За Веселин Ханчев Роден на 04.04. 1919г. сякаш напук, за да се окаже патронният ни празник през пролетната ваканция, т.е. да не можем да си го отпразнуваме, както му се полага, поетът приключва земния си път едва 47 годишен. След себе си обаче Веселин Ханчев оставя незаличима следа – лириката си. Той е поет философ, който се стреми към самопознание, към откриване на големите страсти и истини, към изследване на широкия свят. Вълнува го мисълта за творческата същност на човека, за неограничените му възможности и духовни хоризонти. За него е ясно, че пътят към съзиданието, към високите цели, минава през върховно напрежение и мъка, през остри конфликти и сложни въпроси. Затова с трагично прозрение той отстоява борбата и търсачеството, неизчерпаемия вътрешен плам на духа. В стиховете на Ханчев се чувстват волността, бунтарството, неудовлетвореността от постигнатото, от застоя. Смел призив за разгръщане на творческите сили пронизва всеки стих. Ханчев със сигурност е поет на общочовешкото, на човешкия порив към идеала, към хармонията. Той открива духовните измерения на героичното,
които са по силите единствено на разкрепостена, нравствено извисена личност. Великолепен пример в това отношение е стихотворението “ Земя и небе”- метафора на вечната диалектика на духа на материята, на вечната разпънатост на човека между земното и порива към идеала.
Есе
миналото, настоящето и бъдещето на народа ни. Чрез родния език ние опознаваме света около нас, научаваме начина на живот на предците ни, отправяме послания към потомците. В този смисъл езикът е един духовен мост между поколенията. Ако се замислим за това, как е оцелял народът ни в своята нелека хилядолетна история, в онези трагични години на робство и гнет, неминуемо осъзнаваме ролята на съхраняването на словото ни. Именно родният език, наред с християнството, е станал символ на българщината. Обединил ни е, запазил ни е като народ. Превърнал се е в една национална светиня с естетическа и духовна стойност. Затова и Вазов в едноименната си творба го нарича „свещен” и „прекрасен” но и „страдални”, затова и поетът изпитва възмущение към онези, които не го ценят и се отричат от него. Всеки от нас се е убедил в силата на словото в нашето ежедневно общуване. Думите, които изричаме, крият неподозирани възможности. Те ни събират и ни разделят. Понякога добрата дума може да ни стопли, да възвърне надеждата, да облекчи страданието, да възроди духа ни. Но не рядко грубите думи, обидите, изречени с гняв, ни нанасят
Неслучайно Евангелието на Йоан започва с израза „В началото бе словото и словото беше у Бога и Бог беше слово.” Словото е дар на Божията премъдрост, която с неподражаема разумност е устроила човека и света. Дарявайки човека с разум и слово, Бог го отличава от другите същества. Чрез словото хората общуват помежду си, изразяват чувствата и разбиранията си, изявяват своята индивидуалност. Едно от най-значимите му призвания / особено на писменото слово / е чрез него да се съхраняват житейският опит и мъдрост, да се отразяват битът и културата на един народ. Чрез книгите хората усвояват знания от различните области на живота, чувстват се по-силни, по-способни да се справят с проблемите на ежедневието. Затова убедително звучи метафоричната сентенция на Константин Кирил Философ „Голи са без книги всички народи.” Тя откроява съдбовната роля на писмеността и като изразител на националната идентичност и самобитност. Езикът е основно средство за общуване между хората. Той се свързва с родното и милото за всеки човек, защото събира в себе си
“Върху земя човек роден е. Но той на нея е роден небе да вижда и да стене, загуби ли го някой ден...”
не е ли очевидно прозрението на поета, че тялото е само материална обвивка на търсещия човешки дух, то е, което го приковава към земята? За човешките мечти и стремления обаче няма предели, вечен е поривът към необозримото, към безкрая. Идеалът е онова, към което се стреми човекът, а когато го осъществи, той тръгва в друга, непозната посока, към нови простори. Без идеали, без “небе” в душата няма и човеци. Ако ли няма голям обществен идеал, на който да се посвети, човек сам трябва да си го създаде. И да му бъде верен. До смъртта. Именно пред нейното лице поетът неистово шепне своето “ Жив съм “. В поезията на Веселин Ханчев пулсират величието и могъщата сила на живота. На него – непобедимия – той е посветил най- поетичните трепети на своето сърце. За него – непобедимия – той е издигнал неразрушим паметник в найдобрите си стихотворения. Милена Димитрова /преподавател по Български език/
непоправими душевни рани, пораждат болка и скръб. Не случайно са възникнали народните поговорки за силата на подобни думи, например „Думата стрела не е, пък в сърце се забива”, „Думата е по-остра от меч”или „Люта рана заздравява, но лоша дума не се забравя”и други. Те изразяват мисълта, че езиковите недоразумения не само нараняват, но могат да породят спорове и конфликти. Затова и големият български езиковед Л.Андрейчин заявява: „Език мой, враг мой”. Умението да си служим с думите, да изразяваме ясно нашите мисли и чувства се гради цял живот. Днес, в епохата на глобалната комуникация между хората познаването на чужди езици е от голямо значение. Ние можем да си намираме приятели от различни страни от целия свят, да обменяме информация, да обогатяваме житейския си опит и знания, да се чувстваме граждани на света. Едновременно с овладяването на други езици не бива да пренебрегваме родното слово, майчиния език. Защото именно чрез него се чувстваме българи, пазим народностното си съзнание и националното ни достойнство. Танка Тачева / преподавател по български език /
