ЦДГ „Дора Габе“, град Добрич ОДЗ „Бодра смяна“, град Белене ЦДГ „Радост“, село Нова махала, общ. Батак
а к т и п а * а к з а к и р Житенат п а н д о р а н а к с р а г л Бъ
Омесила баба вкусна житена питка, опекла я в огнището, а най-подир я скрила. Петьо и Еличка огледали всеки ъгъл, надникнали под леглото, претършували целия долап, даже разровили пещта, ала напразно. -Бабо, къде изчезна питката? – намусил се Петьо. -Бабке, много те молим, дай ни питката! – тропнало с краче сестричето му Еличка.
Ц
ич р б о е“, Д б а Г ора Д „ Г Д
ОДЗ „Б одра с м
-----------------------------------------------------------*Български народни приказки, СофтПрес, 2013
яна“, Б
елене
-Я да мирувате! – сопнала се баба им, сетне взела вретеното и хурката с къделята и седнала да преде. -Ама бабо, много сме гладни! – проплакала Еличка. -Я да видя колко сте гладни – засмяла се баба ѝ. Еличка и Петьо зяпнали така широко, че всичките им зъбчета се видели. -Брей, колко сте огладнели, дечицата ми! – рекла бабата. – Какво да правим сега? Потърпете още малко, да се върне дядо ви с шейната. -Ама къде е питката? – разсърдила се Еличка. – Къде си я скрила? -Аз не съм я крила – казала баба ѝ. – Тя питката, вече излезе. -Ама как така? – ококорил се Петьо. – Сам-самичка ли? -Да – рекла баба му. – Не я ли видяхте? Хей там е, търкулнала се е по пътя. Виждате ли я? Тръгнала е да си обиколи нивката.
ва махала о Н “, т с о д а Р „ ЦДГ
ЦДГ „Д ора Га бе“, До б
рич
Петьо и Еличка се втурнали към прозореца и залепили нослета на изпотеното стъкло. Видели белия широк път, който се виел между къщите в селото. Валяло на парцали и трупало снежни преспи, високи колкото човек! Дърветата, къщичките, полето, гората – всичко било завито с дебел снежен юрган. Фучал леден вятър и плашел всичко живо. Никой не излизал в това страшно време, а ето че питката смело се търкулнала право към гората! -Бабо… - обърнал се умислен Петьо и седнал до нея. -Какво? -Искам да те питам едно нещо, ама честно да ми кажеш! -Истината ще ти кажа, обещавам. -Вярно ли е това, дето ни го разправяш, а? -Кое? -Каза, че уж питката ходела да си обикаля нивката. -Вярно е, чедо! Баба никога не лъже. -Ами далеч ли е нивката? – обадила се Еличка. лене е Б , “ а н -Много е далеч. р а см я д о Б „ З ОД -Чак до гората ли, че и зад нея? – не повярвал Петьо. -Да, чак дотам. - Ау, колко е далече! – учудили се децата.
Изтичали пак до прозореца и отново опрели нослета до стъклото. Снегът продължавал да се сипе, а от комините на къщичките се издигал синкав дим, лъкатушел сред снежинките и чезнел в небето. По пътя преминала биволска шейна, натоварена с дърва. Прекосила моста и изчезнала в снежната стихия. Децата се обърнали към баба си и Петьо се примолил: -Бабо, хайде да ни разправиш за питката. -Какво да ви разправям? -Ами как е отишла до нивката и какво е правила – рекъл Петьо. -Молим те, бабке, разкажи ни – Еличка погледнала умолително баба си. -Хубаво – склонила най-после баба им. – Слушайте тогава. -Питката излязла от огнището, огледала се и смъкнала от гърба си въглените. Видяла, че децата и баба им още спят, и внимателно се промъкнала до открехнатата врата. Щом ОДЗ „Б одра с мяна“, излязла вън, веднага се търкулнала по Белене пътя, минала по моста и излязла от селото. Бързала да си навести нивката, да види житцето спи ли, не спи ли. Не щеш ли – насреща ѝ изскочил Зайо Байо, който тъкмо се прибирал към дупката си.
-Питке житена, стой! Ще те изям половината и ще занеса вкъщи другата половина. Зайчетата много ще се зарадват, като видят какво гореща и вкусна вечеря им нося. -Моля ти се, Зайо, почакай да отида до нивката си, за да си видя житцето. После ще се върна при тебе. Съгласил се заекът и седнал да я чака до един храсталак.
