28ТовастанавъвВитавараотвъдЙордан,къдетоЙоан
Джон
ГЛАВА1
1ВначалотобешеСловото,иСловотобешеуБога,и СловотобешеБог.
2СъщотобешевначалотоуБога
3Всичкобешенаправеночрезнего;ибезНегонее станалонищо,коетоестанало
4Внегоимашеживот;иживотътбешесветлинатана човеците.
5Исветлинатасветивтъмнината;итъмнинатанего обзе
6Имашеединчовек,изпратенотБога,наимеЙоан.
7Тойдойдезасвидетелство,задасвидетелстваза Светлината,задаповярватвсичкичрезнего
8ТойнебешетазиСветлина,нобешеизпратенда свидетелствазатазиСветлина
9ТовабешеистинскатаСветлина,коятоосветявавсеки човек,койтоидванасвета.
10Тойбешевсвета,исветътчрезНегостана,исветът Гонепозна
11Тойдойдеприсвоитеси,носвоитенегоприеха.
12Нонавсички,коитоГоприеха,дадевластдастанат Божиичада,итонаонези,коитовярватвиметоМу;
13коитосароденинеоткръв,нитоотплътскаволя, нитоотмъжкаволя,аотБога
14ИСловотостанаплътиобитавамеждунас(и видяхмеславатаМу,славатакатонаЕдинороднияот Отца),пълносблагодатиистина
15Йоансвидетелствувазанегоиизвика,казвайки: Товабешетози,закоготоговорих,Койтоидваслед мене,епредмен,защотобешепредимен
16ИотНеговатапълнотавсичкиниеприехме,и благодатзаблагодат.
17ЗащотозаконътбешедаденчрезМойсей,а благодаттаиистинатадойдохачрезИсусХристос.
18НикойникоганеевидялБога;ЕдинородниятСин, КойтоевлонотонаОтца,ТойГоизяви
19ИтоваеповествованиетонаЙоан,когатоюдеите изпратихасвещенициилевитиотЕрусалимдаго попитат:Койсити?
20Итойпризна,инесеотрече;ноизповядах,чене съмХристос
21Итегопопитаха:Каквотогава?ТилисиЕлиас?И тойказа:Несъм.Тилиситозипророк?Итойотговори: Не
22Тогаватемуказаха:Койсити?задаможемда отговоримнатези,коитосаниизпратили.Какво казвашзасебеси?
23Тойказа:Азсъмгласътнавикащиявпустинята: ПраветепътянаГоспода,кактоказапророкИсая.
24Аизпратенитебяхаотфарисеите
25Итегопопитахаимуказаха:Защотогава кръщаваш,аконесинитоХристос,нитоИлия,нито тозипророк?
26Йоанимотговори,казвайки:Азкръщавамсвода,но междувасстоиЕдин,коготовиенепознавате; 27Тойе,Койтоидваследмен,епредмен,Комутоне съмдостоендаразвържаремъканаобущатаму
30Товаеонзи,закоготоказах:Следменидвачовек, койтоепредмен,защотобешепредимен
31ИазнеГопознавах;нозадасеявиТойнаИзраил, затовадойдохдакръщавамсвода.
32ИЙоансвидетелства,казвайки:ВидяхДухадаслиза отнебетокатогълъбидастоивърхуНего
33ИазнеГопознавах;ноОнзи,Койтомеизпратида кръщавамсвода,Тоймиказа:ВърхуКоготовидиш ДухадаслизаидаостававърхуНего,Тойе,Който кръщавасъсСветияДух.
34Ивидяхисвидетелствах,четозиеБожиятСин
35ИнаследващияденЙоанидвамаотученицитему застанахаотново;
36ИкатопогледнаИсус,докатовървеше,тойказа:Ето БожияАгнец!
37Идваматаученицигочухадаговориипоследваха Исус
38ТогаваИсуссеобърнаигивидя,чегоследват,иим каза:Каквотърсите?ТеМуказаха:Рави(коетощерече, преведеноУчителю),къдеживееш?
39Казваим:ЕлатеивижтеТедойдохаивидяхакъде живее,иостанахапринеготозиден,защотобеше околодесетиячас
40Единотдвамата,коиточухаЙоандаговорииго последваха,бешеАндрей,братътнаСимонПетър
41ТойпървонамирасобствениясибратСимониму казва:НамерихмеМесията,коетосепревеждакато Христос
42ИтойгодоведеприИсусИкогатоИсусго погледна,каза:ТисиСимон,синътнаЙона;щесе наречешКифа,коетоозначавакамък.
43НадругияденИсусщешедаизлезевГалилеяи намериФилипимуказа:ВървиследМене.
44АФилипбешеотВитсаида,граданаАндрейи Петър
45ФилипнамираНатанаилимуказва:Намерихме Онзи,заКоготописахаМойсейвзаконаипророците, ИсусотНазарет,синанаЙосиф
46ИНатанаилмуказа:Можелидаизлезенещодобро отНазарет?Филипмуказа:Елаивиж
47ИсусвидяНатанаилдаидваприНегоиказазанего: Етоединистинскиизраилтянин,вкоготоняма лукавство!
48НатанаилМуказа:Откъдемепознаваш?Исусв отговормуказа:ПредидатеповикаФилип,когато бешеподсмоковницата,тевидях
49НатанаилвотговорМуказа:Учителю,Тиси БожиятСин;тисицарятнаИзраил.
50Исусвотговормуказа:Понежетиказах:Видяхте
51Итоймуказа:Истина,истинавиказвам,оттук
1ИнатретияденимашесватбавКанаГалилейска;и майкатанаИсусбешетам:
2ИкактоИсус,такаиученицитеМубяхапоканенина сватбата
3Икогатоимлипсвашевино,майкатанаИсусмуказа: Няматвино.
4Исусйказа:Жено,каквоимамАзстеб?моятчас ощенеедошъл
5МайкаМуказанаслугите:Каквотовикаже, направетего
6Итамбяхапоставенишесткаменнисъдазавода, споредобичаязаочистваненаюдеите,съдържащидве илитрифиркинивсеки
7Исусимказа:Напълнетесъдоветесвода.Иги напълнихадогоре
8Итойимказа:Налейтесегаизанесетенауправителя наугощението.Игоразголиха.
9Когатоначалникътнаугощениетобешевкусил водата,коятостанавино,инезнаешеоткъдее;(но знаехаслугите,коитоналяхаводата);управителятна угощениетоповикамладоженеца, 10Имуказа:Всекивначалотопоставядобровино;и когатохоратасасенапилидобре,тогаватова,коетое по-лошо;нотисизапазилдобротовинодосега
11ТованачалоначудесатанаправиИсусвКана ГалилейскаиизявиславатаСи;иученицитему повярвахавнего
12СледтоваслезевКапернаум,тойимайкаМу,и братятаМу,иученицитеМу;иостанахатамнемного дни
13Инаближавашепасхатанаюдеите,иИсуссеизкачи вЕрусалим,
14Инамеривхрамаонези,коитопродавахаволове, овцеигълъби,иседналиобменячинапари;
15Икатонаправибичотмалкивъжета,изгонивсички отхрама,иовцете,иволовете;иизсипапаритена обменницитеипрекатуримасите;
16Иказанапродавачитенагълъби:Вземететезинеща оттук;неправетедоманаОтцаМидомзатърговия
17ИученицитеМусиспомниха,чееписано: РевносттазаТвоядоммеизяде.
18Тогаваюдеитевотговормуказаха:Каквознамение нипоказваш,катовършиштезинеща?
19Исусвотговоримказа:Разрушететозихрамислед тридниАзщегоиздигна
20Тогаваюдеитеказаха:Четиридесетишестгодиние строентозихрам,атилищегоиздигнешзатридни?
21НоТойговорешезахраманатялотоСи
22Итака,когатовъзкръснаотмъртвите,ученицитеМу сиспомниха,чеимказатова;итеповярвахана писаниетоинасловото,коетоИсусбешеказал
23ИкогатобешевЕрусалимнаПасхата,впразничния ден,мнозинаповярвахавиметоМу,катовидяха чудесата,коитовършеше
24НоИсуснеимсеповери,защотопознавашевсички хора,
25Инямашенужданякойдасвидетелствазачовека; защотоТойзнаешекаквоимавчовека.
1Имашеединчовекотфарисеите,наимеНикодим, началникнаюдеите:
2.ТойдойдеприИсуспрезнощтаимуказа:Учителю, знаем,чесиучител,дошълотБога;защотоникойне можедавършитезичудеса,коитотивършиш,акоБог небъдеснего.
3Исусвотговормуказа:Истина,истинатиказвам,ако някойнесеродиотново,неможедавидиБожието царство
4НикодимМуказа:Какможечовекдасероди,когато естар?можелидавлезевторипътвутробатанамайка сиидасероди?
5Исусотговори:Истина,истинатиказвам,аконякой несеродиотводаиДух,неможедавлезевБожието царство
6Роденотоотплъттаеплът;ироденотоотДухаедух 7Несечуди,четиказах:Трябвадасеродитеотново.
8Вятърътдуха,къдетосииска,ичувашзвукаму,но незнаешоткъдеидваинакъдеотива;такаесвсеки, койтоероденотДуха.
9НикодимотговорииМуказа:Какможедабъдетова?
10Исусвотговормуказа:ТисигосподарнаИзраиляи незнаешлитова?
11Истина,истинатиказвам,говоримтова,коетознаем, исвидетелстваметова,коетосмевидели;ивиене приематенашетосвидетелство.
12Аковиказахзаземнитенеща,иневярвате,какще повярвате,аковиговорязанебеснитенеща?
13Иникойнесеевъзнесълнанебето,освенслезлияот небетоЧовешкиятСин,койтоенанебето
14ИкактоМойсейиздигназмиятавпустинята,така ЧовешкиятСинтрябвадабъдеиздигнат:
15Заданепогиненитоедин,койтовярвавНего,нода имавеченживот
16ЗащотоБогтолковавъзлюбисвета,чедадеСвоя ЕдинороденСин,заданепогиненитоедин,който вярвавНего,нодаимавеченживот
17ЗащотоБогнеизпратиСинаСинасвета,задаосъди света;ночесветътможедабъдеспасенчрезнего 18КойтовярвавНего,нееосъден;акойтоневярва, вечееосъден,защотонееповярвалвиметона ЕдинороднияБожийСин
19Итоваеосъждането,чесветлинатадойденасвета, ночовецитеобикнахатъмнинатаповечеотсветлината, защотоделатаимбяхазли 20Защотовсеки,койтовършизло,мразисветлинатаи неотивакъмсветлината,заданебъдатизобличени делатаму
21Нокойтовършиистината,отивакъмсветлината,за
Джон
свидетелстваше,ето,тойкръщаваивсичкихораидват принего.
27Йоанотговорииказа:Човекнеможедаприеме нищо,аконемубъдедаденоотнебето.
28Виесамистемисвидетели,чеказах:Несъмаз Христос,носъмизпратенпредНего
29Койтоиманевястата,тойемладоженецът;но приятелятнамладоженеца,койтостоиигослуша, многосерадвапорадигласанамладоженеца;затова моятарадостсеизпълни
30Тойтрябвадарасте,аазданамалявам
31Койтоидваотгоре,енадвсички;койтоеотземята, тойеземениговориотземята;койтоидваотнебето,е надвсички
32Икаквотоевидяличул,затовасвидетелства;и никойнеприеманеговотосвидетелство.
33КойтоеприелНеговотосвидетелство,езапечатал, чеБогеистинен
34ЗащотоТози,коготоБогеизпратил,говори Божиитедуми;защотоБогнеМудаваДухасмярка
35ОтецлюбиСинаиепредалвсичковНеговатаръка
36КойтовярвавСина,имавеченживот;акойтоне вярвавСина,нямадавидиживот;ноБожиятгняв остававърхунего
ГЛАВА4
1Итака,когатоГосподразбракакфарисеитечуха,че ИсусправешеикръщавашеповечеученициотЙоан,
2(ВъпрекичесамиятИсуснекръщаваше,аНеговите ученици,)
3ТойнапуснаЮдеяизаминаотновозаГалилея
4ИтрябвашедаминепрезСамария
5ТогаватойстигадоединграднаСамария,койтосе наричаСихар,близодопарцелаземя,койтоЯковдаде насинасиЙосиф
6АкладенецътнаЯковбешетам.Исус,прочее, уморенотпътуването,седнатаканакладенеца;ибеше околошестиячас
7ЕднаженаотСамарияидваданавлечевода;Исусй казва:ДайМидапия
8(ЗащотоученицитеМубяхаотишливградадакупят месо.)
