Nedko Solakov

Публикация по повод изложбата Недко Солаков в Софийска градска художествена галерия, 7 май-5 юни 2009 This publication follows the exhibition Nedko Solakov at the Sofia City Art Gallery from May 7 through June 5, 2009

Каталог / Catalogue: Текстове: Аделина Филева, Яра Бубнова, Мария Василева, Недко Солаков / Texts: Adelina Fileva, Iara Boubnova, Maria Vassileva, Nedko Solakov Радактор: Мария Василева / Editor Maria Vassileva Превод: Агила / Translation: Agila Редактор на превода: Марк Босани / Language editor: Mark Bossanyi Снимки: Димитър Солаков / Photography: Dimitar Solakov Дизайн: Надежда Олег Ляхова / Design: Nadezhda Oleg Lyahova Печат / Printing illusion&neoprint © Софийска градска художествена галерия, Недко Солаков Sofia City Art Gallery, Nedko Solakov ISBN 9 789549 244236 Софийска градска художествена галерия / Sofia City Art Gallery Ул. Ген. Гурко №1 / 1, Gen. Gurko Street София 1000 / Sofia 1000 България / Bulgaria http://sghg.bg Изложба / Exhibition: Куратори: Яра Бубнова и Мария Василева / Curators: Iara Boubnova and Maria Vassileva Асистенти на кураторите: Даниела Радева, Владия Михайлова / Curator’s assistants: Daniela Radeva, Vladiya Mihaylova Технически асистенти: Весела Ножарова, Даниела Чулова, Стефан Стефанов / Technical assistants: Vessela Nozharova, Daniela Chulova, Stefan Stefanov Реклама: Петър Димов / Publicity: Petar Dimov

Софийска градска художествена галерия и художникът изразяват найискрена благодарност към институциите и хората, които помогнаха за реализирането на проекта: Дирекция „Култура“ към Столична община, Бояна Попова, Милена Ферер, Институт за съвременно изкуство – София, Национална художествена галерия, Художествените галерии в Ботевград, Габрово, Димитровград, Пловдив, Сливен, Домът на хумора и сатирата в Габрово, Слава Наковска, Веселина Солакова, Димитър Солаков, д-р Галентин Гатев, Снежана Симеонова и Борис Данаилов, Иван Мудов, Калин Серапионов, Правдолюб Иванов, Кирил Прашков The Sofia City Art Gallery and the artist want to express their sincere gratitude to those persons and institutions who made the project possible: Department Culture of Sofia Municipality, Boyana Popova, Milena Ferrer, Institute of Contemporary Art – Sofia, National Art Gallery, Art Galleries in the cities of Botevgrad, Dimitrovgrad, Gabrovo, Plovdiv, Sliven, the House of Humour and Satire in the city of Gabrovo, Slava Nakovska, Vesselina Solakova, Dimitar Solakov, dr. Galentin Gatev, Snejana Simeonova and Boris Danailov, Ivan Moudov, Kalin Serapionov, Pravdoliub Ivanov, Kiril Prashkov И на всички, които участваха в реализацията на проекта „Живот (Черно и бяло)“: Михаела Власева, Невена Денчева, Диляна Динева, Ясен Згуровски, Гергана Иванова, Петя Казанцева, Аспар Карахюсеинов, Йелена Кесич, Елена Мирчовска, Весела Михайлова, Владия Михайлова, Надя Младенова, Ивана Ненчева, Даниела Радева, Богомил Райнов, Рената Романска, Лальо Таков, Виолета Танова, Антон Терзиев, Иванка Тодорова, Наталия Тодорова, Невяна Тодорова, Самуил Стоянов, Деян Янев And to all who made the realization of the “A Life (Black&White)” project possible: Anton Terziev, Aspar Karahiuseinov, Bogomil Rainov, Daniela Radeva, Deyan Yanev, Diliana Dineva, Elena Mirchovska, Gergana Ivanova, Iassen Zgurovski, Ivana Nencheva, Ivanka Todorova, Jelena Kesic, Lalio Takov, Mihaela Vlasseva, Nadia Mladenova, Natalia Todorova, Nevena Dencheva, Neviana Todorova, Petia Kazantseva, Renata Romanska, Samuil Stoyanov, Vessela Mihaylova, Violeta Tanova, Vladiya Mihaylova

От много време се канехме да направим тази изложба, като основната съпротива срещу нея идваше от мен, разбира се. Официалното ми оправдание беше, че не намирам мотивация. Но пък през цялото време много ми се искаше да покажа на семейството си – хората, без които не мога – нещо, по възможност по-голямо, направено от мен в България. Искаше ми се и да видя дали младите хора от театралните пиршества на Явор биха чели моите истории; а и много ми се искаше да напиша такива истории по стените на български (за първи път). Признавам си: няколко чуждоземни куратора , с които – живот и здраве – ще правим голяма изложба след две години, също ме засилиха, като ентусиазирано реагираха на старите работи в софийското ми ателие (и особено на моите разкази кога, къде и как съм ги нарисувал) и отсякоха, че ще дойдат на откриването на изложбата в СГХГ, та: „Кога е тя, тази изложба, за да я сложим в календарите си?“ И вече нямаше мърдане – не можех да отлагам повече, трябваше да я направя. Останалото свършиха обичта на Веси, Димси и Слава и моите родители, прозорливостта и упоритостта на Яра и Мария и търпението на г-жа Филева; както и неимоверната подкрепа на всички приятели (и неприятели). Благодаря им от все сърце. Рядко се радвам (така съм устроен, за съжаление), но сега съм наистина радостен, че първата ми самостоятелна изложба, наречена на името ми, стана и даже свърши, и то в София. Недко Солаков 31.7.2009 София Явор Гърдев, театрален режисьор Филип Ван Каутeрен, S.M.A.K., Гент, Джонатан Уоткинс, Ikon Gallery, Бирмингам, Жоао Фернандеш, Fundação de Serralves, Порто

We have been meaning to hold this exhibition for quite a while.

Naturally I myself resisted it the most. My formal excuse was that I had no motivation. But throughout those years I wanted to show my family, the people I can’t live without, something big that I had done in Bulgaria. I also wondered whether the young people who took part in Javor’s1 theatrical feasts would like to read my stories; and I really wanted to write such stories on the walls in Bulgarian (for the first time). I have to admit that several curators2 from abroad, with whom we will hold a large exhibition in two years’ time if all goes well, also gave me a boost with their enthusiasm for some old works in my Sofia studio (and especially for my stories about when, where and how I came to complete them) and categorically promised that they would come to the opening of the exhibition in the Sofia City Art Gallery, saying: “When is this exhibition scheduled for, so that we put it in our calendars?“ So I was left without any choice. I could not put it off any longer. I had to go for it.

The rest was done thanks to the affection shown by Vessi, Dimmi, Slava and my parents, Iara and Maria’s forward-looking attitude and perseverance, Mrs. Fileva’s patience and the incredible support of all my friends (and “non-friends”). I would like to thank them from the bottom of my heart.

I am seldom happy (sadly that is just the way I am), but now I am really pleased that the first solo exhibition in my name has taken place and come to an end – and nowhere other than in Sofia.

Nedko Solakov July 31, 2009 Sofia

Javor Gardev, theatre director Philippe Van Cauteren, S.M.A.K., Ghent, Jonathan Watkins, Ikon Gallery, Birmingham, João Fernandes, Fundação de Serralves, Porto

1

2

Реализацията на настоящата ретроспектива на Недко Солаков е проект на кураторите Мария Василева и Яра Бубнова и е първата голяма изложба на художника в България след 1988 г. Дълго време Недко Солаков обмисляше своето завръщане пред българската публика. Повод за него трябваше да е 50-годишнината му, но процесът продължи по-дълго. Това се дължеше, от една страна, на трудния подбор на произведения от богатата творческа кариера на художника, а от друга, на притеснението как ще бъде прието неговото изкуство след продължителното отсъствие от българската художествена сцена. Изложбата успя да разкрие по необичаен начин творческата биография на Недко Солаков в продължителен времеви диапазон от 70-те години на 20-ти век до днес. Представи динамичната и разностранна работа, както и важните метаморфози на автора в изкуството – от живописните платна през инсталациите, обектите и видеото до авторските текстове и документи. Тя заприлича на едно от първите му произведения, които ясно дават заявка за промяната в изкуството му – творбата „Строго секретно“, създадена в периода декември 1989 – февруари 1990. И ако в чекмеджетата на сандъчето са подредени 179 картончета, в които художникът е описал и нарисувал отделни свои преживявания, изповеди и части от своя живот, то настоящата експозиция е като огромен шкаф-хранилище, от който „изпълзяват“ всички значими творби, които отново, като изповед, разкриват твореца в личен, обществен и художествен план. Уникална като проект, замисъл, смислови връзки и информация, изложбата носи своята хронологична подреденост, която ни повежда по един

This retrospective exhibition of Nedko Solakov’s work became a fact thanks to curators Maria Vassileva and Iara Boubnova to turn into the artist’s first large-scale exhibition in Bulgaria after 1988.

Nedko Solakov has been considering his return to the Bulgarian public for a long time. It was initially planned for the exhibition to commemorate his 50th birthday, yet the process of organizing it took longer than planned. This happened, because, first of all, selection was made difficult by the artist’s rich body of artworks, and also because of uneasiness prompted by uncertainty about the reception his art might get after his long absence from the Bulgarian art scene.

The exhibition succeeded in presenting Nedko Solakov’s career as an artist in an unusual way, covering the period between the 1970’s and the present day. It revealed the artist’s dynamic and diverse work, as well as the significant metamorphoses in his art, starting from his paintings, through the installations, objects and video, to get his texts and documents.

The exhibition was like one of the first works signalling the change in his art, namely “Top Secret”, created in the period between December 1989 and February 1990. And while the file box featured in the said work contains 179 index cards, where the artist has made descriptions and drawings giving an account of individual experiences and confessions of his, as well as of episodes of his life, the exhibition under consideration is reminiscent of a huge filing cabinet out of which are “crawling” all his significant works, once again giving a confession-like account of the artist’s personal, social and artistic life. Unique as a project and concept, as well as in terms of semantic relations and informational content, the exhibition is arranged as a timeline, thus leading us on a long journey through the labyrinth of Nedko Solakov’s art, viewed from the distance of time.

продължителен път в лабиринта на изкуството на Недко Солаков, погледнато от дистанцията на времето. Историята на това пътуване се допълва и от авторските текстове, които първоначално се вплитат деликатно в произведенията, за да прераснат в цели истории. Художникът постига пълен синтез между текст и изображение и те не се илюстрират взаимно, а съществуват едновременно. Накрая самата изложба става цялостен разказ, едно ново произведение, изградено на основата на създаденото през годините. В лабиринта на неговото изкуство можем да усетим и движението на художника по света: след българските градове все по-често се появяват имена на важни музеи за съвременно изкуство и международни форуми в Европа, Азия и Америка. Художникът постепенно се превръща в една от водещите фигури на съвременното изкуство. С изложбата българският зрител получи уникалната възможност да се запознае с много от най-известните работи на художника, подробно да усети развитието и реализацията на творческите му идеи и да разбере как за 20 години Недко Солаков успя да натрупа завидна международна слава, да направи изложби в най-известните световни музеи и да запише името си сред водещите артисти по света в момента. Творческото завръщане в България е разказ с продължение в утрешния ден, в който Недко Солаков ще добави нови художествени истории – приказни, весели, мрачни, забавни, отблъскващи, с хубав или тъжен край, но пълни с надежди, които ние очакваме.

The story of this journey is complemented by the artists’ texts, which are delicately intertwined with the works initially to later turn into stories in their own right. The artist achieves complete synthesis between text and image, where the two do not illustrated one another, but rather exist simultaneously. The exhibition itself relates a comprehensive story, which a new artwork is created on the basis of all the artworks that came to life through the years.

