Работно издание
арх. Георгиев, арх. Ковачев и арх. Стоянов
и ф и к а и ф ГГрар к .б .
к .к .
Ф и г .3 а .
Р а зр е з
К .Б
К .К
3 -3 Н
Р а зр е з
.
45°
45°
Н
Н
Ф и г .1
Н (В Г)
В
към и Т У З 7 а б д Наре
Ф и г .3 таж: ма за е е х с а пн и ц н и .1 р стр 2 -2 П Р а зр е з 1 ,5 м . 3 -3
к .б .
к .к .
Р а зр е з
Ф и г .3 а
45°
Ф и г. 3
о а е изп
лзв
Н (А Б) Б
S7
S6
Ф и г .2
Ф и г .6
Н
Н
А
аема)
S12
к .к .
стена
К .К
Ф и г .5
S8 гато площт (к о
даща
к .б .
S
Н
к .б .
Ограж
1 ,5 м .
Г
ЕТАЖ
Р а зр е з
3 -3
с гр .
.
соч. на
.
К .К
"Н "- В и
К .Б
Н
S 11
S5 Н
3 -3
S10 150см. 120см.
S9
S4
150см.
150см. 150см.
S3 S3' 150см.
S2 150см. S1
150см.
ч. на с
Издател: "Дружество 22", към САБ
гр .
45°
2017
.
45°
ажд
Кота б
ило
Кота к
орниз
аща
ЗУТ, Чл. 24, ал.1
Най-висока кота по вертикална планировка Средна кота пролежащ терен по §5, т.52 на Допълнителните разпоредби на ЗУТ
"Н"-Височина на сградата
Огр
макс. 4,5м
Линията на застрояване съвпада с допустимата линия на застрояване
Най-ниска кота по вертикална планировка
Линията на (Фиг. 1) застрояване и доп. застрояване сте
Наредба 7, Чл. 69, ал.2, т.4
на
Линиите на застрояване (ограничителни - линии, до които може да се застроява, и задължителни - линии, до които се застроява задължително)
Сграда Фиг. 2
к.било
Регулация
к.корниз
мин. допустимо Съкратено предпечатно издание
мин. допустимо Допустима линия на застрояване
к.било
Допустима линия на застрояване
мин. допустимо
к.корниз
Регулация
Регулация
к.корниз
Допустима линия на застрояване
к.било
ЗУТ, Чл. 24, ал.3 Височината на сградата се приема за равна на допустимата, ако сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията на застрояване с височина, равна на допустимата, и равнина, проведена тази височина под ъгъл 45 Сграда от градуса спрямо хоризонта. В този случай котата на билото не може да надвишава с повече от 4,5 м височината на сградата, определена Фиг. 3 при условията на ал. 1.
к.корниз
Сграда Фиг. 4
Регулация
Допустима линия на застрояване
Фиг.1 к.било
Височината на сградата, когато тя е разположена на линията на застрояване, се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - при сгради със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на найвисоката точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи.
мин. допустимо
Сграда
От текстовете на ЗУТ, Чл. 24, ал.1 и ал.3 и Наредба 7, Чл. 69, ал.2, т.4 произтичат следните възможности: Фиг.2, Фиг.3, Фиг.4, Фиг. 5 и Фиг.5 стр.3
ЗУТ, Чл.27, ал.2 Фиг.1
Улична регулационна линия
ща
Линия на допустимо застрояване
Ъг
ло
по
ло
вя
Улична осова линия
В ъгловите урегулирани поземлени имоти, когато линиите на застрояване съвпадат с уличните регулационни линии и по двете улици, в зоната на кръстовището линията на застрояване трябва да отстъпи от пресечната точка на уличните регулационни линии на урегулирания имот най-малко на 2 метра.
90°
ми
н .2
м
Улична регулационна линия
Фиг.1 Когато двете улични регулации се пресичат и линията на застрояване отстъпва на два метра по ъглополовящата.
Улична осова линия
вя
ща
Линия на допустимо застрояване
Ъг
рег на ич Ул иния л
ло
по
ло
0
Улична осова линия
Улична регулационна линия
Фиг.2
ул . Улична регулационна линия
ми
н .2
м
90°
Фиг.2 Когато има допълнителна регулационна линия скосяваща към основните две улични регулации.
стр.4
Улична осова линия
Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
к.било
к.било
Дъно
Фиг.1 Към странична регулация
мин.3
к.било
Допустимо застрояване
Допустимо застрояване
Странична регулация
Н 10
к.корниз 45° Допустим обем на застрояване
Н 10
к.корниз 45° Допустим обем на застрояване
Фиг.2 Към дъно
мин.5
ЗУТ, Чл. 31, ал.2
к.било к.корниз
45° Допустим обем на застрояване
45° Допустим обем на застрояване к.корниз Н1
мин.3 1/3Н1 1/3Н2
Съкратено предпечатно издание
мин.6
Допустимо застрояване
Фиг.3 Към странична регулация Дъно
Допустимо застрояване
Странична регулация
1 /3
към
стр
ан.
рег.
к.корниз Н2
ЗУТ, Чл. 31, ал.1 При ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот - наймалко 3 м; (Фиг.1) 2. до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - наймалко 5 м. (Фиг.2)
При средно и високо жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот - наймалко една трета от височината на сградата; (Фиг.3) 2. до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - наймалко 6 м. (Фиг.4)
Фиг.4 Към дъно След като застрояването се дели на Ниско, Средно и Високо, би следвало при спазване на основните правила за Пл. Застр. КИНТ, Мин. Озеленяване, правилата за Ниско Застрояване да са в сила когато имаме Средно, Високо или комбинация от Средно и Високо, както и когато имаме комбинация от трите. стр.5
Нова сграда
0 0 Н2 мин.3за ниско застр. мин.3за ниско застр. Lза ниско застр. 0 мин.1/3Н1 мин.1/3Н2 Нова за средно и високо застр. за средно и високо застр. сграда Lза ниско застр. (1/3Н1+1/3Н2)
Странична регулация
Странична регулац. линия
Регулационна линия към дъно Регулационна линия към дъно Фиг1. Определяне на минимално Фиг.1 допустимо разтояние за разполагане на сграда до Улична регулационна линия Улична регулационна линия странична регулация и определяне Допустимо застрояване Допустимо застрояване на минимално допустимо разтояние между две сгради през 0 0 Н2 Н1 странична регулация. мин.3 мин.3 Н3 10 Lза ниско застр. 6 съществ. сгр. Нова 0 сграда Нова сгр.
Странична регулац. линия
Н1
Улична регулационна линия Допустимо застрояване
Странична регулац. линия
Улична регулационна линия Допустимо застрояване
Странична регулация
Разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите.
Странична регулац. линия
ЗУТ, Чл.31, ал.4
Н1 Нова сграда
Улична регулационна линия Допустимо застрояване
0 0 Н2 мин. 1/3Н1 мин.1/3Н3 Н3 10 Lза средно и високо (1/3Н1+1/3Н3) съществ. сгр. 0 Нова сгр.
Странична регулац. линия
Улична регулационна линия Допустимо застрояване
Странична регулация
Странична регулац. линия
Регулационна линия към дъно Регулационна линия към дъно Фиг.2
стр.6
Нова сграда
1 /3 Н
1+1
Улична регулационна линия Допустимо застрояване 0 Н2
/3 Н 3
) L (1/3Н1+1/3Н3) Н 3) + 1 /3 1 Н 1 /3 L ( 0
Н3 10 съществ. сгр. Нова сграда
Странична регулац. линия
Странична регулац. линия
Фиг.2, Фиг.3 и Фиг.4 Определяне на минимално допустимо разтояние за разполагане на сграда до странична регулация и определяне на минимално допустимо разтояние между две сгради през странична регулация при наличие на съществуваща сграда при условие, че съществуващата сграда не е кула или не съвпада с условията за наличие на кула.
Улична регулационна линия Допустимо застрояване 0 Н1 L (
Странична регулация
Регулационна линия към дъно Регулационна линия към дъно Фиг.3
Регулационна линия към дъно Регулационна линия към дъно Фиг.4 Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
Фиг.1
т.
