Green Blue Energy Factory
GREEN BLUE ENERGY FACTORY BULGARIA
Supported by
I N T E L L I G E N T E U R O P E
E N E R G Y
16-20, Alabin Str., 1000 Sofia, Bulgaria Tel.: +359 2 932 09 11 Fax +359 2 987 26 04 E-mail: office@bia-bg.com
Анализ на българския пазар за предприятия за производство на зелена енергия в секторите индустрия и търговия (с интензивно използване на енергия за отопление и охлаждане)
Този анализ е разработен в рамките на проекта „Предприятие за
производство на зелена енергия (Green Blue Energy Factory – GBE Factory), номер на договора IEE/10/233/SI2.593827, финансиран по програма „Интелигентна енергия Европа” на Европейската комисия (CIP Framework Programme)
Настоящият анализ е изготвен от Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес в изпълнение на задача 2.5 от проекта
София 1000, ул. „Алабин” 16-20 Тел. 02/ 932 09 11, факс 02/ 987 26 04 16-20, Alabin Str., 1000 Sofia, Bulgaria Tel.: +359 2 932 09 11, fax +359 2 987 26 04 E-mail: office@bia-bg.com Web: www.bia-bg.com
Съдържание 1 Цели и обхват на проекта GBE F ..........................................................................7 1.1 Цел на маркетинговия анализ .....................................................................8 2 Обобщени данни за състоянието на ВЕИ сектора в България .......................9 2.1 Национални
цели
............................................................................................9
2.2 Законова рамка и институции .....................................................................10 2.3 Цени на енергоносителите от ВЕИ .................................................................13 2.4 Възможности за финансиране ...............................................................................14 2.5 Обобщени данни за производството и използването на ВЕИ в България ...15 3 Маркетингов анализ по фокус групи ....................................................................19 3.1 Предприятия в химическата промишленост ...................................................19 3.2 Търговски центрове ..............................................................................................20 3.3 Потенциални потребители на ВЕИ от биомаса – хотели и оранжерии ......22 3.4 Общински програми за насърчаване използването на ВЕИ за периода 2010 – 2015 г. в област Стара Загора – обобщен анализ .........................................28 4 Експертни оценки ..................................................................................................35
1. Цели и обхват на проекта GBE F • Име на проекта: Предприятия за производство на зелена енергия (GBE F), съфинансиран по линия на програмата „Интелигентна енергия - Европа”, с подкрепата на Европейската комисия. • Цел на проекта – насърчаване на GBE F: подпомагане създаването и развитието на GBE F и като краен резултат постигането на икономии на енергия и спестени емисии на СО2. • Проектът насърчава въвеждането на производство от отделни или комбинирани източници на възобновяема енергия (биомаса, соларно-топлинна, фотоволтаична, геотермална, биогаз, когенерация с използване на ВЕИ, обработка на отпадъци и др.) в новопостроени или реконструирани индустриални и търговски помещения и сгради, с цел да се използва електрическа и/или топлинна енергия за отопление, охлаждане, както и за нуждите на производствените дейности. • GBE предприятие може да бъде отделна, една или повече индустриални или търговски сгради, където има съоръжения за производство на възобновяема енергия, която е изцяло или частично на разположение на предприятията от същата индустриална, търговска или регионална зона. • Основни партньори в проекта са публични дружества, бизнес организации и ESCO (фирми за енергийни услуги) от Европейския съюз (България, Италия, Германия, Австрия и Словакия).
• Настоящият анализ се извършва в изпълнение на задача 2.5 от проекта. 7
1.1 Цел на маркетинговия анализ Основни цели и задачи на маркетинговия анализ: 1. Да се оценят потребностите и предпоставките за създаването и разпространението на зелени предприятия и на готовността за развитие на този процес в България – поне в един регион и два сектора 2. Оценка на приоритетните видове ВЕИ и области на приложение по видове сектори 3. Непосредствено привличане на по 70 МСП от партньорските организации общо за Проекта 4. Разпространение на резултатите от анализа сред основните участници на пазара на предприятия за производство на зелена енергия (не по-малко от 300 потребители, доставчици, инженерингови фирми, институции и др.)
8
2. Обобщени данни за състоянието на ВЕИ сектора в България Настоящото проучване няма за цел да анализира в пълнота състоянието на ВЕИ сектора, а да представи обобщени данни, даващи ориентация за обстановката в България, в която предстои да се изпълнява проектът, както и за избора на областите, в които той да се фокусира.
2.1 Национални цели С Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници се установява обща рамка за насърчаване енергията от ВИ и се задават задължителни национални цели за общия дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия. Задължителната национална цел на България за дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. възлиза на 16 %. Въз основа на изискванията на Директива 2009/28/ЕО министърът на икономиката, енергетиката и туризма е разработил проект на Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници на Р България до 2020 г. (НПДЕВИ). Индикативната крива за постигане на националната цел през 2020 г. включва следните междинни индикативни цели:
• от 2011 до 2012 – 10, 72 %; • от 2013 до 2014 – 11, 38 %; • от 2015 до 2016 – 12, 37 %; • от 2017 до 2018 – 13, 69 %.
