Болгарська мова 11 клас Гайдаржи 2019 by sloven

ІВАН ГАИДАРЖИ, ОЛЕНА ПРОДАНОВА, АНАТОЛІЙ МІЛКОВ

БОЛГАРСЬКА МОВА (рівень стандарту) підручник для 11 класу закладів загальної середньої освіти

Рекомендовано Міністерством освіти і науки України

ИВАН ГАЙДАРЖИ, ЕЛЕНА ПРОДАНОВА, АНАТОЛИЙ МИЛКОВ

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (стандартно ниво) учебник за 11 клас на общообразователните училища

Чернівці „Букрек" 2019

УДК 811.163(075.3) Г 14

Рекомендовано Міністерством освіти і науки України (наказ Міністерства освіти і науки України від 12.04.2019 №472) Видано за державні кошти. Продаж заборонено

ЗНАЦИ, С КОИТО СИ СЛУЖ ИМ ^

Задача

О тговори на въпросите!

у, X За домашно 0

теоретичен материал познавателна информация

Гайдаржи L С., Проданова О. L, Мілков А. М .

Г 14

Болгарська мова (рівень стандарту): підручник для 11 класу закладів загаль ної середньої освіти / 1. С. Гайдаржи, О. І. Проданова, А. М. Мілков. - Чернів ці : Букрек, 2019. - 216 с. : іл. ISBN 978-617-7663-75-0

УДК 811.163(075.3)

Гайдаржи И. С., Проданова Е. И., Милков А. Н.

Г 14

Български език (стандартно ниво) : учебник за 11 клас на общообразова телните училища / И. С. Гайдаржи, Е. И. Проданова, А. Н. Милков. - Черновци : Букрек, 2019. - 216 с. : илл. ISBN 978-617-7663-75-0

ISBN 978-617-7663-75-0

УДК 811.163(075.3)

О Гайдаржи І. С., Проданова О. І., Мілков А. М„ 2019 © Видавничий дім „Букрек”, 2019

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ И ПРИЯТЕЛКИ! Пред вас е учебникът по български език за 11 клас. С ъ държанието на учебния материал предполага задълбочаване и систематизация на най-важните теми по текст и стил, рито рика, морфология и правопис, синтаксис и пунктуация. Наша та цел е да затвърдите и разширите знанията и уменията си, нужни за успешно речево общуване. С предлагания учебник целим да съдействаме за подобря ване на езиковата ви подготовка, нужна за бъдещите ви про фесионални занимания. Учебникът е замислен предимно като книга за самостоятел на работа. Предлагаме ви да се запознаете и анализирате тек стове от различни комуникативни сфери и стилове на речта. Чрез сведенията за същността и функциите на езиковата сис тема да осмислите изискванията за правилна и уместна упо треба на езиковите средства в зависимост от комуникативната ситуация. Учебникът ще ви развие уменията да пишете молба, протокол; да участвате в дискусия; да създавате аргументативни текстове и т.н. Текстовият материал в учебника е обогатен с интересна и познавателна информация за Украйна и България, за изку ството и традиционните занаяти при българите, за външната и вътрешната красота на човека, за училищния ж ивот и съдър ж а много други текстове от социокултурната линия. От вас изискваме активно участие в съвместната ни работа. Убедени сме, че ще станете успешни!

Авторите

ТЕКСТЪТ КАТО ОСНОВНА ЕДИНИЦА НА ОБЩУВАНЕТО. ТЕМА И МИКРОТЕМА. ПЛАН НА ТЕКСТА. СЪДЪРЖАНИЕ НА ТЕКСТА И ПОДТЕКСТ. Упражнение 1 ► Прочетете текста. Определете вида и стила му. Сформулирайте те мата и основната мисъл. Текстът е езиково произведение, чийто смисъл се изгражда чрез елементите на езика, свързващи се помежду си по правилата на езика. Текстът е основна единица на общуването. Той съдържа информация, която е изградена от свързани по смисъл изрече ния. Отношението между езиковото изграждане и смисъла на един текст е в органична връзка с комуникативния акт, в който текстът се поражда и в който говорещият цели да постигне определено въздействие върху слушащия. Характерен признак на текста е неговата цялост и завършеност. Смисълът на текста се обединява от темата, която се явява основна в неговото съдържание. Темата на един текст се открива по онези думи и словосъчетания, с които се назовават най-важните факти от инфор мацията. Тези думи се наричат ключови думи. Темата се разгръща по степенно, като в повечето случаи текстът може да се разчлени на отдел ни смислови части. Във всяка от тях се разработва отделна страна от темата, която можем да наречем подтема или микротема. Смисловите части са основните структурни елементи на текста, като най-често те се оформят в абзаци. Изреченията, които изграждат една смислова част, са тясно свързани помежду си по съдържание. Общуването на хората чрез езика е речево общуване. За да разбе рем как протича то, трябва да знаем: - кои са участниците (автор и получател); - коя е темата на текста (за какво се говори или пише); - с каква цел се говори или пише; - при какви условия (обстоятелства) се общува (кога, къде, как, с или без посредник, устно или писмено, пряко или непряко). Това са елементите на речевата ситуация. 4

План на текста. Важно е целият текст да бъде обединен от една мисъл и избраните фрагменти да са логически свързани. В резултат на това трябва да се по яви текст, в структурата на който е възможно да се отдели въведението, основната част и заключението. Как да изготвим план и какво да поставим в неговите точки? По правило не се използват отделни думи, но цели фрази и разши рени фрази се използват като точки. С отделни думи е много трудно да се предаде основната тема или мисъл, те са твърде специфични п л е с ни". Обаче сложните изречения също не са много полезни, тъй като те представляват пълна мисъл: всичко, което искат да кажат, вече е било казано. Използват се като съществително фрази-точки, тъй като те носят информация в съкратен, сведен до минимум вид, като по този начин представляват смислено единство. В самия състав тази мисъл трябва да бъде „разгърната". Възможно е обаче да се формулират точките и под формата на въпроси, отговорите на които се дават в текста. По време на работата не трябва да се забравя, че по-ранният план съдържа инфор мация за структурата на вашата работа. Тя съдържа конкретна информа ция за съдържанието на всяка семантична част от текста. Това означава, че чрез плана цялата работа трябва да бъде „разгледана". Начало на работа: структура на състава. Когато правите план, трябва да помислите за посоката на мисълта, която ще отразявате в композицията. Откъде започвате? За какво ще пи шете в основната част? Всеки текст се състои от три основни части: вли зане, основно тяло и заключение. Изберете заглавията за всяка от тях. Можете да ги допълвате с бележките си - обяснения. Така ще получите подробен план за писане, което ще направи много по-лесно да напи шете текст, без да губите логическата връзка между частите. Можете да формулирате елементите на плана под формата на въпроси, на които ще отговорите в текста. Съдържанието на текста е съставено от факти, явления от действи телността, за които се дава информация в общуването и се подлага на речева обработка. Съдържанието включва темата и идеята на съобще нието, което се представя в текста. Темата обединява в единство факти те, които са предмет на отражение в текста и към които говорещият автор на текста има определени социални и естетически позиции. Иде ята се осъществява с главната, основната мисъл на текста, която може да бъде логична или художествена. Отношенията съдържание - те ма-идея са твърде различни в различните сфери на речево общуване и в различните текстове. В деловия и научния текст те почти съвпадат. Те мата се формулира в самото начало или в заглавието на текста. В литера турния текст темата зависи от творческия размах на твореца. Темата на 5

художествения текст е винаги актуална, за да има вълнуващо, възпита телно за обществото въздействие. В

Отговорете на въпросите:

1. Какво е това текст? 2. Какво съдържа текстът като основна единица на общуване то? 3. Охарактеризирайте темата и микротемата на текста. 4. Назовете основните изисквания при съставянето на плана на текста. 5. От какво е съставено съдържанието на текста? Упражнение 2 ► Прочетете текста. Определете вида и стила на текста. Сформул ирайте темата и микротемите.

Патриархът на българската литература Иван Вазов оста вя изключително по обем и съдържание творчество, в което ак тивно изразява своята гражданска позиция на духовен водач на нацията. В своето творчество той следва една основна тема родината и винаги отразява раз личните прояви на родното. Воде щото чувство у Базовото творчест во е патриотизъм и любов към народа, които са във всеки негов ред. Духовният водач приема пи сането като дълг към родината и затова неговото разказва, описва, коментира и анализира, възвеличава, гради митове и критикува, обхваща българската действител ност в различни периоди и от раз лични аспекти. Родината, най-голямата любов на поета и неговият най-голям дълг, има нужда от припомняне на забравените идеали, ценнос ти, морални норми и образци от миналото, затова и нейният ду ховен водач ги припомня в своето творчество, затова и митологизира националните ни герои и техните велики дела. В Следосвобож денската действителност българинът изгубва своята принадлежност към народ, език и родина, стремейки се да достигне различните ев ропейски образци или да натрупа капитал, затова Вазов защитава българщината като възхвалява красотата на природата и светост6

та на езика ни и прославя великите мигове от миналото ни. В тази действителност човекът губи своята сетивност, бори се с всички сили за власт и лично преуспявяне и е готов да погуби дори и ближния, и родината, затрил е идеалите на дедите и загиналите герои, затова и Вазов критикува настоящето и то е главен сатиричен образ в някои от произведенията му, но пък винаги е изпълнен с надежда към бъ дещето и вярва, че то ще бъде по-добро и по-светло от сивата дейст вителност. В стихотворението „Новонагласената гусла” от първата си сбирка „Пряпорец и гусла” Вазов отхвърля камерните настроения и интим ни трепети от най-ранните си творби, обявявайки ги за робска пое зия (“да опустеят песни лъжливи”) и дава ритуална клетва, че ще бъде верен на новия си дълг: да твори „песни свободни”, в които да разкрива страданието и величието на своето Отечество. Това патрио тично вричане е позиция, която отстоява неизменно до края на твор ческия си път. Най-трайно присъствие във Базовото творчество има позитивни ят образ на българското. Негова най-представителна черта е героич ното, т.е. България е видяна в своите върхови героически достиже ния. Те имат многопосочни измерения във времето. Основна линия в цикъла балади „Легенди при Царевец” е възвеличаването на ар хаичното минало (епохата на Второто българско царство). Най-обемен обаче в творбите на поета е героичният образ на Българското Възраждане, синтезиран в одическия цикъл „Епопея на забравени те”, романа „Под игото” и повестта „Немили-недраги”. Извисяването на възрожденската епоха преследва няколко патриотични цели - в един план Вазов иска да превърне художествения образ на близко то минало във вечен извор на национално самочувствие; в друг - да утвърди достойното място на нашите славни герои и събития в кон текста на световната история; в трети - да изобличи аморализма на следосвобожденската епоха, деформирала идеалите на Възраждане то. Тази патриотична стратегия има за цел да преобрази травмираното от робството национално самочувствие, да формира култ към себехаресване, като по този начин разколебае властващата в обще ството теза, че придобитата свобода не е отвоювана, а подарена. (От статията на Снежина Стоянова)

Упражнение 3 ► Съставете план на текста от упражнение №2. От какви факти, явле ния от историческата действителност е съставено съдържанието на текста? Упражнение 4 ► Запишете сбито и кратко (в резюме) основното в съдържанието на текста от упражнение №2. 7

Упражнение 5 ► Съставете изречения с изразите:

Патриархът на българската литература, гражданска позиция, духовен водач на нацията, българската действителност, позитивни ят образ на българското, патриотична стратегия, национално само чувствие, култ към себехаресване, властващата в обществото теза, в контекста на световната история. Упражнение 6 ► Допълнете изреченията:

1. Патриархът на българската литература Иван Вазов ... . 2. В своето творчество той следва ... . 3. Водещото чувство във Базо вото творчество е .... 4. В Следосвобожденската действителност бъл гаринът ... . 5. Най-обемен обаче в творбите на поета е ... . 6. Извися ването на възрожденската епоха преследва ... . 7. Тази патриотична стратегия има за цел да ... . Упражнение 7 ► Образувайте имена на хора от съответната националност:

1. Пиер е (Франция), но жена му не е (Франция), тя е (Германия). 2. Стопанинът на магазина не е (Италия) а (Сърбия). Жена му не е (Сърбия), а (Бавария). 3. В групата на (Унгария) няма нито една (Унгария), всички са мъже. (Унгария, Сърбия, Италия) не са (Аме рика), а (Европа). ,

Упражнение 8 ► Кое от посочените твърдения не е вярно за текста от упражнение № 2?

В текста: A) Иван Вазов иска да изобличи аморализма на следосвобож денската епоха; Б) основна линия в цикъла балади „Легенди при Царевец” е възвеличаването на епохата на Второто българско царство; B) Родината е най-голямата любов на поета и неговият най-голям дълг; Г) в следосвобожденската действителност българинът усеща своята принадлежност към народ, език и родина. Упражнение 9 ► В текста са пропуснати САМО пет препинателни знака. Посочете местата им.

Да види свободна България това беше неотстъпната му мисъл. Тая мисъл засланяше всичко друго шумът на околния живот го оста 8

вяше равнодушен, безучастен всичко беше тъй малко, незначително, нищожно и обикновено! Той се боеше, че ще умре преди да разбере какво е нещо българското; или че може да изгуби от старост ума си без да познае това чудно нещо... (Из И. Вазов)

Упражнение 10

СҐ\ Преведете текста на български. Определете темата и микротемите. XJ- Съставете план на текста. Малесенька тісна кімнатка. Коло стола, при невеличкій лампоч ці, сидить молода дівчина; вона схилилась над шиттям, над пишною білою шовковою сукнею. Пильна робота! Голка жваво поблискує в швидких руках. Остатній вечір перед святами, а сукня балева бага тої панни не буде скінчена! У великому магазині не були б прийняли тої роботи, - там і без неї стільки шиття, - а коли б і прийняли, то надто дорого прийшлась би панні та ласка; ну, а бідна швачка взяла роботу - й перед самим святом, та ще мусить і за малу плату бути вдячна! Тихо в хаті, тільки чути проникливий шелест шовку та ча сом зітхання робітниці. Яка вона самотня тепер, тая робітниця, як тихо в її хатині! А колись?.. Робота спинилась, голка випала з рук, і шиття посунулось додолу. Що се? Чи тепер потопати в мріях? Остат ній вечір! До роботи! От робота вже й скінчена. Швачка встала, випростала свій зігну тий стан, підійшла до вікна, притулилась чолом до холодної шиб ки й дивиться втомленими очима на вулицю. В сусідньому будинку видно крізь вікна рух, - маленькі постаті в ясних уборах, - либонь, там різдвяне деревце вже засвітили. А в другому домочку тепер вид но ясне світло, - вечеряють, либонь... Швачка пильно задивилась на те віконце і на те світло лагідне, на віях у неї затремтіла сльоза... У людей святий вечір!.. А у неї? Ба! У неї теж святий вечір!.. (Леся Українка)

Речник: И зо б л и ч ав а м

викриваю

М и т о л о ги зи р а м

міфологізую

С е б е х ар е св а не

самоповага

§ 2.ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА

ТЕКСТА И ОСОБЕНОСТИТЕ НА НЕГОВАТА СТРУКТУРА Упражнение 11

Прочетете текста. Определете вида и стила на текста. Сформулирайте темата и основната мисъл.

ТЕКСТЪТ Е ОСНОВНА ЕДИНИЦА НА ОБЩУВАНЕТО Запомнете! В текста всички езикови средства трябва да се свърз ват помежду си по правилата на езика. Едновременно с правилата на езика трябва да действат и правилата на текста, изискващи употребата на езикови средства, които да означат: - основната тема на общуването; - информация за основния предмет по темата. Начини на свързване на текста. Освен чрез темата смисловото единство на текста се постига чрез различни по характер езикови средства: - морфологични: употреба на различни граматични форми (лице, число, време, род, членуване); - синтактични: различни начини за построяване на изреченията; - лексикални: думи и словосъчетания; средства за свързване: - чрез повторени ключови думи; - чрез думи или словосъчетания, които са синоними; - чрез замяна на употребените вече думи с местоимения; - чрез замяна на дума от предходното изречение с показателно местоимение плюс употребената вече дума или неин синоним; - чрез членуване: съществително (или съществително, придружено от прилагателно), с което за пръв път се назовава даден факт, в следва щите изречения приема членувана форма (б стаята влезе човек. Извед нъж човекът се запъти към прозореца); - морфологични и синтактични средства за свързване: чрез изпус кане: когато в последователни изречения се говори за един и същи факт, думата, с която е назован, може да се изпусне в някои от следващите из речения (Музикантите изнесоха концерт. Направиха невероятно шоу.). Видове текст. Свързаността и завършеността на текста са неговите най-характерни признаци, всеки текст придобива специфичния си об лик в зависимост от целта на общуването. Текст описание: цели да характеризира предмет, явление, като представи неговите свойства, признаци, качества. Описанието

предполага изброяване на признаци, тяхната конкретизация, често картината се детайлизира. В зависимост от целите и условията на об щуването описанията могат да бъдат: • Научни: представят научни знания за предмети и явления. Използ ват се думи с пряко значение и термини; предпочитат се съобщи телни изречения. Срещаме ги в учебниците по история, приро дознание. • Битови: представят признаци на предмети във връзка с всекиднев ното общуване. Използват се думи и изрази от всекидневното об щуване, всички видове изречения. • Художествени:ярки и образни са; чрез тях се въздейства върху чув ствата и въображението на читателя. Използват се думи и изрази с преносно значение. Текст повествование: цели да представи последователни дейст вия, промени в ситуацията или предмета, за който се говори. Текстът може да се построи и без да се спазва хронологичната последовател ност на действията. По структура в началото обикновено се въвежда във времето и мястото на действието, запознаване с вършителите. Ситу ацията е динамична и повествованието отразява промените й. Текст разсъждение: цели да се характеризират предмети и явления в техните причинно-следствени връзки и отношения. Разсъждението може да бъде по различни проблеми: научни, литературни. Текстът раз съждение има следната структура: • увод - запознаване с темата, предмета на текста, с целта на автора; • теза - основно твърдение, свързано с темата, която се защитава; • аргументация - обосноваване на тезата; • заключение - оформяне на извод-обобщение. Видове текстове според сферата на общуване: • Разговорни - предназначени за битовата сфера на общуване. • Научни - предназначени за научната сфера на общуване. • Официално-делови - предназначени за официално-деловата сфе ра на общуване. • Художествени - предназначени за естетическата сфера на общу ване. • Публицистични - предназначени за обществено-политическата сфера на общуване. В

Отговорете на въпросите:

1. Назовете основните начини на свързване на текста. 2. На какви видове се делят текстовете? Охарактеризирайте всеки вид. 3. Какви видове текстове познавате според сферата на общуване? 11

Упражнение 12 ► Прочетете текста. Определете вида на текста и особеностите на не говата структура. Назовете основните начини на свързване на те кста. Назовете вида на текста според сферата на общуване.

Още докато го бранеше от кучетата, Пе тър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак по гледна селянина: по червения елек се познаваше, че е от торлаците, откъм Делиормана. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли си ромах се е родил - и това си личеше: ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите - също. Беше бос. Инак, да го гледаш - човек планина, но Моканина набързо го пре тегли в ума си и реши, че е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват. Селянинът поздрави, измънка нещо като „как сте, добре ли сте”, но явно беше, че мисли за друго и друга грижа има в очите му. И като погледна някъде напред и посо чи с ръка, той попита не е ли на тая страна селото Манджилари и колко път трябва да има дотам. Моканина му разправи и едвам сега забеляза, че на шосето беше се спряла една каруца с един кон. Тая каруца селянинът беше оставил, за да дойде при него. Вътре седеше жена, мушнала ръце в пазвите си, превита; ръченикът й не беше за браден, а с отпуснати настрани краища, за да й е леко. Че беше горе що - горещо беше, но Моканина знаеше, че когато жените отпуснат тъй ръченика си, мъчи ги не толкоз жегата, колкото нещо друго. От зад в каруцата, завита донякъде с черга, сложила глава на черни селски възглавници, лежеше друга жена, по-малка, навярно моми че. Тя гледаше настрана и лицето й не се виждаше. - Ти май болно имаш - каза Моканина. - Имам. Една момичка имам болна. Селянинът погледна към овцете, запладнени на поляната, за държа очите си над тях, но не ги виждаше, а погледът му, пълен с грижа, тъй си и блуждаеше. (Из Йордан Йовков)

Упражнение 13 ► Прочетете откъса от разказа „Дядо Йоцо гледа" и изпълнете задачи те към него (упражнения № 14,15).

В тия непристъпни тогава балкански пустини екът на войната слабо стигна. Войната се почна и свърши, без да се отрази почти гър межът й в канарите на неприближимата Искърска клисура. 12

Настана свободна България. И дядо Йоцо стана свободен - казаха му това. Но той беше сляп, свободата не видеше, нито я чувстваше осеза телно по нещо. Свободата се изразяваше за него в думите: „Няма турци вече!". И той усещаше, че ги няма вече. Но той жадуваше да види „българското”, да му се порадва. В своите прости едноселци, в разговорите им, в мислите им, в гри жите на всекидневния живот той не усещаше нищо особено ново. Все същите хора, със същите страсти, неволи и сиромашия, както и пре ди. Той слушаше същата глъчка и шум в кръчмата; същите селски крамоли, същите борби с нуждите и с природата в тая изгубена без плодна покрайнина, отдалечена от света. „Де е българското?” - питаше се той учуден, седнал на сянка под клоните на кривите церове пред държавата му, с поглед безжизнен, мечтателно впит в пространството. Да бе имал зрение, той би хвръкнал като орел, да погледа какво има по новия свят. „Анджак сега ми трябваха очите!” - мислеше си той горчиво. Да види свободна България - това беше неотстъпната му мисъл. Тая мисъл засланяше всичко друго, шумът на околния живот го оста вяше равнодушен, безучастен - всичко беше тъй малко, незначител но, нищожно и обикновено. Той се боеше, че ще умре, преди да разбере какво е нещо „българското"; или че може да изгуби от старост ума си, без да познае това чудно нещо... (Из Иван Вазов)

Паметник „Дядо Йоцо гледа” от скулпторите Георги Тишков и Моника Игаренска, 2005 г. 13

Упражнение 14 ► Повествователят в разказа „Дядо Йоцо гледа" разкрива отношение то си към действителността в освободена България и към героите, които представя. Илюстрирайте едва примера това отношение. Упражнение 15 ► Откъсът от разказа „Дядо Йоцо гледа" изгражда посланията си чрез няколко противопоставяния (опозиционни двойки). Посочете две от тях. Упражнение 16 ► Запишете сбито и кратко (в резюме) основното в съдържанието на текста от упражнение №13. Определете особеностите на структура та на текста. Упражнение 17 ► Посочете правилните форми на думите, поставени в скоби.

A) подходящо минало време: 1. Аз (върна) на другаря книгата, след като (прочета) това, което ме (интересува). 2. Ние (отида) на гарата в 5 часа, а влакът (прис тигна) в 4.55 часа. 3. Мама (кажа), че раздавачът не (идвам) и не (донеса) писмо за Иван. 4. Аз (прибера) дрехите от двора, загцото (вали) дъжд. 5. Когато татко се (върна) вкъщи, ние не (вечеря) и го (чакам). 6. Тя (напиша) писмото до половината, когато той (вляза). 7. Когато си (отида) вкъщи, всички (спя). 8. Когато си (отида) вкъщи, всички (заспя). 9. След като се (събера) всички, Николай (видя), че Мария не (дойда). Б) учтива форма: Господине, чувствате ли се (засегнат) от въпроса, че никога не сте (бил канен) да заемете поста на главен експерт и никога не сте си (позволявал) да кандидатствате на тази позиция? B) местоимение: Не ме интересува с (кой, кого) ще седя в автобуса, стига да не ме притеснява. Това е детето, (чийто, който) дядо седеше до мен на родителската среща. Прилагайки своя удар, тенисистката зарадва публиката и надде ля над съперничката (й, си). Госпожата е говорител на комисията. (Той, Тя) е на този пост от пет години. Упражнение 18 ► Предайте текста в преизказно наклонение. 14

А Сивушка и Белчо спокойно и безстрастно го гледаха с тъжните си очи и дишаха тежко. От устата на Сивушка капеше пяна. Тя пог ледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе жално глава. - Що, ми личка? Кажи! Тежко ли ти е? Сивушке-слабушке? Сър цето ти плаче, миличка. И днес да поработим, па утре е празник, цял ден ще си почивате. Ти какво ме гледаш, Белчо? Юнак си ти — говореше им Боне. Но Сивушка не изправи главата си. Думите на господаря й сякаш не бяха утешителни за нейното болно сърце. Хлътналите й хълбоци тупаха силно и бързо. Краката й трепереха. - Кажи ми, Сивушке-слабушке, какво ти стана? - заговори упла шено Боне и почна да я милва като дете. После хвана ралото и под викна. -Де... хайде... да се поразтъпчете. Белчо се напъна да пристъпи. Сивушка направи усилие да го придружи, но не можа и той се спря. - Де! Хайде, хайде! - викна с висок и ободрителен глас Боне. Ехото из гората живо му се обади. (Из Елин Пелин)

Упражнение 19

^ ь Съставете един текст разсъждение по научен проблем, спазвайки структурата на текста. Назовете основните начини на свързване на ва шия текст.

ТОВА Е ИНТЕРЕСНО! НЕОБИКНОВЕНИЯТ ЖИВОТ НА ЙОРДАН ЙОВКОВ ^

Детските и юношеските години на Йордан Йовков преминават в родното му място, където получава ^ ^ основно образование. Завършва гимназия в София. Учителят му по литература - поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател. След дипломиране. і I то си живее в Добруджа, където се преселва семейВ ството му. В началото на 1904 г. се записва студент в юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му. Есента на 1904 г. Йовков се завръща в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 г., когато е мобилизиран. Участ ва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. След войните Йовков се установява в София и работи като ре дактор на списание „Народна армия". След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. 15

След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несго ди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г. Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. Неизлечимо болен, през есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното състояние е опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив, но след 24 часа Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на на родна любов и признателност.

Речник: Хълбоци

стегна

Клисура

ущелина

Канари

скелі

Бързодоловим

швидковловлюваний; що швидко вловлюється

§ 3 -4 . СТИЛИСТИКА. СТИЛИСТИЧНИ НОРМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. СТИЛОВЕТЕ НА РЕЧТА Упражнение 20 ► Прочетете текста. Определете вида и стила на текста. Сформулирайте темата и основната мисъл. Стилистиката като дял от науката за езика изучава принципите на подбора и целесъобразното използване на номинативните и кому никативни езикови средства при тяхното функциониране в различ ните сфери на общуване. Стилът е обществено осъзната и нормирана съвкупност от изразни средства, които придават на речта особена окраска (делова, научна и т.н.) в зависимост от целите на общуването. Функционалната стилистика разглежда стила като социално осъзната разновидност, съответстваща на една или друга сфера на общуване. С оглед на областите на човешката дейност, целите и задачите на човешкото общуване, в рамките на общонародния език се обособяват подсистеми от езикови средства, които се употребяват с предпочита ние и се съчетават по характерен начин в определени комуникативни

ситуации. Тези подсистеми се наричат функционални стилове на езика. Тяхната специфика произтича от езиковите функции, които изпълняват в човешкото общуване. Стилистичната норма са задължителните в дадено време законо мерности (условия, правила) за подбор и организация на езиковите норми във функционалните стилове и подстилове. От нейно гледище дадена словоупотреба може да се определи като уместна само ако се вземе предвид характерът на комуникативната си туация и специфичните критерии на конкретния функционален стил. Фактори, по които се определя характеристиката на дадения стил: 1. Сферата на обществена дейност, в която се осъществява комуни кацията. 2. Социално-културната характеристика на участниците в комуни кацията. 3. Формата на езиково общуване /писмена или устна/. 4. Системата от езикови средства на фонетично, лексикално, морфо логично и синтактично равнище. 5. Подбор и комбиниране на езиковите средства с оглед на конкрет ните комуникативни задачи. 6. Предпочитани речеви форми, отразяващи характерните начини за възприемане на действителността. Основни езикови функции: • Комуникативна - реализация на общуването,характерна за всички стилове. • Апелативна - насочена към активността на адресата (призовава го да действа по някакъв начин). • Експресивна - целта на експресивната функция е да се изрази авто ровою отношение към предмета на съобщението. • Поетическа /естетическа/ - чрез поетическата функция се откроя ват особеностите на художествената творба. • Фатична - контактоустановяваща функция. • Метаезична - функцията на тълкуването. Основни стилове - научен, официално-делови, публицистичен, ху дожествен, разговорен. I. Научен стил Характерни за него са комуникативната функция; фактологичност, употреба на термини (означават научно установени и дефинирани по нятия); липса на образни думи; има за цел да въздейства върху мисълта, а не на чувствата на читателя; засилена употреба на отглаголни същест вителни (наблюдение, появяване, изменение, заболяване и т.н.); дълги изречения с разширени второстепенни части; много по-слаба глагол----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ност в сравнение с разговорния стил; по-засилена употреба на имена (съществителни и прилагателни) и причастни форми.

г ————————————————————————————————————-| Макромолекула е много голяма молекулаj често п ол у- 1 і чена при полимеризацията на по-малки молекули. В био- \ і химията т ерминът се прилага към четирите конвен- і ! ционални биополимера (нуклеинови киселини, протеини, ! і въглехидрати и липиди), но и към неполимерни молекули с \ 1 голяма молекулна маса. Индивидуалните съставни м олеку- 1 [ ли на макро молекулата се наричат мономери (m ono-са м , , і meros=4acm). і L — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — J

II. Официално-делови стил Характерни за него са комуникативната и апелативната функции. Из ползва се в различни официални документи, закони, служебни доклади, удостоверения, служебни бележки. Характерни са термини и формули, които се използват по един и същи начин за една и съща ситуация. Не търпи емоционално отношение, не е допустимо да се изразява лично отношение. Характерни изразни средства - долуподписаният, гореспо менатият, входящ номер, изходящ номер, за сведение и т.н., специални термини и словосъчетания, които се използват неразкъсваеми: кален дарен месец, временна нетрудоспособност, съставяне на акт, тари фна ставка и др. Твърде дълги изречения, без много глаголи, повече обособени части на изречението в сравнение с разговорната реч.

і 1 і і

РАЗПИСКА ЗА ПОЛУЧЕНА СУМА Днес., на 2 5 ноември 2 0 X 8 година} в град Ьолград Подписаната Мария Николаева Пенчева і ЕГН 2 6 X 3 0 0 0 4 5 7 8 0 0 0 X 4 5 6 1 Адрес: град Ьолград, улица ,,Тарас Шевченко” з я в качеството си на търговски представител на фирма і ,,Звезда > I получих о т

і і

Име: Никола Петров Николов ЕГН 2 3 6 8 0 Я 0 0 0 Х Х 4 4 0 2 4 5 8 0 0 Х 4 Адрес: с. Кубей, ул. ,,Михаил Чакир”, ЯЯ СУМАТА ОТ: 5 0 0 0 0 (пет десет хиляди) гривни /цифром и словом/ в изпълнение на решението на общото събрание Получил сумата (подпис)

Ьроил сумата (подпис)

і I

III. Публицистичен стил Характерен е за средствата за масова информация, призвани да ин формират, да въздействат и да подбуждат активността на адресата. Пре обладават комуникативната, експресивната и апелативната функции. Обслужва езиковото общуване в сферата на обществения живот - поли тически, икономически, научен, културен и др. Като форма на отраже ние на действителността, публицистиката има за обект всички области на човешката дейност. Притежава специфична терминология и фразео логия. Използват се думи и изрази, които носят допълнителна емоцио нална окраска. Тази емоционална окраска има повече обществен, а не личен характер - може да бъде възторжена, патосна, иронично-саркас тична, подигравателна. Почти липсва употребата на диалог, като се изключи интервюто. Из ползват се риторични въпроси (пишещият или говорещият се запитва с въпросително изречение, но не очаква отговор, а сам си отговаря). Ши роко използване на отглаголни съществителни - състояние, решаване, предложение, определяне, изработване и др. Употреба на езикови шаблони - зимата ни изненада, цените скочи ха, невиждани горещини, тежка катастрофа и др. Публицистичният стил е изпълнен с факти, детайли и подробности, които служат за база на анализите и обобщенията. При него е характер на официална форма на комуникация с непряка връзка между комуни киращите. Налице е едностранност на ролята на събеседниците - авто рът е винаги в позиция на говорещ, а читателят/зрителят - в ролята на адресат. Iй — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Т

Средногорското село Чавдар се n p e -i върна в пример за това, как нещ ат а ! може да се случват по правилния на - 1 чин. і Видно е от снимките в сайта на 1 община Чавдар. /\а, общината им а, добре подреден и полезен сайт - і Ckavdair.eu. Всички улици в селото са асфалтирани, има нови т р о т о -1 і ари. Има фонтани, красив алпинеум и кошчета за боклук і і навсякъде. і В района има дори безплатен интернет. Всички градинки имат изкуствено напояване. Фасадите са | і обновени - и така е в цялото село. і Поставено е видеонаблюдение. Построен е и хотел, за да се развива селският туризъм. ІШШШШШШШШ— ш ш ш —

шшшшшшшш-ш—

—

шшшшшш

—

шшш—

шяшшші

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 19

Всичко това е направено с 1-2 млн. лв., които явно са из - 1 ползвани по предназначение. „ Парите не пот ъват , защото ги ползваме за това, за к о е - х то са дадени. і С мързел няма как да стане. Нещата се получават с меракі и с упорит ост ” - казва за ,,Здравей, България” км ет ът на\ селото Пенчо Геров. Роден през ХЧ37 г., той е най-възраст - 1 ният кмет в България, а голяма част от живота си е отдал ■ на строителството. Когато става кмет , решава да прех-\ върли опита, който има, в родното си село. ,,В общинската администрация намерих един сплотен ко - 1 лектив и разбрахме, че без да кандидатстваме по ев р о ф о н -1 [дове, не може да обновим и променим селот о” - споделя още [ ікметът. і L — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — J

IV. Художествен стил Характерни за него са комуникативната, експресивната и поетиче ската функции. Използва лексикалното и фразеологично богатство на всички други стилове, тъй като в художествената литература могат да се описват всякакви хора, действия и обстоятелства. Основна особеност е употребата на думи с преносно значение - метафори, олицетворения, сравнения. Няма специфична лексика, но има думи, които рядко могат да се срещнат в друга употреба. Напр. блян вм. мечта, упование вм. на дежда, незрим вм. невидим и др.

I і і і і 1 . I

і 1

[ і і ! і

ПЕДЯ ЧОВЕК Живеели двамина стари хора - мъж и жена. Те си имали сламена колибка с щъркелово гнездо на покрива, имали си и два вола: единият - сляп, а другият - куц, имали си една нива, три години неорана. Само дет е си нямали, затуй им било криво и мъчно. Една сутрин ст арецът рекъл на жена си: - Бабо, днес отивам да изора нивата. Смятам да п р ъ с на малко просо, че като порасте и узрее - ще дойдат птички да го клъвнат. СЦом накацат и почнат да го къл ват, аз ще хвърля рибарската си мрежа от горе им, ще хвана десет ина-пет найсет , ще им направя клетки и ще ги занеса на пазара да ги продам. Какво мислиш - добре ли съм решил? - Много ти е добро решението, само че за обед няма какво да ти наготвя. Я иди по-напред да хванеш малко рибица, пък сетне ще вървиш да ореш. Слязъл ст арецът към реката и хвърлил мрежата си в един дълбок вир. Изтеглил я: цяла торба рибки зла-

I і ■ і | і і ■ і

L — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — J

і топерки. Хвърлил повторно и що да види: в мрежата шава 1 едно малко момче, педя високо, с цървулки и мустачки. - Добро ут ро, тате! — викнало момчето. і — Кое си ти? —попитал старецът. - Аз съм твоят син. Стоях под един камък и чаках ня[ коя бабичка да ме измъкне и да ме отнесе в твоята колиба. і Чаках, чаках, мустаци ми пораснаха, но никой не дойде, 1 Излязох да се поразходя във водата и ти ме хвана в м р е і жата. Хайде да ме водиш у дома, че не зная пътя! I (Из народна приказка)

і і

к — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — J

V. Разговорен стил В него се отразяват всички функции на езика, без поетическата. Той допуска свободна употреба на множество думи, характерни за народ ната реч. Допускат се и някои диалектни думи, както и думи с турски произход, които придават по-грубо разговорен оттенък. Напр. Видяхме зор вм. срещнахме трудности; Хайде холан! вм. Как ли пък не!; Ще ми на криви капата вм. Не може да ме засегне и др. Използват се характерни думи, с които се изразяват чувства и емоции - умалителни думи, умали телни форми /момиченце, котенце, ръчичка/ на имената или ругателни думи за изразяване на възмущение - глупак, говедо, свиня, вещица и др., вулгаризми. Синтактична структура - недовършени изречения, насечени фрази, по-чести паузи, елиптична структура, повече глаголност.

По жътва един стар чорбаджия повикал своя съсед - си ромах човек, да му пожъненивата. - Докога ще жъна? - попитал сиромахът. - Докато залезе онова, небесното светило - показал нагоре с пръст чорбаджията. - А ма какво ще ми платиш? - Една торбичка брашно ще ти дам, стига да работиш както трябва. (Из народна приказка)

і 1 t

і . і I

Освен посочените функционални стилове, наричани и колективни, можем да говорим и за индивидуални стилове. Не всеки автор, който създава текстове, принадлежащи към някой от колективните стило ве, изгражда свой индивидуален стил. Такъв стил е присъщ само на най-изявените творци (учени, публицисти, писатели). Индивидуален авторски стил е съвкупност от всички индивидуално проявени идейно-художествени особености в творчеството на писате ля, като единство на характерното и частното в темите, идейното съдър жание, художествения метод, жанровете на произведенията, образите, художествените средства и езика. 21

1И 1Ш 11Ш

, і

Индивидуалният стил се ражда едновременно с автора и негова та способност да пише. Той се оформя не само от обема на прочетените книги, но и задълбочената работа върху творчеството на световните класици от всички времена. Трябва да се отбележи, че стилът се оформя и обуславя от харак терния исторически период, в който живее писателят, от своеобрази ето на конкретното време, обществените отношения, от съответните литературни направления, до които се е докоснал, течения и борби в конкретния момент и най-вече от личността на писателя, от неговия та лант и умения, от способността му да наблюдава живота във всичките му прояви и категории, чрез индивидуалния начин на мислене, усещане, чувстване и т.н.; и най-вече умението да отрази с художествено майстор ско слово, което е отражение на неговата оригиналност. ► Отговорете на въпросите:

1. Какво изучава стилистиката като дял от науката за езика? 2. Дайте определение на стилистичните норми на езика. 3. Какво знаете за функционалните стилове на българския език? Охарактеризирайте ги. 4. Назовете факторите, по които се определя характеристиката на всеки стил. 5. Назовете основните езикови функции. 6. Охарактеризирайте индивидуалния авторски стил. Упражнение 21 ► Разделете се на три екипа, като всеки от екипите работи върху след ните три текста. Отговорете на въпросите:

1. В коя комуникативна сфера се е появил текстът? 2. Кой е основният предмет на текста и с каква тема е свързан той? 3. Към кой от функционалните стилове може да бъде отнесен всеки текст? 4. Кои от анализираните езикови средства бихте определили като стилово маркирани и защо? 5. Кое е основното глаголно време в текста и защо е използвано именно такова глаголно време? Текст 1 Ти разбра ли за онова грамадно цвете в Лондон, дето сума ти хора се редили на опашка да го видят? - Какво цвете? - Ами вчера го показаха по телевизията. Някакво, взето от тропи ците. Отглеждали го в парника на Уелеката принцеса. Гигант, ти казвам! Ставало три метра и цъфтяло страшно рядко. - Да, бе! Цвете три метра! Та то си е цяло дърво! И какво? - Не можеш да си представиш обаче, че като цъфнело, страхотно воняло - на умряло, на мърша, ти казвам... -

Текст 2 Екзотично цвете събира над 5000 души на опашка пред Лондон ската ботаническа градина. Телевизията показва на забавен кадър как то се разтваря. Единственото, което медиите не можеха да отра зят, бе отблъскващата му миризма. Цяла Великобритания бе зата ила дъх пред гледката. Цветето цъфти рядко - веднъж на три го дини, в джунглата на остров Суматра в Индонезия. Екземплярът в Лондон не беше го правил от 33 години насам. Парникът на Уелека та принцеса стана обект на рекордно стълпотворение. Атракцията си струваше. Не стига, че това е едно най-големите цветя на Земята, на всичко отгоре изпуска убийствена миризма - разлагащ се труп, на отпадъци от захарна рафинерия, на кофи за боклук през лятото... Текст 3 Аморфофалос (Amorfofalus titanus) - многогодишно екваториал но автотрофно двуполово растение с големи размери. Височината му достига до три метра. Цветът му има форма на голямо жълто жило, увито в листо със светлозелен цвят от външната страна и лилав цвят от вътрешната страна. Цъфти веднъж на три години. Размножава се чрез смяна на поколенията. По време на цъфтежа растението дву кратно издава силна миризма, съответстваща, както се предполага, на двете му състояния - мъжко и женско. Разпространено е в еквато риалните гори на остров Суматра в Индонезия. Пренесено е в Европа от английски ботаници. Отглежда се в парникови условия. Упражнение 22 ► Прочетете внимателно текстовете и определете към кои стилове принадлежат. Мотивирайте се, като посочите от какво точно се ръ ководихте при решаването на задачата.

Текст 1 Японският принц Нарухито, наследник на най-старата монархия в света, сключи вчера брак с дипломатката Масако Овада. По вре ме на обгърнатия в тайна ритуал на бракосъчетанието в най-святото за императорския дворец място - шинтуисткия храм на богинята на Слънцето - младоженците сякаш се върнаха векове назад. Престо лонаследникът бе облечен в пламтяща оранжева роба, а принцесата изглеждаше тържествено и сковано в 14-килограмовия си многопла стов изумруденозелен костюм - брачни одежди, останали непроме нени от VIII век до днес. Нито един от 800-те поканени на сватба та, включително императорската двойка, не видяха какво става зад бамбуковата преграда, отделяща храма. След сватбената церемония наследникът на 1400-годишния трон на Хризантемата и небожествената му съпруга се преобразиха в съвременна императорска двой ка и преминаха в открит „Роле ройс” по улиците на Токио на път от императорския дворец за новия си дом, двореца Tory. Почти 200 000 ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 23

души, размахващи знамена, се бяха събрали, за да поздравят младо женците. Феминисти и либерали се надяват, че като възпитаничка на Харвард и Оксфорд образованата бъдеща императрица ще помог не на прекалено обвързания с традицията японски двор да се прис пособи към модерните времена. Текст 2 Сватбата, а до известна степен и годежният етап представляват в цялост същинска драматична игра, наситена с музика - инструмен тална и вокална, и с танци. Драматичните моменти са в мисълта за щастливия изход на оженването, в мъката на годеницата поради от делянето й от родния дом. Мрачната картина на неизвестното бъде ще, подчертавана още повече от песните при разните обреди, усилва тази драматичност при многобройните моменти на откупвания, ди рижирания и пр. Сватбата-драма кулминира в момента на брачното свождане, след което или се отприщва във фриволно-весела, често пъти оргиастична форма, или заглъхва в трагедия и за двата дома. Страхът от магия, от зловредне върху младоженците доставя също постоянно напрежение за някои от сватбарите. Цялата сватбена драма отразява и значителна първобитна идео логия, проявила се в многобройни символични и магични постъпки, които имат най-често апотропейно осмисляне (някои маскарадни про яви, окичване с червени цветя и прежди, слагане на лук и други бил ки на знамето, червено було на невестата, сватбеното знаме, вдигане на шум, гърмежи и др.). Текст 3 1. Сутринта най-напред сватбата / на две места се почва// В дома на младоженеца и на младоженката// Гостите на младоженката оти ват в нейния дом / на младоженеца / в неговия / и почват да ядат// 2. И да се напиват// 1. Тя ги посреща всичките// 2. Вие в кой дом отидохте сеа? 1. На младоженката// 2. Ааа... Ама сте нейни гости? 1. Ами нейни гости сме// 2. Еее / трябва да отидете в дома на младоженеца! 1. Не! Нее! 3. Е, как на младоженеца / след като младоженецът е в Благоев град? 1. Младоженецът си е от гара Пирин / ако нямаш нищо против// 3. Е, нали живее в Благоевград// 1. Той живее / обаче родом е от гара Пирин// 4. Майка му и баща му са там// 1. Да// Живее на другия край на селото// 2. Я кажи сега за яденето ти! Остави другото! Давай! 24

1. Лиляна стои там и ... посреща гостите / и се ръкува, и им слага по една кърпичка. Упражнение 23 ► Прочетете текста и отговорете на въпроси от 1 до 10 включително. Имате 12 минути да прочетете текста и да отговорите на въпросите.

На Земята са необходими 23 часа, 56 минути и 4,09 секунди (или един звезден ден), за да извърши едно пълно завъртане около собст вената си ос, която минава през Северния и Южния полюс. Земята извършва една пълна обиколка на своята орбита всеки 365, 2564 дни. По своята орбита около Слънцето Земята се придвиж ва със средна скорост от ЗО км/с. С тази скорост тя изминава разстоя ние, равно на един свой радиус, за приблизително 7 минути. Ако следим движението на Земята по нейната орбита „отгоре”, то движе нието на Земята и всички останали планети, както и въртенето на всички планети включително Слънцето, но без Венера, е по посока обратна на часовниковата стрелка. Плоскостите, определени от орбитата на Земята около Слънцето и нейното въртене около оста си, не са успоредни, а се пресичат под ъгъл от 23,5 градуси. Този факт е главната причина за наличието на сезони, тъй като Северното и Южното полукълбо получават раз лично количество слънчева енергия в зависимост от местоположе нието на Земята спрямо нейната орбита. Второстепенна причина за наличието на сезони е ексцентричността на орбитата на Земята. Когато в Северното полукълбо е лято (и зима в Южното), разстоя нието от Земята до Слънцето е по-голямо от същото разстояние през зимата в Северното полукълбо (лято в Южното полукълбо) и съот ветно Земята получава по-голямо количество енергия. Този факт води до известно смекчаване на климата в Северното полукълбо. 1. Стилът на текста е:

а) художествен; в) официално-делови;

б) публицистичен; г) научен.

2. Коя е темата на текста?

а) Пълната обиколка на Земята около Слънцето. б) Земята в Слънчевата система. в) Разстоянието от Земята до Слънцето. г) Климатът на Земята. 3. Кое от следните твърдения е вярно според текста?

а) Орбитата на Земята е първостепенна причина за наличието на сезони. б) Движението на Земята е по посока на часовниковата стрелка. в) На Земята е необходим един звезден ден, за да извърши едно пълно завъртане около собствената си ос. г) Северното и Южното полукълбо получават еднакво количе ство слънчева енергия. 25

4. Кое от следните твърдения е вярно според текста?

а) Земята се придвижва със средна скорост от 40 км/с. б) Земята извършва една обиколка на своята орбита всеки 366, 6564 дни. в) Плоскостите, определени от орбитата на Земята около Слънце то, се пресичат под ъгъл 23,5 градуса. г) На Земята са необходими 24 часа, 56 минути и 4.09 секунди за едно пълно завъртане около собствената си ос. 5. Кое от следните твърдения НЕ е вярно?

а) Когато в Северното полукълбо е лято, разстоянието от Земята до Слънцето е по-малко. б) Второстепенна причина за наличието на сезони е ексцентричността на орбитата на Земята. в) По своята орбита около слънцето Земята се придвижва със средна скорост от 30км/с. г) Въртенето на всички планети, вкючително Слънцето, но без Венера, е по посока обратна на часовниковата стрелка. 6. Как се осъществява връзката между първи и втори абзац?

а) Чрез местоимение. в) Чрез синоними.

б) Чрез съюз. г) Чрез повторение.

7. Как се осъществява връзката между трети и четвърти абзац?

а) Чрез лично местоимение. б) Чрез въпросително местоимение. в) Чрез относително местоимение. г) Чрез показателно местоимение. 8. Каква е основната задача на този текст?

а) Да въздейства. в) Да развлича.

б) Да информира, г) Да убеждава.

9. Колко са сказуемите в първия абзац?

а) 1.

б) 2.

в) 3.

г) 4.

10. Определете вида на грешката в подчертаната дума от третия абзац.

а) Фонетична. в) Граматична.

б) Лексикална, г) Синтактична. Упражнение 24

► Разделете се на пет екипа, като всеки от екипите работи върху съз даването на един текст с различна стилова принадлежност. Назове те факторите, по които се определя характеристиката на дадения стил. Упражнение 25 ► Употребете в изречения думите:

наистина, съчувствено, неуморно, привечер, настрана, току-що, яростно, неочаквано, тревожно, укорно, виновно, незабелязано. 26

Упражнение 26 ► Посочете по няколко допълнения към глаголите:

забелязвам, разказвам, поправям, забравям, намокрям, грабвам, заминавам. Упражнение 27 ► Прочетете творбата на Христо Ботев.

НА ПРОЩАВАНЕ Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз турска черна прокуда, дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина да ходим да се скитаме немили, клети, недраги! Аз зная, майко, мил съм ти, че може млад да загина, ах, утре като премина през тиха бяла Дунава! Но кажи какво да правя, кат си ме, майко, родила със сърце мъжко, юнашко, та сърце, майко, не трае да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище: там, дето аз съм пораснал и първо мляко засукал, там, дето либе хубаво черни си очи вдигнеше и с онази тиха усмивка в скръбно ги сърце впиеше, там, дето баща и братя черни чернеят за мене!... Ах, мале - майко юнашка! Прости ме и веч прощавай! Аз вече пушка нарамих и на глас тичам народен срещу врагът си безверни. Там аз за мило, за драго, за теб, за баща, за братя,

за него ще се заловя, пък... каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка! А ти, Та чуеш, майнольо, че куршум пропей над село и момци вече наскачат, ти излез, майко - питай ги, де ти е чедо остало? Ако ти кажат, че азе паднал съм с куршум пронизан, и тогаз, майко, не плачи, нито пък слушай хората, дето ще кажат за мене „Нехранимайка излезе”, но иди, майко, у дома и с сърце сичко разкажи на мойте братя невръстни, да помнят и те да знаят, че и те брат са имали, но брат им падна, загина, затуй, че клетник не трая пред турци глава да скланя, 27

сюр ма шко тегло да гледа! Кажи им, майко, да помнят, да помнят, мене да търсят: бяло ми месо по скали, по скали и по орляци, черни ми кърви в земята, земята, майко, черната! Дано ми найдат пушката, пушката, майко, сабята, и дето срещнат душманин със куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват... Ако ли, майко, не можеш от милост и туй да сториш, то 'га се сберат момите пред нази, майко, на хоро и дойдат мойте връстници и скръбно либе с другарки, ти излез, майко, послушай със мойте братя невръстни моята песен юнашка защо и как съм загинал и какви думи издумал пред смъртта си и пред дружина... Тъжно щеш, майко, да гледаш и на туй хоро весело, и като срещнеш погледът на мойто либе хубаво, дълбоко ще ми въздъхнат две сърца мили за мене нейното, майко, и твойто! И две щат сълзи да капнат на стари гърди и млади... Но туй щат братя да видят и кога, майко, пораснат, като брата си ще станат -

силно да любят и мразят... Ако ли, мале, майноле, жив и здрав стигна до село, жив и здрав с байряк във ръка, под байряк лични юнаци, напети в дрехи войнишки, с левове златни на чело, с иглянки пушки на рамо и с саби-змии на кръстът, о, тогаз, майко юнашка! О, либе мило, хубаво! Берете цветя в градина, късайте бръшлян и здравец, плетете венци и китки да кичим глави и пушки! И тогаз с венец и китка ти, майко, ела при мене, ела ме, майко, прегърни и в красно чело целуни красно, с две думи заветни: свобода и смърт юнашка! А аз ще либе прегърна с кървава ръка през рамо да чуй то сърце юнашко, как тупа сърце, играе; плачът му да спра с целувка, сълзи му с уста да глътна... Пък тогаз... майко, прощавай! Ти, либе, не ме забравяй! Дружина тръгва, отива, пътят е страшен, но славен: аз може млад да загина... Но... стига ми тая награда да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода...

ТОВА Е ИНТЕРЕСНО! Стихотворението е създадено по времето, когато Ботев се готвел да мине Дунава с четата на дядо Жельо войвода през 1868 г. Публику вано е във в. „Дума" (1871 г.). Още преди Освобождението било раз пространено като песен сред революционната младеж. 28

Отговорете на въпросите:

1. Стихотворенията на Христо Ботев напомнят изповед, обръще ние към близък човек. Какво е въздействието на тази форма в стихотворението „На прощаване”? 2. Защо бунтовникът тръгва по страшния, но славен път на бор бата? Как си представя той изхода на тази борба? 3. Предчувствието за юнашка смърт е основен момент в стихо творението. Как се отразява това на основния тон на творбата? 4. Докажете чрез това стихотворение, че Христо Ботев прите жава индивидуален авторски стил. В каква степен историче ският период, в който живее Христо Ботев, своеобразието на конкретното време, обществените отношения оказват влияние на индивидуалния му авторски стил? Упражнение 28 ► Напишете изреченията в единствено число:

Турските управници завладели българските земи, опустоши ли градовете и се смятали за пълни господари над българите. Тези деца били възпитавани във военно-религиозни училища и ставали фанатизирани войници на султана. Гръцките попове ограбвали на рода и унищожавали българските книги. Хайдутите били храбри българи, които не могли да търпят турските беззакония. Упражнение 29 ► Заместете подчертаните думи със синоними:

Робството донесло безкрайни страдания на народа. Еничерите били обучавани във военно-религиозни училища. Хайдутите не могли да понасят беззаконията на турските завоеватели. Турците се боели от хайдутите. Голяма част от населението била унищоже на. Упражнение 30 Съставете един текст в публицистичен стил, като имате предвид, че публицистиката има за обект всички области на човешката дейност и притежава специфична терминология и фразеология. Упражнение 31 ► Определете отнасят ли се дадените по-долу текстове към публици стичния стил? За целта отговорете на следните въпроси: > >

Каква е темата на всеки един от текстовете и дали обслужват сред ствата за масова информация или някаква публична изява? Какви са целите на общуване? 29

> > >

За кого са предназначени текстовете? Какви са условията на общуване за всеки един от текстовете? Какви лингвистични особености притежават (лексикални, мор фологични, синтактични)? Обърнете внимание и на начините за постигане на текстова свързаност.

A) ИТАЛИЯ СПАСИ 1123 ИМИГРАНТИ НА САЛОВЕ Военноморските сили на Италия спасиха 1123 имигранти на де вет големи сала във водите южно от остров Сицилия, предаде Ройтерс. Патрулиращи хеликоптери забелязали препълнените салове и била проведена спасителна операция, в която участвали четири ко раба на ВМС. Имигрантите били от Северна Африка, посочва Би Би Си. След тях имало 47 жени, 4 от които бременни, както и 50 деца. 7 души - 6-има мъже и жена, обаче се удавили и телата им са на мерени на мароканския бряг. Италия е основна врата към Европа за имигранти, а напливът им по море се увеличи повече от 3 пъти през 2013 г. в сравнение с предходната година, подхранван от граж данската война в Сирия и конфликта в Африканския рог, отбелязва Ройтерс. През октомври 2013 г. кораб с около 500 души на борда по тъна на километър от брега на средиземноморския остров Лампедуза. Загинаха над 210 души. Миналия месец при подобен инцидент, но с лодка край гръцкия о. Фармакониси в Егейско море загинаха 12 нелегални имигранти. Оцелели обвиниха гръцките власти, че не са направили нищо, за да помогнат на бедстващите, и че насилстве но са се опитвали да ги върнат в Турция. (http://www.24chasa.bg/Article.asp(Articleld=3185347)

Б) КАПИТАН АНДРЕЕВО Е БЛОКИРАН ЗА КАМИОНИ Малко преди 10 ч. граничният пункт на границата с Турция Ка питан Андреево е бил блокиран от камиони и хора, съобщи агенция „Фокус”. През границата се пропускат само леки автомобили и авто буси. Представител на автомобилните превозвачи коментира пред агенцията, че блокадата вероятно ще продължи докато се реши про блема с разрешителните за тировете. Вчера беше обявено, че меж дународните превозвачи няма да проведат планираната блокада на българо-турската граница, а ще изчакат срещата на транспортни те министри на България и Турция, която предстои на 21 февруа ри. Това съобщи пред БНР Ангел Траков, председател на Съюза на международните превозвачи. (http://iviviv.dnevnik.bg/bulgaria/2014/02/10/2238199_kapitan_andreevo_e_ blokiran_ za_kamioni/?ref=substory)

B) ЦЪРКОВНА ХРОНИКА Литийното шествие на Бачковския манастир, което се провежда на втория ден на Великден от векове, тази година ще бъде с първо то копие на Чудотворната икона на Света Богородица, съобщи игу 30

менът на манастира дядо Борис. Празнуваме „разтурни понеделник”. Това е вторият ден след Великден. Той е свързан с обичая „размятване на яйца”, който предпазва от градушка и вещае плодородие. За почва Страстната седмица. От днес започна Страстната седмица седмицата на страданията, последната от живота на Иисус Хрис тос. Започва Великият пост от днес - седем седмици преди Велик ден започва най-важният пост. Почитаме Свети Трифон - покрови телят на лозарите. Православната църква почита днес паметта на Свети мъченик Трифон. Празникът е наречен от народа Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започ ва резитбата на лозята. На Атанасовден зимата си съблича кожуха. Православната църква почита на 18 януари паметта на Атанасий Велики. На този ден празнуват всички, които носят името Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки „Атанас” означа ва „безсмъртен”. Антоновден се празнува за предпазване от болести. Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. На Богоявле ние небето се отваря. Православната църква празнува Богоявление Йордановден, който е третият по значимост християнски празник през годината. Синодът допуснал грешка, не бил срещу ин витрото! Свети ят синод на Българската православна църква не е против ин витрото. Това обяви пред Дарик Ловчанският митрополит Гавраил. Почитаме свети Спиридон на 12 декември всяка година. Православната църква почита Свети Спиридон, епископ Тримитунтски и голям Чудотворец. Свети Спиридон е един от най-великите чудотворци на IV век. (http://www.budilnik.com/index.php?option=com_ k2&vieiv=itemlist&layout=catego-ry&task=category&id=9&Itemid=202&lim itstart=10)

Г)

ВЛАДИМИР ЗАРЕВ: ИДВА ПОКОЛЕНИЕ, КОЕТО ЩЕ ПРОМЕНИ БЪЛГАРИЯ С писателя ВЛАДИМИР ЗАРЕВ разговаря ВАЛЕНТИНА ПЕТ КОВА - Г-н Зарев, във филма „Дървото на живота”, изграден по моти ви от романа ви „Битието”, претворявате исторически събития и ге рои от началото на миналия век. Каква карма носим съвременните българи? С какво сме обременени и с какво облагодетелствани от предците си? - Доста е тежка кармата на българите. За жалост голяма част от характеристиките, които определят националния ни характер, ид ват от турското робство, когато се извършват редица драматични по ражения, сред които е обстоятелството, което силно влияе и до днес в националната ни съдба, е недоверието, бих казал ненавистта дори, на българина към институциите. Институционализмът у нас е на много ниско ниво. 31

- Защо? - Ако обърнем поглед назад, ще проумеем, че българинът не се е разпознавал в управниците си, защото султанът не е бил неговият княз, нито кадията - неговият съдия. Чужди, натрапени, омразни са по това време наместниците на държавната власт. Самата държава е враг в продължение на векове, през които се трупа и съпротива та, неуважението към нейните институции... А и до днес виждаме например с какъв невероятен авторитет се ползват институциите в Англия, от какво значение са натрупванията на традиции, памет и законност в общото им национално живеене. (http:llwww. trud. bg/Article, asp ?ArticleId=3122434)

Д)

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО!

