Андрю Матюс е вече добре познат не само в родната си Австралия. Книгите му са преведени на 42 езика в над шейсет страни. Четат го и тези, които се страхуват, че „много хубаво не е на хубаво“, и онези, които вярват в поговорката „Всяко зло – за добро“. Матюс разколебава скептиците, окуражава реалистите и окриля оптимистите. Той има и свое уникално оръжие срещу мрачните мисли – веселите рисунки, с които сам илюстрира книгите си.
„Щастие в трудни времена“ е написана в „съавторство“ с много хора, които споделят житейските си катастрофи и разказват как са ги преодолели. Но Матюс не спекулира с личните им драми. Той просто ни ги прeдлага като доказателство, че щастието не е дар от съдбата, а наш собствен избор: да се радваме на това, което имаме, вместо да страдаме за онова, което нямаме. И да разпознаваме хубавото, което животът всекидневно ни поднася.
ISBN 978-619-7067-12-5
www.knigopis.bg
Цена 14 лв.
Андрю Матюс
Щастие в трудни времена
„Щастието не е в липсата на проблеми, а в умението да го открием въпреки проблемите.“
Андрю Матюс
ЩАСТИЕ в трудни времена
Андрю Матюс
Щ А Св Т И Е
трудни времена
Превод от английски език Анна Стоева
София, 2013
Само да имах нейната фигура!
6
Само да имах нейните диаманти!
Само да имах парите му!
Само да имах неговата жена!
Cъдържание
Приемане 9 Егоистично ли е да преследваш щастието? Защо животът е толкова труден? Ако не беше това, щях да съм щастлив
Преодоляване на кризите 31 Когато животът те наранява Възможно ли е да избереш щастието?
Богатство
Богатите инвестират, бедните консумират Откъде започва богатството?
Шансът 119 Фокусирай се върху това, което искаш Отдаденост Не мога да се променя
Благодарност Мисли 49 Умът е магнит Привличаме каквото чувстваме Защо на мен?
Харесвай се! 59 Какъвто отвътре, такъв и отвън Можеш да го направиш
Отношения Обвинения и прошка Никога няма да си простя!
75
Пари
89
101
133
Обикновено послание
Отпусни се!
141
Дистанциране Да живееш в настоящето
Поискай помощ
149
Ще чуя ли глас от небето? Да се нуждаеш и да искаш
Колко е важно да бъдеш щастлив 157
Печеленето на пари е нещо хубаво! В капана на собствените си убеждения
8
Приемане Докато обикалял света на велосипед, приятелят ми Ейдън спрял за кратко в едно село в Западна Африка и се включил в строежа на пекарна. Ето какво ми разказа: „Отне ни няколко месеца да построим пекарната. Тухлите изработвахме от разрушените мравуняци. Децата от селото идваха всеки ден да помагат. Никое от тях нямаше обувки, но едно малко весело момченце винаги носеше един-единствен чорап – босоного, само с този чорап. Беше около десетгодишно. Наричах го Чорапчо. Накрая любопитството ми надделя и един ден го попитах: – Чорапчо, разкажи ми за този чорап, който не сваляш от крака си. – Мама го пере всяка вечер. Така мога да го нося всеки ден – отвърна той гордо. – Добре, но защо носиш само един? – попитах аз. Отначало детето се учуди на глупавия ми въпрос, след което се усмихна широко и каза: – Защото имам само един!“ Може би в този момент си разорен. Може би си изгубил работата си или любим човек. Може би си болен. Сигурно си казваш: „Не знам какво ще правя сега“. Ето какво е първото – и единственото – нещо, което трябва да направиш. Приемаш ситуацията, в която се намираш. За да промениш нещата, първо трябва да се примириш с положението си. Забрави укорите, забрави за вината, забрави всяко „ако“. Развитието зависи от приемането. Но да приемеш, не означава: „Искам да остана в това състояние“. Да приемеш, означава: „Обстоятелствата са такива, но сега пристъпвам към онова, което искам“. Вместо да си мислиш: „Съпругът ми е грубиян, но съм принудена да живея с него“, трябва да си кажеш: „Съпругът ми е грубиян. Получих чудесен житейски опит! Сега знам, че заслужавам по-добро отношение“. Вместо: „Изгубих всичките си пари. Само да не бях инвестирал всичко в предприятието на честния Еди“, трябва да си кажеш: „Станалото – станало. Щом съм успявал преди, ще успея отново“. Представи си, че си с наднормено тегло и искаш да отслабнеш. Какво ще стане, ако си кажеш:
9
• „Не съм дебела“; или • „Майка ми е виновна затова, че съм дебела“; или • „Сестра ми е по-дебела от мен“? Ще си останеш дебела. Но има и друга възможност: • Дебела съм. Дебела или не – харесвам се такава, каквато съм. Но сега решавам да отслабна с 50 килограма. Тоест приемаш ситуацията, в която се намираш. И сега можеш да продължиш напред. Приемането не е равносилно на поражение. Приемането означава да признаеш: „Това е част от пътя, по който съм поел“. Много често означава също: „В този момент не разбирам защо трябва да мина през това и все пак го приемам“.
Извод Приемането е сила.
Кратка задача: Представи си, че през изминалата седмица: • си направил татуировка на задните си части; • ударил си съседа си; • оженил си се; • ограбил си банка; • дарил си бъбрек; • инжектирали са ти ботокс; • влязъл си в манастир; • излапал си огромна пица за три минути; • скочил си от много висок мост. С други думи, имал си доста натоварена седмица. Въпрос: Кое е общото между изброените действия? Отговор: Това са все неща, които можеш да направиш, за да се почувстваш по-добре. Наистина! Всъщност въпросът е доста коварен, защото можех да добавя абсолютно всичко в този списък. Мотивацията за всичко, което вършиш – както и мотивацията за постъпките на всеки от нас, е да се почувства по-добре.
