ИмамевИсториятанаАхикарединотнай-древните източнициначовешкамисълимъдрост.Влиянието муможедасепроследичрезлегендитенамного хора,включителноКорана,СтарияиНовиязавет.
Мозайка,намеренавТревес,Германия,изобразява средмъдрецитепосветахарактеранаАхикар.Етои неговатапъстраприказка.
Дататанатазиисторияепредметнаоживена дискусия.Ученитенай-накраягоописватзапърви век,когатосеоказва,чесапогрешниот оригиналнатаистория,появиласеварамейски папирусот500г.пр.н.е.средруинитена Елефантина.
Историятаочевидноеизмислица,анеистория. Всъщностчитателятможедасезапознаеснеяв допълнителнитестраницина„Арабскитенощи“
Написаноебрилянтно,аповествованието,коетое изпълненосдействие,интригиинеуспешнобягство, задържавниманиетодопоследноСвободатана въображениетоенай-ценнотопритежаниена писателя
Писанетосеразделяначетирифази:(1)Разказът;(2) Учението(забележителнапоредицаотПритчи);(3) ПътуванетодоЕгипет;(4)Приликитеилипритчите (скоитоАхикарзавършваобразованиетона заблудилиясеплеменник)
ГЛАВА1
Ахикар,великиятвезирнаАсирия,има60жени,но есъденоданямасинЗатоватойосиновявасвоя племенникТъпчегосмъдростизнаниеповече, отколкотосхлябивода
1ИсториятанаХайкарМъдрият,везирнацаря Сенахериб,изаНадан,синнасестратанаХайкар Мъдреца.
2ИмашеединвезирвднитенацарСенахериб,син наСархадум,царнаАсирияиНиневия,мъдърчовек наимеХайкар,итойбешевезирнацарСенахериб.
3Тойимашебогатство,богатствоимногоблага, бешеумел,мъдър,философ,познание,мнениеи управление,бешесеоженилзашестдесетжении бешепостроилзамъкзавсякаоттях.
4Носвсичкотоватойнямашедетеотникого.от тезижени,коитоможедасанеговинаследници.
5Итойбешемноготъженпорадитоваиединден тойсъбраастролозите,ученитемъжеи магьосницитеиимобяснисъстояниетосиивъпроса занеговотобезплодие.
6Итемуказаха:„Иди,принесижертванабоговете игипомоли,задаможедатеосигурятсмомче.“
7Итойнаправи,кактомуказаха,ипринесежертви наидолите,игимолеше,игиумолявашесмолбаи молба
8Итенемуотговориханитодума.Итойсиотиде наскърбениунил,сболкавсърцетоси.
9ИтойсевърнаиумолиВсевишнияБог,иповярва, умолявайкиГоспламъквсърцетоси,казвайки:„О, ВсевишниБоже,о,Създателюнанебесатаина земята,о,Създателюнавсичкисътворенинеща! 10Умолявамтедамидадешмомче,задамогада бъдаутешенотнего,задаможедаприсъствана моетоздраве,задаможедазатвориочитемиизада мепогребе.
11Тогавадонегодойдеглас,койтоказваше: „Доколкотосиразчиталпредивсичконаизваяни идолиисиимпринасялжертви,порадитази причинащеостанешбездетенпрезцелиясиживот. 12НовземиНадансинанасестрасиигонаправи своедетеигонаучинасвоетоучениеинадоброто сивъзпитание,иприсмърттатитойщетепогребе.'
13ТогаватойвзеНадан,синанасестраси,който бешемалкокърмаче.Игопредаденаосемкърмачки, задагокърмятидагоотглеждат.
14Итегоотгледахасдобрахранаинежно възпитаниеикоприненидрехи,пурпурноичервено Итойседешенакопринениканапе
15ИкогатоНаданпораснаголямипроходи, издигайкисекатовисоккедър,тойгонаучина добриобноскииписане,наукаифилософия 16ИследмногодницарСенахерибпогледна Хайкаривидя,чееостарялмного,иосвентоваму каза:
17„О,мойпочитанприятел,умел,доверен,мъдър, губернатор,мойсекретар,мойвезир,мойканцлери директор;наистинасимногоостарялинатежалс години;итвоетозаминаванеоттозисвяттрябвадае близо
18Кажимикойщеимамястовслужбатамислед тебИХайкармуказа:„О,господарю,некаглавата тиживеевечно!ИмаНадан,синътнасестрами, направихгосвоедете
19Иазгоотгледахигонаучихнамоятамъдрости моетознание
20Ицарятмуказа:„О,Хайкар!доведигопримен, задаговидяиакогонамеряподходящ,поставиго натвоемясто;итищетръгнешпопътяси,задаси починешидаизживеешостатъкаотживотасив сладкапочивка.
21ТогаваХайкаротидеипредставиНадансинана сестраси.Итойотдадепочитимупожелавласти чест.
22Итойгопогледнаимусевъзхитиимусезарадва иказанаХайкар:„Товалиетвоятсин,оХайкар? МолясеБогдагозапази.Икактотислужинамени
24Тогавакралятмусезакле,чещегонаправинайвеликиятотлюбимцитесиинай-могъщиятот приятелитесиичещебъдеснегосцялатасипочит иуважение.Итоймуцелунаръцетеисесбогувас него.
25ИтойвзеНадан.синанасестрамуснегоиго настанивгостнаисезаедагоучиденинощ,докато гонатъпчесмъдростизнаниеповече,отколкотос хлябивода.
ГЛАВА2
„АлманахнабеднияРичард“отдревнидни. Безсмъртниправилазачовешкоповедениеотносно пари,жени,облекло,бизнес,приятели.Особено интереснипоговоркисенамиратвстихове12,17,23, 37,45,47.Сравнетестих63счастотднешния цинизъм
1Такагонаучи,катоказа:„О,синемой!чуйтеречта мииследвайтесъветамиизапомнетекаквоказвам.
2О,синемой!акочуешдума,оставиядаумрев сърцетотиинеяоткривайнадруг,заданестане разгорещенвъгленидаизгориезикатиида причиниболкавтялототи,идаспечелишукорида бъдешпосраменпредБогаимъж 3О,синемой!акостечулисъобщение,него разпространявайте;иакосивидялнещо,него казвай
4О,синемой!направикрасноречиетосилесноза слушателяинебързайдаотговаряш 5О,синемой!когаточуешнещо,негокрий
6О,синемой!неразвързвайтезапечатанвъзел,нито горазвързвайтеинезапечатвайтеразхлабенвъзел
7О,синемой!непожелавайвъншнатакрасота, защототяизбледняваиизчезва,нопочтеният споментраевечно
8О,синемой!некаеднаглупаваженанетемамис речтаси,заданеумрешотнай-нещастнатасмърти тядатеоплетевмрежата,докатонебъдеш впримчен
9О,синемой!непожелавайжена,прикованав леглотосдрехиимазила,коятоепрезрянаиглупава вдушатаси.Горкоти,акойдадешнещо,коетое твое,илийповериштова,коетоевръкатати,итяте подмамивгрях,иБогдатисеразгневи.
10О,синемой!небъдикатобадемовотодърво, защототопускалистапредивсичкидърветаиядлив плодследвсичкитях,нобъдикаточерницата,която раждаядливплодпредивсичкидърветаилистаслед всичкитях.
11О,синемой!навединискоглаватасиисмекчи гласаси,ибъдиучтив,ивървипоправияпът,ине бъдиглупав.Инеповишавайгласаси,когатосе смееш,защотоакоеднакъщабешепостроенасъс силенглас,магаретобипостроиломногокъщи всекиден;иакоралотобешезадвижваноотсилата,
14О,синемой!привържетесекъммъдритехора,
15О,синемой!когатосинамеришдругарили приятел,опитайгоиследтовагонаправидругари приятел;инегохвалетебезизпитание;ине разваляйречтасисчовек,койтонямамъдрост.
