Интервю с Лин Барам, Национален институт за кариерно образование и консултиране, Великобритания

Лин Барам: „Много е важно да се „настроиш на една честота” с дадения човек и да работиш, отчитайки неговите собствени приоритети.” „В помощ на по-възрастните да вземат решения относно своята кариера” е глава от публикацията на СЕДЕФОП „Работа и остаряване – нови теории и емпирични перспективи” през 2010 г. В началото ѝ пише, че „работният свят през XXI в. е значително различен в сравнение с първите години от 2000 г. насами хората трябва да се приспособяват към неговите особености.” Госпожо Барам, мислите ли, че средностатистическият човек над 50 години вече забелязва, че ситуацията днес е толкова по-различна в сравнение с това, което е било преди 20 и повече години? Да. Мисля, че хората виждат промени и в двата типа работа (производство и услуги и базирани на знания дейности), както и в условията на наемане на работа (по-чести случаи на непълно работно време и краткосрочни договори). Медиите отразяват широко проблемите на заетостта, тъй като те са доста свързани с продължаващата финансова криза в европейските страни, както и навсякъде другаде. Промените са толкова многостранни, че дори хората на постоянни позиции и на заплата ще усетят промяна в работния процес, оценката на резултатите и възрастта за пенсиониране. Много хора се чувстват дезориентирани, когато начините за получаване на работа се променят в сравнение с времето, когато са били по-млади. Някои виждат възможности за лично удовлетворение, за което свидетелства нарастващият брой по-възрастни хора на свободна практика. Аз мисля, че много възрастни хора, особено тези с по-нискоквалифицирана работа, може да чувстват, че оценката за постигнатите резултати сега има по-висока стойност, отколкото самото благополучие на служителите. Но прекаленото обобщаване крие опасност; отделните индивиди и възможностите за работа варират в голяма степен. Според преглед на политиката за кариерно развитие в 37 европейски страни, проведено от ОЕСР и Световната банка преди почти 10 години, имаше твърде малко примери за ефективно справяне с предизвикателството на осигуряване на кариерно ориентиране за по-възрастни хора. Промени ли се ситуацията от тогава? В Обединеното Кралство всяка промяна е в грешна посока. Изчезнаха много от специалните услуги за по-възрастни хора. Не съм запозната с някое широкомащабно изследване на международната ситуация, но огромните проблеми на безработицата сред младите хора (която е над 50% в някои европейски държави) привличат по-голямо внимание по отношение на изготвянето на политика. Затова и не съм оптимистично настроена, че е настъпила значителна промяна. Преглеждайки списъка с използвана литература в гореспоменатата публикация, както и в други скорошни документи по темата, можем да направим извод, че проблемите на застаряващата работна сила и свързаните с това въпроси не са възникнали отдавна, а са поскоро нови. Мисля, че това мнение е удачно до голяма степен. Във Великобритания от 70-те до средата на 90-те години на миналия век нивото на заетост при мъжете на възраст 50-65 г. пада от 90% на около 65%. Нивото при жените се запазва стабилно, като отчита и всеобщото нарастване на тяхното участие в работната сила. Нивата на заетост при жените се стабилизираха в края на XX в., след което започнаха да се покачват. Този ръст все още продължава. Затова е интересно да се отбележи, че това явление е от последнитедесетилетия, кактои вие отбелязвате, но в същото време промяната в тенденцията се появява преди настоящата финансова несигурност и скорошното повишаване на възрастта за пенсиониране.

Въпросите с развиването на уменията за управление на кариерата сега са важна част от много инициативи в Европа и по целия свят. Освен това, 2012 г. е Европейската година на „активно остаряване и солидарност между поколенията”. Можете ли да обобщите резултатите от Вашето изследване, в което търсите отговор на въпроса дали уменията за управление на кариерата са различни за по-възрастните хора и по-какъв начин? Използвахме аналогия между кариера през целия живот и самолетен полет. Има много различни дейности при излитане и кацане. Младите хора обикновено се интересуват повече от амбицията и изграждането както на видимите аспекти от кариерата (квалификации, наемане на работа), така и на субективните страни от собствената си професионална идентичност. Към края на работната кариера установяваме, че хората са по-загрижени за оценката на личните приоритети за оставащите им десетилетия, за баланса между отделните роли в живота и за личното удовлетворение. Някои хора чувстват, че продължаването на работата удовлетворява лични потребности; други имат нужда да продължат поради финансови причини. Много е важно да се „настроиш на една честота” с дадения човек и да работиш, отчитайки неговите собствени приоритети. Но това важи за всички случаи на кариерно ориентиране, независимо от възрастта. Кога, според Вас, идва най-голямото предизвикателство в психологически план в процеса на преминаване от работа към пенсиониране? До времето, когато хората навършат 50 години и повече, те натрупват дългогодишен професионален опит. За някои това е удовлетворяващ опит с положително лично израстване и постижения. При други е точно обратното. Работата е била от основно значение за припечелването на приходи и истинските им интереси са насочени към други аспекти от техния личен, социален и културен живот. Можете да си представите колко различни ситуации възникват между тези две крайни точки. Доброто кариерно ориентиране, при това за хора на всякаква възраст, включва съсредоточено внимание към всеки отделен човек и неговите лични намерения. Хората от всички възрасти се нуждаят от подкрепа при формулирането на своите кариерни приоритети и изследването на наличните за тях възможности. Това налага кариерните консултанти да имат професионални познания за психологическите процеси, икономическите условия и специфичните възможности за учене, обучение и работа. Кохортите от т.нар. „бест ейджърс”, т.е. трудоспособни хора над 50 години, ще стават все помногобройни през следващите десетилетия, отколкото са сега, което се дължи и на факта, че пенсионната възраст се повиши. Как ще бъде взето предвид това при предоставянето на услуги по ориентиране и консултиране? Нашата гледна точка, изложена в тази глава от публикацията, е, че специалните услуги за повъзрастни хора биха били ценни в съчетание с подходящите за тях ситуационни и промоционални материали. Така или иначе, смятаме, че за всяка възрастова група може да се предложи добра услуга, при условие че заетите с нея служители са допълнително обучени да разбират специалните нужди и етапите от живота на по-възрастните. Още веднъж подчертавам, че има разлика между един високопоставен професионалист в края на своята кариера и някой, който е прекарал десетки години в обикновена, нискоквалифицирана работа. Затова, макар и да са на една възраст, хората вероятно имат различни нужди. За да отговоря на Вашия въпрос и за да затвърдя идеята, заложена в моя коментар, всички клиенти са различни. С придобиването на многогодишен професионален опит тези разлики могат да станат по-отчетливи. Кариерните консултанти трябва винаги да се опитват да разберат и помогнат на всеки конкретен човек, който застане пред тях.

Интервюто е взето от Стефан Грайцар/ Еврогайдънс Сентър Словакия.