10
Но не приемай думите ми на сляпо. Вместо това попитай психолозите или прочети Платон, Аристотел и Зигмунд Фройд. Открай време се водят бурни спорове за смисъла на живота. Но по всеобщо съгласие причината да постъпваме по един или друг начин е желанието да бъдем щастливи, да останем щастливи. Поглъщаш цяла пица за три минути. В този момент си мислиш: „Това ме кара да се чувствам добре. Искам да бъда щастлив сега.“ Наемаш си личен треньор и в продължение на шест месеца ядеш само марули. Мотивът ти е: „Искам да харесвам задника си – и това ще ме направи по-щастлив“. Спираш алкохола. Защо? „Ако го направя, ще се почувствам по-добре.“ Независимо дали си направил дарение на Червения кръст, или си ступал съседа си, мотивът е един и същ: „Ако го направя, ще се почувствам по-добре“. Мери казва: „Давам пари за благотворителност, защото искам да помагам на хората“. Разбира се, Мери, но дали щеше да го правиш, ако това те караше да се чувстваш зле? Фред казва: „Цапардосах съседа си, защото той ми се нахвърли с лопата!“. Правилно, Фред. Взел си светкавично решението: „За да бъда по-щастлив след малко, трябва да разбия носа на Лари, преди той да ме е фраснал с градинската лопата“. Различните хора правят различни неща, но крайната цел винаги е една и съща – ако го направя, ще се почувствам по-добре. Например учиш счетоводство в продължение на четири години, за да доставиш удоволствие на баща си. Сигурно ще кажеш: „Исках да го направя щастлив“. Но това не е вярно. Истината е, че се чувстваш подобре, когато правиш каквото иска той, а не каквото искаш ти. Все едно дали се жертваш в името на децата си, дали се жениш или развеждаш, дали се татуираш или приемаш духовен сан, крайната цел е една и съща. Дори да се хвърлиш от някой много висок мост, това е опит да се почувстваш по-добре: „Ще бъда по-щастлив мъртъв, отколкото жив“.
Егоистично ли е да преследваш щастието? Ето къде е иронията. Всички преследваме щастието – правим го инстинктивно, – но има хора, които се тревожат, че това е проява на егоизъм. Така че в крайна сметка изпитват вина – а това ги прави нещастни! Няма нищо егоистично в това да търсиш щастието. ЕГОИСТИЧНО Е ДА СИ НЕЩАСТЕН! Щастливите хора са по-грижовни и по-състрадателни. Докато нещастните хора са твърде заети със самите себе си. Щастливите хора са по-добри приятели, по-добри партньори и по-добри служители.
11
– Те не са щастливи. Само си ВЪОБРАЗЯВАТ, че са такива. Проучванията доказват, че когато си щастлив, има по-голяма вероятност: • да станеш доброволец към социалния патронаж; • да носиш покупките на непознат; • да дадеш пари назаем. А когато си нещастен, е по-вероятно: • да се оплакваш от язвата си; • да откраднеш от шефа си; • да изриташ някое куче. Така че заради хората, които познаваш – и за доброто на всички кучета в махалата, – нека си изясним едно нещо: колкото по-щастлив си ти, толкова по-добре за всички нас! Тежките моменти може да означават липса на пари. Те може да означават липса на приятели, на работа и дори на надежда. Онова, от което имаме най-голяма нужда, е надеждата. А добрата новина е, че човек е в състояние да се измъкне дори от най-дълбоката дупка. Ако в определен момент се чувстваш нещастен, само след няколко месеца ще се обърнеш назад и ще установиш, че изживените трудности са имали за цел да те подготвят за настъпването на по-добри времена. В началото на живота си повечето от нас вярват, че: • грешките са нещо лошо; • щастливите хора имат най-лесен живот; • умните постигат най-голям успех; • за да бъдеш щастлив, се нуждаеш от партньор. Но никое от тези твърдения не е безусловно вярно.
12
Не издържам повече! Понякога животът е труден. Какво правиш, когато положението изглежда безнадеждно? Човек може да разреши проблемите си само по начина, по който се изкачва една планина. Ако се катериш по отвесна скала и неочаквано заседнеш на издаден корниз, изведнъж цялото ти внимание се насочва към настоящия момент! Човек забравя за бъдещето, когато животът му е в опасност. В такъв момент влагаш всичките си усилия в следващата си стъпка. А после и в следващата. Сантиметър по сантиметър. Докато накрая не преодолееш опасната ситуация. Тази стратегия дава резултати и във всекидневието. Всъщност това е единствената печеливша стратегия, когато животът стане прекалено труден. Но тогава ще възразиш: „Как да остана оптимист, когато не мога да платя дори наема си? Как да гледам напред, когато съм съкрушен, самотен или сериозно болен?“. Когато се случи най-лошото, човек не може да се тревожи за остатъка от живота си. Не би могъл да се тревожи дори за остатъка от месеца. В такъв момент силите ни позволяват да се справяме само ден за ден. А ако идните 24 часа ти се струват прекалено голям залък, тогава насочи усилията си към следващите пет минути. Решавай проблемите един по един. Първо правиш една стъпка. Събираш малко увереност... правиш още една стъпка и още една. Докато накрая не откриеш, че най-лошото вече е зад гърба ти. Ако непрекъснато се притесняваш за: а) всичко, което трябва да свършиш през идния месец, или б) за всичко, което би могло да се обърка през следващата година, така може да полудееш! Затова се съсредоточи върху настоящия момент. Ако отиваш на еднодневен поход, няма ли да е глупаво да носиш храна и вода колкото за цял живот? Тогава не е ли странно, че толкова много хора носят със себе си всичките си грижи и тревоги за следващите 25 години и се чудят защо животът е толкова труден? Устроени сме така, че да живеем ден за ден. Не повече. Следващия път, когато усетиш, че се поддаваш на отчаянието, се запитай: • „Имам ли достатъчно въздух, за да дишам?“; • „Имам ли достатъчно храна за днес?“; • „Дали ще съм добре през следващите пет минути?“. А оцелееш ли през тези пет минути, постави си за цел да преживееш и следващите пет. Преглъщай времето на малки залъци. Това спестява риска от лошо храносмилане.