While moving inside the labyrinth of the artist’s work we can trace his movement around the world: the mentions of Bulgarian cities are followed by more and more frequent mentions of the names of major museums of modern art and international forums in Europe, Asia and America. The artist has gradually turned into one of leading figures on the contemporary art scene.

The exhibition gave Bulgarian viewers the opportunity to get acquainted with many of the artist’s most prominent works, to get a comprehensive idea of the development and realization of his artistic ideas and to realize how, in the past 20 years, Nedko Solakov succeeded in gaining enviable international fame, in having exhibitions in the most prestigious museums in the world and in becoming one of the leading artists in the world at present.

His artistic return to Bulgaria is a story to be continued over the days following the present one, when Nedko Solakov will create more artistic stories – fairy tale-like, joyful, macabre, funny, and repulsive, with a nice or a sad ending, yet stories full of hope, which we are looking forward to.

Аделина Филева Директор СГХГ

Adelina Fileva SCAG Director

Мария Василева / Maria Vassileva Яра Бубнова / Iara Boubnova

Мария Василева: Какъв е първият ти спомен от художника Недко Солаков? Кога и с какво го „разпозна“ като интересна фигура в родната художествена сцена? Яра Бубнова: Още в „Градът?“ Недко ми стана интересен, защото той не само най-много се отдалечи от това, което тогава смятах за традиционни изразни средства, но и заради уникалното съчетаване на поезия, интимност, ирония, странен битовизъм, уличен език в много персонален наратив, който се учех „да чета“ така, както се четат криминални романи – отгатвайки връзки между отделните елементи. М.В.: През 1991 г. 9 критици направихме изложба-класация „Каймак арт“, чрез която определихме „най-“ художниците по това време. Недко излезе на първо място. В кратка бележка по този повод пишеш, че той е „нов културен феномен“. Какво означаваше това за ранните 90-те в България? Я.Б.: Още преди 20 години Недко вярваше, че правенето на изкуство не е просто професия, за която са нужни определени умения, нито е просто „съдба“, когато художникът е някакъв проводник на таланта между надарилите го висши сили и произведението му. Солаков е сред от първите у нас, които осъзнаха, че художникът през 20. век е уникално комплексно и социално създание, както и че българската художествена сцена не съществува изолирано само със своите си ценности и йерархии. Той упорито и последователно се учеше ясно да формулира идеите си, да им намира незаменими изразни средства, да поема рискове както в творческото, така и в общественото пространство. Някога назовах работите му „максималистични“ (като опозиция на минимализма), заради неговата способност да използва всякакви изразни средства. Бих добавила и неговата „интерактивност“ – способността да въвлича най различни зрители в съвместна работа по осмисляне на нещата. М.В.: Можеш ли да назовеш една работа на Недко, която го „извади“ от местния контекст и го постави в друга орбита? Какво му помогна това да се случи? Я.Б.: От моя гледна точка това е „Нов Ноев ковчег“ (1991-92) с шантавата му история, с разнообразните художествени средства в него, с привкуса на сценичност в инсталацията. Той първоначално е показван в София, но без особени коментари. Истинският триумф се случи на Истанбулското биенале през 1992 г. Великолепната работа бе подпомогната от блестящ текст на Лъчезар Бояджиев, също от неговата прекрасна селекция на другите участници (Любен Костов и Георги Ружев), формирала висококачествен национален контекст, от кураторските амбиции на Васиф Кортун и моите упорити „комисарски“ усилия. Другата е „Живот (Черно и бяло)“ (1998- ) – философска метафора с чувство за хумор. М.В.: През 1999 г. двамата заедно направихте елегантно, смешно и запомнящо се участие на Венецианското биенале, въпреки липсата на подкрепа от страна на българската държава. Работихте при екстремни условия. Натрупа ли опит и какъв в процеса на общуване с Недко по това време?

Maria Vassileva: What is your earliest memory of the artist Nedko Solakov? When and how did you recognize him as an intriguing figure on the native art scene?

Iara Boubnova: My interest in Nedko’s work was provoked as early as the time of “The City?” exhibition, not only because of the fact that he was the one who went the farthest away from what I considered to be traditional means of expression back then, but also because of the unique combination of poetry, intimacy, irony, weird depiction of routines in everyday life, and street language in a very personal narrative, which I was learning to “read” the way one reads detective novels, namely by trying to establish the connection between the individual components.

Maria Vassileva: In 1991 nine of us critics organized a chartexhibition entitled „Cream-art”, rating the top artists at that time.

Nedko ranked first. In a short note referring to this event you called him “a new cultural phenomenon”. What was that supposed to mean in Bulgaria of the early 1990’s?

Iara Boubnova: As early as twenty years ago Nedko believed that art making isn’t just a job that requires specific skills and neither is it simply “fate”, when the artist acts as the mediator between the divine powers having conferred talent upon him and his work of art. Solakov was among the first to realize that the 20th century artist is a unique, complex and social creature, as well as that the Bulgarian art scene was not an entity existing in isolation, based exclusively on its values and hierarchies.

He was very persistent in learning to clearly formulate his ideas, to find out indispensable means of expression, to take both artistic and social risks. Back in the past I labeled his works “maximalist” (as opposed to minimalist) because of his ability to use any means of expression. Here I would add his “interactivity” – that is, his ability to involve the greatest variety of viewers in a joint effort to consider issues at stake.

Maria Vassileva: Can you single out a work of Nedko’s that “took him out” of the local context and put him into a different orbit? What made this possible?

Iara Boubnova: Up to me, this is “New Noah’s Ark” (1991-92) with its bizarre story, diverse means of expression and the touch of magic given to the installation. This work was first exhibited in Sofia, without causing much of a stir, though. The work’s true recognition came at the 1992 Istanbul Biennial, where it was hailed as a triumph. This admirable work was supported by a brilliant text by Luchezar Boyadjiev, as well as by his wonderful selection of the rest of the participants (Lyuben Kostov and Georgi Rouzhev), thus providing a high-quality national context, and also by Vasif Kortun’s ambitions as a curator and my persistent “commissioner” efforts. Another one is “A Life (Black and White)” (1998- ) – a philosophical metaphor with a sense of humour.

Maria Vassileva: In 1999 the two of you participated in the Venice Biennale in an elegant, funny and memorable way, despite the lack of support from the Bulgarian state. You worked under extreme circumstances. Did you gain experience in the process of communicating with Nedko back then and what was the experience like?

Я.Б.: Да не се отказвам и постоянно да се уча. Заради това венецианско участие, поставено в перспектива, ми се иска да отбележа едно страна в творчеството на Недко. Може би не целенасочено, но от доста време той се занимава с брендинг на съвременната България: картичката с националния трикольор във „Съобщение“ тогава, България като страната на чудесата в „Истината. Земята е плоска“ (1992-95), а най-скоро – „Дискусия (Собственост)“ (2007) и „Съвременна история с духове, чифт обувки с високи токчета, (две наводнения) и разни други пакости“ (2008). В тези работи Недко говори за различни проблеми на съвременния свят, постоянно включвайки в него България. Има и други... Нещо като недооценен у дома посланик на добра воля...

Iara Boubnova: I learned how to be a non-quitter and a persistent learner.

Speaking of our participation in the Venice Biennale, I would like to emphasize one aspect of Nedko’s art. He may not be doing it consciously, yet he’s been involved in the branding of modern Bulgaria for quite a while: the picture postcard featuring the three colours of the national flag included in his work “Announcement” presented back then; Bulgaria as the Wonderland in “The Truth (The Earth is Plane, the World is Flat)” (1992-95), and most recently in “Discussion (Property)” (2007) and “A Recent Story with Ghosts, a Pair of High-Heeled Shoes, (a couple of floods) and Some Other Mischievous Acts” (2008). Nedko elaborates on various issues faced by the modern world in these works, which constantly feature Bulgaria as part of this world. And there are still others… He’s something like a goodwill ambassador, not fully appreciated as such in his home country...

М.В.: Самата ти имаш впечатляваща международна кариера, пътуваш много и познаваш целия артистичен свят. От моя скромен опит знам, че винаги и навсякъде по света, когато се появи някой от България, неизбежно става дума за Недко. Какви реакции си запомнила извън официалните? Я.Б.: Недко е нещо като БГ бренд. Обаче веднъж в Ню Йорк една видна културтрегерка ми скри шапката с „Isn’t Nedko cute?“(!!!)

Maria Vassileva: You, too, have had an impressive international career, you travel a lot and you know everybody in the art world. I know from my own humble experience that whenever a Bulgarian goes abroad, no matter where, Nedko’s name would inevitably crop up in the conversation. What are your recollections in this regard, outside the formal responses to his name?

Iara Boubnova: Nedko is something like a BG representative brand.

Nevertheless, on one of my visits to New York a lady who is a distinguished Kulturträger truly knocked my socks off by saying “Isn’t Nedko cute?”(!!!)

М.В.: Недко изглежда много самоуверен и категоричен. По-близките хора около него знаем, че е чувствителен и подлага всичко на съмнение. Отразява ли се това в работите му? Изложбата в София също беше отлагана и отлагана в голяма степен и поради тази вътрешна несигурност. Какъв е истинският образ на Недко Солаков? И успя ли да го покаже в софийската изложба? Я.Б.: Това е сложна тема – за автора и „продукта“, за това, какво е изкуство – авторът, средата, погледът на зрителя + аурата, медийното внимание, и още много неща. Не съм голям любител на изповедално изкуство, ако в него няма дистанция, самоирония, образност. Не мисля, че целта на изложбата беше да покаже Недко Солаков – човека. Но се надявам, че показахме художника – с наситена биография, самостоятелен и разнообразен, взимащ неочаквани композиционни и пространствени решения, използващ различни средства и подхващащ различни теми. М.В.: Доволна ли си от изложбата „Недко Солаков“ като краен резултат и от начина, по който бе възприета? В голяма степен тя имаше представителен, образователен характер. Премина ли скептицизмът в разбиране? Или с други думи, получи ли се поне някакво осъзнаване на значението на художник с подобни международни успехи за развитието на местната сцена? Я.Б.: Представителен характер, да, нали това искахме с теб. Но една изложба, дори и много добра не може да замести образованието и да заличи комплексите. Това е солидна брънка във веригата, която заедно „ковем“ от доста време.

Maria Vassileva: Nedko looks quite self-confident and definite in his opinions. Those of us who are closer to him, though, know that he is a sensitive person who questions everything. Does this have an impact on his artworks? The exhibition in Sofia kept being postponed largely due also to this inner sense of insecurity. What is the true image of Nedko Solakov? And did he manage to reveal it in his Sofia exhibition?

Iara Boubnova: This is a complicated issue – about the artist and „the outcome”, about what art is all about – the artist, the environment, the viewer’s attitude plus the aura, the media coverage, and many other things.

I am not a huge fan of confessional art, unless it keeps the viewer at a distance, and relies on self-irony and figurativeness. I don’t think that the exhibition aimed to reveal Nedko Solakov’s personality. Yet, I hope that we succeeded in presenting the artist – an artist with extensive achievements, independent and diverse, taking unexpected compositional and spatial decisions, using various means of expression and bringing up a wide range of topics.

Maria Vassileva: Are you satisfied with the outcome of the “Nedko Solakov” exhibition and with the way it was received? It was largely a representative, educational exhibition. Was skepticism transformed into understanding? To put it in other words, did the exhibition manage to raise at least a little awareness of the importance of an internationally acclaimed artist in the context of the development of the local art scene?

Iara Boubnova: Yes, it was a representative exhibition, this is what you and I meant it to be, remember? But a single exhibition, no matter how good, cannot be a substitute for education, neither can it do away with inferiority complexes. It is a solid ring in the chain we have been “forging” for a long time.

