SURVA!

SURVA!

СУРВA!

съдържание Content

I.

ВЪВЕДЕНИЕ..........................................................................................................................................05 INTRODUCTION

II.

ФЕСТИВАЛЪТ.........................................................................................................................................11 THE FESTIVAL

III. ПРОИЗХОДЪТ.........................................................................................................................................21 THE ORIGIN IV. ТРАДИЦИЯТА.........................................................................................................................................31 THE TRADITION V.

КОСТЮМИТЕ.........................................................................................................................................39 THE COSTUMES

VI. МАСКИТЕ...............................................................................................................................................47 THE MASKS VII. РИТУАЛЪТ..............................................................................................................................................57 THE RITUAL VIII. БЛАГОДАРНОСТИ................................................................................................................................69 ACKNOWLEDGEMENTS

3

СУРВA!

въведение Introduction

Всяка година за три дни в края на януари Перник се маскира, превръща се в европейската столица на кукерите и сурвакарите. Причината за превъплъщението е Международният фестивал на маскарадните игри “Сурва”, който се провежда всяка година. От 27 до 29 януари, 2018 г. ще се проведе неговото 27-мо издание.

Every year for three days in late January, Pernik masks itself and becomes the European Capital of mummers and survakari. The cause of this life change is the International Festival of Mask Games “Surva”, which is held every year from the 27th to the 29th of January.

The year 2018 will hold its 27th edition.

Подготовката за събитието започна още през ноември 2017-та със събирането на доброволци, които да помогнат за организацията на грандиозното събитие, a тази година участниците ще са няколко хиляди.

Preparations for the event began in Nov. 2017 with the gathering of volunteers who help with the organization of the grand event. This year participants will exceed several thousands.

По време на фестивала три дни из пернишките улици дефилират маскарадни групи от всички етнографски области на България, както и чуждестранни формации. Традиционно началото се поставя със спектакъл на открито, когато воеводата на “Сурва” запалва фестивалния огън. Вечерта завършва с пъстри илюминации, буйни хора, маски и чанове, а на сутринта из града тръгват и първите маскирани. Седмица преди това пък Сурва се провежда и в повечето от Пернишките села, както и в близкия град Брезник. Дефилетата в Перник продължават два пълни дни, като групите образуват непре

During the festival, for 3 days in Pernik groups from all ethnographic regions of Bulgaria, as well as foreign ensembles, parade on the streets. The beginning is set with a spectacle outdoors when the leader of “Surva” starts the festival fire. The evening ends with colorful illuminations, passionate dances, masks and bells, whilst in the morning, the first masked men around the city start performing. A week before “Surva” takes place, in most of Pernik’s villages and in the nearby town of Breznik.

Platforms in Pernik last for two full days, they form a continuous stream of colors, sounds and rhythms coming from all 5

Introduction

стр.7, Огън И. Коджаниколов, 2017 . p. 7, Fire I. Kodzhanikolov, 2017

6

къснат поток от цветове, звуци и ритми, дошли от цял свят. Провежда се и традиционната “Работилница за маски”, има изложби на чанове, фолклорни концерти, DJ партита на открито, дискусии. Отворени за посетители са Подземният минен музей, Регионалният исторически музей, Мемориалът на миньорския труд и средновековната Пернишка крепост “Кракра”.

over the world. Traditional “Workshop for masks” are also held, as well as many exhibitions of bells, folk concerts, DJ parties and cultural events for open discussion. The Underground Mining Museum, the Regional History Museum, the Memorial of Mining Labour and the medieval fortress Pernik “Krakra” are all open to visitors to complement the force of the great carnival.

The Festival

СУРВA!

Фестивалът The Festival

На днешно време в България, маскарадните обичаи имат два живота, от една страна, съгласно традицията, те се изпълняват ежегодно на определения ден и места, от друга - придобиват показност и състезателен характер, преобразувани в сценичен вариант и изнесени пред публика на празници, карнавали и фестивали, провеждани в България и пресъздадени в чужбина.

Nowadays in Bulgaria, masquerade traditions lead a double life, on one hand, according to custom, they are performed annually on the appointed day and locations, on the other – they acquire panache and a competitive nature, by being adapted for stage and shown to an audience at numerous festivals, carnivals and celebrations held in Bulgaria and taken abroad.

Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски.

The International Festival of Masquerade Games “Surva” in Pernik is the most prestigious, in Bulgaria and the Balkans, manifestation of traditional folk games and customs with masks.

Пернишкият фестивал е първият официален фестивал на маскарадните игри в държавата. Решение за провеждането му е взето през 1965 г., а първото му издание е на 16 януари 1966 г, след почти 20 годишна забрана от Комунистическото Правителство срещу всички фолклорни и езическо-религиозни изяви и чествания. От 1985 година има статут на международен. През 1995 година Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове.На 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на Общинския съвет в Перник, президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон обявява

The Pernik Festival is the first official festival of masked games in the country.

The decision to hold it was taken in 1965, and its first edition was on January 16th, 1966, after an almost 20 yearlong communist government ban against all folklore and pagan religious events and celebrations. Since 1985 it holds the status of international. In 1995 Pernik was accepted as a member of the Federation of European Carnival Cities.

On June 26th, 2009 during a solemn session of the Municipal Council in Pernik, FECC President Henry van der Kroon declared Pernik a European

стр.10, Кукер Росен Делев, 2017 p. 10, Kuker Rossen Delev, 2017

11

The Festival

стр.13, Кукери обл. Разлог, 20те години на 20ти век. p.13, Kukeri-Razlog, early 20s of the 20th century.

Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. А от 2008 година Международният фестивал на маскарадните игри се провежда ежегодно в последните събота и неделя на месец януари. През 2014 г. Перник и фестивала „Сурва“ попадат в класацията на списание National Geographic за Световни зимни топ дестинации. А през 2015г. Обичаят „Сурова“ („Сурва“) влиза в Представителната листа на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човека. Традиционно в надпреварата участват около 7 000 души в около 100 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка. Почти всяко село в региона има своя маскарадна група, често участниците в нея са повече от 50 души. Участниците идват в Перник на състезание, за емоцията, за веселбата, за признанието, че са участвали. Зрителите от Перник и цялата страна, гостите от чужбина, идват, за да споделят магията на играта, да видят и пипнат маските, да се почувстват обновени, да си пожелаят здраве и късмет. Като най-атрактивният акцент може да се отбележи двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и от чужбина. В първият ден участват детските групи, а на вторият – всички останали. На фестивалът човек бива завладян от очарованието на българския фолклор, подгрят с традиционни гозби и напитки.

12

Capital of folk games and mummer traditions. Since 2008, the International Festival of Masquerade Games is held annually the last weekend of January.

In 2014 Pernik’s festival “Surva” was listed at the top in the ranking of National Geographic magazine for World’s top winter destinations. In 2015 the custom „Surva“ entered the representative list of UNESCO Intangible Cultural Heritage of Humanity.

Traditionally the competition includes about 7000 people in 100 groups from all ethnographic regions of Bulgaria and guests from Europe, Asia and Africa.

Almost every village in the region has its own masquerade group, often with more than 50 dancers. Participants come to compete in Pernik for emotion, for fun, for the recognition of participation.

The spectators of Pernik, the country, as well as guests from abroad, come to share the magic of the games, to see and touch the masks and costumes, to feel reborn, and to be blessed with health and luck.

The most attractive feature is its twoday parade of masquerade groups from the country and abroad. On the first day the children’s groups are displayed, and on the second - all the others.

At the festival, everyone is overwhelmed by the charm of Bulgarian folklore and warmed up with traditional dishes and drinks. People can enjoy the intense

СУРВA!

Може да се наслади на фееричен спектакъл, огньове и илюминации разиграващи мистерията на фестивалната надпревара. Два дни в центъра и по улиците на града групи от цялата страна се надпреварват да демонстрират колорита на своите игри и неповторими ръчно изработени маски и костюми. Гостуващи чуждестранни групи от Европа и света също така представят разнообразни традиции, песни и танци. Зрителите както и участници могат да контактуват по маршрутите на дефилетата и на импровизираните сцени в града. Също така могат и да посетят различните галерии на Перник където се откриват безброй интересни изложби. А на богати базари публиката има възможност да се наслади на произведения на българското приложно изкуство, занаятчийство и да си купят неповторими сувенири.

spectacle, bonfires and illuminations unfolding the mystery of the competition.

Two days in the center of the city and all over the streets, groups from across the country run to demonstrate the colorfulness of their dances and unique handmade masks and costumes.

Със съдействието на Нов български университет и на Института за фолклор при Българската академия на науките в рамките на фестивала се провежда научна конференция, посветена на маската и маскирането. В нея участват изтъкнати български фолклористи, етнолози, антрополози, представители на различни университети и институти.

With the assistance of the New Bulgarian University and the Institute of Folklore at the Bulgarian Academy of Sciences during the festival a scientific conference on the mask and masking is also held.

It involves prominent Bulgarian folklorists, ethnologists, anthropologists, as well as representatives of various universities and institutes.

стр.14, Кукер с огън, Н.Пандев, 2017 p.14, Kuker with Fire, N. Pandev, 2017

Visiting foreign groups from Europe and the world also present a variety of traditional songs and dances. Spectators and participants can communicate at the parade routes and improvised stages in the city. They can also visit the different galleries of Pernik where they can find numerous interesting exhibitions whilst at the overwhelming bazaars, the public has the opportunity to enjoy the works of Bulgarian applied arts, crafts and buy unique handmade souvenirs.

15

The Festival

Снимки 1 и 2 Български звънци и глинени съдове, Р. Делев, 2017 Images 1 and 2 Bulgarian bells and traditional pottery, R. Delev, 2017

16

Снимки 3 и 4 Играчки Кукери и Печено прасенце, Р. Делев, 2017 Images 3 and 4 Kukeri Figurines and a broiled pig, R. Delev, 2017

17

The Origin

СУРВA!

ПРОИЗХОД The Origin

Обичаят „Кукерство“ се наблюдава от времето на траките и дните на гръцкия бог на виното, реколтата и плодородието Дионис. В древната история поклонниците на Дионис се наричат сатири и силени, които са предци на по-късно появилите се Кукери. Сатирите са изобразени като брадати мъже с дълги животински уши и кози крака, докато силените са устроени с конни части и функции. Звънтенето на камбаните и шума, произвеждан от Кукерите, идва от звука, излъчван от удрящите мечове и щитове на Критските Курети. Те са били защитниците на младия Зевс, бащата на Дионис. Куретите извършват свирепи и страстни танци, за да заглушат виковете на новородено бебе Зевс, и го държат далеч от погледа на баща му Кронос, тъй като в противен случай той би погълнал всички свой деца живи. Докато ритуала се прехвърля от култура до култура, той се развива значително чрез българския фолклор. В България, 12те дни от Бъдни вечер, на 24.12, когато Христос се е родил, до Йордановден, на 6-ти януари, когато Христос е бил кръстен, се считат за „Мръсни“ дни, които бележат прехода от старата към Новата година в пътя на Слънцето. Смята се, че нощите на тези дни „съживяват“ същества от подземния свят.

The custom of „Kukerstvo“ has been observed from the times of Thracе and the days of the Greek god of wine, harvest and fertility Dionysus. In ancient history Dionysus’ worshipers were known as Satyrs and Silens, who were the progenitors of the later to come Kukeri.

