GIA 6 - UNIFORM Bulgarian by GIA Magazine

БРОЙ ШЕСТ 2011 ХУБЕН ХУБЕНОВ ГЛАВЕН РЕДАКТОР / РЕДАКТОР МОДА hubenov@giamagazine.com СЛАВ ГЛАВЕН РЕДАКТОР / КРЕАТИВЕН ДИРЕКТОР slav@giamagazine.com

ЗАМЕСТНИК ГЛАВНИ РЕДАКТОРИ ВАСИЛ ЩЕРЕВ shterev@giamagazine.com КРАСИМИР ДИМИТРОВ dimitrov@giamagazine.com

РЕДАКТОРИ АННА УОРД ward@giamagazine.com СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ petrov@giamagazine.com ЯНА ГЕРОВА gerova@giamagazine.com сътрудници aлеко осенски аргир коватлиев ася филипова божидара попова васил германов calvin nymon daria slusarczyk gala mendes julien cozzolino кирил ковачев лазар гушев ruben marmol sebastian troncoso yuhei nerome

УЕБСАЙТ ГЕОРГИ ЯНАКИЕВ

WWW.GIAMAGAZINE.COM

униформа – мн. униформи, ж.р 1. Еднакво, обикн. задължително облекло за някои групи от хора, като войници, ученици и др. Ходя с униформа. 2. Самото такова облекло. Обличам си униформата.

gia magazine е месечно, безплатно издание на ейч енд ес медия оод. всички права запазени. copyright gia magazine © 2011, авторите и фотографите. репродуцирането на каквато и да е част от това списание е изрично забранена, без писмено разрешение на издателите. автоматично разрешение за репродукция се дава само на онлайн блогове и уебсайтове, при наличието на директна връзка обратно към www.giamagazine.com, и където са налични всички кредити свързани със снимките и/или текстовете. разрешение за репродукция се дава в контекста на промотирането на gia magazine. мненията изразени в gia magazine са на съответните автори и не се споделят задължително от списанието или неговия екип. за реклама advertising@giamagazine.com за всичко останало contact@giamagazine.com

4 NEWSCAST 6 COMMENTARY: ПРЕПСТЪР МАНИФЕСТ 8 EDITORIAL: 20 FEATURE: FLYING FASHION 24 EDITORIAL: WORKING CLASS 34 COMMENTARY: ОБЛЕКЛО И ИДЕНТИЧНОСТ 36 EDITORIAL: PURITY 48 COMMENTARY: НАТРАПЧИВА ИНДУСТРИЯ 50 TRENDS: ЗАВИНАГИ НА МОДА 64 FEATURE: HAIL TO THE SUN 66 EDITORIAL: FEMALE LIBERATION FRONT 82 EDITORIAL: DECLARE INDEPENDENCE 96 EDITORIAL: PROUD OF MYSELF

* isabel de bruijn от fleming models е снимана от sebastian troncoso и носи риза sandro, жакет sfera, панталон max mara, колан roberto bellido и шапка stetson стилист gala mendes коса и грим ruben marmol

Достатъчно красноречиво е да погледнем Кристобал Баленсиага през думите на някои от неговите съвременници и други дизайнери. Кристиян Диор го нарича ‘господарят на всички ни’ докато Даяна Врийланд споделя, че Баленсиага внася стила на Испания в живота на всеки, които носи неговите дрехи и че той е истински син на силна държава, изпълнена със стил, живи цветове и богата история. Balenciaga and Spain на Хамиш Боулс (европейски отговорен редактор на Vogue, автор на книги като Jacqueline Kennedy: The White House Years, Carolina Herrera: Portrait of a Fashion Icon и Yves Saint Laurent Style) придружава изложба, която отделя внимание на влиянието на испанската култура, история и изкуство върху един от най-великите дизайнери на 20 век. От отварянето на модната му къща в Париж през

1937 до отеглянето му през 1968, Кристобал Баленсиага създава изключителна мода, която променя начина, по който се обличат жените, а неговият безупречен вкус прелъстява поколения от най-добре облечените жени в света. Книгата проследява и отражението на испанското религиозно и церемониално облекло, кралската история, местните костюми, традиционните танци и величието на борбата с бикове и тяхната връзка с иновативната естетика на Баленсиага. Музеят за изящни изкуства в Сан Франциско представя ретроспективна изложба за модата на Баленсиага от 26 март до 4 юли. Намерете на книгата www.rizzoliusa.com

ALL IMAGES © LA MAISON BY KOTO BOLOFO PUBLISHED BY STEIDL / WWW.STEIDLVILLE.COM

Очевидно фотографът Коро Болофо е използвал неограничения си достъп до ателиетата на Hermès по най-добрия възможен начин. La Maison е масивно издание от 11 книги с твърди корици, опаковани в кутия, които представят седем годишния изключителен труд на Болофо по документирането на вселената на Hermès. Албумите са индивидуален поглед върху прецизната изработка, създаването на седла, копринени шалове и прословутата чанта Kelly, конфекция, обувки и аромати. Разкрит е дори частният музей на Hermès на Rue du Faubourg Saint-Honoré. Но срещу съответната сума - £149, $238 или €175. La Maison от Koto Bolofo излиза през месец Май чрез Steidl. Повече на www.steidlville.com