Заедно с учениците и колегите тази година успяхме да подготвим и осъществим голям план на мероприятия, свързани с честването на 140-годишнина от Освобождението на България от османско влади чество. Това бяха открити уроци по български език и литература, история на България с надслова „И сложиха главите си за Отечест вото”. С невероятна гордост и преклонение учениците и учителите разказваха за 170-годишнина от смъртта на гениалния Хр. Ботев, 145-годишнина от обесването на В. Левски и героите-опълченци, взе ли активно участие в Руско-турската война от 1877-1878 гг. Учени ческият парламент отпечата специален брой на училищния вестник „Здравей” и подготви изложба „България - моя светиня”. По-големите ученици представиха пред гимназистите от 5-8 класове инте ресни сведения и любопитни факти по темите „Баба Марта бързала, мартеница вързала” и „3 Март - празник на възстановяване на бъл гарската държавност”. На трети март в много тържествена обстановка в историческата актова зала на Болградската гимназия на високо ниво беше предста вена литературно-музикалната композиция „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и те за теб достойни, майко, бяха. И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх”. А по-късно част от педагогическия колектив, участниците от образцовия ансам32

бъл „Здравец”, взеха участие в тържествения митинг и мероприяти ята на Областния център за българска култура в гр. Болград пред паметника на българските опълченци. Тази напрегната и невероятно интересна сед мица отново ни обедини в името на най-светло то — Свободата!!! Сигурни сме, че нашите на следници трябва да знаят и тачат спомена за славните бойци и революционери, които чрез своята преданост и нечувано себеотрицание от дадоха живота си в името на Родината! Ние успяхме да засвидетелстваме своята без гранична синовна почит и уважение в името на силна и щастлива България, пожелавайки си мир и ясно бъдеще! Минават години, сменят се правителства, режими и идеологии, но праз никът на Освобождението си остава свещен за българския народ, той обединява всички българи по света. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!! (Наталия Кара, преподавател по български език и литература в Бол градската гишназия на„Г. С. Раковски ”)

Е) ЕКШЪН ТРЯБВА, НЕ ЕКШЪН ПЛАН Правителството е преосмисляло решението си да отговори на критиките от Брюксел в мониторинговия доклад за правосъдие то с екшън план. Ще го замени с пътна карта. Окей, сигурно така е по-правилно. Проблемът е, че отдавна съдебната система у нас няма нужда от програми, стратегии, планове, пътни, географски карти или ветропоказатели. Ако управляващите наистина искат да напра вят нещо, по-добре да зарежат екшън плановете си и да преминат директно към екшън (от англ. —действие) в правосъдието. Защото Брюксел ясно каза, че България е добра в приемането на закони, пи сането на стратегии и изграждането на структури. Така че по-добре да забравим пътните карти, за да не ни отговори Брюксел следва щия път с пътеводител на галактическия неудачник. (Цветелина Йорданова) http:Hwww. trud. bg!Article, asp tArtie leld=3133427

Речник: Байряк

байрак

Бръш лян

плющ

Здравец

герань

Полукълбо

півкуля

СЪОБЩЕНИЕ. СЪСТАВЯНЕ НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ СЪОБЩЕНИЯ У п р а ж н е н и е 32 ► П р о ч е т е т е т е к с т а . О п р е д е л е т е в ид а и сти л а на те к с т а . С ф о р м у л и р а й те те м а та и о с н о в н а та м и съ л .

Официално-деловият стил може да бъде разделен на следните няJ колко подстила: - дипломатически - договори, спогодби, декларации и др. (осъ ществяват взаимоотношенията между държавите); -законодателен - закони, укази, постановления (представят нор мативни актове на законодателната и изпълнителната власт); - административно-канцеларски - правилници, директиви, съоб щения; С ъ о б щ е н и я т а се отнасят към а д м и н и с т р а т и в н о - к а н ц е л а р с к и я п о д с т и л , който има следните характеристики: Административно-канцеларски жанрове: - с информативна функция: характеристика, доклад, автобиогра фия, отчет, протокол; - с разпоредителна функция: заповед, нареждане, решение, присъ да; - със съглашателна функция: договор, споразумение; - с удостоверителна функция: удостоверение, пълномощно, разпис ка, диплома, свидетелство, паспорт; - със съобщителна функция: о б я в а , п о к а н а , т е л е г р а м а . Е зикови особености:

Лексикални средства: употреба на думи с пряко значение, термини и терминологични словосъчетания, свързани със сферата на употреба; речеви клишета, устойчиви словосъчетания. Морфологични средства: отглаголни съществителни за назоваване на абстрактни понятия, сегашни деятелни причастия, сегашно време на глаголите със значение за констатация или задължителност. Синтактични средства: съобщителни изречения (информативна функция), обособени причастни изрази, синтактични конструкции с нат рупване на еднородни части. Използват се: неутрална лексика, правни (юридически термини, стандартизирани (клиширани изрази), собствени имена. Липсват емоционално-експресивни езикови средства. С ъ о б щ е н и е - т е к с т , ч р е з к о й т о се и н ф о р м и р а з а н я к а к в о с ъ б и т и е .

Съобщението оформяме в зависимост от това, дали е лично, или ко лективно. За целта е необходимо да изясним: Какво ще съдържа?

Какво ще се състои, кога (ден, дата, час), къде (точно посочване на мястото).

Как ще започнем?

Кой го организира, с каква цел, какво е за планирано, за кого се отнася.

Кога ще завършим?

Кои да присъстват, как да се подготвят.

Кой ще подпише?

Дата и подпис.

С ъ общ ението

може да бъде обява, покана, телеграма и др.

О б я в а - в и д с ъ о б щ е н и е , с к о е т о се и з в е с т я в а з а н я к а к в о н а ч и н а ние.

При съставяне на обява се ръководим с изискванията за съобщение.

П о к а н а - в ид с ъ о б щ е н и е , ко е то с ъ д ъ р ж а п р е д л о ж е н и е за у ч а с ти е в н я ка кв о м е р о п р и я ти е . П о ка н ата м о ж е да бъде като в устна, та ка и в писм ена ф орм а.

В зависимост от това, за кого е предназначена и какво съдържа, по каната се оформя различно: - за кого е предназначена (трите имена и точен адрес); - с каква цел се поканва лицето (какво ще се състои, кога, къде, при какви условия, срок и т. н.); - от кого е поканата. Слів*

П л а та

ПЕРЕДАЧА

|грн. к а п .

М ін іс т е р с т в о з в ’ язку У к р а їн и

ТЕЛЕГРАМ А

го

год .

Н ом ер р о б . м ісц я Н ом ери а в т о в ід п о в ід е й

хв.

Т е л е гр а м а - к р а т к о с ъ о б щ е н и е за н е за б а в н о п р е д а в ан е на и н ф о р м а ц и я по т е л е гр а ф а .

Невинаги телеграмата се оформя със средствата на ____ сл.____ г о гол.____ хв. С л у ж б о в і в ід м іт к и официално-деловия стил. К в и т а н ц ія в К а т е г о р ія і в ід м іт к и Например: до ваши познати, п рийом і о со б л и в о г о ви ду роднини. те л е гр а м и К уди Обикновено телеграми і. хв. К ом у те се оформят на специална К уд и « бланка, на която се отбеляз А 1 1 x 1 ва: за кого е предназначена Ие з Е £ (точен адрес и трите имена j на подателя); какво съдържа 1 П р із в и щ е і а д р е са від п р а в н и к а %? о (н е о п л а ч у є т ь с я і з в ’я з к о м (кратък текст); кой я изпраща а £ 'S н е п е р е д а єт ь ся ) Е £ (името на изпращача). При езиковото оформяне на съдържанието в телеграмата могат да се изпуснат съюзи, предлози, частици и др., ако не се нарушава смисълът на текста. №

П рийняв

П ередав

ТОВА Е ИНТЕРЕСНО! Телеграмите се предават, като правило, по жиците или по радио с помощта на телеграфа. Първите електрически телеграфи се появиха в Европа в края на 18 - началото на 19 век. Първата в САЩ телеграма беше изпратена от Балтимор във Вашингтон на 24 май 1844 г. от амери канския изобретател на телеграфа Семюел Морзе. Първите телеграфни апарати разпечатваха приетия текст на хартийна лента с лепкава обратна страна, която по-късно се залепяше на 35

лист хартия за по-удобно четене. Към средата на 1980-те години се по явиха телетайпи, в които текстът на телеграмата се разпечатваше на хартия. Много от пощенските отделения за допълнително плащане предоставяха възможност да се изпращат поздравителни телеграми, в този случай лентата или листът с приетия текст се залепяха на худо жествено оформена бланка. Понякога беше прието да се изпращат телеграми по случай на ва жни събития, а в случаите, свързани с любовта - телеграми с романтич но съдържание. С развитието на съвременните видове връзка романтиката, свързана с получаването на телеграми, отмина. В настоящия момент телеграмата изгуби своята актуалност по при чина на появяването на голям брой по-удобни алтернативни начини на връзка. На 27 януари 2006 година американската компания Western Union, предавала текстови съобщения по телеграфа в продължение на 150 години, приключи да оказва тази услуга. В

О тго в о р е те на въ пр осите:

1. На колко подстила може да бъде разделен официално-дело вият стил? 2. Към кой подстил се отнасят съобщенията? 3. Назовете основните административно-канцеларски жанрове. 4. Назовете езиковите особености на административно-канце ларския подстил. 5. Какво е това съобщение? 6. Назовете основните видове съобщение, охарактеризирайте ги. У п р а ж н е н и е 33 ►

О п р е д е л е т е к ъ м к о и п о д с т и л о в е н а о ф и ц и а л н о -д е л о в и я с ти л се о т н а с я т д а д е н и т е п о -д о л у т е к с т о в е . За ц е л т а о т г о в о р е т е н а с л е д н и т е в ъ п р о с и :

а) Какви са целите на общуване? б) За кого са предназначени текстовете? в) Какви са условията на общуване за всеки един от текстовете? г) Какви лингвистични особености притежават (лексикални, мор фологични, синтактични)? Обърнете внимание и на начините за постигане на текстова свързаност.

А)

ПОКАНА

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ЕТАЖНАТА і СОБСТВЕНОСТ і по чл. 3 8 о т ЗУЕС АДРЕС: гр. Русе, ул ........................ № .......... , бл............ вх. ... і Д о ...................................................................... і і На основание ч д . 3 8 , ал.Х о т ЗУЕС Управителят / і 1 Управителният съвет Ви кани да изпълните решение j

і ............................................................................................ /из1 писва се, съдържанието на решението/ на Общото събра і ние на собствениците, прието на ............ 2-0.... г. с п р о і токол № ... в ...... дневен срок от датата на получаване на ! поканата. Ако не изпълните решението на Общото с ъ і брание в горепосочения срок, ще подадем заявление за издаі ване на заповед за изпълнение по реда на чл. 4 НО от ГПК, ! на основание чл. 38 , ал. 2- от ЗУЕС.

і 1 ( і ! і ■

Управител/ Председател на УС: /подпис/ і

Ь)

ОВЯВА

(име на инвеститора/физическо или юридическо лице) На основание чл. 4, ал. 2- от Наредбата за условията и і реда за извършване на оценка на въздействието върху окол1 ната среда на инвестиционни предложения за строителство, і дейности и технологии (обн. ДВ бр. 2-5/2-ООЪ г.) і УВЕДОМЯВАМЕ Всички заинтересовани физически и юридически лица, че имаме инвестиционно предложение: Уведомяваме Ви, че ,,АВТ” А Д - София СЕ ЕИ К і 5 3 8 1 <Ь40 има следното инвестиционно предложение: Изграждане на ново водовземно съоръжение - един . тръбен кладенец. і Всички j които желаят да изразят мнения и становиі щаj могат да го направят писмено в град Стрелча> общин! ска администрация на едно гише} респ. Км ет ст вот о на і с.Смилец или в РИОСВ - Пазарджик ул. ,,Гурко” № Ъ, ет 4 і гр. Пазарджикпощенски код 4 4 0 0 . Резюме на предложението: Изграждане на ново водовземно съоръжение - един і тръбен кладенец с дълбочина 55 м в имон с ПИ № 02-02-2-Ъ 1 в мест ност та „К орубат а” в землището н с.Смилец, о б і щина Стрелча, с цел капково напояване. і Връзка с ДРУГИ съществуващи и одобрени с уст р ой 1 ствен или ДРУГ план дейности в обхвата на въздействие на обекта на инвестиционното предложение: і Няма такива і Природни ресурси, предвидени за използване по време на ! строителството и експлоатацията, предвидено водовзеі мане за питейни, промишлени и други і нужди - чрез обществено водоснабдяване (ВиК или д р у [_ га мрежа) и/или ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ, и/или подзем -

і |

і 1

| і

1 і ■ ! |

\ t \ 1 і 1

і ■ !

і _J

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 37

і 1

ни BodUj необходими количества, съществуващи съоръжения і или необходимост от изграждане на нови: 1 Няма такива. Упраж нение 34

► Н а п р а в е те с ъ о б щ е н и е за ц я л о то у ч и л и щ е за п р е д с то я щ а е к с к у р з и я в гр а д К и е в по в р е м е на есен н а та в а к а н ц и я . У п р а ж н е н и е 35 ► Н а п и ш е те о б яв а за п р о в е ж д а н е на с п о р те н п р а з н и к на сел о то . П о м и сл ете к а к м о ж е те да о ф о р м и те обявата х у д о ж е с тв е н о . У п р аж н ен и е 36 ► О т к р и й т е г р е ш к и т е , к о и т о са д о п у с н а т и в о б я в а т а . Р е д а к т и р а й т е , к а т о се о б о с н о в е т е .

Загуби ми се котето! Моля ви се, помогнете ми да го намеря, загцото много го обичам. То е цялото черно, само ушичките му са кафяви, а нослето - черно. Малко и беззащитно е. Ако го намерите, позвънете на телефон 44-33-55. У п р аж н ен и е 37 ► Н а п и ш е т е т е к с т за т е л е гр а м а , с к о я т о с ъ о б щ а в а те на в а ш и т е п р и я т е л и , ч е се з а в р ъ щ а т е с л е д д ъ л г о п ъ т у в а н е . У п р аж н ен и е 38 ► Х о р а т а о т в а ш е т о с е л и щ е се п о д г о т в я т за с в о я п р а з н и к п о с л у ч а й на г о д и ш н и н а т а н а с е л и щ е т о . Н а п и ш е т е п о к а н а за т ъ р ж е с т в о т о , п р е д н а з н а ч е н а за: о ф и ц и а л н и го с т и , за у ч и т е л с к и я к о л е к т и в , за в с и ч к и ж и т е л и . П о к а к в о щ е се р а з л и ч а в а т и п о к а к в о щ е си п р и л и ч а т т р и т е покани? У п р аж н ен и е 39 ► В аш с ъ у ч е н и к п о л у ч а в а п о р ъ ч е н и е д а н а п р а в и п и с м е н о с ъ о б щ е н и е за н о в о го д и ш н и я п р а з н и к . Той н ап и сал :

Скъпи другари! Внимание! На 27.12.2018 г. Ще се проведе тържество по случай Нова година. Ще има дискотека, бал с маски. Уверявам ви, че ще бъде страшно интересно. Дядо Мраз и неговата внучка ще раздават хубави пода ръци. Ще има и прекрасна концертна програма. Празникът ще започне в 16 часа. Елате всички! От съвета. ►

Р е д а к т и р а й т е с ъ о б щ е н и е т о , к а т о се р ъ к о в о д и т е о т и з и с к в а н и я т а н а о ф и ц и а л н о -д е л о в и я с ти л .

Упраж нение 40 ►

Н а п и ш е т е с ъ о б щ е н и е за : п р е д с т о я щ а е к с к у р з и я ; п о ч и в е н д е н . У п р а ж н е н и е 41

‘iJ>

К а к ъ в в и д с ъ о б щ е н и е е текстъ т? С ъ ставете с ъ ч и н е н и е , в к о е т о да

р а з к а ж е т е за о ч а к в а н а т а о т вас е с е н н а в а к а н ц и я . П о к а к в о си п р и л и ч а т и п о к а к в о се р а з л и ч а в а т д в а т а т е к с т а ?

На места ще преобладава намаляваща облачност, преваляване, а в низините - облаци и слънце. В Западна България ще е слънчево до частично облачно. Максимални температури между 5 и 8 граду са, в южните райони от 10 до 12 градуса. За столицата - около 9 гра дуса. Речник: Мрежа

мережа

К а п к о в о (прил.)

крапельно

Н ар е ж д ан е

замовлення

^ 3 РИТОРИКА. РИТОРИКАТА КАТО НАУКА. ИЗПОЛЗВАНЕ НА БОГАТСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕКСТОВЕ ПО ПРАВИЛАТА НА РИТО РИКАТА (УБЕЖДАВАНЕ НА СЛУШАТЕ ЛИТЕ И ЧИТАТЕЛИТЕ В ИДЕИТЕ И М И СЛИТЕ). ИЗБОР НА ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА Упраж нение 42 ► П р о ч е т е т е т е к с т а . О п р е д е л е т е в ид а и сти л а на те к с т а . С ф о р м у л и р а й те те м а та и о с н о в н а та м и съ л . Т е р м и н и т е р и т о р и к а и о р а т о р с к о м а й с т о р с т в о се с ч и т а т з а с и н о ними.

Риториката се определя като наука за убеждаващото говорене. Целта на убеждаващото говорене е действителността, но разглеждана не като обект на отражение, а като обект на изменение. Риторическото въздействие може да се осъществи в писмена или в устна форма, но ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 39

винаги с помощта на аргументи, доказателства, демонстрации и други средства с цел цялостна промяна или модификация на първоначални те стереотипи на мислене и поведение. Красноречието е дейност, изразяваща се в красиво говорене. Кра сотата обаче не е явление само с декоративни стойности, т.е. при гово ренето красотата не е само при формата, а и в съдържанието, свързано с истинност, нравственост и вярност към ценностите. Основните риторически принципи са : - принцип за научност, като научността е свързана с необходимост та от достоверност, доказуемост, давност; - принцип за историческа детерминираност - ораторското май сторство и риториката възникват в преломни епохи, където е било нуж но хората да бъдат убедени да участват във важни държавни въпроси ; - принцип за социална детерминираност, ораторът е длъжен да съобрази речта си с възрастта, интелектуално равнище и политически пристрастия на аудиторията и приложния характер, който е всъщност съобразеното единство на тема, цел и начин; - принцип на съобразяване с приложния характер на риторически те дейности - целта на всяко ораторстване е мотивация за действие; - принцип на съобразяване с единството и взаимосвързаността на практика и теория; - принцип за необходимостта от комплексност при спазване на ри торическите принципи. Функции на красноречието: - информативна функция - когато лишаваме човек от информация, ние го манипулираме. Можем да го убедим само като го запознаем с фактите; - делова функция - цел на убеждаващото говорене е да мотивира за дела; - емотивна функция - тази функция на красноречието има за цел да създаде благоразположеност към това, за което се говори, чрез създа ване на благоразположеност към този, който говори. Ако ораторът по някакъв начин не успее да накара аудиторията да му повярва, той няма да я мотивира за действие; - интерактивна функция - при убеждаващото говорене слушателят или в по-широк смисъл получателят на съобщението никога не бива да бъде поставян и оставян в позицията на пасивен обект. В зависимост от конкретната област на приложение красноречието се подразделя на различни видове. Обособяват се следните основни видове красноречие: - политическо, - съдебно, - богословско-църковно, - военно, 40

- педагогическо(академично), - социално-битово. Политическо красноречие - свързано е с властта. Има задача да разпространява целенасочено програми и тактики на политически пар тии и групировки. Чрез политическото ораторстване се изразява отно шение, оценка и прогноза за общественото устройство. Характерна е високата степен на емоционалност, върху която се изгражда програмата за ръководене на конкретно политическо действие. Емоционалността въздейства като допълнителен аргумент, има за цел да зарази и да увле че. Политическото красноречие съчетава теоретическата принципност с характеристика на конкретната ситуация. Поводът е винаги конкретен, но отношението към актуалния проблем е принципно. Убедителността на оратора зависи от значимостта на тезата, от силата на откритата и заложена в речта истина и от страстността на нейната защита. Невъздействаща е политическата реч, наситена с отвлечени разсъждения и немотивирани теоретически изводи. Политическото красноречие може да се реализира под формата на политическа реч, агитационна реч, митингова реч, доклад на социал но-политически или политико-икономически теми. Съдебно красноречие - насочено към установяване по правов път на истината за едно деяние. Най-важно е да се изяснят мотивите за това деяние и да се определи и мотивира присъдата, която заслужава заради нарушаване на държавни, обществени или лични интереси. В рамките на съдебното красноречие се различават обвинителна (прокурорска) и защитна (адвокатска) реч. Прокурорската реч трябва да съдържа анализ на фактите; доказател ства, които ги установяват; квалификация на деянието; вида на наказа нието. Очертаването на така наречена подбуда за деянието, доказване то на мотива е задължително. Прокурорската реч не бива да е израз на мъст. Трябва да е ясно, че прокурорът не иска възмездие на всяка цена, а представлява държавата, която е гарант за справедливост и законност. Съвременната адвокатска реч трябва да е кратка, жива, остра, съдър жателна по същество, проста по форма, за да съответства на динамиката на днешния живот. Речта задължително съдържа теза и анализ на дока зателствата, с които се обосновават решаващите изводи на защитника. Важно е адвокатът не само да анализира факти, но и да намира най-под ходящите начини да убеждава. Адвокатската реч се подготвя предвари телно, но защитникът винаги трябва да е готов да импровизира. Педагогическо (академично) красноречие - реализира се в условия на учебна дейност. Важно е не само да се обяви за какво ще се говори, но и да се обясни защо е необходимо да се говори по този въпрос. В хода на изложението конкретният разглеждан проблем не бива да остава за творен сам за себе си, а да се очертават връзките му с други въпроси от съответната научна област, да се подчертава актуалността му. Дина ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 41

мичният контакт с аудиторията е задължителен. Понякога преподавате лят-лектор е замислил лекцията по един начин, но аудиторията налага промени в реда на изложението, в примерите. Препоръчва се изводите да са добре заучени - не е убедително в последния момент да се форму лират и преформулират. Добрият преподавател умее да разведри ауди торията с шега. Добрият преподавател знае, че трябва да работи с тези ученици, които има, а не, които иска да има, за това търси път към всеки. Богословско-църковно красноречие. Зад църковния проповедник стои Бог (независимо кой) и това създава предварителна митична на гласа. В църковното красноречие най-важно е спазването на канона. Голямо значение има проксемиката (тъмна зала, упойващ аромат) и кинесиката (елеен глас или гърмящо заклинание). Богословското крас норечие и особено християнската проповед за сметка на логическата аргументация използват въздействието със средствата на стила - въ вежда се ритъм, създава се образност, използва се градация, в резултат на което емоцията достига своята кулминация. Военно красноречие - целта му е да мотивира за бой, да повдига духа, да вдъхва вяра в победата, да внушава чувство на безстрашне. Мотивиращите военни речи са изградени върху подкрепената с факти идея за безнравствеността на врага и върху убедителното доказване на справедливостта на каузата, за която войниците трябва да се сра жават. Социално-битово красноречие - нарича се още ритуално. Свър зано е с произнасянето на речи при обредни церемонии в тържестве на обстановка - сватби, кръщенета, юбилеи и др. Характеризира се с приповдигнатост на тона. Достойнството е краткостта и красотата на фразата. Изтъкват се добродетелите на приветстваните хора, пожела ват се хубави неща в бъдеще. Стремежът е изказът да се отличава с ори гиналност, шаблонните фрази убиват тържествеността. Човек, който владее социално-битовото красноречие, прави впечатление, словата му се помнят. Е зи ко в и те сред ства в р и то р и ка та

Терминът т р о п и представлява обобщаващо наименование на ези ковите средства за образна реч (грц. трояос- начин на изразяване). Тропата възниква при съпоставяне на две явления, които имат сходни при знаци и цели емоционално и експресивно въздействие върху читателя и слушателя. Историята на тропите е част от историята на риториката; според съвременната стилистика те се вписват в дяла на стилистичните фигури. Към основните тропи отнасяме: Епитет - художествено определение: уморен залез, мъртва т и шина. Сравнение - форма на словесно-образно онагледяване, при която се съпоставя един предмет, лице, картина, явление с други. 42

Отрицателно сравнение - сходството между двата образа се из тъква чрез отрицание на тъждеството им: То не било ясно слънце, най ми била сама Неда.... (Народна песен) Разширено сравнение - подробно съпоставяне на образи, картини, действия с други, които са вече познати. Нарича се още омировско, защото е типично за „Илиада" и „Одисея" на Омир. Олицетворение (персонификация) - придават се човешки качества на животни или предмети. Ако се приписват на неодушевени предмети и явления прояви на живи същества, е по-точно да се говори за одухотворяване: Дори и затворът треперел позорно, и мракът ударил на бег. („Песен за човека", Н. Й. Вапцаров) Метафора - черти на един предмет се пренасят върху друг въз ос нова на прилика, свързваща прякото и преносното значение на думите: Своя нежнорозов цвят утрото разтваря... (Асен Разцветников) Метонимия - названието на един предмет се заменя с названието на друг предмет поради вътрешна връзка между тях: Талазите идат; всички нащрек са! Последният напън вече е настал. („Опълченците на Шипка", Иван Вазов) Оксиморон - съчетаване и свързване на логически изключващи се понятия: „Дни в нощ т а" (П. К. Яворов) Синекдоха - вид метонимия, заместване названието на един пред мет или явление с наименованието на друг предмет или явление върху основата на количествено отношение и връзка между тях: бащино огни ще, родна стряха. Алегория - иносказание, изобразява се и се говори за едно, а се раз бира друго: „Приказка за стълбата" от Христо Смирненски е типичен пример за алегория. Символ - образ с преносно значение, обединяващ различни пла нове на възпроизвежданата от писателя действителност въз основа на тяхната родственост: Пролет моя, моя бяла пролет Знам - ще дойдеш с дъжд и урагани, Бурна страшно, огненометежна Да възвърнеш хиляди надежди И измиеш кървавите рани. („Пролет", Н.Й. Вапцаров) ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 43

Хипербола - силно преувеличаване на образи, предмети, действия в художествената литература и във всекидневната реч: и виждаш: цялата земя не стига едно сърце да погребеш. („Роза Люксембург", Хр. Смирненски) Лит от а - противоположно на хиперболата, умишлено преувели чено намаляване на известни признаци или на предмети: „Рада стоеше като тресната. Капка кръв не беше останала в лице то й" ("Под игото" Иван Вазов) Гротеска - похват за изображение на предмети или лица, при което някои черти и постъпки са показани в едностранчив карикатурен, де формиран вид. Парадокс - находчив израз с характер на извод или заключение, изграден върху две вътрешно или външно противоречиви, логически несъвместими понятия: България... нейният днешен ден е вчера и утре. („Експедиция към идния ден" Блага Димитрова) В

О тго в о р е те на въ пр осите:

1. Как се определя риториката като наука? 2. Дайте определение на красноречието. 3. Изброете и охарактеризирайте основните риторически прин ципи. 4. Назовете и охарактеризирайте основните функции на красно речието. 5. Назовете и охарактеризирайте основните видове на красноре чието. 6. Охарактеризирайте основните тропи, които се използват в ри ториката. Упраж нение 43 ► Р а з д е л е т е се н а т р и е к и п а , к а т о в с е к и о т е к и п и т е р а б о т и в ъ р х у с ъ з д а в а н е т о н а е д и н т е к с т , р и т о р и ч е с к о т о в ъ з д е й с т в и е в к о й т о се о с ъ щ еств яв а с п о м о щ та на а р гу м е н т и , д о ка за те л с тв а , д е м о н с т р а ц и и и д р у ги ср ед ств а с цел ц я л о с тн а п р о м я н а ил и м о д и ф и к а ц и я на п ъ р в о н а ч а л н и те с те р е о ти п и на м и с л е н е и п о в е д е н и е . Упражнение 44 ► П р о ч е те те текста на „К ъ р в ав о то п и с м о " на Тод ор К а б л е ш ко в , п у б л и к у в а н о о т З а х а р и С то я н о в в е п о п е я т а „ З а п и с к и по б ъ л га р с к и т е въ с та н и я » . О п р е д е л е те вид а и сти л а на те кс та . С ф о р м у л и р а й те те м а та и основната мисъ л.

Братя! Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да за твори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето реше ние, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнах ме и убихме мюдюра, с няколко заптиета... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище... Копривщица, 20 априлий 1876 г. Т. Каблешков. Упраж нение 45 ► Д а й те устен о тго в о р на въ пр осите:

1. Към кой вид красноречие може да бъде отнесено „Кървавото писмо” от упражнение № 44? 2. Съдържа ли горепосоченият текст красноречие като дейност, изразяваща се в красиво говорене, при което красотата не е само при формата, а и в съдържанието, свързано с истинност, нравственост и вярност към ценностите? Отговорът аргументирайте с конкретни примери от текста. Упраж нение 46 ► Р а з д е л е т е се н а ш е с т е к и п а , к а т о в с е к и о т е к и п и т е р а б о т и в ъ р х у с ъ зд а в а н е то на е д и н текст, в ко й то се р е а л и з и р а е д и н о т ш е с тте р и т о р и ч е с к и п р и н ц и п и (н а у ч н о с т , и с т о р и ч е с к а д е т е р м и н и р а н о с т , с о ц и ал н а д е те р м и н и р а н о с т, п р и н ц и п на с ъ о б р а зя в а н е с п р и л о ж н и я х а р а к т е р на р и то р и ч е с ки те д е й н о с ти , п р и н ц и п на съ о б р а зя в ан е с ед и н ств о то и в заи м о св ъ р за н о стта на п р а к т и к а и те о р и я , п р и н ц и п за н ео б хо д и м о стта о т ко м п л е кс н о с т п р и с п азв ан е на р и т о р и ч е с к и те п р и н ц и п и ). Упраж нение 47 ► П р о ч е те те о ткъ с а о т те кс та на „П о х в а л н о слово за К и р и л Ф ил ософ " о т К л и м е н т О х р и д с к и . М о ж е л и д а се у т в ъ р ж д а в а , ч е т в о р б а т а е с ъ с т а в е н а п о п р а в и л а т а н а р и т о р и к а т а (у б е ж д а в а н е н а ч и т а т е л и т е и с л у ш а т е л и т е в о п р е д е л е н и и д е и и м и с л и ). К а к в и е з и к о в и с р е д с т в а и з п о л з в а а в то р ъ т?

Месец април, ден 6. Памят и похвала на преблажения наш учи тел и наставник на славянския народ Кирил Философ и св. Методия учителя - Отче, благослови. 45

Ето възсия пред нас, христолюбци, светозарната памет на преблажения наш отец Кирил, нов апостол и учител на всички земи, възсия с благочестието и красотата си като слънце, що осветява с бо жествените си лъчи цялата вселена. Божията премъдрост си съгра ди в сърцето му храм, а дух светий се спря на езика му като на хе рувим, раздавайки непрестанно своите дарове според вярата, както е рекъл и апостол Павел: „Всекиму от нас ще се даде благодат спо ред вярата му в Христа.” Защото и господ рече: „Който ме обича, и аз ще го възлюбя, като му се явя и като създам в него обител; и ще ми бъде син, а аз ще му стана баща.” Заради тази именно чест нашият преблажен отец и учител остави цялата красота на този живот и бо гатство, и баща и майка, и братя и сестри. Още от младини беше чист като ангел, странеше и избягваше от житейските съблазни, прекарваше в псалмопения и песнопения и духовни поучения, следвайки само пътя, по който се възлиза на не бесата. И затова божията благодат се изля в неговата уста, както е рекъл премъдрият Соломон: „В устните си премъдро взе благоразу мието, а закона и милостта носи на езика си.” И с тях затвори злохулните уста на еретиците. През времето на иконобореца Теофил се появи ерес и много годи ни светите икони бяха преследвани и унищожавани. А при благоверния цар Михаил православните, като свикаха събор, пуснаха го срещу еретиците и с духовната си сила съкруши всичката им злоба. Щом чуеше някоя хула за божествения лик, като крилат прелиташе на всички страни и с ясни думи разсяваше всички съблазни и уче ше на правата вяра. Той довършваше това, което Павел не бе завър шил. Прелитайки като орел на всички страни - от изток на запад и от север до юг, при хазарите и при сарацините, - взе участие в събори те за святата вяра и светна като слънце с трисветлите зари и разпръс на всички техни бледословия. У фулския народ опроверга безбожната измама и възсия с трибезначалната светлина. А на славянския народ, който тънеше в невежество и греховен мрак, поради милостта и человеколюбието на господа нашего Исуса Христа стана пастир и учител. И затвори устата на вълците триезични еретици, развърза езика на гъг нивите и чрез словото направляваше по пътя на спасението. В Рим господ бог благоволи да почине пречистото му тяло. Като се пресметнат неговите подвизи, трудове и странствания, няма кому другиму да се отдадат подобни похвали. Защото, макар и по-къс но да възсия, надмина всички. И както денницата, която изгрява по-късно, озарява със своята светлина целия звезден лик, като пръс ка светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, светейки повече от слънцето с троичните си 46

зари, просвети безбройния народ, тънещ в мрака на невежеството. Кое място остана скрито от него и неосветено от стъпките му? Кое из куство бе неизвестно за блажената му душа? Той разясни на всички народи разумно скритите тайни във формите на думите - на едни чрез писмена, а на други чрез учение. Божията благодат се изля в устата му и заради това бог го благослови навеки. Но коя уста може да се предаде сладостта на неговото учение? Кой език ще може да разкаже подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Бог създаде тези уста по-светли от светлината, за да просвети помрачените от греховна измама. Неговият език изля сла достни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха като цвят чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха ду ховни органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тези богогласни уста се напоиха жадуващите за разум божи. (Из Клижент Охридски) Упраж нение 48 ► О б р а з у в а й т е о т г л а г о л н и с ъ щ е с т в и т е л н и с н а с т а в к а -н е о т с л е д н и т е гл а г о л и :

превеждам, преследвам, запазвам, чествувам, затвърдявам, по кръствам, създавам. Упраж нение 49 ► П о п ъ л н е те т о ч к и т е с п о д х о д я щ о о тгл а го л н о съ щ е с тв и те л н о о т у п р а ж н е н и е № 48:

1. ... на България било извършено през времето на цар Борис. 2. По случай годишнината от ... на славянската азбука беше уре дено всенародно .... 3. Християнството помогнало за ... царската власт. 4. Въпреки ... , на което беше подложен, Методий работи до края на живота си сред западните славяни. 5. Славянската писменост помогнала за ... на славяните от асими лация. 6. При ... на първите славянски книги помагали и учениците на Кирил и Методий. У п р аж н ен и е 50 ► О б р а з у в а й т е с ъ ч е т а н и я о т д у м и т е в т о ч к и А и Б.

Например: лист и рисуване - лист за рисуване. А. лист, билет, печка, машина, молив, перо, ножче, сапун, вода, игла, кърпа; Б. пиене, шиене, изтриване, пране, писане, пътуване, рисуване, готвене, отопление, бръснене, рязане. 47

У п р а ж н е н и е 51 Трансф орм ирайте

и зр е ч е н и я та , като

изразите

о тгл а го л н и те

съ

щ е с т в и т е л н и с гл а го л и .

Например: Покръстването на българите е станало преди 1100 години. - Българите се покръстиха преди ... 1. След завършването на образованието си Кирил останал на ра бота в училището, където се учил. 2. Създаването на славянската азбука станало през 855 година. 3. Новата религия помогнала за оформяването на българската народност. 4. Учениците на Кирил и Методий изиграли голяма роля за ут върждаването на славянската азбука. 5. След връщането си в България Климент работил в град Охрид. 6. Християнството помогнало за укрепването на международното положение на България.

ТОВА Е ИНТЕРЕСНО! Едно от седемте свободни изкуства, риториката, се изобразява като млада жена, чиито дрехи са ук расени с фигури. Те символизират средствата за убеждаване и украсяване на речта. Риториката се представя в скулптурни изображения на музата Калиопа, покровителка на епоса и ораторското изкуство. В нозете й поставят Цицерон, един от най-големите оратори в историята на риториче ската практика и един от авторите на текстове, свързани с ораторството.

Калиопа

Речник: Годиш нина

річниця

И зм ам а

шахрайство

Д е те р м и н и р а н о ст

зумовленість

Екип

команда

ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ И СИСТЕМАТИЗАЦИЯ НА НАЙ-ВАЖНИТЕ ТЕМИ ПО МОРФОЛОГИЯ И ПРАВОПИС

§ 7 . ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ

ПРЕД СТАВКИ И НАСТАВКИ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ДУМИ, КОИТО СЕ ОТНАСЯТ КЪМ РАЗЛИЧНИ ЧАСТИ НА РЕЧТА У п р а ж н е н и е 52 ► П р о ч е т е т е те к с т а . О п р е д е л е т е в ид а и сти л а на те к с та . С ф о р м у л и р а й те тем а та и о сн о в н ата м исъ л.

Най-малката значеща част в състава на думата се нарича м о р ф е м а . Пръв е въвел в езикознанието понятието „морфема" видният полски учен Ян Бодуен де-Куртене през 80-те години на 19-я век. Сега терминът „морфема" е един от основните термини в езикозна нието и по-специално в морфологията. Според своите семантични осо бености и структурни функции морфемите биват няколко вида. К о р е н - главна морфема в състава на думата, която се явява като основен носител на нейното лексикално значение. Някои думи се състоят само от една морфема, т. е. само от корен, например: род, град, плот, път, стол и др. Този тип думи са с най-проста морфологична структура. Думи, които съдържат една и съща коренна морфема, се наричат сродни. Те образуват едно семантично гнездо. Погрешно е да се мисли обаче, че всички сродни думи се образу ват направо от общия корен. При словообразуването има последова телност и йерархическа подчиненост. Например думата воденичарски (относит. прилагат., мн. ч.) не е образувана направо от корена вод- с ед новременното прибавяне на морфемите -ен, -ич, -ар, -ск, -и а по следния начин: същ. вода(а) + -ен - прилагат, воден, прилагат, воден + -ица - съществ. воденица, съществ. водениц (а) + -ар - съществ. воденичар, съществ. воденичар + -ск- + оконч. -и - воденичарски.

Н аставки и п редставки.

От словообразователно гледище думите могат да се разделят на две групи - непроизводни и производни. Непроизводни са тези, които на сегашния момент от развитието на езика ни се представят като първич ни, непроизведени от други думи. Такива са например: град, дом, лед, мир, път, сив и пр. 49

Производни пък са тези, които са образувани от други думи чрез прибавяне на различни словообразователни морфеми. Например: при лагателното дървен е производна дума, защото е получена от същест вителното дърво чрез прибавяне на наставката -ен, т. е. дърв(о) + -ен дървен; прилагателното име буков е прозводно, защото е получено от съществителното име бук чрез наставката -ов, т. е. бук + ов - буков; гла голът пътувам е производен, защото е образуван от съществ. име път с наставката -ува-, и т. н. Броят на производните думи във всеки език в сравнение с броя на непроизводните е много по-голям. Това се дължи на обстоятелството, че от различни корени или от различни основи с помощта на една еловообразователна морфема могат да се образуват множество производни думи от определен тип. Например с помощта на морфемата-наставка -тел са образувани производните думи учи-тел, роди-тел, носи-тел, дари-тел, буди-тел, гони-тел, просвети-тел, гада-тел, пода-тел, лас кател и др. Н а с т а в к а - морфема, която се поставя след корена в непроизводни думи или след други морфеми, стоящи след корена в производни думи, за да образуват нови думи. Понеже наставките служат обикновено за производство на нови думи, те са предимно елементи на словообразуването. Макар и по-рядко, нови думи могат да се образуват и чрез прибавя не на морфеми пред корена на думата. В повечето случаи морфемите, които се поставят пред корена на дадена дума, не внасят съществена промяна в нейното лексикално значение, а променят само граматиче ското й значение. Например глаголът про-чета е производен и е полу чен от глагола чета чрез прибавка на морфемата про-, поставена пред корена чет-. При това производният глагол про-чета се отличава от производния глагол чета главно по това, че про-чета е от свършен вид, а чета е от несвършен вид. П р е д с т а в к а - морфема, която се поставя пред корена или пред дру ги морфеми, стоящи пред корена. Представките са елементи на словообразуването. Едни от наставките се срещат в ограничен брой думи и не се изпол зуват вече за образуване на нови думи. Следователно, те са непроизво дителни или непродуктивни. Такива наставки са например -тай в думи като ра-тай, глаша-тай, хода-тай; -ун в думи като писк-ун, опек-ун; -ур в думи като мех-ур, сладур; -ух в думи като кож-ух, търб-ух. Други наставки обаче се срещат в много голям брой думи, като се използуват и сега за образуване на нови думи. Следователно те и в на стоящия момент от развоя на нашия език са продуктивни. Такива са на пример: -ар в думи като зид-ар, врат-ар, градин-ар и др.; -ач в думи като глед-ач, нос-ач, вод-ач, паз-ач, маз-ач и др.; -лив в думи като чуп-лив, памет-лив, лъж-лив, сън-лив, завист-лив и др. 50

О к о н ч а н и е - морфема, която се поставя в края на думите, за да се образуват различни форми от тях. Окончанията са носители на граматическите значения на думите: род, число, падеж, време, наклонение и др. С помощта на окончанията се образуват нови граматични форми и се изразяват различни граматични значения, например: град-градове. Морфемата -ове не изменя лексикалното значение на град, а прив нася само граматическо значение-„множественост" на същото понятие или същия обект, означен с формата град. Формата градове означава не определено множество от обектите, които се означават с формата град. Следователно морфемата -ове е носител на граматическо значение „множествено число". По същия начин с прибавка на тази морфема в края на думите двор, клас, глас, плод се образуват от тях съответни фор ми за множествено число: двор-ове, клас-ове, глас-ове, плод-ове. В глаголните форми чето-х, чето-хме, чето-хте, чето-ха морфеми те -х, -хме, -хте, -ха изразяват граматическите значения „минало свър шено време" и съответно „първо лице", „единств. число"; „първо лице", „множ. число";„второ лице",,,множ, число";„трето лице",„множ, число". О п р е д е л и т е л е н ч л е н . В съвременния български език съществува граматическа категория определеност. Това означава, че по грамати чески начин, чрез формата на имената, пълните притежателни местоимения и причастията може да се изразява определеност, познатост, известност на обектите, назовани със съществителни имена или сло восъчетания от прилагателни, пълни притежателни местоимения и причастия със съществителни, например: град - градът, града [градъ]; градове - градовете; гори - гората; гори - горите; село - селото; села селата; голям - големият [големийът], големия [големийъ]; трети третият [третийът]; пристигнал - пристигналият [пристигналийът]; добър човек-добрият човек и пр. За разлика от езици като гръцки, немски, френски, английски и др. определителният член в българския език е морфема, влизаща в състава на думата, а не отделна дума. Той обаче не е нито наставка, нито оконча ние, нито частица. В съвременния български език определителният член е морфема, която стои в края на имена, пълни притежателни местоимения и при частия, като изразява определеност, известност, познатост на същината, назована със съществителното име или със словосъчетанието, в което влиза членуваното име, местоимение или причастие. С ъ е д и н и т е л н и м о р ф е м и . Особен вид са съединителните морфеми, изразявани в българския език с гласните -о-, -е-, -и-. Те не са носители на граматически значения, а изпълняват само структурна роля в строежа на сложни думи. Например: вод-о-пад, грозд-о-бер, сен-о-кос; рък-о-писен, рус-о-кос;въгл-е-копач, зем-е-делец, душ-е-губец, пет-и-летка и пр.

О тго в о р е те на въ пр осите:

1. Какво е това морфема? 2. На какви видове се делят морфемите според техните семан тични особености и структурни функции? 3. Охарактеризирайте всички видове морфеми. 4. На какви групи се делят думите от словообразователно гле дище? У п р а ж н е н и е 53 ► П о с о ч е т е м о р ф е м и т е , о т к о и т о са о б р а з у в а н и д а д е н и т е д у м и .

Мост, вещица, колар, мъже, шивач, гражданин, слушател, столо ве, ограда, ръка, село, задочник, разказвач, поляна, гориво, пещера, бран, закъснител, удобство, лале, око, възглавница, котел, ухо, сноп, картечница, крак, смяна, вар, доразглобяване, седянка, белина, шу мак, напръстник, улица, Вазовград, всемогъщество, единодушие, радост, веселие, проблясък, приятност, бързината, героизъм, новолу ние. Особен, червена, вчерашен, лош, собствен, предприемчив, зе лен, съгласен, разярен, сребролюбив, народнодемократичен, пла нински, ветроходен, старозагорски, дребнав, юнашки, празничен, подготвен. Ходя, вдигам, слагам, чета, пише, внедрявам, напиша, преска чам, пристигаме, пътувал, играели, смея се, вглеждам се, извирам, изнеса, забранявам, пренасям, протестирам, преполовявам, боядис вам, шия, измия, прочета, затворя, изнасям, проверявам, бърборя. Всякога, никога, завчера, утре, някъде, бързо, вражески; който, когато, когото, тези, такива, аз, тебе, мене, вас, себе, го. Упраж нение 54 ► П о с о ч е те к о р е н и т е и о с н о в и те на д а д е н и те д у м и и о п р е д е л е те к о и о т о с н о в и т е са н е п р о и з в о д н и и к о и са п р о и з в о д н и .

Вода, глава, градинарски, селянин, кралимарковски, красив, мъл чаливец, ръченица, ечемик, боб, кожарски, мушица, масивен, рекичка, земя, земен, братченце, книжарница, докарвам, предвиждам, киселец, град, кичест, сол, кост, главатарски, кожухар, дом, домашен, домоу правител, книжарство, книговезница, късно, вали, рано, мъжествен, решимост, родолюбивост, седемгодишнина, петнайсетдневен. У п р а ж н е н и е 55 ► П о с о ч е т е н а с т а в к и т е и о п р е д е л е т е к о и о т т я х са п р о д у к т и в н и и кои - н еп р о д укти в н и .

Дар, пир, питие, жител, държава, работник, внушение, търже ство, слон, пролет, председател, гордост, свидетел, печат, бит, сват, грях, слух, пожар, дан, светулка, невяста; интересен, слънчогледов, 52

гърбав, зеленикав, людски, български, дървен; греша, слушам, вър вя, пея, живея, черня, жигосвам, положа, плета, валям, пия. У п р аж н ен и е 56 ► В д а д е н и т е д у м и п о с о ч е т е а ф и к с и т е и о п р е д е л е т е к о и о т т я х са л е к с и к а л н и (с л о в о о б р а з у в а щ и ) и к о и - г р а м а т и ч н и (ф о р м о о б р а з у в а щ и ).

Жена, жени, мъже, учител, учителка, чете, читател, четящ, че тейки, чете, четат, четете, учителките, читателят, чети. Млад, млада, млади, младеж, младежки, младежка, младенец, младенеца, младенчески, младенческите, младея, младеел, младей, младини, младоженец, младоженка, младоженски, младок, млад ши. Стар, старей, старец, старица, старицата, старешки, стареел, старееха, старина, старини, старинен, старинност, старински, ста робългарски, староверец, староверците, старовереца, старозаветен, старовременен, старовремешен, старовремски, стародавен, старозаветна, старозагорски, старолик, старомоден, старомодно, старомодността, старопечатен, старопиталището, старопланински, старост, старчески, старши, старшина, старшинство, старшията. У п р аж н ен и е 57 ► П росл ед ете ко и о т д ад ен и те д ум и и м ат о б щ и сл о в о о б р азо вател н и ел ем енти.

Облак, говоря, обявление, разгласа, потекло, високоговорител, дошел, настъпателен, обсаждам, уважение, откъс, нагревател, дого вор, изглеждам, обява, разрешение, хвърчило, отговор, раздяла, на селение, облекло, тъмнина, засада, отмъщение, новина, говорител, провлак, настъпление, заговор, прибера, доверен, село, представите лен, проговоря, предвидлив, предвидя, разглеждам, привлекателен, разумен, гребло, несговорен, неверник, предпочитание, търпеливост, влача (=влека), отговорник, обновявам, закъснение, гроздобер. У п р аж н ен и е 58 ► О пр ед ел ете ко и от д ад ен и те д ум и и м ат пред ставка

о-

(об-) и л и прв-

и ко и ням ат такав а п р ед став ка.

Обичам, обмислям, оглеждам, облекло, около, обръч, ориз, оти вам, онзи, осем, овес, орехи, облак, обаждам, обаче, обед, обесвам, обект, обем, обещавам, обеца, обида, обиколя, обилен, обитавам, об ласт, облекчавам, обоз, обор, обрив, обувка, овен, общо, огън, огъвам, ода, одеколон, окръг, огнище, омонимия. Пресен, превод, прелест, преден, препис, предан, прение, пред мет, преда, преди, предикат, прежда, президент, предлог, прекословие, премирам, премяна, препарат. 53

У п р аж н ен и е 59 ► О п р е д е л е т е н а к а к в и з н а ч е н и я са н о с и т е л и п о д ч е р т а н и т е е д н а к в и а ф и к с и в р а з л и ч н и т е д у м и - л е к с и к а л н и (с л о в о о б р а з у в а щ и ) и л и г р а м а т и ч н и ( ф о р м о о б р а з у в а щ и ).

Вода, села, два стола, обича, вчера, аномалия, атеизъм, взех си молива, видях наскоро Ивана, Светла дойде, зелена нива, учителя. Дете, утре, книжле, мъже, теле, чете, Боре, ще каже, коте, добре, горе, ще дойдеш ли с мене, Петре, Елке. Българи, върви, моми, чели, такси, ходи, червени, Черни връх, младежки жар; село, другарко, смело момче. Упраж нение 60 ► О т д ад ен и те д ум и о б р азув ай те д р у ги д ум и . Кои о т п о л учени те дум и се о т н а с я т к ъ м д р у г и ч а с т и н а р е ч т а ?

Век, нива, закъсня, птица, книжовен, погледам, прочета, дреха, кон, кола, богат, народ, страна, реч, плета, библиотека, лек (същ.), чужд, име, пея, почивам, гора, протестирам, вълна, седем, сестра, си лен, сеяч, спя, покой, среща, стопанство, творя, филм, френски, кър па, къща, лагер, лаком, ласкателност, лебед, мъгла, мълчалив, на блюдавам, готован, бяг, бряг, море, тичам, тетрадка, писалка, дом, утро, вечер, стрела, крия, крив, прозра, час, лист, гъст. У п р а ж н е н и е 61 ► О п р е д е л е те къ м ко и части на р е ч та п р и н а д л е ж а т д у м и те в д а д е н и т е о т к ъ с и . Х а р а к т е р и з и р а й т е ги о т к ъ м с м и с л о в а (с е м а н т и ч н а ), м о р ф о л о ги ч н а и си н такти ч н а стр ана. А . Възседнал на Звезделин, Еньо пак отиваше към чифлика. Беше подир обед. Тъмни летни облаци играеха по небето, нейде да леч се носеше глух гръм. Отведнъж зароси и пак блесна слънце. Голям куршумен облак отсени слънцето, надвеси се над Еньова чи флик и се закачи на гората, която се тъмнееше в далечината. Ско ро там се изви пълна писана дъга - чиста, ясна и близка. Двата й краища се топяха в росните ливади и там трептяха златисти искри. Селото и цялото хълмисто поле, което оставаше зад Еньо, светеше обляно от слънцето. Цялата земя дишаше свежест и изглеждаше то ку-що родена.

(Из Елин Пелин) Б . Бяха се изкачили на билото на планината и вървяха на запад. Започна да се развиделява. Изведнъж над главите им от единия край на небето до другия като че преминаха запалени стрели и вър ховете насреща пламнаха червено. Изгряваше слънце. Из долищата плувна мъгла като дим, по тревата заблестя роса. Планината раз криваше от двете им страни безкрайната си върволица от върхове, урви, сипеи и гори, а изостреният гръб на билото, по което вървяха,

беше издигнат в самото небе, наравно с белите облаци. И нищо друго не виждаха освен някоя подплашена сърна или някой орел, изпънал криле над дивите пропасти. Насреща им духаше лек вятър, изпъл нен с дъх на билки. (Из И. Йовков)

Речник: Билки

трави

П о те кл о

походження

§ 8 - 9 . ИМЕННАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. ЗВАТЕЛНА Ф ОРМА НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА. УПОТРЕБА НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ МЕСТОИМЕНИЯ П Р И П О М Н Е Т Е СИ! И М Е Н Н А Т А С И С Т Е М А В БЪ ЛГАРСКИЯ Е З И К

назовават явленията, които ни заобика лят, например лица, растения, животни, предмети, абстрактни понятия: дете, цвете, елен, маса, дълбочина, четене, щастие и др. Съществителните имена се делят на собст вени и нарицателни. Собствените имена назовават единични лица, животни или обекти: Пе тър, Мария, Мечо, България, Рила. Нарицателните имена назовават група еднородни явления и едновременно конкретното явление: маса, стол, куче, жена, мъж, трактор, цвете. Б р о и м и са съществителните имена, които имат форми за е д и н с т в е н о и м н о ж е с т в е н о число. Н е б р о и м и т е съществителни не изразяват морфологичната категория число. Към тях спадат такива, които имат форма само за единствено число: щастие, обич, олио, злато и такива, които имат форми само за множествено число: клещи, гащи, очила, Алпи. А б с т р а к т н и се наричат съществителните имена, които назовават абстрактни понятия: радост, мир, мисъл, демокрация, а конкретни които назовават конкретни обекти. От своя страна конкретните същест вителни се делят на о д у ш е в е н и и н е о д у ш е в е н и : маса, стол, стая, цве те. Одушевените съществителни могат да се класифицират като лица: дете, момче, жена, Пенка и като нелица: куче, мравка, медуза, слон. С ъ щ ествителните им ен а

Съществителните имена имат ч л е н у в а н и и н е ч л е н у в а н и форми за единствено и множествено число, б р о й н а форма при съществителните от мъжки род, която се употребява след числителните бройни или местоименните наречия колко, няколко, толкова и звателна форма, която се употребява обикновено при одушевените съществителни от мъжки и женски род. Отделните съществителни имена нямат форми за род (мо гат да бъдат в един от трите рода) за разлика от прилагателните. П р и л а г а т е л н и т е и м е н а означават признак (качество или свойство) на явленията, означени със съществителните имена: добър, щастлив, работлив, широк, сребърен, пясъчен, дълготраен. Прилагателните имена се делят на качествени и относителни. Качествените прилагателни изразяват признаци (качества или свой ства) на явленията. Могат да се степенуват: хубав човек, най-хубавата жена, умен мъж, по-умно дете. Относителните прилагателни изразяват признаци (качества или свойства) на явленията по отношение към други явления. Те не се степе нуват освен в преносна употреба. Прилагателните имена имат членувани и нечленувани форми за мъжки, женски и среден род единствено и множествено число. Ч и с л и т е л н и т е и м е н а назовават числата или означават поредността на явленията. Числителните б р о й н и назовават числата. Имат членувана и нечленувана форма: три - трите, шест - шестте, единадесет - единаде сетте. Нямат форми за род с изключение на числителните един (една, едно) и два (две). Числителните бройни от две до десет имат мъжколична форма: двама, трима, четирима и т. н., която се използва в съвременния език предимно при числителните, назоваващи малки числа: трима ученици. Мъжколичните форми на числителните бройни се употребяват само със съществителни от мъжки род - лица, които са в множествено число, а не в бройна форма: двама студенти, петима архитекти, двадесет и трима учители. Числителните бройни от еди надесет до деветнадесет, както и двадесет, тридесет, четиридесет, шестдесет имат дублетни форми: единадесет - единайсет, тридесет трийсет. Числителните р е д н и означават реда, последователността на явле нията. Имат ч л е н у в а н и и н е ч л е н у в а н и форми за м ъ ж к и , ж е н с к и и с р е д ен р о д е д и н с тв е н о и м н о ж е с тв е н о число.

ТОВА Е ИНТЕРЕСНО! Продуктивни и често употребявани на съвременния етап на раз витието на езика за формите на числителните имена от 2 до 6: двама, 56

трима, четирима, петима, шестима, а формите на числителните име на от 7 до 10 се възприемат като архаични. Зват ел на ф орм а н а същ ест вит елнит е им ен а З вател на ф орм а на с ъ щ е с тв и те л н и те и м е н а о т м ъ ж к и р о д .

1. Съществителните имена от мъжки род, чиято неопределена фор ма за единствено число завършва на съгласен звук (без [к], [х], [ж], [ч], [ш], [ц]), образуват звателна форма [-е], например: Борис-Борисе, Васил Василе, Владимир - Владимире, Димитър - Димитре, Иван - Иване, Ка лин - Калине, Крум - Круме, Марин - Марине, Петър - Петре, Спас - Спа се, Стоян - Стояне, Филип - Филипе; бог - боже, брат - брате, войник войниче и войнико, град - граде, друг(ар) - друже, народ - народе, сват свате, син - сине, съпруг - съпруже, княз - княже, юнак - юначе и юнако. И з к л ю ч е н и я : старец - старче, отец - отче. Гласният звукЄ-eJ, който стои в края на звателната форма, е отгласна степен на някогашния основен (тематичен) гласен [-о-]. Съществителни, които имат вметнат [ъ], в звателната форма го изпус кат, например: Петър - Петре, Димитър - Димитре. Изпуска се също така [-е-] от наставката -ец, например: старец - старче, отец - отче. 2. Съществителните имена, чиято неопределена форма за единстве но число завършва на [к], [х], [ж], [ч], [ш] [ц] или имат наставка -ин, обра зуват звателна форма с [-о], например: работник - работнико, хлапак хлапако, ю нак-ю нако (и юначе), войник-войнико (и войниче), прост акпростако. 3. Съществителни от старото -jo- склонение, чиято неопределена фор ма за единствено число сега завършва на [-й] или на исторически мек съ гласен звук (освен [ж], [ч], [ш], [з], [ц]), образуват звателни форми, както в старобългарски език с -ю (в същност заменяйки стария, тематичен гласен [-0-] с [-у-]), например: ратай - ратаю [ратай-у], славей - славею, учител учителю, председател - председателю, другар - другарю, кон - коню и д р. 4. Съществителните имена брат и син освен редовните звателни форми брате и сине имат и дублетни форми братко, синко с гальов но-ласкателен стилистичен оттенък. Съществителното зет има звателна форма зетко. З вател на ф орм а на с ъ щ е с тв и те л н и те и м е н а о т ж е н с к и род.

1. Съществителните имена от женски род, чиято неопределена фор ма за единствено число завършва на -а, -я [-йа], [-а'], образуват звателна форма с -о. Например: баба - бабо, гора - горо, душа - душо, земя [зем'а]земьо [зем'о], змия [змийа] - змийо. Звателните форми на съществителните собствени лични женски имена, завършващи в основната си форма на -а, -я, не се предпочитат в изискания книжовен стил. Те са добили вече оттенък на стилистична ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

непълноценност и грубоватост, поради което употребата им се ограни чава в битово-разговорната реч, например: Елена-Елено (разг.) - Елена! (неутр.), Мария - Марийо (разг.) - Мария! (неутр.). 2. Народни съществителни собствени лични женски имена, като Бона, Дона, Йона, Цона и др., както и нарицателното име мома, образу ват звателни форми с окончание -е, с което се заменя крайният гласен в общата форма на името. Например: Бона - Боне, Дона - Доне, Йона Йоне, Цона - Цонв, мома - моме и др. С ъ щ еств и тел н и и м е н а , ко и то н я м а т зв ател н и ф орм и.

