Сивата немска овчарка-музеен експонат? На вашето внимание представяме статия зa една от най-знаменитите развъдчици във света, собственик на питомника фон Арлетт, госпожа Маргит ван Дорсен- една от найсериозните зоотехнически работи по породата немска овчарка.Tя не показва на развъдчиците само пътищата за решение на някои проблеми на развъждането, но и развенчава цяла серия от предубеждения, свързани със сивата окраска на немската овчарка, във смисъл , че в устата на някои некомпетентни хора станала обичайна фразата ,, пигмента може да се получи за едно поколение’’
Сивата немска овчарка не е толкова популярна, особено когато се касае за страни от южна Европа и развъдчиците на немската овчарка шоу клас. Аз само ще се опитам да ,,отмия’’ тази окраска от някои предразсъдъци. Целта ми не е да превърна всеки читател на тези редове в страстен любител на сивата овчарка, в рамките на половин час. Искам да обясня , на достъпен език , как и защо да използвате разумно генетичните заложби на сивата немска овчарка във вашата развъдна дейност.
Ето малко теория преди да преминем към основната теза. Четейки основните характеристики на немската овчарка, ние откриваме следните описания на позволените окраски- черно с кафяво-червено, кафяво, от жълто до светло сива отметка (маркировка, маска) .Напълно черен, сив, сиво-черен, черно седло и маска. Незабележимите, малки , бели отметки на гърдите, така както и светлата окраска на вътрешните части на тялото са допустими, но не са желателни. Носа трябва да е черен при всички окраски. Липсата на маска, светъл или твърде пронизителен цвят на очите, както и светлите и белезникавите отметки на вътрешните части на тялото, светлите лапи и червения край на опашката трябва да се оценяват като недостатък в пигментацията. Бялата окраска е недопустима.
Не искам да задълбавам в генетическата теория за тази окраска. Това може да го прочетете в различни публикации и учебници по генетика. В тази статия разновидностите на окраската , като черно с жълто, черно с червено и черно с кафяво, за улеснение ще наричам черно с кафяво.Сивият цвят е описан по различен начин, от различна гледна точка.
Всички споменати по-долу окраски трябва да се считат за сиви, без да има значение доколко са светли бузите и вътрешните части на тялото. Цвят ,,sable”-сив,сиво-черен, черно-сив, сиво-кафяв, сиво-жълт,тъмно сив с маска, сиво-кафяв със черно по крайниците и пръстите на краката, сив, с кафяво по главата и крайниците,маска, тъмно-сив със черна ,,линия’’по гърба, средно сив, ярко сив и бледо сив цвят.
Aко погледнете от началото на списъка до средно сивия цвят на космената покривка , то всяка от тези окраски е желана и не подлежи на наказание, като изключим ярките бузи и изразената бледност на краката. По-подробното описание на всяка от вариациите на цвета може да доведе до множество различни мнения, в това число и по отношение на вече споменатите разновидности на сивия цвят. Официалните названия на вариациите на сивия цвят, може да се намерят във родословието на немската овчарка.
Категоризацията на окраската когато кучето е татуирано води до грешки, тъй като такава овчарка със сива окраска след три години може да изглежда по съвсем друг начин.
Например- сиво-ярко жълто куче с тъмна линия по средата на гърба се превръща в тъмно сиво-кафяво куче. И обратно–тъмно сиво-кафяво куче се превръща в сиво-жълто куче.Такава трансформация (промяна), която първоначално е трудно забележима, всъщност съвсем не е рядко явление. Напълно доказан факт е че сивата окраска се оформя напълно на три годишна възраст.
Основавайки се на опита ми като развъдчик, вярвам ,че може да се предскаже каква може да бъде пигментацията на сивите кучета в зряла възраст, по признака –маска на главата или пигментацията на външната част на ушите.Следователно може да възникне въпроса – кога кучето става сиво?
Принципно сивата окраска може да се определи веднага след раждане. В повечето случаи още тогава се вижда ясно окраската на кучетата- черни, чепрак(черно с червено) или сиво.
И все пак неоспорим факт е , че в ранна възраст е трудно да се различат сиво-жълтите кучета от тези със черно-жълта окраска без ясно изразено седло (черна окраска на гърба). По никакъв начин , не можем да коригираме цвета на тези кучета и да ги наречем сиви, защото те не са такива. Възниква още един въпрос- дали сивата окраска наистина подобрява пигментацията.
Не трябва да се вярва безусловно, че сивата окраска на кучетата може да направи чудеса по-отношение на пигментацията, особено в популации където десетилетия наред се предпочитала кучета чепрак (черни,с червен, риж или ярко жълт подпал).
