Manupropria 4 by Andon Georgiev

Галя Минчева

Селена Йорданова

рисуващ рисуващ

Казвам се Галя Минчева и по професия съм лекар.

пишещ пишещ

Преди няколко години преоткрих себе си чрез магията на рисуването. Оказа се любов от пръв поглед.

и какво като са ме кръстили на спътник единственото около което обикалям са собствените ми думи

*** ти казваше че историите са като пластелин и дори героите в тях не знаят какво ще се получи в края оформяш го в ръцете си и утехата е в това че нищо не се губи ти казваше че не мога да завърша щастливо но защо тогава бързаш да режисираш смъртта ми

4 рисуващ

Галя Минчева рисуващ

пишещ

Селена Йорданова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

*** летиш ли пита ме човекът влюбил се в моята принцеса - не, изгубих си наметалото въздишам как живееш така недоумява той - разни супер герои ме спасяват един-единствен всъщност аз си искам приказките проплаква и не разбира че не е никакъв принц - те са тъпи казвам му няма ги вещиците но винаги свършват щастливо той не разбира че с моята принцеса сме безсмъртни от толкова клади и сега изживяваме присъдата на земята - не винаги не мога да го убедя той си иска принцесата но тя е замръзнала в чужда прегръдка а аз си пазя думите за другия без наметало

6 рисуващ

Галя Минчева рисуващ

пишещ

Селена Йорданова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Владимир Брандийски

Деян Вачков

рисуващ рисуващ

Владимир Брандийски е роден в София, България. Рисува от 5 годишна възраст. 1998 завършва училище за приложни изкуства в София - специалност дърворезба. През 1999 г. продължава следването си в Национална Художествена Академия в София, България, където се дипломира с магистърска степен през 2005 година.

пишещ пишещ

Участва в съвместни изложби и пленерите на НХА. Не се страхува да експериментира и работи в сферата на живописта, скулптурата, колажа и дизайна. През 2009 заминава за Португалия, Кашкаиш, където живее известно време и прави самостоятелни изложби. 2010г. основава собствено студио за дизайн.

Здравейте. Казвам се Деян Вачков и не пиша думи. Думите пишат мен чрез псевдонима Ваян Дечков. Работя в сферата на доставките - доставям добро настроение. Обичам да провокирам хората да реагират, търсят и на-

мират в себе си онези кътчета, за които не са и подозирали, че ги има. Ваян докосва хората по начин, от който изникват късчета желания за живот и успехи. Така, мислейки си че те падат, осъзнават че всъщност летят ... с него!

Дните ти отминават, ако ти си бил в тях. Ако не си бил в тях - чакат те. Ако смъртта те застигне преди да влезеш в тях, те ще продължат да те чакат, докато се върнеш. Какво казваш, че чакаш ? Ваян Дечков, из "Вдъхноваяние" 2015 г. Мечтите правят хората съизмерими, а душите им - неизгорими! Ваян Дечков, из "Мечтоваяние" 2015 г. Дори и да оцветя твоя сив свят, ако е скучно щрихован от теб, няма да стане по-интересен! Ваян Дечков, из "Основаяние" 2015 г. Сред всички лъжи около теб избери една, сложи я под стъклен похлупак, надпиши я Истина и я остави на Слънце. Ще покълне ли Истина от теб ? Ваян Дечков, из "Вдъхноваяние" 2015 г. Дори и да оцветя твоя сив свят, ако е скучно щрихован от теб, няма да стане по-интересен! Ваян Дечков, из "Основаяние" 2015 г.

10рисуващ

Владимир Брандийски рисуващ

пишещ

рисуващ

Деян Вачков

пишещ

рисуващ

пишещ

Душите се раждаха в съществата от този свят и ги караха да отворят очи. Първото което виждаха е Слънцето обливащо в красота света, защото го правеше видим за техните очи. Видели Слънцето, душите започваха да мечтаят и мечтата им за свобода първа излизаше от дълбините на тишината, политаше към светлината и крилата й изгаряха от топлината, падайки после върху грамадата от отдавна отминали мечти. Виждайки това, душите караха горките същества да започнат своя път напред катерейки се нагоре, за да се съединят с мечтата, докоснала слънцето мислейки си, че тя е щастлива. Слънцето стопяваше волята на клетите тела, вятърът нашепваше морални устои, отдавна посипани с пепелта на отчаянието, но душите искаха, искаха, искаха ... Мечтата им светеше над тях като второ слънце, даваше им смелост ...... докато Слънцето не се преместеше и тя не потънеше в сянката на грамадата. Тогава душите издаваха своя единствен стон в този свят и напускаха клетите същества. След това отлитаха в друг свят, а телата бавно потъваха в Земята ... Ваян Дечков, из "Мечтоваяние" 2015 г.

12рисуващ

Владимир Брандийски рисуващ

пишещ

рисуващ

Деян Вачков

пишещ

рисуващ

пишещ

Явор Калъчев

Анелия Черкезова

рисуващ рисуващ

Казвам се Явор Калъчев. Завършил съм специалност Анимационна режисура в НАТФИЗ и от дълги години работя сториборд, характер дизайн и рисувана 2D анимация. Във фирмата ми Анима Филм ЕООД освен преките поръчки за анимационни

пишещ пишещ

клипове, в момента работя по своя 12-ти авторски филм с подкрепата на Националния Филмов център – „Най-чистото море”. Един 8-минутен рисуван анимационен филм за големите проблеми със замърсяването на Планетата ни.

Здравейте! Казвам се Анелия Черкезова и по професия съм учител. Обичам поезията и литературата, които ми дават сво-

бодата да изразявам себе си. Понякога с думите творим небе, а всъщност зараждаме една вселена!

Последно танго В разбиването на вълната няма музика.. Глухи безбрежни въпроси дописват финала на арията с празни места на първият ред, фалшиво, гротескно, няма музика няма фиеста, така се танцува на Бродуей, или в Чикаго не мога точно да определя ... То е като последно танго в Париж, лента от късометражен филм където черно-белите ни реплики се разминават с движенията на устните, с туптенето на.. Щрак! Тази сцена се превъртя вече няколко дълги лета, а в разбиването на вълната няма музика. Няма..! Ще танцуваме ли?

16рисуващ

Явор Калъчев рисуващ

пишещ

Анелия Черкезова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Малинов сироп На улица Надежда хората не се обичат. Ден след ден някой някого среща поздравява отминава забравя... И никак не се сеща за мравките, и за това как в сладкарница „ Захарно петле „ правеха най-хубавият малинов сироп, и как едно дърво се превърна в корен от целувката на красиви детски очи. Никой не може да танцува така, както уличните музиканти от квартала. И тази мелодия като кърфица се забива в среднощната тишина на пеещите маракаси. Колко хубаво ухаят пътеписите зад ъгъла, под моста, край лагерният огън на улица Надежда... Хората не се обичат, но захарта е все още сладка!

18рисуващ

Явор Калъчев рисуващ

пишещ

Анелия Черкезова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Николай Тотев

Александър Чобанов

рисуващ рисуващ

Текст посветен на Николай Тотев за Изложбата му в Брюксел "Николай Тотев е художник търсач на Доброто. Да, на доброто у човека, не се учудвайте ( виждам безпокойството в очите ви) макар и на пръв поглед да се стъписваме пред картините му. И наистина - Какво добро, по дяволите, има в тези платна където извънземни същества разкъсват земни, раздират плътта си и се самоизяждат, кървят, съскат, плюскат, ръмжат?! Това е така защото в своята борба за защита на ценностите той използва онзи метод, който, може би си спомняте от учебника по математика и се нарича Доказателство чрез допускане на противното. Reductio ad absurdum.И така ние се намираме пред чудовища които авторовото въображение допуска, че се крият у всекиго. Пред фигуратривния израз на злото, което се таи в нас. Същества извънземни, кошмарни, с малката разлика, че са родени в нас. Те не са гости от други цивилизации, а плод на нашата собстве-

пишещ пишещ

на. Самата им констатацията / допускането за съществуванието им / е вече поводът да си премерим силите с тях. Всеки със своите си, той – с неговите. Ако го попитате, не го ли смущава фактът, че вече е правено подобно изкуство, че експресионизмът не нещо ново, че рожба на двадесетте, той невъзмутимо ще свие рамене, че всяко време има своя израз на ужаса в нас от това което става извън нас, своя експресионизъм ,и Арт Брут, Фувизъм и футуризъм, дяволи и вещици, призраци и кобалди. Още повече, че за разлика от нас той живее и твори в пост социалистическа България , където всичко е възможно и всичко е позволено. Ужасът, който никой не може да назове и му отнеме. Нито да го спаси от него освен ако ние, тези към които е насочено неговото изкуство (така да се каже неговите пациенти), не потърсим корените му в самите нас. Доколко е убедителен в това си намерение оставям да решите Вие. На Вашата доброта." - Красимир Дамянов

Александър Чобанов, роден в град Смолян, 1979 година. 2008 година издава сборинка с разкази “колекция 18”, за който получава наградата “Южна пролет” за дебютант на 2008 година в категория проза. 2011 година издава сборника с разкази “Летен следобед”

2011 година е част от сценарните екипи на “Под прикритие”; “Четвърта власт”; “Дървото на живота” и други. 2013 година излиза от печат първият му роман – “Хлапета” ИК Хермес 2015 година издава сборник с разкази “Квантова градина” ИК Хермес

Из: “Борей” - разказ Летата започнаха да се нижат едно след друго. Не му правеха особено впечатление, защото северният вятър беше или слаб, или не толкова студен. През тези месеци се отдаваше на работата си. Толкова се вглъбяваше, че не разбираше кога е дошла есента. Тогава отново започваше да излиза сутрин край реката. Дори загуби спомен защо го прави. Просто щом чуеше свистенето на вятъра, ставаше сутрин, обличаше се и отиваше край реката. Една сутрин, лежейки в леглото на студената си спалня, увит почти през глава с вехто одеяло, си спомни онази случка. Бяха изминали четири години. Миризмата на застояло в спалнята му го накара да се размърда и да отвори прозореца със стара дървена дограма, за да влезе свеж въздух. Погледна навън, но улиците бяха пусти толкова рано. Ото се обърна и изведнъж се сепна, че някой може да е умрял в тази спалня – сам. Но може да е имал и голямо семейство и правнуци. Внезапно се замисли, че всички от приятелите му се бяха обвързали по един или друг начин – всички. Всичко вече е различно. Сега още по-силно му се прииска да я беше заговорил в онази сутрин. Минаваха месеци, сменяха се сезони, броят на годините загуби значение, а Ото не спря да се разхожда край реката всяка сутрин. Толкова свикна с присъствието на бавно течащата вода и северният вятър, че се зарече никога да не си припомня какво се беше случило някога. Искаше просто да се движи – като реката.

22рисуващ

Николай Тотев рисуващ

пишещ

Александър Чобанов

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Из: “Маргарита”, разказ Но да се върна на най-опасното нещо, с което съм се захващал в кариерата си на частен детектив. Освен, че трябваше незаконно да напускам сградата, трябваше да намеря и писано слово. Разбира се, не знам как е било преди, но сега, когато видя красива жена и нещо се случва с мен и не мога да й откажа. Казват, че някога това се наричало любов или нещо такова. Сега няма такива неща. Щом веднъж навършиш 14 години и си одобрен за работна сила, изкарваш две години на поточната линия, след което те изпращат в "инкубатора", така му викат, и там те настаняват да живееш с жена в една стая. Това трае обаче докато я оплодиш, след което отново ви отделят един от друг, всеки си продължава работата, тя си ражда детето и така. Аз не бях одобрен за "инкубатора", казаха ми, че не съм благонадежден. Аз и сам си го усещам, щом видя жена. Затова и не работя, неблагонадеждните ни държат настрана от другите, за да не им влияем зле на поведението. Имам гривна, с която да ме следят какво и къде правя - и това е. Така стигнах до срещата ми с Маргарита.

24рисуващ

Николай Тотев рисуващ

пишещ

Александър Чобанов

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Светлана Чифлигарова

Силвия Даракчиева- Sisony

рисуващ рисуващ

Здравейте, казвам се Светлана Чифлигарова, на 36г. от гр.Шумен. За мен рисуването е моят начин да общувам със света и със себе си.

пишещ пишещ

Една магия, страст, игра на цветове... Докосне ли те веднъж, променя те завинаги!

Казвам се Силвия Даракчиева (Sisony). Родена съм в гр.Раднево,обл.Стара Загора. "Искам да летя"е първата ми стихосбирка. Писала съм през различен етап от моя живот,след преживени емоции на радост и болка. Стиховете силно докосват сърцето, ако човек открие част от себе си в тях. Любовта е емоционално вдъхнове-

ние на поета! Тя е онова невидимо чувство, което ни радва и ни разплаква до болка! Поезията е нежен полет на душата. Трябва първо да паднеш, преди да се научиш да летиш и тогава ще започнеш да се наслаждаваш! Ако не искаш, може би е по-добре да се примириш завинаги и да продължиш да ходиш...!

Искам… Аз искам като птица да летя, високо да се слея със небето. С безгрижен полет да се понеса, над бурните вълни в морето. Аз искам като дъжд да заваля, да мога всяка болка да изтрия. А после с изгрева си на дъга, нов светъл порив да открия. Аз искам като пролет да цъфтя, и като цвете във полята да ухая. Прашеца ми да бъде любовта, любимия със него да омая. Аз искам като вятър да се нося, невидима да бъда във нощта. По пясъка когато стъпвам боса, да не оставям никаква следа.

28рисуващ

Светлана Чифлигарова рисуващ

пишещ

Силвия Даракчиева- Sisony рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

В живота си обичах много… В живота си раздавах се, обичах много, а мен така и никой не обикна. Сърцето ми разбито все било е без топлина и обич да живее свикна. Какво ли не от себе си аз дадох в замяна малко обич да получа. Сърцето си за хора аз предадох, да го опазя не успях да се науча. Все някой идва, после си отива, обсебва ме, душата ми ограбва. Омръзна ми и от любов фалшива на мене истинска ми трябва. Ще мога ли отново да обичам, като море са раните дълбоки? Аз още търся го, за него питам, оглеждам се на всичките посоки.

30рисуващ

Светлана Чифлигарова рисуващ

пишещ

Силвия Даракчиева- Sisony рисуващ

пишещ

Автопортрет рисуващ

пишещ

32рисуващ

Светлана Чифлигарова рисуващ

пишещ

Силвия Даракчиева- Sisony рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Николина Милчева Джановска

Диляна Георгиева

рисуващ рисуващ

Николина Милчева Джановска - завършва ВТУ ”Св.св. Кирил и Методий”, специалност Графика през 1999г., Член на СБХ - секция Графика от 2007г., член на арт-група Дупини 2000-2013г. Учител по Изобразително изкуство във В. Търново 1999-2015г. Реализирала 7 самостоятелни изложби, участвала в над 100 общи изложби, арт изяви и пленери в страната и чужбина. Понастоящем редовен докторант към ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Факултет ИИ, катедра Графика. Работи по проблематика свързана със съвременната графика. Награди: 2015 - Наградата на Ректора на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” за кураторски Арт проект ЯБЪЛКАТА – представяне в рамките на ХХI Национална традиционна изложба на художниците-педагози Велико Тър-

пишещ пишещ

ново`2015 2015 - Наградата на Община Велико Търново от ХХI Национална традиционна изложба на художниците-педагози Велико Търново`2015 2014 - Номинация за участие в Есенен салон Велико Търново 2014 2011 - Награда на Народна библиотека “Петко Р. Славейков” на XVIІ Национална традиционна изложба на художниците педагози 2008, 2005, 2004 - Номинации за участие в Национална традиционна изложба на художниците педагози 2005 - Награда за Графика на Представителство СБХ - В.Търново 2002 - І-ва Награда на Представителството СБХ за група Дупини на Младежка изложба В.Търново

Диляна Георгиева е оперна певица завършила хуманитарно образование в СУ „Климент Охридски” – Философски факултет, и в НБУ – сравнителна културология. Усъвършенства певческите си умения като стипендиант в майсторския клас по оперно пеене и интерпретация на Гена Димитрова и камерно пеене при проф. Мария Слатинару,Румъния. Сценичният си дебют Диляна Георгиева прави в ролята на Виолета от операта „Травиата” на Верди, 2004 г. Соловата й кариера включва безброй изяви в оперни постановки, концерти и проекти за камерна музика. Гастролира на международни сцени в Япония, Австрия, Италия, Испания, Франция и др. Инициатор и участник в благотворителни концерти. Има звукозаписи за Българско национално радио. Очаква се

до края на 2015г. да излезе и първият й самостоятелен албум " Apres un reve, на който певицата е и продуцент. Диляна Георгиева е член на Българския хайку съюз от 2012 година. Публикува в Public republic, liternet, literaturen club, crosspoint, Литературен вестник, списание Културна палитра... В последните години печели редица награди в национални хайку конкурси. Чете свои стихове в Пролетен и Есенен салон на поезията в София. Публикувана е в американското "Frogpond" 2014г. под редакцията на Дейвид Ланю. През 2014 декември издава триезичната хайку книга "Кибритени лодки" в съавторство с В. Савова и Д. Денева под редакцията на Петър Чухов.

*** стара тухларна сенки играят на котка и мишка *** есен сивият тротоар скрит под пъстра шума *** зимна утрин пресипнали гласове по пероните *** спукано гърне децата играят на криеница в музея

36рисуващ

Николина Джановска рисуващ

пишещ

Диляна Георгиева рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

*** запустяло лозе от гроздето му най-пивкото вино

38рисуващ

*** оголени хълмове слагам още едно дърво в камината

Николина Джановска рисуващ

пишещ

*** молитвен ден бели гълъби над изгорелият мост

*** година на змията татуировката й сменя кожата си

Диляна Георгиева рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Елица Ганева

рисуващ рисуващ

Родена съм през 1986 г. в град Велико Търново, България. Пиша поезия и кратка проза. Започнах да

пишещ пишещ

“прехвърлям” тефтерите си в блога foxeto. blogspot.bg/ през 2005 г.

Дебютът ми в областта на визуалните изкуства е от 2010-та г. като гост-артист на фестивалите The Writer’s Bench (Белгия) и Numoon festival (Холандия).

През септември, 2011 г. направих първата си фотографска изложба заедно с фотографа Георги Станчев в Галерия “Ателие”.

*** прободен от колебание умъртвения крак на безволието малкото копие с което се олюлявам милост! вратите които чакаме някой да отвори за нас мъртвото благородство на жеста откъсната черна глава прояден дроб без който нито тук нито там е място за дишане дадена дума хвърлен камък в раните ловците изваждат час по час ден след ден до съживяване на старото колебание в оръжейната си почиват нови убийци на старата воля писма краснопис цял полк писариготвят предупреждението докато вестоносците умират от недохранване по пътищата към теб пътуват моят глинен печат моето кратко послание разточителство плът топим в лошата кръв на желанието аз и ти ослепели за множеството конете ни горите с фазани краставите слуги въшливите копелета никой от тях само аз и ти в краката на порицанието решетките зеят и си говорят с грешниците колко тясна е клетката на артериите когато забравим кого защитаваме

42рисуващ

Елица Ганева рисуващ

Елица Ганева пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

** дали си скъсал с всички висящи кончета можеш да се погледнеш вече можеш да обърнеш гръб на картите докато те изпитват отвращение от лица на царици и пажове с колко ръце ще отиграеш този ден отрязан от часовете и датите нахапан от момичето и неговите въображаеми птичета ако си го виждал да стои и да гали перваза то е било което се насища с остатъците бъди добър с него не го откъсвай от ръкавите раменете нито от шията си като кончѐ то е леко и лети толкова бързо колкото позволиш на ветровете в ръцете ти малка одисея на прелетните знамения вълнението с което създаваш нещо в гърдите си отвъд смъртта на кожата и дрехите железница която започва от глезените човечета които чакат влака в корема ти с тежест и нетърпение очакването което разшива раните от телата и телата от раните очакването и невъзможното скъсване с него

44рисуващ

Елица Ганева рисуващ

Елица Ганева пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

** играя с котките на вълчи поглед винаги губят какво от това че печеля това за тях дори не е битка вървя изправена на пръсти в празната къща шумът ме повдига за да се видя отгоре превита

46рисуващ

Елица Ганева рисуващ

Елица Ганева пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Михаил Терзиев

Кристина Митева

рисуващ рисуващ

Роден съм в Горна Оряховица, но съдбата ме отведе във Варна. Независимо от инженерното образоване, голяма част от съзнателният си живот съм отдавал на изкуството, което може би поддържа баланса мeжду материалното и духовното в мен. Житейският, интелектуалният и естетически опит направиха така, че пътят на

пишещ пишещ

мисълта, от мозъка до ръката, да не заобикаля сърцето, а да минава директно през него. . Щастлив съм, когато емоцията, създала една картината, бъде разпозната и почувствана от зрителя. Хора, не се опитвайте да разберете изкуството чрез разума си, просто го чувствайте!

Казвам се Кристина Митева и съм културолог по образование, писател по призвание и... майка - от четири години насам. Надявам се и вярвам, че с написаното от мен помагам на хората. А и на себе си. Първата ми книга е сборник с три дълги разказа и се нарича „Планетата Земя е тъжно-синя” - изд. „Захарий Стоянов”, 2014. В момента подготвям втората си книга за печат, а и третата е вече родена в ума ми. Радвам се на подкрепата и приятелството на творци като Калин Терзийски, който написа предговор за първата ми книга, а за корицата на втората нарисува картина с поле от слънчогледи по моя идея. Като че ли най-добре умея да пиша поетична проза. Наистина вярвам в лечебната сила,

която потенциално носят думите - стига да са подредени в изречения от Душата. От човешката душа... Като споменах за нея – това, че се вълнувам и ми е безкрайно интересно да надниквам в нейните дълбини, както и в съзнанията на различни хора, за да разбера по-добре и обикна още повече Човека (тоест човечеството) ме наведе на идеята да създам проекта си „Един от нас споделя” (www.oneofusshares.com), който е за интервюта с едни и същи въпроси – за най-важните неща в живота ни. Защото именно това е, което винаги ме е вълнувало наймного – общочовешкото. Онова, което е отвъд пола, възрастта и националната или религиозна принадлежност на хората. Онова, което е вечно в нас.

Съмнение

Посветено на Винсент Ван Гог В разцвета на живота си, но вече уморен до смърт, сам сложил край на земния си път. В последен пристъп на решителност да се живее страстно, смело и докрай. След куршума, с димяща лула във ръка, той мълчаливо и тихо изчакал смъртта. За да се влее душата му в синия безкрай... Приживе, така и не разбрал, че е обезсмъртил любовта си към света, цялата излята в парещите му платна. Почива в мир сега, в тих край, в провинциално селище, брат му Тео погребан е до него. Това е той мъжът, който обичаше да рисува слънчогледи...

50рисуващ

Михаил Терзиев рисуващ

Кристина Митева пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Покой

САМОТАТА ПРЕДШЕСТВА ЛЮБОВТА В окото на бурята бях. И дишах самота. После се оказа, че бурята била е само в моята душа. И няма кой да я помни освен мен. И дневникът на моята съдба. В окото на бурята бях. И дишах самота. А после разбрах самотата предшества любовта. P.S. След бурята не слънце изгря, а в слънце превърнах се аз.

52рисуващ

Михаил Терзиев рисуващ

Кристина Митева пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Движение

Да позлатиш

Да позлатиш... ...сълзите си, и пътя си, живота си, сърцето си да позлатиш... И не в прах, а в светлина да се превърнеш един ден... У дома да се завърнеш. Позлатен.

54рисуващ

Михаил Терзиев рисуващ

Кристина Митева пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Виолета Радкова

Тодор Илиев

рисуващ рисуващ

Родена на 29.11.1948 година. Живее и работи в гр. Русе, България Завършва Художествена академия в гр. София през 1973 година. Член на СБХ и САБ. Има участие във всички Общи художествени изложби в страната. Самостоятелни изложби: Русе – 1980, 1988, 1992, 1995, 1998, 2003, 2007. София – 1983, 1986, 1994, 1996, 1997, 2001, 2002, 2004, 2008. Пловдив – 2000, 2007. Балчик – 2002, 2005. Рига – 1986. Инсбрук – 1991. Щутгарт – 1992. Пътуваща изложба в Баден-Вюртемберг – 1992 – 1993. Виена – 1993 Хановер – 2000 Анкара – 2001 Париж – 2007 Изложба “Послания от България”. Многобройни участия в международни

пишещ пишещ

пленери и групови изложби на българското изкуство в Германия, Франция, Полша, Русия, Чехия, Гърция, Италия. Нейни картини са собственост на частни колекции в САЩ, Канада, Германия, Австрия, Турция, Япония, Холандия, Италия, Франция и други, както и на СГХГ, РГХГ и държавни галерии в България. Сценография: Художник-сценограф в държавните театри в гр. Русе и гр. Силистра. Първа награда за сценография 1989 г. за постановката “Музика от Шатровец” от К.Илиев, режисьор Ст. Камбарев – Драматичен театър – Русе. Наградата на САБ Икар 2001 за постановките „Елате ни вижте” от К.Топалов, режисьор Ст. Стайчев и „Направи нещо, Мет” от Азис Несин, режисьор Ст. Стайчев – Драматичен театър – Силистра. Самостоятелна изложба сценография Русе 2006. Многобройни участия в Пражко квадриенале за сценография.

Тодор Илиев e 22-годишен автор. Роден през ХХ век. Започва да пише на 17 години. Публикувал е своите творби във интернет пространството. През 2015 г. става част от съвместния проект "Арлекинът на драсканиците и Фантомът на стиховете". "Моята поезия е вдъхновена от Дал-

чев. Твърде много ми повлияха той и Дебелянов. В тежък период от живота ми, намерих утеха в техните стихове. В този период започнах да пиша стихове и да смесвам черно с бяло и така до днес. Усеща се лека носталгия по миналото в моите стихове. Създадох нов стил. Надявам се хората да харесат стила ми и да бъда четен, макар че той не е за всеки."

Шапка за дъжд 80 х 100 см

Някъде там Някъде там... седеше самотен хлапак, нахлузил тъмен калпак, а неговият часовник, тик-так - тик-так, отброяваше секундите пак. ### Някъде там... вървеше самотен хлапак, устремен напред, с поглед в утрешния ден, буташе раздразнените минувачи. ### Някъде там... стоеше самотен хлапак, вперил поглед във Луната, застанал на ръба на скалата.

58рисуващ

Виолета Радкова рисуващ

Тодор Илиев пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Вълшебен прозорец 80 х 80 см

### Някъде там... танцуват снежинките по покривите на къщите Някъде там... Луната изгрява сама. Някъде там... звукът на щурците се усилва отдалеко. Някъде там... вият вълци самотни, а някъде там... на една огромна скала над града, застанал строен младеж; Някъде там... танцуват листа, дирижирани от вятъра хладен и някъде там лежеше мъртъв строен младеж, паднал от тая скала. ### Някъде там... плачат жени... грачи гарван... някъде там... Луната отново изгря над тази самотна скала. Някъде там.

60рисуващ

Виолета Радкова рисуващ

Тодор Илиев пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Миналите дни 53 х 48 см Черно слънце Черно слънце изгря на хоризонта. Неговите бели лъчи огряваха черния прозорец. Стара врата... с избеляла от времето боя. Резето изскърца жално. Вътре белият часовник, отдавна беше спрял. В неговия бял ковчег лежат умрели часовете. Старото черно напукано от времето огледало седеше кротко на стената. Какви ли лица се крият, в този свят. Ах какви лица ревниво крие огледалото. Черен паяк се спускаше по раздърпаните бели тапети. Тъмни портрети висяха по стените, Ах портрети със гротескни лица на хора отдавна напуснали този чернобял свят. В тази стая, издържала на капризите на времето. Тук се разнася миризма на вехто и прах по всичките неща, тук бавно времето превръща във прах безжизнен сякаш всичко.

62рисуващ

Виолета Радкова рисуващ

Тодор Илиев пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Христо Николаев Георгиев-resto

Кристян Ризов

рисуващ рисуващ

Kазвам се Христо Николаев Георгиевresto, от известно време се занимавам с графика, но колкото и банално да звучи всичко започна с графити и така около тях започна по-задълбочено проучване на "нещата", също слабост са ми характерите,

пишещ пишещ

като цяло счупени и комични физиономии, но за тях друг път. В момента споделям някой абстрактни композиции или както там им казват модерни! Това е от мен, повече рисуване и усмивки!!!

Моето име е Кристян Ризов роден съм през 1990 г. Интересите ми в литературата възникнаха още когато бях дете, вдъхновен от великите български поети, пазители

на българският дух аз вярвам, че литературата и изкуствата, ще съхранят този дух. Благодаря и приятни мигове с нас българските творци .

Каменния път Вървя по път открих го сам, самотен тих далече е там. Стръмен тежък маршрут за един човек е, не за двама сърце в самота намира приют, не можеш да я изгониш с измама. Отклоних се от тежкия път да намеря усмихнат кът. Буря се изви зловеща земята се разтвори в смях, със злото имах страшна среща белези останаха и кръв пролях. И пак на каменния път оставен, труден тежък, но и славен

66рисуващ

Христо Георгиев-resto рисуващ

пишещ

Кристян Ризов рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Самотата ме прегърна и целуна с устни от лед по бузата с тъга. Изгрява отново над града луна. Не мога да скрия своята мъка. Вървя по улиците със сняг и хлад. Спомени прелитат в разума и мисълта. Поглеждам в тъмната витрина и съм млад. Не успя този свят да ме изцапа с калта. Опитвайки да ме омърси със зло и подлост. Срещна моят пронизващ поглед на строгост. Вървя – вятърът свистящ лети, вдъхва бодрост и желание за мечти.

68рисуващ

Христо Георгиев-resto рисуващ

пишещ

Кристян Ризов рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Крачките отекват отмерено в тишината. Срещам те в тихият момент на вечността. Грееш с ярки лъчи в тъмнината. Сливат се две души в нежността. И идва любовта с нестихваща мощ. И идва радостта с усмивки от топлина. И хладната зима, и мрачната нощ. Изгубват сила и слаба е всяка злина.

70рисуващ

Христо Георгиев-resto рисуващ

пишещ

Кристян Ризов рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Тони Кондев

Димана Йорданова

рисуващ рисуващ

Казвам се Тони Кондев. Учил съм Рекламна графика в средно училище за приложни изкуства Димитър Добрович, Сливен. През 2004 година завърших НХА, София, специалност Сценография. Обичам този процес, в който молива залива, а идеите капят, като презряла ... Накратко: Едно дърво само едно чекмедже, в него око око на слепец

пишещ пишещ

кацнал на най-високия клон слон тежи ми главата държа се за ръката търся си окото имам нужда да полегна легна да легна под дървото окото молива магия гума хартия, трия 3+3, май съм на 33

Димана Йорданова е родена на 6.4.1986 г. във Велико Търново. Завършва гимназия с профил " Изобразително изкуство", по-късно следва Балканистика във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Нейни стихотворения са публикувани в литературните списания „Страница" и "

Кръстопът". Пише от една година. Чете Кортасар. Приема писането като детоксикация, която невинаги изглежда лицеприятно, но при всички положения трябва да те накара да почувстваш нещо. Резултатът може и да не е оздравяване, а просто една постоянна лечебна криза с много странични ефекти.

*** аз съм ясла за неродени деца обещания емигрирали в кръглото на върнатите пръстени резерват съм за мъже с дълги носове клиничен фестивал парад на дъната аз съм по-малка със седем години от живота който живея и минус един Тибет и минус две родилни отделения и минус три ритуала в онези три зали там откъдето на другите вадят пръстените на мен ми вадят бръснач и аз умирам да ми позволяват да избирам

74рисуващ

Тони Кондев рисуващ

Димана Йорданова пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

НА ДЪЩЕРЯ МИ когато си отида от света за тебе ще останат роклите които май така и не облякох и книгите чиито страници подгъвах винаги за да забравя докъде съм стигнала след мене ще останат четките боите и моливите с които всеки път убивах слепия художник в себе си ще ти остане белег на коляното от всички дни в които аз съм падала а те е нямало ще ти остане картичка изпратена ми от баща ти в която е надраскал кръгченце- човек портрет на себе си портрет подписал се че може да обича повдигнал ъгълчетата на устните си лош писател художник от един успешен текст след мен детето ми ще ти останат всички други майки ще ти остане свят във който хората си крият обичта в коремите а тя наднича през ключалките на пъпа им и иска да излезе за да прожектира глад ще ти останат двете бели пейки в парка и две поредни жълти есени когато някого съм чакала през първата когато други е пристигнал в края й ще ти остане суха пръст с която ти да си напълниш ноктите и гроба ми ще ти остане дъжд със който да я преобърнеш в кал във знак на сътворение ще ти останат всички мои мигли неизпаднали ще ти остане цял един живот забравил края си но ако се страхуваш от живота си детето ми ела до мен поискай ми да бъда твоето спасение във тишина тежаща от току- що срутено съмнение кажи ми че не искаш да те раждам моля те

76рисуващ

Тони Кондев рисуващ

Димана Йорданова пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Zoran Mise

Анна Христова

рисуващ рисуващ

Роден в Охрид, Македония, на 08.08.1984. Завършва бакалавърска степен по изящни изкуства във Факултета по Графика на Националната художествена академия, София през 2007 година в класа на док. Димо Колибаров. Завършва магистърска степен Графика в Националната художествена академия, София през 2011 г. в класа на док. Йохан Йотов. Изложби: -2009 -”Graphics mini-print '09” -Gallery “Seasons” Sofia, Bulgaria -2010 -”International Triennial of Graphic Arts” Sofia, Bulgaria -2011 -”No Borders” Group exhibition of Macedonian and Bulgarian Authors at ”Bilgarisches kulturinstitut –Haus Wittgenstein”-Vienna, Austria -2011- “ 16-International Biennial of Graphic Arts”Varna ,Bulgaria -2011- “4-International printmaking exhibition” at Painting and Sculpture museums associationIstanbul.Turkey -2012 “II International Graphic art biennial” Sfantu Gheorghe .Romania -2012 “19 Triennial Grenchen” –Graphic art of Balkan Countries”-Switzerland -2012- “ 17-International Biennial of Graphic Arts”Varna ,Bulgaria -2013 “VI National biennial of engraving “Joseph Polanschi”-Verona .Italy -2013 “International print triennial Krakow-Istanbul ”Interfaces-Istanbul” .Turkey

пишещ пишещ

-2013 “International print triennial Krakow-Falun .Sweden -2014 “III International Graphic art biennial” Sfantu Gheorghe .Romania -2014“ International Biennial of Graphic Arts”Sofia, Bulgaria -2014 “Black and white ideas” in “Red point” gallery, Sofia, Bulgaria -2015 ”Print Nest Exhibition” in “Red point” gallery, Sofia, Bulgaria -2015 “ Guanlan International Print Biennial”-China -2015- “ 18-International Biennial of Graphic Arts”Varna ,Bulgaria -2015 -II International Exhibition of Printmaking "In Search of the Lost Paradise"-Granada ,Spain -2015 -International Biennial of drypoint –UziceSerbia Самостоятелни изложби: -2014 “Urban art factory” - gallery, Sofia, Bulgaria Prize: -2009 -”Graphics mini-print '09” -Gallery “Seasons” Sofia, Bulgaria -Prize for Young author -2010 -”International Triennial of Graphic Arts” Sofia, Bulgaria -Prize for Young Author -2015 Special prize of the curator of the exibition -II International Exhibition of Printmaking "In Search of the Lost Paradise"-Granada ,Spain -2015 Third prize (BRONZE NEEDLE)- International Biennial of drypoint –Uzice-Serbia

Казвам се Анна Христова, но хората ме познават като Анита (умалително от Анна на испански). Така нарекох преди 26 години модното ателие, което създадох. Животът ми е работа, а работата моят живот... Завършила съм математическа гимназия "Н. Обрешков" в родния ми град Казанлък. Имам много участия в национални олимпиади по физика и математика. Някак си в реда на нещата бе да продължа образованието си в тази насока - Технически университет София, специалност "Оптико-лазерна техника и датчици". Поради инженерната ми мисъл (или въпреки нея) и конструктивния ми поглед върху нещата от живота, винаги съм била пристрастна към дизайна на облекла. Бях щастлива да рисувам, конструирам и създавам красота, която в далечната 1991г., липсваше по магазините. Модата ми носеше свобода и независимост. Свободата да твориш и импровизираш.