В българския език нямат звателни форми: 1) всички съществителни в множествено число. Например: градове, учители, работници, князе, братя и пр.; 2) съществителните имена от среден род както в единствено, така и в множествено число. Например: село, села, поле, поля, полета и пр.; 3) съществителните имена от женски род (нарицателни и собстве ни), чиято неопределена форма в единствено число завършва на съгла сен звук. Например: пролет, есен и пр.; 4) съществителните имена от мъжки род (собствени и нарицателни), чиято обща форма в единствено число завършва на -ой, -а, -я, [-йа], -о, -е, -и. Например: Благой, Драгой, Радой, Станой, Никола, Драгия, Илия, Ботьо, Ваньо, Пеньо, Петко, Христо, Пешо, Гоце, Добри, Страти, Съби; баща, дядо, чичо, вуйчо, аташе и пр. УПОТРЕБА НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ М ЕСТО ИМ ЕНИЯ С е м а н т и ч н о -гр а м а т и ч н а х а р а к т е р и с т и к а на м е с т о и м е н и е т о

Местоимението е част на речта, с която може да се замести същест вително, прилагателно или числително име или пък служи за посочване на различни обекти и техни признаци, а така също да се пита за тях. Л е к с и к а л н о т о з н а ч е н и е на местоименията е твърде общо и неоп ределено. Тези от тях, които заместват съществителни, прилагателни и числителни имена, изразяват лексикалното значение на думата, вместо която са употребени. Следователно те нямат свое собствено лексикално значение в точния смисъл на думата, а изпълняват анафорична служба в речта, т. е. отправят съзнанието на възприемащия съобщението към имена на вече споменати или известни обекти. Например:„Левски имаше ръст среден, тънък и строен... Той беше като Тотя войвода голям песно поец и не един път букаците на Стара планина са еквали от гласа му" (ИВ). Във второто изречение местоимението той е употребено вместо съществителното собствено Левски. В дадения контекст местоимението той означава същото, което означава и съществителното име Левски. Във второто изречение е употребена и местоименната форма му, която замества предложното съчетание на Левски (гласа му=гласа на Левски). 58

В г р а м а т и ч н о о т н о ш е н и е местоименията са твърде разнообразна категория думи. Една от най-важните черти на личните местоимения и на някои други местоимения е това, че те имат п а д е ж н и ф о р м и , които имат жива употреба в съвременния ни език,докато имената са загубили падежната си флексия. Местоименията притежават също така грамати ческите категории р о д (освен личните местоимения за 1 и 2 лице), ч и с л о и л и ц е (само личните и притежателните). В и д о в е м е с т о и м е н и я . Според значението си местоименията в бъл гарския език се делят на следните групи: 1. Лични местоимения: аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те и пр. 2. Притежателни местоимения: мой, твой, негов, наш, ваш и пр. 3. Възвратни местоимения: себе си, се, си, свой, своя, свое, свои. 4. Показателни местоимения: тоя, този; оня, онзи, онези и пр. 5. Въпросителни местоимения: кой, коя, кое, какъв, чий и пр. 6. Относителни местоимения: който, която, което, какъвто и пр. 7. Неопределителни местоимения: някой, някакъв и пр. 8. Отрицателни местоимения: никой, никоя, никакъв и пр. 9. Обобщителни местоимения: всеки, всякой, всякакъв и пр. У п р аж н ен и е 62 ► 1. И з в а д е т е о т т е к с т а с ъ щ е с т в и т е л н и т е , п р и л а г а т е л н и т е , ч и с л и т е л н и т е и м е н а . Н а п р а в е т е с е м а н т и ч н о -гр а м а т и ч н а х а р а к т е р и с т и к а на тези д у м и . 2. П о со чете м е с то и м е н и я та в д а д е н и те о ткъ си. О п р е д е л е т е къ м ко я гр у п а п р и н а д л е ж а т .

А. Изведнъж другарят ми се обърна към мене и тайнствено ня как подхвана: - Да ти кажа ли аз, тебе едно като сто? - Тук наблизо, в лозята, е колибата на белащенския поляк; я да свърнем при него ний... Ние ще се разположим в колибата, ще нагостим бае Донча с що имаме, а той ще ни посвири; той не се опира... Вярвай, няма да се каеш; ти не знаеш бае си Донча... Аз за пръв път пътувах по тия места, а моят другар-спътник бе тъдешенец и добре ги познаваше. Наистина нему хрумна щастлива мисъл... А другарят ми все продължаваше да разправя като какъв чуден човек бил бае Дончо кавалджията, как на младо време бил овчар татъка негде по чепеларските помашки села. Б . Тежко се провини старецът, не разбра с кого има работа, все от тая внедрена в казармата мисъл, че „учените” бъркат всичко, те мъ тят водата на хората с добри намерения, на началството. И виж, какъв ред има в казармата!.. Но какво би могло да го из вини? Той беше оръдие на ония, които идеха след тях, диво настър вени като башибозуци, избиваха, когото срещнат, а когато нямаше кого, поваляха жени и деца... Старецът беше вързан между другите ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 59

и мълчеше - беше се укротил. Очакваше всеки момент да го отведат, но беше спокоен... Но така ли беше в същност? Имаше ли право да съди тия хора, щом като сам е в противния лагер, човек на преврата от юни и на „правовия ред”? Селото се затвори в себе си. Слухът за войската беше първият студен душ върху запалените и горди глави. Арестуваните също пазеха гробно мълчание - и без туй бяха ги заб равили, не искаха да напомнят за себе си... Мина вторият ден и втората нощ - никой не ги погледна, нито им донесе ядене. На третия ден стана ясно, че защитата на лъкавишката крепост намалява... Старият Червенски си спомни образа на своя син и му стана мило за него. Може би той беше прав, ония там са осо бени хора, господари, държат се като завоеватели. А тия, хората на сина му, са досъщ от нашата черга... (Из Л. Стоянов) У п р аж н ен и е 63 ► П о с о ч е т е м е с т о и м е н и я т а в с т и х о т в о р е н и е т о „Майце си". С п р е т е в н и м а н и е т о с и в ъ р х у л и ч н и т е м е с т о и м е н и я и п о -с п е ц и а л н о в ъ р х у т е х ните ф орм ални и сем ан ти чни особености.

Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази? Бащино ли съм пропил имане, тебе ли покрих с дълбоки рани, та мойта младост, мале, зелена съхне и вехне люто язвена?! Весел ме гледат мили другари, че с тях наедно и аз се смея, но те не знаят, че аз веч тлея, че мойта младост слана попари! Отде да знаят? Приятел нямам, да му разкрия що в душа тая; кого аз любя и в какво вярвам мечти и мисли - от що страдая. Освен теб, мале, никого нямам, ти си за мене любов и вяра; но тука вече не се надявам тебе да любя: сърце догаря! Много аз, мале, много мечтаех щастие, слава да видим двама; сила усещах - що не желаех? Но за вси желби приготви яма! 60

Една сал клета, една остана: в прегръдки твои мили да падна, та туй сърце младо, таз душа страдна да се оплачат тебе горкана... Баща и сестра и братя мили аз да прегърна искам без злоба, пък тогаз нека измръзнат жили, пък тогаз нека изгния в гроба! (Христо Ботев) Упраж нение 64 ► П о со ч ете м е с то и м е н и я та , у п о тр е б е н и в д а д е н и я откъ с, и об ясн ете зн а ч е н и е т о и м . О б я с н е те с р а в н и те л н о го л я м о то ко л и ч е с тв о м е с то и м е н и я в то зи откъ с.

Но ний молим покорно нашите любими побратими да ни изви нят, дето не бяхме толкоз деликатни да почувствуваме техните бла городни и братски разположения към нас, защото ний, като бълга ри и като народ с особен език, с особен характер, с особени народни обичаи и традиции, не отбираме от такивато отвратителни и неприродни за нас добрини, които вий и вашите идоли насила искате да ни направите. Извинете ни, братя, дето не щем да приимаме вашите учители, вашите пропагандисти, ваший език и вашата корона, защо то сичко това, което благоизволявате да ни давате, не е българско, не е наше - то е чуждо, то е низко и подло за нас. Ний нямаме нуж да от вашите пожертвувания, които не само че не ни привличат към вашето фалшиво братство, но правят ни още и да се гнусим от тях като от най-отвратителното нещо на този свят. (.Христо Ботев) У п р аж н ен и е 65 ► П о с о ч е те к р а т к и т е м е с т о и м е н н и ф о р м и и о п р е д е л е те : 1. К о и о т тя х са л и ч н и и к о и — п р и т е ж а т е л н и . 2 . К о и са у п о т р е б е н и е н к л и т и ч н о и кои - п р о кл и ти ч н о . П р о в ер ете в ъ зм ож но ли е да бъдат за м ен ен и с д ъ л г и ф о р м и . О п и т а й т е се д а п о с т а в и т е к р а т к и т е м е с т о и м е н н и ф о р м и на д р у ги м еста.

Наприжер: деца ми поднесоха цветя - деца поднесоха ми цветя. Аз, Исай Дамов, вчера бях прицел на особено внимание: деца ми поднесоха цветя, агрономи и специалисти по селскостопанските на уки ми ръкопляскаха, а други сто души - председатели, бригадири и работници - дълго се трупаха около мене и всеки ми задаваше по няколко въпроса, а аз им отговарях с общи думи и смутено се усмих вах. После, когато тръгнах към колата, тоест когато се затътрих към нашата зелена „газка”, аз изведнъж усетих, че десният ми крак, поч 61

ти мъртъв от две години, започна да оживява - и едва не изпуснах бастуна си от изненада. Аз не го пуснах, но ме обля пот, сърцето ми лудо заби, сякаш бях изгълтал на един дъх десет дози валериан. Но се престорих, че нищо особено не съм усетил, дори седнах до шофьора по-тромаво от всеки друг път. Аз нарочно оставих бастуна си в триколката. - Милке - рекох й, - нещо не ти ли прави впечатление? Казах това с доста горчиви нотки в гласа си. Имаше дим в собата та ми лютеше силно на гърлото. Тя ме погледна през рамо и продължи да си шета около огни щето. Окачи едно бакърче на опушената верига и чак тогава се из върна, изгледа ме с ясните си очи и се засмя. Упраж нение 66 ► П о с о ч е те с м и с л о в и те р а з л и ч и я , х а р а к т е р н и за в ъ зв р а тн и те м е с то и м ен и я в д а д е н и те откъ си.

Повика той при себе си тогава Галиб ефенди, своя млад племенник (когото бе поставил при халифа като интимен писар и когото тъкмеше да направи председател на някое велико учрежденье), повика го във своя кьошк Хисарски... - На теб аз гледам, драгий ми Галибе, като на свой приемник. 1.

(Стоян Михайловски)

В утрен час из прашний полски път вихрен кон размята буйна грива млад юнак си в родний край отива. Ах, къде е моят роден кът?

(Дижчо Дебелянов)

Сън сънувах, ой нерадост, опустяла младост, сън сънувах, сън прокоба сънувах си гроба...

(Пейо Яворов)

Обикновено те пеят поотделно, всяка унесена в работата и в пе сента си (Г. Караславов) . 5 . Той беше се слял с образа на Базовия герой, беше станал дързък в своите дребни службогонски амбиции, жалък и смешен в свои те мечти за бъдещо обществено положение и благополучие (Г. Ка раславов). 4.

6. Не бе виждал сина си от снощи и понякога си казваше: не беше ли той прав? (Г. К араславов). 7. Свраките се боричкаха и гонеха. Рибарят и щъркът заеха мина логодишните си места край реката (Е. Ст анев). Упраж нение 67 ► О п р е д е л е те с е м а н ти ч н а та с ъ щ н о с т на у п о т р е б е н и т е м е с т о и м е н и я . О тд ел ете

относител ните

м естоим ения

о б ъ рнете

вним ание

на

строеж а им.

Когато бях аз детенце тихо, нежно, мило, когато бях аз момченце лудо, младо, живо, кога стигнах на години, кога станах дедо, един беше моят баща, едно бе ми чедо: Свобода, свобода! 1.

(Любен Каравежов)

Ах, тез песни и таз усмивка, кой глас ще ми викне, запее? Кървава да вдигна напивка, от коя и любов немее, пък тогаз и сам ще запея що любя и за що милея!

(Христо Ботев)

На таз, която в нощи мълчаливи кат призрак свят дохожда в моя кът и нов живот ми в жилите разлива и с райска сладост пълни ми духът!

На таз, коя вирее ми в сърцето и кат Звездица в тъмний мрак сияй, и мойта лодка води сред морето на щастьето към светлий хубав край! (Дижчо Дебежянов) Упраж нение 68 ► П о п ъ л н е те на п р а зн и те м еста е д н о о т д в е те м е с то и м е н и я .

или м ен е си и пр. 1. Заявих им, че не искам нито грам за ... от тези плодове. 2. И докога ще продължаваш да твориш само за ... ? 3. Счетоводител ката на завода мислеше само за ..., не се интересуваше от нищо друго. 4. Всички сме свикнали да се грижим повече за ..., отколкото за дру гите. 5. Самохвалците непрестанно говорят изключително за ... . А . Себе си

Свой или мой и пр. 1. И аз съм българин, и аз обичам ... България повече, отколкото ти ... Франция. 2. Никога не ще забравя ... добри приятели от универ ситета. 3. Ние сме застанали тук, за да видим ... освободители отбли зо. 4. Всички се разпръснахме от ... родно село. 5. Благодарим на ... учители за всичко - и за хубавото, и за лошото. 6. Ораторът завърши ... реч с възгласи за дружба и мир. 7. Той съобщаваше за ... успехи в работата; Иван съобщаваше за ... успехи в работата. 8. Студентите се готвят системно за ... изпити. 9. Жителите на градчето се готвеха да посрещнат тържествено ... чакани гости. 10. Детето повдигна ... ху бави очи и мило се усмихна. В . М и или си. 1. Завчера едва не забравих да поздравя майка ... по случай ней ния рожден ден. 2. Отидохме двама с брат ... да видим какво се е случило. 3. Взех чантата ... от гардероба и тръгнах за квартирата. 4. Предадохме набързо вещите ... и забързахме към гарата. Г . Ти или си. 1. Ти кога видя другаря ... - вчера ли? 2. Ти ще дойдеш с майка ..., иначе няма да е хубаво. 3. Недей да мислиш, че с постъпката ... оста ви кой знае какво добро впечатление. Б.

Упраж нение 69 ► П осочете м есто и м е н и я та , у п о тр е б е н и в п а д е ж н и ф орм и. О п р е д е л е т е к о и о т т я х са ж и в и в б ъ л г а р с к и я к н и ж о в е н е з и к и к о и - н е .

1. Чест томува, що над рало гръб прегъва в жар и хлад, със ръце си що подига и извърта тежкий млат. 2. Срам тому, що глупо тужи, лист прошепва, той немей! Слава кой на правда служи, кой се жертвува за ней! (Петко Славейков)

3. И всекиму добро струва, само знайте, за парата, като човек — що да прави? продава си и душата. (Христо Ботев)

4. Аз бих желал да беше изплетен от мене тоя благоухаен венец от лъчезарни цветя, за да го сложа като царствен дар на безименницата, която обичам... Или да бяха ономува, комуто са - тия песни, за да бъда техният критик. (Пейо Яворов)

с\

У п р аж н ен и е 70

Ji П о с о ч е т е о т н о с и т е л н и т е м е с т о и м е н и я в д а д е н и я о т к ъ с и о б я с н е т е

к а к а в то р ъ т е п о с ти гн а л х у м о р и с т и ч е н еф ект?

Побърканото Местоимение до такава степен се разлюти, щото четворица съседи трябваше да го хванат за ръцете и едва-едва го за държаха на мястото му. - Не мога, не мога - викаше той, - дайте ми веднъж да го ударя, пуснете ме, моля ви се, само веднъж да го стоваря по главата; какво е туй събрание, която може да търпи един чиляк, което говори та кива думи. Пуснете ме един юмрук да му изтърся, как смее той да говори за господа министрите, която той не е достоен да погледне, а камо ли да плещи думи, което са докачителни. Никой няма право да критикува почитаемото правителство, която е гордост за България. Долу-у-у! (Алеко Константинов) У п р а ж н е н и е 71 ► Р а з д е л е т е се н а т р и е к и п а . П ъ р в и я т е к и п д а с ъ с т а в и ш е с т и з р е ч е н и я съ с с ъ щ е с т в и т е л н и и м е н а о т м ъ ж к и р о д в з в а т е л н а ф о р м а , в т о р и я т - ш е с т и з р е ч е н и я съ с с ъ щ е с т в и т е л н и и м е н а о т ж е н с к и р о д в з в а т е л н а ф о р м а , т р е т и я т - ш е с т и з р е ч е н и я съ с с ъ щ е с т в и т е л н и , к о и т о н е м о га т да о б р азув а т зв ател на ф орм а.

Речник: С л уж б о ГО НС к и

кар'єрний

Д ъ лготраен

тривалий

СВОЕОБРАЗИЕ НА ГЛАГОЛНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. ИЗГОВОР И ПРАВОПИС У п р а ж н е н и е 72 ► П р о ч е т е т е т е к с т а . О п р е д е л е т е в ид а и сти л а на те к с т а . С ф о р м у л и р а й те те м а та и о с н о в н а та м и съ л .

_ Глаголът като част на речта означава действие (или състояние) като процес във времето. Действието е винаги отнесено към лице или предмет. Затова не всяка дума, която означава действие или състояние, е глагол. Например бяг е съществително име, защото, макар да означава ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 65

действие, това действие не е свързано с лице, което го върши, нито пък е изразено времето на извършването на действието. Глагол е бягам, тъй като с тази дума означаваме действие, което се върши в сегашния мо мент от говорещото лице - с други думи, самата дума (или форма) бягам съдържа в себе си, освен значението на съответното действие, още и представа за действащото лице (аз) и за времето, когато се върши това действие (сега): Бягам = Аз бягам сега. Лицето или предметът, към който е отнесено глаголното действие, се нарича „глаголно лице". Най-често това лице върши глаголното действие. Глаголът чрез формата си изразява едновременно и глаголно то действие, и глаголното лице чрез окончанието на глаголната форма. Така напр. пеехме като проста глаголна форма означава едновременно и действието пеене, и глаголното лице ние пеехме, и времето на про тичането на действието Снощи пеехме. Значи формата пеехме чрез ос новата и окончанието си изразява действието 'пеене от наша страна в минал момент'. Глаголните форми съдържат в себе си и други граматически значе ния. Изобщо трябва да се изтъкне, че българският глагол е извънредно богат в граматико-морфологическо отношение и има много голям брой форми, различаващи се по граматическото си значение. Затова е ши роко известно образното определение на акад. Ал. Т.-Балан „Глаголът е слонът в царството на българската граматика". Извънредно големият брой лични глаголни форми се дължи на това, че глаголът като част на речта има много граматически значения, при пресичането и преплитането на които се образуват с помощта на граматически наставки и окончания прости и сложни глаголни форми. Всеки български глагол без изключение има стотици форми, чрез които се изразяват граматическите значения лице, число, род, време, вид, за лог, наклонение. Глаголът в българския език има три граматически лица, две числа, три рода, девет глаголни времена, два вида, два залога, четири наклонения. П Р И П О М Н Е Т Е СИ!

Морфологичната категория л и ц е показва участниците в общува нето - лицето, което говори, лицето, на което се говори, и лицето, за кое то се говори. Значенията на категорията са първо лице: пиша, пишем; второ лице: пишеш, пишете и трето лице: пише, пишат. 2. Морфологичната категория ч и с л о изразява броя на явленията. Значението на категорията единствено и множествено число се проявя ва при глаголите: пиша - пишат. 3. Морфологичната категория р о д няма семантично съдържание, а само граматични функции, свързани със съгласуването. Значенията на категорията са мъжки,женски и среден род. Проявява се при неличните глаголни форми: писал, писала, писало. 1.

4. Лексикално-граматичната категория в и д изразява начина, по който протича действието. Значенията на категорията са свършен вид и несвършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различ ни думи, а не форми на един и същ глагол. Свършеният вид предста вя действието в неговата цялост: бодна, клъвна, дам, зашия, заблестя, издебна, ида, заспя, купя, явя се, проплача, прочета, напиша. Несвърше ният вид представя действието в процеса на неговото протичане: бода, кълва, давам, зашивам, заблестявам, дебна, отивам, спя, купувам, явя вам се, плача, чета, пиша. 5. Морфологичната категория з а л о г показва дали вършителят на действието е активен. Значенията на категорията са деятелен залог (глаголната форма показва, че вършителят на действието е активен и съвпада с подлога в изречението) и страдателен залог (глаголната форма показва, че вършителят на действието е пасивен и не съвпада с подлога в изрече нието). Категорията се проявява при глаголите. В активен (деятелен) залог са всички глаголни форми, които не включват в състава си страдателно причастие: чета, ще чета, бих чел. Пасивният (страдателният) залог се об разува само от преходни глаголи по два начина: от спомагателния глагол 'съм' и минало страдателно причастие на спрегаемия глагол: четен е, ще бъде четена, беше четен; от 'се' и глаголната форма в трето лице на спре гаемия глагол: чете се, четат се, четяха се, ще се четат. 6. Морфологичната категория н а к л о н е н и е изразява отношението на говорещото лице към глаголното действие. Значенията на категори ята са изявително наклонение (изразява обективно отношение на гово рещото лице към действието), повелително наклонение (действието е предстоящо да се извърши по волята на говорещото лице), условно на клонение (действието се представя като възможно при определени ус ловия), преизказно наклонение (изразява вторично изказване по чужди думи, т. е. препредаване на изказване). П р е х о д н и т е г л а г о л и се свързват със задължително пояснение без предлог: чета книга,ямябълки, пиша писмо. Н е п р е х о д н и т е г л а г о л и или нямат задължителни пояснения, или се свързват със задължително по яснение посредством предлог: благодарих на Стефан. Н е в ъ з в р а т н и т е г л а г о л и не съдържат възвратната частица 'се' или 'си': мия, скачам, казвам. При някои от тях (ако подлогът и някое от до пълненията могат да се изразяват с одушевени имена) възвратно значе ние може да се изразява с възвратното лично местоимение: мия се (себе си), казвам си (на себе си). В ъ з в р а т н и т е г л а г о л и не могат да се употребяват без възвратната частица 'се'или 'с и '- възвратната частица е част от думата: смея се, въоб разявам си, гордея се. Според завършека на основата на глагола в трето лице единствено число сегашно време се определят т р и к л а с а ( с п р е ж е н и я ): 67

I спрежение на -в (чете, пише); II спрежение на -и (говори, мисли); III спрежение на -а (гледа, стреля). Броят на формите на даден глагол не се получават чрез просто съ биране на тези числа, а отношенията са много по-сложни. Да вземем за пример един конкретен глагол - действието „решаване" (на задачи) в на шия език се изразява с глагол от несвършен вид решавам, решаваш и т. н. и от глагол от свършен вид реша, решиш и т. н. Двата глагола имат абсо лютно едно и също значение, значи по същество са форми на един и същ глагол, макар че се различават по спрежение. Всеки от тях има форми за три лица в двете числа и то в деветте глаголни времена на изявително наклонение. Нека си припомним само формите за първо лице единстве но число от несвършен и свършен вид за всяко едно от деветте времена: сегашно време - решавам и реша, минало несвършено време - решавах и решах, минало свършено време - решавах и реших, бъдеще време ще решавам и ще реша, минало неопределено време - решавал съм и решил съм, минало предварително време - бях решавал и бяхрешил, бъ деще предварително - ще съм решавал (или ще бъда решавал) и ще съм решил (или ще бъда решил), бъдеще в миналото - щях да решавам и щях да реша, бъдеще предварително в миналото - щях да съм решавал (или щях да бъда решавал) и щях да съм решил (или щях да бъда решил). Простите глаголни времена сегашно, минало несвършено и минало свършено имат по шест форми (за три лица в ед. и мн. ч.), напр. в се гашно време от несвършен вид: решавам, решаваш, решава, решаваме, решавате, решават. Но сложните глаголни времена, които съдържат причастие, имат по дванайсет форми, защото в ед. ч. се различават и родови форми, напр. в минало предварително време от свършен вид: бях решил, беше решил, беше решил; бях решила, беше решила, беше решила; бях решило, беше решило, беше решило; бяхме решили, бяхте решили, бяха решили. Родови форми има и в страдателен залог, образу ван с причастие, напр. Въпросът ереш ен (бешерешен, щебъдерешен). Задачата е решена. Уравнението е решено. Няма обаче родови форми в другата разновидност на страдателния залог: Въпросът се реши. Зада чата се реши. Уравнението се реши. Особено много глаголни форми има при така нареченото „преизказно наклонение" - когато говорещото лице не е било свидетел на действието, а го„преизказва" по думите на друго лице. Например, ако сме видели Иван да решава задачи в стаята си, ще кажем: Той решава ше задачи, но ако за това ни е съобщило друго лице, ние сме длъжни вече да кажем Той решавал задачи. Ако пък имаме някакво съмнение в това или искаме да изразим някакво неодобрение, несъгласие, тогава ще използваме така нареченото „двойно преизказване"- Той бил реша вал задачи... Така също вместо бъдеще време Той ще решава задачи при преизказване на глаголното действие ще имаме сложни глаголни фор68

ми Той щял да решава задачи и засилена форма Той щял бил да решава задачи. Както се вижда, и тук има родови форми: Тя щяла да решава за дачи. Тя щяла била да решава задачи. ИЗГО В О Р И П Р А В О П И С Н А Н Я К О И ГЛ А ГО Л И

Правило за писане на глаголнит е окончания на гл аголи т е от

II спрежение

Всички глаголи от II спрежение и няколко глагола от I спрежение в 1 л. ед.ч. и 3 л. мн. ч. сег. вр. се пишат с -я, -ят, например: вървя - вървят; говоря - говорят; споря - спорят; каня - канят. Мекият изговор на тези окончания е задължителен за книжовното произношение,т. е. трябва да се произнася например[върв'ъ], [върв'ът], а не [вървъ], [вървът]. 2. П равило за правописа на -к-, -г - в корена на някои глаголи от I спрежение

Глаголите от I спрежение сека, влека, тека, река, облека, мога и об разуваните от тях чрез представки производни глаголи със завършък на корена на -к или -г запазват тези съгласни във формите за I л. ед. ч. и 3 л. мн. ч. сег. вр.: сека, секат, а не: сеча, сечат; облека, облекат, а не: об лече/, облечат; река, рекат, а не: реча, речат; влека, влекат, а не: влеча, влечат; мога, могат, а не: можа, можат. 3. Правило за гл аголнит е окончания за 1. л. мн. ч. сегаш но врем е на глаголит е от I и II спрежение

Глаголите от I и II спрежение имат в 1. л. мн. ч. сегашно време окон чание -м, например: (ние) четем, пишем, говорим, спорим, а не: (ние) четеме, пишеме, говориме, спориме. 4. Правило за правописа на сложните глаголи

Всички сложни думи, които не са съществителни, ако връзката между съставките им е подчинителна, т. е. ако едната съставка пояснява, уточ нява другата, се пишат слято. Например, сложни глаголи: водоснабдя вам, ръкостискам, ръкомахам, главозамайвам се, лъжесвидетелствам, контраатакувам. 5. Правило за правописа на личните глаголни форми с частицата не

Частицата не се пише разделно, ако се свързва с лични глаголни форми и причастия в състава на сложни глаголни форми, например: не мога, не исках, не ще видя, не съм, не знаел, не пишел, не се хранел, не хо дил, не спал, не мислил, не пял; Той не ял, защото не бил гладен. В

О тго в о р е те на въ пр осите:

1. Какво означава глаголът като част на речта? 2. Дайте определение на понятието „глаголно лице". 3. На какво се дължи извънредно големият брой лични глагол ни форми в българския език? 4. Защо се смята,че българският глагол е извънредно богат в граматико-морфологично отношение? 5. Какви граматичнри категории има глаголът в българския език? Охарактеризирайте ги. 69

У п р а ж н е н и е 73 ► В с л е д н и т е т е к с т о в е р ъ з д е л е т е г л а г о л и т е п о з н а ч е н и е и ф о р м а (оз

начаващ и дей ст ви е и означаващ и съст оян и е; преходни и н еп р ехо д ни; лични и безлични; оби кн овен и и възврат ни). 1. Между Капошвар и Надканижа белият път минава сред тихи светли лесове. Стига да затворя за минутка очи, и спомените ме об гръщат отвсякъде и проникват дълбоко в мене като ранната пролет на влага: това е зелената щабна триоска, която лети като блатна пти ца над ниската млечна мъгла и бръмчи приятно с мотора си. Тихо е. Под преплетените клонаци лежат гъсто здрач и влага, тихите зе лени води на каналите едва пъплят. От клоните на върбите висят зелени мъхави волани и докосват леко водната повърхност. Безброй пеперуди, бели и жълти, като летящи цветни петънца от пейзажа се носят над ливадите, полепват по младите клонки и отново литват.

(Павел Веокинов) 2 . Като се навечеряше, Клод смиташе грижливо с ръка остатъци те и ги хвърляше в кофата. После лягаше. Докато заспи, прелиства ше смачкания вестник, донесен в чантата с хляба и салама. Вестни кът беше на Леон. Леон го прочиташе през обеда и после го даваше на Клод да се просвещава. Леон беше от другарите. Клод не беше от никои и всички тия борби му се виждаха изгубена работа. Той участ вуваше в стачките, понеже всички участвуваха, пък и в стачките все пак има някакъв смисъл. Искаш десет франка повече и компанията, като се намери натясно, може да разтвори джоба си. Но другото беше изгубена работа. Ако нещо стане, ще стане и без Клод. Само че нищо нямаше да стане. Навън, някъде в тъмното, часовникът на черквата избиваше де сет. Шофьорът сгъваше вестника и загасяваше лампата.

(Борис Райнов) Упраж нение 74 ► С п о м о щ т а н а к о и н а с т а в к и са о б р а з у в а н и с л е д н и т е г л а г о л и и к ъ м ко я ч аст на р еч та с п а д а т и зх о д н и те д ум и ? К а кв и з н а ч е н и я (гр а м а т и ч е с к и и л е к с и к а л н и ) п р и д а в а н а с та в ка та на н о в о о б р а з у в а н и я гл а го л ? Р а з д е л е т е д а д е н и т е т у к г л а г о л и н а г р у п и с п о р е д о б р а з у в а щ а т а н а с т а в к а . К ъ м в с я к а г р у п а п р и б а в е т е п о н я к о л к о н о в и гл а г о л а и въ в в р ъ з к а с т о в а и з т ъ к н е т е к о и н а с т а в к и са п р о д у к т и в н и и к о и н е са п р о д у к т и в н и . О к о н ч а н и я т а на к о и гл а го л и и з и с к в а т м е к и зго в о р ?

Милея, съпернича, цапардосам, седна, зеленея, завинтя, бело сам, тичкам, боядисам, развратнича, развратя, леденея, праша, летя, блея, дълбая, лудувам, правя, складирам, пийна, излитам, драскотя, сапунисам, осамотея, вредя, студентствувам, шифровам, продажни70

ча, червисам, заключвам, заключавам, давичкам, плагиатствувам, шамаросам, живуркам, овдовея, събувам, чертая, мотивирам, чумо сам, тропна, тропкам, гноясам, пътувам, искам, плесенясам, марширувам, гранича, датирам, датувам, цитирам, цитувам, вървя. У п р а ж н е н и е 75 ► В п р и в е д е н и те т у к тексто в е о п р е д е л е те л и ц ето , числ ото, основн ата ф о р м а , с п р е ж е н и е т о на в с и ч ки гл а го л и .

1. Остави облаче приоблачен балкан и се изгуби, скри се в небесата. То дълго там се ря. А в късна нощ на стан се спусна, дето свари в тъмнината. И стихна в кротък сън. Но щом го озари на утро първата усмивка бледна, мильони бисерни очици то откри и сепнато наоколо погледна. То гледа: стелят се безкрайни равнини, околовръст пустиня го обгръща. То гледа - и в тъга за родни планини на бисер-сълзи цяло се превръща. (Кирил Христов)

2. а) И без сърце сядам пак край огъня, който е почнал да прега ря (Т. Г. Влайков). б) Полето беше прегоряло вече, на много места се чернееха разо рани стърнища (Г. Караславов). в) Слънце пече - класове прегаря, вятър вее - едро жито рони (Нар. песен). г) Пак си прегорила гозбата. У п р аж н ен и е 76 ► О п р е д е л е т е за л о га на гл а го л и те в с л е д н и те откъ си :

1. С тъпани и гайди момичетата изведоха „вай дудула” чак до баирчето при ветрената мелница, от върха на която се съобщи радост ната вест, и завиха лудо хоро по изсъхналата трева. (Елин Пелин)

2. В черквата освен жени и старци друг никой не стъпяше. А кръчмите се пълнеха с отчаян и пиян народ. И там сред грозния шум се чуваха и греховни думи: - Бог е милостив - молете му се! (Елин Пелин) У п р аж н ен и е 77 ► О п р е д е л е т е в р е м е то , о с н о в н а та ф о р м а и в ид а на гл а го л и те . О б ъ р н е те в н и м а н и е на то в а , д а л и н а в с я къ д е ч р е з ф о р м и те на м и н а л о свъ р-

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 71

ш е н о в р е м е се и з р а з я в а т п о с л е д о в а т е л н о и з в ъ р ш и л и се д е й с т в и я . О б я с н е т е н а к а к в о се д ъ л ж и о т к р и т о т о о т в а с р а з л и ч и е .

1. Цяла нощ кобилите газиха из тревата, пръхтяха, пасоха. Призо ри небето на изток се зачерви, над полето плувна тънка синкава мъг ла, като дим, тревата натежа и се намокри от росата. (И. Йовков).

2. Прегъна се Пейчо и излезе навън. Тръгна по каменните криви плочи, между които беше пораснала дребна пача трева. Мина покрай гроба на поп Петка, ала не протегна ръка, както правеше друг път, да наведе цъфналия люляк и да го помирише. Не вдигна очи към лястовичето гнездо под стряхата на камбанарията, където уморени те птички се бяха вече прибрали и тихо жумоляха. Налегна го мъка. Къде ще се дене сега, като го изпъдят от черква? Цял живот той ходи подир поп Сава: носи му менчето, когато ръсеше, продава свещи на пангара, пя в черквата, додето си загуби гласа,, вървя пред мъртъвци и посреща кръщелничета. Колко шамари е изял от коравата десница на поп Сава! Вярно е, черквата почна да пустее. Криво му е на дяда попа. Но какво е виновен Пейчо. (А. Каралийчев)

3. А болестта замори по-често и по-често. Отникъде помощ, отникъде надежда. Сбъркаха се клети сиромаси. Попът, доволен от печалбите по опела и водосвет и от победата над учителя, спокойно си седеше в кръчмата с чаша в ръка и бъбреше: - Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душата си на дявола, забра вихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога... Сега сърбайте каквото сте дробили! (Елин Пелин)

4. Дядо Петър Брайнов женеше едничкия си син. Денят мина в шум и веселба, както е ред останал; свириха две гайди, бориха се борци от две села и до късна вечер пред двора се ви кръшно хоро. А сред двора стоеше простряна дълга трапеза. След ве черя всички дариха булката и се разотидоха. (Г. Райчев) У п р аж н ен и е 78 ► К а к се о б я с н я в а у п о т р е б а т а н а м и н а л о с в ъ р ш е н о в р е м е в с л е д н и т е текстове?

1. ... па недей с тез дяволски престркувки в робство кани моето сърце. То е птичка, що се мъчно вдава днес е тука - утре отлетя: 72

но във всяка шубрака оставя по една вълшебна песен тя... (К. Христов)

2. - Повтори да чуя. Довърши си приказката. - Дойде при мене, викам, и измъкна ножа си. Уби ме! - рекох си. Почнах да шепна молитвата си, но той само разряза вървите, с които ме бяха опасали около едно дърво. (О. Василев) У п р аж н ен и е 79 ► О п р е д е л е те в сл е д н и те о ткъ с и о с н о в н ата ф о р м а, л и ц е то , числ о то , з а л о г а , в и д а и в р е м е т о н а в с и ч к и гл а го л и :

1. Сърненци ли ще съдите! - обади се Месечната. - Ще ги съдим не, ами оттатък ще минем. Ще бягаме, догде ни паднат калпаците от главите. И на децата си ще оставим да ги съ дят! Туй хора ли са? - Хайдути. (И. Йовков)

2. Ще накършат момчетата върбови клони, ще накитят вратите, иконите и обор, и хамбари, и плевня висока, и кошара - за здраве на стоката. А мъжете ще колят гергьовски курбани и щом бият вечерня камбаните, ще отидат жените с дискоси бели да споходят пред празник умрелите. Вечерта ще прекръстят децата заспали, пред светията свещ ще запалят те и ще легнат доволни, и сън ще сънуват, и ще бъде той светло празнуване. Че в зори свети Георги, ранил преди всички, преди будните баби и птичките, своя бял кон ще яхне, през плет и огради ще прескочи, ще иде в ливадите, ще се мерне в лозята, в горите ще викне, ще обходи посевите никнали... (Е. Багряна) Упраж нение 80 ► В п р и в ед ен и те т у к откъ си о п р ед ел е те осн овната ф орм а, вид а, в р е м е т о и н а к л о н е н и е т о н а гл а г о л и т е .

1. - А че защо те пъди? - А че защо, защото съм плюл срещу слънцето. - Не, ама какво казва, че си направил? - Че какво казва, млад съм бил, немирен съм бил. 73

- Друго нещо казва ли? - Де да го зная какво казва, ама разваля ми работата. Криво съм учел децата, не може да каже, че не зная, ами летял съм бил нещо във вярата, еретичествувал съм, учел съм хората да не постят и съм блажел през велики пости. (П. Р. Славейков)

Това не вярвам. Такова хубаво момиче... - Да, хубаво! Виж, каква съм руса! Прекръстили ме Пшенична та, защото съм приличала на узрял клас и очите ми били като на котка. По нас не обичат русите хора. 2. -

(Елин Пелин)

Една сутрин, когато тръгваше на работа, хазайката го спря в коридора и му каза, че вечерта щяла да замине за няколко седмици в провинцията при дъщеря си. Дъщеря й си имала бебе, трябвало да й помага. 3.

(Св. Минков) 4 . Това стана причина да получа моментално втори и вече истин ски припадък, който ме избави от Матей Петров, защото ме откара ли с линейка, в която нямало място за моя спасител.

(В. Стършел)

Заруменена, тя сложи менци до брега, изстъпи се над извора и се загледа в кръшната си снага, що трепна над водата, избистрена под кривата хралупа на върбата. .. .Че тя порасла - мома вече станала! Леки къдри засенили лице то й, под тънки вежди светнали модри очи, а шити пазви трептят наистина мома! Тя се вслушва в подкършената песен на потока, в безмълвните думи на цветята, в тихите въздишки на перестите гра ни - досега тя нищо от тях не проумяваше. 5.

(П. Ю. Тодоров) У п р а ж н е н и е 81 О п р е д е л е т е н а к л о н е н и е т о и в р е м е то на гл а го л и те в с л е д н и те т е к стове. В н и м а в а й те п о в е ч е п р и о п р е д е л я н е на в р е м е то на ф о р м и те, о б р а з у в а н и с бил. О т б е л е ж е т е в с и ч к и ф о р м и з а з а с и л е н о п р е и з к а з в а н е и о б я с н е т е к а к в о се п о с т и г а ч р е з у п о т р е б а т а и м .

Човек е, но е станал за смях на всички. Казват, че имал бил пари, да му опустеят парите, когато една риза като хората не туря на гърба си. 2 . Ама право казваш, не е твърде с ума си и аз затуй съм турила Калмука да го следи. И какво съм му крива! Искал бил дъщеря ми. Добре, но тя не го иска, насила хубост не става. 3 . - Знаци имаше! - каза дядо Гено, малко възгордян от хвалба та, и смръкна емфе. - Знаци имаше. Естеството дава знаци, стига само човек да ги види и да ги проумее. 1.

- Аз не съм видяла нищо. Какви знаци е имало? - А големите дъждове по Спасовден? Таквиз дъждове бяха, че ов чарите разправяха, че уж били видели една нощ да пада от облаци те огнен змей. Ама хайде да оставим туй, може да е било змей, може да е било светкавица, а птичетата, птичетата, дето се появиха на другия ден! Колко много бяха, на облаци, на облаци, небето почерня. (Й. Йовков)

Речник: П р е стр ув а м се

роблю вигляд

Пъдя

виганяю

ТОВА Е ИНТЕРЕСНО! Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на на уките, първият ректор на Софийския университет. Балан е роден на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, в семейството на сливенски бежанци, бълга ри преселници, които първоначално живеят в Бол град, а по-късно - и в Кубей. Името Балан води началото си от „бял", защото всички в семейството били светли хора. Брат е на генерал Георги Тодо ров и на софийския кмет Мартин Тодоров. Началното си образование той получава в Кубей, след това учи в гр. Комрат във„Вь 1сшее Бессарабско-болгарское Центральное учили ще", после завършва Болградската класическа гимназия, наричана по онова време „Централно училище". След изпитите през юли 1878 г. за минава за България. Работи една година като чиновник в съда, за да събере средства за пътуването си до Прага. За пет години Балан получава отлично образование в Пражкия университет и завършва със защита на докторска дисертация. Той става първият чуждестранен студент, получил тук звание „Доктор на науките" и първият българин, станал доктор на науките по славянска филология. Когато се връща в България, той е един от първите седем универ ситетски преподаватели, основатели на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Избран е за негов пръв ректор, по-късно е бил още два пъти ректор на Университета, два пъти декан на историко-филологическия факултет и многократен ръководител на катедрата по българ ска и славянска литература. Въпреки строгия му и академичен вид, през последните години от живота си - заради големия авторитет, а и заради впечатляващото дълголетие, той се превръща за обществото в„Дядо Балан". 75

Литературният историк Петър Динеков разказва, че този прякор му е даден заради:„...благостта, с която ни посрещаше, заради внима нието, с което ни изслушваше, заради подкрепата, която охотно ни оказваше. В своя дом той ни приемаше не като студенти, а като прия тели и ние с радост разглеждахме научните и литературни новости..." Научното наследство на акад. Балан се определя от 866 загла вия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Основно място в научните му занимания заемат из следванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история. До края на живота си Балан не спира да е част от академичния ж и вот, изнася лекции и беседи дори след като прескача 90-те години. Ака демикът доживява почти 100-годишна възраст и умира в столицата на 12 февруари 1959 година. Изключително плодотворният му живот ни завещава голямо по обем и ценно по съдържание творчество. Алек сандър Теодоров-Балан не оставя нищо незавършено приживе и едва тогава напуска този свят. Неговото име носят училища, станцията на метрото в София. В село Кубей едното от училищата носи името на своя бележит съ селянин. По време на международната научно-практическа конферен ция през 1999 г. в двора на училището беше тържествено открит паме тникът, подарен от автора архитект Йордан Гаврилов от София.

ПРАВОПИС НА ДУМИ, КОИТО СА РАЗЛИЧНИ ЧАСТИ НА РЕЧТА ПРИПОМНЕТЕ СИ! ОТДЕЛНИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА, СВЪРЗАНИ С ПРАВИЛАТА НА КНИЖОВНИЯ ЕЗИК П р а в и л а за п и с а н е на п р о м е н л и в о я

Променливо я в книжовния език се нарича онова я , което в различ ни форми на една и съща дума или в сродни думи при определени усло вия се заменя с е. Променливото я се п и ш е (и и з г о в а р я ) к а т о я: 1. Когато е под ударение и се намира в края на думата: смях, бял, дял, зрял, ням, грях, ляв, звяр. 2. Когато е в средата на думата пред сричка с а, о, у, ъ: вяра, дядо, рядък, мярка, сянка. 76 ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

П р о м е н л и в о т о я се п и ш е (и и з г о в а р я ) к а т о е:

1. Когато е извън ударение: смях-смеха; бял - белота;звяр -зверове; дядо - деди. 2. Когато е под ударение, но е пред сричка с е, и: ням-неми;мярка мерки; зрял - зрели; вярна - верен; рядък - редки. 3. Когато е под ударение, но е пред сричка еж , ч, ш, щ: бряг, но без брежност; тягостен, но тежък; мляко, но млечност; пряк, но пречка; някой, но нещо. П р а в и л а т а з а пром ен л и вот о я не с е с п а з в а т в с л е д н и т е п о -в а ж н и случаи: П и ш е се (и се п р о и з н а с я ) я ;

Под ударение в окончанията за първо и второ лице множествено число в минало свършено и минало несвършено време на глаголите от I и II спрежение, макар че следва сричка с-е: видя-видяхме, видяхте; пея - пяхме, пяхте;лудея-лудяхме, лудяхте; горя - горяхме, горяхте, чета четяхме, четяхте. При миналите причастия на глаголите от този тип действат прави лата за променливо я (срв. напр. видя - видял, видяла - видели; видян, видяна). П р а в и л о з а п и с а н е н а д в о й н и с ъ гл а с н и

7. Ако краят на една морфема се записва със същата буква, с която започва следващата морфема, се получават двойни съгласни. 2 . Писане на -д д Среща се при думи с представки п о д-, пр ед-, над- и корен, започващ с д-: поддръжка, поддам се; преддверие; надделявам, наддавам. 3. Писане на -зз-

Среща се при думи с представки без-, въ з-, из-, р а з- и корен, започ ващ съсз-: беззащитност, беззъб, беззаконие; въззелен; иззад, изземвам, раззеленен, раззина. 4. Писане на -нн-

При изпадане на -е - във формите за ж. и ср. р. и в мн. ч. на думи със завършък -нен и в образуваните от тях сродни думи, например: елек тронен - електронна; стенен - стенни; странен - странност, съвре менен - съвременност. В някои глаголи от свършен вид, образувани с наставка -н-: дрънна, звънна. 5. Писане на -т т -

При прибавяне на членната форма -т а към думи от ж. р., завърш ващи на -т , например: мъдростта, пролетта, плътта, младостта, потта, гордостта. При прибавяне на членната форма за мн. ч. -т е към числителни, за вършващи на -т , например: петте, шестте, деветте, десетте, еди найсетте, дванайсетте, деветнайсетте. 77

При думи, образувани с представка или предлог от и корен, започ ващ с т -, например: оттласна се, оттенък, оттам. П р а в и л о з а п и с а н е н а г р у п и т е -ър-/-ръ- и -ъл-/-лъПише се (и се произнася) -ръ-, -лъ-: Когато думите са едносрични, например: пръв, връх, връв, стрък, плъх, млък. И з к л ю ч е н и я : бърз, щърб, щърк, върл, вълк. Когато след съчетанията следват две и повече съгласни. Например: кръпка, Връбница, тръпка, врътна, глътна, плънка, млъкна. Изключения: сложни думи с първа съставка кръво- (кръвоносен, кръвоизлив, кръвообръщение, кръвотворен и др.). Пише се (и се произнася) -ър-, -ъл Когато след съчетанията следва само една съгласна, например: кър пя, върба, търпя, първи, гълтам, пълня, мълча. Пише се и се произнася -ър- по изключение още и в: повърхност,повърхнинен, повърхнина, повърхностен; мъртва, мъртво, мъртви, мъртвец; църква. При глаголи от несв. вид на -ва-, образувани от свършени глаголи с -ър-, групите се запазват на местата си от изходните глаголи, т. е. прави лото престава да действа, например: избърша - избърсвам; претърся претърсвам. Правилото за премятане на групите -ър-/-ръ- и -ъл-/-лъ- действа само при думи от домашен произход. П р а в и л о з а н е п о с т о я н н о -ъПише се -ъ- в последната сричка на думите, ако в други форми на същата дума или в сродни думи звукът изпада, например: добър-добра, добро; малък - малки; плитък - плитки; ведър - ведрина; рекъл - рекла, рекли; отишъл - отишла, отишли; мисъл - мисли. Ако при промяна на формата звукът не изпада, се пише -а-, напри мер: кокал - кокала, кокали; казал - казала, казали. И з к л ю ч е н и я : Пише се -ъ-, макар гласната да не изпада при промяна на формата, в следните думи: камък, замък, пламък, свитък, мозък, слитък, данък, завършък, ко пър (срв. камъни, замъци, пламъци, свитъци, мозъци, слитъци, данъци, завършъци, копъра). П р а в и л о за б р о й н а та ф ор м а

След числителни и думите за количество колко, няколко съществи телните от м. р. със завършък на съгласна, които не назовават лица, имат специална форма за мн. ч. с окончания -а, -я, наречена бройна форма, например: (два и т. н. или няколко) щъркела, славея, билета, броя, сбор ника (срв. много: щъркели, славеи, билети, броеве, сборници). Съществителните от м. р., които назовават лица, нямат бройна фор ма, например: 2 5 ученици (но не: 2 5 ученика), 77 играчи (но не: 77 играча), срв. Няколко приятели (юристи, футболисти). П р а в и л о за п р и л а га те л н и те и с ъ щ е с тв и те л н и те , о б р а з у в а н и о т д у м и о т ч у ж д п р о и з х о д съ с з а в ъ р ш ъ к н а

-ея, -ия

От думи от чужд произход със завършък на -ея, -ия се образуват при лагателни и съществителни с -е а -,-и а - в средисловието, например: идеяидеален, идеалист; Италия - италиански, италианец; индустрия индустриален, индустриалец. По същия начин се пишат и други думи от чужд произход като социален, официален, юлиански, грегориански и др. И з к л ю ч е н и е : християнин, християнски. П р а в и л а за п и с а н е на ч л е н у в а н и те ф ор м и за м ъ ж ки ро д е д и н ств ен о числ о

Членната форма при имената от м. р. ед. ч. има два варианта: т в ъ р д и мек. В зависимост от службата си в изречението формите за м. р. ед. ч. могат да се членуват с пълен и с кратък член. Твърдият вариант на членната форма за м. р. ед. ч. е -ъ т за пълен член и -а за кратък член. Мекият вариант на членната форма за м. р. ед. ч. е -ят за пълен член и -я за кратък член. Правила за писане на мекия вариант на членната форма -я(т) за м. р. ед. ч.

Членната форма -я(т) се пише при съществителните, образувани със суфикс -т ел , например: председателя(т), предавателя(т), служителя(т), строителя(т), съединителя(т). Съществителните, за които завършъкът -т ел не е наставка, се чле нуват с твърдия вариант -ъ т или -а на членната форма, например: мо тел - мотелът, мотела; хотел - хотелът, хотела; петел - петелът, петела. Членната форма -я(т) се пише при съществителните за лица от мъжки пол, образувани с наставка -ар, -яр, например: вратаря(т),лекаря(т), секретаря(т), овчаря(т), юбиляря(т). Съществителните на -ар, за които завършькът не е наставка или не означават лица от мъжки пол, се членуват с твърдия вариант на член ната форма, например: буквар - букварът, буквара; олтар - олтарът, олтара; катинар - катинарът, катинара; светофар - светофарът, светофара; бързовар - бързоварът, бързовара. Членната форма -я(т) се пише при всички съществителни, които в м. р. ед. ч. завършват на -й, например: рай-рая(т ), пай - пая(т), кравай кравая(т), порой - пороя(т), завой - завоят, бързей - бързеят, край края(т). Членната форма -я(т) се пише при всички прилагателни в м. р. ед. ч., например: нов - новия(т), готов - готовия(т), работлив - работли ви я^ ), мирен - мирния(т). Членната форма -я(т) се пише при още 10 думи: път, ден, сън, кон, огън, цар, крал, нокът, лакът, зет. 79

П р а в и л а за п и с а н е на пъ л ен и к р а т ъ к член

Пълният член в ъ в вариант ит е м у -ъ т ,-я т се пише при формите за

м. р. ед. ч., които завършват на съгласна, в следните случаи: Когато в изречението е възможна замяната на членуваната дума с т ой. Тази замяна означава, че думата е подлог в изречението, напри мер: Законът е еднакъв за всички. = Той е еднакъв за всички. Когато в изречението е възможна замяната на цялото словосъче тание, в което участва членуваната дума, с т ой. Тази замяна означава, че думата е съгласувано определение или приложение към подлога в изречението, например: Добрият приятел в нужда се познава. = Той в нужда се познава. Когато членуваната дума се свързва с глаголите съм, оказвам се, изглеждам, ст авам (в значението 'превръщам се в'), например: Сашо е най-добрият ни шахматист в класа. Ти се оказа най-големият мошеник на света! Аз ли ти изглеждам най-умореният от всички? Юрий Гагарин стана първият човек, полетял в Космоса. Краткият член в ъ в вариант ит е м у -а, -я се пише при формите за м. р. ед. ч. в следните случаи: Когато в изречението е възможна замяната на членуваната форма с н его (го). Тази замяна означава, че думата не е подлог в изречението, нап ример: Оставете човека на мира! - Оставете го на мира! Всичко това тук е оставено от непознатия. = Всичко това тук е оставено от него. Когато в изречението е възможна замяната на цялото словосъчета ние, в което участва членуваната дума, с н его (го). Тази замяна означава, че думата не е съгласувано определение или приложение към подло га в изречението, например: Харесва ми приказката за храбрия оловен войник. -Харесва ми приказката за него. Когато членуваната форма е прякор или прозвище, например: М ай стора е един от най-българските художници. Апостола е мерило за нравственост. Моканина е събрал много мъка в душата си. П р а в и л о за у п о тр е б а и п и с а н е на в ъ зв р а тн о то п р и т е ж а т е л н о м естоим ение

Възвратното притежателно местоимение има две форми: пълна свой (своя, с в о е, свои) и кратка - си. Тяхната употреба е задължителна в писмен текст, когато е необходимо да се означи, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът в изречението не е нито говоре щият, нито слушащият, например: На своя рожден ден актьорът покани близо 4000 гости. Тези птици отглеждат малките си в добре укрепени гнезда. П р а в о п и с на с л о ж н и те съ щ еств и тел н и

Правописът на сложните съществителни има по-различни правила от правописа на останалите части на речта. Това налага отделното му разглеждане. Писането на сложните съществителни зависи от две усло вия: 80

от типа на връзката - подчинителна или сьчинителна - между със тавките; от това, каква основа - главна или подчинена, е първа съставка на думата. С лято п и с а н е на с л о ж н и т е съ щ е с тв и те л н и

Слято се пишат сложните съществителни, ако: връзката между съставките им е подчинителна и на първо място в думата е подчинената основа. Например: твърдоглавие - твърда глава; каква глава? - твърда; пълнолуние - пълна луна; каква луна? - пълна; ръкомахане - махам с ръка; как (с какво) махам? - с ръка. Слято се пишат и сложните съществителни, чиято първа съставка е глагол в повелителна форма, например: развейпрах, стърчиопашка, прескочикобила, лапнишаран, бутникъща, нехранимайко, ритнитопка, скубисвекърва, губивреме. П о л усл ято п и с а н е на с л о ж н и те съ щ еств и тел н и

Полуслято се пишат сложните съществителни в следните случаи: Ако връзката между съставките е съчинителна, т. е. между тях може да се постави съюзът и, например: покупко-продажба - покупка и продажба зидаро-мазачество - зидарство и мазачество. Ако връзката между съставките е подчинителна и на първо място в думата е главната основа, например: майстор-зидар - майстор, който е зидар; какъв майстор? - зидар; магистър-фармацевт - магистър по фармация; магистър по какво? по фармация; заместник-министър - заместник на министъра; заместник на кого? - на министъра. Ако връзката между съставките е подчинителна и едната или и две те основи са изписани съкратено, например: зам.-министър, чл.-кор. (= член-кореспондент), инж.-химик, ас.-режисьор. П р а в о п и с на с л о ж н и те д у м и , к о и т о н е са с ъ щ е с т в и т е л н и и м е н а С лято п и са н е

Всички сложни думи, които не са съществителни, се пишат слято, ако връзката между съставките им е подчинителна, т. е. ако едната със тавка пояснява, уточнява другата, например: Сложни прилагателни: Източноевропейски - Източна Европа външнополитически - външна политика беломорски - Бяло море министърпредседателски - министър-председател източноправославен - източно православие 81

Сложни глаголи: водоснабдявам, ръкостискам, ръкомахам, главоза майвам се, лъжесвидетелствам, контраатакувам. Сложни наречия: наново, нанякъде, отсега, нататък, натясно, на пред, встрани, изотзад, затова, оттук, оттам, наопаки, привечер, до вечера, насън, наяве, наизуст, начело. Сложни предлози: предвид, според, откъм, отсам, извън, помежду, заради, покрай, открай, въпреки. Сложни съюзи: докато, отколкото, доколкото, докогато, докъдето, откак, накъдето, докогато. Ч астици

Частицата не за отрицание се пише слято: Когато с нейна помощ се образуват антоними на съществуващи в езика съществителни, прилагателни, наречия, причастия, например: нещастие - щастие; неподкупност - подкупност; неотстъпчив отстъпчив; незнаещ - знаещ; непризнат - признат; неопитност опитност; неохота - охота; ненапразно - напразно; неугаснал - угас нал; недвижим - движим (имот). Когато в езика не съществува дума без частицата не, например: не вежа - няма дума вежа; нехранимайко - няма дума хранимайко; нелеп няма думалеп; неизбежен - няма дума избежен. П ол усл ято п и са н и е

Всички сложни думи, които не са съществителни, се пишат полусля то, ако връзката между основите им е съчинителна, т. е. ако между със тавките може да се вмъкне съюзът и. Прилагателни имена

синьо-бял (флаг) - флаг от син и бял цвят; българо-немски (симпо зиум) - симпозиум с участието на българи и немци; литературно-му зикална (програма) - програма слитературни и музикални изпълнения; бръснаро-фризьорски (салон) - салон за бръснарски и фризьорски услуги. Числителни имена

Полуслято се пишат сложните думи за изразяване на приблизи телност, в които поне една от съставките е числително име, например: десет-двайсет, сто-двеста, седем-осем, минута-две, ден-два, седмица-две, месец-два, година-две. Наречия

Полуслято се пишат сложните наречия за изразяване на неопреде леност или усилване, например: горе-долу, напред-назад, нагоре-надолу, чат-пат, т ук- там, едва-едва, отгоре-отгоре, надве-натри. Меж думетия

пуф-паф, хър-мър, цър-пър, тик-так, дрън-дрън, бум-бум, цап-царап, тупур-тупур, цигу-мигу, шушу-мушу, ха-ха, хи-хи. М ест оим ения

Местоименията, образувани с частиците еди-, го д е , щ о-, се пишат 82

полуслято, например: що-годе, вди-кога, еди-какъв, вди-как, еди-къде, еди-що, кой-годв, какъв-годе, какво-годе, кой-що, що-годе. Частици Частиците по- и най- за образуване на сравнителна и превъзходна степен на прилагателни и наречия се пишат полуслято, например: по-голям, no-смешен, по-интересен, най-смел, най-благороден, най-чист. Р азделно писание

Разделно се пишат съставните думи. Тук се отнасят: Числителните имена, свързани със съюз и между съставките, на пример: сто и единайсет, трийсет и девет, триста и пет, хиляда и триста, петстотин двайсет и две, двайсет и четвърти, петдесет и шести, сто и първи. Съставните съюзи, например: за да, освен ако, макар че, макар да, но ако, без да, тъй като, след като, щом като, тъй като, а пък. Сложните названия на селища, например: Капитан Андреево, Отец Паисиево, Граф Игнатиево, Генерал Тошево, Панайот Хитово, Тодор Икономово. Сложните съществителни с първа съставка инициално съкращение, например: ЕСГРАОН данни, НАТО генерал, МВР шеф, СДС депутат, FM сиг нал, US долар, HIV инфекция. Сложни прилагателни с първа съставка съставно числително, из писано с думи, например: трийсет и две годишен (но: 32-годишен), сто и двайсет метров (но: 720-метров), осемдесет и пет килограмов (но: 85-килограмов). Трета основа, добавена пред сложно съществително с полуслято пи сане, например: заместник министър-председател. Съставните названия на някои научни степени, армейски звания и длъжности например: старши научен сътрудник (срв. старши науч ният сътрудник), старши лейтенант (срв. старши лейтенантът), младши лейтенант (срв. младши лейтенантът), завеждащ отделение (срв. завеждащ отделението). Частиците по и най при глаголи, съществителни и адвербиални из рази. (В тези случаи те се изписват с ударение 0 , за да се разграничат от предлога по, например: по обичам, по предпочитам, по не искам, по човек, по артист, поза света, най на хубаво. Ч а с т и ц а т а не, а к о се с в ъ р з в а : С лични глаголни форми и причастия в състава на сложни глаголни форми, например: не мога, не исках, не ще видя, не съм, не знаел, не пишел, не се хранел, не ходил, не спал, не мислил, не пял; Той не ял, защото не бил гладен. Когато причастията са употребени като прилагателни, не се пише слято: Той излезе неял. 83

С деепричастия, например: не смеейки, не докосвайки, не търсейки. В състава на изречения с противопоставителни съюзи. В тези случаи отрицателната частица не не служи за образуване на дума с противопо ложно значение, например: Чух не мощен и силен глас, а слаб и отчаян стон. В

О тго в о р е те на въ пр осите:

1. Кое я се смята за променливо? 2. Кога променливото я се пише (и изговаря) като я ! 3. Кога променливото я се пише (и изговаря) като е ? 4. В кои случаи правилата за променливото я не се спазват? 5. Сформулирайте основните правила за писане на двойни съгласни. 6. Сформулирайте основните правила за писане на групите - ъ р - / -ръ- и - ъ л - / - л ъ - . 7. Назовете правилото за непостоянно -ъ-. 8 . Назовете правилото за бройната форма на съществителните имена. 9. Как се образуват прилагателните и съществителните от думи от чужд произход със завършък на -ея, -ия? 10. Как се пишат членуваните форми на съществителните за мъжки род единствено число? 11. Обяснете правилото за употреба и писане на възвратното прите жателно местоимение. 12. Назовете нормите на правописа на сложните съществителни. 13. Сформулирайте нормите на правописа на сложните думи, които не са съществителни имена. У п р аж н ен и е 82 ► Р а з д е л е т е се н а д в а о т б о р а . О т б о р № 1 и м а з а з а д а ч а д а п о д б е р е о т д о л упо со чен ите дум и о н ези , в ко и то трябва да п и ш ем едно

Н. О т б о р Н:

№ 2 и м а з а з а д а ч а д а о т к р и е д у м и т е , к о и т о се п и ш а т с д в о й н о

фи...а, племе...ик, тле...и, стра...а, име...ица, операцио...а, свеще... ик, писме...ост, це...ост, особе...о, обикнове...и, мигнове...о, съвърше...о, блаже...и. У п р аж н ен и е 83 ► Ч л ен ув а й те д у м и те . И зв ад ете в отд ел на ко л о н ка д у м и те с д в о й н о т

(тт):

папрат, злост, пустош, дванадесет, немощ, околност, площ, петде сет, кост, съвест, плод, мъдрост, мъст, двадесет, вест, вещ, единаде сет, радост, плът, пот, чест, особеност. Упраж нение 84 ► П р е п и ш е т е те кс та , ка то у п о тр е б и те п о д х о д я щ а та ф орм а на д ум ата в скобите.

През нощта вилняха силни (вятър), но на сутринта бурята утих на. (Цял) път беше отрупан в (снежен) преспи. На комините (сняг) бе направил (бял) калпаци. Когато стигнахме до пързалката, чухме (голям) врява. (Летен) игри бяха заменени от (полудял) в надпрева ра шейни. От (бряг) на езерото се спускаха любителите на зимните кънки. Детските (смях) огласяха всичко наоколо. У п р аж н ен и е 85 ► П р е п и ш е т е д у м и т е в т е т р а д к а т а , к а т о п о п ъ л н и т е с Я и л и Е:

хл...бове, св...тостта, мл...ко, пр...сно, вл...зли, д...сно, кр...скам, опр...снявам, сто...хме, кр...сна, изр...звам, д...сница, зр...лостта, зр...л, вл...зъл, б...лота, в...рност. Упраж нение 86 ► 1. К ъ д е и м а г р е ш н о и з п и с а н а д у м а ?

A) глъч; B) млък;

Б) дълг; Г) гърк;

Д) жлъч.

2. Къ де и м а гр е ш н о и зп и с а н а дум а?

A) пълна - плънка; B) зърно - зрънце; Д) скръб - скръбна.

Б) кълвач - клъвна; Г) кълбо - кълбце;

3. В ко й о т р ед о в ете им а гр е ш н о и зп и сан а дум а?

A) смъртоносен; B) стълбовиден; Д) свръхнатегнат.

В) гърмогласен; Г) твърдоглав; Упраж нение 87

► П о п ъ л н е те п р а зн и те м еста с п р а в и л н а та ф ор м а на д у м и те .

Бройна или обикновена форма: Вазов, Елин Пелин и Йовков са тримата .... (майстор) на разказа в българската литература. Трима ... (санитар) помагат на двамата ... (хирург). Спомените на тримата ... (участници) в разговора бяха интересни за толкова ... (слушател). Трима ... (лекар) прегледаха десетки ... (пациент) през деня. Десетки ... (камион) бяха натоварени от няколко ... (работник) в базата. Шест ... (стол) стояха празни, затова двамата ... (служител) ги прибраха. И трите ... (депозит) на мъжа бяха гарантирани според двамата ... (инспектор). Упраж нение 88 ► П о п ъ л н е т е п р а з н и т е м е с т а , к а т о и з б е р е т е н е о б х о д и м и т е ф о р м и за и з р а з я в а н е на уч тив о ст:

1. Госпожо, Вие сте чаровн... . 2. Навярно сте прочел., моето писмо. 3. Вие сте великодушн... . 4. Вие погрешно сте разбрал... моите думи. 5. Вие сте толкова мил..., госпожо! Упраж нение 89 ► П о с о ч е т е к о и о т с ъ щ е с т в и т е л н и т е и м е н а са ч л е н у в а н и и о п р е д е л е т е ф а кто р и те , о б усл о в и л и н а л и ч и е то на гр а м а ти ч н а та к а те го р и я о п р е д е л е н о с т п р и тях.

Бяха горещи и задушни дни и слънцето хвърляше върху пожъл телите полета тропически жар и ослепителен блясък. По прашното и нажежено шосе войниците вървяха изнемощели, приведени под своя товар, почернели и прашни, с болезнени и трескави очи, в които сякаш стоеше една неизменна молба за почивка, за сянка и за вода. Все пак колената се движеха бавно, но твърдо и стегнато, с това без ропотно търпение и с тая почти трогателна упоритост, които, покрай подвизите на бойните полета, бяха създали и друг, едва ли не по-голям и по-удивителен - подвига на едно безкрайно мъченичество. Едва в Рупелското дефиле върху нас полъхна облекчителната и ведра прохлада, която идеше от Струма. Ние минавахме по голе мия железен мост и под нас шумеше реката, многоводна и широка. От двете й страни, отвесно и право нагоре, подобно на исполински стени, се издигаха стръмни планински урви, изпъстрени със синка ви сипеи и тъмна гора. На другия бряг спряхме и се обърнахме на зад. Далеч някъде в посоката, откъдето идеше Струма, в чистия и лазурен фон на небето, като че нарязано и включено в рамка между стръмните стени на прохода, далеч на север, като загадъчно стран но видение, издигаше се самотна и висока планина, покрита още със сняг, сякаш цяла изваяна от чист и девствен мрамор. Върху нея блещяха брилянтните искри на слънцето, обграждаше я отвсякъде неж ната синина на небето. Това беше Пирин... (Из И. Йовков) Упраж нение 90 ► Р ед а кти р ай те и зр е ч е н и я та . Кой вид въ звратни м есто и м ен и я щ е и з п ол звате?

1. Патриотите обичат тяхната родина. 2. Знаеш твоите задължения. 3. Старецът знаеше неговата си сила. 4. Ние виждаме нашите слабости. 5. Вярваш ли в твоите възможности? 86

6. Заехме нашите места. 7. Кой каквото прави, на него си го прави. 8. Човек на него си всичко прощава. 9. Той се гордее с неговите си успехи. У п р а ж н е н и е 91 ► В ко е о т и зр е ч е н и я та им а въ звратно м е с то и м е н и е , ко ето не е като останалите?

1. Той го остави да прави каквото си ще, затвори кафенето и си отиде вкъщи. 2. Нека заведе мъжа си на болницата. 3. Той се усмихна и леко поклащаше глава, като че броеше кръп ките или като че си спомняше нещо. 4. Той застана точно по средата на мегданя пред кафенето и там взе да си приготвя легло. У п р аж н ен и е 92 ► С ъ ставете и з р е ч е н и я с д о л у п о с о ч е н и т е с л о ж н и с ъ щ е с тв и те л н и и м е н а. О б я с н е те п р а в о п и с а на те зи д у м и .

Пълнолуние, ръкомахане, губивреме, старт-финал, касиер-счето водител, кандидат-депутат, инж.-химик. У п р аж н ен и е 93

хЛ

С ъ с т а в е т е и з р е ч е н и я с д о л у п о с о ч е н и т е с л о ж н и д у м и , к о и т о н е са съ щ еств и тел н и и м е н а . О б я с н е те п р а в о п и с а на те зи д у м и .

Млекопреработващ, съдебномедицински, наопаки, натясно, по край, лъжесвидетелствам, помежду, докогато, доколкото.

Речник: М егдан

майдан

П ъ рзал ка

ковзанка

§ 12- 13. ВИДОВЕ СЛОЖНИ ИЗРЕЧЕНИЯ. СЛОЖНО СЪЧИНЕНИ И СЛОЖНО СЪСТАВНИ ИЗРЕЧЕНИЯ. ВИДОВЕ СЛОЖНО СЪЧИНЕНИ И СЛОЖНО СЪСТАВНИ ИЗРЕЧЕНИЯ. СЛОЖНО СМЕСЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ С Л О Ж Н О ИЗРЕЧЕНИЕ

^ ^ С л о ж н о т о изречение съдържа две или повече сказуеми, т. е. повече от едно просто изречение. Според състава си сложните изречения се делят на: сложни съчине ни, сложни съставни и сложни смесени. Сложно съчинено изречение. Сложно изречение, в чийто състав отделните прости изречения запазват своята относителна самостоятелност на синтактично равноп равни части: „Особено силно е това чувство у майката, дано за вечни времена се запазва магията на сътворението на човека и нека той да бъде благословен " (Й. Радичков). Сложните съчинени изречения се делят на: сложни съчинени съе динителни, сложни съчинени разделителни, сложни съчинени противо положни, сложни съчинени разнородни. Отделните прости изречения в състава на сложно съчиненото изре чение се свързват със съчинителни връзки, които са съюзни или безсъюзни. С лож но съ чинено съ ед инител но и зр еч ен и е

Сложно съчинено изречение, чиито съставящи прости изречения се отличават с едновременност или последователност на явленията, които разкриват. За връзка между отделните прости изречения служат следните съ юзи: и, и-и, та, па, не само - но и, така също, нито - нито: „Не сме народ и няма да бъдем" (Хр. Ботев); „И птичи гласове пееха, и агънца блееха, и реки шуртяха, и всичко оглашаваше гората" (Ив. Вазов); Нито ми се го вори, нито ми се пее. В сложното съчинено съединително изречение съществуват два вида връзки: а) съюзна - осъществява се чрез съединителните съюзи, посочени по-горе; б) безсъюзна - реализира се с помощта на интонацията: Светлаучи, напредва, израства. 88

С лож но съ чинено разделител но и зр еч ен и е

Сложно изречение, в състава на което отделните прости изречения са свързани с разделителни съюзи, чрез които се изразява последова телната смяна на действия или изреждане: Дали да отида на море, или да поема към планината?;Хем се смее, хем плаче. Простите изречения в състава на сложните съчинени разделителни изречения се свързват със следните разделителни съюзи: било - било, дали - или, или - или, хем - хем. С лож но съ чинено противополож но и зр ечен ие

Сложно съчинено изречение, което обикновено се състои от две прости изречения, от които второто се противопоставя по смисъл на първото или по нещо двете изречения се отличават помежду си: „Лежи юнакът, а на небето /слънцето спряно сърдито пече" (Хр. Ботев). Съ юзите, които изразяват този тип отношения, са: а, ала, но, обаче, пък и др. С лож но съ чинено разнород но и зр ечен ие

Сложно съчинено изречение, в което някои от простите изречения са свързани като съединителни, т. е. със или без съюз, а други - като противоположни и съотносителни: „По пътя минаха хора и любопитно го изгледаха, но той не запита никого за нищо" (Елин Пелин); „Жените варяха мармалад, а мъжете опушваха бъчвите или стягаха казаните за ракия" (Д. Димов). Сложно съчинено изречение в схеми:

Хем да го носи, хем да му се радва.

„Не сме народ и няма да бъдем" (Хр. Ботев) С л ож но съ ставно и зр е ч е н и е

Сложно изречение, което се състои най-малко от две прости изре чения, едното от които е синтактически подчинено на другото:,,Те съзна ваха, че са сторили грешка" (Ив. Вазов). В зависимост от това коя част на главното изречение пояснява подчиненото изречение различаваме: сложно съставно с подчинено подложно изречение, сложно съставно с подчинено определително изречение, сложно съставно с подчинено сказуемноопределително изречение, сложно съставно с подчинено допълнително изречение и сложно съставно е подчинено обстоятелствено изречение. С л о ж н о съ ставно с п о д ч и н е н о п о д л о ж н о и зр е ч е н и е

Подчинено подложно е изречението, което изпълнява ролята на подлог спрямо главното изречение: Който не работи, не трябва да яде (народна поговорка). Отговаря на въпросите кой и що. Подчиненото подложно изречение се свързва с главното по следните начини: 89

а) Съюзно - с помощта на подчинителните съюзи че и да: Съвсем ясно е, че имаш желание за работа. б) Безсъюзно - с помощта на въпросителните думи кой, как, къде, дали, или с относително местоимение който: Който пее, зло не мисли. С л о ж н о съ ставно с п о д ч и н е н о о п р ед ел и тел н о и зр е ч е н и е

Сложно съставно изречение, в което подчиненото изречение пояс нява име от главното изречение (името може да бъде подлог, допълне ние, обстоятелствено пояснение или именна част от съставно именно сказуемо): „Д/ш наистина ли има хора, които ядатжаби?"{ Елин Пелин). Свързване на подчиненото определително изречение с главното: а) Безсъюзно - с помощта на относителните местоимения: който (когато), която, което, които; чийто, чиято, чието, чиито; какъвто, каквато, каквото, каквито и др., с въпросително местоимение или с частицата дали: „Иван Селямсъзът, който подсмърчаше от плач, го из гледа най-кръвнишки" (Ив. Вазов). б) Съюзно - с помощта на подчинителните съюзи че и да: Ивайло ми даде знак да не се обаждам. Подчиненото определително изречение отговаря на въпросите кой, какъв и чий. С л о ж н о съ ставно с п о д ч и н е н о д о п ъ л н и тел н о и зр е ч е н и е

Сложно съставно изречение, в което подчиненото изречение из пълнява функциите на допълнение спрямо главното изречение. Подчиненото допълнително изречение пояснява сказуемото в глав ното изречение и отговаря на въпросите какво, кого и що: Разбрах, че ще пътуваме утре. Подчиненото допълнително изречение се свързва с главното по следните начини: а) Съюзно - с помощта на подчинителните съюзи че и да: Не желая да мисля по този въпрос. б) Безсъюзно - с помощта на въпросителни думи {кой, кога, къде, дали, какво, защо, колко, как) или с относителните местоимения който (когато), която, което, които, каквото): Направих каквото можах; Еми лия пита дали утре ще ходим на Витоша; Ще разговарям с когото реша. С л о ж н о съ ставно с п о д ч и н е н о о б сто ятел ств ен о и зр е ч е н и е

Сложно съставно изречение, което пояснява сказуемото на главно то изречение откъм време, място, начин, количество и р,р.:„Когато вле зе, той дишаше тежко" (Н. Хайтов). Подчиненото обстоятелствено изречение разкрива дадено обстоя телство, при което се реализира глаголното действие: „Докато се разхож даше бавно из двора, патицата оглеждаше кладенеца..." (Й. Радичков). Подчиненото обстоятелствено изречение отговаря на въпросите кога, къде, как, защо, по каква причина и др. 90

Подчиненото обстоятелствено изречение се свързва с главното по следните начини: а) Съюзно - с помощта на подчинителните съюзи да, ако, за да, въ преки че, тъй като и др.: Ще изляза да се поразходя; Ако не вали, можем да се разходим в парка. б) Безсъюзно - с помощта на относителните местоименни наречия защото, където, както, когато и т . н „На пладне, когато пазарът се при върши, приливът на улицата затихна..." (К. Константинов). С л о ж н о съ ставно с подчинено сказуем ноопределител но изречение.

Сложно съставно изречение, при което подчиненото изпълнява ро лята на сказуемно определение по отношение на главното изречение: „Пък бъди, какъвто си бил" (Хр. Ботев). Сказуемноопределителното изречение отговаря на въпросите кой, какъв и как. Свързва се с главното изречение по два начина: а) Безсъюзно - с помощта на относителните местоимения който, която, което, които; какъвто, каквато, каквото, каквито; с помощта на наречия като как, кога и др.: Учителите са, които трябва да бъдат по-взискателни към учениците; Най-важният проблем за вас е как ще се представите на изпита. б) Съюзно - с помощта на подчинителните съюзи че и да:„Първата ни грижа беше да се пооблечем сносно" (Ст. Чилингиров). В примера, из ползван по-горе, подчиненото изречение да се пооблечем по-сносно из пълнява функцията на сказуемно определение на спомагателния глагол беше и чрез него се явява определение на подлога грижа (каква беше първата ни грижа - да се пооблечем сносно). Това означава, че изрече нието да се пооблечем сносно е сказуемно определително. С л о ж н о съ ставно с п о в еч е п о д ч и н е н и и зр е ч е н и я

Сложно изречение, което се състои от едно главно и две или повече подчинени изречения:„Докато стигнаха селото Старопатица, Йоне и неговият роднина най-после се съгласиха, че човекът е сеяч и жетвар" (Й. Радичков). Сложните съставни изречения с повече подчинени изречения мо гат да бъдат: • Сложни съставни изречения със съподчинени подчинени изрече ния. Съподчинени са тези прости изречения, които се отнасят към едно и също главно: „Кога се озова в дола, Климе видя срадост, че влазя в ня какво село"(Ив. Вазов). (Първото подчертано по-горе изречение е подчи нено обстоятелствено за време, а второто - подчинено допълнително.). • Сложни съставни изречения с последователно подчинени прости изречения. 91

Простите изречения, свързани с подчинителна връзка, могат да бъ дат разположени така, че всяко от тях (освен първото), е главно спрямо следващото и подчинено спрямо предходното: „Ще си позволя тук да из ложа последователно фактите, като се доверя изцяло на тях, защото ми се струва, че отговорът на част от загадката се съдържа в самите ф акт и"{Й. Радичков). Сложно съставно изречение в схема:

Ш —'

{Когато влезе}( 1), {той дишаше тежко}(2) (Н. Хайтов).

1 С лож но см есено и зр ечен ие

Вид сложно изречение, в което едни от частите му са свързани като части на съчинено, а други като части на съставно изречение: „Откакто взеха да продават храна, събраха се много пари и тия пари не й дава ха мира" (Й. Йовков). В посоченото по-горе изречение са налице два вида връзки - съчинителна и подчинителна. Със съчинителна връзка са свързани изрече нията събраха се много пари и тия пари не й даваха мира. Първото из речение откакто взеха да продават храна е свързано подчинително безсъюзно с второто изречение - кога се събраха много пари? - откак то взеха да продават храна. Сложно смесено изречение в схема: „{Дайте му}(1) или {поне не бъркай те му} (2) да {се освободи от това варварско племе} (3), с което {той няма нищо общо} (4), и {ще видите} (5) как {ще той да сеустрои} "(6) (Хр. Ботев). В

О тго в о р е те на въ пр осите:

1. Кои изречения се наричат сложни? 2. На какви видове се делят сложните изречения? 3. Кои изречения се наричат сложни съчинени? 4. На какви видове се делят сложните съчинени изречения? 5. Кои изречения се наричат сложни съставни? 6. На какви видове се делят сложните съставни изречения? 7. Кои изречения се наричат сложни смесени? Упраж нение 94 ► Н а п р а в е те а н а л и з на сл е д н и те с л о ж н и и зр е ч е н и я и о п р е д е л е те вида им.

1. Селяните всички бяха се прибрали у дома си и тихо си почи ваха в дълбок сладък сън (И. Блъсков). 2. Потайно въздишали те по нея и медните им кавали тъжно затрептели из веселите гори и далеч разнесли славата на Магдалина (Елин Пелин). 3. Преди мно го години съпругът беше отчаян враг на капитала и ненавиждаше частната собственост, но лека-полека времето го укроти и направи от самия него ограничен себелюбец и дребен собственик. Съпругата също проявяваше на младини известна склонност към свободомис лие, ала към трийсет и петата си година започна да пълнее и да се оплаква от пясък в бъбреците (Св. Минков). 4. Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички, свиреше и играеше вихром по мегдана, по разградените си ромашии дворища, шибаше по кепенците и по вратите, тичаше като зъл дух по покривите, викаше обезумял по комините и се заканва ше немилостиво на сиромашта (Елин Пелин). 5. А в това време бъл гарската столица работеше, мислеше, дишаше спокойно с правилен пулс, с нормална душа; улицата шумеше от движението на ежеднев ния, трескавия, трудовия живот; кафенето димеше, набъкано с гос ти, вестници и мълва от поръчки и билярдни карамболи; бакалинът продаваше, търговецът се залисваше в тефтерите и сроковете на по лиците си, зидарят градеше, надничарят бъркаше кал или носеше на рамото си тухли; канцеларията гъмжеше от службаши, фабрика та от труженици, съдилището от словоборци; подуенецът продава ше на пазара гъските си и ючбунарецът - зеленчука си, професорът четеше в класа лекциите си, ковачът чукаше по наковалнята желя зото, занаятчията се трудеше, берберинът бръснеше, шапкарят гот веше шапки за главите, писателят - храна за умовете (Ив. Вазов). 6. Ежко гребнал едно менче от събраната пшеница, гребнал, но не го напълнил, па изсипал го пред Кърта (Ран Босилек). У п р аж н ен и е 95 ► В п р и в ед ен и те ту к и зр е ч е н и я о тб ел еж е те съ чинител ните връ зки и и зтъ к н е т е з н а ч е н и е т о на р а з л и ч н и т е с ъ ч и н и те л н и съ ю зи.

1. На истината давай мощен израз, о поете, обаче много не пиши... (Cm. Михайловски). 2. Той бе владика, истина, ама се гордееше със сана си и само големците считаше за хора, а сиромасите, бедните, хич и не поглеждаше (Елин Пелин). 3. И бае Тодор припна, взе ши шето, па на връщане мина, та се похвали и на баба попадия (Елин Пелин). 4. Това занимание продължи цял час. Четирите животни ту внезапно изчезваха, ту се появяваха на повърхността като четири бързи сенки (Ет. Станев). 5. Според това, дали времето се стопля ше или застудяваше, язовецът спеше непробудно, ту се събуждаше и дълго мигаше (Ет. Станев). 6. И като дете, и като пооголемях, бо------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 93

ледувах от разни болести. Ту колики ме свият, ту разни шарки обжарят лицето ми, ту ме втресе, ту ми се яви някоя рана на главата (Кр. Григоров). 7. Тежко и уморително безмълвие цареше в запа ления въздух. Навред из узрелите нивя в полето се белееха групи жътвари и жътварки. Ни пъдпъдък се обаждаше, ни чучулига пе еше (Елин Пелин). 8. Тук-таме само из долищата беше се раззеле нила прясна букова шума, а по другите дървета имаше само пъпки (И. Йовков). 9. Извие, извие на тънко, изчурули нещо, та ти замае главата, па го скъси изведнъж, спре и тъй си остане заплеснат в слънцето (Чудомир). 10. Очите ми трескаво оглеждаха всяка бучица земя, ту се връщаха към Зъмка и търсеха да отгатнат къде гледа тя (Ем. Станев). 11. До плета, в тъмните сенки на храсталака, стое ше човек, а до него спокойно чопкаше по тръните натоварено магаре (Елин Пелин). Упраж нение 96 ► Р азд ел ете с л е д н и те с л о ж н и и зр е ч е н и я на п р о с ти , ка то о п р е д е л и те в ид а на п о д ч и н е н и т е и з р е ч е н и я . П о с о ч е те н а в с я к ъ д е с ъ ю зи те и съ ю зните д ум и , ко и то въ в еж д ат п о д ч и н ен и те о п р ед ел и тел н и и зр е ч е н и я . В ко и сл учаи д а д е н съ ю з или съ ю зна д у м а м о ж е да б ъ д ат з а м е н е н и с д р уги ?

1. Но нека влезем в кръчмата, на която прозорчето светеше още през нощта. Тая кръчма беше една дълбока изба, в която се влазяше по една стръмна и извита стълба (Ив. Вазов). 2. Инак нямаше да има славата, към която и той сам не беше равнодушен, че е човек, който вижда знаци, открива поличби и казва пророчества, които се сбъд ват (Й. Йовков). 3. Прибери ми от Цветанови новия ремик, дето го забравих, че може да го поразят децата (Ив. Вазов). 4. Аз се разпла тих, заплатих и бай Ганьовото пиво и излязох на перона с намерение да го потърся (А. Константинов). 5. Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж (Чудомир). 6. Умът забогатява само с туй, що усвоява, / сърцето пък забогатявава само с туй, що дава (Cm. Михайловски). 7. В края на септември елените прореваха. Една нощ, когато изтънената като вежда луна лееше мъжделивата си светлина над тъмните дремещи гори, чухме първия рев (Ем. Станев). Упраж нение 97 ► О тд ел ете п о д ч и н е н и те и зр е ч е н и я в п р и в е д е н и те за р а зб о р п р и м е ри и о п р ед ел ете вида им.

1. Който иска спасение, ето черквата - нека се моли! (Елин Пе лин). 2. Закон беше, когато султанът пусне сокола си, никой да не пуща своя (Й. Йовков). 3. Една мярка за богатството на тукашните хора е кой колко плуга кара (Й. Йовков). 4. Да причакваш дивеч в пусия е особено удоволствие (Ем. Станев). 5. Чини му се, че щото 94

фърчи, се се яде (77. Р. Славейков). 6. Случи се, че аз бях първият, който бях подложен на дезинфекциране (Ив. Вазов). 7. С право е ка зано, че геният е една стотна дарба и деветдесет и девет на сто труд (Г. Караславов). 8. Голяма и страховита е тая гора... Мъчно е да се повярва, че вълчицата отива и се връща оттам. По за вярване е, че тя се крие тъдява някъде из нивите (77. Йовков). 9. Как трудно е / юз дата на живота / в ръцете си / да хванеш и държиш! (Хр. Радевски). 10. Това е закон, да се плаща (Ив. Вазов). Упраж нение 98 ► К а ж е т е к а к в и са п о д ч и н е н и т е и з р е ч е н и я в с л е д н и т е с л о ж н и и з р е ч е ния.

1. Който не работи, не бива да яде. 2. Който прави зло, да не чака добро. 3. Който става рано, не му стигат навуща. 4. Който се мести на софрата, не се наяда. 5. Който се грижи за хорските работи, хората ще се грижат за неговите. 6. Който слуша хората, напуща си жената. 7. Който мъдро мълчи, той по-добре говори. Упраж нение 99 ► П о с о ч е т е в с л е д н и т е п р и м е р и к о и п о д ч и н е н и и з р е ч е н и я са с к а з у е м н о -о п р е д е л и т е л н и .

1. Селяните, които изнасяха и внасяха чували на горната водени ца, го видяха, че стои на едно място, сякаш се бои да прекрачи чер ната сянка, която орехът хвърляше накръст връз поляната (77. Йов ков). 2. Първата ми мисъл беше да грабна пушката (Ем. Станев). 3. Още се не пръснала из село новината, че Иван Стоян или Дра ган се разболял, а той ето го, че умрял (Елин Пелин). 4. Едничка та му почивка бе, когато сядаше да яде кротко и полека сухия си хлебец... (Елин Пелин). 5. Петър отиде нататък и намери Василя, че спеше; той беше покрит с бял ямурлук (Ил. Блъсков). 6. Най-ве ликата наша неволя е, гдето не чувствуваме потребата от душев на пища тъй люто, както потребата от храна!.. (Cm. Михайловски). 7. Още като го видя, че иде не само без волове, но и без коня, с кой то беше заминал, Страхил разбра, че го е сполетяла беда из пътя (О. Василев). 8. Тази съпоставка не е, за да се омаловажат творче ските стремежи на първите поколения наши музикални творци... (в. Литературен фронт, 1959 г.). Уп р аж н ен и е 100 ► П осочете п о д ч и н ен и те д о п ъ л н и тел н и и зр е ч е н и я . О тб ел еж ете с к а к в и с ъ ю з и и с ъ ю з н и д у м и са с в ъ р з а н и т е с г л а в н и т е и з р е ч е н и я .

1. Боже мой! Как се гордееше той с туй изключване: той знаеше, че биографиите на повечето велики хора са препълнени с изключ вания. Изключването от училището окончателно го убеди, че той не е прост смъртен (Г. Стаматов). 2. Тя сещаше колко много я обиж------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 95

дат думите на Свилен и й се искаше да му каже, че той не мисли право (Елин Пелин). 3. Той се реши да гледа Странджата (И. Вазов). 4. Небето било високо, а бог ни виждал, ни чувал що ставало долу (Ст. Загорчинов). 5. Не ме питай къде отивам, ами къде съм ходил (77. Р. Славейков). 6. Гори слънце, изгори де що бе посято (Ц. Церковски). 7. Върви при който те е пратил! (Ст. Дичев). 8. Аз не мога да мисля, аз татка трябва да ида да видя що го чинят! (И. Вазов). 9. Не питайте какви плачове и какво вайкане бе по него (Т. Г. Влайков). 10. Я си помислете за какво и за кого отиват да мрат тия хора (Ив. Вазов). У п р а ж н е н и е 101 ► А н а л и зи р а й те с л о ж н и те и зр е ч е н и я в сл ед н и те п р и м е р и , отдел ете п о д ч и н е н и те обстоятелствени и зр е ч е н и я и о п р ед ел е те тяхната р а з нови дност.

1. Както беше се поприпекъл на слънце, на Илия Дочкин не му се ставаше, макар че беше дошло време да позаобиколи към Темелковия хан. Не му се ставаше, защото на неговите години вся ко ставане беше мъчно. Най-после той се реши, изправи се, постоя като изтръпнал, докато попремине болката в старите му колена, и тръгна (77. Йовков). 2. Но когато работата свършваше до полови на - те я зарязваха (Елин Пелин). 3. Като овце се фърлят те ту на сам, ту нататък, накъдето отиват другите (Т. Г. Влайков). 4. Хрис тина бързо като котка се спусна по стълбите надолу, без да остави теслата на Дъбака (Елин Пелин). 5. - Я иди върни магарето, че ще прескочи в двора на съседа да му оплеви тиквите - каза той, като разбра, че мъчно ще се отърве от моето любопитство (Em. Станев). 6. Там, някъде, където планинската верига свършваше като отсе чена с огромна брадва, се гушеше в малка падина селцето Гушанци (Ст. Ц. Даскалов). 7. Глухият старец се засмя така сърдечно, че лу лата падна от устата му (Елин Пелин). 8. Ширнаха се нивите като зелени китени алища, метнати да съхнат върху гърбовете на хълмо вете (А. Каралийчев). У п р аж н ен и е 102 ► Н а п р а в е те с и н т а к ти ч е н р а з б о р на с л о ж н и те и з р е ч е н и я в сл е д н и те о т к ъ с и . И з т ъ к н е т е к о и п р о с т и и з р е ч е н и я в с ъ с т а в а н а с л о ж н и т е са с а м о с т о й н и и к о и са з а в и с и м и . О п р е д е л е т е в с я к о и з р е ч е н и е с к о е д р у го е св ъ рзано и с ка къ в вид в ръ зка.

1. Той приемаше като свят завет всяка дума, изскокнала из блед ните уста на стария герой, който захвана вече по-рядко да хорати, а повече да страда, защото болестта му напредваше безжалостно (77. Вазов). 2. Когато слязохме на гарата, някакъв невнимателен пътник закачи грубо тайнствения предмет в ръцете на съпругата и 96

р азкъса к н и ж н а та м у обвивка. П ъ т н и к ъ т беше разсеян и не забеляза нищ о, но хор ата наоколо в и д я х а к а к п од р а зк ъ са н а та х а р ти я се показа ед и н п р епариран сокол с разперени к р и л е и със с т ъ к л е н и очи

(С. Минков).

3. Т а л е й и м аш е ед н а орехова г ъ д у л к а , едн а да р ен а

р ъ к а , която с л ъ к ц е л и п ет го ди н и р а д в а д у ш и те н а о р л и ча н и , но той си н я м а ш е очи. Д о ч у в а ш е ш у м а от к р и л а н а орел, кога се вие н а в и тл о в ъ в ви ш ното небе, а к акво е орел, не знаеш е

чев).

(А. Каралий-

4. П ъ р в а т а н егова работа беше д а п о гл ед н е к ъ м горн ата во д е

н и ц а и като в и д я , че та м стояха р азпрегн ати к о л я , а при него н я м а ш е никой, за ви стта заяде сърц ето м у като зм и я

(И. Йовков).

5. Т а к а

приготвеното к ар тон че н а е м а те л я т затисн а п од зв ъ н е ц а н а вх о д н а та вр а та . Той знаеш е много добре, ч е никой не щ е го п о тъ р си и че п р е д у п р е ж д ен и ето „З въ н ете д в а п ъ т и !” е съвсем изли ш н о, но н а л и все к и си и м а свои н ави ц и ?

(С. Минков).

6. Д я д о Гено ве д н а га посегна за

ем ф ето, а то ва беше сигурен знак, че е р азсъ р ден

(Й. Йовков).

У п р аж н ен и е 103 ► О тд ел ете с л о ж н и те см есени и зр е ч е н и я в п р и в е д е н и те о ткъ си , н а правете им пълен си н такти чен р азб о р и схем а, в която да л и чи д ел е н и е то и м на п р о с ти и з р е ч е н и я , х а р а к т е р ъ т на всяко о т тя х и х а р а к тер ъ т на в р ъ зки те п о м е ж д у им .

1. Т я д ъ л г о се в ъ р т я в ъ в висинето, като ту бавно се спущ аш е н а д о л у и с н е п о д ви ж н и к р и л е п р авеш е ш и роки к р ъ го ве в прос тора, ту мощ но тр еп ва ш е и стрем и телно се и зди гаш е и чезн еш е в л азура

(Елин Пелин).

2. В и д и се, ч е разговорът беше много и н тер е

сен за него, защ ото сегиз-тогиз ч е л о то м у, въ з което л и ч е х а зарасли рани, се н а б ъ р ч а ш е о тр иц ател н о и л и п ъ к к л ю м в а ш е у тв ъ р д и т е л н о

(И. Вазов).

3. О свен Д р а го т а и и гум ен а, в м ан асти ря и м аш е ощ е тр и

м а к а л у гер и , н еуки сел яц и , които пасяха м анасти рски те кози, г л е д а х а п ч е л и т е , к опаеха лозето и сечаха д ъ р в а - работеха туй , което беш е благословено от бога, ком уто същ о т ъ й просто и безхитростно се м о л ех а

(Й. Йовков).

4. И н е д о в ъ р ш е н и я т ск ел ет н а те п а в и ц а та

ц я л м есец стоя непокрит н а д ъ ж д о в е т е , д ок ато Д ъ б а к ъ т и К о р ча н кроеха п л а н за д а р а к , а л а и от него нищ о не излезе

(Елин Пелин).

5. Т а к а го р е-д о л у се п о д е л и н а сл едството и м акар ч е вси чко туй беш е сл у ч и л о п р ед и д есе ти н а годин и, в д о в и ц а та п р о д ъ л ж а в а ш е д а ж и ве е с чувството, ч е е собственица и п ъ л н о в л а с т н а госп одарка на ц я л а т а м н о го ета ж н а постройка, защ ото н я кога н е й н а та к ъ щ а се из д и г а л а н а същ ото то ва място. З а в л а д я н а от т а я н е и зл еч и м а м ани я, т я тиран изираш е вси чк и о б и та тел и н а го л ем и я д о м , като ги см яташ е е д в а л и не за н а тр а п н и ц и , които са се в м ъ к н а л и незаконно в и м ота й, к ар аш е се н а слуги н и те от др у ги те ета ж и , дебн еш е по стъ л б и те кой м и н а ва и н а к ъ д е о ти ва и постоянно за п л а ш ва ш е вр а та р я с у в о л нение.

(Св. Минков). 97

Упраж нение 104 ► В д а д е н и те п р и м е р и н а п р а в е те схем и на с л о ж н и те и зр е ч е н и я о т с м е с е н т и п , к а т о о с в е н н а о т д е л н и п р о с т и и з р е ч е н и я ги р а з д е л и т е на гр у п и и з р е ч е н и я и и зтъ кн е те по то зи н а ч и н о с н о в н и те в р ъ зки .

В лязохм е

във

вагон а.

Бай

Г а н ьо

приклекна

над

д и са ги

те си гърбом к ъ м м ен е, и звади п о л о в и н п и та к а ш к а в а л , отряза си едно д е л и к а тн о к ъ с ч е , отряза и еди н огромен резен х л я б и по ч н а д а м л я ск а с ед и н чу д есен а п е ти т, като и здуваш е със з а л ъ ц и те си ту еди н и я, ту д р у ги я образ и ча с по ча с о п ъ ва ш е ш и я т а си, за д а м ож е д а п р е гл ъ т н е сухия х л еб ец

(А. Константинов).

2. К а ч е с т в а т а у хор ата са р а зл и ч н и ... Н о т и д а в а ш е , каквото м о ж е ш е , и пон еж е го д а в а ш е от съ р ц е, н а р о д ъ т ти б л агод ар и (Д. Димов). 3. Т а м ж и в е я т ти я п ти ч е та , никой не ги в и ж д а , никой не ги стига, но д и гн а т л и се и п о л е тя т, д а знаеш , ч е щ е и м а бере к ет, ам а щ е и м а и вой н а...

(И. Йовков). 4. М е ч т а е х д а о ти да н а ис

тин ск и л о в и д и р ех н а ч и н д а о съ щ ествя т а я м е ч та . Н я м а х и не м о ж е х д а п о л у ч а б ил ет за л о в, пон еж е бях т в ъ р д е м а л ъ к , боях се д а изнасям ф л о б ер к а та н а в ъ н и се п л а ш е х , че ако о ти да в гората, щ е б ъ д а х в а н а т като бракониер

(Ем. Станев). 5. П о п ъ т, който смя

та ш е, ч е н а й -в а ж н а т а п р оц едура е вече свъ р ш ен а, за кр ач и бързо, сл е д него п о д т и ч в а х а х е р у в и м ч е та та с р ош ави те ц ъ р в у л и , д а л е ч е сл е д тя х се д в и ж е х а носачите с к о в ч е га и и зп р а щ а чи те

(Чудомир).

6. Аз се оп и твах п он якога д а работя н а хар м ан я, но не м и спореш е, не и зд ъ р ж а х и подгонен от ш еги те и п о д и гр а вки те н а ония, които нито ги беше ен я от ж а р а в а т а , що сипеш е сл ъ н ц ето , нито п ъ к и м ставаха п р и ш к и н а р ъ ц е те от яб а та и от греблото, бягах назад при кни ги те си, а когато м и ом ръзваха и те, оти вах в к а ф ен ето н а А л е к с и и сядах п од сян ката н а с а л к ъ м и те

(Й. Йовков). 7. В д о в и ц а та п о д х ва н а раз

каза си т в ъ р д е о т д а л е ч , за д а обясни п р ед и вси чко, ч е би л а д ва й сет го ди н и п о -м л а д а от съ п р уга си, изрови сл е д то ва из м и н ал ото неза брави м ия спомен за своето сватбено п ъ т у в а н е в Ш в ей ц а р и я и като х в ъ р л и тр о га те л ен п о гл е д к ъ м окаченото н а стен ата седеф ен о п ей заж н е с Ж еневското езеро, унесе се в описание н а ч е сти ти я си съ п р у ж е ск и ж и в о т и д ъ л г о в ъ з х в а л я в а н е п р е ж а л и м и я си д р угар , когото п р ед став и като ч о в е к с и зк л ю ч и те л н и д о б р о д етел и

Речник:

Имот

власність

Язовец

борсук

(Св. Минков).

§ 14. ЗАПЕТАЙКА В ПРОСТОТО И СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ. ТИРЕ И ДВОЕТОЧИЕ В ПРОСТИТЕ И СЛОЖНИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ. ЦИТАТИ У п р аж н ен и е 105 ► П р о ч е т е т е т е к с т а . О п р е д е л е т е в ид а и сти л а на те к с т а . С ф о р м у л и р а й те те м а та и о с н о в н а та м и съ л .

П Р Е П И Н А Т Е Л Н И З Н А Ц И ВЪТРЕ В И З Р Е Ч Е Н И Е Т О . З А П Е Т А Я

Запетаята е най-често използваният препинателен знак вътре в из речението. В рамките на простото изречение тя служи за графично от деляне на смислово-синтактични цялости. В сложното изречение чрез запетаята се отделят простите изречения в рамките на различните ви дове сложни изречения. Запетая в прост от о изречение Със запетая в простото изречение се отделят: Еднородните части, например: Фабрики, заводи, автомобили, елек трически централи замърсяват атмосферата с въглероден двуокис. Най-напред изведете децата, жените, старците. Избирай: или ти, или той! Движеше се ту наляво, ту надясно. На гърба си носеше мръсна, полупразна раница... Еднородни части, свързани с еднократно употребени съюзи и, или, не се отделят със запетая, например: Остави на закачалката шапката и палтото си. Трябва днес или утре да вземем решение. Запомнете! • Когато към първата от две еднородни части, свързани със съюз и, има обособена част, обособената част се огражда със запетаи и пред съ юза и се пише запетая, например: Иван, наричан от приятелите си Точ ния мерник, и брат му Христо са състезатели по биатлон на „Левски,,. • Когато към първата от две еднородни части, свързани със съюз и, има вметната дума или израз, вметнатият израз се огражда със запетаи и пред съюза и си пише запетая, например: Синът ми, от една страна, и майка ми - от друга, се мъчеха да ми въздействат всячески. Повторените думи в изречението, например: Калина, Калина се каз ваше май. Вървете все нагоре, нагоре покрай нивите. Обособените части, например: Пиза е град в Северна Италия, из вестен с наклонената си кула. Трогнат, Моканина също стана да го из проводи... Изгарящ от нетърпение, Николай започна да отваря пакета. Меки и удобни, тези обувки са особено подходящи за малчуганите. Но и ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 99

реката течеше спокойно, вярвайки в непресъхващите си извори. Дете то почти стоеше на сухо върху камъните, все още уловено в клопката. През 1806 г. по нареждане на Наполеон започва строежът на Триумфал ната арка, продължил повече от 30 години. Архимед е велик математик и учен, роден през 287 г. пр. Хр. Запом нет е! Когато обособената част не е в началото или в края на изречението, тя се огражда от двете страни със запетаи, например: Ариадна, дъщерята на цар Минос, се влюбила в Тезей. Първите европейци, достигнали американския континент, вероятно са викингите. Вметнатите и въвеждащите думи и изрази. • Със запетая се отделят онези думи и изрази, които според смисъла на изречението в едни случаи могат да бъдат вметнати, а в други слу чаи могат да бъдат части на изречението, т. е. да изпъляват синтактична служба, например: Всички, надявам се, ще дойдат. Надявам се на подготовката си. Надявам се е вметнат израз Надявам се е сказуемо в изречението. Запом нет е! К огат о не са в началот о или края на изречени ет о, вм ет н ат ит е дум и и изрази се ограж дат от д в е т е страни със запет аи.

• Не се пише запетая при вметнати думи и изрази, които не могат да бъдат части ни изречението. Тук спадат: например, според мене, по мое мнение, вероятно, сякаш, навярно, очевидно, като че ли, по такъв начин, всъщност, наистина. • Меж думетия. Когато не са оформени като отделни изречения, междуметията се отделят със запетая като вметнати думи, например: Ех, да можех да започна всичко отначало! Срв.: Ех! Да можех да започна всичко отначало! Ох, не ми досаждай! Срв.: Ох! Не ми досаждай! Запетая в слож нот о изречение

Простите изречения в рамките на сложното изречение се отделят със запетая. Сложно изречение е това, в което има повече от едно сказуемо. Запетаята се пише независимо от това, дали изреченията са свързани съюзно или безсъюзно, например: Б езсъ ю зно св ъ р зан и сл о ж н и и зр е ч е н и я :

Нещо се повдигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха. Небето бе грабило много, бе се преситило от влага... Взе ми трамвай №65, слез на площада на катедралата, завий надясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпа лата, вземи паричката, купи си дъвка (Джани Родари). С ъ ю зно с в ъ р за н и с л о ж н и и з р е ч е н и я :

Селяните от хармана казаха, че при големи бури реката изпълва моста чак до сводовете. Но ние само се усмихваме, а той препуска към вятърните мелници. Три четвърти от Земята са покрити с вода, а 97% от тази вода е съсредоточена в океаните. Преди да бъде изобретена юо

печатарската машина, книгите били преписвани на ръка. Очите на много животни съдържат слой кристално вещество, което отразява светлината. Стенографията е начин за бързо писане, при който думи те са заместени от прости чертички и символи. Не се пише запетая: 1) Пред подчинено изречение, въведено със съюза да, ако да-изречението е след главното изречение. Когато то предхожда главното из речение, двете прости изречения се разделят със запетая, например: Опасно е да признаеш това. Срв.: Да признаеш това, е опасно. Реших да взимам уроци по математика. Срв.: Да взимам уроци по математика, реших. 2) Когато поредица от подчинени изречения към едно главно изре чение са въведени със съюза да, запетаята отпада само пред първото подчинено изречение. Пред следващите прости изречения тя се запаз ва, например: Трябваше дни наред да ходи, да моли, да настоява. 3) Пред подчинено изречение косвен въпрос, ако подчиненото из речение е след главното изречение, например: Никой не знае къде са инструментите ми. Срв.: Къде са инструментите ми, никой не знае. Мама пита дали са я търсили по телефона. Срв.: Дали са я търсили по телефона, пита мама. 4) Пред подчинено изречение, въведено с уточняващо наречие пред съюзната дума, ако подчиненото изречение е след главното. Та кива думи са: даже, тъкмо, именно, дори, само, едва, чак, дълго, много, малко. Когато подчиненото изречение предхожда главното, двете прос ти изречения се разделят със запетая, например: Говориш така само за да ме амбицираш. Срв.: Само за да ме амбицираш, говориш така. Съгла си се на отстъпки едва когато го заплашихме. Срв.: Едва когато го за плашихме, се съгласи на отстъпки. Ще се приберем чак като приключи ревизията. Срв.: Чак като приключи ревизията, ще се приберем. Слушал съм за Вас много преди да Ви видя, господине. Срв.: Господине, много пре ди да Ви видя, съм слушал за Вас. 5) Пред подчинено изречение, въведено с частицата не пред подчинителните съюзи, например: Казах това не за да прикрия лъжата ти. Мартин отказа да говори не че не знаеше отговора. 6) Между два съюза, следващи непосредствено един след друг, но само ако първият съюз е едносричен и няма свое ударение, например: Снощи дълго звънях, но като не ми отворихте, си тръгнах. Предложете им, а ако не се съгласят, ги изпратете при мен. Ако първият от двата съюза не е едносричен, съюзите се разделят със запетая: Не съм съгласен, понеже, ако поставим нещата на друга плоскост, губещите ще станат печеливши. 7) Между неударен едносричен съюз и следващи непосредствено деепричастие или причастие, които въвеждат обособена част, напри--------------------------------------------------------------------------------------------------------- 101

мер: Не го виним, че мислейки за себе си, е сторил това. Но уверен в себе си прекомерно, той е допуснал някои грешки. 8) Пред просто изречение, въведено със съюзите и, или, употребе ни за пръв път, когато връзката между двете прости изречения е съчинителна, например: Когато светлината е оскъдна, зеницата на окото се разширява и така тя пропуска повече светлина. Когато първото от двете прости изречения, свързани със съюз и, за вършва с обособена част или вметнат израз, след края на обособената част или вметнатия израз се пише запетая, независимо че е пред съюза и: Жената не слушаше, унесена в мислите си, и затова пропусна важно то съобщение. Д в о ет о ч и е

Двоеточието сочи, че частта, която следва след него, е пояснение на онова, което е преди него. Двоеточие се пише: 1) В простото изречение - при изброяване, най-често след думи с обобщаващо значение, например: Макар и бедни днес, ние притежава ме всичко, което утре ще ни направи богати: надежда и увереност в бъ дещето; трудолюбие и постоянство; добра професионална подготов ка и нестандартни идеи; воля за промяна. 2) В сложното изречение - между две прости изречения, свързани безсъюзно, ако второто изречение пояснява смисъла на първото, нап ример: Никога не съм се съмнявал в нея: познавам я от толкова години. Нямате никакви основания за униние: резултатите ви го доказват. Тире се пиш е:

1) В елиптични изречения на мястото на дума, която е изпусната, но се подразбира, например: „По жицата" - разказ за споделената мъка. - „По жицата" е разказ за споделената мъка. Казват - бил добър лекар. - Казват, че бил добър лекар. 2) За отделяне на обособени части с оглед на по-силното им из тъкване от пишещия, например: Нашите управници - и вчерашните, и днешните - нехаят за правата на децата. 3) За отделяне на вметнати думи и изрази с оглед на по-силното им изтъкване от пишещия, например: Ние - да допуснем - ще ви подкрепим. 4) Между отделни прости изречения или части на изречението, в които има присъединяване, например: Две години беше в общината - и после го избраха в Парламента. Ц и т ат и

Цитирането е предаване на чужди думи или мисли без никакви из менения. Когато цитатът е включен в някакъв текст, без да се пояснява на кого принадлежи, името на автора се поставя задължително в скоби след ци тата: „... в редовете на борбата да си найда и аз гробът" (Хр. Ботев).

102

Когато в авторовия текст се използват като цитати отделни думи или изрази, те се ограждат в кавички: Мъжествено и вълнуващо звучат предсмъртните думи на Странджата:„Умри за България!". Не се поставят кавички в случаите, когато цитираме части от лири чески произведения: Дано ми найдат пушката, пушката, майко, сабята (Хр. Ботев) В научните съчинения се посочва авторът на цитата, заглавие на ста тия, студия, монография, страница, година на издаване в следния ред: Пашов П.,Хр. Първев. Българският правоговор. София, 1983, с. 15-20. В

О тго в о р е те на въ п р осите:

К акво се о т д е л я със зап етая в простото изречение?

Н азовете

общото п р ави л о за използването н а за п е та я та в

слож ното изречение. 3.

Н азовете сл у ча и те, когато не се пи ш е за п ета я в слож н ото из речение.

В к а к в и сл у ч а и се използва двоеточи ето?

5. В какви случаи се използва тирето? 6.

К акво е то ва ц итиране? Уп р аж н ен и е 106

1. К о л к о з а п е т а и са п р о п у с н а т и в и з р е ч е н и е т о ?

Д и п л о м а т и т е наприм ер зн аят ч е ако п р ед д а д ен о посолство е из д и гн а т ф л а г ъ т н а съ о тв етн а та страна то ва озн ачава ч е п о с л а н и к ъ т й е в сгр адата. а) едн а;

б) д в е ;

г) чети р и ;

в) три;

д) пет.

2 . К о л к о з а п е т а и са п р о п у с н а т и в и з р е ч е н и е т о ?

И вси чк и с в ъ з д и ш к а п о гл ед н а х а отц а П и ом и я който стоеш е н а страна съ к р у ш ен изгубил вя р а и н а д е ж д а и вси чк и м ъ л ч а х а и н и кой не м ож еш е д а н ам ер и поне ед н а у т е ш и т е л н а д у м и ц а д а м у к а ж е

(Ел. Пелин). а) едн а;

б) д в е ;

г) чети р и ;

в) три;

д) пет.

3 . К о л к о з а п е т а и са п р о п у с н а т и в и з р е ч е н и е т о ?

С ер а ф и м се засм я тихо беззвучно като п о к л а щ а ш е г л а в а а в л а ж н и те м у очи светн аха повече а) едн а;

(И. Йовков).

б) д в е ;

г) чети р и ;

в) три;

д) пет.

4 . К о л к о з а п е т а и са п р о п у с н а т и в и з р е ч е н и е т о ?

Без д а бърза той подп р я н а п е й к а та то я га та си а сне и ч у в а л ч е то което носеш е н а рамото си а) едн а;

б) д в е ;

(Й. Йовков). в) три;

г) г) чети четири; ри;

д ) пет.

■ 103

5. В к о е о т и зр е ч е н и я та н ям а п у н к т у а ц и о н н а гр е ш ка ?

а) Който н ож в а д и от н о ж ум ира. б) Т рябва д а те в и д я п р ед и д а зам ина. в) Т р я б ва т м и пари и то вед н ага! г) Д а л и трябва д а оти д ем и л и д а не ходим ? д ) П о гл е д н а х през прозореца и ви д я х морето. 6 . В к о е о т сл е д н и те и з р е ч е н и я и м а п у н к т у а ц и о н н а гр е ш ка ?

а) Н е зная д а л и щ е успея. б) Н е зная д а л и у сп ех ъ т носи радост. в) Д а л и щ е успея ощ е не зная. г) Н езн а ещ и я т ни кога не успява. д ) У с п е х ъ т ви н а ги о ти ва при знаещ и те. 7. К а кв о отд ел ят за п е та и те в и зр еч ен и ето ?

Т я внезапно си прип ом ни в ч е р а ш н и я м о м ъ к , чи ято л о в д ж и й ск а п у ш к а бл ещ еш е н а сл ъ н ц ето , и н евол н о в ъ з д ъ х н а

(Ел. Пелин).

а) обособена част; б) в м е т н а т а част; в) подчи н ен о о п р ед ел и тел н о изречение; г) подчи н ен о д о п ъ л н и те л н о изречение; д ) п одчинен о обстоятелствено изречение. 8. К акв о отдел ят за п етаи те в и зр еч ен ието ?

С р ъ ц е, м у ш н а ти в дж обовете н а д ъ л г и я си чер ен ж а к е т , т я из гл е ж д а ш е досущ като у ч е н и ч к а

(Ел. Пелин).

а) п одчинен о о п р ед ел и тел н о изречение; б) подчи н ен о д о п ъ л н и те л н о изречение; в) в м е т н а т а част; г) обособена ча ст; д ) запетаи те са поставени греш но. 9. К акв о отдел ят за п етаи те в и зр еч ен ието ?

Н а д р у ги я д ен , когато се събуди , сл ъ н ц ето гореш е сред небето и овчар и те к а р аха ста д а та к ъ м п л а д н и щ а та . а) п одчинен о о п р ед ел и тел н о изречение; б) подчи н ен о д о п ъ л н и те л н о изречение; в) подчи н ен о обстоятелствено изречение; г) обособена ча ст; д ) в м е т н а т а част. 1 0 . К о л к о з а п е т а и са п р о п у с н а т и в и з р е ч е н и е т о ?

Ш е стн а д есе тго д и ш н а та И г л и к а босонога и по р ъ к а в и въ р в е ш е бавно м е ж д у стадото пр едеш е н а х у р к а та унесена в своите д ети н ск и м е ч ти и от врем е н а врем е п о д в и к ва ш е н а ня коя н ем и р н и ц а като м а й к а н а д етето си. а) едн а; г) чети р и ;

104

б) д в е ; д) пет.

в) три;

11. Поставете пр о пуснатите п р еп и н ател н и зн ац и , без да п р о м ен яте гр а н и ц и т е на и зр е ч е н и я та в те кс та .

„...П рез н о щ та б ъ л га р и те не само че не спяха но и не п очи ваха. Н а северния ф л а н г ед н а рота во д ен а от м естн и хора сл ед т е ж ъ к м ъ л ч а л и в поход п р о д ъ л ж и л тр и ча са п р о м ъ к в а й к и се през у р ви и к а м ъ н а ц и д о сти гн а незабелязано в ъ р х а . Без д а спират без д а си пое м а т д ъ х дор и сякаш об л а д ан и от незнай на си л а вой н и ц и те изскочи х а за д въ зви ш ен и ето и н енадейно в и к а й к и „ура” се х в ъ р л и х а н а нож к ъ м въ р х а . С ъ р б и те които бяха и зн ен адан и д а не к а ж а у п л а ш е н и се разбягаха без вся к а к ва съ п р оти ва и оставиха к у п и щ а ор ъ ж и е. Т а к а тази в а ж н а позиция м и н а в б ъ л га р ск и р ъ ц е без бой. С т а н а л и госпо д а р и н а в ъ р х а б ъ л га р и те се построиха и п одсл он и ха п од пр евзети те окопи с и зваден и щ и к ове о ч а к ва й к и к о н тр а а та к а н а врага. Н а и с т и н а сърбите щ ом се поокопитиха м а л к о поведоха н а н я кол к о п ъ т и к о н тр а а та к а но постоянно о тб л ъ ск ва н и те които м и сл еха че сл у ч а й но са и зтл а ск а н и от в ъ р х а ед ва сл е д като д а д о х а не м а л к о ж е р тв и най -сетн е се о тчая ха и о тстъ п и х а ...”

(С. Радев. По „Строителите на съвреженна България”). 12. П оставете пр о пуснатите п р еп и н ател н и зн ац и , без да п р о м ен яте гр а н и ц и т е на и зр е ч е н и я та в те кс та .

„...Н а ф л а н го в е те боят во д ен в л е в и я у ч а с т ъ к н а отр яда н а к а п и т а н П опов бе в п ъ л н и я си разгар. М е ж д у то ва д ок ато десн и ят у ч а с т ъ к н а П опов се бе сп рял и ч а к а ш е а заедно с него ч а к а х а и д р у ги ч а с ти д о ш л и ту к наскоро пр исти гн а и гл а в н и я т резерв н а а р м и ята... П о ч н а се общ а а так а . Б а та р е я та която обстрелваш е ви сочи н и те спря о гъ н я за д а не поразява своите д р у га т а батарея стреляш е н ахал ост само за д а н а с ъ р ч а в а п ех о та та а не за д а з а п л а ш в а вр а га ... Б ъ л г а р и те п о ч н а х а д а се к а те р я т по с тр ъ м н и н а та с го л я м устрем но за с ъ ж а л ен и е а т а к а т а им не успя. Н а с тр ъ х н а л и вой н и ц и те с ощ е по-голям о н а стъ р вен и е ч а к а х а н а ч а л о то н а с л е д в а щ а та а т а к а ... П о ц я л а т а бой н а л и н и я и от д в е те страни се в ъ зц а р и н я к а к в а т ъ р ж е с т в е н а ти ш и н а сякаш с м ъ р тта в и д и м а за вси чк и л етеш е н а д бойното п ол е и сърби и б ъ л га р и сп рели п р естр ел к а та по ц я л а т а л и н и я вп и х а п о гл ед и те си в ъ р х у м а л к и я х ъ л м по който ед н а ш еп а хора горди със свободата си се к а тер ех а реш ен и д а м р а т за п о б ед а та ...”

(С. Радев. По „Строителите на съвреженна България”) 13. П оставете пр о пуснатите п р еп и н ател н и зн ац и , без да п р о м ен яте гр а н и ц и т е на и зр е ч е н и я та в те кс та .

„...Т еодор К ом н и н с и зненада в и д я че по п ъ т я се за д а в а т пеш и б ъ л га р ск и вой н и ц и които н ар еден и в д в а д есе ти н а р ед и ц и се раз г ъ в а х а в м а л к а т а низина разп олож ен а м е ж д у потока и реката. Н а стъ п в а х а бавно с отм ерен а к р а ч к а пазейки равн ени е като коп и ята н а п ъ р в и те р ед и ц и бяха н а в ед ен и за бой. Т а к ъ в боен р ед н а п ех о та т а без охр ан яващ и конн и д р у ж и н и без н и какво п од к р еп л ен и е той за

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------105

п р ъ в п ъ т в и ж д а ш е . И зн е н а д а н К ом н и н се ч у д е ш е защ о те п р и б л и ж а в а х а сами без ви кове и тр ъ б н и звуц и м ъ л ч а л и в и спокойни. И зд а д е зап овед за обход т ъ к м о когато с п о -го л я м а и зн ен ада в и д я ч е б ъ л гари те спряха и и зви ка куриера обратно. Те разтвориха р ед и ц и те си н а н я кол к о м еста и н а п р ед веч е н а х в ъ р л е й стр ел а се п ояви ха леко в ъ о р ъ ж е н и п е ш а ц и з а п ъ н а л и те ти в а т а н а и зви ти те си л ъ к о в е . С тр е л и те н а б ъ л га р и те пускан и като н а ш ега н а р а н я ва х а не само ром еи те от п ъ р в и те р ед и ц и но и д ости гаха ч а к до и м п ер атор ската сви та р а зп о л о ж и л а се н а х ъ л м а . В ен ец и ан ц и те не се сд ъ р ж а х а о твр ъ щ а х а с честа стрелба от а р б а л ети и л ъ к о в е без д а ч а к а т заповед само защ ото се п о ч у вств ах а унизен и и оскърбени. Б и тк а т а се разгоря..."

(Д. Мантов. По „Иван Асен II”) 14. П оставете пр о пуснатите п р еп и н ател н и зн ац и , без да п р о м ен яте гр а н и ц и т е на и зр е ч е н и я та в те кс та .

