1. Rechtschreibung Правопис 1. В немския правопис звук и буква най-често съвпадат: etwas, kalt, oft, т.е. пише се това, което се чува. 2. С главна буква се пишат: • началото на изречението, • собствените имена, • всички съществителни имена. Anna, Emil, Rose, Straße 3. За някои звуци има съчетания от букви: • sch за “ш”: Schuhe, schon, • tsch за „ч“: Deutsch, tschüss, • sp за “шп”: sprechen, spielen - само в началото на думата, • st за „щ“: Stunde - само в началото на думата. 4. В немалък брой думи звукът не съвпада с буквата: В думата Tag се чува [так], но се пише g, защото в множествено число се чува звучната съгласна “g“: Tage [таге]. Това е т.нар. морфологичен принцип, според който в сродни думи се пише една и съща буква: Tag – täglich – Tage. 5. h или ch: В началото на думата се пише h, а вътре и в края на думата ch: heute, Haus / noch, Sache. 6. s, ss или ß: s се чете “з” между две гласни или в началото на думата пред гласна: lesen, Sonne, sonderbar; ss се чете като “с”: Kasse, Klasse, lassen; ß (ес цет) се чете “с” и се пише след дълга гласна и след двугласна: ließ, außen, heißen. 7. ä, ö, ü (обозначават се: а-умлаут, о-умлаут, у-умлаут) • ä се чете като [е] в думи, които са свързани с думи, в които има “а”, напр. Tag ñ täglich. • ö [œ] не се покрива напълно с българското “йо” – устните се нагласят за произнасяне на “о” и се казва “е”: hören, lösen. • ü [ю]: üben, lügen, Hügel. 8. Двугласни: au, ei, eu, äu ei се чете [ай]: mein, dein, sein, Seife, eu се чете [ой]: heute, Leute, äu също се чете [ой]: läuten (Ø laut), Läufer (Ø laufen), säubern (Ø sauber). По този начин се запазва връзката с думи, в които има au. 9. [в] Навсякъде, където се чува “в”, се пише w: weiß, beweisen, wissen, weiß. 10. Буквата v: • В думи от чужд произход се записва v и се чете “в”: Olive, violett, November, • В думи с немски произход v се чете “ф” : viel, vor, в представките verи vor-, Vater, Vogel.
1
2. Satzarten
Видове изречения
Според целта на изказването и според позицията на говорещия към това изказване различаваме: 1. Aussagesatz (съобщително изречение): Служи за това да информира за събития, факти, явления. Личната глаголна форма заема втора позиция в изречението; първата позиция е запазена за подлога. ñ Er fährt nach Berlin. 1 2 … … Подлогът може да стои и след личната глаголна форма. ñ Morgen kommen sie aus der Klinik. 1 2 … … … 2. Aufforderungssatz (подбудително изречение): Това изречение изразява молба, заповед, подкана: ñ Komm her! ñSteht auf! 3. Ausrufesatz (възклицателно изречение): Тези изречения съдържат в себе си силна емоция. Формално погледнато те приличат на съобщителните, но се различават от тях по интонацията. ñ Wir wollen das sofort! 4. Fragesatz (въпросително изречение) В зависимост от формата и целта на въпроса различаваме: а) Entscheidungsfrage Tези изречения започват с личната глаголна фoрма и на въпроса може да се отговори с да или не. ñ Fliegt die Maschine morgen? ⇒ Ja,…./ Nein,…. б) Ergänzungsfrage (Wortfrage) Това са въпросителни изречения, които започват с въпросителна дума. ñ Wann ist das Museum geöffnet?
