Хомеопатичен компас брой 73 by Ivan Nestorov

ЦЕНТ ЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ И ПРАКТИКУВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЯ

www.homeopath.bg

Q U I B E N E I N T E R R O G AT, BENE DIGNOSCIT

Информационен бюлетин за хомеопатия и интегративна медицина

НЯКЪДЕ В ЛА МАНЧА… ГОВОРИМ ЗА ХОМЕОПАТИЯ Д-р Хосе Игнасио Торес, Испания „Новият предел на човечеството в края на ХХ век не е толкова научното или технологичното развитие, колкото разбирането на сложните социални системи.” Джей Форестър, 1986 г. Изминаха няколко дни, но все още с удоволствие си спомням сутрешната закуска с портокалов сок и сладки на площада на онова градче в Ла Манча. До моите сетива достига ароматът на алигустър, свежестта на ясното сатенено небе, шумът на няколко играещи деца и старци, седнали на сянка на една пейка. Да се разходиш из Вилянуева де лос Инфантес в понеделник сутрин, да съпреживееш хорските занимания и запленено да се възхищаваш на вековните дворци, повечето от които все още се използват като частни жилища, е равносилно на това да се върнеш в миналото в търсене на Дон Кихот и Санчо. В последните дни на юни и началото на юли имах щастието, заедно с моя приятел Гонсало, да се срещна с различни хора, да споделя знания, да съпреживея епохи, чувства и емоции, които влетяха като неочакван свеж полъх на Втория международен конгрес по системология, посветен на ценностите на Дон Кихот. Икономисти, социолози, журналисти, лингвисти, филолози, бизнесмени, биолози от нашата страна и от други места по света като Русия, САЩ, Италия, Мароко, дебатирахме по темата за световното управление и „губернаторството“ на Санчо Панса. И в тази интересна рамка, в атмосфера на другарство и смирение, ние, двамата хомеопати, имахме възможността да споделим тревоги и предложения с разумни и мъдри хора относно медицината и в частност хомеопатията, така както ги виждаме днес. В тази статия ще използвам като водеща нишка някои от обсъжданите теми, като целта е всичко в нашия хомеопатичен проект да бъде логически подчинено на системологията. Смесване на реалното (Санчо) с нереалното (Дон Кихот) при втората дигитализация Адолфо Пласенсия в интересната си презентация заяви, че дистанцията между реалното и нереалното става все по-размита и че съществува опасност от загуба на перспектива за това, което се случва тук и сега. Докато слушах неговите думи и гледах видеоклипове, в които една виртуална певица беше истинска масова сензация сред японските тийнейджъри, си мислех, че нещо подобно се случва в областта на медицината, където техни-

В БРОЯ ЧЕТЕТЕ: Хомеопатичната доктрина НЯКЪДЕ В ЛА МАНЧА… ГОВОРИМ ЗА ХОМЕОПАТИЯ Д-р Хосе Игнасио Торес, Испания

стр. 2

Немски хомеопатичен съюз (DHU) ШУСЛEРОВИ СОЛИ ЗА УЧЕНИКА

стр. 5

В помощ на практиката ДРЕНАЖ И ДЕТОКСИКАЦИЯ С ХОМЕОПАТИЯ Д-р Гуалберто Диас, Испания

стр. 6

Нови изследвания и хомеопатия ИНТЕРВЮ С НЮРКА МЕНЕСЕС, СТАРШИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ В УНИВЕРСИТЕТА В БЕРН Д-р Гуалберто Диас, Испания

стр. 8

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 73 • септември • 2019

Хомеопатичната доктрина НЯКЪДЕ В ЛА МАНЧА… ГОВОРИМ ЗА ХОМЕОПАТИЯ Д-р Хосе Игнасио Торес, Испания ката и спектакълът заменят това, което наистина е важно: връзката между здравния специалист и пациента. Медицината на 21-ви век е малко по-различна от това, което възприемат обществото и медиите. Различна от това, което социалните мрежи ни карат да мислим. Различна дори от това, което политиците и здравните власти искат да ни продадат. И така, въпреки безспорните технологични и терапевтични постижения, реалността е, че лекарят продължава да работи в условия на голяма несигурност, а схващането, че всяко оплакване води до диагноза и научно доказано лечение, е заблуда, която всички сме създали. Както казва Абел Новоа, „Медицината е практика, която използва факти (данни от научни експерименти или технологии) и ценности (на пациенти и професионалисти) и следователно никога не може да бъде определена като напълно „научна“. Ето защо е необходимо, в ерата на втората дигитализация, да се върнем към реалността на нещата, да стоим здраво стъпили на земята в нашето настояще (както ни учи Санчо в голяма част от романа), без да губим мечтаната визия за бъдещето (на Дон Кихот) за една по-добра клинична практика, за медицина, в която напредналите научно-технически знания се комбинират с комуникация и хуманизация в здравната помощ.

