ПРОЦЕСЪТ на ЕС за СОЦИАЛНА ЗАКРИЛА и СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ 2008–2010:
Какво в него е важно за местните специалисти?
Съдържание
1 Въведение
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
2 Какво представлява Социалният ОМК? 3 Как работи Социалният ОМК?
1
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
2
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
3
4 EУчастие на EUROCITIES в Социалния ОМК
. . . . . . . . . . . . . . .
5 Подкрепа на дейности на ниво ЕС – PROGRESS
. . . . . . . . . .
7 9
6 Националният план за действие за социално включване 2008–2010– общ преглед за местните специалисти: България . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11 7 Речник
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
14
1 Въведение
В заетото ежедневие на служителите в местната власт и социалните работници Социалната програма на Европейския съюз често изглежда доста далечна. Човек може и да попадне на думите „Европейски социален фонд”, но процесите на развитие и координация на политиката в Брюксел изглеждат сложни, абстрактни - и може би дори ирелевантни. Този доклад се изправя срещу стереотипа, целейки да изясни практическата стойност на социалната политика на ЕС, особено по отношение на това как точно работи тя и какво е въздействието й върху местната практика. Координацията на политики през национални граници и административни култури е сложна задача, особено когато включва изграждането на нови методи на взаимно учене и промяна на отдавна установени практики. А това е свързано с политика, власт и планиране – Социалната програма на ЕС не е изключение. За всяка инициатива е нужна структура рамка, в която да може се гради политическо ”учене”. Когато става дума за социална Европа, тази рамка се нарича Отворен метод на координация (“ОМК”), който на брюкселски жаргон се нарича “Социалния ОМК”. “Социалният ОМК” влиза само в компетентността на националните министерства и Европейската комисия; формално в него не е отредено място за градовете. Независимо от това EUROCITIES извършва разнообразни дейности, за да засили участието на градовете в този процес, с конкретна цел привличане на вниманието към проблемите на градските области. Убедени сме, че съществуват две измерения на Социалния ОМК, които досега бяха пренебрегвани и които – ако им бъде обърнато внимание - биха подобрили ефективността на социалната политика на ЕС.
На първо място, локалното действие води до по-добри резултати, ако е основано на добро познаване за новостите и решенията на национално и европейско ниво. На второ място - и може би поважно - практическата стойност на работата на градските администрации ще може да се използва за подобряване на социалната политика само ако градовете бъдат признати за легитимни партньори в процеса на вземане на решения. Този доклад информира местните специалисти за Социалния ОМК, описва основните му елементи и разкрива възможностите за включване - на европейско ниво, чрез EUROCITIES или на национално ниво. Надяваме се, че при четенето на настоящия доклад процесът, съпровождащ Социалния ОМК, не само ще стане разбираем, но също така и относим към вашата работа. Още повече имаме амбицията да предизвикаме вашето участие, това на вашите колеги и на други специалисти: колкото повече реално практикуващи в социалните дейности се включат, толкова по-добри ще са политиките. Крайната цел на Социалния ОМК е да направи видима социалната кохезия в Европа. За да стане това реалност, от съществено значение са подкрепата и ангажирането на местните специалисти. Съсредоточавайки се основно върху изучаването на политиките чрез обмен на знания на всички нива в администрацията, за специалистите съществуват разнообразни възможности не само да научат повече за текущите тенденции и добри практики, но и активно да се включат в политическия дебат.
Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010 / 1
2 Какво представлява Социалният ОМК? Процесът на социална закрила и социално включване на ЕС се базира на така наречения “Отворен метод на координация”. Това е един „мек” подход към междуправителствената координация на политиките, при който политическите решения остават на национално ниво, а сътрудничеството е доброволно1. Съответно, Европейската комисия е ограничена до ролята на контролиращ наблюдател, а Европейският парламент реално отсъства от процеса. Основната причина за координирането на социалните политики на ниво ЕС е че, независимо от значителните различия между социалните системи в Европа, държавитечленки се сблъскват с общи предизвикателства (като демографски промени, миграция, а напоследък и икономическа рецесия), които изискват координиран отговор. В рамките на Социалния ОМК националните правителства постигат съгласие да работят към общи цели и да използват общи индикатори за наблюдение на своя напредък. На тази база те изготвят Национални доклади по стратегиите за социална закрила и социално включване, които се оценяват в Съвместен доклад от страна на Европейската комисия и Съвета на министрите2. Те се срещат и за така наречените ”партньорски проверки”, където представители на националните социални министерства правят критична оценка на програмите и стратегиите за справяне с конкретни социални проблеми на останалите държави-участнички.
Макар законодателната компетентност остава изключително в ръцете на националните правителства, съществува едно ясно европейско измерение на този процес: националните министерства приемат обща програма и – на доброволна основа – оценяват взаимно постиженията на политиките си според общи индикатори. По тази причина на Социалния ОМК често пъти се гледа като на инструмент за взаимно учене. Сравнявайки собствения си напредък в справянето с подобни социални проблеми, националните правителства са подложени на конкуренция, разглеждайки “под лупа” успеха на социалните политики на всички други участници, както и провалите им. Тази система подкрепя благоприятните условия за ”учене чрез наблюдение”, но й липсват формални санкции за лошо справяне с работата. Друг спорен аспект е, че, независимо от предполагаемата му откритост, процесът е ограничен само за представители на държавите-членки, Европейската комисия и подбрани експерти. Публичното участие е пренебрежимо малко, а неправителствените участници разполагат само с ограничен достъп чрез събития като годишната Европейска кръгла маса за бедността и изключването, или чрез дейностите на програма PROGRESS.
