Еклисиаст
ГЛАВА1
1Думитенапроповедника,синанаДавид,царв Йерусалим.
2Суетанасуетите,казваПроповедникът,суетана суетите;всичкоесуета.
3Какваползаначовекаотцелиямутруд,койтополага подслънцето?
4Еднопоколениепреминаваидругопоколениеидва, ноземятапребъдвавечно
5Ислънцетоизгрява,ислънцетозалязва,ибързакъм мястотоси,откъдетоеизгряло.
6Вятърътотивакъмюгисеобръщакъмсевер;тойсе въртинепрекъснатоивятърътсевръщаотновоспоред кръговетеси.
7Всичкирекисевливатвморето;номоретонее пълно;домястото,откъдетоидватреките,тамсе връщатотново.
8Всичкоепълноструд;човекнеможедагоизрече: окотонесенасищасгледане,нитоухотосепълнисъс слушане.
9Нещото,коетоебило,товае,коетощебъде;итова, коетосеправи,товащебъде;иняманищоновопод слънцето.
10Ималинещо,закоетоможедасекаже:Вижте,това еново?товаебиловечеотстаровреме,коетоебило прединас.
11Нямаспомензапредишнитенеща;нитощеима спомензанещата,коитощедойдатсонези,коитоще дойдатследтова.
12Аз,Проповедникът,бяхцарнадИзраилвЕрусалим
13Иаздадохсърцетосидатърсяиизследвамс мъдростотносновсичкинеща,коитосевършатпод небето:Богдадетозитежъктрудначовешкитесинове, задасеупражняватснего.
14Видяхвсичкидела,коитосевършатподслънцето;и ето,всичкоесуетаигнетнадуха
15Кривотонеможедасеизправи,илипсващотоне можедасеизброи
16Общувахсъссобственотосисърце,катоказах:Ето, стигнахдоголямосъстояниеипридобихповече мъдростотвсички,коитосабилипредименв Ерусалим;да,сърцетомиимашеголямопитот мъдростизнание.
17Идадохсърцетосидапознаямъдросттаидапозная лудосттаибезумието;разбрах,чеитоваеизтощение надуха.
18Защотовмногомъдростимамногоскръб;икойто умножавазнанието,умножаваскръбта
1Рекохвсърцетоси:Идисега,щетеизпитамс веселие,затовасенаслаждавай;ието,товасъщое суета
2Засмехаказах:Луде,азавеселието:Каквоправи?
4Направихсивеликидела;построихсикъщи;Насадих
5Направихсиградинииовощниградини,инасадихв
6Направихсиезерасвода,заданапоявамстях дървото,коетораждадървета;
7Придобихсислугиидевойкииимахслуги,роденив къщатами;освентоваимахголямопритежаниеот едъридребендобитъкповечеотвсички,коитобяхав Ерусалимпредимен;
8Събрахсисъщосреброизлато,иособените съкровищанацаретеинаобластите;Събрахсипевци ипевици,иудоволствиятанасиноветечовешкикато музикалниинструменти,итовсякакви 9Такастанахвеликисеумножихповечеотвсички, коитобяхапредименвЕрусалим;имъдросттами останасмен
10Ивсичко,коетопожелахаочитеми,неимспрях,не спряхсърцетосиотникакварадост;защотосърцетоми серадвашевцелиямитруд;итовабешемоятачастот целиямитруд.
11Тогавапогледнахвсичкидела,коиторъцетемибяха извършили,итруда,койтобяхположил,задаизвърша; и,ето,всичкобешесуетаиизтощениенадухаи нямашепечалбаподслънцето.
12Иазсеобърнах,задавидямъдрост,лудости безумие;защотокаквоможеданаправичовек,който идваследцаря?доритова,коетовечеенаправено
13Тогававидях,чемъдросттапревъзхождаглупостта, кактосветлинатапревъзхождатъмнината.
14Очитенамъдриясавглаватаму;ноглупавиятходи втъмнината;иазсамиятразбрахсъщо,чеедно събитиесеслучвасвсичкитях.
15Тогаварекохвсърцетоси:Кактосеслучис безумния,такащесеслучиисмен;изащотогавабях по-мъдър?Тогаваказахвсърцетоси,чеитоваесуета.
