Китка приказки от баба by m.nikolova

eTwinning проект “Пъстра китка”

Дейност „Китка приказки от баба“

Свекърът и свекървата ала нямало примирали какво да яд от глад, ат. Свекъръ тъмнината т п д о а сегнал в измъкне то ли с рбата с хля възглавниц ил при тях ърва си взе в к а е т в с с О и . а р б ъ б а л к т а изпод а, но госте еча Све нинът зама викнал: а ми н а л п о п з , л и н е ж х о н ал с тоягат им, щом се аи и. Когато в и л д и . — в а с т с П го я с о в с е н с н м с : а т, и л т котарако! С зва би л млада ит господа свекърът ка свекървата и К и а а т т к ъ о ъ р л в ъ а к и з е д р те храни! в и е С р ли, че гост -т а а т в а д т с о я п в е и н н л я е а м н в И и а п н а !“ к ъ х а о т , т к не заспива да вземат х дат вяс и ляба и гозб сядали да я а, дигай, не в и р л ъ а н к д а е я в с о с в д е а и к т а с ъ т и а р а с т , , в а а с р в т в ъ р а е : кърът каза ът ек ъ „Сит свек л авел свекър ек ъ ръ т и св р в п С а . — а к т а а Т Т з . о е д п а с а е р гл т в т и а о д л н а я ло, че хляб ди дига ра л тая вечер, а и гозба не ку отишла е хата прими о а т н а с п м а , , и а м л и а о д в щ е я де м ш и да издои аду скри гл . а т и а п д т о и с х й ш я в а н е н е к м д р Н а а . м в е гл а а н т а, т а д а е лко млекце все на всяко яд . рекъл: плакала, че т о я е и с к л и а и с -м й а к На ден при май вразумя оица братя. е р т щ а о л н а с м е и л з а ?А Невястат а н о , с е с тр о -р о п а з а ме чакай а п к , е а н г е о с щ и а с З ди — . свекърва. И а т я о в да наготвиш т о и в р а ъ б к у е Х в . с и ст й твоя дойда на го ечерта брат и В т . е а л Щ и . в а т р е го довеч хапнал двашла и на т и т ъ о р ъ и к с е а в т С а та. Невяст ила трапеза ж о л с я Т . и т с дошъл на го ! л: а току рекъ гай, невясто п и , д а , к а ъ в л р а ъ з к и е тр ала брат й я , с и та с в , р а ъ т к а з е е в с п а т р и т гн е —С г на ла д а д и е с о п а т а т с Невя ите ще се н д : а л а гл з а а к л а и , ат сп ря л огат да стан м е т и т и С — ! р о , д а я дем т р е к ъл н а т ъ с т е а с р , б ж а Я в а т. г . То н ахр ан я ли се добре я а н , и л я , и Ял п ри е ги сложа Щ ! а : т и а с б з а р го т се с те. тро, хляба и ощес котки н — Да й , с е с т а д зя и та , е ъзглавница си, да ги н в а д т о а п ц а и б н я в л а сх възгл ал торбата н р у т т ъ т а р Б , па легнал. и с а т а в а л г збата до захлупил го