лабораторията или клиниката, от тяхното обучение и експертиза, и от различните им ценности, а всичко това естествено оказва влияние върху взаимоотношенията им с пациентите. Докато Мария представяше тезата си, ми мина мисълта, че преди доста десетилетия е доказано, че медицината, фокусирана върху пациента, подобрява резултатите и удовлетворението – както на лекарите, така и на пациентите. Преди много време Уилям Ослер, предшественик на съвременната медицина, каза, че добрият лекар лекува заболяването, а големият лекар лекува пациента, който страда от заболяването. С тази мисъл, убеден съм, много семейни лекари и хомеопати найвероятно ще се съгласят.

Управление на една компания според Санчо Панса. Съществуват различни бизнес модели, но в центъра на всяка човешка дейност са хората. Мария Ескат предложи компания, фокусирана върху хората, като идеална стратегия за постигане на целите на производителността, ефективността и удовлетвореността на служителите. Последната цел води към предишните. Бихме се съгласили, че съществуват различни лекарски профили, които се обуславят от различните задачи на съответните лекари в операционната зала,

Системен модел за преобразуване на организации чрез гуверньорство, управление на риска и спазване на правилата Когато Инмакулада Пуебла и Рафаел Родригес започнаха да говорят по тази интересна тема на кръглата маса, заглавието ме накара да се замисля за моделите на здравна помощ, за трудностите при управлението им и за спазването на правилата от съответните здравни работници. В този ред на мисли моят клиничен ум ме отведе до хомеопатичната консултация и хомеопатичния метод, тъй като от гледна точка на сложността на

Директор на изданието: д-р Иван Несторов Главен редактор: Мария Джамбова Редакционна колегия: д-р Валя Грудева, д-р Ерна Хаджолян, д-р Иван Несторов, д-р Кирил Добрев, Мария Джамбова

Издава: ЦОПХ ЕООД София 1618, ул. „Иван Сусанин“ № 53 тел.: 02 999 51 05 e-mail: info@homeopath.bg Предпечат и електронно оформление: ИСМ Компания EООД

Отговорност за статиите носят техните автори! Съветите в бюлетина дават представа и общи понятия за лечение с методите и средствата на интегративната медицина.

брой 73 • септември • 2019 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

човека, рефлексивният метод, предложен от хомеопатията, позволява разбирането на различните контексти на една сложна система. В сложните адаптивни системи възникват взаимодействия между организмите и тяхната среда, като определящи фактори са генетиката, взаимодействието с околната среда и устойчивостта като способност за адаптиране към промените ù, които помагат за вземането на решения. Човекът несъмнено е сложна система. Затова, както казва Антонио Дамасио, неуспехът на лекарите и медицината е често явление, когато се обръща внимание единствено на симптомите. За оценка на заболяването и неговото лечение е необходим холистичен подход, който да отчита всички причинни фактори и техния адаптивен отговор. Лесно е да се разбере хомеопатичният метод в системен мрежов модел, в който всяко живо същество е важно и уникално. Модел, в който трябва да признаем човешката индивидуалност, да обърнем внимание на нейното персонално развитие, да уважаваме пространствата и времената на растеж и да създадем образователен здравен мост. В този модел терапевтът ще действа като спътник, с уважение, признание, сътрудничество и работа в екип, като добавя идеи, ентусиазъм, любопитство и творчество. В крайна сметка ще помага на пациента да се самооцени и да оцени останалите. В триъгълния модел на сложните адаптивни системи миналото ще бъде представено от генетичният детерминизъм. Пробабилистичното настояще, като система за защита и атака, в което се осъществяват взаимодействието и адаптацията към околната среда – чрез метаболизма и устойчивостта. А белязаното винаги от несигурност бъдеще – от управление, базирано на интелигентност, осъзнаване и познание, което се стреми да постигне целите на системата. Безспорно една от основните цели на една система, каквато е човешкото същество, е запазване на здравето. Следователно всичко, което е насочено към насърчаване на неговата устойчивост чрез терапевтични методи, които търсят баланс, изглежда наймалкото логичен, индивидуален и безопасен подход. Хомеопатията определено допринася за тази устойчивост. Макробиотиката като универсална хранителна система и нейното потенциално въздействие върху аксиологичната световна структура Под това сложно заглавие Вивиан Идреос разви идеята, че теорията за системите може да помогне за все по-необходимата конвергенция на западната и източната философии в търсене на един все по-солидарен и отговорен към човечеството свят. В областта на здравеопазването, тази комплементарност ще даде възможност за по-голяма креативност, толерантност и сливане на различни области на

