Хомеопатичен компас брой 58

ЦЕНТ ЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ И ПРАКТИКУВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЯ

Q U I B E N E I N T E R R O G AT, BENE DIGNOSCIT

www.homeopath.bg

Информационен бюлетин за хомеопатия и интегративна медицина

© Всички права запазени Година VI • 2018 • април • брой 58, разпространява се безплатно

ФИЗИЧЕСКА И ПСИХИЧЕСКА УМОРА: В БРОЯ ЧЕТЕТЕ: СКРИТАТА ДЕПРЕСИЯ Д-р Филип Рошблав, Франция Какво точно означава терминът „умора”? Медицината говори за нея, без да уточнява за какво става дума и без да дава научна дефиниция за това понятие. От латинската си етимология (fatigare: движа се непрекъснато и прекомерно), умората запазва двойнствения си характер на „болезнен“симптом без определена етиология с възможно засилване на предизвикания дискомфорт. Да, умората е банален, но често срещан субективен симптом, трудно определим количествено, който изисква намиране на причините за появата му, ако съществуват. Във всеки случай е необходимо да потърсим „основанието”, за да се опитаме да го коригираме. Освен това границите между физичното и психичното са трудно определими защото всички хомеопатичните медикаменти притежават валоризиран психизъм. Например при Arnica (спомен от близка или далечна травма) когато разпитът насочи анамнезата към телесната клиника, тогава психическият шок („травмите на душата“) почти моментално тръгва по стъпките на биологичния анализ. В това изследване ще се опитаме да изясним физическата и психическата (усещането за загуба на жизнен импулс или скрита депресия) компонента на умората, като оставим на читателя да направи валоризация, според своя опит от лични преживявания и изпитани чувства. Нека на първо място да припомним, кои възможни етиологии следва да бъдат изключени: • Вторична умора, която се дължи на: – претоварване, – емоционален шок, – травма, – чувства.

• Симптоматична умора от: – инфекциозно заболяване, – ендокринно заболяване, – общо заболяване (хемопатия, рак ...), – сериозно психическо разстройство.

Терапевтично досие ФИЗИЧЕСКА И ПСИХИЧЕСКА УМОРА: СКРИТАТА ДЕПРЕСИЯ Д-р Филип Рошблав, Франция

стр. 1

Хомеопатични монопрепарати на Немски хомеопатичен съюз АLLIUM CEPA

стр. 6 Хомеопатичната доктрина ПЕТ ДЕЗИНФОРМАЦИОННИ МИТА ЗА ХОМЕОПАТИЯТА Дейна Улман, САЩ

стр. 7

2

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 58 • април • 2018

Терапевтично досие ФИЗИЧЕСКА И ПСИХИЧЕСКА УМОРА: СКРИТАТА ДЕПРЕСИЯ Д-р Филип Рошблав, Франция В случай, че се придържаме към латинската етимология, първият хомеопатичен медикамент, за който мислим, е Argentum nitricum, защото възбудата и прибързаността са много присъщи за него. Умората му идва от постоянното му прибързване, последвано от тревога. Това е медикамент, подходящ за човек, чийто мозък асоциативно изгражда въображаем сценарий (който може да не надхвърли онова, което вече съществува), но от който се страхува, и заради който не бива да действа преди да се е осъществил. Такава е дълбоката проблематика при Argentum, прототип на медикамент за предварително бягство. Страх от празнота, символ на несъществуващото, на нищото, което трябва да бъде безкрайно попълвано, за да не се изгуби в него. В действителност, в първата фаза, Argentum не усеща умората си. Клинично тя се проявява в треперене, световъртежи или дори атаксия. Тук депресивният елемент може да се настани под формата на акцентиране на фобиите, които до този момент остават повече или по-малко скрити и са отражение на неговата функционална и структурна дисхармония (луетична конституция). При пациенти с подчертана луетична реактивност, които на бегъл, повърхностен поглед са порядко засягани от умора, следва да се интересуваме най-вече от: Aurum metallicum, който е весел и толкова „игрив“ в стеничния си период, също изпитва умора. Зад показните му шумни изяви всъщност се крие дълбока загуба на самочувствие. Физическата астения е от съдов произход с всички рискове на хроничния микро-ендартериит на луетика. Директор на изданието: д-р Иван Несторов Главен редактор: Мария Джамбова Редакционна колегия: д-р Валя Грудева, д-р Ерна Хаджолян, д-р Иван Несторов, д-р Кирил Добрев, Мария Джамбова