ИСКАМ МОЕТО УЧИЛИЩЕ ДА ИМА... Есе на Милена Димитрова /преподавател по Български език/ Ако се придържам към традиционния начин на мислене на средностатистическия ученик, ще отговоря така, както се очаква: искам, моето училище да има: 1/ нова самостоятелна сграда; 2/ богата, задоволяваща и найразвихрената директорска фантазия, материална база; 3/ добре оборудван физкултурен салон, който да бъде сравним с фитнес зала; 4/ богата библиотека; 5/ стол и кафене; 6/ млади и добре подготвени по специалността си учители; 7/ умни, амбициозни и мотивирани съученици и т.н, и т.н. Не искам много, нали? Всъщност нима всички не искаме точно това? Но едва ли можем да го имаме. И ако се постарая подробно да опиша всичко изброено дотук, със сигурност не само ще постигна, но и ще надмина желания обем на есето. Аз обаче предпочитам да
развия една друга теза: искам в моето училище да няма! Приемате ли моето желание?Жанрът “есе” позволява именно това – излагането и защитаването на различни мнения и позиции. Ето защо ще постъпя по този начин – ще заявя колко много мразя: 1/ формалните, задължителни предмети, които със сигурност не ни подготвят за живота, а само ни натоварват излишно; 2/ учителите, които преподават не защото имат призвание за това, а понеже не познават друг начин на препитание; 3/ учениците, които ходят на училище само защото и всички останали на тяхната възраст го правят; 4/ подлостта, завистта, дребните лъжи и мошеничество; 5/ отсъствието на перспектива пред тези, които са сбъркали в избора си и не знаят нито какво правят със себе си, нито какво да очакват от живота понататък. На моята възраст, колкото и незрял да съм според общоприетите схващания, аз вече много добре знам какво искам и какво не, какво обичам и какво ненавиждам. Ясно разграничавам добро
и зло, имам мечти и вярвам, че знам как да ги осъществя / постигна /. Искам да очаквам всеки следващ ден с нетърпение, да отварям сутрин очи с любопитство пред онова, което той ще ми поднесе; жадувам да тичам, а не да влача крака по пътя към училище, да трепвам от радост, а не да ми се свива сърцето при биенето на звънеца; да посрещам всеки въпрос на учителите със спокойна увереност в знанията си, да си тръгвам после към къщи с изправени рамене, понеже съм по-знаещ, по- подготвен за тази шарена върволица от дни, наречена живот. И понеже знам, че е прието в есето да се ползват сентенции /афоризми, крилати фрази/, ще прибегна до една от най-разпространените, т.е. една от тези, с които най-често се злоупотребява: “Животът е онова, което ни се случва, докато се подготвяме за него!”Надявам се, когато ми се случи / а то ми се случва вече от доста години!!! /, да съм готов за него! Позитивната нагласа към всичко и всички е най-сигурната гаранция, че краткият ни земен път ще е приятно преживяване! Не само за нас самите, а и за тези, които са имали щастието да ни срещнат, да бъдат с нас, до нас!
Вилислав, Здравко, Станислав, Теодор, Миладина, Ивелина, Яна, Габриела, Татяна всички от 6а клас. Яница и Стефан от 6б клас, Павлета от 5а клас, Ангел и Стефан от 5б клас, Красимира от 7б клас. Ръководител Мариана Косева Животът е като представление - в него най-често най-лошите измежду хората заемат найдобрите места. Питагор
Така си представям бъдещето... Есе
2
Ходя на училище с удоволствие. Откакто технологията напредна, училището се промени, така както на нас ни харесва. Вече мога да ходя на училище с мотора си и това не притеснява никого. Училището вече не е просто една сива сграда – то е изрисувано с цветни графити. Дворът е с цифрови баскетболни кошове.Футболът е много сложна игра, трябва да докараш топката в кръг с големина колкото топката, докато изскачат препятствия. Стените на салона са покрити с плакати от кечмания. Пълен е с всякакви игри – боксови круши, виртуално стрелбище и много други игри.
По математика ни преподава Питагор; по биология – Хипократ; по български език и литература – Христо Ботев; по химия – Менделеев; по история – Симеон Велики, по музика – Моцарт. Когато влезем в час, излиза холограма, която обяснява урока. Например по биология човешкото тяло е 3/Д. Можем да вземем орган и да го разгледаме.Когато учим историята на България, чрез симулатор се пренасяме в битката. Чешмите в коридорите пускат само кока-кола, фанта, швепс и тоник.И вода за всеки случай. Ето затова обичам да ходя на училище. Вече е много по-забавно и интересно в часовете. Уроците се преподават не като сега и се запомнят по-лесно. Обичам да ходя в това ново училище. Това е моето училище на бъдещето. Вилислав Маринов Николов 6а 07.02.2012г. IХ ОУ-гр.Стара Загора
Габриела Русева Творчески портрет Събитие, посветено на патронния ни празник и 10 години от създаването на Вокална студия „Розов свят” Вокална студия „Розов свят”с ръководител Г-н Веселин Бошков, представи творчески портрет на Габриела Русева на 25.04.2012г. На своя концерт тя изпълни 17 песни, между които песен посветена на нейната майка и на любимият й начален учител - г-жа Златана Стойчева. Габи се е посветила на музиката и работи усърдно за да сбъдне своята мечта, а ние се гордеем с нейните успехи.