Яра Бубнова / Iara Boubnova Мария Василева / Maria Vassileva

Яра Бубнова: Изложбата на Недко замислихме отдавна, обсъждахме много пъти, и естествено имаше различни „оттенъци“ в нашите очаквания спрямо нея и спрямо него самия. Може би утопично искахме да покажем „целия“ Недко Солаков в една изложба, не просто ретроспектива, но още повече. Как си представяше това „повече“? Мария Василева: Искахме най-накрая българската публика да види, че освен тракийското злато, златните момичета и Бербатов, има и други постижения, с които може да се гордее. Улавям се, че когато говоря за Недко Солаков ме избива на патриотизъм, но факт е, че той е един от хората, през които държавата ни се разпознава в културните кръгове в чужбина. Искаше ми се Недко Солаков да бъде забелязан и тук и да бъде използван за легитимацията ни пред света. Я.Б.: Много ми е любопитно във връзка с работите на Недко как приемаш понятието „радикално“ изкуство, което у нас по недоразумение се асоциира с кръв/лошо качество/неясно послание. Аз пък смятам, че по-голямата част от работите на Недко са и доста радикални, нали? М.В.: От едната страна е всичко около работите – абсолютно и непоколебимо, безкомпромисно преследване на целите, изграждане на стриктна система от поведенчески действия, ясна логика на публично присъствие… Звучи странно, че това, което е нормално при една развита система на художествени отношения, на нас ни изглежда „радикално“… Такава е действителността и истината е, че Недко Солаков зададе параметрите на едно съвременно художническо поведение и те се следват от редица по-млади автори. По отношение на работите – Недко Солаков не се страхува да се разголи пред публиката (и буквално, и преносно), ако това има смисъл в контекста на собственото му разбиране за света и изкуството Я.Б.: Доколкото зная, ти си първият критик, писал статия за Недко на престижното ниво на тогавашното списание „Изкуство“. В нея става дума за неговата живопис. Мислиш ли, че някои от определенията и характеристики, които си използвала важат за неговите работи и днес? М.В.: Има наблюдения, които могат и днес да бъдат приложени към работите му и други, които не могат. Ето някои от първата група: ясно изведен виц, сарказъм и гротеска, които ни поставят в ролята на иронизиращи наблюдатели; усет към малките неща от всекидневието; пристрастие към теми, в които границите на реалното и иреалното са размити; интерес към двузначността на съществуването, борбата между илюзиите и подчиняването на привидното; умение да конструира парадоксални ситуации; сътворяване на друга реалност, в която съжителстват историята и бъдещето, истинското и мечтаното; интерес към фантастичното като опит за овладяване на невидимата реалност; изненадващи идейни и композиционни хрумвания – все цитати от статията в брой 7 на списание „Изкуство“ от 1985 г.

Iara Boubnova: We considered the organization of Nedko’s exhibition for a long time, we discussed it on numerous occasions and there were naturally many “nuances” to our expectations of the exhibition and the artist himself. We may have had the idealistic aim of presenting Nedko Solakov “from A to Z” in a single exhibition, which was not to be a mere retrospective exhibition, but something more than that. What was your idea of that “something”?

Maria Vassileva: We wanted the Bulgarian public to finally realize that besides the Thracian Golden Treasure and Hristo Stoichkov, there are still other things to be proud of. I have come to establish that when I speak about Nedko Solakov I get patriotic, yet it is a fact that he is one of the people who helped make Bulgaria recognizable in cultural circles abroad. I wanted Nedko Solakov to be noticed here as well and be used in the efforts to put Bulgaria on the map.

Iara Boubnova: Speaking of Nedko’s works, I am really curious about your understanding of the notion of “radical” art, which, because of a misunderstanding, has been associated in our country with blood/poor quality/unclear messages. Well, I myself consider most of Nedko’s works to be quite radical, how about you?

Maria Vassileva: First of all, this has to do with his approach to work, characterized by absolutely unwavering, uncompromising pursuit of goals, building of a strict behavioral system, and clear logic of public presence… It is kind of strange that what is considered to be normal within a well-developed system of artistic relations, is deemed “radical” here…That’s the way it is and the truth is that Nedko Solakov set the parameters for a modern artistic behaviour, which are now guiding a number of younger artists. As to the artworks themselves, Nedko Solakov is not afraid to bare it all (both literally and figuratively), if this makes sense in the context of his understanding of art and the world.

Iara Boubnova: As far as I know, you were the first critic to have written an article about Nedko at the prestigious level of the “Izkoustvo” (“Art”) Magazine, which used to be published back in the past. The article focuses on his painting style. Do you think that part of what you wrote back then to describe and characterize his work is still relevant to his current work?

Maria Vassileva: There are observations that are still relevant to his current work, yet there are also others that are not. Examples of the former type of observations are as follows: undisguised humor, sarcasm and grotesque, which assign us the role of ironizing viewers; an eye for small things from everyday life; fondness for topics that blur the line between reality and illusion; interest in the ambiguity of existence, the fight between illusions and subordination to the ostensible; ability to construct paradoxical situations; creation of alternative reality where history and the future, reality and dreams exist side by side; interest in fantasy in an attempt to grasp invisible reality; surprising ideas in terms of topics and composition – those are all quotations form the article in issue No 7/1985 of the “Izkoustvo” Magazine.

Я.Б.: Ти познаваш Недко по-дълго и от мен. Смяташ ли, че има някакви влияния върху него тук в България, в началото на биографията му или дори по-късно? М.В.: Недко Солаков е активен и любопитен човек. Той е много добре информиран и е истинска енциклопедия на имена и работи. Притежава колекция съвременно изкуство, но събира и рисунки на български модернисти. Очевидно се изгражда като автор на базата на познанието, а не на принципа на отрицанието. Това, което обаче най-силно му влияе и тогава и сега, е самата среда. Тя е много щедра по отношение на абсурдите, които предлага, а Недко Солаков има око за това.

Iara Boubnova: You have known Nedko for a longer time that I have. Do you think he had any Bulgarian influences at the beginning of his artistic career or even later?

Maria Vassileva: Nedko Solakov is an active and curious person. He is very well-informed, he is a true encyclopedia of names and works. He has a contemporary art collection, but he also collects works by Bulgarian modernist artists. He has obviously developed as an artist on the basis of knowledge and not on the principle of negation. What he has always been affected by most, though, is the surrounding environment. It is a very prolific source of absurdities, and Nedko has an eye for the latter.

Я.Б.: Още през 90-те ти си отбелязала умението на Солаков „да мисли и глобално, и в детайл“. Какво имаше пред вид? М.В.: Не знам по какъв повод съм казала това, но сегашната изложба доказва правотата на това твърдение. Тя е нагледен урок за способността му да обхване в детайли един период от почти 30 години и едновременно с това да произведе едно глобално произведение без да се изгуби из лабиринтите на собствените си творчески лутания. Той е развил през годините умението да мисли мащабно (в рамките на конкретната работа и в съпоставка с всичко, което се прави по света), но е запазил любов към играта с дребните неща, което се превръща в запазената му марка.

Iara Boubnova: As early as the 1990’s you noted Solakov’s ability to “think globally, yet with close attention to detail”. What did you have in mind?

Maria Vassileva: I can’t recall the reason why I said that, but the current exhibition proves the validity of this statement. The exhibition is a perfect example of his ability to reveal in detail a period of almost thirty years and come up at the same time with a global artwork, without getting lost in the labyrinths of his own artistic wanderings. He has developed the skill to think globally through the years (within the framework of each individual artwork and in relation to everything that is currently being done around the world), yet he has kept his love for toying with small things, which has turned into his trademark.

Я.Б.: Смяташ ли, че успяхме да не направим „документална изложба“, независимо от наличието на много документация на работи, собственост на колекциите в чужбина? М.В.: Проектът беше много труден. Да направиш изложба без реално да имаш работи и тя да няма вид само на документален архив, а да предава силната визия на Недковите работи, това си е за медал. Очевидно ограничени от малкото работи на Солаков, налични в България, и от липсата на средства, ние в голяма степен правихме възстановки чрез фотоси, документи и текстове. Нещо като триизмерна „мемориална панорама“ на творчеството му, при която има и естетическо внушение и достатъчно информация. Мисля, че изложбата така и въздействаше – найнапред с цялостната визия, а след това с документалността.

Iara Boubnova: Do you think we succeeded in failing to make a “documentary exhibition”, despite the presence of much documentation giving account of works belonging to collections abroad?

Maria Vassileva: This was a very difficult project. Making an exhibition without the artworks themselves, without the exhibition looking like a mere documentary archive, yet being able to convey Nedko’s works’ powerful vision, is an achievement deserving of a medal. Obviously restricted by the scarcity of Solakov’s works available in Bulgaria, as well as by the lack of funds, we mostly made reconstructions with the help of photographs, documents and texts. Something like a three-dimensional “recollection panorama” of his art, which is conveying an aesthetic message, while providing a sufficient amount of information. I think that was how the exhibition worked – the overall visual impression took precedence over the documentary aspect of the exhibition.

Я.Б.: Изложбата стана доста популярна. Кое би оценила като най-привлекателните й качества за непрофесионалисти? А за професионалисти? М.В.: Хубав въпрос. За непрофесионалисти – сладкия шок, че „може и така“, както по отношение на неговия собствен подход към нещата, така и по отношение на различната логика на музейния разказ. За професионалистите – изчерпателността и необичайното решение на една ретроспектива. Хубаво е, че се избегна клишето на подобен тип изложби; че оригинали, документи и авторски текстове са омесени в едно цяло, че четливата линеарност на развитието е проследена не хронологически скучно, а се разкрива сред многотията от връзки и взаимоотношения. Мисля, че това отговаря на образа на самия художник – последователен и строг, но и безкрайно многословен и закачлив.

Iara Boubnova: The exhibition became quite popular with the viewers.

What do you believe are its most attractive aspects as far as lay people are concerned? And how about professionals?

Maria Vassileva: Nice question. What is most attractive for lay people is the sweet shock of “you can do it that way, too” concerning both the artist’s approach and the logic of presenting the story applied by the museum. As to professionals – the comprehensiveness and the unusual approach to a retrospective exhibition. It is nice that the exhibition avoided the clichéd approach to this type of exhibitions; that original works, documents and texts by the artist are blended into a single whole; that the clear line of the exhibition’s development is not based on dull chronology, but is rather traced following the logic of multiple connections and interrelations. I think this is relevant to the image of the artist himself – consistent and strict, yet also extremely loquacious and eager to tease.