екърва . Син в с а т и с , р го село Сит свекъ наха от дру

ДГ „Дора Габе“, град Добрич

Гостът чул какво си приказват. Когато свекървата почнала да дои млякото, той станал и отишъл в тъмнината при нея. Тя издоила, колкото пуснала кравата. После дигнала котлето и го подала на госта като го помислила за свекъра. — На, сръбни — рекла тя, — па остави и за мене! Гостът изпил млякото до капка, подал на свекървата котлето, върнал се бързо и си легнал в леглото. Дошъл свекърът и поискал да пийне мляко. — Бре, гладнико — викнала сърдито бабата, — какво мляко дириш? Нали го изпи до капка? — Слушай, бабо, пред мен такива не минават! Изпила си млякото, па се и преструваш отгоре. Да не мислиш, че с невястата се разправяш? Скарали се свекърът и свекървата. Ала с кавга глад не се насища. Най-после свекървата казала: — Я да се не разправям повече със сит човек, а да отида в градината да хапна сливи, че умирам от глад. — Ти пи мляко, че и за сливи мислиш, та аз ли тука гладен ще стоя? И аз ще дойда. Отишли в градината и почнали да брулят сливи. Ала гостенинът чул какво се гласят да правят, грабнал една вършина, па като зашибал, де кого завърне. Шиба и вика: — Тичайте, бре хора, че говеда окършиха сливите! Свекърът и свекървата избягали в къщи. Постояли там какво постояли и свекърът рекъл: — Хайде, бабо, да отидем в градината да похапнем зеле. Отишли пак в градината. Ала тъкмо да откъснат една зелка, гостенинът ги зашибва пак с вършината и завиква: — Тичайте, бре хора, че козите изядоха зелето!

Свекърът и свекър вата пак избягали в къщи. Легнали, дано заспят. Ала на глад но спи ли се? По едно време свекърът рекъ л: — Не било лесно на на ш ат а невяста. Ти сръбна мляко, та мо же да не усещаш та къв глад, ала аз не зная как ще утрая до ут ре. — Мълчи, мълчи! То се знае кой изпи до капка млякото. А з най-добре разбир ам какво е било на невя стата, като я държах ме все гладна. Да не си посмял вече да вика ш: „Сит свекър, сита св екърва“. На сутринта седнал и да ядат. Гостът извадил хляба от то рбата и сложил гозб ата. Като се наяли добр е, той рекъл: — Догде не поглад уват ситите, не хващат вяра на глад ните. Дано не идва м пак да пъдя с вършина го ве да та и козите ДГ „Дора Габе “, град Добри!ч

, ДГ „Дора Габе“ град Добрич

Кой каквото прави - на себе си го прави! Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал:

- Кой каквото прави - на себе си го прави! Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила: - Знам, че туй, дето го приказваш - за моя мъж го приказваш, но ще те науча аз тебе, когато минеш втори път. И като запретнала ръкави, чорбаджийката замесила една питка и преди да я метне - сложила отрова в тестото. Подир пладне слепецът пак минал край чорбаджийската къща. Щом го зърнала, чорбаджийката викнала от прозореца: - Хей, дядо, я ела насам! И му подала питката. - Земи я - рекла, - топла е. Замесила съм я, да ти се отплатя за мъдрите думи. Старецът промълвил едно благодаря, поел питката, пуснал я в торбичката Старецът промълвил едно благодаря, поел питката, пуснал в торбичката си иотси тръгнал. от селото. Поел по си и сиятръгнал. Излезнал селото. ПоелИзлезнал по широкия широкия път. Късно вечерта някъде по къра го срещнал чорбаджийския син, яхнал на кон. Той слизал от планината, където били бащините си кошари. - Хей, дядо - поспрял коня си чорбаджийският син, - ти като ходиш по просия, не може да не носиш хляб в торбата си. Дай ми да хапна, защото ми се вие свят от глад. Горе, в планината, нашите нагъват просеник, а пък аз не мога да го ям. - Да ти дам, сине - рекъл старецът и извадил питката от торбата. - Отчупи си половината. Одеве ми я даде една добра жена. Чорбаджийският син грабнал питката и извикал: - Цялата, цялата я дай! А ти ще си изпросиш друга - нали нямаш друга работа. И като захапал питката, месена от майчината му ръка, той бутнал коня и отминал. Додето стигне у дома си, лакомият мамин син почнал да се превива от болки. Щом влязъл, той се тръшнал в леглото и изпъшкал: - Майко, умирам.

Майката се смаяла и слисала. Най-сетне и дошло на ум, че може да е отровен, и го попитала какво е ял. - Нищо - отвърнал болният, - само една питка изядох. Друго не съм слагал в устата си. - Кой ти я даде? - Един просяк. Срещнах го по пътя, поисках му хляб и той ми даде питката. Като чула тия думи, майката пропищяла:- Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави - на себе си го прави, вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой да слуша! И захванала да си удря главата с два юмрука.

ДГ “Осми март” гр. Пловдив

СУ Г Р “ НИ А Д КО С В ЛА ИЩ Й К ОВ АТР АН

Дарените години

ОВ

”

През един суров зимен ден, когато дърво и камък се пукали от мраз, конят, волът и кучето отишли при човека и похлопали на вратата му. - Кой хлопа? – попитал човекът. - Ние: конят, волът и кучето. - Какво искате? - Искаме да влезем при тебе, за да се постоплим на твоето огнище. Ако не ни отвориш вратата си, ще пукнем от студ. Човекът отворил вратата и трите животни влезли вътре. Наместили се край камината, където бил наръшкан буен огън, и хубаво се затоплили. Човекът бил гостолюбец. Той мръднал в другата стая и оттам донесъл храна за гостите си: за коня – едно кринче овес, за вола – трици, за кучето – една голяма порязаница хляб. - Похапнете си! – подканил ги човекът, седнал и той до огнището и хванал с две ръце главата си. Гостите се нахранили и попитали добрия домакин защо е кахърен.

СУ “НИКОЛАЙ КАТРАНОВ” ГРАД СВИЩОВ

- Защото ми се свършиха годините и трябва вече да умра – отвърнал стопанинът, - нали за всички са отредени еднакъв брой години – колкото на мравката, толкова на камилата, толкова и на човека. Конят, волът и кучето се погледнали и почнали нещо да си шепнат. - Чувай – обърнал се след малко конят, - ако си съгласен, да ти дадем от нашите години. Ние ще си запазим само по десетина. Повече не ни трябват. - Как да не съм съгласен! – зарадвал се човекът. – Дайте тука да подпишем договор. Подписали договор. И получил човекът остатъка от годините на коня, на вола и на кучето. Годините на коня той присъединил към своите младини, затуй младите хора са буйни, необуздани и пъргави като коне. Годините на вола човекът прибавил към зрялата си възраст, затуй зрелите хора работят като волове, а годините, взети от кучето, оставил за старостта си. Затуй старците са малко избухливи и раздразнителни, но са домошари като кучето.

АЙ Л О ИК В” В Н О О “ СУ ТРАН ВИЩ КА А Д С ГР

Чорбаджията и жътварят По жътва един стар чорбаджия повикал своя съсед - сиромах човек, да му пожъне нивата. - Докога ще жъна? - попитал сиромахът. - Докато залезе онова, небесното светило - показал нагоре с пръст чорбаджията. - Ама какво ще ми платиш? - Една торбичка брашно ще ти дам, стига да работиш както трябва. Сиромахът отишъл на чорбаджийската нива и я подхванал от единия край. Запращели ония ми ти ръкойки, почнал да търкаля снопите. Жънал, без да се изправи. Само на пладне поседнал за малко под крушата, изял една порязаница хляб и една глава лук и пак грабнал сърпа. До вечерта пожънал половината нива. Когато слънцето залязло, умореният работник се изправил, обърсал горещата пот от челото си и рекъл: - Стига толкова. - Как тъй стига - обадил се чорбаджията, който току-що пристигнал да види докъде е стигнал жътварят му, половината нива стои непожъната. - Но слънцето залезе и почна да притъмнява. - Слънцето залезе, но я погледни на небето! Там вече е изгряла неговата сестра - месечината. Ще жънеш, додето залезе и тя. Инак няма брашно.