Най-малкото противоречие води до „луд гняв”, който вероятно крие загуба на способността му да доминира, да управлява, да насочва... Фазите на астения могат да се редуват с „манийни” реактивни периоди, които дават поле за изява на маниакална депресивна психоза. Ако има някакво „излизане от равновесие”, поради сърдечно-съдов проблем или социо-професионален скандал, тогава стресът се превръща в „наказание“. Болният влиза във фазата на изтощение, меланхолична депресия, самоподценяване с добре известния риск от самоубийство. Ако при нашия пациент умората е тежка, явна и преобладава псоричната реактивност, то е добре да разгледаме: Arsenicum album. Умората е интензивна, възниква бързо по време на инвалидизираща болест (диария, грип и др.) или по време на астматична криза с хипоксия. Според Материя медика, обаче, тази астения може да настъпи постепенно с моменти на слабост, които се редуват с моменти на тонус: „чувства се добре, изпълнен е с живот”. Откриваме периодичността на Arsenicum, както и скритата му депресия, която се изразява в тревожност, екстремна възбуда и слабост. Напълно съответства на латинската си етимология: когато е прекалено уморен се нуждае от външен тласък, за да се раздвижи.

Arsenicum страда от своята непристъпност и перфекционизъм. Той е в дилема между желанието си да „да го направи добре” и неговия нисък психо-физически капацитет. В този случай, както и при други обстоятелства, е важно да се намери подходящото разреждане,

Издава: ЦОПХ ЕООД София 1618, ул. „Иван Сусанин“ № 53 тел.: 02 999 51 05 e-mail: info@homeopath.bg Предпечат и електронно оформление: ИСМ Компания EООД

Отговорност за статиите носят техните автори! Съветите в бюлетина дават представа и общи понятия за лечение с методите и средствата на интегративната медицина.

брой 58 • април • 2018 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

което да гарантира въздействието върху тъканите, необходимо за регенерация на прицелните органи (органи с благороден паренхим, дебело черво и т.н.). Да не забравяме, че по-високите разреждания действат на психическо ниво.

Arsenicum е уморен и изтощен, като всичко това се поддържа от „безпокойството му, че е нелечимо болен”. Това е депресия, маскирана от слабост, непропорционална на направеното от него усилие. По този начин, при Arsenicum album има както загуба на жизнена енергия на физическо ниво, така и самоподценяване, когато умствените способности и паметта му отслабнат. Става дума за синдром на възприемания провал, който е „недопустим” за това стриктно, логическо и саркастично същество. Други пациенти, с туберкулинов тип на реакция, също могат да се оплакват от умора, но много помалко от Arsenicum. Така например Calcarea phos, Kalium phos и Phosphoric acid са уморени, главно от интелектуална работа, която на физическо ниво се проявява под формата на главоболие и класически мигрени. Преди всичко бих искал да обърна внимание на Natrum mur, защото сутрешната му умора (с критичния му час в 10 часа ) изразява на физическо ниво неговата клетъчна деминерализиция и дехидратация, която се влошава през лятото (т.н. „лятна песен”) поради обилното потене ... а така също и изтощителните му главоболия. Всичко това отключва и скритата тъга, тенденцията към изолация, към самовглъбяване и анамнезата констатира загуба на любов, на емоция или на романтичен идеал. Голям медикамент за обмяна (клетъчна и вътреклетъчна). Животът му е маркиран от скрито/първично депресивно състояние, което в зависимост от обстоятелствата, може да получи шизоидна ориентация. Сред медикаментите, които съответстват на туберкулиновия реактивен тип, трябва да цитираме Kalium phos: уморен, психически изтощен пациент. Зад тази астения се крие раздразнителност, емоционалност, хиперчувствителност към най-малкия шум, към най-малкото докосване. Тревожността е постоянна и често без мотив. Тук също съществува депресия, която се проявява чрез безсъние, сънуване на огньове, клади, (Phosphorus); пропадане (Argentum nitricum). Колкото по-голяма е депресията, толкова повече имаме интерес да предписваме медикамен-

3

тите в разреждане 15 СН, като същевременно се поддържа и разреждане 4-5 СН във физически план.

Phosporic acid се оплаква малко от умората си, защото е апатичен, безразличен, вече не може или по-скоро не желае да мисли ... Депресията е голяма, следователно много по-очевидна.

Psoric acid „се чувства изтощен, не може да мисли или да учи; принуден да остане в леглото“, казва Материя медика. Полезен е по-скоро в случай на претоварване, тъй-като депресията е свързана с киселинния елемент.