Недко Солаков, Софийска градска художествена галерия, 7 май-5 юни 2009, зала 1 Nedko Solakov, Sofia City Art Gallery, May 7-June 5, 2009, exhibition hall #1

79* „Живот (Черно и бяло)”, 1998черна и бяла боя, двама бояджии, които постоянно пребоядисват стените на изложбеното пространство в черно и бяло през цялото време на изложбата вариращи размери Колекции: Peter Kogler, Виена; Susan and Lewis Manilow, Чикаго; Колекция Hauser und Wirth, Сен Гален; Музей за модерно изкуство, Франкфурт; Тейт Модерн, Лондон Авторски екземпляр от тираж от 5 и 1 AP, Софийска градска художествена галерия, 2009 “A Life (Black & White)”, 1998black and white paint; two workers/painters constantly repainting the walls of the exhibition space in black and white (following each other) for the entire duration of the exhibition, day after day dimensions variable Collections of Peter Kogler, Vienna; Susan and Lewis Manilow, Chicago; Sammlung Hauser und Wirth, St. Gallen; Museum für Moderne Kunst, Frankfurt am Main; Tate Modern, London Artist Proof from an edition of 5 and 1 AP, Sofia City Art Gallery, 2009

* Номерацията на работите в каталога отговаря на списъка, който посетителите получаваха в изложбата * Artworks listed in the catalogue are assigned the same numbers as in the list that was available to the exhibition visitors

79

a. Това е може би една от първите работи (от студентските ми години), за която реших, че е станала картина. Казваше се „Сън“, м.б. пл. 90х90 см. По това време все още сънувах, че излитам от улицата пред къщата на баба и дядо – винаги навреме: точно преди да ме хванат „лошите“, които ме преследваха This is maybe one of my first works (dating back to my years as a student), which I thought was good enough to be a painting in its own right. It was called “Dream”, oil on canvas, 90х90cm. Back then I still dreamed that I was flying away from the street where my grandma and grandpa lived, always just in time before the “bad guys” could catch me b. Няколко години по-късно, около 1986/87 – работата замина за САЩ и участва в нещо като полупредставителна изложба на бълг. съвр. Изкуство в Питсбърг, PA. Галерията се казваше “International Images” Ltd. Посредникът „Хемус“ (държавната организация, единствена имаща правото да търгува с Art извън България) така и не ми я върна Several years later, around 1986/87, the work was sent to the USA to be included in something of a semi-representative exhibition of Bulgarian contemporary art in Pittsburgh, PA. The gallery was called International Images Ltd. and the name of the state art brokerage agency was Hemus (the organization that had the exclusive right to trade abroad in art). I never got it back

a

b

c

3

2 e 1

g

f

d

c. След Академията (1975-81) – 2 години казарма (Строителни войски, солташак). Изрязах доста сграфита, но пък и никой от началниците не обръщаше внимание на „цапаниците“, които правех в ателието си в поделението в Габрово After the Academy of Fine Arts (1975-81) I served 2 years in the army construction corps (flunkey). I scratched quite a few sgraffiti, but none of the commanders paid any attention to the blotches I was making in my studio at the army unit in Gabrovo. d. В казармата станах и член на СБХ (на 24 ½ години). Разбира се, връзките ми с Държавна сигурност (в лицето на 2 вкр-та) продължиха и в Строителни войски (а как започнаха през есента на 1976 и ги прекъснах през лятото на 83-та, може да проследите в другия край на Зала 1) When I was in the army I became a member of the Union of Bulgarian Artists (aged 24 ½). Naturally, my contacts with the State Security Service (personified by two military counter intelligence agents) continued after I joined the Construction Troops (at the far end of Hall 1 you can see how it began in the autumn of 1976 and ended in the summer of 1983) e. За това сграфито ми дадоха 1 седмица отпуска. За горното (много попросто и по-малко) – 2 седмици. Намалиха отпуската/награда, след като видяха, че първото (горното) го изрязах за няколко часа I was rewarded a week’s leave for this sgraffito, and two weeks for the one on top (much simpler and smaller). They shortened the leave when they saw that it only took a few hours to scratch the first one (on top) f. за това (още по-голямо) нямаше специална отпуска / награда I didn’t get any leave or prizes for that (much bigger) at all g. Първата ми самостоятелна изложба. Толкова много дължа на баща ми и майка ми. Татко беше основния „коректив“ дали една картина е станала или не. Например, едната от горните две (#3) трябваше да бъде завършена за нула време (заедно с „Любимият й сезон“ и „Произшествие“ – и трите подготвяни за „Кюстендилска пролет“, 1982), защото 1 ден преди приемането на работите за журиране, моите началници ме извикаха в дивизията в Плевен да правя някаква украса. Та, тези три картини трябваше да станат за няколко часа и татковите „пипни тук“ и „това малко се къса“ бяха незаменими. А майка ми ми е чела и разказвала толкова много приказки, че и досега измислям такива. Да са живи и здрави!

My first solo exhibition. I owe so much to my father and mother. It was mainly Dad who kept me on the right track about whether a painting worked or not. For instance, one of the two works at the top (#3) had to be completed in no time (together with “Her Favourite Season” and “Accident”. All three of them were to be presented at the Kyustendil Spring exhibition in 1982), because on the day before the deadline for submitting works to the panel of judges, my army chiefs called me to the army division in Pleven to make some decorations. So those three paintings had to be completed in a few hours and my dad’s “change it a bit here” and “it doesn’t match there” were indispensable. And my mother read and told me so many fairy tales that I still keep inventing such stories. Good health to them!

1. Стенописи, 1981-1983 N-ски поделения на строителни войски (Плевен и Габрово) Murals, 1981-1983 NN Unit of Bulgarian Construction Corps (Pleven and Gabrovo) 2. „Джина”, 1982 маслени бои върху платно, 54х65 см Софийска градска художествена галерия “Gina”, 1982 oil on canvas, 54x65 cm Sofia City Art Gallery 3. „Всяка вечер точно в шест”, 1982 маслени бои върху платно, 46х61 см Софийска градска художествена галерия “Еvery Evening at Six O’Clock Sharp”, 1982 oil on canvas, 46x61 cm Sofia City Art Gallery

a

a. На 23.3.1985 срещнах Слава – жената, без която не мога и която е „коректива“ ми сега. Да е жива и здрава!

On March 23, 1985 I met Slava, the woman I can’t live without and who keeps me now on the right track 4. „Оплюване”, 1984 маслени бои върху платно, 65х92 см Национална художествена галерия “Spitting”, 1984 oil on canvas, 65x92 cm National Art Gallery, Sofia 5. „Мълвата”, 1984 маслени бои върху платно, 73х100 см Дом на хумора и сатирата, Габрово “The Rumour”, 1984 oil on canvas, 73x100 cm House of Humour and Satire, Gabrovo 7. „Скръб”, 1985 маслени бои върху платно, 73х92 см Художествена галерия Христо Цокев, Габрово “Grief”, 1985 oil on canvas, 73x92 cm Art Gallery Hristo Tzokev, Gabrovo

5

4 7

a

99

b

99. „Добра новина, лоша новина”, 2009 Софийска градска художествена галерия, София “Good News, Bad News”, 2009 Sofia City Art Gallery, Sofia a. Тези „Добри новини, лоши новини“ от 1998-2009 идват малко отникъде, макар че почти съм убеден, че историята с крокодила и прасето ми се беше присънила през една юнска нощ на 1984 г. (но крокодилът беше по-заспал, а прасето по-голямо)* *много се извинявам, но на два пъти ме прекъсваха докато писах и историята е направо глупава This “Good News, Bad News”, dated 1998-2009, sort of comes from nowhere, though I am almost positive that I had a dream about the crocodile and the pig story on a June night in 1984 (but the crocodile was drowsier and the pig was bigger)* *I am very sorry, but I was interrupted twice while writing, so the story is plain stupid b. Добрата новина е, че лошата още не е дошла. А лошата новина е, че въобще не е сигурно, че след лошата ще дойде пак добра The good news is that the bad news hasn’t happened yet. And the bad news is that it is not at all certain that the bad news will be followed by good news

a. този гол охлюв и още една работа наречена „Мислено разсъблечен оратор“ (м.б., същия размер, купи я след промените френски дипломат) бяха предложени за ОХИ „Голо тяло“. Журито отхвърли охлюва, аз се ядосах и я замазах. Окачена е отзад... ...първо нарисувах един гаден паяк (част от краката му се виждат още). След това направих „Моето семейство“. Ако се вгледаtе* все още може да видите очертанията на охлюва This slug and another work called “The Mentally Undressed Orator” (oil on canvas, same size, bought by a French diplomat after the democratic changes) were among the works submitted to the “Nude” National Art Exhibition. The jury rejected the slug, I lost my temper and painted over it. You can see it on the other side. ...First I painted a nasty spider (part of its legs are still visible). Then I completed “My Family”. If you take a closer look, you can still see the outlines of the slug 10. „Голо тяло”, 1986 маслени бои, графит върху платно, 65х81 см Предложена за ОХИ „Голо тяло“, 1986 и отхвърлена от журито. Замазана от автора. Върху нея нарисувана картината „Моето семейство“, 1987 Снимка Недко Солаков “Naked Body”, 1986 oil and graphite on linen, 65x81 cm Proposed for the National Art Exhibition “Nude”, 1986 and rejected by the jury.

Whitewashed by the author. On it painted “My Family”, 1987 Photo Nedko Solakov 15. „Моето семейство”, 1987** маслени бои, графит върху платно, 65х81 см Нарисувана върху „Голо тяло“, 1986 “My Family”, 1987** oil and graphite on linen, 65x81 cm Painted over “Naked Body”, 1986

a

15

10

* Начинът на изписване на авторските текстове е запазен Texts, as written in the catalogue, conform to the artist’s original texts in terms of spelling and script ** Работите, при които не е посочена собственост, принадлежат на художника ** The works, whose ownership has not been specified, belong to the artist

11 b

d

c 13

e

11. „Приказка”, 1986 маслени бои върху платно, 73х100 см “A Fairy Tale”, 1986 oil on canvas, 73x100 cm b. тук имаме за основа „сребриста“ живопис, която е ошляпана с цвят, повлиян от онази специализация в Белгия As a base here we have the “silverish” type of painting, splashed over with colour, influenced by that specialization in Belgium c. Весето се роди на 16.8.1986. Да е жива и здрава!

Vessi was born on August 16, 1986. Good health to her! d. В тогавашното ми ателие на бул. „България“ 84 трябваше да се прокара ток. Техниците сътвориха мощна волтова дъга, която гръмна на половин метър пред мен. Беше истински кошмар в очите ми. Имах чувството, че предмети (като този постамент) се търкалят в тях My studio at the time at № 54, Bulgaria Blvd. had to be wired up. The electricians “created” an enormous electric arc half a meter away from me. It was a real nightmare in my eyes. I had the feeling that objects (like this pedestal) were rolling inside my eyes 13. „Късо съединение”, 1986 маслени бои върху платно, 89х116 см Притежание на Снежана Симеонова и Борис Данаилов “Short Circuit”, 1986 oil on canvas, 89х116 cm Collection Snezhana Simeonova and Boris Danailov e. Вече работехме с Андрей, Божо, Греди, Вихрони, Свика и Филип (от лятото на 1986) за изложбата, в която – по идея на Филип – ние (живописците) не трябваше да покажем никакви картини I had already started working with Andrei, Bozho, Gredi, Vihroni, Svika and Philip (since the summer of 1986) for the exhibition to which, at Philip’s suggestion, we (painters) did not have to contribute any paintings

a. Дими се роди на 27.10.1987. Да е жив и здрав!

Dimmi was born on October 27, 1987. Good health to him!

17. „Пълно болшинство”, 1987 маслени бои върху платно, 89x116 см Дом на хумора и сатирата, Габрово “Full Majority”, 1987 oil on canvas, 89x116 cm House of Humour and Satire, Gabrovo 18. „Луна”, 1987 маслени бои върху платно, 50х61 см Градска художествена галерия, Пловдив “Moon”, 1987 oil on canvas, 50x61 cm City Art Gallery, Plovdiv

17 a

18

c

b d

e

b. Предишната ми голяма изложба (на Шипка 6, началото на 1988) картини, рисувани в жегавото лято на 1987 (на Борики и в София) + some авангард (отбелязан с „А“) My previous large-scale exhibition (at the 6 Shipka St. Gallery, early 1988).

Paintings made in the hot summer of 1987 (in the village of Boriki and in Sofia) + some “avant-garde” work (marked by the letter “А”) c. същество от готварско фолио, пъхнато в осв. тяло a creature made of kitchen foil, placed inside a lighting unit d. А Весето (на годинка и няколко месеца) ошари 5 журирани с оценки картини When Vessi (aged about 15 months) splashed paint on five paintings already valued by a jury for another solo exhibition e. Изглежда това е началото на A (not so) White Cube (не толкова) бял куб This seems to be the beginning of “A (not so) White Cubе”

21. „Страх”, 1987 маслени бои върху платно, 130х162 см “Fear”, 1987 oil on canvas, 130x162 cm a. Продължава да ме е страх и става все по-зле I’m still scared (of flying) and it’s getting worse b. През (почти) целите 80-те много се терзаех заради ДС доносничеството. Много ми се искаше да го изплача в няколко картини Ето я първата Throughout the 1980’s I was filled with remorse because of my collaboration with the State Security Service. I wanted to pour my heart out in paintings Here is the first one 20. „Покаяние”, 1987 маслени бои върху платно, 130х162 см Национална художествена галерия “Repentance”, 1987 oil on canvas, 130x162 cm National Art Gallery, Sofia 26. „Йерархия”, 1988 смесена техника, 145х130x3 см “Hierarchy”, 1988 mixed media, 145x130x3 cm

21

20

a b

26

25 25 g

d 22

23

24

c

d e

f

22. „Понякога хората се самоубиват”, 1988 маслени бои върху платно, 130x162 см “Sometimes People Commit Suicide”, 1988 oil on canvas, 130x162 cm c. жената на мой приятел и колега се беше самоубила. И той е покойник вече. Лека им пръст The wife of a friend and colleague of mine had committed suicide. He is no longer among us either.