медицинското познание в полза на здравето на хората и обществото от гледна точка на отговорност и самоконтрол на индивидите за собственото им здраве, по-голяма сигурност на терапевтичните ресурси, зачитане на околната среда и търсене на баланс между хора и общности. От балсама на Фиерабрас до актуалната полемика: официална медицина – хомеопатична медицина. Възможна ли е позиция, която да обединява двете? Франсиско Парра въведе дебата за мястото на хомеопатията днес от гледна точка на интегративния подход. В този смисъл Гонсало Фернандес Кирога предложи темата за хомеопатичното лечение като интегрална жизнена система: произход, системнокибернетична концепция и настоящи критики, докато аз, от гледна точка на клиницист, който прилага хомеопатични медикаменти (с подкрепата на научните основи на хомеопатията) в ежедневната практика, представих темата за системно-научните основи и проблемите на академичното представяне на хомеопатията. В моята презентацията се помъчих да подчертая, че разполагаме с достатъчно научна информация за ефикасността, ефективността и безопасността на хомеопатичните медикаменти, поради което трябва да ги включим в настоящата медицинска практика като още един инструмент, който допринася за лечението и предотвратява загубата на възможност. На този форум двамата (с Гонсало) представихме проверими данни, като се опирахме на думите на Сервантес, че „трябва да се вярва на делата, а не на думите“. След нашите презентации се състоя ползотворен дебат, в атмосфера на уважение и сърдечност, който не бе лишен от критичен скептицизъм. Дебатът продължи и в трапезарията, докато споделяхме простичката храна. Това засили още повече връзките между нас, независимо че принадлежим към различни академични среди и имаме различни схващания. За да бъдеш лечител трябва да познаваш човека и неговите потребности Изглежда, че сегашната медицина се фокусира върху биологичното, като забравя биографичното и личностно развитие на отделния човек. Сложността на човешкото същество, изразена в триъгълния модел на миналото, настоящето и бъдещето, придобива смисъл като се отчитат не само неговите потребности, но и ценности. В своята презентация, озаглавена „Какво означава да управляваме? Приложение на един силогизъм.“ Франсиско Парра предложи актуализация на пирамидата на Маслоу, като се базираше на схващането, че универсалните ценности на човека са: здраве, богатство, сигурност, знание, свобода, справедливост при разпределението, опазване на при-

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 73 • септември • 2019

родата, качество на извършваните дейности и морален престиж. Забравянето на тези универсални ценности и личните ценности на всеки пациент е една от честите причини за неуспеха на лечението. Възможно е лекарят да мисли за здравето, като за единственото нещо, което има стойност. Неговата концепцията за здравето не трябва да бъде същата като тази на пациента, а дори трябва да е различна в зависимост от специалността, която упражнява и личните му ценности. Често в консултацията, когато просто изслушваме пациентите, се сблъскваме с биографии, в които устойчивостта е компрометирана от самочувствието или от трудности при справянето с различни стресови жизнени ситуации, характерни за нашето западно общество. Тези трудности, които понякога са присъщи на познанието или генетиката, а в други случаи се дължат на взаимодействието с враждебната околната среда, генерират личностни отговори, които са полесни за разбиране от гледна точка на холистичните методи на лечение, какъвто е и хомеопатията. Дон Кихот и Санчо като част от Системата Хосе Мануел Мартин Моран, един испанец живеещ в Италия и председател на Асоциацията на сервантистите, представи интересна визия за двамата герои в системата, а Каролин Надеу, вицепрезидент на Американското общество на сервантистите, направи не по-малко блестящо изложение за уроците на Санчо Панса за привилегированото хранене, за стабилните характеристики на хранителните продукти и движението слоу фуд (бавно хранене). И двамата, заедно с виждането на фармацевтката Палома Руис Вега за Санчо Панса и балсамът на Фиерабрас, от чудотворна отвара до индустриален медикамент, ме накараха да се замисля за способността ни да лекуваме като част от легендата, която Дон Кихот предава на своя оръженосец, когато му разказва за балсама. Помислих си също, че можем да го тълкуваме в контекста на потребността героите да поправят съществуващите в света несправедливости като действат в услуга на другите. И в този смисъл, мисията в приключенията на героите е като балсам за тези, които страдат от несправедливост. Самият Мигел де Сервантес е трябвало да се бори срещу несправедливостта на много фронтове в живота си. Известни са неговите трудности с недостига на средства, завистта на писателите – негови съвременници, които се опитват да създават всякакви пречки и трудности за разпространението на произведенията му. Много от сервантистите, които присъстваха на форума, като Фелипе Морено, Мануел Фернандес Нието, както и интересната хипотеза на Антонио Санчес Портеро за Сервантес и Авелянеда, като автори на трилогията, бяха в подкрепа на това виждане. Може би именно поради това, когато четем произведението виждаме пороци като егоизъм, корупция, лицемерие и глупост, присъщи на настоящето,