1. Първо разработен за Европейската политика по заетостта, днес Отворения метод за координация се използва в различни области на политиката, включително политиката за младежта и образованието. 2. Съветът на министрите е основният орган за вземане на решения в Европейския съюз. Състои се от 27 (по 1 от държава) национални министри, като представителите се променят в съответствие с предмета на заседанията на Съвета. За социалната политика, съответният Съвет е Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO), в който участват министрите, отговарящи за заетостта, социалната закрила, защитата на потребителите, здравеопазването и равните възможности.
2 / Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010
3 Как работи Социалният ОМК?
Социалният ОМК съществува от 2000 г., когато на Европейския съвет. от Лисабон ръководителите на 15 държави-членки се споразумяха за 10-годишна стратегия за повишаване икономическата конкурентоспособност на Европа, като по този начин се постигне значително въздействие върху изкореняването на бедността. Методът бе преразгледан през 2002г. и още веднъж – през 2005 г., със значителна промяна в структурата му: трите дотогава независими линии (социално включване, пенсии, здравна и дългосрочна грижа) бяха обединени в една обща рамка с общи цели и опростени процедури за отчитане. В настоящия си вид ОМК е структуриран на цикли в подкрепа на сътрудничеството между държавитечленки и редовно отчитане пред Европейската комисия.Той се състои от няколко ключови елемента: общи цели, Национални доклади по стратегиите за социална закрила и социално включване, Съвместни доклади по социална закрила и социално включване и общи индикатори.
a) Общи цели Съществуват две групи цели, които националните правителства се споразумяха да преследват: общите цели на ОМК, и цели, конкретни за всяка линия, а именно социално включване, пенсии, здравна и дългосрочна грижа3. Общи цели, които се прилагат за всички крила на Социалния ОМК, са: 1. Социална кохезия, равенството между жените и мъжете и равни възможности за всички чрез адекватни, достъпни, финансово устойчиви, адаптивни и ефикасни системи за социална закрила и политики за социално включване; 2. Ефективното взаимодействие между целите на Лисабонската стратегия за по-висок икономически растеж, повече и по-добри работни места и по-добра социална кохезия, и със Стратегията за устойчиво развитие на ЕС,
3. По-доброто управление, прозрачност и включването на всички заинтересовани страни в разработването, изпълнението и мониторинга на политиката. Конкретните цели касаят трите тематични линии на Социалния ОМК. Специфични за социалното включване са: 1. достъп на всички до ресурси, права и услуги, нужни за участие в обществото, които да предотвратяват и да се борят с изключването, както и с всички форми на дискриминация, водещи до изключване; 2. активно социално включване на всички, както чрез поощряване на участието в пазара на труда, така и чрез борба с бедността и изключването; 3. политиките за социално включване да бъдат координирани добре и да включват всички нива на управление и всички съответни участници, в това число хора, страдащи от бедност, тези политики да са действащи и ефикасни, и да бъдат канализирани във всички релевантни публични политики, включително програми за икономическа, бюджетна, образователна и квалификационна политика, и в структурните фондове (най-вече ЕСФ). На база тези цели, съответните национални министерства изготвят свои Национални доклади по стратегиите (НДС) за социална закрила и социално включване.
b) Основни участници Социалният ОМК е междуправителствен процес. Това означава, че всички решения се вземат от националните правителства, обединени в Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (“EPSCO”). За координиране на процеса, бе създаден Комитет „Социална закрила” (“КСЗ”) на ЕС4. Той се състои от по двама представители на всяко национално правителство и двама представители на Европейската Комисия5.
3. Ролята на Европейската комисия е да осигурява аналитична и организационна подкрепа на различните комитети. 4. Повече информация за Комисията за социална закрила на ЕС има тук: www.ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=758&langId=en 5. Ролята на Европейската комисия е да осигурява аналитична и организационна подкрепа на различните комитети. Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010 / 3
Неговите задачи са да наблюдава социалните тенденции и развитието на политиките за социална закрила, да поощрява обмена на знания, опит и добри практики между националните правителства, да изготвя доклади, да формулира мнения или да предприема други дейности в сферата си на компетентност. Като част от КСЗ бе създадена подгрупа „Показатели”, за да формулира и определя индикатори за наблюдение напредъка на отделните държави към общите цели. Комитет „Социална закрила” си сътрудничи редовно с останалите комитети, отговарящи за социалната и икономическа политика на ЕС, и най-вече с Комитета по заетостта (EMCO) и Комитета по икономическа политика (EPC).
c) Национални доклади по стратегиите за социална закрила и социално включване (“НДС”) На всеки три години националните министерства, отговарящи за социалната политика, изготвят Национални доклади по стратегиите (“НДС”). Тези доклади очертават политическите мерки, предвидени за постигане на общите цели на Социалния ОМК. Както се вижда от долната таблица, НДС се състои от четири раздела, включително Национален план за действие (“НПД”) за социално включване (виж Част първа в таблицата). Национален доклад по стратегиите за социална закрила и социално включване Въведение
Част първа
Част втора
Част трета
Общ преглед и обобщени послания
Национален план за действие за социално включване
Доклад по Националната стратегия за пенсиите
Доклад по Националната стратегия за здравна и дългосрочна грижа
НДС представя общ преглед на социалноикономическа ситуация във всяка една държава, очертава предизвикателствата, свързани със
4 / Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010
социалното развитие, посочва политическите приоритети на националната администрация и мерките, които биха подкрепили прилагането им. Описват се също управленските мерки, предназначени да подобрят координацията на политиката, особено механизмите, имащи за цел да улеснят сътрудничеството между отделните нива на управление, както и участието на гражданското общество. НДС представлява ценен източник на информация за специалистите от всички нива на администрацията: НДС очертава всички действащи и планирани политически мерки в дадена държава-членка и е един от малкото документи, предлагащи актуално и точно описание на политическите новости. Все пак съществува една популярна критика на НДС, а именно, че НДС е по-скоро описателен, отколкото стратегически, защото просто компилира политическите мерки в един-единствен документ, вместо да даде основа за прилагане на тези политически мерки. Тези недостатъци се проявяват в разделите на докладите за социално включване. Макар и тези раздели да са наречени Национални планове за действие, много от тях не посочват бюджет за целите, нито пък съдържат график за прилагането им.
