The Glory of Paionia

Пазители на изгубеното наследство Тезаурофилакс КИРИЛ, син на ПЕТЪР

ВЕЛИЧИЕТО НА ПЕОНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ, ФАКТИ, ХРОНОЛОГИЯ, ЦАРЕ, МОНЕТОСЕЧЕНЕ И НОМИНАЛИ. СНИМКИ НА ПЕОНСКИ МОНЕТИ Издателство “БОН” — Благоевград 2015 Тезаурофилакс КИРИЛ, син на Петър ВЕЛИЧИЕТО НА ПЕОНИЯ Българска, първо издание Научнопопулярна Редактор Лалка Бенгюзова Издателство БОН — Благоевград Печатница БОНПРИНТ — Благоевград 2015 година Цена 10 лева

ПРОИЗХОД И ИСТОРИЯ НА ПЕОНИТЕ Пеония (на гръцки Παιονία, на латински Paeonia) е територия, наречена по името на населявалата я племенна група на пеоните, в югозападните райони на Балканския полуостров, намиращи се в пределите на днешните държави Република Македония, Гърция и България. Пеоните са изчезнала преди края на античността племена група от Мала Азия, елинизирани по-късно. Езикът им е свързван с древните пеласги на Балканите или е смес между него и древномакедонския. Според предадена от Херодот (Herodotus v. 13) антична легенда те са преселници от град Троя. В по-старо време Омир (Илиада, книга втора, ред 848) споменава пеоните от Аксиос (Вардар), които участват заедно като съюзници на страната на Троя срещу гърците. Античните автори Омир, Хезиод, Херодот и Тукидид споменават като пеони племената сиропеони, пеопли, добери, лаели, дерони, сапеи, граи, леи, орески, елимеи, еордеи, тимфеи, паравеи, алиндеи, синти, гортини и други. Според друга много малко вероятна версия пеоните найвероятно са смес от староседелските пеласгийски, илирийски и тракийски племена на Балканите. Трета и по-достоверна версия е, че са наследници на колонисти от Мала Азия, възможно от земите

на древна Лидия, така наречените меони (пеони). Античните лелеги, хети, кари, лики, лиди, бриги, килики и други племена са основното ядро на меоните или пеоните, живели първоначално на територията на древна Лидия в Мала Азия. Около 690—687 г. пр. Хр. цар Гигес — основател на династията на Мерменадите в антична Меония, завладява престола и променя името от Меония на Лидия, която дотогава се управлявала от династията на Хераклидите с цар Марсил (името на последния цар от Хераклидите, от Херодот 1.7., виж за надписа на Ашурбанипал). Преселилите се на Балканския полуостров древни меони в по-стари времена (възможно около 2000—1500 г. пр. Хр.) са се интегрирали със сродните местни племена, но остават известни в историята като пеони. Пеоните обособяват свои държави полиси сред съседните държавно-племенни образувания и установяват много династични, търговски и други връзки с тях. На Балканите те са населявали територии на север от планината Скомброс (дн. Витоша) и Софийското поле, на юг до Бяло море или в земите, които завладява от тях древна Македония. Териториите на изток между реките Вардар, Струма и Места, на запад до Адриатика векове са били населени с пеони. В тези предели се споменават племена като едони, бистони, бисалти, трери, тилалеи, граи, леи агриани (по сведения на Херодот), а на юг от Парорбелия (планината Беласица) са били царствата на емони, мигдони, крестони, бисалти, дерсаи (саи), сапеи, синти, меди и др. Пеони са живели още по поречията на реките, в долните течения на Места (Нестос), Струма (Стримон), Вардар (Аксий), Брегалница (Астиб), Бистрица (Халиакмон) и Черна (Ехейдор). Около 4. век пр. н. е. в Пеония съществува племе или държавица с установено име от намерените до днес 12 броя монети с име дентелети. Намирало се в територията на днешна Западна България. Пеоните имали свои добре укрепени градове или така наречените селищни центрове. Имената на някои от племенно-държавните обединения са идентични с тези на селищните им центрове. Това се наблюдава при синтите, които са основали градовете Хераклея Синтика (дн. Рупите) и Синда (на Солунския залив), Орестида на ореските (дн. Костурско), линкестите са имали Хераклея Линкестистийска (дн. Битоля), Добер на дероните (около дн. Пехчево) и др. Известни са ни големи пеонски градове крепости с огромни циклопски градежи. Само по долината на река Вардар са ни известни Ейдомена, Аталанта, Гортиния, Европ, Алкомена, Терма и др. Някои от имената на градовете столици в Пеония или поточно на държавно-племенните им обединения са: Билазора (Велес) на река Вардар, Балла на пиерите (дн. Палатица), Терма на мигдоните (Тесалоники), Антемунт на крестоните, Бригиз на бригите (недалеч от устието на Струма); Брусида на Охридското езеро, Синда на Солунския залив, Кидонитон някъде в Северна Пеония (предполага се, че са смесица с преселници от Крит), Кидрайон на р. Еригон, Галикон на крестоните на река Ейхедор (дн. Галико), Лете и Сер-Сирис на сиропеоните (дн. Серес), Крусидон (Крусида) на крестони или мигдоните, Гортиния и Меланд на крестони и едони, Едеса-Еге на старите Егестей (Едестей), Паленон, Бизалтикон на бизалтите и други. Град Тоскион на юг от река Шкумба е разделял илири, македони и пеони. Бероя (Бер), Клеона, Акратон, Мекибернон, Ератира в

съседство с Елимея, Аба на абейците колонизирали остров Евбея около 1400—1200 г. пр. Хр. Лебея — архаичен прочут с козите си град, Стира, Каристон и много други с неизвестно за нас местонахождение, в които се наблюдава т.нар. процес на синкретизъм (смесване между различни племенни групи в населените места). Около 515—514 г. пр. Хр. голяма част от пеоните са подчинени от персите с военачалник Мегабаз на Дарий I Ахеменидски и стават негови съюзници във войните му срещу Атина и елините (вж. Г. Кацаров). След това те стават цел на експанзията на древна Македония и постепенно са поставени в зависимост от Александър I Македонски (498—454 г. пр. Хр.), сина му Пердика II (454 —414/413 г. пр. Хр.) и цар Архелай (413—399 г. пр. Хр.) Одриският владетел Ситалк в отговор на древномакедонската експанзия в похода му срещу Пердика II Македонски в 429 г. пр. Хр. преминава през земите на пеонските племена, без да загуби никаква част от войската си и дори я увеличава заради плячката от заграбеното по време на войната (Тукидид, Пелопонески войни). С установяване на македонското господство на Балканите Филип II Македонски (355—336 г. пр. Хр.) напълно подчинява Пеония и съседните Ј държави между 342 —338 г. пр. Хр., като поставя за управители свои подчинени (хетайри — приятели генерали). При Александър III Македонски (336—323 г. пр. Хр.) пеоните са му подчинени и съюзници и участват като едни от найдобрите воини във войната му срещу Персия (вж. за Аристон — предводител на пеоните, от Диодор Сицилийски). След смъртта на Александър Велики във Вавилон на 13 юни 323 г. пр. Хр. Пеония отхвърля македонското господство, възползвайки се от множеството граждански войни, обхванали Александровата империя и предизвикани от така наречените диадохи* и пълководци през следващите 30 —40 години до края на 4. век пр. Хр. Доказателство за извоюваната независимост е обилното монетосечене от сребро на пеонския цар Патрай (328/327—315 г. пр. Хр.) и неговите синове основно в пеонски теглови стандарт. Този стандарт се отличава от атическоевбейския, прокаран и утвърден от Филип II и Александър III Македонски на Балканите. По това време антична Пеония се обединява със съседните Ј може би сродни илирийски племена в една силна държава. Дава силен отпор на антична Македония и за кратко пак става независима държава, управлявана от един цар. * Диадохи (гр.) — наследници на трона Македонското господство е възстановено през 286 г. пр. Хр при управлението на Лизимах (323 —281 г. пр. Хр.) – цар на Македония и Тракия. След неговата гибел в битката при Куропедион (Мала Азия) през 281—280 г. пр. Хр. най-малкият син на цар Авдолеон (315—287 г. пр. Хр.) Леон си възвръща престола и заздравява отново Пеония. Филип V Македонски (ок. 221—179 г. пр. Хр.) побеждава последния независим цар на Пеония Дропион ок. 218/215 г. пр. Хр. в битка и напълно я подчинява. Последните сведения за Пеония са от писмени извори за пеонския цар и военачалник Дидас, който заедно с траките е

съюзник на македоните ок. 205 —197 г. пр. Хр. във Втората македонска война срещу Рим. След 168 г. пр. Хр. Рим завладява Балканския полуостров и установява пълен контрол върху управлението на балканските народи. През 148 г. пр. Хр. е потушено въстанието на македони, пеони и илири под предводителството на Филип VI Андриск (ок.

156—148 г. пр. Хр.) и Пеония става част от римска провинция Македония. При император Диоклециан Пелагония или Пеония образуват Македония Секунда, която е част от преторианската префектура Илирия. От 5. — 3. в. пр. Хр. елинизацията на тамошните племена и народи е в пълен ход. Основният писмен език сред негръцките народи на Балканите и егейските острови става старогръцкият. Много от имената, надписите върху монетите, мраморните стели и другите артефакти са на този език докъм 2. — 1. век пр. Хр., когато Рим налага латинския. Около 1. в. пр. Хр. пеонците са асимилирани и Пеония се превръща само в географско наименование. До наши дни са останали доста селища и местности с името Пеонец, Паянец, Пянец, Меон(а)-(иан) и др. До реформата от 1997 г. в модерна Гърция има епархия с име Пеония. Сега Пеония е само едно от многото исторически съществували и изчезнали държавно-племенни образувания, допринесли за културно-историческото наследство на Балканите. Известната ми от нумизматиката и исторически източници точна хронология на царете на Пеония е от края на 5. и началото на 4. век пр. Хр. Тя включва царете до края на съществуването на пеонската държава. Най-старата информация с приблизителна датировка за царуването на пеонските царе идва само от нумизматиката. От около 7. и 6. век пр. Хр. до наши дни са достигнали исторически артефакти, в които се споменава за архаичните пеонски царе с имена Евергета, Докидан, Доким и някои други (известни са ни от техните монети голям номинал — декадрахми, октодрахми и др.), но липсват точни исторически извори за датиране на тяхното царуване. Монетите са визитните картички на пеонските царе, даващи ни конкретна информация. Поставям моя приблизителна хронология в книгата в следващите бележки за Пеония. ЛИТЕРАТУРА Обща: Херодот: Омир — “Илиада”; Тукидид, Максим Турий. Христо М. Данов, Херодот като извор за историята на Тракия, Македония, Пеония и Западното Черноморие — ГСУ ИФФ, 8-106. Гаврил Кацаров, “Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония”, 1921.

Grace H. Macurdy, Troy and Paeonia. With glimpses of ancient Balkan history and religion. New York, 1925.

Eleonora Petrova, Paeonia in the 2nd and the 1st millennia BC. Editio Monumenta Macedoniae. 3, Skopje, 1999. Васка Белчовска, Култовете и символизмът при пеоните. — В: Великотърновският университет “Св. св. Кирил и Методий” и българската археология — 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий” — Велико Търново, 2010. НУМИЗМАТИКА

Sylloge nummorum graecorum denmark the royal collection of coins and medals danish national museum Copenhagen, 40. Pars 3: Philip III — Philip VI, Macedonia under the Romans, kings of Paeonia. Copenhagen, 1943.

Sylloge nummorum Graecorum. Italia: Milano, Civiche Raccolte Numi-smatiche, 6.

Macedonia — Thracia. Pars 1: Macedonia greca — Paeonia — Emissioni di area celtica. London, 1999.

ДЕРОНИТЕ Древна пеонска държава или изчезнало велико племе Ние, ценителите с отношение и любов към античността в България, сме придобили едно древно завещание от предците ни, живели по тези земи. В този стар завет се крие същността на така нареченото от мен “изгубено наследство”, което трябва да открием първо и след това да го опазим. Като целта ни е да го предадем цяло и достоверно на идващите след нас поколения. Историята е съдник за това какво си направил през съзнателния си живот. Малцина от нас, тезаурофилаксите*, се стремим да направим нещо полезно, като предадем на нашите наследници фактите, събитията, предметите и опита си от сегашното ни съществуване. Да могат те един ден да разберат добре същността на епохата, в която сме живели и творили, заедно с всичките превратности на съдбата. Много малко пазители на артефакти и събития се опитваме да опишем, съхраним и предпазим от разпиляване и унищожаване изключително оскъдното ни автентично “изгубено историческо наследство” за следващите, дай Боже, векове. Ако човек успее да проучи добре това наследство, ще разбере, че то ни поставя редом, на едно ниво с много по-древни и велики държави, които са допринесли за развитието на цивилизацията до наши дни. Искам да припомня на тези, които се опитват да заличат миналото, че без минало няма настояще, че винаги ще има утре и хора като нас — бежанци от родината си, с много силен дух, способни да запазят артефактите, макар и в чужбина, с цел тяхното съхраняване за бъдещето. Нека всички знаят, че винаги ще има ПАЗИТЕЛИ — “Пазители на изгубеното наследство”, което впоследствие е преоткрито и съхранено! * Тезаурофилак(а)с (гр.) — пазител на съкровище.