9
2.2 аконова рамка и институции Националната политика се формира от законодателната рамка и включва следните по-важни нормативни документи: • Закон за енергетиката • Закон за водите • Закон за земеделските земи • Закон за опазване на околната среда • Закон за енергийната ефективност • Закон за енергия от възобновяеми източници (в сила от 03.05.2011 г.) Този закон урежда обществените отношения, свързани с производството и потреблението на: o електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; o газ от възобновяеми източници; o биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта. Въведени са различни стимули, включително преференциални цени, приоритетно присъединяване на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници към електропреносната мрежа и задължително изкупуване на електроенергията от такива източници. Институции: Министерски съвет: определя държавната политика за насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 10
Министри на: икономиката, енергетиката и туризма, на околната среда и водите с отговорности за реализация на държавната политика в ръководените от тях министерства Агенция по устойчиво енергийно развитие (АУЕР): има статут на изпълнителна агенция към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Държавната политика за насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта, се изпълнява от изпълнителния директор на АУЕР. Агенцията включва 4 дирекции, една от които е Дирекция „Възобновяеми източници на енергия”, която участва в разработването и актуализирането на Национални планове за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ), организира изпълнението на дейностите и мерките, включени в НПДЕВИ и др. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която определя преференциални цени за изкупуването на електрическата енергия от възобновяеми източници, разработва методика за справедливо разпределение на разликата между пазарната и преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, между всички потребители и др. Регионални структури Областният управител: 1. осигурява провеждането на държавната, координира дейностите по насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта между общините в областта и др. Общинските съвети приемат дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива. 11
Кметът на общината разработва и внася за приемане от общинския съвет общински дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива в съответствие с НПДЕВИ. Неправителствени организации – съдействат на своите членове за ефективно участие на пазара на услуги, свързани с използването на ВЕИ, както и при обсъждане на свързаната с това нормативна база: • Асоциация на производителите на екологична енергия (АПЕЕ) • Институт за Алтернативна и Възстановяема енергия (АРЕИ) • Българска фотоволтаична асоциация • Българска соларна асоциация • Европейска асоциация за вятърна енергия (EWEA) • Българска ветроенергийна асоциация (БГВА) • НС „Екоенергия” • Съюз на производителите на екологична енергия-Юг • Българо-японска асоциация за вятърна и фотоволтаична енергия • Българска хидроенергийна асоциация • Българска асоциация за устойчива енергия • Български енергиен форум • Асоциация на енергийните инженери в България • Сдружение Хидроенергия и др.
12
2.3 Цени на енергоносителите от ВЕИ Преференциалните цени за изкупуване на ел. енергията от за различните видове централи с използване на ВЕИ са по-високи от цените на ел. енергия, получавана от крайния снабдител. Остава мотивацията на производителите от тези видове ВЕИ да продават ел. енергията на преференциалните цени, вместо да я консумират на място или в региона. Наред с това, има политика за системно намаляване на разликата в цените. Правителството на България декларира своето виждане за обосновано намаляване на преференциалните цени, особено на енергията от фотоволтаичните и вятърни електрически централи, в изграждането на които се отчита процес на насищане.
2.4 Възможности за финансиране В страната съществуват сравнително добри възможности за финансиране на проекти за ВЕИ.
• Кредитна линии по линия на EBRD по енергийна ефективност и възобновяеми източници (КЛЕЕВИ) – до 20% грант; • Български фонд за енергийна ефективност и ВЕИ – преференциален лихвен процент. Необходимост от съчетаване на мерките за ВЕИ и Енергийна ефективност • Кредитни линии, оперирани от банки (Райфайзен Банк, ПроКредит Банк и др.) с възможност за грант до 15% • Програми по линия на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013” с възможности за грант до 50% (Програма „Зелена индустрия” за големи предприятия) и Програма „Енергийна ефективност и зелена икономика” за МСП. • Козлодуйски фонд, • Оперативна програма за развитие на селските райони • Оперативна програма „Регионално развитие” • ESCO фирми, др. 13
Наличието на възможности за финансиране на проекти за производство и потребление на ВЕИ на място и в региона е добра предпоставка за създаването и развитието на предприятия за производство на зелена енергия.
14
2.5 Обобщени данни за производството и използването на ВЕИ в България Българската икономика е между страните с най-висока енергийна интензивност – около 5 пъти по-висока от средната за 27-те страничленки на ЕС.
