Проектът In Vitro

Проектът In Vitro - In Vivo

„Да създадеш... Нещо да бъде, да се състои, да съществува. Да съществува някой, който да предаде нататък идеята за сътворението, доброто и взаимопомощта. Да се роди някой, заченат с любовта на родителите си, но и с желанието на целия свят да бъде част от него. Дали мога да спомогна за появата на едно или много добри същества по света, които да направят света с една идея по-добър, защото ще са заченати с идеята на „Предай нататък”? Така няма ли да се развие в пълна степен схемата на детето от едноименния филм? На света ще има деца, създадени от идеологията на „Предай нататък”. Дали не е прекрасно в България да се раждат деца, които са акт на любовта не само на родителите си, но и на обществото към тях?”

Александра Велева е на 30 години. От 2016 г. се включва в младежкия доброволчески екип на фондация „Искам бебе”, а след това е избрана на член на Управителния съвет на организацията. Завършила е Нов Български Университет. За себе си казва: „Моят път е изкуството! По време на следването имах възможност да пътувам, уча и живея на различни места и осъзнах, че страдам от неизлечима болест – пристрастена съм към България!” Създава пластиките на тема „Ин витро – Ин виво” в Чехия, чрез които стартира благотворителната си мисия в „Искам бебе”.

In Vitro – In Vivo Това са част от мислите, които породиха цикъла In Vitro – In Vivo, написани на 25-годишна възраст преди срещата ми с Радина Велчева и фондация „Искам бебе”. Преди 5 години в Арт център „Илинденци”, по време на студентска практика при Иван Русев, видях светлинен лъч в мраморен къс. За мен този лъч беше самият живот. Исках да го задържа там. Този момент да замръзне в пространството. Така се появи решението да създам цикъл, който да посветя на създаването на живота. Във всички творби преобладава материалът стъкло като метафора на чистата детска душа, като в част от творбите е в комбинация с мрамор или керамика. Затова реших да нарека цикъла In Vitro (в стъкло), а намерението и молитвата ми за живот да бъде с думите In Vivo (живот). Тогава не знаех, че това име не е случайно. Преди години съчетанието на думите In Vitro – In Vivo е било част от обида, нанесена на жените с репродуктивен проблем, но е трябвало да бъде наситено с ново значение и така случайно/неслучайно се превръща в име на цикъла, който ме събра с „Искам бебе”.

Подкрепа През 2017 г. се проведе търг, на който всички творби от цикъла In Vitro – In Vivo бяха продадени и със събраната сума подпомогнахме частично четири двойки и дете, болно от диабет. През 2019 г. стартирахме онлайн изложба на фотографии In Vitro – In Vivo, направени от Иван Дончев. Започваме 2020 г. с отпечатването на календар с благотворителна цел, част от кампанията „Дай име”, защото вярваме, че многоточията в стихове към всяка творба от цикъла In Vitro – In Vivo трябва да бъдат запълнени. Постепенно в списанието ще ви разказваме истории, свързани с цикъла, ще споделяме скрита символика и послания, защото вярваме, че приказката In Vitro – In Vivo трябва да бъде продължена с имена на дълго желаните рожби в повече български семейства. От латински „In vitro” означава „в стъкло”, а „In vivo” – „живо състояние”. Двете латински фрази ясно описват моята концепция. Творбите са изпълнени в стъкло, но целят да не останат в този материал, а да еволюират в живот. Произведението ще бъде средството за осъществяването на концепцията. Творбите ще бъдат ключ към откриването на път, осеян с реални събития. Отключвайки концепцията, пластиките ще останат на заден план, те ще са първоначалният етап. Според мен концептуалното изкуство цели не само да се акцентира върху конкретен проблем, но и да се предложи решение. Думата „концепт” на латински означава „схващане”, а Робърт Бъри го определя като „начин на мислене”, което допълва и

Ти можеш да имаш богатства безмерни, Можеш да имаш ковчежета, пълни със злато и перли. Но от мен по-богат едва ли си ти, защото познавам разказвач на съдби.

Синтия Пърл Мос

моята теория за разглеждането на изкуството като теория за живота. А Свилен Стефанов нарича художника- концептуалист – философ.

„Бъди промяната, която искаш да видиш в света.”