16Защотонямаспомензамъдрияповечеоттозиза безумниядовека;виждайки,четова,коетоесега,в иднитедни,всичкощебъдезабравено.Икакумира мъдрецът?катоглупака
17Затованамразихживота;защотоработата,коятосе вършиподслънцето,етежказамен;защотовсичкое суетаиизтощениенадуха
18Да,намразихцелияситруд,койтобяхположилпод слънцето,защототрябвашедагооставяначовека, койтощебъдеследмен
19Икойзнаедалищебъдемъдърчовекилиглупак? нотойщевладеенадцелиямитруд,вкойтосъмсе трудиливкойтосъмсепоказалмъдърподслънцето Товасъщоесуета 20Затоваотидохданакарамсърцетосидасеотчаяот целиятруд,койтоположихподслънцето
3Търсехвсърцетосидасеотдамнавиното,новсепак запознахсърцетосисмъдрост;идадържабезумието, докатовидякаквоеоновадоброзачовешкитесинове, коетотрябвадавършатподнебетопрезвсичкитедни
24Няманищопо-доброзачовекаоттовадаядеида пиеидарадвадушатасисдобровтрудаси.Товасъщо видях,чебешеотБожиятаръка
25Защотокойможедаядеиликойдругможеда побързазатоваповечеотмен?
26ЗащотоБогдаваначовека,койтоедобърв Неговитеочи,мъдрост,знаниеирадост;анагрешния даватруд,дасъбираидатрупа,задададенатози, койтоедобърпредБогаТовасъщоесуетаигоненена духа
ГЛАВА3
1Завсяконещосиимасезонивремезавсякацелпод небето:
2Времезаражданеивремезаумиране;времеза саденеивремезаизскубваненапосаденото;
3Времезаубиванеивремезалекуване;времеза събарянеивремезаизграждане;
4Времезаплачивремезасмях;времезажалеенеи времезатанцуване;
5Времезаразхвърляненакамъниивремезасъбиране накамъни;времезапрегръщанеивремезавъздържане отпрегръщане;
6Времезапридобиванеивремезагубене;времеза пазенеивремезаизхвърляне;
7Времезакъсанеивремезашиене;времезамълчание ивремезаговорене;
8Времезалюбовивремезамразене;временавойнаи временамир
9Какваползаимаонзи,койтоработи,втова,вкоетосе труди?
10Видяхтруда,койтоБогдаденачовешкитесинове, задасеупражняватвнего.
11Тойенаправилвсяконещокрасивовсвоетовреме; същоепоставилсветавсърцетоим,такаченикой човекнеможедаразбеределото,коетоБогправиот началотодокрая
12Зная,чевтяхняманищодобро,освендасерадва човекидаправидобровживотаси.
13Исъщотака,чевсекичовектрябвадаядеидапиеи дасенаслаждаванадобротоотцелияситруд,товае даротБог.
14Знам,чевсичко,коетоБогправи,щебъдезавинаги; нищонеможедасеприложикъмтова,нитонещодасе отнемеотнего;иБоггоправи,задасестрахуват хоратаотНего
15Това,коетоебило,есега;итова,коетощебъде, вечеебило;иБогизискватова,коетоеминало
16Иосвентовавидяхподслънцетомястотонасъда,че нечестиетобешетам;имястотонаправдата,това беззакониебешетам.
17Рекохвсърцетоси:Богщесъдиправеднияи нечестивия,защототамимавремезавсякацелиза всякаработа
18Казахвсърцетосиотносносъстояниетона човешкитесинове,чеБогможедагиизявиитеда видят,чесамитетесаживотни 19Защототова,коетосполетявачовешкитесинове, сполетяваиживотните;дориеднонещогисполетява: кактоумираединият,такаумираидругият;да,всички
иматединдъх;такачечовекнямапревъзходствонад добитъка,защотовсичкоесуета.
20Всичкиотиватнаедномясто;всичкисаотпръсттаи всичкиотновосепревръщатвпръстта.
21Койзнаедуханачовека,койтоотиванагоре,идуха назвяра,койтослизанадолуназемята?