Делът на ВЕИ в крайното енергийно потребление (11,6% за 2009 год.) е близък до средния за 27-те страни. Дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление (%) Години 2006 2007 EU (27 страни) 9 9,9 България 9,3 9,1 Германия 7,1 9,4 Италия 5,6 5,5 Австрия 25,1 27,2 Словакия 6,6 8,1 Източник: Евростат, Код: t2020_31
2008 10,5 9,6 9,3 7 27,9 8,3
2009 11,7 11,6 9,8 8,9 29,7 10,3
Цел
20 16 18 17 34 14
15
На следващата таблица е показана извадка от общия енергиен баланс за 2010 год. за някои сектори, представляващи интерес от гледна точка на проекта. От нея могат да се направят следните изводи: • Химическата промишленост е един от най-значимите промишлени консуматори (7,5 % от крайното енергийно потребление за 2010 г.), въпреки че този дял за последните 3 години е намалял с около 30%. Използваните в отрасъла ВЕИ са практически незабележими на фона на общото енергийно потребление, като потенциалът остава значителен. • Значителен консуматор са и обектите от отрасъл търговия (11,4 % от крайното енергийно потребление за 2010 г.), в които влизат търговските центрове – обект на специално внимание за Проекта. Както се вижда, в тези обекти използването на ВЕИ е забележимо по-голямо. ОБЩ ЕНЕРГИЕН БАЛАНС ЗА 2010 ГОДИНА (Енергия-6 1 OEB)
Единица
Производство на първична енергия
1000 toe
Крайно енергийно потребление
1000 toe
Химическа промишленост
Хранителновкусова промишленост Търговия, обществени организации и други 16
Общо
Възобновяеми горива и отпадъци
Топлинна енергия от ВЕИ
Електрическа енергия (без ПАВЕЦ) от ВЕИ
10234
779
43
495
8691
900
43
-
1000 toe % спрямо крайно енерг. потребление
648 7,5
-
-
-
1000 toe % спрямо крайно енерг. потребление 1000 toe % спрямо крайно енерг. потребление
252 2,9
7 0,8
-
-
987,0 11,4
11 1,2
37,0 86,0
20,0 -
Интерес представлява разглеждането на очакваните ползи и разходи от GBE F на фона на дейностите по икономия на енергия – също с много висок приоритет. В следващата таблица са показани обобщени резултати от изпълнени енергийни одити в над 150 промишлени фирми по данни на АУЕР. Вижда се, че средният срок за изкупуване на инвестициите от предложените енергоспестяващи мерки е около3,5 год. В същото време системите за ВЕИ в индустрията и сградния сектор са със забележимо по-висок срок за изкупуване – над 5-6 год. ПАРАМЕТЪР
РАЗМЕРНОСТ
СТОЙНОСТ
Обследвани обекти Годишно потребление на енергия Икономия на енергия от ЕСМ Парична икономия от ЕСМ Редуцирани емисии СО
бр. GWh/год. GWh/год. млн. лв./год. хил. т./год.
154 2 927 378 52,1 187,7
Необходими инвестиции за ЕСМ
млн. лв.
183,4
год. %
3,5 12,6
2
Среден срок на откупуване Среден дял на спестяванията Източник: АУЕР
Изводи: • Достъпният потенциал на всички ВЕИ в страната е около 6 000 ktoe. Най-голям достъпен потенциал от всички ВЕИ в страната има биомасата (~2 700 ktoe), следвана от водната енергия (~2 280 ktoe), слънчевата енергия (~390 ktoe), геотермалната енергия (~350 ktoe) и вятърната енергия (~280 ktoe). • Средният срок за изкупуване на инвестициите от предложените енергоспестяващи мерки е около3,5 год. В същото време системите за ВЕИ в индустрията и сградния сектор са със забележимо по-висок срок за изкупуване – над 5-6 год. • Устойчиво енергийно развитие в условията на нашата страна, включващо оптимално използване на конвенционални горива, може да бъде достигнато при съчетаване на мерки, въвеждащи ВЕИ с мерки по повишаване на ЕЕ. • През следващите 10 години най-значителен дял в производството на електроенергия от ВЕИ ще имат водната 17
енергия и биомасата, а за задоволяване на нуждите от топлина, охлаждане и БГВ - биомасата и геотермалната енергия. • Съществена особеност на ВЕИ е икономическата целесъобразност за реализация на малки инвестиционни проекти, вследствие на разпределението на потенциала, което налага децентрализация на преобразуващите/преработващите мощности. В резултат на предварителния анализ на състоянието на ВЕИ сектора в България пазарното проучване се насочва с приоритет към следните области: • По видове ВЕИ – биомаса, слънчеви колектори за топлинна енергия, биогаз от преработени отпадъци, термални източници – с най-голям потенциал • Сектори – химия, търговски вериги, хотели в национален разрез – със значителна енергийна интензивност и подходящи за целите на проекта • Региони - Национален обхват и Стара Загора в широк обхват на проучваните обекти В следващите раздели са показани резултатите от пазарните проучвания в следните фокус групи: • Предприятия от химическа промишленост, разпределени в цялата страна – 40 предприятия • Търговски центрове, разпределени в цялата страна – 10 центъра • Обекти с интерес към използването на биогорива – 14 хотела и 10 оранжерии • Обекти на територията на област Стара Загора В допълнение е са извършени експертни оценки на състоянието на пазара.