The Satyrs are portrayed as bearded men with long animal ears and goat legs, whilst the Sileni were built with horse parts and features. The bell ringing and the noise made by the Kukeri comes from the sound emitted by the banging swords and shields of the Cretetian Kuretes. They were the protectors of the young baby Zeus, the father of Dionysus.

The Kuretes performed fierce and passionate dances in order to silence the cries of the newborn baby Zeus, and keep him away from his father Kronos’ sight, as otherwise he would devour all of his children alive.

стр.20, Кукер Росен Делев, 2017 p.20, Kuker Rossen Delev, 2017

As the ritual has been passed from culture to culture, it has evolved significantly through Bulgarian folklore. In Bulgaria, the 12 days from Christmas Eve, on Dec. 24th when Christ was born, to The Epiphany, on January 6th when Christ was baptized, are considered to be “Impure” days which mark the transition from the Old to the New Year in the Sun’s path.

21

The Origin

стр.22-23, Звънци П. Петков, 2013 p.22-23, Bells P. Petkov, 2013 стр.25, Звяр К. Капоутсис, 2014 p.25, Beast K. Kapoutsis, 2014

Духове на близки и чудовища от уединени гори, пещери и реки се появяват като демони, наречени "Таласъми" (Talasami) или "Караконджули" (Karakondjuli). Тези зверове са част човек, част животно. Те са физически устроени с кози, овчи, бикови или волски рога, кожа и козина като на вълци или мечки, гриви и опашки като лъвове, дълги нокти и остри зъби, червени или жълти очи (които могат да бъдат 2,3 или 1), черна кожа, кози или конски нозе и копита, и човешки ръце. Те са зли духове, които в някои случаи просто се подиграват и си играят с материалните вещи на жертвите си, но се казва, че понякога те залавят някого през нощта и се возят на гърба му, до пропукването на зората, подтиквайки го до лудост, след което завличат жертвите си до планините или брега на някоя река, съдират кожата им, смазват техните кости и череп, и ги изяждат живи, след което се връщат в своето скривалище, изчаквайки изгряващото слънце. В този период е именно когато Кукерите първо започват да се показват. Те изпълняват танци с големи копия или мечове, докато носят традиционните костюми, маски и звънци наречени „Чанове“ за да изплашат и прогонят злите духове и отпразнуват идването на новата селскостопанска година, свързано с оранта на всяка област. Този ритуал възпява преминаването на зимното затишие и началото на лятното плодородие. Думата Кукери също има тракийски произход и означава „високи, маскирани мъже“.

24

It is believed that the nights of these days “bring to life” the creatures of the underworld. Spirits of loved ones and monsters from secluded forests, caves and rivers emerge as demons called “Таласъми“(Talasami) or “Караконджули“(Karakondjuli). These beasts are part human, part animal. They are physically built with goat, ram, bull or ox horns, fur and hair like wolves or bears, mains and tails like lions, long nails and sharp teeth, red or yellow eyes (which could be 2,3 or 1), black skin, goat or horse legs and human arms. They are evil spirits which in some cases only perform cruel “tricks” on to the material possessions of their victims, but it is said that sometimes they would catch someone during the night and ride on their back until the crack of dawn, driving them to madness, when they would drag the victim to the mountains or riversides, skin them, crush their bones and skull, and eat them alive, after which they’d go back into hiding whilst awaiting the rising sun.

During this period is precisely when the Kukeri first start appearing. They dance with large spears or swords, whilst wearing the traditional costumes, masks and bells named „Chanove“ in order to scare and chase away the evil spirits and celebrate the arrival of the new agricultural year, associated with the tillage of the fields. This ritual praises the passing of the winter stillness and

СУРВA!

Коренът на думата кукер „Кук“ и нейната древна форма „каук“, означава „надморска височина, кривина, и високо място“. Повечето от участниците в танците и фестивалите носят големи шапки (понякога по-големи от два метра на височина). Името на Кавказките планини също произхожда от думата „каук“. Тя все още съществува в литовския език, където „каукарас“ означава „връх“.

The word Kukeri also has a Thracian background and it means “tall, masked men”. The root of the word Kuker “kuk” and its ancient form “kauk”, stand for “altitude, curvature, and high place”.

Most participants in the dances and festivals wear large hats and headgear (sometimes larger than 2m. in height).

The name of the Caucasus Mountains has also derived from the word “kauk”.

It still exists in Lithuanian, where “kaukaras” means “mountain peak”.

стр.26, Кукери Г. Велева, 2011 p.26, Kukeri G. Veleva, 2011

27

the Tradition

СУРВA!

Традицията The Tradition

Характерните белези на българските традиционни празници кулминират по своему в обредните маскарадни игри чрез своята богата символика с която се цели пожелание за здраве и успешен труд; ярки развлекателна зрелищност, възможността за проява на лично творчество и артистичен дар от участниците, и подчертана българска етническа специфики. Прието е народните маскарадни игри да се делят на 2 основни типа – кукерски и сурвакарски. Първият вид, кукерските, принадлежи календарно към началото на великденските пости, тоест от Сирна Неделя до края на февруари/началото на март, и е разпространено предимно в Източна и Южна Тракия, както и Средногорието, Родопите и Северо-Източна България. Към втория тип – Сурвакарските, се отнасят тези играни от Коледа до Воденици (Йордановден), тъй наречените „мръсни дни“, най-често във връзка със Сурва и Нова година. Този тип е най-характерен за районите на Средна и Южна Западна България и Македония. Преходна зона между двете традиции е Пазарджишкия окръг както и Панагюрския район. Кукерските обичаи и игри изпълнявани през „Сирница“ се открояват с по-богата и разгърната обредност. Известно са ня-

The characteristics of Bulgarian traditional festivities culminate in the ritual of masquerade games through its rich symbolism which aims to bring health and successful labour; a bright spectacle of entertainment, as well as the possibility for manifestation of personal creativity and artistic talent from the participants along with underlined Bulgarian ethnic specifics.

