Business&Ecology by lucy

бр. 2010

По-бързо, по-високо, по-...топло

Сблъсък: Тъмната страна на екофонда

На гости в първото екосело в Дания

Бизнес & Екология инвестиция в развитието

§ Закон

разпространява се с

под земята

Ние разбираме езика на вятъра - нека поговорим за Вашите представи в тази сфера

w p r z â w p q ws

v ws yso s sp s

ÍÎÃ

F !

| |xÎ å { |xå å yÎ å{ v åu å w z u Î | VVV B@OHS@K AF MNU | VVV B@OHS@K AF MNU

Имате проект на етап ,,готов за строеж”?

Глобал Уинд Пауър е водещ предприемач в областта на ветроенергетиката на европейския пазар. Усилията ни са изцяло концентрирани в силата на вятъра и до момента имаме изградени повече от 200 ветрогенератора в Германия, Дания и България. Основната дейност на Глобал Уинд Пауър е реализацията на ветроенергийни проекти, като засега сме осъществили три такива в България с обща мощност от 52 MW в областта на Каварна, Камен Бряг и Шабла. В момента търсим нови проекти извън Североизточна България, които да са на етап ”готови за строеж” и с подсигурено присъединяване към електрическата мрежа. Очакваме да се свържем със сериозни предприемачи с добре подготвени проекти. Свържете се с нас на dop@globalwindpower.com, (02) 81 44 213 или 0894 956 918.

www.globalwindpower.com

екополитика

Дебелите въглеродни котки на ЕС

Закон под земята

СЪДЪРЖАНИЕ БРОЙ 2/ 2010

екополитика

6 – 21

тема на фокус

22–27

сблъсък

28–31

CO2 пазар

32–35

екоавтосалон

36–37

наука и технологии

38–43

финансиране

44–49

интервю

50–51

проекти

52–55

С въглерод срещу кризата Тигър в двора За няколко коня повече... Закон под земята Имат ли права прилепите

Тъмната страна на екофонда Дебелите въглеродни котки на ЕС Женева 2010

Европейската супер мрежа

Програма „Интелигентна енергия Европа” за 2010 г. Бизнес и екология бр. 2/2010 1000 София, ул. „Иван Вазов“ 16 тел: 02/9376156, 02/8105608, факс: 02/9376235 Издава „Икономедиа“ АД в партньорство със „Стройинвест“ АД Редакционен съвет: Галина Александрова, galina@capital.bg Боряна Семкова-Вулова, borianas@economedia.bg Милен Енчев, milene@dnevnik.bg Дизайн: Елена Дочева Реклама: Христина Донова, тел: 02/9376232; hristinad@economedia.bg Абонамент: 02/9376349, 02/9376124 abonament@economedia.bg Корица: Елена Дочева, снимка на корицата: Надежда Чипева Излиза 6 пъти годишно Цена: 5 лв. График на броевете през годината: 3 брой излиза на 22 юни 4 брой излиза на 17 август 5 брой излиза на 5 октомври 6 брой излиза на 7 декември

Слънчевите ни централи са върху необработваема земя Зеленото училище на Витоша

регулации

Low cost с въглеродни въпросителни

корпоративна отговорност 57–59 Успял & зелен – Теодор Бобочиков

книги

60–61

пътешествия

62–65

зелени точки

66–67

екопродукти

68–70

Туризъм за здраве и хубост Берлин, мъгла и бира

В търсене на „Зелената къща” По етикета ще ги познаете

Защо се етикетира ГМО?

Сблъсък

По етикета ще ги познаете

какво се случи?

©© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Пълни забрани за ГМО След четиримесечни обществени спорове по закона за генно модифицираните организми (ГМО) парламентът окончателно „циментира“ забраните за отглеждане и търговия с такива култури в България. В страната ще могат да се правят само лабораторни опити с модифицирани организми. В сила остана забраната за отглеждане и търговия с модифицирани варианти на традиционните култури пшеница, лоза, тютюн, маслодайна роза и всички плодове и зеленчуци. Гласуването на текстовете мина с почти пълно мнозинство. Разхлабването на забраните, което през януари мина на първо четене в НС, беше предложено от министерството на околната среда. Справка на здравното министерство показа, че ГМО има в 8 от 149 изследвани български храни и в 10 от 113 проби от вносни продукти. Най-често става дума за вафли, шоколадови изделия и колбаси. Само в 2 от случаите на етикета е имало информация, че продукта съдържа ГМ съставки.

Нова наказателна процедура срещу България

©© ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА

Европейската комисия откри нова наказателна процедура срещу България през март заради неправомерни разрешителни за строежи в зони от екомрежата „Натура 2000“. Разрешителните са издадени от екоинспекцията във Варна без оценка за въздействие върху околната среда в защитените зони Камчийската планина, езерото Белослав, Шабла, Дуранкулак, Батова, Галата и Белите скали. Според Брюксел между януари 2007 г. и октомври 2009 г. РИОСВ - Варна, е одобрила 327 от общо 342 строителни

плана, без да поиска ОВОС. Проекти за урбанизация и заменки на земеделска земя, чийто статут е бил променен, за да се използват за строеж на жилища, хотели и туристическа инфраструктура, попадат в територии, защитени от директивата за птиците и тази за местообитанията. Целта е да се опази биоразнообразието. През ноември 2009 г. ЕК изпрати второ предупредително писмо за тези нарушения, но в новото решение са цитирани още няколко текста в евродирективите, нарушени от България.

Въздухът в Стара Загора вече се следи онлайн ©© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

От началото на март гражданите на Стара Загора могат да следят в реално време наличието на замърсявания в атмосферата чрез сайта на Екоцентър - Стара Загора (www.go-starazagora.org). Всеки желаещ може да се информира за нивата на замърсителите. Сайтът представя данни от петте пункта за контрол, които измерват концентрациите на 8 контролирани показателя, както и допълнително измерваните замърсявания от фосген, хлор, хлороводород и циановодород. След проверка за достоверност и верифицирането им окончателните данни се публикуват в тримесечни бюлетини. По-рано двете измервателни станции на РИОСВ край полигон Змейово - в селата Остра могила и Ръжена, сигнализираха за наличие на фосген в атмосферния въздух. Производството на силно токсичното и задушливо бойно вещество е забранено с конвенция от 1993 г.

ОЛАФ влезе в „Марица-изток 2“ Служители на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), представители на българската прокуратура и експерти на Европейската банка за възстановяване и развитие провериха на място как върви изграждането на сероочистващата инсталация на блокове 5 и 6 на ТЕЦ „Марица-изток 2“. В края февруари Европейската комисия

Бизнес&Екология

©© НАДЕЖДА ЧИПЕВА

временно спря плащанията от програма ИСПА за изграждане на сероочистките на пети и шести блок, докато ОЛАФ не установи има ли измама при избора на изпълнител на строителството. Серочистката на шести блок трябваше да заработи през юли. ЕБВР, която финансира проекта, прави своя вътрешна проверка и също е замразила отпускането на средства. Френската компания „Алстом“ обвини италианско-китайския консорциум „Идреко Инсигма“, който беше обявен за победител в търга, че е избран с измами и нарушения. Общата стойност на проекта е 85.6 млн. евро. Досега по него от ИСПА са усвоени 12.844 млн. евро, а 36.1 млн. евро са блокирани. Финансирането на ЕБВР е за 34 млн. евро.

Наръчници за възобновяема енергия Два нови наръчника за изграждане и управление на ВЕИ централи ще помагат на инвеститорите да се ориентират по-лесно в нормативните изисквания за такива проекти в Европа. В „Ръководството за производство на електричество от възобновяеми източници в Централна, Източна и Югоизточна Европа“ на консултантската кантора „Волфтайс“ (www.wolftheiss.com) са обяснени въпроси от практиката като придобиването на разрешителни, схемите за поощряване на електричество от ВЕИ, финансовите стимули, свързването в електропреносната мрежа и квотите за въглеродни емисии. Докладът на международната компания CMS (www.cmslegal.com) сравнява националните политики за възобновяемата енергия в 20 европейски държави. Очертани са три основни механизма за стимулиране на екоенергията: субсидии или чрез преференциални цени, или чрез зелена схема за бонуси, или чрез зелени сертификати.

©© ALEX GRIMM

екополитика какво се случи? ©© Reuters

Лондон създава зелена инвестиционна банка Във Великобритания ще се създаде зелена инвестиционна банка с капитал от 3 млрд. долара. Банката има за цел да помогне на Обединеното кралство да премине към нисковъглеродно производство и икономика. Освен развитието на чиста икономика мерките трябва да насърчат и икономическия растеж на страната след 18-месечната рецесия. Зелената банка ще финансира проекти за разширяване и подобряване на железопътната инфраструктура, развитието на вятърната енергетика в крайбрежните райони, програмите за управление на отпадъците и др. „Предоставянето на първоначален капитал ще намали риска за инвеститорите и ще увеличи стимулите за частния сектор да навлезе в пазара за зелени технологии бързо“, каза по повод създаването на банката финансовият министър Алистър Дарлинг.

Екоенергията претоварва мрежите в Европа Европа не може да се възползва напълно от зелената енергия, произведена на континента, заради масови проблеми в електропреносната система. Изграждането на инфраструктурата, която е необходима за споделяне на зелената енергия, обаче става много бавно. Причината е липсата на стимули за операторите на преносните електрически мрежи, които са собственост на производители на енергия, да „отворят вратите“ за нови конкуренти. За последните десет години в ЕС са похарчени милиарди евро за построява-

нето на вятърни паркове. Страни като Дания и Испания вече произвеждат над половината от електричеството си чрез вятърни централи. Европа обаче няма да успее да се възползва максимално от инвестициите, освен ако старите енергийни монополи не бъдат разбити или принудени да построят енергийни връзки, за да бъде управляван капацитетът на вятърната енергия. През 2011 г. се очаква да започне изграждането на първата електроенергийна връзка между Испания и Франция от десетилетия насам.

“Ноевият ковчег” приюти 1/2 милион растения

©© Dag Terje (Creative Commons)

Две години след като беше основана Световната банка за семена в Свалбард, Норвегия, там вече се съхраняват семената на 500 000 растителни вида. Последните попълнения в хранилището за семена, известно и като Ноев ковчег на биоразнообразието, са устойчив на плесен див боб от Коста Рика, ягоди от Курилските острови и американска соя. Банката за семена работи от февруари 2006 г., като основната й цел е да съхрани семена от всички земеделски култури по света. Според организацията, която управлява проекта - Global Crop Diversity Trust, земеделските системи по света са на ръба на оцеляването. Ноевият ковчег може да побере до 4.5 млн. сорта от всички познати земеделски култури. Той трябва да ги съхрани, за да бъде възможно подновяването им, ако те бъдат унищожени при катаклизъм или поради промени в климата. Проектът струваше на норвежкото правителство 9 млн. долара.

©© Pylon757 (Creative Commons)

а със събраните точки семействата ще могат да закупуват различни стоки и услуги. “Следенето” на боклука е възможно, тъй като контейнерите в града са белязани с баркод. Чрез него ще се определят точките, които всяко домакинство ще получи. Според изчисленията всеки контейнер може да генерира 400 долара приходи към семейния бюджет на година. В пилотната програмата ще участват около 15 000 семейства с еднофамилни къщи. В момента 65% от боклука, генериран в Града на ангелите, се преработват или използват отново по някакъв начин, вместо да се изхвърлят в сметища.

Милиард души угасиха лампите в Часа на Земята Над 1 млрд. души останаха на тъмно за един час на 27 март и по този начин се включиха в екоинициативата Часът на Земята. Символичното загасяване на осветлението трябваше да покаже съпричастността на хората към проблема с глобалното затопляне. Започнала като кампания в Сидни, Австралия, акцията на екоорганизацията WWF няколко години се превърна в една от най-сериозните световни инициативи за борба с климатичните промени. Тази година участваха жителите на над 4000 града в повече от 120 страни. На тъмно за 60 минути останаха и световни забележителности като Акропола, Триумфалната арка, пирамидите в Египет, Лондонското око и др. В кампанията участие взеха и 44 български града. В столицата денят бе отбелязан със светлинно шествие, което тръгна от НДК и завърши с концерт на открито с факли и без озвучаване пред градинката на Народния театър.

Лос Анджелис плаща на жителите си да рециклират

©© Reuters

Жителите на Лос Анджелис ще получават пари, за да рециклират отпадъците си, предвижда нова програма на градската управа. Гражданите ще получават точки срещу боклука, който рециклират,

Всекидневни новини от областта на екологията четете на ecobusiness.dnevnik.bg

©© Reuters

екополитика Георги Кънчев, Виена

По-бързо, по-високо, по-.... топло Климатичните промени поставят под въпрос бъдещето на олимпийските игри Лондон, Париж, Пекин и Малдивските острови. Ако това са вариантите за отговор на въпрос „Къде не са се провеждали олимпийски игри“ в „Стани богат“, въпросът ще е за максимум 500 лева. Очевидно е, че Малдивите – малка група острови в Индийския океан с население от около 400 хиляди души, трудно биха се класирали за домакин на най-голямото спортно състезание в света. И все пак миналия декември президентът на минидържавата Мохамед Нашед обяви, че страната му ще кандидатства за домакин на летните олимпийски игри през 2024 г. Това на пръв поглед парадоксално изявление имаше за цел нещо съвсем различно от олимпийско домакинство. Малдивите се очертават като една от найзасегнатите от климатичните промени страни в света (научни прогнози сочат, че покачването на морското равнище ще потопи повечето от островите), а според Нашед такава кандидатура би била силен сигнал за международната общност да вложи повече усилия в борбата с глобалното затопляне. И макар почти никой да не гледа сериозно на идеята на островната страна, тя насочва вниманието към един доста сериозен въпрос – застрашават ли промените в климата бъдещето на най-престижното спортно събитие в света? „Възможно е олимпиадата през 2016 г. да бъде последната в историята на човечеството“, прогнозира губернаторът на Токио Шинтаро Ишинара през септември, когато градът му кандидатстваше за домакинството на въпросните игри. „Глобалното затопляне става по-лошо и

ние трябва да измислим нови начини за справяне с положението. Без тях олимпийските игри нямат бъдеще“, гласи апокалиптичната му прогноза. Мнението на Ишинара беше определено като твърде крайно от коментаторите, но също както идеята за малдивската кандидатура то постигна силен медиен ефект. И въпреки че и двете изказвания са по-скоро плод на фантазията или оригинален PR ход, специалистите са на мнение, че глобалното затопляне е реална заплаха за бъдещето на игрите. Или поне на зимните олимпиади.

Климатичните неволи на Ванкувър Като екзистенциална заплаха за бъдещето на зимните игри определя климатичните промени олимпийският историк Дейвид Хулм от колежа „Алма“ в Мичиган. „Напълно реално е до средата на века да не бъде възможно провеждането на състезания в много от зимните спортове“, заяви Хулм пред „Бизнес & Екология“. Според него проблемът включва както намаляващите възможности спортовете да бъдат практикувани в големи части на света – основен критерий, за да бъде един спорт признат за олимпийски, така и все по-трудното намиране на благонадеждни съоръжения. Завършилата преди месец олимпиада във Ванкувър илюстрира именно втория аргумент на Хулм – макар Канада да е северна държава с традиции в зимните спортове и туризъм, игрите ще се запомнят с необичайно топлото време и липсата

на сняг. Това принуди организаторите да ползват бали сено и да карат сняг от други части на страната за планината Сайпръс, където се провеждаха състезанията по сноуборд и ски свободен стил. Въпреки усилията им обаче лошите метеорологични условия отложиха много от стартовете и донесоха загуби в размер на милиони долари (над 1.4 млн. само от върнати билети). Причината за неволите на Ванкувър са именно промените в климата, категорични са от канадската природозащитна фондация „Дейвид Сузуки“. В доклад на организацията, озаглавен подобаващо „Върху тънък лед“, специалистите заклю чват, че единственият начин да се запази мнозинството от дисциплините е да се намали глобалното затопляне, ограничавайки покачването на средната глобална температура до 2 градуса по Целзий. Това е и обсъжданата от години стратегическа цел, която международната общност си постави в Копенхаген през декември миналата година. В противен случай, предупреждават от фондацията, по-високите температури през зимата ще намалят снежната и ще изтънят ледената покривка и ще съкратят възможностите за спорт и туризъм през зимния сезон. И макар опасенията на специалистите в доклада да са в бъдеще време, през последните години някои от тях вече се материализираха. Зимният сезон 2006-2007 беше запомнен с температури, по-високи от нормалните, и липса на сняг в много региони по света. Европа преживяваше най-топлия ноември в историята си и това доведе

екополитика екополитика държи да се представя като организация, отдаваща значение на околната среда, за кандидатите за домакинство няма специфични изисквания по въпроса за климатичните промени“, коментира пред „Бизнес & Екология“ Робърт Ливингстън, главен редактор на специализирания сайт за олимпийски кандидатури Gamesbids.com. МОК изисква от всеки кандидат статистически данни за времето в неговия регион и в този смисъл взима под внимание климата, когато избира домакин на игрите, коментира в отговор пред „Бизнес & Екология“ говорителят на МОК Ендрю Мичъл. Това, че се оценяват метеорологичните показатели на градовете, далеч не е достатъчно, контрира обаче Ливингстън. И докато спорът дали се прави достатъчно в борбата с климатичните промени продължава, тези промени вече се случват, застрашавайки много повече от бъдещето на олимпиадите. ©© KAI PFAFFENBACH

до отмяна на пет старта от Световната купа по алпийски ски. Участниците в традиционния шестдневен ски преход от Цермат, Швейцария, до Шамони, Франция, пък трябваше на няколко пъти да свалят екипировката си и да ходят пеш отново поради липсата на сняг. В Блу маунтин, един от най-големите ски курорти в Канада, бяха уволнени над 1300 работници, след като се наложи комплексът да затвори врати в средата на зимата – прецедент в 65-годишната история на курорта. Още тогава Международната федерация по ски (ФИС) нарече положението критично. Историята на този злополучен сезон обаче не остана изолиран случай, а се повтори и през миналия, когато шест състезания за световните купи в различни спортове бяха отменени. Други пък бяха спасени с използването на изкуствен сняг. „Това е предупредителен знак и призив за събуждане на олимпийското движение“, казва Иън Брус, климатолог от фондация „Дейвид Сузуки“. Самото движение явно вече е наясно с проблема, ако се съди от думите на президента на Международния олимпийски комитет (МОК) Жак Рох. „Глобалното затопляне естествено е обезпокоително и в дългосрочен план може да повлияе на провеждането на зимните игри“, заяви Рох преди началото на олимпиадата във Ванкувър. „То със сигурност е фактор, който ще бъде взиман под внимание при подготовката на бъдещите състезания“, изтъкна той. Някои експерти обаче не са убедени, че МОК взима нещата достатъчно на сериозно. „Въпреки че МОК

Бизнес с висока температура Тъй като зимните спортове днес са много повече индустрия, отколкото само състезания, проблемът има и сериозни финансови измерения. Ски туризмът е един от важните сектори в икономиката на много региони на Европа, Северна Америка и Азия. На глобално ниво тази индустрия носи приходи от над 9 милиарда долара годишно. В икономиката на Австрия ските и свързаните с тях сектори съставляват 4.5 процента от брутния вътрешен продукт на страната. В Канада, където зимният туризъм донася приходи от над 5 милиарда долара, тази индустрия създава 110 хиляди работни места на година. В Швейцария пък, където ските са национален спорт, глобалното затопляне може да струва на икономиката 1.6 милиарда долара годишно до 2050 г. според правителствено проучване. Доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прави още по-стряскащи прогнози: увеличаването на емисиите въглероден диоксид и свързаното с тях покачване на температурите може да заличи близо три четвърти от ски зоните в Европа, ако увеличението е с 4 градуса по Целзий. Дори и при оптимистичния сценарий от покачване с 1 градус са застрашени минимум четвърт от курортите на континента. На този фон вече е очевидно, че „твърде песимистичните“ думи на японския губернартор Ишинара не са лишени от реализъм. И все пак наистина ли наближава краят на най-голямото спортно състезание на планетата? Отговорът за зимните игри вероятно

се крие в изкуствения сняг. В последните години немалко стартове за световните купи бяха проведени именно по този начин. И у нас отдавна се прибягва до така наречените снежни оръдия, които смесват въздух под налягане с вода и ги изстрелват по пистите. Така през миналия сезон бяха подсигурени около 70 процента от пистите в Пампорово. Друг начин за производство на сняг е изхвърлянето на замръзнала вода с маркучи на височина до 10 м във въздуха. При изпаряването и охлаждането по-тежките ледени кристали кондензират и падат на земята като сняг. Използването на изкуствен сняг обаче носи големи рис кове за околната среда, предупреждават природозащитници. Това може да подложи на натиск водните ресурси и екосистемите в уязвими райони, където приливът на туристи и без това се отразява негативно на природата, обяснява планинският хидролог Кармен де Жон от Савойския университет във Франция. Засега природозащитниците могат да бъдат спокойни - от МОК не предвиждат в бъдеще зимните олимпиади да се провеждат единствено върху изкуствен сняг, коментира Ендрю Мичъл. Причината комитетът да не е въодушевен от идеята е обаче съвсем прозаична. „Това не е алтернатива, тъй като такъв сняг може да се използва при температура не по-висока от 6 градуса по Целзий“, посочва Жак Рох пред немското сп. „Фокус“. На същото мнение е и Робърт Ливингстън, според когото направен от човека сняг няма да реши проблема. „Ще мине много време, преди Международната ски федерация да одобри такъв план, а дотогава МОК ще бъде принуден да отхвърля рискови кандидати и да избира домакини, разположени по-близо до полюсите“, смята той.

Климатична борба новата олимпийска дисциплина След като изкуственият сняг не е решение, на олимпийското движение остава да си помогне само. „В крайна сметка зимните игри зависят от снега и е тяхна отговорността да пазят зимата“, казва Ингрид Лиепа, бивша канадска състезателка по бързо пързаляне с кънки. Отговорност, която според мнозина организаторите на игрите досега не поемат с голяма охота. Организаторите на тазгодишните игри обещаваха те да бъдат въглеродно неутрални. b Пълния текст четете на dnevnik.bg/ekobiznes

екополитика Милен Енчев

С въглерод срещу кризата Около 500 милиона лева – такива намерения декларира правителството за тазгодишния приход на държавата от търговия с емисии.

Целта засега звучи по-скоро като бомбастика, факт е, че от мъглява идея в последната половин година търговията с държавни квоти по Протокола от Киото еволюира до антикризисна мярка и беше обявена заедно с пакета мерки, предложен от кабинета в края на миналия месец. А дългоочакваният законопроект, регламентиращ т.нар. схема за зелени инвестиции – търговията с държавните квоти, найнакрая беше подготвен и парламентът вече го обсъжда. Заради икономическия срив след промените България разполага с много голям излишък от квоти по Протокола от Киото (AAU – Assigned Amount Units) за периода 2008 – 2012 г. По изчисления на екоминистерството държавата ще може да продаде около 200 милиона квоти, което при сегашните цени, на които се продават AAU (между 5 и 10 евро за квота), прави потенциален приход между 2 и 4 милиарда лева.

Законопроектът предвижда Министерският съвет да „сключва сделките” с държавните въглеродни активи. Купувачи могат да са както други държави, така и финансови институции. Планира се парите от продажбата да отиват в извънбюджетна сметка на Министерството на финансите, а да се разпределят на проектен принцип от Националния доверителен екофонд (НДЕФ), който работи от 1995 г.

Решенията за разпределяне на парите ще се вземат от управителния съвет на фонда, в който ще влизат представители на три министерства – на околната среда, на регионалното развитие и на икономиката, както и неправителствени организации. Работата на ръководството пък

©© Shutterstock

ще се следи от консултативен съвет, в който ще участва представител на страната или компанията купувач. Така ще се гарантира правилното разходване на въглеродните пари – те могат да се харчат единствено за проекти, намаляващи парниковите емисии: енергийна

С въглеродните пари могат да се санират енергоемките панелни комплекси в страната. Министър Росен Плевнелиев ефективност, възобновяеми източници и екотранспорт. Още в края на миналата година няколко министри заговориха за този потенциален източник на пари за държавата. Строителният министър Росен Плевнелиев обяви, че с въглеродните пари могат да се санират енергоемките панелни комплекси в страната. Все още не е решено обаче дали да има приоритетна област за финансиране, коментира Миля Димитрова.

Бизнес&Екология

Според експерти за да има осезаем ефект от тези приходи обаче, е необходимо те да се съсредоточат върху определен сектор, вместо да се харчат безразборно за нисковъглеродни проекти. При това, за да бъдат използвани като антикризисна мярка, този приоритетен сектор би трябвало да бъде индустрията, а не публичната сфера, защото така разходите генерират реален икономически ръст, посочи специалист в сферата на въглеродната търговия.

В момента на пазара на AAU има малко купувачи и много квоти за продажба, тъй като всички централно- и източноевропейски държави имат излишъци по Киото заради срива на икономиките след краха на социалистическия режим. Чехия, Словакия, Унгария и Полша вече имат такива зелени схеми и продават разрешителни. Вече са водени предварителни преговори за продажба на разрешителни с посреднци на Япония, Испания, както и с Дойче банк, казаха от екоминистерството.

екополитика екополитика Нели Найденова

Един несбъднат климатичен закон Унгария беше на път да приеме климатичен закон, с който се смяташе, че страната ще поеме климатичното лидерство не само в Централна и Източна Европа, но и в целия свят. Без особени изненади законът беше силно подкрепен от екоорганизациите, а индустрията започна веднага да лoбира срещу него. До приемането на „най-напредничавия” до този момент законопроект за борба срещу климатичните промени по ред икономически и политически причини така и не се стигна. Поне засега той беше оставен да „отлежава” за по-добри времена.

Какво предвижда законът Проектозаконът съдържа най-амбициозните до момента ангажименти за намаляване на парниковите емисии. В него се предвижда редуциране на емисиите с 60 млн. тона до 2020 г., което е намаление с 40% в сравнение с нивата от 1990 г., и с 20 млн. тона до 2050 г., което би намалило с 80% парниковите газове от нивата за 1990 г. (препоръчваното от

Междуправителствения панел за климата намаление на емисиите). Актът дава и законова основа за постепенно намаляване на употребата на изкопаеми горива в енергийния микс чрез интегрирани икономически механизми. Той предвижда още създаването на национален фонд за борба с климатичните промени, който ще предлага безлихвени заеми на публичния и частния сектор за инвестиции в енергийна ефективност и възобновяеми източници на енергия. В проекта са заложени и финансови стимули за научна и изследователска дейност за адаптация и борба с последиците от климатичните промени и подкрепа за запазване на биологичното разнообразие.

Индустрията vs. климата Според противниците на закона обаче, сред които е и парламентарната икономическа комисия на страната, ще е недопустимо приемането на най-суровия климатичен закон в Европа. Според представители на индустрията 80% намаление до 2050 г. би означавало

отлсабване на унгарската индустрия, насърчаване на изтичането на производства извън страната и увеличаване на безработицата.

Има ли надежда Ако унгарският законопроект бъде приет, той ще е вторият подобен закон след английския - Великобритания вече постави на нормативна база борбата срещу затоплянето на планетата. Съдбата му засега остава неясна, след като парламентът реши все пак да не гласува законопроекта въпреки настояването на комисията по околна среда. Управляващата социалистическа партия оттегли предложението си в последното си пленарно заседание за периода 2006-2010 г. под натиска на индустриалните лобита и поради опасения от загуби на работни места. В Унгария през април предстоят парламентарни избори, които сега управляващата социалистическа партия, вносител на проекта, по всяка вероятност ще загуби. Следващото заседание на новосформираното правителство ще е чак през май, което значително ще забави приемането му в сегашния вид. Уникалният проектозакон е дело на унгарския клон на международната екоорганизация „Приятели на Земята“ (Friends of the Earth Hungary) и Националния съвет за устойчиво развитие, които го разработиха по поръчка на парламента. Въпреки че остана за неизвестното бъдеще, той спечели широка обществена подкрепа - зад него застанаха над 400 граждански организации.