Ганди

Смятам, че светът е наситен с достатъчно нередности, негативни новини и събития, за да ги преекспонираме и в изкуството. Хората, занимаващи се с изкуство, трябва по-скоро да начертават и проправят път към разрешаването на проблема. Развивайки и променяйки фокуса на мислене за концептуалното, целя да предложа нова философия и гледна точка за този стил, а именно:

Акцентът ще бъде прехвърлен върху: • определен проблем; • предлагането на решение; • разрешаването му.

През първия етап (Определен проблем) творбата цели да предизвика реакция в обществото, която да разпространи концепцията на творбата IN VITRO – IN VIVO, да я разкаже и да се включи в нея, за да способства за разрешаването на проблема.

Втори етап (предлагането на решение): Публиката се превръща в съавтор на концепцията и я доразвива до намиране на решение. Ще се създаде предпоставка за своеобразен хепънинг с участието на обществото, който ще доразвие идеята на творбите. Всеки етап надраства останалите и крайната цел е успешното разрешаване на проблема, дори и частично, а не цялостно, за да начертае своеобразна схема за постигане на успех, а именно – началото на нов живот.

Трети етап (разрешаването му) Вярвам, че идеята на In Vitro – In vivo ще достигне този етап, а именно – провеждането на процедурите в следствие, на което на света ще се появят деца, заченати с взаимните усилия на изкуството, обществото, родителите им и медицината. От хората зависи дали ще се докаже, че концепцията „Определен проблем – предлагане на решение” наистина води до разрешаването на проблематиката. През 2015 г. за публиката Анна Андриа на Квадрианалето на сценографията в Прага беше написала: „Тази, която е част от действието. Тази, която играе. Зрителят е актьор...” Горенаписаното определение описва целта ми, но творбите са

предназначени към цялото общество, което да се включи в действието и да го доразвие в нови, непредполагаеми посоки. Функционирайки в своеобразна симбиоза, изкуството, медицината и хората следва да начертаят решението на проблема, обединявайки се. Идеята може да бъде асоциирана и с легендата за хан Кубрат и снопа пръчки, които е дал на своите синове преди смъртта си с посланието, че ако сме заедно, сме непобедими; ако сме сами, ще бъдем прекършени.

Либенски казва: „Науката е стълба, която можеш да изкачиш стъпало по стъпало, но изкуството има криле.” Ако бъдат съче

тани, могат да проправят нови хоризонти, недостижими до сегашния момент. Предлагайки нов поглед

върху концептуалното, целя да отговоря на важни екзистенциални въпроси, чрез предлагането на решение на акцентирания проблем.

„Моите собствени творби съдържат преди всичко осъществяване на персоналните ми мечти...” (Емил Гале, 1889 г.), а именно – изкуството ще промени света (перефразирано от мисълта на Достоевски: „Красотата ще спаси света.”) Надявам се на света да продължават да се появяват още повече малки, добри и чисти създания, създадени с обич. Човек подсъзнателно се стреми към „безсмъртие или възпроизвеждане” (филм „Люси”, режисьор Люк Бесон, 2014 г.). Не може ли чрез едното да достигне другото? Но не чрез директна физическа намеса, а чрез включване в идея, която може да промени мисленето за бъдещето, за вечността? Да се роди човешко създание, заченато с любовта на родителите си, но и с желанието на целия свят да бъде част от него. Подобно на идеологията от филма „Предай нататък”, но създаден, за да предаде нататък идеята за сътворението, доброто и взаимопомощта. В България да се родят деца, които са акт на любовта не само на родителите си, но и на обществото към тях. В този случай концептуалните творби се превръщат в разкачвачи на истински истории, на разкази за създаването и началото на нов живот. 

МАГИЯТА „БЕЗДЕТЕН”

Награда „Ангелско сърце” за труда и делото на Ивайло Митев

2019 г. беше много емоционална за всички нас в „Искам бебе“. Срещнахме един приятел с огромно сърце – Ивайло Митев, авторът на книгата „Бездетен”, с когото заедно помагаме на семейства по пътя им към детето.