2
3. Präsens Сегашно време В основата на темпоралната система лежи граматичната категория време. Tри са времевите нива, на които може да протича случката, процесът: минало, настояще и бъдеще. Präsens изразява: a) действие протичащо в момента на говоренето. Ich warte auf Monika. б) бъдещо действие Morgen fahre ich nach Bonn. в) минало (historisches Präsens) 1832 stirbt Goethe. г) подкана и заповед Du räumst jetzt dein Zimmer auf! Формите за Präsens се образуват от корена на глагола и личните окончания за съответното лице и число. Singular (ед. число) ich mache du machst er(sie,es)mach- t Учтива форма: ед. и мн. число
Plural (мн. число) wir mach- en ihr mach- t sie mach- en ñ Sie mach- en
4. Das Pronomen
Местоимение
Mестоимението е изменяема част на речта; скланя се и се мени по род, число и падеж. При личните, възвратните и притежателните местоимения се наблюдава и категорията лице. Местоименията могат да заместват съществително име: Ich erkannte ihn sofort. или да съпровождат съществително име. Seine Geburtsstadt ist sehr malerisch. Personalpronomen (лично местоимение) Nominativ Singular ich du Sie er sie es Plural wir ihr Sie sie
Akkusativ
Dativ
mich dich Sie ihn sie es
mir dir Ihnen ihm ihr ihm
uns euch Sie sie
uns euch Ihnen ihnen
3
5. Rechtschreibung Правопис 1. Дълга и къса гласна. В немския език се различават дълги и къси гласни. В много случаи отделни думи се различават само по дължината на гласната, напр. fühlen – füllen, Ofen – offen. Дълги гласни може да има само под ударение, някои от гласните под ударение са дълги, други са къси. 2. Означаване на дълга гласна. 2.1 посредством удължително h (Dehnungs-h), което не се произнася. • между гласна и следващо “е”: sehen, früher. • след гласна, когато следва l, m, n, r: wohl, lahm, Fahne. 2.2 дълго “i" се записва като “ie“, чете се само [i:]: Miete. 2.3 чрез удвояване на гласната: Kaffee, Saal, paar, Paar. 3. Дълга гласна без специално обозначаване. Дълга гласна не се обозначава специално, когато е в отворена сричка. Отворена е тази сричка, която завършва на гласен звук: da, No-te, ha-ben. 4. Означаване на къса гласна. Къса гласна има в затворена сричка, т.е. пред две или повече съгласни: Dorf, antworten, lang, waschen. Късата съгласна се сигнализира посредством удвояване на съгласната след нея: fallen, lassen, schnell, Tasse. ïkk се записва като ck: wecken, decken. ïzz се записва като tz: sitzen, trotz, Witz.
4
6. Genus der Substantive
Род на съществителните имена
Съществителното име се определя от следните категории: Genus – род, Numerus – число и Kasus – падеж. Граматичният род не винаги съвпада с естествения род, който се определя от пола: семантиката и формални показатели също дефинират граматичния род. Различаваме: a) maskulina (мъжки род) – der Stuhl, б) neutra (среден род) – das Kind, в) feminina (женски род) – die Bluse. Като част на речта съществителното име се характеризира и от неговия член (Artikel). В немския език различаваме определителен, неопределителен и нулев член. Членът определя рода, числото и падежа на съществителното име. Cкланя се както следва: В единствено число (Singular):
N. A. D. G.
m der/ein Mann den/einen Mann dem/einem Mann des/eines Mannes
n das/ein Kind das/ein Kind dem/einem Kind des/eines Kindes
f die/eine Frau die/eine Frau der/einer Frau der/einer Frau
В множествено число (Plural) - еднакво за трите рода: N. A. D. G. 7. Rechtschreibung
die Kinder die Kinder den Kindern der Kinder Правопис
1. chs се чете в думи от немски произход като „___кс____“: sechs, wachsen, Sachsen. 2. x се среща в думи от чужд произход и се чете като “___кс____”: Export, Examen, Praxis. 3. qu се произнася “____кв___”: Quittung, Quelle, bequem. 4. th се е запазило в думи от чужд произход и в имена. Чете се като “___т____”: Theater, Thüringen, Apotheke. 5. y се среща в думи чужд произход като: Gymnasium, Physik, Analyse. Чете се като “____ю___”. 6. Окончанието –ig се произнася като “___их____”: richtig, Essig, dreißig. 7. Когато пред –i има l, думата се пише с -lich: neulich, täglich, tauglich. 8. ch се чете само в думите с френски произход като “___ш____”: Chef, Chance, Branche
5
8. Akkusativobjekt
Пряко допълнение
Основна функция на Akkusativ e пряко допълнение. Тази функция е следствие от рекцията, респективно валентността на глагола. За да са изправни в граматично отношение в някои изречения Akkusativ е облигаторен т.е. задължителен. Er wiederholt die Frage. В други случаи Akkusativ е факултативен, т.e. незадължителен: Sie hat (einen Preis) gewonnen. Akkusativ отговаря винаги на въпросите wen? (кого) за (какво) за неодушевени предмети. Beispiel: Ich kenne den Vater.(wen?) Ich suche ein Buch.(was?)