Й ЛА О К НИ ОВ” В “ СУ РАН ИЩО Т КА Д СВ ГРА

И наистина месечината се изтърколила на небето като червена ябълка и станало видело. Нямало що. Жътварят пак пречупил кръст и започнал. Цяла нощ се трепал, а чорбаджията легнал под крушата и се наспал хубаво.Додето огрее слънцето на другия ден, работникът пожънал цялата нива. - Сега ще ти дам брашно - рекъл чорбаджията. Иди вкъщи да си вземеш торбичката и ела на моята воденица. Там е брашното ми. Отишъл си сиромахът и подир малко пристигнал на воденицата с един голям козлен чувал. - Сипвай брашното! -рекъл той. Чорбаджията облещил очи и се развикал: - Защо си донесъл този козлен чувал? Какво е туй нещо? - Туй нещо е по-големият брат на торбичката отговорил работникът. - Как тъй може торбичката да има голям брат? - Щом като слънцето може да има сестра, защо да не може и торбичката да има брат? - хитро казал сиромахът. Чорбаджията се намерил натясно и насипал брашното в козления чувал.

Човешката завист и човешката алчност В едно сел о имало бо гат човек.Е простира ч дин ден то ДЕ Т о в е шката алчн й проверил СК А сиромах ост и зави ГРА докъде се ст.За тази ДИН ч о в ек цел повика “Ра -Слушай ка дос А л един и к в о , п т”гр.Б р и я т м е л у ю !Искам да добитък - д рекъл: Гру ургас ти помогна а с е с ъ в па з е м и е ш д д , а а н ти дам пар м една кри о само при “ПЕ СЪЧ и, на пари, а е д н о у с л о в н ИН К и о а в е ц к : о е н м , а тебе ще на комшия шията ти И” т д а в т е и .А щ к о е дам 200.А комшията т на теб дам ко на теб д и ще дам д 100 ам чифт во ва чифта.Ак комшията лове, на о на теб да м т и 5 0 д -Съгласен екара ниви ще , на ли дам Сиромахът си 100! като с - Съгласен го изслушал, това? съм на мен е да дадеш е само че ще му рекъл: дно, а на к извадиш на омшията м мене еднот БОГАТИЯТ К и - две, о око, а на АТО РАЗБРА комшията м Л КАКВО Н ЧОВЕШКАТА и и двете! ЕЩО Е ЧОВ ЗАВИСТ, НЕ ЕШКАТА АЛ ДАЛ НА НИ ЧНОСТ И КОГО НИЩО !

От жена си всеки се бои

/Народна приказка от Странджа/

ДЕ Т ГРА СКА “Ра ДИНА гр. дост Б ” Гру урга с “ПЕ па СЪ ЧИ НК И”

Разболяла се дъщерята на един цар. Събрал той докторите от цялото царство да я лекуват, но никой не успял да ѝ помогне. Царят обявил, че дава голяма награда на онзи, който излекува болното момиче. Най-накрая се появил един селянин и заявил на царя, че може да излекува дъщеря му. Царят го запитал: -

Как така се наемаш да излекуваш дъщаря ми, като не си доктор? Аз съм билкар и с билки лекувам - отговорил селянинът.

Почнал той да лекува болното момиче и за три месеца то оздравяло. За благодарност, царят предложил на билкаря голяма награда - злато, но той отказал да го вземе. Помолил царя да го назначи на служба при него, да го направи данъчен бирник и да събира данък от всички мъже, които вкъщи са командвани от жените си, а събраните данъци да останат за него.

ДЕ Т ГРА СКА “Ра ДИНА гр.Б дост” гру ургас п “П Е а СЪ ЧИ НК И”