но също и добродетели – като автентичност, мъдрост, щедрост и честност. Добродетели, които маркират бъдещето на героите. Както каза Хосе Мануел Мартин, с напредване на повествованието Санчо заприличва все повече на Дон Кихот, а Дон Кихот – все повече на Санчо. Бих искал да мисля, че и двамата герои на Сервантес, които отразяват търсенето на истината и справедливостта в един сложен свят, биха разбрали нашите усилия, ентусиазъм и страст в защита на една Сервантесова терапия каквато е хомеопатия. В търсене на личности. От Санчо до Дон Кихот. От Лопе до Кеведо. От Авелянеда до Сервантес. След толкова бродене в света на Сервантес, посещения и пестеливо хапване и пийване в добра компания, да припомним преживяното във Вилянуева де лос Инфантес и Фуенляна. Да отдадем почит на тяхната архитектура, пейзаж и обитатели. На хората, които оставиха следи – от съветника по културата до кметицата на това прекрасно градче, на кмета на Фуенляна, на всички, които ни посрещнаха и бяха с нас. Да се надяваме, че този форум ще се повтори в бъдеще. Защото помним имената, лицата, усмивките и гласовете на всички, които минаха на наша страна на този уникален конгрес. Ако търсим паралел между Сервантес, който създаде един нов жанр – романа като събра по уникален начин история, философия и поезия в едно цяло, воден от чисто морални подбуди, и хомеопатията, нека да си спомним, че целта на лекаря хомеопат е намирането на най-доброто лечение – персонализираното лечение. Защото едно от предимствата на хомеопатията е индивидуализацията. Лекарят хомеопат се стреми да действа в съзвучие с всеки пациент, опитва се да види онова, което останалите лекари не желаят да видят поради страх, конформизъм или ленност. Да вижда света по нов начин всеки ден. За това работим, приятели. Няма по-добър стимул от желанието да учим и постоянно да споделяме наученото с отворено съзнание, за да виждаме света по нов начин всеки ден. Не мога да завърша, без да благодаря от сърце на моя приятел Гуалберто Диас, който, както винаги, беше много полезен с неговите знания и документация за изследванията в областта на хомеопатията (слайдовете ми бяха базирани на негови трудове), на всички оратори за техните идеи и наученото от тях, което допринесе за написването на тази статия, и особено на Франсиско Парра Луна и Вивиан Идреос Елул – за любезната им покана за този конгрес, който ще остане завинаги в нашите сърца. Благодаря на всички за мъдростта, скромността и благородството! И за големия подарък – старите и нови приятелства! Източник: https://www.hablandodehomeopatia.com/lugarla-mancha-hablando-homeopatia/

брой 73 • септември • 2019 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

Шуслеров Ш ви соли з ученика за а минералните елеементи м за здраве и тонус за

~ ~ ~ ~

Ш слерова сол №5 Шу Kalium phosphoricum Ka m D6

Шуслерова сол №7 № Magnesium phosphooricum D6

солта о на нервната си истема и психика

солта при нервно ост, напрегнатост, беезсъние

изгражда нервната тъкан регулира синт теза и усвояването на ле ецитин със стимулира ащ ефект върху психиката основно енерги изиращо средство

~ регулира предаването на нервни импулси през синаптичната цепка ~ повлиява вегетативната нервна а система ~ регулира функцията ф на гладката мускулатура ( (спазми, колики) к )

Повишена нуж жда от K phos възниква при: y y y y y y

физическо и ментално м изтощение нарушена пам мет и концентрация ост и дефицит на внимани ието хиперактивно депресивни съ ъстояния хипотония астения след боледуване б

Препоръчителното време за прием на ШС №5 е прредиобед (активна фаза на съррцето) до ранния следобед.