„ ...Б и т к а та ки пеш е а п е ш а ц и те за п о ч н а л и п ъ р в и боя веч е изне м о гваха но знаеха че тр я бва и д а го св ъ р ш а т. Н еза щ и те н и с брони и ризници гъ р д и с гъ р д и срещ аха ром еите и а л ен еех а к ъ л ч и щ н и т е и м ризи и п отреп ерваха ум орен ите и м нозе но всеки с ярост ругаеш е ром ееца с когото се бе сче п к а л . З а с та н а л н а х ъ л м а И в а н А сен в и д я к а р ти н а та к а к стройната р ед и ц а н а вен ец и а н ц и те се о гъ н а в и д я к а к в н ея като ж е л езен к л и н се вп и х а б ъ л га р ск и вой ни ц и . Т ой беше пр е см етн а л че само тр и п о с л ед о ва те л н и у д а р а нан есени бързо мощ но ед и н сл е д д р у г щ е сл ом ят гл а в н и те ром ейски сили. П ъ р в и я т щ е за ш ем ети втор и ят щ е н ар ан и теж к о а тр ети я т щ е см аж е гъ р д и т е на в р а га само ако те се стоварят наврем е. М о м е н т ъ т беше н а с тъ п и л и т ъ к м о сега ц а р я т тр ябваш е д а говори д а к а ж е н а вой н и ц и те онова което та еш е в м и сл и те си д а ч у я т те за к акво о ти в ат н а см ъ р т. И раз каза той за кир Тодор з а к л е л се ч е щ е б ъ д е вер ен съю зни к а т р ъ г н а л д а з а в л а д я в а б ъ л га р ск а земя. И ги закл е д а го сразят...“

(Д. Мантов. По „Иван Асен II”) 15. П оставете пр о пуснатите п р еп и н ател н и зн ац и , без да п р о м ен яте гр а н и ц и т е на и зр е ч е н и я та в те кс та .

„...М а л к о хора знаят че т а к и в а н а п и тк и като бир ата и виното са в р ъ с тн и ц и п о гл ед н а то исторически. Т ъ й като в основата и м л е ж и ф е р м ен та ц и я та м ож е д а се т в ъ р д и дор и ч е са и „бр атовчеди ” нещ о като „к р ъ в н и родн и н и ”. И д в е те н а п и тк и бир ата и виното са „ро д е н и ” о тд а в н а в д ъ л б о к а др евн ост в земите м е ж д у Т и гъ р и Е ф р а т. К ога обаче е сварено п ъ р вото п и ти е не би м огло точно д а се опреде л и ако и известни у ч е н и д а т в ъ р д я т ч е то ва е стан ало при ш ум ери те зн а чи 5 0 0 0 го ди н и п р ед и н о в а та ера. И н тересен е в ъ п р о с ъ т защо д р у ги у ч е н и при то ва и пр и л и п са н а д о к а за тел ств а и зм естват „р а ж д а н е то ”, с 2 0 0 0 го ди н и назад в ъ в врем ето. Д а л и е само за д а п ок а ж а т д р ев н и я й произход и л и за д а п о д к р еп я т и д е я та си ч е бирата е „бож ественото п и ти е” пренесено от ш ум ери те в ъ в В а в и л о н о тк ъ д е-

106

то п о-късн о го взем ат еги п тян и те. Безспорното сви д етел ство за п и вовар н и те ум ен и я н а ш ум ери те а м ож е би и еди н ственото са д в а т а к а м ен н и р е л е ф а от 3 5 0 0 г. пр. и. е. които изобразяват сцена к а к хора п о ч и ства т и см и л а т зъ р н ен и х р ан и и п р и го твя т п и ти е вероятно б и р а ...“

(Я. Бориславов. По „Рефоржаторската жощ на бирата”, в-к „Сега”) 16. Поставете пр о пуснатите п р еп и н ател н и зн ац и , без да п р о м ен яте гр а н и ц и т е на и зр е ч е н и я та в те кс та .

„...В Д р е в н а Г ъ р ц и я а и в Р им бир ата като п и ти е би л а позната. Т я обаче не у сп я л а док ол кото е известно д а се д о б л и ж и до виното по поп улярност. П овечето а н ти ч н и автори като К сен оф он т А р х и л о х и Т а ц и т обикновено я п р ед став я т като екзотично п и ти е характерн о за ва р ва р и те. К сен оф он т описва обичая н а д р ев н и те ар м ен ц и д а п и я т еч ем и ч ен а бира със сл а м к а п р ед п а зва й к и се д а не г л ъ т н а т някое зърно. С поред А р х и л о х този н а ч и н д а се пие със сл а м к а би л познат и н а тр аки те. Т а ц и т като сам пи ш е бил в п е ч а т л е н от ге р м ан ск ата из д р ъ ж л и в о с т в пиенето н а бира която той л и чн о нито х а р есв а л нито п и е л . О бяснението н а ф а к т а ч е в еп охата н а ел и н и зм а н ар а ства по п ул я р н о стта и н а д р у ги п и ти ета т а к и в а като бир ата се тъ р си в л ю бопитството к ъ м света характерно за ч о в е к а от то ва врем е. Той ел и н и сти чески я т чо ве к ви н а ги когато не е роб и не вою ва строи крои гран диозн и п л ан о ве при то ва усп еш н и загцото опознава света със се т и в а т а си в к л ю ч и т е л н о и н а вкус съ зерц ава го с д у х а си и го осмисля с у м а си ..."

(Я. Бориславов. По „Рефоржаторската жощ на бирата”, в-к „Сега”) 17. П оставете пр о пуснатите п р еп и н ател н и зн ац и , без да п р о м ен яте гр а н и ц и т е на и зр е ч е н и я та в те кс та .

„...С то я х т а м до го л я м а т а к р у ш а и гл е д а х новия к ам ен ен к р ъ ст н а д бащ и н и я м и още пресен гроб о стан ал н епокри т от н а п а д а л и те л и ста. П р е д м ене и зп ъ к н а като ж и в добрият благор одн и ят за м и сл е н и я т старчески образ н а бащ а м и който п о ч и ва ш е т у к най -п осле н а м е р и л покой. Той беш е от ония п ок ол ен и я за които се знае че са сви д е т е л и защ о д а не к а ж е м и п р е ж и в е л и н а й -св е тл и те и н ай -бурни те вр ем ен а н а н а ш а т а н ова история. М а к а р ч е е п р ек а р а л ж и в о т а си на село близо до зем ята си той покрай всичко друго се е за н и м а в а л и с тъ р го в и я и с д ю л ге р ство и то не защ ото то л к о в а е и ск а л д а п е ч е л и кол кото д а н а п р а ви нещ о за б л и ж н и я си. Б а щ а м и сам се беш е у ч и л н а грам отност и хор ата сред които ж и ве еш е го у в а ж а в а х а и обича х а за д у х о ви ти те м у разкази п ъ л н и с м ъ д р о ст ж и те й ск а опитност и ж и зн ен а п р ав д а . В си чк и п ом н еха че о тд а в н а п р ед и го ди н и той отво р и л у ч и л и щ е със свои средства. П ъ р в и те в ъ зп и та н и ц и н а то ва у ч и л и щ е са от хор ата въ зк р еси л и в ъ зви ш е н и те нар одн и д о б р о д етел и за пазени и до д н ес в н а с ...“

(Елин Пелин. По „Гробът на баща жи“)

----------------------------------------------------------------------------------------------------------- 107

18. П оставете пр о пуснатите п р еп и н ател н и зн ац и , без да п р о м ен яте гр а н и ц и т е на и зр е ч е н и я та в те кс та .

„...С то я х п р ед гроба н а бащ а м и съ зн а ва й к и че годи н и те бяха от л е т е л и но спомените бяха о ж и вел и . Все ощ е се разказваха послови ц и те п ъ л н и с ж и те й ск а опитност и п р иказките и зп ъ л н ен и с м ъ д р о ст и ж и зн ен а п р а в д а и н икой не се п и та ш е за то ва кой е скром ният а в тор н а тези прости и прекрасни творения. Щ а с т л и в бях пр и м и с ъ л т а ч е днес сл ед т о л к о в а го ди н и когато за ста н а л п р ед н ем и я гроб м о ж ах д а усетя и разбера чувството какво е нещ о скъпо за тебе д а остане в н а р о д н а та п ам ет. З н а я ч е бащ и н и те п осл ови ц и и п р иказки п р е в ъ р н а л и се в н ар одн и щ е се п р е д а в а т щ е ги сл у ш а т с н а с л а д а и д е ц а т а м а л к о п р ед и д а заспят щ е р а д в а т д у ш и те както и щ е сгряват съ р ц а та . Г ор дея се с бащ а м и който у ч и л се сам н а грам отност съ бр ал д е ц а и със свои средства отвори л у ч и л и щ е . П о в и к а л свой п р и я тел п р оч у т гр а м а ти к и въ зр о ж д ен ец д а ги у ч и н а четм о и писмо. И тези д е ц а въ зп и та н и ц и н а тази п р и м и ти вн а ш к ола възкр еси ха ед н и от н а й -въ зви ш ен и те нар одн и д о б р о д е те л и ...“

(Елин Пелин. По „Гробът на баща жи“) Уп р аж н ен и е 107 ► С ъ с та в е те е д и н т е к с т , в к о й т о д а у п о т р е б и т е ц и т а т и , о ф о р м е н и с п о ред изискванията. Уп р аж н ен и е 108 П р о ч е те те с ти х о тв о р е н и е то на П е й о Я в о р о в „Д в е х у б а в и о чи ». Н а п и ш е т е с ъ ч и н е н и е -р а з с ъ ж д е н и е „С в етъ т на Л ю б о в та и с т р а д а н и е т о в тв о р б и те на П е й о Я в о р о в " като и зп о л зв а те ц и та ти о т п р о и з в е д е н и е т о .

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ Д в е хубави очи. Д у ш а т а н а д ете в д в е хубави очи; - м узи ка - л ъ ч и . Н е и скат и не обещ ават те... Д у ш а т а м и се м оли , д ете, д у ш а т а м и се м оли! С тр асти и н ево л и щ е х в ъ р л я т утре в ъ р х у тях булото н а срам и грях. Б ул ото н а срам и грях не щ е го х в ъ р л я т в ъ р х у тях страсти и н евол и . Д у ш а т а м и се м оли , д ете,

108

д у ш а т а м и се м о л и ... Н е и скат и не обещ ават те! Д в е хубави очи. М узика, л ъ ч и в д в е хубави очи. Д у ш а т а н а д ете.

ОСОБЕНОСТИ НА УПОТРЕБАТА НА ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ Уп р аж н ен и е 109 ► П р о ч е т е т е т е к с т а . О п р е д е л е т е в и д а и с ти л а н а т е к с т а . С ф о р м у л и р а й т е тем а та и о сновната м исъ л. О б ясн ете и зп о л зв ан ето на п р е п и н а те л н и те зн ац и в текста.

Д ъ р ж а в а У к р а й н а се н ам и р а в И зто ч н а Е вропа. Г р а н и ч и с Б ел орус н а север, с Ч ерно море н а ю г, с Русия н а изток и с П о л ш а , С л о ва к и я , У н га р и я , Р у м ъ н и я и М о л д о в а н а зап ад. У к р а й н а е морска д ъ р ж а в а . Н а ю г са разп олож ен и Ч ерно и А зовско море; б л агоп р и я т н и те к л и м а ти ч е с к и усл о ви я и п я съ ч н и п л а ж о в е п р е в р ъ щ а т в едно от н а й -п р и в л е к а те л н и м еста за курортн и м еста н а У к р а й н а . В У к р ай н а са откри ти н а д 8 5 0 пещ ери, тези със свободен д о с т ъ п за турис ти са н я кол к о, сред тя х е Ч ер вен а та п ещ ера - К и зи л Коба - ед н а от н а й -го л ем и те пещ ери в Е вр оп а, изработена в ъ в варови к. П ещ ер н и те гр адове н а К р и м същ о п р е д с т а в л я в а т го л я м интерес - те са сред п а м етн и ц и те н а ср едн овековн ата история н а К рим. П Р И П О М Н Е ТЕ СИ!

Точка се п и ш е : 1) В края на съобщително изречение, например: Айсбергите са ог ромни ледени блокове, понякога цели планини, откъснали се от ледни ците. Малката русалка е героиня на една от най-известните приказки на Андерсен. През 7986 г. никой не предлага приемлив проект за знаме на Европа и затова Европейският съюз приема за свое знаме знамето на Съвета на Европа. 2) В края на повелително изречение със слабо изразена настойчи вост, например: Затвори вратата и ела при мен. Не слагайте предме ти върху хладилника. 3) След сложни съставни изречения с косвен въпрос, ако главното изречение е съобщително, например: Къде е Аляска на картата, той не знае. Никой не е забелязал кога Яна си е тръгнала. 109

4) При изречение, завършващо с индекс, точката се поставя след ин декса, например: Сравними с тези данни са и цифрите за балканските ни съседи'. Н е се п и ш е т о ч к а :

1) След края на изречение, което е цитат или илюстративен мате риал, включен в рамките на друго изречение, например: Изреченията Мамо, искам колело и Утре заминаваме на море се наричат прости из речения, защото съдържат само по едно сказуемо. 2) След изречения, които са заглавия, етикети, табели, фирмени над писи, например: Белият зъб, Хиляда и една нощ (заглавия); Краве сирене, Конфитюр от череши (етикети); Книги, Компютри, Център, Варна (табе ли); 6-о основно училище „Граф Игнатиев", Институт за история, Дър жавно хореографско училище (фирмени надписи). Въпросит елна се пиш е:

1) В края на въпросително изречение, например: Дойде ли Антон? Къде са ми маратонките? 2) В края на сложни съставни изречения, в които главното изрече ние е въпросително, например: Искаш ли да дойда? Кой знае къде е Иво? 3) След заглавие на текст, което не представлява риторичен въпрос, например: А сега накъде? Ще дадеше ли кръв? 4) За изразяване на отношение на автора на текста към чуждо твър дение, мнение. В тези случаи въпросителният знак се поставя в скоби, като може да се комбинира и с удивителна за усилване, например: Каз ва, че за две години му издали пет (?) книги. Изразил бил само свое лично (?) становище. Не се пиш е въпросит ел на:

1) В края на заглавия, които са риторични въпроси, например: Кой кой е в България Какво да сготвим презлятото Къде да отидем през почивните дни 2) В края на сложни съставни изречения с косвен въпрос, ако глав ното изречение не е въпросително. В тези случаи се пише точка или уди вителна, например: Мисля си дали да кандидатствам. Чудя се къде да сложа мокрия чадър. Казвай кога се върна! Търси го къде е! Удивит елна се пиш е:

1) След възклицателни изречения, например: Колко се радвам, чеуспяхме! 2) След повелителни изречения, изразяващи силна настойчивост, например: Стой!Хляб!За почест! Спри веднага телевизора! 3) След обръщения, частици и междуметия, изразяващи силна емоционалност, например: 110

Сине! Ами! Българийо!Брей! Мила мамо! Ха-ха! 4) За изразяване на отношение на автора на текста към чуждо твър дение, мнение. В тези случаи удивителният знак се поставя в скоби като може да се комбинира и с въпросителна (вж. частта Въпросителна, 1,4), например: Той твърди, че три години (!) не е близвал шоколад. Многот очие се пише: 1) В края на изречение за изразяване на недовършена или прекъс ната мисъл, например: Чувал ли си някой да...; Ох... Аз не се сещам как беше... Може ли да ми подскажете малко? 2) Вътре в изречението за означаване на пауза, например: Ами, аз... не мога да преценя. 3) 3а означаване на пропусната част от цитат, например: Обикнове ната селска жена тълкува смисъла на саможертвата на четника с прос тичките слова, изречени като молитва:,,... божичко, закрили го, българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става,,. Забележка. Когато цитатът е научен текст или документална литера тура, многоточието се поставя в средни скоби [...]. Точка и запет ая Този знак разделя относително самостоятелни синтактични цялости в изречението. Той е „по-силен" от запетаята и „по-слаб" от точката. Из ползва се: 1) В простото изречение - за отделяне на разширени еднородни части, в рамките на които вече е употребена запетая, например: Необ ходими са ни още един куп неща - печка, пералня, хладилник; мебели за детската стая и хола. 2) В сложното изречение - за отделяне на прости изречения, които са най-често с еднотипен строеж, например: Всяка сутрин Пепеляшка ставала в тъмни зори, за да изчисти и напали печката; да измете и из мие пода; да приготви закуска за мащехата си и доведените си сестри. Скоби Скобите се използват за отделяне на част от изречението или от те кста, съобщаваща допълнителна информация. Употребата им сочи, че според пишещия тази информация е второстепенна. Скоби се пишат: 1) За отделяне на части от изречението, смятани от автора на текста за допълнителна информация, например:Децасразноцветнизнаменца (жълти, сини, червени) танцуваха в градинката. 2) За отделяне на ремарки от различен характер: - в драматургични творби; 111

- в стенограми; - при даване на сведения за источника на информация. Кавички

Кавичките служат: 1) За ограждане на пряка реч, която започва на същия ред след авторовата реч, например: След кратко колебание тя каза:„Ще ви заведа у нас". 2) За ограждане на цитиран текст, изречение или отделна дума или израз, например: За всички хъшове свободата на родината е единствен заветен копнеж:„Нашите славни битки в отечество България ги помни народът... Те разбуниха народа и му вляха в сърцето желание за свобода и правда". Още началото на повестта представя два типа същест вуване: „Ако е живот - да бъде живот, а ако е дрямка - да бъде дрямка". Епитетът „черна" бележи с цвета си болката и отчаянието на лириче ския говорител от робската участ на неговия народ. 3) При назоваване на различни обекти, промишлени стоки, търгов ски марки и д р ., например: зала „Надежда", Народен театър „Иван Ва зов", къща-музей „Христо Ботев", СОУ„Виктор Юго" ул. „Гургулят", шоко ладови бонбони „Болеро". 4) При назоваване на вестници, списания, заглавия на творби на на уката и изкуството, на награди, фестивали и др. под., когато са в свър зан текст, например: В днешния брой на „Пари" има прецизен анализ на предимствата на валутния борд в сегашната ситуация. Материалът е препечатан с незначителни съкращения от сп.„Тайм". Тема на разказа „Ангелинка" е първото влюбване на едно дванайсетгодишно пастирче. Международният фестивал за театри „Златната ракла" се провежда от 7972 г. Автор на фреската " Тайната вечеря "в трапезарията на ма настира " Санта Мария де ле грацие " е Леонардо. 5) За израз на ирония и недоверие, например: Щял, представи си, да "произнася реч "Да той две думи накръст не може да каже! 6) При предаване на неправилно произнесени думи (обикновено от детска реч), например: Коко цял следобед мрънка, че му няма„пилющеното "мече. В

И зпъ л нете зад ан ията:

Н азовете п р а в и л а т а , които р егл а м ен ти р а т използването на с л е д в а щ и те п у н к ту а ц и он н и знаци: - то чк а ; - въ п р оси тел н а ; - у д и в и те л н а ; - м ноготочие; - т о ч к а и запетая;

112

- скоби; - к а ви ч к и . 2.

С р авн ете

използването

на

горепосочените

п ун к туац и он н и

знац и в бъ л га р ск и я , ук раинския, руския езици. Уп р аж н ен и е 110 ► 1. В к о е о т и з р е ч е н и я т а и м а п у н к т у а ц и о н н а г р е ш к а ?

A ) Б еш е с ти гн а л та м , к ъ д е то вр ъ щ а н е ням а. Б) В лезе в стая та, без д а п очука. B) Р адостта, която го з а в л а д я не м у д а в а ш е спокойствие. Г ) У см и х н а се виновно, к а кто пр авеш е брат му. 2. В к о е о т и з р е ч е н и я т а и м а п у н к т у а ц и о н н а гр е ш ка ?

A ) Т ой обичаш е д а пр азн ува р о ж д ен и я си ден . B) Д а л и говореш е и сти н а та и л и ме л ъ ж е ш е ? В) Д а посрещ ат Б ъ д н и веч ер , за тя х беше у довол стви е. Г ) Ц е л и я т к в а р та л , огрян от сл ъ н ц е , се в и ж д а ш е от м оя балкон. 3. В к о е о т и з р е ч е н и я т а и м а п у н к т у а ц и о н н а гр е ш ка ?

A ) О бразованието наприм ер изостава от н у ж д и те н а общ еството. Б) С поред м ен е, те и л и не в я р в а т н а прогнозите си, и л и и м а т ги за приоритети. B) В съ щ н ост нищ о не е както е н уж но д а бъде. Г ) П р обл ем и те са много, но к озм ети чн и те м ер ки само п р о д ъ л ж а в а т агонията. 4 . В к о е и з р е ч е н и е Н Я М А п у н к т у а ц и о н н а гр е ш ка ?

A ) П ъ т я т к ъ м М ъ д р о с тт а се и зв ъ р в я в а , само ако не се страхуваш д а греш иш . Б) П ъ т я т к ъ м М ъ д р о с тт а се и зв ъ р в я в а само, ако не се страхуваш д а греш иш . B) П ъ т я т к ъ м М ъ д р о с тт а се и зв ъ р в я в а само ако не се страхуваш , д а греш иш . Г ) П ъ т я т к ъ м М ъ д р о с тт а се и зв ъ р в я в а само ако не се страхуваш д а греш иш . 5. В к о е о т и з р е ч е н и я т а Н Я М А п у н к т у а ц и о н н а гр е ш ка ?

A ) Н а ш е то ж и л и щ е се н ам и р а срещ у кино „О деон ” . Б) Г л е д к а т а беше особено кр аси ва през есента когато д ъ р в е т а т а п ож ъ лтяват. B) Е д и н д ен , обаче, т я не беше се п о д го тв и л а за у ч и л и щ е . Г ) Д е б е л а , сн еж н а п ок р и вк а е за тр у п а л а п л од о р о д н и те поля. 6. В к о е о т и з р е ч е н и я т а Н Я М А п у н к т у а ц и о н н а гр е ш ка ?

A ) П л а ч е ш е защ ото беш е безсилна. Б) И зп и та голям о в ъ л н е н и е когато се срещ на с у ч и т е л я си. B) С а м о л е т ъ т , за който взехме би л ети , е н а „Ер Ф ранс”. Г ) С к ъ р беш е за м ъ ж а си когото бе загуби л а наскоро.

113

7. В к о е и з р е ч е н и е Н Я М А п у н к т у а ц и о н н а гр е ш ка ?

A ) Т я го в и д я , к а к той се изгуби в гор ата като куц аш е. Б) Т я го в и д я к а к той се изгуби в гората, като куц аш е. B) Т я го в и д я к а к той се изгуби в гората като куц аш е. Г) Т я го в и д я , к а к той се изгуби в гората, като куц аш е. 8 . В к о е о т и з р е ч е н и я т а п и с а н е т о н а п у н к т у а ц и о н е н з н а к се о п р е д е л я о т п р а в и л о , р а з л и ч н о о т п р а в и л а т а , н а к о и т о се п о д ч и н я в а п и с а н е т о на п у н кту а ц и о н н и зн а ц и в о стан ал и те и зр еч ен ия?

A ) Н а и зпитите, п исм ени и устни , п о л у ч а в а х п ети ц и . Б) М а й к а м и каза д а си к у п я тази кн и га , т ъ й като щ я л а д а м и б ъ д е полезна. B) Ц ам бур н ах в ъ в в о д а та , за д а се освеж а. Г) З а ли р и чески я герой д о м ъ т е свещ ен а тери тори я, защ ото та м са ск ъ та н и н а й -съ к р о вен и те м ом ен ти от ж и в о т а му. 9 . В к о е о т и з р е ч е н и я т а п и с а н е т о н а п у н к т у а ц и о н е н з н а к се о п р е д е л я о т п р а в и л о , р а з л и ч н о о т п р а в и л а т а , н а к о и т о се п о д ч и н я в а п и с а н е т о в п у н кту а ц и о н н и зн ац и в о стан ал и те и зречения?

A ) В о д а та п о г л ъ щ а то п л и н а та , която се о т д е л я в к л е т к а т а при работа. Б) Т ова, което п р ави Д е б е л я н о в и я герой р азл и чен , е усещ ането м у за самота. B) „П есен за ч о в е к а ” е популярно стихотворение, което е написано от Н и к о л а В апц аров. Г) В стиховете м у откри вам е ту ру га ещ бащ а п и я н и ц а , ту д е ц а , които п л а ч а т от г л а д . 1 0 . В к о й о т р е д о в е т е п у н к т у а ц и я т а се о п р е д е л я о т п р а в и л о , р а з л и ч н о о т п р а в и л а т а , н а к о и т о се п о д ч и н я в а т о с т а н а л и т е и з р е ч е н и я ?

A ) В ъ р н а х а се в к ъ щ и , поп риказваха за стари п р и я тел и . Б) В ъ р в я х , свирех с ц а ф а р а та си, в гъ р д и т е м и биеш е безкрайно влю бен о сърце. B) Работех, разбира се, но всичко съ здаден о не м и харесваш е. Г) У м н и те хора р еш а ва т п р облем и те, м ъ д р и те ги избягват. 1 1 . В т е к с т а са п р о п у с н а т и п е т з а п е т а и . П о с т а в е т е ги .

Е д н и от п о с л ед стви я та н а съ вр ем ен н и я н ап р егн ат р и т ъ м н а ж и вот безспорно са стр есъ т и преум ората. З а съ ж а л е н и е стресът се е п р е в ъ р н а л в норм а н а ж и в о т за повечето хора. К огато тя л о то и у м ъ т н а чо ве к са п р етовар ени е ф ек ти вн о стта от н еговата дей н ост зн а ч и тел н о н а м а л я в а . Р и т ъ м ъ т н а ж и в о т работата р а зл и чн и те р а зв л е ч е н и я п р еч а т н а ч о в е к д а се успокои и отпусне. Д о р и п о ч и ва й к и си той губи много енергия защ ото се н а п р яга за н е н у ж н и нещ а. 1 2 . В т е к с т а са п р о п у с н а т и п е т з а п е т а и . П о с т а в е т е ги и се о б о с н о в е т е :

Ж ивеем в модерен демократичен свят с редица права и привилегии.

114

П о вечето от нас са нахр ан ен и о бл ечен и с покри в н а д г л а в а т а за щ и тен и . Н а с л а ж д а в а м е се н а р ед и ц а луксозни пр идоби вки : т е ч а щ а вода, ел ектр и чество к а н а л и за ц и я , добра хр а н а която м о ж ем д а си к уп и м п о ч ти н а всеки ъ г ъ л - н ещ а, които са то л к о в а ста н д а р тн и днес. 1 3 . К о е о т т в ъ р д е н и я т а е в я р н о за д о л у п о с о ч е н о т о и з р е ч е н и е ?

Погледнат отсреща, от канадския бряг, Ниагарският водопад изглеоюда снопове пяна от неразвита вода. A ) П ъ р в а т а зап етая в изречението сл у ж и за о тдел я н е н а п о д ч и н е но изречение. Б) В то р а та за п ета я в изречението свързва подчи н ен ото изречение с гл а вн о то . B) П ъ р в а т а за п ета я в изречението о т д е л я едн ородни части . Г ) З а п ета и те в изречението о т д е л я т обособени изрази. 1 4 . К о л к о п у н к т у а ц и о н н и з н а к а са п р о п у с н а т и в и з р е ч е н и я т а ?

Т я се д ъ р ж и като у ч и т е л к а с учен и ц и . М и тк о говореш е високо като ж е сти к у л и р а ш е . Те се р а зд ел и х а тихо като с ъ ж а л я в а х а че са се срещ нали . Д ъ л г о гл е д а х м е к а к сл ъ н ц ето се скри ва зад хоризонта. A ) тр и запетаи;

Б) че ти р и запетаи ;

B) п е т запетаи ;

Г) ш ест запетаи.

1 5 . К о л к о п у н к т у а ц и о н н и з н а к а са п р о п у с н а т и в и з р е ч е н и я т а ?

К а р ф и о л ъ т се п о ч и ства н а к ъ с в а се н а розички и се сварява в п о д солена вода. М ор кови те се н ар я зват н а к р ъ гч е т а и се сва р я ва т сл ед което се за п ъ р ж в а т в д в е -т р и супени л ъ ж и ц и м асло. Р а зб ъ р к ва т се със ситно нарязан м агданоз. A) два;

Б) три;

B) п ет;

Г) ш ест.

16.

П о с о ч е т е п р а в и л а т а , о т к о и т о се о п р е д е л я п и с а н е т о н а п у н к т у

а ц и о н н и зн ац и в сл ед ните и зр еч ен и я :

A ) В ера беше п о х ва л ен а , а В а л ер и беше р азкрити куван. Б) - К ога М о н и к а щ е ни д о й д е н а гости? B) Т ой н ап усна д о м а си - ядосан и м рачен. Г ) Аз загубих к н и га та си, т я - т е тр а д к а т а си.

Речник: Магданоз

петрушка

Копнеж

прагнення

115

§ 16.ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ СИНТАКТИЧНИ КОНСТРУКЦИИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ РЕЧЕВАТА СИТУАЦИЯ И ЦЕЛИТЕ НА ОБЩУВАНЕ У п р а ж н е н и е 111 ► П р о ч е т е т е т е к с т а . О п р е д е л е т е в и д а и с ти л а н а т е к с т а . С ф о р м у л и р а й т е тем а та и о сновната м исъ л. О б ясн ете и зп о л зв ан ето на п р е п и н а те л н и те зн ац и в текста.

ПРИПОМНЕТЕ СИ! Речева си туац ия

Всекидневното общуване между хората може да се осъществи в раз лични речеви ситуации. Те се характеризират с определени фактори: цели на общуването; роли на участниците в общуването; предмет и тема на общуването; форма на общуването (пряко или непряко; устно или писмено). О бщ ува н е

Общуването е двустранен процес, в който автор и адресант разме нят информация, общуват, взаимно си въздействат и оценяват. За да има общуване, трябва задължително да има две страни, които да обменят информация, т.е. да влизат в диалог, като си служат с общ език. Участници в о б щ у ва н ет о

АВТОР (говорещ) и АДРЕСАНТ (слушател, приемател). Първият преда ва информацията, вторият приема информацията. Условия на р е ч е в о т о о б щ у ва н е

Всеки комуникативен акт протича при определени условия: на опре делено място; в определено време; със събеседници, които имат опре делени роли. В зависимост от това, какви са тези условия, общуването може да бъде: официално или неофициално; диалогично или моноло гично; устно или писмено; спонтанно или предварително обмислено. В

О тго в о р е те на въ п р осите:

1. 2.

С к акво се хар актер изи р ат р еч еви те ситуации? С к акво се характеризи ра общ уването като д ву стр а н е н про цес?

116

Н азовете у ча стн и ц и те в общ уването.

П р и к а к в и усл о ви я п р оти ча всеки к ом у н и к а ти ве н акт?

У п р аж н ен и е 112 ► П р о ч е те те т р и т е те кс та и и зп ъ л н е те за д а ч и те къ м тях.

Текст 1 О т 2 ю л и и „П ирогов” и м а омбудсман. П о я в а та м у е израз н а ж е л а н и ето н а ръ к оводството н а б о л н и ц а та д а пром ени поне ча ст от и н сти ту ц и он а л н и я й обл ик н а н еп р и ветл и во място, к ъ д е то щ е спасят ж и в о т а ти , но все и м а от к акво д а останеш н едоволен . З а общ ествен защ и тн и к е н а зн а чен д -р Б оньо

Б онев,

орто

п е д -тр а в м а т о л о г с 2 7 го ди н и стаж в „П ирогов” . С ъ г л а с и л се д а поеме р аботата, като е п р ед пенсия. Д о сега пр и него са п о с тъ п и л и 7 ж а л б и , и м а и п о х ва л и , но п о-м ал к о. „П ротивно н а о ч а к ва н и я та , п о л о в и н а та о п л а к ва н и я са от лош о отнош ение, а не зар ади искан и пар и и л и н екачествен о л е ч е н и е ”, т в ъ р д и Б онев. „Н якой м у се ск ар ал , н а м р ъ щ и л се, и згон и л го, не м у о б ъ р н а л вн им ан и е. У б е д е н съм , ч е ние и м ам е страхотни л ек а р и , а в същ ото врем е много от тя х не зн аят к а к д а посрещ н ат п а ц и ен ти те д а се усм и хн ат, д а к а ж а т за п о вя д а й те”, обяснява Б онев. С поред него н е п р и ве тл и во стта не е п л о д н а въ зго р д я ва н е, а н а огромния стрес в б о л н и ц ата. Н ие п ъ к устан овявам е, че хор ата се ж а л в а т и защ ото не м огат д а се ориен тират сами в безкрайния хаос от п р а в и л а , у к а зв а щ и за кое се п л а щ а и за кое - не. О м будсм ан досега не е и м а л о в б ъ л га р ск а болни ц а. Р аботата м у е д а съ д ей ства н а п а ц и ен ти те, д а им разяснява кое се п л а щ а от зд р а в н а т а каса и кое - не, д а обяснява м ед и ц и н ск и те процедури . О свен то ва той сл е ди за обема и качеството н а и звъ р ш е н а та дей н ост в к а бин етите и к л и н и к и те . „Т ова е работа и н а ш е ф а н а о тдел ен и ето, но аз и м ам н а в и к а в 8 сутри н та д а м и н а през каби н ети те, д а в и д я д а л и а п а р а ту р а та работи сл е д то ва д а д о к л а д в а м н а р ъ к о во д ство то ”, каз в а Б онев. Т ой обикаля к л и н и к и те и п и та п а ц и ен ти те д а л и са д о в о л н и и и м а т л и оп л а к ва н и я . И естествено и м а хора, които се о п л а к в а т. Н апри м ер л еч ен и е то се п р о в еж д а п р ави л н о , но н а п а ц и ен та не се обяснява с к акво се л е к у в а - л ек а р и те н я м а т н а в и к д а обясняват т а к и в а н ещ а. И пон еж е, д а р ечем , тем п е р а ту р а та м у не сп ада н а п ъ л н о 3 д н и , той става н едовер ч и в и з а п л а ш в а д а се пр ем ести в д р у га болни ц а. Н а м есва се омбудсм а н ъ т, стига се до реш ение.

(Янина Здравкова)

Текст 2. Кодекс на професионалната етика Въведение Л е к а р ск а та п р оф еси я е твор чество, което с ъ ч е та в а н ау к а , из куство и техн и к а. Т я сл у ж и н а ж и в о та , здравето (психическо и ф и зическо) и работоспособността н а о тд е л н и я ч о в е к и ц е л и я народ.

117

Л е к а р ск а та пр оф есия е свободна проф есия. Т я изисква от л ек а р я ч о вечн ост, всеотдайност и чувство за отговорност. Л е к а р я т е д л ъ ж е н д а у п р а ж н я в а своята пр оф есия по съвест и д а отговаря н а довери ето, което м у п р едоставя тя.

Л е к а р ск а та ети к а е съ вк уп н ост от норм и н а поведен и е, които с л у ж а т изцяло н а ж и в о т а и здравето н а и н д и в и д а и общ еството. Е ти ч н и те норм и р егу л и р а т отн ош ен и ята н а л ек а р я с п а ц и е н та и негови те близки и отн ош ен и ята н а л ек а р я с к о л еги те м у и с общ е ството. П р а в и л а т а н а п р оф еси о н а л н а та л ек а р ск а ети к а са з а д ъ л ж и т е л н и за всеки л екар .

Раздел II Отношения лекар - пациент Ч л .2 4 . (1) Л е к у в а щ и я т л ек ар е свободно избран от п а ц и ен та и л и негови те близки. Т ой осигурява ц я л о стн и я процес н а л еч ен и е н а бо л н и я . Л е к у в а щ и я т л ек ар вод и м еди ц и нско досие н а п а ц и ен та и от говаря за неговото съхранение. В сл у ч а й че се о ттегл и , той е д л ъ ж е н д а осигури н еп р екъ сн атост в л еч ен и ето , като п р ед став и ц я л а т а необ х о д и м а и н ф о р м а ц и я н а лек а р я , който щ е го замести. (2) Л е к у в а щ и я т л ек а р , ако по и зкл ю чен и е б ъ д е н а л о ж е н н а п а ц и ен та по си л а та н а закон, а д м и н и стр а ти вен а к т и л и д р у ги обстоятел ства, трябва д а д е й с тв а съобразно този кодекс. Ч л . 25 . Л е к а р я т не м ож е д а п р о в еж д а и зсл едван и я, които биха н а в р е д и л и н а п си хи к ата, достойнството и м о р а л а н а ли ц ето. Ч л . 26 . Л е к а р я т н я м а право д а и зв ъ р ш в а л еч еб н о -д и а гн о сти чн и пр оц едури без съ гл аси ето н а болни я и л и бли зки те м у, освен при н е посредствен а за п л а х а за ж и в о та н а п ац и ен та. Ч л . 27. Л е к а р я т з а ч и та правото н а болни я д а го и н ф ор м и р а за н е говото състояние, естеството н а бол естта и за ср едствата и в ъ зм о ж -

118

ностите за л еч ен и е , като при вси чк и сл у ч а и п о д д ъ р ж а д у х а , п одк р е п я вя р а та н а болния и се гр и ж и за д уш евн ото м у спокойствие.

Текст 3 И м а м е болен. В и к а м л екар . Д о к т о р ъ т в е д н а га пристига. Д р е б н и ч ъ к х л а п а к , с огромна ч а н та и с огромен а втори тет. - Е , к акво ни боли? - разп и тва болния, който всъ щ н о ст е чи чо ми, д е б е л стар господин. - Г ъ р л е н ц е то л и н и боли, и л и корем чето? Б о л н и я т е п р е б л е д н я л и с а л ен о чер вен и у ш и се м ъ ч и в а д а на п ухените в ъ згл а в н и ц и . Н е отговаря. П рони зва док тор а е презрите л е н п о гл ед . Л е к а р я т п р е гл ъ щ а . О г л е ж д а болни я с онова пр евъ зходство, с което здр ави те г л е д а т н а болните. П р ем ер ва м у пулса. К ато н я к а к ва ск учн а кн и га , от която не о ч а к в а ш нищ о интересно. Зарязва го. С я д а , п р е х в ъ р л я к р а к в ъ р х у крак. - Д а л а к ъ т - у стан овя ва той. Б о л н и я т протестира. Н е иска д а го бал ам осват с д а л а к а . - Ч ер н и я т дроб - п р ови к ва се. Д о к т о р ъ т , който см ята, че чер н и я т дроб н а болни я е добре, н а м и ра тази за бе л еж к а за зл а и п о д и гр а ва тел н о го гл е д а от ви сотата на н а у к а та : - О т к ъ д е знаете? О т д ъ н о т о н а стр а д а н и я та си болн и ят проговаря скромно: - З ащ ото той ме боли. Д о к т о р ъ т п р е п л и та п р ъсти : - К а ж е т е , м о л я , д а не би Вие д а сте л ек ар ят? А болн и ят с м р а ч н а у см и вк а о твр ъ щ а : - К а ж е т е , м о л я , В ие п ъ к д а не сте болният? П о гл е ж д а т се втр ен чен о в очите. И ск р ят от омраза. Ч у в ства м , ч е тр я бва д а се нам еся, ч е тр я бва д а п р ед о твр атя назр я ва щ а та буря. В съ щ н ост и д а м а т а са прави. Б о л н и я т си е болен, а л ек а р я т си е л екар . Т ова е ясно. Н о този болен, к а кто всеки чо ве к , е и м а л к о л екар . А този л ек а р , както всеки чо ве к , е м а л к о суетен. Б о л ен от суета. К а кво д а нап р авя? Д о к т о р ъ т тр я бва д а л е к у в а болния, за д а оз д р а вее. О т този м ом ен т аз тр я бва д а л е к у в а м док тор а - от суета, - за д а оздравее и д а и зл ек у ва болния. З ап очвам д а х в а л я безпогреш ните знания н а доктора, красивата м у дж обн а к ъ р п и ч к а , ел еган тн ия м у стетоскоп. Т ова вед н а га действа. П ом ерява се с м ен и с болния. П редпи сва лекарство, п р ед л а га ди ета: м л ек ц е, чай че. Всичко у м а л я ва . М ож е би и см ъ р тта нари ча „см ърти чк а ”. Всеки д ен и д в а у нас. Л е к у в а болния. Аз п ъ к л ек у ва м него.

119

К огато вл и за , зап о чвам д а се в ъ зх и щ а ва м : - Ч удесно. - К ое? - гр ей ва той. -

О тхр ан ващ ото средство, което бл а го во л и х те д а п р едп и ш ете.

Д о к т о р ъ т м и стиска р ъ к а т а , щ а стл и во , със сияещ о л и ц е. З а нищ о на света не би ме изоставил. С тои п р ед м ен , сякаш ме м о л и д а п р о д ъ л ж а д а го л е к у в а м , д а го п р е гл е ж д а м - д а л и от в ч е р а е ста н а л п о-до бър л ек а р , подобрило л и се е състоянието м у, щ е се въ зста н о ви л и уж асн ото заболяване, което н а р и ч а т самовлю беност. С к акво би м огло д а се и зл ек у ва подобно нещ о? Л ек у ва н е на сим птом ите. С п р и сп и ва тел н и те н а л ъ ж и т е , с п р а х ч е та та н а пр изна нието, със с л а д к и те сиропи от п о х ва л и . З а то в а не пестя л ек а р ств а та си. К огато и зп ъ ш к в а , ч е м у к у ц а сам очувстви ето, з а л еп ва м м у пох в а л а с ц в е те н п л асти р , а когато изохква, че ту к и т а м отново го боли в а ж н и ч ен ето , м а ж а болезнените м еста с ко м п л и м ен ти . Б авно се съвзем а. Т о га ва го пускам при болния. В и н а ги пъ р во тр я бва д а м у се в д ъ х в а к у р а ж , трябва д а се и зм ъ к в а от отчаяни ето. П р и л и ч а н а онова лекарство, н а чи й то ети к ет пиш е: „ Д а се р а зк л ати п р ед и употреба.“ Т а к а обаче м ож е д а се употребява. И з п ъ л н я в а з а д ъ л ж е н и я т а си. С ам о о ч а к ва н еп р екъ сн ато д а съ м до него и д а м у се в ъ зх и щ а ва м . В р езу л та т н а общ ите ни уси л и я сл ед ед н а седм и ц а болн и ят оз д р а в я в а . Н о не и д о к то р ъ т. Т ой д ъ л г о п р о д ъ л ж а в а д а и д в а пр и м ен за р ехаби л и тац и я. 1. В к о я о т с ф е р и т е н а о б щ у в а н е се и з п о л з в а Т е к с т 1 ?

A ) естети ческата; Б) и н сти ту ц и о н а л н а та ; B) н а у ч н а та ; Г) м ед и й н а та . 2. К о е о т п о с о ч е н и те тв ъ р д ен и я е в я р н о за Текст 1 ?

A ) И зразява л и ч н а т а позиция н а автора. Б) И м а р е гу л и р а щ а ф ун кц и я . B) И н ф о р м и р а и ком ентира. Г) В ъ зд ей ства емоционално. 3 . В к о я о т с ф е р и т е н а о б щ у в а н е се и з п о л з в а Т е к с т 2?

A ) в битовата; Б) в естети ческата; B) в и н сти ту ц и о н а л н а та ; Г) в н а у ч н а та . 4 . К о е о т п о с о ч е н и т е т в ъ р д е н и я е в я р н о з а Т е к с т 2?

А ) Т е к с т ъ т с ъ д ъ р ж а архаизми. Б) Т е к с т ъ т п р ед став я н а у ч н и сведения.

120

В) Т е к с т ъ т с ъ д ъ р ж а м етаф ор и . Г ) Т е к с т ъ т е и м п ер ати вен . 5 . К а к в о е п р е д н а з н а ч е н и е т о н а е т и ч н и т е н о р м и с п о р е д Т е к с т 2?

A ) Р егу л и р а т отн ош ен и ята н а л ек а р я с п а ц и ен та , с негови те близ ки , с к о л еги те м у и общ еството. Б) О п р е д е л я т п о д го то вк а та и п р оф еси о н а л н а та ком п етен тн ост на л ек а р и те. B) Р е гл а м е н ти р а т п р а в а та и з а д ъ л ж е н и я т а н а пац и ен ти те. Г ) О п и сват реалн о съ щ ес тву ва щ и те отнош ени я м е ж д у л ек а р и те и п а ц и ен ти те в Б ъ л га р и я . 6 . В к о я о т с ф е р и т е н а о б щ у в а н е се и з п о л з в а Т е к с т 3?

A ) в м ед и й н а та ; B) в естети ческата; В) в и н сти ту ц и о н а л н а та ; Г ) в н а у ч н а та . 7. К о й о т п о с о ч е н и т е и з р а з и НЕ е и з п о л з в а н за х а р а к т е р и з и р а н е на б о л е с т т а н а л е к а р я в Т е к с т 3?

A ) суета; B) сам охвалство; В) ва ж н и ч е н е ; Г ) снобизъм. 8 . И з б р о е н и са ф а к т и о т т р и т е т е к с т а , к а к т о и ф а к т и , к о и т о л и п с в а т в т я х . О т б е л е ж е т е б у к в и т е н а о н е з и ч е т и р и ф а к т а , к о и т о Н Е се о т к р и ват в п о со чен и те тексто ве.

A ) Д о к т о р ъ т л е к у в а болния, но и болн и ят л е к у в а лекаря. B) У м а л и т е л н и т е ф ор м и н а д у м и те , които уп отребява л ек а р я т, д е й с тв а т усп окоително н а болния. В) Л е к а р я т не се в л и я е от к о м п л и м ен ти те н а болни я и л и бли зки те му. Г ) Л е к а р я т м ож е д а и зв ъ р ш в а л еч еб н о -д и а гн о сти чн и проц едури без съ гл аси ето н а болния и л и н а близки те м у дор и когато н я м а за п л а х а за ж и в о т а н а п ац и ен та. Д ) Б о л н и те п он якога се о п л а к в а т дор и когато л еч ен и ето се про в е ж д а п р ави л н о , но не и м се обяснява естеството н а заболяването и н а л ечен и ето. Е) Л ек а р ск а та проф есия е твор чество, което с ъ ч е та в а н ау к а , из куство и техн и ка. Ж ) П раво н а болния д а б ъ д е и н ф ор м и р ан за състоянието си, ес теството н а болестта и за въ зм ож н ости те за леч ен и е. 3)

П о -го л я м а та ч а с т от о п л а к в а н и я та н а болните са от н е к а ч ест

вено л еч ен и е. 9 . Н а п и ш е т е ко я е о с н о в н а та те м а , о б щ а за т р и т е текста?

121

1 0 . К ато и м а те п р е д в и д о сн о в н ата те м а на тр и те те кс та , ф о р м у л и р а й те теза в р а м к и т е на 3 -4 и з р е ч е н и я . 1 1 . З а п и ш е т е с б и т о и к р а т к о (в р е з ю м е ) о с н о в н о т о в с ъ д ъ р ж а н и е т о н а т е к с т 1.

Речник: О т х р а н в а щ о ср ед ст в о О м будсм ан

відхаркувальний засіб омбудсмен

ПИСАНЕ НА ПОДРОБЕН И КРАТЪК ПРЕРАЗКАЗИ У п р аж н ен и е 113 ► П р о с л у ш а й т е и л и п р о ч е т е т е т е к с т а . О п р е д е л е т е с ти л а и в и д а м у, т е м а та и о с н о в н а т а м и с ъ л .

СМЪРТТА НА ЕДНА ПТИЦА И сках д а ти разкаж а това, когато след л ова на бекаси бяхме седна л и д а си починем край п ъ тя , близо до селцето, чиито кирпичени огра д и и тр ъ н л и в и п л ети щ а, скрити в гъсти те клони на върбите, изчезва ха в рубинения п л а м ъ к на есенното сл ъ н ц е, което залязваш е. С помняш л и си ти я залези, които ви ж дахм е всяка вечер д а трептят с огненото си великолепие н а други я край на гората? С якаш някаква гигантска б ъ ч в а изливаш е опияняващ ото си вино н а д света. К огато ги гледахм е, и д в а м а та изпитвахме ж ел ан и е д а отидем там , къ д ето ни се струваш е, че щ е намерим един друг, сл ъ н чев и прекрасен свят, к а к ъ вто сме в и ж д а л и в наш ите детски сънищ а.

Забравих да ти разкажа тая случка, защото вниманието ми все още бе погълнато от лова. Древните впечатления отново изникваха в па метта ми - влажната гора с медно-червена шума, тихото и нежно шептене на бекасите, Стойките на нашите кучета, екът на изстрелите и тая остра миризма на изгорял барут, която се усеща тъй силно в свежия въздух на гората. О т др уга страна, не е л и т въ р д е неудобно д а ти говоря за подобни н ещ а днес, когато по ц я л а та земя войната отнема х и л я д и и милиони човеш ки ж ивота? И ним а см ъ р тта на едн а пти ца, за която искам д а ти разкаж а, мож е д а се сравнява със см ъ р тта на едно човеш ко същ ество?

122

И все п а к струва м и се, ч е разбрах к акво нещ о е с м ъ р тта именно чрез та я п ти ц а , която застрелях по греш ка. Т о ва се сл у ч и в к рая н а м и н а л а т а т е ж к а и п р о д ъ л ж и т е л н а зим а всред м о ч у р л и в а та р авн и н а, оградена отвр ед с вен ец от п л а н и н и , в която ние д в а м а т а н е в е д н ъ ж сме д е б н а л и д и в и п ати ц и . Д е н я т беш е студен и ветр ови т. Гон ен и от си л н и я северен в я т ъ р , к ъ м окрайнините н а селото д о л и та х а стоти ц и п р ел етн и п ти ц и д а т ъ р с я т за к р и л а от студа и г л а д а . О р л я ц и от пой н и дроздове и скор ц и , д ъ ж д о с в и р ц и със зл а ти сти очи, к а л у гер и ц и с ш и роки траурни к р и л а , ж ъ л т у н к и и г ъ л ъ б и н а п у щ а х а р а вн и н а та, понесени от в я т ъ ра. Ц е л и я т този п т и ч и свят тър сеш е спокоен к ъ т , за д а си отпочине, д а се н ахр ан и и стопли сл е д д ъ л г и я п ъ т от юг. Е д н а р ек и ч к а с високи брегове, обрасли с въ р б и , която л ъ к а т у ш е ш е м е ж д у зел ен чу к о ви те гр а д и н и н а селото, сл у ж еш е н а п ти ц и те за пътеводител. Те п р ел и та х а н а д д ъ р в е т а т а и к а ц а х а по бреговете й, защ ото ту к в я т ъ р ъ т не беш е т ъ й си лен и зем ята не бе в к о ч а н е н а от мраза. К огато т р ъ гн а х по нейното течен и е, аз в д и гн а х н я колко я та д и в и п а ти ц и . О сем бър н ета от р ода н а ти я , които ние, л о вц и те , н ар и чам е чер н и , у ви сн а л и н а п а тр о н д а ш а ми. О м а л о м о щ ен и от в я т ъ р а и к а п н а л и за съ н , сл е д като бяха ск и та л и през ц я л а т а студен а нощ н а д за м р ъ зн а л и те м очури , те се в д и га х а отблизо и лесно ставаха ж е р тв а н а м оите изстрели. К ъ м обяд от север се показаха сиви облаци те ж к и , п ъ л н и със сняг. Н а д р а в н и н а та се изви ви ел и ц а . Я то д и в и гъ с к и м и н а н а д р е к и ч к а т а и се изгуби в б я л а та м р еж а н а едри те сн еж н и п а р ц а л и , кои то п а д а х а н аклон ен о к ъ м зем ята, п р и л и ч н и н а бели л ен ти . Аз се подсл он и х от в и е л и ц а та в едн а овчарска коли ба, чи й то с л а м ен покрив ш ум еш е н а д г л а в а т а ми. С л е д час в я т ъ р ъ т утихн а. С н е гъ т престана. Н ебето се п о в д и гн а и р а вн и н а та се б я л н а - ш и рока, спокойна и чи ста. С получливият

л о в,

сн еж н а та

р а вн и н а ,

покр и та

с м артен ски

п р ъ х к а в сняг, по който беш е приятно д а се в ъ р в и и чи ято чи стота сякаш пр он и кваш е в д у ш а т а м и, съ буди ха в мене безпричинна ра дост, к а к ва то чо ве к и зп и тва пр и м и с ъ л т а за нещ о прекрасно и бодро. Д р а го м и беше д а в ъ р в я всред то ва кротко и бяло м ъ л ч а н и е н а р а в н и н а та , д а ч у в а м к а к ш у м я т др ехи те м и и к а к ц е в та н а м оя та п у ш к а п о ч у к в а о х а л к а т а н а р авн и ц а та . И м а ш е ощ е д в а часа, д ок ато се м р ъ к н е, но сн егъ т и зп ъ л в а ш е спо к ой ния в ъ зд у х със светл и н а , а п од и з т ъ н я л а т а о б л а чн а п ок р и вк а се в и ж д а ш е д и с к ъ т н а сл ъ н ц ето , п р и л и ч е н н а за п а л е н а л а м п а сред г ъ ста м ъ гл а .

123

Н ап у сн а х р е к и ч к а та и т р ъ гн а х през р а вн и н а та к ъ м гр ад а. В ъ р вя х к ъ м ед н а в а д а за нап ояван е, и зп ъ л н е н а със сн еж н а ка ш а . Д а л е ч п р ед м ене като зелено о гл е д а л о сред бялото п ол е се в и ж д а ш е го л я м а л о к ва . Н я к о л к о ниски въ р б и самотно се и зди гаха край нея и техн и те го л и к л о н и е д в а се о гл е ж д а х а в бистрите й води. И ето, когато се п р и б л и ж и х н а п етд есети н а к р а ч к и до л о к в а та , и зв е д н ъ ж забелязах, че сред нея е к а ц н а л а н я к а к в а п ти ц а. Т я стое ш е н еп од ви ж н о, като к р ъ г л а че р н а точка. Щ ом се спрях, п ти ц ата се обърна и аз ви дях неспокойно вди гн атата й гл а ва . П о всяка вероятност беше п а ти ц а от ви д а н а тия, които сега висяха н а к р ъ ста ми. Т я се готвеш е д а излети. Т ова л и чеш е от нейните леки, почти неуловим и дви ж ен и я, и зпълн ени с тревож ен трепет. Т и знаеш , д р а ги п р и я тел ю , к а к внезапно забелязани ят д и в е ч ни ка р а д а и зтр ъ п н ем и д а се х ва н ем за п у ш к а та . К р ъ в т а н а х л у в а в г л а в а т а ни, в ъ зб у д а та спира д ъ х а ни и в ед и н м и г ц я л ото вн и м ан и е се съ ср едоточава само к ъ м п т и ц а т а и л и ж и во тн о то , което е п р ед нас. Е д н о н е у д ъ р ж и м о ж е л а н и е д а го придобием ни изгаря. Н и е тр еп е рим от н ап р еж ен и е д а не изпуснем сек ун д ата, в която тр я бва д а д а д е м изстрела... К ато съобразих, че п а т и ц а т а м ож е д а л и тн е през к л о н и те н а в ъ р бите и д а се закрие от п о гл е д а м и, реш их д а стр ел ям , д ок ато не се е в д и гн а л а . Н асочи х ц еви те к ъ м нея и когато в ъ р х ъ т н а м у ш к а та докосна тъ м н о то й тя л о , д р ъ п н а х сп усъка... П рез л е к и я д и м ви д я х к а к п т и ц а т а тр еп н а, к а к дроби н ки те п о в д и гн а х а во д н и бризги к р ай нея и к а к н а брега н а снега се появи ха чер н и т о ч и ц и от п о п а д ен и я та н а оловн и те зърн а. Н о чу д н о нещ о, п а т и ц а т а остана в л о к в а та , както п р ед и - спокойно и н еп одви ж н о. Т я не за п л я ск а с к р и л а , не п л у в н а об ъ р н а та н а гр ъ б , не се гм ур н а в ъ в в о д а та д а тъ р си спасение от см ъ р тта , к а кто би н а п р а в и л а всяка р а н ен а и л и у м и р а щ а во д н а п ти ц а. Т я само се обърна леко и бавно к ъ м м ен е, т ъ й че отново за п р и л и ч а н а добре з а к р ъ гл е н а топка. У ч у д е н и н ед о вер ч и в, т р ъ гн а х к ъ м нея с п р ъ с т от д р у ги я спусък, готов отново д а стрелям . И зп и тв а х не само у ч у д в а н е , но и см ут, ся к а ш бях с т р е л я л по н я к а к ъ в пр изр ак — н еуязви м , стоящ в ъ н от закон и те н а ж и в о т а и см ъ р тта . К огато се п р и б л и ж и х , ви д я х , ч е в л о к в а та стои не п а ти ц а , а едн а че р н а ли ска. Т ъ м н о п еп ел я во то й тя л о беше здраво и чисто. Н и то ед н а к а п ч и ц а к р ъ в не се в и ж д а ш е по гъ с т а т а й перуш ина. Т я не м ъ р д а ш е . И з гл е ж д а ш е н а п ъ л н о п о т ъ н а л а в то ва в ц еп ен е но и м а л к о учу д ен о съзерцание, н а което се п р е д а в а т ни зш и те съ щ ества , когато са спокойни и не са за п л а ш ен и от н и к а к в а опасност. М оето пр исъстви е не й н а п р а ви н и какво в п е ч а т л е н и е , сякаш не съ-

124

щ ес тву ва х за нея, м акар че аз стоях вече н а брега н а л о к в а та и раз стоянието, което ни р а зд ел я ш е, не беше по-голям о от д в е кр а чк и . М а л к а т а й гл а в а , изящ н а и л ъ ск а в о ч е р н а , н а която се в и ж д а ш е бяло гребенче, беш е насочен а н ап р ед, като ч е п о г л е д ъ т й м и н а ва ш е н а д бя л а та р авн и на, за гл е да н втрен чен о в н я к а к ва то ч к а о т в ъ д хори зонта. Т я сякаш беше все п о гъ л н а та от нещ о безкрайно важ н о, което вл астн о беше грабнало нейното вн им ан и е и го п р и коваваш е неотра зимо. Л еден о спокойствие и п ъ л н о безразличие к ъ м всичко останало л ъ х а ш е от то ва м ал ко същ ество, п л у в н а л о кротко в ъ в водата. П р ед ста ви си, ч е би м о г ъ л д а в и д и ш о т д а л е ч е та я н евероятна к а р ти н а - л о вец а и д и в а т а п ти ц а , д в а м а т а т ъ й близо ед и н до друг: човека -

у ч у д ен , н ед о у м я ва щ , д и в е ч а -

н а п ъ л н о р а вн о д уш ен к ъ м

пр и състви ето н а своя н а й -стр а ш ен вр аг, и вси чко то ва в т а я снеж ноб я л а спокойна р авн и н а, в която в и е л и ц а та е о ста ви л а сл ед себе си само мир и ти ш и н а. Н е би л и п о в я р ва л , че в тоя ча с н а зем ята се е и звъ р ш и л о вел и к о то чудо, което н и обещ ават ева н гел ски те л еген ди ? О щ е н я кол ко секунди, и аз усещ ах, че не щ е м ога д а и зд ъ р ж а п р ед та я зага д к а . И ск а ш е м и се д а и зви кам , д а м а х н а с р ъ к а и л и д а пресегна и х ва н а то ва м ъ н и ч к о черно създани е, което не се боеше от м ене и чието спокойствие и згл е ж д а ш е т ъ й вел и чествен о. И ето, когато бях готов д а нагазя в о д а та , п т и ц а т а трепн а. Д ъ л га т а й ш и я се сви, г л а в а т а й се д р ъ п н а леко н а за д и ц я л ото й тя л о потреп ера в к о н ву л си ве н порив, сякаш т я и скаш е д а запази нещ о, което до този м и г с м ъ к а за д ъ р ж а ш е в гъ р д и т е си. П осле за п л у в а бавно к ъ м пар чето л е д , което се в и ж д а ш е п р ед нея, и като пр отегна ш и я та си, н ати сн а сту д ен а та т в ъ р д о ст със седеф ен обел и я си к л ю н . Все п о -м ъ ч и т е л н о и по-силно забиваш е т я ч о в к а т а си в л е д а , като ч е и скаш е по този н а ч и н д а сподави б о л к а та си. И з в е д н ъ ж тя л о то й се отпусна, м а л к а т а ц и п и ц а п олузатвори ней ни те ч ер н и очи и т я се обърн а по гр ъ б. Б еш е м ъ р тв а . Е д в а то га ва аз разбрах коя си л а беше н а д в и л а страха в т о в а съз д а н и е. То беш е ударен о см ъртно. И когато оловното зърно е пр он и к н а л о в гъ р д и т е м у и то е п о ч у вств ал о и д ва н ето н а см ъ р тта , ц я л ото м у същ ество е било п о гъ л н а то от п р и б л и ж а ва н ето н а т а я в а ж н а м и н ута. То не е и м а л о врем е д а се за н и м а ва с м ен е, защ ото се е п р и гот вя л о д а посрещ не своя к р а й ... В ти я н я колко м и н у ти м ож е би него в а т а д у ш а е у сещ а л а ча ст от оная скръб, която всяко ж и во същ ество и зп и тва п р ед пр ага н а см ъ р тта . Д ъ л г о врем е гл е д а х зам ислено м а л к и я тр уп , п л у в н а л н е п о д в и ж но в зе л е н и к а в а та вода. К огато п о г л е д ъ т м и отново срещ на бел и я вен ец от п л а н и н и и м ирното спокойствие н а р а вн и н а та, стори м и се, ч е този ж и в о т, който отнех, не е изчезн ал беследно, но като ед н а м а л к а к а п ч и ц а е прем и-

125

н а л в океана н а в е л и к а т а и ве ч н а си ла, която р а ж д а ж и в о т а ... и аз разбрах защ о ние, хор ата, сме в и ж д а л и в с м ъ р тта известна красота и защ о сме и в ъ з л а г а л и дори н а д е ж д и . В то ва п р ем и н аван е о тту к к ъ м та м , в ъ в в е ч н и я в ъ зв р а т, за който говорят ф и л о со ф и те и р ел и ги и те, н а ш и я т у м е о тк р и в а л безсмъртното н а ч а л о н а ж и в о т а и е ч е р п е л н ови си ли за д у х а ... П реди д а тр ъ гн а, извадих трупа н а п ти ц ата от водата и го полож их н а снега, подтикнат от ж елан и ето д а го запазя от гниене и грозота. Т о ва исках д а т и р а зк аж а в оня чу д есен есенен ден . Т и си л о вец и не щ е ме уп р ек н еш за безцелното убиване н а та я п ти ц а. Ж и вотното н и е потребно д а се въ зд и гн ем чрез него, но когато чо ве к знае какво нещ о е см ъ р тта , вя р а та в безсмъртното н а ч а л о н а ж и в о т а спира р ъ к а т а м у и и з п ъ л в а н его ва та д у ш а с п р осветлен и е и обич.