©© Valentin Flauraud

екополитика Георги Кънчев, Виена

Проф. Хайнц Гертнер:

Америка всъщност е по-подготвена от Европа да се бори с промените в климата

©© Б&Е

Хайнц Гертнер е експерт по американски въпроси в Австрийския институт по международна политика и професор по международни отношения във Виенския университет Темата климатични промени дълго време беше потискана в САЩ и не намираше място в дневния ред на американците. Какво място заема тя в американската политика сега? Климатичната политика днес вече е значима тема в САЩ и това е изключително важно. Това със сигурност е заслуга и на Ал Гор, който я популяризира (чрез филма и книгата „Неудобната истина“ - бел. авт.) въпреки нежеланието на администрацията на Джордж Буш, която напълно игнорираше този проблем. Тя твърдеше, че самата природа причинява промените в климата и че човекът не може да направи нищо, за да им противодейства. За целта миналата администрация дори се опитваше да влияе на научни изследвания, които да потвърдят това мнение. Впоследствие темата премина и в предизборната кампания, когато републиканците противопоставиха енергийната на климатичната политика – нещо, което правят и днес в Конгреса. Според тях Америка има нужда от енергийна независимост и това има приоритет пред всичко останало. Те се застъпват за нови сондажи по бреговете на Аляска в търсене на петрол, както и за повече ток от атомни електроцентрали. Демократите, от друга страна, се опитваха да свържат енергийната и климатич-

ната политика. Пример за това са преговорите с автомобилната индустрия по време на финансовата криза, когато демократите казаха: „Ние ще ви подпомогнем, ако вие произвеждате по-екологични автомобили.“ Естествено Обама трябваше да направи и компромиси по отношение на енергийната политика, например повече ядрена енергия, която е чиста. Лошо би било единствено ако заради икономическата криза темата отново бъде изместена, тъй като тя трябва да има своя приоритет. Тоест истинската промяна в американската климатична политика дойде със смяната на властта в Америка? Промяната в американската политика е видна в позициите на Пентагона. По

нужда от повече енергийни източници и затова беше нужно да бъде увеличено американското присъствие в световните региони, богати на природни ресурси, като например в Близкия изток. Днешното виждане на Пентагона е, че климатичните промени са реалност и това може да доведе до милитаризирани конфликти за вода, територия и плодородна земя. Тези регионални войни могат да окажат негативно влияние върху САЩ и затова климатичните промени трябва да бъдат предотвратени. Тоест сега акцентът е върху превенцията, докато Буш залагаше на реакцията срещу проблемите. „Законът за търговия с емисии е мъртъв“, каза наскоро републиканският сенатор Линдзи Греъм. Демократът Джон Кери твърди, от друга страна, че още този месец ще се стигне до компромис. Какви са шансовете за приемането на климатичния закон в САЩ? Ситуацията е доста сложна, защото всичко трябва да мине през Конгреса, където републиканците се опитват да блокират приемането на такъв закон, а демократите наскоро загубиха мнозинството си. Целта на Обама до 2050 г. емисиите да се намалят с 80 процента обаче си остава. Като начало президентът най-вероятно ще успее да прокара законопроекта, предвиждащ 17-процентно намаление до 2020 г. в сравнение с базовата 2005. Сравнено с 1990 г. (която държавите от ЕС например приемат за базова – бел. ред.), обаче това са само четири процента. Така че това е една не много

„Представата в Европа е, че индустрията трябва да бъде поднесена като жертва в борбата с климатичните промени.“ времето на Буш тяхната аргументация беше, че наистина има климатични промени, но те първо ще се изразят в период на застудяване, а после на затопляне. Поради тази причина в бъдеще ще има

Бизнес&Екология

екополитика екополитика амбициозна цел, която най-вероятно ще получи подкрепа. Като цяло Обама ще търси двупартийна подкрепа, концентрирайки се върху субсидирането на екотехнологиите, тъй като това е приемливо както за републиканците, така и за бизнеса. А „мъртва“ ли е наистина търговията с емисии? В проектобюджета на президента за 2011 г. не фигурират приходи от CO2 търговия. Търговията с емисии, която беше част от законопроекта, най-вероятно наистина няма да бъде приета, но тя и без това не беше достатъчно добре замислена. Дори природозащитници изказаха съмнения относно нейната ефективност, тъй като системата акцентира твърде много върху финансовия аспект. Така защитата на околната среда се монетизира и не е ясно дали наистина ще доведе до намаляване на емисиите. Аз не съм толкова песимистично настроен, тъй като все ще се намерят технически възможности, които в крайна сметка ще бъдат приемливи и за републиканците. Ще бъде ли климатичният закон приемлив за американското общество и за бизнеса? Какви според вас са техните нагласи и какво влияние ще окажат те върху политиката? Според мен американците са повече в състояние да се изправят срещу проблема, отколкото европейците, тъй като в Европа опазването на околната среда винаги е свързано с мотива за жертвата. Представата тук е, че индустрията трябва да бъде поднесена като жертва в борбата с климатичните промени. Така че политиката за климата е потрудно разбираема за европейците, отколкото за американците. За тях е важно кое е изгодно и перспективно и ако инвестициите в зелени технологии са такива, тогава те инвестират там. Американският бизнес вече има доста планове в тази насока. Засега повечето са на хартия, тъй като все още могат да бъдат продавани старите, замърсяващи околната среда автомобили и технологии. Когато дойде повратната точка обаче, когато политиката окаже натиск, тогава ще бъдат имплементирани и тези нови зелени технологии. Кога очаквате тази повратна точка? Добър въпрос. В крайна сметка става въпрос за политическо решение. Има доста фактори, които пречат то да бъде взето, но има и такива, които рано или късно ще вземат превес – енергийната независимост и изчерпването на местните ресурси, както и световната енергийна политика. Тази взаимовръзка ще доведе до тази повратна точка.

Предполагам, че това ще стане в рамките на следващите десет години. Имаше надежда, че повратната точка в световен мащаб ще е в Копенхаген миналия декември, но това не се случи. Провал ли беше конференцията? Как ще се отрази липсата на обвързващо споразумение на бъдещето на глобалната климатична политика? В Копенхаген не се стигна до обвързващ договор, но аз не намирам това за толкова решаващо. Досега имаме такъв - Протоколът от Киото, но това не попречи на много държави, например Австрия, да не изпълнят заложените цели. Така че договор с обвързващи цели не означава, че държавите ще ги спазят. По-важно е, че климатичните промени се превърнаха във важна тема и в световен мащаб.

САЩ. Дори има немалко джойнт венчъри с американски компании и американците заимстват технологии от Китай. Така че, както Обама неведнъж отбеляза, в климатичната сфера двете страни имат доста общи интереси и пресечни точки. Затова и в бъдеще значението на Китай, а и на останалите нови сили в световния дебат ще се увеличава. Пример за това е организацията Г-20, която освен финансов има и климатичен характер и все повече ще измества Г-8, където са представени само развитите държави. Напоследък бяха изказани доста песимистични мнения относно бъдещето на преговорите. Според еврокомисаря по климатичните промени Кони Хедегор постигането на споразумение в Мексико в края на годината ще бъде изключително трудно. Какви са все пак шансовете да бъде подписан обвързващ договор още тази година? Ако говорим за договор, възможно е целите, които страните си поставиха след Копенхаген, да бъдат направени с обвързващ характер. Това ще бъде стъпка в положителната посока. Но не мисля, че ще се стигне до нещо повече. Все пак е важно в Мексико да бъде продължена линията на преговори. Два скорошни скандала биха могли да разколебаят борбата срещу затоплянето – грешната прогноза на междуправителствения панел по климата за топенето на глетчерите и т.нар. Климатгейт (хакери достигнаха и разпространиха кореспонденцията на климатичния департамент на Университета на Източна Англия, която повдигна съмнения, че учените манипулират климатичните изследвания в полза на теорията за антропогенното глобално затопляне – бел. ред.) Те повдигнаха въпроса за надеждността на научните доказателства... ...и това е доста жалко. Тук става дума за научна култура, за конкуренция между различни институти и школи – нещо, което не е валидно само за климатичния дебат. Важно е да бъдат допускани и контрааргументи, това не прави собствените по-слаби. Например относно глетчерите се оказва, че не знаем цялата истина, и затова е важно да се чуят всички мнения по въпроса.

„Днешното виждане на Пентагона е, че климатичните промени са реалност и това може да доведе до милитаризирани конфликти за вода, територия и плодородна земя.“ Покрай Копенхаген беше повдигнат въпросът за ролята на новите световни сили като Китай и Индия в борбата с промените в климата. Как виждате тяхното поведение на световната сцена в бъдеще? Въпросът на глобално ниво е кой ще тръгне пръв. Китайците са на мнение, че това трябва да бъдат най-вече САЩ, американците от своя страна искат Китай и Индия да понесат част от товара. Тук от първостепенно значение е политиката на Обама по обвързване с останалите световни сили. Досега тя носи само успехи. За мен промяната в отношението на Китай към климатичните промени е истинска революция, тъй като китайците не са свикнали да участват в глобални структури и в решаването на световни проблеми. Китай в крайна сметка има и собствен интерес от опазването на околната среда: намирайки се под покрива на света, с топенето на глетчерите може да преживее катастрофални промени. Също така в следващите години Китай ще преживее огромна вълна на моторизиране и ако милиони хора си купят автомобили, това също би било огромен проблем за околната среда. Затова Китай инвестира в зелени и енергийно ефективни технологии, например в автомобилната продукция, където те са вече пред

b Пълния текст четете на dnevnik.bg/ekobiznes

екополитика Боряна СЕМКОВа-ВУлОВа

Слаба защита на защитените видове Конференцията на CITES в Доха разочарова еколозите и световната общественост

Търговските интереси надделяха над запазването на защитените видове на конференцията на ООн в Доха, Катар, където се събраха представители на 175 страни - членки на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове (CITES). Краткосрочни икономически съображения осуетиха усилията да се ограничи търговията с няколко съблазнителни животински вида. „Когато заиграят големите пари, първата буква на думата науката се зачертава с две черти”, коментира генералният секретар на CITES Вилем Винстекерс. на английски наука е science и когато на буквата s се начертаят две вертикални успоредни черти, се получава символът на американския долар. „Има толкова огромен икономически интерес към улова и търговията с тези видове, че всеки документ на CITES не е нищо повече от парче хартия за търговците”, допълва той.

Решения на конференцията на CITES в Доха през март 2010 г.

Червена риба тон – делегатите отхвърлиха предложение, подкрепено от САЩ и Европейския съюз, да се забрани търговията с червена риба тон, която е особено ценена в Япония за суши. Запасите в основните райони за улов в Атлантическия океан и Средиземно море от 70-те години на миналия век са намалели с 80%. Япония настоява, че зле регулираният улов, а не търговията е главната заплаха за този виид. Една риба може да бъде продадена за над 100 000 долара в Токио.

Акули – предложенията да се увеличи защитата на осем вида акули, които са в риск от нарастващто търсене за супа от перка на акула в Азия, не бяха приети. Синята акула, различни риби чук, пясъчната акула и бодливите акули (сред които и черноморските) не получиха допълнителна защита. В последния ден от конференцията на CITES беше прието предложението за налагане на лимит на търговията със селдови акули.

на околната среда обаче се противопоставиха на американския план с аргумента, че търговията е отвличане на вниманието и че фокусът трябва да е върху намаляването на емисиите от парникови газове.

Червени и розови корали – конференцията отхвърли предложенията да ограничи търговията с 31 вида червени и розови корали, използвани в бижутерията. Уловът е паднал на около 50 тона годишно в главните коралови популации в Тихия океан и Средиземно море, след като в средата на 80-те години на миналия век е бил 450 тона годишно. Предложението целеше да накара износителите да гарантират, че уловът е устойчив.

Бели мечки – американското предложение да се забрани търговията с бели мечки, главно от Канада, откъдето годишно са били изнасяни около 300 животни между 2004 и 2008 г. за кожи или трофеи, беше отхвърлено. Вашингтон твърди, че климатичната промяна ще стопи ледения арктически хабитат на мечките. Дори някои защитници

Бизнес&Екология

носорози – Кения отбеляза успех с приемането на предложението за борба бракониерите на носорози и включването на животните в списъка на защитените видове.

слонове – конференцията гласува срещу призивите на Змбия и Танзания да се облекчи търговската забрана върху техните слонове, с което би се допуснала продажба на техните запаси от слонова кост. Двете страни твърдят, че броят на слоновете се е увеличил на тяхна територия и животните представляват заплаха за населениието в селските райони.

Холивудски, бразилски палисандър – делегатите наложиха контрол върху търговията с двата дървесни вида, използвани в козметичната индустрия, след десетилетия на прекомерна сеч. Холивудският палисандър, открит в Южна Америка, е използван за всякакви продукти — от подови настилки до парфюми. Маслата от бразилския палисандър са използвани като аромати в парфюми.

саламандър Neurergus kaiseri – конференцията одобри забрана на търговията с този вид земноводно, което се среща в Иран. Neurergus kaiseri е под заплаха от търговия, договорена от колекционери в интернет.

екополитика екополитика

Икономия на 70% от разходите за топла вода? Да! Със соларна система от Бош.

Уловете ефективно слънчевите лъчи със соларен колектор Bosch и използвайте интелигентно енергията им. Дали за инсталация за подгряване на битовата вода или в система с подпомагане на отоплението – при Bosch ще намерите оптималното решение за Вашите лични изисквания и така след изплащането на началната инвестиция продължавате да използвате безплатно дълги години топлината на слънцето! Повече информация на www.bosch-climate.bg

екополитика Георги Жечев, Милен Енчев

Тигър в двора

снимки: архив РИОСВ - Благоевград и РИОСВ - София

2010 г., която беше обявена от ООН за Международна година на биологичното разнообразие, в България тръгна с разкрития за незаконно притежавани редки екзотични животни.

Гвенонът

В хода на операцията „Октопод” спецполицаите иззеха от двамата кремиковски братя Стоянови, известни като Дамбовците, два сибирски тигъра и ягуар. Тигърът Мартин, един от най-големите екземпляри от вида си на Балканите, в момента обитава зоопарка в Благоевград. Миналия месец пък полицията и доброволци на природозащитната организация „Четири лапи” иззеха лъвица, маймуна и таралеж от мелнишкия хотелиер Живко Литов, който рекламира бизнеса си в интернет със снимки на животните. Законът за защита на животните, който е в сила от началото на 2008 г., забранява напълно внасянето, продажбата и притежаването на диви котки, примати и полумаймуни. В момента лъвицата Артемида е в изолатора на зоологическата градина в София, тъй като не може да бъде настанена при останалите лъвове. „Четири лапи” възнамерява да я транспортира в специален център в Южна Африка през май-юни, съобщи Явор Гечев от ръководството на фондацията. Конвенцията за международната търговия със защитени видове изисква незаконно притежаваните редки животни да се връщат на континента, откъдето произхождат, за сметка на собственика им, но в случая фондацията ще поеме разходите. Заради немарливостта на стопанина маймунката от вида гвенон

пък е развила гангрена на опашката. От екоиспекцията (РИОСВ) в Благоевград обясниха, че животното е пратено в столична клиника, където опашката била ампутирана. Що се отнася до четирипръстия африкански таралеж, той е върнат на Литов, тъй като екослужбата не е открила правно основание нито в закона за защита на животните, нито в закона за биоразнообразието. Вкусът на заможните българи към отглеждането на екзотични животни не е от вчера. Нерядко в светските хроники можеш да прочетеш, че еди-кой си бизнесмен или футболист получил за подарък лъвче или друга дива котка. И това се случва под носа на полицията, екоинспекциите и ветеринарномедицинските служби, които трябва да контролират спазването на Закона за защита на животните. Законът е в сила от началото на 2008 г. и гласи, че вносът, продажбата

Хотелската атракция Артемида

и притежаването на диви котки, примати и полумаймуни в България са забранени с изключение на зоологическите градини и спасителните центрове. Само софийската екоинспекция от октомври досега има 6 сигнала за незаконно притежание на диви котки в столицата. Инспекцията разполага дори със снимки на някои от животните и стопаните им, но тя е с вързани ръце – може да обискира само с прокурорско постановление, поради което проверките се бавят и нито една от котките досега не е открита. От началото на тази година тя

Бизнес&Екология

В този хотел са отглеждани лъвицата Артемида и гвенонът. Лъвицата, която сега е в изолатора на столичния зоопарк, ще бъде транспортирана в Южна Африка от фондация „Четири лапи“

три пъти е поискала от Софийска градска прокуратура разрешение за обиск, но и досега не е получила отговор. При един от въпросните случаи жител на София предлагал в интернет малки тигърчета по 12 000 евро и маймуни тамарин, внесени от развъдници в Словакия и Чехия, където отглеждането им не е забранено. В момента на обиска обаче тигърчета в дома му не са открити, така че той не е бил санкциониран, разказва Лазар Петрунов от РИОСВ - София. Колко са точно незаконно притежаваните в София и България животни никой не може да каже. От „Четири лапи” имат информация за около 50 котки, внесени досега в страната – лъвове, тигри и пуми.

Законни и незаконни менажерии Законът за защита на животните има един съществен пропуск, смята Лазар Петрунов – той не е дал никакъв преходен период на собствениците на диви котки и маймуни в страната да си предадат животните или да уредят по някакъв начин статута им – например превръщайки колекцията си в спасителен център. С влизането на закона в сила всички тези неизвестни собственици автоматично

екополитика екополитика го регистрира с паспорт в най-близката Регионална инспекция по околната среда и водите или направо в дирекция „Национална служба за защита на природата” в министерството. Проверка на Б&Е сред регионалните екоинспекции показа, че по конвенцията в България има над 3000 регистрирани животни, препарирани екземпляри или изделия от тях. Най-много регистрации има за папагали (жако, розела, ара, александър, какаду), змии (различни подвидове боа и питон), игуани и хамелеони. Повечето от животните са притежание на собственици на зоомагазини – основно папагалите. Сред по-екзтотичните екземпляри има варани, зелена игуана и анаконда, а сред трофеите впечатление правят глава с рогове и крака на бял носорог, череп и килимче от африкански лъв като ловни трофеи, внесени от Южна Африка. Практиката в различните екослужби сочи, че през последните години те рядко са налагали санкции за пропусната регистрация на животно в 15-дневния Това лъвче е собственост на столичен бизнесмен. Преди няколко месеца при проверка в къщата на бизнесмена то не било открито и няма никакво значение, че столичната екоинспекция има редица снимки на лъвчето със стопанина му. По всяка вероятност е скрито в друг негов имот, казват от инспекцията

са станали нарушители и подлежат на задължителна конфискация на животните, както и на глоба (на Дамбовците например беше наложена максималната – 3000 лв., колкото е струвала храната на животните за няколко дни). Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES) регулира вноса, износа, реекспорта и търговията с растения и животни, които имат особено значение за световното видово разнообразие. В България нейните разпоредби действат чрез Закона за биологичното разнообразие. В приложение I на конвенцията – списъкът с най-застрашените от изчезване видове в света, с които търговията е изключително регулирана, попада и въпросният гвенон. Произходът им (могат да се търгуват само изкуствено развъдени видове, не и уловените в дивата природа) се гарантира чрез паспорт и техният внос или износ от съответната страна не би трябвало да застрашава популацията на съответния вид. В България Министерството на околната среда и водите и подчинените му екоинспекции са институциите, които издават разрешителни за внос или износ на видове по конвенцията. В срок от 15 дни след получаването или закупуването на екземпляра собственикът е длъжен да

законов срок и още по-рядко са изземвани животни или трофеи. Според столичната екоинспекция нарушенията на зоомагазините при вноса в последните години са намалели, но не са спрели. Например при търговията с жако, посочва Петрунов. Екземпляри от този папагал по закон могат да се продават само ако идват от развъдник – има няколко такива и в България. Произходът им се удостоверява със специални документи. Дивите жако обаче са забранени за продажба, а те много лесно се разпознават, обяснява експертът. „Един питомен екземпляр би струвал около 1000 лв., но могат да се намерят и жако за 300 - 400 лв. Те обикновено са неопитомени, а и не се поддават на опитомяване, ще ги познаете по крясъците и поведението - това са незаконно внесени диви папагали”, казва Петрунов. Неотдавна инспекторите са конфискували две такива птици на Централната автогара в Со-

фия от български гражданин, пътуващ за Атина. По информация на инспекцията дивите папагали идват тук от Централна Африка през Турция. Инспекцията е съставяла актове на зоомагазини, но не е в състояние да покрива редовно всички, казват оттам. В София и Софийска област има около 350 зоомагазина и борси, а с търговията се занимават точно четирима служители в РИОСВ - София.

Откъде идват животните Животните, забранени за отглеждане и продажба в България, идват основно от няколко места: от Европейския съюз (Чехия, Словакия, Унгария, където има развъдници за диви котки – по данни на софийската РИОСВ Чехия е най-големият пазар), от Турция и Сърбия. Котки се вкарват и с кораби през морската граница, смята Явор Гечев от „Четири лапи”. Фондацията има информация, че поне от 2002 г. морските пристанища действат като канал за нелегален внос. „По принцип сред най-скъпите котки са малките гепардчета – виждали сме цена от 18 000 евро за едно, защото за разлика от лъвовете и тигрите те могат да се опитомят напълно и да се отглеждат като голяма домашна котка”, обяснява Явор Гечев. В Нова Загора пък неотдавна местен контрабандист на животни е докарал шимпанзе, твърдят от софийската екоинспекция. Старозагорската, която работи тук, засега не е открила маймуната. По информация на РИОСВ - София, въпросният контрабандист е ром с прякор Моче и от години внася папагали и други животни от Турция. „Доколкото знаем, работи с жени, които ги вкарват през границата в джобовете на дрехите си и колкото папагали оцелеят – толкова…”, казва той. Според експертите контролът по границата е занижен. Знаейки, че доста животни са минали през българската граница покрай редовните изложения на редки животни в Сърбия, в началото на годината РИОСВ - София, опита да направи „засада” на граничния пункт в Калотина за евентуален нелегален внос. Въпреки настояването на инспекторите митничарите обаче не са проверявали сериозно минаващите коли, казва Лазар Петрунов. Такива редовни изложения има и в други няколко близки града в Сърбия – Нови Сад, Суботица и Сомбор.

екополитика Георги Жечев

генерирана топлоенергия в столицата достига 4.9 млн. MWh, а електрическата – около пет пъти по-малко. За съжаление обаче ефективността на производството е едва около 35%, обяснява Валентин Терзийски, зам.-председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България, която беше учредена преди две години. Така остава голям нереализиран потенциал за оползотворяване на отделената енергия. За разлика от старите генератори модерните високоефективни съоръжения за комбинирано производство могат да се похвалят с над два пъти по-голям коефициент на полезно действие за общия цикъл на генериране на електро- и топлоенергия. За да насърчи внедряването на тази технолгия, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определя по-високи, преференциални цени на електроенергията от когенераторите подобно на тока от възобновяеми източници. Засега обаче по съвременния способ работят около 85-90 MW когенерационни мощности в страната, които по различни изчисления създават между 5 и 10% от тока в страната. За сравнение, 90% от енергията за отопление на жителите на Ирландия и Дания, които ползват парно, идват от модерни когенератори с много по-малки вредни емисии и загуби спрямо българските топлинни предприятия, сочат данни на международната асоциация „Коген – Европа“. Освен това през 2007 г. 42.8% от електричеството в Дания и 40.9% от това в Латвия са произведени по комбиниран способ при средно ниво за ЕС 11% (виж картата).

Двойна езда на мръсните горива България притежава потенциал за комбинирано производство на ток и топлина, който остава неусвоен

©© НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Зимата отстъпи място на пролетта, а температурите навън бързо ни карат да забравим за снеговете през януари и дори през март. Като трън в очите обаче сметките за парното ще ни напомнят през цялата година за скъпото и неефективно отопление, което ползваме през зимата. Един от начините за значително смекчаване на този финансов, но и екологичен проблем, е комбинираното производство на топлина и електричество в централите на въглища, мазут, био- и природен газ.

Защо когенерация При тази технология се оползотворява в максимална степен енергията, отделяна при изгарянето на определен тип въглеводородно гориво. Съществуват различни варианти, при които се използва течна, твърда или газообразна суровина в комбинирания цикъл. Най-често се

изгарят въглища или природен газ, като по този начин се задвижва парна или газова турбина, която от своя страна произвежда електричество. Топлината, която се отделя, може да бъда уловена и използвана за загряване на вода. Така хем се охлажда турбината, хем предприятието може да ползва загрятата вода за собствени нужди или за търговски цели. Спестяването на енергия е между 15 и 40%, което може да намали сметките за парно. Редуцираните парникови емисии могат да се търгуват и да генерират приходи по механизма „Съвместно изпълнение“ на Протокола от Киото. Принципът на комбинираното производство е известен отдавна. Още в средата на миналия век в софийската топлофикация започват да генерират ток от парните турбини. Към момента в София работят около 3000 MW за топлина и 280 MW за ток. През 2008 г. количество

Бизнес&Екология

Вместо „Белене“? България притежава голям неизползван и неразработен потенциал за изграждане на системи за комбинирано енергопроизводство, твърди Фиона Ридок, изпълнителен директор на „Коген – Европа“. Дали това е вярно и може ли евентуалното навлизане на високоефективната технология да премахне нуждата от изграждане на нова скъпоструваща енергийна мощност? Донякъде това е възможно, смята Боян Рашев от консултантската фирма по устойчиво развитие denkstatt. Според него, ако всички топлоцентрали в София са оборудвани със съвременни когенерации, страната няма да има нужда от АЕЦ „Белене“. Софийската топлофикация по всяка вероятност има потенциал за 1000 MW електрическа мощност от когенерация – колкото единия ядрен реактор на неосъществената централа. Валентин Терзийски потвърди, че става дума за огромна мощност, която поради

екополитика една или друга причина не е „впрегната“. Според преценката му потенциалът от когенерация само в София е между 500 и 700 MW.

Финансови и други спънки По думите на Ридок финансовата криза е затруднила намирането на средства за когенериране на ток и топлина в големи мащаби. Един от вариантите, за да се отпуши финансирането, е правителството да ускори процедурите за кандидатстване и одобряване по европейските фондове. Пари могат да бъдат отпуснати от Кохезионния фонд на ЕС, както и от международния фонд „Козлодуй“, създаден основно със средства на Европейската комисия. Според шефа на Агенцията по енергийна ефективност (АЕЕ) Таско Ерменков преференциалните цени за изкупуване на енергията от когенераторите сами по себе си са най-големият стимул за развитие на бранша и внедряване на технологията. Друга пречка пред навлизането на технологията, особено в държавните предприятия, е липсата на воля и преследването на частните интересите на управителните органи.

Дял на когенерацията в общото производство на електроенергия в държавите – членки на ЕС през 2007 г.

>20% 10-20% 5-10% <5%

b Пълния текст четете на dnevnik.bg/ekobiznes

екополитика Радослав Мечев

За няколко коня повече...

Въпреки двойния спад във вноса на автомобили премахването на акциза от 1 януари засили многократно интереса към старите мощни возила с високи емисии

Ако сте почитател на превозните средства на бъдещето – електромобилите, следващите редове по-скоро ще ви приземят в настоящето на возилата, задвижвани от нефтени горива. Ако сте закупили току-що внесен мощен бензинов или дизелов автомобил преди 31 декември 2009 г., вие сте сред над 17-те хиляди души, от които държавата неправомерно е събирала акциз от поне няколко хиляди лева през последните три години. След поредното мъмрене от Европейската комисия България най-сетне изпълни заръката да не събира акциз от вносителите на нови и стари автомобили. Несъответствието на Закона за акцизите и данъчните складове с европейската директива 2006/112/ЕО, която регламентира облагането при търговията с коли втора употреба, беше премахнато и така от 1 януари тази година налогът отпадна. Разминаването в законодателствата беше атакувано в Европейския съд в Люксембург и сега правителството е изправено пред риска да възстанови близо 120 млн. лв. на всички, внесли акциз от 2007 до 2009 г. (виж карето).

Досега акцизът който противоречи на принципа за необлагане при внос на стоки с вътрешни данъци на ЕС, охлаждаше желанието на мнозина да притежават мощни возила. Вече е съвсем логично търсенето и предлагането на такива превозни средства процентно да нарасне значително, като тази тенденция вече се наблюдава за първите месеци на годината.

Най-засегнатият от кризата импортен сектор се оказа вносът на автомобили. През март министърът на финансите Симеон Дянков обяви публично митнически данни, според които броят на внесените коли през януари и февруари е намалял почти двойно, с 47.9%, спрямо същия период за 2009 г. Само вносът на новите автомобили за

лу

същия период е спаднал с 55.7% - от 4450 на 2478, сочат данни на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП), която представлява вносителите на нови коли. За сравнение, средният спад в общия внос на стоки е 15%. Сам по себе си този факт дава положителен сигнал за ограничаване на парниковите емисии, макар това да ощетява бизнеса с вносни превозни средства. Друго обяснение за главоломния срив на автомобилния внос е, че пазарът е наситен - по автоборсите залежава стока, която тепърва трябва да бъде пласирана. Цените обаче също не могат да падат до безкрай, тъй като те вече са достигнали пределно ниски стойности.

Поевтиняването на автомобилите, за които досега е начислявана ставка, а именно за тези с мощност над 120 kW/163 конски сили, е нещо съвсем логично. То се усети повече при употребяваните автомобили, отколкото при новите, тъй като акцизните ставки бяха различни. За употребявана кола с мощност от 120 kW до 150kW се начисляваха 35 лв. за всеки киловат, а при мощност над 150 kW се плащаха 60 лв./kW. Собствениците на нови возила плащаха 700 лв. налог плюс 90 лв./kW за разликата над 120 kW. Така например досега акцизът на употребяван автомобил с мощност 121 kW/164 к.с. беше 4235 лв., а за нов със същата мощност се дължаха само 790 лв. Въпреки двойния спад във вноса изглежда единственият сегмент на автопазара, който бележи растеж, е този на мощМодели без акциз Пежо 407 2.0i 140 к.с. Мерцедес ML270cdi 163 к. с. Ауди A4 1.9tdi 130 к. с. Мерцедес C220cdi 143 к. с. BMW 520d 136 к.с.

Емисии на CO2 192 г/км 248 г/км 151 г/км 163 г/км 156 г/км

Мощните автомобили с високи парникови емисии, каквито са всъдеходите, могат да бъдат обложени с данък лукс не заради екологичното им влияние, а като антикризисна мярка

Акцизни модели Пежо 407 3.0 V6 211 к. с. Мерцедес ML350 245 к. с. Ауди A4 2.5tdi 180 к.с. Мерцедес C320 218 к. с. BMW 540 286 к. с.

Емисии на CO2 233 г/км 338 г/км 211 г/км 252 г/км 295 г/км

Промяна в емисиите 21% 36% 40% 55% 89% Източник: Reuters

Бизнес&Екология

екополитика ки, където спадът е най-малък и имат ръст на пазарния дял от цели 45%.

