Храната отвъд ядене

ХРАНАТА ОТВЪД ЯДЕНЕТО И ГОТВЕНЕТО ОТВЪД КУЛИНАРИЯТА

Хей, приятелю, къде се изгуби? Знаеш ли колко време те чаках?! Исках да ти кажа толкова много неща, да те заведа на толкова прекрасни места, да споделя с теб толкова смешни случки... Нямах търпение да станеш част от моето трасе и заедно да преживяваме вълнуващи приключения. Но явно не му е било сега времето...

Знаеш ли, приятелю, седя си на пейката, където бях, когато научих, че няма да дойдеш. Снощи разбрах, че си объркал пътя. Казаха ми, че си поел в грешна посока и вече си стигнал другаде. Сега трябва да приема разочарованието, че никога няма да пристигнеш при мен. Но макар да ми е тъжно, знам, че не трябва да страдам твърде дълго, за

щото си стигнал там, където ти е било мястото. Знам, че трябва да събера сили и да погледна напред – към нещата, върху които имам контрол, към мечтите, които чакат да ги сбъдна, към хората, които ме обичат. И колкото да ми е тъжно, трябва да пусна и мислите за теб да си отидат, защото иначе рискувам да остана в плен на миналото, което така или иначе не мога да променя. На добър път, приятелю, но, моля те, следващия път ела...

Метаморфозата на болката – вдъхновение през тиха мъка Това е откъс от нещо, което написах в изблик на емоция на една пейка пред „Майчин дом” в София в ранните дни на септември през 2016 г. Предния ден се беше случило нещо, което не пожелаваш и на най-големия си враг. Бях загубила детенце. Много хора не биха го нарекли така, защото това, което загубих, беше само на 12 седмици. Неродено зрънце любов на 12 седмици – част от моята женска анатомия и биология. Но най-вече – част от моята душа. Реших да напиша тези думи, защото в гърлото си имах гигантска горчива буца, която не можех да преглътна. И имах нужда да трансформирам тихата си мъка в нещо красиво, вдъхновяващо и терапевтично.

Болката като обединяващо преживяване Ако някога си преживявала нещо подобно, без значение от обстоятелствата и причините, усещането със сигурност ти е познато. Няма значение дали бременността ти е била напреднала или ранна, няма значение дали е била факт изобщо, преживяването да желаеш дете с цялото си същество и да не се сдобиваш с него, е просто жестоко. Жестоко болезнено, жестоко разочароващо, жестоко удрящо те в най-дълбоките ти несигурности.

Механиката на страданието Независимо от обстоятелствата, една ситуация с подобен сценарий може да се развие много драматично. Особено когато човек няма здравословна механика на страданието, която: - му позволява да минава през тежки изпитания и да проявява нормални човешки поведения и емоции, но същевременно... - не позволява на емоциите да завладеят цялото му същество и да го подмятат като мощно и непредвидимо торнадо.

Каквото сам си направиш... Ако не умеем „да си бъдем приятели“ и да си повтаряме окуражаващи и успокояващи слова, възстановяването от болезнени преживявания може да бъде изключително трудно. Ако постоянно в мислите си се обстрелваме с люти обиди и критични нападки („За коя се мислиш? Не заслужаваш да си щастлива. Не заслужаваш мечтата ти да се сбъдне.

Софи е човек на думите, кулинарен архитект и пътеводител в съвременната джунгла на псевдоздравословното. Тя изследва ролята на храната в живота отвъд храненето и провокира аудиторията си да превърне създаването на пълноценна и вкусна храна в детска игра, а грижата за здравето – в хоби. Софи е сертифициран коуч по Психология на храненето към The Institute for the Psychology of Eating в Колорадо, САЩ и е международен кореспондент към The Dutch Institute of Food and Design.