Zincum също трябва да се има предвид, защото „Zincum за нервите е това, което е Ferrum за кръвта” (Кент). При Zincum съществува значително психическо изтощение, отслабване на паметта. Депресията се изразява в свръхчувствителност към шум (стряскане и подскачане), в непрекъснато мърдане на краката, нарушен сън с викове или крясъци, разтърсвания ... Проучванията показват значително понижение на плазмения цинк при някои астеници. Не бива да забравяме и действието на цинка върху хипофизата. Когато говорим за псоричния реактивен тип бих искал да спомена два медикамента, които не бива да бъдат неглижирани, а също и при туберкулиновия тип. Първият е China rubra. Изтощението на пациента се изразява едновременно във физически план с астения, анемия, анорексия („всичко е отвратително”), но и с истинска депресия, защото става апатичен, тъжен, обезкуражен и свръхчувствителен към шум и докосване. Важен симптом за депресия е лошокачествения сън, изпълнен с кошмарни сънища и особено безсъние през втората половина на нощта. Физическата етиология съответства на загуба на течности, кръвоизливи, диарии и т.н… Вторият е Kalium carb. „Силно изтощен” пациент, краката му сякаш се огъват. Подскача при всеки звук. „Всичко се усеща в стомаха”: абдоминална дистензия веднага след хранене. Какво се случва със стомахът? Пациентът се поти, чувства нестабилност в лумбалните прешлени. Това отразява страха на типа „карбоник“ от някаква „липса”. Симптомите често се влошават към 3 часа сутринта (винаги в зоната на скрита депресия) във физическия контекст на анемия, обилна менструация при жените и т.н. Да се допълва с Carbo vegetabilis. Хората от този тип също чувстват умора, поради загуба на

4

течности, кожата на тялото им е студена, а главата гореща (спад на жизнената енергия). При пациентите с изявена псорична реактивност умората е честа, било ендогенно, и тогава депресията е едва прикрита (Sepia, Lycopodium), било екзогенно, когато доминира авто-интоксикацията, която води до забавяне на отделителните функции и респективно забавяне на нормалните процеси в организма поради депресия (Graphites, Nux vomica, Psorinum).

Graphites. Голям медикамент за декомпенсирания и уморен карбонов тип. Накратко казано синтезира хипотиреоидизъм, свързан с хормонална недостатъчност при жените и мъжете. Медикамент за пери-менопауза или андропауза. Не бива да бъде неглижиран при подрастващи (10-13 години) поради същата недостатъчност на жлезите с вътрешна секреция. Тук клиничната апатия също е придружена от явен депресивен елемент: „отвращение от каквато и да е дейност“; тъжен, неспокоен, впечатлителен, плачещ за едното нищо, дадена мелодия е в състояние да го развълнува… Graphites е „претоварен с токсини“ и получава подобрение, когато те биват елиминирани през кожата. Умственото му състояние е лесно разбираемо, защото забавянето на мозъчната му активност е причина за неговата срамежливост, нерешителност и слаба памет ...

Lycopodium. Депресията е маскирана от ожесточена и яростна дейност. Той винаги се вълнува от някаква упорита амбиция (интелектуална, социална, политическа или духовна) и винаги изпитва тревога, че не е на достатъчна висота за реализирането є поради гордост, страх, че е неспособен да се справи или защото има скрупули. Неговият начин на защита е като дава вид, че държи контрол над нещата и проявява невъзмутима резервираност. Умората се проявява физически при събуждане, късно следобед, след сън и т.н. ..., периферни признаци на дълбоко самопрезрение. Допълва се с Anacardium, чиято умора се подобрява при хранене. Той действа върху триото жлъчка – панкреас – дуоденум, зони, в които се секретират не само храносмилателни сокове, но и серотонин.

Sepia. Умората е дълбока с „униние, апатия”; болки в лумбалната област, тежест в областта на таза или черния дроб (подобрява се, когато лежи на дясната страна), болка в тилната част на главата или горещи вълни. Депресията не е далеч. В този случай доминира безразличието. Тъгата се крие зад поведение, при което човекът се

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 58 • април • 2018

чувства „задължен да действа“ или да „прави нещо”. Различните семейни и социално-професионални ситуации предизвикват непрекъснат стрес и неблагоприятна адаптация („добро за каква цел”), която се изразява в липсата на интерес и води до развитие на хронична умора. Раздразнителен срещу себе си и срещу другите, Sepia подобрява временно умората си само чрез бързо ходене, танци или упражнения, което изглежда парадоксално, но се обяснява с подобряване на венозния застой (порто-кавален). При Sepia съществува дилема между дълга и желанието (Sepia заменя всяко чувство за дълг с главоболие!).