Rest in peace!

23. „Те”, 1987 маслени бои върху платно, 130х162 см “They”, 1987 oil on canvas, 130x162 cm d. отново ни спасяват извънземни Rescued by aliens again e. продължавам да не пия и да не чукам чуждо (от 1982 и 1985) I still don’t drink or screw around (since 1982 and 1985) 24. „Гражданинът Михаил Булгаков съчинява писмо до Него (Сталин)”, 1987 акрил върху платно, 54х30 см “The Citizen Mikhail Bulgakov Composes a Letter to Him (Stalin)”, 1987 acrylic on canvas, 54x30 cm f. перестройка в действие Perestroika at work 25. „Вече обичам Съветския съюз”, 1988 маслени бои върху платно, 130x162 см “I Already Love the Soviet Union”, 1988 oil on canvas, 130x162 cm g. тази май че я отхвърлиха от изложба, но не съм сигурен This may have been rejected at an exhibition, but I’m not quite sure

34. Фрагменти от участието на Недко Солаков в изложбата „Градът?“, галерия „Раковски“ 125, София, 1988 Fragments from Nedko Solakov’s participation in the exhibition “The City?”, Rakovski 125 Gallery, Sofia, 1988 a. от СБХ отлагаха изложбата няколко пъти, но накрая стана. Имаше и голямо жури (начело със СБХ председателя), което я прие, но, разбира се, не постави никакви оценки на „работите“ The Union of Bulgarian Artists put off the exhibition several times, but it finally happened. There was a big jury (chaired by the Union head), which accepted the exhibition, but of course didn’t put any prices on the “works” b. Този фототапеt беше изложен на подобна стена на 300-400 м. оттук (посока club „Червило“), само че тогава гледаше на югозапад This photo-wallpaper was hung on a similar wall 300-400 metres away from here (in the direction of the “Chervilo” Club), only back then it faced south-west c. С две думи: много готино* беше * яко In a word, it was great * * cool

34 a.

c. b.

36 e

g 37

f

d 38

35

43

h

42

35. „Сандъче-картотека”, 1988 акрилни бои, туш, маслени бои, снимки, графит, бронз, алуминий, дърво, оргинална кутия за картотекиране „Градът?“, галерия „Раковски“ 125, София, 1988 Художествена галерия Петко Чурчулиев, Димитровград “Index-box”, 1988 acrylic, drawing ink, oil, photographs, graphite, bronze, aluminium, wood, original index box; “The City?”, Rakovski 125 Gallery, Sofia, 1988 Art Gallery Petko Churchuliev, Dimitrovgrad 36. „Трилър”, 1988 маслени бои върху платно, 73х92 см Художествена галерия Петко Чурчулиев, Димитровград “Thriller”, 1988 oil on canvas, 73x92 cm Art Gallery Petko Churchuliev, Dimitrovgrad 37. „Добро и зло”, 1988 маслени бои върху платно, 60х73 см Художествена галерия Петко Чурчулиев, Димитровград “Good and Evil”, 1988 oil on canvas, 60x73 cm Art Gallery Petko Churchuliev, Dimitrovgrad d. А тази история е много … ама почти никакъв черен маркер не иска да пише на тази стена… Един ден влизам в изложбата „Градът?“ и виждам етикет „Откупено от ХГ Димитровград“ върху „Сандъче-картотека“. Помислих, че някой се е избудалкал. Оказа се, че наистина искат да купят сандъчето. А то си няма оценка, а без официална оценка държавна (а те всички бяха държавни) галерия не може да го купи. Отидох при председателя на нашето жури. „Ама много сте нахални – не стига, че ви разрешихме изложбата, ами сега и оценки искате!“, ме скастри той приятелски. „Върви в комисията* (при СБХ) за кавалетни изкуства и нека те ти сложат оценка!“, ме посъветва той на изпроводяк. Влизам в комисията със сандъчето под мишница. Все едно че носех крастава жаба. Дърлиха се и пред мен, и след като ме помолиха да изляза в коридора, не пред мен. Около дузина мастити художници за около час (само двама защитиха сандъчето – Е.С и Р.Г.) така и не успяха да го „оценят“. „Виж какво, Недко, такъв тип „изкуство“ по принцип не може да се оцени. Ето, аз като бях в Париж, и там такива …и т.н. ми каза този председател. „Най-добре се върни при журито на вашата изложба – те ще ти го оценят!“, завърши той. Виж края под червената картина. Но от худ. галерия в Димитровград толкова много искаха сандъчето, че накрая им го подарих чрез фонд „1300 г. България“, при условие че ми откупят две малки, но с оценки (средни), работи. Работата (в смисъл на бизнес) стана, макар че първите историйки от букви „А, Б…“ липсват от единия от разделите, но това е неизбежно в условията на преход *ако някой нарисува например портрет на Д. Чинтулов и читалище иска да го купи, авторът отива в тази комисия и му слагат оценка (или отхвърлят портрета заради слаби худ. качества и читалището възлага на друг – одобрен (предложен от комисията автор - да направи портрета) And this story is quite … but hardly any black marker can write on this wall…

One day I walked into the gallery hosting the „The City?” exhibition and saw the tag “Purchased by the Dimitrovgrad City Art Gallery” on the card index box. I thought it was a prank. It turned out they really wanted to buy the chest, but it had no price and without an official price no state gallery could buy it (and they all were owned by the state). So I approached the chair of the Jury of “The City?”. “You’ve got a nerve! We let you have your exhibition and now you want us to do a valuation!”, the official snapped at me with a wink.

“Go to the Fine Arts Commission* (at the Union of Bulgarian Artists) to have your work valued!”, he advised me on my way out. I went to the commission carrying the box under my arm. They looked at it as if was a warty toad. They quarrelled amongst themselves, firstly in my presence, then told me to wait in

the corridor. It took this dozen bigwig artists about an hour (only two of them spoke in favour of the box – E.S. and R.G.), but they never got to do any “valuation”. “Listen, Nedko, this type of “art” does not generally lend itself to valuation. When I was in Paris, there were things like this…” and so on and so forth, the chairman told me. “You’d better go back to the jury of your exhibition and get them to do the valuation!”, he concluded. To be continued under the red painting.

But the Dimitrovgrad City Art Gallery wanted the box so much that I finally donated it to them through the “1300 years of Bulgaria” Fund on condition that they purchase two small works of mine which already had (modest) prices.

The deal was done, though the first short stories under the letters A,B…are missing from one of the box sections, but this is inevitable in a transition period. *if somebody, for instance, had painted a portrait of Dobri Chintoulov (a prominent figure in the Bulgarian National Revival, editor’s note) and a community cultural centre was willing to buy it, the artist would have to go to this committee to have it valued (where the portrait might be rejected on the grounds of poor artistic quality and the job may be redirected to another artist nominated and approved by the committee) e. Мамата ми се…тогава: през лятото на 1990, а и дълго време след това. Да пиша ли „всяко зло за добро“ или и така става ясно (като се влезе във входа/пасаж на тази зала и се хвърли бегъл поглед нагоре и встрани) I was really f…-up during the summer of 1990 and for a long time after that.

Should I write “every cloud has a silver lining” or is it obvious anyway (once you enter the passageway leading to this hall and take a quick look at my CV) 38. „Гризящата ме съвест”, 1988 маслени бои върху платно, 73x92 см “My Gnawing Conscience”, 1988 oil on canvas, 73x92 cm f. „Гризящата ме съвест“ е втората работа след „Покаяние“ “My Gnawing Conscience” is the second work after “Repentance” g. „Строго секретно“ е третата “Top Secret” is the third 43. Заснет през 2007 г. видеофилм към „Строго секретно”, 1989-1990* *акрилни бои, туш, маслени бои, снимки, графит, бронз, алуминий, дърво, срамна тайна, 179 бр. в оригинална кутия за картотекиране, 14х46х39 см Колекция Van Abbemuseum, Айндховен Videofilm related to Top Secret (1989-1990)*, 2007 *acrylic, drawing ink, oil, photographs, graphite, bronze, aluminium, wood, shameful secret, 179 slips in original index box, 14x46x39 cm Collection Van Abbemuseum, Eindhoven 42. „Комсомолски книжки”, 1990 туш, графит, колаж върху оригинални книжки, 8х12 см всяка “Young Communist’s League Membership Cards”, 1990 drawing ink, graphite, collage on original cards, 8x12 cm each h. Книжките (пакет от 30-40 нови) намерих под една от седалките на Ладата ми – останали от еуфорията около акцията „Хамелеонът“ с групата Градът – фев. 1990 Между другото, по време на конструирането на Хамелеона, поканих една вечер вкъщи групата и им показах/разказах „Строго секретно“ (след като вече го бях разкрил пред Слава и Лъчо, и преди да го изложа в „Край на цитата“, април 1990) I found these young communist’s league membership cards (a batch of 30-40 new booklets) under one of the seats of my Lada. They had been left behind in the euphoria surrounding the “Chameleon” action with the “The City” group in February 1990 By the way, during the building of the “Chameleon”, one evening I invited the group to my place and showed them “Top Secret” (after having already told the story to Slava and Lucho and before presenting it at the “End of Quotation” exhibition, April 1990)

a 40

40. „Без название I”, 1989 акрил, маслени бои, графит, PVC, желязо, бронз, алуминий върху дърво,194х260x3 см Художествена галерия, Ботевград “Untitled I”, 1989 acrylic, oil paint, graphite, PVC, iron, bronze, aluminum on wood, 194х260x3 cm Art Gallery, Botevgrad a. на три пъти посягам да напиша нещо (умно) на това място и все се отказвам I tried three times to write something (clever) on this spot and gave up every time

b

44

44. „Обкръжение”, 1991 оцветен гипс, намерени предмети, трикольор, 43x52x53 см “Environment”, 1991 colored plaster, found objects, tricolor band, 43x52x53 cm b. Изпратих този (първи) „каталог“ на около 600 места от Западния Art World (използвайки познанията на Лъчо и стар Flash Art Diary. Изпратих ги препоръчани. И като взеха да се връщат (заради грешни/стари адреси)… А след това пристигнаха няколко „За съжаление (unfortunately)“ писма. Конкретно „отваряне на парашута“ така и не се случи I sent this (first) “catalogue” to about 600 places in the Western Art World (using Lucho’s knowledge and an old Flash Art Diary. I sent them by registered mail and they started coming back by the dozen because of a mistaken or invalid address).