9Тогавасамарянкатамуказа:Какти,катосиюдеин, искашдапиешотмен,коятосъмсамарянка?тъйкато евреитеняматработасъссамаряните.
10Исусвотговорйказа:АкознаешеБожиядарикой етози,койтотиказва:ДайМидапия;тибипоискалот негоитойбитидалживавода
11ЖенатаМуказа:Господине,тинямашскаквода почерпиш,акладенецътедълбок;откъдетогаваимаш тазиживавода?
12Типо-голямлисиотнашиябащаЯков,койтони дадекладенецаитойпиотнего,идецатаму,и добитъкътму?
13Исусвотговорйрече:Всеки,койтопиеоттазивода, пакщеожаднее; 14Новсеки,койтопиеотводата,коятоАзщемудам, никоганямадаожаднее;новодата,коятощемудам, щебъдевнегокладенецсвода,извиращавъввечен живот
15ЖенатаМуказва:Господине,даймитазивода,зада неожаднявам,нитодаидвамтукдачерпя.
16Исусйказа:Иди,повикаймъжасииелатук 17Женатавотговорказа:Нямаммъж.Исусйказа: Добреказа,ченямаммъж.
18Защотосиималапетимамъже;итози,коготоимаш сега,нетиесъпруг;втоватиказаистината 19ЖенатаМуказва:Господине,виждам,чесипророк. 20Бащитенисепокланяхавтазипланина;ивие казвате,чевЙерусалимемястото,къдетохората трябвадасепокланят
21Исусйказа:жено,повярвайМи,чеидвачасът, когатонитовтазипланина,нитовЕрусалимщесе покланятенаОтца
22Виесепокланятенакаквотонезнаете;ниезнаемна каквосепокланяме;защотоспасениетоеотюдеите. 23Ноидвачасът,исегае,когатоистинските поклонницищесепокланятнаОтцасдухиистина; защотоОтецтърситакивапоклонници.
24Богедухионези,коитоМусепокланят,трябвада Мусепокланятсдухиистина
25ЖенатаМуказва:Знам,чещедойдеМесия,който сенаричаХристос;когатодойде,щеникажевсичко
26Исусйказа:Азсъм,койтоговорястеб
27ИпритовадойдохаученицитеМуисечудеха,че говорисжената;ноникойнеказа:Каквотърсиш?или защоговоришснея?
28Тогаваженатаоставистомнатасииотидевграда,и казанамъжете:
29Елате,вижтеЧовека,койтомиказавсичко,което съмсторил:неелиТойХристос?
30Тогаватеизлязохаотградаидойдохапринего
31МеждувременноученицитеМусемолеха,казвайки: Учителю,яж!
32Нотойимказа:Имамхраназаядене,коятовиене знаете
33Затоваученицитеказахапомеждуси:Някой донесъллиМуедаяде?
34Исусимказа:Моятахранаедавършаволятана Онзи,койтоМеепратил,идазавършаНеговотодело.
35Неказватели,чеимаощечетиримесецаищедойде жетвата?Ето,казвамви,вдигнетеочитесиивижте нивите;защотовечесабелизажътва.
36Икойтожъне,получавазаплатаисъбираплодза веченживот,задасерадватзаедноикойтосее,и койтожъне.
37Итукевярнапоговорката:Единсее,адругжъне 38Изпратихвидажънетеонова,закоетонестесе трудили:другихорасасетрудили,авиестевлезлив технитетрудове
39Имнозинаотсамарянитеотонзиградповярвахав Негопорадидумитенажената,коятосвидетелстваше:
44ЗащотосамиятИсуссвидетелства,чепророкътняма чествсобственатасистрана.
45Следтова,когатодойдевГалилея,галилейцитеГо приеха,катовидяхавсичко,коетонаправивЕрусалим напразника;защотоитеотидоханапразника.
46ТакаИсусдойдеотнововКанаГалилейска,където превърнаводатавъввиноИимашеединблагородник, чийтосинбешеболенвКапернаум.
47Каточу,чеИсусдошълотЮдеявГалилея,отиде приНегоиГопомолидаслезеидаизцелисинаму, защотобешенасмърт
48ТогаваИсусмуказа:Аконевидитезнаменияи чудеса,нямадаповярвате.
49Благородникътмуказа:Господине,слезте,преди дететомидаумре
50Исусмуказа:Идиси;синъттиежив.Ичовекът повярванасловото,коетоИсусмуказа,исиотиде
51Икогатотойслизаше,слугитемугосрещнахаиму съобщиха,казвайки:Синъттиежив.
52Тогаватойгипопитазачаса,когатозапочнадасе поправяИтемуказаха:Вчеравседмиячастреската гоостави.
53Ибащатаразбра,чебешевсъщиячас,вкойтоИсус муказа:Синъттиежив;иповярватойицелиятмудом
54Товаотновоевтороточудо,коетоИсуснаправи, когатоизлезеотЮдеявГалилея
ГЛАВА5
1Следтоваимашепразникнаюдеите;иИсуссе изкачивЕрусалим.
2АвЙерусалимдоовчияпазаримабасейн,койтона еврейскисенаричаВитезда,койтоимапетверанди
3Втяхлежешеголямомножествобезсиленнарод,от слепи,спряли,изсъхнали,чакащидвижениетона водата
4Защотоединангелслизашенаопределеновремев къпалнятаираздвижвашеводата;всеки,койтовлезе пръвследраздвижванетонаводата,оздравявашеот болестта,коятоимаше.
5Итамбешеединчовек,койтобешеболеноттридесет иосемгодини
6Исус,катоговидядалежи,икаторазбра,чеевече многовремевтовасъстояние,муказа:Искашлида оздравееш?
7БезсилниятчовекМуотговори:Господине,нямам човек,койтодамепусневкъпалнята,когатоводатасе развълнува;нодокатодойда,другслизапредимен.
8Исусмуказа:Стани,вземипостелкатасииходи
9Иведнагачовекътоздравя,вдигналеглотосииходи; ивсъщияденбешесъбота
10Затоваюдеитеказаханаизлекувания:Съботае,не тиепозволеноданосишлеглотоси
11Тойимотговори:Койтомеизцели,Тоймиказа: Вдигнипостелкатасииходи
12Тогавагопопитаха:Койеонячовек,койтотиказа: Вдигнипостелкатасииходи?
13Иизцелениятнезнаешекойбеше,защотоИсуссе бешеотдалечил,тъйкатонатовамястоимаше множество.
14СледтоваИсусгонамеривхрамаимуказа:Ето,ти
15Човекътсиотидеиказанаюдеите,чеИсусетози, койтогоеизцелил.
16ИзатоваюдеитепреследвахаИсусиискахадаго убият,защотобешеизвършилтезинещавсъботния ден.
17НоИсусимотговори:МоятОтецработидосега,и Азработя
18Затоваюдеитеощеповечеискахадагоубият, защототойнесамобешенарушилсъботата,нои наричашеБогасвойБаща,правейкисебесиравенна Бога
19ТогаваИсусотговорииимрече:Истина,истинави казвам,Синътнеможеданаправинищоотсебеси, освентова,коетовидиОтецдаправи;защотокаквото правиТой,товаправииСинът
20ЗащотоОтецобичаСинаиМупоказвавсичко, коетоСамвърши;ищеМупокажепо-великиделаот тези,задасечудите
21ЗащотокактоОтецвъзкресявамъртвитеиги съживява;такаиСинътсъживявакоготоиска
22ЗащотоОтецнесъдиникого,аеповерилцелиясъд наСина.
23ВсичкихорадапочитатСина,кактопочитатОтца КойтонепочитаСина,непочитаиОтца,койтоГое пратил.
24Истина,истинавиказвам,койтослушасловотоМи ивярвавТози,КойтоМеепратил,имавеченживоти нямададойденаосъждане;нопреминаваотсмърткъм живот
25Истина,истинавиказвам,идвачасът,исегае, когатомъртвитещечуятгласанаБожияСин,икоито чуят,щеоживеят
26ЗащотокактоОтецимаживотвСебеСи;такададе инаСинадаимаживотвСебеСи;
27ИМуедалвластдавършиисъд,защотое ЧовешкиятСин
28Несечудетенатова,защотоидвачасът,вкойто всички,коитосавгробовете,щечуятгласаму, 29Ищеизлезе;тези,коитосавършилидобро,до възкресениезаживот;ионези,коитосавършилизло, довъзкресениенапроклятие
30Азнемогадавършанищоотсебеси;кактослушам, съдя;иприсъдатамиесправедлива;защотонетърся моятаволя,аволятанаОтца,койтомеепратил
31Акосвидетелствамзасебеси,свидетелствотомине еистинно
32Имадруг,койтосвидетелствазамен;изнам,че свидетелството,коетотойсвидетелствазамен,е
34Ноазнеприемамсвидетелствоотчовек,аказвам
35Тойбешегорящаисветещасветлина;ивие
Джон
дела,коитоАзвърша,свидетелстватзаМене,чеОтец Меепратил.
37ИсамОтец,койтоМеепратил,свидетелстваза Мене.НитостечувалигласаМунякога,нитосте виждалиобразаМу.
38ИняматеНеговотословодапребъдвавъввас; защотоневярватенаТози,КоготоТойеизпратил
39Изследвайтеписанията;защотомислите,чевтях иматевеченживот;итесатези,коитосвидетелстватза Мене
40ИвиенеискатедадойдетеприМене,задаимате живот
41Неполучавампочитотхората.
42Новипознавам,ченяматевсебесиБожияталюбов
43АздойдохвиметонаМояОтецинеМеприемате; акодругдойдевсвоеиме,негощеприемете.
44Какможетедаповярватевие,коитополучавате почитединотдруг,анетърситепочитта,коятоидва самоотБога?
45Немислете,чещевиобвиняпредОтца;имаедин, койтовиобвинява,сиречМойсей,накоготовиесе доверявате.
46Защото,аковярвахтенаМойсей,щяхтеда повярватеинамен;защототойписазамен
47Ноаконевярватенанеговитеписания,какще повярватенадумитеми?
ГЛАВА6
1СледтезинещаИсуспреминаГалилейскотоморе, коетоеТивериадскотоморе.
2ИголямомножествоГопоследва,защотовидяха чудесатаМу,коитовършешевърхуболните
3ИИсуссеизкачинапланинатаитамседешес ученицитеСи
4Апасхата,юдейскиятпразник,наближаваше
5ТогаваИсус,катоповдигнаочиивидяголямо множестводаидвакъмНего,казанаФилип:Откъдеда купимхляб,задаядаттези?
6Иказатова,задагоизпита;защотосамияттой знаешекаквощешеданаправи
7Филипмуотговори:Двестадинарияхлябнеим стигат,задавземевсекиоттяхпомалко.
8ЕдинотученицитеМу,Андрей,братнаСимонПетър, Муказа:
9Тукимаедномомче,коетоимапетечемичнихлябаи двемалкириби;нокаквосатесредтолковамного?