Psorinum. Умората е значителна. Често поради епизоди на продължително боледуване, пациентът е силно зиморничав и се чувства добре единствено в топлото си легло. Усеща слабост в ставите, както и в гърба, страда периодично от повтарящи се мигрени (очни мигрени…). Жизнената му енергия постепенно се изчерпва. Това го кара да се храни по време на мигренозните пристъпи и през нощта, когато става за да задоволи глада си. Депресията е налице защото се чувства отчаян, тъжен и защото терапиите, които му прилагат са неуспешни, а състоянието му не реагира на прилаганите медикаменти. От друга страна Psorinum соматизира депресията си в мигрена, като отражение на подсъзнателна проблематика, която се реактивира при ситуация, преживяна като конфликтна.

Baryta carb. Този пациент също непрекъснато изпитва студ. Медикамент за умора, астения, функционална слабост, разрастване на органите на моноцитомакрофагеалната система; на фона на хипопитуитаризъм с последващ хипотиреоидизъм, хипогонадизъм и ваготония. Липса на памет, липса на ясна мисъл, срамежливост. Всичко това произтича от въглеродната нотка и заедно с липсата на самоувереност достига своя максимум при Baryta carb. Това е депресията на въглеродния тип. Тази липса на самоувереност обяснява прекалената съвестност на Baryta (близост с Cyclamen, Natrum mur…) от една страна и от друга подчертания спад на либидото при двата пола. Тревожност, тъга, страх предизвикан понякога от най-обикновен шум: това са симптомите на депресия при Baryta. Тези страхове са израз на реакции на инхибиране към сигнали от заобикалящата среда, приемана като агресор, като постоянен риск. Поради липса на зрялост, той може да се оттегли в своята „затворена вселена”, населена от химери, призраци, изчезнали хора. В обществото се чувства непре-

брой 58 • април • 2018 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

къснато критикуван, убеден е, че всички му се се подиграват, което още повече влошава малкото себеуважение, което притежава. Необходимо е да споменем и други медикаменти за астения – някои медикаменти за сикотичен тип на реакция като: Thuya, Natrum sulf, както и някои нозоди като: Medorrhinum, Colibacillinum и да спомена Selenium, Nitricum acid. Няма да описвам много подробно всеки медикамент, както по-горе, за да не натоварвам „сикотично“ тази презентация. Всички познаваме възможностите на Thuya, която заспива през деня, уморяемостта на Natrum sulf. с неговите елиминиращи диарии, Selenium, който има желание да остане в леглото и да спи… По този начин умората настъпва постепенно като физическата тежест се свързва с психическата. Тяхната умората е подкрепена от истинска психастения, която създава и храни обсесиите и страховете на сикозата.

Medorrhinum влошава умората си от своята нервност, възбуда, прибързаност и факта, че си ляга късно. Зад привидно активната му външност (за да не мисли) се крие неговата тъмна и депримирана страна, която се изразява в стряскане при най-малкия шум, в мисълта, че някой се крие зад гърба му ( визуални и слухови халюцинации…) или в нощни кошмари. Депресията обяснява пониженото му внимание, бързата уморяемост при интелектуални усилия, слабата памет (амнезия за скорошни събития, забравяне на първата буква на дадени думи…) И накрая, бих искал да спомена Colibacillum, чиято астения е придружена от постоянна болнавост. Той чувства главата си „празна“, забравя собствени имена, често обърква думите. Налице е тенденция към понижена функция на надбъбречните жлези и хипотиреоидизъм. Скритата депресия оправдава неговата срамежливост и нерешителност, които имат обсесивна конотация. Анамнезата може да открие уринарни или чревни инфекции. Всичко тръгва оттам. Не можем да говорим за умствена и физическа умора, без да споменем двата основни медикамента за регулиране на функциите на вегетативната нервна система, които са Ignatia и Gelsemium.

Ignatia соматизира целия си стрес в сърцебиене, главоболие („като пирони”), блуждаещи болки. Потискането на емоциите води до проявата им под формата на усещане за „топка”, за болка в „точно определени точки”, за спазми ... Тя редува реакции на инхибиране (задушаване

5

...) и прояви на възбуда (тетанизация, вербална експлозия ...) Нека просто припомним умората, въздишките и етиологията, която е резултат от скръб (лека депресия).