Ето ...така превърнах хобито си в професия. И това, според мен, е най - лесния начин да правиш бизнес. Човек трябва да е балансиран. Да намира хармонията между вътрешния и външния свят свят. В малкото ми свободно време обичам да пътувам, рисувам, занимавам се с фотография, свиря на пиано. През декември 2014г преоткрих поезията. Отново. След 26 - годишно бягство. В крайна сметка -това, което е вътре в теб те намира... Където и да си. Промъква се тихо или избухва като свръх нова. Обсебва дните ти и настойчиво търси място в тях. Единственият ти избор е да го "приютиш" и използваш. Пиша,защото имам вътрешна потребност да го правя. Обичам онзи свят на поезия, в който думите имат собствен живот, мечтите са на една ръка разстояние и светът е малко по -добър... Правете поезия, а не война!

*** Падна гръм и запали старата черница на село превърна я в клада висяща между земята и небето после димът обви двора в сиви облаци Между тях насред нищото остана черно стъбло – антена към Бог

80рисуващ

Zoran Mise рисуващ

Анна Христова пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

*** Слънчогледите умират през септември свели глави от тежестта на изгубеното лято затворили слънцето в малки черни сълзи които се отронват в пръстите ти без да ме докосваш скривам лицето си обезобразено с кратери от мълчание

82рисуващ

Zoran Mise рисуващ

Анна Христова пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Иван Стоянов

Мариета Зайкова

рисуващ рисуващ

За мен изкуството е духовен път, в който творецът служи. То е познание за природата от самата природа и нейно преоткриване. Пред творящият човек винаги стои един голям избор. Роден в Ямбол на 03.07.1981г. Завършва магистърска степен Скулптура в Национална художествена академия, София през 2010г. в класа на проф. Емил Попов Избрани събития: 09.2015: Национален Скулптурен Симпозиум в дърво “Дядо Йоцо” 09.2015: Международен пленер: “Вятър Море”, Камен бряг 06.2015: Международен пленер: “Парапленер”, остров Самотраки, Гърция 05.2015: Скулптурен Симпозиум, "Докосване до природата" к.к. Св. Св. Константин и Елена 07.2014: VI Скулптурен Симпозиум, Мездра 10.2013: “Конче”, топола, 200/200/100 см, Ямбол 08.2013: “Пленер Ичера”, с. Ичера, България 09.2012: Скулптурно участие, автор проф. Емил Попов, Кладнишки манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” 09.2012: Международен Симпозиум за съвременно изкуство "Ломеа", Природен парк „Русенски Лом” 08.2012: Международен пленер: Likovna kolonija Kovačica, Ковачица, Сърбия 11.2011: “Животворна вода”, входен знак на село Белчин с функцията на чешма, гранит, 400/400/200 см 06.2011: "От сърце и други материали" - в цен-

пишещ пишещ

тралната сграда на Българска Академия на Науките, София 05.2010: "Сънят на града"- “Шилото” и приятели, г-я " Мисията", Министерство на външните работи, София 09.2008: Първи академичен скулптурен симпозиум, Велико Търново 08.2008: “Градината на дядо Иван”,входен знак на село Петревене, варовик , 430/180/130 cm 01.2008: Скулптурно участие в „Кукер”, автор проф. Емил Попов, Перник 07.2007: Скулптурен симпозиум: „Мраморният град", Илинденци, България 06.2007: Дипломна работа по скулптура “Невидима природа”- в двора на НХА, варовик, 300/180/90 cm, 08.2004: “Чешмата”, варовик, 160/120/100 см, Ябланица 08.2003: Обща изложба в „More Sur Loan” – Франция Самостоятелни изложби: 11.2014: “Пространства”, Арт галерия “Кирил Кръстев”, Ямбол 03.2014: “Живопис и Рисунка”, галерия “Любен Гайдаров”, Перник 06.2013: “Живопис Рисунка Колаж”, библиотека Зора, Ямбол 05.2013: “Скулптура в открити пространства” , Областна администрация Ямбол 07.2012: "Художник", галерия "Жорж Папазаов", Ямбол 09.2009: галерия " Рефлекс ", София 11.1997: библиотека „Искра”, Казанлък

2014 ВСУ „Черноризец храбър“ Магистър по Приложна психология Working at “To have a happy family” Настоящо пребиваване в гр.Бургас и по пътя в различни морета.

Мореплавател, Родител, Приятел... „Творчеството дойде от детството, а детството никога няма да си отиде напълно.“

Ето виж Ето виж Откривам Душата своя Пред теб и себе си Разкривам Ето подържи Ръцете Лявата и дясната Търсят те

86рисуващ

Иван Стоянов рисуващ

Мариета Зайкова пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Тя е Жена е Сама Ранявана Горда Достойна А ти Омаян Непристойно

Прости й!

88рисуващ

Иван Стоянов рисуващ

Мариета Зайкова пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Борис Праматаров

Калоян Праматаров

рисуващ рисуващ

Борис Праматаров (1989) е визуален артист. Завършва бакалавърска степен по „Книга и печатна графика“ в НХА, София и магистратура по графични изкуства в Кралската академия по изкуства в Гент (Белгия).

пишещ пишещ

Автор на арт изданията: „Черофобия“ (2015), „Амигдала“ (2013), „Допелгенгер“ (2013) и „Моите демони“ (2012). Режисьор на късометражната анимация „Постиндъстриал“ (2015) в рамките на проекта „Стих и Щрих“ (Compote collective).

Калоян Праматаров (*1984) е поет и преводач. Автор на стихосбирките „Асфодел“ (2012), издадена с подкрепата на Национален фонд „Култура“, “Casual Nobody” (прев. на англ. Марта Савова, 2013) и мултимедийния поетичен пърформънс „Слънцес-

тоения над Черната река“ (2014). Носител на наградата „Елена Мутева“ на Съюза на преводачите в България за художествен превод (2014). Негови творби са публикувани в „Литературен вестник“, “Словото“, сп. „Но поезия“, сп. „Съвременник“, различни български сайтове за литература.

Калейдоскоп

Бил ли си там?…Водопади чернота, върху изнемогващите плещи на човека, коленичил пред Отряда на посредствеността бичуван с добронамерени съвети? Жари, жари жестокостта, раните пулсират, при всеки полъх от раззината уста боли… …кървящ словесен вятър… В кошмарния калейдоскоп, страхът фрагментите живот върти и те притискат го в различни форми, действителността с кристали мрак соли, и хората все повече приличат на животни.

92рисуващ

Борис Праматаров рисуващ

пишещ

Калоян Праматаров

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Преображението Хунските поля, равни като дни, и тялото на лятото, потно в пренаситения въздух. Потъвам с целия си страх в юли - душен влак на път за Будапеща, а някъде една камбана бие с всички сили, там някъде една камбана ще се пръсне, шрапнел - сърце в застиналото време. Утринта - сърпоносна колесница - пожъна литналите птици, крилата им отмахваха гарите по пътя, в патинирания мрак на човешката менливост изиграната любов- смачкана муха – трептеше. Какво ако посягат да те смачкат и успяват, когато отново течението те връща към живота? Без качества. Под похлупака на живота. Преобразено насекомо. В подлеза на крайната спирка: стълби към небето, ескалатори до Ада, бял часовник, опрял стрелки в слепоочието на Бог, велик с това, че е изчезнал, преди да се разочарова.

94рисуващ

Борис Праматаров рисуващ

пишещ

Калоян Праматаров

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Андон Георгиев AndonastY

Диана Маркова

рисуващ рисуващ

Аз съм Андон Георгиев, но повечето ме познават като Andonasty. Рисуването ми дава свободата, която трудно човек успява да извоюва в ежедневието. Намирам спокойствие и време за размишеления и фантазии. Заразих се от рисуването в Берлин, докато учех там история на изкуството. Зразата се оказа неизлечима и така вместо да

пишещ пишещ

търся лек, реших да я превърна в моя работа. Трудът ми бе оценен миналата година, когато списанието Always me, ме публикува като един от 100-те най-добри съвременни илюстратори в света. Работил съм и по проекти в Италия, Индия, Германия, Катар, Щатите и Китай.

Казвам се Диана Маркова. Родена съм на 11 ноември 1986 г. Като дете съм яла кисело мляко и праскови с удоволствие, така пише в тефтера на мама. Ученическите ми години минаха в бедност и опознавателен екстровертизъм към продуктите и хората. Забавлявах се с това. Понякога са ми достатъчни чаша вода и хубаво време, които да изживея на терасата. От повече от пет години се занимавам активно с писане. Автор съм на стихосбирката „Кръв по клавишите”, която излезе през 2012 г. от Издателска къща „Жанет 45”. Мои текстове са публикувани в списание „Жената днес” и в електронни-

те издания за литература и култура PublicRepublic и Diaskop Comics. От 2012 г. съм сътрудник на националния ежедневник „Новинар”, където провеждам интервюта и публикувам публицистични коментари. През 2014 г. бях сътрудник на предаването „Аларма” по БНР (програма „Христо Ботев”) с водещ Ася Чанева. Работата включваше провеждане на PR интервюта с публични фигури – музиканти, театрални режисьори и други интересни лица от обществения живот в страната. През 2015 г. излезе от печат първата ми прозаична книга – сборникът с разкази „Момичешка стая” (ИК „Жанет 45”).

СЪРЦЕ В стаята е тъмно – сумрак, от който могат да те заболят очите. Ако се взираш. А ако се взираш в тази стая и търсиш в нищото, ще те заболи и душата. От глад и от това свирепо мълчание. За нея – непотърсената, забравената и неприютената, останала без думи от търсене в нищото... Изтощена от безлюбовие и изхабена от любови... За нея – живеещата на ръба между моралното сдобряване и скандала със Сърцето - под наем при една леля и с една кофичка кисело мляко и три филийки бял хляб на ден... За нея е непростима тъмнина, когато... -Това е. Ако смяташ, че можеш да спиш на кревата и да пазиш тишина денонощно – оставаш. Ако възнамеряваш да изливаш емоциите си върху мен и да излъчваш ангажиращи настроения – няма да стане. При тези думи на лелята на влизане в стаята, последвани от затръшване на вратата, тя замръзва в усмивка на страх. Нещо, което не прилича точно на усмивка, а е по-скоро нямо и болезнено разтягане на лицевите мускули. От страх. Тя: Добре. Значи за всички ще е по-добре да не обичам! Няма нищо случайно. Това е знак, че трябва да го забравя – е нейният отговор в празнината. И на студеното легло застава нещо. Нещо голямо, което тя не може да докосне. Но го чува. Сърцето – тази топка от премълчани огорчения и удари от Радост, Любов и Страх. Тя: Какво? Пак ли ще протестираш? – пита го остро. Вече й е писнало от капризите му. Трудно се живее със Сърце! То се свива. Все повече и повече. Тя: Тази връзка ме изпепелява. Сърцето ми е на кълбо. Но аз ... да, аз ще забравя всичко! - Ами аз? – то (или нейното малко-голямо Тя) проговаря. Тя: Ти си най-голямата наивница, която познавам... Сърцето: Аз те правя щастлива. Тя: Така ли мислиш? Това е нелепо. Никой не живее от любов. Освен онези хипари... Трезвата мисъл, а аз много държа на нея, ме кара да го забравя. Сърцето: Послушай ме! Тя: Да го изкореня. Да го премахна от себе си. Да не остане... Сърцето започва да се гърчи. Сърцето: Чуй ме, аз ще те оставя! Чува се учестено сърцебиене. Тя: Никога повече няма да се върна към този спомен. Дори и в този момент да е пред мен, аз няма да го обичам. Сърцето: Причиняваш ми болка... Спри! Какво правиш? Тя: Смених жилището си с това. Тук няма място за чувства. Тук любовта не може да вирее. Аз съм рационална, силна и действена! Сърцето: Аз си отивам. Сбогом! Сърцето спира да се гърчи, сърцебиенето се забавя – става тежко и мъчително, все по-тихо. Чува се скърцането на вратата. Някой се промъква. Тя усеща парфюм, а после отбелязва скърцащите обувки по пода. Това е силует на мъж, който... Пее ли? Свири ли? Тя: Чувам музика. Той коленичи до Сърцето. Сваля шапката си и го целува. Той: Аз обичам него. Сърцето ти. А тя? Тя остава да говори с Разума си, защото Той е отлетял със Сърцето й. Някъде, където ще танцуват блус и суинг, ще ронят сълзи на нежния саксофон на Ян Гарбарек, ще се обичат като луди. Някъде, където ще бъдат свободни да полудеят от любов. Някъде в Тропика, където ще пият изстудено бяло вино и ще хапват трюфели от черен шоколад. Някъде далеч.

98рисуващ

Андон Георгиев AndonastY рисуващ

пишещ

Диана Маркова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Надежда за цвят Случи ми се три месеца да чакам едно цвете да цъфне. Това е единственото цъфтящо растение вкъщи, предпочитам зелените. Три месеца го съзерцавах и чаках да цъфне само заради нежния му цвят. Много неща се случиха през това време, но не спирах да го гледам и да чакам. Знаете ли колко емоции хвърлих в това чакане? Чаках и се надявах всеки ден, от сутрин до вечер, а веднъж дори го сънувах. Това е като да чакаш котката да се окоти. Вълнение и приятен страх. През цялото време цветето растеше високо и зелено. Чаках да цъфне. Тази сутрин го намерих със счупено стебло. Изпълних редовния си ритуал за борба с лошото настроение – кафе и цигара, пак съзерцавайки, този път едно скършено растение. Трябваше да кажа на някой. Обадих се на Дими – една моя леля от Бургас. Когато ми вдигна, първата й реплика беше „да не би да се е случило нещо с баба ти?” Дими имаше да урежда едни въпроси за някакво наследство, което деляха с баба ми. Разказах й за мъртвия ми лилиум. Тя просто отбеляза: „хм, това е едно счупено очакване” и се извини, че трябва да затваря, защото започвал някакъв филм с Хю Грант по Канал Едно. После се обадих на старата си приятелка Цветелина, за която почти бях сигурна, че ще ме разбере. - Здравей, миличка. Тъкмо забърквам едно английско тесто. Нали знаеш, че съм готвачка откакто се омъжих... Ха ха. - Само исках да кажа здравей. – смънках аз. – Лилиумът ми се счупи. - Какво? Онзи лилиум, който си купи на изложението за цветя миналата година? - Да. Обещах ти снимки на цвета му. Е, той се счупи. Минаха три месеца в чакане... - Ах, ти, Малка Принцесо! – възкликна тя. – Защо не му сложи стъклен капак? Тя обожаваше Екзюпери. После започна да ми разказва за сладките, които прави. Нямах настроение за бъбрене и затворих. Трябваше да погреба една надежда в задния двор.

100 рисуващ

Андон Георгиев AndonastY рисуващ

пишещ

Диана Маркова

рисуващ

пишещ

рисуващ

101

пишещ

Елисавета Ангелова

Александър Цанков

рисуващ рисуващ

Обичам да се взирам в човешката душа и да разпознавам копнежите й, да гледам света през очите на дете - с поглед , чист, ясен, наивен. Детето е основният персонаж в картините ми - може би защото съм майка или защото чрез него най-убедително внушавам идеите си. Провокирана съм от заобикалящата ни действителност, в която всичко е красиво, лъскаво, но същевременно „кухо“ и лъжовно; действителност, в която ценностите са изместени или отсъстват. Днешният свят възпитава децата ни в консуматорски дух, превръща хората в „сметки“, заличава духовната част от човешкото развитие.

пишещ пишещ

Води се война, „облечена” в преструвки и лъжи,война между доброто и злото; война, в която виртуалното измества реалното. Създаден е свят, в който модата диктува цялото ни бъдеще. Картините ми отразяват този свят и проблемите в него,но дават и решение. Изход винаги има. С помощта на Бог и чрез изкуството ще търсим свободата. Ще творим мир, първо в душите ни, после - между хората. А мирът носи любов. Именно тя ще ни сплотява и ще ни направи едно цяло, за да заживеем в хармония с целия ни заобикалящ свят.

102

Небивалиците, измишльотините и всекидневната магия са ми от любимите неща за разглеждане в прозаичната култура. Събитията от незначим характер, които погледнати в детайли биват цели вселени от неразбрани жестове, са моята основна плячка. Някои изобразяват метафорично образа на писателя като изследовател, дори създател на светове, но за мен нещата са малко различни – да си писател е като да си ловец. А за да си пълноценен ловец, то трябва да те бива в няколко основни направления – да не те е страх да навлезеш на места, в които никой не е навлизал, да си добър следотърсач, така че да можеш да намериш това, което търсиш, и да си го-

тов да приключиш жертвата си достатъчно бързо, за да не трябва да си плюеш на петите. По друг начин казано аз съм непохватен и разсеян студент по културология, занимаващ се предимно с неслучили се събития и неразбираеми творения. Намирам себе си в тълпите от хора, които се въртят в ритъма на пънк музиката и зачитам за основно свое качество моралната си осъзнатост. За финал ще кажа, че фразата – „Да спасиш таралеж е като да спасиш света, но реално да направиш нещо.“ е една малка истина, отнасяща се за един твърде голям свят.

103

Из “Лилавата допирателна на реалността” Мечтателката тръгна обидена към входа на лунапарка, но той остана на място. Не можеше да помръдне. Беше объркан. Мислите му прескачаха хаотично, от атракционите към момичето и обратно. Струваше му се, че вижда двойно. Сякаш лилавото и розовото не се смесваха, а просто съществуваха паралелно. С едното си око виждаше приказните понита и розовото момиченце, с другото виждаше тъгата насъбрала се по измъчените жребци и лилавата мечтателка. Двата свята обаче рязко се разделиха, когато малкото момиченце се върна към него, а готическата девойка продължи напред. Тя (розовото ангелче) му подаде малката си ръчичка. Той понечи да я грабне, но момиченцето смръщи устни и му направи намек за близалката. Тя искаше близалката. Даде ѝ я. Огромната усмивка се изви по лицето ѝ, но тя пак направи високомерно изражение и с глава подкани към мечтателката. -- На нея. Дай ѝ я на нея. - чу се сладкото ангелско гласче. Тръгнаха заедно към лилавата девойка. Подаде и близалката като букет с цветя. Тогава двата образа - розовия и лилавия се сляха в едно. Изглеждаше като феерия от цветове, допираща се до света. Пред него стоеше съвсем друг човек.

104 рисуващ

Елисавета Ангелова рисуващ

пишещ

Александър Цанков

рисуващ

пишещ

рисуващ

105

пишещ

Из “Магьосника”

Добре, казвам си на ум, дори да не ми се получи огнения танц, ще

покажа арканното си шоу. Ще има много цветове и експлозии. Надали ще навреди на някой, особено толкова разсеяно в пространството. Приготвям се в поза лунен ангел - двете ми ръце са разперени като криле, докато краката ми са свити в коленете. Усещам движещите се линии на баланса и с две прецизни движения ги стискам с пръсти. Завъртам се в полукръг напред и после полукръг назад, за да извадя от баланс самите линии. Ставам на крака, правя два бързи пируета на място, за да изчистя цветовете и се отпускам, докато пляскам с ръце в ритъма на малките експлозии. Отварям очи. Нищо. От цялото увиване на линии, пресичане на енергийни центрове - нищо. ФОКУСНИК. ФОКУСНИК. Тези думи като камбанен звън се забиват в главата ми. Изглеждам като клоун пред детето. Дори фокусник не съм.

Тогава се сещам, че в чантата си имам едно тесте карти цялото

направено от петици Каро. Така поне мога да замажа провала с един фокус. Вадя тестето и ѝ казвам да си избере произволна карта. Момичето веднага изпълнява заръката ми и си взима произволна карта от тестето. Казвам ѝ, че картата в ръката ѝ е петица каро. Тя я обръща към мен и ми показва жестоката истина. Картата беше дама купа.

106 рисуващ

Елисавета Ангелова рисуващ

пишещ

Александър Цанков

рисуващ

пишещ

рисуващ

107

пишещ

Веско Стайн

Евгени Бързашки

рисуващ рисуващ

Казвам се Веско Стайн и съм художник от Асеновград. Изкуството за мен е благодат, да споделя частици от душевността си и в същото време да се насладя на съревнованието между себе си и реалността. Изкуството за мен е и начин да одухотворя емоциите си в картина. А картините, от своя страна, разказват за весели ситуации. Образите създават невидими и обозрими връзки между себе си и зрителя, който

пишещ пишещ

е изкушен да вникне в нашия свят. През изминалата година представих платната си на Артпанаирите в Барселона, Оксфорд и Токио. На тези, които великодушно споделиха своите прозрения и познания с мен, моите най-сърдечни благодарности. На тези, които повярваха в авторската ми палитра и следят развитието ми, поднасям безкрайната си признателност.

108

Евгени Бързашки е автор на блогът „Еклектика в думи“ и създател на инициативата „Седем поети в една седмица“. Пише поезия от ученик, като още от тогава някои от стихотворенията му са публикувани в училищния вестник както и национални ежеседмичници.

Администратор е на една от най – големите групи за литература във Фейсбук „Цитати от книги“. Интересите му се простират още в музиката, философия, социологията, психологията, съвременното изкуство и други.

109

*** Ако нещо не ме беше цапардосало по главата, може би нямаше да виждам извивките ти като толкова съвършени очертания внасящи ред в ежедневният ми дисбаланс. О, тленно същество възхвалявам те, защото съм програмиран да ти се възхищавам, да страдам, да умирам за теб. Моля те, не се отегчавай от тези бръщолевения на поредната ми поетична конвулсия. Не се отегчавай, от тази привидна нежност, която показвам пред теб. Има невъзможност между нас, една крайност от тела, а ти търсиш духовното продължение на себе си, но аз съм твърде малък, твърде незначителен.

На голи цици - лисици

110 рисуващ

Веско Стайн рисуващ

пишещ

Евгени Бързашки

рисуващ

пишещ

рисуващ

111

пишещ

Как се създава стихотворение? Муза Сравнение Цвят Метафора Число Хипербола. Болка Очи. Ти като неочаквана изненада в зелено. Пролетна еуфория Хиляда отекващи докосвания, разделящи видимото от невидимото.

Шерлота

112 рисуващ

Веско Стайн рисуващ

пишещ

Евгени Бързашки

рисуващ

пишещ

рисуващ

113

пишещ

Деян Янев

Анна Лазарова

рисуващ рисуващ

Деян Янев е роден през 1984 в град София. 2012г. Специализация в Cite Internacionale des Arts - Париж 2009г. Член на СБХ 2008г. Взима диплома за степен магистър в ,, Национална художествена академия” при проф. Андрей Даниел- София , България. 2006г. Взима диплома за професионална квалификация учител по изобразителни изкуства в ,, Национална художествена академия. 2006г. Взима диплома за степен бакалавър в ,, Национална художествена академия” при проф. Андрей Даниел- София , България. 2005г. Взима диплома за завършен курс по живопис при проф. Ади Розенблум по международната програма за студенти ,,Еразъм" в академия за изящни изкуства- Виена, Австрия. 2002г. Завършва гимназия за изящни изкуства ,,акад. Илия Петров”. Самостоятелни изложби: 2014г. “Деян Янев” – „Зона Култура“- „Индустриална 11“ 2014г. “Contempo Varna 2014” – галерия ‘Тереза”- Варна 2013г. „Деян в Антракт” – галерия „Антракт”, София 2013г. „Деян в Париж” – галерия „Арте”, София 2012г. „Отворени ателиета” Cite Internacionale des Arts - Париж 2012г. „Деян Янев” галерия „Арте” , София 2010 г. „Деян Янев” галерия „Арте” , София 2010 г. „Деян Янев” галерия „Възраждане”, Пловдив 2009 г. „Три в едно” в галерия „1908” 2008 г. ,,Концепции за образа ” , ,,Есенни изложби" в музей за испанска графика, Пловдив 2008 г. ,,Светове” в галерия ,,София прес”, София Избрани колективни изложби: 2015г. „Внимание прясна боя“ - СГХГ 2015г. Изложба конкурс на г-я „Нюанс за съвременно българско изкуство – Трета награда 2014г. Трети регионален пленер по живопис "Стоп Кадър" - Среща на живописната технология - Благоевград 2014г. 22-ри международен симпозиум 22. LUDVIG 2014 Надканижа- Унгария 2014г. “Optical Confusions” – галерия “Basement” - Виена 2013г. Трети международен симпозиум „Дълбок Дол” – Дълбок Дол, България 2013г. Шести Международен симпозиум „Есенни културни салони”- „Гранд Хотел Поморие”- Поморие, България

пишещ пишещ

2012г. Кураторски проект на СБХ „Идея за дом” Проект „ Вода и светлина” – Куратори- Андрей Даниел и Олимпия Николова 2012г. Изложба конкурс на „Алианц България” – номинация за голямата награда за живопис 2011г. Изложба- конкурс на СБХ за „Cite Internacionale des Arts – Париж –печели 3то място 2011г. „Проект Свободното време” – галерия за чуждестранно изкуство, София 2010 г. ,,Проект” 10 х 5 х 3” в галерия ,,Шипка 6” , София 2010 г. „Гранична ситуация” – Рисунаката в съвременното искуство , галерия „Индустриална 11” 2009 г. пленер на „Дарик радио” в галерия „Невил арт”, Варна 2009 г. „Международно биенале на хумора и сатирата” в Габрово, печели наградата на „Сдружение хумор на народите” 2008 г. изложба-конкурс за наградата на ,, Гауденц Руф”в СГХГ, София 2008 г. ,,100 години Българско национално радио" в БНР, София 2008 г. „Секция Живопис СБХ” – „Шипка 6”, София 2008 г. ,,Няма такова място” в ,,Червената къща”, София 2007 г. „25 години фондация Св. Св. Кирил и Методий ” – „Галерия за чуждестранно изкуство”, София 2006 г. ,,Проект” 10 х 5 х 3” в галерия ,,Шипка 6” , София 2006 г. изложба-конкурс за млади автори на фондация ,,Св. Св. Кирил и Методий” в галерия ,,Шипка 6”, София. Печели втора награда за живопис. 2006 г. изложба-конкурс за наградата на ,,Шминке къмпани” в галерия ,,Сибанк, София 2006 г. ,,Поколения” в галерия ,,Райко Алексиев” , София 2006 г. ,,Проект кучката” в галерия ,,Райко Алексиев” , София 2005 г. международна изложба за студенти по програма ,,Еразъм" в академия за изящни изкуства, Виена, Австрия. 2005 г. българо- австрийска изложба в национална библиотека ,,Св. Св. Кирил и Методий” 2005 г. ,,Проект кучето” в галерия ,,Арт алея", София 2004 г ,,Поколения” в галерия ,, Интерпред", София 2004 г. изложба-конкурс за наградата на ,,Пощенска банка" в НХГ, София 2003 г. ,,168 часа” - комикс „Борис Бойков”- автор. 2003 г. изложба-конкурс за млади автори на фондация ,,Св. Св. Кирил и Методий” в галерия ,,Шипка 6”, София. Печели поощрителна награда.

114

Родила съм се в края на ноември. Казвали са ми, че събитията след това преимуществено се забравят. Аз не че и това си спомням. Каквото е останало, пиша. Като дете събирах поезията си в процепите на един стар диван.

А като нямаше вече как, почнах да събирам не в неща, на които седя, а в такива, дето седят в мене. Сега изобщо не знам кое къде е и защо е там, обаче пространството между мен е малко. Като след края на ноември.

115

Материални въздушни сили - 2014г, 90 х 110 см, Акрил, масло-платно

В ТЪРСЕНЕ НА ЗЕВС Обожавам да правя филии така сякаш правя деца. Принцове и принцеси, царски особи, космични създания. Разбивам яйца, разбърквам сиренето, настъргвам кашкавал, мажа филиите с масло, заливам ги, поръсвам с шарена сол и ги слагам във фурната да се пекат. Гледам ги как дишат, как се позлатяват. После идваш ти и изяждаш децата ми точно както Кронос поглъща своите. Наблюдавам те и си мисля кое ли от всичките ми божествени творения най-после ще те убие.

116 рисуващ

Деян Янев рисуващ

пишещ

Анна Лазарова

рисуващ

пишещ

рисуващ

117

пишещ

Духовни въздушни сили - 2014г, 90 х 110 см, Акрил, масло-платно

ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ. ЗЛАТНАТА ЦЪРКВА откакто разбраха, че Бог е заклет пушач строят храмовете като пепелници прецизно извиват арките за да Му е по-удобно да Си подпира фасовете но събират единствено пепелта от молитвите си почти съм сигурна, че Той им се крие понеже не иска да знаят че първата Си цигара е запалил заради тях

118 рисуващ

Деян Янев рисуващ

пишещ

Анна Лазарова

рисуващ

пишещ

рисуващ

119

пишещ

Kристина Стоянова

Върбан Колев

рисуващ рисуващ

пишещ пишещ

Роден съм на 3 декември в гр. Карлово. Завършил съм Института по библиотечно дело - София. Бил съм текстилен работник, библиотекар, секретар на читалище, портиер и клисар. Пиша поезия и проза. Публикувал съм в сп. "Пламък", в. "Пре-

Здравейте, аз съм Кристина. Рисувам. Вкъщи.

120

са", в. "Ретро" и в карловския периодичен печат. Издал съм сихосбирките "Неделна свещ", "Наздравица" и "Молитва за света". Предстои издаване на ръкописа ми за стихосбирка "Небеса и бездни". Актьор съм в карловския театър "Елена Снежина".

121

ПУЩИНАК Все ниски хоризонти и земя - лепило; от леност - ориент - лоясали криле; без капка идеал, пустиня и мъртвило, доведено до хляба само битие. Че ближният до тебе страда, ти не пука, че просякът е петимен за къшей хляб, че твоята храна е само за търбуха, а пък духовната си хвърлил ти за скрап, че Бог и Църква, вяра теб не са ти нужни, че богаташът гледа по да е богат, че в обществото по-добре е да си плужек..., че власт се взема с лапите на тарикат, че тъй я караш, сякаш ще живееш вечно, че ти не знаеш - всичко тук е суета, че живото моторче дрънка безсърдечно, че без уши си за гласа на съвестта, че вече няма нищо чисто, нищо свято, че месим хляба си със фарисейски квас... Кажи ми, Боже, как ще си спасим душата, щом нямаме в сърцата Твойта Ипостас?!

122 рисуващ

Kристина Стоянова рисуващ

пишещ

рисуващ

Върбан Колев

пишещ

рисуващ

123

пишещ

КАМБАНА В СЪРЦАТА Тълпа... човечета, които си приличат... Помежду тях, тъй странен е, поне един. Послушно пазят те обществено приличие, а той, по съвест, май на себе си вреди... Понеже се не вписва нито в протокола и нито в нормите им на фалшив морал, понеже те - безкрили мравки - нямат полет, а той като орел на свободата е летял. Присмиват се ехидно и го подиграват с безумствата си на поет за тях е луд. Светилникът му на сърцето им прощава, но знае - и подир това ще е оплют. С тръбата си на безпокойството ги буди, но сякаш имат те в ушите си памук. И сигурно ще се яви за него някой Юда ще дръннат златни сребърници с кървав звук. А в тишината плачещата му камбана направо във сърцата им ще зазвъни. Ще го посрещнат те тогава със "Осанна!", а след това ще ревнат с грозен вик: "Разпни!"

124 рисуващ

Kристина Стоянова рисуващ

пишещ

рисуващ

Върбан Колев

пишещ

рисуващ

125

пишещ

Емилия Богданова

Димитър Цолов

рисуващ рисуващ

Талантливата художничка е от град Враца. Завършила е факултета по изобразително изкуство към Великотърнов-

пишещ пишещ

ския университет специалност – Плакат. Рисувала е в студио за илюстрации и сувенири – „Флайарт”.