13
Извод Можеш да пръскаш усилия, но само докато не стане време за лягане. Остави утрешният ден да се погрижи сам за себе си.
Историята на Хонг Срещнах Сушма в Сингапур през 1982 година. Аз бях на 33 години, а тя на 18. Беше красивата дъщеря на баща индиец и майка китайка. Вече 15 години бях пътувал из целия свят. Бях имал приятелки, но мисълта за брак никога не бе минавала през ума ми. Пет минути след като се запознах със Сушма, разбрах, че тя ще стане моя жена, а след по-малко от година се оженихме. По онова време търгувах с електроника в Испания и Сушма дойде да живее при мен. През март 1987 година се роди единственият ни син Джорди. Останахме в Европа, докато той не стана на четири. А когато работата ми ме отведе в Нигерия, решихме, че ще бъде най-безопасно и най-добре за образованието на Джорди двамата със Сушма да се преместят в Сингапур. Беше 23 май 1991 година, два часът през нощта, когато в офиса ми в Нигерия позвъниха приятели. Сушма бе катастрофирала в Сингапур – колата є се бе ударила в дърво на ул. „Букит Тимах“. Като се надявах на най-доброто, си стегнах багажа с намерението да се върна у дома, но след няколко часа получих второ обаждане с новината, че Сушма е починала. Бях съсипан. Плаках седмици наред. Плаках за изгубената си съпруга, но най-вече за четиригодишния си син. Как щеше да се справи Джорди без майка си? Как щях да го отгледам? Първият обет, който дадох на сина си, беше да не се женя повторно, докато не порасне. Взех решението Джорди да продължи да живее и учи в Сингапур. До завършването си той остана при дядо си и баба си. А по време на ваканциите идваше при мен в Африка или в Европа. Кръстосвахме света като приятели – Германия, Австрия, Южна Африка и Бразилия. Той беше моят жизнерадостен приятел, спътник и сродна душа. Заедно изучавахме света, който никога нямаше да открие в книгите. Ново телефонно обаждане През 2001 година се преместих в Бали, където щях да започна нов живот и да създам бизнеса, с който се занимавам сега. Джорди обичаше да идва в Бали през ваканциите. В средата на 2006 година, вече завършил
14
гимназия, Джорди дойде да живее при мен. Като подарък за завършването му купих мотоциклета, който толкова искаше. На 20 септември в два часа през нощта се обадиха от полицията. Джорди бе катастрофирал. Докато успея да стигна до болницата, беше вече посинял. А десет минути по-късно издъхна. Беше на деветнайсет. Първо съпругата ми, а после и синът ми. Обзе ме вцепенение. Целият ми свят се сри„ Ако тъгата ще на. Бродих из гората четири дни като заше- ти помогне да подреметен. Навсякъде ми се привиждаше Джорди. диш бъдещето, добре В опит да се съвзема заминах за Тайланд. Про- тогава! Само че, тъчовек не дължавах да виждам образа му. Накрая се вър- гувайки, може да се погрижи нах в Бали и на четирийсетия ден от смъртза бъдещето си.“ та му направихме помен в негова памет. Един по един месеците минаваха и аз започнах бавно да се връщам към живота. Може би тринайсетте години, прекарани в Африка, ми помогнаха да преодолея загубата си. Европейците казват: „Това не биваше да се случва!“. А африканците: „Станалото - станало. Животът продължава“. Можех да се упрекна: „Защо му позволих да се качи на този мотор?“. Но какъв беше смисълът? Не съжалявам за нищо. Преживях какво ли не със сина си. Дадох му всичко, което можах. Какъв е животът ми сега ли? Аз съм артист. Създавам изкуство с длетото си. Радвам се на животните. Радвам се на хората, които срещам. Колкото до материалното, което притежавам, то не струва нищо. Човек никога не знае как ще реагира на трагедията. Това е все едно да си представиш, че през прозореца ти връхлита тигър: „Ако в хола ми нахлуе тигър, ще сторя еди-какво-си!“. Но озовеш ли се пред истински тигър, правиш нещо съвсем различно. Всеки ден се будя с избора да бъда щастлив. Какво би могло да ме нарани след всичко това? Какво би могло да ме разтревожи? Животът е като филм. Важно е качеството, а не продължителността. Няма таен ключ към щастието. Достатъчно е да го избереш.
Защо животът е толкова труден? Научаваме най-много в живота, когато получим удар в тила. Защо е така? Защото е по-лесно да не се променяш. Затова караш постарому, докато положението не стане нетърпимо. Да вземем за пример здравето си. В кой момент променяме хранителните си навици и започваме да правим упражнения? Когато тялото ни започне да се разпада – когато лекарите ни кажат: „Ако не промениш начина си на живот, това ще те убие!“. Внезапно ставаме мотивирани! В една връзка кога си казваме, че държим един на друг? Когато бракът
15
се разпада, когато семейството се разпада! В училище кога най-сетне се опомняме и започваме да учим? Когато има опасност да се провалим. В бизнеса кога рискуваме с нови идеи и взимаме трудни решения? Когато не можем да си плащаме сметките. Кога започваме най-сетне да се интересуваме от нивото на обслужването? Когато клиентите вече ги няма! Научаваме най-важните уроци, когато нещата загрубеят. Кога си взимал най-важните решения в живота си? Когато си бил поставен на колене – след нещастия и загуби, когато си получил неочакван удар! В такъв момент си казваш: „Омръзна ми да съм разорен, до гуша ми дойде да бъда страхливец. Крайно време е да направя нещо“. Успехът е повод за празнуване – но от него не научаваме много. Провалът е болезнен – но ни прави по-мъдри. Като се обърнем назад, установяваме, че именно „катастрофите“ се превръщат в повратни моменти.
ителни
Успоко
Индустриална мощ
Защо на мен? Когато трагедията ни връхлети, когато изгубим всичко или бъдем изоставени от партньора си, въпросът, който обикновено си задаваме, е: „ЗАЩО? ЗАЩО на мен? Тя ЗАЩО ме заряза заради този неудачник?“. Но хилядите въпроса „ЗАЩО?“ могат само да ни докарат до лудост. Често пъти отговор не съществува. Или просто няма значение! Практичните хора питат „КАКВО?“: „КАКВО научих от това? КАКВО трябва да направя сега?“. А когато ситуацията е изключително тежка, тогава си задават въпроса: „КАКВО мога да направя още днес, за да подобря нещата?“. Практичните хора не си търсят сами проблемите, но когато получат удар в лицето, си задават въпроса: „Как да променя начина на мислене и подхода си? Как да стана по-добър, отколкото съм сега?“. Докато
16
неудачниците пропускат всички предупредителни знаци. Когато покривът се срине над главите им, те се питат: „Защо тези неща се случват все на мен?“. По природа ние сме подвластни на навика. Правим онова, което винаги сме правили, докато не бъдем принудени да се променим. Мери бива изоставена от приятеля си Ал. Съкрушена, тя се затваря в спалнята си за цяла седмица. След това постепенно започва да се обажда на стари приятели, да намира нови. Скоро се премества в ново жилище и сменя работата си. А след шест месеца се чувства по-щастлива и по-уверена от всякога. Тя възприема „катастрофата“, свързана със загубата на Ал, като най-хубавото нещо в живота є. Фред е уволнен. Тъй като не успява да намери работа, той започва свой малък бизнес. За първи път в живота си е началник сам на себе си и се занимава с това, което иска. Все още има проблеми, но животът му е придобил нов смисъл и тръпка – и то в резултат на една несъмнена катастрофа.
Извод Щастливите хора не се оплакват, че животът е нечестен. Те съсредоточават вниманието си върху онова, което имат.
Дали животът не е поредица от болезнени катастрофи? Не непременно. Вселената постоянно ни сръчква с деликатни сигнали. Но когато пренебрегнем тези сигнали, тя ни халосва с ковашки чук. Развитието е най-болезнено, когато се съпротивляваш срещу него. Има три начина, по които можем да се отнасяме към живота. • ЖИВОТЪТ МИ Е ПОРЕДИЦА ОТ ПОЛЕЗНИ ИЗПИТАНИЯ, КОИТО СЛЕДВАТ В ИДЕАЛНА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ. (Най-здравословният подход, гарантиращ максимална вътрешна хармония.) • ЖИВОТЪТ Е ЛОТАРИЯ, НО АЗ ИЗВЛИЧАМ НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЛУЧВАЩОТО СЕ, КАКВОТО И ДА Е ТО. (Втората по привлекателност опция, предлагаща приемливо качество на живот.) • ЗАЩО ЛОШИТЕ НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ ВСЕ НА МЕН? (Гарантира съществуване в крайна нищета и чувство на неудовлетвореност.) В живота е така. Понякога ни удрят малки камъчета – като предупреждение. Но ако не обърнем внимание на камъчетата, отгоре ни се стоварва тухла. Пренебрегнеш ли обаче и тухлата, те помита канара.
17
Ако сме честни със себе си, ще осъзнаем точно кога сме пренебрегнали всички предупредителни знаци. А накрая имаме нахалството да се оплакваме: „Защо на мен?“. Животът невинаги трябва да е болезнен – но все пак болката е основната причина да се променяме. Докато изпитваме болка, можем да се преструваме. Тогава егото ни казва: „Добре съм“. Винаги е по-лесно да възприемаме философски чуждата болка! Поглеждаме към Джим и казваме: „Това, че се разори, за него е важен житейски урок“. А за Мери казваме: „Разводът є помогна да стъпи на краката си“. Всички сме съгласни за едно: „Предизвикателствата те правят по-силен“. Но когато сме изправени пред собствените си предизвикателства, ентусиазмът ни мигом се изпарява. Тогава си казваме: „Господи, защо точно това? Дай ми някое по-приятно предизвикателство!“. За съжаление обаче, предизвикателствата никога не са приятни. Освен това предизвикателствата винаги се появяват на вълни. Знаем какво представляват вълните – звукови вълни, светлинни вълни, мозъчни вълни, електромагнитни вълни. От ненаучна гледна точка вълните показват, че нещата имат склонност да прииждат на сюрии. С други думи, проблемите се появяват вкупом; семейните кризи, сватбените покани и ремонтите по колата също прииждат на групи. Би било в наша полза да имаме предвид този факт. Успееш ли да приключиш месеца без неплатени сметки, тогава си казваш: „Ще спестя нещо за следващата вълна“. А когато следващата вълна те залее, си казваш: „Познавам тези вълни – това положение е само временно“.