Така ти се пада! Сама си си виновна...“), щетите, които можем сами да нанесем по психиката, а индиректно и по физиката си, могат да бъдат фатални. Но аз не съм лекар. Нямам медицинска експертиза или образование. Но пък имам друго. Имам лична история и имам опит. Имам опит с около 10 лекари – гинеколози, хематолози, генетици, съдови хирурзи и дерматолози, които въпреки най-добрите си намерения и изключителната си експертиза не успяха да ми поставят диагноза. Всеки от тях ме препращаше към поредния специалист, който също свиваше рамене. И така в период на близо година. А симптомите, с които отивах в търсене на помощ? В деня след спонтанния ми аборт цялото ми тяло започна периодично да се покрива с множество огромни спонтанни синини, без никакви физически причини. За броени часове. И никой не знаеше защо. Моята история беше интересна, озадачаваща, дори интригуваща за много специалисти, но въпреки това аз бях просто част от статистиката. Като моята история има много. И сюжетите са изключително разнообразни! Но общото между всички тях е усещането за безсилна ярост. А когато си безсилен, всяко следващо разочарование има потенциала да ти нанася все по-тежки щети.

Слушаш ли посланията на организма си? Моят спонтанен аборт се случи в момент, в който имах успешна, стабилна и перспективна корпоративна кариера в престижна глобална ИТ компания. За по-малко от 3 години станах един от най-младите старши автори на техническа документация в целия ми отдел в целия свят. И си го бях заслужила, защото работех всеотдайно, прилежно и с нескрит стремеж да надминавам очакванията на ръководителите и колегите си. Винаги съм имала този маниер на работа и това ме караше да се чувствам горда, стойностна и полезна. В продължение на няколко години поддържах хипер енергично и проактивно поведение на работа и успоредно с това имах хоби, което ми помагаше да релаксирам след натоварен ден в офиса, да радвам творческата си същност и да се грижа за здравето си, хапвайки вкусни неща. И хобито, и работата ми вървяха съвършено. Или поне в това се опитвах да се убедя. Колкото и да беше успеш

на кариерата ми, в края на деня аз нямах усещане за осмисленост и принос. А ако си човек, за когото тези неща са приоритет, организмът ти рано или късно намира начин да ти каже, че генерално си объркал посоката, в която се движиш с всички сили. Докато бях заета да печеля чужди битки, аз карах организма си да посвещава огромна част от енергията и времето си на неща, които по никакъв начин не бяха в унисон с моите ценности и цели в живота. И след като заглушавах посланията на организма си твърде дълго, накрая той намери начин да ме накара да осъзная, че съм прекрачила границата. Спонтанният аборт беше началото на серия симптоми, които останаха без диагноза, но се появяваха в ситуации с високи нива на стрес. Освен че тялото ми се покриваше със спонтанни синини, венците ми кървяха дори в опит да изям мек банан, всяка нощ се будех обляна в пот, бях хронично изморена седмици наред, а накрая стигнах до момента, в който ми се налагаше да ходя до тоалетната в офиса няколко пъти дневно, за да скрия симптомите на парализиращи паник атаки. И цялата тази зловеща

серия от симптоми беше начинът на тялото ми да ми каже, че беше време за промяна. Генерална и радикална. В ежедневието, поведенията, приоритетите и грижите за себе си. Скоро след това корпоративната ми кариера приключи и се отдадох изцяло на онова, което ме осмисляше – на нещо, което стартира като опит да внеса хармония в отношенията с храната си в тежък момент, постепенно еволюира в хоби и неочаквано придоби силует на потенциален бизнес с мисия.

Историите отвъд статистиките Със сигурност си чувала поне една история за жена, която живеела в стресираща и негативна среда и не успявала да зачене години наред, а след това без проблем забременяла, износила и родила здраво човече с нов партньор в уютна и подкрепяща среда. Със сигурност си чувала поне една историята за жена, която работела неуморно на място, където не се чувствала добре, и по същото време преживяла един или повече спонтанни аборти, а след това без проблем забременяла, износила и родила здраво човече, работейки нещо удовлетворяващо и вдъхновяващо.

