HDSecurity Magazine, Issue 2 Terrorism

HDSecurity Magazine Issue #2, 2014

ЖЕНИТЕ В ТEРOРИЗМА Силата на “слабия”?

Интервю на броя:

“Хоризонти на сигурността.Близък Изток, петрол и тероризъм”, Й. Божилов

Ексклузивно интервю с Bart De Wever, кмет на Антверп

ТерористиГлобалисти

Г.Тотев: “Приказка” за Сирия.

EDITOR’S

CORNER

ISSUE#2

Terrorism?! Risk or Challenge editor-in-chief

Harry H. Haralampiev executive editors: Diliyana Ivanova; Emilia Nikolova; Maria Hinova Features senior editors: Amene Azadi Milena Zaharieva Miroslav Borisov Stiliyan Shopov

chief stylist:

Biliana Petseva

correspondent for Belgium:

Lora Guillaume correspondent for China and South Asia:

Christopher Lee design:

Aldebaran design.studio

advertising information:

(+359) 889 15 33 77 hds.magazine@yahoo.com

editioral office: 65 Brothers Buxton blvd., 1618, Sofia, BG

Тероризъм. Това безспорно се превърна в една от найупотребяваните и „най-страшни” за съвременното глобално общество думи. А днес, намирайки се в навечерието на Зимните олимпийски игри в Сочи, светът отново заговори за заплахите и предизвикателствата, които тероризмът ни отправя. Обвиняван и посочван като „заплаха номер 1” за сигурността, за съжаление, като че ли и този път на заден план остана трезвата преценка и обективният анализ на заплахата от тероризма. Именно заради това, в новия брой на HDSecurity Magazine ще погледнем на тероризма по един различен начин. Няма да говорим за това, колко деструктивен е, нито пък ще се опитваме да създадем псевдо-истини, като например - каква е бройката на дебнещите терористи из “неосветени софийски улици”. Вместо това, ще вдигнем комерсиалната завеса, за да видим тероризма през друга призма. Тази, на живата наука, която търси нови и алтернативни отговори на въпроса, какво е той - риск за съществуването или предизвикателство, изискващо преосмисляне на собствените ценности? Защо борбата с тероризма се оказа толкова непреодолима въпреки желанието ни и при все създадените всякакви различни способи и средства за ограничаването му (военни интервенци, изобретяване на дрони за „обезглавяване” на групировъчните лидери и дори програми за дерадикализация на терористи)? Какво се корени в мотивацията на един човек да стане терорист? Как жените се превърнаха в основен инструмент за водене на окончателната битка? В търсене на истината екипът на HDSecurity предприе дълго пътешествие. Тръгнахме от Далечния изток и Азия, минахме през безконечните пясъци на Сирия, стигнахме до високите върхове на Кавказ докато се озовем накрая в най-скришните и дълбоки места на човешкото съзнание и психология. А в стремежа си да бъдем още по-полезни, поговорихме с някои от големите български експерти; свързахме се тесни специалисти в областта на политиката и тероризма от световен ранг и чухме истории на очевидци. Оставяме ви насаме със страниците на HDS с надеждата всеки да открие отговорите на своите въпроси. Приятно четене!

Harry Haralampiev, editor-in-chief

NE WS

01 Значението на петрола за съвременния свят

11 Exclusive Интервю с кмета на Антверп

BART DE WEVER

15

5-те

непреодолими трудности в борбата ни с тероризма

21 short on terrorism with Alex Schmid

Жените в тероризма. Силата на “слабия“

31

27 Интервю на броя:

39

Хоризонти на сигурността. Близък изток, петрол и тероризъм, Й.Божилов

MYANMAR: ВЛАСТ. СИЛА И ВЛИЯНИЕ.

Една различна история за будизма и исляма.

45

DREAMIN’ BIG, Karlton Meadows

61

A

78

tama. Top 6.

Your MUST DO exercises

ГЛОБАЛИСТИТЕРОРИСТИ

53

“Приказка“ за Сирия, Г. Тотев

61

HDS

NEWS

Новата външна политика на Германия След

“локомотивът на Европа“ Германия се намира в Изправен пред успехите на собствената политика, днес, Берлин полага основите на новата си външна ориентация.

като заслужено спечели прозвището

нова решителна фаза от своето развитие.

Министрът на отбраната -Урсула фон дер Лейен и министърът на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, по време на конференцията в Мюнхен, 2014.

Photo Credit: MuunichSecurityConference, official website

Н

а петдесетата поред Конференция за сигурност в Мюнхен, Германия даде заявка за по-решително лидерство в сферата на външната политика и политиката за сигурност.

В

1

речта си, германският президент Йоахим Гаук коментира, че за да поддържа ефективно партньорските си отношения, за Берлин става все по-важна навременната и решителна намеса в конфликтните точки по света. По време на своето изказване, Йоахим Гаук допълни, че въпреки тъмното си минало, днес Федералната репулбика е демократична държава - “най-добрата Германия, която познаваме”. В унисон с позицията на немския президент, външният министър на Германия - Франк-Валтер Щайнмайер, заяви, че "Германия е твърде голяма, за да коментира световната политика от периферията".

И

зглежда структурата на немската външна политика и политика за сигурност ще се промени в посока нарастване участието на Германия извън границите на страната и основно в подкрепа управлението на възникващите кризи по света. Пример за новата немска политика е обявеното от първата жена министър на отбраната на Германия - Урсула фон дер Лейен, решение за изпращане на допълнителни части в Мали и евентуално допълнително подпомагане на европейската мисия в Централно африканската република. Интересно е, че именно министър Лейен е сред най-явно подкрепящите обособяването на обща европейска отбранителна идентичност ▪

Геополитика или глобална икономика? Иран се връща “в играта”

С

лед като МААЕ потвърди, че Иран е започнал да прилага сключеното временно споразумение от ноември 2013г., ЕС вдигна някои от наложените санкции. Към момента, някои от падналите ограничения от страна на Брюксел са по отношение: инвестициите в иранската нефтохимическа промишленост, търговията със златo и други ценни метали, както и премахване на ограниченията в автомобилната промишленост. Според договореностите, в срок от шест месеца Иран ще разполага и с 4,2 мрлд долара размразени активи.

О

т своя страна, другият основен фактор по разрешаване на иранския ядрен въпрос - САЩ, също демонстрира известна промяна в посока вдигане санкциите срещу ислямската република. Въпреки опитите на президента Обама, обаче, американският конгрес се опитва да наложи нови ограничения срещу Техеран. На фона на случващото се, в свое скорошно интервю, външният министър на Иран Мохамед Джавад Зариф, заяви, че позицията на

конгресмените във Вашингтон не следва да предизвиква сериозни притеснения, тъй като Техеран разчита на подкрепящото вето на президента Обама. А, както знаем от предишни изказвания на американския държавен глава, постигането на успех по въпроса с иранската ядрена програма налага да бъде даден шанс на дипломацията.

В

отговор на падащите ограничения, Иран се отваря към света и представя желанието си водещи западни фирми да инвестират в сферата на енергетиката и технологиите. Ислямската република предлага нови конкурентни петролни договори, подкрепящи желанието на близкоизточната държава да реабилитира своята икономика. Една от най-големите търговски делегации, посетила Техеран в последните седмици е тази на Франция - с над 100 изпълнителни директори от различни ключови френски предприятия. Сред гостите са представители от сферата на енергетиката, минното дело, автомобилната индустрия, железопътния транспорт, авиацията, туризма ▪

Сн: Credit Swiss Institute Photo Credit: Iranian Presidency Website

2

HDS

NEWS

Европа в Африка

След като Съветът за сигурност на ООН одобри депозираното от

ЕС желние за

изпращане на мисия в

Централноафриканската република, Брюксел получи „зелена светлина” за реализиране на

PhotoCredit: Hdptcar/ Flickr

В

края на миналия месец, министрите на външните работи на Европейския съюз взеха решение да се включат по-активно в стабилизирането на страдащата от етнически конфликти и вътрешнополитическа криза Централноафриканска република.

П

ървите дипломати на странитечленки на ЕС одобриха план за изпращане на общоевропейски войски в ЦАР, след като изгледите за стабилизиране на африканската държава започнаха да отстъпват място на случващите се песимистичните прогнози за изход от ситуацията в Банги. След като Мишел Джотодия завзе с държавен преврат властта в ЦАР, ислямистката коалиция „Селека” не само, че не съумя да установи мир в страната, но отприщи огромна вълна на напрежение и хаос, които в крайна сметка противопоставиха християнското малцинство срещу ислямистите в страната.

3

Едва 10 месеца след завземането на властта, под общия натиск на страните в Региона Джотодия се оказа принуден да подаде оставка по време на извънредната Среща на Върха на страните от Централна Африка в Чад.

Р

ешението на Брюксел да се включи със свои войски се очертава като ключово за общата европейска отбранителна политика. Само за справка, това ще бъде първата подобна военна операция на Евросъюза за последните шест години. Към момента, сред държавите, заявили желание за участие или обмислящи включване в общата мисия са: Естония, Литва, Финландия, Словения, Белгия, Полша, Швеция и др. ▪

Защо Обама отива в Рияд?

В

началото на месеца прессекретариатът на Белия дом излезе със съобщение, че американският президент Барак Обама ще разшири броя на държавите, които следва да посети в края на март. Така, към списъка с Белгия, Холандия и Ватикана неочаквано се включи и Саудитска Арабия.

между Вашингтон и Рияд. Както знаем, през последните месеци близкоизточното кралство изрази своето силно безпокойство от водения от САЩ външнополитически курс и поконкретно – от недостатъчно твърдата намеса на Вашингтон при решаването на сирийската криза и опитите на президента Обама да намери общ език с иранския си колега Роухани по въпроса с ядрената програма на Ислямската република.

Н

ека да припомним, че през октомври миналата година, именно Саудистка Арабия отказа да заеме мястото на непостоянен член в Съвета за сигурност на ООН, след като бе избрана за странапредставител на Азиатско-тихоокеанския регион в Световната организация. Причината за демарша на Кралството Photo Credit:The White House/ Flickr бе ролята на Организацията на поред съобщението на Белия дом обединените нации при преодоляване «Президентът ще обсъди с крал на кризата в Сирия и „неспособността на Абдула трайните и стратегическите връзки ООН реално да съдейства за уреждане между САЩ и Саудитска Арабия, както на военните конфликти" ▪ и текущото сътрудничество по редица въпроси от общ интерес, свързани с: Персийския залив и регионалната сигурност; мира в Близкия изток; борбата с насилието и екстремизма и други въпроси, пряко ангажирани с просперитета и сигурността».

С

П

о всяка вероятност това решение е продиктувано от известното „охладняване” на традиционно партньорските отношения

Photo Credit: US Department of State

4

HDS

В

NEWS

Пролет на Балканите

последните дни гражданите на няколко града в Босна и Херцеговина протестират срещу ширещата се корупция, тежка икономическа ситуация в страната и повсеместната безработица.

С

лед тежките сблъсъци между протестиращи и полицаи, официалните статистики сочат за ранени над 30 демонстранти и 100 полицаи. Безредиците започнаха на 04.02. в гр. Тузла, северната част на Босна и Херцеговина, но подтикнати от социалната несправедливост и неспособността на правителството да се справи с безработицата, гражданите много скоро запалиха сгради на държавната администрация оше в Мостар и Зеница. В крайна сметка, вълната на недоволство стигна до там, че хвърли в пламъци и президентския дворец в столицата Сараево.

5

Photo Credit: BiH/ Wikipedia

По данни на статистическата агенция на Босна и Херцеговина безработицата в страната достига 31,7 %, а средната работна заплата в страната е 420 евро. Протестната вълна в Босна и Херцеговина засегна общо 30 града. Към момента обстановката е спокойна, но ако ситуацията ескалира, силите на Европейския съюз могат да се намесят - такова е мнението на Валентин Инцко, върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина.

В

същото време, в Косово мирните протести на студентите в страната също прерастват в сблъсъци, като има десетки ранени. Протестите са подтикнати от съмнения за измами в държавния университет и изключително високата младежка безработица. Дали “пролетта” не идва на Балканите? ▪

HDStreet

Революцията в Украйна Безспорно събитията в Украйна са една от водещите новини. Светът гледа с особено внимание случващото се по киевските улици и чака разрешение на кризата в страната. Революция, преврат или събуждане на масите? Мненията на експертите се разминават. Именно затова, екипът на HDSecurity реши да погледне на събитията по един алтернативен начин. Нека се дистанцираме от шума на политиката и макар за малко, да чуем думите на “обикновения“, политически неутрален, украински гражданин. Представяме ми ви Ника Грабарева и нейния поглед за живота в Украйна.

7

8

HDStreet Здравей, Ника. Сподели с нас и читателите ни, защо хората в Украйна са на улицата твърде много искат да са в ЕС и далече от източния си съсед ли? Има доста хора, които искат изключително много страната ни да влезе в ЕС и го правят като протестират на улицата; искат да видят промяна в страната си и желаят по-добър живот. На протестите могат да се видят хора от различни възрасти - от младежи през граждани между 20 и 40г. и дори пенсионери. Не е задължително да се обърне гръб на източните съседи, но хората иска да се фокусират първо върху собствената си държава като отстояват мнението си с дни на студените улици.

2. Кой протестира - столицата Киев, само младите? Основните протестиращи са хора на възраст между 20 и 40 години. Те са тези, които имат силата да предизвикат някаква промяна. Те са млади и следователно могат да издържат да протестират толкова време на студа. Те обаче са актвините граждани, с модерното мислене и се фокусират върху добруването на тяхното поколение, но мислят и за следващите.

3. Каква е промяната, която искаш да видиш в Украйна? Как искаш да видиш държавата си след 5-10 години? По време на едно мое пътуване до Киев, бях много впечатлена, когато открих каква връзка създава тази революция сред хората. За първи път бях свидетел, как моите сънародници са заедно и успяват заедно да 9

отстояват това, в което вярват, че е важно. Сам по себе си този факт е революционен - така се създава истинска нация. По мое мнение, ако хората, които създават нацията, имат волята да работят заедно на толерантно ниво, те ще станат по-силни, и така споразумението дали Украйна ще влезе в ЕС, например, няма да има абсолютно никакво значение. И отново, ако хората имат волята да извършат промените като един организъм, те ще се превърнат в нацията, за която жадуват. А това е промяната, която вече се случва. Наистина ми стопля сърцето. И мисля, че ако Украйна наистина иска да бъде по-добро място за следващите поколения, хората трябва да се научат да работят заедно за тази промяна, а не да си седят вкъщи и да чакат правителството да им осигури по-доброто бъдеще; просто е неадекватно.

4. Твоето бъдеще в Украйна ли е? Ако да защо, и ако не защо? Не, не виждам бъдещето си в Украйна. Не искам да живея в страна, където много голям процент от хората не се интересуват за бъдещето си, и трябва да се стигне до обстоятелства, които да доведат до революция, за да се подобрят нещата. Ако на гражданите им се налага да стигат до там и да правят такива абсурдни действия, за да привлекат вниманието на международните сили и на украинското правителство, за да съзададат по-добро бъдеще за себе си, то тогава това е знак, че не е място за живеене, освен ако няма някакви позитивни промени ▪

HDSecurity Magazine “Spring Session Internship” HDS обявява едномесечен неплатен стаж за студенти в специалности “Журналистика“, “Международни отношения“, “Политически науки“, “PR“ и други близки хуманитарни специалности. Основната цел на стажа е участниците да се запознаят с дейността на едно съвременно online списание и да добият професионален опит, създавайки своите първи статии, анализи и новини. Всчики желаещи могат да изпратят кратък текст в свободна форма на политическа или културна тематика на редакционния e-mail: hds.magazine@yahoo.com. Краен срок за изпращане на документи: 15.03.2014г.

