1. Rechtschreibung Правопис 1. В немския правопис звук и буква най-често съвпадат: etwas, kalt, oft, т.е. пише се това, което се чува. 2. С главна буква се пишат: • началото на изречението, • собствените имена, • всички съществителни имена. Anna, Emil, Rose, Straße 3. За някои звуци има съчетания от букви: • sch за “ш”: Schuhe, schon, • tsch за „ч“: Deutsch, tschüss, • sp за “шп”: sprechen, spielen - само в началото на думата, • st за „щ“: Stunde - само в началото на думата. 4. В немалък брой думи звукът не съвпада с буквата: В думата Tag се чува [так], но се пише g, защото в множествено число се чува звучната съгласна “g“: Tage [таге]. Това е т.нар. морфологичен принцип, според който в сродни думи се пише една и съща буква: Tag – täglich – Tage. 5. h или ch: В началото на думата се пише h, а вътре и в края на думата ch: heute, Haus / noch, Sache. 6. s, ss или ß: s се чете “з” между две гласни или в началото на думата пред гласна: lesen, Sonne, sonderbar; ss се чете като “с”: Kasse, Klasse, lassen; ß (ес цет) се чете “с” и се пише след дълга гласна и след двугласна: ließ, außen, heißen. 7. ä, ö, ü (обозначават се: а-умлаут, о-умлаут, у-умлаут) • ä се чете като [е] в думи, които са свързани с думи, в които има “а”, напр. Tag ñ täglich. • ö [œ] не се покрива напълно с българското “йо” – устните се нагласят за произнасяне на “о” и се казва “е”: hören, lösen. • ü [ю]: üben, lügen, Hügel. 8. Двугласни: au, ei, eu, äu ei се чете [ай]: mein, dein, sein, Seife, eu се чете [ой]: heute, Leute, äu също се чете [ой]: läuten (Ø laut), Läufer (Ø laufen), säubern (Ø sauber). По този начин се запазва връзката с думи, в които има au. 9. [в] Навсякъде, където се чува “в”, се пише w: weiß, beweisen, wissen, weiß. 10. Буквата v: • В думи от чужд произход се записва v и се чете “в”: Olive, violett, November, • В думи с немски произход v се чете “ф” : viel, vor, в представките verи vor-, Vater, Vogel.
1