Основна комбина ация за памеет и концентра ация

Повишена а нужда от Mg phos въззниква при: y y y y y y

но безпокойство и страхове вътрешн безсъние усещане за „б бууца в гърлото” сценична треска, ус тензионн но главоболие, мигрена свръхвъзб р буда, бу HD синдром др уд , хиперактивност, р , ADH липса на енергия е преди състезание, изпит и

Препоръчителлно време за прием на ШС №7 – прри остри състояния по всяко време, в при хронични – препоръчително вечер.

ШС №2

p D6 Calcium phosphoricum

2 т. сутр рин

ШС №5 ШС №7

Ka K alium ph hosphoricum D6 Magnesiu um phosphoricum D6

2 т. сутр рин вечер кат то „гореща 7”*

*ШС №7 се прием ма като гореща напитка – 5-10 таблетки т от солта се разтварят в 200 мл топла вода и течността се изпива бавно, на малки глътки.

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 73 • септември • 2019

ДРЕНАЖ И ДЕТОКСИКАЦИЯ С ХОМЕОПАТИЯ Д-р Гуалберто Диас, Испания

Днес, в развитите общества, живеем заобиколени от вещества, които могат да бъдат много вредни и които нашето тяло е принудено да елиминира: козметика (олово в червилата, багрила и др.); преработени храни (консерванти, багрила и др.); замърсяване на атмосферата, водата и храните (живак в рибата, пластмасови опаковки, хербициди и торове, почистващи препарати и т.н.), а така също лекарства и техните помощни вещества. Властите ни уверяват, че те са в допустими норми, при нолмални условия. В действителност, обаче, те се акумулират и престават да бъдат в толкова „допустими количества“, а комбинацията помежду им понякога е по-вредна от отделните съставки. Нашият организъм притежава естествената способност да неутрализира и елиминира тези токсини чрез процеси, които ги правят по-малко токсични, изолират ги или благоприятстват тяхното елиминиране. Организмът прави ежедневни усилия за премахване на излишъка от токсични вещества, но е възможно нашите „филтри“ и нашите детоксикиращи органи да не са в състояние да се справят с прекомерното натрупване на токсини. Когато този естествен капацитет за елиминиране бъде надхвърлен, започваме да натрупваме

отпадъци, а когато те не могат да бъдат евакуирани започват да се появяват симптоми и болести. Към това се добавя фактът, че понякога способността на тялото ни да се отървава от замърсители е намалена, било защото нашите вътрешни органи и системи (бъбреци, черен дроб, черва, кожа) работят по-зле или просто с недостатъчна скорост, било защото сме изразходвали твърде много някои вещества (микроелементи, витамини, ензими), които не можем да възстановим достатъчно бързо чрез храната. Броколите от преди, например, не притежават същите хранителни вещества като сегашните в следствие от интензивното земеделие, което изтощава почвата, от прилаганите изкуствени торове, инсектициди и пестициди. От време на време трябва да „дадем почивка“ на тялото и да му позволим да извърши дълбоко почистване или да го подкрепим с вещества, които му помагат да извърши това почистване. Наричаме дренаж (дрениране, очистване, детоксикация) канализирането и елиминирането чрез съответния вътрешен орган на токсините, които вредят на пациента. Тези токсини могат да идват от околната среда, но могат да бъдат генерирани и от организма по време на неговите метаболитни процеси (ендотоксини). Най-важните органи, които изпълняват тази задача, са на първо място естествените филтри – черен дроб и бъбреци, придружени от черва, кожа и лигавици. Дренажът помага за по-ефективното почистване на организма и подпомага по-бързото и пълно възстановяване на пациента. Като канализира и елиминира токсините, той подобрява също и прогнозата на заболяването. По-малко известно на хората, обаче, е, че хомеопатичните медикаменти, когато се използват правилно, са много полезни за дрениране на токсините и са може би най-доброто допълнение към индивидуализираното им лечение. Показанията и въздействието им са изключително прецизни по отношение на таргетирания орган. Освен