ТЕКСТ КРАСИМИР ДИМИТРОВ, ФОТОГРАФИЯ STREETFSN.COM

Омръзна ми да виждам хипстъри, които се правят на хипстъри, но освен това ми омръзна и да слушам всичките тези обиди срещу горките кльощави момичета и момчета. Нека си признаем има нов вид градски хипстъри. Те не са (повтарям, не са) като хистърите от 40-те години, които са слушали бибоп, спокойно гледайки на света, с черен хумор и доброволна бедност. Те са нов вид хипстъри – познавате ги много добре - слушат музика, четат книги и гледат филми, за които никой не е чувал. Те са слаби (а дори и да не са, пак носят тесни джинси, дори и материята да не може да устои на напрежението на тялото им) и са винаги критично настроени към мейнстрийма. Докато и хипстърското движение не стана мейнстрийм. И да имаш пари, работа на пълен работен ден и да се къпеш всеки ден – въобще не е хипстър. Тъжно е, знам, но ние трябва да продължим ... и в същото време да сме хип. Да, по дяволите. Търсейки решение, би било добра идея да вземем нещо от другите субкултури. Може би бохемите? Те са толкова готини и имат много хубави дрехи, но не, хипстърите са много по-куул.

Тогава може би preppy културата – да, те са разглезени богати деца, но сега след като хипстърите могат да си позволят по-добър начин на живот, и Кланът Тененбаум са толкова яки (ако не сте чували за тях, тогава моля преструвайте се че ги познавате, това е което един истински хипстър би направил), може и да се получи. Но какво ще стане с всичките тесни панталони, очилата wayfarer, тесниските с умни послания и кецовете Converse? А с това да бъдеш уникален? Добре, може ни е най-добре да направим нещо като най-доброто от двата свята? И тук идва уравнението: Hipsters + Preps = Prepsters Сега, нека трансформацията да започне.

МОДНИ ПРАВИЛА Всеки знае, че хипстърите имат много важни неща, с които да се занимават – като околната среда, проблемите на малцинствата, бедността и глада по света – но в същото време те не могат да излязат навън без концептуален тоалет. Не е толкова лесно, а и най-доброто модно изразяване е да няма модно изразяване, въобще. Така, запазваме тесните джинси, но мокасините

са много удобни, а и блейзърите са толкова елегентни (но, моля, не казвайте на никого). И очилата с черни рамки са най-добрия завършек. Така, този въпрос е разрешен.

МУЗИКА, ФИЛМИ, КНИГИ Всеизвестен факт е, че хипстърите имат изискан вкус към изкуството. Но освен това знам (не питайте как) че някои от тях имат на iPod-а си музика която се срамуват да признаят, че слушат. Препстърите не трява да крият това повече. Но нищо мейнстриим – препстърите са новите интелектуалци, нали? Може да запазим някои от неслушаемите парчета, но това е и възможност да разширим хоризонта си – класическата музика, може да бъде вариант. Що се отнася до филмите и книгите, вероятно нещо, което не е независимо и депресиращо, може да бъде интересно да се види.

ПАРТИТА, ХРАНА, ПИЕНЕ Колкото по-странно е едно парти, толкова по-добре, колкото по-малко хора знаят за него, толкова по-яко ще е – това е основната идея зад всяко събитие, което един хипстър би посетил. Организирането/посещаването на препстър парти

означава отново ексклузивност, но с класически стил – може да бъде просто папионка или чанта, но да познаваш основните правила на етикета няма да навреди, освен това е безценно. Партито е готово. Храната...ако ви е писнало от суши, безвкусна веганска храна или тайно изядената нездравословна храна, сега един нов свят се отваря пред вас. Дори и Марта Стюарт и Джулия Чайлд да са в повече, малко гастрономически експерименти няма да навредят, а пък и трудно произносимите имена на ястията от обикновените хора са голям плюс. Що се отнася за пиенето, защо да не последваме съвета от Новия завет на preppy-тата ‘True Prep’ (Старият е ‘The Official Preppy Handbook’, печатан 41 пъти след 1980г.) да опитаме Лимончело – традиционен италиански диджестив. Изглежда, че да бъдеш препстър може да се окаже много хип. Но моля ви, не споделяйте това с твърде много хора, защото те биха могли да открият, че има толкова незначителни разлики между тези две субкултури и вероятно между хипитата и хипстърите и другите субсултури... И в края на краищата, няма нищо ново или оригинално повече. Всичко изглежда като една безсмислена преструвка, дори и това, да бъдеш хипстър.