ЦДГ „Радост“, Нова махала
ЦДГ „Дора Габе“, Добрич Прекосила питката равното поле и навлязла в гората. Но в сенките сред големите дървета дебнела лукавата Кума Лиса. Тя се облизала и застанала на пътя ѝ. -Как си, житена сестрице, как я караш? – заговорила лисицата. Житената питка не се изплашила, а отвърнала: -Бързам, Лисо, да си наобиколя нивката.
ОДЗ „Бодра смяна“, Белене Видял той питката и се облизал хищно. Изскочил насреща ѝ и изръмжал: -Питке, житена, ще те изям! Питката никак не се уплашила и му рекла: -Вълчо, нямам време. Бързам да си видя нивката. -Не ме е грижа твойта нивка! – ядосал се вълкът и приближил към питката. -Виж, Вълчо, ей я там нивката! Само ще ида да си видя житцето и ще се върна.
-Късно е вече, защо не ми дойдеш на гости да се постоплиш? – попитала Кума Лиса. -Благодаря ти, Лисо, но много бързам. Ти се прибери у вас и ме чакай. Щом си видя житцето, ще ти дойда на гости. Зарадвала се лисицата, че питката сама ще дойде у тях, и хукнала презглава към вкъщи да се приготви за угощението. Сигурна била, че ще излапа питката. Бързала питката, бързала, а в края на гората, току до нивката с житцето, дебнел Кумчо Вълчо.
ЦДГ „Дора Габе“, Добрич
Вълкът погледнал нивката, където под дебел юрган от сняг спяло житцето. -Добре – склонил той. – Ще те почакам да си видиш житцето, ала не се бави много, че съм много гладен! И питката се търкулнала към житцето си. Най-после житената питка стигнала до нивата, която се простирала, докъдето ти видят очите. Месечината огрявала едно самотно крушово дърво насред нивата, току до малкия кладенец. Питката се навела и прошепнала: -Тук ли си, житце? -Тук съм – изписукало то. -Дойдох да ти кажа да не се боиш от снега и студа, защото скоро ще дойде пролетта. Слънцето ще те стопли, птичките ще запеят, пчеличките ще зажужат, а твоите стръкчета ще станат високи и силни, ще завържат едър клас и ще напълнят хамбара догоре! И после от вас бабите цяла година ще правят топли питки за децата.
ЦДГ „Дора Габе“, Добрич
-И така – завършила приказката бабата на Петьо и Еличка, - житената питка се сбогувала с житцето, доволна, че то е добре и не се страхува от студа и снега. На връщане минала по друг път. Заобиколила гората и полето, защото така нито Зайо Байо, нито Кума Лиса, нито злият Кумчо Вълчо щели да я изядат. -Ами, бабо – попитала Еличка, - а сега къде е питката? -Изтърколила се до село – усмихнала се баба ѝ – и се шмугнала през открехнатата врата в нашата къща. -Ама наистина ли? – зяпнал от учудване Петьо. -Наистина – отговорила бабата. Вън портата проскърцала и се чул мъжки глас. -Дядо си иде! – викнали децата. -Скоро, деца! – рекла баба им и оставила хурката. – Петьо, иди да посрещнеш дядо си, а ти, Еличке, налей топла вода в едно менче, за да си измие ръцете дядо ти. -Ами питката къде е, бабо? Нали каза, че се е върнала пак у нас? – плахо се обадил Петьо. -Тука е, чедо. Сега ще ида да я донеса, за да си похапнем всички заедно. Добрич “, е б а Г а р о ЦДГ „ Д
е д я а д а в б я р т е н , и т о а б к а з р а е к н и о р п а Койт н д о р а н а к с Българ
Живеела някога в едно село мома хубавица на име Богданка. От всичките моми тя била най-красива, но била много глезена. Родителите ѝ угаждали за всичко, не ѝ позволявали да се труди, гледали я като писано яйце и всичко ѝ давали наготово. Красивата мома растяла и се разхубавявала все повече и повече, но никой ерген от селото не я искал за жена, защото по цял ден нищо не подхващала и никому не помагала. -Как да я вземеш за жена? – казвали момците. – Нито ще подреди вкъщи, нито ще изчисти двора, нито ще ти сготви.