Причините за интереса

! с ук ©© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

ните коли втора ръка. Според Любомир Доросиев, зам.-председател на Асоциацията на вносителите на автомобили (АВА), след 1 януари между 15 и 25% от внесените возила са с мощност над 163 к.с. До Нова година те са представлявали едва около 1% от общия автоимпорт, тъй като хората са знаели за предстоящото отпадане на ставката, коментира Доросиев. Това означава, че помалкото изхвърлени парникови емисии от средния и ниския клас автомобили (чийто внос, както стана ясно по-горе, е намалял) ще бъдат компенсирани, а може би и надхвълени от емисиите на мощните стари автомобили. По думите на Стоян Желев, председател на ААП, няма повишение на продажбите в нито един пазарен сегмент, включително и бившите акцизни автомобили. Най-устойчив се оказва сегментът на т.нар. баничар-

към мощните и луксозни коли са няколко. От една страна, повечето шофьори у нас предпочитат и търсят автомобили с по-силни двигатели, които обикновено са оборудвани с много повече екстри. Друга причина е, че в западните държави, от които основно се внасят колите за нашия пазар (Германия, Италия и Австрия), мощните коли втора ръка са потрудно продаваеми. Виновни за това са най-вече високите данъци, с които правителствата ги облагат. В тези страни цената на даден модел не се определя правопропорционално от мощността. По-мощният двигател има по-висок разход на гориво и отделя повече вредни емисии, което не е привлекателно за клиентите, които търсят икономични и евтини за поддръжка превозни средства. Автосалонът в Женева през март показа тази тенденция. По време на изложението световни лидери в производството на луксозни коли като „Мерцедес“, „Порше“ и БМВ хвърлиха светлина върху новите си хибридни разработки. Много от японските производители като „Лексус“, „Тойота“ и „Хонда“ от години залагат в някои свои модели на традиционен двигател, подпомаган от електромотор. Заради ековълната в автомобилостроенето мощните стари коли губят предимството си (удоволствие от шофирането) за сметка на по-нисък разход на гориво, данъци и т.н. Така все повече мощни бензинови и дизелови коли поемат на Изток. Откакто обаче България навлезе в кризисната спирала, интересът на българския купувач към икономични и относително евтини коли се е повишил значително, твърди Стоян Желев.

Емисиите Няколко конкретни примера илюстрират ефекта от премахването на акциза върху количеството парникови емисии, а оттам и върху околната среда. Например моделът „Алфа Ромео 156“ с двигател 1.9 JTD 16v и мощност 150 к.с. отделя 157 грама въглероден диоксид на километър, докато същият автомобил на почти същата цена, но с двигател 2.4 JTD 20v с мощност 175 к.с., отделя 175 CO2 г/ км, което е с 12% повече eмисии спрямо по-малкия двигател. Разбира се, този пример показва два автомобила с близка мощност, но колкото повече „коне“ живеят под капака, толкова повече скачат

и емисиите на CO2 (виж таблицата). Например “Фолксваген Пасат“ с двигател 2.8 V6 с мощност 193 к.с. и 257 г CO2 на км е с 34% по-високи вредни емисии от същия автомобил на сходна цена, но задвижван от 2.0 5V двигател със 130 к. и съответно 192 г емисии на км. Стойностите за CO2 са посочени от производителите и не са константни, те се повишават вследствие на по-динамично шофиране, амортизация на автомобила, некачествени горива и пр. През годините на облагане с акциз нито едно правителство не промени минималната границата за необлагане от 163 к.с., докато при автомобилните производители се наблюдаваше тенденция на постоянно увеличаване на мощността на автомобилите в даден клас. Това още повече ще рефлектира върху предлагането на употребявани автомобили с повече конски сили у нас. Въпреки незаконното начисляване на акциза след влизането на България в ЕС облагането имаше положителен екологичен ефект за България поради икономическата неизгодност за закупуване на по-мръсните мощни автомобили. Въпросът е какви други регулации да се възприемат, за да се стимулира търсенето и използването на по-икономични и малолитражни автомобили. Една от стъпките, които правителството смята да направи по отношение на мощните автомобили, е въвеждане на данък лукс. Мярката обаче е продиктувана от нуждата от пари за държавната хазна, а не от грижа за околната среда.

Едно старо БМВ за 120 млн. лв.? През февруари 2007 г. Петър Калинчев от Пловдив внася от Франция БМВ на 8 години с мощност 140 kW (190 к.с.). Пловдивските митничари задължават Калинчев да плати 4900 лв. акциз. Мъжът заявил, че това е дискриминационно, тъй като сумата за нова кола със същата мощност е почти двойно по-малка. Поради явния конфликт между българския закон и една евродиректива случаят се пренася от българските съдилища в Европейския съд в Люксембург. Той трябва да реши дали да се възстановява акциз със задна дата или не. Ако казусът със старото пловдивско БМВ в крайна сметка бъде решен в полза на Калинчев, това ще създаде прецедент в полза на всичките 17 800 души, плащали неправомерно. В този случай българското правителство е изчислило, че ще трябва да възстанови 119.3 млн. лв. От Асоциацията на вносителите на автомобили обаче изразиха съмнение, че ще се стигне до връщане на средства от страна на държавата.

екополитика Панайот Ангарев

Чистата енергия в режим на изчакване Планът за ВЕИ проектите зацикли в екооценки, а новите централи ще минават през фино сито

Ако желаете да разберете какво ще се случи в сферата на зелената енергия, ще трябва да почакате наймалко до края на годината, а дотогава едва ли ще можете да реализирате някой нов проект за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Причината за първото е, че планът за развитие на ВЕИ сектора все още не е преминал екооценка, а за второто – предстоящо приемане на нормативни промени, които ще затегнат режима на разрешаване на зелени проекти. Намеренията да бъде написан план за развитие на сектора в България бяха обявени в края на миналата година от министерството на екологията, след като първоначално ведомството обяви идеята си за налагане на мораториум върху новите проекти. Документът трябва да определи зоните, в които ще може да се реализират зелени проекти, така че да бъде осигурено тяхното безпроблем-

но изграждане и свързване към мрежата. За изработването на план настояха и от бизнеса. Разликата между позицията на бизнеса и държавата е във времето, за което документът ще бъде изготвен. Докато енергийните компании настояваха това да стане възможно най-бързо, засега държавата дава индикации, че документът може да се очаква чак в края на годината.

Според източници от министерството на икономиката в момента националният план е даден в министерството за изработване на екологична оценка. Вече тече процедура по избор на изпълнител. Дори и да бъде готова навреме, планът ще трябва да бъде съгласуван с енергийната стратегия, която пък зацикли при преминаването на процедурата по оценка за въздействие на околната среда и на оценка за съвместимост с „Натура 2000“. Екооценката на стратегията е била върната от министерството на околната среда заради пропуски. Затова очакванията

©© PHIL NOBLE

Бизнес&Екология

на експертите са, че това ще забави допълнително приемането на плана за зелените проекти. Най-оптимистичните прогнози са, че документът ще бъде вкаран за разглеждане в правителството през юли, след което да премине оценка от Европейската комисия и до края на годината да влезе в действие. „Националният план за развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) трябва да бъде готов до средата на тази година“, каза по време на парламентарния контрол и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Съгласно ангажиментите на България в Европейския съюз делът на възобновяемите източници в българския енергиен микс трябва да достигне 11% до края на 2010 г., а през 2020 г. - 16%. Очакванията на бизнеса обаче са, че при забавяне на стратегията и въвеждането на временна забрана върху нови зелени проекти България може и да не изпълни

екополитика екополитика тази цел. Официално такава забрана не е наложена, но представители на енергийни компании са категорични, че в момента нови проекти за зелена енергия не се одобряват от регионалните инспекции по опазване на околната среда, с което е наложен реален мораториум. В края на януари министерството на околната среда е препоръчало на регионалните си дирекции строго да спазват изискванията на действащото законодателство при подаване на заявки за строителство на мощности от възобновяеми енергийни източници, заяви пред „Дневник” зам.министърът на околната среда Евдокия Манева.

Съмненията на енергийните компании са обаче, че се изчаква приемането на пакет от законови промени, които ще отсеят спекулативните проекти. В момента министерството на икономиката подготвя изцяло нов закон за ВЕИ. Да се спре приемането на заявки за изграждане на нови централи на възобновяеми енергийни източници до окончателното влизане в сила на новия закон за възобновяемата енергия, което трябва да стане до декември, предложи Венцислав Захов от централното диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) по време на кръгла маса „Развитие на възобновяемите енергийни проекти в България чрез балансирана политика“ в София. По думите на Захов на новите предложения за екоенергийни мощности може да се даде зелена светлина едва след като се направи анализ на вече приетите и осъществяващи се проекти от гледна точка на влиянието им върху електро преносната мрежа. По данни на ЕСО към края на 2009 г. общата мощност на планираните ВЕИ инсталации, за които е поискано присъединяване към електро преносната мрежа, е 12 260 мегавата, а включване към разпределителната мрежа са поискали 2600 мегавата. Другата законова промяна, която обаче се подготвя от земеделското министерство, е свързана с промяната на статута на земеделските земи. Проект

©© MARCELO DEL POZO

за промени в Закона за опазване на земеделските земи предвижда ограничения за изключване на площи от държавния поземлен фонд и за промяна на предназначението им. Именно зачестилите промени в статута на земеделска земя беше една от причините за искане за въвеждане на мораториум върху проектите за зелена енергия. Срещу подготвените законови промени обаче реагира остро бизнесът, тъй като забраната ще обхване земеделски земи от първа до четвърта категория. Това на практика означава цялата обработваема площ, тъй като в пета и шеста категория са ливади и пасища, които обикновено попадат в зоната на „Натура”.

Затягане на режима за нови ВЕИ проекти се предвижда и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Промени в наредбата за лицензиране предвиждат енергийният регулатор за издава лицензи за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници при представен договор с банки за финансиране на проекта и подписан предварителен договор с Националната електрическа компания (НЕК) и електроразпределителните дружества за при-

съединяване към преносната мрежа. До момента кандидатът за лиценз трябва да представи писмо за намеренията на банка или друга финансова институция, което не е обвързващо за отпускане на кредит. От комисията се мотивират, че с предлаганите изменения в разпоредбите на наредбата се цели, от една страна, кандидатът да представи достатъчно финансови гаранции за реално изпълнение на инвестиционния проект, а от друга страна, да се въведат поконкретни изисквания, свързани с доказването на финансовите възможности на заявителя. От компаниите обаче се възпротивиха на предложените изменения в наредбата, тъй като досега практиката на банките е да отпуснат финансиране на проекта, след като са получили лиценз от ДКЕВР. Ако се приеме предложението на регулатора, никоя банка няма да се съгласи да осигури инвестиране. Георги Пет ков, изпълнителен директор на „Калиакра уинд пауър“, коментира по време на общественото обсъждане на промените, че ако те действаха сега, проектът на неговата компания не би се осъществил и до този момент. Вятърният парк на „Калиакра уинд пaуър“ се намира до с. Българево, в близост до Каварна. Паркът започна работа през 2008 г.

тема на фокус

Нели Найденова снимки: Българска федерация по спелеология

Подземията на България

Закон под земята

Общо 6000 са изследваните досега пещери в страната. От тях защитени с някакви законови регламенти са около 1000. Малко са обаче онези, дори на територията на националните и природни паркове, които се охраняват и в които достъпът на хора е ограничен. За природни забележителности в страната са обявени 111 български пещери. Защитени природни обекти са 123 пещери, карстови райони и карстови извори, те са пряко защитени и са включени в Закона за защита на природата и Закона за защитените територии. Част от тях влизат също в национални или природни паркове, резервати или са част от екомрежата „Натура 2000“ в България. В зависимост от това в коя категория защитени територии попадат пещерите се ползват с различен режим на защита и ползване. Подземните галерии се защитават и по закона за биоразнообразието. Над 800 вида уникални пещерни животни обитават българските пещери, те са и местообитание на най-големите прилепни колонии в Европа. Карстовите терени и обекти би трябвало да се опазват и по редица закони като тези за водите, горите и почвите, за културното наследство. Част от пещерите освен природни феномени са и исторически и културни паметници. Техният брой е 138, като в това число влизат „Деветашката пещера“, скални църкви, 32 пещери с графити и др. В пещерите „Сухи печ“, „Бачо Киро“, „Темната дупка“, „Магурата“ и много други се намират най-старите следи на човешката култура. Законът за водите забранява влизането в пещерите, които се ползват за водоснабдяване или попадат във водосборни области.

Много от нарушенията в пещерите все още не са закононарушения Вероятно основният проблем на пещерите е и основното им очарование: те са под земята. Mалцина виждат и се интересуват какво става там отдолу. Може би поради това през времето пещерният манталитет на много от съвременните обитатели на тази страна е успял да натвори толкова поразии, че те вече „извират” на открито. В България си имаме подземни сметища, които вече не се побират в пещерите, замърсени води, които пием от подземните реки в карстовите райони, местни бабаити, които чупят вековни сталагмити, за да накипрят с тях двора си, и прочие феномени. Огромна част от проучените досега пещери не са защитени от никакъв закон и са оставени на произвола на иманяри, бракониери, туроператори нарушители

и на съвестта на търсещите екстремни усещания под земята. Много са и хората, които държат да оставят своя „художествена” следа по стените на пещерите за идните поколения. Дали не е време за закон, контрол и санкции? Проектозакон за пещерите вече има. Той е изработен от Българската федерация по спелеология по поръчка на министерството на околната среда още през 2005 г. По една или друга причина обаче вече шеста година чака реда си. Проектозаконът е приет от Министерския съвет и е внесен в по-предишното, 39-ото Народно събрание, но така и не достига до пленарната зала. Тогава той остава на заден план заради нуждата от спешна хармонизация на българските закони с европейските преди присъединяването на

Бизнес&Екология

страната към Европейския съюз, обяснява председателят на федерацията по спелеология и бивш депутат Петър Берон. Проектът е внесен отново в 40-ото Народно събрание и е приет на първо четене от комисията по околна среда, но до обсъждането му в пленарната зала отново не се стига. Тази година отново се заговори за законопроекта - федерацията по спелеология и Българският туристически съюз независимо един от друг заявиха, че е крайно време държавата „да влезе под земята”.

Иманярите За някои от пещерите в България се носят много и интересни легенди за забравени, оставени или загубени съкровища.

тема на фокус Българският фолклор явно занимава значителна част от иманярското въображение, защото много от търсачите често се впускат по следите на изгубени богатства в пещерните лабиринти. Иманярството по пещерите явно вече се е превърнало в професия на пълна работна нощ, казва Алексей Жалов от Българската федерация по спелеология. Лошото на това „хоби” е, че често се оказва пагубно за пещерите. Търсачите на изгубените съкровища съвсем не използват средства, щадящи природата. Най-сериозно иманярство се вихри в Троянския Балкан. Там се взривяват цели пещери, което освен всичко води и до нещастни случаи, казва Жалов. През 1997 г. например трима иманяри загиват, взривявайки скала в резерват „Стенето“ в парк „Централен Балкан“ Те търсели заровено съкровище от римско време. Иманярите са намерени мъртви в необозначена досега пещера. През 2004 г. в същия резерват загива и

ологичното разнообразие, след като били открити два умрели прилепа. Много от пещерите, които са съхранили и до днес следи от човешка култура, също са подложени на набези от иманяри. Разкопките, освен че разрушават и правят невъзможно точното определяне на откритите артефакти, пречат на научните изследвания и водят до загуба на ценна информация. Например преди време иманяри свалили пещерни рисунки с релефни изображения на видимите фази на луната от стените на пещерата край село Байлово в Софийска област. Те приличат на тези в Магурата и са правени по същото време, около 3000 пр. Хр., припомня Алексей Жалов.

Карстовите бракониери Проблем се оказва и незаконната търговия със сталактити и други геомор-

Кариерите Българските пещери са застрашени и от добива на варовик и мрамор. Откриването на нови кариери или разширяването на съществуващи такива в окарстени варовикови масиви често се оказва фатално за скалните галерии. Много от собствениците на концесии за добив на тези строителни материали даже не считат за необходимо да уведомят за откриването на някоя пещера, защото това може да забави и дори да спре работата на кариерата, твърди Алексей Жалов. Така например заради циментовия завод край Карлуково преди повече от две десетилиетия е разрушена „Обречената”. Преди да бъде срутена обаче, екип от Природонаучния музей към БАН в София спасил от нея редки пещерни образувания. В разрушената карстова каверна са намерени хеликлити. Хеликлитите са редки образувания, но в каверната те са се наблюдавали в изобилие на групи по стените на галерията, формата им е била различна – пеперуди, кукучки игли и други. Подобна съдба сега грози няколко пещери като пропастната „Нановица” край град Ябланица, след като тя е попаднала в концесия за разширяване на строителна кариера там. Пещерата е влиза в територията и е включена в концесия, предоставена от държавата.

Пещерите мандри Някои пещери се ползват и за стопански цели. Разпространена практика в Северна България е отглеждането на гъби или зреенето на кашкавал и сирена в „подземни мандри”. Те се използват и като складове за отлежаване на вино. В пещерата „Мандрата” при с. Александрово се отглеждат печурки, а в едно от раз-

Изпочупени образувания в пещерата Лепеница край Велинград

друг иманяр. На местопроизшествието са били открити капсул-детонатори и множество земекопни инструменти. Заради легендите за имане от времето на цар Калоян вече силно e разрушена и цяла система от пещери, т.нар. „Вражи дупки”, която се намира край гара Лакатник, община Своге. През декември 2008 г., преди територията да влезе в границата на националната мрежа „Натура 2000“, е взривена цяла галерия, разказва Алексей Жалов. Иманярската група била заловена, но се оказало, че не съществува правна норма, според която да бъдат санкционирани. Нарушителите били глобени единствено по Закона за би-

фоложки структури, някои от които се продават от 60 до 120 лв. Повърхностните карстови форми (кари) и пещерни образования се използват за изграждането на алпинеуми, декорация на частни имоти и обществени места и градини, а възстановяването на тези форми, растителната и почвената покривка отнема много време. Търговците на тези образувания често не могат да докажат произхода им, но и нарушенията са трудно доказуеми. Наложените досега глоби се броят на пръсти. По Закона за подземните богатства е наложена една глоба от 400 лв. за незаконна продажба на кари, тъй като тяхната продажба може да стане само след концесиониране по Закона за концесиите.

Словакия Всяка пещера в Словакия е природен паметник. Защитата и управлението на туристическите обекти в страната се осъществява от пещерна администрация, която е специализирана организация към словашкото екоминистерство. Състоянието на пещерите се проверява редовно от спелеоложка служба, която охранява и осъществява контрол върху пещерите и екосистемите в тях. Най-застрашените пещери се зат варят от пещерната администрация. Всяка година се организира и почистване на замърсените.

тема на фокус Гърция Всички пещери са обявени за паметници на културата. Към гръцкото културно министерство има дирекции по палеология и спелеология с два регионални клона в Атина и Солун. В тях не може в тях да има никакви дейности без съгласието на съответните дирекции.

Хърватия

Кари за украса на ресторант

клоненията на „Магурата“ се произвежда вино. В тези пещери заради нуждата от поддържане на постоянна температура често входът се затваря с тухлен зид или метални врати. В повечето случаи в тези пещери обитанието на местните колонии от прилепи става невъзможно, казва Боян Петров, зоолог от Националния природонаучен музей (виж статия от Боян Петров на стр. 26).

Незаконните сметища Немалка част от природните феномени се използват за подземни сметища, което, освен че ги уврежда като биосреда, води и до замърсяването на карстовите извори и пещерни реки, използвани за водоизточници. Само в карлуковския карстов район преди години са били открити 23 незаконни сметища във вертикални пещери. Дори официалното сметище на селото се намира в една от тези дупки. Разбира се, всичко, което се изсипва в дупките, се разлага и потъва във варовиковите карстове, които са силно пропускливи и заради движението на подводните води излиза във вид на извор. Около Карлуково са направени 5 микробиологични проби в извори в района и се оказва, че всички те са биологично замърсени. При друга петдневна акция за почистване в пещерата „Леденишка яма“, близо до „Леденика“, пък са извадени един тон боклуци. Подземните води на „Леденика” и „Леденишка яма” и други околни пещери пък се събират и излизат на повърхността в Бистрешкия карстов извор.

ствени, но и тези, които са включени в списъка на природните забележителности на България. За разлика от много други страни в България посещенията на голяма част от защитени пещери, които са природни, исторически или културни забележителности, са напълно свободни и не се контролират. Типични примери са „Темната дупка“ край Лакатник, „Духлата“ край село Боснек и „Деветашката пещера“. Там от дълго време се унищожават редки екосистеми, драска се по стените, хвърлят се боклуци и т.н. Въпреки че „Духлата“ вече е затворена за посетители и има специален пропускателен режим, това не пречи на туристически фирми и водачи, които организират групови посещения, да водят хора без разрешение. Част от туристите, освен че оставят своя „художествена” следа, често си отчупват и по нещо „за спомен”. А само за образувание от 1 кубичен сантиметър в зависимост от вида му на природата са необходими между 60 и 120 години, припомня Алексей Жалов.

Туроператори апаши Подложени на унищожение обаче са не само пещерите, които са безстопан-

Гъбарник в пещерата Цаконица край Мездра

Бизнес&Екология

Основният инструмент за защита на природата и в това число за защита и управление на карста и пещерите в Хърватия е Законът за защита на природата на 2003 г. С този закон се въвеждат няколко важни нововъведения. Едно от тях е, че „спелеоложките явления са собственост на Република Хърватия“.

Австрия Австрия е една от първите страни, която приема закон за опазване на пещерите. Това става през далечната 1928 г. Като критерий за защитата им се определя тяхната важност за естествените науки. По-късно опазването на пещерите е минало на регионален принцип и всеки район разработва собствена политика. Опазването на пещерите, районите около входовете им и карстовите феномени обаче са предмет на специално законодателство.

тема на фокус Румъния Пещерите са държавни имоти. Те не могат да принадлежат на частни организации или физически лица. Румънската академия на науките класифицира всички пещери като природна забележителност или пещера с научна стойност. Какво се случва в 11-те благоустроени пещери в страната? От тях функциониращи като природна атракция са 9 – „Магурата“, „Леденика“, „Бачо Киро“, „Съева дупка“, „Орлова чука“, „Дяволско гърло“, Ягодинската пещера, „Ухловица“ и „Снежанка“. В момента заради неизяснена собственост се води съдебно делo за пещерaтa „Дяволското гърло“. Продължава спорът чия е „Дяволското гърло“ край Триград. Делото започна през септември миналата година в Административен съд – Смолян. Три организации оспорват акта, с който община Девин си е присвоила пещерата, определяйки я за общинска. Критики не липсват и по отношение на петте стопанисвани от Българския туристически съюз пещери – „Ягодина”, „Снежанка“, „Съева дупка“, „Ухловица“ и „Бачо Киро“.

Какво гласи проектозаконът Съществуващите закони не закрилят естествените подземия - дори и тези, които се ползват с някаква степен за защита. Пещерняците са единодушни, че е нужен специалният закон, който да спре разрухата, докато все още има какво да се пази. Единият основен проблем, който проектозаконът трябва да реши, е липсата на яснота за собствеността и стопанисването на пещерите. В момента

„Хайде на топлите кари... на по хиляда години парчето“

огромната част от тях са напълно безстопанствени и няма никаква информация в колко от тях какво се върши, нито какви поражения са нанесени заради липсата на контрол. Проектозаконът предвижда всички пещери да бъдат обявени за публична държавна собственост. В зависимост от начина на ползването им за тях ще отговарят шест министерства - на околната среда, на културата, на младежта и спорта, на вътрешните работи, на отбраната и на земеделието. Земеделското министерство ще охранява пещерите в природните паркове, като например този във Врачанския Балкан, където се намират близо 500 от изследваните пещери в страната, подземните галерии в резерватите и националните паркове ще се охраняват от екоминистерството, министерството на културата ще отговаря за 138 пещери, които са културни паметници, а МВР като правоохранителен орган ще охранява пещерите извън защитените територии. Авторите на проекта настояват още за създаването на Национален съвет по пещерите, който да регулира всички дейности под земята и да отпуска средства за охрана на пещерите. Ако законът бъде приет, охраната на пещери ще влезе в задълженията на регионалните органи на съответните министерства, които досега охраняват териториите над пещерите. Екоминистърът ще може да възлага охраната на отделни пещери, които не влизат в границите на националните паркове, резервати или други защитени територии, на други органи на изпълнителната власт или на неправителствени организации. Екоминистерството ще трябва да създаде регистър и информационна система за пещерите. Проектозаконът предвижда забрана за

каквито и да било стопански дейности в пещерите освен в онези, попадащи в категорията „без особено значение”. Изключение от това правило засега се планира само за винарска изба „Магурата” в едноименната пещера. Конкретните забрани, касаещи всички пещери, са 21 на брой: строителството, използването на пещерите за сметища, вдигането на шум, унищожаването на пещерната флора и фауна, отделно безпокоенето на прилепите, унищожаването или отстраняването на пещерни образования и структури, драскането по стените и т.н. Пещерите ще се могат да се отдават на концесия, но при „по-строг режим и последващ контрол”. Тези, които са подходящи за концесиониране, ще трябва да получат оценка за съвместимост на инвестиционното предложение. Пещерните сдружения и неправителствените екоорганизации също ще могат да контролират дейностите там. Според новите правила посещенията в благоустроените пещери вече ще става само с екскурзовод, а в неблагоустроените - с водач.

Разногласията по проекта Естествено не липсват разногласия по въпроса как точно трябва да изглежда законът. Някои пещерни клубове предупредиха, че с възможността пещери да бъдат отдавани на концесия законът отваря възможности за корупция. Един от основните критици на проекта е Българският туристически съюз (БТС). Според организацията право на концесия ще получат фирмите, които предложат най-много пари за стопанисването на пещерата и така тези природни богатства могат да попаднат в ръцете на случайни хора, който няма да полагат подходящи и адекватни грижи за тях. Зад авторите на законопроекта стоят икономически интереси на определени фирми, които ще се облагодетелстват от концесионирането на пещерите, смята изпълнителният секретар на БТС Венцеслав Удев. От федерацията по спелеология обаче отрекоха обвиненията. От съюза ще настояват за закона за карста и карстовите образования, в който да бъдат включени и пещерите. Те според тях са не трябва да се отделят от карста, защото пещерите са следствие от карстови процеси. Около 25 на сто от територията на България е покрита с карстови образования, в които се развиват и пещерите. Според представители на други пещерни клубове концесиите на пещери няма да се контролират стриктно.

тема на фокус

Имат ли права прилепите

текст и снимки: Боян ПЕТРОВ, Национален природонаучен музей при БАН

Пещерите не трябва да се разглеждат само като място, където, обградени от причудливи образувания, се снимаме за спомен Не са и свърталища на зли духове и сили. Не може да са сцена за провеждане на масовки, митинги и концерти. Не е редно в тях да кипи производствена и стопанска дейност. Пещерите преди всичко са отделена от повърхността екосистема, в която живеят стотици видове ендемични животни, които се срещат само там и никъде другаде. Това е техният единствен дом, в който те намират покой и условия да съществуват... и така от няколкостотин хиляди години насам. Най-приспособени за живот в пещерите са троглобионтите. Това е сборно понятие за дребни, бели на цвят организми, които нямат очи, движат се бавно, хранят се с изгнила материя или са хищници и живеят много по-дълго от роднините си на повърхността. Всички форми на живот в пещерите се изследват от биоспелеолозите - учени, които се занимават със сухоземната фауна и флора на пещерите и подземните води. Те изследват жизнените цикли, описват новите видове и каталогизират животните, живеещи в пещерите. Процесът започва с тяхното улавяне, пренасяне до лабораториите, разпределяне, определяне и описване. Много от животните са едва забележими и рядко някой ще ги види как пъплят по пода или стените под земята. Това е една от причините, поради която нито един вид не е поставен под законова Студенти събират фауна

благодарение на техния събирателски ентусиазъм на бял свят са излезли стотици непознати създания. Именa на видове и родове произлизат и от местата, в които са били намерени животните - Rhodopiola, Bulgarosoma, Balkanopetalum, Troglodicus и т.н. Подземната фауна е още по-широко понятие, което включва както организмите, обитаващи макрокаверните (пещери, пропасти и минни галерии), така и тези, които живеят в недостъпни подземни кухини, дълбоките почвени слоеве и цепнатините на матерната скала. Най-много видове от бръмбарите, паяците, стоножките и мокриците са успели да приспособят морфологията и физиологията си към вечния мрак. В пещерите няма троглобионтни двукрили насекоми, пеперуди, водни кончета, както и редица още представители на други разреди и семейства насекоми.

Да спасиш незабележимото Трудно е да защитиш нещо, което само малцина могат да видят. Факт е обаче, че пещерите са необятна среда за нови открития и са едно от малкото все още неизследвани места на планетата. Защото са трудно достъпни, защото там цари вечен мрак, защото малцина Колония прилепи от вида Голям подковонос в Орлова чука

защита, въпреки че 8 вида са включени в новото издание на Червената книга на България със статус на критично застрашени. Илюстрация за уникалността на видовете, които живеят в пещерите, са техните имена. Тъй като са били напълно непознати, специалистите най-често са ги наименували на техните откриватели - Radevia, Tranteviella, Bureschiana, Beronia, Beskovia. Така имената им остават завинаги в зоологичната история, защото именно

Бизнес&Екология

Биоспелеологията в цифри В България има около 6000 пещери. Фауна е известна от около 800 пещери. Установени са около 760 вида животни. Около 160 вида са троглобионтите. Проучванията са публикувани в над 450 научни труда. Всяка година в пещерите у нас се откриват и описват по няколко нови за науката вида пещерни животни. За фауната на над 5220 пещери не се знае нищо!

тема на фокус

Neobisium

са тези, които дръзват да отидат и изследват отвъд границата на слънчевата светлина. Пещерите са пространство, в което живеят все още непознати същества, среда, в която чувстваш, че винаги има още нещо за откриване. Нима с лека ръка може да позволим унищожаване на незвестното?