d) Съвместни доклади за социална закрила и социално включване сяка година Европейската комисия и Съвета на министрите изготвят Съвместен доклад по социална закрила и социално включване. Основавайки се на оценка на всички Национални доклади по стратегиите, той описва напредъка на националните политики и очертава ключови послания, които се явяват общи за всички държави-членки. Предвид това, че представляват обща позиция на Комисията и Съвета, тези съвместни доклади представляват основен отправен пункт в процесите на модернизация и реформа в областите на социалната закрила и социалното включване в Европа. Тези доклади са придружени от богата подкрепяща документация и профили на отделните държави, с подробен отчет на
социално-икономическото положение и политическите мерки във всяка държава-членка6. Продължителността на всеки цикъл по ОМК е три години. През първата година Съвместните доклади представят пълна оценка на НДС. През следващите години те се фокусират върху конкретна тема. Първата от тези “тематични” години бе 2007 г., с акцент върху детската бедност (публикуван в Съвместния доклад от 2008 г.); през 2009 г. тематичният фокус е върху жилищното изключване и липсата на дом. През 2010 г. акцентът ще се премести върху социалното въздействие на миграцията. 2006
Пълна година: Създаване на Национални доклади по стратегиите 2006–2008
2007
Тематична година: Детска бедност
2008
Пълна година: Национални доклади по стратегиите 2008–2010
2009
Тематична година: Жилищно изключване и липса на дом
2010
Тематична година: Социално въздействие на миграцията (очаква се продължение)
2011
Пълна година: Национални доклади по стратегиите 2011–2013 (очаква се продължение)
Наскоро въведените “тематични години” предоставят на Комисията и държавите-членки възможност да извършат цялостен и подробен анализ на конкретен социален проблем. Силата на тази инициатива не може да се подценява - всеобхватното проучване на детската бедност през 2007 г. изкара наяве един проблем, който често се пренебрегва. Това даде тласък на публичен дебат във всички държави-членки, което в крайна сметка доведе до това, че поне 13 държави приеха детската бедност за политически приоритет в своите текущи Национални доклади по стратегиите. През 2009 г. работата по липсата на дом и жилищното
изключване се състоеше в разнообразни изследвания, включително независимо проучване върху “‘Жилищно изключване: социални, осигуряване на жилище и пазари на труда” (Housing exclusion: welfare policies, housing provision and labour markets), както и самооценка на всяка държава-членка на база въпросник на Комитета по социална закрила. В допълнение Докладът на ЕС за социалното положение за 2009 г. ще има тематичен раздел по този проблем и ще се определят общи индикатори за наблюдение на цените на жилищното настаняване и лишаването от жилище. Докато самооценката на държавите-членки се координира от техните национални социални министерства, някои държави включват в този процес местната и областните власти, както и други заинтересованите участници.
e) Общи статистически индикатори За да наблюдават и оценяват своя напредък спрямо общите цели, държавите-членки, на своя среща в Лаакен (Белгия) през 2001 г., се споразумяха за комплекс от общи показатели (често наричани “показатели от Лаакен”).7 Показателите бяха изменяни няколкократно, за да отразят промените в социалните тенденции. Те са разработени от подгрупа8 на Комитета за социална закрила на ЕС. Между другото, сегашният набор от показатели включва: процент на застрашените от бедност, процент на безработица и процент на преждевременно напуснали училище. Общите индикатори имат значително въздействие върху методите на държавите-членки за набиране на данни, особено относно начина, по който те измерват социалните явления. Разработването на нови показатели и постоянното им преразглеждане помагат за привличане вниманието на националните министерства към възникващи или пренебрегвани в миналото социални проблеми като детската бедност или жилищното изключване.
6. Предвид на това, че тези профили на отделните държави се изготвят от хората, формулиращи политическите мерки на национално ниво, профилите имат тенденция да представят въздействието на съответните политики в благоприятна светлина. За потенциално по-балансирана оценка на профилите, можете да видите анализа на Европейската комисия: ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=2385&langId=bg 7. EUROCITIES (2001): Засилване ролята на местните органи в Стратегията на ЕС за социално включване; Европейска публична социална платформа (2003): Доклад по Националните планове за действие за социално включване; EUROCITIES (2005): EUROCITIES Предложения за укрепване на ОМК 8. За повече информация за тази подгрупа: www.ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=751&langId=en Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010 / 5
f) Основни етапи на цикъл 2008 – 2010 на Социалния ОМК Диаграмата по-долу илюстрира тригодишния цикъл на Социалния ОМК 2008–2010. Цикълът е проектиран на база напредъка през предходните три години, като Съвместният доклад от 2008 (точка 1 в диаграмата) предписва конкретни препоръки, които да се изпълняват през цикъла на ОМК 2008–2010.9 След приемането на Съвместния доклад (точка 2) от Съвета на EPSCO, Комисията изпрати до държавитечленки подробна информационна нота за изготвянето на НДС (точка 3). След това държавите-членки имаха приблизително шест до седем месеца да изготвят своите НДС (точка 4), през което време бяха извършени вътрешни (междуведомствени) и външни консултации
(например с НПО), докато бе завършен проекта на доклада. След това той бе окончателно завършен и приет от съответния национален орган/ министерство, и после изпратен на Комисията за анализ и оценка. Това отне между три и четири месеца, а резултатите му бяха вложени като препоръки в Съвместния доклад 2009 (точки 5 и 6). През цялата 2009 г. се извършваха различни проучвания върху липсата на дом и жилищното изключване, а резултатите им ще бъдат вложени при изработката на Съвместния доклад 2010 (точки 7 и 8). През 2010 г. Комитетът за социална закрила на ЕС ще се фокусира върху социалното въздействие на миграцията (точка 9).
