Списание СИГУРНОСТ / SECURITY MAGAZINE by Meddling Dimitar

ББР ИЗДАТЕЛ: АС „Парадокс“ Адрес на редакцията: София 1164, ул. „Презвитер Козма“ № 45 Главен редактор: Димитър Мурджев Редактор: Елисавета Камбурова Сайт и IT-дизайн: Иво Стоянов Сътрудник и разпространение: Мария Пандурова Самуил Камбуров РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: проф. д.ист.н. Андрей Пантев проф. д.ик.н. Бончо Асенов проф. д.ик.н. Евгений Сачев ген. д-р Иван Мечков проф. д.ик.н. Йордан Начев Михаил Михайлов Таня Сотирова д-р Тихомир Стойчев ЕКСПЕРТЕН СЪВЕТ: Национална Асоциация Сигурност полк. /ОР/ Крум Лазаров, секретар „Славянско дружество в България“ полк. /ОР/ Иван Христов Асоциация на разузнавачите полк. /ОР/ Пеньо Костадинов подполк. /ОР/ Стефан Николов ген. Тодор Бояджиев, президент БРФ ген.-майор Стоимен Стоименов, Председател УС КООСО ген.-лейтенант /ОР/ Кирил Цветков, Председател УС АСВ ген.-майор /ОР/ Съби Събев – ЦИНС ген.-лейтенант /ОР/ Стоян Топалов, Председател СОСЗР ген.-майор /ОР/ Румен Ралчев подполк. Ценко Велев – АЗКОН (гл. редактор на Военно издателство) проф. Георги Бахчеванов доц. Николай Радулов д-р Амит Щайнхарт Велин Хаджолов – „Българско кемпо“ National Security Unit – Израел Григор Гогов, гл. секретар СЛРБ Михаил Бояджиев, експерт лов Абонамент, реклама и контакти тел. 02/ 96 331 69 GSM: 0887277339 e-mail: ohrana.sigurnost@abv.bg ISSN: 1313–8889 СИГУРНОСТ. маРТ 2013

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

2 7 8 10 11

историята като памет и като забрава интервю с лазар мурджев правата на българите в сърбия – нарушени и за честването на васил левски основни концепции на културономията ролята на го и нпо в борбата срещу тероризма

плазменото геофизично оръжие – заплаха за човечеството

18 19 20

кийт мелтън – „повелителят“ на срс-тата метасъждения за сигурността в българия цветя от пустинята

70 години парашутни подразделения в българската армия съюзът на парашутистите в българия с призово място на турнир по бойно-приложни спортове

24 27

алианс български командоси – една авторитетна неправителствена военно-патриотична организация стратегическа и оперативна кибервойна

28 29 30

договор от лисабон за изменение на договора за европейския съюз 2007/C 306/01 сащ – идеали и реалности някога и сега свещеният кивот

А к т у А л Н о

2 Уважаеми приятели, България е болна. Само с демокрация не се живее. За най-безотговорни хора в страната са обявени депутатите. Партиите не можем да забраним, защото няма армия и служби. Западът ограби България и Източна Европа не само с монопола върху икономическия и стопански живот не само с разгрома и присвояването на материалните активи на страната, но и отне младите! Академик Георги Марков формулира състоянието на Родината ни с намерението му заглавието на бъдеща негова книга да бъде „Разрушители на Съвременна България“. Тъжно е днес на 3 март цялата ни национална същност да е обсебена от разрушители и ликвидатори. Колко простичко жаждата ни за свобода и изконната ни вяра в Славянските добродетели, национална и културна идентичност, в Руската армия – Освободителка потънаха в глобалното робство на монополи и пазарни ценности... Днес е 3-ти март и България е болна! Диагнозата е умопомрачителна:  Духовна мизерия  Деградация на ценности и идентичност  Изнемогваща национална бедност с Ликвидирани:  Суверинитет  Икономика  Образование и наука  Здравеопазване  Култура и национална идентичност  Селско стопанство  Армия и Служби за сигурност  Екология Ние сме глобално болни съвременни роби на престъпна действителност. 3-ти март е един от символите на национално достойнство. 3-ти март – като „памет и забрава“ за свобода с дъх на България. Лазар Мурджев

В навечерието на Трети март ние отново се питаме „наш“ ли е този празник. Дали това не е само край на война между две империи с не много привлекателна репутация в тогавашния свят. Или е потвърждение на правото ни да възстановим своето средновековно културно-политическо великолепие, осъществили идеите и идеалите на модерния национализъм от XIX век? Съвременните демитологизатори и исторически ревизионисти твърдят, че тази война не е освободителна. Тук абсурдите стигат до комизъм. Все едно, че не се е появила четвъртата славянска държава в Европа и все едно, че не е имало не само руска армия, но и опълченци, които не са се биели по командването на Джон Смит, а от „наший генерал“ Столетов. Преди да има институции, армия, учителство и министерства някой следваше да изгони турската армия и администрация от нашите земи, макар и не от всичките. Незримото присъствие на българите в тяхното Освобождение е самият факт, че със своите мъченичества през вековете те най-сетне направиха тази война възможна и победоносна. Защото преди този война, а и след нея също имаше опити за освобождение на балканските християни. Но никога преди тя не бе възприета от европейската общественост като общочовешка драма. С този възвишен облик, тя пресече Ламанша и достигна дори Атлантика. Войната от 1877-1878 г. бе една от най-честните войни в модерната история на Европа, война на вярата, победа на вярата, израз на онзи национализъм, който не произвеждаше ненавист. Какво научихме от тази война? Нека напомня, че са малко случаите, когато народите са си взели урок от историята, въпреки всичките постулати за нейните поуки. Според конфуцианското определение на „смисъла на думите“, всяка словесна обмяна на идеи или просто мнения могат да се окажат самоцелна и безполезна инициатива. Тук укорено е бърборенето. Но често се мълчи не само от мъдрост. По често се мълчи от глупост, страх, невежество, предвидливост, тарикатско очакване, раболепие. Намирам, че често мълчаливите заслужават повече упрек, а често и обвинение, отколкото дърдорковците. Къде е мярата за това съответствие. Постоянна величина е историческият опит. Може ли той да бъде „извикан“ като спасителна помощ пред съвременни предизвикателства. Този въпрос може да предизвика много отговори. Но нито един от тях не е достатъчен и общовалиден. В това се изразява цялата сложност на нашата професия. Защото като съображение при вземане на съдбоносни решения „учителката“ история е посрещала повече провали, отколкото

победоносни потвърждения. Нейната обществена приложимост е насочена към осмислянето на вече утвърдена етнокултурна самоличност. При вземането на решения по злободневни въпроси тя има спомагателно, допълнително, периферно, не централно значение. Все пак поуките от историята в съвременни политически начинания следва да се имат предвид най-вече като предупреждение. Но те не могат да бъдат главната мотивация за предприемане на съвременни начинания. От век към век историците дават назидателни съвети на политическите дейци. Но често патерналистичната историография изглежда не само неубедителна, но и комична. При всеки провал в политиката те понякога гневно напомнят: „Вие не четете историята!“ Досега на много малко места и в много малко случаи политиците са вземали ум от тези уроци. Защото те съдържат повече предпазливост, отколкото дръзновение. А също и защото има огромна разлика между поука и урок в историята. Урокът може да бъде преподаван от лоши учители на слаби ученици. Историческата поука е своеобразно осъвременяване, което пречупва днешната действителност през призмата на осмислени резултати от минала реалност. Може би историческият опит ни налага най-напред да помислим какво не трябва да се прави, преди да предприемем политическо действие. Ние следва да признаем, че всяко значимо историческо начинание, особено ако е увенчано с успех, представлява и скъсване с политическата традиция, следователно и скъсване със значителна част от историческото наследство като предупреждение и ограничение. Кемал Ататюрк и Стефан Стамболов са най-добрите личностни показатели в това отношение за модерната балканска история. Първият, решително преодоля дългогодишно напластявана инертност, представяна като религиозна добродетел, за да създаде модерна държавност. Вторият, отхвърли геополитическата предопределеност на една зона на руски интереси в Европа - теза потвърждавана ясно и от враговете на Русия. И в двата случая това бе скъсване не само с историята, но и в известен смисъл предизвикателство към добрия разум. А може би и има нещо друго. Историците отбягват да обясняват причините за пораженията, особено когато те се отнасят до техния народ. А истинските уроци на историята би следвало да се отнасят найнапред към вникване на смисъла на едно историческо поражение. До голяма степен това е индикатор не само за мъдростта на един народ, но и условия за неговия напредък в бъдещето. Японците и германците ни показаха това. Техните исторически СИГУРНОСТ. маРТ 2013

крушения станаха щит срещу съвременни рецидиви на мании за надмощие. Може ли професията да предопредели качеството на един държавник. Често питат за някого: „А той какви езици знае?“ От всичките американски президенти само Томас Джеферсън и Уудроу Уилсън са знаели чужд език и имат и академическа кариера. Но те не са били по-добри президенти от някои бивши генерали. Знаменитият британски журналист живеещ в САЩ, Алистър Кук се шегуваше, че познава личност, която знаела 14 езика и не можела да каже нищо свястно на нито един от тях. Още през 1907 г. д-р Кръстев писа за Иван Вазов, че „когато влязъл в историята, престанал да живее във времето си.“ Тази прибързана присъда бе мотивирана не толкова с мястото на поета в българската литература, колкото с неговите поетични увлечения към виденията от миналото. Истинските интелектуалци често са настроени иронично към историческата слава. А все пак, когато научили за жестоките клаузи на Ньойския договор от 1919 г., софиянци не хукнали по министерства, агенции, легации и армейски щабове, а с надежда и тревога мълчаливо се подредили под балкона на писателя. В критични ситуации или във времена на вземане на фатални решения е лесно да попаднеш в „плен“ на историята като при недостатъчно познание може да бъдеш изкусен и подведен към авантюризъм или примирение. Много столетия професионалните историци подигравателно упрекват политиците, че не четат история. Нейното познание няма еднозначно съдържание. Историческата култура в обществено-политическата практика е като лекарството – терапията помага, нейното предозиране убива. Историята може и да бъде лоша „учителка“ – тя повежда понякога към затворени пътища и събужда величавите сенки на „размразени“, но неосъществими химери. Често онова, което е изглеждало като леко повторение на минали победи, по-късно се е оказвало глупост, носеща катастрофи. Често онова, което е било символ на прагматизъм, изведен от минали експерименти, се е оказвало гибелно късогледство. Много често значимите събития в политическия живот са осъществени чрез скъсване с историческата инерция. Утвърдените представи от миналото, че „това не може“, са предизвиквали амбициите на новатори, които са доказвали, че „това може“! Тъкмо и така те са се записвали в историята. Самото понятие „модерност“ сигнализира предпоставката за преодоляване на патриархални традиции, демобилизиращи обществото спрямо предизвикателствата на прогреса. СИГУРНОСТ. маРТ 2013

Когато съюзниците по време на Втората световна война дебаркират при Салерно в Италия, това е в противоречие с всички уроци на военната история дотогава.Всичко това са тактически корекции, но не са исторически уроци. Но дори и при необходимо скъсване с исторически опит се запазва исторически „остатък“, който е достатъчно устойчив и авторитетен, за да бъде напълно анулиран.Тук парадоксалните анахронизми не са малко. С историческа аргументация можем да докажем, че днешна Англия е още феодална страна – при нея има наследствените титли и наследствени привилегии, съществува също наследствената Палата на лордовете и пр. Формално във всички страни от бившия съветски блок в Европа можем да установим, че официалната Църква като институции и като обществен фактор е облъчена с особено внимание от страна на държавата. В социален и дори битов смисъл, жителите на Източна Румелия не са заживели по-добре след като през 1885 г. така дръзко са се присъединили към Княжеството. Онези оцелели при Холокоста евреи, които заминаха след войната в Израел, едва ли са очаквали, че по същите битово-социални показатели ще живеят по-добре в историческата си родина. Можем да се замислим и за други приложими уроци от миналото. Дали не трябваше Хитлер да бъде насилствено спрян от създателите на следвоенния политически ред в Европа още при първото му предизвикателно нарушение на клаузите на Версайския договор. Така щяха да бъдат предотвратени последвалите му безумия. Непредубеденият историк след едно столетие сериозно би се затруднил как да тълкува такава информация.

Има ли уроци на историята? Да, но те са различни. Първият по значение вечен урок е най-очевиден и най-пренебрегван. Идеята за социална справедливост е неунищожим мотив в поведението и действията на силите, които променят и налагат историческия път на човечеството. Тя е вроден инстинкт в самата природа на човека, която не се е променила в последните хилядолетия. Тук приписваната едновременно на Йосиф Падаревски и на Б.Шоу фраза за безсърдечния и безглавия социалист, в години на съдбоносни решения и преход, може да има и обратната ирония. Тя е насочена към бруталната и самоубийствена глупост на онези, които се смеят на тази идея. Защото тя е онзи вътрешен, често пъти незрим идеен ресурс, който поднася уж случайните изненади в политическата история на света. Френската революция не би се състояла в този є ход без санкюлотите. Но защо имаше санкюлоти? Вторият исторически урок е колкото дискретен и незабелязван, толкова и ясен. Той налага властно идеята за политическото значение на ирационалността. Става дума за обикновената човешка емоция, която винаги е съпътствала историческите драми. Тя е реален и траен факт в политиката. Нещо повече – тя е един от нейните двигателни фактори, които най-лесно обхващат масите. Много по-мащабно, много по-лесно и много по-ефективно, отколкото идеи, идеали и програми. Това е познаваемата енигма в историята на света. Тя не се помества в нито една от типологията на гражданската и политическата култура, но има достатъчно доказателствени примери за политическа изява. Неотдавна тя двукратно се прояви у нас с цялата си зашеметяваща сила. Ние сме жертва и на историческия урок, предупреждаващ за потребността от поетапното развитие и темпото на политическите промени. Тук прецедентът става правило. Той изразява бързането, достигането, догонването в реализацията на национално-политически задачи, започнало още с първите стъпки на Третото българско царство.