макс.16м мин. допустимо
Фиг.2
т.
м и н .д о п у с макс.16м
0 мин. допустимо
мин. допустимо
Допустимо застрояване
0 мин. допустимо
Съкратено предпечатно издание
макс.16м
т. 30 /1 00
0 мин. допустимо
Фиг.2 и Фиг.3 Определяне дълбочина основното застрояване дълбочина по-голяма от 16м. Дъно имот
т. 3 0 /1 0 0
"Дълбочина на основното застрояване на сгради" е разстоянието от външната линия на застрояване до срещуположната вътрешна линия на застрояване.
Фиг.1 Определяне дълбочина на основното застрояване до 16м.
м и н .д о п у с
ия
Функция на 16-я метър и контура на страничната регулация иния а р е г у л. л Страничн
м и н .д о п у с
Външна застроит. линия
р е г у л. л и н
00
Дъно имот
3 0 /1
Вътрешна застроит. линия
0
ЗУТ, Допълн. разпоредби, §5, т.27
Вътрешна застроит. линия
Външна застроит. линия
Допустимо 00 3 0 / 1 застрояване
Фиг.3 Страничн а
Улична регул. линия
иния
Нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 16 м. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м. В урегулиран имот с лице към две улици разстоянията за дълбочината над 16 м се увеличават, докато достигнат стойност с 2 м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница по ал. 1 и 2.
Функция на 16-я метър и контура на страничната регулация Страничн а р е г у л. л иния
ст.
Улична регул. линия
а р е г у л. л
м и н .д о п у
Страничн
мин. допустимо
Дъно имот
Допустимо застрояване
Вътрешна застроит. линия
м и н .д о п у с
Външна застроит. линия
иния
ст.
Улична регул. линия
а р е г у л. л
м и н .д о п у
Страничн
ЗУТ, Чл.31, ал.5
Функция на 16-я метър и контура на страничната регулация Страничн а р е г у л. л иния
на при
Следва да са валидни възможните геометрични комбинации между Фиг.2 и Фиг.3 стр.7
Фиг.7 Дълбочината от 16м е изцяло към дъно. стр.8
м дъ но
а р е г у л.
линия Фиг.4
я Ст ра ни чн а ре гу л. ли ни 3 0 /1 0 0 00 3 0 / 1 макс.16м Допуст. застр. макс.16м 0 10 30/ 3 0 /1 0 0 на р Странич
ния е г у л. л и Фиг.6
Допуст. застр. макс.16м 3 0 /1 0 0 иния р е г у л. л Фиг.3
я Ст ра ни чн а ре гу л. ли ни 3 0 /1 0 0 00 1 / 0 3 макс.16м Допуст. застр. макс.16м 3 0 /1 0 0 н Странич
а р е г у л.
линия Фиг.5
Ст ра ни чн а ре гу л. ли ни
я
00 3 0 / 1 макс.16м Допуст. застр. макс.16м 3 0 /1 0 0 на р Странич
м дъ но
на Странич
м дъ но
0
Ре гу л. ли ни я къ
3 0 /1 0
Ре гу л. ли ни я къ
Допуст. застр. 0 макс.16м 3 0 / 1 0
макс.16м
я
м дъ но
я Ст ра ни чн а ре гу л. ли ни 3 0 /1 0 0 00 1 / 0 3 макс.16м
н Странич
м дъ но
иния р е г у л. л Фиг.2
Улична регулационна линия
00
Ре гу л. ли ни я къ
макс.16м
Улична регулационна линия
на Странич
0
3 0 /1
Ст ра ни чн а ре гу л. ли ни
я
м дъ но
Улична регулационна линия
3 0 /1 0 Допуст. застр. макс.16м
Ре гу л. ли ни я къ
ния е г у л. л и Фиг.1
Ре гу л. ли ни я къ
Улична регулационна линия
00
"Дълбочина на основното застрояване на сгради" е разстоянието от външната линия на застрояване до срещуположната вътрешна линия на застрояване.
Ре гу л. ли ни я къ
Фиг.6 Дълбочината от 16м е в средата спрямо двете странични регулации.
на р Странич
0
Улична регулационна линия
Фиг.5 Дълбочината от 16м е откъм уличната регулация за едната странична регулация, а за другата странична регулация дълбочината е откъм дъното.
3 0 /1
Допуст. застр.
ЗУТ, Допълн. разпоредби, §5, т.27
я
м дъ но
Фиг.4 Дълбочината от 16м е откъм уличната регулация за едната странична регулация, а за другата странична регулация дълбочината е в средата.
Улична регулационна линия
Фиг.2 и Фиг.3 Дълбочината от 16м е откъм уличната регулация за едната странична регулация, а за другата странична регулация дълбочината е откъм дъното.
3 0 /1 0
макс.16м
Ст ра ни чн а ре гу л. ли ни
Улична регулационна линия
Фиг.1 Дълбочината от 16м е откъм уличната регулация.
Ст ра ни чн а ре гу л. ли ни
Ре гу л. ли ни я къ
ЗУТ, Чл.31, ал.5 Нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 16 м. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м. В урегулиран имот с лице към две улици разстоянията за дълбочината над 16 м се увеличават, докато достигнат стойност с 2 м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница по ал. 1 и 2.
ния е г у л. л и Фиг.7
Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
Съкратено предпечатно издание
Допустимо застрояване
2м
Улична регулационна линия
Улична регулационна линия
макс.16м
Фиг.6 ли ни я Ст ра ни чн а ре гу л. 2м
Допустимо застрояване
макс.16м
макс.16м
Улична регулационна линия Фиг.9 ли ни я Ст ра ни чн а ре гу л. макс.16м Допустимо застрояване
макс.16м
макс.16м
Улична регулационна линия
Улична регулационна линия
макс.16м макс.16м
Фиг.8 ли ни я Ст ра ни чн а ре гу л.
Допустимо застрояване
Улична регулационна линия
Улична регулационна линия
Улична регулационна линия
Улична регулационна линия
макс.16м
макс.16м
2м
Допустимо застрояване
2м
2м макс.16м
2м
Допустимо застрояване
макс.16м
2м
макс.16м
Фиг.5 ли ни я Ст ра ни чн а ре гу л.
2м
Фиг.7 ли ни я Ст ра ни чн а ре гу л.
2м
Улична регулационна линия
Улична регулационна линия
Улична регулационна линия
Улична регулационна линия
макс.16м макс.16м
Улична регулационна линия
Допустимо застрояване
Допустимо застрояване
Фиг.3 ли ни я Ст ра ни чн а ре гу л.
2м
макс.16м
2м
макс.16м
2м
2м
Фиг.4 ли ни я Ст ра ни чн а ре гу л.
2м
Дълбочината на застрояване се определя по правилата за всяка една от улиците, което се свежда до три основни възможности. Първата е дълбочината се взима към улицата, втората е към дъното, а третата е в средата. Следователно комбинацията от трите положения приложени за две улици едновременно води до девет възможни варианта, които са представени на Фиг.1, Фиг.2, Фиг.3, Фиг.4, Фиг.5, Фиг.6, Фиг.7, Фиг.8 и Фиг.9
2м
Улична регулационна линия
Фиг.2 ли ни я Ст ра ни чн а ре гу л.
2м
00
Допустимо застрояване
2м
3 0 /1
3 0 /1 0 0 макс.16м
"Дълбочина на основното застрояване на сгради" е разстоянието от външната линия на застрояване до срещуположната вътрешна линия на застрояване.
2м
Фиг.1 ли ни я Ст ра ни чн а ре гу л.
2м
Улична регулационна линия
Нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 16 м. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м. В урегулиран имот с лице към две улици разстоянията за дълбочината над 16 м се увеличават, докато достигнат стойност с 2 м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница по ал. 1 и 2.
ЗУТ, Допълн. разпоредби, Определяне на дълбочината на §5, т.27 застрояване за ъглови имоти.