Историята на Ейдриън В една студена звездна вечер през 2006 година се разхождах по една от тесните улички в селото ми. Такива ясни вечери винаги са ме изпълвали с чувство за покой, но не и тази вечер. Небето ми се струваше безкрайно
18
необятно, докато планетата Земя беше само една прашинка, а аз – самотна душа сред милиарди непознати. Измъчваше ме чувството, че съм неудачник и лош баща. През сълзи изреждах наум причините, поради които заслужавах презрението на хората. „Как е възможно някой да ме уважава, когато самият аз се мразя? Кого го е грижа дали съм жив, или мъртъв?“ Отстрани на пътя имаше телеграфен стълб, от който стърчеше масивна напречна „ Нахлузих тежката греда, закрепена на височина 12 стъпки над каишка на кучето на земята. Можех да се обеся на тази греда! Съ- шията си и започнах брах накуп няколко дървени скари и всевъз- да се оглеждам за можните отпадъци, пръснати наоколо, след място, където да се което се покатерих върху тях, но както и да обеся.“ ги пренареждах, все не успявах да достигна гредата. Затова тръгнах към вкъщи да взема стълба. Когато се прибрах, лабрадорът ми Джак ме чакаше на вратата. Как само се радваше, че ме вижда! Подскачаше и танцуваше около мен, като се щураше глупаво насам-натам – през моравата, покрай храстите и обратно – отново и отново. В този момент осъзнах нещо: „Има поне едно живо същество, което държи на мен“. Топлото посрещане на Джак повдигна духа ми. Тогава си помислих: „Може би трябва да сваля каишката от врата си и да го нахраня“. А после си казах: „Щом едно куче държи на мен, тогава все трябва да има някого, на когото да съм полезен“. Така и не взех стълбата. Бизнесът ми отива по дяволите Как паднах толкова ниско ли? Въпросът не е толкова какво се случи, а че толкова много неща се случиха в рамките на една година. С един стар приятел на име Тед, който беше блестящ дигитален художник, решихме да се захванем с интернет бизнес и по този начин да рекламираме изкуството му. За да осъществим идеята си, имахме нужда от пари в брой и затова ипотекирах къщата си. След като първоначалният ентусиазъм премина, Тед реши, че му е омръзнало, и замина за Испания. Има определени знаци, които подсказват, че едно начинание върви към провал, като например: • Когато се хващаш да претърсваш за жълти стотинки джобовете на всеки чифт стари панталони или да тършуваш под облегалката на всеки стол у дома. • Когато единствената храна в хладилника е буркан туршия и половин бутилка кетчуп. • Когато се напъваш да измислиш: „Какво ястие мога да приготвя с буркан туршия и половин бутилка кетчуп?“.
19
Дълбока депресия По същото време майка ми почина от левкемия и това беше голям удар за мен. Знаех, че е болна, но изобщо не ми беше минавало през ума, че е възможно да я изгубим. Докато скърбях за майка си, банката конфискува дома ми. Това е дълга история. Борих се да запазя дома си и почти бях успял, но накрая съдът се произнесе в моя вреда и разполагах с един-единствен час да се върна вкъщи и да изнеса отвътре каквото мога, преди съдия-изпълнителят да е сменил ключалките. Останах на улицата. За щастие, се намериха добри приятели, които ме приеха в дома си и ми дадоха подслон, докато измисля къде ще живея. По законите на природата обаче слабите винаги стават жертва на тормоз. Намерих си работа като шофьор на камион и нищо чудно, че в уязвимото състояние, в което бях тогава, новият ми шеф се заяждаше с мен и ме обиждаше от понеделник до петък. Бяхме идеалната партия: аз имах нужда от пари, а той – от човек, на когото да крещи. Потънах в още по-дълбока депресия. Но това не беше най-обикновено униние, а дълбока, парализираща, смазваща безпомощност. Шофьорите на четирийсет и два тонни камиони би трябвало да са корави типове, но въпреки това не минаваше и ден, без да избухна в неконтролируем плач. Криех се, когато някой идваше да ме види у дома. Повечето приятели и роднини вдигнаха ръце от мен и тъкмо по това време се озовах на онзи безлюден път с примка на шията си. За щастие, кучето спаси живота ми, след което лекарите свършиха останалото. Поставиха ми диагноза остра тревожност и тежка депресия и ми предписаха силни лекарства. Тъй като внимавам с лекарствата, отначало реших да опитам с психотерапия и лекарства на билкова основа, но накрая започнах да взимам предписаните медикаменти. В продължение на две години живях упоен от силните лекарства. Съзнанието ми беше обвито в мъгла, сякаш бях полупиян- полупобъркан. Не можех да си спомня и съвсем простички неща, говорех нечленоразделно – убягваха ми дори най-обикновените думи. Лекарите ме предупредиха да не спирам хапчетата, но всъщност лекът се оказа по-страшен от болестта! Накрая се принудих да ги спра. Но дали щях да се науча да живея без тях, или междувременно щях да сложа край на живота си – беше ми все едно. Справих се посвоему Изхвърлих хапчетата си и зачаках катастрофата, но нищо не се случи. Освободих се от въздействието на лекарствата и тази победа ме направи по-силен. Започнах да чета книги за самопомощ, психология и психиатрия. Научих, че е безсмислено да се измъчвам заради миналото и да се тревожа за бъдещето – че единствената ми задача е да се справя
20
