Андрю Матюс е най-известният австралийски автор на книги по популярна психология. Преведен на повече от 40 езика, той не поучава, а вдъхновява. Стопроцентов оптимист, Матюс ни окуражава да вярваме в себе си и деликатно ни съветва как да преодоляваме трудните житейски изпитания. Искреният му позитивизъм се допълва от чувството за хумор и веселите рисунки, с които обогатява всяка своя книга.
Често ни се иска да преобърнем света, защото го обвиняваме за всичките си несполуки. Но тъй като това е невъзможно, още повече униваме. В „Следвай сърцето си“ Андрю Матюс предлага да започнем промяната от себе си – също нелека задача, но единственият начин да направим живота си по-щастлив. Авторът ни помага да проумеем колко лесно може да открием прекрасното в дните си, ако се отърсим от „любимото“ си черногледство.
ISBN 978-619-7067-37-8
www.knigopis.bg
Цена 14 лв.
Андрю Матюс
СЛЕДВАЙ СЪРЦЕТО СИ
Следвай сърцето си
„Ако искаш да откриеш смисъла на живота, научи се да живееш за мига.“
Андрю Матюс
Андрю Матюс
СЛЕДВАЙ сърцето си
Превод от английски език Анна Стоева
София, 2014 1
Десет принципа 1. Тук сме, за да усвояваме уроци, а нашият учител е светът. 2. Вселената няма любимци. 3. Твоят живот е точно отражение на убежденията ти. 4. В мига, в който си обсебен твърде много от каквото и да било – идеи, хора, пари... съсипваш всичко. 5. Фокусираш ли се върху нещо в живота си, то се разраства. 6. Следвай сърцето си! 7. Не очаквай Господ да слезе от небето и да каже: „Вече ти е разрешено да постигнеш успех!“. 8. Когато се бориш с живота, печели винаги той. 9. Как да обичаш хората? Като ги приемаш. 10. Мисията ни в живота не е да променяме света, а да променяме себе си.
7
Глава 10
Мисията ни в живота не е да променяме света, а да променяме себе си
Решенията не могат да дойдат отвън, а само отвътре.
123
Когато се променяш... Не си сам! Когато се променяш... Забелязал ли си, че има дни, в които всеки на магистралата се опитва да те убие? Когато излизаш от вкъщи ядосан, ти се струва, че хората се опитват да те изтласкат от пътя! Напуснеш ли офиса с чувство на раздразнение, хората в метрото постоянно те подритват. Обратното също е вярно. Колко различен изглежда светът, когато сме влюбени! Светът е огледало – получаваш отвън онова, което изпитваш отвътре – ето защо Е НЕВЪЗМОЖНО ДА ПОДРЕДИШ ЖИВОТА СИ ОТВЪН-НАВЪТРЕ. Ако хората на улицата те гледат намусено, начинът не е да минеш по друга улица! Ако колегите не те уважават, смяната на работата няма да реши проблема. Повечето от нас са научили нещата наопаки! Например: „Ако не харесваш работата си, смени я. Ако не харесваш жена си, смени и нея“. Понякога наистина е уместно да смениш работата или партньора си. Но не промениш ли начина си на мислене, тогава те очаква все същият горчив опит. Капитан Джералд Кофи прекарал седем години като военнопленник в Северен Виетнам. Размишлявайки върху промяната в мирогледа си, той казва: „В началото се молех на Господ да промени положението, в което се намирах – Господи, върни ме във времето пет минути преди да ме заловят, и ще отлетя със самолета на друго място... Моля те, Господи, нека американците да спечелят и да ме измъкнат оттук!“. „Но с течение на времето – продължава той – молитвите ми се промениха... Вече се молех да стана по-добър човек, да намеря сили не просто да устоя, а даже да извлека полза от опита си на военнопленник.“ Вече не се молел да се променят обстоятелствата, а да се промени той. От момента, в който открил този фундаментален принцип, започнал да вижда смисъла в положението си. Причината да се намираш в каквато и да е ситуация са уроците, които трябва да научиш от нея. Нали затова си стигнал дотам! Така че няма смисъл да молиш Господ да промени ситуацията, в която се намираш. Дока-
124