Улична регулационна линия
ЗУТ, Чл.31, ал.5
2м
Улична регулационна линия стр.9
ЗУТ, Чл.31, ал.5
м а к с .1 6 м
2м
Фиг.8
2м 2м
2м 3 0 /1 0
3 0 /1 0 0
0
м а к с .1 6 м
м а к с .1 6 м
ния
ни я
Улична р
Ст ра ни чн а ре гу ла ци он на ли ни я
егул. ли
ия
3
Улична р
егул. лин
м а к с .1 6 м
2м
2м
Ул ич на ре гу л. ли
ни я
2м
егул. лин егул. лин Улична р
егул. лин ия 2м
ни я
2м
У ли чн а ре гу л. ли
Улична р
ни я У ли чн а ре гу л. ли
2м
ни я
У ли чн а ре гу л. ли
00
3 0 /1 0 0
00 0 /1
ния
3 0 /1
егул. ли
0 3 0 /1 0
на С т р а н ицч и о н н а л и н и я а л регу 3 0 /1 00 00 1 / 0 3 ма кс .1 6м ма кс .1 6м
2м
м а к с .1 6 м
ния
2м
100
Ст ра ни чн а ре гу ла ци он на ли ни я
Фиг.6
стр.10
00
30/
м а к с .1 6 м
Фиг.4
Фиг.5
Фиг.7
3 0 /1
2м
0 0 3 0 /1 0 0 3 0 /1 ма кс .1 6м
0
Улична р 2м
2м
2м
Ул ич на ре гу л. ли
на С т р а н ицч и о н н а л и н и я регула 3 0 /1 0 0 100 / 0 3 ма кс .1 6м
3 0 /1 0
2м
ни я
Фиг.3
Ст ра ни чн а ре гу ла ци он на ли ни я
егул. ли
2м
2м
00 3 0 / 1ма кс .1 6м
Улична р
на С т р а н ицч и о н н а л и н и я а л у г ре 3 0 /1 0 0 00 1 / 30 ма кс .1 6м
Ул ич на ре гу л. ли
Фиг.2
ия
Улична р
ни я У ли чн а ре гу л. ли
2м
ни я Фиг.1
100 6м 3 0 / м а к с .1
ния
30 м а к с .1 6 м / 1 0 0
егул. ли
Ст ра ни чн а ре гу ла ци он на ли ни я 2м
00 3 0 / 1ма кс .1 6м
Улична р
2м
Ул ич на ре гу л. ли
на С т р а н ицч и о н н а л и н и я а л регу 3 0 /1 0 0 .1 ма кс 6м
"Дълбочина на основното Дълбочината на застрояване се застрояване на сгради" е разстоянието от външната линия на определя по правилата за всяка застрояване до срещуположната една от улиците, което се свежда до три основни възможности. вътрешна линия на застрояване. Първата е дълбочината се взима към улицата, втората е към дъното, а третата е в средата. Следователно комбинацията от трите положения приложени за две улици едновременно води до осем възможни варианта, които са представени на Фиг.1, Фиг.2, Фиг.3, Фиг.4, Фиг.5, Фиг.6, Фиг.7 и Фиг.8
ия
Нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 16 м. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м. В урегулиран имот с лице към две улици разстоянията за дълбочината над 16 м се увеличават, докато достигнат стойност с 2 м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница по ал. 1 и 2.
ЗУТ, Допълн. разпоредби, Определяне на дълбочината на за неъглови имоти §5, т.27 застрояване имащи лице на две улици
Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
Жилищна сграда
Жилищна сграда
ЗУТ, Чл.32, ал.1
H
H
L H
Линия на застр.
H3
Нежилищен етаж Нежилищен етаж
Едната възможност е да намалим разстоянието като отдръпнем линията на застрояване на засенчващата сграда с размера на нежилищните етажи на засенчената сграда (Фиг.2).
Линия на застр.
Улична рег.
Жилищна сграда
Улица
Улична рег.
Сграда Б Засенчена
0
L Н1+Н3
Съкратено предпечатно издание
Другата възможност е да запазим линията на застрояване и да увеличим височината на засенчващата сграда с размера на нежилищните етажи на засенчената сграда(Фиг.3). Освен тези две основни възможности има и трета, която е комбинация в рамките на първата и втората възможност.
Линия на застр.
Улична рег.
0
Улица
Фиг.3
Улична рег.
Линия на застр.
H3
Нежилищен етаж Нежилищен етаж
Жилищна сграда
Сграда Б Засенчена
H2
Сграда А Засенчваща
H1
Жилищна сграда
=H3
Улица
Улична рег.
При определяне на разстоянието между сградите по ал. 1 и 2 височината на сградата откъм поблагоприятната посока се намалява с височината на първия и следващите нежилищни етажи на засенчената сграда.
0
L Н1-Н3
=Н3
Фиг.2
ЗУТ, Чл.32, ал.3
H2
Сграда А Засенчваща
H1
Жилищна сграда
0
Улична рег.
Фиг.1
Линия на застр.
Ср.К.Пр.Тер. Ср.К.Пр.Тер.
Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради (Фиг.1).
0 стр.11
Ср.К.Пр.Тер.
Засенчена жилищна сграда
Засенчваща сграда
H засенчваща сграда
ЗУТ, Чл.32, ал.2
Ср.К.Пр.Тер.
L 1,5 х Н засенчваща сграда Мин.5 за ниско застрояване
Дъно имот на засенчващата сграда Дъно имот или странична регулация на засенчената сграда
Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко един път и половина от височината на сградата, разположена откъм поблагоприятната посока за ослънчаване. При наклонен терен в зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната посока разстоянието се увеличава или се намалява с разликата между средните нива на прилежащия терен при двете сгради.
Фиг.1 Определяне на разтоянието между сградите през дъно при еднаква кота на средно прилежащ терен на двете сгради.
Линия на застрояване
Линия на застрояване
Мин.6 за високо и ниско застрояване
Ср.К.Пр.Тер.
Засенчена жилищна сграда
Засенчваща сграда
H1 засенчв. сграда H2 засенчв. сграда
Фиг.1
Ср.К.Пр.Тер.
L 1,5 х Н1 засенчваща сграда Мин.5 за ниско застрояване
Дъно имот на засенчващата сграда Дъно имот или странична регулация на засенчената сграда
L 1,5 х Н2 засенчваща сграда
Линия на застрояване
Фиг.1 Определяне на разтоянието между сградите през дъно при еднаква кота на средно прилежащ терен на двете сгради и засенчваща сграда с две коти корниз.
Линия на застрояване
Мин.6 за високо и ниско застрояване
Фиг.2 стр.12
Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
Ср.К.Пр.Тер.
Засенчена жилищна сграда
Засенчваща сграда
H засенчваща сграда
ЗУТ, Чл.32, ал.2
Ср.К.Пр.Тер. А
Мин.5 за ниско застрояване
Дъно имот на засенчващата сграда Дъно имот или странична регулация на засенчената сграда
L 1,5 х Н засенчваща сграда + А
Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко един път и половина от височината на сградата, разположена откъм поблагоприятната посока за ослънчаване. При наклонен терен в зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната посока разстоянието се увеличава или се намалява с разликата между средните нива на прилежащия терен при двете сгради.
Линия на застрояване
Фиг.1 Определяне на разтоянието между сградите през дъно, когато ср. к. пр. тер. на Засенчената сграда е по-ниска от ср. к. пр. тер. на Засенчващата сграда. Засенчена жилищна сграда
H засенчваща сграда
Засенчваща сграда
Фиг.1
Линия на застрояване
Мин.6 за високо и ниско застрояване
Ср.К.Пр.Тер. Ср.К.Пр.Тер. А
Мин.5 за ниско застрояване
Дъно имот на засенчващата сграда Дъно имот или странична регулация на засенчената сграда
L 1,5 х Н засенчваща сграда А
Съкратено предпечатно издание
Линия на застрояване
Фиг.2
Линия на застрояване
Мин.6 за високо и ниско застрояване
Фиг.2 Определяне на разтоянието между сградите през дъно, когато ср. к. пр. тер. на Засенчената сграда е по-висока от ср. к. пр. тер. на Засенчващата сграда. стр.13
"Етаж" е част от сграда или постройка между две последователни подови конструкции. (Фиг.1)
кота готов под
подова конструкция
кота таван кота готов под
подова конструкция
Етаж
Допълнителни разпоредби, §5, т.47
кота таван Фиг.1
Допълнителни разпоредби, §5, т.48 "Подземен етаж" е етажът, таванът на който е разположен под котата на средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия терен към улицата) или до 0,3 м над тази кота. Подземен етаж (Фиг.2 и Фиг.3) Фиг.2
Ср.к.пр. трот. или тер. към ул. 0 30 Подземен етаж
Ср.к.пр. трот. или тер. към ул.