С тази книга полагам началото на задълбочено разработване и проучване на една тема, неоправдано малко застъпена в историческата и нумизматичната наука през изминалия 20. век. В поредица мои статии и есета от рубриката “Пазители на изгубеното наследство” разглеждам и пояснявам възлови моменти от историята и монетосеченето на древна Пеония и ”държавно-племенните” обединения на античните пеонци. Поспециално сега ще проследя някои факти от живота, бита и

развитието в монетосеченето на пеонската държава на ДЕРОНИТЕ. Взаимоотношенията им с другите държавно-полисни и племенни обединения на едони, крестони, мигдони, орески, ихни, пиери, сиропеони, сапей, сай, бизалти и други ще бъдат дискутирани по-долу. Ще проследя с факти постепенното им приобщаване и заличаване от съседните им силни държави като антична Македония, Гърция и Персия. Направените открития в последните години ще допълнят представата ни за това “племе” или държава полис. Главният им град (столица) е с неизвестно досега местонахождение. Само предполагаем този град може би е бил преместван на различни места през вековете, с различни имена, но със запазено и категорично утвърдено име дерони на част от пеонския народ. То ни е известно само от емитираните от тях най-големи монетни номинали в света с категоричен надпис ДЕРОНИ (Дероникон / Дероникос). Сн. 1. Сребърна декадрахма на дероните с надпис ДЕРРОНИКОН и тегло 34,93 г) Сн. 2. Сребърна октодрахма на дероните с надпис ДЕРРО и тегло 24,13 г)

Сн. 3. Сребърна додекадрахма на дероните с тегло 40,67 г

От всички открити монетни находки с голям номинал като октодрахми, декадрахми, додекадрахми* разбираме колко богата и силна икономически държава са имали дероните в античния свят. Деронските големи сребърни монети са шедьовър на човешкия гений в античната нумизматика. Визирам не само големината, а теглото и гравираното върху лицевата и обратната страна на откритите досега много редки техни емисии (виж снимките). * Октодрахма, декадрахма, додекадрахма (гр.) — монети съответно от 8, 10 и 12 драхми. Сн. 4. Сребърна тетрадрахма на дероните с тегло14, 21 г

Сн. 5. Сребърна тетрадрахма на дероните с тегло 13,54 г

Сн. 6. Сребърна драхма на дероните с тегло 3,27 г

Сн. 7. Сребърен тетраобол на дероните с тегло 2,19 г

Сн. 8. Сребърен диобол на дероните с тегло 1,18 г Сн. 9. Сребърен диобол на дероните с тегло 0,96 г

Какво изобразяват те, върху двете страни на монетите си? Защо първи те, в тогавашния цивилизован свят, емитират такива големи монетни номинали, изпреварвайки и древна Гърция, която „уж” е била най-силно културно развита?!!! Защо няма никаква запазила се за тях писмена информация, до този момент? Толкова много въпроси, а отговори няма. Нито един исторически документ, дори не намеква за нещо свързано с името на Дероните, за тяхното физическо съществуване. А те емитират огромно количество от пълни емисии сребърни монети!!! На много въпроси няма отговори, има само предположения. В близко бъдеще, да се надяваме, че ще се намерят артефакти, с които да си обясним историческите празнини или поне част от тях! При по внимателен преглед на снимковия материал (по-долу) се наблюдават ясно различията в печатите на матриците, имат стотици различни печати. Изключително ерудирани са били гравьорите, изваяли едни от най-старите и обаятелни монети на древността. Големите сребърници! Сн. 10. Сребърна додекадрахма на дероните с тегло 39,93 г Сн. 11. Сребърна декадрахма на дероните с тегло 34,55 г Сн. 12. Сребърни декадрахми на дероните с тегло 30,96 г и 34,60 г Сн. 13. Малки сребърни монетни номинали

На Балканите след 6. – 5. век преди Христа, монетосеченето се развива с огромни темпове. Има изобилие от емитирани сребърни монети, но само малки номинали (виж по-долу). Сн. 14. Сребърни архаични монети от Балканите 6. — 5. век пр. Хр. (преобладават среброто и малките номинали)

Наблюдава се преход от архаичност към античност, в развитието на монетосеченето. А също от откритите номинали разбираме, как се променя теглото на монетите им, в зависимост от инфлационните процеси. Те стават все по леки на тегло и по малки на диаметър. При по-подробно разглеждане на деронските монетни артефакти, ние обогатяваме светогледа си, за да вникнем по-добре, в техният културен, духовен и военноикономически свят и да проучим битието им. Дероните са епоним на Пеония. Те олицетворяват и пренасят в историята пеонската етнос, те са едни от малкото, който съхраняват пеонската държавност най-дълго време, до заличаването им в края на 3. и началото на 2. век пр. Хр. (по исторически данни за Филип V Македонски около 221—179 г. пр. Хр.). Доста оскъдна информация е достигнала до нас от древните автори, като нямаме нито един епиграфски или писмен извор, конкретно споменаващ за тях. Единствено се информираме косвено от многото открити техни монети, от малкия обол до големите номинали от декадрахми и додекадрахми (декаеси / десет и ейкоси / двадесет драхми), впечатляващи ни с теглото и

диаметрите си, с цял или частичен надпис, на който се чете името Дероникон (DERRONIKON). Тази пълнота на цялостна емисионна програма, доказва наличието на силна държавност, голямо монетно развитие и употреба на парични средства от много дълго време. По мои предположения, първите пеонски монети са отсечени на Балканите, около 650-630 година преди Христа. Базирам се на фактурата, ядрото, изображението и на научната общност, която приема, че първите монети в света са емитирани, около 675—650 г. пр. Хр., в древна Лидия или Мала Азия (виж снимките по-долу). Сн. 15. Електронни и сребърни монети от антична Лидия в Мала Азия (Меония/Пеония е старото име на Лидия, споменато от римски летописци)

Разглеждайки една от теориите за Пеоните на Балканите, че са дошли в по-стари времена от древна Лидия, Мала Азия, която от преди времето на троянската война, до около 690-680 г. пр. Хр. се е наричала Меония (виж Г. Кацаров за създаването на Пеония/ Меония). И при сравнителен анализ на теглата на монетите разбираме, че те са използвали една и съща теглова система за емитиране. Друго сходство за меонския произход на пеоните е титлата, която дават на своя цар. Те го наричат КАНДАВАЛ или КАНДАОН. Съдим за това от името на титлата, с която е наречен последният цар от династията на Хераклидите, Марсилос (MURSILOS) в Меония. При пеонците КАНДАВАЛ означава “кучедавеца ХЕРМЕС”. Той въплъщава в себе си функциите на бог Хелиос и Херакъл в едно цяло. А да не забравяме кой е родоначалник на Хераклидите (Македоните)! Хермес (Кандаон) е изографисан върху деронските сребърници много детайлно (сн. 16). Сн. 16. Хермес (царят жрец) седи в теглена от вол двуколка, държащ камшик в ръката си и символ на пеонски (коринтски) шлем в полето над вола

Пак КАНДАОН или КАНДАФОН (K ANDAON — KAN-DAFON) е името на бога на войната у крестоните в Крестония и Мигдония (дн. Халкидики). А те са пеонски народи и при това граничещи с дероните. Хермес е върховен бог в Пеония. Затова е толкова почитан и поставян върху пеонските монети. Откъде идва името Меония/ Пеония? Диодор пише за Меон, споменат е като стар, архаичен цар на Лидия и Фригия. (М или П, Меон или Пеон) Династията на Мерменадите, около 690—687 г. пр. Хр., измества династията на Хераклидите на трона и завзема град Сарди (който се явявал столица на Меония). В частта си за Лидия, Херодот (I.7) допълва, че първият цар на меонците от династията на Хераклидите бил АГРОН (AYRWN), а негови предци били Нинос и Белос. Тези народи имат нещо общо и с древните шумери. Срещат се едни и същи имена на предците им. Обитавали са в постари времена една и съща територия. Буквата “М” тук се променя в буквата “П”, дали от името на предводителя Пеон според старите автори, или според някакъв изменен звуков състав, а може би диалектно? Засега можем само да гадаем!

Дали тази антична, стара роднинска връзка между меони и пеони е и една от първопричините може би балканските пеонци да започнат първи да пускат в обръщение първите си монети, наподобяващи тези на своите роднини от древна Лидия? Да припомня само, че между тези народи са съществували хилядолетни родствени, търговски и военни взаимоотношения. А може да са един и същи народ! Да не забравяме, че пеонците са и съюзници на Троя във войните им срещу гръцките полиси (Илиада на Омир). Друга причина според мен да предположа тази датировка за начало на емитирането на монети от пеоните на Балканите по това време — в края на 7. век пр. Хр., се състои в подобието и в еднаквостта на печатите, предполагаемо гравирани по-едно и също време или много малко след тези на малоазийските градоведържави. Икономическата нужда от търговския обмен е довела, до неизбежността от създаването на монетни емисии. Среброто и златото нямат граници! Отбелязвам също, че има сходство и последователност в развитието на тегловия стандарт на самите монети. Отсечени са по една и съща монетна система, свързана с теглото на архаичния финикийски талант от 35,700 грама или около 36 килограма благороден метал. По-точно казано, еднаквите номинали в Лидия и на Балканите имат едно и също тегло. Приел съм идеята на супер експерта нумизмат Георги Гълъбов да я наричаме “Старата пеонска монетна система”. Всички първи монети са отсечени по стандарт на старата финикийска мина от 714 грама. Сметнато математически, това е точно 1/50 част от архаичния 1 талант, съдържащ 35,700 грама сребро или електрон (метална сплав от 1/3 злато към 2/3 сребро, самородно добито). За това деронската тетрадрахма е с тегло от 14, 28 грама или 1/50 от мината, а октодрахмата е с тегло 28,56 грама или 1/25 от мината, а голямата декадрахма е с тегло от 35,7 грама или 1/20 от старата финикийска мина. Всичко в света на парите си има правила, закони! Тези математически и някои други факти, като например еднаквите вдлъбнати четириделни квадрати на обратните страни на монетите, индексират за сходство в първите емитирани монети и монетни системи между Мала Азия и Балканите. Голямото многообразие на монетни номинали и добре развита монетна система е най-ясно изразена при дероните на Балканите (сн. 13). А дали те са първо откривателите на монетосеченето по нашите земи? Много е вероятно, но не знаем засега със сигурност. Знаем само, че са безспорни фаворити в многообразието на номинали и по количество на отсечените монети като бройки, открити до 21. век на Балканския полуостров, Египет и Мала Азия. Факт е, че са открити най-много техни монети от голям номинал с категорично установяващите ги надписи DERRONIKON — “Дерроникон”, DERRO, DER и DE. Монети на ДЕРОНИТЕ: Сн. 17 Сн. 18

Сн. 19

Доказано и прието е, че това са монети на дероните (виж сн.

17, 18, 19 с надписи ретроградно)! Потвърдено е от историците и нумизматичните среди, че неразделна част от пеонските народи са били дероните. Информацията за тях, трудно и много бавно я допълвам, чрез изследване на монетни и археологически находки, прегледи на различни аукциони и колекции, които са показвани през последните години по света. Това е много трудна материя за мен, свързана с перипетиите на законодателството, частното колекционерство и нежеланието на хората да говорят и показват своите находки и колекции в България, Македония и Гърция. Престъпни политици възпрепятстват колеционирането и опазването им. Искам да уточня приблизително териториите, които е населявало това, да го наречем условно пеонско “племе”. За мен е държава полис с прилежащите Ј територии, както всички останали гръцки и други държави по това време на Балканския полуостров. Дероните са съставна част от велика Пеония, простираща се на Балканите. За доказателство на ареала им на обитаване ще се позова на местата на откриване на единичните деронски монети, а не на груповите или количествените находки. Също така се опирам на някои от старите автори и на информацията от направените археологически разкопки в края на 20. и началото на 21. век. Издирил съм някои надписи от епиграфски паметници (мраморни стели), открити у нас и по света, за да ги използвам, като база, за косвено хронологическо доказателство, както и антични извори, жития и преписи достигнали до нас. Много е важно е да отбележа, за да се знае, че не е напълно ясно откъде идва самото име на дероните (Дероникон / Дероникос). Няма оцелели антични писмени сведения по този въпрос, а само свързващи ги с това име предположения. Предполага се, че всички писмени сведения за тях са унищожени постепенно, след завладяването на териториите им от антична Македония. Те са били притискани, измествани и прогонени от югозапад на североизток по долината на долното и средното течение на река Вардар (Аксийус), най-вече по времето на античните македонски царе Аминта I (ок. 525—498 г. пр. Хр.), Александър I (ок. 498—454 г. пр. Хр.), Пердика II (ок. 454—413 г. пр. Хр.) и по-късно от Филип II Македонски (ок. 359—336 г. пр. Хр.). Има няколко авторитетни предполагаеми сведения за тях, чути през вековете, за произхода на името им? Едно от тях е за ”племе” на име добери. Производни са му доберос-дерони-деронос-дероникос, обитавало е античният град Добер, някъде между долините на реките Астибос (Брегалница), Луковица, Понтос (Струмица) и планината Месапион (Малашевска) на изток, споменато от Тукидид. “Племе” на име добери-доберес (Doberes) е записано от Херодот. Живяло е на север от планината Пангей (дн. Пърнардаг, Кушница), предава ни Плиний Стари. Там се е намирало място с име Домерус (Domerus)Доберус, между градовете Амфиполис и Филипи (дн. около с. Вълчища). Други като Р. Кийперт (Formae XVI стр. 4) предполагат, че този град трябва да се е намирал някъде по поречието на река Боемица (дн. в Р Македония). Открити са сведения за “племенa”

на име девриопи (Deuriopos), деври-деури-дерри (Deurri-Derri), живяло някъде в Далмация, по информация пак от Плиний Стари. По сведение от Птолемей I Сотер (ок. 323—286 г. пр. Хр.) — соматофилакс* и генерал на Александър III Велики, имаме информация за “племе” дериой-дерри (Derrioi). * Соматофилак(а)с (гр.) — телохранител. Дероните са обитавали територии в долината на р. Боемица, може би днешно Козлу-дере, отново споменато в един извор от Тукидид (в “Пелопонеските войни”). На изток са имали точно определена граница до планината Месапион и река Стримон, днешно Звигор и Малешевска планина (известие от Диодор). Това била античната граница между пеони, синти и меди. Предполага се, че територията им непрекъснато се е променяла в резултат от чужди нашевствия, от инвазията на антична Македония, Гърция, Персия и другите пеонски градове държавици. Дероните са отъждествявани още с дерр-дерсеите-дарсаите-саите. Допуска се, че са обитавали полуостров Ситония с главен град Терон (Дерон). Има и друго предположение, че са обитавали район около планината Дисорон (дн. Круша планина). Разумно е да допуснем, че е настъпила промяна на суфиксите на имената (он), (оп), (ор), (ер), (ос), (ис), (ас) и други през вековете. Променили са се и буквите “б” във “в”, “р” в “л’, “м” в “п”, “д” в “т” и много, много др. При смесването на племена, родове и народи винаги настъпват промени в буквите, имената и названията. Дали името на селищният им център или полиса, които са обитавали, е формирало тяхното наименование? За отговор на този въпрос ще посоча следното.