Gelsemium се чувства слаб, мълчалив е и иска да бъде сам. Усеща слабост в мускулите и най-малкото движение предизвиква у него умора. Констатира се треперене на крайниците, главоболие с усещане за тежест, предшествано от нарушено зрение (очна мигрена). Етиологията на Gelsemium са емоции, уплаха, лоши новини. Голям медикамент за инхибиране. Неговото инхибирано поведение се проявява и в емоционален план (потиснати емоции ...). Това обяснява депресивната страна на медикамента: желание за самота, вцепененост, „като оглупяване”. Разпитът открива сексуално потискане, свързано с инхибиране на психиката му („страх от провал” ...). Не можем да говорим за Gelsemium без да споменаваме неговия събрат Opium. Апатия, дълбоко безчувствие, сънливост, загуба на усещане за пространство и време: това са основните симптоми/ориентири за Opium. Медикамент след анестезия, но повече за страхове. При Opium става дума по-скоро за тревожност, която се проявява чрез цефалгия, задушаване, апнея по време на сън, отколкото за чиста депресия. Така, чрез анализ на хомеопатичните медикаменти се вижда, че в основата на умората често лежи депресия и/или се поддържа от нея. Независимо от вида хроничен реактивен тип: псоричен, туберкулинов, лутеичен или сикотичен и независимо от различните модалности: • влошаване сутрин и вечер при псоричния • влошаване в края на деня при туберкулиновия • след тежки нощи при луетичния – най-лоша; • силно изявена сутрин, с влошаване при лошо време, при сикотичния • e необходимо да се декодира значението ù, смисълът ù, за да се намали нейното въздействие, което води към силно депресивно състояние и соматизиране в органичната тъкан. За идентифициране на всички възможни лезии, мисля, че е много важно пациентът да бъде задълбочено обследван на функционално физическо ниво, изслушан на емоционално и да се оценят правилно неговите чувства в хода на различните му оплаквания. Източник: CAHIERS DE BIOTHÉRAPIE - N°254

6

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 58 • април • 2018

7

брой 58 • април • 2018 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

Хомеопатичната доктрина ПЕТ ДЕЗИНФОРМАЦИОННИ МИТА ЗА ХОМЕОПАТИЯТА Дейна Улман, САЩ В светлината на новите атаки срещу хомеопатия, наскоро подети и от някои български учени, ви предлагамe кратко резюме и адаптация на статията на Дейна Улман, публикувана в naturalnews.com Дeйна Улман, магистър по обществено здраве, е един от големите застъпници и привърженици на хомеопатията в Америка. Автор е на 10 книги за хомеопатията и основател на сдружението Хомеопатични и образователни услуги и ресурси в Америка, което е публикувало 35 книги за хомеопатия чрез издателската къща “Северноатлантически океан”. Той е и автор на знаменитата книга „Хомеопатичната революция: защо знаменитостите и културните хора избират хомеопатията.” Хомеопатията е една от водещите алтернативни терапии, която се практикува от много лекари в Европа (особено Франция, Германия, Великобритания и Италия) и Азия (особено на индийския субконтинент). Хомеопатичният подход към лечението се отнася с дълбоко уважение към симптомите на болестта като важна защитна функция на имунната система на човека. Докато конвенционалната медицина приема, че симптомите са нещо „лошо”, което се случва на човека и че те трябва да бъдат лекувани, инхибирани, подтискани и биохимично манипулирани, то хомеопатите приемат, че симптомите представляват важна защитна функция на организма. За да се инициира лечебен процес и постигне ефективното справяне с тези симптоми, според тях, се изискват лечения като подхранване, поддържане или имитиране на същите симптоми. В крайна сметка тези два различни подхода в лечението на хората са предизвиквали и предизвикват различни конфликти в годините. Хомеопатите твърдят, че нарастващия процент на онкологичните и сърдечните заболявания, хроничната умора и някои хронични болести при все по помлади хора е възможно да са резултат от потискането на симптомите и болестните процеси от конвенционалната медицина. Затова никак не е изненадваща атаката от страна на големите фармацевтични компании и конвенционалните лекари, които от дълго време работят понякога и задкулисно, срещу хомеопатията и лекарите хомеопати. Когато хомеопатията идва в Америка през 1825 г., тя бележи бързо развитие, поради широко призна-