с настоящето. Случайната ми среща с един хипнотерапевт във влака ми помогна да добавя последната брънка във веригата. Той ме подложи на хипноза и ми показа техники за париране на негативните мисли и също как да повиша самооценката си за всичко, което притежавам. Въпреки че децата ми не знаеха цялата история, бях трогнат от тяхната загриженост. Никога няма да забравя как десетгодишният ми син ме мъмреше: „Татко, трябва да взимаш лекарствата си! Важно е! – казваше ми той, размахвайки срещу мен пухкавия си показалец. – Не искам да се налага да раста без теб.“ Днес отделям време за нещата, които ми доставят удоволствие. Пиша комедийни скечове за собствено удоволствие, след което ги поствам в един блог. Пиша ги, защото ми харесва, и изобщо не ме е грижа дали някога ще бъдат публикувани. Освен това редовно размишлявам по въпроса какъв отпечатък оставям върху живота на хората, които срещам всеки ден – не от егоистични подбуди, а защото това е важно за самооценката ми. Почувствам ли се отново потиснат, тогава си напомням, че има хора, които разчитат на мен, а това означава, че утре ще срещна и други, чиито сърца ще докосна. По този начин изпитвам потребност да открия какво крие това утре – както и всяко едно утре! Ето какво ми каза миналата седмица една дама от групата приятели, с които се срещам редовно: – Ейдриън, знаеш ли какво ни даваш на всички? – Нямам представа – отвърнах наивно. – Когато сме край теб, се чувстваме специални. Чувстваме се обичани. Тези думи бяха най-хубавият подарък, който съм получавал. Ако това, че съм накарал няколко души да се почувстват обичани, е единственият завет, който ще оставя след себе си, повече не бих могъл да искам. В крайна сметка научих едно: не можеш да обичаш другите, ако не обичаш себе си. Днес съм пак на върха – управлявам собствена компания и се чувствам щастлив. Колкото и непоправими да изглеждат нещата, винаги има изход. Вече го знам. Защото го намерих. Имейл адресът на Ейдриън: themanorfarm@btinternet.com Стъпка по стъпка Жена ми Джули попита Ейдриън: – Какво изпитваше и какво си мислеше през онази нощ, когато се опита да се обесиш? – Нищо не изпитвах – отвърна Ейдриън. – В това беше проблемът. Бях прекарал вечерта с приятели, но не усещах връзка с тях, нито пък с
21
когото и да било друг. Ако не си го изпитал лично, няма как да разбереш какво е. Ейдриън ни напомня, че напредъкът става на малки стъпки. Огледай се за нещо хубаво, съсредоточи се върху настоящето и направи онова, което можеш да направиш днес. Животът ти ще се промени така, както се променяш и ти. Ето какво обясни Ейдриън: – Нямаше такъв момент, в който да извикам „еврика“ и да си кажа: „Излекуван съм“. Преминах през бавен процес на осъзнаване, че означавам нещо – бавен процес, в който малко по малко се съвзех. Ето какво представлява истинският живот – един непрекъснат процес.
Това е катастрофа! Том и Деби са тийнейджъри, които имат връзка. Деби забременява на 16 и семейството є изпада в паника. Това е катастрофа! Деби решава да задържи детето. Тя напуска училище, за да се грижи за сина си. Родителите є казват: „Беше блестяща ученичка. Каква катастрофа!“. Том и Деби сключват брак на 18. Нещастни са, започват да се карат. Семейството казва: „Това е катастрофа“. Двамата се развеждат на 22 и Деби се превръща в самотна майка. Всички съседи казват: „Това е катастрофа“. На 26 Деби завършва обучението си в областта на социалните грижи. Решава, че призванието є е да помага на непълнолетните майки. Намира си работа към една държавна агенция и започва да пътува из цялата страна, предлагайки своята подкрепа и вдъхновение на младите момиче-
РАДО
СТТА
22
та. Синът є се превръща в светлината на живота є, изпълва с гордост и радост дните на баба си и дядо си. На 28 Деби се омъжва за мъжа на мечтите си. Днес тя има прекрасен син, пълноценна работа, любящ съпруг и чудесни отношения с родителите си. Кратка задача: Кое всъщност е истинската катастрофа? • Това, че є се ражда бебе, което се превръща в радостта на живота є? • Това, че прекъсва образованието си, завършвайки след време онова, което наистина я вълнува? • Или първият є брак, благодарение на който научава какво има значение в една връзка? Някога случвало ли ти се е да се замислиш за някоя неуспешна връзка или голямо разочарование и да си кажеш: „Тогава ми се струваше, че това е най-лошото, което би могло да ми се случи, но сега осъзнавам, че съм имала нужда тъкмо от това“.
Ако не беше това, щях да съм щастлив! Постоянно си намираме оправдания да отложим момента на щастието. Ето шест от тях: Оправдание №1: Ако бях на друго място, щях да съм щастлив Казваме си: „Може би ако се преместя в нов град, ще мога да започна отначало!“. Да вземем за пример Фред, който дължи пари на половината квартал. Изведнъж той решава: „Може би трябва да се преместя!“. Но стори ли го, той ще отнесе със себе си начина си на мислене и старите си навици – а именно те правят живота му какъвто е. Фред сменя градовете, привличайки едни и същи ситуации и дълга върволица гневни кредитори. Ако си прахосник и емигрираш в Аржентина, пак ще си останеш същият прахосник. Ето какъв е най-добрият съвет за Фред: „Преди да промениш адреса си, опитай да промениш начина си на мислене!“. Само да можех да отида в Тибет, сигурно щях да открия смисъла на живота... Някои от нас си въобразяват, че пътешествайки до далечни места, ще успеят да открият смисъла на живота... Джим предприема дълго и мъчително пътуване до Хималаите. Един ден, както си седи на ъгъла на една прашна улица, изтощен от диарията и жадуващ за топла вана, изведнъж го осенява идея: „Какво пречи да търся просветлението в „Риц Карлтън“*?“.
* Световна верига луксозни хотели. – Бел. прев. 23
Звучи романтично да търсиш смисъла на живота в Тибет, но търсенето на просветление в Тибет е за тибетците! За повечето от нас смисълът на живота вероятно се крие някъде в предградията.