КЛУБ “МАЛКИЯТ ХУДОЖНИК” IIIа клас ръководител Пенка Иванова
интервю
за историята на нашия народ. Знанията и уменията ще ми помогнат за реализация в живота. Стели: - Искам да покажа на света голямата си мечта да стана художник. Тук съм с целия клас и любимата ми учителка, г-жа Иванова. Селджан: - Обичам да рисувам. Често работим в екип. С усмивки и песни, работата и творчеството ни обединява и сплотява.
Радимира: - Посещавам този клуб, защото искам да развия способностите си, да рисувам и изразявам себе си. Часовете са весели и забавни. Научаваме нови неща, които не учим в часовете в училище.
Пенка Иванова: - Доволна съм от постиженията на децата. Постепенно изградихме един успешен екип. Творческото начало ни направи по-добри.
Ани: - Според мен посещенията в кръжока ми помагат да открия нови неща и да разбера вътрешните си потребности. Владимир: - Научих много за цветовете и техниките. Правим скулптури и графики и живописни рисунки. Часовете са интересни. В тях творим красота. Алекс: - Записах се в кръжока с желание, за да развия своя интелект. Симона: - Творя и показвам своето отношение към света. Ивайло Христов: - Клубът е интересен, защото изучаваме декоративно-приложното изкуство и научаваме
КЛУБ
Клуб “Бадминтон” с треньор Пенчо Ириков.
БАДМИНТОН
На снимката Анилина Димитрова и Мария Златева “Здрав дух в здраво тяло. Те са спортистки и в отбора на училището по бадминтон, който винаги е на челни места в национални състезания и е печелил много купи и медали.
Най-добрия човек, се когото познавам Е Днешният свят е жесток. Прави хората коравосърдечни, студени и неблагодарни. Нима вие бихте помогнали на стара жена, минаваща по улицата, да пресече? Съмнявам се, не и днес.
Днес хората мислят само за себе си. Но тогава как в този свят ще намерим човек, който ще се отличи с добрината си, човек, който се интересува не само от своето, но и от чуждото благо? Човек, чието сърце е чисто и добро, сърце, което мисли за другите. Този човек може да е до теб, но как ще разбереш? А нима точно тези хора, които са малцина на този свят, с безгранично търпение и доброта, са твоите приятели? Нима най-добрият човек, когото познаваш, не е твоят най-добър приятел? Той е човекът, с когото споделяш своите мечти, своите нещастия, своите добри и лоши дни. Човекът, пред когото разкриваш себе си и своята същност, независимо дали си различен, или вярваш в нещо различно. Човекът, който не ти се подиграва, защото имаш проблеми и много слабости, който не те оставя заради тях дори в най-лошите ти моменти от живота. Приятел, който вижда в теб дори най-малкото, най-незначителното и му придава стойност и красота. Той ти подава ръка, без да иска нещо в замяна, бива търпелив, разбира и споделя болката ти. Най-добрият човек, когото познавам, е не просто приятел на думи, не просто човек в тълпата или някой, на когото поверяваш всичките си тайни, а за него те са само излишно натоварване. Най-добрият човек, когото познавам,умее да прощава и да се бори, върви до теб, когато целият свят си отива, за да се върне и да ти докаже, че си струва да продължаваш. Той плаче с теб, когато си тъжен, споделя с теб тревогите си, защото знае, че ти не би си тръгнал. Найдобрият човек, когото познавам, ми казва истината, колкото и да е жестока тя, той е искрен и честен, винаги споделя с мен и не би ме излъгал за нищо на света. „Човек един път е добър, друг път – лош, зависи на коя страница ще отвориш душата му”, но в очите на най- добрият човек, когото познавам, никога не e била изписана злина. Мария Златанова 6а 13.02.2012г. IХ ОУ – гр.Стара Загора
3
Ръководител фелдшер Милка Желязкова
„Споделеното щастие е два пъти щастие, споделената болка – половин болка”- мъдро е казал народът ни.
Струва си да разберем, че можем да се обогатяваме и взаимно да си вдъхваме кураж по пътя ни към по-пълноценни взаимоотношения. Веднъж открили в себе си способността да даваме, обръщаме хода на нещата. Във всеки от нас има неизчерпаем запас от обич и щастие.Свикнали сме да мислим, че за да сме щастливи, трябва да получим нещо от външния свят, от някого, но всъщност процесът е обратен. Щастието и удоволствието не се дават! Те са вътрешно състояние на духа. Те са в нас самите.
4б клас; Ръководител Виолета Димитрова
КЛУБ
Децата са усърдни, упорити, уверени и съсредоточени върху себе си, да демонстрират целеустремени дейности.Да развиват чувството, че са личности с влечения и антипатии и специални области на умения. Те са способни да се самоанализират, да се да се самооценяват, а самооценката до голяма степен произтича от придобитите умения. Те разбират правилата, които диктуват подходящо социално поведение и управляват социалните връзки и дейности. Имитират и възприемат подходящи за възрастта социални роли. Дали ще им предложим найподходящата роля зависи от нас – родители и учители!
