СПИСАНИЕ "СИГУРНОСТ"

ББР ИЗДАТЕЛ: АС „Парадокс“ Адрес на редакцията: София 1164, ул. „Презвитер Козма“ № 45 Главен редактор: Димитър Мурджев Редактор: Елисавета Камбурова Сайт и IT-дизайн: Иво Стоянов Сътрудник и разпространение: Самуил Камбуров РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: проф. д.ист.н. Андрей Пантев проф. д.ик.н. Бончо Асенов проф. д.ик.н. Евгений Сачев ген. д-р Иван Мечков проф. д.ик.н. Йордан Начев Михаил Михайлов Таня Сотирова д-р Тихомир Стойчев ЕКСПЕРТЕН СЪВЕТ: Национална Асоциация Сигурност полк. /ОР/ Крум Лазаров, секретар „Славянско дружество в България“ полк. /ОР/ Иван Христов Асоциация на разузнавачите полк. /ОР/ Любчо Михайлов полк. /ОР/ Пеньо Костадинов подполк. /ОР/ Стефан Николов ген.-майор Стоимен Стоименов, Председател УС КООСО ген.-лейтенант /ОР/ Кирил Цветков, Председател УС АСВ ген.-майор /ОР/ Съби Събев – ЦИНС ген.-лейтенант /ОР/ Стоян Топалов, Председател СОСЗР ген.-майор /ОР/ Румен Ралчев подполк. Ценко Велев – АЗКОН (гл. редактор на Военно издателство) проф. Георги Бахчеванов доц. Николай Радулов д-р Амит Щайнхарт Велин Хаджолов – „Българско кемпо“ Велислав Бонев, Президент на BSA – Австрия National Security Unit – Израел Григор Гогов, гл. секретар СЛРБ Михаил Бояджиев, експерт лов

2

Абонамент, реклама и контакти тел. 02/ 96 331 69 0886765638; 0887277339 E-mail: ohrana.sigurnost@abv.bg ISSN: 1313–8889

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1 2

прост ли е българският народ?!

4

националният идеал на българия

6

война с тероризма, или начин на провеждане на определена политика

8

цивилизационен сблъсък. религия. тероризъм

10

взаимодействието църква – държава

12

коце чакъров

14

проблеми на финансово-ресурсно осигуряване

18

обръщение на нафтсо

20

охранителното обследване – основа на организацията на охраната на обекта

21

системата сигурност

22

моделът на пирамидата

25

димо станков

26

приватизират и националната ни сигурност

27

Въвеждането на религиозните ритуали във въоръжените сили на България – важна стъпка в демократизацията на страната

30

равносметка

32

позиция на обществения съвет по въпросите на отбраната

ТЕСТ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

а к

ОТГОВОРИТЕ ИЗГОВАРЯйТЕ ТИХО ИЛИ НА УМ, БЕЗ ДА ГИ ЗАПИСВАТЕ

т

ПРОСТ ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД...?

у а л н о

2

Превод от английски из текста на един потърпевш от България англичанин (Едуард Стърнс) публикуван в подкрепа на изказването на британския премиер Камерън „Моля, не ми давайте за пример българите...“ • „...Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него?!

• Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него ?!

• Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият ?!

• Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.?!

• Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.?!

• Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят.?! Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.

• Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия теб.?!

• И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, ми

слейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш: „– Ми аз, какво мога да направя?!“ • Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот ?! Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.!

• Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.?!

• Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности.?! Трябва да си много прост.!

• Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш.?!

• Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб?!...“ „Пребройте до десет“ (писа един журналист)... и продължете спокойно...“ – нека анализираме текстът на Едуард Стърнс, придобил огромна популярност сред англичаните. „...не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна, неумолима, потресава

ща..! ...Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости. ...Българите имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.“ ...Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение ...Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг. ...Но как така, – ще попитате вие – нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крад­ци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят. ...Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи...“ ...Защо ли ми се иска да започна с: „...О-о-о, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин...?!“ ...А днес един вероятно (не) прост англичанин, (въпреки съвременния му провал в България), чисто по англо-саксонски, уверено успява да формулира отговорите към Паисий... Доста грубо, разбира се. Също така видимо недобронамерено. Не бива да пропускаме – целенасочено и не просто емоционално. С език, който не може да си позволи дипломацията и не е в характерния „intelligence“ стил (дори предназначен за Уикилиикс). ...Но дали това не е най-верният възможен начин, за потъналата ни в чалга, наркотици и духовна мизерия национална иден­тичност? Най-верният начин „нещо важно” да бъде чуто, да бъде „изкрещяно”, за да пробие омазаната ни сетивност. В много по-голяма степен този материал е насочен не към англичаните а към България..! Би могло да се допусне, че това е едно „добронамерено” активно мероприятие, което да повлияе и провокира директни размисли и коментари, не само за изказа и стила на автора.?! „...защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съв­купност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите...“ – казва Стърнс.

... И още: • „...Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува....” !!!

• „... Обременени с историята на хората, населявали някога това място, за чиито наследници по незнайно каква логика се смятат..“!!!

• „...Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ?“!!! ...Та нима това не е единствената доктринална устойчивост, която е останала за България ?! Националната ни идентичност и културно-историческото наследство са основният и единствен стожер за суверенитет на България – като древна и велика нация. Ликвидирането на фундаментите за една държавност – образование, култура, армия и отраслите осигуряващи икономически просперитет – селско стопанство, промишленост, туризъм гарантира ликвидацията на държавата. Няма политическо измерение в света, което целево да самоликвидира духовността, историческата си и национална идентичност. Всичко, което крепи нацията към момента е Суверена – Български Народ. Той е унижен, мизерстващ, необразован, пазарно заробен, медийно изнасилван, духовно циганизиран. Постоянно и паралелно рекетиран от държавата – мащеха, от откровенния бандитизъм и глобалния тероризъм (включително и от онзи умен англичанин, дошъл тук да ни пазарува за жълти стотинки...) Българинът – Суверена на тази Държава, нищо друго не му остава, освен да бъде „ПАС“ или „ПРОС...Т“ „Тарикат“ е съзнателно поведение, но когато „тарикатът“ е горд, че е изкарал 1000 лв. от продажбата на артефакт – национална ценност – той вече е прост. ...Когато полицията или митничарът са горди, че тази национална ценност е напуснала границата ни – те вече са прости... ...Когато 20 години депутатите не приемат закон за културно-историческото наследство на България и неговото опазване... ...А колко закони не са приели...?! ...Май накрая ще го докараме, че Едуард Стърнс не е чак такъв голям простак, колкото изглежда на пръв поглед.., и пак избори предстоят...?! А то не останаха лидери – Алексей го смачкаха, братя Гале-

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

ви избягаха (други в Англия избягаха), Бате Бойко – беше, Маджо не иска да се връща, ДС остаря, ляво няма, аман от десни – на всеки километър, брюкселските герои – буфосинхронисти, каратисти, турци-артисти... Кажете ми, братя Българи...! Освен велики, глухи, слепи и прости, какво друго ни остана да бъдем ?! „...Нищо не правете с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости…“ (Е. Стърнс) Прости..!? Ама „Велики“..! – уважаеми сър Стърнс... Да живее България ! В напъни за Родината, Лазар Мурджев, София, 6-8 юли 2012 г.

а к т у а л н о

3

НАЦИОНАЛНИЯТ ИДЕАЛ НА БЪЛГАРИЯ

н а у к а

4

К

орените на българския национален идеал са вплетени във величавите подвизи на далечните предци през 1300 годишната ни история. Впечатляващо е, че Третата Българска държава се появява на географската карта през предпоследното десетилетие на XIX в., заедно със съвременна Германия и Италия. Българите са една от най-древните нации и толкова млада, колкото са и най-проспериращите в Европа. През последните 136 години българите изповядват последователно четири национални идеала: Санстефанска България, България по силата на Лондонската конференция, Обединена България и Европейска България. Всеки от тях последователно отразява стремежа на народа, породен от определящите за съответния период от време геополитически събития и дава дълбок отпечатък върху народопсихологията. Територията на страната между Европа, Азия и Африка има изключително важно геостратегическо значение. Тук много пъти се кръстосват интересите на великите сили и предизвикват преразпределения на територии. България официално нарушава властващото в Европа триезичие в 893г. И като не проследяваме хронологията на събитията в исторически разрез, тя през 2007г. извоюва правото „euro“ да се изписва „евро“. Българският народ при цар Симеон Велики пръв сред другите народи си извоюва правото да разговаря с Бога на собствен език, а днес да изговаря общоевропейската парична единица на своя език. Българският народ дава, по времето на Св. Княз Борис I, на цялата общност от славянски народи славянобългарска азбука, на която днес пишат половин милиард души на планетата. С това се слага началото на нова световна цивилизация, наречена славянска цивилизация, със собствен огромен принос за нейното развитие. Така България се приобщава към Европа. Славянобългарската азбука, създадена от Светите равноапостоли, братята Кирил и Методи, днес вече нейни покровители, е четвъртата по разпостранение в света след латинската, китайската и арабската. Можем да предположим, че след време четвъртата по брой едноплеменна човешка общност ще бъде равноправен значим силов център на съвременната човешка общност. Тогава, 893 г., цар Симеон предлага Климент за пръв епископ на български език. А Лъв VI Философ, император на Византия, отстранява знаменития патриарх Фотий и го изпраща на заточение. Но открито не се противопоставя на цар Симеон за изгонването на византийските свещенници от българската църква. Задоволява се с преместването на българското тържище от Цариград в Солун, което причинява големи загуби на нашите търговци. Цар Калоян, наричайки се император, смело отстоява независимостта на българската църква, както пред Рим, така и пред Византинопол. Сега аналог на действията

на Лъв VI няма, което най-вероятно и не би могло да се очаква от страна на институциите на Европейския съюз. Днес мъже–държавници като цар Симеон и цар Калоян са нужни на България повече от всякога, тъй като през последните 20 години редица български държавници като че ли имат чувство за вина, може би за доброто, сторено през втората половина на ХХ век. България отхвърля опитите за повизантийчването ни. Симеон обсажда Византинопол, а Калоян - Солун, които са опорните пунктове за установяване на доминация на Балканите. Днес е необходимо да се аргументира пред институциите на ЕС исторически формиралото се право на българите на национална гордост и достойнство. Те през последните години са силно занижени. Този все още непоявил се български държавник трябва не да връща тържище от Солун, а да стимулира икономическия просперитет на страната със законни средства. Той следва да утвърди доброто име на България сред 27-те страни–членки на ЕС и неговите институции, като осигури всестранен напредък на страната. Останалото е следствие. Още Св. Климент Охридски укрепва гранитните основи на духов­ността на европейска България. Става въпрос за формиране и утвърждаване на днешния ни национален идеал, който очевидно е компонент на европейския със собствена специфика. Времето на националния идеал „Санстефанска България“, владял умовете и чувствата на българите до края на Първата световна война, отминава. В Сръбско-българската, Балканските и Първата световна война идеалът „Санстефанска България” възбужда националния дух, поражда неукротим устрем, поваля и най-страшните прегради пред приобщаването към свободна България на останалите в Османската империя родни братя и земи. Тогава заминаващите на фронта млади българи са изпращани от любимите с росна китка под звуците на гайди, кавали и гъдулки, пред виещите се кръшни бългаски хора по стъгди и мегдани. Какъв контраст с днешното изпращане на българските рейнджъри в мироопазващи и мироналагащи операции в различни части по света. Така е – историята не се повтаря. И българските воини в състава на мисиите зад граница ли са достойни продължители на делото на предците си? Те знаят, че България ще я има, само ако днешната цивилизация на белите християни защитава правото й на съществуване. Разбира се идеалът „Санстефанска България“ е проекция върху един от трите основни руски геополитически проекти за излаз на източните брегове на Тихия океан, Персийския залив и Проливите между Балканите и Мала Азия. Става въпрос за проектите „Далечен Изток“, „Двете П-та“, което както е известно означава Петербург – Персийски залив и за стратегическия път през Балканите към Босфора и Дарданелите. Последният според ген.Обручев

минава по северния бряг на Егея, който е славянски. Той и Северозападните брегове на Мала Азия са населявани от славянски племена преди създаването на Аспарухова България.Триумф на Русия е пробивът й на Балканите чрез войната с Турция през 18771878 г. Създаването на голяма православна славянска държава на Балканите е венец на тези усилия. Този венец е първият български национален идеал по време на Третата ни държава. Следва дебело да подчертаем, че българите са първите, които се сражават и отблъскват обсадилите Византинопол могъщи арабски сили по време на Хан Тервел – Кесар на Византия. Това е единственият случай, когато български войски влизат във Византинопол и българският Хан – Кесар Тервел сяда редом до византийския император Юстиниян II. Но това е в далечното минало. (Но и днес във Френските учебниците по история на Франция, хан Тервел не е „изпуснат“! бел.ред.) Подвизите на български земски войски в състава на армиите на Австрия, Унгария, Генуа, Венеция са от новата история. Те имат своето начало в 1408 г., т.е. само 14 години след поробването на Второто българско царство и продължават през XVI, XVII, XVIII век, след което най-будните и родолюбиви млади българи учат в руски военни училища и служат в нейната армия. Генерал Иван Кешелски осигурява учебни помагала на обучаващите се в състава на двете легии на Г. С. Раковски, когато в Нови сад е създадено първото българско военно училище. В него се обучава и Васил Левски. Този българин – генерал, подпомага частните революционни комитети при нелегалното им снабдяване с оръжие. В Самара е създадено българското опълчение, което след края на Руско–турската война 1877-1878 г. се трансформира в Българска земска войска на родна земя. И само седем години след създаването є, тя, ръководена от първите български офицери – капитани, разбива вероломно нахлулата в страната ни Сръбска армия, командвана от опитни генерали. Това е известната в историята „война на генералите срещу капитаните“. През 1912-1913 г. българската войска превзема „непревземаемата“ Одринска крепост, пленен е комендатът є Шукри паша. За първи път във военната история Одрин е бомбардиран от самолет с пилот поручик Топракчиев. Българската войска за пореден път е на подстъпите пред Цариград. През Първата световна война българските войски достигат Адриатика. Те са на северния бряг на Егея от Солун до устието на р. Марица и левия бряг на р. Серет. Българският щик е опрян на стените на Солунската крепост за втори път след цар Калоян. Той не е превзет по политически причини – волята на немското командване и гръцката кралица. Викът „Бой на нож“ разтърсва въздушните простори по фронтовете на Балканите. Вторият идеал е признатата от Великите сили на Лондонската мирна конференция

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

– 1914г., българска територия. Същественото за страната в случая е признаването на очертаните є с меча на българския войн граници. С османската империя границата е по линията Енос–Мидия. Почти цяла Тракия – Източна, Западна и Горна е част от Българската територия, както и основната част от Македония, плюс Добруджа. България е с излаз не само на северния бряг на Егея, а и на част от Мраморно море. Територията на страната по етностно-религиозния признак е по-голяма от тази на Санстефанска България. Великите сили са единодушни по отношение на границите и големината на българската територия. Това е върхово постижение на българската дипломация. България има своя щастлив миг. Героизмът на войните и мъдростта на дипломатите са аргументите на великите сили при очертаването на местоположението на страната. То е оптимално за народа – поробените братя най-сетне са в границите на Родината. Колкото и кратко да е времето, през което съществува България по силата на решенията на Лондоската мирна конференция, то е звездният миг в историята на Третата българска държава и е национален идеал, постигнат със собствени сили и признат единодушно от Великите сили. За съжаление „съюзници–разбойници“ от завист и злоба, с взаимни усилия, през Междусъюзническата война откъсват огромни части от територията на страната. Найпечалното е, че Сърбия поставя началото на активно противобългарско присъединяване чрез обезбългаряване на огромни части от територията ни. Турците преминават линията Енос–Мидия и установяват границата по южните склонове на Странджа и Сакар. И румъните с войските си се насочват към София. Третият по ред идеал „Обединена България“ има своята популярност и поддръжници по време на Втората световна война. Известно е, че без Източна Тракия цялата останала българска територия, включваща Южна Добруджа, Мизия, Тракия, в т.ч. Беломорската є част, Македония до Охридското езеро и Западните покрайнини, без кръвопролития формират терирорията на Обединена България, макар и само за 4 години. Величието на идеала не зависи само от продължителност­та на времето, през което е реалност. Това е претрансформираният български национален идеал в новата политико-стратегическа обстановка на Балканите и в Европа в началото на 40-те години на ХХ век, формулиран предимно от професор Богдан Филов – виден български държавник, министър-председател и регент на малолетния цар. Немският геострагегически проект, известен под името „Трите Б-та“, т.е. Берлин– Бизантиум–Багдад и крайна цел Индия, пресича Балканите. Едновременно с това той е историческото развитие на огромната територия на Мitteleuropa на Балканите и Близкия Изток. Обединена България е следствие от реализацията му по нашите земи, при това не само тогава, а и днес, когато контактната зона между двете цивилизации е преместена от западния на източния бряг на Черно море. Дали тя ще стигне до

десния бряг на р. Инд предстои да се види. Разбира се решава НАТО. В състава на мироналагащите му военни сили в Афганистан воюват и български рейнджъри. В днешната антитерористична асиметрична война терминологията е различна от тази във всички досегашни войни. Средствата са качествено различни. Ожесточението между воюващите по волята на талибаните и други фундаменталисти, ислямисти включва и жени. Става въпрос за стълкновения между евроатлантическата християнска и арабската мюсюлманска цивилизации. Тук спорът не е за територии, а за демократично устройство на света с модерни пазарни механизми в икономиката. На изпитание е поставена утвърждаваната през последните пет века европейска култура. Доброто е, че сраженията се водят на територията на противника. Политологично от позицията на геостратегията въпросите са изключително сериозни. Основното е да не се допуснат противниковите сили на територията на евроатлантическата общност. Схватката все още е в решителната си фаза. Подобни трансформации на държавни граници за страни от зоната на изток от Германия и на запад от Русия се наблюдават неведнъж и са започнали много преди ХХ век. Големи части от тази лимитрофна зона са били територия на Османската империя, Австро-Унгарската империя, а много по-рано на ханкрумова България, която е граничила с държавата на франките по време на Карл V. Вярно е също така, че както войските на Руската империя, така и на Германия, а в по-стари времена и кръстоносците, не един път пресичат тези територии, оставяйки след себе си различни по брой и по големина държави. Примерите са известни. България не прави изключение от всички останали държави от въпросната зона в Европа. И още нещо много съществено: като правило, перифериите на империите са осеяни с множество държавички. Така, че България, като една от тях, съумява, макар и не винаги, да намери най-доброто решение за себе си в съответните исторически моменти. Два от тях – създаването на Санстефанска България и Обединена България са найважните и с голяма историческа значимост. При това в първия случай, българските опълченци наравно с руските, румънските и финландските войници се сражават за освобождението на своята поробена от османлиите Родина. Това е свещено право на народите, в реализацията на което приобщаването на националните сили към тези на приятели и съюзници, е естествено и като правило е печелившо. А във втория и третия случай добре подготвената, организирана, екипирана и въоръжена 500-хилядна българска войска поема охраната на Обединена България и осигурява реда и спокойствието на Балканите. В известен смисъл на думата събитията дават шанс за реванш на страната за сметка на последствията от Ньойския договор, подписан на 27.XI.1919 г., които са унизителни за нея. България е разорена, а войската є, като гранична охрана, е от 45 000 души. Изплатени са огромни непосилни за хората репарации.

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

За съжаление, както в посочените 3 случая, така и след края на Втората световна война – 1944-1945г., в която Първа българска армия воюва в заключителната фаза на войната наравно с Червената армия и армиите на САЩ и Великобритания, последствията са печални. За четвърти път през ХХ век: след Берлинския договор, юни 1889 г.; след края на Междусъюзническата война; след Ньойския договор – ноември 1919 г. и Парижките мирни споразумения – 1947 г., България е между победените и потърпевша, независимо от героизма на нейните воини, увенчали бойните си знамена със слава. Историята не познава случай на пленено българско знаме. Но дипломацията е губеща. В края на студената война българската армия, която тогава наброява 168 000 души и по мобилизационния си план формира един от трите фронта на юго-западното направление от театъра на военните действия в съответствие с изискванията на международната демократична общност, е основно реорганизирана. Днес численият є състав днес е силно намален (и слиза под този след Ньойския договор). Външният дълг на страната за 18 години нараства от 9 на 40 милиарда долара. Жизненият стандарт е най-нисък в Европа. С две думи настъпва катастрофа без война. Но, независимо от всичко, България е член на НАТО от 2005 г. и член на ЕС от началото на 2007 г. В тази обстановка новият национален идеал, четвърти поред в историята на Третата българска държава е „Европейска България“. Географското є местоположение – на кръстопътя между Европа, Азия и Африка, диктува провеждането на политика, съобразена със събитията в тези три планетарни колоса и извлича необходимите дивиденти. Бързият икономически подем е първостепенният национален проблем. Неговото реализиране изисква ускорено хармонично развитие на селското стопанство, промишлеността и туризъма чрез прилагане на най-модерни, в.т.ч. и високи вкл. нанотехнологии. Стимулирането на научните изследвания, въвеждането на качествено нови методи на обучение. Активизирането на докторантури за подготовка на млади научни кадри не може да се отлага. Дефицитът на високообразовани млади специалисти от всички области на човешкото знание и отрасли на стопанството е нужно да се ликвидира бързо. Българската общественост и управляващите следва не само да обяснят, но и да решат проблема, както и редица други проблеми, затрудняващи реализацията на нормалното развитие на страната и осъществяването на днешен национален идеал. проф. Кр. Стоилов

н а у к а

5

к

Война срещу тероризма, или начин за провеждане на определена политика

а

проф. д.ик.н. Йордан Начев

н а у

П

6

рез последното десетилетие на миналия век тероризмът продължи да се развива много динамично и прие международни измерения по отношение на организация и координация в действията. Съвременният многолик образ на тероризма застави международната общност да търси извънредни вътрешни и международни мерки за сигурност на основата на многостранното сътрудничество. Независимо от всичко предприето досега тероризмът продължава да заплашва света в глобален план. За това състояние допринася различието във възприятието, трактовката и определението на самото понятие тероризъм. Обикновено тероризмът се разглежда като феномен сам за себе си и се изследва предимно с методите на криминалистиката, което затруднява борбата с него. Все по-очевидна става необходимостта тероризмът да се възприеме като културологичен феномен и неговите характеристики да се изследват от тези позиции. Действителността изисква отговор на въпросите: Какво представлява съвременният тероризъм? Кой влиза в категорията международен терорист? Какви мотиви карат терористите да действат с подобни средства и методи? Кой и с какви средства и методи подкрепя тероризмът в различните части на света? и т.н. Отговорите на тези въпроси се менят във времето и тяхната динамика непрекъснато се засилва през последните 25 години. Едни разновидности на тероризма изчезват и се появяват други. Държави, които преди подкрепяха определени терористични прояви сега ги заклеймяват. Действията на тероризмът понастоящем се простират извън границите на държавата по отношение на средствата, обектите, жертвите и мястото на извършителите. Непрекъснато се променя и естеството на терористичните заплахи. Те придобиват все по-заплашителни размери. Действията на терористите стават все по-малко зависими от държавно спонсориране и отделни терористични групировки формират транснационални обединения на основата на религиозна, етническа или идеологическа основа. Това прави терористичните атаки трудно разкриваеми и превантивната дейност все по-трудно осъществима. В светлината на случилото се във Сарафово преди няколко дни си заслужава да обърнем внимание на характеристиките, които се проявяват при държавно спонсорираните терористични актове. Някои терористични групировки в продължение на години успешно се използват от правителствата на различни държави като средство за евтино водене на военни действия и постигане целите на външната им политика в

регионален, а понякога и в глобален план. Опасността от подобни терористи идва от потенциала на техните ресурси, понеже зад действията им стои определена държава със своите възможности. Пред години остри обвинения за подкрепа на тероризма бяха отправени към правителствата на Куба, на Либия и на Судан. През първата половина на 2001г. за САЩ най-опасен беше Иран, през 2003г. това стана Ирак и последва войната срещу него. След това обвиненията се насочиха срещу Сирия, че преди е помагала на Ирак, а след падането на Садам Хюсеин съвместно с Иран, подкрепя тероризма. За момента някъде по-назад остана Северна Корея, но вероятно това е временно. САЩ дадоха пример за непоследователност в позициите на държавата по отношение на тероризма. След приключване на войната срещу Ирак американците подписаха примирие за прекратяване на огъня с иранската опозиционна групировка „Муджахидин Халк“. В същото време тази групировка продължава да бъде причислявана от правителството на САЩ към терористичните организации. „Муджахидин Халк“ има за цел свалянето на режима в Иран и се ползваше с поддръжката на Садам Хюсеин. За този случай английският Таймс каза, че това е първото официално сключено правителствено споразумение с терористична организация. Събитията през последните десетилетия показват, че Държавният департамент доста динамично променя списъкът на държавите, които според САЩ спонсорират тероризма. Това обстоятелство поражда основателни съмнение у някои наблюдатели, че официално обявената война срещу тероризма може да преследва същите цели както и самият тероризъм – да провежда определена външна политика на някоя държава. Терористичната заплаха и противодействието срещу нея зависи също от разновидностите на тероризма. Заплахите могат изненадващо да се проявят от изолирани конспиративни групировки или култови общности, които преди това не са били подозирани за подобни изяви. Експертите различават шест мотивационни основи в съвременните прояви на тероризма - националистична, религиозна, с правителствена подкрепа, лявоекстремистка, дясноекстремистка и анархична. Техните характерни особености са анализирани в поредица наши публикации. Освен на мотивационна база разновидностите на международния тероризъм могат да бъдат обединени и по организационен принцип като: а) свободно организирани екстремисти и

б) формални терористични ор­га­­ низации. В категорията на свободно организираните екстремисти попадат тези, които не са членове на известни терористически организации. Тези терористи действат индивидуално и не принадлежат към никоя от известните терористични групировки. Това прави извънредно трудно тяхното засичане и съответно противодействие. На английски те са известни като „слънчеви“ или „весели“ терористи. Това могат да бъдат както леви и десни екстремисти, така също анархисти или терористи с религиозна и политическа мотивация. Общото между „свободните терористи“ е, че те обикновено се мотивират от политически или религиозни вярвания т.е., мотивационната им основа е идейна. Пример за подобна индивидуална терористична мотивация е случаят с десния екстремист Андерш Беринг Брейвик, който на 22 юли 2011г. извърши две атаки, уби 77 и рани 158 души. Убиецът сам се предаде на полицията и впоследствие призна за деянията си пред съда без да се признае за виновен. Заяви, че е действал в защита на норвежката културна идентичност, която по думите му е била заплашена от толерантността на властите към имигрантите. Различно мотивирани са действията на шиитските терористи, които преследват своите цели с масираната подкрепа на Иран. Въпреки различията между „веселите“ и шиитите не рядко тези две ислямистки течения на тероризма си сътрудничат. Религиозната мотивация на „свободните терористи“ обикновено е свързана с международно движение Джихад. Формалните терористични организации се мотивират също от горните цели, но те са автономни и действат в международен мащаб със свои добре развити инфраструктури, персонал, финансиране и тренировъчни бази. Този вид тероризъм е способен да планира мащабни операции в международни центрове и бази. Обикновено терористичните организации провеждат операции и се поддържат от свои мрежи в различни държави. Такива характеристики имат екстремистките групи Хамас (Палестина), Ирландската републиканска армия, Египетската Ал-Гама Ал-Ислямия и Ливанската Хисбула. Те разполагат с представители на територията на САЩ и други европейски държави. Формалните терористични организации извършват финансови операции, вербовка и привличане на лица от интелигенцията в различните социални страти. Съвременният организиран тероризъм разчита на разнообразни източници на морална и логистична подкрепа – самофинансиране от криминална дейност като отвличания, търговия с

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

наркотици, връзки с организираната престъпност и дори правителствена подкрепа от някои държави или кръгове в тях. Терористични организации извършват също легитимен бизнес и работят с неправителствени организации. Има още една особеност, която съпровожда терористичната дейност през последните десетилетия. Това е високият професионализъм в действията и безпогрешната политика за поддържане на максимално висока степен на секретност. Професионалният терорист може да се сравни само с много добре обучен служител от спецслужбите. Както в други области така и тук професионализмът изисква средства и време. Бъдещите професионални терористи първо трябва да бъдат вербувани и в последствие много добре обучени. Обучение от подобно естество могат да осигурят само специалните служби - професионални разузнавачи, контраразузнавачи и поделения от специализираните отряди на различните въоръжени сили. За успешните изяви на организирания тероризъм е необходима също силна логистична подкрепа. Такава подкрепа може да се оказва или на държавно ниво или от международни финансови центрове. Тази теза недвусмислено се потвърждава от разсекретените документи на специалните служби на държавите от бившия Варшавски договор. Няма съмнение, че подобни данни ще излязат наяве ако се разсекретят документите на специалните служби и на западните държави. Доказателство за това е нарастващата активност на тероризма в международен план, независимо че помощ за него от бившите социалистически страни вече няма. Въпросът кой спонсорира съвременния тероризъм се задава все по-често и все повече се засилва съмнението, че в момента той намира своите поддръжници на Запад. След нападението на американските посолства в Танзания и Кения през 2000г. Майкъл Моран от NBC доказа, че зараждането на Ал Каида трябва да се търси в операциите на ЦРУ за подкрепа на муджахидините в борбата им срещу тогавашния Съветски съюз. И сега Збигнев Бжежински с гордост заявява, че той е мозъкът на тази политика и ако трябва би я повторил. Доколкото тероризмът е глобален феномен, отговорът срещу него трябва да бъде с международни измерения. Развитието на ефективна международна стратегия изисква общоприето определение на тероризма. Без решаването на този въпрос не може да се търси приемлива за всички отговорност от тези които го подкрепят, нито може да се постигнат добри резултати в борбата с това опасно международно явление. Общоприето определение на понятието ще премахне двойният стандарт в трактовката на събитията. Съвременният тероризъм не е локален проблем за отделни държави, а въпрос който има отношение към голям брой международни договорености. Изясняването на неговите характеристики е въпрос от първостепенно оперативно значение. Необходимо е ясно да се определи какво представлява войната срещу международния тероризъм и какви са нейните ха-

рактеристики. Войната с тероризма е война на държава (държави) с организация, група или отделни единични бойци. Това са характеристики също на партизанските движения и народноосвободителните войни. При конвенционалната война една държава обявява война на друга държава или на коалиция от държави. Войната против организирания тероризъм е война против явление на насилие от глобален характер и очевидно не се побира в определението за конвенционалната война. Анализаторите я определят като нетрадиционна (неконвенционална) война. Какви са основните характеристики на подобна война: • тя няма граници и ясно определена фронтова линия; • основните сили на противника много често са дислоцирани в тила на нападащия; • успехите на двете страни се редуват; • при нея няма победен и никога няма да бъде подписано примирие. Всички тези особености на войната срещу тероризма означават, че тя е с неопределен срок и прилича повече на войната на световната общност срещу бедността или против замърсяването на околната среда. Тероризмът обаче има особености, които го разграничават от останалите въоръжени действия. Терористите не спазват конвенционалните военни норми като избор на обекти за нападение, жертви и цели. Тероризмът не щади мирното население и не обменя пленници, тъй като ги използва като заложници. Освен това основната цел на тероризма не е военна победа, а създаване на хаос в държавата и страхова психоза у населението. Всичко това се използва за постигане на политически цели, които понякога не могат ясно да се дефинират и от самите терористи. Особеностите на тероризма като нетрадиционна война с държавата изискват определението за него да почива на общоприети принципи на неконвенционалните войни. Опит в това отношение интерес представлява изследването на Боаз Ганор, директор на Международния политически институт по контратероризъм в Тел Авив. Възприемайки го за нетрадиционна война на държавата с група или организация, Ганор определя тероризма като “намерение или заплаха, че ще се използва насилие срещу граждани или граждански обекти с цел да се постигнат политически цели”. Дефиницията се основава на системата от принципи и законите на войната, които са признати и ратифицирани в много държави. В нея се приемат три основни предпоставки по отношение на извършения акт. Те се отнасят до: а) действието – винаги се използва насилие или се отправя заплаха за използване на насилие; б) целта - винаги е политическа и в) жертвите – като правило са цивилни. Дефиницията на Ганор също разграничава партизанската война от тероризма по естеството на обектите за нападение и дейността на извършителите. За разлика от тероризма при партизанската война политическите цели се постигат с действия на насилие срещу военни обекти, силите за сигурност и политическото ръководство. Със

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

своята обективност, постановката на Ганор има моменти, които я правят нежелана за някои. Според предложената дефиниция войната на НАТО срещу Бивша Югославия еднозначно попада в категорията на държавно спонсориран тероризъм: а) преднамерено и целенасочено бяха бомбардирани цивилни обекти (мостове, влакове, телевизия и т.н.); б) цивилните жертви бяха закономерност, а не нещастно изключение и в) целта беше промяна на политическата картина в държавата обект на нападението. Последната война на САЩ срещу Ирак също много трудно може да се изключи от определението за държавен тероризъм. Дефиницията на Ганор еднозначно определя като актове на тероризъм и взривовете по време на възродителния процес, дело на турските въоръжени групи. Когато става въпрос за координация на действията във войната срещу тероризма проблемът с дефиницията на понятието е ключов елемент. Досега това се прави въз основа на възприетите правила на традиционната война, което не гарантира успех. В условията на глобализъм тероризмът се проявява като нова форма на водене на военни действия. Те са характерни за нетрадиционните форми за водене на война. Самият тероризъм по своята природа не е социален феномен. Това налага когато се води разследване на даден терористичен акт да се отговори на въпросите – Кои политически сили извличат полза от неговото провеждане? Чии политически интереси обслужва този терористичен акт? и т.н.

7

н

Цивилизационен сблъсък. Религия. Тероризъм

а т о

8

Д-р Мюмюн Тахир

С

ъвременният свят живее под знака на глобалния тероризъм. Това означава, че светът е разделен на две части, всяка една от които вижда опасност за своето съществуване и оцеляване в лицето на другата. Сам по себе си този факт предполага нов подход, по-различен от този, с който сме свикнали през последните десетилетия, за чието формиране голяма роля играят редица фактори. Например според Збигнев Бже­ жински терористичните актове в света произтичат в известна степен от културни и религиозни различия. Той смята, че тези различия трябва да бъдат отчетени и смекчавани в границите на възможното. А главната теза на Самюъл Хънтигтън е, че „културата и културната идентичност, която в най-широк смисъл е цивилизационна идентичност, формират моделите на обединяване, дезинтеграция и конфликти в света от времето на Студената война“. Той предполага, че в „периода след Студената война най-значимите различия между народите вече не са от идеологически, политически или икономически характер, а от културно естество“. Конфликтът между културите по същността си е конфликт на различни интереси, светогледи и ценностни системи. Известно е, че различните цивилизации имат различни приоритети по отношение на гражданите и на държавата, на правата и задълженията, на отговорностите, на свободата. Разликите в приоритетите в крайна сметка определят и основополагащата разлика по отношение на цената на човешкия живот. Тази цена е различна в различните държави. Религиозните убеждения могат да се окажат една от сериозните пречки за

Д-р Мюмюн Тахир (роден на 12 март 1957) е магистър по литература и културология. Доктор по философия. Защитил дисертация по философия на историята в БАН. Председател на Академия за европейска култура „Орфеева лира“ и на читалище „Юмер Лютфи“, секретар е на Обществения съвет по проблемите на културното много­ образие към Министерството на културата. Автор е на над 10 книги, сред които са „Славеят на Родопите“, „Тревожен оптимизъм“, „Стряха с много гнезда“, „Преминаване“,“Земя за обетоване“, „Бране на диви пчели“, „Животът заедно“, „Идентичност и толерантност. Философски и практически въпроси на културната интегарция“, „Когато пътят беше граница“, „Към интегриразбирането на другите култури. Затова трябва да се търси по-дълбоко разбиране на противостоящите фундаментални религии и пътища за тяхното взаимодействие. За специалистите, които се интересуват от тази проблематика, е известно, че отдавна се говори за необходимостта от помирение и примирение. Разбира се, че този процес е невероятно сложен. Религиите могат да намерят общото помежду си в това например, че и трите основни религии почитат Авраам като свой прародител. Авраам означава Баща на народите. Той не е юдей, не е християнин, не е мюсюлманин, той е просто човек, посветил се на Бога.

раща идентичност“. Негови разкази са преведени на румънски, полски, македонски, турски, руски. Носител е на Голямата литературна награда на съюза на българските писатели, два пъти е носител на Националната литературна награ „Всички сме деца на майката–земя“, лауреат е Националната награда за разказ „Дядо Йоцо гледа“. Работи като зам.-главен редактор на в. „Словото днес“, издание на Съюза на българските писатели. Чете лекции в ПУ „Паисий Хилендарски“ - Пловдив и в УНСС – София. Д-р Мюмюн Тахир е основател и организатор на Фестивала на балканския фолклор и Балканската среща на писателите, които се провеждат всяка година в Кърджали. И в миналото неведнъж, а и днес в преобладаващи случаи основните източници на конфлик­ти не са главно политически и културни, а преди всичко икономически. Източник на кризата в края на ХХ и началото на ХХI век, например, е нарушената хармония между културата като начин и способност на човека да създава материални и духовни блага и цивилизацията, като начин и способност на човека по разумен, справедлив и съзидателен начин да разпределя и използва тези блага в световен мащаб и в мащабите на своята страна. В съвременния свят са налице две универсални цивилизации – порочна, неСамюъл Хънтигтън

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

справедлива, от една страна, и от друга – хуманистична, справедлива, съзидателна. Смятам, колкото и наивно да прозвучи, че основният сблъсък на нашето съвремие е между тези две цивилизации. Пред нас се явяват два свята на една и съща планета – един бърз и един бавен, които се въртят в противоположни посоки. Единият все още се мъчи да се справи с глада, другият – обхващащ Америка и части от Европа и Азия, навлиза в киберпространството. Всеки ден Америка произвежда все повече и повече частици от една напълно нова цивилизация, която все повече се отдалечава от останалия свят. Пропастта е не само в богатствата и технологиите, а и в начина на мислене, подчертава Р. Капушчински в статията си „Един свят, две цивилизации”. Това е големият проблем за бъдещето на човечеството. Живеем в свят с все по-голямо икономическо разделение както между отделните държави, така и вътре в тях. Разликата в доходите на глава от населението в индустриалния и в развиващия се свят не само не намалява, а и е нараснало тройно между 1960 и 1993 г. – 4700 на 14 400 щ.д. В момента чистото богатство на 358-те най-богати хора се равнява на сбора от доходите на най-бедните 45 % от населението на Земята – 2,3 млрд. души. Ако сегашните тенденции се запазят, икономическото неравенство ще се превърне от несправедливо в нечовешко, от неприемливо в непоносимо, отбелязва Д. Спет в „Световното неравенство: 358 милиардери срещу 2,3 млрд. души“. Световният капитал е заинтересован от откриването на привлекателни условия за печалби – ниски данъци, ниски надници, уплашена или успокоена работна ръка, лесно получавани заеми, високи субсидии, ниски лихви и т.н. националната държава, изглежда, не се интересува. Както пише Зигмунд Бауман, милиардерите свирят, светът танцува. Неоспорим факт е, че капиталът и собствеността сами по себе си са атрибути на обществения прогрес. Те стават източник на антагонизъм и конфликти само тогава, когато престанат да функционират по законите на хуманистичната цивилизация. Тя е основана върху една глобална етика, устойчиво развитие, висока духовност, а справедливостта е нейна основополагаща ценност и принцип на обществения живот. В едно нормално общество не може да има гладни и онеправдани, които поради това се лишават от живот, когато едно малцинство се изгражда от преяждане и разточителство. За страните от т.нар. Трети свят вярата, че националната независимост е равнозначна на икономическа независимост, се оказва утопична и напълно нереалистична. Затова в много страни започна да се придава все по-голямо значение на старите ценности и засилване на културната идентичност. Традициите и религиите станаха единственият им подслон, допълва Капушчински.

Според Махмуд Хюсеин (псевдоним на двама египетски интелектуалци – Багхат Елнади и Адел Риффат) безработицата обхваща половината от населението на страните от Юга, а бъдещето е все по-безперспективно дори за хората с висше образование. И необходимото социално-икономическо равновесие няма да се изгради в нито една арабска или ислямска страна (с изключение на богатите на нефт), докато условията в света не се променят. Убийствата на интелектуалци и чужденци в Египет и Алжир, както и многобройните смъртни присъди срещу писатели, идват от практика, смятана за отминала. Тези действия разкриват, че фундаменталистите са приковани към чужд за съвременния човек свят. „В страните, където фундаментализмът е обхванал университетската младеж, шокирани откриваме, че студентите фундаменталисти са мнозинство в научните институти. Тази ситуация учудва западните наблюдатели, убедени, че научната мисъл в същността си е модерна. Очаква

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

се мнозинството фундаменталисти да са сред юристите и писателите, тъй като хуманитарните и социалните науки за разлика от точните могат да осъществяват приемствена връзка с миналото“, пише Ф. Шарфи в „Когато Аллах срещна Галилей“. Той смята, че парадоксът е привиден. Защото се оказва, че фундаменталистите са по-многобройни в инженерните, отколкото в другите факултети. Значи в по-голяма степен те са потребители на резултатите от науката, а не нейни създатели. Следователно ислямските фундаменталисти искат да управляват обществото с идеите на миналото и с техническите средства на настоящето. „В името на това неизменно позоваване на свещеното научното познание се изопачава. Пак в името на същото неотменно позоваване на свещеното свободата на изразяване и въображението се свеждат до осъж­дането на писатели на смърт“, уточнява Шарфи. Той допълва, че ако ислямът не успее да отдели знанието от вярата, ще се откъсва все повече от останалия свят.

н а т о

9

е к с п е р

8

т и

10

Ц

ърквата като богочовешки организъм има също и историческа същност, която я свързва със света, в това число и с държавата. От своя страна държавата също си взаимодейства с църквата. Свещената история на Стария Завет показва, че държавите не са се създали веднага. В Древния Израел е съществувала теократията. С появата на християнството се поставя началото на концепцията за държавата и за християнския владетел като eikon (образ) - mimesis (подражание), съответно на Царството на Отца и на Словото. Бог създава земните царства, като образ на Своята небесна империя. Земният владетелят е длъжен да се стреми да възпроизведе характеристиките и добродетелите на небесния владетел, за да бъде съответно възможно най-верният Негов образ. В своята първоначална форма християнството в Стара Велика България се изразява от кан Кубрат, който нагледно със снопа пръчки е показал на своите синове необходимостта от съгласие, единство и мир за живота на Божия народ. Вярата, мирът и съгласието са насъщни като въздуха за живота на Божия народ. Политико-религиозната власт на Стара Велика България е концепцията за властта дадена от Бога. Разкривайки правилното отношение на християнското учение към държавната власт, Апостол Павел пише: „Всяка душа трябва да бъде покорна на висшата власт; нима има власт не от Бога, съществуването на власт от бога е установено.” (Рим. 13.

1-7). Апостолите учили християните да се подчиняват на властите, независимо от тяхното отношение към християнството, към Църквата. Въпреки, че първоначално християните били преследвани от местната иудейска власт, както и от държавната римска власт, това не им пречело да се молят за спасението на душите на техните преследвачи. Заедно с разпада на Римската империя се формират две основни тенденции в християнското учение по отношение на държавата. Всъщност Църквата и империята, поради това, че и двете са „образ“ на едно и също небесно християнско общество, не могат да не съвпадат. И двете образуват земното християнско общество, Римската християнска империя. Тази империя има само един свой предводител,

Проф. д.ик.н. Евгений Сачев

който е християнският император. Съкровената причина, която основава властта на императора върху Църквата много повече, отколкото отъждествяването на църквата с империята е, че императорът е наместник на Бога, наместник на Словото на Христос. Императорът, като наместник е над Църквата, така както е над империята – по същия начин и поради същите основания. Това наместничество определя две конкретни задачи на императора:

t Универсализирането на Цар­ството Божие, посредством универсализирането на империята; t Отвеждането на всички хора към спасението. Тези две задачи са израз на двете измерения, в които се представя земната християнска общност: като „Царство Божие“ (империя), което от всеобщо по право, се стреми да стане такова и на дело, и като „Град Божий“ (църква), който трябва да осигури спасението на своите

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

граждани. Следователно отъждествяването на църквата с империята и в много по-голяма степен - наместничеството, превръщат императора в пълномощен представител на Бога. Съвкупността от власти, тройното служение като Цар, Свещенослужител и Пророк, иудейски понятия, които имат свое историческо, предхристиянско раз­витие, обобщени от Слово-Христос е поверена от Него заедно с иудейското царство, което е негова основа, на една-единствена личност – християнския император. Християнският император е следователно „Наместник на Бога“: тъй като е наместник на Словото – Христос, бидейки, т. е. Император, Свещенослужител и Пророк. Именно този принцип стои в основата на най-ранната форма на институционализиращата се християнска Църква през I и II в. и то в условията на формиращите се държавните обединения на древните българи. Точно такъв Владетел, Свещенослужител и Пророк е бил българският Кан. Трайно са се спазвали традициите относно унаследяването на властта. Още от времето на гето-пеласгите това е било родовоклановата връзка. Съответният род носи божественото наместничество. Затова срещаме последователно имена на гетски владетели като Севт, Котис и др. Властта на кана е родово предопределена и произтича от Бога. Това е фиксирано и в „Именника на българските канове”. Ето защо и Авитохол, и Ирник, и Курт, и Безмер, и Исперих са от рода Дуло. Родоначалникът на рода Дуло е първият европейски владетел – гетският владетел До(у)лонк. В зависимост от претенциите за изначалност на църквата се оформят освен горното теологично-политическо схващане още две основни постановки. Едната, обхваща разнообразните схващания, които са съхранени в гетскопеласгийските, древногръцките, иудейските, древноримските и др.традиции. Те обединяват идеи, които съвпадат изненадващо с тези на първите богослови, като Евсений Кесарийски. Той християнизира фрагментарно даденото му от езическата традиция и среда, систематизира християнски и езически елементи и теологично основава своето учение за империята и за християнския император, за което може да бъде наречен политически теолог, първият политически теолог на християнството. Всъщност Евсений Кесарийски утвърждава социокомуникативния подход, като създава християнски концептуален модел за цивилизацията – единство между теологично, политическо и обществено морално-нравствено развитие. Това е първият модел на „оцърквяване“ на държавата, характерен за Източната

е

Римска империя – Византия. Това е моделът на източното православие. Вторият модел е „одържавяване” на църквата. Този модел е типчен за Западната Римска империя – Ватикана. Това е моделът на римокатолическата църква. При този модел държавата не е представена нито като попиваща всички човешки въжделения ценност, нито като светска десница на църквата, която има всяка ръководна власт. Но, именно, като остава вярна на самата себе си и на своята изцяло земна мисия, държавата е в състояние да даде на духовните хора възможността да се обърнат по-свободно към Бога. Мирът се изгражда като поле на изпитание и сътрудничество между двата града – небесния и земния. Двата града не само живеят заедно на този свят, но и използват същите земни блага и са мъчени от същите земни злини. Изразител на тази концепция е епископ Августин. Той въобще не го е грижа за християнизирането на държавата и нейните институции, защото дори и да е управлявана от християнски император, тя си остава „земна“ държава и не може да бъде нищо друго. „... Затова небесният град, докато странства по земята, призовава гражданите от всички народи, и събира това странстващо общество между всички езици, без да го е грижа (non curans) за различието на обичаите, законите, институциите, с които се налага и се съхранява земният мир, без да премахва или разрушава нищо от тях, а приемайки и следвайки, напротив, всичко, което, макар и различно в различните народи, се стреми към една и съща цел на земния мир, стига само да не е препяствие за вярата.“ (De Civitate Dei XVIII, 54, 2).

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

к с п е р т и

11

Очаквайте продължение в следващия брой

интервю с КОЦЕ ЧАКЪРОВ

е к с

t Червените

депутати и правителства носят найголяма отговорност за разбитото разузнаване и спец. служби

п е р т

t Борисов

и Цветанов, трябва да се преборят с последствията на преход, който е един апокалипсис

и

12

t Станишев

проби в ПЕС, защото и там също има бездарници, безделници, мързеливци, корумпирани, казва Костадин Чакъров, лидер на Съюза на комунистите в България

Интервю на Мая Стоянова – Г-н Чакъров, тази събота БСП за поредна година ще се изкачат на Бузлуджа, за да демонстрират своята привързаност към идеите на Благоев, морално ли е това съчетание на миналото с идеите за модерна и европейска социалдемокрация?

– Много пъти съм го казвал, сега пак ще повторя – БСП се провъзгласи за първоприемник на БКП. Тя се възползва от лукса да бъде партия на лявото, без да се срамуват от това, че прие най-тежкото за българския народ законодателство и влезе в абсурдни коалиции. За каква лява партия претендира, след като всички богати хора произлизат от БСП? Интересуват ги само властта и парите. Но сега ще отидат на Бузлуд­жа, ще размахат червените знамена, ще платят на няколко бедни женици автобуса да се разходят до там. Никой не може да обвини тези хора, които живеят със спомена за своята младост, но БСП спекулира с тази носталгия. Съюзът на комунистите в България единствен се опитва по съдебен път да докаже тази неправда, но съдът отхвърли внесения от нас иск с аргумента, че е несъстоятелен. Затова сега БСП ще повтори на Бузлуджа сценария от миналата година.

···················

– Правителството на ГЕРБ ли трябва да понесе цялата отговорност и вина за допуснатия атентат на бургаското летище?

– От чисто морален план атентатът на летището в Сарафово трябва да обединява политиците, а не да се използва за партийни боричкания. В политически аспект проблемът има обаче

– Първо, Европа ни наложи много тежки корупционни решения. През тези 20 години всички криминални схеми – финансови, банкови, рекет, корупция, подкупи, дойдоха именно от Европа. Те бяха стимулирани чрез връзките, които създаде с определени хора и кръгове в България. Нейният интерес беше да закрият българската индустрия, българската икономика да престане да работи, да бъдат изкупени българските банки, а европейците да се настанят на нашите пазари. И както виждате сега в един супер дори подправките, които се предлагат там, са внос от чужбина. Затова мисля, че трябва с друго око да гледаме вече на Европа. Европейците са лицемерни. ЕК ще иска още 20 години да има мониторинг над България, защото европейските чиновници от това живеят. Спомняте ли си сценката с хлапето в един от филмите на Чарли Чаплин. Хлапето тича пред него, чупи прозорците с камъни, а след него върви Чаплин като стъклар, за да ги поправя... Това представляват и европейските чиновници. Затова гледам с подозрение на Европа и докладите на ЕК.

···················

Костадин Чакъров, лидер на Съюза на комунистите в България

друго измерение. Тази позитанска политико-криминална банда забрави ли кой вкара закона, с който разгромиха целия агентурен апарат и цялата система за сигурност у нас? Защото българското разузнаване и контраразузнаване бяха едни от най-силните, които работеха в Близкия Изток. Под флага на КГБ България имаше огромни връзки – политически, финансови, икономически, във всички структури на арабския свят. Ние разполагахме с огромна банка от информация. Обучавахме хора от тези страни, но не в тероризъм, а в политически науки. В същото време по отношение на тероризма, ние имахме достатъчно добре обучени кадри, бяхме усъвършенствали много методи за отбрана. Всичко това беше съсипано, изчезна след 10 ноември 1989 г. Офицерите бяха изгонени, агентурата беше загубена. Още по времето на Луканов бяха уволнени 80% от старшия състав на службите за сигурност

и около 40% от младшия състав. След това Сергей Станишев и Татяна Дончева вкараха в парламента закон, с който нанесоха смъртоносен удар на националната и държавна сигурност. Сега в БСП изведнъж се сетиха, че няма сигурност. Ами Татяна Дончева да ходи да лови муджихидините. И без това се пише за амазонката на лявото пространство и обстрелва със стрели ченгетата и комунягите. Затова мисля, че и искането на вот на недоверие на правителството в този момент беше абсолютно неморален акт от страна на БСП, те нямат право на това.

··················· – Последният критичен доклад на ЕК обаче е знак, че ГЕРБ не се справя с два сериозни проблема в държавата – вътрешен ред и правосъдие. Каква е вашата оценка за управлението на Борисов през последните 3 години?

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

– Изпълни ли според вас Борисов обещанията, които даде – да върне справедливостта, да се пребори с мафията, да възтържествува законът?

– Това е едно море, а морето не може толкова лесно да се преплува. Как може да се справиш с една система, която всеки ден, всеки час, всяка минута ражда криминална стихия. С полицейщина това не може да се направи. А пък законите, които се произведоха през последните 20 години, утвърждават криминалните схеми. Какво значи „конфликт на интереси“, „търговия с влияние“, „източил предприятие“ – една фра­зеология, която направо може да те разплаче. Тук става дума за тежка криминална престъпност, която при социализма се наказваше със смърт. Престъпността у нас ще се успокои, ще се минимизира тогава, когато се узакони собствеността. А това значи – да докажеш произхода на своята кола, своя апартамент, на този завод, на парите, с които си придобил тези имоти. Сега в момента собствеността е като едно тресавище, в което никой не може да си легитимира притежаваното. И докато това е така – ще има бомби, ще има взривове, ще има рекет, подкупи. Защото всеки, който награби държавната собственост, го направи през закона и това е отговорността на всички партии на прехода. И сега Борисов и Цветанов трябва да се преборят с този преход, който е един апокалипсис.

Христос размишлява в Гециманската градина. Трябваше да изчака естествените изхабяващи процеси в БСП да отминат и тогава той можеше да бъде алтернатива за социалистите. Той обаче скочи отгоре, а тази партия не обича да се предлагаш. Това е равносилно на политическа смърт, но Първанов не познава тази народопсихология. Освен това груба грешка беше и проектът АБВ, с който той демонстрира апетит към властта.

нейната вертикала се вписват три елемента – мръсно забогателите (70% са от БСП), тайните общества (агенти на чужди разузнавания и масонството) и третият елемент – хората с особена сексуална ориентация. И трите сектора от този стълб на властта имат огромни пари и медии. А в хоризонталата – това са онези десетки хиляди, които не могат да гласуват срещу младостта си. В този смисъл, издигането на Станишев не е изненада, защото той издига и двата лозунга, които са в сила за БСП – власт и пари. А номенклатурата, която го крепи и ще го крепи до второто пришествие, се интересува само и единствено от власт и от пари. Но често се питам – защо тогава трябваше да бъдат избити толкова хора след 9 септември, за да бъде създадена една социално справедлива държава. Тогава бащите на днешните членове на БСП биха, вкарваха в затвора невинни хора, за да им вземат собствеността. Сега дойдоха на власт дечицата им и отново я награбиха, но този път с обратен знак – от държавна, я направиха частна. Така в рамките на едно семейство бащата бие и национализира, а синът краде и приватизира. Ето това е дълбокият грях на БСП. Затова в тази партия и магаре може да сложат най-отпред, стига да може да им защити интереса.

··················· ··················· – Вие проповядвате социална справедливост, но наскоро столичен вестник тиражира информация, че имате имоти в Англия, че сте присвоил фирма на Максуел?

– Един просташки вестник писа, че съм имал имот, който граничи с двореца на английската кралица и едва ли не си махаме с нея рано сутрин от прозорците. Тиражира се и неистината, че съм присвоил някаква фирма на Максуел. Преди това друга медия писа, че съм имал банковофинансов кръг в Италия. Много се ядосах и не зная дали да не ги пратя на съд. За мен това е агресия, която трябва да бъде удавена с по-голяма агресия. Защото е неморално да се разбиват съдби, семейства, като се тиражират абсолютни лъжи. Това, което ме потресе обаче след тези публикации бе, че веднага, ми се обадиха 10-ина души, които ми поискаха на ръка по 150 000 долара, а пък майки ме молят да дам пари за децата им. Тогава си казах – Боже, българинът продължава да се хваща на такава тиня...

··················· – Защо се провали устремът на Георги Първанов след „Дондуков“ 2 да стане господар на „Позитано“ 20?

– Първанов не улучи момента. Първо, тази партия е възпитавана в подчинение. Най-разумното за него беше да се оттегли за една година и да се отдаде на размисъл, така както

··················· – БСП издигна Станишев за председател на ПЕС, как трябва да се тълкува това решение?

– Самата БСП е партия, която се храни и съществува на базата на капиталистическите отношения. В

с п е р т

13

– Но ако Станишев е сред крад­ците, не е ли абсурдно, че именно него издигат за лидер на европейските социалисти?

– Абсурдно е. Но нима мислите, че Европа е някаква икона. Ами там също има бездарници, безделници, мързеливци, корумпирани. А Станишев в момента им е най-удобен. Освен това по незнайни причини с Мартин Шулц двамата много се харесват.

к

– Не смятате ли, че Първанов беше и изоставен дори от съ­миш­ле­ниците, защото вече е компрометиран и изчерпан като политик?

– Не, не мисля, Първанов е по-добрият политик, защото за разлика от Станишев сам се е създал, има качества да бъде боец. Станишев е изравнен, няма качества да води хора. Затова и противниците му гласуваха за него. Но както казва старият Бебел, когато врагът те хвали – огледай се къде си сбъркал, когато те напада – значи си на прав път.

···················

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

е

Проблеми на финансоворесурсно осигуряване

л е г е н д и

14

Продължение от бр. 8 ъпреки акумулираните огромни средства – над милиард лева, системата на сигурност и обществен ред е зле и некомпетентно осигурена. Причина са: неправилното щатно конструиране на звената – ненужно голям брой чиновници – около 1/3 от служителите; станалите пословични корупционни търгове и конкурси, при които очевидно не се избира най-добрият доставчик. Служителите работят ежедневно в отвратителни условия – повечето от помещенията са под изискванията за ергономика, практичност, хигиена и минимални стандарти. Информационната система е в зародиш, което създава сериозни затруднения в ежедневната дейност и демотивира служителите за създаване на качествен продукт. Комуникационна среда в МВР. Оптични кабели са положени само в София и до областните структури – едва 10% от необходимото. Над 280 РПУ-та не са засегнати от опитите за модернизиране на системата. Мобилните комуникации се предоставят от гражданските мобилни оператори, които не са в състояние да обезпечат сигурна криптирана връзка. Опитите за въвеждане на системата ТЕТРА са епизодични, финансово и технически необезпечени. Налице е и сериозен проблем с личните средства за защита и въоръжение. По-голямата част от служителите не разполагат с бронежилетки, а оръжието е архаично и често негодно. Многократните доставки на автомобили през последните 10 години са довели до подновяване на автомобилния парк, но при планиране и доставка се залага на нискобюджетни, маломощни коли, непригодни за ефективна работа. Независимо от това и те са обездвижени от хроничната липса на гориво. При снабдяването се правят опити за забикаляне на закона за държавните поръчки- дарения от фирми на МВР, опити за изнудване на бизнесмени да предоставят коли за ползване – случая с Г.Ганчев.

В

Проблеми на спазването на законите от самите правоохранителни органи Част от ежедневната дейност на служителите се извършва в условия на перманентно нарушение на закона. Само за пример – през 2010 г. са получени над 30 000 разпечатки от комуникационните оператори без изискванията за заявка и разрешение по ЗЕС – по същество престъпление, извършвано от служители на правозащитните структури. По неофициални данни това количество през 2011 г. надхвърля 50 000. Исканията за СРС също в огромната си част се извършват в разрез със закона, представяйки бланкетно причината за необходимостта от тях, въпреки, че законът иска подробно описание на престъплението и заподозряния.

доц. д-р Николай Радулов Характерно за последните години е все по-голямото ангажиране на служители на МВР в осъществяване и подкрепа на престъпна дейност – подаване на информация на престъпни групировки и бизнесмени от сивата икономика, извършване на различни нерегламентирани услуги. Илюстрация за това е скандалът, свързан със спонсорите на МВР – на близо 9 милиона лева е оценено щедрото подпомагане. Сериозни са съмненията за подкрепа от страна на всички структури за обществен ред и сигурност на: • Трафика и разпространението на наркотици. Районирането на разпространението поне в столицата повтаря районите и микрорайоните на РПУ, дилърите продават необезпокоявани пред училищата, а служителите се разхождат със златни гривни и верижки; от разговорите със служители на митниците и „Гранична полиция“, както и от международни доклади става пределно ясно, че наркотрафикът се засилва, че производството на амфетамини се ползва с протекции, че те се изнасят към Близкия изток, а като разплата се получават освен пари и бартерно – хероин, който трябва да се контрабандира, разпространи и осребри.

• Проституцията. Епизодичните акции за арестуване и картотекиране на проститутките са само за отвличане на общественото внимание. Резултатите от разпитите им стават веднага известни на сутеньорите, които по този начин си правят проверка на мрежата. При разговори отделни проститутки твърдят, че са наясно кой от съответното районно покровителства шефа им.

• Трафика на хора. Според материали на западни организации, наблюдаващи проблема, трафикът на хора се увеличава, като

страната освен място за транзитно преминаване през последните години се определя и като донор. Печалбата за извършителите е над 200-300 милиона годишно.

• Контрабандата. Всички експерти отчитат небивал ръст на контрабандата през 2010 г. и генериране на огромни печалби. Това е отбелязано и в докладите на институциите на САЩ и ЕС. Само контрабандата на цигари ощетява държавния бюджет с около 1,2 милиарда лева годишно. Очевидно е, че тези средства се насочват както в частни джобове, така и в партийни каси.

• Сериозни данни за рекет на бизнесмени – голяма част от бизнесмените през последните месеци твърдят, че биват притискани да правят дарения за изборите. Висши полицейски началници са инструктирани да намират дори и най-малко нарушение на знакови фигури с възможности, което да използват за натиск, водещ до дарение. Резултатът от тази тактика е, че представителите на едрия бизнес през последните месеци масово се изтеглят зад граница, където смятат да изчакат преминаване на изборите.

Проблемът „Шенгенско пространство“ Когато става дума за ефективността на правоохранителните органи, управляващите сектора обичат да заявяват, че за тях са от значение само оценките на американските и европейските партньори. Но като изключим преамбюлите на отделните доклади, където се дава дан на стандартна дипломатичност и учтивост, изводите са еднозначни – засилваща се престъпност, увеличаване на контрабандата на цигари и наркотици, засилване на трафика на хора, в крайна сметка липса на

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

положителни резултати – реалната причина да сме извън Шенген. Липсата на осъдени знакови фигури от средите на криминалния контингент не може да бъде компенсирана от зрелищни, но некомпетентно извършени арести. Тези арести водят само до плащане на обезщетения и то не от джобовете на възложилите и ръководилите ПиАр-акциите, а от тези на данъкоплатците. Според официални данни МВР не отбелязва почти никакъв скок в ефективността си през 2011 г. Това значи, че ръководството на сектор „Сигурност“, непрекъснато критикуващо Тройната коалиция за нищонеправене в сферата, творчески следва нейния пример. Отчетност и реалност в България са две противоположни крайности, което се отразява и в платените социологически изследвания и анализи. Едва ли има през последните 20 години по-ниско доверие в МВР от това в момента. Независимо от очевидното, според някои социолози рейтингът на МВР и ръководителите му непрекъснато нараства. Че доверието на гражданите в правоохранителните органи е ниско, е факт. Това през миналите години се коментираше в светлината на по-меродавното, според управляващите, одобрение от страна на Европейския съюз (ЕС) и САЩ. Както самият премиер Бойко Борисов неколкократно заявяваше през последните години – за него е от значение одобрението на европартньорите. Добре, но какво се случва днес, когато завоалираните критики преминаха в пряко изразено неодобрение. Явно дипломатическите умения на европейските инстанции отстъпиха пред необходимостта от недвусмислено отрицателно мнение. Трафик на хора, наркотици и цигари, корупция и безобразничене от страна на официалните власти не остават незабелязани от разузнавателните и аналитични централи и намират проявление в официални доклади и неофициални грами. Широко оповестената техническа готовност за приемане в Шенген, разбирана като чисто физическо наличие на техники и технологии в граничните структури – определено число хеликоптери, рентгени за ТИР-ове, специализирани транспортни средства и екипировка, очевидно не е достатъчна за специалистите от ЕС, наблюдаващи процеса. Важно за тях е и комплектуването на хеликоптерите, неподкупността и некорумпираността на персонала, възможностите за използване на закупената техника. Според правителството трябваше да бъдем приети през февруари, после през март, после през юли на 2010, по-късно за средата на 2011 г., а сега се говори за 2013 г. Очевидно е разхождението между желаното и възможното, както и печалната за някои невъзможност европроцесите да бъдат използвани за предизборен PR. Наистина, евроинстанциите не влязоха в деликатното положение на управляващите, които практически година преди изборите влязоха в предизборна ситуация. Приемането по формални критерии, показващи само, че са изхарчени някакви (немалки) пари, без стоящи зад тях реални достижения, гарантиращи европейска сигурност, просто е поредната българска екзотика като триченето – шенгенщина, която вече не се посреща със снизходителна усмивка, а с

западноевропейски държави, или на Министерство на финансите, подобно на специалните служби в САЩ. Това несъмнено би довело и до по-добър контрол върху изразходването на финансов ресурс – както знаем за СРС се харчат над 120 млн.лв. годишно; – Създаване на постоянни работни групи от оперативни работници и дознатели в рамките на дирекциите на МВР, които да работят в постоянен синхрон, като от една страна ОР поемат част от по-неквалифицираните дейности на дознателите, за да им позволят по-качествено да извършват необходимите процесуални действия, а от друга могат непрекъснато да преценяват с тяхна помощ реалната доказателствена стойност на събраните материали; – Незабавна работа по планиране и провеждане на широкообхватна дейност по обучаване на състава или актуализиране на познанията му за работа със секретни сътрудници. Планиране и провеждане на дългосрочна кампания по придобиване на информационни позиции в престъпните структури и среди; – Инвентаризация на съществуващата материална база и изготвяне на дългосрочен план за подменянето и осъвременяването с помощта на еврофондовете и съдействието на европартньорите; – Премахване на паразитни структури като БОРКОР, които освен че имат огромен бюджет, не вършат работа и за стотинка, а играят ролята на хранилки.

– Рязко подобряване на контрола върху всички оперативни структури и преценка на резултатите от работата им. Очевидно е, че контролът днес е занижен, не е ясно какво се върши в сектор „Сигурност” – на низово ниво управляващите работят с тесен кръг от лично предани им хора. Това може да е приятно за някои, но не и за гражданите, плащащи данъци, но не получаващи нищо срещу тях; – Сериозно да се обмисли възможността за децентрализация, за която от десетина години само се говори и то предимно в предизборни платформи. Възможността пожарната и гражданска защита да се изведат от МВР и подчинят на общините за обща дейност по борба с бедствията и авариите, управлявани от териториалните ръководители, които са по-компетентни за проблемите в собствените си региони от тези на централно ниво, ще доведе до сериозно олекотяване на нуждаещия се от гъвкаво управление мастодонт – МВР. Очевидно е, че дори и сега, в условията на сериозна световна икономическа криза, не е невъзможно да се намерят резерви, да се извърши реконструкция и реорганизация на структурите за обществен ред и сигурност и да бъдат приведени в състояние да са полезни на гражданите и държавата. Едновременно с това да се постигне стандарт на сигурност, отговарящ на европейския, който ще позволи пълната интеграция на страната в международните структури. доц. д-р Николай Радулов

раздразнение от експертите на Съюза. Процесът на наблюдение ще бъде непрекъснат и безкомпромисен. Очакваният евродоклад вероятно ще бъде отново гарниран със сериозни забележки. Политическо решение, подобно на приемането в ЕС без достатъчна подготовка вече не е възможно, защото всяка отстъпка се превръща в заплаха за гражданската сигурност на собствена територия с потърпевши собствените граждани, данъкоплатци и гласоподаватели – територия – деликатна и взривоопасна. Най-новите информации, свързани с международни срещи и мнения, потвърждават убедеността на западните ни партньори да ни държат по-далече от зони и сфери, в които нашите проблеми, свързани със слабо или никакво противодействие на организираната престъпност и корупцията, биха могли от национален да се превърнат в общоевропейски проблем.

Какво трябва да се направи? Очевидно е, че на управляващите не им е ясно какво и как трябва да се направи в сектор „Сигурност“. Отдавна всички разбраха, че поредната победа над престъпността, обявявана многократно през последните години, не е нищо повече от медиен образ без нищо зад него. Престъпността расте, расте и бюджетът на МВР, но продуктът „сигурност“, така необходим на българския и европейския гражданин, се влошава качествено и количествено. Мисълта да се постигнат чрез компетентни управленски решения както намаляване на бюджета, така и подобряване на гражданската сигурност за момента още не е узряла.

Ето няколко идеи за някои от най-належащите реформи в сектора: – Предвид на това, че около 70% от бюджета отива за заплати, да се анализира внимателно броят на абсолютно необходимите щатни места, като предимство се дава на оперативните служители, заедно с дознателите. Това спокойно може да доведе до икономии от около 20% на ФРЗ – приблизително 100-150 млн. лв; – Извеждане на структурите, занимаващи се със СРС от всички упълномощени организации и обединяването им в една национална агенция – Национална агенция за СРС. Това от една страна ще доведе до премахване на дублажа при провеждане на СРС, сериозно намаляване на разходите, рязко увеличаване възможностите за контрол, а от друга ще отпадне връзката на зависимост между ръководствата на ДАНС, МВР и провеждащите СРС, което, както сме свидетели всички, не довежда до нищо друго, освен до злоупотреби, скандали и нарушаване на гражданските права на хора, нямащи нищо общо с престъпността. Не трябва да се подценява и възможността за използване на СРС за политически цели, каквито основателни съмнения има през последните две години, съдейки по броя им и по нищожните резултати от тях. Би могло да се помисли тази агенция да е подчинена или на Министерство на правосъдието, както в някои

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

Очаквайте продължение в следващия брой

о х р а н а

15

ОБРЪЩЕНИЕ

с и г

към възложителите на обществени поръчки за охрана, ръководствата на съответните институции и контролните органи

у р н

Н

ационалната асоциация на фирми за търговска сигурс ност и охрана (НАФТСО) винаги е защитавала разбирането за ефективт но използване на публичните разходи в обществените поръчки за охрана, но при задължително отчитане на социални критерии. Членовете на НАФТСО нееднократно са призовавали възложителите на обществени поръчки и клиентите на доставчиците на частни услуги за сигурност да избират

о

18

най-благоприятните от икономическа и социална гледка точка оферти, а не най-ниската предложена цена, като вземат предвид изискванията за качество, спазването на трудовите стандарти и социалното законодателство. НАФТСО не приема избора на доставчик на услуги за сигурност да бъде подценяван и/или опорочаван, а работниците и служителите от частния охранителен сектор да понасят найнеблагоприятните последствия от икономическата и социалната криза. Частните охранителни фирми са

не само доставчик на услуги, но и част от превантивната система за противодействие на престъпността. Пагубният ефект от надпреварата за най-ниска цена на охранителните услуги следва да бъде разглеждан не само в контекста на собствената сигурност и на публичен образ на съответните възложители/клиенти и частни охранителни компании, но също така - по отношение на вредата за бранша и на увеличаването на риска за сигурността на обществото и на гражданите. Управителният съвет на НАФТСО отново известява за

задълбочаване на тревожни тенденции в процедурите за обществени поръчки за охрана, включително след последните промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП): P Налице е отказ от професионални услуги и натиск за понижаване на техните цени, без да се отчита спецификата на частната охранителна дейност. Масова практика стана публични институции да „спестяват” от сигурност, включително за отговорни и

рискови обекти или дейности.

P В голямото си болшинство публичните институции възлагат договори на доставчици на частни услуги за сигурност единствено възоснова на най-ниската цена. Като последица от сегашната икономическа и финансова криза, при затягащи се бюджети, критериите за качество и социална съобразност се игнорират безотговорно и изцяло.

P Все повече възложители на обществени поръчки създават предпоставки за нарушаване на нормативни актове от страна на изпълнителите и за увеличаване на „сивия” сектор в частния охранителен бизнес.

P Отлагат се плащания за предоставени охранителни услуги без да се отчита, че охранителите следва да получават своите трудови възнаграждения (което е в пряка зависимост от коректността на потребителите на тези услуги) и в нарушение на Директива 2011/7/ЕС. В над 90% от обществените поръчки за охрана през последните две години възложителите залагат критерий „най-ниска цена“. Ако използват критерий „икономически най-изгодна оферта“, то много от тях, освен цената с най-висока тежест, включват порочни

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

показатели, като: отложено плащане (противно на европейската практика и на икономическата логика), минимално възнаграждение на охранител, време за реакция и много други. Критерият „най-ниска цена” при обществени поръчки за физическа охрана е неприемлив, пред вид на следните аргументи: v На опасност се излага сигурността, защото много частни охранителни фирми не обръщат или нямат възможност да обърнат необходимото внимание на качеството и професионализма. Увеличават се рисковете за възложителя, за застрахователя и за изпълнителя, както и опасните ситуации, свързани с професията на охранителя. v Създават се предпоставки за нарушаване на нормативни актове от страна на изпълнителите и за увеличаване на „сивия” сектор в частния охранителен бизнес, както и за корупционни практики. v Ефектът върху индустрията за сигурност е вреден и контрапродуктивен. Разходите за труд от стойността на услугата в сектора на частната охранителна дейност са около 80% - 90%. В резултат се получава ожесточена конкуренция, която заставя изпълнителите да представят много свити ценови предложения за сметка на качеството на услугата, работните условия, компетенциите и уменията на персонала. v Нечестната конкуренция, социалният дъмпинг и широко разпространените незаконни или полузаконни практики от безскрупулни фирми, определени от нас като «хиени на пазара» са пряка последица от увеличаващата се конкуренция в заплащането и натиска върху цените. v Ако един договор се възлага само на база на най-ниската цена, това неминуемо се отразява на нивото на заплащането, мотивацията на персонала, условията на работа и текучеството, а в последна сметка и на равнището за успешност в изпълнение на задачата. НАФТСО настоява възложителите на обществени поръчки за охрана да оценяват професионално рисковете за собствената си сигурност и да не стимулират надпреварата за най-ниска цена на охранителните услуги, за да сведат до минимум потенциалните заплахи и неприятните изненади. Ниско качество и ниски цени на услугите, ниско заплащане на охранителите, липса на професионализъм и лош контрол са предпоставка за лоши услуги, за конфликти, за социално напрежение, нечестна конкуренция и в крайна сметка - неотчитане уроците

критичната инфраструктура. Засилването на социалните показатели трябва да бъде ключов фокус на устойчиви и социално отговорни обществени поръчки.

P Да включват в обявленията за процедурите долен праг на цената на услугата, който да гарантира минимум фонд „Работна заплата” (виж Справка за процентното разпределение на икономически показатели, формиращи минимален праг на фонд работна заплата на охранителите за 2012 г. на интернет страницата на асоциацията) при спазване на трудово-осигурителното законодателство и да не приемат оферти под обявения праг. Подобно изискване може да бъде съчетано с показател за най-високо възнаграждение на охранител, който да гарантира, че то ще бъде определящо в цената на услугата.

на събитията от 11 септември 2001 г. Атентатът на летище „Сарафово” е ясен сигнал за голяма тревога. Частните охранителни услуги следва да бъдат предоставяни от компетентен, квалифициран и справедливо възнаграден охранителен персонал, от фирми, доказали професионализъм и възможности в дейността си, коректност към собствените служители, клиентите и държавата. При всички договори за охрана, свързани с човешки фактор, следва да се отчита че, съгласно Закона за частната охранителна дейност, персоналът за охрана трябва да бъде назначен на трудов договор, с произтичащите от това задължения за фирмата-изпълнител стриктно да спазва трудовото и данъчно-осигурителното законодателство. Възложителите на обществени поръчки за охрана могат да ползват Препоръките на НАФТСО при избор на доставчик на охранителни услуги (публикувани са на интернет страницата на асоциацията и могат да бъдат предоставени също от екипа в нейния офис), както и „Рамкови и ограничителни правила в процедури по ЗОП за физическа охрана” (публикувани в сайта на Агенцията по обществени поръчки и също на интернет страницата на НАФТСО).

НАФТСО призовава контролните органи: v Да обръщат повече внимание на „сивия” сектор и на недекларираната дейност в сферата на услугите за сигурност. v При проверки на възложители на обществени поръчки да не търсят отговорност от тези, които(правилно) не използват критерия „най-ниска цена” при избор на доставчик на охранителни услуги, свързани с използването на човешки фактор. Специалисти от членовете на НАФТСО са на разположение за допълнителна информация и консултации. Управителен съвет на НАФТСО, София, юли 2012 г.

НАФТСО препоръчва на публичните институции: P Да ограничат използването на критерия „най-ниска цена” при обществени поръчки за охрана с човешки фактор и да изключват този критерий по отношение охраната на обекти от

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

с и г у р н о с т

19

с

ОХРАНИТЕЛНОТО ОБСЛЕДВАНЕ – ОСНОВА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОХРАНАТА НА ОБЕКТА

и г у р н о с т

20

О

хранителното обследване е мероприятие от изключителна важност за организацията на охраната за всеки обект. Този факт се потвърждава и от изискванията на чл.24 ал.1 т.1 от Закона за частната охранителна дейност. Основната цел на обследването е да се оцени състоянието и степента на сигурност на охраняемия обект. От качественото, компетентно и всеобхватно извършване на това мероприятие в значителна степен се гарантира нормалната организация на охранителния процес и на пълното и точно изготвяне на изискуемите в тази връзка документи – План за охрана, правила и указания за спецификата на извършваните видове охранителна дейност, инструкциите за работа и пр. Кои са по наше виждане основните показатели (елементи), които следва да се проверят,оценят и отразят в нарочен документ, който се изготвя при завършване на обследването? Преди всичко това би следвало да бъде цялостната характеристика на обекта: местоположение, предназначение (предмет на дейност); значение (място) в икономиката на района; брой работници (служащи); работно време и сменност; съществуваща инфраструктура; транспортни връзки и др. данни, представляващи интерес от охранителна гледна точка. Следващото, на което следва да се обърне внимание е проверка и оценка на криминогенната обстановка около обекта (а защо не и в него), като се набере достатъчно информация от няколко източника (по възможност) за със­тоянието на престъпността в района, наличието на по-големи (компактни) маси от ромско население; разположение на полицейски сили в района и пр. Същественото обследване мо­же да започне с проверка и оценка състоянието на физическото обезопасяване – оградни съ

оръжения, техния вид, възможности за преодоляване – места с определен риск за проникване (портали, врати), способи за заключване и др. От важно значение е наличието на физическа охрана (ако е имало досега), оценка на работата и от контрагента, запознаване с наличната охранителна документация по постове, сменност, брой на постовете и пр. Необходимо е основните сгради, производствени и складови помещиния и др. подобекти да се оценяват от гледна точка на тяхната групировка, уязвими места, важност, защитеност на врати, прозорци и др., вид на строителството (железобетон или пластмасови стени) и т.н. Обръща се сериозно внимание на таванските помещения, мазета, покривни конструкции с оглед на възможности за несанкционирано проникване. Следва да се обърне внимание на наличието и се оцени състоянието на противопожарните средства (противопожарни депа), водоизточници и достъпа до тях. На следващо място – да се оцени наличието на технически системи за сигурност – СОТ, видеонаблюдение и видеозапис, системи за контрол на достъпа и на работното време, как се използват и участието на физическата охрана в тяхната експлоатация. Следва да се узнае техния тип, разположение, местен или на реагиране от друга организация е СОТ-а а така също да се оцени техническата им изправност, начина на поддръжка (в гаранция или не, година на производство и коя е поддържащата организация), кога за последно са проверявани паник-бутоните (ако има такива). От съществено значение при охранителното обследване би следвало да бъде оценка на Контролно-пропускателния режим, както на хора, така и на МПС. То може да започне със запознаване на наличната документация – Правилник, инструкции, заповеди указания и пр. От непосредственото наблюдение може да се види и оцени реалната картина на пропускателния режим – действията на дежурния охранител на КПП, престоя на МПС (товарни и леки), наличието на вътрешен паркинг, какви са отговорностите за външния паркинг (ако има такъв), да се види каква документация се води на КПП. Разбира се, че би следвало обследващите да се запознаят с ред документи на Контрагента, имащи отношение към сигурността и охраната на обекта и с чиито изисквания следва да се съобразят в бъдеще. Естествено, че от голямо значение е и кой ще извърши това обследване, като най-качествено и вярно ще го извърши група от охранителната фирма, съставена от служители с богат опит, на които няма да убегне и най-малкия детайл или действие. Както посочихме и в началото охранителното обследване след оценката на отделните елементи, следва да направи и конкретни изводи и най-важното да даде своите виждания за цялостната организация на охраната и своите предложения, които да се предоставят на Контрагента. Съгласно ЗЧОД такова обследване следва да се извършва ежегодно, отчитайки настъпилите изменения в обстановка и обстоятелствата и при необходимост да се корегират съответните документи. * * * От гореказаното е видно, че охранителното обследване не бива да се омаловажава, а следва да се изготвя компетентно, пълно и вярно. То лежи в основата на по-нататъшната организация на охранителния процес в обекта и в крайна сметка е гаранция за качественото и коректно изпълнение на договора за охрана. Полк (о. р.) инж. Васил Милев

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БРОЙ 8 системата сигурност

С

игурността е неотменимо свойство на всяка система. Сигурността като свойството се отразява в такива нейни признаци като цялостност, относителна самостоятелност и устойчивост. Загубата на който и да е от тези признаци води до гибел конкретно на тази система. За обществото ни е видно, че всичко, което действа, се съпротивлява на своето разрушение. Човекът се отличава по това, че за запазване на своя живот, за обезпечаване на сигурността си той, като разумно същество, има възможност да се бори съзнателно, мотивирано и изпреварващо. Проф. Васил Проданов в изключително плодотворното си творчест-

управляващите, т.е. властимащите. Констатираме, че опитът на Република България убедително свидетелства за недостатъчната способност на предишната и наследена система за сигурност да гарантира и защити основните права и свободи на личността и гражданското общество. В този нюанс е задължително да бъдат опазени и техните жизнено важни потребности и интереси. Представите за сигурността са се развивали от повърхностни към по задълбочени, построени на научна основа факти. Има множество понятия за сигурността (около 200 познати), всяко от които по свои начин разкрива същността на това явление. Считаме, че същността на сигурността най-вече обхваща състоянието или положението на потенциалната жертва, когато за нея съществуват реални заплахи, опасности и рискове т.е. влошени изменения на съществуващите в действителността свойства.

во твърди, че сигурността е характеристика на всяка система. Тя се съдържа в нейната способност да се съхрани при промяна на средата, при изменяне на условията и обстоятелствата, от които зависи. Сигурността като система трябва да функционира и се развива оптимално, последователно и целенасочено. Необходимо е това да бъде свързано с най-малък разход на ресурси и да осъществява заложените в нея закономерности и цели. Проблемът за сигурността е основен за всяка система, която има способността да се самоорганизира. Това значи, че тя трябва да поставя самостоятелно целите си и да ги постига. Това действие е характерно само за човека и човешкото общество от самото им формиране. За държавата като една от най-сложно организираните, саморегулиращи и самоорганизиращи се системи, проблемът за сигурността е от тези, които определят нейната същност. Исторически проблемът за сигурността възниква като проблем за физическото оцеляване на човека и на колектива, в който той живее, а от там и за рода и племето. С появата на държавните образования се формира трето равнище на сигурността – сигурността на държавата. Стремежът към сигурност, но не и проблем за сигурността съществува и в природата. Това съждение е равнозначно на оцеляване и се постига чрез приспособяване или борба за надмощие. Сигурността като съждение, предизвиква съзнателна дейност и се явява резултат от нея. Нещо повече - сигурността е целта, поради която, при наличие на необходимите условия и предпоставки, човешките общества се организират в държава и поддържат нейното съществуване при всички известни ни социално-икономически формации. В своя опит за оцеляване, развитие и усъвършенстване изграждат собствена политика за сигурност. Политиката за сигурност мо­же да се представи и като някакъв ритуал, провеждан от малки групи просветени хора. Тук сигурността едновременно се обоготворява и мистифицира, за да може да се употребява безпроблемно в интерес на

Заключение Често същността на сигурността се илюстрира като дистанцирана и абстрактна. В представянето на сигурността участват всички хора, които гласуват на избори за една или друга политическа платформа. Те могат да поддържат и/или участват в осъществяването на различни политически решения, в области като обществен ред, противодействие на престъпността, опазване правата и свободите на гражданите, защита на националната сигурност, демография, отбрана, отношения към другите и т.н. Необходимо е да отбележим като обобщение, че трябва да се възприеме системния подход към сигурността при изясняването º. Смятаме, че тя може да бъде обез­печена само със съвместни усилия на държавните и обществените структури, на държавната и обществената система за сигурност, които трябва взаимно да се до­пълват, поддържат и контролират една друга. Отсъствието на обществената система за сигурност е било и остава една от главните причини за ниската степен на защитеност на личността, обществото и дър­жавата ни. проф. Христо Иванов

SECURITY GROUP 3D СПЕЦИЛАЛИЗИРАНА ОХРАНА НА ЛИЦА И ОБЕКТИ ИЗГРАЖДАНЕ НА СИГНАЛНО-ОХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ ПОЖАРОИЗВЕСТЯВАНЕ * ВИДЕОКОНТРОЛ * ИНКАСО * GPS гр.Пловдив ул."Патриарх Евтимий"28 тел./факс: 032/ 66 70 09 GSM: 0878 207 210 info@sg3-bg.com www.sg3-bg.com ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

с и г у р н о с т

21

Моделът на

ю б

пирамидата

и л е й

22

инструмент за моделиране устойчивостта на икономически системи „Всяко нещо се бои от времето, само времето се бои от пирамидите“ (Арабска пословица)

О

чертаващата се перманентна международна финансова криза поставя много въпросителни към достоверността на бизнес-плановете и бизнес-стратегиите, относно увеличаване надеждността на прогнозите за развитието на икономическите системи и предовратяване на социално-икономически сътресения. ] Поставя се също така въпросът доколко известните модели за икономически системи като шведския, френския, японския, корейския биха могли да се ползват днес. За бившите страни от СИВ беше приложен моделът на „Шоковата терапия“, който донесе много шок, но терапията все още не е намерена. ] В областта на макро и микроиномиката има много теории и модели за анализ и управление на финансово-икономически отношения, на рискови състояния и парични потоци като например: ¡ моделът на Тобин (James Tobin 1969) за пазара на капитала; ¡ моделът на Шапиро–Стиглиц (Shapiro–Stiglitz (1984) за пазара на труда; ¡ моделът на Рамзей, Касс и Коопманс (Ramsey Frank, Cass David, Koopmans Charles 1964) като продължение на моделът на Солоу относно динамиката на инвестициите и потреблението; ¡ моделът на препокриващите се поколения (OLG, overlapping generations model), предложен от Пол Самуелсон (Paul Anthony Samuelson) и развит от Питър Даймонд (Peter A. Diamond) през 1965 г. относно полезността от конкуренцията между възрастовите икономически агенти; ¡ моделът на Сидрауски (Miguel Sidrauski 1967) относно парите като компонент на богатството в развита пазарна икономика и устойчива финансова система; ¡ моделът на Кейгън (Phillip D. Cagan 1956) относно проебладаващото влияние на динамиката на

финансовите показатели върху еволюцията на реалните макроикономически индикатори при високоинфлационна икономика; ¡ моделът на „прелитането“ на валутния курс (Dornbusch, 1976) относно ролята на номиналния и реалния валутния курс като един от най-важните макроикономически променливи; ¡ Z-Score Analysis на професор Едуард И. Алтман и последващите модификации Z1, Z2, Z3, моделите за прогнозиране на риск от несъстоятелност проф. Лис, Фулмър, Спрингейт, Таффлер и Тишо и др. ] В иконометрията на база теория на игрите са развити различни варианти за моделиране на ситуации в зависимост от броя на играчите, наличието на достоверна информация и краен брой стратегии. ¡ Игра със съвършена информация – Участниците предприемат ходовете си последователно и разполагат с цялата налична до хода им информация. ¡ Игра с пълна и съвършена информация – Участниците имат възможност да наблюдават и анализират ходовете на своите противници, защото те обявяват решенията си последователно. Играчите разполагат с цялата информация. Тези игри са обикновено динамичните игри. ¡ Игра с несъвършена информация – играчите правят и съобщават своя избор едновременно. ¡ Игра с пълна и несъвършена информация – Участниците имат наличната информация в хода на играта, но не и такава относно избора на съперниците си, тъй като той се прави и съобщава едновременно от всички участници в играта. ¡ Антагонистична игра е без коалиционна игра с двама играчи с нулева сума – печалбата за единия е загуба за другия. Равновесната точка се нарича седлова точка в играта. Платежната функция се изразява като матрица и за тази матрица се определя седловата точка. При антагонистичната игра двамата играчи имат по две стратегии. В общия случай се приема, че първият играч има „m“ на брой стратегии, а

вторият – „n“ на брой. Множествата от стратегии на двамата играчи са крайни. Антагонистични игри, за които множеството от стратегии на играчите са крайни матрични игри. ¡ Устойчивостта при без коалиционната игра се изразява в това, че никой няма интерес да се отклонява от партията на равновесие. Тя обаче не винаги е изгодна за всички играчи. Има друга партия, която се разглежда като оптимална партия в смисъл на Парето, която би могла да е по-изгодна за всички играчи отколкото точката на равновесие. ¡ Модел, който описва процеса на производство при олигопол е моделът на Курно. Тук имаме две фирми, произвеждащи хомогенен продукт, който пускат едновременно на пазара. Целта на фирмите в модела на Курно е всяка от тях да разбере какво количество ще произведе другата, за да вземе решение за собствения си обем на производство, който ще максимизира печалбата й. Това са т.нар. функции на реакцията. Количествата, които могат да се произведат са неотрицателни числа, а множеството от стратегии за съответните играчи имат безкрайно много елементи, т.е. играта е безкрайна. ¡ Когато едната фирма първа пусне продукцията на пазара, а другата е последна говорим за модела на Стакелберг. Първата е фирма – лидер, а втората – последовател. Тук вече говорим за динамични игри, т.е. игри протичащи през няколко етапа. Започва се от последния етап, в който се намира равновесието на Неш, което се използва за решаване на предпоследния етап и т.н. ¡ Кооперативните игри се решават като се построи С-ядро или векторът на Шепли. ] В периода 3-14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро се състоя Конференция на ООН за околна среда и развитие (ЮНСЕД), на която беше прието историческото решение за изменение на курса за развитие на целокупното общество на Земята. Такова безпрецедентно решение на ръководителите на правител-

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

ствата и лидерите от 179 страни беше обсновано от стремителното влошаване на глобалната екологическа ситуация и прогнозируемата глобална катастрофа на фаза на анализа на нейната динамика, която­ може да се разрази в XXI в. и да доведе до гибелта на всичко живо на планетата ] В договора за създаване на Европейския съюз се въвежда устойчивото развитие, като основополагащ принцип за балансиран икономически растеж на страните членки. Това устойчиво развитие се базира на равноправно третиране и спазване на аспектите на икономическите, социалните и тези на околната среда. За целта се прилага „Моделът на трите стълба“ – отразяващ взаимодействието и взаимовръзката между изброените по-горе аспекти.

Критериите за оценка на модели на социалноикономически системи са: 1. Всеки социално-икономически модел трябва да се разглежда като сложна многофакторна система, която притежава способността за саморазвитие и самовъзстановяване.

2. Обществото трябва да определи ясни стратегически цели за развитие и те трябва да съответстват на стратегическите цели за развитието на обществото и държавата. Социално-икономическата система и конкретно нейните механизми трябва да работят изключително за постигане на поставените цели.

3. Трябва да бъдат приети критерии, чрез които еднозначно ще могат да бъдат оценени качествата на модела. В така формулираните критерии се крият и противоречията, които пораждат нееднозначност при оценката на модела, а именно: – При една многофакторна система, как се отчита положителното или отрицателното влияние на конкретни фактори върху цялата система; – Как се отчита, анализира и прогнозира взаимното влияние на факторите и сумарният ефект върху цялата система; – Как се гарантира достовереността на изводите и резултатите, а именно ¡ Какъв може да бъде броят на влиящите върху система фактори – ограничен или неограничен; ¡ Отчита ли се влиянието на външни за системата, но влиящи върху факторите подфактори; – Доколко моделът е статичен или гъвкав по отношение на подбор на определени или неограничени фактори, по отношение на дългосрочни или краткосрочни прогнози,

Как се формира потенциалът ю на връх А? Това е стойността на материал- б ните активи – сгради, машини, далекопроводи, инфраструктура и т.н. и Върху нея положително въз­ действа (увеличава тяхната стой- л ност): е – Инвестиции в обновяване; – Инвестиции в модернизиране; й – Чуждите инвестиции; – Промишленото коопериране; Отрицателно въздействие оказ­ ват: – Липсата на стимулиране за обновяване на активите ( сгради, машини); – Екстензивното развитие на тър­говските дружества/компаниите, при което производство се базира на оборудване от няколко поколения (Пример България – 1985-1990 г.) Как се формира потенциала на връх Р? Връх Р оценява капацитета и възможностите на работната сила за брутния приход на икономическата система. Положително въздействие оказ­ ват: – Стимулиране придобиването на висше образование; – Стимулиране постоянното повишаване на квалификацията на работната сила; – Доброто заплащане; – Ясна перспектива за кариера на място; – Стабилност на работното място; – Стимули за привличане на специалисти/кадри; Отрицателно въздействие оказ­ ват: – Миграция на работната сила в страната; – Емиграцията; – Демографски сривове/тенденции – Глобализацията – конкуренцията от големите компании; – Кражбата на специалисти; Как се формира връх Н? Връх Н представлява капацитета на интелектуалния потенциал на обществото /колектива по отношение на създаване и внедряване на иновации като продукти и технологии, продажба и покупката на лицензии. Положително въздействие оказ­ ват: – Стимулиране иновационната дейност – създаване, внедряване и реализиране на иновации; – Стимулиране на научните изследвания; – Държавна/финансова подкрепа при покупка на ноу-хау, лицензии; – Защита на иноваторите при продажба/реализация на техни достижения, иновации в чужбина; Отрицателно въздействие оказ­ ват:

по отношение анализа на влиянието на конкретни фактори;

„Моделът на пирамидата“ – инструмент за анализатори, за мениджъри Като се вземе предвид гореизложеното и изискванията към модела може да се приложи „Моделът на пирамидата“ за моделиране, анализ и прогнозиране на социално-икономически системи. Целесъобразно е да се приеме моделът на триъгълната пирамида. Поставя се въпросът – защо? Защото това е най-простата, с най-малко страни, пространствена структура, която може да бъде найуниверсална, т.е всички страни/ръбове да са с еднакъв размер. Следва, че всеки връх може да е връх на пирамидата и всяка страна – основа на пирамидата. Всеки връх директно контактува с останалите, което позволява да се описват и симулират различни ситуации. От модел на еталон по-лесно може да се моделират частни случаи. Всеки връх може да се опише като енергиен потенциал, на който влияят положително и отрицателно различни фактори.

23

Нека приемем, че: Потенциалът на връх А – олицетворява материалните активи Потенциалът на връх Р – работната сила Потенциалът на връх Н – научното обслужване Потенциалът на връх Д – потенциалът на държавната власт Площта на основата S – АРН олицетворява на количеството материален и нематериален продукт, който може да се произведе с наличните активи, работна сила и научни постижения – свои или чужди. Обемът на пирамидата V – олицетворява брутния национален продукт- БНП. Височината h – показва отстоянието на държавата (свободата на икономическите играчи спрямо лиценционни и ограничителни режими, закони, данъци и такси).

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

ю

– Недостатъчно финансиране на: ¡ Фундаменталната наука в б приоритетните области на обществото; и ¡ Липса на връзка между бизнеса и науката за доразвитие и внедл ряване на научни резултати; – Подценяване ролята на нае ционалния научен потенциал за повишаване конкурентността на й българската икономика и благоденствието на населението; – Миграцията – външна и вътрешна; Капацитетът на връх Д Олицетворява намесата на държава в регулирането на взаимотношенията в бизнеса, в стимулирането на инвестиции, размерът на данъците, лицензионни и разрешителни режими, санкции и т.н. Положително въздействие оказват: – Стабилни и ясни в бъдещето икономически условия; – Стабилна политическа система; – Социален мир – дългосрочни споразумения с профсъюзите; – Стабилно политическо и икономическо състояние на: ¡ Региона; ¡ На основните икономически парт­ньори; – Професионален капацитет на екипа на ръководството на системата; Отрицателно въздействие оказват: – Честа смяна състава на Правителството/ръководството на компанията; – Чести конфликти с профсъюзи, браншови структури и организации; – Нестабилна политическа система; – Нестабилни и неясни за бъдещето икономически условия; Височината h Олицетворява степента на намесата на държавата в контролиране на взаимоотношения държава

24

– бизнес, респ. ръководство – изпълнителски персонал. В геометрията, за да е стабилна една пирамида, върхът Д се проектира в основата и отстоянието є от отделните върхове на основата олицетворява доколко тази икономическа система е стабилна, респ. какъв е рискът проекцията на върха да излезе от основата. Вариант А – представлява идеалният вариант, когато върхът Д се проектира в центъра на основата. Страните на основата АР, АН и НР са равни, т.е. взаимотношенията между инвестициите, работната сила и научното обслужване са баласирани, респ. равни са ребрата ДА, ДН, ДР, т.е. държавата има балансирано отношение към инвестициите, работната сила и научното обслужване.

Вариант Б – представлява случаят, при който държавата многобързо се оттгеля от регулиране на икономическите взаимоотношения, без да е създала условия за икономически растеж. Вариант В – демонстрира как държавата трябва по-силно да участва в икономическия живот на страната (трябва h да стане по-къса), когато има дебалансираност между отделните компоненти/участници. За да може да се анализира този модел, респ. взаимното влияние между 4-те върха на пирамидата може да се разработи сложен математически модел. Моделите от рода на „7S“ не отразяват сложните взаимовръзки между отделните участници в икономическите системи и външните и вътрешните влияния върху тях. Икономическото моделиране или математическо моделиране на икономически процеси е отдавна известно,

с

САЩ

а щ

идеали и реалности някога и сега

напр. моделът на американския учен Леонтиев за многоотраслова икономика (балансовия анализ). За да се разработи подходящ инструмент за математическо описание на модела на пирамидата трябва да се има пред вид следното: ] Всеки връх представлява един потенциал в икономическата система, върху която влияят множество фактори и с разпосочен ефект; ] Разстоянията между върховете отразява силата на взаимодействието между тях. ] Моделът трябва да позволява анализ на динамичното състояние (а не на статичното състояние), т.е трябва да допуска динамика в разстоянията между върховете; ] Контролът върху динамиката на измененията на разстоянията трябва да позволява да се прогнозира настъпването на критични събития, които биха извадили системата от равновесие; Удобен за тези цели е инструментът на метриката или т.н. метрическа геометрия. Логичното обяснение за това е, че върховете образуват едно метрично пространство, а всеки връх би могъл да се разглежда като подметрично пространство. Пръв въвежда понятието метрично пространство и неговото описание френският математик Морис Фреше. Впоследствие метриката намира развитие от Громов-Хаусдорф и отражение в теоремата на Хопф и Ринов. Този подход може да се разглежда като частен случай на приложението на Фенслеровата геометрия, създадена от Паул Финслер и развита от Синг, Тейлор, Бертвалд, Картан, Вагнер, Буземан, Рунд, Минковски и съвременния американски учен Шен. По този начин се унифицира подхода за анализ и прогнозиране на пространствени структури – в т.ч. на пространствено моделиране на икономически системи. Александър Трифонов, СМС

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

Скъпи читатели, в следващите броеве на списание „Сигурност“, в рубриката „САЩ“ ще имате удоволствието да се запознаете с един от множеството трудове на проф. д.т.н. инж. полк. о.з. Кръстьо Стоилов. Носителят на първа награда на Съюза на учените в България и на държавен орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен за научни приноси ще разгледа своята тема в няколко основни направления: 1. Възникване и създаване на държавата; 2. Участие в Парижката мирна конференция 1919; 3. Първи опит за създаване на нов световен ред; 4. Участие във Втората световна война; 5. Мирният период след 1945 г.; 6. Студената война; 7. Преходът към еднополюсния свят; 8. Мирновременният период в края на XX и началото на XXI в.; 9. Американската система за сигурност на Земята; 10. Антитерористичната асиметрична война в Азия.

25

Продължение от бр. 8

2. Участие в Парижката мирна конференция 1919 г. През 1917 г. САЩ се включват в Първата световна война на страната на Антантата, а в края й 1919 г. президентът Удроу Уилсън за първи път в американската история участва в работата на Парижката мирна конференция. Със своите знаменити Четиринадесет точки в продължение на 100 дни той убеждава европейските лидери - победители и победени, че оттук нататък тяхната дипломация би трябвало да бъде направлявана не тайно от експерти, а от „явни споразумения, открито постигнати“. Той им заявява, че в бъдеще международната система би трябвало да се основава не на равновесието на силите, а на етническото самоопределение. Сигурността между народите да се осланя не на военните съюзи, а на колективната сигурност. Той не толкова участва в обсъждането на условията за прекратяване на войната или за възстановяване на съществувалия преди нея световен ред, колкото прави всичко по силите си за да преустрои цялата, практикувана три столетия (от XVII до XIX в.) система на международни отношения. Американските схващания за международна политика се сблъскват с европейските дипломатически традиции. Както е известно през първия (ХVІІ) век от европейската доминация Франция в лицето на Ришельо и школата му утвърждава като ръководно начало националните държави, мотивирани от национални интереси. През втория (ХVІІI) век - Великобритания разработва концепцията за равновесието на силите, господ-

проф. Кръстю Стоилов

роди. Американската сила ще атрофира, казва той, ако САЩ не разпространяват свободата по целия свят. Оправдаването на международната роля на САЩ е мисионерско. Президентът Удроу Уилсън като пророк – свещенослужител вижда света, който иска да създаде, реален, изграден върху морални категории. А според президента Теодор Рузвелт – войн, държавник, националните интереси на САЩ изискват глобално равновесие на силите, което без Америка е немислимо. Според него само мистици, мислители и интелектуалци поддържат възгледа, че мирът е естествено състояние на света, което може да осигурява безкористен консенсус. „Изолационистите” и „Кръстоносците” залагат своето начало в тези далечни времена от американската история. Като правило в над 250-годишната история на САЩ носител на философията на мислене е президентът за своето време на управление. Той е и най-яркият мислител по актуалните политически проблеми. Естествено това той прави с огромен щаб от сътрудници – учени, експерти, военни, дипломати и др. Научноизследователската дейност на учени от множество университети от страната и чужбина, също се адаптира към политиката на САЩ, олицетворявана от президента. проф. Кръстю Стоилов

ствала 200 години. А през XIX век Метернихова Австрия преустройва Европейския концерт. Впоследствие Бисмаркова Германия го разтуря и превръща дипломацията в хладнокръвна игра между силови политики. За съжаление У. Уилсън е неразбран от доминиралите в световните проблеми до тогава европейски сили. Той настоява вкл. за това България да запази излаза си на Егейско море. Америка е създадена в името на свободата. Залага на универсални принципи, които конкретизира при решаване на всеки отделен случай. Разпространяването на демокрацията е основен стремеж за американците. Покръстването на съперника в правата вяра, т.е. в предимствата на американския начин на живот чрез превръщане на САЩ във „фар” за всички в света или в „кръстоносец”, приобщаващ останалите към „града на високия хълм”, формират усещането за „американската изключителност”. Пророчеството надхвърля опита и въображението на съвременниците. При това американците не предлагат нов социален ред. Те дори и не предприемат мащабни реформи за промяна на настоящето. Ключът на успеха им е в перманентното подобряване на управлението, осигуряващо свобода с добруване и равноправие за всички. Американците са хора, освободени от скрупули. Те не робуват на догми. Стремежът към световно водачество е част от силата и ценностите на Америка. В арсенала от средствата за постигане на целта разнообразието и изключително голямо. Уилсънизмът провъзгласява партньорството между демократичните на-

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

Очаквайте продължение в следващия брой

ПРИВАТИЗИРАТ И НАЦИОНАЛНАТА НИ СИГУРНОСТ

т р а д и

Т

ези дни станахме свидетели на поредния протест на работници от един военен завод, които месеци и наред не бяха получавали заплати. Рецептата, препоръчана от управляващите, я бе много проста – заводът трябва да се приватизира. Разбира се със заучената фраза за стратегическия инвеститор. Тези ”стратегически инвеститори”, които за повече от двайсет години съсипаха българската промишленост, в частност и военната. Учудващо е лекомислието или недомислието, с което всички управляващи в последните години варварски приватизират военните заводи на България. И тъй като сега си сверяваме часовника с нашите приятели и съюзници от НАТО, може ли някой от власт имащите да отговори на следния въпрос. Защо в страни като Турция, Израел, Белгия, Гърция – 100% от военнопромишлените предприятия са държавни, а в Италия и Франция има държавни и частни военни заводи. Те по-невежи ли са от нас, че не ги приватизират? Или тъкмо обратното. Но го правят, защото съхраняват гръбнака на националната си сигурност. И за да не изглежда, че се издребнява, нека направим кратък анализ. Какво място заемаше военната ни индустрия в развитието на България до края на 80-те години на миналия век. Тези дни един министър предлагайки поредно ликвидиране на Вазовските машиностроителни заводи, самоуверено заяви, че България влиза в десетте държави производители на оръжие. Дано да е така, но е малко вероятно. Интересно на каква база данни се базира неговото твърдение. Да, през 80-те години на миналия век България влизаше в десетте производители на оръжие, с 4 % от световния износ на специална продукция. Това правеше, за сведение на министър Дянков, около 1 милиард долара годишен приход. Военните заводи даваха работа на над 100 000 работници, инженери и административен апарат, е заедно със семействата им осигуряваха прехрана за около 600 000 души. Много заводи имаха научни институти, които създаваха нови съвременни изделия. Редица институти на БАН работеха и изпълняваха поръчки на военната промишленост. В някои от заводите имаше техникуми, в които се обучаваха средно-технически кадри. Най-талантливите от тях отиваха в техническите вузове. Българските заводи произвеждаха висококачествени изделия, като например противотанковия кумулативен изстрел,

ц

26

Крум Лазаров

зенитни ракети „Стрела”. На изключително високо ниво бе производството на боеприпаси. Нашите автомати „Калашников” се ползваха с голямо предимство. Някои от тези автомати, произвеждани в други страни, имаха пластмасов приклад, който в бойна обстановка лесно се чупеше. Докато дървените приклади на нашите автомати придаваха устойчивост при бойна обстановка. Във всеки завод имаше представители от МНО, които стриктно контролираха качеството на произвежданата продукция. Във Вазовските машиностроителни заводи израснаха плеада високо квалифицирани работници и инженери, като например Марин Минчев, Тотьо Тотев, Атанаска Желязкова, Нено Христов, Иван Минчев, Екатерина Моллова и много други. Мнозина от тях отдадоха по 20, 30 и даже 40 години от съзнателния си живот за развитието на оръжейната ни промишленост. Десетки са нововъведенията и рационализациите, предложени от тях и от техни колеги, които се внедряваха в производството. Всички те заслужено бяха удостоявани с високи правителствени отличия. Може за сегашните работници да звучи невероятно следният факт. Със златните си ръце, тези работници, произвеждаха такава висококачествена продукция, че понякога получаваха по-високи заплати от самите директори на заводите. Когато говорим за производството и реализацията на специалната продукция, не можем да не споменем за „брилянтния камък” от огърлицата на успешните външнотърговски предприятия – „ Кинтекс”. През годините това външнотърговско предприятие се утвърди като надежден външнотърговски партньор на международния пазар за специална продукция. Той беше желан и търсен износител на висококачествена продукция. През онези години няма нито

един случай на провал при реализиране на външнотърговските сделки. Освен това предприятието успешно осъществяваше реекспортна дейност, внасяше произведения на фармацевтичната промишленост от западни страни, изделия от парфюмерийни реномирани марки, а също така и на уиски. През втората половина на 20 век срещу страната ни бяха извършени две провокации. Едната бе със замесване името на нашата страна в опита за убийството на папата. А другата – възродителния процес. Първата целеше компрометирането на България, като най-верен съюзник на СССР във външната търговия с оръжие. Втората провокация преследваше целта да се уязви авторитета на България, който тя постигна в целия свят с проявите в много страни, посветени 1300-та годишнина от създаването на Българската държава. Страна, която за тези 13 века не е променяла своето име. За тази втора провокация, след време историята ще покаже кои сили подведоха тогавашното ръководство да започне възродителен процес. В международен план, особено в арабските страни, последствията от тези две провокации бяха катастрофални. Много страни тогава затръшнаха вратите си за нашите стоки, включително и за специализираната ни военна продукция. Политическата обстановка в арабските страни е такава, че там въоръжаването на всяка една от тях и сега е първостепенна задача. Всеки, който иска да разбере, защо бяха закрити и се закриват българските военни заводи, нека се заинтересува, кои фирми в момента са завладели арабския оръжеен пазар, измествайки България. И още. В едно кафене в Банкя прочетох надпис: ”Кой каквото и да ти говори, знай, че накрая става дума за пари”. