерен о т п р о ф . В. Ц а н к о в , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . З а в о и т е с е о б х в а щ а т почти наполовина и з а г р а ж д а т с р а в н и т е л н о ш и р о к пъп. Напречното сечение е малко п о - в и с о к о , о т к о л к о т о ш и р о к о , с п л о с к а вентрална о б л а с т . Украсата с е с ъ с т о и о т прави радиални ш и р о к и и г р у б и р е б р а , з а е м а щ и с а м о д о л н и т е % о т височината на завоя, с н а б д е н и с умбиликална и латерална п ъ п к а . О т латералната пъпка излизат д в е м н о г о п о тънки р е б р а , з а в ъ р ш в а щ и с маргинална пъпка. М е ж д у така описаните р е б р а в ъ в външната трета о т височината на завоя с е вмъква п о е д н о к ъ с о р е б р о , с н а б д е н о с ъ щ о с маргинална пъпка. В е л е ж к и . Е к з е м п л я р ъ т о т T w a n n , о п р е д е л е н и фигуриран о т B a u m b e r g e r ( 1 9 0 7 , Taf. X X I , Fig. 1 a, b ) като Acanthodiscus euthymi P i c t. ( б е р и а с ) , е п р е о п р е д е л с н о т B u s n a r d o et G u i l l a u m e , 1 9 6 5 , к а т о Acanthodiscus twanensis о т долния х о т р и в на Twann, Швейцария. Българ ският екземпляр, сравняван в м и н а л о т о с Ас. euthymi ( п о B a u m b e r g e r ) , п о силата на горните о б с т о я т е л с т в а с е преименува на Acanthodiscus twanensis B u s n . et G i l l a u m e . Н а х о д и т е : д о л н о х о т р и в с к и т е варовици при c . Генерал К и с е л о в о , Варненско, c Nerinea favrina P i c t e t et C a m p i c h e . Ниво в Вългария: долен х о т р и в . С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н х о т р и в в Швейцария и Вългария. Сб. СУ, Сг, 1817.

Род Leopoldia [Hoplitides =Solgeria

M a y er-Ey ma r, 1887 К о е п е п , 1902 (object.) U h l i g , 1905 (object.)]

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение о т R o m a n ( 1 9 3 6 ) , Ammonites leopoldinus d ' O r b i g n y ( 1 8 4 0 , pl. XXII, fig. 1 — 3 ) , о т д о л н и я н е о к о м на Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Д и с к о в и д н а черупка с т е с е н п ъ п и завои, п о - в и с о к и , о т к о л к о т о ш и р о к и . У к р а с а т а в първите завои с е с ъ с т о и о т л е к о извити п р о с т и и с л а б о изразени ребра, з а в ъ р ш в а щ и с у д ъ л ж е н а п ъ п к а . С нарастване на з а в о и т е р е б р а т а с е р а з р е ж д а т , а в мар гиналната о б л а с т с а м о в ъ в външната т р е т а с е явяват д о п ъ л н и т е л н и ребра, с н а б д е н и с ъ щ о с

Текст-фиг. 58. Leopoldia leopoldi (d'O r b.) ПО d ' O r b i g n y , 1810 у д ъ л ж е н а пъпка. C нарастване на з а в о и т е р е б р а т а в с р е д н а т а част с е заличават, а о щ е п о - к ъ с н о орпаментацията и з о б щ о изчезва и черупката става с ъ в с е м гладка. С у т у р н а т а линия ( т е к с т - ф и г . 5 8 ) с и л н о насечена, с ш и р о к и о с н о в и на л о б у с и т е и с е д л а т а . Н е м н о г о б о г а т на в и д о в е р о д о т горния валанж и д о л н и я х о т р и н на Франция, Крим, Швейцария.

Leopoldia biassalensis

(K a r a k a s c h, 1889)

Табл. I.XII. фиг. / 1840. 1889. 1905. 1907. 1907.

Ammonites Leopoldinus — d ' O r b i g n y , p. 101, pl. 23, non pl. 22. Hoplites biassalensis K a r a k a s c h , S. 435, Taf. I, Fig. 4, 5. Hoplites biassalensis — B a u m b e r g e r , p, 48, pl. X, fig. 1 4. Hoplites Leopoldi — К а р а к а ш , стр. 76. табл. X, рис. 8/21 ; табл. XXVI, рис. 11. Hoplites biassalensis — К а р а к а ш , стр. 81, табл. X, рис. 9 ; табл. XI. рис. 3 ; табл. XII, рис. 2 ; табл. XXIV. рис. 2 8 ; табл. XXVI, рис. 4, 10.

126 1937. Hoplites (Leopoldia) biassalensis — Ц a н к o в, стр. 60, табл. II, фиг. 3, поп фнг. 1 L. pronecoscata (Fcllxl i960. Leopoldia leopoldi — Д р у щ и ц в Д р у щ и и и K у д р я в u е в. стр. 285. табл. XXVIII, фиг. .3 а, б. 1960. Leopoldia biassalensis. Д р у щ и ц в Д р у щ и ц и К у д р и н ц е в , стр. 285, табл. XXVIII, вие. 4 а. б. 1962. Leopoldia biassalensis - М а н о л о в , стр. 97. фиг. 1—7. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от К а р а к а ш (1907, табл. X X V I , рис. 4 ) от сивожълтеникавите песъчливи варовити пластове (конгломератовидни № 4) при Биассала. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирката на проф. В. Ц а н к о в и Н И Г И , съхраня вани в Г М при С У . О п и с а н и е . Силно обхващащи се завои, високи н напречен пререз, заграждащи тесен пъп. Украсата в първоначалните завои се с ъ с т о и от S-видно извити слабо релефни ребра, добре из разени само в умбиликалната и маргиналната област, като в умбиликалната област се наблюда ват пъпковидни подунания, а в маргиналната о б л а с т всяко ребро завършва с остра пъпчица. С нарастване на завоите украсата се изгубва и завоите остават съвсем гладки. Р а з м е р и в мм: d H 0 l К а р а н а m, табл. 26, рис. 4. 62 11(0,17) 35(0,56) 19 d ' O r b i g n y , pl. 23, fig. 1, 2 95 18(0,19) 48(0,50) 28 (по рисунка) 90 Екз. от с. Златна нива, Сг, 1803 15(0,17) 49(0,54) 26 В е л е ж к и . Възприемаме идеята на В. Ц а н к о в (1937) за обединяване на редица екзем пляри, определени под името L. leopoldi d'O r b. и !.. biassalensis d'O r b. Видът L. biassalensis показва по-големи вариации по отношение големината на пъпа и височината на последния заной, които според мен не излизат от границите на един вид. Щ о се отнася д о вида L. leopoldi d'Orb. pl. 22, т о той показва много слаба скулптура о щ е в първите завои и по това се различава от екземпляра, изобразен на pl. 23, който е възрастен, но притежава д о б р е изразена скулптура, ма кар и само в маргиналната и умбиликалната област. Н е г о идентифацираме c L. biassalensis Kar. Н а х о д и щ е : долнохотривските варовици при с. Златна нива, Ш у м е н с к о , Стоян Михайлопски, I ювопазарско, с. Владимирово, Т о л б у х и н с к о , с. Белимел, Михайловградско. Н и в о в В ъ л г а р и я : д о л е н хотрив. Стратиграфско и географско разпространение: долен хотрив вън Фран ция, Крим, Вългария. Сб. СУ, Сг, 1803.

Leopoldia pronecostata

( F é l i x , 1840)

Табл. I.XVIII, фиг. 2. 2 a ; табл. I.XII, фиг. 2 1890. Hoplites Inostranzewi - K a r a k a s c h , S. 434, Taf. I, Fig. 1. 2, 3. 1907 Hoplites pronecostatus К а р а к а ш , стр. 87, табл. X, рис. 10; табл. XI, рис. 1. 1937. Leopoldia biassalensis — Ц а н к о в , стр. 60, табл. II, фиг. 1, поп фиг. 3 Т и п . Сравнянам е изображението на екземпляра, определен от К а р а к а ш (1907, табл. X , фиг. 10) от сивите конгломерати ( № 4 ) при Биассала, Крим. М а т е р и а л . Вдин екземпляр от сбирката на проф. В. Ц а н к о в и един от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са с л а б о издути, по-високи, о т к о л к о т о широки и се обхващат на '/г от височината си. П ъ п ъ т е среден но ширина. В първоначалните завои върху някои ребра се наблюдават умбиликална и латерална пъпка, от които става разклоняване. I lo-късно латералната пъпка се заличава и украсата се състои от снопове по 3 - 4 ребра, излизащи от умбиликалната пъпка. В средата па завоя ребрата са много слаби, а в маргиналната отново д о б р е изразени, завършващи с пъпка. В ъ в вентралната о б л а с т ребрата се прекъсват. Р а з м е р и в мм: D

К а р а к а ш . табл. X, рис. 10. 78 20(0,25) 38(0,49) 25 Екз. от с. Владимирово, Сг, 1811 G0 15(0,25) 31(0,51) 16 Екз. от с. Златна нива, Сг, 1802 55 15(0,27) 28(0,45) 20 Б е л е ж к и . Различава се от L. biassalensis ( K a r . ) с по-големия си пъп, по-ниски завои и по-релефна украса. Н а х о д и щ е : долнохотривските глинести варовици при с. Владимирово, Т о л б у х и н с к о , с. Златна нива, Ш у м е н с к о . П и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н хотрин. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж - хотрив във Фран ция ; хотрив в Крим, Мексико ; долен хотрив в България. Сб. СУ, Сг, 1802, 1811.

127

Род Suboosterella

S p a t h , 1924

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites heUacus d ' O r b i g n y , 1840, от неокома на Южна Франция. Родова характеристика. Черупката е дисковидна с бавно нарастващи завои и ши рок пъп. Напречното им сечение е с плоски стени, много по-високо, о т к о л к о т о широко. Украсата се състои от единични, раздвояващи се и вмъкнати в горната половина от височината на завоя ребра. Г>еден на видове род в долния х о т р и в на Франция, Крим, Вългария.

Suboosterella

heliaca ( d ' O r b i g n y, 1840) Табл. I.XII, фнг. 5

1840. Ammonites heliacus d ' O r b i g n y , p. 108, pl. 25, fig. 1, 2. i960. Suboosterella

heliaca — Д р у ш и ц

н Друшиц

и К у д р я в ц г в , стр. 285, табл. 29, фиг. 2.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 25, fig. 1, 2 ) от неокома на Южна Франция. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са с плоски стени, о б х в а щ а т се само на '/,-. от височината си и за граждат широк пъп. В напречен пререз са с ъ с закръглена вентрална област и два пъти по-ви соки, о т к о л к о т о широки. Ребрата са л е к о S-видно извити и се раздвояват малко по-високо от средата. В маргиналната област се наблюдават много къси вмъкнати по едно-две ребърца, които често изглеждат като отцепени от главните. Всички ребра почти се заличават н сифонал ната област. Р а з м е р и в мм : D

d ' O r b i g n y , pl. 25, fig. 1, 2 54 Екз. от СтОЯН Мнхапловски, Cr, 1801 88

19(0,35) 37(0,42)

20(0,37) 29(0,33)

10 15

Б е л е ж к и . Българският екземпляр показва по-голяма прилика с кримския, о т к о л к о т о с французкич. Освен това и от двата се отличава с по-широкия си пъп, което се д ъ л ж и на голя мата разлика в стойността на D. Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели и варовици в Североизточна България е предста

вители от родовете Lyticoceras, Olcostephanus и Spitidiscus. Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н хотрив. Стратиграфско и географско разпространение: хотрив в Югоизточен К р и м ; д о л е н хотрив в България.

неоком във Франция; горен

Сб. СУ, Сг, 1804.

Семейство OOSTERELLIDAE

B R E I S T R O F F F . R , 1940

Род Oos te relia K i l i a n , 1911 (= Nicklesia K i l i a n , 1907) Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от R o m a n , 1938, Ammonitescultratus d'Or b i g n y , 1840, от горния неоком в Южна Франция. Родова характеристика. Завоите са високи, сплеснати, с добре изразен висок кил. Ребрата са груби широки единични или разклонени. Наблюдават се прищъпвания. Сутурната линия е с двуразделни седла, двойно по-широки от триразделните асиметрични л о б у с и (текст-фиг. 59).

Пг>

Текст-фиг. 59. (Josterella cultrata по Д р у ш и Ц, i960 Беден на видове род, известен Швейцария, Крим, България.

от неоком-барема в

(d'O r b.)

Испания ; в

хотрипа

във

Франция,

128

Oosterelia cultrata ( d ' O r b i g n y , 1810) Табл. LXH, фиг. 3 1810. Ammonites c.uUrarus d ' O r b i g n y , p. 144, pl. 46, fig. 1, 2. 1882. Schloenbachia cultratiformis — U h l i g . S. 381, Taf. IV. Fig. 1, 2. 1901. Schloenbachia cultrata — S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , p. 34. pl. II, fig. 7. 1960. Oosterella cultrata Д р у щ и ц в Д р у щ и ц и K v д р и в ц е н. стр. 286, табл. XXIX, фиг. 3 ; табл. XXX, фиг. 1 ; рис. 80. Тип. Сравнявам с и з о б р а ж е н и е т о на екземпляра, о п р е д е л е н о т d ' O r b i g n y ( 1 8 4 0 , pl. 4 6 , 1, 2 ) о т горния н е о к о м н Ю ж н а Франция. Материал. Н я к о л к о ф р а г м е н т а о т с б и р к а т а на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Б ъ р з о нарастващи на височина завои, к о и т о с е о б х в а щ а т почти на 7а сочината с и . В напречен пререз са б л и з о д в а пъти п о - в и с о к и , о т к о л к о т о ш и р о к и . 11ъпът е с р е д е н по ширина. У к р а с а т а с е с ъ с т о и о т ниски ш и р о к и ребра, к о и т о с е разклоняват н горната половина на з а в о я . Д о б р е изразен висок кил. Б е л е ж к и . Т о з и в и д с е отличава о т O. steueninl ( N i e k l é s ) г л а в н о c по-тесния си п ъ п и п о - в и с о к и завои. Н а х о д и щ е : д о л н о х о т р и в с к и т е глинести варовици при с . А л е к с е е в о , Т о л б у х и н с к о , с п р е д ставители о т р о д Olcostephanus, в М и х а й л о в г р а д с к о , Централния и Източния Предбалкан. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : х о т р и в в ъ в Франция и Ш в е й цария; г о р е н х о т р и в в Крим и Северен К а в к а з ; д о л е н х о т р и в в България. fig.

Сб. СУ, Cr, 1818.

Oosterella Steve ni ni ( N i c k l é s , 1890) Табл. LXH, фиг. 4 1860. Mortoniceras ? 1901. Mortoniceras

Stevenini N i c k I é s. p. 55, pl. V, fig. 11. stevenini — S a y n , p. 2.5, pl. II, fig. 13.

Тип. Сравнявам c и з о б р а ж е н и е т о на екземпляра, о п р е д е л е н о т N i c k l é s ( 1 8 9 0 , p l . V , fig. 11), н е о к о м а или барема, провинция d'Alicante, Испания. Материал. В.дин д о б р е запазен екземпляр о т с б и р к а т а на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . З а в о и т е нарастват б а в н о на височина, о б х в а щ а т с е на 7.т заграждат широк и плитък пъп. У к р а с а т а с е с ъ с т о и о т с л а б о S в и д н о извити ребра, к о и т о в с р е д а т а на з а в о я заглъхват. В ю р н а т а трета м е ж д у т я х с е н а б р о я в а т п о 1—2 в м ъ к н а т и р е б р а . С нарастване на з а в о и т е п ъ п ъ т с е разширява, р е л е ф ъ т на р е б р а т а с е засилва, а м е ж д и н н и т е р е б р а д о с т и г а т д о пъпната с т е н а . Н а б л ю д а в а с е д о б р е изразен кил. от

Размери

в мм:

N i c k l é s , pl. V, fig. 11(ХЗ) 38 12(0,31) 15(0.39) Екз. от c. Стубел, Cr, 1819 10 15(0,37) 16(0,40) — Бележки. Българският екземпляр с е отличава о т испанския с п о - г о л е м и т е с и размери, с по-големия си пъп и по-релефна у к р а с а . Н а х о д и щ е : д о л н о х о т р и в с к и т е варовици при с . С т у б е л , М и х а й л о в г р а д с к о , с представи

тели о т р о д Olcostephanus и р о д Neocomites. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен х о т р и в . С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : н е о к о м ? — б а р е м ? в Испания ; д о л е н х о т р и в в България. Сб. СУ, Сг, 1819. Надсемея ство D ES MO CE R А ТА СЕАЕ Семейство DESMOCERATIDAE

Z I T T E L , 1895

7.1 T T Е L, 1895

Подсемейство EODESMOCERATINAE W R I G H T , 1955

Род Barre mites

K i l i a n , 19 i 3

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites difficilis d ' O r b i g n y , 1841, о т горния н е о к о м на Ю ж н а Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . У м е р е н о или силно завити черупки с и з д у т и или плоски стени, с р е д е н или т е с е н пъп с ъ с с т р ъ м н и с т е н и . У к р а с а т а с е с ъ с т о и о т S-видно извити ребра, п р и д р у ж е н и с б р а з д и , понякога с фина стриация в м е ж д у р е б р и я т а .

129 Богат на видове род, известен от долния Швейцария, Кавказ, България.

хотрив д о горния барем във Франция, Силезия,

Подрод Barremites s. s. П о д р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Силно инволютни черупки с високо напречно сечение, стеснено във централната област, тесен пъп с ъ с стръмни стени и остър пъпен ръб. Плоски стени, украсени с радиални или S-видно извити шнуронидни ребра. Сутурната линии (текстфиг. 60) е с дълбок външен лобус. Известен в барема на Франция, Румъния, Силезия, Швейцария, Кавказ, България.

Текст-фиг. fin. Barremites

difficilis

Barremites

(Barremites)

sub-

(Kar.) ио Друщиц, i960

(Barremites)

difficilis

(d'Orbigny,

1840)

Табл. LXIIi, /, 2, 2a 1840—1841. Ammonites itifficilis 1962.

Barremites

difficilis

d ' O r b i g n y , p. 135, pl. 41, fig. 1, 2.

— М а н о л о в , стр.

101, фиг.

3—3.

1966. Barremites difficilis — Бресковски, стр. 85, табл. V, фиг. 2. Т и п . Холотипът, обявен от Бресковски, 1966, е екземплярът на d ' O r b i g n y (1840, pl. 41, fig. 1) от неокома на Ниските Алпи, сбирка на d ' O r b i g n y , Сорбопата, Париж. М а т е р и а л . Няколко добре запазени екземпляра и множество фрагменти от сбирките на ГУГОЗН, ПИГИ и СУ, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Дисковидна черупка. Завоите са с плоски стени, обхващат се на <' от висо чината си, бързо нарастват във височина и заграждат тесен пъп със стръмни стени и остър ръб. Напречното сечение е силно елиптично, удължено-изтънено въп вентралната област и с найголяма ширина в долната трета от височината си. Украсата се състои о т десет-дванадесет флексурно извити шнуровидни ребра, добре изразени в маргиналната област и заглъхващи в пъпната, където се наблюдава лека депресия, типична за вида. Междуребрията са покрити със слаби гънки, следващи хода на ребрата. Р а з м е р и в мм: 3

Ijh

Холотип 82 11(0,13) 42(0,51) 15 0,36 Екз. от с. Бояна, Сг, 1643 45 7(0,16) 23(0,51) 6 0,26 Екз. от с. Крапчене, Сг, 1644 50 6(0,12) 27(0,54) 7 0,26 Б е л е ж к и . Този вид, често цитиран в стратиграфски и изобразяван в палеонтоложки трудове, се оказа в същност сравнително рядък. Редица автори отнасят под това име екзем пляри, пепритежаващи белезите на типичния вид. Б р е с к о в с к и (1966), правейки ревизия на вида, определя неговите граници по холотипа. Редица автори приемат В. (В.) difficilis за зонален амонит от долния барем. 13 България не можем д а възприемем това схващане, тъй каго освен в долния барем В. (В.) difficilis ( d ' O r b.) идва често и в горния заедно c Psetidosaynella strettosioma (U h 1 i g). Н а х о д и щ е : баремските мергели и варовици в Михайловградско, Поповско, Разградско и Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н и горен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем във Франция, Северна Африка, България. Сб. СУ, Сг, 1643, 1644. Barremites 1883. Haploceras difficilis

(Barremites)

difficilis hemiptychus ( K i l i a n , 1888) Табл. LX111, фиг. 6 — U h l i g . S. 102, Taf. XVII, Eig. 1, non Fig. 2 - B. (B) dimboviciorensis

1888. Desmoceras difficilis var. hetniptycha K i l i a n , p. 23". non 1898. Desmoceras hemiptychum — S i m i o n e s c n , p. 125, lab. 111, fig. 3. 1898. Desmoceras difficile — Si m ion es eu, p. 121, tab. III, fig. 2 a, b.

non 1907. Desmoceras hemiptychum — Каракаш, стр. 61, табл. VI, рис. Il ; табл. XXIV, рис. 18. 1966. Barremites hemiptychum — Бресковски, стр. 86, табл. VI. фиг. 3 (Syn. cum.). 17 Фосилите на България, т, IV

B r.

130 Т и п - Сравнявам е изображението на екземпляра, определен от S u n i o n e s с и (1898, tab. III, fig. 2) от неокома на Карпатите (лектотипът е неправилно о?начен от Б р е с к о в с к и , 1966). М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирките, на НИГИ и ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира с ъ с завои, обхващащи се на / от височината си. Пъпът е плитък тесен с ъ с стрък ни стени и остър пъпен р ъ б и околопъпна депресия. Украсата се състои от 10 д о 11 S-видно извити ребра, добре изразени в маргиналната и заглъхващи в умбикалната област. > Р а з м е р и в мм: а

Si mi on a se n, lab. 111, fig. 2 68 14(0,20) 33(0.49) 16 F.K3. от c. Брестак, Cr, 364 78 14(0,18) 37(0,47) 15 Б е л е ж к и . Отличава ce от типа c по-големия си пъп и различните стойности в съотно шенията между d и /7. Среща се много по-често, отколкото иоминатният подвид. Н а х о д и щ е : долнобаремските мергели при селата Оборище и Брестак , Варненско, с. Тича, Исперихско, с. Желязковец, Разградско; хотрив в Преславско. П и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Карпатите, Франция, Кавказ; хотрив долен барем в България. Сб. СУ, Cri 364, 366. -

Barremites

subdifficilis subdifficilis ( K a r a k a s c h , 1907) Табл. XI..III. фиг. 3, 5. Sa 1907. Desmoceras subdifficile Каракаш, стр. 58, табл. VI, рис. la, b. 1960. Barremites stibdifficilis — Друшиц в Друшиц и K у л p и n ц ев, стр. 299. табл. I.X1I, фиг. 2а, b, рис. 85. ? 1961. Barremites

(Barremites)

stibdifficilis

— A v r a m si M a t е i, pl. I. fig. 5.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от К а р а к а ш (1907, табл. VI, рис. la, Ь) от барема при с. Биассала. М а т е р и а л . Множество екземпляри от сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Бързо нарастваща спира с ъ с също така бързо нарастващи във височина завои, които се обхващат на и заграждат тесен пъп с ъ с стръмни стени и остър ръб. На пречният пререз показва леко издути страни с еднаква ширина във вентралната и умбиликалната област. Украсата се състои от 10 д о 12 силни шнуровидни S-видно извити ребра, придружени с предна и задна бразда. В междуребрията се явяват слаби гънки, успоредни на ребрата. Мина вайки през вентралната област, ребрата се засилват и извиват напред. Р а з м е р и в мм : D

Ka p a к a m, табл. VI, фиг. 1 105 21(0,20) 53(0,51) ? 36 Ека. от с. Недоклаи, Cr, 1650 69 13(0,19) 35(0,50) 15 Б е л е ж к и . Много често срещащ се иид у нас. Д о б р е се отличава от В. (В.) difficilis ( d ' O r b . ) по липсата на околопъпна депресия, с по-широкото си сечение и добре изразени ребра по цялото им протежение. H а х о д и щ е : д о л н о - и горнобаремските варовици при селата Педоклан и Осенец, Раз градско; с. Оборище, Варненско, с. Ябланица, Михайловградско, и д р . Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен и горен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Крим, Кавказ, Ру мъния, България. Сб, СУ, Сг,1650, 1651. Barremites

(Barremites)

stibdifficilis

dimboviciorensis

B r е s k o v s k i, 1966

Табл. I.XI1I, фиг. -t, 4a, 7, 7a. 1898. Desmoceras

difficile

— S i mi o п е s c u, p. 124, Tab. IV, fig. 1.

1960. Desmoceras difficilis — Друщиц в Друщиц и K у д р я в u е в, стр. 299, табл. XI.I1, фиг. la, Ь. 1966. Barremites difficilis dimboviciorensis Бресковски. стр. 86, табл. VI, фиг. 2 (Syu. cum.). Т и п . Холотипът е обявен от Б р е с к о в с к и (1966, табл. VI, фиг. 2) от горния барем при с. Брестак, Варненско. Сб. СУ, Сг,360. М а т е р и а л . Множество екземпляри и фрагменти от сбирките на ГУГОЗН и НИГИ, съх ранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Дисковидна черупка. Завоите са с плоски стени, бързо нарастват във височина и се обхващат почти на / от нея. Напречният пререз е изтънен във вентралната част и раз2

131 ширен в долната трета от височината сч. П ъ п ъ т клони към тесните, с отвесни степи и остър р ъ б . Орнаментацията се състои о т 8 д о 12 в завой, S-видно извити шиуровидни ребра, добре изразени по цялото си протежение и заградени от двете страни с плитки бразди. Р а з м е р и вмм: Холотии, Сг! 360 Топопш, с-. Брестак, Сг, 1617

61 60

13(0,21) 12(0,20)

29(0.45) 28(0,47)

14 14

Б е л е ж к и . О т номинатния иоднид се отличава по очертанието на напречното сечение, което е изтънено във вентралната о б л а с т и значително по-тясно. Н а х о д и щ е : д о л н о - и горнобаремски мергели и глинестите варовици при селата Брестак и Оборище, Варненско; с. Недоклан, Разградско, и д р . Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен и горен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Карпатите ( Р у м ъ н и я ) ; долен барем в К р и м ; д о л е н и горен барем в Българин. Сб. с у , Сг, 1647, 360.

Подрод Cassidoiceras subgen. п. Т и п о в в и д , означавам т у к , Haploceras cassicoides U h l i g , 1883, от барема в Южна Франция (департамента Пгош). Подродова характеристика. Сравнително бавно нарастваща спира и завои, заграж дащи средно широк пъп с отвесни стени и о с т ъ р р ъ б . Орнаментацията е представена о т шиу ровидни ребра, обградени с бразди. Отличава се от номинатния подрод с по-големия си пъп, двойно по-ниски и почти толкова по-широки завои с издути стени. Сутурната линия (текст-фиг.6) е близка на подрод Barremites. Идва в барема на Франция, Карпатите, Кавказ; хотрива и барема на България.

Текст-фиг. 61. Barremites (Cassidoiceras) waa geni ( S i m . ) i : o S i m i o n е s c u, 1898

Barremites (Cassidoiceras)

cassidoides ( U h l i g , 1833)

Табл. I.X1V, фиг. / , /,/ ? 1879. Ammonites Soutint M a t h e r o n , pl. C-21, fig. 2a, b. 1883. Haploceras cassidoides U h l i g . S. 103, Taf. XVI. Fig. la. b ; Taf. XVII, Fig. 10. 1890. Desmoceras cf. Boutini T o u l a , S. 16, Taf. I. Fig. I. 1966. Barremites cassidoides — Б р е с к о в с к и , стр. 87, табл. IV. фиг. 6 (Syn. cum.). Т и п . Х о л о т и п ъ т , означен от Б р е с к о в с к и , 1906, е екземплярът на U h l i g (1883, Taf. X V I , Fig. 4а, h) о т барема в Южна Франция при Chatiilo (департамента Drome), Mus. d. k. k. geol Reichsanst. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри и фрагменти о т сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съх ранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира и бавно нарастващи в ъ в височина заной, които се обхващат почти наполовина и заграждат среден по ширина пъп с ъ с стръмни стени и о с т ъ р р т б . Напречното сечение е о в а л н о със сравнително широко закръглена вентрална област. Орнамен тацията се състои о т 10 д о 12 S-видно извити ребра, обградени с бразди.

132 Размери

в мм : D

100 54

ХОЛОТИП

Екз. от с. Брестак, Сг, 309

.40(0.30) 15(0.28)

40(0.40) 21(0,39)

26 12

Б е л е ж к и . Този вил д о б р е се отличава от описаните досега представители на подрода с по-ШИрокйя си пъп, по-ниско и по-широко напречно сечение. Екземплярът, изобразен от M a t h e r o n , 1379, показва белезите на т о к у - щ о описания вид. Липсата на данни за напречния пререз ме кара да проявя известна предпазливост при обединяването им, като дам приоритет на U h l i g . Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици и мергели в Поповско и Р а з г р а д с к о ; горнобарем ските варовици при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен и горен барем. Стратиграфско и географско разпространение: барем в Южна Франция, Карпатите ( Р у м ъ н и я ) , България. Сб. СУ, Сг, 309, 1549.

Barremites (Cassidoiceras)

waageni (S i m i o n е s c u, 1898)

Табл. LXIV, фиг. .5 1898. Desmoceras

waageni S i m i o n e s eu, p. 127, Tab. III, Eig. I.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S i m i o n e s c u (1898, T a b III, F i g . 1) от неокома в Карпатите (Valea Muerii). М а т е р и а л . Един фрагмент от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Заноите са издути, обхващат се почти на , , от височината си и заграждат среден по ширина пъп с ъ с стръмни стени и о с т ъ р р ъ б . Напречното сечение е широко закръг лено във вентралната област и стеснено към умбиликалната. Украсата се с ъ с т о и от седемосем флексурно извити шнуровидни ребра, д о б р е изразени к маргиналната и заглъхващи в пъп ната област. Р а з м е р и в мм : 2

Si m i o nés c u, Tab. III, Fig. 1 Екз. от c. Островче, Cr 1648 t

134 135

27(0,20) 34(0,25)

н 62(0,40) 00(0,44)

i 10 20

Б е л е ж к и . Този вид би м о г ъ л да се смеси с В. (В.) difficilis hemiptychum (Kilian), с който си приличат по заглъхващите в умбиликалната област ребра и по характера на пъпа. Издуването във вентралната област, както и по-рядко разположените ребра ги о т д е л я т добре един от друг. Н а х о д и щ е : долнобаремските варовити мергели при с. Островче, Разградско. П и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско разпространение: неоком в Карпатите; долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1648.

Barremites

(Cassidoides)

chaputi chaputi sp. n.

Табл. LXIV, фнг. 4. 4a 1920. Desmoceras

1957. Uodesmoceras

l.echic.um

- C h a p u t. p. 169, pl. I, fig. 2 a — d.

(Miodesmoceras)

lechlcum — W r i g h t in M o o r e , L. 362, fig. 475, 3 a, b.

Т и п . За холотип означавам екземпляра от горния барем при с. Гецово, Разградско, табл. I.XIV, фиг, 4, 4а. С б . С У , Сг, 1G52. Материал. Бдин добре запазен екземпляр от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Дисковидна черупка с ъ с сравнително б ъ р з о нарастваща спира и бавно нара стващи вън нисочина завои. Т е се обхващат на */„ от височината си и заграждат среден по ширина плитък пъп с ъ с стръмни стени и о с т ъ р р ъ б . Наблюдава се околопъпна депресия и л е к о подуване в средата на завоя. Напречният пререз е стеснен във вентралната област и найширок в долната трета от височината на завоя. Украсата се с ъ с т о и от S-видно извити десетединадесет слаби ребра, заглъхващи съвсем в околопъпната депресия. Р а з м е р и в мм : D

Холотип, Cr,1652 C h a put, pl. I, fig. 2

53 50

13(0.25) 12(0,24)

24(0,45) 21(0,42)

12 15

133 Б е л е ж к и . 'Този с л а б о наребрен в и д е б и л о т н е с е н о т C h a p u t ( 1 9 2 0 ) к ъ м вида на U h l i g H. lechlcum. П о - к ъ с н о W r i g h t in M o o r , 1 9 5 7 , не взимайки нред в и д , макар и с л а б о т о наребряване, к а к т о и о т в е с н и т е пъпни стени и о с т ъ р р ъ б , г о о т н а с я т к ъ м гладкия р о д Eodesmoceras, п о д р о д M i o d e s m o c e r a s . Екземплярът на C h a p u t, к о й т о показва г о р е с п о м е н а т и т е белези, не позволява такава интерпретация. Намирам, че т о й з а е д н о с б ъ л г а р с к и я с е в м е с т в а т в границите на Cassidoiceras subgen п, и м о г а т да с ъ щ е с т в у в а т к а т о с а м о с т о я т е л е н в и д — В. (Cassidoiceras) c h a p u t i s p . n. По с ъ о т н о ш е н и е в размерите с е д о б л и ж а в а д о В. (C.) cassidoides ( U h l i g ) , но се отличава от него с ъ с с т е с н е н а т а в ъ в вентралната о б л а с т черупка и с наличието на о к о л о п ъ п н а депресия с ъ с заглъхващи ребра. С и з б р о е н и т е белези с е д о б л и ж а в а д о В. (В.) difficilis ( d ' O r b . ) , н о п о големият пъп и п о - н и с к о т о и ш и р о к о сечение г о отличават д о б р е о т н е г о . Н а х о д и щ е : г о р н о б а р е м с к и т е варовици о к о л о с . Г е ц о в о , Р а з г р а д с к о , c Pseudos. stret-

tostoma (U h 1 i g ) . П и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. Стратиграфско и географско барем в България.

разпространение:

барем в Н и с к и т е Ллпи; г о р е н

Сб, СУ, Сг,1652.

Barremites

(Cassidoiceras)

chaputi tshuprenensis

subsp. n.

Табл. LXV, фиг. / . la, 2 T и n. За х о л о т и п означавам екземпляра о т б а р е м а при с . Чупрене, М и х а й л о в г р а д с к о , табл. фиг. 2. С б . С У , Сг3 1 6 4 5 . М а т е р и а л . Д в а д о б р е запазени, н о сплескани екземпляра о т с б и р к а т а на Г У Г О З Н , с ъ х р а нявани в Г М при С У . О п и с а н и е . З а в о и т е с е о б х в а щ а т почти на о т височината с и и з а г р а ж д а т с р е д е н п о ширина плитък пъп с ъ с с т р ъ м н и стени, о с т ъ р р ъ б и д о б р е изразена пъпна д е п р е с и я . Орнамен тацията с е с ъ с т о и о т д в а н а д е с е т - т р и н а д е с е т S-видно извити ребра, з а г л ъ х в а щ и в умбиликал ната депресия. Р а з м е р и в мм: LXV,

П Холотии, Сг, 1615 123 Екз. от с. Оборите, Сг 164б 95

d 30(0,24) 25(0,26)

H 50(0,40) 44(0,46)

Б е л е ж к и . О т номинатния п о д в и д с е отличава с липсата на издуване в с р е д а т а на запоите и по т о в а , че не с е наблюдава стесняване на черупката в маргиналната о б л а с т . И д в а т а екзем пляра с а сплескани, н о въпреки т о в а личи ш и р о к о закръглената вентрална о б л а с т . Наричам п о д вила на н а х о д и щ е т о на х о л о т и п а с . Ч у п р е н е . Находище: б а р е м с к и т е мергели при с. Чупрене, М и х а й л о в г р а д с к о , и д о л н о б а р е м с к и т е глинести варовици при с . О б о р и щ е В а р н е н с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем, долен барем. Стратиграфско

и географско

разпространение:

барем в България.

Сб. СУ. Сг, 1645, 1646.

Barremites

(Cassidoiceras)

psilotatus ( U h l i g , 1883)

Табл. 1.XVI, фйг. / , / a 1883. Haploceras 1966. Barremites

psitotatum U h l i g . S. 102, Taf XVI. Fig. 2, 3. psilotatus — Б р е с к о в с к и , стр. 89, табл. IX, фиг. 1 (Syn. cum.).

Т и п . Л е к т о т и п ъ т , о б я в е н о т б р е с к о в с к и ( 1 9 6 6 ) , е екземплярът на U h l i g ( 1 8 8 3 , 'Taf. X V I , Eig. 3 ) о т барема на Силезия. Материал. Н я к о л к о фрагмента о т с б и р к а т а на Г У Г О З Н с един цял екземпляр, с ъ б р а н о т С т. Б р е с к о в с к и , съхранявани в ГМ при С У . О п и с а н и е . З а в о и т е с е о б х в а щ а т почти наполовина о т височината си и з а г р а ж д а т плитък, средно ш и р о к пъп с ъ с с т р ъ м н и стени и о с п р р ъ б . Напречният пререз е почти д в а пъти п о висок, о т к о л к о т о ш и р о к . У к р а с а т а с е с ъ с т о и о т р я д к о р а з п о л о ж е н и , г р у б и закръглени S-вид но извити ребра, п р е д к о и т о с е явяват ш и р о к и и плитки б р а з д и . С нарастване на з а в о и т е б р а з дите с е засилват, а р е б р а т а с е снишават. Р а з м е р и в мм : Лектотип Екз. от с. Брестак, Сг, 373

D 67 165

d 17(0,25) 41(0,25)

н 29(0,43) 70(0,42)

l — 32

134 Б е л е ж к и . Т о з и нид се отличава от останалите представители на подрода с по-грубата си скулптура и с по-големия си пъп. С еднакво д о б р е изразените ребра и бразди се приближава към представителите от подрод Rebuulites, но се отличава от тях с острия пъпен ръб и голям пъп. Н а х о д и щ е : д о л н о - и горнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен и горен барем. Стратиграфско и географско разпространение: барем в Силезия, Крим, България. Сб. СУ, Сг, 373.

Barremites (Cassidoiceras)

fegirensis

sp. n.

Табл. LXIV, фиг. 2, 2a 1901. Desmoceras

ligotant

S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , p. 57, pl. VI, fig 5, non fig. 4.

Т и п . За холотип означавам екземпляра от долния барем при с. О б о р и щ е , Варненско, табл. L X I V , фиг. 2, 2а. С б . С У , Сг,1657. М а т е р и а л . Два д о б р е затазени екземпляра и фрагмент от сбирката на Г У Г О З Н , съхра нявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са плоски, нарастват бавно на височина, о б х в а щ а т се почти на '/а височината си и заграждат широк пъп с ъ с стръмни стени и о с т ъ р р ъ б . Украсата се състои от л е к о S-видно извити широки ниски оссм-единадесет ребра, обградени с две бразди, предната от които е по-добре изразена. В умбиликалната област суклптурата е по-слаба. Р а з м е р и в мм: о

Холотии. Сг, 1657 78 S a r. et S c h б п d е 1 m a y е r, pl. VI, fig. 5 78 Ек8.от Североизточна Вългария, Cr,1658 73

24(0,30) 24(0,30) 23(0,31)

30(0.35) 27(0,35) 29(0,39)

15 — 24

Б е л е ж к и. Т о з и вид показна малко отклонение от характерните за този подрод съотно шения в измеренията между H, d и D. Отличава се с много ниските си запои и голям пъп. Наричам вида по находището, к ъ д е т о е бил намерен за пръв път екземпляр с описаните белези — Fégire, Швейцария. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици в Североизточна България с много пред

ставители от род Holcodiscus. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско барем в България.

разпространение:

хотрив в 111вейцария; долен

Сб. СУ, Сг, 1657, 1658.

Подрод Rcboulites subgcri. n. Т и п о в в и д , означавам тук Puzosia issarpayensis K i l i a n et R e b o u l , 1915, от хотрива в Южна Франция. Подродова характеристика. Бързо нарастваща спира и с ъ щ о така б ъ р з о нара стващи на височина завои с широко закръглена вентрална област. П ъ п ъ т е тесен с ъ с стръмни стени и фестопиран р ъ б . Украсата се състои от рядко разположени шнуровидни ребра, при дружени с д о б р е изразени бразди. Сутурната линия е близка с тази о т подрод Barremites (текст-фиг. 62). Идва в хотрива и барема,на Франция и България.

Текст-фиг. 62.

Barremites

(Rcboulites) rebouli (K i 1. et R е h.)—D. hemiptychum

K a r. по К а р а к а ш , 1907

135 Barremites

(Reboulites)

gouxi

( S a y n , 1896)

Табл. I.XV, фиг. 4, 4a 1890. Desmoceras difficile — S a y n , p. 38, pl. II, fig. 8a, b. 1896. Desmoceras ? gouxi S a y n , p. 1164. 1966. Barremites gouxi — Б р е с к о в с к и , стр. 89, табл. VIII, фиг. 2.

Т и п . Холотипът е означен о т Б р е с к о в с к и , 1966, фигурирай от S a y n (1890, pl. II, fig. 8) от барема на Djebel-Ouaeh, Северна Африка. М а т е р и а л . Един екземпляр от сбирката на С т . Б р е с к о в с к и , съхраняван в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат на / от височината си и заграждат тесен пъп с ъ с стръмни стени и фестониран р ъ б . Украсата се състои от осем леко S-видно извити бразди, придружени с ребра, добре изразени само във вентралната област. Стрий в междуребрията не се наблюдават. Р а з м е р и в мм: 4

D 1К 20

Холотии Екз. от с. Брестак, Сг, 376

d 3,5(0.19) 3,5(0,18)

H 10(0,55) 10(0,50)

I 5 7

Б е л е ж к и . Българският екземпляр се отличава от екземпляра на S a y n c малко поширока вентрална област. Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Северна Африка; долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 376.

Barremites

(Reboalites)

issarpayensis

( K i l i a n et R e b o u l , 1915)

Табл. L X V , фиг. 3, За 1915. Puzosia

Issarpayensis

K i l i a n et R e b o u l , p. 248, pl. XIV. fig. la, b.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от K i l i a n et R e b o u l (1915, pl. XIV, fig. l a , b ) от хотрива при Bègue, Южна Франция. М а т е р и а л . Едип добре запазен екземпляр от сбирката на ГУГОЗН, съхраняван в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат на / от височината си и заграждат тесен пъп с ъ с стръмни стени и фестониран ръб. Стените са леко издути, а вентралната област широко закръг лена. Напречният пререз е близо два пъти по-висок, отколкото широк. Украсата се състои от 15 д о 16 S-видно извити ребра, придружени с бразди, като задната е по-широка и по-добре изразена. Р а з м е р и в мм: :1

D K i I i а п et R e b o u l , pl. X I V , fig. 1 48 Екз. от гара Самуил, Сг, 1654 60

d 10(0,20) 13(0,22)

H 24(0,50) 29(0,48)

l ?18 20

Б е л е ж к и . Д о б р е се отличава от Barremites (Reb.) rebouli с по-гъстите си ребра и поплитки бразди, които в последния вид са засилени за сметка на ребрата. В границите на този вид включвам и екземпляри с по-малък брой ребра (Сг, 1656). Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при гара Самуил, с. Мортагоново, Разградско. П и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрин в Южна Франция; долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1654, 1656.

Barremites

(Rebou/ites)

rebouli

(K i I i a n, 1910)

Табл, LXVII, фиг. I, la 1907. Desmoceras hemiptychum К а р а к а ш , стр. 61, табл. VI, фиг. Па, b. 1910. Desmoceras Rebouli K i l i a n , p. 256 257. 1966. Barremites rebouli — Б р е с к о в с к и , стр. 90, табл. I, фиг. 3.

Т и п . Сравнявам с изображението на К а р а к а ш (1907, табл. VI, фиг. Il а, Ь) от барема при Биассала. М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирките на ГУГОЗН и НИГИ, съхранявани в ГМ при СУ.

136 О п и с а н и е . Запоите са с плоски стени, широко закръглена вентрална област и се об хващат на / от височината си. Пъпът е тесен със стръмни стени и фестониран ръб. Украсата се състои от 10 д о 12 широки леко S-нидно извити бразди, ограничени отпред с ребра, найд о б р е изразени във вентралната област. Р а з м е р и в мм: 2

о К а р а к а ш , табл. VI, фиг. 11 Екз. от с. Калино, Ст, 1655

62 72

1.4(0,21) 13(0,18)

29(0,47) 35(0,50)

18 20

Б е л е ж к и . Отличава се от В. (R.) issarpayensis ( K i l . et R e b . ) c по-силно изразените си бразди, отколкото ребра и по-плоските стени на завоите. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Калино, Шуменско, и с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Крим, Южна Франция ; долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1655, 379.

Barremites (Reboulites)

mueriensis

( B r e s k o v s k i , 1966)

Табл. LXV1. фиг. 2 1898.

Desmoceras

1966. Barremites

hemiptychum

— S i m i o n c s c u, p. 125, tab. III, fig. 3a, b.

mueriensis К р е с к о н с к и , стр. 92, табл. VIII, фиг. 3, 4

Т и п . Холотипът е обявен от Бресковски (1966, табл. VIII, фиг. 3) от горния барем при с. Брестак, Варненско. Сб. СУ, Сг, 39Н. М а т е р и а л . Два д о б р е запазени екземпляра, събрани от С т . Б р е с к о в с к и , съхраня вани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Заноите са издути в средата и се обхващат на */« от височината си. Вен тралната област е закръглена. Напречното сечение е близо два пъти по-нисоко, отколкото широко. Пъпът е тесен със стръмни стени и фестониран ръб. Орнаментацията се състои от леко извити 4 5 бразди, разположени само във втората половина от последния завой. Във вентралната област те са най-силни и се съпровождат от д о б р е изразени ребровидни подувания, които към умбиликалната област изчезват. Р а з м е р и в мм: D

Х о л о т и п , Сг, 396 S i m ion e s c u, pl. III. fig. 3

39 37

7(0,18) 7(0,19)

20(0.51) 18(0,48)

10 9

Б е л е ж к и . Този вид ce отличава от В. (R.) gouxi ( S a y n ) c това, че орнаментацията е развита само в последната половина от завоя. С тази разлика би могъл да се приеме само като негов подвид. Н а х о д и щ е : горнобаремските варовици при с. Брестак, Варненско. Н и н о в Б ъ л г а р и я : горен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Румъния; горен барем в България. Сб. СУ, Сг,396.

Род Subsaynella

S p a t h , 1923

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, ^Desmoceras" на Южна Франция.

sayni

Текст-фиг. 63. Subsaynella sayni (Paq.) ио R o m a n , 1938

Paquier,

1900, от хотрива

137 Родова характеристика. Н а п ъ л н о обхващащи се завои с много високо сечение и тесен пъп. Украсата се с ъ с т о и от тънки извити ребра, които образуват извивки в ъ в вентрал ната област. Сутурната линия е с асиметрични двуразделни седла (фиг. 6 3 ) . Познат е в горния хотрив и барем в ъ в Франция и България.

Subsaynella

davydovi

( T r a u t s c h o l c l , 1886)

Табл. I.XX, фиг. 1 1907. Desmoceras 196(5. Subsaynella

Davydovi davydovi

( D. Suessi S i m .?) — К а р а к а ш , стр. 71, табл. XXVI, рис. la, б. Б р е с к о в с к и , стр. 93, табл. V, фиг. 1.

Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът, фигурирай от К а р а к а ш (1907, табл. X X V I , рис. 1а, б ) от барема при Биассала, Крим, сбирка на T г a u t s c h o 1 d. Материал. Напълно д о б р е запазени екземпляри от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Големи дисковидни черупки. Завоите б ъ р з о нарастват на височина, стесняват се нъв вентралната област и разширяват в долната половина от височината на завоя. П ъ п ъ т е тесен с ъ с стръмни стени и остър р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от широки ниски S-видно извити ребра, които се раздвояват в средата от височината на завоя. П р и D о к о л о 180 мм в средата на стените се наброяват о к о л о 60 ребра. Всички минават вентралната о б л а с т с л е к о заглъхване. Р а з м е р и вмм: D

Холотии Екз. от Разград, Сг,1661

1-18 180

22(0,15) 36(0,20)

76(0.51) 83(0,46)

-16 18

Б е л е ж к и . О т Subs. grossouvrei ( N i c k l é s ) се отличава c отвесните си пъпни стени, с погъстите си и тънки ребра и по-широко сечение във вентралната област. О т 6". suessi ( S i m . ) се отличава c по-редките си ребра и по-широка вентрална област. Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици при Разград, Ш у м е н с к о , и д р . Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско разпространение: барем в Крим ; долен барем в България. Сб. СУ. Сг, 166i.

Sybsaynella

suessi ( S i m i o n e s c u , 1898) Табл. I.XXI, фиг. /

1898. Cleoniceras

Suessi S i m l o t i e s eu, p. 131, Tab. V. fig. la, b, c.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S i m i o n e s c u (1898, T a b . V , f i g . la, b, c ) о т неокома на Dimbovicioara, Румъния. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Дисковидни големи черупки. Завоите са високи, обхващат се на / от висо чината си и заграждат тесен пъп с ъ с стръмни стени и о с т ъ р р ъ б . Напречното сечение е найшироко в средата на завоя. Украсата се с ъ с т о и от г ъ с т и S-видно извити ребра, които се раз тропват в горната трета от височината на завоя. При I) 182 мм в средата на завоите се на брояват о к о л о 100 ребра. Р а з м е р и в мм: я

Si m ion e s c u. Tab. V, fig. 1 Екз. от c. Г>рестак, Cr, 1667

234 183

52(0.22) 39(0,21)

112(0.43) 86(0,47)

42 42

Б е л е ж к и . Големият брой на ребрата и разклоняването им в горната чава този вид от S. davydovi ( Т г . ) . Н а х о д и щ е : баремските песъчливи варовици в Павликенско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем. Стратиграфско

и географско

разпространение:

трета

добре

барем в Р у м ъ н и я и I)ългария.

Сб. СУ, Сг, 1667.

Subsaynella grossouvrei

( N i c k l é s , 1894)

Табл. LXVII1, фиг. / ; табл. LXIX, фиг. 1, 2 1894. Soneratia Grossouvrei N i c k l é s , p. 58, pl. V, fig. 13; pl. VII. fig. 18—20; pl. VIII, fig. 12, 1966. Subsaynella grossouvrei Б р е с к о в с к и , стр. 93, табл. VIII, фиг. 5. IK

Фосилите на България, т. IV

отли

138 Т и п . Лектотип, обявен от Б р е с к о в с к и , 1966, е екземплярът на N i c k l é s (1894, pl. VIII, fig. 12) от барема в провинция d'Alicante, Югоизточна Испания. М а т е р и а л . Няколко д о б р е запазени екземпляра в различни стадии от развитието си от сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Дисковидна черупка. Завоите в началото се обхващат на / от височината си и заграждат тесен пъп с почти отвесни стени и остър пъп. С нарастване на завоите пъпът с е разширява. Напречното сечение е стеснено във вентралната област и най-широко в долната трета от височината си. Украсата се състои от широки разлати ниски ребра, по-фини в началото на завиването, където се наблюдават прищъпвания, и по-груби към края. Сутурната линия по данните на N i c k l é s е близка с тази иа Pseudosaynella stretlostoma ( U h l i g ) . Р а з м е р и в мм: 4

Г)

Лектотип Екз. от с. Брестак, Сг, 1668

70 188

14(0,20) 45(0,24)

36(0.51) 88(0,42)

Б е л е ж к и . Този вид се отличава от >9. davydovi (Тг.) и 6'. suessi ( S i n i . ) с по-редките си и широки ребра, не съвсем отвесни пъпни стени и силно увеличаващия се пъп с нарастването на черупката. Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Югоизточна Испания ; долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1668.

Subsaynella

sayni ( P a q u i e r , 1901)

Табл. LXXJ, фиг. 2, 3 1938. Desmoceras

(Subsaynella)

Sayni — R o m a n , p. 402, fig. X1.I, 391.

Т и п . Холотипът, означен от R o m a n , 1938, е екземплярът на P a q u i e r (1901, pl. VIII, fig. 2 a, c) от хотрива във Франция. М а т е р и а л . Много екземпляри от сбирките на ГУГОЗН и НИГИ, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите са високи, обхващат се напълно и заграждат тесен пъп със стръмни стени и неравен р ъ б . Напречното сечение е изтънено във вентралната област и най-широко малко над пъпа. Украсата се състои от гъсти, извити напред ребра, изразени добре в горната трета от височината на завоя. В останалата част на черупката се наблюдават радиални гънки. Р а з м е р и в мм : D

R o m a n , fig. XLI, 391 Екз. от c, Одринци. Сг, 1679

28 24

4(0.11) 3(0,13)

15(0,53) 13(0,54)

Б е л е ж к и . Този често срещаш се вид у нас се различава от фигуриранин от R o m a n по липсата на шнуровидното образувание около пъпа. Не разполагаме с труда на P a q u i e r (1901), за д а разберем д о каква степен в оригиналния екземпляр е развит този белег. Н а х о д и щ е : горнохотривски варовити мергели във Варненско, Горнооряховско, Толбу хинско, Михайловградско и д р . Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив във Франция: горен хотрив в България. Сб. СУ, Сг, 1679, 1680.

Подсемейство PUZOSI1NAE S P A T II, 1922

Род Valdedorsella

B r ê i s t r o f f e r , 1947

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Desmoceras aknshaense A n t h u l a , 1899, горен апт в Кавказ. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Издути завои с широко закръглена вентрална област, широк пъп и прави или извити бразди, придружени с ъ с закръглени ребра. Междуребрията със слаби стрий. Сутурната линия е с асиметрични двуразделни седла и триразделни лобуси. Обхваща много видове от хотрива д о апта.

139

Подрод Valdedorsella s. s. Подродова характеристика. Издути черупки с напречно сечение, по-широко, отколкото високо или с почти еднаква ширина и височина. Д о б р е изразени извити ребра, при дружени със също така д о б р е изразени бразди. Сутурната линия (текст-фиг. 64) с двуразделни седла и триразделни лобуси. Хотрив — апт.

Текст-фиг. 64. Valdedorsella (Val dedorsella) akusehense (A n t h.) no A n t h u l a , 1899

Valdedorsella

(Valdedorsella)

taurica (K a r a k a s c li, 1 9 0 / )

Табл. I . W I I , фиг. 2, 2a 1907. Desmoceras (Puzosia) Cauriciim К а р а к а ш , crp. 65, табл. VI, рис. 2 и 8 a, b. 1966. l'aldedorseUa uhligi — Б р е с к о в с к и , стр. 95, табл. VI, фиг. 4. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Каракаш (1907, табл. VI, рис. 2, 8 а, Ь) от барема при биассала, Крим. М а т е р и а л . Един много д о б р е запазен екземпляр, събран от Б р е с к о в с к и , съхраняван в РМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите са издути, бавно нарастват на височина и заграждат широк пъп със стръмни стени и закръглен ръб. Напречното сечение е почти еднакво иа височина и ширина. Украсата се състои от седем широки леко извити бразди, обградени ог слаби ребра. Р а з м е р и в мм : D

К а р а к а ш , табл. VI. рис. 8 Ека. от с. Брестак, Сг,405

I20 125

38(0,31) 44(0,35)

50(0.42) 48(0,38)

44 48

Б е л е ж к и . По еднаквото в ширина и височина напречно сечение отнасяме вида към номинатния п о д р о д Valdedoisella. По същата причина той не може да б ъ д е идентифициран с вида В. u/iligi (TI a u g), както е направил Б р е с к о в с к и , при който напречното сечение е близо два пъти по-високо от ширината му. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско. П и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Крим; долен барем н България. Сб. СУ, Сг, 405.

Valdedorsella

(Valdedorsella)

renevieri (K a r a k a s c b, 1897)

Табл. LXIX, fig. 3. 3a 1897. Desmoceras Renevieri К а р а к а ш , стр. 19, табл. II, рис. 12. 1900. Valdedorsella renevieri Д p y ш и ц в Д p y ш. и ц н К у д р и в ц е в , стр. 300, табл. XI.IV, фиг. 1а, б. 1966. Valdedorsella renevieri - Б р е с к о в с к и , стр. 96, табл. VIII, фиг. 6. Т и п . Холотипът, означен от Б р е с к о в с к и , 1966, е екземплярът, определен от К а р а к а ш (1897, табл. II, рис. 12) от хотривските пясъчници в Кавказ. М а т е р и а л . Два д о б р е запазени екземпляра, събрани от Б р е с к о в с к и , съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите с издути стени нарастват бавно на височина, обхвашаг се на около */з от нея и заграждат средно широк пъп със стръмни стени и закръглен ръб. Украсата се състои от седем почти прави бразди, обградени с ребровидни подувания.

140 Размери

в мм: Холотип Екз. от с. Брестак, 0(409

D 78 74

d 2. (0,32) 23(0,31) с

H 33i0,42) 30(0,41)

t 32 28

Б е л е ж к и . Много близък д о създадения пак от К а р а к а ш (1С07) вид Valded. taurica, от който с е различава само с по-плоските си стени и по-малкия си пъп. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : хотркв в КЕЕКЗЗ; долен хотрив в Крим ; долен барем в България. Сб. СУ. Сг, 409.

I юдрод

Puezalpella

s u b g c n . n.

Т и п о в в и д , означавам тук, Desmoceras Uhligi H a u g, 1889, от горния неоком в Puezalpe в Южен Тирол. П о д р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Бавно нарастващи заной с леко издути стени и широк., закръглена вентрална област. Ширината на напречния пререз представлява обикновено около 'я от неговата височина. Украсата с е състои от бразди и обграждащи ^ги ребра. С\т)рната лини (текст-фиг. 65) е сходна с тази при п о д р о д Valdedorsella. Хотрив — апт.

Текст-фиг. 65. Valdedorsella (Puezalpella) neumavri (H a u g) no II a и g, 1885

Valdedorsella

(Puezalpella)

uhligi (H a u g, 1889)

Табл. I.XIX. фиг. 4.4 a 1889. Desmoceras Uhligi H a и g, S. 202. Taf. IX (II). Fig. 3 a, b. non 1901. Desmoceras Uhligi — S a r a s i n et S c b 0 и il е I m a y е r, p. 55, pl. VI, fig. 3 - Valded. (Puezulpella haugi lî r е c k. non 1900. Valdedorsella uhligi Б р е с к о в с к и , стр. 94, табл. VII, фиг. 2 - ^ л М . (Vald.) taurica (Kar.). Т и п . Холотипът, обявен от Б р е с к о в с к и (1960), е екземплярът на H a u g (1889, Taf. IX (II), Fig. 3 a, b) от горния неоком на Puezalpe, Южен Тирол. М а т е р и а л . Бдин екземпляр от сбирката на ГУГОЗН, съхранявай в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Бавно нарестваши завои с ъ с закръглена вентрална област и почти плоски стени. Пъпът е плитък, широк, с отвесни стени и остър ръб. Украсата с е състои от шест леко извити широки плитки бразди, заградени с добре очертани ръбове (ребра). Междуребрията са покрити с едва забележими стрий. Р а з м е р и в мм: Холотип Екз. от с. Брестак, Cr, 1682

D 32 124

d 31(0,38) 42(0,34)

H 31(0.38) 44(0,35)

I 17 в» 25

Б е л е ж к и . Този вид с е отличава д о б р е от останалите представители на подрода с ниските си завои, почти еднакви по размери с пъпа. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Южен Тирол; долен барем н България. Сб. СУ, Сг, 1682.

141

Valdedorsella

(Puezalpella)

haugi ( B r e s k o v s k i , 196b)

Табл. I.XXII, фиг. / . la: 1889. 1890. 1901. 1907. 1966.

2. 2a

Desmoceras cassidoides H a и g, S. 201, Taf. IX, Fig. 1, 2. Desmoceras cf. Tachthaliae — T o u l a , S. 17, Taf. I, Fig. 2. Desmoceras Uhligi — S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , p. 55, pl. VI, fig. 3. Desmoceras cassidoides — K а р а п a ni, стр. 63. табл. VII, рис. 0 a, b. Valdedorsella hauglБресковски, стр. 95, табл. VI, фиг. 4.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е посочен ,от Б р е с к о в с к и (1966, табл. V I , фиг. 4) от долния барем при с. Брестак, Варненско. С б . С У , Сг,406. Материал. Н я к о л к о екземпляра от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите нарастват бавно на височина, обхващат се на / от височината си и заграждат среден пъп с ъ с стръмни стени и закръглен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от д е с е т из вити бразди, заградени от двете страни с ребровидни подувания. Р а з м е р и в мм: 2

Холери, Сг,406 Екз. ст с. Мортагоново, Сг,1078

D 101 124

d 29,5(0,29) 37 (0,29)

н 40(0,40) 52(0,42)

I 29 37

Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от V. (P.) uhligi ( H a u g ) c по-малкия си пъп, по-гъсто разположени бразди и закръглен пъпен р ъ б . Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско, с. М о р т а г о ново, Разградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско разпространение: барем в Южен Тирол, К р и м ; долен барем в България. Сб. СУ, Сг,406, 1678.

Род Pseudohaploceras

H y a t t , 1900

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение?, Ammonites liptoviensis Zeuschner, 1856, от барема в Силезия. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . У м е р е н о завити черупки с л е к о издути стени и среден по ширина пъп. Украсата с е състои от извити закръглени широки ребра, придружени от двете страни с бразди. Междуребрията се заемат от по-слаби и по-тънки г ъ с т о разположени ребра, които често се раздвояват. Сутурната линия (текст-фиг. 6 6 ) е с л о ж н о насечена. Известен е в барема и апта на Нвропа, К о л у м б и я и др.

Текст-фиг. 66. Pseudohaploceras liptoviensis (7. е u s c b.) по U b 1 i g, 1883

Pseudohaploceras

matheroni matheroni

( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. I.XXV, фиг. 1', 2 a 1840. Ammonites Matheroni cl ' i.) r b i g n y, p. 148, pl. 48. fig. 1, 2. 1916. Puzosia Matheroni — D o u v i 1 I é, p. 103, pl. XII, fig. 5, non fig. 1, 2. 3, 4. 6, 7. 1920. Puzosia Matheroni — K i l i a n , p. 258, pl. 1, fig. 4. non 1957. Puzosia matheroni — З а х а р и е в а , стр. 219, табл. X, фиг. 3, табл. XV, табл. XVI. Т и п . Х о л о т и п ъ т , посочен от K i 1 i а г, 1920, е екземплярът, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 48, fig. 1, 2 ) от горния неоком в Марсилия, сбирка на M a t h e r o n . М а т е р и а л . М н о г о екземпляри от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са с л е к о издути стени, обхващат се почти на /а височината си и заграждат широк пъп с ъ с стръмни стени и закръглен р ъ б . Напречното сечение е много повисоко, о т к о л к о т о широко, с широко закръглена вентрална област. Украсата се с ъ с т о и от 7 д о 8 S-видно извити широки ребра, заградени с широки и плитки бразди. В междуребрията са разположени о к о л о 6—7 на брой по-тънки ребра, които започват от умбиликалната стена, раз1

142 1

двояват се на / о т височината на завоя и преминават вентралната о б л а с т б е з прекъсване. По този начин във вентралната о б л а с т се наброяват о к о л о 13—15 ребра, които са по-тънки от ребрата, които започнат от умбиликалната степа. Р а з м е р и в мм : D d H I а

d ' O r b i g n y , pl. 48, fig. 1, 2 Екз. от c. Канелово, Cr,1683

93 108

31(0,32) 37(0,34)

36(0,38) 47(0,43)

26 30

Б е л е ж к и . Т о з и извънредно често срещащ се вид показва доста големи изменения по отношение броя на междинните ребра, формата на сечението и големината на пъпа. Нашият екземпляр се отличава от французкия с по-отвесни пъпни стени. Н а х о д и щ е : горнобаремските и долнобаремските глинести варовици в Поповско, Раз градско, Варненско, Р у с е н с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем — д о л е н апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем във Франция и Северна А ф р и к а ; горен барем и долен апт в България. Сб. СУ, Сг, 1683.

Pseudohaploceras

matheroni slatinensis subsp. п.

Табл. LXXVI, фиг. 1. la Т и п . За х о л о т и п означавам екземпляра от аптеките пясъчници при с. Слатина, Л о в е ш к о , табл. L X X V 1 , фиг. / , / а. С б . С У , Сг,1708. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина от височината си и заграждат широк плитък пъп с ъ с стръмни стена и закръглен р ъ б . В последния завой се наброяват 7—8 д е б е л и груби закръглени ребра, заградени с широки бразди. В междуребрията от умбиликалната стена вземат началото си обикновено две-три с ъ щ о груби ребра, които се разклоняват в полови ната от височината на завоя на по-тънки ребра, така че във вентралната област броят им достига до 7—8. Р а з м е р и в мм: Холотии, Сг, 1708 Екз. от с. Слатина. Сг, 1709

195 123

6.5(0.33) 38(0,30)

77(0,40) 56(0,15)

70 43

Б е л е ж к и . Различава се от типичния вид с двойно по-малкия брой на междинните ребра и с по-голямата ширина на завоите. На P. matheroni caucasien L u p p o v прилича по напречното сечение, но се различава от него с по-малкия брой междинни ребра. Наричам вида на името на находището му — с. Слатина. Н а х о д и щ е : аптеките пясъчници при с. Слатина, Л о в е ш к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : алт. Сб. СУ, Сг, 1707, 1708, 1709.

Pseudohaploceras

douvillei

( F a 11 o t, 1920)

Табл. I.XXV, фиг. / , la 1916. Puzosia Matheroni — D o u v i l l e , p. 10.3, pl. XIII, fig. 1, 2, 3. I, non fig. 5 | non fig. 6, 7 \~ Melch. tenuicincturn (Sar. et Schiïnd.)]. 1920. Puzosia Douvillei 1-a I l o t , p. 259. 1952- Pseudohaploceras douvillei — Л у п п о в , стр. 187, табл. IV, фиг. 3 1966. Pseudohaploceras incertain — К р е с к о в с к и , стр. 95, табл. VIII, фиг. 7.

Ps. matheroni

( d ' O r b.)),

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от D o t i v i l l é (1916, pl. XIII, fig. 2 a, b ) от барема на масива Moghara, Северна Африка. М а т е р и а л . М н о г о екземпляри от сбирките на Г У Г О З Н , Н И Г И и С У , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са с почти плоски стени и се обхващат приблизително на * / от висо чината си. П ъ п ъ т е тесен с ъ с стръмни стени и о с т ъ р пъпен р ъ б . Украсата се състои от 7 д о 8 S-ВИДНО ИЗВИТИ шнуровидни ребра, обградени от двете страни с широки плитки бразди. М е ж д у ребрията са заети от 10 д о 13 гъсти ребра, добре изразени в горната половина от завоя и заг л ъ х в а щ и в долната, к ъ д е т о се събират в няколко снопа. Р а з м е р и в мм: 3

Dou v i I I c, pl. XIII, fig. 2 Екз. от c. Брестак, Cr,410

95 74

24(0,25) 20(0,27)

43(0,45) 32(0,43)

33 21

Бележки. Този вид се различава от P. matheroni ( d ' O r b . ) c по-малкия си пъп и помалкия брой междинни ребра. О т P. liptoviensis ( Z е u s.) се отличава c по-голям брой на междин ните ребра и по-нисоки завои.

143

Н а х о д и щ е : д о л н о б а р е м с к и т е глинести варовици Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско

географско

във Варненско и Разградско.

разпространение:

барем

Южна

Франция,

Северна Африка ; д о л е н б а р е м в България. Сб. СУ, Сг, 410.

Род Melchioritcs

S p a t h , i923

Т и п о в в и д , чрез о р и г и н а л н о означение, Ammonites Melcfiioris T i e t z e , 1 8 7 2 , долна креда, Унгария. Родова характеристика. У м е р е н о завити черупки с и з д у т и или плоски стени. Укра сата с е с ъ с т о и о т извити радиални или наклонени б р а з д и , н о б е з р е б р а . В п о с л е д н и т е завои с е наблюдава с л а б о наребряване м е ж д у б р а з д и т е . С у т у р н а т а линия ( т е к с т - ф и г . 6 7 ) е с л а б о насечена. И з в е с т е н и барема и апта на Европа, Африка, Калифорния.

Текст-фиг. 67. Melchiorites charrierianus (гГО r b.) no K л p a к а ш, 1907

Melchiorites

falloti

(Kilian, 1910)

Табл. LXIV, фнг.3, За 1884. Ammonites (Haploceras) charrierianus — F a l l o t , p. 293. pl. IX, fig. 1 a, b, c. 1910. Desmoceras falloti K i l i a n , p. 258. 1900. Harremit.es psilotatus — Д р у щ и ц в Д p y щ и u и K y д p ч в u е в, стр. 299, табл. XLII, 3 а, б. Т и п . Л е к т о т и п ъ т , избран о т K i l i a n , 1 9 1 0 , е е к з е м п л я р ъ т , изобразен о т F a l l o t ( 1 8 8 4 , pl. I X , 1 с ) о т н е о к о м а на Ю ж н а Франция, колекция в С о р б о н а т а , П а р и ж . М а т е р и а л . М н о г о екземпляри о т с б и р к и т е на Г У Г О З Н , Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . З а в о и т е са с плоски с т е н и , о б х в а щ а т с е почти наполовина и з а г р а ж д а т с р е д е н по ширина пъп с ъ с с т р ъ м н и стени и ф е с т о н и р а н р ъ б . У к р а с а т а с е с ъ с т о и о т 1 2 ф л е к с у р н о извити б р а з д и ( о с о б е н о с и л н о изразени в ядките) с д о б р е изразени р ъ б о в е . В м е ж д и н и т е им личи фина стриация. Р а з м е р и в мм:

iig.

D 30 59

Лектотип Екв. от с. Недоклан, Сг 1.669 д

il 8(0,20) 14(0,24)

H 13(0,43) 28(0,47)

I 18

Б е л е ж к и . О т този в и д притежаваме м н о г о екземпляри, к о и т о варират п о о т н о ш е н и е г о лемината на пъпа и характера на пъпния р ъ б , койтп при едни е гладък, при д р у г и л е к о назъбен, а при т р е т и я с н о ф е с т о н и р а н . С почти у с п о р е д н и т е си стени и ш и р о к о закръглена вентрална о б ласт т о з и в и д д о б р е с е отличава о т о с т а н а л и т е п р е д с т а в и т е л и на р о д а . Н а х о д и щ е : д о л н о б а р е м с к и т е глинести варовици при селата М о р т а г о н о в о , Недоклан, Раз градско; с. Прнсово, Търновско, и д р . Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско разпространение: барем в Ю ж н а Франция: д о л е н б а р е м в Крим и България. Сб. СУ. Сг, 1669.

Melchiorites

charrierianus

( d ' O r b i g n y, 1 8 4 0 )

Табл. LXXVI, фиг. 2 1840. Ammonites charrierianus d ' O r b i g n y , p. 018. 1907. Desmoceras charrieri К а р а к а ш , стр. 68, табл. V. рис. 2 a. b ; табл. VIII, рис. 7 a. b, c ; 9 a, b ; табл. XXIV, рис. 21, 22, non рис. 2 5 ; non табл. VII, рис. 3, 5, 10. 1966. Barremites charrierianus Б р е с к о в с к и , стр. 88, табл. VIII, фиг. 1 (Syn. сит.). Т и п . Х О Л О Т И П Ъ Т , означен о т d ' O r b i g n y , ( 1 8 4 7 , T a b . 1 7 , fig. 7 ) о т б а р е м а на П р о в а н с .

1 8 4 0 , е екземплярът,

фигурирай о т

Quenstedt

144 М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирките на ГУГОЗН и НИГИ, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на / о т височината си и заграждат среден по ширина пъп с полегати стени и назъбен р ъ б . Напречното сечение е по-високо, отколкото широко, стеснено във вентралната област. Повърхността е пресечена с около 9 S-видно извити бразди, ограничени отпред с ъ с силен р ъ б . Р а з м е р и в мм: в

Холотип 27 7(0.26) Ека. ОТ с Оборище, Сг,1675 41 11(0,21) Този вид се отличава от M. falloti ( K i l . ) с наклонени

11(0,41) — 18(0.41) 15 пъпни стени и по-

Бележки. ниските си завои. Н а х о д и щ е : долно- и горнобаремските и долноаптеките глинести варовици в Разградско, Варненско и Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен и горен барем, долен апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Южна Франция, Кавказ; барем и апт в Крим и България. Сб. СУ, Сг, 1675. Melchiorites

ponticus ( K a r a k a s c h , 1907)

Табл. LXXV. фиг. 3. За 1907. Desmoceras

ponticum

var. dilatât a — К а р а х а Ш, стр. 63, табл. VII, рис. 2 a, 1>; поп рис. 9 а, Ь.

1907. Desmoceras ponticum К а р а к а ш , сгр. 62, табл. VIII, рис. 8; пои табл. VIII, рис. 9а, Ь—М. charrierianus (d'Or b.). Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от К а р а к а ш (1907, табл. VII, рис. 2 а, Ь) от барема при Биассала, Крим. М а т е р и а л . Ндин екземпляр от сбирката на ГУГОЗН, съхраняван в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Почти наполовината обхващащи с е ниски и широки завои, които заграждат тесен дълбок пъп с отвесни стени и назъбен закръглен р ъ б . Наброяват се 6 — 7 почти прави наклонени напред бразди, обградени с високи ръбове. Р а з м е р и в мм: D

К а р а к а ш , табл. VII, рис. 2 Екз. от с. Калине, Сг,1672

48 47

14(0,30) 12(0,26)

19(0,40) 20(0,43)

19 18

Б е л е ж к и . Нашият вид се отличава от описания от К а р а к а ш с малко по-плоските стени на завоите. С разширената си вентрална област този вид се отличава доста добре. Н а х о д и щ е : глауконитната прослойка в долния барем при с. Калино, Шуменско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Крим; долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1672.

Melchiorites

nabdalsa (C o q u a n cl, 1880) Табл. LXX, фиг. 4.4 a

1890. Desmocerac

1966. Barremites

Nabdalsa — S a y n , p. 42, pl. II, fig. Il a—c.

nabdalsa — Б р е с к о в с к и , стр. 90, табл. IV, фиг. 7.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от S a y n (1890, pl. II, fig. l i a — c) от барема на Djébel-Ouach, Северна Африка. М а т е р и а л . Няколко добре запазени екземпляра от сбирките на ГУГОЗН и НИГИ, съх ранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите са леко издути, обхващат се на повече от половината от височината си и заграждат среден по ширина плитък пъп с ъ с стръмни стени и закръглен фестониран ръб. Украсата се състои от прави наклонени напред бразди, 5 — 6 в последния завой, които, преминавайки вентралната област, слабо се извинат напред. Р а з м е р и в мм : D

S a y n , pl. Il, Iig. 11 19 5(0 26) 8(0.42) 6,5 Екз. от c. Чирен, Сг, 1676 35 9(0,26) 15(0,42) 11 Б е л е ж к и . Описвайки този вид, S a y n отбелязва големите вариации в неговите белези. Нашите екземпляри се отличават о т африканските с малко по-гъсто разположените бразди и с малко по-плоски стени на завоите.

145

Н а х о д и щ е : горнобаремсиките глинести мергели при с. Чирен, Михайловградско, и долнобар емзките глинести варовиц при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен и горен барем. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Северна Африка, България. Сб. СУ, Сг, 1676.