тази страница: пуловер 5+1 annapurna, полошърт love moschino, колие natalia brilli следващата страница: пуловер alexander wang, панталон jean paul gaultier, сандали ann demeulemeester

фотограф васил германов / thinktanklab стилист хубен хубенов грим и коса слав за max factor модел атанас от ivet fashion

топ paul smith, клин ann demeulemeester

мъжка рокля damir doma

яке yves saint laurent, риза junya watanabe, шорти vivienne westwood, аксесоар raf simons

риза junya watanabe, шорти vivienne westwood, колие natalia brilli

мъжка рокля damir doma, клин ann demeulemeester

пуловер alexander wang

тишърт valentino, полошърт paul smith, шорти yves saint laurent

жилетка damir doma, тишърт 08sircus, панталон jean paul gaultier

ТЕКСТ ХУБЕН ХУБЕНОВ

‘Мислете за нея като за майка си. Тя просто иска това, което е най-добро за вас. Хладна напитка. Добра вечеря. Мека възглавница и топло одеяло.’ Този слоган от винтидж реклама на American Airlines обобщава много добре една от причините, поради които стюардесите винаги ще имат една особена привлекателност, един особен вид авторитет, едно особено излъчване. В крайна

сметка, пътуването със самолет е интимно изживяване. Но образа на стюардесата сам по себе си е и един от най-ярките попкултурни символи на съвремието. А защо? Нима това не е просто обслужващ персонал, в елегантни униформи? И да, и не. Отговора е лесен – връзката на модата и стюардесите е една от най-силните и найпродължителните в корпоративния свят.

След Втората световна война, публичната авиация започва да добива нови размери. Все повече хора започват да пътуват със самолет, а идеята за летенето започва да се асоциира с блясъка и романтиката на новото модерно общество. Модерността заявява себе си – чрез модата и въздушното пътуване. Именно това са и двете сфери, които предлагат едни от най-добрите възможности за реализация на младите жени през 50те и 60те години на 20ти век. Работата като кабинен екипаж става една идеализирана мечта за свободен и динамичен живот, към който все повече жени се стремят, а пропорционално с това образа на стюардесата започва да се превръща и в сексуален символ, желан от все повече мъже. Съвсем логично, стюардесите еволюират в много повече от персонал - от гледна точка на авиокомпаниите те се превръщат в идеалния маркетинг инструмент. Ето защо, постепенно все повече авиокомпании осъзнават колко е важен външния вид на техния екипаж, начело с най-’модната’ марка – Air France, чиято връзка с парижките котюриери датира още от 1946г., а до днешна дата списъка с имена, работили по дизайна на техните униформи, включва дизайнери и марки като Christian Dior,

Nina Ricci, Hermes, Пиер Карден, Андре Куреже, Кристиан Лакроа и Кристобал Баленсиага. Но истинската ‘модна’ революция във въздушното пространство идва горе-долу по едно и също време с друга революция – сексуалната. През 1965г, в разгара на хипи и мод движенията и на култа към психеделичните принтове и ярките цветове, Мери Уелс Лорънс, рекламен директор на американската Braniff International Airways, известна със смелите си маркетинг решения, наема Емилио Пучи за да ‘съживи’ дизайна на скучните им униформи. А италианския дизайнер ги съживява, и то с шокова терапия. Той облича стюардесите на Braniff в мини рокли с А-образен силует, изпъстрени с всевъзможни психеделични кръгове, спирали, раета и какви ли още не форми, в тюркоаз, фуксия, оранжево, зелено... Той дори облича момичетата летящи до Исландия и Гренландия в дълги кожени палта! Финалния щрих към униформената еуфория на Braniff e кръгъл прозрачен шлем, който стюардесите носят на пистата, с цел да не развалят перфектните си прически. Философията зад привидно екстравагантното решение на Braniff и Пучи е проста – добре

облечения персонал е по-щастлив и съответно – полета се превръща в едно по-приятно изживяване. Особено за пътниците от мъжки пол. Концепцията очевидно работи, защото скоро след това, много авиокомпании последват примера на Braniff – някогашните строги, почти военни униформи започват да показват все повече крака и бюст, а убитите корпоративни цветове биват заменяни от всевъзможни ярки и весели нюанси. През 1968г., United Airlines приемат ярко оранжеви къси рокли като своя униформа, а Allegheny Airline – бели мини рокли, изпъстрени с името на компанията, във всевъзможни шрифтове. Още по-екстремен пример са Southwest Airlines, които обличат момичетата си в ултра къси шорти и предизвикателни бели ботуши до коляното, приемат мотото ‘Секса продава седалки’, започват да сервират коктейли с имена като ‘Любовна отвара’ и ‘Страстен пунш’, и изживяват рязък скок в продажбите на билети...

шапки и различни видове аксесоари. В началото на седемдесетте години, дори Pakistani Airlines се включват в модната надпревара и наемат Пиер Карден, който създава за компанията класическа, но и модерна комбинация от панталон и туника. Но както при повечето тенденции и тази има своя край. В края на седемдесетте години, промяната в облеклото на кабинния екипаж отново идва от Braniff, когато за дизайна на новите униформи на компанията е нает Рой Халстън, който поема в по-класическа и изчистена посока, типична за него. Скоро след него в авио модата влизат и имена като Ралф Лорън и Бил Блас, а стюардесите постепенно се отдалечават от имиджа на секс кукли. С осемдесетте години, кабинния екипаж все повече разчита на профсъюзното обединяване, а стюардесите приемат имиджа на кариеристки, с новите power dress униформи, създадени за тях от новата вълна в модния дизайн.