тия ù успех в лечението на епидемиите от инфекциозни болести, които се развихрят в началото и средата на 19-ти век. По-късно, през 1844 г. се основава и първата национална лекарска организация и това е именно Американският институт по хомеопатия. Незабавно, обаче, се появява съперническа организация, чиято задача е да разработи предложения за спиране на растежа на хомеопатията в лицето на Американската медицинска асоциация. Поради икономическата, философската и научната заплаха, която парадигмата и практиката на хомеопатията представляват, антагонизмът все още съществува. МИТОВЕ, КОИТО СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАТ ЗА ХОМЕОПАТИЯТА Както и останалите пропагандисти, скептиците към хомеопатията, създават фалшиви новини чрез използване на три прости техники: На първо място скептиците сътворяват едно просто фалшиво обвинение, една лъжа и започват да я повтарят постоянно и постоянно, в опит да създадат една нова „истина”. На второ място, това повтаряне се прави в контекста на известна легитимност. Скептиците твърдят, че хомеопатията представлява изкривяване, корумпиране на нормалната наука, като изключват висококачествените изследвания, които показват положителни резултати (включително проучвания, публикувани в конвенционални медицински издания) и злоупотребяват с концепцията за скептицизъм. Антагонистите на хомеопатията, вместо да преглеждат всички доказателствата, игнорират или свеждат до минимум клиничните проучвания, проучванията за ефективност на разходите и епидемиологичните доказателства, а цитират само изследвания, които потвърждават собствената им гледна точка. Третият компонент на техниката е лъжата да бъде продадена чрез повтаряне и насадена в онази част от населението, която е уязвима. Често уязвими групи са младите учени, които са омагьосани от езика и елитаризма на своята професия, но нямат дълбоки познания и опит, за да разберат, че просто са използвани за определени цели. Скептиците също си играят със страховете на по-стари и утвърдени учени и лекари като им внушават, че „ако хомеопатията е вярна, то тогава всичко свързано със съвременната медицина и науката е невярно”.

8

Това прекомерно опростяване на действителността се повтаря масово. Можем да направим сравнение с квантовата физика, която не „опровергава” цялото съдържание на физиката въобще, а разширява способността на човека разбира и да предсказва събития в изключително малки и много големи системи. По същия начин хомеопатията не опровергава всички принципи на съвременната фармакология, а разширява разбирането ни за употребата на много малки дози лекарствени средства, които предизвикват лечебен отговор. Трябва предварително да признаем, че самите лекари хомеопати, пациенти и потребители на тези природни медикаменти често биват изненадани, дори изумени от резултатите от хомеопатичното лечение при деца, бебета, животни и дори растения. В моите наблюдения през последните 40 години, повечето хора са скептично настроени към хомеопатията, докато не я изпробват и не видят сами резултатите... Със сигурност съществуват основателни причини десетки милиони хора по целия свят да използват и да зависят от тези природни медикаменти, които се прилагат при широк спектър от остри и хронични заболявания. За жалост, скептиците разпространяват дезинформация за хомеопатията, включително следните митове: n Мит 1. „Не съществуват научни изследвания, които доказват ефективността на хомеопатичните медикаменти“. Подобни твърдения са творческо използване на статистически данни или просто могат да се нарекат „лъжи, големи лъжи и статистика”. Всъщност повечето клинични изследвания, проведени с хомеопатични медикаменти, показват положителен резултат. Тези „креативни статистици”, обаче, оценяват само няколко проведени мащабни проучвания, при които постигането на положителен резултат е малко вероятно. Причината е, че хомеопатията не работи в тези случаи, тъй като при по-големите проучвания има тенденция да се предписва един и същ хомеопатичен медикамент на всички пациенти, без да се прилага, характерното за хомеопатичния метод, индивидуално лечение.

[1] Да се твърди, че хомеопатичните лекарства не работят само въз основа на тези изследвания, е толкова нелогично, колкото и да се твърди, че антибиотиците са неефективни, защото не лекуват всички видове гъбички или бактериални инфекции. n Мит 2: Изследванията, които показват, че хомеопатичните медикаменти работят, са „зле проведени проучвания”. Също не вярно! Проучвания, които доказват ефективността на хомеопатичните медикаменти, са публикувани в престижни медицински издания като The

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 58 • април • 2018

Lancet (Ланцет), British Medical Journal (Британски медицински журнал), Pediatrics (Педиатрия), списанието Pediatric Infectious Disease (Детски инфекциозни болести), докладите Cochrane (Кохрейн), Chest (Торакс) издание на Британското дружество по ревматология), Cаncer (Рак – журнал на Американското дружество по ракови заболявания), Journal of Clinical Oncology (Журнал по клинична онкология), издание на Дружеството по клинична онкология, Human Toxicology (Токсикология), European Journal of Pediatrics, (Европейски журнал по педиатрия), Archives in Facial Plastic Surgery (Архиви по лицева пластична хирургия), Archives of Otolaryngology (Архиви по оториноларинглогия), Journal of Clinical Psychiatry (Журнал по клинична психиатрия) и много други.