126

Димитър Цолов е роден на 01.06.1977 в град Враца, а този факт обяснява упоритото му отказване да порасне. По професия е хуманен лекар, с придобита специалност „Образна диагностика”, но в интернет е познат просто като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на страницата, която списва във фейсбук от зимата на 2009 г. Интересите му гравитират около хумористичната, често дори вулгарна поезия и прозата с остър сюжет – фентъзи и хорър. Негови стихотворения са публикувани в регионалния печат и в броевете на алманах „Резерват СЕВЕРОЗАПАД”, а разкази – в списания „Дракус” и „Сборище на трубадури”. Участва в антологията „Вдъхновени от Краля” 2014 – сборник с разкази, вдъхновени от Стивън Кинг.

Към момента има 4 издадени книги: 2011 „Памперс-бомбички (Цикълът на Бебс)” – стихосбирка „ръководство за млади татковци”, състоящо се от тридесет и три „БебеАрии”. 2013 „Пет приключения на Витек Диман /Космическото пиле” – двулицева, включваща цикличен мини роман и мини сборник от 7 разказа. 2014 „Клиника в средата на нощта” – положила началото на колекция „Дракус” на издателство „Гаяна” 2015 „СРЪБнати съчинения” на ПИЯНИЯТ БАРД, стихосбирка, включваща три цикъла („цок-гъл-а”) – „Джуджето”, „Махмуррими” и „Шотове”. По втората и четвъртата си книжка работи с Емилия Богданова.

127

Илюстрация към цок-гъл "Джуджето" (от стихосбирката "СРЪБнати съчинения на ПИЯНИЯТ БАРД")

ДЖУДЖЕТО ХVІ Махмур не е джудже типично, туй копеленце садистично в кратуната ми с пълна газ нахлува винаги тогаз, когато след игра с шишета покрити с гурели очета разлепвам, кой съм без да знам, и с чука почва БАМ! БАМ! БАМ! Макар пиянството различно уж всеки път е, неприлично Махмур се винаги държи – тегло е и не се търпи! Но изход има – подлютена чорбица, бирица студена, и малкият брадат мръсник камшика бие си за миг!!!

128 рисуващ

Емилия Богданова рисуващ

пишещ

Димитър Цолов

рисуващ

пишещ

рисуващ

129

пишещ

Опитвали ли сте да влачите на връв изплашена и врещяща коза по тясна планинска пътека, която се вие над стръмен сипей и само една грешна крачка може да ви превърне в търкаляща се надолу кървава пихтия. Е, ако не сте – предлагам ви да не пробвате. Не е никак интересно занимание, напротив – досадна и трудна работа е, но често в задачите, които трябва да решавам, досадата и трудностите преобладават – остава ми само удовлетворението, че при успешен завършек – светът се превръща в малко по-добро местенце за живеене, а поредната страховита твар заминава обратно към ада, отдето се е пръкнала, да си се пържи на спокойствие в някой от вечно димящите там казани. Първо, да ви се представя, казвам се Диман и съм витек - ще рече, че майка ми е самодива, а това е причината да имам сила значително по-голяма от обикновения мъж, което пък ми дава възможност да се боря с всякакви лоши създания. Хали, лами, бродници, плътеници, чародейки, таласъми, караконджули, лоши змейове – сблъсквал съм се с какво ли не и самият факт, че сега ви разказвам нова история, означава, че всеки път съм се измъквал благополучно. Горещо се молех и този път да е така, защото Исполинът, към чието обиталище се изкачвахме с моята жално врещяща приятелка, не само беше надарен с голяма сила, ами и обичаше да си похапва сурово месце, в което се бяха убедили вече един ловец, един билкар и един козар, тръгнал да преследва по тия чукари заблудена повереница от стадото си. Исполините живеят в пещери високо в планината, макар вече да не са останали много от техния вид. Те са същества примитивни и странящи от обикновените човеци, но гладът, може да ги превърне в опасни противници, какъвто беше и случаят с въпросният екземпляр. На ръст са колкото два и половина човешки боя, а в средата на челото им се мъдри едно око, с големината на яйце, в което няма да прочетете и най-малкият намек за разум. Въпреки това, знанието че съществото, което те е сграбчило с подобната си на лопата за пещ ръка и се кани да те схруска като глава лук, притежава умствени възможности на пън, едва ли е някаква утеха дори да си най-умният човек на света. Катеренето продължи доста по-дълго отколкото го бях предвидил, а и проклетата коза, усетила, че й готвя нещо недобро се оказа доста по-гръмогласна, отколкото предполагах. Капчици пот оросиха челото ми – резултат не само на физическата умора, започнала постепенно и неумолимо да ме обзема, ами и на притеснението, че целият план ще се окаже един голям въздушен мехур, готов всеки миг да се спука. Защото, ако Исполинът излезеше на площадката пред пещерата си, преди аз и моята белобрада другарка да сме сторили това, елементът на изненадата щеше да си отиде, а възможността да направя компания на ловеца, гъбаря и козаря в стомаха на чудовището щеше да стане съвсем реална. Все пак, поназнайвах нещо за нрава на тия същества – бяха изключително мързеливи и обичаха да си поспиват през поголямата част от денонощието. Молех се да имам поне още пет минути, преди Исполинът да се е разбудил както трябва – такова време си бях разчел, докато успея да забия здраво металното колче в каменистата почва пред пещерата, за да не се отскубне после тази примамка от жива пъстърма, а самият аз да се омета някъде встрани от входа и да залегна в засада.

130 рисуващ

Емилия Богданова рисуващ

пишещ

Илюстрация към "Приключението с исполина и влюбения змей" (от сборника "Пет приключения на Витек Диман)

Димитър Цолов

рисуващ

пишещ

рисуващ

131

пишещ

Пламен Демирев

Кристин Димитрова

рисуващ рисуващ

Здравейте, казвам се Пламен Демирев и хич не ме бива да пиша. Още помалко сам за себе си... Занаятът ми е да рисувам. Рисувам откак се помня и винаги съм искал да съм рисувач. Това ме прави щастлив. Учих изящни изкуства в специализираната паралелка в родния ми град Ямбол, в класа на Боряна Чапърова а после моден дизайн във Варна. Рисувам портрети, илюстрации за книги, стенописи и върху стъкло, татуирам, гравирам метал и стъкло, правя ножове, карвинг на плодове, малки пластики от глина или хартия, ...и има много други неща, които бих искал да

пишещ пишещ

опитам, но за жалост един живот няма да ми стигне. Участвал съм само в един конкурс за плакат и го спечелих. В други не смятам да участвам. Не откривам смисъл в тях. Няма по- голяма награда и оценка от тази, някой да даде с труд спечелените си пари за твоя творба. А мои картини красят стените на домове и учреждения в САЩ, Италия, Испания, България, Перу, Аржентина и много други страни. Имам няколко изложби в България и Испания, но за мен най-хубавата изложба е на улицата. Така хора, които никога не биха влезли в художествена галерия могат да видят какво създавам, да си поговоря с тях.

132

Кристин Димитрова - фотограф : Прилично неприлична. Виждаща, не само гледаща. Живее, а не съществува само. Родена в Плевен, с бензин в кръвта. Щастлива от факта, че може да представи вижданията си за нещата през обектива/очите си. Интерес към: показване на красотата,

която е навсякъде, графичен дизайн, моторни спортове, Япония. Или да е черно-бяло или да е много шарено, няма 50 процента. Парадокс. Нарушава правилата, чак когато добре ги е научила. Често си играе с огъня, погълната от целите си-мечти.

133

Полет Страхът ще удавя с веригите взети от теб, затворил се бе в здрача си чист, помогнах ти да ги счупиш литна и се удиви, изчезна сам в заблудата си, изпусна помощта остави нищета, а аз все оправям ли, оправям се, ще литна и аз, но не забравяйки се.

134 рисуващ

Пламен Демирев рисуващ

пишещ

Кристин Димитрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

135

пишещ

Стая И пак сама В самотна стая С ехтящи стени Чуващи празни думи Произнесени от пусти души Предпоставка за нейните Сдържани черни сълзи Напояващи бялата и` гръд Идващи от черната и` рана Уви кървяща в злато Дни след дни подред Поредните са и те.

136 рисуващ

Пламен Демирев рисуващ

пишещ

Кристин Димитрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

137

пишещ

Доротея Борисова

Яна Копчева

рисуващ рисуващ

Казвам се Доротея Веселинова Борисова, от гр. Две могили, Русенско. Занимавам се с рисуване, откакто се помня, но не съм от семейство на художници и моите близки не се занимават с това. Нямам представа защо започнах да рисувам, навярно е заради това, че майка ми когато ме е родила е сложила пъпа ми в една книга на Ван Гог. Идва ми отвътре да правя рисунки с молив, харесват ми повече черно-белите рисунки, графиката, придава се поголяма мистичност, дълбоки чувства, като вълшебство. Обожавам и да правя портрети, харесва да ми изобразявам очите на човек, те са единственото нещо, което не се променя с времето,

пишещ пишещ

най-честното, откровено, изпълнено с палитра от емоции - това са очите, нещо необикновенно и съвършенно! Не съм ходила на курсове по рисуване, самоука съм. Все още не съм открила своя собствен стил на рисуване, все още го търся. Според мен, ако една творба е направена с много любов и топли чувства, то тя става шедьовър. Лично мен ме мотивирва любовта към хората, но рядко изразявам чувствата си на белия лист. За мен лично рисуването е призвание, изкуството е вътре в мен, дори и един ден да не стана художник, аз бих проявила творчество и по-друг начин независимо какво работя. Важното е да го правя от сърце и с много любов.

138

Казвам се Яна. СофиЯ е моят град по душа. Снимам, пиша, сънувам. Когато обичам – мълча. В света на възрастните съм учител. Иначе май съм котка.

Има една книга. „и всички въпроси“. На корицата пише моето име. На името ми и в мен е написана тЯ. Думите са красиви и понякога опасни. Думите са океан. Снимката е правена от Калина Иванова.

139

или може би обратното. камъни на очите. семена в сърцето. или може би обратното. затварям светлината в косите ти, в миглите ти, в дъното на това, в което се гмуркам. пръстите ми стискат омачканата хартия на която някога съм изписвала името ти. хиляда начина. моето име. твоето име. моето име. колко пъти съм подстригвала косата си докато те чаках. колко пъти съм измивала лицето си. съм прехапвала устните си. кръвта е сладка. кръвта е солена. или може би обратното.

140 рисуващ

Доротея Борисова рисуващ

пишещ

рисуващ

Яна Копчева

пишещ

рисуващ

141

пишещ

к като всичко кристални кости. прозвъняване в тъмното. спускам се по невидими водопади. гръмотевични бури увивам около кръста си. премествам часовника на дясната си ръка. събирам изпадали секунди в стъкленици. нощем огледалото ми потрепва и скърца чудя се кой или какво се опитва да излезе от него. кристални коси. кристални котки.

142 рисуващ

Доротея Борисова рисуващ

пишещ

рисуващ

Яна Копчева

пишещ

рисуващ

143

пишещ

Клементина Манчева

Станислава Ивкова

рисуващ рисуващ

11.07.1982 г. родена в гр.Ямбол; 2001 г. завършва Г "Васил Левски" с профил изобразително изкуство; 2006 г. се дипломира като бакалавър със специалност "Мода и текстил", при преподавател доц.Йорданка Чернаева; 2007 г. се дипломира като магистър със специалност "Дизайн на визуалните комуникации"; 2012 г. се отдава изцяло на рисуването, като избира за изразно средство акварелната техника. Рисуването е като болест, като мания, като бягство, като тайна стая, в която се криеш. Предполагам, че всеки художник ще го признае, под една или друга форма, но смисълът ще е този. Ако кажа, че винаги съм използвала този авариен изход ще излъжа. В периодът, в който се родиха децата ми и станаха достатъчно съзнателни, че да разбират кога мама трябва да бъде оставена на мира бях лишена от него. Децата са същата стихия, като изкуството, искат да им се отдадеш, за да се "получи", шикалкавенето и имитацията на внимание не са подходящи. Рисуването го избрах (или обратното) още в четвърти клас, за щастие попаднах на най-добрия учител и човек, който и до днес мога да си представя Андон Топчиев. Не знам как успяваше да ни впрегне да рисуваме здраво, да ни обяснява едновременно перспектива, цветознание, композиция и между това да вмъква истории от своето детство, с които да ни разсмива. Разказваше ни как с колегите си от Академията са събирали пари да си купят албуми с репродукции на картини, как е влязал от втория

пишещ пишещ

път, как майка му не го пускала да учи рисуване, защото художниците са или луди, или пияници. И още, и още. Атмосферата в ателиетата беше много другарска и творческа, тази атмосфера не успя да я създаде повече никой - нито в гимназията, нито в университета. Зарази ни с изкуство, този мой първи и най-важен учител, и винаги ще съм му благодарна за това. Тогава най-много ме впечатляваха импресионистите и най-вече Тулуз Лотрек. Все още ми е много, много любим, колкото с картините си, толкова и с несъвършенството си. От Българските художници харесвам много Стоян Венев, както с пейзажите му, така и с еротичните и наивистичните му картини и рисунки. Но може би Иван Милев е българският художник, който най-силно ме докосва, може би неизменната тъга в картините му е причината за това. Мисля, че всеки човек, който се занимава с изкуство (и това с особена сила важи за Бълагрия) има своя, вътрешна и най-вече, непоклатима причина да го прави. Да се бори с материята, с личните си страхове относно личното си творчество, с продажбите, с икономическата обстановка и с несигурността, която съпровожда всичко това. Всичко е една голямо неизвестно, като се започне с това дали ще успееш да си намериш качествени материали, през това дали ще успееш да направиш нещо с тях и се стигне до това дали ще успееш да го реализираш на пазара. Но пък всичко това е като един допълнителен дразнител, който не ти дава да се откажеш, а напротив. На инат и на въпреки се мотивираш да докажеш, че нещата могат да се случват.

144

Завършила съм журналистика, но не я избрах за професия. Стори ми се по-интересно не да отразявам действителността, а да създавам нова. Затова започнах работа в рекламата. И така, вече години наред.

Писането за мен е удоволствие и спасение. В най-чист вид. Радвам се на първата си книга като дете. Приемам „Бряг“ като дар, който съм си поднесла. И силно искам да продължа да бъда така щедра към себе си.

145

Не помнеше подробности. Само лицата и гласовете на участниците

в онази отдавнашна сцена. Сцената на проклятието. Тя остана раздробена в съзнанието му и само отделни миризми, цветове и звуци понякога упорито му напоняха за нея. Зловонният мирис на страх – кисел, застоял, държан дълго в стомаха. Лицето на недоверието – бледо с шарещи насам натам очи. И гласът на онзи, който беше окупирал властта да възнася правосъдие – удрящият стените глас на свещеника. Някои от думите на отеца: „...да бъде отлъчен от Бога, проклет и след смъртта си да не се разтлее, но да пребъдва във вечни мъки“.

146 рисуващ

Клементина Манчева рисуващ

пишещ

Проклятието се разширяваше, като набъбващ мехур. Неусетно ду-

Станислава Ивкова

рисуващ

пишещ

рисуващ

147

пишещ

мите от отделни изстрели по един съгрешил човек, ставаха залпове, настъпващи към него и близките му: „... гняв Божий да бъде върху главите им и участта им да бъде подобна на предателя Юда и на богоборците юдеи ...“.

А най-много си спомняше с каква радост, с какъв глад присъства-

щите попиваха злокобните пожелания. Как очите им блесваха, опиянени от това, което ще застигне грешника и семейството му. Помнеше и се ужасяваше.

148 рисуващ

Клементина Манчева рисуващ

пишещ

Станислава Ивкова

рисуващ

пишещ

рисуващ

149

пишещ

Бяха сами на лодката. Часове преди това продадоха много риба на

един от луксозните хотели наблизо. Танаси подпъхна с мръсна ръка банкнотите на мястото им, под старото радио. Момчето нещо вършеше отзад.

После, докато лодката се люшкаше лениво в средата на залива,

старецът реши да преброи и подреди парите наново. Под радиото беше празно. Крясъкът дойде някъде извън него. Момчето подскочи и се втурна към руля, но се блъсна в страховития поглед на Танаси, кракът му се изви и се подхлъзна на мръсния под. Гръбнакът му изтрака докато падаше. Втори крясък. Ръцете на Танаси се свиваха в юмруци, а коленете му трепереха – Крадец мръсен! Крещеше колкото сили имаше. Младежът се надигна, очите му се наляха със слъзи докато ставаше.

Старецът се обърна и трескаво зарови, за да провери отново.

Дръпна парцала, с който се бършеше преди да натиска копчетата

и две банкноти се плъзнаха към него. Беше бързал и с лепкави ръце бе избутал парите навътре. Изсипали се бяха в жабката под радиото. Когато се обърна да сподели радостното си откритие, видя с крайчеца на окото как момчето се нахвърля към него. Вцепени се. Жилавото младежко тяло прелетя само на снатиметри покрай стареца и изчезна зад кърмата. Вдигна се фонтан от бляскави капки, всяка събрала различни цветове. Малкият заплува около лодката въпреки умолителните викове на дядото. Едва когато останалите лодки наближиха, дочули врявата, момчето се качи обратно на борда. Беше изхвърлило гнева си във водата.

Продължиха все едно нищо не се е случило. Вечерта Танаси за

пръв път го заведе в кафенето. Пихо по бира. На тези, които не го познаваха, представяше момчето като „сина ми“.

150 рисуващ

Клементина Манчева рисуващ

пишещ

Станислава Ивкова

рисуващ

пишещ

рисуващ

151

пишещ

Снежана Живкова

рисуващ рисуващ

пишещ пишещ

Живописта е инструментът, който прави моята действителност реално - приказна. И истински красивото е, че мога да я споделя.

Знаците и буквите ме владеят - дават м пълната свобода да се изразявам и живея. Свободна съм!

152

153

Вази Искам малки вази. Много. За момини сълзи. Да прозират. Пълни с бистри води. Те не бива да се засаждат. Чувала съм, че посадена само една така превзема и расте във времето, че е трудно да бъде изкоренена. Има цели изоставените градини с тях. Нежни плевели са. Звънят в бяло. Може да се откъсват и да се гледат. Не знам колко са безопасните вдишвания от натрапчивото им привличане. Отровни са. Търся. Не ги виждам. Разбирам. Времето отдавна им е минало. Тяхното в моето време. А вазите! Нека вазите бъдат фенери. Де се палят с добра дума. Като светулки да предвещават жътва.

154 рисуващ

Снежана Живкова рисуващ

пишещ

Снежана Живкова

рисуващ

пишещ

рисуващ

155

пишещ

Без адрес

Аз съм открита картичка. Пътувам. Времето мени лицето и пожеланието. Намират губят предават ме от ръце на ръце нямам изписан адрес.

156 рисуващ

Снежана Живкова рисуващ

пишещ

Снежана Живкова

рисуващ

пишещ

рисуващ

157

пишещ

Ясната рокля Искам роклята която само ти можеш да ми облечеш на водата роклята онази живата която в силата си дипли пяна и се разстила въздушна докато флиртува с брегове и граници... онази бялата която пропуска вятъра и слънцето да се усукват и галят в краката ни... Искам роклята която само ти можеш да ми съблечеш през къдриците на лятото и пак да я имам...

158 рисуващ

Снежана Живкова рисуващ

пишещ

Снежана Живкова

рисуващ

пишещ

рисуващ

159

пишещ

Пулс Прагът ми се изтри от неочаквани влизания и излизания на нови запознанства илюзия, че си потребен... Заради старата инсталация изгоряха всички крушки и само лампички забравени по Коледа между намиганията залъгват, че има светлина... От недостиг на вятър се пръснаха прозорците. противно на законите стъклата останаха вътре да се забиват в петата ми нощем когато вървя към себе си в тъмно тихо и единственото свидетелство че съм жива са ударите на сърцето ми.

160 рисуващ

Снежана Живкова рисуващ

пишещ

Снежана Живкова

рисуващ

пишещ

рисуващ

161

пишещ

Aни Николова

Георги Белоречки

рисуващ рисуващ

Казвам се Ани Николова и съм родена през 1992 г. в град Варна. За мен изобразителното изкуство е начин, по който човек може да изрази моментните си чувства и емоции, посредством цветове и форми. Рисуването е дълбоко философско изживяване, което развива душевността и й разкрива нови хоризонти. Творчеството създава един алтернативен свят - една красива лъжа, която всъщност ни помага

пишещ пишещ

да осъзнаем истината и реалността. Всеки интерпретира произведението по свой начин, пречупен през призмата на личния си опит и разбирания. Важното е една картина да въздейства на сетивата и да събужда, било то прекрасни спомени, нови идеи или просто съзерцателен размисъл.

162

Георги Белоречки е дете на демокрацията. Роден през 1990 година в град Кутловица, днешна Монтана. Расъл, където намерил за добре, но най-вече в ж.к. „Металург”, в непосредствена близост до село Враждебна, печално известно на широкия свят с неговите колоритни хора, които постоянно враждуват помежду си и се дебнат.

Детството му е изпълнено с любов и попътни ветрове, които му дават крила и до днес, когато вече пише, учи и временно пребивава в Германия. Обича да смесва поезията и прозата с дивотия, затова и нерядко казва, че свободен дух и див човек нищо не може да ги запре.

163

И този ден убягва, и смисълът му зад завесата на родната къща скрит от детството не излиза, само чувам как навън козите от паша се прибират и подрънкват синджирите по-силно от звънците... 13.08.2013

164 рисуващ

Aни Николова рисуващ

пишещ

Георги Белоречки

рисуващ

пишещ

рисуващ

165

пишещ

Следи в снега Как лесно човек губи следите си! Духне му животът под опашката и вземе, че изчезне. Затваря очи и повече не разказва истории с тях. И след всеки помен избледняват ли, избледняват тея две очи, дорде съвсем не загубят цвета си. Така да речем, никой не може да каже как е изглеждал съседът, дето почина по-миналия януари. И още няма наука, която да изследва къде тъй безцелно и безследно изчезва човекът. Дали внучето ще вземе очите му, де душата му се спотайва подир смъртта, кой ще прибере голата му история, останала сама през онзи къс януарски ден - все въпроси без отговори.

166 рисуващ

Aни Николова рисуващ

пишещ

Георги Белоречки

рисуващ

пишещ

рисуващ

167

пишещ

Изчезва човекът поголовно и къде отива, дали се връща, никой не знае. Дядо ми казваше, че всичко има душа. Човек, животно, дърво и цвете, съдинка ако щеш – всичко! И добре, че е така, мисля си, инак нямаше да мога да заспя. Сега лягам спокоен и понеже студът пак е заскрежил прозорците, нахлузвам чифт вълнени чорапи да ме топлят и чувам дядо да ми разправя как във всяка нишка си почива топлината на нечие тяло, отлетяло оттук през онзи най-студен според всички ни януари.

168 рисуващ

Aни Николова рисуващ

пишещ

Георги Белоречки

рисуващ

пишещ

рисуващ

169

пишещ

Павел Митков

Надежда Тошкова

рисуващ рисуващ

Павел Митков е роден в София, България през 1977 г. Започва да се занимава с живопис през 1994 г., по времето, когато учи в средно училище. По-късно завършва ландшафтна архитектура. Митков бързо постига напредък в света на изкуството. Само за няколко години той се превръща в един от най-продаваните художници в България, а през 2007 г. световноизвестният телевизионен канал Дойче Веле в документален филм го представя като един от най-успешните творци в Европа. Той получава международно признание през 2004 г., когато съветът на настоятелите на храм „Свети Александър Невски“ подарява негова картина на руския президент Владимир Путин, който е на посещение в България. Следват много произведения на изкуството и престижни изложби. Картини на Митков са подарява-

пишещ пишещ

ни на хора като папа Йоан Павел II, краля на Белгия Алберт II, Папа Бенедикт XVI, Вселенския патриарх Вартоломей, руския патриарх Кирил и други официални лица от цял свят. С многобройните международни изложби в Европа, САЩ и Русия, произведенията на Митков са се превърнали в еталон за успех. Художникът е носител на редица международни награди. Павел Митков участва активно в политическия, социалния и артистичен живот както в България, така и в други държави. Негови самостоятелни изложби са представяни в Берлин, Германия; Карлови Вари, Чешката република; Москва, Русия; Верона, Италия; Вашингтон и Ню Йорк, САЩ. Той обича Изтока и е редовен посетител на Токио, Япония и Владивосток, Русия и др. Изкуството на Митков предава послание за мир, доброта и хармония.

170

Казвам се Надежда Тошкова. Родена съм и отрасла сред Родопите и минералните извори на гр. Велинград. Житейският ми път ме доведе в Италия, където намерих втора родина и семейство. Поезия пиша от ученическите си години със съответните участия в конкурси , но за жалост от този период нищо не се е запазило. След дълга пауза започнах отново да

пиша стихове и да „прохождам“ в поезията с псевдонима nanito. Публикувам в няколко литературни сайта (bukvite.bg; stihove.bg; cheti.me) и водя собствен блог - Corner of the wishes и сайт - Желание. Отличия до момента: Номинация на Националния конкурс „Магията любов“ 2015 - Казанлък.

171

ПОЗНАХ ТЕ, ЛЮБОВ Познах те, любов Така търсена, зована, мечтана. Нищо, че вън не си толкова лъскава И да е кожата ти леко раздрана. Познах те, любов – С предпазливост как доближи ме. Без да търсиш внимание, някак небрежно С грижовна нежност ти покори ме. Познах те, любов – По ръката ти деликатна и силна. Подела моята, длан в длан се прегръщат, Като гнездо са, с топлина и закрила. Познах те, любов – От откритият поглед струи светлина. Старите битки със сенките виждат се, Но нищо не криеш защо е така. Познах те, любов – Щом разтвори съдраната риза И ми показа болките си, белези в страх. Тогава разбрах защо сме толкова близо... Лекуваш мен, както неволно лекувам те аз!

172 рисуващ

Павел Митков рисуващ

пишещ

Надежда Тошкова

рисуващ

пишещ

рисуващ

173

пишещ

ТИХО Когато думите са като неми ноти, изпаднали от гласните ти струни, накуп - през смисъл, през насоки, в звука на тишината ги изгубваш. Когато в миг осиротяват, кухи, без сила на плющящ камшик, без адресати, можещи да чуят... Крещиш, а пронизително си тих!

174 рисуващ

Павел Митков рисуващ

пишещ

Надежда Тошкова

рисуващ

пишещ

рисуващ

175

пишещ

Мая Георгиева

Петър Павлов

рисуващ рисуващ

Желанието да намериш себе си, да провериш себе си ме подтикна да се захвана с рисуване. Непрофесионално. Изключително много неща ми се иска да нарисувам. Намирам предизвикателство във всеки попаднал пред погледа ми предмет, смятам че всичко може да бъде изобразено, да намери своето място в центъра и акцента, или в ъгъла и интериора. Но природата сякаш е най-милия ми модел. Сезоните се сменят, всеки със своята красота, цветята се показват и умират след време, птиците долитат и заминават, и този ритъм на промяна е нещо, което искам

пишещ пишещ

да следвам в картините си. Мечтая ръката ми да е вярна на образите, които очите ми виждат. И да рисувам всеки ден, докато мога, красотата, която природата ражда. Въображението ми понякога ражда неопределености и недефинирани образи, които полутоновете превръщат в окончателно решение да си играя с цветовете и формите, така, както дори самата аз не предполагам. Веднъж годишно показвам „рожбите” си на приятели. Наградата за мен е усещането, че внасям радост и настроение в нечия душа или дом.

176

Стиховете приличат на фотографии. Те отразяват миг красота. Думите са картините на душата, които вдъхновението кара да заблестят с неземни цветове за тези, които имат очи да ги видят. И както не търсим отделните точки в една снимка, а идеята, която тя предава, така и в поезията можем да намерим вълнуващия смисъл на "заснетите" чувства отвъд думите, служещи единствено като но-

сител на споделеното. Емоциите предизвикват у нас усещане за безвремие. Ако можехме да живеем само в стиховете и в уловените от фотоапарата мигове ние щяхме да бъдем вечно млади! Споделям глътка от моето щастие с надеждата да намерите нещо ценно за себе си и то да ви направи по-добри и щастливи!

177

Вятърът рисува Загледан в дълбоките очи на едно планинско езеро Вятърът рисува. Всеки ден той подрежда във водата чудни картини. Понякога това са портрети на мраморни красавици. Когато смени настроението си той рисува себе си. Изтрива спомените за върхове от развълнуваната вода и се опитва да види лицето си. Но очите помътняват и огледалото угасва. Тъжен, Вятърът се спуска в равнините и там продължава да търси своя образ. После, освежен от вечерния хлад взима своята вълшебна флейта и от сумрака на житата, към острите кули на върховете, полита нагоре песента му.

178 рисуващ

Мая Георгиева рисуващ

пишещ

рисуващ

Петър Павлов

пишещ

рисуващ

179

пишещ

"Блестяща следа!" Доволният охлюв гледа назад. ____________ абитурентска вечер разкъсани сърцата на балоните ___________ рохко яйце жиците режат жълтъка на залеза _____________ дъждовен сезон труп на раница в мрачна стая _____________ есенен блъф гората сваля шарени карти ____________ смирявам се дъждът е настоятелен като любовник

180 рисуващ

Мая Георгиева рисуващ

пишещ

рисуващ

Петър Павлов

пишещ

рисуващ

181

пишещ

Светлин Трендафилов

рисуващ рисуващ

Дизайнер на архитектурна среда. Художник. Автор на 3 поетични книги. Мероприятия : 2005- Спортист на годината (KСТ “Флорета”) 2006- Обща изложба с школа”Керамика и пластика” към ОДК Каварна (Каварна) 2008- Спортист на годината (KСТ “Флорета”) 2010- Самостоятелна изложба живопис , гр.худ.г-рия Христо Градечлиев (Каварна) 2013 - Сборна самостоятелна изложба живопис

пишещ пишещ

“S.T. Art”, гр.худ.г-рия Христо Градечлиев (Каварна) - Представяне на книгата “В търсене на светлина”, галерия “Аctive Art” (Варна) - Свири на празника на музиката (Варна) - Свири на концептуалната фото изложба "Извън Контекста" (Art Extreme) 2014 - Свири на представянето на книгата "Четвъртото листо на детелина" на Радостина Драгоева, салон на радио Варна - Самостоятелна изложба живопис в ДКЦ Чайка (Варна) 2015

182

- Обща изложба “От мъжете на Каварна”,гр. худ.г-рия Христо Градечлиев (Каварна) - Награда за участие в национален литературен конкурс ”Георги Давидов”- Славянска литературна и артистична академия и съюз на българските писатели (Община Шабла) - Печели "Наградата на публиката" в национален художествен конкурс за изящни изкуства "Милостив-Добротворчество" (София) - Свири на Арт фест "Балканика" (Каварна) - Участва в пленер "Архитектурата на Варна в рисунка" (Art Colony Varna) - Обща изложба на младите автори на 19тия Международен панаир на занаятите и изкуствата „Булгарика“ (Варна) - Свири на първо издание на "Тюленово

арт фест"; обща фото изложба "Снимах Тюленово" - Свири на свободен арт фестивал "Бъди промяната" на Солидарен център Варна (Варна) - Обща изложба на сдружението на варненските художници "Морски диалог" (живопис, графика и скулптура) Градска художествена галерия (Балчик) - Обща изложба "Архитектурата на Варна в рисунка" - Артистична колония (Дом на архитекта Варна) - Завършва ВСУ “Черноризец Храбър” със специалност “Дизайн на архитектурна среда” - Награда за участие в конкурс за литература и фотография “Градът през моя поглед” – Фондация “Град и посоки” (Варна)

183

Пясъчни спомени Солено ухание гали простора сред морската пяна, в скалисти мечти. А твойто дихание в дневна умора тихо разтваря над нас висоти. Секунди космични разделят вселени на части отделни, нарязани с нож. А нямо, морето с вълните солени докосва небето денем и нощ. Отражение бледо чезне, когато вълните са меко, блестящо стъкло. А пясъчни спомени за нещо познато потъват дълбоко като старо гребло. Фарът блести си спокоен, самотен. Пронизва нощта с лъчите шармантни. Полумесец описва пристан сиротен, а небето е шал, обвит с диаманти.

184 рисуващ

Светлин Трендафилов рисуващ

пишещ

Светлин Трендафилов рисуващ

пишещ

рисуващ

185

пишещ

Сън в лятна нощ Изплуват съзвездия в небесни квадранти, а градчето отдолу самотно блещука. Милиони вълшебни цветя амаранти сред пристана тъмен, потънал във скука. В тишината изплува пениста вълна от синьо- зелената линия кротка. Докоснала струната чиста в нощта, уморена, встрани акустирала лодка. Изящни нюанси оформят картина от къс тишина. Само вятър бучи. Написан роман със печатна машина, за спомен прекрасен, който малко горчи. В залива дремят желания скрити сред пътека от светещи точки застлана. Пясъчен прах, рапани и миди в скута полегнали на Чиракмана… Спи си градчето, едвам го дочула стона нощта- ту добър е, ту лош… Разголени тъмни поля лавандула, а бледа картината- сън в лятна нощ…

186 рисуващ

Светлин Трендафилов рисуващ

пишещ

Светлин Трендафилов рисуващ

пишещ

рисуващ

187

пишещ

Lidia Nova

рисуващ рисуващ

пишещ пишещ

Имах си една мечта... Да рисувам облаци и да обиколя света... Да откривам късчета от своята душа. Нямам вече мечта, тя има мен ...

188

189

*** В края на тишината бе сънят, какво ли сънува светът? Маски на гротесктни лица, озъбени на кривата луна, Пепеляви пръсти вчесват със сребърен гребен плешива глава. Сметище на сърца, гробище на любовта. Спи светът с отворени очи, сънува себе си ... Събуди се

190 рисуващ

Lidia Nova рисуващ

пишещ

рисуващ

Lidia Nova

пишещ

рисуващ

191

пишещ

*** Стени нямам, как безкрая да оградя? Разруяена, пречистена от това коя съм и коя съм била... Идвам. Прегърни ме! Любими, цената на твоята любов е смъртта.