• При някои пеонски държавно-племенни формирования се наблюдава именно такова сходство между името на “племето” и “столицата”. Пояснено, столицата или полисът е еднакъв с името на държавицата/”племето”. Ихните са известни с град Ихна (северозападно от Тесалоники); леите — с град Елея (Радомирско); синтите — с град Хераклея Синтика (дн. Петричко или Демир Хисар); линкестите — с Хераклея Линкестийска (дн. Битоля); сиропеоните — с град Сир (дн. Серес); ореските — с град Орестида (по горното течение на река Халиакман, дн. Костурско); Еордея — на еордите; Тимфея — на тимфеите; Елимея — на елимеите; Пелагония — на пеласгите; Брианон — на бригите (фригите) и много др. Така че територията на обитаване и градовете столици, макар да са се променяли през вековете, винаги “племето” е било обединено около един полис, изпълняващ административни функции, със сходно или друго име. Независимо от оскъдните исторически извори за могъществото (икономическо и военно) на дероните, можем да потвърдим колко силни са били те по изданията на техните монети. Няма друго “племе” или държава като дероните по света, която да емитира толкова големи сребърни монети, и то в такива количества. Изключение е само древна Гърция, която отсича малък брой юбилейни декадрахми (около 20 броя) след Персийската експанзия или по времето на Перикъл (спори се по този въпрос), около 479—450 г. пр. Хр. Има исторически податки, че около 513—510 г. пр. Хр. Мегабаз — военачалник и сатрап на Дарий I Ахеменид (ок. 522— 485 г. пр. Хр.), покорил пеонците и ги преселил в Мала Азия — във

Фригия. Това са били пеоплите, сиропеоните и живеещите около езерото Прасиада (дн. Бутково) племена. Тези, които живеели около планината Пангей и в самото езеро Прасиада, не били покорени от Мегабаз. По-късно, около 500 г. пр. Хр., Аристагор Милетски надигнал йонийските градове на въстание против Персия, подбудил преселените пеонци да се върнат в отечеството си. “През о. Хиос и остров Лесбос те слезли на тракийския бряг, в град Дориск на едоните (дн. Лъджакьой) и оттам стигнали в старите си жилища” (Херодот V 98). Това е един нагледен пример за преселване, подчинение и промяна на местообитаването на пеоните. Много западни учени, спрягат името на дероните с днешното Дойранско езеро при Дойран, защото там имало” племе”, споменато в античността като доряни или дорони. Дори гръцкият учен нумизмат Своронос смята, че по тези места са живяли само пеонци, а не гърци!(!?) Макар че на гръцки деррисдеррос значи ”кожа”, южно от град Сер (Гърция) жителите на селата Довища, Везник, Сармосакли и Тумба наричат себе си дарнаци, дарнакидес (по Г. Кацаров). Използват думата “даре” — ”доре” вместо “торе” — “тора” (на гръцки значи “сега” – виж Г. Кацаров). Също може да се спомене като сходно името на пеонския, а по късно и македонски бог Даррун — лечител, и “племето” дерсей, по-късно споменавани като сай или сей. Колонизирането на остров Тасос става около 660—650 г. пр. Хр. от паросци с предводител Телесикъл — баща на лирика Архилохас. От неговите стихове научаваме, че водили много трудна и тежка война със сайте (дерсай), които населявали отсрещния бряг и контролирали тържищата и сребърните мини. Но паросците надделели над острова и спечелили егейския бряг заедно със златоносните мини при Скаптесиле в Пангей (дн. Кушница, Пърнарда г), които около 500—480 г. пр. Хр. давали годишно 80 таланта злато и около 200—300 таланта сребро. Много са близки писмено и фонетично имената на дерсайте и дерроните, заемали са една и съща територия, притежавали са сребърни рудници, но имаме само монети с името Дерроникон (монети на дерони). Ако са били две “племена” или държавици, е възможно да са се слели в неизвестно за нас време. Има много случай на промяна или неточно предаване на факти, събития и имена от различните антични преписи, достигнали до нас (няма запазени оригинали). Равнината на север от град Кавала в Р Гърция се наричала Датон или Дарон. Друго предположение е за името на дорийците с предводител Дор-Дорос, Дорянос, Деронос, които между 1200—800 г. пр. Хр. (т. нар. тъмни векове) завладели целия Балкански полуостров и Егея. Тогава ще се окаже, че са сродни с македонците, чийто предводител бил Дор. Дали се припокрива или се смесва с това на дероните? Бъдещето ще покаже кое предположение е близо до истината. В подкрепа за едно от последните местоположения на обитаване имам две доказателства, открити в наши дни: • Едното е за намерено през 2001 г. пеонско, в частност деронско погребение на воин жрец около село Кръстилци (Санданско), на десния бряг на р. Струма в малка могилка (разказано ми е от човек на човек в Лондон) • Второто е свързано с монетни находки от 20. и 21. век по река Струма, най-вече средното и долното течение, която е разделяла пеоните (дероните?) от медите. Древните автори не

уточняват за кои пеонци става въпрос, понеже по тяхно време те са знаели точно кой населява тези земи. На десния бряг по протежение на реката са открити много деронски монети както в българска, така и на македонска територия в посока градовете Берово и Пехчево, състоящи се от различни сребърни номинали (по сведения от Александър Николов — Дружката, бог да го прости). Някои са с надписи, други без надписи върху тях, но достатъчно ясно говорещи за принадлежноста им към дероните. В този район се намират множествено единични бройки сребърни монети, най-вече по левия бряг на р. Струма между Кресненското дефиле, град Сандански и Рупелското дефиле (Петричко). Преобладават най-вече малките номинали. Районът между с. Ощава, гр. Кресна, с. Горна Градешница, с. Илинденци и около с. Плоски (гр. Сандански) е бил богат на такива единични находки от малки сребърни монети на дерони, крестони, мигдони, лей, орески и др. (пак по сведение на Дружката). Съдържащите се артефакти в гореспоменатото пеонско погребение ни насочва за принадлежноста му към дероните. А именно, в намерените там предмети е имало нагръдник от бронз с изобразен трискел, три бягащи в кръг крака на Сатир (сн. 20). Сн. 20. Трискелът е изографисан върху обратната старана на монетите.

Същият символ е изобразен върху деронскитe монети с номинал декадрахми и додекадрахми, емитирани около 510—480 г. пр. Хр. (виж снимките от Й. Юрукова). Нагръдникът е бил счупен ритуално още в древността на три части поотделно, с по един крак във всяка бронзова част. Деронски символ!!! Друг артефакт оттам е била уникална гривна за ръка от бронз или сребро, тъмна на цвят (неуточнено от откривателите поради тъмнината и бързата продажба след това на предметите). Направена била от еднакви правоъгълни пластини с изобразен воин (цар) на бойна колесница (бига), държащ две копия в ръка. Сцената с воина била изографисана с вбити и вдлъбнати в бронзовите пластини златни нишки. Имало и някаква посуда от бронз и керамика (неизвестна останала за мен). Открит е също така при тези разкопки и един сребърен диобол с лице: • Протоме на бик надясно, с леко обърната назад глава — “Монапос” или “Мовапос” е пеонското наименование на този изчезнал от нашите земи бик или бивол (споменато от Херодот); и опако (обратната страна): • Четириделен вдлъбнат квадрат (тип свастика) в средата на монетата. Сн. 21. Диобол на дероните с лице протоме на 2/3 завъртян образ на бик и опако коринтски шлем в квадратна рамка Сн. 22. Драхма с тегло 3,27 г сребро и вдлъбнат квадрат

Диоболът е бил отсечен от изключително бяло сребро (сияйно сребро), говорещо за високата му проба в промили и характерно за добиваното качествено сребро от сребърните пеонски рудници в планините Пангей и Дизорон. Намерени са и неизвестни на мен други артефакти — изтъргували всичко за 20 000 лева на

неизвестен купувач. Повечето от откритите артефакти през 90-те години на 20. век в този район на Сандански и до десния бряг на река Струма от страната на Малешевска планина говорят за принадлежността им към народа на дероните. Много интересен в нумизматичен план е намереният там Харонов диобол с протоме на бик. До този момент нямаше преки доказателства кой е емитирал тези типове монети без надпис от лицева страна с протоме на бик и обратна страна четириделен квадрат, трискел или коринтски шлем в квадратна рамка (сн. 21). Предположение, че са на дероните, изказа пред мен големият нумизмат Георги Гълъбов. Доказателство, че монетите са техни, също е ареалът на намирането и на други малки номинали единични монети с надписи. На архаичните монети на дероните откъм лицевата страна винаги има бик или вол (или крава с теленце), а обратната страна е архаичен четириделен квадрат с диагонали, трискел, шлем и др. Лицевите печати на малките номинали са винаги с бик в цял ръст или протоме на бик с обърната наляво или надясно глава, а обратната страна има печат, изобразяващ трискел или отново четириделен квадрат. Отглеждането на едър и дребен добитък, търговията с месо, вълна и кожи е носела на деронските царе големи богатства. Затова те ги поставят за знак-печат като символ на просперитет. По всички тези признаци, дори без надписи по тях, ги определям твърдо за деронски емисии (виж снимките в края на книгата)!!! Сн. 23. Деронски тетраоболи

Определянето принадлежноста на дадена монета става чрез печата, теглото и фактурата им. Според мнението на някои световни нумизмати (Своронос, Гълъбов, Кирил и др.), познанията за символите и битието на даден народ е решаващ в спорно положение. Изхождайки не само от нумизматиката, преглеждайки и изворите за антична Македония, мога да посоча, че дероните докъм края на 6. — 5. в. пр. Хр. са една от най-силните пеонски държави. Така както едоните между 492—460 г. пр. Хр., когато прогонват гръцките колонисти от местността Енея Ходой — бъдещия град Амфиполис, и техните земи между долините на реките Места, Струма или на север от Орфанския залив на егейския бряг. Сн. 23. Октодрахма на едоните с тегло 28,49 г

По-късно едоните са насилствено подчинени и завладени около 424—420 г. пр. Хр., когато е убит последният едонски цар Питак (виж Тукидид). Предполагам в края на 6. и около първата четвърт на 5. в. пр. Хр. дероните загубват голяма част от земите си, попадайки под едонско, а по-късно и под македонско влияние. Най-важната причина за подчиняването и завладяването на дероните са войните срещу тях за сребърните им рудници в Дизорон и Пангей. Поради тези причини мога да датирам кога са емитирани последните техни монети от голям номинал. Това е станало преди 470—460 г. пр. н. е., преди да загубят сребърните си мини, откъдето са набавяли голямото количество сребро за отсичането им.

Около 476 г. пр. Хр. Атина завладява голяма част от пеонските и македонските земи, включително и рудниците, тържищата на метали и стоки по целия егейския бряг. Тя установява пълен контрол и поставя свои гарнизони в повечето градове по протежение на целия бряг на Пропонтида (Бяло и Мраморно море). Това според мен е главната причината, която дава тласък за развитието и просперитета на древна Атина, за възхода Ј в класическия период. Тя става много богата, към нея се стичат хиляди тонове сребро. Предполагам, че по-късно, към края на 5. и началото на 4. в. пр. Хр., настъпва някакво частично пеонско обединение с малкото останали независими пеонски “племена” държави. А другите са били покорени от Атина и Македония. Визирам дерони, едони, тинтени, ихни, синти, сай, дерсей, лелей, лей, бизалти, орески и др. Може би те са били напълно самостоятелни държави докъм 450—400 г. пр. Хр. и след това изчезват от историческата карта на Балканите. Остават ни познати под името пеони. Това мое предположение се основава на един артефакт: в наши дни са открити много сребърни монети на пеонския цар Ликей (ок. 358/357—350/348 г. пр. Хр.), за които имаме исторически сведения, единствено като пеонец споменат. Сн. 24. Тетрадрахма на цар Ликей с негова портретна глава

На една (известни са 2 броя) негова тетрадрахма с изографисана портретна глава вероятно има надпис “ДЕРО-НАИОС “ откъм лицевата страна. Този надпис според мен е определящ за неговата принадлежност към деронския род, пеоните са дероните и обратно. Това доказва връзката на пеонския цар Ликей с предците му дероните. По негово време дероните не съществуват като самостоятелна държава, а са известни всички като пеони. Може би те са напълно заличени или обединени с другите пеонски родове или държави. В старите хроники се споменават само пеони, линкести, дарданци и илирийци на запад от р. Струма до Адриатика. Останалите са анексирани и влезли в територията на Филиповата Македония и Елада около 348 г. пр. Хр. С този надпис върху монетата предполагам, че са се отъждествили като господстващите дерони в Пеония, че цар Ликей е от деронския род. Пеоните почитат деронските богове и герои, поставят ги върху монетите си и имат сакрална обвързаност с древните ДЕРОНИ! Това са хора от един и същ народ. Може би във вените на пеонските царе е текла потомствена деронска царска кръв?! След средата на 4. в. пр. Хр. те са напълно, но за кратко подчинени от стара Македония за период от 25—30 години. Като подчинени васали са използвани за съюзници на древна Македония под водачеството на Александър III Велики (336—323 г. пр. Хр.) във войната му срещу Персия на Дарий III Ахеменидски (ок. 348—331 г. пр. Хр.). Впоследствие след 323 г. пр. Хр. или след смърта на Великия Александър отново възвръщат независимостта си докъм 286—285 г. пр. Хр., когато са завладени и подчинени от цар Лизимах (ок.