16О,синемой!докатообувкастоинакракати,ходи снеяпотрънитеинаправипътзасинаси,изадома си,изадецатасииопъникорабаси,предидатръгне поморетоивълнитемуидапотъне,инеможели запазени.
17О,синемой!акобогатиятизядезмия,казват: „Товаеотнеговатамъдрост“,аакояизядебеден човек,хоратаказват:„Отгладаси“
18О,синемой!тойсезадоволявасежедневнияти хлябитвоитеблагаинепожелавайчуждото.
19О,синемой!небъдиближеннаглупавияинеяж хлябснего,инесерадвайнабедствиятана ближнитесиАковрагъттитеонеправдае,покажи мумилост
20О,синемой!човек,койтосебоиотБога, страхувайсеотнегоигопочитай
21О,синемой!невежиятпадаисеспъва,амъдрият идасеспъва,несепоклаща,аидападне,бързо става,аакоеболен,можедасепогрижизаживота сиНощосеотнасядоневежия,глупавчовек,за неговатаболестнямалекарство
22О,синемой!акопритебсеприближичовек, койтоепо-нисшоттебсамия,тръгнинапреддаго посрещнешиостанешправ;иакотойнеможедати отплати,неговиятГосподщетиотплативместонего 23О,синемой!нещадидабиешсинаси,защото удрянетонасинатиекатоторвградината,икато връзваненаустатанакесия,икатовръзванена животни,икатозалостяваненаврата 24О,синемой!въздържайсинасиотнечестиеиго научинанрави,предитойдасеразбунтувасрещу тебидатедоведедопрезрениесредхоратаитида провесишглаватасипоулицитеисъбраниятаида бъдешнаказанзазлотонанеговитенечестивидела. 25О,синемой!вземисидебелволспрепуциуми голямомагарескопитата,анесивземайволс големирога,нитосесприятелявайсхитърчовек,
12О,сине!премахванетонакамънисмъдърчовеке
листатаиклонитеси;защоточовекът,койтоняма нитожена,нитодеца,еопозоренвсветаиемразен оттяхкатодървобезлистаибезплодни
29О,синемой!бъдикатоплодоноснодървокрай пътя,чиитоплодовесеядатотвсички,които минават,извероветенапустинятапочиватпод сянкатамуиядатотлистатаму.
30О,синемой!всякаовца,коятосеотклониотпътя си,идругаритейставатхраназавълка.
31О,синемой!неказвай:„Моятгосподареглупак, аазсъммъдър“инеразказвайречтана невежествотоиглупостта,заданебъдешпрезрянот него.
32О,синемой!небъдиотонезислуги,накоито технитегосподариказват:„Махнисеотнас“,но бъдиотонези,накоитоказват:„Приближисеисе приближидонас“.
33О,синемой!негалиробасивприсъствиетона другаряму,защотонезнаешкойоттяхщебъденайценензатебвкрайнасметка.
34О,синемой!несестрахувайоттвояГоспод, Койтотеесъздал,заданемълчиТойзатеб 35О,синемой!направиречтасичестнаиподслади езикаси;инепозволявайнадругарясидастъпи кракати,заданестъпидругпътгърдитети
36О,синемой!акопобедишмъдърчовексдумана мъдрост,тящесеспотайвавгърдитемукатофино чувствонасрам;ноаконамачкашневежияспръчка, тойнитощеразбере,нитощечуе
37О,синемой!акоизпратишмъдърчовекза нуждитеси,немудаваймногозаповеди,защототой щесвършиработатати,кактоискаш;иакоизпратиш глупав,немузаповядвай,аидисамисивърши работата,защотоакотизаповядайтему,тойнямада направитова,коетожелаетеАкотеизпратятпо работа,побързайдаяизпълнишбързо
38О,синемой!несиправиврагчовек,койтоепосиленотсебеси,защототойщевземемяркататии щетиотмъсти
39О,синемой!изпитайсинасиислугатаси,преди даимповеришимуществотоси,заданеги разграбят;тъйкатотози,койтоимапълнаръка,се наричамъдър,дориакоеглупавиневеж,атози, койтоимапразнаръка,сенаричабеден,невеж,дори идаепринцътнамъдреците.
40О,синемой!Ядохколоцинтиглътнахалоеине намерихнищопо-горчивоотбедностинедостиг.
41О,синемой!научисинасинапестеливостиглад, задасесправядобревуправлениетона домакинствотоси.
42О,синемой!неучетеневежиянаезикана мъдреците,защототоващебъдетежкозанего.
43О,синемой!непоказвайсъстояниетосина приятеляси,заданебъдешпрезрянотнего.
44О,синемой!слепотатанасърцетоепо-тежкаот слепотатанаочите,защотослепотатанаочитеможе дабъденаправляванамалкопомалко,нослепотата насърцетонеенаправляванаитонапускаправия пътитръгвапокривначин.
45О,синемой!препъванетоначовекаскракамуе по-доброотпрепъванетонаnсезикаму.
46О,синемой!приятел,койтоенаблизо,епо-добър отпо-добърбрат,койтоедалеч.
47О,синемой!красотатаизбледнява,ноученето продължаваисветътизчезваиставасуетен,но добротоименитоставасуетно,нитоизбледнява.
48О,синемой!човекът,койтонямапочивка, смърттамуепо-добраотживотаму;игласътна плачаепо-добъротзвуканапеенето;тъйкато скръбтаиплачът,акоимастрахотБога,сапо-добри отзвуканапеенетоивеселието.
49О,детемое!жабешкиятбутвтвоятаръкаеподобъротгъскатавгърнетонаближнияти;иовца близодотебепо-добраотволнадалеч;иедно врабчевръкататиепо-доброотхилядалетящи врабчета;ибедността,коятосесъбира,епо-добраот разпиляванетонамногохрана;иживалисицаеподобраотмъртъвлъв;иединфунтвълнаепо-добър отединфунтбогатство,имампредвидзлатои сребро;защотозлатотоисребротосаскритии покритивземятаинесевиждат;новълнатастоипо
50О,синемой!малкосъстояниеепо-доброот разпръснатосъстояние
51О,синемой!живокучеепо-доброотумрял бедняк
52О,синемой!беденчовек,койтопостъпва правилно,епо-добъротбогатчовек,койтоемъртъв вгрехове
53О,синемой!Пазидумавсърцетосиитящебъде многозатеб,ивнимавайданеразкриештайнатана свояприятел
54О,синемой!думаданеизлизаотустатати, докатонесепосъветвашсъссърцетосиИне заставаймеждухора,коитосекарат,защотоотлоша думаидвакавга,аоткавгаидвавойна,аотвойна идвабитка,итищебъдешпринуденда свидетелстваш;нобягайоттамисипочини
55О,синемой!несепротивопоставяйначовек, койтоепо-силенотсебеси,нопридобийтърпелив дух,издръжливостичестноповедение,защотоняма нищопо-превъзходнооттова.
56О,синемой!немразипървиясиприятел,защото вториятможеданепродължи.
57О,синемой!посететебедниявнеговото страданиеиговоретезанеговприсъствиетона султанаиполагайтеусърдиедагоспаситеотустата налъва.
58О,синемой!несерадвайнасмърттанаврагаси, защотоследмалкощебъдешнеговближенитози,
59О,синемой!аководатасеспренанебетоичерна
60О,синемой!акоискашдабъдешмъдър,възпре
61О,синемой!некамъдриятдатебиестояга,но некаглупавиятнетемажесъссладъкмехлем.Бъди смиренвмладосттасиищебъдешпочитанв старинитеси.
62О,синемой!неустоиначовеквднитенасилата му,нитонарекавднитенанейнотонаводнение.
63О,синемой!небързайтесъссватбатанаженаси, защото,акостанедобре,тящекаже:„Господарю мой,снабдисесхраназамен“;иакосеокажелошо, тящегооценикойепричинатазатова.