Следваме Пътя и Думите на Ивайло Митев: „От пет месеца не съм Бездетен. Когато гледах как се буди дъщеря ми тази сутрин, си дадох сметка, че за дванадесетте години очакване и борба да я има, дори не се сещам. Всеки ден обаче, мисля за друго. Мисля за хората със съдба като нашата. Мисля за това, че българските бездетни семейни или несемейни двойки са над 200 000, от които над 50 000 не получат ли донорски материал, никога няма да станат биологични родители. Не ми излиза от главата информацията на Евростат, че към 2060 г. населението на България ще намалее с още близо 27%, делът на децата до 15 г. ще се свие с най-малко 13%, а населението на възраст между 15 и 24 години ще намалее с повече от 41%. Мисля си, как ли ще изглежда тази прогнозна информация, актуализирана към днешна дата, защото данните към нея се публикувани през 2000 г. Годината е 2019, а нашата страна вече има най-бързо изчезващото население в работоспособна възраст в света. Преди около половин година д-р Стаменов каза в свое интервю, че след 100 години няма да се раждат български деца. Предвид казаното дотук, ще изчезне ли българската нация след 200 години? Тази прогноза ще се окаже ли вярна? Факт е, че съотношение

то между мъжкия и женски инфертилитет вече е равно. Мисля си, че днес с лекота подминаваме факта, че всеки четвърти българин в репродуктивна възраст страда от репродуктивно заболяване, а само след няколко десетилетия всяко второ дете, което ще се ражда, няма да бъде заченато по естествен път. Мисля си, че има хиляди българки, най-вече в малките населени места, които се страхуват да

признаят, че имат репродуктивен проблем, защото местното общество ще ги заклейми като жени втора ръка. В България има и хиляди жени, които по ред причини се притесняват или срамуват да признаят, че тяхното дете е създадено в лабораторни условия.

Когато през 2009 г. ми хрумна идеята за „Бездетен“, желанието ми беше да намеря начин да помогна поне на една двойка със съдба като нашата, но така, че да ангажирам колкото се може повече хора, за да научат колко е трудно понякога да бъде създаден живот. Сега съм щастлив, защото ви има всички вас. Вие създадохте възможността романът „Бездетен“ да има трети тираж. Без вашата съпричастност и човечност, всичко това нямаше да е възможно... Предстои да помогнем на двойка №4. Не зная кои са тези хора, защото веднага щом се съберат средствата от продажбата на книгата, фондация „Искам бебе“ ще ги избере на случаен принцип, но съм уверен в едно. С финансовата и емоционална подкрепа, която ще получат от всички нас, скоро ще се роди още едно българско дете! Защото най-голямото съкровище на България е вивка. Кратка прозявка мина през лицето му, следвана от моментно изплакване. Гергана нежно сложи ръката си върху коремчетото й и тя на мига се успокои. След като погледна Илиян и видя изражението му, тя съжали, че попита.

Сърце – родилният белег на детето на Ивайло Митев бъдното поколение, а ако и то продължи да шепне проблемите ни, това след тях дори да изкрещи, няма да има кой да чуе! Благодаря ви! Не познавам лично повечето от вас, но може би именно това прави усещането, че помагаме заедно, уникално!“ В ъв всеки брой на списанието ще ви представяме текстове от книгата, които по един или по друг начин са ни докоснали. „Отдавна искам да те попитам за нещо. Тогава… след бала, де… защо го направи?” – попита тя – „Никога не ми каза.” Илиян премести погледа си към детската количка и се вгледа в бебето. Момиченцето се беше събудило и въртеше сънено очи. То вдигаше и спускаше рязко ръчичките си, а крачетата му не спираха да ритат под тънката за- За да имаш тях – с мъка отговори той и кимна към бебето, а очите му вече бяха влажни. Тя се притисна леко в него. В погледа й се четеше силно безпокойство. - Трябва ли да се притеснявам за теб? - Не, не се притеснявай, всичко е наред… - прошепна той с треперещ глас. - Защо се разстрои? Какво има? – загрижено попита тя. - По-добре не питай… - Толкова ли е сложно? Илиян поклати глава, а една сълза се търкулна по бузата му. - Разкажи ми някой път… - Може би, след време... - Винаги можеш да говориш с мен. Ако имаш нужда, само се обади… - Сега е най-добре да тръгвам! И добави: - През всичките тези години търся начин да поискам прошка от теб. Сега осъзнавам, че не се налага. Тогава съм взел правилното решение. Имаш прекрасно семейство. С мен това нямаше да е възможно.“ И още един цитат: „Има нещастни души, на които е писано да изживеят дните си наведени. Пускай по нещо свое на земята. То ще е за тях… И още нещо. Ако някой път изгубиш своята цел, не се притеснявай. Просто не губи ценно време, а си постави друга, още по-висока. Така винаги ще си в движение, а това ще те държи жив… Само от теб зависи, дали ще станеш добър човек. Следвай принципите си, бъди търпелив и последователен, научи се да губиш и всичко рано или късно ще си дойде на мястото.“