то не се промениш, ще имаш нужда от нея. Мери е нещастна с брака си – тя трябва да се промени. Ето какво казва: „Боже, само промени съпруга ми и ще бъда щастлива!“. Нищо подобно! Фред е обиден на Мери Когато ти и отказва да се промени. Двамата се развеждат. се доповръща След година Мери казва: „Само промени Чък...“. от това да Когато се молим: „Господи, промени обстоя- ти се поврътелствата, за да не се налага да се променям ща, тогава ще аз“ – всъщност проявяваме липса на разбиране. се промениш. Вместо това би трябвало да се молим: „Промени мен и мислите ми“. С промяната на мислите ни за дадена ситуация се променя и самата ситуация. Може би всичко това ти се струва леко абстрактно и шантаво? Помисли как е от гледна точка на физиката. Преди триста години Нютон обяви, че всички тела имат строго определена, непроменяща се реалност. Но съвременната квантова физика и принципът за несигурността на Хайзенберг представят една съвсем различна картина, а именно: Природата на едно нещо се променя от неговия наблюдател! Какво означава това от гледна точка на всекидневния ти живот? Че физиката потвърждава една истина, на която духовните учители винаги са ни учили – един обект/ситуация се трансформира от наблюдателя. По този начин с промяната на мисленето ти ще се промени и животът ти. Подобряването на живота ти е процес, който започва отвътре. Не е необходимо да чакаш някой друг да свърши тази работа. Когато си в движение, светът също е в движение. В зависимост от степента на собствената ти промяна останалите действащи лица в живота ти също ще се променят – или ще бъдат заменени с нови. Както те помагат на теб да научиш уроците си, така и ти им помагаш да научат своите.
Извод В отношенията ти с един човек е полезно да работиш върху себе си и е безсмислено да се опитваш да промениш другия.
СВЕТЪТ няма нужда да се променя... Случвало ли ти се е да боледуваш на легло в продължение на седмици, а после най-сетне отново да излезеш навън? Не е ли вълнуващо само да зърнеш небето, дърветата, дори тревата? Не е ли чудесно, когато
125
срещаш приятели, които не си виждал от пет години? Изведнъж животът ти е станал по-интересен, но не защото светът се е променил. Променил си се ти. Радостта идва от новия ти поглед към света. За да си щастлив, не е необходимо да правиш нещо различно, а само да се откажеш от нещо старо – от мислите, които ти пречат. Ако преминаваш през живота, регистрирайки чуждите недостатъци: „Тя е дебела, той има голям нос, тя има голяма уста“ – така никога няма да си осигуриш душевен покой. Вярно, че този подход ти дава илюзията за превъзходство, но това само затвърждава убеждението ти, че светът и хората в него са калпави. Ако решиш да приемеш хората, брадавиците и прочее такива, каквито са, нагласата ти към света и твоето място в него ще се променят до неузнаваемост. Ще изпиташ истинско облекчение. Как да го постигнеш ли? Имаш предпочитания с какви хора да общуваш, но все пак не заклеймяваш всички останали като „негодни“. Имаш предпочитания за общественото си положение, но не възприемаш нещата от живота като правилни или грешни. Признаваш, че душевният покой е основната ти цел, и затова решаваш да промениш мирогледа си. Фред казва: „Семейството ме научи да се фокусирам върху негативното!“. Добре. Зрелостта е този етап от живота ни, през който поемаме отговорност за собствените си мисли и постъпки. А след като вече си господар на ума си, можеш да го промениш. Потърси красотата в околните и тогава ще я откриеш и в себе си. КАТО СЕ ВГЛЕДАШ В ОСТАНАЛИТЕ, ВИЖДАШ НЕ ТЯХНАТА СЪЩНОСТ, А ОТРАЖЕНИЕТО НА СВОЯТА СОБСТВЕНА. ОПИТЪТ ТИ СЪС СВЕТА ВСЪЩНОСТ Е ОПИТ СЪС САМИЯ ТЕБ. Ако това, което виждаш, не ти харесва, би било безполезно да виниш огледалото.
Извод Ако искаш да подобриш живота си, РАБОТИ ВЪРХУ СЕБЕ СИ, НО НЕ СЕ ОПИТВАЙ ДА ПРОМЕНЯШ СВЕТА.