9. Kardinalzahlen 0 - 20 0: null 1: eins 2: zwei 3: drei 4: vier 5: fünf 6: sechs 7: sieben 8: acht 9: neun 21-100 21: einundzwanzig 22: zweiundzwanzig 23: dreiundzwanzig 24: vierundzwanzig 25: fünfundzwanzig 26: sechsundzwanzig 27: siebenundzwanzig 28: achtundzwanzig 29: neunundzwanzig 30: dreißig 31: einungdreißig
лица и was?
Числителни бройни имена 11: 12: 13: 14: 15: 16: 17: 18: 19: 20:
elf zwölf dreizehn vierzehn fünfzehn sechzehn siebzehn achtzehn neunzehn zwanzig
30: dreißig 40: vierzig 50: fünfzig 60: sechzig 70: siebzig 80: achtzig 90: neunzig 91: einundneunzig … 99: neunundneunzig 100: hundert
6
10. Plural der Substantive
Множествено число на съществителните имена Съществителните имена образуват формите за множествено число с помощта на окончанията – e; - (e)n; - er или – s. Някои съществителни образуват множествено число без суфикс; други с умлаут (промяна) на коренната гласна. a) Със суфикс – е образуват в повечето случаи едносрични съществителни. Съществителните от мъжки и среден род получават умлаут. der Schrank - die Schränke (Schrank m, ¨e) die Hand - die Hände das Jahr - die Jahre б) със суфикс – (e)n образуват множествено число съществителни имена от трите рода, но суфиксът е типичен за женски род: die Rose - die Rosen das Hemd - die Hemden der Staat - die Staaten в) със суфикс - er и умлаут предимно съществителни от среден род и някои от мъжки род: das Haus - die Häuser der Geist - die Geister г) без суфикс или без умлаут – съществителни от мъжки и среден род, които завършват на – er, - el,- en : der Garten - die Gärten das Messer - die Messer Ø д) съществителни от чужд произход образуват множествено число със суфикс – s: das Kino - die Kinos
11. Trennbare Verben Глаголи с делими представки Когато към глагола прибавим предлог (an-, auf –, bei –, aus- и др.) или наречие ( los-, wieder –, zurück-) се образуват глаголи с делими представки. Представката модифицира значението на основния глагол: ziehen( тегля) ⇒ anziehen(обличам) В Präsens, Präteritum и Imperativ представката се отделя от глагола и отива на края на изречението Ich ziehe den Mantel an. При образуването на Partizip II -ge- се вмъква между делимата представка и глагола zurück/kommen - zurückgekommen
7
12. Wechselpräpositionen Всички предлози изискват (управляват) eдин определен падеж. В немския език предлозите: in, an, auf, vor, hinter, über, unter, neben, zwischen могат да се употребяват както с Dativ, така и с Akkusativ. Тава зависи от глагола! •
•
•
•
Когато той не указва някаква посока, т.e. не е глагол за движение, а изразява статичност, тези предлози управляват Dativ. Задаваме въпроса – wo? ïDas Buch liegt auf dem Tisch.- Wo? (Dativ) Когато глаголът изразява движение, т.e. имаме някаква насоченост на действието, процеса, същите предлози управляват Akkusativ. Задаваме въпроса – wohin? ï Ich lege das Buch auf den Tisch. – wohin? (Akkusativ) Когато предлозите in, an, vor, zwischen са употребени с техните темпорални значения и отговарят на въпроса – wann? управляват Dativ. ï Er kommt in einer Stunde. Предлозите über, auf също имат темпорални значения. Те отговарят на въпроса – wie lange? и управлявят Akkusativ. ï Ich habe über eine Stunde auf dich gewartet.
¶ Verben mit Dativ stehen, stand, gestanden hängen, hing, gehangen liegen, lag, gelegen sitzen, saß, gesessen
· Verben mit Akkusativ stellen, stellte, gestellt hängen, hängte, gehängt legen, legte, gelegt sich setzen, setzte, gesetzt
über
hinter
neben
an in
vor
zwischen
unter
8
13. Lokaladverbien
Наречия за място
Наречието (das Adverb) дефинира обстоятелствата, при които протича процесът в изречението изразен с глагол. Наречията за място (Lokaladverbien) означават: Място на действие, отговарят на въпроса – wo? - vor, hinter, dort, da, oben, unten, draußen, links, rechts über dem Haus = oben hinter dem Haus = hinten
links
rechts
vor dem Haus = vorn(e) Oben ist das Dach. Links ist ein Fenster.