(Ежилиян Станев) В

И зпъ л нете зад ан ията:

Н а п р а ве те писм ен к р а т ъ к преразказ н а текста.

И зп олзвай те сегаш но историческо време.

Р а зсъ ж д а ва й те в ъ р х у сл едн и те въпроси:

- К оя е те м а та и и д е я та н а разказа? - М о ж е л и д а се говори за „подобни н ещ а днес, когато по ц я л а т а зем я во й н а та отн ем а х и л я д и и м и л и о н и ч о ве ш к и ж и в о т а ?” - Н а м ер ете в тек ста к а к п т и ц а т а се го тви д а посрещ не см ъ р тта . - К а к разбирате д у м и те „то не е и м а л о врем е д а се за н и м а ва с м ен е, защ ото се е п р иготвял о д а посрещ не своя к р а й ...?” -

М о ж ете л и д а у т в ъ р ж д а в а т е , че с м ъ р тта е п р о д ъ л ж е н и е на

ж и во та ? - К а к разбирате д у м и те : „К огато чо ве к знае к акво нещ о е см ъ р т та , вя р а та в безсмъртното н а ч а л о н а ж и в о т а спира р ъ к а т а м у и из п ъ л в а н еговата д у ш а с пр осветлен ие и обич”? - С поред вас к а к тр я бва д а се посрещ а см ъ р тта ?

К а к разбирате сл е д в а щ и те м ъдрости :

З а д а не се стр ахуваш от см ъ р тта , тр я бва ви н а ги д а я о ч а к ва ш

(Сенека). К а к м о ж ем д а знаем к акво е см ъ р тта , когато не знаем к акво е ж и вотът

(Конфуций).

Ц е л т а н а ж и в о т а е д а ж и в е е ш та к а , че д а не у м р еш и сл ед см ъ р т т а си

(Муса Джалил). Упраж нение 114

► П р о с л у ш а й т е и л и п р о ч е т е т е т е к с т а . О п р е д е л е т е с ти л а и в и д а м у, т е м а та и о с н о в н а т а м и с ъ л .

ХАЙДУШКА МАЙКА О т д в а д е н а х а й д у ш к а т а д р у ж и н а ч а к а ш е своя гл а в а т а р в присоя п од М укос. Д и м о , гл а в а т а р я т , бе с л я з ъ л д о л у , в родното си село. Ч а к

126

н а тр ети я д е н се в ъ р н а . Л и ц ето м у - от к а м ъ к . С ам о ге га та , н а й -ста ри ят м е ж д у х а й д у ти те , позна, ч е той бе с в ъ р ш и л н я к а к в а работа д о л у в селото. Л явото око н а гл а в а т а р я беше ц я л о к р ъ вя са л о - това беш е зн а к ъ т. Д и м о седна, без д а пр одум а, и все току м естеш е п о гл е д от чо век н а чо ве к , д а в и д и вси чко л и е в ред. Всякой еди н от х а й д у ти те се пр исви та м , дето се нам ери. О т в ч е р а не бяха я л и , но н и кой не сме еш е д а отвори д у м а . Г л а в а т а р я т бе за п о в я д а л д а не се о тд а л е ч а в а н и кой от то ва място, д ок ато не се в ъ р н е, и сега смееш е л и н якой д а се о п л а ч е пр оти в него? Той д и га ш е п у ш к а за нищ о. Н о ето стани Н и чо и отиде, т а право срещ у него се спря. Те бяха вуй чо и вн у к - И н ч о в а та м а й к а беше Д и м о в а сестра, но н и к а к не се п р и л и ч а х а . Д и м о беше къ с, н аби т и т е ж ъ к . Д о р и бе за п о ч н а л д а т л ъ с т е е , м акар д а н я м аш е ощ е трийсет и п е т годи н и . Т ой беше м ур га в, с ч ер н и коси, м у ста ц и и в е ж д и и като ч е л и гл е д а ш е с бялото на т ъ м н и т е си очи. Н и чо беше с п етн ай сет годи н и п о -м л а д от него - още д е т е п о ч ти , но беше висок и строен, с току-щ о п оби ли руси м у ста чки , със сиви, ш ироко отворени очи. Х а й д у ти т е с лю бопитство гл е д а х а ту гл а в а т а р я си, ту неговия в н у к и ч а к а х а д а в и д я т к акво щ е стане. Н и чо се н а вед е и сл ож и п р ед вуйчо си своята д ъ л г а п уш ка. П осле о ткоп ча си л яха си с д в а п и щ о ва, сва л и к о ж а н а та си ч а н та , н а к о я та ви сяха д в а рога за барут, и вси чко ту й сл ож и п а к та м , до и зпруж ени те нозе н а гл а в а та р я . -

В р ъ щ а м т и п у ш к а та и всичко, що си м и д а л - каза м л а д и я т

х а й д у ти н и м акар л и ц ето м у д а бе п о б л ед н я л о , г л а с ъ т м у беше зву ч е н и т в ъ р д . Г л а в а т а р я т бе опрял в него те ж к и я си п о гл е д и нито се п о м р ъ д н а . Н и чо п р о д ъ л ж и : - Н е ме п и та ш защ о, н а л и ? Н о аз щ е т и к а ж а . П р о щ а ва й , вуй чо м и си, но т и не си веч е х а й д у ти н . О в ъ л ч и се ти , гл а в а та р ю , и що ти, щ о Ю с у ф а га от П е ш и щ а - все едно за хри стиянски я народ. О т село н а село, яд ен е и пиене. Х а й д у т и н си, п ъ к д еб ел ееш . К ом у си д а л з а л ъ к , ком у си к у п и л ч и ф т вол ове - вси чко кр и еш по п ещ ери те за себе си. З а тебе веч е н я м а закон християнски. Н а д обър ти час, но аз не дой д о х при тебе д а б ъ д а обирник. Н и чо п о ч а к а някое врем е, но гл а в а т а р я т ни щ о не отвъ р н а . В си ч к и о ч а к ва х а д а и зтегл и той п и щ ов и л и н ож в отговор н а ти я те ж к и д у м и - Д и м о не пр изн аваш е ни род, ни родина. Е д в а когато Н и чо т р ъ гн а д а си в ъ р в и , той рече сл е д него: - Б л а го д а р и засега н а сестра м и, че те е р од и л а. С ам о пази се д а не те срещ на втори п ъ т . Н и чо нито се обърна. Само м а х н а с р ъ к а нехайно л и , и л и п ъ к от скръб - и се изгуби н а д о л у из гъ с т а л а к а .

127

М л а д и я т м о м ъ к слезе право в родното си село - родното село и н а вуй чо м у Д и м о . Н а д н и ските сл ам ен и покр и ви теж е ш е неспокой н а ти ш и н а . Д о р и и л ю д ете сякаш п р оп ъ л зя ва х а к р ай п л е ти щ а т а , м ъ л ч а л и в и , т ъ ж н и . Н и чо забеляза, ч е се и звр ъ щ а х а д а го п о гл е д н а т е д в а когато отм енеш е. О т н я к ъ д е се д о ч у в а ш е п л а ч съвсем ясно, като ч е л и и д еш е от всяка п о-бл и зка к ъ щ а . Н и чо , в н я какво п р е д ч у в ст ви е, не се р еш аваш е д а п оп и та, а бързо се спусна к ъ м д о м а си - та м д а н а у ч и щ о бе станало. М а й к а м у го посрещ на ощ е н а двора: - Бог д а го убие! Н е знае вече н и срам, ни грях. Н е м и е веч е брат - брадва г л а в а т а м у... П осле т я разказа: - Д о й д е си за в ч е р а и каза н а м ам а , н а баба ти: „И д и д а м и поис к а ш Н е д а , С то я н о ва та щ ер ка. В злато и копри н а щ е я облека». Н а си л а н а к а р а баба ти д а отиде, но С тоян не си д а в а чедото н а т а к ъ в като него. П р а щ а Д и м о стар ата и д в а , и тр и п ъ т и . Н а й -сетн е, та я су три н , още в тъ м н о , сам той отиде и взе м ом ичето. - А Н ед а ? - К акво Н ед а ? Н а с и л а я взе. У б и бащ а й, С тоян а, и я взе. З атвор и я в к ъ щ и , при баба ти , и каза: "Н е к а заровят стария, а в н е д е л я щ е д о й д а и щ е д и гн а сватба н е в и ж д а н а . А ко не стане т ъ й - щ е за п а л я селото от ч е ти р и страни ". Н и чо не д о ч а к а д а чуе докр ай . Б ързо се за п ъ т и к ъ м б ащ и н ата к ъ щ а н а м а й к а си. Г о л я м а беше т а я к ъ щ а , н а д в а к а та и варосана о тв ъ н , като бейска к у л а . Горе, в н а й -ш и р о к а та одая, беше затворе н а Н ед а . В р а та та о т в ъ н с ж е л я зн а к ука. Т ой о тк а чи к у к а т а и бутна вр а та та . М ом ичето бе л егн а л о н и ч к о м н а п о д а и нито п о д и гн а гл а в а . Н аблизо бяха сл о ж ен и п а н и ц а с я ден е, х л я б и стом н и чк а с вода. - Х а й д е излизай - каза Н и чо от прага. Щ ом чу гласа му, Н е д а се изправи на колене, а щ ом го ви д я - бър зо скочи н а нозе. У ч у д ен и те й очи п л ув а ха в ъ в в л а га , после бързо в краи щ ата им се събраха д ве едри, бистри сълзи. Н е д а беше хубава, а сега след тол кова скръб и страхове, пр и ли чаш е на икона. Н ехаен к ъ м момите, Н ичо сякаш за п ъ р ви п ъ т я ви ж даш е. А някога, като дец а, те заедно бяха пасли кози из п л ан и ната. Н езнайна сила сведе очите на м л а д и я хай дути н пред л ъ ч и сти я заплакан поглед на момичето. С ъ бр а Н и чо д р у ж и н а и т р ъ гн а из к ъ м п л а н и н а т а - сам гл а в а та р н а х а й д у ти , но по закон християнски. О щ е ве д н а га той п р ати н а в у й чо си вест: „В селото к р а к ъ т т и д а не стъ п в а . А ко т и тр ябвам - ел а д а ме п о тъ р си ш в п л а н и н а та . А ко л и п ъ к т и м и потр ябваш - бързо щ е т и н а м е р я ". И ето Д и м о нито се р еш и д а слезне в селото, нито п ъ к т р ъ гн а по д и р и те н а своя вн ук. Н о той, стари ят, о в ъ л ч е н х а й д у ти н , бе р е ш и л друго.

128

На четири или пет дена след Петровден беше, когато горе, в пла нината, запукаха пушки. Ехтяха гърмежите из планината, а малки те селца наоколо, скрити в планинските скути, се спотайваха в смър тен страх. Предния ден бе минал наблизо Юсуф ага от Пешигца с голяма тайфа. А сега горе ставаше битка. Скоро се разчу, че горе бил Ничо с дружината си и в замрелите сърца на раята потрепна плаха надежда - дано да е дошъл краят на злия душманин Юсуф ага от Пешигца. Димо следеше битката от един връх и не тръгна срегцу турците, а отиде и се яви в гръб на своите. Той накара другарите си да изпраз нят пушки и пищови, тъй - на вятъра, колкото да изплаши и отчае своите, а да насърчи турците. Сега битката скоро се свърши: от страх да не бъдат обградени, Инчовите другари и сам Ничо извадиха но жове, ятагани и се спуснаха срещу турците на живот и смърт. Ето тук един турски куршум настигна младия главатар и прониза гър дите му. Вечерта, по тъмно, четирима от неговите другари донесоха вър ху носилка от пушки и зелени клони ранения Ничо в бащината му къща. Той тихо охкаше в несвяст - изгубил бе много кръв. Майка му бе видяла и мъжа си някога тъй - на носилка от пушки и зелени клони. Тя не нададе писък, а бързо се зае с раната, да я лекува с билки и треви, както някога бе лекувала раните на мъжа си - също хайдутин. После тя скри ранения в едно скривалище, в дъното на тъмното пондило. Боеше се да не би да дойде в селото Юсуф ага с тайфата си. Минаха два-три дни, раната взе да прегаря и майката се успокои. Раненият беше все тъй немощен, но свещицата на неговия живот бе започнала отново да се разгаря. Той дори започна да руменее, когато влизаше при него Неда, Стояновата дъщеря, която по два пъти на ден му донасяше топло прясно мляко в голяма шарена паница. Спокойно мина още един ден, стъмни се. Майката бе превързала раната, сложи софра и седна да вечеря. Самичка - тя нямаше нико го освен Ничо. Изведнъж някой силно бутна вратата и майката из тръпна. Като бяло було се спусна върху лицето й бледнина. На две стъпки пред софрата се изправи Димо, настръхнал като гладен рис. - Лешоядец! - тихо прошепна майката. - Досети се, а? За главата му дойдох, не за друго - тупна хайдути нът с пушката си върху пръстения под. Той знаеше скривалището сам се бе крил много пъти в него. Майката мълчаливо го гледаше, да го изгори с погледа си. - С нищо няма да ме уплашиш - каза тя. - Хайдушка жена съм била, хайдушка сестра съм и майка на хайдутин. 129

Говореше майката, но някак тихо, като че ли само с устните си, и погледът й се разсея - едно говореше, а друго мислеше. После тя, като да отхвърли от плещите си, спокойно продума: - Седни. Седни да пийнеш глътка вино. Старо вино имам. И аз ще пия с тебе. Седни де! С такъв глас повтори тя и с такива очи го гледаше, че Димо на истина седна до софрата. Пък и нямаше защо да бърза. Майката ста на и отиде някъде из къщата. Не се забави много и се върна с две пръстени паници, догоре пълни с вино. Едната поднесе на брата си, а другата сложи на софрата, за себе си, и отново седна. Димо надиг на паницата, пи и тя. - Бре, силно вино. Проряза ме. - Силно е, тригодишно - отвърна майката. Димо повторно надигна паницата, после изведнъж я дръпна от устните си, опулил страшни очи. - Юдо, отрови ме! - изрева той и все сила захвърли паницата. Останолото в нея вино се разля по пода като черна кръв. Той се опита да каже още нещо, но езикът му бързо се бе подул, челюстите му се бяха схванали. А тя, Ничовата майка, цяла се люлееше от ледени тръпки. Само очите й бяха още живи, но и те вече гаснеха. Тя гле даше с тия гаснещи очи своя брат и по изстиващите й страни течаха сълза след сълза... На другата сутрин Неда, Стояновата щерка, пак дойде с паница топло мляко и видя край сложената софра два трупа. И чудно - колкото да беше голяма уплахата й, тя не изпусна паницата, а побърза да я занесе на ранения. (Дижитър Талев) В

О сновни зад ачи :

1. Направете подробен писмен преразказ на текста. 2. Съставете план за преразказа. В

О тго в о р е те на въ пр осите:

1. Какво става след завръщането на главатаря Димо. 2. За какви отношения говори погледът на Димо, който е насо чен на хайдутите? 3. Кой е Ничо в текста? Какви са отношенията между Ничо и Димо като роднински? Обосновете отговора си. 4. Кой напуска четата и защо? 5. Кой е Димо според разказа на сестра му? 6. Какво впечатление прави лично на вас Димо. Защо сте на това мнение? 7. Разбрахте ли защо Ничо освобождава Неда? 8. Какво можете да кажете за постъпката на Димо като приема решение да се яви в гръб на хайдутите и да ги изплаши? 130

9. Какво можете да кажете за майката? Одобрявате или отрича те отравянето на родния й брат? А как бихте постъпили вие на нейното място? 10. Как разбирате фразата „Хайдушка жена съм била, хайдушка сестра съм и майка на хайдутин"? 11. Какво иска да каже Димитър Талев с думите: „Тя гледаше с тия гаснещи очи своя брат и по изстиващите й страни течаха сълза след сълза..."? 12. Хареса ли ви разказът? Какъв извод може да се направи след прочетеното?

§ 18.ПРЕРАЗКАЗ НА ТЕКСТ С ТВОРЧЕСКА ЗАДАЧА У п р аж н ен и е 115 ► П р о с л у ш а й т е и л и п р о ч е т е т е т е к с т а . О п р е д е л е т е с ти л а и в и д а м у, т е м а та и о с н о в н а т а м и с ъ л .

ПРИКАЗКА ЗА ГВОЗДЕИТЕ Един баща имал буен и неразумен син. Вместо да оре нивата или да помогне с нещо вкъщи, по цял ден синът му обикалял селото и правел бели на хората - с този ще се скара, с онзи ще се сбие, куче ще разлае или чужди плет ще събори, градините с кон ще прегази или ще разтури хорото на мегдана... Как ли не му говорил белокосият му баща, как ли не го увещавал, опитал и с блага дума, и с дрянова тоя га, ала момъкът си знаел своето... Цяло село пропищяло от него - беля след беля, злина след злина и само като го видели, хората отдалече го заобикаляли. Никой не смеел да му каже дума напреко и всички на стария му баща се жалвали: „Твоят син така, твоят син иначе... Ръце сме вдигнали от него, баща си му - вкарай го в правия път”. Слушал старият човек и мълчал, и слушал, гледал в земята и вдигал рамене, ала след като хората си отминавали, той отивал до вратата на къщата и забивал в нея гвоздей. Гвоздеите били дълги, с големи глави и след всяка беля на сина си старецът дълго чукал с теслата дъбовата врата, блъскал с все сила, та да може ядът му да мине. И така - днес гвоздей, утре два, докато, кажи-речи, място не останало... Вратата от дървена станала желязна, та селяните не тро пали по нея вече с ръка, а само с тояга. Ала все по-рядко идвали да тропат те, все по-малко тревожели стареца със своите оплаквания, докато съвсем престанали да идат. 131

Защото, както понякога става с неразумните синове, момъкът си на мерил майстора. Обикнал най-хубавата мома в селото, а онази не ис кала да го види такъв, какъвто го знае от хорските приказки. И станала с него голяма промяна - укротил се момъкът, и не само той - и конят му станал по-кротък, и ергентския му пищов не се обаждал вече по сватбите. Като видел стари хора, отдалеч шапка свалял, а на хорото дори не се захващал - седял на един камък и гледал отдалече изгората си. А кога дошло време за оран, селяните си търкали очите от изненада - той ли е, или не е той. Още от петляно време запрягал воловете момъкът и първи излизал в полето. И своята нива изорал, и на другите помогнал с воловете си, без ду мичка да продума. Ала селото заприказвало - какъв хаймана беше и какъв златен момък стана, да не му се неначудиш. И така от дума на дума, от ден на ден приказката стигнала и до хубавата мома. За радвала се тя, защото тайно го харесвала, но не искала да се издава пред родителите си, защото много добре знаела какво ще кажат за него те. Сега работата станала друга, с други очи вече гледали хо рата на момъка - та нали нямало по-личен и по-трудолюбив ерген в цялото село от него! И скоро думнал тъпанът в момковия двор, голяма сватба се вдигнала. Оженил се момъкът за изгората си, добър къщовник ста нал, челяд му се народила. И всеки ден правел по някоя добрина на този ще помогне да избута кола през брода, на друг ще измайсто ри нов палешник, на трети торба с орехи ще донесе....И след всяка добрина вадел от вратата по един гвоздей. Днес един, утре друг, докато съвсем ги махнал. - Е, тате - рекъл един ден той, - я погледни вратата - един гвоз дей не остана по нея! Старецът приближил до дъбовата врата, прекарал ръка по нея, поклатил глава и му отвърнал: - Гвоздеите ги няма, синко, но дупките са останали! (Георги Константинов) В

О сновни зад ачи :

1. Устно направете подробен преразказ на текста. 2. Съставете план на текста. 3. Направете своите оценки и изводи за действията на героите. 4. Как разбирате следните пословици: Срамувай се от сторената злина, не се хвали с добрина. Като злини не искаш, злини не прави. Доброто се забравя, а злото - никога. Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто. 5. За творческа задача дайте отговор на въпроса: „Какво може да промени един човек?" 132

ПОЗНАВАТЕЛНА ЦЕННОСТ НА ПРОЧЕТЕНОТО Уп р аж н ен и е 116 ► П р о ч е т е т е т е к с т а . О п р е д е л е т е с ти л а и т и п а н а р е ч т а . К а к в а е т е м а т а и о с н о в н а та м исъ л на текста?

ЧЕРЕША С АЛЕНИ СЪРЦА Преди години, когато бях малък, на нашата улица живееше чо век, който никога не лъжеше. Неговата къща беше малка, боядиса на в зелено и в нея живееше само той. В двора имаше череша, която цъфтеше с бели цветове и единствено от всички череши в квартала оставаше непокътната, когато зрееше. Човекът имаше и голям петел. Той спеше на черешата и през пролетта изглеждаше, че отрупаната с бял цвят череша има голямо алено сърце. Цялата улица познаваше този човек, който кръщаваше децата на всички и на сватбите седеше винаги на средата на трапезата. Улицата много го уважаваше, а ние, децата, се питахме защо не отиде в цирка да се показва като онзи, който тежи триста килограма и от панталоните му може да се направи корабно платно. Ще се на трупа народ, ще грабят билети, а ония от цирка ще викат: - Насам, народе! Големият атракцион, невиждан номер, един ствен по рода си - човек, който никога не лъже!!! Вечер, когато слънцето си отиваше и всичко ставаше неясно в червената мъгла, той сядаше в двора и говореше с петела. За как во говореха двамата, никой не знаеше. Само веднъж чухме как той пита петела: - Е, какво ще кажеш? Какво ще кажеш за това? Един ден петелът изчезна. Когато човекът се прибра вечерта и го потърси, на черешата го нямаше. Човекът, който никога не лъжеше, претърси двора, но не го откри. Тогава седна пак на старото си място и се загледа в звездите. Когато хората от улицата разбраха, че петелът го няма, започна ха да мислят кой ли го е откраднал. Ясно беше, че не е човек от на шата улица. Но пък можеше да бъде и от нашата. И това най-тревожеше хората. - Просто се изгубил някъде, - казваше човекът. - Не се безпокой те толкова за един петел. Но улицата непривично стихна и от различните й краища ревна ха деца. Бащите, които ги биеха, не знаеха защо го правят това, но чувстваха, че нещо трябва да се прави. 133

Нощта, която настъпи после, беше тъмна, нямаше ни месец, ни звезди, сигурно някой ги беше откраднал и тях. Не се чуваха вико вете на децата, които всяка вечер играеха на стражари и апаши или вързваха за опашките на котките тенекии. На други ден съседите отляво занесоха на човека един червен пе тел и казаха, че са го намерили в техния двор, при кокошките. Чо векът каза, че не е неговият петел, но те го уверяваха, че е негови ят. Оставиха петела и тъкмо си тръгваха, съседите отдясно донесоха един червен петел и казаха, че бил се качил на тяхната черница. До вечерта в двора на човека, който никога не лъжеше, където имаше само една череша, се събраха 11 петли. Големи, червени и важни. Хората ги качиха на черешата и тя стана с 11 големи алени сърца. Вечерта мъжете отидоха да пият при бай Милан по случай за връщането на петела и всеки претендираше, че истинският петел е именно този, който е отнесъл той. А на другата вечер петелът на човека, който никога не лъжеше, се върна. Щастлив, човекът стоеше на двора и връщаше обратно петлите на хората от улицата. Всички се радваха, че петелът се е намерил. Само аз не знаех какво да мисля за човека, който никога не лъже, защото сутринта го бях видял да купува на пазара един голям чер вен петел. (Станислав Стратиев) В

О сновни зад ачи :

1. Прочетете текста. Определете стила и типа на речта, темата и основната мисъл. 2. Направете устен подробен преразказ на текста. 3. Съставете план за преразказ като използвате следните въ проси: - Кой е главният герой и как се отнасят хората към него? - Как се преобразява улицата след изчезването на петела? - За какви отношения говори това, че всеки съсед носи петел на човека, който никога не лъже? - Защо хората така силно са окахърени от краденето на петела? - Защо главният герой, който се характеризира с това, че никога не лъже, все пак излъгва? - Какво можете да кажете за главния герой след неговата лъжа? - Защо текстът носи такова заглавие и как разбирате фразата, че черешата има единайсет сърца? - Разсъждавайте върху въпроса: „Съществува ли благородна лъжа?" - Защо петелът се асоциира с алено сърце? 4. Какви пословици знаете за лъжата и честността? 134

5. Как разбирате следните български пословици и поговорки: На лъжата краката са къси. Лъжата върви по-напред, ама далеч не отива. Който излъже един път, сто пъти право да казва, не му вярват. Уп р аж н ен и е 117 ► П р о ч е т е т е т е к с т а . О п р е д е л е т е с ти л а и т и п а н а р е ч т а . К а к в а е т е м а т а и о с н о в н а та м исъ л на текста?

НАЙ-СПРАВЕДЛИВИЯТ На един сиромах му се родило дете. Той много се зарадвал и решил да му намери най-справедливия човек на света за кръстник. И тръгнал тоя сиромах да търси най-справедливия човек. На един кръстопът го срещнал белобрад старец. - Къде така, байо? - попитал старецът. - Така и така, роди ми се дете, - рекъл сиромахът. - Обичам го много, искам да излезе нещо от него и затова реших да му намеря за кръстник най-справедливия човек на земята. - Да го кръстя аз! - казал старецът. - Кой си ти? - Аз съм Господ. Сиромахът помислил, помислил и рекъл: - Не, ти не можеш да кръстиш моето дете, защото си несправед лив. На едни даваш много, на други нищо не даваш. Едни по твоя воля, без да работят, тънат в разкош и богатство, а други цял живот се мъчат и умират от глад и сиромашия. Не ми се сърди, че не те ис кам за кръстник. И сиромахът тръгнал нататък. Срещнал го друг старец. - Къде така, байо? - Търся кръстник за детето си, но искам той да бъде най-справед ливият човек. - Да го кръстя аз! - рекъл старецът. - Кой си ти? - Аз съм свети Петър. - И тебе не искам - отговорил сиромахът, - и ти не си справед лив: едни пущаш в рая, други не пущаш. И тръгнал сиромахът пак да върви. Срещнал го млад мъж. - Къде така, байо? - Търся кръстник за детето си, но искам той да бъде най-справед ливият. - Да го кръстя аз! - Кой си ти? - Аз съм Архангел Михаил, който взема душите на хората. 135

- Добре! - казал сиромахът. - Приемам те за кръстник. Ти си справедлив. Твоята ръка нанася смърт, без да жали някого, без да гледа богат и сиромах, праведен и грешен. Ти си еднакъв за всички. Сиромахът завел архангел Михаил у дома си. Архангел Михаил кръстил детето и казал на сиромаха: - Ти обичаш справедливостта, но си сиромах. Искам да ти напра вя едно добро: да станеш богат и да живееш добре. Ти ще се обявиш за лекар. Тебе ще ти викат при много болни и ще ти дават пари. Когато идеш да лекуваш някого, ще гледаш добре, ако ме видиш при краката на болния, лекувай го с каквото намериш - той ще оздравее. Ако ме видиш при главата на болния - откажи се да го лекуваш и знай, че му е дошла смъртта. Архангел Михаил благословил сиромаха и си отишъл. От тоя ден сиромахът се прочул като чуден лекар. Повикат го при някой болен. Той ако види архангел Михаил при краката му, лекува го с водица, тревица и болният оздравее. Ако види архангел Михаил при главата на болния, той каже на близките му да оставят всяка надежда, защото смъртта стои над него. Като лекувал така сиромахът получавал много пари и станал бо гат. И като станал богат, почнал да става несправедлив. Веднъж се разболяла царската дъщеря. Провървели се най-прочути лекари по света - никой не можал да й помогне. Най-после по викали нашия лекар. Той отишъл при болната. Погледнал - архан гел Михаил над главата й. Разбрал човекът, че смъртта й е дошла, но му станало жал за нея, като я видял млада, хубава, мила, още нищо не разбрала от живота си, и намислил да я спаси с хитрост. - Вземете болната полека - казал той на слугите - и я обърнете така, че главата й да дойде на това място, на което й са краката. Слугите обърнали болната. Архангел Михаил се усмихнал на хитростта на кумеца си и си отишъл. Царската дъщеря подир няколко дни оздравяла. Царят наградил богато лекаря; и от тоя ден той станал още по-прочут и спечелил още повече богатство. Наскоро след това архангел Михаил се явил при кумеца си и му казал: - Ти търсеше справедлив човек за кръстник на детето си, а сам стана несправедлив и с хитрост спаси царската дъщеря. Нейната свещ беше угаснала и само заради тебе тя бе благословена наново да се възобнови и да гори. - Каква свещ? - попитал кумецът. - Ела с мене, аз ще ти покажа - казал архангел Михаил, взел ку 136

меца си и го занесъл на оня свят. Там върху едно безкрайно ширине горели много свещи. - Какви са тия свещи? - попитал кумецът. - Това са свещите на живота - казал архангел Михаил. - Всеки човек, щом се роди, тук му се запалва по една свещ. Щом догори све щта му, това е знак, че трябва да отида да прибера душата му - жи вотът му е вече привършен. Ето виждаш ли големите, току-що за палени свещи? Това са свещите на новородените деца. Догорелите до половина са на ония хора, които са изживели вече половината от живота си, а съвсем догорелите вече свещи, които мъждеят и чакат всяка минута да изгаснат, са свещите на хората, чийто живот вече се свършва. - Моля ти се, архангел Михаил, покажи ми моята свещ - рекъл кумецът. Архангел Михаил му показал една свещ, която вече догаряла, и му казал: - Ето това е твоята свещ. - Ами свещта на детето ми? Архангел Михаил му показал една свещ, която току-що почнала да гори, и рекъл: - Това е свещта на детето ти. - Не можеш ли, куме - рекъл старецът, - да отрежеш малко от свещта на детето и да наставиш моята? Ангелът се разсърдил и още веднъж му казал: - Защо ти търсиш справедлив човек за кум, когато сам не си справедлив? И като го грабнал, занесъл го пак на земята. Човекът живял нащрек. Веднъж легнал болен. Над главата му дошъл архангел Михаил. Човекът повикал жена си и казал да го обърнат и да положат главата му на мястото, дето са краката му. Жена му го послушала и го обърнала. Но архангел Михаил се преместил и застанал пак над главата му. Тогава човекът се примолил и казал: - Куме, остави ме още малко да поживея - да се порадвам на бо гатството си. - Е, човече - казал му ангелът, - ти сам призна, че съм най-спра ведлив, че никого не жаля - ни беден, ни богат. Свещта ти е вече догоряла. - Тогава да бъде волята ти! - рекъл човекът. И архангел Михаил взел душата му. (Елин Пелин) 137

О тго в о р е те на въ пр осите:

1. Чрез кои герои на приказката авторът е претворил народните

религиозни представи? 2. Какво можете да кажете за нежеланието на сиромаха да взе ме за кръстник Господ? 3. Какво значи „кръстник” в българския семеен свят? 4. В какво обвинява сиромахът Господ? Подкрепете отговора си с места от текста. 5 . Защо сиромахът се отказва и от св. Петър да му кръсти дете то? 6. Какво можете да кажете за св. Петър според народните вяр вания? 7. Кой е избран за кръстник на детето на сиромаха? Защо имен но този светец е избран за кръстник на детето? Какво знаете за архангел Михаил според народните вярвания? 8. Какво ще кажете за дара, който селянинът получава от ар хангел Михаил? 9. Какви черти се появяват в характера на селянина след при добития дар? 10. Защо при лекуването на царската дъщеря сиромахът прибяг ва до хитрост? Какво още научавате за сиромаха, освен че е започнал да става несправедлив и хитър? 11. Какво от постъпката на главния герой не може да се приеме, прости и обясни? 12. Прочетете молбата на стареца към архангел Михаил, след като вижда своята свещ и свещта на детето си. Как бихте на рекли такъв човек? 13. Какво внушава краят на приказката? 14. Разсъждавайте върху въпроса: „Дали трябва безучастно да чакаме сбъдването на предопределеното, или е нужно да действаме, да се борим за добра съдба?” Потвърдете мнение то си с примери от прочетени книги, реални истории, гледани филми. 15. Каква е поуката на приказката? 16. Напишете съчинение на тема: „Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност”.

138

АУДИРАНЕ У п р аж н ен и е 118 ► И зс л у ш а й те в н и м а те л н о те кс та . О т го в о р е те на в ъ п р осите.

СНАХА (откъс) Юрталана спря пред синора на своята нива, свали си гуглата, из бърса бавно и внимателно потта от лицето си и въздъхна радостно. Царевицата се отделяше от всички други царевици - буйна, натежа ла от дълги едри мамули като бухалки. - И на царевиците съм пръв! - отпусна се той, грохнал от задухата и дългия път. - Харно направих, че наминах да я видя. Наистина, съседите я хвалеха, но на тях той не хващаше твърде вяра. Такива са хората - чуждото им изглежда по-хубаво. Само едно - беше много сугарна. Допадна й един хубав дъжд, когато другите царевици бяха спекли вече зърното. И отпра още по-дълги листа, като че ли за втори път се засили да расте. Юрталана се вгледа в един висок стрък и пламна: - Кършили са за печене! Но не беше само един стрък - мамулите бяха окършени наред и все край синора. - Някой нехранимайко е мърсувал, ама де да видим! - закани се той. - Ще падне някой в хлопката, та ще го питам сетне откъде из грява слънцето. Стъпките извиваха навътре. Крадецът беше обходил целия до лен край и навсякъде беше направил поразия. Разбелвал мамулите на стръка и което зърно не му харесало, тъй си ги и оставял. - А, ще викам комисия! - реши Юрталана, позеленял от гняв. Вълча работа - едно изял, сто съсипал... Той се запъти към голямата круша по средата хем да си поседне на сянка, хем да види дали няма узрели круши. И както си върве ше, замислен и ядосан за голямата пакост, тъй си и остана прикован на място: счуха му се стъпки откъм крушата, долови някакъв шум. Като че ли някой разгръщаше широките зелени листа. - Някое добиче! - повдигна се на пръсти Юрталана и се вгледа. Нямаше нищо, всичко се спотаи пак, само далече някъде по пътя тракаше монотонно натоварена кола. През горещите летни дни много дръгливи овчарски кучета тър сиха прохлада и спасение от мухите в кръстците и високите стър нища и под сенчестите дървета из царевиците. Някой крави бягаха от чердата и също пакостяха по къра. Из царевиците често скитаха и магарета, които най-напред си чоплеха невинно край синорите и 139

след това хитро и бързо хлътваха в царевицата. Но те обикновено спираха под някоя сянка и белеха лениво листата на мамулите. - Куче трябва да беше - реши Юрталана. Кучетата изчезваха така бързо, без шум и без следа. Но откъм крушата пак се чуха стъпки и листата пак прошумоляха. - Добиче е! - отсече Юрталана. Каквото и да е, той ще го залови, ще го отведе в общината, ще го предаде там и ще иска оценка на загубите. В такива случаи плаща онзи, който падне в клопката. Само трябваше да пристъпя предпаз ливо, за да го издебне. Ако е крава - кравите са много плашливи жи вотни, - ще вирне рога, ще изфучи и иди я гони. Но където и да иде, Юрталана няма да я остави. Ако е магаре, лесно ще се нареди. Хем бързо ще го хване, хем няма да бие пеша чак до селото... Между сплетените широки листа се мярна пъстра риза. Лицето не се виждаше, защото крадецът беше извърнат гърбом. Той беше разбелил един мамул и сега се мъчеше да го откъсне. Превиваше го горе, за да бъде без дълга дръжка, но, види се, работата не беше лека, защото пъшкаше от време на време. Юрталана прекрачи бав но два реда и се наведе в дълбокия карък. Виждаха се боси крачета и опърпани крачолчета на избелели памучни потурки. Две ръчич ки пипаха чевръсто. Момче! Кое ли ще да е? Да е свое, роднинско? Не, не! Между високите стръци се показа една суха глава с четиниста козина. Не се виждаше хубаво през гъстите листа, но на дватри пъти, когато то се мярна в отвора между двата реда, Юрталана можа да го зърне в лицето. Не беше ратайче-другоселче, но трябва да беше от долния край на селото. Юрталана не познаваше тамош ните деца, но те все бяха му се мяркали из улиците, по хора и сват би. Юрталана прекрачи още един ред, свит като котка, но момчето долови тези леки стъпки, отпусна ръце, разгледа се и се вслуша. И двамата бяха наострени, потънали в дълбоката тишина на задуш ната лятна пладня, през която нямаше никакъв полъх и дори лис тата на дърветата бяха заковани. Стопанинът следеше жертвата си, дишаше сдържано, но дълбоко и кръвта биеше в слепите му очи. Трябваше да се бърза. Защото малкият крадец можеше да го види и да хукне. Да знаеше барем от кои е, Юрталана ще го намери и в селото. Пък по-нататък комисията ще види какви поразии е напра вил. Но не го познаваше. По едно време момчето пак се изправи и пак се ослуша. Ала този път не разбра откъде го дебнат, защото се извърна към корията. Беше тихо, спокойно и нетърпимо горещо. До литаха само откъслечни скърцания от натоварената кола. Понякога и те заглъхваха. Така спираха колите, когато се разместиха снопите или когато се счупеше нещо. 140

Голямата руса глава се наведе пак и ръчичките зацепиха върхо вете на зелените мамули. „Ах, разбойник! - гледаше го Юрталана и кипеше от яд. - Как ми съсипва стоката!” Не можеше да трае пове че, да се бави и да гледа тези поразии. Той направи клечешком две стъпки, вплете се в една тиквена властуна и падна в каръка. Мом чето скочи като ужилено, огледа се като заек и хукна към корията. - Стоой! - извика повелително Юрталана и се хвърли след него. По слабините го чукаха едрите мамули, по лицето го шибаха меглестите цветове и широките остри листа. Той кривеше и чупеше стръци, спъваше се и се блъскаше от редица в редица. А момчето се провираше отдолу като лалугер, ситнеше босите си крачета и взема ше все по-голяма и по-голяма преднина. На гърба му се премяташе широка сива торба с набраните мамули. Ей с тази творба през рамо и с тези мамули на гърдите ще го прекарат през селото, а отпред ще бие барабанът. Ще се сипне цялото село, та да го види за приказ и пример. Дете ли било? Че какво, като е дете! Нека и старите да се поучат от него. Де що има хайдути-харсъзи, да се свият в черупките си. Ще видят кой е Юрталана и какво може да направи той. Ще го спипа, както и да тича и където и да иде. В миша дупка да се скрие, и оттам ще го измъкне . Но момчето наближаваше корията. Ако се шмугне вътре, мъчно би го хванал. То ще се провира като гущер през храсталаците, ще се тули зад драките, най-сетне, когато му дойде сгода, ще се свие някъ де и ще се спотайва като яребица. Ето на, тича като вихрушка, оста ва му още и да се гмурне в корията. - Стой! - закани се Юрталана и гласът му, свиреп и страшен, като че ли още повече подплаши пръхналото момче. „Да му се не види макар! - косеше се Юрталана. - Одеве тропаше кола по пътя, а още никаква я няма... Сега да го пресече някой оттам, ще го хва на!...” По това време полето осиротяваше, хората изведнъж го изоста вяха като чумаво и потъваха в селото - из харманите и по дворища та. Едни вършееха с дикани, други бяха довършали и почистваха харманите, трети още свличаха снопи от далечните ниви и чакаха вършачката. Воловари, пъдари и случайни работници по къра се прибираха по това време на сянка край кладенци и извори. Кой беше луд да ходи сега из корията или да се шляе из запаления път? Разгърден и задъхан, разчорлен и прашен, Юрталана се хвър ляше като луд из високата царевица. Пред очите му играеха само зелените върши на корията и голямата руса глава на малкия бег лец. Той не гледаше вече къде стъпя, не пазеше крехките стръци, не разгръщаше с ръце широките островърхи листа, които го перкаха по лицето. И ето момчето изостава, ще го настигне до пътя. Но на едно място Юрталана сплете крака, изви се и грохна по лице в дълбокия карък. „Ще го пребия!” - побесня той и се хвърли пак напред. В този ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------141

див, нечовешки скок ръката му докопа някакъв ръбат камък. Мом чето пак беше взело преднина, а до корията оставаха още тридесети на разкрача. - Стой! - ревна Юрталана и замахна с камъка. Момчето се похлупи по очи и не мръдна. Торбата с мамулите се преметна и тупна пред главата му. Дясната му ръка беше превита, дланта опираше на челото до веждата, сякаш то още се мъчеше да се запази от някакъв удар. Лявата му ръка беше протегната напред, в стиската си беше сграбчило малко пръст. Юрталана връхлетя върху него. „Знаем ги ние тези дяволии ухили се злорадо той. - Сега пък ще се преструва!” Имаше ги и та кива хитри и корави деца - плачеха, та се късаха, без да си ги до коснал, правеха се на смазани от бой, без да си ги ударил, ритаха и пищяха, ако някой се опиташе да ги дигне, пъхаха пръст в носа си и цапаха лицето си с кръв, молеха се да ги пуснат и се кълняха в майчиното си мляко, че никога вече няма да помислят за лудории и пакости. И този хайдутин, и той се прави на пребит и нито пъш ка, нито диша, като че ли е в безсъзнание. Мисли си, че така ще се отърве само с някое мъмрене. На село ще върви, на село. Да го ви дят всички - за приказ и за пример. Юрталана го хвана за мишницата и го дръпна грубо. - Ставай! Но ръката на момчето беше отпусната, дланта висеше като претрошена. Пъстрата извехтяла ризка беше набрана към рамене те, избелелите потурки бяха залепнали отзад, напуканите петички и ощавените почернели стъпала бяха изранени. То лежеше неподвиж но и по тялото му не трепкаше нито едно мускулче. „Да не се е спъ нало и да се е ударило лошо при падането? - погледна го озадачено Юрталана. - Къде ще се удари в тази рохка пръст!.. Да е в безсъз нание? Да не съм го ударил аз с камъка?” Смътен, сразяващ страх рязна сърцето му. „Играе си с мене!” - окуражи се той, измери го от главата до краката и се наведе, та го хвана за ръката и крака. - Ставай, разбойнико, ще науча аз как се бере чужда царевица! кресна Юрталана и го обърна. Голямата руса глава с четинестата коса се отметна настрани като откъсната. В левия ъгъл на устицата беше протекла слюнка и се беше полепила пръст. Очичките му бяха полуотворени, големи ръждиви клепачи падаха върху тях и като че ли искаха да прикрият студения стъклен блясък на зениците. Юрталана отмаля и изстина, тръпки на ужас и страх пропълзяха от краката му, преминаха по гърба и изцеди ха на челото му ситни капчици студена, мъчителна пот. - Ей, момче! - опули се той и раздърпа увисналата ръка. - Ста ни, де, не си играй!... Чуваш ли! Стани - нищо няма да ти сторя! 142

И като го прихвана внимателно, дигна го на ръце и го сложи в скута си. Момчето беше плегцесто, набито - тежеше. Стани де, стани! - викаше той задушен от вълнение, като го шляпаше лекичко по бузата. - Хайде прибери си торбичката, ще ти дам царевица, колкото си искаш... Момчето като че ли се помръдна. Юрталана хлъцна обнадежен. Но то се изпъна само, прозя се едва забележимо и се отпусна. Свърши. Юрталана го гледаше втрещен, мигаше и му се струваше, че съ нува страшен, мъчителен сън. Такива сънища често му се явяваха, кагато беше малък. И колкото по-мъчителни и страшни бяха те, толкова по-облекчено въздъхваше той, след като се събудеше. Не беше ли това такъв ужасен сън? (Георги Караславов) 1. К ъ д е с п р я Ю р т а л а н а ?

а) пред кръчмата; б) пред синора на своята нива; в) пред синора на съседската нива; г) пред една непозната нива. 2 . К а к в а зъ р н о в а к у л ту р а р а с те ш е на нивата?

а) ечемик; в) царевица;

б) ръж; г) овес.

3 . К а к в о за б е л я за Ю р та л а н а в нивата?

а) че цялата царевица спекла зърното; б) че мамулите бяха окършени наред и все край синора; в) че всички мамули бяха обрани; г) че мамулите бяха изкъсани и хвърлени на земята. 4 . К а кв о р еш ав а да п р ав и Ю ртал ан а с кр аж б ата?

а) да вика комисия; в) да подаде в съд;

б) да търси крадеца; г) да пише жалба на кмета.

5 . К а к в о ч у Ю р т а л а н а , к о г а т о се з а п ъ т и к ъ м г о л я м а т а к р у ш а ?

а) лаят на овчарските кучета; в) някакъв писък;

б) стъпки откъм крушата; г) човешки глас.

б . К о й се о к а з а к р а д е ц ъ т ?

а) крава; в) кучета;

б) магаре; г) момче.

7. В к о е в р е м е става к р а ж б а та ?

а) през нощта; в) през пладня;

б) рано сутринта; г) към вечерта.

8 . С л е д м ъ ч и т е л н о д ъ л г о б я г а н е с л е д к р а д е ц а с к а к в о се з а м а х н а Ю рталана?

а) с тояга; в) с пръст;

б) с камък; г) с мотика. 143

9 . К а к в о б е ш е с г р а б ч и л о м о м ч е т о в с т и с к а т а си?

а) камък; в) пръст;

б) пясък; г) тояга.

1 0 . К а к в о п о м и с л и Ю р та л а н а за м о м ч е то , к о га то то п а д н а на зе м я та недвижимо?

а) че се преструва; в) че се шегува;

б) че се лудува; г) че се заинати.

1 1 . К а к в о п о ч у в с тв а Ю р та л а н а , к о га т о к а р а ш е м о м ч е т о д а стане?

а) радост и справедливост; в) жалост и мъка;

б) ужас и страх; г) състрадание и разбиране.

1 2 . К а т о р а з б р а Ю р т а л а н а , ч е м о м ч е т о у м р я , к а к в о п о м и с л и то й ?

а) дали това не е сън? б) дали това не го е направил някой друг? в) дали момчето не било болно? г) дали това не е била една разказвана от някой история? Уп р аж н ен и е 119 ► И зсл уш а й те в н и м а те л н о текста. О тго в о р е те на в ъ просите.

ТРАДИЦИОННИ БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ЗАНАЯТИ В миналото българите са били земеделски народ. Земята, която обработвали, ги дарявала със своите плодове и ги изхранвала. За да осъществяват своите ежедневни дейности, те се нуждаели от инстру менти и инвентар, които не можели сами да направят. Така възник нали различните занаяти, отговарящи на нуждите и търсенията на хората. Повечето български занаяти са имали задачата да улеснят рабо тата на полето или домакинските задачи на жената. Но имало и та кива, които съчетавали прагматизма с естетиката и доставяли кра сота в трудното ежедневие.

Бакърджийство

Бакърджийство е металообработващ занаят, при който се правят изделия от кована мед. Нарича се още медникарство. Занаятчиите бакърджии правят предимно домакински съдове: джезвета, подноси, 144

чинии, съдове за вода, сервизи, чаши, котли и др. Тъй като медта бързо оксидира, се налага медните съдове да се посребряват или калайдисват. Изделията се изчукват и оформят от мед на листове, а украсата им е предимно функционална - част от спояването на раз личните части на съда. Наживо можем да наблюдаваме майстор бакърджия в Етъра и Златоград.

Грънчарство

Грънчарството е един от най-древните занаяти по български те земи. Грънчарите правят различни съдове от глина, най-вече за домашна употреба - чаши, чинии, вази, стомни, гърнета и др. С по мощта на грънчарското колело се извайва формата, а украсата се добавя допълнително. Тя може да бъде рисувана, апликация или гравирана. Рисуваната украса се постига с помощта на боя, обик новено са се рисували шарките, характерни за съответния регион. Апликацията се прави от глина, която се поставя след оформянето на съда. Гравирането се постига с помощта отново на грънчарското колело, при което се получават различни форми - вълнообразни, спирали и т.н. Майстори грънчари работят в Етъра, Златоград, Ста рия Добрич и др.

Гайтанджийство

Гайтанджийството е занаят, при който се правят гайтани - пле тени шнурове, с които се украсявали дрехите в миналото. Гайтаните били най-разноцветни и се правели от усукването на влакна бяла 145

прежда. С гайтани се украсявали кантовете на дрехите и се правели различни форми в зависимост от региона на страната. Първоначално гайтаните се усуквали на ръка, но от първата по ловина на XIX век в употреба влязъл металният чарк, задвижван от вода, което дало голям тласък на този занаят. След усукването гайтаните се „перлели” и боядисвали в различни цветове с естест вени багрила. За постигането на черен цвят се използвали листа от смрадлика. Гайтани по стара технология се правят в Етъра и Злато град.

Дървостругарство Дървостругарството е един от занаятите, които могат да се видят в Архитектурно-етнографския комплекс „Етъра". Дървеният струг е завиждай от вода и с него са правели дребни домашни дървени съ дове и пособия - хаванчета, капаци, дъски за рязане, подноси и др.

Дърворезба

Дърворезбата е един от занаятите, които придавали красота и естетика в живота на българина. Тя била три вида - овчарска, до146

напша и църковна. Овчарската дърворезба била най-проста - ней ните изделия били предимно овчарски геги, свирки, кавали и други подобни с по-прости форми и украси. Домашната дърворезба била особено популярна през XIX век. Българите украсявали с нея домо вете си и колкото по-сложна била украсата, толкова по-висок статус имал собственикът на дома. Едни от най-красивите образци на този вид дърворезба са двете резбовани слънца в Даскаловата къща в град Трявна. Църковната ажурена дърворезба била най-сложна. В много бъл гарски църкви до днес се пазят изключително красиви дървени ико ностаси.

Иконопис Иконописта е занаят, който е тясно свързан с православното хрис тиянство. При изписването на образите се спазва стриктно канонът. Българската иконопис е силно повлияна от византийското изкуство. През епохата на Възраждането (XVIII -ХІХв.) българската иконопис преживява голям разцвет.

В епохата на петвековното османско владичество иконописта е била част от механизма на българите да съхранят своето българско самосъзнание. Много често като икони са се рисували образите на български царе с цел да не се забравят и да поддържат духа на бъл гарите жив. До Възраждането най-често иконописците били духов ни лица, но след това тази тенденция се обърнала. Едни от най-из вестните български иконописци са Захари Зограф (1810 - 1853г.) и неговият племенник Станислав Доспевски (1823 - 1878г.) - и двама та представители на Самоковската художествена школа.

Кожухарство Кожухарският занаят е свързан с обработката на кожи и шиене то на дрехи от кожи - кожуси, шапки, пантофи, подплати за връх ни дрехи и др. В миналото подобен род дрехи били доста скъпи и се носели предимно от заможните българи. Обработката на кожите от немала доста време и изисквала много манипулации, докато станат годни за разкрояване и шиене. В кожухарската работилница в АЕК ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------147

„Етъра” можем да се запознаем с всички процеси и да научим инте ресни факти за този занаят.

Коларо-железарство Коларо-железарският занаят е свързан с производството на раз лични видове превозни средства, теглени от животни - коли, кару ци, талиги. Да се направи превозно средство, което да е здраво и да вози добре, се изисквали много умения - и дърводелски, и ковашки, и дърворезбарски. Украсата на колата или каруцата пък изисквала майсторът да владее цветовете и да рисува добре.

Днес с този занаят можем да се запознаем в АЕК „Етъра”, а в град Враца има цяла музейна експозиция, посветена на файтона и на големия врачански майстор на такива превозни средства Мито Орозов.

Куюмджийство

Куюмджийството е занаят, при който се изготвят различни ук рашения, предимно женски накити. Инструментариумът на куюм148

джиите включвал много и разнообразни инструменти. За този зана ят било характерно отливането по шаблон и източването на метална нишка. Най-често са се правели пафти (сложно орнаментирани ук рашения за женски колан), гривни, пръстени и други накити.

Ножарство Ножарството е вид ковашки занаят за производство на хладни оръжия, домакински ножици и ножове, малки сгъваеми ножчета, бръсначи и др. Всеки българин е имал собствен нож, който вина ги носел със себе си - за да си помага в работата, за самозащита в тежки времена и т.н. Ножовете се правят по специална технология. Майсторите били задължени във всеки произведен нож да влагат и стомана, освен желязо. Така техните изделия били едновременно и здрави, и еластични.

1. С к а к в о в м и н а л о т о се з а е м а л и б ъ л г а р и т е ?

а) със скотовъдство; в) с риболов;

б) със земеделие; г) с виноградарство.

2. К а к в о и с ка л и да и м а т б ъ л га р и те , за да м о га т да о съ щ еств я в ат своите е ж е д н е в н и дейности?

а) инвентар; в) земя;

б) оръжие; г) пари.

3 . К а к се н а р и ч а т о з и з а н а я т , п р и к о й т о с е п р а в я т и з д е л и я о т к о в а н а м ед?

а) грънчарство; в) гайтанджийство;

б) бакърджийство; г) коларо-железарство.

4 . К о й з а н а я т се с м я т а з а е д и н о т н а й - д р е в н и т е з а н а я т и п о б ъ л г а р с ки те зем и ?

а) грънчарство; в) дърворезба;

б) дървостругарство; г) иконопис.

5 . К ъ д е се п р а в я т г а й т а н и п о с т а р а т е х н о л о г и я ?

а) в България; в) в Етъра и Златоград;

б) в Украйна; г) в град Трявна. 149

6 . К а к в и д о м а ш н и н е щ а се п р а в е л и с п о м о щ т а н а д ъ р в е н и я с тр у г?

а) съдове и пособия; в) прозорци;

б) врати; г) мебел.

7 . К о я д ъ р в о р е з б а се с м я т а л а з а н а й -п р о с т а ?

а) църковната; в) домашната;

б) овчарската; г) резбованата.

8 . К о и са е д н и о т н а й -и з в е с т н и т е б ъ л г а р с к и и к о н о п и с ц и ?

а) Александър Димитров и Георги Атанасов; б) Захари Зограф и Станислав Доспевски; в) Георги Богданов и Петко Бончев; г) Васил Бояджиев и Кирил Василев. 9 . К о й в м и н а л о т о м о ж е л д а си п о з в о л и д а н о с и д р е х и о т к о ж и ?

а) велможите; в) заможните българи;

б) царете; г) всички бедни и богати хора.

1 0 . В ко й гр а д и м а цяла м у з е й н а е к с п о з и ц и я , п о св е тен а на р а зл и ч н и в и д о в е п р е в о з н и средства?

а) Габрово; в) Враца;

б) София; г) Трявна.

1 1 . К а к се н а р и ч а з а н а я т ъ т , п р и к о й т о се и з г о т в я т р а з л и ч н и у к р а ш е ния и ж е н с к и наки ти?

а) кожухарство; в) куюмджийство;

б)гайтанджийство; г) грънчарство.

1 2 . О св ен ж е л я з о к а к в о о щ е в л агал и в н о ж а ?

а) стомана; в) сребро;

б) злато; г) дърво.

АНАЛИЗ НА ТЕКСТА. ОЦЕНКА НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА Уп р аж н ен и е 120 ► П р о ч е те те в н и м а те л н о текста. О тго в о р е те на въ просите.

ЗАКЪСНЯЛАТА НИВА Глъхне широкото поле под безстрастното августовско небе. Пре газило го е вече жарко лято и грозна картина е оставил след себе си селяшкия труд. От двете страни на пътя, докъде ти око види, се простират помачкани стърнища, без кръстци и ръкойки, покосени ливади, по които безсмислено се щура напъдена стока. Тъжно шу мят узрели кукурузи, а из тях на облаци, на облаци се вдигат сиви 150

врабци и като градушка падат по прашните пътища. Ниско над покосените ливади прелитат черни косета. Над главата ти безнадежд но гракне врана и отлети, в сърцето ти заседне скръб и те замъчи. Отдавна е жътва минала. Ала далече под село, сред широкото поле, усамотено стои непожъната нива с наведени и почернели класове. От тъмни зори още там се мярка гиздава невеста по бели ръкави, с отпуснати краища на забрадката. Остър сърп блещи в ръцете й, а под него падат ръкойка след ръкойка. От прегорелите класове се рони като дъжд изцибрено житно зърно и пада като съчми по острото стърнище, съчми, които удрят в сърцето младата жътварка. От нейните черни очи се сипват сълзи като градушка и мълком и неспирно текат. До синура под трънлива круша виси пъстра люлка, а в нея изведнаж изпищява с прегракнал глас галена рожба и пронизва като с остър шиш сърцето на майката. Тя хвърля сърпа и тича като луда, морна, потна, поема на гърди малкото пискунче, залюлява го тихо в прегръдките си и наведена над него, шепне му с любов: - Мълчи, мама, мълчи, малка щерко, мълчи да пожъна! И като спре сълзите си, запее му. То млъкне, обвеси крехки ръце на майчина шия и сякаш се вслушва в тая тъжна песен, която са пели дедите му, която я пее баща му и която може би то ще пее някога се с тоя тъжен глас. Вслушва се, гледа майка си и на сухите му страни грейне усмивка. Наблизо, под сянката, усукан в парцалива черга, лежи болен дядо Сава. Бялата му чорлава глава безжизнено се покои върху златен сноп. По мъничкото му изсъхнало лице, набръчкано и потъмняло като пръст, едвам личи живот. Слабият дъх на немощните му гърди ед вам движи изсъхналите и попукани устни. Кметът беше го изпратил от селото да повика снаха си, че някакви стражари я дирели, и бе дният старец едвам се дотътра с тоягата си дотук - омаломощен и изоставен от клекавите си крака. - Невясто, водица! - изпъшка угаснало той, размърда се и пов дигна сухото си тяло, изгубено като дрипа в сламата, на която леже ше. Лазарника бързо остави мъничкото и загрижено поднесе стомна та до устата на болния. - Их, тате! Защо си дошъл? Като не мож - да си седял дома... - Какво да правя, бе щерко?.. Дойдоха, подкараха ме и аз къде-ща!... - Не видят ли, че си болен? Душовадци ли са? - Омръзна ми в къщи, снахооо! Дотегна ми да лежа... Рекох да се поразходя, дано се разшават кокалите ми, та да ти помогна. Ти ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------151

иди, снахо, иди, нали те викат! Аз ще полежа, па полека-лека ще се върна. Аз няма да ида, тате, чу ли? За какво им съм потрябвала?.. Дойно нали затвориха, нек взимат от него, що имат да взимат... мен да не задяват! - Ех! - въздъхна старецът и замълча, сякаш потъна в някой вир. После почернелите му устни пак замърдаха: - Дойно!., той ме разси па мене, той - грях му на душата! И тебе почерни, снахо. Лазарника не отговори. Тя вижда колко прави са свекровите й думи, но те пак я мъчат, пак й се струват обидни. И един потаен про тест вълнува душата й. Тя обича Дойно и тежко й е, когато говорят за него. Преди години той като орел я грабна от бащините й колиби и я отнесе чак в планината. Какви дни преживяха те, какви!... Отто гава Дойно е за нея всичко и тя не можеше току-така да чува за него съд и проклетии, макар че той бе затворен преди месец за убийство. Но старецът, измъчен, не можа да задържи глухата си, трептяща от немощ реч: - Той... да стане убиец!.. Разбойник ли беше баща му, а? Не можа ли да претрае неговата луда глава!.. Ето ме! - Какво не ми се е случ вало в живота, ама съм търпял, търпял като куче... Сиромашия, си ромашия, ама с честта си доживях до старини! А той? Ах, той!.. Проклелил бих го, невесто, ако не си ти и малкото. - Ти пък го прокълни - рече задавена от вълнение Лазарника и заплака. - Тате, не обичаше ли те той, не гледаше ли те? Глухо зарида вече тя. - Кой дума за това, снахо? - захлипна се в сълзи старецът. - Кой дума това?.. Дойно - бог да го поживи! - едвам произнесе той и тури ръка на сърцето си, омекнал и съкрушен. - Но дотам ли трябваше да отиде той, дотам ли? Да убие човека! Боже, боже! Остра кашлица отне слабите слова на дядо Сава. Той запъшка и отново сложи бяла глава на златния сноп. - Думах му аз, бе татко, да се не пречка с него. Той е човек богат, може ли Дойно с него да се бори? Думах му - рече невестата. - Ами като го знаеш какъв е, защо му обади онова, а? Да бе си мълчала... - Не мога аз да мълча! Как ще мълча?... Да бе веднаж, да бе дваж, ами всеки ден, всеки ден! Закча ме, пари ми подхвърля... Мога ли да търпя? Каква съм аз да търпя на тоя безочник? - Ох! - изпъшка старецът. - Дойно, епико, какво ще стане с теб! - Ще го пуснат, тате. - За убийство? Да го пуснат?... Ох, ще загине детето ми! - просте на дядо Сава. - Не можа ли да потрае? Малко покорство трябва... 152

- Покорство, покорство, все покорство! Оня и сега нямаше да ме остави на мира, ако Дойно не беше му светил маслото! - рече твърдо Лазарника. - И ти ли, снахо? И ти ли си на неговия ум? Затова и тебе мъкнат по съдилищата!.. Хайде върви си, виж защо те викат... То се е видя ло, че и днес няма да се дожъне. Старецът се помъчи да се вдигне, но не можа. - Лежи си, тате, лежи... Аз няма да ида! - Иди, снахо, иди, да те не карат насила! - Няма да ида... какво съм крива аз, да си оставям нивата неожъната? - Иди, снахо! Иди! Немощните думи на стареца се задавиха в едно море от скърби. Из угасналите му очи, като из два тъмни кладенци, бризнаха сълзи и обилно обляха сухото му лице. Лазарника се захлупи над люлката на мъничкото, което гукаше като гълъбче, и зарида с тих припев. Слънцето упорно бе се спряло на пладнина. Над глухото поле триж по-глухо се простираше небето, лазурно и дълбоко. Незнайни пътници минаха из пътя и спряха учудени погледи към тая усамоте на, непожъната нива, в която като гробище се чуваше сподавен жен ски плач, и заминаха надалече. (Елин Пелин) В

Въпроси и зад ания:

1. Как е представен светът на Елин Пелин в разказа „Закъсня лата нива”? 2. Как се развиват събитията в края на XIX и началото на XX век в повествованието на разказа? 3. В кои още разкази на Елин Пелин вие се запознахте с привър заността на българина към земята, към труда, към животни те, към семейството? 4. Какво настроение ви предизвика прочетения разказ? Защо? 5. Що е характерно за Елин Пелиновите разкази? 6. Какво можете да кажете за езика на героите в току-що проче тения от вас разказ и от други вече познати за вас разкази на Елин Пелин? 7. Какъв е мотивът в „Закъснялата нива”? 8. Опишете главната героиня на разказа. Ако бяхте на нейното място, щяхте ли да можете да преодолеете толкова трудности? 9. Напишете съчинение-разсъждение на тема „Силата на чо вешкия дух».

153

ЧЕТЕНЕ НАУМ У п р а ж н е н и е 121 ►

П р о ч е т е т е т е к с т а . О п р е д е л е т е с ти л а и в и д а , о с н о в н а т а м и с ъ л и т е м а та м у. О т г о в о р е т е н а в ъ п р о с и т е с л е д т е к с т а .

СКИТНИКЪТ От три-четири деня Дафин се промъкваше към Белица и, също като някой вълк-единак, заобикаляше селата и вървеше направо през къра. Ядосваше се, като си спомняше как всички, които беше питал за пътя, щом го погледнеха, изведнаж разбираха що за човек е, като че на челото му беше написано, че е престъпник и че е лежал в затвора. Питаха го какво ще прави в Белица и каква работа има с Йоргаке - смееха му се, с други думи, право в очите. Че един дри пльо, като него, може да има нещо общо с такъв богат човек, какъвто беше Йоргаке. Винаги в ума на Дафина беше да каже: „За какво ми трябва Йоргаке ли? Имам да уреждам една стара сметка с този хайдук”, но да каже това не смееше, а като гледаше намръщено земята, прецеждаше през зъби: „Трябва ми и на мене нещо Йоргаке.” Дафин беше седнал сега на края на една рядка окраставяла гора, гризеше един сух комат и поглеждаше към селото, което се виждаше пред него. Той пресмяташе с очи отде ще слезе като се стъмни добре. На края на селото имаше една уединена къщичка. Там често излизаше и влизаше една жена по бели ръкави. Дафин преставаше да дъвче и се вглеждаше в жената, като искаше да по знае млада ли е, хубава ли е. Но скоро той забравяше за нея и се за мисляше пак за себе си. Преди четиринайсет години той беше ратай при Йоргаке. Веднаж кметът на селото, за дребна работа, му удари плесница в кръч мата. Не беше голяма работа да ударят човек като него, но от тоя ден Йоргаке, господарят му, върл неприятел на кмета, не го остави намира: „Как тъй се оставяш да те бият? Ти мъж не си ли? Ти ръце нямаш ли? Да ставаш за смях на хората!” Така му говореше всеки ден. Две светли, две черни очи сякаш гледаха сега Дафина и тоя дя волит и весел поглед го вълнуваше също тъй, както преди четири найсет години. Защото, когато Йоргаке го насъскваше срещу кмета, той често споменаваше за Къна, за дъщеря си, хвалеше я, говореше какво е приготвил и какво ще й даде. Искаше да каже „Опичай си ума, слушай ме и може и зет да те направя.”

154

Една вечер той срещна кмета. Тъмно беше, кално, пътеката, гдето бяха се срещнали, беше тясна. Дафин се заинати и не искаше да отстъпи, но кметът го бутна настрана. Тогава омразата, която беше се набрала в душата му, преля, причерня му на очите и без да му ми сли много, измъкна ножа си и го заби в гърдите на кмета. Тринайсет години лежа в затвора за това убийство. Имаше мно го време да мисли, за да се разкае, да падне и да се утаи всичката мътилка на душата му. Той намрази не само злото, което беше на правил, но и всяко зло, прости на всички, които бяха го обидели и огорчили, прости и на Йоргаке. Когато излезе от затвора, имаше само едно желание: да се радва на божия свят и да работи като мирен, честен човек. Той беше възнисък, широкоплещест, с голяма глава и силно из пъкнали очи. „Какво се кокорчиш като жаба?” - тъй му казваха. Смятаха го за глупав, товареха го прекомерно с работа, като живот но, отяждаха от заплатата му, оскърбяваха го. А като се научаваха, че е бивал в затвора, уреждаха набързо сметките си с него и го пра щаха да си върви. Това се повтаряше много често, той изгуби тър пение, озлоби се. Струваше му се, че само един човек е виновен за всичките му нещастия: Йоргаке. И тъй като често оставаше гладен и ходеше в дрипи, той помисли, че най-голямото зло, което беше му на правил, е не дето го накара да убие, не дето го измами за дъщеря си, а дето не му плати хака за една година. „Ще ида да си искам парите - мислеше си той. - Ако не ми ги даде, ще има да играе пак ножа. Нека вляза пак в затвора..." Като изгриза колкото сухи кори бяха останали в торбата му, той хвърли отгоре си изтъркания си ямурлук и тозчас захърка. Спа ня колко часа. Като се събуди и отвори очи, той видя звезди на небето, уплаши се, че се е спал, и скочи. Топъл, спарен въздух го лъхаше, тревата беше суха, свиреха щурци и от всичко туй Дафин разбра, че е още рано. След малко той стигна до селото и позна уединената къ щичка, дето беше гледал жената. „Може да е сама, може да е хуба ва” - помисли си той и без да си дава сметка какво ще върши, обзет от някакво смътно парливо желание, задебна към къщата. Едно куче го пресрещна при вратника и го залая, Дафин извади от пояса си една кора хляб и му я хвърли. Кучето се умълча. В съ щата минута двете прозорчета на къщата светнаха, Дафин се спря и се спотаи зад колата. Помисли, че както често се случва, жената ще е станала нещо около децата, но тъй като лампата не угасваше, той се приближи до прозореца и погледна. Най-напред не видя нещо осо бено. Една жена ходеше насам-нататък из стаята, като че тичаше. Гореше огън, по-настрана, под комина, беше сложено газениче. 155

Дафин захвана да вижда по-добре. И видя, че стаята беше бедна, опушена, гола - замахнеш с трън, дето се казва, няма какво да за качиш. Край стената, на нисък одър, лежеше болен мъж, по риза, разгърден, с къса черна брада, сух и жълт като икона. За да се стопи тъй и да стане само кожа и кости, трябва от дълго да лежи, или пък зла болест отведнаж го е свалила. Една стара жена стоеше на ко лене до болния - чуваше се нейният дрезгав, почти мъжки глас. Приготвяха, както се виждаше, тухла да парят болния. Изведнаж той заохка силно, завъртя се, двете жени се разтичаха около него. Опитваха едно, опитваха друго - нищо не помагаше. Като се мя таше на одъра, болният падна възнак, престана да охка, главата му се търколи като мъртвец. Младата жена заплака с глас. Съвсем неочаквано Дафин видя долу на земята, изпод парцаливи вети черги, русите чорлави глави на четири деца - две момченца и две момиченца. Като бардучета върху полицата на някой грънчар, те си приличаха като зайци, но бяха едно от друго по-малки. Седешката те се обърнаха към болния и като видяха, че плаче майка им, заплакаха и те. Бабата се обърна и ги сгълча с дрезгавия си глас. Децата се умълчаха, но тъй като болният не отваряше очи, жената пак заплака. Заплакаха пак и децата. Дафин се отдръпна от прозореца, отиде две-три крачки настрана и седна. Като слушаше още детския плач зад себе си, той погледна към небето, видя две-три звезди, след туй отпусна глава на ръката си. И усети, че очите му се наливат и една сълза потече по бузата му. На сутринта. Още по хлада и росата, той застана пред вратата на къщата. Жената излезе, видя го и Дафина разбра, че се уплаши, както се плашеха всички, които го виждаха. - Какво искаш? - каза след малко, като го взе за просяк. - Няма ме хляб. Нищо не мога да ти дам. Дафин се сниши, помъчи се да се усмихне, та брадясал и почер нял, какъвто беше, да не изглежда тъй страшен. - Стопанинът ми е болен - продължи жената. - Цяла сюрия деца са на главата ми, та не знам какво ще правя. Беднотията ний си я знаем, ама барем да сме здрави, а то сега... Грях не грях, ще те върна да си идеш. Нямаме нищо... - Аз мога да ви поработя - каза Дафин. - Аз съм ратай чиляк, слугувал съм при хората, мене ми иде отръки всяка работа. - Той забеляза, че жената го заслуша внимателно. И за да я успокои още повече, заговори по-бързо: - Аз отивам тука, в Белица, при Йоргаке, онзи богатия Йоргаке. Седях при него ратай, та ми задържа парите за една година. Сега отивам да си ги искам. Ама аз не бързам, може да поседя и хем ще почина, хем ще ви поработя... Жената се позагледа настрана, помисли и каза: 156

- Хубаво, като искаш. То ний каква работа имаме. Имаме два вола, с тях Костадин, мъжът ми, ходеше на кирия. Остани пък, като искаш. Излезе бабата и като разбра каква е работата, взе Дафина, заведе го из двора, за да му покаже едно-друго, и още на часа го настани на работа. Скоро в селото се разбра, че у Костандинови има ратай. - Какво стана Костадин, още ли лежи? - говореха си селяните, като минаваха покрай Костадиновата къща. - Какъв е тоз човек, дето ходи из двора? - Ратай му е на Костадина. - Ратай ли? Че кога Костадин стана господар, кога си хвана ра тай! - Бе добре, че се намери тоз човек. Да има кой да работи. А Дафин работеше, както трябва, ходеше в къра, връщаше се. Той не се откъсна от работата и когато след два-три деня Костадин се помина и го погребаха, Дафин си стоеше настрана, оставяше же ните да си плачат, но сега още повече се почувствува, че в къщи има мъж, че има кой да работи. И Дафин като Костадин ходеше на ки рия, но той беше як и когато не намереше кирия, залавяше се за вся ка работа: вадеше камъни, носеше чували на воденицата, ринеше боклук, пазареше се да изкопае някой ров или да свърши друга така ва тежка работа. А вечер се връщаше в къщи и слагаше в ръката на бабата парите, които беше спечелил. И баба Донка, с дрезгавия си мъжки глас, казваше на децата: - Целувайте ръка на чичо си Дафина. Хайде! Че той ви е баща сега. И децата, като грънци еднакви, но все по-малки, се нареждаха и му целуваха ръка. А друг път, като останаха сами, вдовицата Стефана му каза: - Човече, как ще ти се изплащам? Ако не беше ти, децата ми гладни щяха да умрат. Какво? Ще ходиш ли към Белица? И каква работа имаш с Иоргаке? - От Иоргаке остана да вземам хак за една година, ама му го про щавам. Не, няма да ходя в Белица! - още по-твърдо каза Дафин. Нийде няма да ходя. Тук ще си седя аз. Стефана го погледна, поспря очите си на него и каза: - Да се изпълнят шест месеца, че да се венчеем и да се приберем като хората. Къде отиваш? - каза тя, като видя, че Дафин стана. - Ще ида да прибера воловете. Ще направим тъй, както казваш. Той пристъпи няколко крачки и се спря: двете момченца се гоне ха и щяха да се ударят в него. Дафин ги остави да минат, поизгледа ги и усмихнт тръгна към обора. (И. Йовков) ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------157

1. За к ъ д е б е ш е т р ъ г н а л Д а ф и н ?

а) към Враца; в) към Странджа;

б) към Белица; г) към Манджилари.

2 . С к о г о т а м Д а ф и н т р я б в а ш е д а се с р е щ н е ?

а) със Серафим; б) с Йоргаке; в) с Костадин; г) със Стефана. 3. Какво или кого забеляза скитникът на края на селото? а) една празна улица; б) една уединена къщичка; в) пълна кръчма с мъже; г) Къна, дъщеря на Йоргаке. 4. Преди колко години Дафин беше ратай при Йоргаке? а) петнайсет; б) четиринайсет; в) шестнайсет; г) десет. 5 . К а к п о с т ъ п и Й о р г а к е к а т о в и д я , ч е к м е т ъ т у д а р и р а т а я м у?

а) поддържа кмета; б) поддържа Дафин; в) остави ги да се разбират сами; г) изгони Дафина от работа. 6 . З ащ о Д аф и н л е ж а в затво р а?

а) за убийство на кмета; в) за убийство на Къна;

б) за убийство на Йоргаке; г) за убийство на Костадин.

7. К о го в и н е ш е в св о ите н е щ а с ти я Д аф ин?

а) Къна; в) Йоргаке;

б) себе си; г) Костадин.

8 . За к а к в о з л о Д а ф и н н а й - м н о г о се с ъ р д е ш е н а Й о р г а к е ?

а) че го накара да убие кмета; б) че го измами за дъщеря си; в) че го остави без работа; г) че не му плати хака за една година. 9. К о й л е ж е ш е б о л е н в б е д н а та къ щ а?

а) стара жена; в) слаб мъж;

б) млада жена; г) малко дете.

10. К о л ко д е ц а пл ачеха с д в ете ж е н и в къ щ ата?

а) две; в) четири;

б) три; г) пет.

1 1 . 3 а к о г о С т е ф а н а п р и е Д а ф и н , к о г а т о з а п р ъ в п ъ т го в и д я ?

а) за непознат мъж; в) за сиромах; 12.

б) за просяк; г) за приятел на мъжа си.

С л ед с м ъ р тта на К о с та д и н к а к в о м я с то в ж и в о т а на С теф ана з а е

м а Даф ин?

а) ратай; б) мъж, който в бъдещето ще й стане съпруг; в) помощник по стопанството; г) истински приятел.

158

У п р аж н ен и е 122 ►

И зс л у ш а й те в н и м а те л н о те кс т а . О т го в о р е те на в ъ п р о си те.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ България е наследник на древни цивилизации - траки, римля ни, византийци и прабългари, които са оставили по тези земи изклю чително ценни художествени и архитектурни свидетелства за своите развити култури. Те са разпръснати по цялата територия на страна та и я превръщат в една от най-атрактивните дестинации за хора с интереси към историята и културата. Освен тези съкровища, България се гордее и с природата си. Богатото културно наследство на България е високо оценено от ЮНЕСКО - Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура. Списъкът на световното културно и природно на следство на ЮНЕСКО включва обекти с изключително значение за човечеството и тяхното съхраняване и опазване е приоритет. В този списък са включени девет български обекта - седем културни и два природни. Рилски манастир

Рилският манастир е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г. Той е най-големият манастир в България. Намира се в сърцето на планината. Основан е през X в. и през многовековното си съществуване е бил пазител на християнска та вяра и българската просвета и култура. Рилският манастир е един от символите на България. Той е една от най-посещаваните забележителности. Манастирският комплекс обхваща площ от 8800 кв.м, в него има близо 300 помещения, 100 от които са монашески килии. Мадарски конник През 1979 г. в списъка на ЮНЕСКО е включен Мадарският кон ник - уникален скален релеф, разположен в североизточната част 159

на страната, на 18 км източно от град Шумен и на 10 км южно от Плиска.

Въпреки че са минали 1000 години от създаването му, върху ка мъка все още се различават образите на конник с копие, ранен лъв, паднал в краката на коня, и ловно куче. Боянска църква

През 1979 г. към списъка на ЮНЕСКО е добавена Боянската църква „Св. Николай и св. Панталеймон”. Уникалният храм се на мира в софийския квартал Бояна, в полите на планината Витоша. Построен е в края на X и началото на XI в. Най-голямата му ценност са няколко слоя стенописи. Сред изображенията по стените на църк вата могат да се различат образите на Исус Христос и божията май ка, български царе и царици, светци. Ивановски скални църкви През 1979 г. в списъка на ЮНЕСКО е включен и комплексът от скални църкви до село Иваново в природния парк „Русенски Лом». Манастирският комплекс, обединяващ скалните храмове, носи името „Св. Архангел Михаил” и е основан в началото на XIII в. Най-впечатляващ е храмът „Св. Богородица”, чиито красиви сте нописи са добре запазени и имат световна известност. Комплексът се намира в живописен район, на 20 км южно от град Русе. В близост до Ивановските скални църкви се намира красивата пещера Орлова чука. На територията на парка се намира и друга известна забеле160

жителност - Басарбовският манастир, който е единственият дейст ващ скален манастир в България.

К азанлъш ка гр обн и ц а Казанлъшката гробница е включена в листата на ЮНЕСКО през 1983 г. Тя се намира в малък парк в град Казанлък. Оригиналът на гробницата е затворен, за да се съхранят уникалните му стенописи, но до него е построено точно копие, което е достъпно за туристически посещения. Гробницата е построена през IV - III в. пр. Хр. и е при надлежала на неизвестен тракийски владетел.

Световната си известност паметникът дължи на забележителни те стенописи в коридора и куполното помещение - едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистическата епоха. Оригиналът на гробницата също може да бъде посе щаван, но само за няколко минути и при определени условия. С вещ арска гр обн и ц а Свещарската гробница е добавена към Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1985 г. Гробницата е построена през III в. преди Христа и впечатлява със своята архитектура и украса. Тук е било положено тялото на тракий ски владетел от племето гети. Таванът на погребалната камера се поддържа от статуи на жени с вдигнати ръце - кариатиди, чиито лица и коси още пазят останките от цветна украса. 161

Недалеч от Свещарската гробница се намира друга популярна за бележителност - Демир баба теке, почитано както от мюсюлмани, така и от християни. С тарият Н есебъ р Град Несебър е разположен на 36 км североизточно от гр. Бургас, на брега на Черно море. Старият град в Несебър е включен в списъ ка на Юнеско през 1983 г. Археологическият резерват е разположен на малък полуостров, свързан със сушата чрез тесен провлак. Мор ският град пази безброй доказателства за своята история, много от които се съхраняват в Археологическия музей в града. Несебър е един от най-древните градове на Европа. Основан е преди 3200 години.

Важна част от резервата са останките от крепостни стени, ранновизантийските терми, храмовете „Св. Стефан”, „Богородица Елеуса”, „Христос Пантократор”, „Св. Спас” и други. Над 100 са реставрираните къщи в града, а Етнографският музей е разположен в една от тях, строена през 1840 г.

Н ационален парк „П ирин” Националният парк „Пирин” е включен в листата на ЮНЕСКО през 1983 г. Той се намира в планината Пирин, разположена в юго западната част на България, и опазва редица природни забележителности, ледникови езера, иглолистни гори и богато биоразноо162

бразие. В границите на парка има два резервата - Баюви дупки Джинджирица и Юлен.

Биоразнообразието му е представено от 1315 вида висши расте ния, над 2000 вида безгръбначни, над 200 вида гръбначни животни и 159 вида птици. В парка има изградени много пешеходни маршрути, които дават достъп на туристите до безбройните му забележителности. Тук се на мира и най-старото дърво в България - Байкушевата мура, чиято възраст е над 1300 години. С ребърна Заради редките и изчезващи видове птици, които гнездят или по чиват тук по пътя си на юг, през 1983 г. езерото Сребърна е вклю чено в Списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Целта е да се запази уникалното биологично разнообразие, с кое то езерото е известно сред българската и европейска научна общност още от началото на XX в.

Биосферният резерват край с. Сребърна е разположен на 2 км южно от река Дунав и на 16 км западно от Силистра, на площ от 600 ха. Обхваща езерото Сребърна и териториите край него. Славата му е свързана с това, че се намира точно на пътя на прелетните птици от Европа към Африка - Via Pontica, което е причина за уникалните и 163

разнообразни видове водоплаващи птици в него. Едни от най-интерес ните видове, които обитават езерото, са къдроглавият пеликан, малка та белочела гъска, мустакат синигер, голяма бяла чапля, ням лебед. (Из туристическа брошура „Български обекти под егидата на ЮНЕСКО”) 1. Н а к а к в и д р е в н и ц и в и л и з а ц и и Б ъ л га р и я се я в я в а н а с л е д н и к ?

а) траките, римляните, византийците; б) римляните, византийците, прабългарите; в) траките, византийците, прабългарите; г) траките, римляните, византийците и прабългарите. 2 . О т к о я о р г а н и з а ц и я к у л т у р н о т о н а с л е д с т в о н а Б ъ л га р и я е в и с о к о оценено?

а) Международна органицация за труда; б) ЮНЕСКО; в) ООН; г) Организация за развитие на човешките ресурси. 3 . К о л к о к у л т у р н и о б е к т а н а Б ъ л га р и я са в к л ю ч е н и в с п и с ъ к а н а Ю НЕСКО?

а) 7; в) 2;

б)9; г)6.

4 . К о л к о п р и р о д н и о б е к т а са в к л ю ч е н и в с п и с ъ к а н а Ю Н Е С К О ?

а) 3; в) 2;

б)9; г)7.

5 . К о й е н а й - г о л е м и я т м а н а с т и р в Б ъ л га р и я ?

а) Преображенски; б) Софийски; в) Рилски; г) Боянски. 6. Щ о е М ад ар ски конник?

а) планина; б) църква; в) скален релеф; г) гробница. 7 . К о я е н а й -г о л я м а т а ц е н н о с т н а Б о я н с к а т а ц ъ р к в а ?

а) че се намира в полите на планината Витоша; б) че има няколко слоя стенописи; в) че е православна църква; г) че на стените са изобразени светци. 8. Ч и е и м е носи м а н а с т и р с к и я т к о м п л е к с д о село И в а н о в о в п р и р о д н и я п а р к „ Р у с е н с к и Л ом "?

а) св. Кирил и Методий; б) св. Панталеймон; 164

в) св. Архангел Михаил; г) св. Стефан. 9. На ко го п р и н а д л е ж а л а К а за н л ъ ш ка та гр о б н и ц а?

а) на известен тракийски владетел; б) на неизвестен тракийски владетел; в) на известен византийски владетел; г) на неизвестен римски владетел. 1 0 . К а к се п о д д ъ р ж а т а в а н ъ т н а п о г р е б а л н а т а к а м е р а в С в е щ а р с к а т а гр о б н и ц а ?

а) от статуи на мъже с вдигнати ръце; б) от статуи на жени с вдигнати ръце; в) от статуи на деца с вдигнати ръце; г) от статуи на древни хора с вдигнати ръце. 1 1 . К о й г р а д се с м я т а з а е д и н о т н а й - д р е в н и т е г р а д о в е в Е в р о п а ?

а) Бургас; б) София; в) Несебър; г) Казанлък. 1 2 . К о и д в а п р и р о д н и о б е к т а са в к л ю ч е н и в с п и с ъ к а н а Ю Н Е С К О ?

а) Джинджирица и Юлен; б) Национален парк „Пирин” и резерват „Сребърна"; в) Казанлъшката и Свещарската гробница; г) Мадарският конник и Боянската църква.

§ 23 . ЧЕТЕНЕ НА ТЕКСТОВЕ ОТ РАЗЛИЧНИ СТИЛОВЕ, ТИПОВЕ И ЖАНРОВЕ Упражнение 123 ► Прочетете текстовете. Определете стила, типа и жанра им. Отговоре те на въпросите и заданията след текстовете.

ЧОВЕШКИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ "Нашият живот губи см исъл в мига, когато започнем да м ъл чим за нещата, кои то имат значение". Мартин Лутер Кинг, борец за човешки права, 20 в.

Генералната асамблея на ООН е част от Организацията на обе динените нации, в която са представени правителствата на почти всички държави по света. Генералната асамблея приема Универсал 165

ната декларация за правата на човека. Това е документът, който оп ределя най-важните неща, от които всеки човек на планетата има нужда, за да може да живее нормално и достойно. Декларацията представлява своебразен стандарт, който е еднакъв за всички хора по света. Тя съдържа 30 права, всяко от които съответства на човеш ка потребност. Приета от Генералната асамблея на ООН, Декларацията пред ставлява само израз на намерение на отделните държави, тъй като решенията на Генералната асамблея нямат характера на закон. За да може Декларацията да влезе в сила във всяка отделна държава, така че хората да знаят, че тези техни основни права са защитени, декларацията за човешки права е необходимо да бъде включена в законите на всяка страна. Не всички държави, обаче, са приели тази Декларация в своите закони. Веднага след като приема Декларацията, ООН кани всички дър жави да информират за нея своите граждани и най-вече учениците в училищата. В много страни по света тя се изучава в училище, тъй като се смята за изключително важна в нашето ежедневие. Декларацията за правата на човека се основава на ценности като справедливост, достойнство, честност, равенство и уважение. Това са ценности, които са близки на всеки човек и които съществуват от столетия. В тази връзка човешките права имат няколко основни ха рактеристики: - Човешките права са еднакви за всички хора, винаги и навсякъ де по света. Затова ги наричат универсални. - Те са неделими. Никой не може да отнеме някое право, защото е по-маловажно. - На всяко от човешките права съответства и отговорност. Това е отговорността да се зачита правото на другите. Затова човешките пра ва са взаимни, а когато взаимно пазим правата си, ние сме солидарни. Човешките права могат да бъдат групирани в зависимост от об ластта, която защитават: - граждански и политически - защитават възможността за учас тие в политически, граждански и религиозни организации и за сво бодно изразяване на мнение; - икономически, социални и културни - тези права гарантират минимален стандарт на живот, достъп за храна, здравна грижа, об разование. Човешките права отговарят на основните човешки потребности и гарантират, че човек може да живее достойно. Често ние не си даваме сметка, че приемаме човешките ни права за гарантирани. Ние имаме достъп до чиста вода, достатъчно храна, можем да ходим на училище, 166

свободно да изразяваме мнението си. Но за много хора по света тези ос новни права не са спазени, те живеят в бедност или са преследвани за своята позиция или религиозни вярвания. В тази връзка, стремежът към подобряване на начина на живот и към развитие е и стремеж към спазване на основните човешки права и достойнство.

^ ^ Т О В А Е ИНТЕРЕСНО Организацията на обединените нации (ООН) е международна ор ганизация, обединяваща 193 страни, които работят за международен мир и сигурност, развиване на приятелски отношения и подкрепят со циалния напредък, повишаването на жизнения стандарт и човешките права. Какво точно правят те? Вероятно сте чували за ООН във връзка с нейната дейност за под държане на мира, предотвратяване на конфликти, хуманитарна помощ, но организацията върши много по вече неща. С пасяв ане на ч о в е ш ки ж и в о т:

- предоставя храна на 90 млн. души в 73 страни; - осигурява ваксиниране на 58 % от децата по света, като спасява 2,5 млн. живота годишно; - грижи се за здравето на майките, като спасява живота на 30 млн. жени годишно; - помага на 36 млн. бежанци и хора, бягащи от войни, глад или преследване; - мобилизира хуманитарна помощ в размер на 12,4 млрд. щатски долара в помощ на хора, засегнати от извънредни ситуации. О ко л н а среда:

- подпомага борбата с изменението на климата; - подкрепя кампания за спиране на използването на съдържащ олово бензин в повече от 100 страни. М ироопазващ и операции:

- разполага 120 000 миротворци на 4 континента. П р ав а на ч о в е ка и д е м о к р а ц и я :

- подкрепя демокрацията, като помага при организирането на из бори в около 30 страни всяка година; - защитава и отстоява човешките права на място и чрез 80 договора/декларации. 167

Б ед ност:

през последните 30 години е помогнала за подобряване на живо та на 370 млн. души, живеещи в бедност в селски райони. Въпреки че ООН не създава закони, тя предоставя средства в под крепа на разрешаването на международни конфликти и за формули рането на политики по въпроси, засягащи всеки от нас. К акв а е с тр уктур ата на ОО Н?

Има 6 основни институции на ООН, като 5 от тях се намират в Ню Йорк: Общо събрание; Съвет за сигурност; Икономически и социален съвет; Съвет за попечителство; Секретариат. Шестата институция - Международният съд - се намира в Хага, Нидерландия. Централата на ООН се намира в Ню Йорк, където членовете ре довно се срещат за постигане на съгласие за разрешаване на глобал ни проблеми. След Втората световна война, на 24 октомври 1945 г . , 51 страни основават ООН като ангажимент за опазване на мира. Днес почти всички страни в света членуват в ООН.

Всеобщата декларация за правата на човека Член 1 Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвет и следва да се отнасят помежду си в дух на братство. Член 2 Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласе ни в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, общест вено или друго положение. Освен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго огра ничение на суверенитета. Член 3 Всеки има право на живот. Свобода и лична сигурност. Член 4 Никой не трябва да бъде държан в робство и търговията с роби са забранени във всичките им форми. Член 5 Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание. 168

Член 6 Всеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност. Член 7 Всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, на рушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация. Член 8 Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона. Член 9 Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задър жане или изгнание. Член 10 Всеки човек има право, при пълно равенство, на справедливо и публично разглеждане на неговото дело от независим и безпристрас тен съд за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него. Член 11 1. Всеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване на неговата вина, в съответ ствие със закона, в публичен процес, по време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата защита. 2. Никой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпле ние по националното или международното право. Не може, също така, да бъде налагано наказание по-тежко от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато това престъпление е било извършено. Член 12 Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в лич ния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства срещу неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегател ства. Член 13 1. Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава. 169

2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си. Член 14 1. Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван. 2. Това право не може да бъде ползвано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или дея ние, което противоречи на целите и принципите на Организацията на Обединените Нации. Член 15 1. Всеки човек има право на гражданство. 2. Никой не може да бъде произволно лишен от своето граждан ство, нито да му бъде отказано правото да смени гражданството си. Член 16 1. Мъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани на раса, националност или религия, имат право да сключат брак и да образуват семейство. Те се ползват с рав ни права при сключване на брак, по време на брака и при неговото разтрогване. 2. Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съ гласие на бъдещите съпрузи. 3. Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата. Член 17 1. Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съв местно с други лица. 2. Никой не трябва да бъде произволно лишен от своята собстве ност. Член 18 Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и рели гията; това право включва правото да смени религията или убежде нията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали. Член 19 Всеки човек има право на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към свои те убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпрос транява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници. Член 20 1. Всеки човек има свободата да участва в мирни събрания и сдружения. 170

2. Никой не трябва да бъде принуждаван да участва в дадено сдружение. Член 21 1. Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители. 2. Всеки човек има право на достъп, при равни условия, до об ществените и държавни служби на своята страна. 3. Волята на народа трябва да бъде основана на властта на пра вителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването. Член 22 Всеки човек, като член на обществото, има право на социална сигурност и на реализиране - чрез национални усилия и междуна родно сътрудничество и в съответствие с устройството и ресурсите на съответната държава - икономическите, социалните и културни права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност. Член 23 1. Всеки човек има право на труд, на собствен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица. 2. Всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение за равен труд. 3. Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задово лително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семей ство съществувание, съответстващо на човешкото достойнство и до пълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита. 4. Всеки човек има право да учредява и да членува в професио нални съюзи за защита на своите интереси. Член 24 Всеки човек има право на почивка и отдих, включително на ра зумно ограничаване на работното време и на периодичен план. Член 25 1. Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходими социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигу ряване в случай на безработница, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини. 2. Майките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брак или извън брак, се ползват с еднаква со циална защита. 171

Член 26 1. Всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното обра зование. Началното образование трябва да бъде задължително. Тех ническото и професионалното образование трябва да бъдат общодос тъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички, на основата на техните способности. 2. Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдейства за разбирател ството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на Орга низацията на Обединените Нации за поддържане на мира. 3. Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образова ние, което да получат техните деца. Член 27 1. Всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в науч ния напредък и да се ползва от неговите достижения. 2. Всеки човек има право на закрила на моралните и материал ните си интереси, които са резултатат от каквото и да е научно, ли тературно или художествено произведение, на което той е автор. Член 28 Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази Декларация, могат да бъдат напълно осъществени. Член 29 1. Всеки човек има задължения към обществото, в което един ствено е възможно свободното и цялостно развитие на неговата лич ност. 2. Всеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изклю чително с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедли вите изисквания на морала, обществения ред и общото благоден ствие в едно демократично общество. 3. Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на Орга низацията на Обединените нации. Член 30 Нищо в тази Декларация не може да бъде тълкувано като пре доставящо право на дадена държава, група или лице да се занима172

ват с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея. В самата Конвенция определение на термина „национални меншинства” не е дадено. От друга страна, следва да се отбележи, че терминът „национално малцинство” не е чужд на българското пра во. В конституционноправната ни традиция този термин е употребен в чл. 79. Ал.1, изр.2 от Конституцията на Народна република Бъл гария (ДВ, бр.284 от 1947г.). Разпоредбата гласи, че „Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да разви ват националната си култура, като изучаването на български език е задължително". В

О тго в о р е те на въ пр осите:

1. Смятате ли, че доходите във вашето семейство са достатъч ни, за да се живее добре? 2. Кой от вас е принуден да работи в почивните дни или ва канциите, за да помага на семейството си? 3. Комфортно ли се чувствате в семействата си? 4. По какъв начин нуждите съответстват на правата? 5. Според Вас какви човешки права най-често се нарушават в живота? 6. Що е право и що е отговорност на човека? Запишете в две от делни графи вашите права и отговорности. 7. Завършете изречението „Н ям ам право да..., защото...” и го обърнете в позитивната форма. Например: Нямам право да се отнасям без уважение към моите съученици. Имам право към мен да се отнасят с уважение. 8 . Съставете основни правила за целия клас. 9. Какви трябва да са последствията, ако някой от учениците наруши правилата? 10. Напишете есе на тема: „Историческите личности, които са защитавали или се борили за ценностите на правата на човека в Украйна". Упраж нение 124 ►

П р о ч етете текста.

На кърмата срещу слънцето и бурите е обтегнат навес от египет ско бяло платно на сини ивици. Старият и недъгав Синам ага умо рено поглежда към шестте красиви чернооки млади жени, оковани вкупом за шиите. Всичките са пленени и похитени, а две са ги от къснали направо от кърмачетата, всичките са продадени на пазара за роби в Кафа и почти голи са хвърлени в галерата (нека свежият вятър на Кара Дениз да позлатява младите им примамливи тела), оковани са в желязо, за да бъдат спасени от отчаяние и от нечестиви опити да си намерят смъртта сред вълните. Галерата се прокрадва 173

покрай бреговете, промъква се все по на юг към благословените земи на Анадола, към Босфора, към свещения Стамбул, където тези мла ди чужденки вече ги очакват в харемите. Поетът е казал: „Вземай си по-често нова жена, за да трае вечно за теб пролетта. Старият ка лендар не става за годината нова.” Уморени от суетата и несъвър шенството на света, старите очи на Синам ага си отпочиват върху гъвкавите бели тела на робините. И макар да не подобава на право верния да гледа греховната женска голота, поне очите на стареца да се порадват по пътя, съзерцавайки славянските робини, щом тялото вече е немощно. Понеже е казано: „Алах иска да ви помогне, щото човекът е сътворен слаб.” Но шестте робини все едно, че не съществуват за стария Синам ага, сякаш наистина ги е взел на галерата само за отмора на очите си. Нали кара в Стамбул, на прочутия Безистен, където се продават най-скъпите роби под месечината, младо белотело девойче с коси от червено злато, сякаш огън от отвъдния свят, петнадесетгодиш но, дръзко, непокорно и - о, всемогъщи алах, един и милосърден засмяно и безгрижно! Младото момиче не е оковано в желязо и не е завързано нито за галерата, нито за своите клети дружки, тялото му не блести с голотата си, а е грижливо обвито в коприна, за да не загуби от нежност та си. Жилест євнух суданец, посветен в непостижимото изкуство на древния Египет, натрива девойчето с някакви благовония, намазва и разресва златните му коси, а то ту игриво приема тези нежни грижи на чужденеца, ту се изплъзва и литва към кърмата, сякаш иска да се удави. Синам ага, изкривил лице от ярост, тропа с крака и тънко пищи на євнуха, призовавайки най-страшните земни и небесни нака зания, а девойчето скача и се вие около кърмата и дразни още повече стария ага, а отгоре на това и пее, че уж е по-добре да се удави: Нека щуки ми ядат ръцете, а къртици - бялото лице, та омразник да не ме милува, бяло ми лице да не целува. П ясък очи ми да покрие, та омразник младост да не пие... - Настася, не ни късай сърцето - стенат робините. Тогава златокосото девойче подхваща една такава жална-милна песен, че и Синам ага, дори без да разбира езика, оборва глава на тънка сбръчкана шия и се замисля тежко за свои си прегрешения пред алаха: Ой, повей, вятърко, през нощта та моите ръце и нозе разкови, 174

ой, повей, вятърно, през нощта та моите вакли очи погали...

Планините стигат чак до морето и настръхнало се извисяват над водата. Морето наднича в тъмните проломи, в широките устия на реките и потоците, в храсталаците и горите по склоновете. След това покрай брега дълго се проточва плоска равнина, образувана от хилядолетните наноси на мътните реки, по които древните гърци някога търсели златното руно. Тежкият път на галерата стига до су ровите планини на Анадола, които се издигат високо към небесата зад върволица обли хълмове, пясъчни ивици и пасбища. На тесните парчета земя пасат коне, люшкат се някакви растения, после плани ните се спускат до морето, остри, скалисти, мъртви, а зад тях - без краен снежен хребет, студен като безнадеждност; хладна смърт вее от тези снегове, под небесата се раждат ледени вихри и връхлитат върху топлото море, облаци от черен дим се кълбят между планини те и водата и алчно се протягат към слънцето, а то уплашено бяга от тях все по-далеч и по-далеч и на морето започва да става нещо неве роятно. Сякаш змей от страшна приказка се зададе някъде над планин ския хоризонт, изтъкан от призрачна жълта светлина, спусна се до морската повърхност, после стремглаво се изви към небето, литна по-високо и още по-високо закри с кълбестата си глава половината небе, започна да поглъща от морето светлината, жадно и бързо да я препраща през дългото си тяло към тая кълбеста глава. Безкрайно то тяло на змея се гърчеше от наплива на светлината, главата кър ваво кипеше като огън, а морето тъмнееше ли, тъмнееше, тъмата се спускаше върху него отвсякъде, тежка и плътна, само сегиз-тогиз се промъкваше с несмел блясък синьо-зелена вълна и умираше сред непрогледната тъмнина, а морето се наливаше с черна кръв. (Из Павел Загребелни)

Павел Загребелни В

О тго в о р е те на в ъ просите:

1. Къде произхождат събитията, описани в откъса на творбата? 2. Чрез кой герой на творбата авторът предава отношението на завоевателите към робините? 175

3. Кои елементи от текста говорят за желанията и отчаянието на пленените девойки? 4. С какво се отличава младото момиче от останалите шестте робини? 5. Какви истини можем да разберем от думите на песента на де войчето със златните коси? 6. Как реагират робините на песента на златокосото девойче? 7. Каква е ролята на природните описания в произведението? 8 . Разсъждавайте върху въпроса: „Волята, съдбата и случаят... От какво зависи съотношението им в живота на човека?” По твърдете мнението си с прочетени книги, реални истории, гледани филми.

'fc^ T O B A Е ИНТЕРЕСНО Безистенът е покрит пазар, обикновено за нехранителни стоки платове, обувки, галантерийни, занаятчийски и др. Наименованието произхожда от арабската дума без (която означава облекло, бельо) и персийската наставка истен. Строени са в Османската империя. Дизайнът им наподобявал този на джамиите. Безистенът е централната сграда в търговската част на града. Бил е считан за толкова важна сграда, че градовете в Османската империя са били класифицирани в 2 категории - градове с безистен и градове без безистен. Измежду многото построени безистени само малка част са запазени.

176

ДИАЛОЗИ Упражнение 125 ► Прочетете диалозите. Определете типа и стила на речта, темите им и основната мисъл. УЧИЛИЩ ЕН ЖИВОТ 1

- Колко обичам училището си! - Защо? - Тук се чувствам много добре и спокойно. Мога да кажа, че това място за мен е като втори дом. С разтворените си прозорци моето училище прилича на клон, на който каца всеки от нас, за да полу чи нови знания, с които ще познае целия свят. Ами ти не ли си на това мнение?

- Според мен училището е свят, в който живеем, и той е отраже ние на това, което сме ние. Докато сме малки, думата „училище” ни звучи много примамливо. Всяко дете очаква деня, в който ще прекрачи прага на класната стая и ще седне на чина, но го осъзна ва с години по-късно, защото на крехката възраст, на която започ ваме да ходим на училище, ние не сме още пораснали достатъчно, за да разберем някои неща. - Да, тук си наистина прав. За някой училището се превръща в „мъчилище”, а други запалват все повече интереса си към него. Мисля, че каквото и да е отношението ни към ученето и училищ ния живот, обаче всеки запазва дълбоко в сърцето си спомена за го дините, прекарани в училище, за съучениците, за преподавателите и за всичко онова, което сме преживели в този период от живота си. - Задавал ли си някога въпроса: „Защо въобще трябва да ходим на училище?» - Много пъти съм се питал и стигнах до извода, че ако нямаше училище, всичко щеше да е като в джунглата. - Какво имаш предвид? 177

- Хората щяха да са неграмотни и човечеството нямаше да стиг не до толкова велики постижения. Без училище светът е загубен! - Ти наистина си прав. Аз също съм горд, че минавам през тол кова училищни изпитания, които ме правят по-силен и щом заста ват на пътя ми, мога да ги преодолея. За мен животът е най-добри ят учител и училището е част от него. - Аз съм от онези деца, които ще пазят най-добър спомен за свое то училище. - И аз никога няма да забравя училищния двор, прага на сгра дата, класната стая, учителите и съучениците... - Мисля, че и аз никога няма да забравя родното си училище и приятелите си, с които преживявахме заедно радостите и успехите, страха от провалата, първите трепите на любовта, първите разоча рования... - Да. Именно тук ние порастваме и се развиваме като личности, опознаваме себе си и другите. - И само тук е мястото, където се учим да общуваме, сблъскваме се с различни качества, които проявява един човек, мястото, от къ дето започва опознаването на истинския живот. - Ето и звънецът. Хайде да бързаме на урок. - Толкова добре се пообщувахме, че дори не разбрахме как бързо свърши почивката.

- Вярва ли ти се, че след малко време ще свършим училището? - Отдавна съм чакала това време, обаче сега разбирам, че не ис кам още да се прощавам с него. - Сякаш вчера беше първият звънец, след който влязохме за пръв път в класната си стая, запознахме се с първия си учител и съучениците, с които заедно ще учим 11 години. Този миг ми е още в паметта. Той веднага изпълни думата училище със значение на нещо непознато, но интересно и примамливо. - Ти знаеш ли, всеки ден минавам през входа на училището, вър вя по коридорите, влизам в класната си стая и всичко това ми е толково естествено и мило. - И аз същото мога да кажа. С годините страхът, нетърпението и несигурността отпадат и всичко ти става толкова близко и родно. 178

- Да, разбира се, след толкова години свикваш със съучениците си и се привързваш към тях, сякаш си бил с тях винаги заедно. - Знаеш ли, че постепенно осъзнах, че прекарвам повече време в училището и със съучениците си, отколкото вкъщи при семейство то си. - Аз още разбрах, че учителите ни са близки като родителите, а съучениците са като братя и сестри. Или с други думи да кажа класът е едно голямо семейство. - Имено от тук започва пътят на верни приятелства и привъзаност на учениците към учителите. - Ти си права. И понякога за нищо се сърдим на своите учители, че са толкова взискателни и строги, но не разбираме, че те се стре мят да ни предадат това, което е необходимо, и го правят, защото ни обичат и мислят за нас. - Да не би имало училище, интересно как щяхме да се научим да четем и пишем на родния, държавния и чужди езици? - Щяхме да бъдем необразовани и неграмотни хора. - Ами как щяхме да се научим да вярваме във възможностите си? - Да. Понякога в класа ние, учениците, дълго можем да се ка раме, да се сърдим един на друг, но всеки си намира мястото, само трябва да му се даде възможност. - Аз също осъзнах, че каквато летва си поставиш, такава и имаш възможност да я прескочиш. - Аз съм щастлива, че учих именно в това училище, което ни нау чи да бъдем по-добри и по-милостливи един към друг. - И в моето училище също ни научиха да бъдем винаги усмихнати и отговорни. 3

Добър ден, госпожо Иванова! - Здравей, Иванчо! - След малко време повече няма да вървим заедно с Вас по тази пътека към училището. - Да, моето момче, тук си прав. - Искаш ли вече по-скоро да свършиш училището? - Дори не зная какво да Ви кажа, госпожо. Понякога силно ми се иска да позная новия живот след училището, а понякога изобщо не искам да се прощавам с родното си училище, милите съученици и любимите учители. - Разбирам те. Училището наистина стана незаменима част от живота ви, а съучениците и учителите - едно ново семейство, което е с вас и в радост, и беда. - Без лицемерие искам да кажа, че Вие, учителите, станахте за нас ангели-хранители, които превърнаха часовете ни в една радост -

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------179

и спасение. Аз наистина съм благодарен, че имам таково семейство. Моите съученици са моите истински приятели. - Ами помниш ли някой интересна случка от училищния ти жи вот? - Много добре помня как тръгнах в първи клас. - Разкажи, много ми е интересно да чуя. - Първата седмица бях герой. Започнах по-малко да говоря със съучениците си. Но от следващата седмица ми се започна ада. Имах желание да се затворя в себе си и никого да не виждам и да не чу вам. Трудно възприемах материала и изобщо не разбирах учител ката. В един от часовете не издържах и се разплаках в час. Тогава всички, изненадани и неразбиращи какво стана, се струпаха около мен и започнаха да ме разпитват. Когато разбраха защо плача, всич ки се нахвърлиха отгоре ми с прегръдки и целувки и в един глас ми викнаха: „Приятелю, ние сме с теб!”. Още оттогава аз разбрах, че училището е храм, където винаги мога да получа подкрепа от моите любими приятели.

- Да. Още един път се убеждавам, че само този, който е осъзнал себе си като разумна личност, никога не може да спре или да пре следва знанието, никога не забравя училището и винаги го усеща с носталгия. - Сигурен съм, че моето училище създаде основите на личното ми изграждане, което ще остане завинаги в същността ми. - Ето и сме на място. Приятно ми беше да се пообщуваме. Сполуч лив ден. - Дори не разбрах как стигнахме в училището. Благодаря Ви за приятни спомени от училищния ми живот.

В БИБЛИОТЕКАТА 1

Добър ден, Елено Михайлова! - Здравей, Яно! С какво мога да ти бъда полезна? - Искам да върна книгите, които съм прочела. Те повече не ми трябват. -

180

- Така. Я да видя какво си донесла? Добре, това е книгата на Си меон Идакиев „Омагьосаните острови". А втората книга? - Ето, вземете я. Това са разказите на Елин Пелин, които ни бяха зададени по училищната програма. А „Занимателна лексикология” на Борис Парашкевов я взех сама. - И какво можеш да кажеш за прочетените книги? - На мен приятно ми беше да чета разказите на Елин Пелин. При четенето ми възникна чувството, че сякаш чувах гласа на писателя, и той ми чете на глас. Ето как хубаво са написани разказите. А дру гите двете книги съставиха за мен по-малък интерес. Трудно въз приемах прочетеното. - Добре. Искаш ли да вземеш някой друга книга? - Така. Имате ли някой занимателна енциклопедия? - Разбира се. Ела насам към тази полица и избери си книгата, която ти харесва. - Те са доста много, дори не очаквах да видя толкоз. Мисля, като за пръв път, да взема енциклопедията на Альона Либина „Житей ска психология". - Авторът не играе ли за тебе важна роля? - Не. За мен главното е, за да се разказва в нея интересно. Нека да е тази. - Добре, записвам ти я. Ти помниш ли, че ми дължиш още една книга? - Да. Помня. Това е „Животът на бесарабските българи през XIX - XX век". Само че тя още ми трябва. Аз подготвям по нея доклад. След три дни ще Ви я донеса. - Добре, Яно! Идвай още. Довиждане! - Разбира се, че ще дойда! Довиждане, Елено Михайлова!

- Здравейте! - Здравей! За каква книга ти при нас дойде? - приветно ми попи та библиотекарят. - Искам да прочета романа на Димитър Димов „Тютюн". 181

- Много добре. Обърнете внимание, че книгите на полиците са подредени по азбучен ред според фамилните имена на авторите, за това намерете книжната полица с буква „Д". - Благодаря Ви за помощ. - Виждам, че си намерила това, каквото си търсила. -Д а . - Давай да запиша сведенията за книгата в твоя формуляр, предложи ми библиотекарят. - Моля, - отговорих й аз. И подадох й книгата. - Тези книги са пет, а желаещи да ги четат са много. Затова бих искала да я върнеш след една седмица. Надявам се, че ще имаш дос та време да прочетеш този занимателен роман, - кази ми библиоте карят, връщайки книгата. - Разбира се. Довиждане! - Довиждане. Всичко най-хубаво.

Добро утро, Иване! Къде отиваш? - Здравей, Димитре! Отнасям книгата в библиотеката. - Да я връщаш ли? - Да. Именно така. Това е романът на Димитър Талев „Железни ят светилник". На миналия урок по българската литература го изучвахме. -

182

- Давай и аз ще дойда с теб. Ще взема нещо да почета. Отдавна не съм чел нищо ново. - Ами ти какво четеш книги не по програмата? - Много си смешен, Иване. Какво мислиш, че книги от библиоте ката се вземат да се четат само по програмата ли? Аз просто обичам да чета. И ако ми хареса названието на някой творба, веднага търся книгата. - Ами ако нищо интересно няма да намериш, какво ще правиш? - Ще отида в другата библиотека. Там аз също съм записан. - Ти, както разбирам, обичаш да посещаваш библиотеките, нали? - Да. Харесва ми да общувам с библиотекаря, да избирам книги, да изпиша на място някой важна информация... - Аз повечето предпочитам да работя вкъщи, ползвайки Интер нет. - Мисля, че трябва да те вземам по-често със себе си в библиоте ката, за да разбереш, че в нея много по-интересно се работи, откакто в Интернета. - Добре. Хайде предварително да се обаждаме един на друг, когато ще отиваме в библиотеката. - Много ми хареса твоята идея. Така и ще сторим. - Ето и сме на място. - А сега тук трябва да се мълчи.

ВАКАНЦИЯ 1

Ето и свърши ваканцията. - Дори и не разбрах как мина лятото. А с такова нетърпение ча ках настъпването на лятната ваканция, защото исках да си почина от ученето, класните и контролните, а тя така неусетно мина. - Лятната ваканция наистина е най-дълга от всички останали. На нея успяваш да направиш много неща, които през учебната годи на не успяваш. - Какво имаш предвид? - Можеш да поспиш до късно, по-дълго да общуваш с приятелите си, повече време да провеждаш пред компютъра... - Според мен това лято беше прекрасно. - Защо си на това мнение? - Обикновено на лятната ваканция аз гостувам при баба и дядо на село. А тази година лятото прекарах с родителите си. - И какво прекрасно имаше в това, нали всеки ден си с тях? - Аз със семейството си през юли почивах в Китен - малко морско градче с хубаво море. Още от самата сутрин там времето беше подхо дящо за къпане и ние всекидневно почивахме на морския кей. - Има ли още нещо, което ти остана в паметта? -

183

- Мисля, че никога няма да забравя плескането на вълните по крайбрежните камъни, мириса на морската вода, необичайно кра сивите водорасли, камъчета, мидички, медузи... Само тук видях най-красивите изгреви и залези на слънцето и чух най-хубавите песни на чайките. - Има ли някой история, свързана с тези морски красоти?

- Учуди ме голямата и красивата медуза, която видяхме в един от дните в морето. Шапчицата й беше бяла, а пипалата - по-светлосини от небето. Дълго се мъчихме да я уловим, но морската шир така бързо я носеше по вълните, че ний наскоро я изгубихме от по гледа. А така ни се искаше да я разгледаме по-наблизо. - А как ти си проведе лятната ваканция? - За съжаление, на море не почивах, но не мога да кажа, че лято то ми беше неинтересно. Моята ваканция беше наситена с игри, емоции и приключения. Успях да бъда десет дни на планина, дето започнах да разпозна вам някои билки и диви плодове. Ходих с приятелите си на походи, правихме си там пикници, обикаляхме църкви, манастири и музеи. Имах време за езда на понита, за скачане, лудеене и както никога достатъчно време за четене на книги. - Да, ваканцията ни е вече зад гърба ни и сега вече разбирам, че не исках тя да бъде по-интересна, а исках да е по-продължителна. - Макар и да нямах някакви луди приключения, всичко това превърна „скромната” ми ваканция в един незабравим за мен период или както аз го наричам - низ от съвършени мигове, пропити с кра сота. 2 - Ура! Ваканция! С какво голямо нетърпение я очаквах! - Да. Наистина ваканцията е най-очаквано и най-интересно вре ме на годината. - Какво се събираш да правиш през пролетната ваканция? - Мисля, че няма да я пропилея с гледане на телевизия или игри на компютъра, а ще спортувам, колкото може повече. - Какъв вид на спорта най-харесваш? - Аз много обичам да играя федербал, футбол, но най-обичам во лейбола. А ти с какво мислиш да се заемеш през ваканцията? 184

- Искам да налегна повече на четенето, защото имам да чета дос та много произведения по програмата на всички изучаеми литерату ри в училището. - Освен спортуването планираш ли още нещо да правиш? - Разбира се, едно спортуване е доста малко за провеждането на цяла седмица. Мисля още да посетя някакви нови места в родното ми кътче. - Дали ще успееш. Ако не забрави, пролетната ваканция не е го ляма. - Мисля, че ще има доста време да се определя и запозная с най-интересните места на моята родина. - Добре си намислил. Аз пък мисля да остана у дома и да пома гам на баба и мама, за да се подготвим към най-големия пролетен празник - Великден. - Какво обикновено ти правиш за този празник? - Обичам с баба да боядисвам великденските яйца, а с мама да меся козунаците. - Имате ли някакви семейни традиции, които винаги спазвате на този празник? - Обикновено в сряда печем козунаците. На Велики четвъртък у дома се боядисват яйцата и с първото боядисано в червено яйце си натърквам бузите за здраве и успех. На следващия ден, в Разпетия петък, цялото ни семейство почива, защото Христос е бил разпънат на кръста.

В събота вечерта, преди Великден, всички членове на семейство то ни отиват на църква, за да запалят свещ и да сложат яйцата, ко зунаците и цветята пред иконата на Христос. - В неделя, рано сутринта, похапвате ли от светените яйца и ко зунаците, подготвяте ли празничен обяд, срящате ли кумичините, играете ли на яйца? -Д а . - Както разбрах, твоето семейство също спазва тази традиция на този светъл и добър празник. - Мисля, че целият български народ спазва този обичай. 185

- Тъжното е, че със свършването на празника ще се свърши и ва канцията. - Права си. Но след този празник ще има още много хубави про летни дни. 3

Ето свърши и зимната ваканция. - Тази зима беше необичайно красива. - Съгласна съм с теб. Не мога да се нагледам през прозореца как тихо падат снежинките право надолу, към земята... - Да, това е едно тихо и спокойно време на годината, когато ця лата природа е заспала, покрита с бяла покривка от мек сняг. - Зимната ваканция е любимият ми период на годината. Навън е студено, но атмосферата вкъщи е приятна, защото семейството ми е заедно. Това е период, в който се прави равносметка за постигнато то и си пожелаваме тайничко нещо, което искаме да постигнем през една година. - Само със семейството ли си проведе зимната ваканция? - През зимната ваканция бях със семейството си и приятелите си. Разменихме си подаръци към новогодишните празници и прекарах ме много красиви мигове заедно. - Какво подари на майка си таз година? - Дълго време се чудих какво да й избера, защото изборът е пре кадено голям. На края се спрях на една сребърна висулка със слонче. Рентах, че това е най-добрата ми идея, защото слончето носи къс мет, и всеки път, когато майка ми ще си хвърли на него очите, ще се сеща за мен. Почувствах се удовлетворена, защото мисълта, че ще стопля нейното сърце, накара и мен да се чувствам щастлива. - Аз пък искам да ти разкажа как проведох Бъдни вечер. В този ден цялото ни семейство беше по-сплотено. Целият хол бе украсен -

186

с коледна украса, а на масата бе запалена красива свещ. Постните ястия на празничната ни маса бяха нечетен брой, както традицията повелява. Имаше питка, постни сърми, картофени кюфтета и други вкусни неща. Хапнахме, посмяхме се и си легнахме. На другия ден се събудих рано. Коледа! - За това как прекарах Коледата, ще ти разкажа аз. Рано су тринта, когато още всички спяха, изтичах до елхата да видя какво има отдолу. Знам, че подаръците са от семейството ми, но от малка свикнах да ги намирам все под елхата. Там бяха оставили няколко дрешки и нов телефон, който дълго време си мечтаех да имам! Бях много доволна от подаръците. - Сега пък ти ми разкажи как отпразнува Новата година? - Новата година също прекарах добре. Бях у дома с домашните си хора, купихме си бенгалски огън, ходихме на гости у едни наши комшии. Цяла нощ прекарахме в смях и веселие. Пожелахме си една по-усмихната и красива година. Дано бъде точно такава! - Да, наистина зимната ваканция това е сезон не само на студа, а и на празниците. - Да, навън е студено, ама в сърцата ни може да е топло, стига да ги отворим за обичта.