9 > Тематичен фокус върху социалния ефект на миграцията 2010
1 > Съвместен доклад 2008
2010 2 > Съвместен доклад, приет от Съвета на EPSCO
8 > Съвместен доклад 2010
Цикъл на ОМК 7 > Тематичен фокус върху жилищното изключване и липсата на дом – доклад, изготвен от Европейската комисия на база въпросници, разпратени до държавитечленки
2009 6 > Съвместен доклад 2009
2008
4 > Държавите-членки изготвят НДС (6–7 месеца)
5 > Европейската комисия анализира и оценява НДС и включва установените факти и препоръки от Съвместния доклад 2009 г.
9. Съвместен доклад за социална закрила и социално включване 2008, стр.118–119
6 / Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010
3 > Европейската комисия създава насоки (базирани върху препоръките на Съвместния доклад) за Националните доклади по стратегиите (НДС) на държавитечленки
4 Участие на EUROCITIES в Социалния ОМК От 2000 г. насам EUROCITIES наблюдава отблизо участието на градовете в Отворения метод на координация, особено участието им в изготвянето и прилагането на Национални планове за действие (“НПД”) по социално включване. През 2001 г. създадохме Работна група за социално включване в подкрепа на приноса на градовете към ОМК и си сътрудничихме с други европейски мрежи за разработването на Европейска публична социална платформа за подобряване на сътрудничеството между местните и регионални власти. В нашите становища и оценъчни доклади посочихме неадекватното участие на местната власт в изготвянето и съдържанието на НПД, липсата на информираност за Социалната програма на ЕС на градско ниво и отсъствието в НПД на политики за местно включване.10 Предвид факта, че те играят ключова роля в постигането на социално благоденствие, наблегнахме на важността на участието на градовете в изготвянето и прилагането на НПД. Подобни съображения бяха потвърдени в няколко Съвместни доклада за социална закрила и социално включване, които посочиха недостатъчното участие на градските администрации в ОМК. Например Съвместният доклад за 2008г. призова за “допълнителни подобрения на управлението чрез осигуряване на трайно участие на заинтересованите участници, включително местната власт, в целия цикъл на политиките в ОМК”.11 За да преодолеят тези предизвикателства, EUROCITIES и Европейската комисия създадоха програмата Inclusive Cities for Europe. Тази инициатива работи в две посоки: отдолу нагоре тя стимулира участието на градовете в Социалния ОМК чрез подобряване на знанията им за Европейската социална програма, а отгоре надолу - чрез информиране на националните правителства за ролята на градовете в засилването на социалното включване. Що касае цикъл 2008–2010 на Социалния ОМК, започнахме нашите дейности с фокус върху
задълбочаване на участието на градовете в изготвянето на “НПД за социално включване” за 2008–2010 г. С тази цел организирахме серия национални семинари, които събраха заедно специалисти от градските администрации и техни партньори на национално ниво, включително длъжностни лица, отговарящи за изготвянето на НПД. Тези семинари се проведоха във Великобритания, Полша и Холандия, и осигуриха ценна възможност за градските представители да дискутират основните си безпокойства и приоритети, свързани с моделирането и прилагането на политики за социално включване на национално и европейско ниво. Тези семинари бяха от взаимна полза: представителите на националните министерства имаха възможност да се запознаят с проблемите на местната власт, свързани с прилагането и предоставянето на услуги ”на място”, докато градската администрация получи информация от първа ръка за НПД и Процеса на ЕС за социално включване. Между проблемите, дискутирани в тези семинари, бяха социалното жилищно настаняване, предоставянето на услуги за трайно безработните и достъпността и използването на социални услуги. Сред конкретните проблеми, споменати от участниците, бяха ниското ниво на използване на социални услуги в Холандия поради липсата на ясна информация, появата на градски области във Великобритания, които страдат от натрупването на множество социални проблеми, и устойчивото съществуване на ‘трудно достъпни групи’ в Полша. Независимо от разнообразието на проблемите, всички участници наблегнаха върху нуждата от интегрирани подходи на местно ниво, за да се постигне успех в борбата с все по-трудно уловимото и променливо естество на социалните предизвикателства. Заключенията на тези семинари оформиха база с препоръки на градовете до съответните министерства, отговарящи за изготвяне на НПД.12 НПД на Холандия и Полша изрично се позовават на тези семинари на EUROCITIES.