10ИИсусказа:Накарайтечовецитедаседнат.Сегана мястотоимашемноготреваИтака,мъжетеседнахана бройоколопетхиляди
11ИИсусвзехлябовете;икатоблагодари,раздадена учениците,аученицитенаседящите;ипосъщияначин отрибите,колкотоискат
12Когатосенаситиха,казанаученицитеСи:Съберете останалитекъсове,заданесеизгубинищо 13Затоватегисъбрахаинапълнихадванадесеткошас късоветеотпеттеечемичнихляба,коитоостанаха отгоренатези,коитобяхаяли 14Тогаваонезичовеци,катовидяхачудото,което направиИсус,казаха:Тованаистинаепророкът,който
15Исус,прочее,каторазбра,чещедойдатищеГо
морето,
17ИвлезевкорабаиотиденадморетокъмКапернаум ИвечебешетъмноиИсуснебешедошълпритях 18Иморетосенадигнаотсиленвятър,койтодухаше. 19Итака,когатогребятоколодвадесетипетили тридесетстадия,виждатИсусдавървипоморетоида сеприближавадокораба;исеуплашиха
20Нотойимказа:Азсъм;несестрахувай
21Тогаватесготовностгоприехавкорабаиведнага корабътбешенасушата,къдетоотидоха
22Наследващияден,когатохората,коитостояхаот другатастрананаморето,видяха,четамнямашедруга лодка,освентази,вкоятовлязохаученицитеМу,иче ИсусневлезесученицитеСивлодката,аченеговият ученицитесиотидохасами;
23(НодругилодкидойдохаотТивериадаблизодо мястото,къдетоядохахляб,следкатоГоспод благодареше:)
24Итъй,катовидяхахората,чегиняманитоИсус, нитоученицитеМу,тесъщовзехакорабиидойдохав Капернаум,търсейкиИсус.
25Икатогонамерихаотдругатастрананаморето, рекохаму:Рави,когадойдетук?
26Исусимотговорииказа:Истина,истинавиказвам, търситеМенезащотовидяхтечудеса,азащотоядохте отхлябоветеисенаситихте
27Трудетесенезахраната,коятотлее,азатазихрана, коятопребъдвазавеченживот,коятоЧовешкиятСин щевидаде;защотоБогОтецгоезапечатал
28Тогаватемуказаха:Какводаправим,задавършим Божиитедела?
29Исусимотговориирече:ТоваеБожиетодело,да повярватевТози,коготоТойеизпратил.
30Тогаватемуказаха:Каквознамениепоказваш,зада видимидатиповярваме?каквоработиш
31Бащитениядохаманнавпустинята;кактоеписано, Тойимдадехляботнебетодаядат
32ТогаваИсусимказа:Истина,истинавиказвам, Мойсейневидадетозихляботнебето;ноМоятОтец видаваистинскияхляботнебето
33ЗащотоБожиятхлябетози,койтослизаотнебетои даваживотнасвета.
34ТогаваМуказаха:Господи,давайнивинагитози хляб.
35ИИсусимказа:Азсъмхлябътнаживота;който дойдеприМене,никоганямадаогладнее;икойто вярвавМененикоганямадаожаднее
36Ноазвиказах,чеивиеМевидяхте,иневярвате.
37Всичко,коетоОтецмидава,щедойдепримен;и койтодойдепримене,нямадагоизгоня
38ЗащотослязохотнебетонеМоятаволядавърша,а волятанаТози,КойтоМеепратил
39ИтоваеволятанаОтца,Койтомееизпратил,от всичко,коетомиедал,данеизгубянищо,нодаго възкресявпоследнияден
40ИтоваеволятанаТози,КойтоМеепратил,всеки, койтовидиСинаиповярвавНего,даимавеченживот; иАзщеговъзкресявпоследнияден
41Тогаваюдеитероптаехапротивнего,защотоказа: Азсъмхлябът,койтоеслязълотнебето.
42Иказаха:НеелитоваИсус,синътнаЙосиф,чийто бащаимайканиепознаваме?кактогаватойказва: слязохотнебето?
43Исусимотговориирече:Нероптайтепомеждуси
44НикойнеможедадойдеприМене,аконего привлечеОтец,КойтоМеепратил;иАзщего възкресявпоследнияден
45Писаноевпророците:Ивсичкищебъдатнаучени отБогаИтъй,всеки,койтоечулисеенаучилотОтца, идваприМене
46НеченякойевидялОтца,освентози,койтоеот Бога,тойевидялОтца
47Истина,истинавиказвам,койтовярвавМенеима веченживот.
48Азсъмтозихлябнаживота
49Бащитевиядохаманнавпустинятаиумряха
50Товаехлябът,койтослизаотнебето,задаядечовек отнегоиданеумре
51Азсъмживиятхляб,слязълотнебето;аконякойяде оттозихляб,щеживеевечно;ихлябът,койтоАзще дам,еМоятаплът,коятощедамзаживотанасвета
52Затоваюдеитесекарахапомеждуси,казвайки:Как можеТозиданидадеплъттаСидаядем?
53ТогаваИсусимказа:Истина,истинавиказвам,ако неядетеплъттанаЧовешкияСининепиетекръвтаМу, няматеживотвсебеси.
54КойтоядеМоятаплътипиеМоятакръв,имавечен живот;иАзщеговъзкресявпоследнияден
55Защотоплъттамиеистинскахранаикръвтамие истинскопитие
56Койтоядеплъттамиипиекръвтами,пребъдвав мениазвнего.
57КактоживиятОтецМеизпратииАзживеячрез Отца,такаикойтоядеМене,итойщеживеечрезМене 58Товаехлябът,койтослезеотнебето;некакто бащитевиядохаманнаиумряха;койтоядеоттози хляб,щеживеедовека
59Товаказавсинагогата,катопоучавашевКапернаум.
60Итака,мнозинаотученицитеМу,каточухатова, казаха:Тежкаетазидума;койможедагочуе?
61Исус,каторазбравсебеси,чеученицитеМу роптаятзатова,имказа:Товасъблазняваливи?
62КаквоиаковидитеЧовешкияСиндасеиздигатам, къдетобешепреди?
63Духъте,койтосъживява;плъттанеползуванищо; думите,коитовиговоря,тесадухиживотса.
64Ноиманякоиотвас,коитоневярватЗащотоИсус отсамотоначалознаешекоисатези,коитоневярват,и койтрябвашедаГопредаде
65Итойказа,Затовавиказах,ченикойнеможеда дойдеприМен,освенаконемуедаденоотМояОтец
66ОттогавамногоотученицитеМусевърнахаине ходехавечесНего
67ТогаваИсусказанадванадесетте:Искателиивие дасиотидете?
68ТогаваСимонПетърМуотговори:Господи,при когодаотидем?тиимашдумитенавеченживот
69Иниевярвамеисмесигурни,чеТиситозиХристос,
70Исусимотговори:НеизбрахлиАзвасдванадесетте
ГЛАВА7
1СледтезинещаИсусходивГалилея;защотоне искашедаходивЮдея,защотоюдеитеискахадаГо убият
2АнаближавашеюдейскиятпразникШатри
3Затовабратятамуказаха:заминиоттукиидивЮдея, задамогатиученицитетидавидятделата,които вършиш
4Защотонямачовек,койтодавършинещотайно,и самияттойтърсидабъдеизвестенявноАкоправиш тезинеща,покажисенасвета
5Защотоибратятамуневярвахавнего.
6ТогаваИсусимказа:Моетовремеощенеедошло, новашетовремевинагиеготово
7Светътнеможедавимрази;номенмрази,защото свидетелствамзанего,чеделатамусазли 8Качетесевиенатозипразник;Азощенесекачвам натозипразник;защотовреметомиощенеедошло. 9Катоимказатезидуми,останаощевГалилея
10Нокогатобратятамусекачиха,тогаваитойотиде напразника,неявно,асякаштайно.
11Тогаваюдеитегопотърсиханапразникаиказаха: Къдее?
12ИмеждународаимашемногоропотзаНего;защото едниказваха:Тойедобърчовек;другиказваха:Не;но тоймамихората
13Ноникойнеговорешеоткритозанегопорадистрах отюдеите
14АоколосредатанапразникаИсуссекачивхрамаи поучаваше.
15Аюдеитесечудехаиказваха:Откъдезнаетози човекбукви,катоникоганегиеучил?
16Исусимотговорииказа:МоетоучениенееМое,а наТози,КойтоМеепратил
17АконякойискадавършиНеговатаволя,щепознае заучениетодалиеотБога,илиАзговоряотсебеси. 18Койтоговориотсебеси,търсисвоятаслава;акойто търсиславатанаТози,койтоГоепратил,Тойе истиненивнегоняманеправда.
19НевилидадеМойсейзакона,ипакникойотвасне спазвазакона?Защосеканишдамеубиеш?
20Хоратавотговорказаха:Тиимашбес,койискада теубие?
21Исусимотговориирече:Едноделоизвършихивие всичкисечудите.
22ЗатоваМойсейвидадеобрязване;(незащотоеот
26Ноето,тойговорисмелоитенемуказватнищо Знаятлиуправляващитенаистина,четоваесамият Христос?
27Нониезнаемтозичовекоткъдее;нокогатодойде Христос,никойнезнаеоткъдее.
28ТогаваИсусизвикавхрама,катопоучаваше, казвайки:ИМепознавате,изнаетеоткъдесъм;ине съмдошълотСебеСи,ноистиненеТози,КойтоМее пратил,Коготовиенепознавате
29Ноазгопознавам,защотосъмотнегоитойме изпрати
30ТогаваискахадаГохванат,ноникойнесложиръка наНего,защоточасътМуощенебешедошъл.
31Имногоотхоратаповярвахавнегоиказаха:Когато Христосдойде,щенаправилиповечечудесаоттези, коитотозичовекнаправи?
32Фарисеитечуха,чехоратароптаяттакиванещаза Него;ифарисеитеиглавнитесвещенициизпратиха служителидаГохванат.
33ТогаваИсусимказа:Ощемалковремесъмсваси тогаваотивамприОнзи,койтоМеепратил
34Щеметърситеинямадаменамерите;икъдетосъм аз,тамвиенеможетедадойдете
35Тогаваюдеитеказахапомеждуси:Къдещеотиде, ченямадаГонамерим?щеотиделиприразпръснатите междуезичницитеищепоучилиезичниците?
36Каквоозначаватова,коетоказа:Щеметърситеи нямадаменамерите;икъдетосъмаз,виенеможетеда дойдете?
37Впоследнияден,тозивеликденнапразника,Исус застанаиизвика,казвайки:Аконякойежаден,нека дойдеприМенеидапие
38КойтовярвавМене,кактоеказановПисанието,от коремамущепотекатрекиотживавода.
39(НотоваказазаДуха,койтовярващитевНего трябвашедаприемат;защотоСветиятДухощенебеше даден;понежеИсусощенебешепрославен.)
40Итака,мнозинаотнарода,каточухатоваслово, казаха:НаистинатозиеПророкът
41Другиказаха:ТозиеХристос.Нонякоиказаха:От ГалилеялищедойдеХристос?
42Неказвалиписанието,чеХристосидваот потомствотонаДавидиотградВитлеем,къдетобеше Давид?
43Имеждухоратаимашеразделениезарадинего
44Инякоиоттяхщяхадагохванат;ноникойне сложиръкананего
45Тогаваслужителитедойдохаприпървосвещениците ифарисеите;итеимрекоха:защонегодоведохте?
46Служителитеотговориха:Никогачовекнееговорил така,кактотозичовек
47Тогавафарисеитеимотговориха:Ивиелисте измамени?
48Повярваллиенякойотначалницитеилиот фарисеитевНего?
49Нотезихора,коитонепознаватзакона,сапроклети
50Никодимимказа(този,койтодойдеприИсуспрез нощта,катобешеединоттях),
51Нашиятзаконсъдилинякого,предидагоизслуша иразберекаквоправи?
52Тевотговормуказаха:итилисиотГалилея? Потърсетеивижте,защотоотГалилеянеизлиза пророк
53Ивсекиотидеудомаси.
ГЛАВА8
1ИсусотиденаЕлеонскатапланина.
2Ираносутринтатойдойдеотнововхрамаицелият народдойдепринего;итойседнаигипоучаваше 3ИкнижницитеифарисеитедоведохаприНегоедна жена,хванатавпрелюбодеяние;икогатояпоставихав средата,
4ТеМуказаха:Учителю,тазиженабешехванатав прелюбодейство,всамотодействие
5СегаМоисейвзаконанизаповяда,четакиватрябва дабъдатубиванискамъни;нокаквоказвашти?
6Товаказаха,катоГоизкушаваха,задамогатдаГо обвинят.НоИсуссенаведеипишешеспръстасипо земята,сякашнегичуваше
7Итака,когатотепродължихадагопитат,тойсе изправииимказа:Койтоотвасебезгрешен,некапръв хвърликамъквърхунея 8Ипаксенаведеипишешеназемята
9Итези,коиточухатова,бидейкиизобличениот собственатасисъвест,излязохаединпоедин,катосе почнаотнай-старите,доридопоследните;иИсус останасамижената,стоящапосредата.
