Развъждане на кучета

Практическо въведение в генетиката и развъждането на кучета Теоретични основи на развъждането Развъждането на кучета това е смес от изкуство и наука, към които е нужно да прибавим и известна доза късмет, още мъничко гениалност и разбира се неизчерпаем оптимизъм на развъдчика. Повечето хора, които отглеждат кучета пристъпват към развъждане съвсем случайно. Те по принцип обичат животни и си взимат кученце просто като домашен любимец.Ако се получи така, че това кученце порасне красиво, обезателно ще се намери някой да ги посъветва да го представят на изложба. В последствие увлечени от своята първа изложба, а може дори и след като получат една, две награди, на пук на злонамерените подхвърляния на “развъдчиците”, този любител скоро решава да купи женска от същата порода, като дама за своя мъж. А пък и ако получените кученца бъдат изгодно продадени , това се възприема като получаване на пари от нищо. И скоро се появява нов развъдник. И така, повечето новоизлюпени развъдчици, основават своите развъдници, работейки със случайно подбрано поголовие. Развъдчиците, които вече са работили с една порода няколко години и решават да се прехвърлят към друга порода или да добавят още една порода в развъждането си, обикновено имат много по-голям успех, тъй като имат повече знания и опит. Малко от начинаещите развъдчици започвайки си дават сметка, че развъждането на кучета е нещо повече от скачка между която и да е женска с който и да било мъжки, раждане на кученца и тяхната продажба. Развъждането на кучета може да даде на разумния развъдчик огромно удовлетворение и приятното чувство от получаването на титли на изложби от произведените от него кучета. Повечето развъдчици се занимават с развъждането на кучета като хоби, но хоби, което понякога осигурява и доходи. Повечето от тях след като си платят участията по изложби и се разплатят с ветеринара, се оказва, че нямат никаква печалба.Ако развъдчика живее в отдалечено място или уединена ферма, то развъждането и представянето по изложби е един прекрасен начин да се сдобие с много приятели, макар, че в повечето случай трябва да призная, че когато развъдника е успешен развъдчика неизбежно се сдобива и с много завистливи врагове. Но по принцип за повечето развъдчици киноложката изложба е една чудесна възможност поне за ден да се откъснеш от ежедневието, защото там винаги има приятно вълнение и напрежение. Генетиката е принципно трудна наука.В нея винаги има много изключения от правилото и много още неизвестни неща. Обикновено развъдчиците нямат нито време, нито склонност за сериозно изучаване на генетика. Въпреки, че има издадени не малко сериозни и превъзходни книги за генетика на кучето, които биха могли да им бъдат много полезни. Опитите да се научи да разбира дългите и трудни генетични термини и даже сравнително простите думи, отнемат на средностатистическия собственик на куче много време. Но всички, които искат да развъждат, трябва да се научат да разбират поне най-простите генетични теории. Например Менделеевия принцип – доминантни и рецесивни гени Да се разберат тези понятия е лесно и могат да се приложат директно в развъждането на кучета, най-вече заради това, че повечето сериозни породни недостатъци са обусловени именно от рецесивните гени. Развъдчиците, които се ръководят от логиката и своите лични наблюдения могат да получат много добри кучета, толкова хубави, като на селекционерите и генетиците, но опита необходим за постигане на високи резултати, ще се натрупва при тях доста по - бавно, отколкото ако разбираха причините за съхранението в природата на на недостатъците и пороците.

Основоположник на съвременната генетика бил Грегор Мендел (1822-1884г). Той открил закона за наследствеността, без нищо да знае за гените и хромозомите, а те можеха доста да му помогнат в неговата работа. За съжаление важността на Менделеевите открития била призната едва 18 години след неговата смърт. Мендел открил, че при кръстосване на два индивида, различаващи се по даден при.знак, единия от признаците може да се появи в потомството, другия не. Той нарекъл проявяващия се признак доминантен, а другия рецесивен. Разбирането на този закон на наследствеността може доста да помогне на хората развъждащи кучета. За да разберем смисъла на развъждането, трябва да започнем от самото начало – със зараждането на нов живот. Клетката се явява най-малката жива единица и произлиза от друга жива клетка. Всяко животно е продукт от сливането на две родителски клетки в една – дъщерна. При зараждането на нов живот само един сперматозоид ( бащина клетка) прониква през обвивката на яйцеклетката ( майчината клетка). Обвивката на яйцеклетката веднага след това се удебелява и възпрепятства проникването на други сперматозоиди. Но до съзряването на сперматозоида мъжката клетка съдържа двоен набор хромозоми, дели се на две , така че половината – един набор преминават в едната част, а другата половина – другия набор във втората част. По този начин във всяка полова мъжка клетка – сиреч сперматозоида се съдържа един набор хромозоми. Женската полова клетка – яйцеклетката , се образува по аналогичен начин и също съдържа един набор хромозоми. При обединението на двете половини – двете полови клетки – сперматозоида и яйцеклетката всяка хромозома си намира партньора от другата клетка.Образува се друга клетка от която може да се развие ново живо същество, носещо в себе си хромозомите и на двамата родители –отново двоен набор хромозоми.

Но не всяка хромозома си намира партньора при сливане на родителските полови клетки – например хромозома определящ пола. Женската клетка има само един вид полова хромозома, която се нарича Х хромозома. Мъжката полова клетка може да има Х и У хромозома, но не и двете едновременно. Коя от двете Х или У ще се съчетае с женската Х хромозома това е въпрос на късмет. Ако това е Х хромозома, пола на зародиша ще е женски “ХХ”. Ако това е У хромозома зародиша ще е от мъжки пол “ХУ” Това е валидно за всички бозайници. В момента на съединение на двете родителски клетки започва нов живот. В такава мъничка клетка е събран първообраза на бъдещото куче от нея се образува кръв, нервна система, козина, мускули, кости, от нея зависи цвета на очите , пола – фактически цялото бъдещо куче. Първата клетка се дели на две, после на четири, осем, шестнадесет, и т.н клетките продължават бързо да се умножават.Всяка клетка има ядро, което е много важен клетъчен компонент. В него се съдържа комплект нишковидни структури,които се оплитат във въже, наречено хромозома. Двойка хромозоми – по една хромозома от двамата родители стоят заедно и носят в себе си

много ултра микроскопични единици, наречени гени. Гените също са по двойки. Ген това е единицата на наследствеността е единственото физическо звено от верига свързваща поколенията.Гените са разпределени по такъв начин, че всеки заема специално място в неговата хромозома. Всеки ген носи своите наследствени качества и контролира проявлението на различни физически и психически характеристики във възрастното живо същество. При кучетата има 78 хромозоми (39 двойки), които съдържат хиляди гени. Гените остават непроменени от поколение в поколение, ако не се получи мутация. При хромозомите наследственото влияние на родителите е еднакво, изключваме случая с унаследяването на пола. Гените на всяка хромозома се унаследяват по правило заедно Всяка конкретна характеристика или признак на живия организъм определя своя геном, половината от който се унаследява от единия родител, половината от другия. За развъдчика е важно да знае за тези гени носители на признаци, които имат доминантно - рецесивна взаимовръзка.

Кариотип на куче ( тоест набора от хромозоми при кучето) Рецесивни гени РЕЦЕСИВНИЯ ГЕН (тоест признака, който е носен от гена) МОЖЕ ДА НЕ СЕ ПРОЯВИ В ЕДНО ИЛИ В МНОГО ПОКОЛЕНИЯ докато не се срещнат два идентични рецесивни гена от всеки от двамата родители ( Внезапното проявление на такъв признак не трябва да се бърка с мутация) Кучета, които имат само един рецесивен ген, определящ някакъв признак, не проявяват този признак, тъй като действието на рецесивния ген е замаскирано от проявлението на неговия другар по двойка доминантния ген. Такива кучета ( носители на рецесивен ген) могат да са опасни за породата, ако този ген определя появата на нежелателен признак, защото ще предават рецесивния ген в потомството си и така той ще се съхрани в породата. Ако случайно или необмислено се съберат двама носители на такъв рецесивен ген те ще дадат част от потомството

с проявен този нежелателен признак.Генетична таблица, показваща простото взаимодействие на доминантни и рецесивни характеристики по Мендел Варианти на връзката____Родители_____Потомци 1 _____________________• • х • • _____• • • • • • • • 2 _____________________ • • х • °_____• • • • • ° • ° 3_____________________• ° х ° ° ______• ° • ° ° ° ° ° 4 _____________________• ° х • ° _____• • • ° • ° ° ° 5 _____________________• • х ° ° _____• ° • ° • ° • ° 6=____________________ ° ° х ° ° _____° ° ° ° ° ° ° ° Легенда: А - • - доминантен ген от единия родител А - ° - рецесивен ген от единия родител АА - • • - двойка доминантни гени по един от всеки от родителите аа - ° ° двойка рецесивни гени по един от всеки от родителите Аа - • ° - доминантен ген от единия родител и рецесивен от другия, заедно образуват доминантно рецесивна двойка гени Обяснение на вариантите 1 Двамата родители имат по два доминантни гена, затова всичките им потомци ще са “чисти” по този признак – всичките ще бъдат АА 2 Единия родител е “чист” с два доминантни гена АА, а другия само изглежда “чист”, но носи рецесивен ген Аа. В този случай всички потомци ще изглеждат “чисти” от рецесивния признак, но в действителност половината потомци ще са действително “чисти”, имайки по два доминантни гена АА, втората половина само ще изглеждат “чисти”, но всеки от тях ще носи и рецесивен ген, тоест ще бъдат негови носители Аа. Съотношение АА : Аа – 1:1 3.Единия родител външно проявява доминантен признак, но се явява носител на рецесивен ген Аа. При връзка с партньор, който носи два рецесивни гена, естествено външно проявява този признак, половината потомци ще бъдат като първия партньор Аа, втората половина ще са като втория родител аа.Тоест цялото кучило ще е носител на дадения признак, но първата половина ще са скрити носители , а втората явни. Това е особено важно да се разбере за тези случаи, когато признака , определен, като рецесивен е особено нежелан за породата 4. Двамата родители проявяват доминантен признак, но и двамата носят рецесивен - непроявен ген. В потомството ще има една част чисто доминантни наследници АА, две части потомци , външно проявяващи доминантен признак и затова не отличаващи се от първите потомци, скрито ще носят в себе си рецесивния аа. Тоест съотношението на птомците , проявяващи признак определен от гена А ще бъдат 3:1, а в действителност разпределението на носители на рецесивния ген и такива, които не го носят ще е АА : Аа: аа – 1:2:1 5. В тази двойка единия родител е “чист” доминантен АА, другия има два рецесивни гена аа. Цялото потомство на тази двойка ще носи скрито рецесивния признак и ще го предава в потомството понякога и в явна форма докато не бъдат кръстосани с носител на доминантен ген. В този случай изхода от скачката ще е като в точки 3 и 5.

6. И двамата родители проявяват рецесивен признак, защото носят по два рецесивни гена аа. Цялото потомство на тази двойка също ще носи този признак и ще го предава в потомството си в явна форма да момента в който не се кръстосат с партньор носещ доминантен ген. В този случай изхода от скачката ще е като в точки 3 и 5. Очакваното съотношение на разликите в потомството по този или онзи признак приблизително се оправдава при потомство от не по-малко от 16 кучета. За кучило с нормално количество 6-8 кученца може да се говори само приблизително за голяма или малка вероятност за проява на признака, определен от рецесивния ген, за потомците на определена развъдна двойка с известен генотип Доминантни гени Присъствието на доминантни гени винаги е явно и се проявява външно по съответния признак. Затова доминантните гени, носещи нежелан признак, представляват за селекционера значително по-малка опасност, отколкото рецесивните, защото тяхното присъствие винаги се проявява, дори доминантния ген да работи и без партньор Аа. Но , сега всякаш, за да усложним работата още повече ще ви кажа, че не всички гени са абсолютно доминантни или рецесивни. С други думи някой са по – доминантни от други и обратното. Например някой фактори, които определят цвета на козината могат да бъдат доминантни, но да не се проявяват външно,ако не ги подържат други гени, понякога даже рецесивни. Чифтосването не винаги дава съотношение в точно съответствие с очакваните средни резултати и за получаване на достоверен резултат от дадена връзка трябва да се произведе голямо кучило, или голямо число кученца от няколко кучила на едни и същи родители. Някой външни признаци могат да бъдат доминантни в едни породи и рецесивни в други. Други признаци могат да бъдат обусловени от комплексни гени или полу гени, които не са просто доминантни и рецесивни както е според Мендел. В резултатите генетиката се оказва твърде сложна , за да е понятна на обикновения средностатистически развъдчик. Мутации Мутацията е внезапно изменение на гена. Тя се проявява в първо поколение потомци, ако обаче мутиралия ген е доминантен. Н о рецесивния ген мутант може скрито да се унаследява в течение на няколко поколения до момента в който като родителската двойка не се съберат два носителя на такъв ген. Само тогава се появява потомък, проявяващ резултата от мутацията на този ген. Много екстериорни изменения са свързани с мутации.Класически пример за това са породите с квадратна муцуна, като ранните мастифи, и всички породи със сплескани муцуни, като пекенеза, мопса и булдога. Такива породи, като Басета и Пекенеза страдат от наследствено закрепени мутации, които предизвикват деформация известна под името ахондроплазия ( неправилно развитие на тръбните кости на крайниците до раждането, изразяваща се в намалената им дължина.) Мутациите биват естествени, но могат да се предизвикат и изкуствено, например с йонизиращо лъчение – радиация. Медикаментите и храната могат да бъдат друга причина за предизвикване на обикновено вредни мутации. Влиянието на околната среда, също е честа причина за мутации. Интересното е, че мутациите се унаследяват, тоест винаги се възпроизвеждат, така че нови характеристики или признаци могат да се появяват постоянно. Летални гени Тези гени предизвикват смърт на организма при достигане на полова зрялост. Леталните гени са

рецесивни, ето няколко примера за тяхното влияние Ч заешка устна” и “вълча уста” – дефекти в развитието на горната челюст, хемофилия - невъзможност на кръвта да се съсирва и т.н Поллулеталните гени, например гена определящ двустранния крипторхизъм, в крайна сметка става летален за породата, тъй като индивида не се възпроизвежда. Кученцата с вълча уста, ако не се оперират, не могат да сучат и затова умират. Синьо сивия с черни ленти цвят е свързан с полулетални гени , ако този цвят се унаследи и от двамата родители , то потомъка може да е сляп, глух или безплоден. По тази причина две кучета с такъв цвят никога не се чифтосват. Практически би било редно този цвят да е дисквалифициращ за всички породи . Разумното развъждане се осъществява при комбинация на два основни типа развъждане ИНБРИДИНГ и ЛАЙНБРИДИНГ, но от време на време е необходим и разумния АУТОКРОС. Средно потомството и при трите типа развъждане е почти еднакво, но там където е прилаган инбридинг, потомството ще е или значително по-хубаво или много по-лошо. Трябва и да запомним, че даже най-прекрасния развъден мъжки няма да подхожда в генетически план за всички женски. Инбридинг Инбридинга това е чифтосване на близки родственици, например баща с дъщеря, майка със син, брат и сестра и така нататък. Инбридинг никога не трябва да се прави, ако не сте сигурни, че поголовието е абсолютно здраво, както физически, така и психически.При този начин на развъждане трябва строго и задължително да се бракуват всички получени потомци не отговарящи на стандарта. Ако бракуваните кучета не се унищожат, на тях не трябва да им се издават родословия и съответно не трябва никога да се развъждат. Голяма част от най-доброто в света поголовие на коне, свине, кучета и други домашни животни е била получена по пътя на инбридинга. Но да се използва инбридинг без достатъчно знания, може да е пагубно за породата в следващите няколко поколения. Може за едно поколение или например две инбридинга да покаже всички недостатъци, които са генетично заложени в породата. Трябва още един път да наблегна, че отстраняването на всички неудачни потомци от по- нататъчна развъдна работа е най-важното при инбридинга. Начинаещия развъдчик, който не познава кучетата описани в родословието до четвърто коляно, не е целесъобразно да се опитва да използва инбридинга. Рискованите експерименти струват много скъпо и могат да донесат много огорчение. Случва се така, че инбридинга вади на ява недостатъци носени от предци стоящи много поколения назад. Лайнбридинг Лайнбридинга е подобен на инбридинга – чифтосват се също роднини, но техните общи предци се срещат в трето, четвърто поколение. Разбира се, колкото по-далечно е родството, толкова повече ще варира типа на получените потомци. Затова, за средния развъдчик разумно се подсигурява, като избира за своите кучета тесен лайнбридинг. При лайнбридинга, както и при инбридинга , също е много важно да се отстранят при развъждането всички кучета, които не отговарят на стандарта. Аутокрос Аутокроса или аутоинбридинга, това е чифтосване на не родствени производители. Към него се подхожда, когато трябва да се внесе някаква специфична характеристика от друга линия , или за поправяне на недостатък, появил се в линията,като проблем във някоя физическа или

психическа характеристика. Понякога съвсем внимателно обмислени чифтосвания дават разочароващи за развъдчика резултати и той се обърква окончателно, прави пълен аутокрос от който очаква пълна смесица от типове кучета, но неочаквано се оказва, че женската и мъжкия са си паснали идеално и дават прекрасно поколение. Един пълен аутокрос понякога поправя недостатъка, но бъдете внимателни – потомците на такива връзки рядко стават добри производители, и мъжките и женските не произвеждат отлично потомство, ако не се чифтосат “назад” , тоест да им се направи лайнбридинг мъжки или женска от собствената им кръвна линия, която пък носи доминантни гени за уж вече поправените характеристики. Но простото копиране на схеми те на успешния производител не донася очаквания успех. Понякога незнанието на развъдчика за качествата на предците на неговите развъдни кучета носи на породата повече вреда, че по времето, когато той осъзнае мащаба на пораженията, често вече е твърде късно да се поправи стореното. Затова един човек преди н.да започне да се занимава с развъждане на кучета , е длъжен да научи колкото се може повече за избраната порода, за недостатъците най-често срещани в нея, за добрите и лошите предци на тези кучета, с които той възнамерява да развъжда. Развъдчиците са длъжни през цялото време да помнят, че те са само времени опекуни на избраната от тях порода. Най-често причината за недостатъци и отклонения от нормата са рецесивните гени. С приблизителна достоверност може да се смята: ако потомците проявяват характеристики, които не са присъствали в нито един от родителите , то тази характеристика се определя от рецесивен ген. Ако този потомък се чифтоса с аналогично куче със светли очи, имащо тъмно оки родители, нито едно от кученцата получени при скачката няма да имат тъмни очи. Този принцип на унаследяване важи и за пороците предавани посредством прости рецесивни гени, като например вълчата уста или глухотата. От тук става ясно, колко лесно се съхранява и предава в породата недостатък, обусловен от рецесивен ген, особено ако носителите са известни племенни мъжки, който за целия си живот може да даде 100тици поколения.Даже, ако той носи само един рецесивен ген, определящ сериозен недостатък, ясно, че не проявява този недостатък в себе си , той може бързо да разпространи този недостатък в породата. Когато това стане ясно, вече ще е невъзможно каквото и да било да се оправи, особено ако потомците на този мъжки са широко разпространени. Когато при развъждането на кучета се стремите към екстремални характеристики, при всички случай се получава влошаване на породата. Кучетата от тези породи, които не са засегнати много от вмешателството на човека, останали са близки до техните диви предци, не страдат от много от различни дефекти, добавени в другите породи, като отличителен признак.Ако развъдчиците само съзнаваха , какви нещастия и страдания причиняват на своите кучета, не говоря за ветеринарните разходи по поправяне на характеристиките на екзотичните породи, то те биха решили, че по-разумно ще е да се промени стандарта. Развъдчиците всякаш престават да се съобразяват, когато иде реч за техните кучета, въпреки, че ги обсипват с внимание, понякога са слепи и често не виждат трагедиите, които развъждат. Мога да дам няколко примера, пълния списък е твърде дълъг : винаги имаме трудно раждане, когато черепа и тазовите кости не си съответстват едно на друго ( например, като при бостън териера и френския булдог); късите крайници променят позицията на тазовите кости, в резултат на което тазовия отвор се пада твърде ниско и ако на куче от такава порода му виси корема, раждането ще е трудно ( например при шотландските териери); твърде дългия гръб и поясница дават допълнително натоварване на прешлените, което води до заболяване на хрущяла разположен между тях. ( дакели, басети); твърде късите муцуни затрудняват дишането, при тези породи, много по-често, отколкото при