10

С настъпването на китайската нова година изглежда и голямата политика отваря

нова страница.На

11.02.2014г. се проведе първата официална

Китай и Тайван след 60-годишна среща между пауза Photo Credit: Igremix/ Flickr

HDS World

Значението на петрола за съвременния свят Диляна Иванова

К

акто показва историята, човечеството никога не е живяло в мир и светът открай време е бойно поле на постоянни войни и конфликти. Очевидно, стремежът към регионална и глобална доминация се оказва прекалено силен, за да бъдат избегнати и нямаме никакви основания да смятаме, че ХХІ в. ще бъде изключение от правилото. Сред основните причини за войните винаги е било желанието за контрол над по-големи територии, природни и човешки ресурси, както и извличането на оптимални ползи от него. Откакто Фарадей и Максуел „подаряват” на човечеството електрическвото, а Хенри Форд конструира първия двигател с вътрешно горене, войните все по-

11

Photo Credit: US Army; Flickr

често се свързват с проблема за енергийните ресурси, с което са били съвсем наясно и политиците, разпалили навремето Първата и Втората световни войни. Нямаме особени основания да смятаме, че ако в света наистина избухне нова световна война (както твърдят някои), основна причина за нея отново няма да бъде битката за ресурси и най-вече, за енергоносители. През изминалия ХХ в. петролът е наричан „кръвта на войните” , имайки предвид необходимостта от по-голямо количество петрол за успешното осъществяване на военните кампании на страните. Постепенно обаче, ролята му се променя и виждаме, че икономически развитите държави

днес са изключително силно зависими от вноса на енергоносители и се нуждаят от наистина огромни ресурси, за да поддържат темповете си на развитие. Гарантирайки си достъп до световните ресурсни запаси и лишавайки от тях своите геополитически съперници, едни или други държави могат успешно да осъществят стратегията си за разширяване на собственото си политическо и икономическо влияние. Това обаче създава сериозни заплахи, чиито отговор в бъдеще могат да станат петролните и газови войни. Основната цел на зависещите от вноса държави е получаване на по-сигурни гаранции за доставките, което обаче може да стане само по един начин – като се оспори националния суверенитет на страните, където са съсредоточени основните запаси от енергоносители. Поради нарастващото значение на нефта, в световната икономика възникват много конфликти между държави, заинтересовани от „черното злато”. Известният аналитик Майкъл Клер, автор на книгата “Войни за ресурси”, твърди, че днес светът се намира в епоха на войни за суровини и това е така, защото петролът е една от най-жизнено необходимите суровини за функционирането на икономиката на една страна и битовото ежедневие на отделния човек. Той е основен фактор за световната и национална сигурност и както се посочва в проучване на Института за национална сигурност, изготвено за Пентагона: “Националната сигурност на една държава зависи от успешното й участие в световната икономика” , което означава достъп до ресурси, най-вече енергийни суровини,

осигуряващи функционирането на икономиката.

Photo Credit: Wikipedia

П

о преценки на аналитиците от компанията Amoco, на територията на държави от Близкия изток, се намират две трети от всички световни запаси на нефт и именно поради това Персийският залив винаги е бил и продължава да бъде източник на голямо политическо напрежение. Повечето проучвания и предвиждания, свързани с търсенето на резервите на петрол, сочат, че Персийският залив отговаря за една непрекъснато нарастваща част от световните доставки на петрол. Ето защо анализът на външната политика на САЩ към Близкия изток показва, че външнополитическите и военни действия са насочени към еднаединствена цел: осигуряване или контрол над основните енергийни ресурси от нефт и природен газ, жизнено необходими за запазване на американската лидерска роля в света. Те се оказват в сложна ситуация, тъй като са едни от най-големите потребители на енергоносители на Планетата и са принудени да внасят все по-голямо количество от чужбина и най-вече от Персийския залив.

12

HDS World

Д

Разпределение на птролните резерви към 2009г. по данни на ЦРУ’Photo credit: Wikipedia

нес, комплексността на световната нефтена търговия, прави повечето индустриализирани райони по света зависими във все по-голяма степен от близкоизточния петрол, което превръща региона в център на световния стратегически интерес. Поради своето местоположение и стратегическо значение, Близкият изток играе важна роля в международните отношения и именно тук се „събират” интересите на Великите сили, и се водят едни от най-решаващите битки - 8-годишната война между Ирак и Иран (1980-1988 г.), инвазията в Кувейт през 1990 г., операция Пустинна буря през 1991 г., както и войната срещу Саддам Хюсейн през 2003 г. Към тях трябва да се добавят и продължителните терористични акции, които и днес продължават да взимат своите жертви. През ХХ в. страните от Персийския залив са свидетели на коренна промяна в геополитическия си статут и икономическо развитие, което се дължи на един единствен факт – наличието на огромни залежи от петрол в и около басейна на Персийския залив. Определяща роля за развитието на Близкоизточния

13

регион играе ОПЕК (Организация на страните износителки на петрол), чиято дейност е насочена към засилване на колективната защита на интересите на страните-износителки на петрол, към поддържане на единни цени на петрола, към увеличаване на печалбата от неговата реализация на световния пазар, както и към поощряването на националния добив на петрол и на националното изследване на залежите. ОПЕК се състои от единадесет страни - Алжир, Индонезия, Иран, Ирак, Кувейт, Либия, Нигерия, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ и Венецуела, чието общо производство съставя около 40% от световното производство на суров петрол. Тези единайсет страни държат общо повече от три четвърти от доказаните резерви на петрол в света. Изглежда петролът ще продължи да бъде една от стратегическите енергийни суровини и фактор “номер едно” в глобалната енергийна сигурност. За много от развиващите се държави именно “черното злато” е основен източник за доходи; основно национално богатство, а за индустриалните държави - и суровина за техните икономики ▪

14

Antwerp

15

Diversity

Ethnicity

Mi Challenges

inorities

Language Terrorism

Unity

BART DE: WEVER

M

igration can be a blessing, but it can easily turn into a curse...

PhotoCredit: Wikipedia

16

HDS EXCLUSIVE За нас е голяма чест да проведем това интервю с вас. Нека първо да ви благодарим за Bашето благоразположение и готовност, с които откликнахте на предложението ни за интервю. Както вече знаете, HDS е ново издание, посветено на сигурността, глобалната политика и дипломацията. Главната ни цел е да сме платформа за споделяне на експертен опит; списание, на страниците на което, хората да намират последните новости и анализи в сферата на политическия, културния и социо-икономическия живот. Ето защо вярваме, че нашият разговор ще бъде много интересен и полезен, не само за българската аудиторията, но и за читателите ни по света, за които имаме данни че ни четат. Това интервю ще бъде част от януарския брой на HDS. Причината, поради която се обърнахме именно към Вас за този разговор, е вашият ценен опит като кмет на Антверп., Белгия. култура и местната икономика, но същевремнно с това носят някои Антверп е вторият по население град в Белгия. Вашата икономика има рискове като инфилтрирането на огромно значение за просперитета на затворени етноси и капсулирани страната. Лесно ли е да се организира религиозни групи? и направлява живота на един толкова значим и голям град?

Bart De Wever: Миграцията може да бъде благословия, но лесно може да се превърне и в проклятие. Нуждаем Bart De Wever: Въобще не е лесно. се от свежа кръв, за да задържим Като кмет, аз нямам време за големи идеологически дебати. Това е практична икономическото си развитие, нуждаем работа и човек трябва да е прагматичен се от мултикултурни влияния от цял свят, за да останем метрополисът, който в своите решения и политическите сме. Имаме нужда от имигранти, които споразумения, които взема и прави. да допринасят и да са част от нашата Но да бъдеш кмет, на „джобен формат” градска общност; общност която да град-метрополис като Антверп, е много преодолява и да стои над културните възнаграждаващо: решенията ти имат или религиозни различия. Това е незабавен ефект върху ежедневието което направи Щатите велики. Но през на гражданите и ето защо аз съм в последните десетилетия, видяхме (а политиката, на първо място. и все още виждаме), че твърде много HDSecurity: Както вече споменахме хора пристигат в нашия град и директно стават зависими от социалните помощи Антверп е вторият по големина и услуги, които предлагаме. А, за да град в Белгия. В този ред на мисли, станат нещата още по-сложни, те често вие се сблъсквате с голяма вълна на остават зависими от нашата социална миграция не само откъм други части система за поколения напред. По този на Белгия, но и от цял свят- Европа, начин те се оказват безработни и не Близкия Изток, Африка, Азия. Можем биват окуражавани да научат езика ни. ли да кажем, че глобализацията и Капсулират се в техните малки социални миграционните вълни могат да групи. бъдат полезни за обогатяването на локалната

HDSecurity: Нека започнем с това:

17

PhotoCredit: Maros Mraz

HDSecurity: Според прогнозата

на експерти, като Felice Dassetto, по-голямата част от населението в Брюксел през 2030г., ще бъде от мюсюлмански произход. Тази тенденция повдига множество казуси относно бъдещето. Можем ли да предвидим подобен ръст на мюсюлманите в Антверп? И, ако да, какви предизвикателства ще отвори пред вас тази тенденция?

Bart De Wever: В Антверп ние

вече разполагаме с 172 различни националности. Това което не желаем е тези 172 различни групи от хора да живеят една до друга, имайки твърде малко интеракция и разбирателство помежду си. Както и редовна доза конфликти. И все пак, именно това се случва в момента: вид “апартейд”, който следва културни и религиозни разделения. Вместо да се фокусираме върху това, което ни разделя, трябва да търсим обединяващите ни фактори. Нашият общ нидерландски език, примерно. Аз се боря за истинска градска общност, която уважава отделните общности, но която е и над културните и религиозни различия. Можете да сте руснак, мюсюлманин, евреин, фламандец, но над всичко друго ти си гражданин на Антверп. Сравнете

го с футболен отбор: всеки играч си има персоналност, таланти и опитност, но всички играят по едни и същи правила на терена. Това е единствената възможна посока за развитие на големите градове в Европа.

HDSecurity: По настоящем има ли

реален риск от ислямофобия в Европа?

Bart De Wever: Абсолютно. От 11-ти

септември насам, връзката и взаимното разбирателство между мюсюлманските и немюсюлманските общности, се влошава трайно. Истории за расизъм, двупосочен при това, редовно изскачат по заглавията на вестниците. Това е една от причините, поради която мисля, че по-голямата част от мюсюлманите, които имат само миролюбиви и демократични намерения и помисли, трябва да се дистанцират по-открито от насилието и радикализма, просмукал се в името на тяхната религия. Това би могло значително да подобри отношенията между мюсюлманската и другите общности. Мюсюлманите излизат по улиците, когато се публикуват карикатури за пророка Мохамед, но остават безмълвни, когато биват избивани хора, в името на Исляма. За много хора, в това поведение няма особена логика.

18

HDS EXCLUSIVE HDSecurity: Мюсюлманските

малцинства в Европа претендират за повече независимост, за да управляват своите вътрешни процеси и дейности. По ваше мнение, коя е причината за тяхното недоволство спрямо юридическото, политическото и социалното благо, предоставено им от държавите, в които са се заселили?

притеснения, е тяхната идеология, според която демокрацията трябва да бъде премахната и на нейно място, трябва да бъде изградена държавност, основана на шариата. Как официалните власти могат да се противопоставят на подобни групи?

Bart De Wever: Трябва да се

прави ясно разграничаване между тежкото ядро на екстремистите, които проповядват омраза и агресия и дори Bart De Wever: Ясно е, набират войници за „свещена война”, и че мюсюлманите се чувстват една по-голяма група от уязвими млади дискриминирани редовно и в някаква степен „със занижени привилегии”. Дали хора, чиито мозъци биват промивани от тези отблъскващи идеологии. Що се е вярно или не? – това е друг въпрос. отнася до т.нар. „тежко ядро”, основните Факт е, че те се чувстват третирани членове на групи като Sharia4Belgium, като граждани втора ръка, въпреки че искам да изясня следното - те трябва всички модерни европейски страни да бъдат разследвани и съдени, когато им дават равни права, що се отнася до това се докаже, за разпространяване образование, дом, работа и социални на агресивни послания или подготвяне грижи. Нека не забравяме, че и на терористични атаки. От друга страна, религиозната свобода е също дълбоко услугите, които предлага моят град, вкоренена в Европа. Но расизмът и дискриминацията донякъде унищожават правят всичко по-силите си, за да предпазят младите уязвими мюсюлмани горепосочените усилия. Ето защо и последните да не попаднат в молейки мюсюлманите публично да се челюстите на екстремистите. Ние отрекат от тероризма, едновременно с това твърдо отхвърлям и осъждам всички поддържаме непрестанен контакт с тях, техните семействата, училищата им, и типове расизъм и подобни актове било всички, които по един или друг начин са то срещу мюсюлманите или другите ангажирани с това да държат младите в общности в града ни. правилната посока.

HDSecurity: Екипът на HDS

ver: 19

Magazine направи проучване. И всъщност бяхме изненадани да разберем, че на територията на Белгия съществуват някои радикални ислямистки групировки, като Shariа4Belgium („Шариат за Белгия”) на Fouad Belkacem и „Арабскоевропейската лига” (“Аrab Еuropean League”) основаната от Dyab Abou Jahjah. Това, което буди интерес и

HDSecurity: Какво правят

официалните религиозни власти, за да предотвратят вербовката и увличането на хора сред редиците на екстремистите?

Bart De Wever: В град като нашия,

радикализацията не се случва в джамиите и молитвените храмове. Привличането на хора към радикалните групировки обикновено се случва в

радикалните групировки обикновено се случва в домовете, пред компютрите и в интернет. Все пак, имамите могат да продължат да обясняват, че насилствената и антидемократичната идеология на екстремистите няма нищо общо с истинския Ислям. А, това, което те могат да направят повече е да влизат в контакт с младите мюсюлмани, родени в нашата страна, които не говорят арабски и не четат Корана в оригинал. Културните и поколенчески различия между имамите и третото поколение емигранти често представлява огромна пропаст помежду им.

HDSecurity: Има много Европейски

граждани, които отиват в Сирия и участват в гражданската война. Една статия на Euronews (озаглавена „Семейството се бои за белгийските чуждестранни бойци в Сирия”) разказва истории на семейства, чиито деца са отишли в Сирия. За нещастие, някои от младите войници, не са се завърнали все още. Как може да се спре радикализацията на младите европейци? Можете ли да ни споделите за някои конкретни механизми, посредством които Антверп се справя с това предизвикателство?

Bart De Wever: Отново, трябва да се

направи ясно разграничение. „Твърдото ядро” на джихадистите, които са отишли да се бият срещу демокрацията, и които са извършвали престъпления срещу човечеството, няма място в този град. Честно казано, не ги искам обратно. Аз вече съм изключил 47 сирийски бойци от нашите публични регистри, което означава, че те не могат да се върнат в Антверп, без да бъдат арестувани и моментално да им бъдат отнети

всички социални помощи. Нашето демократично общество не може да поддържа хора, които се обръщат с агресия срещу демократичните ценности. Разбира се, на млади и наивни хора, които са отишли в Сирия, за да помогнат на страдащото население, трябва да се дава втори шанс. Нашите градски служби запазват анонимността на завърналите се и им помагат да се върнат към живота в нормалния му ритъм. Но моето главно усилие е акцентът върху превенцията: ние разполагаме със служители в областта на анти-радикализацията, които разпознават знаците на ранна радикализация и буквално отиват в семейните домове на съответните хора, за да опитат да поговорят с тях; да обяснят как да се премахнат подобни ирационални идеи от главите на младите мюсюлмани.

B

HDSecurity: Как виждате

бъдещето на Европа?

Bart De Wever: Ние стоим зад

идеята за демократичен ЕС, който издига на преден план т.нар. „принцип на демократичната солидарност”. Или казано с други думи, решенията да могат да бъдат вземани на най-ниското възможно политическо ниво, възможно най-близко до нашите граждани. Този демократичен съюз трябва да уважава и да подкрепя културните различия на всички различни общности, които съществуват в границите му. Европа трябва да се превърне в политически съюз, без да бъде супер-държава, където всичко е решено над главите на хората, казано метафорично ▪

20

HDS

5

непреодолими трудности в борбата ни с тероризма

Тероризъм.

Photo Credit: US Army; Flickr

ПРЕВЪРНА ЛИ СЕ ТАЗИ ДУМА В ПОСТОЯННА ЧАСТ ОТ ЕЖЕДНЕВИЕТО НИ И, АКО ДА, ТО НИЕ ЛИ Я НАПРАВИХМЕ ТАКАВА? ИЛИ ПРОСТО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НИ ПРИНУДИХА ДА ПРЕСТРУКТУРИРАМЕ ВИЖДАНЕТО СИ ЗА СВЕТА, ДА ПРОМЕНИМ СТРАХОВЕТЕ СИ И ДА ПРИПОЗНАЕМ “НОВИ” ПРЕДИЗВИКАТЕЛCТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО.

КАКВО Е ТЕРОРИЗМЪТ И ЗАЩО „СВЕЩЕНАТА БОРБА“ С НЕГО СЕ ПРЕВЪРНА

ЕДНОВРЕМЕННО В МЕЧТА И ИДЕАЛ НА ПОКОЛЕНИЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СТРАТЕЗИ, ЗА КОИТО „СБЛЪСЪКЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ” БЕШЕ ЕДИНСТВЕНИЯТ ОТГОВОР НА ПРОБЛЕМИТЕ В СВЕТА? КОЙ Е ВИНОВНИКЪТ – ТОЗИ, КОГОТО ОПРЕДЕЛЯМЕ КАТО „ТЕРОРИСТ” И ЗА КОЙТО „ЦЕЛТА ОПРАВДА СРЕДСТВАТА”, ИЛИ ДРУГИЯТ, КОЙТО ГО ПОДТИКНА КЪМ ПОДОБНИ МИСЛИ И МУ ВНУШИ СИЛАТА, КОЯТО МОЖЕ ДА ДОБИЕ, А СЛЕД ТОВА САМ СЕ УПЛАШИ ОТ СОБСТВЕНОТО СИ ТВОРЕНИЕ - ПЛОД НА КОНСУМАТОРСКИЯ СОЦИУМ И СЛЯПАТА ЗАБРАВА ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА.

ИДЕОЛОГИЯ, ЛУДОСТ, ОТЧАЯНИЕ ИЛИ ПЪК ПОЛИТИКА С ДРУГИ СРЕДСТВА? УНИВЕРСАЛНА ИСТИНА ЗА ТОВА, КАКВО Е ТЕРОРИЗМЪТ, НЕ СЪЩЕСТВУВА.

21

КОГА ВЪЗНИКНА ТЕРОРИЗМЪТ?

Обратно на широко разпространеното мнение тероризмът не започна на 9/11, а много по-отдавна. Всъщност, да опитваме да проследим историята му е като да кажем кой стои зад псевдонима „Шекспир” – хипотезите са много, а доказателствата - твърде малко и сравнително ограничени. Въпреки това, в академичните среди съществува относителен консенсус по въпроса за генезиса и историческото развитие на това изключително сложно и противоречиво социално явление. Едно от имената, посветило работата си на този проблем е David Rapоport. Американецът, роден през далечната 1929г., се ползва с голям авторитет сред своите колеги, като причината за това е, че именно Rapoport съумява да “подреди” в известна степен хода на историята на тероризма. Отчитайки както най-ранните прояви на терористична дейност (групата на асасините от 11в.), така и съвременните му прояви той извежда 4 основни вълни на тероризма в модерната история: 1) Времето на анархизма (1880); 2) Антиколониалното движение от 20-те години на миналия век; 3) «Новата лява вълна» (1960); 4) Религиозният тероризъм от края на 70-те Това, което Rapoport всъщност прави, далеч не е обикновено структуриране. Класификацията на американския изследовател се оказва изключително полезна за световната научна общност, тъй като тя дава основните насоки,

в които тероризмът следва да бъде изучаван. А именно – показва, че наред с историческите линии на зараждането и отмирането на своите вълни, тероризмът е плод на динамичните измемения в социално-политическите обстоятелства, съчетани с обособяването на нови способи и различни средства за постигане на новоосъзнатите ценности и идеали. ЗАЩО НЕ МОЖЕМ ДА СЕ СПРАВИМ С ТЕРОРИЗМА?

Дали силно повлияни от идеите на Rapoport или по-скоро поради превръщането на темата за тероризма във все по-актуална (имайки предвид все по-честите ни сблъсъци с радикалните идеологии и техните последователи, припознаващи терора като единствен инструмент за сбъдване на политически идеи), през последните десетилетия специалисти от най-различни области на науката се мотивираха да намерят обяснение и да разберат мотивите и причините за съществуването на тероризма. Така, за доста кратко време, този изключително опасен феномен се превърна в обект на интерес от страна на психолози, икономисти, специалисти в политическите дисциплини и военната наука, експерти в комуникациите, културолози и прочее. Но докато всяка област на науката намери своята тясна дефиниция и изолиран отговор на въпроса „защо тероризмът съществува”, в един момент се оказа, че голямата палитра от обяснения започва да бъде нефункционална. Макар и носещи достатъчно логика в себе си, всички нови микрохипотези прекалено се ограничиха в рамките на собствената differentiam specificam, не 22

HDS Wave

Context and ideas

Anarchists From: 1880’s Anti-colonial wave From: 1920 New left wave From: 1960

Struggle for slef-determination; independance

Religious wave From: 1979

Iranian Revolution; Occupation of Afghanistan by the UUSR

Strategy of terror

Vietnam war; Cold war context

New technolog

Guerilla tacti Hostage taking

Така наречените “four waves” съвпадат с политическите и социални промени в живота на обществото и се асоциира Rapoport дава на 4-те фази в развитието и употребата на тероризма за постигане на конкретни цели в политически изповядвали. Така например, периодът на „първата вълна”/ Времето на анархизма, си спечелва името „златната епо политически живот, като австрийската императрица Елизабет, кралят на Италия Умберто 1 и американският президе

и да се даде едно пълно обяснение на причините за съществуването на самовъзпроизвеждащия се терор.

И

наистина, ако излезнем навън и попитаме няколко човека: „защо не можем да се справим с тероризма?”, отговорите, които ще получим със сигурност ще се различават и ще варират в зависимост от социалния, академичен и професионален background на анкетираните. Така например, за някои причината ще бъде в липсата на категоричност и решителност от страна на държавните правителства; за други именно крайното противопоставяне и военните намеси са стимулът на терористите да възпроизвеждат отново и отново агресията и терора; трети ще акцентират над приобщаването на фундаменталистите чрез програми за социализиране и дерадикализиране като ключ за елиминиране на заплахата. И именно в тази вариативност на мненията се крие отговорът, който сякаш ни убягва. Невъзможността тероризмът да бъде преодолян до голяма степен произтича от това, че тероризмът е явление, което всъщност не познаваме.

23

5ТЕ НЕПРЕОДОЛИМИ ТРУДНОСТИ В БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА

Днешната наука среща 5 основни трудности в опитите си да разбере характера на тероризма и да го опише пълноценно. Пет причини, които обричат битката ни с него и които ни показват, че борбата с тероризма всъщност по-скоро е борба с рамките и ограниченията, родени в рамките на субективно мислещата и индивидуалистично функционираща национална единица и съпровождащата я култура. #1 Не съществува общоприета дефиниция

К

ъм днешна дата светът няма единно становище, какво представлява тероризмът. Парадоксално, имайки предвид всеобщата важност, която му бива отдавана, но отделните национални държави не просто имат свои собствени разбирания, кое е тероризъм и кое не, но и не са склонни да споделят унифицирана формулировка. Само за пример, докато за палестинците атаките на Hezbollah са част от националното освобождение, то за Израел убийствата са нищо

Popular representatives

Modus Operandi

gies and communication tools: telegraph, newspapers

"Народная воля"

ics;"Terrorists" became "freedom fighters" and hijacking in order to manipulate governments

IRA Paletsine Liberation Organization; "Blak Spetember" Hezbollah; Tamil Tigers

Suicide bombings

ат със зараждането на нови групировки и съвършено нови методи за постигане на целите. Наименованията, които ия спектър, съдържат основната харектеристика и идеология, която последователите на всяка конкретна вълна са оха на убийствата”, именно защото анархистката идея отнема живота на редица ключови фигури в тогавашния ент Макинлий, убит в Бъфало през 1901 от Leon Czolgosz

повече от проява на безсмислено тероризиране на мирно население. Ако за кюрдските бунтовници нападенията над официалната турска власт са стъпка към свободата, то за Анкара това е нарушаване на „обществения договор”. Ако за Андеш Брейвик убийството на близо 80 души е единственият начин да се спре ислямизацията на Европа и превръщането на Стария континент в „Еврабия”, то за традиционния норвежец това е шок и е в категоричен разрез с ценностите на собственото общество. Изглежда тероризмът наистина бива виждан по различен начин от отделните субекти, поради разликата в опита, културното наслагване и преди всичко личностния (групов/ национален) интерес. Но докато това противоречие съществува няма как да окажем адекватно противодействие на тероризма. И тук не говорим само за липсата на единодушие между изначални врагове или пък за липса на консенсус межу държави с диаметрално противоположни ценности и опитност. Не, става въпрос за липса на единомислие сред културно и социално идентични политически субекти. Така например, дори между партньори като САЩ и ЕС съгласие по тази тема не

съществува. А, ако сравним т.нар.”черни списъци” с групировките, признати като терористични от Вашингтон и Брюксел, ще видим колко големи са разликите в разбирането „кой е терорист” и кой – „борец за свобода”.

“One man’s terrorist is another man’s freedom fighter”, Gerald Seymour #2 Тероризмът е силно политизиран

В

допълнение към горното твърдение, субективизирането на тероризма води до превръщането му в инструмент за провеждане на политика. Как?!- От една страна, той може да бъде средство и способ за предизвикване на промени в архитектурата за сигурност, респективно в изменения на геополитическата карта на света (например въоръжаването на муджахидините в Афганистан с цел отслабването на СССР). От друга страна, обаче, определянето на една групировка като терористична води до множество последствия, които пряко или 24

HDS

“Тerrorism research exists on a diet of fast food research: quick, cheap, ready-to-hand and nutritionally dubious”, Andrew Slike косвено оказват съществено влияние в икономически и културен план. Актовете на криминализиране на групировки и радикални формации не са особено често практика именно заради дълбоките лобистки корени и конкретни политико-икономически мотиви. Вземането на решение за включване в списъка на терористите е акт, който подлежи на сериозно обмисляне, защото веднъж взето, подобен род действие не може да остане незабелязано както от приятелите, така и от враговете. #3 Науката и специалистите не успяват да погледнат стратегически на тероризма

Е

дно от големите предизвикателства при изучаването на сложни социални явления е способността да се намери синхрон между: анализа на случващото се, съпоставката му с опита от миналото и генерирането на прогнози за бъдещето. В случая с тероризма нещата не стоят далеч по-различно.

25

Photo Credit: US Army; Flickr

Академичните кръгове, центровете за изучаване на тероризма, експертите и независимите анализатори, често се улавят в примката на лимитирания поглед. Години наред две от основните грешки при провеждането на анализи на тероризма бяха: първо, прилагането на една единствена формула, която да описва различните терористични събития без отчитане на спецификите и контекста (психологията и мотивацията; средставата и подхода; мишените и дори произхода на нападателите) и второ - ограничаването в анализа на случващото се, без да се потърси връзка с миналото и натрупания опит, който в крайна сметка би могъл да ни помогне да предвидим евентуални бъдещи сценарии. В подкрепа на последното твърдение е и проучването на Andrew Silke. Основната идея на експеримента, който английският изследовател прави, се състои в това да види, какви са трендовете в отношението на научните среди спрямо приемствеността при изследването на тероризма. За

целта Silke решава да извади всички разработки и статии, публикувани през 90-те години на миналия век в две от водещите издания, посветени на тероризма. Крайният резултат от проучването сочи недвусмислено, че от общо 490 статии, едва 13 са посветени на “не-съвременния” тероризъм, а само 7 от текстовете разглеждат явлението в периода преди 1960-та. Изводът, който може да се изведе е, че връзката с миналото лесно може да се прекъсне. Но последствията от това следва да се окачествят по-скоро като силно негативни и значително ограничаващи. Защото, както знаем и от личния си опит – утрешният ден е функция на днешното ни Аз и опитът, натрупан вчера. #4 Липса на достатъчно данни

М

акар и да звучи парадоксално, имайки предвид ежедневния ни сблъсък с информация за „току-що” случили се терористични нападения в поредната гореща точка на света, науката и експертизата не разполагат с достатъчно данни, за да могат пълноценно да анализират характера на тероризма. Трудностите в това отношение произлизат от факта, че едва след нападенията над Световния търговски център в Ню Йорк през 2001г., експерти от цял свят осъзнаха огромния пропуск от лиспата на единна база данни, която да събира информация за случващите се терористични нападения в различните точки на света. От 2001г. Униврситетът в Мерлиенд, САЩ, започна изграждането на подобна информационна система. Към днешна дата, програмата наречена „Global Terrorism Database” (GTD), се е обособила като основен източник на информация

за терористичните нападения. Трудностите, които програмата на т.нар. think tanks в Мериленд среща не са малко и произлизат основно от: липсата на универсални дефиниции кое е тероризъм и кое „обикновено” престъпление; сложността при осъществяване на комуникация и връзка както с пострадалите, така и с очевидците и представителите на официалната власт в териториите на нападение. #5 Тероризмът е комплексно и непрестанно променящо се явление

Н

яма спор, че тероризмът е динамичен. Човешкият елемент в него води до непрестанна еволюция, а наукоемкостта на борците срещу тероризма провокира създаването на нови способи и тактики от страна на фундаменталистите. Изобретателността отдавна се превърна в основна характеристика на асиметричността на тероризма, при което днес трудно може някой да предвиди кой е терорист и какъв тип нападения ще се извърши. След като жените и децата се превърнаха в инструмент на радикалната идеология, ситуацията днес е дори по-изненадващата – от жертва и основна target група, западноевропеецът се обособи като идеалната машина за вербовка, разпространение на радикалната идеология и реализиране на терористични нападения. Социален феномен, политическо явление или просто „черен лебед”? – трудно може да се каже. Едно е ясно - тероризмът е навсякъде и не можем да го спрем. Това, което можем да направим, обаче, е да опитаме да го познаем

▪

26

HDS Expertise

short on terrorism with

Alex Schmid

Можете ли да предвидите кои ще бъдат най-големите предизвикателства пред антитерористичните агенции? Поява на нови терористични групи; зараждане на съвършено нови идеолоции или просто преодоляване на заплахата от старите такива?

А. Schmid: Да се направи подобна прогноза е доста трудно. Това, което със сигурност знаем е, че към днешна дата съществуват на 4000 въоръжени неправителствени групировки. При тези обстоятеслтва, старите идеологии, основаващи се на класа, раса, вяра и национална принадлежност, няма как да не продължат да бъдат от значение и през следващите години. В подобна среда на сигурност, антитерористичните агенции следва да разширят своя „обхват на легитимност” и да се справят с все по-широк спектър от рискове. Това, което наистина е необходимо, за да преодолеем заплахите от тероризма и екстремизма, са силни институции, които да са в състояние да предотвратят и обезвредят конфликтите, пораждащи тероризъм и други форми на политическо насилие или въоръжена борба. Вторият въпрос, който бихме искали да Ви зададем е, до колко можем ли да гледаме на тероризма като на инструмент за моделиране на вътрешната (в последствие и външна) политика на една страна от други национални единици?

27

A. Schmid: Истина е, че държавите гледат на тероризма като на един вид „прокси” мини-война от много отдавна. В този дух, когато говорим за държавен тероризъм в модерната ни история, винаги се сещаме за убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му, графиня София Хотек, от ръцете на Гаврило Принцип – член на сръбската организация „”Черна ръка”, на 28 юни 1914г. в Сараево (макар че това политическо убийство се различава от сегашните ни разбирания и тесни дефиниции за тероризъм). Друг ярък пример за употребата на тероризъм с оглед дестабилизация на други политически субекти е ситуацията в Кашмир. Тогава, можем ли да кажем, че тероризмът, като инструмент за водене на политика, е своеобразна кутия на Пандора? Нещо, с което никога не трябва да се играе, тъй като един път отворена, никой след това не би могъл да спре пагубното й влияние?

A.Schmid: Хм. Ще Ви отговоря така – а, кои сме „ние”? Иран използва свои части да напада израелски мишени от Аржентина до Тайланд. Северна Корея е нападала представители на Сеул в Мианмар. А това, което виждаме днес в Сирия, има очевидна връзка с Хизбула и политиката на Техеран.

Къде стои Китай в глобалната политика по отношение на тероризма? Уйгурският въпрос ще претърпи ли някакви сериозни измемения и

Пекин при позиционирането му като глобален фактор? ще забави ли

A.Schmid: Китай има традиционно отношение и дълъг опит с тероризма и сепаратизма. А начинът, по който се опитва да владее ситуацията е чрез провеждането на успешна до този момент репресия. Смятам, че уйгурският въпрос няма да дестабилизира Поднебесната империя. Или поне не по начина, по който чеченския въпрос влияе на Русия. Амбициите на Китай са преди всичко глобални. В този смисъл, затваряне и обръщане „навътре” не е сред ходовете на политическия елит в Пекин. Китай с енуждае от експорт и внос на суровини, при което съвсвем явно вече конкурира

САЩ. Вътрешните проблеми в Китай са огромни и именно затова Китайската комунистическа партия е изправена пред важен избор – или реформа, или сила и репресия, за да се справи с „предизвикателствата на деня”. Европа и бежанците? Това е тема, която занимаваше общественото съзнание в „Стария континент” месеци наред. Къде е балансът между европейския хуманизъм, спасяването на човешкия живот и все пак, защитата интереса на собственото население?

A.Schmid: В момент на репресии и граждански войни, като тази в Сирия, миграционните вълни са нещо повече от естествено. Нежеланието и неспособността на Европа да се намеси по-решително в съседни региони с оглед стабилизирането им или поне установяване на мир, означава, да 28

HDS Expertise плащаме голяма цена за онези, които търсят убежище навън. Липсата на солидарност сред страните в ЕС, когато става въпрос за споделяне на бежанци, поставя под огромен натиск страните от югоизточния край на Европа. От друга страна, грижата на повечето европейци е икономическото благосъстояние и работната среда, а не външната политика или военните мерки за стабилизиране. Факт е, че европейската система за социална сигурност е доста щедра – половината от разходите за социално осигуряване в света се прави именно в Европа, която пък съставя едва 7% от световното население. Това няма как да ен привлече икономически понестабилните мигранти и политическите бежанци. Демокрацията, западните ценности и ислямът съвместими ли са?