192 рисуващ

Lidia Nova рисуващ

пишещ

рисуващ

Lidia Nova

пишещ

рисуващ

193

пишещ

*** Вдишвам, сега съм. Издишвам, вече ме няма и друга е дошла.

194 рисуващ

Lidia Nova рисуващ

пишещ

рисуващ

Lidia Nova

пишещ

рисуващ

195

пишещ

*** Размених златните си криле за вехти обувки. Научих се да ходя, подметките се скъсаха, ходилата кървят. Болката с вино потуших и в пиянство отдавна се влача по таз Земя. Припомни ми, Боже, на кого продадох своите крила?

196 рисуващ

Lidia Nova рисуващ

пишещ

рисуващ

Lidia Nova

пишещ

рисуващ

197

пишещ

Никола Стоименов

Кристиан Илиев

рисуващ рисуващ

Роден на 18 април 1973г. в гр. Пазарджик. Работи в областта на кавалетната живопис. Негови творби са притежание на частни колекции в България и Европа. Участвал е в изложби на галерия „Ровър” Пазарджик, галерия „Любимо” Благоевград, ГХГ - Лом, Галерия „Белоградчик”, Дом на Енергетика Козлодуй, „МВР” Академия Пазарджик, галерия „Актив Арт” Варна и др. Образът на жената заема централно

пишещ пишещ

място. Жената е свързана с ритуали, тайнства, тя е жрица, отвеждаща към сакралното. Нейното тяло е светилище, в което Великата Богиня-майка задвижва космоса. Идеализирането на формата на първи план, цветната светлина в плоскостта на платното и присъствието на фигури, чийто контури са само загатнати, чрез тъмно и светло, и така образуват общо художествено пространство отпращат към една ренесансова стилистика.

198

Кристиан Илиев е роден в София през 1999 г. Учи в Национално музикално учили-

ще ''Любомир Пипков'' с профил класическа китара. Поддържа блог за поезия

199

бряг студът сутрин е начинът на морето да ти каже че не те обича

Мисли за луната -50/50 см. мб. пл.

200 рисуващ

Никола Стоименов рисуващ

пишещ

Кристиан Илиев

рисуващ

пишещ

рисуващ

201

пишещ

затворени входове прясно боядисани стъпки панти без врати влизам където няма изход и оставам

Хроники -60/74 см. мб. пл.

202 рисуващ

Никола Стоименов рисуващ

пишещ

Кристиан Илиев

рисуващ

пишещ

рисуващ

203

пишещ

*** да те обичам е като зимния плаж – мога да лежа на пясъка но ако плувам ще замръзна

Надежда -46/27 см.-мб. пл.

204 рисуващ

Никола Стоименов рисуващ

пишещ

Кристиан Илиев

рисуващ

пишещ

рисуващ

205

пишещ

Григор Велев

Станислава Немска

рисуващ рисуващ

2001-2006 Преподавател по „Дизайн” в „Професионална гимназия по керамика” – гара Елин Пелин 2006-2008 Дизайнер в архитектурно студио. 2011-2012 Преподавател по “Рисуване и дизайн” в “Професионална гимназия по керамика” - гара Елин Пелин Член на СБХ. Образование и обучение: 1994-1999 Висше образование: НХА гр. София, спец. ”Силикатен дизайн" 1984-1988 Средно образование: „Техникум по керамика и стъкло” – Гара Елин Пелин, спец. ”Технолог на стъкло” 1976-1984 Основно образование: СОУ „Христо Ботев” - с. Лесново Изложби и изяви: 1993 г. Самостоятелна изложба в р-т “Панорама”, гр. София 1994 г. Самостоятелна изложба – културен

пишещ пишещ

център „Красно село”- гр. София 1997 г. Самостоятелна изложба – „Столична библиотека” 2000 г. Самостоятелна изложба – Димитровград, гр. Казанлък 2002 г. Самостоятелна изложба – галерия „Ирида” в сградата на Интерпред – гр. София 2009 г. Самостоятелна изложба - галерия “Възраждане”, гр. Пловдив 2011 г. Самостоятелна изложба - галерия “Възраждане”, гр., Пловдив 2012 г. Участие в 3 колективни изложба в рамките на проекта "Събудете стените си" в Сити Център София. 2013 г. Участие в колективна изложба в рамките на проекта "Събудете стените си" в Софарма Бизнес Тауърс. Има картини в България, САЩ, Южна Корея, Италия и Франция

206

Станислава Немска е родена през 1970 г. в гр. София, където живее и работи. Първите си поетични опити прави още като дете. През 2010 г. започва да публикува в литературните сайтове" Откровения" и "Буквите" с никнейм stenli499. Пише проза, хайку, импресии. През 2012 г. печели Първа награда в Националния конкурс в памет на Рада Казалийска към читалище "Добри Чинтулов". През 2013 г. получава трета награда в Националния конкурс "Любовта на края на кабела", и наградата "Горчиво вино" на Мелнишките поетични вечери. През юни 2014 г. получава

Първа награда на Летния фестивал "Изток в парка" в конкурс за хайку. Нейни стихове са публикувани във вестник "Уикенд", в алманах "Поезия" на издателство "Буквите", в алманах "Тракийска лира"- гр. Ямбол, а нейно хайку е включено в двуезичната антология "Различна тишина" с преводач Дьодри Сонди- гр. Будапеща. В свободното си време обича да рисува. "Животворна отрова" е първата й стихосбирка". Предстои издаване на втора, която е съвместна работа с художника Григор Велев.

207

Моят измислен Христос За това, че измислен Христос ми опърли крилете, вместо полет, пропаднах в деветото кръгче на Пъкъла. Закова любовта ми, ръцете. Даже очите- и двете! С пирует на пета моя гълъб кракът му потъпка.

Приковах се в сурова греда. Не намерих Господна. Днес изкупвам вини и простих- до девето коляно... По ръцете пироните трудно остават забодени, но в сърцето от Него забития- вадене няма!

208 рисуващ

Григор Велев рисуващ

пишещ

Станислава Немска

рисуващ

пишещ

рисуващ

209

пишещ

Слънчогледово поле Каквато съм, след теб ще бъда друга в крайпътното поле със слънчогледи. Горещници сънува всяка угар, щом в дън земя покрие тяло ледено. Ти чакаш там — от мен все по-далечен, но аз пристигам винаги по-близка. Нарочно съм без яке и елече, защото си дъждовният ми изток. Валиш ме бавно. Толкова, че мога да си сглобя от капки коловози. На път към теб ще бъда лятно-строга, бленуваща целувките амброзни. На връщане — почти ще съм богиня под жълта роба с неродено семе. Не искам слънчогледът да загине. Без него ще забравиш да ме вземеш. И ще пропуснеш гаровата плоча със аромат на бъдеща вечеря. Любовно под лъжичката клокочи жадуван миг. И аз ще го намеря. Вагоните са винаги значими, щом с място е билетът ми пореден, защото ти и влакът сте причина да дойда и да скоча в слънчогледите...

210 рисуващ

Григор Велев рисуващ

пишещ

Станислава Немска

рисуващ

пишещ

рисуващ

211

пишещ

Мая Петрова

Деспина Клер

рисуващ рисуващ

Различната съм аз ...онази дето все е вдъхновявана от пристъпите бурни на морето. От златото на есенни полета. От пролетния вятър преминал през сърцето. С тихи стъпки бродя по небето и събирам цветовете от дъгите. Понякога рисувам нежно по платната бели ....понякога ранявам с четката и експресивно драскам по душата...но тя с разбиране отдава вдъхновение от своите безкрайни въплъщения на мен различната .... Според мен задача на всеки творец е да не се ограничава в избора си на изразни

пишещ пишещ

средства. Да търси нови пътища за своята изява, като ги съчетава. Чрез моите две изразни средства – четка и фотоапарат, искам да изразя чувствата и усещанията от дадения момент, пресъздавайки света около себе си и внасяйки частица от своята душевност. Черно-белият изказ продължава да е жив и актуален, защото има привкус на документалност. Дава се приоритет на светлината, формата и обема. Цветът от своя страна въздейства директно на емоцията и душевните състояния.

212

Здравейте, казвам се Деспина Клер, на 27 години. Когато пиша, звездите ми намигват отгоре и в нощното небе светва заря. Получава се същинска светлинна феерия... Изразявам себе си чрез писането и писането ми се изразява чрез най-дълбокото ми вглъбение. Пътувам сред черно-бели спомени и намирам техните цветни проекции в настоящите си мисли и търсения.

Перото ми гали листа и прозаично, и поетично. Случвало се е да напише книга, една-две пиеси, разкази и стихове, текстове на песни... Винаги се стреми да открие неведоми пътечки в душите на хората и да ги вдъхнови да се събудят от дълбок сън, да вярват в себе си, да се оцветят в есенни багри и да не спират да мечтаят. Според мен истински свободната душа е само шарената душа.

213

Да гризнеш късче от съдбата, как мъчно е, как е тревожно! Ще ти остане ли цяла душата? Струва ти се чак невъзможно. Впий зъби, сега е момента, по-подходящ едва ли ще има да достигнеш до същината и душата да вкуси, да взима...

„Нар“, 100/100 см, платно, масло

214 рисуващ

Мая Петрова рисуващ

пишещ

рисуващ

Деспина Клер

пишещ

рисуващ

215

пишещ

Закачки отправяш ти към живота, а той ти наденва бавно хомота. Устните за сладки целувки готови, те нерядко всъщност отпиват отрови. Тъй, тъй се случва доста често, колкото и, колкото и да бъде нечестно. Копнееш за сладникавия плодов сок, а набързо, набързо получаваш урок...

„Диня“, 100/100 см, платно, масло

216 рисуващ

Мая Петрова рисуващ

пишещ

рисуващ

Деспина Клер

пишещ

рисуващ

217

пишещ

Косата ти с краища оръфани,очите – диви и нахъсани. Къде изгуби своята душа? На кръстопът отново се озова. И тая вечер ли с алкохола пак ще прогонваш сърцебола?! Кой може теб да укроти и жаждата ти мъчна да утоли? Подканваш със зелените очи отговорите друг да сътвори. Недей се дави ти в абсент, за тъгата не плащай и цент!

„Тънка червена линия“ 100/100 см; платно; смесена техника

218 рисуващ

Мая Петрова рисуващ

пишещ

рисуващ

Деспина Клер

пишещ

рисуващ

219

пишещ

От очите й заваля цветен дъжд, блян, отправен към любимия мъж. По стъклото се стичат мечти, сън-спомен от сладострастни зори... Пъстрата любов тихо заглъхна, в черно-бялото навеки замлъкна. Ще разцъфне ли прехода в нова надежда и ще се върне ли радостта с нова одежда?!

„Сънища“ 100/100 см; платно; смесена техника

220 рисуващ

Мая Петрова рисуващ

пишещ

рисуващ

Деспина Клер

пишещ

рисуващ

221

пишещ

Калоян Тошев - MZK

Явор Веселинов

рисуващ рисуващ

Дигитален артист, илюстратор и графичен дизайнер, фокусиран в женските портрети. Познат още като MZK или Mozak. Учил Плакат в Художествената Академия и Архитектура във ВСУ. Има публикации в няколко книги за илюстратори, като най-значимата от тях е Illustration Now! 4, както и в многобройни

пишещ пишещ

сайтове и блогове (juxtapoz.com, behance. net.). Няколко скорошни проекти: Илюстрация за етикената на бирата Ax!, Дизайн на лонборд дъски за Temper Longboards. Самостоятелна изложба през 2013 в VIVACOM Arthall, както и участие в други групови изложби.

222

Aз съм Явор Веселинов. На 39 години, роден в София. Представям се като писател - ветеринарен лекар, защото така усещам и приемам себе си. Пиша романи и сценарии за игрални филми. Автор съм на романите „Самоубийци”, „Ноември”, „Сънища” и „Несподелено”. Петият ми роман "Surrogate" излезе тази година. В момента

работя по шеста книга. Съосновател съм на продуцентската къща „Егрегор филмс”. Първият наш филм „Никой”, който е психологическа драма, ще излезе през следващата година. Пиша нов проектосценарий. Също съм практикуващ ветеринарен лекар.

223

Още помнеше клиниката в Палермо. Бяха казали, че ще получи

много добри грижи и обслужване на възможно най-приемливата цена. Беше заченала трудно. Трепереше за плода си. В Палермо лекарите не се справиха. До ден днешен не можеше да си прВости, че им се довери. Помнеше как доктор Чезаре я успокояваше на своя развален английски. Имаше нещо много лицемерно в отношението му, все едно че гледаше през нея и проблемите. Професионализъм, който се бе превърнал в безразличие. Загуби не само бебето. Наложи се да отстранят и матката. Загуби част от себе си, от своето сърце. Тази част остана някъде там, запиляна сред руините на Палермо. Имаше нощи, в които, докато лежеше в топлото си легло в София, сякаш чуваше далечен вой и плач. Те принадлежаха именно на тази нейна изгубена частица. Из романа „SURROGATE” Явор Веселинов

224 рисуващ

Калоян Тошев рисуващ

пишещ

Явор Веселинов

рисуващ

пишещ

рисуващ

225

пишещ

Тази

нощ

отново

сънувах.

Чернокоса,

белокожа, някак сериозно усмихната. Не знаех коя е? Вълнуваше ме! Не знаех, че все по-често ще се появява в моите сънища. Обсебваше ме. Щях да се оглеждам в реалния свят за нея. Имах чувството, че ще я зърна и открия! Минаваше покрай мен. Гледаше ме сериозно и изотдолу с тъмните си очи. Не можех да устоя на погледа й. Из романа „Сънища”, пролог

226 рисуващ

Калоян Тошев рисуващ

пишещ

Явор Веселинов

рисуващ

пишещ

рисуващ

227

пишещ

Аменун Филип Женева

рисуващ рисуващ

Аменун Филип Женева се появи, когато бях на тринадесет години. „Аменун“ означава ангел, който е на Земята, за да помага и да дарява хората с добро. Това го знам само аз - сега и вие. Създавам един Прозорец на Щастието, отворен за всеки, който е достатъчно сетивен и свободен да

пишещ пишещ

прекрачи рамките му. Винаги съм вярвала, че един човек който се занимава с изкуство е силно разтворен сетивно, умее и има нужда да изразява себе си. Харесвам всичките си картини, дори драсканиците, които си правя, докато ям или си говоря с някого. Те са си част от

228

мен. Всичко произтича от сърцето ми. Обучението в специализирани, колеж и университет, изгради постоянство и утвърди в мен артист. Никога не рисувам просто ей така. Смятам, че всеки, който се занимава с изкуство, е длъжен да го споделя,

защото това е свят, който не всеки може да сътвори и открие. Винаги съм вярвала в Любовта и Светлината и съм ги търсила във всекиго. Когато съм обичана и ми позволяват да обичам, имам сили за всичко.

229

Аз Аз съм този лист хартия-

и увехналите момини сълзи.

и писеца

Аз съм фаса в пепелника

и ръката.

и димът, оставен за следа.

Аз съм мастилото във вените ми нощем.

Аз съм стъпките на плажа и счупените очила.

Аз съм вечер, Перото на паун съм

сутрин неутрала.

и сълзите на стар, отрязан дъб. Аз съм малкото момиче с дървеното конче,

Мисъл,

люлея се напред-назад.

орех и листо. Черна.

Аз съм времето в Едем забравен.

Друг път-бяла. Аз съм восака на пода в черква. Аз съм слънце в загубен джоб. Аз съм цигарето на жената Аз съм този лист хартия-

и раздрънканото пиано на пианиста.

и писеца, и ръката.

Аз съм косъм в перуката на проститутка и хляб в ръката на бездомник.

Аз съм мастилото по редовете,

излято от времето- проклето в битията...

Аз съм кучешкият кокал и погубените детски дни. Райето на стената

Арлекин, масло на платно + злато/ 100/100 см - 2014г.

230 рисуващ

Аменун Филип Женева рисуващ

пишещ

Аменун Филип Женева рисуващ

пишещ

рисуващ

231

пишещ

За Вас

И Вас и Себе си ще продадем... Закуска с голотата си ще ти направя;

Прелюдии бели и черни -

обяд на гвоздеи ще ти сервирам;

снимки мои - на стари, изплакани очи.

после мога само пеперуди да обеся

Затворете ме в камбаната на храма,

на Думите, обримчени около леглото ти.

полюлейте ме - не искам да слушам. Заглушете писъка на Гая.

Галени очите на мъничката Ирис

Не подслушвам вятъра зад тила, оцапан с

ще следват полъха ми.

мед.

След последния фрактал от мисли -

За последно - прегърни ме!

как, защо, защо, защо...

Не изпускай малките ръчички на съдбата, целуни и подмини оставените дири на нощта

Не помня кога се беше смял.

... Остави ме на бесилката от мляко,

По тялото ми лазят ноти,

изритай всичко, което е наложено да бъде

а то си търси скришно място във роял ...

свято.

Без музика ще ме убият; ще изтръгнат ноктите ми.

Гримът ми е размазан,

После ще ги посадят,

лакът - блед,

оттам ще бликат хиляди пчели ...

коленете са със рани. Слънцето е свято – Бог .

Коленичила пред хищните страсти -

Войски от архангели ме води,

смея се на хищните страсти

за косата ме тегли даже,

и подмятам хищници със страст...

влачи,

Под одеалото от фрески

стърже пода с моето лице,

влюбвам и обичам.

устните ми кръв полива...

Красота,

Картина на мечтите си чертая

тишина,

и нея ще продам.

сила,

Ще продам огнището със кукли.

Любов.

BOOM 2, масло на платно + злато/ 100/100 см - 2014г.

232 рисуващ

Аменун Филип Женева рисуващ

пишещ

Аменун Филип Женева рисуващ

пишещ

рисуващ

233

пишещ

Ева Ангелова

рисуващ рисуващ

пишещ пишещ

На 23 години съм. Завършила съм графичен дизайн в Манчестър, Великобритания и от една година живея в България.

234

В свободното си време рисувам, слушам музика, играя пилатес и се отдавам на дълги разходки. Мечтата ми е някой ден да имам собствено ателие.

235

236 рисуващ

Ева Ангелова рисуващ

пишещ

рисуващ

Ева Ангелова

пишещ

рисуващ

237

пишещ

238 рисуващ

Ева Ангелова рисуващ

пишещ

рисуващ

Ева Ангелова

пишещ

рисуващ

239

пишещ

Мария Арнаудова

рисуващ рисуващ

Казвам се Мария Арнаудова и съм родена в София. Завършила съм английска езикова гимназия, а след това Графичен дизайн в Нов Български университет. Работя в IT сферата. В общи линии, рисувам откакто се пом-

пишещ пишещ

ня. От тогава и чета, а който чете в един момент неминуемо започва и да пише. Смятам, че хората не се делят на художници, писатели, фотографи и музиканти, а по-скоро на хора, които творят и такива, които не творят. За творящият човек

няма значение дали ще излее вдъновението си под формата на картина, текст, фотография или музика. Различните средства са просто инструменти, а за изразяването на всяка една идея съществува определен инструмент, които е най-подходящ, който я

240

съживява. Рисувам и пиша за сънищата си, за случайно чути фрагменти от истории, които разцъфват в мен, за поезията която чета и песните, които слушам... Творя, защото не знам как да живея без да го правя...

241

Ода за самотата

Една нощ, докато вървях в тъмнината сред тълпата,

срещнах себе си. Бледо същество, свито на кълбо в сянката на един вход, сгушено и треперещо като улично куче сред множеството.

Моето аз… Изоставено и самотно.

Моето аз, тресящо се от страх.

Страх от самотата, страх от тълпата… Страх, който

вдървяваше костите му и го караше да трепери от студ в горещата лятна нощ. Гледаше хората и мечтаеше да бъде някой от тях. Влизаше в главите им, в къщите им, под дрехите им. Разхождаше се из разхвърляните им кухни, отваряше хладилниците и наблюдаваше плесенясалите остатъци от некачествената им вечеря, купищата мръсно бельо в баните им, неоправените им легла с потните чаршафи…

Един след друг, стотици животи.

Би продало душата си, за да вземе всеки един от тях.

Само да се разкара от тъмната ниша на миризливия

вход, само да пропъди пронизващия студ…

За да може да се страхува отново, слушайки ритмичното

похъркване в леглото на някой непознат, но поне да усеща топлината на тялото му до себе си…

242 рисуващ

Мария Арнаудова рисуващ

пишещ

Мария Арнаудова

рисуващ

пишещ

рисуващ

243

пишещ

Вещица Събуди се рязко от звука на хвърчащо стъкло, който лицето издаде, разбивайки се в стъпалата високо над облаците. И беше свободна, безименна. Мария беше взела името си преди да умре за пореден път. Сега тя нямаше име. Знаеше, че има тяло, защото усещаше тежестта му. Опита се да го раздвижи преди да отвори очи и не успя. С мъка надигна клепачи и видя вещицата, седнала върху гърдите й. Познаваше я добре… Често я навестяваше… Но този път беше различна. Вещицата беше Марена и Марена беше вещицата. Събра цялата си сила, засили енергията си и изкрещя без думи: -„Стани! Махни се от мен!“ -„Ще стана“- отговори Марена- „Но само, ако дойдеш с мен.“ -„Ще дойда“ Марена стана от гърдите й, докосна челото й и с рязко движение на ръката си измъкна душата през върха на главата й, потапяйки я в писъци… Събуди се от звука на реката на дъното на пещерата. Беше влизала в нея и преди. В паралелен свят, в който пещерата си беше просто пещера, а Той беше просто каменен силует на дяволско лице. В тази пещера, обаче, тя лежеше в краката му с лице към земята, но с всяка част на съществото си го виждаше. Караше я да се чувства у дома… Подчинена, унизена, по очи на безплътния под и обичана… Не сама… Потопи се в усещането, в образите, звуците и концепциите, който Той й казваше без думи. Потъна някъде дълбоко и забрави коя е била преди това и коя трябва да бъде след. Защото просто беше… Любов… Чуваше и виждаше думите му едновременно, защото там, където беше чуването и виждането не бяха отделни неща… Енергията му минаваше през нея: „Любовта е законът! Любовта под волята!“. После потокът спря и я остави празна и в безтегловност, почти бездиханна на студения под. И болката я обзе. Тя я прие и се остави да я погълне. Усети присъствие зад себе си, но нямаше сила да се помъчи да го разпознае… -„Време е да вървим“- каза Марена. Взе я в ръцете си и я понесе обратно през времето и пространството. Положи я в леглото й и нежно постави ръка на челото й. -„Трябва да ме прибереш в сърцето си- каза- “За да помниш, докато си тук. А аз ще те пазя… Вземи името ми и ще бъда твоя херос“ Тя отвори сърцето си намери сила единствено тихо да простене, когато Марена прогори името си в него. И Марена беше тя. И тя беше Марена. И Марена беше вещицата…

244 рисуващ

Мария Арнаудова рисуващ

пишещ

Мария Арнаудова

рисуващ

пишещ

рисуващ

245

пишещ

Емил Белев

Дэнис Олегов

рисуващ рисуващ

Емил Белев, роден 1966 г в Асеновград, завършил съм Национална Художествена Академия София. Работя в областа на живописта и графиката. Любимата ми те-

пишещ пишещ

матика са дамски портрети и карнавал. Живописта ми е характерна с наситен колорит в традициите на импресионизма.

246

Денис Олегов е 17-годишен автор, роден през 1998 г. Започва да пише, когато е на 13 години, публикувайки различни свои творби в интернет. Пише на български, английски и руски език. Автор е на две кратки стихосбирки, озаглавени "Римодраскани-

ци" и "Раздвоението на една душа". Негови стихове са издадени в българо-руския алманах "Содружество" в град Уфа. През 2015 г. става част от съвместния проект "Арлекинът на драсканиците и Фантомът на стиховете"

247

Студено е... Северният вятър превръща костите в шепа прашинки. Залезът извлича вътрешни терзания от цветни кристали. Белите лястовици отвличат пламъци от топлата камина. Прозрачната дъга поглъща чувствата от миражния оазис. Речна хронология показва лентите от стария филм преди да замръзне във вечната зима Полярните обятия обгръщат остатъка от външни белези.

248 рисуващ

Емил Белев рисуващ

пишещ

рисуващ

Дэнис Олегов

пишещ

рисуващ

249

пишещ

Светла безнадеждност Тя е светла безнадеждност. На мрака ангелско лице. Очите весело ще страдат в плач на детското сърце. Студено жестове изгарят в танц с искряща самота. Далеч в бялата си аура цари безредна тишина. Мъглите носталгично светят. Погребват химеричен блян И вечер, капейки, пороят ще дави мъката без свян.

250 рисуващ

Емил Белев рисуващ

пишещ

рисуващ

Дэнис Олегов

пишещ

рисуващ

251

пишещ

Дана Кандинска

рисуващ рисуващ

Дана Кандинска е писател и художник. Чрез изкуството си тя представя нещата, които вижда отвъд реалността. Твърди,

пишещ пишещ

че след рисуване се чувства като че ли излиза от странно място, където нещата се случват без нейно разрешение и контрол.

252

Сякаш някой преди нея е създадал този свят отвъд, който прилича на декор от непозната сцена.

Картините са изпъстрени и колоритни, омагьосващи с романтика и чар.

253

ОЩЕ МАЛКО, ОЩЕ МАЛКО.... Пожелах да "премълча" таз "бележка". Не успях, не успях. Возих се в градския транспорт, изведнъж излязох от красивия си свят, пълен с приказни феи и със розов аромат. И се сблъсках с хора матови, миришещи на мухъл, на тиня и на тор, на беднотия. На позор. Отидох в поликлиниката, пълна с болести и пациенти. Където бе задушно от сгърчени лица, и куци, и сакати, движени на колелца. Та затова една циганка бе заспала пред на доктора вратата. А докторът ми каза: "Тя не чака!" (понеже аз се възмутих, че чака дълго) а че жената няма как, къде да спи на топло. прегърнала до себе си торбата, пълна с биберони и парцали. Тя хъркаше хъркаше със своите провали. И коридора болничен огласяше със хрипове - ръмжеше. О, да - тя спеше... Така сънуват бедните, така сънуват просяците гладни нали животът им жесток е, и те така са безпощадни. По пътя наобратно със рецепта, с антибиотици пътувах аз отново в градския транспорт към нас. Нямах си парички за жълтичко такси, даже си нямах и жълти стотинки вратата на рейса затисна портмонето ми скъса го

254 рисуващ

Дана Кандинска рисуващ

пишещ

Дана Кандинска

рисуващ

пишещ

рисуващ

255

пишещ

на две половинки, понеже изпуснах го и то на стълбите падна. Нищо, и без това бе празно отдавна. През продрания от линии прозорец аз виждах едва мръсотията на града, на столицата наша велика, виждах заводите, с кумините черни, със сивите криле на отчаянието, което вика: "Къде са щастливите?!!". На слизане се сблъсках с банкомата на тротоара, който не работеше и зъзнех на студа, защото якето ми беше скъсано отпред горкото и не можех да го закопчея. Знам, че ще се разболея. Още малко. По улиците беше пусто и зловещо, и по кварталите пътувах жалко в търсене на нещо. По тротоарите спъваха се хора без обувки, по дърветата стърчаха парчета от найлони, но не и листопади, даже не и клони. Пръчици стърчаха. И писъци неистови. Балкони... И нейде мойта стряха ме приветства да се скрия в нея. Да, да, знам, че ще се разболея. Още малко. Още малко. И ще полудея.

256 рисуващ

Дана Кандинска рисуващ

пишещ

Дана Кандинска

рисуващ

пишещ

рисуващ

257

пишещ

Емануил Ангелов

Айча Заралиева

рисуващ рисуващ

Казвам се Емануил Ангелов и уча в Национална Художествена академия "Живопис" в ателието напроф. Ивайло Мирчев и проф.Десислава Минчева.Завършил съм в Национална художествена гимназия пак Живопис "Цанко Лавренов" в Пловдив. Роден съм в град Пазарджик на 01.01.1993. Имал съм 3 самостоятелни изложби и много участия в общи. Изкуството за мен е дарена дарба

пишещ пишещ

на художника чрез, която преодоляваме трудностите и мракът на реалността.През погледа на изкуството виждаме всичко по всеобхватно като същевременно това ни отделя от дребнавостта в нашето ежедневие и насочваме вниманието си върху стойностните неща в живота. Творчеството ни отделя от битовизма и най-вече чрез него ние сме по искрени.

258

Родена съм на 01.04.1986г. в Търговище. 29 години по-късно живея в София, реализирайки мечтата си да бъда лекар, да продължавам да се развивам и да творя.

Поезията е моята свобода, моят начин да трансформирам историите от живота си в нещо красиво и да докосвам сърцата на хората с тях.

259

*** Но нищо няма смисъл. Разнасят се изстрели. Умират сънища. Улични котки пренасят зарази. Алкохолни изпарения замъгляват нощите. Водопроводите не работят. Троскот расте по тротоарите. Липсва цивилизация. Хората умряха от пандемия на телевизионна зависимост.

260 рисуващ

Емануил Ангелов рисуващ

пишещ

Айча Заралиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

261

пишещ

*** В сърцето на София, до митралната клапа, в един апартамент, превърнат в голяма рана, се събират стотина с неферментирала бира левичари десняци поети драскачи. Имат си сцена зелено петно от прожектор и четат за първи срещи ризи клепачи адвокат с детство хакер с бъдеще и нито веднъж не казват „Наздраве!“

262 рисуващ

Емануил Ангелов рисуващ

пишещ

Айча Заралиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

263

пишещ

Гергана Димитрова

Ивайло Генов

рисуващ рисуващ

Казвам се Гергана Димитрова. Родена съм в София през 1993г. Завършила съм художествената гимназия в София. В момента уча ''Сценография'' в НХА. Изкуството е неразделна част от живота ми от 6 годишна. Изкуството е това нещо, което те прави свободен и ти помага да полетиш в един друг свят, красив и построен спо-

пишещ пишещ

ред собствения ми мироглед. Обожавам да правя портрети на познати и непознати, случайно открити хора. Стремя се чрез портрета да извадя душевните качества на човека, а не просто изобразяване на външните черти. Човекът е един много сложен и неомръзващ обект за изследване.

264

Един мечтател, който се радваше на другите, пое по свой собствен път. Това съм аз. Моето нестихващо удивление, отправено към всички творци, моето възхищение от тяхната работа и наслада от творчество им в един момент ми даде вдъхновение и на мен. Такова каквото никога не съм си и представял, че мога да имам. Каквото винаги съм си мислел, че е над възможностите ми. Оттогава нататък се старая да пиша колкото мога повече и се радвам от все сърце на всичко, което успея да сътворя.

Представям себе си като млад писател със свой собствен подход, оптимист, патриот и малко философ. Вярвам че нравствената извисеност е необходимия път за развитие при хората. Студент по Право в УНСС, гр. София, следване оказало найголямо творческо влияние, от което всичко е започнало и продължава и до днес. Роден в гр. Свищов, идеен идол Алеко Константинов, изкарал гимназиалните си години и най-вероятно времето до края на живота си във гр. Варна.

265

Побеснява И добър да е човек... Побеснява! Все някога става... Не може! Живота е като бушуващ вулкан с лава. И мирен да си ще се изложиш. Ако съм ви наскърбил, ще кажа. – Извинете! Ако съм ви наранил… Ще се повторя. Но ви моля, кажете и рецептата ми напишете, за несломима вътрешна воля. Ти на котлона стоиш вечно, вариш се. И един ден ти избива и кипваш, не можеш... Затова, ако човек си, който ври, но никога не побеснява. Покажи ми се, че не мога да си те представя.

266 рисуващ

Гергана Димитрова рисуващ

пишещ

рисуващ

Ивайло Генов

пишещ

рисуващ

267

пишещ

Умората е това, което ни преобразява, наранява другите, ни кара да страдаме. Изморен аз Изморен аз спирам да мисля, не търсете практичното в мен. Объркан, забравям, поправям – Нали ви казах, че съм изморен?! Изморен аз заспивам по пътя, светофара ми е замъглен. И ходя блуждаещ, никого нетраещ, и съм толкова, толкова заблуден! Изморен аз съм опасен и дразнещ не стойте тогава в близост до мен. И грешки правя, и страшно се бавя. По-добре елате, моля ви се, друг ден! Изморен аз спешно трябва да легна, съня ме придърпва в своя сладък плен. И само, и само до вкъщи да стигна и да си почина. Повярвайте ми, ще съм много по-добре!

268 рисуващ

Гергана Димитрова рисуващ

пишещ

рисуващ

Ивайло Генов

пишещ

рисуващ

269

пишещ

Николина Иванова

Цвети Златева

рисуващ рисуващ

Казвам се Николина Иванова и обичам да рисувам. Правя го от време на време, когато нещо ме провокира. Не чувствам, че съм намерила себе си, още се търся. Така че пробвам. Наблюдавам. Понякога изучавам натурата, играта на топло и студено, светлина и сянка, а понякога се впускам в емоция и видения.Чувството когато човек рисува е невероятно - времето спира, появяват се нови усещания. Рисувам от малка. Завършила съм специалност текстил и в гимназията и в академията, защото това, което ме привлича главно е ритъма на формите и цвета. Тъка-

пишещ пишещ

нето и рисуването върху плат, печатането върху плат, също не са ми безразлични. Сега работата ми е свързана с изкуството, така че пред погледа ми минава творчеството на много художници. Това ме кара да разбирам, че изкуството е много субективно понятие, а творчеството трябва да носи емоция и живот, както на твореца така и на зрителя. Други правила мисля, че няма! Участвала съм в съвместни изложби в София, Балчик, Каварна, Шабла и Мангалия /Румъния/.

270

Родена съм в гр. Враца на 31.07.1984 г. Съзнателните ми години (след седмата) протекоха в гр. Ямбол. След гимназията живях пет години и в гр. Благоевград. Южнякът ме довя в София (умишлено не слагам отпред титлата гр., защото за мен е повече от това). Котвата, която пуснах тук, ме навежда на мисълта, че това е моето място за живот, обичане и … всичко. Обичам класическата литература и некомерсиалната музика. Мразя безсмисле-

ните разговори, неслучайно наречени small talks. Пиша, когато имам какво да кажа. Любимите ми мисли и цитати са на Атанас Далчев. Ето един от тях: „Стиховете се четат по-бавно, отколкото един роман и дори една теоретична книга. С поезията трябва да се живее, и човек не свършва една книга със стихотворения, а се разделя с нея.“

271

Безтебие Ела, запали си. Накъде си затръгвал? Ето две чаши, имам и лед, че чисти все още не си се залъгвал думи да пиеш. Нали си поет! Сипи ми от оная тежка ракия, дето на спомени люто мирише и те удря от ляво, право в ония рани, които вълчица ти ближе. Накъдето да тръгваш, води ме натам, че в безтебие инак изпадам. Като книга без букви, цигара без плам и очите без рими оставям.