другите се раждат кученца с вълчи усти( пекенез); увисналата свободно кожа образува дълбоки гънки, където често възникват инфекции, опънатата кожа на веждите престава да защитава очите, където възникват хронични инфекции конюнктивити ( блъдхаунд); твърде тесния слухов канал с и козината, която расте в него създават предпоставки за възпаления на ушите ( фокстериери, пудели) и много, много други ... За съжаление , в човешкото развъждане не се позволява на природата да играе присъщата и роля, всички слаби кученца отцеляват и се размножават, а в природата те би трябвало да умрат. Закона на природата “да отселее само най-приспособения в живота” не се нарушава безнаказано. Хубавото, обаче е , че много кучета с наследствени дефекти са безплодни или не много плодовити, така че най-страшните недостатъци не се съхраняват в породата , както ако им помогнеха “добрите “ развъдчици. При кучетата, както и при другите животни , винаги е правилно да се чифтосват хубаво с похубаво, само тогава развъдчика може да се надява на добри резултати. Има много характеристики и признаци, които се определят не само от двойка гени, а от повече на брой гени. При борзойте например е невъзможно да се предвиди скоростта с която кучето ще бяга, тъй като тя се определя от голям брой наследствени фактори, тоест няма доминантни или рецесивни признаци за скоростта на бягането.Но е известно, че някой семейства или линий бягат по бързо. Тук също важи правилото за чифтосване на добро с още по добро в течение на дълго време , безусловно дава добри резултати. По пътя на наблюдението развъдчика по-скоро установява, кои гени са доминантни. Но според мен, много по –важно за развъдчика е да знае, кои гени са рецесивни, тъй като те изискват повишено внимание при развъждане. За съжаление не всички признаци се определят от еднакви гени при различните породи, един и същи признак при една порода се определя от доминантни при друга от рецесивни гени. Това в голяма степен се отнася за цвета на козината. Искам още веднъж да повторя, че когато в потомството имаме признаци неприсъщи на нито един от двамата родители , то тези признаци се контролират от рецесивни гени.Тук е полезно да дам като примери най-често срещаните признаци, определяни от рецесивни гени за повечето породи: Прогения, Прогнатия, Малки уши, Светла носна гъба, Дълга козина ( рецесивен за гладкокосместите породи), Светли очи, Къса козина ( рецесивна за дългокосместите), дължина на крайниците( за повечето породи), Мека козина (рецесивна за твърдокосместите), Къса муцуна, Права козина (рецесивна за къдравокозинестите) Много от тежките наследствени пороци също се контролират от гени, които са рецесивни за повечето породи, например : заешка устна, вълча уста, счупена опашка, глухота, допълнителни пръсти, страх от силни звуци, изпускане на урина при превъзбуждане, склонност към образуване на камъни в пикочния мехур, ентропия, хемофилия, катаракта и прочие. Цвета на козината и пигментацията за много породи са точно описани в стандарта. Тези признаци са едни от най-сложните от гледна точка наследственост, защото контролиращите гени могат да са доминантни за една порода и рецесивни за друга, говорим за гени които дори контролират един и същи цвят.Що се отнася до пигментацията , то при тези породи с кафява или светла носна гъба,светли очи има и общо по-слаба пигментация определена от рецесивни гени. Ако развъждането трябва да се води по цветове, трябва да се направи списък на всички известни рецесивни цветове в дадената порода. За тези, които действително се интересуват от развъждане по цветове, аз препоръчвам книгата на Кларенса Литла “Унаследяване цвета на козината при кучетата”. Обобщение

Една от най-големите трагедии която може да достигне развъдчика,, това е така наречената “развъдна слепота”. Този термин означава, че развъдчика не вижда недостатъците на развъдените от него кучета, но много добре улавя недостатъците на поголовието на другите развъдници. Има и още един много голям недостатък при развъдчика наречен “породна слепота”. Това се случва когато даден недостатък се е установил в породата, а експертите на изложби го пропускат, понеже има твърде много кучета, които го носят.В края на краищата недостатъка става приет за породата. Честността на развъдчика и признаването на грешките, при открито обсъждане е много важна, но понякога главната отговорност за развъждането на по-добри кучета е в ръцете на експерта на изложби. Ако те никога не слагат кучето със сериозен недостатък на първо място, развъдчиците много ясно няма да влагат пари в развъждането на куче, което няма шансове на изложби. Но докато се позволява да печелят кучета със сериозни недостатъци, то тези кучета не само ще продължат изложбената си кариера, но и ще се развъждат. Някой експерти пишат в своите оценителни листове че даденото куче или всички кучета от дадена порода, които са били огледани са здрави, когато всъщност по-голямата част от тях са физически не здрави.Това е лоша услуга за породата, но все пак с тази сламка няма как да подведеш сериозния развъдчик, който строго следи за това, да не допуска недостатъци, особено такива, които нарушават здравето и вредят на самото съществуване на кучето., такива като катаракта, ентропия, кокоша слепота или дисплазия на ставите, Сега се явяват на изложби твърде много кучета и може би сe отсяват добрите от по-добрите, но за съжаление винаги съществува така наречената “кучешка игра” и тя винаги е била привлекателна за политиците в развъждането. Но въпреки всичко с течение на времето, независимо от не прецизните експерти и невежите развъдчици, повечето породи са се променили в положителна посока и продължават да се променят, особено на външен вид. Такъв извод може да се направи, сравнявайки сегашните представители на породата със снимки правени преди 50 години. За съжаление, има твърде много развъдчици, които “ не виждат” кучето и затова съвършено безкористно не могат да видят неговите недостатъци, а следователно и достойнства. Човек обикновено се ражда с природното умение да вижда животното, такъв човек може да види хубавото куче във всяка порода. Експертите също се раждат, а не се правят, въпреки, че е полезно винаги да се натрупват нови знания. Най – трудно е да се определи най-доброто куче от група лоши и средни на качество кучета.Един великолепен екземпляр, дори и с няколко недостатъка все пак се откроява от средното куче, при което отсъстват, както много добри, така и много лоши качества. Очевидно е, че най-лесно при една племенна работа използваните потомци на тези кучета да се избавят от един недостатък, вместо да се правят опити да се внесат в породата едновременно много добри качества. Как се развъждат кучета? Това е колосален въпрос! Развъждане на кучета – това е игра, игра със собствени правила, с шанс да спечелиш и с вероятност да загубиш, и може би затова е толкова привлекателно.Постоянния стремеж към съвършенство – това е предназначението на развъдчика, и нуждата да се надяваш, че това ще бъде вечно.Винаги да очакваш следващото ти кучило да бъде точно кучилото на всички времена. Развъждането може да бъде много скъпо от финансова гледна точка, може да отнеме много от времето ви и да разбие вашето сърце.Добрите резултати се постигат само с усилена работа в течение на много време. Но колкото повече влагате в развъждането толкова повече радост

получавате от него. Кучето винаги е било най-добрия приятел на човека, но никога не преставам да се чудя, защо човек не отговаря със същото. Статистиката показва до каква степен човека предава най-добрия си приятел. От 116 породи в Британския киноложки клуб, в настоящето в повече от 40 от породите се наблюдава дисплазия на тазобедрените стави, а при 43 породи заболявания на колянната става. При кучетата от различни породи има много други сериозни пороци, които са се разпространили широко в резултат на безотговорността и невежеството на човека. Въпреки, че трагедията с лошата наследственост е многочислена и сериозна, в породите, където имаме тези проблеми, винаги могат да се намерят доволно много здрави и силни кучета за продължение на рода. И не само развъдчика трябва да е осведомен за наследствените пороци и да се опита да ги отстрани от породата, но и експерта в ринга носи отговорност затова , че развъдчиците представят такива кучета, които не са чест за породата независимо кой ги притежава. Експерта трябва да търси в кучето достойнства, а развъдчика недостатъци! Освен това всички развъдчици, трябва сериозно да се замислят, преди де купят развъдно поголовие. Голяма помощ на развъдчика могат да дадат ветеринарите, например, когато те диагностицират даден порок при куче от някой развъдник, вместо просто да констатират “Това куче има проблем с тазобедрените стави”без по нататъшни коментари, по добре тактично да разпита за развъдното поголовие и да посъветва как да се отстранят едни или други недостатъци. Развъдчика, който преди всичко започва развъждане, трябва да се осведоми за всички генетични наследствени пороци най-често срещащи се в избраната от него порода. Той е длъжен да положи всичките си усилия, за да получи кученца необременени с тези сериозни заболявания и да получава само съвършено и здраво поголовие. Съвети към развъдчика Как да започнем развъждане? Не е необходимо да започвате развъждане с кучета шампиони. По добре да използвате добри или средни екземпляри от хубава линия и да ги чифтосвате с поголовие аналогично по качество от друга, почти не родствена линия. Така за начало новия развъдчик ще получи добър набор от възможности за развъждане и вероятно по-добри екземпляри, отколкото ако си купи твърде скъпа женска шампионка, да я чифтоса с със също скъп мъжки шампион, такова поголовие обикновено връща качеството на средно ниво. Понякога от хубавите кучета се получава отлично потомство, а от двойка шампиони просто добро. Мъжките шампиони повече се използват за развъждане, имат много потомци и от тук по-голям шанс да дадат няколко прекрасни кучета, които също да станат много известни. Но добрия производител е този, който дава висок процент добри и отлични кученца във всяко кучило, а не просто няколко известни деца от голям брой женски. Удивително бързо можете да въведете и създадете своя собствена линия. В дадения случай имам предвид във вид на семейство кучета, който са във достатъчно близко родство и силно си приличат по тип. Някой линии имат много доминантни характеристики, че независимо от това с кой са чифтосани мъжките и женските от тази линия, те произвеждат прекрасни кученца, повтарящи тези доминантни характеристики. Такива развъдни кучета наричат препотентни, което означава, че те имат и предават много желани доминантни гени( напоследък по-често се употребява термина “племенна ценност")

Най-добри варианти за чифтосване При условие, че изходното поголовие е добро, когато не се чифтосват кучета, имащи еднакви недостатъци, а важните рецесивни гени са известни на развъдчика, аз съм устновила, че найудачни са следните чифтосвания: Баба х Внук; Дядо х Внучка; Чичо х Племенница; Леля х Племенник; Син или Дъщеря х Полусестра или Полубрат на майката; Полубрат х Полусестра ( ако техния общ родител изявен) Последните два варианта могат да дадат добри резултати, особено ако единия от родителите е изявен, но такива скачки не носят нови характеристики и потомците не са генетически по-добри, от който и да е от родителите. Вариантите Баща х Дъщеря или Син х Майка изкарват на бял свят всички видими и невидими недостатъци и към такова развъждане се пристъпва само тогава, когато рецесивните гени на предците са съвършено известни, а добрите качества на предците са повече от от недостатъците.Да практикуват такива скачки не препоръчвам на начинаещите, защото грешката тук може да струва скъпо на породата. Може да пробвате следващата система на инбридинг при условие, че в поголовието няма сериозни недостатъци, обусловени от рецесивни гени, че всичкото предишно получено поголовие от тези производители не страда от тях. Ако имате изявен развъден мъжки, можете да го чифтосате с изявена не родствена женска. Оставяте си найхубавото женско кученце от кучилото и като порасне, я чифтосвате отново със същия развъден мъжки. От новото потомство също трябва да си оставите най-добрата женска и нея да я чифтосате пак със същия мъжки.

Такова кръстосване Баща х Дъщеря, можете да продължавате до тогава, докато мъжкия е способен на възпроизводство Ако при потомците на една от тези двойки се появи какъвто и да е порок, то родственото развъждане за това поколение трябва да се замени със добре обмислен аутокрос, така че порока да не се проявява в следващите поколения. В случай когато изявен племенен мъжки унаследява своите великолепни качества от майка си, инбридингова линия може да бъде започната по пътя Син х Майка, след това се чифтосва най-хубавата женска от полученото кучило също с този мъжки и така се продължава по гореописаната схема.

Развъдното поголовие, от което се подбират партньори за такова чифтосване, трябва да няма никакви сериозни недостатъци. Някой от получените по този начин потомци ще бъдат вероятно изключително красиви, затова пък неудачните кученца ще са просто ужасяващи. Никога не препоръчвам такъв вид развъждане за широко практикуване от развъдчиците на повечето породи, защото разпространението на генетическите познания в развъждането още не е достигнало достатъчно високо ниво. Картотека и таблица със символи По правило, развъдчиците имат свои собствени принципи при подбора на племеното поголовие. Едни си разработват детайлна система на оценяване, други разчитат на своята памет, стараят се да запомнят всички недостатъци и достойнства на своето поголовие, докато трети в същото време просто избират красив мъжки и го чифтосват с красива женска, а други използват просто първият попаднал им мъжки, независимо от резултата. Аз смятам, че сериозния развъдчик, трябва задължително да има картотека на своите племени кучета – за всяко куче трябва да се изготви отделна карта. За съхранение на картите е удобна кутия с размери 15х24х30 см За всяко куче се попълва карта (20х13см), картите се подреждат по азбучен ред в кутията. На всяка карта с големи букви се пише името на кучето, майката, бащата, цвета и пола, датата на раждане, регистрационния номер, номера в племенната книга, получените на изложба оценки и дипломи, теглото, ръста, производителя и собственика. Ако ее необходимо можете да добавите на кого е продадено, датата на продажбата, цената и накрая датата и причината евентуално за смъртта. Отделна карта се попълва за всяко кучило на женска от дадения развъдник. В тази карта се описва следната информация : Баща на кученцата, дата на раждане, имена, цветове, вид козина, тегло при раждането. Трябва да се отбележи как е протекла бременността и вида на раждането – нормално, удължено, цезарово сечение, всякакви аномалии и инциденти. Тези карти трябва да се попълват на машина и да се съхраняват на лесно достъпно място в определен ред. Към тези карти в последствие прикрепяте регистрационните карти на бебетата, сертификата от ваксинациите, родословията и т.н. Към племената карта на всяко едно куче постепенно се прикрепят всички отнасящи се за него документи и всякакви детайли, свързани с това куче, например, списък с оценки, призове и титли получени на изложби. Картотеката трябва винаги да е подредена, така че всяка информация за определено куче да може да бъде намерена в мига в който потрябва без затруднения. Подбор на двойки с помоща на картите от картотеката

Може да се изработи селекционна таблица със символи, която много ще помогне при подбора на развъден мъжки за конкретната женска. Таблицата със символи можете да съставите на обратната страна на картата на даденото куче и да я попълните със сведения в строго определен ред. Цялата повърхност на обратната страна на картата разделете на колонки, всяка колонка да си има заглавие, , например: глава, муцуна, череп, очи, уши, носна гъба, устни, вежди, шия, горна линия, ( гръб, поясница, крупа), опашка, гръдна клетка, , предни крака, задни крака, движения, козина , цвят, характер, полов цикъл ( за женските), поведени е по време на връзка, окучване ( характеристика), плодовитост. Ако ви трябва по-подробно описание можете да направите две карти. В нови колонки могат да се включат такива подробности, като: разположение на резците, зъбен камък, загубени или липсващи зъби, форма на ребра и гърди, глезени, лакти, колене, пръсти, съобразителност, работоспособност, сила, , злоба или скорост на тичане ( за съответните породи), нервност, устойчивост на заболявания, истерия, епилепсия, катаракта и т.н В колонките трябва да се обозначат със символи най-важните за породата характеристики, трябва да си измислите сами символи. Аз използвам ръкописните и главни и малки букви за обозначение на съответните хубави и лоши характеристики, ако това е възможно, използвам първата буква от думата, заглавие на колонката. Например за “характер” използвам ”Х” и “х “ Ако кучето има хубав характер , пиша в съответната колонка “Х”, ако има лош “х”. Ако не само конкретното куче, но и неговите предци са се отличавали с добър характер, това се обозначава с “ХХ”, ако кучето е с добър характер, а предците му не “Хх” или обратно “хХ”. Ако качеството на родителите по дадена характеристика е неизвестно в колонката това се описва така “Х-“ Тоест всички важни характеристики на племенното куче се описват във вид на символи в тази таблица и много лесно се четат. За да се чете таблицата още по-лесно, може , буквите, които означават добри качества да се изписват в зелено, а тези които обозначава лоши или нежелателни качества да се изписват в червено. Всички характеристики, които можем да определим като “в норма” могат да бъдат попълнени с черно. Когато запълните всички колонки възможно най-честно, следва да се вземе важно решение за 3 или 4 характеристики, които се изискват в зависимост от вида на работата във вашето поголовие. Например може да изберете пропорция на главата, очи, характер и движения. Тези колонки трябва да отличите с нещо, с различен цвят или друг знак. Ако знаете, че този признак се определя от рецесивен ген, то точно него трябва да отбележите много ярко, например да оцветите колонката в жълт цвят. Картата със символите е особено полезна, когато се налага да избирате измежду няколко племенни мъжки за конкретната женска. Трябва да поставите на масата картата на женската, обърната от към таблицата със символите, а картите на двамата, тримата или повечето мъжки, които обмисляте, като нейни парньори да сложите над картата на тази женска. Слагате картите така, че колонките им да съвпаднат. Сега сравнявате всяка колонка от горе на долу и така можете лесно и бързо да видите кой мъжки най-добре подхожда на характеристиките на женската. Помнете никога не кръстосвайте две кучета с еднакви недостатъци! Ако се изисква да закрепите дадена характеристика, която се определя от рецесивен ген, то е ясно, че характеристиката трябва да я има и при двамата родители. Останалите символи могат да се балансират по степен на важност според обозначените в тях характеристики. Аз не знам побърз метод за подбор на партньори, освен с помощта на тези карти, когато развъдчика си е поставил за цел подобряване на качествата на полученото потомство. Да избереш племенен мъжки от чужд развъдник, разбира се е по-трудно. Но ако наистина ви

интересува използването на мъжки от друга линия, трябва щателно да изучите неговите характеристики ( описания) получени на изложби, да разберете възможно най-много за неговите предци, преди да имате възможност достатъчно точно да обозначите със символи в таблицата неговите качества. Ако има от кого да получите отговори на зададени въпроси, въобще да получите допълнителна информация, то много по-точно ще можете да вземете решението доколко този мъжки е подходящ за вашата женска. Сравнение на символите в картите. Да предположим пред нас лежат следните карти на женска и двама мъжки предполагаеми нейни партньори.

Преди всичко, пресметнете цифрата на двойните главни букви за всяка характеристика при женската и си отбележете резултата. Направете същото и за всеки от мъжките. От таблицата със символите е ясно, че женската има добър характер, козина, очи, уши, постав на опашката, форма на гръдната клетка, предни крайници, движения и лесно се окучва. Мъжкия А се отличава с добър характер и пропорционално телосложение, качествена козина, форма на главата, муцуна, очи, има добър постав на опашката, добри задни крайници и движения, той произлиза от женска, която се е окучвала леко. Втория мъжки се отличава с качествена козина, форма на главата, постав на ушите, правилни предни крайници. Сравнявайки символите за качества на женската със символите на всеки от мъжките, е видно, че първия мъжки, без съмнение, като цяло ще е много по-подходящ, защото като цяло при него има много повече двойни положителни символи, неговите положителни характеристики допълват не много положителните характеристики на женската. Втория развъден мъжки се отличава с качество на козината, форма на главата, постав на ушите, правилни предни крайници. Такива комплементарни ( допълващи) добри характеристики са например формата, муцуната и горната линия. Освен това първия мъжки се отличава с високо качество по такива специални точки, като глава, муцуна, очи, движения, козина и характер – такива качества, които са специално избрани, като много важни в дадената развъдна програма. В същото време втория мъжки се отличава само с качество на главата и козината. Затова няма никакви съмнения, че племенният мъжки А повече подхожда на тази женска от мъжкия Б. Как да отстраните недостатък в поголовието? Тактиката, предприемана в развъждането с цел да се запази в поголовието някаква добра характеристика, се използва и за отстраняване на недостатъци. Определете кой от недостатъците е по-сериозен и концентрирайте вниманието си за неговото отстраняване. Ако този недостатък

зависи от доминантен ген , то неговото отстраняване е лесно , но за съжаление повечето недостатъци зависят от рецесивни гени. В този случай, за да отстраните недостатъка трябва да направите щателна селекция , но само ако недостатъка вече не е твърде разпространен в породата. Ако това вече се е случило, то трябва да се проведе сериозен анализ и да се отстранят, както мъжките, така и женските, за които подозирате, че са носители на този нежелан признак. При осъществяване на връзката, която остава след този анализ е важно в процеса на този експеримент да не загубите някой по-важни за породата характеристики. При аутокроса настоятелно се препоръчва използването на инбридингов мъжки, тъй като той най-вероятно ще внесе в породата много по-малко недостатъци от широко лайнбридинговия мъжки. Ако недостатъка вече е попаднал в линията ви, много е важно да определите най-добрия път за неговото отстраняване.. Известно е че при аутокроса нужния признак не се проявява в първо поколение, ако не е обусловен от доминантен ген. Но ако подберете най-добрите кученца от първото кучило и ги кръстосате обратно с родителите или прародителите, които са използвани за отстранение на недостатъка, то в следващото поколение половината от кученцата вече ще носят нужната характеристика. Нататък всичко се свежда до обичайната селекция и бракуване на част от поголовието. Експериментални връзки Метода експериментални връзки често се осъществява трудно, струва скъпо, не дава резултати бързо и за съжаление не е 100% ефективен.Но, когато в породата е проникнала сериозна аномалия този метод много помага. При по-многобройни кучила този метод дава по надеждни резултати. Някой по-сериозни недостатъци са обусловени от рецесивни гени, в началото трябва да определите кой е носителя , а в последствие да го отстраните от развъждането, особено ако той е мъжки – мъжките обикновено дават много повече потомци от женските.За да прецените носител ли е мъжкия на някакъв скрит нежелателен признак, трябва да направите връзка между този мъжки и женска, която е носител на същия недостатък. Ако от тази връзка се получат десет не носещи този недостатък кученца, то вероятността мъжкия да е носител на този недостатък е 1:1024 Ако при някое от кученцата се появи този недостатък, значи мъжкия е носител и не бива да се използва в развъждането. Ако използвате само тези мъжки, които са генетично необременени с този недостатък, то концентрацията на този недостатък ще намалява наполовина във всяко следващо поколение. Добре е да изпитвате мъжките на многоплодни женски от други породи, които имат този недостатък. Такъв анализ можете да направите и с помощта на инбиридинг, но резултата ще е известен много по-късно – не по-рано от 3 години. За това се кръстосва мъжкия с три четири негови сестри, а след това с по една дъщеря от всичките кучила. Този мъжки може да се смята за свободен,само ако на всяка от скачките се родят по не по-малко от 5 кученца и всичките те да нямат този недостатък. Ако някой недостатък се определя от комплексен ( поли) ген, анализиращия инбридинг трябва да се избягва, а кучетата имащи този недостатък да се използват в развъждане само в изключителни случай. Ако собственика на племенни женски, подозира, че те са носители на някакъв нежелателен признак, не трябвана всяка цена да ги подлага на анализиращи връзки. Достатъчно е да ги кръстосва само с проверени мъжки и може да е сигурен, че до второ поколение разпространението на недостатъка дотолкова ще намалее, че някой потомци ще бъдат съвсем свободни от него. Ако всичко това не ви е много понятно, върнете се по-нагоре в текста и внимателно разгледайте таблицата, показваща разпределението по закона на Мендел за доминантните и рецесивни гени. Мога да ви препоръчам и книги на тази тема. Когато развъдчика може да оцени значението на експерименталното кръстосване, да разбере и