А к т у А л Н о

Една наложена ни от капризите на историята обреченост. Когато изкачваш едновременно три върхове – демократизация, модернизация и национална консолидация, обикновено не стигаш до нито един от тях. Това е най-угнетяващият шлагер в нашата историческа участ, защото знаехме, че никъде такава методика не проработва. А ние бяхме форсирани от извънредни геополитически обстоятелства да я приложим. Нима не е така и днес? Но има и „нови“ уроци. Те опровергават исторически зависимости, доскоро непоклатими със своята императивна валидност. По време на двете „опиумни“ войни в средата на ХIХ век, трогателно обединените Велики сили блокират с няколко канонерки Шанхай и великата империя Китай – исторически най-цивилизованата страна, позорно приема статут на полуколониална държава. Днес това едва ли е възможно за страна от подобен мащаб. Продължен и приложен в миниатюрни пространства, този урок има друго предназначение. Той предупреждава за „отразяването“ на етническите реалности в политическия живот на всяка страна. Идеята за превъзходството на демографията над останалите фактори в съвременния свят вече е сурова реалност. Нека напомня, че една от причините за хегемонията на Европа над останалия свят от времената на Великите географски открития се изразява и в демографското надмощие. Рано или късно тази зависи-

мост се „завръща“ в своето историческо отечество. Тя се „съединява“ с променените политически реалности. Един от основните елементи на модерната демокрация е преминаването на властта от централните към локалните общности. Местното преобладаване на етническо мнозинство, възприело форма на различие, неадекватно на официалната хомогенност на държавата, носи изборни изненади обясними с числено превъзходство. Дали държавната демографска политика следва да поощрява тези тенденции или да ги коригира в желаната от нея насока? Тук тревогите са всеобщифранцузите, холандците, германците, дори англичаните разбират, че в една по-далечна демографска перспектива могат да се окажат малцинство в собственото си отечество. Кой не би се разтревожил от такава тенденция? Ако тя не може да бъде спряна като демографски процес, то тогава следва поне да се запази историческата памет! Заплахата от унищожението на исторически светини от Афганистан през Ирак до Македония е отблъскващ, но страничен ефект от естествената каризма на онези етнически общности, вградени по естествен начин в държавно-политическата система. Поради своята обемна значимост те придобиват стратегическо значение в политическия живот на цялата страна. Другият нов урок е позабравен стар. Той илюстрира завръщането на националните държави настъпило вследствие на рухва-

нето на СССР и Югославия. Този процес е съпроводен с необичайни крайности, особено на Балканите. Там се възпроизвеждат междуетнически вражди, които имат произход от Средновековието. Оказва се, че не само социализмът, но и демокрацията няма впечатляващи успехи в решаването на етнонационални противоречия. Инверсията етнос-религия често се възпроизвежда, като понякога един от компонентите възприема доминантно значение. Общото на историческите уроци-добри или лоши е, че учителският израз „урокът свърши“ никога не трябва да бъде произнасян и най-вече прилаган! Защото както няма вечни лекарства, така и няма вечни уроци на историята! И все пак си струва да вземаме лекарства и да четем внимателно техните съставки. А това е достатъчна причина, за да се съобразяваме с историята. Докато можем! Едно тежко историческо проклятие тежи над Балканите. То се изразява накратко с парадоксалния факт, че общото стремление към Европа не ни прави по-добри един към друг. Излиза, че вечния стремеж към европеизация ни прави политическата и стопанската периферия на Европа. Този урок не е осмислен и от съвременните политици в тази район. Виждаме, че и днес Великите сили продължават с намесата си на Балканите? Но това е познатото оползотворяване на онази обстановка, която самите балкански държави им предоставят. Защото те си служат с тяхСИГУРНОСТ. маРТ 2013

ното влияние една срещу друга. Понякога открито, по-често завоалирано, но в крайна сметка и в перспектива еднакво пагубно за самите тях. Посочвам още един урок. Той е основния лайтмотив в нашата история, също явно пренебрежително подминаван от днешните строители на европейска България. България не може да си позволи повече от един враждебен съсед, независимо от причини и основания. Тя не може вечно да имитира някого дори и когато тази имитация е временен позитив. Този урок внушава, че със забележителното изключение на Япония, не винаги прогресивните системи успяват ако са налагани чрез автоматичен „внос“ от вън или са прилагани прибързано! От времената на Виенския конгрес, когато Великите сили-победителки легализират правото на интервенция, самата намеса във вътрешните работи на друга държава придобива нови измерения и нови стойности се! Нали в такъв смисъл граф Бисмарк твърдеше, че мирните договори са създадени, за да ги спазват само победените. Непоклатимият правов принцип, че държавният суверенитет е преди националният е подложен на сериозна корекция. С бъдещата европейска конституция, с членство във военно политически съюзи излиза, че сега тече обратния процес! Ние отправяме тревожния въпрос – ако самостоятелността на държавата вече е нарушена от императивите на колективната общност, не се ли налага нова, друга идентичност при която утвърдените добродетели, идеали и

СИГУРНОСТ. маРТ 2013

А к т у А л Н о

герои стоят старомодно и дори безсмислено като съвременен типаж. Това е едновременно право и задължение. Стига само изобщо да се смятаме за приемници и носители на културно-етническа специ-

фика! Специфика, не само самобитност, която имат и племената в долината на Ориноко, а самоличност. На друго място съм писал, че самоличността е по значима. Защото – самобитост има всеки! Та

А нали тъкмо с нея експонираме и дори леги-

тимираме нашия исторически европеизъм!

к Дали и върху държавите ще се разпростра-

ни онази епидемична реакция, която носи

т гибел на индивида и индивидуализма. Но тогава с личността, а после и държавата не

у загивали едни от основните темели на де-

мокрацията – личната свобода и демокра-

А цията. При такава тенденция идва другата л историческа мъдрост. Всяка политическата

структура, когато е нова, застрашава традиН ционната култура! До каква степен новата ни културна преориентация, наричана от някои о дори цивилизационен избор, означава отрицание на идентитет, установен както бе споменато, още през Средновековието? Тук не става дума за запазване на старомодни културни системи, поверия и битови прищевки. Тук става дума за онова различие, които ни прави стойностни не само за нас, но и за другите? Ако възприемем всичко това, тогава нашият исторически свят, нашите утешителни опори ще срещнат постепенно, но пълно отрицание! Днес ни уверяват, че историята ни следва да бъде забравена. По-добре е да напомним, че онази история, която носи подозрителност, невежествено високомерие, мания за безпогрешност и величие следва наистина да бъде зачеркната в представите ни за бъдещия свят. Същото би следвало да приемем като историческо наследство тук, на Балканите. Защото нито един балкански народ няма да се откаже от своите исторически заслуги и национална слава. Гърците не могат да

се откажат от Никос Казандзакис, сърбите не могат да се откажат от Иво Андрич, какво сме ние без Яворов и Димчо? Онази история, която носи великото различие на европейския културен конгломерат, но усещане за привързаност към прадеди и традиции следва да бъде вградена в европейското ни бъдеще. Ако културата остава единственият фактор на това различие, може ли да има култура без история? А

самата история е еднакво носител на доброто и злото в често антропологически смисъл и план. Забравата към историческото величие означава невежество, вторачването в нея-безпомощност. Историята може да бъде забравена като противопоставяне само когато е запомнена като величие! Така възприемаме Трети и всичко преди и след него! Проф. д. ист. н. Андрей ПАнТев

СИГУРНОСТ. маРТ 2013

интервю с лазар мурджев

„за специални служби на българия към настоящия момент не би могло да говорим“ Според вас повече или по-малко достоверна е информацията, която Бойко Борисов съобщи от парламентарната трибуна, че е готвен атентат срещу него с поръчител Ахмед доган?

··················· Политиката в България не е просто мръсна дума. Тя постави самоцелно „себе си“ над род и Родина. Така тези двадесет години накараха акад.Георги Марков да заяви след събитията в последните дни, че асоцияцията му за този период се обобщава в заглавието на бъдеща негова книга „Рушители на съвременна България“. Притеснява ли ви честото изтичане на информация, включително и класифицирана, от специалните служби? Как се отразява този процес върху стабилността на националната ни сигурност от една страна и от друга – върху стабилността на самите служби?

··················· За специални служби на България към настоящия момент не би могло да говорим. Тези служби са компилация от СИГУРНОСТ. маРТ 2013

Н А л И з И

··················· Отговорът на един такъв „директен“ въпрос изисква по-обширен отговор. Гражданската позиция е „лесна“, тя е видима с „просто око“ през целия период на възхода на лицето Борисов. Професионалното отношение изисква да не се коментират тези теми. Но българската „политическа класа“ в своята абсурдност и пазарна зависимост отдавна е занемарила моралните ценности, а държавността и националната идентичност са само инструменти за обогатяване. Характеристиката на т.нар. „Преходен период“ е еднозначна – ликвидация! Каква може да бъде характеристиката на „лидерите”, осъществили това унищожение – престъпници! Е, съвсем естествено е за такива хора да съществуват в годините интереси от наши и „не“ наши специални служби, и е в голяма степен вероятно „те“ като обект на внимание да са отразявани по съответен начин. Но формулирани от парламентарната трибуна, тези факти са абсурдни и скандални. А произнесени от устата на Премиер с почти пълен мандат – са гротестен пример за безсилие и липса на държава с привкус на съучастие в мръсна игра. Смятате ли, че подобна размяна на обвинения, която не е за първи път през тази година, ще характеризира периода до изборите? Смятате ли, че политиката се нужае от такива средства?

Лазар Мурджев корпоративни интереси и лобита, съчетани с пряка зависимост от чужди централи. Пъпната връв на приемствеността е скъсана отдавна. Един от създателите на института за подготовка на български разузнавачи формулира на добрите млади колеги, че бъдещето ги обрича на липса на добри ръководители (началници). Тази липса на приемственост създаде оперативен състав със стаж, но без опит. „Изтичането“ на информация вече се е превърнало в оперативен похват за компроматни войни на „политическата класа”. Законодателството е внос. Медиите – клиентела и посредник на олигархията. докъде би трябвало да се простира намесата на политиците в работата на специалните служби? Има ли граница, на която те би трябвало да спрат? наблюдавате ли тенденция политиците да се опитват да използват специалните служби за партийни и лични цели и до какви рискове би могло да се стигне за стабилността на държавата?

на подчинеността на специалните служби гарантира политизирането на функциите им конюнктурно, според интересите на управляваща партия. Това гарантира, че държавността и националната сигурност ще се „крепи“ от групировки и чужди централи. Рисковете са видими, а възможността армията да „оправи“ нещата не съществува, защото вече няма и армия. Затова нека българското офицерство и всички достойни представители от сферата на Сигурността и Отбраната потърсят възможността да бъдем заедно – което КООСО и сп. „Сигурност“ издигат като приоритет във Визиите си. И дори като представители на гражданското общество с нашата експертност, опит и родолюбие, заедно да възкресим и наложим ценностите за добруването на България. допускате ли намеса на специалните служби в предстоящите избори? Какъв съвет бихте им дали?

··················· ··················· Проектозаконите за специалните служби, дори и несъвършени, бяха „някаква“ добра стъпка към нормалност на средата. Но оставката на кабинета ги „отсвири“, защото целта бе „те“ – службите да му служат „на него” и в следващия мандат. Дестабилизацията на страна се постига с лустрацията и сатанизирането на специалните служби. Разсекретяването на досиетата е мизерен пример за „сепуко“ на една държава. Централизирането

Това, за което настояваме, като извод от нашия експертен анализ е създаване и осигуряване на статут на Българска разузнавателна общност, която да осигури взаимодействие, експертен потенциал и нужния граждански контрол за специалните служби. Това е практика във всички уважаващи себе си развити държави и общества, където специалните служби са стожери на държавността, националния просперитет и националаната сигурност. Интервю на Спирдон СПИрдонов за www.argument-bg.com

Скъпи приятели, докато в България Сме Свидетели на вСекидневни маСови протеСти, Българите в Западните покрайнини от 60 години живеят лишени от човешки права и ЗаБравени от БългарСката Р държава. по инициатива на един голям патриот – делян дамяновСки, който преЗ май 2012 г. Стана Ъ ноСител на наградата на Сдружение „велика Болгариа“ За патриотиЗъм и Силен БългарСки дух, Бяхме чаСт от ежегодното отБеляЗване на годишнината от оБеСването на ваСил левСки в БоСилеград. С т И л к А

ПРАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ В СЪРБИЯ – НАРУШЕНИ И ЗА ЧЕСТВАНИЯТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ На границата иззеха български знамена, вестници и календари на общинска делегация

Масово изземване на знамена и патриотични печатни материали иззеха митничарите на сръбската граница от българи, които се стекоха към Босилеград за честването на 140-ата годишнина от обесването на Васил Левски. Автомобилите бяха щателно проверявани, а трибагреника и всички печатни материали - вестници и календари, бяха изваждани от багажниците. Хората бяха принуждавани да се връщат до българския контролен пункт и там да оставят на съхранение иззетите знамена и други вещи. На митничарските въпроси: „Къде отивате?“, те трябваше да измислят куп

причини, за да не кажат истинската и да не бъдат бавени с цел да закъснеят за честванията. Венците с цветя също предизвикаха въпросите на митничарите. „Отиваме на българските гробища“, казваха бързащите за честването в Босилеград. „Има ли български гробища там?“, питаха полицаите. „Там други гробища няма“, отговаряха българите. Знамена, календари и вестници бяха иззети и от автомобила на зам.кметът на Мездра Георги Валентинов. Свидетели на това станаха главният редактор на вестник Велика БОЛГАРИА Патриция Кирилова, телевизионен екип от Мездра и българският патриот

от Скопие Драган Попов. Сборният пункт на българите, преминали границата, бе популярното сред патриотите заведение „Тангра“ в центъра на Босилеград, чийто собственик Александър Димитров е председател на местното сдружение „Глас“. Кметът на града Владимир Захариев направи друг сборен пункт – пред общината, с негови поддръжници. На честването освен засилено присъствие на полиция, възникна и друг проблем – не бе допуснато да се прочете официално писмо до общината, с което българите–патриоти изискват осветление за паметника на Васил ЛевСИГУРНОСТ. маРТ 2013

ски, който е изграден с пари на българските организации. Те са готови дори да плащат изразходваната енергия за светлините около паметника, който се намира в близост до сръбския паметник, възхваляващ неправомерното изваждане на града от българските граници и предоставянето му на Сърбия. Най-силни аплодисменти предизвика речта на Иван Николов – председател на КИЦ „Босилеград“, който доста притесни част от официалните гости, но предизвика възхищението на патриотите. „140 години след гибелта на Левски, 9 години след повдигането на неговия паметник в нашия град, духът на Левски не престава да ни задава своите жестоки въпроси, а ние виновно мълчим. Не само че не можем да отговорим, не само че не можем да го доближим, но като че ли ставаме все по-недостойни да застанем пред него. Трябва с ръка на сърцето да си признаем и да поискаме прошка от Апостола на българската свобода за грешното лицемерие с което му отдаваме почит под чужди знамена и чужди химни. Трябва да се засрамим от себе си пред нравствената чистота, пред заветите и мислите на Левски които 140 години преразказваме, в които се кълнем, но все не ги достигаме. Да се засрамим от предателството което почти половин век следва стъпките на Апостола – физическото му предателство бе последвано от нравствено предателство. И на края, трябва да се засрамим и от начина по който се отнасяме към този паметник – все още го крием на тъмно, сякаш ни е страх, че неговата светлина може да ни озари с мислите на Левски за свобода и човешко достойнство!“, каза Иван Николов. На сцената с реч за честването се качиха още д-р Валентин Янев – съпредседател на Обществено движение „Западни покрайнини“, кметът на Община Босилеград Владимир Захариев. Приветствия имаше от името на Йорданка Фандъкова и на министъра на външните работи Николай Младенов. На възпоменанието присъстваха генералният консул на България Ниш Атанас Кръстин, Кирил Янчев от МВнР и Йордан Колев, експерт в Държавната агенция за българите в чужбина. Сред участниците в поклонението бяха представители на ВМРО - БНД от Мездра и Кюстендил, Атака – Кюстендил, българи от Македония (Скопие), София и Раднево. Венци и цветя поднесоха от Столична община, от Община Мездра - инж. Георги Валентинов, зам.кмет на града и Патриция Кирилова, вестник „Велика БОЛГАРИА“. Патриотични песни изпя Мъжки вокален ансамбъл „България“. СИГУРНОСТ. маРТ 2013

к Р Ъ С т И л к А

Представителите на българските патриотични организации предупредиха, че ще сезират Страсбург за нарушаването правата на българското малцинство в Сърбия. Често явление в Босилеград и западните покрайнини е да бъдат арестувани българи, които развяват българ-

ския трикольор, което е недопустимо за европейска държава в 21 век, бе единното мнение на всички, които са свидетели на сръбските безумия в българските градове и села. Патриция КИрИЛовА Снимки: в. Велика БОЛГАРИА

Н о в И

В СЛедВАщИЯ бРОй НА СПИСАНИеТО ще бъде ПРедСТАВеНА СТУдИЯТА НА ПРОф. еВгеНИй САчеВ:

еТНОС, еТНИчНИ СТеРеОТИПИ И СПеКУЛАЦИИ С еТНИчНИЯ СТАТУС НА бъЛгАРОМОХАМедАНИТе В последно време не само по отношние на

Н българомохамеданите, но и за други изконни

български етнични общности, зачестиха опи-

И тите да се представят като небългарски общ-

ности, наричани самостоятелни или отделни „етнични групи” или най-често „етноси”. Тези и други подобни прояви не само се дължат на невежество, но и могат да се третират като пряко посегателство спрямо националния ни суверенитет, националните ни интереси и националната ни сигурност. Да се определят българомохамеданите като небългарска етнична общност от представители на държавната и на общинската изпълнителна власт, на обществени и на граждански организации, на образователни институции, на медии и дори от служители на Националния статистически институт е признак не само на груба подмяна на тяхната национална културна идентичност, но и спекулация, насочена към нарушаването на тяхното самоосъзнаване и самоизразяване, като неделима част от единното българско

общество, държава и нация. Като се прибави и демографският колапс в България, опитите да се обявават български етнични общности за отделни не български етнични групи или етноси, са изключително опасни за целостта

на българската нация, държава и общество. Както е известно, националността се определя като генетична, социално-икономическа и социална характеристика на представителите на конкретна нация. Ето защо единството на българската нация, на българската държава и на българското общество се явява фундаментално условие за устойчивото развитие на отделните български етнографски и български етнични групи, на конфесиите (вероизповеданията) и на гражданите. Това единство трябва да се разглежда и като активен фактор за обезпечаването на духовната цялостност на българското общество и за стимулирането и разгръщането на интелектуалния и на моралния потенциал на българския народ. В този смисъл противодействието срещу опитите за денационализация се явява основен приоритет на националната ни сигурност.