Ивайло Митев – „Бездетен“

Ще ви срещнем накратко със семействата, на които помагаме чрез каузата на Ивайло „Бездетен“ Е лена и Любомир Христозови 3100 лв. от продажбата на третия тираж на романа „Бездетен“ се даряват в подкрепа на борбата за дете на Елена и Любомир Христозови!

Третият тираж на романа „Бездетен“ изледе изцяло с благотворителна цел на 15 септември 2019 г., на цена от 10 лв. за екземпляр. Целият приход от продажбата на 650 екземпляра Ивайло дарява на едно българско семейство, в помощ на неговата борба за най-скъпото – да имат рожба.

Тяхната история: „Здравейте, ние сме Елена и Любомир Христозови от гр. Бургас. От десет години се опитваме да имаме дете, но не се получаваше и през 2014 г. направихме преглед в ин витро клиника. След консултацията с доктора направихме много изследвания и проведохме лечение, след което решихме да пристъпим към ин витро процедура. Оттогава имаме направени шест опита, за съжаление – неуспешни. Последният опит ни направи много щастливи, но радостта ни беше кратка. В 7 г.с. плодът спря развитие и се наложи бременността да бъде прекъсната. Много плакахме, но това ни накара още повече да се надяваме, че сме една стъпка напред! Въпреки всичко и трудностите, през които преминахме, искаме да продължим и се надяваме, че с вашата помощ и подкрепа ще успеем да сбъднем нашата дългоочаквана мечта да станем родители. Толкова много ли искаме? Благодарни сме на фондация „Искам бебе”,

които винаги са до нас, и на хора с огромни сърца, като вас, Ивайло Митев, и читателите на романа „Бездетен”, които помагат на абсолютно непознати за тях хора! Бъдете благословени и дано заедно стигнем до нашето СБЪДВАНЕ!“

Красимир и Елеонора Заедно подпомагаме още една двойка с 2000 лв. Средствата ще бъдат изразходвани за имунологични изследвания за пациентки с повтарящи се спонтанни аборти, излюпване с лазер на последния замразен ембрион на семейството и ембриотрансфер в избраната от тях МБАЛ „Надежда“. Красимир и Елеонора са на една много малка крачка от успеха – да прегърнат своята рожба. Както обикновено се случва при двойките с репродуктивно заболяване, финансовата бариера е тази, която често е най-трудно преодолимата.

Тяхната история: „Казвам се Елеонора Золина, родена съм на 25 февруари 1978 г. и работя като социален работник в Защитено жилище „Надежда” в община Брегово. Със съпруга ми Красимир сме заедно от ноември 2004 г. Още тогава започнахме опитите за бебе, но нищо не се получаваше. И така до момента, в който в края на 2008 г. посетихме клиниката на д-р Стаменов и там започнахме да правим всички необходими изследвания, за да открием проблема. В началото на 2009 г. д-р Персенска направи лека стимулация и каза да пробваме нормално. Нещата се получиха, но радостта беше за кратко. Пуснахме документи за държавния фонд и в средата на 2010 г. ни одобриха. Последваха няколко неуспешни опита, по-точно сполучливи, но за кратко. В средата на 2018 г. направихме следващ опит и нито един ембрион не се разви, въпреки че извадихме 14. Тогава д-р Персенска каза, че ще трябва да се пробва с донорска яйцеклетка. През юли месец направихме трансфер и нищо не стана. Сега имаме едно последно замразено ембрионче, което чака да бъде трансферирано.“

„Звукът на самотата” Освен „Бездетен“, Ивайло ни плени и с уникалния си роман „Звукът на самотата“. Той е посветен на всички български жени, жертва на насилие в семейството си или извън него. От профила на книгата във фейсбук четем:

„Жертва на насилие е всяка жена, на която прину

дително или контролирано е отнето правото да упражни своя свободен избор! Най-ужасяващото престъпление е насилствено да бъде ограничено личното право на една жена да бъде майка! С изключителната подкрепа на фондация „Искам бебе“, целият приход

Историята на Таня Ние от „Искам бебе“ приехме каузата на Ивайло Митев изключително присърце! Не можехме да си представим как би било възможно да се окаже насилие върху млада жена, която иска да стане майка. Когато Ивайло обяви в публичното простран

ображение за сигурност, няма да споменаваме името на доктора). Оказва се, че след години ин витро опити за бебе, жената е бременна, но партньорът й я принуждава да направи аборт. Жената отказа да направи това. Заедно й осигурихме дом, медицинска и психологическа гри

от книгата ще бъде дарен, в помощ на тяхната трудна и продължителна борба за нов живот – да имат дете!“ ство своето намерение, с екипа ни се свърза любим наш лекар, помогнал на десетки семейства да прегърнат децата си (от съжа. Благодарение на общите усилия на всички и финансовата подкрепа, получена от продажбата на романа „Звукът на са

мотата“, през септември Таня роди своя син с перфектните мерки – 50 см и 3200 г.

Жест Малко по-късно, на един светъл български празник, получихме прекрасна новина – за това как се предава доброто нататък! Ивайло Митев сподели: „Таня, жената, жертва на насилие, на която помогнахме със средствата, събрани от продажбата на романа „Звукът на самотата“, се отказа от втората част от дарението, тъй като има всичко необходимо, за да отгледа своето бебе. Респект, Таня! Сумата е в размер на 2660 лв. и по предложение на дамите от фондация „Искам бебе“, съгласно подписания между нас договор, е дарена на Росица и Милен от град Варна, поредната българска двойка, която се бори за най-скъпото – да имат дете! Това е възможно благодарение на всички вас – хората, които подкрепихте кампанията „В името на един нов живот!“ Това е тяхната история – ако желаете, споделете я!

Историята на Росица и Милен „Здравейте! Ние сме Росица и Милен от град Варна, а това е нашата история. Познаваме се от много години. Бяхме млади и не знаехме още кой какво търси, иска, може и дава. Всеки пое по пътя си. След няколко години обаче съдбата реши друго и отново срещна пътищата ни. Вече бяхме взели някои уроци и бяхме готови да изживеем един пълноценен и отдаден живот един на друг. Да имаме дете беше следващата стъпка. По професия аз съм учителка, а също съм работила и като певица. Милен е музикант. Работихме и същевременно правихме планове. На преден план беше най-важното и смислено нещо в живота на един човек, а то е неговото поколение, неговото дете. Минаха две години, но дете все още нямахме. Посетихме специалист и след редица изследвания и манипулации се реши, че трябва да извършим процедура ин витро. За съжаление първата процедура беше неуспешна. Хората около нас забелязаха промяната и един ден колежка ми каза за фондация „Искам бебе” и че мога да потърся подкрепа при тях. Свързах се с Валентина Иванова и от нея получих много ценна информация и насоки. „Няма време и трябва да се действа бързо”, каза тя. При последвалите прегледи се потвърди, че съм със силно намален яйчников резерв. Знаете, че в България донорските процедури не се финансират от държавата и затова взехме решение да поработим малко в чужбина, а със събраните там средства да имаме шанс да сбъднем мечтата си. Сега живеем на квартира, а доходите ни са непостоянни. Ден преди да тръгнем, в телефонен разговор, Валентина ни изненада с прекрасна новина, че фондация „Искам бебе” ще ни помогне със сума да стартираме донорската си програма. Толкова сме щастливи и благодарни! Сега сме в Германия и отново добрите новини ни настигат! Безкрайно сме ви благодарни за всичко, което правите за нас! БЕЗКРАЙНО! Бъдете живи и здрави!“

Екипът на „Искам бебе” изказва огромна благодарност и към: Аглика и Виден Георгиеви и екипа зад книгите на Ивайло Митев – Веска Узунова, Валентина Германова и „АртГраф” ЕООД., които дариха своя труд за каузата „Бездетен“.