стр.30, Кукер Росен Делев, 2017 p.30, Kuker Rossen Delev, 2017

It is customary for the folk masquerade games to be divided into two main types – for mummers, or kukeri, and for survakari. The first type, for kukeri, belongs to the calendar beginning of the Easter fasts ie the Sunday of Forgiveness, until the end of February / early March, and is spread mainly in eastern and southern Thrace and Sredna Gora, the Rhodopes and North-Eastern Bulgaria. The second type - for survakari refer to those played between Christmas and the Epiphany, the so-called “impure days”, most often in connection with Surva and the New Year. This type is most characteristic of the regions of Central and South Western Bulgaria and Macedonia. Transition zones between the two traditions are the Pazardzhik district as well as the Panagyurishte region.

31

The Tradition

стр.32-33, Старци П. Петков, 2013 p.32-33, Elders P. Petkov, 2013

колко начина за означаване на традицията да се устройват кукерските игри – чрез деня в които се провеждат – Кукеровден, Куковден, Куклинден, Старчовден, Джумаловден, Песи Понеделник; според наименованието на участниците в игрите – кукери, кукове, старци, старчинари, джамали, камилари, арапи, дервиши, маскари, дракуси, песяци, бабурци и др. а в някой райони по наименованието на централния обреден персонаж, изобразяващ животно – камила, джамал, рогач. Кукерските игри се организират в Понеделник, Сряда и Петък и през седмицата между месни и сирни заговезни и завършват на самата Сирна Неделя, другаде се изпълняват в един от посочените дни на сирната седмица и приключват в неделята, а на много места – в понеделника след неделята наречен още Кукеровден или Песи Понеделник. Традиционните кукерски игри са изключително мъжки. Участниците в тях са винаги само ергени и млади женени мъже. Често участието в тях се свързва с някой родове и семейства в селището, при които се наблюдава наследствен принцип за включване на мъжете в тях. В този тип игри може да се разграничат две основни разновидности. Първата се характеризира с обредното заоряване и засяване типично за Източна, Югоизточна Тракия, някои селища в Средногорието, Карловско, из Североизточна България, сред преселниците – тракиици и балканджии. При втората се разиграва

34

Kukeri customs and games performed on Shrove Sunday stand out with richer and expanded rituals. There are several ways to refer to the tradition of the game arrangement; by day it takes place on - Kukerovden, Kukovden, Kuklinden, Starchovden, Dzhumalovden, Pesi Ponedelnik; according to the name of the participants in the games - Kukeri, Kukove, Startsi, starchinari, starchinari, kamilari, arapi, dervishi, maskari, drakusi, pesyatsi, baburtsi and others. And in some areas - after the name of the central character in the ritual depicting the animal - camel, dzhamal, and stag.

The kukeri’s dances are organized on Monday, Wednesday and Friday during the week between Meatfare Sunday and Shrove Sunday and end on the same Sunday of Forgiveness, elsewhere they run on one of the days of the week before Lent and end on Sunday, and in many places - the Monday after that Sunday, which is also called Kukerovden or Pesi Ponedelnik.

The traditional games are exclusively male. Participants were always only bachelors and young married men.

Often attendance is associated with some kins and families in the village which show a hereditary principle of including men in them.

There are two main varieties in this type of game. The first is characterized by a symbolic ritual of plowing and sowing typical for East, Southeast Thrace, some

СУРВA!

камила или се извършва обредно къпане на кукерите в Пазарджишко, Пловдивско, Карловско и Казанлъшко. При първата разновидност – постоянният обреден персонаж е представен от главен кукер (или мнозина) наричан още старец, хаджибаба, дземальок и др. както и кукерска баба /циганка/, която в някой райони е придружавана от дядо /старец, булка/невяста, зет/младоженец - от цар с пазачи и стрелци. Някъде се срещат и харичари – събирачи на данъци и глоби или магаре, което събира и носи подаръци.

villages in Sredna Gora, Karlovo, and in Northeast Bulgaria, as well as among migrants from Thrace and the Balkans.

The second, by “playing” a camel or performing a ritual of bathing the kukeri, which can be observed in Pazardzhik, Plovdiv, Karlovo and Kazanlak. In the first variant - the permanent ceremonial character is represented by a lead Kuker (or many) named also starets, hadjibaba, dzemalyok and others. And a kuker grandmother (or gypsy) which in some areas is accompanied by grandfather or an old man), a bride with her groom as well as a king with guards and gunmen. Somewhere they also meet harichari - tax and fine collectors or a donkey, which collects and brings gifts.

35

the costumes

СУРВA!

костюмите The Costumes

Най-характерни са костюмите и маските на кукерите. За по-старинно се смята облеклото от кози, овчи и сърнешки кожи, при което маските уподобяват козел, овен, вол или съчетават от една страна – човешки черти със зловещо и мрачно изражение а от друга – животински елементи: рога, уши, зъби, птичи пера. На много места освен кожите, с които обвиват тялото си или вместо тях, кукерите обличат женски сукмани и фусти, завързват на кръста или на раменете си женски забрадки и пешкири, намятат върху гърба си груби едноцветни или шарени губери с дълги влакна. Всеки носи дървена сабя; топуз, удебелена в единия край тояга, помет – дълъг прът с прикачен парцал за измитане на пещта, клюнк – тояга, извита в единия край като кука, овчарска тояга – гега. Традиционно разпространение има и един друг елемент на обредния кукерски реквизит – звънците. Те са различни по брой, големина и звучност, като се започне от малките медни звънчета и се стигне до грамадните тежки хлопки и чанове; като се започне от един голям и се стигне до няколко десетки малки звънчета; като се започне от тънък нежен звън и се стигне до оглушителен шум. В деня на игрите от непрестанното движение на всички