ОчАКВАйТе ПРеЗ АПРИЛ

ОСНОВНИ КОНЦеПЦИИ НА КУЛТУРОНОМИЯТА

Книгата на професора по културно наследство и национална сигурност Евгений Сачев е посветена на еволюцията на идеите, отразяващи ролята на културните, историческите и природните ценности за устойчивото развитие на всяко общество, държава и нация. Концепциите и теориите за закономерностите и за процесите, отнасящи се за произхода, разпространението и циркулацията на социалнозначимата информация, закодирана в културните, историческите и природните паметници, не са се отменяли една друга, а са увеличавали културономичните познания. Авторът репрезентира концептуалните схващания за културономичното знание, които изграждат представата ни за фундаменталното значение на културните, историческите и природните паметници, чиято социализация стои в основата на идеята за трансхуманистичното общество. Утвърждаващо начало на изследването е новата социална и морална алтернатива, обосноваваща се на културните, исторически и природните ценности като духовен еквивалент на бъдещата хуманна цивилизация.

На 60-тия юбилей на проф. Евгений Сачев проф. Андрей Пантев представи новата му книга СИГУРНОСТ. маРТ 2013

РОЛЯТА НА ГО И НПО В БОРБАТА СРЕЩУ ТЕРОРИЗМА

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БРОЙ 2

Мишените са гражданските лица и обекти (уязвими цели; все по-трудни за терористите са правителствени учреждения и други обекти от значение за националната сигурност), независимо че стремежът е въздействие върху законни властови органи ( за да бъде променена тяхната политика или за да бъдат постигнати определени искания). Битката отдавна се прехвърли от държавно на ниво обикновени граждани с използването (или заплаха за използване) на физическо/психическо насилие. Уязвимите цели са леснодостъпни и предпочитани за терористични атаки (такава е тенденцията) не само поради подценяване на заплахите, недостатъчно осигуряване на безопасност и липса на компетентност, но и поради: • Голямото число потенциални мишени при уязвимите цели, които е много трудно да бъдат защитени; абсолютна сигурност на практика е невъзможна (но информираността и готовността за действие в критични ситуации не са химера, а необходимост); • Не изискват големи инвестиции и сложни планове и организация, голям брой хора и мощни взривни устройства; такъв терористичен акт може да бъде извършен от един човек или малка група (доказателство са терористичните актове на летище Сарафово и летище Домодедово през изминалата година, Лондонското метро през 2005г. и др.); просто и евтино, но с ужасяващ и голям пропаганден ефект (е, много по-малка е зрелищността на атаката, но какво от това). От друга страна един конфликт, който е предпоставка за терористична дейност, прераства в самостимулиращ се процес на терор и необходимо условие за съществуването на определени организации/групи или политики. Следва да добавим и тактиката, свързана с разбирането, че група, която не е нужно да съществува след извършване на терористичен акт, практически е неуловима. Същото се отнася и до отделни лица, мотивирани или повлияни не само от религиозни подбуди, но и облъчени от различни източници, особено в интернет пространството (това още повече увеличава апетита към уязвими цели). При такива реалности никоя специална служба не е в състояние да получи предварителна обективна информация за конкретен терористичен акт. Затова гражданите трябва да са информирани и подготвени. СИГУРНОСТ. маРТ 2013

Петко Ангелов Профилът на тероризма е динамичен резултат на комбинация от различни фактори (както твърдят болшинството изследователи) – исторически, политически, социални, културни, религиозни, идеологически, икономически и психологически. На въпроса за мотивацията за терористична дейност се отговаря много трудно. Защо някои групи или индивиди разбират пътя на тероризма, а други, при сходни условия и обстоятелства, не правят този избор? Тероризмът се разглежда по света

най-малко от три ракурса: 1. Научно-изследователски, при който се търсят обективните първопричини/условия, които предизвикват терористична нагласа и съществуването на терористични групи, както и условията, които благоприятстват извършването на терористична дейност. Разбираемо е че този ракурс е на изследователи от научните среди. 2. Практически, при който тероризмът изначално се разглежда като незаконни действия на екстремисти и фанатици, при игнориране на обективните първопричини. Това е ракурсът на правоохранителните органи, военните и други правителствени служби. Акцентът тук е върху предварителния умисъл за физическо и/ или психологическо насилие, политическата мотивация, насочеността срещу лицата и обекти, които не могат да се защитят с реципрочни действия, принадлежността към тайни вътрешни организации/групи или към външни такива. 3. Критически ракурс, в който горните два се преплитат. Тук не се игнорира държавният тероризъм, критикува се внушението, че тероризъм е опит на враговете на западната демокрация да я дестабилизират и да подкопаят нейните ценности. Терористичните актове са нереалистични от гледна точка реализацията на заявените политически цели. Насилието или заплахата с насилие по отношение на граждански обекти са послания към определени институции, в които се съдържат искания за удовлетворяване на определени условия на тези, които стоят зад непосредствените извършители. Именно тук е разграничението между тероризма от една страна и от друга – войната и криминалната престъпност. Когато говорим за 11 септември 2001 г., не трябва да забравяме атентатите преди и след тази дата. Например: 1-ви/3-ти

в з Р

о в Е

в септември 2004 г. в Беслан (Северна Осе-

тия, Русия), когато и където загинаха 318 заложника, 186 от които (много повече от половината) – деца. Да не забравяме и Р България – гара Буново и летище Сарафово. И Ще се намери ли човек в България, който да отговори положително на във проса: Надеждно ли в днешно време са о защитени от терористични заплахи например, децата у нас? С критерий „найв ниска цена” при обществените поръчки за охрана на училища и детски заведения Е или с премахването на физическата охрана, с безхаберие и безотговорност, едва ли, но това е тема за допълнителна дискусия. Преди началото на всяка учебна година, органите на полицията извършват охранителни обследвания на учебните заведения (дано не се изразяват само в подписани протоколи), но кой ще извърши оценка на риска и кой ще го управлява? Това беше мотивът на Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО) да обяви инициативата „Помисли за моята сигурност”, която беше подкрепена от Столична община. Повече информация има на интернет страницата на асоциацията.

акцентираме на ролята на два фактора по отношение на тероризма: 1. На средствата за масово осведомяване, които са „усилвател на страха”, като спомагат за преследваното от терористите психологическо въздействие (което надхвърля мащабите на непосредствения терористичен акт) и формира психологията „на жертвите”. СМО са един от основните механизми за разпространяване на идеите и стратегиите на антитероризма пред широката общественост, които отделят особено внимание на съобщенията и проблемите свързани с терактове. СМО биха могли да станат действено средство в борбата

с тероризма в съвременните условия, но сложността се състои в това, че те от една страна със своите действия и публикации засилват паниката и страха у хората и само при много професионално и грамотно представяне на ситуацията могат да служат като средство за предотвратяване на терактове. Именно и затова в някои страни са въведени дори и законодателни ограничения при представянето на отделни аспекти на екстремистки прояви. Пример – в САЩ от 10г. действа Федерален Закон „за управление на информационната сигурност” (Federal Information Security Management Act), който забранява разпространяването на противодържавни идеи, към които се отнасят и непроверени данни за терористични актове, заплахи за националната сигурност, изкривяване на официалната позиция на властите по отношение на ставащите съ-

бития. Израел е избрал друг модел – призовава към социална и морална отговорност на СМО като не налага ограничения на тяхната дейност (освен в случаите на разгласяване на държавна тайна и нарушаване на други правни норми). Но трябва да кажем, че официалната позиция на властите и сведения за конкретните събития се предоставят своевременно на СМО и еднозначно (не като у нас – различни длъжностни лица, различни оценки и разнобой – недопустимо!). Но проблемите остават – интернет! Тук информацията от „непроверени източници” изпреварва официалните позиции. От 2002-2003г. бавно, но сигурно в САЩ се активизират контратерористичните мероприятия на властите именно „на ниво на тревата”, т.е. чрез неправителствените организации и частни фондове, създадени за борба с тероризма. Във ФБР има спициален отдел за диалог с ГО и НПО (активно работи неговият сайт). 2. Вторият фактор – частните структури за сигурност у нас, които на практика засега са пренебрегвани от публичната власт (на практика – да, на думи не!), но много от които имат потенциал за отговорна и полезна профилактична дейност. Разкриването на терорист/и е трудно, но възможно – ако вниманието на охранителите, а и она гражданите, се насочва не съм въпроса „Кой?”, а „От какво?”, „Кого?” и „Как?”, тоест към: • Признаците, които могат да бъдат свързани с подготовката на терористичен акт; • Поведението и необходимите действия при осъществяване на терористичен акт. СИГУРНОСТ. маРТ 2013

какво конкретно би могло да се направи в това направление? • Моделиране на реалните опасности и заплахи за типичните обекти на критичната инфраструктура – разработка на типови инструкции или методически указания за организацията и действията на охр. състав за предотвратяване на терактове и при възникване на кризисни ситуации (у нас все още няма приета трайна практика за категоризация и степенуване на обектите по важност/критичност – политическа, икономическа, отбранителна, социална, местна на масови струпвания на граждани); • Държавните структури свързани с изпълнението на мерките по националния план за противодействие на тероризма не следва да се ограничават само с изпълнението на контролни функции; нужни са и методически функции по отношение на ЧОД, но за това са необходими експертност и компетентност, т.е. налага се обучение на самите контролни органи (например – как се проверява изпълнението на изискванията за наличните документи на охранявания обект по ЗЧОД – „има/ няма”); • Единодействие между ЧОФ и контролните/държавните органи за промяна на нормативните документи – за сега подкрепата е само на думи – затова няма съществени промени в решаването на нормативните препятствия; нормативно уреждане статута на мениджърите по корпоративна сигурност, детективската дейност; лицензиране на охранителните – единни критерии за лицензиране; усъвършенстване на процедурите на лицензиране на охранителните фирми; • Взаимодействие на контролните и охранителните структура в информационно-аналитичната област – на практика взаимодействието е еднопосочно – МВР търси информация (видеозаписи например) от ЧОФ, пуска по някое окръжно до ЧОФ за засилване на вниманието по празници или други обществени събития, но никога не дава информация на ЧОФ за конкретна оперативна обстановка; нужни са конкретни форми и условия за обмен на информация по конкретни лица, фирми, факти; • Организиране на обществени мероприятия (конференции, „кръгли маси”, семинари и др.) с участието на представители на правоохранителните органи, специалните служби, общините; • Обмисляне на възможности и условия за привличане на охранителните фирми и техните реагиращи мобилни екипи в кризисни ситуации за наблюдение на ситуацията в жилищните квартали; • Използване възможностите на частните фирми за разработка, производство и доставка на специализирано оборудваСИГУРНОСТ. маРТ 2013

не и технически средства за откриване на оръжие, ВВ, наблюдение на ГКПП и други типични/критични обекти на масово присъствие на лица, застрашени от евентуални терактове; ************************************************* И да завършим с изданието на „АлКайда” на английски език – списание „Инспайър” („Inspire”). В него последователно се внушава, че привържениците на „джихад”, който живеят в Европа и Америка, следва да провеждат терористични атаки там („в сърцето на неверниците”), а не да посещават Йемен или Пакистан и да привличат вниманието на специалните служби. Списанието има раздел, предназначен за обучение на терористи без да е необходимо те да пребивават в тренировъчни лагери. Изданието призовава за провеждане на сомостоятелни атаки, без координация с други терористи. Естествено „единаците” и малките изолирани групи не се ограничават с опити

за терор само на територията на САЩ и са все по-сериозен проблем за правоохранителните органи и специалните служи в много държави (включително в Европа), както и за техните граждани. Крайно време е да излезем от схемата само държавните и общинските структури да носят монополна отговорност за осигуряване на безопасността на гражданите и обществото. Така както държавата не е вече единственият гарант за неприкосновеността на имуществото на гражданите, така и защитата от заплахите на тероризма следва да станат общо дело на държавата и нейните граждани („Спасение утопающих – дело рук самих утопающих“). ************************************************* ОТГОВОРНОСТТА ЗА БЕЗОПАСНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ И ОБЩЕСТВОТО Е НА ДЪРЖАВАТА, НО ТЯ САМА НЕ МОЖЕ ДА Я ГАРАНТИРА. Петко АнгеЛов, председател на уС на нАФТСо

в з Р И в о в Е

С И г у Р Н

плазменото геофизично оръжие – заплаха за човечеството ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БРОЙ 2

реакциите

о Според специалистите на HAARP може да се противодейства с апаратури, но тяхното използване ще доведе до унищожаване С на антенните полета и радиоапаратурата и никой не иска да рискува да ги използва. Даже съюзниците на САЩ не рискуват т да протестират, а това вече е наложително, защото може да стане късно. Някои дори приемат, че при продължително използване на HAARP като жив организъм Земята може да се приспособи към неговото въздействие и когато той се изключи катастрофалните промени през последните години в климата по североамериканското крайбрежие могат да започнат да се повтарят. През 2002г. левите депутати от руската Дума отправиха обръщение към ръководителите на всички държави – членки на ООН за надвисналата опасност над човечеството поради използването на проектите HAARP. Отговор на техния призив не последва. Преди време в СМО излязоха съобщения, че Китай и САЩ си отправят взаимни обвинения за нападения с геофизично оръжие. Според руски военни анализатори, на 21 юни 2008г. председателят на китайската Централна Военна Комисия генерал Guo Boxiong е предупредил министъра на отбраната на САЩ Робърт Гейтс „незабавно да спрат атаките над Китай или ще бъдат погребани”. Във връзка с тези обвинения руският президент Медведев е наредил на руските стратегически бомбардировачи да започнат да патрулират арктическите региони, в които би се наблюдавало първо свидетелство за атака. От своя страна САЩ обвиняват Китай, че с помощта на радарната си система Lop Nor продължително бомбардира йоносферата над Северна Америка с радарно оръжие с мощност 4 милиарда вата. Всичко това е в отговор на умишлената според китайците атака над тях причинила земетресението на 12-ти май с магнитуд 8.0 по скалата на Рихтер, което уби 80 хиляди души. Същевременно САЩ продължават атаките си над Китай от своето HAARP съоръжение в Аляска , чиято сила се оценява на 1 милиард вата. В едно много обезпокояващо видео, разпространено от офиса му в Япония, канадският изследовател и бивш шеф на списание Forbes за Азия Бенджамин Фулфорд съобщава на американската общественост детайли за това как САЩ са атакували Китай чрез своето HAARP съоръжение в Аляска. Атаката била толкова мощна че британския Times Online News Service съобщава как цялата атмосфера над зона-