Фиг.3
Допълнителни разпоредби, §5, т.49
Ср.к.пр. трот. или тер. към ул.
"Полуподземен етаж" е етажът, подът на който е разположен под котата на средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия терен към улицата), а таванът - на повече от 0,3 м над тази кота и до 1,5 м над нея.
Полуподземен етаж
30 0
150
(Фиг.4) Фиг.4
Допълнителни разпоредби, §5, т.50 "Надземен етаж" е етажът, таванът, на който е разположен на повече от 1,50 м над котата на средното ниво на прилежащия терен (на прилежащия тротоар към улицата).
Надземен етаж
Ср.к.пр. трот. или тер. към ул. 150
(Фиг.5) Фиг.5 стр.14
Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
кота корниз
еркери
Наредба 7, Чл.87, ал.1 т.4
Фиг.1
3,2 м Чл.90 Улична рег. линия
Ширина на улицата кота корниз
(Фиг.1)
Ширина на улицата Фиг.2
3,2 м
1,5м 0
Улична рег. линия Линия на застрояване
Улична рег. линия
макс. еркер 30см. за улици с ширина до 12м макс. еркер 60см. за улици с ширина от 12м до 15м макс. еркер 90см. за улици с ширина над 15м
2,3 м Чл.90
еркери
Улична рег. линия
макс. еркер 30см. за улици с ширина до 12м макс. еркер 60см. за улици с ширина от 12м до 15м макс. еркер 90см. за улици с ширина над 15м
Пред външната линия на застрояване, когато тя съвпада с уличната регулационна линия, се допускат: т.4 еркери - до 0,30 м при улици с широчина до 12 м, до 0,60 м при улици с широчина от 12 до 15 м и до 0,90 м при улици с широчина над 15 м;
кота корниз
2,3 м Чл.90
еркери
Наредба 7, Чл.87, ал.2 Пред външната линия на застрояване, когато тя не съвпада с уличната регулационна линия, се допускат балкони и еркери до 1,5 м, които не могат да излизат пред уличната регулационна линия на разстояния, по-големи от установените в ал. 1, т. 4 и 5 (Фиг.2 и Фиг.3)
Фиг.3
Съкратено предпечатно издание
Линия на застрояване
Ширина на улицата
Улична рег. линия
Улична рег. линия
1,5м 0
стр.15
Наредба 7, Чл.87, ал.1 т.5
кота корниз
кота корниз
3,2 м Чл.90 Улична рег. линия
Фиг.1
Ширина на улицата Фиг.2
3,2 м
1,5м 0
Улична рег. линия Линия на застрояване
Улична рег. линия
макс. балкон 60см. за улици с ширина до 12м макс. балкон 90см. за улици с ширина от 12м до 18м макс. балкон 120см. за улици с ширина над 18м
2,3 м Чл.90
балкони
Улична рег. линия
балкони
Пред външната линия на застрояване, когато тя съвпада с уличната регулационна линия, се допускат: т.5 балкони - до 0,60 м при улици с широчина до 12 м, до 0,90 м при улици с широчина над макс. балкон 60см. за улици с ширина до 12м 12 м и до 1,20 м при улици с широчина над 18 м. макс. балкон 90см. за улици с ширина от 12м до 18м макс. балкон 120см. за улици с ширина над 18м (Фиг.1) Ширина на улицата
кота корниз балкони
Наредба 7, Чл.87, ал.2
2,3 м Чл.90
Пред външната линия на застрояване, когато тя не съвпада с уличната регулационна линия, се допускат балкони и еркери до 1,5 м, които не могат да излизат пред уличната регулационна линия на разстояния, по-големи от установените в ал. 1, т. 4 и 5 (Фиг.2 и Фиг.3)
стр.16
Фиг.3
Линия на застрояване
Ширина на улицата
Улична рег. линия
Улична рег. линия
1,5м 0
Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
Фиг.1
Наредба 7, Чл.87, ал.5
кота корниз
еркери
При широчина на тротоарите, по-малка или равна на 2,50 м, и налично улично озеленяване с дървесна растителност на тротоара еркерите към улицата не могат да излизат повече от 0,30 м пред уличната регулационна линия.
Улично озеленяване
3,2 м
2,3 м Чл.90
(Фиг.1)
Ширина на улицата
Фиг.2
2,5м Ширина на тротоар
1,5м 0
Улична рег. линия Линия на застрояване
Улична рег. линия
0,3м
Наредба 7, Чл.91
кота корниз
Ширина на улицата
Съкратено предпечатно издание
0 Първи надземен етаж
(Фиг.2)
Улична рег. линия Линия на застрояване
Улична рег. линия
0,75м Най-високо прилежащо ниво на тротоар
3м
Конзолна козирка или сенници
Извън случаите по чл. 87, ал. 5 над входовете на сгради или пред отделни части от фасадата над магазини и други нежилищни помещения, разположени в първия надземен етаж, се допуска да се изграждат конзолни козирки и да се поставят сенници на височина наймалко 3 м от най-високото прилежащо ниво на тротоара и на разстояние най-малко 0,75 м от бордюрната линия.
0
стр.17
Наредба 7, Чл.88, ал.2
балкони
0,3м 0,9м
Наредба 7, Чл.88, ал.3
Мин. Мин. изискуемо изискуемо отстояние отстояние Сума от двете минимално изискуеми отстояния
Мин. Мин. изискуемо изискуемо отстояние отстояние Сума от двете минимално изискуеми отстояния
Допустима линия на застр.
1,5м Линия на застрояване
балкони 2,3м
0,3м 0,9м
Странична граница или дъно на имот
Фиг.2
Допустима линия на застр.
(Фиг.2)
еркери
кота корниз
Пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянията между сградите в съседните имоти и до регулационните линии са поголеми от изискуемите, се допускат балкони и еркери до 1,5 м, които могат да излизат пред вътрешните линии на застрояване, определени по чл. 31 ЗУТ на разстояния не поголеми от установените в ал. 2.
стр.18
Допустима линия на застр.
Странична граница или дъно на имот
Фиг.1
Допустима линия на застр.
2,3м
(Фиг.1)
еркери
кота корниз
Пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянията между сградите в съседните имоти и до регулационните линии са равни на изискуемите, се допускат балкони до 0,9 м и еркери - до 0,3м.
Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
Наредба 7, Чл.88, ал.4
2,3м
(Фиг.1 и Фиг.2)
0,3м 0,9м
По-малко от изискуемото отстояние Мин. Мин. изискуемо изискуемо отстояние отстояние Сума от двете минимално изискуеми отстояния
Линия на застрояване
0,6м
Допустима линия на застр.
1,5м
Странична граница или дъно на имот
Допустима линия на застр.
Фиг.1
Пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянията между сградите в съседните имоти и до регулационните линии са помалки от изискуемите, се допускат само балкони до 0,6 м.
еркери
балкони
кота корниз
Фиг.1 Определяне на допустимите еркери и балкони на сградата за единия от имотите към странична регулация или дъно при по-малко от допустимото отстояние на застрояване в същия имот.
еркери
2,3м
0,3м 0,9м
0,6м
По-малко от По-малко от изискуемото изискуемото отстояние отстояние Мин. Мин. изискуемо изискуемо отстояние отстояние Сума от двете минимално изискуеми отстояния Съкратено предпечатно издание
Линия на застрояване
1,5м Допустима линия на застр.