The most typical costumes and masks are the ones of the kukeri. More classical is considered the clothing from goats, sheep and deer skins, in which masks assimilating goat, ram, bull or combining on one hand - human traits with the sinister and grim expressions, and on the other - animal elements: horns, ears, teeth, bird feathers. In many places besides skins, that wrap your body or instead of them, mummers dress in female pinafores and petticoats, tied at the waist or shoulders female headscarves and towels, and thrown on their backs rough plain or patterned rugs with long fibers. Each carries a wooden sword - mace, thickened at one end of a stick sweep - a long pole with an attached cloth to sweep the furnace, a klyunk - a stick curved at one end like a hook or a shepherd’s rod – named gega.

стр.38, Кукер П. Петков, 2013 p.38, Kuker P. Petkov, 2013

Through traditional distribution, there is another element of ritual mummer’s props - bells. They vary in number, size and sonority, ranging from small brass bells and lead to huge heavy bells and chanove; ranging from a single large one, up to several dozens of small bells; ranging from thin and delicate ringing reaching deafening in power noise.

On the day of the games from the 39

The Costumes

стр.40-41, Кукери Булфото, 2017 p.40-41, Kukeri Bulphoto, 2017

изпълнители – ту тичане и подскоци, ту строен танц с няколко установени стъпки, селището потъва в неповторима звукова атмосфера на мелодия и грохот. За изпълнение ролите на младоженците – булка и зет, се избират по-млади мъже, които не носят маски, а обличат съответното невестинско и младоженско сватбено облекло, характерно за местната носия. Булката е силно набелена и начервена, с подчертани женски форми и често държи бебе от парцали. Кукерската баба /или циганка/ е мъж, облечен в дрипави женски дрехи, със силно набелено или начервено лице, забраден като старица. Бабата по-често, отколкото булката, носи дете, направено, от парцали, дърво или кратуна. Понякога вместо бебе тя носи коте. Бабата държи хурка или вретено и от време на време преде. Селянинът избран за Цар – обредно лице, срещано предимно в Югоизточна Тракия, е в местни дрехи или с наметало от чул, има голяма бяла брада от вълна, а някои селища е окичен с тенекиени ордени и дрънкулки. Той пуши с лула от царевичен кочан, прикачена на дълъг чибук, или държи дебел прът с прикрепен в края му твърд предмет, за да нанесе болка на този когото удари по време на игрите. Участниците, които охраняват маскираната дружина и царя, са в дрипави облекла, и наподобяват цигани, арапи, турски заптиета, разбойници, с почернени от сажди или покрити с черни кърпи лица.

42

constant movement of all performers - sometimes running and jumping, or following a few rehearsed and formal steps, the village sank into a unique sound atmosphere of melody and roar.

To implement the roles of the couple bride and groom, are chosen younger men who wear masks and dress in appropriate wedding attire, typical of each local costume. The bride is highly whitened and blushed, with pronounced feminine forms and often carries a baby made of rags.

The kuker grandmother or gypsy woman is a man dressed in ragged women’s clothes, who is strongly whitened or blushed or with a face veiled as an old woman. The grandmother more often than the bride, carries a child made of rags, wood or a calabash. Sometimes instead, she brings with her a baby kitten. The old woman holds a distaff, or a spindle and occasionally weaves.

The farmer elected as King - a ritual character found mostly in Southeast Thrace, is dressed in local clothes or a cloak, he wears big white beard of wool and in some villages he is accessorized with tin decorations and trinkets. He smokes a pipe made of a corncob attached to a long chibouk or he holds a thick rod, at the end of which is attached a solid object in order to inflict pain upon anyone it hits during the games.

Participants, who guard the masked

СУРВA!

Те са въоръжени със соли, синджири, лъкове и стрели, с които хвърлят пепел срещу присъстващите на обредните игри.

band and King, are dressed in ragged clothes and resemble gypsies, black demons, Turkish zaptiehs, or robbers blackened with soot or covered with black cloths. They are armed with salts, chains, bows and arrows, with which they throw ashes towards those attending the ritual games.

43

the MASKS

СУРВA!

Маските The Masks

Маските в Източна и Югоизточна Тракия, наричани гугла, кюлефа, качулка, са издържани предимно в зооморфен стил – вол, овен, козел, птица. Запазените стари образци са направени от козя или овча кожа, обърната с козината навън, върху която са пробити дупки за очи и уста. Носът и езикът са изработени от парчета червен плат, от дръжки на кратуна, червени чушки и прочие. Брадите и мустаците са от козя или овча кожа или от конски косми, а върху главата са закрепени рога. През последните 40 – 50 години кожените маски с рога се заменят все по-често с направени в същия зооморфен стил, но вече от плъст, чулове, грубо платно. В едни селища по-късната украса се съсредоточава върху лицевата част, при което чертите на лицето са избродирани плътно с маниста и перли, а върху челото са прикрепени огледалца. В други селища истинските рога, които запазват наименованието си, са заменени от две пръчки или едва извита дъга. Те се обвиват в плат, кожа, прежда, окичват се с пулове и цветни конци. В пространството между рогата се оформя богата украса във висока трапецовидна форма, изработена с помощта на мъниста, огърлици, шарени пискюли и огледалца.

The mask of Eastern and Southeastern Thrace, called Gugla, kyulefa, or Kachulka (type of hood) are built mainly in a zoomorphic style - ox, sheep, goat,bird like. Preserved old models are made of goat or sheepskin with the coat turned to the outside, on which holes are drilled for eyes and mouth. The nose and tongue are made of pieces of red cloth, the handle of a gourd, red peppers and so on. Beards and mustaches are goat or sheepskin or horsehair, and on the head are attached horns.

стр.46, Кукер Росен Делев, 2017 p.46, Kuker Rosen Delev, 2017

Over the last 40 - 50 years leather masks with horns are replaced increasingly with ones in the same zoomorphic style, but made of felt, blankets, and rough canvas materials. In some villages the later decoration focuses on the face in which facial features are tightly embroidered with beads and pearls, and mirrors are attached on the forehead.

In other settlements true horns, which retain their name, are replaced by two rods or a barely curved arc. They are wrapped in fabric, leather, yarn, adorned with checkers and colorful threads. In the space between the horns a high trapezoidal shape is formed, built using beads, necklaces, colorful tassels and different sized mirrors.

47

The Masks

стр.49, Кукери Ямбол Прес., 2017 p.49, Kukeri Yambol Press, 2017

Гуглите на старото местно население в Североизточна България се състоят от две части – долна, която покрива главата и горна – поставена над нея. Долната част е изработена от груб плат или заешка кожа, в която са направени отвори за очи и за уста, дълъг нос от дръжка на кратуна, рога от царевични стъбла и брада от парче кожа или петльови пера. Пищна и многоцветна е горната част, която се състои от плътно наредени във височина хартиени цветя, пъстро оцветени пера, пискюлчета, маниста, огледалца. Свои особености имат и маските на старците в Карловско, наричани още качулка или образ. В селищата на изток от Карлово е типична високата островръха, натъпкана със слама платнена качулка с апликирани върху лицевата част мрачни, зловещи антропоморфни черти. Западно и Южно от Карлово се среща теленият образ – маска, направена от телена мрежа, върху която с бои е изобразено човешко лице. Понякога върху мрежата чрез избродирани мъниста и перли и с прикрепени пера и цветя е постигнато антропоморфно изображение. За селищата около Казанлък е характерна кукерска маска също с форма на качулка, задната част на която е направена от цяла козя кожа, а лицето е оформено върху бял или черен плат с избродирани или апликирани черти. На върха на маската стърчат ушите или задните крака на одраната коза, а между тях или върху тях се закрепва кукла-жена.

48

The hoods of the older local population in northeastern Bulgaria consist of two parts - the lower, which covers the head and upper - placed over it. The lower part is made of coarse cloth or rabbit fur, in which holes are made for eyes and a mouth, it has a long nose from the handle of a gourd, it includes horns made from corn stalks and a beard of a piece of skin or peacock feathers.

Lush and colorful is the upper part, which consists of tightly stacked in height paper flowers, brightly colored feathers, tassels, beads, mirrors.

Specific features are also inclusive of he masks of old men in the Karlovo region, which are also called hoods or portraits. In villages east of Karlovo, a typical mask is a high peaked stuffed with straw cloth hood with appliqued on the front gloomy, eerie anthropomorphic traits. West and south of Karlovo, wire framed masks are met - mask made of wire mesh on which with paint is depicted a human face. Sometimes over the wire net, through embroidered beads and pearls are attached feathers and flowers in order to achieve an anthropomorphic image.

For the villages around Kazanlak, it is also characteristic for kukeri masks to be hood-shaped, the rear of which is made from a whole goatskin, and the face is arranged on a white or black fabric with embroidered or appliqued traits. At the top of the mask sprout the

The Masks

стр.50-51, Кукери Nat-Geo Б-я, 2017 p.50-51, Kukeri Nat-Geo BG, 2017

Като цяло за Средногорския район в този период е типично, че зооморфният стил в изграждането на маските е много по-дискретен отколкото в останалите области на страната. Преплитането на зооморфни и антропоморфни черти, подложени на особена стилизация, което се проследява и в цялостния костюм на старците, създава специфичното Своеобразие на района. Маските на дервишите и джумали в Пазарджишко, наричани куляф, се състоят в едни случаи от очила, изработени от едноцветни парчета плат, а в други – от парче платно за лице, обшито и бродирано с различни конци и обточено с дълги ресни. През главата е преметната рунтава кожа, която стига до кръста. За района на Средна Западна България са най-популярни сурвакарските ликове, изградени върху основата на дървена композиция от цели плоскости, летви или прътове и изпълнена в правоъгълна, елипсовидна или пирамидална форма. Долната част на внушителните по размери ликове обикновено представлява едно, две или повече лица, рисувани върху плат, картон или дърво и разположени противоположно от две или четири страни на главата. Над лицето се издига сложна композиция от пера на птици, кожи от домашни и диви животни, от животински глави и даже от цели птици. Често задната страна на тези високи маски е украсена богато с разноцветни хартиени или парцалени ленти, с шарени царевични листа.

52

ears and hind legs of the skinned goat, and between them or on top – a pinned doll or figurine.

Overall in the region of Sredna Gora through this period, is typical that a zoomorphic style in the construction of the masks is much more discreet than in other areas of the country.

The interweaving of zoomorphic and anthropomorphic traits undergoes special stylization, which is followed in the overall costume of the elders, creating a specific peculiarity and portraiture of the area.

Masks of the dervishes and djhumali in Pazardzhik, called kulyafs, consist in some cases of glasses made of plain cloth, while others - from a piece of canvas for a face, sewn and embroidered with various threads and edged with a long fringe. Over the head hangs shaggy fur that reaches all the way down to the waist.

Through the region of Central Western Bulgaria, most popular are the masks in the Survakari’s style, built on the foundation of wooden compositional frames of whole panels, laths or rods and structures in a rectangular, oval or pyramidal shape. At the bottom of the impressive in size head gear, usually represents one, two or more faces, painted on cloth, cardboard or wood and located opposite of one another on the two or four sides of the head.