22Затовавиждам,ченяманищопо-доброоттова човекдасерадванасобственитесидела;защототовае неговиятдял;защотокойщегодоведедавидикакво щебъдеследнего?
ГЛАВА4
1Такасевърнахиразгледахвсичкиугнетения,които сеизвършватподслънцето;иетосълзитена угнетените,нонямахаутешител;инастранатана технитепотиснициимашесила;нонямахаутешител 2Затовавъзхвалявахповечемъртвите,коитовечеса мъртви,отколкотоживите,коитовсеощесаживи.
3Иотдваматаепо-добъртози,койтоощенее съществувал,койтонеевидялзлитедела,коитосе вършатподслънцето.
4Отноворазгледахвсекитрудивсякаправилнаработа, чезатовачовекзавижданаближниясиТовасъщое суетаигнетнадуха.
5Безумниятскръстваръцетесииядесобственатаси
6По-добрашепаспокойствие,отколкотодветешепи, пълнисмъкаимъканадуха
7Тогавасевърнахивидяхсуетаподслънцето
8Единесаминямавтори;да,тойняманитодете,нито брат;нонямакрайнацелиямутруд;нитоокотомусе насищасбогатство;нитоказва:Закогосетрудяи лишавамдушатасиотдобро?Товасъщоесуета,да, тежъктруде
9Двамасапо-добриотедин;защотоиматдобро възнаграждениезатрудаси.
10Защото,акопаднат,единиятщевдигнедругаряси; ногорконаонзи,койтоесам,когатопадне;защототой нямадруг,койтодамупомогнедастане.
11Още,акодвамалежатзаедно,тогаваиметопло;но какможеединдасестоплисам?
12Иакоедингонадвие,двамащемусе противопоставят;итройнатавръвнесекъсабързо
13По-добребедноимъдродете,отколкотостари глупавцар,койтовеченямадабъдеувещаван.
14Защотоизлизаотзатвора,задацарува;катоима предвид,чеитози,койтосеродивнеговотоцарство, ставабеден
15Помислихзавсичкиживи,коитоходятпод слънцето,свторотодете,коетощесеиздигневместо него.
16Нямакрайзавсичкитеплемена,доризавсички, коитосабилипредитях;ионези,коитоидватслед това,нямадасезарадватвнегоСъссигурноститовае суетаигнетнадуха
1Пазетекракаси,когатоотиватевБожиядом,и бъдетепо-готовидаслушате,отколкотодапринесете
жертватанабезумните;защототенесмятат,чевършат зло.
2Неприбързвайсустатасиисърцетотиданебързада изговоринещопредБога;защотоБогенанебето,ати синаземята;затованекадумитетибъдатмалко.
3Защотосънятидвачрезмногоработа;агласътна безумниясепознавапомногодуми
4КогатодавашобетнаБога,неотлагайдаго изпълниш;защототойнямаудоволствиевглупаците; изплатитова,коетосиобрекъл
5По-добрееданесеобричаш,отколкотодасе обричашиданеизпълниш
6Непозволявайнаустатасидавкараплъттативгрях; нитоказвайпредангела,четоваегрешка;защоБогда серазгневинагласатиидаунищожиделотонаръцете ти?
7Защотовмножествотосънищаимноготодумиимаи различнисуети;нобойсеотБога
8Аковидишпотисничествотонабеднитеи насилственотоизопачаваненасъдаисправедливостта вдаденаобласт,несечудинатова:защототози,който епо-високотнай-висшия,гледа;иимапо-високиот тях
9Освентоваползатаотземятаезавсички:самиятцар служинаполето.
10Койтообичасреброто,нямадасенаситисъссребро; нитотози,койтообичаизобилието,снарастване:това същоесуета.
11Когатоблагатасеумножават,умножаватсеонези, коитогиизяждат;икакваползаимазасобствениците им,освендагигледатсочитеси?
12Сънятнаработещияесладък,независимодалияде малкоилимного,ноизобилиетонабогатиянему позволявадазаспи.
