Residential buildings - Survey by Hristo Hristov

УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ катедра

“ЖИЛИЩНИ СГРАДИ”

ПРОУЧВАНЕ ЗА ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА

ВИСОКА ЖИЛИЩНА СГРАДА ИЗГОТВЕНО ОТ: Христо Цветанов Христов № 10191

септември 2021

СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР https://www.archdaily.com/777498/bosco-vertica СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР le-stefano-boeri-architetti СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР https://www.archdaily.com/964771/foster-plus-part СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР ners-reveals-design-for-the-tallest-tower-in-greece СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР http://whata.org/blog/stefka-georgieva-i-nepoznato СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР to-litse-na-blgarskiya-arkhitekturen-brutalizm СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР https://cobe.dk/place/the-silo СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР https://hautamsterdam.nl/en/ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР https://buildingoftheyear.bg/ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪР

СЪДЪРЖАНИЕ

1. ЗАКОНИ И НОРМАТИВНИ НАРЕДБИ

2. ВИСОКО ТО ЖИЛИЩНО ЗАСТРОЯВАНЕ - СГРАДИ ИЛИ КВАРТАЛИ ? 3. АНАЛИЗ НА ПРИМЕРИ ОТ БЪЛГАРИЯ 4. АНАЛИЗ НА ПРИМЕРИ ОТ ЧУЖБИНА

5. ВЛИЯНИЕ НА COVID 19 ВЪРХУ ЖИЛИЩНАТА АРХИТЕКТУРА 6. ИЗВОДИ ЗА ПРОЕКТНОТО РЕШЕНИЕ

ИЗТОЧНИЦИ

ЗАКОНИ И НОРМАТИВНИ НАРЕДБИ

Раздел III. Видове застрояване, параметри на застрояване Чл. 20. (1) Застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. (2) Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния устройствен план. (3) Застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти. Чл. 21. (1) Начинът на застрояване в съседни урегулиранипоземлени имоти е свободно или свързано застрояване. (2) Сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързаносамо на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно. Непокриване на част от заварена калканна стена може да се допусне при условия и по ред, определени с правилата и нормативите по чл.13, когато покриването на калканната стена води до нарушаване на други нормативи за височина и разстояния и когато се налага съобразяване с други заварени специфични дадености. Чл. 22. (1) В квартали и в големи урегулирани поземлени имоти застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи от сгради с различно предназначение, свободно стоящи или свързани. (2) Площите между сградите при комплексното застрояване се устройват като паркове и градини, места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра. Чл. 23. (1) Характерът на застрояването се определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване, както следва: 1. ниско застрояване - с височина до 10 м; 2. средно застрояване - с височина до 15 м; 3. високо застрояване - с височина над 15 м. (2) Във вилните зони застрояването е ниско - до 7 м. Чл. 24. (1) Височината на сградата, когато тя е разположена на линията на застрояване, се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена:до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - при сгради със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи. (2) Във височината на сградата не се включва височината на подпокривното пространство, ако остава зад равнината, проведена под 45 градуса спрямо хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горната повърхност на корниза или стрехата, а при сгради без корнизи и без стрехи - от найвисоката точка на ограждащите стени. При ползването на тази възможност котата на билото не може да превишава с повече от 4,5 м котата на корниза, съответно на стрехата или на най-високата точка на ограждащите стени. 5

(3) Височината на сградата се приема за равна на допустимата, ако сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията на застрояване с височина, равна на допустимата, и равнина, проведена от тази височина под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта. В този случай котата на билото не може да надвишава с повече от 4,5 м височината на сградата, определена при условията на ал. 1. Чл. 25. Застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво. Чл. 26. (1) Външната линия на застрояване към улиците от първостепенната мрежа се установява на разстояние от уличната регулационна линия, както следва: 1. по улици от първи клас (скоростни градски магистрали) - най-малко на 15 м; 2. по улици от втори клас (градски магистрали) - най-малко на 5 м; 3. по улици от трети клас (районни артерии) - най-малко на 3 м. (2) Когато към улиците по ал. 1, т. 2 и 3 има локални платна, външната линия на застрояване може да съвпада с уличната регулационна линия. Чл. 27. (1) Линиите на застрояване в урегулирани поземлени имоти с лице към две улици се определят по правилата на всяка от улиците. (2) В ъгловите урегулирани поземлени имоти, когато линиите на застрояване съвпадат с уличните регулационни линии и по двете улици, в зоната на кръстовището линията на застрояване трябва да отстъпи от пресечната точка на уличните регулационни линии на урегулирания имот най-малко на 2 м. (3) Предвидените с общ или с подробен устройствен план максимални интензивност и плътност на застрояване могат да се надвишават в ъгловите урегулирани поземлени имоти със свързано основно застрояване на двете странични регулационни линии само ако и доколкото това е необходимо за покриване на калканните стени на сградите в съседните урегулирани поземлени имоти, като височината и дълбочината на застрояването не могат да превишават тези в съседните урегулирани поземлени имоти. В тези случаи минималната задължителна озеленена площ се намалява пропорционално на увеличената плътност на застрояването. (4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага, когато урегулираният поземлен имот има лице към две улици, едната от които е задънена. Чл. 28. С подробния устройствен план може да се определи различна дълбочина на застрояване за първия надземен етаж (с височина, установена от същия план) и отделно -за основното застрояване над първия надземен етаж, като се спазват нормативите за плътност и интензивност на застрояване и за разстояния между сградите Чл. 29. Дълбочината на застрояване на жилищните сгради не се ограничава, ако са спазени пределно допустимите нормативи за плътност и интензивност на застрояване, за озеленена площ и за разстояния до граници на урегулирани поземлени имоти и между сгради при условията на чл. 31 - 35, в следните случаи: 1. при свободно застрояване; 2. при свързано застрояване - само в два урегулирани поземлени имота.