64О,синемой!койтоеелегантенвоблеклотоси, такъвеивречтаси;икойтоимаподълвидв облеклотоси,тойесъщиятивречтаси.
65О,синемой!акосиизвършилкражба,съобщиго насултанаимудайдялотнея,задасеизбавишот него,защотовпротивенслучайщеизтърпиш горчивина.
66О,синемой!направетеприятелсчовека,чиято ръкаедоволнаипълна,инеправетеприятелс човека,чияторъкаезатворенаигладна.
67Имачетиринеща,вкоитонитокралят,нито неговатаармиямогатдабъдатсигурни: потисничествоотстрананавезираилошо управление,иизвращениенаволята,итираниянад поданика;ичетиринеща,коитонемогатдабъдат скрити:разумният,иглупавият,ибогатият,и бедният'
ГЛАВА3
Ахикарсеоттегляотактивноучастиевдържавните делаТойпредаваимуществотосинаковарнияси племенникЕтоневероятнатаисториязатовакак единнеблагодаренразвратниксепревръщавъв фалшификаторУмензаговорзаоплитаненаАхикар водидоосъжданетомунасмъртЯвнокраятна Ахикар
1ТакаказаHaiqârикогатозавършитезизаповедии поговоркикъмНадан,синанасестраси,тойси въобрази,чещегиспазивсичките,инезнаеше,че вместотоватоймупоказваумора,презрениеи подигравка.
2СледтоваХайкарседешенеподвиженвкъщатаси ипредаденаНаданцялотосиимущество,иробите, ислугините,иконете,идобитъка,ивсичкоостанало, коетобешепритежавалиспечелил;ивласттада наддаваидазабраняваостававръцетенаНадан.
3ИHaiqârсипочивашевкъщатасииотвремена времеHaiqârотивашеиотдавашепочиттасина краляисевръщашеудома.
4Сега,когатоНаданразбра,чевласттаданаддаваи дазабраняваевсобственитемуръце,тойпрезря позициятанаHaiqârимусеприсмиваше,исезаеда гообвинявавинаги,когатосепояви,казвайки: „ЧичомиHaiqârевсвоятавъзраст,исегатойне знаенищо.
5Итойзапочнадабиеробитеислугинитеида продаваконетеикамилитеидапрахосвавсичко, коеточичомуХайкарпритежаваше.
6ИкогатоХайкарвидя,ченямасъстраданиекъм слугитеси,нитокъмдомочадиетоси,тойстанаиго
Хайкарездрав,никойнямадавластванад имуществотому,нитонаддомаму,нитонад притежаниятаму.“
8ИръкатанаНаданбешевдигнатаотчичому Хайкариотцялотомуимуществоимеждувременно тойнитовлезе,нитоизлезе,нитогопоздрави.
9СледтоваХайкаргоразкаязатрудасисНадан, синанасестраму,итойпродължидабъдемного наскърбен.
10ИНаданимашепо-малъкбратнаимеБенузардан, такачеХайкарговзеприсебесивместоНаданиго отгледаигопочиташеснай-голямапочит.Итойму предадевсичко,коетопритежаваше,игопостави управителнадомаси.
11Сега,когатоНаданразбракаквосееслучило,той
времеНадангопревъртявумасиинаписаписмодо Ахиш,синнаШахМъдри,царнаПерсия,вкоето казвашеследното:
13„Мир,здраве,силаичестотСенахериб,царна АсирияиНиневия,иотнеговиявезиринеговия секретарХайкардотеб,о,великицарю!Некаима пенсмеждутебимен
14Икогатотоваписмостигнедотеб,акостанеши отидешбързодоравнинатанаНисрин,идоАсирия, иНиневия,азщетипредамцарствотобезвойнаи безбойнатехника'
15ИтойнаписаощееднописмоотиметонаХайкар дофараона,царянаЕгипет„Некаимамирмежду тебимен,о,могъщикралю!
16Акоповремето,когатотоваписмостигнедотеб, станешиотидешвАсирияиНиневиядоравнината Нисрин,азщетипредамцарствотобезвойнаибез бой.'
17ИписанетонаНаданбешеподобнонаписането нанеговиячичоХайкар.
18Тогаватойсгънадветеписмаигизапечатас печатаначичосиХайкар;тевсепакбяхавцарския дворец.
19Тогаватойотидеинаписаписмопосъщияначин откралядонеговиячичоХайкар:„Мириздравена
катовраг,койтощесебиесмен,защотоимамсмен посланицитенафараона,царянаЕгипет,задамогат давидятсилатананашитеармияиможедасе страхуватотнас,защототесанашивраговеини мразят.
22Тогаватойзапечатаписмотоигоизпратина Хайкарчрезединотслугитенакраля.Итойвзе друготописмо,коетобешенаписал,иго разпространипредцаря,прочетемугоимупоказа печата.
23Икогатоцарятчукаквоимавписмото,тойбеше обърканотголямонедоумениеибешеразгневенот голямисвирепгняв,иказа:„Ах,азпоказахсвоята мъдрост!каквонаправихнаHaiqâr,четойнаписа тезиписмадовраговетеми?Товалиеотплататами отнегозамоитеоблагизанего?'
24ИНаданмуказа:Небъдинаскърбен,царю!нито сеядосвай,нонекаотидемвравнинатаНисринида видимдалиприказкатаевярнаилине.
25ТогаваНаданстананапетияденивзекраля, войницитеивезираитеотидохавпустинятадо равнинатаНисринИцарятпогледна,ието!Haiqârи армиятабяхаподредени
26ИкогатоHaiqârвидя,чекралятетам,тойсе приближиидадезнакнаармиятадаседвижикакто въввойнаидасебиевбойсрещукраля,кактобеше намереновписмото,тойбездазнаекакваямае изкопалНаданнего
27ИкогатокралятвидядействиетонаХайкар,той бешеобхванатотбезпокойство,ужасиобъркванеи бешеразгневенотголямгняв
28ИНаданмуказа:„Видяли,о,господарюмой царю!каквоенаправилтозинещастник?нонесе ядосвайинесенатъжавай,нитострадай,ноидив къщатасииседнинатронасииазщедоведаХайкар притебвързаниоковансвериги,ищепрогоня врагатиоттеббезтруд'
29Икралятсевърнанатронаси,раздразненза Хайкар,иненаправинищопоотношениенанегоИ НаданотидеприХайкаримуказа:„Валла,о,чичо ми!Кралятнаистинатисерадвасголямарадости тиблагодари,чесиизпълнилтова,коетотие заповядал.
30Исегатоймеизпратипритеб,задаможешда освободишвойницитеотзадължениятаимида дойдешпринегосъсвързаниръцеотзадиоковани крака,задамогатпосланицитенафараонадавидят товаикралятдабъдестрахоттяхиоттехниякрал.
31ТогаваХайкаротговорииказа:„Дачуеш означавадасеподчиниш.“Итойведнагастанаи вързаръцетемуотзадиоковакракатаму.
32ИНаданговзеиотидеснегоприцаря.Икогато Хайкарвлезевприсъствиетонакраля,тойсе поклонипреднегоназемятаипожелавластивечен животнакраля.
33Тогавацарятказа:„О,Хайкар,мойсекретар, управителнамоитедела,мойканцлер,владетелна моятадържава,кажимикаквозлосъмтисторил,че мевъзнаградистовагрознодело.“
34Тогавамупоказахабуквите,написаниотнегоис
35Икогатокралятвидятова,тойсепочувства сигурен,ченещотоеотнего,итойведнагастанаи имзаповядадаубиятHaiqârидаударятвратамус мечаизвънграда.
36ТогаваНаданизкрещяиказа:„О,Хайкар,о, чернолице!какватиеползатаоттвоятамедитация илитвоятасилавизвършванетонатоваделона краля?'