ИСКАМ ДА УСПЕЯ
4
Децата ни имат нужда от любов. Те не искат повече от това да играем един час с тях футбол, да редим пъзел или да нарисуваме нещо…Откровеност, съвместност, присъствие, приятелство, изслушване, шеги, за да се чувстват щастливи.Малчуганите вървят по своя път,но ние може да им помогнем с това как вървят. Училищната ни система е направена да приспособява, а не да насърчава. Вместо да помогне, неуспехът се наказва. Който не се учи добре, не се приспособява или подчинява, се изолира, просто е бива забравен. Децата ни заслужават малко повече време, но и малко респект. Нека ги оставим да кажат какво мислят за живота и за ежедневните ситуации, в които попадат. Все едно, че пред нас има големи хора… Мариана Косева
КЛУБ “МОЯТ КРАЙ” Ръководители: Танка Тачева и Румяна Сидерова
На снимката: клуб “Моят край”, директорът на IX ОУ “Веселин Ханчев” Славейка Проданова ръководител на целия проект.
ПО ПЪТЕКИТЕ НА РОДНИЯ КРАЙ „Няма по топла стряха от бащината и по-успокоително небе от родното” Яворов Родният край за всеки човек е скъпо и свято място, с което оставаме завинаги свързани. Чувството на обич и привързаност, на грижа и отговорност към него не е само вродено. То се гради и развива през целия съзнателен човешки живот.
Да познаваме родния си край, неговото историческо и културно наследство, неговите природни забележителности, съвременния му облик, переспективите за бъдещето му развите.На тези амбициозни цели сме посветили дейността си всички членове на клуб „Моят край”. Като опознаваме родния край, научаваме не просто кои сме и откъде идваме, но и накъде отиваме! Нашето „днес” е родено от нашето „вчера” и сочи пътя към нашето „утре”!
МАЛКИТЕ ПАЗАЧИ НА ПРИРОДАТА
В
АРТ - СТУДИО
IIIa клас;
ръководител Нели Георгиева
Калоян: - Там се учим да творим и създаваме красоти с техника Quilling и различни пънчове. Станислав: - Чрез арт-студиото се доказахме, като направихме базари и изложби.Цялото училище се наслаждаваше на нашето изкуство с повишено настроение. Йоан, Влади, Анка и Станислав Пейков са щастливи, че имат възможност да развиват своите таланти и да научат техники, които ще им направят живота по-интересен и красив.
исоко в планината в една голяма пещера живеел Планинския цар. Негови помощници били горските птици. Те били трудолюбиви малки работници на гората. Помагали на природата в борбата с неприятелите по дърветата. Един ден в гората дошли група палави деца. Те идвали за да унищожат вредните горски обитатели. Започнали да стрелят с прашки и камъни по враните. Горският цар веднага се притекъл на помощ на своите приятели. Попитал децата: -Защо нападате птиците? -Защото са безполезни!-отговорили децата. -Това не е вярно. Виждате ли този мой черен дъб? Той двеста години устоя на бури и суши и не се преви, а миналата година едва не го съкрушиха качулатките. -Това гъсеници ли са? -Да. Дойдоха безброй гъсеници и започнаха да унищожават листата му. Срещу тях се надигнаха сойки, свраки, кълвачи и синигери. Те се бориха, но не им достигнаха силите. Тогава се появиха враните. Започнаха да кълват и разкъсват гъсениците. Цяла седмица не се прибраха докато не унищожиха и последната. -С други думи ти твърдиш, че са полезни. -Да, полезни са! Ако не бяха те, сега гората щеше да е мъртва. Децата засрамено казали: Прости ни, Горски царю. Съжаляваме, че постъпихме така. Разбрахме, че птиците са пазачи на природата. Йоан Атанасов Недялков, IIIв
5
КЛУБ “АЗ ДЕТЕТО”
-ви
I а клас в ПОЛИЦИЯТА Участници в клуб “Аз детето” са децата от 2а и 1а клас с ръководители Златана Стойчева и Стефка Манова. “Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно! Все се мъча света да обърна, яхнал пръчка при тебе да се върна...”
Меморандум на едно дете
Аз ви обичам – обичайте ме и вие!
6
- Не ме разглезвайте. Знам много добре, че не мога да получа всичко. Аз само ви изпитвам. - Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото. - Не ме насилвайте – това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-меко, ако ме убеждавате. - Не бъдете непоследователни. Това ме обърква. - Не ми обещавайте, ако не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам. - Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитвам да извоювам още по-големи “победи”. - Не се разстройвайте много, когато ви кажа, че ви мразя. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте сторили. - Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като почна да се държа като “важна клечка”. - Не вършете неща вместо мен, които мога да ги върша и сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и може да продължа да ви използвам. - Не обръщайте голямо внимание на “лошите навици”. Това само ще ме насърчи да продължавам. - Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре забележките ви, ако разговаряте с мен спокойно и насаме. - Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване – още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но по-добре да говорим за това по-късно.