Закони и нормативни наредби

Раздел IV. Правила и нормативи за разполагане на сградите на основното застрояване Чл. 31. (1) При ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко 3 м; 2. до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - най-малко 5 м. (2) При средно и високо жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко една трета от височината на сградата; 2. до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - най-малко 6 м. (4) Разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите. (5) Нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 16 м. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м. В урегулиран имот с лице към две улици разстоянията за дълбочината над 16 м се увеличават, докато достигнат стойност с 2 м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница по ал. 1 и 2. Чл. 32. (1) Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради. (2) Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко един път и половина от височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване. При наклонен терен в зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната посока разстоянието се увеличава или се намалява с разликата между средните нива на прилежащия терен при двете сгради. (3)При определяне на разстоянието между сградите по ал. 1 и 2 височината на сградата от към поблагоприятната посока се намалява с височината на първия и следващите нежилищни етажи на засенчената сграда. Раздел VI. Сгради на основното застрояване. Изисквания към жилищните сгради и жилищата Чл. 37. (1) Сградите на основното застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен устройствен план. (3) В сградите със смесено предназначение помещенията и обектите за нежилищни нужди, свързани с масов достъп на външни лица, се разполагат под жилищните обекти. (4)В сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект във: 1. паркинг - гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или 2. паркинг - гараж със статут на обща част в сградата, или 3. отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. 7

Чл. 38. В надземните етажи на жилищна сграда освен жилища могат да се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност, а в първия етаж, в полуподземния етаж или в подземния етаж - гаражи или места за паркиране, по изключение трафопостове, както и други обекти и съоръжения на техническата инфраструктура при съблюдаване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и на нормите за безопасност. (2) Обекти за стопански и обслужващи дейности в новоизграждаща се жилищна сграда се предвиждат в подземния, в полуподземния и в първия етаж, ако са осигурени самостоятелни входове към тях и са съобразени със санитарнохигиенните, противопожарните и другите технически изисквания. (8) В новоизграждащи се сгради в режим на етажна собственост с издадено разрешение за строителство след влизане в сила на Закона за управление на етажната собственост, в които се предвижда самостоятелните обекти да са повече от десет, се осигурява поне едно общо помещение, което се използва от собствениците и обитателите на сградите за битови, спортни и други обслужващи дейности (помещение за събрания, за портиер или охрана; за детски колички, велосипеди, мотопеди и мотоциклети, за съхраняване на инвентар за почистване на сградата и прилежащата площ към нея, перални, сушилни и други подобни), разположено в партерния или в първия етаж. Чл. 40. (1) Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и банитоалетни. (2) Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват. НАРЕДБА № 7 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2003 Г. ЗА ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА УСТРОЙСТВО НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ ТЕРИТОРИИ И УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ Част първа Глава трета. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ Чл. 7. При определяне на предназначението, необходимата площ и режима на устройство и застрояване на поземлени имоти се използват следните показатели, за които се определят нормативни стойности с устройствен план в съответствие с правилата и нормативите по тази наредба: 1. показател за площ на необходимата земя (или площ на поземления имот) за съответен обект; 2. показател за плътност (процент) на застрояване на урегулирания поземлен имот (П застр.); 3. показател за интензивност на застрояване на урегулирания поземлен имот (К инт.); 4. показател за процент на озеленяване на урегулирания поземлен имот (П озел.).