37Такаказваразказвачът.Ииметонамечоносеца бешеАбуСамик.Ицарятмуказа:„О,мечник!стани, иди,разцепишиятанаHaiqârпредврататанакъщата муиотхвърлиглаватамуоттялотомунастолакти.' 38ТогаваХайкарколеничипредцаряиказа:„Нека моятгосподаркралятеживвечно!иакоискашдаме убиеш,некажеланиетотисеизпълни;изнам,чене съмвиновен,нонечестивиятчовектрябвадададе сметказасвоетонечестие;въпрекитова,о,
приятелство,позволинамечоносецадапредаде тялотоминаробитеми,задамепогребатинека твоятроббъдетвоятажертва
39Царятстанаизаповяданамечоносецаданаправи снегоспореджеланиетому
40Итойведнагазаповяданаслугитесидавземат Haiqârимечоносецаидаотидатснегоголи,зада могатдагоубият
41ИкогатоХайкарразбрасъссигурност,чещебъде убит,тойизпратидоженасиийказа:„Излезиме посрещниинекаимастебхилядамладидевицииги облечивпурпурнироклиикоприна,задамогатда плачатзаменпредисмърттами
42ИприготвитрапезазамечникаизаслугитемуИ смесетемноговино,задапият
43Итянаправивсичко,коетойзаповядаИтябеше многомъдра,умнаиблагоразумнаИтяобедини всичкивъзможниучтивостиученост
44Икогатоармиятанакраляимечоносеца пристигнаха,намерихамасатаподредена,винотои разкошнитеястияизапочнахадаядатипият,докато сенаядохаисенапиха.
45ТогаваХайкаротведемечоносецанастранаот компаниятаиказа:„О,АбуСамик,незнаешли,че когатоцарятСархадум,бащатанаСенахериб, искашедатеубие,азтевзехитескрихна определеномясто,докатогневътнацаряутихнаи тойпоискатеб?
46Икогатотедоведохвприсъствиетому,тойсе
47Изнам,чекралятщесеразкаезаменищесе
дело,икралятщесеразкае,чемееубил;асега имаммазевградинатанакъщатасииникойнезнае затова
49Скрийтемевнегосъсзнаниетонаженами.И имамробвзатвора,койтозаслужавадабъдеубит.
50Изведетегоигооблечетевмоитедрехии заповядайтенаслугите,когатосапияни,дагоубият. Тенямадазнаяткогоубиват.
51Иотхвърлетеглаватамунастолактиоттялото муидайтетялотомунамоитероби,задаго погребат.Итищенатрупашголямосъкровищес мен.
52Итогавамечоносецътнаправи,кактомубеше заповядалHaiqâr,итойотидеприкраляимуказа: "Даживееглаватативечно!"
53ТогаваженатанаHaiqârмуспускашев скривалищетовсякаседмицатова,коетомубеше достатъчно,иникойнезнаешезатова,освеннея
54Иисториятабешеразпространенаиповторенаи разпространенанавсякомястозатовакакХайкар Мъдрецътебилубитимъртъв,ивсичкихораот тозиградскърбятзанего
55Итеплакахаиказаха:„Увизатеб,о,Хайкар!иза твоятаученоститвоятаучтивост!Колкожалкоза тебизатвоетознание!Къдеможедасенамеридруг катотеб?икъдеможедаимачовектолкова интелигентен,толковаучен,толковаопитенв управлението,чедаприличанатеб,чедазаеме твоетомясто?'
56НокралятсеразкайвашезаХайкарипокаянието мунемупомогнаснищо
57ТогаватойизвикаНаданимуказа:„Идиивземи приятелитесисъссебесиинаправететрауриплач зачичосиХайкаригооплачете,кактоеобичаят, отдавайкипочитнапаметтаму“
58НокогатоНадан,глупавият,невежият, коравосърдечният,отидевкъщатаначичоси,той нитоплака,нитоскърби,ниторидае,асъбра безсърдечнииразпуснатихораисезаедаядеипие
59ИНаданзапочнадахващаслугинитеиробите, принадлежащинаHaiqâr,игивързаигиизмъчваха игиудряхасболки.
60Итойнеуважавашеженатаначичоси,коятого бешеотгледалакатосвоемомче,ноискашетяда падневгряхснего.
61НоHaiqârбешепосеченвскривалищетоитойчу плачанасвоитеробиисвоитесъседиитойвъзхвали ВсевишнияБог,Милосърдния,иблагодари,итой винагисемолешеиумолявашеВсевишнияБог.
62Имечоносецътидвашеотвременавремепри Haiqâr,докатотойбешевсредатанаскривалището: иHaiqârидвашеигоумоляваше.Итойгоутешии мупожелаизбавление.
63Икогатоисториятабешесъобщенавдруги страни,чеХайкарМъдрецътебилубит,всички кралебяханаскърбениипрезряхацарСенахериби оплакахаХайкар,решаващиятгатанки.
„ГатанкитенаСфинкса“Каквонаистинасеслучис Ахикар.Завръщанетому.
1ИкогатоцарятнаЕгипетсеувери,чеХайкаре убит,тойстананезабавноинаписаписмодоцар Сенахериб,напомняйкимувнего„замира,здравето, мощтаичестта,коитожелаемспециалнозатеб, моятлюбимбрат,царСенахирим.
2Искахдапостроязамъкмеждунебетоиземятаи искамтидамиизпратишмъдър,уменчовекотсебе си,койтодагопостроизаменидамиотговорина всичкитемивъпроси,идамогадаимамданъции митанаАсириязатригодини.“
3Следтовазапечатаписмотоигоизпратина Сенахирим.
4Тойговзе,прочетегоигодаденасвоитевезирии наблагородницитенанеговотоцарствоитебяха обърканиизасрамени,атойбешеразгневенот голямгнявибешеозадаченкактрябвадапостъпи.
5Тогаватойсъбрастарцитеиученитемъжеи мъдрецитеифилософите,гадателитеиастролозите
въпроситему?“
6Итемуказаха:„О,господарюнаш,царю!знай,че втвоетокралствоняманикой,койтодаезапознатс тезивъпроси,освенХайкар,твоятвезирисекретар 7Нощосеотнасядонас,ниенямамеумениявтова, освенаконееНадан,синътнасестраму,защототой гонаучинацялатасимъдрост,учениеизнание Повикайгоприсебеси,можебищеразвържетози твърдвъзел
8ТогавацарятповикаНаданимуказа:Погледни товаписмоиразберекаквоимавнегоИкогато Надангопрочете,тойказа:„О,господарю!кой можедапостроизамъкмеждунебетоиземята?
9ИкогатокралятчуречтанаНадан,тойсе наскърбисголямаитежкаскръбислезеоттронаси иседнавпепелта,изапочнадаплачеидаридаенад Хайкар.
10Казвайки:„О,скръбмоя!О,Хайкар,който знаешетайнитеизагадките!горкомизатеб,о, Хайкар!О,учителюнамоятастранаивладетелюна моетоцарство,къдещенамерятвояподобен?О, Хайкар,учителюнамоятастрана,къдедасеобърна затеб?горкомизатеб!кактеунищожих!иаз слушахприказкитенаедноглупаво,невежомомче беззнание,безрелигия,безмъжество.
11Ах!иотновоАхзасебеси!койможедамите
12Откъдемиетова?Ах,Хайкар!задамогадате видяпоневеднъж,задамогадасенаситядате гледамидатисенаслаждавам.
13Ах!О,скръбтамипотебзавинаги!О,Хайкар, кактеубих!инесебавихвтвояслучай,докатоне видяхкраянавъпроса.
14Ицарятплачешеденинощ.Сега,когато мечоносецътвидягневанакраляискръбтамуза Хайкар,сърцетомусесмекчикъмнегоитойсе приближидонегоимуказа: 15„О,господарюмой!заповядайнаслугитесида миотсекатглавата.Тогавацарятмуказа:„Горкоти, АбуСамик,какваетвоятавина?“
16Имечоносецътмуказа:„О,господарюмой!всеки роб,койтодействапротивнонадуматанагосподаря си,биваубит,ааздействахпротивнонатвоята заповед.'