Дори изначално по-консервативните авиолинии приемат новата мода. SAS Scandinavian Airlines не разголват стюардесите си, но пък променят корпоративния цвят на униформите в ярко зелено, а KLM Royal Dutch Airlines допълват своите със

И до днес тази тенденция остава силна. Въпреки дългия списък от имена на дизайнери и марки колабориращи с авиокомпании, който включва Джорджо Армани, Джулиен Макдоналд, Кейт Спейд, Ив Сен Лоран и кого ли още не, по-смелите

дизайн решения в съвременните униформи са рядкост. Дори най-скорошната колаборация на Air France с Кристиан Лакроа, иначе известен със своята пищност, продуцира крайно класически, изчистени, дори ретро униформи. Но не трябва да забравяме, че и самата професия на кабинния екипаж не е като някога. Днес образа на стюардесата е загубил лъскавия си попкултурен блясък и професията се счита за рискова и като че ли не толкова елитна, особено след събитията от септември 2001г. Въпреки това, флирта на летците с модата продължава и няма индикации това да се промени. Униформите на различните авиокомпании все още са обект на интерес от публиката, както и от ежегодните класации за най-стилно облекло в авиацията. Така че състезанието за най-красива униформа продължава. И макар сега пътуването със самолет се възприема с известна доза страх от мнозина, кой знае какво ще е в бъдеще и дали няма да станем свидетели на ренесанс в удоволствието от летенето, а с него – и във външния вид на онези мили хора, които се грижат да ни е комфортно в стресовата ситуация на полет?

фотограф sebastian troncoso стилист gala mendez коса и грим ruben marmol модел isabel de bruijn от fleming models production www.plato24.com

винтидж риза chloe, яке antik batik, пантално max mara, шапка philippe model, винтидж колан

рокля louis feraud, колан mango

риза sandro, жакет sfera, панталон max mara, колан roberto bellido, шапка stetson

винтидж рокля louis vuitton, пола estefania borras, риза essentiel

риза hanae mori, пончо sandro, пола zara

рокля sandro, рокля stefania borras, жакет guess by marciano

риза dacdac, панталон ann demeulemeester, елек guess by marciano

ТЕКСТ КРАСИМИР ДИМИТРОВ

Победили ли сме конформизма да носим униформи? Това нещо от миналото ли е? Не мисля. Основната идея на униформата е да разграничи определена група индивиди от друга. Просто се разходете из някой съвременен град и ще забележите еднакво изглеждащи хора, хора носещи едни и същи дрехи в Лондон и Пекин. Но по-важният въпрос е дали модерната униформа означава само липса на креативност или е единственият начин да бъдеш приет в обществото? Преди да се заема с тези въпроси нека започна с простия, но съществен въпрос: Кой си ти? Екзистенциалният въпрос за нашето формиране е винаги на дневен ред; човешките същества са в търсене на тяхната самоличност от самото начало на живота си. То започва с откриването, че да бъдеш момче е различно от това да бъдеш момиче и продължава с изследването на различни школи на мисълта, субкултури и със собственото интерпретиране на Аз-ът. Пътешествието да откриеш себе си е един от най-фрустриращите процеси, но любопитството и енергията, които идват в резултат на него, само ни карат да искаме повече. Това е стриктно персонално търсене, но в повечето случаи то завършва с асоциирането

на дадена личност с определена група. Все пак, човекът по природа е ‘социално животно’, което търси приемане, чувство за принадлежност и приятелство. Очевидно, никой не може да бъде остров. И за добро или лошо всеки е част от някаква субскултура, или иначе казано всеки прави каквото трябва, за да се отличи от другата група, или от по-голямата култура към която принадлежи. Всяка от тези групи си има свои собствени възгледи за света и символи – музика, филми, книги, философия и начин на обличане. Те избират как да гледат на света и как те искат света да ги вижда. Външният начин е най-лесният начин да покажеш, че принадлежиш към определена група и начина на обличане е един могъщ инструмент, с който да си изградиш идентичност. Изборът дали това е правилно или грешно е собствен. Въпросът, който неизменно се появява е, защо ние избираме да изразим себе си чрез дрехи или аксесоари? И защо доброволно избираме да носим един вид униформа? Част от отговора е много очевиден, поради факта, че ние обикновено само гледаме и рядко виждаме и чуваме – дрехите, аксесоарите, прическата и гримът стават най-отличителните елементи за определена група. Виждате някой облечен в черно

с дълга коса и имате метал, виждате тесни джинси и карирана риза и имате хипстър, и така нататък... Обличането в един вид броня, с която излизаме в света ни помага да демонстрираме, че ние сме членове на даден екслузивен клуб. Помислете си за ‘белите якички’. С цел да покажат на обществото, че са успешни, те се обличат за да впечатляват – вратовръзката, костюмът и бялата риза – ако искате да правите бизнес с тях, или трябва да изглеждате като тях, или те няма да ви приемат на сериозно. Питам се дали сме стигнали точката, където дори зубърите трябва да работят върху начина си на обличане – вземете Марк Зукерберг, например, и как той ъпгрейдна джапанките. Всяка различна група има близък начин на обличане и ти или избираш да се обличаш така, или не можеш да бъдеш приет в нея. В днешно време, повечето събития и местата, където се провеждат, имат стриктен дрескод – трябва да носим това и не трябва да носим онова. Изборът е личен, но в края на краищата ние се подчиняваме на правилата. Но не е ли това един вид униформа, която ние избираме да носим съзнателно? Да, определено. Това са правилата на съвременното общество. На