проф. д.ик.н. Йордан Начев

та в която стана земетресението в Китай се променя мистериозно 30 минути преди да се случи (Виж снимката по-долу). Последствията от взаимните атаки се явяват катастрофални за големи площи от техните региони, които произвеждат зърно. Масивните бомбардировки над йоносферата от китайци и американци които дестабилизират климатичните системи над цялата планета са огромна заплаха за света. Засега според наблюдателите найзасегната държава е Индия която е наводнена почти цялата. Найголемите притеснения идват от това, че Китай увеличават мощта на своите радарни оръжия и могат да предизвикат катастрофално земетресение на северноамериканския континент. Руски и китайски учени отдавна твърдят, че САЩ са усъвършенствали възможностите си да насочват циклонни бури и дават нагледен пример с „насочването” на тайфуна Nargis към Мианмар (бивша Бирма), който остави почти 200 хиляди мъртви в тази богата на петрол държава с военен режим. Съвсем удобно американски и френски бойни кораби бяха „позиционирани” близо до нейните брегове за да доставят „помощ”. С цел да демонстрират добра воля в края на 80–те години на миналия век Горбачов и по-късно през 1993г. Елцин са контактували американската страна с инициатива за съвместно използване на системите по създаване на плазмоиди на пътя на атакуващите ракети. Американците обаче са засекретили своята програма, което им помага да пръскат колосални средства без да дават обяснение къде отиват те. И в миналото е имало престъпни действия против човечеството с характеристики на геофизично оръжие, извършвани от официалните лица на правителствата на САЩ, СССР, Франция, Израел, Китай и др. Днес, обаче, при непрекъснато развиващите се технологии, човечеството вече не може да си позволява да обстрелва йоносферата с лъчи на гигаватни установки, унищожаващи хармонията на атмосферните слоеве, която после не може да възстанови. проф. д.ик.н. Йордан Начев СИГУРНОСТ. маРТ 2013

ПИСаНИе „СИГУРНОСТ“ СЪС СЛеДваЩаТа ПУБЛИКаЦИЯ ПОСТавЯ ОЩе еДНО НачаЛО. ТОва е ОЩе еДНа СТРаТеГИчеСКа ЦеЛ На ИНТеЛеКТУаЛНИЯ ДУХ И ПРОФеСИОНаЛеН ХЪС На РеДаКЦИОННИЯ ОПеРаТИвеН СЪСТав, КОЙТО в РаМКИТе На ТОЗИ еПИЗОД ОТ ПОРеДИЦаТа „еДИН ОТКРаДНаТ ФИЛМ“ ХвЪРЛЯТ РЪКавИЦаТа КЪМ „ПОвеЛИТеЛЯТ На СРС-тата“. КОЙ е ПОвеЛИТеЛЯТ?! Ще РаЗБеРеТе ОТ „НОваТа СеРИЯ“ в СЛеДваЩИТе РеДОве. а „РЪКавИЦаТа“ е НаШаТа ПОКаНа КЪМ еДИН ГОЛЯМ ПРОФеСИОНаЛИСТ И СПеЦИаЛИСТ ПО ТеХНИчеСКИ РаЗУЗНаваТеЛНИ СРеДСТва КИЙТ МеЛТЪН С НеГОваТа УНИКаЛНа еКСПОЗИЦИЯ Да ПОСеТЯТ БЪЛГаРИЯ. СЪС СЪДеЙСТвИеТО На „БЪЛГаРСКИ РаЗУЗНаваТеЛеН ФОРУМ“, СЪвМеСТНО С ББР И С ПОДКРеПаТа На НПО ОТ СФеРаТа На СИГУРНОСТТа, СПИСаНИе „СИГУРНОСТ“ е С аМБИЦИЯ Да ОРГаНИЗИРа И ПРОвеДе еДИН МеЖДУНаРОДеН еКСПеРТеН ФОРУМ в НевеРОЯТНаТа аТМОСФеРа СРеД МаГИИТе И еКСПОНаТИТе На „ПОвеЛИТеЛЯ“, КЪДеТО вИ ПОвеЖДа ГеН. Т. БОЯДЖИев. P.S. ОЩе ПОвече НИ аМБИЦИРа „ОТПаДаНеТО“ ОТ ИГРаТа На БЪЛГаРСКИЯ ПРеМИеР БОЙКО БОРИСОв, КЪМ КОГОТО КИЙТ МеЛТЪН ОТПРавИ ПОСЛаНИе За УчаСТИе в НаШИЯ ФИЛМ. ЛаЗаР МУРДЖев

Кийт мелтън – повелителят на срс-тата

Днес ще се опитам да ви представя един изключително интересен човек и професионалист. Той е американец, но с връзките си по света той е приет като свой навсякъде. И за това има поне две причини. Първата е, че не е бил оперативен агент, т.е. не е влизал в конкретен сблъсък с опонентите си, а е инженер – специалист по специалните технически разузнавателни средства. Втората е неговото хоби с многолетна продължителност – почти 30 години, което се е превърнало и в начин на живот. А то е събирането в и далече извън САЩ на артефакти свързани с разузнаването и най-вече на технически средства използвани в една от най-старите професии. Както той твърди, това му е струвало няколко милиона долара, десет години активна проучвателна и колекционерска работа в различни страни, стотици контакти с лица и институции, трудни преговори и пазарлъци и … един развод, защото съпругата му просто не е приела да го дели с хобито му. Резултатът днес е, че той е изградил единствения частен музей посветен на техниката и технологиите използвани в разузнаването, разполагащ с повече от 4000 оригинални експонати, между които черепът на Лев Троцки и истинския пикел, с който Рамон Меркадер е отнел живота му на 20 август 1940 година, та до реплика на „българския чадър” според „описанията” на Олег Калугин. Голямата част от експозицията на шпионска техника във фоайето и коридорите на ЦРУ в Ленгли е взета на консигнация от колекцията на Кийт и може би поради това и по ред други причини колегите му в американските разузнавателни агенции го наричат „Повелител на СРС-тата”. Звучи „екстравагантно” и един друг факт. През 50-те години на миналия век, в „горещите” години на Студената война, в ЦРУ се ражда и изпълнява програмата MKULTRA. Целта и е „изучаване, разбиране и използване на неортодоксални средства на илюзията и „магията” и възможности за потенциално използване срещу съветския противник и световната комунистическа заплаха”. За целта разузнавателната агенция привлича към сътрудничество най-известните по това време американски илюзионисти, царе на

триковете и „магията”. През 1973 година, тогавашният директор на ЦРУ Ричард Хелмс разпорежда прекратяване на про-

грамата и унищожаване на всички документи свързани с нея. Заповедта е изпълнена, но се оказва, че оцелява един единствен документ – Ръководство на илюзиониста Джон Мулхоланд предназначено за подготовка на специалните агенти. И то не в архивите на ЦРУ, а в частната колекция на Кийт Мелтън. След продължителни бюрократични битки, в крайна сметка Кийт постига декласифициране на ръководството и публикуването му през 2009 година Ще дам като пример само част от заглавията в съдържанието: ”Въведение и общи разсъждения по изкуството на измамата”; „Незабелязано използване на таблетки”; „Използване на смески и прахчета”; „Работа с течности”; „Незабелязано изземане на предмети”; „Специални аспекти за заблуждаване на жени”; „Прилагане на „магии” в екип” и т.н. Писателската дейност на Кийт Мелтън не започва и не свършва с тази изключително интересна книга – репродукция на оцелялото ръководство. Негово дело са три издания на един от най-добрите световни „каталози” за техническите средства използвани от различните разузнавателни служби. Дори самият факт, че предговорите към непрекъснато допълваните издания

ген. Тодор Бояджиев и Кийт Мелтън

в периода 2002 - 2009 са излезли под перото на такива световно признати професионалисти като Маркус Волф, доайен на разузнаванията от Източния блок, на Ричард Хелмс и Уилиям Колби – директори на ЦРУ, екс.руския генерал от разузнаването на СССР – Олег Калугин - архи - противници от годините на Студената война и периода на разведряването, е доказателство за високата професионална оценка, която му дават и свои и чужди. Позволих си да сложа в кавички „каталози”, защото книгите далеч надхвърлят просто показването и илюстрирането на отделни устройства. Те съдържат и интересна и подробна информация както за най-значимите успехи, така и за най-големите провали и на американското и на руското разузнаване. Имат раздел „Как да станем шпиони”, в който са описани основните принципи, форми и методи на действие в тази древна професия. Наскоро излезе и обемистия му труд „Изкуството на шпионажа” с подзаглавие „Тайната история на ЦРУ от комунизма до АлКайда” и това въобще не изчерпва всичко написано и публикувано от него.

Най-крупната му публична изява се случи на 17 май 2012 г. когато в Ню Йорк се откри първата публична изложба „Шпионина – Тайният свят на шпионажа”. Обявена като изложба на „ЦРУ – ФБР – Кийт Мелтън”, де факто тя е негова изложба, защото 97% от изложените експонати са от неговия неоткрит за широка публика музей намиращ се в град Бока Ратон, Флорида. Тук идва моментът да разкажа повече за музея, в който прекарах цял ден в началото на май, м.г. и за откриването на изложбата в Ню Йорк, на която съвсем неочаквано за мен, в словото си той ме обяви за свой „почетен гост”. При това при присъствие в залата на бивши и действащи величия от американските специални служби, вестници и телевизии и такива „забележителности” като ген. Олег Калугин – бивш генерал от руското разузнаване, все още неполучил помилване и отмяна на смъртната си присъда от президента Владимир Путин. (снимка от коктейла и с Олег Калугин).

ген. Олег Калугин и ген. Тодор Бояджиев

все пак, кой е кийт мелтън? Роден през 1944, завършил Военно-морската академия на САЩ, инженер. Кариера в разузнаването на флота и други разузнавателни агенции. На един етап решава да пробва бизнес заложбите си и започва с откриване на ресторант за бързо хранене от веригата на „МакДоналдс” в щата Флорида. Оказва се, че наистина има бизнес талант, защото след няколко години вече менаджира 27 заведения в различни градове на този щат. Това му е достатъчно за себе доказване и с една бизнес операция продава веригата за доста милиони. Вече с наличието на достатъчен финансов ресурс се отдава на хобито си. Следва едно десетилетие, което съвпада с промените в Източния блок. Резултатът е, че повече от половината от придобитите хиляди експонати някога са били активно използвани в източните служби и то още от времето на Октомврийската революция. В колекцията му могат да се видят всички модели от револвера Наган производство на Тулските оръжейни заводи още от царско време, знамето на бандата на атаман Махно, бомбето на Берия, кожената тужурка на Джерджински, легендарната тачанка със съот-

ветната картечница до униформата на Гагарин, на Пауърс - американския пилот на безславно сваления над град Свердловск разузнавателен самолет U 2, по-късно разменен срещу легендарния руски разузнавач полковник Абел и последната униформа на Маркус Волф – създател и дългогодишен шеф на разузнаването на ГДР. И това не му е стигало, та когато построява специална двуетажна сграда за огромната си колекция, за врата на своя кабинет в музея слага автентичната, обшита с кожа и кабърчета врата от служебния кабинет на генерал Волф в ЩАЗИ. А колекцията му от книги на теми свързани с разузнаването, печатани на най-различни езици наброява хиляди томове. Едва ли има побогата тематична колекция събрана на едно место. Естествено изпитах вълнение да видя и своите четири книги събрани на едно место на една от лавиците. И нещо интересно за самия музей. За да прилича съвсем на шпионска история, а и с прагматичната цел да се повиши сигурността срещу опити за кражба, въпреки сложната охранителна техника на музея, той е разделен на 36 помещения, като достъпа до всяко от тях става през замаскирани плъзгащи се библиотеки, въртящи се камини и шкафове с експонати и т.н. И само собственикът и помощникът му знаят коя книга да извадят, кой бюст да завъртят, кой експонат да преместят, за да задействат скритите механизми. В съседство с музея е триетажната къща, в която отсяда собственика, когато е във Флорида. Самата тя е уникат с вътрешното си подреждане. Огромни, цели стени с фрески, мюрали и пана изобразяващи различни етапи в човешката цивилизация и механизация. И един от „бисерите в короната” - асансьорът водещ от гаража до спалнята на стопанина. Двуместна цилиндрична стоманена капсула, която някога е била капитанския асансьор в първата атомна подводница в американския флот, „Наутилиус”. И то не реплика,

а оригинал. Буквално всеки предмет и всеки експонат имат своята изключителна и забавна история. И въпреки, че гостуването ми в Бока Ратон продължи цял ден, научих малка част от тези истории. Днес, наред с многото си ангажименти в лекции, консултации, изложби и т.н. Кийт Мелтън е и професор в Центъра по контраразузнаване и сигурност. За финал оставих най-важното. В резултат на дългите разговори във Флорида – в Бока Ратон и Маями и в Ню Йорк през май 2012 г. получих съгласието на Кийт Мелтън за две важни неща: – да организирам издаването на ново, четвърто издание на книгата му “Ultimate Spy” – „Върховния шпионин” на български език, с включване на нова глава, посветена на нашето разузнаване; – да организираме през 2014 г., след пътуването на неговата експозиция в големите американски градове, на нейното първо задгранично показване в София. Това евентуално да съвпадне с организиране на международна среща на неправителствени национални асоциации на професионалисти в сферата на сигурността и специалните служби. Независимо, че изпрати последното издание на книгата си със съответни пожелания до ген.Бойко Борисов - тогава български премиер, направи категорична

уговорка, че подобна инициатива трябва да се осъществи не като ведомствено или държавно мероприятие или като „американска” изложба, а като начинание организирано от неправителствени организации. Остава да видим дали ще бъдем на нивото на едно такова „предизвикателство”. ген. Тодор БояджИев

Е к С п Е Р т

МЕтАСЪЖДЕНИЯ зА СИгуРНоСттА в бЪлгАРИЯ 3. СИСтЕМАтИзАЦИЯ НА СИгуРНоСттА

ПРОДЪЛЖЕНИЕ От бР. 12 / 2012 г.

увод Понятието „сигурност” е сложно, сис-

И темно многоаспектно явление като самият

живот. Белязано е с признаци, които анализираме спазвайки обема от „общото”, през „особеното”, към „единичното”. Следвайки този постулат проследяваме систематично написаното за сигурността в Република България през последните 30 години. По дълбокото навлизане в систематизацията на сигурността и превръщането й от абстрактна в конкретна може да се постигне, когато се разграничават и съпоставят съществуващите факти. Те безспорно са в зависимост от различните форми, равнища, субекти, обекти и засегнати обществени отношения от конкретните условия и механизми за самозащита и защита, гарантиращи необходимите интереси и желаната сигурност. Много български автори разработващи различни проблеми на сигурността в своето творчество предлагат добросъвестно вижданията си относно критериите за систематизацията на сигурността. И всички те правят опит да ни убедят в своята правота и изключителност на научните си постижения. И са прави за себе си. Друг е въпросът как обществото и общността на научните работници ги възприемат. Ето защо ще предложа поредният опит за систематизация на сигурността въз основа на написаното от тях. Разбира се ще поднеса и моят принос.