приеме законите на генетиката, то нивото на развъждането на кучета ще стане достъпно до такава степен, че няма да има нещо, което да не може да бъде поправено. Развъдчиците трябва винаги да събират най-хубавото с най-хубавото и да се надяват на найдобрите резултати. Техните знания придобити по пътя на опита, могат да бъдат използвани с пълна сила и тогава успехите в получаването на отлично поголовие ще са много повече от наградите получени на изложби и ще компенсират всичките пръснати пари, време и енергия за създаването на развъдник със скъпо струващи поголовие и оборудване. Честността в развъждането и във всички други проблеми на кинологията е много важна за постигане на истински успех. Развъдчика трябва винаги да помни, че ние сме само временни опекуни на породата. Така както нашите предшественици са отговорни за качеството на поголовието на сегашните кучета. ПЛЕМЕНЕН ИЛИ РАЗВЪДЕН МЪЖКИ Теоретично развъден мъжки може да бъде всеки един мъжки, който се кръстосва с женска, но в киноложките среди този термин се използва само за мъжки, който специално се отглежда с целта непрекъснато да се използва в развъдната дейност. Развъдния мъжки, какъвто и да е, независимо от породата, първо и преди всичко трябва да има идеален характер. Колкото и да е хубав екстериорно, ако няма добър характер той е безполезен. Той трябва да е мъжествен във всяко едно отношение, абсолютно здрав и най-важното да е представител на желания тип за своята порода. Той трябва да има добро потекло тоест да е получен по пътя на добър лайнбридинг или инбридинг. Той трябва да е силен и цялостно здрав. Трябва да е потомък на силни, плодовити и дълголетни родители. Последното е много важно, понеже минават години преди ценността на конкретния развъден мъжки да бъде призната благодарение на прекрасното му потомство. Могат да минат и 5 години преди неговите развъдни качества да бъдат признати и тогава при по-кратко живеещите кучета остават само няколко ( една две ) години за най-широкото му развъдно използване. Не е нужно да споменаваме и факта, че за да има добро здраве мъжкия трябва добре да се храни, много да се разхожда и да е в добра кондиция. Избор на развъден мъжки Правилният избор на развъден мъжки е много важен, тъй като именно той оказва голямо влияние на породата както от страна на подобряването и, така и отстрана на развалянето и, тъй като той се използва значително повече от развъдната женска. Безразборното използване на племенния мъжки, дори и ако той е Шампион, може да донесе невероятна вреда на породата, особено там, където има наследствени недостатъци, например такива, като прогресиращата атрофия на ретината, катаракта, тазобедрена или друга дисплазия (лабрадорите влизаме в тези графи). Мъжкият може да е генетичен носител на тези заболявания, без да има никакви признаци. Сериозния развъдчик, ако има желание да развъжда своя женска, задължително ще се постарае да събере възможно най-много информация за произхода на подбрания от него за скачката мъжки, в общи линии поне за последните четири пояса на родословието. Той ще разбере със сигурност доминантните признаци на мъжкия, но е възможно и много по-важно да разбере за недостатъци, които се предават чрез рецесивни гени – срещат ли се те в някой от неговите предци. Информацията за генетично предавани недостатъци на мъжкия, както видими, така и невидими, без съмнение, има много голямо значение. По отношение на видните недостатъци трябва да знаете, че те могат да са вследствие на недобро

отглеждане. Например лоша костна система може да е следствие от не балансирано хранене в ранна детска възраст. Ако развъдчика знае причините за недостатъка, а също и това дали при всички предци на мъжкия не имало подобен недостатък, само тогава той може да е сигурен, че този надостатък няма да се предава напред в поколенията. Много е важно, генетичните възможности на женската да са свързани с възможностите на мъжкия, защото всеки един от родителите дава половината генетичен принос във всяко кученце. Затова също е важно, мъжкия, подбран за женската да не дублира нейните недостатъци. Понякога популярен в породата мъжки се оказва много препотентен – тоест в цялото си потомство от всякакви женски той предава своите положителни признаци или положителни качества. Така се случва, ако тези признаци се предопределят от доминантен ген, а мъжкия в дадената двойка е пълно доминантен. Трябва да знаете, че често препотентността на мъжкия маскира външните недостатъци на женската, които тя би предала в потомството. Кученцата на такъв мъжки от една женска ще имат не само добри външни признаци, но и добра наследственост., тоест те получават по един добър ген от всеки от родителите си. Потомците на същия мъжки от други женски, на външен вид са също толкова удачни , но в действителност те унаследяват от майката нежелателния признак ( и отговорния за това рецесивен ген), който задължително ще се прояви в следващите поколения. За това, за да бъде потомството “чисто” по какъвто и да е признак, предаван чрез доминантен ген, е нужно и двамата родители да не носят рецесивен ген, който определя изменението или развалянето на този признак. Органи за размножение при мъжкия.

Тазово коремна кухина на мъжкия 1.Право черво 2.Мускули на опашката 3.Мускули повдигащи ануса 4.Стискащи мускули на ануса 5.Анус 6.Луковично-гъбест мускул 7. Седалищно кавенозен мускул 8. Ляв семенник 9. Ляв придатък на семенника 10. Съкращаващи мускули на пениса 11. Тяло на пениса 12. Луковица и продълговата част на главата на пениса 13. Пикочен мехур 14. Ляв семе отвод 15. Низходяща част на сляпото черво. 16. Ляв пикочопровод 17. Ляв бъбрек Това, което ще ви разкажа тук не е нищо ново за сериознея развъдчик, но пък кратко описание на анатомията на развъдния мъжки може да е за някого полезно. Простата

Непосредствено под пикочния мехур е разположена простата. Това е единствената допълнителна полова жлеза при мъжкия и тя продуцира сперма. Спермата е течност, образувана в мъжките полови органи. Тя е с млечен цвят и прясна няма мирис. Колкото по-богата на сперматозоиди е спермата толкова по-бяла е на цвят. Продължение на простатната жлеза е уретрата, която осъществява връзката между простатата и половия член. Този канал служи за изхвърляне на урината и спермата. Тестиси Тестиса е кожена торбичка разположена в слабините. Има две отделения във всяко от което е разположен един семенник. Семенниците обикновено са разположени един над друг, но не винаги е еднакво. В семенниците се продуцира хормон, обуславящ проявата на вторичните полови белези. Тук се образуват и сперматозоидите – мъжките полови клетки.Секретите в половите жлези поемат и съхраняват сперматозоидите до момента в който те потрябват. Семенниците са свързани с канал с главния орган. Полов член Половия член е продължение на уретрата. Той се състои от пещериста тъкан, има луковицообразно разширение и неголяма кост вътре. Половия член е заобиколен от кожа – препуциум . По време на скачката, рефлекторно пещеристата тъкан и луковицата в основата на члена се пълнят с кръв и увеличават обема си близо 5 пъти. При скачката за един път се използва спермата само от единия семенник. Спермата се впръсква във влагалището на струя. Сперматозоиди Сперматозоидите се състоят от три части – глава, тяло и опашка. Те имат удивителна подвижност. С помоща на своите дълги опашки сперматозоидите могат да достигнат до яйцеклетката за 25 секунди. Сперматозоиди се образуват непрекъснато, но ако мъжкия се използва често, логично броя на сперматозоидите намалява. Но след кратка почивка броя на броя на сперматозоидите отново става нормално. Времето за възстановяване на нормалното количество на сперматозоидите при различните породи е различно. За една скачка се изхвърлят много милиони сперматозоиди. Мъжкия не е отговорен за броя на кученцата в кучилото, но от него зависи пола на кученцата. Ако мъжкия е стар и болен, той може да е частично или даже напълно безплоден. Мъжки, който от дълго време не е използван, продуцира различно сперма. Част от нея може да е стара, а сперматозоидите мъртви. Той ще има много нормални сперматозоиди, но и много недоразвити. Или мъртви сперматозоиди. Семенници Семенниците окончателно се спускат в тестисите към 3-5 месец от началото на живота. Сперматозоидите могат да се развиват нормално само в семенници спуснати в тестисите, защото температурата там е по-ниска от температурата на тялото. Ако по някаква причина семенниците не са се спуснали в тестисите, а се намират в коремната кухина, сперматозоиди не се образуват. Ако семенниците са спуснати в тестисите само частично се образуват сравнително малко сперматозоиди.

Крипторхизъм Ако е слязъл само единия семенник то мъжкия се нарича едностранен крипторх. Ако нито единия семенник не е спуснат мъжкия се нарича двустранен крипторх. Такива мъжки нямат потомство.Мъжки от много породи са нормални по рождение, но при някои индивиди семенниците се спускат на възраст 11 или даже 13 месеца. След тази възраст е малко вероятно мъжкия да стане нормален. Понякога при бебетата семенниците се спускат още в ранна детска възраст, а след това отново изчезват в коремната кухина, където остават известно време. Покъсно един или и двата семенника могат да се появяват и изчезват от време на време. Но при настъпване на зрелостта те обичайно нормално се спускат в тестисите

Полови органи на мъжкото куче 1. Пикочопровод 2. Пикочен мехур 3. Семепровод 4.Простатна жлеза 5. Мускули на уретрата 6. Пещериста жлеза на уретрата 7. Седалищно пещерист мускул 8. Напрягащи мускули 9. Вътрешен край на препуциума 10. Отделена част на главата на пениса 11. Вход на уретрата. Ролята на развъдния мъжки в процеса на скачката Само когато мъжкия е достатъчно стимулиран от женската и иска да я обладае, той се качва отгоре и и здраво я обхваща с предните си лапи, края на половия орган излиза от препуциума и след серия силни опити накрая прониква във влагалището. Обикновено в този стадий женската помага на мъжкия, като повдига дупето си ( респективно входа на влагалището). Мъжкия осъществява няколко силни тласъка, благодарение на които препуциума се вдига над луковицата в основата на мъжкия полов член и той прониква в половия орган на женската. През това време, луковицата, която вече се намира във влагалището на женската се пълни с кръв, благодарение на рефлекторното действие оказано върху половия член и той се напряга. Половия член здраво се

заклещва в това положение благодарение и на кръглия мускул на входа на влагалището. Луковицата набъбва пет пъти повече от обичайната си големина. В този момент мъжкия и женската са здраво свързани заедно и това състояние се нарича "заклещване" Постепенно женската освобождава мъжкия, разхлабвайки влагалищните мускули. Ако има голямо несъответствие в размерите , например мъжкия орган е много малък, а влагалището е прекалено широко, то женската може и да не удържи мъжкия. Когато мъжкия нацелва входа на влагалището, тогава се случва първата еакулация. При това се отделя прозрачна течност, която не съдържа сперматозоиди. След няколко секунди, вече във влагалището отново има еакулация, при това на струя се отделя гъста бяла течност, съдържаща сперматозоиди, които оплождат яйцеклетките на женската. Сперматозоидите достигат своята цел за време от 25 секунди до 1 час. Сперматозоидите се придвижват не само благодарение на собствените си сили, тяхното движение е подпомагано от матката, чрез съкращение на мускулатурата. Съкращенията започват от предната страна на матката и побутват спермата навътре. Влагалището се свива и отпуска и благодарение на това движение половия член остава увеличен. Третия стадий на еакулацията се случва след няколко секунди – отново се отделя водниста течност, която е секрет от простатата. Този секрет е силно алкален и не съдържа сперматозоиди. По време на този стадий мъжкия вече е слязъл от женската. При това той е освободил женската от своята прегръдка и е преместил единия си крак през гърба и така че двете кучета все още са заклещени, но вече стоят едно до друго.Този стадий обичайно продължава от 3 до 35 минути и свършва няколко минути след като женската напълно е освободила мъжкия. За оплождането не е много важно да има дълго заклещване. Важно е да има проникване по време на втората еакулация – тогава скачката е успешна. Някой породи като чихуахуа, никога не се заклещват, но въпреки това имат нормални кучила. Заклещването може да продължи от няколко секунди до половин час, затова се регламентира в рамки от 5 до 30 минути. При еакулацията можете да почувствате пулсацията на тестисите, ако сложите дланта си на тях. При една скачка се използва съдържанието само на единия семенник. Спермата се изхвърля във влагалището на струя. По време на заклещването, мъжкия по някога не само слиза от женската и застава до нея, а и се обръща на противоположната страна. Внимание! Мъжкия може да се обърне, само ако препуциума е напълно изтеглен зад луковицата, в противен случай при обръщането мъжкия ще изпита силна болка. Зрелост при различните породи Като правило колкото по-дребна е породата толкова по-рано съзряват и мъжкия и женската, както физически, така и психически. Много женски от дребни породи имат първо разгонване на 10-11 месеца, затова развъдчиците занимаващи се с тези породи, заплождат женската още на второ разгонване. Едрите породи съзряват доста по-бавно и женските от тези породи не бива да се заплождат преди да навършат две години. Най-добро поголовие се получава, когато и женската и мъжкия са в разцвета си. Много ранното раждане на женската със сигурност спира нейния ръст и нейното развитие. Грижа за развъдния мъжки За да може един развъден мъжки да е в добра кондиция, да бъде мъжествен и силен, здрав и добре да изпълнява задълженията си , трябват много грижи. Развъдния мъжки, независимо от неговия размер, трябва да има добра храна един или два пъти дневно. Неговия порцион трябва да съдържа много животински белтъчини, който е необходим за развитието на организма му.Състава на храната му трябва да е добре балансиран: трябва да съдържа месо, риба и млечни

продукти. Трябва винаги да има достатъчно прясна вода на разположение. Освен това в дневния порцион на мъжкия трябва да се прибавят и витамини микроелементи, в частност витамини от група В и витамин Е. Освен балансираната диета, развъдния мъжки се нуждае от достатъчно натоварващи разходки, както на повод, така и свободно тичане, за да може да подържа своята форма. Той изисква непрекъснати грижи, особено ако е представител на дългокосместите породи, трябва ежедневно да се оглежда, да не се допускат никакви паразити, както вътрешни, така и външни. Мястото, където мъжкия спи трябва да е идеално чисто и дезинфекцирано. Както и местата на неговите разходки. Ноктите трябва редовно да се проверяват и да се изрязват, ако това е необходимо. Ноктите трябва да са наистина къси, особено при едрите породи и тези с къс косъм, защото по време на скачката дългите нокти могат да наранят женската. На развъдния мъжки трябва да са направени още от ранно детство всички необходими ваксини, а във връзка с честата посещаемост на женски при него и опасността от зарази, трябва строго да се следи редовната годишна реваксинация. Трябва да има добра хигиена на неговите полови органи. При най-малкия признак на подозрителни изтечения от препуциума трябва да се направи промивка от ветеринар с различни антисептични разтвори. Много е важно да се грижите за това женските, които го посещават да са здрави и да нямат паразити. При отглеждане на развъден мъжки в развъдник, трябва да се внимава той да живее по-далеч от разгонените женски, защото ако той е активен мъжки, разбира се ще се развълнува от тяхната миризма , ще е раздразнен и нещастен, може да откаже да яд, да отслабне и скоро да излезе от добрата си форма. Развъдния мъжки също губи кондиция, ако се използва твърде често. По времето, когато завършва половото сношение, част от спермата вече е навлязла в матката и е попаднала във фалопиевата тръба, тук сперматозоидите проникват през обвивката на яйцеклетката и така се осъществява оплождането. Честота на използване на мъжкия Новаците често питат, какви натоварвания може да има или да се правят на мъжкия. Това всъщност зависи от възможностите на дадено конкретно куче, твърди правила в това отношение няма. Младия мъжки, ако е подготвян за развъждане не бива да се използва преди 10 месеца. Първата скачка ма много голямо значение, защото при нея трябва тактично да научите мъжкия какво точно се иска от него. Втория път той може да се пусне например на възраст от 14 месеца, а нататък не трябва да се пуска по-често от един път в месеца до възраст 18 месеца или 2 години. Твърде честото използване на потенциално добър развъден мъжки до 18 месечна възраст се оказва недалновидна политика, той без съмнение ще е изтощен и в края на краищата ще се окаже безполезен.. Първата връзка на младия мъжки винаги се прави със зряла, опитна женска, за предпочитане такава, която се дава охотно има добър характер и ще поощри мъжкия в неговото начинание. Възможно е като за първа връзка за мъжкия да се окаже добра женска от същия развъдник, която той познава. Неразумно е да се сношават млад, неопитен мъжки с неопитна женска. Много е важно също да сте сигурни, че женската е готова за връзката, за да не стане така, че тя да изгони или ухапе мъжкия в решаващия момент. Случва се така, че даже и опитен развъден мъжки да предпочете някоя женска една женска той да обладае бързо, а от друга да се откаже , въпреки че другата на нас ни се струва по-ефектна и по-подходяща за него.

Някой мъжки остават силни и активни до смъртта си, но ако ви се налага да използвате възрастен мъжки, то най-добре е той да бъде чифтосан с с млада в разцвета на силите си женска.Повечето мъжки проявяват активност при връзка до 10 годишна възраст, но много и повъзрастни мъжки обладават женски все още с готовност. Знаменития Американски кокер Ред Бруси оплодил о седем женски за седмица преди своята смърт на 13 годишна възраст. Очевидно този последен полет бил много висок. Но пък каква славна смърт! На възраст повече от 18 месеца силния, здрав и активен мъжки, за който са положени добри грижи, може да опложда женска в краен случай по една на седмица, но ако има каквито и да било затруднения при връзките, трябва да му се даде почивка. Често се случва така, че при женските от един развъдник започва разгонване на много женски в една и съща седмица. Може би добре подготвения мъжки ще може да оплоди всички тези женски и да даде нормална численост в кучилата, но след такова интензивно използване е важно да се даде почивка на мъжкия в рамките на няколко седмици. Развъдната работа на мъжкия е определено много сериозна, понякога е необходимо, мъжкия да оплоди дузина женски за много кратко време, а след това да почива в продължение на няколко месеца. Загуба на съзнание Понякога мъжките от дребните породи по време на скачката за няколко секунди губят съзнание. Това е свързано с недоброто кръвообращение на мозъка в следствие на това, че кръвта отива в половите органи. Мъжките, които са губили съзнание по време на предишни връзки, трябва да се използват не по-често от 1-2 пъти в месеца. По време на припадъка може да дадете на кучето да помирише парцалче напоено с няколко капки амоняк. Определяне стойността на връзката Стойността на конкретната връзка, обикновено се определя според средната стойност, за породата в дадената държава. Ако мъжкия има добро родословие, или например баща му е известен шампион, цената за връзка с него ще е малко по-висока от тази на млад непроверен мъжки в чието родословие няма такива знаменитости. Понякога не развъждан мъжки се предлага безплатно за връзка на собственик на проверена многоплодна женска, за да се покаже на другите евентуални желаещи, че той е надежден производител и дава хубави кученца.. Когато мъжкия е проверен неговия стопанин поставя цена на връзката в съответствие с цените поставяни за заплождане в съответната порода. Мъжките с добър произход и имащи предци шампиони, очевидно ще получават по-висока цена от тези с по-недобър произход. Ако мъжкия стане шампион неговия “хонорар” почти винаги автоматично скача, но това зависи от популярността на породата. Не винаги най-скъпия мъжки дава най-добри кученца. Някой мъжки, дори и до не са шампиони се оказват много по-добри бащи от техните прославени братя. За порода в която има многобройни кучила е добре да изберете за женската най-добрия от възможните мъжки, дори и ако цената е много висока. Това може да увеличи разходите ви, но парите получени от продажбата на наистина хубави кученца, ще са много пъти повече от първоначалните разходи, а гордостта от получените добри кучета няма цена.. Сумата за връзки с мъжки от редки или наскоро внесени породи също е по-голяма. Според това, доколко породата или нейната рядка разновидност стават все по-многочислени и се появяват повече развъдни мъжки, стойността на връзките обикновено намалява. Отговорности на собственика