Rechts ist noch ein Fenster.
Vorne ist die Tür, hinten ist der Hof. Посока на движение, отговарят на въпросите - wohin?(накъде), woher? (откъде): hin, dorthin, aufwärts, hinein, hinaus, heim и др. hin - посока на движение, отдалечаваща се от говорещото лице, her - посока на движение към говорещото лице напр. говорещото лице е в стая. Er geht hinaus. Sie kommt herein.
Той излиза. Тя влиза.
9
14. Ordinalzahlen
Числителни редни имена
Числителните редни изразяват въпроса der wievielte? (кой по ред ?)
последователност и отговарят на
Числителните редни от 2 до 19 се образуват със суфикса –te, а от 20 нагоре със суфикса –ste. Скланят се както прилагателните имена. 1. der/die/das 2. der/ die/das 3. der/ die/das
erste zweite dritte
…………………
…………
der/ die/das der/ die/das der/die/das der/die/das
elfte zwölfte zwanzigste dreißigste usw.
11. 12. 20. 30.
Числителните редни се скланят по същия начин, както прилагателните след определителен член: der, die, das wievielte? Използват се най-често при посочване на дата: • Der wievielte ist heute? ò Heute ist der zwanzigste (Oktober, November usw. = der zwanzigste Tag des Monats) • Am wievielten Tag? ò am ersten Tag (auch: an welchem Tag?)
10
15. Präteritum Просто минало време Образуване на формите 1) правилни глаголи (regelmäßige Verben) Правилните глаголи образуват формите си за Präteritum от корена на глагола и суфикс – te, като към тази форма се прибавят личните окончания познати от сегашно време Präsens. 1. и 3.лице единствено число са без лични окончания. fragen frag te wir frag te-n frag te-st / Sie frag te -n ihr frag te-t frag te sie, Sie frag te-n Глаголи, чиито корен завършва на – d, - t, - m, -n след консонанта (без r,l) получават –е между корена и суфикса. antworten Ü antwortete ich du er
2) неправилни глаголи (unregelmäßige Verben) Те образуват формите си за Präteritum като променят коренната си гласна; към тази форма се прибавят личните окончания. 1. и 3. лице са без лични окончания. nehmen nahm wir nahm-en nahm-st / Sie nahm-en ihr nahm-t nahm sie nahm-en Ако основата на глагола завършва на –d, -t, -s, -ss(ß) или –chs, във 2. л. ед. и мн.ч. се вмъква – е между основата и окончанието. lesen Ü du lasest
ich du er
Употреба a) Präteritum е времето на спомена, т.е. времето с което се разказва, като разказът трябва да представлява единно цяло. б) Präteritum може да се използува и в разговор, когато целта е точно пресъздаване на събитийността. Also gestern gingst du ins Kino? Was machtest du dann? в) Präteritum вместо Präsens; говорещият сякаш иска в момента да си спомни за нещо. Wie war Ihr Name, bitte? Внимание! Простото минало време Prärteritum може да бъде предадено на български както с минало свършено, така и с минало несвършено време. Er ging gestern ins Kino. Той отиде вчера на кино. Er ging jede Woche zweimal ins Kino. Той ходеше всяка седмица по два пъти на кино.
11
AUFGABE> Bilden Sie Präteritum. Infinitiv
Präsens 3.P. Singular
Präteritum 3.P. Singular
machen
er macht
er machte
fragen
er fragt
er ___________________
sein
er ist
er ___________________
haben
er hat
er ___________________
warten
er ___________________
er ___________________
erzählen
er ___________________
er ___________________
studieren
er ___________________
er ___________________
besuchen
er besucht
er ___________________
versuchen
er versucht
er
wohnen
er ___________________
er ________________te
abwarten
er wartet
er _______________ te ab
mitmachen
er macht _____
er ___________________
kommen
er ___________________
er kam
fahren
er fährt
er ___________________
gehen
er ___________________
er ___________________
nehmen
er nimmt
er ___________________
wissen
er weiß
er ___________________
tragen
er trägt
er ___________________
bekommen
er ___________________
er
verlieren
er ___________________
er ___________________
geben
er ___________________
er ___________________
aufstehen
er steht
er __________ auf
aufnehmen
er nimmt _____
er __________
auf
mitnehmen
er __________ mit
er __________
mit
_____
versuchte
be____________
12
16. Deklination der Adjektive Склонение на прилагателните имена Склонение на прилагателните имена. Различават се два типа склонение на прилагателно име: a) силно склонение При този тип склонение прилагателното име определя (показва) рода, числото и падежа на съществителното пред което стои. Singular N. A. D.