10КогатоИсуссеизправииневидяникогоосвен жената,речей:Жено,къдесатвоитеобвинители? никойлинетеосъди?
11Тяказа:Никой,Господи!АИсусйрече:НитоАзте осъждам;идиинегрешиповече
12ТогаваИсуспакимговори,казвайки:Азсъм светлинатанасвета;койтоМеследва,нямадаходив тъмнината,нощеимасветлинатанаживота
13ТогавафарисеитеМуказаха:Тисамсвидетелстваш засебеси;записъттинееверен
14Исусимотговориирече:Макаридасвидетелствам засебеси,свидетелствотомиеистинно;защотознам откъдесъмдошъликъдеотивам;новиенеможетеда кажетеоткъдеидвамикъдеотивам
15Виесъдитепоплът;Несъдяникого.
16Ивсепак,акосъдя,моятаприсъдаеистинна, защотонесъмсам,ноазиОтец,койтомеепратил 17Ивъввашиязаконеписано,чесвидетелствотона двамадушиевярно
18Азсъм,койтосвидетелствамзасебеси,иОтец, койтомеепратил,свидетелствазамен
19Тогавамуказаха:КъдеетвоятОтец?Исусотговори: ВиенепознаватенитоМене,нитоОтцаМи;акобяхте позналиМене,щяхтедапознаетеиОтцаМи.
24Затовавиказах,чещеумретевгреховетеси;защото, аконеповярвате,чесъмАз,щеумретевгреховетеси.
25Тогаватемуказаха:Койсити?ИИсусимказа: Същото,коетовиказахотначало.
26Имаммногонещадакажаидасъдязавас;ноТози, койтомеепратил,еистинен;иазговорянасветатова, коетосъмчулзанего
27Тенеразбраха,чеТойимговорешезаОтец.
28ТогаваИсусимказа:КогатоиздигнетеЧовешкия Син,тогаващепознаете,четовасъмАзиченищоне правяотСебеСи;нокактоМеенаучилОтец,това говоря
29ИТози,КойтоМеепратил,есМен;ОтецнеМее оставилсам;защотовинагиправяонезинеща,които мухаресват
30Докатоизричашетезидуми,мнозинаповярвахав Него
31ТогаваИсусказанаонезиюдеи,коитоповярвахав Него:АкопребъдетевсловотоМи,наистинастеМои ученици;
32Ищепознаетеистинатаиистинатащевинаправи свободни.
33ТеМуотговориха:НиесмепотомствонаАвраами никоганесмебилиробинаникого;какказвашТище бъдетесвободни?
34Исусимотговори:Истина,истинавиказвам:Всеки, койтовършигрях,еслуганагреха
35Ислугатанеостававечновкъщата,ноСинътостава вечно
36Итъй,акоСинътвиосвободи,щебъдетенаистина свободни.
37Зная,чевиестеАвраамовопотомство;нотърситеда меубиете,защотодуматаминямамястовъввас
38Азговорятова,коетосъмвидялприМояОтец,а виеправитетова,коетостевиделиприбащаси
39Тевотговормуказаха:АврааменашбащаИсусим каза:АкобяхтедецанаАвраам,щяхтедавършите делатанаАвраам
40Носегатърситедаубиетемен,човек,койтовиказа истината,кояточухотБога;тованенаправиАвраам.
41ВиевършитеделатанабащасиТогаватемуказаха: ниенесмеродениотблудство;имамеединБаща, тъкмоБог.
42Исусимказа:АкоБогбешевашБаща,виещяхтеда Меобичате;защотоАзизлязохидойдохотБога;иаз недойдохотсебеси,ноТоймеизпрати.
43Защонеразбиратеречтами?доризащотонеможете дачуетесловотоМи.
44Бащавиедяволътижелаетедавършитестрастите набащасиТойбешечовекоубиецотсамотоначалои неустоянаистината,защотовнегонямаистина Когатоговорилъжа,тойговориотсебеси,защототой елъжецибащаналъжата
45Ипонежевиказвамистината,немивярвате
46Койотвасмеизобличавазагрях?Иакоказвам истината,защонемивярвате?
47Този,койтоеотБога,слушаБожиитедуми;затова виенегислушате,защотонестеотБога
48ТогаваюдеитевотговорМуказаха:Неказвамели добре,чесисамаряниниимашбес?
49Исусотговори:Азнямамбес;ноазпочитаммоя Отец,авиемепозорите
50Иазнетърсясобственатасислава:имаедин,който търсиисъди.
51Истина,истинавиказвам,аконякойспазисловото Ми,никоганямадавидисмърт.
52ТогаваюдеитеМуказаха:Сегазнаем,чеимашбес. Авраамемъртъвипророците;атиказваш:аконякой спазисловотоми,нямадавкусисмъртдовека
53Типо-великлисиотбащаниАвраам,койтоумря?и пророцитеумряха;когоправишти?
54Исусотговори:АкопочитамСебеСи,честтаМие нищо;МоятОтеце,КойтоМепочита;закоготовие казвате,чеевашБог;
55НовиенеГопознахте;ноазгопознавам;иакокажа: негопознавам,щебъдалъжецкатовас;ногопознавам ипазядумитему
56БащавиАвраамсезарадвадавидимояден;итойго видяисезарадва
57Тогаваюдеитемурекоха:нямашощепетдесет години,авидяллисиАвраам?
58Исусимказа:Истина,истинавиказвам,преди Авраамдабъде,Азсъм
59Тогаватевзехакамъни,задахвърлятвърхунего;но Исуссескрииизлезеотхрама,катоминапрезтяхи такаотмина
ГЛАВА9
1ИкогатоИсусминаваше,видячовек,койтобеше сляппорождение
2ИученицитеМуГопопитаха,казвайки:Учителю, койсъгреши,тозичовекилиродителитему,тасероди сляп?
3Исусотговори:Нитотойесъгрешил,нито родителитему,нозадасеявятБожиитеделавърху него
4ТрябвадавършаделатанаОнзи,койтомеепратил, докатоеден;идванощта,когатоникойнеможеда работи
5Докатосъмвсвета,светлинатасъмнасвета
6Катоказатова,тойплюназемятаинаправикалот плюнката,ипомазаочитенаслепияскалта, 7Имуказа:Иди,измийсевкъпалнятаСилоам(което впреводозначаваИзпратен).Итака,тойотиде,изми сеидойдепрогледнал
8Тогавасъседитеионези,коитогобяхавиделипреди това,чебешесляп,казаха:Неелитози,койтоседеше ипросеше?
9Едниказаха:Товаетой;другиказаха:Тойекато него;атойказа:Азсъм
10Затовамуказаха:Кактисеотворихаочите?
11Тойотговорииказа:Човек,койтосенаричаИсус, направикал,помазаочитемиимиказа:Идив
прогледах
12Тогавамуказаха:Къдеетой?Тойказа,незнам
14Ибешесъбота,когатоИсуснаправикалтаиму
15Тогавафарисеитепакгопопитахакакепрогледнал.
16Затованякоиотфарисеитеказаха:Тозичовекнее отБога,защотонепазисъботата.Другиказаха:Как можечовек,койтоегрешен,давършитакивачудеса? Имеждутяхимашеразделение.
17Пакказаханаслепия:Каквощекажешзанего,чети еотворилочите?Тойказа,Тойепророк
18Ноюдеитенеповярвахазанего,чеебилсляпие прогледнал,докатонеповикахародителитена прогледалия
19Итегипопитаха,казвайки:Товалиевашиятсин,за коготоказвате,чесееродилсляп?кактогававижда сега?
20Родителитемувотговоримказаха:Ниезнаем,че товаенашиятсиничетойсееродилсляп
21Нопокакъвначинтойсегавижда,незнаем;иликой муеотворилочите,незнаем:пълнолетене;попитайте го:тойсамщеговори
22Тезидумиказахародителитему,защотосе страхувахаотюдеите;защотоюдеитевечесебяха разбрали,чеаконякойизповяда,чееХристос,трябва дабъдеизключенотсинагогата
23Затовародителитемуказаха:Тойепълнолетен; попитайтего
24Тогавапакповикахачовека,койтобешесляп,иму казаха:ОтдайхваланаБога;ниезнаем,четозичовеке грешник
25Тойвотговорказа:Далиегрешник,незная;едно знам,чедокатобяхсляп,сегавиждам.
26Тогавапакмуказаха:Каквотинаправи?какти отвориочите?
27Тойимотговори:Казахвивече,инечухте;защо искатепакдачуете?щебъдетелиивиенегови ученици?
28Тогаватегоизругахаиказаха:Тисинеговученик; нониесмеученицинаМойсей
29Ниезнаем,чеБогеговорилнаМойсей;колкотоза тозичовек,ниенезнаемоткъдее.
30Човекътотговорииимказа:Товаечуднонещо,че виенезнаетеоткъдее,ивъпрекитоватойотвори очитеми.
31Сегазнаем,чеБогнеслушагрешниците;ноако някойсепокланянаБогаивършиволятаМу,него слуша.
32Откактосвятсветуванесеечулонякойдае отворилочитенасляппорождение
33АкотозичовекнебешеотБога,небимогълда направинищо
34Тевотговормуказаха:Тицялсироденвгреховеи тилиниучиш?Игоизгониха
35Исусчу,чегоизгонили;икатогонамери,речему: ВярвашливБожияСин?
36Тойвотговорказа:КойеТой,Господи,задавярвам вНего?
37ИИсусмуказа:Итисиговидял,итойе,който говористеб
38Итойказа:Вярвам,ГосподиИтойгобоготвореше
39ИИсусказа:Засъддойдохнатозисвят,задавидят невиждащите;ичевиждащитемогатдастанатслепи
40Инякоиотфарисеите,коитобяхасНего,чухатези думи,иМуказаха:Иниелисмеслепи?
41Исусимказа:Акобяхтеслепи,нямашедаимате грях;носегаказвате:Виждаме;затовавашиятгрях остава
ГЛАВА10
1Истина,истинавиказвам,койтоневлизапрез врататавкошарата,асеизкачваотдругаде,тойе крадециразбойник
2Нокойтовлизапрезвратата,тойепастирнаовцете 3Немупортиерътотваря;иовцетеслушатгласаму;и тойвикасобственитесиовцепоимеигиизвежда
4Икогатоизведесобственитесиовце,тойвървипред тяхиовцетегоследват,защотопознаватгласаму
5Ичужденецнямадапоследват,нощеизбягатотнего, защотонепознаватгласаначужденци.
6ТазипритчаимказаИсус;нотенеразбрахакаквиса нещата,коитоимговори
7ТогаваИсусимказаотново:Истина,истинави казвам,Азсъмврататанаовцете
8Всички,коитосаидвалипредимен,сакрадции разбойници,ноовцетенегипослушаха.
9Азсъмвратата:аконякойвлезечрезМене,щесе спаси,щевлезеищеизлезе,ищенамерипаша
10Крадецътидвасамозадаоткрадне,дазаколиида погуби;Аздойдох,задаиматживотидагоимат изобилно
11Азсъмдобриятпастир:добриятпастирдаваживота сизаовцете
12Ноонзи,койтоенаемник,анепастирът,комуто овцетенесанегови,виждавълка,чеидва,оставя овцетеибяга;ивълкътгихващаиразпръсваовцете 13Наемникътбяга,защотоенаемникинегоегрижа заовцете.
14Азсъмдобриятпастирипознавамовцетесии моитемепознават
15КактоОтецпознаваМене,такаиАзпознавамОтца; идавамживотаСизаовцете
16Имамидругиовце,коитонесаоттазикошара;и тяхтрябвададоведа,итещечуятгласаМи;ищеима едностадоиединпастир
17ЗатоваМеобичаОтец,защотодавамживотаСи,за даговземаотново.
18НикойнеМигоотнема,ноАзотСебеСигодавам Имамвластдагодамиимамвластдаговземаотново ТазизаповедполучихотмояОтец.
19Затоваотнововъзникнаразделениемеждуюдеите порадитезидуми.
20Имнозинаоттяхказаха:Тойимабесиелуд;защо гослушаш?
21Другиказаха:Тованесадумитенаонзи,койтоима бяс.Можелидяволдаотвориочитенаслепите?
22ИбешевЕрусалимпразникътнапосвещениетои бешезима
23ИИсусходешевхрамавпритворанаСоломон 24Тогаваюдеитегонаобиколихаимуказаха:Докога
27МоитеовцеслушатгласаМииАзгипознавам,ите Меследват;
28ИАзимдавамвеченживот;итеникоганямада загинат,нитонякойщегиграбнеотръкатами.
29МоятОтец,койтоМигидаде,епо-голямотвсички; иникойнеможедагиграбнеотръкатанаОтцаМи
30АзиОтецсмеедно
31Тогаваюдеитеотнововзехакамъни,задагоубият.
32Исусимотговори:Многодобриделавипоказахот МояОтец;закоеоттезиделамеубиватескамъни?
33Юдеитемуотговорихаиказаха:Задоброделонете убивамескамъни;нозабогохулство;изащототи, бидейкичовек,правишсебесиБог.
34Исусимотговори:Неелиписановъввашиязакон: Азказах:Боговесте?
35Аконаречебоговеонези,докоитодойдеБожието словоиписаниетонеможедабъденарушено; 36КажетезаОнзи,КоготоОтецосветииизпратив света:Тибогохулстваш;защотоказах:БожиятСинсъм?
37АконевършаделатанаОтцаСи,неМивярвайте
38Ноакосторя,макариданемивярвате,вярвайтена делата,задапознаетеиповярвате,чеОтецевмениаз внего
39Затоватеотновопоискахадагохванат,нотой избягаотръцетеим,
40ИотидеотновоотвъдЙорданнамястото,където Йоанпървокръщаваше;итамживееше
41Имнозинасеобърнахакъмнегоиказаха:Йоанне направичудо;новсичко,коетоЙоанказазатозичовек, бешеистина
42Имнозинаповярвахавнеготам.
ГЛАВА11
1Единчовекбешеболен,наимеЛазар,отВитания, граданаМарияисестрайМарта
2(БешеоназиМария,коятопомазаГосподасмирои изтринозетеМускосатаси,чийтобратЛазарбеше болен)
3Затовасестритемуизпратихадонегодакажат: Господи,ето,този,коготообичаш,еболен
4Исус,каточутова,каза:Тазиболестнеедосмърт,а заБожиятаслава,задасепрославиБожиятСинчрез нея
5ИсусобичашеМартаисестрайиЛазар
6Икаточу,чееболен,останадваднинасъщотомясто, къдетобеше
7СледтоваказанаученицитеСи:Даотидемпакв Юдея
8УченицитеМуказаха:Учителю,напоследъкюдеите искахадаТеубиятскамъни;иотивашлипактам?
9Исусотговори:Денятнямалидванадесетчаса?Ако някойходипрезденя,несеспъва,защотовижда светлинатанатозисвят
10Ноакочовекходипрезнощта,тойсеспъва,защото нямасветлинавнего
11Тойказатоваиследтоваимказа:Нашиятприятел Лазарспи;ноотивам,задагосъбудяотсъня 12ТогаваученицитеМуказаха:Господи,акозаспи,ще оздравее.
13НоИсусговорешезасмърттаму;нотемислеха,чее
14ТогаваИсусимказаясно:Лазарумря 15Иазсерадвамзарадивас,ченебяхтам,зада повярвате;всепакнекаотидемпринего
16ТогаваТома,нареченБлизнак,казанасъучениците си:Даотидеминие,задаумремснего.
17ТогаваИсус,когатодойде,намери,четойлежив гробавечечетиридни
18АВитаниябешеблизодоЙерусалим,наоколо петнадесетстадия
19ИмногоотюдеитедойдохаприМартаиМария,за дагиутешатзабратим
20ТогаваМарта,щомчу,чеИсусидва,отидеиго посрещна;аМарияседешевкъщата.
21ТогаваМартаказанаИсус:Господи,акоТибеше тук,братминямашедаумре
22Ноаззная,чеисега,каквотоидапоискашотБога, Богщетигодаде
23Исусйказа:Браттищевъзкръсне
24МартаМуказа:Зная,чещевъзкръснепри възкресениетовпоследнияден
25Исусйрече:Азсъмвъзкресениетоиживотът;който вярвавМене,акоидаумре,щеоживее.
26Ивсеки,койтоживееивярвавМене,нямадаумре довекаВярвашлинатова?
27Тямуказа:Да,Господи,вярвам,чеТисиХристос, БожиятСин,койтотрябвададойденасвета
28Икатоказатова,тяотидеиповикатайносестраси Мария,катоказа:Учителятдойдеитевика.
29Тя,щомчутова,бързостанаидойдепринего
30АИсусощенебешевлязълвграда,нобешена оновамясто,къдетоМартаГосрещна.
31Тогаваюдеите,коитобяхаснеявкъщатаия утешаваха,катовидяхаМария,четябързостанаи излезе,япоследвахаиказаха:отиванагробадаплаче там
32ТогаваМария,катодойдетам,къдетобешеИсус,и Говидя,паднавкракатаМуиМуказа:Господи,ако Тибешетук,братминямашедаумре
33Исус,прочее,катоявидядаплаче,июдеите,които дойдохаснея,даплачат,изстенавдухаисесмути, 34Иказа:Къдегоположихте?ТеМуказаха:Господи, елаивиж
35Исусплака.
36Тогаваюдеитеказаха:Вижтеколкогообичаше!
37Инякоиоттяхказаха:Неможелитози,който отвориочитенаслепия,данаправитака,чеитози човекданеумре?
38Исус,прочее,пакстенейкивсебеси,отивапри гробаБешепещераивърхунеялежешекамък
39Исусказа:МахнетекамъкаМарта,сестратана умрелия,Муказва:Господи,вечесмърди,защотое мъртъвотчетиридни.
40Исусйказа:Нетиликазах,чеакоповярваш,ще видишБожиятаслава?
41Тогаватеотнесохакамъкаотмястото,къдетобеше положенмъртвиятИИсусповдигнаочииказа:Отче, благодаряТи,чемечу.
42Изнаех,чевинагимеслушаш;ноказахтовазаради народа,койтостоинаоколо,задаповярват,чеТисиме пратил.
43Икатоказатова,извикасъссиленглас:Лазаре, излезвън!
44Иумрелиятизлезесвързаниръцеикракас покривки,алицетомубешеобвитоссалфетка.Исус имказа:Развържетегоиоставетего
45Тогавамнозинаотюдеите,коитодойдохапри Марияибяхавиделинещата,коитоИисусизвърши, повярвахавНего
46Нонякоиоттяхотидохаприфарисеитеиим разказахакаквобешенаправилИсус.
47Тогаваглавнитесвещенициифарисеитесъбраха съветиказаха:Каквоправим?защототозичовек вършимногочудеса
48Акогооставимтака,всичкихоращеповярватв негоиримлянитещедойдатищеотнематкакто нашетомясто,такаинацията
49Иединоттях,наимеКаиафа,койтобеше първосвещеникпрезсъщатагодина,имказа:Виенищо незнаете,
50Нитосмятайте,чезанасепо-целесъобразноедин човекдаумрезанародаицелиятнародданезагине.
51Итованеказаотсебеси;нокатобеше първосвещеникпрезоназигодина,тойпророкува,че Исусщеумрезатозинарод;
52Инесамозатозинарод,ноизадасъбереведно разпръснатитеБожиичада
53Тогаваоттозиденнататъктесесъветвахадаго убият
54ЗатоваИсуснеходешевечеоткритомеждуюдеите; ноотидеоттамведнастранаблизодопустинята,в град,нареченЕфрем,итамостанасученицитеСи
55ИюдейскатаПасханаближаваше;имнозина отидохаотстранатанагоревЕрусалимпредиПасхата, задасеочистят
56ТогаватепотърсихаИсусиговорехапомеждуси, кактостояхавхрама:Какмислите,чеТойнямада дойденапразника?
57Иглавнитесвещенициифарисеитебяхадали заповед,аконякойзнаекъдееТой,даизвести,задаго хванат
ГЛАВА12
1ТогаваИсусшестднипредипасхатадойдевъв Витания,къдетобешеумрелиятЛазар,когототой възкресиотмъртвите
2Таммунаправихавечеря;иМартаслугуваше;а Лазарбешеединоттия,коитоседяхасНегона трапезата
3ТогаваМариявзелитрамироотнард,многоскъпо,и помазанозетенаИсус,иизбърсанозетеМускосатаси; икъщатасеизпълнисмиризматанамирото 4ТогаваединотученицитеМу,ЮдаИскариотски, синътнаСимон,койтотрябвашедагопредаде,казва: 5Защотовамиронесепродадезатристадинарияине сераздаденабедните?
6Товаказа,нечесегрижизабедните;нозащотобеше крадециимашеторбатаиизвадитова,коетобеше поставеновнея.
7ТогаваИсусказа:Оставетея;тязапазитовазаденя напогребениетоми
8Защотобеднитевинагииматесвас;номенневинаги имаш
9Затовамнозинаотюдеитеразбраха,чеТойетам,и
Лазар;
11Защотопорадинегомнозинаотюдеитесиотидохаи повярвахавИсус
12Наследващияденмногохора,коитобяхадошлина празника,каточуха,чеИсусидвавЕрусалим, 13Взехапалмовиклони,излязохадагопосрещнати извикаха:Осанна:Благословенидещиятвимето ГосподнеИзраилевЦар!
14ИИсус,катонамеримладомагаре,седнананего; кактоеписано,
15Небойсе,дъщесионска;ето,твоятЦаридва, седналнаосле.
16ТованеразбрахаученицитеМуотначало;нокогато Исусбешепрославен,тогаватесиспомниха,четова бешеписанозаНегоичетебяханаправилитовас Него
17Итака,хората,коитобяхасНего,когатоизвика Лазаротгробамуиговъзкресиотмъртвите, свидетелстваха
18Затоваихоратагосрещнаха,защоточуха,четойе направилтовачудо.
19Тогавафарисеитеказахапомеждуси:Виждатели, ченищонепомагате?ето,светътотиваследнего
20Имеждутяхимашенякоигърци,коитодойдохада сепоклонятнапразника:
21Итака,тедойдохаприФилип,койтобешеот ВитсаидаГалилейска,игопомолиха,катоказаха: Господине,искамедавидимИсус
22ФилипидваиказванаАндрей;иАндрейиФилип отновоказватнаИсус.
23ИИсусимотговори,катоказа:Дойдечасътдасе прославиЧовешкиятСин
24Истина,истинавиказвам,акожитнотозърноне падневземятаинеумре,тооставасамо;ноакоумре, давамногоплод
25Койтообичаживотаси,щегоизгуби;акойтомрази животасинатозисвят,щегозапазизавеченживот 26Аконякоймислужи,некамепоследва;икъдето съмАз,тамщебъдеислугатаМи;койтослужина Мене,негощепочетеМоятОтец
27Сегадушатамисесмути;икакводакажа?Отче, спасимеоттозичас,нозатовадойдохвтозичас.
28Отче,прославииметоСиТогавадойдегласот небето,койтоказа:Ипрославихго,ипакщего прославя
29Итака,хората,коитостояхаичухатова,казаха,чее гръм;другиказаха:Ангелмуговори
30Исусвотговорказа:Тозигласнедойдезарадимен, азарадивас
31Сегаесъдътнатозисвят:сегакнязътнатозисвят щебъдеизгоненвън
32Иаз,акобъдаиздигнатотземята,щепривлека всичкихоракъмсебеси.
33Товаказа,катопосочиоткаквасмърттрябвашеда
34НародътМуотговори:Ниесмечулиотзакона,че Христоспребъдвадовека;атикакказваш,че
ЧовешкиятСинтрябвадабъдеиздигнат?койетози човешкисин?