18
3. Маркетингов анализ по фокус групи
3.1 Предприятия в химическата промишленост Изводи: • Използвани са данни от 42 фирми от химическата промишленост от различни подсектори: каучукова, фармацевтика, пластмаси, бои, органични и неорганични химикали, полимери и др. Анализът дава възможности за оценки на интереса на сектора към използването на ВЕИ. Около 11% от фирмите са от региона на Стара Загора, което дава възможност за проектиране на резултатите от анализа върху този район. • Около 22% от фирмите са със значително енергийно потребление – над 20% от общите производствени разходи и прилагането на ВЕИ за покриване на тези разходи или на част от тях би допринесло за увеличение на дела на зелената енергия в индустрията на България. • Около 40% от общата консумация на енергия е електроенергия, а около 14 % на течни горива – енергоносители с високо влияние върху емисиите на парникови газове. Предприятията, използващи течни горива са сериозни потенциални кандидати за BGE F, водещи до повишена конкурентоспособност и намалени емисии на парникови газови. • В малките и средни предприятия за отопление и БГВ се използват в рамките на 38-44% от общата консумация на топлинна енергия – видове консуматори с особен приоритет за Проекта GBE F. • Около 24% от общата консумация на ел. енергия се използва за отопление и охлаждане - видове консуматори с особен приоритет за Проекта GBE F. • Само 2 от проучените фирми са използвали ВЕИ като мярка за 19
икономия на енергия, средства и влияние върху околната среда през последните 3 години. В тях оценките от въвеждането им са положителни. Други 7 фирми планират въвеждането на ВЕИ, а 5 – когенерационни системи през следващите 2-3 години. Това е индикация за нарастващи интерес към зелената индустрия и готовност за дългосрочно ориентирани инвестиции. • Фирмите оценяват като цяло положително степента на своята информираност, както и услугите, предлагани от доставчиците на системи за ВЕИ. • Посочените бариери пред въвеждането на мерки за енергийна ефективност се отнасят практически еднозначно (а в повечето случаи – в по-голяма степен) и за използването на ВЕИ в предприятията. Между най-често споменаваните препятствия са липсата на специфична информация (техническа, експертна, за най-добри практики и др). Задачите на проекта GBE F в голяма степен са насочени към преодоляване на тези бариери. • Всички фирми проявяват интерес и готовност за участие в мероприятията, организирани от проекта.
3.2 Търговски центрове
Извършено е проучване, обхващащо 10 близки по размер и функции търговски центрове, разположени на територията на страната. Събрани и обработени са следните данни: • Използвани площи • Видове използвани енергоносители • Енергийни баланси • Особености на конструкцията от гледна точка на възможности за инсталация на соларни панели и др. 20
Осреднените резултати от обработването на данните са приведени на следващата таблица. Таблица Данни за търговските центрове – средни Тип предприятие Tърг. център Местоположение : Цялата страна 2 Отопляема площ 5 147 m % Баланс по енергоносители kWh kWh/m2 Електрическа енергия 539 290 104,77 78,15% Топлинна енергия 150 764 29,29 21,85% Общо 690 054 134,06 100,00% Баланс по консуматори kWh kWh/m2 % Отопление 113 451 22,04 16,44% Вентилация 37 313 7,25 5,41% ТВБН 5 750 1,12 0,83% Помпи, компресори, вентилатори 91 429 17,76 13,25% Други – свързани със специфични технологии 442 111 85,89 64,07% Общо 690 054 134,06 100,00% Възможности за ВЕИ Възможност за соларни панели : Да Тип покрив : Плосък 2 Площ на покрива : 4 289 m Засенчване : Няма Както се вижда, средната отопляема площ е над 5000 м2. Търговските центрове са значителни консуматори на ел. енергия – около 78% от общата консумация на енергия. Отоплението, вентилацията и топлата вода за битови нужди формират един значителен дял - около 23% от общата консумация на енергия. Тези данни показват, че търговските центрове са сериозен потенциален кандидат за GBE F.
21
3.3 Потенциални потребители на ВЕИ от биомаса – хотели и оран Обобщени резултати на анализа, включващ 14 хотела (потенциални
Консумация на енерги No.
Наименование
Населено място
Дизелово гориво (t/год.)
1 Александър СПА Хотел гр. Банско
(МWh/ год.)
80
(1000nm3/ год.)
924
2 Хотел Самоков
кк. Боровец
3 СПА Хотел Девин
гр. Девин
107
1236
4 Хотел Финландия
кк. Пампорово
155
1791
5 Хотел Гайтани
гр. Хисаря
55
635
6 Хотел Пирин
гр. Банско
110
1271
7 Хотел Зареница
с. Нареченски бани
55
635
8 Хотел Родопски дом
гр. Чепеларе
86
993
9 Хотел Ал Макс
гр. Благоевград
70
809
10 Хотел Еделвайс
гр. Банско
66
762
11 Хотел Боровец
кк. Боровец
545
12 Хотел Алпин
кк. Боровец
390
13 Хотел Рила
кк. Боровец
620
14 Хотел Каменград
гр. Панагюрище
Общо:
Природе
50
834
696
578
9635
2251
Общото количество използвана енергия за отопление и БГВ е около 31 200 22
нжерии потребители) са показани на следващите таблици
ия за отопление и БГВ
ен газа (МWh/ год.)