[2] Всички тези проучвания са рандомизирани, двойно-слепи и плацебо контролирани. Освен това, поради хомеопатичния им характер, тези изследвания са анализирани стриктно, може би дори с по-голяма строгост от обикновено. Освен това са публикувани метаанализи на клинични изпитания на специфични заболявания, които показват, че хомеопатичните медикаменти са много по-ефективни от плацебо ефекта. n Мит 3: „12 CH са като капка в целия Атлантически океан”. Чиста фантазия (и размита математика)! Всъщност, дозата 12 СН изисква 12 епруветки, като от всяка се извлича по 1% от разтвора. Също така много типично за „скептиците” към хомеопатията е да твърдят, и то напълно сериозно, че производството на един хомеопатичен медикамент изисква повече вода, отколкото съществува на планетата. n Мит 4: „В хомеопатичният медикамент има само вода”. Невежество и директна дезинформация. Първо, голям брой хомеопатични медикаменти, продавани в аптеките и дрогериите за здравословни храни са т.н. „ниски потенции”, т.е. съдържат малки или много малки части от активната субстанция, като повечето от тях са в доза подобна на съдържанието на някои мощни хормони и имунни клетки, които циркулират в нашето тяло. На второ място, при експериментиране с шест различни медикамента, произведени на основата на минерали, учени от инженерния отдел на Технологичния институт в Индия потвърдиха, че дори когато лекарството е било подложено на стотици серийни разреждания - при енергично разклащане между всяко разреждане, съгласно хомеопатичния метод, в разтворите все още се откриват наночастици от изходните минерали.

[3] Освен това в списанията по физика има публикации за други проучвания, които потвърждават, че има разлика между вода и „хомеопатична вода”.

брой 58 • април • 2018 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

n Мит 5: „Тъй-като в момента не можем да разберем как работят хомеопатичните медикаменти, следователно те не са ефективни. Хомеопатията е магьосничество”. За кой ли път в историята е необходимо учените и останалите хора да проумеят, че ако не разбираме много от тайните на природата, то е не защото тайните не съществуват, а защото ние не можем да ги разберем? Наричането на хомеопатията „магьосничество” издава страхът на онези, които се страхуват от това, което не знаят или не разбират. Общото наблюдение от историята е, че всеки път, когато някой тръгва на лов за вещици, винаги се намира вещица (по един или друг начин). Фактът, че съществува малък, но важен набор от изследвания в областта на основните науки, който показва физическите и биологични ефекти на хомеопатичните медикаменти, обикновено се пренебрегва (Endler, Thieves, Reich, et al 2010, Witt, Bluth, Albrecht et al, 2007). Публикуването в реномирани научни списания не е обичайна практика за вещици (или магьосници). Д-р Карол Сайкора е уважаван онколог, Декан на Факултета по медицина на Университета в Бъкингам (Англия). Той изрази сериозната си загриженост по повод “сталинската репресия“, която упражняват някои скептици върху хомеопатичните и алтернативни медикаменти. Д-р Сайкора критикува сериозно “кабинетните лекари“ и други, които имат недостатъчен или въобще им липсва опит в приложението на тези методи при реални пациенти. Едно друго критично доказателство, което показва и дори доказва ненаучното отношение на скептиците към хомеопатията, е, че те искат да се прекрати всякакво обсъждане на ефикасността на хомеопатичните медикаменти (Baum and Ernst, 2009). Тези медицински фундаменталисти всъщност възпират откритото разбиране и възприемане на хомеопатията. Трябва да поставим под съмнение това ненаучно отношение, което те въплъщават ... и дори трябва да си зададем въпроса: защо поддържат тази позиция? Втората част на тази статия предоставя конкретна информация за ненаучното отношение и действия на лицата и организациите, които водят кампанията срещу хомеопатията. Става дума за основните антагонисти на хомеопатията в САЩ и Обединеното кралство, като целта е да се хвърли светлина върху този важен дебат в здравеопазването. Добре е да се знае кои са и защо поддържат подобна гледна точка.