Собственика на развъден мъжки, трябва да гарантира, че неговото куче не е безплодно, добър производител е и няма каквито и да било инфекции. Племенния мъжки не бива да се претоварва или да се чифтосва с друга, неочаквано появила се женска, непосредствено преди планирана връзка, собственика на женската от която, предварително е оповестил планираната връзка и се е договорил с вас. Собственика на мъжкия носи отговорност за развъдната женска докато тя се намира при него. Реклама на племенния мъжки Развъдния мъжки няма много развъдна работа, ако не печели по изложби и после да използва своята слава докато някой от синовете му, например не го замести. В развъждането има не малко примери за това, как някое куче царства определен брой години, докато друго куче, също толкова добро или дори според някои още по-добро не заеме мястото на този царстващ шампион. Лично аз смятам, че е добре и е приятно да се печелят много сертификати за шампион, в същото време, има и кучета с много лош шанс винаги да заемат второ място. Развъдчиците може и да са разочаровани, ако не получат заслужената награда. Но по-важно е да се развъждат добри кучета от колкото да се печелят сертификати. От Шампионите действително получаваш много поголямо удовлетворение, виждаш реални резултати от твоето правилно развъждане. Най-добре е разбира се и едното и другото заедно. Развъдния мъжки трябва да започне да се рекламира още от момента в който той стане баща. Много е важно в рекламите да употребявате правилните термини без грешки. При рекламата на развъдния мъжки е важно да споменете неговите родители, особено, ако те са с добра репутация, а също и развъдни приставки или имена на известни развъдници, ако те присъстват в неговото родословие. Никога не бива да пишете преувеличени възторжени обяви, защото така или иначе никого не можете да заблудите. Ако мъжкия е произвел добро потомство, е добре да напишете “ баща на този и този” и да опишете техните най-добри постижения. Някой стопани споменават в рекламата всички имена на шампиони, погрешно смятайки, че колкото повече шампиони, толкова повече желаещи за оплождане ще има. Но знаещия развъдчик. Бързо ще разбере, че много от шампионите от родословието, са напълно не родствени и че при развъждането на вашето куче е имало много малко умишлен лайнбридинг. От тук става ясно, че този развъден мъжки няма да произведе по-добри или дори равни по качество кученца, ако неговото родословие случайно не се окаже подходящо към родословието на женската, предполагаема негова партньорка. В рекламата е важно да напишете цената за връзката и възможно ли е вместо нея да си изберете кученце. Ако мъжкия е много добър, важно е да добавите “Само за одобрени женски” В повечето породи съществува общоприета средна цена на връзката. Ако някой развъдник обявява цена много по-ниска за своите мъжки, трябва сериозно да помислите за причините за това, преди да използвате "евтиния" мъжки. Ако той е нов тогава ниската цена е разбираема, но може той да е едностранен крипторх или не много плодовит, или може да е мързелив и нежелаещ да се чифтосва мъжки. В развъждането трябва винаги да си нащрек! Наивни начинаещи или мързеливи всичко да проверят и обмислят винаги могат да бъдат измамени. Но ако се случи така, то това ви е отплата за собствената ви глупост. На Британските острови има хиляди така наречени развъдчици и само сравнително малко от тях действително имат достатъчно познания за кучетата и тяхното развъждане. Но тези Британски развъдчици, които имат нужните знания не отстъпват първенствата на никого по света. Точно тяхната помощ и съвети към новаците ще са абсолютно

безценни. Оценка на женските от собственика на мъжкия Ако някой собственици на развъдници имат първокласни мъжки, но предпочитат да не ги използват за връзки със женските на своите конкуренти, то за тях обикновено говорят, че не дават и пет пари за развитието на породата. А до определена степен аз ги разбирам и смятам, че е по-справедливо, ако стопанина на мъжкия може е види и да оцени качеството на женската, която искат да развъдят с неговия мъжки. Едно лошо потомство може да развали репутацията на мъжкия. Понякога собствениците на мъжкия предпочитат да задържат при себе си женската до края на нейното разгонване. Те се притесняват, че когато женската се върне обратно при собственика си веднага след връзката, може да бъде пусната и на други мъжки, а получените деца да се регистрират, като деца на неговия мъжки. Когато, конкурентния развъдчик води при този мъжки първокласни женски, а потомството в последствие успешно се проявява на ринга и служи за добра реклама на развъдчика, то отказ за връзка в такъв случай няма. Архив Сериозния собственик на развъден мъжки си води подробни записки за неговата дейност име на обслужената женска, фамилия и адрес на собственика, дата на раждане и брой на кученцата, техния пол, цвят, козина, предварителна оценка за качеството.Полезно е да се отметнат и допълнителни данни за връзката, например имало ли е заклещване или не, продължителност на заклещването, други подробности от взаимното споразумение например за избор на кученце от кучилото. Много стопани на мъжки записват всички детайли на връзката в специална книга. Дори издават квитанции за сумата по скачката.Аз си записвам имената на майката и бащата на женската, също и от къде съм отишла да я взема – това е полезно, ако стопанинът и иска още веднъж да използва услугите на моя развъдник. Обезателно запишете телефонния номер и адреса на собственика на женската. Попълнените архиви трябва да се съхраняват, така може да намерите бързо данните за много години назад. Някой развъдчици правят отделна записна книга за всеки един мъжки. Развъдната женска Както и развъдния мъжки, развъдната женска, независимо от породата, трябва да има, преди всичко идеален характер. Колкото и великолепно да изглежда дадена женска, ако е с лош характер ползата ви от нея е никаква.Женската трябва да е здрава, достатъчно масивна за своята порода, женствена и породна, трябва да бъде добре охранена, много да се разхожда, да бъде в добра кондиция и да няма заболявания, да има добър произход да произлиза от плодовити, леко раждащи и дългоживеещи предци. Основата на организацията на добър развъдник се заключва в правилния избор на много добри женски. Именно женската е основата на цялото развъждане. Развъдната женска трябва действително да бъде образец на съвършенство за своята порода. Тя трябва да бъде колкото е възможно по лишена от обичайните за породата недостатъци. Много по-добре е ако прекрасна във всяко едно отношение женска има един забележим недостатък, отколкото тя да е един среден екземпляр без особени, както добри, така и лоши качества. При нататъшното племенно използване на нейните потомци много по-лесно ще се отстрани един недостатък, отколкото да се опитвате да вкарате

едновременно в поголовието много добри качества. Също както и племенния мъжки, женската трябва да е свободна от сериозни наследствени пороци. Отново, както в случая с избор на развъден мъжки, сериозния развъдчик трябва да положи максимум усилия да събере всичката възможна информация за предците на женската поне за последните три четири поколения. За развъдчика, който смята да се занимава с развъждане на кучета сериозно, важно е да познава анатомията на развъдната женска, а този, който се отнася към това безотговорно въобще не трябва да развъжда кучета. Органи за размножение на женската

Тазово коремна област на женско куче 1.Анус 2.Междина 3.Предверие на влагалището 4.Вулва 5.Право черво 6. Тяло на матката 7. Пикочен мехур 8. Ляв рог на матката 9. Широка връзка 10. Низходящя част на сляпото черво 11. Лява тръба на матката 12. Ляв яйчник 13. Ляв бъбрек 14.Връзка подържаща яйчниците. Женските полови клетки – яйцеклетките се произвеждат в яйчниците. Влагалището, матката и маточните тръби, това са пътищата по които се движат сперматозоидите за да оплодят яйцеклетката. От тук тръгват тънки тръбички, наречени фалопиеви тръби. Те вървят около всяка капсула до горния край на всеки рог на матката. Яйчници Това са двойка органи, които се намират в коремната кухина на женската непосредствено зад последните ребра, точно под бъбреците. Първия яйчник лежи над дванадесетопръстника ( тънките черва), левия около дебелото черво. Левия яйчник е на нивото на бъбреците, десния е разположен малко по-ниско. Всеки яйчник е покрит с капсула с отвор от едната страна, края на който е покрит с гъбеста тъкан. Матка Цялата матка има формата на буквата У и затова е съвършено различна от крушовидната матка на човека. Опашката на буквата У са влагалището и тялото на матката, рогата на буквата са двата разгънати рога, където по време на бременността се разполагат бебетата. Кученцата и от двата

рога при раждането трябва да минат през тялото на матката. До бременността матката на женската е сравнително неголяма, а двата и рога са насочени право напред успоредно на оста на тялото. По време на бременността веднъж роговете се завиват назад, така че техните краища са обърнати към таза на женската, а кученцата лежат, образно казано на два слоя, един над друг. При по-големи кучила формата на извивката на матката може да е съвсем различна. Дъното на матката се нарича шийка, вътре в нея има канали. Канала на шийката на матката е плътно затворен, отваря се само по време на разгонване или раждане. Канала съединява кухината на матката с влагалището. Хората които малко поне познават анатомията на човека, си мислят, че двата рога на матката все пак напомнят на крушовидната форма на матката на човека. Те просто бъркат дългите рога на матката с фалопиевите тръби.

1. Яйчник 2. Маточна тръба 3. Рог на матката 4. Бифуркационна връзка 5. Тяло на матката 6. Шийка на матката 7. Влагалище 8. Стени на влагалището 9. Уретра 10. ,Устие на уретрата 11. Ямка на клитора 12. Малки вестибуларни жлези 13. Предверие на влагалището 14. Девствена ципа 15. Пикочен мехур. Фалопиеви тръби Това са две неголеми тръби, които идват от края на всеки рог около капсулата на яйчника, където те завършват с фуниеобразно разширение. Тук отвора на тръбите е по-голям, после техния диаметър намалява и при роговете на матката тръбите имат дебелината на косъм. Тези тръби – яйцеводи служат за постъпване на яйцеклетките в матката, където те се срещат с мъжките

полови клетки – сперматозоидите. Влагалище Влагалището на женската е не много дълго и завършва с вулва ( при кучетата обичайно се нарича клуп или примка), която представлява външния полов орган. Влагалището има способността значително да се увеличава на дължина. Във влагалището има кръгов мускул сфинктер. Понякога сфинктера е много плътен, в такива случай преди връзка се налага леко да се масажира. При женските има различни ъгли на наклона на влагалището от вулвата напред. В случай, когато ъгъла е неголям, при връзката често възникват трудности. Вулва ( примка) Вулвата се намира леко по- ниско от ануса и се състои от пещериста тъкан.По-време на разгонването вулвата значително се увеличава и става мека. Женската може да избутва и малко да повдига вулвата, за да улесни проникването на половия член на мъжкия. Вулвата добре се разтяга по време на раждането на кученцата. Млечни жлези Тези жлези са вторични полови органи, но тяхната активност е тясно свързана с цикъла на разгонване. Обичайно има 5 двойки зърна, но те не винаги са разположени една срещу друга. Понякога зърната са нечетно число, но това е маловажно. В периода на лактация четирите задни зърна са най-големи и обичайно дават повече мляко. Полов цикъл на женската Периодичността на половия цикъл може доста да се различава при различните женски и при една и съща женска при всяко разгонване, но обикновено разгонването е два пъти в годината През този период от половия цикъл на женската, който кинолозите наричат разгонване, може да се определят 4 фази. Проеструс В това време в организма на женската настъпват големи изменения. В родовите пътища и в рогата на матката се наблюдава прилив на кръв. Стените на влагалището започват да се удебеляват, вулвата набъбва и става напрегната. В това време се появяват и първите капки кръв от вулвата, постепенно отделянето на кръв става по.обилно и ярко, докато не стане яркочервена. Когато отделянето на кръв стане максимално, женската става игрива. Това обикновено става точно преди началото на оплодителния период от разгонването – дните, когато узряват и излизат от яйчника яйцеклетките. През това време женската може да имитира връзка с други женски, а понякога и с добре познати мъжки, но тя не допуска да я покатерят до този момент в който не е напълно готова. Първата фаза на разгонването трае средно от 7 до 10 дни, въпреки, че има и случаи с големи отклонения от тези срокове. Еструс Това е фазата на завършване на съзряването и отделянето на готовите за оплождане яйцеклетки. Само в тези дни женската пуска мъжкия. През това време цвета на отделената кръв постепенно

избледнява и тя става подобна на жълтеникава слуз.В същото време вулвата е много набъбнала и е очевадно увеличена. Анеструс Това е времето, което може да се нарече период на почивка. То започва примерно два месеца след плодовитите дни на еструса, независимо от това била ли е заплодена женската или не, развили ли са се в матката по време на метоеструма кученца или не. Независимо от това кърми ли женската кученца или не, анеструма продължава 3-4 месеца. След това цикъла се повтаря наново. Тези фази се управляват от различни жлези и хормони. Голяма роля за нормалното протичане на цикъла имат храненето, здравословното състояние, състоянието на околната среда, температурата и слънчевата светлина. Оплождане на яйцеклетките Фоликулите ( нещо като торбичка в която зреят яйцеклетките) постепенно започват да изплуват на повърхността на яйчника, те продуцират хормони, които подготвят матката за приема на оплоденото яйце. Натиска към стената на яйчника се увеличава, стените стават толкова тънки, че в края на краищата повечето фоликули напускащи яйчника се разпукват и зрелите яйцеклетки попадат във фуниеобразния отвор – яйцепровода – случва се така наречената овулация. Ако женската е кръстосана в подходящото време, милиони сперматозоиди се движат около яйцеклетката, стараейки се да преодолеят нейната обвивка с помощта на специфичен фермент. Този фермент отслабва обвивката, докато накрая един от сперматозоидите не проникне през нея вътре в яйцеклетката.Тук той загубва своята опашка и опложда яйцеклетката. Винаги се отделят повече зрели яйцеклетки отколкото са кученцата при раждането. Постепенно оплодените и неоплодени яйцеклетки се движат по фалопиевите тръби към кухината на матката. Някой яйцеклетки могат да бъдат оплодени и в маточната кухина. Оплодените яйцеклетки остават в матката, а след това приблизително в третата седмица, се прикрепят към нейния вътрешен слой и там растат. Зрелите яйцеклетки вероятно са жизнеспособни не повече от 12 часа, но не всички яйцеклетки узряват по едно и също време. Сперматозоидите също живеят не много дълго – 3-4 дни, но след първите 48 часа обикновено губят способността си да оплождат. От тук се вижда, че най-доброто време за връзка на женската и мъжкия съвпада с времето на овулация, тоест със средата на този период, в който женската пуска мъжкия. Много добър показател за готовността на женската за връзка може да бъде състоянието на нейната вулва. В първата фаза на разгонването вулвата е много набъбнала, но твърда. След това тя става още потвърда и след около 36-42 часа става много отпусната и мека. Това внезапно омекване на вулвата показва, че при женската настъпва овулация и че тя трябва да се покри от мъжкия в близките два дни. Това на практика е най добрият признак за определяне на правилния ден на връзката, от колкото цвета на кръвта или просто пресмятане на дните от началото на разгонването. Разгонване. Особености. Поведение. Женските домашни кучета обикновено регулярно се разгонват два пъти в годината, в същото време някой самки, представители на дивите животни и примитивните породи кучета често се разгонват само един път в годината. Времето за настъпване на полова зрялост е различно за различните породи, но при повечето женски първото разгонване се случва между шестия и

деветия месец. Разгонванията най често са пролет и есен. Изтеченията по време на разгонването при женските от гигантски породи са много обилни, в същото време при миниатюрните породи могат да са незначителни. Особено ако женската е чистоплътна. Често след кръвта остава съвсем малко изтечение, например след сън на светлата постелка на женската може да се видят няколко петна. Много по-лесно ще видите започването на разгонването при женска от късокосместа порода, отколкото при женска с обилна козина. В началото на разгонването женските обикновено привличат мъжки. Повече от всички от такива женски се интересуват млади мъжки от 6 до 10 месечни, а също и едностранните или двустранните крипторхи, които често първи предупреждават стопанина, че при женската всеки момент ще започне разгонване. Опитните развъдни мъжки обикновено не обръщат на такава женска особено внимание, не и преди да почувстват, че могат да я оплодят. Женската със своето поведение също помага на мъжкия да разбере точно кога. Седмица до две преди началото на разгонването женската става все по и по-неспокойна, често пишка. Малко и се увеличава апетита, сега и е нужна добре балансирана диета, но в никакъв случай не трябва да се прехранва, тъй като тя бързо ще качи на тегло и ще стане твърде дебела. След няколко дни женската започва да се заиграва с други женски в развъдника, започва пред тях да си отмества опашката на една страна бута се в тях и им се намества всякаш иска да я покатерят, като имитира връзка. Но тя самата още съвсем не е готова и няма да позволи на нито един мъжки да я покатери. Вулвата през това време почти при всички женски остава неголяма и обърната както обикновено надолу. След това поведението на женската се променя. В началото тя позволява на мъжкия да я заиграва, но не му дава да я катери, също и половите и органи още не са готови за скачката. Чак, когато вулвата стане мека и отпусната, женската допуска мъжки. Собственика на развъдна женска, който няма мъжки и който не е съвсем сигурен в избора на правилния ден за скачка, може да провери женската, за да види "дава" ли тя. Внимателно поставете ръка на крупата точно над основата на опашката, а с показалеца на другата ръка леко почукайте по кожата на междината, близко до вулвата или по самата вулва. Ако женската е готова, тя ще стои без да мърда с широко разтворени задни крака, ще повдига вулвата, опашката ще е под напрежение явно завита настрани. Всичко това е комплекс от положителни признаци, че женската е готова или ще е готова за връзка през следващите 8 часа. Полова зрялост при женската Както и при мъжките, общото правило за женските е, че дребните породи съзряват по-рано, отколкото едрите, въпреки, че при някой женски първото разгонване може да стане на 6 месеца. Женска която се е разгонила така рано, още не е нито психически, нито физически готова за връзка и потомство и не бива да се развъжда на тази възраст. Ако такава женска все пак се пусне, кучилото ще е малобройно, а ръста и развитието на женската непременно ще спрат, което няма да и позволи за в бъдеще да се превърне в първокласна развъдна женска. По правило, при женските от дребни породи първото разгонване настъпва на възраст около годинката, а към 18 месеца е второто. Много развъдчици смятат, че предвижданите за развъдна дейност женски от дребни породи трябва да започнат да се развъждат именно в тази възраст. При породите от среден размeр, които, в края на краищата са с нормални размери за кучета, женските се разгонват за пръв път на възраст около 6 месеца, а след това разгонванията започват да идват през точни интервали от 6 до 8 месеца, докато женската не стане твърде стара и разгонванията първоначално не станат по на рядко, а в последствие въобще да прекъснат.Развъдните женски от тези породи могат да се заплождат още на второто разгонване, ако то се случи на възраст не помака от 15 месеца, но обикновено те се пускат за пръв път по време на третото разгонване, тоест на възраст приблизително 20 месеца Преди да вземе решение, собственика на женската трябва да се посъветва в киноложкия клуб,

където е регистрирано неговото куче “Правилника за развъдна дейност” приет в клуба, предвижда възрастовите граници за използване на развъдни кучета.. При женските от едри породи има големи отклонение от времето на първото разгонване. Много от тях съзряват по-късно и първото им разгонване може да е между 8 и 14 месечна възраст. Разбира се някой женски могат да съзреят по-рано, други по-късно. Ако при такава женска е нямало разгонване до възраст 20 месеца, трябва да се обърнете към ветеринар, за да я изследва. За повечето женски от едри породи е добре, да не се пускат до третото разгонване, тоест до възраст например две и поливна години.След това, обаче не трябва да се чака твърде много. Ако искате да използвате такава женска регулярно, като развъдна, то не трябва да я заплождате за първи път на възраст над 4 години. Едрите женски развъдени за първи път толкова късно, могат да имат трудности при раждането. Тъй като женските от едри породи имат свои специфични породни особености в протичането на бременността и раждането, то по-добре е ако начинаещия развъдчик се посъветва с по-опитни такива за дадената порода, преди да започне да развъжда своите женски. При женските от всяка порода разгонванията могат да са съпроводени от редица различни от нормата явления: понякога липсва разгонване, или продължава твърде малко време или е твърде дълго. Понякога разгонванията могат да са твърде на често или твърде рядко, някога протичат като “скрито разгонване”, когато няма никакви изтичания на кръв, но женската е способна да зачене. Тези отклонения от нормата, обикновено показват някакви заболявания или хормонални нарушения. Както женските, така и мъжките биват капризни при връзка.Женската може да откаже да се чифтоса с мъжкия, но с готовност да дава на други мъжки. Някой женски могат да не заченат от няколко породисти проверени мъжки, въпреки, че преди са давали големи кучила от първия срещнат по техен собствен избор Грижа за разгонената женска Когато женската е разгонена, миризмата и много възбужда мъжките и както мъжкия, така и женската стават през това време много хитри.Затова и предупреждавам колко е важно женската да е надеждно изолирана от мъжките през целия период на разгонването. Няма смисъл да затваряте женската в стая, защото така или иначе някой по-разсеян ще забрави, ще влезе и ще остави вратата отворена.При едрите породи, даже затворения прозорец не се явява никакво препятствие за възторжения и енергичен мъжки.Имах мъжки, който скочи, пробивайки стъкло, благополучно се приземи оттатък и го намерихме покатерил женската. В друг случай имах затворена в стая женска, а свободно шляещ се мъжки, който живееше на две мили от нас, скочи през прозореца и се чифтоса с нея. Примери от този род показват, какви големи предохранителни мерки се изискват, когато женската е разгонена. Може би си струва да ви разкажа историята за една дама, която заминала на покупки на Оксфорд Стрийт в компанията на своята женска, която била разгонена. Пресичайки улицата, дамата благополучно достигнала острова за безопасност, където трябвало малко да почака докато светофара светне зелено. Когато дамата пристъпила напред да пресича усетила, че нещо задържа повода.Тя дръпнала силно и изкомандвала “ Айде, Топси", но повода си останал натегнат. В този момент тя се обърнала и в ужаса си видяла, че най-мършавия помиря от Оксфорд Стриит между другото оплодил нейната великолепна пуделка и така те тримата се оказали в деликатно положение по средата на улицата. Да държите женската и мъжкия по време на разгонването разделени само с ограда е толкова жестоко и лошо, както за мъжкия така и за женската, още повече че са известни и случаи в които женската и мъжкия са успявали да направят скачка и през оградата. Когато женската е разгонена, трябва да помислите за това, къде да я разхождате. В противен