13Иматежкозло,коетовидяхподслънцето,аименно богатства,пазенизапритежателитеимзатяхнавреда 14Нотезибогатствазагиватотзлимъки;итойражда син,ноняманищовръцетему
15Кактоеизлязълотутробатанамайкаси,голщесе върне,задасиотиде,кактоедошъл,инямадавземе нищооттрудаси,коетоданосивръкатаси
16Итовасъщоеголямозло,чевъввсичко,кактое дошъл,такащесиотиде;икакваползаимаонзи,който сеетрудилзавятъра?
17Презвсичкитесиднитойядевтъмнинаиима многоскръбигнявсболесттаси.
18Вижтетова,коетовидях:хубавоеиприличное човекдаядеидапиеидасенаслаждаванаблагатана целияситруд,койтополагаподслънцетопрез всичкитеднинаживотаси,коитоБогмудава;е неговиятдял
19Всекичовек,накоготоБогедалбогатствои богатство,имуедалвластдаядеоттях,идавземе своятачаст,идасерадванатрудаси;товаедарбожи 20Защототойнямадапомнимногоднитенаживота си;защотоБогмуотговаряврадосттанасърцетому ГЛАВА6
1Имазло,коетовидяхподслънцето,итоечесто срещаносредхората:
2Човек,накоготоБогедалбогатство,богатствои слава,такачетойнеисканищозадушатасиотвсичко, коетожелае,ноБогнемудававластдаядеоттова,но чужденецгояде:товаесуетаитоваелошаболест.
3Аконякойродистодецаиживеемногогодини,така чеднитенагодинитемудабъдатмного,идушатаму данесенаситисдобро,исъщотакаданяма погребение;Казвам,чепреждевременноторажданее по-доброотнего
4Защототойвлизасъссуетаисиотивавтъмнина,и иметомущебъдепокритостъмнина
5Освентоватойнеевидялслънцето,нитоепознал нещо:тозиимаповечепочивкаотдругия.
6Да,макардаживеедвапътихилядагодини,пакнее видялдобро:неотиватливсичкинаедномясто?
7Целияттрудначовекаезаустатаму,ноапетитътне сенасища
8Защотокаквоповечеимамъдриятотглупавия?какво имабедният,койтознаедаходипредживите?
9По-добреезрениетонаочите,отколкото блуждаенетонажеланието:итоваесуетаи развълнуваненадуха.
10Това,коетоебило,вечееназованоисезнае,чее човек;нитоможедасебористози,койтоепо-силенот него.
11Тъйкатоимамногонеща,коитоувеличаватсуетата, коеепо-доброотчовека?
12Защотокойзнаекаквоедоброзачовекавтози живот,презвсичкитеднинасуетниямуживот,които прекарвакатосянка?защотокойможедакажена човекакаквощебъдеследнегоподслънцето?
ГЛАВА7
1Добротоимеепо-доброотскъпоценниямиро;и денятнасмърттаотденянараждането
2По-добреедаотидешвкъщатанаскръбта,отколкото даотидешвкъщатанапиршеството;защототовае краятнавсичкихора;иживитещегосложатна сърцетому.
3Скръбтаепо-добраотсмеха,защотооттъгатана лицетосърцетосеподобрява
4Сърцетонамъдрияевкъщатанаскръбта;носърцето набезумнитеевкъщатанавеселието
5По-добреедаслушашизобличениетонамъдрия, отколкоточовекдаслушапесентанабезумните.
6Защотокактопращенетонатръниподгърне,такъве смехътнабезумния:итоваесуета.
7Наистинапотисничествотоправимъдриячовеклуд;а подаръкътпогубвасърцето
8По-добърекраятнанещо,отколкотоначалотому;И търпеливиятдухепо-добъротгорделивиядух.
9Небързайвдухасидасегневиш,защотогневът почивавлонотонабезумните
10Неказвай:Какваепричината,чепредишнитедни бяхапо-добриоттези?защототинепиташмъдроза това.
11Мъдросттаедобраснаследствоиотнеяимаполза заонези,коитовиждатслънцето
12Защотомъдросттаезащитаипаритесазащита;но превъзходствотоназнаниетое,чемъдросттадава животнатези,коитояимат
13РазгледайтеБожиетодело:защотокойможеда изправитова,коетоТойенаправилкрив?
14Радвайтесевденянаблагоденствие,авденяна бедствиепомислете:иБогепоставиледнотосрещу другото,заданенамеричовекнищоследсебеси.