Разходи на енергия за отопление и БГВ, без ДДС
Електроенергия
Общо
Дизелово гориво
Природен газ
Електроенергия
Общо
(МWh/ год.)
(МWh/ год.)
(BGN/ год.)
(BGN/ год.)
(BGN/ год.)
(BGN/год.)
24
948
2424
178424
96
6571
9696
591933
54
1290
235400
5454
240854
91
1882
341000
9211
350211
19
655
121000
1939
122939
42
1313
242000
4242
246242
22
657
121000
2182
123182
43
1037
189200
4363
193563
26
835
154000
2666
156666
34
796
145200
3394
148594
5070
50
5121
343350
5090
348440
3628
43
3671
245700
4363
250063
5768
53
5821
390600
5333
395933
16
594
1616
111616
614
31189
61974
3458661
6475
20941
176000 582237
110000
1834800
1561887
MWh/год., като 53% от общите разходи са за течни горива.
Обобщени данни от анализа на възможните ползи от използването на биомас
No.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
Наименование
Александър СПА Хотел Хотел Самоков СПА Хотел Девин Хотел Финландия Хотел Гайтани Хотел Пирин Хотел Зареница Хотел Родопски дом Хотел Ал Макс Хотел Еделвайс Хотел Боровец Хотел Алпин Хотел Рила Хотел Каменград Общо:
Консумация на енергия за отопление и БГВ
Разходи на енергия за отопление и БГВ
Консумация на чипс
(МWh/год.)
(BGN/год.)
(t/год.)
948
178424
413
6571 1290 1882 655 1313 657 1037 835 796 5121 3671 5821 594 31189
591933 240854 350211 122939 246242 123182 193563 156666 148594 348440 250063 395933 111616 3458661
2863 562 820 285 572 286 452 364 347 2231 1600 2536 259 13590
Общата икономия на разходи за енергия е около 1 780 хиляди BGN при сред на 7590 t/год.
Обобщени резултати на анализа, включващ 10 оранжерии (потенциални потр
са за отоплени и БГВ в хотелите са показани на следващата Таблица Разходи на чипс за отопление и БГВ, без ДДС (BGN/год.)
Разходи на ел.енергия за С.Н.
Икономии
(BGN/год.)
(BGN/год.)
Инвестиции, без ДДС
Срок на откупуване
(BGN)
(год.)
49578
1939
126906
426684
3,4
343574 67456 98395 34226 68641 34352 54207 43663 41624 267739 191966 304347 31039 1630807
7757 4363 7369 1551 3394 1745 3491 2133 2715 4072 3491 4266 1293 49579
240602 169035 244447 87162 174208 87085 135866 110870 104255 76629 54607 87320 79284 1778275
792445 580544 846814 294560 551357 269361 414680 392479 345487 358436 242309 395803 290872 6201830
3,3 3,4 3,5 3,4 3,2 3,1 3,1 3,5 3,3 4,7 4,4 4,5 3,7 3,6
ден срок за изкупуване 3,6 год. Очакваните икономии на емисии се оценяват
ребители) са показани на следващите таблици
25
Консумация на енергия за No.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Населено място
Наименование
Одесосстрой ООД МТЖ ООД Еурогреен ЕООД К-РБ ЕООД ПИВИ ООД Булгарцвет ЕО АД Навона ООД Булком плюс ООД ЕТ Ангел Пейчев ДЖИ ЕН СИ ООД Общо:
Дизелово Природен газа гориво (t/ (МWh/ (1000nm3 (МWh/ год.) год.) /год.) год.) 182 2103
гр. Варна гр. Берковица гр. Павликени гр. Нови пазар гр. Разград
90 154 111 83
1040 1779 1282 959
гр. Елин Пелин
190
2195
гр. Първомай
540
5024
гр. Пловдив
710
6605
гр. Пазарджик
730
6791
гр. Перущица
485
4512
2465
22932
810
9357
Общото количество използвана енергия за отопление и БГВ е около 32 400 M Обобщени данни от анализа на възможните ползи от използването на биомас
No.