Скоро 1а клас посети полицията.Не заради престъпно чаровните си усмивки , а само за да разгледат и разберат колко много работа има в полицията!! В деня на отворените врати , първи и втори клас , под ръководството на учителите си : г-жа Златана Стойчева и г-жа Манова се запознаха нагледно с получаването и отработването на телефонен сигнал, получен на тел.112. Беше им припомнено кога и как се ползва телефонът за спешни повиквания. С огромен интерес малчуганите посетиха Детската педагогическа стая в Райoнното управление, като им се разясниха случаите, в които могат да потърсят помощта на полицията, както и кога инспекторите от Детска педагогическа стая се заемат с определен случай.Учениците бяха въодушевени при посещението на помещенията за временно задържане на извършители на противообществени прояви и престъпления, като желанието на някои от тях в края на това така интересно занимание бе като пораснат да станат полицаи… материала подготвиха: Ивелина и Татяна 6а клас Клуб “Млад журналист”
- Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво лошо. - Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър. - Не ми се карайте постоянно. Ако го правите, ще се наложи да се правя на глух. - Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така. - Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа. - Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля, изтърпявайте ме. - Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит. ЮНЕСКО
KРЕЧЕТАЛАТА НА СВРАКИТЕ Свраките са накацали по клоните на отсрещните зимни орехи и тракат - същински кречетала. Звукът прилича на този от изпуснати на плочник, търкулили се към дълбокия джоб на зимата, орехчета. Понякога на пролет откривам такива пропуснати черупковци из дворовете. Преживели тежкия сезон, стояли вбити в пръстта или презимували в пазвата на някоя пряспа. Ядките им са ядливи, стават. Някои дори са свежи. Голямата част обаче не са годни - мухлясали, изгнили, почернели...Само отвън изглеждат здрави. Преди да ги счупиш и провериш. Страх ме е, че с душите на децата става нещо подобно сред дългата зима, която живеем вече 20 и повече години - зима без оглед всичките пролети, лета и есени, които се изтъркаляха, подобно орехчета през нея, и ме пратиха от другата страна - при възрастните, при отговорните, при родителите. Става много бързо и неусетно, не съм и разбрала, че преминавам граница, че има невидима бразда, че бездната, за която говорят и пишат стотиците специалисти по проблемите в общуването между поколенията наистина съществува. Може да не са чак бездънни пропасти над които да трябва да прелетиш, за да стигнеш детето си, но ги има - тези крепостни ровове. Родителят обикаля безпомощно и се опитва да достигне до заключилото се в кулата, изживяващо себе си като заточена принцеса, дванайсетгодишно момиченце или барикадиралият се в стаята си петнайсетгодишен син. Вярно е, че обикновено родителите, в страха си и опита да предпазят децата, сами вдигат тези домашни крепости. Те са строителите и копачите на ровове около крепостта. Ограничават децата си, не ги пускат с приятели, налагат вечерен час. Помня, че на петнайсет години бях сигурна, че нашите не ме обичат, знаех си, че едва ли не ме мразят. Никъде не ме пускаха. Трябваше да се прибирам веднага след училище или в девет през лятото. Бях си къщно гърне, насила са ме изкарвали и не е имало кой знае каква нужда да имам вечерен час до тази възраст. Около две-три години по-късно започна новото време и тогава стана страшно. Така ми изглеждаше. Ревях в стаята си и ненавиждах “мъчителите” си. Онези ужасни хора, паднали ми се за баща и майка, които не ме разбират. Единствено през ваканциите, прекарвани в малкия град, в който съм родена, при баба и дядо, имах някаква свобода. Можех да ходя на кино, да скитам с приятели, после и по сладкарници, кафета...С времето започнах да захитрявам, налагаше се да поизлъгвам вкъщи, колкото и да не ми е приятно и досега да се изчервявам когато се налага да излъжа, но да имам някакъв въздух. Относителна, открадната свобода. Часдва извън къщи и не в училище. Събирахме се след часовете в “Арт”-а, едно ново и достъпно кафене през деветдесетте, пушехме и изпивахме, ако имахме по 1,30 в джоба по джинфис. Това в единайс’ти и дванайст’и клас. Преди 20 години. Ходили сме и на мецанина на новия тогава хотел “Космос” по две-три приятелки след училище. С раниците направо - пораснали, големи. Всичко знаехме, всичко разбирахме. Не съм забравила. Знам какво е да си на 15-16-1718... Сега синът ми е на 15 и аз се опитвам да не го ограничавам и да го опазя. Признавам си колко съм безпомощна на моменти. Не знам как да постъпя. През ден - дилема - да го пусна ли да отиде на лагер, на купон с преспиване, да пътува с непознат шофьор...