Със сигурност си чувала поне една история за се- мейство, което години наред чакало системата за осиновяване (или маги- ята на случайностите) да го срещне с човече, кое- то семейството да прие- ме като свое, и колко про- дължително и мъчително е било цялото преживява- не, но накрая пъзелът се сглобил и всичко се наре- дило по съвършен начин, който никой не би могъл да планира! Подобни градски леген- ди има много. Те се преда- ват от уста на уста и са много лесни за опакова- не като „простотиите на отчаяните жени“. И зад тях на пръв поглед няма медицинска аргументация или логика. И въпреки това, подобни истории чуваме посто- янно. И много често пре- ломният момент идва, ко- гато нещо в съзнанието сякаш прещрака и в жи- вота на човек настъп- ва някаква уж случайна промяна, която тотално трансформира живота, мирогледа и приорите- тите му. А много често – дори физическото му със- тояние. При мен този момент дойде, когато преживях парализиращ Бърнаут и приключих корпоратив- ната си кариера. Наложи ми се да свикна да мисля за себе си отвъд всич- ко, с което се бях асоции-

рала дотогава – успешна и уважавана млада жена, финансово обезпечена и работеща като звяр. Но това оставих зад себе си и никога повече не погледнах назад. Беше време да заживея живота си според това, което беше истински важно за мен. До себе си имах най-добрия партньор и приятел, за когото можех да мечтая, подкрепящо семейство и хоби, което ми беше помогнало да запазя своята шарена душа в света на корпоративна сивота и офисни политики. Хоби, което тепърва щях да трансформирам в бизнес с мисия. Това хоби беше храната.

Храната отвъд яденето и кулинарията отвъд готвенето За мен храната никога не е била тривиална тема. Прекарах над 10 години в болезнена битка с хранително разстройство, което беше парализирало соцалния ми живот и беше отговорно за хронично ниското ми самочувствие и липса на увереност. От най-големия ми враг, постепенно храната се превърна в най-добрия ми приятел. А площадката, на която си играех с нея, беше готвенето.

След огромна динамика в развитието на отношенията ми с храната се роди Foodie Boulevard – практичен пътеводител в кухнята на заетия човек, с който ускоряваш и улесняваш готвенето. И постепенно foodie семейството започна да расте, привличайки прекрасни хора, които споделят моята мисия. Ние от семейството на foodie вярваме, че всеки може да се грижи за здравето си с удоволствие и храната e основен партньор в тези грижи. А готвенето е най-лесният и бюджетен начин да използваш пълния потенциал на храната като фактор в своя живот. Най-голямото изпитание по трасето на foodie e фактът, че в съзнанията на много хора готвенето все още буди асоциация за скучна и досадна домакинска дейност, която е чиста загуба на време. За мен готвенето не е това. То ми дава пространство за креативност, възможност да гъделичкам сетивата си, повод да прекарвам време с близки хора и като бонус ми помага да се грижа за здравето си. Иска ми се посланията, които ще споделям в рубриката „Храната отвъд яденето и готвенето отвъд кулинарията“, да те вдъхновят да използваш храната и готвенето като лично пространство за активна медитация и място да играеш с форми, цветове, съставки и текстури, с които да рисуваш красиви и вкусни вселени по бялата чиния. А така да се грижиш за вътрешната си хармония, и като приятен бонус – да зареждаш организма си с пълноценна и вкусна храна. Междувременно, аз ще ти споделям по няколко идеи, с които можеш да приключенстваш и да се забавляваш в кухнята.

Пожелавам ти вкусни приключения и ще се радвам да ми пишеш с всякакви въпроси, коментари, предложения и обратна връзка.

Поздрави, Софи 

Къде да ни откриеш? Ако искаш да станеш част от онлайн обществото „Практично готвене за заети хора“, потърси групата със същото име във Facebook, харесай страницата на Foodie Boulevard във Facebook, последвай ни в Instagram и YouTube и се абонирай за безплатния ни седмичен бюлетин. Провеждаме интерактивни курсове за практично готвене за заети хора, забавни работилници и тиймбилдинг мероприятия. За бързи и адаптивни идеи за закуски, обеди и вечери, можеш да си поръчаш дебютната книга от кухнята на Foodie Boulevard „Вкусно с усмивка: 123 кулинарни приключения“.

www.foodieboulevard.bg https://www.facebook.com/FoodieBoulevard https://www.instagram.com/foodie_boulevard/ YouTube: Foodie Boulevard