15Всичковидяхвднитенамоятасуета:имаправеден човек,койтозагивавправдатаси,ииманечестив човек,койтопродължаваживотасивнечестиетоси.
16Небъдиправеденмного;нитосеправинамъдър; защодапогубвашсебеси?
17Небъдимногозъл,нитобъдиглупав:защотрябва даумрешпредивреметоси?
18Добреедасехванешзатова;да,иоттоване отдръпвайръкатаси;защотоонзи,койтосебоиотБога, щеизлезеотвсичкитях
19Мъдросттаукрепвамъдрияповечеотдесетсилни мъже,коитосавграда
20Защотонямаправеденчовекназемята,койтода вършидоброиданесъгрешава.
21Същотаканеобръщайтевниманиенавсичкидуми, коитосеизговарят;заданечуешслугатасидате кълне:
22Защотоисърцетотичестознае,чеитисамиятси проклелдругите
23Всичкотоваизпитахсмъдрост;казах:Щебъда мъдър;нобешедалечотмен
24Това,коетоедалечноитвърдедълбоко,койможе дагооткрие?
25Насочихсърцетосидапознавамидаизследвам,и датърсямъдросттаиразумананещата,идапознавам нечестиетонабезумието,даженабезумиетоилудостта;
26Инамирам,чеепо-горчиваотсмърттажената, чиетосърцеепримкиимрежи,аръцетейвръзки; койтоеугоденнаБога,щесеизбавиотнея;но грешникътщебъдехванатотнея
27Ето,тованамерих,казвапроповедникът,броейки еднопоедно,задаоткриесметката:
28Коетоощетърсидушатами,нонегонамирам;един човекотхиляданамерих;ноженамеждувсичкитене намерих.
29Ето,самотованамерих,чеБогенаправилчовека прав;нотесатърсилимногоизобретения
ГЛАВА8
1Койекатомъдрия?икойзнаетълкуванетонанещо?
Мъдросттаначовекаправилицетомудасветии дързосттаналицетомущесепромени.
2Съветвамтедаспазишзаповедтанацаря,итопо отношениенаклетватапредБога
3Небързайдаизлезешоточитему;нестоивзло; защототойправикаквотомуеугодно.
4Къдетоедуматанацаря,тамесила;икойможеда мукаже:Каквоправишти?
5Койтоспазвазаповедта,нямадапочувствазло;и сърцетонамъдриячовекразличававреметоисъдбата
6Понежезавсякацелимавремеипреценка,затова нещастиетоначовекаеголямовърхунего
7Защототойнезнаекаквощебъде;защотокойможе дамукажекогащебъде?
8Нямачовек,койтодаимавластнаддуха,зада задържидуха;нитоимавластвденянасмъртта;и
нямаосвобождаваневтазивойна;нитонечестиетоще
сиотивахаотмястотонасвятото,ибяхазабравенив града,къдетобяханаправилитова:товасъщоесуета. 11Тъйкатоприсъдатасрещузлотоделонесе изпълнявабързо,затовасърцетоначовешкитесиновее напълнонастроеновтяхдавършатзло
12Макаргрешникътдавършизлостопътииднитему дасеудължават,нонаистиназная,чещебъдедобрена онези,коитосебоятотБога,коитосебоятпредНего; 13Нонещебъдедобренанечестивия,нитоще продължиднитеси,коитосакатосянка;защотонесе боипредБога
14Имасуета,коятосевършиназемята;чеима праведници,накоитосеслучваспоредделатана нечестивите;пакиманечестивихора,накоитосе случваспоредделатанаправедните;казах,чеитовае суета.