Then I got a few “unfortunately” letters. All in all, I didn’t strike lucky

45a. От „Седем картини, тринадесет мощехранителници и една инсталация (Нов Ноев ковчег)“, Национален дворец на културата, 1992, София „Нов Ноев ковчег”: „Закуската на Ной”, смесена техника върху платно, 92х73х3 см; „Камъкът”, серпантинит, гравиран от Иван Русев, версията на английски език, открадната в Истанбул през 1992, версията на български език с размери 7х15х10 см; „Книгата”, смесена техника върху хартия, 104 стр., подвързани с кожа, 25х20х4 см; „12 рисунки”, акварел и графит върху хартия, 17.5х24.5 см всяка; „Съществата”, термопластик, метал, 96 парчета, различни размери от 6х7х11 см до 42х80х125 см; „Странният шум”, CD, 30’, лууп, единствен екземпляр; CD плейър, скрити колони; черна боя; текстове, написани на ръка; вариращи размери From “Seven Paintings, Thirteen Reliquaries and One Installation (New Noah’s Ark)”, National Palace of Culture, 1992, Sofia ”New Noah’s Ark”: “Noah’s Breakfast”, mixed media on canvas, 92x73x3 cm; “The Stone”, serpantenite, carved by Ivan Rousev, the English language version stolen in Istanbul in 1992, the Bulgarian language version with dimensions 7x15x10 cm; “The Book”, mixed media on paper, 104 p. handbound in leather, 25x20x4cm; “12 drawings”, watercolour and graphite on paper, 17,5x24,5 cm each; “The Creatures”, thermoplastic, metal, 96 pieces, various dimensions from 6x7x11 cm to 42x80x125 cm; “The Strange Noise”, CD, 30’, looped, unique copy; CD-player, hidden loudspeakers; black paint; handwritten texts; dimensions variable a. Първата голяма наративна инсталация Доста смешничка ми изглежда сега – след като съм я „инсталирал“ 6-7 пъти оттогава The first large narrative installation It looks a bit ridiculous to me now that I’ve installed it 6 or 7 times

a

45a 46

b

46. „Девет обекта”, 1992-1993 девет обикновени предмета, поставени между експонатите на Националния исторически музей в София, 1992 “Nine Objects”, 1992-1993 nine ordinary objects placed among the permanent exhibits at The National Museum of History, Sofia, 1992 b. Благодаря на Б.Д., че ми разреши да направя 9 обекта. Същата година 1992 направих 5 неуспешни опита в Цюрих за подобни музейни „дискретни интервенции“. Нищо не стана, но 17 години по-късно от Kunstmuseum St. Gallen бяха щастливи, че ме навиха да „драскам“ сред постоянната им колекция I would like to thank B.D. for allowing me to exhibit “Nine Objects”. In the same year (1992) in Zurich I made 5 attempts to intervene “discreetly” in local museums.

They all failed, but at the Kunstmuseum in St. Gallen 17 years later they were pleased that they had talked me into “scribbling and doodling” among the works of their permanent collection 47. „Утро”, 1990 маслени бои върху платно, 60х73 см “Morning”, 1990 oil on canvas, 60x73 cm 48. „Джобен речник от 1907”, 1991 маслени бои върху платно, 260х162 см; термопластик, плексиглас, речник, 14x40x42 см; вариращи размери “Pocket Dictionary from 1907”, 1991 oil on canvas, 260x162 cm; thermoplastic, Plexiglas, dictionary, 14x40x42 cm; dimensions variable

47

48

Недко Солаков, Софийска градска художествена галерия, 7 май-5 юни 2009, зала 2 Nedko Solakov, Sofia City Art Gallery, May 7 - June 5, 2009, exhibition hall #2

71c. Историята за жълтото нещо от „Разсеяният човек“ жълт винил, текст “A 12 1/3 (and even more) Year Survey”, О. К Център за съвременно изкуство, Линц, 2004-2005 The Yellow Thing Story from “Тhe Absent-Minded Man” yellow vinyl, text “A 12 1/3 (and even more) Year Survey”, O.K Centrum, Linz, 2004-2005 a. Поръчах това жълто нещо на асистентите в изложбата, но по-късно напълно забравих причината за това I ordered this yellow thing from the exhibition assistants but later on I completely forgot the reason for this.

71c

a

51. Остатъци от „Тапет”, 1993 смесена техника върху фабрични тапети, вариращи размери „4 (може би 5) стайни инсталации“, апартамент на посолството на ФРГ, Елемаг 2Д, София Leftovers from “Wallpaper”, 1993 mixed media on local industrial wallpaper; dimensions variable “4 (maybe 5) Room Installations”, apartment of the FRG Embassy, Elemag 2D, Sofia b. Първият ми изрисуван тапет (гедерейски) The first wallpaper covered with drawings/doodles, made in the GDR (German Democratic Republic) 45b. „Нов Ноев ковчег“, ifa Galerie, Берлин, 1992 “New Noah’s Ark”, ifa Galerie, 1992, Berlin a. Точно преди откриването „приятели“ пратиха факс до IFA Щутгарт, „разкривайки“ ченгето Солаков. Пак трябваше да обяснявам, а времето, в което темата би се доближила до „все ми е тая“ беше далече в бъдещето. Честно казано, тогава не съм си и помислял, че такова време може да дойде Just before the opening some “friends” sent a fax to IFA Stuttgart, “unveiling the mask” of Solakov, the informer. I had to come up with explanations once again, and the “I don’t care” attitude was still in the distant future. Honestly speaking, at the time I never thought the time would come when I didn’t care 45c. „Нов Ноев ковчег“, 3-то Истанбулско биенале, 1992 “New Noah’s Ark”, 3rd Istanbul Biennial, 1992 c. Показването на „Нов Ноев ковчег“ на биеналето в Истанбул през 1992 направо „изби рибата“, даже, от днешна гледна точка, бих казал, че дори „изкърти мивката“. Макар че тогава не осъзнавах това. За него писаха и в “Art Forum”, “Kunstforum”, “Art in America”, “Flash Art”, “Frieze” (задраскано с червено от автора) (опа… Frieze още го нямаше тогава). Поканиха ме за Aperto, Венецианско биенале (1993) и полу ме поканиха за биеналето в Сан Паоло („полу“, защото главният куратор на бразилското биенале само можеше деликатно да намекне на бълг. Държава, че й е време да спре да праща графика в тубос, а да осъзнае, че има и друго БГ изкуство и т.н. В Министерството на културата се зарадваха много на това писмо The presentation of “New Noah’s Ark” at the Istanbul Biennial in 1992 was a huge sensation. It was a corker and blew everybody away. I wasn’t aware of that at the time. The work was mentioned in “Artforum”, “Kunstforum”, “Art in America”, “Flash Art” and “Frieze” [crossed out by the author with a red pen] (ooops… there was no “Frieze” yet at that time). I was invited to Aperto 1993, Venice Biennale and half invited to the São Paulo Biennial (“half”, because the chief curator of the Brazilian biennial was only able to give a delicate hint to the Bulgarian state that it was time they stopped mailing graphic artworks in cardboard tubes to the biennial and woke up to the fact that there is more to Bulgarian art, etc. You can imagine how happy this letter made the people at the Ministry of Culture 52. От „Пазар (Художникът като куратор)”, 1992-1993 събрани предмети, търговецът Енгин, купувачи, вариращи размери Shedhalle, Цюрих, 1993 From “Market (The Artist as Curator)”, 1992-1993 collected objects, Engin the merchant, customers, dimensions variable Shedhalle, Zurich, 1993 54. „Друг свят 3”, 1993 маслени бои върху платно, 60х80 см “Another World 3”, 1993 oil on canvas, 60х80 cm

51

b

a 45b

45c

c

52

54

e

53

d

53. „Сънища (Нощ)”, 1993 смесена техника, вариращи размери Aperto – La Biennale di Venezia, Венеция, 1993 “Dreams (Night)”, 1993 mixed media, dimensions variable Aperto – La Biennale di Venezia, Venezia, 1993 d. Работата ми в Aperto. Не беше много „умно” от ART стратегическа гледна точка да оставя само този 80 см. Вход към лабиринта. Имах чувството, че никой не влиза вътре. Преди няколко години я възстановихме с Matthias Arndt за Art Unlimited Базел. Този път чакаха на опашка, за да си вземат фенерче и да влязат. Вкарах без ред J. Baldessari My work in Aperto. From an art strategy point of view it was not very clever just to leave this 80-centimetre entrance to the labyrinth. I had the feeling that nobody would go in there. Several years ago we restored the work together with Matthias Arndt for Art Unlimited, Basel. This time people queued up to take a flashlight and go in. I helped J. Baldessari jump the line e. Поучителна история: Лятото на 1993, след Aperto Вен. Биенаlе, решихме с Раймонда (Ата-Рай) да използваме, че съм The one & only (единствен) (цялата колегия беше яко вкисната (и с право) от това определение) участник от Б-я, и да направим (продаваема) изложба живопис, наречена „Друг свят“. Така стана, че немски дипломат (свестен човек, колекционер) видя картината #3 (представена тук със снимката) и я купи от ателието ми, преди изложбата с частната галерия. Чувствах се зле, че №3 (от 12 картини) е шитнат и направих нов №3 – малко по-дълъг и с бяло „нещо“ вместо бяло човече. Вече си имах пълен комплект. Дипломатът беше бесен – върна ми първия №3 и си взе най-хубавата картина вместо нея (преди това не я давах) A cautionary tale: In the summer of 1993, after Aperto at the Venice Biennale, Raymonda (Ata-Ray) and I decided to take advantage of the fact that I was “the one & only participant” (the whole artists’ guild was justifiably crabby by this definition) from Bulgaria and to come up with a (marketable) exhibition of paintings entitled “Another World”. It so happened that a German diplomat (a nice guy, an art collector) saw painting #3 (presented here with a photo) and bought it from my studio before the opening of the exhibition at the private gallery. I felt bad because I’d flogged #3 (out of a total of 12 paintings), so I made another #3, slightly longer and with a white “thing” instead of a small white human figure. Then I had the full set. The diplomat went mad. He gave me back the original #3 and took the best painting instead (I wasn’t prepared to give it away before that)

50. „Изкушения”, 1990 смесена техника върху дървени солнички, 9 броя, приблизително 4х7х7 см всяка “Temptations”, 1990 mixed media on wooden saltcellars, 9 pieces, approximately 4x7x7 cm each

50

56.

Oт „Българо-американски сувенири”, 1993-1994 Американски център, София, 1994 From “Bulgarian-American Souvenirs”, 1993-1994 American Center, Sofia, 1994 a. Посветено на именития ми съгражданин Dedicated to my prominent fellow citizen 57.

Oт „Суеверният човек”, 1992-1994 Музей за съвременно изкуство, Скопие, 1994 From “The Superstitious Man”, 1992-1994 Museum of Contemporary art, Skopje, 1994 b. Ама много съм суеверен, много…

Well, I am so very, very superstitious…

a b 57

56

a. Горе-долу по това време, проект след проект, изложба след изложба, затвърдих за себе си хората, с които (основно) работя в България (понякога и навън). Viva ICA София! Не че не се караме понякога Around that time, project after project, show after show, I set my mind straight about who I (mainly) wanted to work with in Bulgaria (and sometimes abroad).

Viva ICA – Sofia! Not that we don’t get at each other from time to time b. тези лампи не работят, за да имам възможността да напиша този текст точно по този начин. Thank you!

The reason why these lamps don’t work is so that I can write this text just like this.

Thank you!

59а. „Колекционерът на изкуство (някъде в Африка живее велик черен човек, който колекционира изкуство от Европа и Америка, купувайки Пикасо срещу 23 кокосови ореха…)”, 1992 идея за африканска колиба, пясък, кожа от зебра, кокосови орехи, ананаси, сандъци. Изглед от изложбата с оригинални работи на Базелиц, Уорхол, Пикасо, Раушенберг, Бойс и др. от музейната колекцията на Музей Лудвиг, Будапеща, 1994 Колекции Музей на съвременното изкуство, Лион; S.M.A.K., Гент “The Collector of Art (Somewhere in Africa there is a great black man collecting art from Europe and America, buying his Picasso for 23 coconuts…)”, 1992 concept of an African hut, sand, zebra skin, coconuts, pineapples, crates.