брой 73 • септември • 2019 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

това са приложими дори при силно уязвими и чувствителни пациенти и не пречат на основното лечение, било то хомеопатично или конвенционално. Хомеопатичните медикаменти могат да се използват с различни цели: за индивидуализирано лечение, като се вземат предвид различните профили и конституции на пациентите; за симптоматично лечение; като се използва тяхното дрениращо, емоционално-регулиращо, чревно-балансиращо или хелиращо (елиминиране на метали) действие. Всички тези подходи са обичайни за интегративната медицина. Когато целта е дренаж, могат да се използват същите вещества, които се използват във фитотерапията. Хомеопатичният медикамент, обаче, има предимства – като например избягване на взаимодействия. Въпреки това, най-добре е да се използват специфични медикаменти според хомеопатичните показания на всеки пациент. Съществуват много чести и лесни за употреба медикаменти, но има други, които не могат да бъдат назначени без лекарят да е получил специфично обучение. Ефектът от хомеопатичните медикаменти може да бъде много бърз, но във всички случаи тези медикаменти се адаптират към нуждите и капацитета на пациента, тъй като действието им зависи от неговата реактивност. В практиката можем да приложим само хомеопатичен дренаж, подобно на другите видове дренажи. Можем да допълним дренажа с индивидуализирано лечение, защото те взаимно ще се подкрепят и ще получим възможно най-добри резултати. Фитотерапевтиците (медикаменти, приготвени от растения) са широко разпространени и затова възниква въпросът защо е необходимо да се преминава към хомеопатични медикаменти. Отговорът е лесен:

понякога те причиняват тежки, кожни реакции, свързани с обриви и сърбежи или чревни неразположения от рода на диария. При дренаж с хомеопатични медикаменти като Chelidonium 5CH, ще постигнем същия резултат и няма да имаме реакция на кожата и червата, или във всеки случай тя ще е много слаба. Друга възможност е преди провеждането на фитотерапевтичния дренаж, да се приложи хомеопатичен дренаж, за да се избегне този вид реакция.

• Хомеопатията има силно специфично действие върху отделните органи и тъкани, което позволява да се постигне контролирано елиминиране на токсини.

Като заключение е добре да кажем, че при ежедневното претоварване с токсини на организма е добре на първо място да се намали експозицията към тях (а това зависи от фактори като хигиенни навици, почивка и хранене) и да се подпомогне тяхното елиминиране с вещества, които улесняват дренирането. В това отношение хомеопатичните медикаменти притежават безспорни предимства, от които си струва да се възползваме.

Когато се използват хомеопатични медикаменти, благодарение на действието им и на самото многократно разрежвдане, се избягват някои усложнения, които настъпват при дренажи с фитотерапевтични дози. Всички познаваме дренажното действие на артишока и черната ряпа, но

• Хомеопатичните медикаменти не взаимодействат с други терапии, което е изключително важно при някои пациенти, като например онкоболни или полимедикирани пациенти. • Понасят се по-добре от чувствителни към всякакви (фармацевтични или не) продукти пациенти, както и от уязвими пациенти, които зле понасят рязкото елиминиране на токсини. Някои от основните хомеопатични медикаменти за дренаж: • Хепатобилиарен дренаж: Chelidonium, Cardus marianus, Phosphorus. • Ренален дренаж: Berberis, Solidago, Sarsaparrilla. • Кожен дренаж: Calendula, Avena sativa. • Дренаж (изчистване/оптимизиране) на нервната и емоционалната система: Nux vomica (от стимуланти), Opium (от успокоителни); Ignatia, Staphysagria.