Не искам да го спирам, защото знам, че ще започне да ме лъже, да шикалкави, да се затваря. Ще се отчуждим. Минала съм по този път и не го искам за него, за нас. Винаги сме разговаряли. Убедена съм, че това е найважно за връзката родител-дете. Да споделят. Да говорят. Без да разпитваме детето като следователи. Колкото можем искрено и внимателно. Да слушаме - активно. Не да викаме и да се надвикваме, защото и те викват. Те правят това, което ние правим - знам го от опит. Те нямат друг модел на подражание докато са вкъщи, докато са меки и податливи, докато растат и можем да ги оформим. Не са виновни децата. Никога не са виновни децата. Просто никой не ти казва как да си родител, нямаш представа как се става такъв и често се учиш на принципа проба-грешка. Само грешката да не е фатална! Само да не е необратимо! За да разговаряме на равностойни начала, за да ни вярват, децата трябва да са сигурни, че ги обичаме. Това би трябвало да се знае по презумция, но те не знаят. В тази възраст те не са сигурни - затова трябва да им се казва, с думи прости - “Обичам те! Ти си всичко за мен!” Трябва да се интересуваме от това, което ги вълнува, това, което правят. В случая със сина ми беше фрийръна, а сега вече е стрийт фитнеса - предни везни, планжове (или планшета?), кофички. Толкова набирания с една ръка, толкова лицеви опори. Радвам се дори, че се увлича по спорта, макар и да прекалява и да се преуморява. Преди стоеше с часове пред компютъра, сега с часове не се прибира след училище. Във фитнеса, на лостовете. Направиха на две-три места в града такива площадки. Не знам кое е по-доброто. Знам само, че единствения смисъл на живота ми е децата ми да са живи и здрави, да оцелеят в онзи жесток свят извън стените на домашната крепост, там където с един попаднал в ръката ти нож, с едно погрешно движение можеш да отнемеш живот за един миг, може да отнемат живота ти за един миг, може всичко да приключи за миг. Завеса. Финито ла комедиа! Светът навън не е същия какъвто го знам петнайсетгодишна. Много пострашен е. И той е пораснал и сякаш не се харесва особено, но това го прави агресивен. Показва по-често зъбите си, понякога те намушква в гръб, друг път захапва до кост или те премазва на пътя и отминава. Никой не е застрахован, никой не е защитен. Агресия. Думата ми звучи в металносиво, с петна от масло...Не, сякаш са кръв. Ръждива дума - инфектира. Безмилостна дума. Забива метален шип в главите на някои от децата ни и изсмуква ядката. Празни орехови черупки. През последните дни не знам за кого ми е по-мъчно - за внезапно дамгосания с доживотния етикет “убиец” или за жертвата. За родителите ужасно ми е мъчно за родителите и на трите момчета. За всички нас. За света, който си направихме такъв. За децата ни. Не мога да стопя буцата в гърлото. Само се моля да проумеем, че този свят, колкото и да е стар и древен, е винаги млад - връстник на децата ни. Светът е наше дете. И аз не искам той да загине нелепо, внезапно промушен с нож в гърба.
Светът, който ни очаква...
ДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ ЗА РОДИТЕЛИ
Есе
Той е така необятен, а ние сме така безумно малки и незначителни. И все пак, всяко човешко същество се стреми да остави след себе си някаква следа. Макар че май наистина е вярно твърдението, че животът е това, което ни се случва, докато кроим планове за него. Раждаш се, живееш и умираш – такава е суровата логика на живота. За рождението си нямаш избор, но веднъж даден, животът трябва да се изживее достойно. Дори не е трудно, ако имаш здрава опора – вътрешен компас, който неизменно да ти сочи вярната посока, да те връща, ако престанеш да виждаш ясно целта. Просто е – бъди верен на себе си, върви винаги с изправена глава, върши добро. И всичко ще бъде както трябва – открито и светло. Откъде да започна… Може би със спомените от детството: това е времето, когато малкото човече с неутолимо любопитство и неизчерпаема енергия започва да открива света около себе си. През неговите очички този свят е огромен и страшен, крие опасности, но пък е и толкова интересен. А здраво държащите детската ръчица силни длани на мама и татко са извор на сигурност, на опора в несигурния свят. Невинното същество расте, а заедно с това нараства и вниманието му към всичко, което го заобикаля. С опознаването на света обаче идва и желанието на младия човек да се бунтува срещу установените норми и порядки, да променя, да руши и наново да съзижда. Бомарше е казал, че да живееш значи да се бориш, а да се бориш – значи да живееш. Осмислен е онзи живот, който е подчинен на възвишена цел – това е разковничето. А имаш ли цел, ще намериш и път към нея. Всъщност Егзюпери го е формулирал чудесно: „Човек може да живее само с онова, което може да го накара да умре”. Има и нещо друго – животът трябва да носи радост, удовлетворение от осъществените мечти. Той всъщност е отражение на собственото ни отношение към него – усмихва ти се, ако го гледаш радостен, мръщи ти се, ако си мрачен. С вяра в собствените възможности, с ведра усмивка, може и трябва да се върви напред. И не е зле, завършвайки училище, да помним, че в училището на живота няма ваканции, а неуспяващите не ги оставят да повтарят. Милена Димитрова / преподавател по Български език /
Свраките отлетяха да тракат някъде другаде. След около месец ореховите дървета ще се събудят.
02.03.2012 г. Дора Господинова
Не очаквайте детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си. Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той на трети и така – това е необратимият закон на благодарността. Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това ще поникне. Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всеки му е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит. Не го унижавай! Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с
неговите деца. Обръщай им повече внимание – никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си. Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко. Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не “нашето” или “своето” дете, а душа, която им е дадена за съхранение. Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето. Обичай детето си и когато е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.
7
на лещата. 40 % от пациентите с катаракта са пушачи. 3. Тютюневият дим способства образуването на бактериална плака на зъбите, оцветява ги в жълто и ускорява развитието на кариес и процеса на стареене и разрушаване на зъбите. При пушачите рискът от загуба на зъби е 1 ½ пъти по-висок, отколкото при непушачите. 4. По данни от изследвания тютюнопушенето съкращава живота средно със 7 години. То предизвиква преждевременно стареене на кръвоносните съдове, което започва от самото начало на тютюнопушенето. В случай, че това е в младежка възраст – значи от тогава. 5. Пушачът страда от хронични заболявания на белите дробове и бронхите. Има упорита непреминаваща кашлица, с отделяне на гъсти секрети. Кашлянето може да е на пристъпи и да предизвиква болезненост в гърлото. Най-ефективните техники за отказване от цигарите е използването на специални средства, таблетки или пластири, които съдържат никотин, контрол на здравословното състояние при личния лекар и консултации с психолог.