повърхността, ние изглеждаме, че се борим срещу конформизма, но честно казано, колко често сте съдили хора, които са с грешните дрехи? И не става въпрос само за дрескода на работното място, навсякъде е едно и също. За нещастие, няма решение на този проблем, но един добър начин да се борим е да носим нещо, което изразява собствения ни стил – Господ е в детайлите. Човешките същества винаги ще предпочитат да живеят в свят определян от правила – те го правят по-поносим. И да, необходимо е модерното общество да се води от върховенството на закона, но дрехите, могат да бъдат единственият начин даден човек да се докосне до един вид изкуство. Нека скъсаме с конформизма. Обличането на определени дрехи може да ни трансформира в когото искаме да бъдем. Силата е толкова голяма, че ние можем да ги използваме като средство за преоткриване, социално изкачване и за да бъдем различни. Но единственият начин да приложим това на практика, е да експериментираме дори с цената на грешки, защото обикновено грешките са причината нещо ново да се роди. Да, иска се смелост, но в противен случай ние ще продължаваме да бъдем непросветени хора, които се страхуват да откриват нови версии на себе си. Ние просто ще съществуваме, но няма да живеем.

рокля simone rocha, гривни natalia brilli, пръстени и обици ugo cacciatori

фотограф васил германов / thinktanklab стилист хубен хубенов грим и коса слав за max factor модел ива от ivet fashion

рокля simone rocha, гривни natalia brilli, пръстени и обици ugo cacciatori

риза и обувки ann demeulemeester, гривни natalia brilli, пръстени и обици ugo cacciatori

рокля max&co, обици ugo cacciatori

риза armani collezioni, гривна natalia brilli, пръстени и обици ugo cacciatori

рокля simone rocha, обувки ann demeulemeester, гривни natalia brilli, пръстени и обици ugo cacciatori

жакет jean paul gaultier, обувки ann demeulemeester, гривни natalia brilli, пръстени и обици ugo cacciatori

тениска tao, обици ugo cacciatori

ТЕКСТ ВАСИЛ ЩЕРЕВ

Има нещо иронично в модната общност. И под ‘иронично’ имам предвид както тъжно, така и смешно. Думата ‘стилен’ изглежда е изгубила истинското си значение, напоследък, и някак си се е превърнала в ‘средство да се откроиш от модната тълпа’. И така, кои са най-открояващите се личности? Нека започнем с Ана Дело Русо. Честно казано не разбирам какъв е целият този шум около нея. Ана живее за модата и модата живее за Ана. Вярно. Но всяка втора статия в интернет пространството е за нея, апартаментите ѝ в Милано, нейната колекция от 4 000 чифта обувки. Любовта на всички към нея обаче изглежда изкуствена. Защо е това? Ана Дело Русо е като изтъркан медиен продукт. Винаги е добра стратегия да я накараш да облече твоите дрехи, защото тя е онези милион импресии, които търсиш и то безплатно. От друга страна изглежда сякаш тя полага твърде големи усилия, за да бъде забелязана - сякаш се опитва да бъде следващата Изабела Блоу. Но дали може? Това, което оценявам обаче е, че Ана признава своите усилия. Четох интервю, където тя казва, че ревнува Лейди Гага заради многото ѝ последователи в Twitter. Може би това е причината, поради която Ана Дело Русо скоро ще изскочи с дебютния си сингъл. Никога не съм бил фен на хората ‘мога да правя всичко’ и именно това ме кара да следя проекта ѝ. Възможни са два крайни резултата – това или ще се окаже очудващо успешен ход, или ще се превърне в трагикомичен опит да блесне, който ще я злепостави точно както случката с

музикалния клип на Батист Джиабикони преди няколко месеца. Трябва да призная обаче, че докато проучвах Ана някак се озовах в позиция, в която започнах да я харесвам. Достойни за уважение са разбиранията ѝ за това как се подържа имидж на интернет модна икона и колко сериозно приема тази си задача, макар и твърде повърхностна. И като говорим за повърхностност кой друг да оплюем? О, да – Браянбой! До момента филипинецът няма планове да прави нищо различно от блогинг. А според блога The Cut той се справя чудесно – прави повече от $100 000 на година. И всички тези пари само за да се появи тук и там и да публикува преживяването си в интернет. И банерите, разбира се. Но как е успял? Браянбой е другата личност, чието присъствие в модния свят не ценя особено много, въпреки че следя блога му вече няколко години. Марк Джейкъбс го обикна и сега е издигнат на пиедестал. Силата на славата предполагам. Но сериозно - как може наистина да харесваш някой, който се нарича ‘момче’, а после щурмува улиците с кожено палто и токчета на Kenzo? Йерархията на подмазване в модната индустрия напоследък се е променила и причините са много лесни за разбиране. Ако Браянбой привлича към страницата си сто хиляди посещения на ден и му подариш скъп продукт, за да спечелиш уважението му, Браян ще публикува продукта и само за седмица той ще е достигнал до милион потенциални потребители. А Ана дори ще се забавлява искрено. Само за производствената цена и жертвата на себеуважението. И всички тези читатели са таргет групата на модните къщи. Виждате ли разликата с останалите канали за промоция? Не разбирам по какво точно са луди хората около Браян, Ана и тяхното поведение. Може би защото ‘общността’ е толкова фалшиво обсебена с тях, че повечето хора ги е страх да не изглеждат демоде. Униформеността в поведението на хората е нещо, което никога няма да разбера напълно. Тя е изкривен житейски избор. По-добре да бъдеш студената и изискано-респектираща Ана Уинтур, отколкото театрално-търсещата внимание Ана Дело Русо. Не съдя. Но би било чудесно да видим Браянбой облечен като момче, поне веднъж.