СУРВA!

За западнобългарските игри е характерна и маската в строго зооморфен вид: овен, козел, вол, птица, а за част от района на Благоевград – антропоморфното лице, над което се издига висока островръха кожена качулка.

Over the person rises a complex built composition of feathers, skins from domestic and wild animals, animal heads and even whole birds. Often the backside of these high raised masks is decorated with richly colored paper or rag strips with colored corn leaves.

For the Western Bulgarian games, a typical mask is held in a strictly zoomorphic form - goat, ram, bull, or bird-like, while part of the region of Blagoevgrad is characterized by anthropomorphic faces, above which rise high peaked fur hoods.

53

the ritual

СУРВA!

Ритуалът The Ritual

Първата разновидност на кукерските обичаи и игри се състои от два основни момента: обхождане на селото, при което кукерите чрез редица обредни действия пожелават благополучие и плодородие и събират подаръци от стопаните, и от обредно заораване и засяване, което става обикновено на селския площад.

The first version of mummer customs and games consists of two main points: parading through the village where the mummers through a series of ritual acts wish prosperity and fertility and collect gifts from farmers and ritual plowing and sowing, which usually happens in the village square.

В някои сведения се сочи изрично, че обличането и подготовката на кукерите за началото на игрите трябва да стане в тъмни зори на определения ден, някъде – вън от селото и тайно от съселяните, така че те да не могат да ги разпознаят. С изгрева на слънцето дружината маскирани се отправя към селото и започва посещението на домовете. Много и разнообразни са символичните действия които се изпълняват, но няколко от тях са най-типични.

In some reports it is specifically said that dressing and preparing the kukeri for the Games must be done before dawn on the appointed day, somewhere - out of the village and secretly away from the villagers so that they cannot recognize them. By sunrise masked band heads to the village and began visiting homes.

Many and varied are the symbolic runs, but a few are very typical.

Сватбената двойка влиза в двора. Булката се покланя, целува ръка на стопаните, мята кърпа върху рамото на стария домакин, в която те трябва да завържат и да ѝ върнат дар. През това време останалите кукери взимат всичко което им се даде, а ако водят със себе си и човек облечен като или пък същинско магаре, подканват към щедрост с думите „Дайте да подковем магарето, да не реве!“. Бабата върви

стр.56, Кукер К. Керстин, 2013 p.56, Kuker C. Kerstin, 2013

The wedding couple enters the yard.

The bride bows, kissing the hand of the home owning farmers, throwing a towel on the shoulder of the old host which they have to tie and inside return a gift.

During this time the remaining kukeri take everything they are gifted with, and if they bring with them a man dressed as or an actual donkey, the call for generosity with the words “Let’s put shoes on the donkey, so it won‘t cry!“.

The old woman walks with her baby, 57

The Ritual

стр.58-59 Муле К. Капоутсис, 2014 p.58-59, Mule K. Kapoutsis, 2014 стр.61, Оране П. Петров, 2017 p.61, Plowing P. Petrov, 2017

със своето бебе и проси дар „за детето си“, или е крадена и скривана от стопаните. Краденето на бабата която се смята за ярко олицетворение на плодородното женско начало, предизвиква бурното ѝ търсене от маскираните гости. Те разбутват всичко, удрят когото сварят, докато я открият и си я върнат. Главният кукер благославя за добра реколта, като предрича ниски цени за житото, царевицата, виното и много други стопански продукти. Стопаните черпят цялата дружина с вино, а сред двора им на влизане или излизане кукерите играят специално хоро с високи подскоци, за да ехтят по-силно звънците, а също и „за да ръстът по-високи житата“. Обредното оране и засяване е вторият, върхов и най-често заключителен момент на кукерските игри. В селищата, където се избира цар, дружината маскирани го вдига върху черга и го слага да седне върху кола с два колесника, впряга се в нея и го откарва на мегдана. За царя слагат трапеза - топла бяла пита, пържени яйца, бъклица вино. Помагат му да се нахрани и прекарват през гърдите му въже, за което е вързано ралото. Царят впряга в него кукерите и те заорават леха. На три пъти по време на орането кукерите дърпат въжето и събарят царя на земята, но той отново става, за да продължи. По време на орането и посева той благославя „Най-малкото жито да бъде като мене, от едно да стане хиляда!“. След засяването царят търкулва шиника, в който е било семето, и всички гледат как той ще падне на земята: ако отворът му е нагоре, това предсказва добра

60

begging for gift “for her child,” or is stolen and hidden by farmers. Stealing the woman who is considered a bright personification of the fertile femininity causes a booming search from the masked guests. They unsettle everyone them and the search, until they find her and she is returned. The main kuker performs a blessing for a good harvest, by predicting lower prices for wheat, corn, wine and many other agricultural products. Farmers treat the whole band with wine, whilst in the yard, through their entry or exit the kukeri play a special dance with high jumps for a stronger echoing of their loud bells, and so that the “wheat and corn can rise higher than ever.”

The ritual plowing and sowing is the second most defining and final moment of the kukeri’s dance. In villages where a king is elected, his band of masked men picks him up on a rug and sits him on a carriage with only two wheels, and harnesses themselves in it and take him to the square. For the king a table setting is placed with warm white bread, fried eggs, and wooden vessel of wine.

He is first fed and then a rope is passed through his chest to which the plow is tied. The King harness his mummers and they plow a ridge, 3 times during the plowing the kukeri pull the rope and pull down the king on the ground, but he rise again and continues. During the plowing and sowing he blesses “May even the smallest wheat be like me, from one let

СУРВA!