Melchiorites

seguenzae ( C o q u a n d , 1880)

Табл. I.XX, фиг. 2. 2a; 3, 3a 1890. Desmoceras

Seguenzae — S a y n. p. 40, pl. II, fig. 10 a, b.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S a y n (1890, pl. II, fig. 10 а, b) от барема на Djébel-Ouach, Северна Африка. М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите с плоски стени се обхващат почти на ,' . от височината си и заграждат сравнително тесен плитък пъп със стръмни стени и закръглен фестониран ръб. 11апречното с е чение е леко стеснено във вентралната област и най-широко около пъпа. Характерно за украсата е това, че браздите, 3 — 4 на брой, почти прави и наклонени напред, са добре изразени само във втората половина от последния завой. Останалата половина е гладка. Р а з м е р и в мм: D ,t н l Sa v п, pl. II, fig. 10 81 7(0,23) 15(0,48) 11 Екз. от c. Чирен, Cr,1673 39 9(0.23) 18(0,46) 13 2

Б е л е ж к и . Този вид ce отличава д о б р е от M. nabdalsa ( C o q . ) по това, че е набразден само втората половина от последния завой. Н а х о д и щ е : горнобаремските глинести мергели при с. Чирен, Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Северна Африка ; горен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1671, 1673.

Melchiorites

tenuicinctum

( S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r ,

1901 )

Табл. I.XXl, фиг. '/, 'la, 4b 1901. Desmoceras

tenuicinctum

1907. Desmoceras

Charrierii—Каракаш.

S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , p. 58, 59, fig. 2;

pl. V, fig 6.

стр. 68, табл. VII. фиг. 5.

1916. Puzosia Matheroni— Dou v i l l e , p. 103, pl. XIII, fig. 6, 7, non fig. 1, 2, 3, 4 non fig. $ --Pseudoh. matheroni ( d ' O r b.).

Pseudoh.

douvillei

(K il.) ;

Т И П . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r (1901, pl. V, fig. 6) от барема в Швейцария. М а т е р и а л . Няколко добре запазени екземпляра от сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите с почти плоски стени се обхващат на */ от височината си и заг раждат среден по ширина плитък пъп със стръмни стени и закръглен фестониран ръб. Украсата се състои от слабо S-видно извити бразди, 6 7 на брой в последния завой, добре изразени във втората му половина. Р а з м е р и в мм: 2

S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , pl. V, fig. 6 47 12(0,26) 21(0,44) Екз. от c. Чирен. Cr, 1671 34 8(0,23) 15(0,44) 10 Б е л е ж к и . Този вид ce отличава от останалите представители на рода с гъсто разполо жените си S-видно извити бразди, добре изразени само в последната половина от завоя. По характера на браздите, пъпния р ъ б и стени се приближава до M. falloti (K i 1.), който обаче има широко закръглена вентрална област, а не стеснена, както при M. tenuicinctum ( S a r . et S c h ô n d . ) . Н а х о д и щ е : горнобаремските глинести мергели при с. Чирен c Pseudosaynella slrettostoma (U h I i g), M. nabdalsa

(C o q.) и M. seguenzae

Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. Стратиграфско и географско Северна Африка ; горен барем в България. Сб. СУ. Сг, 1671.

(C o q.).

разпространение:

барем в Швейцария,

Крим,

146

Род Puzosia

B a y l e , 1878

Т и п о в вид, чрез допълнително означение от D o u v i l l e i 1879, S c h l u t e r , 1871, от горната креда в Германия. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Умерено завита черупка с плоско кръглена вентрална област и с периодични бразди, интервалите между жество констрикции. Сутурната линия (текст-фиг. 63) е характера на p. насечена. Често с големи размери. Родът е известен от долния алб до горния турон в Европа.

Ammonites

subplanulatus

елиптично сечение и за които са покрити с мно Melchiorites, но по-силно

Текст-фиг. 08. Puzosia mayoriana (d'O r h.) ио S a r a s i n,

Puzosia

1897

shurpci S p a t h ,

1923

Табл. I.XIX, фиг. 6 1923. Puzosia 1957. Puzosia

sharpei S p a t h , p. 46, pl. I, figs. 11 a, b ; 12 a, b ; text-fig. Il b. mayoriana - З а х а р и е в а , стр. 221, табл. VII, фиг. 2 ; пол табл. XXIX

/'. commuais

Spath.

Т и п . Холотии, означен о т S p a t h , 1923, е екземплярът на S h a r p e , 1854, рсфигуриран от S p a t h (1923, pl. I, fig. 11 а) от зелените пясъчници на Кембридж, Sedgwien Muséum. М а т е р и а л . Клин екземпляр, събран от К р . З а х а р и е в а , и фрагменти от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . У м е р е н о завита черупка. Завоите се обхващат на о к о л о '/а от височината си и заграждат широк плитък пъп, със стръмни стени и закръглен р ь б . Напречното сечение е малко по-високо, о т к о л к о т о широко. Повърхността е покрита с пет S-видно извити бразди, а межди ните с множество констрикции. Р а з м е р и в мм: Холотии Екз. от С. Добруша, Сг, 1670

D 15 10

il 16(0,36) I.5(0,38)

И 17(0,37) 10(0,40)

I II —

Бележки. Този вид се отличава от P. mayoriana ( d ' O r b . ) с по-големия си пъп и погъсто разположени бразди. Н а х о д и т е : глауконитните мергели на горния алб при с. Д о б р у ш а , Врачанско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен а л б . Стратиграфско и географско разпространение: горен а л б (зона subsliuteri), ценонан в А н г л и я ; горен а л б в Г/ьлгария. Сб. СУ, Сг, 1670.

Puzosia

commuais

Spath,

1923

Табл. LXXIII, фиг. 1 1923. Puzosia 1957. Puzosia

commuais S p a t h , p. 47, pl. Il, figs. 3a c ; text-fig. Il a. mayoriana — З а х а р и е в а , стр. 221. табл. XXIX, non табл. VII, фиг. 2 = / ' . sharpei

Spath.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е рефигурирап от S p a t h (1923, pl. И, fig. 3 a, b) от кембриджкия зелен пясъчник, ВМ, i f С951. М а т е р и а л . Б.дин голям екземпляр, събран от К р. 3 а х а р и е в а и съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат на - . от височината си н заграждат сравнително тесен плитък пъп със стръмни стени и закръглен назъбен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от 7 — 8 S-видно ;

147

извити бразди. С у т у р н а т а линия с и л н о насечена. П о р а д и големите размери на нашия е к з е м п л я р не правим сравнение с измеренията на х о л о т и п а . Бележки. Р а з л и ч а в а се от P. sharpei S p a t h със с р а в н и т е л н о с и л н о о б х в а щ а щ и т е се ззвои и по-голям б р о й б р а з д и . О т P. mayoriana ( d ' O r b . ) се различава с д в о й н о по-големия брой бразди и м а л к о по-тесен пъп. П о всяка вероятност гой п р е д с т а в л я в а п р е х о д м е ж д у двата споменати вида. Н а х о д и щ е : г о р н о а л б с к и т е г л а у к о н и т н и м е р г е л и при с. Д о б р у ш а , В р а ч а н с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен ал">. Стратиграфско в А н г л и я ; горен

и географско

алб в Б ъ л г а р и я .

разпространение:

горен

а л б (зона

substuderi)

Сб. СУ, Сг, [684. Iюдсемсйстно BEUDANT1CERATINAE B R E I S T R O F H F. R, J9S3

Род Beudanticeras

H i t z e l , 1902

Т и п о в в и д , чрез о р и г и н а л н о означение, Ammonites heudanti B r o g n i a r t , 1822, от 11арижкия басейн, к о л е к ц и я т а на L u c в музея на Ж е н е в а . Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . И н в о л ю т н и , д и с к о в и д н и черупки с: периодични б р а з д и , поня кога ребра. С у т у р н а т а л и н и я (текст-фиг. 6 9 ) с л о ж н о насечена с д ъ л б о к почти асиметричен външен л о б . Известен

н алба в Англия, Франция, България.

Текст-фиг. 69. Beudanticeras beudanti (В r o g n.) i:o Spa i h, 1923 Beudanticeras

subparandieri

Spath,

1923. Beudanticeras

subparaniieri

Табл. LXX1V, фиг. I Spath, p. 62, pl. IV, figs. 2a—c.

1957. Beudanticeras

subparaniieri

— Захариева, стр. 223, табл. VI.

1923

Тип. Х о л о т и п на S p a t h (1923, pl. I V , Fig. 2 a, b , c) от г о л т а на F o l k e s l o n e , B M , m c 7 9 6 b . М а т е р и а л . Т р и г о л е м и е к з е м п л я р а от с б и р к а т а на С У , с ъ х р а н я в а н и в Г М при С У . Описание. З а в о и т е са високи с п л о с к и стени и се о б х в а щ а т на / от височината си. П ъ п ъ т е тесен, плитък, със стръмни стени и з а к р ъ г л е н и р ъ б о в е . У к р а с а т а се с ъ с т о и от 6- 8 на брой ш н у р о в и д н и р е б р а , п р и д р у ж е н и с б р а з д и . М е ж д у р е б р и я т а са покрити с м н о ж е с т в о гъсти р е б р а , д о б р е изразени в м а р г и н а л н а т а част, S-видно извити, както и главните. 2

Размери

мм:

Ека. от с. Мало Пещене, Cr, 1685

360

95(0,26)

175(0,49)

110

Б е л е ж к и . Н а ш и т е е к з е м п л я р и спадат към гигантските. Р а з л и к а т а с х о л о т и п а се с ъ с т о и в по-големия б р о й м е ж д и н н и ребра, к о е т о м о ж е д а се д ъ л ж и на н а п р е д н а л и я стадий на развитие. В ъ т р е ш н и т е завои в нашите екземпляри нямаме в ъ з м о ж н о с т д а н а б л ю д а в а м е . Н а х о д и щ е : в средноалбеките п е с ъ ч л и в и и г л а у к о н и т н и м е р г е л и при с е л а т а Буковец и М а л о Пещене, Врачанско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : г о р н и щ е т о на средния а л б . Стратиграфско и географско разпространение: среден а л б (зона cristatum) и горен а л б ( з о н а orbigny) в А н г л и я ; с р е д е н а л б в ъ в Ф р а н ц и я и Б ъ л г а р и я .

Сб. СУ, Сг, 1685. 1 юдеемейство PSEUDOSAyNELLINAE, C A S E Y, 1901

Род Pseudosaynella на

Т и п о в в и д , чрез о р и г и н а л н о означение, П а р и ж к и я басейн.

S p a t h , 1923

Ammonites bicarvaliis

Michelin,

1838, от г о л т а

1 18 Родова .характеристика. Дисковидни черупки с високи, п л о с к и , с и л н о о б х в а щ а щ и се завои, стеснена вентрална о б л а с т и тесен пъп. У к р а с а т а се с ъ с т о и от S-видно или сърпо видно извити г ъ н к о о б р а з н и р е б р а . С у т у р н а т а линия (текст-фиг. 7 0 ) е с асиметричен, триразделен първи л а т е р а л е н л о б и д в у р а з д е л н и с е д л а .

Текст-фиг. 70. Pseudosayntlia bicurvata ( M i ch.) no C a s e y ,

1901

Веден на видове р о д от д о л и н и апт д о д о л н и я а л б в М е д и т е р а н с к и я басейн. Намирам, че е у м е с т н о да се в к л ю ч и в т о з и род видът „ Barremites" strettostoma ( U h l i g ) , с к о е т о стратиг р а ф с к о т о ниво на р о д а м а л к о ще се р а з ш и р и . Т о з и вид ще се яви като негон най-стар. г о р н о баремски представител.

Pseudosaynella

strettostoma strettostoma-

(Uhlig,

1883)

Табл. LXXIV. фиг. 2. 2 a ; 3. За ; I 1883. Haploceras strettostoma U h l i g . S. 101, Taf. XVII. Fig. 3, 4.? 8, 1?.. 1960. Barremites strettostoma — Д р y ши u n Д р у щ и ц и К у д р я в т в erp. 299, табл. XI.II. рис. 6. 1966. Barremites strettostoma Г>р е c к o в c к и. стр. 91, табл. VII, фиг. 1 (Syn. сшп.). Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от Б р е с к о в с к и ( 1 9 6 6 ) , е е к з е м п л я р ъ т на U h l i g ( 1 8 8 3 , T a i . X V I I З а , b ) от барема при S w i n i t z a , С и л е з и я , сбирка I ) . K. K . g e o l . Reichsanstalt. М а т е р и а л . М н о г о екземпляри от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . Описание. Д и с к о в и д н а ч е р у п к а с н а п ъ л н о о б х в а щ а щ и се завои. П ъ п ъ т е тесен, със стръмни стени и о с т ъ р р ъ б . Н а п р е ч н о т о сечение е високо, стеснено във вентралната о б л а с т и р а з ш и р е н о малко над п ъ п а . Орнаментацията се с ъ с т о и от л е к о с ъ р п о в и д н о извити с л а б и гънки-ребра, к о и т о покриват цялата п о в ъ р х н о с т . С у т у р н а т а линия п о к а з в а асиметричен трираз делен л о б у с . Fig.

Размери

в мм : Лектотип Екз. от с. Прсстак, Cr, 38(1 Екз. от с. Чирен, Сг, 1681

D 24 28.5 16

il 3,5(0.15) 4 (0,14) 2 (0,13)

H 13(0.5-1) 16(0,56) 9(0,56)

I 6 X —

Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава д о б р е с почти л а н ц е т о в и д н о т о си сечение и сърповидни гънковидни извити р е б р а . Т ъ й като не р а з п о л а г а м е с т р у д а на d ' O r b i g n y — C o q u i l e s et échinodermes fossiles d e C o l o m b i e , 1842, в който с п о р е д K i l i a n ( 1 8 8 8 ) е описан вид със същите б е л е з и под името Desm. Colambiatuim, приемам името, д а д е н о от U h l i g — strettostoma. Щ о се отнася д о р о д о в а т а п р и н а д л е ж н о с т на този вид, т о намирам, че по-уместно е д а се отнесе към р о д а Pseudosaynella, о б х в а щ а щ видове с д и с к о в и д н а ф о р м а , гъсти извити гънковидни ребра и тесен пъп, о т к о л к о т о към ш н у р о в и д н о наребрените или с б р а з д и представители на род

Barremites. Н а х о д и щ е : горнобаремските варовици и мергели при с. Ч и р е н , М и х а й л о в г р а д с к о , селата Брестак и Бояна, В а р н е н с к о , П о п о в с к о , Т ъ р г о в и щ к о , Т ъ р н о в с к о , Р а з г р а д с к о . Н и в о н Б ъ л г а р и я : горен б а р е м . Стратиграфско Кавказ, Б ъ л г а р и я .

и географско

разпространение:

горен барем в С и л е з и я , Крим,

Сб. С У . Сг, 380, 1681. 383.

Pseudosaynella

strettostoma eichwaldi s u b s p. n.

Табл. LXXIV, фиг. 5, б a ; в, t> a 1907. Desmoceras strettostoma K a p a к a ш, стр. 72, табл. V , рис. 3 a, h ; рис. 5 a, b |non рис. 4 a, b stoma ( U h 1.)] ; табл. VI. рис. 5 a, b : табл. XX!V, рис. 19. 1966. Barremites karakasclii — В р е c к o в c к н, стр. 92, табл. V , фиг. 3.

P. stretto

149 Т и п . За холотип означавам екземпляра на Б р е с к о в с к и (1966, табл. V , фиг. 3 ) от горния барем при с. Брестак, Варненско. С б . С У , С г , 395. Материал. Няколко екземпляра от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . Р а з м е р и в мм : D Холотип, Cr, 395 Ека. от с. Чирен, Сг, 1659 Екз. от с. Мортагоноио, Сг, 1660

27 16 20

4(0,15) 2(0,13) 3(0,15)

13(0,48) 8(0,50) 10(0.50)

8 5 6

Б е л е ж к и . Отличава се от номинатния подвид с широко закръглената си, а не стеснена вентрална област и с малко по-ниските си завои. Н а х о д и щ е : горнобаремските варовици при с. Чирен, М и х а й л о в г р а д с к о ; с. Мортагоново, Р а з г р а д с к о ; с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен барем в Крим, Кавказ, България. Сб. СУ. Сг, 395, 1659. 1660.

Семейство HOLCODISCIDAE

S P A T H , 1924

Род Spitidiscus K i l i a n , 1910 Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от R o m a n 1938, Ammonites rot nia S o w . , от Speeton на forkshire, Англия. Родова характеристика. О в а л н о сечение, среден по ширина пъп. Скулптурата се състои от прищъпвания и м е ж д у тях тънки единични или разклонени без пъпки ребра. Сутур ната линия (текст-фиг. 71) е с широки, с л а б о насечени седла.

Текст-фиг. 71. Spitidiscus douvillei (N i Ck 1 é s ) , no N i c k l é s , 1890

Известен c много видове България, Мексико.

от

хотрива и долния

барем в Англия,

Франция,

Крим,

Кавказ,

Spitidiscus subquadratus (Z w i е r z y c k i, 1914) Табл. I.XXVH, фнг. </, 4 a 1914. Holcodiscus 1935. Holcodiscus 19.35. Holcodiscus

subquadratus Z w i е r z y c k i, S. 72, Taf. VII, Fig. 5 , 6 . (Spitidiscus) subquudratus - Ц а н к о в , стр. 69, ибл. I, фнг. 5 (Spitidiscus) incertus — li a и к o и, стр. 69, табл. I, фиг. 11.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Z w i e r z y c k i (1914, Taf. V i l , F i g . 5, 6 ) , от Trigonia Scharzischicht, Източна Африка. М а т е р и а л . Н я к о л к о д о б р е запазени, но сплескани екземпляра, събрани от проф. В. Ц а н к о в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на / от височината си и в пререз са почти еднакви на ширина и височина. Стените са л е к о издути, а вентралната област л е к о сплескана, при което очертанието на сечението е полуквадратно. П ъ п ъ т е тесен. Украсата се с ъ с т о и от шест коси, широки и д ъ л б о к и бразди, обградени о т релефни ръбове. М е ж д у тях от умбиликалната стена вземат началото си четири ребра, които в долната половина от височината на завоя се раздвояват или разтропват и във вентралната област се наброяват от 8 до 12 ребра. Браздите секат косо междинните ребра. ,J

150 Р а з м е р и в мм: D d 11 l Z wi e r z y c k i , Taf. VII, Fig. 5, G 19 19(0,39) 26(0,53) 27(0.55) Б е л е ж к и . Този вил ce отличава от Sp. incertus ( d ' O r b . ) ç по-големия брой бразди, е помалкия брой междинни ребра и със субквадратното си сечение. Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Шуменско, Новопазарско, Разградско, Търго вищко и д р . Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Източна Африка; долен хотрив в България. Сб. СУ, Сг, 1710, 1714.

Spitidiscus inflatus ( Z w i e r z y c k i , 1914) Табл. LXXVI1, фиг. 2 1914. Holcodiscus

inflatus

Z w i е r z y c k i, S. 70, Taf. Vil, Fig. 7, 8.

1919. i'olyptvchites Meneghinii R o d i g h i e r o . p. 94, Taf. X (III), Fig. 4, non Fig. 7. 1931. Holcodiscus incertus— С т е ф а н о в , стр. 210, табл. II, фиг. 1, 2, 3. 1935. Holcodiscus (Spitidiscus) intermedius — Ц а н к о в , стр. 68, табл. 1, фиг. 1, 2 ; non фиг. 3, 4. 1962. Spitidiscus incertus — Манолов, стр. 98, фиг. 2—2, 3.

Т и п . Сравнявам с изображението иа екземпляра, определен от Z w i e z y c k i (1914, Tav. VII Fig. 7, 8), от Tïigonia Schwarzischicht, Източна Африка. М а т е р и а л . Един сплескан екземпляр от сбирката на проф. В. Ц а н к о в , съхраняван в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат на <' от височината си и заграждат тесен пъп. В напречен пререз са по-широки, отколкото високи. Украсата се състои от пет извити напред бразди, заградени от двете страни с добре изразени ръбове. М е ж д у тях се разполагат обикно вено пет ребра, които се разклоняват в долната половина о т височината на завоя, така че във вентралната област се наброяват около 10, 14 ребра. И тук задният ръб на браздата сече косо междинните ребра. Б е л е ж к и. Този вид е много близък д о Sp. subquadratus (Z w.), от който се отличава с по-големия брой междинни ребра и по-ниско напречно сечение. О т Sp, incertus ( d ' O r b . ) ce отличава c по-големия брой бразди, по-голям пъп и по-ниски завои. Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Текедере, Шуменско, Провадийско, Търго вищко, Разградско, Еленско. П и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрин. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Източна Африка ; долен хотрив в България, Италия. Сб. СУ, Сг, 1721. 3

Spitidiscus meneghinii

( Z i g n o in R o d i g h i e r o , 1919)

Табл. LXXVII, фиг. ô 1919. l'olyptychiles 1935. Holcodiscus

Meneghinii (Spitidiscus)

R o d i g h i e r o , p. 94, Taf. X (III), Fig. 7, non Fig. 4=S/». inflatus (Z w.). van-den-heckei — Ц а н к о в , стр, 71, табл. И, фиг. 1.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Z i g n o in R o d i g h i e r o (1919, Tav. X (III), Fig. 7), от хотрива в Италия. М а т е р и а л . Няколко сплескани екземпляра от сбирката на ГУГ0311 и па проф. В. Ц а н к о в , съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите силно се обхващат и заграждат плитък, тесен пъп с фестониран р ъ б . Напречният пререз, макар и при сплескана черупка, личи, че е по-висок, отколкото широк. Скулп турата се състои от около 9 — 1 0 широки и плитки бразди, заградени от двете страни с широки ръбове, почти еднакни по сила с междинните ребра, които във вентралната област са около 8 на брой, а в умбиликалната — 2 — 3 . И тук, както в предходните видове, задният ръб на браздата сече косо междинните ребра. Р а з м е р и в мм: D

R o d i g h i e r o , Tav. X, Fig. 7 Екз. от Текедере, Cr, 1715

90 100

20(0.22) 22(0,22)

11 40(0,44) 43(0,43)

Б е л е ж к и . Българските екземпляри показват поразителна прилика с италианските. Този вид се отличава с доста грубата си скулптура. От Sp. inflatus (Z w.) и Sp. subquadratus (Z w.) ce различава c по-големия си пъп, по-тясно сечение и по-малък брой на междинните ребра.

151 Н а х о д и щ е : хотривските мергели в Ш у м е н с к о , Т ъ р г о в и щ к о , Сливнишко. П и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив. Стратиграфско

и географско

разпространение:

хотрив

в Италия,

България.

Сб. СУ. Сг, 1715.

Spitidiscus gastaldianus (d ' O r b i g n y, 1850) Табл. LXXVIll, фиг. 15 1907. 1935. 1937. 1950. 1906.

Holcodiscus Holcodiscus A'inimités Spitidiscus Spitidiscus

fallacior — К а р а к а ш , стр. 115, табл. IX, рис. 28—31. fallacior—Цанков, стр. 70, табл. I, фнг. 8 — 10. gastaldianus — C o t t r e а и, p. 58, pl. III, fig. 27. 28, 29, non fig. 26 H. karakasclii fallacior — Б р е с к о в с к и , стр. 100, табл. VI, фиг. 5. gastaldianus — Б р е с к о в с к и , стр. 97, ттбл. III, фиг. з, 4 (Syn. cum.).

B r.

Т и п . Холотип, обявен от Б р е с к о в с к и ( i 9 6 0 ) , е екземплярът на d ' O r b i g n y , изобразен от C o t t r e a u (1937, pl. 111, f i g . 27, 28, 2 9 ) , от горния неоком на Южна Франция. Сбирка на d ' O r b i g n у, и° 5359. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирките на проф. В. Ц а н к о в , Н И Г И и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са издути, закръглени вън вентралната област и се обхващат почти наполовина от височината си. Напречното сечение с по-широко, о т к о л к о т о високо, 11ъпът е среден по ширина и д ъ л б о к с полегати стени и закръглен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от 4— 6 наклонени напред бразди, между които в умбиликалната област се наброяват 10—12 ребра. В горната половина от височината на завоя т е почти двойно увеличават броя си чрез раздвоя ване или вмъкване на нови ребра. Р а з м е р и в мм : Холотип Екз. от с. Нрестак, Сг, 130 20 Екз. от с. Брестак, Cri 112 Екз. от Разград, Сг, 1713

32 20 15 24

11(0.31) 0(0,30) •1,5(0,30) 7(0.29)

14(0.10) 8(0,40) 6(0,10) 10(0,41)

20 9 8,5 11

Б е л е мек и. Никои от българските екземпляри показват известни отклонения от холотипа по отношение броя на браздите, ширината па завоите и гъстотата иа междинните ребра. Този вил прилича много на Sp. fallacior ( C o q.), при който обаче, съдейки само по изобра жението, пъпът е по-малък, браздите са по-малко на брой, междинните ребра са по-гъсти и не се раздвояват. Н а х о д и щ е : баремските глинести варовици във Варненско, Ш у м е н с к о , Разградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем. Стратиграфско И географско разпространение: барем във Франция, Крим, България. Сб. СУ, Сг, 411, 412, 413, 1713.

Spitidiscus vandeckii ( d ' O r b i g n y , 1850) Табл. LXXVHI. фиг. 13, 14 1850. Ammonites Vandeckii d ' O r b i g n y , p. 99, № 602. 1937. Ammonites Vandeckii C o t t r e a u , p. 59, pl. IV, fig. 1—1. 1906. Spitidiscus vandenlieckei—Бресковски, стр. 98, табл. Il, фиг. 8; табл. III, фиг. 5 (Syn. cum.). Т и п . Л е к т о т и п ъ т , посочен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът на d ' O r b i g n y , изобразен от C o t t r e a u (1937, pl. I V , fig, 2, 3 ) от горния неоком на Югоизточна Франция. Сбирка на d ' O r b i g n y , n* 5360. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра, събрани от Б р е с к о в с к и , съхранявани в Г М при С У О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина от височината си, в напречен пререз са по-високи, о т к о л к о т о широки. П ъ п ъ т е широк, плитък. Украсата се с ъ с т о и от о к о л о 8— 9 наклонени напред бразди, заградени отзад с ъ с силно изразен о с о б е н о във вентралната област ръб. Междинните ребра, о к о л о 4—5 в умбиликалната о б л а с т , увеличават двойно броя си във вентралната, чрез разклоняване или вмъкване на нови ребра. Р а з м е р и в мм : I)

Лектотип Екз. от с. Брестак, Сг, 116

22 22

8 (0,36) 7.5(0,31)

9.5(0.13) 9 (0.41)

-. 8 8

Б е л е ж к и . Поради к ъ с н о т о публикуване на типа на този вид о т C o t t r e a u (1937) редица автори са допуснали грешка в характеристиката му. Sp. vandeckii ( d ' O r b.) ce различава от Sp. gastaldianus ( d ' O r b . ) преди всичко c по-високото си сечение, по-голям брой бразди и помалък брой междинни ребра.

152 Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско. Ниво в България: долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен неоком във д о л е н барем в България.

Франция;

Сб. СУ, Сг, 416, 417.

Spitidiscus seunesi

(Kilian,

1888)

Табл. LXXVII1, фиг. 17, 17 a 1888. Holcodiscus Seunesi K i l i a n , p. 675, pl. XVIII, fig. 3 a, non b. 1966. Spitidiscus seunesi — Б р е с к о в с к и , стр. 99, табл. I, фиг. 4 (Syn. сит.). Тип. Х О Л О Т И П , означен о т с а м и я K i l i a n ( 1 8 8 8 ) к а т о „ t y p e " (pl. X V I I I , fig. 3 ) , о т б а р е м а в Ниските Алпи. Сбирка в Сорбоната, Париж. Материал. Н я к о л к о екземпляра о т с б и р к и т е на Н И Г И и Г У Г О З Н , с ъ х р а н я в а н и в Г М при С У . Описание. З а в о и т е се о б х в а щ а т на о к о л о п о л о в и н а т а о т в и с о ч и н а т а си и з а г р а ж д а т д о с т а ш и р о к п ъ п . Н а п р е ч н о т о им с е ч е н и е е п о ч т и е д н а к в о в ъ в височина и ш и р и н а . О р н а м е н т а ц и я т а се с ъ с т о и о т 8 д о 1 0 прави ш и р о к и и плитки б р а з д и , з а г р а д е н и о т д в е т е с т р а н и с издиг нати р ъ б о в е . М е ж д у т я х се н а б р о я в а т 3 — 4 с ъ щ о прави ребра, които в горната половина о т в и с о ч и н а т а на з а в о я се р а з д в о я в а т или р а з т р о я в а т . Размери

в мм:

1) Холотип Екз. от С. Брестак, Сг, 426

се

82 52

Б е л е ж к и . Този вид се доближава извънредно много д о о т л и ч а в а с м а л к о п о - н и с к о т о си с е ч е н и е и п о - п р а в и б р а з д и . Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем.

С т р а т и г р а ф с к о и географско барем в Крим и България.

30(0,38) 18(0,35)

31(0,39) 19(0,37)

Sp. vandeckii

32 22

( d ' O r b . ) , от

в а р о в и ц и при с. Б р е с т а к , В а р н е н с к о ;

разпространение:

барем

който

Разградско.

във Франция;

долен

Сб. СУ, Сг, 426, 427.

Spitidiscus douvillei

(Nicklés,

1890)

Табл. LXXVIII, фиг. 16 1890. Holcostephanus Douvillei N i c k l é s , p. 20, pl. II, fig. 2 a, b ; pl. IV, fig. 4. 1966. Spitidiscus douvillei — Б р е с к о в с к и , стр. 100, табл. X, фиг. 1. Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен о т Б р е с к о в с к и , ( 1 9 6 6 ) , е изобразеният екземпляр ( 1 8 9 0 , pl. II, fig. 2 a, b ; pl. I V , fig. 4 ) о т н е о к о м а на Ю г о и з т о ч н а И с п а н и я .

от

Nicklés

М а т е р и а л . Е д и н е к з е м п л я р на Б р е с к о в с к и , с ъ х р а н я в а н в I"М при С У . О п и с а н и е . З а в о и т е се о б х в а щ а т п о ч т и н а п о л о в и н а о т в и с о ч и н а т а си и в напречен п р е р е з са п о - в и с о к и , о т к о л к о т о ш и р о к и . У к р а с а т а се с ъ с т о и о т т р и д о б р е изразени б р а з д и в п о с л е д ната п о л о в и н а о т з а в о я . М е ж д и н н и т е р е б р а са м н о г о б р о й н и и се р а з д в о я в а т в б л и з о с т с у м б и л и к а л н а т а стена. Размери

в мм: D Холотип Екз. от с. Брестак, Сг, 428

30 30

8(0,27) 8(0,27)

13(0.43) 13(0,43)

11 11

Б е л е ж к и . П о ф и н о с т т а на н а р е б р я в а н е т о и р я д к о т о р а з п о л о ж е н и е на б р а з д и т е т о з и в и д се д о б л и ж а в а м н о г о д о Sp. fallacior ( C o q . ) , при к о й т о о б а ч е сечението е много по-широко, о т к о л к о т о високо. Н а х о д и щ е : д о л н о б а р е м с к и т е г л и н е с т и в а р о в и ц и при с. Б р е с т а к , Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о барем

в Северна

България.

Сб. СУ, Сг, 428.

г е о г р а ф с к о

разпространение:

Варненско. неоком

Испания;

долен

Spitidiscus oosteri

oosteri

( S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , 1901)

Табл. LXXVIl, фиг. / 1860. Ammonites Hugii O o s t e r , p. 103, pl. XXIV. fig. 10, non fig. 7, 8, 9, 11, 15. 1966. Spitidiscus oosteri — Б р е с к о в с к и , стр. 99, табл. VIII, фнг. 8 (Syn. cum.) Т и п . Холотипът, означен от S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r (1931), е екземплярът, опре делен от O o s t e r (1860, pl. X X I V , fig. 10), от кредата на Щвейцария, колекция на O o s t e r . М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирките на С У , Н И Г И и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите силно се обхващат и заграждат тесен пъп. Напречното сечение е повисоко, отколкото широко. Украсата се с ь с т о и от множество тънки, г ъ с т о наредени извити, без пъпки ребра, които започват по двойки или единично от умбиликалната стена. Ч р е з раздвояване и вмъкване на различна височина ребрата умножават броя си във вентралната област. П о с л е д н и т е завои носят и бразди, които в първите завои не се наблюдават. Р а з м е р и в мм: D

Холотип: Екз. от Разград, Сг, 1723

38 36

9(0,21) 8(0,22)

18(0,47) 17(0,40)

— 13

В е л е ж к и . Т о з и вид се среша сравнително рядко. Варира доста в съотношенията между височината и дебелината на завоите си. П о липсата па бразди и появата им едва в края на завоите се отличава д о б р е от останалите представители на рода. Н а х о д и т е : д о л е н барем в Разградско и Варненско. Н и в о В ' В ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско разпространение: барем в Швейцария; долен барем в Вългария. Сб. СУ, Сг, 424. Сг, 1723.

Spitidiscus oosteri

nodosa ( T z a n k o v , 1935)

Табл. LXXVIl, фиг. 3,6 1935. Holcodiscus

(Spitidiscus)

oosteri

Sar. et S c h ô n d . mut. nodosa n. mut. Ц а н к о в , стр. 72, табл. II, фиг. 0

Т и п . Х о л о т и п ъ т , означен тук, е екземплярът на Ц а н к о в (1935, т а б л . II, фиг. 6 ) от барема при Разград. С б . С У , Cr, 1722. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . Р а з м е р и в мм: d

Холотип, Сг, 1722 Екз. от с. Недоклан, Сг, 1771

51 54

12(0,24) 14(0,26)

24(0,47) 25(0,46)

15 18

Бележки. Различава се от номинатния подвид с наличието на пъпковидни маргинални подувания в съседство с тънките бразди, които тук са изразени в целия последен завой. Ц а н к о в (1915) приема този подвид (мутация) като преход към рода Holcodiscus. H а х о д и m е : долнобаремските глинести мергели в Разградско. Н и в о н Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско разпространение: долен барем в Северна България. Сб. СУ, Сг, 1771, 1722.

Род Т и п о в в и д , чрез кома в Ниските А л п и .

Plesiospitidiscus

оригинално

означение,

Breistroffer, Ammonites

ligaturn d ' O r b i g n y ,

Текст-фиг. 72. Plesiospitidiscus liçatus (d'O r b.) по d'O r b i g n y, 1840

20 Фосилите ня Вългария, T. IV

1947 1841, от нео

154

Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . С и л н о о б х в а щ а щ и се п л о с к и завои. У к р а с а т а се с ъ с т о и о т силни прави радиални р е б р а , п р и д р у ж е н и с б р а з д и , п о н я к о г а с ъ с с л е д и о т н а р е б р я в а н е в м е ж д у р е б р и я т а . С у т у р н а т а л и н и я ( т е к с т - ф и г . 7 2 ) е с л а б о насечена. Б е д е н на в и д о в е р о д , и з в е с т е н

в хотрива

Plesiospitidiscus

на Ф р а н ц и я , Б ъ л г а р и я .

ligatus

(d'Orbigny,

1840)

Табл I.XXVIII. фиг. 22 1840. Ammonites ligatus d ' O r b i g n y , p. 126. pl. 38, fig. 1 — 1. 1906. Plesiospitidiscus ligatus — Б р е с к о в с к и, стр. 101, табл. X, фиг. 13. Т и п . Холотипът (лектотипът), обявен от Б р е с к о в с к и (1966), е екзмплярът, о т d ' O r b i g n y ( 1 8 4 0 , pl. 3 8 , fig. 1), о г н е о к о м а на Н и с к и т е А л п и . ГУ

Материал. при С У .

Няколко

екземпляра

от

сбирките

на

НИГИ

ГУГОЗН,

фигурирай

съхранявани

Описание. З а в о и т е са п л о с к и , о б х в а щ а т се п о ч т и на */« о т в и с о ч и н а т а си и з а г р а ж д а т с р е д е н по ш и р и н а п ъ п . П ъ п н и т е с т е н и са о т в е с н и с ъ с з а к р ъ г л е н и ф е с т о н и р а н р ъ б . Н а п р е ч н о т о с е ч е н и е е п о - н и с о к о , о т к о л к о т о ш и р о к о . У к р а с а т а се с ъ с т о и о т 11 прави, ш н у р о в и д н и ребра, придружени в умбиликалната област с бразди. Размери

в мм : D Лектотип: Екз. от с. Брестак, Сг, 431

48 48

d 11(0.23) 12(0,20)

20(0,42) 21(0,45)

Б е л е ж к и . Поради редките ш н у р о в и д н и ребра р е д и ц а а в т о р и са о т н а с я л и в и д а к ъ м р о д т и п ъ т на с у т у р н а т а му л и н и я о б а ч е не п о з в о л я в а т о в а с м е с в а н е . Н а х о д и щ е : долнобаремските г л и н е с т и в а р о в и ц и при с. Б р е с т а к , В а р н е н с к о , х о т р и в с к и т е мергели в М и х а й л о в г р а д с к о , Т ъ р г о в и щ к о , I ю в о п а з а р с к о и д р . Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив — барем.

Desmoceras,

С т р а т и г р а ф с к о барем в К р и м ; х о т р и в

и географско барем

разпространение:

неоком

в ъ в Франция ; д о л е н

в България.

Сб. СУ, Сг, 431.

Род Holcodiscus Т и п о в в и д , чрез о р и г и н а л н о означение, н е о к о м а ( 1 7 е т а ж ) на Ю г о и з т о ч н а Ф р а н ц и я .

U h l i g , 1883

Ammonites Caillaudianus

d'Orbigny,

1850, от

Родова характеристика. Среднообхващащи се запои с ъ с закръглена вентрална о б л а с т . С к у л п т у р а т а се с ъ с т о и о т силни р е б р а с л а т е р а л н и и м а р г и н а л н и п ъ п к и , п р и д р у ж е н и с б р а з д и . М е ж д и н н и т е ребра са п о - с л а б и , е д и н и ч н и или р а з к л о н е н и , б е з п ъ п к и . С т р а н и ч н и я т л о б у с е триразделен, симетричен (текст-фиг. 7 3 ) . Б о г а т на в и д о в е р о д , и з в е с т е н

в барема

на ц я л а т а М е д и т е р а н с к а

провинция.

ТексТ-фИГ. 73. Holcodiscus caillaudianus (d'Orb.) по Д р у п п ш , i960

Holcodiscus

hugiformis

T z a n k o v, 1 9 3 5

Табл. LXXVIl, фиг. 7, 8 1935. Holcodiscus

hugiformis

Ц а н к о в , стр. 73, табл. II, фиг. 7—9.

Тип. Х о л о т и п ъ т , п о с о ч е н т у к , е е к з е м п л я р ъ т на В. Ц а н к о в ( 1 9 3 5 , т а б л . II, фиг. 7, 8, 9 ) о т барема при Р а з г р а д . С б . С У , C r , 1 7 2 8 . М а т е р и а л . Н я к о л к о е к з е м п л я р а о т с б и р к и т е на С У и Г У Г О З Н , с ъ х р а н я в а н и в Г М при С У . О п и с а н и е . З а в о и т е се о б х в а щ а т п о ч т и н а п о л о в и н а т а о т в и с о ч и н а т а си и заграждат с р е д е н по ширина пъп. Н а п р е ч н о т о с е ч е н и е е п о ч т и е д н а к в о на в и с о ч и н а и ш и р и н а , с т р а н и ч н о с п л е с к а н о . С к у л п т у р а т а в п о с л е д н и я з а в о й се с ъ с т о и о т д е с е т и н а б р а з д и , ч и й т о заден р ъ б е р а з в и т в р е б р о и н о с и по е д н а маргинална, у д ъ л ж е н а по р е б р о т о пъпка. Реброто, свързващо

155 маргиналните пъпки, е раздвоено. Ребрата между браздите са гъсти, с ъ щ о пъпки, раздвояващи се в горната половина от височината па зовоя. Р а з м е р и в мм :

извити, тънки, без

D à M i Холотип, Cr, 1728 53 14(0,2(1) 25(0,47) 25 Екз. от Разград, Сг, 1772 50 12(0,24) 22(0,44) «*17 Б е л е ж к и . Този вид се отличава от Sp. hugi ( O o s t e r ) по наличието на маргинални пъпки върху задния р ъ б на браздите. Близък е с ъ щ о така и д о Sp. oosteri nodosa ( T z . ) , при който обаче маргиналните пъпки са само загатнати, докато тук вече са ясно изразени. Н а х о д и щ е : мергелите па барема о к о л о Разград и долнобаремските глинести варовици при c. 11едоклан, Разградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем.

Стратиграфско

и географско

разпространение:

барем в България.

Сб, СУ, Сг, 1728, 1772.

Holcodiscus

mediocostatus

T z a n k o v , 1935

Табл. LXXVHI, фиг. / / 1935. Molcodi$çuS mediocostatus

Ц a н к o н, стр. 74, табл. III, фиг. 1, 2.

Тип. Х о л о т и п ъ т , обявен тук, е екземплярът на Ц а н к о в (1935, т а б л . III, фиг. I , 2 ) от мергелите на барема при Разград. С б . С У , Сг, 1716. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е - Завоите бавно нарастват на височина, силно се обхващат и заграждат среден по ширина Пъп. Напречният пререз е почти еднакъв на височина и ширина. Украсата се състои от 10 д о I 1 л е к о извити бразди. Всяка от тях е заградена отзад с е д н о по-силно у д е б е л е н о ребро, раздвоено о щ е в първата третина от височината на завоя, при което задният клон е потънък. Във вентралната област двата клона отново се свързват посредством маргинална пъпка. Маргиналните пъпки о т двете страни пък се свързват с двойно бримковндно ребро, минаващо през сифоналната област. М е ж д и н и т е са заети ог тънки гъсти извити понякога раздвояващи се ребра. Размери

в мм: D

Холотип, Cr, 1710 Екз. от с. Радинград, Сг, 1814

52 40

Бележки. Този вид д о б р е се отличава от H. hugiformis (бримковндно) ребро зад всяка бразда. Н а х о д и щ е : мергелния барем при Разград, Разградско. Н и в о n Б ъ л г а р и я : барем. Стратиграфско

и географско

15(0,29) 10(0,25)

23(0,44) 10(0,40)

22 13

T z . по наличието иа раздвоено

разпространение:

барем в България.

Сб. СУ. Сг, 1716, 1811.

Holcodiscus

irregularis

T z a n k o v, 1935

Табл. LXX1X, фиг. 3, 4 1935. Holcodiscus

irregularis

Ц а н к о в , стр. 74, табл. III, фиг. 3—5.

Тип. Х о л о т и п ъ т , означен тук, е екземплярът на Ц а н к о в (1935, т а б л . III, фиг. 3—5) от мергелите на барема при Разград. С б . С У , C r , 1711. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра о т сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на Д от височината си и са малко по-високи, о т к о л к о т о широки. 11ъпът е средно широк. Украсата се с ъ с т о и о т девет доста извити д ъ л б о к и бразди, заградени отзад с ребро, на което се забелязва разцепване в долната третина, фиксирано от у д ъ л ж е н о подуване. Двата клона па реброто се събират заедно посредством маргинална пъпка. Маргиналните пъпки от двете страни се свързват посредством едно, две или три тънки ребра. Някои от междинните ребра, много на брой и извити като браздите, носят марги нални пъпки. 8

Размери

в мм: D

Холотип, Сг, 1711 Екз. от elleтоклан, Сг, 1773

55 63

11(0,25) 18(0,28)

23(0,12) 30(0,47)

20 30

Б е л е ж к и . Този вид се отличава от И. mediocostatus T z . главно по наличието на латерално удебеляване на мястото на раздвояването па р е б р о т о зад браздата и по маргиналните пъпки в някои от междинните ребра. В някои от екземплярите ширината в сечението е поголяма от височината.

15(ï Н а х о д и щ е : баремските мергели при Р а з г р а д ; долнобаремските с. Недоклан, Разградско. Н и в о в В ъ л г а р и я : барем. Стратиграфско

и географско

разпространение:

глинести

варовици при

барем в Вългария.

Сб. СУ, Сг, 1773, 1711.

Holcodiscus

caillaudianus ( d ' O r b i g n y , 1850) Табл. LXXIX, фиг. .5

1937. Ammonites C/iilloiiiiiiirus C o t l r e a u , p. 57, pl. III, fig. (i—8. 1966. Holcodiscus caillaudianus — Б р е с к о в с к и , стр. 101, табл. I, фиг. 5, 0 (Syn. сит.). Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен от Б р е с к о в с к и ( i 9 6 0 ) , е екземплярът, изобразен о т C o t t r e a u (1937, pl. III, fig. 6 — 8 ) , от горния неоком на Югоизточна Франция, сбирка на d ' O r b i g n y ,

№ 5358. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирките на С У , Н И Г И и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина от височината си, в пререз са почти еднакви на височина и ширина. П ъ п ъ т е средно широк. Украсата се с ъ с т о и от 10 д о 12 прави ребра, наклонени напред, носещи латерална и маргинална пъпка, придружени отпред с бразда. Междуребрията се заемат от 5 — 7 -9 вторични ребра, предните две от които се свързват с главното, а останалите вземат началото си единично или на двойки от умбиликалната стена. Размери

в мм: D

Холотии Ека. ©r Разград. Сг, 1721

51 51

16(0,31) 11(0,21)

20(0.39) 22(0.43)

22 22

Б е л е ж к и . Този вид с е среща често в България. Т о й е много б л и з ъ к с / / . perezlanus ( d ' O r b . ) , от който се отличава с по-малкия пъп и по-слабо изразени латерални туберкули. М е ж д у двата вида съществуват много преходи, к о е т о говори за тяхното б л и з к о родство. Н а х о д и щ е : мергелите и глинестите варовици на долния и горния барем във Варненско и Разградско. Н и н о в В ъ л г а р и я : д о л е н и Горен барем. Стратиграфско и географско разпространение: барем във Франция, Крим, Кавказ, Силезия, България. Сб. СУ, Сг, 1724.

Holcodiscus

perezlanus perezianus ( d ' O r b i g n y , 1850) Табл. I.XXIX, фиг. / , >

1935. Holcodiscus perezianus mut. toulai — Ц а н к о в , стр. 78. табл. V, фиг. 2. 1937. Ammonites Perezianus — C o t i reau, p. 50, pl. III. fig. 20 23. 1966. Holcodiscus perezianus — Б р е с к о в с к и , стр. 102, табл. VI, фиг. 6 Т и п . Л е к т о т и п ъ т , посочен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът, фигурирай от C o t t r e a u (1937, pl. III, f i g . 20, 21) от горния неоком на Югоизточна Франция, сбирка на d ' O r b i g n y , № 5371. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирките на С У , Н И Г И и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат само на / от височината си и заграждат широк пъп. Украсата се с ъ с т о и от о к о л о 8 главни ребра, носещи латерални и маргинални пъпки, съпрово дени с бразди. Междинните ребра са 4 — 6 — 7 на брой, прави, единични, рядко разклоняващи се. Предните две от тях се свързват с главното ребро, а останалите започват от умбиликал ната стена. Р а з м е р и н мм: 1

Лектотип Ккз. от Разград, Сг, 1719 Екз. от с. Одринци, Сг, 1774

D 59 72 52

. 23(0,40) 30(0,42) 22(0.42)

H l 2Г(0.34) 29(0,40) 18(0,34)

23 28 19

Б е л е ж к и . Този вид се отличава д о б р е с широкия си пъп и бавно нарастващи завои от близкия му вид H. caillaudianus ( d ' O r b . ) . М е ж д у двата вида съществуват редица преходи. Н а х о д и щ е : баремските мергели и глинести варовици от Разградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем. Стратиграфско и географско разпространение: барем във Франция, Крим, Кавказ, България. Сб. СУ, Сг, 1719, 1774.

157

Holcodiscus perezianus a T z a n k o v , 19.35 Табл. LXXIX, фнг. 7 1935. Holcodiscus perezianus

mut. a Цанко н, стр. 78, табл. IV, фиг. 4—6.

Тип. Холотипът, означен тук, е екземплярът на Ц а н к о в (1935, табл. I V , фиг. 4 , 5, 6) от баремските мергели при Разград. Сб. СУ, Сг, 1720. М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирката на СУ, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Издути завои, среден по ширина дълбок пъп. На последния завой се наброяват около десет бразди, ограничени отзад от по-силни ребра, посети латерална и маргинална пъпка. Латералнитс пъпки от двете страни се свързват с тънко ребро. Раздвояването в междинните ребра е рядкост. Р а з м е р и в мм: D

Холотии, Сг, 1720 45 11(0,31) 18(0,45) 20 Б е л е ж к и . Отличава се от номинатния подвид с по-издутите си завои, ио-извити и по-фини ребра, по-малък пъп. Н а х о д и щ е : баремските мергели при Разград. Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Вългария. Сб. СУ, Сг, 1720. Holcodiscus perezianus rasgradi T z a n k o v, 1935 Табл. LXXIX, фиг. 8 1935. Holcodiscus

perezianus,

mut. rasgradi

Цанков, стр. 78, табл. V, фиг. 3—7.

Тип. Холотипът, означен тук, е екземплярът на Ц а н к о в (1935, табл. V , фиг. 3—7) от баремските мергели при Разград. Сб. СУ, Сг, 1718. М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирката на СУ, съхранявани в ГМ при СУ. Р а з м е р и в мм: D

Холотип, Cr, 1718 10 12(0,30) 13(0,33) 16 Б е л е ж к и . Отличава се от номинатния подвид с по-малкия си пъп, с доста по-ииските си завои, с наличието на тройно странично разклонение и маргинално и латерално напъл нени ребра. Н а х о д и щ е : мергелите на барема при Разград. Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в България. Сб. СУ, Сг, 1718. Holcodiscus geronimaeforntis

T z a n k o v , 1935

Табл. LXXIX, фиг. 9, W 1935. Holcodiscus geronimaejormk 1900. Holcodiscus

Цанков, стр. 79, табл. V, фиг. 7 10; табл. VI, фиг. 1—2 а—е.

geronimaeformis—Бресковски,

стр. 106, табл. X, фиг. 6.

Т и п. Лектотипът, означен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът на Ц а н к о в (1935, табл. V . фиг. 8, 9, 10) от мергелите на барема при Разград. Сб. СУ, Cr, 1712. М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирките на СУ и ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат на '/а от височината си и нарастват бързо на височина. Пъпът е широк. Украсата се състои от 10 до 12 бразди, заградени от двете страни с ребра. Задното ребро носи латерална и маргинална пъпка. От латералната пъпка се отделят едно, две или три тънки ребра, гладки или носеши пъпки, които се свързват помежду си от двете страни в най-различни комбинации. Р а з м е р и в мм: D

Лектотип, Cr, 1712 28 9(0,32) 11(0,40) 13 Екз. от с. Струнен, Cr, 1775 24 8(0,33) 10(0,41) 10 Б е л е ж к и . Този вид се отличава от H. geronimae S a y n главно с по-плоските си завои, по-груба скулптура и наличието на междинни ребра в умбиликалната област. Н а х о д и щ е : баремските глинести варовици в Разградско ; долен барем при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в България. Сб. СУ, Сг, 1712, 1775.

158

Holcodiscus angulatus T z a и k o v, 1935 Табл. LXXVIH, фиг. 4 1935.

Holcodiscus

angulatus

II ан < <• n стр. 80, табл. VI. фнг. 3. 4.

Т и п . Холотипът, означен тук, е екземплярът на Ц а н к о в (1935, табл. VI, фиг. 3,4) от баремските мергели при Разград. Сб. СУ, Сг, 1730. М а т е р и а л . Един екземпляр и фрагменти от сбирката на В. Ц а н к о в , съхраняван в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Малки черупки със слабо обхващащи се завои, в напречен пререз по-ниски, отколкото широки. Пъпът е широк. Последният завой е украсен от осем ребра, носещи марги нална и латерална пъпка, придружени с бразди. Латералните пъпки дават начало на две или три тънки ребра, свързващи ги от двете страни. В междуребрията се разполагат едно или две ребра, които преминават вентралната област със или без раздвояване. Маргиналните пъпки се свързват помежду си с едно, две или три тънки ребърца. Р а з м е р и в мм: D

Холотип, Сг, 1730 17 6(0,35) 6(0,35) 9 В е л е ж к и . От H. geronimaeformis T z. се различава с по-големия си пъп и грубите главни ребра до латералната пъпка. Н а х о д и щ е : мергелите на барема в Разградско. Н и в о в В ъ л г а р и я : барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Вългария. Сб. СУ, Сг, 173». Holcodiscus

sophonisba (C o q u a n d, 1880) Табл. I.XXVIII, Фиг. 7

1890,

Holcodiscus sophonisba

- S a y n , p. 62. pl. III, fig. 7, 8.

1966. Holcodiscus sophonisba Бресковски, стр. 105, табл. X, фиг. 7 (Syn. cum.). Тип. Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от S a y n (1890, pl. III, fig. 7) от барема на Djebel-Ouach. М а т е р и а л . Два екземпляра от сбирките на СУ и НИГИ, съхранянши в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите са издути, обхващат се почти наполовина от височината си и в пререз са по-широки, отколкото високи. Украсата се състои от множество тънки, прави ребра. Някои от тях се раздвояват по средата от височината на завоите, където се явява странично сплескана, удължена по посока на ребрата пъпка. В края на завоя тук-там се развива марги нална пъпка. Р а з м е р и в мм: D

Sayn, pl. III, fig. 7 15 4(0.27) 7(0.47) 10 Екз. от Разград, Cr, 1726 27 8(0,30) 12(0.44) 15 Б е л е ж к и . C финото си наребряване този вид се отличава добре от останалите предста вители на рода. Н а х о д и щ е : баремските мергели в Разградско; горнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Северна Африка, Крим, България. Сб. СУ, Сг, 448, 1726. Holcodiscus

diversecostatus

(C o q u a n d, 1880)

Табл. LXXVIH, фиг. S 1880. 1890.

Ammonites diverse-costatus Coq U a Пd, p. 19. Holcodiscus diverse-rostatus — Sa y n, p. 53, pl. III, fig. 1 a, b ; 2 a, b.

1935. Holcodiscus diversicostatus Цанков, стр. 82, табл. VI, фиг. 8, 9 (Syn. cum.). lyiiti. Ihdciidiscus diverse-costatus Друщиц в Друщиц и K у прявп Е В, СГр. 305, т.ти. XX.VI, фиг. 8 а. б. Т и п . Холотипът е означен от S a y n (1890, pl. III, fig. 2 a, b) от барема на Duvivier, Севе роизточна Африка, сбирка на K i l i a n . М а т е р и а л . Множество екземпляри от колекцията на СУ и ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите бързо нарастват във височина, обхващат се силно и заграждат тесен пъп. Украсата се състои от гъсто наредени извити фини ребра, които започват като единични

159 от умбиликалната стена и се умножават, раздвоявайки се или разтроявайки се още в долната трета от височината на завоя. Във вентралната област част от ребрата се събират по две или три в маргинална пъпка, а част остават свободни. В последния завой се наброяват около 20 маргинални пъпки на всяка страна. Р а з м е р и в мм : D

Холотип 19 -1(0,21) 11(0,57) 9 Екз. от с. Недоклан, Cri 1770 22 5(0,23) 10(0,45) 7 Б е л е ж к и . Българските екземпляри показват доста голяма разлика с африканските в голе мината на пъпа, но засега ги оставям в границите на този вид. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Недоклан, Разградско, и барема при Разград. Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Северна Африка и България; долен барем в Крим. Сб. СУ. Сг. 1770. Holcodiscus

rarecostatus K a r a k a s c h , 1907 Табл. I.XXVIII, фиг. 5, 5 a

1907. Holcodiscus

rarecostatus

K a з a к a ш, стр. 119, табл. X, рис. 0, 7. 10, 17.

1960. Holcodiscus rarecostatus — Бресковски, стр. 104, табл. VII. фиг. 4а (Syn. cum).. Тип. Лектотипът, означен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът на К а р а к а ш (1907, табл. X, рис. 6) от барема при Биассала, Крим. М а т е р и а л . Няколко екземпляра, събрани от Б р е с к о в с к и , съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите нарастват бавно на височина, силно се обхващат и заграждат средно широк пъп. Сечението е по-високо, отколкото широко. Украсата се състои от главни ребра, извити груби, рядко разположени с маргинални пъпки, а междинните ребра, обикновено без пъпки, вземат началото си от пъпната стена. Р а з м е р и в мм : /)

Лектотип 26 7(0,27) Екз. от с. Брестак, Сг, 445 21 7(0,33) Б е л е ж к и . Извитите груби ребра отличават добре вида. По липса ясно се отличава от / / . nicklesi (K а г.). Н а х о д и ще : долнобаремските мергели при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем Сб. СУ, Сг, 445.

11(0,42) 9 9(0,42) 8 на латерална пъпка

в Крим, България.

Holcodiscus nicklesi K a r a k a s c h , 1907 Табл. I.XXVIII, фиг. .ï 1890. Holcodiscus

diverse-costatus

— N i c k 1 é s, p. 20, pl. I, fig. 21 —21; pl. II, fig. 14—19; pl. IV, fig. I, 1 a,

1 b; non pl. I, fig. 20, 20 a-//. diversecostatus (Coq.). 1907. Holcodiscus

1966. Holcodiscus

Nicklesi

Каракаш, стр. 19.

nicklesi—Бресковски,

стр. 101, табл. X, фиг. 1.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от N i c k l é s (1840, pi, I, fig. 22, 23), от барема в Concentaina, Северна Африка. М а т е р и а л . Б.дин екземпляр, събран от Б р е с к о в с к и , съхраняван в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Слабо издути завои, обхващащи се силно. Пъпът е тесен. Украсата се състои от силни леко извити груби ребра, всички снабдени с маргинална, а някои от тях и с латерална пъпка. Маргиналните пъпки от двете страни са свързани с бримковидни ребра. От латералната пъпка се отцепва ребро, което във вентралната област се свързва с маргиналната пъпка на съ щото ребро или с пъпка на съседното. Р а з м е р и в мм : N i c k l é s , pl. I, fig. 22 Екз. от c. Брестак, Cr, 446

19 18

5 4

10 9

9 7

Б е л е ж к и . По характера скулптурата напомня на H. rarecostaliis Kar., при който обаче не са развити латералните пъпки. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско.

160 Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и географско Сб. СУ, Сг, 446. Holcodiscus

р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Испания и България.

ziczac ( K a r a k a s c h , 1889)

Табл. I.XXVIII, фиг. 10 1889. Hoplites

ziczac K a r a k a s c h , S. 436, Taf. I, Fig. R a, b.

1966. Holcodiscus ziczac — Б р е с к о в с к и , стр. 105, табл. X. фиг. 5 (Syn. cum.). Т и п . Холотипът, обявен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът на K a r a k a s c h (1889, Taf. I, Fig. 8) от неокома на Крим, сбирка на К а р а к а ш . М а т е р и а л . Кдин екземпляр, събран о т Б р е с к о в с к и и съхраняван в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите силно се обхващат и заграждат сравнително тесен пъп. В напречен пререз са по-високи, отколкото широки. Украсата се състои от остри леко извити раздвоени ребра, някои от които завършват с маргинална пъпка, а други минават вентралната област б е з пъпки. Маргиналните пъпки от двете страни се свързват с ребра, образуващи в сифоналната област зигзаговидна линия. Р а з м е р и в мм: D

K a r a k a s c h . Taf. I. Fig. 8 20 5(0.25) 9(0,45) 8 Екз. от c. Брестак. Cr, 447 18 .5(0.27) 9(0.50) S Б е л е ж к и . По зигзаговмдчото свързване на маргиналните пъпки този вид се различава много добре. Българските екземпляри се отличават от кримските с по-фино наребрянане. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Крим и България. Сб. СУ, Сг, 447.

Holcodiscus fallax

(C o q u а и d in M a t е r o n, 1878)

Табл. I.XXVIII, фиг. 9 1878. Ammonites

fallax

— M a l li е r o n, pl. C-19. fig. S a — d.

1966. Holcodiscus fallax — Б р е с к о в с к и , стр. 102, табл. VII, фнг. 3. Т и п . Сравнявам с екземпляра, определен от C o q u a n d и фигурирай от M a t h e r o n (1878, pl. C-19, fig. 5 c, d), от барема на Франция. М а т е р и а л . Множество екземпляри от сбирката на СУ, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите са с леко издути стени, обхващат се почти наполовина от височината си и заграждат среден по ширина пъп. Украсата се състои о г около 1 3 — 1 4 леко извити главни ребра, носещи маргинални пъпки, които се свързват помежду си с бримковидни ребра. В между ребрията в умбиликалната област се разполагат по д в е ребра, които по-горе се раздвояват и преминават вентралната област с леко заглъхване. Р а з м е р и в мм: D

M a t h e r o r , pl. C-19, fig. 5 c, d Екз. от Разград, Cr, 1777

31 29

8(0,26) 7(0,24)

15(0,50) 13(0,49)

13 11

Б е л е ж к и . Този вид c гъсто разположение на главните ребра и малкия брой междинни ребра се отличават добре ог останалите представители на този р о д . Н а х о д и щ е : мергелите па барема в Разградско; долен барем в с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем във Франция, България Сб. СУ, Сг, 1777. Holcodiscus

kara.ka.schi B r e s k o v s k i ,

19 56

Табл. I.XXVIII, фиг. 1. 2 1966. Holcodiscus karakaschi

Б р е с к о в с к и , стр. 103, табл. X, фиг. 2, 3.

Т и п . Холотипът е означен от Б р е с к о в с к и (1966, табл. X, фиг. 2) от горния барем при. с. Брестак, Варненско. Сб. СУ, Сг, 4 4 3 . М а т е р и а л . Д в а екземпляра, събрани от Б р е с к о в с к и , съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Дисковидна черупка с леко извити завои, обхващащи се наполовина от висо чината си. Напречното сечение е овално, по-високо, отколкото широко. Украсата се състои от

161 многобройни тънки и прави, понякога разклонени ребра, вземащи началото си от пъпната стена ; около 6—7 прави бразди, ограничени отзад с по-силни ребра с латерална пъпка, пресичат последния завой. От латералната пъпка се наблюдава разтрояване на реброто. Р а з м е р и в мм : Холотии. Сг, 443

6,5(0,23)

11(0,41)

—

Б е л е ж к и . Този вид е близък c H. caillaudianus ( d ' O r b . ) , който обаче има маргинална пъпка и по-плитък и по-широк пъп. Н а х о д и т е : глинестите варовици на горния барем при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Крим, Югоизточна Франция; горен барем в България. СГ.. СУ. Сг, 413, 444.

Род Astieridiscus

K i l i a n , 1910

Т и п о в вид, чрез допълнително означение от R o m a n , 1938, Holcodiscus Morleti, K i l i a n , 1888, от барема на Югоизточна Франций. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите силно се обхващат. Вентралната област е закръг лена. Украсата се състои от тънки, остри, прости или разклонени без пъпки ребра с изключение на най-ранните завои. Браздите са слабо изразени. Няколко вида от барема в Крим, Грузия, Южна Франция. Astieridiscus

pavlowi

( K a r a k a s c h , 1907)

Табл. I.XXVIII, фиг. 21, 21 a 1907. Astieria

Pavlowi

1906. Holcodiscus

К а р а к а ш , стр. 128, табл. IX, рис. 32 а, б.

pavlowi

l> p е c к o в c к и, стр. 106, табл. VII, фиг. 5.

Т и п . Холотипът, обявен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът, фигурирай от К а р а к а ш (1907, табл. IX, рис. 32 а, б), от барема при Биассала, Крим. М а т е р и а л . Р.дин екземпляр, събран от Б р е с к о в с к и и съхраняван в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Силно обхващащи се завои по-широки, отколкото високи. Скулптурата се състои от прави единични или в снопчета по двг ребра. Наблюдават се леки умбиликални уде беления. Върху последния завой, макар и едва забележими, личат 6 7 бразди. Р а з м е р и в мм : D

Холотип 15 1(0.27) 6(0,40) 9 Екз. от с. Брестак, Сг, 449 23 7(0,30) 10(0.43) 12 Б е л е ж к и . Този вид се различава от близкия ни A. taurica ( K a r . ) с по-малкия си пъп, прави ребра и умбиликални, а не латерални подувания. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици от с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Крим; долен барем в България. Сб. СУ, Сг, 449. Astieridiscus

morleti

(K i I i a n, 1888)

Табл. I.XXVIII, фиг. 18 1888. Holcodiscus Morleti K i l i a n , p. 676, pl. XVII, Kg. I a, h. 1966. Astieridiscus morleti — Б р е с к о в с к и , стр. 106, табл. X, фиг. 8 (Syn. сшп.).

Т и п . Холотипът, обявен от Б р е с к о в с к и , е екземплярът, изобразен от K i l i a n (1888, pl. XVII, fig. 4), от барема при F.scragnolles, Югоизточна Франция, колекция на d ' O r b i g n y , Сорбоната. М а т е р и а л . Един екземпляр, събран от Б р е с к о в с к и , съхраняван в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат около половината от височината сн и заграждат среден по ширина пъп. Вентралната област е закръглена, напречното сечение е почти еднакво във висо чина и ширина. Украсата се състои от гъсто разположени леко извити ребра, едни от които са единични, други раздвоени, а трети като изключение събрани по 3- 4 в снопче. Р а з м е р и в мм: Холотии Екз. от с. Брестак, Сг, 451 21 Фосилите на Сьлгариг, т. IV

43 30

12(0,28) 9(0,30)

19(0,44) 14(0,43)

18 14

162 Б е л е ж к и . Редуването на прости, раздвоени и събрани на снопчета но 3—4 ребра о т л и чава д о б р е този вид от останалите представители на рода. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Югоизточна Франция, Крим, Г р у з и я ; д о л е н барем в България. Сб. СУ, Сг, 451. I

Astieridiscus elegans ( K a r a k a s c h , 1907) Табл. LXXVIH, фиг. 19, 20 1907. Astieria elegans К а р а к а ш , стр. 126, табл. X, рис. 11 а, б : 18 а, 6, 1960. Astieridiscus elegans — Ь р е с к о в с к и, стр. 107, табл. X, фиг. 9 (Syn. сит.). Т и п. Л е к т о т и п ъ т , означен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът, фигурирай от K a p а к а ш (1907, табл. X , рис. 11), от барема на Крим. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра, събрани от В. Ц а н к о в и Б р е с к о в с к и , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Силно издути завои, много по-широки, о т к о л к о т о високи. Вентралната област широко закръглена. Украсата се с ъ с т о и от фини прави, раздвоени, понякога разтроени ребра. Р а з м е р и в мм: 1) 21 18

Лектотип Ека. от с Брестак, Сг, 453

6(0,28) 4(0,22)

9(0,43) 8(0,44)

1.1 11

Б е л е ж к и . Т о з и вид е б л и з ъ к д о A. cadoceroides ( K а г.), от който се отличава с правите си ребра и по-широко напречно сечение. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско; хотрив при с. Река Девня, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив — долен барем. Стратиграфско и географско разпространение: барем в К р и м ; хотрив барем в България. Сб. СУ, Сг, 453. 1741.

Семейство SI LE SI TIDAE

Род Silesites

II Y A T T, 1900

U h l i g , 1883

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от R o m a n , 1938, Ammonites Seranonis d ' O r b i g n y , 1840, от неокома на Ниските А л п и . Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите с л а б о се обхващат, бавно нарастват на височина, заграждат широк пъп. Украсата се състои от прави или извити гъсти ребра и редки прищъп вания. Сутурната линия (текст-фиг. 74) с л а б о насечена. Няколко вида от горния хотрив и барем на Европа и Северна Африка.

Текст-фиг. 74. Silesites vulpes ( C o q . ) по U h l i g , 1883

Silesites seranonis ( d ' O r b i g n y , 1840) Табл. LXXX. фнг. 10 1810. Ammonites 1872. Ammonites

1883. Silesites

seranonis d ' O h r i g n y , p. 361, pl. 109, fig. 4, 5. Trajani — T le t z e, S. 140, Taf. IX, Fig. 1, non Fig. 2 = 5 . trajani

Trajani

U h l i g . S. 110, Taf. XVIII, Fig. 4, 7, 10, 11, 15.

(T i е t 7. e).

103 1888. Silesites Seranonis — K i I i a n, p. 666, pl. XVIII. 1890. Silesites Seranonis— S a y n , p. 18, pl. II. fig. 15—5. seranonis interpositus (Coq), fig, 1 a, b. 1902. Silesites seranonis — P e r v i n q u I c r c, p. 170, pl. VI, fig. 21 a, b--=5. seranonis interpositus (Coq.),

non 1900. Silesites seranonis — Д p y m иц в Д р у щ и ц и K у д р я В ОС в, стр. 303, табл. XI.V, фиг. 6, 7, 8 а, б — 5. trajani

(T i е t z c).

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1810, pl. 109, fig- 4, 5) (началните завои), от неокома на Франция. М а т е р и а л . Един сравнително добре запазен екземпляр и фрагменти от сбирката на ГУГОЗН и НИГИ, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира с бавно нарастващи на височина плоски завои, обхва щащи се само иа М от височината си. Напречният пререз е по-висок, отколкото широк. Пъпът е широк, плитък. Скулптурата в началните завои се състои от единични гъсти, извити гладки ребра, някои от които в по-късните завои се снабдяват с маргинални пъпки, откъдето се наблю дава разцепване на реброто на две. Тук ребрата, преминавайки вентралната област, намаляват силата си. Наброяват се на завой но четири правилно разположени бразди. Р а з м е р и в мм: 8

d ' O r b i g n y , pl. 109, fig. 4, 5 38 17(0,45) 12(0,32) 8 Екз. от c. Генерал Киселово, Cr, 1784 30 12(0,40) 8(0,27) 6 Б е л е ж к и . Този вид се отличава от близкия му S. trajani T i e t z e (1872, Taf. IX, Fig. 2 a, b) c по-големия си пъп, по-малко бразди и по-високо сечение. Екземплярът, изобразен от d ' O r b i g n y (1810), дава представа за украсата на черупката само в първоначалните завои. Допущам, че описаните от U h l i g 5 . Trajani представляват екземпляри от вида S. seranonis d ' O r b . със запазени завои в по-напреднали стадии на развитие, където се наблюдават промени в украсата — появяването на маргинални пъпки. Украсата им в първоначалните завои не се отличава от украсата във френския екземпляр. Н а х о д и щ е : баремските глинести варовици във Варненско, Поповско, Търговищко. П и в о в В ъ л г а р и я : горен барем, барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем във Франция, Силезия, България. Сб. СУ, Сг, 1784.

Род Neosilesites

B r c i s t r o f f e r , 1952

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Silesites seranonis var. balearensis F a 1 l o i , 1920, от кредата на Югоизточна Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Малки черупки. Бавно нарастваща спира със слабо обхва щащи се завои и широк пъп. Украсата с е състои от гъсти, остри главни ребра, които във външ ната част от височината на завоя се разцепват на фини второстепенни ребърца. Беден на видове род, известен в горния апт и долния алб на Франция и Северна Африка. Neosilesites

nepos

multifurcatus

subsp.

Табл. I.XXX. фиг. Il, 12 Т и п . Холотипът, означен тук, е екземплярът от дол.юалбеките мергели (зона tardefurcata) около Враца, Северозападна България. Сб. СУ, Сг, 1785, табл. LXXX, фиг. / / . М а т е р и а л . Множество отпечатъци от фини черупки от колекцията на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира и завои, които се обхващат само на от височи ната си. Украсата се състои от фини остри радиални ребра, които в горната трета от височи ната на завоя леко се извиват, разцепват се на две или три, като между тях се явяват свободни къси ребърца. Така броят на ребрата във вентралната област се увеличава 3 — 4 пъти от броя на ребрата в умбиликалната област. В последния завой на мястото на разцепване се явява пъпка. Р а з м е р и в мм: 1

Холотип, Cr, 1785 Топотип, Сг, 1780

22 14

9(0,40) 5(0,35)

7,5(0.38) 5 (0.35)

—

Б е л е ж к и . Този подвид се различава от вида 5 . nepos D o u v . с малко по-високите си завои, по-малък пъп и по по-разтрояващите се и вмъкнати в горната трета от височината на завоя ребра. При S. nepos D o u v . се наблюдава само раздвояването и рядко по едно вмъкнато ребро. 11якои съвсем малки екземпляри показват голяма прилика c Leymeriella romani J a c o b . Н а х о д и щ е : долноалбеки мергели във Врачанско c Leymeriella tardefurcata d ' O r b . Н и н о в Б ъ л г а р и я : долен алб, зона tardefurcata. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен алб в България. Сб. СУ, Сг, 1785, 1786.

164 Надсевейство PULCHELLIACEAE Семейство PULCHELLIIDAE

(

Heinizia

H. D O U V I I . I . I-, 1890 H. DOUVII.I.K, 1890

Род Pulchellia U h l i g , 1883 S a y n . 1890; - Gerhardtia H y a t t , 1903)

T и n o H н и д , д о п ъ л н и т е л н о означен от Ci i g n o u x 1920, Ammonites galeatus v. B u c l i , 1839, барем, К о л у м б и я . , Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Инволютни черупки с плоски или л е к о издути стени. С ъ с сифонален жлеб. Украсата се с ъ с т о и от груби ребра, снабдени понякога с вентрални пъпки. С у турната линия е с широки основи на седлата и л о б у с и т е (текст-фиг. 7 5 ) . Известен е в барема в цяла Европа, Африка, Калифорния, К о л у м б и я .

Текст-фиг. 75. Pulchellia compressissima (d'O rb.) го N l c k l é s, 1890

Pulchellia compressissima

(d'< ) r b i g n y, 1840)

Табл. l.XXX, фиг. 3, 4 1840. Ammonites compressissimus d ' O r b i g n y , p. 210, pl. 61, fig. 4—5, 1966. Pulhellia compressissima — Б р е с к о в с к и , стр. 107, табл. X. фиг. 10 (Syn. cum.). Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът, фигурирай от d ' O r b i g n y (1810, pl. 6 1 , fig. 4 , 5 ) , о т барема на Ниските А л п и . М а т е р и а л . Н я к о л к о добре запазени екземпляра от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхра нявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Дисковидни черупки. Завоите са по-високи, о т к о л к о т о широки, съвсем л е к о издути. П ъ п ъ т е фунисвиден. Украсата се с ъ с т о и от широки разлати ребра, д о б р е изразени в маргиналната област и почти заличени в умбиликалната. Някои от ребрата се раздвояват във външната част от височината на завоя. М е ж д у р е б р и я т а са тесни. R сифоналната област се на блюдава широка плитка бразда. Р а з м е р и в мм: D

Холотии Г:кз. от с. Брестак, Сг, 454

32 16

18(0,56) 25(0,54)

11 18

6 11

Б е л е ж к и . М н о г о б л и з ъ к д о P. nicklesi H y a t t , но се различава от него с по-малкия си фуниевиден пъп и по-гъсти почти прази ребра. При невъзможността да се наблюдава вентрал ната област л е с н о може да се смеси c Nicklesia pulchella ( d ' O r b i g n у ) , при която ребрата пре минават вентралната област б е з прекъсване. Н а х о д и щ е : баремските мергели и глинести варовици във Варненско, Поповско, Т ъ р г о

вищко c Crioceratites emerici I. е v. и Psetuios. strettostoma ( U 11 1 i g ) . Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен и д о л е н барем. Стратиграфско и географско разпространение: бия, Кавказ, България. Сб. СУ. Сг, 451, 455.

барем във Франция, Колум

Pulchellia changarnieri S a y n, 1890 Табл. l.XXX, фиг. 5 1890. Pulchellia

changarnieri

S a y n . p. 25, pl. 1, fig. 13 a, b, c, d.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен като „ t y p e " от S a y n (1890, pl. 1, fig. 3 a, b, c, d ) от барема в Djebel-Ouach. М а т е р и а л . Д в а екземпляра от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .

16.J

О п и с а н и е . Дисковидна черупка с бързо нарастващи на височина завои. Напречният пререз е около два пъти по-висок, отколкото широк, стеснен във вентралната област и разширен в околопъпната. Пъпът е тесен, фуниевиден. Страните са гладки. Украса се забелязва само пън втората половина от последния завой, изразена в широки плоски извити ребра само в марги налната област, разделени с тесни междуребрия. Р а з м е р и в мм : D

Холотип 27 14(0.60) 8(0,35) 7 Вка. пт Търговищко, Сг, 1787 17 V((),r>3) 0(35) Б е л е ж к и . Този вид напомня на P. conwressissima (d'O r b.), но ce отличава от нея по това, че украсата е изразена само във втората половина от последния завой. Н а х о д и щ е : горнобаремските мергели в Търговищко, Шуменско c Math, barremense (S a y n). Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Северна Африка ; горен барем u България. Сб. СУ, Сг, 1787. Pulchellia

sellei K i l i a n , 1888

Табл. I.XXX, фнг. 1 1888. Pulchellia

sellei K i l i a n , p. 423, pl. Il, fig. 3 a, I).

Т и п . Сравнявам c изображенията на екземпляра, определен от Kilian (1888, pl. Il, fig. З а , b), от барема в Montagne de Lure. M a т е p и a л. Бдин екземпляр от сбирката на ГУГОЗН, съхраняван в ГМ при СУ. О п и с а н и е. Завоите се обхващат повече от половината от височината си и в напречен пререз са по-високи, отколкото широки. Пъпът е плитък, среден по ширина, с полегати стени. Украсата се състои от S-видно извити широки, плоски, гладки ребра, които в основата си често се сливат по две. Междуребрията са по-тесни от ребрата. 11аблюдава се широк плитък сифонален жлеб. Р а з м е р и в мм : D

K i l i a n , pl. II, fig. За, b Ека. от c. Брестак, Cr, 178(1

70 46

20(0,26) 32(0,42) 12(0,26) 20(0,43)

23 13

Б е л е ж к и . Този вид се отличава от P. galeafoides (K a r s t е n) и P. galeata ( B u e li) c погъсто разположените си ребра, които обикновено се свързват о щ е в умбиликалната област по две, както и с тесните си междуребрия. От P. galeata (В u c h) се различава по характера на пъпа, който при P. galeata ( B u e h) е фуниениден, а тук сравнително широк с полегати стени. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Ниските Алпи; д о лен барем в България. Сб. СУ, Сг, 1780.

Pulchellia hoplitiformis

S a y n, 1890

Табл. l.XXX, фиг. 2 1890. Pulchellia 1966. Pulchellia

hoplitiformis, hoplitiformis

S a y n , p. 32. pl. II, fig. 1 a, b, r. — Б р е с к о п с к и , стр. 108, табл. X, фиг. 11.

Т и п . Холотипът, означен о т Б р е с к о в с к и (19о6), е фигурирай от S a y n (1890, pl. II, fig. 4 a, b, c) от барема на Djebel-Ouach. М а т е р н а л . Бдин хубав отпечатък, събран от С т . Б р е с к о в с к и , съхраняван в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Бързо нарастващи спира и завои. Пъпът е среден по ширина. Украсата се състои от гъсто разположени, леко изпити ребра, раздвояващи се в долната третина от височи ната на завоя. Всички ребра се прекъсват във вентралната област и носят добре изразена мар гинална пъпка. Р а з м е р и в мм : D

Холотип 18 1(0,22) 8(0.44) 7 Ека. от с. Брестак, Сг, 450 36 8(0,22) 16(0,44) — Б е л е ж к и . I ъсто разположените и многобройни ребра, както и сравнително широкият пъп от личават добре този вид от другите представители на рода. Българският екземпляр е значително по-голям от африканския. Н а х о д и щ е : горнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско. Н и в о н Б ъ л г а р и я : горен барем.

166 Стратиграфско горен барем в Вългария.

и географско

разпространение:

барем в Северна

Африка;

Сб. СУ, Сг, 456. Pulchellia

heinizi

( C o q u a n d , 1880)

Табл. LXXX, фиг. в r

1890. Pulchellia

Heinizi

C o q u a n cl in S a y n .

1966. Pulchellia

heinizi

Б р е с к о в с к и , стр. 108, табл. V, фиг. 5.

p. 29, pl. 11. fig. .>, a, b, c.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра в S a y n (1890, pl. П, fig. 5 a, b, с) от барема на Djebel-Ouach. М а т е р и а л . Бдин екземпляр, събран от С т . В ре. е к о в е к и, съхраняван н ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина и заграждат среден но ширина пъп. Украсата се състои от рядко разположени прави единични ребра, прекъсващи се във вентрал ната област, снабдени с по една силно удължена по посока на завиването маргинална пъпка. Р а з м е р и н мм: D

S a y n , pl. Il, fig. S a. b. c 13 2(0,15) 5(0,38) 4 Екз. от c. Брестак, Cr, 457 23 4(0,17) 9(0,39) — Б е л е ж к и . По начина на заниването големината на пъпа прилича на P. hoplitiformis S a y n , по с е различава от него главно по липсата на раздвоени ребра. Напомня много на P. provincialis (d'O r b.), в която обаче са развити по д в е маргинални пъпки на ребро. Н а х о д и щ е : горнобаремските глинести мергели при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Северна Африка горен барем в България. Сб. СУ, Сг, 457.

Род Carstenia

H y a t t , 1903

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение,AmmonitesLindigii K a r s t e n , 1858, от барема на Колумбия. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Силно обхзашаши се завои, издути в напречно сечение, със сифонален жлеб. Украсата се състои от груби ребра в по-ранните завои, раздвояващи се от латерална пъпка. Беден на видове р о д , известен в барема на Колумбия, Вългария. Carstenia caicedi ( K a r s t e n , 1858) Табл. l.XXX, фиг. 7, 7а; H 1858. Ammonites Caicedi K a r s t e n , S. 107, Taf. III, l"ig. 2a. V 2 b. non 1966. Carstenia caicedi — Б р е с к о в с к и , стр. 109, табл. X, фнг. 12 a, b, c [—Carstenia

lindigii

(Kar st.)].

Т и п . Холотипът, означен от Б р е с к о в с к и (1966), е изобразен от K a r s t e n (1858, Taf. III, Fig. 2 а) от барема на Колумбия. М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Бързо нарастващи на височина завои с напречно сечение, по-високо, откол кото широко. Пъпът е тесен, фуниевиден. Скулптурата се състои от редки груби слабо извити широки и плоски ребра с широки междуребрия. В долната трета от височината на завоя те се раз двояват, като мястото на раздвояването се бележи с остра пъпка. R маргиналната област върху всяко ребро се развиват по д в е маргинални близо една д о друга пъпки, удължени по посока па завиването. В сифоналната област се наблюдава широк плитък жлеб. С нарастването на завоя ребрата стават единични, носещи по д в е маргинални пъпки и едно латсрално подуване. Р а з м е р и в мм: D d н h i Холотип (no снимката) 43 4 22(0.51) 14(0,33) 15? Екз. от с. Недоклан, Сг, 1778 40 I 20(0,58) 17(0,37) 17 Б е л е ж к и . Този вид на пръв поглед може да се смеси c P. lindigii ( K a r s t . ) , който обаче има по-широк и нефуниевиден пъп, по-гъсти ребра и по-ниско напречно сечение. Някои от бъл гарските екземпляри показват отклонение от колумбийските по отношение на латералпите пъпки, които тук са почти рудиментирани. Намирам, че на Taf.III, Fig. 26 K a r s t e n изображението на напречния пререз не отразява действителната му форма и очертание. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при селата Мортагоново, Недоклан, Раз градско; с. Брестак, Варненско.

167 Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н барем. Стратиграфско и географско България.

разпространение:

барем

Колумбия

Сб. СУ. Сг, 1778, 1789. 1781.

Carstenia lindigii

( K a r s t e n , 1858)

Табл. LXXX, фиг. 9, 1858. Ammonites

lindigii

Karsten,

9а

S. 108, Taf. III, Fig. 3.

1935. Pulcliellia

rhombocostata

S t a h I e c k e r. S. 270, Taf. XII, Fig. 2.

1966. Carstenia

caicedi — Б р е с к о в с к и , стр. 109, табл. X, фиг. 12 a, b, c.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от K a r s t e n (1858, Taf. III, Fig. 3 ) , от барема на Колумбия. М а т е р и а л . Един екземпляр, събран от Б р е с к о в с к и , съхраняван в Г М при СУ. О п и с а н и е . Бързо нарастваща спира. Напречното сечение е почти еднакво във височина и ширина. П ъ п ъ т е тесен, но нефуниевиден. Украсата се с ъ с т о и о т груби широки ребра с ши роки междуребрия. Ребрата се раздвояват в средата от височината на завоя, като на мястото на раздвояването се явява д о б р е изразена остра латерална пъпка. Наблюдават се с ъ щ о и по две маргинални пъпки на всяко ребро, у д ъ л ж е н и по посока на завоя. С нарастването на завоя ребрата стават плоски, а латералната пъпка намалява силата си. Размери

мм: D

K a r s t e n , Taf. III, Fig. 3 40 7,5(0,19) 20(0 50) 13(0,32) 18 Екз. от c. Брестак, Cr, 458 r.*39 -r-.- 7 (0,18) 19(0,45) 13(0,33) 10 Б е л е ж к и . Т о з и вид ce отличава от C. caicedi ( K a r s t e n ) c по-големия си пъп и с пониско сечение. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н барем. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о p а з п p o с т р а н е н и е : барем в Колумбия, България. Сб. СУ, Сг, 458. Надсемейство DO U VI L L El CE R A T ACE AE Семейство DO UVILLEICERA

TIDAE

PAR ONA E BONARELI.I.

P AR ONA E BONARELI.I,

Подсемейство ROLOBOCERATINAE

Род Megatyloceras

1897

C A S Е У, 1961

H t i m p h r e y , 1949

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Doavilleiceras coronatum R o u c h a d z é , 1933, от апта в Западна Грузия. Родова характеристика. Кадикони със силно изразени, рядко разположени умбили кални пъпки, широк д ъ л б о к пъп и груби ребра. Сутурната линия (текст-фиг. 76) се характери-

Текст-фиг. 76. Megatyloceras vastnm C a s е y ио C a s e y, 1961 зира c д ъ л б о к о тясно външно с е д л о . Отличава се от близкия род Roloboceras по-грубите си и по-малко на брой умбиликални пъпки. Известен е в апта на Грузия, долния апт на Южна Англия и България.

C a s е у с много ;

il Megatyloceras

bontshevi

sp. n.

Табл. LXXXV, фиг. 1 ; табл. I.XXXVI, фиг. 3 Т и п . За х о л о т и п означавам екземпляра от долноаптеките мергели при с. Д о л н а Търновско, т а б л . L X X X V , фиг. / ; т а б л . L X X X V I , фиг. 3. С б . С У , Сг, 1608.

Липница ,

168 М а т е р и а л . Един добре запазен екземпляр, събран от проф. Ек. Б о н ч е в , съхраняван н ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат на около /з от височината си. Пъпът е широк, дълбок, със стръмни стени. Вентралната област е широко закръглена, напречният пререз е приблизително два пъти по-широк, отколкото висок. Украсата се състои от груби, широки, ниски ребра, изли защи на сноп по три от силна висококонична умбиликална пъпка. Междуребрията на сноповете в умбиликалната област са дълбоки, гладки и широки. С нарастване на завоите в сноп се сли ват само две ребра, а третото остава свободно в горната трета от височината на страната. Междинни ребра, достигащи до умбиликалния ръб, не се наблюдават. В черупка при I) 190 мм се наброяват 10 конични пъпки. Сутурната линия е силно насечена, с тясно външно седло. Р а з м е р и н мм : 1

Холотип, Сг, 1608 172 60(0,35) 70(0,40) 135 Б е л е ж к и . Този вид по напречен пререз не може да се отнесе към най-типичните пред ставители на рода, но по силата на умбиликалните пъпки и по характера на сутурната линия намирам, че мястото му е тук. По украса се доближава доста до Rploboceras régale C a s e y, при който обаче при съшия диаметър на черупката се. наброяват повече пъпки, а междинните ребра достигат до умбиликалния ръб. Вида наричам на името на проф. Ек. Б о н ч е в . Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели при с. Долна Липница, Търновско. Н и в о в В ъ л г а р и я : долен апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт в I>ългария. Сб. СУ, Сг, 1608. I юде^мейство CHELON1CERATINAE S P A T H . 1923

Род Paraspiticeras

K i l i a n , 1910

Т и п о в вид, чрез допълнително означение от S p a t h 1921, Aspidoceras Percevali U h l i g , 1883, от глауконитния мергелен варовик при Escragnolles, Югоизточна Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Еволютни черупки със среден по големина дълбок пъп, със силно издути страни и сплеснат дорзо-вентрален напречен пререз. Украсата се състои от силни закръглени ребра, с по-силно или по-слабо изразена латерална пъпка. Понякога във вът решните завои се явява и умбиликална пъпка, която изчезва с нарастнане на черупката. Сутур ната линия (текст-фиг. 77) силно насечена с различни по височина елементи. 11яколко вида от барема в Силезия, Южна Франция, България.

Текст-фиг. 77. Paraspiticeras

percevali

U h l i g ) по U h I i g, 1883

Paraspiticeras percevali

(U h 1 i g, 1883)

Табл. l.XXXVI, фиг. 2, 2 a 1883. Aspidoceras

Percevali

L h 1 i g, S. 114. Taf. XXVI, Fig. 2, .3; Taf. XXVII, Fig. 2.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h l i g (1883, Taf. XXVI, Eig. 2 ) , от глауконитните мергелни варовици при Escragnolle, Южна Франция от колекцията на P i c t e t в Женева. М а т е р и а л . Няколко добре запазени екземпляра от колекцията на ГУГОЗН, съхранявани н ГМ при СУ. О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира с леко допиращи се завои, бързо нарастващи във височина. Напречното сечение е доста по-широко, отколкото високо. Пъпът е среден по ширина, дълбок, със стръмни стени и закръглен ръб. Още в началото се оформя украса от главни ребра

169 с латерална пъпка и едно-две междинни гладки ребра. С нарастване на навоите пъпките, които често свързват две съседни ребра, изчезват, ребрата загрубяват, без да се разреждат, и преми нават вентралната област, без да намаляват силата си. Р а з м е р и в мм: D

lll

U 11 I i g . Taf. XXVI, Fig. 2 92 32(0,15) 41(0.45) 06 0,02 Екз. от Разград, Сг, 1605 103 34(0,33) 43(0,41) 52 0,82 Б е л е ж к и . Този вид се различава добре от Paraspiticeras guerinianum ( U h l i g ) по нали чието на междинна ребра в пьрните завои, a ог Paraspiticeras packycyclum. ( U h l i g ) - с посилно развитите си ребра във вентралната област и по-ранното изчезване на латералната пъпка. Нашите екземпляри са с малко ло-взеоко сечение, отколкото французкиге, а някои са и с погрубо наребрява те. На х о д и m е : долнобаремските глинести варовици при Разград, селата Брестак, Ново Ботево, Варненско, и др. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Югоизточна Фран ция; долен барем в България. СО. СУ, Сг, 1605. Paraspiticeras

packycyclum

( U h I i g, 1 8 8 3 )

Табл. LXXXV, фнг. 4 ; табл. I.XXXVII, фиг. / 1883. Aspidoceras pachycyclus

U h l i g , S. 115, Taf. XXVII, Fig. 1.

Тип, Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h l i g ( 1 8 8 3 , Taf. XXVII, Fig. 1 ) от барема при Skalitz (Силезия) от колекцията на Hohenegger в Мюнхен. М а т е р и а л . Бдин много добре запазен екземпляр, намерен от Х р . Ч с м б е р с к и , и ня колко фрагмента от колекцията на Г У 1 ОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира с леко допиращи се завои, които нарастват бързо във височина. ПЪПЪТ е сравнително широк, дълбок, с отвесни стени и закръглен пъпен ръб. Сечението е по-широко, отколкото високо. В пьрните завои се наблюдават ребра, снабдени със силна латерална пъпка, която дава началото обикновено на две или три ребра. Между тях се разполагат по едно-две вмъкнати гладки тънки ребърца. С нарастването на завоите ребрата се разреждат, пъпката се разполага само върху едно ребро и се удължава по височината му. Ребрата преминават вентралната област с леко заглъхване. Сутурната линия е силно насечена. Р а з м е р и в мм: I)

U h l i g . Taf. XXVII. Fig. 1 130 17(0,36) 53(0,40) 60 0,88 Екз. от с. Мортагоново. Cr, 1606 195 57(о,30) 90(0,40) 98 0,91 130 41(0,32) 60(0.46) 85 0,70 Б е л е ж к и . Българският екземпляр има голяма прилика с екземпляра, описан от U h l i g , но показза по-малък пъп. От Paraspiticeras percevali ( U h l i g ) се различава c наличието на лате рална пътка в последните завои и с по-малко релефните си ребра. Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Мортагоново, Разградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем н Силезия; долен ба рем в България Сб. СУ, Сг, 1606. Paraspiticeras

beneckei

(H a u g, 1 8 8 9 )

Табл. I.XXXIII. фиг. '/ ; табл. LXXXIV, фиг. 3 1889. Aspidoceras Beneckei H a u g, S. 206, Tab. VIII. Fig. 3 a, 1>.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от H a u g ( 1 8 8 9 , Tab. VIII, Fig. 3 a, b), от горния неоком на Puezalpe (Южен Тирол). М а т е р и а л . Гдин фрагмент от последен завой от колекцията на ГУГОЗН, съхраняван в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат приблизително на '/а височината си и заграждат сре ден по големина пъп с отвесни стени и закръглен пъпен ръб. Сечението е по-високо, отколкото широко. Украсата в тази част на завоя е представена от единични, леко дъговидно извити на зад широки, разлати ребра. Туберкулният стадий на украсата в нашия екземпляр не се наблюдава. Р а з м е р и в мм : I) d II I 1,11 H a u g, Tab. VIII, Fig. 3 187 60(0,32) 82(0,44) 54 0.60 Екз. от с. Златин, Cr, 1607 142 45(0,32) 62(0,43) 48 0,70 о

22 Фосилите на Кьлгярия, т. IV

170 Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от останалите представители на рода с високото си се чение и сравнително силно обхващащи се завои. П о безпъпнитс си ребра в по-късните стадии на развитие напомни на Paraspiticeras percevali ( U h l i g ) . Н а х о д и щ е : глинестите варовици на долния барем при с. Златия, Т о л б у х и н с к о . П и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем. Стратиграфско и Географско разпространение: горен неоком в Южен Т и рол ; д о л е н барем в България. Сб. СУ. Сг, 1607.

Род Cheloniceras

H y a t t , 1903

Т и п о в в и д , означен от lui. Comm. on Z o o l . N o m , Opjii. 428, 1956, Ammonites cornueliad ' O r b i g n y , 1840, от най-горния неоком при Wassy (Парижкия басейн). Родова характеристика. Кадикони, със широко закръглена вентрална област. П ъ път е д ъ л б о к , среден по ширина. Украсата се с ъ с т о и от главни ребра с д о б р е развити лате рална и умбиликална пъпка, понякога с ъ с слабо изразени вентрални подутини и гладки меж динни ребра. Богат на видове род, известен в апта в целия спят. nus

Подрод Cheloniceras

s. s.

Без вентрални т у б е р к у л и във всички стадии. Сутурната линия (текст-фиг. 73) с л о ж н о насе чена с д ъ л б о к о външно седло. Д о л е н апт.

Текст-фиг. 78. Cheloniceras (Chelon.) cormielianum (d'Orb.) по Са s е y, 1961

Cheloniceras (Cheloniceras)

cormielianum ( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. I.XXXII, фиг. 3 1840. Ammonites CornuelianuS d ' O r b i g n y , p. 304, pl. 112, fig. 1, 2. non 1934. Douvilleiceras CormteUanum Ж е л е в , стр. 177, табл. III, фиг. 5 -Cheloniceras crassum S p a t h . 1937. Douvilleiceras meycndorjii var. parhypleura. Ц а н к о в , стр. 05, табл. IV, фиг. I. 1901. Cheloniceras (Cheloniceras) comuelianum — C a s e v, p. 198, pl XXXIII, figs. 7 a b ; pl. XXXIV, figs. 1 _ b , 9 a—b; pl. XXXV, figs. 1 a—b, 2, 3 ; Text-figs. 00 a c, 61, 62, 07 c - f (Syn. cura.). a

Т и п . Лектотип, означен от C a s e y , 1961, е е к з е м п л я р ъ т - фигурирай от d ' O r b i g n y (1840, pl. 112, fig. 1 — 2, от мергелите c Plicatulo, Парижкия басейн, сбирка на C o r n e u l . Материал. Два добре запазени екземпляра от сбирката на проф. В. П а н к о в и множестно фрагменти от колекциите на Г У Г О З Н , съхранявани н Г М при СУ. О п и с а н и е . Завейте се обхващат иа */я височината си и заграждат среден по ширина д ъ л б о к пъп. Украсата се състои от ребра, снабдени с умбиликална и латерална пъпка, почти еднакви по сила. О т латералната пъпка се отцепва по едно ребро, еднакво по сила с глашюто. М е ж д у две раздвоени се наброяват по две-три междинни прости ребра. В ъ в вентралната о б ласт всички ребра са еднакво силни, разделени е у.еждуребрин, еднакви по ширина с тях. о

Размери

в мм : Лектотип Екз. от с. НоИппдиио, Сг, 1609

Б е л е ж к и. Cheloniceras (Cheloniceras)

)> 70 130

,1 2Щ,Щ 42(0,32)

II 28(0,40] 5«0,43)

I 44 78

Н<1 0,59 0,71

corniiclianiim (d'O r b.) показва извънредно

голяма

прилика c Cheloniceras (Cheloniceras) meyendorffi ( d ' O r b . ) . Редица автори са ги разделили по белези, които според мен не са достатъчни за о т д е л я н е т о им в два самостоятелни вида. При създаденото положение сравнявам б ъ л г а р с к и т е екземпляри с ф р а н ц у з и т е , а не с руските ( о т Саратов). Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при е. Войнодино, Варненско, Поповско и др. Н и н о в Б ъ л г а р и я : долен апт.

171 Стратиграфско и географско разпространение: апт вън Франция ; д о л е н апт в Кавказ, Мангишлак, В ъ л г а р и я ; д о л е н апт — зона deshayesi — подзона grandis и зона bowerbanki подзона meyendorffi в Южна А н г л и я .

Сб. СУ, Сг, 1609.

Cheloniceras

(Cheloniceras)

beltzovensis

sp. n.

Taô.i. I.XXXI11, фиг. / . / a Т и п . За холотип означавам екземпляра от органогенките варовици па долния апт при с. Белцов, Беленско, табл. LXXX1II, фнг. / , / а. С б . С У , Сг, 1610. М а т е р и а л . Бдин добре запазен екземпляр и няколко фрагмента от колекцията па Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Запоите се обхващат почти на / от височината си и заграждат среден по ц;ирина пъп СЪС стръмни стени И закръглени ръбове. Сечението е по-широко, о т к о л к о т о високо. Украсата, която наблюдаваме при D 80 мм, се с ъ с т о и от редуване на : двупъпни ребро (с маргинална и латерална пъпка), раздвоено от латералната пъпка, пред него единично с ъ щ о двупъпно ребро и трети нид ребра гладки, къси само в горната трета от височината на страната. Латералните пъпки са по-силно развити от умбиликалните. Всички ребра във вентралната област са еднакви по сила. Сутурната линия е с л о ж н о насечена, характерна за рода. Р а з м е р и в мм : D d H 1

Холотии, Cr, 1610

27(0,32)

31(0,37)

Б е л е ж к и . Украсата, наблюдавана при този екземпляр, не срещнах в наличната литература за този род, което ми дава основание да го о т д е л я като нов вид, наречен по името на находи

щето му - - с. Белцов — Cheloniceras (Cheloniceras)

beltzovensis sp. п.

Н а х о д и щ е : долноаптеките органогенни варовици

при с

Белцов, Р у с е н с к о , c Deshayesites

planas C a s е y. Ниво

Б ъ л г а р и я : долен апт.

Стратиграфско

и географско

разпространение:

д о л е н апт п

България.

Сб. СУ, Сг, 1610.

Cheloniceras

(Cheloniceras)

crassum

Spath,

1930

Табл. I.XXXVI, фиг. / 1930. Cheloniceras crassum S p a t h , S. 419, pi XV, rig. 6. 1931. Douvilleiceras Cornueliamim — Ж е л е в , стр. 177, табл. III, фиг. '>. 1961. Cheloniceras (Cheloniceras) crassum — C a s e y, S. 208, pl. XXXIV, text-figs. 64 - 00.

Iig. 2 ; pl. XXXV, figs. 4 a—b;

Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен о т S p a t h (1930, pl. X V , fig. G) о т Hythe B e d s на Ю ж н а Англия, М у з е я на М а н ч е с т е р , L 11605, колекция на D i x o n . М а т е р и а л . Бдин екземпляр о т с б и р к а т а на LU. Ж е л е в , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Запоите с е о б х в а щ а т почти на '/а височината си и з а г р а ж д а т с р е д е н по ширина д ъ л б о к пъп с ъ с с т р ъ м н и с т е п и и закръглен р ъ б . С е ч е н и е т о е значително п о - ш и р о к о , о т к о л к о т о в и с о к о . Главните ребра п о с я т силни латерални и по-слаби умбиликални пъпки. Л а т е ралната пъпка дава начало о б и к н о в е н о на д в е , понякога и на три ребра. М е ж д и н н и т е ребра са п о д в е . Всички ребра в ъ в вентралната о б л а с т са е д н а к в о силни и груби и я пресичат б е з пре късване. При L) о к о л о 8 5 мм се н а б р о я в а т о к о л о 36 ребра. Р а з м е р и в мм : D d H Холотии 71 - (0,35) —(0,39) Екз. от с. Николаево, Сг, 1611 85 27(0,34) 35(0,41) о

Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава о т Cheloniceras (Cheloniceras) cornuellaniini (d'Orb.) c п о - г р у б о т о си наребряване, силно изразена г р у б а у д ъ л ж е н а по п о с о к а т а на завиването латерална пъпка и понякога т р о й н о т о разклоняване о т нея. Н а х о д и щ е : д о л н о а п т е к и т е пясъчници при с . Н и к о л а е в о , П л е в е н с к о . Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : Hythe Beds ( д о л е н —- г о рен апт) в Ю ж н а А н г л и я ; долен апт в България. Сб. СУ, Ст, 1611.

172

Cheloniceras

(Cheloniceras)

dechauxi ( K i l i a n et R e b o u l , 1915)

Табл. LXXXII1, фиг. 2 1906. Douvilleiceras

Alhrechti-Austriae

— S i n z o w, S. 167, Taf. IV; Fit;. 1, 2.

1907. Douvilleiceras sp. n. (aff. seminodosum) — K i l i a n , Taf. 9, Fig. 2. 1915. Douvilleiceras Martinii var. Dechauxi — K i l i a n , p. 56 (en note), pl. I, fig. 7, 7 1); pl. VII, fig. 2. Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен о т K i l i a n (1915, pl. I, f i g . 7, 7 b ; pl. V I I , fig. 2 ) , д о л е н апт, Ниските Л л п и , сбирка на университета в Г р е н о б ъ л , Франция. М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр, намерен о т Г. Ч е т и т е в, и няколко фрагмента от колекцията на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат малко повече от '/., о т височината си и заграждат сре ден по големина п т п С наклонени стени. Сечението е по-широко, о т к о л к о т о високо. Украсата се състои от прави радиални ребра, които носят по д в е п ъ п к и : у м б и л и к а л н а — м а л к о над пъпния р ъ б , и латерална. Междинните ребра по сила не се различават о т главните, започват, отцепвайки се о т умСилг кал нат а нтпка, или само се вмъкват между главните, вземайки началото си от пъпния р ъ б . Ч е с т о някои о т тях носят латерална пъпка. При D 60 100 мм броят на ребрата във вентралната о б л а с т е тридесет и пет—четиридесет. G нарастването на завоите латералната пъпка губи силата си, а ребрата се разреждат. Размери

в мм : D

Kilian, pl. VII, fig. 2 64 Екз. от c. Горско Абланово, Cr, 1612 87

21(0,32) 29(0,33)

24(0,37) 32(0,36)

б е л е ж к и . Този вид се различава о т досега описаните по това, че раздвояването или вмъкването на ребрата става о т умбиликалната пъпка или в близост с нея, а не от латералната. K i l i a n (1915) описва екземпляра е тези белези като вариетет о т горпоаптския вид Epichelonlceras martial ( d ' O r b.). Намирам, че тези долноаптски екземпляри носят д о с т а т ъ ч н о белези, които им дават право на съществуване като самостоятелен вид. Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели при с. Г о р с к о Абланово, Поповско. П и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н апт. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : б е д у л и е н в Ниските А л п и ; д о л е н апт в България. Сб. СУ, Сг, 1612.

Cheloniceras (Cheloniceras)

seminodosum seminodosum ( S i n z o w , 1906)

Табл. I.XXXII, фиг. S; табл. I.XXXIII, 1906. Douvilleiceras 1913. Douvilleiceras

фиг. ,?

seminodosum S i " / . » v, S. 165, Taf. I, Fig. 3 0. seminodosum —S i n z o w. S, 105, Taf. V, Fig. 2, 2a.

1907—1913. Douvilleiceras seminodosum — K i l i a n , Taf. 9, Fig. 1. 1914. Douvilleiceras seminodosum — К а з а н ски й, стр. 64, табл. III, фиг. 42 -43. 1933. Douvilleiceras seminodosum — R o u c h a d z é , p. 289, pl. III, fig. I. 1960. Cheloniceras seminodosum — K y д p я и н е в и Д p y щ и ц и K y д p и в u е в, стр. 338, табл. XVI, фиг. 2а. б; 3 а, б, в ? ; тасл. XVII, фиг. 2а, б; 3 а.б. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен о т S i n /. o w (1906, Taf. I, F i g . 3 a, b, c — млад екземпляр, и F i g . 4 a, b — възрастен екземпляр), о т горния неоком на Чаир, Мангишлак. М а т е р и а л . Бдин сравнително д о б р е запазен екземпляр и множество фрагменти от колек циите на Н И Г И и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат на / . от височината си и заграждат среден по ширина д ъ л б о к пъп с ъ с стръмни стени и закръглен р ъ б . Сечението е по-широко, о т к о л к о т о високо. Украсата се с ъ с т о и о т главни, носещи пъпки и междинни безпъпни ребра. В първоначалните завои (в нашите екземпляри липсват) раздвояването става от латералната пъпка, която по-късно изчезна, засилва се умбиликалната и дава начало на раздвоените ребра. Предният клон при раз двоените ребра обикновено е по силен о т задния, като междуребрието пррд него е малко п о д ъ л б о к о от другите. Междинните ребра най-често са по едно. В последната половина на после дния завой ребрата се разреждат, загрубяват, латералната пъпка в някои о г главните ребра о т ново се явява, а междинните ребра стават по две. 1

Размери

мм : D

S i n z o w , Taf. I, Fig. 4 37 F.K3. от c. Горско Абланово, Cr, 1613 82

13(0,35) 26(0,31)

15(0,40) 32(0,39)

Б е л е ж к и . Прави впечатление г о л я м о т о непостоянство както на пъпките по главните ребра, така и раздвояването на ребрата ту о т умбиликалните, т у о т латералните пъпки. Тези белези о т д е л я т вида д о б р е о т останалите представители на рода. Трябва да се отбележи нали-

173 чието на слаби латерални пъпки в междинните белязано в описанието иа S i n z o w . Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели при Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. С т р а т и г р а ф с к о и ге о г ра ф с к о p а зия, Мангишлак; долен апт n Южна Франция, Сб. СУ. Сг, 1613.

Cheloniceras

(Cheloniceras)

ребра, което личи в изображенията, но не е о т с. Г о р с к о А б л а н о в о , Поповско. з п р о с т р а и е н и е : апт в Северен Кавказ, България.

seminodosum

Гру

naltschikense ( N i k e I l i t c h , 1 9 1 5 )

Табл. LXXXV, фиг. 3 191.5. Douvilleiceras 1934. Douvilleiceras

seminodosum S i n z . var. naltschikensls Н и к ш и ч , стр. 22. табл. Il, фиг. l a, 6. Marcomannicum — Б о н ч е в , стр. 245 (31). табл. V . фиг. 12 а — в.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Н и к ш и ч ( 1 9 1 5 , табл. I I , фиг. 1 а ) , от долния хоризонт на тъмносивите песъчливи глини при Нальчик, северния склон на Кавказ. М а т е р и а л . Г.дин цял, но деформиран екземпляр от сбирката на проф. Е к . Б о н ч е в , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Малки черупки с ъ с завои, обхващащи се почти наполонината от височината си, с д ъ л б о к пъп с ъ с стръмни стени. Напречният пререз е по-широк, о т к о л к о т о висок. Украсата се състои от главни — носещи пъпки, н вторични безпъпни ребра, почти еднакви по дебелина с първите. Раздвояването на главните ребра в първите завои става от латералната пъпка, а по-късно от умбиликалната. Раздвоените ребра носят в сифоналната област един чифт у д ъ л ж е н и по ребрата гънки, по-силно изразени в предния клон. Междинните ребра обикновено са по едно, а понякога липсват. Размери

в мм: D

H и к ni и ч, табл. II, фиг.I Екз. от с. Липница, Cr, 1614

23 30

8,9(0,33) 8 ?(0,26)

7.6(0.33) 11(0,37)

Б е л е ж к и . Този подвид ясно се отличава от типичния вид с присъствието на сифонални гънки в главните ребра. П о нсичко изглежда този белег, проявил се в определен стадий на развитие на подвида, нетипичен за рода, говори за генетичната му връзка с горноаптекия род Epicheloniceras, при който тези гънки, изразени в пъпки, стават постоянни и се явяват родов белег. Нашият екземпляр показва малка разлика с екземпляра иа Н и к ш и ч по отношение голе мината на пъпа, което може да се д ъ л ж и и на неточното измерване поради деформирането на екземпляра. Н а х о д и щ е : долноаптеките песъчливи варовици при с. Липница, Търновско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долния хоризонт на апта от Северен Кавказ; долен апт в България. Сб. СУ, Сг, 1014.

Подрод Epicheloniceras C a s c y , 1954 Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Douvilleicerastscheruyschewi S i n z o w , 1906, от горния апт на Мангишлак. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . С вентрални т у б е р к у л и във втория и третия стадий от раз витието си. Сутурната линия (фиг. 79) сходна с тази па подрод Cheloniceras.

Текст-фиг. 79. Cheloniceras (Epicheloniceras) martinoides C a s e y no C a s c y, 1962

174

Cheloniceras (Epicheloniceras)

martinoides C a s е y, 1961

Табл. LXXXV, фиг. 2 1934. 1960. 1961. 1962.

Douvilleiceras Martini var. orentalis — Ж е л е в , стр. 177, табл. Ш, фиг. 2. Epicheloniceras martini orientulis — K y д р и в ц е в в Д р у щ и ц , crp. 310, табл. XXI, фиг. 2 а, б, в. Cheloniceras {Epicheloniceras) martinoides C a s e y, pp. 595, 609, pl. Kl, figs. 2 a, b ; text-figs. 1 I «I, e. Cheloniceras {Epicheloniceras) martinoides — C a s e y, p. 239, pl. XXXVII, figs. I a—c, 2; pl. XXXVIII, figs. 3 a, b ; pl. XXXIX, fig. 2; text-figs. 83, 86 g — h.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от C a s е у (1961, pl. 84, fig. 2 a, b ) от горния апт (boughton <rroup) б л и з о д о Kent, Южна Англия, сбирка на С а s е y, G S M 98603. М а т е р и а л . М а л ъ к фрагмент от сбирката на Щ . Ж е л е в , съхраняван в Г М при C.V. О п и с а н и е . Напречното сечение е ш е с т о ъ г ъ л н о , приблизително два пъти по-широко, от колкото високо. Типичната украса за вида е д о б р е изразена. Главните ребра, които носят три чифта пъпки, се раздвояват от най-силната — латералната, като двата клона са почти еднакви по сила и носят две маргинални у д ъ л ж е н и подувания и сифонална депресия. Междинните ребра (в нашия екземпляр к о л к о т о могат да се нидят) са гладки, по е д н о в междуребрията и са много по-ниски от главните. Б е л е ж к и . Т о з и вид показва на пръв п о г л е д близки белези c Cheloniceras (Epicheloni ceras) martini ( d ' O r b . ) . s. 1., но ce отличава от него предимно по това, че двата клона от раз двоеното главно ребро имат еднаква украса (маргинални пъпки) и са почти еднакни по сила. Нашият екземпляр се отличава от екземпляра на C a s e y с по-малкия брой на междинните ребра, но смятам, че това са възможни вариации в границите на вида. Н а х о д и щ е : горноаптеките песъчливи варовици в Плевенско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт в Южна Англия, Северна Осетия, България. Сб. СУ, Сг, 1615.

Cheloniceras

(Epicheloniceras) Табл.

1937. Douvilleiceras 1947. Douvilleiceras

martini martini

I.XXXIV,

tzankovi sp. n.

фиг. 1

var. orientalis—Цанков, стр. 66(50), табл. 111, фнг. 2 ; табл. V, фиг. 3. var. orientalis — Ц а н к о в , табл. XIII, фиг. 4.

Тип. За холотип означавам екземпляра от горния апт при с. Черенча, Ш у м е н с к о , табл. L X X X I V , фиг. / . С б . С У , С г , 1619. М а т е р и а л . Един екземпляр от сбирката на проф. В. Панков, съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат на о к о л о '/., от височината си и заграждат сравнително тесен пъп с ъ с стръмни стени. Сечението е по-широко, о т к о л к о т о високо. Украсата се състои от ребра, които значително се различават помежду си. I Нблюдават се д е б е л и груби ребра, снаб дени с три пъпки, от които умбиликалната е най-слаба, латералната — по-силна, а маргинал ната най-силна, гърбицовидна, у д ъ л ж е н а по реброто. Вторият вид ребра са раздвояващите се ОТ латералната пъпка, по лишени от маргинални подувания. Третият вид са гладките, петуберкулирани ребра. Някои от тях вземат началото си от умбиликалната стена, а други от височината на латералната пъпка. В подреждането на т о к у - щ о описаните ребра не се наблюдава закономер ност. Всички ребра минават вентралната о б л а с т б е з прекъсване, като трипъпните само намаля ват силата си. Измеренията, които даваме, са с приближение поради вторичната деформация, която е претърпял екземплярът. Размери

в мм :

D d н i Холотип, Cr, 1619 1.32 40(0,30) 58(0,44) i 75 Б е л е ж к и . П о своеобразната си украса този вид т р у д н о може да се смеси представители от този подрод. Н а х о д и щ е : горноаптеките пясъчници при с. Черенча, Ш у м е н с к о . П и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт. Стратиграфско

и географско

разпространение:

горен апт в

познатите

България.

Сб. СУ, Сг, 1619.

Род Procheloniceras

S p a t h , 1923

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites stobiecki d ' O r b i g n y , 1850, Франция. Родова характеристика. Бавно нарастваща спира, широк пъп, груби силни ребра,

175 понякога с умбиликални и латерални пъпки. Междинните ребра обикновено са вмъкнати, порядко отцепени. Сутурна линия (текст-фиг.80) с еднакви по височина елементи. Н я к о л к о видя, с ъ о б щ е н и от долния апт на Грузия, Южна Франция, Силезия, България.

Текст-фиг. 80. Procheloniceras aff. aiuanei (H oh.) no U I I I I R . 1883

Procheloniceras

sporadicunt (R o u c h a d z é, 1933)

Табл. l.XXXIV, фиг. S, 2 a 11)33. Douvilleiceras

spormliaim

R 0 u c h a d z é, p. 192, pl. III, fig. 3.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от R o u c h a d z é (1933, pl. III, iig. 3i, от апта при Кутаиси, Грузия. М а т е р и а л . Един добре запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Бавно нарастващи завои, обхващащи се само на ' / о т височината си. Напреч ното сечение е овално, почти еднакво на височина и ширина. П ъ п ъ т е широк, плитък, с накло нени стени и закръглени ръбове. Украсата е сравнително еднообразна — груби прави, почти радиални ребра с умбиликални и латерални тъпи пъпки. П р и D о к о л о НЮ—180 мм пъпките изчезнат и се появяват междинни ребра, които са еднакви но сила с главните и се различават от тях само по това, че са малко по-къси. Сутурна линия не наблюдаваме. Р а з м е р и в мм: D d H I R o u c li a d /. é, pl. III, fig. 3 185 95(0,51) 52(0,29) — Екз. от с. Гърчииово. Сг, 1516 185 95(0,51) 53(0,29) 65 д

Б е л е ж к и . На пръв поглед прилича на Procheloniceras albrechtiaastriae ( I I o h . i n U h l i g ) , но ce отличава от него по липсата на междинни ребра в младите стадии и с по-високото се чение на завоите си. О т Procheloniceras amadel ( I I o h.) ce отличава c много по-редките си и груби ребра. Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при с. Гърчииово, Поповско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. Стратиграфско България. Сб. СУ, Сг,

и географско

разпространение:

апт в Грузия, д о л е н

апт в

1616.

Procheloniceras

albrechtiaustriae ( H o h e n e g g e r

in U h l i g , 1883)

Табл. I.XXXI, фиг. 4 ; табл. l.XXX V. фиг. ô 1883. Acanthoctras Albrechti-Austrice U h l i g , S. 129, Taf. XXIII, Fig. I ; non Taf. XXII, Fig. 13. non 1906. Douvilleiceras Albrcchti-Aiistrtatr— S i n z o w , ?. 167, Taf. IV, Fig. 1 nud 2. 1907—1913. Douvilleiceras Albreclui Ar.striue K i l i a n , Taf. 8, Fig. 2. 1915. Douvilleiceras Albrechti Austriae K i l i a n , p. 57, pl. I, fig. 6; non pl. VIII, fig. 3; iion.pl. III. fig. 5. 1952. Cheloniceras sp. indel. Д у m o n , с т \ 219, табл. XII, фиг. I. 1957. Procheloniceras albrechtiaustriae - Wright, S. I. 38», Fig. 50. non 1960. Procheloniceras ulbrech'.i-uiisiriae — К у д р я в ц с в н Д р у ш и и н К у д р я в и е в , стр. 335, табл. XVI фнг. I а — п. Т И П . Сравнявам с изображението на екземпляра,определен от U h l i g (1883, Taf. XXIII, Fig. 1), от апта при Mallenowitz (Карпатите). М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри и фрагменти от сбирките на Н И Г И , Г У Г О З Н , С У , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Запоите се обхващат само на / от височината си и са по-широки, отколкото високи. П ъ п ъ т е широк, плитък, с наклонени стени и закръглени р ъ б о в е . Украсата се състои от еднакви по дебелина, закръглени ребра с междуребрия, почти еднакви по ширина с ребрата. Главните ребра обикновено през едно носят по две пъпки латерална и умбиликална, а меж динните са или вмъкнати от пъпната стена, или започват от умбиликалната пъпка. В пьрните ]

176 запои редуването между главни и междинни ребра е неравномерно. При D 70—90 мм в сифо налната област на завой се наброяват о к о л о тридесет - четиридесет рейра. Украсата е доста постоянна във всички стадии, като в последния завой ребрата се разреждат, пъпките намаляват силата си, а междинните понякога се янянат по две. Сутурната линия не личи. Р а з м е р и в мм: D

U 11 I i g, Taf. 23, Fig. 1 88 37(0.42) 29(0,33) 47 Екз. от c. Канелово, Сг, 1617 165 69(0,42) 53(0.32) 73 В е л е ж к и . Видът се отличава д о б р е от другите представители от този род. В досегашните изображения няма екземпляр с последен завой и твърде е вероятно фрагментът, изобразен от Л у п п о в (1952), да се отнася д о този вид, тъй като украсата и съотношенията в измеренията не се отличават от тези на типичния вид Procheloniceras albrechtiaustriae ( U h l i g ) . Нашият екзем пляр дава възможност да се наблюдават както вътрешните завои,така и последният — евенту ално обитаемата камера, което ни позволява да напраним това предположение. О т Procheloni

ceras sporadicunt ( R 0'П C h.), Proch. albrechtiaustriae

( U h l i g ) ce отличава c бъбрековидното си

сечение и по наличието на междинни ребра в първоначалните завои. Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при селата Кацелово, Г о р с к о Абланово, Поповско, и др. Н и в о в В ъ л г а р и я : долен апт. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т p а н е н и е : апт при M a l e n o w i l z (Силе з и я ) ; д о л е н апт (Bedulien) в Южна Франция, Северозападен Кавказ, България. Сб. СУ, Сг, 1617.

Procheloniceras

marcomannicum ( U h l i g , 1883)

Табл. LXXXI1, фиг- 1 ; табл. I.XXXVII, фиг. 2 1883. 1900. non 1907. 1915.

Acanthoceras marcomannicum LJ li I i g, S. 131, Taf. XXIII, Fig. 3, non Fig. 2. Douvilleiceras pachystep.hanus — S i n z o w , S. 169. Taf. IV. Fig. 3 a. b. Douvilleiceras Marcomannicum — K i l i a n . Taf 9, Fig.4. Douvilleiceras pachystephanum K i l i a n , p. 61, pl. III, fig. 4.

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h l i g (1883, Taf. Х Х Ш , Fig. 3 ) , от апта на Mallenowitz (Карпатите). М а т е р и а л . Един фрагмент от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхвашат приблизително на V, от височината си. Напречният пререз е по-нисък, о т к о л к о т о широк. П ъ п ъ т е широк, плитък, с наклонени стени и закръглен пъпен ръб. Украсата се с ъ с т о и от еднакво д е б е л и радиални груби редки ребра, които през едно носят по една умбиликална и една едва забележима латерална пъпка, която при D 60 мм изчезва. Междинните ребра започват от пъпната стена. При с ъ щ и я D в сифоналната област се наброяват о к о л о двадесет и осем—тридесет ребра. Р а з м е р и н мм : U h l i g , ТаГ. XXIII, Fig. 3 Екз. от с. КацелрвЬ, Cr, 1618

78 93

33(0,42) 39(0,42)

25(0,32) 29(0,31)

— 45

Б е л е ж к и . Т о з и вид се различава о т Procheloniceras albrechtiaustriae ( H о с h. i n U h l i g ) c по-рядкото си наребрянане и c изчезването на латералната пъпка о щ е при D 50 мм. Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при с. Кацелово, Поповско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н апг. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : апт н Mallenowitz ( С и л е з и я ) ; долен апт в Южна Франция, България. Сб. СУ, Сг, 1618.

Полсемейство DOUVILLEICERATINAK F A R O N А Е В O N A к Е I. 1.1. 1897

Род Douvilleiceras G r o s s o u v r e , 1894 ( = Trinitoceras S c o t t , 1940) Т и п о в в и д , неотип чрез д о п ъ л н и т е л н о означение, от С а s e у (1954), одобрен от Y C Z N , Ор. 422, Ammonites mammilatus S c h l o t h e i m . 1813, изобразен от C a s e y (1962), от долния алб на Югоизточна Англия. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите се обхващат на '/з височината си. П ъ п ъ т е средно широк. Напречното сечение е по-широко, о т к о л к о т о високо. Ребрата са прави, украсени о

177 с остри у д ъ л ж е н и по посока на завоя пъпки, които придават на ребрата назъбен изглед. С у турната линия (текст-фиг. 8 1 ) със силно развито в ъ н ш н о с е д л о . Богат на видове род, с ъ о б щ е н от долния и средния а л б на Западна Европа, Индия, Аме рика, Кавказ, България.

Текст-фиг. 81. Douvilleiceras momie. (J. Sow.)no S p a t h , 1925

Douvilleiceras

inaequinodum ( Q u е n s t e cl t, 1849) Табл. I.XXXI, фи . / , 1 a р

18-19. Ammonites morille inaequinodns Q u е n s t e d t, S. 138, Taf. 1(1, I i g . 1. 1957. Douvilleiceras inaequinodum • • 3 8 X a p и е 8 a-K O В a ч е в a, стр. 221, табл. IX, Фиг. 1. 1962. Douvilleiceras inaequinodum— Ц а н к о в , стр. 213, табл. I, фиг. 1, 2, 3 (Syn. cum.). Т и п . Х о л о т и п ъ т , означен от S p a t h , 1925, е екземплярът, фигурирай от Quenstedl (1849, Taf. 10, F i g . 1), от средния а л б при Ница, Франция. М а т е р и а л . Два д о б р е запазени екземпляра от сбирките на проф. В. Ц а н к о в и К р . З а х а р и е в а , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат на Va височината и заграждат среден по ширина д ъ л б о к пъп със стръмни стени и закръглени р ъ б о в е . Напречното сечение е по-широко, откол кото високо. Украсата се състои от главни ребра, снабдени с три реда пъпки, и междинни по едно, две в междуребрие, обикновено гладки ребра. Първият ред — умбиликалните пъпки - - са сравнително най-ниски, латералните са много силни, а маргиналните са най-високи, при това раздвоени и у д ъ л ж е н и по посока на завиването. Главните ребра се прекъсват във вентралната област, докато междинните я минават, без да намалят силата си. о

Размери (с шиповете)

мм : Екз. от Свищов, Gr, 1620

l> 115

d 37(0,32)

H 14(0,10)

I 62

В е л е ж к и. Отличава се от Douvilleiceras maininillatum ( S c h l o t h.) c по-рядко разположе ните си, по-груби и по-малко напъпчепи ребра. В един от българските екземпляри се наблюда ват зачатъци от умбиликални и латерални пъпки ( С г , 1621) и в междинните ребра. Н а х о д и щ е : средноалбеките детритусни пясъчници при Свищов и с. М а л о П е щ е н е , Врачанско. Н и в о н Б ъ л г а р и я : среден а л б — зона mammillatam, подзона inaequinodum. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : среден а л б във Франция, Англия, Италия, България. Сб. СУ, Сг, 1620, 1621.

Douvilleiceras

monile ( S o w e r b y , 1816)

Табл. LXXXl, фиг. 2 I923. Douvilleiceras 1957. Douvilleiceras I962. Douvilleiceras

monile S p a t h , p. 72 (pars), pl. IV> fit;. 4. monile — З а х а р и е в a-K o в a ч c в a, стр. 225, табл. XI, фиг. I. monile — C a s c y, p. 284. pl. X I I , figs. 2 a, b ; pl. XI.Il, fig. 5; Text-fig. I02 e(Syn. cum.).

Т и п . Неотип, означен от S p a t h ( l 9 2 3 , pl. I V , fig. 4), е екземпляр от L o w e r Gault. Folkestone, Южна Англия, сбирка на S o w e r b y , В. M . n° 43941 a. М а т е р и а л . Бдин сравнително д о б р е запазен, но не цял екземпляр от сбирката на К р. З а х а р и е в а и множество фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовината от височината си и заграждат срав нително тесен, по плитък пъп с наклонени стени. Напречното сечение е по-широко, о т к о л к о т о високо. Украсата се с ъ с т о и от еднакви прави радиални ребра с по седем реда пъпки от всяка страна. В умбиликалната област те са по-слаби, а в маргиналната по-силни и разредени. Ребрата минават без прекъсване вентралната о б л а с т . Р а з м е р и в мм: Неотии (по фото) Екз. от с. Мало Пещене, Сг, 1622 '.й

Фосилите на Ньлгарня, T. IV

62 57

20(0.32) 20(0.35)

23(0,37) 23(0,40)

—

178 Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от Douvilleiceras mammillatum ( S c h l . ) с по-фината си скулптура. Н а х о д и щ е : средноалбските песъчливи мергели о к о л о с. М а л о П е щ е н е , Врачанско. П и в о в Б ъ л г а р и я : среден а л б , зона mammillatum. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : среден а л б в Южна Англия, България. Сб. СУ, Сг, 1622.

Douvilleiceras

albense S p a t h , 1923

Табл. LXXXI, 1878. Acanthoceras

1923. Douvilleiceras 1957, Douvilleiceras

фиг. 3

mammiUare — В a y 1 e, pl. I.1X, fig. 1—3.

albense S p a t h , p. 70. mammillatum — З а х а р и е в a-K o в a ч е в a, стр. 225, табл. XI, фиг. 2.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от C a s e у, 1962 (text-fig. 92) от долния голт при Aube, Фран ция ; колекция на L e c k e n b y , S M F 7727. М а т е р и а л . Бдин фрагмент о т сбирката на К р. З а х а р и е в а , съхраняван н Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина от височината си и заграждат среден по ширина д ъ л б о к пъп с наклонени стени и закръглени ръбове. Скулптурата се състои от прави ребра, украсени с о к о л о четиринадесет пъпки, у д ъ л ж е н и по посока на завиването. Едни от ре брата започват от умбиликалния р ъ б , а д р у г и са вмъкнати малко по-високо от него. В първите умбиликалната пъпка и втората над нея са развити в шипове. Междуребрията са д ъ л б о к и и потесни от ребрата. Всички ребра минават вентралната област, б е з да намаляват силата си. Р а з м е р и н мм : D d H Холотип 83 23(0,28) 35(0,42) Екз. от с. Мало Пещене, Сг, 1623 109 - 33(0,32) ---46(0,42) Б е л е ж к и . Възприемаме мнението на S p a t h за о т д е л я н е т о на екземплярите, носещи горе описаните белези, в самостоятелен вид. Т о й се отличава от Douvilleiceras mammillatum (S c h 1 o t h.) c по-гъстите си ребра и двойно повгче пъпки нърху тях. Н а х о д и щ е : средноалбските песъчливи мергели при с. М а л о П е щ е н е , Врачанско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : среден а л б , зона mamuillatum. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : среден а л б във Франция, А н глия, България. Сб. СУ. Сг, 1023.

Семейство DESHA YESIT1DAE Подсемейство

Род

S T O Y A N O W, 1949

DESHAYESIT1NAE s. s.

Prodeshayesites

[=Neodeshayesites

C a s e y , 1961

Casey,

1964 (sub.)]

Т и п о в вид, чрез оригинално означение, Ammonites fissicostalus P h i l l i p s , 1829, Speeton Clay ( д о л е н апт), Северна Англия, колекция на H . H . S w i n n e r t o n. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Бавно нарастващи завои, сравнително широк пъп, плоски стени. Ребрата са л е к о S-видно извити, главни и междинни. Сутурната линия (текст-фиг. 82), по

Текст-фиг. 82. Prodeshayesltes germanteus C a s e y по C a s e y , 1964 която ce отличава от близкия род Deshayesites, е с широки и ниски елементи и с почти винаги асиметричен първи латерален л о б у с . Идва в най-ниските части на долния апт в Англия, Северна Германия, България, Манги шлак, Колумбия.

179 Prodeshayesltes

germanicus

C a s e y , 1964

Табл. l.XXXVIII, фнг. 1 1961. Proileshayesices

germanicus

C a s e y , p. 361, pl. UX, figs. 4 a, b, 5; pl. I.XI, figs. 7 a, b ; Text-fig. 127 g, b - k

Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от C a s e y (1964, Text-fig. 127g) от долния апт, подзона bodel, Burnswick, Северна Германия, съхраняван във В M № С 14 368. М а т е р и а л . Сравнително д о б р е запазен екземпляр от сбирката на Н И Г И , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Сравнително бавно нарастваща спирала с ъ с завои, обхващащи се на '/а от височината си. П ъ п ъ т е плитък, широк, с полегати стени. Ребрата са гъсти, л е к о извити, с широки междуребрия. Главните ребра са с пъпковидно у д е б е л е н и е в началото, а междинните започват в долната половина от височината на завоя. Ч е с т о се наблюдава и раздвояване на ребрата. При D около 60 мм на запой се наброяват о к о л о шестдесет и д в е шестдесет и четири ребра, триде сет и осем от които са главни. Размери

в мм: Холотип Екз. от с. Асеново, Сг, 1624

D 62 61

d 20(0,32) 19(0,31)

Н 2.5(0,40) 23(0,38)

брой на ребрата 02/38 64 36

В е л е ж к и . П о з а д е б е л е н и е т о в основата на главните си ребра този вид се доближава д о П. calUdlscus C a s e y , но се отличава от него по липсата на плоски ребра, по-големия си пъп и главно в устройството на сутурната линия, която в с ъ щ н о с т г о определя к ъ м род Prodeshaye sltes. П р е д п о л о ж е н и е т о на C a s e y , че този род се среща само в северната провинция, може би ще претърпи корекция. Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести мергели о к о л о с. А с е н о в о , Поповско. П и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт (подзона hodei) в Англия, Северна Германия, д о л е н апт в България. Сб. СУ, Сг, 1624.

Prodeshayesltes

stutzeri ( R i c d e l , 1937)

Табл. ХС, фиг. 7 1937. Parahoplites melchioris — Ц а н к о в , стр. 64, табл. II, фиг. 2,? фиг. 4. 1937. Deshayesites stutzeri R i c d e l , p. 38, lam. 7, grab. 5—7; lam- 12, grab. 14; lam. 14, grab. 17. 1964. Neudeshnyesites stutzeri C a s e y , p. 289. Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от R i e d e l (1937, lam. 7, grab. 5, 6 ) от долния апт на Siniiti, Източни Кордилиери. M а т е р и а л . Бдин екземпляр от сбирката ва проф. В. Ц а н к о в , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина от височината си. П ъ п ъ т е т е с е н , плитък, с ъ с стръмни стени. Ребрата с а г ъ с т о разположени, S-видно извити. Главните ребра за почват с пъпковидно у д е б е л е н и е от пъпния р ъ б , а междинните едно, по-рядко д в е н долната трета от височината на завоя. П р и 3 8 — 00 мм във централната о б л а с т , която е л е к о сплескана, се наброяват о к о л о петдесет-шестдесет ребра, от които двадесет—двадесет и шест са главни. Р а з м е р и в мм : D d H брой на ребрата K i e d e l , lam. 7, grab. 5 48 12(0,25) 22(046) 58/21 Ека. от с. Войводино, Сг, 1625 51 14(0,27) 22(0,43) 52/22 Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от преходния по значително по-малкия си пъп и с порядко разположените ребра. П о сутурната линия, изобразена от R i e d e l , с широки и ниски елементи този вид би трябвало да б ъ д е отнесен к ъ м р о д Prodeshayesltes. Н а х о д и щ е : долноаптеките варовити мергели при с. Войводино, Варненско, c Deshayesites weissi N . und U h l i g . П и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н апт. Стратиграфско и географско разпространение: долен апт в Колумбия и България. Сб. СУ, Сг, 1625.

Род Deshayesites K a s a n s k y , 1914 ( = Parahoplitoides S p a t h , 1922) Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites deshayesi L e y m е r i e , 1842, от нео кома на Южна Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите са с плоски стени и се обхващат наполовина о т височината си. П ъ п ъ т е среден по ширина. Украсата се с ъ с т о и от S-видно извити главни и меж динни ребра. В млада възраст ребрата се прекъсват във вентралната о б л а с т , а по-късно я пре-

180 сичат б е з прекъсване. Сутурната линия (текст-фиг. 83) е сравнително проста, първият л о б у с обикновено е асиметричен. Богат на видове род, известен в долния апт от целия свят.

латерален

Текст-фиг. 83. Deshayesites weissi (N е u m. und U h l i g i и о Г . т а з у ii on a, 1953

Deshayesites

deshayesi

L e y m e r i e , 1842

Табл. I.XXXVIII, фиг. O, 6 a ; табл. XC, фиг. I 1841. Ammonites Deshayesi d'O r b i g n y, p. 288. pl. 85, fig. 1—4. 1842. Ammonites Deshayesi L e y m e r i e , p. 15, 32, pl. 17, fig. 17a, b. 1875. Ammonites Deshayesi W a a g e n . p. 216, pl. I X , figs. 2 a — b. 1881. Hoplites Deshayesi N е н m a v r und Uli 1 i g, S. 177, Taf. XI.V, Fig. 2, 2а, поп Fig.3; Taf. XI VI. Taf.XLV, Fig. 1. 1897. Hoplites Deshayesi — К а р а к а ш , стр. 25, табл. IV, рис. 3 a. 1902. Hoplites Deshayesi v. K o e n e n , S. 201, Taf. XI.V, Fit;. 10a. b. 1914. Hoplites (Deshayesites) deshayesi — K a з a и c к и й, стр. 100, табл. VI, фиг. 82 а — с, 83 a - в, non фиг. 81 ; пои табл, VII, фиг. 1П0 а —С, 101 а — с. 1934. Parahoplites Deshayesi - - Ж е л е в, стр. 178, табл. III, фиг. За, Ь. С а з о н о в л , стр. 110, табл. I, рис. 5 и 5 а; габл. II, рис. 1 а, б, non 1958. Deshayesites deshayesi Л y une-В в О р л о в , стр. 102, табл. XI.VII, фиг. 1 а, Ь. non 1958. Deshayesites deshayesi поп 1900. Deshayesites deshayesi K у л р я в u е в в Д p y m и ц и K у д р и в u е в. стр. 389. табл. I, рис. 2 а — с. 1904. Deshayesites deshayesi C a s e y , p. 295, pl. XLIII, fig. 3; i pl. XI.VII, fig. 9 a, b.c ; non pl. 1.1. fig. 0; non text-figs. 104a — e ; 100c. e — g , 110 b. T и и. Сравнявам

c изображението иа екземпляра, определен от

Leymerie

(1812,

pl. 17,

fig. 17 а, Ь ) ОТ неокома във Франция. М а т е р и а л . Н я к о л к о цели недобре запазени екземпляра и много отпечатъци и фрагменти от сбирките на Н Ш И , Г У Г О З Н , С У , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са с л е к о издути стени и се обхващат почти наполовина от височи ната си. 11ъпьт е средно широк плитък с ъ с стръмни стени и закръглен пъпен р ъ б . Скулпту рата се с ъ с т о и от правилно подредени л е к о S-видно извити ребра. Главните започнат от пъп ната стена, а междинните обикновено по едно вземат началото си в долната трета от височи ната на завоя и често изглеждат отцепени от главните. При D д о 42 мм броят иа ребрата във вентралната област се движи между четиридесет и петдесет, от които половината са главни. С нарастване па завоите ребрата се разреждат. Размери

в мм : I. e y m e r i e, pl. 17, fig. 17 Ека. от c. Войводино, Сг, 1020 Екз. от с. Чаиаево, Сг, 1028

D 25 30 13

8(0,32) 11(0.30) 4(0,30)

II 10(0,10) 10(0,44) 5(0,38)

брой иа ребрата 15/22 П) 20 10 20

Б е л е ж к и . С ъ с своето правилно подреждане на ребрата и сравнително голям пъп този вид д о б р е се отличава от останалите представители па рода. Нашите екземпляри извънредно много приличат на екземпляра, изобразен от L e y m e r i e (1842). Засега сравнявам с изображе нието на L e y m e r i e , докато не се обяви, ако е необходимо, neotype на въпросния вид. Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели в Поповско, Варненско, Т ъ р н о в с к о и др. П и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. Стратиграфско и географско разпространение: долен апт във Франция, Северна Германия, Южна Англия, Кавказ Туркмения, Мангишлак, България. Сб. СУ, Сг, 1026, 1627, 1628, 1629.

Deshayesites

deshayesi

consobrinoides

( S i n z o w , 1898)

Табл. XC. фиг. .5 1841. 1898. 1915. 1958. 1964.

Ammonites Deshayesi d ' O r b i g n y , p. 288, pl. 85, fig. 1, 2 4, non fig. 3. Hoplites consobrinoides S i n z o w , S. 33. Taf. A. Fig. 8. 10, non Fig. 9; Text-fig. 5, 6, H a, b, non 7. Parahoplites consobrinus — K i l i a n et R e b o u l , p. 42, pl. IV, fig. 6. Deshayesites consobrinoides — C a з o н o в a, стр. 118, табл. I, рис. 3, 3 a, non рис. 6, 6 a, b. Deshayesites consobrinoides C a s e y , p. 302, pl. XI.IV. figs. 5,0; pl. I.VII, fig. 2, lext-figs. 100 , j — n.

Т и п . Л е к о т и п ъ т е означен от C a s e y , 1964, Hoplites consobrinoides S i n z o w (1898, pl. A , fig. 10, text-fig. 8, 8 b ) от долния апт при Саратов, С С С Р , М у з е й им. А . П . К а р н и н с к о г о , Ленинград, № 17727.

181 М а т е р и а л . Няколко фрагмента и един д о б р е запазен екземпляр от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина и заграждат среден по ширина пъп, с наклонени стени и заоблен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от л е к о S-видно извити, рядко разполо жени ребра. R първия завой междинните ребра обикновено по едно между д в е главни вземат началото си в долната половина от височината на завоя, а по-късно - в горната. При D 30—45 мм вън вентралната област се наброяват о к о л о тридесет—тридесет и пет ребра, половината от които са главни. Р а з м е р и в мм: D d 11 брой на ребрата S i n z o w , pl. A , fig. 8 24 7(0,29) 10(0,43) 38/20 Екз. от с. Опака, Сг, 1641 37 10(0,27) 16(0,43) 46/20 1

Б е л е ж к и . Видът D. consobrinoides ( S i n z o w ) се различава от I). deshayesi ( L e y m.) само c малко по-рядко разположените си и по-малко на брой ребра и малко по-малък пън. Намирам, че тези белези не са достатъчни за с ъ щ е с т в у в а н е т о му като самостоятелен вид и затова г о приемам като разновидност от вида Deshayesites deshayesi ( L e y m.). Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели при с. Опака, Плевенско. Н и н о в Б ъ л г а р и я : долен апт. Стратиграфско и географско разпространение: долен апт в П о в о л ж и е т о , Кавказ, Франция, Англия, България. Сб. СУ. Сг, 1041.

Deshayesites planus

C a s e y , 1964

Табл. I.XXXVIII, фиг. 3,4,5 1962. Deshayesiteslavaschensis М а н о л о в , стр. 106, фиг. 4 (1). 1901. Deshayesites planas C a s e y , p. 323, pl. I.VII, fig. 5; Text-figs. 112 a, h, c. Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен от C a s e y (1964, pl. L V I I , fig. 5 ) , Atherfiekl, долен апт, Южна Англия, съхраняван в Geol. Surv. Muséum, Л о н д о н , сбирката на C a s e y , Z m 1667. М а т е р и а л . Няколко добре запазени екземпляра о т сбирката на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на '/а височината си, имат плоски стени и за граждат средно широк пъп. Украсата се с ъ с т о и от извити S-видно ребра с чупка в първата трета от височината си. Главните ребра в началото са л е к о у д е б е л е н и и най-добре изразени в долната по ловина от височината си, а в горната са малко по-ниски. Т у к се явяват междинните ребра, обик новено две-три на брой, които следват хода на главните и по дебелина не се отличават от тях. Всички ребра преминават вентралната област б е з прекъсване. В един завой при D 35 мм във вентралната о б л а с т се наброяват о к о л о седемдесет и две ребра, от които двадесет и шест главни. С нарастването на завоите ребрата л е к о се разреждат. о

Размери

в мм: Холотип ЕКЗ. от с Водица. Сг, 1030 Ека. от с. Опака, Сг, 16.11

D 28 28 28

d 10(0,35) 9(0,32) 9(0,32)

11 12(0,43) 12(0,43) 12(0,43)

брой на ребрата 72,28 72/20 62/20

Б е л е ж к и . Нашите екземпляри показват голяма прилика с холотипа, като някои от тях имат малко по-рядко разположени ребра (Сг, 1631). Правилното разположение на междинните ребра в горната половина от височината на завоя отличава д о б р е този вид от другите предста вители на рода. Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели при селата Опака, Водица, Върбовка, Поповско, и с. Живовци, Михайловградско. П и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт (зона forbesi, под зона fiitoni) в Южна А н г л и я ; долен апт в България. Сб. СУ, Сг, 1630, 1631, 1032.

Deshayesites strigosus

C a s e y , 1964

Тгбл. XC. фиг. 1, 3, За 1897. Hoplites Deshayesi — S a r a s i n , p. 768, fig. 4. 1961. Deshayesites deshayesi (I. e v ш e r i e M. S.) d'O r b i g n y sp. var. strigosus 104 f. 106 h, ? pl. LI. fig. 8.

C a s e y . p. 301, Text-figs.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от C a s e y (1964, Text-fig. 106 h) от глините c Plicatula Marne, Парижкия басейн, колекция в Сорбоната, Париж.

Haute-

182 М а т е р и а л . Няколко сравнително добре запазени, но сплескани екземпляра от сбирката на НИГИ, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите са плоски, обхващащи се почти наполовината от височината си. Пъпът е плитък, среден по ширина. Украсата се състои от S-видно извити ребра. Главните от тях започват от умбиликалната стена с леко удебеление, а междинните обикновено по две взе мат началото си малко под средата от височината на завоя. Всички ребра са еднакви по дебе лина във вентралната област и я пресичат без прекъсване. При I) 30 40 мм във вентралната област се наброяват петдесет-i- петдесет и пет ребра, от които двадесет са главни. P а з м е р и в мм : D d 11 брой ма ребрата Холотии 29 7(0,24) 14(0.48) 52/18 Екз. от с. Вехтово, Сг, 1033 24 0(0.25) 12(0,50) 72 24 Екз. от с. Чапаево, Сг, 1034 29 7(0,24) 1.3(0,45) 52 ls В е л е ж к и . Този вид би могъл да се смеси c D. planus C a s e y , но има повече междинни ребра и ио-малък пъп. Някои от нашите екземпляри показват голяма прилика с холотипа, но има и такива, които се различават от него с по-гхстото си наребряване (Сг, 1633). H а х о д и щ е : долноаптеките мергели при с. Вехтово, Провадийско, и с. Чапаево, Поповско. Н и в о в В ъ л г а р и я : долен апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт, зона deshayesi в Англия, Франция; долен апт в Вългария. Сб. СУ.Сг, 1033, 1634, Deshayesites parisiensis

sp. n.

Табл. XC, фиг. 2, 2 a 1964. Deshayesites deshayesi — Casey, p. 295, text-fig. 106 e, f, g, non a —d; non pl. XI.III, fig. 3; non pl. XI.VII, fig. 9 a, b ; nen pl. LI, fig. 6. T и п. За холотип означавам екземпляра от долноаптеките мергели при с. Опака, Поповско табл. ХС, фиг. 2 а. Сб. СУ, Сг, 1635. М а т е р и а л . Два добре запазени екземпляра от сбирката на НИГИ, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на */ от височината си. Пъпът е тесен, със стръмни стени и закръглени ръбове. Скулптурата се състои от леко S-видно извити ребра. Главните започват от пъпната стена, а междинните по едно в междуребрие, в първите завои вземат началото си в долната трета, а по-късно остават само в горната половина от височината на завоя. 11ри D 30 мм във вентралната област се наброяват около четиридесет ребра, от които двадесет са главни. Р а з м е р и в мм: D d H брой па ребрата Холотии, Ст, 1635 20 5(0,25) 10(0,50) 40,20 Екз. от с. Чапаево, Сг, 1030 28 6(0,21) 14(0,50) 40/20 C a s е y, text-fig. 100 е, f, g 30 8(0.23) 15(0,50) 40/22 я

Б е л е ж к и . Този вид се отличава от I). strigosus C a s e y с много по-грубите си и порядко разположени ребра, по-издути стени и с по-малък брой на междинни ребра. От D. des hayesi ( L e y m.) се отличава с по-малкия си пъп и по-високи завои. Вида наричам на находище то, където първо е бил намерен — Парижкия басейн. Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели при селата Опака и Чанаено, Поповско, c D. strigo sus C a s e y , D. deshayesi (L e y m.). Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт в Парижкия ба сейн, Англия, България. Сб. СУ, Сг, 1035, 1636. Deshayesites

callidiscus C a s e y , 1961

Табл. l.XXXVIII, фиг. 2, 2а; табл. ХС. фиг. 6 1883. Hoplites Horowae — U h l i g . S. 127, Taf. XX, Fig. 8, 10, 11. non Fig. 5, 7, 9; non Taf. XXI. Fig. 1. 1961. Deshayesites callidiscus Casey, S. 507. pl. 80, fig. 10. 1962. Deshayesites weissi — Манолов, стр. 100. фиг. 4 (2).

1964. Deshayesites callidiscus — Casey, p. 327, pl. XI.IX, figs. 3 a, b, 4 a, b ; pl. LI, fig. 3; pl. LUI, figs. 2 a, b ; text-fig. 114 a. Т и п . Холотипът е означен от C a s e y (1964, pl. XLIX, figs. За, b ; 4 a, b, фрагмакон) от долния апт, зона forbesi, подзона callidiscus при Atherfield Clay Séries, Южна Англия, колекция ВМ 48836, SMB 27032.

183

М а т е р и а л . I (чколко д о б р е запазени екземпляра от сбирката на Г У Г 0 3 1 1 и Н И Г И , един намерен от геолога д-р Л ю б е н А н т о н о в , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите с плоски стени се обхващат почти наполовина от височината си и заграждат сравнително тесен плитък пъп с полегати стени и закръглен р ъ б . Украсата се състои от S-видно извити ребра, плоски в маргиналната област. Главните започват с д о б р е изразено умбиликално удебеление, а вторичните по едно-две в междуребрие, започват или в долната половина от височината на завоя, или от средата му. При D на черупката 60—70 мм във вен тралната област се наброяват средно шестдесет- -шестдесет и пет ребра, от които двадесет и две са главни. Размери

в мм :

D d н броп на ребрата Холотии (но снимката) 116 24(0.20) 55(0.47) 70/24 Екз. от с. Опака, Сг, 1638 67 15(0.22) 31(0.46) ••><; 2о Екз. от яз. Стамболийски. Сг, 1637 82 19(0.23) 37(0,45) 68/22 Б е л е ж к и . Нашите екземпляри показват по-голяма прилика с топотипа на вида ( C a s e y , 1961, pl. 80, fig. 1), о т к о л к о т о с холотипа, който има малко по-малък пъп. П о характера на скулптурата този вид се доближава д о Prodeshayesltes stutzeri ( R i е d е 1), при който обаче пъпът е по-широк, а междинните ребра обикновено са по едно. Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели о к о л о селата Опака и Асеново, Поповско, c Prodes hayesltes germanicus C a s e y , яз. „ А д . Стамболийски", Павликенско (мергелите под ургонския варовик). П и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н апт, зона forbesi в Англия, долен апт в България. Сб. СУ, Сг, 1637. 1638. 1639.

Deshayesites

weissi ( N e u m a y r und U h l i g , 1881) Табл. I.XXXVIII, фиг. 7

1881. 1881. 1883. 1902. 1907. 1909. non 1915. 1937. 1953. 1958.