Крилатите създания на мрака Прилепите не са летящи мишки, нито малки батмани. Съществуват на Земята отпреди 55 млн. години. В света са известни 1000 вида, в Европа – 35, а в България са установени 33 вида. Всичките са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие, защото са силно и лесно уязвими. Забранено е нараняването, осакатяването, убиването и отнемането им от природата. От практическа и консервационна гледна точка прилепите безспорно са едно своеобразно покривало, под чиято формална защита щастливо преживяват стотици видове безгръбначни троглобионти, които не подозират, че имат късмета да споделят местообитанията си с толкова строго защитени животни. Пряко зависими от пещерите като единствено място за размножаване, развитие и презимуване са 10 вида прилепи. Още 14 вида зависят от пещерите като място за почивка, хранене или намиране на партньори. Само в пет от българските пещери зимуват над 250 000 прилепа! Отделно в поне още 100 подземни обекта у нас зимуват от няколкостотин до няколко хиляди екземпляра. Поради благоприятните условия и относително спокойствие именно в тях от много години се събират екземпляри, живеещи в радиус от поне 100 - 150 км. Това са уникални места, чието опазване не е само национален, а вече осъзнат европейски приоритет. Така отговорността за опазването на десетки хиляди защитени видове прилепи пада изцяло в полето на българското природозащитно право и

практика. Уловът и работата с научноизследователски цели изисква изричното издаване на разрешително от Министерството на околната среда и водите (на основание Наредба №8 от 12.12.2003 г.). Докато самите видове прилепи са под законова защита, не така еднозначно е регулиран въпросът с опазването на пещерите, в които те живеят. Ако пещерата не е защитена като природна забележителност по Закона за защитените територии, тя спокойно става обект на посегателства и варварски своеволия. Запалването на огън на входа на пещера, в която се размножават прилепи, със сигурност води до задушаване и смърт на малките, които още не могат да летят - те просто няма къде и как да идат. В България има такива случаи! Много пещери попадат в „Натура 2000“ зони, в граници на паркове и резервати. Чудесен факт, но това в практиката НЕ ИМ ОСИГУРЯВА НИКАКВА ЕФЕКТИВНА ЗАЩИТА. Липсата на конкретни текстове в плановете за управление с препратки към Наказателния или Административно-процесуалния кодекс при регистриране на нарушения е причина в България пещерите да “висят” в пространството и всяка местна администрация може да ги актува, присвоява и управлява както си поиска. През 1930 г. основателят на съвременната спелеология у нас, академик Иван Буреш, пише: “Един закон, който би защитил тия наши ценности и природни паметници, се явява вече много належащ. Мене ме е страх, че при нашите условия тоя закон ще се яви чак тогава, когато тия красоти на нашите пещери ще бъдат съвършено унищожени.”

Пещерите като пресечна точка на интереси Без нормативна уредба, която да регламентира използването на пещерите като ресурс, не е възможно да бъдат защитени интересите на техните изконни обитатели. Изграждането на съоръжения без предпазни и смекчаващи мерки може трайно да промени подземната среда, като разруши естествения облик и условия за живот. Стопанските дейности оказват съществено влияние върху пещерните животни, голяма част от които са локални ендемити с голяма природозащитна стойност. През последните години няма и седмица, в която РИОСВ, самодейни пещерняци, спортни клубове, НПО-та и

граждани да не ми искат съвет как да си опазят пещерата, за която са разбрали, че я грози някаква заплаха. Становищата, които изготвям, съдържат конкретни данни за безгръбначната фауна и прилепите, които имаме в музея. Давам обаче едни и същи препоръки за ценността и мерките за опазване, които трябва да бъдат приложени, за да бъде защитено това богатство. Вместо да си гледат научните работи по специалността, подобни експертни оценки по неволя трябва да правят още десетки учени от БАН и университетите. Липсата на конкретен закон за пещерите ни кара непрекъснато да повтаряме общовалидни правила в защита на подземните местообитания, което ни уморява и хич не ми прилича на “добра европейска практика”. Защо трябва зоолозите, хидробиолозите и геолозите да са непрекъснати адвокати за опазването на едно от националните ни богатства? Защо за останалите дадености и ресурси (подземни богатства, води и т.н.) има рамкови или специални закони, а за пещерите няма почти нищо, което да работи на практика? b Пълния текст четете на dnevnik.bg/ekobiznes

Прилепи от вида Дългопръст нощник в пещера Парниците в Стара планина

Екологични групи пещерни животни троглоксени - видове, които попадат случайно в пещерите (например пренесени от вятъра или водата насекоми или техни ларви) троглофили - видове, които обитават сезонно или постоянно пещери, минни галерии или техните входове и са частично адаптирани към подземен живот троглобионти - отлично адаптирани към подземен живот организми, в повечето случаи ендемични за дадена пещера или район. Почти всички са загубили пигментацията на тялото си, очите липсват или са силно редуцирани, сетивните и тактилните органи са силно развити, живеят и се размножават само в подземна среда

сблъсък Милен Енчев

Мартин Димитров, председател на Съюза на демократичните сили:

©© Красимир Юскеселиев

Тъмната страна на екофонда „Сметната палата може да одитира държавни предприятия с решение на Народното събрание” Чл.5, ал. 5 от Закона за Съдебната палата в сила от пролетта на 2004 г.

Фондът трябва да се закрие Доволен ли сте от доклада на Сметната палата, беше ли той достатъчно изчерпателен и по ваша информация останаха ли недоизказани неща за някакви нарушения? Още веднъж искам да подчертая, че СДС поиска този одитен доклад на ПУДООС през бюджетната комисия. Имахме предварителни данни за множество нарушения. Докладът на Сметната палата смятам, че е добър, и си личи, че в него е вложен много труд. Открити бяха страшно много нарушения – като начин на взимане на решения: доколко се е събирал или не се е събирал съветът на директорите да гласува. И основният извод, който може да се направи от този доклад, е, че ПУДООС трябва да се закрие. Неговите дейности трябва да минат директно към Министерството на околната среда и водите, защото според мен ПУДООС е направен, за да се правят такива схеми. Това е. Преди този доклад на палатата имахме много факти, които не можехме да докажем. Този доклад беше много важен, за да се види степента на нарушенията, а те стигат до драматизъм. Сметната палата по-рано поиска сама да направи такъв одит, но миналият парламент й отказа. Ние се погрижихме настоящият парламент да не й откаже. Какъв е коментарът ви за работата на фонда досега? Аз съм ужасен и смятам, че всеки, който е чел доклада на Сметната палата, е силно притеснен. Когато някоя партия толерира такъв начин на работа, това показва липса на морал и това е пълна излагация пред обществото. От такива порочни практики хората си правят извода, че всички са еднакви, че всички са в кюпа, което не е вярно. ПУДООС е държавно предприятие, създадено по търговския закон и затова не подлежи на задължителен одит. Смятате ли, че това е предпоставка за корупция? Абсолютно. Когато става въпрос за търговски държавни пред-

Бизнес&Екология

Четири години след приемането на това законово правило Сметната палата поиска от Народното събрание да одитира дейността на ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда) към екоминистерството, в което никога до онзи момент не бяха влизали одитори. Тогава парламентът обаче остави искането без отговор. Случаят беше като от учебник: държавните предприятия се управляват от същите партии, които имат мнозинство в парламента, така че при добро желание да скрият нещо в работата на фонда управляващите нямат никакъв законов проблем да го направят. И през 2008 г. по отношение на ПУДООС тройната коалиция го направи, невъзмутимо премествайки искането на палатата от едното си деловодство в другото... Одитът беше възложен едва от новия парламент седем години след създаването на фонда. В края на септември 2009 г. депутатите възложиха на Сметната палата да направи първия одит до края на февруари 2010 г. Срокът се оказа твърде кратък, за да се провери абсолютно цялата дейност на ПУДООС и одитният доклад беше по-скоро кратък преглед на свършеното до момента – одиторите се спряха основно на най-скъпите проекти, финансирани от фонда, и на проектите на най-често повтарящите се в дейността на фонда общини. Това са едва около 1/10 от всички проекти досега. Одиторският доклад обаче показа колкото изненадващи, толкова и очаквани неща. Оказа се, че в последните години фондът, който събира и харчи всички екотакси и част от екоглобите в страната, е изсипал стотици милиони за водни проекти в малки селца, пренебрегвайки заплахата от евросанкции заради липсващите пречиствателни ВиК съоръжения в големите градове и заради липсата на регионални сметища. При това е харчил въпросните милиони в почти пълен безпорядък – без приоритети, критерии и прочие

екополитика сблъсък

сблъсък

Галина Симеонова, е изпълнителен директор на ПУДООС

©© Надежда Чипева

„условности”. С три от проектите в момента се занимава прокуратурата. Единият е на община Несебър и е финансиран от фонда, въпреки че няма нищо общо с екология - ремонт на главен водопровод от деривация „Камчия“ до Несебър, направен през 2006 г. Решението за финансирането е било взето еднолично от бившия министър на околната среда Джевдет Чакъров, който е подписал финансовото споразумение без решение на управителния съвет. Дни по-късно ръководството на фонда съвсем очаквано се съгласило с него, вземайки решение „по изключение” да отпусне парите. Фондът е финансирал и много други водопроводи, въпреки че не му влизат в задълженията. Вторият случай в прокуратурата е пречиствателната станция за отпадните води на Созопол. До един момент ПУДООС е отпуснал около 1.9 млн. лв. за извършеното строителство, ангажирайки се малко по-късно да разплати оставащите по договора 1.15 млн. Вместо това в края на 2008 г. обаче фондът сключил нов договор с община Созопол за същия обект. В община Родопи - третият случай, пък има съмнения, че предприятието е било подведено да плати фиктивна обществена поръчка. Договорът с фирмата изпълнител на проекта в село Крумово „Тракия – РМ” (която на всичкото отгоре е собственост на тогавашния зам.-министър на земеделието Димитър Пейчев) е подписан 2-3 месеца след като ПУДООС е счело проекта за завършен и е изплатило парите. Това са само „черешките” в одитния доклад. При оповестяването му председателят на СДС Мартин Димитров заяви, че ПУДООС просто трябва да се закрие – според него в този си вид предприятието е трудно поправимо. Как се промени работата на предприятието в последната половин година и какви са гаранциите, че оттук нататък то ще работи по правила и прозрачно?

©© Анелия Николова

Галина Симеонова е изпълнителен директор на ПУДООС от 15 януари тази година. Преди това тя беше общински съветник от ГЕРБ в Ямбол и търговски директор в ямболските предприятия „Екопласт 2002“ и „Екопласт файбър“. По образование е инженер, завършила е Университета по хранително-вкусова промишленост в Пловдив и има специализации в областта на опазването на околната среда.

ПУДООС вече ще се одитира редовно От СДС смятат, че ПУДООС трябва да бъде закрит, защото е създаден като улеснение за корупционни схеми. Как ще коментирате това? Първо искам да подчертая, че ние не сме фонд, а предприятие от 2003 г. и наистина от тогава до 2009 г. тук не е влизал екип на Сметната палата за одит, нито на Агенцията за държавна финансова инспекция. Преди това сме били национален фонд със същите функции, но собствеността върху инсинератора за болнични отпадъци (в Александровска болница в София), подарен ни от Дания, е довел до необходимостта да бъдем преобразувани в предприятие. В противен случай инсинераторът трябва да се прехвърли на друг собственик. Предпоставки за корупция може да има навсякъде, но решението на новото правителство и в частност на ръководството на министерството на околната среда да пуснат съответните документи с искане до Народното събрание е довело до това, че още през октомври при нас има одитен екип. Вследствие на направения вече одит през юли тази година отново ще бъдем одитирани, тъй като Сметната палата ни е дала препоръки и нов срок за тяхното изпълнение. След одита през юли отново ще има срок, след който ще дойде нов одитен екип. Така че ние вече сме в цикъла, при който в ПУДООС ще има равномерно одитиране на периоди, определени от Сметна палата. Наис-

сблъсък приятия, Сметната палата трябва да иска разрешение от парламента, за да прави одити. Аз лично смятам, че Сметната палата трябва без санкцията на парламента да може да влиза и да прави одит във всички държавни предприятия, както в министерствата и учрежденията. Може ли да се промени нормативната база, така че тези предприятия като ПУДООС също да подлежат на редовен одит? Може, разбира се. След последните анализи, които направихме, това е и едно от нещата, които ще предложи СДС, когато се гледат тези закони. Ние сме доволни от последните одити на

тина ще иска разрешение от парламента заради нашия специален статут. Но вече веднъж инициирано, това не може да бъде спряно. Вече и цялата информация за дейността на предприятието се качва редовно на сайта на министерството. Така че притесненията на г-н Димитров, че отново ще има такъв период, в който няма да има надзор за ПУДООС, вече са донякъде параноични. Аз не мога да не изпълня препоръките през юли и не мога да откажа одита тогава. Опасенията обаче са основателни, защото следващото правителство може да реши да спре одитирането. Да, така е. Но при това правителство еднозначно е решено, че всички проверки, които е трябвало да бъдат правени – от създаването на ПУДООС до момента, се правят. И в момента тече проверката от АДФИ, която беше удължена тройно – от 40 на 120 дни, с цел да направят възможно най-добрата проверка. Прави сте, че може би прозрачността изцяло зависи от политическата воля на управляващите, в случая на министъра на околната среда. Във връзка с изпълнението на предписаните мерки в одитния доклад обаче предвиждаме да впишем одитирането и във вътрешния правилник за дейността ни. С това ние сами ще предизвикваме такива проверки и това ще бъде задължение на изпълнителния директор. На определен период, в случай че не е бил одитиран, той ще бъде длъжен да подаде сигнал до министъра на околната среда и до Народното събрание за иницииране ©© Кирил Николов на одит. Какви промени въведе в работата на ВиК дружествата имат 39 милиона лева дългове към ПУДООС за таксите за водоползване. фонда новото ръководство (фондът С тези пари фондът може да разплати половината заварени текущи проекти, казва Галина Симеонова се ръководи от управителен съвет, палатата, част от тях, както знаете, отидоха в прокуратура- председателстван от екоминистъра – бел. авт.)? та, но ще сме още по-доволни, ако бъдат установени и наказани За пръв път на управителния съвет на ПУДООС има ясно денарушители, понеже според нас има извършени престъпления. финирани критерии за финансирането – кое е макрорамката Кога ще предложите тези промени? на правителството. Тоест ние изпълняваме приоритетите за Въпросът е тези промени не просто да бъдат предложени, а да работа на правителството, а те са градските пречиствателни минат. Скоро ще се променят някои закони, по които работи станции за водите на градовете с над 10 000 екв. жители (по палатата, включително Законът за Сметната палата. договора за присъединяване към ЕС България има задължение да Новото ръководство на ПУДООС декларира, че вече начи- ги изгради до края на тази година – бел. авт.), канализационните нът на вземане на решения е променен. Наблюдавате ли системи и довеждащи съоръжения. Въз основа на тези критерии какво се случва там и доволен ли сте от работата на беше взето решението за спиране на 242 проекта (основно за фонда сега? ВиК проекти в малки селища), които бяха канцелирани от август Аз се притеснявам, че ако този фонд продължи да работи, дори до декември миналата година. Сега не може да се приеме молба с ново ръководство – вярвам, че сега хората там са професио- за финансиране на проект, който не отговаря на въпросните налисти, при неговото устройство и начин на работа пак ще критерии. станат бели. Затова препоръката ни е това предприятие да До 2012 г. ще финансираме пречиствателните съоръжения и кабъде закрито. нализациите в градовете с над 10 000 жители. След това започва А може ли според вас да се реформира регламентът на етапът, в който ще финансираме проекти в селища с между работата му, така че той да действа по ясни правила и 2 000 и 10 000 екв. жители. Тоест нелогично е сега да ми се пусв прозрачност? кат молби за села с 2-3 хил. жители. Те наистина са приоритетОт начина, по който е работил до момента, и липсата на вся- ни, но не в този момент. какви критерии до момента за проектите, финансирани от Тоест вече запълвате нормативния вакуум – липсата на фонда, съм скептичен, че могат да бъдат изработени ясни пра- вътрешни правила, констатирани от Сметната палата? Да, започнахме. Самата документация, с която кандидатстват вила. При това положение е по-добре да го няма. И все пак какви са очакванията ви за работата на насто- проектите, също се преразглежда детайлно. Но не можем изведнъж, за кратко време, да изпълним всички тези нормативни ящото му ръководство? В парламента СДС е коректив – ако ни се сложи на масата нещо дупки, но до юли ще се постараем всички или по-голямата част от препоръките да са изпълнени. В това число и липсващата разумно, го подкрепяме, ако има нещо грешно, сме против. законовата уредба (някои такси, които предприятието е предb Пълния текст четете на dnevnik.bg/ekobiznes

Бизнес&Екология

екополитика сблъсък видено да събира, все още не се събират, защото не са издадени време от общината и е построил по-голяма част, отколкото съответните подзаконови актове – бел. авт.) – сега движим му е била платена. Такива проблеми има и при много от отметези въпроси с колегите от министерството, тъй като ПУДО- нените от новото ръководство проекти, за които имаше само ОС не може да инициира сам законови промени. одобрение за финансиране, но не и сключен договор. Оказа се, че Какви са гаранциите, че ПУДООС повече няма да взема общините са възложили вече проектите и има строителство, решения „в оперативен порядък”, или казано по същество а ние не сме им отпуснали финансирането. За съжаление няма – „на коляно” (редица такива решения са били взети през област в страната, в която да няма поне един такъв проблемен годините, те са разглеждани набързо, без оглед на по- проект. редността на внасянето им, изискваните документи и Малките, неприоритетни за страната проекти, които т.н. – бел. авт.)? са били финансирани в последните години и не са спрени Има решение още от август на управителния съвет, че таки- сега от вас, още колко години ще се разплащат? ва решения ще се взимат само за случаи, касаещи приоритети, Оказа се, че със средствата от приходите ни за тази година ще стратегии или някакви документи с неотложна важност, които успеем да разплатим между 45 и 55% от заварените дължими трябва да бъдат спазени. Защото ние финансираме и неинвес- суми по тези проекти. Така че още около 40% ще разплащаме тиционни проекти като екологични прояви или отпечатване през 2011 г. на книги. Но инвестиционни проекти вече не могат да бъдат И приключвате със заварените проекти? гласувани в оперативен порядък. Да. Което е оптимистично на фона на прогнозата, че ще влачим Евдокия Манева (зам.-министърът на околната среда – още дълго негативи от предишното управление на фонда - тя бел. ред.) обяви, че водопроводни проекти повече няма се оправда, но само частично. да бъдат финансирани, защото те не са екологична ин- Одитът на Сметната палата припомни, че по закон фраструктура, тоест нямат нищо общо със задължения- трябва при вас да постъпват и екотаксите за автота на предприятието. На последното ви заседание мобили (еднократните екотакси при регистрацията на през февруари обаче сте одобрили проект на малката автомобилите са вид санкция за по-замърсяващите авобщина Ново село, Видинско, за водопровод на стойност томобили, които имат и повече парникови емисии; те 1.1 млн. лв. Защо? се обсъждат още от 2006 г. и бяха въведени в Закона за Всички водопроводни проекти минават на един разбор. Аз за- опазване на околната среда през 2008 г. – бел. авт). Те варих 1800 проекта, минали до този момент през фонда. От обаче все още не са регламентирани с постановление на тях над 300 са действащи, около 60% от тях са канализационни Министерския съвет и не се събират. Има ли раздвижване и 30% - водопроводни, и 10% са проектите за пречиствателни около тях? станции. Взетото решение, че водопроводни проекти отсега Да. Копие от одитния доклад, в това число и препоръките, касанататък няма да се финансират, го разбирайте така: повече ещи липсата на уреждане на такива дейности, беше дадено личв ПУДООС няма да бъде одобрена молба за такъв проект. Но за но на министър Караджова и беше разпоредено дирекциите в изграждащите се - при тях вече сме „налели първия милион” и им министерството да подготвят всички липсващи нормативни трябва по-малка сума, за да тръгнат тези съоръжения. А общи- документи по съответните закони. ните в момента нямат други начини за довършване на проек- За екотаксите обаче последните нормативни изменения предтите – оперативна програма „Регионално развитие” им отказ- виждат да влизат в общините, а не в ПУДООС. ва, не могат да го вкарат по ОП „Околна среда”. И ние сме пред b Пълния текст четете на dnevnik.bg/ekobiznes въпроса или заровения първи милион го оставяме така и чакаме някой в бъдеще да довърши проекта, или го довършваме сега. Решихме, че онези, които са в най-напреднала фаза, предназначени са за най-голям брой хора и отговарят на всички изисквания за заустване, могат да бъдат довършени. От тези над 100 водопроводни проекта, които стоят, 3-4 излязоха като възможни за дофинансиране – за да приключим проекта и да не оставим едни тръби доникъде. Един от тези проекти е на Ново село. Значи има и такива водопроводи, при които строителството се замразява и се консервират, както заяви по-рано ръководството на министерството? Да, от тези над 100 проекта на над 90% им беше отказано дофинансиране и в момента се консервират. Спирането на договорите и плащанията доведе ли до проблеми между общини и изпълнители? Да, проблеми има. Има вече общини, в които има такива колизии заради това, че ©© Надежда Чипева не продължаваме финансирането по вече подписани договори. Ние сме спрели па- В продължение на години предното ръководство на ПУДООС харчеше за скъпи водни проекти в малки населени места, рите, а изпълнителят не е бил спрян на- въпреки че пречиствателните станции в големите градове, за които срокът изтича, още не са готови и наполовина

СО2 пазар

Боряна Семкова

Дебелите въглеродни котки на ЕС

Как да се преодолее неравномерното разпределение на квотите между отделните компании

Близо три години преди началото на фаза 3 от европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) на въглероден диоксид през 2013 г. експерти и политици подлагат все по-често на обсъждане ефективността на пазара и разпределението на квотите. Неотдавна британската неправителствена организация Sandbag публикува доклад, който изследва деформациите при разпределянето на квотите и негативното им влияние върху пазара. Докладът на Sandbag има за цел да хвърли светлина върху функционирането на въглеродния пазар в ЕС и конкретно да проучи как някои от най-големите компании в ЕС са в състояние да правят огромни печалби от търговия с емисии. Да се разбере как се постигат тези печалби и кой ще ги реализира е от жизненоважно значение за способността на ЕС да развива по-добре функциониращ пазар, който има реално влияние върху климатичната промяна. За момента ЕС има най- голямата схема за търговия с въглеродни емисии в света, но политиката на ненамеса на пазара го подлага на риска да стане благодатна почва за бързи и незаслужени печалби. Ако от световната финансова криза е извлечена някаква поука, тя е, че успешните

пазари вървят ръка за ръка с добрите регулации. Възможно е да няма единодушие каква да е регулацията, но повечето експерти са на мнение, че пазарите, оставени изцяло на техните възможности, нерядко действат на принципа на краткосрочната печалба и на тях не може да се разчита да действат в интерес на обикновените граждани. Въглеродният пазар не е просто място, където се правят пари. Той показва компаниите, които в голяма степен изпитват дефицит от разрешителни за емисии, и онези, които потенциално работят в сектори, където повечето компании са получили повече квоти от необходимите им. ЕС вече прави усилия да реши някои

Структурни несъвършенства на европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), но някои от по-значимите подобрения ще влязат в сила чак през 2013 г. и все още са обект на яростни дебати и противопоставяне - в много случаи от страна на същите промишлени сектори и компании, които сега печелят от схемата. Дебатите върху ЕСТЕ сега са ограничени в сферата на

Дебелите въглеродни котки (млн. бр. излишни разрешителни през 2008 г.) 14,4

ArcelorMittal 4,2

Lafarge Corus

3,4

SSAB - Svenskt Stal

3,3 2,7

Cemex 2,0

Salzgitter HeidelbergCement

1,7

CEZ

1,7

US Steel

1,6 1,4

Slovenske elektrarne 0

Източник: Sandbag

Бизнес&Екология

прилагане на мерките на фаза 3, включително търговията и препоръчителните нива на квотите за индустрията. Дали има възможност за по-широко обсъждане на реформата на ЕСТЕ зависи от политическите разговори на високо равнище, които сега са водят в ЕС относно това с колко да се намалят въглеродните емисии до 2020 г. и дали това намаление да се увеличи от 20% спрямо 1990 г. до 30%. В момента европейските държави са на две противоположни позиции относно необходимостта да се приемат съкращения от 30%. Най-силно е противопоставянето от страна на европейската индустрия, която няколко пъти предупреждава, че по-големите съкращеня ще й причинят щети.

Излишъци и дефицити Компаниите от ЕС получават за фаза 2 (2008—2012 г.) от ЕСТЕ разрешителни (квоти), които са равни на един тон емитиран CO2. В резултат от щедрите квоти, които остават неизползвани заради световната криза, много компании сега се озовават в положението да имат много повече разрешителни за замърсяване, отколкото са им необходими. Независимо дали тези компании ще предпочетат да продават разрешителни, за да реализират големи печалби, или ги запазят, те са станали собственици на значителни активи и затова от консултантската компания Sandbag ги наричат дебелите въглеродни котки. Топ 10 на дебелите котки (виж графика 1) са имали излишни 35 млн. европейски разрешителни за емисии (EUA) през 2008 г., които се равняват на годишните емисии на Латвия и Литва. През 2012 г. дебелите котки ще имат 230 млн. излишни EUA на стойност 3.2 млрд. евро - сума, която е много по-голяма от инвестициите във възобновяема и чиста технология за същия период или целия бюджет на Европейската комисия за околната среда. От тези компании не се изисква да направят съкращения на техните СО2 емисии и тъй като ЕСТЕ позволява разрешителни да бъдат натрупвани и да бъдат

екополитика интервю

СО2 пазар използвани в следващите фази на търговия, те едва ли ще трябва да съкращават емисиите си от СО2 в бъдеще. В ключовите промишлени сектори, които участват в ЕСТЕ, някои компании имат излишък от квоти, а други - недостиг. Например докато циментовият сектор по правило е с излишъци от EUA, някои стоманодобивни фирми нямат достатъчно разрешителни, с които да покрият емисиите си.

разрешителни, които са повече от нетните съкращения за схемата като цяло. От най-големите шест компании, които имат недостиг от квоти, се изисква да осигуряват или два плащат за намаления на емисии, които са равни на нетните съкращения на енергийния сектор в рамките на ЕСТЕ. При положение, че повечето енергийни компании купуват EUA разрешителни, за да изпълняват задълженията си по ЕСТЕ, и прехвърлят тези разходи върху потребителите, гражданите на ЕС ще плащат все по-неохотно субсидиите за индустрията, след като не се правят съкращения.

Енергийни неволи Енергийният сектор действа като генератор на СО2 емисии, но от малък брой компании се изисква да направят основния обем съкращения на въглеродни емисии за ЕСТЕ. От германските компании RWE и E.ON, които страдат от най-голям недостиг на разрешителни, се изисква да се вместват в разрешителните си или да плащат за допълнителни

Диктатът на стоманата и цимента ЕСТЕ покрива около 40-50% от емисиите в ЕС, като поставя ударение върху

Стойност на разрешителните за въглеродни емисии (млн. евро) 23

22 19

ArcelorMittal Lafarge

Corus SSAB - Svenskt Stal

Cemex

Salzgitter

202

HeidelbergCement CEZ

US Steel Slovenske elektrarne

59 Източник: Sandbag

Топ 10 на енергийните компании с недостиг на разрешителни (млн. бр.) 66

RWE 30

EON 28

Vattenfall Enel

GDF Suez

EDF

Drax Power

Edison

Public Power

8 7

Iberdrola 0

Бизнес&Екология

60 70 Източник: Sandbag

производството на електроенергия и промишлените сектори. Топ 10 на компаниите, наричани дебели въглеродни котки, са главно от стоманодобива и производството на цимент плюс две големи електрически компании от Чехия и Словакия. Всъщност те са изключение за своя сектор, където по принцип има голям дефицит от разрешителни и само пет от топ 50 на компаниите в него регистрират излишъци. Общата тенденция във фаза 2 на ЕСТЕ от 2008 до 2012 г. е електрическите компании да поемат изцяло бремето да достигнат тавана на разрешените емисии или да ги увеличат. Стоманодобивът и циментовото производство, които са доминиращи сред компаниите с излишни разрешителни, също така лобират срещу увеличаването на обема на съкращенията до 2020 г. Всъщност тези и други сектори успяха да се освободят от задължението да купуват разрешителните си на аукциони след 2013 г. и вместо това ще продължат да ги получават безплатно. Тези безплатни квоти ще бъдат определени на базата на топ 10% на най-ефективните инсталации, които функционират в съответния сектор, но дебатите как точно да бъде направено това, продължават и са доста оживени. Всичко това се прави с цел индустриите да бъдат предпазени от т.нар. изтичане на въглерод - международната конкуренция с компании, които не са обект на регулация за своите емисии. Решенията, които са взети, не отчитат излишъците или дефицитите на разрешителни, които отделни сектори ще имат на входа на фаза 3. Вместо това, вземайки предвид изтичането на въглерод, се предвижда секторите да влязат начисто във фаза 3. Още по-малко внимание се обръща на съответната позиция на компаниите в секторите.

Какво гарантира работните места У политиците съществуват опасения, че работните места и индустриите ще мигрират извън ЕС. Не е доказано обаче, че дори щедрото раздаване на безплатни разрешителни ще предотврати подобен процес. В края на 2009 г. стоманодобивната компания Corus затвори британския си завод в Тийсайд и много работни места бяха загубени, въпреки че инсталацията имаше излишък от разрешителни - и тази картина ще е сходна при затварянето на други заводи на територията на ЕС. Още по-обезпокоително в случая с Corus е, че най-вероятно

СО2 пазар компанията ще задържи 7 млн. разрешителни за година за завода си в Тийсайд, тъй като все още има ограничени операции там. Този случай илюстрира опасностите в ЕСТЕ да се вкарват механизми за защита на работни места.