A.Schmid: Демокрацията има много форми, също както и ислямът. Някои западни ценности (по въпросите за равенството на мъжете и жените, спазването на законите, разделянето на държавата от религията), не са съвместими с широко разпространените тълкувания на исляма. Демокрацията обаче е под заплаха не само от религиите, призоваващи за контрол над публичния и личния живот на гражданите. Демокрацията е под заплаха от политически партии, финансирани от големи банки или корпорации; от медии в ръцете на политици; меки представители на съдебната власт, корумпирани депутати и ксенофобски сегменти в обществото. Имайки предвид трудностите по стабилизиране на страните от Магреба (особено Либия), колко сериозен е рискът от 29

интензификация и чувствително нарастване дейността на терористични групи, идващи

не просто от северноафриканския регион, но и от сърцето на

Африка? Ще използват ли

централноафриканските фракции събитията в северните периферия на континента, за да

Европа и да покажат на света своята борба? стигнат до

A. Schmid: Африка има огромен потенциал за развитие, но също така разполага и с огромен потенциал за “създаване на бедствия”, както всъщност виждаме в момента в места като Централноафриканската република. Големият прирaст на населението в някои страни (напр. Нигерия), съчетан с неравенството и липсатата на достойни работни места, миграцията към градовете, обезлесяването и превръщането на земите в пустини - всичко това провокира хората да се преселят и да заминат да живеят в чужбина. При тези обстоятеслтва, бившите колониални сили се превръщат в основни спирки за мигрантите, найвече заради ефекта на „верижната миграция” - бъдещите заселници често вече имат свои роднини там. Тероризмът е само един проблем. Организираната престъпност е друг. Вземете, например, пиратството край бреговете на Сомалия: това се превърна в три- континентален бизнес със cомалийски бежанци и емигранти в Северна Америка и Европа. Бизнес, който играе роля в организирането на нападения срещу кораби, доставка на оръжия, финансиране на лодки, преговори с корабособственици и т.н. Глобализацията, включваща мигновенната комуникация, евтиния международен транспорт, премахването на граничния контрол в Шенгенската зона; лесният трансфер на пари (допълнени от престъпни методи);

достъпът до фалшиви документи и оръжие, улеснено от корупция и пр., e създалa ситуация, която не може да бъде овладяна. А политическо решение не се вижда. Вероятният резултат е увеличаване на ксенофобията и крайно-десните партии (като в Гърция), тъй като основните политически партии не са в състояние и не желаят да се изправят в лице с проблемите. В този контекст, тероризмът е само един проблем сред многото. Той до голяма степен „отнема” вниманието от някои от по-сериозните проблеми на съвременното ни общество: нарастващите държавни дългове; броят на младите хора, които не са в състояние да намерят достойни работни места; увеличаващото се икономическото неравенство; укриването на данъци от богатите; липсата на грижи за възрастните; липсата на добра интеграция на „новите” сред приемащите общества; липсата на политически лидери, които да събудят и да вдъхновят. Благодарим Ви за този разговор! И аз Ви благодаря! За мен беше удоволствие, Алекс Шмид ▪

30

HDStory

ЖЕНИТЕ В ТEРOРИЗМА Силата на “слабия”? Мария Хинова

Когато човек чуе думата терорист, масовото съзнание ще си представи мъж между 20 и 40г., може би с арабски произход, необразован и готов да умре за религиозния или личния джихад. Противно на общото мнение, но в редиците на едни от най-опасните терористични групи в света участват и жените. Участието на жените в самоубийствени атентати не е ново явление. Само за пример, от 2002 година насам, организацията “Черните вдовици” избива стотици цивилни при атаки в московското метро, летище и театър. При последния терористичен акт - самоубийствен атентат с бомба в автобус с 40 души, във Волгоград загиват шест от пътниците. В списъка със заподозрените има и жени. Кое кара жената - майка, съпруга, дъщеря, да убива? Как и въобще възможно ли е да се загърби естественият майчин инстинкт и вроденият копнеж да създава, изгражда и предпазва живота? Дали това е резултат само на психични отклонения, фанатична религия, вяра или просто липса на друга алтернатива? Кое налага нуждата да се използват жени от иначе строго йерархични мъжки структури? И има ли опасност от жертви по време на олимпийските игри в Сочи през февруари 2014г.?

31

Защо терористичните организации използват жени?

У

частието на жените в самоубийствени атентати не е ново явление. Може да се проследи такова участие от покушението срещу В. И. Ленин през 1918г. от Фани Каплан, през баската сепаратистка организация “ЕТА” и успешният атентат срещу бившия министър-председател на Индия, Раджив Ганди, през 1991 година. Причините, заради, които терористичните организации, ислямски или не, все повече използват жените са различни. До скоро ролята на жените се свеждаше основно до административни дейности, логистична помощ (оръжия и амуниции), осигуряване на вода и храна и възпитанието на бъдещото поколение в духа на организацията. От друга страна, знаем, че една от основните цели на терористичния акт е да всее страх и следователно да получи достойно медийно разгласяване на глобално ниво. Колкото повече са жертвите, толкова по-трагично е, а атрактвиността на местоположението е същинска демонстрирация отвъд рамките на очевдиното, в която се чете посланието: “светът вече не е защитен”, и терористични актове са възможни да се осъществят във всяка точка на планетата. Когато обаче такъв тип нападение е причинен от жена, психологическото въздейстие е още по-голямо. Обществото би се замислило за важността на каузата и безсилието, довело една жена до такава крайност, излагайки себе си на смъртна опасност. Другата основна причина за въвеждането на жените в тероризма е, че те не привличат подозрения върху себе си и не отговарят на “типичния” профил. Една дама може лесно да заблуди с бремеността си, например, или да се

дегизира като мъж.

Т

ъй като, жените основно са в долната част на пирамидата на организацията обучението им е относително евтино и нетрудоемко. Необходими са няколко дни, а дори не се налага те да се взривят сами. В случай, че след подготовката, живата-бомба реши да промени мнението си, друг човек ще я взриви

“She is a ray of the Beauty of God; She is a creator; you may say that she is not created”, Rumi

отстрани. За да не се разколебаят една от мерките, които се взимат е да се поддържат в делириум от медикаменти и/или наркотици. Има и други жени, освен тези, определени да станат мъченици. Другата група са тези, които специално строго се тренират в лагери за оперативни агенти с обособени групи - женски военни милиции. Такива лагери използват информация за обучение от различни уебсайтове. Женските военните отряди в пакистанската терористична група “Лашкаре-Тайба” (Lashkar-eTaiba) преминават през сериозно обучние (от 21 дни до 3 месеца), което включва боравене с оръжия, физически тренировки и джихадистка пропаганда. Тази терористична организация е найголямата и активна такава в Южна Азия, като действа основно от Пакистан. Обявена за терористична от ЕС през 2010г., тя се занимава с анти-индийски тероризъм, което включва и въпросът за Кашмир. Като ефект от участието на жените се наблюдава и засилване на желанието за участие на мъже. Възможно е да се приеме, че редиците са 32

HDStory

прибягва до жени и това да доведе до популяризиране на идеята сред мъжете. В терористичните организации съществуват и жени, чиято рождена религия не е ислям (converts), но те я приемят и участват в терористична организация по различни причини: любов, ментални проблеми, духовно търсене, но най-често, за да се омъжат за човек, който я изповядва. Западноевропейките и американките са още по-трудни за подозрение и така значително по-лесно биха извършили плана си. Такава например е трийсет годишната британката Саманта Лютуайт от сомалийската терористична група “Ал Шабааб” т.нар. “Бяла вдовица”. Тя е съпругата на един от атентаторите от лондонските атаки на 7 юли 2005г. и е най-издирваната бяла жена. Смята се, че в момента е в Сомалия и, че е отговорна за атаката на 21 септември 2013г. в молът в кенийската столица Найроби, която оставя 67 жертви.

С

Мотиви

поред Mia Bloom, професор по науките за сигурността в Univer sity of Massachusetts, автор на книгата “Bombshell: Жените и тероризма”,

33

основните причини се свеждат до т.нар.

“5R” както ги нарича тя - отмъщение, изкупуване на грях, обвързаност с член на организацията, уважение, изнасилване (Revenge, Redemption, Relationship, Respect, Rape). Може би един от основните фактори, дали една жена ще вземе участие, е връзката и с някой, който вече е член на терористична организация, било то съпруг, брат, баща или дори син. На това се гради, например, терористичната организация “Черните вдовици”, действаща в кавказките републики на Южна Русия. Друг важна мотивация е опитът на жената да изкупи вината си. В по-консервативните (патриархални) общества от Близкия изток и Южна Азия, когато жената извърши действие, което се смята за опорочаващо семейството, тя вече е бракувана и е тежест и срам и за себе си. Разбира се, вината не е задължително да е нейна, но трябва да има достатъчно на брой мъже свидетели, за да се докаже. Така или иначе физически или духовно ще умре, много по-мъдро и жертвоготовно е да има право на това изкупление за нея и семейството й, а чрез смъртта си тя става мъченица. Особено важно за нея е ако има синове, за чието бъдеще

трябва да мисли. Това е доста удобно средство, което широко се изпозлва от вербуващия отдел на организацията - да умре като мъченица, като печели уважение и за себе си и за семейството си. Омъщението идва, когато те са станали свидетели на смъртта и унижението на своите близки, особено в конфликтни райони като Ирак, Палестина, Кавказ. Що се касае до изнасилването като причина за превръщането на една жена в терорист, Bloom разказва, че докато била в Шри Ланка на среща с членове на организацията на Тамилските тигри, е излезнала статия в местния вестник, апелираща да се спрат изнасилванията на жени от войниците, защото това създава още повече желаещи да станат самоубиствени бомби. Те вече нямат моралното право да се оженят и да създадат семейство. Това е още един удобен инструмент за подбора на персонал. Друга причина може да бъде желанието за равенство. По-малка причина обаче за сега остават феминистичните подбуди, така наречения “джендър джихад”. В случая, «джихад» се употребява в смисъла на борба за връщане на правата на жените дадени им от исляма, но поради местни или други причини са отнети. Това, за съжаление, не е конструктивна изява на тези обществени виждания. Въпреки, че звучи оптимистично такива актове да повлияят на мястото и ролята на жената в една

организация, в терористичните такива, жените по-скоро изпълняват маргинална роля. Те почти не достигат до позицията, в която се взимат управленски решения, въпреки, че в Шри Ланка, например, те представляват 20-25 %, в Чечня - 43%, дори Турция около 40 % от всички самоубийствени атентати (с колан-бомба или оръжие). Тамилските тигри и техните “Райски птици”

Т

игрите за освобождение на Тамил Еелам са националистическа сепаратиска терористична организация от Шри Ланка създадена през 1976 година, целта на която е да се създаде независима държава на тамилския народ в северните и източни части на Шри Ланка. (По-голямата част от този народ са индуси, за разлика от останалата част населяваща острова, които са будисти. Едва 10 % са християни и мюсюлмани.) Ръководител на организацията е Велупилай Прабхакаран. Днес организацията се смята за терористична в 32 държави в това число и в Европейския съюз. След 26-годишна изтощителна гражданска война правителството на острова успява да победи “тигрите” през май 34

HDStory

На снимката: джамията в Грозни. Тази година се навършват 150 години от края на кавказката война между руснаци и черкези (местните кавказки народи); Photo Credit: Wikipedia

смята за терористична в 32 държави в това число и в Европейския съюз. След 26-годишна изтощителна гражданска война правителството на острова успява да победи “тигрите” през май 2009 година. Смята се, че жертвите на конфликта са около 100 хиляди души, а заради методите на организацията тя се смята за терористична - изключително добре организирани, ефективни и брутални. Един от повратните моменти, който предизвиква световното внимание както към конфликта, така и към факта, че убийството е извършено от жена, е атентатът срещу бившия министърпредседател на Индия Раджив Ганди извършен на 21 май 1991 година от Тенможи Раджаратнам до столицата на щата Тамил Наду, където живее поголямата част от народа тамил в Индия. Ефектите от този инцидент са толкова големи, че след него Индия става само външен наблюдател на конфликта. Това е организацията, в която жените самоубийствени-бомби имат най-голямо 35

участие. Лидерите на организацията успяват да вербуват жените и заради дискурса за равенство между половете. Имат възможността и те да станат мъченици чрез самоубийство. Според ФБР това е единствената терористична организация, която е успяла да убие двама световни лидери Раджив Ганди и Ренасингхе Премадасатретият президент на Шри Ланка през 1993 година. Тигритете са тези, които първи изпозлват самоубийствената жилетка, а човекът-бомба носи в себе си хапче цианид, за да го изпие в случай, че атаката не е успешна и има опасност да бъде заловен. Организацията първоначално не изповядва идеята за мъченичеството, но впоследствие създава отряд наречен “Черните тигри”, които са специално тренирани за това. Жените «тигрици» са около една трета от военна мощ на организацията. А загиналите “райски птици”, както впоследствие са наречени от медиите, представляват 24% от 316-

те души жертва на самоубийствения си терористичен акт. ПКК и техните борци за свобода и равенство Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) e кюрдска организация, създадена през 1978г., която се бори срещу турската държава за независим Кюрдистан. Впоследствие е обявена за терористична от ЕС през 2004г, но не от всички негови държавичленки. През 1984г. организацията се траснформира и става паравоенна група, а най-ожесточените сблъсъци между ПКК и турската държава са през деведесетте години на миналия век. Тогава от 15 бомбени атентата цели 11 са извършени от жени. Впоследствие организацията оставя обособяването на отделна държава от Турция и пледира за политическа и културна автономност на кюрдите. След 2002г. започват ненасилствени действия, за да се отстояват правата на кюрдите. През 2013г. след преговори с представители на турската държава са спрени военните действия, като представителите на ПКК заявяват, че ще напуснат Турция и ще се преместят в полу-автономния кюрдски регион на Ирак. В самото си създаване броя на жените в отганизацията в относително малък. Но благодарение на марксистката идеология (която организацията в последствие отхвърля), мъжете и жените имат равни права. Ето защо, в началото на деветдесетте години от 17 000 военни, 30% са жени. А през 2007г. жените са 1100 от общо около 5000 членове. Основни причини, които мотивират жените да се включат в организацията са: личните семейни причини - подтискаща семейна среда, желанието за еманципация както и

На снимката: Fatima Al Najjar една от най-известните жени терористи. На 23.11.2006г. се самовзривява между група войници в ивицата Газа PhotoCredit: qassam.ps

пропагандата за борците са свобода. През юли 2013г. се избират двама нови лидери, единият, от които е жена (Бесе Хоуат). На проведената конференция относно бъдещите политически и структурни промени на локално и регионално ниво се обявява и решението, че броят на жените в организацията трябва да достигне 40%. “Черните вдовици” - проклятието на руския юг “Черните вдовици” или «шахидки», както ги наричат руските медии, са женитерористи, самоубийствени бомби, най-често от чеченски произход, които в повечето случаи са загубили близък, роднина или целите си семейства през първата или втората чеченска война (1994, 1999). Най-често техните атаки са насочени срещу силите за сигурност на Руската федерация, защото убитите техни близки са жертва на антитерористични или други атаки от руските спецслужби. Мотивите са 36

HDStory

37

жената-мъченица, която дава живота си за религиозна цел или в защита на семейството си (от араб. в Корана означава - “свидетел”, но впоследствие значението се приема по различни начини). Названието “черна вдовица” се използва и за всяка жена, която се взривява без значение какъв е етническия й произход, защото има случаи и на етнически рускини, които са приели исляма и са в редиците на теорирстичните организации. Първият самоубийствен атенат в Чечня е през 2000г. Преди това не е имало случай на взривяване на човек-бомба. И този атентат е извършен от жена. Хава Бараева се блъска с камион, пълен с експлозиви в сграда на руските специални части в Чечня. Преди това разпространява видео, в което предупреждава Русия, че тази атака е за независимостта на Чечня, както и призовава мъжете, да не приемат женската роля и да си седят вкъщи. “Черните вдовици” добиват печална известност с атаките през 2002г. в театър “Дубровка” в Москва - 850 заложници, 130 загиват по време на спасителната операция; през 2004 - два самолета на руските авиолинии с дестинация Волгоград са взривени с 43 жертви; трагедията в училището в Беслан през 2004г. с 1100 души заложници, 777 от които деца, жертвите са 380 души (186 от тях са деца); през 2010 - взрив в две станции на московското метро една, от които - “Лубянка”, в близост до площада, където е била централата на бившето КГБ (сега ФСБ). И последните бомбени терористични атаки от декември 2013г. във Волгоград, за които се вярва, че първата е дело на жена-терорист. През юли 2013, Доку Умаров (т.нар. “руски Бин Ладен”) разпространява видео, в което подканя, последователите си да атакуват Олимпийските игри в Сочи. Той нарича игрите “сатанични”,

а за чеченците Сочи е все още спорна територия. При все това, поводите за тревога намаляват, защото антитерористичните мерките в Сочи са изключително сериозни и включват участието на 40 хиляди полицаи и 30 хиляди военни (двойно повече от броя на силите за сигурност на игрите в Лондон 2012). За обезпечението на сигурността дронове ще следят движението от въздуха, а САЩ са позиционирали два бойни кораба с 600 морски пехотинци в Черно море. Самолет C-17 е в изчакване в Германия като може да стигне до Сочи в рамките на два часа. ФБР агенти ще партнират на руските си колеги, а стотици представители на Кубанската казашка войска ще се грижат за сигурността из улиците на Сочи. След наемането на около 1000 казашки патрула, губернаторът на Краснодар, Александр Ткачев, заявява пред местната полиция: ”Това, което вие не можете да направите, Казаците - могат”. Тероризмът е глобален феномен с регионални характеристики. Трите държави с най-много терористични атаки за 2012 година са Афганистан, Ирак и Пакистан, като 60% са причинени от самоубийствени бомби. Противодействието на тероризма е сложно, защото това е асиметрична заплаха, която е трудно да се предвиди. Терористите могат да стават по-смели, защото виждат слабите места в тъканите на обществената сигурност, мрежов модел срещу йерархичен такъв - поводи за безсилие. Нека си пожелаем жените, децата, мъжете, хората като цяло да виждат смисъл в света, да искат да живеят със същата вяра и да

защитават каузите си със същия плам, с който се взривят и избиват десетки невинни.