случай всички съседски мъжки ще се съберат пред вашата врата или порта в очакване на нейното появяване.Женската, ако тя е достатъчно малка може да се занесе до площадката за разходки на ръце, за да не направи диря по пътя. Има специални препарати, които правят миризмата идваща от женската по-малко привлекателна за мъжкия. Такива средства могат да се използват, само, ако не планувате скачка в близките няколко дни. Има случай, в които мъжки кучета, съпоставяйки поведението на женската с този мирис, започват да познават и него и тогава за нещастие, мириса ще има противоположен ефект и пред вратата ви ще се съберат повече мъжки отколкото преди. Много важно е по време на разгонването женските да се държат на топло и да не се натоварват.да не им се позволява да лежат на мокра трева или да стоят на студен мокър под. Не трябва да се разхождат дълго, ако навън вее студен вятър, особено ако вали мокър сняг. Женските по време на разгонване са много податливи към простуди, които от своя страна, могат да предизвикат възпаление на матката. Безплодие Безплодието това е невъзможност за размножение. Съществуват много причини за безплодието при животните, много от тях са известни и могат да бъдат излекувани, но има причини все още неизвестни. Безплодието се среща еднакво както при женските, така и при мъжките, въпреки че обикновено развъдчиците обвиняват женската, ако тя не е имала кученца. Безплодието може да бъде постоянно или да има временен характер, а причините за него могат да се разделят на няколко групи: причини с физиологичен произход и причини, обусловени – тумори, инфекции и т.н Има и такива причини за безплодието, които не влизат нито в едната, нито в другата от тези категории. Известно е, че тесния инбридинг ( например II - II, II - III или III-II) понякога води до празна връзка, така че в случай на чифтосване на близки роднини трябва да се използват само найсилните мъжки и плодовити женски, тъй като плодовитостта и безплодието до голяма степен се определят от наследствеността. Неправилно хранене Неправилното хранене, при недостатъчно съдържание на белтъци от животински произход, витаминни други важни елементи може да предизвика безплодие.Абсолютно необходима е правилната балансирана диета, както за развъдния мъжки, така и за женската. От една страна е прехранването – дебелите мъжки ще бъдат много по-бавни и лениви в развъдната работа, а женските страдащи от наднормено тегло, често нямат кученца. Противоположната крайност също е вредна – твърде слаби мъжки могат да не се справят със женската при кученцата, които не получават необходимото хранене по време на вътре утробното си развитие, често се забавят в последствие с половото си съзряване, а може да се свърши и с това, че при мъжкия например да няма нормално полово желание и за съжаление в такъв случай няма какво да се направи Недостатъчно разходки Този фактор често не се взима под внимание от развъдчиците. Мъжките не могат да имат добра кондиция, необходима за успешна развъдна работа, ако те нямат съответната порция свеж въздух и слънчева светлина. Недостига на тези условия в същата степен влияе и на женските. Околна среда

Внезапните промени могат понякога да предизвикат временно безплодие, особено ако кучето се мести от много студена страна в тропиците или обратно. Мъжките могат да бъдат безплодни докато не привикнат към новия климат. Мъжки, които се отглеждат в неголеми тесни помещения, в тъмнина и противоестествени условия навярно ще са по-малко плодовити от тези, които се наслаждават на чист въздух, слънчева светлина и свободно движение. Своята роля играят и температурата, дължината на деня и смяната на сезоните. Възраст И мъжките и женските с възрастта стават по - малко плодовити. Неразумно е например да се прави връзка между стара женска със стар мъжки., но стар мъжки може да се чифтоса с млада женска и в този случай е голяма вероятността кучило с нормална численост. От друга страна, ако млад мъжки се чифтоса със стара женска, малко вероятно е да се получи достатъчно голямо кучило и не се знае дали ще се получи въобще. В спермата на старите мъжки е по-малко числото на пълноценните сперматозоиди и тяхната подвижност е по-ниска. При женските с възрастта намалява бройката на оволиращите пълноценни яйцеклетки и накрая настъпва възраст, когато съзряването на яйцеклетките съвсем спира. Най-добро поголовие се получава, когато женската и мъжкия се намират в разцвета на силите си, в прекрасна кондиция. Женската обикновено дава най-хубавите си кученца във второто си кучило и затова втория път тя трябва да се кръстоса с най-подходящия мъжки. Развъдния мъжки при едрите породи обикновено дава най-добри потомци на възраст около 4 години. Дребните мъжки дават най-добрите си кучила малко по-млади. Връзка на млад мъжки твърде рано или много често рано, преди той да е напълно съзрял, може да е още една причина за безплодие. Пренатоварване Това понятие се отнася по-скоро за развъдните мъжки. Ако мъжкия е твърде често използван, без да му се дава между връзките достатъчно почивка, мъжкия може след известно време да стане безплоден. От друга страна, младия мъжки, при излишно пренатоварване до неговото пълно съзряване, може да доведе до стерилност за винаги още в млада възраст. Пренатоварването на женската, особено ако тя ражда големи кучила се отразява на нейното общо състояние.Ако тя е изтощена и в лоша кондиция, то може и да не даде кученца. Неправилно време за скачката Това е най-честата причина за липса на кученца. Ако женската се покрива от мъжкия преди или след периода в който отделя зрели яйцеклетки, няма да има оплождане. Това не е истинско, тъй като и женската и мъжкия на практика са нормално плодовити Ненормални условия за връзка Това често може да е причината женската да не прихване. За съжаление много от връзките се осъществяват в най-различни ненормални условия, а развъдчиците се учудват, че такива връзки нямат резултат. Женските често са принудени да пътуват стотици мили във влак или кола, пристигат в съвършено непознато обкръжение и име се дава много малко време за почивка. Правят скачка по спешност мъжкия на практика без запознанство и нарушават естествения за кучетата ритуал на ухажването. Инструктора по връзките мисли най-вече за това по-скоро да се прибере у дома. Присъстващите на връзката въобще не мислят за кучетата, те разговарят, смеят се, грубо се отнасят към кучетата и искат в същото време от тях нормална скачка.

Развъдния мъжки обикновено си е у дома и ако той често се използва, то знае какво трябва да прави, когато при него пристигне женска. От тази гледна точка той не е много обезпокоен от обстановката в която се прави връзката. Но да се постъпва така жестоко и несправедливо с женската, която никак не може да се отпусне при такива обстоятелства. Женската се съпротивлява на насилието, връзката се проточва, собственика нервничи още повече и всичко приключва с това, че инструктора заклещва кучетата на сила. В допълнение към всичко това женската отново се връща в колата, без да може да се опомни и се вози отново стотици мили към дома. Не е учудващо, че резултатите от такива връзки са разочароващи. Разлика в размерите Голямата разлика в размерите между женската и мъжкия може да е причина за липсата на кученца, особено ако пениса на мъжкия е твърде къс. И тук може да има изключения. Познавам дребен мъжки, който без проблем оплоди женски боксер и се получиха очарователни кученца. Влияние на заразните болести Още една причина за безплодието могат да бъдат прекараните по-рано сериозни заразни заболявания, особено ако те са съпроводени с висока температура. Такива инфекциозни болести като чума ( с чума руснаците наричат и ганата и парвовирозата и всички заразни болести срещу които се бият ваксини), вирусен хепатит и някой други вирусни заболявания може да са причина за безплодие. В някой случай мъжки, които са били изключително добри производители в течение на няколко години, внезапно стават безплодни по неизвестна причина, въпреки че са отглеждани в идеални условия и не са били претоварвани.разбира се, когато се случи такова нещо, развъдчиците обикновено си мълчат за такива мъжки в своя развъдник. Ако от този мъжки, обаче не прихванат една –две женски, те просто не рискуват и използват друг мъжки от развъдника или един от хубавите синове на първия мъжки. Такова внезапно безплодие не е необичайно, но е малко вероятно, а с изследване на такива мъжки, почти никой не се занимава, тъй като развъдчиците прекратяват тяхното използване и всичко постепенно се забравя. Хормонални причини Хормоните – това са химични съединения, отделяни от различни ендокринни жлези. Те навлизат в кръвта и оказват специфично влияние над организма. Когато равновесието на хормоните е нарушено по една или друга причина, това в някой случай може да е причина за безплодието. Това може да се случи и с мъжкия и с женската. Крипторхизъм Напомням, че така се нарича състоянието, при което един или двата семенника не са спуснати в торбичката. Крипторхите обикновено са много активни сексуално, но в повечето случай са безплодни. Известни са много малко случай, двустранен крипторх да даде кученца, а ако това се случи, то навярно той не е истински крипторх. Едностранните крипторхи обикновено са поактивни и настоятелни в търсенето на женска от нормалните мъжки. Те рядко дават кученца крипторхи, но затова пък този порок обезателно се проявява в следващите поколения. Има много доказателства за това, че крипторхизма е строго наследствен порок, въпреки, че неговото унаследяване не винаги следва един и същ определен модел. Много развъдчици оспорват наследствеността на крипторхизма. Но защо е този спор, като в света има достатъчно нормални мъжки , затова мъжки с този порок не трябва да се използват в племенното

развъждане. В повечето страни от света такива кучета не се допускат на изложби, което се явява допълнителна причина, те да не се използват в развъждането. Орхит Това заболяване е така нареченото възпаление на тестисите, което може да е резултат от вирусно инфекциозно заболяване на бъбреците, пикочния мехур, уретрата и прочие. Може да бъде последствие от травма (удар или ухапване) това заболяване винаги засяга продукцията на сперматозоиди. Епидемит Представлява също инфекция на тестисите , както и орхита. При това заболяване, обаче се възпалява и придатъка на семенника с между урополовите канали и семенника се явява препятствие, което не дава възможност на сперматозоидите да напуснат семенника. Простатит Това е възпаление на простата, най често с инфекциозен произход, в голяма степен влияе на плодовитостта, тъй като намалява или прекратява отделянето от жлезата на хормони обезпечаващи жизнеността на сперматозоидите. Постит и баланит Постит – възпаление на кожната гънка – препуциума, баланит – възпаление на главата на половия член. По често се наблюдава общо заболяване и на корпуса и на главата на члена. Причината може да е не мърливото отглеждане на племенния мъжки, а също и травма на главата на половия член кожата на препуционалната гънка при връзка.Стопанина забелязва зелени на цвят секрети от препуциума не такива които капят обикновено. По скоро дразнещи секрети, които мъжкия непрекъснато облизва. Ако заболяването се хване в началото, то бързо се лекува. Но в острата фаза мъжкия едва ли ще иска да оплоди женската, защото , естествено ще го боли. Освен това е възможно да зарази и женската, затова не е препоръчително да се правят връзки в такъв момент. Фемоза Това е срастване на отвора на препуциума в който е скрит половия член. В резултат главата на члена не може да излезе от препуциума, а всякакви опити да се оплоди женска, предизвикват при мъжкия силна болка. Заболяването обикновено се развива, като последствие от не лекуван баланит или постит. След излекуване може да се препоръча хирургична разделяне на двете части. Хипер сексуалност Хипер сексуалните мъжки са постоянно възбудени, даже, когато наоколо няма женска. Често остават безплодни, освен ако собственика не се заеме със строг контрол над състоянието на мъжкия, осигурявайки му достатъчно занимания или приспособявайки го към някаква работа. В особено тежките случай се налага мъжкия да се кастрира.

Кастрация на мъжкия Отделянето на семенниците с помощта на хирургическа интервенция си е сериозно вмешателство, тъй като винаги има опасност от кръвоизлив. Разбира се защо кастрирания мъжки е безплоден. Премахване на яйчниците при женската Едновременно с яйчниците , обикновено се отстранява и матката. Операцията най-често се прави преди първото разгонване на женската, въпреки, че някой ветеринари предпочитат да оперират след настъпването на половата зрялост, но в този случай женските повече напълняват. Такава операция е много разпространена в много страни по света, но аз не съм привърженик на кастрацията, освен ако тя не е крайно необходима, например за спасение на женската. Трудности при скачката Трудностите при връзката, ако подходим по строго, не се отнасят към проблемите на безплодието, но е ясно, че те могат да са причина за липсата на кученца. Някой мъжки обикновено се стесняват да пкатерят женската в присъствието на чужди хора. В такива случай е по-добре да оставите мъжкия на саме със женската в неголяма стая, но така че да можете да ги наблюдавате ( например през стъклена врата) Развъдните мъжки, както и хората имат определени предпочитания към някой персони от женски пол. Понякога добър развъден мъжки отказва да обладае чужда женска, защото в неговия развъдник има женска, която той обича и с която вече е имал бебета. В някой случай това нежелание се преодолява, когато при нежеланата жена се доведе друг мъжки и му се даде възможност да я обдуши в присъствието на първия, като по този начин се предизвиква чувство на ревност. Това разбира се е твърде жесток метод за втория мъжки, понеже в най-интересния момент него го отделят. Безплодни женски При женските, както и при мъжките, причината за това може да е недостиг на специфични хормони – това е една от най-честите причини за безплодие при женските.При такива женски разгонването не започва във възрастовия интервал характерен за съответната порода, понякога до 18-24 месеца.Такива женски могат успешно да се лекуват с хормонални препарати на инжекции, тогава първото им разгонване идва навреме и те могат да имат кученца или на това или на следващото разгонване. Съвсем нежелателно е да се правят на женските инжекции с хормони, които да задържат идването на разгонването в нормалното време. Да се намесваме в законите на природата е опасно. Често женската на която са правени подобни инжекции, изисква значително време до възстановяването на баланса на хормоните в организма. Тя може да пропусне следващото разгонване и даже може да пометне кученцата. В някой случай минават година или две след такива вмешателства, преди цикла на женската да стане отново нормален. През това време тя остарява и в края на краищата може да завърши живота си така без да даде второ поколение. Скрито разгонване Понякога разгонването при женските минава без видими признаци – отделяне на кръв от вулвата и в този пслучай стопанина може и да пропусне началото на разгонването, а от там и неправилно

да определи деня за връзката. Трябва да помните, че ако женската е “готова” тя приема мъжкия охотно и не се старайте на сила да чифтосате женската, въпреки че не става, когато на вас ви се струва, че са настъпили “плодовитите” дни на разгонването. При скрито разгонване ветеринаря може да предпише на женската незначителни количества от специфични хормонални препарати, започвайки курса от момента на набъбването на вулвата. При това обикновено разгонването при женската започва нормално и ако тя се чифтоса ще има нормално кучило. Ненормална продължителност на разгонването Нарушенията в продължителността на разгонването често индикират недостатъка или излишъка на определени хормони, няма нормална овулация на яйцеклетките.Заболяването се лекува със съответните инжекции. Фригидност, полова незрялост, липса на полово желание Тези явления верятно също са обусловени от хормонална недостатъчност, но повечето са характерни за разглезени женски – любимци, с много изтървано възпитание, чиито полови инстинкти са подтиснати. Такава женска обикновено охотно се заиграва с мъжкия, но не му позволява да я катери. Понякога, ако двойкатасе остави насаме женката може в края на краищата да позволи да я заплодят. Но много развъдчици предпочитат да не рискуват и чифтосваттакава женска с помоща на инструктур – практически насила. Но при следващата връзка, обикновено женската приема мъжкия без излишен шум. Стесняване на влагалището ( структура на кръговия мускул) При някой женски има неголямо стеснение на влагалището, което затруднява проникването на половия член на мъжкия. Стеснението може да е предизвикано от стягане на кръговите мускули.Силния напористмъжкар, може и да разкъса това стягане по време на връзката и женската да заквичи. Понякога цялото влагалище е неголямо и тясно. Това често се случва, когато женската още не е готова за връзката тоест още не са настъпили “плодовитите дни”, а не защото там има стягане.Но така или иначе, ако при връзката има каквито и да било трудности, женската трябва да се прегледа от ветеринар. Със специални масажи може и да се разхлаби стягането. В някой случай се налага стягането да се разреже. Тумори Туморите често поразяват, яйчниците, матката, шийката на матката, влагалището и вулвата. Всеки тумур по органите за размножение на женската може да стане причина за безплодие при женската. При мъжките тумурите могат да поразят семенниците ( най-често това се случва при крипторхите) и простатната жлеза, понякога и половия член.Тъй като сред тумурите, поразяващи половите органи има такива, които се предават по полов път, развъдното куче трябва редовно да се преглежда от ветеринар. Недостиг на витамин Е при женската По тази причина може да се получи смърт на зародишите в матката и след това те да се разпаднат. Ако в храната на женската се добавя витамин Е, то тя ще се оправи и в бъдеще ще даванормални кучила. Трябва да знаете, че по време на бременността потребността на женската отвитамини се увеличава 2-3 пъти, те могат да се осигурят, като се добавят в храната специални

препарати. Най-голяма е нуждата от витамини А,Д, Е а също и групата Ф и от витамин С. Поражение на матката Безплодието при женскатаможе да настъпи в резултат от нарушения на хормоналната дейност на яйчниците и като следствие от това, изменение в тъканта на матката, съпроводено с възпалителен процес. Патологичнто действие на хормоните допълва инфекцията, попаднала в кухината на матката от пикочопроводните пътища или през влагалището. Възможно е хрончно течение почти без симптоми. Подготовка за връзката Някой хора вероятно са скептично настроени от необходимостта да се посветят две глави на въпросите за връзката между кучетата. Повечето имат твърдото убеждение, че не се изисква нищо, освен да се оставят двете кучета насаме и всичко ще стане както трябва. Но пък много развъдчици, за съжаление не без щети за своя сметка са се убедили, че това далеч не е така. В нормални условия повечето мъжки и женски могат да се чифтосат, както природата ги тласка без помощ. Въпреки това всяка връзка трябва да се наблюдава, дори от разстояние: първо, за да се убедите, че връзката се е състояла и второ, за да не стане така че кучетата по някакъв начин да се наранят едно друго. Кучетата, които живеят в един развъдник, обикновено се чифтосват без всякакви затруднения. Типичния развъден мъжки Развъдните мъжки могат да се разделят на четири типа Първия тип – активен и опитен мъжки, който изисква никакви предварителни церемонии и върши работата си делово и без суматоха. Мъжкия от този тип трябва малко да се възпира, особено с нервна женска, която се чифтосва за пръв път. Да се управляват такива активни и делови мъжки е много лесно. Втория тип – мъжки с умерен темперамент, които пристъпват към работа с чувствителен маниер. Такъв мъжки трябва да се запознае с женската и малко да я поухажва, но когато той е готов ще направи заклещването, ще изпълни своята работа и ще бъде достатъчно любезен, да благодари на женската в последствие. Ако женската е трудна, той знае как да поиска помощ и ако е научен, първия, втория или третия път с помощ, той може да заклещи всяка , доведена му женска независимо от характера или размера и. Трети тип – непригодния мъжки, който би бил съвсем нормален мъжки, ако е гледан в нормални условия. Може би, заради това, че никога не е бил трениран за изпълнява развъдна работа и той е любимия мързелив галеник, той трябва до известна степен да се стимулира. Мъжки от този тип трябва като за първи път да се чифтоса с лесно управляема женска, възможно е така да трябва да бъде и втория и третия път, преди да се състои успешна връзка. Такива мъжки никога не трябва да се чифтосват със също такива “непригодни” или агресивни женски, особено по време на първите му няколко връзки, за да не се наложи той да отпадне съвсем от развъдната работа. Ако такъв мъжки се чифтоса преди 2 годишна възраст и има няколко темпераментни, но даващи женски през недълго време, той може и да стане съвсем добър развъден мъжки. Четвъртия тип –Най-труден за развъдна работа - мудния, напълно незаинтересован мъжки, който гледа към женската със сънен поглед и ви се струва, че няма природен инстинкт в смисъла на