323—281 г. пр. Хр.) — соматофилакс на Александър III Македонски, но за кратко. Тук е интересно да спомена едно сведение от Диодор за цар Авдолеон. Той имал доверен приятел Ксермодигестос, който издал на Лизимах или на някой друг цар на Тракия къде се намира царското съкровище. Ксермодигестос разкрил съкровището, което било под реката Сергентий, и самият той лично закопал с пленници, като отбил течението, заровил

имането и пуснал реката да тече в старото си корито, но избил пленниците и всички след това, които му помагали да го скрие. След Лизимаховата гибел в битката при Куропедион (долината на Кир в Киликия) около 281—280 г. пр. Хр. Пеония е независима държава до края на съществуването си около 218— 215 г. пр. Хр. Това е времето на може би последния пеонски цар Дропион (ок. 250—218/215 г. пр. Хр.), паднал в битка с македонския цар Филип V (ок. 221—179 г. пр. Хр. — неизвестно кога и къде точно). Открита е негова посмъртна златна маска, посветена на него с надпис от сестра му Хармило: „(в) Чест на войнствения пеонски цар Дропион”. Намира се в Скопския музей. През 1945 г. френският изследовател Жорж Поуй открива в Гърция бронзова бича глава с надпис от цар Дропион, като наследник на деронските царе и цар на Пеония, посветена и подарена на Делфийския оракул. Друга такава е също и скулптура на бик, датирана около 236—225 г. пр. Хр., пак подарена от него на град Олимпия в Аркадия с надпис, посветен на неговите предци и споменат като основател на съюзната (койнон) обединена пеонска държава. Деронските царе изобразяват на своите монети от малки до големи номинали сцени с бикове и крави (различни печати). Издигат скулптури с бикове и ги посвещават на оракули и олимпийски игри. Това едва ли е случайно! За друго доказателство и връзка между деронските царе и пеонския престол според мен могат да се използват за сравнение портретните черти от пеонските монети на цар Теутомадо (ок. 380 —361 г. пр. Хр., виж статията ми Хронология за Пеония) с цар Ликей Деронски (ок. 358—348/342 г. пр. Хр.), вероятно негов син. При сравнение портретните черти на изобразените базилевси от лицевите страни на пеонските тетрадрахми имат много общи черти, приличат си много визуално. Сравнете сами! Сн. 25. Портретните глави на пеонските царе Теутамадо и Ликей от деронския род

Това говори за родствени династични връзки помежду им и за кръвна роднинска връзка при онаследяване на царския престол. Имало е случаи на прекъсване на царската династия, за пример ще посоча поставянето на пеонския престол на цар Симонос от Филип II Македонски около 348— 342 г. пр. Хр. Досега са известни две-три тетрадрахми от цар Симонос. По времето на великия Александър — Филиповия син, на престола на пеоните е назначен триерархът Никарх (една известна тетрадрахма от Своронос), син на Симонос от град Пидна (виж “Индика” на Флавий Ариан). След около 323 г. пр. Хр. на престола се възкачва Патрай, син на Ликей Деронски и внук на Теутамадос. Внукът избира да изографиса на обратната страна на своите монети същата сцена, както своя прадядо Теутомадо (виж Хронология за Пеония). На нея се вижда конник, пробождащ с копие паднал македонски воин, държащ македонски щит в ръцете си. Македонският пелтаст се откроява ясно на по-хубавите екземпляри от този тип тетрадрахми. Тази сцена на триумф и победа изглежда е била много важна за историята на древна Пеония, затова се повтаря в монетните печати през поколение от пеонските царе, свързани с деронския род. Антична Македония побеждава, подчинява и приобщава повечето пеонски държавици една след друга към своята

държава и налага своето господство над цяла Пеония. Тези държави или “племена”, които Македония не успява да превземе, Гърция и останалите полиси държави са се погрижили да ги заличат напълно. Дори историята на 20. век познава такова насилствено изселване и заличаване на цели народи и етноси на Балканите (Босна, Херцеговина, Косово). Основно това може да ни послужи за информация как са протичали асимилационните процеси и в древността. Проучването ми за родствена или друга връзка между пеони и дерони в малкото исторически податки, останали от древноста, не дава резултат засега и затова се уповавам само на монетни артефакти. В близко бъдеще могат да излязат на бял свят още неща, твърдо доказващи семейни, династични и генетични връзки между царете Бастарей, Теутомадо, Агид, Ликей и Патрай. Това са не само мои лични предположения, базирани на намерените до днес монети. За пеонските владетели Патрай, сина му Авдолеон и неговите синове Аристон (детрониран от Лизимах в деня на коронацията му) и Леон има много точни исторически данни за кръвната им връзка от различни историографи. Но дали са деронци, ние не знаем засега. Античните автори не са писали целенасочено за Пеония и за нейните царе, а като пост фактум на събитията, свързани с живота и царуването на диадохите — наследниците на Александър Велики. Но да се върна на дероните и техните единствени в света големи сребърни монети. Тук ще ви покажа изобилието на емисиите им. Нека да припомня, че на известните ни деронски декадрахми и додекадрахми откъм лицето има изобразени: • Впрегнати волове или вол в двуколка, теглена наляво или надясно, и на нея седящ бог Кандаон (пеонският Хермес-АресАполон в едно) или царят жрец; а върху опакото: • Трискел около кръг в средата (три бягащи в кръг сатирови крака, изобразяващи кръговрата, движението в природата, вж. снимките) или вграден четириделен квадрат. Това са част от намерените досега деронски сребърници с номинали декадрахми и додекадрахми. От тези типове номинали много са намерени заедно с октодрахми на ореските, едоните и бизалтите! Монетите на пеонските народи са с еднакъв теглови стандарт и с много високо качество сребро. Поради това са били конвертируеми и предпочитали да търгуват с тях. Как да разпознаем кои монети са деронски? Архаичните номинали от лицевата страна на дероните винаги имат бик или крава с теленце, а обратната страна е архаичен четириделен квадрат с диагонали. Лицевите печати на малките номинали са винаги с бик в цял ръст или протоме на бик с обърната наляво или надясно глава, а обратната страна има печат, изобразяващ трискел, шлем или отново четириделен квадрат (виж снимките). От Максимус Туриус имаме информация, че бог Кандаон е пеонският Хелиос, бил е почитан от пеонците във форма на диск, поставен върху дълъг прът. Абсолютно същият символ е изобразен върху лицевата страна на някои от деронските монети. Този култ се е предал и на набиращата по това време мощ

македонска държава, която впоследствие изтласква на север дероните. Тук мога да отбележа, че от изключителна важност е така наречената наблюдаваща се приемственост в богове, култове, символи, бит, обичаи и дори еднакви монетни системи (стандарти) на голяма част от античните балкански държави. Оттук е произлязал може би македонският символ с шестнайсетлъчевата звезда на “Вергина”, изобразявана във форма на кръг с лъчи (16 на брой), както на слънцето (звезда) и е най-свещенният македонски символ и в наши дни. За първи път този символ е изобразен върху епиграфски паметник от древен Шумер, на Акадската цивилизация. Деронски монетен стандарт са и първите отсечени македонски монети. Сравни теглото на октодрахмите и статерите на Аминта I (ок. 540—498 г. пр. Хр.) и Александър I Македонски (498—454 г. пр. Хр.). Сн. 26. Октодрахми на Аминта I или на Александър I Македонски с тегла около 28 г

Сребърни дерони от големи номинали са намерени и в градовете около Прилеп, Щип, Скопие, Владовски хан и др. В района на селата около Берово, Пехчево и околностите им на около 50—100 кв. км непрекъснато се откриват и до днес архаичните деронски статери, диоболи, оболи и хеми оболи като единични бройки. Тези единични монетки, както споменах погоре, са всъщност доказателство за ареала, който са обитавали. От огромната им търговска дейност са откритите през 20. век количествени находки от додекадрахми, декадрахми и октодрахми, използвани за търговия на едро и разпространявани в райони на Мала Азия, Африка и най-много на Балканите. Драхмите им са с тегло до 3,57 грама (максимално), а додекадрахмите имат тегло, не по-голямо от 42 грама. Винаги при отсичане на дадена монета имаме лек спад в теглото, но никога нямаме надхвърляне на тегло за даден номинал. Инфлацията също е играела важна роля в намаляването на нетното тегло на монетите. Старата Пеонска монетна сиситема е използвана от дерони, бизалти, пеопли, меди, грай, тинтени, сиропеони, ихни, лей, орески, агриани, крестони, мигдони, зеелей, лаелей или от всички архаични държавици, имащи открити досега монети на Балканите. Всички “племена” или държави полиси са имали различно икономическо развитие, едни са западали, а други били във възход. По-силните подчинявали и претопявали по-слабите пеонски държавици. Ако погледнем държавното им устройство, ще разберем, че думата “племе” е неточно използвана . Като се вземе предвид каква е била държавната уредба в Мала Азия, такава или подобна е и на Балканите около 1500—1235 г. пр. Хр. и в по късните векове (пример ни е Омир и неговата “Илиада”). Имало е държавно-полисно управление със стоящ начело цар (архонт или базилевс), същото може да се твърди и за пеоните на Балканския полуостров. Факторите, определящи ги като самостоятелна държава, са следните: 1. Управляващ цар-главнокомандващ

а) съществуването управленски длъжности

на

администрация

—

различни

б) собствени военни сили — генерали или пълководци, редовна и наемна армия, въоръжение, обоз в) монетарница със собствено монетно дело — планов годишен добив на сребро и държавни мини г) укрепен полис (град) — за управление на населението и контрол над подчинените им територии д) закони и разпоредби е) дипломатически, търговски връзки и др.

2. Главен жрец-цар или първосвещеник а) официална религия, култове и духовност б) жреческо съсловие в) символи, свързани с религията и държавата и др. Всички изброени по-горе неща доказват съществуването на дероните като самостоятелна държава. Това се отнася и за повечето от пеонските обединения и “племена”. Затова е правилно да ги наричаме антични пеонски държави, а не “племена”. Древните гърци са ги наричали дори варварски държави. До наши дни са достигнали антични препратки, в които се споменава за златоносните пеонски реки, от които добитото злато се използвало за обковаването на рогове от див бик, съдържащи по 10—12 литра вино (виж Херодот) и за направа на златни чаши — ритони, които си подарявали царете на войни или на тържества (виж “Илиада”). Разказвало се за Пеония и старите деронски земи, че когато там валели проливни дъждове, от земята се свличали късчета самородно злато. Имало понякога късове от половин (1/2) и почти цяла мина (пеонска?). Дори се споменава за някой си (пеонец), който намерил две буци от злато, едната тежка 3 мини, а другата — 5 мини. Дал ги на царя там, който ги слагал на масата си, като сядал да яде и им принасял жертва (Страбон). Също сребърните им рудници са били изключително богати. Истината е, че добиваното в тези мини сребро е от висока проба и е винаги над 800/1000 промила — съдим по монетите. Според Теопомп, река Понтос (Струмица) извличала и носела каменни въглища, които като ги поръсиш с вода, горели по-добре и не загасвали както дървените. Миризмата им била тежка като асфалта, отделяли голяма топлина и никое животно не можело да изтърпи дима и миризмата им. Търсенето им било голямо и се търгували добре. На територията на България са намерени няколко “съкровища” от големи номинали деронски монети. През 1937 г. около село Величково (Пазарджишко) е намерено съдче с 10 броя сребърни монети на дероните, големи номинали, само додекадрахми (12 драхми) със средно тегло от 40,10 грама (виж