В този случай-по-добрата пигментация не може да се постигне с една проста стъпка или за много кратък период от време. В отделни случаи, бързи промени могат да бъдат внесени чрез сивото куче. Но за това – по-късно. Говори се, че добре пигментирано куче, което има един сив родител, предава на своето поколение най-добрия цвят(пигмент), и на тези малки които са цвят чепрак и на тези ,които са сиви. Базирайки се на собствения си опит в това отношение, стигам до извода ,че това в основни линии е вярно. Но успех ,основавайки се само на тези твърдения ,не може да се постигне. Не е вярно че в поколения, където 95 % от кучетата са черно-жълти, сивият цвят не изиграва никаква роля и не води до никаква полза.Точно обратното. При последователно кръстосване на чепрак с чепрак се получава ефекта на наслагване , при което се натрупват само тези алели които носят в себе си само черен и жълт цвят, това се явява особеност на гена, която е сравнима с един интензивен имбридинг включващ няколко поколения, и по този начин ще окаже негативно влияние върху жинеността на алелите ( пигментацията ще се намали ). Генът за сив цвят не губи интензитета и яркостта в този случай,защото при кръстосване на тази комбинация чепрак с чепрак той не играе роля. Следователно, предаването на пигментацията се базира на определени правила, по същия начин както предаването на гена за дългия косъм. Ако се кръстоса хомозиготно куче със черно кафява окраска със хомозиготно куче със сива окраска, цветът на потомството ще е нещо средно между окраската на родителите- сиво-червен, сивочерен или силно тъмно сиво-черно. Както отбелязах вече,не знам за нито едно куче с цвят чепрак ,което при кръстосване със сиво куче да предава доминантно белега за черно-кафяв цвят. Кучета предаващи доминантния си ген за сив цвят на космената покривка имат едно голямо предимство- хомозиготност по отношение на късия косъм.Това означава ,че тези кучета никога не дават дългокосместо поколение.Ако беше известен такъв производител , то той щеше да ни помогне да решим проблема с дългия косъм за кратко време.
Сивият цвят на козината е доминантен , а не рецесивен ген, това означава ,че когато един от родителите е със сив цвят на козината , може да се родят малки също със сив цвят на козината.Така при кръстоска на две черно-кафяви кучета може да се родят само черно-кафяви бебета , без да има значение колко сиви овчарки присъстват в родословието на родителите. Ако в това поколение се родят сиви кучета , става ясно че сивия цвят изиграва съществена роля в това . И това е сигурно на 100%. От друга страна черно-кафяви кученца или такива с черна окраска може да се родят , когато и двамата родители са сиви на цвят.Това не е рядко явление, тъй като цвят чепрак и черният цвят са рецесивни , а сивият цвят е доминантен ген. Например- никой който е решил да използва сиви кучета (женско или мъжко) в развъдната си дейност , не се обвързва със сивия цвят на космента покривка до живот.
.Казвам го ,защото, много често това е основен аргумент за отказ от ползване на такива кучета от развъдчидците. Ако черно-кафява женска се кръстоса със сив мъжки , или обратно, поколението което би се получило ще съдържа 50% сиви и 50% черно кафяви кученца. Ако тези развъдчици продължат да кръстосват черно –кафявите кучета от това поколение помежду им, или с други кучета със същата окраска, защото не харесват сивия цвят или по друга причина – във следващото поколение няма да се родят сиви кученца.
Предимството на еднократното ползване на сиви кучета е яркото засилване на пигментацията в сравнение с предишните поколения.
Развъдчик, притежаващ много светло оцветена женска, се замисля дали куче със сива окраска може да извърши чудо и очакват да реши всички проблеми , на които тези развъдчици не са обърнали ни най-малко внимание до този момент, с течение на няколко поколения.
Характерно за тези женски кучета е – наличие на светли лапи, липса на ясно изразена маска, червен край на опашката, не добре изразено седло, светли очи, светли устни и венци, светли възглавнички на лапите, липса на черен триъгълник между ушите и на носа, или като цяло отсъствие на черни косми в тази област,бели косми в ушите. Много често всичко това се наблюдава при една женска.
И така много развъдчици си казват-,,абракадабра – един сив мъжки и проблема е решен. Понякога това става , но само понякога!