10. EUROCITIES (2001): Засилване ролята на местната власт в стратегията на ЕС за социално включване; Европейска публична социална платформа (2003): Доклад за националните планове за действие за социално включване; EUROCITIES (2005): Предложения на EUROCITIES за укрепване на OMК 11. Виж: Съвет на Европейския съюз, документ 7274/08, Съвместен доклад за социална закрила и социално включване 2008 12. Бяха проведени три национални семинара: в Бидгошч (Полша), Айндховен (Холандия) и Лийдс (Великобритания)
Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010 / 7
За да засилим въздействието на тези дейности, написахме писмо до Комитета за социална закрила (“КСЗ”), в което наблегнахме на важността на НПД за градовете, особено по проблеми, изключително касаещи градските области, в т.ч. например наличието на групи, които са в неравностойно положение по множество социални аспекти. Също така дадохме на КСЗ на държавите-членки данните за контакт на ключови администратори и експерти в няколко големи града, за да улесним диалога. Посланието ни повтаряше заключенията на националните семинари, наблягайки върху ролята на местната власт за предоставяне на публични услуги и трудностите, които тя среща при прилагането на социални политики ”на място”. През втората половина на 2008 г., след като НПД бяха изготвени от държавите-членки, нашата работа се фокусира върху оценката им. Искахме да видим степента, в която те бяха взели предвид местните съображения. С оглед на това подготвихме въпросник в помощ на оценката на НПД от градските специалисти, резултатите на който бяха допълнително обработени на международния обзорен семинар, събрал заедно представители на националните правителства,
градовете, НПО, експерти и Европейската комисия. Резултатите от оценката ни бяха представени на Комисията като принос към Съвместния доклад. Оценката разкри, че градовете са участвали в изготвянето на тези планове по различни начини, включително чрез консултации в националните асоциации или чрез конкретни мероприятия. Всички доклади признават ролята на местната власт за въвеждането на политики за социално включване, и все пак повечето доклади не успяват да разкрият конкретни урбанистични проблеми или локални несъответствия; само някои от тях споменават интегрирани подходи за справяне с бедността и изключването. По тази причина в своите препоръки поискахме по-задълбочено, по-навременно и посистематично участие на градовете в изготвянето на НПД, както и по-добри механизми за сътрудничество между местната и централната власт. Също така предложихме на Европейската комисия подкрепата си за разработване на набор от незадължителни насоки за процеса на консултации през следващия цикъл на ОМК.13
6 > EUROCITIES публикува становище за социалните ефекти на миграцията
2010
5 > EUROCITIES публикува позицията си по проблема с достъпа до жилища 4 > EUROCITIES публикува брошурата “Процесът за социална закрила и социално включване на ЕС 2008–2010: Как помага той на местните специалисти?”
Цикъл на ОМК 2009
1 > EUROCITIES организира един международен и три национални семинара по въпросите на социалното включване
2008
2 > EUROCITIES изпраща послание до Комитета за социална закрила (КСЗ): “По множеството аспекти на социалното изключване следва да се работи чрез всеобщ подход и в истинско партньорство с всички заинтересовани участници”
3 > EUROCITIES анализира Националните планове за действие по социално включване 2008–2010
13. Тези насоки за консултация бяха обявени от Европейската комисия в документа “Подновен ангажимент за социална Европа — засилване на отворения метод на координация в сферите на социалната закрила и социалното приобщаване”, COM (2008) 418 окончателен, Брюксел 2.7.2008
8 / Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010
5 Подкрепа на дейности на ниво ЕС – PROGRESS В предходните раздели описахме основните елементи на ОМК, а именно общи цели и общи показатели, както и НДС и Съвместните доклади. За да подсили прилагането им, програмата на ЕС за заетост и социална солидарност PROGRESS 2007–2013 финансира редица поддържащи дейности. Чрез изследванията, дейностите по обмен, и мрежите, които подкрепя, PROGRESS предоставя важна база фактологични материали за Социалния ОМК, като с това подкрепя информирания анализ и разработването на политики14. Заради своето относително открития си характер тези дейности представляват за градските специалисти начин да се включат в процеса на ОМК.
Партньорски проверки в подпрограмата за социална закрила и социално включване Целта на партньорската проверка (peer review) е да улесни размяната на знания между националните министерства чрез поредица семинари по различни теми. Министерствата свободно избират предмета, особено важен за тях. През 2009 г. имаше десет семинара за партньорска проверка в осем държави, а темите включваха социални грижи (Дания), Стратегията за градовете на Обединеното кралство, интегрирани подходи за преодоляване на изключването на ромите (Гърция) или планиране на помощ за бездомните (Австрия).15 На всеки семинар представител на държава-членка представя програма или политическа мярка пред експерти от Комисията, други държави и подбрани експерти и организации. След това те се дискутират от участниците, които преценяват как те действат в национален контекст, как допринасят за целите на ЕС, и дали елементи на разглежданата политика са приложими в други държави. Заключенията от тези семинари са ценен източник на информация за специалистите. Те могат да се изтеглят (на английски, немски или френски език) на адрес: www.peer-reviewsocial-inclusion.eu/peer-reviews.