Нека

жените да искат да възпитават децата си в

този, райскияt свят, а не в онзи, в който вярват, че отиват

▪

38

HDS

Interview of the Month

Хоризонти на сигурността. Близък Изток, петрол и тероризъм. Йордан Божилов

39

- Йордан Божилов е магистър по политология и право; - Дългогодишен служител в Министерство на отбраната, като в продължение на няколко години ръководи международната дейност на

MO;

- Началник на Политическия кабинет на министъра на отбраната в периода 20102013г.; - Понастоящем работи в Българската академия на науките, отдавайки се на развитието на “Софийски форум за сигурност”’ - Често е канен като лектор на различни форуми; автор е на множество публикации в областта на сигурността и отбраната.

HDSecurity Magazine: Здравейте, г-н Божилов. Преди започнем с въпросите, позволете ни да Ви благодарим, че се съгласихте да дадете това интервю за читателите на HDS. Както вече стана ясно от предварителните ни разговори, темата на новия ни брой е “тероризмът”. Сирия е разтърсвана от гражданска война; Ирак е нестабилен, а Турция преживява сериозен икономически и политически подем. На фона на случващото се в страните от Близкия изток и Северна Африка, какви тенденции могат да бъдат откроени? Й.Божилов: Факт е, че „арабската пролет” превърна Северна Африка и Близкият изток в един наистина динамичен регион. И тук не говорим само за вече познатите ни конфликти, но и за зараждане на нови. Интересното е, че последствията от тях са особено

големи – не просто огромните човешки загуби, но и наблюдаваме тенденция по зараждане на асоциирани рискове. Вземете за пример Сирия и огромните групи бежанци. Според данни на ООН около 6 милиона души вече са напуснали жилищата си, като малко над 2 млн. от тях са напуснали и границите на Сирия. Въпросът, който трябва да си зададем е какво ще се случи и с останалите, намиращи се в близкоизточната държава? Това е сериозно предизвикателство не само за държавите в близкоизточния регион, но за Европа и България. А това води до проблеми и за вътрешната сигурност. С бежанците възникват и асоциирани рискове, като нарастване на криминалните групи – канали за преминаване, проституция, наркотици и т.н. Естествено, тук възниква и проблемът с тероризма. Голяма част от бежанците са с неясен произход, цели и разбирания. Освен това, нека не забравяме и за възможността тези групи 40

HDS

Interview of the Month

бежанци да са се превърнали в удобен „камофлаж” за целенасочено навлизащи групи терористи. За съжаление, международните наблюдатели и експерти са единодушни, че изходът от кризата в Сирия е трудно предвидим и не можем да очакваме в скоро бъдеще намиране на изход. Дори парадоксално, според някои западни държави, хипотезата Асад да остане на власт е една от възможностите Сирия да не се разпадне и да не попадне под властта на терористичните организации, които към днешна дата действат в страната и определено имат сериозно влияние в конкретни части от територията й. Терористичните групи в Сирия не са само принадлежащи към „Ал Кайда”. Има терористи със свои собствени цели. Друг голям проблем за Сирия и региона е съотношението между шиити и сунити. Вземете например Ливан. Страната е около 4 милиона души. По-голямата част от населението са шиите. Бягащите от Сирия пък са сунити. Броят на сунитите вече е 1 милион души. А имайки предвид, че основният подтик при терористичните нападения е именно противопоставянето по линията “шиитисунити”, то всички държави в Региона се оказват застрашени и силно уязвими. Що се касае до Северна Африка – там процесите не могат да намерят своето решение. В момента Египет е една от най-турболентните държави. А само до преди 4-5 години Кайро беше най-сериозният стожер на региона и на целия арабски свят. Тук наистина говорим за глобални размествания. Да не забравяме и че традиционно в Африка действат множество терористични групи, повечето от които са свързани с „Ал кайда” и много често жертва на атаките им са европейци

41

(наскоро дори бяхме свидетели на подобна сцена с атаката над Мола в Найроби). Тоест, този регион дъпго време ще продължи да бъде нестабилен. И определено ще поражда найразлични заплахи за сигурността.

HDS Magazine: Как това рефлектира над съседна Европа? Й. Божилов: Възката и влиянието са неизбежни. Дори и в България сме свидетели на тези размествания и процеси. По настоящем има големи групи, които идват именно от Магреба и Близкоизточния регион. Това е много сериозен въпрос, които изисква внимателни преценки и точни решения. Друг е въпросът доколко ние сме тяхна крайна дестинация (б.р.- усмихва се). По време на кръглата маса за бежанците, която „Софийски форум за сигурност” организира, бяха изнесени интересни данни. Според статистиките, само 5560% от всички нелегално влизащи в България са бежанци от Сирия. Останалите 40-45% идват основно от Севрена Африка. Засилва се и броят на идващите от Афганистан. И смея да предвидя, че тази тенденция ще се запази. Трябва да сме нясно, че в Афганистан протичат изключително сложни процеси – от една страна, имаме изтегляне войските на НАТО, а от друга – Хамид Карзай не контролира цялата държава, в пълния смисъл на думата. Той има безспорно много силни позиции в и около столицата. Но след изтеглянето на НАТО трябва да очакваме опит за евентуална промяна на силите, при което талибаните от южните райони на Афганистан ще опитат да възстановят контрола си в страната. Това ще отприщи нови сблъсъци, конфликтии в крайна сметка вълни от бежанци, които

очевидно ще насочат погледите си към „Стария континент”.

HDS Magazine: Каква ще бъде политиката на Европа през следващите години? Ще се наложи ли Брюксел да преформулира своите външнополитически цели и стратегически приоритети, предвид неочакваните промени в Магреба и неясните времеви хоризонти за тяхното окончателно разрешаване?

“Хипотезата Асад да остане на власт може би ще бъде една от възможностите Сирия да не се разпадне и да не попадне под властта на терористичните организации”

Израел. Най-малко пък заради Иран. Израел е стратегически, ключов и Й. Божилов: Това, което със сигурност много ценен партньор на САЩ и това трябва да стане е, Европейският съюз ще остане така и в далечно бъдеще. да преосмили своята политика спрямо От друга страна, Иран няма да може бежанците. Има няколко принципа, които все още се спазват, като например да се сдобие с ядрено оръжие в скоро това, че мястото, на което е влезнал един време. Според анализи, най-малко 10-15 години ще са необходими на бежанец трябва да бъде и мястото, на Ислямската република, за да може тя да което той да остане. Така наречените се сдобие с подобен арсенал. Но дори договорености „Дъблин 2” наистина да се стигне до създаването му, възниква трябва да бъдат преосмислени. Не може въпросът за неговия пренос. Има три да очакваме граничните европейски основни начина: по суша, с ракети или държави да могат да поемат огромните самолети. По суша няма как да стане, бежански вълни. тъй като понастоящем системите за следене са напреднали до степен, която HDS Magazine: Как промяната в не позволява да остане незабелязано диалога между Вашингтон и Техеран подобно действие. А въздух би било ще рефлектира над двустранните дори по-сложно. американо-израелски контакти? За мен по-интересен е въпросът за “триъгълника” САЩ-Турция-Израел. Й. Божилов: Към момента е постигнат Както Анкара, така и Тел Авив са само един предварителен консенсус ключови за Вашингтон. От известно за 6-месечно отлагане обогатяването време Турция има амбицията да стане на иранския уран; а международната модерната мюсюлманска водеща общност от своя страна пое ангажимент държава в Региона. А, за да бъдеш за частична отмяна на финансовата добър за мюсюлманите трябва леко да блокада над Иран. Но това естествено се дистанцираш от другите. Тук възниква провокира ръководството на Израел, питането: на къде върви Турция? Какво което в крайна сметка заяви, че подобни се случва с водещия съвременната промени в политиката с Иран ще бъдат турска политика на неоосманизъм? пагубни за Региона. Лично аз смятам, че Няма как да се заблудим, че това това е по-скоро изявление за „вътрешна не я отдалечава от модерното и консумация” (б.р. – усмихва се). европейското. Щатите няма как да загърбят 42

HDS

Interview of the Month

Терористичните нападния през последните 6 месеца Юли 36 терористични акта; 196 загинали Август 25 терористични акта; 416 загинали Септември 11 терористични акта; 530 загинали Октомври 16 терористични акта; 240 загинали Ноември 3 терористични акта; 26 загинали Декември 4 терористични акта; 74 загинали Мотиви и причини: Основно религиозен тероризъм по линията на разделение “шиитесунити“; Територия на нападенията: Ирак, Афганистан, Йемен, Сомалия

HDS Magazine: Ще видим ли Кюрдистан на политическата карта? Й. Божилов: Това е интересен въпрос. Първо, кюрдите в Турция много отдавна правят опити за това. Но вече и кюрдите в съседните страни проявяват подобни амбиции. Към момента в Сирия много от бойците са именно кюрди. Страховете до някаква степен са именно дали те няма да поискат отделянето си от Дамаск. Лично аз се надявам Кюрдистан да не се появи именно сега, тъй като това безпрецедентно ще наруши баланса на силите. И ще бъде основа за нови източници на напрежение, терористични действия, а защо не и по-широки военни действия. Вземете кюрдите в Ирак, например – земите, които те населяват са всъщност най-богатите на петрол в арабската държава.

HDS Magazine: Енергийните ресурси ли са основата на конфликтите в Региона? Й. Божилов: Ресурсите почти винаги са били погряващата част на конфликтите. Имаме един религиозни протичвоерчия, етнически конфликти, но все пак борбата за намаляващите ресурси ще бъдат все повече във фокуса.

HDS Magazine: Благодарим Ви ▪

43

!

PRESENTATION SKILLS FOR BUSINESS STUDENTS & YOUNG PROFESSIONALS

!

On the 14th of February Aleksander Foundation invites you to a workshop, dedicated to the improvement of both written and verbal presentational skills.

McKinsey partner Alek Petrov will lead a workshop focused on The Evolving European Banking Crisis.

!

Through this topic, learn practical skills and techniques for Writing a killer essays, overcoming fear of public speaking and making successful presentations with minimum effort!

!

In order to participate, please send an essay of 600 words on the topic of The European Banking Crisis and Should I Care About It? Submit the essay until the 10th of February at shouldicare@aleksanderfoundation.org. Once we have received your essay we will send you time and place of the event.

!

Alek Petrov

Partner at McKinsey Ph.D in Finance University of Vienna Founder of The Aleksander Foundation

! www.aleksanderfoundation.org

HDS

45

Explore

Photo Credit: Ben Smethers

Съвсем скоро Мианмар ще бъде новият председател на една от най-значимите международни организации – АСЕАН. И макар южноазиатска държава трескаво да се подготвя да заеме ключовата си позиция малко хора се замислят за другото лице на

Мянмар и за живота, който всеки миг може да бъде безвъзвратно нарушен от безпощадната вълна на агресията и терора срещу мюсюлманите в страната.

ВЛАСТ. СИЛА И ВЛИЯНИЕ.

Една различна история за будизма и исляма.

М

янмар е име, което рядко бива споменавано в българските медии. А, когато това се случи, под прожектора на светлините попада екзотичният, донякъде неразгадаем, но красив и живопистен образ на азиатската страна. Образ, който лесно влиза в мечтите на туриста, но, скрива другото, кърваво, лице на истината за живота в азиатската страна, в която борбата за надмощие между будизма и исляма се разгръща с пълна сила. Няма спор, че държава като Мянмар, където прякото наследство от колониализма е обособяването на тотално етнорелигиозно разделение, нямаше как да остане незасегната от вълната на национализма и вечно следващата го „черна сянка” на вътрешно междуетническата чистка, борбата за надмощие и желанието за реванш. Как се стигна до конфликта? Към днешна дата Мянмар се е превърнала в една от онези точки

на света, по отношение на които политически прогнози трудно могат да се правят. Една държава, наподобяваща повече район на напрежение, отколкото национално отговорен политически субект. В известен смисъл сигурността в Мянмар почти не съществува, а мирът зависи до голяма степен от разбирателството между етносите и се описва с тихото очакване на това кой пръв ще наруши невидимите правила на съвместно съществуване между будистките монаси и последователите на исляма. Още от самото начало на своето обособяване като независима държава (и в унисон с етническите противоречия, съществуващи в съседни Индия, Китай и Бангладеш), историята на Мянмар е белязана от въпроса за етническото многообразие и невъзможността за урегулиране на противоречията между разнородните етнорелигиозни групи, принудени от обстоятелствата на живота да живеят заедно. Основната разделителна линия в Мянмар, положила основите на 46

HDS Explore

кървавия епизод, продължаващ и до днес, почива на споровете за това, кое е автохтонното население на южноазиатската държава и какво е мястото на мюсюлманите в границите на постколониална Бирма. Истината е, че и до днес експертите не могат да дадат категоричен отговор на този въпрос. И докато според някои, мюсюлманите в югозападните части на Мянмар (познати под името “rohingya”) обитават тези земи от векове, то според позицията на властта вярващите в исляма са незаконни имигранти, дошли в страната през 60-те години на миналия век след избухването на гражданската война в съседен Бангладеш. Подобно противоречие в позициите за „произхода” на т.нар.”rohingya” се е превърнало в тежко бреме за поколения наред, при което и до днес младите мюсюлмани и будисти биват възпитавани в тотално отрицание и абсолютен нихилизъм към иноверския съсед. Една изключително опасна

Photo Credit: Ben Smethers

47

тенденция, чийто краен резултат не води до нищо друго, освен до възпроизводство на несекващо желание за мъст. Само преди една година, през есента на 2012г., Мянмар отново бе разтърсен от междуобщностните сблъсъци. За изключително кратко време първоначално зародилата се в района на Ракхим антимюсюлманска вълна много бързо излезна от рамките на гъсто населените с мюсюлмани западни райони и в крайна сметка, в началото на 2013г., заля централните части на страната. Според данните на официалната власт, броят на загиналите мюсюлмани в нападенията на „будистките монаси” през 2012г. се равнява на около 200 души, а 140 000 други били принудени да се разселят и да напуснат свойте домове. По време на етническата чистка в гр. Мейктила през 2013г., пък, жертва на реваншизма стават 44 души, в това число и 20 ученика, намирали се по време на клането в местното ислямско училище. Разбира се, да се каже, че отговорността изцяло пада над будистите би било погрешно. Факт е, че зад терора стоят и провокации от страна на мюсюлманите в страната, но може би редките случаи на убийства и изнасилвания на момичета, числящи се към групата на будистите в 60 милионната държава, трябва да се разлеждат по-скоро като катализатор на далеч по-сложни и дълбоки процеси в предварително поляризираното мянмарско общество. Анализите на събитията от 2012 и 2013та година недвусмислено показват, че ключови за разпростирането на радикалната борба и всеобхватна пропаганда на будистите срещу мюсюлманите в страната са: сравнително пасивното отношение на официалната власт;

Photo Credit: Ben Smethers

неспособността на силите за сигурност да се противопоставят адекватно на разграбванията и палежите на мюсюлмански жилища, квартали и джамии; бързото навлизане на съвременните технологии и алтернативни начини за комуникация, промяната в социалните нагласи и не на последно място – ролята на националистическите движения и по-конкретно – будистките монаси от

„969”- РАЗЛИЧНОТО ЛИЦЕ НА БУДИСТКИТЕ МОНАСИ

Р

олята на „969” в ирационалното междуетническо леене на кръв в Мянмар предизвиква изненада и недоумение у всеки. Традиционно възприемащият се за изключитлено толерантен, миролюбив и уважаващ „другия” концептуално-перцепционен модел на будизма влиза в остро противоречие с активната политика, която будистките монаси-националисти реализират на територията на страната. А, това, което е още по-интересно е, че според прогнозните именно движение

“969” има сериозни шансове да се превърне във водеща политическа сила, която в крайна сметка да оглави държавата още на изборите през 2015г. В този смисъл, не малко хора започват да се питат – как една многовековна религиозна общност се събужда с аспирациите да участва в светския режим и управлението на страната? Дали политизирането на вярата не е просто елемент от един по-широк и по-дълбок процес, който в крайна сметка цели превръщането на будистите в инструмент на вече съществуващите сили в Мянмар? Историята на “969” е изпълнена с мистерии и неясноти. Обособяването на анти-мюсюлманските настроения в Мянмар започват още през 60-те години на миналия век, но едва през 1988г., след бруталното потушаване на протестите срещу режима, диктатурата в страната решава да промени тактиката си и вместо да използва оръжие и сила, да си послужи с други методи, за да приобщи в редиците си стратата на будисткото духовенство. В контекста на 48

HDS Explore този нов подход държавните телевизии започват ежедневно да излъчват кадри от посещенията на официалните лица в храмовете в страната; дава се широка гласност за всяко дарение направено от властта в името на духовното развитие, започва бурното издаване на различни пропагандни материали, посветени на будизма. Именно в този период на “промени” на сцената се появява Kyaw Lwin. Смятан за баща на движението “969” за много кратко време будисткият монах успява да се издигне в йерархията и бива назначен за директор на новосъздадения “Отдел за пропаганда и популяризиране на религията” към Министерството на Религиозните въпроси. Непосредствено след назначаването му на ключовия пост Отделът публикува “Как да живееш, като праведен будист” (1992) и “Най-добрият будист” (2000) - селекция от материали, написани малко по-рано от самия Kyaw Lwin, и на чиито корици може да се разпознае ранна версия на логото на “969”.