35ТогаваИсусимказа:Ощемалковремесветлинатае свас.Ходете,докатоиматесветлина,заданеви обхванетъмнина;защотокойтоходивтъмнина,не знаекъдеотива
36Докатоиматесветлина,вярвайтевсветлината,зада бъдетечаданасветлината.ТоваказаИсусисиотиде,и сескриоттях
37Новъпрекичебешеизвършилтолковамногочудеса предтях,тенеповярвахавНего;
38ЗадасеизпълнидуматанапророкИсаия,коятоказа: Господи,койповярвананашетоизвестие?инакогосе разкримишцатаГосподня?
39Затоватенеможахадаповярват,защотоИсая отновоказа:
40Ослепиочитеимизакорависърцатаим;задане видятсочитеси,нитодаразбератсъссърцетосиида сеобърнат,иАздагиизцеля.
41ТоваказаИсая,когатовидяславатаМуиговореше заНего
42Въпрекитовамнозинаотпървенцитеповярвахав него;нопорадифарисеитенегоизповядаха,задане бъдатотлъчениотсинагогата;
43Защотообичахахвалениетонахоратаповечеот хвалениетонаБога
44Исусизвикаиказа:КойтовярвавМене,невярвав Мене,авТози,КойтоМеепратил.
45Икойтомевижда,виждаТози,койтомеепратил
46Аздойдохкатосветлинанасвета,заданеостанев тъмнинанитоедин,койтовярвавМене.
47Иаконякойчуедумитемиинеповярва,азнего съдя;защотонесъмдошълдасъдясвета,нодаспася света.
48КойтоМеотхвърляинеприемадумитеМи,имакой дагосъди;словото,коетосъмговорил,тощегосъдив последнияден.
49Защотонесъмговорилотсебеси;ноОтец,който Меизпрати,ТойМидадезаповедкакводакажаи какводаговоря.
50Иаззная,чеНеговатазаповедевеченживот: каквотоидаговоря,следователно,кактоОтецмиказа, такаговоря.
ГЛАВА13
1АпредипразникаПасха,когатоИсусзнаеше,чее дошълчасътМудаотидеоттозисвятприОтца,като възлюбиСвоите,коитобяхавсвета,Тойгивъзлюби докрай
2Икатоприключивечерята,дяволътбешевложилв сърцетонаЮдаИскариотски,синанаСимон,даго предаде;
3Исус,катознаеше,чеОтецепредалвсичков Неговитеръце,ичеТойидваотБогаиотиваприБога; 4Тойстанаотвечерятаиоставидрехитеси;взекърпа исепрепаса.
5Следтованаляводавумивалникаизапочнадамие нозетенаученицитеидагиизтриваскърпата,скоято бешепрепасан.
6ТогаваидваприСимонПетъриПетърМуказва: Господи,Тилимимиешкраката?
7Исусвотговормуказа:Каквоправя,тисеганезнаеш; нотищезнаешследтова.
8ПетърМуказа:Тиникоганямадаумиешнозетеми Исусмуотговори:Аконетеумия,нямашдялсМене. 9СимонПетърМуказа:Господи,несамокракатами, ноиръцетеми,иглаватами
10Исусмуказа:Умитиятимануждасамодасиизмие
всички
11Защотознаешекойщешедагопредаде;затоваказа: Невсичкистечисти
12Итака,следкатоимизминозетеивзедрехитеСи,и седнаотново,тойимказа:Знаетеликаквовинаправих? 13ВиеМенаричатеУчителиГоспод,идобреказвате; тъйкатоазсъмтакъв
14Итака,акоАз,вашиятГосподиУчител,измих кракатави;ивиестедлъжнидасимиетекракатаедин надруг
15Защотовидадохпример,задаправитеивие,както Азнаправихнавас
16Истина,истинавиказвам:Слугатанеепо-горенот господаряси;нитоизпратениятепо-голямоттози, койтогоеизпратил
17Акознаететезинеща,щастливисте,акогивършите
18Неговорязавсичкивас;Аззнаякоисъмизбрал,но задасесбъднеписанието:КойтоядехлябсМене, вдигнапетатасипротивМене
19Сегавиказвам,предидастане,та,когатосесбъдне, даповярвате,чеАзсъм
20Истина,истинавиказвам,Койтоприемавсекиго, коготоАзизпратя,Менприема;икойтоприемаМене, приемаТози,КойтоМеепратил
21Катоказатова,Исуссесмутивдухасии свидетелства,катоказа:Истина,истинавиказвам,че единотвасщеМепредаде
22Тогаваученицитесеспогледаха,катосесъмняваха закогоговори.
23АединотученицитеМу,коготоИсусобичаше, бешеоблегнатнагърдитенаИсус
24ТогаваСимонПетърмунаправизнакдапопитакой етози,закоготоговори
25Тогаватой,католегнанагърдитенаИсус,муказа: Господи,койе?
26Исусотговори:Тойе,комутощедамзалък,катого натопяИкатонатопизалъка,дадегонаЮда Искариотски,синанаСимон.
27ИследзалъкаСатанавлезевнегоТогаваИсусму каза:Това,коетоправиш,гоправибързо.
28Никойотхоратанамасатанеразбраскакво намерениемуказатова
29Защотонякоиоттяхмислеха,понежеЮдадържеше торбата,чеИсусмубешеказал:Купитова,коетони трябвазапразника;иличетрябвадададенещона
30Итой,катовзезалъка,веднагаизлезе;ибешенощ
34Новазаповедвидавам,Даселюбитеединдруг; кактоАзвивъзлюбих,такаивиедасеобичатеедин друг
35Потоващепознаятвсички,честеМоиученици,ако имателюбовпомеждуси.
36СимонПетърМуказа:Господи,къдеотиваш?Исус муотговори:къдетоотивам,тинеможешдаМе последвашсега;носледтоващемепоследваш.
37ПетърМуказа:Господи,защонемогадаТе последвамсега?Щедамживотасизарадитеб
38Исусмуотговори:ЩедадешлиживотасизаМене? Истина,истинатиказвам:петелътнямадапропее, докатонесеотречешотМенетрипъти.
ГЛАВА14
1Дасенесмущавасърцетови;виевярватевБога, вярвайтеивмене
2ВдоманаОтцаМиимамногожилища;аконебеше така,щяхдавикажаОтивамдатиприготвямясто
3Иакоотидаивиприготвямясто,пакщедойдаище вивземаприсебеси;такъдетосъмаз,тамдабъдетеи вие
4Икъдеотивамвиезнаете,ипътязнаете
5ТомаМуказа:Господи,незнаемкъдеотиваш;икак можемдазнаемпътя?
6Исусмуказа:Азсъмпътят,истинатаиживотът; никойнедохождаприОтца,освенчрезМене.
7АкобяхтепозналиМене,щяхтедапознаетеиМоя Отец;иотсеганататъкГопознаватеистеГовидели 8ФилипМуказа:Господи,покажиниОтцаищени стига
9Исусмуказа:ТолковавремесъмсвасинесилиМе познал,Филипе?койтоевидялМене,видялеОтца;и кактогаваказваш:покажиниОтца?
10Невярвашли,чеАзсъмвОтцаиОтецвмен? думите,коитовиговоря,негиговоряотСебеСи;но Отец,КойтоживеевМене,Тойвършиделата
11ПовярвайтеМи,чеАзсъмвОтцаиОтецвМен;или повярвайтеМизарадисамитедела.
12Истина,истинавиказвам,койтовярвавМене, делата,коитоАзвърша,итойщегивърши;ипоголемиделаоттезищеизвърши;защотоотивампри ОтцаСи
13ИкаквотоидапоискатевМоеиме,щегонаправя, задасепрославиОтецвСина.
14АкопоискатенещовМоеиме,щегонаправя 15Акомеобичате,пазетезаповедитеми.
16ИАзщепомоляОтцаиТойщевидадедруг Утешител,задапребъдвасвасдовека; 17ДориДухътнаистината;коготосветътнеможеда приеме,защотонеГовижда,нитоГопознава;новие Гопознавате;защотоТойживеесвасищебъдевъв вас
18Нямадатеоставясирота,щедойдапритеб 19Ощемалкоисветътвеченямадамевиди;новиеме виждате:защотоазживея,ивиещеживеете. 20Вонзиденщепознаете,чеАзсъмвМояОтец,и виевМен,иАзвъввас
21КойтоимаМоитезаповедиигипази,тойе,който
22Юда,неИскариотски,муказа:Господи,какщесе
23Исусвотговормуказа:АкоМелюбинякой,ще
него
24КойтонеМелюби,непазидумитеМи;исловото, коеточувате,нееМое,анаОтца,КойтоМеепратил. 25Тезинещавиказах,докатобяхощепривас
26НоУтешителят,койтоеСветиятДух,коготоОтец щеизпративМоеиме,Тойщевинаучинавсичкоище винапомнивсичко,каквотоидасъмвиказал
27Мирвиоставям,Моямирвидавам;Азвидавамне кактосветътдаваДанесесмущавасърцетови,нито дасестрахува
28Чухтекаквиказах:отивамсиищедойдапакпри васАкоМеобичахте,щяхтедасезарадвате,защото казах:ОтивамприОтца;защотоМоятОтецепо-голям отМен.
29Исегавиказах,предидасесбъдне,та,когатосе сбъдне,даповярвате
30Отсеганататъкнямадаговорямногосвас,защото идекнязътнатозисвятиняманищовмен
31Нозадапознаесветът,чеАзобичамОтца;икакто Отецмизаповяда,такаиправя.Стани,датръгваме оттук
ГЛАВА15
1АзсъмистинскаталозаиМоятОтецеземеделецът 2Всякапръчкавмен,коятонедаваплод,Тойя отрязва;ивсякапръчка,коятодаваплод,Тойяочиства, задададеповечеплод
3Сегастечистичрезсловото,коетовиговорих.
4ПребъдвайтевМениАзвъввасКактопръчкатане можесамадададеплод,аконеостаненалозата;не можетеповече,аконепребъдватевМене.
5Азсъмлозата,виестепръчките;койтопребъдвав мениазвнего,тойдавамногоплод;защотобезменне можетедавършитенищо.
6АконякойнепребъдевМене,щебъдеизхвърлен катопръчкаищеизсъхне;ихоратагисъбиратиги хвърлятвогъня,итеизгарят.
7АкопребъдетевМенеидумитеМипребъдатвъввас, искайтекаквотожелаетеищевибъде
8ВтовасепрославяМоятОтец,дапринасятемного плод;такащебъдетеМоиученици
9КактоОтецвъзлюбиМене,такаиАзвъзлюбихвас; пребъдетевМояталюбов
10АкопазитезаповедитеМи,щепребъдватев любовтаМи;кактоиАзопазихзаповедитенаОтцаСи ипребъдвамвНеговаталюбов.
11Тезинещавиказах,задапребъдеМоятарадоствъв
12ТоваеМоятазаповед:даселюбитеединдруг,както
Джон
нарекохприятели;защотовсичко,коетосъмчулот МояОтец,висъобщих.
16ВиенеизбрахтеМене,ноАзизбрахвасиви определих,задаотидетеидапринесетеплод,иплодът видапребъде;такаквотоидапоискатеотОтцавМое име,давигодаде
17Товавизаповядвам,даселюбитеединдруг
18Акосветътвимрази,знайте,чеМенеенамразил предивас
19Акобяхтеотсвета,светътщешедаобичасвоето;но понеженестеотсвета,ноАзвиизбрахотсвета,затова светътвимрази
20Помнетедумата,коятовиказах:СлугатанеепогоренотгосподарясиАкосапреследвалимен,ивас щепреследват;акосаопазилимоетослово,щеопазят ивашето.
21НовсичкотоващевисторятзарадиМоетоиме, защотонепознаватТози,койтоМеепратил
22Аконебяхдошълинебяхимговорил,тенебиха ималигрях;носеганяматобвивказагрехаси 23КойтомразиМене,мразииМояОтец
24Аконебяхизвършилмеждутяхделата,коитоникой другнееизвършил,тенебихаималигрях;носега видяхаинамразихаиМене,иМояОтец
25Нотовасесбъдва,задасеизпълнисловото,коетое написановзаконаим:Намразихамебезпричина
26НокогатодойдеУтешителят,коготоАзщеви изпратяотОтца,сиречДухътнаистината,който изхождаотОтца,ТойщесвидетелствазаМене; 27Ивиещесвидетелствате,защотостесМенеот началото.