17Тогавацарятмуказа:„Горкоти,о,АбуСамик,в каквосидействалпротивнонамоятазаповед?“
18Имечоносецътмуказа:„О,господарюмой!тими заповядадаубияHaiqârизнаех,чещесеразкаешза негоичетойбешеонеправдан,игоскрихна определеномястоиубихединотробитемуитой сегаевбезопасноствцистернаиакомизаповядаш, щегодоведапритеб.
19Ицарятмуказа.„Горкоти,о,АбуСамик!тими сеподиграиазсъмтвойгосподар
20Имечоносецътмуказа:„Не,новживотана главатати,о,господарю!Haiqârевбезопасности жив
21Икогатокралятчутазидума,тойсепочувства сигуренввъпросаиглаватамусезавъртя,итой припаднаотрадост,итойимзаповядададоведат Haiqâr
22Итойказанамечника:„О,веренслуга!акоречта тиеистина,бихискалдатеобогатяидаиздигна достойнствототинадтованавсичкитвоиприятели
23Имечоносецътпродължирадостен,докатостигна докъщатанаХайкарИтойотвориврататана скривалището,слезеинамериХайкарседнал, хвалещБогиМублагодарейки
24Итоймуизвика,казвайки:„О,Хайкар,носянайголяматарадост,щастиеинаслада!“
25ИХайкармуказа:„Каквисановините,о,Абу Самик?“Итоймуразказавсичкозафараонаот началотодокраяПослеговзеиотидеприцаря
26Икогатоцарятгопогледна,тойговидяв състояниенанужда,ичекосатамубешепораснала дългакатонадивитезверовеиноктитемукато ноктитенаорел,ичетялотомубешемръсноотпрах, ицветътналицетомусебешепроменили избледнялисегабешекатопепел.
27Икогатоцарятговидя,тойсенаскърбизанегои веднагастанаигопрегърнаигоцелуна,иплаканад негоиказа:„ХваланаБога!койтотевърнапримен. 28Тогаватойгоутешииутеши.Итойсъблече мантиятасиияоблеченамечоносеца,бешемного милостивкъмнегоимудадеголямобогатствои накараХайкардасипочине.
29ТогаваХайкарказанацаря:„Некамоятгосподар царятеживвечно!Товасаделатанадецатанасвета. Отгледахсиеднапалма,задасеоблегнананея,атя сеогънанастраниимехвърли.
30Но,Господимой!тъйкатосеявихпредтеб,нека грижитенетепотискат!Ицарятмуказа: „БлагословендаеБог,койтотипоказамилости
позна,чесионеправдан,итеспасиитеизбавиот убийство.
31Ноотидетевтоплатабаняиобръснетеглаватаси,
дасевърнепритеб.
32Тогавакралятсъблеческъпатасидрехаия облеченаХайкар,аХайкарблагодаринаБогисе поклонинакраляисиотидевжилищетоси радостенищастлив,възхвалявайкиВсевишнияБог. 33Идомашнитемусезарадвахаснего,и приятелитему,ивсички,коиточуха,чеежив,също сезарадваха.
ГЛАВА5
Букватана"загадките"сепоказванаАхикар. Момчетатанаорлите.Първотопътуванесъс "самолет"ЗаминаванезаЕгипетАхикар,каточовек намъдросттаимаичувствозахумор(Стих27)
1Итойнаправи,кактомузаповядацарят,иси починачетиридесетдни
2Тогаватойоблеченай-яркатасирокляиотидеда яздиприцаря,снеговитеробизаднегоипреднего, радостенивъзхитен
3НокогатоНадан,синътнасестраму,разбракакво става,обзегострахиужас,итойбешевнедоумение, бездазнаекакводаправи
4ИкогатоХайкарговидя,тойвлезевприсъствието накраляигопоздрави,атойотвърнанапоздраваи гонакарадаседнедонего,катомуказа:
„О,скъпимойХайкар!вижтезиписма,коитоцарят наЕгипетизпратидонас,следкаточу,чесиубит 5Тениразгневихаинипобедиха,имногоотхората встранатаниизбягахавЕгипетотстрахотданъците, коитоегипетскиятцаризпратидаизискваотнас 6ТогаваХайкарвзеписмото,прочетегоиразбра съдържаниетому 7Тогаватойказанацаря„Несегневи,о,господарю! ЩеотидавЕгипетищевърнаотговоритена фараонаищемупокажатоваписмоищему отговорязаданъцитеищеизпратяобратновсички онези,коитосаизбягали;ищепосрамявраговетети спомощтанаВсевишнияБогизащастиетона твоетоцарство.'
8ИкогатокралятчутазиречотHaiqâr,тойсе зарадвасголямарадостисърцетомусеразширии тоймупоказаблаговоление.
9ИХайкарказанацаря:„Даймиотсрочкаот
11Тогаватойвзедвемалкимомчетаипрекарваше всекиденвжертваненаагнетаихранененаорлите имомчетата,икарашемомчетатадаяздятна гърбоветенаорлите,итойгивързасъсздраввъзел, изавързакабелазакракатанаорлитеигиоставида сеиздигатнагоремалкопомалковсекиден,на разстояниеотдесетлакътя,докатосвикнатибъдат обученинатова;итесеиздигнахапоцялата дължинанавъжето,докатодостигнаханебето; момчетатасапогръб.Послегипривлечекъмсебеси.
12ИкогатоHaiqârвидя,чежеланиетомусеизпълни, тойнарединамомчетата,чекогатобъдатотнесени нагорекъмнебето,тетрябвадаизвикат,казвайки:
13Донесетениглинаикамъни,задапостроим замъкнацарФараона,защотосмепразни.
14ИХайкарникоганеесвършилдагиобучаваи упражнява,докатонедостигнатвъзможнонайвисокататочка(наумение)
15Следтова,катогиостави,отидеприцаряиму каза:„О,господарю!работатаезавършенаспоред вашетожеланиеСтанисмен,задатипокажа чудото
16ТакачецарятскочииседнасХайкариотидена широкомястоиизпратидадоведаторлитеи момчетата,аХайкаргизавързаигипуснавъв въздухапоцялатадължинанавъжетатаите започнахадавикаткатотойгибешенаучилПосле гипридърпакъмсебесиигипоставинаместатаим 17Ицарятионези,коитобяхаснего,сечудехас голямоучудване:ицарятцелунаХайкармежду очитесиимуказа:„Вървисисмир,о,любимимой! О,гордостнамоетокралство!вЕгипетиотговори навъпроситенафараонаигопобедисъссилатана ВсевишнияБог'
18Тогаватойсесбогуваснего,взевойскитесии армиятаси,младитемъжеиорлитеиотидекъм жилищатанаЕгипет;икогатопристигна,тойсе обърнакъмстранатанацаря
19ИкогатонародътнаЕгипетразбра,чеСенахериб еизпратилчовекотсвояЧастенсъветдаговорис фараонаидаотговоринавъпроситему,тедонесоха новинатанацарФараонаитойизпратигрупаот своитеЧастнисъветницидагодоведатпреднего.
20Итойдойдеивлезевприсъствиетонафараонаи мусепоклони,кактоподобаванацарете.
21Итоймуказа:„О,господарюмойцарю!Царят Сенахиримтепоздравявасизобилиеотмир,силаи чест.
22Итойизпратимен,койтосъмединотнеговите роби,задамогадатиотговорянатвоитевъпросии даизпълнявсичкитетижелания;защототиизпрати дапотърсишотгосподарямикралячовек,койтода типостроизамъкмеждунебетоиземята.
23ИазспомощтанаВсевишнияБогитвоето благородноблаговолениеисилатанамоягосподар кралящегопостроязатеб,кактожелаеш.