Закони и нормативни наредби

Чл. 12. При комплексно застрояване стойностите на показателите се определят, както следва: 1. нето - спрямо площта на прилежащата територия на сградите, и 2. бруто - спрямо площта на територията на целия комплекс. Част втора. Глава четвърта. УСТРОЙСТВО НА ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ Чл. 16. Съобразно характера на устройство и застрояване жилищните територии могат да се отнасят към следните разновидности на устройствена жилищна зона по чл. 6, ал. 1, т. 1: 1. с преобладаващо застрояване с малка височина (до 10 м), означена като (Жм); 2. с преобладаващо застрояване със средна височина (до 15 м),означена като(Жс); 3. с преобладаващо застрояване с голяма височина (над 15 м), означена като (Жг); 4. с преобладаващо комплексно застрояване, означена като (Жк). Чл. 19. (1) Урегулираните имоти за жилищно застрояване в жилищните територии се устройват и застрояват по нормативи, установени с подробните устройствени планове и съобразени със следните стойности: 1. Жм (с малка височина): Пзастр. = 20 до 60%, Кинт. = 0.5 до 1.2, Позел.= 40 до 60% 2. Жс (със средна височина): Пзастр. = 25 до 70%, Кинт. = 1.0 до 2.0, Позел.= 30 до 50% 3. Жг (с голяма височина): Пзастр. = 30 до 80%, Кинт. = 1.5 до 3.0, Позел.= 20 до 50% (2) Една трета от необходимата озеленена площ по ал. 1 трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност Чл. 20. В поземлени имоти, квартали и територии, урегулирани за комплексно (групово) жилищно застрояване, се спазват следните нормативи за прилежащите на жилищните сгради територии (нето жилищните територии): 1. плътност (процент) на застрояване (П застр.) - от 20 до 50 на сто; 2. интензивност на застрояване (К инт.) - от 0,6 до 2,5 за големите и много големите градове и до 2,0 за малките и средните градове; 3. Озеленена площ (П озел.) - от 40 до 60 на сто, като една трета от нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност. Глава двадесет и шеста Раздел II. Жилищни сгради Чл. 97. (1) Жилищната сграда съгласно § 5, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗУТ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, в която най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ се заема от жилища. (2) Жилищните сгради са: 1. еднофамилни - с едно жилище; 2. многофамилни - с повече от едно жилище. Чл. 98. (1) В многофамилните жилищни сгради се осигурява: 1. комуникация за общо ползване в хоризонтално и вертикално направление (входно пространство, стълбища, асансьори); 2. самостоятелен достъп до всяко жилище и най-малко по едно складово помещение, което мож

културни, спортни и други спомагателни и обслужващи дейности (зали за събрания, детски занимални, помещения за детски колички и велосипеди, скривалища и убежища, помещения за битови отпадъци, за вторични суровини и за инвентар за почистване на сградата, перални, сушилни, помещения за мотопеди и мотоциклети и др.), разположени в първия надземен, полуподземен или подземния етаж, както и портиерски помещения или портиерски жилища и общи отворени пространства (тераси, балкони и лоджии); 2. придадени към жилища или самостоятелни ателиета, стаи-кабинети за индивидуална творческа и научна дейност; 3. гаражи и общи паркинги; 4. обекти и съоръжения на техническата инфраструктура - по изключение; 5. самостоятелни помещения или обекти за осъществяване на трудова и друга стопанска, обслужваща или обществена дейност, допустими съгласно изискванията на чл.38 ЗУТ. (3) В помещенията по ал. 2, т. 1 и 2 не се допускат дейности и източници на шум, вибрации, електромагнитни полета и отделяне на вредни вещества и неприятни миризми, които не отговарят на хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда Чл. 99. (1) Стълбите и стълбищата в жилищните сгради се проектират съгласно изискванията за безопасно ползване и изискванията на противопожарните строителнотехнически норми. (3) Стълбищата в многофамилните жилищни сгради се проектират с пряко естествено осветление, като площта на отворите за естествено осветление трябва да е с големина най-малко 1/10 от площта на стълбището. (4) В жилищни сгради до пет надземни етажа се допускат стълбища с пряко горно осветление, ако между стълбищните рамена е предвидено “стълбищно огледало” с площ 1/10 от площта на стълбищното помещение. Чл. 105. (1) Самостоятелни помещения или обекти за осъществяване на стопански и обслужващи дейности, допустими съгласно изискванията на чл. 38 ЗУТ, се предвиждат само в подземния, полуподземния и в първия надземен етаж на жилищните сгради, като за новопроектираните сгради обектите се осигуряват със самостоятелни входове. (2) В новопроектирани сгради със смесено предназначение обществените обекти с масов достъп на посетители не могат да се разполагат над жилища. Чл. 107. (1) В жилищните сгради с 5 и повече етажа и за сгради, в които се проектират жилища за хора с увреждания, асансьорите са задължителни. НАРЕДБА № РД-02-20-2 ОТ 20 ДЕКЕМВРИ 2017 Г. ЗА ПЛАНИРАНЕ И ПРОЕКТИРАНЕ НА КОМУНИКАЦИОННО-ТРАНСПОРТНАТА СИСТЕМА НА УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ Раздел V. Планиране на системата за паркиране и гариране Чл. 41. (1) В градовете публичните места за паркиране и гариране на МПС се предвиждат на: 1. улици от второстепенната улична мрежа; 2. обособени публични паркинги и гаражи. 10