Наименование
Консумация на енергия за отопление
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Одесосстрой ООД МТЖ ООД Еурогреен ЕООД К-РБ ЕООД ПИВИ ООД Булгарцвет ЕО АД Навона ООД Булком плюс ООД ЕТ Ангел Пейчев ДЖИ ЕН СИ ООД Общо:
(МWh/год.) 2115 1052 1791 1296 971 2208 5037 6619 6805 4524 32419
Разходи на енергия за отопление
(BGN/год.) 401660 199285 340012 245606 183860 419333 341557 448682 461306 306762 3348064
Консумация на чипс
(t/год.) 922 459 780 565 423 962 2195 2884 2965 1971 14126
Общата икономия на разходи за енергия е около 1 640 хиляди BGN при среде на 7626 t/год. 26
отопление
Разходи на енергия за отопление, без ДДС
Електроенергия
Дизелово гориво
Общо
(МWh/ год.) (МWh/ год.)
Природен газа
(BGN/ год.) (BGN/ год.)
Електроенергия
Общо
(BGN/ год.)
(BGN /год.)
12
2115
400400
1260
401660
13 12 14 12
1052 1791 1296 971
198000 338800 244200 182600
1285 1212 1406 1260
199285 340012 245606 183860
13
2208
418000
1333
419333
13
5037
340200
1357
341557
14
6619
447300
1382
448682
14
6805
459900
1406
461306
12
4524
305550
1212
306762
130
32419
1552950
13114
3348064
1782000
MWh/год., като 53% от общите разходи са за течни горива. са за отоплени и БГВ в оранжериите са показани на следващата Таблица Разходи на чипс за отопление, без ДДС
(BGN/год.) 110588 55029 93650 67777 50788 115458 263374 346080 355821 236545 1695111
Разходи на ел.енергия за С.Н.
(BGN/год.) 1134 1156 1091 1265 1134 1200 1222 1244 1265 1091 11802
Инвестиции, без ДДС
Икономии
(BGN/год.) 289938 143100 245271 176564 131938 302675 76961 101358 104220 69126 1641151
Срок на откупуване
(BGN) 930601 484117 850752 570340 427382 971582 357629 509646 530796 298579 5931425
(год.) 3,2 3,4 3,5 3,2 3,2 3,2 4,6 5,0 5,1 4,3 3,9
ен срок за изкупуване 3,9 год. Очакваните икономии на емисии се оценяват 27
3.4 Общински програми за насърчаване използването на ВЕИ за периода 2010 – 2015 г. в област Стара Загора – обобщен анализ 3.4.1 Макроикономически тенденции за област Стара Загора Стойностите по основни макроикономически показатели в периода 2005 -2008 очертават паралелни положителни тенденции на промяна: ПОКАЗАТЕЛИ 2005 ПРОМЯНА България БВП - млн. лв. 42797 БВП/човек - лв. 5529 Приходи от продажби - млн. лв. 123110 ДМА - млн. лв. 49552 Предприятия - бр. 252519 Заети лица - бр. 1945492 Област Стара Загора БВП - млн. лв. 2157 БВП/човек - лв. 5974 Приходи от продажби - млн. лв. 5043 ДМА - млн. лв. 2619 Предприятия - бр. 11564 Заети лица - бр. 94910
2008 56520 7379 209257 97287 307831 2266485
+32,1% +33,5% +70,0% +96,3% +21,9% +16,5%
2489 6971 7376 5247 12913 102436
+15,4% +16,7% +46,3% +100,3% +11,7% +7,9%
Обобщени характеристики на общините в областта Ст. Загора Раднево Казанлък Гълъбово П. Баня Чирпан Гурково Б. Даскалово Мъглиж Опан Николаево 2005 г. 54,3% 18,9% 12,6% 10,1% 1,4% 1,2% 0,5% 0,4% 0,2% 0,2% 0,1% 2008 г. 58,5% 16,5% 11,9% 8,0% 1,2% 1,9% 0,5% 0,3% 0,3% 0,6% 0,1%
НЕТНИ ПРИХОДИ ПО СЕКТОРИ дял Търговия и ремонт на мпс Преработваща индустрия Енергия и газообразни горива Строителство 28
35,1% 22,4% 14,0% 11,9%
Добивна индустрия Селско, горско и рибно стопанство Други от третичен сектор
5,4% 3,0% 8,3%
Източник: НСИ - текуща статистика
Между целите и Област Стара Загора до 2013 год. са : • дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление 9,0% • повишаване на енергийната ефективност 8,0% • намаляване на енергийната интензивност на БВП 16,0% Източник: Актуализиран документ за изпълнение на областната стратегия за развитие на Област Стара Загора 2011-2013 г.