Ц арят се съгласил , но му защото от предложи такъв дан л да си ък печал своето п ба няма д вземе на редложен а има. Се градата, ие. Тогав билкаря з лянинът а царят а бирник н астоял на издал за . Тръгнал събира д повед и той от се анък от м ло на сел назначил ъжете, де След едн о, от град то се стр а година , на град, ахували о бирникът - Е, ка да т жените - билкар к е, можа с и с . е върнал и ли да взе Билкарят меш няко царят го попитал: й и друг гр се - Събрах ош? , как да провикна не събра едно чудн л х! Ама и о момиче с к високо: а з м Ц арят, ка а теб - са да ти каж то го чул мо да го а , ч е намери , се навел видиш ка - Хуба х ква е хуб до ухото во си на ост! му и тихи п р а в и л, само чко рекъл жената, ч че говор е после н : Тогава би и е знам ка по-тихо, лкарят ре к че да не во ще ста къл: - Щом не! чуе тебе те е с трах от ж честити! ена ти плащай и Нямало к ак - и ц ар ти данък ят платил , царю данъка с и, само ч е по царс ки!

СТАРИЯТ

ЕЛЕН

МАЛКОТО

ЕЛЕНЧЕ

Старият елен поведе стадото си към високата планинска поляна, където растеше зелена и мека трева. Той вървеше с уверени стъпки през старата букова гора, защото знаеши всичките долчинки и скатове, познаваше накъде извеждат козите пътеки и по кои места ловците поставят засади и копаят дълбоки ями, за да пропадат в тях елените и сърните. Старият елен познаваше още всяка бука в гората и гнездата на птичките беше запомнил, но той не знаеше, че на двадесет разкрача от бистрото кладенче вчера ловците бяха изкопали дълбока яма, покрили я бяха с клонки, треволяк и шума, така че, щом стъпи отгоре някое по-тежко животно, да се строполи в ямата. Той не знаеше още, че в клоните на старата бука до кладенчето ловците са поставили засада и само цевите на пушките им се виждат, насочени към ямата. Безгрижно и спокойно старият елен вървеше по пътеката, която водеше тъкмо към прикритата яма, а подире му се беше навървило цяло стадо от елени, сърни и малки еленчета. Когато стадото наближи кладенчето, най-малкото еленче, което тепкаше пъргаво най-отзад, превари другите, отиде при водача и викна: - Стой, дядо, стой! Не води стадото по тая пътека. - Защо? - изви глава към него старият елен. - Защото тук някъде има прикрита яма и ловна засада. - Откъде знаеш, кутре недорасло? - с досада рече старият елен. - Вчера, когато дойдох да си сръбна водичка от кладенчето, видях под разклонената бука захвърлени четири остри лопати, с които току-що беше копано. - По какво си разбрало, че с тях е било копано? - По влажната полепнала пръст върху лопатите. Видях още четири пушки, изправени до дънера. Пушките бяха с по две цеви. А вие всички знаете, че пушките на ловците имат по две цеви.Ах, дядо, да знаеш как се изплаших! Тътрих да бягам към стадото. Сърцето ми щеше да се пукне от страх. ДГ "Катя Ванчева" град Батак

Старият елен поклати глава и рече: - Дядо ти познава в тая гора всяка пътечка и всяка буболечка. Твоята уста още мирише на мляко, а искаш да учиш дяда си. Друг път да не си посмяло да ми даваш съвети накъде да водя стадото, защото ще те бодна с рогата си. Ти навярно си сънувало нощес някакви пушки и влажни лопати. Остани на опашката - там ти е мястото! И като изправи главата си нагоре, рогатият старец потегли важно напред, заклати рогата си и дори почна да тича право към прикритата яма. Цялото стадо се втурна подире му. Но щом наближи ручея, който изтичаше от кладенчето, стана нещо страшно. Леката покривка на ямата не издържа и старият елен заедо с три тежки сърни се сгромоляса в дълбокия трап. Цялото стадо се стъписа. И тъкмо в тоя миг пропукаха пушки и още две сърни паднаха простреляни. - Бягайте назад! - извика малкото еленче и се втурна между буките. Оцелелите сърни се обърнаха и полетяха подире му като хвърковати. А в дълбокия трап старият елен си блъскаше главата и думаше: - Главо моя горделива, от тебе тегля. Ако бях послушал умното еленче, сега нямаше да бъда в ямата.

ДГ "Катя Ванчева" град Батак