15Тогавапохвалихвеселието,защоточовекнямаподобронещоподслънцето,освендаяде,дапиеидасе весели;защототоващеостанеснегооттрудамупрез днитенаживотаму,коитоБогмудаваподслънцето 16Когатоприложихсърцетоси,задапозная мъдросттаидавидяделата,коитосевършатназемята, (защотосъщоиматакъв,койтонитоденем,нито нощемвиждасънсочитеси:)
17ТогававидяхцялотоБожиедело,чечовекнеможе даоткриеделата,коитосевършатподслънцето; защото,акосетрудичовекдаготърси,нямадаго намери;дапо-нататък;акомъдриятчовексимисли,че гознае,всепакнямадаможедагонамери ГЛАВА9
1Завсичкотовавзехпредвидвсърцетоси,дорида заявявсичкотова,чеправеднитеимъдрите,итехните дела,савръкатанаБог:никойчовекнепознаванито любов,нитоомразаотвсичко,коетоепредтях 2Всичкоееднаквозавсички:едносъбитиеза праведнияизанечестивия;надобритеиначистите,и нанечистите;натози,койтожертва,инатози,който нежертва:какъвтоедобрият,такъвеигрешникът;и койтосекълне,кактоонзи,койтосебоиотклетва 3Товаезлосредвсичкинеща,коитосевършатпод слънцето,чеимаедносъбитиезавсички:да,същои сърцетоначовешкитесиновеепълносъсзлои лудосттаевсърцатаим,докатосаживи,иследтоваче
4Защотозаонзи,койтосеприсъединявакъмвсички
5Защотоживитезнаят,чещеумрат;номъртвитене
6Същоилюбовтаим,иомразатаим,изависттаим
7Идиси,яжхлябасисрадостипийвинотосис веселосърце;защотоБогсегаприемаделатати.
8Некадрехитетибъдатвинагибели;иданелипсва миронаглаватати.
9Живейвеселосжената,коятообичаш,презвсичките днинаживотанатвоятасуета,коитотойтидадепод слънцето,презвсичкитеднинатвоятасуета;защото товаетвоятдялвтозиживотивтвоятруд,койтоси извършилвземиподслънцето
10Всичко,коеторъкататинамериданаправи,направи госъссилатаси;защотонямаработа,ниторазмисъл, нитознание,нитомъдроствгроба,къдетоотиваш
11Върнахсеивидяхподслънцето,чесъстезаниетоне езабързите,нитобиткатазасилните,нитохлябътза мъдрите,нитобогатствотозаразумните,нито благоволениетозаизкусните;новреметоишансътсе случватнавсичкитях
12Защоточовексъщонезнаевреметоси,какторибите, уловенивзламрежа,икактоптиците,уловенив примка;тъйисиноветечовешкисавпримченивзлото време,когатовнезапногисполети
13Видяхитазимъдростподслънцетоитямисестори велика:
14Имашемалъкградималкохоравнего;ивеликцар дойдесрещунего,обсадигоипостроиголеми крепостнистенисрещунего
15Сегавнегосенамерибеденмъдърчовекитойчрез своятамъдростизбавиграда;ноникойнесиспомня същиятозибедняк
16Тогаварекох:Мъдросттаепо-добраотсилата; въпрекитовамъдросттанасиромахасепрезираи думитемунесеслушат
17Думитенамъдритехорасечуваттихоповечеот виканаонзи,койтоуправлявасредглупаците.
18Мъдросттаепо-добраотбойниоръжия,ноедин грешникунищожавамногодобро
ГЛАВА10
1Мъртвитемухикаратмехлеманааптекарядаизлъчва вонящамиризма:такаправималкоглупосттози,който сеслависмъдростичест
2Сърцетонамъдрияеотдяснатамустрана;но глупавосърцеотляво
3Да,когатоглупавиятвървипопътя,мъдросттамуго изневеряваитойказванавсекиго,чееглупав.
4Акодухътнавладетелясенадигнепротивтеб,не напускаймястотоси;заотстъпванеуспокояваголеми обиди
5Имазло,коетовидяхподслънцето,катозаблуда, коятопроизлизаотвладетеля:
6Глупосттаепоставенавголямодостойнство,а богатитеседятнанискомясто
7Видяхслугинаконеикнязедаходяткатослугипо земята
8Койтокопаеяма,щепадневнея;икойтосъбориплет, змиящегоухапе.
9Койтомахнекамъни,щебъденараненоттях;итози, койтоцепидърва,щебъдеизложеннаопасностоттова 10Акожелязотоетъпоитойнеизостряострието, тогаватрябвадаприложиповечесила;номъдросттае полезназауправление
11Наистиназмиятащеухапебезомагьосване;и бърборещиятнеепо-добър.