Изходът За да се преодолее негативният ефект от излишните разрешителни през сегашната фаза на търговията с емисии от Sandbag препоръчват: По-голяма амбиция за спазване на поставените цели Наличието на големи излишъци от много промишлени сектори и компании показва, че Европа може да си позволи да следва амбициите си по отношение на ЕСТЕ. Предприемане на действия за увеличаване на инвестициите - достъпът до инструменти за компенсация в чужбина трябва да бъде ограничен, за да може да се инвестира за намаляването на въглеродния диоксид на местна почва - разрешителните, които страните членки държат в резервите си, трябва поскоро да бъдат обявени за невалидни, отколкото да бъдат пускани за продажба - ЕС трябва да дава консултации относно мерките и стимулите за гарантиране, че от милиардите евро активи в ръцете на компаниите една част ще се насочва към инвестииции в нисковъглеродни технологии. Радикалният подход за справяне с проблемите би бил да се извадят промишлените сектори от ЕСТЕ, вместо да бъдат превръщани те в обект на регулации за най-добрите достъпни технологии и стандартите за въглеродния интензитет, свързани с тях. Ревизиране на схемата на фаза 3 Решенията, които се отнасят до изтичането на въглерода, препоръчителните нива и продажбите на енергийниия сектор трябва да бъдат преразгледани и приспособени така, че да отчитат излишъците от фаза 2. Тъй като това приспособяване не е лесно, неуспехът на действията ще „заключи“ проблемите, създадени в резултат от процеса на свободна търговия с разрешителни и деформациите в разпределянето на квотите между компаниите. По-добри данни и по-добър анализ ЕС трябва да подобри мониторинга си върху функционирането на схемата, като изисква данни и информира за резултатите на компаниите, включени в схемата. Това ще увеличи прозрачността и качеството на анализа на ЕСТЕ като цяло.

1) 2)

©© CEZ

Чешката електрическа компания CEZ е почти изключение в бранша с излишните разрешителни за въглеродни емисии

Процент на предоставените квоти за въглеродни емисии на автомобилните компании от необходимите им Volkswagen Michelin Ford Skoda Auto General Motors Renault

BMW Audi Seat Peugeot Citroen Volvo -50

100

150

200

250 Източник: Sandbag

екоавтосалон Георги Пауновски

Женева 2010 Разходът на гориво и вредните емисии бяха акцентът в представянето на новите модели В краткосрочен план намаляването на вредните емисии от автомобилите минава през хибридите, а в дългосрочен бъдещето принадлежи на електромобилите, така могат да се обобщят тенденциите, които демонстрира провелото се през март изложение в Женева. Невъзможно е да се опишат всички екологични модели, тъй като като всяка пета от общо стоте световни премиери е на подобен автомобил. Очертават

разработки, които ще намерят място в електромобилите, когато им дойде времето. Сред най-големите сензации на автосалона в Женева бяха лансирането на хибридни модели от утвърдени производители на спортни автомобили като „Порше“ и „Ферари“. Бидейки част от „Фолксваген груп“, „Порше“ черпи с пълни шепи опит от фирмата майка, което й позволява вече да пусне на пазара две екоразработки Качваш електромобила на влака или метрото и така не само изминаваш без проблем дълги разстояния, но и избягваш задръстванията, смятат швейцарците от „Ринспийд“ Не само цветът на това „Ферари“ е зелен. Благодарение на хибридното задвижване то би се задоволило с 35% по-малко гориво от обикновения бензинов модел „599 GTB Фиорано“

©© Porsche

се обаче няколко тенденции. Част от компаниите разчитат хибридите да им осигурят плавния преход към електромобилите. Това е причината към утвърдените производители на подобни модели - „Тойота“, „Хонда“ и „Лексус“, да опитат да се присъединят „Пежо“, „Ситроен“, „Киа“, „Форд“, „Мазда“, „Фолксваген“ и др., които тестват свои разработки и скоро ще ги пуснат на пазара. Това се прави основно с цел да се извлекат екодивиденти, докато се преодолеят основните трудности пред електромобилите. В най-общи линии те са две - подходящи акумулатори и инфраструктура за зареждането им. Идеалната батерия трябва да е лека, компактна, с висока енергоемкост, да се зарежда бързо и бавно да губи ток. Вместо това в момента имаме тежки акумулатори (съставляващи до половината от теглото на електромобила) с ток, достатъчен да бъдат изминати едва 100-150 километра, а пълният им заряд отнема часове. На всичкото отгоре липсват места за зареждане извън градовете. На този фон хибридът е добра алтернатива и опитно поле за тестване на редица

и да подготвя трета, с невероятни параметри. Новото поколение на всъдехода „Кайен“ от май ще се предлага и като хибрид, разчитайки на комбинацията от бензинов двигател с мощност 333 к.с. и електромотор (47 к.с.). Работещи заедно или поотделно, от една страна, те гарантират разход на гориво от 8.2 л/100 км,

а, от друга - ускорение от 0 до 100 км/ч за 6.5 сек. При равномерно шофиране със скорост до 60 км/ч хибридният „Кайен“ може да се придвижва само на ток.

Хибрид на пистата На щанда си „Порше“ представи и хибриден прототип на своя расов спортен

Според „Порше“ подобен автомобил би могъл да харчи 3 л/100 км и да има умопомрачителна динамика

©© Ferrari

Бизнес&Екология

екоавтосалон градски условия. Това би означавало консумация от около 18 л/100 км.

Луксозните марки също позеленяват

©© Rinspeed

автомобил 911 GT3R хибрид, който разполага с два електромотора с мощност по 80 к.с. (задвижващи предния мост), които подпомагат работата на бензиновия двигател (418 к.с.). Разполагащият с над 640 коня мощност болид ще демонстрира качествата си на 15 и 16 май по време на състезанието за издръжливост „24-те часа на „Нюрбургринг“. Очакванията са заради ниския разход на гориво „Порше 911 GT3R хибрид“ да има известно предимство пред конкурентите си, но, от друга страна, по-високото му тегло е недостатък. Над 700 к.с. мощност, ускорение до 100 км/ч за 3.2 секунди и разход на гориво от 3 л/100 км! Невъзможно, ще кажат мнозина, напълно постижимо, твърдят от „Порше“ с показания в Женева прототип 918 спайдър. Автомобилът е хибрид и има V8 бензинов мотор с мощност 500 к.с. и три електродвигателя (обща мощност 218 к.с.), как постига икономичността си обаче засега остава тайна. Почти пълна информационна мъгла покриваше и първия хибриден автомобил в историята на „Ферари“. Причината може би се крие в това, че преходът от прототип до сериен модел според самата компания ще отнеме поне пет години. Все пак посетителите на изложението в Женева разбраха, че автомобилът е създаден на базата на модела „599 GTB Фиорано“ и има 12-цилиндров V-образен бензинов двигател (мощността му не беше оповестена, но при серийното „Ферари“ тя е 620 к.с.), както и електродвигател с мощност 100 к.с. Електромоторът има за задача да подпомага ускорението и поддържането на постоянна скорост, което би могло да намали разхода на гориво с 35%, особено в

Екологични изненади в Женева демонстрираха и други луксозни марки. БМВ например представи прототип на електромобил на базата на първа серия купе с мощност 170 к.с. Електромоторът може да ускори колата до 100 км/ч за 9 секунди, а запасът от ход е 240 километра. „БМВ актив Е“ вече е във фазата на практически изпитания. Компанията вече предлага на пазара хибридни версии на моделите си Х6 и Серия 7, вече се тества и пета серия с такъв тип задвижване. „Ауди“ пък представи на автосалона трети концептуален електромобил. За разлика от първите два представителя на „Е-трон“ генерацията той е от типа с разширен обхват. По подобие на „Опел Ампера“ и „Шевролет Волт“ след изчерпването на енергията в батериите се включва малък бензинов мотор, работещ като генератор, гарантиращ преход от още 200 километра при разход на гориво 1.9 л/100 км. Определян като автомобил за големия град, електрическото А1 може да измине 50 км в града на ток, като електромоторът с мощност 102 к.с. осигурява прилична динамика. Компанията тества и хибридна версия на лимузи-

ната си А8. При „Мерцедес“ екозвездата в Женева беше футуристичният „Ф 800 стайл“. Лимузината е с размерите на Е класа (дължина 4.74 м), мощността й е 409 к.с. (109 от тях, осигурявани от електромотор), може да измине само на ток около 30 километра, а разходът на бензин е 2.9 л/100 км. Освен хибридна версия на базата на същото купе беше представен и електромобил, който използва за гориво ток, получен от реакцията в горивни клетки между водорода в резервоарите на колата и кислорода от въздуха, при която единственият отпаден продукт е водна пара, излизаща от ауспуха.

В следващия етап В Женева се видя, че сред автомобилните производители има и компании, които мислят да прескочат междинния етап на хибридите и директно да преминат към електромобилите. Най-амбициозната сред тях е „Рено“, която планира да лансира четири модела през тази и следващата година. „Мицубиши“ също игнорира хибридите и вече с успех продава в Япония електрическия iMieV, който ще атакува пазарите в Европа както под бранда на японците, така и с логото на „Пежо“ и „Ситроен“. Изненадващо директно на ток ще преминат и индийците от „Тата“, които в Женева показаха „Нано ЕV“, очаквана на Стария континент до три години.

„Пежо Йон“ се задвижва от електромотор с мощност 64 к.с., осигуряващ достигане на до 130 км/ч

Пътуване по джоба на всеки При сегашната цена на електроенергията в Европа изминаването на 100 километра с електромобила „Пежо Йон“ ще струва под 1.5 евро (по-малко от три лева), съобщиха наскоро от компанията. Компактният градски модел (дълъг под 3.5 метра), създаден на базата на „Мицубиши iMiEV“ и имащ близнак в лицето на „Ситроен C-Zero“, може да измине с едно зареждане на батериите 130 километра, осигурявайки комфортен превоз на до четирима пасажери и скромно количество багаж. На пазарите в Европа трите братчета се очакват в края на годината, като от „София франс ауто“ имат амбицията да продават „Йон“ и у нас.

наука и технологии Карлос Хертел, директор на европейския център за глобални изследвания на „Дженерал електрик“:

През 2007 г. 43-годишният Карлос Хертел поема ръководството на европейския център за глобални изследвания на компанията „Дженерал електрик“ в Мюнхен, Германия. Преди това д-р Хертел е работил като мениджър и разработчик на газовите турбини на шведската компания „Алстом“. Има няколко свои патента и е автор на над 50 научни публикации. Центърът в Мюнхен е един от четирите мозъчни тръста на компанията в САЩ, Европа, Индия и Китай. Подразделението се занимава с изследвания в областта на възобновяемите и алтернативните енергоизточници, композитните материали, сензорите в автомобилостроенето и системите за сигурност, както и в улавянето на изображения за нуждите на медицинската диагностика. - Кои са основните области, в които центърът прави изследвания и разработки? - Те са няколко. Например за вятърните паркове, разположени на суша, правим разработки на всички компоненти. Перките, трансмисията, електрониката, основното тяло, системите за монито-

Георги Жечев

Дори в криза парите за изследвания не трябва да се режат

ринг и включване към електрическата мрежа, начините за съхранение на енергията – работим по оптимизиране на всичко това. Вятърните централи във водоеми (т.нар. офшорни паркове – бел. авт.) все още са новост. Разработките със слънчева енергия са главно във фотоволтаиката. Иновационните изследвания на нови материали като полупроводници се извършват в Индия и САЩ. Направлението, което разработваме в Мюнхен, са цялостните соларни системи. Когато говорим за слънчева енергия, рядко се сещаме за панелите по покривите на къщите, а по-скоро мислим за наземни слънчеви цен-

загубена топлинна енергия. Топлината, която се отделя от завод за цимент или стомана, от турбина или двигател, може да бъде възстановена. Съществуват различни технологии – тази, която ние използваме, се нарича цикъл на Ранкин с органична течност (ORC). Разработваме тази технология като приставка за двигатели, турбини и производства. Това не е технология за възобновяема енергия, а за енергийна ефективност. Разработваме подобна технология заедно с „Йенбахер“ (подаразделение на „Дженерал електрик“ за генератори на биогаз – бел. авт.) за един клиент в Словения, която ще тестваме тази година. - Много експерти твърдят, че възобновяемите енергийни източници не могат напълно да заменят петрола, въглищата и природния газ дори в дългосрочен план. Как ще коментирате това? - Не смятам, че това е вярно. Ако погледнете в наистина дългосрочен план, във времето на нашите правнуци, тогава добивът на въглеводородните горива ще е станал доста скъп. Дори не говорим за климатични промени, а за пазарни механизми. Така че в истински дългосрочна перспектива ще се наложи да намерим решение, основано на употребата на слънчевата енергия под всякаква форма – фотоволтаици, вятър, океански течения. Но дали това ще стане след десетки или стотици години, не знаем. Не виждам защо възобновяемата енергия да не може да задоволи енергийните ни нужди. Просто е въпрос на време, предпочитания, обществена осведоменост и политики. Ако климатичните промени са достатъчно голяма тревога, ще предприемем действия. Ако тези промени не са толкова голям проблем, ще бъдем пасивни. Така че развитието на енергетиката зависи от много фактори, но аз не съм виждал научно доказателство, че има лимит колко енергия може да се произведе от възобновяеми източници. Вероятно сте виждали тези графики, на които е показано как слънчевата радиация от само една малка част

Бизнесът трябва да привлича талантливи студенти още по време на следването им трали. Покривните системи се нуждаят от специална електроника за максимален добив на енергия. Изследваме също така и възможностите за възстановяване на отделената и

Бизнес&Екология

наука и технологии от Сахара може да покрие енергийното потребление на планетата. Не казвам, че решението е да построим огромна слънчева централа в Сахара. Количеството соларна енергия, което достига до Земята, е толкова голямо, че аз съм абсолютен оптимист, че по-скоро рано, отколкото късно, ние ще произвеждаме голяма част от енергията си от ВЕИ. - Как успявате да поддържате изследователските дейности в условията на икономическа криза? - Независимо дали сме в криза или не, това не променя основите на конкуренцията. Вие все пак трябва да се борите за пазарен дял. По време на криза пазарите са по-трудни, защото има свръхпредлагане и потребителите избират само най-добрите решения. Конкурентният натиск по време и след криза е по-голям, отколкото преди нея. Големите компании осъзнават това. Осъзнават още, че ако забавят изследователските и развойните дейности, те ще излязат от кризата по-слаби. Така че те поддържат разходите за изследвания. Наблюдавам това в нашата компания. Със сигурност се стремим да контролираме разходите си, но изследванията и развойната дейност не са засегнати. Всъщност бюджетът за корпоративни изследвания е значително по-голям тази година, отколкото миналата. Парите за миналата бяха същите като за тази преди нея. Това трябва да стане приоритет за бизнеса. Технологията е ключовата отличителна черта от останалите компании. Всички го разбират. Последното нещо, което човек пипа, са парите за нововъведения. Дори при много големи икономически затруднения всички ще се опитват да пестят от разходи, но това не е добра стратегия дотолкова, колкото можеш да си позволиш добра технологична база, която да поддържаш. Другият аспект на въпроса е, че има индустрии, в които цикълът за разработване на един продукт е сравнително кратък. В телекомуникациите всяка година има нови продукти. При криза дадена компания може да реши да отложи пускането на пазара на следващия модел за покъсен етап. В повечето от секторите, в които ние работим, цикълът е дълъг - реактивни самолетни двигатели, промишлено оборудване, томографски и магнитнорезонансни скенери. Ако разработвате реактивен двигател, това може да отнеме 10 години – от дизайна до сертифицирането на изделието. Вероятността за тези десет години да претърпите нещо, подобно на криза, е голяма. Така че сме свикнали да работим в цикли, от надуването до спукването на балона. Ние

продължаваме да инвестираме. Част от нашите бизнеси са показателни за това. Самолетните двигатели са най-добрият пример, но същото важи и за производството на енергия. Пазарът върви към все по-голямо търсене на енергия. Трябва постоянство в инвестициите, защото в дадения момент искаш да имаш ново изделие, което да е по-добро от конкурентното. От нашия опит мога да кажа, че е по-добре да се инвестира. - На основата на този ваш бюджет какво можем да очакваме като новости на пазара до края на тази година? - Нашата роля като корпоративно звено за изследвания и нововъведения не е да разработваме неща, които ще излязат на пазара до края на годината. Това е работа на бизнес звената, които подобряват технологиите в краткосрочен план. При нас отнема от 3 до 5 години да разработваме нещо, преди то да се превърне окончателно в продукт. Така че, ако работим днес върху производствена технология за крилата на перките на вятърните турбини, върху компактни генератори, върху аеродинамични форми на съоръженията, които да ги правят по-тихи, то това ще се появи на пазара след 3 до 5 години. - Какво е мястото на университети във вашата работа? - Университетите играят важна роля в

ва с външни организации. Причината е или по-ниската цена, или по-бързата работа, или по-високото качество. За нас университетите са важна част от нашата научноизследователска мрежа, в която има и правителствени лаборатории, и други компании. Ще ви дам пример. Търсим лазерна технология, която ни трябва за някакво производство. Но ние не се занимаваме с лазери. Налага се да се съюзим с компания, която разработва такава технология, за да сме си от взаимна полза. Днес подобни неща се случват все по-често. Университетите често притежават специфично ноу-хау, което в едно партньорство се оказва полезно за тях от научна гледна точка и полезно за нас от технологична. - Смятате ли, че Източна Европа и България в частност имат потенциала да бъдат домакин на подобен научноизследователски център или отделна изследователска дейност? - Защо не? Мисля, че за да се превърне едно място в процъфтяваща среда за изследвания, са необходими няколко съставки. Основната е свързана с необходимостта от академична институция, която да създава учени и технолози. Ако я нямате, трябва да внасяте учени от чужбина, затова е добре да разполагате с един-два добри университета. На второ място, трябва, да има развито предприемачество с малки и средни компании, които да предлагат технологични решения, които да са наукоемки. Правителствата могат да играят важна роля в подпомагането на малките и средните фирми. Когато разполагате с такава среда, вие се превръщате в атрактивно място за големите компании, които искат да участват в развитието и растежа на пазара. Не е достатъчно обаче просто да продават вятърни генератори, необходимо им е по-осезателно местно присъствие, което може да стане чрез местните фирми. Големите компании винаги работят в глобален мащаб, те не идват просто да помагат, за да запазят хората от ефекта на „изтичане на мозъци“ просто защото харесват страната. Например „Дженерал електрик“ има голямо влияние в САЩ, но не разсъждава в смисъл на запазване на американското производство. Опитваме се да играем глобално и да използваме специалните търговски или технологични възможности на всяка страна.

При енергийните технологии сме свикнали да работим в икономически цикли - от надуването до спукването на балона изследователските дейности. Винаги ще търсим най-добрите студенти, но не е достатъчно просто да пуснеш обява за работа във вестника. Трябва да се свържеш с умните хора рано, още по време на следването им. Това правят повечето големи, а и някои малки компании. Обичаме да работим с университетите и студентите по стажантски програми, по магистърските или докторските им работи. От една страна, набираме кадри, от друга, създаваме имидж на марката „Дженерал електрик“. В Германия например компанията не е толкова известна, колкото в САЩ, но ние се опитваме да стигнем до младите инженери и учени, така че те да ни опознаят. Друго нещо, което искам да отбележа, е, че все повече компании извършват изследванията си чрез консултантски групи. Бизнесът върши голяма част от изследванията си вътре в самата компания, но все повече се опитва да се свърз-

b Пълния текст четете на dnevnik.bg/ekobiznes

наука и технологии

Атанас Георгиев*

Европейската супермрежа След проектите за газопроводи, Европа може да инвестира и в трансконтинентални електропроводи Експерти прогнозират, че през 2050 г. основният дял от енергопотреблението на Европа ще се задоволява с електроенергия. Почти изцяло на електроенергията ще разчита наземният транспорт – градски и извънградски железници и електромобили. Ако средногодишният растеж на енергопотреблението е 2%, абсолютният му размер ще се удвои. Същевременно до средата на века въглеродните емисии на Европа трябва да се намалят с около 80%, а зависимостта от вносни изкопаеми ресурси може да се увеличи от сегашните 50% на над 70%.

Има ли алтернатива на вносните изкопаеми горива, чиято цена никой не може да прогнозира? Според няколко енергийни компании реше-

нието е т.нар. Европейска супермрежа, която ще позволи използването на голям брой вятърни генератори в плитките води на Северна Европа, както и на слънчева енергия от Средиземноморския регион. В групата на Приятелите на Европейската супермрежа (www. friendsofthesupergrid.eu) участват немските концерни Siemens и Hochtief, френската Areva, италианската Prysmian, белгийският мрежов оператор Elia и още няколко енергийни и технологични компании, които вярват, че изграждането на опорна мрежа на прав ток ще позволи както използването на голям дял възобновяема енергия в микса, така и осъществяване на идеята за единен европейски енергиен пазар с дългосрочно предвиди-

ми цени. Основното предимство на вятъра и слънчевата енергия според тях е предвидимата стойност на ресурса, както и възможността да се прогнозират точно инвестиционните разходи за подобен проект. Основният въпрос, който стои пред Европа според идеолозите на супермрежата, е как да се интегрират сегашните преносни системи с огромния потенциал на възобновяемата енергия и растящата потребност на Стария континент от електрическа енергия. Оказва се, че HVDC технологиите са отговор на повечето от проблемите. С помощта на високоволтовите преносни системи на прав ток (high voltage direct current – HVDC) може да се пренасят огромни обеми енергия на големи разстояния. Така например пиковото потреб-

DESERTEC - ЕС, Близък изток и Северна Африка Концентрирана слънчева енергия (КСЕ)

Водноелек трическа енергия

Фотоволтаици

Биомаса

Вятър

Геотермална енергия

Обща площ на инсталациите за КСЕ за производство на електричество Свят, 2005 г. ЕС-25, 2005 г. Близък изток и Северна Африка, 2005 г. ЕС, Близък изток и Северна Африка (площ за покриване на част от енергийните нужди), 2050 г. ©© Desertec Foundation

Бизнес&Екология

* отговорен редактор на онлайн медията за публични услуги publics.bg

наука и технологии ление във Великобритания може да се задоволи от излишна вятърна енергия, генерирана в Германия, и обратно. Слънчевият ден в Испания може да означава по-евтин ток в Норвегия, а ветровит следобед в Скандинавия да достави евтина енергия на потребителите в Италия. Почти всички необходими технологии са налични и в момента, което улеснява осъществяването на проекта. Има обаче и някои „тесни места”, за които трябва да се инвестира в близките години, казват приятелите на супермрежата. Една от технологиите, които ще бъдат ключови, са специалните пристанища и морски съдове, с чиято помощ ще се инсталират вятърните перки в открито море. Въпреки че става въпрос за разстояния до 30 км от сушата и за води, дълбоки до 40 м, трябва да се създаде специален флот от „инсталационни” кораби, които да поставят фундаментите за всеки отделен генератор. Може би ще е необходим и специален „морски” електроенергиен системен оператор, който да управлява новата мрежа и връзките й към наследената електроенергийна мрежа на Европа. Свързването между отделните елемен-

ти на супермрежата и връзките й с европейската преносна система ще се осъществяват в специални супервъзли, където променливият ток ще се преобразува в постоянен и обратно. Стойността на инвестицията в мрежата ще е около 34 млрд. евро за свързване на Великобритания, Германия и Норвегия, изчисляват участниците в консорциума, а управлението на проекта най-вероятно ще е базирано в Брюксел. Европейската столица е подходяща, защото там е базирана единната регулаторна институция за европейския електроенергиен сектор ACER, както и новата организация на европейските преносни оператори ENTSO-E. Двете организации ще имат ключова роля при определянето на пазарните правила и мрежовите стандарти през следващите години и от техните решения зависи дали идеята за супермрежата ще се осъществи.

В духа на супермрежата е и друг голям европейски проект – Desertec. Той предвижда производството на електроенергия за Европа с помощта на соларни инсталации в... Северна Афри-

totema

ка и Близкия изток. Девизът на проекта е, че за 6 часа пустините в света получават повече енергия, отколкото всички потребители на Земята изразходват за една година. Инициативата залага на енергия от концентрирани соларни мощности, но и на стандартни фотоволтаици. При концентрираните соларни мощности технологията е подобна на конвенционалните централи, защото се използва енергията от изпаряването на флуид, а предимството е, че топлината може да се съхранява и да се използва през нощта за производство на електроенергия. В проекта Desertec се предвижда изграждане на HVDC кабели от Сахара и Близкия изток до Европа. Едно от трасетата минава през България, което означава, че скоро освен за петролопроводи и газопроводи ще трябва да помислим и за стратегически електропроводи. Ако първите отразяват енергийния микс от края на миналия век, последните определено са визия за европейското ни енергийно бъдеще.

ТОТЕМА е инженерингова фирма с дългогодишен опит и добри традиции, работеща в областта на топлоенергетическите технологии и машини – водогрейни и енергийни котли и спомагателното им оборудване. Фирмата е последователен приемник на Дирекцията по топлоенергетика на държавното предприятие „Автоматизация и модернизация на енергийната система”, основано в 1967г. Понастоящем ТОТЕМА ЕООД е частна компания. Основният инженерен екип на ТОТЕМА има над 20 годишна практика в областта на топлоенергетическите технологии и машини и извършва: █ изследване и консултации, инженерeн анализ, управление на проекти; █ проектиране на парни и водогрейни котли, горивни уредби, нагревни повърхности, паро-, въздухо- и газопроводи; █ експлоатационни и гарантийни изпитания на парни котли и спомагателното им оборудване; TOTEMA ЕООД е оценена и сертифицирана съгласно изискванията на OHSAS 18001:2007 и ISO 9001:2008 и е надежден партньор с много добри референции.

наука и технологии

Нели Найденова

проф. Христо Пимпирев

На Антарктида промените в климата са съвсем очевидни Българската антарктическа експедиция участва в международен проект за климатичните промени. Каква е целта му? Този проект е съвместно участие между Испания и Португалия. Одобрен е от португалския и от испанския научен фонд и се финансира изцяло от двете страни, залегнал е в стратегия на Седма рамкова програма на Европейския съюз, където полярните изследвания са едни от основните приоритети. Миналата година беше началото на проекта, а тази година започнахме същинската работа. Основната му цел е да се изследва постоянната замръзналост, т.нар. пермафрост. Тя се наблюдава в полярните региони в Арктика и Антарктида. Тя е изключително важна за установяване на въглеродния цикъл в атмосферата. Знаем, че проблемите на глобалното затопляне, които сега вълнуват цялото човечество, се дължат на факта, че количеството въглероден диоксид се е увеличило през последните 100 години с 20% в атмосферата, а на метана със 100%, което води до парников ефект. Нейното изследване е много важно, защото тази постоянна замръзналост е чувствителна на този въглероден цикъл, при който се освобождават въглеродният диоксид и метанът. В какво се изразява българското участие? Българската страна предостави инфраструктура и научен потенциал. Ние предоставяме логистичните възможности на българската полярна база, тъй като португалските изследователи нямат

база там. Наши учени от Софийския университет и по-специално Географския факултет, както и институти на БАН взеха участие в проекта. По този начин нашите учени имат шанса наравно с колегите си от Испания и Португалия да се включат в осмислянето на тези данни, които ще бъдат важни за създаването на един модел за климатичните промени в тази част на Антарктическия полуос-

в производството на такава техника. Миналата година поставихме метерологична станция. Повече от 15 години българската страна не може да намери пари за това. Тя струва около 50-60 хил. евро, което е повече от половината от нашия бюджет. Португалските учени спонсорираха нейното закупуване. Тя записва данни в дълбочина, тъй като е свързана с 10-метров сондаж. Сондажът е в непосредствена близост до метеорологичната станция, където има поставени много прецизни датчици, измерващи температурата през цялата година. Тя е снабдена със слънчев панел, който я подхранва с енергия, така че да следим температурните изменения, когато нас ни няма. Какви са заключенията от досегашните проучвания? Миналата година направихме сондажа и сложихме метерологичната станция. През този сезон получихме данните и в момента те се обработват. След приключването на проекта другата година, когато отново нашите португалски и испански колеги ще бъдат в нашата база, вече ще бъде изготвен доклад за тенденциите в изменението на климата. Вие сте на базата в Ливингстън от 1993 г. Как климатичните промени се отразяват на тази част от планетата? Има ли промени, които се забелязват с просто око? Да, ние самите виждаме как ледниците се отдръпват. Откриват се нови скали, увеличава се ерозията.