m junger Mann jungen Mann jungem Mann
n kleines Kind kleines Kind kleinem Kind
N. lustige Männer, Kinder, Damen A. lustige Männer, Kinder, Damen D. lustigen Männer, Kinder, Damen
f lustige Dame lustige Dame lustiger Dame
Plural
б) слабо склонение Прилагателното име се скланя по слабото склонение, когато пред него стоят определителният член или местоименията dieser, jener, jeder, mancher, welcher. Singular N. A. D.
m der junge Mann den jungen Mann dem jungen Mann
n das kleine Kind das kleine Kind dem kleinen Kind
N. die lustigen Männer, Kinder, Damen A die lustigen Männer, Kinder, Damen D. den lustigen Bäumen
f die lustige Dame die lustige Dame der lustigen Dame
Plural
След ein, отрицанието kein, притежателните местоимения mein, dein… и местоименията solch ein, welch ein прилагателното име се скланя както следва: - Nominativ единствено число: Мъжки род получава окончанието –er: mein guter Freund женски род -e: meine alte Oma - Akkusativ единствено число женски род получава окончание -e, среден род -es: meine alte Oma / mein rotes Zelt В останалите падежи и в цялото множествено число прилагателното получава окончанието – en.
13
17. Perfekt
Минало време Перфект (не е свършено време!!!)
Perfekt е сложно глаголно време. Формите се образуват oт Präsens на спомагателните глаголи “haben” или ”sein” и Partizip II на главния глагол, като Partizip II стои в края на изречението. ⇒ Ich habe das Buch gelesen. ⇒ Ich bin gestern gekommen. В подчинено изречение Partizip II заема предпоследна позиция: Hauptsatz(главно изречение)……, dass ich das Buch gelesen habe. Образуване на Perfekt A. Perfekt с “haben” образуват: a) всички рефлексивни (възвратни) глаголи ⇒ Er hat sich verspätet. б) всички транзитивни (преходни) глаголи – т.е. глаголите с пряко допълнение, отговарящо на въпрос wen?(кого?) / was? (какво?): ⇒ Er hat seine Eltern besucht. в) безличните глаголи: ⇒ Es hat geregnet, geblitzt, gedonnert. г) модалните глаголи ⇒ Ich habe das auch gekonnt. д) глаголът “haben” (“имам”) ⇒ Ich habe viel Zeit gehabt. B. Perfekt със “sein” образуват: a) интранзитивните (непреходни) глаголи, които означават промяна на състоянието ⇒ Er ist aufgewacht. б) глаголи означаващи движение (промяна във времето и пространството) ⇒ Er ist sofort gekommen. в) глаголите sein, werden, bleiben, geschehen, passieren, folgen, begegnen, misslingen. Внимание! Някои глаголи не могат да образуват Perfekt: ausbomben, ehebrechen, formgeben, gutachten, haushalten,hochachten, lobpreisen, lustwandeln, mißgestalten, seiltanzen, tiefbohren, wallfahren, wettarbeiten, wettlaufen. Употреба Perfekt изразява действие (събитие, процес), което е завършено в момента на говоренето. Това действие не е представено като континиум, а изолирано като резултат. a) кратки съждения, съобщения, обобщения, констатации: Sie haben ihre Diplomarbeit gut geschrieben. б) В разговор, диалог, при пряка реч за изразяване на отделни действия в миналото, завършени до момента на говоренето. Hast du auch an meine Worte gedacht? - Ja, die ganze Zeit. в) за означаване на действие, завършено преди даден момент в бъдеще Morgen um diese Zeit bin ich verreist. г) в южната част на немскоезичното пространство се използува Perfekt като време за разказване вместо Präteritum.