ЦДГ „Д ора
Габе“, Д обрич
И времето минавало, а красивата мома си оставала сама вкъщи, където родителите ѝ продължавали да я глезят. Един ден дошли сватове от друго село. Те разпитали коя е най-хубавата мома и скоро потропали на вратата в дома на глезената Богданка. Майката и бащата на Богданка ги посрещнали и ги нагостили. Щом сватовете видели колко красива е глезената девойка, поискали ръката ѝ. -За добър момък ще се омъжи – заговорили сватовете. – Хем е красив, хем силен, хем работлив. Майката и бащата се зарадвали, че найпосле и тяхната щерка ще се задоми, и склонили. След няколко седмици дошли пак сватовете с момъка и направили скромна сватба. После тръгнали да си ходят заедно с Богданка. Ала преди да излязат, майката на Богданка ги спряла и ги предупредила:
ОДЗ „Бодра с мя
на“, Белене
е“, Добрич ЦДГ „Дора Габ
-Да знаете, че моята щерка е изнежена и не е научена да се трепе на полето или да слугува в къщата. Пазете ми я. Не я карайте да мете в двора, че ще ѝ се напрашат очите. Не я мъчете да носи с менци вода от чешмата, защото раменете ѝ са крехки и няма да издържат такава тежест. Вечер ѝ слагайте под главата пухена възглавничка, защото момичето ми е научено да спи на мекичко. Старите сватове се спогледали учудено, но нищо не казали. -Обещайте ми още, че няма да ѝ казвате лоша дума – подела пак майката. – Ушичките ѝ не са научени да слушат лоши думи. -Не се тревожи – успокоил я свекърът. – В нашата къща лоши думи няма. Най-после те се качили отпред на каруцата си, а отзад седнали женихът и невестата и се отправили към своето село. Пътят бил дълъг, но Богданка все мрънкала, че каруцата друса и седалката не е достатъчно мека. Привечер пристигнали и свекървата чевръсто разточила баница, заколила едно пиле и го сложила да се вари в тенджерата, а най-подир слязла в зимника и Добрич наточила хубаво червено вино. ЦДГ „Дора Габе“,
Като видяла, че свекървата е къщовница, Богданка много се зарадвала. Седяла си на едно столче и си мислела: „Лесно ще ми е тук. Тя ще готви, ще чисти, ще пере, ще работи на полето и ще се грижи за мен. Добре ще си поживея тук и по цял ден нищичко няма да правя.“ Седнали всички да вечерят, след това си легнали да се наспят. Богданка не харесала възглавничката си и накарала свекървата да ѝ намери помека и по-удобна. Старата жена бръкнала в скрина и ѝ дала една красиво извезана пухена възглавница, която пазела като дар от своята майка. Щом я взела, Богданка найсетне спряла да мрънка и заспала. Рано-рано на другата сутрин старият свекър станал и събудил всички: -Хайде да вървим на нивата! Скоро всички били станали, само Богданка се излежавала. -Богданке, ставай вече – казал младоженецът на невестата си. -Какво ще правим на нивата? – потъркала сънено очи Богданка и се прозяла. -Ще копаем царевица. -Аз няма да дойда, защото мотиката е тежка, а аз не бива да вдигам тежки работи.
ЦДГ „До р
а Габе“, Д обрич
-Добре – обадил се свекърът. – Остани тук и разтреби къщата. Приготви вечеря и нахрани кокошките и кравата. Всички заминали да се трудят на нивата, а младата невеста останала сама вкъщи. Както си била научена, до пладне нищо не правила и само се излежавала в леглото. По едно време обаче огладняла и с нежелание се надигнала от постелята. Протегнала се, прозяла се и най-сетне станала. Лениво запристъпвала към кухнята, където започнала да търси храна. Вдигала капаци, надничала в купи и чинии, но дори в тенджерите и тавите нямало нищо за ядене. Богданка тежко въздъхнала и промърморила: -Какви неразумни хора! Нищо не са ми оставили за похапване. Какво ще правя сега? Времето си минавало, а Богданка
Добрич “, е б а Г а р о ЦДГ „Д
огладнявала все повече и повече. Слънцето преполовило пътя си по небето и се спуснало към хоризонта. Тя излязла навън и се загледала в цветята , засадени пред къщата. -Ах, колко са красиви тези цветя! – възкликнала и започнала да ги къса и да ги мирише. Няколко врабчета се щурали напредназад, а около цветята жужали забързани пчели.