Подпрограма за оценка Тази програма има за цел да подпомогне Комисията при наблюдението и оценката на прилагането на Национални планове за действие по социално включване. Комисията създаде Мрежа на независими експерти по социално включване, които изготвят поредица доклади, оценяващи прилагането на НПД и неговите последици за бъдещето на социалните политики на ЕС.16 Експертите следва да представят своите доклади три пъти годишно: два доклада по конкретен проблем, откроен като приоритетен проблем по Стратегията за социално включване, и независима оценка по “линията за социално включване” на Националния доклад по стратегиите за социална закрила и социално включване. Докладите предоставят ценна и независима оценка на националните политики и анализ на контекста на политическите мерки, описани от министерствата в техните доклади. Два примера от тези доклади, които си струва да се споменат, са оценката и препоръките за подобряване на Процеса за социално включване на ЕС (2008) и взаимодействието между Процеса за социално включване на ЕС и Лисабонската стратегия (ръст и работни места, 2007). Всички доклади са на разположение в: www.peer-review-social-inclusion.eu/ network-of-independent-experts
Проекти за междунационален обмен 17 Тези проекти целят поощряване на взаимното учене и обмена на добри практики между специалисти (от НПО, местната власт, и т.н.) в държавите-членки на ЕС, както и в държавите кандидатки и в държавите от ЕАСТ/ЕИЗ. През 2008 и 2009 г., между тези проекти бяха: ■■ Европейски градове срещу детската бедност18, (European Cities Against Child Poverty) воден от Лондонската Голямата община, който цели да намери решение в самите корени на детската бедност в няколко града, и споделя практически опит за успешните подходи.
14. В това отношение целите на PROGRESS са различни от тези на Европейския социален фонд, който подкрепя “прякото действие”, т.е. прилагането на политики за заетост и социално включване в държавите-членки 15. Програмата на семинарите за Сравнителен преглед за 2009 г. можете да намерите на: www.peer-review-social-inclusion.eu/peer-reviews 16. Всички доклади могат да бъдат намерени на: www.peer-review-social-inclusion.eu/network-of-independent-experts 17. За повече информация по проекти за международен обмен: www.ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=751&langId=en 18. За повече информация по проекта Европейски градове срещу детската бедност: www.againstchildpoverty.com/
Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010 / 9
Проектът поставя акцент върху ролята на политиката в образованието и здравеопазването за прекъсване на цикъла на депривацията, за достъп до заетост на родителите и за въздействие върху лошите домашни условия върху децата. Чрез въпросници и проучвания на отделни случаи градовете-партньори обменят познание и на тази основа разработват ръководство по проблемите на детската бедност и как градовете да се справят с нея. ■■ Проект CONNECTIONS,19 ръководен от градските власти на Ротердам, има за цел да изследва и разбере управленските структури, свързващи социалната политика, услугите и ангажираните в тях партньори, и съответно водят до координирани, ефективни подходи за борба със социалното изключване. Този проект използва метода на ”партньорската проверка”, чрез който участващите градове коментират взаимно политиките си. Всеки град определя тема, която използва, за да илюстрира ‘„съвместен” или интегриран отговор. Тези теми включват: ■■ Предоставяне на достъп до качествени услуги за изключените групи (включително здравеопазване, социални услуги, жилищно настаняване, квартална инфраструктура); ■■ Предотвратяване на финансовото изключване и справяне с него; ■■ Дългосрочно настаняване на бездомните хора; ■■ Включване на уязвими групи като самотни родители и проблемни млади хора; ■■ Съвместно формиране на политики/ разработване на стратегии. Екипите за партньорските проверки на всеки град се състоят от политически представител на местната власт или експерт по предоставянето на услуги, партньор от доброволния или общински сектор/ НПО, притежаващ опит в предоставянето на услуги в избраната област, и академичен/ научен партньор.
Събития
Основните международни събития, финансирани от Европейската комисия по програма PROGRESS, са Кръглата маса по въпросите на бедността и социалното изключване и Европейската среща на хора, живеещи в бедност. Кръглата маса по въпросите бедността и социалното изключване е годишно мероприятие, което събира около 300 представители на националните министерства и главните мрежи на ЕС. Организира се от
страната, председателстваща ЕС (за втората половина на 2009 г. - Швеция) и се провежда през м. октомври. Тази година акцентът е върху новите предизвикателства за активно включване в светлината на икономическата криза. Графикът на това мероприятие винаги се изготвя в тесни консултации с гражданското общество чрез мрежите на ЕС, подкрепяни от PROGRESS. Всяка година през м. май в Брюксел се провежда Европейската среща на хората, живеещи в бедност. Организирано от Европейската комисия, страната, председателстваща в момента ЕС, и от Европейската мрежа срещу бедността (“EAPN”), мероприятието дава възможност на хора, живеещи в бедност и страдащи от изключване, да участват в диалога с хората, определящи националната и европейска политика.
Проучвания
PROGRESS освен това финансира международни сравнителни проучвания, които се съсредоточават върху области, посочени в НДС, и разработва предложения за бъдещо действие. 20 Тези доклади обикновено са съпроводени от специфични проучвания по държави и предлагат изчерпателен общ преглед на предизвикателствата и политическите мерки в дадена област.
Подкрепа за основните европейски мрежи
С цел да изгражда капацитет и да участва в диалога с представителите на гражданското общество, PROGRESS предоставя средства за оперативни разходи на основните мрежи на ЕС като: Европейската мрежа срещу бедността, Eurochild, COFACE, Caritas Europa, Eurodiaconia, FEANTSA и Европейската социална мрежа. От 2008 г. насам EUROCITIES получава подкрепа и за програмата Inclusive Cities for Europe.21 Според мнозина подкрепата на мрежите на ЕС е найважната част от работата на фонда PROGRESS, той като именно създава конкретна работна връзка между Европейската комисия, КСЗ, и гражданското общество. Фондът значително подпомага аналитичния и комуникационен капацитет на мрежите в резултат на множеството доклади, позиции, събития, и др.