Закони и нормативни наредби

1. на терена; 2. подземни; 3. етажни надземни. (3) Местата за паркиране и гариране на нови обекти се осигуряват съгласно чл. 43 ЗУТ. Чл. 42. Необходимият брой на местата за паркиране и гариране на МПС, в т.ч. на ЕПС, в отделните обекти се определя в зависимост от функционалното предназначение на съответния обект съгласно приложение № 5. Чл. 42а. (1) За нови обекти с необходими или предвидени повече от 200 места за паркиране и гариране се прави транспортно проучване за влиянието на допълнителното натоварване на уличната мрежа и градската среда от привлечения трафик. Чл. 43. (1) Необходимият брой на местата за паркиране и гариране в урбанизирани зони, изградени без осигурени паркоместа в УПИ, на отделните обекти се осигурява на територията на съответната зона с предвиждане на паркиране в публични и частни паркинги. (2) Когато за централни зони на урбанизираните територии не могат да се осигурят необходимите места за паркиране и гариране, най-много 30 % от недостига се предвижда и осигурява в непосредствено прилежащи територии в публични или частни паркинги. Приложение №4 към чл.30 ал.3 Велосипедни паркинги: Жилищни сгради и жилищни сгради със смесено предназначение: -1,5 броя на жилище (ако няма гараж на разположение) и 6 броя велосипедни паркоместа -Клас 1 - 100 %, 6 велосипедни стойки Приложение №5 към чл.42 и чл.50,ал.1 и ал.3 Автомобилни паркинги: Жилищни сгради и жилищни сгради със смесено предназначение: 1. Жилища, апартаменти - 1 бр. на жилище 2. Ателиета за индивидуална творческа дейност - 1 бр. на ателие 3. Офиси - 1 бр. на 80-100 кв.м РЗП 4. Обекти за обслужващи дейности за битови услуги - 1 бр. на 80-100 кв.м РЗП 5 Други обекти за стопански и обслужващи дейности - 1 бр. на 80-100 кв.м РЗП НАРЕДБА№ 4 ОТ1 ЮЛИ2009 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА СТРОЕЖИТЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ Глава втора. ПЕШЕХОДНИ ПРОСТРАНСТВА Чл. 6. (1) Достъпните маршрути в пешеходните пространства за движение в хоризонтална посока да отговарят на следните изисквания: 1. надлъжен наклон не повече от 5 % (1:20) и напречен наклон от 1,5 (1:66) до2,5 % (1:40); 2. широчина не по-малка от 120 cm, като през 50 m се осигурява място за разминаване на две инвалидни колички със широчина не по-малка от 180 сm; 3. настилките да са равни и не хлъзгави

Чл. 7. (1) За улесняване на ориентацията на хора с увредено зрение в достъпните пешеходни пространства се изпълняват тактилни ивици – за информация и за внимание, контрастни на цвета на съседната настилка. (2) Тактилните ивици за информация се изпълняват преди тактилните ивици за внимание при смяна на посоката на достъпния маршрут, преди препятствие, при разлика във височина и др., както следва: 1. от тактилни плочи с три релефни ивици, ориентирани по посоката на придвижване; 2. с дължина най-малко 2 m и на разстояние до 50 cm от сградите или обезопасената страна на достъпните маршрути. Глава четвърта. ЕЛЕМЕНТИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ НИВА В УРБАНИЗИРАНАТА ТЕРИТОРИЯ Чл. 14. Преодоляването на различни височини вследствие на разликата между нивата на терена се осъществява чрез: 1. стълби; 2. рампи; 3. подемни платформи; 4. асансьори. Чл. 15. (1) Външните стълби отговарят на изискванията за достъпност, при условие че: 1. стълбищното рамо на новопроектирани външни стълби е с широчина най-малко 120 сm; стълбищното рамо на съществуващи външни стълби е с широчина не помалкаnот 90 сm за движение в една посока и не по-малка от 150 сm за движение в две посоки; 2. височината, преодолявана от едно стълбищно рамо, е не по-голяма от 120 сm; 3. стълбищните площадки са с дължина най-малко 150 сm по посока на движението; 4. външните стъпала са с еднакви размери: с широчина най-малко 32 сm и височинаnнай-много 15 сm, със скосени навътре чела; 6. преди първото и след последното стъпало е изпълнена ивица от тактилна настилка с широчина 90 сm по посока на движението, оцветена контрастно (с изключение на червения цвят). (3) От двете страни на стълбищното рамо се изграждат парапети при спазване на следните изисквания: 1. ръкохватките са непрекъснати и кръгли с диаметър от 3 до 5 сm, монтирани по такъв начин, че да не се въртят в сглобките, и да започват най-малко 30 сm преди първото стъпало и да завършват най-малко 30 сm след последното стъпало; ръкохватките на парапети, закрепени за стени, се монтират на разстояние 4 сm от стените; 2. краищата на ръкохватките са заоблени или плавно извити към съответната стена, стълб или настилка; 3. най-малко от едната страна на стълбищното рамо има двоен парапет, като височината на ръкохватките е между 50 и 75 cm - за ползване от деца и от малки хора, и между 85 и 100 cm - за общо ползване; 4. когато широчината на стълбищното рамо е по-голяма от 360 сm, се предвижда междинен двоен парапет; (4) За улесняване ориентацията на хора със зрителни увреждания в долната част на парапета или на стената на височина от 85 до 100 cm се поставя тактилен знак с кратка информация (например за посока, за местоположение и др.), написана с Брайлово писмо или с призматични букви и числа. 12