272 рисуващ

Николина Иванова рисуващ

пишещ

Цвети Златева

рисуващ

пишещ

рисуващ

273

пишещ

"Обичам те" Режисьорът "Снимаме!" крещи. - Прошка искам! Нямам повече лъжи. - Как пък не! Цяла съм инат. Говори си на разплетения ми чорап. "Имаме го!" се извиква той, но сцената отива на към бой. - Обичам те! - О, моля ти се! Дилетант! Не тичай след раздрънкания ми трабант. - "Обичам те"- извиква режисьора е за следващата сцена, моля! "Обичам те" е само ред унил, който някой режисьор е одобрил.

274 рисуващ

Николина Иванова рисуващ

пишещ

Цвети Златева

рисуващ

пишещ

рисуващ

275

пишещ

Яна Илиева

Ивона Енчева

рисуващ рисуващ

Яна Илиева е художник на свободна практика. Един художник, който рисува в стила на наивистичното изкуство. Известен в родината си с уникален и ярък стил, представящ приказно - магически пейзажи и светове. Винаги безпогрешно разпознаваем стил на четката, смесва акрилни цветове, контурна боя, боя за витражи и текстил, като акцент в ярка плетеница. Нейните изяви са една дълга поредица от изложби. Образование: Гимназия за Сценични Кадри- 1993г. Университет „ Паисий Хилендарски“ Пловдив, България – 1997 Специалност - НУП , Изобразително изкуство Опит: 1996-1998 Благотворителна работа в изящни изкуства с деца сираци Пловдив, България „Дом Рада Киркович“ 1998-1999 Cartoon студио Loonland, Пловдив, България

пишещ пишещ

2000-2002 живее и работи в Норвегия 2002-2003 живеят и работят в ФРАНЦИЯ Собствена Галерия Ментон, Франция. 2002-2003 декември / януари - изложби панаир на Ментон. 2003 г., 14 март-ти - декорация и градина салон - Монте Карло, Espase Fonteville де Монако, Монако Колективни участия: В групата на пловдивските художници, България Нейните изяви са една дълга поредица от изложби. От 2005-2015 колективни участия на ДПХ 15 самостоятелни изложби. Участие в конкурс Musée international d'art naïf de Magog ,Quebec,Canada Участие във фестивала на Naive Art - Катовице Полша през 2015. Участие в коледен салон на наивистичното изкуство 2014 галерия „Гутман“ Берлин. Нейни картини притежават наивни ценители на изкуството от цял свят.

276

Обичам да пиша, на 25 години съм. Студентка в специалност библиотечно-информационни технологии към СУ. Влюбена съм в четено и всички светове който съм открила блаодарение на него.

Обичам дъжда и лунната светлина процеждаща се от прашния прозорец. Обичам хората и музиката, снимките, горите въобще всичко обичам.

277

Раждането на една Приказка И там в тихата непрогледна нощ сред студените локви от мъртви снежинки се роди Приказката. Тя отвори очи и погледна към оловното небе което без звездите си приличаше на ограбено дете, чу сърдития вятър който се разхождаше по улиците и събираше боклуците родени от човешката глупост, помириса лепкавата, гъста кал която сякаш заливаше света и огорчена се отдръпна от улицата. Нагази в запустялата някогашна цветна леха и се скри под листата на последното цъфнало жълтурче. Там я намерих аз, скитайки за поредна нощ напразно гонейки призрака на собственото си безсъние. Едва ли бих я забелязала ако не бяха сълзите и, пеещи песен за незнаен герой разбивайки се в скованата черна земя. Взех я при себе си, нахраних я... До печката оставих чехлите си а тя се сгуши в тях и заспа. Аз придърпах свеща до себе си, увих се с бабиното пухкаво одеало и отворих старата книга с златна подвързия. А навън валеше ли валеше и затрупваше света. И когато съня разтвори криле над стаята, свеща догоря. Книгата бавно се изплъзна от ръцете ми и с глухо тупване падна на червения килим. И аз сънувах, сънувах море по синьо от най-синия цвят, поляни по зелени от листата на жълтурче и звезди по красиви от очите на една приказка... Нея ще ви разказа утре защото аз все още спя. Спя и сънувам море.....

278 рисуващ

Яна Илиева рисуващ

пишещ

рисуващ

Ивона Енчева пишещ

рисуващ

279

пишещ

Раждането на спомена

Езерото спеше късен следобеден сън. По тревата наоколо се стелеше

прах – тежък, кафяв прах от мъртва земя. Сиви облаци танцуваха валс със слънцето, клоните на дърветата им ръкопляскаха, бавно и тъжно. Вятъра носеше дъха на високите планини смесен с песента на славей. Цветята немощно лежаха на земята загубили воля за живот. Пеперудите и пчелите едва-едва се движеха между растенията по своите невидими пътечки и наглас проклинаха съдбата си. Изведнъж светкавица раздра небесното наметало и хитрата гъста мъгла се спусна почти до земята. Тя погали тревите и цветята и с влажна ръка изтри прашните им гърбове. Благодарни и те се вдигнаха и погледнаха нагоре но нищо не видяха. Метално студени капки забарабаниха по сухата земя и събудиха езерото, то недоволно заблъска бреговете си но напразно. Студените капки се втърдиха и върхарите на дърветата тревожно си зашушукаха..“ градушка, градушка... градушка“, шепота обходи равнината, разтвори криле или отлетя в неизвеста посока. Ледените късчета се сипеха и убиваха наред. Щом някое зрънце лед паднеше върху цвете – малката му главица се спука и то падаше обезобразено. Телцата на листата на дърветата се разлетяха накъсани, пчелите и пеперудите се криеха под храсти и дървета молейки се ужасът да спре. Но той не спираше, искаше още и още и когато ледените късчета се разтопиха и наводниха равнината удавените трупове на пеперудите се понесоха на ручей към езерото. То недоволно се опита да ги отблъсне и те останаха сякаш залепени за бреговете му. Тогава ги видя мъглата пресегна се и с ледени пръсти ги събра.Зарадва се на студената им вече красота и си тръгна доволна. Небето се проясни но градушката не спря. Валя 7 дни. Убиваше и замразяваше всичко по пътя си докато земята вече не се виждаше, не се виждаха храстите и пчелите, нито тежките камъни и пътечките. Тогава вятъра се събуди защото краката му вече опираха до повърхността на огромно езеро и се изуми. Прогони облаците и слънцето изнемощяло от неравната битка доволно протегна лъчи и помилва езерото. То зашумя тъжно и усети нещо да гъделичка гладката му повърхност. Огледа

280 рисуващ

Яна Илиева рисуващ

пишещ

рисуващ

Ивона Енчева

пишещ

рисуващ

281

пишещ

се и видя тънък филиз с малка руса главица да се носи към брега, домъчня му за малкото растение и помоли върбата да го вземе тогава клоните и се протегнаха и листенцата поеха цветето. То уви мъничките си ръчички около клончето и заспа. Когато хладната светлина на луната го помилва се отвори мъничък син цвят и то прогледна. Огледа се и въздъхна. От дъха му се роди спомена разпери крилеи се издигна, занемял гледаше как звездите се къпят в спокойните води на езерото и как вятъра събира снеговете по върховете на планината. Наблюдаваше и пеещетите хиляди клони на дърветата и захласнатия поглед на сияещото цвете. Тогава споменът отлетя със притихнало сърце към далечните светлини. Коагото достигна града уморен се спусна към пейките на площада. Под една лампа четеше младо момиче, споменът кацна на носа и и трепна с криле, на момичето му се стори че вижда езеро, голямо и тъмно в чиито води се къпеха златни звезди, тогава споменът се провря през гъстите и мигли и потъна в зелените ириси... И момичето видя крилете на вятъра, сиянието на синьото цвете, дори чу песента на клонките много далечна и тиха но все пак песен...

282 рисуващ

Яна Илиева рисуващ

пишещ

рисуващ

Ивона Енчева

пишещ

рисуващ

283

пишещ

Христина Петрова

рисуващ рисуващ

Казвам се Христина Петрова и съм родена в Русе. Завършила съм Руска гимназия, а след това Технически университет със специалност „Текстилен инженер“. Междувременно създадох семейство, две деца, започнах работа. До тук, казано на текстилен език, бяха основните нишки. Всичко останало е вътъкът на моята житейска черга. Ако я погледнете, ще кажете, че е голяма шарения, но какво да направя като съм толкова любопитна. Все ми казват: „Не намери ли вече

пишещ пишещ

себе си?“ или „Ти няма ли да пораснеш?“. Е, няма! Всичко ми е интересно: и да ръкоделствам, и да пея, и да рисувам, и да пиша, и да спортувам, и т.н., и т.н. Видя ли нещо красиво, веднага искам да разбера как е направено, защо е направено точно така, а не по друг начин и дали и аз не мога да направя подобно. Опитвам нови и нови неща. Разбира се, не всичко ми се получава така както искам, но важното е че съм опитала. Тук ще видите част от моите експери-

284

менти да рисувам и да пиша стихове. Надявам се да усетите положителната енергия, която влагам във всяко нещо, което правя. Дано да ви донеса радост, увереност и оптимизъм! Дано да ви накарам да се усмихнете на себе си и на света около вас! Задавайте си въпроси. Защо? Защото е интересно и забавно да се живее изпитвайки своите възможности, без да си поставяш граници какво можеш или не можеш да правиш понеже нямаш такова образование или възрастта ти не е подходяща, или не

е препоръчително за здравето, или нещо друго. Кога? Ами сега, веднага. Къде? Тук и навсякъде. Как? С любов, постоянство и увереност, че всичко е възможно и постижимо, стига да го искаш достатъчно силно. Оставям ви да разглеждате и да четете, а аз продължавам да тъка чергата си. Тъкмо съм намерила едно прекрасно небесно синьо кълбенце с прежда. После ще сложа малко оранжево, виолетово или пък зелено и тук таме ще втъка жълти и червени петънца, а после ...

285

"Трима", туш, 40/55

Животът ме връхлита всеки ден Животът ме връхлита всеки ден. Между Небето и Земята ме намира. И право във сърцето устремен той средствата си не подбира. Ту бесен като бурен ураган върху плещите ми поройно се излива. А аз със поглед изтерзан, роптая гневно-заядлива. Ту шеметно изпъстрен и красив, ухаещ пролетно, деня ми прекосява. И жадна съм за повея му жив що радост и копнеж дарява. Животът ме връхлита всеки ден. Между Небето и Земята ме намира. Вървя по пътя му за мене отреден, нехаеща, че в края се умира.

286 рисуващ

Христина Петрова рисуващ

пишещ

Христина Петрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

287

пишещ

Бил ли си? Бил ли си нощем в гората край брега на река или вир? Шепота тих на душата чу ли под звездната шир? Сети ли вятъра нежен - на листата любовния глас? Милва ли кичур наежен млада трева с дъх на страст? Гребна ли в шепа луната полюляваща сноп светлина, бляскаво режещ водата - път към незнайна страна? Ти си почувствал копнежа на земята към синия свод, прилив на радост и свежа, чиста, безкрайна любов.

"Селото спи", туш, 40/55

288 рисуващ

Христина Петрова рисуващ

пишещ

Христина Петрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

289

пишещ

"Вълните разказват", туш и акварел, 40/55

Глухарчето мечтае Глухарчето към слънцето поглежда и сякаш в огледало се оглежда. Пак кръгличко и жълто, само дето свободно се разхожда по небето. Дали и то е расло сред тревата? А как е стигнало до небесата? Глухарчето да полети мечтае и с облаците да се гони, да играе. Мечтата му е толкова голяма, че няма как да не се сбъдне, няма! И ето, в миг цветчето му златисто, превръща се във пухченце сребристо. Ветрец излиза и го духва леко все по-високо, все по-надалеко.

290 рисуващ

Христина Петрова рисуващ

пишещ

Христина Петрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

291

пишещ

Тренировка Шляп! - с обувки във водата! Буф! - по дупе във калта! Хвъркат пръски в небесата. Кален съм и по носа. Как да обясня на мама... Пак ще има мрън-мрън-мрън... Жабчо ме покани двама да поскачаме навън. Има нужда да тренира, но не бива да е сам. Мамичко, недей ме спира! – малко помощ ще му дам.

"Среща", туш и акварел, 40/55

292 рисуващ

Христина Петрова рисуващ

пишещ

Христина Петрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

293

пишещ

Иванка Александрова

Владимир Полеганов

рисуващ рисуващ

Дали съм художник, дали съм поет или медицинска сестра, която тръгва на всяко нощно дежурство с папка, пенал пълен с моливи и редове ненаписани приказки в мислите си? Понякога боите ми се изливат в безчетните цветове на Страната отвъд дъгата, в разцъфналите за ден макови принцеси, заспиващи в хамачета, усукани от кълбета звезден прах. Друг път мислите ми изплитат мъгла от тънка поезия, която е капчици черна туш пръснати между божурите, разлети шишенца мастило върху нотите на

пишещ пишещ

звездите, свирещи фалшиво на пиано. Слушам шепота на молива ми и се уча от сенките, които оставят цветята в сребристите надвечери. Искам да съм аматьор в свят, където материята е хаос, а изкуството е още поголям хаос. Толкова е хубаво никога да не определяш кой си, какво можеш и къде си стъпил. Стига ми да съм, да чертая колелца, заврънкулки и стихове преди да изгаснат лампите.

294

Харесва странни истории, неочаквани образи и всякакви други проявления на неестественото. От естественото най-много обича птиците. Автор е на един сборник с разкази – „Деконструкцията на Томас С.“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013). Негови разкази са публи-

кувани в различни литературни списания. Един от тях - „Кладенецът“, печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“, а друг - “Птиците”, е включен в антологията Best European Fiction 2016 на издателство Dalkey Archive Press.

295

Из “Другият сън”, роман. Първи откъс:

Отворих очи в другия свят може би на сутринта, може

би при следващото си събуждане в същата нощ. Или по време на грешка в съня, която ме е изхвърлила от спалнята. Огледах се и не видях пустинята. Обърнах се и я видях: в далечината, съвсем до хоризонта, толкова накрая на света, че растенията, дори най-високите сред тях, приличаха на дребни косъмчета, влакънца, осеяли сивкаво-жълтата кожа на земята. Между мен и пустинята имаше нещо, но не можех да кажа какво. Не усещах момчето наблизо, а повторното ми оглеждане не откри никакви движения и форми около мен. Той нямаше да ми отговори, но идеята, че мога да го попитам, щеше да е достатъчно успокоителна. Сега трябваше съвсем сам да търся обяснения за странното усещане на откъснатост от пустинята и от пространството на пустинята.

Бях като герой в рисунка, от която е откъсната средната

част – всичко беше в другия край. Същото беше и пред мен. Гледах, но не виждах нищо. Не бях ослепял, защото погледнах към ръцете си, както съм виждал да правят във филмите всички, които се съмняват в реалността на случващото се с тях, все едно образът на ръцете е единствената гаранция за действителност. Просто

296 рисуващ

Иванка Александрова рисуващ

пишещ

Владимир Полеганов рисуващ

пишещ

рисуващ

297

пишещ

нямаше какво да видя. За първи път от телефонната грешка почувствах страх. Започнах да си повтарям наум, че това не може да е така, нещо не е наред и скоро ще се оправи, стига само да изчакам малко. Дали изчаках, или не, не мога да кажа – времето продължаваше да е фактор само след това, а след това винаги идваше в моя свят. Там познатата обстановка, неизненадващата позиция на който и да е предмет, не позволяваше на съзнанието ми да се откъсва от oформилите го сили, сред които времето е една от най-силните. Но тук времето още го нямаше. Не се беше промъкнало цялото с мен, само частици от него, които изчезваха бързо, както изчезва кислородът, донесен от космонавта в скафандъра му, в момента, в който данните от кораба съобщят, че местният въздух става за дишане. Явно още се намирах между моето и местното време и затова изчакването като идея само увеличи страха ми. Това място е ужасно, помислих си, най-накрая виждам истинската му същност.

И веднага след тази мисъл дойде: Сигурно е мое дело. Разказах

на жена ми, оголих тайната и сега мястото реагира. Представих си рана върху неопределено място по тялото, внезапен пробив в кожата и към света навън. И това успя да ме успокои. Когато след миг отворих очи, утрото се опитваше да пропълзи в спалнята.

Виждах го обаче само през процепите на вратата, защото жена

ми беше спуснала щорите и дръпнала плътно завесите за през нощта.

298 рисуващ

Иванка Александрова рисуващ

пишещ

Владимир Полеганов рисуващ

пишещ

рисуващ

299

пишещ

Из “Другият сън”, роман. Втори откъс: ... седем колби – защо ги наричат колби? много просто: защото защото са част от традиция,която се ражда с алхимиците; не точно ражда, може би трябва да намерим по-добра дума, и то най-вече заради колбите; изкристализира, това е думата, - седем малки метални лъжички, повече от седем пластмасови чаши – пластмасови, защото сме несъвършени, непохватни, можем да се убием с всичко; в идеалния свят чашите са кристални, но този свят е някъде другаде, обикновено се вижда, погледнеш ли нагоре, но напоследък орбитата му изобщо не е синхронизирана със слънцето и не се вижда добре от земята, не се вижда изобщо даже, може би дори и магьосник не може да го види; постелки – колкото са нужни, те са основно за красота, обикновено извезани по технология, която имитира човешка изработка – окото се лъже, че там, където машина е забила иглата, е действала човешка ръка, стара човешка ръка; седем плоски чинийки – все им забравям името, приличат на носещите стъкла, върху които се поставя обекта на изследване при работа с микроскоп,- върху които всеки да постави началото на своето алхимично откъсване от всекидневието, макар че точно тук това “алхимично” винаги ми се е струвало проблематично, понеже някои от веществата не са вещества изобщо, те са наночастици, създадени да говорят гладко езика на жлези и синапси, и това е технология, а не алхимия, но да приемем, че когато е говорил за четвъртия тип магия, онзи с който описва силите на привличане и отблъскване между обектите под влияние на магнитни и други сили, Джордано Бруно е имал предвид и технологиите; останалото си е чиста химия, съответно чиста магия от втори тип: манипулация на активни и пасивни сили, така наречената природна магия; четох текста отдавна и не мога да се сетя дали той изброяваше първо, второ, трето, или очертаваше типология, трябва да се върна там някой ден; след чинийките идват екраните и устройствата, към които са свързани – всяко устройство в дома може да свърши работа, техниката вече влиза в дома ни, готова да поеме повече от функциите, дали името й, нужни са само няколко допълнителни настройки и стари фантазии от средата на 20 век за телефони, които са и телевизори, коли, които са и самолети, лумват за кратко и в домашни условия като образ в изкуствените пламъци на някой илюзионист; подредбата на екраните е важна, всеки трябва да има достъп до тях, но и всеки трябва да може да застане на такова разстояние от тях, че да не се чувства твърде близко до нещо изкуствено, защото когато наведем глави над

300 рисуващ

Иванка Александрова рисуващ

пишещ

Владимир Полеганов рисуващ

пишещ

рисуващ

301

пишещ

носещите стъкла пред всеки от нас, някой отгоре или някоя сила ще се наведе на свой ред към микроскопа си или просто ще присвие очи – акт, който ние няма да виждаме, но може би ще усещаме и докато го усещаме, ще се надяваме, че този поглед, откъдето и в космоса да идва, колкото и далеч да е пътувал, ще ни окаже някакво влияние; не знам дали не е глупост – май наистина е глупост – да търсиш такива погледи с тила си, колкото и отворено да е вътрешното ти око; глупост е, но само малките глупости имат смисъл, важните неща нямат, те следват пътя на космоса, не можем да търсим смисъл в космическите погледи, затова го откриваме в главите си, забелязваме неща – фигури, форми – и си казваме, че гледаме към носители на смисъл, което е смешно, защото пространството в главата ни може да се сравни само с едно друго, и то не е космота, то е залата с криви огледала от пътуващия карнавал, но стига с това; няколко мрежи за глава, няколко мрежи за ръце, гениталии, крака, една мрежа за всички; тези мрежи, паяжини на вид, са важни за разпределянето на паметта; спомените пътуват, мигрират; първо не сме знаели кои места в нас обитават, после сме ги търсели в синапсите, след това – след това електронните очи на науката са ги виждали другаде, сега спомените могат да обитават органични и синтетични територии, а ние да правим какво ли не с освободеното пространство, защото не ни е нужно да помним, в това отношение хора като Джордано Бруно са по-голямо чудо сега, отколкото тогава; нас спомените ни напускат, пръсват се във въздуха като пух на глухарче, всяко семе е прикрепено към деликатен носител, прозрачен или бял на цвят, всяко семе може да пътува във въздуха, в космоса; един ден спомените ни ще заселят нови светове, ще еволюират до многоспоменни организми, ще открият огъня, сечивата, ще опитомят животните, които по-късно ще станат най-добрия приятел на спомена, ще издигнат цивилизации, ще ги унищожат, после ще издигнат нови, такива, които ще изпратят спомени в космоса, които спомени ще тръгнат из мрака и може би ще достигнат Земята, където ще срещнат нас, хората, и в момента, в който ни видят, ще усетят някакво необяснимо, но много силно желание да проникнат в нас, да влязат зад очите ни и да останат там завинаги, това желание ще ги плаши и отвращава, ще го опишат на учените си, които ще му дадат име, това име ще попадне пред очите на творците им, които ще започнат да създават филми, книги, постановки за това желание на пътешественика да се настани в главата на чужденеца и да не иска да отиде никъде другаде...

302 рисуващ

Иванка Александрова рисуващ

пишещ

Владимир Полеганов рисуващ

пишещ

рисуващ

303

пишещ

Александра Александрова

Кристин Димитрова

рисуващ рисуващ

Казвам се Александра. Завършила съм НХА преди малко.Работя като графичен дизайнер на свободна практика. Обичам да е шарено.Ама много шаре-

пишещ пишещ

но.Или всичко да е в един цвят. Обичам да е на ръба, да се прави с чувство. Харесвам крайностите, в тях има повече страст. И така.

304

Казвам се Кристин Димитрова, родена съм на 19 май 1963 г. в София и като дете не съм си представяла, че някога ще пиша книги, при това доброволно. По-лесно се виждах от другата страна на страниците – като читател. По онова време завиждах на зъболекарите, защото разполагаха с много инструменти, а също и на химиците, защото работата им според мен беше да смесват разноцветни течности. Играех с приятелите си на двора от сутрин до вечер и ваканциите никога не са ми стигали. Очаквах, че рано или късно ще стана художничка, без да имам конкретни планове как точно. Вярвах, че извънземните са добри и че от време на време взимат по някой по-симпатичен човек със себе си, за да го повозят. Когато мислех за смъртта, си представях себе си като скелет и се питах: „Как ще се чувстваш тогава, а?” Тези години минаха много бързо.

Завърших английска филология в Софийския университет и там се научих да уважавам българския език. Разликите с английския очертаха по-добре лицето му. Днес преподавам там. Доктор съм по обществени комуникации и информационни науки. Автор съм на единадесет стихосбирки, два сборника с разкази, един роман, книга за картите „Таро” и едно изследване на образа на България в англоезичната преса през периода 1980-2000 г. Имам пет награди за поезия, три за проза и две за превод на поезия. Мои книги, стихотворения, разкази и есета са публикувани в 27 държави на 32 езика. Обичам семейството си, котките, синия цвят, рибите, плуването. Шоколад не ям. Най-ценните си неща ги пазя в тайна.

305

ТИБЕТ Целият път е обсипан с фенерчета, ламите се усмихват. Скупчени край студения огън, те се шегуват, размазват го с пръсти в телата си, облизват пламъчетата. Мои далечни сенки, отдавна пълзя към вас на части. Някой трябва да одере умората, да изплаши навика. Знам, че и аз съм свободен човек, но забравям.

306 рисуващ

Александра Александрова рисуващ

пишещ

Кристин Димитрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

307

пишещ

ТЪМНОСИНИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ Той ще дойде от далечните планини, където е вечна нощ. Ще поседи за малко с мен без да приказва. Само аз ще говоря, защото оттогава се случиха много неща. Той ще кима усмихнат, ще свива устни, когато не е съгласен, ще махва с ръка да продължавам нататък. Имам дом в планините му. Под навеса свети фенер. Вътре, под сините му лъчи, съм постоянно добре дошла. Така е, рядко намирам време. Ще изпържим лунни гъби, ще ги посипем с мащерка. Ще посадим нови нощни растения. Само ти ще говориш. Аз ще кимам. Ще ти се радвам. Ще отмествам назад корена, който ме дърпа обратно в кожата ми. Двама мъже в якета вървяха по магистралата и се държаха за парапета на моста. Ти не беше един от тях. Ти не идваш така.

308 рисуващ

Александра Александрова рисуващ

пишещ

Кристин Димитрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

309

пишещ

Александра Димитрова

Керана Ангелова

рисуващ рисуващ

Аз съм реалист, оптимист. Не обичам повторенията. С молив във ръка обичам да творя и живота по – красив да изградя. На живота гледам с интерес – обичам неочакваното, различното, креативното. Смятам, че повали ли те, трябва да се изправиш. Научих се да плувам късно – на 18, от тогава съм влюбена във силата на водата и нейното въздействие над ума и физиката

пишещ пишещ

на човека. Най – силовият спорт познат на човечеството не случайно е Бътерфлай – butterfly stroke, който използва като тип на движението ударът на делфините - dolphin kick. Творбите ми са посветени на сливането на човека и водата. Девизът ми е – Ела ми зло, ще те направя добро!

310

Керана Ангелова е автор на следните книги: "Лято", поезия, 1982; "Подземна река", поезия; 1988 .,"Зана. Папазини”, две повести, 1998; "По-беззащитни глухарчета", поезия, 2000; "Елада Пиньо и времето", роман, 2003; "Kaтокала, името на пеперудата", поезия, 2006; "Вътрешната стая", роман,

2006; "Времена", поезия ( в съавторство с Роза Боянова и Калина Teльянова), 2007; "Видения", поезия, 2008; "Улицата на пеперудите", роман, 2010; „Един след полунощ”, есеистична, 2013; „Слънчогледи за Мария”, роман, 2013; “Леванте”, поезия, 2014

311

архетипно делфинът бял който ми проговори в едно ранно утро по изгрев се гмурна в хладния пясък и направи в него безброй вълни позволи да погаля бисерния му гръб и внезапно ме нарече по име погледна през мене и се усмихна и аз прогледнах през неговите очи надълбоко каквото видяхме беше безкрайна плоска вселена и едно кръгло димящо море по средата в което плувахме редом в което плувахме и пищяхме щастливо

312 рисуващ

Александра Димитрова рисуващ

пишещ

Керана Ангелова

рисуващ

пишещ

рисуващ

313

пишещ

Станислав Кармашиков

Анна Гюрова

рисуващ рисуващ

Казвам се Станислав Кармашиков. Роден съм на 01.10.1987г в гр Бургас. Средното си образование завърших в СОУ ”Св. Св. Кирил и Методий”, профил изобразително изкуство, а висшето в НБУспециалност графика и илюстрация. Рисувам откакто се помня. Това е любимото ми занимание. Рисувам на ръка и с таблет,но в последно време сякаш предпочитам да бъде с таблет. След като завърших НБУ, работих известно време във фондация ”Астика”. Сега

пишещ пишещ

рисувам вкъщи поради липса на друга възможност. Обичам да рисувам комикси, защото чрез тях изразявам своите мисли,своите фантазии. Правя опити и в анимацията. Това е било е една от мечтите ми, да се занимавам с анимация. Като студент илюстрирах две приказки за деца. Обичам морето и разходките в морската градина. Там се разтоварвам и зареждам емоционално.

314

Казвам се Анна Гюрова. Завършила съм Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, а по-късно защитих докторска титла по физикохимия и станах учен. След като работих по света и у нас, избрах да живея в България. Не се заблуждавайте, че хората на логиката са пощадени от развинтено въображение. Пиша, защото изпитвам непреодолима потребност да го правя. Пробвала съм да се откажа от споменатото пристрастяване, но безуспешно – ставам опасна за себе си и околните. Така магията се настани трайно в живота ми и дори успя да се спогоди с логиката да не си пречат една на друга. А моя милост разбра как се служи на две господарки.

И като писател, и като страстен читател съм любител на магическия реализъм и фентъзито, без да се ограничавам само с тях. От 2011 г. насам редовно публикувам разкази в Алманасите “Нова българска литература Проза” (Фондация “Буквите”), а през 2015 г. и в Алманах “Нова българска литература Хумор и сатира 2015”. Получих грамота-поощрение от конкурса за оригинален герой “Ирелевант 2015” (за “Крадецът на кости”), а друг разказ (“Писмо до Ърнест”) беше одобрен на конкурса “451 градуса по Бредбъри” и ще бъде включен в сборник на “Dracus”. Част от произведенията ми могат да се прочетат в сайта “Буквите”.

315

Из “Спомените на Гаргойлите”, Анна Гюрова, Алманах “Нова българска литература Проза 2014”, Фондация “Буквите”, 2014, стр. 3-26:

“…Най-древният от нас бе слугувал на местното чудовище. Задачата му

била лека, но много важна – да буди господарката си на всеки сто години със специален ритуал. През останалото време правеше каквото си пожелае, преди да го вградят в Църквата. Ако Гаргойлът не изпълнеше ритуала, Драконът спеше много по-дълго и векове по-късно се събуждаше с пристъп на паника, придобиваше чудовищната си форма и разтърсваше околността, бълвайки огън. Такива неща не се случваха в древността, защото Зелените Духове си гледаха работата. Събуден както си му е редът, Драконът изглеждаше като снажен юнак, висок и напет, или ако бе женски, както в случая, като хубава червенокоса мома с необикновена сила. Без значение на пола, бяха много привлекателни, безрасъдно смели и лесно избухливи...

...Събуди ли се, Драконът първо се нахранва със суровото месо на разкъсани

диви животни, а после търси любовници сред човеците. През ерата на варварите избраниците биваха считани за големи късметлии поради свещения статут на това същество. От времената на Светците обаче се създадоха нови предания, според които Драконите водели моми или момци в пещерите си, за да ги изяждат. Уплашени до смърт, последните се дърпали и отказвали да идат в леговището, а мъжете от околностите се събирали и запалвали големи огньове на входа, наивно вярвайки, че ще задушат чудовището. Пушекът действал приспивно на Драконите и те задрямвали поне за още сто години... Въпреки всичко, хората постигали своето, защото им попречили да се размножават. Вече и дума не можело да става мома да се съгласи да носи малкото в утробата си както някога, а женските Дракони все по-рядко намирали мъж да заченат – обикновено без да му казват за своята нечовешка природа. Ако днес все още се намират по земята, го дължат на лъжите си. А чуете ли истории за чудно красиви жени или мъже, които са прелъстили и изоставили някого, изчезвайки

316 рисуващ

Станислав Кармашиков рисуващ

пишещ

рисуващ

Анна Гюрова

пишещ

рисуващ

317

пишещ

загадъчно, да знаете, че става дума за Дракони. Защото след периода на размножаването се прибират в пещерите си и заспиват отново с рожбата си, растяща по време на сън. Такъв им е жизненият цикъл, освен ако не се влюбят. Последното е най-голямото нещастие, постигало Дракон. Защото отказва да заспи през времето

на

краткия

живот

на

любимото човешко същество, а изгуби ли го, умира от разбито сърце... След смъртта телата им се вкаменяват от само себе си и с времето се покриват с лишеи и мъх, после с трева, цветя и храсти, докато не обраснат с гора. Едва ли подозирате, колко много хълмове са били някога Дракони...”

318 рисуващ

Станислав Кармашиков рисуващ

пишещ

рисуващ

Анна Гюрова

пишещ

рисуващ

319

пишещ

Сийка Желязкова

Милена Велева

рисуващ рисуващ

Аз съм Сийка Желязкова. Родена съм през 1969 г. Завършила съм ССХУПИ Смолян, специалност "Художествен тек-

пишещ пишещ

стил" и българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново. Живея и рисувам в Пловдив.

320

Завършила е славянска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Занимава се с лингвистика. Обяснявам думи, шегува се, ако я попитат какво работи. Всъщност преподава - български език като чужд. Обича тишината на звездното небе, разпукването на едно лале на зазоряване,

ромоленето на дъжда по листата на вишната, планината, музиката, поезията в думите, поезията отвъд думите. И още много други неща, които никак не са неща. Опитва да се бъде. Да не губи присъствие на Духа. Да не спира да търси своите прозорчета към Светлината. Пишеща – миниатюри, фрагменти, стихове; учеща се да пише хайку.

321

*** ЛУНАТА се отби за миг, прелисти ме и се разплиска над зазидания в прозата си град. Какъв ненужен реквизит са броните на думите – помислих си, когато я видях отблизо.

322 рисуващ

Сийка Желязкова рисуващ

пишещ

Милена Велева

рисуващ

пишещ

рисуващ

323

пишещ

*** КОЛКО голо бе слънцето, което вятърът (зрънце по зрънце) разпиля в есента. И колко крехка мъдростта на тръстиката. Зад хълма отзвучават стъпки подобно струни на ситар.* *ситар – традиционен индийски струнен музикален инструмент

324 рисуващ

Сийка Желязкова рисуващ

пишещ

Милена Велева

рисуващ

пишещ

рисуващ

325

пишещ

Мариана Сърбова

рисуващ рисуващ

Обича да изследва граници. Но невинаги харесва ограниченията. Макар, че понякога те помагат на творчеството. Обича морето. Но невинаги обича кот-

пишещ пишещ

вите. Обича ветрове. Особено, когато чува в тях далечните истории, които те носят. Хубаво е да се носиш с ветровете. Понякога

326

сънува, че лети. Обича, когато всичко е свързано едно с друго. Най-вече, когато тези взаимовръзки създават чувство за вълшебство.

Обича чувството за вълшебство. Обича риби. И кораби. Обича пътешествията. И да ги рисува.

327

328 рисуващ

Мариана Сърбова рисуващ

пишещ

Мариана Сърбова

рисуващ

пишещ

рисуващ

329

пишещ

Валентина Шейтанова

рисуващ рисуващ

Казвам се Валентина Панайотова Шейтанова. Още от дете се колебаех между рисуването и поезията, но стана така, че станах инженер по Далекосъобщителна техника. Родена съм на 10.08. 1951 г в гр. Бяла (Ру-

пишещ пишещ

сенско).Израснала съм във В. Търново. Завърших ВМЕИ (сегашен ТУ) в София и сега живея в Бургас. Дълги години работих в БТК . Песионерка съм от 2011г. Омъжена с две деца и внучка. Никога не съм преставала да се занима-

330

вам с изкуство, макар и непрофесионално. Пиша и рисувам от дете. През последните 17 години започнах да правя мозайки с изцяло природни материали- миди и охлювчета.

Имам една стихосбирка „Конекрадец” от 2000г. и няколко публикации във вестници и сп. Море. От доста публикувам предимно в Интернет.

331

ЗЛАТНА РИБКА Не успях да те хвана в тънка сребърна мрежа, а я плетох с години край самотния пристан, наречен Надежда, ти дори не премина, рибке златна, от детските приказки чудни. Не успях да те хвана. И заспивах без теб, и без тебе се будех, от копнежи пияна. Затова те създадох от златисти черупки. С омагьосващи миди. Днес с вълнение детско сърцето ми тупка, а очите те виждат. Но не зная, не зная какво да ми сбъднеш. Не търси в мисълта ми! Там ги няма отдавна, но имам ли бъдеще просто дай ми желания… Няколко думи, които да ви разкриват като човек

332 рисуващ

Валентина Шейтанова рисуващ

пишещ

Валентина Шейтанова рисуващ

пишещ

рисуващ

333

пишещ

Петя Евлогиева

Еми Цветкова

рисуващ рисуващ

Изкуството за мен не е нещо, което искаш да внушиш, изкрещиш, да бъдеш харесван или удобрен. То е онази лична потребност, която изпитваш. Винаги съм обичала да рисувам, но никога не съм вярвала, че мога. Изкуството само те избира, не ти него. Постепенно започнах да вълнувам група от хора и те да търсят моята помощ, за да изразят себе си и така започнах да татуирам. Това обаче никога не е било достатъчно за мен. Татуировките, няма как да не призная се оказаха най-интимното изкуство. С него успяваш да достигнеш до душата на

пишещ пишещ

човека. Винаги съм търсила нещо ново, непознато, неоткрито. А нали точно в това се крие приключението -да предизвикваш себе си. Хвърлям се с главата надолу, но опитът ми е показал, че оставам доволна от решенията си. Така се включих и към проекта "Златната ябълка", където имам късмета да работя в страхотен екип. Рисуването и прекрасното ми семейство са онова топло, скътано местенце в сърцето ми, което ме кара да съм жива, щастлива и да се гордея, че това е пътят, по който съм поела.

334

Казвам се Еми Цветкова. Руса. Понякога дори мога да бъда и умна. Както казва Превер - Je suis comme je suis. Не страдам от прекалено крехко его, защото не живея с очаквания, но не страдам и от излишна скромност, защото имам претенцията да познавам добре себе си, дори или въпреки факта, че се променям всеки ден. Майка на две дъщери , съавтор на една книга, автор на предстояща да излезе втора такава, в електроннен формат. Понякога владея думите, друг път те ме завладяват. И докато си мисля за писането и за очакванията си давам ясна сметка, за това, че всъщност съм просто един съвсем

обикновен човек. А писането… то е искрата свише и заслугите за него далеч не са мои, но е, онова, без което не мога - тук се замислих. На първо четене мислех да напиша, че са лаптопа ми и цигарите, без които не сядам да пиша, но те са просто допълнение към самият процес на писането. А писането е заради хората. Онези, които ме четат невидими зад екраните си. Онези, които ми казват - пиши. Значи преди да не мога без писане, лаптоп и цигари, не мога без хората. Явно съм социално животно. Литературата и изкуството са пътя. Пътят, по който стигам до онези, без, които не мога и пътя до мен самата. Ако трябва да се вместя в едно изречение- те са всичкото ми богатство.

335

Исабела сутрин и вечер татуирах Исабела на гърдите си с кошница портокали върху главата носеше морето в шепи а лодките в очите й се полюшваха в походката й пееше бриза целуващ пясъчните дюни на ханша й канелата върху върха на миглите й Исабела кралицата на Пасифика в стъпките й се раждаше папая и черен пясък хибискусът на очите й ме целуваше два часа преди съмване татуирах Исабела на гърдите си да ме вали в спомените на хората да ми се усмихва от куфарите на туристите да ме целува през очите на облаците да ми мърка в звуците на укулеле татуирах Изабела на гърдите си името й рязко спираше сърцето ми с любов затова го забравях, всяка сутрин после всяка нощ татуирах Исабела на гърдите си.

336 рисуващ

Петя Евлогиева рисуващ

пишещ

рисуващ

Еми Цветкова

пишещ

рисуващ

337

пишещ

Ничия земя в зоната ми на комфорт няколко наречия плетяха паяжина в ъгъла думите ми стояха вързани на каишка на двора унили и дори не скимтяха просто чакаха да им подхвърля някоя огризка от времето си което НЕ СТИГАШЕ никак НЕ СТИГАШЕ вързано на кок на тила ми умората тихо изгаряше клавиатурата и поезията вече беше просто мираж над прането чиниите и праха върху мебелите в зоната ми на комфорт бях себе си без мохито без олеандри без сублимации в новите рецепти за хулигански ябълков пай а думите, препикаваха вън до оградата фактите и писателя в мен

338 рисуващ

Петя Евлогиева рисуващ

пишещ

рисуващ

Еми Цветкова

пишещ

рисуващ

339

пишещ

Деси Белчева

рисуващ рисуващ

Изкуството и културата е във всеки един от нас, навсякъде около нас. Аз искам да го събуя, да го разтърся, да го събера в едно, да го разбъркам добре и да го из-

пишещ пишещ

сипя, разпръсна и да напоя града с цветовете му. Снимам, пиша, рисувам, творя и подреждам всичко това в „Диагоналите на София“, защото вярвам, че това е моят

340

начин да направя промяната. Измина цяла година от както се родиха Диагоналите по малките дъждовни софийски улици, но вече сме едно семейство, един отбор, едно

общество. Много неща могат да се променят за една година, затова аз никога не се отказвам и винаги съм постоянна, особено в изкуството.

341

болкa - толкова крива циментира мачка отвътре домът му лицето жестовете – черни и бели олово тече по вените когато иска да крещи а само вижда във вените петна по кожата горят стрели и влажната светлина от фара и монотонното рецитиране на вълните го разкъсват на равни по истина парченца между там и това което не е за мен не за другите когато думите са безсмислени пирони пробили ветровитите стени а иска да сглоби света с тях да изтрие с гумичка войната в него черното и бялото когато остане сам с копнежите си със съсипаното си тяло

342 рисуващ

Деси Белчева рисуващ

пишещ

рисуващ

Деси Белчева

пишещ

рисуващ

343

пишещ

с парченцата си ще попие черното и бялото когато не може да се движи с цялата си мощ притихнал в тъмния ъгъл на океана се разтича като дим в неделя вечер гръдният кош е прашен и органите се търкалят по палубата китовете му се задушават а сърцата им са от стъкло риби плуват между гънките на мозъка някъде там, или тук цветовете го заслепяват като фара а най-важното е далеч в счупен скафандър търкалящ се по палубата на кораба от черно и бяло спуснал котва в картината която нарисува за мен

344 рисуващ

Деси Белчева рисуващ

пишещ

рисуващ

Деси Белчева

пишещ

рисуващ

345

пишещ

не си не си достатъчна единствена само ти правилна с грешки в трапчинките всяка сутрин под завивките всеки сън в прегръдките; не си слънце дълбоко синьо в единствени очи мирис на лято, на пясък, на слънце памукова кожа с отпечатъци от теб безкрайно докосване и нежно шептене не си и единствена не си; не си първите лъчи сутрин и пълната луна всяка нощ чаша кафе с мляко и канела закуска в леглото с целувка в прегръдка и безкраен сън; не си всичко, не си залезът уютна и топла, и всичко като меките вълни не си пясъкът между пръстите не си и влюбване; не си всичко не си

346 рисуващ

Деси Белчева рисуващ

пишещ

рисуващ

Деси Белчева

пишещ

рисуващ

347

пишещ

Мира Рахнева

рисуващ рисуващ

Мира Рахнева е родена през 1981г. в град София. Завършва Софийската художествена гимназия за изящни изкуства „Акад. Илия Петров”, специалност „Живопис” и магистратура в СУ „Св. Климент Охридски” - специалност „Педагогика и семиотика на изобразителното изкуство”. Самостоятелни изложби: 2007 - Галерия „ПАЛИТРА”, София 2010 - Галерия „АРТ ФЕЯ”, София 2011 - Галерия „ТАНДРА”, Банкя 2012 - Зала „РЕЙНБОУ ПЛАЗА”, София 2014 - Галерия „АРТУР”, София 2014 - “BAR UP”, София

пишещ пишещ

2012 - участва в изложбите „Събудете стените си“- I и II, съвместно със City Center Sofia и Art Rental. 2013 - участва в изложбa към проекта „Събудете стените си“, съвместно с АРТ РЕНТАЛ и TOWERS Gallery/ SOPHARMA BUSINESS TOWERS. 2013 - участва в мини арт фестивала “Part of Heart” София. 2013 - участва в изложбата „Визуални мелодии” в галерия „Антракт”, съвместно с KONCERTI.BG 2015 - участва в изложбата „Асамблея на Срама” в MOZEI, София 2015 - съвместна изложба с фотографии към „Art Point of Sofia”

348

2015 - участва в есенния фестивал „Pocket fest” в Ателие Пластелин 2015 - съвместна изложба „Три за щастие” (с Аменун Женева и Диана Димитрова) на илюстрации, бар-галерия „The Muse”, София През последните години е част и от много колективни изложби и пленери в София и страната: галерия „Арт Фея”, „Артур”, „Арт Муза”, „Тандра”, „Фанита”, „Модулор”, „Червената къща”, „Астри”, СБХ, СГХГ, СУ „Кл.Охридски”; „Marbles Gallery”, и „Chappel House” - Сейнт Луис, Северна Америка. Въздействието на повечето картини се допълва и от скритата мистика на изконно приети символи (Елбетица, спирала, триъ-

гълник, кръг, квадрат и др.). Основният образ в повечето от тях е Жената във всичките превъплъщения. През последните години Мира Рахнева създава серии от картини свързани с музиката – джаз, български фолклор, източни култури и др. Автор е на кориците и на над 70 илюстрации към книгите на проф. Рандал Бейкър: „Странни места. Интересни хора”, „До София и назад”, „Студената война на горещо място” (последната все още може да бъде намерена по книжарниците). Нейни картини има в частни колекции в България, Великобритания, Канада, Полша, Зимбабве, ЮАР, Япония.

349

“Търсим себе си през целия път… и в другия. Под една или друга форма. Колко време губим в припознаване на любовта? Нещо все не ни достига да сме цели. Ангелите, които минават през живота ни, докато търсят начин да полетят (както правиш и ти всъщност), изскубват пера от крилото ти, по пътя на търсене и припознаване¬, перо по перо... Оръфани отвътре и отвън бродим, оглеждаме се и чакаме, а някои... не дочакват. Ти също изтръгваш пера от другите. Неволно, невинно, нарочно!!! От самота, от надежда, че ето този път...!

350 рисуващ

Мира Рахнева рисуващ

пишещ

рисуващ

Мира Рахнева

пишещ

рисуващ

351

пишещ

Слагаш чуждите пера по себе си, лепиш, мачкаш, снаждаш, забиваш дълбоко, за да проникнат в теб, да се почувстваш отново цял, да се закърпиш. Но тези пера „не ти стават”, тези пера са за други крила, за друг тандем, за чуждо пътуване. Правим си рани взаимно „от любов”, проправяме път, учим уроци и ако имаме късмет, ако дочакаме, може да усетим как без болка, някак уж неусетно са ни поникнали нови пера, по-различни, други, но и наши. А нашите си проправят път в едно друго крило. После стигаме Ръба и политаме заедно...”

352 рисуващ

Мира Рахнева рисуващ

пишещ

рисуващ

Мира Рахнева

пишещ

рисуващ

353

пишещ

Ароматът на живота

Замисляли ли сте се някога колко много аромати има в живота ви? Кои от тях са белязали дълбоко спомените?

Да си спомниш тези ухания на миналото е като пътуване във времето, изживяваш всичко отново. Миризмата е носител на информация. Всеки човек, растение, животно, вещ, място, имат своя „ароматен код”, но чувствителността и рецепторите ни за света са индивидуални, всички носим своите скрити букети от ухания вътре в нас, като в съкровищници. Когато и да ни се покажат отново, предизвикват онова особено усещане за „дежа вю”, за хубав сън, за миг, в който сме били щастливи, тъжни, живи! Не си сигурен на какво ти напомня ароматът, който току що донесе вятърът откъм пейката в есенния парк, на която седи сама някаква жена. Или този, който усети, минавайки покрай кварталния цветарски магазин, или докато се изкачваше по старото стълбище на сградата... Дори да не извиква конкретен спомен в ума, клетките помнят емоциите. За един миг се пренасяш в друго време, на друго място, където нещо е сложило отпечатък в теб. Опитваш да си спомниш... На всеки се е случвало. Има и миризми на отвращение, на тежки моменти, на болка. Такива, които свързваме с хора или събития, които не искаме да помним. Така обогатяваме усещанията си. Но тези редове ще бъдат пътуване назад към ароматите, свързани с хора и мигове от моя живот, които не искам да забравям! Сутрин. Баба ме събужда за училище, гали лицето ми, миризмата на ръцете й... на грапава старост, на сигурност и обич. От кухнята се носи мирис на току що сварен чай от билките, които тя и майка ми са събрали по поляните на село (букет от риган, мащерка, жълт кантарион).

354 рисуващ

Мира Рахнева рисуващ

пишещ

рисуващ

Мира Рахнева

пишещ

рисуващ

355

пишещ

Неделя у дома - палачинки, мляко с какао, крем карамел и домашно приготвен течен шоколад, ванилията.. маслото... Специални моменти само за мен и мама. Следобедните приказни разговори на баба ми и съседките в кухнята ни леля Филипка (поетеса, разказваше ми приказки по облаците) и баба Лика (учителка). На котлона се вари турско кафе... Еххх, това вълшебно ухание на прясно смлени зърна за турското кафе е най-дълготрайното в живота ми до днес. Баба и съседките отдавна ги няма. Но традицията е жива, сега споделям тези моменти с майка ми. Понякога си гледаме дълго на кафе, измисляме една за друга красиво бъдеще, нови хоризонти... Усещам невероятно спокойствие от този аромат, като убежище. Къната, която майка ми забъркваше, за да си боядиса косата, някак мека, дълбока, тайнствена миризма, затварях очи и си представях, че пътешествам до непознати земи. Пръстите на бащините ми ръце имаха дъх на тютюн. Когато бях много малка, помня как тъпчеше лулата си с едни лъскави инструменти, държеше тютюна в тъмно кафява кожена кесийка, толкова интересно беше всичко. А на пролет, когато правеха ремонт, специфичната миризма на току що боядисани стени и от отворения прозорец идва една невероятна свежест на прясно окосената трева пред къщи, в която по-късно с тайфата дечурлига от квартала се търкаляхме като обезумели. И до днес, като косят трева някъде, си спомням тези моменти на безгрижие. Дъх на бадеми... „Бадемов аператив” беше любимото питие на майка ми и най-добрата й приятелка - леля Севда. Първият тайно опитан от мен алкохол, скрит в холното барче, била съм на около 9г. вероятно. Години по-късно леля Севда се самоуби с цианкалий (изпревари рака, който я убиваше), казват, че и той имал дъх на горчиви бадеми… Мазето. Миризмата на влага, студ, мокрото стълбище, едновременно плашещо и интересно. Стоях между рафтовете с буркани, тогава стигах едва до първия рафт и душех въздуха наоколо. Имаше малко прозорче в дъното покрито с паяжини, от където влизаше малко светлина. Беше ме страх от тъмното. Прекрасно-страшен спомен.

356 рисуващ

Мира Рахнева рисуващ

пишещ

рисуващ

Мира Рахнева

пишещ

рисуващ

357

пишещ

Метал. Особен е мирисът на метала. С децата пред блока си правехме играчки и „къщи” от всевъзможни боклуци, които намирахме. Помня връзката с над 30 ключа, които бях намирала през времето и грижовно събирала, едно от най-големите ми съкровища тогава. Измислях си истории, кой ключ какво отключва, чия врата, какво има зад нея... Миришех ги, отпечатвах зъбците им на ръката си, един път дори опитах вкуса- метален, като кръвта. Лято на село. Колко много имаше там, колко „у дома”, колко обич и спокойствие в онези селски миризми. Димът от комина, яденето, което баба готви върху селската печка, палтото на дядо, килера, кравите в обора, сеното в плевнята, където играехме с часове, поляните с билките, специфичният мирис около вирчето на реката (на борова гора, гъби и „качулки”). Самата къща имаше свой собствен аромат. На старо, на история, но и на живот. Къщите, в които има живот ухаят различно. Но и тези, в които отдавна няма, са красиви заради духа. От малка обичам книгите. В детската градина с влизането съм се хващала за тях, вместо да си играя с децата. Вълшебни са. Душех страниците, успокояваше ме този аромат на хартия, на мастило. Чистото пране, шампоана в банята, крема за бръснене на баща ми, парфюма на майка ми... в някои домове тези миризми не се променят с години. Или на мокра вълнена прежда, от която баба ще ти оплете пуловера, който ти не искаше, но сега ти е по-скъп от всичко на света. Чувстваш живота с цялата красота и тъга на преходността. Кибритените клечки. Когато ги запалиш ухаят на барут, а в момента, в който изгорят се усеща аромат на дърво. Пролетта, люлякът, липата, горските ягоди, мократа шума, мъглата.. Когато учих в Художествената гимназия, обожавах миризмата на маслените бои. И до сега я свързвам с безгрижните, луди години тогава, практиките на Созопол, дъхът на водорасли, морето, емоциите. Храната винаги ми въздейства опияняващо, запечатвам в съзнанието си всяка една, която докосне рецепторите ми. Миризмите на детството- печени филийки, прясна краставица, запържен с червен пипер лук, печени ябълки

358 рисуващ

Мира Рахнева рисуващ

пишещ

рисуващ

Мира Рахнева

пишещ

рисуващ

359

пишещ

и тиква с канела... Откакто готвя, преживяването е още „по-цветно”, букети от подправки, вкусове, които ме пренасят в нови светове - индийско орехче, карамфил, босилек... Предизвикваме сетивата си ден след ден. Ароматът на Любовта. .. ... …. Най- силните усещания предизвиква този спомен. Топлината на човека до теб, уханието на косата му, на кожата, тялото, на всичко негово. Когато си влюбен и целият свят мирише различно. Сетивата се изострят, поемаме повече. Понякога човек ни отблъсква с миризмата си, тя е като сбор от енергията, от сърцето, тялото, душата му, които ни въздействат. Друг път прегръщаш някого и се чувсташ „у дома”. Усещането за някого е комбинация от разнообразни фактори. Донякъде може би и заради това казват, че „любовта е химия”, любов от „първо помирисване”. Бебе. Ароматът на нов живот... Който е държал в ръце такова същество сигурно е усещал- на мляко, на чисто, на бъдеще. А когато това същество е твое, усещането е още по-магическо и красиво. Може би някой ден ще разбера разликата. Как мирише Смъртта? За мен - на лекарства. Въздухът сякаш е пропит от тях, на всякакви човешки миризми, на мокра земя, на зима и тамян, на „нищо вече няма да е същото у дома”… Свързвам го с моята единствена баба, най-близкият човек, когото съм губила. И няма повече общи торти за рожденния ни ден. Но може да мирише на всичко, защо не дори на прекрасни неща, на пролет, на ментови бонбони и ваканция… За всеки е различна и много лична, собствената вероятно също. Умирайки, да усещаш някакъв прекрасен дъх, на нещо любимо.

Може би така ще преминем по-леко.

360 рисуващ

Мира Рахнева рисуващ

пишещ

рисуващ

Мира Рахнева

пишещ

рисуващ

361

пишещ

Стефан Бакъров

рисуващ рисуващ

пишещ пишещ

Стефан Бакъров. Завършил живопис във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий". Една самостоятелна изложба. Участвал във редица общи изложби в София,

362

Велико Търново, Варна, Димитровград. Прави анимация на герои за компютърни игри. Пише, рисува снима.

363

съвършения кентавър единия е с конска страст другия със нечовешки ум очакваше се жътва и светулки тя шиба хълбоци препуска диво от безмерния разсъдък се опива не хетерата не е щастлива в подземието минотавъра потръпва

364 рисуващ

Стефан Бакъров рисуващ

пишещ

Стефан Бакъров

рисуващ

пишещ

рисуващ

365

пишещ

в минутите секундите броя от времето което си оставихме за свобода

366 рисуващ

Стефан Бакъров рисуващ

пишещ

Стефан Бакъров

рисуващ

пишещ

рисуващ

367

пишещ

пръстите ми сега са очи на охлюв едва те докосват и се отдръпват оставят следа

368 рисуващ

Стефан Бакъров рисуващ

пишещ

Стефан Бакъров

рисуващ

пишещ

рисуващ

369

пишещ

ливади подгизнали пропити пресовани от първия мокрия тежкия сняг нежни дъги от превити треви капани за капки поели лъчи

370 рисуващ

Стефан Бакъров рисуващ

пишещ

Стефан Бакъров

рисуващ

пишещ

рисуващ

371

пишещ

372 рисуващ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

373

пишещ

Николай Мартинов

Вангел Имреоров

рисуващ

Николай Мартинов е роден 1984 г. в гр. София. Завършва Националната Художествена Академия с бакалавърска (2008 г.) и магистърска (2010 г.) степен, специалност Дърворезба в класа на професор Антон Дончев. Преди това завършва Средно художествено училище за приложни изкуства в гр. София (2003 г.), в същата специалност. Основно работи в областта на скулпту-

пишещ пишещ

рата, дърворезбата и др. Има участия в общи изложби и скулптурни симпозиуми (София, Пловдив, Варна, Бяла, Трявна и др.). Има награда за изпълнение на екстериорна скулптура в гр. Банско (2006 г.). Заедно със свои приятели и колеги работят под името “Студио 4 уши”, от 2014 г., когато започва и първият им съвместен проект – “Проект Идиот (човек пълен с идеи)”.

374

Често пиша за отминаването на времето, за натрупването на обикновено ежедневие; за начина, по който времето преминава през нас, за нещата, които забелязваме и които не забелязваме всеки ден, за бавно настъпващите промени в нас. Търся онази обикновена магия, скрита сред малките детайли на ежедневието. Забелязвам я, когато не бързам, когато съм напът занякъде - в междинното прос-

транство и време, след като съм тръгнал, но още не съм пристигнал. Смятам че, за да разберем себе си трябва да се научим да живеем по-бавно, да се вглеждаме повече и да не се страхуваме от тишината, от отегчението и липсата на случки. Така може би ще запонем да виждаме нещо необикновено във всичко, което сме смятали за обикновено и да намираме познато в непознатото.

375

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ Изправи се, цялото ти тяло по слънцето е останало, по прашния, по пясъчния миг е останало. И този тромав, топъл следобед, в който минутите полепват по петите ти като пясък. И ти не мислиш, че светът е твой, а знаеш, че ти самия си негов като песъчинка сред плажа, сред морето, сред всичко.

376 рисуващ

пишещ

рисуващ

377

пишещ

КОГАТО МЕ ПОПИТАТ НА КОЛКО СЪМ ГОДИНИ ще започна бавно да прелиствам календара на стената, слънцето ще пада и става (облаци ще чистят небето с дебелите си парцали, дъжд ще вали, бури ще късат и мачкат малкия ми свят) и двайсет и шест пъти ще е зима, двайсет и шест пъти ще е лято, помежду им ще има също толкова есен и пролет после календарът ще изчезне, оставяйки светъл квадрат на жълтата стена, аз ще си отида и някой друг ще сложи кръгъл часовник в светлия квадрат.

378 рисуващ

пишещ

рисуващ

379

пишещ

Илия Новачев

Милен Стравинов

рисуващ

Здравейте, казвам се Илия Новачев и съм роден 1983г. в София. От 1997г. се занимавам със скулптура. Завършвайки НХА София - спец. Метал през 2007г., с няколко колеги и приятели си направихме ателие и основахме така наречена група, (ние го възприемаме по - скоро като общност), „Студио 4 уши“ и реализираме различни проекти заедно и поотделно. В момента сме по средата на един дъл-

пишещ пишещ

госрочен проект „Идиот“, който представлява серия от изложби в рамките на три години. Аз работя в сферата на пластичните изкуства, като се старая да не се ограничавам в материалите, използвам колкото може повече изразни средства. Обичам позитивното и забавното в изкуството, новата ни изложба е с под наслов, да върнем детството в нас и е част от проект „Идиот (човек пълен с идеи).

380

Казвам се Милен Стравинов, често ме определят като малко, невзрачно човече, което винаги ти се вре в краката. Обичам да фантазирам и имам самочувствие за 1,30 ст. Защо и 30 ще попитате? Защото написах “Наръчник за младия потребител”, но още не съм го издал. Ще ви цитирам малко от него, за да добиете представа: „“Майонеза, дроб сарма, катахизис, хляб, мляко, синекдоха. Кремвирш, салам, кисели краставички, коси-

нус, аура.....” След като читателят отиде до магазина и накупи всички продукти, той ще се прибере. Тогава ще разбере, че нещо е забравил, а това ще са термините от различни науки. Ще си поблъска главата на кой щанд се намират. След това любопитството ще надделее и може би ще понаучи това – онова. Бързо, практично и лесно.Какво ще кажете?

381

МЕТАМОРФОЗНО Преградите намираха устои, устоите копаеха в земята. Земята беше мокра диря, оставена от бели хамелеони. Езиците им цапаха небето, небето пък отвръщаше с тревога. От облаците капеше червено, червеното превръщаше се в огън. И пламъците ближеха стъклото, стъклото тъмно пръсна се нагоре. Нагоре заваляха стъклени пирони, пироните преградите ковяха.

382 рисуващ

пишещ

рисуващ

383

пишещ

Кливландска рапсодия ейката е нещо малко, П загубено във ъгъла на някой парк Тя няма име, няма и история крещяща, за нея никой нищо не разказва Седи в безименния парк и не въздиша, дори когато върху нея пак вали И тежест даже и умора не усеща, отгоре вече никой не седи. Освен веднъж когат двама - да кажем просто Той и Тя, да кажем преди доста време Преди да има даже и боя. Те също бяха неми, те нямаха дори лица, те нямаха ръце да се погалят те нямаха дори крака. Единственото дето можеха да правят бе Той и Тя да се разбират. Не беше нужен даже въздух, за думи - беше пък абсурд Прегръщаха се без да се допират Целуваха се без да спрат.

384 рисуващ

пишещ

рисуващ

385

пишещ

Владимир Мичев

Васил Юруков

рисуващ

Роден през 1985 г. София, България. Завършва НХА през 2010 г. с магистърска степен при Проф. А. Дончев. Работи предимно в областта на абстрактна скулптура и съвременна дърворезба. Обича да експериментира, чрез разнообразни подходи в пластичният изразен език. Често прехвърля значението на картинната рисунка върху релефна форма. Като млад автор участва в национални конкурси за визуални изкуства, също в скулптурни симпозиуми и пленери в страната. Част е от творческата група „4 Уши“,

пишещ пишещ

основана през 2014г. Представя се най често в общи изложби с колеги и приятели. „За мен, днес човекът няма нужда от силно натоварени в смислово или стилистично отношение произведения на изкуството, които да му служат или да го заобикалят. Условията да бъдат принадлежни към определена функция, остават в областта на дизайн формите. А водещото пластичното представяне е в илюзията за хармония, спокойствие и равновесие ..“

386

Васил Юруков e автор на текстове на песни на български и английски език. Той е внук на народната певица Елена Юрукова, която изпълнява популярната песен „Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си“, в трио с Янка Танева и Верка Сидерова. Автор е в първия том на поетичния сборник „Приятели в поезията“, издаден с благотворителна цел. Пише сихове и разкази, както и романи, които не са издадени до момента. Професионално се занимава с музика

– като текстописец и с преводи на литература от български на английски език. Печелил е международни конкурси за авторски песни. Студент е по клинична лаборатория и микробиология в Медицински университет – гр. София. Работил е като преводач в Международна асоциация за българско изкуство по света. „Среднощни приказки“ е дебютната книга на Васил Юруков на български език, която излиза през 2014г.

387

Пъзел Тухла по тухла, част по част падат здравите стени. Докато пред мен не се покажеш ти. Да! Точно теб, този човек – уязвимия. Знам, че сам самотен – там, зад тях седиш. А защо? Дали от страх? Дали от срам? Много пъзели наредих – част по част, парче по парче, но все, като че ли липсваше нещо накрая. Реших, че и теб, като пъзел искам да подредя. Всяко парченце сложено там, е като човек от мен пожелан… Вече знам, че животът е един пъзел голям, който всеки от нас пренарежда...

388 рисуващ

пишещ

рисуващ

389

пишещ

Генчо Петков

Sanvali

рисуващ пишещ

AFIAP, фотограф-художник. Верую: Аз вярвам, че фотографския език е изключително уникален. Той е универсално разбираем за всички хора в целия свят, независимо от техния цвят, език, вяра, произход… Като творческа личност, аз фокусирам своите интереси в някои специфични области: - художествена фотография (като теми): очарованието и непреходната женска красота (бодиграфия), портрет, природа, формотворчески търсения, експеримент; + стокова; + политическа; + промишлена; + рекламна; + панорамна 360°; Роден 1957г. в град Велико Търново. Занимава се с фотография от 1975. Фотограф-художник от 1985, с колекция на тема “Голо тяло” . Професионален фотограф от 1985. Специализация в High school Polygraph project, Karl Marks Staadt, DDR – 1987. Артист на Световната федерация за фотографско изкуство (AFIAP) от 1989г, Certificate № A 89/094. Съoсновател на международен фотографски пленер Бодиграфия. Фотостудио: Велико Търново. Списък на длъжности / дейности във фотографията (по-представителните) Фото клубове и асоциации: 1979 Член и председател на фотоклуба при Централния студентски дом на културата с художествен ръководител доцент Живко Арабов, фотограф-ху-

пишещ

дожник. 1980 Член на клуб на фотодейците в България 1999 Съосновател на АРФ (Асоциация на рекламните фотографи в България), член 2000 Член на ИЗА-АРТ (Асоциация за защита на авторски права). 2004 Член на НСК 2006 Учредител на фотографски пленер Бодиграфия 2007 Преподава дигитална фотография във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ Фотографски звания по период: 1984 Фотограф-художник с промоционална колекция на тема “Голо тяло” 1989 Артист на Световната федерация за фотографско изкуство (AFIAP), № A 89/094. Експонирани художествени фототворби: 1980-2015 Germany, France, Belgium, Bulgaria, Denmark, Switzerland, Italy, Spain, USA, Canada, India, Turkey, DDR, Greece, Poland, Yugoslavia, Holland, Luxembourg, San Marino, China, Romania, Mexico, Latvia, Lebanon. Участия и отличия, общо: Над 20 Международни отличия. Над 30 Национални отличия. Над 50 Участия в международни изложби, салони и конкурси. Над 80 Участия в национални изложби, колекции, салони и конкурси. Над 10 Участия във фотопленери. Над 10 Лектор в работилници и семинари 1 Авторска международна изложба – Норвегия. 9 Авторски национални изложби. 4 Член на журита на международни ФИАП салони след 2012.

392

Sanvali е поетичен псевдоним, който реших да ползвам, когато прописах стихове. От санскрит означава „мъглявина“. Обръщайки сетивата си навътре, изследвайки вътрешния си свят, търсейки отговори, се сблъсках с ограничено виждане, което ми напомняше усещането да си в мъгла. Трудно ми е да говоря за себе си като нещо неподвижно, да се слагам в рамки, характеристики, думички. Човек, който е започнал вътрешно пътешествие на себепознанието е наясно, че всеки миг е промяна. Чрез промяната и трансформацията, той осъзнава, че единственото статично състояние в което може да бъде, това е любовта. Започнах да пиша преди две години – физически да записвам вътрешните си светоусещания. Творческата искра я имам още от малка, когато рисувах с часове, това което виждаха очите ми и усещаше

сърцето ми. Също така обичах да си водя дневник в който описвах разбиранията си за света. Поезията почука на вратата ми в един миг, който аз реших да приема, да се отдам, да развия… Поезията е невидима врата към вътрешния свят на човека. Пишещият влиза във връзка със собственото си пространство, със Себе си, своята душевност. Да твориш е почти равносилно на медитация. Отваряш се за Божествената искра в теб и потъваш в Сътворението. Четящият трябва да влиза на пръсти. Преминал през прага – да стъпва тих, безмълвен, безмисловен, приемащ, уважаващ всяка частица от тази вселена. Ако не хареса, света в който попада, се връща пак така безшумно и беззвучно. Ако хареса, то двата свята – на пишещия и четящия ще се слеят в едно.

393

КОПИЯ Дали се пробуждам реално или все в съня се въртя, илюзия тихо ме гали и зорко преследва стръвта. Дали покорявам се цяла или на частици горя? Не сменям напразно лицата, познавам измамния страх. Дали всяка мисъл е моя или преразказва света? Не знам, но това е възможност с която отвътре раста. Дали за момента нехая или съм на времето в плен, изпусна ли в мигом дъха си, навъждат се копия в мен.