Kyaw Lwin умира през 2001г., а неговата смърт съвпада с унищожаването на многовековните будистки статуи от талибаните в Афганистан и с терористичните атаки ма “Ал Кайда” в Ню Йорк. Начинът, по който образът на мюсюлманите излиза в медиите отприщва сериозна вълна на недоволство сред вече подложеното на сериозна пропаганда мянмарско общество. Новото лице на “969” е Wiseitta Biwuntha, познат повече като Wirathu. Превърнал се в един от основните стратези на движението именно на Wirathu се приписва новият модел на политика, която “969” води, а именно: проливането на първата капка кръв; организирането на всеобхватен 49

“

бойкот над 969 е символ на търговията на мира, а Wirathu е мюсюлманите в страната; син на Буда” провокации с Thein Sein, президент на цел разплаване Мянмар на етническия конфликт и терор над вярващите в исляма. Проблемът до голяма степен се съсредоточава в ролята на държавата и помощта, която властта в Мянмар оказва на националистически и войнствено настроените монаси и будисти. Към днешна дата бутистките монаси от “969” се ползват с подкрепата както на лица от управлението и някои представители на опозиционната политическа партия на Нобеловия лауреат Aung San Suu Kyi – “Национална демократична лига”. Подобна безрезервна подкрепа от страна на офицалната власт наистина буди известна доза съмнение дали всъщност движението на будистките монаси “969” не е просто инструмент за политическо влияние и предначертаване на бъдещето в страната. Привържениците на конспиративните теории пък вярват, че “969” е управлявана в сянка от лидерите на предишния режим и времето на хунтата. Факт е, че след като именно будистите поеха централна роля в про-демократичнитата “сафронска революция” срещу управлението на военните през 2007г., генералите, включително и настоящият миянмарски президент, постепенно реформираха своята политика, давайки свобода на будистките монаси да разпространяват своето влияние, идеи и учения.

Photo Credit: Ben Smethers

50

Дали свободата обаче е достатъчна или в крайна сметка тя обслужва поголеми интереси, имайки предвид, че разпространението на будизма в Миянмар, днес, е в лоното на идеологията на “969”? - Въпрос, на който за момента няма еднозначен отговор. ПОСЛЕДИЦИ ЗА РЕГИОНА

Н

а фона на множеството неизвестни за случващото се в страната, влиянието, което етническото насилие над мюсюлманите в Мянмар оказва над страните в региона, е значително по-ясно и лесно разбираемо. Едно от преките последствия на междуетническото напрежение в Мянмар е наличието на непрестанни вълни от имигранти, които търсят убежище и шанс за стартиране на нов живот отвъд пределите на страната.

51

Бягствата на цели фамилии от мюсюлмани е основно в посока Малайзия и Индонезия, което от своя страна буди известно безпокойство в Куала Лумпур и Джакарта, защото липсата на ясни перспективи и невъзможността за окончателно намиране на изход от „патовата ситуация”, няма как да не повлияе на вътрешната сигурност мюсюлмани в посока Малайзия и Индонезия, което от своя страна буди известно безпокойство в Куала Лумпур и Джакарта, защото липсата на ясни перспективи и невъзможността за окончателно намиране на изход от „патовата ситуация”, няма как да не повлияе на вътрешната сигурност и външна политика на засегнатите. Наред с това, гоненията в Мянмар оставят траен белег и сред мюсюлманите, живеещи отвъд пределите на Мянмар. А, имайки предвид сплотеността и изостреното чувство за родова, етническа и

Photo Credit: Ben Smethers

религиозна принадлежност, порадикалните и крайни последователи на исляма лесно ще се решат на извършване на нападения над будисти, по примера на вече случилите се подобни нападения в Бангладеш, Малайзия, Индонезия и Индия. Съществуват хипотези, според които навлизането на радикалния ислям сред мюсюлманите в Мянмар е неизбежно, а нахлуването на терористичната идеология и съпровождащата я организираност и изграждане на клетки на територията на страната е въпрос на време. Дали наистина веднъж отприщена, вълната на терор не би могла да бъде спряна или

все пак целомъдрието ще успее да надвие?

Надежидте са много, а реален шанс за победа на доброто все пак има

▪

52

HDS

Psychology

Терористи Емилия

[

]

“Самоубийствен е пътят,по който,изглежда,е тръгнал човешкият вид. Ето защо вярвам,че свободният,търсещ ум на човека е найскъпоценното нещо на света.И аз ще се боря тъкмо за тази свобода на съзнанието да се движи ненасочвано в посоката,която се избере.И ще се боря против всяка идея,религия или власт,които ограничават или унищожават индивида.Защото,ако тържеството на човека може да бъде убито,значи ние сме загубени.”

53

“На изток от рая”, Джон Стайнбек

глобалисти Николова

Н

яколко дни след като започнах да пиша по темата, една нощ се събудих в пет часа с мисълта: Защо разглеждам пионките преди да съм проучила играта? И се сетих, че всяка игра, има правила, наложени от създателите й - в случая не хората, които извършват терористични актове, а техните подбудители, йерархичните им мотиватори. Изучаваме причините за тези самоубийства (плюс убийства), но рядко се замисляме, не само, какво

Photo Credit: US Army/Flickr

кара тези хора да си слагат ръцете под камъните (социални, личностни, семейни или невропсихологични причини), а какво движи техните повелители, „братята” им водачи, да искат отмъщение или да раздават правосъдие? Или просто се стремят към завоалирано завземане на ценните ресурси? От тук идва следващият реторичен въпрос: Дали реално искат единствено „отмъщение” или този рефрен систематично се внедрява като мотив 54

HDS

Psychology

само в главата на „изпълнителната власт” в „правителството” на тероризма - марионетките ? Дали всъщност мотиваторите и създателите на такива групи не са просто изключително хитри, манипулативни и власт-искащи личности, с нарцистичен уклон? Така или иначе, в потенциален лидер в техните среди, може да се превърне само някой който притежава гняв, комуникативни умения, способност за убеждаване и безпардонност, скрити под маската на изкривено-религиозните канони.

способни да правят сложни политически анализи, мотивирани от своята религиозна идеология или в следствие от конкретни властови териториално-материални цели. Що се касае до религиозно и идеалистично мотивираните терористи, то те са в пъти по-опасни, тъй като са склонни да използват оръжия за масово унищожение в преследване на своята мисия на „месии” и при осъществяването на собствените апокалиптични пророчески визии за бъдещето на света. Обичайната ахилесова пета на лидерите терористи обикновено се състои в това, че те не могат да допуснат друг лидер в Как изглежда “лидерът на тероризма”? системата си, тъй като такъв човек повсяка вероятност би могъл да се опита акар често да бъдат подценявани, да „узурпира трона”. За да се избегне лидерите, стоящи начело на подобна „трагика”, терористът-водач терористичните организации и клетки, най-често се обгражда с интелигентни, са хора, притежаващи редица качества но по-малко амбициозни и инертни и умения, присъщи за познатите ни личности, които му служат като лидери извън лоното на радикализма. помощени инстурменти и крила, които, Направените психологически профили ако се наложи, да може да отреже показват, че основните умения, които фундаменталистите следва да притежават по всяко време. Ето защо нивото на интелигентност на лидера определя до са: колективистична ценностна система; известна степен и „творческия” живот на те трябва да могат да изграждат и да терористичната му група. поддържат организационна рутинност, да контролират потока на комуникация, поред проучвания правени да поставят цели на последователите на атентаторите малка част от си и най-вече - да отклоняват конфликтността както в групата, така и по извършителите на терористични отношение на външни за организацията нападения имат реален психологически проблем. Нещо повече, заради мишени, защото първият признак групови интереси, хора с подозритлено за разпад на една терористична организация е именно фрагментирането поведение, с психопатски или социопатски тенденции, биват изтиквани на отделни конфликтни елементи от групата. Тогава, как бихме могли вътре в самата група. Поради това, дори да си представим, че лидертите на принципът „разделяй и владей” бива терористични групировки или просто обърнат в другата полярност, а именно: водачите на техни клетки, биха могли да „обединявай и владей”. имат психически проблем? Логиката за това почива на схващането, е би било погрешно да се каже, че че един терорист не бива да предимного от водачите на терористични групи са добре образовани хора,

М

С

Н 55

Photo Credit: US Army/Flickr

звиква излишно внимание в социална среда, за да може да изпълни своята задачата невъзпрепятствано. Оказва се, че един на пръв поглед здрав разум, настроен като калкулатор-завоевател, с добра емоционална интелигентност, но висока нужда от материални и Егопридобивки, може да изгради отлична система за манипулиране. Особено на емоционално податливи индивиди; хора от нисшите прослойки; инвалиди, с починали роднини и недобре изразявана траурна реакция, включваща стаяване на мъст; религиозни личности, чести посетители на храма и склонни към съвместни религиозни действия; интроверти, имащи нужда от социална група, и към която дори да се почувстват принадлежащи. Лидерите притежават отлична интуиция и познания за това как най-лесно да задействат подсъзнанието у масата от хора и да събудят внедрените във всеки инстинкти за територия и самосъхрание

– т.нар. „парохиален алтруизъм” (преданост към своите и ненавист към чуждите). Тоест – поведението на терориститесамоубийци, може да се сметне за крайна форма на саможертва в името на общото благо, като агресията към иноверците или просто чужденците, стои в центъра на идеята.

Р

олята на колективистичното мислене в тероризма не е малка. Проведените в различните страни изследвания недвусмислено показват, че мюсюлманите, които имат поколективно мислене, са по-склонни да подкрепят терористични атаки срещу американците, отколкото тези с индивидуалистичен уклон. Открито е още, че колкото по-ниско е нивото на личния житейски успех на един индивид, толкова е по-голяма и склонността му да приема колективистични принципи и да се отдава на идеята за атакуване 56

HDS

Psychology

и агресия към различните от него.

С

пециалистите предполагат, че присъединяването към терористични групировки, вдъхва и усещане за сигурност и защитеност у членовете й. Но да се определи в пълната му конкретика, какво кара хората да извършват терористични актове, не е лесна задача. Като се има предвид комплексността на проблематиката, психологията на тероризма като че ли остава по-развита в своята теоретична посока, отколкото в практическите измерения и приложения на строгата наука. Все пак, психолозите се опитват да съберат логичните парченца от пъзела на информацията. Намират за по-полезно тероризмът да се разглежда в светлината на политическата и групова динамика и процеси, отколкото като индивидуалистични такива. Както и предполагат, че като основа на разсъжденията на извършителите на терора е по-добре да се поставят

универсалните психологически принципи,като: подсъзнателният страх от смъртта и нашето желание да сме значими личности със смисъл и значима цел в живота. Именно това може да обясни някои на пръв поглед странни аспекти в терористичните актове.

Парадоксално, но несъзнателният страх от смъртта e мотивационната

причина, стояща зад тероризма и контрареакциите спрямо него.

П

сихологът Tom Pyszczynski, заедно с колегите си Jeff Greenberg и Sheldon Solomon, развива „Теория за управление на терора”, която сочи, че хората използват културата и религията, за да се защитят от страха от смъртта, който лежи във всеки един от нас на границата на осъзнаваното. Други проучвания пък показват, че мотивирането на индивида да съзерцава съзнателно смъртността си, увеличава неговото желание да участва в жизнения цикъл.

С

57

поред Томас Фрийдман: „терористите разчитат да въвлекат Америка във война на културите, война на цивилизациите ... Разчита се на тотален конфликт между Запада и Исляма - нещо, което би позволило на фанатиците да избегнат отговорността, като се разтворят сред милиардите мюсюлмани, чието мнозинство няма никакво отношение към терористите и не ги подкрепя.”

Photo Credit: US Army/Flickr

Интензивната глобализация принуждава коренно различните култури да контактуват една с друга по непознат до този момент начин. А това, в крайна сметка, води или до доминация, или до изчезване на някои от тях. Давид убива Голиат със собствения меч?

М

одернизацията и технократството са културна версия на оцеляването на най-силния. Страхът от културна анихилация може да подпомогне да се повлияята емоциите на терористите, чрез засилване на агресивната вълна. Защото тези индивиди, които са инвестирали най-много духовна енергия в старите ценности, биха се почувствали безкрайно заплашени от глобализацията, интегрираща модерност в ущърб на традициите. В едно свое изследване, съставено на база проучването на 172 терориста от „Ал Кайда”, Марк Сейджман показва, че 90% от терористите идват от сравнително стабилна и сигурна среда. Повечето фундаменталисти са посещавали колеж и произхождат от средна или висша класа. Заключва се, че повечето от тези мъже владеят няколко езика; те са достатъчно интелигентни, притежават значително сериозен потенциал и не на последно място - са “географски мобилни”. Терористите нямат привързаност към място или страна. Колкото и странно да звучи те имат абсолютно глобален ум. И това всъщност е иронията. Защото много от групировките се борят срещу глобализацията, неверниците и техните разголени жени, а едновременно с това експлоатират именно тази сила и постижения на глобалните общества ( ползват мобилни телефони, обучават се в чужбина в модерни колежи), която като бумеранг се връща при създателите си.

Антитероризъм Психолози и социолози търсят елементи на въздействие върху индивидите, участвали в терористични групи. Един от компонентите на тази задача е интелектуалният такъв: мюсюлмански духовници, които биват пращани да водят диалог със задържани терористи, с оглед да им бъдат обяснени истинните тълкувания на Корана за смисъла и ролята на джихада и агресията. Емоционалният момент на въздействие, също не е за подценяване. В основата му стои разфокусирането на гнева на затворниците, като се извлича автентична подкрепа и емпатия от страна на техните семейства, или като се осигуряват средства за образование на децата им или професионална квалификация за жените им. Защото, в крайна сметка, най-лесният начин да стигнеш до сърцето на един човек, е именно да се доближиш до любимите му хора. амите действащи терористични групировки, като всички социални колективи, също имат слаби пунктове в екзистенцията си. Някои произлизат от самото ядро на организацията, други са външни. Вътрешните точки включват: недоверие в групата, скука, липса на активност, борби за власт. Някои от най-честите външни проблеми пък са: липсата или намаляването на външната поддръжка (включително дори финансова издръжка) и междугрупови конфликти.

С

58

HDS

Psychology

външната поддръжка (включително дори финансова издръжка) и междугрупови конфликти. Ако приемем групировката символично като една личност, то реално е логично, че както психичните й (вътрешни) проблеми, така и социалните й (външни) слабости, могат да я довършат и тя в крайна сметка да се разпадне „здравословно”. Именно това е чудесна възможност за практикуване на контратерористични мирни похвати върху терористичните групи. Дали ще им се вкара „троянски кон” ще им се спре финансирането, психолозите твърдят, че и заедно двата метода биха работили добре. Ето защо се предполага, че ефективна стратегия за контратероризъм, може да бъде именно вариантът преследващите правителства да използват някои от външните (подкрепящата ги мрежа от информация, хора, пари, технологии) или вътрешните (вътрешни конфликти и разединие по групи) уязвими точки за да

59

разрушат терористичната организация. Това са т.нар. „дълговременни стратегии”, които включват: подтикване към конфликт в средата, стопирането на бъдещи терористи да се присъединяват към групата, улеснено безопасно напускане на средата, намиране на начин да се прекрати помощта и подкрепата отвън за терористичната организация. Ясно е, че тези индивиди имат нужда да са мобилни, да комуникират бързо, да планират лесно бъдещите си действия, да използват и придобиват с лекота оръжия и технологии, да събират средства и да транспортират материали. Нито една теория досега не е спечелила първенството за логичен обяснителен модел за всички типове насилие. Може би многообразието в поведението, разглеждано като агресивно, поставя бариерата за създаване на толкова глобална теория.

Photo Credit: US Army/Flickr

Photo Credit: US Army/Flickr

Социалното учене и когниция като подходи получават до момента разширена емпирична подкрепа и внимание, но не и специално в посока проблематиката на тероризма. Терористичното насилие най-често е преднамерено, не импулсивно. То е инструментално подготвен стратегически ход; свързан и оправдан е от идеологически (политически и религиозни) цели и почти винаги включва група от доста индивиди външни поддръжници. Всички тези проблеми прибавят комплексност към тематиката и затова, тероризмът като форма на насилие трудно може да бъде вкаран като формат в обобщаваща обяснителна теория, именно защото е свързан и с човешките страхове, религиозни вярвания и емоции.