Закони и нормативни наредби

Чл. 16. (1) Рампите на открито и рампите в подлези, надлези и метростанции се изпълняват при спазване на следните изисквания: 1. имат широчина най-малко 120 сm, мерено между ръкохватките на парапетите; 2. изпълнени са с наклон не повече от 5 % (1:20); 3. на всеки 10 m дължина на рампата има хоризонтална площадка с дължина най-малко 200 сm; 4. в местата, където рампата променя направлението си, е предвидена хоризонтална площадка с размери най-малко 150 сm на 150 сm; 5. от двете страни на рампата се предвижда парапет при спазване на изискванията по чл. 15, ал. 3; 6. по дължината на необезопасените страни (една или две) на рампата се изграждат предпазни бордюри с височина най-малко 5 сm и широчина най-малко 15 сm, върху които се монтират парапетите; 7. на разстояние 40 cm преди началото и след края на рампата е изпълнена тактилна ивица с широчина 60 сm по посока на движението и с цвят, контрастен на цвета на прилежащите настилки; 8. покритията на рампите осигуряват безопасното придвижване на колички (инвалидни, детски, товарни и др.), като се забранява използването на подвижни, хлъзгави и трудни за преодоляване настилки за наклона; 9. рампите са отопляеми или покрити. Чл. 17. (1) Подемните платформи се предвиждат на места, в които по достъпните маршрути няма техническа възможност за изграждане на стационарна рампа. (2) Подемни платформи с вертикално движение за преодоляване на нива с височина до 250 сm се предвиждат в непосредствена близост до стълбища или стъпала. Платформите се изпълняват при спазване на следните изисквания: 1. с размери най-малко 80 на 130 сm; 2. пред всяка платформа се осигурява свободно пространство с размери най-малко 150 на 150 сm; 3. горният ръб на таблото за управление е на височина до 120 сm от нивото на платформата; 4. платформата се управлява с една ръка, без усилие. Чл. 18. За асансьори, които обслужват съоръжения в урбанизирана среда, в т.ч. в подлези и метростанции, се спазват изискванията по чл. 50, 51 и 52. Глава пета ДОСТЪПНИ МЕСТА ЗА ПАРКИРАНЕ Чл. 19. (1) Броят на достъпните места за паркиране на автомобили на хора с увреждания пред сгради за обществено обслужване и жилищни сгради се определя, както следва: 1. най-малко три места за паркиране се предвиждат в паркингите с до 50 места; 2. най-малко 4 на сто от общия брой на местата за паркиране се предвиждат в паркингите с повече от 50 места; (2) Когато със заданието за проектиране в жилищните сгради са предвидени жилища за хора с увреждания, броят на достъпните места за паркиране по ал. 1 се увеличава пропорционално за всяко жилище. (3) От достъпните места за паркиране по ал. 1 и 2 до достъпния вход на сградата се осигурява достъпен маршрут.