https://www.hablandodehomeopatia.com/drenaje-detoxificacion-homeopatia/

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 73 • септември • 2019

ИНТЕРВЮ С НЮРКА МЕНЕСЕС*, СТАРШИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ ПО БИОМЕДИЦИНА И СПЕЦИАЛИСТ ПО АГРОХОМЕОПАТИЯ В УНИВЕРСИТЕТА В БЕРН Д-р Гуалберто Диас, Испания „…В продължение на 28 години страдах от астма и се лекувах с конвенционални медикаменти. През това време преминах през безброй кризи и дори кардиопулмонален арест. Хомеопатията ме излекува…“ „…Благодаря на противниците на хомеопатията. Те ме мотивираха да продължа изследванията си, за да намеря ключовете към функционирането на хомеопатията“... Добър ден Нюрка, благодарим за тази среща. Първият ми въпрос е: Коя си ти? – Някои казват, че съм извънземна! Защо го казваш? – Защото винаги съм извън нормалните статистически параметри. Харесва ми да върша нещата по различен начин, което е начин да получиш различни резултати. В областта на здравето също си извънземна… – Бях такава и като пациент, и в областта на професията. Фен съм на неконвенционалното, на слабо познатите методи. Харесва ми изследователската работа и съм отворена към новото, към предизвикателствата. Но си дадох сметка, че хората не обичат да излизат от своята зона на комфорт. Какви области си изследвала? – Квантово лечение, например. А нещо между квантовото и фармакологичното лечение, съществува ли? – Знам, че искаш да кажа „хомеопатия“, но за мен това вече не е илюзорна терапия. Преди да, беше, дори мислех, че става дума само за вода и алкохол. Какво те накара да промениш мнението си? – Хомеопатичното лечение, което излекува астмата ми. Откъде знаеш, че не е било случайно или ефектът плацебо? – В продължение на 28 години се лекувах с конвенционални медикаменти. Преминала съм през безброй кризи и дори веднъж през кардиопулмонален арест. Препоръчаха ми хомеопатия, но бях скептична, не вярвах, че ще работи. По този начин е трудно да се получи плацебо ефект, защото той се основава на очаквания. Освен това имаш научна нагласа… – По това време се занимавах с биотехнологии при растенията. Бях шеф на лаборатория по молекулярна

биология и биохимия. Преди това обаче учих ядрена физика и имах познания по квантова физика. Доста след това се обърнах към тези свои познания, за да се опитам да разбера по-добре хомеопатията и другите терапии. В нашата страна имаме един „изследовател по биомедицина“ (Елена Кампос), който представлява Асоциацията срещу неконвенционалните терапии (APETP) и активно се бори срещу хомеопатията. – Чух за нея. Аз съм доктор на биомедицинските науки, но освен това работя активно в областта на хомеопатията, както в лабораторни, така и в производствени (на полето) условия. Бих казала на хората от Асоциацията срещу неконвенционални терапии и техния президент да дойдат в моята лаборатория в Университета в Берн, за да видят експериментите и да поговорят с екипа. Ще ми разкажеш ли нещо за твоите проучвания? – Минаха доста години откакто започнах проучвания в областта на хомеопатията. Динамизирах антибиотици, които засягат генната експресия на някои клетки, което води до увеличаване производството на някои протеини. Резултатът беше, че действието се запазва, което показва, че хомеопатията е биологически активна. Експериментите включваха динамизирани разреждания в 30 СН ( за които скептиците повтарят, че не съдържат активна съставка). Те бяха толкова активни колкото и динамизираните по-ниски разреждания (6 СН и 12 СН). Когато проведох разговор за това с ръководителя на лабораторията, резултатите ми не бяха отречени, но ми бе казано, че този вид проучвания са извън установената научно-изследователска програма. Въпреки това продължих работата си като използвах класически хомеопатични медикаменти и резултатите се потвърдиха. С какво се занимаваш в момента? – Работя в радиофармацевтична лаборатория. Но в свободното си време продължавам да експериментирам в областта на хомеопатията и за щастие имам подкрепата на други изследователи в други лаборатории. В частност съм подкрепяна от двама лекари, единият е експерт по мас-спектрометрия, а другият по биохимия. Единият от тях работи с клетъчни линии от рак на белия дроб и предложих да включим в неговите изследвания серия с хомеопатичния медикамент (Carcinosinum 200 CH). Използвахме протеомен анализ и резултатът беше