Hoplites Weissi N e u m a y r und U h l i g . S. 51, Taf. XI.V!, Plg. 1 : non Taf. XLVII. Fig. 1. Hoplites Deshayesi — N e u m a y r und U h l i g , S. 49, Taf. XLV. Fig. 1, la, lb. Hoplites Borowae — U h l i g , S. 127, Taf. XXL Fig. I. Hoplites Weissi — v. К о е n en, S. 207, Taf. XLV, Fig. 1 ; Taf. XLIII, Fig. 3. Hoplites Weissi — К а р а к а ш , стр. 92, табл. XI, рие. 2а. 2Ь. Parahoplites latilobatus — S i n z o w , S. 3, Taf. I, Fig. 7, 8. Parahoplites weissi — K i l i a n <t R e b o u l , p. 42, pl. III, fig. 3; pl. IV. fig. 4; pl. VI, fig. 2. l'arahoplites weissi — Ц а н к о в , стр. 64, табл. V, фиг. 1. Deshayesites weissi Г л а з у н о в а , стр. 22, табл. I. фиг. 3,4 а — с. Deshayesites weissi — Са з о н о в а , стр. 120. табл. III, рис. 1, la, lb. 2 и 2а ; табл. IV, рис. 3, За. 4 и 4а ; табл. V. рис. 1 ; табл. VII, рис. 3 и 4 ; табл. X, рис. I. поп 1962. Deshyaesites weissi — М а н о л о в , стр. 106, фиг. 4 (2)=Deshayesites callidiscus C a s e y . 1964. Deshayesites callidiscus — C a s e y var. annelidus C a s e y , p. 330, pl. XLVIII, figs. 2 a, b ; non text-figs. 114b, 115. Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от N e u m a y r und Uhlig (1881, Taf. X I . V I , Fig. 1) от Crube Marie при Steinlah, Северна Германия. М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента от сбирката на Г У Г О З Н , един д о б р е запазен екземпляр от сбирката на проф. В. Ц а н к о в , съхранявани е Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са високи, с плоски стени и се обхващат на / о т височината си. П ъ п ъ т е плитък, тесен, със стръмни стени и закръглен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от S-видно из вити г ъ с т о разположени ребра. Главните започват с л е к о удебеление в умбиликалната област, а вторичните по две-три в междуребрие се вмъкват или отцепват от тях на различна височина. При D 157 мм във вентралната област се наброяват о к о л о деветдесет ребра, от които двадесет и шест са главни. Р а з м е р и в мм: D d Н брой на ребрата N e u m . u. U h l i g , Taf. XLVI, Fig. 1 157 41(0,20) 70(0,45) 88/24 Екз. от c. Войводино, Cr, 1640 145 31(0,24) 70(0,48) 90/26 3

Б е л е ж к и . Г ъ с т о разположените ребра и непостоянните както по брой, така и по д ъ л жина междинни ребра о т д е л я т д о б р е този вид от останалите представители на рода. I (итираните в синонимията на D. weissi N . u. U h l . видове с други наименования включваме в грани ците на този вид въз основа на белезите и измеренията, които притежават. Н а х о д и щ е : долноаптеките варовици при с. Войводино, Варненско, Поповско и др. П и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. Стратиграфско и географско разпространение: долен апт (зона weissi) Се верна Германия, Западен Копет Д а г , Мангишлак, България. Сб. СУ, Сг, 1640.

184

Deshayesites evolvens

( L u p p o v , 1952)

Табл. XCI, фиг. / 1915. 1934. 1952. 1958. 1964.

Parahoplites Parahoplites Deshayesites Deshayesites Deshayesites

weissi - • K i l i a n i't R e b o и I, p. 42, pl. III, fig. 3. consobrinns Ж е л е в , стр. 178, табл. III, фнг. 1. evolvens Л у н н о в, стр. 206, табл. VIII, фнг. 1. evolvens — Са з о н о в а , стр. 124, табл. VI, рис. I. involiitus — C a s e y , p. 310, text-fig. 107 c, non a, b; non pl. XI.V, figs. 1 a — c, I a, b.

Т и п . Холотипът е означен от Л у п п о в (1952, табл. VIII, фиг. I ) от долния апт по р. Курджипса, Северозападен Кавказ. М а т е р и а л . Един екземпляр от сбирката на Щ. Ж е л е в , съхраняван в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Високи, с плоски стени завои,обхващащи се почти наполовина от височината си. Пъпът е тесен, плитък с отвесни стени и закръглен ръб. Скулптурата се състои от груби закръглени почти прави ребра с широки междуребрия. Главните започнат от пъпния ръб, а вто ричните — вмъкнати или отцепени — отначало се разполагат в горната трета от височината на завоя. По-късно отцепването става по-ниско, ребрата се наклоняват напред, а мястото на отцеп ването се фиксира с леко подуване. С нарастване на завоите ребрата се разреждат и се явяват и единични ребра. При D 157 мм във вентралната област се наброяват петдесет ребра, от които двадесет и четири са главни. Р а з м е р и в мм: D 109 157

Л y n п о в, табл. VIII, фиг. I Екз. от с. Николаево, Сг„ 1642

il 31(0,28) 46(0,29)

Н 45(0,11) 05(0,41)

брой на ребрата 56/28 50/24

В е л е ж к и . Нашият екземпляр показна голяма прилика с холотипа, като се различава от него само с малко по-големия брой ребра. Фигуриранинт от C a s e y (1904) екземпляр на стр. 311 в text-fig. 107 с под името D. involiitus не се различапа от току-що описания вид, затова го присъединяваме към него. Описвайки редица възрастни екземпляри от различни видове — D. cal lidiscus var. annelidus, Dufrenoia lurensis, D. normani, - C a s e y фигурира екземпляри, които показват поразителна прилика с вида D. evolvens Lu pp., но невъзможността да ги видя, както и съвсем краткото им описание, не мч позволява да взема по-опредслено отношение към тях. Н а х о д и щ е : долноаптеките пясъчници при с. Николаево, Плевенско. П и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт в Югоизточна Франция, Северен Кавказ, Поволжието, България. Сб. СУ. Сг, 1642.

Семейство PARAHOPI.I

TIDAE

S P А Т И , 1924

ПоясемеЯство ACANTHOHOPL1TINAE S T O Y A N O W .

Род Acanthohoplites

1949

S i n z o w , 1907

Т и п о в вид, чрез по-сетнешно означение, Parahoplites asthiltaensis A n t h u l a , 1890, горен апт — долей алб на Дагестан. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите са с овално или правоъгълно овално сечение. Наребряването се явява в най-ранен стадий. Главните ребра са с латерални пъпки, от които става раздвояване или разтрояване на ребрата. Вторичните ребра са без пъпки, не достигат до пълната стена и са от едно до шест на брой. В по-късните стадии пъпките и разклонението изчезват, броят на междинните ребра намалява до едно-две. Сутурната линия (текст-фиг. 84) се състои от четири лобуса и четири седла. Първият

Текст-фиг. 84. Acanthohoplites aschiltensis (A n t li.) no A n t b u 1 a, 1899

185 латерален лобус е почти симетричен и често по-широк о т вентралния. Седлата са двуразделни, като първото е почти д в а пъти по-тясно о т външното. Родът е богат на видове. Установен е в горния апт и долния алб (клансея) в Западна Европа, България, Кавказ, Мангишлак, Туркмения, Северна и Южна Америка.

Acanthohoplites ,

aschilitaensis

( A n t h u l a , 1899)

ТабЛ. I.XXXIX. фиг. 4

1899. Parahoplites aschiltaensis A n t h u l a . S. 117, Taf. X (IX), Fig. 2a, 2b, 3a 31>, non Fig. 4 ; non Taf. XI (X) Fig. 1. non 1907. Acanthohoplites aschiltaensis — S i n z o w , S. 478, Taf. V. Fig. 1 und 8, Taf. VI, Fig. 19—21. 1913. Acanthohoplites Aschiltaensis — К а з а н с к и Л, стр. 67, табл. III, фиг. 47. 1953. Acanthohoplites aschiltaensis— Г л а з у н о п а , стр. 42, табл. VIII, фиг. 1, 2, 3. поп 1900. Acanthohoplites aschiltaensis — К у д р я в ц е в в Д р у щ и ц и K у Д р я в ц е в, стр. 319, табл. VU, фиг. 2 а, Ь, 3 а, Ь. :

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от А п t h u 1 a (1899, X, Fig. 2 a, b) от апта при Ашилта, Дагестан, колекцията на S j f l g r e n в Музея в Упсала, Швеция. М а т е р и а л . Няколко добре запазени, но сплескани екземпляра о т колекцията на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина от височината си и заграждат среден по ширина плитък пъп с наклонени стени и заоблен р ъ б . Украсата се състои о т главни и вто ростепенни редки леко извити ребра. Главните в първите д в а завоя носят леко умбиликално удебеление и добре изразена латерална пъпка, о т която се наблюдава раздвояване. Междинните ребра — три, по-рядко д в е — започват близо д о пъпната стена. В края па предпоследния завой латералните пъпки изчезват, умбиликалните подувания намаляват силата си, а междинните ребра редуцират броя си на едно и стават по-къси. При D около 3 0 мм във вентралната област се наброяват четиридесет и шест, а в умбиликалната — двадесет и шест ребра. Р а з м е р и в мм : D

An t hul a, Taf. X, Fig. 2 52 17(0,33) 22(0,42) Екз. от Вила, Сг, 1500 32 10(0,31) 13(0,41) Б е л е ж к и . Нашият екземпляр се различава о т описания о т Anthula на Taf. X, Fig. 2, само с. малко по-гъстите си ребра. По украсата на първите си завои на пръв поглед напомня на Acanthohoplites bigotireti (S е u n.), но c e отличава о т него с по-големия брой на междинните ребра и липсата на д о б р е изразена умбиликална пъпка на главните ребра. Н а х о д и щ е : горноаптеките мергели при с. Бешовица, Врачанско, горноаптеките глинести варовици при Бяла ; клансейсккте (долноалбеките) мергели при селата Батин и Кривина, Русенско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт — долен а л б (клансей). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт в Дагестан, Турк мения, Грузия, България; долен алб (клансей) в Туркмения, България. Сб. СУ, Ст, 1500.

Acanthohoplites

stephanoides (K a s a n s k y, 1913) Табл. I.XXXIX, фиг. 5

1913. Acanthohoplites stephanoides К а з а н ски й, стр. 84, табл. V, фиг. 09; non табл. IV, фиг, 08. поп 1960. Hypacanlhohoplile.s stephinoides — К у д р я в ц е в в Д р у щ и ц и К у д р я в ц е в , стр. 334, табл. XV, фиг. 7 а, б. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен о т К а з а н с к и й (1913, табл. V, фиг. 69) вероятно о т аптеките конкреции при Ходжал Маха. Дагестан. М а т е р и а л . Много екземпляри от колекцията на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите са леко издути, обхващащи с е почти наполовина. Пъпът е средно широк, немного дълбок с полегати стени и закръглен ньпен ръб. Украсата се състои о т главни и второстепенни, почти прави ребра. Главните ребра носят ясно умбиликално удебеление, леко с е снишават по средата и отново с е засилват във вентралната област. Междинните ребра обикно вено по едно започват в долната трета от височината на завоя, като понякога се сливат с умбоналната пъпка и дават изглед на раздвоени о щ е о т пъпа ребра. В първите завои с е на блюдават следи о т латерални пъпки. Сутурната линия не с е наблюдава. Р а з м е р и в мм : D

К а з а н с к и я , табл. V, фиг. 69 25 Екз. от с. Копринен, Сг, 1504 32 24

Фосилите на Бьлгария, т. I V

9(0,36) 10(0.31)

10(0,40) 13(0,40)

186 Б е л е ж к и . Този вид с ъ с своите прави ребра, д о б р е изразени умбиликални подувания и ниско спускащи се междинни ребра се отличава д о б р е от останалите представители на рода. С умбиликалното сливане на ребрата показва сходство с някои представители на род Hypacanthoplites. Близък е c Imm. anthulai K a s . , който обаче има по-високи завои и по-малък пъп. Н а х о д и щ е : горен апт при селата Ковачевец и Копривец, Поповско, селата Бистренци, П о л с к о К о с о в о и Пейчиново, Беленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт. Стратиграфско и географско разпространение: горен апт в Дагестан, България. • Сб. СУ, Сг, 1504.

Acanthohoplites

subpeltoceroides

S i n z o w , 1907

Табл. LXXX1X, фиг. 7 1899. 1907. 1907. 1900.

Parahoplites Treffryanus — A n t h u l a , S. 115. Taf. VIII (VII), Fig. 0 a d. Acantliolioplites asclilltensis -- S i n z o w , S. 478, Taf. 3. Fig. 1. Acanthohoplites Subpeltoceroides S i n z o w , S. 484, Taf. IV, Fig. 3, 4 ; Taf. V, Fig. 10, 10a. Colombiceras subpeltoceroides— К у д р я в ц е в в Д р у щ и ц и К у д р я в ц е в , стр. 329, табл. XIV, фиг. 4 а, б, поп фиг. 4 а, б.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра от S i n z o w [ 1907» Taf. I V , F i g . 3, 4 (вън шен завой) и Taf. V , F i g . 16, 16 а (вътрешен завой)) от долния голт (горен апт) на Мангишлак. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от колекцията на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат на о к о л о / от височината си и заграждат широк плитък пъп с полегати стени и заоблен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от главни л е к о S-видио извити с умби ликално подуване ребра и междинни, започващи в горната трета от височината на завоя. На блюдава се правилно редуване на главни и междинни ребра през едно, като и двата вида ребра във вентралната област се изравняват по сила и добиват почти бухалковиден изглед. В първите завои според S i n z o w се явяват латерални пъпки, разположени в горната третина от височината на главните ребра. При обхващането па завоите пъпките се препокриват и в пъпа се наблюдават само прости прави ребра, както е в нашите екземпляри. Междинните ребра са едно д о три на брой малко по-слаби от главните. 11ри D о к о л о 50 мм във вентралната област се наброяват четиредесет ребра, а в умбиликалната — двадесет и шест. Сутурната линия не се наблюдава. Р а з м е р и в мм : 1

S i n z o w , Taf. IV, Fig. 3 47 15(0,32) 18(0,38) Екз. ОТ C. Вистренпи, Cr, 1514 47 17(0,30) 19(0,40) Б е л е ж к и . Т о з и вид ce отличава c правилността в подреждането на ребрата, с късите междинни ребра и бухалковидното разширение на ребрата във вентралната област. Н а х о д и щ е : горноаптеките алевритови варовици при селата Бистренци, Пет Кладенци, Горна Манастирица, Беленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт. Стратиграфско и географско разпространение: горен апт в Мангишлак, Дагестан, България. Сб. СУ, Сг, 1514.

Acanthohoplites

subtobleri

( K a s a n s k y , 1913)

Табл. XC, фиг. 8 1913. Acanthohoplites sub-Tobleri K a.за и c кий, стр. 75, табл. 111, фиг. 50 a, b, c, non фиг. 57, 58. 1960. Colombiceras subtobleri — К у д р я в ц е в в Д р у ш и ц и К у д р я в ц е в , стр. 330, табл. V, фиг. 2 а, Ь. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от К а з а н с к и й (1913, табл. III, фиг. 56 а, Ь, с ) от сивите песъчливи мергели на апта при Лавапш ( Д а г е с т а н ) . М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от колекцията на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Сравнително високи завои, обхващащи се почти на / , от височината си. П ъ п ъ т е сравнително тесен, с ъ с стръмни стени и закръглен пъпен р ъ б . Украсата се състои от гъсти S-видно извити ребра, които в първите два завоя са единични, с тук-там по-силни релефни ребра. В началото на третия завой по средата на някои ребра се появяват латерални пъпки, от които излизат по две ребра. По-късно пъпките изчезват и започва правилна алтернация на едно главно и едно вмъкнато ребро, вземащо началото си в долната половина от височината на завоя. Всички ребра са еднакви, л е к о сплеснати във вентралната област. При D о к о л о 20 мм във вентралната област се наброяват о к о л о 48 ребра, а в умбиликалната •— тридесет. 3

Размери

в мм : К аз анс кий, табл. III, фиг. 56 Ека. ОТ С. Ваииска, Сг, 1512

O 21 20

d h 5(0.29) 9,(0,43) 6(0,30) 9,(0,45)

брой на ребрата 40-24 48 30

187 Б е л е ж к и . Този вид със своя малък пъп и високи завои се отличава добре от другите представители на рода. Н а х о д и щ е : горен апт при селата Бистренци, Пет Кладенци, Орловец, Баниска, Беленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : ? апт при Лаваши (Дагестан) ; горен апт в Северен Кавказ, Грузия, България. Сб. СУ, Сг, 1512. Acanthohoplites

subtobleri

batinensis subsp. n.

Табл. LXXXVHI, фиг. 8. 8a Т и п . За холотип посочвам екземпляра от клансейските глауконитни мергели при с. Батин, Русенско, съхраняван в ГМ при СУ, Сг, 1508. М а т е р и а л . Един цял екземпляр и няколко фрагмента от колекцията на ПИГИ, съхраня вани в ГМ при СУ. Наричам подвида на името на с. Батин, където е намерен. Р а з м е р и в мм: D d h Холотии, Сг, 1508 20 6(0,30) 8(0,40) Б е л е ж к и . Различава се от Ас. subtobleri K a s . с по-големия брой на междинните ребра, обикновено три вместо две, и с наличието на разтроени от латералната пъпка ребра. При D 20 мм във вентралната област се наброяват около 45 ребра, а в умбиликалната 28. Н а х о д и щ е : долен алб (клансей) при с. Батин, Русенско, c Acanth. abichi A n t h. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен алб (клансей). Сб. СУ, Сг, 1508. Acanthohoplites

abichi ( A n t h u l a , 1899)

Табл. LXXXIX. фиг. 6", 6а 1899. 1907. 1955. 1960. 1905.

Parahoplites Abichi A n l li u I a, S. 106, Taf. IX (VIII). Fig. 2a — c. Acanthohoplites Abichi — S i n z o w , S. 490, Taf. VI, Fig. 1—3. Acanthohoplites abichi — пристави, стр. 100, табл. IV, рис. 5. Acanthohoplites abichi — К у д р я в ц е в u Друщиц и Кудрявцев, стр. 321, табл. VIII, <|иг. 3 а, б, Acanthohoplites abichi — Е г о я н, стр. 130, табл. V, фиг. 4.

Т и п . Холотипът t Parahoplites abichi A n t h u l a (1899, Taf. IX, Fig. 2) от горния апт (?) при Акуша (Дагестан), означен от Е г о я н, 1965. М а т е р и а л . Един много добре запазен екземпляр и много фрагменти от колекцията на НИГИ, съхранявани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат само на '/т от височината си и са почти еднакви на височина и ширина. Пъпът е широк, дълбок, с почти отвесни стени и закръглен ръб. Украсата се състои от прави остри редки ребра. Главните носят латерални пъпки, от които става раздвоя ване, а междинните са прости от едно до три (обикновено едно) на брой в междуребрията. Пред всяко раздвоено ребро, предният клон на което е по-силен, се наблюдава дълбока бразда. Сутурна линия не наблюдаваме. Р а з м е р и в мм : D d н Холотип 35 1404,40) 12(0,34) Екз. от с. Батин. Сг, 1505 35 14(0,40) 13(0,37) Б е л е ж к и. Този вид напомня доста на Acanth. aschiltensis (A n t h.), от който ce отли чава c по-ниските си и издути завои и с по-малък и непостоянен брой на междинните ребра. Нашият екземпляр се отличава от холотипа с малко по-високото си сечение. Н а х о д и щ е : глауконитните мергели на клансея при с. Батин, Русенско, в мергелите на клансея при Бяла и с. Сухатче, Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен алб (клансей). Стратиграфско и географско разпространение: горен апт? — долен алб в Северен Кавказ; клансей в Грузия, Мангишлак, България. Сб. СУ, Сг, 1505.

Род Hypacanthoplites

S p a t h , 1923

Т и п о в вид, чрез оригинално означение, Parahoplites jacobi C o l l e t , 1907, долен алб* Северна Германия. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Сравнително бързо нарастващи на височина завои, украсени с главни и междинни ребра. Началните завои показват гладка вентрална страна и ребра с мар гинални малки туберкули. С нарастването на черупката ребрата загрубяват, а туберкулите из-

188 чезват. Сутурната линия е с два триразделни латерални лоба и един-два спомагателни (текстфиг. 85). Сифоналният лоб е по-къс от първия латерален, външното седло винаги двуразделно. Р о д с немного представители, установени в клансея на Северна Германия, 'I уркмения, Кав каз, Вългария.

Текст-фиг. 85. Hypucanthoplites nola niformis (N a t z k y) no Г л a з y н o в a, Î953

Hypacanthoplltes

nolaniformis

G l a s u n o v a, 1953

Табл. 1.XXXVII1, фиг. 10 1953. Hypacanthoplltes

nolaniformis

Г л а з у н о в а , стр. 55, табл. XII, фиг. 5, 6, 7 а

b, 8 а — с.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Г л а з у н о в а (1953, табл.XII, фиг. 8 а — с) от долния алб (подзона jacobi), Западен Копет-Даг. О п и с а н и е . Завоите се препокриват почти наполовина и заграждат средно широк пъп. Украсата се състои от тънки гъсто разположени почти прави ребра, леко извити в маргинал ната област. Главните ребра носят добре изразена умбиликална, удължена подутина. Междин ните ребра, отначало три-четири, после две-три на брой, започват в близост с пъпния ръб, рядко по-високо. С нарастване на завоите ребрата се разреждат. При преминаване на вентрал ната област ребрата носят по едно неясно, пъпковидно задебеление. Сутурната линия не наблю даваме. Поради тона, че. екземплярът е деформиран, не даваме измерения. В е л е ж к и . Нашият екземпляр показва голяма прилика с дагеетанските. От екземпляра на Г л а з у н о в а се отличава с малко по-гъстото си наребряване. Н а х о д и щ е : клансейските мергели от дълбочина 303 м при с. Буковец, Врачанско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : клансей (долен алб). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о ра з n р о с т p а н е н и е: долен алб, подзона jacobi. Западен Копет-Даг, България. Сб, СУ, Сг, 1507.

Род Gargasiceras

C a s e y , 1954

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites gargasensis d ' O r b i g n y , 1841, горен апт (Gargasian) при Гаргас, Югоизточна Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите са бавно нарастващи, с ъ с закръглена умбиликална и маргинална област. Украсата се състои от прави или леко извити тънки главни и междинни ребра. Ребра с пъпки и тясна сифонална депресия се явяват само в най-ранния стадий. Сутур ната линия (текст-фиг. 86), както при р о д Colombiceras.

Текст-фиг. 80. Gargasiceras gar gasensis (d'Orb.) по d ' O r b i g п y, 1841

Родът ne е богат на видове. Установен в горния апт в Югоизточна Франция, Колумбия, Туркмения, България.

189

Gargasiceras aptiense ( R o c h , 1926) Табл. XC. фиг. 10 1926. AcanthopliteS 1954. Gargasiceras non 1958. Gargasiceras

gargasensis var. aptiensis Roch, p. 292, pl. XVIII, fig. 5, 5a, text-fig. 4. aptiense C a s e y , S. 114. gargasense (O r h i g и y) var. aptiense — J] y п п o в и Д p y Щ и и, стр. 103, табл. XI.VII. фиг. 0.

Т и п . Сравнявпам с изображението на екземпляра, определен от R o c h (1926, pl. X V I I I , fig. 5, 5а) от гаргаса при гр. Апт, Югоизточна Франция. М а т е р и а л . Бдин екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Ниски, обхващащи се на '/а височината си завои. П ъ п ъ т е широк, плитък, с полегати стени и закръглен ръб. В последния завои се наблюдава правилност н подреждането през едно на главно и вмъкнато ребро. В първите завои вмъкнатите ребра започват в долната половина от височината на завоя, а в последния се сгъстяват и остават само в горната поло вина. Всички ребра са л е к о S-видно извити и еднакви по сила в сифоналната област. В млада нъзраст главните ребра носят латерални пъпки. При D о к о л о 26 мм във вентралната област се наброяват о к о л о 60 ребра, а в умбиликалната — 30. Сутурната линия не наблюдаваме. Р а з м е р и в мм : о

Roch. pl. XVIII, fig. 5 25 9(0,36) 9 (O..30) Екз. от c Баннска, Cr, 1501 25 9(0,36) 9.5(0.38) Б е л е ж к и . Равномерното разпределение на ребрата, ниските завои и големият пъп чават д о б р е този вид от другите представители на рода. Н а х о д и щ е : горноаптеките глинести варовици при с. Ваниска, Беленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт. Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт (гаргас) в източна Франция, България.

отли

Юго

Сб. СУ, Сг, 1501.

Gargasiceras lautum lautum (G 1 a s u n o v a, 1953) Табл. I.XXXIX, фиг. 10 1953. Лса/it/uiplites

taatus Г л а з у н о в а , стр. 37, табл. V, фиг. 9 а, Ь. 10, 11 a, h.

Т и п . Сравнвам с изображението на екземпляра, определен о т Г л а з у н о в а (1953, т а б л . V , фиг. 9а, 9 Ь ) , апт, подзона melchioris, Западен Копет-Даг. М а т е р и а л . Разполагаме с един екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Бавно завиващи се, обхващащи се на от висоичината си ниски завоиСтраните са л е к о издути, пъпът е широк и плитък с наклонени стени и з а к р ъ г л е н р ъ б Украсата се състои от гъсти, прави ребра. Наблюдава се едно неправилно редуване на прости раздвоени и вмъкнати на различна височина ребра. Главните ребра в умбиликалната област но сят л е к о подуване, у д ъ л ж е н о по височината на реброто. В млада възраст се наблюдават и ла терални пъпки. При D 25 мм във вентралната област се наброяват о к о л о 65 ребра, а в умби ликалната о к о л о 35. Сутурната линия не се наблюдава. Р а з м е р и в мм: 1

Г л а з у н о в а , табл. V. фиг. 9 24 9(0,37) Екз. от с. Копривеи Сг, 1502 22 8(0.36) Б е л е ж к и . Почти радиалното наребряване и неправилността отличават д о б р е този вид от останалите представители на рода. Н а х о д и щ е : горен апт при с. Копривец, Беленско. П и в о в В ъ л г а р и я : горен апт. Стратиграфско и географско разпространение: К о п е т - Д а г ; горен апт в Северна България.

9(0,37) 8(0,37) в подреждането на ребрата

горен

апт,

зона melchioris

Сб. СУ, Сг, 1502.

Gargasiceras lautum taxa ( G 1 a s t i п о v a , 1953) Табл. XC, фиг. 9 1953. Acanthohoplites

lantus sp. n. var. taxa Г л а з у н о в а , стр. 38, табл. V, фиг. 12 a

c, 13, 11. 15.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Г л а з у н о в а (1953, табл. V , фиг. 12 а, Ь, с ) от горния апт, подзона melchioris, Западен Копет-Даг. М а т е р и а л . Бдин д о б р е запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У .

J90 Размери

n мм : D

Г л а з у н о в а , табл. V, фиг. 12 30.5 11(0.30) 12(0,39) Екз. от с. Копривец, Сг, 1503 27 9(0.33) 10(0.37) Б е л е ж к и . Много по-грубото и рядко наребряване отделя този подвид от номинатния подвид. Н а х о д и щ е : горноаптеките глинести варовици при с. Копривец, Беленско. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт, подзона melchioris в Копет-Даг, горен апт в България. Сб. СУ. Сг, 1503.

Род Immunit ос е ras S t o y ;i n o v, 1949 Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, lmmunitoceras immunitus S t o y a n o v , 1949, клансей (горен апт), Аризона, Северна Америка. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите се обхващат почти наполовина, пъпът е тесен, украсата е от тънки гъсто наредени извити ребра. Само в ранните стадии с латерални пъпки и прекъсващи се в сифоналната област ребра. Сутурната линия е изобразена на текст-фиг. 87.

Текст-фИГ. 87. lmmunitoceras

uhligi

(A n t II.) no

A. A. М и х а й л о в а , 1958 Установен в горния апт и долния алб в Кавказ, Мангишлак, Туркмения, Северна Северна Америка, България.

lmmunitoceras

Германия,

uhligi (А п l h u 1 a, 1899)

Табл. I.XXXIX, фиг. .V 1899. Parahoplites non 1907. Parahoplites

Uhligi A n t h u l a , S. 114. Taf. X (IX), Fig. la, b. Uhligi — C o 11 e t, p. 523, pl. 8, fig. 6, 7, 8.

1958. lmmunitoceras uhligi — Л у н н о в и Д p y щ и u, стр. 103, табл. XI.VII, фиг. 7. 1960. Acanthohoplites uhligi — K у л p я в ц е в в Д p у щ и ц и К у д р я в ц е в , стр. 321, табл. XI, фиг. 1 а, Ь. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен о т A n t h u l a (1899, Taf. X (IX), Fig. 1 a, b) от апта при Акуша, Дагестан. М а т е р и а л . Бдин екземпляр от колекциите на ГУГОЗН, намерен от Н. П о п о в , съхра няван в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Високи плоски завои, обхващащи се почти наполовина от височината си. Пъпът е средно широк, плитък, с отвесни стени и закръглен пъпен ръб. Ребрата са гъсти S-видно извити, гланните с умбиликално подуване, а второстепенните вмъкнати на различна ви сочина, по-рядко отцепени от гланните. При D около 70 мм във вентралната област се наброя ват 72 ребра, а в умбиликалната — 3 0 . Сутурната линия не се наблюдава. Р а з м е р и в мм: Г)

A n t h u l a , Taf. X (IX), Fig. 1 92 27(0.29) 38(0.12) Екз. от с. Криводол, Cr, 1509 70 21(0,30) 29(0,41) Б е л е ж к и . Често описван и изобразяван вид. Прилича на Ас. traudscholdi (В а с ) , при който обаче наребрянането е много по-правилно и равномерно. Н а х о д и щ е : долен алб (клансей) при с. Криводол, Врачанско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен алб (клансей). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : клансей в Северен Кавказ, Мангишлак, Копет-Даг, България. Сб. СУ, Сг, 1509.

191

lmmunitoceras

compressum

( K a s a n . s k y, 1913)

Табл. I.XXX1X, фиг. 8 1913. Acanthohoplites compressas Каза нс кий, стр. 87. табл. V, фиг. 74, non фиг. 75. non i960. Hypacanthohoplites compressas — К у д р я в и е н п Д р у щ и и и K у л р и в и c n, стр. 333, табл. XV.

фиг. 3 а, Ь; табл. XIII, фиг. 7 а. б. Т и п . Сравняван с изображението на екземпляра от К а з а н с к и й (1913, табл. V , фиг. 74) от конкрециите в аптеките глини на Х о д ж а л Маха, Дагестан. М а т е р и а л . Ч е с т о срещащ се вид у нас в малки размери. Покрива масово цели пластови повърхнини, но рядко д о б р е запазен. Съхраняват се в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са плоски и се обхващат на о к о л о половината от височината си. П ъ п ъ т е плитък, среден по ширина. Украсата се с ъ с т о и от г ъ с т о разположени, почти прави ребра. Главните ребра са с л е к о умбиликално подуване, разширени във вентралната област, а междинните по две-три н първите завои и едно в последните, започват тънки в долната по ловина от височината на завоя и във вентралната област се изравняват по дебелина с главните. В последния стадий междинните ребра изчезват. При D 22 мм във вентралната област се наброяват около 5 2 ребра, а в умбиликалната — 2 8 . Сутурната линия не се наблюдава. Р а з м е р и в мм : '

Казанский. табл. V. фнг. 74 Екз. от с. Орловеи. Сг, 1510

Г)

37 18

11(0.30) 5(0,28)

15(0.40) 7(0,40)

Б е л е ж к и . Този вид показна много голяма прилика c Itnm. anthulai K a s . , който обаче има по-фино и г ъ с т о наребрнване и повече на брой междинни ребра. С / л ю т . uhligi Л и th. по казна с ъ щ о о б щ и белези, обаче S-нидното извиване на ребрата на 1mm. uhligi A n t h. не позволява смесването им. Н а х о д и щ е : горноаптеките глинести наровици при селата Орловец и Пет Кладенци, Беленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : а п т ? в Дагестан ; горен апт в Североизточна България.

Сб. СУ, Сг, 1510. lmmunitoceras

anthulai ( K a s a n s k y , 1913)

Табл. LXXXVIII. фиг. 9 1913. Acanthohoplites Anthulai Казанский. стр. 85, табл. V, фиг. 70. поп 1955. Hvpacanthohoplites anthulai — Зр и стави. стр. 100, табл. IV, рис. 7. поп i960. Hypacanthohoplites anthulai — Кудрявцев в Л Р У m и ц и Кудрявцев.

фиг. 8 а — Ь.

стр. 334. табл. XV.

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра от К а з а н с к и й (1913, табл. V , фиг. 70) от конкрециите в ? аптеката глина при Х о д ж а л Маха, Дагестан. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о малки, з л е запазени екземпляри о т колекцията на Г У Г О З Н , съхра нявани н Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина и заграждат среден по ширина пъп. Украсата се с ъ с т о и о т г ъ с т и фини почти прави ребра. Главните носят умбиликално удебеление, намаляват силата си в средата, а в маргиналната о б л а с т отново се засилват и дори л е к о раз ширяват. Междинните ребра са по две, рядко се срещат по едно. и три и вземат началото си обикновено в долната трета о т височината на завоя. При D 13 мм във вентралната о б л а с т се наброяват о к о л о 70, а в умбиликалната 34 ребра. Сутурната линия не се наблюдава. P а з м е р и в мм : d

Казанский. табл. V. фиг. 70 Екз. от С. Орлсвеи, Сг, 1511

21 13

0 3.5

(0.20) 8.5(0.40) (0,27) 5 (0,39)

Б е л е ж к и . Близък на 1mm. compressas K a s . Отличава с е е по-малкия брой междинни ребра. Забелязва се несъответствие м е ж д у описанието и фигурите на Казанский. Ребрата, опи сани като „ с л а б о сърповидни" на изображението ( ф о т о ) , са прави. Междинните ребра на изобра жението се" наброяват обикновено две, а в описанието се говори за пет. При определението н случая се придържах кьм изображенията. Н а х о д и щ е : горноаптеките глинести варовици при селата Орлонец, Бистренци, П о л с к о Косово, Беленско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт. Стратиграфско и географско разпространение: апт в Д а г е с т а н ; горен апт в Североизточна България.

Сб. СУ, Сг, 1511.

192

Род Colombiceras

S p a t h , 1923

Т и п о в в и д, чрез д о п ъ л н и т е л н о означение, Ammonites crassicostatus d ' O r b i g n y , 1841, апт, Югоизточна Франция. Родова характеристика. Полуинволютна черупка с овално или закръглено пра в о ъ г ъ л н о сечение на завоите, малко по-високо, о т к о л к о т о широко. Наребрянането е г р у б о с главни раздвояващи се ребра от латералната и умбиликалната пъпка и прости междинни ребра. Всички минават вентралната област разширени бухалковидно. Сутурната линия (текст-фиг. 88) се

Текст-фиг. 88. crassicostatus

Colombiceras (d'O r b.)

по

d ' O r b i g n y , 1840 състои от три л о б а и две седла. Първият латерален л о б е несиметричен. Седлата са много широки. Сравнително беден на видове род. Установен е в горния апт на Северен Кавказ, Дагестан, Мангишлак, Франция, Швейцария.

Colombiceras

caucasicum l . u p p o v , 1949

Табл. LXXXIX, фиг. У. ta ; 2, 2а r

19,,8. Colombiceras caucasicum — Л у н п о в И Д р у щ и ц , табл. XI.VII, фиг. 5а, 56. 1460. Colombiceras caucasica — К у д р я в ц е в в Д р у щ и ц и К у д р я в ц е в , стр. 330, таб к V, фнг. 3 а, б ; поп табл. VI, фиг. 3 а, б. Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, фигурирай о т Л у п н о в и Д р у щ и ц (1958, табл. X L VU, фиг. 5а, 56), рефигуриран от Л у п п о в , В о д н л е в с к и й и Глазунова, 1949, от горния апт по р. Велая, Северен Кавказ. М а т е р и а л . Един сравнително д о б р е запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхра няван н Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина, п ъ п ъ т е средно широк. Пъпната стена е стръмна с ъ с заоблен р ъ б . Страните и вентралната област са л е к о издути. Ребрата са силни, редки. Главните носят задебеления о щ е о т умбиликалната стена, което продължава докъм сре дата на реброто, оформя се в пъпка и дава началото на д в е плоски ребра. Ч е с т о се явява и трето, което се отклонява от главното б л и з о д о пъпната стена. Второстепенните ребра са прости, прави, по едно или две в междуребрие и започват от пъпната стена. Всички ребра преминават вентралната област силно сплеснати, разширени и г р у б и . Размери в мм :

Л у п н о в, табл. XLVII. фиг. 5 54 18(0,33) 22(0,40) Екз. от гр. Била, Сг, 1506 25 8(0,32) 9(0.30) Екз. от с. Кален, Сг, 1513 40 12(0,30) 15(0,38) В е л е ж к и . Този вид показна голяма прилика c Colombiceras tobleri J a c , от който обаче се отличава с по-малкия си пъп. Н а х о д и щ е : горноаптеките мергели при с. Кален, Врачанско; в горноаптеките глинести наплочени вароници при Вяла. Н и в о в В ъ л г а р и я : горен апт. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт в Северен Кавказ, Североизточна и Северозападна Вългария. Сб. СУ, Сг, 1513, 1506.

Colombiceras

crassicostatum

( d ' O r b i g n y, 1841)

Табл. LXXXIX, фиг. 3 1841. Ammonites

crassicostatus

d ' O r b i g n y , p. 197, pl. LIX, fig. 1—5.

Т и п . За сравнение вземам екземпляра, изобразен от d ' O r b i g n y (1841, pl. L I X , fig. 1—5) от апта на Франция при гр. A p i . М а т е р и а л . Един екземпляр от сбирката на проф. В . Ц а н к о в , предоставен ми за опре деление. Съхранява се в Г М при С У .

193 О п и с а н и е . Ниски, почти еднакви във височина и ширина завои, обхващащи се о к о л о '/а от височината си. П ъ п ъ т с широк, с отвесни стени и закръглен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от прави клиновидни ребра, едни от които се раздвояват о щ е в умбиликалната област, а- други по две-три между първите са прости и с ъ щ о вземат началото си от умбиликалната стена. В първите завои простите ребра са по три в междуребрията, в по-късните намаляват броя си до две, а в обитаемата камера, с която имаме щастие да разполагаме, се редуцират д о едно, за губват клинообразния си характер и не достигат д о пъпната стена. Сутурната линия е з л е за пазена. Р а з м е р и в мм : I)

d'O r b I и n v pl. LIX, rig. 1--5 33 13(0,10) 12(0,30) Екз. от c. Бутово, Cr, loi6 39 17(0.13) 13(0.33) В е л е ж к и . Т о з и рядко срещащ се вид, който характеризира целия род, се отличава от останалите му представители със широкия си ПЪП и прави, раздвояващи се в умбиликалната област ребра. Н а х о д и щ е : горноаптеките мергели в ожелезнена конкреция при с. Бутово, Павликенско. Н и в о в В ъ л г а р и я : горен апт. Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт в Югоизточна Франция, Вългария. Сб. СУ, Cr, 151 в. Надсемейство HOPLITACEAE

D O U V I L L Е, 1890

Семейство HOPLITIDAE

D O U V I L L E , 1890

Полсемейство HOPLITINAE s. s.

Род Hoplites

N e u m a y r , 1Ô75

Т и п о в в и д , узаконен от J C Z N , 1955, Ammonites dentatus J. S o w e r b y , 1821, от средния алб в Англия. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . У м е р е н о или силно завита спира. Украсата се състои от груби рядко разположени ребра, единични и раздвояващи се о к о л о умбиликалната стена. Поня кога с маргинални пъпки. Ребрата заграждат силна сифонална бразда и се разполагат в зигзаг едно спрямо д р у г о . Сутурната линия (текст-фиг. 8 9 ) е със симетричен първи латерален л о б .

Текст-фиг. 89. Hoplites

ilentatus (S o w.) ио Г л а з у н о в а (1953)

Богат на видове род, познат в средния алб на Западна Европа, А н г л и я , Кавказ, Мангишлак, Туркмения, Вългария.

Подрод Д ъ л б о к а сифонална бразда, ясно д р у г о от двете страни на браздата.

Hoplites

Hoplites s. s.

изразени ребра, разположени

(Hoplites)

зигзаговидно

едно срещу

dentatus ( S o w e r b y , 1821)

ТаОл. XCIII. фиг. 5 1821. Ammonites dentatus, S o w e r b y , p. 3, pl. 308, fig. 3, non Iig. 1, 2. non 1957. Hoplites ttentaUs — З а х а р и е в а , стр. 229, табл. VI!, фиг. 3; табл. VIII, фиг. -1; табл. XVIII, фнг. 1. табл. XXXVI (Syn. cum.). Т и п . Л е к т о т и п ъ т е посочен и фигурирай о т S p a t h (1922, p. 101, text-fig. 2 3 ) от долния голт на Folkestone, В. М . 43927а. М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента от сбирката на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на / , от височината си и заграждат тесен пъп. Украсата се състои от о к о л о 17—20 умбиликални у д ъ л ж е н и пъпки, от които вземат началото си по две извити ребра. Р я д к о м е ж д у тях се вмъкна по е д н о с в о б о д н о ребро. 2

;

'Jô Фосилите иа Бьщярни. т. IV

194 Р а з м е р и в мм : D

Л е к т о т и п , В. M. № 43927а 95 23(0,24) 15(0,47) 35 Екз. от с. Краиодср, СГ] 1819 90 25(0,28) 38(0,12) В е л е ж к и . Този вид се отличава с тесния си пъп и високи завои. Екземплярите, фигурирани от З а х а р и е в а под това име, показват много по-широк пъп и ниски завои и би трябвало да се отнесат към друг вид, евентуално към H. escragnollensis S p. Н а х о д и т е : песъчливите мергели на средния алб около селата Краводер, Власатица, Мало Пещене, Врачанско." Н и в о в Б ъ л г а р и я : среден алб. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : среден алб вМедитеранската провинция и Лнглия. Сб. СУ, Сг, 1849. Hoplites

{Hoplites)

escragnollensis

S p a t h , 1925

Табл. ХСШ, фиг. '/ 1897. Hoplites dentatus

P a r o п a е B o n a r c 11 i, p. 91, Tav. XII,

1925. Hoplites escragnollensis

Fig. 2, 3, non

Fig. 4, 5

H. dentatus (S o w.).

Spath, p. 128, text-fig. 34.

1957. Hoplites dentatus — Захариева, стр. 229, само табл. VIII, фиг. 4. Тип. Холотипът е обявен и изобразен от S p a t h (1925, Text-fig. 34, p. 128) от долния голт на Escragnolles, Италия. В. М . № 37559, колекция на A s t i е г. М а т е р и а л . Множество екземпляри и фрагменти от сбирките на СУ и ГУГОЗН, съхраня вани в ГМ при СУ. О п и с а н и е . Завоите се обхващат па от височината си и заграждат сравнително широк пъп. Украсата в последния завой се състои от около 20 умбиликални пъпки, всяка от която дава начало на две дъговидно извити ребра. Между тях, макар и невинаги, се вмества по едно ребро, което не достига до умбиликалната стена. В сифоналната област се образува дълбок жлеб. Р а з м е р и в мм : 1

Холотип, В. M. № 37559 73 25(0,35) 29(0,40) 20 Екз. от с. Буковеп, Сг, 1840 86 29(0,34) 33(0,38) ? Б е л е ж к и . Този много често срещащ се вид у нас се отличава от H. dentatus (Sow.) c по-слабото обхващане на завоите си и много по-широк пъп. В характера на украсата в двата вида няма различия. Между тях съществуват редица преходи по отношение големината на пъпа. Н а х о д и щ е : средноалбските мергели във Врачанско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : среден алб. С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : среден алб в Италия, Южна Англия, Пългарии. Сб. СУ, Сг, 1846. Род

Anahoplites H y a t t , 1900 eniend. S p a t h

Т и п о в в и д , допълнително означен от S p a t h , 1923, Ammonites splendens (S o w e r b y ) d ' O r b i g n y , 1841, от голта на Северна Франция (около Булон). Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Повече или по-малко инволютни черупки с извити гъсто разположени ребра, почти без пъпки, с плоска гладка сифонална лента. Напречният пререз е доста по-висок, отколкото широк. Сутурната линия е винаги с по-къс външен лобус от първия страничен (текст-фиг. 90).

Текст-фиг. 90. Anahoplites

asiatiens

П I a s. по Г л а з у н о в а , 1953 Богат на видове род от средния алб в Северна Франция, Южна Англия, Италия, България, Мангишлак, Копет-Даг. Anahoplites

mantelli

S p a t h , 1923

Табл. ХСШ, фиг. 6 1925. Anahoplites 1957. Anahoplites

mantelli — Spath, p. 135, pl. XII, figs. 5, 6; Text-fig. 38. mantelli — Захариева, стр. 231, табл. XXVII, фиг. 1.

195 Т и п . Холотипът, означен и рефигуриран от S p a t h (1925, Text-fig. 38 а ) , е Ammonites splendens S o w . m M a r i t e l l (1922, pl. X X I , fig. 13) от д о л н и я голт в А н г л и я , В. M . № 9301. М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от сбирката на Г У Г О З Н и един д о б р е запазен цял екземпляр, събран от К р . З а х а р и е в а , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на / от височината си и заграждат сравнително тесен пъп. Украсата се състои от о к о л о 20 умбиликални пъпковидни издувания, всяко от които дава начало на две извити S-видно ребра. М е ж д у тях се вмъкнат по I -2 междинни, които не достигат д о умбиликалната стена. Сифоналната о б л а с т е гладка, заградена с ъ с с л а б о релефни ребра. В е л е ж к и . Т о з и вид е близък c An. daviesi S p a t h , от който се отличава с по-голям брой умбиликални подувания и малко по-широк пъп. Н а х о д и щ е : глауконитните песъчливи мергели на средния а л б при с. М а л о П е щ е н е , Вра чанско. П и в о в В ъ л г а р и я : среден а л б . Стратиграфско и географско разпространение: среден а л б в Южна Англия, Западен Копет-Даг, Западна Вългария. 8

Сб. СУ, Сг, 1847. Надсемейство ACANTHOCERA

ТАСЕАЕ

Семейство BRANCOCERATIDAE

H Y A T T, 1900

S P A T H , 1933

Подсемейство BRANCOCCRATINAE s. s.

Род Hysteroceras

H y a t t , 1900

Т и п о в в и д , Ammonites varicosus S o w e r b y in d ' O r b i g n y , 1841, от голта в Северна Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . С л а б о обхващащи се завои с п р а в о ъ г ъ л н о сечение и ясно обособен кил, о т с л а б н а т с възрастта. Ребрата са груби, излизащи по двойки от умбиликална пъпка. Сутурната линия (текст-фиг. 9 1 ) не е силно насечена.

Текст-фиг. 91. Hysteroceras orbignyi (S p a t h) no S p a t h, 1932 Известен в горнището на средния Кавказ, Африка, Америка, Вългария.

а л б и горния а л б в Южна

Hysteroceras

orbignyi

Англия,

Северна Франция,

S p a t h , 1922

Табл. ХСП, фиг. 2 1841. Ammonites varicosus — d ' O r b i g n y , p. 294, pl. 87, fig. 3, 4, non fig. 1, 2, ? 5 . 1932. Hysteroceras orbignyi — S p a f l i , p. 483, pl. XI.IX, figs. 4, 6 a, b ; pl. I„ figs. 2—5; pl. 1.11, figs. 2 - 1 , 8 ; pl. LIV, figs. 8 a, b ; pl. LVJ, fig. 15; Text-fig. 161 a —d, 160—169. 1957. Hysteroceras orbigny — З а х а р и е в а , cip. 239, табл. V, фнг. 2, 3. Т и п . Х о л о т и п ъ т , означен от S p a t h , е екземплярът, о п р е д е л е н от d ' O r b i g n y (1841, pl. 87, f i g . 3 ) от алба в Pas de Calais. М а т е р и а л . Извънредно често срещащ се вид, но само във фрагменти, от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са ниски, обхващат се само на ' / j от височината си и заграждат широк пъп. Напречното сечение е закръглено квадратно, с неиисок т ъ п кил. Ребрата са извити, с междуребрия по-широки от тях и обикновено излизат на двойки от умбиликална пъпка. П о късно тя отслабва, а едното от ребрата, излизащо от нея, се скъсява. Н а х о д и щ е : горноалбеките мергели в Западна България.

196 П и в о в Б ъ л г а р и я : горен а л б . Стратиграфско и географско Франция, Копет-Даг, България.

разпространение:

горен алб в

Англия, Северна

Сб. СУ, Сг, 1850. Псдсемейство MORTONiCERATINAE

Ррд Prohysteroceras

SPATH,

Spath,

1925

1921

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Prohysteroceras wordiei S p a t h , от candollianum goodhalli group в А н г о л а . Родова характеристика. Повече или по-малко енолютни черупки с висок кил. Р е брата са слаби, извити и разклонени. Умбиликалните и маргиналните пъпки са заличени във въз растния стадий. Известен в д о л н и щ е т о на горния алб в Европа, Африка, Индия.

Подрод Goodhailites S p a t h ,

1932

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites goodhalli J. S o w e r b y , 1821), от гор ния а л б в Англия. П о д р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Външните завои с груба украса, т у б е р к у л и т е се засил ват с възрастта. Сутурната линия (текст-*) иг. 92) е с широко външно двуразделно с е д л о . Известен в горния алб.

Текст-фиг. 92. Prohysteroceras lulli

Prochysteroceras

(Goodhailites)

(So w.) no Spa I h,

(Goodhailites)

good-

1932

goodhalli

(S o we r b y, 1821 )

Табл. XC1I. фиг. / 1821. Ammonites

Goodhalli,

1957. Prohysteroceras

(Gocd)

S o w c r I) v, p. 100, pl.

goodhldli

255.

— 3 a x a p и c н a, стр. 237, табл. XVII (Syn. cum.).

Т и п . Х о л о т и п ъ т , означен от S p a t h (1932), е екземплярът, определен от S o w e r b y (1821, pl. 255) от горния алб на Blackown, В. М . п° -13949а, от колекцията на S o w e r b y . М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр от сбирката на К р. З а х а р и е в а , съхраняван в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са високи, плоски, обхващат се на '/а височината си и заграждат среден по ширина пъп. Сифоналният кил е висок, придружен с широки гладки полета. Украсата се състои от широки закръглени ниски ребра, които о к о л о пъпната стена и в близост с кила показват пъпковидно задебеляване. М е ж д у тях се наблюдава по едно вмъкнато ребро, което достига малко йод половината от височината на завоя. о

Размери

в мм : Холотии, В. M. ri" 13949 Кр. З а х а р и е в а , табл. XVII

145 150

(0,30) 48(0,32)

(0,44) 60(0,40)

Б е л е ж к и : Българският екземпляр се различава от холотипа с по-гъсто разположени ребра. Н а х о д и щ е : горноалбските песъчливи варовици при с. Буковец, Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен а л б .

по-малко Врачанско.

извитите си и

197

Стратиграфско Западна Българин.

и географско

разпространение:

горен

алб в

Южна

Англия,

Сб. СУ, Сг, 1818. Семейство

S P A T H , 1921

LEYLUCERATIDAE

Подсемейство LEYMF.R1CLLINAE B R E I S T R O F F E R . 1951

• Род Leymeriella

J a c o b, 1907

Т и п о в в и д , д о п ъ л н и т е л н о означен от R o m a n (1938), Ammonites tardefurcata L e y m e r i e , 1842, от голта на Франция. Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Бавно нарастваща спира с ъ с слабо обхващащи се и ниски завои. П ъ п ъ т е средно широк. Украсата се с ъ с т о и от прости извити ребра, разширени в марги налната област, понякога снабдени с латерални или маргинални пъпки. Ребрата или се прекъсват в сифоналната област, заграждайки тясна бразда, или я преминават б е з прекъсване. Сутурната линия не е силно насечена (текст-фиг. 9 3 ) .

Текст-фиг. 93. Leymeriella /Leymeriella/ tardefurcata ( L e V I T . ) ПО Г л а з у н о в а , 1953 Р о д ъ т е известен в горнището на долния а л б к Югоизточна Франция, Швейцария, Северна Германия, Южна А н г л и я , Мангишлак, Северен Кавказ, Туркмения, Копет-Даг.

Подрод

Leymeriella s. s.

Умерено обхващащи се завои, единични, Сифоналната бразда добре изразена.

Leymeriella

(Leymeriella)

обикновено б е з

tardefurcata

пъпки, тардефуркатеп

тип

ребра.

( L e y m e r i e , 1812)

Табл. ХСП, фиг. ô, 6, 7 1841. Ammonites tardefurcata — d ' O r b i g n y , p . 248, pl. 71; fig. .1—5. 1842. Ammonites tardefurcata L e y m e r i e , p. 10, pl. 18, fig. 3 a, b. 1962. Leymeriella tardefurcata — М а н о л о в , стр. 109, фиг. 5—2. 1966. Leymeriella (Leymeriella) tardefurcata — К а л ч е в а , табл. I, фиг. 1 — 10 (Syn. сшп.). 1906. Leymeriella (Leymeriella) tardefurcata astrica — К а л ч е в а , табл. Il, фиг. 3 (Сб. СУ, Ci, 300). Т и п . Неотипът, обявен от К а л ч е в а ( 1 9 6 6 ) , е екземплярът на C a s e y (1957, pl. 8, f i g . 2, 2а) от Франция, F.c. de Mines, Париж, колекция на P a u l i n . М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са плоски, обхващат се на / от височината си и заграждат широк плитък пъп, който с възрастта се увеличава. Украсата се състои от S-видно извити единични остри ребра, които малко под средата на завоя се разцепват на две плоски клопки. Във вен тралната област се прекъсват и заграждат гладка сифонална бразда. При D 30 мм обикновено се наброяват о к о л о 35 ребра. 1

Размери

в мм :

Неотии (но снимка) 22 6(0,27) 10(0,45) Ека. от Калимансм, Сг, 275 42 13(0,31) 16(0,38) Екз. от с. Калиманци, Сг, 300 32 8,1(0,26) 15(0,46) Б е л е ж к и . Този вид показва промени по отношение гъстотата, дебелината на ребрата и мястото на раздвояването им. Обявеният от К а л ч е в а неотип на вида показва белези, които задължават включването в границите му подпида на ( i l a s u n o v a (1953) astrica. Н а х о д и щ е : долноалбеките песъчливи мергели във Врачанско и Михайловградско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен а л б (зона tardefurcata). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен а л б във Франция, Англия, Мангишлак, Копет-Даг, Западна България. Сб. СУ. Сг, 275, 296, 300.

]П8

Leymeriella

(Leymeriella)

rencurelensis

J a c o b , 1007

Табл. XCII, фиг. 3, 4 1907. Hoplites (Leymeriella) rencurelensis J a c o b , p.54, pl. 7. fig. 17, 18, 19, 20 a — c. i960. Leymeriella (Leymeriella) rencurelensis — К а л ч е в а , табл. II, фиг. 1, 2. Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от К а л ч е в а (1966), е екземплярът, фигурирай от J a c o b (1907, pl. 7, fig. 19) от алба при Rencurel (Isère), колекция в Гренобълския у-т. М а т е р и а л . Н я к о л к о добре запазени, по сплескани екземпляра от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . ' О п и с а н и е . Бавно нарастващи на височина завои, които се обхващат на ' / от височината си и заграждат широк пъп. Украсата се състои от груои рядко разположени тардефуркатен тип ребра. Р а з м е р и в мм: Л d H Jb-ктотии: 31 11.7(0.37) 12(0,38) Екз. от с. Сумср, Сг, 303 40 14,8(0,37) 14.5(0,30) Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от L. tardefurcata ( L e y m.) с по-ниските си и широки завои, по-широк пъп и по-грубо наребряване. H а х о д и щ е : д о л н о а л б е к и т е мергели във Врачанско. Н и н о в Б ъ л г а р и я : долен а л б (зона tardefurcata). Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н а л б в Югоизточна Франция (Isère), Кавказ, Западна Вългария. 4

Сб СУ, Сг, 302, 303.

Leymeriella

(Leymeriella)

revili J a c o b , 1907

Табл. XCII. фиг. 8 1907. Hoplites (Leymeriella) revili J a c o b , p. 53, pl. 7, fig. 14, 15, 16 a, b. 1960. Leymeriella (Leymeriella) revili — К а л ч е в а , табл. II, фиг. I (Syn. cum). Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от К а л ч е в а (1966), е екземплярът,фигурирай от J a c o b (1907, pl. 7, fig. 16 a, b ) от алба при Rencurel (Isère), колекция на G e v r e y . Материал. Няколко екземпляра о т сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . О п и с а н и е . Завоите са с л е к о изпъкнали стени, нарастват б ъ р з о на височина, обхващат се само па '/а о т нея и заграждат среден по ширина пъп. Украсата се с ъ с т о и от S-видно из вити г ъ с т о разположени остри тънки ребра. Бдни от тях се раздвояват, понякога разтрояват о к о л о средата о т височината на завоя или под нея, а други, макар и рядко, още от умбиликал ната стена. При I) 30 м броят на ребрата във вентралната област се движи между 90—100. Наблюдава се гладка сифонална лента. Размери

в мм: D

Лектотип 40 13(0,32) 10(0,40) ЕКЗ. от с. Е-уковсн, Сг, 305 13 4(0,30) 5,5(0,42) Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава извънредно много от останалите представители на рода не само по г ъ с т о т о разположение на ребрата си, но и по наличие на разтроени в средата от височината на завоя, както и раздвоени о щ е в умбиликалната област ребра. Близостта на този вид с /.. tardefurcata densicostala C a s e y се изразява само в гъстотата на ребрата, но не и в характера на наребряването. Н а х о д и щ е : песъчливите мергели на долния алб на д ъ л б о ч и н а 217 м в сондаж при с. Буковец, Врачанско. Н и в о в В ъ л г а р и я : долен а л б (зона tardefurcata). Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н алб в Югоизточна Франция, Англия, Западна България. Сб. СУ. Сг, 304, 305, 306.

Leymeriella

(Leymeriella)

bogdanovitsclii

bogdanovitschi

N a t z k y in G I a s u n o v a, 1953

Табл. XCII, фиг. 9; табл. XCIII, фиг. 3, За 1953. Leymeriella 1966. Leymeriella

bogdanovitschi Г л а з у н о в а , стр. 59, табл. 13, фиг. 5 а, Ь, 6, 7, 8 а, Ь. (Leymeriella) bogdanovitschi — К а л ч е в а , табл. II, фиг. 5, 6, 7, 8 (Syn. сит.).

Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от К а л ч е в а (1966), е екземплярът, фигурирап от Г л а з у н о в а (1953, табл. 13, фиг. 7 ) от долния а л б (зона tardefurcata) в Западен Копет-Даг. М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .

199 О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира, с ъ щ о така бавно нарастващи на височина завои, които се обхващат на '/к и заграждат широк пъп. Орнаментацията се състои от тънки остри единични рязко изразени, почти прави, наклонени напред ребра с широки междуребрия. В маргиналната област ребрата се разцепват. При D на черупката о к о л о 25 мм в умибиликалпата област се наброяват приблизително 25—30 ребра. о

Размери

н е > 1

мм:

D d h Лекжггип 25 11 (0,М) 8(0,32) ËKS. от с. Гаврил ГенОВ, Сг, 307 27 11,3(0,41) 9,3(0,34) Б е л е ж к и . Този вид се отличава от досега разгледаните представители на рода с много широкия си пъп и широки междуребрия. Н а х о д и щ е : Д о л н о а л б с к и т е мергели при с. Гаврил Геново, Михайловградско. Н и н о в Б ъ л г а р и я : д о л е н а л б (зона tardefurcata). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен а л б (зона tardefurcata) в Кавказ, Западен Копет-Даг, Западна България. Сб. СУ, Сг, 307, 308, 314.

Leymeriella

(Leymeriella)

1960. Leymeriella

(Leymeriella)

bogdanovitschi

undulatocostata

K a l t s c h e v a , 1966'

Табл. XC111, фиг. / , 2 undulatocostata

К а л ч е в а , таОл. II, фиг. 9, 10.

Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът, означен от К а л ч е в а (1966, табл. II, фиг. 9 ) сбирка С У Сг, 317 о т д о л н и я а л б (зона tardefurcata) при с. Кранодер, Западна България. М а т е р и а л . Пет екземпляра от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У . Р а з м е р и в мм : D d H Г л а з у н о в а , табл. 13, фиг. 7 25 11 (0,44) 8 (0,32) Холотии 23 9,7(0,42) 8 (0,31) ЕКЗ. от G. Гаврил Генов, Сг, 319 23 9,5(0.44) 3.5(0,30) Б е л е ж к и . Включените в този подвид екземпляри показват c L. (L.) bogdanovitschi N . en G I. много о б щ и белези — рядко разположени ребра, широк пъп, почти еднакви съотношения в измеренията си. Разликата между тях се с ъ с т о и само в по-силно извитите ребра, което ни кара да ги приемем само като подвид от вида /.. (L.) bogdanovitschi N i k. et G 1 . Н а х о д и щ е : мергелите на долния а л б в Михайловградско и Врачанско. Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен а л б (зона tardefurcata). С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н алб (зона tardefurcata) в Северозападна България. Сб. СУ, Сг, 317, 319.

Трудът ми б е ш е предоставен в ръкопис, аа което благодаря на

автора му.

ЛИТЕРАТУРА А н п о л к о в и h Ж. M. 1953. Прилог геолошкон и палеонто.тошком познаваньу околине села Бабс н Губеренца. Kocsiaj Геол. Ан. Балк. п-ва, кн. XXI. Beograd. А н т о н о в Х р . 1941. Геология на високия Централен Балкан между РусалиИския и Имитлийскии проход и Предбалкана н горното течение на р. Посипа. Сп БГД, год. XIII. кн. 3. А т а н а с о в а - Д е л ч е в а М. 1963. Ургоиский комплекс Предбалкан к ностоку от долини реки Искмр (Автореферат ла дисертация за степен кандидат на геол.-минер. науки). АН ГССР, Геолог, и-т, Тбилиси. Б о н ч е в Е. 1930. Бележки върху аптиена в България (Предварително съобщение). Ся. Б1'Д, год. И. кн. 3, София. В о н ч е в Ек. и Б. К а м е н о в . 1932. Предварително съобщение за първата находка иа албиен в България. Geol. Inst. der Universitat. Б о н ч е в Ек., 1932. Геология на Орхаиийския Предбалкан. западно от реките Бебреж и Малки Искър. Сп. НГД, год. IV. кн. 2. Б о н ч е в Ек. 1933. Върху аитиенската фауна от Орхаиийския Предбалкан (Опит за биогтратнграфско разглеждане на аптиена, стр. 215, т. 1- 5). Ся. БГД, год. V, кн. 3. Б о н ч е в Ек. 1935. Върху стратиграфията на аитиенската серия в Северна България. Геология на Калканите, год. I, кн. 2. Б о н ч е в Ек., Г. Ч е т и т е в и Ю. К а р а г ю л е в а . 1956. Бележки върху стратиграфията на апта в Североизточна България. Изв. на Геол. и-т при БАН, кн. 4Б е р е г о в Р. 1935. Геология на западната част на Радомирско. Сп. БГД, год. VII, кн. 2. Б о я д ж и е в Н. 1943. Геология на Западния Троянски Балкан. Ся. БГД, год. XIV, кн. IБ р с с к о в с к и Ст. i960. Биостратиграфия на барема южно от с. Брестак, Варненско. Труд. върху геол. на България, серия палеонтология, кн. VIII. В а г и л с п с к и й M. M 1908. Заметки о плзегах c Douvilleiceras а окрестностях г. Сара това. Тр. Геол. Музея им. П. Великого АН, т. II, вьш. 2. Г л а з у н о в а А. Е. 1953. Аммонитм апта и альба Коиет-Дага. Малого и Большого Балханов и Мангашлака. Тр. Всесоюз. научно-иеследовител. геолог, ин-та (ВСЕГЕИ), Министерство геологии. Москва. Г о р и H. К. и P. Н. К о ч у р о в а 1959. Новие даниие но стратиграфии альба в баесейне р. Алмм. Вестник Ленинградского У-тета, № 18, серия Геология и география, вьш. 3. Д и м и т р о в а Н. 1952. Вьрху присъствието иа алб в Русенско (предварително съобщение). Год. на Дир. за геол. и мин. проучв., т. V, отдел. Л, София. Д и м и т р о в а Н . , Х р . Ч е м б е p с к и, II. П o п о в и Л. Д о д е к о в а. 1961. Стратиграфии на апта и алба във Вра чанско. Год. на УГП, т. XI. Д и м и т р о в а Н. 1903. О Присутствии клансейского горизовта в окресгш стих города Врани (Северсза аднзя Boaiapmi). Asoc. Geol. Carp.-Balc. Congr. Al. V-lea vol. III. Comiin. stiint. secjia II. Stratiigrafle, Buciiresti. Д и м и т р о в а H.. X p. Ч е м б е р с к н В. К о с т а д и н о в . 1961. Сгратиграфия на долната креда на част от Лулогорието и Лобруджа. Год. на ГУГОЗН. т. XIII. София. Д и м и т р о в а II., Г. Че ш и те в и С т. Б р е с к о в с к и . 1960. Стратиграфии на долната креда в част от Мизийската плоча ръкопис), Д р у ш и ц В. В. 1953. К изучению онтогенетического развития Biasaloceras Subsequens (K a r a k a s c h). Вестник Мосьсвского унии., № 6. Д р у щ и н В. В. 1956. Пижнсмелсвмс аммонитм Крмма и Северното Кавказа (Литоиератидм, тстрагомитидн и филоцератидм) Изд. Московското Унив. Д р у щ и ц В. В., О л е ни и, С о к о л о в , Г р о х о в а . 19">9. Новие даппме ПО стратиграфии нижнего мела Централчюй Абхазии. Изв. висших учебник заведений — Геология и РазвеОка, кн. 8. Д р у щ и и В. В., Б. Т. Я н и н. 1954. Нижнемеловме отложения ЦеятрадьногО Крика. Вестник Московского унив., серия Биологии, Почвоведекия, Геологии, Географии, № I . Д p у щ и ц В. В. и M. II. K у д р я в u е в. 1960. Атлас нижнемеловой фиунш Северного Кавказа и Крила, Главное Управление Газоиой проммшленности при Совете миниетрен СССР. ВНИИГаз, Mncw-a. Д р у щ и ц В. В. 1902. О граниие между готринским и барремским ярусами. Доклаан АН СССР, т. 147, № 4. Д р у ш и ц В. В., И, А. М и х а й л о в а . 1963.0 граниие между аптом и альбои. Бюлл. Моск. ОЗщ. Исп. природи:. Отд. геол., т. LXV11I, II. Сср., вьш. 6, Москва. Д p у щ и u В. В. 1963. Биостратиграфия и аммонить: нижнего мела Крила и Северного Кавказа (автореф. на докторска дисертация). Моск. Госуд. Унив им. М. В. Ломоносова, Геол. ф-т, Москва. Д р у щ и ц В. В. 1961. О зональном дслемии нижнего мела юга СССР. Сб. в чест па лк. Й. См. Й о в ч е в, София. Д р у щ и ц В. В. и И. А . М и х а й л о в а . 1966. Биостратиграфия нижнего мела Северного Кавказа, Издат. Моск. Унив. Е г о я и Л. В. 196V 0 некотормх аммонитах клансея Заилдиого Кавказа. Фауна, стратиграфии и литология меЗОЗОЙСКИХ и кайнозойских отложен и й Краснодарского края (КФ ВНИИ). вип. 16, Труди, Ленинград. Ж е л е в Т. 1Ц. 1934. Геология на ПлъвенскигЬ околности. I. Стратиграфии. II. Палеонтоложка част. Сп. БГД, год. VI. кн. I. З а ф и р о в Ст. 1950. Геология на областта на р. Ерма между гр. Трън и Пиротското поле. Сп. на БГД, год. XX. кн. 2, 3. З л а т а р с к и Г. Н. 1907. Кокретацейската или аолнокредната серия в България. Период, сп., кн. 68, София. Й о в ч е в а II. и Ек. Т р и ф о н о в а . 1961. Микрофауна от титон-валанжа в Северозападна България. Год. на ГУГОЗН, т. XI. -

201 Й о в ч е в а II. M. и Ек. Т р и ф о н о в а . 1967. Микрофаунистични данни за стратиграфията на горната гора, бериаса и валанжа в сондажи в Североизточна България (под печат). К а з а н с к и й 11. А. 1914 (1913). Описание коллекций головоногнх из мелонмх отложени!! Дагестааа. Изв. Томас. технол. ин-та, т. XXXII. кн. 4. К а м е н о в П. 1936 Геология на Етрополско. Сп. БГД, год. VIII. кн. 2. К а р а к а ш II., 1495. К вопросу о синонимике PhyUoceras in fan Ubulum и PhyUoceras Rouvi. Проток, зае. C. Пе щера'. Общ. Нстествоисп. № 1. К а р а к а ш II. 1817. Мелосле отложения северного склона главного Качказского хпебта и их фауна. К а р а к а ш Н. И. 190), О пекчгормх замгчггельних Крммских анионятах. Тр. Импер. С. Петерб. Общ. Ест., т. XXXVI, вьш. 1. № 4, 5. К е р е к о в C. 19>0 —1953. Геология на Източния Троянски Калкан и нредпланинитс му. Год. на Соф. у-т, БГГФ, т. XI XII, кн. 2. К о е в Ел. P а ф. 1931. Геология на Предбалкана в Тетевенско заедно с фауната на средния лиас. Сп. БГД, гол. III, кн. 1. К о с и Ел. P а ф. 1916. Основи иа гоо.тогия иа България. Мезозой в България. Год. на Дар. 33 геол. u мин. проучв., т. 4, отдел А. К о в а ч е в а - К р З а х а р и е ч ) . 19 57. Il iге>р iy i icr пая изсчгяваная вьрчу стратигра рнята на албиена " България. Год. на Соф. у-т, БГГФ.Т. 4. кн. 2, геология, 1955,19)6. K у п ж и н с к а я H. С. — К о р о н е н . 1933. Представители семейства Lytocerat'ulne Nе и m а j г-Е m е n d Z i t t e l из на кн.^меловмх отложения" Kp.i.Mi. Тр. Всесоюного геолзго-рззаедмного объединения НКТП, СССР. пий. 241. Л а н д ж е в Ив. 191'). Гетлогия на част от Централния Калкан и Предбалкана в областта на горното течение на р. Видима. Сп. БГД, год. XII, кн. I. Л е о н т ь е в Л. И , K. H. И а ф ф е н r а л ь ц. 1952. Ннжиий вллянжии УмбенскоЯ соляно купог-ЬНОЙ области. Бюлл. Моск. Общ. ИспитатвлеЛ Природи, Новая серия, т. 52, 123—й год. издания. Отдел Геологический, том 27, oi.iii 2. Л у н н о в II. II. 1952. Нижиемелоиис отложенияCenepo-западного Кавказа и их фауна. Тр. ВННИГРИ, Новая серия, вьш, 65. М а и д е в II 1941. Геология на Златишхата планина и нредпланинитс и в обсега in ru\ ното течение на р. Вит. Сп. БГД. год. XIII, кн. 1. М а н о л о в Ж. 196). Вътху присъствие го на барем в нсфалоподен фациес в околностите на селата Ябланица, Добревци и БатуЛНИ, Ловешко. Сп. БГД, год. XXI, кн. 2. М а н о л о в Ж. 1962. Бележки върху стратиграфията на долната креда от Салашкат.т син капнала. Труд. върху геол. на България, серия стратиграфии и тектоника, кн. I V . М и р з о е в Г. Г. 1961. О граниие между аптом и альтом и е: положзнии в разреза юго-зап. отрогов Гнссарского хребта. Сов. геология, 11, Москва. М и х а й л о в а А. И. 1953. Дегезитилн из нижнем-моиих отложения Дагестана и Центрального Предканхадья. Мат. к. Основим палеонтолози:, вьш. 2. Пллсонт. И-Т АН СССР. М и х а й л о в а А. И. 195<а. Некоторме даннме о роде Acanthohoolites S i n z o w и Hypacanthoplltes S p a t h . Вест ник Моск. у-та. Серия биологии, почаоведения, геологии, географии, т. X I I I . № 1. М и х а й л о в а А. И. i960. Онтогенез и систематнческое положение рода Colombiceras S p a t h . Бюлл. Москов. Обще ства Испьипателе) Природи, отдел Геологический, т. X X X V . март — аирель, Москов. у-т. Н и к о л о в Т. 1960. Амонитна фауна от влланжз в Източния Предбалкан. Труд. върху геол. на Българин, серия па леонтология, кн, I I . Н и к о л о в Т. и X p. X р и с ч е в, 1965. Основи на стратиграфията и антологията на долната креда в Предбалкана. Труд. върху геол. на България, серия стратиграфии u тектоника, кн. V I . Н и к ш и ч И. 191.3. Представители рода Douvilleiceras из аптеких огложеннй иа северном склоне Кавказа. Тр. геол. ком,\\. сер., вьш. 121. П а у к я М. и Д. П а т р у л и у с. 1960. К. налеонгологическому изучению альбских отложений в районе Джурджиу (Дупайскня долина). Тр. и иселед. по геологии, т. V, M 1- Ак. Руммнской Народной Рсспублики, Отдел, геол. и геогр. и ин-т геол. геол геофил. и геогр. П е т к о в и li В, К. 1922. O Vfгонским сло]евЙМИ на Чопаковом Комепу е Каменару код Болоевця. Геол. Анали Балканскего п ва, кн. 7. Il I r к опи H В. К. и К М а р к о в и ч . 1951. Отривска и баремска цефалоподска фауна из глинено-лаиоропитах caoiena стражев- ue као докал ирисуства бати)алних творепина опих одельака у околини Београда. Геол. Анали Балкинского п-ва, кн. 19. II чел и и цев Ф. В. 1927. Фауна юрм и нижнего мела Крмуа и Кавказа. Тр. Геол. Ком. Н. серия, вьш. 172. Р е н г г а р т с н В. П. 1920. Фауна меловьх отложений Ассинско-Камби.инского район i на Кавказе Тр. Геол. Ком., Н. серия, вьш. 147, Л.m играл. Р е н г а р т е н В. П. Страп Графия меловнх отложений Малого Кавказа. Региональная стратиграфия СССР, т. 6, АН СО,Р. Москва Р у ж е н ц е в В. Е., 1960. Нскоторме копроси клаеснфнкасии амоноидей. Палеонтологическии журнал, АН СССР, кн. 1. Москва. Р у х а д з е И. I93S. Некотормс новие или малоизнхтнмее аптекне головопоше Грузии. Бюлл. геол. ин-та Грузии, т. I I I , ВЬШ. 2, Тбилиси. Са з о но в Н. Г. 1951. О некотормх малоизученнмх лмопигах нижнего мела. Бюлл. Москз. Общества Иаштателей Природи. II. серия, т. 61, Отдел Геологический. т. 36. вий. 4. С а з о н о в а 14. 1958. Нижнемел >вме отложения цеитралмшх областей РусскоЯ платформи. Мезозойские и третичнне отложения центральних областей Русской платформи, ВНИГНИ. Сап у нов И. 1957. Стратиграфия и текттника на част от Предбалкана между Дряновската река и р. Веселина. Изв. на Геол. и-т, кн. 5. С и м о н о в и ч С , Л. K а ц е в и ч и А. С о р о к и н . 1876. Геологнческое описание 11ятигорского края. Материали для геол. Кавказа, Тифлис. С и н ц о в И. 1872. Об юрских и меловьм окаменелосгях Саратонской губернии. Материали для геологии Рос ели, т. I V . С и н и о в И. 1880. Описаниие некотормх видов мезозойских окаменелостей из Симбирского и Саратовской губершй Записки НовороскшПского Общества Естествоис/шгпателеи т. 7 С и н ц о в И. 1904. О некотормх развернутмх формах аммонитид из верхнего неокома PocciH. Материал/м для Геоло гии России, Москва — Ленинград, т. 22, вмп. 1. 26

фреилнт.. ня

Бълг ария, т.

202

С т е n А нов Л. А. 1958. ПРЯНЦНПЬ! и методи бностратвграфических исслсдснаний. Тр, ВНИГРИ. вьш. 1 1 3 . С т е ф а н о в Ат. 193-1. Геология на Еленския Предбалкан. Изв. на царските природонаучни иншшпути в София, т. 7. С т р а ш и м и р о в Б. и M. С т о я п о н а - В е p r И л о в А. 1956—1957. Албиеиска фауна от Никополско И Свищовско. Год. на Минно-геол. и т, т. I V , 1-ва част. С у ч и I ) З о р а . 1901. Стратиграфи)а И тектоника Голубачких

планина. Геол. Анали Балкан, п-ва, кн. X X V I I I , Београд. С у ч и Ь З о р а . 1954. Прилог за познаваше геолошкого состава планине Озрсна и Левица (Неточна Срби]а), Геол. Анали Балкан, п-ва, кн. X X I .