Систематизация на сигурността Систематизацията на сигурността я представяме подреждайки я по определени критерии. Тези критерии се възприет като основни и се подчиняват на конкретна субординация. Възприемаме, че това е установен начин на действие, порядък, конкретен ред. Реда е съобразен е с устройството, структурата и конкретизацията на поставената цел в тази дейност. Постарали сме се да анализираме хронологически във времето творчеството на впечатлили те ни със своите съждения български автори. Техните идеи са пречупени през погледа на пишещ и публикуващ по тези проблеми автор. Някои от критериите предложени ни от Й. Гайдаров в неговото творчество (през 1998 г.) ги възприемаме, разработваме и усъвършенстваме, като предлагаме и някои нови в нашите научни трудове. Анализирайки автора в изследвания проблем считаме, че той илюстрира сигурността като потребност от различни конкретни неща, по различни поводи, поради което нейното систематизиране е на база на следните критерии:

– първият критерий е „форма на сигурността“. Описва я като индивидуална и колективна; – вторият критерий е „равнища на сигурността“. Представена ни е като национална, регионална, глобална (всеобща, световна); – третият критерий е „обект на сигурността“. Разделението е на екологична, информационна и др.; – четвъртият критерий е „външни и вътрешни обществени отношения“. Отношенията са анализирани от гледна точка на международната и вътрешната сигурност; – петият критерий е „субекта на сигурността“. Този критерий се осъществява от международни правоохранителни органи, държавни правоохранителни органи, недържавни правоохранителни органи и отделните граждани. Авторът счита, че посочените критерии не изчерпват цялостната систематизацията на сигурността. Анализът показва, че когато систематизацията се свързва с дейността на държавни органи и структури, които ги подпомагат за да осигуряват интересите на нацията, т.е. да осигуряват „националната сигурност“ следва да се има предвид създадената система за национална сигурност на държавата. В своите научни изследвания Т. Трифонов относно глобалната система „природа– човек“ (1998 г.) отделя пет взаимодействащи си системи: – природата, обединяваща в своя състав геосферата, хидросферата и атмосферата; – етносферата, има се предвид човека; – техносферата, разглеждат се достиженията в техниката и технологията; – социосферата, анализират се резултатите на човешката дейност; – ноосферата, анализира всеобщото информационно пространство, обективно създаващо се благодарение на все още не докрай осъзнатия от човека всеобщ обмен на информация. Изследваният автор ни поднася и втори разрез на систематизацията, който е от съвсем друг ъгъл погледнат. Анализира преди всичко личната сигурност, която за творчеството му е и основна. • личната сигурност. Определя, че това е защитеността на човека от факторите на опасност на ниво лични интереси и потребности. Свързва я с факта, че личността е биосоциална система и се проявява едновременно в две роли. Първата е на човека като член на обществото и като жив организъм, съществуващ в ограничените параметри на обкръжаващата среда. Става дума за: = правната сигурност на личността, т.е. защитеността на човека и гражданина чрез система от общозадължителни социал-

ни норми, охранявани от традициите на обществото и правната дейност на държавата; = материалната сигурност, т.е. защитеността на неговата собственост, стопански, имуществени, трудови и семейни отношения; = битовата сигурност, т.е. защитеността на съоръженията и системата за обезпечаване на живота, жилищата, инженернокомуналните връзки и т.н. • Във втория случай обезпечаването на личната сигурност се търси по: = параметрите на обитаваната от личността среда, т.е. физическа, химическа, биологическа, радиационна и др. = характера на въздействията: соматична сигурност или защитеност на тялото от травми, рани и други поражения; психическа – защитеност на психиката, нервната система; духовна – защитеност на съзнанието, моралното състояние, волята и способността за действие; физиологична – защитеност на физиологичните системи на организма, поддържащи неговата жизненост и работоспособност; енергетична – защитеност от преохлаждане на организма, гладна смърт или загуба на работоспособността. Заедно с това той счита, че държавата остава и обект на сигурността (държавна сигурност) когато тя се защитава, т.е. обезпечава защитата на представляваното от нея самата политико-правно устройство на обществото, включително неговите граници, стабилното и устойчиво развитие на страната. П. Христов (1999 г.) счита, че мястото на разузнавателната защита на националната сигурност в общата система на сигурност се постулира въз основа на принципа за защита на демокрацията и се представя на три нива: – ценностна обвързаност – демократичната държава се основава на съвременни общоприети принципи; – готовност за защита – държавата е призвана да опази демократичните ценности; – превантивна защита на действието на Конституцията – демократичната държава трябва да предприеме профилактични мерки преди да са накърнени конституционните принципи. Тези нива са свързани във функционално единство. Традиционните задачи, поставени пред службите за сигурност са в еволюционно развитие. Превантивната защита налага активно да се противодейства на нарушенията и престъпленията. Проф. д. ик. н. Христо ИвАнов

очаквайте продължение в следващия брой СИГУРНОСТ. маРТ 2013

цветя от пуСтинята Още в началото, Писарски споделя на читателя, че тази книга е плод на неговото желание да се възстанови истината за огромната и отговорна работа, която е свършило българското външно разузнаване за времето след Втората световна война до 1989г. , да се даде публичен отпор на клеветите, които се изсипват по отношение на бившите служители по сигурността и разкаже не само на съвременниците, но и на бъдещите поколения защо и как се служи на Родината. Съвсем нормално е в началото Писарски да спомене за своето родно село, за родителите му, за впечатленията от неговите детски години, за това как попада и завършва с отличен Висшето военноморско училище „Н.Й. Вапцаров”, а след това и право в Софийския университет. И да бъде поканен, заради отличния си успех, добра физическа подготовка и знанието на езици да служи във военното контраразузнаване на Държавна сигурност във Варна. По стечение на обстоятелствата той почти веднага е прехвърлен в София, където започва работа, първоначално в служба „Дезинформация”, а след това в служба „Информация” на тогавашното Второ управление - основната контраразузнавателна служба. Макар и накратко Писарски извежда в книгата си основните принципи в работата на контраразузнаването – ефективното ползване на сътрудническия апарат в комбинация с техническите разузнавателни средства. Той дава и няколко примера от своята практика, за да подчертае сложността и отговорността в контраразузнавателната дейност. През 1960г. Писарски започва работа в разузнаването (Първо главно управление). Причината за прехвърлянето му в разузнаването е изводът, който тогава прави неговото ръководство - че разузнавачът трябва да има добра контраразузнавателна подготовка. След допълнително едногодишно обучение в специална разузнавателна школа в Москва и ускорено изучаване на английски език, през 1963г. той е изпратен на задгранична работа в Сирия под прикритието на търговски представител на „Разноизнос”, Химимпорт” и Българската външнотърговска палата. Там изкарва до 1968г. Писарски разказва как е трябвало да съчетава търговската си дейност с разузнавателната. Как е трябвало в движение да се изгражда като добър външнотърговски работник и да печели доверието на сирийските търговци, за да се разшири стокообмена между Сирия и България. И в същото време да събира икономическа и военна информация, защото това е времето на войната на Израел от 1967г. с арабските страни, включително и със Сирия. Добрите резултати получени от работата на Писарски в Сирия довеждат до втората му задгранична командировка - в Египет от 1973 – 1977г., вече като зам.-търговски представител. Пребиваването му съвпада този път с войната, която Израел води с Египет през 1973г., така че преди нея, по време на войната и след това той е трябвало да събира и воСИГУРНОСТ. маРТ 2013

л Е г Е Н Д И

19 Иван ПИСАрСКИ е роден през 1931 г. в село Кондофрей, Радомирско, сега в Пернишка област. Завършил е висше военноморско училище и право. От 1952 до 1959 г. работи в контраразузнаването, след което до пенсионирането му през 1991 г. работи в разузнаването – Първо главно управление. Пребивава в резидентурната група в Сирия (1963-1968) и в Египет (19731977), от 1988 до 1991 г. е резидент в Китай. През 2006г. издава книгата „Цветя от пустинята (спомени на разузнавача)“, в която разказва за своята дейност в българското контраразузнаване и разузнаване. енна информация. Това прави чрез няколкото агенти, които е ръководил, докато пребивава в страната. Писарски разказва за организацията на ежедневната му работа, която е позволявала, както да изпълнява поставените му разузнавателни задачи, така и да поддържа и активизира търговските отношения между България и Египет. От професионална гледна точка, интерес представляват седемте разказа на Писарски за вербовката и работата с негови агенти, докато е пребивавал в Египет (разбира се, скривайки тяхната самоличност). От тези разкази може да се види колко сложна е работата на разузнавача и колко знания, умения и навици трябва да има, за да вербува, а след това да ръководи успешно тези чужди граждани – приятели на България. Той се спира, и то с конкретни примери, на рисковете и трудностите, които е имал и които има всеки разузнавач при изпълнение на неговите задачи. Но подчертава, че всичко това си струва да се изтърпи, защото събираната от тях информация е била необходима на държавното ни ръководство в стремежа му да установи приятелски и делови отношевия с арабските страни, защото е било в интерес на България и е водело до повишаване на благоденствието и просперитета на страната. Разказът на Писарски продължава с не-

говият престой от 1988 до 1991г. в Китай, вече като резидент, под прикритието на съветник в българското посолство в Пекин. Писарски пише с очевидна симпатия, да не кажа любов за тази „изключително интересна, както със своята история и древна култура, така и със своето настояще” страна. Той ни запознава с нейните забележителности, с извършваните в нея реформи и споделя своите впечатления за Китай от този период. Разбираме, че като разузнавач той събира полезна информация за обстановката в Китай и отношенията и с други страни основно от служители в посолствата на други страни в Китай. Към края на книгата си Писарски размишлява и дава оценки на ръководители на разузнаването, с които е работил. Спира се и на някои негативни моменти в живота на разузнавачите от този период – ставащи жертва на доноси, работещи с колеги – парашутисти и др. Изказва мнението си, че гражданският контрол над органите на сигурността е осъществяван и преди 1989г. и дава примери от собствената си практика в това отношение. Разбира се, той защитава себе си и своите колеги от голословните обвинения, които се разпространяват за тях в средствата за масова информация и с които се ангажират и новоизлюпени партийни и държавни ръководители. Той се спира и на необходимостта от колективизъм и взаимопомощ между разузнавачите в изпълнението на техните рисковани задачи. В края на книгата, той отправя своето преклонение пред жените, с които е работил или са го подкрепяли в неговия житейски път. Писарски постигна своята цел преди да си отиде от този свят през 2010г. – да защити българското разузнаване, да покаже как трябва да се действа професионално и да подскаже на сегашните поколения, че за благото на България е необходимо да се издигне на висота патриотизма в тяхната дейност. Проф. Бончо АСенов

Д Е С А Н

70 гоДИНИ пАРАШутНИ поДРАз ДЕлЕНИЯ в бЪлгАРСкАтА АРМИЯ

На 18 март 2013 г. се навършват 70 години от създаването на първото парашутно т подразделение в Българската армия – ПаИ рашутната дружина. През есента на 1940 г. Министерството на войната и Щабът на войската вземат решение за сформирането на парашутна рота към въздушните на Н.В.войски. Решението заляга в плана на българската армия за 1941г., но по различни, неизяснени до този момент причини, такава рота не е създадена. Тъй като през 1941 г. планираното сформиране на парашутна рота остава нереализирано, то е препланирано за 1942 г. Изпълнението на взетото решение започва още през пролетта на 1942 г., когато по указание на Щаба на войската започва подбора за парашутисти, в който участват офицери, подофицери и войници от всички поделения на войската. Указанието е да се подбират постъпилите в армията млади войници от набор 1920 и 1921 г.

В края на май в Здравно-изпитателния институт на летище Враждебна се провеждат заключителните изпити от специално назначена комисия, като към нея са привлечени за съветници и немски офицери. На изпитите се явяват около 5000 кандидати, които са подложени на обстойни медицински и психически прегледи, след което преминалите успешно през тях се допускат до изпитите по физическа годност и барокамера. Изискванията на комисията са безкомпромисни и от всички кандидати са одобрени около 500 души. По това време в България няма необходимите условия за подготовка на парашутни подразделения и освен парашутна подготовка, която се провежда от летателния състав на авиацията, други специални дисциплини, свързани с обучението на парашутните поделения, няма. Това е и една от причините за взетото от военното министерство решение, одобрените за парашутисти 287 офицери, подофицери и

войници да бъдат изпратени на обучение в Германия, в град Брауншвайг. В началото на януари 1943 г. нашите военнослужещи са вече в парашутното училище в гр. Брауншвайг. Първоначалните занятия са свързани с изучаване на теорията на парашутния скок и обхващат действията на парашутиста във въздуха, устройството на парашута и наземна подготовка, включваща тренировки на вестибуларния апарат и скокове от макети на самолети „Юнкерс-52“ и „Хайнкел-111“, при които се тренира напускането на самолета и начините за приземяване. След първоначалните теоретични знания се преминава към практическото запознаване с немските десантни парашути РС-20 и начина за тяхното скатаване. Освен тези занятия се отделят и часове за физическа подготовка и самоотбрана. След завършването на предварителната подготовка започват и първите скокове от самолет, които се провеждат на местното летище. По тогавашната немска методика, за да бъдеш признат за военен парашутист, е трябвало да се изпълнят най-малко 6 тренировъчни скока. Първите три скока българските парашутисти изпълняват от самолет „Юнкерс-52“ и всички приключват успешно, като немските инструктори изказват възхищението си от хладнокръвието и смелостта на българите. При четвъртия скок от изтребител-бомбардировач „Хайнкел-11“ загива редник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско. Това е първият български военен парашутист, загинал при парашутен скок. Докато трае обучението на нашите военнослужещи в Германия, на 16 януари 1943 г. министърът на войната генерал-лей-

тенант Никола Михов подписва Заповед № 16, с която войните парашутисти, на основание чл.6. ал.2 от Закона за въздухоплаването се приравняват към държавните въздухоплаватели. Висшето военно ръководство на Българската армия е смятало от обучените в германското парашутно училище военнослужещи да се сформират две парашутни роти, с една повече от планираната през 1941 г. В тази връзка в МЗ №10 от 16.01.1943 г. е обявен щатът на парашутна рота. Не са изяснени причините, които са довели до промяната на това решение, но още след завръ¬щането в България с устно разпореждане на началника на въздушните войски от двете групи се създава едно поделение. Най-вероятно военното ръководство е преценило, че обучените 287 парашутисти заедно с предстоящия да влезе през есента в казармата млад набор, могат да изпълняват функциите на дружина, макар и с по-малък личен състав. Ето защо, на 18.03.1943 г. със служебно поверително Писмо I-УО №2019 на началника на въздушните на Н.В.войски генерал-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение две роти парашутисти да бъде сформирана парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в нашата армия. Още същия ден в Заповед №1 по дружината, назначеният за временен командир капитан Любомир Ноев, обявява нейния временен щат. Така на 18 март 1943 г. се поставя началото на парашутните подразделения в Българската армия. о.р. бригаден генерал Иван МечКов, д-р на военните науки СИГУРНОСТ. маРТ 2013

СЪЮзЪт НА пАРАШутИСтИтЕ в бЪлгАРИЯ СпЕЧЕлИ пРИзово МЯСто НА туРНИР по боЙНопРИлоЖНИ СпоРтовЕ

Д Е С А Н т И

На 16 февруари отборът на Съюза на парашутистите в България (СПБ) участва на международното състезание по бойноприложни техники „Джу джицу купа за мъже и жени“, което се проведе в София, в зала „Овъргаз арена“. Състезанието бе организирано от Българската джу джицу федерация и Централния полицейски карате джу джицу клуб. Представителите на СПБ Иван Илиев и Любомир Ненов, не само поставиха в недоумение съдии и участници с бързината, ловкостта и истинската бойна приложимост на военните специални техники за елиминиране на противник в рамките на три секунди, но и трябваше да бъдат класирани на ПЪРВО МЯСТО, според официалните и предварително изпратени правила на турнира, които бяха обаче нарушени от организатора и съдиите на турнира само и само, за да бъдат класирани на първите две места два предварително определени отбори на полицейските клубове на МВР. Независимо от това отборът на Съюза на парашутистите в България се предста зае призовоот ТРЕТО място в крайното класиране. Отборът бе воден от заместник-председател на СПБ майор о.р.Ивайло Франц, подготовката му бе реализирана от полковник о.р.Росен Димитров, основоположник на този бойноприложен подход. За пореден път представителиет на СПБ доказаха истинността на девиза на Съюза „Там, където другите не могат” и се чувстват истинските победители от турнира. бриг. генерал о.р.Иван МечКов, д-р председател на СПБ СИГУРНОСТ. маРТ 2013

п А Р т Н ь

АлИАНС бЪлгАРСкИ коМАНДоСИ – ЕДНА АвтоРИтЕтНА НЕпРАвИтЕлСтвЕНА воЕННопАтРИотИЧНА оРгАНИзАЦИЯ сов, Иван Ярков, Димитър Карпатов. Алианс Български Командоси има хиляди членове в цялата страна. Организационната структора е следната:  Областен комитет  Обшински комитет  Клубове Целите, които са поставени пред клубовете са:  Поддържане и усъвършенстване специалните умения на командосите.  Издигане в култ моралните категории достоинство и чест.  Поддържане тесни контакти със структурите със специално назначение на МО и МВР и други граждански формирования.