Чл. 20. (1) Достъпните места за паркиране се разполагат в непосредствена близост до достъпния вход за пешеходци на паркинга при спазване на следните изисквания: 1. широчината на едно място за паркиране е 360 сm; 2. местата за паркиране и подходите към тях се изпълняват от нехлъзгава настилка и с наклон не повече от 3 % (1:33). (2) Достъпните места за паркиране към съществуващи сгради се разполагат на разстояние до 50 m от достъпния вход на сградата, когато няма техническа възможност за устройването им в непосредствена близост до входа на сградата. Чл. 21. (1) Достъпните места за паркиране в подземни паркинги се разполагат в непосредствена близост до достъпен асансьор или достъпен вход/изход. (2) Подземните паркинги се изграждат с височина не по-малка от 240 сm. (3) За съществуващи подземни паркинги с височина, по-малка от 240 сm, се предвиждат достъпни места за паркиране извън подземния паркинг при спазване изискванията на тази глава. Раздел II. Изисквания към помещенията и пространствата за общо ползване в жилищни сгради Чл. 71. (1) В жилищните сгради се осигурява достъпен маршрут от достъпния вход до всяко жилище и до всички помещения за общо ползване. (2) Достъпният маршрут се свързва с достъпния вход и с комуникационните пространства при спазване на изискванията за достъпност, определени по реда на тази наредба. Чл. 72. Вратите на достъпните помещения и пространства за общо ползване в жилищните сгради отговарят на изискванията по чл. 53, ал. 2. Чл. 73. (1) Когато в жилищната сграда се предвижда жилище за хора с увреждания, помещенията за общо ползване се съобразяват и с индивидуалните потребности на хората с увреждания (в зависимост от вида и степента на увреждането). (2) Изискванията по ал. 1 се отнасят и за всички отворени пространства в жилищните сгради (тераси, балкони, лоджии, веранди и др.). Чл. 74. Достъпни гаражи, покрити паркинги и достъпните места за паркиране, предназначени за ползване от хора с увреждания, се свързват с достъпен маршрут.

Закони и нормативни наредби

ВИСОКО ТО ЖИЛИЩНО ЗАСТРОЯВАНЕ - СГРАДИ ИЛИ КВАРТАЛИ ? Още със избухването на Индустриалната революция, наяве излиза проблем, който и до днес занимава архитекти и строители. Прииждането на големи маси хора към градовете и тяхното неспирно разрастване изисква построяването на много нови жилища. Жилищната криза след Първата и най-вече след Втората световна война изправят архитектурата пред ново предизвикателство - бързото осигуряване на домове за голям брои хора. Така се зараждат мащабни квартали, изпълнени с високи сгради, всяка осигуряваща покрив на стотици хора. Такива проекти са осъществени в много страни - Италия, Англия, САЩ, Франция, СССР и т.н. Впоследствие обаче, тази утопична идея за горомни жилищни комплекси на по десетки етажи претърпява крах.

Pruitt–Igoe в САЩ, Le vele в Италия, са само два от многото примери, които доказват, че без значение кой и как ги е проектирал, когато човешкият мащаб се загуби измежду многоброините еднакви сгради и етажи, качеството на живот практически изчезва, а с това постепенно изчезват и обитателите. След Втората световна война, у нас бяха създадени много жилищни квартали, голяма част от които застроени със панелни сгради, някой-достигащи немалка височина. По-късно се експериментираше с други форми на строителство ЕПК, пълзящ кофраж с цел да се създадат по-бързо и най-вече повече и по-високи сгради.

CRYSTAL TOWERS Пловдив

Русия - нови апартаментни сгради

България - жилищен квартал

ВИСОКО ТО ЖИЛИЩНО ЗАСТРОЯВАНЕ - СГРАДИ ИЛИ КВАРТАЛИ ?

Въпреки че у нас тези така наречени квартали “спални” нямаха токлова злополучна съдба както в други държави, все пак средата която изграждаха не бе най-благоприятната, тъй като там жилищните сгради, секционни или пунктови са високи (над 6-7 етажа). Изхождайки от този предишен опит, можем да обобщим, че високото жилищно строителство не работи добре на квартално ниво. Височината силно изразява външния вид на сградата, което автоматично и придава ролята на акцент в дадената среда. Затова мястото на високите жилищни сгради трябва да е внимателно подбрано, така че да не се получи гора от акценти, където човекът се явява излишен, а хармонична композиция от ниски средни и високи сгради.

АНАЛИЗ НА ПРИМЕРИ ОТ БЪЛГАРИЯ

ТРИТЕ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ БЛОКА НА УЛ. “ЖОЛИО КЮРИ” В СОФИЯ. СНИМКА АРХИВ СТЕФКА ГЕОРГИЕВА