Т е х а д з с II. 1938. Некоторме новме или малонзвесткмс Цефалоподм Грузии, Бюлл. Геолог, и-та Групи:, Т. 3 , вин. 2, < Ц а н к о в В. 1930. Геология на Шуменското плоскогорие и близките му околности. Сп. БГД, год. II, кн. 1. Ц а н к о в В. 1933. Вт.рху Влланжисна в С. И. България. Сп. БГД. гоя. V. кн. 1. Ц а н к о в В. 1934—1935. Бележки вт.рху рода Holcodiscus. Год. на Соф. у-т, Фитико-м 1гемлгически факултет, т. 31, кн. 3. Ц а н к о в В. 1937. Принос към геологията НА Девненската долина н околностите и между река Камчия Н румьнскага граница. Год. на Соф. у т. Физкко-математнчсски Цакулют. кн. 3. Ц а н к о в В. 1912. Принос кьм изучаване на рода Holcostephanus N e u m a y r , 1875. Сп. БГД.. год. 14. кн. 3 . Ц а н к о в В. 1946. Биостратиграфско и палесеколожко гроучване на геоложките формации в България. Основи на гео логия па България. Год. на Дир. за геол. и мин. проучи., отд. А, т. А.

Ц а н к о в В., К). С т е ф а н о в , II. Д и м и т р о в а и др, 1900. Геология на Бурета и прилежащите му земи между гр.

Трън и с.

Сливница. Труд. върху геологията

на Българин, серии стратиграфия

и тектоника,

кн. i.

Ц а н к о в 13., Н. Д и м и т р о в а и др. 1960. Стратиграфски изследвания на юрата и кредата в Северозападна България. Труд. (ърху

геологията

на България, серия стратиграфия

и тектоника,

Ц а н к о в В* 1962. Върху присъствието иа среден алб— зона на Douvilleiceras кн.

X X I I I . ч.

кн. 1.

inaequinodum

в Свищовско. Сп. БГД,

II.

Ц а н к о в В., Г. Ч c ш и т е n, Н. Д и м и т р о в а . 1963. Совремеимме познания о стратиграфии мела Сснерной Болгарни. КарпатоБалкан, геол. accru. V стезд 1961. Научиме сосСш.. секлия стратиграфии. Ц Н Т Т Е Л Ь К. 1934. Овнони пплеонтологии (палеоуоология), част I. Бесиозконочние. Че m и те в Г. 1962. Нови албски нахоишп в Североизючна България. Принос към геологията на България, част I. Ч е m и т е в Г. и С Т. Б р е с к о в с к и , 1933. Цифзлоподен тип барем ог северните части на Сланник и Герлово. Сп. БГД, год. XXIV, кн. 3. Ш и м а и с к и й 11. В., 1957. О семействе Pscudonanlilidae l l y a t l , 1 9 0 0 . Дока, Акад. Наук СССР, 1 1 2 , № I. 3 ри етап и C. М. 1955. Нпжиемелояая фауна Грузии. АН Грузинскон ССР. Институт Геологии и Минералогия, Мо нографии 6. З р и стаи и C. М. 19551 ВерхнеальЗские вмипннтм Конет-Дага, АН Груаинская ССР. 1р. Геол. и-та, сер. геологии, т. V I I I ( X I I I ) . Тбилиси. З р и етап п C. М. 1955 b. О ПОДРААДЕЛСННИ нижнемел >нмх ОТ.ЮжениЯ Кркмл. Докл. АН СССР, т. 1 6 1 . № I, Геологии. З р н с т а в и C. М. 1959. Изменения ннжнемеловой фауни Грузии в связи с геологяческой неторней. АН ГССР. Ияв. Геол.

(Jô-яа Грузии,

т. I , вмп. I.

З р и с т а в и M. С. и В. Л. Е г о я н , 1959. Ннжнемслопли фауна Кафанского района Арменской ССР. АН. АССР. И-т геол. наук, Ереван. Зр нг та и и M. C. 1J60, НиЖнЪШ мел Кавказа и ({рима, Монографии № 10. АН ГССР. Геол. и-т. Тбилиси. Ври с т а в и C. М. 1901. Аммонитм апта и альба Северного Кавказа. АН ГССР. //'. Геол. и-та, сер. геологии, i. X I I ( X V I )

Я к о б н Д. и O. К л и к И ч. 1957. Нсскзлько неокзмийских фпрм аммончтов из гнезда ископаеммх Смрбь Хунедорской области. Онтогонетнчсскос Р Ш И Т И С сутур.тльнмх линии. Bul. Universitarilor .V. Habes", si ,Bolyai", Clnj séria:

Stiintele

Naturii

vol. 1. H? 1, 2.

AOic li H. 1851. Verzelchnla einer Samralung von Vcrstèinerungen von Daghestan, Zeil, deutsch. geol. Gesell., Bd. III. A c k e r m a n n E. 1932. Oie Unterkreide im Ostteil des Preslavsaltelsystem (Osthulgaricn). Abh. d. Siichsischen Akad. d. Wiss. Ma-h.-phys.

Klasse,

Bd. 41.-5. Leipzig.

A n d e r s o n E. M. 193S. I.ower Cretaceons déposas in Californie and Oregon. Geol Soc. Amer. Spec. Paper, No. 16. A n d j e 1 k o v i c 7.. M. 1951. Existence des sédiments fossilifères n?rélianes et halhyals du Crct infér. an Sud du vill. .Knsanv" (environ de Bcograd). Rec. des travaux

de l'Inst.

de géol. .Jovan

7.ujin>ic", t. 7 .

A n t h u l a D. .1. 1899. Ubcr die Krcldeiossllicn des Kaukasiis. In Frech anJ Arthaber. Nene Porschuogca in den Клпкаsisclien Làndcru. Abt

Beitr.

Palitont.

Geol. Ûst. — Ungams

Bd. X I I , Heft 2.

A n t o n i j e v i c I. 1958. Donja Kreda izmedu Krivelja i BuCja. Вестник Завода за геол. и геоф. ан. страж. HP СрCHJC, кн.

Arkell

XVI.

W. J. 1957. W. .1. A r k е 11, B e r n a r d

K и ni m е I,

and C. W. W r i g h I : Mesozoic Ammomiidea. In

R. C. M o o i e (ecl) : Trcatlse on invertebrate paleontology. I.. Mollusca, I, Cephalopoda, Ammonoidea. Univ. Kansas Press A r n o n 1 d - S a g c t 1953. Les Ammonites pyriteuses du Tithonique Supi rieur et du Berriasien de Tunisie centrale.

Thèses présentées à la Faculté des Sciences de Besar.çon pour obtenir le grade de Docteur de l'Université. Université de Besançon; Faculté des Sciencis. A s t i e r M. 1851. Catalogue Alpes. Lyon.

descriptif

dis Ancyloceras

appartenant

à l'étage Néocomien

d'Iiscragnolles

et des Basses-

A v r a m E. si V. M a t e i. 1964. Date f alcontologlcc noi piivind flicnl cretacic din partea de ne a hazinnliii vaii Doftana. Stiiuii

si cercerêri de geol. geofiz. gecgrcfie,

séria géologie,

t. 9. № 2.

B a r r a b é L. 1929. Contribution à l'étude siratigrapluqeo et pétri graphique de la partie du pays Sakalaoe (Madagascar). Mém. Soc. Géol. t'r.. Nouvelle sérié, t- V . B a s s e É. 1927. Sur quelques faunes d'Ammonites du SW (le Madagascar, Bull. Soc. Géol. Ir. (4), I . 2 7 . B a s s e H. 1948. Quelques Ammonites nouvelles du Crétacé de Colombie. Compte Rendu Sommaire et. Bull. Soc. Géol. Г.г. (5), t. 18. B a s s e É. 1952. Classe des Céphalopodes in Plvcteau (éd.): Imité de Paléontologie, t. I I , Paris. B a u m b e r g e r E. 1903. Eauna der nnteren Kieidc im Wcstschweizatischen Jura. 1 Tell. Stiatigrapbische Einlcitnng. Mém. Soc. Put. Suisse vol. S 0 .

В a и m b e r g е r E. 1905. Eauna der iinteren Krcidc im WVstschwcizcriscr.cn Jura, Mém. Soc. Pal. Suisse, vol. 3 2 . B a u m b e r g e r E. 1906. Eauna der utiteren Kieidc im Westschwcizerischen Jura. Mém. Soc. L'ai. Suisse, vol. 3 3 . Ba u m be r g e r E. 1907. l-auna der nnteteu Kreide im Westscliweizcii.sclien Jura. Mém. Soc. Pal. Suisse, vol. 3 4 . B a u m b e r g e r E. 1908. Fauna der nnteren Kreide im Westschweizerischen Jura. Mém. Soc. Pal. Suisse, vol. 3 5 . B a u m b e r g e r E. 1909 1910. Eauna der nnteren Kreide IM W'estschweizcrisclicn Jura. Mrm. Soc. Pal. Suisse, vol. 36.

203 B a n n i b e r g e r E. und Л. H c i m. 1907. Palaeontolofjisclie-Stratigraphische Uotersuchungcn zweicr Fcssilhori/onle an der Valangicti — I lauterivien-Grenze im Chiirfiirstcn Mattstockgeblet. Meut.Soc. l'ai. Suisse, vol. 34. B a y l e Е. 1878. Fossiles principaux des Terrains. ExpUc. carte géol. dit. France, I V , pt. l (Atlas), Paris. B a y l e E., H. C o q n a n d . 1851—1952. Mémoire sur les Fossiles secondaires recuiellis dans le Chili. Mém. Soc. géol. e

France (2), 11 4.

B e r t r a n d !.. 1954. I.a limite enlre les étages aptien et ail ien dans la régien de Failli-Ili/icr H.'.iitc-Mair.e. Hitll. Soc géol. France (6), t 4, Fasc. 7—9.

В e s a i r i e H. 1930. Recherches géologiques à Madagascar. Soc. lus. nat. Toulouse, t. 60. B l a y a c J. 1900. Sur le Crétacé Inférieur du Bassin c'e l'Oued Cherf (Algérie). Trav. du Lab. de géol.de Sciences de l'Univ.

de Grenoble,

la Faculté des

t. 5 .

B o u l e M., P. 1. c 111 o i 11 e et A. T l i é v e n i n . 1906—1907. Paléontologie de Madagascar. III. Céphalopodes crétacfqiies des environs de Diego Suarez. Ann. Paléont., I. I, fasc. I V (1906) ; I. I I . fasc. 1 (1907). B o u r g e s t A. 189]. Remarques sur la faune du Gaultdans le Juin. Compte-Rendu des Séances de la Société Géologique de France séf, 3.

B r e i s t r o f f e r M. 1933. Révision de la Faune I-laiitérlvienne de Néron en Chartreuse. Trav. du Lab. degéol. l'acuité de Sciences de l,Univ.

Je Grenoble,

de la

t. 17.

B r e i s t r o f f e r M. 1934 a. Etude de l'étage Al bien dans le Massif de la Chartreuse (Isère et Savoie). Trav, du l.ab de géol. de la Faculté

des Sciences de l'Unit),

de Grenoble,

I. 1 7 - troisième fascicule.

B r e i s t r o f f e r M., 19M)—1947. Sur les zones d'ammonites dans l'Albicn de France et d'Angleterre. Trav. du Lab. de giol. de la Faculté de Sciences de l'Univ. de Grenoble, t. XXVI. B r e i s t r o f f e r M. 1952. Sur la positioa systématique du genre Ptvchaceras de Grenoble, t. XXIX.

d ' O r b. Trav. du Lab. de géoL de l'Univ.

B r e s k o v s k i St. 1965. Sur la valeur stratigraphiqiic de quelques représentants du genre Nêocomites U h l i g , 1906. Carp. Balk. géol. ass. Vil congr. RcpO:t. part II. Section of strat.. lithol. and paléonth., vol. I. B r e s k o v s k i St. 1955. Sur le niveau stratigraphiqttc et la valeur biostratigrephtque de Holcodiscus calllaudlaaus ( Г t) r !>.. 1850) et Pulhellia compressisslma (d'Orbe 1840). Carp. Balk. geol. ass. VII congr. Report part .1 Secti m of strat.. Ilthol. and paleontli., vol. I . B r e s k o v s k i St. 1957. F.leniaras — genre nouveau d'ammonites hantériviens. Изв. на Feo.i. u-m, cep. палеонто лог

KII. X V I .

B r o n n .1. 1850—1856. Lethaea Qeognostica. Text-Atlas. Brun d e P., c C h a t c l e t et M. C 0 s s m a n n. 1913. Le Barré m ion supérieur Ala's (Gard). Partie 2. Mém Soc. giol.

Franc::, Paléontologie,

à faciès urgonien de Brotizet-les-

t. 21.

В и r c k h a r d t C. 1906. Fauna jurassique de Ma/.apil avec un appendice sur les fossiles du crétacique inférieur. BoleUno del Instituto

Géologica

de Mexico,

№ 23.

B u r c k h a r d t C. 1906a. Monographie dei Kreidekettcn zw schen KI6nthal-Sihl und Liutli- I Nr. 7 n. 8. Die Verliandluiij^en der k. k. Geol. Reichsanstalt. , B u r c k h a r d t C. 1910. N'eue Untersiicliungen Bbar Jura unJ Krclda in Mexico, Zentrabl. f. Min., Geol. 11. Pal., Ш 9 -20, Stuttgart. В11 s 11 a r d o R et S. G u i l l a u m e . 191). Sur quelques ammonites niocomieniies du Jura suisse. Trav. des Lab. de géol. de la Facilité des Scieries

de Lvon,

N. S., n' 12.

C a s e y R. 1957. Tin- Cretaceous ammonite genus Leymeriella Reprinted

/гот Palaeontology,

with a systematic account of ite Brifish occurrences,

vol. 1, Part I, London.

C a s e y R. 1961. The stratlgraphical palaeontoiogy o! t'.i^ Lower Greensand. Pa'aeontotogy, vol. 8, Part 4, London. C a s e y R. i960 1965. A monograph th; ЛнтодоИв! of thl Low Greensand, Parts I — VI. Palaeont. Society, London. C e S i t e v G.. St. B r e s k o v s k i e t N. D i m i t r o v a . 1955. I.a limite entre le Barrémien cl l'Aptien en Bulgarie du Nord-Est. Ca*p. Ba k. géol. ass. VU congr. Report, p.it il Section of strat.. lithol. and paléonth., vol. I . C h a p a C. 195$. Étude biostratigraphiquedos ammonites du Centre ci de l'Est du Mexique (Jurassique super, et Crétacé). Mim.

Chaput Choffat

Soc. giol.

France, nouv. sir., Mém. № 99. Paris.

E. 1920. les desm cératidjs du paléocrétacé. Révision du genre Desmoceras. Contrih. étude Cép'hal. Paléocrét, S —E France. Mém, F.xplic. carte giol. P. 1885. Recueil de Monographies

dit. Franc.-. strati graphiques

sur Système crétacique

vaux géologiques du Portugal, Première, étude; C i t a .M. В. 19Ж stmii stratigrafiçi sul slstems Cretacco in Italie, lutroduzlonc allo Instituto

de Geologia,

i'aleontologla

e Qeografla,

Fis/eu

délia

Université

du Portugal.

Section der Tra-

studio del Cretacea Itallana. di Milano,

Série

G. Publica-

zione № 104. C o l l e t I.. W. 1907. Sur quelques espèces nouvelles du Parait fiplltes de l'Alhien inférieur de Vohrum (Hanovre). Archive des se. phislque

et û'hist. nat. de Genève. A per., t. X X I V

C o l l e t L VV. 1907. Sur quelques espèces de l'Albicn Inférieur de Vohrum (Hanovre). Mém. de la Soc. de et d'Histoire

naturelle

physique

de uenéce, vol. 35. Fasc. 3.

C o 11 i g n o 11 M. 1932. Les Ammonites py. lieuses de l'Albicn supérieur du Mont Raynand à Madagascar. Ann. Géool ilu Service

des Mines

Fasc. 2 .

C o 111 g 11 o 11 M. 1937. Les Ammonites pyriteuses de l'Aptien d'Antanataiumiialy. Paléontologie de Madagascar, t. 22 Ann. de Paléontologie,

t. 26.

C o l l i g n o n M. 1918. Faune Néocomiennedes couches à Grinceras de Belohastfaka. Cercle de Sitarapiky, Madagascar. Ann. géol. du Serv. de Mines,

fisc .4» X V . Paris.

C o l l i g n o n M. 1949. Rech.Tches sur les faunes albiennea de Madagascar. L L' Albien d'Ambarimaninga. Ann. di Service

des Mines,

giol.

Fasc. .Y» 16.

C o t t r e a u .1. 1937. Types du prodrome de paléontologie stratigrapliique universelle d'Orbigny. B. Néocomicu Supérieur OU Urgonien. Ann. de Paléont., X X V I , Paris. C o q u a 11 d II. 1851. Description géologique de la province de Costantine. Mim. Soh. gâol. France ( V ) . C o q 11 a nd H. 1865—1856. Monographie

de l'étage Aptien de T Espagne. Marseilles.

Coq u a 11 cl II Études supplémentaires sur la Paléontologie Algérienne. Bull. Acad. d'Hippone, №15, Boue. D e l a t o u r A 1 b. 1876—1877. Note sur laQault des environs de Brienne (Aube) Huit. Soc géol. France, (3), t, 5 . D e s t o m b e r P. 1958. Révision de i'Albien de la région du Navre. Déduction paléogcographiqne sur le N\V du Bassin Parisien au Créticé moyen. HilL Soc. gsoL France, (6), t. V I I I . D j a n é l i d z é A. 1921. Dilmisiaras D j a n é l i d z é A. 1922. Les Spi'.i:er.is

un sous genre nouveau du genre Hoplites. Bail. Soc. g'rol. France (1), t. 2 1 . de sud-est île la l'nn.e. Min. Exr. carie giol. dit.France.

D i r a i t r o v a N. 193 >. D; la valeur stratlgraphlque de P&eiiathurinznnia anguucostata (d'Qrb-, 1840) Carp, -Balk. géolog. association VII congr. Reports part II Section of strat., lithol. and paléonth., vol. I.

204 D o l l o L. 1922. Les céphalopodes déroulées et l'irréversibilité de l'évolution. Bijdr. Dierk. Amsterdam, vol. 22. Do ne i e u x L. 1913. Paléontologie: Description de la Faune de l'Albicn supérieur de FonUconverte. Thèses présentées à la Faculté des Sciences de l'Université do Lyon. Don v i I lé R. 1910. Céphalopodes argentins. Mém. Sec. Géol. France, Paléontckgle, № 43, t. 12. D o u v i l l é H. 1912. Evolution et classification des Pnlcheliides. Bull. Sic. géol. Fiance (-1), i. 11. D o u v i 11 é H. 1916. Les Terrains secondaires dans la Massif du Mrghara. Mém. Acad. Sci. de limitât de France (2) t. 54. D o u ho u r d I e u O. et .1. Si g al. 19-19. Notes stratigrap hiques et paléoctrlrgiçues sur la régien du Dj.Ouenza (Algérie) (Aptien, Albien, Cénomanier). Compte Rendu Son maire et Bull. Soc. géol. Froncé (5), t. 19, Fasc. I, 2, 3 D u m a s E. 1875—1876. Statistique géologique minéralogique et paléontologiqtie du Départ, du dard, Paris and NI mis. E i c h w a l d E. 1853—1868. h-.thaea Rossica ou Paléontologie de la Russie, Bd. Il (XXV). Stuttgart (Atlas). Eut b e r g e r .1. 1954. Notes sur la stratigraphie et la paléontologie de Г A(tein de Hoidj Oultera, région de Bou-Saada (Dép. d'Alger, Algérie). Bull. Soc. géol. France. (6), t. 4. Fa I l o t M. Е. I8H4. Note sur un gisement crétacé fossilière des environs de la gared'Ezc (Alpes Maritimes). Bull. Sot: géol. France (3). t. 12. Paris. Fa I l o t E. 1889. Le Crétacé (Us environs de Crest (Drame). Bull. Soc. géol. France (3), t. 17. F'a 11 o t P. 1910. Sur quelques fossiles pyriteux du (iault des Baléares. Trav. du l.abor. de Géol. de la Faculté des Sciences de l'Univ. de Grenoble, t. 9, fasc. 2. F a l l û t P. 1920. Observations sur diverses,espèces du Gargasien hathyal alpin et en paitie sur la faune de Blieux. In: K i l i a n and others: Contfib. Etude Céph. Paléocrét. S.—Ë. France. Mém. Explic carte géol.dit, France, Fa II oi p. and H. T e r m i e r . 1923 Ammonites nouvelles des îles Baléares. Trab. Mus. Nac. de Cienc. Nat., sér. Géol., a" 32, Madrid. i-'avre F. 18S0. Description des fissiles de couches tilhoniqiies des Alpes frihourgeoises. Mém. Soc. Pal. Suisse, vol. VI. l ' a v r e F. 1908. Die Ammoniten de- uniereii Kreide Patagoiiiens. Nettes Juhrb. Min., lieil. Bd. XXV. F e 1 i x J. 1890—1891. Vcrsteinerungeu ans der mexik.inischen Jura und Kreide F«nnuliou. Puluontogruphica, Bd. 33, Stuttgart. F i s c h e r P. 1890. Discussion of H. D o u v i l l é . Classification de C-rutiles de la Craie./*////. Soc. France (,i), t. XVIII. F o o r d A. Catalogue of the fossil Céphalopode in llic Biiiish Muséum (Naturel Ilistory). Pt. 2. Bril. Mus. (Nat. Ilist.), London. F r a n k e F r. 1918. Die Entfaltung der Horlittn In (1er làiioren Kreide Norddeutschlands. Jaltrb. d.preuss. Geol. Landes Bd. XXXIX. Tell I, Heft 3. G i g n o u x M. M. 1920. Les Lytoce'-atides du Paléocrétacé. In: K i l i a n Contributions à l'étude des céphalopodes paléocrétacées du sud-est de la France. Mém. Explic. carte géol. det. France. ( i i g u o u x M. M. 1920 a. Les Pnlcheliides du Paléocrétacé. In: Kilian Contributions à l'étude des céphalopodes paléocrétacées du sud-est de la France. Mém. Explic. curie gëol dit. France, G i g u o u x M. M. 1936. Uiologle s!rattgraphique. Masson. Paris 2-e édition. O i 11 et S. 1921. Etude du Barrémien supérieur de Wassy (Haute-Marne). Bull. Soc. géol. France (1). t. 21. d o g u e 1 .1. 1939—1910. Contribution à l'étude du groupe de Acanthodiscas radiatus. Ann. de Paléont., vol. 28. I l a u g E 1889. Beitrag ztf Kcnntnis der oberneocoir.ea Ammonitenfaiina der Puezalpe bei Corvara (Sûdtirol). Beilr. Palàont Ost.-Ung., Bd. 7, Wien. На ug E 1907. Traité de Géologie. Vol. II, Les périodes géologiques. Fasc. 2, Période Crétacée. l i o n no r a t B. 1890. Formes nouvelles de Belemnites a'Ammonites et de Crioceras. Association Français pour l'Avancement des Sciences. H o w a r t h K. M. 1962. The YorksMre type ammonites and nautiloides of Young and Bird, Phillips and Martin Simposon, Paleo'itology, vol. 5, pari 1. H y a t t A. 1903. Psendoceratites of the Cretaceous. Monograplts of the United States Geological Sttrvey, vol. XL1V. Washington. I m I a y R. 1938. Ammonites of the Taraises Formation of Northern Mexico. Bull, of the Geol. Soc. of America, vol. 49. J a c o b Ch. 1904. Sur l'âge des COUChes à phosphate de Clansayes prés Saint Paul-Piois Châteaux (Diome). Bull. Soc. géol. France (4). I. IV. J a c o b C h. 1905. Sur les ammonites et sur l'horizon stratlgraphique du gisement de Clansayes. Bull. Soc. géol. France (I), I. 5. J a c o b Cil. et A . T o b i e r . 1906. Htude slratigraphique et palécntolcgique du Gaulle de la Vallée de la Engelbcrgcr. Mém. Soc. Paléont. Suisse, t. XXXIII. L a c oh Ch. 19(7. Etude sur quelques an.im nites du Crétacé rrojm. Mém. Soc. géol. France, Paléont. 15, n 58. J a y e t A d . 1930. La variation Individuelle cites les Air rte nites et ladiajnose désespères. Mém Sec. Pal. Suisse, t. 49. J е k e 1 i u s E r. 1615—1916. Die mesozoischen l;.unin d, r L'orge von Brassa. Mitt. Jahrb d. k. Ung. Geol. Reiclts.. Bd. 23. K a r a k a s c h N. 1889. Obéi cinige Ncccoirari gtn ;ngen in der Krim. Situ ngsl'ericltte der Mat/i.-nat. Classe der Kai serlichen Akademie der \\ Issenschofti n, Bd. £8. Alu. L K a r a k a s c h M. J. 1901 — 1Ï02. Note sur le c cticé ir.féiicur de Biassala(Crimée). Trav. du Lab. de géol. de la Faculté drs Sciences de l'Univ. c'e Grenoble, l. 6. K a r s t e n H. 1858. Cher die Giognostisclu n Verh.llinissc des wcstlklien Coliinibien der licutigen Rcpubliken Neu(iian.iil.i und Lquador. Ans der k. k. Hof- und Sttiutsdrucherei. Wien. K e m p e r F. 1963. Die Anfschliisse du Un:erkteide im Raiim Rhelne Aliaus. Geologisc.he Jahrbuch Bd. 80, llaiinover. K i 1 i :i n W. 1887—1888. Sur quelques fossiles du Ciétrcé hféiieur de la Provence. Bull. Soc. géol. France (3), t. 16. K i l i a n W. 1888. Description géologique de la Mortage de Lire (B?sses-Alpes). Ann. sci. Géol., t. XIX et XX. Paris. K i l i a n W. 1889. Etudes l'tdéontoloqiqtie sur les Terrains Secodaires et Tirtiaires de l'Andalousie. K i l i a n W. et F. L е e n h a i d t. 1895. Sur le néocemien des environs de Muletiers Ste Marie (Basses-Alpes). Bull. Soc. géol. France (3). t. 23. K i l i a n W. et P. L o r v. 1900. Notice géologique sur divers poinis des Alpes françaises. Trav. Lab. géol. Univ. Gre noble, t V. K i l i a n W. 1902. Sur la présence de l'étage aptien dans leStid-Estde l'Afrique. Trav, Lab. géol. Univ. Grenoble, t. VI. K i l i a n W. 1902 a. Sur quelques fissiles remarquables de l'Hauterivcnde la région d'Escragnolles. Bull. Soc.géol, Fran ce (1), t. 2. K i l i a n W. 1907—1913. b'nterkreide (Palaeocretacicum). In Erech: Lethaea Geognostica.il. Mesozoicnin. Vol. III. Kreide. Lief 1, 1907, pp. 1-168; l.ief 2, 1910, pp. 169—287; Lief 3. 1913, pp. 289-398; pis. VIII- XIV, Stuttgart. K i I i ii u W. 1910. Sur l'origine du groupe de l'Ammonites Percevali L'h I i g du Barrcmian. Bull. Soc. géol. France (1). t. 10. K i l i a n W. 1912. Sur le genre Ammonitoceras. Bull. Soc. géol. France (4), t. XII.

205

K i l i a n W. et P. R e b o u l . 1915. Contribution à l'étude des faunes Paléocrétacées de Sud-Est de la France. 1. I.a faune de l'Aptien inférieur des environs des environs de Montélimar (Diome). Mém. Explic. carte géol. dé.t. France. Paris. K i l i a n W. et autres. 1920. Contribution à l'étude de Céphalopodes Paléocrétacé de la France. Mém explic. carte géol. dét. France. K i ' k a l d y J. F. 1939. The history ol the I.ower Cretaceous peried in England. /'roc. Geol. Assoc. vol. L. No. 3. K l i p s t e i n A. v. 1813. Beltrdge zur geotogischen Kenntnis des Ostliclien Alpe.n. Oeissen. K o e n e n Л. v. 1902. Uber die Ammonïten des Hllfsbildungen Norddeutschen Neocom (Valanginlen, Hanterivien, Barreinieii und Aptien). Al-h k. preuss. geol. Landes, N. E., Nr. 24. К о е ne n A. ( I ). 1916. Die Plarylenticeras-Attcn des Untersten Valanginien Nordwest-Deutschiands. Abh. o. k. preuss. geol. Landes, N. F. Heft 82 K o k o s z y n s k a B r. 1919. Stratigrafia dolnej kredy Polocnych Karpat FHszowych. Prace panstwowego instvt. Geolo— t,icznego, t. VI. Warszawa. K r e n k е I E. 1910. Die Aptlossilen der Delagoa-Bai (Siid-Ostafrica). Neues Jahrb. Min. Geol. und Pulilont., Bd. 1, K r e n k e l E. 1910 a. Die iintere Kreide von Deutsch-Ostafrica. Beilr. l'aliiont. Geol. Ùst.-Ung. und des Orients., Bd. XXIII. Wien und Leipzig. K n ni m e 1 R. 1953. I.ower cretaceous Nautilcides froni Texas. Brevoira Mus. of Comparative Zoology, No. 19. Cambridge Mass. I.een h a r d i F. 1897. Sur l'existence de la zone à Hoplites Boissieri près de Batna. Bull. Soc. géol. France (3), t. 25. 1. é v e i l l é Cil 1937. Description de quelques nouvelles coquilles fossiles du département des Basses-Alpes. Mém. Soc. giol. France, (1), t. 2. L e y m e r i e A. 1841—1842. Mémoire sur le teiriin Crétacé du Département de l'Aube, contenant des considérations générales sur le terrain Néocomien. Mém. Soc. géol. France ( i ) t. IV. L i e bu s A. und V. U h l i g . 1902. 0 >er elnlge Eossilien ans der Karpatischen Kreide und stratigraphischen Bemcrkungcu. Beitr. l'aliiont. Geol. Ùst.-Ung.. Bd. 11. Heft 1—2. |. j m h n K. 1892—1896. Bcitrar;e zur Kenntnis der Eauna der Kicidcformation von llokkaida Palaeont. Abh., Bd. 6. L o r i o l P. 1861. Description des animaux invertébrés Fossiles contenus dans l'étage Néocomien meoyn du Mont Salive. L o r i o l P. 1808. Monographie des craches de l'étage Valangien des carrières d'Arzier (Vaud). Matériaux pour la Paie intolog.e Suisse. L o r y C. et G. S a y n . 1895. Sur la constit. du syst. crét. aux environs de Chatillons-en-Diois. Trav. du Lab. géol. de Grenoble, t. ili, M a l l a d a L. 1887. Sinopsis de las especies fossiles que se lian encontrado eu Espana, t. III. Terreno Mesozoico. Bull. Corn. Мари geol. F.spuna. M a n o l o v .1. R. 1962. New ammonites from the Bairemian of North Bulgaria. Reprlnted from Palaeontologv, vol. V, Part 3. London. M a t h e r o n P. 1812. Catalogue méthodique et descriptif des corps organisés fossiles du département des Bouches-duRhône et lieux circonvoisins. Marseille. M a t h e r o n P. 187K 1880. Recherches paléontologiques dans le Midi de la France (Atlas). Marseille. M a r i e P. et D. M o n g i n. 1957. Le Valanglt.len du Mont-Rose de la Madrague (Massif de Marseilleveyre, Bouchesdu-Rhonc). Bull. Soc. géol. France (6), t. 7. fasc. 4, 5. M a u r y C. 1963. O Creiaceo de .Çeigipc Album dus Estampas du Monograpéia N. 11. M a z e n o t G. 19S9. Les palaehoplitidae tithoniques et berriassiens du Sud-Est de la France. Mém. Soc. géol. France, N. série, t.18. M e m m i 1. 1965. Sur quelque Ammonites du Valanginien. Bull. Soc. géol. Fr. (7). t. 7, № 5. M e u n i e r S. 1887 1888. Contribution à la Géologie rie l'Afrique occidentale. Bull. Soc. géol. France (.3), t. 16. M i c h e l i n 11. 1838. Note sur une argile dépendant du Gault observée au Oatv près Gcrodôt. Mém. Soc. géol. France (I). t. III. N a g y I s t v a n S o l o tan. 1963. Krêta idôszai Nauliloideak Magyarorszagrol. Rel. annuac institut! geol. pablici Hungarici, Budapest. N e u m a y r M. 1875. Die Ammonïten der Kreide und die Systematik der Ammoniten. Zeit. Dentsch. Geol. Gesell., Bd. 27. N e u m a v r M. und v. U h l i g , 1881. Obcr Ainmonitiden ans den Hilfsblldungeii Norddeiitschlauds. Palaeontogrophica, "Bd. 27. N e u ma vr M. 1881. I ber elnlge von V. Vercschagin gesammcltc Ammoniten ans Turkestan. Die Verhandlungend. k. k. Geol. Reich V. Nr. 16. N i c k l é s R. 1890 1894. Contribution à la paléontologie du Sud-Est de l'Espagne.Mim,Soc. géol. France (1). fasc. 2,3. N i k o l o v T. 1962. Dobrogeites — a new geiius of Valanginian ammonites. C. R. de l'Ac. bulg. de Sci.. t. 15. No 1. N i k o l o v T. 1963. New name for a valanginian ammonite genus. Geological magazine, vol. 100, No I. N i k o l o v T. 1965. A propos des termes d'étage Beiriasien et Valanginicn. Им. па Геол. и-т, кн. XIV. N i k o l o v T. 1966. Protoleptoceras gen. n. — a genus of Berriasian ammonites. C. R. de l'ac. bulg.odes Sci. t. 19, № 9. N i k o l o v T. 1966. New gênera und subgenera of ammonites from family Berriusellidue.C. R.de l'Acad. bulg. des Sci., i. 19, No 9. N i k o I o v T. 1967. Les ammonites heniasiennes du genre Protoleptoceras N i k o l o v . Bull, of the lus/, of-giol. ut. the bulg. Ac. of Sci.. ser. Paleontology, vol. 10. N i k o l o v T. et G. M a n d o v, 1957. Sur quelques nouvelles espèces d'ammonites berriasieiines du Prébalkan. Bull. Institut of Géologie, ser. Paleontology, v. 16. N o l a n H. 1891. Note sur les Crioceras du groupe du Crioceras Duvali. Compte-rendu îles Séances de la Soc. géol. France (3) t. 22. N o s z k y .1. j u n. 1934. Beitrage zur Kenntnis der Kretazisclien Bildungen des Nôrdlieher Bakony. Foldlani MzlOny (Geologische Mitteilungen), Bd. 64, 65. Budapest. O o s t e r W. 1857—1803. Catalogue des Céphalopodes Fossiles des Alpes Suisses. o p p e l A. 1865. Die tithonische Etage. Zeitse.hr. d. D. G. Ges., Bd. 18. O r b i g n y A . d', 1810 1811. Description des animaux invertébrés, terrain crétacé, t. I. Céphalopodes (Text-Atlas). Paléont. F une. O r b I g u y A. d'. 1850. Prodrome de Paléontologie stratlgraphlque universelle. Vol. Il, Paris. O r b i g n y A. d'. 1851. Notice sur le genre HJtérocerns de lu classe des céphalopodes. O r b i g n y A. d'. 1852. Notice sur le genre Hamulina. Journal de Conchylogie, t. 3, Paris. P a r on a C. F. 1897. Descriptions di alcune Ammoniti del Neocomiann veneto. Pal. Italica, vol. 3. P a r o n a C. I-'. e. B o n a r e l l ; 1896. Foss. albioni d'Escragnolles. . . Pull. Italien, vol. 2. P a p p K. 1907. in M. Ion D é c h y : Beschreibiing der w.ihrcnd der Forschungsreiseii M. v. Dechys im Kaukasus gesaminelten Versteinerungen. vol. III, Palaont. IV, Berlin. 1

20G P a q u i e r V. 1900. Rcchcrchcse géologiques dans le Diois et les Baronnies Orientales. Trav. Lab. giol. de la Faculté des Sci. de l'Univ. de Grenoble, t. 5 . P a t t e a M. ji I). P a t ru 11 us. i960. Contrlbufll la sludiul pa1cotnloqic.il depozitelor Albienc de la Giorgio (valea Dun.irii). Лс. Hep. Pop. Romine. Sektia de geol. si geogr. 1. vol. V . P a v I o w A. 1892. Ammonites de Spee'on et leur rapports avec les Ammonites des autres pays. Argiles île Speeton, P a v l o w A. et O. W. L a m p I и g h. 1892. Argiles de Speeton et leurs équivalents. B. S. Imp. Nat. Moscou, Nov, ser., vol. V. P a v l o w . Л. 1890. I.e néocomien des montagnes de Worobiowo. P e r v i n q t l i ë r e L. 1907. Carte géologique de la Tunisie. Études de paléontologie tunisienne. I. Céphalopodes des terrains secondaires. Paris. P i c t e l F. J. et W. R o u x . 1847—1853. Description des mollusques fossiles qui se trouvent dans les Cirés Verts îles environs de Genève. Mém. Soc. phyS. et hist. liât. Genève (XI), pl. 2. P i c l e l F. J. and F. R e n e v i e r. 1854--1858. Matériaux pour la Paléontologie Suisse. Description des fossiles du terrain Aptien de la Perte-dii-Rhone et des environs de S'«. Croix, I, n" 1. P i et et F. .1. and G. C a m pi c h e . 1853 — 1860. .Matériaux pour la Paléontologie Suisse. Description des fossiles du terrain Crétacé des environs de S . Croix. Il, n" 2 . P i c t e t F. .1. et O. Ca m p i c lie. 1861 1864 Matériaux pour la Paléontologie Suisse. Description des fossiles du terrain Crétacé des environs de S " Croix. I I I . P i c t e t F. J. 1863—1868. Mélanges paléontologiqucs. Tiris. Mém. Soc. Pays, et d'Hist. nat. de Genève, t. XVII, ( ienève. P o m e l A. Les Céphalopodes nèoeomiens de l.amoricière. Mat. pour la Carte Géologique de l'Algérie, 1 sér. Paléont., Monographies locales, n" 2. Q u e n s t e d t F". A. 1945 1849. l'etrefactenkund' Deutscli'.anls. 1. Ceplialopoden. Tublngen. R a p e l l n 1. 1899. N'oie sur l'Aptien supérieur des environs de Marseille. Huit. Soc. géol. France, (3), t. 2 7 . R a s p a l l F. V. 1842. Histoire naturelle des ammonites suivie de la description des espèces fossiles. Des Bass. Alpes de Provence de Vaucluse et des devenues. Paris. R e g g i o r i G. 1958. Studi Stratigraphici sul sisteina Crctaceo in Italie, (ici affiorament cretacei délia zone nord-oclidentale del I agi di Vare*e, Inst. di Geol. Paléont. e Geogr. Fisica délia Univ. di Miliino, selia G, Pub!. № 105. R e n e v l e r E. 1890. Monographie des Hautes-Alpes Vaudoise». Mat. carte, géol. Suisse, livere X I V . R e t o w s k i O. 1893. Die tithonisclien Abhigerungen von ThcoJosia. Fin Bcltrag zur Palàont. der Krim. Bull. Soc. Imper. de Natur. de Moscou, Non: ser., t. V I I . R e y n é s P. 1926. Sur quelques ammonites du Gault. Ann. du Misée d'Histoire Naturelle de Marseille, t. X X . R i e d e l L, 1937. Ammonites del cretacico Inferlor de la Coalisera Oriental. Estudios geol. y paléont. sobre la Cordillère Oiicntal de Colt mbia, pt pl. 2. Départ. Minas y Petrul., Min. de Indus, y Trab. Rep. Colombie. Bogota. R o c h F. 1926. Quelques ammonites du Revest, près de Toulon Bull. Soc. géol. France (1). t. 2 3 . fasc. 2, 1. R o c h L. 1927. Etude stratigrapliiqtie et paléontologique de l'Aptien inférieur de la Bédoulc (près Cassis) (Bouehcs-diiRhône). Mém. Soc. gét:l. France, Nouv ser., t. 4. R o d i g h i c r o A . 1922. Il Sisteina cretaceo ciel Veneto Occitentale compreso fra l'Agige e il Piave con spécial e riguardo al Neocomlano del Sette Comuni. Paléont. Italica, vol. 2 5 (1919). R o e m e r F". 1870. Géologie von Oberschlesien (Text-AHas). R o m a n F. 1933. Sur quelques formes de Céphalopodes de l'Hautérivien, de l'.lonne et des Régions voisins. Trav. du Lab géol. Fui: d. Sci de Lyon, Mém. 19. fasc. X X I I . R o m a n F. et G. M a x e no t. 1937. Découverte d'une faune pyrilctise d'âge tlthonique Supérieur aux environs de Chomerac (Ardeche). Bull. Soc. géol. France ('>), t. V I I . R o m a n F. 1938. Les ammonites jir assignes et crétacées. Essai de gênera, Paris. R o u c h a d z é .1. 1933. Les ammonites .îptionnes de la Géorgie occidentale. Bull. Inst. géol. Géorgie, I. fasc. 3 . Roti v i I l e P. 1997. Note sur l'Infraçrétacé des environs de Montpeillicr. Bull. Soc. géol. Fronce (3), t. X X V . R o y o Y. G o m e z .1. 1915. Fosiles del Barremiense Colombinno. Com p. de los estudios geol. oficiaies Colombie. Min. Mhnas y Petrol. Serv. Geol. N.ic, tomo 6 . S a in s o u o w i c z .1. 1918. O Utworach Kredowych w wiergeniach todzi i Budowic Niecki toozklej (Z 6 fig. w tekscle). Panstwowa Sluzba Geologicska Panstwowy. Biul. 5 0 . Warszawa. S a r a s i n Ch. 1893. Etude sur les Oppelia du groupe du Nisns et les Senuera du groupe du bicurvatus et du raresulcatus. Bull. Soc. géol. France (3), t. 2 2 . S a r a s i n Ch. 1897. Quelques considérations sur les genres Hoplites, Sonneratis, Desmocerus et Puzosia. Bull. Soc. géol. France l.'i), I. 2 5 . S a r k a r S. 1955, Révision des Ammonites déroulées du Crétacé inférieur du Sud-Est de la France. Mém. Soc. géol. France. Nouv. sér., ЛГ» 7 2 S a y n G. 1888—1889. Note sur quelques ammonitides nouvelles ou peu connues du Néocomien inférieur. Bull. Soc. géol. France (3), t. 1 7 . S a y n O, 1890. Description des ammonites du Barrémien du DJebcl-Oliacll près Constantlne. Ann. Soc. Nat. Agric Hist. Nat. Lyon (6). S a y n O. 1895. Sur la faune des Marnes valangir.iennes à fossiles pyriteux du Sud F.st de la France. Bull. Soc Géol. France (3) t. 2 3 . S a y n G. 1897. Note sur le Néocomien du Djebel-Ouach. Bull. Soc. giol. France (3), t. 2 4 . S a y n O. 1901. Les ammonites pyriteuses des Marnes valangiennes du Sud-Est de la France. Mém. Soc. géol France. Paléont., t. 9. S a y n G. 1907. Les ammonites pyriteuses des Marnes valangiennes du Sud-Est de la France. Min. Soc. géol. France, Paléont., t. 1 5 . S e g u e n z a G. 1881 1882. Sludii geologid e paleonlologict sul cretaceo medio dell'ltalia méridionale. Atli délia R. Akademia del Lincel, vol. X I I . Mém, délia Classe di Sci. fisislte, matemitishe a nalurali, Roma. S e i t z O. 1930. Zur Morphologie der Ammoniten ans dern Alblen. Jahrb. preuss. geol. Landes., Bd. 5 1 . Berlin. S e i l z O. 1931. Morphologie der Ammoniten ans deiu Albien. II. Jahrb, preuss. geol. Landes., Bd. 5 2 , Berlin. S e n n e s J. 1887. Sur quelques ammonites du Gault. Bull. Soc g'il. France (.4), t. 15. S h a I c m N. 1937. Nouva fauna del Cretaceo Inferiore délia Siria. Paléont. Italica. Mém. di Paléontologie, vol. 3 7 {S. ser. vol. 7). S i m i o n e s c u .1, 1893. Sympsis des Ammonites Néocomi.'nes. Inf, •avalangien (Berriassen) Aptien (incL). Si m i o n H se u J. 1898. Ueber einige Ammoniten mit erhalten MuudsaillU ans dem Ncocom des Weissenbachgrob.-n hei Golling. Beitr. zur Paldont. uni Geol. Ûst.-Ung. des Orients. 1 1 . Si mi on es eu J. 1898 — 1900. Fauna Neocomlana din Basenul Dimbovicia-ei. Acad. Romana. Publicatiunile Fondiilm Vasilie Adamachi, t. 1. lr

207 SI m i o n e s eu J. 1900. Note sur quelques Ammonites du Néocomien Français. Trav. Lab. géoL Grenoble, t. V . S i m i o n e s r n .1. 1900 a. Synopsis des Ammonites néocotniennes. Trav. Lab. géol. Grenoble, t. V . S i n z 0 w .1. 189.'. Benwrkungen liber einige Ammonïten des Aptien. Учение записки Новоросийского университета. S i n z o w .1. 191.0. Die Beschrelbung einiger Douvilleiceras Arten ans déni oberen Neocom. Rnsslands. San. Мин. Общ., 2 cep., ч. XLIV, вьш 1. S i n /. o w 1907. Untcrsuchungén einige Anuuoiiitideii ans ilem Unteren Qault Mangyschlaks und des Kaukasus. Зея. Импер. C. Ilemp. Мин. Общества, 2-tep.. ч.-сть 45. S i n z o w J. 1909. Beitrage zur Kenntnis des sùdrussischen Aptien und Albicn. Зап. Импер. C. Ilemp. Мин. Обще ства, 2-серия, час1Ь 4 7 . S i n z o w J. 1913. Beitrage zur Kenntnis der unteren Kreideablagerungen des Nord Kaukasus. Тр. Геол. Музея, АП, т. VIL S i n z o w .1. 1915. Uebet eir.i e Ammonïten ans dem Gault des Mangyschlaks. San. Импер. C. Ilemp. Мин. Обще ства 2 серии чаен. 5 0 . S o m m е i m е i c r L. 1910. Die Fauna des Aplien und Albien im nôrdliclien Pcru. N. Jahrb. /• Miner., Geol. und L'aleont.. Bd, XXX. S o m o g y i K o l 1910. Das Neokom des Gerccsegebirges. Mitt. ans dem Jahrb. k. Ungar. Geol, Reichs., Bd. XXII, Budapest. S o w e r b y J. 1812—1840. The Minerai Conchylcgy of (ireat Btitain, vol. I - 7 . I.ondon. S p a l cm W. Nouva fauna del. Cretaceo inferiore délia Sir-a. l'ai. Italien, vol. 37. S p a t h I . F. 1921. ( ' n Cretaceous Ccphalrpcda in m Zululand. Ann. Afriran Mus, vol. 1 2 . S p a t h L. F. 1922. On Cretaceous anunonoidea from Angola, collected by Piof. .1. W. ( i r e g o r y , D. Se, I'. R. S. Traits. Roy. Soc. Edinb., vol. LUI, Par!. I, No 0. S p a l h I.. F. 192.4, On the ammonite horizons cl the Gault and contigious deposits. Appenriix II, in Summ. Progr. Geol. Surv. S p a t h I . K. 1924. On the ammonites of the Speetnn Clay nnd the subdivisions of the Neocomian. Geol. Mag. (7). S p a t h L. F. 1930. The I.ower Cretaceous ammonidea, with ni tes on Albian cephalopcda from l'azara. The fossil tanna of the Samana Range and seine ueighbcuring areas. V . Paleont. Indien, n. s. XV. S p a t h L. F. 1930 a. On some ammenoidea Tiom the I.ower (ireensand. Ann. Mag. ttat. Hist. (10), V . S p a t h L. F. 1930. The phylogeny of the cephalopoda. Palaeont. Zeitschr., Bd. 18, Heft 3—4. S p a t h I.. F. 1943. A niouograph of the ammonidea of the Gault. Palaeont. Soc, vol. 7 5 0 7 (1321 1943), I.ondon. S t a n t o n W. 1895. Contributions to the cretaceous palcontology of the pacifie coast : The fauna of the Rhoxville Beds. Bull. United States Geol. Snrv., No 133. Washington. S t a h l e c k e r R. 1933. Neocom auf der Kapverden-lnsel Maio. Neues Jahrb. Min. etc.. B.,Bd. 7 3 . Stuttgart. S t e i n m a n n G. 1881. Ucber Tithon und Kreide in den peruanisclieii Auden. Die Verhandltingen der K. K. Geol. Reichs. S t o l l e y K. 1908. Die Gleiderung der norddeutschen Unteren Kreide. Centralbl. Min. etc. S t o l i c z . k a F. 1805. The (ossil Cephalopoda of the Cretaceous Rocks of Southern India. Mem. of the Geol. Survey of India, CalcutT. S t o y a n o w A l . 1949. I.ower Cretaceous stratigrapliy in souilicastern Aiizota. Geai. Soc. Amer. Mem., No. 3 8 . S z a j n o c h a W. 1885. /ur Kenntnis der mittelcietacischeii Cephalopodenfauna der Inselii Flebi an der Westkllstc Africa. Denk. d. K. Ak. il. Wiss. math.-nal. CL. Bd. 49. T h i e r m a n n A r. 1904. Die Ammonitengallung Endemoceras n. g. ;.us dem Unter-llautrive von Nord west Europa. Geol. Jahrb., Bd. 8 1 . T h i e u l o v J e a n P. 1964. Un Céphalopode remarquable de l'I lauterivien basai de la Drome : Him.tnloceras nov. gen. Bull. Soc. géol. Trame (7), I. V I . M 2. T h i e u l o v J e a n P. 1965. Morphologie de l'ourerture buccale d'un Céphalopode microconchc : Savnoceras verrucosum. Bull. Soc. géol. Er. (7). t. 7, № 5. T h o m e l G. 1960. Observations sur l'Aptien et sur l'Albien des environs de Pugel— Théniers (Alpes Maritimes). Bull. Soc. géol. France (7), t. Il, № I. T h o m e l G. 1964. A propos d'une Ammonite nouvelle de l'Albien de Piellc (Alpe Maritimes). C. R. Somm. des Séan ces ée la S. Géol. de Fr.. fasc. 8. T h o m e l G. 1964. Contllbutlons à la connaiss. des céphah p. crét. du Sud-Fst de la France. Note sur les ammonites déroulées du crétacé inférieur Vcccntien. Mém. Soc. géol. France, N. sér., Mém. № 101. T h o m e l G. 1965 Sur deux espèces du Crétacé inférieur des Basses-Aples. Bull. Soc. géol. Fr. (7), t. 8 . № 3. T i e t z e E. 1872. Gcologische und paleontolcgische Mittheilungcn ans dem siidlichen "1 lit-il des Banater Gebiigsstockes. Jahrb. k. k. geol. Reichsanst., Bd. XXII, Wien. T i 11 A. 1906. Die Ccphalopnriengcbissc ans dem schlesischen Neocom (Vcrsucli ciner Monographie der Rliyncholilhen). Jahrb. d. k. k. geol. Reii hsunst., Ad. 5 6 . T o r c a p e l M. A. 1882. Quelques Fossiles nouveaux de l'Urgonlen du Languedoc. Bull. Soc. Sci.nat. Nîmes, t- 10, U . T o u c a s A. 1871 1873. Sur les terrains Crétacés dis environs du L'causset (Var). Mém. Soc. géol. France (2), t. 9. T o u c a s A. 1Я88. Note sur le Jurassique supérieur et le Crétacé inférieur de la vallée du Rhône. Bull. Soc. géol. France. (3). t. 16. T o u c a s A. 1889—1890. Etude de la Faune des couches titlicniqucs de l'Ardeche. Bull. Soc. géol. France (3), t. 1 8 T o и c a s A. Sur le lilhonique supérieur et le Berriasien et rcpor.se à une observation de M. Milan. Bull. Soc. géol. France (4). t. VIII. T o u l a F r. 1881. Grundliiiien der Géologie des Westliehen Balkan besondCTS. Denkschr, k. Ak. Wiss. math.-nat. CL. Bd. 44, Wien. T o u l a F r. 1892. Geologischc Untcrsuchungén im Ostlichcn Balkan und in anderer Theilen von Bulgarien und Ostrnmclicn. Denkschr. k. Akad. Wiss. math. nnt. Cl., Bd. 5 9 . Heft 2, Wien. T o u 1 a F r. 1892-1904. Geidogische Beobachtungcn auf ciner Reise in die Gegend von Silistru und in die Dobrutlsc.hu. T o u l a E r. Ih99. Geologischc Untersuchungen Lu Ccntraleii Balkùii besorders abgediuckt ans dem 55 Bande. Denkschr k. Akad. Wiss. math-nat. Cl. der Kaisci 'ichen Ak. d. Wissenschuften. T r a u t s c h o I d II. 1801. Uber die Kreide-Ablagi ningen im Gouvernement Moskau. Bull. Soc. Imp. Nat. Moscou, XXXIV, pl. 4. T r a t l t s c h o l d H. 1898. Le Néocomien de Sably en Crimée. Nouv. Mém. Soc. imp. Nat. Moscou, t 1 5 . T z a n k o v V. et P. M i c h a i 1 o v a -1 o v t c h e v a. 1965. Sur la présence du vraconien de la Bulgarie du Nord. Carpalho-Balkaii Géol. Ass. VII Corgrcss. Repport, Part 11, vol 1. U h l i g V. 1891. Ueber F. Ilerhiohs Neccomfauna ans dem Quellgebiete den Dimbovicioara In Riimiinien. Jahrb. d. k. k. geol. Reichs. A.. Bd. XLI. U h l i g V. 1882. Zur Kenntnis der Cephalopodcn der Rossfcldschichten. Jahrb. k. k. geol. Reichsanst-, Bd. 3 2 . U h l i g V. 1883. Die Cephalopodenfauna der Wernsdorfer Schichteii. Denkschr. k. Akad. Wiss. math.-nat. CL, Bd. 4 6 . r

208 Uhlig

V. 1887. Uobcr ncocomc Fcssillien von Gardenazza in Siidlirol nehsl einen Anbang tiber das Neocom von Iscbe, Jahrb. k. k. geol. Reichsanst., Bd. 37. U h l i g V. 1902. Ueber die Cephalopodenfatina der Teschener und Grodischter Schichlen. Denksclir. K.. Akad, Wiss, Wien Math.-Natur. A7. Bd. 72. U h l i g V. 1905. Kinige Bemerkungen iiber die Ammoniicn-Gathing Hoplites N e u m a y r. Sitz.-Bér. k. Akad. Wiss. math-nat. Cl., Abt. I, Bd. 114. U h l i g V. 1910. Himalayan Fossils. The fauna of the Spiti Shalcs. Palaeont. Indien, (15). vol. 4 . fasc. 2. V a n k o v L. 1892. Sipcanski Balkan i Okolica Geolozkoin i Petrografskoni Pogledu. Rada jugoslooenske Aka.tcmie, км. 1 1 1 .

Vegner

R. 1910. Révision des formes Astieria du genre „Holcostephanus" connues A ce jour et description de deux espèces nouvelles. Trav. Lfib. géol. de la Faculté des Sci.de l'Univ. de Grenoble, t. 9. V e n z o S. 1936. Cefalopodi del Cretaceo Medio-Superioro dello Zululand. Pal. Italica. Mém. di Palontologia, vol. 36, Nouv. ser., vol. 6. W a a g e n W. 1875. Descriptions of three Cretaceous Cephalopoda from Kutch. Appendlx to Jnrassic Cephalopoda of Kutch. Paléont. Indien (9), vol. I , Calcuta. W e e r t h O. 1884 (1885). Die Fauna des Neocomsandsteins im Teutoburger Wald. PaUlont. Abliandl., Bd. I I . Berli.i. W e g u e r R. 1909. Ubersicht der bisher bekannten Astieria formen der Ammonitengattting Holcosteplianus nehsl BSsclireibung zweier netier Arten. N. Jahrb. Min., Geol. und PaUlont., Bd. 1. W c i t h o f e r K. 1889. Cher Jura und Kreide ans dem nordwestlichen Persien. Sitzungs. d. math.—nat. Cl. h. k. Ali. il. Wiss., Bd. 98. Abt. I. W e t z e l W. 1930. Die Qulriquina-Schicliten als Sédiment und Palaontologisches Archiv. Palaeontographica. Beitr. ~. Naturgesc.hic.hte der Vorze.it, Bd. 7 3 . W e t z e l W. 1960. Die Coyhaique-Schlchten des pstagonischen Neocoms und ihre Ammoniten. /V. Jahrb. f. Geol. und PaUtont., Heft 6, Stuttgart. W i e d m a n n J. 1962. Unterkreide-Ammoniten von Mallorca 1. Lieferimg Lvtoceratina, Apiyehï. Afc. d. Wiss. und d. l.iter. Abh. d. math-nat. CL, N. R. 1, Wiesbaden. W i e d m a n n .1. 1960. Zur Systematk jungmcsozoisdier Nautilidrn intcr Usndctci Beriicksichtigung der iberischen Nautilinae d'O rb. Palaeontographica, Bd. 115, Abt. A, Paluo200L-strati.gr, l.ie/erung, 1—6, Stuttgart. W i e d m a n n J. 1963. Entwicklungs-irinzipien der Kreideammoniten PalOontol. Zeitschri/t, Bd. 37 W o 1 le m a n n A. 1903. Die Fauna des uiittleren Gaults vcn. Algertnissen. Jahrb. preuss. geol. Landes, und Bedgakademia, Bd. 24, Heft 1. W r i g h t C. W. 1952. A classification of Cretaceous ammonites. J. Paléont., 26. W r i g h t C. W. 1955. Notes on Cretaceous ammonites. II. The phylogeny of the Desmocerataceae and the Hoplitaceae. Ann. Mag. Nat. Hist. (12), vol. 8. W r i g h t C. W. 1957. Proposed use of the plenary powers to designate a type species in harmony with accustomed use for „Labecerns" Spath. 1925 (Class Cephalopoda, order Ammonoidea), a genns hased upon a misidentified type specics. Bull. zool. Nomencl, vol. 13, part 7. W r i g h t C. W. in W. J. A r k е I I, B. K u m m e 1 and C. W. W r i g h t. 1957. Mesozoic Ammonoidea. In R. C. M o o re (éd.), Treatise on invertebrate palcontology, Part L, Mollusca 4, Cephalopoda, Ammonoidea. Geol. Soc. of America and Universiiy of Kansas Près. Z i t t e l K. A . 1868. Die Ccphakpoden der Strambergerschichten. Palaontol. Stud. iiber die Grenzschichten der Jura und Kreide Formation. 1, Abt. Stuttgart, Palaeont. Mitteilungen. Z i t t e l K. A., Bemerkungen iiber Pkylloceras latricum P u s c h sp. ind. einige andere Pliylloceras Arten. Jahrb. d li. k. geol. Reichsanst., Bd. i9. Z i t t e l K. A . 1870. Die Fauna dell aelteren Ce.phalopodenfe.uhrende.n Tithonbildungen. Palaeontographica, Casscl. Z w i e r z y c k i. .1. 1909—1912. Die Cephalopodenfauna der Tend iguraschichten in Deutsch Ostafrica. Archiv fiir Bioniologie, Bd. 3 , Heft. 4. Wissenschaftliche rirgebnisse der Tendagura-Expedition. \ Международен кодекс на зоологическата номенклатура приет от XV Международен конгрес но зоология, юли 1958 (превод на български език, отговорен редактор Ю. С т е ф а н о в ) ) , БАН, Зооложки и-т. София, 1961. s** Трудн Всесоюзного сопешания поразработке унифииированной схеми стратитрафии мезозойских отложения Русской платформи. Созванного 3— 10 февраля 1954 г. Геологическим управл. министерства нефтяной промишле ности СССР, Всосоюзнмм нефтяньш научно-иеследовательским геологоразведочньш ииститутом (ВНИГг-И)и Всесоюзнмм научно-нсслсдоватсльским геологоразведочнм.м нефтяш.ш институтом (ВПИГНИ) — Министерство нефтяной проимшлеиности СССР, Всесоюзннм неф|ннь;м научно-иеследовательским геолого-разпедочньш ин ститутом (ВНИГРИ), Ленинград, 1956. .(А, Унифицирани и регионални схеми за стратиграфията на IIP Вългария. Издание па МИРИ, ВАН и СУ, София, 1965. Conclusions du colloque de stratigraphie sur le Crétacé inférieur en France, Lyon, septembre, 1963. C. R. Somm. des Séances de la S G. Fr., Fasc. 8, 4, 1963. *** Pdlaeontologia Universelis, ser. I, 1903—1906. *** Palaeontologia Universalis, Centmia 2, 1906 -1910. * * Palaeontologia Universalis, Fasc. 1, ser. II, 1909. Palaeontologia Universalis, fasc. 1, ser. 3, 1910. Основь! малеонтологии. 1"л. ред. О р л о в , 1958, 1966. t

:t:

:i:

:(:

N O T E S SUR LA STRATIGRAPHIE DU CRÉTACÉ INFÉRIEUR EN

BULGARIE

Natalia

Dhnitrova

(Résume) En Bulgarie le Crétacé inférieur est assez largement réparti, surtout dans ses parties septentrionales. Il y est représenté par un profil complet, allant du Berriassien au Vraconnien, y compris (pl. I ) . Dans les notes proposées le système du Crétacé inférieur se caractérise très sommairement par étages, et notamment: VALANOINIEN V a 1 a n g i n i e n i n f é r i e u r ( B e r r i a s s i e n ) . Partout dans le Frébalkan et la Plate-forme Moesienne le Berriassien s'étend en transition progressive au-dessus du Tilhonien, en sorte que l'on procède à sa détermination uniquement à l'aide de fossiles. Dans le Prébalkan Occidental il est représenté surtout par des calcaires argileux à cassure conchoïde, parfois avec du flint, et rarement alternant avec des marnes finement litées. Les fossiles y sont rares, représentés qu'il sont surtout par les g e n r e s : Berriasella ai Spiticeras. Dans les parties occidentales du Prébalkan Central (régions de Tétévcne, Troyan), les dépôts berriassiens présentent un caractère de flysli accusé et sont relativement pauvres en fossiles. A la différence de ceux-ci, dans ses parties orientales (région d'P.lena), le Berriassien est développé en type fljshoïde et offre une très grande richesse en représentants

des genres:

Berriasella,

Dalmasiceras,

Subthurmannia,

Malbosiceras,

Himalaites,

Sarasinella,

KiUanella, etc. Dans le Prébalkan Oriental (régions d'Omourtag, Preslav), il est structuré par des calcaires argileux et des marnes, et rarement par des grès et aleurolitlies. Le contenu en fossiles est très riche et ne se distingue pas de celui dans la région d'F.leria. Dans la Plate-forme Moesienne le Berriassien n'affleure pas. V a l a n g i n i e n s u p é r i e u r . Il présente une plus grande invariabilité en ce qui concerne sa structure rocheuse — calcaires argileux, marnes, calcaires purs, grès et aleurolitlies. Dans le Prébalkan Occidental prédominent les calcaires argileux et les calcaires, dans le Prébalkan Central les marnes alternant avec des grès et des aleurolitlies, tandis que dans le Prébalkan Oriental - toujours des calcaires argileux avec un peu de grès et des aleurolitlies. A la base du Valanginien supérieur

foisonnent des représentants des genres KiUanella, Neocomites, que dans ses parties supérieures

apparaissent également

Thurmanniceras, Luppovella, tandis

les genres

Saynoceras,

Rogersites,

Olco-

stephanus. Dans la Plate-forme Moesienne le Valanginien supérieur n'est pas attesté au moyen d'Ammonites, mais sa présence aurait dû être supposée en tenant compte de la continuité dans la sédimentation de tout le complexe carbonate „'1 itlionique — Valanginien". HAUTIiRIVIliN U a u l e r i v i e n i n f é r i e u r . Ses dépôts s'étendent normalement sur ceux du Valanginien supérieur, en sorte qu'uniquement dans certaines régions du Prébalkan Occidental (régions de MilkhaïIovgrad, Tétévène) il est Iransgrcssivement couché sur le Berrassien et le '1 itlionique. Il y est structuré surtout par des calcaires argileux, marnes calcaires et marnes. La faune y est représentée par

les genres Neocomites,

Olcostephanus, Lyticoceras. Oosterella, Neohoploceras,

Distoloceras,

Acan-

thodiscus et Crioceratites. Dans le Prébalkan Central (les régions de 'Iétévène, Drianovo, Sevlievo, F.lena), dominent des marnes alternant avec des grès et des alcurolithes. On observe par endroits des conglomérats et des calcaires sableux, détritiques. Le contenu en fossiles s'appauvrit considérablement et n'est réduit qu'aux représentants des genres Crioceratites, Olcostephanus, Lyticoceras. Dans le Prébalkan Oriental Г1 lauterivien inférieur est structuré par des marnes, marnes aleurolilhi27 Фосилите RI Вьлгарим. т. IV

210

ques et grès, en sorte que les calcaires y font presque défaut. C'est dans les parties méridionales que l'on rencontre le plus fréquemment les grès et les marnes aleurolithiques. La caractéristique des fossiles ne se distingue pas de celle dans le Prébalkan Central. Dans la partie nord-ouest de la Plate-forme Moesienne, il manque l'Hautcrivien inférieur, tandis que dans ses parties centrales, en profondeur (région de Dalgodeltzi), il y est représenté par des calcaires argileux, faiblement glauconieux à leur base avec des représentants des genres Crioceratites et Olcostephanus. Dajts les parties nord-est de la Plate-forme Moesienne affleure le prolongement septentrional de l'Hautcrivien inférieur, partant du Prébalkan. Dans la région de N o v i Pazar (les localités Zlatna niva, Stoyan Mikhailovski, Karamanité, Général Kisselovo), il s'étend avec une passage progressive du Valanginien et y est représenté à sa base par des calcaires granuleux et, par endroits, organogénodétritiques. Dans sa partie supérieure les calcaires sont sensiblement plus compacts et contiennent des représentants des genres Leopoldia, Acanthodiscus et Xenoheilus. La surface de ces calcaires accuse des traces nettes de dénudalion. Au-dessus d'eux s'étend un complexe de calcaires argileux et de marnes calcaires, à la base desquels on observe des marnes fortement glauconieuses. Dans ce complexe foisonnent des représentants des genres Olcostephanus, Lyticoceras, Crioceratites, Spitidiscus, et plus rarement du genre Leopoldia, tandis que dans les lentilles calcaires, flottant dans les marnes (près de la gare Khitrino), viennent des représentants du genre Distoloceras. Cette partie de П lauterivien inférieur est riche en fossiles, identiques a ceux des régions de N o v i Pazar, Targovichté et Choumèrie. Au nord et au nord-ouest (régions de Razgrad, Isperikh, N o v i Pazar), Г1 lauterivien inférieur change de faciès, en passant en des calcaires blancs ou jaunâtres, granuleux et, par endroits, organogéno-détritiques, dans lesquels la faune d'Ammonites a été remplacée par des représentants des classes Lamellibranchiata et Gastropoda. Uniquement dans certaines intercalations argileuses entre les calcaires ont été déterminés des représentants du genre Lyticoceras. H a u t e r i v e n s u p é r i e u r . Il est représenté dans le Prébalkan par des marnes qui dans les parties occidentales contiennent des intercalations argileuses et dans les centrales des intercalations sableuses. Dans le Prébalkan Oriental, à la base du profil, prédominent les grès. Du point de vue faunique, il est caractérisé par les représentants des genres Crioceratites et Subsavnella. Dans les régions occidentales de la Plate-forme Moesienne, l'I lauterivien supérieur fait défaut, tandis que dans celles centrales (en profondeur), il n'est pas délimité de l'Hauteriven inférieur. En tant que prolongement septentrional de l'I lauterivien supérieur dans la Plate-forme Moesienne, s'avèrent les marnes dans les régions de Clioumène, N o v i Pazar et Varna. P.lles sont relativement pauvres en faune. Généralement on y rencontre des représentants du genre Subsaynella, et plus rarement des genres Plesiospitidiscus et Spitidiscus. Dans les régions nord-est de la Plate-forme Moesienne, PHauferivien supérieur ne se distingue pas lithologiquement de Г1 lauterivien inférieur, et c'est à l'aide de fossiles que l'on arrive à le distinguer. BARRKMIK.N Dans le Prébalkan, le Barrémien inférieur s'étend normalement au-dessus de l'Hauterivien supérieur, il représente dans ses parties occidentales une série marneuse assez monotone, tandis que dans ses parties cenlralcs et orientales, parallèlement avec les marnes, on rencontre en quantité considérable des grès, aleurolitlies, ainsi que des calcaires argileux. Très fréquemment on y rencontre

les représentants des genres

Criocerarites, fiolcodiscus,

Barremites, Valdedorsella,

Pulchella,

Sile-

sites, qui caractérisent le Barrémien inférieur dans le Prébalkan. Dans les parties occidentales de la Plate-forme Moesienne on n'a pas attesté du Barrémien inférieur, landis que dans ses parties centrales (région de Dalgodeltzi, dans des profondeurs), il est représenté par des calcaires argileux, contenant des représentants du genre Barremites. Les marnes à intercalations sableuses des parties situées le plus au Sud-Est de la Plate- forme Moesienne, représentent le prolongement septentrional immédiat du Barrémien inférieur à partir du Prébalkan. En direction nord et nord-est, elles passent rapidement en marnes pures (régions de P o p o v o , Targovichté, Varna), tandis que dans les régions de Razgrad et N o v i Pazar elles sont remplacées par une alternance de marnes, marnes calcaires, et calcaires argileux. Là, en plus des représentants fossilifères déjà mentionnés dans le Prébalkan, apparaissent en abondance des individus des g e n r e s : Pseudothurmannia, Acrioceras, Paraspiticeras, etc. Dans ces parages on atteste dans le Barrémien inférieur un niveau glauconieux assez persistant, enrichi de fossiles du Barrémien inférieur. Dans ses affleurements le plus septentrionaux en Bulgarie du Nord-Est, ce sous-étage est représenté par une masse des calcaires cristallins, granuleux et organogènes, privés d'une faune d ' A m monites. Des représentants des genres Toucasia, Reguienla, Matheronia y foisonnent. Du point de vue lithologique le Barrémien supérieur ne se distingue pas dans le Prébalkan Occidental du Barrémien inférieur, exception faite des quelques intercalations de calcaires dans ses parties supérieures. Du point de vue faunique, il se caractérise par une prédominance de représentants des genres Melchiorites et Pseudosaynella qui déterminent son âge comme remontant au Barrémien supérieur. Au Prébalkan Central et Oriental, dans sa composition lithologique on retrouve

211 des marnes aleurolithes, marnes sableuses et

aleurolithes. L'association

fossile y est

complétée par

des représentants des genres Anahamullna, Barremites, etc. Dans les parties occidentales et centrales de la Plate-forme Moesienne (dans des profondeurs), le Barrémien supérieur n'est pas séparé du Barrémien inférieur. Dans les parties le plus méridionales de la Plate-forme Moesienne, le Barrémien supérieur est représenté par des marnes et gros, en proportion variable entre eux. Grâce à eux est réalisée la transition entre le Barrémien supérieur terrigène du Prébalkan et celui des parties situées plus au nord de la Plate-forme Moesienne (régions de P o p o v o et Choumène), où ce sous-étage est représenté exclusivement par des marnes., Cependant, plus au nord encore, au milieu des marnes apparaissent des marnes calcaires et des calcaires argileux, se trouvant en alternance irrégulière entre eux. En plus des genres fossilifères énumérés dans le Prébalkan, on doit ajouter ici également les représentants des genres MatheronUes, Hamulina et Holcodiscus. Dans les régions de Poussé, Koubrat, Ispérikh, le Barrémien supérieur s'étend normalement sur le complexe urgonien du Barrémien inférieur. Pareillement à celui-ci il est également développé en faciès urgonien, représenté par des calcaires organogènes et porcélaniques à Orbitolines, Rudistes et Gastropodes. APTIEN L'Aptien inférieur est bien développé dans le Prébalkan Occidental et dans une partie du Prébalkan Central. Il est caractérisé surtout par un faciès terrigène, littoral. On observe à sa base une communauté sablo-marneuse de peu d'épaisseur, à intercalations de calcaires impurs, bien exprimés partout dans les régions les plus méridionales à proximité de la province nourricière. Au-dessus d'eux s'étendent les ainsi-dénommés calcaires urgoniens qui, par endroits (régions de Belogradtchik, Vratza), sont disposés de façon transgressive sur une assise bigarrée et ne suivent pas en bande ininterrompue. On n'a pas attesté de faune d'Ammonites dans les matériaux terrigenes. A mesure que l'on s'éloigne de la zone littorale, à l'intérieur du bassin (régions de Mikhailovgrad, Vratza), où la composante terrigène est sensiblement diminuée, on rencontre de faune d'Ammonites. La présence de représentants des genres Deshayesiies, Aconoceras, dans nombre d'affleurements, indique l'âge remontant à l'Aptien inférieur des marnes relativement pures qui les renferment. Au-dessus d'eux s'étendent des calcaires compacts, solides, ayant conservé, par endroits, leur type urgonien (région de Sevlievo, barrage Stamboliiski), tandis que dans d'autres endroits - ils sont transformés en calcaires impurs, nettement sableux (région de Mikhaïlovrgad) et, en d'autres encore (région de Vratza) ils passent en marnes calcaires. On n'a pas déterminé d'Aptien inférieur dans les parties occidentales de la Plate-forme Moesienne. Cependant, dans ses parties centrales il affleure (région de P l e v e n ) , représenté en faciès sablonneux-margneux, contenant les espèces du genre Deshayesiies. En tant que prolongement septentrional et. homologue d'âge de la série terrigène de l'Aptien inférieur à partir du Prébalkan, s'avèrent les marnes dans les parties Sud-Est de la Plate-forme M o esienne (région de Gorna Oriakhovitza). Là, la composante terrigène est sensiblement diminuée et l'Aptien inférieur y est normalement disposé au-dessus du Barrémien supérieur. 11 y est déterminé uniquement par la faune représentée par les genres Deshayesiies, Cheloniceras, Procheloniceras, Mcgatiloceras, etc. Dans la direction nord intervient à nouveau un changement dans le faciès et les marnes passent en calcaires (région de Béléné, P o p o v o , Razgrad, N o v i Pazar, etc.). Elles accusent une très grande variété et une profusion de faune, représentée par les genres Ancyloceras, Acone-

ceras, Deshayesiies, Cheloniceras, Procheloniceras, etc. L ' A p t i e n s u p é r i e u r s'étend normalement au-dessus de l'Aptien inférieur. Dans plusieurs endroits, les parties le plus méridionales du Prébalkan Occidental, où il n'a pas été attesté, il représente un prolongement stratigraphique naturel du complexe urgonien de l'Aptien inférieur, et y est représenté par des marnes impures, calcaires et des grès et calcaires sableux et orbitolitiques, présentant une alternance irrégulière. Là la faune d'Ammonites présente une rareté. On n'y retrouve que deux représentants du genre Parahoplites. Dans la région éloignée de la ligne côtière, l'Aptien supérieur est édifié par des marnes, aleurolithes argilocalcaires et calcaires argileux, parmi lesquels on rencontre très fréquemment des représentants des genres propres à l'Aptien supérieur — Acantho-

hopliles, Parahoplites,

Colomlnceras.

Dans la Plate-forme Moesienne les affleurements des dépôts de l'Aptien supérieur occupent, en grandes lignes, la région se trouvant entre les rivières V i t et Tcherni I.orn, en y ajoutant aussi quelques taches dans les régions de Choumène et Provadia. Ces taches s'étendent normalement au-dessus des dépôts de l'Aptien inférieur et, uniquement dans ses affleurements les plus septentrionaux (région de Béléné), elles accusent des données concernant une transgression et une discordance. Ils y sont représentés par toute une variété de marnes et de calcaires argileux, avec, par endroits, du flint. Ils sont riches en représentants fossiles des genres : Acanthohoplites, (iargasiceras, Immunito-

ceras, Colombiceras,

Tropaeam, Australiceras, etc.