Странична граница или дъно на имот
Фиг.2
Допустима линия Нова сграда на застр. Заварена сграда
балкони
кота корниз
Фиг.2 Определяне на допустимите еркери и балкони на сградата за единия от имотите към странична регулация или дъно при по-малко от допустимото отстояние на застрояване в двата имота. стр.19
1м
Наредба 7, Чл.88, ал.5
Допустими балкони към дъно
Допустими еркери към дъно
Линия на застрояване
Сграда
Фиг.1, План
Покривна плоскост по Чл.92, съгласно Чл.74, ал.2
кота било
Наредба 7, Чл.92, ал.1
1м
1м
45° 0,7м
Над покривната плоскост от 45 градуса, проведена съгласно изискването на чл. 74, ал. 2, се допускат издатини, като капандури, кота корниз корнизи, перголи и други архитектурни елементи, с височина Зона на допустими най-много до 0,7 м. издатини над покривната (Фиг.2) плоскост Фиг.2, Разрез
Наредба 7, Чл.92, ал.2
1м
1м
Линия на застрояване
Линия на застрояване
Вярно или невярно?
Допустими еркери към стран. регул.
Допуст. еркери към улица
(Фиг.1)
Допустими балкони към стран. регул.
Допуст. балкони към улица
Еркерите по ал. 2 и 3 и балконите по ал. 2, 3 и 4 не могат да заемат еднометровите ивици в краищата на съответните фасади към вътрешните регулационни линии.
1м
45°
Сграда
Сключено застрояване (Калкан)
При свързано застрояване капандурите се допускат на Зона на допустими разстояние не по-малко от 1 м от издатини над страничната регулационна линия. покривната плоскост (Фиг.3) Фиг.3, План стр.20
Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
Застроена площ
Кула 2
Кула 4
?
Кула 3
Кула 1 + Кула 2 + Кула 3 + Кула 4 25м2 Кула 1 + Кула 2 + Кула 3 + Кула 4 20% Застроена площ
Площ на кула Фиг.2
Мин.3м до стран. рег.
М/Г
Кула
Площ на кула
Фиг.3
5 4 3 2 1
5 4 Мин.3м 3 до стран. рег. 2 1 Мин.3м М/Г до стран. рег.
Височината на Кулата не се ограничава
Кула
Мин.3м до стран. рег.
Съкратено предпечатно издание
Улична регулация
?
Липсва определение дали кулата може да излиза пред линията на застрояване, за щастие към странична регулация имаме дефиниция и става ясно, че към странична регулация няма значение къде е застроителната линия стига да сме на три или повече метри отстояние. Също така, Наредба 7 като наследник на Наредба 5 на ЗТСУ показва нещо много любопитно - кулата стъпва на терена! Ето и картиката:
Фиг.2 и Фиг.3 Когато кулата преминава през цялата сграда, като сградата е с няколко коти корниз.
Мин.3м
Линия на допустимо застрояване Кула 1
Височината на Кулата не се ограничава
(Фиг.1)
Странична регулация Мин.3м
Не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурнохудожествени елементи, разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и др.п., когато заемат не повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв. м и когато са на разстояние не по-малко от 3,0 м от страничната граница на урегулирания поземлен имот.
Фиг.1, План
Улична регулация
Наредба 7, Чл.93, ал.2
стр.21
При направата на застроителни планове се изследват обемите на сградите по отношение на минималните отстояния между сградите през улица и дъно при редица от двустранно сключени сгради и тяхното подреждане по линията на кота корниз, като с това се цели в най-общи линии постигането на хармонична редица от подредени обеми, както е показано на Схема 1: Схема 2:
Схема 1:
Дън
Ули
чна
регу
лац
ия
о им
Дън
оти
м
1 акс
6м
.
Ули
чна
регу
лац
ия
о им
оти
м
1 акс
6м
.
Какво обаче се оказва? Застроителните планове не изследват може ли максималната застроена площ заедно с максимално позволените издатини (еркери и балкони) да изпълнят максимално позволения обем по отношение на КИНТ. Получава се така, че КИНТ-а се "изчерпва" още преди сградата да достигне кота корниз, а проектите трябва да покрият калканите както са по силиетите на РУП в резултат на което се получава на Схема 2:
Това недоразумение вече се заблюдава при някой реализирани сгради, мисля че си струва да се обърне внимание на този проблем! Решението е просто: Не се ограничава разгънатата застроена площ на сградата в режим на двустранно сключено застрояване до изпълване на максимално допустимия обем по РУП плюс максимално допустимите издатини (еркери, балкони, капандури и кули) стр.22
Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
к.било
к.било
Дъно
Фиг.1 Към странична регулация
мин.3 к.било
. рег ан. стр
мин.5
к.било
к.корниз Н2
к.корниз
45° Допустим обем на застрояване
45° Допустим обем на застрояване к.корниз Н1
мин.6
Допустимо застр.
мин.3 1/3Н1 1/3Н2
Фиг.3 Към странична регулация
Дъно
Допустимо застр.
Странична регул.
1 /3
към
Фиг.2 Към дъно
Допустимо застр.
Допустимо застрояване
Странична регул.
Н 10
к.корниз 45° Допустим обем на застрояване
Н 10
к.корниз 45° Допустим обем на застрояване
ЗУТ, Чл. 31, ал.1 При ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот - наймалко 3 м; (Фиг.1) 2. до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - наймалко 5 м. (Фиг.2)
Фиг.4 Към дъно
ЗУТ, Чл. 31, ал.2 При средно и високо жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот - наймалко една трета от височината на сградата; (Фиг.3) 2. до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - наймалко 6 м. (Фиг.4)
Фиг.5 Към странична
Дъно
мин.6
мин.3 За ниско застрояване 1/3Н1 За средно и високо застрояване Съкратено предпечатно издание
мин.5 Фиг.6 Към дъно
Следва ли, след като устройствената зона е за Средно и (или) Високо застрояване да се допуска и Ниско в един обем и за трите вида? стр.23
Наредба 7, Чл. 69, ал.2, т.4
Задължителни линии
стр.24
Фиг.5
След като имаме задължителни линии на застрояване следва да имаме и задължителен обем с определена височина (както имаме РУП или ПЗ)
Фиг.4
Зона на допустимо застрояване Застрояване
Фиг.6
След като имаме ограничителни линии на застрояване следва да имаме и ограничителен обем с определена височина
ЗУТ, Чл. 24, ал.3
Зона на допуст.застр. Застрояване
Височина
Ограничителни линии
Фиг.7
Височината на сградата се приема за равна на допустимата, ако сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията на застрояване с височина, равна на допустимата, и равнина, проведена от тази височина под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта. В този случай котата на билото не може да надвишава с повече от 4,5 м височината на сградата, определена при условията на ал. 1.
Ограничителни линии
Зона на допуст.застр. Застрояване
Фиг.8
Височина
От Чл.24, ал.3 обаче, не става еднозначно ясно коя "линия на застрояване" се има предвид, а те са три вида: -Задължителна (Фиг.1) -Ограничителна (Фиг.2) -Отсъпваща навътре (Фиг.3) От което следва логичния въпрос: На коя от двете графики е отечтена правилно височината, Фиг.7 или Фиг.8?
Задължително застрояване
Ограничителни линии
Височина
ЗУТ, Чл. 24, ал.1 Фиг.3
Височината на сградата, когато тя е разположена на линията на застрояване, се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - при сгради със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на найвисоката точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи. След, като Чл.69, ал.2, т.4 от Наредба 7 определя два вида линии на застрояване: Задължителни линии (Фиг.1 и Фиг.3) - по които задължително се застроява, като Чл.24, ал.1 от ЗУТ казва как се определя височината на сградата, когато сградата стъпва на тези задължителни линии (Фиг.5). Ограничителни линии (Фиг.2 и Фиг.4) - до които може (тоест не е задължително) да се застроява, като в случай, че застрояването съвпада с ограничителните линии, то Чл.24, ал.1 от ЗУТ казва как се определя височината на сградата (Фиг.6). При което възниква логичния въпрос: Как определяме височината на сградата когато тя отстъпва зад допустимата линия? Може би отговор на този ще даде Чл.24, ал.3 от ЗУТ?