19. За повече информация по проекта CONNECTIONS: www.connectionsprogress.eu 20. Проучванията могат да се прочетат на: www.ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=751&langId=en 21. За повече информация относно подкрепяните мрежи: www.ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=751&langId=en
10 / Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010
6 Националният план за действие за социално включване 2008– 2010– общ преглед за местните специалисти Както вече бе споменато в уводната част на този документ, всеки от националните доклади по стратегиите за социална закрила 2008–2010 включва Национален план за действие за социално включване (НПД Вкл.). Тези документи са ценен източник на информация за националните тенденции и приоритети, касаещи социалната политика. Докладите могат да се намерят на уебсайта на Европейската комисия за Социалния ОМК: www.ec.europa.eu/ social/main.sp?catId=757&langId=bg Таблицата по-долу представя обобщено Националния план за действие в България и поконкретно основните приоритети в политиките и придружаващите ги мерки. В последната колона е посочено местното измерение на плана, включително конкретни препратки към политики или програми, провеждани от местните власти. Дадена е също и информация за контакт със звената, отговорни за НПД в националните министерства. Обобщението в таблицата е изготвено от бюрото в Брюксел на EUROCITIES с от нашите членове, където това е било възможно. Номерата на страници, цитирани в графа “Приоритети в политиката”, се отнасят за оригиналния документ.
Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010 / 11
България
НДС 2008–2010 е изготвен на база работата, извършена от междуведомствена експертна група - национален орган, включващ министерства, изпълнителни агенции и институти (пълен списък можете да намерите в Анекс 2.4 на НПД). Освен това са проведени широки национални консултации, чрез които бяха консултирани общините в рамките на Националното сдружение на общините в Република България (“НСОРБ”). Гореспоменатата експертна група отговаря и за наблюдението върху прилагането на НДС. В хода на своята работа тя се ангажира с широк кръг от заинтересовани участници, включително местни власти.
12 / Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010
Данни за контакт с члена на Комитета за социална закрила Г-жа Елена Кременлиева Дирекция “Социална закрила и социално включване” Министерство на труда и социалната политика ул. “Триадица” №2 1051 София, България Тел.: +359 21 811 9645 E-mail: ellena[at]mlsp.government.bg
Приоритети на политиката
Местно измерение
Ключови мерки на политиката
Ограничаване
Подкрепа за семействата и децата (родителски умения, достъп до
на предаването
предучилищно и училищно образование, достъп до здравеопазване)
на бедността
Развитие на комунални социални услуги за семействата и децата и
и социалното
подобрено сътрудничество с НПО
изключване между
Засилване капацитета на системата за закрила на детето (права на
поколенията
детето, изграждане на капацитет – обучение на персонала)
Няма конкретни отпратки към местната власт.
(стр. 25) Активно
Мерки за заетост – целеви програми (изучаване на занаяти,
включване за най-
професионално обучение, стажове), поощряващи работодателите да
отдалечените от
диверсифицират работната си сила
пазара на труда
Национални мерки (минимален доход) съвместно с целеви социални
(стр. 27–28)
помощи (енергия, транспорт и жилищни облекчения)
Няма конкретни отпратки към местната власт.
Социални услуги – подкрепа за започването на работа от млади хора, признаване на необходимостта за по-нататъшно развитие на услугите за безработни, търсещи социална помощ, и за хора с ниска квалификация Подобряване възможностите за заетост за млади хора и хора с ниска квалификация; подобряване сътрудничеството между Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане Равни
Основният акцент на дейностите пада върху ромите и хората с
възможности за
увреждания
най-уязвимите
Въвеждане на антидискриминационно законодателство
групи в
Премахване на бариерите пред образованието и заетостта, създаване
обществото
на повече възможности за заетост на хора с увреждания, подобряване
(стр. 29–30)
достъпа до услуги
Няма конкретни отпратки към местната власт.
Разработване на повече комунални социални услуги за хора с увреждания Разработване на интегрирани услуги за уязвимите етнически общности, подобряване възможностите за образование и заетост, подобряване домашните условия на ромите. Мерки, насочени към гарантирането на равни възможности за мъжете и жените По-добро
Разработване на стратегия за социално включване, фокусираща върху
Прилагането на НДС ще се извърши чрез
управление
бедността (фокус върху дългосрочните цели)
предоставяне на помощ за разработване
на политиката
Създаване на национален орган с фокус върху социалното включване
на местни планове за включване, и чрез
за социално
и разработването на механизми за координация на политиката за
подкрепа на национално ниво.
включване
социално включване
Местната власт ще бъде част от националния
(стр. 37–38)
Създаване на национален консултативен орган по социалното
консултативен орган за социално включване.
включване Подкрепа на местните и регионални власти при изработването на местни стратегии за борба с бедността и изключването
Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010 / 13
7 Речник
Комитет за социална закрила на ЕС (КСЗ) Процесът на социалната политика на ЕС се координира от Комитета за социална закрила на ЕС. Тази група включва по двама делегати на националните правителства и по двама представители на Европейската комисия. Задачите й са да наблюдава социалните тенденции и развитието на политиките за социална закрила, да поощрява обмена на познание, опит и добри практики, и да изготвя доклади, да формулира мнения или да предприема други начинания в сферата си на компетентност.
Национален доклад по стратегиите за социална закрила и социално включване (НДС) На всеки три години националните социални министерства изготвят „национални доклади по стратегиите”. Тези доклади очертават политическите мерки, предвидени за постигане на общите цели на Социалния ОМК. НДС представят общ преглед на социално-икономическата ситуация във всяка държава, на предизвикателствата, свързани със социалното развитие, и особено на политическите приоритети на националната администрация и мерките, които биха подкрепили тяхното прилагане. НДС се състои от четири раздела, включително Национален план за действие (НПД) по социално включване.