24Но,о,господарюмойцарю!това,коетоказав негозаданъцитенаЕгипетзатригодини-сега стабилносттанаедноцарствоестриктна
умениядатиотговори,тогавамоятгосподарцарят
25Иакосъмтиотговорилнавъпроситети,ще
26Икогатофараонътчутазиреч,тойсеучудии бешеобърканотсвободатанаезикасии приятносттанаречтаси.
27ИцарФараонмуказа:„О,човече!каксеказваш? Итойказа:„ТвоятслугаеАбикам,аазмалкамравка отмравкитенацарСенахериб.“
28Ифараонътмуказа:Нямашелигосподаряттиповисокодостойнствооттеб,чемиизпратималка мравкадамиотговориидаговорисмен?
29ИХайкармуказа:„О,господарюмой,царю!Бих искалВсевишнияБогдамогадаизпълнятова,което мислиш,защотоБогесъсслабите,задапосрами силните
30Тогавафараонътзаповядадаприготвятжилище заАбикамидамудоставятхрана,месоинапиткии всичко,откоетосенуждае
31Икогатосвърши,триднипо-къснофараонътсе
всичкитемувезириимагнатитенанеговотоцарство стояхасъсскръстениръце,кракатаимблизоединдо другинаведениглави
32ИфараонътизпратидадоведатАбикамикогато тойбешепредставенпреднего,тойсепоклонипред негоицелуназемятапреднего
33Ицарятфараонмуказа:„О,Абикам,накого приличамаз?иблагородницитенамоетоцарствона когоприличат?“
34ИХайкармуказа:„О,господарюмой,роднина, тисикатоидолаБел,аблагородницитенатвоето царствосакатонеговислуги“
35Тоймуказа:ИдиисевърнитукутреТака Хайкаротиде,кактомубешезаповядалцарФараон 36ИнаследващияденХайкаротидевприсъствието нафараона,поклонисеизастанапредцаряИ фараонътбешеоблеченвчервено,аблагородниците бяхаоблеченивбяло
37Ифараонътмуказа:„О,Абикам,накого приличамаз?иблагородницитенамоетоцарствона когоприличат?“
38ИАбикаммуказа:„О,господарюмой!тисикато слънцетоитвоитеслугисакатонеговителъчи.И фараонътмуказа:Идивжилищетосииелатукутре. 39Тогавафараонътзаповяданадворасиданоси чистобялоифараонътбешеоблеченкатотяхи седнанатронаси,иимзаповядададоведатХайкар.
41ИАбикаммуказа:„О,господарюмой!тисикато
заповядададоведатАбикам.Итойвлезеимусе поклони.
43Итойказа:„О,Абикам,накогоприличамаз?и моитевойски,накогосакатоте?Итойказа:„О, господарю!тисикатомесецаприлиармиитетиса катонеговитецветя.
44Икогатоцарятгочу,тойсезарадвасголяма радостиказа:„О,Абикам!запървипътмесравнис идолаБел,аблагородницитемиснеговитеслуги.
45Ивторипътмесравнисъсслънцето,амоите благородницисъсслънчевителъчи.
46Итретиятпътмесравнислуната,а благородницитемиспланетитеизвездите.
47Изачетвъртияпъттимесравнисмесецаприли моитеблагороднициснеговитецветя.Носега,о, Абикам!кажими,твоятгосподар,царСенахирим, накогоприлича?инеговитеблагородници,накого сакатоте?
48ИХайкаризвикасъссиленгласиказа:„Бъди далечотмендаспоменаваммоягосподаркраляити, седналнатвоятронНостанинакракатаси,зада могадатикажанакогоприличамоятгосподар кралятинакогоприличатблагородницитему
49Ифараонътбешеобърканотсвободатанаезика сиисмелосттамувотговораТогавафараонътстана оттронасиизастанапредХайкаримуказа:„Кажи мисега,задамогадаразберанакогоприличатвоят господар,царят,инеговитеблагородници,накого приличат“
50ИХайкармуказа:„МоятгосподареБогътна небетоинеговитеблагородницисасветкавицитеи гръмотевиците,икогатотойпожелае,духатветрове ивалидъжд
51Итойзаповядванагръмотевицата,итясветваи вали,итойдържислънцето,итонедавасветлината си,илуната,извездите,итенекръжат
52Итойзаповядванабурятаитядухаивалидъжд, итяпотъпквааприлиунищожавацветятамуи къщитему'
53Икогатофараонътчутазиреч,тойбешесилно обърканибешеразгневенотголямгняв,имуказа: „О,човече!кажимиистинатаимипозволида разберакойсивсъщност.
54Итоймуказаистината.„АзсъмХайкар,писарят, най-великиятотчастнитесъветницинацар Сенахериб,иазсъмнеговвезириуправителна неговотокралство,инеговканцлер.“
55Итоймуказа:„Тиказаистинатавтазидума.Но чухмезаХайкар,чецарСенахерибгоеубил,ноти изглеждашживиздрав.
56ИХайкармуказа:„Да,такабеше,нославанаБог, койтознаекаквоескрито,защотомоятгосподар царятзаповядадабъдаубититойповярванадумата наразвратнихора,ноГосподизбавимениблажене този,койтосеуповаванаНего.
57ИфараонътказанаХайкар:„Идииутребъдитук имикажидума,коятоникоганесъмчувалотмоите благородници,нитоотхоратанамоетоцарствои моятастрана.“
УловкатауспяваАхикаротговарянавсекивъпрос нафараона.Момчетатанаорлитесакулминацията наденя.Остроумието,коетотолковарядкосесреща вдревнитеписания,еразкритовстихове34-45.
1ИХайкаротидевжилищетосиинаписаписмо, катоказавнегоследното:
2ОтСенахериб,асирийскияцар.иНиневияна фараона,царянаЕгипет.
3„Мирнатеб,браткомой!итова,коетоти уведомяваместова,е,чебратимануждаотбратси икралеединотдруг,имоятанадеждаоттебе,чеще мидадешназаемдеветстотинталантазлато,защото имамнуждаотнегозапродоволствиетонанякоиот войниците,чемогадагопохарчазатях.Ислед малкощетигоизпратя.
4Тогаватойсгънаписмотоигопредставина фараонанаследващияден.
5Икогатоговидя,тойсесмутиимуказа: „Наистина,никоганесъмчувалнещоподобнона тозиезикотникого“
6ТогаваХайкармуказа:„Наистинатоваедълг, койтодължишнамоягосподаркраля“
7Ифараонътприетова,катоказа:„О,Хайкар, подобнинатебсаонези,коитосачестнивслужбата нацарете
8БлагословендабъдеБог,койтотенаправи съвършенвмъдроститеукрасисфилософияи знание
9Исега,о,Хайкар,оставатова,коетожелаемоттеб, дапостроишкатозамъкмеждунебетоиземята' 10ТогаваХайкарказа:„Дачуешозначавадасе подчинишЩетипостроязамъкспоредтвоето желаниеиизбор;но,о,господарюмой,азни приготвямвар,камък,глинаимайсторииимам опитнистроители,коитощестроятзавас,както желаете 11Ицарятприготвивсичкотовазанегоите отидоханаширокомясто;иHaiqârинеговите момчетадойдохапринегоитойвзеорлитеи младитемъжесъссебеси;икралятивсичкитему благороднициотидохаицелиятградсесъбра,зада видяткаквощенаправиХайкар.
12ТогаваХайкарпуснаорлитеоткутиитеизавърза младитемъженагърбоветеимизавързавъжетатаза
издигнаханагоре,докатоостанахамеждунебетои земята.
13Имомчетатазапочнахадавикат,казвайки: „Донесететухли,донесетеглина,задапостроим
16Ицарятмуказа:Тисилуд;койможедадонесе нещодотоваразстояние?
17ИХайкармуказа:„О,господарюмой!какда построимзамъквъввъздуха?иакомоятгосподар кралятбешетук,тойщешедапостроиняколко замъказаединден.