ГЛАВА16
1Тезинещавиказах,заданесесъблазните
2Щевиизгонятотсинагогите;да,идвавреме,когато всеки,койтовиубие,щемисли,чеслужинаБога.
3Итезинещащевинаправят,защотонесапознали нитоОтца,нитомен
4Нотезинещавиказах,такачекогатодойдевремето, дасиспомните,чевиказахзатяхИтезинещаневи казахвначалото,защотобяхсвас 5НосегаотивамприТози,койтомееизпратил;и никойотваснемепита:къдеотиваш?
6Нопонежевиказахтезинеща,скръбизпълни сърцетови.
7Ноазвиказвамистината;Завасепо-добредаси отида;защото,аконесиотида,Утешителятнямада дойдепривас;ноакозамина,щегоизпратяпривас
8Икогатодойде,щеизобличисветазагрях,заправда изасъдба;
9Отгрях,защотоневярватвМене; 10Заправдата,защотоотивамприОтцаСиивече нямадаМевидите;
11Насъда,защотокнязътнатозисвятеосъден 12Имамощемногонещадавикажа,нонеможетеда гипонесетесега.
13НокогатодойдеТой,Духътнаистината,щеви упътинацялатаистина;защотонямадаговориотСебе Си;нокаквоточуе,товащеговори;ищевиизвести нещата,коитоидат
14ТойщеМепрослави,защотощевземеотМоетои щевивъзвести.
15Всичко,коетоОтецима,еМое;затоваказах,чеТой
16Ощемалко,инямадаМевидите;ипак,малко,ище Мевидите,защотоотивамприОтца
17ТогаванякоиотученицитеМуказахапомеждуси: Каквоетова,коетониказва:ОщемалкоинямадаМе видите;ипакмалкоищеМевидите;иПонежеотивам вбаща?
18Ирекоха:Каквоетова,коетоказва:Ощемалко?не можемдакажемкаквоказватой
19СегаИсусразбра,четеискатдагопопитат,иим каза:Разпитайтелисепомеждусизатова,коетоказах: Малкоинямадамевидите;ипакмалкоищеме видите?
20Истина,истинавиказвам,чевиещеплачетеище оплаквате,носветътщесезарадва;ивиеще наскърбите,носкръбтавищесеобърневрадост.
21Еднажена,когаторажда,имаскръб,защотое дошълнейниятчас;нощомродидетето,непомнивече мъката,отрадост,чесееродилчовекнасвета.
22Ивиесегаиматескръб;ноАзпакщевивидяи сърцетовищесезарадва,ирадосттавиникойнямада виотнеме.
23ИвонзиденнямадамепитатезанищоИстина, истинавиказвам,каквотоидапоискатеотОтецвМое име,Тойщевигодаде.
24ДосеганестеискалинищовМоеиме;искайтеище получите,задабъдерадосттавипълна
25Тезинещавиговорихвпритчи;ноидвавреме, когатовеченямадавиговорявпритчи,нощеви известяяснозаОтца
26ВонзиденщепоискатевМоеиме;иневиказвам, чещесепомолянаОтцазавас;
27ЗащотосамОтецвиобича,понежевиевъзлюбихте Менеиповярвахте,чесъмизлязълотБога.
28ИзлязохотОтцаидойдохнасвета;пакоставям светаиотивамприОтца
29УченицитеМуказаха:Ето,сегаговоришясноине говоришникаквапоговорка
30Сегасмесигурни,четизнаешвсичкоиняманужда някойдатепита;потовавярваме,чесиизлязълот Бога
31Исусимотговори:Сегавярватели?
32Ето,идвачасът,да,вечеедошъл,когатощесе разпръснетевсекиприсебесиищеМеоставитесам;и въпрекитоваАзнесъмсам,защотоОтецесМене.
33Товавиказах,задаиматевМенемирВсветаще иматескръб;нодерзайте;Азпобедихсвета ГЛАВА17
1ТезидумиизговориИсус,катовдигнаочикъм небетоиказа:Отче,дойдечасът;прославиТвояСин, задапрославииТвоятСинТебе; 2Кактосимудалвластнадвсякаплът,такачетойда
5Исега,Отче,прославиМеуСебеСисъсславата, коятоимахуТебпредисветадабъде.
6ИзявихТвоетоименачовеците,коитоТимидадеот света;тебяхаТвоииТимигидаде;итеопазиха думатаТи.
7Сегапознаха,чевсичко,коетосимидал,еотТеб
8Защотоазимдадохдумите,коитотимидаде;итеги приеха,исъссигурностпознаха,чесъмизлязълот Тебе,иповярваха,чеТисимеизпратил
9Затяхсемоля:Несемолязасвета,азатези,коитоси Мидал;защототесатвои
10Ивсичкомоеетвое,итвоетоемое;иазсе прославихвтях.
11Исеганесъмвечевсвета,нотесавсвета,аазида приТебеОтчеСвети,пазивиметоСионези,коитоси мидал,задабъдатедно,кактосмение.
12Докатобяхстяхнасвета,пазихгивТвоеиме;тези, коитомидаде,опазих,иникойоттяхнееизгубен, освенсинътнапогибелта;задаможеписаниетодасе изпълни
13Исегаидвампритеб;итоваговорянасвета,зада иматМоятарадостпълнавсебеси.
14ДадохимТвоетослово;исветътгинамрази,защото несаотсвета,кактоиАзнесъмотсвета
15Несемолядагивземешотсвета,нодагизапазиш отзлото
16Тенесаотсвета,кактоиАзнесъмотсвета
17ОсветигичрезТвоятаистина;Твоетословое истина
18КактоТимеизпративсвета,такаиазизпратихтях всвета.
19ИзарадитяхАзосвещавамСебеСи,задабъдатите осветеничрезистината
20Несамозатяхсемоля,ноизаонези,коитоще повярватвМенечрезтяхнотослово;
21Задабъдатвсичкиедно;кактоТи,Отче,сивМене, иАзвТебе,такаитедабъдатвНаседно,зада повярвасветът,чеТисиМепратил
22Иславата,коятоТиМидаде,Азядадохнатях;за дабъдатедно,кактониесмеедно:
23АзвтяхиТивМен,задабъдатнаправени съвършениведно;изадапознаесветът,чеТисиМе пратилисивъзлюбилтях,кактовъзлюбиМене.
24Отче,искамитези,коитосиМидал,дабъдатс Мене,къдетосъмАз;задавидятславатаМи,коятоси Мидал,защотосимевъзлюбилпредисъзданиетона света
25Отчеправедни,светътнеТепозна,ноАзТепознах, итезипознаха,чеТисиМепратил
26ИазимизявихТвоетоимеищегоизявя,такаче любовта,скоятосимевъзлюбил,дабъдевтях,иазв тях.
ГЛАВА18
1КогатоИсусказатезидуми,тойизлезесучениците СиотвъдпотокаКедрон,къдетоимашеградина,в коятовлезеТойиученицитеМу
2ИЮда,койтогопредаде,знаешемястото;защото ИсусчестоприбягвашетамсученицитеСи.
3ТогаваЮда,катовзегрупамъжеислужителиот главнитесвещенициифарисеите,дойдетамсфенери, факлииоръжия
4Исус,катознаешевсичко,коетощешедагосполети, излезеиимказа:Коготърсите?
5Отговорихаму:ИсусотНазаретИсусимказа:Аз съмИЮда,койтоГопредаде,стоешестях
6Ищомимказа:Азсъм,тесевърнаханазадипаднаха наземята
7Тогавапакгипопита:Коготърсите?Итеказаха: ИсусотНазарет
8Исусотговори:Казахви,чесъмАз;прочее,акоМе търсите,оставететезидасиотидат.
9Задасеизпълнидумата,коятоказа:Оттези,които Мидаде,неизгубихникого
10ТогаваСимонПетър,койтоимашемеч,гоизвадии ударислугатанапървосвещеникаимуотрязадясното ухоИметонаслугатабешеМалх
11ТогаваИсусказанаПетър:туримечасив ножницата;чашата,коятоМидадеОтец,нямалидая изпия?
12Тогавадружината,хилядникътиюдейските служителихванахаИсусиГовързаха,
13ИгозаведепървоприАнна;тъйкатотойбешетъст наКаиафа,койтопрезсъщатагодинабеше първосвещеник
14АКаиафабешетози,койтодадесъветнаюдеите,че епо-добреединчовекдаумрезанарода.
15ИСимонПетърпоследваИсус,кактоидругученик; тозиученикбешепознатнапървосвещеникаивлезес Исусвдворецанапървосвещеника.
16АПетърстоешенаврататаотвънТогавадругият ученик,койтобешепознатнапървосвещеника,излезе иговоринавратаря,ивъведеПетър.
17Тогавадевойката,коятопазешевратата,казвана Петър:Несилиитиотученицитенатозичовек?Той каза,несъм.
18Ислугитеислужителитестояхатам,коитобяха наклалиогънотвъглища;защотобешестудено;итесе стоплиха;аПетърстоешестяхисетопли.
19ТогавапървосвещеникътпопитаИсусзаучениците МуизаучениетоМу
20Исусмуотговори:Говорихявнонасвета;Винаги съмпоучавалвсинагогатаивхрама,къдетоюдеите винагиприбягват;итайнонесъмказалнищо 21Защомепиташ?попитайтеонези,коитомеслушаха, каквоимказах;ето,тезнаяткаквоказах
22Икогатотойказатова,единотслужителите,които стояханаблизо,удариИсуссдлан,катоказа:Такали отговаряшнапървосвещеника?
23Исусмуотговори:Акосъмговорилзло,докажи,че елошо;ноакоедобре,защомебиеш?
24ААннагоизпративързанприпървосвещеника Каиафа
25АСимонПетърстоешеисегреешеТогаватему
27ТогаваПетърпаксеотречеиведнагапетелътпропя
28ТогавазаведохаИсусотКаиафавпреторията;и бешерано;исамитетеневлязохавсъдебнатазала,за данесеосквернят;нозадаядатпасхата
29ТогаваПилатизлезепритяхиказа:Вкакво обвинениеповдигатетозичовек?
30Тевотговормуказаха:Аконебешезлодей,нямаше датигопредадем
31ТогаваПилатимказа:ХванетеГовиеиГосъдете споредвашиязаконЗатоваюдеитемуказаха:Нение позволенодаумъртвяваменикого;
32ЗадасеизпълнидуматанаИсус,коятоТой изговори,показвайкиоткаквасмърттрябвадаумре
33ТогаваПилатпаквлезевпреторията,повикаИсуси Муказа:ТиЮдейскиятцарлиси?
34Исусмуотговори:Тиотсебесилиговориштова, илидругитигоказахазаМене?
35Пилатотговори:Юдеинлисъм?Твоятсобствен народипървосвещеницитемитепредадоха;какво направити?
36Исусотговори:Моетоцарствонееоттозисвят;ако Моетоцарствобешеоттозисвят,тогаваМоитеслуги щяхадасеборят,заданебъдапредаденнаюдеите;но сегаМоетоцарствонееоттук
37ТогаваПилатМуказа:ТогаваТицарлиси?Исус отговори:Тиказваш,чесъмцар.Аззатовасъмроден изатовадойдохнасвета,задасвидетелствамза истинатаВсеки,койтоеотистината,слушагласами
38ПилатМуказа:Щоеистина?Икатоказатова,пак излезеприюдеитеиимказа:Азненамирамникаква
винавнего
39Новиеиматеобичайдавипускамединнапасхата; искатели,прочее,давипускамюдейскияцар?
40Тогававсичкиотновоизвикаха,казвайки:Нетози,а Варава.СегаВаравабешеразбойник.
ГЛАВА19
1ТогаваПилатвзеИсусиГобичува 2Ивойницитесплетохавенецоттрънииготурихана главатаМу,иоблякохаМупурпурнадреха, 3Иказа:Здравей,Царюнаюдеите!игоудряхас ръцетеси
4Пилатпакизлезеиимказа:Ето,извеждамвиговън, задазнаете,чененамирамникаквавинавнего 5ТогаваИсусизлезе,носейкивенецаоттрънии пурпурнатадреха.ИПилатимказа:Еточовека!