212 AI.BIEN A l b i e n i n f é r i e u r . 11 n'a été déterminé dans le Prébalkan que dans ses parties occidentales, où il s'étend normalement au-dessus de l'Aptien supérieur. Ii débute par le Clansayesien, représenté par des marnes impures, sableuses (village Lutibrod) et, plus au nord (villages l.iliatché, Mranioren), par des marnes aleurolithiques argileuses avec des représentants des genres Acanthohoplites, Hypacanthoplltes, Tetragonites et d'une profusion des représentants du genre Aucellina. Dans la Plate-forme Moesienne le Clansayesien s'étend normalement également au-dessus de l'Aptien supérieur et, du peint de vue lithologique,ne s'en distingue pas. Cependant, dans ses affleurements les plus septentriondux (dans les barages des villages T z e k o v o et Ratyn), apparaît à sa base une zone fortement enrichie de glauconie qui le sépare bien de l'assise d'Aptien supérieur. Sa composition faunique ne se distingue pas de celle dans le Prébalkan. L'horizon à Leymeriella, attesté uniquement dans le Prébalkan (régions de Vratza, Mikhaïlovg r a d ) , connaît une répartition limitée. Il s'étend normalement au-dessus du Clansayesien avec une migration lithologique relativement rapide et représente une série marneuse monotone, faiblement sableuse à sa base. Il est attesté grâce à une profusion en représentants des genres Leymeriella,

Neolisoceras, Kossmatella, etc. L ' A l b i e n m o y e n dans le Prébalkan Occidental s'étend normalement au-dessus d e l'Albien inférieur et accuse une répartition limitée dans la région de Vratza (village M . Pechléné et au sud du village K r i v o d o l ) . Dans le profil de l'Albien moyen on o b s e r v e une alternance de marnes, argiles et grès glauconieux, allant de microgranulés à moyennement granulés, en sorte qu'à sa base prédominent les marnes et les argiles, surmontés par des grès. Là abondent les représentants des genres Hoplites, Anahoplites, Douvilleiceras, etc. Dans les parties septentrionales de la Plate-forme M o e sienne (régions de Svichtov, Poussé), l'Albien moyen transgresse sur une assise bigarrée. Il y est représenté par des grès et marnes à représentants des genres Hoplites et Douvilleiceras. L ' A l b i e n s u p é r i e u r y connaît une répartition assez limitée, et ceci uniquement dans le Prébalkan Occidental (région de Vraiza). Là il s'étend normalement au-dessus de l'Albien moyen et y est représenté par des aleurolitlies argilo-calcaires glauconieux, intercalés par des grès friables. Il y a été attesté grâce à des représentants des genres Hysteroceras et Prohysteroceras. Les parties supérieures du complexe de PAblien supérieur s'identifient avec le Vraconnien, dont la faune fossile n'y est pas comprise. DESCRIPTION DES ESPÈCES NOUVELLES

Phyllopachyceras

bulgaricum sp. n.

Pl. VI, fit;. 2, 2a 1 Ш . l'hyllnceras

ladinum U h l i g — S. 80, Pl. V, Eig. 6 non Eig. 7=Pli.

ladinum

Uhlig.

T y p e . Je désigne comme liolotype l'exemi lairc des calcaires argileux du Barrémien inférieur près du village Strajelz, reigion de Razgrad, Pl. V I , fig 2, 2a, Coll. S U , 0 , 1 6 9 8 . M a t é r i e l . Quelques exemplaires bien conservés provenant de la collection de ( H K ï O Z N ( D i rection Générale de Géologie et Protection du Tréfonds en Bulgarie), conservés au Musée Géologique ( M G ) près de l'Université d'Etat (Sofia) ( S U ) . D e s c r i p t i o n . La coquille a des tours qui s'embrassent entièrement. La coupe transversale des tours est plus large que haute. L'ombilic est profond, étroit. L'ornementation dans les premiers tours se compose des côtes principales qui débutent de l'ombilic et traversent la région ventrale, en s'intensifiant et accompagnées de sillons courts nettement exprimés. Les espaces intercostales sont occupés par il à 5 petites côtes plus minces et exprimées uniquement dans le quart supérieur de la hauteur du tour, lesquelles se renforcent au fur et à mesure de l'accroissement de la coquille, mais leur nombre se réduit à I . D i m e n s i o n s (en mm) : Holotype, Cr,1098 Uhlig. PL V. Eig. 6

66 54

-11(0,60) 31(0,57)

29(0,44)

38(0,57)

N o t e s . Cette espèce se distingue de Ph. ladinum par la présence des côtes plus espèces et derrière eux — des sillons, dans la région ventrale. A part cela, alors que foute la surface chez Ph. ladinum ( U h l i g ) est couverte d'une multitude de stries fines, chez celte espèce elles sont remplacées par des petites côtes, exprimées uniquement dans la région ventrale. Ph. infundibulum ( d ' O r b . ) se rapproche de cette espèce par l'ornementation dans son dernier tour, où l'on observe une alternance régulière entre côtes principales et secondaires, lesquelles chez Ph. bulgaricum sont bien plus courtes, tandis que la coupe des tours est plus basse. G i s e m e n t : Les calcaires argileux du Barrémien inférieur près du village Strajetz, région de Razgrad. N i v e a u e n B u l g a r i e : Barrémien inférieur.

213 Répartition s t r a t i g r a p h i e ] ne en Bulgarie — Barrémien inférieur.

e t g é o g r a p h i q u e : au T y r o l d u Sud — N é o c o m i e n ;

Coll. SU, Crjl698

Crioceratites

rodighieri sp. n.

Pl. XVIII, fig. 4 1919. Crioceratites tiuvalii — R o d i g h i e r o , p. 110, pl. XII (V), fig. 11, non hg. 4 et (i. 1955. Halearites cf. balearis — S a r k a r, p. 14.3, pl. VI, lig. 14, texte fig. '21 A. T y p e . Je désigne c o m m e h o l o t y p e l'exemplaire d e Г1 lautérivien près du village T c h e m i c h , région de M i k h a i l o v g r a d , figuré sur la pl. XVIII, fig. 4. M a t é r i e l . L o r s de la détermination nous d i s p o s i o n s d e quelques exemplaires bien conservés et un grand n o m b r e de fragments, p r o v e n a n t d e la c o l l e c t i o n de G U G O Z N et d e NIGI (Institut g é o logique de recherche scientifique), c o n s e r v é s au MCi près de S U . D e s c r i p t i o n . Enroulement criocératique. L'ornementation dans le premier tour et le c o m mencement du s e c o n d se c o m p o s e d e s côtes c o m p a c t e s , fines, presque d r o i t e s et d e force égale. Quelques-unes d'entre elles portent au c o m m e n c e m e n t à t o u s les deux-trois, et ensuite — à tous les trois-quatre côtes à raison d'un tubercule marginal bien formé. V e r s la fin du deuxième tour les côtes, portant le tubercule marginal s'épaississent, tandis que les côtes intermédiaires a c c r o i s s e n t leur nombre à sept-onze. O n n ' o b s e r v e pas de ligne de suture. Dimensions

(en m m ) H HolOtypé, Cr 1548

t spire

l tour

N o t e s . Cette espèce se distingue bien d e Crioceratites duvalii I . e v . et Crioceratites

viUerci-

anurn d ' O r b . par l'absence d e côtes principales renflées dans les premiers tours. .le désigne l'espèce du nom de R o d i g h i e r o qui le premier figure un exemplaire a v e c une telle ornementation, ne serait-ce que s o u s un autre n o m . G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Hauterivien près des villages T c h e m i c h et J i v o v t z i , région de M i k h a i l o v g r a d . N i v e a u e n B u l g a r i e : Hauterivien. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Italie — N é o c o m i e n ; en France du Sud-Est

Hauterivien-I lautérivien

m o y e n ; en Bulgarie

— Hauterivien.

Coll. SU, Cr,1548

Crioceratites gagarinl sp. n. Pl. XVII, fig. I T y p e . Je désigne c o m m e h o l o t y p e l'exemplaire de Г1 lautérivien près du village Paliloula, rég i o n de Vratza, figuré sur la pl. XVII, fig. 4. M a t é r i e l . Q u e l q u e s exemplaires d e la Bulgarie du N o r d - O u e s t , pr ovenant de la collection de G U G O Z N , c o n s e r v é s au M G près d e S U . D e s c r i p t i o n . Enroulement criocératique. L'ornementation du premier tour et le début du s e c o n d se c o m p o s e d e côtes fines, d e n s e s , équidistautes, légèrement c o u r b é e s . Dans la s e c o n d e m o i tié du deuxième tour apparaissent d e s côtes principales, un peu plus épaisses que les autres, munies d'un tubercule marginal. Le n o m b r e d e s côtes intermédiaires est au c o m m e n c e m e n t d'environ septhuit, mais se réduit plus tard h quatre-cinq. A u début du troisième tour, sur les côtes principales apparaissent des tubercules o m b i l i c a u x , les côtes d e v i e n n e n t plus épaisses, se raréfient, les tubercules passent en épines. A u t o u r d e s côtes principales se forment d e s sillons peu p r o f o n d s , antérieur et postérieur, larges c o m m e la côte elle-même. T o u t e s les côtes traversent sans interruption la région ventrale. O n n ' o b s e r v e pas d e ligne de suture. D i m e n s i o n s (en m m ) :

spire Holotype, Cr, 1.547

l tour

N o t e s . L'espèce se d i s t i n g u e bien d e s autres représentants du genre par le d é v e l o p p e m e n t de sa sculpture qui de non tuberculée passe en unituberculée (marginale) et, enfin, en bituberculée. L'espèce fut déterminée le 12 avril 19(51, voila p o u r q u o i je la désigne par le n o m du premier c o s m o n a u t e au m o n d e — Y o u r i G a g a r i n e — Crioceratites gagarini. G i s e m e n t : D a n s les calcaires margneux du Hauterivien près d e s villages Paliloula, Dolna Verenitza, etc., région de M i k h a i l o v g r a d .

214 Nivea

u e n B u l g a r i e : Hauterivien.

Répartition

stratigraphique

e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie

- Hauterivien.

Coll. SU, Cr,1547.

Crioceratites

stubelensis sp. n.

Pl. XVII. fig. 1 T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire des calcaires du Barrémien près du village Stoubel, région de Mikhaïlovgrad, figuré sur la pl. X V I I , fig. 1, conservé au M G près de S U , Cr,I557. M a t é r i e l . Un exemplaire bien conservé, provenant de la collection de G U G O Z N , conservé au M G près de S U . D e s c r i p t i o n . Enroulement ample criocératique. Le premier tour et le début du second portent des côtes principales trituberculées nettement accusées et à raison de sept-huit côtes intermédiaires simples, minces, compactes, par surface intercostale. Plus tard le tubercule latéral disparaît, la puissance des côtes principales diminue, tandis que le nombre des côtes intermédiaires augmente à dix. Au début du troisième tour les côtes principales deviennent plus épaisses, le tubercule latéral réapparaît, tandis que le nombre des côtes intermédiaires augmente à treize-quinze. On n'observe pas de ligne de suture. D i m e n s i o n s (en m m ) /

spire Holotype

tour -10

N o t e s . Cette espèce se distingue par sa spire amplement développée rappelant la spire de type toxocéralique. L e caractère trituberculé de l'ornementation dans les tours initiaux rapproche ladite espèce de Crioceratites picteti N o l a n , et c'est grâce au nombre plus élevé de côtes intermédiaires et au changement dans l'ornementation au niveau du dernier tour que l'on arrive a distinguer les deux espèces l'une de l'autre. Je désigne l'espèce du nom du village où elle a été trouvée — Stoubel. G i s e m e n t : Dans les calcaires du Barrémien inférieur près du village Stoubel, région de Mikhaïlovgrad, y compris avec des représentants du genre Orbilolina. N i v e a u e n B u l g a r i e : Barrémien inférieur. Répartition

stratigraphique

g é o g r a p h iq u e : en Bulgarie -

Barrémien inférieur.

Coll. SU, CrJ.W.

Crioceratites

arci sp. n.

Pl. XVI, fig. 'I T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire des calcaires argileux du Hauterivien près du village Paliloula, région de Mikhailovgrad, figuré sur la pl. X V I , fig. 4. Coll. S U . C r , I 5 5 2 . M a t é r i e l . Un exemplaire de la collection du M G près de S U . D e s c r i p t i o n . Enroulement criocératique. L'ornementation est constituée par des côtes aiguës, fines, arquées, parmi lesquelles à peine vers la fin du détour se dessinent discrètement des côtes plus épaisses. Dans les premiers tours on observe, à des intervalles de quatre-cinq au début et plus tard de six-sept côtes lisses, des côtes, munies d'un tubercule marginal et d'un ombilical. Les tubercules ombilicaux se présentent sous l'aspect des enflements allongés le long de la côte, tandis que les tubercules marginaux sont ronds et plus grands que les premiers. Au début les côtes sont recourbées en avant, tandis que plus tard — en arrière. Au niveau du dernier lour les côtes portant des tubercules s'épaississent, tandis que les tubercules marginaux passent en épines. On n'observe pas de ligne de suture. D i m e n s i o n s (en m m ) : n i / i l spire tour Holotype 38 34 12 — N o t e s . L'uniformité de l'épaisseur des côtes caractérise assez nettement cette espèce. Le coude arqué des côtes, très rare chez ce genre, nous autorise à l'appeler arci. G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Hauterivien près du village Paliloula, région de Mikhaïlovgrad. N i v e a u e n B u l g a r i e : Hauterivien. Répartition Coll. SU, Cr,1552.

stratigraphique

e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie

Hauterivien.

215

Crioceratites

bouladouxae

bulgaricus

subsp. n.

Pl. XVI, fig. 2 T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire bulgare,provenant des calcaires argileux glauconieux du Barrémien inférieur près de la ville de Razgrad. Coll. S U , Cr^.564, pl. X V I , fig. 2. M a t é r i e l . Trois fragments, provenant de la collection du prof. V . T z a n k o v , conservés au M G près de S U . D e s c r i p t i o n . Les côtes . principales en boucle tuberculées et les côtes intermédiaires sont munies d'un tubercule qui généralement relie la première à la deuxième côte intermédiaire ou bien la deuxième à la troisième. Les autres côtes ne forment qu'un grossissement léger dans la région marginale. La région ventrale est recoupée par des côtes simples et des côtes en boucle en alternance. D i m e n s i o n s (en m m ) : n

/ tour

Holotype, Cr 1564 a

N o t e s . Nous sommes en présence d'une variété de l'espèce Criocerartites bouladouxae S a r k a r , du groupe des Crioceras a côtes en boucle, chez laquelle on n'observe pas dans les côtes intermédiaires de tubercule latéral, tandis que le tubercule marginal est fort constant — allongé dans le sens de l'enroulement. G i s e m e n t : Dans les marnes argileuses glauconieuses du Barrémien inférieur près de la ville

de Razgrad,à Cr. cmerici L e v. N i v e a u e n B u l g a r i e : Barrémien inférieur. Répartition stratigraphiqueet géographique: férieur.

Bulgarie

Barrémien

in-

Coll. SU, Cr,15(M.

Crioceratites

belus sp. n.

Pl. XVI, fig. 5 T y p e . Je désigne comme holotype 1 exemplaire du Hauterivien près du village Paliloula, région de Mikhailovgrad, figuré sur la pl. X V I , fig. 5, Coll. S U , Cr, 1551. M a t é r i e l . Un exemplaire très bien conservé provenant de la collection de S U , conservé au M G près de S U . D e s c r i p t i o n . Enroulement criocératique. L'ornementation à tous les stades consiste en côtes principales et côtes intermédiaires. Au niveau du premier tour les côtes sont droites, disposées de manière dense, en sorte que chaque deuxième ou troisième côte est plus forte, munie d'un tubercule marginal et d'un tubercule latéral (dans la partie supérieure de la hauteur du tour). Les côtes intermédiaires sont minces et lisses. Au début du deuxième tour apparaît sur les côtes principales un troisième tubercule — un tubercule ombilical, tandis que les côtes intermédiaires augmentent leur nombre à six-sept. Vers la fin du tour les côtes deviennent plus rugueuses, se raréfient. L e s tubercules marginaux passent en épines. On sent une inclinaison légère en arrière des côtes. On n'observe pas de ligne de suture. D i m e n s i o n s (en mm) :

spire Holotype Cr,1551

tour 35

N o t e s . Malheureusement nous ne possédons de cette espèce qu'un exemplaire unique, mais suffisamment bien conservé pour que l'on puisse observer ses traits caractéristiques. L'ornementation bituberculée avec un tubercule marginal et un tubercule latéral dans les tours initiaux distingue bien cette espèce des autres représentants du même, genre. L a belle et régulière disposition de ses côtes nous incita a l'appeler belus. G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Hauterivien près du village Paliloula, région de Mikhailovgrad. N i v e a u e n B u l g a r i e : Hauterivien. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie 1 lautérivien. Coll. SU, Cr,l55l.

216

Crioceratites spinosus sp. n. Pl.

XVI,

fig. 7

T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant d e s calcaires argileux du Hauterivien près du village Paliloula, région de Mikhaïlovgrad, figuré sur le pl. XVI, fig. 7. Coll. SU, Cr,l553. M a t é r i e l . Un exemplaire très bien conservé provenant de la collection de S U , conservé au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . Enroulement criocératique. D è s le commencement des tours se détachent des côtes principales et des côtes intermédiaires. On observe au niveau du premier tour et au début du deuxième des côtes principales, plus épaisses, munies de tubercules latéraux et marginaux et troisquatre côtes intermédiaires — lisses, fines et pointues. Vers la fin du deuxième tour apparaît sur les côtes primaires également un tubercule ombi'ical, qui demeure jusqu'au bout. Les côtes intermédiaires qui s'accroissent ici h six-huit, gardent la même épaisseur, de sorte que généralement la médiane d'entre elles, porte un tubercule marginal. Vers la fin du tour les tubercules latéraux des côtes principales disparaissent, alors que les tubercules marginaux deviennent plus forts et passent en épines. D i m e n s i o n s (en mm) : k

spire Holotype Cr,1553

tour 25

—

N o t e s . Par s e s côtes primaires bituberculées cette espèce se rapproche de Crioceratites belus sp. n., mais s'en distingue par l'apparition plus précoce du stade trituberculé et par le tubercule marginal sur la côte intermédiaire. Selon s e s tubercules marginaux évoluant de façon intense en épines, nous appelons cette espèce — spinosus. G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Hauterivien près du village Paliloula, région de Mikhaïlovgrad. N i v e a u e n B u l g a r i e : Hauterivien. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie - Hauterivien. Coll. SU, Cr,1553

Crioceratites Pl.

irregularis XVI.

sp. n.

fig. 3

T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire du Hauterivien près du village Trapé, région de Troyau, figuré sur la pl. XVI, fig. 1 . Coll. S U , Cr,1554. M a t é r i e l . Un exemplaire très bien conservé, provenant de la collection de SU. D e s c r i p t i o n . Spire de type criocératique. L'ornementation est constituée par des côtes primaires et d e s côtes intermédiaires. Au premier tour les côtes principales portent des tubercules marginaux et des tubercules ombilicaux, en sorte que par endroits le tubercule ombilical est rudimentaire. Les côtes intermédiaires ne dépassent par le nombre de trois par surface intercostale. Au début du deuxième tour, apparaît sur les côtes principales un troisième tubercule, un tubercule latéral qui est très intermittent et disparait rapidement. Suivent à nouveau des côtes principales bituberculées à quatre-cinq côtes simples entre eux. Au début du dernier tour on observe une ornementation, à la disposition irrégulière d e s différentes espèces de côtes — d e s côtes unituberculées, bituberculées et triluberculées alternent sans aucune régularité. Toutes les côtes sont presque droites et traversent sans interruption la région siphonale. On n'observe pas de ligne de suture.

D i m e n s i o n s (en m m ) : h

spire Holotype (allongé), Cr,1554

tour 22

N o t e s . La disposition irrégulière des côtes sur toute l'étendue de la spire, distingue nettement cette espèce d e s autres représentants du genre et nous autorise ï l'appeler — irregularis. G i s e m e n t : Dans les marnes du Hauterivien dans la région de Troyan. N i v e a u e n B u l g a r i e : Hauterivien. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Hauterivien. Coll. SU, Ctj.1554.

217 Crioceratites

kraptshenensis sp. n.

Pl. XVI, fig. 2

T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant du 1 lautérivien prés du village Kraptchéné, région de Mikhailovgrad, figuré sur la pl. XVI, fig. 2. Coll. SU, Cr,1558. M a t é r i e l . Un exemplaire parfaitement conservé, provenant de la collection de (HKïOZN, conservé au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . Enroulement criocératique. La division en côtes principales et côtes intermédiaires est très accusée. Au début du premier tour apparaissent des côtes trituberculées à surfaces intercostales lisses. Au début du deuxième tour entre les côtes Irituberculées apparaissent des côtes intermédiaires minces, également droites, dont certaines sont munies de tubercules latéraux et des tubercules marginaux. Plus tard les côtes se recourbent légèrement, les tubercules sur les côtes intermédiaires disparaissent, on observe une alternance régulière entre des côtes principales trituberculées et trois-quatre côtes intermédiaires. Vers la fin du tour le tubercule latéral dans les côtes principales disparaît, tandis que le nombre des côtes intermédiaires augmente à six-sept. On n'observe pas de ligne de suture. D i m e n s i o n s (en mm) : h

spire Holotype, Cr, 15.50

tour

-IK

N o t e s . De par son ornementation cette espèce nous rappelle Crioceratites cf. basseae S a r kar, chez laquelle cependant les côtes intermédiaires apparaissent dès le commencement et on n'observe pas chez elles des tubercules latéraux. J'appelle l'espèce en question d'après le nom du village où elle avait été récoltée — village Kraptchéné. G i s e m e n t : Dans les marnes du Hauterivien inférieur près du village Kraptchéné, région de Mikhailovgrad, ensemble avec iMeocomites neocomiensis (d'Orb.) et Spitidisais incertus (d'Orb.). N i v e a u en B u l g a r i e : Hauterivien inférieur. Répartition stratigrapîiiqueet g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie Hauterivien inférieur. Coll. SU, Cr,1558.

..Crioceratites" varnensis

sp. n.

Pl. XV. fi-r. l

T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des calcaires argileux du Barrémien inférieur près du village Brestak, région de Varna, pl. XV, fig. 1, conservé au MG près de SU, Cr,l. >70. M a t é r i e l . Un exemplaire avec petite partie du fragmacon et de la chambre d'habitat, récolté par St. B r e s k o v s k i , conservé au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . Enroulement criocératique. On est impressionné par l'accroissement rapide des tours en hauteur. D'une manière générale, l'ornementation consiste en côtes de force presque égale, basses, larges et arrondies. Dans le fragmacon apparaît à toutes les quatre-cinq côtes une côte principale trituberculée, un peu plus forte que les autres. Les tubercules sont pointus, ronds, équidistants l'un par rapport a l'autre. Au d''bul de la chambre d'habitat le tubercule siphon al disparaît, tandis que le tubercule marginal se déplace un peu plus haut vers le bord marginal. A l'extrémité — les côtes portant des tubercules deviennent plus épaisses, tandis que celles qui se trouvent entre eux diminuent leur nombre à deux. Toutes les côtes sont droites; elles traversent sans interruption la région ventrale arrondie, tandis que dans la région dorsale s'incurvent légèrement en avant. La ligne de suture n'est pas bien conservée, niais elle a le même caractère que celle chez le genre Crioceratites. r

D i m e n s i o n s (en mm) h

spire Holotype, Cr,1570

560

tour 260

N o t e s . Par ses côtes d'épaisseur presque égale et la disparition des tubercules marginaux dans la chambre d'habitat, cette espèce ne peut être confondue avec les représentants des Ammonites déroulés que nous connaissons déjà. L'absence des premiers tours ne nous permet pas de la classer avec certitude dans le genre Crioceratites. Nous appelons cette espèce sehn le nom de la région où elle a été trouvée — région de Varna. G i s e m e n t : Dans les marnes du Barrémien inférieur près du village Brestak, région de Varna, ensemble avec Holcodiscus falax ( C o q . ) , H. ziezak ( K a r . ) , etc. 28 Фосилнте на България, т. IV

218 N i v e a u e n B u l g a r i e : Barrémien inférieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e et g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Barrémien intérieur. Coll. SU, Cr,1570.

Protacrioceras

tzankovi sp. n.

Pl. XXI, fig. I, la ; pl. XXII, fig. I T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant du Barrémien inférieur près du village Brestak, région de Varna, pl. XXI, fig. 1, la. Coll. SU, Cr,158l. M a t é r i e l . Beaucoup de fragments d'exemplaires gigantesques des collections de SU, GUGOZN et un exemplaire gigantesque presque entier, récolté par St. B r e s k o v s k i , conservés au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . Enroulement aspinocératique. Sa coupe est presque ronde. Le début de la spire manque, mais sur son prolongement on distingue une ornementation qui consiste en côtes primaires trituberculées et sept-neuf côtes lisses intermédiaires. Dans la partie arquée qui est redressée les côtes principales s'épaississent, les côtes intermédiaires diminuent à quatre-cinq, tandis que les tubercles augmentent d'intensité. Dans le crochet les côtes principales deviennent tout à fait rudes, épaisses, nettement en relief, tandis que le tubercule latéral évolue en épine, alors que les côtes intermédiaires se réduisent à une-deux et n'aboutissent pas jusqu'au bord dorsal. On ne remarque pas de ligne de suture. D i m e n s i o n s (en mm): Longueur totale l

Holotype, Cr,1581

bout de la spire 95 88

90(1

dernier tour 198 185

N o t e s . Par ses côtes principales trituberculées et ses intervalles simples, cette espèce peut être comparée à Protacrioceras ornatus ( d ' O r b ) , chez laquelle cependant la partie arquée est relativement plus courte, l'ornementation dans le crochet est plus fine tandis que la coupe est elliptique. A première vue on peut la confondre avec Protacrioceras terveri rnulticostata ( S a r k a r ) , cependant les côtes principales en boucle chez celle-ci les distinguent bien. J'appelle l'espèce du nom du prof. V. T z a n k o v . G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux glauconieux du Barrémien inférieur près du village Brestak, région de. Varna, ensemble avec Holcodiscus falax ( C o q . ) , etc., dans les régions de Novi Pazar, Choumène et ailleurs. N i v e a u en B u l g a r i e : Barrémien inférieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Barrémien inférieur. Coll. SU, Cr,1581.

Ancyloceras

rochi sp. n.

Pl. XXIV, fig. 1 1927. Ancyloceras

Renaiixianum

Roc li, p. 27, pl. IV, fig. 1.

T ) ' p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des marnes de l'Aptien inférieur près du village Gorsko Ablanovo, région de Popovo, pl. XXIV, fig. 1. Coll. SU, Сг,1Г)8;1. M a t é r i e l . Un grand nombre de fragments da la spire, du crochet et la partie redressée, provenant des collections de SU et de GUGOZN, ainsi qu'un exemplaire entier bien conservé, récolté par St. B r e c h k o v s k i et G. T c h e c h i t e v, tous conservés au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . Enroulement ancylocératique. La spire est ornementée par des côtes radiaires denses, aiguës, lisses, bifurquant parfois dans la région ombilicale, L'ornementation persiste sous le même aspect également au commencement de la partie redressée. Un peu plus haut apparaît un tubercule latéral, disposé sur deux côtes voisines, sans qu'il se détachent cependant des côtes principales. Dans la dernière moitié de la partie redressée ressortent déjà des côtes principales trituberculées avec deux, trois et quatre côtes intermédiaires minces. Toutes les côtes sont nettement penchées en avant et traversent la partie ventrale sans interruption. Au début du crochet, les côtes principales deviennent nettement rudes, les tubercules dorsal et latéral augmentent sensiblement, tandis que celui ventral demeure plus faible. Les côtes intermédiaires, au nombre de une-deux, sont bien exprimées, en général seulement dans la région ventrale des surfaces intercostales. Autour de l'aperture les côtes diminuent à nouveau et se resserrent. Le fraginacon se termine au commencement de la partie redressée. La ligne de suture, bien que mal conservée, montre le caractère de la ligne de suture générique. La coupe transversale est plus haute que large.

219 D i m e n s i o n s (en mm):

Longueur totale h

spire Holotype, Cr, 1583

580

157

I dernier tour

230

115

N o t e s . Cette espèce, décrite et figurée pour la première fois par R o c h sous le nom de Ancylaceras renauxianiim d'O r b i g n y se distingue de loin de celle du parain, chez laquelle l'ornementation trituberculée dans la région redressée fait défaut, tandis que les côtes intermédiaires dans le crochet sont nombreuses. Nous trouvons flue les indices de l'exemplaire de R o c h nous donnent une raison suffisante pour sa détermination en espèce indépendante — Ancyloceras rochi sp. n. Sa ressemblance avec Ancyloceras urbani N e uni. und U h l . est considérable, mais le tubercule ventral faible, les côtes fortement penchées eu avant, la présence d'un tubercule latéral dans sa partie redressée, joignant les deux côtes, distingue bien les deux espèces. Par l'ornementation dans la spire, le plus grand nombre de côtes intermédiaires, un tubercule ventral plus faible, la nouvelle espèce se différencie bien de Ancyloceras manteli C a s e y . G i s e m e n t : Dans les marnes bleuâtres de l'Aptien inférieur près du village Gorsko Ablanovo, ensemble avec Cheloniceras dechauxi K i l . et R e b . ; dans les calcaires argileux de l'Aptien inférieur près du village Katzelovo, région de Popovo, etc. N i v e a u en B u l g a r i e : Aptien inférieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : près de Bedul (Marseille) et en Bulgarie — Aptien inférieur. Coll. SU, Cr,1583.

Ancyloceras

waageni

rouchadzei

subsp. n.

Pl. XXVI, fiy, 1 1913. Ancyloceras ? 1958. Ancyloceras

Waageni waageni

R o u c h a d z é, p. 212. L u u p p u v et D r o n c li i t z, pl. XLVIII, fig. 5.

T y p e . Je désigne comme holotype de cette variété l'exemplaire bulgare provenant de l'Aptien inférieur près du village Ostritza, région de Roussé, pl. XXVI, fig. I . Coll. SU, Cr, 1586. M a t é r i e l . Un fragment d'une partie de la partie redressée et du crochet, de la collection de GUGOZN, conservé au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . L'ornementation dans le crochet et la partie redressée consiste en l'alternance régulière entre une côte principale trituberculée et une côte intermédiaire lisse. Le tubercule latéral est disposé près du tubercule ventral, tandis que le tubercule dorsal est devenu fortement rudimentaire. La coupe au niveau des tours est plus haute que large. N o t e s . F.lle se distingue de l'espèce-type par le nombre constant des côtes intermédiaires — une. En décrivant ses exemplaires de Koutaissi, R o u c h a d z é note que les côles intermédiaires sont à raison d'une, tandis que chez l'espèce-type elles varient de une à trois. Puisque notre exemplaire correspond à la description donnée par R o u c h a d z é qui fut le premier à mentionner cette particularité dans l'ornementation, nous appelons la nouvelle sous-espèce de son nom. G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux de l'Aptien inférieur près du village Ostritza, région de Roussé. N i v e a u en B u l g a r i e : Aptien inférieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e et g é o g r a p h i q u e : en Géorgie OociJenlale — l'Aptien ; en Bulgarie - l'Aptien inférieur. Coll. SU, Cr,l586.

Ancyloceras

covatshevici

sp. n.

Pl. XXVII. fig. 1

T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des marnes gris-bleutés de l'Aptien inférieur près du village Kovatchevetz, région de Popovo, pl. XXVII. fig. 1. Coll. SU, Cr,1587. M a t é r i e l . Un exemplaire intégral, mais applati, provenant de la collection de NIGI, conservé au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . Enroulement ancylocératique avec la partie redressée raccourcie. L'ornementation qui présente un relief bas et est relativement fine au début, devient plus rude au fur et à mesure de l'accroissement de la coquille. Au commencement de la spire les côtes sont denses, simples, arrondies et traversent sans interruption la région ventrale. Vers la fin de la spire sur chaque côte apparaît un tubercule marginal, allongé dans le sens de l'enroulement, tandis que les côtes diminuent

220 de force dans la région siphonale. Au début de la partie redressée, a toutes les deux, trois côtes apparaît encore un tubercule — latéral, à proximité du tubercule marginal. L'alternance de côtes trituberculées et unituberculées se présente comme un ornement. Au début du crochet les côtes bituberculées deviennent plus rudes, acquièrent un troisième tubercule — un tubercule dorsal, tandis que les côtes intermédiaires sur lesquelles apparaît un tubercule latéral se réduisent à une, sans toutefois aboutir jusqu'au bord dorsal. On n'observe aucune régularité dans l'arrangement desdites côtes dans le crochet. I) i m e n s i o n s (en mm) :

Longueur totale H

spire Holotype

10.2

tour 13,5

8,7

N o t e s . Cette espèce fait une impression par sa partie redressée raccourcie et la tuberculisation lors des divers stades du développement de la coquille. G i s e m e n t : Dans les marnes de l'Aptien inférieur près du village Kovatchevetz, région de Popovo, ensemble avec Chelloniceras seminodosum (Z i n.) et Acan. nisus (d'O r b.). N i v e a u en B u l g a r i e : Aptien inférieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Aplien inférieur Coll. SU, 0,1537. Australiceras

bulgaricum

sp. u.

Pl. XXX, fig. 1 T y p e. Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des calcaires de carrière de l'Aptien supérieur près du rillage Kovatchevetz, région de Popovo, pl. XXX, fig. 1. Coll. SU, 0,1588. M a t é r i e l . Un grand nombre de fragments des différentes parties de la coquille, exception faite de la spire, venant de la collection de NIGI, conservés au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . Enroulement ancylocératique. Nous n'avons pas la possibilité d'observer l'ornementation dans la spire. A la fin de la spire se trouvent des côtes radiaires égales, denses, lisses qui traversent sans interruption la région ventrale. Dans la partie redressée les côtes deviennent plus rares, des côtes bituberculées avec uti tubercule dorsal et un tubercule latéral apparaissent, tout comme des côtes lisses entre elles à raison de deux, bien exprimées seulement dans les régions dorsale et ventrale. Au niveau du crochet les côtes tuberculées deviennent plus rudes, acquièrent un tubercule marginal, se raréfient et par un coude brusque en avant traversent la région ventrale. Les côtes intermédiaires disparaissent tout à fait. La ligne de suture n'est pas visible. D i m e n s i o n s (en mm) : Longueur totale Holotype, Cr,1588

430

123

100

N o t e s . Par ses côtes bituberculées dans la partie redressée cette espèce se rapproche un peu de Ancyloceras rochi sp. n., mais s'en distingue par l'ornementation dans le crochet, oii se développe un tubercule marginal fort. Grâce à ses côtes intermédiaires dans la partie redressée, exprimées uniquement dans les régions ventrale et dorsale, cette espèce se distingue bien des autres espèces du genre, connues dans la littérature. G i s e m e n t : Les calcaires de carrière près du village Kovatchevetz, région de Popovo, s'étendent sur des marnes à Acanthohoplites stephanoïdes K a s . N i v e a u en B u l g a r i e : l'Aptien supérieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e et g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie Aptien supérieur. Coll. SU. Cr,1588.

Matheronites

ukensis sp. n.

Pl. XXX111, fig. 5 T y p e . .le désigne comme holotype l'exemplaire provenant du Barrémien supérieur près de la localité Golemia Youk, Razgrad, figuré sur la pl. XXXIII, fig. 5. Coll. SU, Cr,15l8. M a t é r i e l . Un magnifique exemplaire de la collection du prof. V. T z a n k o v , conservé au MG près de SU. .l'appelle l'espèce du nom de la localité Golemia Youk, où elle a été trouvée. D e s c r i p t i o n . Ses tours se touchent à peine, s'acroissent rapidement en hauteur et entourent un ombilic de largeur moyenne à parois raides et bord arrondi. L'ornementation est représentée par des côtes larges, arrondies, presque larges, uniquement avec un tubercule marginal, arrondi. Entre chaque deux côtes principales s'intercalent deux autres plus courtes, et ceci uniquement dans la partie supérieure du tour, munies également d'un tubercule marginal. Dans la chambre d'habitat les

221 côtes principales se raréfient, perdent leurs tubercules, alors que les côtes intermédiaires s'effacent. La ligne de suture est trilobée et à deux selles. Le lobe central est étroit et profond, les lobes latéraux sont tripartites, légèrment rétrécis, tandis que les selles sont bipartites, compliquées. D i ni e n s i o n s (en mm) : O

Holotype.

Cr,15l8

300

12-1(0,41)

99(0,33)

N o t e s . Cette espèce se distingue des autres représentants du genre par son ombilic plus étroit et ses côtes intermédiaires plus courtes. Sa ligne de suture témoigne de son appartenance au genre Matheronites. G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Berrémien supérieur dans la localité Golemia Youk, région de Razgrad, ensemble avec Pseudosaynella strettostoma U h l i g . N i v e a u en B u l g a r i e : Barrémien supérieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie du Nord - Barrémien supérieur. Coll. SU, Cr,1518.

Pscudotlîurmannia

biassalensis sp. n.

Pl. XXXIII, fig. i, 2 1907. Criocems

angullcostnnim

K a r a k a c h , pl XV, fig. 1 ; non pl. XVI, fig. 4 et 7.

T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des calcaires du Hauterivien supérieur près du village Kriva Reka, région de Choumène, figuré sur la pl. XXXIII, fig. 1. Coll. SU, Cr,1537. M a t é r i e l . Deux fragments du dernier tour de la collection de GUGOZN, conservés au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . Les tours ne s'embrassent qu'à 'V. de leur hauteur et entourent un ombilic large et peu profond à parois raides et bord ombilical arrondi. L'ornementation se compose de côtes principales et de côtes intermédiaires. Dans les deux premiers tours les côtes sont égales, tandis que plus tard apparaissent les côtes principales plus fortes à bossellement ombilical nettement exprimé et les côtes intermédiaires, irrégulièrement réparties dans les surfaces intercostales de 1—3, débutant de même à une hauteur différente de celle du tour. On ne distingue pas de ligne de suture. D i m e n s i o n s (en mm): Holotyp?. Сг|1537 Exemplaire du village Kriva Reka, Cr, 1536 K a r a k a c h , pl. XV, fig. 1

77 76

29(0,38) 31(0,41)

27(0,35) 21(0.31)

31(0,10)

27(0,34)

N o t e s . Les fragments, dont nous disposons sont du dernier tour et accusent une grande af finité avec la figuration de K a r a k a c h . Par la répartition irrégulière de ses côtes cette espèce se distingue bien des autres représentants du genre. Je donne le nom spécifique selon le gisement de l'exemplaire déterminé par K a r a k a c h village Biassala. G i s e m e n t : Dans les calcaires du Hauterivien supérieur près du village Kriva Reka, région de Choumène, ensemble avec Pseudothurinunnia uhligi. W е e r t h. N i v e a u en B u l g a r i e : Hauterivien supérieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e et g é o g r a p h i q u e : en Crimée - Barrémien inférieur ; en Bulgarie — Hauterivien supérieur. Coll. SU, Cr,1536, 1537.

Pseudothurmannla

belimelensis

sp. n.

Pl. XXXI, fig. 2

T y p e . L'holotype est l'exemplaire figuré sur la pl. XXXI, fig. 2, provenant des calcaires margneux du Hauterivien supérieur près du village Belimel, région de Mikhailovgrad. Coll. SU, Cr, 1540. M a t é r i e l . Un exemplaire très bien conservé provenant de la collection de GUGOZN, conservé au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . Les tours se touchent légèrement et entourent un ombilic relativement large et peu profond. L'ornementation à tous les stades consiste en des côtes principales et intermédiaires bien exprimées et légèrement incurvées. Au niveau des premiers tous elles sont denses et fines, tandis que dans les derniers tours elles sont plus rares et rudimentaires. Les côtes principales portent un tubercule ombilical bien exprimé et sont plus fortes que les côtes intermédiaires. Ces dernières, qui sont 2—3 dans le premier tour et A ô dans le dernier, débutent quelque part au milieu de la hauteur du tour et sont plus faibles que les côtes principales. On n'observe pas de coupe et de ligne de suture. ' /

222 I ) i m е и s i o n s (en mm) : Holotype,

D 39

Cr, 15-10

15(0,38)

11(0,30)

N o t e s . Les indices de cette espèce, que l'on vient de décrire, n'attestent aucune autre espèce, à en juger de la littérature dont nous disposons. On pourrait confondre cette espèce avec Hoplites angulicostatus, figurée par S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r sur la pl. X, fig. 5, s'il n'y avail pas le nombre des côtes intermédiaires qui ne le permettent pas. F.lle se différencie de Pseudothurmannia pseudomalbosi (S а t. et S c h ô n d . ) par l'absence de tubercule latéral. J'appelle l'espèce par le nom de son gisement village Belitnel. G i s e m e n t : Dans les calcaires marneux du Hauterivien supérieur près du village Belitnel, région de Mikhaïlovgrad. N i v e a u en B u l g a r i e : Hauterivien supérieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e et g é o g r a p h i q u e : eu Bulgarie du Nord-Ouest — Hauterivien supérieur. Coll. SU, 0,1540. Balearites lorioli

sp. n.

Pl. XXXVI, fie- 7 1858. Ammonites

atgulicostatus

P i c t e t et L o r i o l , p. 23, pl. IV, fig. 3 b, d non 3 a, c.

1907. Crioceras angulicostatus Karakach, pl. 131, pl. XVI, fig. 4. a, b; 7 a, b; non pl XV, thurmannia biassalensis sp. n.

fig. I

Pseudo-

T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire du Hauterivien supérieur près du village Rougintzi, région de Belogradlchik. Coll. SU, Cr,lf>4l, pl. XXXVI, fig. 7. M a t é r i e l . Quelques fragments et deux exemplaires entiers, relativement bien conservés et provenant de la collection de NIGI, conservés au MG près de SU. D e s c i p t i o n . Les tours sont plats, ils se touchent légèrement et entourent un ombilic large et peu profond. L'ornementation est constituée par des côtes denses légèrement incurvées. On observe au niveau des premiers tours une disposition gerbiforme des côtes, tandis que plus tard se dessinent des côtes principales, munies d'un tubercule ombilical. Les côtes intermédiaires qui de par leur puissance diffèrent peu des côtes principales, sont généralement au nombre de 2, et plus rarement 3 ou 4. Elles débutent à proximité du bord ombilical. Au niveau du dernier tour les côtes deviennent sensiblement plus rudes et se raréfient. Toutes les côtes traversent la région ventrale et sont munies d'un petit tubercule marginal. On n'observe pas de ligne de suture. D i m e n s i o n (en mm) : Г)

II,

Holotype, Cr, 1541 58 24(0.40) 20(0,34) 11 0,55 Exemplaire du village п Ю(о,30) 17(0,39) Brestak, 0,1542 P i c t e t et L o r i o l , pl. IV, fig. 3 b 41 17(0,39) 17(0.39) N o t e s . Cette espèce accuse une grande ressemblance avec Balearites mortileti P i c t. et L or., laquelle cependant possède un plus petit ombilic et une ornementation plus fine. On pourrait la confondre, avec Balearites catulloi ( P a r on a, 1898), si ses côtes intermédiaires n'étaient pas plus courtes et sont disposées dans la moitié supérieure de la hauteur du tour. J'appelle cette espèce du nom de L o r i o l , l'un des auteurs qui le premier avait figuré cette espèce, ne serait-ce que sous un autre nom. G i s e m e n t : Dans les calcaires du Hauterivien supérieur de la région de Belogradtchik et les calcaires argileux du Barrémien inférieur près du village Brestak, région de Varna, ensemble avec Acrioceras tabareli ( A s t i e r ) N i v e a u en B u l g a r i e : Hauterivien supérieur — Barrémien intérieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Suisse — Néocomien ; en Crimée — Barrémien; en Bulgarie Hauterivien supérieur — Barrémien inférieur. Coll. SU, Cr,l 541, 1542. Balearites pseudothurmanii

sp. n.

Pl. XXXVI, fig. 3, 4, la T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des calcaires marneux du Hauterivien supérieur près du village Belimel, région de Mikhaïlovgrad, figuré sur la pl. XXXVI, fig. 4,4 a. Coll. SU, Cr,I543. M a t é r i e l . Quelques exemplaires et moulages de la collection de GUGOZN, conservés au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . Les lours se touchent légèrement, s'accroissent en hauteur relativement vite et entourent un ombilic moyennement large. L'ornementation au niveau du premier tour consiste en

223 côtes minces, droites avec des petits tubercules marginaux, lesquels à toutes les deux côtes sont disposés par faisceaux de deux. Au niveau du second tour une des côtes d e s faisceaux devient plus puissante, le tubercule marginal se présente bien, ils se forment à part des côtes principales bituberculées et des côtes intermédiaires lisses, moins fortes, à raison de trois-quatre par surface intercostale et toutes — légèrement incurvées. Au troisième stade les côtes principales ressortent de façon encore plus nette et accusent la présence d'un sillon peu profond, antérieur et postérieur, autour d'elles. Les côtes intermédiaires augmentent leur nombre à cinq-six, tandis que certaines d'entre elles se raccourcissent sensiblement. Toutes les «côtes traversent la région ventrale sans interruption. D i m e n s i o n s (en mm) : Holotype. Cr,l543 Exemplaire du village Kalgarski i/.vor, Cr,1544

22(0,40)

22(0.40)

16(0,40)

N o t e s . Cette espèce attire notre attention par des indices qui caractérisent en même temps le genre Bnlearites et le genre Psciidothurtnannia. Les faisceaux disposés sur les côtes au niveau du second stade déterminent sa place clans le premier genre, tandis que les côtes principales bien formées et les côtes intermédiaires raccourcies — nous font pencher vers le genre Pseudothurmannia. Il semble de tout cela qu'en l'occurrence il s'agit d'un élément de liaison dans l e s rangées des deux genres proches, en raison de quoi nous appelons l'espèce en question Balearites pseadothurmannii. G i s e m e n t : Dans les marnes du Hauterivien supérieur près des villages Pomachka Lechnitza et Balgarski izvor, région de Lovetch; les marnes du Barrémien inférieur près des villages Goliamo Novo selo, région de Gorna Oriakhovitza et Belimel, région de Mikhailovgrad. N i v e a u e n B u l g a r i e : Hauterivien supérieur — Barrémien inférieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie - Hauterivien supérieur — Barrémien inférieur. Coll. SU, Cr,1543, 1544.

Shasticrioceras

bifurcatum

sp. n.

Pl. XXXVI. fig. 8, 9 T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire du Barrémien de la région de Mikhailovgrad, pl. XXXVI, fig. 8. Coll. S U , C r , l 5 7 7 . M a t é r i e l . Trois exemplaires relativement bien conservés de la collection de GUGOZN, conservés au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . Les premiers tours s e touchent légèrement, tandis que le dernier s'éloigne nettement. Les côtés sont plates, tandis que la coupe est anguleuse, elliptique. Au début l'ornementation est présentée par des côtes denses incurvées en forme de S, réunies en des petits faisceaux. Plus tard les côtes se raréfient, deviennent plus rudes et chacune acquiert un bossellement ombilical. Dans la région ventrale elles accusent une bifurcation nette. On ne décèle pas bien une ligne de suture. D i m e n s i o n s (en mm) : i

liolotvpc, Cr.1577 Exemplaire de Targoviclité. Cr,1578

72 120

spire

tour 58 67

22 29

9 —

N o t e s . Notre espèce se distingue des espèces, dont nous avons la possibilité d'observer la figuration par la figuration des côtes dans la région marginale, indice à partir duquel nous appelons l'espèce. G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Barrémien, dans les région de Mikhailovgrad et Targovichté. N i v e a u e n B u l g a r i e : Barrémien. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie Barrémien. Coll. SU, Cr, 1577. 1588. 1579.

Anahamulitta iotevensis

sp. n.

PI. XXXIX, fig. 1 1914. Hamalina efr. Quenstedti 7. w i c r z y c k i, p. 72, pl. X, fig. 1. T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des calcaires argileux du Barrémien inférieur près du village Botevo, région de Varna. Coll. S U , Cr, 1595, pl. XXXIX, fig. 1. M a t é r i e l . Un exemplaire à crochet conservé, une partie des deux ailes et la ligne de suture de la collection de G U G O Z N , conservés au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . L'espèce est caractérisée par l'uniformité de son ornementation sur toute la coquille. Elle consiste en côtes disposées de façon dense, légèrement penchées en avant et a peine incurvées. Parmi celles-ci, autour du milieu du tour, apparaissent sans une régularité particulièrement

224 stricte des côtes enclavées ou détachés, qui de par leur puissance ne se distinguent pas des autres côtes. La bifurcation des côtes au niveau du crochet est plus fréquente — presque à toutes les une à deux côtes. La ligne de suture est recoupée de façon plus marquée que chez l'espèce-type du genre. D i m e n s i o n s (en mm) : /;

dernier tour Holotype, Cr, 1595 82 50 N o t e s . Par ses côtes bifurquantes ou enclavées, cette espèce se distingue des autres représentants du genre. Elle s? rapproche de Anahamulina capellini (Coq.), chez laquelle cependant la bifurcation commence dès la région dorsale et ceci uniquement au niveau du crochet, tandis que l'ornementation dans la branche plus épaisse acquiert un caractère tout autre. J'appelle l'espèce du nom de son gisement — le village Botevo. G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Barrémien inférieur ensemhle avec Barremites difficilis (d'O r b.) près du village Botevo, région de Varna. N i v e a u en B u l g a r i e : Barrémien inférieur. R é p a r t i t o n s t r a t i g r a p h i q u e et g é o g r a p h i q u e : en Afrique Orientale — Barrémien; en Bulgarie — Barrémien inférieur. Coll. SU, Cr,1595. Hamulina

brestakensis sp. n.

Pl. XXXVIII, fig. 4 1900.

Hamulina

trinodosa

B r e s k o v s k i , p. 83, pl. IV, fig. I.

T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire du Barrémien supérieur près du village Brestak, région de Varna. Coll. SU, Cr,351, pl. IV, fig. 4. M a t é r i e l . Un exemplaire relativement bien conservé, collecté par St. B r e s k o v s k i , conservé au MG près du SU. D e s c r i p t i o n . L'ornementation dans la branche plus mince consiste en une alternance plus régulière entre une côte en boucle trituberculée et une côte intermédiaire lisse. Au niveau du crochet et la branche plus épaisse le tubercule latéral disparaît. On ne voit pas de ligne de suture. D i m e n s i o n s (en mm) : h

dernier tour Holotype, Cr,. 351 17 10 N o t e s . Selon la bifurcation régulière des côtes principales et des côtes intermédiaires dans la partie mince, cette espèce se rapproche beaucoup de Hamulina trinodosa d'O r b., dont elle se différencie cependant par les côtes principales en boucle et par l'absence de tubercule latéral au niveau du crochet et la branche plus épaisse. Selon ses côtes en boucle elle se rapproche de Hamulina dissimilis d'O r b., mais s'en différencie par le nombre des côtes intermédiaires dans la partie mince et par la présence d'un tubercule marginal dans le crochet. Nous appelons l'espèce d'après le nom de son gisement village Brestak. G i s e m e n t : Dans les marnes du Barrémien supérieur près du village Brestak, région de Varna, ensemble avec Ho/odiscus caillaudianus (d'O r b.) et Pulch. compressissima (d'O r b.). N i v e a u e n B u 1 g a r i e : Barrémien supérieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie —- Barrémien supérieur. Coll. SU, Cr 351. a

Hamulina unionae sp. n. PI XL, fig. 1 T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des marnes aleurolithiques du Barrémien supérieur aux alentours du village Kochnitcharé, région de Popovo, pl. XL, fig. 1. Coll. SU, Cr,1593. M a t é r i e l . Un exemplaire magnifiquement conservé de la collection de N1GI, conservé au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . Grande coquille avec deux branches parallèles, présentant une sensible différence dans leur puissance. L'ornementation dans la plus mince branche représente une alternance entre unedeux côtes lisses et une côte principale, plus forte, munie d'un tubercule marginal. Avec l'avancement de leur âge, le nombre des côtes intermédiaires s'accroîl jusqu'à quatre. Au commencement du crochet les côtes intermédiaires s'effacent, les surfaces intercostales deviennent plus profondes, les côtes principales s'intensifient et acquièrent un tubercule dorsal et un tubercule latéral. Au crochet même les

225 côt e s se raréfient, tandis que les t u b e r c u l e s s'effacent p r e s q u e . Dans la plus épaisse branche les côtes principales s'amincissent, tandis que les trois t u b e r c u l e s se rétablissent. A proximité de Paperture les côtes se resserrent. D i m e n s i o n s (en mm) : Longueur h i )al» dernier tour I

Holotype,Cr,l593

670

107

N o i e s . Par s o n o r n e m e n t a t i o n cette e s p è c e s e distingue bien d e s a u t r e s r e p r é s e n t a n t s du g e n r e . J'appelle l'espèce en l'honneur d e l'équipe d e c h e r c h e u r s explorant le C r é t a c é inférieur en Bulgarie. G i s e m e n t : D a n s les m a r n e s aleurolithiques du Barrémien supérieur p r è s du village Kochnitcharé, région de P o p o v o , e n s e m b l e avec Barremites subdifficilis K a r . et d e s r e p r é s e n t a n t s du g e n r e

Matheronites. N i v e a u e n B u 1 g a r i e: Barrémien supérieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e( g é o g r a p h i q u e :

Barrémien supérieur en Bulgarie.

Coll. SU, Cr,l593.

Hamulina pamuktshiensis sp. n. PI. XL, fig 2 T y p e . J e désigne c o m m e holotype l'exemplaire p r o v e n a n t d e s calcaires argileux du Barrémien inférieur p r è s du village Pamouktchii, région de Novi Pazar. Coll. S U , C r , 1 6 0 0 , pl. XL, fig. 2. M a t é r i e l . U n exemplaire très bien c o n s e r v é et d e s fragments d e s collections de G U G O Z N et de NIGI, c o n s e r v é s au M G près de. S U . D e s c r i p t i o n . G r a n d e coquille, formée par d e u x b r a n c h e s de puissance différente, parallèles entre elles, liées par un crochet n e t t e m e n t incurvé. La coupe t r a n s v e r s a l e est elliptique jusqu'à r o n d e . L'ornementation r e p r é s e n t é e par d e s c ô t e s principales trituberculées p e n c h é e s en a v a n t est c o n s t a n t e sur t o u t e s les parties d e la coquille. Au d é b u t d e la plus mince b r a n c h e la sculpture n'a p a s é t é conservée, mais v e r s s a fin e t au d é b u t du crochet entre les côtes en boucle principales trituberculées apparaissent à raison d'une ou deux c ô t e s lisses ou plus minces. E n c o r e plus haut, les côtes principales d e v i e n n e n t plus r u d i m e n t a i r e s , leur s t r u c t u r e en boucle disparait, les c ô t e s intermédiaires r e s t e n t au n o m b r e de trois, tandis q u e le tubercule marginal s'efface. Au niveau du crochet le tubercule s'accroît fortement, le tubercule marginal e s t plus faible, tandis que les côtes intermédiaires ne sont bien exprimées q u e d a n s la région marginale. D a n s la b r a n c h e plus épaisse, les tubercules sur les côtes principales diminuent de force, a l o r s q u e les c ô t e s intermédiaires s'effacent p r e s q u e . A proximité, d e l'aperture les côtes principales s'affaiblissent, se raréfient, tandis q u ' u n e multitude de côtes intermédiaires réapparaissent d a n s les surfaces i n t e r c o s t a l e s . La ligne d e suture est fortment hachurée. Dimensions

(en m m ) :

Longueur totale

Holotype, Cr,1600

460

dernier 64

tour 55

tour 28

initial 23

N o t e s . Par son o r n e m e n t a t i o n celte espèce se r a p p r o c h e de Hamulina koeneni sp. n., chez laquelle c e p e n d a n t les deux b r a n c h e s n e se d i s t i n g u e n t pas s e n s i b l e m e n t d e par leur épaisseur et les c ô t e s principales en boucle font défaut. N o u s appelons cette espèce d ' a p r è s le n o m de s o n g i s e m e n t — village Pamouktchii. G i s e m e n t : D a n s les calcaires argileux du Barrémien inférieur près d e s villages Preselka et Pamouktchii, région d e Novi Pazar, e n s e m b l e avec Crioceratites emerici Lé v., village Zlatia, région d e Tolboukhine. N i v e a u e n B u l g a r i e : Barrémien inférieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e et g é o g r a p h i q u e : En Bulgarie du Nord Barrémien inférieur. Coll. SU, Cril600, 1001, 1602.

Hamulina koeneni s p . n. Pl. XLI, fig. 1 1902. Ancyloceras

urbani K o c n e n, p. 358, pl. XLIII, fig. 2, 3; non pl. XLII, fig. 2, .3; pl. XLIV, fig. 3 a, b.

T y p e . J e d é s i g n e c o m m e holotype l'exemplaire p r o v e n a n t d e s calcaires du Barrémien inférieur près du village Zlatia, région d e T o l b o u k h i n e . Coll. S U , Сг^бОг, pl. XLI, fig. 1. M a t é r i e l . Un exemplaire, récolté par V. K o s t a d i n o v , avec crochet c o n s e r v é e t d e parties d e s deux branches, d e s collections de G U G O Z N et NIGI, c o n s e r v é s au MG p r è s de S U . 2!'

Фосилите на Бг.лгзрия, том IV

226 D e s c r i p t i o n . Grande coquille, formée par deux branches parallèles, d'épaisseur presque égale, liées par un crochet nettement incurvé. La coupe transversale est presque ronde. L'ornementation, représentée par des côtes principales trituberculées penchées en avant est constante sur toutes les parties de la coquille. L e tubercule latéral est le plus fortement développé. Les côtes intermédiaires qui sont au nombre de trois-quatre dans les espaces intercostales de la plus mince branche, diminuent de force dans le crochet, tandis que dans la plus forte branche s'effacent presque. D'une manière générale, dans la dernière partie les côtes deviennent plus rudimentaires et se raréfient. D i m e n s i o n s (en m m ) : ч

dernier tour Holotype. 0|1592

N o t e s . Par le caractère de son ornementation cette espèce se rapproche de Hamulina alpina d'O r b., chez laquelle cependant les côtes intermédiaires sont supérieures en nombre et plus nettement exprimées à tous les stades de son développement. K o e n e n (1902) le premier figure l'exemplaire par de tels indices, en raison de quoi j'appelle l'espèce en son nom. G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Barrémien inférieur près du village Zlatia, région de Tolboukhine, ensemble avec hamulina paniuktchiensis sp. ri. et près du village Brestak, région de Varna. N i v e a u e n B u l g a r i e : Barrémien inférieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Allemagne du N o r d — ? Aptien inférieur; en Bulgarie Barrémien inférieur. Coll. SU, Cr|1592.

Lyticoceras tuberculatum sp. n. Pl. LIX, fig. i, 1 a T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire, figuré sur a pl. L I X , fig. 1, 1 a, provenant des calcaires argileux du Hauterivien inférieur, près du village Panayot V o l o v , région de Choumène. M a t é r i e l . Un exemplaire très bien conservé, récolté par le prof. V . T z a n k o v et quelques fragments de la collection de NIGI, conservés au M G près de S U . D e s c r i p t i o n . Spire à accroissement lent, ainsi que des tours «'accroissant lentement en hauteur qui entourent un large ombilic. L'ornementation est constituée par des côtes droites, basses, larges et arrondies. Certaines d'entr elles — les côtes principales, sont munies de trois tubercules ronds, disposés de façon équidistante l'une par rapport à l'autre, tandis que les autres — les côtes intermédiaires, au commencement à raison d'une et plus tard de deux, sont plus faibles et ont un tubercule marginal à peine perceptible. On observe fréquemment une séparation de côtes, ne serait-ce qu'insuffisamment nette, du tubercule latéral, lequel dans les derniers tours se rapproche vers le tubercule marginal. Toutes les côtes s'interrompent dans la région ventrale. D i m e n s i o n s (en m m ) : Holotype. Cr,l823 F.xemplaire du village Saedinenié, Cr,1824

180

82(0,46)

55(0,30)

137

62(0,45)

45(0,33)

N o t e s . Cette espèce accuse une grande ressemblance avec L. spiniger ( K o e n . ) , cependant l'ornementation trituberculée apparaît ici relativement bien plus tôt, et les côtes intermédiaires y sont moins nombreuses. G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Hauterivien inférieur près du village Panayot V o l o v , région d e Choumène, ensemble avec Lyticoceras curvicostatus T z . , du village Saedinenié, région de Targovichté, avec Lyticoceras neocomiensiformis ( K i 1. et R e b . ) . N i v e a u e n B u l g a r i e : Hauterivien inférieur. Répartition

s t r a t i g r a p h i q u e c t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Hauterivien inférieur.

Coll. SU, Cr,1823, 1824.

Distoloceras

hitrinensis sp. n.

Pi LXI, fig. 1 ; pl. I.X, fig. 2 1881. Hoplites cf. curvinodus — N e u m a y r und U li I i g, p. 46, pl. XI.Il, fig. 2, 2 a, 2 l> ; non pl. XLIII, fig, 3 ; non. pl. XI.1V, fig. 2 ; non pl. [.VI, fig. 5. T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des calcaires du Hauterivien inférieur près de la gare Khi tri no, région de Choumène, ftguré sur la pl. L X I , fig. 1 ; L X , fig. 2. Coll. S U , Cr.1820. M a t é r i e l . Un exemplaire très bien conservé, collecté par J. K a r a g i o u I e v a, conservé au M G près de S U .

227 l

D e s c r i p t i o n . Les tours sont embrassés à / de leur hauteur et entourent un ombilic large. La coupe transversale est plus haute que large; elle est angulaire. L'ornementation dans les deux premiers tours est constituée par des côtes légèrement incurvées, disposées de façon serrée, égales entre elles, réunies en couples dans le tubercule ombilical. Plus tard les côtes deviennent plus rares, rudimentaires, se séparent dans la région ombilicale et chaque côte acquiert à raison d'un tubercule ombilical, latéral et marginal, en sorte que les deux derniers sont disposés tout près l'un de l'autre. Les côtes intermédiaires lisses isolées y sont une rareté. Vers la fin de la spire, les côtes devennent nettement plus rudes, tandis que les tubercules passent en bossellements. La région siphonale est lisse. D i m e n s i o n s (en mm) : 8

Hoto.ype, Cr,1820 350 137 125 80 N o t e s . La ressemblance de cette espèce avec D. hystrix ( P h i 11.) consiste uniquement dans l'ornementation des premiers tours. Elle se distingue de l'autre espèce, récoltée ensemble avec celleci — D. spinosus, par ses côtes droites trituberculées, tandis qu'ici elles sont lisses incurvées. J'appelle l'espèce par le nom de son gisement — village Khitrino. G i s e m e n t : Dans les calcaires, intercalés dans les marnes du Hauterivien inférieur de Khitrino. N i v e a u en B u l g a r i e : Hauterivien inférieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Hauterivien inférieur; en Bulgarie du Nord — Néocomien. Coll. SU. Cr,1820. Distoloceras

spinosus

sp. n.

Pl. I.VHI, fig. 1 ; pl. LX, fig. 1, 1 a T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire figuré sur la pl. LX, fig. 1, la, provenant des calcaires du Hauterivien inférieur près de la gare Khitrino, région de Chouinène, Coll. SU, Cr, 1821. M a t é r i e l . Deux exemplaires très bien conservés, collectés par le prof. V. T z a n k o v , conservés au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . Spire à accroissement lent, ainsi que des tours s'acroissant lentement en hauteur qui entourent un large ombilic. La coupe transversale est un peu plus haute que large. L'ornementation dans tous les tours est constituée par des côtes isolées très rudimentaires. On observe dans les premiers tours des côtes aiguës, droites et rudimentaires, munies de forts tubercules ombilicaux et marginaux, en sorte que les derniers sont couverts par le tour subséquent. Le tubercule latéral est disposé près du tubercule marginal. Quoique de façon pas tout à fait nette, on peut observer une disposition des côtes par paires. Au fur et à mesure de l'accroissement des tours s'inlercalant entre ces côtes à raison de 1—2 côtes isolées, lisses et bien plus faibles qui acquièrent plus tard un tubercule marginal. On observe rarement un détachement des côtes plus minces des tubercules latéraux ou ombilicaux. D'une manière générale, on observe un arrangement irrégulier des côtes. Vers la fin de la spire, la différence dans la force des côtes presque disparaît, on observe un courbement arqué des côtes, tandis que les tubercules passent en bossements. Toutes les côtes s'interrompent dans la région ventrale. D i m e n s i o n s (en mm) : D

Topotype, OJ821 380 147(0,39) 105(0,27) 100 Holotype. Cr,1822 270 112(0,41) 90(0,33) 70 N o t e s . Des côtes isolées fortement tuberculées au niveau des tours initiaux différencient cette espèce des autres représentants du genre. En raison des tubercules spiniformes sur les côtes, j'appelle l'espèce en question spinosus. G i s e m e n t : Dans les calcaires qui viennent par lentilles au milieu des marnes du Hauterivien inférieur, ensemble avec des Olcostephanus jeannoti (d'Orb.) près de la gare Khitrino, région de Choumèle. N i v e a u en B u l g a r i e : Hauterivien inférieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie (dans la région de Choumène) Hauterivien inférieur. Coll. SU, Cr,1821, 1822.

Sous-genrc Cassidoiceras subg. n. Espèce-type. Je désigne ici comme Pespèce-type Haploceras cassidoides U h l i g , 1883, provenant du Barrémien en France du Sud (dép. de Drôme). C a r a c t é r i s t i q u e s o u s - g é n é r i q u e . Spire à accroissement relativement lent. Ombilic moyennement large à parois raides et bord aigu. L'ornementation est représentée par des côtes laciniformes, entourées de sillons. 11 se distingue de son sous-genre nominatif par son plus grand ombilic,

228 par s e s tours d e u x fois plus b a s et presque a u t a n t plus larges à parois bombées. La ligne de suture se rapproche (fig. 61) de celle du s o u s - g e n r e Barremites. 11 provient d u Barrémien en F r a n c e , d a n s les Carpathes, au Caucase, en Bulgarie.

Barremites

(Cassidoiceras) chaputi chaputi subsp. n. Pl. I.XIV, fig. 4, I a

1920. Desmoceras I.eclticum — C li a p u i, p. 169, pl. I, fig. 2 a — d. 1967. Bodesmoceras (Miodismoceras) techicum — W r i g h t in M o o r c , L. 362, fig. 475, a, h. T y p e. .le désigne comme holotype l'exemplaire du Barrémen supérieur près du village G u é t z o v o , r é g i o n d e Razgrad, pl. LXIV, fig. 4, 4 a. Coll. S U , C r , 1 6 5 2 . M a t é r i e l . Un exemplaire bien c o n s e r v é d e la collection de G U G O Z N , conservé au MG près d e S U . D e s c r i p t i o n . Coquille discoïdale, a s p i r e à acroissement relativement rapide et d e s tours à accroissement lent en hauteur. C e s d e r n i e r s s'embrassent à / d e leur h a u t e u r et entourent un ombilic de largeur moyenne, peu profond à parois raides e t bord aigu. O n observe une dépression autour d e l'ombilic et un léger b o m b e m e n t au milieu du tour. La coupe latérale est rétrécie d a n s la région ventrale et s'avère le plus large d a n s le tiers inférieur de la h a u t e u r du tour. L'ornementation consiste en dix-onze c ô t e s faibles incurvées e n forme d e S, s'effaçant complètement d a n s la dépression autour de l'ombilic. D i m e n s i o n s (en mm) : D a H l Holotype, Cri 1652 53 13(0,25) 24(0,45) 12 C h a p u t , pl. I, fig. 2 50 12(0,24) 21(0,42) 15 N o t e s . C e t t e espèce faiblement côtelée a été rangée p a r C h a p u t (1920) parmi l'espèce de U h l i g h. techicum. Plus tard W r i g h t in M o o r , 1957, ne prenant en considération ne. serait-ce que son faible caractère côtelé, ainsi q u e les parois raides et bord aigu ombilicaux, la range dans le g e n r e lisse Eodesmoceras, sous-genre Miodesmcceras. L'exemplaire d e C h a p u t , qui accuse les indices s u s m e n t i o n n é s ne permet pas une telle interprétation. Je t r o u v e que celui-ci, ensemble avec l'exemplaire bulgare s'insèrent dans les limites ce Cassidoiceras s u b g e n . il., e t qu'ils peuvent exister c o m m e espèce indépendante — B. (Cassidoiceras) chaputi s p . n. Par le rapport d a n s les dimensions elle se rapproche de В. (C.) cassidoites ( W a l k . ) , mais s'en distingue par sa coquille rétrécie dans la région ventrale et par la p r é s e n c e d'une dépression autour de l'ombilic, a v e c d e s c ô t e s en voie de s'éteindre. P a r les indices q u e l'on vient d'énuinérer elle se rapproche d e B. (B.) difficilis ( d ' O r b . ) , mais son plus g r a n d ombilic et la c o u p e plus basse et plus large la distinguent bien de celle-ci. G i s e m e n t : Dans le calcaires d u Barrémien supérieur a u x a l e n t o u r s du village G u é t z o v o , région d e Razgrad, avec Pseudos. strettostoma (U h 1 i g). N i v e a u e n B u l g a r i e : Barrémien supérieur. R é p a r t i t i o n o t r a g r a p b i q u e e t g é o g r a p h i q u e : d a n s les Basses Alpes — Barrémien ; en Bulgarie •— Barrémien supérieur. 2

: î

Coll. SU, Cr,1652.

Barremites

(Cassidoiceras)

chaputi schuprenensis subsp. n.

Pl. l.XV. fig. 1, 1 a. 2 T y p e. J e désigne comme holotype l'exemplaire d u Barrémien près du village Tchoupréné, région de Mikhailovgrad, pl. LXV, fig. 2. Coll. Cr, 1645. M a t é r i e l . Deux exemplaires bien conservés, mais aplatis de la collection de G U G O Z N , conservés au MG p r è s de S U . D e s c r i p t i o n . L e s t o u r s s'embrassent à / presque d e leur hauteur et entourent un ombilic moyennement large, p e u profond a v e c d e s parois raides, bord aigu et dépression ombilicale bien accusée. L'ornementation e s t constituée par douze-treize côtes incurvées en forme d e S, s'effaçant d a n s la dépression ombilicale. D i m e n s i o n s (en mm) : D d h Holotype, Cr,1545 123 30(0,24) 50(0,40) Exemplaire du village Oborichté, Cr,1616 95 25(0,26) 44(0.46) N o t e s . File se distingue de la sous-espèce nominative par l'absence d e b o m b e m e n t au milieu des tours et parce q u e l'on n'observe p a s de rétrécissement d e la coquille d a n s la région marginale. Les d e u x exemplaires également sont aplatis, mais malgré cela apparaît la région ventrale largement arrondie. J'appelle la sous-espèce par le nom du g i s e m e n t du holotype — village Tchoupréné. 2

229 G i s e m e n t : dans les marnes du Barrémien près du village Tchoupréné, région de Mikhaïlovgrad et dans les calcaires argileux du Barrémien inférieur près du village Oborichté, région de Varna. N i v e a u en B u l g a r i e : Barrémien inférieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Barrémien. Barremites

(Cassidoiceras)

fegirensis

sp. n.

pl. LXIV, fig. 2, 2 a 11)01. DesiHOcerUS Ugatum Sarasin et S c h o n d e l m a y e r , p. 57, pl. VI, fig. 5, non Iig. 4. T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire du Barrémien inférieur près du village Oborichté, région de Varna, pl. LXIV, fig. 2, 2 a. Coll. SU, Cr, 1657. M a t é r i e l . Deux exemplaires bien conservés et un fragment, provenant de la collection de GUGOZN, conservés au MG près de SU. D e s c r i p t i o n . Les tours sont plats, s'accroissent lentement en hauteur, s'embrassent à '/s presque de leur hauteur et entourent un ombilic large à parois raides et bord aigu. L'ornementation est constituée par huit-onze côtes larges, incurvées en forme de S, entourées de deux sillons, dont l'antérieur est mieux exprimé. La sculpture dans la région ombilicale est plus faible. D i m e n s i o n s (en mm) : D

Holotype, Cr, 1657 Sar. et S c h o n d e l m a y e r , pl. VI, fig. 5 Exemplaire de la Bulgarie du Nord-Est, Cr, 1658

78 78

24(0,30) 24(0,30)

30(0,35) 27(0,35)

15 —

23(0,31)

29(0.3!))

N o t e s . Cette espèce accuse une déviation légère des rapports caractéristiques pour ce sousgenre dans les dimensions entre H, d et D. Elle se distingue par ses tours bas et grand ombilic. J'appelle l'espèce d'après le gisement oit pour la première fois a été trouvé l'exemplaire avec les indices décrits — Fégire, Suisse. G i s e m e n t : dans les calcaires argileux du Barrémien inférieur en Bulgarie du Nord-Est ensemble avec un grand nombre de représentants du genre Holcodiscus. N i v e a u e n B u l g a r i e : Barrémien inférieur. Ré p a r t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Suisse — Hauterivien; en Bulgarie - Barrémien. Coll. SI.', Cr, 1657, 1658.

Sous-genre Rcboulites subg. n. E s p è c e - t y p e . Je désigne ici comme espèce-type Puzosia issarpayensis K i l i a n et R e b o u l , 1915 provenant du Hau.erivien en France du Sud. C a r a c t é r i s t i q u e s o u s - g é n é r i q u e . Spire et tours à accroissement rapide. Région ventrale amplement arrondie. L'ombilic est étroit avec parois raides et bord festonné. L'ornementation est constituée par des côtes laciniformes clairsemées, accompagnées de sillons nettement exprimés. La ligne de suture se rapproche de celle du sous-genre Barremites (fig. 62). En France et en Bulgarie apparaît durant le Hauterivien et le Barrémien.

Sous-genre Puezalpella subg. и. E s p è c e - t y p e . Je désigne ici comme espèce-type Desmoceras Uhligi H a u g , 1889, provenant du Néocomien à Puezalpe au Tyrol du Sud. C a r a c t é r i s t i q u e s o u s - g é n é r i q u e . Tours à croissance lente, avec des parois légèrement bombées et région ventrale amplement arrondie. La largeur de la coupe transversale généralement représente ., environ de sa hauteur. L'ornementation est constituée par des sillons et des côtes les entourant. La ligne de suture (fig. 65) est similaire avec celle du sous-genre Vardidosella. Hauterivien — Aptien. 1

Pseudosaynella

strettostoma eichwaldi

subsp. n.

Pl. LXXIV, fig. 5, 5 a; 6, 6 a 190".

Desmoceras

strettostoma

- Karakach,

p. 72, pl. V, fig. 3 a. b ; fig. 5 a, b |non 4 a, b

5. strettos-

toma (Uhl.)]; pl. VI, fig. 5 a. b; pl. XXIV, fig. 19. 1966. Barremites

karakasclii

— B r e s k o v s k i , p. 92, pl. V, fig. 3.

T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire du Barrémien supérieur près du village Brestak, Breskovski (1966, pl. V, fig. 3). Coll. SU, Cr, 395.

230 D i m e n s i o n s (en m m ) : D

Holotype, Cr, 395 27 4(0,15) 13(0,48) 8 Exemplaire du village 2(0,13) 8(0,50) 5 Tchirek, Cr, 1659 Exemplaire du village 20 3(0,15) 10(0,50) 6 Mortagonovo, Cr, 1060 N o t e s . Elle se distingue de la sous-espèce nominative par sa région ventrale amplement arrondie e t n o n p a s rélrécie e t , p a r s e s tours un peu plus bas. G i s e m e n t : Dans les calcaires du Barrémien supérieur près du village Tchirène, région de M i k h a ï l o v g r a d ; village M o r t a g o n o v o , région d e R a z g r a d ; village Brestak, région de Varna. N i v e a u e n B u l g a r i e : Barrémien supérieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Crimée, au C a u c a u s e et en Bulgarie — Barrémien supérieur. Coll. SU, Cr, 395, 1659, 1060.