3.4.2 Подход при подготовката на програмите В област Стара Загора са разработени общински програми за насърчаване използването на ВЕИ за периода 2010-2015 год. в следните общини: • Стара Загора • Казанлък • Гълъбово • Гурково • Николаево • Мъглиж • Опан Тези документи са създадени в рамките на проекта „Европейско сътрудничество за европейски просперитет”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие с активното участие на Търговскопромишлена палата – Стара Загора. Програмите са с унифицирана структура, което улеснява обобщаването на резултатите на областно ниво. В програмите са включени следните раздели: 29
• Въведение • Национални цели и законодателна рамка • Регионални цели • Общинска политика за насърчаване и устойчиво използване на ВЕИ • Потенциал на ВЕИ в общината • Опазване на околната среда • Общинска програма за насърчаване на използването на ВЕИ (ОПНИВЕИ) • Стратегическа цел, приоритети и цели и на ОПНИВЕИ • Оценка на ресурсното обезпечаване на поставените цели • SWOT анализ • Оценка на риска • Разработване на местен устойчив енергиен план • Наблюдение и оценка на общинската програма за насърчаване на използването ВЕИ • Заключение Информационна основа на ОПНИВЕИ Информационна основа за разработването на ОПНИВЕИ са: • Плана за развитие на община Стара Загора 2005 - 2013 г.; • Информация и данни, получени от национални и регионални институции и организации. • Информация и данни, поучени от община Стара Загора. • Доклад - Оценка на потенциала на възобновяемите енергийни източници, разработен в рамките на проект „Европейско сътрудничество за европейски просперитет” за обмен на добри практики и насърчаване на развитието на ВЕИ в Старозагорски регион по Оперативна програма “Регионално развитие” с програмен продукт REScan за анализ на енергийния потенциал на ВЕИ в общината.
30
3.4.3 Общински програми за насърчаване на използването на ВЕИ (ОПНИВЕИ) – основни приоритети Приоритет №1: Намаляване на консумацията на енергия в общинския сектор чрез използване на ВЕИ Цел 1.1: Намаляване на консумацията на енергия в общинските сгради чрез използване на ВЕИ Очаквани резултати: а/ Намаляване на разходите на горива и енергия с 5% годишно: б/ Намаляване емисиите от СО2 и постигнат екологичен ефект с 5% годишно: в/ Подобрен комфорт на обитаване в обновените сгради; Инвестиционни проекти: Общо за 6-те общини 1.1.1. Инсталиране до 2015 г. на 55 термосоларни инсталации за топла вода на общински сгради с целогодишно използване (общинска администрация, детски и социални заведения). 1.1.2. Инсталиране до 2015 г. на 10 фотосоларни инсталации за генериране на електричество за потребление от общинския сектор. 1.1.3. Инсталиране до 2015 г. на фотосоларни инсталации с мощност до 16 MWp, инсталирани, на покриви, или върху рециклирани площи Приоритет №3: Повишаване на използването на ВЕИ от местния бизнес Цел 3.1: Насърчаване на използването на ВЕИ в предприятията на територията на общината. Очаквани резултати: а/ Намаляване на консумацията на енергия в промишления сектор с 10% до 2015 г. ; б/ Намаляване на емисиите парникови газове и постигане на 31
екологичен ефект; в/ Повишаване на конкурентоспособността на бизнеса. Инвестиционни проекти: За Стара Загора 3.1.1. Изграждане на 115 термосоларни инсталации за топла вода. 3.1.2. Изграждане на 15 отоплителни инсталации на биомаса. Цел 3.2: Насърчаване на бизнеса и привличане на инвеститори за изграждане на големи ВЕИ инсталации територията на общината. Неинвестиционни дейности: 3.2.1. Популяризиране на потенциала на ВЕИ в общината, установен в рамките на проект „Европейско сътрудничество за европейски просперитет” за обмен на добри практики и насърчаване на развитието на ВЕИ в Старозагорски регион по Оперативна програма “Регионално развитие” с програмен продукт REScan за анализ на енергийния потенциал на ВЕИ в община Стара Загора. 3.2.2. Популяризиране на източници за финансиране на ВЕИ проекти. 3.2.3. Привличане на инвеститори и създаване на ПЧП. Приоритет № 4: Въвеждане на система за управление на енергията на територията на общините, вкл. ВЕИ Цел 4.1: Изграждане на общински капацитет с кадри, специализирани в сферата на ЕЕ и ВЕИ Очаквани резултати: а/ Обучени общински ръководители и специалисти за работа в общинската администрация в областта на ЕЕ и ВЕИ. б/ Основаване на общинско звено по ЕЕ и ВЕИ с обучени специалисти за работа в него. Неинвестиционни дейности: 4.1.1. Осъществяване на обучения на общински ръководители 32
и специалисти в сферата на ЕЕ и ВЕИ за работа в общинската администрация. Цел 4.2. Мобилизиране на обществена подкрепа за изпълнение на програмите по ЕЕ и ВЕИ енергийната програма на основата на широко партньорство с бизнеса и организации на гражданското общество. Очаквани резултати: а/ Осигурена широка обществена подкрепа за изпълнението на общинските програми по ЕЕ и ВЕИ. б/ Установено трайно партньорство между общинска администрация, бизнеса и гражданите. в/ Въведена система за енергийно управление на територията на общината. Неинвестиционни дейности: 4.2.1. Подготовка и провеждане на широка разяснителна кампания сред населението и местния бизнес за целите на общинските програми по ЕЕ и ВЕИ и за необходимостта от партньорство между участниците в нейното изпълнение. 4.2.2. Въвеждане на постоянно наблюдение, анализ и оценка на състоянието на изпълнението на общинските програми по ЕЕ и ВЕИ и публикуване на периодични информации.