Приятели, Благодарността си към труда и делото на Ивайло Митев, изразих и в посланието, което той публикува като увод към третия тираж на „Бездетен“. За мен е чест и отговорност да споделя, пред огромната аудитория на Ивайло, моя път към моите деца.

Прочетете „Бездетен“ и ще намерите вашия си път!

Здравей, читателю! Благодаря ти, че подаряваш времето си в този момент и се впускаш в преживяването на „Бездетен“.

Аз преживях „Бездетен” преди година. Всъщност, още не съм ГО преживяла напълно, защото той е от книгите, които ти задават въпроси. С „Бездетен” ти, читателю, ще започнеш да се изкачваш по една стълба. Няма да ти е лесно, защото ще падаш заедно с мен, ще ожулваш коленете си, ще плачеш от болка по несбъднатото щастие, ще обвиняваш вселената, ще искаш да крещиш от мъка, ще усетиш истинското състояние на „безпътица“. Защото връщане назад няма. Годините, които оставяш зад гърба си, заедно с несбъднатите молитви за рожба, просто никога няма да се върнат. И въпреки всичко, напук на закона за земното привличане, с „Бездетен” ще вървиш само нагоре, за да осъществиш срещата си с тях – ДЕЦАТА на БЕЗДЕТНИТЕ.

Как да ги познаеш ли? Децата на Бездетните идват трудно. Много трудно! Родилните болки започват още от сърцето, което страда по тяхната липса. Само Децата на Бездетните могат да ти кажат: „Мамо, вие с тате толкова дълго време сте ме НЯМАЛИ, че сега като ви намерих, вече си имаме всичко, нали?“ Децата на Бездетните се раждат първо в молитвите и сънищата. Задължително първо там! Очите им винаги говорят, носят в ръчичките си кристално сърце, а босите им крачета тичат в полета, огряни с ангелско сияние. Бременността с Децата на Бездетните може да продължи 5, 10 или 20 години. През това време обаче се случва най-голямото Чудо с Бездетните – те се раждат отново! Идва им нова сила, прощават на миналото си, разделят се с обидата, завистта, злобата, омразата и тъгата. Не търсят виновни! Започват да творят нещо с ръцете си, да пишат стихове, или да правят бижута. Намират сродни души. Намират себе си.

Разказах ти моята история, търпеливи читателю! Аз успях да сбъдна децата си! Моята бременност с тях продължи 16 и повече години. Това може да се

случи с твой приятел или близък! Може да се случи и с теб. Но децата, белязани с космическо Очакване, ВИНАГИ идват!

Направи им път! Напиши в сърцето си ЛЮБОВ! И когато тази Любов е безусловна, чиста, истинска, прощаваща, невзискателна, търпелива и мъдра, Децата я кодират.

И пристигат. На точното място. В точното време. Нито по-рано, нито по-късно! Децата на БЕЗДЕТНИТЕ идват винаги точно навреме!

И остават. Нашият дълг е просто да ги обичаме.

А сега прочети отново този текст, скъпи читателю, но на мястото на думата БЕЗДЕТНИ сложи ВЯРВАЩИ! И влез в първия храм, който се появи на пътя ти. Запали свещичка. Помоли се на твоя си Бог за нещата, които ти причиняват мъка. Моли се с моята Майчина молитва за Рожба и не ме питай за

точните думи. Тя е дълбоко в теб и е написана точно за теб. Намери я. Ако сълзите и вярата ти са истински, ти вече знаеш какво да правиш. Молитвата за Рожба може да бъде твоята свещена книга, в която има решение за всяко нещо в живота ти, изискващо Любов! А Животът е обречен да се случва – по един или друг начин, различен за всеки! Но няма как да не се случи. Вярвай!

„Бездетен” се чете на един дъх от началото до края – така, както с един дъх се ражда новата вяра, новата любов!

С Обич към всички, Радина Велчева Основател на фондация „Искам бебе“ 

Да помогнем заедно

Най-големият корпоративен дарител на фондация „Искам бебе” е „Билла България”.

Кампанията „Да помогнем заедно” стартира през 2016 г. и продължава до днес. Само през 2019 г. заедно събрахме почти 58 хил. лева и подпомогнахме 14 двойки с репродуктивни проблеми!

Очаквайте скоро да ви представим хората, с които осъществяваме кампанията.

Защото заедно можем!