В последно време модата стана твърде преувеличен и скучна. Част от проблема са хората, които полагат прекалено много усилия, за да бъдат забелязани, снимани и разпространени из интернет пространството, за да се превърнат в звезди в индустрията, жертвайки изискаността и красивото излъчване, което модата имаше преди време. Дрехите се превърнаха в изнасилени паметници. А изнасилването е грешно, нали?

текст хубен хубенов, фотограф алеко осенски, стилисти h&s, коса и грим слав, модел александрина от ivet fashion

Докато правехме този брой се чудехме коя е най-подходящата тенденция за този сезон, която да представим. Коя е униформата на сезона? Флоралните принтове? Раетата? Ярките цветове? Отговора нямаше да е еднозначен, защото сред морето от различни интерпретации на една и съща тема, в крайна сметка няма нищо, което смело да заявим, че може да влезе в

категорията униформа. Помислихме още малко и стигнахме до извода, че единствената модна униформа, е тази, която не търпи промяна с времето, тази която можем да носим вчера, днес и утре. Тази която не се влияе от мимолетни тенденции – униформа, състояща се от непреходни дрехи, които всяка жена трябва да притежава в гардероба си.

БЯЛА РИЗА Историята на ризата е изключително дълга и ни връща около 3000 години преди Христа. Затова няма и да се опитваме да я обхващаме, макар пъят й до ежедневно облеклко да не е никак лек. До края на 19ти век, бялата риза влиза в категория бельо, а излагането й на показ без други дрехи върху нея е считано за толкова еротично, колкото днес считаме мъж по слипове, например. Въпреки това, ризата стига до статуса си задължителна в дамския и мъжкия гардероб, особено след Втората световна война, а днес класическият й бял вариант е една от най-интерпретираните форми на облекло, варираща в кройки, дължини, яки, детайли – списъка е безкраен.

риза maison martin margiela, панталон и колан sportmax

тренчкот max mara

ТРЕНЧКОТ Burberry и Aquascutum спорят и до ден днешен за правата върху първия тренчкот. Сам по себе си този факт е напълно достатъчен да илюстрира влиянието, което има тази дреха върху съвремието ни. Класическия тренчкот е изработен от непромокаем и вятъроустойчив плат, наречен габардин, има двуредно закопчаване, десет копчета и е в бежово или черно. И макар постоянно да виждаме вариации на темата и до момента по-добра алтернатива няма.

СТИЛЕТО ТОК Стилето токът е дълъг и тънък висок ток, чиято поява е документирана за пръв път в началото на двайсети век. Той излиза за кратко от мода, в края на шейсетте и началото на седемдесетте години (но не и от улицата, където жените отказват да го свалят), до момента до който Маноло Бланик не го връща триумфално, през 1974г. Популярността на стилето тока дотолкова е вкоренена в съвременната ни представа за мода, че трудно някой може да визуализира красива, добре облечена жена, и той да не е част от нейния тоалет.

обувки casadei

блейзър и топ max mara, джинси max&co

БЛЕЙЗЪР Блейзър е вид сако, по-ежедневно от класическото официално сако, и по-строго от спортното сако. Всъщност, една от основните разлики между блейзъра и спортно сако, е че първото се изработва единствено от едноцветни материи, в черно, бежово, каки или тъмно синьо. Разбира се, в съвременната мода е трудна определим най-добрия блейзър за жени, но със сигурност този тип дреха е базов за всеки гардероб.

ДЖИНСИ Също както една значителна част от съвременния ни гардероб, джинсите започват историята си като работническо облекло, през 1849г., в САЩ. Създадени оригинално за миньори, джинсите бързо се разпространяват като работно облекло за различните професии и дори стават част от облеклото на американските войници по време на Втората световна война. Истинското популяризиране на джинсите обаче, идва едва в началото на осемдесетте години, когато модните дизайнери започват да създават т.нар. Designer jeans и модата открито заявява, че да се носят джинси е нещо нормално.

джинси max&co

червило mac red от m-a-c

ЧЕРВЕНО ЧЕРВИЛО Червилото има толкова богата история, че дори да се опитаме, едва ли бихме могли да бъдем наистина изчерпателни. Използвано предимно от жени, още в Древен Египет и Месопотамия, днес червеното червило само по себе си е поп културен символ, както и един от основните стълбове на козметичната индустрия.