това, което се очаква от него. Той може все пак да се покатери, но место без да знае от коя страна. Такива мъжки изискват голямо търпение и е много трудно да ги чифтосаш. Само ако те не са изключителни екземпляри за своята порода, по –добре да не се използват в развъждането. При добра проверена женска и опитен инструктор може и да се чифтоса чрез стимулация на половия член и по насилствен начин. Но къде е гаранцията, че от тази връзка няма да се родят само “трудни” мъжки? Разбира се напълно възможно е някой от мъжките за които се говори съвсем да не са такива. Възможно е техните стопани или инструктори да не притежават необходимото търпение, за да ги поощрят и вкарат в правия път. Как да се “развърже” мъжкия Много е важно за младия мъжки, който се надявате да използвате като развъден, специално да се тренира за тази работа. За това за неговите първи две, три връзки в живота трябва да се подходи особено внимателно, и те да се разглеждат именно ,като тренировки за развъден мъжки. За първи път можете да го пуснете например на 10 месеца с уравновесена, опитна и активна женска. Този първи урок може да го развали, но може и да го направи отличен развъден мъжки за в бъдеще. Женската трябва да е напълно готова за връзката, охотно да стои и да отмества опашката в страни при приближаването на мъжкия. Добре е това да е женска, която мъжкия добре познава, може би някоя негова приятелка от развъдника. Мъжкия не трябва да е държан преди връзката около разгонени женски, така може да се намали неговия интерес. Когато трябва връзката да се случи кучетата се срещат на оградена неголяма площадка или в стая и да се наблюдават.Трябва да се позволи на младия мъжки да поухажва женската известно време.Мястото, където всичко се случва, трябва да е добре познато за мъжкия, тоест важно е женската да се заведе при мъжкия. Не трябва да има никакво суетене и бързане около кучетата, трябва да осигурите тишина. Начинаещия мъжки лесно се разсейва от внезапни шумове и придвижвания. Стаята не трябва да е твърде ярко осветена, но достатъчно, за това, че да може да се помогне на мъжкия, ако това е необходимо. Когато мъжкия няколко пъти се покатери, то, ако той е от едра порода, трябва да го чифтосате на повод, или точно, когато се качи отново, трябва да сложите ръка на крупата. Мъжкия веднага ще се възпротиви на това, ще спре, ще се обърне, а след това ще се опита отново да покатери женската. Отново сложете ръка на крупата му. Продължавайте да придържате мъжкия и да му помагате, независимо от това дали му е нужно или н, така той ще разбере, че вашата помощ е част от ритуала на връзката. Смисъла на тази тренировка е следния, дори и мъжкия сам да направи заклещването и да заплоди женската без всякаква помощ, въпреки това, ако все пак му е писано да стане някой ден популярен развъден мъжки, той обезателно ще попадне на няколко “трудни” женски – едни ще са твърде големи или малки, други ще имат неуравновесен характер и така нататък. Но ако го научите да приема помощ, като част от ритуала на връзката, то в случай на необходимост той няма да протестира против помощта на стопанина или инструктора. Много е забавно да се наблюдава, как добре тренирания мъжки, особено от мини породите, явно иска от своя стопанин помощ, тъй като не иска напразно да губи сили Много е важно да не се позволява на мъжкия да продължава с безуспешните опити твърде дълго, повече от 5 минути, също така, както не трябва да се допуска мъжкия да се пренапряга без резултат, ако опитите го затрудняват трябва да отведете женската. По време на почивката може малко да нахраните мъжкия. По някакви неведоми причини мъжките стават решителни след ядене, но то не трябва да бъде разбира се много на обем. Ако мъжкия започне своето ухажване достатъчно темпераментно, но после му омръзне, то трябва да го поощрите, но никога, никога не го ругайте. Ако той е малко муден, може да се престорите, че прибирате женската и може дори наистина да го направите. Оставете мъжкия сам

за пет или десет минути, тържествено върнете женската обратно, стараейки се да направите това възможно най-вълнуващо за него, говорете му със свръх възторжен маниери. Ако женската е дребна за породата, може да я повдигнете, подръжте я над главата на мъжкия, той ще се изправи на задни лапи и ще се постарае да я достигне. Задръжте неговата превъзбуда за около половин минута. След това оставете женската на земята или на мястото, където ще се състои връзката. После този мъжки вероятно ще я заклещи и ще направи връзката без всякакъв шум. След това е нужно да научите мъжкия на това, че докато е покатерен върху женската, да разрешава да го пипате, проверявате, да сваляте предните му лапи от женската и ако е възможно да го въртите или да му помагате да се върти. Място на връзката Общото правило е – мъжкия се чифтосва в позната обстановка, а женската се води при него. Най-добре е, ако развъдния мъжки, независимо от неговата порода се чифтосва винаги в един и същ двор или помещение. Така мъжкия веднага разбира, че именно това място е предназначено точно за тази работа. Избраното място трябва да бъде по възможност свободно, тъй като мъжкия ще иска да остави своите “знаци”, често повдигайки крак. Ако кучетата са големи и се чифтосват на пода, важно е да влиза достатъчно светлина от прозореца, в тъмните дни може да е необходимо електрическо осветление, особено ако връзката и без това върви трудно. Важно е също вратите и прозореца да се затварят, а също и в помещението да е достатъчно топло. Ако мъжкия въпреки всичко негодува и се налага като последно средство да го оставите насаме с женската, то инструктора трябва да има възможност за постоянно наблюдение, за да се увери станала ли е връзката или не. По време на връзката на вратата трябва да поставите бележка “ Не влизай”, тъй като е съвсем възможно някой да отвори вратата, за да си вземе нещо от стаята, а чуждата женска да се възползва и да избяга. Последствията от това могат да са просто трагични, особено, ако някой активен мъжки безпризорен се стрелне из зад ъгъла предчувствайки удоволствието. Това е особено страшно, ако женската е изпратена при вас без стопанина. Ужас, колко бързо могат да се заченат мелези. Кучетата ще се окажат заклещени след няколко секунди, а в същото време планираната ви връзка не е могла да стане половин ден! Пода в стаята трябва да е такъв, който лесно да се мие и да не е хлъзгав. Много развъдчици слагат рогозки, слама, дървени стърготини или големи чували от зебло на пода, за да не се хлъзгат кучетата. За кучетата от едри породи е добре да имате ринг за връзване. Това може да е голям железен кръг завинтен в стената на приблизително 15 см над главата на мъжкия, така че ако женската се окаже трудна да може да я завържете към пръстена. В този случай инструктора получава по-голяма свобода, което е особено необходимо, ако връзката се води от един инструктор. Оборудване На инструктора и помощниците са необходими два три стола. За да се избегнат ухапванията в случай на трудни връзки, трябва да имате ръкавици. Може да е нужна поставка за едното от кучетата, ако има голяма разлика в ръста. Това може да е дебела дървена дъска, чувал с пясък или стърготини или може да е сламена рогозка – всичко това е подходящо, за да повдигнете едното от кучетата. Женската трябва да е с кожен нашийник и кожен повод. Никога, никога не чифтосвайте женската с нашийник душач или с повод верига. Ако женската е нервна и може да ухапе, се прави лек намордник от бинт. Но ако връзката се води от двама инструктори, то вместо намордник единия от тях слага на муцуната на женската примка направена от края на повода и плътно я държи така под долната челюст на женската. Ако

женската поиска да се обърне или да повдигне глава, инструктора леко я възпира, в същото време това не е толкова оскърбително за кучето, като да носи намордник. Намордник се препоръчва да се сложи само тогава, когато женската действително е много агресивна. Ако женската се чифтосва за първи път трябва да се провери дали няма стриктури ( стягания) на влагалището. Добра смазка за влагалището е медицинския вазелин. Дребните породи обикновено се чифтосват на маса за удобство. Желателно е масата, да седи в ъгъла, така че поне от двете си страни да бъде оградена. На масата отстрана на главите единия инструктор контролира женската от другата страна другия инструктор помага на мъжкия. За помощ на дребните кучета много рядко се налагат намордници или примки. И все пак за случай на ухапване на куче или, което е по-вероятно на инструктор, трябва да се приготви някакъв антисептик. Не състояща се среща с планирания мъжки. Ако женската е изпратена с придружител, а не със стопанина, може да се случи да се решава въпроса за замяна на мъжкия, но с кой? В случай, че избрания мъжки не заплоди женската е необходимо двете страни предварително да са се уговорили по въпроса за дублиращ мъжки, който може да се използва при необходимост и със съгласието на собственика на женската, тогава няма да има недоразумения. Отказа на планиран мъжки да заплоди доведената му женска не се случва често, но все пак се случва и в такива случай собственика на мъжкия, ако не е направено предварително споразумение за замяна, не знае какво да прави. Особено когато е невъзможно да се свърже със стопанина на женската, защото той няма достъп до телефон или е излязъл, или е заминал. Ако от която и да е от двете страни няма телефон по възможност се опитайте да установите контакт чрез приятели. Връзка Представяне на мъжкия на женската Много връзки не дават добри резултати, тъй като собствениците на мъжките твърде много бързат и не мислят за чувствата и характерите на кучетата. Преди да представите един на друг мъжкия и женската трябва да огледате женската, да проверите доколко тя е готова, има ли стриктури ( стягания) на влагалището и ако е необходимо, входа на влагалището много внимателно и меко да се помасажира с пръсти.За това е нужно да се сложи стерилна гумена ръкавица, малко да се намаже с вазелин, за да може пръста ви да влиза свободно. Женската трябва здраво да се държи за нашийника, тъй като тази процедура няма да и се хареса. Ако има стриктура, трябва тя да се разтегне много внимателно, постепенно в никакъв случай със голямо усилие. В случай на наличие на стриктури при женска от едра порода, може да се наложи разширение с два пръста. В трудни случай за отстраняване на стриктурите подобре е да извикате ветеринарен лекар. Най-добрия начин да представите един на друг две непознати кучета е разходка на две разположени една до друга площадки, разделени от метална ограда. Собствениците на кучетата могат да стоят настрани и да наблюдават запознаването на двете кучета. Развъдния мъжки ще знае всичко за предстоящата церемония, защото той си е в къщи и точно знае , защо тази чужда женска се разхожда в съседното ограждение. Той очевидно ще прояви поголям интерес към женската, ще почне да оставя своите следи, повдигайки крак, ще отиде към женската душейки я навсякъде до където може през оградата. Женската ще е за първи път

пусната на непознато място в чужда за нея обстановка, може от начало да е малко изплашена, но ако тя действително е готова за връзка, то бързо ще отиде до оградата и ще се представи, първоначално обдушвайки мъжкия и може би ще се нагласи съвсем близо до оградата. Ако тя е прогресивна жена, веднага ще отмести опашка и с това ще покаже на мъжкия, че е “готова”. Чак когато развъдчика види, че кучетата се интересуват едно от друго трябва да ги заведе в стаята за връзка а кожени поводи, където отново да ги представи един на друг. Ако на женската трябва да се прави намордник, което се случва не много често, намордника трябва да се сложи непосредствено преди второто представяне на мъжкия. Ако това са кучета от едри породи, например дог, то мъжкия и женската при непосредствената среща, трябва здраво да се държат на повод. Инструктора и неговия помощника да сложат здрави ръкавици. Поводите трябва да се държат здраво в случай, че женската се изплаши и започне да напада мъжкия. Поводите трябва да са здраво опънати защото така всеки инструктор може да дръпне своето куче и да предотврати нараняването, което всяко куче би могло да нанесе на другото. Ако женската е готова за връзка обикновено не възникват никакви затруднения. Но по-добре да сме внимателни. Някой притеснителни женски се опитват при запознанството да се скрият, те ръмжат, показват зъби, но обикновено, ако женската е готова, а стопанина и инструктора не бързат да приключат с всичко дават повече време за запознанство и тя нормално приема мъжкия. Ако независимо от всичкото старание тя продължава да се съпротивлява, то или женската още не е готова или момента за оплождане е отминал . Ухажване Мъжкия обикновено енергично се приближава към женската – опашката му е вдигната, предните крака са поставени на земята, а задните са наполовина натегнати. Той ще върти глава на една страна и често ще се облизва. Същото ще прави и женската. След това един от тях ще се отмести настрани, а другия ще го преследва.Ако кучетата са без поводи те ще се прегърнат един друг през шията с предните си лапи и ще играят, ще се борят. Женската често ще се върти и ще дразни мъжкия, подбутвайки го ту с нос, ту с крупа. Накрая женската спокойно ще застане и ще отмести опашката си в страни, което означава, че тя е готова да приеме мъжкия. Мъжкия често ще бута със своята глава шията на женската, ще и ближе ушите, очите, устните. Той ще става все по-възбуден, активен и ще се старае да я покатери. Женската може още един два пъти игриво да избяга от мъжкия, но после отново ще застане съвършено спокойно и ще позволи на мъжкия да я покатери. Връзка И така, когато женската е готова тя позволява на мъжкия да я покатери и той вероятно, ще направи няколко опита да уцели със своя член отвора на вулвата. Когато мъжкия е достатъчно стимулиран, той продължава ритмичните движения, докато внезапно не проникне във влагалището.След това мъжкия ще направи серия от силни постъпателни движения. Кожата на препуциума се отдръпва назад от луковицата и ако всичко върви добре, връзката се осъществява нормално и мъжкия се захваща за женската чрез мускула стегач на влагалището. На този етап женската може да се превъзбуди и да поиска да се движи. През това време помощника трябва да я успокоява, разговаряйки с нея и да я задържи на място. Помощник инструктора, който се грижи за женската, трябва да е готов да предупреди когато женската иска да седне, защото тя може да се опита да го направи във момента на проникване на члена във

влагалището. Инструктора и неговите помощници трябва също така да следят, за това мъжкия и женската да не се опитват да теглят в различни посоки. Мъжкия прави неистови танцувални движения на задни крака, стъпвайки подред на тях. Именно в този стадий става еакулацията на спермата. След това мъжкия ще диша тежко и ще се отпусне да почива на гърба на женската, обгръщайки я с предните си лапи. Той слага главата си на нейната шия, може също да ближе ушите и очите и, изразявайки така своята любов и благодарност. Развъдните мъжки проявяват своите индивидуални особености по време на връзката. Някой например, скърцат със зъби, младите мъжки често при въбуждане повръщат. Помощниците трябва да разговарят с кучетата, този, който помага на мъжкия, трябва да предупреди, ако мъжкия опита твърде рано да слезе от женската, трябва отново да се провери има ли заклещване. В това време мъжкия обикновено също става неспокоен и се опитва да слезе от женската. Кучетата може да предпочитат да стоят хълбок до хълбок, но по принцип мъжкия и женската се обръщат в различни посоки. Кучетата от дребни породи е лесно да се помогне в този момент, но при едрите породи е малко по-трудно. За да е по-удобно на кучета от едрите породи да стоят заклещени, трябва да се премести само единия преден крак на мъжкия през гърба на женската. Тогава той ще може да стои на всичките си четири крака – задните зад задните на женската, предните до нея, но и двата от едната страна. Не е важно в каква позиция кучетата предпочитат да стоят заклещени – те могат да имат свои наклонности, но важното е , че в каквото и положение да са нито мъжкия, нито женската, не трябва да се опитват да теглят, за да се разделят. Това е много важно, защото по този начин може да се травмират кучетата, особено мъжкия. Нормално заклещването може да продължи от 5 до 40 минути, но се случва така, че това състояние да продължи от няколко секунди до половин час. Не е толкова важно да има заклещване на всяка цена, оплождане може да има и без него, но ако няма заклещване трябва да се постараете да придържате мъжкия в женската, по възможност не по-малко от 5 минути. Само, когато се е получило заклещване, помощниците могат да се настанят по-удобно, да поседнат, но всеки трябва да продължи да придържа своето куче. Превъзбудата на кучетата в този момент вече отминава и двамата скоро стават спокойни и пасивни. Третия помощник може да излезе и да приготви така необходимото за всички подкрепление. По време на заклещването не трябва да се разрешава на женската да сяда и разбира се, да ляга тъй като така може да повреди члена на мъжкия. По време на заклещването при някой женски може да се наблюдава потреперване на кожата и вълнообразно съкращение на коремните мускули.При някой женски в това време може да тече слюнка, понякога те стават много възбудени и малко викат от удоволствие, или могат да затворят очи и да се олизват с особено доволен вид. Мъжкия обикновено вдига ушите, а женската ги обръща назад. Когато мъжкия покатерва женската, ако той е много чувствителен, той често облизва женската, пее и в ухото и ако тя се обърне в знак на одобрение и ближе очите и и казва колко много я обича. Ако се кръстосват кучета от едри породи, в момента в който мъжкия започва да катери женската, помощника на женската може да я подържа, поставяйки леко своя крак, така, че той да се намира при раменната на женската. Помощника на мъжкия също може да го подържа с крак, опирайки го в седалищните кости. След връзката Когато женската освободи мъжкия, убедете се, че неговия член си е възвърнал нормалния размер и целия е покрит от кожата на препуциума. След връзката мъжкия трябва да си почине, но по възможност отделно от другите кучета. Ако му позволите веднага да бяга с другите кучета, те ще разберат веднага, че той е оплодил женска и може да се получи сериозна крамола.

Веднага след връзката женската се забърсва със суха кърпа и се мести на спокойно уединено място, където да може да пие вода и да си почине. Тя не трябва да се безпокои минимум два часа след връзката. Ако женската е пристигнала от далеч, то пътуването и обратно е добре да се отложи за следващия ден. Усложнения при връзката Понякога твърде възбудения мъжки от бързане може да не улучи вулвата на женската, или, както по някога се случва, веднага след проникването на члена, женската да направи леко движение и тай да излезе навън. При това члена ще е в ерекция, луковицата увеличена, а спермата ще се изсипе навън. В този случай на мъжкия може да се позволи отново да покатери женската, той ще продължи с постъпателните движения и при това члена бързо ще приеме нормалния си размер и ще застане на място. Но по-често мъжките не искат да се катерят в това положение. Тогава е нужно да се помогне на мъжкия, защото слузестата смазка на члена много бързо изсъхва и може да се посече. В такива случай може да се използва охладена преварена вода и парче памучна тъкан и много внимателно да се овлажнява. Това предотвратява изсъхването, помага на уголемения еректирал орган бързо да се върне в препуциума. Аз съм намерила и по-бърз метод, който по мое мнение е и по-ефективен и не причинява на кучето неприятни усещания. При мен по време на връзка между кучета винаги се намира неголяма кутия висока 15-20 см, напълнена с охладена преварена вода. Ако члена на мъжкия не се прибира в препуциума преди или веднага след връзката , то всичко е готово и в рамките на 1-2 секунди трябва да се постави в кутийката с хладка вода. Члена веднага се съкращава и бързо се връща на място. В този случай на мъжкия не му се налага да стои нещастен, оставайки за определено време в неудобно положение. Ако връзката не е завършила напълно, но члена сее върнал на своето място, мъжкия обикновено отново се опитва да покатери женската и се заклещва бързо и без затруднения.В някой случай наистина се налага мъжкия да си почине час, два. Понякога след връзката главата на члена не се връща в препуционалната торбичка и ако не забележите това така и си остава, тя може да е много набъбнала от оттока, което причинява на мъжкия силна болка. Мъжкия винаги трябва да се оглежда след връзката, за да се убедите , че всичко си е отишло на мястото. Ако главата на члена си остава незатворена, трябва леко да смажете това място с вазелин и внимателно да се опитате да дръпнете кожната гънка върху главичката, докато целия член не се прибере вътре. Ако главичката на члена е така оттекла, че не влиза в отвора на препуциума, а опитите за помогнете причиняват на мъжкия силна болка, трябва незабавно да се обърнете към ветеринар. Някой женски се превъзбуждат по време на връзката, отпускат се на лакти, извиват се или лягат, могат да пищят, даже и да крещят. В такива случаи женската трябва здраво да се държи, тъй като тя може да повреди мъжкия. Никога не трябва да се оставят без надзор женската и мъжкия, когато са заклещени., тъй като женската може да тръгне напред помъквайки след себе си мъжкия и по този начин да му нанесе сериозна травма.. Много важно е да не сменяте положението на мъжкия и женската докато препуциума напълно не освободи луковицата, в противен случай всяко движение ще причинява на мъжкия мъчителна болка. Ако той закрещи, оставете го както си е на женската, но и двете кучета в такъв момент трябва да се придържат. Несъответствие в размерите При повечето породи мъжките обикновено са по-големи от женските и това улеснява връзката. При някой дребни породи, където е нормална връзката между дребен мъжки и женска със

значително по-голям размер, разликата в техния ръст може да направи връзката много трудна. Кучетата за които никой не внимава, например бездомните, обикновено лесно се чифтосват независимо от размера. При високо породните кучета разликата в размера често създава трудности. Ъгъла на влагалището в този случай, често е неудобен за мъжкия. При дребните породи, ако дребен мъжки се чифтосва с женска с по-голям размер, трябва да му се помогне повдигайки неговите задни крака на поставка, например обърнат поднос или стойка за списания, но да има нещо там, поставката не трябва да е хлъзгава. Ако при кучетата има такава разлика в ръста, че се налага да ползвате поставка, то по време на заклещването може да се наложи да придържате мъжкия, тъй като неговите предни лапи не достигат пода. При голяма разлика, разбира се не си струва да разместват кучетата, не само заради неудобството но мъжкия – освен това може да се наруши заклещването, защото при едрата женска мускула затегач на влагалището може недостатъчно плътно да държи половия член на дребния мъжки. В такива случай обезателно се придържа мъжкия без да се сваля от гърба на женската. При това е важно да придържате под гърдите и женската на която в тази ситуация и е по-тежко. Връзка между кучета от дребни породи Много кучета от дребни породи лесно и сами се чифтосват на пода без помощта на стопаните или на инструктор, понякога се налага само леко да се придържа женската по време на заклещването. Но добре би било все пак мъжките от дребни породи от рано да се научат на връзка върху маса, защото в някой случаи при попадане на трудна женска, би било много полезно да му се помогне и той да не отхвърли тази помощ. Връзка върху маса След предварителното ухажване – ритуал, който се състои на пода, кучетата може да се вдигнат на маса за връзката. Масата е най-добре да се разположи в ъгъла на стаята, за да може двете и страни да са ограничени със стени. Помощник инструктора може да седи срещу главата на женската и да я придържа с двата си палеца за нашийника , а с останалите пръсти за раменете. Инструктора може да стои на стол отстрани на двете кучета и да следи за вулвата на женската, като подпомага или направлява мъжкия , когато това е необходимо. Масата трябва да е покрита с нещо не хлъзгаво например рогозка или гумено покритие за баня. При разлика в размерите между мъжкия и женската не трябва да се забравя зя поставката за помалкия от тях. Влагалището на женската може да се смаже с малко вазелин, но действително малко. Когато поставите женската на масата първо това възбужда мъжкия, който не я вижда, но знае , че тя е там – той ще скача в желанието си да я достигне със целия си вид показва, че с нетърпение очаква момента, когато ще го вдигнат при женската. При нормална връзка мъжкия се покатерва, а инструктора в този момент следейки за мъжкия, трябва да подържа женската с ръка между задните крака, за да не се опитва тя да сяда. Той може с двата пръста на лявата ръка да подържа от двете страни вулвата на женската. Така седнал инструктора може лесно да види къде се цели мъжкия и в случай на затруднения може да насочи вулвата към члена. Особено ако женската е подчинена и при опитите на мъжкия да насочва вулвата си надолу вместо да я вири нагоре. Ако се чифтосват дългокосмести кучета, желателно би било да се защипе дългата козина, за да може да се вижда какво става. Добре обучения развъден мъжки бързо се покатерва и прави няколко бързи опита да проникне в органа на женската. Той прави своя неистов танц, пристъпвайки на задните крака, в този момент в който изхвърля спермата.Мъжкия обхваща женската с предните си лапи и по някога по време на танца