Installation view with original works by Baselitz, Warhol, Picasso, Rauschenberg, Beuys, etc. from the museum collection Ludwig Museum, Budapest, 1994 Collections Musée d’Art Contemporain, Lyon; S.M.A.K., Gent 60. „Да докоснеш античността”, 1994 сепия, черен и бял туш, лави; серия от 14 рисунки 19х28 см всяка; 14 фотографии на източниците, 10х15 см Номер 4 собственост на Иван Мудов “To Touch the Antiquity”, 1994 sepia, black and white ink, and wash on paper; series of 14 drawings 19x28 cm each; 14 source photos 10x15 cm Number 4 Collection Ivan Moudov c. Това тук не е за много малки деца This one isn’t for very small children 58. „Художникът като художник”, 1994 маслени бои върху платно, статив „В търсене на отражението си”, Пловдив, 1994 Частна колекция “The Artist as Artist”, 1994 oil on canvas, easel “In Search of Self-Reflection”, Plovdiv, 1994 Private collection

b

c

59а

60

a

58

e 63

f

62

g

61b

d

61b. „Истината (Земята е плоска)”, 1992-1995 живопис, рисунки, колажи, снимки, карти, стари глобуси, плюшени играчки, видеофилм на DVD, цвят, звук, 9’52”, лууп; монитор, CD-плейър, високоговорители, фланелка, български вестници, текстове, написани на ръка; вариращи размери 22-ро Биенале, Сао Паоло, 1994 Колекция Musee d’Art Moderne Grand-Duc Jean, Люксембург “The Truth (The Earth is Plane, the World is Flat)”, 1992-1995 paintings, drawings, collages, photographs, maps, discarded globes, stuffed animals, video on DVD, colour, sound, 9’52’’, looped; monitor, CD-player, loudspeakers, T-shirt, Bulgarian newspapers, handwritten texts; dimensions variable 22nd Biennial, Sao Paulo, 1994 Collection Musee d’Art Moderne Grand-Duc Jean, Luxembourg d. Нервичките ми скъсаха тия бразилци Those Brazilians were such a pain! e. Турците също: описаха ми тапетчетата The same goes for the Turks: they scribbled on my wallpaper 63. Остатъци от „Тапет”, 1995 смесена техника върху фабрични тапети, вариращи размери „Ориент/ации“, 4-то Истанбулско биенале, 1994 Leftovers from “Wallpaper”, 1995 mixed media on local industrial wallpaper; dimensions variable “Orient/ation”, 4th Istanbul Biennial, 1994 62.

Oт „Г-н кураторе, моля...”, 1995 видеофилм на DVD, цвят, звук, продължителност 75’41’’, лууп; Studio I, Künstlerhaus Bethanien, Берлин, 1995 From “Mr. Curator, please ...”, 1995 video on DVD, colour, sound, duration 75’41’’ looped; Studio I, Künstlerhaus Bethanien, Berlin, 1995 f. Втората част от Art World трилогията (макар че идеята за Йети е преди тази) Second part of the Art World trilogy (though the Yeti idea precedes this one) g. „пример“ от историята: Пескара, Италия, лятото на 1995 An “example” from the story: Pescara, Italy, summer 1995

a.

105 kg снежинка A 105-kilo snowflake b. Ако се бях стопил (случайно), и един буркан нямаше да напълня If I had melted by accident, I wouldn’t even have been able to fill a single jar. c. Милите ми Веси, Дими и Слава. Thank you!

My dear Vessi, Dimmi and Slava. Thank you!

65.

Oт „Това също съм аз....”, 1996 смесена техника; всички костюми проектирани и изпълнени от Слава Наковска; вариращи размери „Амонитът”, видеофилм на DVD, цвят, без звук, продължителност 5’43’’, лууп „Кристалът & Цветната дъга”, видеофилм на DVD, цвят, без звук, продължителност 14’16’’, лууп „Скромната снежинка”, видеофилм на DVD, цвят, без звук, продължителност 7’42’’, лууп Колекция De Vleeshal, Миделбург, Холандия From “This is me, too….”, 1996 mixed media; all costumes designed and executed by Slava Nakovska; dimensions variable “The Ammonite”, video on DVD, colour, silent, 5’43’’, looped “The Rocky Crystal & The Colour Spectrum”, video on DVD, colour, silent, duration 14’16’’, looped “The Humble Snowflake”, video on DVD, colour, silent, duration 7’42’’, looped Collection De Vleeshal, Middelburg 66.

Oт „Драсканици”, 1996 бял перманентен маркер върху огледалата на Националната художествена галерия, София, 1996 From “Doodles”, 1996 white permanent marker on the mirrors of the National Art Gallery, Sofia, 1996 67. „Имало едно време”, 1995-1996 сепиа, черен и бял туш, лави, хартия; 7 от серия от 50 рисунки, 19х28 см всяка “Once Upon a Time”, 1995-1996 sepia, black and white ink, and wash on paper; 7 from series of 50 drawings, 19x28 cm each d. За съжаление останалите 43 рисунки са пръснати по поне 6 частни колекции. По това време (1996) тия рисунки едва навлизаха на пазара Unfortunately the remaining 43 drawings have been “scattered” to at least 6 private collections.

At that time (1996) such drawings were just finding their way onto the market

67 65

66

d

a

b

c

68.

Oт „Крадецът на изкуство”, 1994-1996 Видеофилм 1, DVD, цвят, звук, продължителност 15’36’’, лууп; Видеофилм 2, DVD, цвят, звук, продължителност 15’18’’, лууп; The Scream / Borealis 8, Музей на модерното изкуство Аркен, Копенхаген, 1996 From “The Thief of Art”, 1994-1996 Video 1, DVD, colour, sound, duration 15’36’’, looped; Video 2, DVD, colour, sound, duration 15’18’’, looped; The Scream / Borealis 8, Arken Museum of Modern Art, Copenhagen, 1996

68

70

a

73

b

70. От „Някъде (под дървото)”, 1997 смесена техника (някои от обектите са направени от бащата, съпругата и децата на художника) върху местни дънери; вариращи размери Deitch Projects, Ню Йорк, 1997 From “Somewhere (under the tree)”, 1997 mixed media (some of the objects made by the artist’s father, wife and kids) on local tree trunks; dimensions variable Deitch Projects, New York, 1997 a. С помощта на Слава, децата и татко With the help of Slava, the kids and my father.

73. От „Историята на Света Н.”, 1998 смесена техника, дърво, 40х30х3 см „Нелепо”, галерия Arndt & Partner, Берлин Частна колекция From “The Story of St. N.”, 1998 mixed media, tree, 40x30x3 cm “Silly”, Galerie Arndt & Partner, Berlin Private collection b. Първата ми „икона“ (ако не броим тази на Йети). Историята е за Св. Н., която се самоубила след като не била избрана за телереклама на последна мода дамски превръзки – имала била мустачки и косми по краката My first “icon” (not counting Yeti’s). The story is about Saint N., who committed suicide because she was not selected to participate in a TV commercial for the most advanced lady’s sanitary towels because she had a little moustache and hairy legs

71а

a. фото Ангел Цветанов Photographed by Angel Tsvetanov b. Второ инсталиране на This is me too... (с нови животни и фосили и свързани с тях истории) The second installation of “This is me too....” (featuring new stuffed animals and fossils and stories about them) c. Трето... пак нови The third... new stuff again d. Четвърто... пак нови животни от местния природо-н. музей и т. н.

The fourth... new animals again from the local natural history museum, etc.

71a. От „Разсеяният човек“, FRAC Languedoc-Roussillon, Монпелие, 1997 “The Absent-Minded Man”, FRAC Languedoc-Roussillon, Montpellier, 1997 e. Голямото жълто нещо, което ви спъва в изложбата е от този проект The big yellow thing you stumble on at this exhibition belongs to this project

a

e

d c

b

83.

Oт „Кураторите като художници”, 2002 черна MDF кутия, 300х300х300 см; материали за рисуване, стативи; учебни рисунки по класическа перспектива, направени от обучаващите се в кураторската програма на център De Appel, Амстердам, под ръководство на художника; вариращи размери From “Curators as Artists”, 2002 black MDF box, 300x300x300 cm; drawing materials, easles; classical perspective study drawings done by the trainees from De Appel Curatorial Programme under the artist’s supervision; dimensions variable f. Добри ученици бяха They (the curators) were good students

f

83

61

82 a

61. „Истината (Земята е плоска)”, 1992-2003 живопис, рисунки, колажи, снимки, карти, стари глобуси, плюшени играчки, видеофилм на DVD, цвят, звук, 9’52”, лууп; монитор, CD-плейър, високоговорители, фланелка, български вестници, текстове, написани на ръка; вариращи размери Колекция Musee d’Art Moderne Grand-Duc Jean, Люксембург “The Truth (The Earth is Plane, the World is Flat)”, 1992-2003 paintings, drawings, collages, photographs, maps, discarded globes, stuffed animals, video on DVD, colour, sound, 9’52’’, looped; monitor, CD-player, loudspeakers, T-shirt, Bulgarian newspapers, handwritten texts; dimensions variable Collection Musee d’Art Moderne Grand-Duc Jean, Luxembourg 82. „Сделката”, 2002 видеофилм, DVD, цвят, звук, 30’11’’, лууп; тираж 3 и 1 АP Колекция Herning Kunstmuseum, Herning “The Deal”, 2002 videofilm on DVD, colour, sound, 30’11”, looped, edition of 3 and 1 AP Collection Herning Kunstmuseum, Herning a. След това се оказа, че подобни имат и Cildo M., E. Jacir, T. Ulrichs. Ама аз не знаех, честна дума! Courtesy M. Minini (#2) Later it turned out that Cildo M., E. Jacir and T. Ulrichs have got similar ones. But I didn’t know, honest! Courtesy M. Minini (#2)

86. „Семейни работи”, 2004, заедно с децата на художника Веселина и Димитър Кукла Мечо Пух, стар телевизор, ръчно написан текст; вариращи размери ev+a 2004 – Imagine Limerick, Лимерик “Family Business”, 2004, together with the artist’s children Vesselina and Dimitar Winnie the Pooh doll, old TV set, handwritten text; dimensions variable ev+a 2004 – Imagine Limerick, Limerick a.

Good luck to my beloved people

a 86

89.

Oт „Съперници”, 2004 Център за изкуство Санта Моника, Барселона From “Rivals”, 2004 Centre d’Art Santa Monica, Barcelona 91. „Възможност”, 2005 и „Осъществена възможност”, 2005 тънкописец върху хартия, позлатена рамка, 21х14,5, см, различни рисунки на голи тела от Сара Айюб Ага “Opportunity”, 2005 and “Realized Opportunity”, 2005 ball-point pen on paper, gilt frame, 21x14,5 cm, various drawings of nudes by Sarah Ayoub Agha 92. „Някои лични табута”, 2005 видеофилм на DVD, цвят, звук, продължителност 18’12’’, лууп „Най-сладки табута”, 3-то Тиранско биенале, Тирана, 2005 “Some Personal Taboos”, 2005 video on DVD, colour, sound, duration 18’12’’, looped “Sweetest Taboos”, 3rd Tirana Biennial, Tirana, 2005

91

89 92

e

a

d

i

b

59c c j

k

a. Най-после и двете си имат собствени пространства (макар и Нов Ноев к. да не е продаден още) Finally each has a space of its own (though “New Noah’s Ark” has not been sold yet) b. Разбира се, че през всичките тези години (в тази и съседната зала) имаше мнoго, много, много повече работи. Част от тях са в закованите им каталози, други са в стотиците каталози от общи изложби. Много са, няма нужда от тях, особено сега. Дали изпитвам удоволетворение понякога? Много рядко. Все нещо не ми достига, което би трябвало да звучи оптимистично, ако не беше клише. Клише, ама си е истина. Поне за мен е и наистина ми писна да пиша с този Edding върху тази стена, която го смуче като Naturally, there have been many, many, many more works during all these years (in this hall and in the other one).