МАЛКА ЧЕРНА РОКЛЯ Малката черна рокля дебютира като мастилена рисунка на страниците на Vogue, през май 1926г., нарисувана от Габриел Шанел. Поради простотата си, прилепналата минималистична рокля е възприета много добре. Толкова добре, че днес едва ли има дизайнер, който да не е направил поне една малка черна рокля в кариерата си. В книгата си The Little Black Dress, Ейми Холман Еделман казва за малката черна рокля, че: ‘ тя е емблематична за свободата на избор на жената, за нейното равнопоставено участие в света и нейната декларация, че този път, тя се облича за себе си.’

рокля valentino

ТЕКСТ СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ

Униформите на немската армия и висшия ешелон политици и администрация на Третия райх остават в историята като доказателство за изключително добър и изтънчен дизайн на един обречен режим. И въпреки ужасяващите дела на нацистите, които са останали в историята, те оставят огромен отпечатък и в друга сфера - модата. Военните униформи от първата половина на 20 век имат изключително влияние върху съвременната мъжка мода. И докато непрекъснато се позоваваме на всякакви отпратки и вдъхновения от американската или британската армия, хората обикновено дискретно пропускат да коментират влиянието на нацистките униформи и аксесоари, поради негативната им репутация и място в историята. Докато хора като Леми Килмистър от Motorhead открито трупат колекция от нацистки артефакти, светът предпочита да коментира малко под чертата и да се позовава анонимно в колекции и аксесоари. Нацистката армия носи най-забележителните униформи по време на Втората световна война. Всяка част от армията разполага със своя собственa, допълнена със съответниtе обозначителни знаци униформа. Униформите са символ на власт и ранг - двете основни внушения на нацистката пропаганда. Тоталитарните общества винаги са използвали униформите не само като норма за военната и държавна администрация, но и като ежедневно облекло за населението. Но докато тоталитарните и комунистически общества използват функционални дрехи в убити цветове, които елиминират индивидуалността, нацистката

партия използва различни знакови униформи за всяка част от военния апарат. Униформите са чисти, функционални и обикновенно подтикват обикновените граждани да се чувстват горди и да се възприемат като важна част от плановете на Третия райх за превъзхождаща раса. Вермахтът преживява свой ренесанс през 30-те години след възхода на националсоциалистическата партия, която се опитва да го направи по-голям, по-добър и готов за война. Униформите на новата армия са трудни за подробно описване, тъй като съществуват прекалено много и различни видове за всяка една част от Вермахта (камуфлаж, тропически или зимни, парадни или стандартни униформи). Освен това униформите на SS са напълно заслужили мястото си в история наред с тези на Луфтвафе. Нацистите имат сериозно влечение към висококачествената кожа, месинговите копчета, лентите за ръка и медалите, които са модерна трактовка на униформата на немските рицари от средновековието. Бронята от стомана е заменена от черна кожа. Тайната полиция Гестапо не е особено тайна и незабележима, колкото би следвало да очакваме, благодарение на прихлупените шапки, черните кожени палта и шлиферите под коляното. Военно въздушните сили и дивизиите S.S. Panzer използват визьори и шапки от груба кожа, високи ботуши и кожени якета. Като цяло армията възприема облекло в черно, бяло и червено. Една от основните разлики в новите униформи в сравнение с тези от Ваймарската република е, че кройката и линията на униформите е

много по-прибрана заради механизираната армия: войниците прекарват дълго време в затвореното и тясно пространство на превозните и бойни машини. SS униформите са близки като дизайн, но обикновено имат по-широки яки.

резултат на това една и съща част носи различни армейски униформи, към които са добавени разпознавателни знаци. По-голямата част от облеклото на Вермахта се произвежда от Hugo Boss години преди името на компанията да стане синоним за класически мьжки костюми. По това време работата в полза на партията е най-естественото нещо. Hugo Boss през 30-те е семеен бизнес, който произвежда униформи за полицията и националната поща. До разгрома на Германия във Втората световна война, цялата индустрия работи за управляващата партия, която възлага договори на десетки фирми за производство на черните SS униформи, кафявите ризи на SA танкистите и черно-кафявите униформи на Хитлеровата младеж.

Национал-социалистите са запалени по показната театралност на техните униформи. Ранговете в йерархията на въоръжените сили се различават един от друг благодарение на емблемата над десния джоб над гърдите и нашивките на яката, които са наследени от старата пруска гвардия и приличат на римската цифра II. И двата символа са бродирани, или изтъкани в бяло или сиво. Допълнителните цветове обозначават към коя част принадлежи дадения войник - бяло за пехотата, червено за артилерията, розово за танковите бригади и т.н. Повечето войници носят колани с тока и надпис ‘Господ е с нас’. Ботушите на Вермахта са направени от полирана кожа в черно с подковани подметки и железни токове. Крачолите на панталоните са втъкнати (позната тенденция от съвременните колекции), а височината на ботушите е намалена до 32 сантиметра, за да се пести кожа. Ботушите са под коляното, по крака и от изключително качество. Друга важна част е войнишкото палто: основно вдъхновение за връхното облекло в мъжките колекции през последните години. Армейският модел на Вермахта е дълго до под бедрото палто от фина вълна без външни джобове. Пилотите от военновъздушните сили носят бежови гащеризони, кожени шлемове и дебели подплатени с кожа ботуши, наред с кожени