той може да загуби равновесие и да падне. Освен това, ако женската е възбудима и започне да се движи и мести, тя също може да свали мъжкия. Затова е важно помощник инструктора, който наблюдава женската да помогне в този момент на мъжкия. За това трябва да подържа раменната и лактите на женската с длан, а в същото време да подържа лактите на мъжкия , а може и тялото с пръсти. През това време инструктора трябва да държи мъжкия с дясна ръка под опашката, приближавайки го към женската, а с лявата ръка може да подържа мъжкия, помагайки му да запази равновесие. Ако всичко това се прави внимателно и спокойно, заклещването няма да се наруши. Когато се получи заклещване, мъжкия обикновено отдъхва на гърба на женската с изплезен език и тежко дишане. При женската понякога в този момент тече слюнка, често може да се наблюдава съкращаване на мускулите на корема. По някога женската вие или крещи от превъзбуда. Ако тя стане много превъзбудена, трябва да се успокои, за да не се случи нещо. След няколко минути мъжкия очевидно ще иска да слезе и сега може да му се помогне.Разхлабвайки неговите обятия, трябва да се пренесе единия преден крак през гърба на женската, след което те ще застанат хълбок до хълбок. Обикновено на кучетата в това положение им е напълно удобно – всичките четири крака на мъжкия твърдо стоят на масата, а половите органи се намират в естествено положение. Ако инструктора предпочита да обърне кучетата то помощта трябва да продължи като се пренася през крупата на женската задния крак на мъжкия от същата страна на която преди това сме пренесли предния, а след това той се обръща така, че двете кучета да стоят опашка към опашка, а главите да са насочени в противоположни посоки. Ако кучетата предпочитат да стоят хълбок до хълбок, не бива да се пипат, не е нужно да се променя тяхната поза. Заклещването при дребните породи обикновено продължава от 5 до 40 минути, така както е и при всички други породи, но може да и много по-кратко и много подълго.В случай на връзка на кучетата на маса, особено ако те са късокосмести инструктора добре вижда, намира ли се луковицата вътре във вулвата или още е навън. Някой собственици на женски искат да ги наблюдават сами, за да се убедят, че заклещването действително е станало и че мъжкия действително е попаднал в половия орган на женската. Ако луковицата е навън, то заклещване не е станало, което няма да попречи на оплождането, но в този случай е много важно да се удържи члена във влагалището, като мъжкия се придържа плътно до женската с едната ръка и се придържа плътно вулвата към половия член на мъжкия с пръстите на другата ръка. Това положение трябва да се запази по възможност не по-малко от пет минути. Чак когато заклещването се разхлаби, женската освобождава мъжкия. Собственика на мъжкия трябва да го огледа, да се убеди, че члена не е увеличен и се е върнал в препуциума, след което мъжкия може да отиде да почива.Собственика на женската обикновено предпочита да повдигне задните и крака, за да стои само на предните – идеята на това е такава: да се помогне на сперматозоидите да стигнат до местоназначението. От това няма абсолютно никаква нужда, но ако собственика на женската така ще е по-спокоен, не е нужно да му се смеете в края на краищата с това няма да навреди на женската.Някой собственици на женски притискат към вулвата нещо хладно тъй като смятат, че това ще помогне на вулвата да се съкрати. След излизане на члена от влагалището, към вулвата на женската трябва да се притисне достатъчно голямо парче вата, за да попие влагата, останала във влагалището, трябва да се уверите, че женската след връзката е останала чиста. След този неголям ритуал, женската трябва да се премести в нейния бокс, където трябва да се остави да отдъхне на спокойствие няколко часа. Бременност Нормалната продължителност на бременността при женските е 63 дни, при дребните породи

обикновено 60 дни.Кученцата се раждат жизнеспособни и между 53 и 71 ден след връзката. Колкото по-рано от предвидената дата настъпи раждането, толкова по нежизнеспособни ще са кученцата. Ако кученцата не се родят в срок, причината по-скоро е в това, че зачатието е станало значително по-късно отколкото смята стопанина. Ако женската е заклещвана три пъти то разликата в дните между първото и последното заклещване може да направи и седмица, а бременността може и да е започнала чак на третата връзка. И обратно, връзките може и да са направени твърде късно и само първата от тях да е оплодила последните зрели яйцеклетки, повече оволация да е нямало, а женската да е пуснала мъжкия още няколко дни. Такива кученца могат да се родят доста по-рано, отколкото очаква собственика на женската. Но както и да е в изчисленията на продължителността на бременността се обърква кинолога, а природата е изключително точна. Лъжлива бременност Лъжливата бременност не трябва да се бърка със не състоялата се. Лъжливата бременност това е физиологично състояние на женска, която не е била срещана с мъжки, но проявява всички признаци на бременността. Това състояние по-често се среща при женски с не регулярна развъдна дейност отколкото при развъдните женски с равномерно в течение на живота им натоварване. При лъжливата бременност при женската се проявяват всички признаци, както ако тя наистина ще ражда. След два месеца смятано от средата на разгонването тя може да започне да си приготвя гнездо и може да изпадне в състояние приличащо на родовата дейност. Но в края на краищата, за мъка на женската, особено ако тя има много мляко, кученца няма. Женската вероятно ще се наложи да бъде лекувана с успокоителни средства, които може да и изпише ветеринарен лекар. След известно време тя ще се върне към нормалното си състояние, а ако бъде заплодена на следващото разгонване, тя ще даде нормално кучило. Причина за лъжливата бременност се смята излишното или неравномерно количество на специфичен хормон. Нормално този хормон се произвежда в големи количества само след оплождането на яйцеклетките в процеса на връзката. Но понякога явлението лъжлива бременност е свързано с възпалителни процеси и с натрупване на гной в матката., например при метрит или пилометра. Мнима бременност Понякога при заплодената женска, имаща всички признаци на нормално протичаща бременност, изведнъж, например месец след връзката кученцата се „разтварят”. Но признаците на бременността не изчезват, затова собственика научава много по-късно, че кученца няма да има. Понякога такова състояние неправилно се нарича лъжлива бременност, по-верно е да се каже „мнима”, защото лъжливата бременност е понятие отнасящо се до женска с признаци на бременност без да е била във връзка. Нормална бременност В ранните стадии е невъзможно да се определи, ще има ли женската кученца или не, нито по външния вид нито при преглед . Възможно е първите признаци да се проявят не като изменение на физическото състояние, а в поведението на женската. Много често след връзката женската става по-спокойна, нежна, а понякога изглежда като не съвсем здрава. Възможно е и по-точно определяне, с кученца ли е женската или не, в значителна степен зависи от породата, формата на тялото, от това първо

кучило ли и е или женската вече е имала кученца, често и от големината на кучилото. Някой женски пазят своята тайна до последния ден.При нормално протичане на бременността на 21-22 ден човек с чувствителни пръсти, който знае къде и какво именно трябва да търси, може от двете страни на корема на женската да напипа дребни, твърди, кръгли буци Към 24 тия ден тези буци стават по-големи и се раздвижват до 35 ден.После те стават меки и затова се напипват трудно, но обикновено по това време големината на корема показва, че кученцата са на път. Това е особено видно при многочислено кучило. Когато женската носи 1- кученца, то в течение на първия месец е много трудно да се каже каквото и да било., особено, ако това е първо кучило, тъй като мускулите на корема на такава женската доста по-здрави отколкото на женска, която вече е имала няколко кучила.Въпреки това нищо не ви струва да я заведете да я опипат, за да преценят има ли кученца или няма. Трябва да се прояви малко търпение и симптомите с времето ще станат очевидни. Между четвъртата и петата седмица започва видно пълнеене отстрани, тялото ще започне да изглежда много потвърдо. Наистина при някой женски тези признаци не се проявяват почти до седмата седмица. Дори и по-опитните развъдчици могат да сгрешат при оценката на броя на кученцата. Понякога женската изглежда огромна, а в края на краищата дава само едно две кученца. От друга страна женската може да изглежда така всякаш в нея няма повече от едно две кученца и притеснения развъдчик да види как от нея излизат 12 или пък повече кученца. Обикновено около петата седмица се увеличават зърната на гърдите, а кожата около тях изсветлява. Към шестата седмица, когато женската лежи настрани кученцата може да се движат в рога на матката. От шестата седмица размера на кученцата се увеличава много бързо, а зърната на гърдите стават по-големи и меки. Към седмата седмица значително се увеличават и млечните жлези. В последната седмица корема се отпуска, тъй като матката практически напълно запълва неговия обем, въпреки, че преди това тя е била разположена до гръбначния стълб. Има още един безпогрешен признак на бременността – това е когато можеш да почувстваш с ръка движението на кученцата. Понякога през втората половина на бременността се наблюдават не обилни слузести секрети отделени от вулвата, обикновено те са без мирис и цвят. Ако през последната седмица на бременността секретите станат обилни, също жълтакави или зелени това е първия признак за наближаващото раждане. Грижа за женската Още преди връзката женската трябва да е вътрешно обезпаразитена, но ако по някаква причина това не е било направено, вътрешните паразити трябва да се почистят до третата седмица от бременността. Вътрешното обезпаразитяване на женската след третата седмица на бременността може да предизвика аборт.. За здравето на майката и кученцата е важно, при женската да няма нито външни нито вътрешни паразити. Ако женската по някаква причина не е обезпаразитена вътрешно нито преди връзката нито до третата седмица на бременността, тогава трябва да се чака момента на раждането на кученцата. Но трябва да сте много внимателни, защото вътрешнообезпаразитяващите препарати чрез млякото минават и попадат в кученцата. Ако бременната женска се изцапа, тя трябва да се измие и едновременно с това да се обработи срещу външни паразити. Да се къпе женската след четвъртата седмица на бременността не се препоръчва. Въпреки това, ако по някаква причина се налага женската да се изкъпе, трябва много внимателно да се подсуши и да не и се позволява да седи или лежи на студен под.Найдобре е тя да се изкъпе вечерта, да се държи на топло място докато козината и не изсъхне напълно и в никакъв случай да не се извежда на разходка до следващия ден. Особено внимание трябва да се отдели на състоянието на зъбите на женската, при необходимост да се почистят от налепи. При породите с клепнали уши трябва ушния канал регулярно да се почиства и да се прави профилактика срещу ушни кърлежи.

Козина Грижата за козината при женските от дългокосмести породи зависи от това, ще се представя ли кучето на изложба скоро след раждането, а също трябва ли за това козината да е по определен начин подстригана. Повечето дългокосмести женски губят козината си 6-7 седмици след раждането на кученцата, затова, веднъж, защото козината така и така ще излинее, то не е толкова важно да я запазите в пълната и дължина и може малко да се подстриже да е по-удобно за поддръжка.Недостатък при дългокосместите породи е опасността, която дългата козина представлява за кученцата.Известни са случай на задушени кученца в пищната козина на опашката или „гащите” ( бедрата). Ако женската е от порода при която такова нещастие може да се случи, но след отбиването на кученцата трябва да се представя в ринга, то тогава трябва да се постараете да съхраните козината, но да я поддържате в такова състояние, че кученцата да не могат да се заплетат в нея. Дългата козина трябва ежедневно да се реше, разделете я на отделни снопчета, след това ги сложете върху плоска папирусна хартия и навийте на масур и закрепете книжната букла с ластик. Така обикновено правят стопаните на Йоркшир териерите и малтийските болонки. Трябва също да се подстриже козината около зърната, тъй като тук тя лесно се оплита, сплъстява се от сладкото мляко и може съвсем да закрие зърното. Хранене на бременната женска Силни, здрави кученца могат да се получат от дадена женска, само в случай, че по време на бременността тя добре се храни, съвършено здрава е и се отглежда в отлични условия. В течение на първия месец не е необходимо да се сменя хранителния режим на женската. Ако тя обикновено се храни със суха кучешка храна, то по време на бременността в нейната храна трябва да се добави месо ( говеждо, овнешко и т.н.) и сурови яйчени жълтъци. При по-дребните женски са достатъчни два жълтъка на седмица, на по-едрата женска може да се добавят два жълтъка на едно хранене. Не винаги по време на бременността при женската се увеличава апетита. Ако женската не е твърде дебела, трябва да и се дава толкова храна, колкото тя иска, разбира се в разумни граници. В действителност важно значение има не количеството храна, а нейното качество. Бременната женска се нуждае от храна с високо съдържание на белтъци, тъй като именно те са основния строителен материал. В нейната храна значителен дял трябва да има месото, рибата, млечните продукти и яйцата. Количеството на храната, съдържаща нишесте, например тестените изделия, хляба и бисквитите не трябва да се увеличават в сравнение с нейната обичайна диета. Към четвъртата седмица на бременността количеството на храната трябва доста да се увеличи, но само за сметка на продукти, съдържащи животински белтъчини. Освен това на женската са необходими рибена мазнина, а също и витамини, особено А, В1, Д и Е, които трябва да се дават по време на бременността. Много важно е женската да получава допълнително препарати с калций, например, глицерофосфат и лактат, особено, когато се очаква голямо кучило. Иначе може да се получи твърде голяма загуба на калций от организма на женската, което да и навреди много повече отколкото на кученцата, тъй като те получават от женската всичко от което се нуждаят. Според това колко по-тежка става женската, ще е по-добре дневния и порцион да се раздели на няколко хранения. От начало трябва да се храни два пъти, след това три, а после може би и четири пъти на ден, ако се очертава кучилото да е голямо. Не всичката храна на женската трябва да е мека, трябва обезателно да и се дава нещо за гризане, например ябълка, морков или да и се даде парче месо с голям кокал ( но не и гол кокал) иначе по зъбите и ще започне да се натрупва зъбен камък.От първия ден на бременността на женската трябва да се дава вода да пие без ограничение – нейния организъм изработва околоплодна течност, която се

съдържа във водните мехури, които защитават кученцата. Прекалено дебелите женски обикновено имат трудно раждане, затова ако женската е склонна към затлъстяване трябва да намалите количеството на калоричните продукти в нейния порцион. Като добавки към храната, които не предизвикват напълняване са добри зеленчуците, това е много важно за прехранени кучета. Кучетата обикновено не се нуждаят от прием на витамин С с храната, защото сами си го синтезират в организма, черния дроб натрупва резервни количества от него. Но понякога съдържанието на витамин С в организма на кучето се понижава и това може да предизвика анемия или различни кожни прояви. В този случай разбира се, трябва да се дава витамин С под някаква форма. Млечните продукти са богати на витамини, заедно с калций и фосфор, за това на женската трябва да се дават по толкова колкото иска, ако това не разстройва нейното храносмилане. Половин литър кисело мляко или кефир съдържа толкова белтъци, колкото и 85 гр сурово месо. Вареното яйце съдържа белтъци, колкото 56 гр месо с добро качество.Суров на кучето може да се дава само жълтъка, ако давате яйцето цяло, то трябва да го сварите или да е на омлет. Суровия белтък съдържа авидин, който свързва един от витамините В, преработван от бактериите в червата в биотин. По този начин, ако на кучето се дават по-голямо количество сурови яйца или белтъци, то при него в края на краищата се стига до недостатъчност на биотина, което от своя страна видимо се отразява на състоянието на козината. Икономични белтъчни храни са рибата – например прясна или замразена морска риба сельодка ( херинга) или аншоа . Аншоата може да се дава сурова. Трябва да се махнат главата и опашката, рибата се пуска през месомелачка и се смесва с основната или със зеленчукова храна. Всяка друга риба трябва да се вари на пара до момента в който се разварят всички кости. От калоричните храни за кучета е добре да се приема пшеница, защото тя съдържа витамин В, без който калоричните храни са почти безполезни. Комплекса от витамини В най- често не достига в храната на кучетата. Тези витамини са много в бирената мая – аптечния препарат бирена мая е добре да се добавя в храната на бременната женска. Разходки Разходките за бременната женска имат много голямо значение и не трябва да се сменя режима и за разходки, докато не стане твърде тежка. Ако женската е свикнала на хубава разходка с часове, трябва да продължи така да се разхожда, за да е здрава и в добро състояние. Много е важно тя да има здрава мускулатура и много сили, за да може да изтласка кученцата, когато започне раждането. Не трябва да се отнасяте със женската, като с болна. Когато тя стане много тежка сама няма да иска да ходи далеч от в къщи. Много важно е разходките да са на чист въздух и в частност на слънце. Слънчевата светлина е много важна за живота. В края на бременността женската няма да иска дълги разходки. Но на кратки разходки трябва да я водите по често от преди – няколко пъти на ден.Да ходи по-дълго не и е нужно не трябва да я претоварвате. Също така не трябва да и се позволява да тича нагоре или надолу по стълби и да скача на масата или дивана нагоре или надолу. В края на бременността женската не трябва да се вози за дълго в кола, а ако все пак ви се наложи не трябва да правите резки завои с голяма скорост. На женската също не трябва да се позволява да лежи на студен под или в мокра трева. Как да вдигнем бременна женска Трябва да се вдига много внимателно и бавно, да се следи за това пръстите ви да не се опират в

корема. Не трябва да казвам, че е опасно да я изпуснете или да и позволите да скочи от високо. Дребната женска може да се вдигне и държи с една ръка под гърдите, прихваната под лактите, а с другата ръка придържайки крупата. Едрата женска може да се повдигне с две ръце – едната ръка подържа тялото под опашката, все едно тя ви седи на ръката, другата ръка трябва да прегърне здраво предната част на гърдите. Женската трябва да се поставя на пода внимателно, на четирите си лапи едновременно. Преди да и позволите да тръгне трябва да проверите пази ли тя равновесие. „Гнездо” за женската и кученцата Ако при вас в развъдника има няколко женски то си струва да изработите хубава кутия за ражданията. Тя трябва да се използва само за тази цел, а не като ежедневно място за кучетата. Кутията трябва да е със здрава конструкция, с отварящи се горни крила и отваряща се на панти долу половин предна стена. Дъното на кутията трябва да се маха от стените. Желателно е да имате две взаимозаменяеми дъна, за да може по лесно да подържате чистотата в кутията. За закрепване на стените на кутията не трябва да използвате пирони – по добре болтове или скоби с гайки. Горните части и отваряемата долна част на предната стена се държат на панти и се застопоряват на панти или се закрепват с куки или резета. Дъното на кутията трябва да е повдигнато над пода ( крачета или поставка с височина 5-7 см) така и женската и кученцата ще са предпазени от пред конструкцията. В студено време може да се постави над кутията инфрачервена лампа. Кутията трябва да е здрава, а нейните страници достатъчно дебели, защото женските много обичат да се подпират на тях лежейки и да наблюдават подрастващите кученца, които играят във воалиерата. Дъно на кутията и воалиерата може да е общо. Дъното е добре да се постели с балатум. Отгоре може да се постави слой вестници и трици, тъй като женската преди раждането няколко дни подрежда всичко това и копае. Балатума ще облекчи почистването на кутията и воалиерата, но той трябва да е сложен така, че да може без усилия да се маха за дезинфекция на кутията след поредното кучило. След дезинфекцията кутията трябва да се подсуши, да постои на слънце или на лъчите на инфрачервена или кварцова ( ултравиолетова ) лампа, а след това да се почисти за следващата употреба. Ако цялата конструкция е сглобена с болтове или скоби тя лесно ще се разглобява и складира. Размера на кутията зависи от породата. Но във всеки случай той трябва да бъде такъв, че женската да може удобно да лежи опъната и да остава още място, примерно 7-10 см до стената. На вътрешната повърхност на стените на кутията трябва да има рейки с дебелина 5-7 см, закрепени на примерна височина 5-7 см над дъното. Рейките ще спасят от премазване кученцата, ако женската е малко небрежна, суетлива, разпръсва кученцата и лягайки непохватно притисне някое малко към стената на кутията. Предната стена, която се захваща с панти, отстрани трябва да има два запора, които да я подържат в повдигнато положение. Когато кученцата поотраснат, предната стена може да се отвори и те бързо ще се научат да изпълзяват по нея от гнездото във воалиерата, за да не цапат мястото си за спане. Кученцата лесно ще се връщат в гнездото по наклонената повърхност към на отворената стена. Може да сложите на нея няколко хоризонтални рейки, за да може малките нокти по-лесно да се задържат. Да си направиш кутия –гнездо за раждане на женска от дребна порода е значително по-лесно отколкото за едра женска. Дребната женска може да се окучи и в дебела картонена кутия в едната стена на която може да се направи вход, изрязвайки отвор на височина 7-10 см от дъното на кутията. Ако е нужно то защитните рейки вътре е лесно да се направят, като пъхнете три дървени пръчки ( от четки) през картона на височина 5 см и на разстояние 5 см от ъгъла и да се завържат краищата им с въженца. Така палките могат да се използват и за дръжки ако се наложи да се пренася или премества картонената кутия.