18Ифараонътмуказа:„Иди,о,Хайкар,вжилището сиисипочини,защотониесеотказахмедастроим замъка,иутреелапримен.“
19ТогаваХайкаротидевжилищетосиина следващияденсеявипредфараона.Ифараонътказа: „О,Хайкар,каквиновиниимазаконянатвоя господар?защото,когатотойцвъртивстранатана АсирияиНиневия,инашитекобиличуятгласаму, техвърлятмалкитеси.
20ИкогатоХайкарчутазиреч,тойотидеивзеедна котка,вързаяизапочнадаябичувасяростно бичуване,докатоегиптянитегочухаитеотидохаи казаханацарязатова.
21ИфараонътизпратидадоведатHaiqârимуказа: „О,Haiqâr,защобиештакаибиештозитъпзвяр?“
22ИХайкармуказа,господарюмойцарю!наистина тямиизвършигрознапостъпкаизаслужитова биенеибичуване,защотомоятгосподарцар Сенахерибмибешедалхубавпетелитойимаше силенистинскигласипознавашечасоветенаденяи нощта
23Итазинощкоткатастана,отрязаглаватасииси отиде,изарадитовадеяниеяпочерпихстова
24Ифараонътмуказа:„О,Хайкар,виждамот всичкотова,четиостарявашисивстарческа възраст,защотомеждуЕгипетиНиневияима шестдесетиосемпарасанга,икактяотидетазинощ иотсечеглаватанапетеласиидасевърнеш?
25ИХайкармуказа:„О,господарюмой!акоимаше таковаразстояниемеждуЕгипетиНиневия,как бихамоглитвоитекобилидачуят,когатоконятна моягосподар,царя,цвилиидахвърлятмалкитеси?
икакбимогългласътнаконядадостигнедо Египет?“
26Икогатофараонътчутова,тойразбра,чеХайкар еотговорилнавъпроситему.
27Ифараонътказа:„О,Хайкар,искамдами направишвъжетаотморскияпясък.“
28ИХайкармуказа:„О,господарюмойцарю! Наредиимдамидонесатвъжеотсъкровищницата, задамогаданаправяподобнонанего.“
29ТогаваHaiqârотидевзаднатачастнакъщатаи пробидупкивбурниябрягнаморетоивзешепа пясъквръкатаси,морскипясък,икогатослънцето изгря,ипроникнавдупките,тойсеразпръсна пясъкътнаслънцето,докатонестанасякашизтъкан катовъжета.
30ИХайкарказа:„Заповядайнаслугитесида взематтезивъжетаикогатопожелаеш,азщети изплетаняколкокатотях.“
31Ифараонътказа:„О,Хайкар,тукимаме водениченкамъкитойбешесчупениискамдаго зашиеш.“
32ТогаваХайкаргопогледнаинамеридругкамък
33Итойказанафараона:„О,господарюмой!Аз съмчужденец:инямаминструментзашиене.
34Ноискамдазаповядашнатвоитеверниобущари даизрежатшилаоттозикамък,задамогадаушия тозиводениченкамък.
35Тогавафараонътивсичкитемувелможисе засмяха.Итойказа:"Благословендабъде ВсевишниятБог,койтотидадетозиумизнание."
36Икогатофараонътвидя,чеХайкаргопобедии мувърнаотговорите,тойведнагасеразвълнуваиим заповядадасъбератзанеготригодишниданъциида гидонесатнаХайкар.
37ИтойсъблечедрехитесиигиоблеченаХайкар, войницитемуислугитемуимудадеразноскитепо пътуванетому.
38Итоймуказа:„Вървисисмир,о,силана неговиягосподаригордостнанеговитеДоктори! имашлинякойотсултанитекатотеб?предайте моитепоздравинавашиягосподарцарСенахериби мукажетекаксмемуизпратилиподаръци,защото царетесезадоволяватсмалко'
39ТогаваХайкарстанаицелунаръцетенацар
земятанаЕгипет,ночететрябвадаотидатсХайкар 41ТогаваХайкаротидеисесбогувасцарФараони тръгна,търсейкиземятанаАсирияиНиневия;итой имашенякоисъкровищаиголямобогатство 42ИкогатоновинатадостигнадоцарСенахериб,че Хайкаридва,тойизлезедагопосрещнеимусе зарадваизключителномногосголямарадостиго прегърнаигоцелунаимуказа:„Добредошълу дома:О,роднине!братмиХайкар,силатанамоето кралствоигордосттанамоетоцарство
43Поискайкаквотоискашотмен,дориидаискаш половинатаотцарствотомииотпритежаниятами'
44ТогаваХайкармуказа:„О,господарюмойцарю, живейвечно!Покажетеблаговоление,о,господарю мойкралю!наАбуСамиквместомен,защото животътмибешевръцетенаБогивнеговите.“
45ТогаваказацарятСенахирим:„Честдабъдеза теб,о,любимимойХайкар!Щенаправя положениетонаАбуСамик,мечоносеца,по-високо отвсичкитемитайнисъветнициимоителюбимци. 46Тогавацарятзапочнадагоразпитвакаксее
48ИHaiqârmid:„Некацарятживеевечно!Нежелая нищодругоосвенбезопасносттанамоягосподар краляипродължаванетонанеговотовеличие 49О,господарюмой!каквомогаданаправяс богатствотоиподобнитему?ноакомипокажеш благосклонност,даймиНадан,синанасестрами,за дамогадамуотплатязатова,коетомипричини,и мидайкръвтамуимесчитайзаневинензатова. 50ИцарятСенахиримказа:„Вземиго,дадохти го.“ИХайкарвзеНадан,синанасестраси,ивърза ръцетемусжелезнивериги,игозаведевжилището му,исложитежкаокованакракатаму,иявързасъс стегнатвъзел,иследкатоговързатака,тойго хвърливтъмнастая,домястотозаотдих,иназначи Небу-халкатостражнаднего,задамудаваедин хлябималководавсекиден.
ГЛАВА7
ПритчитенаАхикар,вкоитотойзавършва образованиетонасвоитеплеменнициПоразителни сравненияАхикарнаричамомчетосживописни именаТуксвършваисториятанаАхикар 1ИкогатоХайкарвлизашеилиизлизаше,тойсе карашенаНадан,синанасестраму,катомуказваше мъдро:
2„О,Надан,момчетоми!Сторихтивсичкодоброи добро,атимевъзнаградизатовасгрозноилошоис убийство
3„О,синемой!казвасевпоговорките:Койтоне слушасухотоси,щегонакаратдаслушасчелото навратаси“
4ИНаданказа:„Зарадикаквапричинасими ядосан?“
5ИХайкармуказа:„Защотоазтеотгледах,ите научих,итиотдадохпочитиуважение,ите направихвелик,итеотгледахснай-добротоот породата,итепоставихнамоетомясто,задаможеш дабъдешмойнаследниквсвета,атимеубиими отплатисгибелтами
6НоГосподзнаеше,чесъмонеправдана,иТойме спасиотстоката,коятомибешепоставил,защото Господлекувасъкрушенитесърцаивъзпрепятства завистливитеинадменните.
7О,момчетоми!тибешезаменкатоскорпион, който,когатоударимедта,япронизва.
8О,момчетоми!тисикатогазела,коятояде коренитеналудата,итовамедобавяднес,аутрете щепочернеят,тесекриятвкоренитеми."
9О,момчетоми!тисибилприонзи,койтоевидял другарясиголвмразовитотовременазимата;итой взестуденаводаияизлявърхунего.
10О,момчетоми!тибешезаменкаточовек,който взекамъкигохвърликъмнебето,задаубиес камънисвояГоспод.Икамъкътнеудариине достигнадостатъчновисоко,ностанапричиназа винаигрях.
11О,момчетоми!акомебешепочиталиме уважавал,ибешепослушалдумитеми,тищешеда
бъдешмойнаследникищешедацарувашнадмоите владения.