Алианс Български Командоси е авто-

о номна неправителствена и доброволна

организация, обединяваща физически

Р лица на основата на професионалния ин-

терес на членовете му, за укрепване на

И националната сигурност и отбранителни-

те способности на Република България. Създаден от група офицери от парашутно-раузнавателните поделения на БА, военни аташета и техническите им сътрудници, икономически разузнавачи от системата на МВР, изявени спортисти по бойни спортове и разузнавачи от армейското разузнаване, военни лекари и други ентусиасти през кризисната 2005 г., вече осем години работи за развитието на теорията и практиката в областта на сигурността на страната. През есента на 2008 с работна група участва в създаването на КООСО (Конфедерацията на организациите от сигурността и отбраната) по идея на о.р. полк. Иван Иванов, който бе избран за председател. АЗКОН и АБК са в основата на болшинството мероприятия провеждани от КООСО. АБК участва активно в националната конференция на тема: „Интелигентната отбрана: националната отбранителна политика и инвестициите в отбраната през второто десетилетие на 21 век“, организирана от офицерите от резерва „Атлантик“ и Министерството на отбраната. Участва в обсъждането на Закона за резерва и много други мероприятия на МО. Председател на АБК е о.р.полк.Стоян Михнев, инструктор-парашутист, разуз-

навач и преводач 1 клас, с над 1000 парашутни скока, бивш зам.-командир на 68-ми Отделен парашутно-разузнавателен полк, бивш Командващ НС Жандармерия. Негови заместници са: о.р. подп. Спас Спасов – бивш референт за Гърция от системата на МВР, председател на техническата комисия по карате за Европа, собственик на карате клуб „Локомотив“; о.р.ген.м-р.инж. Вълчо Фотев – бивш командващ Ракетни войски и артилерия на БА; о.р. м-р инж. Васил Христов, инструктор-парашутист, разузнавач и преводач 1 клас, с над 500 парашутни скока, бивш зам.-командир на 68-ми Отделен парашутно-разузнавателен полк. Членове на УС на АБК са: полк.Васил Томов, полк.Атанас Атанасов, Милчо Гур Подпомагане местните органи на властта при бедствия, аварии, терористични нападения и военни конфликти.  Изучаване европейските ценности и бързо приобщаване членовете на алианса към европейското семейство.  Осъществяване международни контакти със сродни организации.  Подобряване социалния статус на своите членове. Една от целите на АБК е да работи за гражданското и патриотичното възпитание на подрастващите, като стимулира физическото, психическото и интелектуалното им усъвършенстване. Програмата на АБК „Млад командос“ възниква на основата на засиления интерес у подрастващите към виртуалните игри с тактически характер и естественото им желание да практикуват подобна дейност в условия близки до реалните. СИГУРНОСТ. маРТ 2013

учебно време два пъти в месеца по 4 часа. Кулминацията на обучението са десетдневни лагери на море или на планина, в края на които се защитават звания младши инструктор и инструктор. Всяка година се провежда републикански шампионат по многобой „Млад командос“. 3. ДЕЙНОСТИ: Участниците в целевата група следва да придобият редица знания и умения, свързани с оцеляване сред природата, като ориентиране, устройване на бивак, палене огън с подръчни средства, добиване питейна вода, разпознаване ядливите дарове на природата и приготвяне храна от тях. Обучаемите получават познания по оказване първа помощ, транспортиране на пострадал, водно спасяване, преодоляване на препятствия. Специализираната подготовка включва: Парашутна, леководолазна, алпийска подготовка, оцеляване при екстремни условия-бедствия и аварии, строева подготвка, боравене с оръжейни репли1. ЦЕЛ: С реализиране на програмата се цели провеждането на превантивна работа за решаване проблемите характерни за урбанистичните общества и в частност за подрастващите, като хиподинамията, въздействия при прекомерна употреба на компютърна техника и продължително гледане на телевизия, а също и пораженията върху личността при различни зависимости. 2. ЦЕЛЕВА ГРУПА: Учащи от 12 до 18 години. Учащи в неравностойно положение или с различни зависимости. Три етапа на обучение: Първи етап. Обучение на млади командоси – от 12 до 14 години. Втори етап. Обучение на младши инструктори – от 14 до16 години. Те обучават младите командоси. Трети етап. Обучение на инструктори – от 16 до 18 години. Те обучават младшите инструктори. Обучението се провежда в извънки, стрелба с лък, движение по азимут, шифроване, самозащита на личността и източни бойни изкуства. Еманацията на подготовката са тактически игри на местността и Републиканско първенство по „Многобой Млад командос“. Всички инструктори работят доброволно, без заплащане. Материалното обезпечаване и консумативите се предоставят безвъзмездно от Алианс Български Командоси. 4. ПАРТНЬОРИ: Министерство на отбраната, КООСО, ОЗД, КБППНМ, Отделите за закрила на детето към Дирекция социално подпомагане, Община Триадица, Община Етрополе, Съюз на парашутистите в България, АЗКОН, БТС, Федерация по източни бойни изкуства, Федерацията по екстремни спортове, Стрелкови клуб „Левски“. о.р.м-р.инж.васил ХрИСТов, зам.-председател на уС на АБК СИГУРНОСТ. маРТ 2013

п А Р т Н ь о Р И

5 И з М Е

СтРАтЕгИЧЕСкА И опЕРАтИвНА кИбЕРвоЙНА

ПРОДЪЛЖЕНИЕ От бР. 2 / 2013 г.

Стратегическата кибервойна

И е свързана с кампания от атаки на една страна или организация срещу друга и ней-

Е ното общество с основна цел промяна на

нейното поведение в желана посока. Ако кибер войната ще има стратегическа важност, трябва да може да генерира ефекти, които да са поне сравними и дори по-внушителни от тези на конвенционалната война. Атакуващата страна може да бъде държава или недържавна организация. Необходимо е да приемем три допускания. Първото е, че никакви други враждебни действия не се провеждат или ако има такива, те са от второстепенна важност за кибер войната. Второто е, че кибер войната е двустранна. Третото допускане е, че прибягването на кибер атака и контра кибер атака означава, че правните, дипломатически и икономически отговори не са задействани или са недостатъчни за спиране взаимното възмездие. Държавите могат да започнат кибер война по два начина: чрез преднамерена провокация и чрез ескалация, като и двата случая са резултат от неуспеха на първоначалното възпиране. Кибер войната има външни и вътрешни цели. Външната цел е причина за кибер война, а вътрешната е свързана с управлението на самото воюване (спиране, ограничаване) и избягване преминаването на ескалацията в насилие. Не може да бъде цел на кибер войната разоръжаване или унищожаване на противника, както и окупиране на противникова територия. Ходът на кибер войната ще зависи от уязвимите точки на атакуваните системи и от това до каква степен използването им може да разстрои държавата. Някои цели, обаче, могат да бъдат високо рискови за кибер атаки, като системите за командване и контрол на ядрените средства, космическите системи и системите за управление на въздушното движение. Предвид присъщите трудности в прецизното опериране в кибер пространството, в т.ч. и невъзможността или много трудното провеждане на прецизно насочени кибер атаки, съществуват значителни съмнения в осъществимостта на стратегическа кибервойна. Важен аспект в това отношение е, че неконтролираните обратни ефекти в мрежовото виртуално пространство носи значителни рискове за атакуващия. Страните, които най-вероятно могат технологично да развият ноу-хау за стратегическа кибервойна са също най-зависими от своите собствени информационни инфраструктури и следователно силно уязвими в кибервойна. Самата стратегическа кибер война вероятно ще

обезпокои значително, но не ще разоръжи противника. Всеки противник, който с основание трябва да бъде усмирен в кампания на стратегическа кибер война, вероятно също притежава способности за решителен обратен удар. Никой реално не знае колко разрушителна може да бъде една стратегическа кибер атака при конфликт във виртуалното пространство, но същата може да бъде и помалко решителна. Стратегическата кибервойна има и някои ограничения. Широко разпространено е мнението, че страните могат да ограничат вредите от кибервойната. След като кибер атаките изискват използването на уязвими места (точки) в информационните системи, колкото по-бързи и по-силни са атаките, толкова атакуваната страна прилага повече мерки за ограничаване на последствията от тях, в резултат на което намалява и броя на уязвимите точки, които могат да бъдат атакувани. Така се ограничава и горната граница на сумарните щети, които дори най-интензивната кибер война може да причини на ключовите подсистеми на атакуваната страна. Независимо от постоянното нарастване на силата и сложността на кибер атаките през последните 15 години, това не е забавило или прекратило разширяването на мрежите. Друга слабост на кибер войната, като стратегия на принудата, е че обекта на принудата, държавата, не е същия като повечето изкушаващи цели на кибер войната, например собственицине на инфраструктурни обекти и банки, повечето от които са частна собственост и оперират като такива. Неудобствата, причинени от кибер войната ще бъдат именно и главно от тях и общественото недоволство ще бъде насочено главно към тях. Това ще позволи на правителството да поддържа своите политики и главно външната си политика и да избегне общественото недоволство. Компютърните правитествени системи, не се толкова изкушаваща цел за кибер нападателите, чиято главна цел е принудата спрямо обществото. Изключение в това отношение са само такива държавно контролирани системи, като системата за социална сигурност, глобалната система за позициониране (силно защитена по военни причини), системата за управление на въздушния трафик и други. На пръв поглед изглежда, че при воденето на стратегическата кибервойна, е подходящо прилагането на нарастващия подход, който предлага широк обхват от опции за размисъл. Атаките могат да варират от въвеждане на умерени, но неприятни промени в противниковите информационни системи до всеобхватни опити за едновременно сриване на противниковата инфраструктура. От друга гледна точка, нарастващият подход може да се окаже погрешен. Нарастващите усилия може и да не доведат до нарастващи ефекти(резултати). Взаимоот-

ношението между усилия и ефект е високо непредвидимо. Класическият случай на започване на конфликт със серия от проучвания и тестване на противниковата отбрана за откриване на нейните слаби места, най-вероятно е малко приложим за кибер войната. В кибер войната ефектите не могат да бъдат разглеждани независимо от уязвимостите на противника и неговата способности за възстановяване. И двете страни се учат в едно и също време. По тази причина, ранните проучвания, маньоври и удари, могат да бъдат на общо ниво само информативни – дали опонента е лесен или твърд противник. На оперативно ниво, опонентите навярно ще се опознаят много малко при тези начални опити за прониквания, тъй като обстановката се променя коренно в резултат на отговора на същите. В резултат на това, навярно ще се употребят едновременно максимални усилия за постигане на изненада и максимално оперативно предимство. Ако кибер атаките са с второстепенно значение за началото на войната, или кибер войната се приема за неизбежна, стратегическите кибер съображения могат да бъдат второстепенни и оперативните цели в кибервойната може да се окажат достатъчни. Ако конфликтът е ограничен само в кибер пространството, тогава стратегическите кибер съображения и цели ще имат първостепенно значение. Стратегическата кибервойна може да бъде използвана за предупреждение към противниковата страна, че неговите системи не са толкова надеждни, че да се ангажира в реална война. Възможен е следният сценарий. Прекъсването на електрозахранването, водоподаването или разстройването на железопътния и въздушния трафик, могат да принудят ръководството на враждебната страна да оцени, че неговата инфраструктура е силно уязвима. Ръководството на страната и собствениците на инфраструктурата може да хвърлят значителни средства и да постигнат начален успех във възстановяването фунциите на засегнатите системи. Тогава атакуващите отново могат да нарушат работата на други системи и така да сигнализират, че дадената страна продължава да е уязвима. Едно от големите предизвикателства при провеждане на кибер кампания е гарантирането, че първите атаки/удари не създават условия за намаляване ефектите на втори удар. Атакуващите могат да предприемат стъпки за спъване усилията на атакуваната страна да намали своята уязвимост, чрез: • причиняване на грешки, изглеждащи като последствия от провал в софтуера и преходни условия, отколкото причинени от атаки; • намиране на начин за проучване реакцията на набелязаната система, който е малко вероятно да внесе промяна в същата в резултат на отговор на атаката; СИГУРНОСТ. маРТ 2013

• атакуване на системата – разкриване нейни специфични уязвимости, вместо общи такива; • проучване кои опоненти е малко вероятно да споделят опита си с други, така че използван метод за атака може да бъде приложен отново за друга цел; • използване на уязвимости, които е вероятно да станат остарели и неизползваеми в краткосрочен план; • възползване от предимството на даден вид уязвимости, които могат да бъдат разкрити само чрез старателно търсене. Същите изискват пълен преглед на много компютри, което отнема относително повече време; • намиране на способи за атаки, които са относително нечувствителни на обикновени контрамерки, например изключване на системите. Възможно ли е скрито водене на стратегическата кибервойна? Принудата, особено срещу демократични държави, нормално изисква публична видимост на вредата и същата да бъде ясно свързана с този, който я причинява и самата причина за нея. Ако има други начини за заставяне на правителствата да отстъпят пред исканията, не е необходимо противниковите действия да оказват влияние на обществеността. Ако последната не знае, може да бъде по-лесно получаването на отстъпки, особено невидими такива. Кибер войната е уникална с това, че обществеността не е необходимо да знае, че такава се води. За видимото разстройване на системи могат да бъдат изтъкнати фактори, различни от кибер война, следователно скритата кибер война е възможна. Случаят със скритата кибер война е основан на схващането, че публичното й обявяване би поставило под по-голям натиск обществото да се държи твърдо и да не прави отстъпки. Атакуващите разчитат на възможността лидерите на атакуваната страна по-малко да се безпокоят да правят отстъпка, чиято истинска основна причина може да бъде скрита, отколкото да се боят, че ще бъдат обвинени. Запазването на мълчание има и други предимства за атакуваната страна. Намаляването на общественото желание за отмъщение, може да улесни преговорите за взаимна деескалация. Скриването на факта или най-малко вредата от атаката може също да маскира уязвимостите на държавата, за да не станат достояние на други страни. Обратното, широкото обществено оповестяване за водещата се кибер война помага за мобилизиране на обществеността за поддръжка на правителството и обръща вниманието към информационната сигурност, като дава по-широка рамка същото да провежда вътрешни мерки по сигурността, на които при други случаи гражданството би възразило.

оперативна кибервойна Оперативната кибер война се състои от военновременни кибер атаки срещу военни цели и свързани с тях граждански цели и инфраструктура. Тази война срещу военни цели не е ескалация на физическата война, а само нейно допълнение. За да запазим фоСИГУРНОСТ. маРТ 2013

куса върху оперативната кибервойна, няма да дискутираме физическите атаки срещу мрежите, електронното противодействие и психологическите операции. Тази война може да окаже съществена подкрепа на силите, ако се провежда внимателно, диференцирано и точно в подходящото време. Оперативната кибер война не може да спечели самостоятелно война, а има само поддържаща функция. Тя не е в състояние да окупира територия, да постави на риск човешки живот или да има разрушаващ ефект, с изключение на специфични случаи. Не е цел на този тип война и постигане на кибер превъзходство, поради нейния ограничен характер. Кибер войната на оперативно ниво може да изпълни три ключови роли: бързо да направи негодни определени противникови способности, при постигане на изненада; може да бъде използвана като острие в определени ситуации, с постигане на временно и потенциално решително предимство; да възпрепятства противника в използването на собствените му системи.