ДИСКУСИЯ / • ч От най-дълбока древност хората обсъждат значими проблеми. Ц ц р г Една от най-разпространените форми на такова обществено об съждане е дискусията. Дискусията се е появила още във време то на старогръцките философи, които са развивали изкуството да убеждаваш. Дискусия: - обсъждат се проблеми от различни области на живота; - обосновават се мнения с цел достигане до обща позиция; - най-често протича по предварително определен ред. Припомнете си, че дискусията трябва да съдържа: 1) теза по дискусионния проблем - в нея кратко и ясно трябва да предложиш отговор на поставения въпрос за обсъждане; 2) аргументация на тезата - чрез разсъждения и приведени житей ски примери или научни факти трябва да подкрепиш тезата си. Дискусията може да се започне с въпрос към всички участници в па нела, а публиката може да изказва мнението си по по-неофицален начин. 187

При подготовка за дискусия: - избираме дискусионен проблем -ж итейски, научен, обществен...; - проучваме факти, мнения, изследвания (от интернет, в учебници, в енциклопедии...); - уточняваме регламент на дискусията - избираме водещ, опреде ляме време за изказванията и т.н. При участие в дискусия: - ясно и непротиворечиво изразяваме мнението си с подходяща интонация и сила на гласа, като поставяме логическо ударение върху ключовите изрази; - подбираме уместни и убедителни доказателства, които излагаме в определен ред (например: започваме с най-слабия и завършваме с най-силния аргумент); - изслушваме другите участници, без да ги прекъсваме; - подкрепяме или оспорваме мненията на другите участници, като избягваме груби или неуместни думи; - спазваме правоговорните норми; - използваме уместни мимики и жестове, за да направим речта си по-убедителна. Уп р аж н ен и е 126 ► П р о ч е т е т е т е к с т а . К о и о с о б е н о с т и н а д и с к у с и я т а о т к р и в а т е в н е го ?

М и л е н а : Как мислите каква роля играе днес интернетът в жи вота на младото поколение? Иван\ В днешно време интернетът е разпространен по целия свят. Това е едно ново пространство, в което може да се намери ин формация за всичко. М и р о с л а в : Иване, ясно е, че интернет ще играе все по-основна роля в живота на хората. Интернет е свобода. Интернет е начин да си едновременно на много места. С т е ф к а : Аз пък имам двояко мнение. ЗА интернет съм, защото от една страна той е начин на живот. В същото време съм и ПРОТИВ него, защото истината е, че интернет пространството няма контрол. Някои злоупотребяват с дадената им свобода! М и л е н а : Искам да те допълна, Стефке, че също така интерне та ни лишава от истинските емоции при общуването, вълнението и чувствата на една среща, от аромата, полъха, усещането на свежест, когато сме сред природата. Виртуалният и реалният свят ни предла гат коренно различни неща, затова трябва да се възползваме от пре димствата и възможностите, както на интернет, така и на реалните усещания. И в а н : Факт е, че всеки му е приятно да прекара малко време, на мирайки се във форум, играейки на игра, преписвайки се със своите 188

приятели, както и на мен. Но аз за разлика от много мои връстници не съм зависим от компютъра и за мен има по-приятни и може би по-полезни занимания, с които запълвам свободното си време. Мирослав : В края на краищата интернет пространството ни е по лезно, но прекалим ли с развлеченията, които той ни предлага, ста ва вреден и дори опасен! Стефка: Как мислите, може ли да се каже, че интернет е инстру мент за комуникация и забавление? Иван: Стефке, според мен това е така, защото тук можем да комуникатираме един с друг чрез електронна поща и различни сайтове за запознаване. Можем да научаваме новини по целия свят. Мирослав: Драги приятели, не мислите ли, че интернет също е опасно: в него се появява своя престъпност, вредителство, вируси и различни малоприятни явления. Милена: Интернет може би е добре, обаче имаме възможност да станем зависими от него. А пък един диалог с виртуалния събе седник влияе на зрението и изобщо на здравето. Иван: Може и си права, Милено, обаче ако се общуваме в мяра чрез компютъра, мисля, че нищо лошо няма да стане с нашето здра ве. Аз например, страхувам се, че родителите не винаги могат да контролират времепровеждането на децата си пред компютъра, за щото повечето от родителите до късно са на работа. Мирослав: Разреши да не се съглася с теб, защото знам, че с помо щта на специални програми родителите могат да контролират вре мето и сайтовете на децата си в интернета. Иван: Смятам, че всеки от нас е прав в своите мисли за ползата и вреда на интернета. Милена. Нека всеки да остане на своето мнение. Н

О тго в о р е те на въ пр осите:

1. Формулирайте тезите, които се защитават от участниците в дискусията. Кои тези приемате вие? 2. С какви доказателства си служат учениците? Дайте приме ри. 3. Кои от темите са подходящи за дискусия и кои - не? Обоснове те се. Как се скарах с най-добрия си приятел? Променят ли дрехите човека? Моята любима дреха. Кавалерство. И м а ли бъдеще книгата? 4. Дискутирайте в класа върху въпроса „В какво е смисълът на живота? 189

СЪЧИНЕНИЕ НА МОРАЛНО-ЕТИЧНА ТЕМА У п р аж н ен и е 127 ► П р о ч е т е т е д о л у п о с о ч е н и т е с ъ ч и н е н и я н а в а ш и т е в р ъ с т н и ц и . С ъ гл а с н и л и с те с а в т о р и т е ? Н а з о в е т е с и л н и т е и с л а б и т е с т р а н и н а д а д е н и те у ч е н и ч е с к и тв о р б и . Р е д а к т и р а й т е п р и н е о б х о д и м о с т. И з к а ж е т е м н е н и е т о си, к а то н а п и ш е т е с ъ ч и н е н и е на те м а „К р а с и в о то - това е кр а с о та та , в и д я н а п р е з о ч и те на д у ш а та».

Какво е красотата? Къде можем да я открием? Отговорът е един красотата е навред около нас и ако имаме очи за нея, можем да я забележим дори и в най-незначителните неща. Можем да я открием в изгрева и залеза, можем да я видим в усмивката на хората, с кои то се разминаваме на улицата, - в детския смях на играещите деца, можем да я открием в аромата на цветето. Красотата може да бъде в благородната постъпка и в любовта. Красотата е в нашите души и нашите сърца. Ето защо красотата е навсякъде около нас и винаги можем да я открием, само трябва да искаме, защото тя е в нас и навсякъде около нас - в главите, в ус мивките, в очите и сърцата ни. Човек има достатъчно време през живота си да търси и открива красота във всеки и във всичко, но не да я открива с очите си, а да я търси с душата си. Дори в нашето всекидневие просто сме заобиколени с красота. Понякога търсим нещо и не го виждаме, а то е пред нас, по лучава се, че ние просто нямаме очи да видим неговата красота. Всеки човек намира красотата в разно, за всеки човек красотата има свое значение. Едни намират нещо за красиво, а други изобщо не го харесват. Аз например, харесвам онова, което е успяло да се до косне до сърцето ми. Всеки ден аз се стремя да откривам и оценявам истинската красота. Стремя се да я откривам във всичко. Според мен има два вида красота - външна и вътрешна. Външ ната е тази, която можем да видим с обикновено око, а вътрешната я виждаме с очите на душата си. Понякога се питам каква е приликата и каква е разликата между двата вида красота. И идвам до извода, че разликата между външ ната и вътрешната красота се състои в това, че външната красота с времето избледнява, тя е краткотрайна, тя е само за някакъв момент от живота на човека. Дори можеш да я загубиш само за миг, а въ трешната красота няма как да избелее, няма как да се промени във времето. Тя остава до края на живота и никой няма да я открадне. 190

Дори човек да е външно грозен, от него може да сияе светлина, може да праща толкова позитивна енергия, че да омагьоса всичко наоколо. Ето защо точно тази вътрешна красота трябва да се нау чим да търсим и да откриваме. Приликата между тях е, че красота та сама по себе си означава нещо хубаво, а пък още по-добре, когато двете са тясно свързани. Красотата само може да ти я подари Господ и щастлив е онзи, който я има, а още по-щастлив е този, който притежава умението да я разбира и цени, защото настоящата красота понякога остава неза белязана от хората. Невинаги красотата означава външна хубост и не трябва да я търсим само в красивите неща, много често красотата е скрита от очите, тя е видима само за душата. Аз мисля, че под една външна красота на човека може да се крие един лош, егоистичен и лицеме рен човек. И обратно, един, не толкова привлекателен човек, може да се окаже един от най-хубавите хора. Според мен именно заради това трябва да се научим да виждаме през очите на душата си, за щото невинаги външната красота означава духовна красота. Трябва да знаем, че очите често подвиждат, а очите на душата ни - нико га. Те виждат такива неща, каквито са в действителност, и дават вярната оценка. Не ли е истинската красота във вътрешната кра сота, която ние не можем да видим с очите си, защото можем да я почувстваме само със сърцето си. Само действително добрите хора могат да усетят красотата, защото красотата означава добро, а пък то се крие само в човека. Но все пак правим грешка, когато в много случаи харесваме повече физически привлекателните хора, отколкото физически непривлекателните. На първите ние приписваме по ложителни черти и качества, а на вторите - негативни. Също така на привлекателните приписваме повече отзивчивост, отговорност, очарование... Ние сме очаровани от физическата красота на човека. Ние сме заслепени и всичко ни изглежда толкова прекрасно, че не искаме просто да видим другото лице на човека. Само по тази при чина човек е склонен да вижда само светлото и положителното на един човек. Тъмната страна остава скрита, но това не означава, че ще бъде вечно скрита. В един прекрасен ден тя ще се появи и ще ни докаже, че човек трябва да се оценява с „очите” на душата. Чес то унесени от външната красота, ние не искаме да вникнем във въ трешната красота на човека, което може да ни струва скъпо, защото с времето човекът се променя и външната красота се променя с него заедно. Призовавам всички да се стремим да опознаем вътрешния свят на хората, да се докоснем до сърцата им, да опознаем това, което е невидимо за очите ни, и само като успеем да направим всичко това, 191

ще стигнем до истинската същност на човека. И да не забравяме, че красотата е не само в хората. Тя е навсякъде. Дори едно малко ка мъче може да има нещо красиво, струва само по добре да го разгле даме. Във всяко едно малко нещо можем да открием много красота, струва само да се докоснем до него и го погледнем и тогава ще разбе рем каква красота се крие в него. Научете се да виждате с „очите” на душата и помнете, че красиво е това, което ние успяваме да видим там, където другите не могат да видят. (Из съчинението на Мария Колева, 15 г.)

2 Според мен красотата се дължи на вътрешната хармония в чо века. Красотата не иде сама по себе си. Тя е вътрешен органичен про цес, резултат на хармонично съчетание между човешката доброта, мисъл и воля. Кое прави човека красив? Мисля, че моралният живот. Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните. Вътреш ните качества го правят човек. Те се отразяват и върху външността му. Когато устата на човека е красива, това показва неговата устой чивост на чувствата му. Ако челото на човека има две успоредни ли нии, те показват добре развита съвест. Това говори, че този човек ни кога не лъже. И така мога да направя извод. Човекът трябва да се обича само за нещо красиво. Красиво трябва да бъде човешкото тяло. А това се постига само чрез правилен и хармоничен духовен живот. Това значи да има чо век правилни мисли и чувства, които са в състояние да поддържат красотата и пластичността на мускулите на лицето. Мисля, че само светлината на ума и топлината на сърцето ще правят човека винаги млад и красив. Още разбирам, че красотата иде от мъдростта. Само мъдрите хора могат да бъдат красиви. Тях ната красота е пластична и подвижна. Красивите хора още са разум ни. А може ли грозният човек да е разумен? Сигурно не. Ако грозни ят човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашната негова красота. Сегашната му грозота пък ще донесе в неговото бъдеще не вежество. Не един път от мен беше забелязано, че когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява. Красотата има няколко качества - доброта, сила, разумност и ме кост. Красотата е качество и ценност, която не всеки човек притежава. Духовната и физическата красота не вървят ръка за ръка по отноше ние на важността. Вътрешната красота на човека е най-важна. Тя из вира дълбоко от душата му и доминира над физическата красота, защото душевната красота е ценност, която е в сърцето на човека. Тя е 192

скрита и само този, който има сетива за нея, може да я открие. А физи ческата красота е външното излъчване на човека. И тя е само качество. Неотдавна от мен бе прочетен разказа на Светослав Минков „Да мата с рентгенови очи”, в който главната героиня е Мими Тромпеева. Тя си слага рентгенови очи, за да бъде външно красива. Тази творба поражда у читателя тревога за нравствените устои на човека. А не щата, които го заплашват, са липсата на духовност и емоционалната празнота, което довежда до осмиване и изобличаване на този недос татък. Когато човек е само външно красив, той ми се асоциира с кук ла, която не може да мисли и да чувства нищо, но е красива. Красотата усещаме, искаме я, търсим я, пазим я! Именно така трябва да бъде, защото красотата е заложена у все ки от нас, просто тя трябва да бъде провокирана и отключена при определени обстоятелства и при ясно осъзнаване на нуждата. Но в какво се изразява красотата, когато се касае нейните човешки про явления? Това, разбира се, са нашите ценности и добродетели, като способността ни да обичаме, да ценим, да уважаваме, да правим и да се борим за добро, да бъдем добри и състрадателни, да бъдем морални, чистосърдечни в мислите и в делата си, в действията и в намеренията си. Да бъдем всеотдайни и грижовни, способни на са можертва и себеотрицание в името на каузата, която въплощават живота и делата ни. Коя е тази кауза, за която струва да пожертва ме, подарим всички красиви и стойностни неща, намиращи се вътре в нас. Това решаваме пак ние и нашият морално-емоционален въ трешен свят с неговия безспорен господар - вътрешният глас. Той е този, който съобщава и именува каузата, назовава я с истинското й име. Такава една кауза е семейството, което по смисъла на хрис тиянските ценности, неговото задължително създаване, е нашата земна мисия и реалната причина и цел ние да сме изпратени на бе лия свят. Семейството, създаването на поколения, осмислят нашия живот, нашето ежедневие, мотивират ни да се борим и да мечтаем, дават смисъл и съдържателност на целите и стремежите ни, създа ват усещането за пълноценност от живота. Семейството е пример за каузата, на която най-много хора се отдават, която създава усещане за принадлежност към нещо стойностно, перспективно и възвише но, към нещо смислено и истинско. Семейството е може би най-често срещания вдъхновител за демонстриране и развихряне на нейно ве личество и вътрешната красота. Създаването на същото е повод да бъдем красиви и в мислите, и в действията си, и в душата си. То е повод да бъдем всеотдайни и креативни в доказването на собствена та си красота и концентрирани в нейния смисъл и в прилагането й. Дали има други примери за кауза-вдъхновител? Естествено, че има, и такава една кауза са приятелите и приятелството. При много хора 193

всичко започва и свършва с приятелството и именно приятелите са тези, които дават смисъл на живота им и осмислят тяхното развитие. Просто това е техния критерий за пълноценен живот и това е сре дата, която им внушава сугурност и смисъл и им дава спокойствие. Това е средата, която при условие, че е здрава и устойчива, изпитана във времето и неподвластна на ударите на живота, то тя ще е все така перспективна и самодостатъчна за човека, вложил вътрешната си красота в името на нейния просперитет и успешно развитие. Дали има друга кауза, достойна да бъде възнаградена с нашата собстве на вътрешна красота? Има, разбира се! И това е кариерата! Кариеризмът е толкова искушаващ, толкова съблазнителен, че вътрешно красивият човек, изпълнен с амбиции за кариера и осъзнаващ ефек та от реализацията на заложбите и таланта си, просто ще бъде от даден тотално и себеотрицателно на нея и тя трудно може да бъде съчетана с отдаване на някой от другите гореспоменати каузи. Спо ред мен тази комбинация от личностно, професионално и морално израстване, реализирано на практика в среда, съчетаваща уюта на семейството, подкрепата на приятелите и успеха в професионално то развитие е критерий за пълноценен живот и за правилно израз ходване на вътрешната ни красота. Някой преди мен вече е казал, че красотата ще спаси света. Аз бих добавила: „Красотата ще спаси света, ако светът спаси красотата!” А светът това сме ние, хората! И трябва да бъдем по-добри и все по-често вътрешно красиво изразя ващи се и доказващи се! Хубаво е човек да вижда около себе си много обич, искреност и красота. Нищо друго не е в състояние да разтопи душите на хората, нищо друго не може да замени блаженството и красотата, които ни даряват положителните качества на човека и обичаните хора. А какво е необходимо да придобиеш красота? Според мен трябва да можеш да обичаш, да си мъдър и винаги да говориш истината. Красотата е израз на Любовта. Който не обича, той никога няма да бъде красив. Човек не може да бъде здрав и красив, ако не мисли, не чувства и не постъпва добре. И в края, нали само красивият човек проявява Истината. Искам да посъветвам на всички да се стремят към красотата, за да проявяват Истината, която е вложена в душите ни. Помнете, че няма по-красиво от това, когато човекът е тих и спокоен и носи в себе си мир. Не забравяйте, че трябва да бъдете силни, защото силата на човека седи в красотата му. Човекът е силен толкова, колкото е кра сив. (Из съчинението на Юлия Стоянова, 16 г.)

Роден край, Родина, роден дом, роден език, родна майка... Най-топлите и нежните думи в езика на всеки човек и всяка на 194

ция. Вълшебни и нежни думи. Когато човекът ги произнася, той си представя нещо искрено, открито, особено и радостно. За мене всички тези изрази започват от думата Мама. Нещо, кое то съм произнесъл за първи път, нещо, което обичам, ценя и асоции рам с думите език, дом, родина... Аз не просто така пиша тази дума с главна буква, а защото в моето сърце живее голямо уважение и обич към Майка ми, която на този свят е единствена и неповтори ма. Мама ми е дала възможност да видя бял свят, да проговоря на роден български език, да чувствам и изучавам хората. Аз много оби чам Мама, но не винаги успявам да бъда благодарен и да я радвам. Знам, че непременно трябва да бъда по-добър, повече да уча, да съм искрен и открит, за да радвам родителите. А може някой ден да прославя с труд моя роден край, моя роден град, моя роден език, родината. Понякога случва се така, че в нещо не съм съгласен с Мама, но заедно ние се опитваме да се споразумеем, да намерим истината. Тя се радва заедно с мене за моите успехи, дълбоко преживява моите неуспехи, учи ме да търся изход от сложни ситуации. Аз много ценя нейната оценка и мнение. Мама е моята най-добра учителка, най-близък роден човек, моят ангел-хранител. Аз знам, че тя се моли за мене и денем и нощем моли Господ за здраве и добро бъдеще на своя син. Аз съм й благода рен за вечерните разговори, за грижата й, за недоспаните нощи. На такива майки се крепи семейството, родината, светът, всичко род но, което сътворява човекът. Радвам се, че мога на роден език да й кажа: миличка моя, Майчице, обичам те и коленичам пред тебе. (Из съчинението на Андрей Кара, 14 години)

§ 27 . ПРЕВОД Уп р аж н ен и е 128 ► П р е в е д е те на б ъ л га р с ки е з и к .

КАЗКА ПРО КОХАННЯ СОЛОВЕЙКА ДО ТРОЯНДИ Чи знаєте ви, чому на троянді колючки? Не знаєте? Тоді слухайте. Було це давно, коли ще наша планета Земля стояла на чотирьох слонах. Тварини, квіти, птахи вміли розмовляти. Всі вірили в диво, бо не існувало тоді на землі ні зради, ні ненависті, ні зла. Одного літнього дня соловей, милуючись красою природи, за зирнув до квітника. Він облітав майже всі країни, але такої краси 195

ще ніколи не бачив. Яких квітів тут тільки не було! З-під зеленого листячка сором’язливо виглядали фіалочки. Прямо в очі зазирали сині волошки. Яскраво палахкотіли червоні маки. Стрункі мальви посміхалися рожевими пелюстками. На тлі цієї краси важко було не помітити троянду.

Велична, витончена, вона росла в середині квітника, а інші квіти навколо неї ніби посхиляли голівки додолу, неначе вітали свою ко ролеву. Троянда була справжньою красунею. її жовту серединку при крашали розлогі червоні пелюстки - коси. А голівку притримувало струнке зелене стебло. Ця квітка настільки вразила соловейка, що він не міг відірвати від неї погляду, - і одразу ж закохався. Щодня він співав троянді найкращих, найщиріших пісень, сповнених сильного, великого по чуття. Та красуня троянда не зважала на пісні солов’я, бо не любила нікого, крім себе. Поведінка троянди розбила серце соловейку. Його переживання були такими великими, що він навіть не міг співати. Бог, дивлячись на страждання знесиленого солов’я, вирішив по карати самозакохану квітку. Так на стрункій стеблині троянди з’яви лися колючки. Бог також навчив троянду по-справжньому кохати, зробивши її символом кохання. Ось чому закохані дарують троянди - символ чистого, незрад ливого кохання. А колючки на стеблині застерігають від лихої долі. (Оскар Уайльд)

196

Уп р аж н ен и е 129 ►

П р е в е д е те на б ъ л га р с ки е з и к .

ВЕСНА ІДЕ Ще зовсім недавно важко було сонечку пробитися промінням крізь хмари. Вони волохаті, неначе брудні, нависають над землею, а ми поглядаєм на небо, питаємо: - Коли ж ти, сонечко любе, розтопиш весь сніг і сріблясті ручайки полинуть у річки, в яри? Та ось повертаєшся з школи і мружиш очі від яскравого світла. Сонце вже бавиться. Ще не припікає як слід, а тільки лагідно дотор кається до обличчя. Це ж березень місяць прийшов - перший місяць весни! А чи ж розвісили ви шпаківні? Десь уже мчать до нас з дале ких країв заклопотані, веселі шпаки. їм треба хатинку, щоб вивести своїх діток. Спочатку з’являться самці, а через кілька днів і їхні по други - самички. Так само прилітають по черзі й жайворонки та зя блики. Теж наші перші весняні гості. Жайворонки поселяються на ланах, на таловинах. Зяблики в лі сах, гайках, парках, садах. Незабаром ми почуємо їхні гучні, весняні пісні. А які чисті голоси в пташок! На ще вогких пагорках, на схилах, зацвіли наші перші весня ні квіти - мати-й-мачуха. В неї квітки яскраво-жовті, ніби крапли ни вранішнього сонця. З-під торішнього листя соромливо виставить свою фіолетову квітку волохатий сон. Щоб не боятися ніякого холо ду, сон надів на себе цю пухнасту шубу.

Погляньте, муха вже гріється на сонечку, ще млява, неповоротка, але вже пряде лапками, гладить ними себе по черевцю. Це вона че пуриться. А по-справжньому сонце почне оживляти все після 21 березня, коли день дорівнює ночі. А далі дні почнуть збільшуватися, а ночі коротшати... Йде справжня весна, щоб враз перемогти зиму. (О. Копиленко)

197

СЪСТАВЯНЕ НА КОНСПЕКТ НА ПРОСЛУШАНИЯ ТЕКСТ Уп р аж н ен и е 130 ► К о н с п е кти р а й те текстовете.

БЪЛГАРИЯ - ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА Отношенията на България с Европейския съюз имат кратка, но динамична история. България установи дипломатически отношения с Европейската общност едва на 9 август 1988 г. Европейската общ ност беше готова да започне веднага преговори с България за сключ ване на Спогодба за търговия и търговско-икономическо сътрудни чество, но развитието на взаимоотношенията беше спряно поради политическата обстановка в страната. След падането от власт на правителството на Тодор Живков отношенията се активизираха мно го бързо. Бяха проведени преговори на 8 май 1990 г. между Бълга рия и Европейската общност. Беше подписана Спогодба за търговия и търговско-икономическо сътрудничество. Тя, макар и с ограничено значение, създаде рамката за по-нататъшното развитие на взаимоот ношенията между България и Европейската общност. Въпреки това динамизиране на отношенията, подписаната спогод ба изчерпва своите възможности много бързо. През есента на 1991 г. беше взето решение да започнат преговори с България за сключване на Споразумение за асоцииране с Европейската общност. То беше по дписано на 8 март 1993 г. и влезе в сила след ратифициране от На родното събрание на България, Европейския парламент и парламен тите на държавите-членки на 1 февруари 1995 г. Изпълнението на споразумението доведе до нарастване на стоко обмена между България и държавите-членки на ЕС и до по-интен зивни контакти и сътрудничество в редица сфери на икономиката, културата, финансите. Следващ етап в развитието на отношенията беше представянето на официалната молба на България за пълноправно членство в ЕС на Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. През пролетта на 1996 г. Европейската комисия представи на бъл гарското правителство специален въпросник, който трябваше да бъде попълнен и да послужи като основа за подготовката на мнението й относно бъдещото присъединяване на България към ЕС и започва нето на преговори. Поставените въпроси обхващаха всички сфери на икономическия и социален живот в страната. През юли 1997 г. беше подготвено мнението на Европейската ко мисия относно кандидатурата на България за пълноправно членство 198

в ЕС. Беше констатирано, че България е на път да изпълни полити ческите критерии за членство, но все още в страната няма функцио нираща пазарна икономика и тя няма да може да се справи с конку ренцията в рамките на ЕС в средносрочен план. За подготовката на България за пълноправно членство в ЕС бе разработена национална стратегия. Стратегията се основава върху разбирането, че присъединяването на България към семейството на европейските демокрации е основен национален интерес. През ноември 1998 г. бяха представени и първите редовни докла ди на Европейската комисия за напредъка на страните-кандидатки през периода юли 1997 г. - ноември 1998г. В доклада за България се отбелязва, че страната е направила значителен прогрес, но все още не изпълнява Копенхагенските критерии и не е готова за започване на преговори. През март 1999г. Министерският съвет на Република България приема Постановление №47, с което създава Съвет по европейска ин теграция и тематични работни групи за координация на процеса на присъединяване на България към ЕС. Процесът на интегриране на България в ЕС е голямо предизви кателство за страната. Какво трябва да направи България, за да се подготви за пълноправно членство в ЕС? 1. Да изгради здрава и конкурентноспособна икономика - това е необходима предпоставка, за да може страната да се справи с нати ска на конкуренцията на един свободен пазар. 2. Да хармонизира българското законодателство със законодател ство на ЕС - т.е у нас да действат нормативни актове, които са в съз вучие с европейското право. 3. Да бъдат усъвършенствани българските институции, които контролират прилагането на законите и да бъде създадена ефектив но действаща българска администрация.

199

4. Да бъде поддържана политическа стабилност на основата на демокрацията, спазване на човешките права и правата на малцин ствата. На 13 октомври 1999 г. Европейската комисия за втори път пред стави своите редовни доклади за напредъка на страните-кандидатки за изминалия едногодишен период. В доклада за България се правят следните изводи: България изпълнява политическите критерии от Копенхаген. По-нататъшните усилия на страната би следвало да се насочат към предприемане на конкретни мерки за интегриране на ромското насе ление, за борба с корупцията и подобряване дейността на съдебната система. Постигнато е значително ускорение в укрепване способността на страната да поеме задълженията на членството и в приемането на европейското законодателство, което трябва да бъде допълнено с по следователни усилия за неговото практическо прилагане. Има съот ветствие с приоритетите на „Партньорство за присъединяване”, освен в ядрения сектор. В заключение Комисията препоръча България да се присъеди ни към страните, с които ЕС е започнал преговори за членство, при условие, че до края на 1999г. българските власти вземат решение за установяване на приемливи срокове за затваряне на реактори 1-4 в АЕЦ „Козлодуй” и че се потвърди значителен напредък в провежда ната икономическа реформа. На 1 януари 2007 година България става член на Европейския съюз. От членството в ЕС българите очакват нови пазарни възмож ности, чужди инвестиции, финансова подкрепа, постигане на по-ви сок стандарт на живот, икономическо благоденствие, по-висок меж дународен престиж на страната, заздравяване на демокрацията.

БЪЛГАРИЯ В ЖИВОТА НА ЛЕСЯ УКРАИНКА "Само за едно съжалявам: че не съм била тук по-рано, но какво да се прави... Във всеки случай, винаги ще помня като голямо събитие пътуването ми дотук, знам, че то не е минало безследно за мен!" (Леся Украинка)

Името на гениалната поетеса Леся Украинка влиза в триада та на украинската литература наред с такива гиганти, като Тарас Шевченко и Иван Франко. През целия си живот Леся Украйна страда от тежка болест (ту беркулоза) и постоянно се лекува - в Русия, Италия, Грузия, Крим. Всяко подобно пътуване оставя в сърцето на поетесата трайни споме ни, намира място в съвършените й поетични редове. 200

Леся Украинка

Иван Шишманов

България, както нито една друга страна, става за Леся особено близка. И не само затова, че тя живее в София от юни 1894 до ав густ 1895 г. Нейното общуване със страната на високите планини и чудните долини в самото сърце на Балканите, с българския народ, с представителите на българската култура се основава на дълбоко духовно разбирателство. Както е известно, интересът на Леся Украинка към България възниква преди всичко благодарение на нейния вуйчо - известния украински учен и политически деец Михайло Драгоманов, който идва в София през 1889 г. Леся е била много близка със своята пър ва братовчедка Лидия (дъщеря на Драгоманов), която малко преди баща й да дойде в България се омъжва за Иван Шишманов. В пис мата от този период до вуйчо си и Шишманови намираме множество факти за интереса, проявяван от Леся към България. Например, тя моли да й бъде изпратен български речник, разпитва как се пишат и се произнасят българските букви и звуци, интересува се от българ ските легенди, народните обичаи и обреди. След време в нея се поя вява огромно желание да посети роднините си в София. През лятото на 1894 г., когато Леся Украинка най-сетне идва в България, започва един много важен (български) етап в живота и творчество на поетесата, белязан с по-нататъшното изкристализиране на нейните идейно-философски, естетически и художествени предпочитания. В България Леся се интересува от всичко. В София, в Пловдив, в селата, навсякъде, където отива, поетесата иска колкото може по-обстойно да вникне в бита на българите, в техните традиции. Тя често намира сходство между украинските и българските приказки, легенди, дори в природата: „Странно, рекичката във Филипопол Марица, толкова прилича на Псьол". Или: „Само за едно съжаля вам: че не съм била тук по-рано... Във всеки случай, винаги ще пом ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------201

ня като голямо събитие пътуването ми дотук, знам, че то не е мина ло безследно за мен!" Един от най-важните резултати от софийския период в живота на украинската поетеса е приятелството й с Иван Шишманов. Оче видно, роднинските връзки между тях не са били от голямо значе ние. Отношенията им се основават върху общите възгледи за редица социалнополитически проблеми, интереса към литературно-худо жественото творчество и, особено, как в него се трансформират фол клорните и митологичните мотиви и сюжети. В София Леся Украинка има възможност непосредствено да изу чава процесите, протичащи в българската литература и българското общество в средата на 90-те години на XIX в. Според нас, обаче, не е правилно да не се отчита влиянието, което оказва българската ли тература върху Леся Украинка с цялото си разнообразие. Ето защо неслучайно творбите й от „софийския период” (цикъла „Несвободни песни” и други) се отличават с остра социална насоченост и граж дански патос. Пребиваването в България, дълбокото познаване на живота в страната, по-нататъшните контакти с български дейци на култура та се въплъщават в творчеството на Леся Украинка през следващи те години. Дълбока следа оставят сюжетите и мотивите от южносла вянския епос (поемата „Віла-посестра"). След завръщането си в родината Леся Украинка продължава из вестно време да поддържа контакти със своите български приятели. Това творческо сътрудничество се прекъсва малко преди тя да почи не на 25 юни 1913 г. Повече от месец никой в България, включител но и Шишманови, не знаят за смъртта на поетесата. Тогава бушува Втората балканска война и румънските войски прекъсват работата на пощите. Най-сетне тъжната вест идва чрез в. „Громадський го лос". От писмото на Иван Шишманов до майката на поетесата нау чаваме, какви чувства предизвиква смъртта на Леся сред нейните близки: „Откъснати от целия културен свят, ние не можахме по-рано да изкажем нашите съболезнования по повод на незаменимата загу ба. Като казвам това, извини ме великодушно, не изнасям на преден план редкия литературен талант на нашата незабравима Леся. За него е писано и ще се пише много преди всичко от украинските кри тици и патриоти. Аз целувам изстрадалата ръка на майката, която даде на украинския народ не само славната писателка, виртуоза на украинския език и стиха, но и рядко хуманния и идеален човек, са моотвержения служител на социалната правда и вечната красота. В това отношение Леся преди всичко е не само украинка. Тя е наша както всички велики писатели, живяли в името на общочовешкото". (Виталий Москаленко) 202

СТАТИЯ Статията е жанр на журналистиката, в който авторът си поставя задача да проанализира обществените ситуации, процесите, явле нията преди всичко от гледна точка на закономерностите, лежащи в тяхната основа. Статията е един от най-разпространените и важните жанрове на журналистиката, по тази причина за нея са характерни острата актуал ност на материала, аргументирането на изводите и обобщенията, ана лиза на важните за обществото или конкретна группа хора явления. Ста тията трябва да бъде завършена, тоест мисълта, отразена в названието, задължително трябва да се разкрива, опровергава или потвърждава, за да може читателят заедно с журналиста да стигне до определена гледна точка. Статията е понятие достатъчно дълбоко и многогранно, тъй като размерът на статията сериозно се колебае и няма сериозни рамки. Оба че, неголямата новина или забележка никога не могат да бъдат нарече ни статия. За статията са характерни осмислянето на различни явления, критика, аргументиране, доказателства, примери, може да има елемен ти на интервю или цитати. Този жанр позволява на автора да разкрие и прояви своя талант. Концепцията на статията трябва да бъде максимално аргументира на, обаче написана просто и увлекателно, читателят да иска да разбе ре всичко, да дочете статията до края. При това журналистът трябва да осъзнава, че от неговата реч, таланта,уменията зависи не само рейтинга на изданието, но и качеството на информацията, която получават чита телите.

У п р а ж н е н и е 131 ► П р о ч е те те текста. О п р е д е л е те сти л а, ти п а и ж а н р а . Д о к а ж е т е , че то зи те кс т е статия.

ФОЛКЛОРИСТЪТ ВОЛОДИМИР ГНАТЮК Володимир ГНАТЮ К е виден организатор на украинския литературен процес от края на XIX и началото на XX век, крупен украински ф ол клорист, езиковед, диалектолог, литературовед, автор на трудове по история на украинската материална култура, културен и обществен деец. По думите на Иван Франко, той е „...фено менално щастлив събирач на всякакъв етног рафски материал, който нашите отдавнашни събирачи вероятно никога няма да съберат”. 203

Гнатюк е роден на 21 април 1871 г. в с. Велесиево, Тернополска област в украинско семейство. Баща му е селски свещеник и учител в началното училище при селската църква. Още като ученик в на чалното училище Володимир Гнатюк записва около 300 народни песни и сказання на народния певец и разказвач Тимка Гринишин. Средното си образование той получава в Станиславската гимназия и след това постъпва във философския факултет на Лвовския универ ситет, който успешно завършва през 1898 г. От 1895 до 1903 г. Володимир Гнатюк участва в шест научни ет нографски експедиции в Закарпатска Украйна и Средна Словакия. В резултат на тези теренни изследвания излизат шест тома от 1897 до 1911 г. под заглавие: „Етнографічні матеріали з Угорської Русі”. Той е един от най-дейните и активни сътрудници в Научното друже ство „Тарас Шевченко” в Лвов, като в по-късни години става и негов секретар. Като учен и общественик Гнатюк многократно се изказва и пише в защита на украинската култура и език. Той се бори в гим назиите на Галичина и в Лвовския университет да се въведе изуча ването на украински език и по този начин да се осигурят високок валифицирани педагози за селските начални училища. Статията му „Договор за украино-руски университет в Лвов” (1899 г.) има широк обществен отзвук и след това той продължава да се бори да има пре подаване на украински език в университета на Лвов. Най-важните научни трудове на Володимир Гнатюк са: „Ко ломийки” (том I, II и III; 1905-1907 г.), „Гаївки” (1909 г.), „Колядки і щедрівки” (том І и II; 1914 г.) и други. Той е един от редакторите на си. „Літературно-науковий вістник”, организатор и редактор на „Українськоруської видавничої спілки”. Систематическият, няколко де сетилетен труд на фолклориста Володимир Гнатюк има за резултат събирането на десетки хиляди украински песни, легенди, поговорки, обреди и обичаи. Ученият допринесе за извънредно голямото разви тие на украинската фолклористика в началото на XX век. Той е уве рен, че изучаването и популяризирането на знанията за украинския народ води до подпомагане на формирането на високо национално съзнание. След Първата световна война през 1918 г. гр. Лвов влиза в пределите на Полша и Гнатюк продължава да живее в този град. За високи научни постижения той е удостоен за член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1902 г.), член е на чешки и ав стрийски научни дружества, а малко преди да почине през 1926 г. е удостоен със званието „академик” на Академия на науките на УССР. Володимир Гнатюк почива на 6 октомври 1926 г. в гр. Лвов. В историята на българо-украинските отношения в началото на XX век литературната дейност на видния български белетрист и драматург Петко Тодоров заема видно място. Неговото сътрудни чество с Олга Кобилянска, Иван Франко, Васил Стефаник, Леся 204

Украинка, Осип Маковей и не на последно място с литературния творец и етнограф Володимир Гнатюк е значителен принос в укреп ването и развитието на литературните и културни връзки между българския и украинския народ. Запознанството на Петко Тодоров с Володимир Гнатюк става през септември 1901 г., когато български ят писател, събирайки материали за дисертацията си „За отноше нието на славяните към българската литература”, посещава за око ло месец гр. Лвов. Тогава в бр. 222 от 3 октомври 1901 г. в лвовския в. „Діло” е публикувана преведената на украински език идилия на Петко Тодоров „Борба”. На 13 октомври 1901 г. със съдействието на Гнатюк Тодоров изнася в клуба на украинското просветно дружество „Руська бесіда” - сказка за новата българска литература. Като резултат от срещите на Петко Тодоров с Иван Франко и Во лодимир Гнатюк се установяват трайни връзки между представите ли на българската и украинската литература. Българският писател е поканен да сътрудничи на издавания от Гнатюк „Літературно-на уковий вістник”, Иван Франко му подарява известната си повест „Перехресні стежки” („Кръстосани пътечки”), Володимир Гнатюк превежда и издава на украински език около десет от най-добрите идилии на Петко Тодоров. Володимир Гнатюк пише голяма статия по случай 100-годишнината от рождението на Юрий Венелин през 1902 г., популяризира български художествени творби в Галичина, като запознава читате лите на изданията на Научно дружество „Тарас Шевченко” с извест ни творци и изследователи на историята и културата на България. Като отлично подготвен етнограф Володимир Гнатюк взема отно шение и към българското народно творчество. Ще се спрем на него вата рецензия на излязлата през 1908 г. книга на полковник Георги Янков „Български народни песни от Елена Янкова”. Елена Янкова е прочута бесарабска българска народна певи ца, преселена като дете със семейството си от Ямболско, България в Бесарабия. Нейният син, полковник от Българската армия, за писва от майка си 333 български народни песни, които издава със свои средства в книга. Тази книга Володимир Гнатюк рецензира в „Записки Наукового товариства Т. Шевченка”, 1909 г., книжка 5. Уникалността на това издание, според рецензента, се състои в това, че песните са не само от България, но също песни и на бесарабски те българи и че всички песни са на една певица - Елена Янкова. Гнатюк посочва като удачна структурата на сборника и е съгласен с предлаганата от Георги Янков класификация на песните, като ис торически, лирични и обредни. Но рецензентът посочва отсъствието от сборника на добре известните на украинците песни с тематика пъ туване като - „Тодорка на царска служба”, „Робиня води две дечи ца”, „Дамян и Дамянка” и други. Володимир Гнатюк упреква Геор ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------205

ги Янков, че не е „...сравнил сборника си с други български сбирки” като например с „Български народни песни” на братя Димитър и Константин Миладинови или отпечатаните песни в „Сборник за на родни умотворения” и не е дал паралели, без които „...никой сборник с научни претенции не бива да се появява”. Тези мисли на Гнатюк са напълно естествени, тъй като етнограф той е привърженик на срав нително-историческия метод във фолклористиката. Със своята дейност като литературен творец, етнограф и преди всичко като фолклорист Володимир Гнатюк допринася за укрепва нето на българоукраинските литературни и културни връзки в на чалото на XX век. (Никола Караиванов, гр. София, Р България. Специално за в-к „Роден край”) У п р аж н ен и е 132 ► Н а п и ш е т е с тати я п о е д и н о т п р о б л е м и т е , к о й т о ви въ л н ув а.

ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ (МОЛБА, ПРОТОКОЛ, ОБЯВА, ПОКА НА, РАЗПИСКА) МОЛБА Молбата е официален документ, който съдържа някакво искане, лично отправено към институция - училище, спортен клуб, общински съвет, министерство, предприятие и т.н. Молбата се адресира до ръко водителя на съответната институция. Пропомнете си, че молбата (заявлението) съдържа следните съдър жателни компоненти: 1. АДРЕС И ПОЛУЧАТЕЛ. Изписва се в горния ъгъл на документа и включва: Предлог До, изписан на самостоятелен ред с начална главна буква. Длъжността на лицето, към което се обръщате, изписана с начална главна буква (запомнете, че длъжности са: директор, ректор, председа тел, кмет, министър, министър-председател и др. под., но не учител, ле кар и всички останали имена на професии). Наименованието на учреждението или институцията. Името на лицето, към което се обръщаме (незадължителен, но пра вещ добро впечатление компонент). Ако решите да посочите името на човека, заемащ съответната длъж ност, трябва да имате предвид, че пред името, а не пред длъжността се 206

поставят звания като господин, госпожа, госпожица (обикновено се из писват г-н, г-жа, г-ца) или като професор (обикновено се изписва проф.), доцент (обикновено се изписва доц.), генерал (обикновено се изписва ген.) и др. под, които се изписват с начална главна буква (Г-н Иван Пет ров, Проф. Богдан Богданов, Ген. Борисов). Ако искате да изразите в заявлението (молбата) още по-голямо ува жение към носителя на съответната длъжност, изписвате званията в несъкратен вид (господин, госпожа, професор, генерал, например Госпо дин Иван Петров, Професор Богдан Богданов, Генерал Борисов). Ако се обръщате към академично лице, добре е да знаете не само неговото научно звание (асистент, доцент, професор), но и неговата на учната степен (доктор или доктор на науките). Наименованието на населеното място, в което се намират отправителят и получателят на заявлението (молбата). Когато те се намират в едно и също населено място, възможно е да напишете и само „Тук». 2. НАИМЕНОВАНИЕ НА ДОКУМЕНТА (МОЛБА ИЛИ ЗАЯВЛЕНИЕ). Изписва се в средата на листа с главни букви и с по-голям размер на буквите. 3. ЛИЧНИ ДАННИ НА ПОДАТЕЛЯ. Когато не принадлежите към институцията, към която се обръщате със (молба) заявление, личните данни се разполагат под наименование то на документа и отново в средата. Изписват се всичките имена по лич ната карта. Посочват се: • заеманата длъжност (или класът/курсът, в който сте); • място на работата (или училището, в което се обучавате); • постоянният адрес, адресът за кореспонденция и телефон за връзка. При подаване на молба за постъпване на работа се включват и дан ните отличната карта, които се изписват преди постоянния адрес. Когато принадлежите към институцията, към която се обръщате с молба (заявление), т.е. документът е предназначен за вътрешноинституционална комуникация (например обръщате се с молба (заявление) към директора на училището, в което учите), се пишат само трите имена и длъжността (или в кой клас и в коя паралелка сте), тъй като останалите данни са предварително известни. 4. ОБРЪЩЕНИЕ. Изписвате го в средата на листа под наименованието на документа и под вашите лични данни като подател. Названието на длъжността се пише с главна буква. 207

Ако лицето, към което се обръщате с молба (заявлението), не заема никаква административна длъжност, вместо название на длъжност упо требявате звание (господине, госпожо), съчетания от звания (Уважаема госпожо Михайлова, Уважаеми професор Богданов, Уважаеми генерал Бо рисов). Ако използвате наименования на длъжности, които са български думи или които са сложни думи, в които се съдържа и българска дума, използвате звателна форма: Уважаеми господин Председателю, Уважаеми господин Министър-председателю, но Уважаеми господин Директор, След обръщението се пише запетая! 5. ОСНОВЕН ТЕКСТ НА ДОКУМЕНТА. Остатъкът от първото изречение (неговото начало е обръщението) формулира искането ви като подател на молбата (заявлението). То се пише на нов ред с главна буква и обикновено започва с„Моля». Следват мотивите, ако те съществуват. Задължително се спазва правилото за графично изразяване на уч тивост чрез употреба на главна буква в началото на личните и притежа телните местоимения. 6. ФОРМУЛА НА УЧТИВОСТ. Формулата за учтивост, с която завършвате молбата (заявлението), има стандартно съдържание и се изписва на нов ред под основния текст на молбата (заявлението). Ако обръщението съдържа в себе си думата „уважаеми", завършващата формула за учтивост гласи„С уважение». Ако обръщението съдържа в себе си думата „почитаеми", завърш ващата формула за учтивост гласи „Спочит». Формулата за учтивост се разполага вдясно от датата и мястото на съставянето на молбата (заявлението). 7. ПРИЛОЖЕНИЯ. Понякога към молбата (заявлението) се прилагат различни докумен ти. Те могат да бъдат акт за раждане, медицинско свидетелство, диплома за завършена степен на образование и др. Тяхното описание се пред хожда от изразите „Към молбата прилагам" или „Прилагам", оформени с двоеточие, поставено в техния край, след което описвате приложените документи след молбата (заявлението). Описът се разполага под основния текст, в лявата част на документа. 8. ДАТА И МЯСТО НА СЪСТАВЯНЕ НА ДОКУМЕНТИ. Датата, когато е съставен документът, и името на населеното място, където е съставен документът, се изписват едно под друго, вляво, под текста на молбата, след описа на приложените документи. 208

9. ПОДПИС НА ПОДАТЕЛЯ НА МОЛБАТА (ЗАЯВЛЕНИЕТО). Подписът се поставя вдясно от датата и мястото на съставяне на молбата (заявлението), на същия ред, веднага след формулата за учти вост. Образец

д-

Директора на Одеско ОУ

МОЛ&А

от Вероника Иванова Мирчева, ученичка в і і „ А ” клас гр. О деса, Ж К ,, Стрелбище» ул. ” Суворов”, бл.Хв, вх. В, an. 4 5 , моб. тел. X X X X X X X X X X

і '

Уважаема г-жо Директ ор, Моля да ми бъде разрешено удължаване на първия учебен і срок през настоящата година до 2 0 февруари поради у ч а с -1 тие в областната спартакиада по плуване. Надявам се, че молбата ми ще бъде удовлетворена. і Прилагам: ■ 1. Удостоверение от СК ,, Здраве» 2. Писмо от родителите Одеса ,; И-2.0И-.2У2И-2,г.

С уважение:

У п р аж н ен и е 133 ► П р о ч е т е т е н я к о л к о ф р а гм е н та о т м о л б и те , н а п и с а н и в р ъ с тн и ц и . Р е д а к т и р а й т е ги , а к о и м а н е о б х о д и м о с т.

от ваш ите

1. Моля да бъда допуснат до изпитите на първия курс на икономико-правовия факултет в Киевския държавен университет. 2. Моля да бъда освободена от занятията на 3 дни, защото ще приемам участие в лека атлетика в град Нежин. 3. Моля да ме приемете на работа във хирургическото отделение на длъжност медицинска сестра от 1 юни до 31 август 2018 година. 4. Моля да ми дадете отпуск на 56 дни поради санаторното ми ле куване. 5. На Директора на Луганския педагогически университет Терзи Димитър Тодоров. Упраж нение 134 ► Н апиш ете молба

(на избор):

1. да ви се разреши по-рано да излезете на ваканция; 2. да ви приемат на постоянна работа; 209

3. да ви разрешат да организирате за по-малките ученички кръ жок „Сръчни ръчички”; 4. да ви приемат на училище; 5. да ви разрешат да премините в следващия клас.

ПРОТОКОЛ

Протоколът (от френски protocole, лат. protocollum) най-общо пред ставлява определено множество от правила в употребление при даде ни обстоятелства. Протоколът е възприет като приличен начин на поведение. Дипло матическият протокол е частен случай на този вид, в който се поста новява по какъв начин да се оказва чест на държавни глави и се указва реда на дипломатите в дадена държава. Комуникационен протокол е множество от правила за комуника ция между електронни апарати, компютри, телефони и други устрой ства за мрежево оборудване. Мрежовите протоколи са подкатегория на комуникационните, като към тях се броят по-скоро протоколи, използ вани в компютърни мрежи. Като например TCP, HTTP, и т.н. Протоколите, използвани в други сфери на комуникацията, като например мобилни телефони, радио и телевизия, обикновено не се наричат мрежови. Протокол в програмирането е множество от правила за комуни кацията между обекти, програми или други програмни единици. Протокол (документ) Образец

ПРОТОКОЛ N£3Д несj 23-. 03.203-Я 2 ., се проведе обща родителска среща і за учредяване на Родителски комитет към училището. і На срещата присъстваха ЗЯ родители. За протоколист директорът предложи Лалка Михайлова [ Пенковаj учител по български език и литература. ПредложеI нието бе единодушно прието. Дневен ред: 3-. Запознаване с правилника на Родителския комитет. і 2. Избор на представители за Родителския комитет. 3. Текущи въпроси. По първа точка директорът на училището запозна родиI телите с правилника за дейността на Родителския съвет и 1 изискванията към членовете. Изказвания: Дора Антонова Генчева - В този родителски і съвет трябва да участват родителиj които имат п о -в и со1 ко образование и ще могат да се справят. Предложението на Дора Антонова бе единодушно прието. і По втора точка за избор на представители за Родител1 ския съвет бяха предложени: 210

X. Димит ър Георгиев Славов, баща на 3 деца - във втори, і шести и девети класове; 2. Елмира Владимирова Пеева, майка на ученик от ч ет - , і върти клас; і 3 . Елена Стоянова Гержик, майка на 2 деца - в седми и 1 [ единайсети класове; і 4 . Карина Викторова Узун, майка на ученик от десети і ! клас; і 5. Степан Тодоров Михайлов, баща на ученичка от осми і 1 клас. За резерви бяха предложени и гласувани Дора Антонова | і Генчева и Мирослава Асенова Христова. 1 Всеки от предложените кандидати беше предложен за \ і гласуване. След гласуването всички предложени бяха єдино- і ! душно приети. і Д ирект орът честити на избраните членове на Роди - і 1 телския комитет и предложи да си определят ден, в който 1 і да се съберат и изберат председател и секретар на съвета. | і След изчерпване на дневния ред родителската среща бе ■ [ закрита. і Протоколист: ... / Аалка Михайлова Пенкова/ \ і [

L — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — J

У п р аж н ен и е 135 ^

Н а п и ш е т е п р о то к о л за и зв ъ р ш е н а та р а б о та на с а м о у п р а в л е н и е то в кл аса за I с е м е с тъ р 2 0 1 9 -2 0 у ч е б н а го д и н а .

ОБЯВА Обява - съобщение за нещо, което се прави известно на голям брой хора (чрез отпечатване във вестник и др.); обявление. Образец г

—

— — —

—

— —

—

— —

—

— —

—

— — —

— —

—

— — —

—

— — —

—

— —

ОВЯВА за ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ОПРЕДЕАЯНЕ НА і ИЗПЬАНИТЕА На основание чл. І4., ал. 2 във връзка с чл.7, т. і от і Постановление № 5 5 на МС от 2 0 0 1 г. за условията и реда і за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти 1на договорена безвъзмездна финансова помощ от Ст руктурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съю з, і Съвместната оперативна програма за трансгранично с ъ і трудничество „Черно м оре 2 0 0 7 - 2 0 X 3 г.” и от финансовия

і 1

( і 1 | і

211

і м е х ан и зъ м на Е в р о п е й ск о т о иконом ическо п р о с т р а н с т в о , 1 П К И „ Ц а р е в е ц " със седалищ е в гр. Вели ко Търново и адрес [ на управление: ул. „ М а р м а р л и й с к а " № 3 9 , адрес за к о р е с п о н I денция: гр. Велико Т ъ р но во} у л .„ М а р м а р л и й с к а " № 3 9 тел.: і СХЬ2/ <Ь2201(Ь} ф акс: 0<Ь2/<Ь2201(Ь} и н т е р н е т адрес: h ttp :// [ w w w .pki-tzairevetz.com j лице за ко н т а кт : Д о ч к а Павлова Ь а е I в а -У а д ж и м а р и н с к а } на д л ъ ж ност Председат ел на П К И „ Ц а I р евец"} тел.: 0<Ь2/<Ь2207<Ь} в к ачест в от о си на б енеф ициент 1 по Д о го в о р за безвъзмездна ф и нансова п о м о щ № Т М У - 0 2 [ 5 / 0 < Ь .Х 2 .2 0 Х Х } обявява процедура за определяне на изпълни і т ел - о т к р и т избор с обект: „ Д о с т а в к а на м а ш и н а за п р о | изводст во на х а р т и е н и пликове с п е ч а т " П оя сн и т ел н и я т д о к ум е н т и д о к ум е н т а ц и я т а за п р о в е ж I д анат а проц едура м о г а т да се п о л у ч а т на адрес: гр. Велико iT b p u o e O j ул. „ М а р м а р л и й с к а " N539., всеки р аб от ен ден о т 10 8 . 0 0 . до 1 6 .3 О ч. П оя сн и т ел н и я т д о к ум е н т е публикуван и на следнит е и н I т е р н е т адреси: і X. h ttp :// w w w .ib sm e .o rg/ - и н т е р н е т адреса на У О / Д О ! (ЧЛ.Х4- ал.Х) 2. http ://w w w .eu fu n d s.b g/ - и н т е р н е т адреса на Единния і и н ф ор м а ц и он ен п о р т а л за обща и н ф о р м а ц и я за уп р а вл ен и е т о 1 на С т р у к т у р н и т е фондове и К охези он ни я ф онд на Е в р о п е й ския съ ю з на Република Въ лгар ия (§ 4 Г о т З а к л ю ч и т е л н и т е і разпоредби) О ф е р т и се под ават на адрес: гр. Вели ко Т ърново j [ ул. „ М а р м а р л и й с к а " N 5 3 9 до Х<Ь:ЪОч. на 0 Я . 0 4 - . 2 0 Х 2 г. Упражнение 136 ^ Напишете обява за провеждане на мероприятие по случай на Деня на славянската писменост. О

П 0К А Н А

ЗА О В Щ О С Ь В Р А Н И Е С Ъ Г Л А С Н О ЧА. 13, А А . 1 О Т З У Е С У П РА В И Т ЕЛ Н И Я Т СЪ ВЕТ /К О Н Т Р О Л Н И Я Т СЪ ВЕТ/ Н А ЕТАЖ НАТА СО БСТВЕНО СТ Н А А Д Р Е С : .............................................................................

и...4 Поканата е напечатан лист с предложение към някого да направи нещо. Покана за сватба. Образец

1 212

В И У В Е Д О М Я В А ., Ч Е Н А .................. О Т ........................ /дат а/ / ча с/

Ч ............................... /м яст о/

і Щ Е СЕПРОВЕДЕ ОБЩО СЪБРАНИЕ ■ СОБСТВЕНОСТ ПРИ САЕДНИЯ

НА ЕТАЖНАТА і 1

ДНЕВЕН РЕД: і

і ...................................................................................................................................

2 ...................................................

ДАТА НА ВРЪЧВАНЕ: ЧАС НА ВРЪЧВАНЕ: | і

ВРЪЧИТЕА:

............................................. ................................................

.....................................................................................

і і

/ и м е, ф а м и л и я j д л ъ ж н о ст , под п и с/

L — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — J

Уп р аж н ен и е 137 ► Н а п и ш е т е н а В а ш и т е п р и я т е л и /п р и я т е л к и п о к а н а п о с л у ч а й н а р о ж д е н и я Ви д е н .

РАЗПИСКА

Разписка - бележка (обикн. с подпис и печат), която се дава в увере ние на това, че нещо е получено или заплатено. Разписка за тока. Образец РАЗПИСКА

Д н е с ..................... 20.... z.j час: ................................. д ол уп о д п и сан и я т ........................................................................... получи х покана за изпълнение на реш ение на общо съ б р а ние на е т а ж н а т а собст веност . Получил: / п о д п и с/

Връчил: / п о д п и с/

Упражнение 138 ► Напишете разписка, с която да удостоверите факта на получаване то от учителя по физкултура на спортен инвентар за провеждане на състезания по лека атлетика.

213

СЪДЪРЖАНИЕ Скъпи приятели и приятелки!............................................................. 3 §1. Текстът като основна единица на общуването. Тема и микротема. План на текста. Съдържание на текста и подтекст....................4 §2. Възприемане на съдържанието на текста и особеностите на неговата структура...................................................................... 10 §3-4. Стилистика. Стилистични норми в българския език. Стиловете на речта........................................................................16 §5. Съобщение. Съставяне на различни видове съобщения ............34 §6. Риторика. Риториката като наука. Използване на богатството на българския език за съставяне на текстове по правилата на риториката (убеждаване на слушателите и читателите в идеите и мислите). Избор на езикови средства.......................... 39 Задълбочаване и систематизация на най-важните теми по морфология и правопис............................................................... 4 8 §7. Използване на различни представки и наставки за съставяне на думи, които се отнасят към различни части на речта................. 49 §8-9. Именната система в българския език. Звателна форма на съществителните имена. Употреба на различните видове местоимения.................................................................................... 55 §10. Своеобразие на глаголната система в българския език. Изговор и правопис.......................................................................... 65 §11. Правопис на думи, които са различни части на речта............... 76 §12-13. Видове сложни изречения. Сложно съчинени и сложно съставни изречения. Видове сложно съчинени и сложно съставни изречения. Сложно смесени изречения.................. 88 §14. Запетайка в простото и сложното изречение. Тире и двоеточие в простите и сложните изречения. Цитати........... 99 §15. Особености на употребата на препинателни знаци.................. 109 §16. Използване на различни синтактични конструкции в зависимост от речевата ситуацияи целите на общуване...... 116 §17. Писане на подробен и кратък преразкази.................................. 122 §18. Преразказ на текст с творческа задача ...................................... 131 §19. Познавателна ценност на прочетеното........................................ 133 §20. Аудиране.......................................................................................... 139 214

§21. Анализ на текста. Оценка на използваните езикови средства.............................................................................150 §22. Четене наум.................................................................................... 154 §23. Четене на текстове от различни стилове, типове и жанрове........................................................................... 165 §24. Диалози.......................................................................................... 177 §25. Дискусия........................................................................................ 187 §26. Съчинение на морално-етична тема ......................................... 190 §27. Превод............................................................................................. 195 §28 Съставяне на конспект на прослушания текст..........................198 §29. Статия.............................................................................................203 §30. Официални документи (молба, протокол, обява, покана, разписка)..................................................................................206

215

Навчальне видання

ІВАН ГАЙДАРЖИ, ОЛЕНА ПРОДАНОВА, АНАТОЛІЙ МІЛКОВ

БОЛГАРСЬКА МОВА (р ів е н ь с т а н д а р т у ) п ід р у ч н и к д л я 11 к л а с у за к л а д ів з а г а л ь н о ї с е р е д н ь о ї о с в іт и

Рекомендовано Міністерством освіти і науки України В и д ан о за д е рж авні кошти. П р о д а ж з а б о р о н е н о

В о ф о р м л е н н і під ручника в и к о р и с та н о м атеріали з від критих інтернет-дж ерел

І. Гайдаржи А. Шамарін Технічний р е д актор С. Максимець Д и зай н об к л ад и н к и Д. Бойко Верстка М. Токарюк Ред актор

К о р е к то р

Формат 70x100/16. Ум.-друк. арк. 17,49.0бл.-вид.арк. 13,0. Наклад 1029 прим. Зам. №1409.

Видавець і виготовлювач видавничий дім„Букрек" 58000, вул. Радищева, 10, м. Чернівці Тел./факс (0372) 55-29-43. E-mail: info@bukrek.net www.bukrek.net С в ід о ц т в о п р о с у б 'є к т а

в н е с ен н я д о Д ер ж а в н о го р е є с т р у

в и д а в н и ч о ї с п р а в и

ЧЦ №

1 в ід

1 0 .0 7 .2 0 0 0 р .