На база изследването ни ще бъде изготвен доклад за тенденциите в глобалното затопляне тров. Екипът е от 8 души: 4 испанци, 2 португалци и 2 българи. Не всички са на терен в Антарктида. Много от учените са включени в проекта и работят в лабораториите съответно в Испания, Португалия, България. Те работят по интерпретацията на получените данни. Каква технология използвахте? Постоянната замръзналост се изследва с прецизна апаратура и в дълбочина, за да се проследят температурните изменения в атмосферата и концентрацията на СО2 във времето. За осъществяването на проекта бяха прокарани три сондажа. Единият е 25-метров сондаж в близост до испанската полярна база „Хуан Карлос 1”. Другите два са съответно 6- и 9-метрови и са в околностите на българската ваза. Сондажите направихме с доста съвременна апаратура на швейцарска компания, специализирана

Бизнес&Екология

b Пълния текст четете на dnevnik.bg/ekobiznes

СО2 пазар

финансиране Стройинвест

Приоритети на програма „Интелигентна енергия Европа” за 2010 г. През февруари в Брюксел бяха представени приоритетите на програма „Интелигентна енергия Европа“ за 2010 г. В началото на март Министерството на икономиката, енергетиката и туризма организира и национален информационен ден, на който българските организации и институции бяха информирани в детайли за възможностите на програмата с цел да се увеличи ефективността и резултатността от участието на България в нея. Целта на програма „Интелигентна енергия Европа“ е да допринесе за сигурна, устойчива и конкурентоспособна енергия в Европа чрез: • Подпомагане на енергийната ефективност и рационалното използване на енергийните ресурси Насърчаване на нови и възобновяеми енергийни източници и подкрепа на енергийната деверсификация • Подпомагане на енергийната ефективност и използването на нови и възобновяеми енергийни източници в транспорта • Програмата по-специално допринася за изпълнение на дейности, свързани с енергийната политика на Европа, по точно с Плана за действие на ЕС за енергийна ефективност и Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници. Кандидатите за финансиране трябва да са юридически лица - публични или частни, регистрирани на територията на Европейския съюз, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Хърватия. Кандитатите трябва да участват в партньорство, включващо най-малко

три независими юридически лица, всяко от които е регистрирано в различна страна. Продължителността на проекта е максимум 3 години, а размерът на безвъзмездното финансиране е до 75% от признатите разходи. Крайният срок за подаване на предложенията е 24 юни 2010, 17.00 (местно време в Брюксел). Кандидатства се единствено по електронен път след регистарция на сайта на програмата: http://ec.europa.eu/ intelligentenergy. Всяка година Изпълнителна агенция „Конкурентност и иновации към ЕК“ публикува подробни указания за приоритетите и дейностите, които ще бъдат финансирани. През 2010 г. ще бъдат приемани проекти по следните приоритети: Енергийна ефективност и рационално използване на ресурсите (SAVE) Енергийна ефективност и рационално използване на ресурсите (SAVE) включва: • Подобряване на енергийната ефективност и рационалното използване на енергията, по–точно в строителния и промишления сектор

Предвиденият бюджет за 2010 г. е 56 милиона евро.

Бизнес&Екология

• Подкрепа при подготовката и прилагането на законодателни мерки. Ще бъдат финансирани дейности в следните подприоритети: Енергийно ефективни сгради:

1.1.

• Дейности за подобряване на енергийната ефективност в нежилищни сгради - мерки, водещи до намаляване на консумацията, ефективна експлоатация и поддръжка • Дейности за подобряването на управлението на енергията в многофамилни жилищни сгради. Приоритетно ще бъдат финансирани дейности, които демонстрират активното участие на заинтересуваните страни (асоциации, федерации и т.н) и ще имат значително влияние. Потребителско поведение:

1.2.

• Дейности, които ще помогнат на потребителите да изберат най-енергийно ефективните продукти (елетроуреди, дограми, осветление) • Дейности, целящи повишаване на осведомеността на различни групи от индивидуални потребители по въпросите, касаещи например Директивата за енергийните услуги или Директивата за енергийните характеристики на сградите.

финансиране Това включва мащабни информационни кампании, дейности по анализиране и наблюдение на пазара, информация за продуктите, съобразени с различните социални групи и други. Кампаниите трябва да отговорят на нуждите и желанията на потребителите и да включват и етап на оценка. Те трябва да бъдат подкрепени от организации на потребители и екологични неправителствени организации, индустрията, търговците и съответните регулаторни власти, като в същото време са независими по отношение на частните и национални интереси. Нови и възобновяеми енергийни източници (ALTENER) Нови и възобновяеми енергийни източници (ALTENER) включва: • Насърчаване на използването на нови и възобновяеми енергийни източници за централизирано и децентрализирано производство на електроенергия, топлинна енергия и охлаждане, включително и на биогоривата, за да се подпомогне диверсификацията на енергийните източници • Интегриране на нови и възобновяеми енергийни източници в местните околна среда и енергийни системи • Подкрепа за изготвяне и прилагане на законодателни мерки. Ще бъдат финансирани дейности по следните подприоритети: Енергия, произведена от ВЕИ:

2.1.

• Дейности, подкрепящи интегрирането на електроенергията от възобновяеми източници на пазара и в енергопреносните мрежи, чрез намиране на решения за оптимизиране на разрешителния режим и интегриране и включването на енергията от ВЕИ в енергопреносните мрежи • Дейности, допринасящи за подобряване на разрешителните процедури, дългосрочно и интегрирано планиране; намиране на приемливи решения за конкуриращи се интереси на заинтересуваните страни по спорни въпроси, като например по отношение на въздействието върху околната среда • Стратегически действия за анализ и контрол на политиките, пазарите, разходите и ползите от използването на енергия от ВЕИ, като се обхванат и други сектори, ако е необходимо и уместно. ВЕИ в сградите:

2.2.

• Дейности, които водят до увеличаване на използването на биомаса, геотермални и/или соларни системи за отопление, охлаждане или производство на ел. енергия в енергейно ефективни сгради. Те включват:

• Прилагането на наредбите и нормативните изисквания за енергийно ефективни сгради, мерки за измерване и плащане, обучение на персонала на местните/регионалните власти • Предоставяне на информация за подкрепящите мерки, ползите, разходите и ефективността на ВЕИ системите и оборудването на всички заинтересувани страни. Фокусът е насочен към инсталирането на много индивидуални ВЕИ системи в групи от сгради или чрез използване на централизирано решение в централно отопление/охлаждане. Дейностите за предпочитане трябва да бъдат осъществявани от: • публичните власти (проектанти и енергийни специалисти) • организации от строителния сектор строителни компании, архитекти, предприемачи, жилищни сдружения • дружества, предоставящи енергийни услуги, които ивестират в системи за ВЕИ. Биоенергия:

2.3.

• Дейности, целящи насърчаване използването на биоресурсите на енергийния пазар: Тези дейности включват: • Подкрепа за прилагането на местни/ регионални планове за използване на био енергия • Стимулиране на инвестициите и бизнес споразумения за устойчиво използване на биоенергията (биомаса, биогаз и течни биогорива) • Подкрепа на стратегически инициативи за популяризиране използването на биопродукти - качество, стандарти и устойчивост • Насърчаване използването на биогаз в газопреносните мрежи или използването му като гориво за транспортните средства, включително улесняване на процедурите за свързване в мрежата, както и мониторинг на качеството. Енергия в транспорта (STEER) Енергия в транспорта (STEER) цели насърчаване на енергийната ефективност и използването на нови и възобновяеми източници на енергия в транспорта, включително чрез: • Подкрепа на инициативи, свързани с всички енергийни аспекти на транспорта и диверсификацията на горивата • Насърчаване на възобновяеми горива и

енергийна ефективност в транспорта • Подкрепа при изготвянето и прилагането на законодателни мерки. През 2010 г. ще бъдат финансирани следните дейности : Енергийно ефективен транспорт: • Дейности, повишаващи енергийната ефективност на товарния транспорт: разработване на системи за координация, управление и информация за съвместви действия между администраторите и заинтересуваните страни (превозвачи, дистрибутори, търговци и клиенти) • Дейности в подкрепа на развитието на енергийно ефективни схеми за управление и тяхното широко прилагане, насочени към водачите от всички категории • Дейности за насърчаване използването на различни подходи при одита и сертифицирането на политиките и плановете за градска мобилност, включително и обмен на практики и опит на европейско ниво • Дейности за насърчаване на безопасното колоездене и ходене пеша чрез изполването на подходите на интегрирано планиране и провеждане на информационни кампании за устойчиво мобилно поведение. Повишаване на капацитета и обучения в областта на енегийните аспекти на транспорта: • Дейности за насърчаване на взаимното обучение между практици, служители в регулаторните и административните органи или експерти чрез обмен на персонал (стажове, обучения от по-опитни колеги, обучение на работното място) • Дейности, подпомагащи обучението на академично ниво чрез мрежа от образователни институции, обмен на персонал, посещения, разработване на обучителни и информационни материали • Дейности, подпомагащи обучението и изграждането на капацитет на персонала на съществуващите местни и регионални агенции, като се използват наличните материали за обучение • Инициативи, целящи насърчаване на съществуващите местни и регионални агенции за предлагане на нови услуги.

3.1.

3.2.

b Пълния текст четете на dnevnik.bg/ekobiznes

Краен срок за предаване на проектните предложения 24 юни 2010, 17:00 местно време в Брюксел Индикативен срок за оценка на предложенията: декември 2010 Индикативен срок за уведомяване на бенефициентите и средата на декември 2010 провеждане на преговори : Индикативен срок за сключване на договори април 2011 Източник: Reuters

финансиране Мара Георгиева

Над 78 млн. лв.

за енергийна ефективност на училища и детски градини Министерството на регионалното развитие и благоустройството обяви процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, която цели да повиши енергийната ефективност и да стимулира използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в общинските детски ясли, градини, училища, включително спортни салони. Проектите ще се изпълняват в 86 големи български общини, които ще получат малко над 78.2 млн. лева. Средствата се предоставят от оперативна програма “Регионално развитие”, финансирана основно от Европейския фонд за регионално развитие. Размерът на съфинансирането от фонда е 85%, или почти 66.5 млн. лева. Крайният срок за кандидатстване е 20 май 2010 г., 16:00 ч. Одобрените трябва да осигурят съфинансиране в размер на 15% от стойността на проекта. За да си набавят тези средства, общините могат да кандидатстват за мостов кредит от Фонда за енергийна ефективност. Дейностите, които ще получат подкрепа по тази схема, са обособени в два компонента: 1. Внедряване на мерки за енергийна ефективност в общински образователни институции, в които може да се извърши: - подмяна на дограма (прозорци, врати) - топлинна изолация на външни стени, покриви и подове - основен ремонт, модернизация или подмяна на абонатни станции/котелни стопанства или прилежащите им съоръжения, включително смяна на горивната база - изграждане на инсталации за оползотворяване на ВЕИ за задоволяване на нуждите от енергия на сградата, които не генерират приходи (печалби) от търговска дейност за бенефи-

циента в процеса на експлоатация на съоръженията - балансиране на отоплителна/охладителна, вентилационна инсталация - ремонт или подмяна на вътрешна отоплителна/охладителна/вентилационна инсталация - монтиране на радиаторни термостатични вентили и разпределители - въвеждане на енергоспестяващо осветление - внедряване на автоматизирани системи за управление и регулиране на потреблението на топлинна и електрическа енергия - газифициране на сградата - съпътстващи строително-монтажни работи, в т.ч. ремонт или подмяна на електрическа инсталация, хидроизолация (включително прилежащото дворно място), свързани с внедряването на мерките за енергийна ефективност. Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ по този компонент е 500 хил. лв., а максималният - 10 млн. лв. 2. Извършване на обследвания за енергопотребление. Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ за един проект по този компонент е 500 хил. лв., а максималният - 5 млн. лв. Пълният комплект от документи и насоките за кандидатстване са публикувани на www. bgregio.eu, www.mrrb.government. bg, www.eufunds.bg

Бизнес&Екология

10%

финансиране Мара ГЕОРГИЕВА

по-голяма субсидия за земеделски стопанства на биогаз Други промени

Проекти, свързани с т.нар. нови предизвикателства от Европейския план за икономическо възстановяване, ще получат с 10% по-голяма субсидия от досегашната по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони. Това реши Комитетът за развитие на селските райони към Европейската комисия. Възможността за повече средства се отнася до инвестиции: - които са свързани директно с производството на мляко - в сгради и оборудване с цел подобряване на енергийната ефективност на земеделското стопанство или свързани с производството на биогаз, на електричество или топлинна енергия посредством преработка на биомаса - за създаване и/или презасаждане на бързо растящи храсти и дървесни видове, използвани за производство на биоенергия - във водоспестяващи технологии в земеделски стопанства. На 1 ноември миналата година спря приемът на проекти по тази мярка в частта й, предназначена за покупка на селскостопанска техника, напоителни съоръжения, оранжерии и трайни насаждения, заради изчерпване на определения за целта ресурс. Но кандидатстването по останалите дейности от мярката ще продължи. Става въпрос за инвестиции за прилагане на Нитратната директива (15% от общия бюджет на мярката, или 70.4 млн. евро); инвести-

ции в животновъдни стопанства от сектор мляко (15%, или 70.4 млн. евро); инвестиции в животновъдни стопанства извън сектор мляко (15%, или 70.4 млн. евро) и инвестиции за биологично производство (5%, или 23.5 млн. евро). Нитратната директива, или Директивата на Съвета за опазване на водите от нитрати от селскостопански източници, е приета през декември 1991 г. в ЕС. В нашето законодателство тя е въведена чрез Наредба №2 от 16.10.2000 г. Определени са водните обекти или частите от тях, които са замърсени или са застрашени от замърсяване и чувствителните (уязвимите) зони. Субсидията за инвестиции, свързани с прилагането на Нитратната директива, вече ще бъде по-висока и ще е в размер на 85%. По-висока е и финансовата помощ за одобрените след 1 януари 2010 г. проекти: - 60 на сто от допустимите разходи за млади фермери в необлагодетелствани райони или в обхвата на места по „Натура 2000“ - 50 на сто от за млади фермери в райони, различни от необлагодетелстваните. За останалите земеделски производители финансовата помощ по мярка 121 е 40 на сто. На мястото на досегашните авансови плащания до 20 на сто от одобрената помощ по тази мярка сега ще се плаща авансово до 50 на сто.

Комитетът за развитие на селските райони към Европейската комисия одобри и други промени в Програмата за развитие на селските райони. Според тях се увеличава с 10% помощта за проекти по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ за: - инвестиции в сгради и оборудване, чиято цел е подобряване на енергийната ефективност (например използването на строителни материали, които намаляват топлинните загуби) - инвестиции в сгради и оборудване за производство на биоенергия в случай на преработка на продукти (суровини) - инвестиции в сгради и оборудване за производство на енергия от други възобновяеми енергийни източници за собствените енергийни нужди на преработвателното предприятие - инвестиции в сгради и оборудване за пречистване на отпадните води - инвестиции, свързани с подобряване на преработката и маркетинга на мляко и млечни продукти. Размерът на помощта става 60% за микро-, малки и средни предприятия и 35% за останалите. Друга промяна предвижда увеличение с 10 % на помощта за: - мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ - само за инвестиции в сгради и оборудване за производство и продажба на биоенергия при преработка на биомаса (суровини) от собственото земеделско стопанство и за производство и продажба на енергия от други възобновяеми енергийни източници) - мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ - само за инвестиции в сгради и оборудване за производство и продажба на енергия от възобновяеми енергийни източници. Помощта по тези мерки ще бъде до 80% от стойността на проекта вместо до 70%, както беше досега.

финансиране Мара ГЕОРГИЕВА

Целта на субсидията е да се повиши енергийната ефективност и да се осигури използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) на територията на учебните заведения (детски ясли и градини, обединени детски заведения, начални, основни и средни училища, включително спортни салони) в одобрените селища. Общият размер на предвидените за това средства е близо 27.3 млн. лева. Условието е кандидатите да осигурят 15% съфинансиране. За да си набавят тези средства, общините могат да кандидатстват за мостов кредит от Фонда за енергийна ефективност. Дейностите, които ще получат подкрепа по тази схема, включват: 1. Внедряване на мерки за енергийна ефективност. Ще се финансират: - подмяна на дограма (прозорци, врати) - топлинна изолация на външни конструкции и елементи, в т.ч. външни стени, покриви и подове - основен ремонт, модернизация или подмяна на абонатни станции/котелни стопанства или прилежащите им съоръжения, вкл. смяна на горивната база - изграждане на инсталации за оползотворяване на ВЕИ за задоволяване на нуждите от енергия на сградата, обект на интервенция, които не генерират приходи (печалби) от търговска дейност за бенефициента в процеса на експлоатация на съоръженията - балансиране на отоплителна/охладителна, вентилационна инсталация

- ремонт или подмяна на вътрешна отоплителна/охладителна/ вентилационна инсталация - монтиране на радиаторни термостатични вентили и разпределители - въвеждане на енергоспестяващо осветление - внедряване на автоматизирани системи за управление и регулиране на потреблението на топлинна и електрическа енергия - газифициране на сградата - съпътстващи строително-монтажни работи, в т.ч. ремонт или подмяна на

Министерството на регионалното развитие и благоустройството обяви процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на 178 малки общини, които искат да приложат мерки за енергийна ефективност в детски ясли, градини и училища. Крайният срок за подаване на проектните предложения е 4 юни 2010 г., 16.00 ч. електрическа инсталация, хидроизолация, (вкл. прилежащото дворно място), свързани с внедряването на мерките за енергийна ефективност. 2. Извършване на обследвания за енергопотребление. Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ за един проект е 200 хил. лв., а максималният - 1 млн. лв. Пълният комплект от документи и насоките за кандидатстване по тази схема са публикувани на www.bgregio. eu, www.mrrb.government.bg, www. eufunds.bg ©© Мария Съботинова

Бизнес&Екология

екополитика проекти www.s-invest.eu

ȟȠȞȜȖȠȓșȟȠȐȜ Ȗ ȝȞȜȓȘȠȖȞȎțȓ ȝȜȒȑȜȠȜȐȘȎ Ȗ ȡȝȞȎȐșȓțȖȓ țȎ ȝȞȜȓȘȠȖ ȘȜțȟȡșȠȎțȠȟȘȖ ȝȞȜȓȘȠȖ ȖȕȒȎȠȓșȟȘȎ ȒȓȗțȜȟȠ

ǿȀǾǼǷǶǻǰǳǿȀ ǳǮǲ ǿȜȢȖȭ 1000 ȡș. „ǿșȎȐȭțȟȘȎ“ 6 Ƞȓș.: 02 9803470 ȢȎȘȟ: 02 980 18 35 e-mail: ofce@s-invest.eu

33 49

интервю Б&Е

Румяна Георгиева, „Алфа енерджи холдинг“:

Румяна Георгиева е изпълнителен директор на „Алфа енерджи холдинг” и член на борда на директорите на „Соларпро холдинг”. Тя притежава значителен професионален опит в областта на финансовото и оперативното управление. Биографията й включва редица длъжности с ръководни функции във водещи енергийни отрасли. Георгиева е и зам.председател на Българската фотоволтаична асоциация. ©© АСЕН ТОНЕВ

Слънчевите ни централи са върху необработваема земя Токът от фотоволтаици ще поевтинее с развитието на технологиите Защо компаниите, занимаващи се с фотоволтаика, настояват за фиксирани преференциални цени? Все пак дори и сега те са в пъти по-високи, отколкото тези за други възобновяеми източници. При всяка инвестиция най-важното е изготвянето на много точен и изпълним бизнес план. Според Закона за възобновяемите енергийни източници Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) има право всяка година да увеличава или намалява надбавката, която се начислява над пазарната цена с 5%. Това е смущаващо за инвеститорите и те правят своя бизнес план в най-лошия сценарий - цената на изкупуваната електроенергия от слънчеви централи има вероятност да намалява с 5 на сто всяка година. Това води до много ниска възвращаемост и блокира инвестиционния процес. Основна цел пред фотоволтаичния бранш е цената на слънчевата електроенергия да достигне цената на битовата електроенергия, което означава тя да намалява. Това може да стане с развитието на нови по-ефективни технологии, които да намалят себестойността на панелите и инфраструктурата на слънчевите централи. От друга страна, цената на битовата

Бизнес&Екология

електроенергия у нас се качва, тя трябва да се изравни с тази в Европа. Така в зависимост от слънчевото греене в страната предвижданията са в периода 2014 - 2016 г. цената на електроенергията, произвеждана в слънчевите електроцентрали, да се изравни с тази от конвенционални източници. Наскоро пуснахте в пълна експлоатация централата край с. Янково. Обикновено присъединяването към електрическата мрежа е труден момент при такива проекти. Срещнахте ли някакви трудности? Изисква много труд на всеки етап. В България досега нямаше експертиза в това отношение и ние научихме много от опита, който натрупахме. Имаме добър екип, който успя да докаже качествата си с проекта в Янково, и считаме, че занапред ще сме в състояние да изграждаме едновременно две и повече централи. В условията на криза има ли неизползвани възможности

Кризата завиши критериите към проектите за чиста енергия

проекти за набиране на капитал за инвестиции във възобновяема енергия, които да осигурят и възвращаемост, и работни места? Някои предлагат листване на предприятията на борсата. Първият удар на кризата беше върху капиталовите пазари, като значително обезцени стойността на листваните активи. От гледна точка на банковата сфера кризата първоначално замрази банковото финансиране, а впоследствие увеличи цената на финансирането и размера на самоучастието. Скъпото заемно финансиране и необходимостта от повече собствени средства намалява възвращаемостта. Това доведе до намаляване на възможностите за реализация на проекти. Естествено обаче има и друго важно следствие от кризата - завишените критерии към всеки проект. Инвеститорите са доста по-внимателни, когато правят оценките. Както споменавате, IPO и набиране на капитал на борсата са все по-често спрягани начини за финансиране. Поставеният въпрос има и друга страна - финансиращите институции следва приоритетно да разглеждат ВЕИ проекти, ползващи български компоненти, елементи, труд и ноу-хау. Би било добре за българската икономика банките да ограничат финансирането на външни за националната икономика проекти за сметка на национално отговорни инвестиционни проекти. По този начин се подкрепят националната икономика и бизнесът. - Откакто беше учредена фотоволтаичната асоциация в края на миналата година, досега инсталираната мощност от фотоволтаици се удвои, въпреки че браншът все още не е получил желаната фиксирана цена за изкупуване на тока. На какво се дължи това и можем ли да очакваме нов скок в инсталираните слънчеви мощности? В процентна стойност ръстът е значителен, но реално говорим за около 1 MW в началото на 2009 г. и около 5 MW към момента. Нарастването реално не е голямо и ние като членове на Българската фотоволтаична асоциация и Европейската асоциация на фотоволтаичната индустрия (EPIA) работим заедно с държавните институции за подобряване на климата. Все пак очакванията ми са за повече проекти през 2010 г. - Какви нови проекти да очакваме от „Соларпро“ през тази година? Наскоро пуснахме в експлоатация цялата мощност на фотоволтаичната ни централа край с. Янково, Шуменско. Това е най-големият фотоволтаичен парк у нас с мощност 2.4 MWp. През март стартирахме нов проект за централа с планирана мощност от 2.4 MWp край Малко Търново. Стратегията ни е там строителните дейности да приключат за осем месеца, след което паркът да бъде свързан с електропреносната мрежа. Стартираме строителните дейности и на фотоволтаична централа в Девня за друг инвеститор с обща мощност 4.8 MWp. При всички проекти спазваме правилото земята да не е земеделска, а да е рекултивиран индустриален терен. До края на тази година ще развием и стартираме още няколко проекта за фотоволтаични централи на различни места в България. По този начин разкриваме работни места и подпомагаме местните икономики, като стратегията ни е да влагаме 95% български компоненти. С тях времето за реакция при аварии се съкращава драматично и се намалява значително времето на престой на системата. Другото важно за нас е да добавяме стойност, като даваме гаранции по поддръжката на проектите.

Ръстът на соларните мощности реално не е голям

solarpo

проекти Атанас Георгиев*

Умната електромрежа на Манхайм Пилотен проект в Германия ще покаже на практика предимствата на интелигентните електроенергийни мрежи Докато в България се обсъжда следващият вариант на Правилата за търговия с електрическа енергия и очакваме да видим на практика заложените в Закона за енергийна ефективност мерки, в Германия либерализираният електроенергиен пазар вече е с единия крак в бъдещето. От няколко години там се изгражда първият европейски „смарт град”, в който интелигентната мрежа (smart grid) ще позволи пълноценно включване на всяко домакинство в свободния енергиен пазар, оптимизиране на товарите в мрежата и подобряване на ефективността в домакинствата. Мястото е Манхайм, а проектът се нарича E-Energy и обхваща още 5 населени места. Инициативата е финансирана от Федералното министерство на икономиката и технологиите в Германия (BMWi) с 40 млн. евро и от Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност с допълнителни 20 млн. евро. Общата стойност на EEnergy е 140 млн. евро.

Градовете на бъдещето Понякога наричат интелигентната мрежа енергийния интернет и това не е случайно. В smart grid концепцията е заложена непрекъсната двустранна комуникация между отделните енергийни активи – от производствени мощности (малки и големи, конвенционални и възобновяеми) през мрежите на преносния и разпределителните оператори до електромера на всеки потребител. Все повече се говори и за интеграция на отделните електроуреди в концепцията за smart grid. И все пак участниците в проекта се интересуват най-вече от обединяването на мрежовите технологии с правилата на конкурентния енергиен пазар. Както заяви Давид Нестле от института Fraunhofer по време на Smart Grids конференция в Берлин миналата есен, нито един от тези два елемента не е толкова ценен сам по себе си, колко-

Бизнес&Екология

то интегрирането им в обща система. В проекта за бъдещия интелигентен град Манхайм си партнират различни организации. Водещата сред тях е енергийната компания MVV, която притежава местната електроенергийна мрежа. Технологичната компания IBM отговаря за моделирането на данните в проекта, институтът IFEU работи върху комуникирането с клиентите, институтът ISET (част от Fraunhofer) работи по интеграцията при клиентите, а IZES оценява бизнес възможностите, свързани с развитието на smart grid концепцията. Комуникационната компания Power Plus Communications осигурява интернет връзката между отделните компоненти на мрежата, включително обмена на данни с интелигентните измервателни устройства. Важна е и ролята на университета „Дуисбург-Есен“, който изследва ефекта от интегрирането на интелигентната мрежа върху дейностите на мрежовите оператори.

* отговорен редактор на онлайн медията за публични услуги publics.bg

проекти Германското виждане за “умната” мрежа

електромобилите. За смарт мрежата те са не само потребители, но и ценен инструмент за съхранение на големи количества енергия чрез батерии. Отново поведението на автомобил при различни цени и видове енергия може да се задава от единния модул за управление на потреблението в домакинството. А данните за всичко, което се случва с енергийната консумация на дома, ще са достъпни през уебинтерфейс на домашния компютър или дори в мобилните телефони на потребителите.

Мултиютилити

©© E-Energy

Полевите тестове Интересна част от проекта са т.нар. полеви тестове. Първият от тях е включил 20 производителя на възобновяема енергия и е започнал през юли 2009 г. Следващата фаза е през май 2010 г., когато системата ще бъде интегрирана в домовете на 200 домакинства. Третата фаза ще обхване между 1500 и 3000 допълнителни домакинства. Целта на тестовете е да покажат на практика как интелигентната мрежа ще спомогне за подаването и приемането на ценови сигнали от страна на потребителите. ©© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Важен елемент от смарт града е модулът за енергиен мениджмънт, който ще бъде инсталиран във всяко от пилотните домакинства. Т.нар. енергиен иконом е компютърна програма, в която потребителите ще задават своето поведение както по отношение на ценовите сигнали, така и според индивидуалните потребности. Например потребители, които искат да намалят сметките си, ще могат да задават автоматична работа на миялни машини, перални и др. уреди в часовете с най-ниски цени. Друга група потребители може да избере да използва основно електроенергия от вятърни централи и да настрои електроуредите в дома си с тази логика. Това са първи стъпки в автоматизирането на енергийния мениджмънт за домакинствата. Той е познат още като demand-side management, или управление на мрежата от страна на потреблението. Същевременно, наред с подобряването на енергийната ефективност в домакинствата ще се оптимизира и управлението на електроенергийната мрежа. Част от домакинствата имат инсталирани свои мощности – фотоволтаични панели и малки когенерации, които ще са част от интегрираната интелигентна система. Операторът на мрежата може да следи техните показатели, да управлява потоците на енергия и най-важното – да прогнозира потреблението за по-дълги периоди през деня много точно, базирайки се на предпочитанията, заявени от всяко домакинство чрез софтуера на енергийния иконом. В концепцията за интелигентния град са интегрирани и

Проектът E-Energy не се ограничава само до електроенергийната мрежа. Поради сходствата в управлението на различните ютилити услуги се подготвя интеграция на интелигентните електромери с останалите измервателни устройства в пилотните домакинства. Така данните от водомерите, топломерите и разходомерите за природен газ ще могат да се предават автоматично по комуникационната инфраструктура, изградена за смарт грид проекта. Потенциалът за икономии на енергия в топлоснабдяването е не по-малък от този в електроенергетиката и това допълнително стимулира участниците в проекта да работят по темата за интелигентните отоплителни мрежи. В проекта се използват отворени технологични стандарти, което ще позволи и други приложения на пазарен принцип.

Добавената стойност Енергийните компании в Европа следят с интерес немския модел за насърчаване на интелигентните мрежи. Инвестицията в проекта E-Energy ще се изплати на европейско ниво, защото голяма част от регламентите и технологичните стандарти в енергийния сектор са се доказали именно в Германия. Преференциалните цени за ВЕИ, които доведоха до растеж на вятърните мощности, както и последващите технологични изисквания за усмиряване на бързото им развитие доказват, че Германия е огромно тестово поле за зелени енергийни технологии. За България изводите от немския опит също ще са изключително полезни в момент, когато местните заинтересувани страни са разколебани по отношение потенциала на възобновяемата енергия. Като добавим и проблемите на енергийната ефективност в българските домакинства, може да се окаже, че смарт градът ще даде отговори на немалко въпроси.

проекти Нели Найденова

Зеленото училище на Витоша Децата в България като че ли страдат от хроничен недостатък на допир с природата.