14
18. Futur I und Futur II Futur I С Futur I се означава действие, което се очаква да настъпи след момента на говоренето: Er wird kommen. Когато от контекста се разбира, че действието ще се извърши в бъдещето, вместо Futur I сe употребява Präsens: Morgen kommt er bestimmt. Образуване на формите Futur I се образува от Präsens на “werden” и Infinitiv на спрегаемия глагол: Sie wird schreiben. Употреба a) модална употреба заповед:
за
изразяване
на
увереност,
предположение,
Ich werde reisen. Sie wird (wohl) in der Uni sein. б) изказвания от обща значимост Kinder werden immer Kinder sein.
Futur II Futur II означава бъдещо действие, приключено преди друг бъдещ момент, за който се говори. Sie wird den Brief bis morgen abend geschrieben haben. Образуване на формите Futer II се образува по следната формула: Präsens на “werden” + Partizip II + haben/sein Er wird gekommen sein. Употреба a) модална: за изразяване на вероятност и предположение, отнасящи се до миналото: Er wird sicher nichts verraten haben. б) Futur II се отнася към Futur I както Perfekt към Präsens.
15
19. Plusquamperfekt Образуване на формите Präteritum von haben/sein + Partizip II Глаголите, които образуват Perfekt с haben образуват и Plusquamperfekt с haben; тези със sein образуват и Plusquamperfekt със sein. * Er hatte einen Brief geschrieben. * Sie war um 8 Uhr aufgestanden. Употреба С Plusquamperfekt ще означаваме действие, което е започнало в миналото и е приключило преди друг минал момент. Plusquamperfekt се “разполага” върху времевото ниво на спомена и от тук следват синонимните връзки между Plusquamperfekt и Präteritum. Понеже Plusquamperfekt не представя времето като континиум, то в даден разказ това време се “съгласува” с Prätertum. Er hatte sich auf den Sand gesetzt und sah ihnen nach.
20. Temporalsatz (TS)
Подчинено обстоятелствено изречение за време
TS определя времево действието в главното изречение и отговаря на въпросите wann?, seit wann?, bis wann?, wie lange?, wie oft? TS се въвежда с подчинителни съюзи. Между действието в главното изречение – Hauptsatz (HS) и действието в подчиненото (TS) същесвуват следните отношения: 1. Gleichzeitigkeit – действието в TS се извършва едновременно с това в HS. Съюзите са: während (докато); indem (като); als (когато – за еднократно минало действие) ; wenn (когато – за многократно минало; за еднократно и многократно настоящо/бъдещо действие). * Als ich ihn einmal fragte, schwieg er. * Wenn einer sprach, schwiegen die anderen. Схемата на това отношение е следната: TS – HS Präsens – Präsens Präteritum – Präteritum Perfekt – Perfekt Plusquamperfekt – Plusquamperfekt 2. Vorzetitigkeit – Действието в TS се извършва преди действието в HS. Съюзите са: nachdem (след като) ; sobald (щом) ; als, wenn (когато). Схемата тук е: TS – HS Plusquamperfekt – Präteritum Perfekt – Präsens 1-во действие 2-ро действие * Nachdem er aufgestanden war, ging er ins Bad. 3. Nachzeitigkeit – Действието в TS се извършва след това в HS. В TS и HS се наблюдава едно и също време, но е възможно и съгласуване. Съюзите са: bevor (преди) ; ehe (преди) ; bis (докато). * Peter stand auf, bevor die Sonne aufging.
16
21. Graduierung des Adjektivs
Степенуване на прилагателните имена
Съществуват 3 степени на сравнение: a) Positiv – Dieser Wagen ist klein. b) Komparativ – Dieser Wagen ist kleiner. c) Superlativ – Dieser Wagen ist der kleinste (am kleinsten). Komparativ се образува със суфикс –est ( след d, t, s, ss, x, tz, z, st) или – st. * klein – kleiner – kleinst; heiß – heißer - heißest Някои гласни получават умлаут (ä, ö, ü): * alt – älter - ältest 1. Правилни форми: Positiv: langsam Komparativ: langsam-er Superlativ: der/die/das langsamst-e am langsamsten 2. С умлаут Positiv: stark Komparativ: stärk-er Superlativ: der/die/das stärkst-e am stärkst-en 3. Неправилни форми Positiv: gut Komparativ: besser Superlativ: der/die/das beste am besten 22. Gebrauch der Vergleichsstufen
Сравняване (по-малко, по-голямо…)
1. Positiv Positiv (основната форма на прилагателното) изразява еднаквостта на две величини; думите за сравнение са: so ……wie; ebenso ……wie. Двете величини са в един и същи падеж. * Er ist so alt wie meine Schwester. 2. Komparativ Komparativ сравнява две различни величини; използва се формата на прилагателното в Komparativ и “als’. Двете величини са в един и същи падеж. *Österreich ist größer als die Schweiz. 3. Superlativ Това е най-голямата степен за сравнение между три величини. Като думи за сравнение служат “von” и “unter”. * Sie ist das schönste Mädchen (von allen). * Sie ist am schönsten (von allen).