БИБЛИОГРАФИЯ: 1. Baum M, Ernst E. Should we maintain an open mind about homeopathy? American Journal of Medicine. 122, 11: November 2009. doi:10.1016/j.amjmed.2009/03.038. http://www.amjmed.com/article/S0002-9343(09)00533-6/fulltext

9

2. Chikramane PS, Suresh AK, Bellare JR, and Govind S. Extreme homeopathic dilutions retain starting materials: A nanoparticulate perspective. Homeopathy. Volume 99, Issue 4, October 2010, 231-242. http://www.homeopathy.org/files/Homeopathyan...

3. Elia V, and Niccoli M. Thermodynamics of Extremely Diluted Aqueous Solutions, Annals of the New York Academy of Sciences, 879, 1999:241-248. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10415834/ 4. Elia V, Napoli E, Niccoli M, Marchettini N, Tiezzi E(2008). New PhysicoChemical Properties of Extremely Dilute Solutions. A Conductivity Study at 25? °C in Relation to Ageing. Journal of Solution Chemistry, 37:85-96. http://www.springerlink.com/content/v2788430..

5. Endler PC, Thieves K, Reich C, Matthiessen P, Bonamin L, Scherr C, Baumgartner S. Repetitions of fundamental research models for homeopathically prepared dilutions beyond 10-23: a bibliometric study. Homeopathy, 2010; 99: 25-36. http://www.similima.com/homeopathyresearch/t...

6. EU Commission report evaluating implementation of Homeopathy Directives 92/73 EEC and 92/74/EEC, 1997.

7. Fisher P, 2006. Evid Based Complement Alternat Med. 2006 March; 3(1): 145-147. Published online 2006 January 26. doi: 10.1093/ecam/nek007 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC...

8. Ludtke R, Rutten ALB. The conclusions on the effectiveness of homeopathy highly depend on the set of analysed trials. Journal of Clinical Epidemiology. October 2008. doi: 10.1016/j.jclinepi.2008.06/015. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18834714 9. Prasad R. Homoeopathy booming in India. Lancet, 370: November 17, 2007, 1679-80. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18035598 10. Rey L. Thermoluminescence of Ultra-High Dilutions of Lithium Chloride and Sodium Chloride. Physica A, 323(2003)67-74. http://www.sciencedirect.com/science/article...

11. Rothstein WG. American Physicians in the 19th Century. Baltimore: Johns Hopkins, 1985.

12. Rutten L, 2009. http://www.dokterrutten.nl/ collega/Liga09.pd..Rutten ALB, Stolper CF, The 2005 meta-analysis of homeopathy: The importance of post-publication data. Homeopathy. October 2008, doi:10.1016/j.homp.2008.09/008. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19371564 13. Shang A, Huwiler-Muntener K, Nartey L, Juni P, Dorig S, Sterne JA, Pewsner D, Egger M. Are the clinical effects of homoeopathy placebo effects? Comparative study of placebo-controlled trials of homoeopathy and allopathy. The Lancet. 366, 9487, 27 August 2005:726-732. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16125589 14. Sikora K. Complementary medicine does help patients. Times Online, February 3rd 2009. Online document at: http://www.timesonline.co.uk/tol/life_and_st...

15. Starr P. The Social Transformation of American Medicine. New York: Basic, 1982.

16. Vickers A, Smith C. Homoeopathic Oscillococcinum for preventing and treating influenza and influenza-like syndromes. Cochrane Database of Systematic Reviews 2006, Issue 3. Art. No.: CD001957.

DOI: 10.1002/14651858.CD001957.pub3. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14973976 17. Walach H, Jonas W, Lewith G. Are the clinical effects of homoeopathy placebo effects? Lancet. 2005 Dec 17; 366(9503):2081; author reply 2083-6. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16360778 18. Witt CM, Bluth M, Albrecht H, Weisshuhn TE, Baumgartner S, Willich SN. The in vitro evidence for an effect of high homeopathic potencies—a systematic review of the literature. Complement Ther Med. 2007 Jun; 15(2):128-38. Epub 2007 Mar 28. From 75 publications, 67 experiments (1/3 of them replications) were evaluated. Nearly 3/4 of them found a high potency effect, and nearly 3/4 of all replications were positive. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/sites/entrez?db=... Източник: https://www.naturalnews.com/034097_homeopathy_myths.html