Ако стратегическата кибер атака е малко вероятно да бъде решителна, тогава способностите за кибер война на оперативно ниво за действие срещу военни цели в хода на реална война, могат да станат поважни. Оперативната кибер война може да има потенциал за реален принос към войната. Колко голям ще е този принос е все още неизвестно и до голяма степен не е познаваем. Тъй като една унищожителна кибер атака може да улесни или разшири военните операции и тъй като оперативните способности за кибер война изглеждат относително евтини, то си заслужава да бъдат развити. Но за да успее оперативната кибервойна, нейните цели трябва за бъдат достъпни и да предлагат уязвими места в тях Особено уязвими от кибер атаки са системите C4ISTAR, поради взаимното им свързаност. Още повече, че компютърните процесори, памети и други хардуерни елементи за широко разпространени и повсеместни в такива системи. Оперативната кибер война може да повлияе на

5 И з М Е Р Е Н И Е

5 управлението на радари, ракети, комуникаИ з М Е Р Е Н И Е

ции и програмно осигуряване. Може също да извади от строя или прекъсне безжична мобилна комуникационна система, както и GPS системата. Изненадваща кибератака може да бъде стартирана непосредствено преди или със започването на изненадваща военна атака. Същата е все още възможна и след започването на войната, след като противниковите системи са защитени от кибер атаки. За целта е необходимо прилагането на разнообразни похвати срещу уязвимости, които атакувана система не подозира че има или не е открила, че съществуват. Похват (техника), която изисква изненада за своето реализиране може да бъде полезна във военно време, ако ефектите в киберпространството са бързи и тясно свързани с ефектите в реалното пространство. Три категории ефекти имат особена важност: изригване, разсройване и сриване. Изригването (eruption) е временно, но интензивно виртуално осветяване, което оперативната кибер война може да осъществи на бойното поле за подчертаване на присъствието и местоположението на военни цели за незабавно унищожение, както и разкриване на скрити места (цели) в противниковата система. От ,,осветеното” разположение на силите на противника може да се получи и представа за неговата стратегия. Изригването зависи от две допускания – атакуваните противникови системи могат да емитират командни сигнали и приемат сигнали за излъчване; атакуващият може да приеме такива сигнали, да определи и локализира източника им и може да му нанесе удар, преди същия да промени местоположението си или да се скрие. От критична важност тук е времето за реакция на атакуващия. Ако, обаче, голям брой цели бъдат осветени, вероятно ще бъде трудно да бъдат различени една от друга, както и какъв брой цели могат да бъдат атакувани едновременно или за кратко време. Дори при най-добри условия, реакцията на такива

сигнали ще изисква детайлно координиране с оперативните формирования. Разстройването (disruption) прави военните системи, в по-голяма или по-малка степен, временно неспособни. Вариантите на разстройване могат да бъдат различни – прекъснати комуникации в резултат от удари, отказ във функционирането на системи за командване и контрол, заслепени сензори, затруднение в електрониката на оръжия и др. Макар и временна, такава неспособност, може да лиши противника от редица предимства и да го направи силно уязвим. Сриването (corruption) е по-дълго и стабилно в своя ефект. Някои форми на срив са оперативни – ракета, която не успява да се насочи в правилната посока; сензор, който не успява да разпознае определен тип сигнали и изглежда по-малко чувствителен от нормалното или погрешно интерпретира това, което вижда; комуникационна система, която погрешно изпраща пакети сигнали или мистериозно оставя някои пунктове без информация; логистична система, която не успява да осъвременява информацията постоянно и др. Сриването може да бъде потрудно за откриване, отколкото разстройването и да нпарви противника силно уязвим за по-дълъг период от време. Особено са атрактивни едновременните кибер атаки, определяни още като паралелна война в кибер пространството. Когато много неща тръгнат внезапно и едновременно в грешна посока, тогава объркването е голямо и може да предизвика парализа на протиника. Оперативната кибер война може да бъде използвана и за да принуди противника да бъде предпазлив за обвързване на системите си в мрежа, с вариант да се изолира от външния свят, за да гарантира подобре своите способности. Това е достатъчно приемлив мотив за мирновременна кибер атака, но ефектът може да бъде по-силен във военно време. Организациите имат естествената тенденция да се затварят в себе си, когато са под заплаха и оперативната

кибер война подпомага засилването на тази тенденция с цел да принуди противника да се изолира почти напълно, т.е. да се изолира от кибер пространството. При такова кибер изолиране (заключване) повече дейности ще бъдат затворени в рамките на отдели, управления и дирекции и достъпът да тях ще бъде силно ограничен и много по-малко хора ще имат достъп до дадена мрежа. Това може да затрудни и наруши функционирането на военни коалиции, както и поддържащи инфраструктури или външни партньори, особено коалиции, разчитащи на обмен на информация чрез кибер пространството. Военните организации традиционно са затворени организации, но е много трудно да бъдат създадени високо технологични военни организации без мрежи и поне частично отворени. Колкото по-лесно протича информацията между членовете на една коалиция (съюз), толкова по-лесно могат да координират своите действия и силните страни на един партньор (съюзник) могат да компенсират слабите страни на друг такъв. Същевременно, една от ролите на оперативната кибер война е създаването на информация, вместо нейното унищожаване. Става въпрос за безполезна информация. Това, което оперативната кибер война може да направи е да създаде канали, чрез които да се “наводнява” противника с такава информация, с цел максимално информационно претоварване, което може да причини стрес и неадекватни решения и действия. Оперативната кибер война се различава значително от физическата война. Така например концепциите за готовността и способността за продължително водене на операции са малко приложими за оперативната кибервойна. Готовността предполага военните части да могат да бъдат изпращани по всяко време и навсякъде за изпълнение на задачи. Същото е трудно приложимо за кибер формирования. Но за успешна атака на всяка цел е нужна значителна разузнавателна информация за нейните уязвими места. Това изисква интензивно изучаване на всяка система от потенциални цели за кибер атаки. Продължителното водене на операции е също неприложимо за кибер операциите, тъй като кибер атаките имат сравнително непродължителен ефект.

Заключение Кибер войната, на стратегически или оперативно ниво, е с потенциал да стане предпочитан политически инструмент в настоящото и следващи десетилетия на 21-век, ако не бъде ограничена с международни споразумения. Нейните възможности могат да бъдат ограничени и с нови технологични решения. Несъмнено, обаче, кибер пространството ще продължи да се милитаризира и използва по-широко в съвременните и бъдещи военни операции и ще способства за постигането на военни и политически цели с по-малък разход на средства и по-малко загуби и разрушения.

ген. Съби СъБев

СИГУРНОСТ. маРТ 2013

С люБеЗното СъдейСтвие на ген. иван иванов предСтавяме на читателите на СпиСание „СигурноСт“ п руБриките „граБеж” и „права в еС” – Съчетали Спомени и факти от БеЗдънната, вСеоБхватна и Р родолюБива колекция на едни от поСледните „големи мохикани” на България. А

ДоговоР от лИСАбоН зА ИзМЕНЕНИЕ НА ДоговоРА зА ЕвРопЕЙСкИЯ СЪЮз И НА ДоговоРА зА СЪзДАвАНЕ НА ЕвРопЕЙСкАтА обЩНоСт 2007/C 306/01

„Член 2: 1. Съюзът има за цел да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи. 2. Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността. 3. Съюзът установява вътрешен пазар. Той работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда. Той насърчава научния и техническия прогрес. Той се бори срещу социалното изключване и дискриминациите и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето. Той насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите-членки. Той зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство. 4. Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото. 5. В отношенията си с останалата част от света Съюзът утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и допринася за защитата на своите граждани. Той допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и

Е С

Гергана Грънчарова, по това време министър по европейските въпроси, връчва на председателя на Народното събрание Георги Пирински проекта на Закон за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, 2007 г. в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации. … „Член 3а 1. В съответствие с Член 3б, всички области на компетентност, които не са предоставени на Съюза в Договорите, принадлежат на държавите-членки. 2. Съюзът зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури, включително по отношение на местното и регионалното самоуправление. Той зачита съществените функции на държавата и по-специално онези, които имат за цел да осигуряват

нейната териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност. По-специално, националната сигурност остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава-членка. 3. Съгласно принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.“

SECURITY GROUP 3D СПЕЦИЛАЛИЗИРАНА ОХРАНА НА ЛИЦА И ОБЕКТИ ИЗГРАЖДАНЕ НА СИГНАЛНО-ОХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ ПОЖАРОИЗВЕСТЯВАНЕ * ВИДЕОКОНТРОЛ * ИНКАСО * GPS гр.Пловдив ул."Патриарх Евтимий"28 тел./факс: 032/ 66 70 09 GSM: 0878 207 210 info@sg3-bg.com www.sg3-bg.com СИГУРНОСТ. маРТ 2013

САЩ

А Щ

идеали и реалноСти някога и Сега

Скъпи читатели, в следващите броеве на списание „Сигурност“, в рубриката „САЩ“ ще имате удоволствието да се запознаете с един от множеството трудове на проф. д.т.н. инж. полк. о.з. Кръстьо Стоилов. носителят на първа награда на Съюза на учените в България и на държавен орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен за научни приноси ще разгледа своята тема в няколко основни направления: 1. възникване и създаване на държавата (в брой 8) ; 2. участие в Парижката мирна конференция 1919 (в брой 9); 3. Първи опит за създаване на нов световен ред; 4. участие във втората световна война; 5. Мирният период след 1945 г.; 6. Студената война; 7. Преходът към еднополюсния свят; 8. Мирновременният период в края на XX и началото на XXI в.; 9. АМерИКАнСКАТА СИСТеМА зА СИгурноСТ нА зеМяТА; 10. Антитерористичната асиметрична война в Азия. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 2

ационалното богатство на САЩ през 1942 г. се е увеличило с 0,5 трилиона долара, а през 1982 г. то е 12,5 трилиона. Валовият национален продукт през 1946 г. се е увеличил с 211,9 милиарда долара, а през 2002 г. той е 10,3 трилиона. Зад всичко това стоят умът, трудът и богатството на стотици милиони американци. Елементи от създаденото датират още от края на Втората световна война, когато 7-ма американска армия остава на Рейн. Днес в Европа има 113 хил. военнослужещи, от които 4 хил. са на кораби. На Окинава, Япония се разполага огромна американска база. В Азия днес има 77 хил. души на корабите, а отделно в Персийския залив 5 хил. души от ВМС. През 90-те години на ХХ в. американските войски със специално предназначение са увеличени с 38 хил. души, разположени в 92 страни издръжката, на които е била 2,4 милиарда долара. Числеността на войските скоро се увеличава на 47 хил. души в 143 страни, а разходите нарастват на 3,4 милиарда долара. Нефтените кладенци се патрулират от 12 авионосни групи в Персийския залив. САЩ са дали за военни покупки 76 милиарда долара над военния бюджет. За научни изследвания във военната сфера – 36 милиарда долара. ЕС е изразходвал 11,2 милиарда долара за същата цел. САЩ контролират 2/3 от проучените нефтени запаси. Идеологията на американската администрация на президента Дж. Буш, баща и президента Уокър Буш

- син доразви стореното отпреди тях и създаде съвременния американски неоконсерватизъм. В началото К. Райс акцентира върху: – осигуряване на американската способност с военни средства да предотврати всеки силов конфликт, да направи американската мощ готова да се сражава за своите интереси в случай, че „сдържането“, прилагано повече от 45 години, не сработи; – разширяване на възможностите за икономически ръст посредством снемане на тарифите, разпространението на свободната търговия и стабилизиране на международната валутна система; – гарантиране на здрави и тесни взаимоотношения със съюзниците, които споделят американските ценности и са готови да споделят икономическите тeжести при достигане на тези цели; – фокусиране на американската енергия за достигане на изгодни всеобемащи отношения с крупните свободни сили, особено с Русия и Китай, които могат да участват в определянето на характера на бъдещото политическо разпределяне на силите; – решително противодействие на държавите и враждебно настроени сили, представляващи растяща заплаха от гледището на тероризма и средствата за масово поразяване. През 2002 г. планиращите военни органи на САЩ включват в зоната на американските отговорности всички необхванати дотогава региони в света. От Антарктида до Арктика нито педя от планетарната суша и световния океан не е оставена извън компетенциите на ре-

проф. Кръстю Стоилов гионалните военни командвания на САЩ. На 2.10. 2002 г. САЩ създават в Пентагона нов център за военен контрол, наречен Върховно командване. Това е най-могъщата система за контрол не само на САЩ над планетата. Настъпва нова епоха. Създадени са:  Главно командване в Европа (ЕВКОМ), което включва в своите отговорности вече и Русия. Така тя е превърната в част от всичко поверено на специалното регионално командване. Вашингтон престана да счита Русия за свръх държава. Наред с нея в отговорностите на ЕВКОМ са включени североизточна Африка, Израел, Сирия, Ливан, Предкавказието, а към досегашните части от Атлантика, наблюдавани от НАТО, са добавени Северния Атлантик, както и голяма част от Южния Атлантик.  Главно командване в зоната на Тихия океан (ПАКОМ). Наименованието идва от Пасифик. В неговия обсег на действие са включени освен досега наблюдаваните Китай, Индия, Южна Азия, Япония и Австралия, още и Антарктида, която дотогава не е била под ничия опека. Важно е, че ПАКОМ е задължено да оказва поддръжка на ЕВКОМ по проблемите на сътрудничеството с Русия в обсега на нейния далекоизточен военен окръг.  Южно командване (САУСКОМ) в отговорностите, на което се намират Централна и Южна Америка.  Централно командване (СЕНТКОМ), което контролира Персийския залив, Централна Азия, Пакистан. Това е региона, който включва най-реалната днешна угроза за света, а от тук и възможните негови СИГУРНОСТ. маРТ 2013

задачи и начини на действие. Тук, включително с помощта и на бившите съветски средноазиатски републики и преди всичко с направеното от узбекския президент Ислам Каримов през май 2005 г. в Андижан, бе задържано бързото придвижване на американската армия на изток в дебрите на Централна Азия. Механизмът на „демократизиращата вълна”, която бързо и безпрепятствено се придвижи от Елба до западните брегове на Черно море и източните на Балтийско море, бе дешифриран и стопиран. „Оранжевата” революция в Украйна и „розовата” революция в Грузия рязко забавиха хода си, което далече не означава, че са окончателно предотвратени. Повторната поява на Юлия Тимошенко и Михаил Саакашвили, съответно като премиер на Украйна и президент на Грузия, подсказват успешно продължаване на американското придвижване на Изток. Възможни са демократични промени и в Средноазиатските държави, което потвърдиха събитията през 2006 г. и последвалите сключени двустранни споразумения между САЩ и Средноазиатските държави. Важно е, че бяха гарантирани маршрути през тяхна територия за доставка на военни товари в Афганистан. Утвърди се военната база в Киргистан. За първи път в историята Казахстан създаде свои военноморски сили в Каспийско море и др. Единно командване на специалните сили (СОКОМ), което е отговорно за снабдяването на регионалните командвания. Транспортно командване (ТРАНСКОМ) задачите, на което произтичат от наименованието му. Специално военно командване (ДжЕфСи), което разработва стратегията на американската армия в случай на въвличането й в реални военни действия. През 2002 г. е взето решение за сливане на Командването на космическите сили (СПЕЙСКОМ) и Командването на стратегическите сили (СТАРТКОМ). Първо командване (НОРТКОМ), обхваща зоната от Мексико до Аляска. В Небраска (Офшут) са събрани всички военни компоненти на новата стратегическа триада на САЩ плюс контролът на пусковите системи за ранно откриване и защита на страната от ракетни удари и отговорността за организацията на настъпателните операции в най-отдалечените райони на планетата. Направеното е най-колосалната концентрация на военна мощ, която е създавана някога. Опитите да се сравни стореното с легионите на Римската империя или военните гарнизони на Империята на незалязващото слънце Великобритания бледнеят. СИГУРНОСТ. маРТ 2013