Й. Юрукова). В село Садовик (Пернишко) също енамерена чашка с няколко броя големи деронски сребърници, две-три са претопени за сребро (направа на пръстени и обеци), а четири са останали в Архелогически музей — София. От Г. Гълъбов научих, че през 90те години на 20. век на сърбин от Белград на име Синиша — търговец на антики, му продават находка от 29 броя монети на дероните. Те били открити в местността “Владов Хан”, по пътя от Белград към Скопие. Полицията в Сърбия му иззема 19 броя, но той успява да спаси 10 от тях. По думите на Синиша, предадени ми от Г. Гълъбов, 19-те били много изтрити сребърни декадрахми, а 4-5 броя били счупени, среброто им кристализирало и били много крехки. Една от запазените 10 броя била изключително голяма с тегло 68 грама. Това означава, че е била с номинал от 20 драхми или двойна декадрахма. От тези монети само три броя декадрахми и една додекадрахма са постъпили в колекцията на братя Б. Останалите 6 големи сребърника са изтъргувани в чужбина. Такива огромни сребърни номинали не можела дори Атина да си позволи да емитира, а какво да кажем за другите народи! В едно друго известие от 50-те години на 20. век се споменава за открита находка в Афганистан от 56-грамови сребърни монети от типа на дероните. Номиналът на тези сребърници е 16 драхми или двойни октодрахми. В пределите на Р България има също намерена с тегло от 56 грама сребърна монета, но не съм открил допълнителни сведения в коя колекция е постъпила, поради “специфично” неудачните закони в България. Най-голямото монетно съкровище от пеонски монети е открито през 60-те и 70-те години на 20. век в землището на село Режанци (Пернишко) от дядо Петър. Предполага се, че е имало около 15 000 терадрахми от пеонските царе Ликей и Патрай, постумни издания на Филип II Македонски, тетрадрахми от последните издания на град Дамастион и Хераклея Линкестийска, както и златни статери на Александър III Македонски (неизвестно количество за мен). Находката е разделена и раздадена на синовете на дядо Петър. Една част е изтъргувана на нумизмати в България, друга — продадена на белгиеца Денис, който е хванат на българската митница при нелегален износ и умира в български затвор. Неговите монети са конфискувани и сега се намират във Великотърновския и в Архелогическия музей в град София. Трета част е изнесена от България и тетрадрахмите са продадени по западни аукциони през 80-те години на 20. век. А четвъртата част е претопена в златарска промишленост в град Перник от държавни служители за направа на сребърни бижута. Важен факт е да спомена, че на това Режанско поле са открити още много тетрадрахми на Ликей и Патрай на различни места от 2—3 броя до 200—250 и 400 монети на едно място. Според мен там е лагерувала пеонската войска заедно с басилевса им Патрай, пълководците (генералите) и войниците. Имало е така наречената лагерна каса! Под палатките или шатрите, в които са станували, са трезорирали парите си, но ненадейно са били нападнати и избити всички до крак. Царят им Патрай също загива в битката, но остава царската хазна с около 15 000 броя, трезорирани под земята в полето тетрадрахми. Това събитие, предполагам, се е случило около 316—315 г. пр. Хр., времето на господство на Касандър, като диойкет (регент) на

антична Македония. Касандър— син на Антипатър управителя на Европа по времето на Александър Велики, узурпира властта и подчинява отново съседните на Македония обявили независимост държави между 317—305 г. пр. Хр. Предполагам, след като убива Патрай в Режанската битка, той се сражава с келтите в Хемус, успява да ги отблъсне, като пленява келтското племе автариати и ги заселва в старата пеонска територия около планината Орбел (Беласица) по сведение на Диодор Сицилийски. Това са много малко примери от действителността, но съм длъжен да ги спомена като познание, с което да запълня някои празноти в историята. Тук е мястото да спомена имената на някои пеонски царе, достигнали до наши дни от стари писмени, монетни или други източници. Първите пеонски царе, живели по нашите земи (на Балканите), се споменават от Омир в “Илиада”. Пеонците са съюзници на Троя в Троянската война, защото някои антични автори смятат, че имат стари родови връзки с тях (виж Херодот, Тукидид, Клеарх, Страбон и др.). В Омировия “Каталог на корабите” се разказва, че още с пристигането си и при слизането на сушата Патрокъл убива с копието си в гърдите Пирехмес — предводителя на пеонците, който се защитава от бойната си колесница. Следващият предводител на пеоните е Астеропей — син на Пелагон, внук на Аксий и Перибоя. Той влиза в единоборство с Ахил, използвайки две метателни копия, и леко го ранява, след което най-добрият войн на Елада го убива. На една стела от Накши ал Рустем (Мала Азия), изобразяваща великия цар Дарий I (ок. 523—485 г. пр. Хр.), под номер 25 и 26 от завладeните от него народи са показани народите “скудра”, двукопиеносци и “Иона Такабара”, йонийци с щитове на главите си (в превод от автора). На по-ранните деронски монети е изобразен КандаонХермес или жреца цар с широка шапка, каузия на главата, прав и гол, застанал зад волове с две копия в ръцете (виж снимките). а) б) Сн. 27. Октодрахми, показващи ни Хермес или царя жрец с две копия в ръцете

Следващ споменат в “Илиада” водач на пеонците е Аписаон — син на Хипасос, убит от Ликомед. Друг споменат велик пълководец е цар Резос от долината на река Струма. Тукидид изрично споменава кои пеони живеят по поречието на река Струма. Пеонският цар е със златни доспехи, позлатена колесница, бели коне и сияещ отдалеч, велик и побогат от останалите. От земята (ареала), от която идва, той категорично е пеонски цар. По това време, около 1245—1235 г. пр. Хр. (времето на Троянската война), нямаме информация над коя пеонска държава полис е царувал. Този е най-богатият предводител, описван в цялата “Илиада”, излъчващ сила, респект и блясък благодарение на златоносните рудници, които експлоатира. Това е може би доказателство за предполагаема причина, довела до непрекъснатите атаки и войни срещу Пеония и дероните. Целта е завладяването на богатите им на сребро рудници, златоносни реки и богати на добитък земи. Други пеонски царе са ни познати само като имена от историята или са ни познати от доста малкото открити и слабо запазени техни монети. Но дали са на дероните, или на други “градове

държавици” от велика Пеония, засега нямаме пълна информация... В определен период настъпва обединение (койнон), съюз между част от пеонските държави. Но кога е станало това събитие и как е била устроена тази съюзна държава, като монархия или федерация, не е доказано и е неизвестно засега. Тукидид описва събитията около 429 г. пр. Хр. — похода на царя на одрисите Ситалк в Македония, и споменава, че орестите са напълно независими по това време (сн. 27, б): “Голяма войска, около 150 000 души се съсредоточила в ДОБЕР (на дероните) — град в ПЕОНИЯ, и се готвели да се спуснат в Долна Македония, където царувал Пердика (ок. 454—413 г. пр. Хр.), царя на македонците.” „Към македонците спадат ЛИНКЕСТИТЕ, които живеели по горното течение на река Еригон (дн. р. Черна), и ЕЛИМЕИТЕ от средното течение на река Халиакмон (дн. р. Бистрица). По-рано са били пеонски, но са подчинени от Александър I, бащата на Пердика, както и други пеонски племена, които били съюзници и подвластни на македонците, но всички те имали свои царе” – споменава Тукидид. Това е факт, с който се доказва, че през 6. — 5. век преди Христа пеонските народи са независими и много на брой. Настъпилото обединение е по-късно хронологически, след края на 5. и началото на 4. век пр. н. е. Може би тогава са останали малко на брой неззависими пеонски държавици и успяват да се обединят под ръководството на един цар. Но след всички косвени доказателства, цитирани от мен по-горе, безспорно дероните са ядрото или движещата сила на пеонските народи!!! Датирането и хронологията на царете е абсолютно по мое усмотрение. То е базирано на познанията ми за античната история, за теглото, печатите върху монетите и фактурите, както от данни от епиграфски и исторически източници открити до този момент. Затова ще дам приблизителна хронология за тяхното царуване, обосновавайки се с допълнителна информация за тях. Благодаря на всички мои приятели нумизмати и историци, които ми помогнаха с техните съвети и знания, изхождайки от богатия си опит.

ХРОНОЛОГИЯТА НА КИРИЛ за първите царе в Пеония в неизвестно за нас старо време се споменават 1. Пеон (ок. 2800—2500 г. пр. Хр.) — основоположник на Пеония на Балканите, син на Посейдон и Хеле (или на Кандаон-АресХермес).

2. Алмопсос — наследник на Пеон, цар на алмопите.

3. Минуас — цар на миниите, много старо “племе” в Беотия, бил женен за Фаносира, дъщерята на Пеон.

4. Атамант — син на Минуас и Фаносира, цар на атамантите 5. Архоменес — другият син на Минуас и Фаносира.

6. Ендемион — архаичен цар със синове Пеон, Епей и Етол.

7. Автариаеой (ок. 900 — 850 г. пр. Хр.) — цар на пеони и илирите(?), наследник от рода на Пеон.

8. Орестос (ок. 850 г. пр. Хр.)— син на Агамемнон(?), цар на ореските, основал град Аргос и свързан с македоните и аргеадите.

9. Кисеиос (ок. 800 г. пр. Хр.) — цар на еордеите, воювал с ореските и македоните с предводител Каран(ос).

10. Галаурос (ок. 660—640 г. пр. Хр.) — цар на тавланите и илирите, който водел войни с цар Аргей I Македонски.

11. Фанадемос (ок. 630—600 г. пр. Хр.) — известен от една негова додекадрахма по Своронос, цар на ихните?

12. Евергетас (ок. 600—570 г. пр. Хр.) — цар на дероните. Намерена е негова додекадрахма с надпис “ЕВЕРГЕТАС” и се съхранява в Щипския музей.

13. Екгонос (ок. 570—540 г. пр. Хр.) — цар на дероните? Намерена е негова октодрахма със затрит надпис “ЕКСО”.

14. Докиданос (ок. 540—520/510 г. пр. Хр.) — цар на дероните, споменат в исторически извор.

15. Докимос (ок. 510—480 г. пр. Хр.) — цар на Дероните, открити малки номинали с надпис “ДОКИ” (виж снимките на монетите). Период от около 100—120 години с преобладаващо македонско и атинско господство, част от пеонските народи са завладени и подчинени.

16. Гетас (ок. 500—475/470 г. пр. Хр.) — цар на едоните. Открити са негови октодрахми.

17. Моузес (ок. 490—470 г. пр. Хр.) — цар на бизалтите. Открити са негови октодрахми.

18. Деметриос (ок. 480—460 г. пр. Хр.) — цар на бизалтите, живял около времето на Моузес. Открити са негова октодрахма, диоболи и др.

19. Арабай (ок. 450—410 г. пр. Хр.) — цар на линкестите, съвременник на Пердика II Македонски и Архелай.

20. Полес (ок. 430—420 г. пр. Хр.) — цар на одомантите, помага на Пердика II, цар на македоните ок. 422 г. пр. Хр. да превземат градове от Спарта.

21. Питак (ок. 450—424 г. пр. Хр.) — последният цар на едоните, от известие на Тукидид.

22. Дерда (ок. 423/422—390 г. пр. Хр.) — цар на линкестите и илирите, споменат от Тукидид.

23. Бастареос (ок. 410—380 г. пр. Хр.) — цар на пеоните, открити две единствени тетрадрахми с надпис „БАСТАРЕОС”.

24. Теутомадо (ок. 380—361 г. пр. Хр.)— цар на пеоните. Известни са ни два броя тетрадрахми с надпис “ТЕУТАМАДО“ и един тетраобол с надпис “Теута”, предполага се, че е обединил повече от пеонците в една държава и под ръководството на един цар.

25. Агид (ок. 361/360—358/357 г. пр. Хр.) — цар на пеоните, известен ни е от източник за Филип II Македонски. Пеония е обединена под негова власт, няма собствено монетосечене открито до този момент, узурпатор на престола?

26. Граб (ок. 365—355 г. пр. Хр.) — цар на илирите, водил война с Филип II Македонски, около 356 г. пр. Хр., известен ни от надпис на стела от Атина.

27. Ликей (ок. 357/356—342 г. пр. Хр.) — цар на дероните, имаме много негови монети от Режанската находка — село Режанци, Пернишко, син на цар Теутомадо.

28. Лангарос (ок. 345—333 г. пр. Хр.) — цар на агрианите, съюзник на Александър Велики във войните срещу трибалите.

29. Симонос (ок. 342—336 г. пр. Хр.) — цар на Пеония. Известни са две-три негови тетрадрахми, още споменат от Флавий Ариан като баща на цар Никарх от Пидна, приятел и генерал на Филип II Македонски, може би поставен от него на престола.

30. Никарх (ок. 336—333/332 г. пр. Хр.) — цар на пеоните известна една негова монета с надпис “НИКАРХОЙ”, назначен за триерарх от Александър Велики, пътувал с него до Персия и Индия.

31. Клейт (ок. 340—335 г. пр. Хр.) — цар на илирите, въстанал против Александър III Македонски.

32. Главкиас (ок. 335—330 г. пр. Хр.) — цар на тавлантите и автариатите, воювал срещу Александър III Велики.

33. Аристон I (ок. 333—328 г. пр. Хр.) — цар на Пеония, чичо на цар Патрай, пълководец на пеонската конница срещу персите при река Граник, съюзник на Александър Велики в Персийската война.

34. Патрай (ок. 328/325—315/314 г. пр. Хр.) — цар на Пеония, син на цар Ликей(?), имаме много негови монети, внук на цар Теутомадо, предявил независимост на Пеония около 321 г пр. Хр., паднал в битка при село Режанци от дийокет Касандър(?).

35. Авдолеон (ок. 314—285 г. пр. Хр.) — цар на Пеония, син на цар Патрай, има много негови сребърни монети и е споменат като почетен гражданин на агората в Атина.

36. Аристон II (ок. 286—285 г. пр. Хр.) — цар на Пеония, син на цар Авдолеон, детрониран от цар Лизимах в деня на коронацията си, избягал при дарданците, цар в изгнание. Период на властване на македонския цар Лизимах над Пеония от 286/285 до 281/280 г. пр. Хр.

37. Леон (ок. 281/280—250 г. пр. Хр.) — цар на Пеония, вторият син на цар Авдолеон, брат на цар Аристон, имаме открити негови монети от бронз, изчезнало е сребърното пеонско монетосечене.

38. Дропион (ок. 250—218/216 г. пр. Хр.) — последният независим цар на Пеония, син на цар Леон. Има негови монети от бронз с монограм “ДР”, открита е златната му маска с неговото име и надпис от сестра му Хармило, посветен на основателя на койнон (обединена) Пеония, победен от Филип V Македонски около 218 г. пр. Хр., където македонският цар превзема обратно пеонския град Билазора (дн. Велес, ок. 217 г. пр. Хр.), подчинява Дардания, Илирия и цяла Пеония, до около 197— 195 г. пр. Хр.