Фиг.2
Височина
Линиите на застрояване (ограничителни - линии, до които може да се застроява, и Фиг.1 Задължителни линии задължителни - линии, до които се застроява задължително);
Ограничителни линии
Забележка: Графиките не третират въпроса за средната кота на прилежащ терен, тема която ще разгледаме в следващите раздели и с цел по добро онагледяване приемаме, че теренът е равен. Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
"Законът" не дава отговор (за сега) на въпросът от предходната сраница, а именно: На коя от двете графики (Фиг.7 или Фиг.8) Височината на сградата е отчетена правилно? Затова сега ще онагледим и анализираме двете възможни решения. За целта на онагледяването ще приемем, че за посочените възможности са спазени Пл. на Застр. КИНТ и Мин. Олен.
Очевидно възможните решения Сега разбира се, възниква не са много и при всички тях въпросът: височината е една и съща, въпреки, Променя ли се характера на че обемът от Фиг.7 се вписва застрояване по отношение на целия в обема на Фиг.7а, например. височината на сградата или поскоро коректно ли е да се определя височина само до кота корниз след като очевидно се събират още Втора възможност: вярна е един или два етажа в Фиг.8, при която щом не "подпокривното" пространство. надхвърляш допустимия обем за Това не особено вярно в чисто сградата височината й е равна на геометричен смисъл понятие води допустимата, теза, която много до ситуация при която Първа възможност: вярна е се доближава до вероятния собственици, в съседство на чиито Фиг.7 и производните показани на замисъл на Чл.24, ал.3 на ЗУТ имоти се строи сграда, се чудят: Фиг.7а и Фиг.7б. (Фиг.8а, Фиг.8б и Фиг.8в). "как е възможно да се позволяват 4 етажа, а да се строят 5, а в някой случаи и 6 етажа?". За хората с чуство за хумор ето и още едно онагледяване - височината на човек се измерва до раменете, като във височината главата му не се включва. Та какво значение има колко етажа се постигат след като не се надхвърля допустимия обем? Абсурдно е да се позволява изпълване на целия обем (Фиг.9), а да не може да се направи обем показан на Фиг.8 или Фиг.8а и то при условие, че са спазени Пл. на Фиг.7 Фиг.8 Застр. КИНТ и Мин. Олен.
Фиг.7а
Фиг.8а
Фиг.8в
Фиг.7б
Фиг.8б
Фиг.9
Съкратено предпечатно издание
стр.25
От текстовете на ЗУТ, Допълнителни разпоредби, §5, т.52 произтичат следните възможности:
Моделиран терен
Най-висока Фиг.1 проектна кота Когато най-ниската и найвисоката проектна кота са в края на съответната стена
"Н"-Височина на сграда
"Кота на средното ниво на прилежащия терен" е Моделиран средноаритметичната стойност на терен най-ниската и най-високата Най-висока проектна кота на прилежащия терен за съответната ограждаща проектна кота стена, оформен (моделиран) съобразно част "Геодезическа" (вертикална планировка) на инвестиционния проект. Фиг.1
"Н"-Височина на сграда
ЗУТ, Допълн. разпоредби, §5, т.52
к.било к.корниз Средно аритметична стойност Най-ниска проектна кота
к.било к.корниз Средно аритметична стойност Най-ниска проектна кота
Фиг.3 Когато най-ниската проектна кота е по-ниска от котите на краищата на съответната стена, а най-високата проектна кота е по-висока от котите на краищата на съответната стена
Моделиран терен Най-висока проектна кота
к.било к.корниз Средно аритметична стойност Най-ниска проектна кота
Фиг.3
Моделиран Фиг.4 терен Когато най-високата проектна кота е по-висока от котите на Най-висока краищата на съответната стена проектна кота
"Н"-Височина на сграда
Фиг.2 Когато най-ниската проектна кота е по-ниска от котите на краищата на съответната стена
"Н"-Височина на сграда
Фиг.2
к.било к.корниз Средно аритметична стойност Най-ниска проектна кота
Следва логичният въпрос: Кое е вярното и защо? стр.26
Фиг.4 Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
К .Б .
Нека приемем, че Фиг.1 онагледява как се определя Ср.К.Пр.Тер. и височина на сградата за съответната ограждаща стена. При тази постановка получаваме Фиг.2 с Разрез 2-2 (Фиг.2а) и Фиг.3 с Разрез 3-3 (Фиг.3а). Също така, тази постановка онагледява Фиг.1 сграда с приблизително кубична форма.
К .К .
Разрез 2-2
"Н"-Височ. на сгр.
ажд
аща
Най-ниска кота по вертикална планировка
сте
Нека сега разгледаме една от к.б. двете фасади прилежащи към стръмния терен (Фиг.4). На пръв нещата изглеждат наред. к.к. поглед Очевидно, когато сградата е продълговата и когато стриктно приложим правилата, се Н получават не особенно добри обеми (Фиг.5), което налага друг подход за решаване на подебен проблем. При дълги фасади сградата може да се раздели на отделни сегменти и за всеки един от тях да се изследва средната кота терен за прилежащия терен към съответния сегмент (Фиг.6).
к.к. Скатен покрив
Н Н
Н к.б.
Фасада към наклонен терен Фиг.4 к.б.
к.б.
к.к.
к.к. Н
к.к.
Разрез 2-2
Н Н
Линията на застрояване и доп. застрояване
на
к.б. Н
Скатен покрив
к.б.
Фиг.2а Разрез 3-3
Н
Средна кота пролежащ терен по §5, т.52 на Допълнителните разпоредби на ЗУТ
45°
Огр
Фиг.2
Най-висока кота по вертикална планировка
Фасада към наклонен терен Фиг.5
к.к.
Н К .Б .
Н
К .К . К .Б .
45° Н
К .К .
Н(АБ)
к.б.
к.к.
к.к.
45°
Б
Н(ВГ) В
Н Разрез 3-3
К .К .
Н(БВ)
Фиг.3 к.б.
Н
К .Б .
45°
А
Фиг.6
Г
Фиг.3а Съкратено предпечатно издание
стр.27
ЗУТ, Чл.21, ал.1 Без прозорци Начинът на застрояване в на жил . помещ. съседни урегулирани поземлени имоти е свободно или свързано застрояване ЗУТ, Чл.31, ал.1, т.1
Калкан
При ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот - наймалко 3 м
ЗУТ, Чл.31, ал.2 т.1
Без прозорци на жил. помещ.
УПИ - Y Засенчена фасада
Странична регулация
Разстояние
УПИ - X
Права
При средно и високо Ми н. Ми н. жилищно застрояване нормативите изи ску емо емо ску изи за разстоянията на сградите на Сум а от ми н. основното застрояване са: изи ску емо 1. до страничната граница Фиг.4б, аксонометрия на урегулирания поземлен имот - Формално нарушава ия гулац е р най-малко една трета от височината ЗУТ Чл.31 а Уличн ал.2 и ал.4 на сградата; Онагледяването на този За да онагледим проблема, Самозасенчване специфичен проблем не се разглежда от ЗУТ и Наредба 7, но който ще разгледме, нека си очевидно в чисто геометричен припомним някой основни правила смисъл, такъв проблем има. При от геометрията за измерване на сключено застрояване, когато разстояние. страничната регулационна линия -Разстояние между точка и не е под прав ъгъл към фасадата права лежащи в една равнина Мин. Мин. или улицата може да се приеме, че (Фиг.1) изискуемо изискуемо неговото въздействие е нулево по 90° отношение на засенчването Сума от мин. Точка (Фиг.3а и Фиг.3б). Но в случаите изискуемо на Фиг.4а и Фиг.4б, е добре да му Разстояние се обърне внимание, ако не на ниво (Фиг.1) градоустройство, то поне на ниво -Разстояние между точка и инвестиционен проект. равнина(Фиг.2) Фиг.4а, План Точка Формално е на по-малко от мин. допустимото 90° 90°
(Фиг.2)
Ка
лка
н
Улична регулация
Фиг.3а, План стр.28
ар
УПИ - Y
УПИ - X
ичн
мо
Мин. изискуемо
ран
УПИ - X
УПИ - Y
Ст
Стра р е г у лн и ч н а ация
Мин и з и с к. уе
егу
лац
ия
90°
Фиг.3б, аксонометрия Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
Странич
на регул
ационна
Странич линия
16м
Улична регулационна линия
Улична регулационна линия
90°
Улична регулационна линия
Странич
90°
на регул
ЗУТ, Чл.31, ал.5 ационна
16м =90°
Фиг.1 90°
на регул
линия =90°
3 0 /1 0 0
"Дълбочина на основното Фиг.3 застрояване на сгради" е разстоянието от външната линия на застрояване до срещуположната Функция на 16-я метър и вътрешна линия на застрояване. контура на страничната регулация Страничн а р е г у л. л иния Фиг.4
т.