394 рисуващ

Генчо Петков фотограф

пишещ

рисуващ

Sanvali пишещ

рисуващ

395

пишещ

ЗАЛЕЗНО По залез небето облича коприна и влюбена мекост сълзи. Обагрени мисли мечти преоткриват за свят по-добър и красив. Преваля денят зад смълчана кайсия, опита със слънчев нектар. Тя, твоята жажда за Вечност насища – от сладост е Пътят до там. Памукова вечер бродира дантела от облаци с нежен загар. Душата човешка е длан безпределна, щом обич тъче за мига. Магично притихва туптежът в сърцето, изтласква навън тежестта. Смирена въздишка от шепите летни, по залез с китара влетя.

396 рисуващ

Генчо Петков

фотограф

пишещ

рисуващ

Sanvali пишещ

рисуващ

397

пишещ

Радостин Иванов

Мария Иванова-Фьон

рисуващ пишещ

Фотограф-художник Здравейте, моето име е Радостин Иванов с художествен псевдоним (RaDevil). Роден съм 28 декември 1981 г. Започнах да експериментирам с фотография от 2010 г. Неочаквана изненада за мен беше когато започнах да рисувам от 1 май, 2015 г. Защото не съм учил никога на практика, техниката или теорията на живопис и фотография. Което ме кара да се чувствам

пишещ

малко по-свободен от вътре и да изразявам свободно своето въображение. Живея в София, и в моята лятна къща в родния ми град Лом. Първа изложба '' Дебют '' открита на 27 август 2015 г. в град Лом в общинската градска галерия '' Поломие ". Изложбата представя фотографии и картини, събитието бе представено от национален радио и местния вестник, а също и с подкрепата на общината.

398

Родена съм в началото на седмото десетилетие на един отминал век. Зодия близнаци – ще рече двуглава ламя. Полуфилолог – ще рече учила – недоучила. Професия – италианският език. Хоби – гръцкият. Стихоплетствам от шестнайсетгодишна. На паузи. Ама големи. Толкова големи, че „Хербарият на една фейщица” - стихосбирката ми, която излезе през май 2015 г., издадена от фондация "Буквите", е едва втората ми книга. Първата излезе през 1996 г. и се нарича “Blues”.

Пиша предимно в мерена реч. Опитвам се да побера в рими удивителната красота на този свят и връзката си с Бог. Ползвам поезията като „стар домашен метод” за консервиране на красивото около мен (перифразирам голямата Мария Донева). Но на първо място тя е опит да се справя с преходността. Търсене на начин да смаля и подслоня безкрая, да опитомя преходното и да се научим да живеем заедно. Понякога си мисля, че поезията е кеп за безплътни пеперуди…

399

Исус и душите

Господ наесен А Господ сигурно наесен е дете, защото есента е детска стая. Във нея Той отказва да расте и с топчета от кестен си играе. Шептящият Му балдахин от клен на сънища пастелни е привикнал. Пижамата Му е с щастлив десен на наедрели, достолепни тикви. Мъглите са завесите на Бог. През тях лъчите укротени светят. Килим от листопад дълбок тъче си Той и пада в цветовете. Със благ нюанс на дюлев конфитюр предзимно боядисва светлината. Липата люшва – слънчев абажур – и после попилява й сърцата.

400 рисуващ

Радостин Иванов фотограф

пишещ

Мария Иванова-Фьон рисуващ

пишещ

рисуващ

401

пишещ

Светлина в пролома

Играе на сладкарски дюкян с петмез и захаросани бадеми, с рачел, с канела и със марципан. Витрината - от сън и старо време. А Господ сигурно наесен е старик и темето Му бавно олисява. Налива от очукан кафеник кафе със смътен привкус на забрава… Измисля като за последно този ден и ябълка във джоба скрива обла. Усмихва се, въздиша уморен. Въздишката Му – снегоносен облак…

402 рисуващ

Радостин Иванов фотограф

пишещ

Мария Иванова-Фьон рисуващ

пишещ

рисуващ

403

пишещ

Четяща

Кришна Събудих се, а Господ беше прал и облаците на простора бяха бели. Дали почистваше дома си преди бал или планираше морета и недели? И уж домът му беше още пуст, а до тавана бе препълнен с пролет, която всеки вятър знае наизуст и рецитира между голите тополи. Предчувствия за балния сезон си търсеха подслон в ума на Кришна. И шумолеше в празния салон, незрима още, роклята на вишна.

404 рисуващ

Радостин Иванов фотограф

пишещ

Мария Иванова-Фьон рисуващ

пишещ

рисуващ

405

пишещ

Водопад

Мечтана вероятно във пчелин, от пчелен сън изпаднала в салона, бе вишната със пърхащ кринолин, с парфюм от мед и слънчева корона. Недосънуван още този сън, пайети сипе, губи си хастара. От бала е останал глъхнещ звън и шепа вишнев цвят на тротоара. А Кришна, докато пчелите спят, краде съня им, зида и разтуря. И се върти край Него този свят на облаци сапунени мехури…

406 рисуващ

Радостин Иванов фотограф

пишещ

Мария Иванова-Фьон рисуващ

пишещ

рисуващ

407

пишещ

Краси Танев

Маргало Поезия

рисуващ пишещ

Убедеността ми в индивидуалния заряд, заложен във всеки един от нас, и уникалната възможност 37 години да следвам, преоткривам и развивам този заряд в себе си, ще ми позволи да се представя тук. Аз съм Краси - музикант и фотограф или фотограф и музикант... Понякога едното надделява, понякога се преплитат. Но по-важното е, че съм открил страстта на живеенето, а нищо в живота не е живо, когато я няма онази искра да искаш да създаваш и да търсиш. Така и аз 15 години разхвърлям себе си по музи-

пишещ

калните сцени точно с тази страст, която те кара с лекота да изтанцуваш живота. Фотографията ме намери след музиката. Сега тя е част от моя свят – такъв, какъвто е, красив или не дотам, модерен или носталгичен, но винаги интересен и различен. Тя вече е част от моите сетива, с която откривам цялото и детайлите в заобикалящото ме. Дали съм успял човек - не зная, но зная какво ме прави щастлив, защото съм избрал да бъда такъв.

408

Поезията е съкровеният свят, в който Маргало /литературен псевдоним на младата поетеса от Русе Стефка Стефанова/ се чувства истински свободна. Тя я изпълва с желание за живот и самопреценка, която пък я отвежда към търсене на любов и красота, към пълноценно изживяване на дните, които се е опитала

да въплъти в повече от 500 стихотворения. Гняв и нежност, уязвимост и съпротива, дълбока изповедност и безпощадна искреност има в тази етична и много лична поезия. Мъдро и талантливо Маргало изповядва вълненията на сърцето си. Това е найличната й биография.

409

Моята молитва Господи, аз напуснах „бордея“ и се връщам при Теб, приеми ме смирено разкаяна. Ето – в двора съм, на колене, и не зная какво да Ти кажа. Идвах няколко пъти до Твойте врати, криволичих по пътища мрачни, сред пиянство замръквах – сричах хули, сплетни и ранявах, ранявах стократно. Гордостта ми ме теглеше във заблуда назад и ме хвърляше в бой без причина, много битки загубих, много вяра пролях, много скъпи приятели сринах. Есента ме застигна – като танц на дервиш, разпиляла листата с изящество, аз седя на колене – като Шамс от Тебриз и Те моля да ме върнеш обратно. И макар да е истина, че си всъщност във мен и през цялото време те нося, аз те губих в живота си – ден подир ден, днес пристигам смирена и прося.

410 рисуващ

Краси Танев фотограф

пишещ

Маргало Поезия

рисуващ

пишещ

рисуващ

411

пишещ

Достатъчност Не стигат две стени за да е дом, домът е предпоставка за огнище. Къс думи могат да ти причинят и зло, но могат да те вдигнат до Всевишния. В най-тихото не винаги е Бог, а Ангелите често пъти спорят. Понякога е повод за живот, яви ли се смъртта и заговори. Не топли в най-любимите ръце, лъжата често пъти гали нежно. Боли и най-красивото сърце, а тъмното маскирано е в снежно. Светът е свят и често пъти лош, а лошото е повод за смирение, смирението – жалба за любов, любов ли е – намерил си решение.

412 рисуващ

Краси Танев фотограф

пишещ

Маргало Поезия

рисуващ

пишещ

рисуващ

413

пишещ

Веско Николов

Десислава Наумова

рисуващ пишещ

Казвам се Веско Николов и по призвание съм фотограф. Още от ранна детска възраст имам интерес, защото дядо ми беше фотограф, но сериозно се захванах едва ли не случайно след като завърших училище. От тогава до сега животът и за жастие работата ми са свързани с фотографията. Имал съм своите силни и слаби моменти, но винаги съм имал идеи. Преди всичко обичам да снимам хора, някак си имам

пишещ

чувството, че не познавам човек напълно преди да съм го снимал. Дори преди няколко седмици направих портрет на баща ми и чрез снимките, сякаш го преоткрих и това ми се случва постоянно. Може би това обичам най-много във фотографията, начинът по който гледаме на света чрез нея, изкривяваме го според нашите разбирания и го преоткриваме по начин който не мога да си обясня!

414

Казвам се Десислава Наумова. Родена съм в град Шумен през 1984г. Пиша от малка за всичко, което ме е докоснало. Поезията ме води напред, не поставя граници. Благодарение на нея срещнах прекрас-

ни хора , за което съм благодарна. Имам две издадени стихосбирки- "Усещане" и "Живей за мига". Вярвам, че доброто ще спаси света! А той (Света) има нужда от поезия, обич и усмивки.

415

Понякога Понякога ми се приисква да валя, във локви истинска вода да се намеря. Душата ми изплетена в дъга, да измие всичко лошо и да литне. Понякога не искам да мълча, но притаявам дъх във болка и умирам. Очите ми заспиват в тишина, която с мен сънува. Понякога се чупя много лесно, тогава ми се иска да съм камък, но сърцето ми със обич преизпълнено, напомня, че съм нежност и не дава. Тогава сам сама съм тишина. И пръскам се в ръцете на небето, което ми напомня, че летя, с една, едничка цел, за да Обичам! Десислава Наумова "Край на разговора"

416 рисуващ

Веско Николов фотограф

пишещ

Десислава Наумова

рисуващ

пишещ

рисуващ

417

пишещ

Не знаеш ли... Не знаеш ли...? Понякога боли! Понякога е тъжна всяка песен. Падат от небето понякога звезди и косите ти окичват..., за да светят. Не знаеш ли...? Светът е изморен от свойте рани. Но винаги във щастие осъмва. И пътят е безкраен, без знаци, с една надежда, за да съществува. Не знаеш ли...? Началото е свързано със края. Всеки залез пък със изгрев нов. А на сърцето му е нужно много малко, само шепичка любов. Десислава Наумова "Живей за мига"

418 рисуващ

Веско Николов фотограф

пишещ

Десислава Наумова

рисуващ

пишещ

рисуващ

419

пишещ

Деси Белчева

рисуващ пишещ

пишещ

420

421

422 рисуващ

Деси Белчева фотограф

пишещ

рисуващ

Деси Белчева пишещ

рисуващ

423

пишещ

когато остане сам с копнежите си със съсипаното си тяло с парченцата си ще попие черното и бялото когато не може да се движи с цялата си мощ притихнал в тъмния ъгъл на океана се разтича като дим в неделя вечер гръдният кош е прашен и органите се търкалят по палубата китовете му се задушават а сърцата им са от стъкло риби плуват между гънките на мозъка някъде там, или тук цветовете го заслепяват като фара а най-важното е далеч в счупен скафандър търкалящ се по палубата на кораба от черно и бяло спуснал котва в картината която нарисува за мен

424 рисуващ

Деси Белчева фотограф

пишещ

рисуващ

Деси Белчева пишещ

рисуващ

425

пишещ

нейните страници бяха цигарено опърлени уискито все още се стичаше по мастилото ѝ звукът от струните се увиваше около врата ѝ черното ѝ отиваше с усмивка и дръпка дим твоето ехо я рисуваше в музика [...] тя бе разказ, който само китара може да разкаже

426 рисуващ

Деси Белчева фотограф

пишещ

рисуващ

Деси Белчева пишещ

рисуващ

427

пишещ

Руслан Асанов

Теодор Христов Иванов

рисуващ пишещ

В своето природно разнообразие, България е пейзажен рай, за това моят избор в тематиката на мойте снимки е очевиден smile emoticon Снимам от както се помня, но напълно се отдадох на фотографията последните две години.

пишещ

По време на многочислените ми командировки, виждайки цялата красота на природата, но нямайки време за снимки, веднъж просто не издържах и промених своите бизнес пътувания с фото такива.

428

Теодор Христов Иванов е роден на 21.09.1978 г. в град Котел. Средното си образование завършва в СОУ „Г. С. Раковски" - Котел, а висшето образование - във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" - Велико Търново. Работил е като учител, библиотекар, журналист и университетски преподавател. Негови публицистични статии и художествени произведения са публикувани

във в. „Котленски край", в. „Янтра днес", сп. „Жажда", сп. „Смесена китка", алманах „Света гора", антология „Млади разказвачи", в. „Свободен народ", в. "КИЛ", сп. „Пламък", сп. „Простори`61", както и в литературните сайтове „Bukvite.bg", “Otkrovenia.com” и личния му блог "kobata. blog.bg". През август 2013 г. излезе от печат първата му книга - сборникът с разкази „Заличаване".

429

Любовта към тази местност се разгоря в мен през следващата година, когато я посетих за втори път, пак на патронния празник. Дали тя беше различна, или аз се бях променил? Все едно, току-що се бях събудил от продължителен сън. Почти сляп от яркото слънце, слушах пронизителните птичи крясъци, преливащи в опияняващия аромат на съживените дървета, цветя и тревички, които сякаш даваха неземна сила на милиони побеснели мравчици, щуращи се из цялото ми тяло. Колко ли изтъркано звучи думата „вълшебство”? Ала помисля ли си за Балкана, винаги си представям белобрад магьосник с островърха шапка и златиста мантия, който размахва вълшебната си пръчка и от нея с пукот и свистене се появяват коя от коя по-приказни гледки. Дали беше по-красиво през лятото, когато гъсталакът, изпълнен с мирис на равнец, детелина и мента, даряваше всички с тишина и прохлада, а обидените слънчеви лъчи яростно се разбиваха в него и от яд сушаха зелените сълзи, с които тревата изпращаше нощта? Или късната есен, загънала спомените за отминалите весели дни с шумящия си жълто-кафяв китеник, плътно покрила вековните върхове със саван от райско мляко, придаващ им призрачния вид на въздушни кули, криещи несметни богатства, откраднати принцеси и победени юнаци?

430 рисуващ

Руслан Асанов фотограф

пишещ

Теодор Христов Иванов рисуващ

пишещ

рисуващ

431

пишещ

А може би гальовната зима, обгърнала всичко с хермелиновата си лапа и заглушила всички звуци, смущаващи неспирното движение на божиите твари? Или пък пролетта, когато всичко започваше отначало?… Много обичахме с моите приятели да пътешестваме по стъпките на Раковски и неговата чета. Задухаше ли южнякът, нарамвахме многострадалните си раници и, за ужас на учители и родители, потъвахме в дебрите на Балкана, който гостоприемно посрещаше нас – своите невръстни любимци, раздавайки ни с пълни шепи от своите богатства. Съвсем близко до града, плътно обградени от гъста гора, мирно си съжителстваха крепостни останки от римско и турско време, скални църкви, алпийски склонове и ледени извори. Някаква тайна криеха тези „Зли стени”, имаше нещо неуловимо, някаква загадка, която ни караше да си връщаме отново и отново… и, останали без дъх от безбройните стръмности, да откриваме вечни места, където можеш да останеш сам със себе си, да почувстваш природната сила, да се докоснеш до Бог. Или заедно с най-верните другари да запееш „Хубава си, моя горо”, а нощем, легнал по гръб, да гледаш как небесните искри премигват в отговор на гаснещата жарава. Из разказа „Заличаване” от едноименния сборник.

432 рисуващ

Руслан Асанов фотограф

пишещ

Теодор Христов Иванов рисуващ

пишещ

рисуващ

433

пишещ

Иван Чохаджиев

Теодора Лалова

рисуващ пишещ

Разговор с Иван Чохаджиев, фотограф ''Как може някой да има точна представа кога е започнал да се занимава с нещо, ако то не е било строеж на къща'' - така отговаря на въпроса откога снима. Иначе признава, че фотографията го вълнува от ученик, а по-сериозно се отдава на това изкуство, докато учи в Националната художествена академия. Изследва лица, емоции, средата, в която е поставен човекът. Естествено идва въпросът: - Това ли е любимият ви жанр - портретната фотография? - Нямам любим жанр, обичам разнообразието - портрети, улична фотография,

пишещ

репортаж, природа. Импровизирам. - Тогава фотографията за Вас е като джаза? - А защо всичко трябва да попада в категории и да се превръща в клише?... Накратко - Иван Чохаджиев снима. Не харесва клишетата; не разбира желанието на някои хора да поставят всичко в рамка; смята, че магията се крие именно в нещата, които не могат да бъдат обяснени. Съосновател е на “Фотоколектив”. Заедно с неговия колега Николай Колев заснемат портрети, сватби, семейни тържества и различни събития. Занимават се с предметна и художествена фотография.

Теодора Лалова е родена през 1992 г. Завърша Класическата гимназия. Учи право в СУ „Св. Климент Охридски”, като през 2015 г. беше част от отбора, представил България и спечелил третото място в международното състезание по право на ЕС (Europa Moot Court Competition) в Кавала, Гърция. Има публикувани стихове и статии в „Кръстопът“, „Диагоналите на София”,

434

„Диаскоп“, „Лунатик” и др., а няколко нейни разказа са се разхождали на четения на писателибезкниги. Неин текст за книгата „Изплези си езика“ на Ма Дзиен бе сред десетте номинирани в конкурса за млада критика на „Литературен вестник“ през 2014 г. Поддържа свой блог за поезия. Съучастник в създаването на блога за книги walls and bridges.

435

*** „Исках да станем по-близки, толкова, колкото няма начин.“ („Победителят“, Георги Рупчев) така избирам да ни сложа в скоби: на онзи бряг с разсипало се лято на онзи пуст неназовим незнаен бряг който е и север който е и юг където залезът избухваше във ято чайки (и вместо миди го събирахме в ръцете си) в далечината дето окъснелите хипари наздраве казваха наздраве за септември и за неговия край наздраве и за рибата за огъня за навеса наздраве че ни има че ни имаше за всички нощи слънце пак наздраве на онзи бряг където слушахме морето и бяхме ние слушани от вятъра и искахме се много твърде много (а бяхме търпеливи както никога) така избирам да ни сложа в скоби.

436 рисуващ

Иван Чохаджиев фотограф

пишещ

Теодора Лалова

рисуващ

пишещ

рисуващ

437

пишещ

*** нагоре нагоре нагоре до изядените нокти на ръцете до краищата изпохапани на плитките до музиката дето мачкали сме с цялата онази малко смешна мъка на подрастващи момчета и момичета размърдваме си костите, наместваме си китките и ставите – светът е полутон светът е полунощ и полуревност наполовина смърт и обич наполовина основното спасение намираме във разни вехти банди (един Елин така разправяше) спасението са още чужди думи рецитации заграждания задушавания във фразите на другите в абзаците стила и смисъла на по-големите (а правото да носим гордо на челата си какви сме малки какви сме ниски непораснали наивни кога ще изтече туй право кога ще се изгуби ще го изядеме ще си опростиме единствената младост вината наша стиснала ни здраво шиите) нагоре нагоре нагоре ей там се вижда дъно и там наместо слънце някакви медузи и водорасли някакви (съвсем лилави) нагоре още малко нагоре до първата ни глътка въздух до първото признание за ревност, обич, смърт и нощ и тон

438 рисуващ

Иван Чохаджиев фотограф

пишещ

Теодора Лалова

рисуващ

пишещ

рисуващ

439

пишещ

Илиян Мичев

Цветелина Цекова

рисуващ пишещ

пишещ

Аз съм объркано момиче, което така умело може да подрежда хаоса в разбърканите чекмеджета на съзнанието си, че понякога си мисля, че съм супер герой от забравен комикс. Вдъхновението идва при мен, без предварително уговорено рандеву. И си отива също така, без предупреждение. После неочаквано се завръща отново като вселена, родила още повече безкрайни, бляскави галактики. Писането е моето убежище. Не бих го описала като топло легло, а като плаващи пясъци, които не могат да те убият. Поглъ-

... някъде по пътя си се спрях и хванах фотоапарата. От сърце с две ръце

440

щат те, но безопасно. Има толкова тръпка в този процес, малко страх, малко трагичен героизъм и вкус на тъмен шоколад. Аз отдавна не се опитвам да разбера себе си, нито живота. Защото живота ме вдъхновява точно толкова, колкото аз вдъхновявам живота. И няма теорема за това, нито определение. Детето в мен е поет, жената в мен е четец. И тази връзка е неугасваща. Накратко - Цветелина Цекова, 23 годишна, съвсем непрофесионално описваща лицето на вдъхновението си. Вдъхновяваща, при това...

441

В стария апартамент, под леглото, в една малка кутия с безкрайно

дъно, съм скрила една история. Не точно приказка, защото няма щастлив край. Не, защото не е красива, а защото няма край. Понякога нощем, обувам старите си кецове, взимам ключовете от апартамента, излизам в снега (винаги е снежно), и се връщам там, за да си открадна малко топъл уют. Някога, сърцето ми беше отворено широко. Тогава, в самото начало на младостта ми, времето спря за съвсем мъничко, за да превърне този миг във вечен. И всяко мъничко нещо, влизаше в широко отвореното ми сърце, за да потъне в него, да се слее с всяка негова тъкан и да се превърне в част от него. Да шепти разни забавни и не толкова забавни истории, при всяко изпомпване на кръв, при всеки удар.

Туп-туп... Помниш ли, когато ?

Толкова мънички неща пое в себе си, че накрая се сляха, превърнаха

се в още едно сърце, скрито в моето собствено, което се затвори, за да предпази сътвореното от сънищата си отроче. Сега имам две сърца.

Едното защитава другото, разказват си приказки, шептят си тайни,

понякога си противоречат, но бият в животоспасяващ ритъм и не могат едно без друго. И най-умелият хирург не би могъл да ги раздели. Отвори ли ме, в опит да го направи, от аортата ми ще се излеят толкова чувства и емоции, които ще залеят хирурга, сестрите, болницата и цялата вселена.

За това не се страхувам. Аромата от отворената кутия с безкрайно

дъно е бил любим в годините, в часовете, в минутите, в секундите... Когато избледнява се връщам, за да го усетя пак, да се разнесе по кожата ми и да ме стопли. И сега се усмихвам, така ми приляга.

442 рисуващ

Илиян Мичев фотограф

пишещ

Цветелина Цекова

рисуващ

пишещ

рисуващ

443

пишещ

Тя пак е тук... Не говори и не слуша. Иска ти се да влезеш в нея платонично, да я разпознаеш, да я изучаваш. Вече познаваш гласа й, лицето й. Знаеш, че може да те усмихне или да те кара да тръпнеш. Знаеш очевидното. Тя те гледа в очите, но не си сигурен дали те вижда и си безсилен да я анализираш, докато те реже така опияняващо с поглед. Тя е непознатата, към която си пристрастен. Крещи на ум, плаче на ум, смее се на ум, прави любов на ум, тръгва си на ум, връща се на ум и изживява цялата динамика на приказния си свят без да помръдне, без да трепне. Тя е онова "всичко", от което имаш нужда. Тя е цялото "нищо", зад което се криеш. Тя е момичето, което е облечено с тайни. И дори, когато си разтърсен от онази изгаряща страст - не можеш да ги махнеш, докато разкъсваш блузата й... Тя е спала до теб без дрехи, но никога не си я виждал напълно гола. Тя се радва на изгрева, когато ти гледаш залеза замислен. Някога, някъде световете ви се сблъскаха и частиците от този сблъсък сътвориха един друг свят. В него се криете. Утолявате жаждата си с мечтите, които растат по земята му. Храните се с надеждата, която го огрява. Но не можете да останете там. Всичко е на ум. И това не е тъжно, мислиш си... Понякога въображението решава всичко.

444 рисуващ

Илиян Мичев фотограф

пишещ

Цветелина Цекова

рисуващ

пишещ

рисуващ

445

пишещ

Георги Матов

Илеана Стоянова

рисуващ пишещ

Здравейте, казвам се Георги Матов на 22 години съм, занимавам се с фотография от около 7 години, снимам основно на улицата, защото там намирам и себе си,

пишещ

всъщност показвам мисленето си чрез фотографията. Обичам да пътувам и откривам ...

446

Илеана Стоянова я е пряка потомка на възрожденския поет Добри Чинтулов. Софиянка. Работила е като научен сътрудник по икономика, като PR в търговски фирма, а през последните 20 години като журналист в различни столични вестници. Председател на дружество в Съюза на българските журналисти. Член на Съюза на българските писатели. Множество публикации в литературни списания, алманаси, поетични антологии и вестници. Носител е на литературни награди за поезия.

Стиховете й са превеждани на френски, сръбски и македонски в различни европейски литературни издания. Автор на 8 поетични книги: "Милост е живота" (1990), "Руини и небеса" (1992), "Полонези" (1994), "На върха на зенита" (2008) , "Любовна песен" (2009 г) , “Десет хиляди мига” (2011), „Острови от кобалт” (2013 г.) и „Дъждовден” (2015).

447

В ОГЛЕДАЛОТО тази жена в огледалото е като колоездачите на задните редици, изоставащите или рядко печелещите но се надбягва сама със себе си, има тлъсти надежди, спортен дух, празен гардероб и пълен бележник; победителка е в катерене на отвесни стени, разпада се на части в прегръдка, честолюбива мишка избегнала капана, изгаря в спомени, писма и снимки, мечтае дръзко, но тъгува драматично, изкачва се към нови поражения и страсти; съблича се без страх, ще ви направи представление, ще изиграе въздуха сама на сцената, не се отказва лесно, предвкусва близката победа; рекордьор по самотност и приятелка с болката, лети на по-висока траектория от вятъра, наднича зад огледалата, целува днешния си ден, неуморна в изплитането на среднощни кошници и знае: „може би най-лесно е да се живее”.* -----------* Из

448 рисуващ

Георги Матов фотограф

пишещ

Резюме, Дороти Паркър

Илеана Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

449

пишещ

POETRY MAKES NOTHING HAPPEN * пак ще живея безразсъдно и цветно, (прощавай, татко, за битието на битник!) ще куцукам върху стъклени токчета счупена и разбита, парченце по парченце после сглобена, вън от прожектора и елита ( майната им на хористите! ) а в богоравна самота, царствено откупена. пак ще живея разточително и в банкрут не в дворец с позлатен петел, а в мансарда с гълъбарник и ален плащ на зазоряване, позабравила ласки спалня и празна неделя. пак ще живея ту разпенена, ту в унес глух, „Poetry makes nothing happen” , тялото пяна – не плът ще преяжда с чувства, вулкан гълта дните, животът - преводачески труд на душата. безрезултатно е това изкуство: въздух и стихове и не прави света по-добър нито мен – по-висока. но как да живея без да покорявам Индия? *„Поезията нищо не прави!” ред от стихотворение на Уистън Хю Одън

450 рисуващ

Георги Матов фотограф

пишещ

Илеана Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

451

пишещ

Доротея Ангелова Бакалова

Деница Кръстева

рисуващ пишещ

Здравейте, казвам се Доротея Ангелова-Бакалова, родена съм във Варна, по образование съм фотограф и художник. След известно лутане между двете, фотографията надделя и от няколко години това е основната дейност с която се занимавам. Последните няколко години живях в Норвегия, където работих с някои от модните агенции в Осло, но най-полезният

пишещ

опит, който придобих е, работейки като асистент на един от най-известните норвежки художествени фотографи. Там разбрах, че фотографията винаги се учи, независимо от опита, който имаш зад гърба си, тя винаги може да бъде още по-съвършена и предизвикателството е именно в това, да се стремиш към съвършения кадър.

452

Деница Кръстева, 12 клас съм във Финансово-стопанска гимназия "Васил Левски" гр. Добрич. Харесвам природата, науката, философия-

та, изкуството. Виталността. Пътувания из неизвестното, съзерцанията.

453

аз държа те пърхава и девствена

МОЯТА ТРАГЕДИЯ

в битието си парадоксално,

Странствам през времето, погубено от неосъзнати геодезии, от привлечените криви облаци се стичат черни мастилници,

пролет в дробовете,

И дъждът не изплаква

не съм висока като дъжда

заблудеността им,

да измия примирението със низостите.

снегът забрави да пречиства, и децата стават опетнен ритуал. Мъдростта днес е несретница. Силата на астрологията у човеците вече е робски пристан, не плават кораби в молитвите, пороите от куршуми раздират

студенокръвна е разговорливостта ми. От пасажи със незнайна улична ласка в очите на куче, боледуват есенните новели за топлина. Палтата са безполезни, и гълъбовите силуети попиват

Прости им, майко! И аз като теб олицетворявам небосвода със сияния бистри, перспективни. Зъл сън е обгърнал покоите, дишат собствените си отрови. Но моля те, майко, помни

пишещ

Малодушието е реколта на типичността,

Слънцето не е златен божур в обективите,

гръдта на кърмилницата Гея.

фотограф

за тях-кална мечта. със своята незабелязана

които пускат по течението.

Доротея Бакалова

За мене младостта е свобода, Как да те даря, майко,

с тях хората плетат венци,

454 рисуващ

ала бродя сред чеда монотонни.

любовната сиромашия от подметките, но аз ще те пазя, майко, със разноцветните си ниши, които нощес като чадър, обгръщат кътовете ти.

Деница Кръстева

рисуващ

пишещ

рисуващ

455

пишещ

ИРАЦИОНАЛЕН ДЕТЕКТИВ Ливадни коне в копнежите насищат името ми скитница със устни безмълвни, хаотични. Дъждът поражда парадокси, от неуравновесени чувства, ту топли спомени навява, ту подтиква люляците да висят надолу. И бреговете на страданието са объркани вярвания. Неизвестните кресла след всяка роса порастват, а стълбата на познанието става все по-фино огледало. Филантропиите на необходимостта са дилеми между пулса и очакваниятамалките островчета в нас. Изтръпнали сме твърде от пукнатините в строежите си, понякога забравяме, че сламата през сезона на студените мисли не грее тъй както през юли. Дюлите в ума ми са петолиния, а тоналностите на прииждащите фази на живота-вечно пътуване.

456 рисуващ

Доротея Бакалова фотограф

пишещ

Деница Кръстева

рисуващ

пишещ

рисуващ

457

пишещ

Христилиян Юруков

Йото Пацов

рисуващ пишещ

Казвам се Христилиян Юруков и към момента съм на 30 години. Фотографията дойде при мен малко изненадващо на един не много отдавнашен рожден ден, на който получих първият си фотоапарат като подарък от приятелите си. Бих казал, че доста бързо се ориентирах в стила, който ми харесва, и който искам да снимам - стрийт фотография. Тя е един вид репортаж на заобикалящият ни свят представен в суровия вид, в който го виждаме. Искам и вярвам, че до някаква степен успявам да пресъз-

пишещ

дам, това което аз наричам "човешкото състояние" - начина, по който всички ние в нашето ежедневие, незнайно за нас, общуваме помежду си и взаимодействаме един с друг за да създадем този единствен момент, в който настъпва перфектен баланс. Когато съм навън и снимам, моята цел е да съм там, в момента, но само като наблюдател, невидим разказвач. Ако снимките ми успяват да ви накарат да се почувствате като част от него, да помиришете улицата ... значи съм успял.

458

Писател. Журналист. Пътешественик. Фотограф. Ловец. Завършил българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работил в периодичния печат, основател и главен редактор на десетки вестници и списания. Бил е преподавател и секретар на Пловдивската духовна семинария “Св. Св. Кирил и Методий”. Кореспондент на чуждестранни печатни издания, в т. ч. и военен кореспондент. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и на Съюза на ловците и риболовците в България. Един от големите майстори на късия разказ в съвременната българска литература. Издал е следните книги: “Петелът кълве звездите”, разкази, изд. “Абагар”, Велико Търново, 1990 г.; “Пръчка от леска”, стихове, изд. “Вит”, София, 1998 г.; “Лъжикерван”, роман, изд. “Фактор”, Со-

фия, 2002 г.; “Учителите”, очерци, изд. “Усури”, София, 2004 г.; “Курбан”, стихове, ИК “Наслука”, София, 2007 г.; “Великите учители”, исторически очерци, изд. “Милениум”, София, 2008 г.; “Перо от гарван”, публицистика, изд. “Наслука”, София, 2008 г.; “Единаци”, разкази ловджийски и всякакви, ИК “Наслука”, София, 2009 г.; “Петелът кълве звездите”, разкази, второ издание, изд. “Български писател”, София, 2010 г.; “Мравучки”, ловна публицистика, изд. “Потайниче”, София, 2011 г.; “Чудото с българина – мистични сказания”, разкази и новели, изд. “Потайниче”, София, 2012 г.; „Фараонът на лисиците“, къси разкази, изд. „Потайниче“, София, 2013 г. Съставител на литературните и документални сборници: „Българска ловна антология“, „Трифон Кунев – стихове“, „Българските герои по фронтовете на Първата световна война“ и др.

459

ЛИЦЕМЕР

Никой не става такъв, какъвто иска.

Знам ли какво са мислили мама и тате, ама ето - нито ръцете ми са ръце, нито краката ми са крака, нито главата ми е глава. Недъгъв отвсякъде. Децата ги е гнус от мен, големите ми се подмазват, не

виждат, демек, че съм сакат и нефелен, правят се, че не забелязват колко съм разкривен. И докато нашите от ягодите изкарваха нещо, та имаше чалъм поне изпити да вземам като частен ученик - иди-дойди. Ама откакто циганите напънаха градините, та не можем своето си да приберем - съвсем се мръкна. Нема пари за бензин, за книги, за инвалидна количка, за нищо. Добре, че докторката Росица издейства тази количка, полагала ми се по някаква си европейска програма - берекет версин. Макар че с нея де да ида - нанадоле към центъра е опасно да се не сурна в дола, нанагоре се влача половин час и кучетата ме начаколат да ме гътат и да ме ядът - страх и насам, и натам. Това, казва ми Валчо, е страхът от смъртта, той идва с раждането и си отива кой знае кога. Мисля по този въпрос. И мисля, че Валчо не е прав.