Планетата Земя е под американски контрол. Те знаят във всеки момент във всяка точка от земната, морската, приземната въздушна среда на нашата планета и в близкия Космос какво става. И нещо много съществено: те имат общоприета национална концепция, позволяваща им да предотвратят или сломят всеки опит, застрашаващ американските интереси. Ръцете им са развързани за употреба, както на конвенционални, така може би и на ядрени, биологични, геофизични, химични и други съвременни средства за масово поразяване. За положението в страната в началото на 2002 г. президентът Дж. Буш в реч пред елита във Вашингтон, която е прекъсвана 77 пъти от аплодисменти, продължавали всеки път не по-малко от по 40 секунди, заявява „Ние никога не сме били по-силни от днес”. Той говори и в университета по Национална отбрана във Вашингтон, където е посрещнат възторжено. По-после той казва „Военните трябва да бъдат готови за нанасяне на удар във всяка част на земното кълбо за секунди”. Счита се, че стоящите на пост ядрени ракети вече никого не „сдържат”. Възможността за „ответен удар” просто е смешна. Няма смисъл от безкрайното усъвършенстване на ракети. Единственият действен изход е атаката, първи в настъпление. „Отсъствието на очевидност не е очевидност на отсъствие на средства за масово поразяване” в ръцете на противника. САЩ са длъжни да бъдат готови за удар без дипломатически увъртания. Удар навсякъде, без предишното уважение към държавните граници. Терористите не уважават границите, счита се, че така трябва да постъпят и САЩ. Ограничен суверенитет. Право на предупреждаващ удар с цел самоотбрана. Пред вратата на Апокалипсиса не се мисли академично. През април 2002г. 57% от американците приветстват военната акция на САЩ в Ирак. Дик Чейни, шеф на Пентагона и Ръмсфел, вицепрезидент на САЩ, са от поколението на „падащите едно след друго домино“: Иран 1953 г., Гватемала 1954 г., Куба 1961 г., Индокитай през 60-те години, Иран 1979 г., Гренада, Панама, Никарагуа, Африка през 80-те години. Това е поколението, което прекрати триумфа на Студената война и заложи апологията на рейгънизма от Земята до Космоса. Твърда позиция по едностранността заема и американският Конгрес, който постановява: „… да не се изпусне историческият шанс”. Това пише в резолюцията му. Разработена е и „Национална стратегия за сигурност”, която изисква доктрината да се адаптира към

възможностите на потенциалните С терористи на военни действия. Изпреварващият удар, който ще гаран- А тира сигурност на САЩ и направи противниците приятели, ще позволи Щ да се цивилизоват още непознаващите демокрацията народи. Да се подобри работата на разузнаването. Новата доктрина се базира на три основни стълба: Категоричен отказ от релативизма, който дава възможност един и същи човек да бъде едновременно терорист за едни и борец за свобода – за други. Релативизмът до този момент е доминиращ в дискусиите за тероризма и основаващата се на него решимост при оценка на колосалните загуби, понесени от САЩ на 11.09.2001г., да се използват такива недвусмислени морални категории като „прав” и „виновен” или „добро” и „зло”. САЩ са си направили необходимите изводи от този удар и „изпълнени от мъка и гняв, са осъзнали в какво се състои тяхната мисия, както и че е ударил часът да бъде реализирана”. Новата концепция за тероризма, наред с „мисията на Америка”, възродена подобно на птица феникс от пепелищата на 11 септември, послужи като основание за интервенцията първоначално в Афганистан, а след това – и в Ирак. До този момент се е смятало, че терористите са самотни фигури, борбата с които беше проблем на криминално-правната система. Лансирана е радикално различна концепция, според която терористите следва да бъдат разглеждани като нередовни военни части на онези държави, които ги покровителстват и подкрепят. Терористичното нападение на 11.09.2001г. се разглежда като обявяване на война на Америка. Адекватният отговор се дава не от полицията и юристите, а от армията и флота. Във войната се започнаха и се осъществиха както открити сблъсъци, така и тайни операции. САЩ затварят каналите за финансиране на терористите. Последните се преследват от държава в държава докато не бъдат окончателно лишени от убежище. САЩ ще преследват всяка държава, предоставяща убежище на терористите. Президентът Джордж Уокър Буш заявява: „Ислямо–фашизмът е истинският наследник на всички кървави идеологии от XX век”, който също както нацизмът и комунизмът, може да бъде разгромен в широкомащабна война. проф. Кръстю СТОИЛОВ

очаквайте продължение в следващия брой

А ф Р И

СвеЩеният кивот

к А

Пътувах към езерото Тана. Носех писма и продукти за български агрономи, работещи някъде тук. Имах карта, но на нея не бяха обозначени всички пътища. Ползвах компас и бинокъл. Под седалката си криех автомат Калашников със сгъваем приклад и четири пълнителя. Етиопия беше в гражданска война. Навсякъде се срещаха въоръжени хора. Тук, да имаш оръжие, беше по-важно отколкото да имаш кола. От Тана започва синият Нил – богът „Хапи”, изхранвал хилядолетия поданиците на египетските фараони. Твърди се, че тук в древността е донесен свещеният кивот, който и до днес се съхранява в малка църква, разположена на един от езерните острови. Бях планирал, след като се срещна с агрономите, да се опитам да зърна кивота. Имах и ловен план - да застрелям хипопотам. Тана е африканското убежище на най-големите хипопотами. Оставих багажа на агрономите и се отправих към езерото. Водата му отразяваше със златни отблясъци залязващото слънце. Над него кръжаха белоглави орли, корморани и марабу. Бреговете му бяха обрасли в гъста растителност. Зърнах в далечината два острова. Пулсът ми се вдигна. Там някъде беше кивотът, заобиколен от стада хипопотами.

Спрях при първите срещнати „тукули”. Така наричат тук сламените колиби. Веднага ме наобиколиха дрипави малчугани. Извадих Калашника и го метнах през рамо. Това вдъхна респект. Децата се поотдръпнаха и към мен свенливо се приближи млад мъж. – Къде е шефът на махалата? – попитах. Мъжът ме поведе към една от колибите. От нея се изниза съсухрен от годините, жилав етиопец. Лицето му беше набръчкано, но очите му горяха като въглени. – „Танас тали, Гете“ – промълви той, което на амхарски език значи „добър ден, Господарю“. – От помощ ли имаш нужда? - Добър ден – отвърнах с възможно най-широка усмивка. – Казват, че на някой от островите на езерото се намира кивотът. Колко ще струва да ме заведете до този остров? Старецът нажежи въглените си. – Кивотът е на ония остров – посочи той в далечината. – За сто бъра можем да те заведем, но няма да те пуснат да го видиш. Бог не разрешава! – Искам само да се доближа до него и по пътя да убия един хипопотам. Този път въглените направо щяха да изскочат от орбитите си. – Хипопотам?! – Да! Колкото се може по-голям.

– „Уаракат алле“? – „разрешително имаш ли?” – „Алле” – отвърнах и извадих предварително приготвените петстотин бъра, които по онова време се равняваха на сто долара, колкото струваше разрешението за отстрел на хипопотам. Толкова беше и средната годишна заплата на един етиопец. Щом зърна парите, съсухреният се оживи и тутакси ме вмъкна в „токулата” си. Подът й беше застлан с прясно окосена трева - част от церемонията за пиене на кафе, чиято родина е Етиопия. Наляха и на мен чаша „бунна” и докато пиехме кафето, старецът поиска парите. Дадох му половината и му обещах остатъка след като убия хипопотама. – С какво ще стреляш? – попита ме той. – С автомата. – Слаб е, трябва ти карабина. Аз имам – отвърна старецът и измъкна изпод леговището си стара Манлихера, вероятно скътана от войната с италианците. – Имам само един патрон и той струва хиляда бъра. Бях убеден, че има повече, но говори така, за да вдигне цената. – Сто – предложих аз и пазарлъкът започна. – Петстотин бъра и сто патрона за Калашник. СИГУРНОСТ. маРТ 2013

Почти всеки по-важен етиопец имаше автомат, ала патроните бяха кът. Вдигнах цената си: – Двеста бъра. – Триста бъра и петдесет патрона! – отсече с твърд глас съсухреният. В Адис Абеба имах цял сандък с патрони и бързо се съгласих на последното предложение. Стиснахме си ръцете и домакинът ми предложи постеля за нощта. Естествено, не мигнах от възбуда. Станахме по първи петли – някъде към два. Поехме към езерото под оскъдната светлина на извита като сърп луна и аз с учудване установих, че зад нас се тътри цяла кохорта. – Защо са ни толкова много хора? – попитах. – Заради месото – бе лаконичният отговор. Второто ми учудване дойде когато етиопецът ме покани да се кача в нещо като лодка - сал от тръстика. – Това веднага ще потъне, едва щом стъпя на него! – възкликнах. – Никога няма да потъне – отвърна уверено моят водач и се понесохме по водата, следвани от десетина подобни тръстикови лодки. Краката ми гизнеха във вода, ала лодката се носеше стабилно напред. Старецът гребеше енергично, като двадесет годишен момък. Луната се криеше зад тъмни облаци. Водата под нас беше черна като катран. В далечината проблеснаха светкавици. Заваля студен дъжд. Изтръпнах. Имах чувството, че пътувам през египетската преизподня между крокодили и хипопотами, воден от чакала Анубис – съсухреният етиопец. Питах се дали не бях прекалил този път със своите авантюри. Съвсем близо отекна сърдит рев на хипопотам и аз свалих приклада на Калашника. Старецът дръпна ръката ми и прошепна:

СИГУРНОСТ. маРТ 2013

А ф Р И к А

– Не бой се, Бог закриля смелите! Поуспокоих се едва когато се развиделя. Чак сега си дадох сметка колко навътре бяхме в езерото. Земята едва се забелязваше на хоризонта. Плавахме бавно към малък остров. Бях мокър до кости и щом лъхнеше вятър, се разтрепервах от студ. Заобиколихме няколко стада хипопотами, ала предишната вечер старецът ми бе обяснил, че не бива да стреляме по тях във водата, защото щели да потънат веднага и да станат плячка на крокодилите. Щяхме да стреляме на острова, където ходели сутрин да се хранят. На изгрев слънце стъпихме на острова. Съсухреният даде знак на придружителите ни да чакат и двамата се насочихме към висока тръстика. Докато вървях настръхнал от студ, се оглеждах нервно във всички посоки за крокодили. Срещу нас, във водата, се подадоха ноздрите на двадесетина хипопотама. Бавно се приближаваха към брега. Спряхме, спотаихме се в тръстиката и търпеливо ги изчакахме да излязат. Огледах ги с бинокъла.

Повечето бяха майки. Имаше и малки. Мъжкарят излезе последен. Старецът ми кимна да стрелям по него. Беше ме предупредил, че трябва да го умеря пет пръста под ухото. Взех го на мушка. Точно когато щях да стрелям, пред него застана една женска. Сякаш предчувстваше угрозата и искаше да предпази своя любим. Стори ми се, че мина цяла вечност докато се поотмести. Натиснах спусъка и карабината злобно ме блъсна. Изохках или изпсувах. Не помня. Хипопотамът се олюля, свлече се на предните си крака и се затътри по корем обратно към водата. Внезапно отекна оглушителна пукотевица. Етиопецът стреляше на автоматична и не спря докато не изпразни пълнителя. Цялото стадо се пръсна и потопи във водата. Само мъжкарят се стовари и потъна до гуша в кална, кървава баня. Старецът се доближи до мен и ми подаде горещия автомат със самодоволна усмивка. Идеше ми да му кажа: „Слаб а?” Върнах му Манлихерата, която за малко не строши рамото ми. Обясних му, че ме е ритнала много силно. Той се разсмя иронично. Когато се обърнах към хипопотама, нашите придружители вече го бяха довлекли на сухо и точеха ножовете си. Приближих се. Целият беше надупчен от стрелбата на етиопеца. Моето попадение беше доста по-ниско от мястото, в което се целих. Явно от вълнение бях дръпнал по-силно спусъка. Не видях кивота в Тана, но бях близо до него и оставих прясно месо на свещениците, които го пазят. Дано Бог се смили над мен и ми прости ловните страсти. Михаил МИХаЙЛОв

п о з И Ц И Я

До пРЕзИДЕНтА НА РЕпублИкА бЪлгАРИЯ, вЪРХовЕН глАвНокоМАНДвАЩ НА вЪоРЪЖЕНИтЕ СИлИ И пАтРоН НА СЪЮзА НА воЕННоИНвАлИДИтЕ И воЕННопоСтРАДАлИтЕ гН РоСЕН плЕвНЕлИЕв УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНт, В този изключително труден и повратен исторически момент за Република България, ръководството на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите (СВВП) застава редом до Вас и Ви подкрепя във всяко Ваше решение, свързано със запазването на държавата и държавността. През всичките почти сто години от своето съществуване, организацията ни последователно и безапелационно е поддържала и реализирала тази своя основна позиция. И сега, в тези кризисни дни, подкрепяме единствената останала легитимна и работеща институция – президентската. Защото върху нея легна тежкия товар да решава съдбата на народа и страната ни, както и да понесе цялата тежест на възникналата ситуация. Понякога човек не знае пред какво изпитание може да се изправи буквално в следващите секунди от живота си. В такива случаи започваме да вникваме в библейските слова „Неведоми са пътищата Божии!”. Явно съдбата е избрала Вас, г-н Президент, да понесете сам тежката отговорност на български стратегически лидер, за спасението на нацията и държавата след безхаберното управление на редица съвременни български политици. Вие ще трябва да доказвате, че последният стълб на държавната власт не е формален, а авторитетен и компетентен орган, който неслучайно народът ни избира чрез преки мажоритарни и национални избори. В тази връзка всички ние се надяваме, че Вашият избор на министри за съставянето на служебно правителство ще бъде сполучлив и успешен. Надяваме се също така, да поверите Министерството на отбраната на Република България в ръцете на ново лице с неопетнено име. На човек, който по никакъв начин не е свързан или зависим от кръгове на вече минали и провалили се в управлението лица. На хора, които преминавайки от партия в партия досега управляваха на различни нива и от различни позиции Министерството на отбраната. Надяваме се това да бъде

бул. „кНЯз Ал. ДоНДуков” № 2, СофИЯ

надежден неутрален експерт, който е необременен от предразсъдъци и предварителни политически нагласи, за да създаде най-после подходяща атмосфера за продуктивна дейност както на военната, така и на цивилната експертиза. Министър, който да постигне реална деполитизация и департизация на ведомството и да въведе истински демократичен граждански контрол вурху дейността му. Господин Президент, към момента СВВП е организация с двойна национална представителност по Закона за хората с увреждания и по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, а също и основна съставна част от Консултативния съвет по въпросите на военноинвалидите, военнопострадалите и ветераните от войните към Министерския съвет. Това дава основание на ръководството на СВВП да предложи своя председател Петър Велчев за свой легитимен представител в Обществения съвет към администрацията на държавния глава, който предстои да изградите. Вероятно това ще е и един от начините за компенсиране на досегашното протакане и поставяне на началото на спешното

придвижване на неотложните изменения и допълнения в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Господин Президент, уверяваме Ви, че въпреки многобройните и неотложни проблеми пред които е изправена организацията ни, ние военноинвалидите и военнопострадалите, както винаги досега, отново ще проявим зрялост и сдържаност. Ще загърбим натрупалите се емоции, екзалтацията и гнева от тежкото ни социално положение и ще подкрепим усилията Ви за консенсусно решение на тежката финансова и икономическа криза, придобила катастрофални социално-политически измерения. Надяваме се по същия национално отговорен начин да постъпят и останалите граждански сдружения и организации. Водени от 100-годишния си девиз „Всичко за България!”, още веднъж Ви желаем упех в изпълнението на изключително тежката и отговорна задача за съставяне на служебното правителство на Република България. Председател на УС на СВВП мл. лейт. о.з. инж. Петър веЛчев СИГУРНОСТ. маРТ 2013