39. Лонгарос (ок. 241—227 г. пр. Хр.) — цар на дарданците, победил Деметрий II Македонски — бащата на Филип V, около 239 г. пр. Хр., предполага се в съюз с пеоните.

40. Дидас (ок. 197—168 г. пр. Хр.) — цар и предводител на пеонците, син или внук на Дропион и съюзник на цар Персей Македонски (179—168 г. пр. Хр.) във войните му с Рим. Македонско господство над Пеония е от 218 г. пр. Хр. докъм 168 г. пр. Хр. Пеония никога повече не е независима държава. Започва римското господство над Македония и Балканите. Пеония влиза към провинция Македония след 148 г. пр. Хр. под юрисдикцията на Рим. Така тя изчезва въобще като държава от картата на света. А с нейното заличаване се заличават и дероните — държава, племе или род от Пеония. Величието на Пеония с нейните племена и родове може найдобре да се изрази с мащабността и красотата на своите монети. Разгледайте ги добре и преценете колко са били велики тези народи от античността.

СРЕБЪРНИТЕ МОНЕТИ СЪС “САТИР И МЕНАДА” Монетосечене с вдлъбнат четириделен квадрат.

Принадлежност. Местонамиране и разпространение. Номинали – статери и др. Исторически данни и достигнали през вековете истини до нас Великите Пеони и тяхното монетосечене е доста трудна за определяне и разискване тема. Причина са недостатъчните антични писмени извори. Търсенето на доказателства за принадлежност на намерените без надписи върху тях монети на коя пеонска държава полис или племенен съюз са принадлежали, е доста нашумяла тема в последните години на 20. и началото на 21. век. От античността до наши дни много хора по една или друга причина са унищожили много от създадените и преписвани с толкова труд стари книги — жития, географии, постулати, едикти. Това е може би основната причина, има и други, разбира се, от които произлиза трудността за намиране на информация, даваща ни представа за живота на древните пеони, за тяхното монетосечене и разпространение. Да не забравяме и за претопяването и унищожаването на огромна част от техните сребърни монети, големи номинали, дори и в наши дни (виж за Режанската находка от Кирил, сина на Петър). Победителите винаги завладяват, придобиват и разграбват златото и среброто на победения. Като примери мога да посоча завладяването, заличаването и приобщаването на едни пеонски държави от други. По-силните икономически и във военно отношение просперират, а по-слабите изчезват от историческата карта на света. Такъв е примерът с едоните около 7. — 6. век пр. Хр., които установяват своето господство над повечето пеонски държавици и племена на Егейския бряг, Терманския и Орфанския залив (виж обясненията по-долу). Покоряват земите на мигдони, крестони, сатри, сай, сапей, зеелей, лете, лелей, пиери и др. Превземат сребърните им рудници в планините Пангей и Дизорон, подчиняват, претопяват и приобщават автохтонното (местното, старото) пеонско и пеласгийско население. Впоследствие едонките загубват влиянието и земите си, първоначално от Атина, а след това от набиращата мощ антична македонска държава под управлението на Аминта I (ок. 540—498 г. пр. Хр.), синът му Александър I Филелин (ок. 498—454 г. пр. Хр.) и под господството на неговия внук Пердика II (ок. 454— 414 г. пр. Хр.). До нас е достигнала информация, че около 660—650 г. пр. Хр. паросци колонизирали остров Тасос, който в старо време се наричал ЕДОНОН, под предводителството на Телесикъл – баща на лирика Архилох. От неговите стихове научаваме, че той участвал лично в заселването на острова. Узнаваме как в началото колонистите трябвало да се „борят с големи трудности и мъчнотии”. Архилох нарича остров Тасос “трижди нещастен град”, понеже там била „събрана проклетията на цяла Елада”, заселена била с “бандити”. Колонистите водили дълга и трудна война с пеонското “племе” държавица САЙ, които населявали отсрещния бряг и не искали да ги допуснат там. Саите контролирали местните тържища на сребро и на други метали и стоки. Но тасосците надделели и спечелили част от пеонския бряг, златните и сребърните мини при Скаптесиле в планината Пангей (дн. Пърнардаг и Кушница), които около 490—480 г. пр.

Хр. давали годишен добив от около 80 таланта злато и около 300 таланта сребро (по сведения за македонския цар Александър I Филелеин). Там се намирали тържищата на пеонските градове Галепсос, Ойсимене, Крениди и др. От описание на Тукидид научаваме за похода на одриския цар Ситалк срещу Пердика II — цар на Македония около 429 г. пр. Хр., как голяма войска се съсредоточила в Добер – град в Пеония (около долината на р. Боемица) и се спуснала в Долна Македония. “Към македонците спадат линкестите и елимиотите. Линкестите живеели по горното течение на р. Еригон (дн. р. Черна), а елимиотите по средното течение на р. Халиакмон (дн. р. Бистрица). По-рано са били пеонски, но са подчинени от Александър — бащата на Пердика, както и други пеонски племена, които били съюзници и подвластни на македонците, но всички те имали свои царе” — описва той. Подчертавам, че това е една от най-изчерпателните антични информации за претопяването и заличаването на античните пеонци. Тукидид продължава да описва: “Сегашната крайморска територия на Македония я завладял най-напред Александър I — бащата на Пердика, неговите предци теменидите, които в миналото произхождали от Аргос. Те установили своята царска власт тук, след като с оръжие в ръка прогонили пиерите от пеонските племена от Пиерия (област между планината Олимп и Термейския/ Солунския залив с градове Пидна и Дион), които по-късно се заселили в град Фагрет и други места под Пангей, отвъд река Стримон. Досега крайморската област в подножието на Пангей се нарича Пиерийски залив. От така наречената Ботиея — област в северната част на Халкидическия полуостров, източно от река Аксий (р. Вардар), прогонили ботиейците, които сега живеят в съседство с халкидците. От Пеония македонските царе завладели край реката Аксий тясна ивица земя, която се спуска чак до Пела и до морето.” “Отвъд Аксий чак до река Стримон те владеели Мигдония с град Терма, откъдето прогонили едоните...” “Тия именно македонци подчинили и други пеонски племена, над които властват и до днес” ... “и областите Антемунт, Крестония и Бизалтия (северно от Халкидики между р. Вардар и р. Струма), цялата тая страна се наричала Македония”. Колко ясно и точно, уповавайки се на Тукидид, разбираме за подчиняването и заличаването на пеонските държавици и “племена”. Това постепенно превземане на пеонски територии и държави е допринесло и за изчезването на тяхното монетосечене. Затова антична Македония като победител и наследник на пеонските земи изцяло заимства и продължава пеонската традиция на сребърно монетосечене на голeми сребърни номинали. Но да продължим темата за определянето и уточняването на пеонските монети. Как да разберем на кои държави или “племена” са, ако нямат надпис върху тях? Много от историците използват един похват, когато не разполагат с точен исторически източник. Това е методът на определяне чрез местонамирането на монетата или артефакта. Точното място на намиране на дадена монета може да ни помогне да разберем на коя пеонска държава е била. Свързваме го веднага с териториите на местообитаване на даденото “племе” или държавица и я определяме. Много често се случва да бъдем заблудени, тъй като пеонската държава не е на

едно място, а местообитаването — се променя според войните и завладените територии. Изтласкването им на север и на изток от по-силните и войнствени държави е показателно. Трябва да се има предвид, че много от монетните находки се намират на десетки и стотици километри от ареала на обитаване. Среброто няма граници... Неведоми са пътищата търговски (постулат на Кирил) Ще дам един ярък и скандален пример, въведен в началото на 20. век в историята и нумизматиката от гръцки учени шовинисти и заблудили в следващото столетие много хора, включително и експерти нумизмати. Става въпрос за т.нар. статер на “Тасос” или монетите с изобразени “Сатир и Менада” върху лицевата страна и „свастика” на обратната (сн. 1). Гръцкият историк и добър нумизмат Й. Своронос в началото на 20. век (1919) ги определя и публикува, че са отсечени на остров Тасос. Дали от шовинистични подбуди, или от незнание, със своите публикации той променя историческата истина за този тип монети (сн. 1 А). Сн. 1А

До наши дни статери от типа “Сатир носи (държи) Менада” / “вдлъбнат четириделен квадрат” се намират и откриват в изобилие, с хиляди, най-вече единични монети (находки) по долините на реките Стримон и Нестос. Най-фрапантното в случая е, че при направените разкопки през 70-те и 80-те години на въпросния остров не е открит нито един такъв статер. Извода си направете сами. За мен е ясно, че шовинистичното гледище на някои гръцки учени нумизмати не допринася с нищо за историческата истина. Не доказва кой или коя държава полис е емитирал тези статери, а дори обърква историята. Затова ще се опитам да въведа яснота и да поправя една историческа неистина. Изобилието на статери и драхми със сцени от лицевата страна на “Сатир и Менада” от сребро с проба около 925/1000 промила, с много фигурални и сценични различия се намират в изобилие само по долините на гореспоменатите реки и близките около тях земи, населени с преобладаващо пеонско население. Няма елинско (гръцко) или друго свързано с него поселение. Чак след 436 г. пр. Хр., при колонизирането и основаването на град Амфиполис трайно се заселва елинско население по тези земи. Едва след тази определяща дата се наблюдава появяване на огромни количества монети на Атина и емитиране на монети по Евбейски-Атически стандарт. За доказателство на тази моя теза аз приемам откритите монети със „Сатир и Менада”, но само единично намерените екземпляри в тези пеонски територии. Груповите и множествени монетни находки, разпространени по целите Балкани вследствие на търговията, са показателни за конвертируемостта, а не за местообитаването. Също като второ доказателство мога да спомена, че те се отличават от другите емитирани по това време монети по стандарт в теглото. Пеонските статери са отсечени по старата пеонска монетна система, свързана с леката Вавилоно-Лидийската мина от 491 грама сребро. Абсолютно характерно за държавите полиси в Мала Азия и емитирани само от пеонските народи. Затова статерите са с относително тегло не по-тежки от 9,82 грама или 1/ 50 от леката

Вавилонска мина, разпространена изключително в древна Лидия, Мала Азия и срещуположния им населен с пеони Егейски бряг. Според мен античен пеонски полис държава с неустановено, но предполагаемо име от писмен или нумизматичен артефакт е емитирал тези типове статери и драхми със „Сатир и Менада” (Сн.

2 и Сн. 3). Евбейско-атическата система емитира монети в системата на 436 грама от мината. Сн. 2. Статер

Сн. 3. Драхма

В този аспект на мисли искам да ви запозная с един изключителен качествен сребърен статер от типа “Сатир носи Менада” (сн. 1 А). Монетата е от американски аукцион. Уникалността на този статер се състои в перфектното качество на съхранение и височината на печата откъм лицевата му страна. Изобразените “Сатир и Менада” имат височина на релефа около 3,5 мм, погледнато от полето нагоре. Перфектно и точно е центрирана сцената в средата на монетата. При внимателно вглеждане се забелязва леко сипкаво кристализирала повърхност, явен белег за автентичност, а също и теглото от 9,6 грама сребро, напълно отговарящи на пеонския стандарт на отсичане. Големият престой от 25 века в земята не е повредил изразените физически детайли на силно еректиралия с добро телосложение “Сатир”. Косата и по-точно плитката на съпротивляващата се или може би отвлечена “Менада” е изцяло изобразена (изографисана) с красиви дълги коси и облечена в пеплос (рокля). Сн. 1А. Статер, лицева страна Сцената ни “говори” за архаичния и по-ранен произход на отсичане и циркулация на монетата може би около 500-480 г. пр. Хр. Архаичност се наблюдава и в изографисването на краката, мускулите на Сатира, а също и в облеклото на съпротивляващата се Менада. Има сцени от печати, на които тя му е пристанала и прегръща Сатира. Предполагам, че сцената на съпротива е предхождаща и по-рано емитирана от сцената на съгласие (сн. 4). Сн. 4. Статер

На обратната страна се вижда изографисана “свастика” или вдлъбнат четириделен квадрат, въртящ се наляво (сн. 1 Б). Сн. 1Б. Статер опако (обратна страна)

Този символ според мен изобразява кръговрата в природата или живота като цяло не само на земята, а и в космоса. Задайте си въпроса:

Как и с какъв символ да изпишем, покажем или нарисуваме думата живот? Аз бих я изписал точно по този начин, за да покажа движението, кръговрата и развитието на живота в природата. През различните етапи в развитието на монетосеченето този вдлъбнат и разделен на четири квадрат претърпява много голямо развитие (вж. снимките накрая). Това развитие се проследява от първите емитирани архаични пеонски монети на Балканите, дебели “като кюфтета” статери, около 630—600 г. пр. Хр., където се виждат изобразени един, два или три вдлъбнати квадрата, единствени по рода си. (сн. 5—9). Сн. 5

Сн. 6

Сн. 7. Статер на лете или сиропеоните

Наблюдава се градивно, постепенно развитие в печатите върху монетите на пеоните. Преминавайки от голям квадрат с диагонали на обратната страна (сн. 5), на сребърните или електронните монети (и такива има с два и три квадрата — сн. 8, 9 — но са изключително редки и вероятно са отсичани около 630— 590 г. пр. Хр.) и достигайки до ясно изобразената свастика, наблюдавана в емитираните около 530-500 г. пр. Хр. със завъртане наляво или надясно (сн. 1Б), завършвайки до правилен четириделен квадрат, изглеждащ ни като прозорец, около 480— 430 г. пр. Хр. (сн. 12). Сн. 8. Електронен статер Меония/Лидия (?)