-Закъде ли са се разбързали толкова всички? Защо никой не си почива като мен? Толкова е приятно нищо да не правиш. Тя набрала малко череши, излапала ги набързо, после си полегнала под сянката на едно дърво. Постепенно се унесла и заспала. Денят полека-лека отминал, смрачило се и захладняло. Вечерта тримата копачи се завърнали от нивата, уморени от тежката работа. Огледали се и що да видят? Къщата не била разтребена, в менците нямало вода, огънят в огнището бил угаснал, цветята от градината били оскубани, нямало никаква вечеря, а кокошките и кравата не били нахранени. Свекървата тозчас хвърлила мотиката, грабнала менците и донесла вода от чешмата. Наклала огън, сготвила манджа и замесила бяла погача. Богданка седнала на един стол и с нищо не помагала на свекървата. Чакала наготово да ѝ сервират храна, за да може найсетне да си похапне. Скоро старата жена поканила всички на масата: -Хайде, вечерята е готова. Богданка скокнала и пъргаво се ЦДГ „Радо ст“, Нова м настанила край масата. ахала
Свекърът взел погачата и я разчупил на три парчета. Едното дал на жена си и казал: -Заповядай, жено, ти работи най-усърдно от всички ни. После дал второто парче на сина си: -Вземи, сине, ти се труди най-много от всички. Последното сложил пред себе си: -Аз също съм копал цял ден и заслужавам вечерята си. На Богданка обаче не дал нищо. ОДЗ „Бодра смяна“, Бел -А на невестата няма ли да дадем храна? – ене попитала свекървата. -Тя не е гладна – казал свекърът. – Който не работи, не огладнява. Нацупила се Богданка и станала от трапезата. Прибрала се в стаята си и заплакала. Цяла нощ се въртяла неспокойно и не могла да заспи от глад. На другия ден още в ранни зори тримата пак отишли да работят на полето и оставили обрич Д , “ е глезената невеста вкъщи. Тя обаче веднага б а „Дора Г Г Д Ц скокнала и запретнала ръкави.
Изчистила къщата, измела двора, нахранила кокошките, донесла вода с менците, запалила огън в огнището и сготвила вкусна гозба. После замесила бяла погача и я изпекла. Късно вечерта уморените работници се завърнали и видели колко много се е трудила Богданка. Тя сложила трапезата, сипала на всеки от гозбата, а накрая подала на свекъра си погачата. Той я разчупил на четири парчета и дал най-голямото на снаха си с думите: -Заповядай, Богданке, днес ти работи усърдно и заслужаваш своята вечеря. Тя радостно поела парчето от погачата и започнала да се храни. Това бил найвкусния хляб, който била яла през целия си живот.
ЦДГ „Дора Габе“, Добрич
е ч р а ч в а о к з о а т к о и в р и п л а н ж д о Лъ р а н а к с р а г Бъл
Добр “, е б а Г а р о Д „ ЦДГ
ич
Живяло нявга едно момче, което било овчарче. Сутрин ставало по тъмно, хапвало набързо и подкарвало своето стадо овчици на паша. Оставяло ги да пасат по тучните зелени поляни и лягало на меката трева да си подремне. Щом слънцето започнело да напича, овчарчето ставало и повеждало стадото към езерото, което се намирало наблизо. И докато овцете жадно пиели водица от чистото синьо езеро, овчарчето намисляло как да стори някоя пакост.
На другия край на езерото започвала една страшна гора, в която живеели вълци. Те често се спускали и отмъквали по някоя овца от стадата на овчарите. Овчарчето намислило да се пошегува и да стресне другите овчари, а после да им се присмее. Когато овцете утолили жаждата си, овчарчето започнало да вика колкото му глас държи: -Помооощ! Помооощ! Хора, помогнете! Вълк ми нападна стадото! Помооощ! Вълк ми нападна стадото. Наблизо имало още няколко овчари със стадата си, които веднага чули виковете на овчарчето. Те грабнали овчарските си геги и хукнали да помогнат на момчето. Но щом стигнали, видели, че няма никакви вълци, и много се учудили. А лъжливото овчарче се превивало от смях и им се подигравало.
б р ич о Д , “ е б а ра Г ЦДГ „До
ЦДГ „Д ора Габ е“, Добр
ич
Днес така, утре така – лъжливото овчарче все гледало да излъже някого. Минавало със стадото си покрай мелницата, после покрай краварника, после покрай църквата и все едно и също викало: -Вълци ме нападат, вълциии! Помогнете, хора! И хората все тичали да му помогнат, а то все им се подигравало и се превивало от смях. яна“, ОДЗ „Бодра см
Белене
Ала един ден, докато лъжливото овчарче се чудело каква дяволия да измисли, един прегладнял вълк изскочил от едни шубраци и нападнал стадото.
ЦДГ „Дора Габе“, Добрич
Момчето се стреснало и уплашено започнало да вика: -Помооощ! Вълк нападна стадото! Хора, помогнете! Хората обаче си помислили, че лъжливото овчарче пак иска да ги направи за посмешище, и не му се притекли на помощ. Вълкът грабнал най-хубавата овца и я отнесъл към гората. А лъжливото овчарче заплакало горчиво, разкаяло се и решило никога повече да не лъже.
брич о Д , “ е а Габ р о Д „ ЦДГ
Край