Some of them are in my nailed catalogues. Others are in the hundreds of group exhibition catalogues. There are too many of them. They’re not needed, especially now. Do I feel satisfied sometimes? Hardly ever. There is always something missing.

That might sound optimistic if it wasn’t such a cliché. Well, a cliché it may be, but it’s the truth. At least for me… and I am sick of writing with this Edding on the wall, which is sucking it in like…

59c.

Oт „Колекционерът на изкуство (някъде в Африка живее велик черен човек, който колекционира изкуство от Европа и Америка, купувайки Пикасо срещу 23 кокосови ореха…)”, 1992 идея за африканска колиба, пясък, кожа от зебра, кокосови орехи, ананаси, сандъци, саморъчно написан текст върху парчета картон. Изглед от изложбата с оригинални работи на Албърс, Буржоа, Де Кунинг, Пикасо, Уорхол и др. от музейната колекция Grey Art Gallery, New York University Art Collection Колекции Музей на съвременното изкуство, Лион; S.M.A.K., Гент From “The Collector of Art (Somewhere in Africa there is a great black man collecting art from Europe and America, buying his Picasso for 23 coconuts…)”, 1992 concept of an African hut, sand, zebra skin, coconuts, pineapples, crates, handwritten texts on cardboard tags.

Installation view with original works by Albers, Bourgeois, de Kooning, Picasso from the museum collection of the Grey Art Gallery, New York University Art Collection Collections Musée d’Art Contemporain, Lyon; S.M.A.K., Gent c. Историята за черния колекционер най-после в New York The story about the black collector at last in New York d. И още едно „най-после“ на тази стеничка: d 12 – Документа 12 в Касел Yet another “at last” on this little wall: d 12 – documenta 12 in Kassel e. Пробата на Михаела и Зара Michaela and Zara’s test drawing i. Нищо от 2006 (sелекционирано от кураторите) Nothing from 2006 (sеlected by the curators) j. През лятото на 2007 три издателства искаха да публикуват „Страхове“. Избрахме Phaidon Press, Лондон During the summer of 2007 three publishing houses wanted to publish “Fears”. We chose Phaidon Press, London.

k. „Тапет“. Корицата (на“Frieze”) е моя също. Виж горе: над джувката от Венеция The “Wallpaper” cover (of “Frieze”) is also mine. See to the right: above the ribbon from Venice 94.

Oт „Дискусия (Собственост)”, 2007 обезвреден АК-47, метал, дърво, 26х87х7 см, 12 рисунки в естествени размери на наскоро произведени български автомати, нарисувани от Михаела Власева и Светозара Александрова, въглен и бяла креда върху хартия, 76х112 см всяка; “The MP – 44 (“Sturmgeweher”)”, графит, черен и бял туш върху хартия, 16х24 см; 2 видеофилма върху DVD, цвят, звук, лууп, времетраене: „Интервю на български“ – 1’04’’, „Руско посолство“ – 5’43’’; 1 монитор, 1 плазма, 2 DVD плейъра, “Lactobacillus Bulgaricus”, стенна рисунка, акрил, вариращи размери; „Кирилица и глаголица“, винилови букви върху стена; маркери, ръчно написани текстове. Вариращи размери „Мисли с чувствата, чувствай с разума. Изкуство в сегашно време“, 52-ро Венецианско биенале, 2007 From “Discussion (Property)”, 2007 an inoperative AK-47 assault rifle, metal, wood, 26x87x7 cm; 12 life-size drawings of recently manufactured Bulgarian assault rifles, executed by Mihaela Vlaseva and Svetozara Alexandrova, charcoal and white chalk on paper, 76x112 cm each; “The MP44 (“Sturmgewehr”)”, graphite, black and white ink wash on paper, 16x24 cm; 2 video films on DVD, colour, sound, looped, duration: “An Interview in Bulgarian” – 1’04’’, “The Russian Embassy” – 5’43’’; 1 monitor, 1 plasma screen, 2 DVD players; “Lactobacillus Bulgaricus,” wall drawing, acrylic, dimensions variable; “A Cyrillic Alphabet”, vinyl lettering on wall, dimensions variable; felt-tip pens, handwritten texts.

Overall dimensions variable.

52nd International Art Exhibition “Think with the Senses – Feel with the Mind. Art in the Present Tense”, La Biennale di Venezia, 2007 f. Най-дългата история (дотогава). Все пак я четяха The longest story (till then). They read it anyway g. Даже взех награда I even got an award h. Приличащ на BG мутра в water taxi, на път към церемонията по награждаването с Бенджамен Б., Емили Джасир и достолепния Леон Ферари, който грабна Златния лъв, а за мен специално учредиха таз червена пандела вляво Looking like a BG mobster in a water taxi on my way to the awards ceremony together with Benjamin B., Emily Jacir and the esteemed León Ferrari, who got the Golden Lion, and they instituted this red ribbon to the left specially for me

h

g

f

59c

88 87 84

55

76

55. „Седем малки удоволствия за седем скучни дни”, 1991-1993 7 романа на Агата Кристи, разтворени на страницата, където Еркюл Поаро разкрива името на убиеца, 7 стола вариращи размери “Seven Little Pleasures for Seven Boring Days”, 1991-1993 7 novels by Agatha Christie, opened on the page where Hercule Poirot reveals the name of the murderer, 7 chairs dimensions variable 76. „Съобщение”, 1999 съобщение, отпечатано върху 15000 пощенски картички и 200 фланелки Българско участие на 48-то Венецианско биенале, 1999 “Announcement”, 1999 message printed on 15,000 postcards and 200 T-shirts National participation of Bulgaria in the 48th Venice Biennial, Venice, 1999 84. „Витилиго хора”, 2001 перманентен флумастер върху Ламбда отпечатък, монтиран върху алуминий, серия от 7 120х150 см всяка “Vitiligo People”, 2001 permanent felt pen on Lambda print mounted on aluminium; series of 7 120x150 cm each 87. „Преговори”, 2003 2 видеофилма, DVD, цвят, звук, продължителност: Представителят на Израел: 10’11”, представителят па Палестина: 7’23”, два DVD плейъра, два монитора, написан на ръка текст; вариращи размери. Тираж 5 и 2 AP Изглед от изложбата “A 12 1/3 (and even more) Year Survey”, Център за съвременно изкуство Розеум, Малмьо, 2004 Колекции FRAC Bretagne, Шато Жирон; Van Abbemuseum, Айндховен “Negotiations”, 2003 2 video films on DVD, colour, sound, duration: representative of Israel: 10’11’’, representative of the Palestinian Authority: 7’23’’; 2 DVD players, two monitors; hand-written text; dimensions variable.

Edition of 5 and 2 AP Installation view “A 12 1/3 (and even more) Year Survey”, Rooseum Center for Contemporary Art, Malmö, 2004 Collections FRAC Bretagne, Chateaugiron; Van Abbemuseum, Eindhoven 88. Остатъци от „Тапет”, 2004 смесена техника върху фабрични тапети, вариращи размери ”A 12 1/3 (and even more) Year Survey”, Център за съвременно изкуство Розеум, Малмьо, 2004 Leftovers from “Wallpaper”, 2004 mixed media on local industrial wallpaper; dimensions variable “A 12 1/3 (and even more) Year Survey”, Rooseum Center for Contemporary Art, Malmö, 2004

59c

a

b

96a

96b

97 c

d

e

f

a. Благодарен съм на много хора за този проект вж. каталога, стр. 2 I am grateful to many people for this project, see the catalogue of “Emotions”, p. 2 b. Върху историята с духовете на Цар Калоян и Балдуин работих повече от година. Показах я в Нови Орлеан. Ако имате време, изчетете текста I worked more than a year on the story about the ghosts of Tsar Kaloyan and Emperor Baldwin. I presented it in New Orleans. Read the text if you have the time c. Много ми е трудно да кажа тази дупка от моя ритник с кой от двата проекта е свързана It is very difficult for me to say which of the two projects the hole I kicked in is related to d. Също така вече нямам никакво желание да обяснявам какъв е този облак със (с едно „с“ или „със“? на английски е просто “with” и е лесно) златни чизми и защо е сложен тук на края, а крачи към I don’t want to get into explaining this cloud with (със: do you spell it with one “с” or with two, as in “със”, in Bulgarian? It’s just “with” in English. That’s easy) golden boots and why it’s here at the end, striding towards... e. Чаках 4 часа да бъде направен редактирания текст на български (по принцип не работя в/у бълг. превод на текстовете си). Няма текст, тази изложба се открива утре I waited for 4 hours for the edited version of the text in Bulgarian to be completed (I don’t generally get involved in the Bulgarian translation of my texts). There is no text and this exhibition will open tomorrow… f. А че N е обърнато също знам - и за него имаше история, свързана с новия начин за връзка на основна история с поди...

And I also know that the letter “N” is written back to front. There was a story about that as well. Something about the new way of connecting a main story with substo…

96 a,b Oт „Емоции”, 2008 смесена техника, вариращи размери Kunstmuseum Bonn, Бон, 2008 Kunstmuseum St. Gallen, Сейнт Гален, 2009 From “Emotions”, 2008 mixed media, dimensions variable Kunstmuseum Bonn, Bonn, 2008 Kunstmuseum St. Gallen, St. Gallen, 2009 97.

Oт „Съвременна история с духове, чифт обувки с високи токчета (две наводнения) и разни други пакости”, 2008 смесена техника, вариращи размери “Prospect.1 New Orleans Biennale”, Ню Орлийнс, 2008 From “A Recent Story with Ghosts, a Pair of High-Heeled Shoes, (a couple of floods) and Some Other Mischievous Acts”, 2008 mixed media, dimensions variable “Prospect.1 New Orleans Biennale”, New Orleans, 2008

98.

Oт „Свободата на словото (или как да спорим подобаващо)”, 2009 От „Какво да се направи?“, серия от пърформанси, Museo d’arte contemporanea, Castello Di Rivoli, Италия From “The Freedom of Speech (or how to argue properly)”, 2009 From “What is to be done?”, a series of performances, Museo d’arte contemporanea, Castello Di Rivoli, Italy a. Какво би станало, ако италианците се карат (или просто спорят) без да използват ръцете си What would happen if the Italians quarreled (or just argued) without using their hands a

98

Since the beginning of the 1990s, Nedko Solakov (born 1957, Сherven Briag, Bulgaria, lives in Sofia) has exhibited extensively in Europe and the United States.

His work was featured in Aperto ‘93 (Venice Biennial); the 48th, 49th, 50th and 52nd Venice Biennial; the 3rd, 4th and 9th Istanbul Biennial; São Paulo‘94; Manifesta 1, Rotterdam; the 2nd and 4th Gwangju Biennial; the 5th Lyon Biennial; Sonsbeek 9, Arnhem; the 4th and 5th Cetinje Biennial; the 1st Lodz Biennial; the 7th Sharjah Biennial, United Arab Emirates; the 3rd Tirana Biennial; the 2nd Seville Biennial; the 2nd Moscow Biennial; documenta 12; 16th Sydney Biennial, and Prospect 1, New Orleans Biennial. Recently he had solo shows at Museu do Chiado, Lisbon; Stichting De Appel, Amsterdam; CCA Kitakyushu, Japan; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Madrid; The Israel Museum, Jerusalem; Centre d’Art Santa Monica, Barcelona; Kunsthaus Zurich; Castello di Rivoli, Rivoli and Sofia City Art Gallery. In 2003-2005 an extensive mid-career “A 12 1/3 (and even more) Year Survey” was presented at Casino Luxembourg, Rooseum Malmoe and O.K Centrum Linz, and in 2008-2009 the “Emotions” solo project was exhibited at Kunstmuseum Bonn, Kunstmuseum St. Gallen, and Mathildenhoehe, Darmstadt.

Among his forthcoming projects are solo exhibitions at Ikon Gallery, Birmingham; S.M.A.K., Ghent and Fundação de Serralves, Porto. www.nedkosolakov.net