Извод Обикновено най-доброто място за ново начало е там, където си! Оправдание №2: Ако бях по-възрастен/по-млад, щях да бъда щастлив! Смяташ, че щастието зависи от възрастта? През деветдесетте години социологът Роналд Ингълхарт публикува резултатите от мащабно проучване за щастието, в което взимат участие 170 000 души от 16 страни. Участниците трябвало да отговарят на въпроси като „Колко си щастлив?“ и „Доволен ли си от живота си?“. Ингълхарт се интересувал от въпроса дали възрастта оказва въздействие върху щастието. Той анализирал данните по възрастови групи: от 15 до 24 години, от 25 до 34 години, от 35 до 44 години и така нататък. И кои, предполагате, са най-неудовлетворени? Тийнейджърите? Хората на средна възраст? И кои според вас са най-щастливи? Ето и резултатите: 15-24 години 25-34 години 35-44 години 45-54 години 55-64 години над 65 години
81 80 80 79 79 81
% % % % % %
са са са са са са
доволни доволни доволни доволни доволни доволни
от от от от от от
живота живота живота живота живота живота
си си си си си си
Резултатите за всички възрастови групи са почти идентични! В друго проучване психолозите Уилям Сток и Морис Окун от Аризонския държавен университет стигат до същото заключение. След оценка на резултатите от над 100 психологически изследвания правят следното обощение: Въздействието, което възрастта оказва върху щастието, е по-малко от 1 процент! Въпреки всички митове и приказки за „проблемни тийнейджъри“ и „кризи на средната възраст“ възрастта няма нищо общо с щастието!
Извод Въпросът не е във възрастта, а в отношението към живота.
24
Оправдание №3: Когато срещна идеалния партньор, ще бъда щастлив! Ако знаем нещо за щастливите двойки, то е, че щастливите хора са били щастливи още преди да срещнат партньорите си. Невъзможно е някой друг да те НАПРАВИ щастлив! Откъде изобщо ни е хрумнала идеята, че някой друг може да ни НАПРАВИ щастливи? Сигурно от песните и от филмите, в които се казва: „Преди да те срещна, бях самотен, бях никой – но ти промени целия ми живот!“. Но това е само един мит. В истинския свят хората казват следното: „Преди да те срещна, бях нещастен – но ТИ СЪСИПА ВСИЧКО!“. Щастливите хора привличат други щастливи хора. Нещастните хора привличат нещастни хора. Когато си в добро настроение, едва ли си казваш: „Отивам да си намеря компания от намусени хора!“. Напротив. Търсиш хора, които са щастливи като теб. Каквото излъчваш, това получаваш. За да бъдеш заобиколен от позитивни хора, първо самият ти трябва да се усмихнеш. Когато се чувстваш потиснат и отчаян, само ти можеш да промениш мислите си. И стъпка по стъпка накрая ще успееш да се измъкнеш от дупката. Възприемеш ли положителна нагласа към живота, ще започнеш да привличаш към себе си щастливи приятели и колеги.
Извод В реалния свят другите не са в състояние да променят живота ни. Това зависи единствено от нас самите.
БРАЧЕН КОНСУЛТАНТ
– Как живеете с това нищожество?
25
Оправдание №4: Ако не бяха проблемите, щях да съм щастлив! Винаги ще имаш проблеми – а когато нямаш големи проблеми, малките проблеми се превръщат в големи. Веднъж един директор в пенсия ми каза: „Преди тревогите ми бяха свързани с продажби за милиони долари, а сега се нервирам за мръсни прозорци и подрязване на храстите!“. После добави: „Тъй като вече нямам големи грижи, сега се тревожа за дреболии, които нямат никакво значение“. Това е самата истина. Винаги намираме за какво да се тревожим. Представи си, че ти предстои дванайсетчасов полет. Самолетът тъкмо е излетял, а ти се надяваш да се отпуснеш и може би да подремнеш. И тогава го чуваш. Човекът до теб подсмърча, но не стига това, ами го прави като по часовник – на всеки шест секунди. „Едно, две, три, четири, пет, подсмрък, едно, две, три, четири, пет, подсмрък...“ Не може да бъде! Този тип е като подсмърчащ метроном! Тогава си казваш: „Ако не беше този пуяк, щях да съм щастлив!“. Накрая изваждаш калкулатора си. „Десет подсмърчания на минута, умножени по... това прави седем хиляди и двеста подсмърчания до Париж. Това ще е най-ужасната нощ в живота ми!“ До този момент не си забелязал спящото бебе на задната седалка. Но сега то е будно и упражнява с все сили белите си дробове. Трудно е да се абстрахираш от нескончаемия бебешки рев по време на нескончаем полет. Тогава си казваш: „А аз се притеснявах заради онзи тип с подсмърчането! Бих могъл да преглътна лошите маниери, но едно дерящо се бебе е съвсем друг въпрос? Нищо чудно, че съм изнервен!“. В този момент обаче ситуацията се влошава още повече. Без никакво предупреждение джъмбоджетът се разтърсва силно и се понася към земята с носа надолу. В този миг усещаш как кръвта се оттегля от лицето ти, а сърцето се качва в гърлото ти. Всички наоколо крещят. Тогава посягаш към спасителната жилетка и сключваш сделка с Господ: „Измъкни ме от тази проклета пикираща машина и вече никога няма се дразня от подсмърчането на хората. С радост ще страдам под звуците на пищящи бебета по целия път до Европа“. Тогава носът на самолета се повдига и машината започва да набира височина. Капитанът се извинява за турбуленцията. Бебето спира да плаче, а подсмърчащият спътник заспива. В настъпилия наоколо покой се връщаш към кръстословицата си – и тогава познай какво! Подсмърчането е заменено с хъркане. „Не може да бъде! Ако не трябваше да търпя това хъркане, щях да бъда щастлив!“ Ето как е устроен животът. Всеки от нас си има „йерархия на тревогите“, според която се тревожи за най-важните неща. Ако имаме счупен крак, не се притесняваме за главоболието си – докато кракът не заздравее. А хъркащите съпрузи са досадни, докато в спалнята не избухне пожар.
26
Въпросът е как да станем по-малко раздразнителни. Факт е, че стресът, който изпитваме, се дължи на правилата, които сами сме си измислили. Ако смекчим някои от тях или ги зачеркнем напълно, тогава ще се почувстваме по-щастливи. Необходимо е да вземем съзнателно решение: „Никой не може да съсипе деня ми“. Да сключим договор със самите себе си, че „никой служител за паркирането, пътен полицай или сприхава сервитьорка няма да вгорчи тези 24 часа от живота ми“. Напомняме си, че в контекста на световните събития конфронтацията с грубия касиер в магазина не е чак такава драма.