Картонените кутии са много удобни и хигиенични, защото вместо да се чисти изцапаната кутия, просто се подменя с нова. В този случай няма никаква опасност от инфекции, което все пак е възможно при недобра дезинфекция на постоянната кутия за раждане.

Окучване на женската Окучване е термин приет за обозначение на процеса на раждане на кученцата. Той се използва също и за лисици, вълци и някой други животни, малките на които се наричат „кученца” ( на български не е точно така, на руски термина е Щенение, а малките на всички тези животни са "щенки", при нас малките на лисицата и вълка не са кученца.) Тъй като в семейството на кучетата се наблюдават големи различия както по размер, така и по телосложение, съвършенно неизбежно е процеса на окучване значително да се различава от това, което можем да наречем нормално окучване, защото дори и отклоненията могат да се нарекат нормални за всяка дадена порода. Каквато и да и е породата и колкото и леко да се e окучвала тази женска по-рано, не бива да се оставя без наблюдение докато ражда. Какво именно наблюдение се изисква в значителна степен зависи от характера на женската и от нейната порода. Кучетата живеещи в големи развъдници и не много често контактуващи с хора, е възможно да предпочитат да се окучват сами и често могат да негодуват по повод ваше вмешателство. Въпреки това и такива женски не трябва да се оставят сами по време на окучването без надзор. Докато се окучат трябва да се наблюдават, но без много да се безпокоят – през час или нещо подобно. Женски, които са членове на семейството обикновено предпочитат по време на окучването стопанина им да е наблизо. На тях им става по-леко при неговото съчувствие и внимание. Подготовка за окучването Преди всичко трябва да се реши къде ще ражда женската и трябва ли да се затопли избраната стая или място от развъдника, което разбира се зависи в голяма степен от времето на годината. Ако е необходимо да затоплите, тогава най-добрия начин за затопляне на кученцата е с помощта на регулируемо електрическо одеяло или инфрачервена лампа, окачена над кутията за окучване.

Електрическото одеяло трябва добре да се защити от проникването на влага, преди да се сложи под постелката на кученцата, иначе е възможна трагедия. В течение на първите две седмици кученцата трябва да се държат при температура 20 градуса Целзий. Разбира се подготовката на абсолютно чиста постелка и кутия за окучване е задължителна, също и добре почистено и дезинфекцирано родилно помещение. Женската трябва да се запознае с новото място и с кутията за окучване най-късно до 10 дни преди окучването. Но ако тя е от типа кучета, които бавно привикват към промени можете да я преместите на новото място по-рано – две три седмици до предполагаемия срок на окучване. И въобще цялата подготовка за окучването трябва да се направи по-рано и да се предвидят по възможност всички случайности. Последни приготовления – Всички предмети, които ще ви потрябват при окучването е добре да се поставят на метален поднос, там трябва да приготвите – дезинфекциращ разтвор ( спирт, кислородна вода и пр), неголеми хирургически щипци, парчета плътна попиваща кърпа или големи платнени носни кърпи. Малко бренди ( или коняк), пипета, тубичка с вазелин или топло растително масло, а още по-добре голям шприц с вазелин ( или синтомицинова емулсия). Ще ви трябва часовник, за да отбележите времето на раждане на кученцата и бележник за записки около подробностите на окучването ( те ще ви потрябват за в бъдеще) на лесно място телефонния номер на вашия ветеринарен лекар. Разбира се трябва да го предупредите да е на разположение от по-рано. Прекрасно би било да имате везна за претегляне на новородените кученца. Теглото на кученцето при раждането и други подробности от раждането трябва да се записват в бележника. Добре е също предварително да си приготвите разноцветни лентички или текстилни шнурчета и мушамени етикетчета за да маркирате кученцата веднага след раждането им. Ден два предварително от датата за раждане трябва да предупредите ветеринара в случай, че ви потрябва неговата помощ. Женските обикновено се окучват между 60 и 63 дни. Големи кучила се раждат и по-рано, а неголемите и малко по-късно от този срок. При дребните породи женски обикновено раждането става две три дни преди общоприетите кучешки срокове.В последните дни преди раждането трябва да се следи за температурата на тялото на женската. Измерваната в нормална ректална температура е около 38,5°С . Два дни преди раждането температурата на женската обикновено пада до 37°С и даже по-ниско. Но тъй като това не се случва винаги, трябва да бъдете внимателни за всички други признаци на приближаващото раждане. И все пак най-често, ако температурата остава нормална, то женската едва ли ще се окучва в близките 24 часа. Преди окучването е добре на женската да се даде не силно разхлабително средство, за да може да се почисти храносмилателния тракт. Няколко дни преди окучването женската вероятно ще откаже да ходи далеч от дома на обичайната си разходка. От друга страна са известни случай, когато женската си ходи на разходка, връща се в къщи, скача в кутията и ражда първото кученце без видими родови контракции. Първи признаци Първите признаци на изменение в поведението на женската преди началото на родилните контракции могат да са различни при различните кучки. Ако това е първо раждане женската се вълнува много.Много женски при първото си раждане стават много неспокойни, бягат в отчаяние из къщата или в своето помещение в развъдника. Те често вият и простенват. Започват да дращят по ъглите или да рият постелката си – с целия си вид показват, че се чувстват не добре в кожата си. Някой женски отказват храната даже и два дни преди раждането, затова пък други не губят апетит да самата последна минута и могат да започнат да се окучват без всякакви

предварителни признаци на безпокойство и да изкарват на бял свят своето потомство бързо без всякакви затруднения. Ако женската се окучва за първи път, тя трябва да посети ветеринара приблизително три дни преди началото на раждането, особено, ако тя е от порода, която се окучва по-рано. Ако това е първото окучване на женската, то млякото обикновено не се появява до раждането. При женските, които вече са имали кученца, млякото обикновено се появява 4-5 дни преди раждането. Освен това при вече раждалите женски ( особено по няколко пъти) ще е видно отпускането на корема и провисването на гърба – женската всякаш се отпуска заради разхлабените кръстово-седалищни и кръстотово – подвздошных връзки. Това отново е много позабележимо, ако кученцата са много и почти незабележимо, ако това кучило е първо за женската, защото в този случай нейните връзки не са така разтегнати, а мускулатурата на корема е поздрава. Преди раждането женската става по-нежна и особено ласкава със своите стопани. Няколко часа преди контракциите тя често лежи в много типична поза, така кучетата лежат рядко – тя ляга с напълно опънати предни лапи, низко отпусната между тях глава и особено тъжно изражение на очите. Тя през цялото време умоляващо гледа стопанина си и е видно колко се вълнува.

Матката с ембрионите Начало на контракциите Няколко часа преди началото на контракциите влагалището се подува, вулвата става много меса и от нея изтичат гъсти , лепкави секрети, които развъдчиците често не забелязват, особено при кучетата от дребни породи. В това време ректалната температура се понижава до 37°С. Кученцето е прикрепено към стената на матката с помощта на плацента и получава хранителни вещества и кръв наситена с кислород чрез съдовете в пъпната връв, съединяваща кученцето и плацентата. Кученцето, пъпната връв и плацентата се намират на едно кълбо, с изключение на случаите на раждане на близнаци, имащи една плацента за двамата, но близнаците при кучетата

се срещат много рядко. Докато кученцето расте и се развива в матката то живее напълно затворено в двуслоен мехур. Външните мехури, често се наричат „водни”. Гладката вътрешна обвивка се нарича амнион, а запълващата го гъста желеобразна течност „амниотична течност”. Тя защитава кучето и пъпната връв от сътресения и повреждане, тя действа като превъзходна смазка по време на раждането. Когато обвивката на външния мехур, накрая се скъсва течността се излива и обмива влагалището. Кученцето остава във вътрешната обвивка и в нея се ражда. От центъра на плацентата излиза пъпната връв. По нея хранителните вещества и кислорода от кръвта на майката чрез плацентата постъпва в кръвта на кучето. Също през пъпната връв и плацентата кучето се освобождава от продуктите на своята жизнена дейност, по този начин те играят ролята и на отделителен орган. В пъпната връв съединяваща кученцето и плацентата, минават две артерии и една вена. По тях кръвта наситена с кислород и хранителни вещества постъпва към кученцето и се изхвърля кръвта, без кислород. Окучването започва с безпокойно състояние, често съпроводено с треперене, то може да продължи от един до 24 часа. В това време женската ще стърже и ще рови постелката на кутията . Истинските контракции могат да се разделят на три стадии: Първи стадии - разширение на родовите пътища. Втори стадии – придвижване на кученцата, когато контракциите са видни и се чувстват, този стадий при нормално раждане продължава около 2 часа Трети стадии – изхвърляне на плацентите и обвивките. Те излизат обикновено в течение на 5-15 минути след раждането на кученцето. Понякога излизат със следващото кученце. Стадия на безпокойство се проявява в началото на окучването, предизвиква увеличение на вътре коремното напрежение. Съкращенията на матката в това време са още не регулярни и слаби и за това не се забелязват. Между съкращенията на мускулатурата матката се отпуска и постепенно, тялото на матката, влагалището и вулвата се разширяват. Болките в началото са неясни и неприятни, за това женската става все по и по неспокойна. Тя с тревога се оглежда назад, върти се на място, след това ляга, но скоро отново става, определено се вижда, че не и е добре. Някой женски в това време вият, почти всички отказват да ядът. От вулвата се отделят обилни слузести секрети, които смазват родовите пътища, подготвяйки ги за преминаването на кученцата.Докато съкращенията не станат силни, регулярни и осезаеми, те не могат да навредят на женската или кученцата. Но съвсем друго е когато се увеличава силата и продължителността на контракциите. С увеличение на интензивността на родовите контракции настъпва втория стадии когато към съкращенията на матката от контракции се присъединяват и 0- съкращенията на мускулите на корема. В това време женската обикновено лежи и когато се напряга здраво притиска гърба и крупата си към стената на кутията.Добре е ако за нея при това напъване има опора за лапите. Повечето женски се окучват лежейки на лявата си страна, но някой предпочитат да се окучат прави, другиго правят ту така ту така. Постепенно водните мехури с кученцата се изтласкват през отвора на таза във влагалището. Първоначално водните мехури през шийката на матката преминават в родовия канал, постепенно канала става по-мек и все повече и повече се разширява, докато накрая, матката, шийката на матката и влагалището не образуват един широк родов път . През втория стадий на раждането съкращенията на матката могат да се почувстват, като се сложи ръка на корема на женската. Контракциите стават регулярни, силни, а матката при всяко съкращение става твърда, а после постепенно се отпуска.В промеждутъците между съкращенията женската се отпуска, диша тежко и гледа с празен поглед. По време на контракциите тя може даже да крещи.Тежкото дишане често бива първия ясен за стопанина признак, че започва контракция.

Постепенно водните мехури с кученцата под действието на контракциите влизат в таза, а след това със сила се натикват нататък по посока към изхода от влагалището, изминават част от пътя при всяко силно съкращение. Първо излиза най ниско разположеното в рога на матката кученце, за съжаление то най-често е най-голямото кученце от кучилото и затова неговото раждане е и най-трудно. Често в този участък от пътя на кученцето при най-голяма сила на контракциите мехурите се пукат.Понякога мехура няколко пъти се появява и се скрива обратно във вулвата. Новаците често бъркат появата на водния мехур с предвестника на раждането на кученцето плоден мехур и го разкъсват докато се подава от вулвата по време на напъните мехури. Това не трябва да се прави. Лесно е да се определи идва ли кученцето, опипвайки промеждутъка над вулвата. Там ще се усеща издуване – него трябва да побутнете. Ако идва мехур, той ще бъде мек на опипване, а кученцето се усеща, като нещо твърдо и цяло.След като мехура падне , природата позволява на женската малко да отдъхне, за да събере сили за последните, много силни, даже мощни контракции преди раждането на кученцето. Тези контракции са много болезнени и изтощителни, те са съпроводени от силно съкращение на мускулите на корема и диафрагмата. Всички тези движения на мускулатурата тласкат пасивните кученца, докато накрая първото от тях не излезе. Раждане на кученцата Кученцето обикновено се ражда с главата напред и гръбче нагоре. Постепенно кученцето се придвижва по родовите пътища и неговата глава достига до вулвата. В този момент женската има кратка почивка преди следващата контракция, която трябва да избута през отверстието на таза раменете на кученцето, това е най-тежкия момент от раждането на кученцето, след който то просто се изпързалва по родовия канал. Обикновено кученцето се ражда в мехур, понякога мехурите се разкъсват в момента на раждането. Докато кучето се е движело по родовия път, първоначално се е отделило от плацентата, понякога обаче плацентата също успява да се отдели от стената на матката и в момента на раждането на кученцето може да излезе свързана с пъпната връв веднага след него. Трудности при раждането на кученцата възникват обикновено при преминаването през тазовото дъно на холката и рамото, така те образуват това което наричаме широк край на клина. Усложненията при раждане са описани в Глава 9. След изтласкването на кученцето, обикновено има още една контракция преди контракциите да спрат за известно време, тази контракция изтласква обвивките и плацентата, ако тя не е излязла заедно с кученцето. След излизането на кученцето от матката тя се съкращава до размер в който предизвиква пълно отделяне на плацентата и в същото време натиск и затваряне на кръвоносните съдове, повредени по време на отделянето на плацентата. Матката се съкращава бързо, а шийката остава отворена, така че обвивката и плацентата се изтласкват леко и обикновено излизат веднага след раждането на всяко от кученцата.Понякога тяхното излизане може да се проточи, но тогава ги изтласква пред себе си идващото следващо кученце. Ако контракциите са били продължителни, а раждането трудно, женската може да е толкова обезсилена и даже психически сломена, че да не се опита да махне обвивката от кученцето и да обработи пъпната връв.разбира се трябва да позволите на женската да почине, но е много важно помощника на раждането бързо да разкъса обвивката на плодния мехур около муцунката на новороденото иначе то може да се задуши. Ако окучването върви без усложнения, то женската сама разкъсва със зъби обвивките на мехурите, освобождава кученцето, а после прегризва пъпната връв. Необходимо е да и позволите да направи всичко това сама ако тя го иска.Изключение правят кръгло-главите породи, например булдога и пекенеза, някой декоративни породи и всички други породи с лоши зъби. Женска с прогения или прогнатия могат да се объркат и вместо пъпната връв да захапят самото кученце.

Някой женски, особено от непропорционално сложени породи раждат тежко, те не могат да се гънат и да достигнат вулвата си докато не се родят всичките кученца за това и не могат да им помогнат при раждането. В този случай цялата обработка на кученцето трябва да направи човека. Всички женски, независимо от породата, при този стадий от окучването трябва да се наблюдават, тъй като някой женски могат много грубо да се отнасят със своите малки, особено ако те не са имали бебета преди. Някой женски дърпат пъпната връв със зъби и след като я прегризат. Не позволявайте на женската да прави това защото така може да се образува херния. Кученцата, като правило се раждат здрави и силни, майка им усърдно ги ближе и доволно грубо ги тика с нос и ги преобръща. Това е удивително, защото стимулира жизнеспособността на кученцата във всяко отношение особено при дишането и кръвообращението. Щателното облизване подсушава кученцата и предизвиква първото отделяне на фекалии. Силното кученце точно знае, как да се добере до гърдата, а някой кученца си намират задна гърда и започват да сучат въпреки, че още са съединени с майка си с пъпната връв, тоест още преди напълно да са се родили. Сученето на кученцата стимулира съкращаването на матката и ускорява окучването.

1 От вулвата се показва околоплодния мехур с течност в който е затворено кученцето 2 Кученцето излиза цяло, все още в мехура и обикновено напред с главата.

3 Женската освобождава кученцето и щателно го облизва 4 Главата на кученцето трябва да се освободи първа, за да може то да си поеме въздух Отделяне на пъпната връв Ако женската не е прегризала пъпната връв, тя може лесно да се прекъсне. В пъпната връв има участък, където тя е по –тънка и често сама се къса именно там. Най-добрия случай е , когато пъпната връв е достатъчно дълга и не се прекъсне по време на раждането на кученцата, а плацентата излиза заедно с кученцето или веднага след него. В този случай отначало следва да помогнете на женската да освободи кученцето от обвивката и да го изтрие от слузта, чак след това може да се заемете с пъпната връв.Не трябва да се допуска кученцето да лази и да влачи

след себе си на пъпната връв плацентата, тъй като може да се получи пъпна херния. Въобще трябва постоянно да следите по време на раждането за това пъпната връв на раждащото се кученце да не се натяга, особено при късане – това ще доведе до появата на херния. Ако пъпната връв е твърде къса и кученцето едвам едвам е в състояние да излезе от вулвата, може да го оставите на вулвата няколко минути. Нужно е само да внимавате за това тя да не се натяга. В това положение женската не може да обработи кученцето, за да не го повреди, затова всичко ще се наложи да направи помощника в раждането. Ако кученцето се е родило заедно с плацентата, но пъпната връв е къса, също не трябва да се разрешава на женската да я прегризва, защото може да ухапе кученцето. Преди отделянето на пъпната връв трябва внимателно да „изцедите” кръвта в нея по посока към кученцето. Това ще бъде последното негово хранене от майката. Не трябва да се реже пъпната връв – обикновено това предизвиква неголямо кървене, което отслабва кученцето.Ако след раждането на кученцето плацентата все още се намира в родовия канал то избутайте кръвта, защипете част от пъпната връв от самата вулва на женската с медицински щипци. Така можете да удържите плацентата, за да може след скъсването на пъпната връв тя да не се върне обратно в матката.Сега прихванете пъпната връв с палеца и показалеца на разстояние 2-3 см от коремчето на кученцето, а с палеца и показалеца на другата ръка още по-далече от коремчето на кученцето, примерно на 2-3 см. Далечната от кученцето ръка дръжте съвършено неподвижно. С тази ръка, която е по-близо до кученцето дръпнете пъпната връв в посока към кученцето и тя веднага ще се скъса. При това кръвоносните съдове се разтягат и съкращават, кръвотечение няма да има и и няма да е необходимо да прерязвате пъпната връв. Също не е необходимо да се слага какъвто и да било антисептик, разбира се в никакъв случай йод. Ако пъпната връв е много здрава може частично да я подрежете, а след това да я скъсате. Разреза трябва да се прави разбира се със стерилна ножица, която се изварява не по-малко от 5 минути. Много развъдчици предпочитат да прережат пъпната връв, но това предизвиква кръвотечение и се налага няколко секунди .да се държи края на отрязаната пъпна връв здраво затисната между пръстите, за да спре кръвта.Когато затискането не помага се налага да превържете пъпа – това трябва да се направи със стерилна хирургична превръзка или марля. Ако пъпната връв е отделена правилно, никога не се налага да се превързва. Ако кученцето излезе без обвивка, ако е залято в кръв или зелена течност е много важно да освободите неговите нос и уста от това, за да може възможно най скоро да започне да диша само. Повечето женски се окучват на интервал 15-30 минути. Понякога 4-6 кученца се раждат едно след друго, а после, ако кучилото е голямо може да има прекъсване за 1-2 часа преди появата на следващата партида кученца. За раждане на кучило от 12-14 кученца често се изискват от няколко часа до цял ден, а понякога това може да продължи и повече. Когато женската е твърде измъчена след раждането на някое от кученцата и отказва да го ближе и стимулира, това трябва да направи помощника при раждането с помощта на леко подгряно парче плат. Понякога кученцата се раждат без обвивки с много различни интервали между ражданията, а обвивките могат да следват след всяко кученце или кученцата могат да се родят облечени в обвивката на предишното кученце. Кученцето може да се роди и след своята плацента. Така се случва при последните кученца. Последък Последък наричат всичко, което излиза заедно със кученцата – около плодните обвивки, пъпната връв и плацентата. Понякога пъпната връв е толкова къса, че в момента на раждането на

кученцето сама се къса от дърпането а плацентата не успява да излезе и остава в матката или във влагалището.След една до 15 минути тя излиза сама или се изтласква от раждането на следващото кученце. Ако при разкъсването на пъпната връв успеете да захванете нейния край с хирургически щипци, плацентата не отива навътре и след няколко минути в които използвате да обработите кученцето, може да подръпнете внимателно за защипания със щипци край на пъпната връв и да издърпате плацентата. Обикновено плацентата излиза съвсем лесно. Женската при окучването непрекъснато си ближе вулвата, за да се почисти , понякога тя изяжда плацентата толкова бързо, че стопанина даже не забелязва. Последите трябва да се броят и по този начин да се установи броя на изядените от женската или не излезли въобще последи. Най - често се забавя излизането на последъка от кученцата , родени последни. Тези кученца може би са заемали далечния край на рога на матката и на тях им е нужно повече време за излизане. Ако случайно в матката останат плацента или нейни части, може да се развие метрит, тоест възпаление на матката и последствията от това ще бъдат изключително сериозни. Ако имате някакви съмнения за броя на излезлите последи или се бави излизането на последната плацента трябва да се повика ветеринарен лекар. Лекаря може да даде на женската препарат, който помага на матката да изгони задържаните последи. Понякога може да се задържи кученце, което е още по-опасно. Ако последък или мъртво кученце не се откъсне от матката в течение на 60 часа след раждането женската ще умре.