ПЕТ ПРОДУКТА, НАМАЛЯЩИ ВРЕДАТА ОТ ТЮТЮНОПУШЕНЕТО
1. Суха кожа, поява на по-осезаемо окосмяване по лицето, бръчки, сивкав отенък на кожата, наличие на пурпурни петна – това са част от вредните въздействия на тютюна върху кожата на лицето. Засяга, както активните, така и пасивните пушачи. Цигареният дим изсушава кожата и намалява кръвообращението в кръвоносните съдове в дермата. При намаленото кръвоснабдяване, кожата не получава необходимия й кислород, витамини и други хранителни вещества. Кожата се дехидратира. Тези процеси са характерни както за кожата на жените, така и за тази на мъжете. Тези изменения са очевидни на кожата на пръстите, с които се придържа цигарата. Кожата с времето става жълта. Ефектът се нарича дисхромия. Резултатът е по-ранна поява на бръчки и старчески вид на кожата. 2. Тютюнът оказва негативно влияние и на здравето на очите. Той обикновено предизвиква раздразнение, конюнктивити, отделяне на сълзи и бързо остаряване
Хроничната обструктивна белодробна болест е една от най-страшните “екстри”, с които се сдобиват пушачите. Преди три години, когато се обсъждаше да се забрани пушенето в страните от Европейския съюз, пулмолозите предложиха най-напред на политиците да проверят състоянието на белите си дробове. При повечето от тях, които са били зависими от този вреден навик, тестът показал наличието на типичните симптоми на хроничните белодробни заболявания. Резултатите се оказали шокиращи, защото те всички са били абсолютно сигурни, че нямат никакви здравни проблеми. И докато в Европа мерките, ограничаващи тютюнопушенето, вече дават първите добри резултати, у нас хората продължават да си пафкат с любимия на всеки българин лайтмотив: “На мен това не може да ми се случи”. Само че може... Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е събирателно понятие, което обединява в една група заболяванията на дихателната система: хроничен обструктивен бронхит, белодробен емфизем, бронхиална астма в тежка форма. Признаците, посочващи наличието на ХОББ - бавно прогресираща бронхиална обструкция, вследствие на която се нарушава проходимостта на бронхите и по тази причина въздухът не може свободно да достига до белите дробове. ХОББ често се бърка с астма, вероятно защото и в двата случая са налице сериозни проблеми с дишането. Въпреки това хроничната обструктивна белодробна болест се различава по това, че засяга всички части на дихателната система, докато при астмата има възпаление само на бронхиалната стена. В ранен стадий, който продължава от 10 до 15 години, ХОББ протича безсимптомно и хората дори и не подозират за наличието на това заболяване. Но още първият удар, който предизвиква заболяването най-често след 20 години активно пушене, може веднага да причини пълна инвалидност и загуба на трудоспособността. Пулмолозите разграничават две форми на болестта: - емфизематозна - в резултат от нея се развива кислородна недостатъчност. Розовите въздишки, както образно я наричат пациентите - за да облекчат дишането си, свиват устните си на тръбичка и тогава се разнасят звуци, наподобяващи въздишка. Тези хора могат да бъдат определени дори и по външни характеристики: те са много слаби, с розов цвят на лицето, с честа и суха кашлица. - бронхиална - като резултат от хиперсекрецията на слуз възниква стесняване на бронхите, в резултат на което се нарушава белодробната вентилация. Болните се различават по това, че са пълни, със синьо-червено лице и тяло, силна кашлица с обилно отделяне на храчки. Как да си върнем здравето? Със съвременните методи на лечение може не само да се повлияе върху ХОББ, но също така и да се спре прогресивното действие на болестта. За всеки пациент се изготвя индивидуална програма и се подбира специален комплекс от препарати, а не някакво общовалидно лекарство. За предпочитане са инхалациите с бронхолитици: лекарството попада направо в бронхите, няма странични ефекти от страна на другите органи и не се предизвиква медикаментозна зависимост. Друго предимство на инхалаторите пред хапчетата е тяхното бързо действие. Таблетката, за да донесе дългоочакваното облекчение, трябва да попадне в стомаха, след това в червата и едва тогава се абсорбира в кръвта. Отнема скъпоценни минути и дори часове. Впръснатото от инхалатора лекарство започва да действа след няколко секунди. Разбира се, не може да постигнете абсолютно здраве на белите си дробове, ако сте заклет пушач, със стаж над 20 години - това е нереалистично. Но може значително да се подобри състоянието. При лечение на умерена и тежка степен на ХОББ към комплексната бронхоразширяваща терапия се назначават и отхрачващи препарати - за прочистване на дихателните пътища. Иначе слузта, натрупана в бронхите, ще блокира достъпа на лекарствата до огнището на болестта. При спазването на всички препоръки на лекаря пациентите чувстват значително подобрение още през първия етап на лечението: отслабва кашлицата, преминава недостигът на въздух, намалява болката в белите дробове.