И често тези развъдчици казват че сивата окраска е предназначена за подобряване на пигментацията?? Глупости!! Все още никой не е открил скритата формула за добра пигментация. При разумно използване на сивия цвят разбира се е вариант. Ако искаме да подобрим пигментацията на черно-жълтите кучета трябва да обърнем внимание на следното- кръстосваме черножълта женска със отслабена пигментация със сив мъжки или със черно-кафяв мъжки с интензивна пигментация, чиито предци произлизат от поколение кучета получени при кръстосване на сиви с черно-кафяв цвят. Тези кучета могат да послужат за подобряване на пигментацията. При предаването на наследствените фактори , не е от значение дали мъжкият или женската са сиви или черно-кафяв цвят. Малките от сив баща най-вероятно ще са сиви или черно-кафяви с интензивен цвят. При кръстосване на тези черно-кафяви женски със черно кафяви мъжки ,поколението ще съдържа само черно-кафяви кученца. Сив партньор , произлизащ от няколко поколения чисто сиви родители (от майчина или бащина линия) може да даде интензивно оцветено потомство както сиви , така и черно-кафяви малки. Ако кръстосаме черно-жълта женска със отслабена пигментация със хомозиготен сив мъжки (АА), т.е със доминантен по този признак мъжки, ще получим само сиви кученца със различен по интензитет сив цвят. На теория 50% от тях ще са хомозиготни по-отношение на сивия цвят и 50% ще бъдат хетерозиготни по този признак( АВ).Тъй като,целта ни е да подобрим цвета на черно –кафявите кучета , на теория кръстосваме хетерозиготно куче от това поколение със черно –кафяво куче.Това на практика е трудно осъществимо,но пък ни дава предимство при получаване на широк набор от сиви животни(кучета),които можем да използваме в развъдната си дейност. Днес, вторият начин е осъществим само на теория, тъй като няма мъжки (доколкото знам), който предава доминантно само сивата окраска. Ако в резултат на това , че съществуват различни предубеждения против сивия цвят, не можем да получим такива кучета, то би била много разочароваща ситуация включително и за мен. Заинтересованите развъдчици , трябва да се интересуват от къде производителя даващ чисто сив цвят на кучето, е получил своя генетичен материал. За да се определи това не е нужно да се връщаме много назад в времето, ако родителите са сиви. Следователно е нужно да определим , като начало, вероятността в проценти (табл.1), където 25% от потомството са хомозиготни по признака сив цвят.
1. Вариант за получаване на сива окраска- сив баща (вариации на цвета) + сива майка (вариации на цвета) или чепрак с генетичен набор Аа или аа. В първо поколение се получават- 25% хомозиготни, 50% хетерозиготни и 25% хомозиготни. АА –сив цвят, Аа-вариация на сив цвят, аа-чепрак 2. Вариант за получаване на сива окраска Сив баща (вариации) АА + майка чепрак аа Сив баща АА + майка -сива Аа Потомство- 50% АА хомозиготни сиви, 50% Аа хетерозиготни вариации на сиво. Ето пример от моята развъдна дейност.
Мъжки от моята развъдна дейност ,,Flick von Arlett”-той не е сив- доказа чрез своите четири групи потомци на четири ежегодни племенни шампионати, че предава , почти доминантно своята ярко изразена пигментация , в основата на главата. Тази способност да предава в чист вид добрата пигментация на козината даже на доста светла женска , може да се обясни с присъствието на сиви предци по майчина линия в неговото родословие. Uran v. Wildsteiger Land Eiko v. Kirschental Xitta v. Kirschental Yago v. Wildsteiger Land Xaver v. Arminius Quina v. Arminius Palme v. Wildsteiger Land Uran v. Wildsteiger Land Joker von Arlett Katze v.d. Wienerau Ursa von Arlett Aramis v. Allamo Medea v. Aducht Wilma v. Patersweg
Irk v. Arminius Palme v. Wildsteiger Land Lasso di Val Sole Nimi v. Kirschental Lasso di Val Sole Wilma v.d. Kisselschlucht Nick v.d. Wienerau Fina v. Badsee Irk v. Arminius Palme v. Wildsteiger Land Canto v. Ammerlandeck Era v.d. Wienerau Quai v.d. Boxhochburg Moni v. Haus Eyll Igo v. Hylligen-Born Gitta v. Patersweg
В резултат на това, че този мъжки е с черно-червена окраска , той може да даде сиво потомство само ако се кръстоса с сива женска. При кръстосването му с черно- червена женска , той може да даде само черно- червено поколение.
Дори ако при тези женски има сиви предци. За развъдчиците , които в никакъв случаи не желаят да използват сив мъжки,това е начин да подобрят пигментацията на своите питомници, използвайки сива женска или черно -червени нейни наследници.
Необходимо условие за това , разбира се е женската да е с доказан произход и резултат от правилна комбинация между черно –кафяво и сиво куче.
Като пример вижте три различни мъжки от Flick и майки с абсолютно различна пигментация. 1. Много светла майка 2. Майка с нормална пигментация 3. Майка с много добра пигментация Това са три примера за това как майката не предава на потомството си своя цвят. Тук се вижда ясно как оцветяването на майката е било подтиснато от оцветяването на бащата. А чрез таблица искам да ви покажа статистика отнасяща се за сивите немски овчарки(табл 2).