Извод Да се ядосаш, не е единствената алтернатива. Вместо това можеш да отвърнеш с усмивка. Колкото по-малко правила имаш за това какъв трябва да е животът или как трябва да се държат останалите, толкова по-лесно ще намериш пътя към щастието.
Оправдание №5: Само да имах това! В света има шепа хора, отдадени на мисията да ни карат да се чувстваме неудовлетворени. Те са лукави, изключително находчиви и разполагат с бюджет от милиарди долари! Използват срама, вината и чувството за хумор, за да те убедят, че нещо ти липсва. Ще ти кажат, че държат ключа към твоето щастие, и са готови да обещаят всичко! Какви са те, телевизионни мисионери? Всъщност говоря за хората от рекламния и маркетинговия бизнес. Тяхната мисия е да те накарат да се почувстваш нещастен с това, което имаш, за да си купиш онова, което имат те. Пример: Миналата година сте си купили семейна кола. Колата е хубава, просторна, безопасна – с шест въздушни възглавници. Чувстваш се изключително горд. Но тогава разгръщаш вестника и откриваш, че най-новият модел има цели седем въздушни възглавници – за наистина грижовни родители! „О, не! Как можах така да предам семейството си!“ Пример: Връщаш се от супермаркета, включваш телевизора и установяваш, че седем от десет зъболекари препоръчват именно пастата за зъби, която не си купил, и че щастливите котки не ядат боклука, с който току-що си нахранил своята. (Дори котката ми не е щастлива!) И понеже препаратът, който използваш за почистване на тоалетната, е второ качество, има опасност из цялата ти баня да плъзнат бактерии. Освен това се нуждаеш от „Гучи“, за да бъдеш готин, и от „Ролекс“ като символ на успех и изискан вкус.
27
Рекламните специалисти се целят в егото ни – тази част от нас, която обича да се сравнява: „Ако искаш да изглеждаш добре, да бъдеш изтънчен, модерен, добра майка или обект на завист сред приятелите си, значи, още сега имаш нужда от това“. Когато самочувствието ни зависи от нещата, които притежаваме, тогава сме на губещата страна. Купуваш си дизайнерска чанта. Първия ден си развълнуван, втория и третия все още си доволен, но към десетия ден ентусиазмът вече се е изпарил. Тогава си задаваш въпроса: „Какво да си купя този път, за да се почувствам по-добре?“. Повечето от нас притежават много вещи. В това няма нищо лошо. Въпросът е: „Каква е причината да ги имаме?“. Жена ми Джули притежава много антични китайски мебели, някои от които ги има от трийсет години. На нея є е все едно дали някой друг ги харесва – самата тя им се любува всеки ден. Не ги е купила, защото е била изкушена от някоя рекламна кампания. Ако съседите ни решат да сменят мебелите си, Джули в никакъв случай няма да се раздели с нашите. Веднъж тя ми каза: „Толкова са красиви! Повдигат ми духа само като ги гледам“. Но най-важното - ако някога се наложи да ги продаде, от това няма да се почувства по-малоценна като човек. Сигурно имаш книги, техника, снимки, сувенири, а може би кола или лодка, които цениш високо. Това е чудесно и несъмнено тези неща правят живота ти по-приятен и по-комфортен. В случая става дума за твоята лична оценка. А това няма нищо общо с мнението на останалите и дали някой от тях е впечатлен.
Извод Ще бъдеш щастлив с вещите, които притежаваш, само ако можеш да си щастлив без тях.
Оправдание №6: Ще бъда щастлив, когато... Съседката ми, която тежи 75 килограма, обяви следното: „Започвам диета. Ще бъда щастлива, когато стана 60 килограма“. Така тя отложи щастието си за след пет месеца, а когато стигна 61 килограма, приятелят є замина за чужбина. В момента тя е 60 килограма, но не може да бъде щастлива, докато Боби не се върне. Колко често се случва да отлагаме момента на щастието си? Възприемаме щастието като далечен мираж – сякаш се влачим през пустинята, а пред себе си виждаме табела, на която пише ЩАСТИЕ, и тогава си казваме: „Ако успея да стигна ТАМ, ще бъда щастлив“. Но следвайки все същата логика, заявяваме: „Още не можем да бъдем щастливи,
28
защото не сме изплатили колата. Но през април другата година...“ Тогава идва април, само че децата хващат грип, а родителите на партньора ти идват да ви гостуват, така че си казваш: „Може би през октомври...“ Животът не е предначертан! В крайна сметка завършваш образованието си. Започваш работата на мечтите си, но откриваш, че шефът ти има проблем с телесната миризма. А тъкмо когато се каниш да заминеш на семейна почивка, баща ти пада и чупи крака си. Тогава си казваш: „Веднъж да се разведа и ще започна отначало. Животът ми няма да е толкова сложен“. Само че животът винаги ще е сложен. Можеш да сведеш усложненията до минимум, но не можеш да ги елиминираш! Така че, докато го правиш, най-добре се наслаждавай на мига. Забавлявай се. Дори да си призован в съда, дори да ти предстои операция, забавлявай се. Радвай се на мига. Ще бъда щастлив, когато настъпи световен мир Мери казва: „Не мога да бъда щастлива, докато няма световен мир“. Това е много благородно, но не особено умно! Най-добре да бъдеш щастлив, докато в същото време се опитваш да направиш малко по-мирно своето скромно кътче от света. Възможно е да приемаш света какъвто е и въпреки това да се стараеш да го превърнеш в по-добро място.
Извод Щастливите хора не чакат нещо да се случи.
29