Не си сам! Запомни, че срещата с всеки един човек е свята. В него ще видиш себе си. В отношението си към него ще изпиташ отношението си към самия теб. Запомни добре това, защото в него ще откриеш или ще изгубиш себе си. Курс на чудесата
126
Вселената е пълна с много повече чудеса, отколкото сме предполагали. Замислена е толкова прекрасно, че във всеки един момент получаваме уроците, от които се нуждаем, от останалите участници в живота ни. От духовните учители знаем, че всички сме едно цяло – твоят напредък е мой напредък, твоята болка е и моя. Знаем още, че на определено ниво всички сме свързани. Тази идея е трудна за възприемане. Но това не обяснява ли как става така, че когато се променяме, всички останали също се променят! Карл Юнг дава името на този феномен на обстоятелствата, „съвпадащи с нашите нужди“. Така той измисля термина „синхроничност“. Обяснява го по следния начин: „Едновременното случване на две свързани по смисъл, но не и по причина събития“. Ако приемем идеята за синхроничността: • ЖИВОТЪТ НИ ЩЕ ПРИДОБИЕ СМИСЪЛ • ВСЯКО СЪБИТИЕ И ВСЕКИ УЧАСТНИК В НЕГО ЩЕ ИМА СМИСЪЛ • НЯМА ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ КАТО ЖЕРТВИ Само се замисли. Ако трябваше да сътвориш вселена, нима не би предпочел да дадеш възможност на хората да подобряват положението си, като работят върху себе си, вместо да ги превръщаш в жертви? Сигурно ще кажеш: „Е, наистина ще е нужен почти чудотворен синхрон, та всичките шест милиарда души да бъдат винаги на правилното място в правилния момент, за да научат подходящите уроци един от друг“. Звучи невероятно, но също толкова невероятен е и начинът, по който си взаимодействат милиардите различни клетки в човешкото тяло. Разбира се, има конкретни причини да се съпротивляваме срещу идеята за синхроничността и за връзката ни с цялото. Лесно е да обвиняваме останалите, докато сме разделени. Но признаем ли, че сме свързани, трябва да поемем отговорност както за себе си, така и за другите. Забелязал съм, че щастливите и ефективни хора са склонни да приемат идеята за „единството“. За тях всяко събитие в живота им олицетворява важна взаимовръзка. Те очакват обстоятелствата да се синхронизират в тяхна полза. Най-успешните хора отхвърлят идеята за живота като лотария. Имам ли избор, или животът ми е предначертан? Как се вписват в живота „предопределението“ и „съдбата“? Струва ни се логично, че човек или избира сам посоката в живота си, или пъ-
127
тят му е начертан предварително. Според мен е напълно възможно да важат едновременно и двете – да следваме предопределения ни път и сами да взимаме решенията си. (Струва ти се невъзможно? Мисля, че Господ знае как да го уреди.) Едно е сигурно – величието на великите хора е плод на постоянни и ежедневни усилия. Дори пътят им да е предварително предначертан, те не очакват някой друг да ги пренесе по него. Усвоявайки законите на вселената, преминаваме през следните фази: Фаза 1: Липсват ни конкретни цели. Вярваме, че животът е игра на късмет. Действията ни са хаотични, без определена цел. Това е манталитетът на жертвата. Фаза 2: Работим върху целите си. Учим се да си поставяме цели. Откриваме, че визуализацията в комбинация с дисциплинираните усилия води до изключителни резултати. Разбираме също, че понякога постигането на целите не те прави по-щастлив. Фаза 3: Работим върху себе си. Откриваме, че е достатъчно да даваш най-доброто от себе си, оставяйки живота да свърши останалото – че животът често ни награждава много по-добре, отколкото сме се надявали. Установяваме колко е важно да има равновесие между упоритата работа и времето за почивка. Разбираме, че отчаянието и гневът не са единствената ни възможност. Постигайки все по-дълбок душевен покой и равновесие, вярата ни в нуждата да се борим ще бъде заменена от стремеж към предизвикателствата. Какъв е смисълът на живота? Животът ни не се осмисля с едно-единствено велико дело. Важно е да съзираме смисъла в малките дела и да откриваме връзката помежду им. Фред спечелва първия си милион и казва: „Какво толкова?“. Мери се изкачва на върха на професионалната йерархия и възкликва: „Какъв смисъл имаше?“. Сара се е сдобила с бебе, но още е в депресия. Няма точно определен смисъл в това да спечелиш един милион, да станеш президент на компания или майка. Смисълът е в настоящето. Няма значение къде се намираш. Ако искаш да откриеш смисъла, научи се да живееш за мига – именно в този миг ще откриеш истинските награди.
128