Анализ на примери от България

В България не се наблюдават много примери за високи жилищни (и не само) сгради, особено такива които да се отличават с естетически издържана визия или интересна идея, която да заляга в основата на проекта. Изключение може да намерим в блоковете на улица “Жолио Кюри”, проектирани от архитект Стефка Георгиева. Те са един пример за чист брутализъм, където конструкцията и материалите са изведени на показ, като чрез тях се експонира традиционната за българската къща дървена сглобка. Така самите сгради се изявяват с обема и формата си като нещо характерно и уникално за квартала. Повечето високи сгради са изградени през социалистическия период, включително големите жилищни квартали пренаситени със високо застрояване. Това до известна степен е повлияло на мнението на голяма част от хората по отношение на този тип сгради. С пренасиштането от еднотипни високи блокови комплекси, и отделни пунктови сгради в жилищните квартали на големите градове, хората започнаха все повече да се стремят към преместване в по-ниско жилище, възприемайки го като стъпка към по-доброто качество на живот и поблагоприятна градска среда. Това, разбира се, е така, но то се дължи не толкова на твърдението, че ниското и средно жилищно строителство е поиздържано в функционален, естетически и социален аспект, а във неразбирането на високите сгради. В началото те се възприемаха само като решение на жилищния проблем, докато сами не се превърнаха в проблем. На снимките вдясно са показани няколко такива примера, където сградите са пренаситени с жилищни единици, като същевременно са лишени от всякаква обществена, търговска или културна функция, която да осъществява социалната връзка между обитателите им. За успешното справяне с този проблем е необходимо правилното разбиране на този тип сгради и намиране на мястото му в съвременната градска среда,

БЛОК 3, Ж.К. “ВАСИЛ ЛЕВСКИ”, ВИДИН

БЛОКОВЕ В ПЛОВДИВ, УЛИЦА “ ПРЕСПА”

БЛОК “ДУНАВ 1”, ГАБРОВО

Анализ на примери от България

СГРАДА “ДИАМАНТ”

АРХИТЕКТ: Артекс Проект ЕООД

Сграда “Диамант” е един от малкото примери за високи самостоятелни жилищни сгради, който изцяло отговарят на съвременните представа и изисквания за градско жилище. Със своите различни по- големина апартаменти, с широко разгърнаттите си споделени площи предлагащи необходимите условия, както за отдих, така и за забавление, с големия подземен паркинг, сградата изпълва ролята на “малък вертикален град”

МИЛЕНИУМ ЦЕНТЪР АРХИТЕКТ: Амфион ЕООД

Сградата на “Милениум център се състои от три кули - хотел на 32 етажа, жилищна сграда на 18 етажа и офис център на 24 етажа, обединени в основата с обща база на пет етажа. Така трите сгради изграждат една обща композиция и действат като едно цяло. Предвид голямата височина и централната локация на обекта, от особено значение са фасадните материали. Те са подбрани така, че да придават съвременно излъчвае, като същевременно си комуникират визуално с другите знакови згради в района. 22

Анализ на примери от България

A3 ADVANCED ARCHITECTURE APARTMENTS АРХИТЕКТ: STARH

Външният вид на сграда А3 е изключително елегантен. Със своите заоблени контури се създава едно спокойно усещане за преливане на сградата в планината. Самата сграда е разделена на пет отделни тела, всяко със собствен вход. Апартаментите са по два или 3 на етаж, площта на коридорите е сведена до минимум, като сградата е с отлични технико–икономически показатели – 11% общи части. Партерните нива са предвидени с търговски площи, а паркирането е осигурено посредством две подземни нива.

АНАЛИЗ НА ПРИМЕРИ ОТ ЧУЖБИНА

HAUT

АМСТЕРДАМ, НИДЕРЛАНДИЯ

Анализ на примери от чужбина

Със своите 21 етажа и 73 метра височина, HAUT ще бъде най-високата жилищна сграда в Нидерландия с дървена конструкция. В сградата ще се помещават 55 апартамента, различни по площ, на едно или две нива. Вътрешните стени също са от дърво, като по този начин жилището максимално ще се доближи до природната среда - държото диша, излъчва топлина и уют и вдъхва усещане за живот на всичко. Освен това то не излъчва, а поглъща CO2, Това, както и използваните на места рециклирани материали, фасада генерираща енергия и висококачественото остъкляване, превръщат сградата в една от най-природосъобразните в страната. В партерния етаж на HAUT ще се померава зимна градина на която ще могат да се насладят както живущите в сградата, така и преминаващите оттам хора, като по този начин се осъществява връзка с намиращият се в съседство Somerlust парк.

PARK NOVA

SINGAPORE DESIGNED BY PLP ARCHITECTURE

Park Nova разположена в Orchard - един от най-желаните квартали в Сингапур, преди известен със своите овощни градини. Именно това стои зад идеята на този вертикален, зелен остров - връщането на природата и градините в квартала и градския живот. Сгарадата е на 21 етажа и ще разполага с 54 апартамента. Всеки от тях ще разполага с 270 градусова панорамна гледа и тераса помещаваща истинска градина. Открояващо се е и голямото отворено пространство на 14 етаж, където ще се се помещават фитнес, бар и други развлечения