Вътрешна застроит. линия
Дъно имот Дъно имот
ст. Допустимо застрояване
Вътрешна застроит. линия
ия
м и н .д о п у
Външна застроит. линия
р е г у л. л и н
ЗУТ, Допълн. разпоредби, §5, т.27
м и н .д о п у с
16м
а Страничн
Улична регул. линия
ационна
Нормативите за разстояния до линия страничните граници на урегулираните поземлени имоти по 3 0 /1 0 0 ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 16 м. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м. В урегулиран Фиг.2 имот с лице към две улици разстоянията за дълбочината над 16 м се увеличават, докато достигнат стойност с 2 м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница по ал. 1 и 2.
т.
м и н .д о п у с
Външна застроит. линия
ст.
Улична регул. линия
м и н .д о п у
Според допълнителните разпоредби на ЗУТ дълбочина на застрояване се измерва макс.16м перпендикулярно към улицата мин. мин. (Фиг.1). След 16-я метър допустимо допустимо отстъпваме с 30 на 100 (Фиг.2) и получаваме Фиг.3. Очевидно при странична регулация сключваща Функция на 16-я метър и ъгъл със застрояването и улицата контура на страничната регулация приблизително равен на 30 на 100, я и н С и л т . р анична ре регул а н получаваме една дълга фасада. Но ч и г н у а л р . линия Ст Фиг.5 целта на скосяването е да се постигне ослънчаване след (или пред в зависимост на посоката) сградата, а това с дълга фасада, очевидно не е възможно. Възниква въпросът, дали скосяването 30 на Допустимо 3 0 /1 0 застрояване 0 100 не е по-вярно да се прилага 1 0 / 0 30 спрямо равнината на фасадата към странична регулация? Това от своя страна ще елиминира 0 макс.16м 0 възможноста да получим дълги фасади, които да възпрепятстват мин. мин. ослънчаването. допустимо допустимо стр.29 Съкратено предпечатно издание
стр.30
Засенчена жилищна сграда
Ср.К.Пр.Тер.
H засенчваща сграда
Линия на застр.
L 1,5 х Н засенчваща сграда + А Мин.5 за ниско застрояване Мин.6 за високо и ниско застрояване
А
Дъно Дъно или странична
Линия на застр.
Засенчваща сграда
Ср.К.Пр.Тер.
Фиг.1 Фиг.2 "L=1,5 х Н засенчваща сграда + А" Фиг.3
А
L
Фиг.4 "L=1,5 х (Н+А)"
Дъно Дъно или странична
H засенчваща сграда
L=?
Странична Дъно
Фиг.6
Засенчена жилищна сграда
H засенчваща сграда
Засенчваща сграда
к.корниз
Засенчена жилищна сграда
к.било
Фиг.5
Засенчваща сграда
Нека сега онагледим текста в следната последователност: 1.Търсим Разтоянието "L" 2.За да получим Разтоянието "L", взимаме Височината "H" на засенчващата сграда и умножаваме "Н" по 1,5 3.Получили сме "L" До тук сме спазили стриктно описанието в първото изречение. Сега ще опишем второто изречение: 4.Установяваме, че има наклонен терен с разлика "А" 5.Сега прибавяме (или изваждаме, сопред това дали "А" е в плюс или минус) към "Н" 6.Получаваме крайния резултат за "L" (Фиг.2) До тук нещата изглежда да са наред. Но, в една голяма част и в частност, определянето на резстоянието през дъно, ЗУТ е "наследник" на т.нар. ЗТСУ и Наредба 5, където откриваме, че разстоянието през дъно се определя по Фиг.3 и Фиг.4. В интерес на обективността, графиката в Наредба 5 на ЗТСУ не е вярна по отношение на стрехата и височината, но разликата в двете формули за "L" става ясна. Има още два съществени въпроса на които ЗУТ не дава отговор. Първият е: защо се изчислява засенчването спрямо кота корниз след като очевидно кота било хвурля по-голяма сянка? (Фиг.5) И вторият е: Как определяме отстоянието между сградите когато границата между тях за сградата коята засенчва е странична, а за другата е дъно? (Фиг.6)
H засенчваща сграда
ЗУТ, Чл.32, ал.2
Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко един път и половина от височината на сградата, разположена откъм поблагоприятната посока за ослънчаване. При наклонен терен в зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната посока разстоянието се увеличава или се намалява с разликата между средните нива на прилежащия терен при двете сгради.
Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
С
Наредба 7, Чл.77, ал.1
Сграда 1
Сг
ра
да
2
90°
1
90°
2
Сграда 2
Сг
4
1. юг; 2. югоизток и югозапад; 3. изток; 4. запад; 5. североизток и северозапад; 6. север (Фиг.1)
С
С 90°
4
З
3
5
Сграда 1
СИ 5
6
Сг
Сграда 1 - Засенчва Сграда 2 от югозапад Сграда 2 - Засенчва Сграда 1 от изток
СЗ
И
Сграда 1 - Засенчва Сграда 2 от запад Сграда 2 - Засенчва Сграда 1 от югоизток
90
ра
°
да
1
С
3
Сграда 1 - Засенчена Сграда 2 - Засенчваща
При разполагане на сградите на основното застрояване и определяне на разстоянията между тях съгласно чл. 31 - 35 ЗУТ за приемане на по-благоприятната ориентация се спазва следното степенувано подреждане на географските посоки:
ра 90
°
2
да 1
90°
1
45°
Зас енч ена
90°
З
ра
незасенчени етажи засенчени етажи
час
90°
Ю
Ю
Сграда 2
Сг
Сграда 2 - Засенчена Сграда 1 - Засенчваща
2
2
да
2
1
С
И
Ю Фиг.1 Наредба 7, Чл.77, ал.2
Когато сградата се разполага в посока, междинна на посоките по ал. 1, тя се приравнява към поблизката географска посока (Фиг.2а, Фиг.2б, Фиг.2в и Фиг.2г). Степенуване по Чл.77, ал.1 Зас с г р а де н ч в а щ а а Фиг.3 Зона на Незасенчена засенченост зона 90° Засенчена сграда
т
Фиг.4 Съкратено предпечатно издание
Незасенчена част
Практическо определяне на засенчването (Фиг.3 и Фиг.4). стр.31
2/3H ? 2/3H
Сграда
Засенчване и отстояния между две сгради
Улица
Сграда
? H
Стран. рег.
H
Стран. рег.
Допуст. застр.
Улица
Допуст. застр.
Нека разгледаме следния пример Нека разгледаме следния пример ЗУТ, Чл.31, ал.4 през странична регулация (Фиг.4): Разстоянията между две през улица (Фиг.3): жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между Заварена Заварена имотите. ЗУТ, Чл.32, ал.2 сграда сграда Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко един път и половина от височината на Фиг.4 сградата, разположена откъм по- Фиг.3 благоприятната посока за ослънчаване. При наклонен терен в зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната посока разстоянието се увеличава или се Заварена Заварена намалява с разликата между сграда сграда средните нива на прилежащия терен при двете сгради. Анализирайки текста на ЗУТ и Фиг.3а Наредба 7 се стига до извода, че Фиг.3а засенчването се изследва само през улица и през дъно, а през странична се изследва само отстояние между сгради. Това е странно защото две сгради през Заварена Заварена дъно или улица и през странична сграда сграда могат да са в различно положение спрямо благоприятните посоки по смисъла на Чл.77 от Наредба 7 (Фиг.1 и Фиг.2). Фиг.1 Фиг.3б Фиг.4б Засенчена Засенчена Коя фигура е вярна, Фиг.3а или Коя фигура е вярна, Фиг.4а или сграда сграда Фиг.3б? Фиг.4б?