Живеем в епоха на всестранни конфликти. И всички те (сборно и поотделно), са част

Аз-образ на хората по земята. Част от Егото, което ни кара винаги да се делим от Цялото, което представлява светът по принцип и изначално. Оказваме колективният

се въвлечени в една непрестанна битка за доказване на субективна истинност на своите

твъдения, като разбиваме насилствено тази на другия индивид, неговата религия, а защо не и държава.

Но дали всичко това ни е изконно право или по-скоро факт, който рано или късно ще ни изгори в собствения тероризъм, наричан „борба за правда”? ▪

от неприемането на чуждите идеали и

60

HDS Youth

61

Георги Тотев

“ПРИКАЗКА” ЗА SYRIA

Вече

над

1000

дни

Сирия

е разтърсвана от гражданска война.

желние и ентусиазъм за смяна на режима в

Дамаск

Първоначалното

постепенно отстъпват пред

песмизима и отчаянието, породени от убийствата, терора и разрухата на които войната е способна.

Кой се бори и за какво - трудно може да се каже. Но все пак има хора, които искат да намерят отговори на случващото се в близкоизточния регион. Георги Тотев е едва на 25 години. Миналата пролет посещава Сирия за първи път. Целта му е да види със собствените си очи последствията от войната, да се срещне с бунтовниците и да види истината такава, каквато е. Отвъд медийния образ. Понякога сурова и ужасна, но обективна.

62

HDS Youth HDSecurity:

Здравей, Георги. Радваме

се,

че

имаме

възможостта да се срещнем с теб и да

поговорим малко повече за един експеримент,

конфликтологията, политическите експерти,

HDSecurity: Как пътува? С

да стане по-ясно на читателите на

HDS

нека да кажем, че само преди една година ти замина за

Сирия,

влезе в „окото на бурята” и

успя да заснемеш един изключително интересен материал за случващото се в близкоизточната държава,

война вече

разтърсвана

3

години.

от

Твоят

гражданска документален

журналистите, така и сред изследователите на

„обикновените” зрители, които успяха да видят твоя филм, излъчен в ефира на Българската национална телевизия. и разбира се

HDSecurity: Да се върнем в самото начало на

твоята история за Сирия. Как се взема решението да събереш дрехите си, да грабнеш камерата и да тръгнеш към сърцето на конфликт, отнемащ човешки животи всеки ден? Импулсивно или по-скоро обмислено? Знаете ли, винаги съм мислил за подобни неща. Но в случая, това беше последната ми година в университета и си казах, че или сега ще започна да правя това, което действително искам да правя, или може би никога няма да стане. Така че подобни идеи съм имал и преди, но самото решение да замина за Сирия го взех сравнително бързо.

HDSecurity: Не си го обмислял? Виза?

63

Г.Тотев:

филм предизвика голям интерес както сред

За

Г.Тотев:

Сам ли замина?

Да, сам. Макар, че по план трябваше да пътувам с една позната – тя е арабист и определено нейното присъствие щеше да ми е от изключителна полза, имайки предвид, че самият аз не мога да се нарека експерт по арабски език. Но, по стечение на обстоятелствата, тя не можа да дойде с мен и така сам поех на път.

който ти направи миналата пролет.

Г.Тотев:

HDSecurity:

Интересно е, че границата се е превърнала буквално в символична. Визи не са необходими, а контролът се състои основно в небрежно поглеждане на личната ти карта и търсене на съвпадение с човека от снимката. Печати няма. А и мъжете на границата определено не ползват латински букви, за да могат да осъществят по-задълбочен контрол на преминаващите в страната.

автобус?

кола, самолет или

Г.Тотев:

Реших да взема автобус. За мен това беше най-добрият начин да опозная обстановката, да взема интервюта от много и различни хора, да опозная техните истории и в крайна сметка да преживея случващото се както в Сирия, така и в районите около границата на страната. Конфликтът в Сирия не е проблем само на Дамаск. Това е предизвикателство за всички в Региона, включително и за България. (б.р. – наскоро Георги Тотев засне документален филм за лагера в Харманли). Самото пътуване беше интересно. Основните ми спирки бяха Истанбул и Килис, където всъщност останаха няколко дни. Към онзи момент в гр. Килис имаше два хотела: единият – своеобразен „щаб” за журналисти, а другият – нещо като „лагер” или поскоро дом за избягалите от войната сирийци.

HDSecurity: Г.Тотев:

Какви бяха мислите ти?

Това беше интересен момент за мен, тъй като освен неизвестността на това, което ми предстоеше да видя, бях прекратил и отношенията си с дотогавашаната си приятелка (б.р. усмихва се).

Не знаех, какво да очаквам. Въпреки, че имах предварително установен контакт с човек от Сирия, по-притеснителното беше, че макар да има интернет в страната, то електричеството не е постоянно и освен това има проблем с мобилните мрежи. Основното ми безпокойство тогава беше не дали ще пристигна, а дали ще мога да се свържа със свойта „свръзка”, защото той няма телефон, а комуникацията с него се осъществява единствено в скайп и посредством имейли.

HDSecurity:

Как го намери? Да се довериш на човек, който не познаваш и то по отношение на пътуване в район, който е изключително опасен и в крайна сметка разтърсван от война.

Г.Тотев:

Когато има война всеки намира

алтернативни начини за печелене на пари. И това, което казват всички е, че „печелят пари за революцията”. Никой няма да каже, че го прави, с цел да емигрира или да направи бизнес след войната. Където има конфликтни точки има и т.нар.”фиксъри”, които се занимават с журналистите.

“Конфликтът в Сирия не е проблем само на Дамаск. Това е предизвикателство за всички в Региона, включително и за България” 64

HDS Youth HDSecurity:

Кое беше по-интересно за теб – да видиш Сирия през очите на Г. Тотев – студент по политически науки, или като Г. Тотев – Човека. Кой беше истинският ти мотив?

Г.Тотев:

Работейки над дипломната си работа имах интерес от гледната точка на студент по политически науки. Исках да видя някои неща, за които до този момент само бях чел в книгите, дали действително съществуват. Разбира се, няма как да не кажа, че

пътуването ми до Сирия беше голямо предизвикателство за човека Г.Тотев. Това беше първото ми пътуване в Близкия изток. Затова нека да кажем така: пътуването ми до Сирия беше плод на двоен интерес. От една страна Близкият изток с различните хора, различната култура, поведение, обичаи и разбирания за света, а от друга – Близкият изток като място, в което войната съществува.

“КАТЕГОРИИТЕ ЗА ДОБРО И ЗЛО ЧЕСТО МОГАТ ДА СЕ РАЗМИНАТ. ТЕ НЕ СА КОНСТАНТА. А ВОЙНАТА Е ТАКОВА ОБСТОЯТЕЛСТВО, КОЕТО ИЗКАРВА НАЙ-ГРОЗНИТЕ НЕЩА В ЧОВЕКА” Категориите за добро и зло често могат да се разминат в зависимост от обстоятелствата. Те не са константа. А войната е именно такова обстоятелство, което изкарва найгрозните неща в човека. Исках да видя как хората продължават да живеят след войната, каква е мотивацията на присъединилите се към дадена бунтовническа група, какви промени са се случили в самите тях? И според мен тези въпроси засяга всички ни. Дори ако запитам самия себе си – какво бих правил в случай на война; бих ли могъл да застрелям друго човешко същество? Не знам. Отговор не мога да дам. Не познавам себе си в подобна светлина, за да отговоря. А там, в Сирия, можех да намеря автентичен отговор на неподправената истина. Колко града успя да посетиш? Бях основно в два града – Азаз и Алепо. В Алепо прекарах 8 дни. Разкажи ни за мащабите на гражданската война през очите на видяното от теб в Алепо? Какво почувства и видя?

вече не съществуват. Само за пример, дори историческият център на града, защитен от ЮНЕСКО, е почти напълно унищожен.

HDS:

А хората? Излизат ли по улиците или са се скрили, за да не станат жертва на войната? Това беше интересно и изненадващо и за мен. До средата на 2012г. хората в Алепо масово са бягали към Турция и рядко е могло да видиш някого по улиците, но от средата на тази година, нещата са се променили. Хората се бяха върнали в града от съседна Турция. Пазарите работеха, търговията вървеше. Разбира се, предполагам, че до голяма степен животът в Алепо е много по-различен от времето преди войната, но не трябва да приписваме и всичко на военния конфликт. Така например, по улиците на Алепо не може да видиш кофи за боклук. А това не е плод на въоръжената борба срещу режима на Асад. Нито можеш да видиш светофари по улиците. Не смятам, че и това е дело на войната. Животът си тече, макар и по един различен, но все пак свой собствен, начин.

Г.Тотев:

Първоначалното усещане е странно. Влизаш в един полуразрушен и приличащ на призрак град; дупки от куршуми и полусринати сгради. А странното е, че само месеци преди това съм виждал тези сгради от снимки на познати, които са били там. Към днешна дата дори някои от местата, които самият аз съм посетил,

66

HDS Youth HDSecurity: Поддържаш ли контакт с твоята „свръзка” или с хората, които срещна в Сирия?

Г.Тотев:

От няколко седмици нямам директна информация от моя фиксър, но знам, че е добре. Видях, че е качил снимки от Турция, което ме навежда на мисълта, че е събрал достатъчно пари, за да може да замине и да започне живота си наново. Казвам го, защото, ако трябва да съм откровен, преди да замина за Сирия имах двама фиксъра, но два дни преди да замина единият от тях бе убит.

HDSecurity: Коя е най-интересната история, която чу?

Г.Тотев:

Всяка история в Сирия е интересна. Защото, ако тук историите ни са свързани с монотонния и сигурен ритъм на живота, то там ежедневието е тотално различно. Все пак, ако трябва да посоча една конкретна, то тя би била следната: история за едно момче, което изразява своето отношение към случващото се по един алтернативен начин. На всяко място, където е имало клане и масово избиване, той минава няколко дни по-късно, за да изрисува мястото с графити. Друга интересна история е тази за белгиеца, дошъл да търси своя син, присъединил се към бунтовниците.

HDSecurity: Разкажи ни за срещата с

бунтовниците. Къде е границата между риска и смелостта?

Г.Тотев:

67

С крайно радикализираните бунтовници не съм говорил. И причината за това е, че тяхната строга йерархия не позволява произволни срещи и разговори с бунтовниците. Те имат свой официален говорител (в повечето случаи самият лидер на дадената фракция), който има

подготвени изказвания и в крайна сметка не може да се сдобиеш с информация, различна от предварително фиксрианата от лидера на групата. По тази причина срещи и интервюта с крайните представители се обезсмисля от журналистическа, професионална и дори лична гледна точка. От друга страна, все пак съществува и сериозен риск за собствената сигурност. Когато пътуваш към Алепо, например, минаваш през централата на „ал Нусра”. Навсякъде около нея са разположени мъже с черни шалове и ако изкараш своя фотоапарат, за да направиш снимки, няма да бъдеш убит, но със сигурност ще усетиш напрежение в атмосферата, което да се окаже достатъчно силно, за да прибереш камерата си. Запознах се с един италиански журналист. Това беше неговото четвърто посещение в Сирия, и въпреки това, като извадил фотоапарата си да снима бунтовниците от „ал Нусра” цял ден стоял с опрян в главата автомат. И макар да не е бил наранен или обран, страхът, който е изпитал, го е убедил повече да не прави подобни опити. Наред с това, не са малко и случаите на убити или изчезнали журналисти, като Джеймс Фоли, например. Ако не се лъжа съдбата на около 30-тина журналисти е потънала в неизвестност. И за разлика от журналистически експерти, като Елена Йовчева, например, това бе моят първи опит и бях с нагласата, че рисковете са необходими, но преди всичко трябва да са премерени, а не безразсъдни.

HDS: Сблъскал си се с много

ситуации в Сирия. Разкажи ни за някои от най-страшните моменти, в които ти усети пряк риск за живота си.

Г.Тотев:

Да, определено при престоя ми в Алепо имаше няколко момента, по време, на които животът ми беше застрашен. В подобна ситуация и обстановка на военно напрежение има редица правила, които задължително трябва да се следват – да имаш непрестанна връзка с друга група журналисти, с които да обменяте непрестанна

информация за случващото се около тях, и които в крайна сметка да могат да се свържат с близките ти в случай, че се случи най-лошото. Наред с това, от чисто практическа гледна точка, има и десетки други правила – къде ти пада сянката, как минаваш в близост до прозорци, как трябва да стоиш, ако си до огледало и т.н. Когато отиваш за първи път, макар и да си чел за всичко това, ти

си фокусиран върху заснемането на своя репортаж. Изисква време, за да развиеш това умение паралелно да следиш материала, който правиш, и условията за оцеляване.

HDS:

Имаше ли адреналин в цялата тази атмосфера на несигурност? Събуди ли се

още по-голяма доза жажда, за да навлизаш все по-напред и по-напред в бойното поле?

Г.Тотев:

Честно казано адреналин не е имало. Но и страх не съм изпитал в онези моменти, когато имаше реален риск за живота ми. Усещането е трудно за описване. Но най-общо чуваствах се сякаш съм бил вдигант от едно място и пуснат на

68

HDS Youth коренно различно друго, което не е никак спокойно. Имаше момент, в който моята група (аз, италианският журналист и кюрдските бунтовници) бяхме под обстрел, след като кюрдите откриха огън по намиращите се наоколо сили на Асад.

HDSecurity: Срещата ти с кои бунтовнически групи беше най-интересна и вълнуваща за теб?

Г.Тотев:

Срещата ми с кюрдските бойци безспорно ми беше найинтересна. Защо ли? Защото те почти не съществуват в медиите, а същесвременно са един от основните фактори във войната. Исках да достигна до кюрдите, за да мога да ги покажа на българската публика. Да покажа за какво се борят и дали искат сепаратизъм.

HDSecurity: А какво искат? Г.Тотев:

Искат Сирия да остане единна. Тяхното самосъзнание е доста интересно. Приемат се на първо място за сирийци и едва след това за кюрди. До този момент са живеели в спокойствие и мир с останалите етнически и религиозни групи в страната, но актуалната ситуация и геополитическите обстоятелства им показват, че всъщност това е една добра възможност да изкарат полза от така създалата се ситуация. Дали кюрдите ще се борят за създаването на своя автономна държава е рано да се каже. Но следва да сме наясно, че и сред тях самите има известно разцепление по линията именно на този въпрос – какво да бъде бъдещето – самостоятелност или живот в рамките на Сирия.

HDSecurity: Кой е най-добрият (не най-хубав,

но най-реалистичен) сценарий за бъдещето на Сирия?

69

Г.Тотев:

Ако трябва да съм откровен, смятам, че найвъзможно, поне стъпвайки на база на информацията към момента е, войната да продължи още няколко години. Опитите и преговорите в рамките на „Женева-2” трудно биха довели до изход от ситуацията, най-малкото, защото Сирийската свободна армия няма да участва на разговорите през януари. От друга страна, докато бях в Алепо имах възможността да разговарям с хората по улиците. И, знаете ли, по-голямата част от тях дори не бяха чували за съществуването на опозиционното правителство в изгнание, камо ли да го определят като легитимно. За тях на масата има три участника: един режим, бутновниците срещу него и ислямистите. И все пак, според мен конфликтът ще продължи да тлее още години наред. Може би Сирия ще се разцепи, въпреки прогнозите на някои анализатори. Защото, нека бъдем откровени, ако кюрдите направят своя автономия, и, ако ислямистите направят своя автономия, то това би довело да постепенното и окончателно раздробяване на Сирия.

HDS:

Кой има интерес от дестабилизацията на региона и конфликта в Сирия?

Г.Тотев:

Много са страните с преки интереси. Иран, Ливан, Саудитскта Арабия, Катар, Турция.

HDS:

Как виждаш бъдещето на Асад?

Г.Тотев:

Ако Сирия иска да остане цяла Асад не трябва да се забравя като фактор. Той разполага със солидна подкрепа. Аз опитах да разбера от къде произтича тази подкрепа – от навика (б.р. – фамилията

тази подкрепа – от навика (б.р. – фамилията Асад стои начело на Сирия вече няколко десетилетия); от държавната пропаганда или пък от социалната политика. Много хора подкрпеят Асад, тъй като неговото управление все пак беше с известна степен на стабилност. Дори към днешна дата живота в някои квартали в Дамаск е относително спокоен. Няма как мирът да не мине през Асад. Интересен обаче е и периодът след войната. Как мирът ще бъде въдворен? Как участвалите в убийствата ще се превърнат в съседи, носейки петната на кръвта?

Г.Тотев: Със сигурност щом се върна от Техеран ще се радвам да споделя натрупаните впечатления. Благодаря за интереса и до нови срещи ▪

HDSecurity: Планирал ли си да се върнеш в

Сирия? Мислил ли си да стигнеш до Дамаск?