Сн. 9. Електронен статер Меония/Лидия

Сн. 10. Драхма

Въртенето наляво или надясно, което изобразява ‘свастиката’, е ориентирано в зависимост от прекарана мислена ос през средата на монетата, погледнато отдолу наляво и отгоре надясно (сн. 4 и сн. 10). Някои нумизмати смятат, че това е виждането на гравьора (ретроградно). Сн. 11. Статер

Предполагам на базата на всичките данни и снимки, до които съм се “докоснал”, за този тип на печатите при правилно разделени на четири малки прозорчета във вдлъбнат квадрат, че

се отсичат след 490 г. пр. Хр. (сн. 12, 13). Това е времето на македонския цар Александър I Филелин (498—454 г. пр. Хр.) и времето на емитиране на големи номинали като декадрахми и октодрахмите на пеонските държави (виж статията ми за дероните). Сн. 12. Октодрахма на бизалтите с четири равни разделени прозорчета

Вдлъбнатият четириделен квадрат се запазва като знак върху монетите докъм средата на 4. век и след това изчезва. Има предположение за една емисия от кизици (електронни статери от град КИЗИКЕНОН), емитирани около 350—340 г. пр. Хр. от Филип II Македонски (ок. 359—336 г. пр. Хр.) в Мала Азия, но вероятно еднократно. Сн. 13. Електронен статер на Кизик: 5. — 4. в. пр. Хр., с печат на вдлъбнат четириделен квадрат-реверс

Заставам твърдо зад тезата си, че това монетно сечене с изобразени „Сатир и Менада” изчезва с набиращата мощ и територии антична македонска държава. Царете на антична Македония завладяват сребърните рудници на пеоните, откъдето е идвало снабдяването за това обилно сребърно монетосечене. Постепенно македонците приобщават почти цяла Пеония към своята държава. Също не може да се подцени и пагубното въздействие на Атина, Спарта и Тива (виж Тукидид, “Пелопонеските войни”). Но главната роля в това отношение се пада на македонските царе, издигнали своята държава в империя през следващите векове на основата и ресурсите на антична Пеония. Македония установява пълна хегемония над целия Балкански полуостров през следващите 300—400 години.Тази е основната причина да липсват многото емитирани от пеонските държавици монети от различни номинали. До нас достигат само тези типове пеонски монети, които са били трезорирани (скрити, укрити, закопани в земята) преди македонската инвазия. Получил съм една доста интересна информация от личното изследване на най-добрия български нумизмат Георги Гълъбов (с над 50 години труд над нумизматиката), че в периода от около 450 докъм 410 година преди новата ера са емитирани определено количество статери и драхми от типа “Сатир и Менада” с много по-ниско съдържание на сребро, вероятно с проба 500/1000 промила. Монетите от находката, разгледани лично от него, са били леко сивеещи на цвят, с голямо съдържание на олово. Тези емисии са били предназначени във връзка с някакво неясно разплащане между пеонските/македонските или елинските държави полиси. Това ни показва упадъка и предшестващото им изчезване като конвертируеми пари на Балканите. Искам да върна вниманието ви на показания по-горе статер (сн. 1А) и заедно с местонахожденията на други единични такива, открити през последните 100 години, да предположа от коя

пеонска държава полис са емитирани. Кой е емитирал тези сребърни монети със “Сатир и Менада” на лицевата страна? Своронос ги определя за емисии на о. Тасос заради буквата “”-(тита) и емисиите с малките оболи и диоболи с лице: • изобразен бягащ “Сатир”, държащ в ръката си съд с дръжки, наречен “кантарос”; и опако: • глинена делва за вино с надпис от два реда “Тасион” (сн.

14). Сн. 14. Оболи на лете и о. Тасос

Но това са съвсем различни монети от типа “Сатир и Менада”, на снимката (14) горе се вижда разликата между пеонската и тасоската монета. Още повече, че има диоболи с надпис „САРАТОКО” от страната на изобразената делва-реверс и не пише „Тасос” (като на сн. 14). Но това са други царе от пеонските Сапей, вероятно които емитират подобни монети. Това е била модата в емитирането тогава, съседните държави да имат силно подражателни монети, но конвертируеми. Според някои съвременни историковеди и нумизмати знакът “” е соларен символ, но и те грешат. Аз го определям за емисионен белег, символ на града монетарница, емитирал в определено време, при конкретен пеонски цар. Защо този символ го няма при всички монети от същия тип статери или драхми? При положение че са открити хиляди досега. А за доказателство ще се подкрепя, че до този момент има десетки такива открити монети със символи буквата “А”, “Ф”, “S”, с делфинчета и др. и без никакви символи или букви върху двете страни. Защо липсват “” или соларните символи при повечето монети? В това се състои висшата нумизматика, да се тълкуват правилно фактите. Местата на находките от всички тези открити досега сребърници се намират на територии, в които са живели следните пеонски държави “племена”: сатри, сапей, сай, дерони, едони, лете, сиропеони и меди. Това ги определя, първо, като пеонски, и второ, като точно установени на някои от гореспоменатите държавици. Информацията за местонамирането на сребърните монети съм събирал дълги години. Получавана е от търсачи, историци, археолози и колекционери. Тезаурофилаксът Г. Гълъбов е изразил мнение пред мен, че са емитирани от медите. Отчасти го подкрепям, като се има предвид, че медите са били голямо държавно обединение със собствена столица на име Яфоринон (Яфорина). Това име е достигнало до нас благодарение на изворите за живота и войните на македонския цар Филип V (ок.

221—179 г. пр. Хр.). Той е водил трудна война с тях и е обсаждал столицата им, но без успех. Вероятно е била добре укрепена! Като преди това медите може да са имали други столици, градове или селищни центрове. Някои известни ни само по име, дошли от вековете или от исторически податки, са: Десудаба, Парайкопол, Александрополис (дн. Сандански), Филипол, Ортопол, Калиопол, Бине(он), (дн. Бобовдолско), Яфорина, Наинеон (дн. Кресненско), Петраденос (дн. Рупите), Гарескос (ант. ок. Парорбелия), Скаптопара (дн. Благоевград) и много други, може би някои от

тях са били на синтите или пеоните. Бъдещето ще ни изясни тези догадки. Медите са обитавали средното течение на река Стримон. Точно в този участък на реката от Рупелското дефиле при днешния град Петрич до южните склонове на планина Скомброс (Витоша) се откриват и до днес единични и колективни находки от гореспоменатите монети с образи на „Сатир и Менада”. По сведения от Плутарх научаваме, че Рим по времето на диктатора Сула е имал големи проблеми с медите, но впоследствие римските легиони ги унищожават, а част от живите пленници са поробени. Може би това е времето на пленяването на Спартак?! Завоювани и приобщени, те остават жители в римската провинция Македония или в първа македонска област. Оттук може да се направи извод, че тази държава полис на медите или “племе” с достигнало до нас име на столица и множество градове, имащи държавно управление, с уседнал начин на живот, повече от 600 години непроменено местообитаване, с изразен култ към мъртвите, организирани търговски отношения със съседните държави полиси, с големи възможности да отпуска воини наемници (пелтасти, хоплити), които са признати в древността като едни от най-смелите войници, изобразени върху стотици мраморни стели, да не могат да емитират собствени монети, е просто немислимо. Голяма е вероятността те заедно със съседните им пеонски държавици, изброени по-горе, да са използвали през определената епоха една обща конвертируема сребърна монета. Възможността за настъпило приобщаване, смесване, унаследяване и приемственост между тези пеонски народи е напълно логична. Те се смесват с множеството от династични и съседски връзки помежду си. Сн. 15. Сребърен пеонски статер „Сатир и Менада” от същия печат като сн. 1

Поради историческата истина не бива да подминавам и факта, че много единични статери “Сатир и Менада” се откриват и до днес по долината на река Места — района на обитаване на сиропеоните, дероните и лете (Летаион), които в неизвестно за нас време се сливат или приобщават със сатрите, сайте и сапейте (това е може би едно “племе” с различни наименования през вековете). Така сирите (сиропеоните) със селищен център град Серес може би емитират въпросните статери и драхми. Тези велики за времето си пеонски държави нямат известна досега сребърна или друга монета с техен надпис (сн. 10?). Но времето е пред нас, като се надявам да се открие монета от голям номинал с ясно изографисан надпис за принадлежност. По моя преценка вероятностите са сведени до две и бъдещето ще ни покаже истината — дали са на сиропеоните, или на медите!!!?... Но важното е, че не са монети на остров Тасос.

ЦАР ТЕУТАМАДОС Хронология и история на Пеония —

царе, събития и факти. Монетосечене Информацията в следващите редове за античната държава Пеония е събирана повече от десетилетие. Но с наскоро открити нови артефакти мога да дам нова и актуална информация, за да осведомя научната общност и всички заинтересовани от определени хронологични събития, свързани с живота, монетосеченето и развитието на древната държава. Античната държава Пеония се е състояла от отделни племена и държавици полиси, непрекъснато воюващи както помежду си, така и със съседните им държави на Балканския полуостров. От “Илиада” знаем, че са помагали на троянците във войната им с елините. Имало е периоди на обединение, но те са били краткотрайни или неизвестни за нас. Поради недостига на исторически източници, за много от събитията аз мога само да предполагам или да гадая. Пеония може би първа в света емитира най-големите номинали от сребърни монети, като октодрахми, декадрахми, додекадрахми (а също и шестнадесет и двайсет драхми). Те са се отсичали от сребърни слитъци и заготовки в монетарниците по наречения от мен лидо-пеонски монетен стандарт, свързан със стария архаичен теглови талант или по старата пеонска система (виж статията ми за дероните). Всичко това ни подсказва, че добивът на сребро в Пеония е бил изключително голям. Тук ще спомена, че имаме информация от стари автори, които описват колко богати са били на злато и сребро пеонските рудници и колко много са били златоносни пеонските реки. Намирали са в Пеония цели буци от злато и сребро, дори пеонските царе са ги поставяли на масите си и са вечеряли сред тях! Много рядък и интересен като информация и един новооткрит наскоро артефакт, свързан с антична Пеония. Става въпрос за сребърна монета с номинал тетрадрахма, която се появи в началото на 2009 година в аукционна къща за търговия с монети и антики “Горни и Мош”. Това е тетрадрахмата на неизвестен ни от историята, но силен и велик за времето си пеонски цар. Точно неговите много редки сребърни монети ще коментирам и разгледам тук по-подробно заедно с други монети на пеонците. Царят на пеоните с точно установено от монетните му емисии име ТЕУТАМАДО(С) царува около 380—361 г. пр. Хр. В момента са ни известни общо 3—4 броя негови сребърни монети, най-вече от западни аукциони и колекции. Върху тетрадрахмите му е изобразена откъм лицевата страна: • глава на брадат мъж наляво в зрънчест кръг – портретна глава на самия цар; и опако (обратната страна на монетата): • конник с доспехи (вероятно самият цар) на кон пронизва с копието си паднал противник под предните крака на коня (сн. 1). Възхвалява се силен воин с голямата му победа над врага, и то поставена върху емитираните му монети, с цел да се носи славата му от тази битка! Цялата сцена е изографисана в леко вдлъбната квадратна рамка, характерна за тази епоха на гравиране на монети. Много интересна сцена от битка, за която историята мълчи. Изключително висока проба е среброто на монетата – около 925/1000 промила, така нареченото сияйно пеонско сребро. Сн. 1. Сребърна тетрадрахма на цар Теутамадо

с диаметър 23 мм и тегло от 13,45 г

Друга известна ми изключително рядка негова монета е един брой сребърен диобол с надпис ТЕУТА. По устната информация на тезаурофилакс Г. Гълабов, тя е намерена в Р Македония в началото на 90-те години на 20. век. При фокусирано разглеждане на тетрадрахмите му от лицевата страна се вижда напълно реалистичният портрет на царя, с високо чело, дълга брада и коса без венец, около 30-40годишен. Това изображение не е характерно при отсичането на монети в тази епоха, което от своя страна е показателно за едно новаторство, с цел показност на царското му величие, сила, власт и военна мощ. Пеония е много силна и богата държава преди и по негово време. Може би е била обединена със съседните пеонски държавици или племена. Досега не ни е известен исторически извор, да ни потвърди тези факти. Можем само да гадаем от откритите и достигнали до нас монетни емисии и номинали. Също така, това е и едно доказателство, че е поставен царски портретен образ върху монетите на цар Теутамадо преди Филип II Македонски, за който се твърдеше, че пръв се е решил на тази показност. С портрета на пеонския цар върху неговите тетрадрахми опровергавам сгрешеното датиране на различни гръцки, немски и други историци и нумизмати откога се поставят царски образи върху монетите. Мога да вметна като доказана информация от мен, че антична Македония през 6. — 5. в. пр. Хр. заимства и приема старата пеонска монетна система, която е била утвърдена и конвертируема в Мала Азия и на Балканите. Антична Македония емитира първите си големи сребърни монети — октодрахми, по пеонския теглови стандарт, по времето на Аминта I (ок. 525/524—498 г. пр. Хр.) и сина му Александър I Филелин (ок. 498—454 г. пр. Хр.). Друга подобна сцена от реверса на тетрадрахмата на цар Теутомадо се среща и в по-късно време, 30-40 години след смъртта на царя, върху пеонските монети с номинал тетрадрахми на друг пеонски цар с име Патрай (328/?—315 г. пр. Хр., снимки 2, 3, 4 и 5). Погледнете по-долу за сравнение и за потвърждение на написаното от мен. Сн. 2. Тетрадрахма на Патрай с диаметър 24,5 мм и тегло 12,66 г Сн. 3. Тетрадрахма на цар Патрай с диаметър 23,5 мм и тегло 12,56 г Сн. 4. Тетрадрахма на цар Патрай с тегло 12,6 г сребро Сн. 5. Тетрадрахма на цар Патрай от друг печат с тегло 12,5 г сребро