SWOT анализ на програмите: Силни страни • Наличие на добър потенциал на ВЕИ в общината; • Добре структуриран и балансиран енергиен сектор; • Добри комуникации и инфраструктура; • Политическа воля от местната власт за насърчаване използването на ВЕИ; • Наличие на специализирани организации, фирми и специалисти в общината за разработване и изпълнение на проекти в сферата на ВЕИ; 33
Слаби страни • Липса на достатъчен капацитет в местната администрация в сферата на ВЕИ; • Липса на достатъчна информация, мотивация и ресурси у заинтересованите страни за използване на ВЕИ; • Недостатъчни финансови ресурси за провеждане на местната политика в областта на ВЕИ. Възможности • Европейско и национално законодателство стимулиращо производството и потреблението на електроенергия от ВЕИ; • Наличие на национални и европейски програми за насърчаване използването на ВЕИ; • Наличие на организации на фирми и специалисти в общината и региона с опит в разработване и изпълнение на проекти в сферата на ВЕИ; • Наличен ресурс за привличане на местни и чуждестранни инвестиции • Потенциал за създаване на нови работни места. • Потенциал за съхранение на екологията и намаляване на въглеродните емисии Заплахи • Липса на достатъчен собствен ресурс за реализиране на ефективна общинска политика за насърчаване използването на ВЕИ и реализиране на конкретни проекти; • Непоследователна национална политика в областта на ВЕИ, влияеща върху инвестиционния интерес в сектора; • Възможна бъдеща промяна на националната политика за насърчаване използването на ВЕИ.
34
4. Експертни оценки В допълнение към анализите по фокус групи е извършена експертна оценка на състоянието на пазара на предприятия за производство на зелена енергия с участието на 14 водещи експерти в тази област. Основни изводи от оценките:
• Най-перспективни типове GBE F за българския пазар – базирани на биомаси и слънчеви термични колектори • Най-перспективни сектори – дървообработване и търговски центрове • Предлагането на оборудване и технически средства надвишава търсенето им • Нивото на информираност е недостатъчно • Съществуващата структура на цените на ВЕИ в България е едно от най-големите препятствия пред GBE Factories • • Резултатите в графична форма са показани по-долу:
35
Expert Assessments - Average Values
0 H o w d o y o u e s tim a te th e p r o s p e c tiv e fo r G B E F in th e n e x t 3 y e a r s u s in g th e fo llo w in g ty p e s o f R E S : P h o to v o lta ic s
T h e r m a l S o lla r C o lle c to r s
W in d g e n e r a to r s
B io m a s s fo r :
h e a t p r o d u c tio n
e le c tr ic ity p r o d u c tio n
c o g e n e r a tio n
P r o c e sse d w a ste s a n d w a ste s w a te r s
h e a t p r o d u c tio n
e le c tr ic ity p r o d u c tio n
c o g e n e r a tio n
G e o th e r m a l e n e r g y
H o w d o y o u e s tim a te th e p r o s p e c tiv e fo r G B E F in th e n e x t 3 y e a r s fu n c tio n in g in th e fo llo w in g s e c to r s : C h e m ic a l in d u s tr y
F o o d in d u s tr y
M e ta llu r g y
W o o d p r o c e s s in g
M a c h in e b u ild in g a n d e le c tr o n ic s
C o m m e r c ia l b u ild in g s
O th e r (p le a s e , d e s c r ib e )
H o w d o y o u e s tim a te th e s u p p ly o f e q u ip m e n t fo r G B E F in th e B u lg a r ia n m a r k e t H o w d o y o u e s tim a te th e d e m a n d fo r e q u ip m e n t fo r G B E F in th e B u lg a r ia n m a r k e t H o w d o y o u e s tim a te th e fin a n c ia l to o ls fo r G B E F in th e B u lg a r ia n m a r k e t H o w d o y o u e s tim a te th e le v e l o f a v a ila b le in fo r m a tio n r e la te d w ith G B E F . H o w d o y o u e s tim a te th e le v e l o f fo llo w in g o b s ta c le s b e fo re G B E F L a c k o f in fo r m a tio n
L a c k o f e x p e r ts
H ig h p a y b a c k p e r io d o f in v e s tm e n ts
E x is tin g s tr u c tu r e o f p r ic e s fo r R E S O th e r p r io r itie s : te c h n o lo g y in n o v a tio n s , e n e r g y e ffic ie n c y , e tc .
1
2
3
4
5
6
7
8
www.gbefactory.eu Picture: Aerial Photo of the Padua Logistic Hub (Padua, Italy). The Padua Logistic Hub has been finished in 2010 and it represents the biggest photovoltaic roof of Italy: in fact on the roofs around 12.3 million of Watt has been installed, and 7 shelters used as parking covers. The energy produced by the plant is able to provide energy to 4000 families.Â