стр.32
Стран. рег.
Сграда
L=1,5H
Улица
H
2/3H ? ? 2/3H 2 /3 H
Засенчваща сграда Улична регул.
Без значение дали засенчва или не
Засенчваща сграда
Дъно
?
H
1/3H 1/3H L=2/3H
Фиг.2 Без значение дали засенчва или не
Улична регул.
L=H
Сграда
? H
Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
Ср.К.Пр.Тер. Ул.1
Фиг.1
Улица 1
>1,5м
Ср.К.Пр.Тер. Ул.2 1,5м
Улица 2
>1,5м
1,5м
УПИ Допълнителни разпоредби, Нека да приемем, че за Втори въпрос - при взимане на на понятията "под" (в Улица 2 за отправна точка, излиза, §5, т.15 определяне смисъл отдолу) и "над" (в смисъл че целия етаж отговарящ на
"Застроена площ" е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания. В застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1,2 м от средното ниво на прилежащия терен.
отгоре), ще приемем, че става въпрос за хоризонтална равнина (Фиг.1). Когато имаме две улици възникват два въпроса: Първи въпрос - спрямо коя улица да се вземе "първия надземен или полуподземен етаж"? Няма как да кажем, необходимо е да се даде попълнително тълкувание или допълване на този параграф от ЗУТ.
"Надземен етаж" е етажът, таванът, на който е разположен на повече от 1,50 м над котата на средното ниво на прилежащия терен (на прилежащия тротоар към улицата).
Препокриване
Допълнителни разпоредби, §5, т.50
определението за надземен се оказва закопан и тогава вярно ли е, че неговата площ е застроената площ? Очевидно не, защото той в качеството си на закопан може да е пред линията на застрояване. Явно е нужен друг подход!
Сега ще разгледаме хипотезата при която ще приемем, че определянето на "под" и "над" е спрямо равнина отместена по вертикала по към терена. Изглежда, като да сме поблизко до правилната постановка. Очевидно Застроената площ е сумата от ЗП ет.А и ЗП ет.Б като от тази сума извадим площта на препокриване на двата етажа (Фиг.2).
1,5м
>1,5м Надземен ет. Б Надземен ет. А
Фиг.2 Съкратено предпечатно издание
>1,5м 1,5м
Улица 2
Улица 1
>1,5м
УПИ стр.33
Принципна схема за етаж:
излизащ над прилежащия 1,5м. Таван терен с 1,5м. Прилежащ терен
1,5м. ЕТАЖ
кота таван к.г.под
S Като продължение на разсъжденията от предходната страница можем да приеме за вярна постановката на Фиг.3, Фиг.3 която постановка да ни послужи за анализ на Фиг.4 S8 (когато площта е използваема)
S7 S12 S6 S11 S5 S9
120см.
Площ на етажа чийто таван излиза над прилежащия терен с 1,5м. При това положение би трябвало: -Застроената Площ да е сумата от проекцията на обема на сградата (без издатините) излизаща повече от 1,5м. над терена, плюс S9 (елементите излизащи повече от 1,2м) -Разгъната застроена площ = S1+S2+S3+S3'+S4+S5+S6+S7 +S8+S10+S11+S12, където S10 е балкон, S11 е еркер, а S8 и S12 са изполваеми външни пространства тип плоски покриви.
S10 150см. S4 150см.
150см. S3
S3'
150см.
150см. S2
150см. S1
150см.
Фиг.4
стр.34
Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
Очевидно с две изречения не може да се даде точна дефиниция как се определя застроената пощ!
Стран. рег. Застр. Пл.=S1+S2+S3+S4+S5+S6+S7+S8+S9+S10? S2
Ул.рег.
Ул.рег.
Допустимо застрояване Проекция на горен етаж Конструктивен елемент
Стран. рег. Застр. Пл.=S1+S2?
S3
S2
S1
S1 S7 S6 S8 Дъно
S5
Дъно
S4
Стран. рег.
Стран. рег.
Стран. рег. Застр. Пл.=S1+S2?
Стран. рег. Застр. Пл.=S1?
Ул.рег.
Ул.рег.
S9
S1
Стран. рег.
Съкратено предпечатно издание
Дъно
S2
Дъно
S1
Стран. рег. стр.35
Както вече разгледахме при Чл.24, ал.3 на ЗУТ, няма причина да не може да се проектира според вижданията на архитекта в рамките на един обем отговарящ на минималните изисквания за отстояния, височина, Плътност на застрояване КИНТ и Мин. озеленяване. Обем по допустимите линии на застрояване
Обем по допустимите линии Референтен обем с издатини на застрояване със издатини Максимално допустими еркери Максимално допустими балкони Макс. доп. издатини над покрива Максимално допустимо застрояване
На любителите на еднометровата ивица бих задал въпроса: Как определяме еднометровата ивица при кръгли сгради? стр.36
Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
По същия начин стоят нещата в рамките на един обем плюс обема получен от издатините отговарящ на минималните изисквания за отстояния, височина, Плътност на застрояване КИНТ и Мин. озеленяване.
Обем по допустимите линии на застрояване
Обем по допустимите линии на застрояване със издатини Максимално допустими еркери Максимално допустими балкони Макс. доп. издатини над покрива Максимално допустимо застрояване
3м
Упс..... Това май не е по ЗУТ... :) Съкратено предпечатно издание
стр.37
на Ж г
а иц Ул
а тн ек о р оп ов да Н гра с
д "Е на
на Зо
"
мф С
на о З
Нежилищна сграда Новопроектна сграда
Очевидно постановката е "Законна" и очевидно се хигиенните нарушават норми.
?
Улица "Една"
Улица "Трета"
Нежилищна сграда
УПИ - IV
УПИ - III
УПИ - II
Жил. сграда
УПИ - III кв.10, Жг
кв.11, Смф стр.38
мф С
А мин.3
кв.8, Жг
на Зо г Ж
II
III
Жг
К.К. - няма ограничение
А
"В т ор а"
IV
. щ ли и а еж д Н гра с
Ул иц а
"Ч ет въ рт а"
Ул иц а
на ищ ил еж да Н гра с
VI
на ищ ил еж да Н гра с
Зо
8
11
III
на ищ ил да Ж гра с
Смф
на ищ ил еж да Н гра с
VII
IV
Жг
а" т ре "Т
II
на ищ а л и д Ж гра с
I
а иц Ул
12
10
I
Жг
Силует-разрез А-А Графично приложение към ЗУТ и Наредба 7
Съставихме тази книга, защото ни омръзна от липсата на единни стандарти в архитектурата. Неяснотите и пробойните в Закона за устройство на територията нямат нужда от "реклама". Сблъскваме се с тях ежедневно противоречиво тълкуване на закона от страна на общинските администрации, трудности в работата с инвеститорите. Резултатът е лишена от хармония среда, откровени архитектурни недоразумения и неразбиращо труда ни общество. Тази книга и разиграните в нея варианти на тълкуване на отделни нормативни разпоредби целят да онагледят несъвършенствата в закона и Наредба 7 и да се превърнат в основа за дебат между професионалистите. Необходимо е първо да уедкнаквим тълкуването на нормативите от проектиращи и проверяващи, за да търсим устойчиво решение на проблемите през евентуални законови промени и в дългосрочен план - изцяло нов закон. Предложената тук графична част при консенсус в гилдията може да залегне като графично приложение към ЗУТ и Наредба 7 и да се използва като помагало в процеса на обучение на студентите по архитектура. Разчитаме на вашето активно участие в дебата. За контакт: zutgrafiki@gmail.com
Безплатно за разпространение