Neosilesites nepos multifurcatus

subsp. n.

Pl. l.XXX, fig. II, 12 T y p e . J e désigne 'ci comme holotype l'exemplaire provenant d e s marnes d e l'Albien inférieur (zone tardefurcata) aux alentours de Vratza, e n Bulgarie du N o r d - O u e s t . Coll. SU, C r , 1785, pl. LXXX, fig. 1 1 . M a t é r i e l . Un g r a n d nombre d e moulages d e coquilles fines d e la collection d e G U G O Z N c o n s e r v é e s a u M G p r è s de S U . D e s c r i p t i o n . Spire et tours à accroissement lent, e m b r a s s é s seulement à Va d e leur hauteur. L'ornementation est constituée par d e s côtes radiaires aiguës fines, lesquelles s'incurvent légèrement d a n s le tiers supérieur d e la h a u t e u r du tour, se divisent en d e u x ou trois, e n s o r t e qu'entre elles apparaissent d e s petites côtes courtes e t libres. Ainsi le n o m b r e d e s côtes d a n s la région ventrale a u g m e n t e 3 — 4 fois par rapport à celui d e s côtes dans la région ombilicale. Au niveau du dernier tour à l'endroit de la division apparaît u n tubercule. D i m e n s i o n s (en m m ) : D

Holotype, Cr, 1785 22 9(0,40) 7,5(0,38) — Topotype, Cr, 1786 14 5(0,35) 5(0,35) — N o t e s . C e t t e sous-espèce s e distingue d e l'espèce .S , nepos D o u v . p a r ses tours un peu plus hauts, ombilic plus petit et p a r ses côtes en plus g r a n d e disharmonie et incluses d a n s le tiers supérieur de la hauteur du tcur. Chez 6 . nepos D o u v . o n n'observe qu'une bifurcation et, plus rarement, 1 côte incluse. Quelques exemplaires tout à fait petits accusent u n e g r a n d e ressemblance avec Leymeriella romani J a c o b . G i s e m e n t : dans les marnes de l'Albien inférieur, région d e Vratza, a v e c Leymeriella tarde-

furcata d'O r b. N i v e a u e n B u l g a r i e : Albien inférieur zone tardefurcata. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Albien inférieur. Coll. SU, Cr, 1785, 1786.

Megatyloceras

bontshevi

s p . n.

Pl. I.XXXV, fig. 1 ; pl. ; LXXXVI, fig. 3 T y p e . J e désigne comme holotype l'exemplaire p r o v e n a n t d e s marnes d e l'Aptien inférieur près du village Dolna Liptnitza, région de T i r n o v o , pl. LXXXV, fig. 1 ; pl. LXXXVI, fig. 3 . Coll. SU, C r 1608. M a t é r i e l . Un exemplaire bien conservé, collecté p a r le prof. E k . B o n c e v , conservé au M G près d e S U . D e s c r i p t i o n . L e s t o u r s s'embrassent à Va e n v i r o n de leur hauteur. L'ombilic e s t large, profond, à parois raides. La région ventrale e s t a m p l e m e n t arrondie. La c o u p e t r a n s v e r s a l e est d e deux fois environ plus large q u e haute. L'ornementation est constituée par d e s c ô t e s rudimentaires, larges, basses, p a r t a n t e n faisceau d e trois à partir d'un tubercule, ombilical fort, hautement conique. Les surfaces intercostales d e s faisceaux d a n s la région ombilicale sont profondes, lisses e t larges. Avec l'accroissement d e s tours uniquement d e u x c ô t e s forment un faisceau, tandis q u e la troisième reste libre d a n s le tiers supérieur de la h a u t e u r du côté. On n'observe p a s d e s côtes intermédiaires aboutissant jusqu'au bord ombilical. D a n s u n e coquille p r é s e n t a n t un D de 190 m m on compte 10 tubercules coniques. La ligne de s u t u r e e s t fortement hachurée, a v e c u n e é t r o i t e selle extérieure. D i m e n s i o n s (en m m ) : t

Holotype, C:,1608

171

60(0,35)

70(0,40)

135

231 N o t e s . De par sa coupe transversale c e t t e espèce ne pourrait être classée parmi les représ e n t a n t s les plus typiques d u g e n r e , mais à juger d e la puissance d e s tubercules ombilicaux e t le caractère de la ligne d e s u t u r e , je t r o u v e q u e c'est bien là q u e se t r o u v e s a place. P a r sou ornementation elle se rapproche assez de Roloboceras regale C a s e y , chez laquelle cependant, en présence du même diamètre d e la coquille o n compte plus de t u b e r c u l e s , tandis que les côtes intermédiaires aboutissent jusqu'au bord ombilical. J'appelle l'espèce d u n o m d e prof. E k . B o n Ce y. ( i i s è m e n t : Dans les marnes d e l'Aptien inférieur près du village Dolna Liptnitza, région de Tirnovo. N i v e a u e n B u l g a r i e : Aptien inférieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : e n Bulgarie Aptien inférieur. Coll. SU. Cr,1608.

Cheloniceras

(Cheloniceras)

heltzovensis

sp. n.

Pl. I.XXXIll, fig. 1, 1 a.

T y p e . Je désigne c o m m e holotype l'exemplaire p r o v e n a n t d e s calcaires o r g a n o g è n e s de l'Aptien inférieur près du village Beltzov, région de Béléné, pl. LXXXII1, fig. 1, 1 a. Coll. S U , Cr, 1610. M a t é r i e l . U n exemplaire bien c o n s e r v é e t quelques fragments d e la collection de NIGI, conservés au M G près d e SUD e s c r i p t i o n . Les t o u r s s'embrassent h presque d e leur hauteur et e n t o u r e n t un ombilic moyennement large, avec d e s parois raides et bord arrondis. La coupe e s t plus large que haute. L'ornementation que nous o b s e r v o n s en présence d'un D d e 8 0 mm consiste en une alternance de côtes bituberculées (avec tubercule marginal e t tubercule latéral), bifurquées par le tubercule latéral devant cette côte il y a une côte simple é g a l e m e n t bituberculée, ainsi q u ' u n e troisième espèce d e côtes, lisses, courtes, uniquement d a n s le tiers supérieur de la hauteur du côté d e s côtes. Les tubercules latéraux sont plus fortement développées q u e les t u b e r c u l e s ombilicaux. T o u t e s les côtes dans la région ventrale sont d e puissance égale. La ligne de s u t u r e e s t hachurée d e façon complexe. Elle e s t caractéristique pour le g e n r e . D i m e n s i o n s (en mm) : D

Holotype, Cril613 83 27(0,32) 31(0,37) ? N o t e s . L'ornementation, o b s e r v é e par n o u s chez cet exemplaire, ne figure p a s d a n s la littérature disponible s u r ce genre, ce qui nous d o n n e le fondement de le séparer en tant qu'espèce nouvelle, appelée d'après le n o m de s o n g i s e m e n t — village Beltzov — Cheloniceras (Cheloniceras)

beltzovensis s p . n. G i s e m e n t : D a n s les calcaires o r g a n o g è n e s de l'Aptien inférieur près du village Beltzov, r é gion de Roussé, avec Deshayesiies planas C a s e y . N i v e a u e n B u l g a r i e : Aptien inférieur. Répartition s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie Aptien inférieur. Coll. SU, Cr,1610.

Cheloniceras

(Epicheloniceras)

tzankovi s p . n.

Pl. LXXX1V, fig. 1 1937. Douvilleiceras 1947. Douvilleiceras

mai-Uni vàr. orientons martini var. orientalis

T z a n k o v, p. 66 (50), pl. III, fig. 2 ; pl. V, fig. 3. T z a n k o v , pl. XIII, fig. 4.

T y p e . J e désigne comme holotype l'exemplaire d e l'Aptien supérieur près d u village Tchérentcha, région de C h o u m è n e , pl. LXXXIV, fig. 1. Coll. S U , Сг 1619. M a t é r i e l . Un exemplaire d e la collection de prof. V. T z a n k o v , c o n s e r v é au MG près de S U . D e s c r i p t i o n . Les t o u r s s'embrassent à / \ environ d e leur h a u t e u r et e n t o u r e n t un ombilic relativement étroit avec d e s parois raides. La c o u p e est plus large que haute. L'ornementation est constituée p a r d e s côtes qui se différencient sensiblement entre elles. O n observe d e s côtes épaisses, rudimentaires, munies d e trois tubercules, d o n t le tubercules ombilical e s t le plus faible, le tubercule latéral — plus fort, tandis que le tubercule marginal le plus fort, gibbeux, allongé le long de la côte. La deuxième espèce de c ô t e s sont celles qui bifurquent à partir d u tubercule latéral, mais s o n t privées d e renflements marginaux. La troisième espèce sont les côtes lisses, nontuberculées. Certaines d'entre elles d é b u t e n t de la paroi ombilicale, tandis q u e d'autres d e la h a u t e u r du tubercule latéral. O n n'observe aucune régularité d a n s l'arrangement d e s côtes que l'on vient de décrire. T o u t e s les côtes t r a v e r s e n t la région ventrale sans interruption, en sorte que les côtes trituberculées diminuent s e u l e m e n t leur force. Les dimensions q u e n o u s d o n n o n s , sont approximatives, e n raison de la déformation secondaire, subie p a r l'exemplaire. г

232 Dimensions

(en mm) : D

Holotype, Cr,1619 132 10(0,30) 58(0,44) 74 N o t e s . E n raison d e s o n o r n e m e n t a t i o n originale cette espèce pourrai! difficilement être confondue avec l e s r e p r é s e n t a n t s connus de ce sous-genre. G i s e m e n t : D a n s les g r è s d e l'Aptien supérieur p r è s du village T c h é r e n t r h a , région de Choumène. N i v e a u e n B u l g a r i e : Aptien supérieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie Aptien supérieur Coll. SU. Cr,1619.

Deshayesites parisiensis

sp. n.

Pl. XC, fig. 2, 2 a 1904. Deshayesites deshayesi C a s e y , p. 259, text-fig. 106 a, f, g, non a—d ; non pl. XI.III, Iig. 3 : non pl. XLVII, fig. 9 a, b ; non pl. LI, fig. 6. T y p e . J e désigne c o m m e holotype l'exemplaire p r o v e n a n t d e s marnes d e l'Aptien inférieur près d u village Opaka, région de P o p o v o , pl. XC, fig. 2 a. Coll. S U , C r , 1 6 3 5 . M a t é r i e l . Deux exemplaires bien c o n s e r v é s de la collection de NIGI, c o n s e r v é s au MG près de S U . D e s c r i p t i o n . L e s tours s'embrassent à / presque d e leur hauteur. L'ombilic est étroit, à parois raides e t b o r d s arrondis. La s c u l p t u r e e s t constituée par d e s c ô t e s légèrement incurvées en forme d e S. Les côtes principales d é b u t e n t d e la paroi ombilicale, tandis que les c ô t e s intermédiaires à raison d'une p a r surface intercostale; d a n s les premiers tours elles d é b u t e n t du tiers inférieur, tandis q u e plus tard elles restent uniquement dans la moitié supérieure du tour. En présence d'un D de 3 0 mm o n compte d a n s la région ventrale q u a r a n t e côtes environ, dont vingt sont d e s côtes principales. D i m e n s i o n s (en m m ) : I) d H Nombre des côtes llolotvpe, Cr,1635 20 5(0.25) 10(0,50) 40 20 Exemplaire du village 36 6(0,21) 14(0,50) 10 20 Tchapaevo, Cr, 16,46 Са з е у , text-fig. 100 e, 1, g 30 8(0,23) 15(0,50) 40/22 N o t e s . C e t t e espèce se distingue d e D. strigosus C a s e y par ses côtes bien plus rudimentaires et plus clairsemées, d e s parois plus b o m b é e s e t avec un plus petit nombre de côtes intermédiaires. Elle se distingue d e D. deshayesi L e y m. par son plus petit ombilic et d e s tours plus élevés. J'appelle l'espèce par le n o m du gisement, o ù pour la première fois elle a été t r o u v é e - le bassin d e Paris. G i s e m e n t : D a n s les marnes de l'Aptien inférieur près d e s villages O p a k a et Tchapaevo, région de P o p o v o . ensemble avec D. strigosus C a s e y , D. deshayesi ( L e y m.). N i v e a u en B u l g a r i e : Aptien inférieur. R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : d a n s le bassin de Paris, en Angleterre, en Bulgarie — l'Aptien inférieur. Coll. SU. Cr,.1635. 1636. a

Acanthohoplites

subtobleri

batinensis subsp. n.

Pl. I.XXXVHI, fig. 8, 8 a T y p e. J e désigne comme holotype l'exemplaire, provenant d e s marnes glauconieuses du Clansayesien près d u village Batine, région de Roussé, c o n s e r v é au M G près d e S U , Cr, 1508. M a t é r i e l . U n exemplaire intégral et quelques fragments d e la collection de NIGI, c o n s e r v é s au MG près d e S U . J'appelle la sousespèce du n o m du village Batine, où elle a é t é récoltée. D i m e n s i o n s (en m m ) : D

Holotype, Cr,1508 20 6(0,30) 8(0,40) N o t e s . Elle se distingue d e Ac. subtobleri K a s . par le plus grand n o m b r e de côtes intermédiaires qui sont généralement a u n o m b r e d e trois, au lieu d e d e u x e t par la présence d e s côtes désorganisées par le tubercule latéral. E n présence d'un D de 20 mm on c o m p t e d a n s la région ventrale 4 5 côtes environ, t a n d i s q u e d a n s la région ombilicale — 2 8 . G i s e m e n t : L'Albien inférieur (Clansayesien) près du village Batine, région de Roussé, avec

Acant. abichi A n t. N i v e a u e n B u l g a r i e : Albien inférieur (Clansayesien). R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie (Clansayesien). Coll. SU. Cr,1508.

Albien inférieur

У К А З А Т Е Л

abcissa 105 abichi 187 Acantltoceras 178 Acanthocerataceae 195 Acanthodiscus 21, 45, 07, 121 Acanthohoplilitiae 184. 186 Acanthohoplites 62, 184, 185 Acanthoptychoceras 82 acculatum 52 Aconeceras 60, 86 Aconecjratinae 86 Acr.'oteras 53. 57 Adolphia 86 Ailiilphi r es 86 agassiziana 33, 31 atzyensis 101) akuchmse 139 alliense 178 albrechtiattstrioe 175 alpina (Наш.) 84 alpin is (Math.) 68. 69 atnaùei 175 ambignnm 117 ambligonium 115 Ammoni laceras 62 Anahamulina 36. 80, 81 Anahoplites 191 Ancyloceras 38. 50, 84 Ancylocerataceae 34 Ancyloceratldae 39 Ancyloceratinae 53 amlersoni 42 angiilaius 158 angulicostata 71, 72, 78 annelidus 183, 184 annnlaris 50 anthulai 191 aptiense H 9 a r « 43, 211 arnotdi 122 aschilte ,sis 181, 185. 186 asiatic is 194 As/'/ loteras 163, 169 W*//f / 'e 37 astierant.s 65 asffeW („Сг.") EO As//' г/д 9" aslieriana (H a m.) 82 aslierimus (Cr.) 23 astieriaiitis ( O . ) 90, 94, 122 AsiierUiisctis 161 asfrïV < 197 atherstoni 95 Atopoceras 66 audoull t>l Australiceras 61 bachilardi 98, 99 baleare 40, 75, 78 balearensis 163 Balearites 40, 75 bulkii'iica (Subast.) 96 balkanica (Subtil.) 107 barremense 67, 68, 69, 165 Barremites 129, 128 basseae 49

Фоси.ште ма България, т. IV

batinensis 187. 232 belimelensis 75, 221 belliseptata 28 bel'zoveiisis 171, 231 Mms 48, 49. 215 benecliei 169 Berriusetla 100 Berriaselliixae 100 Berriossllinae 100 beudanti 1 17 Beudaniiceras 147 Keud anticeraiinae 1 17 beyrichii 38, 39 biassalensis (l.eop.) 99. 125, 124, 126 biassalensis (Fseudoth ) 74, 77, 221 Biasuloc.l\is 25 bicurvatus 147, 148 bifurcatum (Shasticr.) 79, 223 bifnrcatii-n (Cyrnat.) 15, 17 bifurcatum 'Het.) 64 bigoureti 185 Eochianiitdae 31 /««/е/ 179 bogdanovitschi 1Я8 bois-ieri 104. 105, 107 bontshevi (Phyll.) 29 bontshevi (Meg.) 167, 230 borowae 182, 183 botevensis P0, 223 bonladoxae 47 Йоиг/я/ 131 bowerbanki 63 Brancoceratidae 195 ЬгапсасггаНпае 195 bresta/te sis 83, 224 frru • («77 8 8 bidgaricum (Pli.) 20, 212 bulgan'cum (Austr.) 62. 220 buigartCbS (Cn'oc.) 47, 21!, cadoceroides 162 caillatidiiinus 83, 154, 156 caicedi 163, 167 ftf/rsfo 100. 101 callidiscns 179, 182, 184 Calliphylloceras 21 CallipltylloceraUnae 22 cд _v. so 23 campylotoxtim 110, 120 cappelini 81 carpatliic.a 105. 103 Car si-nia 166 Cassidoiceras 131. 227 cassidoides 131, 133, 141 catulloi (Bal.) 77 catalloi (O.) 91 caucasica (Pseudoh.) 142 caucasic.um 192 citangarnieri 164 chaputi 132, 228 charrierianus 143, 145 Cheloniceras 60, 170 Cheloniceralinae 168 chomerace.nsis 101, 102 clavicostata 120 Cleotiiceras 127

Clydonauiilaceae 17 cofem 69, 71 colchicus 65 Colchidit.es 65 Colombia'.iceras 61 Colombiceras 192 columbiamtnt 118 commun 's 146 compressa (Trop.) G3 compressissima 83. 164, 165 compresmm (Imniun.) 11,1 consobrinoides 180. 181 consobrinus 180, 184 cornu elianum 170, 171 coronatum 167 cordtformls 73 Costidiscus 32 covatslievici 60, 219 coqtiandi 59 cress« (Phyll.) 19 crassa (Cost.) 34 crassicostata (Thiiiin.) 110 crassicostattim (Col.) 192 crassum (C.h ) 171 Crioceraiies СУ. 117 Crioc.r.,\i. nae 39 cri sta tutti 147 cryptoceras ИЗ, 114, 115 cttltrata 127, 128 ciiltratiformis 128, citroicostutnm 116, 117 c.urviiiodus 123 Cymctioceras 15, 17 Cymuiaatratidae 15 Cymaioceraiinae 15 dalmasi 103 Dalmasia-ras 103 damesi 89 davydovi 137, 138 dnviesi 195 de c hait xi 172 de.nsicostata 94 densicostata (I.pym.) I.K dentatus 193

desltayesi 179. 180, 131, 182 Deshayesib.-s 179 Deshayesi'idae 178 Deshayesitinae 178 Desmoceras 130, 131. !36, 140 Desmoceratuceae l'J8 Desmacaraiidae 128 difficilis 81, 128, 129, 133. 135 dilata:a (Meleh.j 144 bovicioren sis 130 ttissimilis (Ham.) 53, 82, 83 Disloloceras 122 diversecostatiis 158 i/janelidzei 103 Dobrogeiceras 98 Dobrogeites 98, 99 rfo/loi 70 douvillei (Pseudoh.) 142, 145 dotivillei (Sp.) 149. 152 Douvilleiceras 167, 170. 176 Douvilleicerutacvae 167

2М4

Douvillelceratidae 167 Douvlllelceratinae 176 Dufrenoia

1X4

duvali (Tetr.) 3 2 rfuoafï (Cr.) 39, 40. 43. 44

Echinospatagui 73 eiehvaldi

(Ph.) 20

eichwaldi (Pseudos.j 148. 2 2 9 efefejte (Asi.) 162 eleguns (Paracr.) 51, 52

Eleniceras 20(i elephas 61 elongatas 95 ellenica 104 Emericiceras 39, 67 emericii (Cr.) Il, 45, 46 , 84, 161 emerici (Hi't.) 64 Endemoceras 113. 114 «•//<n/> 1 1 6

Eodesmoceras 132, 133 F.odesmoc.eratinae 128 Eoleptoceras 35

Epicheloniceras 173 ernesti 25 Fscragnolleites 66 escragnollensis 1 9 4 Eucymatoceras 17 Eulytoceras 26 Euphylloceras 21 Euptychoceras 85 euthymi 125 evolvens 1 8 4 fahreae 78 faladina 19 fallacior 151, 152

Haploceratidae Itaugi heberti

heinizi

166

Heinizia

(atea 99

hemiptychus 1 2 9 . 132. 134. 135 heliaca 1 2 7 Hrmihopltttdae 66 Heteroceras 6 4 , 65 Heteroceratldae 64 heterosulcatus 3 1 , 32 , Hercoglossa 18

/;///*•/ 63 Himalayites 108 Himalayitinae 108 Himantoceras 39 hltrinensis 123, 2 2 6 А/в/

anicum

Holcodiscus 154 Holcodiscidae 1 19 Holcostephanus 91. 94 Holcophylloceratinae 24 hol lundi 108 honnoratianus („Сг") 5 1 honnoratianus (l.ept.) 2 9 hookeri 1 1 8 Hoplitaceae 193 Hoplites 1 9 3 Hoplttidae 193 Hopli tides 125 hoplitiformis 105 Hopli tinae 193 Hoplocrioceras 7 8 . 79 hugiformis 154, 155

A«gû 153, 155 Hysteroceras

favrei 66 favrina 125 feddeni 22 fegirrensis 134, fermori 104

Hypacanthoplltes ibizensis 7 8

fissicostaium (Hoplocr.) 78, 79 fissicostatus (Prudesh.) 178 / / « О Ш 181 forbesi 181 furcatum 5 6 gagarini 4 1 , 2 1 4 galeata 104, 105 galeatoides 165 gallica 106 Gargasiceras 188 gargasensis 188 gastaldianus 151 (ierhardlia 164 germanicus 1/8. 1 7 9 . 183 geroiimae 157 geronimaeformis 1 5 7 . 158 gevreyi 2 3 gigas 4 4 , 61 gi gnou xi 3 1 giraudi 66 goodhalli 196 Goodhailites 196 135.

136

grandis 60 grassianum 85 grutianopolitense 89 grossouvrei 1 3 7 gueblutrdi 9 4 guerinianum 169 guettardi 24. 25 gueymardi 110 hammathoptvchus 6 7 , 6K Hamites 60, 78 Hamulina 36, 53, 80, 8 2 Hamulinites 36 Haploceras 85 Huplocerataceae 85

195

Aj^fW* 52, 122, 123 imerica

///osa 94

ladinum 2 0 . 21 lallierianus 1 8 latilobatus 183

164

'/л//«д- 50, 56, 1 6 0 /Wtotf 143, 144, 1 15

229

141

185, 187

I me rite s 6 6 immiinitus 190 lmmunitoceras 190 inaeuiialicostatum 20 iiiaeipiicostatum 114. 115 inequinodum 177 incertain 50. 142. 1 19. 150 inflatus 150 infundibulum 19. 21 inordinatus 9 6 inornutus 96 inostranzewi 8 5 iiostranzeu'i (H<>pl.) 120 intermédius 1,50 interpositus 163 involiitus 184 irregularis (Hole.) 1 5 5 irregularis (Cr.) 42. 4 9 , 2 1 6 ischnotera 1 1 9 issarpayensis 134, 1 3 5 , 136

/acAj fil /acofrt (Hypac.) 187 jeannoti

9 1 , 124

jfc/et/i 3 4 jurensis 4 4 karakaschi (Ac ) 124 karakaschi (Pscudotlt.) 72 karakuschi (Barr.) 148 karakaschi (Hoir.) 160 Karsteniceras 38 katschiense 19 kiliani 51 KiUanella 119 KHianiceras 89 koeneni (Cr.) 51 koeneni (Ham.) 8 4 , 2 2 5 Kossmatella 30 Kossmatellinae 30 kraptshenensis 3 6 kraptshenensis iCr.) 4 9 . 2 1 7

lautum 1 8 9 luvaschensis

1 .S 1

/</.e<j 189 lechiciim 132 leoblici 15 Leopoldia 99, 114, 1 2 5 leopoldinus 125. 126 Leptoceras 34. 3 8 Leptoceratinae 34 Leptotetragonites 29 leptoplanus 9 3 Lcylliceralidae 197 Leymeriella 197 l.eymeriellinae 197 liebigi 26

(/догде 134. 15,3. 1 5 4 fJndigîa 64 lindigii 166, 167 Llssoceras 85 Lithancylus 60 liptoviensis 141. 142

(or/flU (Bal.) 7 7 , '222 /опо/i (Barr.) 1 0 3 /«ry/ 4 0 lucensis 1 2 0 Luppovella 118 lucensis 184 lusitaniens 5 1 Lyticoceras 99, 1 1 3 , 122 Lytoceras 25 Lytocerataceae 25 Lytoc.eratidae 25 Lytoceratinue 25 Macrophylloceras 20 Macroscaphites 33 Mucroscaphitidae 32 malbosi (Xenoch.) 17, 18 malbosi (Malhos.) 107, 1 0 8 Malbosiceras 107 mammillatum 177, 178 mantelli (Ancyl.) 5 8 , 59 mantelli (An;di.) 194 marcomnnicnm 173, 1 7 6

martinii 174 martinoides 173, 174 matheroni (Pseudoli.) 1 4 1 . 14 Matheronites 66 matheronianus 56, 57 matsumotoi 4 1 , 42 mayoriana 146, 147 mazenoli 3 5 mediocris 2 9 mediocostatus 155 Megatyloceras 167 melchioris (M.) 143 melchioris (Paraît.) 179, 189 Melchiorites 143, 146 meneghini 1 5 0 meyendorffii 170 meyrati 85 microcostatus 3 3 milaschewitchi 2 4 Miodi'smocerus 1.32 mittreanus 9 4 modderensis (Holeosl.) 9 5 mojsisovicsi 8 2 monile 1 7 7 morloti 54 morleti 161 mortilleti 7 6 . 77 Mortoniceratinae 196 Mortoniceras 128 mueriensis 1 3 6 mnlticostata 56 multifurcatus 163. 2 3 0 nabdalsa 1 4 4 . 145

235 nalischikensis 173 Nautiluceae 15 Nautilus 15 neckerianus (Cym.) 15 negreli 89 Negreliceras 89 neocomiense (Суш.) 15, 16 neocomiensiformis 114. 117 neocomiensis (N.) 98. 110. 112 Neocomites 50. 110 Neocomiiinue 109 Neocosmoceras 117 Neocymatoceras 15 Neodesltayesites 178, 179 Neo/toploceras 121 Neolissoceras 85 Neosilesites 163 nepos 163 nerinea 125 Neumayriceras 22 nenmayri ) 40 m m 109 Nicklesi u 127, 104 nicklesi (Holc.) 159 nicklesi (P.) 104 nisoides 86 nisus 60, 86 nodosa

153,

155

ffoto/u' (Cr.) 43 nolaniformis 188 normani 184 nucleus 98 Olcostephanidae «7 Olcostephaninae 90 Olcostephanus 90, 94, 117 Oosterella 127 oosieri 153 Oosteret'idae 127 Oppelidae 86 orbignyi (Hyst.) 147, 195 orbignianus (Hem.) 67, 70 Orbitolina 43 orientalis 171 oinatiim

oxygoulus 115, 116 pacnycyclum 169 pachyfleura 170 pachystepnanus 176 pamuktshiensis 84, 225 panescorsii 40 paquierl 25 Paracrioceras 52 Parahoplites 71, 183, 184, 185. 187 l'arnhoplitoides 179 paramacilenta 102 Paraspinoceras 56 Paraspiticeras 168. 169, 170 parisiensis 182, 232

parolinianus 70 Partschici'ias

parvulurn 35, 36 parzmla (H.) 37 puucinodus 110 pavlowi (Amm.) 63 pavlowi (Ast.) 161 percevali 168, 169, 170 perezianus 156, 157 perinflatus 99, 100 Perisphinctaceae 87 pertrunsiens 110 pexiptycha 119 phestum 27 phillipsi 78 Phyllocerataceae 19 Phylloceratidae 19 PhyUoceras 21 Phylloceratinae 19 Phyllopachyceras 19 /«Vrrf/ (Cr.) 43, 44, 45, 113 /u'rferï (Acr.) 53, 54

picteti (Pscuiloili.) 73, 74 picteti (Anaham.) 81 pfCtetï (Asl.) 94 p/cteri (Bcrr.) 100 Pictetia 28 piveteaui 41 planas 181 Plesiospitidiscus 153 plicatum 17 Polyptychitinae 98 poniente 79 ponticuli 21. 22 ponticus 144 premolica 111, 112, 113 privasensis 100, 101 Procheloniceras 174 Protleshayesiles 178 Prohysteroceras 198 pronecostata 122, 126 Proniceras 87 promis 87 Prospiticeras 87 Prot acanthodiscus 107 Protacrioceras 54 Protetragonites 28 Protetragonitldae 28 Protoleptoceras 34 provincialis (Pulch.) 166 provincialis (l.i'op.) 122 Pseudargeniceras 104 pseudoelegans 15, 16 / 'seudohaploceras 141 pseudmalhosi 72, 7.3, 75 Pseudonotitilidac. 17 Pseudosaynella 147, 67, 68 Pseudosaynellinae 147 Pseudothurmannia 71 pseudolhurmanii 1 1 , 222 psi lot at um 133, 143 psillostomus 93 Ptychoceras 85 Ptychoceratidae 80 ptychoicum 23 Ptychopltyllocei as 22 Puezalpella 140. 229 pulrhella 164 Pulchellia 164 Pulchelliacea 164 Pulchellidae 161 А ш К / а 134, 146 Puzosiinae 138 quadricostata 93 quadriculcatus 28 quenstedU 80 radiatus 15, 98, 99, 124 ramosoceptatum 62 rarecostatus 159 rasgradi (Cr.) 47 rasgradi (Holc.) 157 reAutf 13-1, 135 Rebulites 134, 229 recticostatus 32. 33 recticostata (Math.) 69 rifate 168 remondi 79 renauxianum 57 rencurelensis 198 renevieri (Vald.) 139 renevieri (Psemlotli.) 75 requienianus 17 rwW« 198 rhomhocostata 167 ridzewski 71 rwJU 57, 62, 218 rodighieri 40, 213 roemeri 52, 69 Rogersites 94, 95 Roloboceras 167, 168 Rolohoceratinae 168 romani 163

rombocostata 167 rofi//(J 149 lolunduta 76 roubaudi I I I . 112, 113, 119 rouchadzei 59. 219 sableri 40, 52 Sablyense 22 Salfeiliella 24 Sali eut i na 110 Saninartinocerus 8(i Santandericeras 65 sapunovi 34, 35 Sarasinella 121 sarasini 53 Sarkari

s«y/// (Ncocosm.) 117, 118 Sey/f/" (Siibs.) 130, 138 sejwi (O.) 92. 94, 95 Saynoceras 97 Scaphites 33 Scltloinbuchia 128 scissu 92 seguenzae 145 saifeii 109 S * / / « 165 seminodosum 60, 172, 173 semisulcatum 22, 23. 24 seranonis 162, 163 sérum 21 seunesi 152 Sf//SS/

shankariae 76. 78 sharpei 146, 147 Shasticrioceras 79 silesiaca (Anali.) 81 silesiacum (Protacr.) 53, 55 Silesites 162, 163 Silesitidae 162 simionescui 73 simplicicostutnm 88 simplex 87 Sinzovia 87 sliitinetisis 142 Solgeria 125 Soneratia 173 soulieri 66. 67. 70 sophonisba 158 spinittot ostatum 82 Spiticeratinae 87 spinosus (Cr.) 48, 216 spinosum (Dist.) 123. 227 Spiticeras 88 Spitidiscus 50, 149 spitiensis 88 splendens 191, 195 sporadicum 175, 176 Stephanoceras 89 stephanoides 62, 185 stevenlnl 128 stobecki 171 strunbergense 26 strettostoma 07, 8.3. 148 strigosus 181, 182 studeri 35, 34 stttbelensis 42, 214 sftt^W 179. 183 subulternaiu 82 Subastieria 96 subcalisto 101 subcylindrica 80 subd'ificilis 129, 130 subfimbriatum 2 1 sublaevis 103 sublyense 22 submartini 121 Suboosterella 127 subparandieri 147 subpeltoceroides 186 stibplannlatus 146

236 Sttbqaadrata (N'eoc ) 111, 112 subçuadratus (Sp.) 149 Subsuytiellu 136. 137 subsequens 25, 26 subspinosa 121 subsiinbirsltense 63 subsimplicicostnta 105 subtenuis 113 Subthurmannia 104 suW/te 39 subtohleri 186 SuMSi 67, 137. 138 sWcosuS 96, 97 si/fi'/* 26, 39 superbu I18 tabarellt 53, 55, 57 tachtaliae 141 tarde,jure ut u 163, 197 tV?r/nx 108 f.;:mr,i 139. 1 10, 161 tenuicinctus 145. 142 tenuicostutum (Sp.) 88 terveri 56 teschenensis 112, 113 Teiragoniiiilae 30 Tetragonitlnae 31 Telrugoiiites 31 thiollierei 15, 46. 17 thurmamii 109 Tliurniannia 109 Tliurmuntiiceras 109 Thurmamii tes 71, 109

Thysanoiyioceras 25, 27 timotheanus 31 roMeY?' 192 toulai 156 Toxoceras 39 Ira iani 162, 163 truudsciwldi 87, 190 treffryanns 186 trezanensis 111 Tri- i'oceras 176 }rinodosa 83 Tropaeum 63 tschernysthtwi 173 tsliuprenensis 133. 128 tuberculatiim 117, 226 Turrilitiweae 80 twanensis 125 tzankovi (Tzankov.) 37. 38 tzankovi il'roi.) 55. 218 tzankovi (lipicli.) 174. 231 Tzankoviteras 37 tzôttiei 65 ucetiae 62 uMtgi (Pseudoth.) 73, 74 «A&Vf/ (Valu .) 189, 140, 141 uA%/ ([mm,) 190 ukensis 68, 220 ulixis 18 undulatoeostata 119 unionae 83. 224 urbani 57. 58, 61. 84 Valanginites Ь8 Valdedorsella 13S, 139 1

vandeckii 151. 152 van-den-heckei 150 varions 121 varirosus 195 variegatus 92 varnensis (Cvni ) 16 varnensis ( . ( > • ) 50, 217 varnensis (Im.) 66 varusensis (Cym.) 16 varuseusis 36 vastiim 167 velledae 22 vetriiiincln 31 ventrotubercnlatus as verrucosunt 97. 98 vill-irianiim 40 vogdti 28 vulpes 162 waageni (Ane ) 58 waageni (Barr.) 1.(1, 132 (twafei 124 wulkeri 111 № Ш / 180, 182, 183 wilfridi 98. 99 vin kl ri 20, 122 wordiei 196 wrighti 36 Wrightites 36 Xenocheilus 17 j T / a w 33. 34 z/fte/i

50, 160 55

ТАБЛИЦИ НА ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ С ОБЯСНЕНИЯ КЪМ ТЯХ

ТАБЛИЦА I 1, la. Eucymatoceras plicatum (F i l i o n ) , С У . Cr,, 1686, i,.,. Н и в о : апт. Находище: c. Пушено, Търновско, стр. 17 ->. > a. Cymatoceras varusensis ( d ' O r b . ) , С У , Cr, 1699.Х f. Ниво : барем. Н а х о д и т е : с. Канелово, Поповско, стр. 16

ТАБЛ И ЦA I

Т А Б Л И Ц А II /, ta. Xenocheilus ulixlsS c 11 i m a n s k y, СУ, Cr, 1689, X 1 ( екз. на 13. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрив. Находите: г. Златна нива, Новопазарско, стр. 18 2. 2а. Cymatoceras bifurcatum ( O o s t e r ) , СУ, Cr, 1690, X 1- Нино: барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 15

ТАБЛИЦА

31 Фосилите на България, т, IV

Т А Б Л И Ц А III /, / a. Cymatoceras pseudoelegans (d'O r b.), СУ, Cr, 1687,Х'/г- Ниво : хотрив. Находище : с. Панайот Волов, Шуменско, стр. 1

ТАБЛИЦА

III

ТАБЛИЦА

/, / a, / /'. XenocheiluS lallieriatius (d'Orb.), СУ, Cr, 1692, X Нино: долен апт. Находище: с. Липница, Търноо ско, гтр. 18 2. Eacymatoceras plicatus ( F i t t o n ) , СУ, Cr, 1686, X /*. Ниво: апт. Находище: с. Пушево, Търновско, стр. 17 1

ТАБЛИЦА

/. J a. Cymatoceras neocomiense (d'O r b.), СУ, Cr, 1688, X 1. Ниво: хотрив. Находище : Башбунар, Разградско стр 16 2. Costidiscus microcostatus (S i m. B a c. S O r.), СУ.Сг, 1768.X I. Ниво : долен апт. Находище : с. Бояна, Варненско, стр. 33

Т А Б Л И Ц А

Т А Б Л И Ц А VI 1. PhyUopackyceras Infutldibalum (d'Orb.), СУ, Cr, 1696, X I. Нино: хотрнв. Нах олшцс : с. Комщица, Годсчко, cip. 19 2.2 а. PhyUopackyceras bulgaricum sp. п., СУ, Cr, 1698, X I , холотип. Нино: долен барем. Находище: с. Стражса, Разградско, стр. 21 3. Costidiscus microcostatus (S i m. Bac. S o r.), СУ, Cr, 1768, 1 /2. Ниво : долен апт. Находище : с. Бояна. Варненско, стр. 33

32 Фосилите на Ььлгария, т. IV

HЦA

T A fi .il И Ц Л VII 1. Phyllopucliyceras winkleri winkleri ( U h l i g ) , СУ, O , 1697, x I . H I I B O : хотрнв. Находище : c. Ком тима, Годечко, стр. 20 J. Phyllopachyceras winkleri bontshevi M a n o l o v , СУ. Cr, I, X 1, холотип (екз. на Ж. М а н о л о в ) . Ншю : горен барем. Находище : с. Пистрилнца, Михайловградско, стр. 20 3, 3 a. l'hyllopachyceras ladinum ( U h l i g ) , СУ, Ст, 1700, X 1 (3—външен завой; За — вътрешен завой). Нино: до лен хотрив. Находище : с. Крапчене, Михайловградско, стр. 20 4. lUipbylloceras ponticuli (R o н s s.), СУ. Cri 323, X 1 (екз. на Ст. П p c c к o в c к и). Ниво: долен барем. Находище: С. Брестак. Варненско, стр. 22

Т А Б Л И Ц А

VII

Т А И Л

И Ц А

VU!

/. Euphylloceras velledae (M i c h.), СУ, Cr, 1704, X 1- Ниво : горен апт. Находище : С Горно Пещене, Михайловградско, стр.22 2. Salfeldiella paquieri (S v n), С У , Cr, 1769, X I - Ниво: клансей (в сондаж). Находище: с. Бсшовицд, Михайлов градско, СТр. 25 3. Salfeldiella milaschewitcui ( K a r . ) , С У , Сг, 1770, X 1. Ниво: барем. Находище: Разград, стр. 24 4. Ptychophylloceras semisulcatum gevreyi ( S a y n ) , С У , Сг, 1753, X I . Н и в о : бериас. Находище: с. Когльонци. Елен ско, стр. 23 5. Ptychophylloceras ptychoicum ( Q u e n s l e cl t), С У , Cr, 1700, X I . Ниво: бериас. Находище: Еленско, стр. 23 6\ Ptychophyllocerus calypso ( d ' O r b . ) , СУ, Cr, 1705, х 1. Ниво: бериас. Находище: Еленско, стр. 23

Т А Б Л И Ц А

VIII

T A 13 J] И Ц A IX 1. Biasaloceras strambergense ( Z i t t e l ) , С У , Cri 1752, x 1. Ннпо: бериас. Находище: c. Духлевци, Еленско, стр. 26 2. 2а. Biasaloceras subsequens ( K a r . ) , С У , Cr, 1757,Х.1. Пиво: долен барем. Находище: с. Брестак. Варненско, стр. 26 3. Bulytoceras pliestum ( M a t 11.), С У , Cri 1754, X I . Ниво: барем. Находище: Севлиевско, стр. 27

ТАБЛИЦА

ТАБЛИЦА X 1

/. 2. S. 4.

Eulytoceras subfimbriatum ( d ' O r b . ) , СУ, Сг, 1756, x /•>. Нино : хотрин. Находите с. Буйноно, Търговищко, стр. 27 Protetr gonï.es mediocris D r u z c z i c СУ, Cr, 1759,X 1. Ниво : барем. Находище : c. Крапчене. Михайловградско, стр. 29 Le, t itetragonites honnoratianus ( d ' O r b . ) , Г У , Cr, 1760, .< 1. Ниво: валанж. Н а х о д и т е : c. Дрента. Сливенско, стр. 29 Kossmatella agassiziana agassiziana ( P i e t . ) , С У , Cr, 1704, x 1. Ниво: среден алб. Находище: Матурата, Белоград чишко, стр. 30 5. Kossmatella agassiziana gignouxi В r. С У , Сг, 1763, X 1. Ниво: среден алб. Находище: Белоградчишко, стр. 31 6". Pictetia belliseptata (A n t h.), С У , Cr, 1758, / . Ниво: апт. Находище: източно от с. Ральово, Плевенско, а р . 27 l

ТАБЛИЦА

33 Фосилите ня Вт-лгария, i . IV

ТАБЛИЦА

1 . 1 . a. Tetragonites heterosulcatus ( A n t h.), С У , Cr, 1761, X I . Пиво: горен апт. Находище: с. Трънчовииа, Никоиолско, стр. 31 2. 2(i. Tetragonites duvali ( d ' O r b . ) СУ, Cri 27,62, X I - Ниво: горен апт. Находище: с. Трънчовица, Никополско, стр. 32. 3. Costiitiscus microcostatus (S i m. B a c . S o r.), С У , Cr 1767, X 1- Ниво: долен апт. Находище: с. Полски Тръмбеш. Веленско. стр. 33 •/, 4 a. Costidiscus recticostatus ( d ' O r b . ) , С У , Cr, 1766, Х ' / « . Ниво: барем. Находище: Разград, стр. 32 5. Macroscaphites yvani (P н z o s). СУ, Cr, 1765 X 1. Ниво : горен апт. Находище : Веленеко, стр. 34 t

v 11 Ð¸ ir g v i

ТАБЛИЦА

XII

/. iropaeum subsimbirskense compressa (S i n.), СУ, Cr, 1 8 I 5 , X ' / » Нино: горен апт. Находите: с. Ковачевец, I юпопгко, стр. 53 2. Protoleptoceras jelevi jelevi N I k.. БАН, Cr, 1 1 9 4 . X 1 , холотип (екз. на T. Н и к о л о в ) Ниво: бернас. Находище: северно от е. Разпоповии, Еленско, стр. 34 .?. Protoleptoceras Jelevi jelevi N i k.. БАН, Cr, 122. X 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) . Пиво: бериас. Находище: с. Първовци, Великотърновско, стр. 34 4. Piotoleptoceras jelevi mazenoti N i k., БАН. Cr, 79,X 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) . Пиво: бернас. Находище: югоза падно от с. Балуни, Бленско, стр. 35 5. l'rotoleptoceras jelevi sapunovi N i k., БАН, Cr, 1560, X 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: бериас. Находище: се верно от с. Разпоповци, Еленско, стр. 35 6. Karsteniceras beyriclii ( K a r s t c n ) , С У , Cr 344. X l (екз. на С т. Б р е с к о нс к и). Ниво: горен барем. Находище: южно от с. Брестак, Варненско, стр. 38 7. 8. I.eptoceras subtile U h 1 i g, СУ.Сг, 128, Cr, 129.X - Ниво: долен барем. Находище: с. Крапчене, Михайловградско, стр. 39 t

ТАБЛИЦА

XII

ТАБЛИЦА /. .Crioceratites" менско, 2. .Crioceratites"

XIII

tusitanicus ( C h o f f a t ) , С У , Cr 1845, X j->- Н и в о : долен хотрив. Находище: г. Панайот Волов, Ш у стр. 51 astieri S a r k., С У , Cfj 1568, Х ' > . Ниво: лолен барем. Н а х о д и т е : Разград, стр. 50 x

ТАБЛИЦА

/. Crioceratitespanescorsii

XIV

( A s l i e r ) , С У , Cr, 1S67, X / , . Н и в о : хотрив. Н а х о д и т е : Рленгко, стр. 40 - "• Crioceratites thtolUerei ( A s t i e r ) , С У , Cr, U 6 2 , X 1. Н и в о : долен барем. Находище: Разград, етр. 40

Т А Б Л И11A

Фосилит* на ггьлгарии, т. IV

XIV

Т А Б Л И Ц А XV 1

/. .Crioceratitesvarnensis sp. п., СУ. Cr, 1570, х /г- холотип. Ниво : долей барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 50 2. Crioceratites thioUierei (A s t i е r), СУ, Cr, 335, X 1 (екз. па C т. В р е с к о о с к и ) . Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 45

ЛХ

V П И If У V X

Т А Б Л И Ц А

XVI

/. Crioceratites bouladouxae bnlgaricus subsp. n., СУ, Cr, 1534, X ! • холотип. Ниво: долен барем, Находище: Раз град, стр. 47 .'. Crioceratites kraptshenensls sp. п., СУ. Cr, 1558.Х1, хояотнп. Ниво: долей хотрии. Находите: c. К| amené. Михай ловградско, cip. 49 ,?. Crioceratites irregularis sp. n., СУ, Cr, lft54,xl. холотип. Ниво: хотрии. Находище: с. Трапе, Троянско, стр. 49 4. Crioceratites arci sp. n., СУ. ("r, 1552,XL холотип. Нино: хотрии. Находите: е. Нали лула, Мнхайлошгалско, а р . 43 5. Crioceratites belus sp. n., СУ, Cr, 155I.X1, холотнп. Пиво: хотрии. Находище: с. Пали лула. Михайловградско, стр. IN 6. Crioceratites rasgradi ( T o u l a ) , СУ, Cr, 1565. XV'-j, ТОПОТНН. Ниво: долен барем. Находище: Разград, стр. 47. 7. Crioceratites spinosus sp. п., СУ, Cr, 1553, X I , холотип. Ниво: хотрин. Находище: с. Пали лула, Михаялсвгралско, стр. 18 H. Sa. 8 b. lioleptoceras wrigliti M an., СУ. Cr, 33.XI. ХОЛОТИП, фиг. 8. Ниво: долен барем. Находище: с. Крапчсие, Михайловградско, стр. 36

ТАБЛИЦА

XVI

Т А Б Л И Ц А XVII /. Crioceratites stubelensis sp. п., СУ, Cr, 1557.X1. холотип. Ниво: долен барем. Находище: с. Стубел, Михайлов градско, стр. 42 2. Crioceratites piveteaui ( S a r k a r ) , СУ, Cr, 1549.ХД. Пиво: хотрив. Находище: Търговище, стр. 41 3. Crioceratites matsumotoi ( S a r k a r i , СУ, Cri 1516.XI- Пиво: хотрив. Находище: Добри дял, Троянско!, стр. 41 4. Crioceratites gagarini sp. n., СУ, Сп 1517,Xl, холотип. Ниво: хотрив. Находище: с. Пали лула, Михайлов градско, а р . 41 5. Crioceratites picteti ( \ o 1 а п), СУ, Сг, 1555, X"L>. НИВО: долен хотрив. Находище: Текедере, Шуменско, стр. 43 6. Crioceratites andersoni (Sar car), СУ, Cr, 1556.x 1- Ниво: хотрив. Находище : с. Помашка Лешница, Ловешко, стр. 42 7. Eoleptoceras (Eoleptoceras) parvulurn (U li I i g), СУ, Cr, 20, X l (ека. на Ж. М а н о л о в ) . Ниво: долен барем. Нахо дите : с. Крапчене, Михайловградско, стр. 36 8. Eoleptoceras (Eoleptocerus) varusensis ( d ' O r b . ) , СУ, Cr, 350, X l (екз. на C т. Б р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. 11аходише : с. Брестак, Варненско, стр. 36

ТАБЛИЦА

XVII

ТАБЛИЦА

XVIII

/. Crioceratites jurensis ( N o l a n ) . СУ, Сг, 1550.X1- Пиво: ХОТрнВ. Находище: с. Малка Железиа, Ловешко, стр.44 2. 5, Crioceratites emericii emericii L e v . , С У . Сг, 329. X 1 (фнг. 2, екз. на С т . Б р е с к о в с к и ) . Нино: долен барем. Находище, е. Брестак, Карнепско ; С У , Сг, 3 3 1 . X I (фиг. 5 ) — същото нико и находище, стр. 45 3. Crioceratites emericii sarkari T h o m e l . С У , Сг, 1561, x l . Ниво: долен барем. Находище: Разград, стр. 4-> 4. Crioceratites ro.ligliieri sp. п.. С У , Cr, 1543.Xl. холотии. Ниво: хогрнв. Находище: Чемиш. Михайловградско, сгр. 40 6. Crioceratites bouladouxae bouladouxae ( S a r k a r ) , С У , C f ) , 1563.Х1. холотип. Ни:ю: долен барем. Находище: местността I канарата. Разградско, стр. 47 7. Eoleptoceras (Tzankoviceras) tzankovi M a n o l o v , С У , Cr, I 2 . X 1. холотип (ека. на Ж. М а н о л о в ) . Ниво: долен барем. Нахоанше : с. Крапчене, Михайловградско, стр. 37 8. O. Eoleptoceras (Tzankoviceras) tzankovi M a n o I o v, С У , Cr, 13.x 1. (екз. на Ж. M a н o л o в). Нико : долен барем. Находите : западно от с. Бистрилипа, Михайловградско, стр. 37 Eoleptoceras (Tzankoviceras) assimilis ( 1 , ' l i l i g ) , С У , Cr, 9 , X l (екз. на Ж. М а н о л о в ) . Ниво: долен барем. Находище : с. Крапчене, Михайловградско, стр. 37 г

ТАБЛИЦА

Зр

Фоги.тте на Вь.плрня, T. IV

XVIII

Т А Б Л И Ц А XIX /, la.

.CrioceratitesIwnnoratianus ненско, стр. 51

( d ' O r b . ) . СУ,

1573, X'/s- Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак, Вар

ТАБЛИЦА

XIX

Т А Б Л И Ц А XX /. Aerloceras tabarelli tabarelli (A s t i c r), СУ, Cr, 388, X I (ека, на Ст, Б р с с к о п с к и), Нино : долен барем. Находите : с. Брестак, Варненско, стр. 53 2. Acrioceras tabarelli saraslnl Sark., СУ, Cr, 340,XI (екз. на Ст. Б р е с к о в с к н ) . Нино: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 53 3. Acrioceras picte.u ( O o s t . ) , СУ, Crj 15S0,x 1 • Ниво: барем. Находище: с Помашка Летница. Ловешко, стр. 54 4. Protacrioceras silesiacum (U li 1 i g), СУ, Crj 66, X I (екз. на T. H и к л o n). Ниво: горен барем. Находище: с. Опака, Попонеко, стр. 55 ,5. Paraspinoceras furcatum ( d ' O r b . ) , СУ, Cr, 57,XI (екз. на T. Ни к о л on). Ниво: горен барем. 11аходиас : с. Опака, Поновско, стр. 56 в. Ancyloceras mantelli C a s e y , СУ, Cr, 153I.X1. Ниво: долен апт. Находище: с. Костанденец, Разградско, стр. 58

ТАБЛИЦА

ТАБЛИЦА /, la.

Protacrioceras

tzankovi

XXI

п. sp., С У , Cr, 1581, X ' / * Ниво: долен барем. Находище: е. Брестак, Варненско, стр. 5 5

ТАБЛИЦА

XXI

Т Л ВЛ И Ц А 1. Protacrioceras

tzankovi

XXII

sp. п., СУ, Cfj 1581, Х ' / з . холотип. Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр.55

ТАБЛИЦА

XXII

ТАБЛИЦА 1, la.

Ancyloceras IIOUCKO,

urbani ( N e U m. u n d стр.

Uhlig),

XXIII

С У , Cri 1 5 8 2 , X l . Ниво: долен апт;

Находище: с. Канелово По

ТАБЛИЦА

XXIII

Т АБЛИЦА /. Ancyloceras

XXIV

rochi., sp, n., СУ, Cr, 1583, X'A>. хслотип. Ниво: долен апт. Иаходице: с. Ггрско Абланово, Понсвско, стр. 57

Т А Б Л И Ц А

36 Фоснлите на България, т. IV

XXIV

Т А Б Л И Ц А XXV J. Ancyloceras waageni waageni ( A n t h.), С У , Cr, 1585.X 1. Ниво : долен апт. Находите : с. Кацелово, Поповско, стр. 58 2. 2а. Ancyloceras coquandi imerica R o u c h a d z é , С У , Cr, 15.S9.X1- Ниво: долен апт. Находище: с. Осенец, Раз градско, стр. 59

ТАБЛИЦА

XXV

ТА ВЛИЦА

XXVI

Ancyloceras waageni rouchadzei subsp. n., СУ, Cr, 1586.X1. холотип. Нино: горен апт. Находище: с. Острица, Белснско. стр. 59 Colckidites Izotnei R O u c h., СУ, Cr, 1596.XL Ниво: долен апт. Находище: с. Сашево, Търновско, стр. 55

ТАБЛИЦА

XXVI

/. Ancyloceras covatshevici

Т А Б Л И Ц А XXVII

sp. n., СУ, Cr, 1587,X'/:>> холотип. Ниво : долен апт. Находище : с. Ковачевец, Поповско, стр. 00

ТАБЛИЦА

XXVII

ТАБЛИЦА

XXVIII

1. LythancylaS elephas ( A n d . ) , СУ, Cr, 1590.X1- Ниво: долен апт. Находище: с. Хлебарово, Разградско, стр. 61 2. Crioceratites gigas (A c k е r m a n n), СУ, Cr, 1569,X'/* Ниво хотрив. Находище : c. Панайот Волов, Шуменско, стр. 44 :

ТАБЛИЦА

37 Фосилите на Бьлгярня, T. IV

XXVIII

ТАБЛИЦА

XXIX

/. Lithancylus elèphas ( A n d e r s e n ) , С У , Cn 1590,X1. Ниво: долен апт. Находище: с Хлебарово, Разградско, стр. 61 2. Paracr'ioceras roemeri ( N e и m. и n d U h 1 i g ) , С У , Cri 1604.XI. Ниво: хотрив. Находище: C. Пали лула, Михай ловградско, стр. 52

T A i'. Л И Ц А

XXIX

Т А Б Л И Ц А XXX /. Australiceras bulgaricum 2. Ammonitoceras pavlowi сондаж), стр. 63

sp. п., С У , Cr, 1 5 8 8 , х " г . холотип. Н И Е С : горен апт. Нахсдиае: с. Ксеачсвсн, Попсвско, стр. 62 ( W a s s.), С У , Cri 1603, X I . Ниво: горен апт. Находище: с. Сухатче, Врачанско (в

Т Л Г . Л И Ц А

XXX

Т А Б Л И Ц А XXXI /. PseuAothurmannia angulicostata ( d ' O r b . ) , С У , СГ|1531, X 1. Ниво: горен хотрнв. Находище: с. Карапелит, Тол бухинско, стр. 72 2. PseuAothurmannia belimelenSiS s p. n., С У , Cril540, X 1, холотип. Ниво: горен хотрив. Находище: с. Бели Мел, Михайловградско, стр. 75 3. Pstudothurmannia pseudomalbosi ( S a r . et S e b o n d . ) , С.У, Cr l532, x 1- Ниво: долен барем. Находище: с. Крива река, Шуменско, стр. 72 /. Matkeronltes hammitoptychux ( U b 1 i g ) , С У , C r i l 7 8 3 , X l - Ниво: горен барем. Находище : северно от Разград, стр.67 t

ТАБЛИЦА

XXXI

Т А Б Л И Ц А XXXII /. 2. 3. 4. .5.

Matheronites Matheronites Matheronites Matheronites Matheronites

soulieri ( M e t h . ) , С У , 0 , 1 5 2 8 , X l . Ниво: горен барем. Находите с. Гецово, Разградско, стр. 71) coheni ( S a r k a r ) , СУ, Сг,1525, X 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Балкански, Разградско, сгр. 69 suessi ( T o u l a ) , С У , Сг, 1519, X ' / г - Нино : горен барем. Находище: с. О.енец, Разградско, стр. 67 barremense ( K i l i a n ) , С У , Cr, 1523, X 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Янково, Варненско, стр. 69 ridzewskyi (K а г.), СУ, Сг, 1530, X Ь Н и в о : горен барем. Находище : гара Мортагоново, Разградско, стр. 71

ТАБЛИЦА

XXXIII

/. Pseudothurmannia biassalensis s p. п., С У , G ] 1537, X 1, холотип. Нино: горен хотрнв. Находище: с. Крива река, Шуменско, стр. 74 2. Pseudothurmannia biassalensis sp. n., С У , Cr,153fi,X 1. Ниво : горен хотрнв. Находище : с. Кривп река, Шуменско, стр.74 3. Matheronites parolininnus ( Z i « . i п H o d.), С У , Cril527, X 1- Н и в о : горен барем. Находище: местността Големия Юк, Разградско, стр. 70 4. Matheronites patolbianus ( Z i g . i n R o d . ) . С У , Cr,152G, X L Ниво : горен Сарем. Находище: с. Балкански, Раяградско, стр. 70 5. Matheronites ukènsis s p. n., С У , Cril518, ХЧ:>, хелотип. П и в о : горен барем. Находище : местността Големия К)к, Разградско, стр. 68

ТАБЛИЦА

XXXIII

ТАБЛИЦА

XXXIV

/. Pseudothurmannia uhligi ( W e r t h ) , 0 , 0 , 1 5 3 4 , 1. Ниво: горен хотрив. Находище : с. Одринци, Варненско, стр. 73 simionescui S a r k a r , СУ, 0,1533, X 1. Ниво: долен барем. Находище: с. Ьрестак, Вар ненско, стр. 7.-Î 3. Matheronites alpinus (d'Orb.), СУ, 0,1521, X I (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво : горен барем. Находище : Рлаград, стр. 68

2. Pseudothurmannia

ТАБЛИЦА

XXXIV

ТАБЛИЦА

XXXV

/. Pseudothurmannia pic.teti Sa r kar, СУ, Crjl.535, X I- Нино: долен барем. Находище: Сенебаир, Шуменско, стр. 71 2. Pseudothurmannia renevieri (Sar. et S c h ô n d . ) , СУ, Cril653, X / * Ниво: горен хотрив. Находище : с. Олринци, Варненско, стр. 75 1

ТАБЛИЦА

XXXV

ТАБЛИЦА

XXXVI

/. Balearites ibizensis ( W i e t i i n . ) , СУ, Cri1545, x 1. Нино: горен хотрин. Находище: Средно еело, Търговищко, стр. 78 2. Balearites shankariae S a r k a r , СУ, Cri 1538, X I. Ниво: юрен хотрив. Находище: Михайловградско, стр. 70 .?. Balearites pseudothurmannii sp. n., СУ, Cr,l544. X 1- Ниво: горен хотрив. Находище: с. Български извор, Ло вешко, стр. 77 •/. lu. Huleariles pseudothurmannii sp. n., СУ, СГ|1513, X I ('/ — холотин, 4а — пьтрспши завои на съши» екземпляр). Нино: горен хотрив. Находище: с. Пели .Мел, .Михайловградско, стр. Г7 .5. Balearites mortilleti ( P i c t. et I. o г.), СУ, Сг|1539, X 1- Ниво: долен барем. Находище: с. Памукчии, Ново пазарско, стр. 76 6". Balearites mortilleti ( P i et. et I or.), СУ, Сг,181.3, X 1- Пиво: долен барем. Находище: с. Памукчии. Новопа зарско, стр. 76 7. Balearites lorioli sp. n., СУ, Сг,1541,Х 1. холотип. Ниво: долен Оарем. Находище: Белоградчишко, стр. 77 <¥. Shasticrioceras bifurcatum sp. n.. СУ, Cri 1577, X 1, холотип. Ниво: барем. Находище: Търговищко, стр. 79 9. Shasticrioceras bifurcatum sp. п., СУ, Сг|1579, X 1. Ниво: барем. Находище: Търговищко, етр. 79

ТАБЛИЦА

39 Фоснлнте на България, т. IV

XXXVI

Т А Б Л И Ц А XXXVI! 1 . Hoplocrioceras remondi 2. Heteroceras astierianum

( G a h b . ) , С У , Сг,1574, x 1. Пиво: долен барем. Находище : Разград, стр. 79 d ' O r b . , С У , Cr,1599, X 1 . Ниво: барем. Н а х о д и т е : е. Оборище, Варненско, стр. 65

ТАБЛИЦА

XXXVII

T A B il И Ц А XXXVIII /. AnahamiAina subrylindrica ( d ' O r b . ) . C.V, Cri'.î9l, X I. Пиво: барем. Нахолише : c. Вотепо, Толбухинско, стр. 8 0 2. Huptychuceras inustranzewl (Kar.), СУ, СГ|58, X !• H I B O : долен барем. Находите: североизточно ог е. Велнно, Шуменско, стр. ял 3. 3 a. Hamulina Si balternata В r е s k., СУ, Crj353, x I. холотип. Ниво; долен Сарсн. Находище: с. Брестак, Вар ненско, cip. У2 4. Hamulina brestakensis sp. n , СУ, Cri351, x 1, холотип (ека. на С т . Б р е с к о в с к и ) . Пиво: горен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 88

Т А Б Л И Ц А * XXXVIII

ТАБЛИЦА

XXXIX

1. Anahamulina botevensis sp. n., С У , Cr, 1595, X L холотип. Ниво: долен барем. Находище: с. Ботево, Варнсско, стр. 80 2. Heteroceras bifurcitum d ' O r b . С У . C r , l 7 0 l , X 1 (екз. на С т . Б р е с к о в с к и ) . Ниво: горен барем. Находище : с. Недоклан. Разградско, стр. 61 3. /mérites varnensis N i k., БАН, C r , 2 7 . 5 , X L холотип (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: горен барем. Находище : северно от гара Суворово, Варненско, стр. 66

ТАБЛИЦА

XXXIX

T A Б Л И H A XL 1

/. Hamulina uni mie s p. п., С У , СгЛбЧЗ, X / ; - хотогип. Ниво : горен барем. Находище : с. Кошничари, Поповско, стр. 8 3 2. Hamulina pamuktshiensis sp. n., С У , Cr, lfiOO, X'/'a. холотип. Нино: долен барем. Находище; с. Памукчии, Ново пазарско, стр. 8-1 3. Anahamulina picteti ( E i c l i w . ) , С У , Crjfi2. X L (по T. Н и к о л о в ) . Пиво: горен барем. Находище: с. Опака, По повско, стр. 81 4. Anahamulina silesiaca ( U h L), СУ, Сг|61, X 1 ( п о T. Н и к о л о в ) . Ниво: горен барем. Находище: Опака, По повско, стр. 82

Т А Б Л И Ц А XI.

Т А Б Л И U A XLI /. Hamulina

koeneni sp. n., С У , Cr,1592, X L холотип. Ниво: долен барем. Находище: r. Златия, Толбухинско, стр. 84

ТАБЛИЦА

Фосилите на В ь л 1 а р н я , т. IV

XLI

Т А Б Л И Ц А XL1I /. Hamulina mojsisovicù (H a u g ) , С У , C148, X I . (екз. на Ж. М а н о л о в ) . Н и в о : долен барем. Находище: с. Ябланица, Ловешко, стр. 82 2. Neolissaceras grasi'inum (d'Orb). С У , Cril782, X Ниво: хотрин. Находище: Варненско, стр. 85 3. Aconeceras nisoides (S a r a s i п), С У , Cril788, X 1. Н и в о : долен апт. Н а х о д и т е : с. Камен, Поповско, стр. 86

ТАБЛИЦА

XLII

T А Б Л И Н А XLIII /. Proniceras simplex D j a n., С У , Cr.,1842, X I . Ниво: бериас? Находище: c. Бяла Паланка, Сливенско, стр. 87 2. Spiticeras (Spiticeras) simplicicostatum N i k o l o v , БАН, Cr,91, X 1. Ниво: бериас. Находище: югоизточно от с. Буйновпи, стр. 88 3. Spiticeras (КШа-iceras) gratianopolitense (K i I.), С У , Cr,1831, X I . Н и в о : бериас. Находище: с. Крден, Михайлов градско, стр. 89 4. Spiticeras (Negreliceras) negreli ( M a t h . ) , С У , 0 , 1 8 3 2 , X I . Ниво: бериас. Находище, Севлиевско, стр. 89 5. Olcostephanus (Olcostephanus) astierianus ( d ' O r b . ) , С У , 0 ] 1 7 9 2 , X 1, Ниво: долен хотрив. Находище : с. Карапелит, Толбухинско, стр. 90 6. Olcostephanus (Olcostephanus) cattulloi (R o d ) , С У , Cr, 1793, X 1. Пиво : долен хотрив. Находище: с. Вьрбине, Новопазарско, стр. 91

ТА ВЛИЦА

XI.II!

ТАБЛИЦА

XI.IV

1. Olcostephanus (Olcostephanus) guebhardl K i I., СУ, Gil79.ï, X 1- Ниво: долен хотрнв. Находите: с. Вардун, Търговищко, стр. 94 2. Olcostephanus (Olcostephanus) psilostomus leptoplanus (B a U m b.), СУ, Cri 1790, X 1. Ниво: долен хотрнв. Находище : с. Авланово, Търговищко, стр. 93 3. Olcostephanus (Olcostephanus) variegatus P a q . , СУ, СГ]1731, X 1 (екз. па В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрин. Находище: Шуменско, стр. 92 4. Olcostephanus (Olcostephanus) psilostomus psilostomus N. u n d U li I. СУ, Cril794, X 1. Ниво: горен валанж. Нахо дище : с. Янковци, Еленско, стр. 93 5. Olcostephanus (Olcostephanus) psilostomus quadricostatus T z., СУ, Cr 1732, X 1, лектотип (ека. на В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен Х01 рив. Находище: Златна нива, Новопазарско, стр. 93 t

Т А Б Л И Ц А XI.V /. Spiticeras (Spiticeras) tenuicostatum D j a n e 1., С У , Cril833, X l. Нино : бериас. Находище: Троянско, стр. 88 2. Olcostephanus (Olcostephanus) jeannoti (d'O r b.), СУ, Сг|1736, X 1. Ниво: долен хотрин. Находище: с. Дибич, Шуменско, стр. 91 .?. Olcostephanus (Olcostephanus) mittreanus ( M a t h . ) , С У , СГ]1738, X 1 (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрин. Находище: Шуменско, стр. 94 4. Olcostephanus (Olcostephanus) sayni К . П . , С У , Cr,1796, X I. Ниво: горен валанж. Находище: Еленско, стр. 92

TAБЛИ ЦA

41 Фосилите на България, т. IV

XLV

ТАБЛИЦА

XI.VI

/. Olcostephanus (Olcost.) clongatus (T z . ) , С У , Cri 1806, X 1 - Ниво: горен валанж. Находище: с. Борима, Троян ско, стр. 95 2. Olcostephanus (Olcost.) jeannoti ( d ' O r b . ) , С У , Cril789, X 1. Ниво: долен хотрии. Находище: с. Алексеево, Тол бухинско, стр. 91 3, 3 a. Subastieria balkanica (T z . ) , СУ, Сг 1737, X 1, холотип (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрив. Нахо дище : с. Златил нива, Шуменско, стр. 96 5, 6. Saynoceras verrucosum ( d ' O r b . ) , С У , Сг 1827, 1828, X Ниво: горен валанж. Находище: по р. Веселина, Еленско, стр. 97 7. Valanginites vll/ridi ( K a r . ) , С У . Crj 1791. X 1. Ниво: горен валанж. Находище: югозападно от с. Пролаз, Омуртажко. стр. 98 8. 8 а. Valanginites ventrotuberculatus ( N i k.). Б А Н , Cri253, X 1, холотип (екз. на T. Н и к о л о в ) . Н и в о : долен хотрин. Находище : с. Владимироно, Толбухинско, стр. 98 9. Valanginites ventrotuberculatus ( N i k ) , Б А Н , Сг|254, X 1 (екз. на Т. Н и к о л о в ) . Ниво: долен хотрив. Нахо дище : с. Владимирово, Варненско, стр. 98 10. Valanginites perinflatus ( M a t h . ) , СУ, Cri 1798, X 1. Нино : долен хотрив. Находище : с. Яковии, Еленско, стр. 99 11. Valanginites bachelardi ( S a y n ) , С У , Cri 1799, X 1. Ниво: долен хотрив. Находище: с. Са дина, Еленско, стр. 99 а

ТАБЛИЦА

XLVI

ТАБЛИЦА

XLVII

1, I a, 1 b. Olcostephanus (Rogersites) inordinatus ( T z a n k o v ) , С У , Cr,1740, фиг. / , 1 a X I . фиг. J b x 2 (екз. на В. Ц а н к о в ) . П и в о : горен валанж. Н а х о д и т е ; с. Чаканци, Омуртажко, стр. 96 ?, 2 a. Olcostephanus (Rogersites) atherstoni atherstoni (S c h a r p е), СУ, Crj 1742, X 2 (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво: горен валанж. Находище : с. Чаканци, Омуртажко, стр. 95 3, 3 a. Rogersites ath:rstoni densicosiatus ( i t f e g n e r ) , С У , Cr,1739, X 2 (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво; горен ва ланж, Находище: с. Чеканци. Омуртажко, стр. 96 4, 4 a. Subastieria balkanica ( T z . ) , С У , Сг, 1851, X I - Н а в о : долен хотрив. Находище : с. Върбнне, Новопазарско, стр. 96 5. Himalaytes nieri (P i c I е I ) БАН, Cr,64, X ' (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: бериас. Находище: махала Дойноа мост, Еленско, стр. 109 6. Thurmanniceras campylotoxum ( U h l i g ) , БАН, Cr,28, X 1 (екз. па T. Н и к о л о в ) . Пиво: горен валанж. Нахо дище: с. Въглевии, Еленско, стр. 110

ТАБЛИЦА

XLVII

Т А Б Л И Ц А XLVIII /. Berriasella picteti ( J a c . i n . P i c l . ) , С У , Сг|1834, X 1, Пиво: бериас. Находище: Шуменско, crp. 100 2. Berriasella privasensis (P i c t.), С У , Cr, 1839, X 1. Ниво: бериас. Находище: c. Смядово, Шуменско, стр. 101 3. Berriasella lorioli (Z i 11.), Б А Н . O | 0 0 , X 1 (екз. па T. Н и к о л о в ) . Ник > : горен тигоп Зериас. Находище: местността Бели път, Еленско, стр. 103 '/. Berriasella chomeracensis ( f o n ç a s ) , БАН, Cri93, X 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) . Нив:>: бериас. Находище: мест ността Трите кладенци, Провадийско, стр. 102 5. Berriasella paramacilenta ( M a z . ) , С У . 0 , 1 8 3 0 , X 1. Ниво: бериас. Находище: с. Крушолак, Еленско, стр. 102 в. Berriasella callisto ( d ' O r b . ) , С У , 0 , 1 8 V ) . X •• Нино: бериас. Находище: с. Стража, Търговищко, стр. 101 7. Subthurmannia ellenica ( N i k ) , БАН, Cr,77, X 1 (екз. нз T. Н и к о л о в ) . Ниво: бериас. Находище: махала Ва лето, Еленско, стр. 104 8. Berriasella subcalisto ( T o u c a s ) , С У , 0,1838, X 1- Ниво: бериас. Находище: Шуменско, стр. 101

ТАБЛИЦА

XLVIII

ТАБЛИЦА

XI.IX

/. Subthurmannia gallica iMa z., БАН, СгдвО, X 1 (екз. на T. H и к о л o n ) . П и в о : бериас Находище: р. Козя река. Източния Прсдбалкан, стр. 106 2. Subthurmannia abeissa (O p p. in Z i t t.), С У , 0,18,45, X L Ниво: бериас. Находище : c. Смядово, Шуменско, стр 105 3. Subthurmannia boissierl ( P i e t . ) , 1>AH. Cr,67, x 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: бернас. Находище: с Йонковни, Еленско, стр. 105 4. Subthurmannia balкапка ( N i k.), Б А Н . Сг,63. x L холотип (екз. на T. Н и к о л о в ) . Н и в о : бериас. Находище: с. Горен Чифлик, Провадийско, стр. 107 .5. Subthurmannia suhsimplicicostata ( N i k.), БАН, 0 , 8 3 , X L холотип (екз. на T. Н и к о л о в ) . Н и в о : бериас. На ходище : махала Марафелии, Еленско, стр. 106 6'. Neocomites trezanensis ( L o r y ) , БАН, Cr,110, X 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: горен валанж. Находище: юго източно от с. Аспарухово, Провадийско, стр. 111

ТАБЛИЦА

Фосилите на Вьлгария, т. I V

ШХ

Т А Б Л И Ц А

/. Dalmasiceras sublaevis M a z . , С У , 0^1841, X 1- Нипо: титон. Находище : Сливенско, стр. 103 2. Dalmasiceras sublaevis M a z . , БАН, Сг]02, X 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) , Н и в о : бериас. Находище: махала Дойнов мост. Еленско, стр. 103 .4. Thurmanniceras pertrar.siens crassicostatum ( N i k . ) , Б А Н , Cri23, X 1 холотип (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: бериас. Н а х о д и т е : махала Дойнов МОСТ, Еленско, стр. 110 /. Subthurmannia carpathica ( Z i t t . ) , СУ, СгЛ837, x I. Ниво: бериас. Н а х о д и т е : Троянско, стр. 10.5 .5. KiUanella pexiptycha ( I J l i l i g ) , БАН, X 1 (по И в о С а п у п о в). Н и в о : бериас. Находище: с. Иовковци, Елен ско, стр. 119 6. Malbosiceras malbosi (P i c t.). Б А Н . C r , l , X 1 (екз. на T . Н и к о л о в ) . Ниво: бериас. Находище: южно от с. Къненин, ЕлСНСКО, стр. 108

ТАБЛИЦА

Т А Б Л И Ц А Ll /. Neocainites néocomien si s siibquadriita S a y n , СУ, Cfj 181.4, x 1 (no Cr. П р е с к о в с к и). Нино: долей хотрии. На ходище: сеперно от с. Тичя, Омуртажко, стр. 112 2. Neocomites neocomieisls Subquadrata S a y n , BAII, Сх{1, X 1 (no T. Н и к о л о в ) . Ниво: горен валанж. Нахо дище: но p. Веселина, Еленско, стр. 112 3. КШапвЧа ischnotera ( S a y n ) , BAH, Сг,44, X 2 (по T. Н и к о л о в ) . Нино: горен валанж. Находище: по р. Весе лина, стр. 119 4. Kili'inelln clavicostata N i k., БАН. 0,70, X 1. холотип (но T. Н и к о л о в ) . Ниво: горен валанж. Находище: из точно от махала Разсада, Еленско, стр. 120 .-J. SarasineUa subspinosa U h l i g . СУ, (> l829,xl- Ниво: Горен валанж. Находище : с. Бяла Паланка, Сливенско, стр. 121 6. Luppovella superba ( S a y n ) , БАН. Сг,38, X 1 (екз. на Т. Н и к о л о в , 1966). Пиво: горен валанж. Находище: южно от е. Йовковпи, Еленско, стр. 118 7. Acnniluntiscus radiattts (В r u g п.), СУ, Сг|1816, X !• Ниво: долен хотрив. Находище: с. Ст. Михайловски, Новопазарско, стр. 124 5. Neohaplaceras nrnoldl (PI et. et Camp.), C.V, Cr,lS12, X I. Ниво: долен хотрин. Находище: с. Кранчене, Михай ловградско, стр. 122 1

ТАБЛИЦА

I.I

ТАБЛИЦА r

I.II

/. Ma'liosiceras malbosi (P i c t.), СУ, C il830, X 1- П и в о : бериас. Находище: махали Начовци, Еленско, стр. 108 2. Malbosiceras tarini (K i L), BAH. Cr,ô7, X 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: бериас. Находище: южно от с. Кьневци, Еленско, стр. 108

ТАБЛИЦА

1 -II

Т А Б Л И Н А LUI /. Neocomites walkeri U h l i g , RAII, Cr, 56,XI (no T. Н и к о л о в ) . Ниво: горен валанж. Находище; югоизточно от С. Аспарухово, Провадийско, стр. 111 2. Neocomites teschenensis ( U h l i g ) , СУ, Cr, 1844.Х 1 (по Ст. Б р е с к о в с к и ) . Пиво: долен хотрив. Находище: севе роизточно от Омуртаг, стр. 113 3. Neocomites teschenensis ( U h l i g ) , БАН, Cr, 16.Х1 (по T. Н и к о л о в ) . Ниво: горен валанж. Находище : западно от с. Аспарухово, Провадийско, стр. 113 4. Neocomites neocomiensis neocomiensis ( d ' O r b . ) , БАН, Cr, 1578,XI (екз. на T. H и к о л о в ) . Пиво: долен хотрив. Находище: с. Смядово, Шуменско, стр. 112 И. Neocomites neocomiensis premolica S a y n , БАН, Cr, 1579, X I (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво : горен валанж. Нахо дище: северно от с. Долни Марин, Еленско, стр. 113 6. Lyticoceras inaequicostatum (K i I. et R e b.), СУ, Cr, 1801,XI- Ниво: долен хотрив. Находище: с. Съединение. Тър говищко, стр. 114

ТАБЛИЦА

43 Фосилите иа България, т. IV

LUI

Т А Б Л И Ц А LIV /. Lyticoceras cryptoceras ( U ' O r b . ) , С У , Cr, 1809.X 1. Ниво: долен хотрив. Находище: с. Белотинци, Михайлов градско, стр. 115 2. Lyticoceras ambligonium ( N e u m . und U h I.), С У , Cr, 1808.x 1. Ниво: долен хотрин. Находище: с. Ст. МихайловСКИ, Новоиазарско, стр. 115 3. Neocosmoceras hookeri ( B l a n f . ) , БАН, Cr, 5 4 , X l (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: бериас. Находище: с. Йовконци, Еленско, стр. 118

ТАБЛИЦА

LIV

ТАБЛИЦА /. Lyticoceras inaequicostatam (K i Търговищко, стр. 1 1 4

et K е Ь.),

СУ,

Сг,

I.V

1£07,X1.