якета с епулети и различни емблеми. Авторитарните и мрачни униформи на SS са най-забележимото нещо в Германия през 30-те години на 20 век. Създадени са от Карл Дибич и графичния дизайнер Валтер Хек. По време на войната доставчиците на униформи за SS не смогват с търсенето и в

Въпреки че режимът на национал-социалистическата партия е унищожен след края на Втората световна война, стилът му започва да живее собствен живот и се налага като важна отправна точка за модерната поп култура, музика, кино, фетишизъм и всякакви други аспекти на съвременната културата. Черното кожено яке се превръща в популярен символ на младежкия бунт, носено от рокендрол икони и актьори като Джеймс Дийн в ‘Бунтовник без кауза’. Тежките черни ботуши на Dr. Martens изглеждат подозрително еднакви с нацистките такива. Модата използва само основните икони на нацистката естетика и се отървава от театралността, многобройните медали и показността и разчита предимно на практичния дизайн на облеклото на Вермахта. Акцентът вече е върху семплия дизайн и функционалността. И слава богу.

фотограф лазар стилисти h&s коса и грим слав за max factor модели ваня, елизабет и райна от ivet fashion

яке burberry prorsum

сако red valentino, риза sportmax, панталон paul smith, обувки gio diev, очила cutler and gross, шал mcq

палта astella

яке jean paul gaultier

блуза jean paul gaultier, пола astella, колан muse shop

ваня: рокля anelia peschev, обици и клъч patrizia pepe; райна: рокля astella; елизабет: рокля red valentino, чантичка muse shop

яке burberry prorsum, панталон richard nicoll, обувки zara

сако john rocha, клин burberry prorsum, колан muse shop

тишърт и панталон paul smith

рокля anelia peschev, обувки gio diev

елизабет: сако francesco scognamiglio, корсет и пола john rocha; ваня: сако jean paul gaultier

риза modis

ваня: яке jean paul gaultier, панталон modis райна: яке ann demeulemeester, панталон paul smith, ботуши gio diev елизабет: риза maison martin margiela, пола gustavolins

фотограф алеко осенски стилсит божидара попова грим аргир коватлиев асистент-фотографи ася филипова, кирил ковачев модели ани от ivet fashion, надин, цвета от visages, кристина, габриела, амада

рокля sassa bjorg

жилетка sassa bjorg

рокля gloria ivanova for farenah concept

жилетка sassa bjorg

сако carevitsa

фотограф julien cozzolino стилист calvin nymon коса yuhei nerome грим daria slusarczyk модел ines loan rau at angels and demons agency

рокля next episode, бижута kmo jewels

винтидж яке, tишърт petit bateau, шорти soleil sucre, обувки yves saint laurent

100

сако next episode, тишърт a fault, обувки yves saint laurent

101

рокля next episode, бижута kmo jewel, обувки pring

102

103

сако jitrois, тишърт a fault, пола stella jeans, обувки pring, бижута kmo jewel

104

total look jitrois, бижута kmo jewel

106

5+1 annapurna www.annapurna-aidabarni.com 08sircus www.kiminorimorishita.jp anelia peschev www.aneliapeschev.com burberry prorsum www.burberry.com damir doma www.damirdoma.com francesco scognamiglio www.francescoscognamiglio.it natalia brilli www.nataliabrilli.fr raf simons www.rafsimons.com richard nicoll www.richardnicoll.com simone rocha www.simonerocha.com ugo cacciatori www.ugocacciatori.it vivienne westwood www.viviennewestwood.co.uk are available at farenah concept, 1a saborna street, www.farenah.com alexander wang www.alexanderwang.com ann demeulemeester www.anndemeulemeester.be cutler and gross www.cutlerandgross.com jean paul gaultier www.jeanpaulgaultier.com junya watanabe maison martin margiela www.maisonmartinmargiela.com tao are available at all u re, 9 saborna street. armani collezioni www.armani.com love moschino www.moschino.it paul smith www.paulsmith.co.uk red valentino www.redvalentino.com are available at trend box, 4 sveta nedelya square astella is at www.astellaatelier.com and 68 vitosha boulevard antik batik is at www.antikbatik.fr casadei is at www.casadei.com and 147 rakovski street essentiel is at is at www.essentiel.be gio diev is at www.giodiev.com and 84 vitosha boulevard john rocha is at www.johnrocha.ie and at love/labels, tzum second floor louis feraud is at www.feraud.com max mara is at www.maxmara.com and 74 vitosha boulevard max&co is at www.maxandco.com and 56 vitosha boulevard philippe model is at www.philippemodel.com sandro is at www.sandro-paris.com sportmax is at www.sportmax.it and 74 vitosha boulevard stefania borras is at www.stefaniaborras.com stetson is at www.stetson.com valentino is at www.valentino.com and 4 saborna street yves saint laurent is at www.ysl.com and at garde robe, 4 saborna street

GIA MAGAZINE СЕ ВРЪЩА СКОРО. THE FAKE ISSUE ИЗЛИЗА НА ПЕТИ МАЙ.