Какво общо имат тези двама царе, живели по различно време, за да поставят една и съща сцена на реверса на монетата? Какъв е цар Патрай на Теутамадо? Внук или друг родственик? Какво подобно събитие, победа или просто битка поставя и той върху монетите си, изографисани много майсторски върху обратната им страна. За него знаем само, че е живял по времето и малко след смъртта на Великия Александър (ок. 336—323 г. пр. Хр.). В по-добрите екземпляри от тетрадрахмите на цар Патрай,

се вижда македонският щит на падналия (победен) воин, а също и шапката му (при някои печати), тип «каузия», характерна мода за преди Филипова епоха (докъм 350 г. пр. Хр.). Интересно предположение е дали той не възхвалява някоя победа на дядо си Теутомадо(?) над македонците. Историята пак мълчи, до този момент нямаме никакви исторически данни. Да разгледаме известните ни исторически податки за това време и да преценим логически какво събитие е настъпило с такава голяма важност за пеонците. Та чак дори да го поставят върху монетите си, и то поколения поред! Три последователни събития са протекли при царуването на Теутамадо, които може да са дали отзвук и да бъдат изографисани върху коментираните монети. А) Царят на македонците Аминта III (ок. 389-369 г. пр. Хр.) — правнук на Александър I, загива в битка на бойното поле ок. 369 г. пр. Хр. Б) Цар Александър II (ок. 369—367 г. пр. Хр.) — най-големият син на Аминта III и брат на Филип II Македонски, загива случайно при военни маневри (или игри?). В) Цар Пердика III (ок. 365/364—361/360 г. пр. Хр.) е вторият син на Аминта III. Той управлява добре Македония, но загива в битка с пеони, линкести и илири окоро 363—361 г. пр. Хр. при проходите Киди и Писодери заедно с 4000 свои бойци. Казано поясно, унищожена е цялата армия, пълен разгром на цялата войска. Известно е, че по това време толкова бойци наброява една редовна армия, водена от басилевса. Това може би е едно голямо събитие, което дава силно отражение в историята на Балканите. То става политически ход за друго развитие на нещата. След тази победа над Пердика III, син на Аминта III и праправнук на Александър I Филелин (ок. 498—454 г. пр. Хр.), настъпва отново гражданска война в антична Македония. За едни народи е пагубно, за други е щастливо стечение на обстоятелствата. Например за Филип II Македонски е станало катализатор за развитие и просперитет и се е превърнало в главен фактор за политическото и военното развитие на Македония след това. Това събитие може би е допринесло политически да се превърне в хегемонна държава, начело в управлението на тогавашната цивилизация на Балканите. Съседните държави на пеоните, като Линкести и Илири може би, се обединяват под юрисдикцията един цар(?). Пердика, както историята го споменава, е бил един много силен македонски цар и неговата смърт е разклатила и преобърнала съдбата на много народи. Той се опитва да обедини разединената и отслабена от вътрешни противоречия македонска държава и донякъде успява. Затова е възможно да е бил явна заплаха за целостта на Пеония и Илирия и логично неговият разгром е дал такъв огромен отзвук. Поради тази причина може би я има тази изографисана сцена върху пеонските монети голям номинал. От позиция на времето можем да кажем, че съдбата е предопределила съдбовната поява на Филип II Македонски (ок. 359—336 г. пр. Хр.), който впоследствие подчинява и приобщава всички държави на Балканите към Македония.

След цар Теутомадо (ок. 361—359 г. пр. Хр.) на пеонския престол се възкачва цар Агид, за когото изрично се споменава в изворите, че е предводител на пеонците. Досега няма открити негови монети. След краткото му царуване на престола идва цар Ликей (ок. 356/355—342 г. пр. Хр.?), за когото знаем, че емитира много хиляди сребърни монети (сн. 6, 7). Сн. 6. Тетрадрахма на цар Ликей с Аполонова глава надясно, тегло 12,93 г сребро Сн. 7. Сребърна тетрадрахма на цар Ликей с Аполонова глава наляво, тегло 13,10 г

Открита е мраморна плоча с надпис — неоспорим артефакт, от агората на Атина, датирана около 356—354 г. пр. Хр. с договор между пеонския цар Ликей, илирийския цар Граб, одриския цар Кетрипор и Атина като държава за общи военни действия срещу Филип II Македонски. Изключителен артефакт! Тетрадрахмите на Ликей от лицевата страна имат много общи портретни черти с лицето от монетата на цар Теутомадо (сн. 8). Сравнете ги. Сн. 8. Портретите на двамата царе Теутамадо и Ликей

Сравнявайки ги с неговите тетрадрахми, лицата си приличат, по стил са сходни, а също и теглата им са винаги около 13—14 грама, сечени по пеонската монетна система (сн. 9, 10, 11). Каква е връзката между тях? До този момент няма информация от исторически извор,за да ни улесни. Съдим само по техните монетни издания, качеството на среброто в промили, теглото и иконографията. Като не бива да забравям да спомена допълнително за доказателство и региона на местооткриването им. Или просто обяснено, намерените не само като колективни, а и единични монетни находки. Но тук изниква и друг свързан по същество въпрос! Защо тетрадрахмите на цар Патрай имат еднаква (обща) сцена с тетрадрахмите на Теутомадо върху обратната страна на монетите им? Сн. 9. Тетрадрахма на цар Ликей, портретна глава с тегло 13,07 г сребро Сн. 10. Тетрадрахма на цар Ликей с чип нос, портретна глава с тегло 13,01 г сребро Сн. 11. Тетрадрахма на цар Ликей, портретна глава, сребро 13,17 г. С издадено рогче (пъпка) са всичките монети на цар Ликей с портретна глава, с цел да е най-високата част на монетата и да не се затрива образът му при прекомерна циркулация.

Липсват исторически данни, че цар Теутамадо, цар Ликей и цар Патрай имат родствена връзка помежду си. Но монетите друго говорят и ни казват, че тези хора не само са имали

родствена връзка, но последователно са били и царе на една и съща държава. Когато разгледате внимателно горните снимки на монетите, сами ще прецените дали това е така. Това е част от висшата нумизматика: по нумизматични данни, косвено да преоткриеш историята. Гледаме, преценяваме и съпоставяме фактите. Знаем само, пак от надпис в Атина, че Авдолеон (ок. 315—287 г. пр. Хр.) е син на Патрай, а синът на Авдолеон е цар Аристон, който е прогонен от пеонския престол от македонския цар Лизимах около 287—286 г. преди Христа. В деня на коронясването му, след ритуално потапяне в река Астибус (Брегалница) по стар пеонски обичай, е направен преврат от цар Лизимах. Аристон се спасява с бягство. След което цар Лизимах превзема цяла Пеония и обединява Македония отново с единна столица Пела. В каква последователност са царували и управлявали и другите царе на Пеония? За тях можем да съдим отново от намерените техни монети и от историята, написана за живота и царуването на диадохите (наследниците) на Александър Велики. Колко време са царували, колко сребро и злато са имали, колко силни са били военно и политически, за да имат време да емитират, разпространяват и да оставят в историята своите “визитни картички” – сребърните тетрадрахми? Известни са малко на брой и затова може би изключително ценни и редки монети от някои пеонски царе! Споменавам за открити два броя монети тетрадрахми с надпис на цар Никархой с лице: • младежка глава на Аполон, надясно с лавров венец; и опако: • дебел тризъбец, около който има двуредов надпис с името на цар Никарх. Изключително редки монети. Съществува една-единствена снимка от колекцията на Й. Своронос от началото на 20. век. Много си приличали печатите от лицевата страна на тази монета на Никарх с Аполоновата глава от тетрадрахмите на Патрай! Може би са един след друг?! В Р Македония са намерени около 3—4 броя монети и на неизвестния ни от исторически податки цар Симоной с надпис в иминителен падеж (ОЙ) върху монета с номинал тетрадрахма, характерен за след Филиповата монетна реформа! По сведение на “Индика” от Флавий Ариан до нас е достигнало сведение, че за триерарси Александър III Велики е назначил под номер 18 в историографията Никархид – син на Симонос от Пидна (македонци). Веднага можем да си зададем въпрос: Къде са били тези царе, управители или сатрапи? Триерарх е все още неуточнено като титла, чин или сан понятие, може би управители, господари на три области или държави. Съдя от думата тетрарх (гр. — четири области на управление). Единствено за двамата имаме сведение за родствена им връзка от Ариан и по-важното, имаме техните “визитни картички”, монетите им с номинали тетрадрахми. Ако Филип II Македонски е детронирал цар Ликей, понеже му създавал проблеми от север (неизвестно кога, около 342 г. пр. Хр.) и поставя на престола македонеца Симонос от Пидна (негов приятел и подчинен) като цар или управител на Пеония, а неговият син Никарх го наследява след това? Само цар с власт

може да емитира монети, макар и под чужда юрисдикция, но найважното е те да бъдат конвертируеми… Това е мое предположение, за което в бъдеще се надявам да излязат факти. Задавам си въпросите: По кое време се възцарява цар Патрай и кога започва да емитира монети? Няма ли объркани датировки за неговото царуване и защо поставя върху тетрадрахмите си сцена на победа над македонски воин? (виж снимките по-горе) По-важният въпрос за мен е кога емитира тези тетрадрахми? Кой му позволява да поставя сцена на триумф над великите македонци по това време или може вече да не са чак толкова силни, например след смъртта на Александър III (ок. 323 г. пр. Хр.)? Според мен той пуска в обръщение тези монети след 323 г. пр. Хр. или казано по точно, след смъртта на Александър Велики. Точна датировка не може да се направи, но смело мога да заявя, че това е времето след 321 г. пр. Хр., докъм 316—315 г. пр. Хр. Тогава става пълният разпад на Македонската империя, засилва се борбата за власт между диадохите (наследниците) и хетайрите (приятелите) на Великия цар Александър. Империята се разпада и разделя, оттук следва извоюваната пеонска независимост и самостоятелност. Едва тогава цар Патрай може да емитира такива монети и да постави сцена на победа над македонски пелтаст, понеже няма кой да му даде отпор и да му потърси сметка за тази политически “подигравателна” сцена. Но в коя битка Патрай е победил македонската войска? Нито един исторически източник не ни дава отговор, макар да имаме страшно много исторически извори от този период. Затова поголяма е вероятността да се изобразява битката на великата победа над македонците от неговия дядо Теутомадо, когато той заедно с илирите убива македонския цар Пердика III заедно с 4000-те загинали с него бойци. Казано по-просто, това е триумф, победа поради пълния разгром (макар и временен) над вековния си завоевател — антична Македония. Македония е причината да изчезнат от картата на Балканите всички пеонски народи и племена. Именно поради тази причина цар Патрай обявява своята независимост, осмелява се да постави въпросната сцена върху своите монети от голям номинал – сребро. Тази теза се гради на един факт, и то много важен за мен — пеонските тетрадрахми, достигнали до нас след хилядолетия. Ако имаше поне още един излязъл наяве писмен артефакт от това време, ние щяхме да притежаваме безспорно доказателство за царуването на пеонските царе и по-точна хронология по години. Но бъдещето ще покаже дали съм прав или не съм. Историята ни учи на добро, бъдете добри и вие. Сн. 12. Тетрадрахма на цар Бастарей, с тегло 13,14 грама сребро (предшественик на цар Теутамадо?)

ХРОНОЛОГИЯТА НА КИРИЛ Царете на Пеония от края на 5. и началото на 4. век преди Христа, както следва:

1. цар Бастарей (ок. 405/401—380/378 г. пр. Хр.) — известен ни само от 2 броя открити досега сребърни тетрадрахми (сн. 12).

2. цар Теутамадо (ок. 380/378—361/360 г. пр. Хр.) — неизвестен досега от историята, известни са само 3—4 броя негови сребърни монети (сн. 1).

3. цар Агид (ок. 361/360—359/358 г. пр. Хр.) — узурпатор на престола или диокет (настойник-регент?!). Известен ни е от исторически източник, не са известни негови монети.

4. цар Ликей (ок. 358/356—342 г. пр. Хр.) — син на цар Теутомадо (общи портретни черти виж сн. 8, 9, 10, 11). Открити са хиляди сребърни негови монети, но е неизвестен от исторически податки.

5. цар Симонос (ок. 348—336/335 г. пр. Хр.) — поставен на престола от Филип II Македонски. Известни са ни 2-3 броя сребърни негови монети.

6. цар Никарх (ок. 335—329 г. пр. Хр.) — син на цар Симонос от Пидна, назначен за триерарх от Александър III Велики. Известни са 2 броя негови тетрадрахми.

7. цар Патрай (ок. 328/327—315/314 г. пр. Хр.) — внук на цар Теутомадо. Известни са хиляди негови монети от сребро (сн.

2, 3, 4).

8. цар Авдолеон (ок. 315/314—287 г. пр. Хр.) — син на цар Патрай. Известни са много номинали сребърни негови монети.

9. цар Аристон (ок. 287/286 г. пр. Хр.) — син на цар Авдолеон, детрониран от цар Лизимах в деня на коронацията си и избягал в изгнание. Не са известни негови монети.

10. цар Леон (ок. 280/279—250/245 г. пр. Хр.) — брат на цар Аристон. Известни са негови бронзови монети.

11. цар Дропион (ок. 248/245—218 г. пр. Хр.) — последният много силен пеонски цар. Известен е само с откритата негова златна маска, съхранявана в Скопския исторически музей, и от десетки бронзови негови монети.

12. цар Дидас (ок. 218/217—198/196 г. пр. Хр.) — брат или син на цар Дропион, наследник, стратег и управител на Пеония под юрисдикцията на Филип V Македонски. Не са известни негови монети.

Величието на Пеония се проявява най-вече в изобилието от сребърните им монети! Насладете им се на следващите страници.

ПРИЛОЖЕНИЕ Снимки на монети