брой 73 • септември • 2019 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

много интересен. Протоколът за изследването бе същият като за всяка друга активна съставка. Бе включена контрола, за да се уверим, че въздействията са реални и специфични. За всички ни бе изненадващо, че много митохондриални протеини са активирани. Протеомиката е нещо не особено познато. Ще ни го обясниш ли? – Геномиката изучава гените, а протеомиката – протеините, които са резултат от активирането на гените. Протеините биват изучавани при различни обстоятелства т.е. говорим за динамичен анализ. Това е нещо ново и прогресивно, защото когато понякога гените променят поведението си, това не води до промяна във функцията или поведението на клетките. Протеините, обаче, показват какво точно се случва. Освен това, тъй като те са специфични за определени тъкани или функции, те са индикация за това, къде точно действат активните, включително и хомеопатичните съставки. Ще продължиш ли изследванията си в тази област? – Разбира се! Това проучване открива широк хоризонт към бъдещите лабораторни изследвания в областта на хомеопатията. Необходимо е да се изучават нови медикаменти и разреждания. Ще проучваме също въздействието върху протеините на растения, защото за мен агрохомеопатията е област от специален интерес. Разкажи ми нещо повече за „агрохомеопатията“. – Става дума за приложение на хомеопатията при отглеждане на растения, което е от особено значение за земеделието. Началото беше когато започнах да се лекувам с хомеопатия поради астмата. Винаги изхвърлях остатъците от медикаментите в една и съща саксия. Скоро си дадох сметка, че растенията растяха и цъфтяха повече от останалите, а цветовете бяха по-наситени и красиви. Медикаментът, който използвах беше Arsenicum album 30 CH. Какъв друг опит имаш с растения след това? – По това време се занимавах с растителни биотехнологии. Имаше биофабрика, която произвеждаше растения in-vitro, които после засаждаха на полето. Много от тях се заразяваха с бактерии и на практика се губеше около 30% от продукцията. Помолих да не бъдат изхвърляни и започнах да ги третирам с 4 медикамента (Calеndula, Arsenicum album, Cina и Sulfur). Вадех растението от гела, в който се отглеждаше, измивах го, добавях хомеопатия и отново слагах гел. Резултатът беше благоприятен по отношение на всички активни хомеопатични съставки: с Cina се предотвратяваше умирането на тъкани, със Sulfur стъблото ставаше по-дебело (по-устойчиво) и въпреки бактериите, които продължаваха да се развиват, растението се справяше подобре. С Arsenicun album получихме най-добър резултат, защото бактериите спряха да се развиват. А сега си спомнете, че някои казват, че хомеопатичните разтвори са само вода. Как реагираха от биофабриката? – Отначало не знаеха, че използвам хомеопатия. Ос-

танаха очаровани от резултата и ми позволиха да продължа по-нататък. Успяхме да намалим загубите до 10% с хомеопатия, спрямо 30% без хомеопатия. Преди малко ни каза, че работиш директно на полето. – Тази част от работата ми харесва най-много, защото научавам не само от опитите, но и от фермерите. Първият ми опит бе с насаждения на кафе. Има един район, където покълването закъсняваше, а процентът на покълнилите растения беше много нисък (35 семена от 100). Въпреки че бях запозната само с едно проучване с Arsenicum album по това време и знаех много малко, реших да опитам. Успяхме да увеличим изключително много покълването – до 95 % (95 от 100 семена) и да намалим времето на 45 дни от 60 дни преди третирането. Експериментирахме също със семена от царевица, като изпитвахме 10 различни активни съставки. От тях най-добри резултати даде Cina 200 CH и получихме 100 % покълване за два дни вместо обичайните 5-6 дни. За наше учудване, растенията, които пораснаха от тези семена, не бяха заразени от вредители, а царевицата не пострада от гъбични инфекции. И всичко това без добавяне на нова обработка, само с първоначалното третиране на семената. Звучи по-добре от използването на трансгени за подобряване на устойчивостта на растенията, но остава проблема за намаляване на биологичното разнообразие. – Не само това, но въз основа на моите експерименти имам основание да мисля, че с хомеопатично лечение семената могат да изхвърлят новите гени, така че следващото поколение да се върне в първоначалната си форма. Все още не мога да покажа лабораторни изследвания, които да го потвърдят, но фермерите и аз проверихме, че семената могат да възстановят обичайните си характеристики, тези на нетрансгенната версия. Какво би казала на противниците на хомеопатията, които отричат нейното въздействие, на базата на твоите експерименти? – Благодарна съм им: те ме мотивираха да търся ключовете към функционирането на хомеопатията. Благодарим ти Нюрка! За нас е привилегия да ни гостува изследовател от твоя ранг. *Биография на Нюрка Менесес Докторска степен през 2010 г. Център за геномни науки, Национален автономен университет на Мексико (UNAM). Диплома по агрохомеопатия 2002, Факултет Монтаня де Ескамбрай, Санти Еспиритус, Куба. Магистър по ядрена физика 1990, Висш институт за ядрени науки и технологии, Хавана, Куба. В момента работи в Катедрата по химия и биохимия в Университета в Берн, Швейцария. Области на интерес: молекулярна биология, биотехнология, протеомика, мас-спектрометрия и агрохомеопатия. Източник: https://www.hablandodehomeopatia.com/ entrevista-niurka-meneses-investigadora-ciencias-biomedicasespecialista-agrohomeopatia/