Страхът от смъртта за мен не е страх. Защото смъртта за мен не предстои. Тя е настанала. Другите не знаят какво е това. А аз знам.

Не бях като другите деца. Не знам какво е да тичам, да ходя в гората, да се катеря по дървета за шепа дуди, череши или зарзалии, да газя по хлъзгавите камъни и да брабарам по подмолите за мренки

и кленчета. Валчо казва - това е живота. Точно което Господ на мен ми отне. Значи това, което имам аз - това е смъртта. Да ме занесе тате вечер в леглото, пет пъти да ме попита на коя страна да ме сложи,

460 рисуващ

Христилиян Юруков фотограф

пишещ

рисуващ

Йото Пацов пишещ

рисуващ

461

пишещ

как да ме обърне, да ми светне ли нощната лампа, да ми донесе ли водица. Да ми каже, че щом натисна бързото копче - и той ще дойде. За какво да го натискам? Докато бях малък го виках - знаех вече колко лошо става, като се напикая в леглото. Никой не ми се караше - случва се, не бери грижа, нема да се стискаш я, бял кахър... И мама, и тате приказваха така, че разбирах - те си вярваха. Оставаше да повярвам и аз - че няма лошо ръцете и краката да са ти сгърчени в непрекъсната вечна конвулсия, която не само прави невъзможно да похванеш каквото и да било, но и да усетиш мъхестата буза на прасковата, сочната гладкост на динята, дъхавото пръхкаво лице на пъпеша, здрависването с другаря си, от което пукат кокалчетата на пръстите... А за Венета от отсрещната къща и за нейните трапчинки на бузите няма какво и да говорим. Господи, даде ми толкова мъка, че няма друг на света, който да я изтърпи, но как можа да ми пратиш и Венета!

Майка не можа да разбере, че не трябва да ме жали. Нея трябва да жалят, защото Господ я наказа с такъв син. Като бях малък, не разбирах какво е с толкова много майчина обич да обгърнеш такова

грозно и недъгаво нещо като мен. После си мислех, че така Господ е наказал и нея, и татко, за някакъв техен тежък грях. Още по-после си мислех, че именно аз съм грехът, с който Господ ги е наказал заради смелостта им да се обичат. То беше преди да разбера, че Господ не наказва и не мрази, не награждава и не обича - той според мен само ни обрича на нещо и въобще не се интересува точно на какво.

Оттогава не го уважавам много. Но съм му благодарен, защото така или иначе той кара хората да се движат насам - натам, а ако не е така, няма да има никакъв смисъл аз да стоя на вратницата и да

махам на преминаващите коли. Стоя така вече три години, и вече вярвам, че ще стоя още триста, защото хората се радват, че им махам, и аз се радвам, когато ми махнат и те.

462 рисуващ

Христилиян Юруков фотограф

пишещ

рисуващ

Йото Пацов пишещ

рисуващ

463

пишещ

Това, да ви кажа, от моя страна си е чисто лицемерие. И то не защото малко им завиждам на тия в колите. Да, ще ми се да съм като тях - асфалт до края на света, моторът ръмжи, вятарът вее пух

от тополите, мъгли от балканите и облаците с бурите, слънцето се крие и се показва зад баирите... Но всъщност не е това. Аз съм си тук, и знам, че тук ще си остана. Но все се надам, че един ден ще махна за здрасти на поредната кола, и нейният шофьор не само ще ми махне в отговор, но и ще даде мигач, ще натисне спирачките и ще отбие отсреща. И Венета ще слезе от колата, ще отключи ръждясалата вратница, и ще си влезе у тях. С мъжа си и с децата си. Най-добре да са две момиченца - досущ като нея, с кафяви очи, със сплетена на две плитчици златна косица, с трапчинки на бузките. И всеки ден тя ще ги изпраща до вратницата, когато тръгват на училище.

Всъщност в нашето село училище вече няма.

А аз се уча да пуша.

Не за да се правя на мъж.

А защото на цигарите пише: "Пушенето убива".

464 рисуващ

Христилиян Юруков фотограф

пишещ

рисуващ

Йото Пацов пишещ

рисуващ

465

пишещ

Григор Атанасов

рисуващ пишещ

Здравейте, казвам се Григор, по образование кино-оператор, по призвание - винаги

пишещ

търсещ - на начини и средства за опознаване на света и на мен самия. Фотографи-

466

ята и блекаут поезията са тези две средства, чрез които мога най-добре да опиша

вътрешния си свят и да дам форма на иначе неизразими неща.

467

468 рисуващ

Григор Атанасов фотограф

пишещ

Григор Атанасов

рисуващ

пишещ

рисуващ

469

пишещ

470 рисуващ

Григор Атанасов фотограф

пишещ

Григор Атанасов

рисуващ

пишещ

рисуващ

471

пишещ

472 рисуващ

Григор Атанасов фотограф

пишещ

Григор Атанасов

рисуващ

пишещ

рисуващ

473

пишещ

474 рисуващ

Григор Атанасов фотограф

пишещ

Григор Атанасов

рисуващ

пишещ

рисуващ

475

пишещ

Екатерина Стаменова

Людмила Миндова

рисуващ пишещ

Казвам се Екатерина и се занимавам професионално с фотография от 4години. Като малка тайно взимах старата Praktica LTL на баща ми и правех по една две снимки така, че да не разбере, че съм

пишещ

го пипала докато не получих мой собствен фотоапарат и тогава започна моето приключение. Оттогава фотографията е в сърцето ми.

476

Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. Завършила е Математическата гимназия в родния си град и Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Превежда художествена литература от сръбски, хърватски и словенски език. Автор е на стихосбирките „Блус по ни-

кое време” (Сиела, 2010) и „Тамбос“ (Жанет 45, 2014), и на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма” (Алтера, 2011). В началото на 2016 г. предстои публикуването на третата й поетична книга „Животът без музика“.

477

ОТВЪН Сънувам как идва и ми казва: не говориш правилно български, крайно време е някой да ти го каже. Отвън се вижда по-добре. Затова не слушай другите, не слушай сърцето си, слушай мен – чужденката. Не се налага дълго да ме убеждава. Носът ми е счупен твърде отдавна и зная: трябва само малко да излезеш от кожата си, за да говориш човешки.

478 рисуващ

Екатерина Стаменова фотограф

пишещ

Людмила Миндова

рисуващ

пишещ

рисуващ

479

пишещ

КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА Падна релсата, след нея завесата... Историята дерайлира отгоре ми. А всъщност миех прозорци.

480 рисуващ

Екатерина Стаменова фотограф

пишещ

Людмила Миндова

рисуващ

пишещ

рисуващ

481

пишещ

Елена ТимоноваЙорданова

Румяна Славова

рисуващ пишещ

Здравейте! Казвам се Елена Тимонова-Йорданова, на 31г., родом от Пловдив, но от 5г. живея в Англия омъжена за найпрекрасният мъж на света и горда мама на почти 4 годишен млад юнак Фотографиятаедно друго ниво в живота ми ... Тя е любов от пръв поглед, връзка коя-

пишещ

то всеки ден се боря за нея, всеки ден нова емоция, еуфория, страст, спокойствие, отговорност да пресъздам всичко което бушува във мен и в обекта пред обектива... Гледам, уча се, старая се, правя грешки, но няма да се откажа от това да бъда Аз!

482

Казвам се Румяна Славова,родена съм през 1985 в гр.Нова Загора.От десет години живея в Италия. Светът на изкуството ме вълнува откакто се помня.Рисувах и четях,докато другите деца бяха заети с игри. Пиша,на интервали,от петнайсетгодиш-

на.Мисля,че поезията е вид общуване със себе си,с други светове и души.Тя се ражда най-неочаквано,като тайнствен шепот напиращ да бъде чут. Вярвам,че най-важното в човешкият живот е любовта във всичките И форми.

483

НЕЖЕН ДЪЖД юли 2015 Устните ти, с вкус на дъжд, ветровете буйни ги целуват. Изсушават-с темперамента на мъж и тихи сетне се сбогуват. Кожата ти, с аромат на дъжд, слънчеви лъчи погалват. Оцветяват-в тъмна ръж и в лунен сън потъват. В очите ти, с цвета на дъжд, неми облаци се взират. Изсмукват влагата им наведнъж и в посоки неизвестни отпътуват. За мен изливай своят нежен дъжд! Ще те попивам всеки път, като земя пресъхнала от жад и никога не ще си ида!

484 рисуващ

Елена Тимонова-Йорданова фотограф

пишещ

Румяна Славова

рисуващ

пишещ

рисуващ

485

пишещ

СЛЕД ТЕБ септември 2014 След тебе, ще останат бели страницинеизписани от нелюбовта ни. Тръгнеш ли, ще се преместят всички граници никога не ще да ги премина. След тебе ще остане мрак по кожата, черен сняг полепнал по ресниците, а тишина по устните ще тегне, от страх, че думите не ще да бъдат чути. Тръгнеш ли, косите сто годишен прах ще ги посипе, като бели паяжини от южен вятър непогалени... След тебе, ще останат стъпки глухи вярната посока неизбрали, а очите ще останат несъзиращи красотата на забързаните хора. Тръгнеш ли, ще избледнеят и картините някога със страст рисувани... Ще се отразявам аз единствено, като сянка призрачна в чуждо огледало. След тебе ще остане смътен шепот във платната, на кораби, отдавна легнали на дъното. Мелодиите ще са откъслечни въздишки грапави драскащи в студеното! Тръгнеш ли, ще си замине лятото, ще настъпи вечна бяла зима! Ще останат смутни спомени завръщащи се в тайни сънища, а цветята ще потънат в минало! След тебе ще останат стиховете непрочетени, сякаш писани с невидимо мастило. Накрай душата ще изтлее, недолюбена, в полета на скръбни черно-бели птици опитващи отчаяно да те догонят...

486 рисуващ

Елена Тимонова-Йорданова фотограф

пишещ

Румяна Славова

рисуващ

пишещ

рисуващ

487

пишещ

Здравко Господинов

Бранимир Събев

рисуващ пишещ

Появил съм се през 1959 г. в София. Фотографията ме завладя още в ученическите години, а после се превърна в жизнено необходимо хоби и професия. Предпочитам да правя постъновъчни портрети и художествен акт извън студио в природата, както и техниката лайтпаинтинг (рисуване с насочена светлина). Напоследък опитвам и някои сюрреалистични техники

пишещ

и монтажи. Харесвам изчистената форма на образа, както и нежното , мечтателно излъчване с по-меки цветове или тониране на портретите. Имам много участия и награди от арт фотосалони през годините, но продължавам да се уча и да "крада" красиви мигове от настоящето с надеждата да не останат забравени в миналото.

488

Бранимир Събев е роден на 16 септември 1981 г в гр. Свищов. Завършва магистратура "Финанси" към СА „Д. А. Ценов“ в родния си град, след което и втора магистратура „Журналистика “ към СУ „Св. Климент Охридски“. Пише от 2001 г, от 2008-а живее в София. Носител на над дузина литературни награди, някои от които национални. Автор на три сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика („Хоро от Гарвани” – 2008, „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” – 2012, „Пустинния

скорпион” – 2013), декември 2015-а ще излезе и четвъртият – „Априлска жътва”. Съставител и спомогнал за появата на бял свят на пет сборника в същите жанрове от родния ъндърграунд. Негови творби са публикувани във вестници, списания, антологии и др, участвал в шест различни проекта на „Библиотека български реалити романи” – вече спряно от излъчване предаване по Радио София за създаване на радиоромани в реално време.

489

НАЕМНИК (откъс) Преваляше пладне, когато сираците Форпо боязливо се присламчиха до нелицеприятна ми особа. Бях се излегнал в купчина слама зад кръчмата на Инмай и с приятен мързел храносмилах свинския джолан със зеленчуци, който бях погълнал на обед. За да е удоволствието пълно спомагаше и чашата вино в ръката ми. Небето бе закрито от плътни сиви облаци – скоро щеше да завали. Така хубаво ми се доспа... - Господин Леотур? Леко отворих едното око. После изсумтях и си наложих да отворя и двете – все пак не върви да дремеш пред клиентите. Пред мен стояха две деца, облечени в изтъркани сиви дрешки. Братът бе рус, слабоват, към 16-17 годишен, а сестрата дветри години по-малка, с пълни устни и тежки черни къдри, спускащи се до учудващо оформените за тази възраст гърди. Хммм... - Да? – надигнах чашата с вино. - Идваме при наемника Леотур, висок като врата и с мускули, по-големи от тези на ковача – изрецитира момичето и се престраши да се усмихне. Усмихнах се и аз. Въпросните редове бяха от едно смешно стихотворенийце,

което

Типелур

Пясъчния

стомах

–

пропаднал местен шут и отчаян къркач бе измислил за мен една вечер, когато бях изкарал добри пари и черпех наред в кръчмата. Е, намаза здраво, негодникът – изпя го цели три пъти, стържейки на гуслата си, а последните ми сребърници се изляха в бездънното му гърло. - Казвайте. Този път се обади братът. - Дошли сме да помолим за... вашите услуги. Оставих чашата на земята и започнах да изброявам, разгъвайки пръсти. - Ако искате да се премести нещо тежко – от 5 до 15 сребърника. Имате нужда от охрана – 20 сребърника за цяла нощ. Трябва да смеля някого от бой – 30-40 сребърника. Скимнало ви е да направим обир – 50 сребърника плюс процент от плячката. Искате да пречукам някого – тогава вече говорим за сума между 100 и 200. Взех чашата, докато двамата мислеха. Малката се обади: - Бихме искали да се възползваме от най-скъпата ви услуга. Смешна работа – хем момиче, хем по-малко от брат си, а похрабра. Добре, добре – не бях убивал от месеци. Обичах убийствата – поддържаха мускулите във форма, разкипяваха кръвта в тялото и пълнеха джоба. - Кой е целта – задържах виното в устата си. Тук куражът и на двамата се изчерпа и забиха погледи в пръстта. Досетих се и едвам преглътнах. Забравих да спомена, че в цял Кауен сираците Форпо само допреди броени дни бяха известни просто като хлапетата Форпо.

490 рисуващ

Здравко Господинов фотограф

пишещ

Бранимир Събев

рисуващ

пишещ

рисуващ

491

пишещ

СТРАННИЯТ СЛУЧАЙ СЪС СЪДИЯ ФОЛСЪМ (откъс) Изминаха цели двадесет години от събитията, описани в тази история, която се случи малко преди с моята възлюбена Маргарет да се вречем един на друг във вечен съюз. Все още има хора в Грейнджървил, които си спомнят онези мрачни, страховити нощи, изпълнени с писъци, ужас и кръв, но никой няма да ви разкаже историята с изключение на абат Бернардо, може би, и то само ако сте добър католик. Както и аз, разбира се. Защото съдия Фолсъм беше мой баща. Татко Джеймс Фолсъм бе един от най-уважаваните жители на Грейнджървил и будеше в околните респект така, както не го правеха дори кмета и шерифа. Едрата му, възпълна фигура окупираше целия тротоар и караше минувачите да отстъпват, правейки му път – по-страхливите даже пресичаха на другата страна. Притежаваше характерна походка, заради която можеш да го разпознаеш и от миля – голямата му, увенчана с достолепна бяла брада глава бе силно вкопана в раменете, така че врат нямаше: когато се налагаше да я завърти, извръщаше цялото си тяло. Черепът му бе кръгъл като яйце и също толкова окосмен; фигурата приведена напред, сякаш е гърбав, а дългите му яки ръце размахваха широките ръкави на черното палто като траурни знамена. Повече приличаше на касапин с психични отклонения, отколкото на известен юрист. Може би вече се досещате, че бе строг родител и здравата дървена летва редовно играеше по гърбовете на мен и брат ми Илай. Майка ни до известна степен подкрепяше възпитателните му методи и успяваше да се сдържи, когато разплакани и подсмърчащи аз и брат ми навличахме ризите и панталоните си след поредния бой. Сега като се замисля съм склонен да вярвам, че по-скоро страхът от баща ми я поставяше встрани от ситуацията – а и да не забравяме факта, че Грейнджървил бе малка и затворена, силно религиозна общност. В град, обитаван от има-няма пет хиляди жители имаше десетина църкви и като цяло мнението на обитателите му относно жените бе, че трябва да раждат деца и мястото им е до печката. Всеки работен ден завършваше по един и същи начин: татко се прибираше привечер, оставяше голямата си като сомбреро

шапка на закачалката, събличаше палтото, в което спокойно се събирахме аз, мама и брат ми и сядаше на масата. - РЕБЕКА, ВЕЧЕРЯТА! – кресваше той. – ДОКОГА ТРЯБВА ДА ЧАКАМ?

492 рисуващ

Здравко Господинов фотограф

пишещ

Бранимир Събев

рисуващ

пишещ

рисуващ

493

пишещ

Янко Янков

Евелина Кованджийска

рисуващ пишещ

Едва ли е толкова важно кой съм, от къде съм и с какво се занимавам. Ще ви споделя за какво мечтая. Мечтая да мога да плача, но не мога. Сълзите ми отдавна свършиха... Сега изразявам емоциите си с фотоапарата. Търся...

пишещ

Търся сълзите в очите на хората, понякога сълзи от радост, понякога от тъга. Обичам нещата, които докосват, които те карат да изостриш сетивата си. За мен образите са поезия, написана със светлина, прозорец към минало, настояще и бъдеще.

494

Евелина Кованджийска е родена на 26.10.1976 г. в гр. Панагюрище. Основното си образование завършва в родния си град, а средното в Езиковата гимназия с изучаване на аглийски и немски, гр. Пловдив. Магистърски специалности по „Компютърни технологии“ и „Английска филология“ завършва в ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив. Работи в областта на софтуера и преводите с немски и английски език. Нейна поезия е публикувана в сп. „Пламък“, в. „Пулс“, в. „Труд“, в.” Дума” в. „Уикенд“, в.„Пловдивски университет“, сп. “Везни”, сп. „Културна палитра”, сборниците „Седмостен“ 2007, 2008 г., „Антология на младите български автори“. Многократно е отличавана с награди за поезия: „Шумен 2008“, „Ерато 2008“, „Думи в цвят“, „Жени и вино, вино и жени 2009“, ”Пролет моя” 2013, „Ний всички сме деца на майката земя 2009, 2013“, конкурса на Пловдивския университет. През 2012 г. е лауреат на конкурса на в.”Ретро”и получава Голямата

награда в конкурса „Жената – любима и майка” - гр. Свиленград. През 2012 год. е наградена в Националния конкурс “Дора Габе” със Специалната награда на Славянската академия. През 2010 г. печели стипендията за литература на издателство „Пигмалион“. През 2013 г. печели втора награда в Международния конкурс “Белоцветните вишни”. През 2014 - награди в конкурса “Пролет моя” - първа, “Белоцветните вишни” - специална, “Биньо Иванов” - трета, конкурса на в. „Пловдивски университет” - трета, “Слава 7” и “Северина 7” - първа. Автор е на стихосбирките „Бели сънища“ – 2005 , „Боси очи“ – 2009, “Разказвам тишини” - 2011 г. и “Косач на звезди” – 2013. Втората ú книга е отличена с награда „Кураж“ 2010 на Съюза на инвалидите в България. Член на Дружеството на Пловдивските писатели.

495

Стъпки Ти си ехо от стъпки на вълци, обосяли от тичане. Лисича опашка-разсичаща вятъра или просто едно недомислие. И пропадам в дланта тинепрокопсала Палечка и проклинам небето, земята и онзи заглъхващ писък на кокичета, който ражда последната синя тишина на нощта, в която залитайки хвърлям ласото на косите си към най-далечната звезда и те залюлявам на него. Спри да тичаш към мене. Осиротя нощта ми от вричане. Сега съм протяжен глас, който търси изход.

496 рисуващ

Янко Янков фотограф

пишещ

Евелина Кованджийска рисуващ

пишещ

рисуващ

497

пишещ

Вълк Той е вълк. Без ръце да прегръща. Само устни от прииждащ вятър. Стон върху стон. Грамада расте във вълчата му душа обосяла. Скита нощем във тишината ми и гризе я-остарял от нямане. То не беше обич, а нещо различнопо-голямо от Пиза, по-малко от длан. Да те имам е невъзможно, да докосвам е просто съдба, огън мой, ожаднял от тичане, прекъсни сивотатата и стона. То да нямаш крила е трагично, но си песен, и вятър, и зов. Сбогом, залези! Не съм романтична. Искам вълча следа в моя дом.

498 рисуващ

Янко Янков фотограф

пишещ

Евелина Кованджийска рисуващ

пишещ

рисуващ

499

пишещ

Ann Ticus

Стефан Стефанов

рисуващ пишещ

Най-трудното е да се представиш. Да кажеш няколко думи за себе си. Уча медицина, но се занимавам с много неща-пиша, рисувам, снимам, танцувам и какво ли още не.

пишещ

Казвам се Тереза, но ме наричат Анн... или Мила от Марс. Който както иска. Снимам предимно хора и техните истории.

500

Стефан Стефанов представител на новата вълна в българската литература. Характерното за него смесване на сатира, абсурдизъм и черна комедия обособява изразен стил, който трудно се подава на характеризиране, и по един завладяващоактуален начин отвежда читателите през

реалити- шоуто на нашето време от България и света. Стефан Стефанов е автор на книгите „Горе&Долу“ и „Край до край“, журналист и художник, който не обича да спестява нищо.

501

Откъс от разказа „Земя за продан“ Два часа по-късно вече се чувствах мъртво гладен и отбих от пътя, за да хапна в една крайпътна кръчма. Кръчмата си нямаше име, но всички и викаха „Синьото”, защото олющените и стени някога бяха боядисани в този цвят. Масите бяха пластмасови, бирата - разредена и в пластмасова чашка, а малкият телевизор излъчваше или футболни мачове, или чалга. Вътре има място за десетина души, отвън има две-три маси и един стар плажен чадър. Правеха кебапчета и шкембе чорба, а ракията беше евтина, защото сами я варяха. На входа едва се промъкнахме през цяло стълпотворение от цигани. Всичките бяха захилени, в бели ризи, и в един момент се усетих, че това е оркестъра от заведението на Гари. Те мъкнеха инструментите си и се смееха високо. Щом ни видяха, всички зяпнаха Вики, а най-ухиленият от всички - дребен, мургав, мустакат тип със зализана назад коса, веднага предложи да му дам десет лева, за да изпеят песен за “госпожата”. Дадох му два и му казах да се разкара. Вътре нямаше почти никого. Една дебела лелка с престилка решаваше кръстословица на плота. Имаше един - двама шофьори, които не познавах, двама милиционери и още трима човека на далечната маса. По телевизията гърмяха следобедните новини. Репортерката обясняваше с равен глас: - ... с разрастването на обекта и поради затрудненията с превоза на пръстта, господин Данаилов съобщи, че неговото дружество ще инвестира още двайсет милиона евро в техника и съоръжения. Господин Данаилов сега е тук при мен. Добър ден, господин Данаилов, как върви разкопаването? - Всичко върви отлично, скоро ще осигурим възможност да се копае още по успешно и по-надълбоко! –отвърна той с гадния си, мазен глас. - Защо избрахте именно този район? - Защото специалистите, които наех, ми казаха, че това е най-плодородният район в цяла България. В крайна сметка, аз не искам да разочаровам моите японски партньори!

502 рисуващ

Ann Ticus фотограф

пишещ

Стефан Стефанов

рисуващ

пишещ

рисуващ

503

пишещ

Договорили сме се и те ще получат най-доброто! Знаете, че аз съм уважаван бизнесмен и честните отношения са нещо, на което много държа! - Колко земя е била изкопана досега? - Нямам точни данни, но японските ми партньори казаха, че вече са успели да използват поредните пратки и да построят два квартала и шест ниви от по няколко декара! - Не ви ли притесняват протестите на еколозите, че това ще наруши природния баланс в района около изкопа? - За еколозите мисля, че малко ги биха полицаите последния път! Това е само земя, бе!...Какъв баланс може да развали наличието или липсата на земя?...И ще ви кажа нещо друго! Писна ми в тази държава всички да се нахвърлят върху хората, които правят бизнес! Аз не продавам наркотици, за Бога! Давам работа на хиляди хора, освен това... Всички в кръчмата бяха наострили уши и слушаха наглостта му. Единият от шофьорите изпсува тихо, стана и си излезе от заведението. Милиционерите бяха залегнали над чашите с бира, а лелката замислено гледаше отдалечаващият се шофьор навън. В този миг циганският оркестър влезе в кръчмата с гръм и трясък. Вдигаха невероятен шум, а мустакатият извиваше така, че надвикваше инструментите. Разбира се, първо кацнаха на нашата маса. Вики ме измоли за два лева, които да им даде. Аз пък не можех да чуя телевизора от цялата дандания. Не чувах дори мислите си и може би така беше по-добре.

504 рисуващ

Ann Ticus фотограф

пишещ

Стефан Стефанов

рисуващ

пишещ

рисуващ

505

пишещ

Бойко Боев Rock man

рисуващ пишещ

Фотографията обсебване ли е? Обсебване е – като всяка любов. Твоята кратка дефиниция за фотографията. Консервирана светлина. Едно последно изречение, с което ис-

пишещ

каш да кажеш нещо важно на нашите читатели? Вглеждайте се и снимайте – няма грозна Природа.

„Правилната посока е напред. Съзнателно и отговорно движение напред към природата с ясното разбиране, че планетата е наш общ дом и това е домът, в който ще

живеят и нашите потомци. Съвременното човечество взима назаем природа от своите деца и няма погасителен план за връщане.” – БоБо Rockman

Из интервю на Христина Мирчева

506

507

Начало на хубава приказка Той отвори очи, но не виждаше нищо. Малко време му трябваше, за да се сети, че е в палатката, после се протегна, дръпна ципа и показа глава навън. Студеният въздух довърши събуждането.Над него избледняваха едрите карпатски звезди, а от изток небето леко поруменявяше. Отвори внимателно платнището докрай, после бавно се измъкна и нахлузи студените обувки. Направи няколко крачки към конете и още преди да ги види чу изпръхтяването на кобилата. Двата мъжки пасяха до нея. Когато се приближи и трите коня тръгнаха към него и навряха муцуни в гърдите му. Всичко бе наред. Запали примуса и сипа вода в джезвето. Сложи кафето, разбърка го и започна да прави заклинанието. На третата минута му се счу тихото тремоло на отварящия се цип, но не се обърна. Отдавна бе разбрал, че прибързаните реакции са излишни. Когато топлите й ръце закриха очите му той вече бе сигурен - заклинанието работи. Чуваше съскането на кипящото кафе върху пламъка, но не направи опит да се освободи - знаеше, че това е нейният момент...

508 рисуващ

Бойко Боев - Rock man фотограф

пишещ

Бойко Боев - Rock man рисуващ

пишещ

рисуващ

509

пишещ

510 рисуващ

Бойко Боев - Rock man фотограф

пишещ

Бойко Боев - Rock man рисуващ

пишещ

рисуващ

511

пишещ

Антоанета Василева Маркова

Христо Стоянов

рисуващ пишещ

Казвам се Антоанета Василева Маркова. Родена съм в града на тепетата – Пловдив. Характеризирам се като крехка и ранима. Може би затова намерих своето малко местенце в големия свят на фотографията. Откакто държа фотоапарат в ръцете си - се случва да направя крачка назад и да го насоча към видяното преди

пишещ

малко, забелязала „невидимото„. Мога неволно да вдигна ръце и да се усетя, че в ръцете си нямам фотоапарат и не мога да запечатам мига ... тогава само се усмихвам и продължавам напред, обогатена. Чувствам се щастлива, когато мога да предам красота и емоция, чрез моите кадри.

512

Христо Стоянов е роден на 20 дек. 1956 год. в град Габрово. През 1969 г. се заселва с майка си в гр. Смолян, откъдето успява да избяга едва преди десетина години. От тогава, до сетните си дни след 2056 г. той са установява във Варна. Автор е на седем стихосбирки: „ШЕПА ЖИВОТ”, „САТИРИІІ”, „В ОЧАКВАНЕ НА ЖИВИТОЕ”, „Небесна каторга”, „Сбогуване с пейзажа”, „Носталгия по варварите”… След като престава да пише поезия на четиридесетгодишна възраст, Христо Стоянов започва да пише проза и нашумява със скандалните си романи: „Скритият живот на една помакиня”, „Ряза-

ният поп”, „братът”, „Копелето – евангелие от Юда”, „Другият Левски”, както и с мемоарните си книги „До СтрасТбург и назад” и „Глутница за единаци”… През последните години пише къси разкази и публицистика: „Разкази по българия”, „Предупреждения по българия”, „България, писана с Бойко на шията”, „Протестните деца на българия” и излязлата през тази година „Сериозно за българия”… В заглавията, казва Стоянов, „българия” е с малка буква, защото я превърнахме в нарицателно”… Снимка Димитър Добрев

513

ОБЯДЪТ На Раян, който ми разказа това Когато го видяла онази сутрин тя въобще не се била уплашила. Не ходи с пълно портмоне на работа, няма златни украшения по себе си, и най-важното – той въобще не е имал вид на крадец или пладнешки разбойник. Между другото никъде не се уточнява в приказките дали пладнешките разбойници обират само по пладне, или и по икиндия, ако им падне, нападат хората. Бил възрастен човек над седемдесетте, при това имал вид на отчаян толкова много, че ако го срещнела на някой мост над Сена щяла да се опита да го спре да се хвърля в реката. Всъщност той не само имал вид на човек, отчаян и от живота, и от смъртта – заради което не знаел да продължава ли да живее, или да се прехвърля в отвъдното – ами дори му личало, че всеки дъх можело да му е последен. С една дума имал вид на толкова смазан от живота, сякаш поне две вечности е бил притискан от два кубика пръст в гроба. На такива народът им вика живи мъртъвци. Та той приличал на такъв. Жив мъртвец пред нея. Казала му тя едно „добро утро”, въпреки че каквото и да се пожелае на такъв човек от пръв поглед се виждало, че нямало да го застигне подобно пожелание. Била дошла както винаги първа на работа и човекът помолил да го приеме. Само да включела компютрите, рекла ранобудната служителка на НАП и веднага щяла да му отвори гишето. Както и направила. Човекът стоял чинно пред гишето и не знаел от къде да започне. Тя го подканила да хваща от единия край. Нямал вид на бизнесмен не само защото никакъв ланец или пръстен не дрънчали по него, ами и кастанети дори нямал да и се озъби с тях пред гишето и заради това имал почти френско „Р” като започнал да и се оплаква. Тъй и тъй, рекъл, не ми се живее вече и ще се самоубия, донадил. Тя се погледнала в огледалото от вътрешната страна на гишето – всяка служителка, дори на НАП, на гишето от вътрешната страна на стъклото си има такова огледалце, за да си сравнява своята хубост с грозотията на богатите и накипрени дами, дошли да си пускат декларации за богатост. След като се убедила, че няма вид на погребален агент и че човекът не е дошъл да си поръча

514 рисуващ

Антоанета Маркова фотограф

пишещ

Христо Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

515

пишещ

погребение – въпреки че мнозина след посещение в НАП са готови да прескочат и до погребалната агенция – го попитала с какво може да му помогне. Старецът казал, че с нищо не може да му се помогне и най-добре било да отиде и да се хвърли отнякъде, на което служителката за малко да се съгласи с него и да му затвори гишето. Дори била забравила да си вземе кафе от автомата пред входа на службата. Ама старецът показал едно листче и се оказало, че е дошъл на правилното място. На листчето пишело, че еди кой си на толкова и толкова години над седемдесетте, ме се налага глоба от петстотин (500) български лева ведно с лихвите, тъй като по еди кой си член се вмествал в оная алинея, която гласяла, че след като не си е декларирал допълнителните доходи, трябвало да му се вземат тези петстотин лева, иначе държавата щяла да минава към изземване на имуществото на човека, тъй като от пенсията нямало какво да се вземе – толкова малка била. И понеже му била малка пенсията старецът решил да се хване нощен пазач не за друго, а за да помогне на децата и внуците с нещо, тъй като на младини не могъл да открадне нищо, за да ги задоволи сега. Казал още, че нямало как да плати тези пари – нямало и кой да му ги даде – и най-добре е да се маха и да иде да се хвърля отнякъде. Ама, ако се хвърля, подхвърлил, децата ми трябва ли да ми платят дълговете. Защото, ако е тъй, то и хвърлянето нямало да помогне. Толкова отчаян човек тя не била виждала, усмихнала се с нейната добра усмивка, бръкнала в компютъра и, мечка страх – мен не страх, оправила нещата тъй, че старецът от този миг вече нямал никакъв акт и тя скъсала пътния билет за оня свят на стойност петстотин (500) лева пред очите на смаяният пътник. Старецът немогъл да повярва на очите си – защото и над седемдесет години да си пак може да ти се случи добрина невиждана за пръв път да те сполети – е рекъл с какво може да се отблагодари за добрината. Не че имал с какво, защото всичките пари от заплатата на нощен пазач давал на децата, а от пенсията заделял за шоколад на внуците. Ама ако може някак да се отблагодари, поискал. Жената се усмихнала и му казала, че нямало нужда да и се отблагодарява,

516 рисуващ

Антоанета Маркова фотограф

пишещ

Христо Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

517

пишещ

само догодина да не забрави да си попълни декларацията. Защото можело да закъснее точно тогава за работа и нямало кой да му заличи грешката в регистъра. Старецът продължавал да я гледа с отворените си и беззъби уста и току промълвил, че се сетил как и ей сегинка щял да се върне. Обърнал се, без да се сбогува и излязъл навън. След малко се върнал и подал през гишето една найлонова торбичка. Имало нещо, загърнато в нея, жената не искала да го обиди, благодарила му и го попитала, ама ей тъй, от немай къде, какво има в торбичката. Старецът рекъл „Обядът ми”, извърнал гръб и излязъл от учреждението. Служителката отворила торбичката и, след като разгърнала вестника видяла две филийки хляб, едно сварено яйце и една маслинка – за сол – загърнати вътре.

518 рисуващ

Антоанета Маркова фотограф

пишещ

Христо Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

519

пишещ