17
23. Grammatik: Nebensätze mit “dass”
Подчинени изречения с "че"
Satzrahmen Nominativergänzung Michael glaubt, dass Herr Neumann in Urlaub ist. Hauptsatz Konjunktion Nebensatz Съюзът “dass” се среща след глаголите: sehen, sagen, glauben, meinen, hoffen, wollen,
dass …………… и изисква краен словоред (Endstellung).
24. Die würde – Form (Konditional) Тази форма е описателна на Konjunktiv и се образува от Konjunktiv Präteritum на werden и Infinitiv I или Infinitiv II на глагола. * Ich würde fragen. Ich würde gefragt werden. ich
würde geben
wir
würden geben
du
würdest geben
ihr
würdet geben
sie Sie
würden geben würden geben
er sie es
würde geben
Die würde – Form изразява нереално условие, чието мислимо изпълнение се отнася към настоящето/бъдещето. В HS Konjunktiv Präteritum може да се замести с würde – Form * Wenn ich Zeit hätte, schriebe ich öfters. (würde ich öfters schreiben) Die würde – Form се използва в учтиви молби: * Würden Sie mir Ihre Telefonnummer sagen? Die würde – Form се използва и в неангажиращи изказвания * Ich würde Ihnen nicht dazu raten.
18
25. Konjunktiv 1. a)
Условно наклонение Образуване на формите
Konjunktiv Präsens Формите се образуват от инфинитивната основа + личните окончания за Konjunktiv ich frag-e du frag-est
ich sei du sei-(e)st
ich hab-e du hab-est
ich woll-e du woll-est
При sein в 1-во и 3-то л.ед.ч. липсва личното окончание. b)
Konjunktiv Präteritum Формите на слабите глаголи и на модалните sollen и wollen са еднакви в Konjunktiv и Indikativ. ich fragt-e du fragt-est
ich sollt-e du sollt-est
ich wollt-e du wollt-est
Формите на спомагателните глаголи haben и werden; на модалните können, dürfen, müssen и mögen и на wissen, bringen, denken се образуват като в Indikativ, но коренната гласна a, o, u получава Umlaut: ich hätte du hättest
ich würde du würdest
ich möchte ich dächte du möchtest du dächtest
Силните глаголи, неправилните gehen и tun и sein образуват формите си от втората основна форма + личните окончания за Konjunktiv и гласната а, o, u получава Umlaut: ich spräche du sprächest c)
d)
ich ginge du gingest
ich wäre du wärest
Konjunktiv Perfekt/Konjunktiv Plusquamperfekt Формите се образуват както в Indikativ, но спомагателният глагол е в Konjunktiv. ich habe gesprochen du habest gesprochen
ich sei gefahren du seiest gefahren
ich hätte gesprochen du hättest gesprochen
ich wäre gefahren du wär(e)st gefahren
Konjunktiv Futur I/Konjunktiv Futur II Формите се образуват като в Indikativ, но спомагателният глагол е в Konjunktiv. ich werde sprechen du werdest sprechen
ich werde gesprochen haben du werdest gesprochen haben
2. Употреба на Konjunktiv 2.1 Konjunktiv Präsens a) изразява желание, което се мисли като изпълнимо * Es lebe die Freundschaft.
19
b) предписание * Man nehme etwas Salz. c) допустимост * Der Winkel sei 45°. 2.2 Konjunktiv Präteritum/Konjunktiv Plusquamperfekt a) неизпълнимо желание * Wenn er doch käme! При Konjunktiv Plusquamperfekt неизпълнимото желание се отнася до миналото. * Wenn er doch gestern gekommen wäre. b) Предположение * Ich könnte zu ihm gehen (Konjunktiv Präteritum) -
възможно, предполагаемо действие, но не и реално. * Ich wäre noch gewisse Zeit hier geblieben, aber…… (Konjunktiv Plusquamperfekt)
-
предполагаемост, нереалност, отнасящи се до миналото.
c) предпазливост, несигурност в изказването * Das würde ich nicht sagen. Er dürfte recht haben. d) Учтивост * Dürfte ich Sie fragen? Könnten Sie mir sagen ….. Трябва да се има предвид, че Konjunktiv Präteritum се отнася за настояще и бъдеще, а Konjunktiv Plusquamperfekt – за завършени действия по отношение на момента на говоренето.
20
26. Passiv В немския език различаваме Zustandspassiv (sein – Passiv)
Страдателен залог Vorgangspassiv
(werden
–
Passiv)
и
1. Vorgangspassiv Тук на преден план в изречението стои действието, процесът, а не неговият вършител; той може да бъде посочен с помощта на “von”, а ако е средство с “durch”. * Die Stadt wird (von Anton) besichtigt. Präpositionalobjekt Формите се образуват от: werden (в съответното време) + Partizip II Präsens: Präteritum: Perfekt:
Ein Haus wird gebaut. Ein Haus wurde gebaut. Ein Haus ist gebaut worden. - старо причастие на werden Plusquamperfekt: Ein Haus war gebaut worden. Futur I: Ein Haus wird gebaut werden. Futur II: Ein Haus wird gebaut werden sein. Формите на Vorgangspassiv се превеждат със страдателно-причастни форми, с рефлективните форми на глагола или с 3 лице, множествено число актив на глагола. Vorgangspassiv се употребява там, където логично на преден план трябва да стои действието или процесът; * Die Ausstellung wurde am 1. März eröffnet. там, където вършителят е непознат, трябва да остане непознат, не е важен за самото изказване или може да бъде всеки. * Im Hotel wurde eine junge Frau ermordet. Vorgangspassiv образуват само преходните глаголи, т.е. които имат пряко допълнение. Някои преходни глаголи не образуват Vorgangspassiv: haben, besitzen, bekommen, kennen, wissen, erfahren, enthalten.
2. Unpersönliches Passiv Могат да го образуват както преходни, така и непреходни глаголи, защото не е посочено нито действащо лице, нито обект, към който се насочва действието. Като подлог използваме безличното местоимение “es”, което стои в началото на изречението и отпада ако изречението започва с друга дума: * Es wurde auch in der Nacht gearbeitet. Auch in der Nacht wurde gearbeit. Das unpersönliche Passiv е близък до изреченията с “man”. С негова помощ може да се изрази подкана; заповед: * Jetzt wird gearbeitet.
21
3. Zustandspassiv Zustandspassiv изразява състояние, което е резултат от някакво действие. Формите се образуват от sein (в съответното време) + Partizip II. Präsens: Präteritum: Perfekt: Plusquamperfekt: Futur I: Futur II:
Das Fenster ist geöffnet. Das Fenster war geöffnet. Das Fenster ist geöffnet gewesen. Das Fenster war geöffnet gewesen. Das Fenster wird geöffnet sein. Das Fenster wird geöffnet gewesen sein.
4. Passiv с модални глаголи * Der Kopierer muß eingeschaltet werden. Modalverb Vollverb im Aktiv im Passiv 5. Passiv в подчинено изречение * Der Koch sagt, daß die Milch leicht gesalzen werden kann. Partizip II + werden + (Modalverb)
22
27. Imperativ
Повелително наклонение
Повелителното наклонение изразява заповед, подкана, молба, предупреждение. Формите са три: 2 л.ед.ч. (2. Person, Singular), 2 л.мн.ч. (2 Person, Plural) и учтива форма (Sie), която съвпада с учтивата форма в Präsens с тази разлика, че местоимението стои след глагола: * Entschuldigen Sie bitte! 1. die 2. Person, Singular – wird vom Stamm des Verbs mit oder ohne Suffix “-e” gebildet. Die trennbare Vorsilbe steht am Ende des Satzes: * Geh(e)!; Stehe auf! 2. die 2. Person, Plural – fällt mit der 2. Person Plural des Präsens zusammen * Geht!; Kommt! -
Suffix “-e” im Singular und “-et” im Plural haben die Verben, deren Stamm auf –t; -d oder –m, -n endet * Arbeite!; Arbeitet!
23