бъдеща реколта и буди всеобщо оживление и радост. В селищата, където няма обреден цар, орането и засяването се извършват от главният кукер. В тези случаи се впрягат или останалите кукери или тези маскиран и като стопански животни. След което главният кукер бива „убит“ с пушка. Бабата или булката горчиво го оплакват и нарежда над него за да го „съживи“. След което той става отново на крака и за завършек на игрите се извива хоро, от начало само кукерско, ала след това започва местното селско хоро, на което се залавят всички присъстващи. При втория тип ранно пролетни кукерски игри с разиграване на камила, основният персонаж е представен от главен кукер, който води десетина маскирани, баба и сватбена двойка, но вместо цар се появява камила, джамал, или рогач. Камилата представлява грамадно животно – няколко души носят върху раменете и главите си така, че да не се вижда, дървен скелет, висок около 2 и дълъг от 5 – 6 метра, покрит с дебела груба черга или чул, с оформен глава на камила или елен с големи разклонени рога. Често върху главата и скелета са накачени звънци. Животното се придружава освен от кукерите с маски и от специална група пазачи, камилджии, камилари, цигани, арапи, в чийто състав най-често е включена и баба носеща на ръце дете, вретена и хурка за предене.

it grow to a thousand”. After sowing the king rolls the bushel, which held the seed and watches it all fall on the ground: if it falls with the hole up, it is a prediction for a good future harvest and raises overwhelming excitement and joy.

In the villages where there is no ritual king, the plowing and sowing are carried out by the lead Kuker. In these cases, the harnessed performers are either other mummers or those disguised as farm animals. Then the chief is „killed“ with a rifle. The grandmother or bride bitterly mourn him and through hysterical cries order upon him to „revive“. Then he stands back on his feet and finishes the games by performing a traditional dance called horo, in which at the beginning only the kukeri perform, but then all the locals join as well and dance together in order to celebrate the ritual.

стр.62, Камила И. Коджаниколов, 2017 p.62, Camel I. Kodzhanikolov, 2017 стр.64-64, Хоро И. Коджаниколов, 2017 p.64-65, Horo I. Kodzhanikolov, 2017

The second type of early spring kukeri games which icludes the dance of a camel, the main character is represented by a chief mummer who leads a dozen masked men, a grandmother and wedding couple, but instead of a king appears a „camel“, a dzhamal or stag.

The camel is a huge animal formed by a few men who wear on their shoulders and their heads so as not to be seen, a wooden skeleton, standing at about 2 meters in height and 5-6 meters in length, covered with a thick rough rug or burlap, with the shaped head of a camel or deer with large branched antlers.

63

СУРВA!

благодарности Acknowledgements

Община Перник и Екипът на СУРВА се надяват, че този кратък предводител е отворил достатъчно широк процеп за да могат вашето любопитство и аватюристкия ви дух да се прошмугнат и да ви мотивират да пропътувате из чужди земи, чак до Перник, за да може вие сами да се възхитите на чудото което е Международният Фестивал на Маскарадните Игри. Едно незабравимо, духом извисяващо и озаряващо изживяване е гарантирано, тъй като никъде другаде на Балканите освен в България, човек не може да създаде такива весели и оживени спомени, които навярно да останат за цял живот! Екипът на СУРВА желае да благодари на: Министерство на Културата Община Перник Кметът на гр. Перник – Вяра Церовска Отдел Туризъм на гр. Перник МВР – Перник Доброволците, от всички региони на България, които помогнаха с организацията на събитието И най-вече Всички Вие, драги приятели, които ни посещавате всяка година, и които до днешни дни опазвате и поддържате празника и традицията живи! СУРВА!

The Municipality of Pernik and the Team behind SURVA hope this little guide has opened a big enough window for your curiosity and spirit of adventure to filter through and motivate you to travel across seas and foreign lands, all the way to Bulgaria, so that you yourself can marvel at the wonder of the International Festival of Masquerade Games. A most unforgettable and upliftingly thrilling experience is guaranteed, for nowhere else in the Balkans but in Bulgaria, can one make as revitalizing and lively memories, which truly last a lifetime!

стр.68-69, Кукери П. Петков, 2013 p.68-69, Kukeri P. Petkov, 2013

The Team of SURVA would like to thank: The Ministry of Culture of Bulgaria The Municipality of Pernik The Mayor of Pernik – Vyara Tserovska The Department of Tourism of Pernik The Police of the Pernik County The Volunteers from all regions of Bulgaria who helped in organising the event and all festivities And last but not least All of you, our friends, who come back to see us every year and who to the present day still keep this celebration alive!

SURVA!

67

Acknowledgements

стр.71, Огън П. Петков, 2013

За повече информация моля свържете се с нас или ни посетете на:

For more information please feel free to contact or visit us at:

p.71, Fire P. Petkov, 2013

СУРВА!

SURVA!

Адрес: гр. Перник, 2300, Площад „Кракра“ № 10, Фестивален Център Телефон: 076 60 81 31 Интернет страница: surva.org Електронна поща: info@surva.org Фейсбук и Инстаграм: @SURVAFEST

Bulgaria, c. Pernik, 2300, „Krakra“ Square № 10, Festival Center Phone: +359 76 60 81 31 Web: surva.org E-mail: info@surva.org Facebook and Instagram: @SURVAFEST

Или на -

Or at -

Община Перник

Municipality of Pernik

Адрес: пл.“Св.Иван Рилски“ №1 Телефони: 076 68 42 90; 076 60 29 33 Факс: 076 60 38 90 Интернет страница: pernik.bg Електронна поща: obshtina@pernik.bg

Bulgaria, c. Pernik, 2300, “St. Ivan Rilski” Square № 1 Phone: +359 76 68 42 90, +359 76 60 29 33 Fax: +359 76 60 38 90 Web. pernik.bg E-mail: obshtina@pernik.bg

70