Национален план за действие по социално включване (НПД Вкл.) Тези планове описват националните приоритети в социалната политика и очертават развитието на социално-икономическите тенденции. Много от тях не посочват бюджет за всяка отделна цел, нито съдържат график за прилагане.
14 / Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010
Общи цели В контекста на Социалния ОМК държавите-членки са постигнали съгласие върху общи цели. Държавитечленки отразяват тези общи цели в националните си политики чрез Национални планове за действие. Държавите определят свободно начините за постигане на тези цели.
Отворен метод на координация Отворения метод на координация, прилаган на принципа на доброволното сътрудничество, представлява инструмент за координиране на политиките между държавите. Той използва „меки” законови механизми като насоки и показатели, определяне (benchmarking) и обмен на добри практики. Наричат се “меки”, защото официални санкции липсват. ОМК бе първоначално разработен за европейската политика по заетостта. Днес той се използва в различни области, включително за Социалния ОМК, политиката за младежка и образованието.
Партньорска проверка В процеса на партньорската проверка колеги и експерти, специализирани в сходни области, прилагат знанията и опита си, за да направят помежду си критична оценка и да се поучат от своята работа. По принцип използван в академичните среди, този подход все повече се прилага и в други области на работа.
Партньорски проверки в областта на социалната закрила и социалното включване Партньорските проверки за социално включване се извършват в рамките на семинари, в които представители на националните правителства канят
свои колеги от други държави-членки за оценка на текуща политика, програма или институционална структура. Първа стъпка на партньорската проверка е изготвянето на кратък доклад от правителствотодомакин за дадена политика, след което независим експерт изготвя втори доклад – за поставяне на съответната политика в по-широкия й контекст. На тази база представители на останалите правителства пишат коментари, включително информация за ситуацията в собствените им държави. След това те се срещат и разглеждат по-отблизо политиките на държавата-домакин - чрез посещения на терена, допълнителни презентации и дискусии. Като трета и последна стъпка на домакините се предоставят коментари и препоръки, така че те да могат да използват тези мнения за подобряване на собствената си практика.
Макар и да предстои преразглеждането й през 2010 г., широката цел на Програмата е да се модернизира европейския социален модел и да се гарантира, че политиките в икономиката, заетостта и социалната сфера не само успешно работят заедно, но и взаимно засилват ефективността си. За да постигне целите, посочени в Програмата, Европейската комисия използва набор от разнообразни политически инструменти, включително законодателство, социален диалог, инструменти за финансиране и сътрудничество между държавите-членки.
Процес за социална закрила и социално включване на ЕС
Съвместни доклади за социалната закрила и социалното включване
Посредством този процес Европейският съюз координира и насърчава държавите-членки в борбата им с бедността и социалното изключване и в реформирането на системите им за социална закрила , като използва обмен на политики и взаимно учене. Основа на процеса е Отворения метод на координация (ОМК).
Всяка година Европейската комисия и Съветът на министрите изготвят Съвместен доклад за социална закрила и социално включване. Въз основа на оценка на всички „национални доклади по стратегиите”, Съвместният доклад описва напредъка на националните политики и отправя ключови послания, които касаят общо всички държави-членки.
Отворен метод на координация по социалните въпроси
PROGRESS (Програма на ЕС за заетост и социална солидарност 2007–2013)
Често наричан просто „Социален ОМК”, той представлява „мек” подход за координация на междуправителствената политика, при който политическите решения остават на национално ниво, а сътрудничеството е доброволно. ОМК е структуриран в три-годишни цикъла и се състои от няколко ключови елемента: общи цели, национални доклади по стратегиите за социална закрила и социално
Целта на тази програма за финансиране е да укрепи прилагането на социалната политика на ЕС и формира разработването на политики. Тя финансира различни подкрепящи дейности, включително партньорски проверки, проекти за международен обмен, сравнителни проучвания и мероприятия. PROGRESS подкрепя и основните мрежи на ЕС, включително EUROCITIES.
включване, Съвместни доклади за социална закрила и социално включване и общи показатели.
Социална програма на ЕС
Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010 / 15
16 / Процесът На Ес За Социална За Крила И Социално Включван Е 2008–2010
Тази публикация е изготвена с подкрепа на Програмата за заетост и социална солидарност (2007–2013) на Европейската общност. Програмата е създадена с цел финансова подкрепа на прилагането на целите на Европейския съюз в областите на заетостта и социалните въпроси, упоменати в Социалната програма. В този смисъл PROGRESS има за цел: ■ да предоставя анализи и политически съвети в областите на заетостта, социалната солидарност и равенството между половете; ■ да наблюдава и отчита прилагането на законодателството и политиките на ЕС в областите на заетостта, социалната солидарност и равенството между половете; ■ да поощрява трансфера на политики, ученето и подкрепата между държавите-членки по целите и приоритетите на ЕС; и ■ да разпространява възгледите на заинтересованите участници и обществото, най-общо. За повече информация: www.ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=327&langId=bg Информацията, съдържаща се в тази публикация, не отразява задължително позицията или мнението на Европейската комисия. Настоящият доклад е изготвен от: Simon Guentner, EUROCITIES Главен директор “Политика” – Социални въпроси, Anna Drozd, EUROCITIES Програмен Директор – Социално включване, Rory Moody, EUROCITIES Директор “Комуникации” – Inclusive Cities EUROCITIES Square de Meeûs 1, B-1000 Brussels, Belgium Telephone +32 2 552 08 88 www.eurocities.eu
PROGRESS © September 2009