Тази графика показва общото количество животни с родословие за период от 20 години, и броя на сивите овчарки. Сравнението между бившата ГДР и Западна Германия е много впечатляващо.
Всичко гореспоменато ни води до убеждението, че сивите овчарки са по-устойчиви на физическо натоварване от черно-червените кучета. Това от своя страна ни води до следния извод-че винаги е съществувал и ще продължи да съществува спора за отражението на цвета върху работните качества на животните от тази порода.
Мисля, че по-голям брой сиви кучета има в работния сектор-бих предпочела да го наричам спортен сектор поради няколко причини. За хора , занимаващи се работни и спортни кучета , цветът не се явява критерий за селекция. Селекцията на кучета ,ако цвета въобще изиграва каквато и да е роля се основава на следните размислиако добре известният развъдчик на кучета Джон Смит и също добре известният Джек Браун са постигнали успех със сиви овчарки, то възниква верижна реакция. Ако тези кучета действително имат потенциал да станат успешно работещи кучета ( това трябва да се установи в техните родословия), то тогава тези животни ще се
използват много в развъдната дейност. Развъдчика и купувача на такива малки, със сигурност ще предпочетат сивите , които най-много биха приличали на баща си. Сходна реакция довели в миналото Бодо и Бернд фон Лиеберг. Тези кучета били добре известни отборни кучета , също така са дали като потомство голям брой , много добри работещи кучета. Фактът че окрасата не оказва влияние върху броя точки при дисциплина по изпитание на работещите кучета, изцяло доказва предубежденията на развъдчиците на работещи кучета. Мога да назова няколко качества , които могат да бъдат свързани със сивата окраса, базирайки се на моя опит. Искам да отбележа , че тези твърдения не са потвърдени и не може да се приемат за научно доказани факти. Аз се занимавам активно със развъдна дейност от 1978 година и за това време освен други развъждам и сиви овчарки. Моят основен критерий за селекция изключва цвета (не правя разделение между сивите и кучетата чепрак). Когато вземам решение, за това кои кученца да оставя в развъдника си , предпочитам кученца със следните качества в тази последователност. Критерий за селекция- висока активност, добър игрови инстинкт, темперамент, добра визия на немска овчарка, здравина и добро общо състояние, хармонични движения,цвят или пигментация. Тези особености които съм забелязала през последните 20 години като развъдчик и които може да са свързани със сивия цвят , започват от раждането. Затова бих се радвала да насърча читателите към обмяна на опит ако тяхното мнение съвпада с моето. Още веднъж отбелязвам , че взимам под внимание моя личен опит. Особености наблюдавани при малките сиви кученца, във сравнение с тези със черно-кафява окраска: 1. Сивите кученца се раждат със по-голямо телесно тегло 2. Те са по жизнени 3. Ниска смъртност в първите дни след раждане 4. По-малко чувствителни са на топлина , както малките , така и възрастните кучета 5. По-устойчиви са на кожни заболявания 6. Никога не съм наблюдавала светли лапи при сиви кучета 7. Често се забелязват черни петна по езика или под езика 8. Никога не съм наблюдавала светли устни и венци , изключително рядко се наблюдават бели косми в ушите 9. Почти всички сиви женски и черно-кафяви произлизащи от сиви ,допълнително кърмят своите малки,връщайки храна от стомаха си постоянно. А сега искам да отбележа тези особености, в които не виждам никаква разлика между отделните окраски, отново отбелязвам, като изхождам от личния си опит. Няма никаква разлика в- продължителността на живот, чувствителност към заболявания, работоспособност, физическа издръжливост. Нека преминем към окончателните изводи. Всеки развъдчик има собствен подход за подобряване на пигментацията, използвайки постиженията на химическата индустрия. Длъжна съм да спомена, че това не винаги може да се разпознае от пръв поглед. Такива развъдчици не могат да разберат , че сами се вкарват в задънена улица, забравяйки истинската окраса на своите кучета при подбора на партньори за развъждане. Когато това се касае за изключително популярна женска- това се явява ущърб на породата. Ето защо тези развъдчици трябва да се замислят да използват естествени средства и начини за подобряване на пигмента на своите кучета. Би било голямо разочарование , ако след
2 столетия от както съществува сивата немската овчарка като порода –се превърне в музеен експонат?
Сивата овчарка заслужава признание! И не само за ролята която изиграва в подобряването на цвета . Разновидностите(разнообразието) в окраската са показател за генетична разновидност. Генетичната разновидност –означава здраве и сила.