12Думитеотустатанамъдриясаблагодатни;но устнитенабезумниящегопогълнат.
13Началотонадумитенаустатамуеглупост,Икраят надумитемуебезумие
14Ибезумниятепъленсдуми;Човекнезнаекаквоще бъде;икаквощебъдеследнего,койможедамукаже?
15Трудътнабезумнияизморявавсекиоттях,защото тойнезнаекакдаотидевграда
16Горкоти,земьо,когатоцаряттиедетеикнязетети ядатсутрин!
17Благословенасити,земьо,когатоцаряттиесинна благороднициикнязететиядатнавреме,засила,ане запиянство!
18Отмноголеностсградатасеразпада;иот бездействиетонаръцетекъщатапропада
19Празникътсеправизасмяхивинотоправивеселие, нопаритеотговарятнавсичко.
20Непроклинайцаря,невмисълтаси;инепроклинай богатитевспалнятаси;защотонебеснаптицаще разнесегласаионова,коетоимакрила,щеразкаже работата
ГЛАВА11
1Хвърлихлябасивъвводата,защотощегонамериш следмногодни.
2Дайтедялнаседем,същоинаосем;защототине знаешкаквозлощебъденаземята
3Акооблацитесапълнисдъжд,тесеизпразватвърху земята;иакодървотопаднекъмюгиликъмсевер,на мястото,къдетодървотопадне,тамщебъде
4Койтонаблюдававятъра,нямадасее;икойтогледа наоблаците,нямадажъне
5Кактонезнаешкакъвепътятнадуха,нитокакрастат коститевутробатананепразна,такаинезнаешделата наБога,койтоправивсичко
6Сутринсейсеметосиивечернеспирайръкатаси, защотонезнаешдалищеуспее,илитова,илионова, илидалиидветещебъдатеднакводобри
7Наистинасветлинатаесладкаиеприятнозаочитеда гледатслънцето:
8Ноакочовекживеемногогодиниисерадвавъв всичкитях,нонекапомниднитенатъмнината;защото тещебъдатмного.Всичко,коетоидва,есуета.
9Радвайсе,младежо,вмладосттаси;инекатевесели сърцетотивднитенамладосттати,иходивпътищата
товаБогщетеизправинасъд 10Затоваотмахнискръбтаотсърцетосииотмахни
3Вденя,когатопазачитенадомащетреперят,и силнитемъжещесенаведат,имелищатапрестанат, защотосамалко,ионези,коитогледатпрезпрозорците, щепотъмнеят,
4Ивратитещесезатворятпоулиците,когатозвукът наскърцанетоетих,итойщесеиздигнеотгласана птицата,ивсичкитедъщеринамузикатащебъдат снишени;
5Същокогатощесестрахуватотонова,коетоевисоко, истраховетещебъдатпопътя,ибадемовотодървоще цъфти,искакалецътщебъдебреме,ижеланиетоще изчезне:защоточовекотивавсвоядълъгдоми опечаленитеобикалятулиците:
6Илисребърнатавръвдасеразхлаби,илизлатната купадасесчупи,илистомнатадасесчупиприизвора, иликолелотодасесчупиприводоема.
7Тогавапръсттащесевърневземята,кактобеше,а духътщесевърнеприБога,койтогоедал
8Суетанасуетите,казвапроповедникът;всичкое суета
9Иосвентова,тъйкатопроповедникътбешемъдър, тойвсепакучешехоратаназнание;да,тойобърна добровниманиеииздирииподредимногопоговорки
10Проповедникътсестремешеданамериприемливи думи;итова,коетобешенаписано,бешеправилно, доридуминаистина
11Думитенамъдритесакатоостриетаикатогвоздеи, закованиотгосподаритенасъбранията,коитоседават отединпастир
12Иосвентова,оттях,синемой,бъдипредупреден: правенетонамногокнигинямакрай;имногото изучаванееуморанаплътта 13Некачуемкраянацялатаработа:БойсеотБогаи пазиНеговитезаповеди,защототоваецялото
задължениеначовека
14ЗащотоБогщедоведевсякоделонасъд,ивсяко тайнонещо,билотодоброилизло.