Н и в о : долен хотрив. Находище: с. Съединение.

ТАБЛИЦА

Т А Б Л И Ц А LVI /. Lyticoceras enode (T h i e r m.), С У , Cri 1810. X 1 . Ниво: долен хотрив. Находище: Шуменско, стр. 116 2. Lyticoceras curvicostatum ( T z a n k o v ) , С У , Cr] 1825, XV» холотип (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрив. Нахо д и щ е : с П. Волов, Шуменско, стр. 116 3. Kilianella lucensis ( S a y n ) , B A H , Cri 1577,xl (no T. Н и к о л о в ) . Ниво: среден валанж. Находище: северно от махала Разсоха, Еленско, стр. 112 4. Neocosrnoceras sayni (S i m.), B A H , Cri 3 1 , X I (по T. Н и к о л о в ) . Н и в о : бериас. Находище: южно от с. Къневци, Еленско, стр. 118

ТАБЛИЦА

LVI

Т А Б Л И Ц А I.VII /. Lyticoceras curvkostatum

(T z.), СУ, Cr, 1824, X'/a- Ниво: долен хотрив. Находище: с. Панайот Волов, Шуменско, стр. 116

ТАБЛИЦА

•14 Фосилите ня България, т. IV

I-VII

Т А Б Л И Ц А

t.VIII

/. Distoloceras Spinosum sp. п., С У , Cr, 1821, xV->. гопотип. Ниво : долен хотрив. Находище : гара Хитрино, Шуменско, стр. 123 2. 2а. Leopoldia pronecostata ( F е 1.), С У , Cr, 1802.Х1 (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво : долен хотрив. Находище : с. Златна нива, Шуменско, стр. 126

ТАБЛИЦА

LVIII

Т А Б Л И Ц А LIX Ш

'• '"• Ш^ \^% р-Ли И

"•*

С Г

Х 0 ; , 0 Т И

" Ч > ™ - Находище: с. Панайот

Полов.

ТАБЛИЦА

LIX

Т А Б Л И Ц А LX 1. la. Distoloceras spinosum sp. п., С У , Cf] 1822, / e X l ; /X'/t>ХОЛОТИП. Н и в о : долен хотрин. Находище: гара Хитрино, Шуменско, стр. 123 2. Distoloceras iiitrinensis sp. n., С У , Û j 1820.X1. холотип. Ниво : долен хотрнв. Находище: гара Хитрино, Шуменско, стр. 123

ТАКЛИЦА

I.X

ТАБЛИЦА

LX1

J. Distoloceras hitrinensis sp. p., С У , Cr, 1820,X'fc. холотип. Ниво: долен хотрив. Н а х о д и т е : гара Хитрино lIJv менско, стр. 12.5 • 2. Acanthodiscus twanensis S u s . et G u i l l , С У , Cr, 1817.X1 (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрив. Находище с. 1енерал Киселово, Варненско, стр. 125 r

ТАБЛИЦА

Фосилнте ма България, т. IV

LXI

ТАБЛИЦА

LXH

1. Leopoldia biassalensis (Kar.), С У , Cr, 1803,Xl (екз. на В. Ц a н к o n). Ниво: долен хотрив. Находище: с. Златна нива. Шуменско, стр. 125 2. Leopoldia pronecostata (!•'е 1 L ) , СУ, Cri 1811, X l - Ниво: долен хотрив. Находище: с. Владимирово, Варненско, стр. 126 3. Oosterella cultrata (cl' O r b . ) , С У , Cr, 1818.X L Ниво: долен хотрип. Находище: с. Алексеево, Толбухинско, стр. 128 4. Oosterella stevenini (N i c k.), С У , Cr, 181У.Х 1-Ниво : долен хотрив. Находище: с. Стубел, Михайловградско, стр. 128 5. Suboosterella heliaca ( d ' O r b . ) , С У , Сг, 1804,XL Н и в о : долен хотрив. Находище: с. Стоян Михайловски, стр. 127

ТАБЛИЦА

LXII

ТАБЛИЦА

LXIII

/. Barremites (Barremites) ÛlfRelus difficilis (d" O r b.), С У , Cri 1 6 И . Х 1. Ниви: барем. Находище: Михайловградско, стр. 129 2. 2а. Barremites ('Barremites) difficilis difficilis ( d ' O r b . ) . С У , Cri 1643.X1. Н и в о : горен барем. Находище : с. Бояна, Варненско, стр. 129 3. Barremites (Barremites) subdifficilis subdifficilis ( K a r . ) , С У , Cr, 1 6 5 1 , X I . Ниво: горен барем. Находище : с. Осенен, Разградско, стр. 1.40 4. 4а. Barremites (Barremites) subdifficilis dimboviciorensis ( B r e s k o v s k i ) , С У , Cr, 1 6 4 7 , X I . Ниво: горен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 130 5. 5а. Barremites (Barremites) subdifficilis subdifficilis (K a r.), С У , Cri 1650.X1. Нино: долен барем. Находище: с. Пслоклан, Разградско, стр. 130 6. Barremites (Barremites) difficilis hemi/ityclius ( K i I-), С У , Cri 3 6 4 , X l (екз. на Ст. Брескопски). Ниво: долен барем. Находище: с. Брестлк, Варненско, стр. 129 7. 7а. Barremites (Barremites) subdifficilis dimboviciorensis ( B r e s k o v s k i ) . С У , Cri 3 6 0 , x l , холотип (екз. на С т . Б р е с к о в с к и ) . Н и в о : горен барем. Находище: с. Брестак. Варненско, стр. 130

ТАПЛИЦА

1.ХШ

ТАБЛИЦА

LXIV

/, la. Barremites (Cassidoiceras) cassidoides (U Ii I i g). СУ, Cri, 369X1 (екз. на C т. Б р е с к о в с к и ) . Ниво: горен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 131 2. 2а. Barremites (Cassidoiceras) fegirer.sis sp. n., СУ, Cr, 1657.X1, холотип. Ниво: долен барем. Находище: с. Обо рище, Варненско, стр. 134 3, За. Melchiorites falloti (K i L), СУ, Cri 1669.XL Ниво: долен барем. Находище: с. Недоклан. Разградско, стр. 143 4, 4а. Barremites (Cassidoiceras) chaputi chaputi sp. п., СУ, Cr, 1652.XL холотип. Ниво : горен барем. Находище: с. Гецово, Разградско, стр. 132 5. Barremites (Cassidoiceras) waageni (S i m.), СУ, Cr, 1618,XL Ниво: долен барем. Находище: с. Островче, Раз градско, стр. 132

T A 13 Л И Ц Л

LXIV

T A 13 Л И Ц A LXV /, la. Barremites (Cassidoiceras) chaputi tshuprenensis subsp. n., С У , Cr, 1646.x L Ниво: долен барем. Находище е. Оборище, Варненско, стр. 133 2. Burremites (Cassidoiceras) chaputi ishuprenensis subsp. n., С У , Cr, 1645,XL холотнн. Н и в о : барем. Находище с. Чупрене. Михайловградско, стр. 133 3. За. Barremites (Rehoulites) issarpayensis (K i L et R e b.), С У , Cr, 1656.x L Ниво: долен барем. Находище: с. Мор тагоново, Разградско, стр. 135 4. 4а. Barremites (Rehoulites) gouxi ( S a y n ) , С У , Cr, 376.Х1 (екз. на С т. В р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. На ходище : с. Врестак, Варненско, стр. 135

ТАБЛИЦА

Фосилите на България, т. IV

I.XV

Т А Б Л И и Л LXVI la.

Barremites (Cassidoiceras) psi'otatus (U li I i )>), СУ, O , 3 7 3 , X 1 (екз. на C т. Б р е с к о в с к и ) . Нино: долен барем. Находище : с. Брестак. Варненско, стр. 1 3 3 Barremites (Rehoulites) mueriensis ( B r e s k o v s k i ) , СУ, Crj 396, X 1. холотии (ека. на Ст. Б р е с к о в с к и ) . Нино: горен барем. Находище: ЮЖНО от с. Брестак, Варненско, стр. 1 3 6

ТАБЛИЦА

I.XVI

Т А Б Л И Ц А LXVU /, la. Barremites (Reboulites) rebouli ( K i l i a n ) . СУ, Cri 1655, X 1, Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак. Вар ненско, стр. 1.35 2.2 а. Valdedorsella (ValdedorseUa) taurica (Каг.), СУ, Cr, 'ЮГ), x 1 (екз. на Ст. Бресковски). Ниво: долен барем. Находите: с. Брестак. Варненско, стр. 139

ТАБЛИЦА

LXVII

ТАБЛИЦА /. Subsaynella

grossouvrei

LXVIII

(N i c k.), СУ, Cri 1668, X 1. Ниво: долен барем. Находите: с. Брестак, Варненско, стр. 137

ТАБЛИЦА

LXVIII

ТАБЛИЦА

I.XIX

/, la. Subsaynella grossouvrei (N i ch.), СУ, Cr, 399, X 1 (по C т. Б р е с к о в с к и ) . Пиво: долен барем. Находище: c. Брестак, Варненско, стр. 137 2, Subsaynella grossouvrei (N i C k.), СУ, Cr, 1668, x 1. Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 137 3, За. Valdedorsella (Valdedorsella) renevieri (Kar.), СУ, Cr, 409, X Н и н о : долен барем. Находище : с. Брестак, Варненско, стр. 139 4, 4 а. Valdedorsella (Puezalpella) uidigi (H a u g), СУ, Cr, 1682, X 1. Ниво: цолен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 140 .5. Puzosia sharpei S p a t h , СУ, Cr, 1070, X 1. Ниво: горен алб. Находище: с. Добруша. Врачанско, стр. 146

ТАБЛИЦА

Фосилите на България. T. IV

I-XIX

Т А Б Л И Ц А I.XX /. SubsayneUa aavydovi (T r a n 1 s c h.). СУ. Cr, 1661, X 1. Нгво долен барем. Находище: Разград, стр. 137 2, 2а. Melchiorites seguenzae (Coq.), СУ, Сг, 1674.Х 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Чирен, Михайловград ско, стр. 145 3, 3 a. Melchiorites seguenzae (Coq.), СУ, Cr, 1673, X 1. Ниво : горен барем. Находище: с. Чирен, Михайлов градско, стр. 145 4, 4а. Melchiorites nabdalsa (Coq.), СУ, Сг, 1676, X 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Чирен, Михайловград ско, стр. 144

Т А Г, Л И Ц A

I-XX

Т АБЛИЦА

LXXI

1. S'ibsaynella suessi (S i m.), С У , Cr, 1 6 6 7 . x 1- Ниво: барем. Находище: Павликенско, стр. 137 2. Suhsuvnella savni ( P a q . ) , С У . С г , 1751, X I . Н и в о : горен хотрив. Находище : с. Клисурицл, Михайловградско, стр. 138 3. Subsaynella sayni ( P a q ) , С У . Cr,1679, X 1- Ниво: горен хотрив. Находище: с. Одринци, Толбухинско, стр. 138 4. 4 а, 4 b. Melc/u'uriCes tenuicincius ( S a r . et S c h o n d . ) , С У , Cr, 1671, X 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Чирен, Врачанско, стр. 145

ТАЬЛИЦА

LXXI

ТАБЛИЦА 1, la. 2. 2а.

l-XXII

Valdedorsella (Puezalpella) haugi ( B r e s k o v s k i ) , С У , Cr, 406, X I , холотип (екз. на С т . Б р е с к о и с к и). Нино: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 141 Valdedorsella (Puezalpella) hiugi ( B r e s k o v s k i ) , СУ, Cr, 1678, X 1. Н и в о : долен барем. Находище; с. Мор тагоново, Разградско, стр. 141

ТАБЛИЦА

LXX1I

ТАБЛИЦА /. Puzosia

LXXI1I

commuais S p a t h , С У , Cr, 1684, малко намалена (екз. на K p. З а х а р и е в а ) . с. Добруша, Врачанско, стр. 146

Ниво: горен алб. Находище:

ТАПЛИЦА

I.XXIII

ТАБЛИЦА l

LXXIV

/. Beudanticeras subparandieri S p a t h , С У , Cr, 1685, x lt (но K p . З а х а р и е в а ) . Ниво: грелеи алб. Н а х о д и т е : с. Мало Пещене, Врачанско, стр. 147 2. 2 a. Pseudosaynella strettostoma strettostoma ( U h l i g ) , СУ. Cr, 380, x 1 (екз. на С т . Б р е с к о в с к и ) . Н и » , , : го рен барем. Н а х о д и т е : е. Брестак, Варненско, стр. 148 3, За. Pseudosaynella strettostoma strettostoma (U h I i g ) , СУ, Cr, 383, 3—1,5, За x 3 (екз. на С т . Б р е с к о в с к и ) . Ниво: горен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 148 •1. Pseudosaynella strettostoma strettostoma ( U h l i g ) . С У , Сг, 1681, X 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Чирен, Врачанско, стр. 148 8, 5 а. Pseudosaynella strettostoma eicltwaldi subsp. n., С У , Cr, 395, > 1, холотип (екз. на С т. Б р е с KO в е к и). Пиво: горен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр.148 6, fia. Pseudosaynella strettostoma ekliwaldi subsp. n., C.V. Cr, 1659, X 1. Нино: горен барем. Находище: с. Чирен, Врачанско, стр. 149

ТАБЛИЦА

LXXIV

ТАБЛИЦА

I.XXV

/, la. Pseudohaplocerus dtmvillei ( r a i l . ) , CV. Or, 110, • 1 (ек\ч. нл C T. I> |) e C K O H C K И). Н И В О : долен барем. Нахо дище : с. Брестак, Варненско, стр. 142 2.2а. Pseadohaploceras matheroni mathtronl (d'Orb.), СУ, Cr, 1683, x I. Ниво; долей апт. Находище: с. Капе.; IIOI'OHCKO, стр.

3,3

141

а. Melchiorites ponlicuS (K а Г a k.), СУ, Cr, 1672, x l.Hano: долен барем. Находище: c. Калино. Шуменско, стр. 114

ТАБЛИЦА

LXXV

TA R Л И Ц А

LXXV)

/. la. Pseudohaploceras matheroni siatinensis subsp. п.. СУ, Cr, 1708, x I. холотип- Нино: QiiT, Находище : c. Слатина, Ловешко, стр. 142 2, 2 и. Melchiorites charrierianus (d'Orb.), СУ. Cr, 1075, X I. Ниво: долен барем. Находите: с. Оборите. Вар ненско, стр. 143

ТАБЛИЦА

LXXVIl

1. Spitidiscus oosteri oosteri (Sar. et S c h o n d . ) . СУ, Cri 124, < I (по Ст. lï p c c к o в c к и). Ниво: долей барем. На ходите: с. Брестак. Варненско, стр. 153 2. Spitidiscus inflatus (Z w i e r / . . ) . СУ, Cr, 1721. X 1 (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрив. Изходите: Текедере, Шуменско, стр. 150 3. Spiliilisciis oosteri nodosa T z., СУ, Cr, 1771, X 1. Пиво: долен барем. Находище: с. Недоклан, Разградско, стр. 153 'In. Spitidiscus subquadratus ( Z w l e r z . ) , СУ, Сг, 1710, X 1 (по В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрив. Находище: Шуменско, стр. 1 19 5. Spitidiscus meneghinii ( Z i g n o in Rod.), СУ. Сг, 1715, X 1 (екз. на В. Н а н к о в ) . Ниво: хотрив. Находище: Текедере, IIIJM.'HCKO, стр. 150 6. Spitidiscus oosteri nodosa T z., СУ, Cr, 1722, X 1, холотип (по В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен барем. Находище: Раз градско, стр. 153 7. Holcodiscus hugiformis T z., СУ, Cr, 1772, X 1, топотип. Нино: долен барем. Находище: Разград, стр. 154 <¥. Holcodiscus hugiformis T z.. СУ, Cr, 1728, X 1. холотип (no В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен барем. Находище: Раз град, стр. 154

ТАБЛИЦА

Фосилитс на Ri-лгария, т. IV

I.XXV1I

ТАБЛИЦА

LXXV1II

/. Holcodiscus karakaschi B r e s k o v s k i , СУ, Cr, 443, X I, холотип (по Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: горен барем Находите: с. Брестак, Варненско, стр. 160 2. Holcodiscus karakaschi B r e s k o v s k i , СУ, Cr, 444, X 1 (по Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: горен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 160 3. Holcodiscus nicklesi Kar., СУ, Cr, 446, x 1 (по Cт. В р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 159 '/. Holcodiscus a/igulalus T z. СУ, Cr, 1730, X 1, холотип (по В. Ц а н к о в ) Ниво: барем. Находище: Разград, стр. 154 5, 5 a. Holcodiscus rarecostatus Kar., СУ, G | 445, X 1 (но Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 159 7. Holcodiscus sophonislia ( C o q ) , СУ, Cr, 1726, X 1 (по В. Ц а н к о в ) . Ниво: барем. Находище: Разградско, стр. 158 8. Holcodiscus diversecostatus (Coq., СУ. Cr, 1776. X 1.Ниво: долен барем. Находище : с. Недоклан, Разградско, стр. 158 9. Holcodiscus f ail ах (Coq.), СУ, Cr, 1777, X 1. Ниво: барем. Находище: Разградско, стр. 160 10. Holcodiscus ziezac. (Kar.), СУ, Cr, 447 X 1 (по Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 160 //. Holcodiscus mediocostatus T z., СУ. Cr, 1814, X 1. Ниво: барем. Находище: с. Радинград, Разградско, стр. 155 13. Spitidiscus vandeckii (d'Or d.) СУ, Cr, 416, X 1 (по Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 151 14. Spitidiscus vandeckii (d'O r b.) СУ, Cr, 417,X 1 (по Ст Б р е с к опеки). Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак. Варненско, стр. 151 15. Spitidiscus gastaldianus (d'O r b.), СУ, Cr, 412, X 2 (по Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. Находите : с. Брестак, Варненско, стр. 151 /6'. Spitidiscus douvillei (N i c k.), СУ, Cr, 429, X 1 (no C т. В р е с к о в с к и ) . Ниво : долен барем. Находище : с. Бре стак. Варненско, стр. 152 17, 17 a. Spitidiscus seunesi ( K i I.), СУ, Cr, 426, X 1 ("o Ст. Б р е с к о в с к и). Ниво : долен барем. 11аходнще : с. Бре стак, Варненско, стр. 152 18, Astieridiscus morleti (K i I.), СУ, Cri 451, X 1 (no C т. В p е c к o в c к и). Ниво : долен барем. Находище: е. Брестак, Варненско, стр. 161 19, 20. Astieridiscus elegnns (K a r.), СУ, Cr, 452, Cr, 453, X 1 (екз. на C т. В р е с к о в с к и ) . Ниво : долен барем. Находище: с. Брестак, Врненско, стр. 162 21, 21 a. Astieridiscus pavlovi (K a г.). СУ, Cr, 449, 21 я—Х 2, 21 — X 1 ( екз. на С т. В р е с к о в с к и ) . Нино : долен барем. Находите: с. Брестак, Варненско, стр. 161 22. l'iesiospitidiscus ligatus (d'Orb.), СУ, Cr, 431, X 1 (по Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 154

ТАБЛИЦА

LXXVIH

Т А Б Л И Ц А

LXXIX

/. Holcodiscus perezianus perezianus (d'O r b . ) , С У , Cri 1719. X 1 (екз. un 13. Ц а н к о н ) . Нино: барем. Находище: Разград, етр. 156 2. Holcodiscus perezianus perezianus (сГО r b.), С У , Ci | 1774, X I . Ниво: долен барем. Находище: с. Олрннин, Раз градско, стр. 156 3. Holcodiscus irregularis T z., С У , Сг, 1711, X 1, холотии (но В. Ц а н к о в ) . Пиво: барем. Находище : Ралград, стр. 155 •/. Holcodiscus irregularis T 2., С У , Cr, 1773, X 1. Ниво: долен барем. Находище: с. Недоклан, Разградско, стр. 155 5. Holcodiscus caillaudianus ( d ' O r b . ) , С У , Cr, 1724, X 1. Н и в о : долен барем. Находище: Разград, стр. 156 в. Holcodiscus mediocostatus T С У . Cli 1716.Х I . холотии (но В. Ц а н к о в ) . Ниво: барем. Находище: Разград ско, стр. 155 7. HolCOdiSCUS perezianus a T Z, С У , O , 1720, X 1. холотии (по В. Ц а н к о в ) . Нико: барем. Находище : Разграт, стр. 157 H. Holcodiscus perezianus rnsgradi T z., С У , Cr, 1718, X 1, холотип (екз на В. Ц а н к о в ) . Нино: барем. Находище: Разград, стр. 157 9. Holcodiscus geronimneformis T z. С У , Сг, 1712, X 1, холотип (по В. Ц а н к о в ) . Ниво: барем. Находище: Раз град, стр. 158 10. Holcodiscus geronimneformis T z., С У , Cri 1775, X 1. Нино: барем. Находище: с. ("трупен. Разградско, стр. 158

ТАБЛИЦА

LXX1X

ТАБЛИЦА

LXXX

/. PulcheUia sellei K i !.. СУ, Cr, 1780, X I. Нино: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 165 2. PulcheUia hoplitiformis S a y n , СУ, Cr, 456, X 1 (по Ст. Б р е с к о п с к и). Ниво : горен барем. Находище : с. Бре стак, Варненско, стр. 165 3. PulcheUia compressissima (d'Orb.), СУ, Cr, 455, х 1 (по Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: горен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 164 '/. PulcheUia compressissima (d'Orb.), СУ, Cr, 454, X 1 (по С т. В р е с к о в с к и ) . Ниво: горен барем. Находище: С. Недоклан, Разградско, стр. 164 .5. PulcheUia changamieri S a y n, СУ, Cri 1787, X 1. Ниво: горен барем. Находище: Търговищко, стр. 164 6". PulcheUia heinzl (Coq.), СУ, Cr, 457, X 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 166 7, 7а. Carstenia caicedi (K а г s t е n), СУ, Cr, 1778.X1. Ниво : долен барем. Находище: с. Недоклан. Разградско, стр. 166 & Carstenia caicedi (K a r s 1 e n), СУ. Cr, 1781, X I. Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 166 9, 9 a. Carstenia lindigii (K а г s t е n), СУ, Cr, 458, X 1 (екз. на C т. В р е с к о в с к и ) . Ниво : долен барем. Находище : с. Брестак. Варненско, стр. 167 10, Silesites seranonis (d'Orb.), СУ, Cr, 1784. X 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Ген. Киселово, Варненско, стр. 162 11, 12. Neosilesites nepos multicostatus subsp. n., СУ, Сг,, 1785, X I, холотип — фиг. 11, СУ, Сг, 1786,XI : топотип — фиг. 12. Ниво: долен алб. Находище: местността Мътнишки манастир, Враца, стр. 163

ТАБЛИЦА

LXXX

ТАБЛИЦА

I.XXXI

/. / n. Douvilleiceras Inaequinodum (Q u o n s t.), СУ, Cr, 1620, X 1 (по В. Ц а н к о н). НИВО: среден алб. Находище: Свищов, стр. 177 2. Douvilleiceras monile ( S o w . ) СУ, Cl] 1622.Х 1 (по К р. З а х а р и е в а ) . Ниво: среден алб. Находище: с. Мало Пешене, Врачанско, стр. 177 3. Douvilleiceras albense S p a t h , СУ, Cri 1623, X 1 (екз. на K p. З а х а р и е в а ) . Ниво: среден алб. Находище: с. Мало Пещене, Врачанско, стр. 178 4. Procheloniceras albrechtiaustriae (II o h. In U h l i g ) , СУ, Cr, 1617, 1'2. Ниво: долен апт. Находище: с. Кацелово, Поповско, стр. 175

ТАБЛИЦА

Фосилите на Вългария, т. IV

LXXXI

Т АБЛИЦА

LXXX1I

/. Procheloniceras marcomannicum ( U h l i g ) , С У , Cri 1G18,X 1 • Ниво: долен апт, Находище: с. Кацелово, Поповско. стр. 176 2. Cheloniceras (Chelon.) seminodosum seminodosum ( S i n z o w ) , С У , Cr, 1613.X1- Ниво: долен апт. Находище : с. Горско Абланово, Поповско, стр. 172 ,ï. Cheloniceras (Chelon.) cornuellianum ( d ' O r b . ) , С У , Cr, 1609, X l (ска. на В. Ц а н к о в ) . Ниво : долен апт. Нахо д и щ е : с. Войводино, Варненско, стр. 170

ТАБЛИЦА

I.XXXII

ТАБЛИЦА

I.XXXIII

1. la. Cheloniceras (Chelan.) beltzovensis sp. n., СУ1 1610.X1. холотип. Ниво: долен апт. Находище : е. Белцов, Беленско, стр. 171 2. Cheloniceras (Chelon.) dechouxi (K i 1. et H e b.), С У , Gt] 1612,X'1 Ниво: долен апт. Находище: с. Горско Абланово. Поповско, стр. 172 3. Cheloniceras (Chelon.) seminodosum seminodosum (S i n z o v ) , С У , Cri 16I3.X1- Ниво: долен апт. Находище: с. Гор ско Абланово, Поповско, стр. 172 •I. Paraspiticeras beneckei (H au g ) С У , Cri 1607.X 1. Н и в о : долен барем. Находище : c. Златия, Толбухинско, стр. 169

ТАБЛИЦА

LXXXIII

Т А Б Л И Ц А LXXXIV Epicheloniceras tzankovi n. sp., СУ, Сг,. I619.X1, холотип (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво: горен апт. Находище: с. Черенча, Шуменско, стр. 174 2а. Procheloniceras sporadicunt ( R o u e h.), СУ, Cr, 1616, X ' I y Ниво : долен апт. Находище: с. Гърчииово, Попов ско, стр. 175 Paraspiticeras beneckei (H a u g), СУ, Cr 1607,Xl- Ниво: долен барем. Находище: с. Златия, Толбухинско, стр. 169 :

ТАБЛИЦА

I.XXXIV

Т А Б Л И Ц А LXXXV

1. Megatylcceras bontshevi s p. n., СУ, & i 16()8,\1, холотип. Нино: долен апт. Находище: с. Долна Липница. Тър новско, стр. 167 2. Cheloniceras (Epicheloniceras) martinoides C a s e y , СУ, Cr, 1615.xl (екз. 1Ц. Ж е л е в ) . Ниво: горен апт. Нахо дище: Плевенско, стр. 174 .ï". Cheloniceras (Cheloniceras) seminodosum nalischikensc ( N i k e li.), СУ, O i 1614,Xl (екз. на Ек. Б о н ч е в ) . Ниво: долен апт. Находище: с. Липница, Търновско, стр. 173 4. Paraspiticeras pachyc.yc.lum ( U h l i g ) , СУ, Cri 1606.XL Ниво: долен барем. Находище : с. Мортагоново, Разград ско, стр. 169 .5. Procheloniceras albrechtiaustriae (H o h. in U h l i g ) , СУ, Cr, 1617,XL Ниво: долен апт. Находище: с. Кацелово. Поповско, стр. 175

ТАБЛИЦА

Фосилитс на България, т. IV

I.XXXV

ТАЬЛИЦА

I. XXXVI

/. Cheloniceras (Cheloniceras) crassum S p a t h , СУ, Cr, 1611,XI (екз. на 1Ц. Ж е л е в ) . Н и в о : долен ант. Находище: с. Николаево, Плевенско, стр. 171 2. 2а. Paraspiticeras percevali (lJhlis>), СУ, Cr, 1605.Х1- Ниво: долен барем. Находище: Разград, стр. 168 3. Megatyloceras bontshevi sp. n., СУ.Сг, 1608.X1. Ниво: долен ант. Находище: с. Долна Лиинииа. Търновско, стр. 167

ТАВЛИЦЛ

I.XXXVI

Т А Б Л И Ц А l-XXXVII /. Paraspiticeras pnchycyclum ( U h l i g ) , С У , Crj 1606.X1- Н и в о : долен барем. Находище: с. Мортагоново. Разград ско, стр. 169 2. Procheloniceras marcomanicum ( U h l i g ) , С У , Cr, 1618.x 1 - Ниво : долен апт. Находище : с. Кацелово, Поповско. стр. 176

ТАБЛИЦА

I.XXXVH

ТАБЛИЦА /. 2. 3. 4. .5. 6",

LXXXVIII

Prodeihayesites germanicus С а s i - y , С У , C i ] 1924,- 1. Ниво : долен апт. Находище : г. Асеново. Поповско, стр. 179 Deshayesiies callidiscus C a s e y . С У , C t j 1639, X I . Н и в о : долен апт. Находище: с. Асеново, Поповско, стр. 182 Deshayesiies planas C a s e y , С У , Cr-. 1630.Х1- Ниво: долен ант. Находище: с. Водица, Поповско, стр. 181 Deshayesiies planas C a s e y , С У , Cfj 1632.Х1- Ниво: долен апт. Находище: с. Живовци, Михайловградско, стр. 181 Deshayesit.es planas C a s e y , С У , Crj 1631,XI- Ниво: долен апт. Находище; с. Опака, Поповско, стр. 181 6а. DeshayesiteS deshayesi deshayesi (Leym.), С У , Cr, 1628,XI (6 — отпечатък, 6a отливка). Ниво: долен апт. Находище: е. Чапаево, Търновско, стр. 180 7. DeshayesiteS weissi ( N е u m . п n (I L ' h I.), С У , Cr 1640,XI (но В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен апт. Находище: c. Boliволино, Варненско, стр. 183 8. 8а. Acanthohoplites sabtobleri batinensis sp. n.. С У . Cri 1508.X1, холотип. Ниво: клансей. Находище : c. Батин, Русенско, стр. 187 9. hniminituceras anthulai (K a s.), С У . Cr 1511,<1. Ниво: горен апт. Находище: с. Орловеи, Беленско, стр. 191 10. Hyparanthoplites nolaniformis G l a s . , С У , Cr, 1 5 0 7 , x l . Ниво: клансей. Н а х о д и т е : с. Вуковец, Врачанско (в сон даж), стр. 188 a

ïAS ЛИUA

1-XXXVIII

А Б Л И Ц А LXXXIX /, la. Colombiceras caucasicum L u p p . , С У . Cri 1506, • 1. Пиво: горен ант. Находище : Бяла, стр. 192 2, 2а. Colombiceras caucasicum L u p p . , С У , Cr, 1513, X 1 . Ниво: горен апт. Находище: с. Кален, Врачанско, стр. 192 .?. Colombiceras crassicostatum ( d ' O r b . ) , С У , Cr, 1 5 1 6 , x l . Ниво: горен апт. Находище : с. Бутово, Павликенско. 193 Acanthohoplites aschiltaensis ( A n ( li.), СУ, Cr, 1500. 1. Ниво: т р е н апт. Находище: Бяла, стр. 185 •5. Acanthohoplites stephanoides ( K a s . ) , С У , Cr, l. .04,X 1-Ниво : горен апт. Н а х о д и т е : с. Копривец, Беленско, стр. 1X5 о. 6а. Acanthohoplites abichi ( A n t h.), С У , Cr, 1505.XL Ниво: клансей. Находище: c. Батин, Русенско, стр. 187 7. Acanthohoplites subpeltoceroides (S i п.). С У . С г , 1514, X 1 . Ниво : горен апт. Н а х о д и т е : с. Бистренци, Беленско стр. 186 Л'. lmmunitoceras compressum (K a s.), С У . Сп 1510,XL Ниво: горен ант. Находище: с. Орловеп, Беленско, стр. 191 9. lmmunitoceras uhligi ( А н i li.), С У . Cr, 1509,XL Ниво: клансей. Находище: Криводол, Врачанско, стр. 190 10. Gargasiceras lautum lautum (G I a s.). С У . С г , I502.X L Ниво : горен апт. Находище: с. Копривец, Беленско, стр. 189 :

ТАБЛИЦА

Фосилите на България, т. IV

LXXXIX

ТАБЛИЦА

ХС

J. DeshayesiteS strigosasi C a s e y , С У , Сг, 1633.Х1. Ниво: долен апт. Находище: с. Вехтово, Шуменско, стр. IM1 2. Deshayesiies parisiensis sp. n., С У , Сг, 1636.Х1. Ниво: долен апт. Находище : с. Чапаево, Поповско, стр. 182 2а. DeshayesiteS parisiensis n. sp., С У , Cr, 1635.X1, холотип. Нино: долен апт. Находище : с. Опака, Поповско, стр. 182 3. За. Deshayesiies strigosaS C a s e y , С У , Cr, 1631 (3—отливка, За — отпечатък),х 1. Пиво: долен апт. Находище: с. Чапаево, Поповско, стр. 181 •/. Deshayesites deshayesi deshayesi ( L e y ni.), С У , Cr, 1626 (отливка), X 1 . Ниво: долен апт. Находище: с. Войводи но. Варненско, стр. 180 5. Deshayesites deshayesi consobrinoides (S i n z o w ) , С У , Gr, 1641. > 1. Нино: долен апт. Находище: с. Опака, Попов ско, стр. 180 6. Deshayesites callidiscns C a s e y , С У , Ci, 1637.Х 1- Нино: долен апт. Находище: мергелите под ургона при из. А л . Стамболийски, стр. 182 7. Prodeshayesites stutzeri (R i е. d L), СУ. Cr, 1625.X1 (екз. на В. Ц а н к о в ) . П и в о : долен апт. Находище: с. Войводино, Варненско, стр. 179 3. Acanthohoplites suhtobieri subtobleri ( K a s . ) , С У , Cr, 1512.X 1- Ниво: горен апт. Н а х о д и т е : с. Баниска, Беленско, стр. 186 У. Gargasiceram lautumtaxa (Ci I a s.) СУ, Cr, 1503.X1. Ниво: горен апт. Н а х о д и т е : с. Копринен, Беленско, стр. 189 10. Gargasiceras aptiense ( R o c l i . ) . С У , C r , x l . Ниво: горен апт. Находище: с. Баниска, Беленско, стр. 189

T A 13 Л И Ц A

ТАБЛИЦА

ХС1

ОДкШШе* evolvens (I i . p p o v ) . С У , Cr, 1G42,XI (екз. на Щ . Ж « л е и). Пиво: долен апт. Находище : с. Нико Плевенско, стр, 184

ТАБЛИЦА

XCI

ТАБЛИЦА

XCII

/. Prohysteroceras (GuodhaUites) goodhalli (Sow.l, СУ, Cr, 1848, v ] (но |<p. Захариева). Нипо: горгн алб. Находище: c. ISyKOBCЦ, Врачанско, crp. 19fï 2. Hysteroceras orbignyi S p a i l i , СУ, Сг, 1850.x 1. Ниво: горен а.го. Находище: .- Деков, Свищовско, стр. 195 3, •/. Leymeriella (Leymeriella) rencurelensis J a c o b , СУ, Cri 303, Cr, 302,XI (no K. К а л ч е в а ) . Нино: долен алб. (зона tardefurcata). Находище: Сумер. Михайловградско, стр. 198 .5. в. Leymeriella (Leymeriella) tardefurcata (Le y m.). СУ, Cr, 275, Cr, 300.x 1 (по K. К а л ч е в а ) . Ниво: долен алб. (зона tardefurcata). Находище : с. Калнмашша. Михайловградско, стр. 197 7. Leymeriella t Leymeriella) tardefurcata (L е y m.), СУ, Cr, 296.XI (по K. К а л ч е в а ) . Нив<1 : долен алб (зона tarde furcata). Находите : с. Бистрнлица, Михайловградско, стр. 197 * Leymeriella {Leymeriella) revili I а c o h. СУ. Cr, 304,Xl (по K. К а л ч е в а ) . Ниво: долен алб (зона tardefurrutn). Находище: с. Вуковеп (в сондаж), Михайловградско, стр. 198 9. Leymeriella (l.eymeriella) iiugiluiiovitschi bogdanovitschi N a t г k y in Ol.. СУ, Cr, 307.X1 (no K. К а л ч е в а ) . Нико: долен алб (зона tardefurcata). Находище: с. Гаврил Геново, Михайловградско, стр. 198

T А Г> Л И Ц A

XCII

ГАБЛИЦА

XCII1

/. Leymeriella (Leymeriella) bogdauoviisriii iindulatocostata K a 1., СУ, Cri 319, I (екз. нл K. Калчева). Нино: долен алб. (зона tardefurcata). Н а х о д и т е : с. Гаврил Геново, Михайловградско, стр.

199

2. Leymeriella (Leymeriella) bogdanovUschi undulatocostata K a I., СУ, Сг, 317.x 1, холотип Нино: долен зяб (зона tardefurcata).

(екз. на K. К а л ч е в а )

Находище: е. Краводер, Михайловградско, стр. 199

3. За. Leymeriella (Leymeriella) bogdanocttschi bogdanovitsclii N . in Cil., СУ, Cr, ;i(iK,xi (3—отпечатък,

За — отливка)

Ниво: долен алб (зона tardefurcata). Находище: е. Гаврил Геново, Михайловградско, стр. 199 V. Hoplites (hoplites) escragnollensis S p a 1 11, СУ. Cr, 1846,X. 1 .|Ннво : среден алб. 11аходище : Власатииа, Врачанско, стр. 194 ô. Hoplites (Hoplites) dentatus (S O w . ) , СУ, Сг. 1849.X1. Пиво: среден алб. Находище: с. Краводер, Врачанско, стр. 193 />. Ana/mplites mantelli S p a t h , С У , С г 1817,x 1 (по К р . З а х а р и е в а ) . Ниво: среден алб. Находище: с. Мало Пешене, Врачанско, стр. 191

ТАБЛИЦА

53 Фоси.1иге ня България, т. IV

ХСШ

с ъ л ъ i» ж а н и t: 1. Кратки бележки върху стратиграфията на долната креда 2. Описите на вкамепелостнте Надсемейство Nautilaceae d ' O r b i g n y , 1840 Семейство Gymatoceratldae S p a t h , 1927 Род Cvmatoceras H y a t t . 1884 bifurcatum ( O o s t e r ) , II ; 2, 2a; h—b pseudoelegans (d'Orb.), III. J, J a; h—b varusensis (d'O r b.), 1, 2, 2 a; b neocomiense (d'O r b.), V ; 1, 1 a; h Род Eucymatoceras S pa t h, 1927 plicatum (H i 11.). I. I, 1 a; IV. 2; b—a Надсемейство (.'lydonuutilaceae H y a t t , 1900 Семейство Pseudonautilidae H y a t t , 1900 Род Xenochelus S b i m a n s < y. 1957 ulixis (Slilin.). I l ; 1. 1 a; h, lallierianus (d'O r b.). IV ; / a, 1 b ; b—a Надсемейство Phyllocerataceaa Z i t t e l , 1881 Семейство Phylloceratldae Z 1 1 1 e 1, 1884 Подсемейство Phvlloceratinae s. s Род Phyllopachyceras S p a t h , 1925 infundibulum (d'O r b.), VI, / ; h—b winkleri winkleri (U h I.), VII, / ; h winkleri bontshevi ( M a i l ) . VII, 2 ; b-.

ladinum (Uhl.). VII,

7 15 15 15 15 15 16 16 16 17 17 17 17 17 18 18 1Ц 19 19 19 19 20 20

3.3a; h. . .

bulgaricum sp. n., VI, 2, 2 a ; b, Род Euphylloceras I) r u z c 7. i c, 1953 ponticuli (R o u s s е a п). VII. 4 ; b velledae (M i c h ). VIII, / ; apt—cl Подсемейство C.alliphvlloceratinae S p a t h , 1927 Род Ptychophylloceras S p a t h, 1927 ptychoicum (Q п е n s t.), VIII, .5; v, calypso (d'Orb.), VIII, 6"; tit—v, semisulcatum gevreyi ( S a y n ) , VIII, 4 ; v, Подсемейство Holcopliylloceralinae U r u z c z i c, 1956

20 21 22 22 22 22 23 23 23 24

l>2

Род Salfeldiella S p a t h , 1924

milaschewitchi (Kar.), VIII, 3; b paquierl (S a y n). VIII, 2; cl Надсемейство l.vlo'erataceae N e u m., 1875 Семейство l.ytoceratidae .N c n m., 1875 Подсемейство Lyloceralinae s. s Род Hiasaloceras D r n z c z i c, 1953 strambergense (Z i 11.), IX. / ; tit—v, subsequens (K a r.), IX, 2, 2 a ; b, Род Eulytoceras S p a t h , 1927 phestum (M a t h ), IX, 3 ; b subfimbriatum ( d ' O r b ) . X, 1 ; h—b Род Pictetia U il I i g, 1883 belliseptata (A n t h.), X, S; apt Семейство Protetragonitidue S p a t h , 1927

24 25 25 25 25 25 26 26 26 27 27 28 28 28

Род Protetragpnltes H y a t t , 1900

mediocris D r u v. c z i c, X, 2 ; b Род Leptotetragonites S p a t h , 1927 honnoratianus (d'Orb.). X. 3; v Семейство Tetragonitidae H y a t t , 1900 Подсемейство Kossmatelhnae B r e i s t r o f f e r , 1953 Род Kossmatella J a c o b , 1S05 agassiziana agassiziana (P i c t e t), X, 4 ". libi'i agassiziana ginouxi B r e i s t r. X, 5, alb,,._, Подсемейство ïetragonltlnac s. s Род Tetragonites K os s mat, 1895 heterosulcatus (A n 1 h.), XI, /, 1 a; apt duvali (d'Orb.). XI, 2. 2 a; apt cl. . ". Семейство Macroscaphitidae H y a 11, 1900

29 29 29 30 30 30 30 il 31 31 31 32 32

Род Costidiscus U h l i g , 1883

recticostatus (d'Orb.), XI. 4,4 a; b,,., microcostatus (S i m. Bac. e t S o r o c ) , V, 2; VI, 3: XI, 3; apt,,

32 33

41!» Род Macroscaphites M с е к , 1870 yvani ( P u e . ) , X I , 5 ; apt_, Надссмсйстпо Ancvlocerataceae M e e k , 1876 Семейство Bochinnltldae S p a t h , 1922 Iюдссмсйство Leptoccratinae M a n o l o v , 1962 Род l'rutoleptoceras N i k o 1 o v, 1966 jelevi jelevi N i k o l o v , XII, 2, 3; v, jelevi nuizenoti N i k o I 0 v, XII, 4 ; v, jelevi sapumivi N i k o I o v, XII. .5 ; V | Род Eoieptoceras M a n o l 0 v.' 1962 wrtghti M a n., X V I , 3, H a, S h; b, Нолрол Eoieptoceras (Eoieptoceras) s. s parvulum ( l ) l i l . ) . XVII, 7 ; l>i varusensis ( d ' O r b ), XVII, S; b, Подрод Tzailkoviccras M a n o l o v , 1962 tzankovi M a n o I o v, XVIII, 7, S, 9; b, assimilis ( U h l i g ) , XVIII, 10; b, Род Ka'steaiceras R o y o y O o m c z, 1945 beyrichi (K a r s t.). XII, 6"; b , Род leptoreras U 11 I i j>. 1883 subtile U Ь I I g , XII. 7, H; b, Семейство Ancyloceratidae M e e k , 1876 Подсем^йство Crioceratitinae W r i g h t , 1952 Род Crioceratites I. e v e i 1 I é, 1837 panescorsii ( A s t i e r), X I V . / ; h rodlghteri sp. n., x v i i l , 4 ; h 'gagarini sp. и., XVII, 4 ; h matsumotoi (Sa r k a r ) , XVII. 3; h piveteaui (S a r k a r), XVII. 2; h andersoni (S a r k a r), XVII, ft" ; li stulielensis sp. п., X V I I , 1, b, лге/ n. sp. ; X V I , 4 ; h /и<*«»г/' ( N o l a n ) , XVII, 5; h—b gigas ( A c k c r m a n n), XXVIII, 2; h -b Jurensis ( N o l a n ) , XVIII. / ; h emericii I. c v., XVIII, 2, .5; b, etnericii sarkari (T h o m е I), XVIII. 3; b thiollierei ( A s t i e r ) , X I V , 2. 2 a; X V , 2 ; b, bouladouxae bouladouxae (Sa r k a r ) . XVIII, o' ; b, bouladouxae hulgaricus a. s u b s p . , X V I , / ; b, rasgradi (T o 111 a), XVI, (i ; h, belus sp. n., X V I , 5 ; Il spinosus sp. 11., X V I , 7 ; Il irregularis sp. n., X V I , 3: b kraptshenensis sp. n. ; X V I , 2; \u .Crioceratites" astier i S a r k a r, XIII, 2; b, varnen'is sp. n.. X V . / ; b, lusitaniens ( C h o f f a t ) , XIII, / ; li honioratianus ( d ' O r b . ) , XIX, / , / « ; b, Род i'a acrioceras S p a t h . 1924 roemeri (N e 11 m. u n d U h I i g ) , XXIX, 2 ; h I юдеемейство Ancyloceratinae s. s Род Acrioceras H y a 11, 1900 tabarelli tabarelli ( A s t.). XX, / ; b, tabarelli sarasini S a r k., XX, 2 ; b, picteti ( O o s t c r). XX, 3; b Род /'rotacrioceras S a r k a r, 1955 silesiacum (l! Ii I.), XX. 4 : bi tzankovi sp. n.. XXI. I, i a; XXII, / ; b, Род l'araspinoceras Breistroffer, 1951 furcatutn ( d ' O r b.). XX, ô ; b Род Ancyloceras d ' O r b i e n y. 1840 urbaui ( N . u 11 d L' b I i g ) , XXIII, фиг. / , la; ;ipl, rochi sp. n. ; XXIV, / ; apt| muntelli C a s e y, XX. в ; apt, waageni waageni ( A n t b.) ; X X V , / ; apt, waageni rouchadzei subsp. п., X X V I , / ; apt, coquandi imerica R o u c b-, X X V , 2, 2 a ; apt, covatsftevici sp. n., XXVII, / ; apt| Ponl.it/iancylus C a s e y . i960 elephas ( A n d . ) . XXVIII, / ; XXIX. 1 ; apt, Род Aastraliceras W h i t e 11 o 11 s e, 1926 bulgaricum sp. n.. X X X , / ; apt Род Ainmonitoceras D u m a s , 1876 pavlowi ( W a s s . ) , XX ,2; apt Род Tropaeum .1. d e S o w e r b y , 1837 subsimbirskense compressa ( S i n z . ) , XII, / apt-_. Семейство Heteroceratidae II v a t t. 1900 r

33 34 34

. . .

,44 34 34 35 35 35 ;щ 3C, 3fj 36 ,47 37 37 ;<«, 38 3K 39 39 39 39 40 .,o 4] 41 41 42 42 43

43 44 44 45 45 41; 47 17 17 4J3 I« .pi 19 Д0 50 51 51 52 52 53 53 53 53 54 54 55 55 56 56 56 57 57 58 58 59 59 60 60 61 61 62 62 63 63 63 64

420 Роя. Heteroceras d ' O r b i g n y , 1850 bifurcatum ( d ' O r b.). XXXIX, 2; h. astierianum d ' O r b . , XXXVII, 2;b, Род Colchidites D j a n é l i d z é , 1924 tzôtnei R o n c b , XXV!, 2; apt, Род /mérites R o n c h a d z é, 1933 vurnensis N i k . , XXXIX, 3; b . Семейство Hemlhoplltldae S p a t h , 1924 Род Matheronites R e n n g a r t e n , 1926 hammatoptvchus, ( U h I i g ) , XXXI, 4 ; b-, suessi (T (in I a), XXXII. 3; b._. ukensis sp. n„ XXXIII, S; bg alpinus ( d ' O r b . ) , XXXIV, 3; b-, barremense ( K M . ) , XXXII, 4; b-". coheni (S a r k.), XXXII, 2; b-, paroUnianus ( Z . i n R o d . ) , XXXIII, 3, 4; b» soulieri ( M a t b.), XXXII, / ; b., ridzewskyi ( K a r . ) , XXXII, 5;Ъ., Род Pseudothurmannia S p a t h , 1923 angulicostata ( d ' O r b . ) XXXI, 1; h., - b , pseudomalbosi ( S a r . et S c h fi n d.), XXXI. 3 ; lb— b, simionescui S a r k a r , X X X I V , 2 : b, uhligi(Weerth.), XXXIV,/; b picteti S a r k , X X X V . / ; 1ь. b, biassalensis sp. n., XXXIII. Л 2 ; h.. renevieri ( S a r. e t S c h . ) , X X X V , 2; \u b elimelensis sp. n , XXXI, 2; Ils Род Balearites S a r k a r , 1955 shankariae (S a r k.), XXXVI, 2 : h • mortilleti ( P i e t . et l . o r . ) . X X X V I . .5, 6 ; b, lorioli sp. и., X X X V I . 7 ; b, pseudothurmannii sp. n.. X X X V I . 3, 4 ; h,—b, ibizensis ( W i e d m.), X X X V I . / ; h-, . ." Род Hoplorrioceras S p a t h , 1924 remondi ( 0 a b b.). XXXVII, / b | Род Shasticrioceras A n d e r s o n , 1938 bifurcatum sp. n., XXXVI. 8, 9; b Надсемейство Turrilitaceae M e e k , 1876 Семейство Ptychoceratldae M e e k . 1876 Род Anaha niilina H v a 11, 1990 suhcvlindrlca ( d ' O r b . ) . XXXVIII, T. b botevensis sp. п , XXXIX, / : b, picteti ( E l C i l w ), X L . 3;b silesiaca ( U h l . ) , X L . 4 ; b. Род Hamulina d'Orbigny. 18ÏO mojsisovicsi (H a u g ) , XI.II. / : b, subalternata ( U r e s k ) . XXXVIII, 3, 3a; b, brestakensis sp. n,, XXXVIII, 4 , \>-. unionae sp. n., XL, H, pamuktshiensis sp. n.. X L , 2 ; b, koeneni sp. n. ; X L I , / ; b, Род lit ptychoceras B r e i s t r o f 1 e r, 1952 inostranzewi ( K a r . ) , XXXVUL 2: b, Надсемейство Haplocerataceae Z i t t e l , 1884 Семейство Haploceratidae Z i t t e l , 1884 Род Neolissoceras S p a t h , 1923 grasianum ( d ' O r b . ) , XLII, 2; h b Семейство Qppelidae B a a r e 11 i, 1891 Подсемейство Acoiicceratinae S p a t h, 1923 . Род Aconeceras H y a t t , 1903 nisoides ( S a r.), XLII, 3 ; apt, Надсемейство Perisptunctaceae S t e I n m a n n , 1890 Семейство Ulcostephanidae H a 11 g, 1910 Подсемейство Spiticeratinae S p a t h , 1924 Pan. Proniceras B n r c k a r d t , 1916 simplex D j a n é l i d z é , 1922 ; Xl.lll, / : l i l - v , Род Spiticeras U h l i g , 1903 Подрод Spiticeras s. s tenuicostatum Djanélidzé, X I . V , / : v, simplicicoslulum N i k o l o v , Xl.lll, 2; V , i юдрол KHianiceras D j a n é 1 i d / é, 1922 gratianopoUtense ( K i L), Xl.lll, 3 \ , Подрод Negreliceras I) j a n é I i d z é, 1922 negreli ( M a t h.), XLII!, 4\ v , Подсемейство Olcostephaninae s. s Род Olcostephanus N e u m a y r . 1875 Подрод Olcostephanus s. s astierianus ( d ' O r b . ) , Xl.lll, 5 ; h Jeannoti ( d ' O r b . ) , X L V , 2; X L V I , 2; h, catulloi ( K o d i g . ) , Xl.lll, 6"; II, L

•

64 «M 65 65 (15 66 66 66 67 67 68 68 ii9 69 70 70 71 71 72 72 7.3 73 74 74 75 75 75 76 76 77 77 78 78 79 79 79 80 «0 80 80 80 81 82 82 82 82 82 83 81 84 85 85 85 85 85 85 86 8fi 80 86 87 87 87 87 87 88 88 88 88 89 89 89 89 90 90 90 90 91 91

121 sayni (K i I.), XI.V, '/ ; V variegatus ( P a q ) , XI.IV, 3; :>, psilostomus psilostomus N e i m. u. U h I., XI.IV, 4; v psilostomus quadrtcostatus (T z.), XLIV, S; hj psilostomus leptoplanus (Baumb.), XLIV, 2; li, guebhardi (K i I.), XLIV, / ; h, mlttreanus ( M a t h . ) , XI.V, 3; U, elongatus (T z.), XI.VI, 1; vj Подрод Rogersites S p a t h , I9'^4 atherstoni atherstoni (S ch.), XI.VII, 2, 2 a; x.,—h, athrrstoni denslcostatus ( W e g o . ) , XI.VII, 3, 5 e ; V j inordlnatus T z., XI.VII, 1, J a, 1 b ; x., Род Subastieria S p a t h. 1923 " balkonica (T z.), XI.VI, 5. 3 a ; XI.VII, < / , • / « ; h, Род Saynoceras M u n I е r - C h a I ш a s, 1893 vertucosum (d'O r b.), XI.VI, 5, 6; v 11одсемейсгво Polyptychitinae S p a t h, 1924 Род Valanginites S a y n in K i l i a n , 1910 Wil/rldl (K a r.), XI.VI, 7; v*—h, ventrotuberct.latus .Ni k., xf.VI, 8, 8 a, 9; h| perinflotus (Math.), XI.VI, /0;h, baelulardi ( S a y n ) , XI.VI, /7; h| Семейство BerrlasellMae S p a t h , 1922 Модсемейство Berriasellinae s. s Род Berriasella U h 11 g, 1905 picteti .lac. in K i I.. XI. VIII. / ; v, prlvasensis ( P i e t . ) . XI.VIII, 2-, \-, Callsto (d'O r b.), XI.VIII, 6"; v, subca'.isto ( T o n cas), XI .VIII. 8: v, chômera ensis (T o n c a s), XI VIII, 4; ч, parambcilenta ( M a z . ) , XI.VIII. 5; vi lorloli ( Z i t t . ) , XI.VIII, 3; ш - v , Род Dalmasicrras I) j a n é I i d 7. c, 1922 sublaevis M a z., 1., /, 2; v, S

Род Sulithiirmanniu

Spath,

1939

101

ellenlca N'i k.. XLVlll, 7; v, abeissa {O pp. in '/. i 11.), XI.IX, 2; v, carpathica (Y. i 11.), I., 4 ; v, boissierl ( P i et.), XI.IX, 3;v\ subslmplicostata (N i k ), XI.IX. .5; v, gallicu M a z., XI.IX, / : v, baikaima (N i k), XI.IX. 4 ; v, Род Malbosiceràs C i r i g o r i e v a, 1938 malbosi ( P i c i . , ; l . . f>. I.ll. i': v, turini (K i I.). I.ll. 2; v, ПОЛССМСЙСТВО Himalaytinae S p a t h , 1925 Род Himaloyites U h l i g . 1910 « / . r / ( P i c t.), XI.Vil, o; v, Подсемейство Ncocomitinae S p a t h , 1924 Род Thurmanniceras C o s s m a n n , 1901 pertransîens crossltostatum ( N i k . ) , L, 3; \, campylotoxum (U h I i g.), XI.VII, 6; v Род Neocomites U h l l g , 1905 trezanensis i l . o r y ) , XI.IX, o; v walkerl U lt 11 g, LUI, / ; v , . neocomiensis neocomiensis (d'Or h.). I.1II, 4 ; v,— lu neocomlensis subquadrata S a y n , I I . /. 2; v_.— h| neocomiensis primollca S a v n, l.lll, 5; v..—h| teschenensis (U h I.), LUI, 2, '3, x.,— h, . .. , Род Lyticoceras H y a t t . 1£0;> inaeqnicostatiim ( K i l . et R.). LUI. 6; LV, /; h, • ambligonium (X. n. U h l . ) . I.IV, 2;hj cryptoceras (d O r b.), I.IV, 7; h, enode (T h i e r m.), I.VI. I : h, curvicostalum(Tz.,) LVI, 5; LVII. / ; h, tubercut'jtum sp. n., LIX, l, 1 u ; L, Род Neocosmoceras M a n c h e t , 1922 savni (Sim.), LVI, 4} V] hookerl ( B l a n f . ) , I.IV, 3; v Род Luppovetta N I k o I o v, 1966 super ha (Sa y n), l.l, 6; Vj Род KtUaneUa U h I i g, 1905 ." pexiptycha U h l i g , L, .5 ; v, isrlimitera S a y n , 1.1, v. IncenSiS S a y n , LVI,,?; x,,'. clavicostata K i k. LI, 4 ; v-, Род Stirasinella U h I i g, 1905 siibspinosa U h l i g , LI. 5: v Род Neohoploceras S p a t h . 1939 arnoliii (P i c 1. et C a m p.), LI, 8; h, 2

92 92 9,4 93 93 91 94 95 95 93 96 96 96 96 97 97 98 98 98 98 99 99 100 |(0 100 100 loi 101 101 Ю2 Ю2 103 103 103 104 |05 105 105 105 106 107 107 108 108 108 ltm 109 |09 109 no 110 1Ю 111 111 \\> il.» 113 113 ILS 114 115 115 116 lKi 117 117 118 118 118 118 119 119 119 120 120 121 121 121 122

Род Distoloceras H y a t t , 1900 hitrinensis sp. n.. L X . 2; I.XI, 1 ; h spinosum sp. n.. 1.VII1, / ; I.X. i. 1 a: li, Род Acanthodiscus U h I i g. 1905

122 123 123 124

radiatus ( B r ) , LI, 7 : 11

124

twanensis

S n s.

G a 111., I.XI, 2 ; h]

125

Род Leopoldia M а y e r - E y m а r, 1887

125

biassalensis ( K a r . ) . I.XI I. / ; li| proneeostata ( F é l i x ) , I.VIll. 2, I.XII. 2; Ii, POA Suboosterella S p a t h , 1921 keliaii ( d ' O r b . ) . LXll, .5; h, СемеИство OosterilHJar B r e i s I r o f f e r, 1940 Род Oosterella K i l i a n . 1911 cultrata ( d ' O r b . ) , I.XII. .ï; h, stevenini ( N i c k l é s ) . LXH. 4; h | ' Надсемейство Desmocerataceae Z i t t e l , 1895 Семейство Desmoceratid-e Z i t t e l . 1895 Подсемейство kodesmoccratiuae W r i g h t , 1955 Род Barremites K i l i a n , 1913 Подрод Barremites s. s difficilis difficilis ( d ' O r b . ) , I .XIII. / , 2, 2 a ; b , , difficilis hemiptychum (K i L), LXITI, 6; II. I> subdifficilis subdifficilis ( K a r . ) , I.XIII, 3, 5,3 a; b , , ._ subdifficilis dimboviciorensis B r e s k., I.XIII, 4, 4 a; 7, 7 a', Ьде Подрод Cassidoiceras subgen. n cassidoides ( U h l i g ) , LXIV, / , / a ; b \ . waa.eni (S i m.), LXIV, .5 ; h, chaputi chaputi sp. n., LXIV, 4, 4 a; b-, chaputi tshiprenensis subsp. n., L X V , 1, 1 u, 2 ; b,.., psilotatus ( U h I i g ) , L X V I , /, l a ; b,, " fegirensis sp. n., LXIV, 2. 2 a ; h, Подрод Rebonlites subgen. n gouxi (S a v d), L X V . 4, 4 a; h, issarpayensis (K i I. e t K e b.), L X V , 3, 8 a; b, rebouli (411.), I.XVH, i, I a;b mueriensis ( B r e s k . ) , L X V I , 2; b, Род Subsaynella S p a t h , 1923 davvdovi (T r a u t s c h.), I.XX, 1 ; b, suessi ( S I m.). LXXI. / ; b grossouvrei ( N i c k l è S ) . LXVIII. / : I.XIX. / . 2; b sayni (Paq.), LXXI, 2, .У;11, Подсемейство Puzosiinac S p a t h. 192? Род Valdedorsella B r e i s t r o f f e r , 1947 Подрод Valdedorsella s. s taurica ( K a r.), L X V I ! . 2. 2 a; h, renevieri (K a r.). I.XIX, 3, 3 a; bj Подроа Puezalpella subgen. u нЛ/|£/( H a u g ) , I.XIX. 4. 4 a; b, haugi (B r e s k.). LXXII, / . I a ; 2, 2 a ; b, Рол Pseudohaploceras H y a I t, 1900 matheroni matheroni ( d ' O r b . ) . I.XXV, 2, 2 a; bj.—apt! matheroni slatinensis subsp. n., I.XXVI. / , J a; apt douvillei ( l ' a I l o t ) . L X X V . / . / a; b Род Melchiorites S p a t h , 1923 falloti (K i L), LXIV. 3, 3 a; bj charrierianus ( d ' O r b . ) . I.XXVI, 2. 2 a;b —apt, ponticus ( K a r . ) , I.XXV, 8, 3 a ; b, nabdalsa ( C o q ) , I.XX, 4.4 a; b seguenzae ( C o q . ) , I.XX, 2, 2 a ; 3, 3 a ; b-, tenuicinctus ( S a r . e t S e b o n d . ) , LXXI, 4. A a, 4 b; b , Род Puzosia Ba y I e. 1878 sharpei S p a t h . I.XIX. 6; albj commuais S p a t h , I.XXIII, / ; a l b Подсемейство Beudanticeralinae B r e i s t r a f f e r, 1953 Род Beudanticeras Hitzel, 1905 subparandieri S p a t, L X X I V . (i; alb_, Подсемейство Pseudosavnellinae C a s e v . 1901 Рол Pseudosaynella S p a t h , 1923". strettostoma strettostoma ( U h L ) , L X X I V , 2, 2 a; 3, 3 a; 4 : \\. strettostoma eichwaldi subsp. n., LXXIV, 5, 5 a; 6, 6 a; bj Семейство Ilolcodiscidae S p a t h, 1924 " Род Spitidiscus K i 1 i a n. 1910 Subquadratus Z w . , L X X V I l , 4,4 a; h in)'lotus ( Z w . ) , L X X V I l , 2 ; h meneghinii ( Z i g n o i n R o d.), LXXVIl, ô; h gastaldianus ( d ' O r b.), I.XXVIII. 15; b vandeckii ( d ' O r b . ) . I.XXVIII. 13, 1 4 ; b^ Seunesi (K i L ) . LXXVIl. 17. 17 a ; b, douvillei ( N i c k . ) , L X X V I H . 16; b, 2

125 125 127 127 127 127 128 128 128 12S 128 128 129 129 129 130 130 131 131 132 132 133 133 131 134 135 135 135 130 I3(i 1,37 137 137 138 138 138 139 139 139 140 110 141 141 III 142 142 14.3 143 143 144 141 145 145 I lr> I4(> 146 147 147 147 147 147 14.4 148 149 149 149 150 150 151 151 152 152

ш oosteri oosteri (S a r. et S c li 0 n d ), I.XXVII, / ; 1>, oosteri nodosa ( T z.). I.XXVII, -ï. Л';Ь, Род Pleslospitldiscus B r e i s t r o f f e r , 1947 ligatus (d'Orb.), LXXVIII. 22; H—b Род Holcodiscus U h I i R. 1883 hugiformh T l , I.XXVII, 7. 6"; b medlocostatus T z.. I.XXVIII, 11: I.XXIX, 6"; b Irregularls T z., I.XXIX, 3. 4 ; b eaUaudiaius (d'Orb.), I.XXiX, .5; b,,., perezianus perezianus (d'O r b.). I.XXIX, / , 2; b perezianus a T z., I.XXIX, 7; b perezianus rasgradi T/.., I.XXIX, 8; b geronlmaefornus T z., LXXIX. 9, 10; b angulatus T/.., l.xxvill. 4: b sopltonisba (Coq.), I.XXVIII 7 ; b diversecostutus ( C o q ) . I.XXVIII. # ; b rarecostatus Kar., LXXVIII, .5, 5 a; b, nicklesi Kar.. I.XXVIII, 3 Ь | ziczac (Kar.). I.XXVII'. 70;b, /"<///<;x ( C o q ) , I.XXVIII, P; b, karakaschi B r e s k . . I.XXVIII. / . 2; b. Род Astieridiscus K11 i a n, 1910 pavlowi (Kar.), I.XXVIII, 21, 21 Л',Ъ\ morletl ( K i l . ) . I.XXVIII. /tf; i>, etegans (Kar.). I.XXVIII. 19, 20; b Семейство Silesitidae H y a 1 1, 1900 Род Silesites U h l i g , 1883 serononis (d'Orb.), I.XXX, 10; b. Род Neosilesires B r e i s t r o f f e r , 1952 перо» multlfurcatus subsp. n., I.XXX. U, 12; alb, Надссмейетво l'ulchelliaceae H. D o u v i l l é , 1890 СемеЯСТВО PulChelUdoe H. D o u v i l l é . 1890 Род PulcheUia U h l i g. 1883 compressissima (d'Orb.), I XXX, 3, 4; b,, ckangarnieri S a y n , I.XXX, .5: b seUti K i I.. I.XXX. / : 1>., hoplili/ormis S a y n . I.XXX. 2; b, hainizi (Coq.), I.XXX. 6; !>•_. Род Carstenia H y a t t , 1903 e « i « d i ( K a r s t . ) , I.XXX. 7,7 a; 3; bi lindigii ( K a r s t . ) . LXXX, 9, 9 a; b, Надссмейетво Do iville.iceratac.eae P a r o n a е B o n a r e 11 i, 1897 Семейство Data)illeiceratidae P a r. е B o n.. 1897 Подсемейство Roloboceratinae C a s e y , 1961 Род Megarvloceras H u m p l i r e y , 1949 bontshevi s p. il., I.XXXV. / ; I.XXXVI, 3; apt, Подсемейство Chelonlceratinae S p a t h , 1923 Род Paraspin'ceras K i I i a n. 1910 percevait (U h I i a). LXXXVI. 2, 2 a ; b, pachyeyelum ( U h l i g ) . I.XXXV. 4: I.XXXV1I / : b, beneckei ( H a t l g ) , LXXXU1, 4; I.XXXIV. 3; b, Род Cheloniceras H y a t t , 1903 Подред Clielon-ceras s. s cornueliamvn (d'Orb.). I.XXXII. Aapt, beltzuvensis s p. n.. I XXXIII. / . / a ; apt, crassnm S p a t h . LXXXVI, 1 ; apt, . dechauxl ( K i l . et Reb.), l.XXXIII. 2; apt, seminodosum seminodosum (S i n z 0 w), I.XXXII. 2; l.XXXIII, 3; apt, seminodosum naltschikense (N i k c h.), I.XXXV, apt, Подрод Epicheloniceras C a s e y . 1954 • maninoides C a s e y . I.XXXV. 2; apt-, tza ikovi sp. n.. I.XXXIV, / ; арь Род Prochelontceras S p a t h . 1923 sporu dicum (Roi, ch.). I. XXXIV, 2. 2 a; ant] albrechliaustriae (H oh. en Uhl.). I.XXXI, 4; I.XXXV. 5; apr, marcomanicum (U h I i g), I.XXXII. / : I.XXXVI1. 2; apt. Подсемейство Doirilleiceratinae s. s . Род Douvilleiceras P a r o n a e t B o n a r е I I i, 1897 inaequinodum ( Q u e n s t e d t ) . I.XXXI, / . / a; alb., monile ( S o w e r b y ) , I.XXXI. 2 : alb. albense ( S p a t h ) , I.XXXI, 3 : allb Семейство Deshavesitidae S t o y a r o w, 1949 Подсемейство Deshayesitinae s. s Род Prodes/t'iyesites C a s e y . 1961 germanicus C a s e y , LXXXVIII. 1;apt, stuzeri ( R i e d e l ) , XC, 7 ; apt, Род D.'shuyesites K a s a n s k y . 1914 deshayesi deshayesi L e y m.. LXXXVIII, 6, 6 a; XC, 4 ; apt, deshayesi consohrinoides (S i n z.), XC, 5 ; apt, planas C a s e y , LXXXVIII, 3, 4, 5: api, x

•

153 153 153 154 154 151 155 155 1,56 156 157 157 158 158 158 158 . 159 ' 159 16(1 ' KiO \ |60 , 161 Kil ici n;2 102 102 162 163 _ 163 \ \t\\ ' н;| \ i<;| Kil Kil 165 \ |65 _ l(i(i 166 ' ififi \ 167 167 \ Ki7 167 167 \ \fj Ki8 |дя " \r,H ' 1нч \ 169 . . , r/,) _ |70 170 ' 17] 171 ; 173 172 _ 173 , 173 ' 174 _ j74 . 174 175 " 17'^, \ [76 _ I7<; 170 ' 177 , I 17X 178 178 179 I79 , 179 180 . |80 . . . . . . . . 181 1 7 7

7 8

424 strigosus C a s e y , XC, / , 3, 3 a; apt, pariSiensis sp. n., X C , 2, 2 a: apt! callidiscus C a s e y , I.XXXVIII, 2, 2 n ; XC, 6, apt, weissi ( N e u m. u. U li I.), I.XXXVIII, 7; apt, evolvens ( L u p p o v ) , XCI. / : apt] Семейство Parahoplitidae S p a t h, 1924 Подсемейство Acanrhohoplitinac S t o y a n o w , 1919 Род Acanthohoplites S i n z o w . 191)7 aschiltaensis ( A n t h.), LXXXIX. 4 ; aptg-cl stephanoides (K a s). l.XXXIX, .5 ; apt, Subpeltoceroides (S i n z . ) , LXXXIX, 7; apt, subtobleri subtobleri ( K a s . ) , XC, 8; apte subtobleri batinensis n o v. s u b s p . , l.XXXVIII, S, S a; cl abichi ( A n t lu), LXXXIX, 6, 6" a ; cl Род Hypacanthoplltes S p a t h , 1923 nolaniformis ( i I a s., I.XXXVIII. 10 ; cl Род Gargasiceras C a s e y , 1951 aptiense ( R o c h . ) , XC, 10 ; apt, — cl lautum lautum ( G l a s . ) , LXXXIX, 10; apt, lautum laxa (G I a s.), XC, 9 ; apt, Род lmmunitoceras S t o y a n o w, 1949 uhligi ( A n t h . ) , LXXXIX. 9; cl compressum ( K a s . ) , LXXXIX <V; apt anthulai ( K a s . ) , L X X X V I I L 9; apt, Род Colombicerns S p a t h . 1923 caucasicum ( l u p p o v ) , I.XXXIX. 1. 1 a; 2, 2 a; apt. crassicostatum ( d ' O r b.), LXXXIX, 3 ; apt.. Г Надсемейство Hoplitaceae H. D o u v i 11 é, 1890 Семейство HopUtidae H. D o u v i l l e , 1890 Подсемейство lloplitinae s. s Род Hoplites N e u m a y r . 1875 •. Подрод Hoplites s. s dentatus ( S o w . ) . XCIII, 5; albescragnollensis S p a t h , XCIII, '/ ; alb . . Род Anahoplites H y a t i . 1900 em. Spath munlelli S p a t h , XCIII, 6": alb. Надсемейство Acw.thocerotaceae H y a t t , 1900 Семейство Brancocerutidae S p a t h , 1933 Подсемейство Brancoceratinae s. s Род Hysteroceras H y a t t , 1 9 0 0 orbignyi S p a t h , XCII, 2; alb., Подсемейство Mortoniceratinae S p a t h , 1925 Род Prohystercceras S p a t h . 1921 Подрод Goodhailites S pa th, 1932 goodhalli ( S o w . ) , XCII. 1, alb;. Семейство Lyelliceratidae S p a t h , 1921 Подсемейство l.eymeriellinae B r e i s t r o ( f e r, 1951 Род l.eymeriella J a c o b, 1907 Подрод Leymeriella s. s. . . • tardefurcata ( I . e y m.), XCII, ô, 6. 7; alb, rencurelensis J a c o b , XCII, 3, 4; alb, revili J a c o b . XCII, 8; alb, bogdanovitschi bogdanovitschi G l a s . , XCII. 9 ; XCIII, 3, 3 < 2 ; a l b , L

bogdanovlts.hi undulatocostata K a L. XCIII, /, 2; alb, 3. 4. 5. 6.

• . . .

199

Литература • Резюме на френски Указател Таблици на вкаменелостите с обяснения кьм тях

200 209 234 237

ФОСИЛИТЕ Том IV

н а В1Ч1глрия Лиана кр.-да

Издателски редактор Н. Николина

Хул. редактор Техн. редактор

Донко» / / . Дилвтрол

Коректор ./. Iiaiti.tahfiiri.il 1

Дадена ла набор на I .'. IV. 1967 г.

Поапнсана за „еча, на Г». VIII. 1967 ,.

Печатни коли 54,60

Издателски коли 4. ,.24

Приложения i'3 ftp. Формат 59X84(8 Тираж 500 ЛГ

III—4-1967

Цена .",.46 ли. Набрана

181 ]82 182 183 181 181 181 184 18.> 185 |86 186 187 187 187 188 188 189 189 189 190 190 191 191 192 192 192 193 193 193 193 193 193 194 194 194 195 195 195 195 195 190 196 196 190 197 197 197 197 197 198 198 198

и отпечатана н Печатница,а на Издатслстнон, на К.\| | София. кн. Гео Милев. ул. 36 Поръчка .М4 244

Цена 5,46 лв.