Автор: архив дирекция на парк „Витоша“. Така трябва да изглежда новият образователен център

Повечето от тях имат смътна представа какво е това биоразнообразие, а голяма част са виждали някои растителни и животински видове от страната само на картинка. Родителите, които се опитват да заменят съботно-неделните разходки в мола с такива сред природата и да компенсират липсата на зелени пространства в градовете, често се сблъскват с недостатъчно и неадекватна информация в парковите центрове в страната. Повечето от тях като са застинали във времето и показват палитрата от видове, но сякаш от младостта на техните родители. Така учениците и посетителите на тези центрове си тръгват точно толкова научени, колкото са дошли. Това като че ли е на път да се промени, засега в поне един от парковете – „Витоша“. В местността Белите брези в планината над София предстои да бъде изграден образователен и изложбен център, които трябва да осигури достъп до информация и възможност за обучение на малки деца и ученици по отношение на биологичното разнообразие в природен парк „Витоша“. Центърът се изгражда по проект „Възраждане и запазване на традиционни строителни техники и умения, използвани в България” и според създателите му е особено подходящ за провеждането на зелени училища. „Екостационарът“ ще увеличи възможностите за престой на посетителите в парка, когато времето не е подходящо за обучения на открито. Проектът е част от по-мащабен план за образователен комплекс, който трябва да свърже музеите около Дендрариума в обща мрежа. Близо до екостационара се намират музеите на водното конче и совите, а в долната му част е разположен музеят на мечката. Неотдавна в парка

бе завършена и информационната алея в местността Игликина поляна. Самата сграда ще бъде изградена от естествени и където е възможно местни материали като дърво, глина, камък. В нея ще се комбинират както нови щадящи околната среда строителни техники, така и традиционни строителни методи, характерни за районите на Витоша, Стара планина и Родопите отпреди 150200 години. Част от конструкцията на детския екоцентър ще бъде направена с дървен материал от санитарното прочистване на гората. За стените ще използват редица техники, характерни за старата ни архитектура - плет, обмазан с глина и слама, редени непечени тухли и други. След завършването на центъра пък ще бъде измерен въглеродният отпечатък от строителните и транспортните работи. Освен екологичното послание проектът ще има за задача да съхрани и възроди поне част от изчезващите занаятчийските умения и знания. Предвижда се традиционните строителни методи, практики и занаяти, които ще бъдат използвани при строежа на сградата, да бъдат документирани. Така инфоцентърът ще помогне и за опазването на българското културното наследство, традиции и познания и ще допринесе за съхраняването и развитието на европейското културно наследство. Проектът се осъществява с безвъзмездно финансиране от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство в партньорство с норвежката организация за развитие на занаятите Norwegian Crafts Development. Той е на стойност 288 хиляди евро и екологичният център по план трябва да бъде готов до април 2011 г.

Бизнес&Екология

Малката сестра на умната мрежа През последните години думата хибрид придоби значение на автомобил, задвижван от бензин и електрически акумулатори Хибрид обаче може да се отнесе към множество различни, но умело свързани технологии. Сполучлив пример за такова технологично преплитане са малките „умни” мрежи (mini smart grids) на американската компания U.S. Solution Inc., в които са интегрирани няколко възобновяеми енергоизточника и система за ефективно управление и ползване на електричеството от тях.

Минивариантът на интелигентните електромрежи, разработвани от фирмата на българския инженер Кирил Гошев в Илинойс, като концепция не се различава особено от големите си посестрими (виж текстовете за умната електромрежа на Манхайм и за европейската супермрежа). Ако големите мрежи все по-често са наричани енергиен интернет, то по-малката им „сестра“ с мощност до 100 kW спокойно може да бъде определена като енергиен интранет, действащ на локално ниво. Накратко, идеята е чрез ново поколение електромери да се наблюдава и контролира консумацията на ток в сградата, като по този начин се постигат големи икономии на енергия. Освен това могат да се впрегнат местни ресурси чрез маломощни слънчеви панели и вятърни турбини. По този начин домакинството или офисът ще преминат напълно в състояние на енергиен „автаркис“, а дори могат да продават излишното количество генерирана енергия към централната мрежа. Така се постига по-добър баланс и сигурност в нея. Самата фирма не произвежда компо-

проекти Георги Жечев

©© USS

Централата на U.S. Solution се захранва от разположените на покрива малки генератори, които могат да се задвижат от вятър от всички посоки (omni-directional turbines)

ненти за smart grid. Нейната задача е да проектира цялостни мрежи за всеки отделен клиент - домакинство, фирма, обществена сграда или организация. Оборудването се поръчва от различни производители от Америка, Европа и Азия.

Малки вертикални турбини които благодарение на способността си да улавят енергията на вятъра от всички посоки, могат да покрият между 20 и 80% от енергийните нужди на едно домакинство. Те работят ефективно в зони с турбуленция и превъзхождат традиционните „перки“ при ниски скорости на вятъра. В момента U.S. Solution провежда тестове на модели от 0.5, 1 и 3 kW. Друго голямо предимство е, че хибридните системи могат да осигурят енергия за една сграда в продължение на три дни при пълно отсъствие на вятър и слънце. По думите на инженера рискът от оставане на тъмно е сведен до минимум, тъй като излишъкът от енергия, генериран при силен вятър или слънце, се съхранява в батерии и под формата на водород.

Проектите по които компанията работи в момента, основно са свързани с публични услуги. Фирмата подменя осветлението в няколко търговски центъра в северните предградия на Чикаго. Лампите, които се инсталират, са със слънчев панел и вятърна минитурбина, които впоследствие захранват светодиодите в осветителното тяло. Светодиодите

(light-emitting diode) са многократно поефективни и от крушките с нажежаема жичка, и от компактните флуоресцентни лампи, поради което възвращаемостта от подобна подмяна е бърза. Фирмата е кандидатствала на търг за поставяне на улични осветителни системи на входна пътна артерия в Чикаго. Гошев прави опити да работи и в България. Чрез българско подразделение и с помощта на американското министерство на търговията и Националната лаборатория за възобновяема енергия на САЩ (NREL) инженерът е сключил меморандум за сътрудничество с две общини в страната. По проекта на стойност 2.5 млн. евро ще бъдат доставени 10 стокиловатови ветрогенератора от Northern Wind Systems. Засега обаче административни процедури спъват реалното изпълнение на проекта.

Приложение Ако ефективността на електрическата мрежа в САЩ се повиши с 5%, това ще спомогне за спестяването на емисии от газове, отделени от 53 млн. автомобила, прогнозира доклад на американския Департамент по енергетика от 2008 г. Ако всеки американец замени само една домакинска лампа с нажежаема жичка с компактна флуоресцентна крушка, в страната ще бъде спестена енергия, достатъчна за осветяването на 3 млн. жилища. Факти като тези подтикват инж. Гошев и екипа му да използват този потенциал чрез умни мрежи. През следващите десет години те ще развият „паяжина“ от децентрализирани енерго производители в групи. Фирмата си сътрудничи с NREL, която предоставя резултати от свои научни изследвания.

Как Чичо Сам подкрепя интелигентните мрежи Умните електромери и малките генератори в САЩ стъпка по стъпка си пробиват път. Това е възможно благодарение на различните федерални и щатски поощряващи програми. Миналия октомври администрацията на президента Барак Обама задели 3.4 млрд. долара от средствата за възстановяване на икономиката за стотина компании и градове. Идеята е парите да се използват за развитие и внедряване на интелигентните електромрежи. По програмата около 18 млн. умни електромера ще бъдат инсталирани в домовете на частните потребители, а чрез 700 автоматични подстанции компанииите за комунални услуги ще възстановяват по-бързо достъпа до електричество в случай на срив. Доскоро Калифорния беше лидер в мерките за поощряване на малки ВЕИ проекти, но през последните две години в щати като Илинойс, Мериленд, Ню Йорк и Ню Джърси инвестират все повече в чиста енергия и умни мрежи. В тези и други щати малките проекти могат да получат до 60% дотации под различни форми, обобщава Гошев американския опит в зелената енергетика.

регулации Албена Борисова

Low cost с въглеродни въпросителни

Ще останат ли нискотарифните самолетни компании евтини и колко масов ще бъде авиопревозът в годините след 2012? Ще останат ли нискотарифните самолетни компании евтини и колко масов ще бъде авиопревозът в годините след 2012? Тези въпроси вероятно си задава всеки потребител, след като въздушният транспорт също беше включен в търговията с емисии парникови газове. Подобни притеснения имат своето основание, защото дори и най-ревностните привърженици на зелената идея не могат да отрекат, че т.нар. зелена енергия, био- и екопродуктите за момента са по-скъпи от масовите стоки и услуги.

Досега в системата за търговия с емисии бяха включени промишлени отрасли като енергетиката, производството на стомана, цимент, хартия и химикали. През 2010 г. за пръв път в нея участват и други инсталации, свързани с производство на амоняк, азотни окиси и др. Макар и със закъснение в средата на март българският парламент все пак успя да приеме промени в Закона за опазване на околната среда, свързани с прилагането на Директива 2008/101/ЕО, която включва авиацията в Системата за търговия с емисии на Европейския съюз (ЕС СТЕ). Директивата влезе в сила от февруари 2009 г., което задължи авиокомпаниите през 2010 г. да извършват мониторинг и да докладват емисиите парникови газове. Това изискване се отна-

ся до абсолютно всички полети, заминаващи от и пристигащи на летища в ЕС. Изключение се прави единствено за малките авиационни компании, полетите с научноизследователска цел. В системата обаче ще се включат полетите на правителствените самолети в ЕС. Макар да имахме известно закъснение със закона, това не попречи на работата ни по изпълнение на директивата, обяснява Стефка Дойчинова от министерството на околната среда. В България под изискванията на директивата попадат 40 компании, извършващи авиационни услуги. Всички те са подали заявления и имат одобрени планове за мониторинг на емисиите си, обяснява експертът. Мониторингът проследява данните за емисиите и тонкилометрите, на базата на които ще бъдат разпределени и квотите им при старта на търговията през 2012 г.

Включването на въздушния транспорт към търговията с емисии е фактът, че емисиите СО2 от него са се увеличили с 87% от 1990 г. насам. Макар че авиацията е причинител на по-малко от 5% от парниковите газове, включването й се налага, защото отделените от тази дейност газове отиват директно в атмосферата и въпреки по-малкото им количество ефектът от тях върху климата е пряк, обясняват експертите.

Бизнес&Екология

Целта, поставена от Европейската комисия, е до 2020 г. емисиите от авиотранспорта да бъдат намалени с 8%. Този търсен ефект е определен на база средните годишни емисии на авиационните компании за периода 2004 — 2006 г. По време на първия период на търговията - през 2012 г., въздушните превозвачи ще трябва да намалят газовете с 3%. А през втория тръжен период – от 2013 до 2020 г. – с още 5%. Еврокомисията предвижда схема, според която 85% от квотите за емисии ще бъдат разпределени безплатно между различните оператори, а останалите 15% ще бъдат продадени чрез търг. Всяка компания, включена в схемата, има право да подаде заявление за разпределение на безплатни квоти. Това ще става чрез процедура (benchmarking), при която индивидуалната квота, разпределена на всеки оператор, е пропорционална на докладваните и проверени тонкилометри, прелетяни през цялата 2010 г. Общото количество квоти за всеки тръжен период на страната се определя от Европейската комисия. Разпределението на свободните квоти ще се прави на базата на сбор от показатели като нивата на отделени емисии, тежестта на пътниците и товара и изминатото разстояние. Страните членки имат право за първия период 2012 — 2013 г. да разпределят 97% от историческите емисии. b Пълния текст четете на dnevnik.bg/ekobiznes

корпоративна отговорност

Кои са българите с успешен бизнес и отношение към опазването на природата

Успял

зелен Албена Борисова

Теодор Бобочиков е изпълнителен директор на „Ей И Ес Гео енерджи“ Теодор Бобочиков е изпълнителен директор на „Ей И Ес Гео енерджи“, която притежава вятърния парк „Свети Никола” в района на Каварна. Собственик на 89% от акциите на „Ей И Ес Гео енерджи“ е американската компания Ей И Ес, а останалите са на българско-германската фирма „Гео енерджи“. Завършил е финанси в Свищов, но преди това учи една година биология в Плов дивския университет. Казва, че да стане биолог и учен в БАН е била мечтата му. Но първата му студентска година е през 1991 г. – един от най-трудните периоди на промените в страната. Тогава вижда, че учените в БАН са нещастни, защото нямало пари за проучвания, за заплати. Това го кара да загърби кариерата на биолог и да поеме в друга посока. За разлика от тогава обаче сегашните финансови трудности не се оказват така преломни за плановете на Теодор Бобочиков. Да, кризата се отразява на всеки бизнес, но има определени сфери, които са й по-малко подвластни, обяснява мениджърът на „Ей И Ес Гео енерджи“. Енергетиката е една от тези сфери, защото в криза или не, хората имат нужда от определено количество енергия. Освен това България е задължена до 2020 г. да постигне 16% дял на енергията от възобновяеми енергийни източници. Кризата прави работата сега по-трудна, но дългосрочните фактори, които движат развитието на бизнеса напред, съществуват, обяснява Бобочков. Бизнесменът освен това е уверен, че

от работата му ще има положителен ефект и я приема като кауза. Не можем да сме сигурни дали има глобално затопляне, на какво точно се дължи то и с колко градуса ще се повиши средната годишна температура на Земята. Но със сигурност човечеството трябва да направи усилия, за да запази планетата, казва представителят на Ей И Ес. Според него от екологична гледна точка една катастрофа ще е най-страшна за хората, защото другите видове ще оцелеят и отново ще настъпи баланс в природата. Затова и личната му философия е да бъде балансиран, а не просто на всяка цена да печели повече и повече пари и да прави кариера. Той има и доста логично обяснение за това как една кауза може да се превърне в печеливш бизнес - след като веднъж Европейският съюз е взел политическо решение (базирано на научни доказателства), че глобално затопляне има и то трябва да бъде предотвратено, Европейската комисия е решила да приложи схема, с която да привлече бизнеса към тези мерки. Ясно е, че не може да се очаква от всички държави и техните отделни граждани да са толкова съвестни и отговорни, че да живеят природосъобразно, смята Теодор Бобочиков. Затова пък е напълно възможно към каузата за преодоляване на климатичните промени да бъдат привлечени организациите, търсещи печалба. Така той вижда ролята на фирмите, които инвестират в щадящи природата технологии и процеси като вятърните паркове, водните централи и повишаване на енергиината ефективност др. Аналогично се движи и неговият личен избор за развитие – реших, че искам да

имам добра работа и да печеля, но като правя нещо, от което има положителен ефект, обяснява директорът на „Ей И Ес Гео енерджи”. Бобочиков не отрича, че в последните години в България има брожение срещу инвестициите във вятърни проекти. Според него има два основни фактора, които движат тези настроения, и първият от тях е цената на вятърната енергия. Факт е, че ние всички трябва да даваме по-висока цена, за да бъдем зелени, въпреки че вятърните централи не плащат за въглеродни емисии, а и ресурсът им е по-евтин. „Но в по-дългосрочен хоризонт за съществуването на ВЕИ не бих могъл да кажа, че те ще са по-скъпи, защото никой не знае колко ще е тогава цената на петрола”, обяснява финансистът. Другият фактор, който според него провокира съпротива срещу ВЕИ, е заобикалянето на правилата при пускането на нови мощности. Нормално е, когато се отвори нова ниша на пазара, тя да привлече и много предприемачи. Но болшинството от тези хора не знаят как се прави този бизнес и създават натиск върху регулаторите – ДКЕВР, НЕК, МОСВ, регионалните екоинспекции, смята Бобочиков. Според него държавните органи трябва стриктно да спазват процедурите за придвижването на всеки проект и да не издават разрешение на всички заявления. „Нашата оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) траеше 2 години, преди това беше извършено 3-годишно наблюдение на птиците на място, бяха проведени обществени обсъждания. b Пълния текст четете на dnevnik.bg/ekobiznes

корпоративна отговорност

Мара ГЕОРГИЕВА

Globul : “Покажи, че те е грижа за природата“ Преминете „на зелено“, откажете се от хартиената фактура. С този призив през април миналата година Globul постави началото на кампания, с която насърчава клиентите си да заменят хартиените фактури с електронни. Абонатите, избрали онлайн варианта, получават 2% отстъпка от месечната си такса в продължение на половин или една година. В резултат на инициативата до края на 2009 г. са спестени около 15 тона хартия, посочи Ясен Гуев, директор корпоративна политика на Globul. „За нас да бъдеш зелен не е мода, нито само зеленият цвят на логото ни. Това е осъзнато поведение на социално отговорна компания и нейните “зелено мислещи” служители“, подчертава Гуев. Дългосрочната стратегия за устойчиво развитие на телекома се нарича Globul Green. „Основните цели, които си поставяме при реализацията й, са, от една страна, опазване на околната среда и на-

маляване негативния екологичен отпечатък на компанията, а от друга - информирането и ангажирането на клиентите и служителите с важни въпроси“, коментира Гуев. И дава примери. „От години следим показатели като количество използвана и съответно рециклирана копирна хартия, количество използвани и рециклирани тонер касети, IT оборуд-

гла да замърси около 600 хил. литра вода. И напомня, че при рециклирането на телефоните се извличат за повторна употреба пластмаса, злато, сребро, литий, никел и платина. Клиенти и служители на фирмата откликнаха на призива, като занесоха стария си GSM, изхабените батерии или неизползваното зарядно в над 280 магазина и административни сгради на Globul или Germanos. Там тези непотребни и вече вредни вещи се събират в зелени контейнери, а притежателят им получава специална зелена гривна като знак за съпричастност към екоцелите на компанията. „За една година са предадени за рециклиране 1.7 тона стари телефони, батерии и аксесоари, което е с 15.6% преизпълнение на годишните цели, заложени от телекома. Инициативата се радва на партньорство с British Embassy, Shell, Sony Ericsson“, уточни Ясен Гуев. Част от Globul Green са и действията на компанията да намали размера на опаковките на продуктите си, както и страниците и броя на брошурите, които влага в тях. „За една година това доведе до спестяване на 32.64 тона хартия, което означава над 780 спасени дървета“, посочи Гуев. Според него екологичната устойчивост не бива да се разглежда като нещо самостоятелно, а като неразделна част от самия бизнес процес на телекома. „Съответно възвращаемостта от екологичните инвестиции трябва да бъде оценявана по същия начин като тази от рутинните капиталови проекти. Тук обаче идва рискът от разочарования, ако не се използва друга скала на оценка по показателите размер и време. Защото капиталовата възвращаемост от зелените инвестиции често не отговаря на очакванията за бързина и обеми, каквито са възможни при други вложения“, обобщава Ясен Гуев. Но въпреки това тези инвестиции си струват.

она хартия е спестила т компанията за година благодарение на по-малки опаковки и по-тънки брошури ване, батерии за базови станции и др. Паралелно с това въвеждаме системи за подобряването им и провеждаме активни образователни кампании.“ Официалното обявяване на Globul Green в края на 2008 г. съвпадна със старта на поредната инициатива на Globul - „Направи стария си телефон полезен. Рециклирай!“. С нея компанията акцентира върху факта, че само една неправилно изхвърлена в природата батерия би мо-

„Глобул“ представя нова услуга - мобилен и фиксиран телефон от GSM

Бизнес&Екология

©© Антон Попов

Мара Георгиева

Банкерско рамо за зелени пътеки Проектът “Национална зелена кампания” на Уникредит Булбанк взе отличието в категорията „Инвеститор в околната среда” от годишните награди за отговорен бизнес на Българския форум на бизнес лидерите Тези награди се връчват за седма поредна година и отличават корпоративните социални практики на бизнеса в България. Критериите, въз основа на които се определят победителите, са: полза за обществото, работа в партньорство с други организации, ангажираност на целия екип на компанията в осъществяването на проектите, продължителност и последователност на инициативата, новаторство и оценка от страна на обществото. Призът за „Инвеститор в околната среда” отваря вратата на Уникредит Булбанк и към бизнес наградите за околна среда на Европейската комисия през 2012 г. в Брюксел.

Началото на „Зелената програма” на Уникредит Булбанк е през април 2008 г. Тя включва проекти в сферата на опаз-

ването на околната среда, които са с дългосрочен ефект, обясни Виктория Блажева, говорител и мениджър „Връзки с обществеността и корпоративни комуникации” на банката. Една от инициативите на „Зелената програма” приключи с инвестиции от над 100 хил. лева в 400 декара новозасадени гори от акация, кедър, смърч, ела, бук и бяла мура в региона на Стара Загора (традиционно засегнат от пожари регион) и София.

Друг зелен проект на банката също приключи - за възстановяването на две основни туристически алеи в планината - от хижа “Алеко” до с. Бистрица по Янчовска и Бистришка река. На практика това доведе до основен ремонт и възстановяване на мостове, поставяне на скари през влажни места, разчистване на маршрута от паднали

корпоративна отговорност Номинираните В категорията „Инвеститор в околната среда” бяха отличени още две компании. „Софийска вода” зае второ място с реализирания проект за изграждане и въвеждане в експлоатация на когенераторна инсталация за производство на електрическа и топлинна енергия от биогаз в Софийската пречиствателна станция за отпадъчни води в Кубратово. „М-тел” бе класиран на трето място за дългосрочната програма M-Tel ECO GRANT, която финансира проекти, предлагащи устойчиви решения за съхранение на природата чрез участието на обществото.

дървета, ремонт и изграждане на нови отводнителни канавки, възстановяване на туристическата маркировка, поставяне на нови информационни табла, ремонт на архитектурни елементи (заслон, пейки, маси, чешми). „Така повече от 30 км туристически алеи станаха приятно и безопасно място за отдих и разходка”, обобщи Виктория Блажева. Проектът е реализиран съвместно с дирекцията на природен парк „Витоша”. Банката подкрепи и възстановяването на екопътека от с. Борино, Смолянско, до скалния феномен „Дяволски мост”. „Този предпочитан туристически маршрут вече е по-сигурно и приятно място за разходка, след като коритото на реката беше почистено и мостът над нея беше възстановен. Счупените пейки по маршрута са подменени с нови. b Пълния текст четете на dnevnik.bg/ekobiznes

Green Bulgaria за българските гори Green Bulgaria е името на фонда, учреден през септември миналата година от българската козметична компания „Арома“. Създаването му съвпадна с лансирането на новата козметична серия Aroma Green Line. И това не е случайно.

Пет процента от стойността на всеки закупен продукт от новата продуктова линия се внасят във фонда Green Bulgaria. Събраните суми ще се използват за организиране на информационни екокампании и за „осиновяването“ на стари горски масиви в България. „За всяка „осиновена“ гора ще подпишем договор-ангажимент със собствениците, чрез който те се ангажират да не я изсичат през следващите 25 години. Чрез фонда Green Bulgaria „Арома“ ще заплаща стойността на дървесината, която би

се получила от тези гори“, обясни целта на тази нестандартна инициатива Димитър Луканов, изпълнителен директор на „Арома“. Според него по този начин ще се насочи общественото внимание към проблема с опазването на природата в България и ще се създаде добра база за лобиране пред отговорните институции. „Надяваме се те да предприемат адекватни мерки за съхраняването на природното ни богатство“, заяви Луканов. Партньор на дружеството в инициативата за „осиновяване“ на гори е природозащитната организация WWF.

„Българското общество е много чувствително към проблемите на горите и има силно изразено отношение към тяхното опазване. Минус е, че информацията по тези

проблеми е оскъдна“, смята Веселина Кавръкова, програмен ръководител в WWF. По думите й едва 4% от българските гори са останали в естественото си състояние, непокътнати от човешка дейност. Затова хората поставят опазването на гората на първо място сред проблемите на българската природа, сочи социологическо проучване на WWF от 2008 г. Подобни екопроекти по осиновяване вече се изпълняват в Германия и Австрия, а в Италия е практика да се плаща на собствениците за запазване на маслинови дръвчета. „Арома“ от години дава доказателства за принадложността си към „зелените компании“. Още през 2004 г. фирмата сертифицира системата си за управление на околната среда по стандарта ISO 14 001. „Този сертификат налага задължителни стандарти за eco friendly производство“, уточнява Луканов. b Пълния текст четете на dnevnik.bg/ekobiznes

книги Устойчив и отговорен туризъм

Пътеводител за гостоприемство и приключения и визия за развитието на туризма в България. Особено ценни са добрите практики от Франция и от България, които правят изданието и практически ориентирано, един настолна книга за устойчивия път като концепция и отговорния подход в туризма.

Това издание е продукт на дългогодишно партньорство с Френския институт в София, което през годините доведе до създаването на професията на планинския водач, първите курсове за обучение на домакини на къщи за селски туризъм, издаването на книги и домакинстването на събития - важни за българската планинарска общност. В него от решаващо значение е фундаменталната уводна част (превод от френски) за управление на устойчивия туризъм, следвана от въведение в отговорния подход

Българският туристически сектор е изправен пред най-голямото си предизвикателство за последните 25 години – да стане отговорен. Бъдещето не е нито в голфа и разширяването на ски зоните, нито в грандоманските хотели, а в недокоснатата природа и необрамчения от съоръжения пейзаж и в автентичността и романтиката, която носи все още българското село. Вярвам, че това издание ще провокира както институциите, така и професионалната общност и студентите, за да може думите за промяна да се материализират в политика, за да се реализира зеленият сценарий.

Петото напълно различно като визия издание на Пътеводителя има амбицията да представя изключително обекти и места извън отъпканите пътеки, и които в своята съвкупност представляват истинската алтернатива и са носители на визията и националния проект за устойчив и отговорен туристически бизнес: над 100 къщи за гости и малки

хотели, всичките 21 обекта носители на сертификата „Зелена къща”, истински екотуроператори и множество предложения, свързани с: наблюдение на диви животни парапланеризъм, колоездене, каякинг конна езда сред природата 7 информационни центъра към защитени територии 14 общински туристически информационни центъра приключенски парк приключенски програми в България и чужбина 11 предложения за винен и кулинарен туризъм. С този пътеводител БААТ се стреми да популяризира туризма в селски райони и нетрадиционни дестинации и да подкрепи малкия бизнес, като насърчи туристите към потребление на местни услуги за устойчиво туристическо развитие.

Любомир Попйорданов Тираж 550 бр. Цена 15 лева Издателска къща „Одисея-ин”

„Пътеводителят, който сега държите в ръце, в този смисъл, макар и без да е изчерпателен, съдържа всички съставки и подправки, за да си забъркате сами една вкусна, а някои дори биха казали, екзотична манджа от приключения. От нея биха се носили и миризми с ориенталски нотки и фини плодови аромати-напеви, и дъх на дим, защото пътуването в България и днес до голяма степен съдържа нещо магическо и непредвидимо. Това, което обичам и търся при всичките ми странствания по била и междуселски пътеки, е човекът. А той в България, дори и да е крайно подозрителен, носи със себе си нещо от духа, от бита и от навиците на онези, старите народи и култури, срещата с които е истинската причина да се пътува и да се... живее.“ любомир Попйорданов,

председател на БААТ

Бизнес&Екология

книги Б&Е

Туризъм за здраве и хубост Ако XX век беше времето на окончателното покоряване на нови земи, изследване на непознати технически възможности за пътуване и масовизация на туризма, началото на XIX век със сигурност е свързано с развитието на нови, алтернативни туристически формули. Поддържането на човешкото здраве и като физика, и като психика в страни със застаряващо население като България отваря възможности за алтернативен на масово познатия туризъм. Алтернативен в смисъл на отворен към околната среда и начините за природно лечение. Именно поради тези възможности ви представяме две книги на икономиста и консултант д-р Йордан Йорданов.

Йордан Йорданов е доктор по икономика, преподавател и бизнес консултант. Завършил е икономическия институт „Карл Маркс“ (настоящия УНСС), катедра „Управление и планиране на народното стопанство“. През 1981 г. защитава докторат след редовна аспирантура във Финансово-икономическия институт в Санкт Петербург, Русия. Продължава теоретическата си подготовка в различни университети и научни институти. Йорданов е работил в Държавния комитет по планиране и в Министерството на икономиката, а по-късно - в български и международни компании.

51%

от туристите избират места за почивка и настаняване, които щадят околната среда

(изследване на German Traveller Holiday, 2005)

„Здравен и СПА-медицински туризъм: условия и перспективи за развитие“ За хората с относително по-висока здравна култура в България изборът на място за почивка в края на седмицата или през ваканцията все повече зависи от възможността да се съчетаят почивката и възстановителните процедури. Третирането на старите болежки, за които все не остава време, се превръща в определящ фактор за туристите, които напускат ежедневието, за

„Основи на алтернативното туристическо предлагане“ Втората книга на д-р Йорданов, която представяме, по същество е учебно пособие. Тя обаче

да се отдадат на активна психическа и физическа почивка. Именно към тези хора е насочено това първо по рода си издание в България. В него д-р Йорданов изследва интереса на бизнеса и на конкретни фактори за развитите на два многообещаващи отрасъла – здравните и СПА-медицинските туристически услуги. Идеята на Йорданов е не просто да обясни на читателя що е здравен и СПА-медицински туризъм, но и да го разграничи от все по-популярните в страната, но съмнителни като качество СПА центрове и хотели. Под мотото „Здрав дух в здраво тяло“ книгата дава отговори на множество въпроси, свързани с управлението на здравните услуги, индустрията на свободното време и туризма. Тя е съобразена с професионалните интереси и практиката на съвременните инвеститори, предприемачи, мениджъри, които работят в сферата на грижата за здравето, работоспособността и самочувствието на човека. Особена полза изданието ще има и за хората, търсещи реализация в системата на здравеопазването, градските здравни и СПА центрове, салони за здраве и красота и туризма.

може да помогне за пазарната и технологичната ориентация на стартиращи млади предприемачи и собственици на малки и средни предприятия в регионите на България, които са богати на разнообразни ресурси и условия за целогодишен туризъм. Изданието обхваща в сбит вид различни теми като географията на туризма; туристическите ресурси и продукти; хотелиерството, ресторантьорството и посредническата дейност в отрасъла; екологията в туризма, както и маркетинга в алтернативното туристическо обслужване. В настоящия момент книгата е особено ценна от гледна точка на адаптирането към европейските пазарни условия и в ежедневието на работещите мениджъри и специалисти от различни браншови, неправителствени, образователни и публични институции.

пътешествия текст и снимки: Люси Сетиян

На два часа път с кола на север от Копенхаген се намира първото основано в Дания екосело Дюселкилде.