8
Попадате ли в групата на риска? Клиничните симптоми на болестта - недостиг на въздух, кашлица с храчки, неразположение - възникнат при заклети пушачи с 20-годишен стаж, особено ако те изпушват най-малко една кутия цигари на ден, както и хората, заети в производство с висока концентрация на прах или газове. Ако вече сте над 40, а през половината от живота ви сте пушили или работили във вредни условия, задължително трябва да проверите дали не сте в рисковата групата на ХОББ. За
Експерти съставиха списък на храни, които могат частично да сведат до минимум вредите от тютюнопушенето. Зеле - проучвания, проведени от Националния институт по екология на САЩ показват, че зелето е отлично средство за профилактика на рака. Причината за това е наличието на растителни изотиоцианати. Това са антиоксиданти, които доста изследвания определят като ефикасни при борбата с рака. Те потискат растежа на раковите клетки и предотвратяват тяхното възпроизводство. Освен обикновеното зеле, такива способности притежават също китайското зеле, а и броколито. Редовната консумация на зеленчука намалява риска от рак на белите дробове с 36%. Доматен сок - японски учени казват, че защитният ефект на доматения сок се дължи на наличието в състава му на антиоксиданта ликопен, който потиска образуването на кислородни радикали. Това са молекули, които са вредни за клетките. Сок от моркови - бета-каротинът, който се съдържа в оранжевия зеленчук се преобразува от организма във витамин А, необходим за укрепване на лигавиците. Две чаши сок от моркови на ден са достатъчни за пушача. Пшеница - тя съдържа цял набор от полезни и активни вещества, включително витамини Е и B12, фолиева киселина и селен, които защитават белите дробове. Витамин С - той се съдържа в много плодове и зеленчуци. Особеността на този витамин е, че той не се синтезира в организма, а може да дойде само отвън чрез храната, която консумираме. Припомняме, че неотдавна бе потвърдено от британски учени, че никотинът не само допринася за образуването на рак, но има и положителни качества. Например оказва стимулиращ ефект върху мозъка. И по-специално - подобрява паметта и концентрацията в работата.
всеки отговор “да” си напишете 5 точки: - Аз съм пушач с над 20-годишен стаж. - Мъчи ме постепенно нарастващ недостиг на въздух, задъхвам се, когато се качвам до третия етаж. - Страдам от хроничната кашлица на пушачите, съпроводена с отделянето на храчки. - Налице са тежест в гърдите и хрипове в белите дробове. - Често боледувам от различни дихателни инфекции. Ако резултатът е повече от 10 точки - това означава, че сте изложени на риск от хронична обструктивна белодробна болест. В този случай не отлагайте посещението си при пулмолог. Първо, лекарят най-напред ще направи бърза диагностика - компютърна спирометрия с фармакологични изследвания: последователно на пациента се въвеждат лекарства и в зависимост от реакцията на бронхите се анализира естеството на заболяването, след което се назначава лечение. Защо е толкова трудно да ги откажем? Защо на хората им е толкова трудно да се откажат от цигарите? Резултатите от ново изследване на американските пулмолози показва: никотинът, попадайки в организма, дразни центъра на удоволствието в главния мозък, което води до формирането на временни ендорфини - специални хормони на щастието. Те се съдържат в кръвта на всеки от нас, но в различни количества. Не изпитват недостиг от тях само 30% от хората. Останалите 70% постоянно усещат липсата на ендорфини, което често става причина за тъга и депресия. За да повишат нивото на хормоните на щастието, някои отиват в спортните зали, други се отдават на творчество. А останалите ... пушат. Ето защо малцина успяват да изхвърлят така бързо кутията с цигари на боклука. Като се има предвид този факт, пулмолозите не просто предпазват пациентите от разрушителните страсти, но и създават специфични програми за ограничаване и спиране на тютюнопушенето, опирайки се на помощта на психотерапевтите, нарколозите, иглотерапевтите. Според българската здравна организация в момента 600 милиона души по света страдат от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Смъртните случаи от болестта стабилно нарастват и лекарите прогнозират, че до 2020 г. това заболяване ще заема пето място сред всички заболявания с летален изход, а до 2030 година може да се превърне в безспорен лидер.
Нови научни факти
Пушенето отключва мигрената! Ново проучване е установило, че пет изпушени цигари на ден стартират механизма на развитие на мигрена. Влиянието на тютюнопушенето върху главоболието отдавна е спорен въпрос. Но в новото проучване учените са изследвали 361 студенти по медицина, които са познавали точно симптомите на мигрената, а това несъмнено е повлияло на точността на резултатите. Оказва се, че пристъпи са били наблюдавани при 16% от участниците, а 20% от доброволците са били пушачи. Пушенето повишавало с 29% броя на студентите, страдащи от мигрена. Изследването също показва, че броят на изпушените цигари влияе върху честотата на мигрената. Когато превишат нормата от пет цигари, студентите са били наясно, че ги очаква пристъп на болка. Хроничното главоболие е много разпространен симптом, но 90% от пациентите прибягват до самостоятелно лечение, злоупотребявайки с лекарствата и страдащи от страничните им ефекти. В момента е много популярна версията, че мигрената е състояние на повишена възбудимост на невроните. Каналите на йоните в клетъчните мембрани са тънки и лесно възбудими, затова мозъкът на хора, страдащи от мигрена, лесно реагира на дразнители като тютюнопушенето например.