Анализ на примери от чужбина

BOSCO VERTICALE

МИЛАНО, ИТАЛИЯ DESIGNED BY BOERI STUDIO

“Вертикалната гора” или още Bosco Verticale е първата сграда от подобен тип в света. Състои се от две кули с височина 80 и 112 метра разположени на градска територия от 1500 кв.м. Растителните видове - дървета, храсти и цветя - се равняват на 20 000 кв.м разгънато залесяване Сградата разчита на собствената си флора да създаде една екосистема от организми, които да формират един естествен и благоприятен микроклимат за обитателите и. Растителната обвивка служи като естествен филтър против замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване, има засенчваща функция, повишава влажността и произвежда кислород. Още едно предимство на “вертикалната гора” е и променящият се облик на сградата през различните сезони на годината. Това периодично променяне на силуета създава поредица от различни пейзажи за жителите и гостите на града.

MARINA TOWER

ГЪРЦИЯ

Анализ на примери от чужбина

Marina Tower е част от мащабният курортен комплекс предвиден да бъде построен на мястото на старото летище Елиникон край Атина. 200 метровата жилищна сграда има за цел да вдигне летвата при проектирането на такъв тип “зелени” сгради, където разделителната линия между вън и вътре, природа и жилище е почти заличена.

Сградата се стреми да пресъздаде възможно най-пълно средиземноморския пейзаж, преплитайки в себе си растителни и водни елементи и красиви панорамни гледки. В нея ще се помещават над 200 апартамента изградени изцяло на принципа на устойчивата природосъобразна архитектура.

THE SILO

КОПЕНХАГЕН, ДАНИЯ

The SIlo е част от проекта за трансформация на пристанищният район Нордхавн в нов градски квартал. Съоръжението е преобразена от 17-етажен силоз за зърно в жилищна сграда с включени и обществени функции

Анализ на примери от чужбина

За да запазят духа на индустриалното минало на квартала, сградата е облицована външно с листове галванизирана стомана, а интериорът е съхранен във възможно в най-голяма степен. Така суровият, индустриален вид на сградата е пресъздаден по съвременен начин. Заради предихното предназначение на сградата след преструктурирането и в нея се помещават 38 уникални апартамента с площ от 106 до 401 кв.м. и височина до 7 метра. Всички апартаменти имат високи панорамни прозорци, дограмата на които е от външната страна подчертавайки по този начин интериора и гледката. Обществените зони са пространство за различни събития разположено на партера и панорамен ресторант на последния етаж.

Анализ на примери от чужбина

THE MUSE RESIDENTIAL TOWER The Muse е част от програма фокусирана върху създаването на удобни и уютни жилища в гъстонаселена градска. Целта и е хората да не се изолират в домовете си и по този начин да живеят в чужда среда зобиколени от непознати съседи. Партерът, които свързва The Muse със строящата се съседна жилищна сграда предлага публични и търговски части. Там са разположени помещения за различни събирания, стай за наемане от гости на живущите в сградата, голяма открита обща тераса с кухня за общо ползване. Между петия и осмия етаж сградата се отдръпва назад, създавайки по-просторни тераси. Паркирането е решено надземно, на три нива, като паркингът е скрит към улицата от апартаментите. Източната и западната фасада са със мапли отвори, осигурявайки нужната светлина и интимност на жилището от съседните сграда, а северната и южната фасада, където са разположение белите балкони са със широко остъклени, създавайки приятен контраст.

РОТЕРДАМ, НИДЕРЛАНДИЯ DESIGNED BY BARCODE ARCHITECTS

ВЛИЯНИЕ НА COVID 19 ВЪРХУ ЖИЛИЩНАТА АРХИТЕКТУРА

Със въвеждането на изолационните мерки на много хора в градовете им се наложи да прехвърлят голяма част от ежедневните си занимания вкъщи. Повечето жилищни сгради не са проектирани да поемат такъв тип дейности като работа, учене, спорт. Сега архитектурата е изправена пред предизвикателството да съумее да удовлетвори тези нужди на потребителите, като създава все повече гъвкави и мултифункционални сгради.

ИЗВОДИ

С оглед на всичко казано дотук можем да отбележим няколко насоки в които трябва да се мисли при проектирането на нови високи сгради. На първо място те трябва да създават благоприятна материална и социална атмосфера, за да не създават чувство на самота и изолираност на обитателите. Това предполага повече вътрешно-обществени пространства - градини, пейки, места за беседи, търговски обекти и места за забавление и спорт. Стесняването на връзката между вън и вътре, жилище и природа съще е важна част от проектирането на съвременните жилищни сгради. Различните по площ апартаменти, трябва да разполагат с гъвкави разпределения, които да дават възможност за съчетаването на различни функции при нужда или при смяна на собственик/наемател. Някой сгради отговарят на подобни изисквания, но все още са твърде малко, което ги прави недостъпни за обикновения потребител.

УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