12О,синемой!знаеш,чеакоопашкатанакучето илипрасетобешедългадесетлакътя,тянямашеда седоближидостойносттанаконя,дориидабеше катокоприна.
13О,момчетоми!Мислех,четищешедабъдеш мойнаследникследсмърттами;итипоради зависттасиинаглосттасиискашедамеубиеш.Но Господмеизбавиоттвоетолукавство.
14О,синемой!тибешезаменкатокапан,който бешепоставеннабунищетоидойдеедноврабчеи намерикапана,поставен.Иврабчетоказанакапана: "Каквоправиштук?"Капанътказа:"Молясетукна Бог."
15Ичучулигатасъщогопопита:"Каквоепарчето дърво,коетодържиш?"Капанътказа:„Товаемлад дъб,накойтосеоблягамповременамолитва“
16Чучулигатаказа:"Акаквоетованещовустата ти?"Капанътказал:„Товаехлябихрани,коитонося завсичкигладниибедни,коитосеприближатдо мен“
17Чучулигатаказа:„Тогавамогалидадойданапред идаям,защотосъмгладна?“Икапанътмуказа: „Еланапред“Ичучулигатасеприближи,задаяде 18Нокапанътизскочиихваначучулигатазаврата 19Ичучулигатаотговорииказанакапана:„Ако товаетвоятхлябзагладните,Богнеприематвоите милостиниитвоитедобридела
20Иакотоваетвоятпоститвоитемолитви,Богне приемаоттебнитотвояпост,нитотвоятамолитва,и Богнямадаусъвършенстватова,коетоедоброза теб"
21О,момчетоми!тибешезамен(като)лъв,който сесприятелисмагаре,амагаретовървешепредлъва заизвестновреме;иединденлъвътскочивърху магаретоигоизяде
22О,момчетоми!тибешезаменкатодървеникв житото,защотонеправинищодобро,норазваля житотоигогризе
23О,момчетоми!тибешекаточовек,койтопося десетмерижитоикогатодойдевремезажътва,той станаигопожъна,иожъна,ивършееше,исе трудешенаднегодокрай,исеоказахадесетмерки,а господарятмуказа:"О,мързеливец!Несипораснал инесисесмалил."
24О,момчетоми!тибешезаменкатояребицата, коятобешехвърленавмрежатаитянеможадасе спаси,ноизвикаяребиците,задагихвърлисъссебе сивмрежата.
25О,синемой!тибешезаменкатокучето,което бешестуденоивлезевкъщатанагрънчарядасе
26Икогатосестопли,започнадалаепотяхитего изгонихаигобиеха,заданегихапе.
27О,синемой!тибешезаменкатопрасето,което
28О,синемой!тибешезаменкатокозела,койтосе присъединикъмдругаритесипопътяимкъм жертватаинеуспядасеспаси
29О,момчетоми!кучето,коетонесехраниотлова си,ставахраназамухи.
30О,синемой!ръката,коятонеработиинеореи (която)еалчнаихитра,щебъдеотсеченаотрамото си.
31О,синемой!окото,вкоетонесевиждасветлина, гарванитещегокълбатищегоизтръгнат.
32О,момчетоми!тибешезаменкатодърво,чиито клонирязаха,иимказа:"Аконещоотменнебешев ръцетети,наистинанямашедаможешдаме отрежеш."
33О,момчетоми!тисикатокотката,накоято казаха:„Престанидакрадеш,докатоненаправимза тебзлатнаверигаитенахранимсъсзахарибадеми“.
34Итяказа:Несъмзабравилазанаятанабащасии майкаси.
35О,синемой!тибешекатозмията,коятояздеше натрън,когатобешевсредатанарека,иединвълк гивидяиказа:"Злобавърхупакостинекатози, койтоепо-пакостливоттях,данасочиидвете"
36Измиятаказанавълка:„Агнетата,козитеи овцете,коитосиялпрезцелиясиживот,щеги върнешлинабащитеиминародителитеимили не?“
37Вълкътказа:"Не"Измиятамуказа:Мисля,че следсебеситисинай-лошиятотнас
38О,момчетоми!Азтенахранихсдобрахрана,а тинеменахранисъссуххляб
39О,момчетоми!Дадохтиподсладенаводапитие идобърсироп,аводаоткладенецанемидадедапия
40О,момчетоми!Азтенаучихитевъзпитах,ити изкопаскривалищезаменимескри 41О,момчетоми!Възпитахтеснай-добро възпитаниеитевъзпитахкатовисоккедър;итиме изкривииогъна
42О,момчетоми!надеждатамибешезатеб,чеще мипостроишукрепензамък,задамогадабъда скритотвраговетесивнего,итистаназаменкато заровенвдълбинитеназемята;ноГосподсесмили надменимеизбавиоттвоетолукавство.
43О,момчетоми!Пожелахтидобро,атиме възнаградисъсзлоиомраза,асегабихискалдати изтръгнаочитеидатенаправяхраназакучета,ида тиотрежаезика,идатисваляглаватасостриетона меча,итиотплатизагнуснитетидела.'
44ИкогатоНаданчутазиречотсвоячичоХайкар, тойказа:„О,чичомой!постъписменспоредтвоето знаниеимипростигреховете,защотокойе съгрешилкатомен,иликойпрощавакатотеб?
45Приемиме,о,чичоми!Сегаазщеслугувамв къщатати,щеотглеждамконетети,щеизмета изпражнениятанадобитъкатиищепасаовцетети, защотоазсъмнечестивият,атисиправедният:аз съмвиновният,атищепрощаваш.
46ИХайкармуказа:„О,момчетоми!тисикато дървото,коетобешебезплоднокрайводатаи господарятмуискашедагоотсечеитомуказа:
„Преместименадругомястоиаконедамплод, отсечиме“.
47Инеговиятгосподармуказа:„Тикатосикрай
48О,момчетоми!старосттанаорелаепо-добраот младосттанавраната.
49О,момчетоми!рекоханавълка:„Пазисеот овцете,заданетенаранипрахътим“.Ивълкът казал:"Утайкатаотовчетомлякоеполезназаочите ми."
50О,момчетоми!тенакарахавълкадаотидена училище,задасенаучидачете,имуказаха:"Кажи А,Б."Тойказа:"Агнешкоияревмоятакамбана"
51О,момчетоми!теоставихазадниканамасатаи тойпаднаизапочнадасетъркалявпрахтаи единиятказа:„Некасетъркалясам,защототовае неговатаприрода,тойнямадасепромени 52О,момчетоми!поговоркатаепотвърдена,която гласи:"Акородишмомче,наречиготвойсин,аако отгледашмомче,наречигосвойроб"
53О,момчетоми!койтовършидобро,щегосрещне сдобро;икойтовършизло,щесесрещнесъсзло, защотоГосподвъздаваначовекаспоредмяркатана делатаму
54О,момчетоми!какводатикажаповечеоттези думи?защотоГосподзнаескритотоиезапознатс мистериитеитайните
55ИТойщетиотплатиищесъдимеждуменитеб, ищетивъздадеспоредзаслугатати',
56ИкогатоНаданчутазиречотчичосиХайкар, тойведнагасеподуистанакатоиздуханпикочен мехур
57Икрайницитемусеподуха,кракатаму,краката муихълбоцитему,итойбешеразкъсаникоремът мусепръснаивътрешноститемубяхаразпръснати, итойзагинаиумря
58Ипоследниятмукрайбешеунищожениеитой отидевадаЗащото,койтокопаеямазабратси,ще падневнея;икойтопоставякапани,щебъдеуловен втях
59Етокаквосеслучии(какво)намерихмеза приказкатазаHaiqâr,иславанаАллахзавинаги. Аминимир.
60ТазихроникаезавършенаспомощтанаБог,нека бъдеблагословен!Амин,амин,амин.