6Итъй,главнитесвещенициислужителите,катоГо видяха,извикаха,казвайки:РазпниГо,разпниГо! Пилатимказва:ВземетеГовиеиГоразпнете,защото азненамирамникаквавинавНего
7ЮдеитеМуотговориха:Ниеимамезаконипонашия законтойтрябвадаумре,защотонаправисебеси БожийСин
8ИПилат,каточутазидума,ощеповечесеуплаши; 9ИпаквлезевпреториятаиказанаИсус:Откъдеси? НоИсуснемуотговори
10ТогаваПилатМуказа:Немилиговориш?незнаеш ли,чеимамвластдатеразпнаиимамвластдатепусна? 11Исусотговори:Тинебимогълдаимашникаква властнадМене,аконетибешедаденоотгоре;затова по-голямгряхимаонзи,койтоМепредаденатеб
12ИоттогаванататъкПилатискашедагоосвободи,но
говорипротивкесаря.
13Пилат,каточутазидума,изведеИсусвъниседна насъдийскотомястонамясто,коетосенарича тротоара,анаеврейскиГабата
14Ибешеприготвянетонапасхатаиоколошестиячас; итойказанаюдеите:Етовашияцар!
15Нотеизвикаха:МахниГо,МахниГо,разпниГо! Пилатимказва:вашияЦарлидаразпна? Първосвещеницитеотговориха:Ниенямамедругцар освенКесаря.
16ТогаватойимГопредаде,задабъдеразпнатИ взехаИсусиГоотведоха
17Итой,носейкикръстаси,излезенамясто,наречено Мястотоначерепа,коетосенаричанаеврейски Голгота:
18къдетоГоразпнахаидругидвамасНего,единияот дветестрани,аИсусвсредата
19ИПилатнаписазаглавиеигопоставинакръстаИ надписътбеше:ИСУСОТНАЗАРЕТ,ЮДЕЙСКИЯТ ЦАР
20Тогаватовазаглавиепрочетохамногоотюдеите, защотомястото,къдетоИсусбешеразпънат,беше близодограда;ибешенаписанонаеврейски,гръцкии латински
21Тогаваглавнитесвещеницинаюдеитеказахана Пилат:Непиши:Царятнаюдеите;нотойказа:Азсъм юдейскиятцар
22Пилатотговори:Каквотописах,писахго.
23Тогававойниците,когаторазпнахаИсус,взеха дрехитеМуигиразделиханачетиричасти,завсеки войникпоедначаст;асъщоидрехатаму:сегадрехата бешебезшев,изтъканаотгоренавсякъде
24Затоварекохапомеждуси:Данегораздираме,нода хвърлимжребийзанегочиещебъде,задасеизпълни писанието,коетоказва:РазделихасидрехитеМииза облеклотомихвърлихажребийЕтозащовойниците направихатезинеща.
25АдокръстанаИсусстояхамайкаМуисестратана майкаМуМария,женатанаКлеопа,иМария Магдалена.
26Исус,катовидямайкаСиистоящиядонеяученик, коготообичаше,казанамайкаСи:Жено,етотвоясин! 27Тогаваказанаученика:Етомайкати!Иоттозичас тозиученикязаведеудомаси
28СледтоваИсус,катознаеше,чевсичковечее свършено,задасеизпълниписанието,каза:Жаденсъм 29Тамбешепоставенсъд,пъленсоцет;инапълниха гъбасоцет,турихаявърхуисопияподнесохакъм устатаМу.
30Итъй,когатоИсусприеоцета,каза:Свършисе!И
31Итака,понежетовабешеподготовката,телатадане
34Ноединотвойницитескопиепронизаребратамуи веднагаизтекохакръвивода.
35Итози,койтоговидя,свидетелства,и свидетелствотомуевярно;итойзнае,чеказва истината,задаповярвате.
36Защототовастана,задасеизпълниписанието: „КостНегованямадасестроши“
37Иотноводругописаниеказва:Щепогледнаттози, коготопрободоха
38ИследтоваЙосифотАриматея,койтобешеученик наИсус,нотайнопорадистрахотюдеите,помоли ПилатдавземетялотонаИсус;иПилатмупозволиИ тъй,тойдойдеивзетялотонаИсус.
39ДойдеиНикодим,койтопърводойдеприИсуспрез нощта,идонесесмесотсмирнаиалое,тежкаоколосто фунта.
40ТогаватевзехатялотонаИсусигообвихавленени дрехисблаговонията,кактоюдеитеобичатда погребват.
41Анамястото,къдетобешеразпнат,имашеградина; ивградинатановгроб,вкойтоощенеебилположен човек.
42Итъй,тамположихаИсусзарадиюдейския приготвенден;тъйкатогробътбешеблизо
ГЛАВА20
1ВпървияденнаседмицатаМарияМагдаленаидва рано,когатобешеощетъмно,пригробаивижда камъкаотместенотгроба
2ТогаватяизтичаидойдеприСимонПетърипри другияученик,коготоИсусобичаше,иимказа:Взеха ГосподаотгробаинезнаемкъдесаГоположили
3ТогаваПетъридругиятученикизлязохаидойдохана гроба
4Итака,дваматасезатичахазаедно;идругиятученик изпревариПетъристигнапръвдогроба.
5Икатосенаведеипогледнавътре,видяленените дрехидалежат;нотойневлезе
6ТогаваидваСимонПетърследнего,влизавгробаи виждалененитедрехидалежат,
7Исалфетката,коятобешеокологлаватаму,не лежешеслененитедрехи,аувитанаедномясто отделно
8Тогававлезеидругиятученик,койтопръвдойдепри гроба,итойвидяиповярва.
9Защототеощенезнаехаписанието,чеТойтрябвада възкръснеотмъртвите.
10Тогаваученицитеотновоотидохаудомаси
11АМариястоешеотвънпригробаиплачеше;и докатоплачеше,тясенаведеипогледнавгроба, 12Ивиждадваангелавбяло,седнали,единиятпри главата,адругиятпринозете,къдетобешележало тялотонаИсус
13Итейказаха:Жено,защоплачеш?Тяимказва: ЗащотовзехамояГосподинезнамкъдесаГо положили.
14Икатоказатова,тясеобърнаназадивидяИсусда стои,нонепозна,чебешеИсус
15Исусйказа:жено,защоплачеш?коготърсиш?Тя, катогопомислизаградинаря,муказа:Господине,ако
тисигоизнесъл,кажимикъдесигоположилиазще говзема.
16Исусйказа:Мария!Тясеобърнаимуказа:Раввуни! коетощерече,Учителю.
17Исусйказа:НеседокосвайдоМене;защотоощене съмсевъзнесълприМояОтец;ноидиприбратятаМи иимкажи:ВъзнасямсеприМояОтецивашияОтец;и намояБог,инавашияБог.
18МарияМагдаленадойдеиказанаучениците,чее видялаГосподаичеТоййеказалтезинеща 19Итака,вечертанасъщияден,койтобешепървият денотседмицата,когатовратитебяхазатворени, къдетобяхасъбранитеучениципорадистрахот юдеите,дойдеИсусизастанапосредатаиимказа: Мирвам!
20Икатоказатова,тойимпоказаръцетеиребратаси. Тогаваученицитесезарадваха,катовидяхаГоспода 21ТогаваИсуспакимказа:Мирвам!КактоОтец изпратиМене,такаиАзизпращамвас.
22Икатоказатова,духнавърхутяхиимказа: ПриеметеСветияДух!
23Накоитопроститегреховете,щеимбъдатпростени; ичиитогреховезадържите,тесезадържат
24НоТома,единотдванадесетте,нареченБлизнак,не бешестях,когатоИсусдойде.
25Тогавадругитеученицимуказаха:Видяхме ГосподаНотойимказа:Аконевидявръцетему
отгвоздеитеинепъхръкатасивребратаму,нямада повярвам
26ИследосемдниученицитеМуотновобяхавътреи Томастях;тогаваИсусдойде,когатовратитебяха затворени,застанапосредатаиказа:Мирвам!
27ТогаватойказанаТома:Дайпръстаситукивиж ръцетеми;идайръкатаситукияпъхнивребратами; инебъдиневерен,авярващ
28ИТомавотговорМуказа:ГосподмойиБогмой. 29Исусмуказа:Тома,понежемевидя,типовярва; блаженисатези,коитонесавидели,асаповярвали
30ИмногодругизнаменияизвършиИсусв присъствиетонаученицитеСи,коитонесанаписанив тазикнига:
31Нотоваенаписано,задаповярвате,чеИсусе Христос,БожиятСин;ичекатовярвате,можетеда иматеживотчрезНеговотоиме
ГЛАВА21
1СледтезинещаИсусотновосеявинаученицитеси приТивериадскотоезеро;ипотозиначинпоказа самияттой
2ТамбяхазаедноСимонПетъриТома,наречен Близнак,иНатанаилотКанаГалилейска,исиноветена Зеведей,идругидвамаотнеговитеученици
Джон
6Итойимказа:Хвърлетемрежатаотдяснонакорабаи щенамерите.Затоватехвърлихаисеганеможахада гоизтеглятпорадимножествоториби
7Затоваонзиученик,коготоИсусобичаше,казана Петър:Господе.АСимонПетър,когаточу,четовае Господ,препасадрехатаси(защотобешегол)исе хвърливморето
8Идругитеученицидойдохавмалъккораб;(защото небяхадалечотсушата,нооколодвесталакти), влачейкимрежатасриба
9Ищомизлязоханасушата,видяхатамогънот въглищаириба,поставенавърхунего,ихляб 10Исусимказа:Донесетеотрибата,коятосега хванахте
11СимонПетърсекачииизвадимрежатанасушата, пълнасголемириби,стопетдесетитри;ивъпрекиче бяхатолковамного,мрежатанесескъса
12Исусимказа:ЕлатедавечерятеИникойот ученицитенепосмядагопопита:Койсити?знаейки, четоваеГоспод
13ТогаваИсусидва,вземахлябиимдава,същоириба 14Товаевечетретиятпът,когатоИсуссеявина ученицитеСи,следкатовъзкръснаотмъртвите 15Итака,когатовечеряха,ИсусказанаСимонПетър: СимонеЙонов,обичашлиМеповечеоттези?ТойМу каза:Да,Господи!тизнаеш,четеобичамКазваму: Пасиагнетатами
16Пакмуказвавторипът:СимонеЙонов,обичашли Ме?ТойМуказа:Да,Господи!тизнаеш,четеобичам Казваму:Пасиовцетеми
17Третипътмуказва:СимонеЙонов,обичашлиМе? Петърсенаскърби,защототретипътмуказа:Обичаш лиме?ИтойМуказа:Господи,Тизнаешвсичко;ти знаеш,четеобичам.Исусмуказа:ПасиовцетеМи.
18Истина,истинатиказвам:Когатобешемлад,тисе опасвашесамиходеше,къдетосиискаше;нокогато остарееш,щепротегнешръцетесиидругщете препашеищетеотведе,къдетоискашнебихискал
19Товаказатой,катодавашедасеразберескаква смъртщешедапрославиБога.Икатоказатова,муказа: ВървиследМене
20ТогаваПетър,катосеобърна,видя,чегоследва ученикът,коготоИсусобичаше;коятосъщосеоблегна нагърдитемунавечерятаиказа:Господи,койетози, койтоТепредава?
21Петър,катоговидя,казанаИсус:Господи,атози какводанаправи?
22Исусмуказа:Акоискамдаостане,докатодойда, каквотиетова?последвайме
23Тогаватазидумасеразнесемеждубратята,четози ученикнямадаумре;ноИсуснемуказа:Тойнямада умре;ноакоискамтойдаостане,докатодойда,какво тиетова?
24Тозиеученикът,койтосвидетелствазатезинещаи написатезинеща;изнаем,чесвидетелствотомуе вярно
25Имаимногодругинеща,коитоИсусизвърши,за които,акосенапишатвсички,предполагам,чедори самиятсвятнебимогълдапоберекнигите,които трябвадабъдатнаписани.амин