Г.Тотев:

Да, планирал съм да се върна, но преди това имам друг проект, върху който работя в момента. Няма да разкривам много за това, за да бъде интересно за зрителите, но нека в общи линии да кажем, че отново става въпрос за документален филм, но този път ще бъде за Иран.

HDSecurity: Идеите ти са много хубави, но

как успяваш да ги реализираш? Истината е, че това струва пари и за да няма спекулации, кажи ни как ги финансираш?

Г.Тотев:

Така е, това е скъпо хоби. А кой ги спонсорира – ами работя много и спестявам, за да сбъдна своите мечти.

HDSecurity: Благодарим ти за отделеното

време. За нас беше наистина приятно да проведем този разговор. Надяваме се след връщането ти от Иран отново да се срещнем, за да разкажеш на читателите на HDS за новите си преживявания.

70

HDSport

Dreamin’

BIG

Специално интервю с топ фитнес инструктора на САЩ Карлтън Мийдъус

71

HDSecurity Magazine: Здравей, Карлтън! Кажи на нас и на читателите ни, нещо за себе си. Откъде си, в какво семейство си отраснал? Кога се появи страстта към спорта? Какво те накара да се фокусираш върху него и да го направиш основна част от живота си?

Karlton Meadows: Здравейте, това е страхотен въпрос за откриване на интервюто. Роден съм в Германия и съм израстнал в град Гари, Индиана. Моята сестра Ренита, по–големият ми брат Кейт и аз, бяхаме отгледани само от майка ни. Като деца от поколението на 70-те, много от нас мечтаеха да станат атлети. Спомням си, че исках да съм като Грег Льо Монд, Скот Тинли, Дейв Скот, Брус Дженинг, Лин Суон, Тони Дорсет, Реналдо Неемия, Едъин Моузес, Роджър Крейг и много други. Да наблюдавам Брус Лии и бойните изкуства по телевизията ми повлия също толкова, колкото и супер героите от печатните издания на комиксите. Трябва да добавя, че Лу Фериньо направи статусът на един супер герой да изглежда реален и достижим, именно чрез образа на Хълк. Докато взимането на една миля на Роджър Банистър за по малко от 4 минути го направи свръхчовек без да има нужда от зелени мускули. Това са примерите за силно вдъхновение, които са запалили моята страст към спорта и фитнеса. В допълнение, моят собствен брат е страхотен във всичко с което се захване. Ето защо той е моят реален герой в живота. И въпреки, че сме отгледани в една и съща къща и сме делили една стая, определено не споделяме едно и също ниво на спортен успех. Не бях достатъчно голям късметлия да притежавам неговия атлетизъм и

обикновено бях последният избран в кварталните спортни игри - седях на втората и третата скамейка, когато течеше някакъв организиран летен спорт. Бях най–бавното хлапе в квартала, в училищния двор, и на площадката. Баскетболът беше пълен провал при мен - дори не можех да дриблирам успешно с топката. Тази линия на поведение продължи, след като се опитах неуспешно да участвам в „Пи Уи” футбол, малката бейзболна лига, и училищния футболен клуб. Тези ранни провали ме мотивираха да търся ресурси, които да ми помогнат да подобря тялото и способностите си. Идеята да бъда състезател от световно ниво и мечтата да имам феноменална физика, пламнаха дълбоко в мен. Ето защо, аз вярвам, че това са двата катализатора, които запалиха и разкриха на показ, моята страст за спорта. Желаейки да бъда силен, строен и с добре функциониращо тяло, аз направих лайфстайл програма за фитнес, която ми помогна да се сдобия с предложение за корица на Abs Revealed. Някои от упражненията в книгата сега са част от моята рутинна коремна подготовка, докато се подготвям за олимпийските игри през 2016 година, като атлет на 800 метра. С такава възможност пред мен, не мога да намаля скоростта си, докато не се сдобия със златен медал на гърдите.

HDS: Какво е влиянието на тежките тренировки? Правиш ли някои жертви в името на спорта? Мъдростта идва традиционно от опита. Правех жертви в името на спорта по време на средата на моята „кариера” като атлет свръхмного тренировки, недохранване и недоспиване. Патех си от травми, 72

HDSport тъй като мислех че съм специален и че мога да игнорирам теорията за физически упражнения и физиологията си. Игнорирах някои от основните правила ... в резултат получих травма на рамото. Не знаех и 10 % от правилата за тичането, съответно увеличих седмичната си тренировка от 42 на 68 мили... и се разминах на крачка от сериозна фрактура. Сега съм на 43 години и мога да тренирам безопасно, ефикасно и ефективно. Така че, в моя случай, взимам разумни решения, вместо да правя жертви. Така се стига до високи постижения и по-малко травми - с 2 тренировъчни сесии и не повече от 3 специфични спортни тренировъчни сесии на седмица. Ако говорим за храненето, аз имам съвсем различна нагласа от масовата. Направо на 180 градуса отстояние от нея (б.р. – усмихва се). Разбирам, вярвам и приемам факта, че захарта възпрепятства атлетичните упражнения. Ето защо, безразборното ядене на сладки неща и пиенето на алкохол може да бъде повече от саботиращо. Да се откажеш от последните две е толкова лесно, колкото

и да избягваш барове, клубове и нощни партита до късно. Трудно е да ги етикетирам като саможертви, защото те са принципно несъвместими с моята философия и идеи за холистичен фитнес и здраве. Бих казал, че моите саможертви са по-скоро в областта на ограничаването на времето, което бих искал да прекарам с приятелите и семейството си. Също така познавам безкрайната полза от възстановяването на тялото, така че не се опитвам да изпускам от съня си - това би било отново самосаботиране.

HDS: Какво значи да си “conditioning coach”?

Karlton Meadows: За мен да бъда такъв треньор, значи да съм инженер на човешкото тяло и да допринасям за развитието му, чрез три равнища, които са взаимозависими. Първото започва с това, че аз правя проучвания, за да създам програми, които водят до обективни резултати и качествено натрупване, така че да мога да моделирам свободно физиката и

постиженията си. Не подхождам към тренировките чрез подход базиран върху последните тенденции и сензации във фитнес средите. Моите лични физиологични предизвикателства са ми помогнали да разбия упражненията на компоненти, така че да мога да правя по–силна, таргетираната мускулна група, без да причинявам контузии на стави или да използвам компрометираща техника. Това ми позволява да влизам в положението на моите отвикнали от движение клиенти, които са към 40-те и да изработвам правилните програми за тях. Тези индивидуализирани, понякога интуитивни програми, засилват техните физически постижения и фитнесът се превръща за тях в истинско себеизразяване на потенциала и възможностите им. При това положение, моите клиенти и техният напредък ми дава валидна основа, за да въздействам върху промените във фитнес индустрията на местно, национално и глобално ниво. Моята основна особеност като инженер на тялото е да създавам успешна среда за моите клиенти, като едновременно с това коригирам мускулен дисбаланс, вдървеност и цялостна слабост. Допълнителният бонус е, че рискът от травма, свързана с тренировъчния процес, е фактически елиминиран. Това е факт и сред моите клиенти над 50 годишна възраст, които имат вече съществуващ списък от „лоши части”: гръб, рамене, врат.

HDS: Как структурираш и организираш твоите тренировки и кои са любимите ти упражнения?

Karlton Meadows: Моите тренировки са обособени времево и базирани на моите лични SOS подходи: Systematic

Opposition Series™ (SOS1) и Simultaneous Opposition Series™ (SOS2). Първият е полезен, защото е създаден на основата на реципрочното инхибиране, като се ангажират множество мускулни групи чрез сложни движения. И в двата случая, леснотата на упражненията, полага основата на физическата гъвкавост, което пък прави възможно да се увеличава сложността, в процеса на развитие на тялото. Някои от моите любими упражнения са: Single Arm Cable Lat Row и Pulldown, правено симултанно с Dumbbell Overhead Press. Друго предпочитано от мен са: Kneeling Rollout; Push Up Bent Over Row; Dead Lift to Power Clean to a Front Squat Press. Ето това ще предизвиква производството на хормони в тялото ви! Техниката е от екстремно значение.

HDS: Според теб, има ли значение в коя част на деня тренираш? Сутрините или следобедите са по – добрият вариант?

Karlton Meadows: Зависи от фактори като циркадния ритъм на човека, работния грфаик и други задължения, отнемащи време. Аз, например, обичам да тичам и да плувам рано сутрин и правя силови упражнения следобедите. Някои хора биха си признали честно и директно, че не са тип „лястовици”, докато други биха си легнали рано, защото не са тип „сови”. Тъй като разбирам, че това са корелации между циркадните ритми, скоростта на мозъчните вълни и техните цикли, и менталната сила, аз работя в пряка връзка с биологичните часовници на моите клиенти, за да могат те да са фокусирани напълно по време на тяхната тренировъчна сесия.

74

HDSport HDS: До този момент, кои са твоите най-големи спортни постижения и предизвикателства?

Karlton Meadows: Моите най-добри спортни постижения се случиха в три различни години. През 2002г. започнах годината с номинация за „Атлет на годината”, нагарада, представена от Billy Blanks, създателят на Тае Бо. През юни, отидох да спечеля „Light Heavy Weight Division” в „Нощта на шампионите Bodybuilding Invitational”. Спечелих моята дивизия като влезнах в състезанието в последната минута, защото тежах твърде много за среден клас категория. През 2006, на 36г., спечелих състезание на 400 метра и 4 по 100м. щафета на British Royal Air Force Athletics Association Inter-Station Qualifier в Grantham, UK. През 2007, когато вече бях на 37г., се класирах в Топ 10 на състезанието „Мy Strong Man Competition debut” в Катар. Най-големите предизвикателства за мен дойдоха от пътни инциденти, причинили несъоветствия в дължината на краката ми, проблеми с гърба, врата и рамото. В момента, най-важно за мен е финансирането и тренировките за Олимпийския златен медал на 800 метра бягане, през 2016г. на игрите в Рио. Окуражен съм, защото вярвам, че Бог ми е дарил скорост и гъвкава натура. Разчитам на Него да ме свърже с ресурсите, от които се нуждаех и нуждая, да съм отличник в спортове, в които много хора казваха, че нямам шанс да успея.

HDS: Хората казват, че спортът е здраве. Кога тази поговорка спира да бъде истина и къде е линията между това да бъдеш в добра форма и да се превърнеш в роб на спорта, наранявайки тялото си като 75

изискваш твърде много от него ?

Karlton Meadows: Страхотен и основен въпрос. Видял съм доста хора да тренират до разболяване, а в някои случаи и до смърт. Когато атлет има екстремно късогледа житейска гледна точка и вижда всичко през очите на спорта, за него е по-лесно да падне в жертва на капана на един небалансиран живот. Както споменахте във въпроса си, тя или той се превръщат в самосаботиращите се роби по отношение на определена част от живота си. Това може да бъде изразено по различни начини, между които са: твърде много тренировки, константна консумация на алкохол, недохранване и недоспиване. Силно вярвам в отделянето на адекватно количество време за сън и възстановяване. Също така правя съзнателен хранителен избор и се старая да подсилвам тялото си, спрямо изискванията които имам към него. Позволете ми да поясня. Упражненията или спортовете временно срутват тялото, така че игнорирането на физиологичните и психологичните правила за възстановяване, ще оставят тялото в състояние на продължителна неизправност. В последствие, трениращият ще бъде по – податлив на заболявания, свързани с упражненията и ако той упорства да тренира в това компромисно състояние, тогава вероятността за рак, индуциран от упражнения ще се увеличи значително. Това става все по – често явление сред фитнес моделите и ентусиастите, които се опитват да поддържат неестествено и екстремно нисък индекс на мазнините в тялото си, като тренират непрестанно. Някои се опитват да правят това в съчетание с рестриктивен хранителен

преследвам мечти, които са високи колко са звездите в небесата. Вярвам, че постоянството е част от играта, така че танцувам с него, докато не видя, че мечтите ми са се превърнали в реалност. Някои от нещата за които мечтаех като дете, ми отнеха десетилетия, други - по няколко години.

режим. Съчетайте тези две неща и като резултат здравето на този спортист ще бъде застрашено в пъти повече. Калориите позволяват на тялото да работи. Мазнините са основни за асимилацията на разтварящи се в тях витамини, изолирайки тялото отвътре и предпазвайки органите му.Това са ясните индикации, защо втренчването в твърде малкото калории и броенето им, трябва да бъде избягвано. Последното, и може би най трудното за разбиране от някои хора, е да се избягват незаконните добавки и стимуланти, като стероиди и хормони на растежа. Атлетите, които ги смятат за необходими, са същите тези, които са склонни да се превърнат в роби на спорта и постиженията. В роби и на вещества, на повърхностни и временни резултати, на закъснели съжаления, в момента в който телесните им системи няма да могат да покриват негативните ефекти на злоупотребата със забранени вещества.

HDS: Каква е твоята житейска философия?

Karlton Meadows: Аз мога да се сражавам с всички трудности, които ме конфронтират по пътя ми, чрез силата която получавам от Бога. Оптимистично настроена душа съм. Вярвам и

HDS: Знаем че хранителният режим играе витална роля по отношение на спортните постижения. Ето защо, искаме да те помолим да споделиш с нашите читатели някои твои малки тайни в тази насока. Има ли специфични режими, които предпочиташ?

Karlton Meadows: Аз съм всеяден; храня се и с широк обхват плодове, зеленчуци, житни култури. Голям фен съм на Средиземноморската кухня, която е доказано удължаваща живота. В допълнение, изграждам моето меню спрямо гликемичния индекс на храните и правя всичко възможно да поемам и трите важни макронутриенти заедно, на всяко хранене. Ето няколко съвета: - Не яжте само протеин. Когато правите така, увеличавате размера на мастните си клетки. Ето защо, включвайте карбохидрати и мононенаситени мазнини; -Яжте много ниско гликемични плодове и зеленчуци, по време на храненията си и като малки закуски между тях;

-Включвайте маслини и авокадо; -За ектоморфни бодибилдъри - яжте на всеки два часа и приемайте не повече от

30 грама протеин на един път.

76

HDSport HDS: Използваш ли добавки и какво е мнението ти за тях? Каква е тяхната роля в бодибилдинга и в трансформацията на тялото в посока на постигане на мечтаното такова?

Karlton Meadows: Взимам витамини и минерали като добавки. Те са основното, което осигурява на тялото допълнително подсилване за посрещането на нуждите, възникващи от тренировките. Предизвикателство е да се осигури на тялото всичко, което има нужда като храна, особено когато тренировките са интензивни и когато нямаш диплома по тематиката. Това обаче не означава, че можеш да живееш на снаксове и т.нар.”junk food”, само, защото взимаш добавки. Добре балансираната и разнообразна диета е жизненоважна за усвояването на хранителните вещества, съдържащи се в добавките. Съществува много ефикасна L- Аргинин добавка, която използвам вече над десетилетие. Помага за възстановяването на тялото, подсилва имунната система, намалява мазнините и увеличава мускулната митохондрия. Смятам, че това бе голям фактор в подсилването на моя хранителен режим по време на спортната ми кариера на атлет.

HDS: Какви съвети би дал на хората, които отиват в залата за първи път? Как ще ги мотивираш и вдъхновиш?

Karlton Meadows: Моят най-добър съвет, би бил да се фокусирате върху собствените си способности, цели и спортно ниво. Уверете се, че разбирате точно как да правите дадено упражнение и че знаете кои мускули участват в него. Дайте си сметка, че няма нови фундаментални истини и че старите 77

винаги ще работят. Ето защо, ако изберете базови движения, чрез които да се развивате, вашето тяло ще се адаптира успешно и чрез процеса на тренировките ще придобиете сила, координация на движенията и издръжливост. Бих ви посъветвал да трениранете два или три дни на седмица с поне по 48 часа възстановяващ период помежду сесиите ви. Също така, тренирайте цялото си тяло, избягвайте разделни сесии. Нека продължителността им е около час. Не се връзвайте на преувеличени и екстремни сесии, които обещават чудеса за кратко време. Внимателният подход ще ви позволи да тренирате с намален риск от контузии и ще се сдобите с добри резултати, които пък от своя страна ще увеличат самоувереността във физическите ви способности и ще ви мотивират да продължавата напред.

HDS: Какво би искал да кажеш на читателите на HDSecurity magazine?

Karlton Meadows: Бих искал да Ви благодаря, че ме потърсихте и ми дадохте възможността да споделя своите съвети. Тренирайте умно и така ще можете да го правите и в по–зрелите си години. Можете да ме намерите във фейсбук и да харесате страницата ми "Majestic Balance Fitness Body Engineering”▪

ATAMA TOP 6

1

1

1

2

3

3

4

Клек с щанга на “Смит” машина

78

HDSport

1

2

3

2

4

Избутване на лег преса машина Избутване на щанга от лежанка

1

3

79

3

2

4

1

4

2

4

3

4

5

Бицепсово сгъване с дъмбел

ATAMA WELLNESS AND SPA

София, бул.”М.Еминеску”1, Телефон за контакти: 0885 731 668 80

HDSport

5 1

81

2

3

TechnoGym Kinesis® Class

Упражнение за корем със свободна тежест

1

2

6 3

82

Upcoming HDS

As

ia

...