На гости в първото екосело в Дания Идеята за него се появява през 1982 г. 25 години по-късно някогашното картофено поле сега е дом за близо 70 семейства, събрали се от страната и чужбина. Когато са се нанесли в шестте групи по местожителство, са станали членове на общността. Групите споделят и взимат решения по отношение на зелените площи между къщите си и участват заедно в различни социални дейности. Управление на селото по отношение на дневни решения е в ръцете на борд, който се състои от 7 души, избрани от членовете. Жителите имат най-голямо влияние върху развитието и промените в Дюселкилде. Най-важните теми се дискутират по време на четирите годишни срещи. „Опитахме се да внесем

устойчивост в домовете си, разказва местен жител за историята на селището. Повечето от къщите ни са построени от рециклирани материали като тухли, керемиди и прозорци.” Нещо повече — всички постройки разполагат със зелени площи и огромни остъклени зони с южно изложение. Така слънцето замества традиционното отопление. Мнозина са поставили и соларни панели или различни тревни видове на покривите си, за да поддържат къщите топли за максимално време и да ползват енергията за домашните си нужди. Ветровитият климат в областта мотивирал местните да финансират изграждането на вятърна мелница. Въ-

Бизнес&Екология

екополитика пътешествия

преки това поради регулации пряката употреба на произвежданото електричество е невъзможна, заради което то се продава на енергийна компания. „Ще видите огромни купчини дървесина, складирани навън до постройките, тъй като някои се отопляват с конвенционални печки, които горят дърва. Други ползват вградени печки. Те замърсяват по-малко и са по-лесни за пълнене, което се прави един път на ден и вместо да загряват въздуха, загряват тухлените стени”, обяснява скулпторът Микаел Ериксен от Дюселкилде. През последните години еколюбителите, много от които живеели допреди това в столицата, работят над обща система за геотермален топлинен поток. Този вид отопляване се използва най-вече от собствениците на новопостроените къщи, като дюселкилдци се надяват за в бъдеще да влезе в по-масова употреба. Някои от къщите разполагат с композитни тоалетни, които се изпразват един път годишно, снабдявайки с безплатна тор градините. Много от домакинствата събират дъждовна вода и я използват в пералните и за поливане. „Опитваме се да използваме повторно колкото се може повече и затова миналата пролет построихме огромно депо. То е дълго 20 метра и позволява боклукът да се раздели на 25 различни групи: органичен, твърд картон, хартия, стъкло, метал, 5 вида пластмаса, батерии, лекарства, електроника и още няколко вида”, обяснява Аск Ландруп от местните жители. Част от боклука се взима от държавни коли, а местните жители сами превозват остатъка, за да са сигурни, че е рециклиран. В специална стая в депото те оставят старите си вещи като обувки, дрехи, играчки, кухненски принадлежности, така че всеки, който има нужда, да може да ги вземе.

Над 20 различни работни групи доброволно се занимават с ежедневните въпроси, свързани с пътищата, нивите, боклука, отпадъчните води, детските площадки и пр. „Още от създаването на нашето село сами почистваме отпадните си води. През годините обаче старата система стана твърде малка и през 2006 г. всички взехме участие в създаването на найголямото затворено пречиствателно съоръжение за отпадни води с върби, разположено на полята до селото“, разказва местен жител, чието семейство е 4-то поколение в екоселото. Дюселкилдци посадили 30 000 малки върби, които пораснали до размера на малка гъста гора. Благодарение на растенията отпадните води се пречистват изцяло без употребата на химикали. Повечето от селяните консумират само органична храна, която сами отглеждат. „Ето вечерята“, шегува се художникът Дженс Браммер, собственик на три галерии в Копенхаген, като показва пълна със заешко тенджера. „Размножават се много бързо. На три седмици“, разказва по-късно той, докато гушка един от многото зайци, които отглежда до къщата си. В двора му могат да се намерят всякакви зеленчуци и плодове - от къпини до коктейлни доматки. В дома си има колектор за дъждовна вода, както и използва предимствата на соларната енергия, която зарежда панелите на покрива му. Изборът си на място за живеене обяснява с удобството да отглежда децата си сред природата, както и далеч от опасностите и шума на големия град. Съседите му живеят по подобен начин, като не ползват къщите само като селски вили, а са техен целогодишен дом, който в повечето случаи са построили сами или с помощта на съселяните си. Сред тях има и немалко чужденци, предпочели по-тихия зелен начин на живот в близост до датската столица.

Дженс е сред мнозината, които успешно развиват бизнеса си от Дюселкилде по интернет и телефон. Друга част от общността работи в селото, като например в екокафенето, което посреща туристите с органично кафе от домашно печени зърна, или в пекарната, която е с най-голям асортимент от органични продукти и здравословни храни в региона. Обиколки с гидове се провеждат всяка неделя от 1 април до 1 октомври. Цената на човек е 30 крони, а на група от 25 души – общо 800 крони. За тези, които биха искали да опознаят начина на живот в истинско екосело, на разположение са апартаменти, които се дават под наем целогодишно. Местните не протестират, защото работят, за да променят сами онова около тях, което ги тревожи. И докато в столицата има неофициални срещи като тези на Tck Tck и такива на високо равнище като COP15, то в малкото екоселце в момента се продават последните две къщи. Може би точно в момента ги купуват.

пътешествия текст и снимки: Нели Найденова

Дъжд. Пак ли?

Берлин, мъгла и бира

Без особени изненади пак ме посреща без слънце и с дъжд. Както обикновено в града или вали ситен, дребен полудъжд, или е завит в мъгла, а най-често времето е комбинация от двете. Въпреки всичко този път откривам някакво спокойно очарование, което може би заради мъглата съм пропуснала предишния път. Със или без мъгла, в града има неща, които са лесно откриваеми, като например Берлинската стена. Тя обаче отдавна вече не съществува, поне не за берлинчани. Стената е за туристите и ако все още е „жива”, то това е благодарение и на тях. Според туристическите гидове в града освен нея има и други забележителности като телевизионната кула, Бундестага и др., повечето от които така и не разбрах с какво са толкова забележителни (и този път така и не ми доскуча дотам, че да стигна до тях. Запазвам си ги за домашно и ако има следващ път).

Берлин - това са хората

Аз не обичам Берлин, даже не го харесвам. Той не е от градовете, от който си тръгваш с тениска I love Berlin, не защото ги няма, а защото няма да е честно. Въпреки уверенията на хората, които живеят там, в достойнствата на града, аз упорито отказвам да го харесвам, не се и опитвам. Той не е цветен (или поне не през зимата) като Ню Йорк и Истанбул, в които е трудно и дори невъзможно човек да не се влюби, и то от пръв поглед, и с които обикновено се разделяш с безгласното обещание, че и следващ път ще има. Затова тръгвам за трети път

към Берлин с дълбокото и трудно изкоренимо убеждение, че този град, в който слънцето рядко изгрява и винаги е по берлински мрачен, съвсем не е моят град и че това посещение може и да ми е последното. Той не прилича на градовете, в които съм била, и в едно друго отношение - почти е недостъпен е. Тук естествено не става дума за транспортната система на града, а за отношението на гражданите му към чужденците. В Берлин като че ли не ги обичат, изглежда, страдат от патологично опасение, че всички те са потенциални емигранти.

Бизнес&Екология

Това, което е забележително в Берлин, са хората. Берлинчани са радост за очите и въпреки зимната сивота са някак цветни. Очевидно повечето съзнателно или не споделят модната или житейската философия на Вивиан Уестууд. Според нея начинът, по който си облечен, разговаря с останалите хора и разказва всичко за теб още преди да си казал и дума. И така, попадайки в града, ти се оказваш сред хаос от хора с различни философии и идеи. Те очевидно се опитват да споделят нещо и за теб остава трудната задача да разгадаеш посланието на човека с имплантираните рога, каубоя с жезъла, двойника на Робърт Смит от „Дъ Кюър” или този, който е окичен с батерии там, където обикновено се мъдри пиърсинг. Най-много от тези забележителности има в метрото, което е и идеално място за антропологични изследвания от всякакъв тип и спокойно може да разкаже историята на един народ. Метрото безспорно е и подходящо за мисловни сблъсъци на цивилизациите и нищене на междукултурните взаимоотношения.

пътешествия

Тахелес

Кръчма в квартал „Кройцберг“

Без план, карта и компас

Tacheles – свободното място в сърцето

И така, не съм наясно какво точно търся, но имам цяла седмица да го открия. Следвам плътно философията на Джак Керуак, че пътят е по-важен от целта, и с моя не толкова местен, но все пак претендиращ за познания гид тръгваме да се шляем из берлинските улици. От емпиричен опит знам, че най-добрият начин да намериш онова, което търсиш в един град, дори и да не си наясно какво точно е то, е да се загубиш. Едно качествено изгубване обикновено гарантира поне едно Колумбово откритие, подплатено с глуповатото удовлетворение, че откритието ти не е било маркирано от туроператорските фирми и все още не е включено в модерните напоследък, претендиращи за алтернативност туристически гидове. От неудобство решавам да направя все пак няколко туристически снимки на класическите забелжителности, за да регистрирам все пак своето едноседмично пребиваване. Добавям и още един гид. Той обаче има различна представа за класика и ни води в турския квартал на класическо кафе, а по-късно и на още по-класическа бира. В „Кройцберг” има много и страхотни кръчми, ресторанти и клубове. В повечето от тях се пуши, а в голяма част от тях може да си вземеш и домашния любимец. Тук рядко се чува немска реч, говори се предимно турски, а на съседната маса се чува и испански. Няколко кафета, бири, две баклави, фалафел и цял ден по-късно все пак успяваме да очертаем по берлински мъгляв план за следващия ден. Аз лично се нуждая от ударна доза изкуство, приемам го под всякакъв вид и форма, но за предпочитане - улично.

Мъглата все пак се вдига и очакванията ми като че приемат конкретно очертание. Става дума за „Тахелес”. Берлинчани обичат да съживяват стари сгради, кораби и въобще всичко, до което се доберат. Спасените от модерната архитектура сгради обикновено се превръщат в убежище на хора, създаващи изкуство за лична или масова употреба. Едно от тях е т.нар. къща на изкуствата „Тахалес”. Разположена в огромна руина в сърцето на Берлин, някога част от еврейско гето, сега сградата е уникално „свободно място”, където хора от цял свят създават модерно изкуство и култура. Малко предистория: Tacheles на староеврейски означава разкривам, говоря открито, откровено. Сградата е била частично разрушена през Втората световна война. Незасегнатата част е трябвало да бъде

съборена в началото на 90-те години, но е „открита” и превзета от група млади артисти и е обявена за историческа и културна забележителност. След падането на Берлинската стена творци от цял свят се събират там, за да използват огромното пространство, където свободно изпробват вижданията си за модерно изкуство и алтернативен начин на живот. На двора на „Тахелес“ в момента се помещава изложба от метални склуптури „Желязна душа” на един от основателите на центъра за изкуства, Хюсейн Арда. Желязото, както може да се разбере от името на изложбата, е навсякъде. Повечето скулптури са направени от стари материали, а дворът, където са изложени, служи за отворено ателие и място за изложби. „Желязна душа” по думите на скулпторката защитава правото на хората в големия град на малко „свободно пространство” по начин, който така и не разбрах.

зелени точки текст и снимки: Нели Найденова

В търсене на „Зелената къща” „Зелените къщи” са почивка от масовия туризъм в България, който като че ли не само вече не привлича, но и прогони и последните верни на идеята за почивка в страната туристи чуждестранни и български.

селски и алтернативен туризъм – Европейската мрежа за алтернативен и селски туризъм (ЕСЕАТ) и европейската асоциация за агротуризъм ЕВРОЖИТ, и е разделен на две степени – номинация и сертификат. Номинация получават всички, които покриват минимални критерии, но показват желание и имат конкретни идеи и планове за развитие на „зелени” практки и услуги. Сертификат пък получават наистина отличилите се със собствен принос в опазването на околната среда и развитието на устойчив туризъм в техния регион. Критериите са адаптирани за България.

За всички онези, които са се уморили от тълпите хора по морските и зимните ни курорти, но пък искат да останат в границите на страната, „Зелените къщи” са една добра алтернатива на всичко, в което се превърна българският туризъм през последните няколко години.

Що е то „Зелена къща”? Зад „Зелена къща” стои преди всичко идеята да създаде лесно разпознаваема марка и отличителен знак за тези туристи, които искат да се отклонят от утъпканите туристически маршрути и дестинации и предпочитат да ги заместят с близкия до природата контакт. Сертификатът отличава онези къщи за гости и хотели, които поставят акцент бурху развивитието на устойчив туризъм. С други думи, това е вид туризъм, който не е за сметка, а полага грижи за природата и околната среда, местното население и регион.

„Джуджева къща“, Панагюрище

Стандартът в България е разработен от Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ). Сертификатът „Зелена къща” се дава на къщи или малки семейни хотели, които отговарят на критериите за съвместимост на две европейски асоциации за развитие на

Изглед към Велико Търново от хостел „Номади“

Бизнес&Екология

Къщата като философия Сертификатът „Зелена къща” безспорно би бил добра рекламна стратегия, но се оказва, че голяма част от хората гледат на него не просто като на рекламен трик, а по-скоро като материален израз на тяхната философия за живот и на начина, по който според тях трябва да се развива един отговорен и устойчив бизнес. Повечето стопани на къщи имат предишен опит в сферата на масовия туризъм и от лошите практики там се научават какво обезателно не трябва да допускат в техните „зелени къщи” и в отношението си към гостите. Затова те залагат преди всичко на идивидуален подход и се опитват да насърчат личния контакт както със стопаните на къщите и хотелите, така с местните хора. Имат и интересни идеи за развитието на местния туризъм и преди всичко се опитват да покажат това, което е уникално и характерно за района. За тази цел организират пешеходни походи, обиколки с велосипеди, обучения по местни и традиционни за района занаяти, фолклорни вечери, дегустации на произведени в

зелени точки областта вина, сирене и други типчни за района храни, варене на сладко и ракия и много други. В момента с марката „Зелена къща“ могат да се похвалят около двадест къщи. Техният брой по всяка вероятност скоро ще набъбне тази седмица (на 16 април) по време на конференцията на БААТ в рамките на фестивала „Зелените дни“, когато серификат или номинация ще получат новите къщи за гости, покрили необходимите критерии. Случайно или не, повечето къщи, които кандидатстват за сертификат, са „натоварени“ и с поне столетна история. Някои от тях, освен че са паметници на културата, работят усилено за изграждането на своето „зелено” бъдеще. Повече-

ените и стъклени отпадъци до пунктове за тяхната преработката. Във всяка стая има и съвети към гостите как да намалят „отпечатъка“ от почивката си. Посетителите на къщата могат да научат и тайната на яйцата по панагюрски, да точат домашно направени кори. Те могат и да се възползват от градинските курсове, които се организарат от членовете на семейството, или пешеходните или велообиколки на местността около Панагюрище. От Джуджевата къща обмислят да дават отстъпка или безплатна градинска салата на посетителите, които са решили да използват обществен транспорт по време на своята почивка.

Къща за гости „Стомните“

то насърчават устойчивите практики в къщите и хотелите и се опитват да „възпитат” зелени туристи. В много от къщите по интересен и ненатрапчив начин се опитват да дадат съвети на посетителите си как да оставят възможно най-малък отпечатък върху природата и околната среда както по време на ваканцията си, така и във всекидневния живот.

Джуджевата къща Една от тези къщи с история е Джуджевата къща в Панагюрище. Тя е построена през 1860 година, но собствениците й вече са поставили слънчеви панели на покривите на комплекса, а обикновените крушки са заменени с енергоспестяващи. Според изчисленията им панелите ще са достатъчни, за да задоволят 75% от енергията на комплекса през летния сезон. През зимата къщите ще се отоплява от парни котли, работещи с палети, направени от отпадъчна дървесна биомаса. Къщата е снабдена с кошчета за разделно събиране на отпадъците, въпреки че в града все още не са поставени такива контейнери. Затова собствениците на къщата сами извозват харти-

Цуцовата къща Освен близост до природата „Зелена къща“ се опитва да насърчи контакта с местните и да възроди традиционните заотделните райони занаяти и традиции. Николай Цуцов от собствен опит е разбрал, че контактът с хората е ключът за успешния бизнес. Затова в къщата си в Калофер той ще избегне всичко, което е масова практика в големите ни курорти. Той залага на индивидуалния подход. Според него най-важното е да накараш посетителите си да се чувстват ако не като част от семейството, то поне като негови гости. В къщата всеки може да се почерпи с домашна розова ракия или пелин, а бащата на Николай с желание разказва историята на виното, което сам произвежда и предлага на гостите в Цуцовата къща. Повечето от продуктите, които се използват в домакинството, са местно производство. Традиционни са и забавленията, които Николай организира за своите гости, повечето от които са чужденци. Това включва обучения по занаяти, фолклорни вечери. За себе си той е

решил да заложи на това, което е уникално за района и което всъщност привлича най-много туристи, а именно розобера. Неговите гости могат да се включат в брането на рози и варенето на розовото масло, от което след това сами да си направят натурална козметика.

Хостел „Номади“

За пръв път за сертификат „Зелена къща“ се бори и хостел. „Номади“ е включен в Lonely planet, Библията на пътуващите, и вече посреща във Велико Търново гости от цял свят. Освен с уникална гледка над река Янтра, вечеринки на свещи на балкона под звуците на

„Димчо Кехая“ в Жеравна

цял оркестър от пеещи жаби и птици, „стопаните“ на хостела могат да се похвалят с един куп и все „зелени“ инициативи. Недялко и Георги имат много идеи как гостите им да се слеят поне за ден или за два с природата. Георги, който е и планински спасител и бивш, доколкото е възможно, пещерняк, често организира двудневни веломаршрути до Дряново или пешеходни походи в Стара планина. „Номадите“ често участват, а още по-често са инициатори на много екоинициативи в Търново и региона. Последната им идея, за която се надяват да получат подкрепа от общината, е да почистят коритото на река Янтра и да направят пешеходна пътека до самата река. В хостела се използват само биоразградими препарати от търновски производители. Зеленчуците и плодовете обикновено донасят от селата си или са местно производство. Двамата се опитват да насърчат и местните артисти, като продават техни ръчно изработени сувенири. Туристите могат да си вземат за спомен и изделия от органични продукти от казанлъшко розово масло и лавандула.

екопродукти Д-р Владимир шИшКОВ от zdravosloven.com за

По етикета ще ги познаете Или поне би трябвало – над определен процент съдържанието на ГМО в храните трябва да е видно След бурните събития и шумното обществено недоволство около промените в закона за генетично-модифицираните организми страстите вече се поуталожиха – законодателите се съобразиха напълно с волята на народа и забраниха пускането на ГМО в страната. Както всички знаем обаче, писаните закони са едно, а практическото им приложение обикновено е доста по-различно. Ето защо е добре да се знае как би трябвало да се информираме за наличието на ГМО в хранителните продукти, които купуваме - най-простият начин са етикетите. Според последните промени в европейското законодателство наличието на ГМО в количество над 0.9% задължително изисква етикетиране. Това важи и в случая когато даденият продукт е произведен по методите на органичното или наричано още био земеделие. Прагът от 0.9% важи и за продуктите, произведени по конвенционални методи, като се приема, че наличието на ГМО до 0.9% може

да се дължи на случайно или неизбежно технологично замърсяване. Ако този праг бъде преминат при конвенционалните продукти обаче, етикетирането на ГМО е абсолютно задължително. При биопродуктите надхвърлянето на този праг е абсолютно недопустимо и изисква отнемане на био сертификата на фирмата производител. И толкова за регламента. Наскоро се оказа, че той всъщност не действа. Столичната здравна инспекция (РИОКОЗ) обяви, че около 8% от храните, изследвани в нейната специализирана лаборатория за ГМО през 2009 г., са с наднормено съдържание на модифицирани организми. При това в повечето от случаите генно модифицираните съставки са били над 2%. Става дума най-вече за шоколадови изделия и колбаси, които са правени с вносна соя, а тя в доста от случаите е модифицирана. Само 2 от продуктите, проверявани от инспекцията, съдържанието на ГМО е било означено в етикета.

Бизнес&Екология

Какво е ГМО? Генетично модифицирани организми (ГМО) са организми, чийто генетичен материал е изменен чрез техниките на генното инженерство. Тези техники са известни като рекомбинантна ДНК технология. С помощта на тази технология ДНК молекули от различни източници се комбинират ин витро в една молекула, за да се създаде нов ген, който след това се прехвърля в дадения организъм и му придава нови свойства например картофи, които произвеждат отрова срещу колорадски бръмбари. Генното инженерство позволява да се подберат единични гени, които да бъдат прехвърлени от един организъм в друг, както между сходни, така и в отдалечени видове. Успешни опити за генетични модификации са направени още през 70те години на миналия век, но ГМ храни за търговски цели в САЩ се произвеждат за пръв път през 1996 г. Въпреки че не са направени достатъчно тестове и анализи за ефекта, който ГМО могат да имат върху човешкото здраве и околната среда, компаниите, занимаващи се с генно инженерство, агресивно промотират своите продукти, като обещават по-високи добиви, използване на по-малко пестициди и висока устойчивост на културите. Така до 1999 г. 33% от площите, засети с царевица, 44% със соя, 55% с памук в САЩ са вече ГМ.

екопродукти В някои държави на база местно законодателство са въведени и обозначения „без ГМО” или „без генетично инженерство”, което означава, че продуктът е 100% чист. Такива продукти се срещат и на българския пазар поради масовия внос на органични и био продукти от целия Европейски съюз. В България обаче липсва нормативна база за такова етикетиране.

Как се осъществява контролът? За контрола на ГМО в храните отговаря здравното министерство. Пробите на продукти се правят по предварително изготвен годишен план от 28-те РИОКОЗ в страната, след което се изпращат в Националната лаборатория за контрол на генетично модифицирани храни към столичната инпекция. Резултатите от анализите се изпращат

Защо се етикетира ГМО? Европейският съюз Европа винаги е възпирала проникването на ГМО въпреки натиска от Световната търговска организация и САЩ. Често ограниченията не са видими, не са преки, а са завоалирани, с цел да не се дава повод за нови спорове с отвъдокеанските търговски партньори. Едно от косвените ограничения е изискването за етикетиране. То налага допълнителни разходи за производителя или търговеца на ГМО и затруднява маркетинга чрез плашещи надписи, подобни на ония върху тютюневите изделия, контрастиращи с иначе симпатичните на вид опаковки. Изискването на ЕС за етикетиране е напълно безспорно поради съзвучието си с политиката за защита на потребителите. А от какво всъщност ЕС пази потребителя? Нима ГМО са доказано опасни? Логиката е точно обратната – ГМО не са доказано безопасни и потребителят има право на информиран избор, право да знае това. Политиката на етикетирането отново се базира на принципа на предпазливостта, според Протокола от Картахена за биологична сигурност на ООН: не се търси доказателство за риск, за да се наложат ограничения; напротив, търси се доказателство за безопасност и пълен научен консенсус, за да се свалят

обратно в инспекциите, а те трябва да уведомят обектите, от които са взели проби, и да изискат информацията за наднормени ГМО съставки да влезе в етикета. В България съществуват три лаборатории за контрол на генетично модифицираните организми – две държавни в София (другата е към екоминистерството, тя беше оборудвана едва преди месец и ще се занимава с проби на посеви) и една частна лаборатория във Варна за изследване на храните. Дали капацитетът е достатъчен за ефективен контрол на целия пазар и доколко контролните органи ще наложат спазване на изискванията тепърва предстои да видим? Ако това не се случи, „България, свободна от ГМО”, каквото беше мотото на гражданите, които протестираха в последните месеци ще остане само декларация.

Адв. Свилен ОВчаРОВ, правна фирма „Овчаров & Парушев“, доброволец за „Зелените адвокати“

ограниченията. На етикетиране подлежат всички крайни хранителни продукти според Регламента на ЕС за храните 1829/2003. За да се постигне тази цел обаче, ЕС улеснява производителите на храни при получаването на информация за съставките, ползвани от тях. Изисква се всяка стока, съдържаща ГМО, да бъде означена, като се проследява цялата верига на суровини и съставки до крайния продукт. Критерият на ЕС е съдържание на ГМО, по-голямо от 0,9%. За съжаление ЕС няма изискване за етикиране на фуражите по същия начин, не се приема, че те са съставка, и се отразяват на крайните млечни и месни хранителни продукти.

България По стария Закон за ГМО се етикетираха всички продукти и съставки със съдържание над 0,5% ГМО. След скорошните изменения парламентът леко охлаби регулацията и вдигна летвата до тавана, позволяван от ЕС на страните членки, а именно съдържание от 0,9% ГМО. За сметка на това се предвидиха повече изисквания за проследяване на ГМО стоките, суровините и съставките, които

не са крайни продукти. Предвиди се също означението за ГМО върху етикета да бъде двойно по-голямо и видимо от останалите означение – нещо като при цигарите. Законът за храните транспонира, макар и непълно, Регламента на ЕС за храните. Понастоящем съдържа европейските изисквания за етикетирането, но не дава гаранции за контрол по спазването им. Законът все още не е изменен, макар че засиленото обществено обсъждане на проблемите на храните и правата на потребителите водят именно натам – скорошни изменения и засилване на контрола и ограниченията.

екопродукти Люси СЕТИян

Зелената козметика с над $1 млрд. годишен пазарен ръст С над $1 милиард се покачват всяка година приходите от продажбите на натурална козметика по целия свят. Това сочи скорошно проучване на великобританската консултантска компания Organic Monitor. Предвижданията сочат, че тази година натуралните продукти за грижа за кожата ще достигнат до 10% от общия козметичен пазар. Подобно на органичните храни най-голямото търсене е в Европа и Северна Америка. Най-бързо развиващите се зелени пазари са в Германия и във Франция. Предварителен анализ показва, че за пръв път през 2008 г. приходите от европейските продажби надхвърлят $2 милиарда долара. Най-голямо покачване на продажбите се наблюдава при веригите разпространители като супермаркетите, магазините за здравословен начин на живот и аптеките. Те са и по-леко засегнати от световната криза от другия основен стимулатор - разпространителите на частни марки. Голям брой от тези по-малки вериги брандират и пускат на пазара собствена натурална и органична козметика, която е сертифицирана и по-евтина. Единственият частен производител на биокозметика у нас е “Алтея органикс”. Всички други предлагани в България марки като Alva, Balm Balm, Bentley Organic, Cattier, Essential Care, Goodkaarma, Lavera, Logona, Faith in Naturе, Sante, Moor, Weleda, Marius Fabre, Styx Naturkosmetik са внос от Германия, Естония, Англия, Франция, Австрия. Те са откриваеми в единични магазани за био- и органични продукти, повечето от които единствено онлайн. От една страна, това намалява режийните разноски на собствениците на компаниите, но от друга, прави невъз-

можно за консуматорите да разгледат и пробват продуктите. Почти 100% от зелената козметиката в съседна Румъния се продават само в мрежата. Поради немасовото разпространение на биомагазини в България и тук купувачи предпочитат да пазаруват през интернет. В последните няколко години онлайн магазините Zoya bg, kozmetika.bg, organic-bg. com и bioslunceluna.com се утвърдиха като основни продавачи на качествена натурална козметика. Въпреки понижените стойности на пазарен ръст заради рецесията консуматорите продължават да търсят екологична и несъдържаща химикали козметика. Този интерес се дължи на повишената информираност по отношение от рисковете за здравето от продукти, които съдържат парабени, фталати и други синтетични съставки. Научно е доказано, че 60% от химичните вещества, които влизат в контакт с кожата, могат да се абсорбират от човешкото тяло. Производни на фталатовите съединения например се използват за придаване на мекота, разтварят ароматизаторите и са денатурат за спирта. Срещат се в парфюми, пяна и гел за коса, лакове за нокти, лубриканти. Резултати от изследване на американ-

Бизнес&Екология

ската неправителствена организация Environmental Working Group показват, че фталатите имат вредно въздействие върху ДНК. В сайт, посветен единствено на козметиката, специалистите предлагат оценки за ефекта на често употребявани продукти като бронзанти, лосиони, шампоани за заздравяване на коса, бебешки пасти за зъби и пр. Употребата на козметика с фталат по време на бременност е опасна и може да се отрази на плода, ако детето е от мъжки пол. Химикалът блокира процесите, които регулират мъжките полови хормони, което може да доведе до импотентност и стерилитет. Подобно на тях най-широко разпространените консерванти в козметичната и фармацевтичната промишленост, парабените, се срещат в кремове, маски за лице и коса, дезодоранти, гелове за бръснене, пасти и пр. Производителите ги предпочитат заради ефикасността, ниските разходи и антибактериалното им действие. Все повече организации обаче отричат ежедневната им употреба заради негативните им ефекти. Молекулярният биолог Филипа Дарбре от Университета в Рединг коментира, че откритите в туморни клетки съединения, носители на естер форма на парабен, са индикатори за употребата на препарати като дезодорант, деостик и др. Експерименти доказват, че парабените влияят слабо като хормона естроген. b Пълния текст четете на dnevnik.bg/ekobiznes

Ние разбираме езика на вятъра - нека поговорим за Вашите представи в тази сфера

w p r z â w p q ws

v ws yso s sp s

ÍÎÃ

F !

| |xÎ å { |xå å yÎ å{ v åu å w z u Î | VVV B@OHS@K AF MNU | VVV B@OHS@K AF MNU

Имате проект на етап ,,готов за строеж”?

www.globalwindpower.com

бр. 2010

По-бързо, по-високо, по-...топло

Сблъсък: Тъмната страна на екофонда

На гости в първото екосело в Дания

Бизнес & Екология инвестиция в развитието

§ Закон

разпространява се с

под земята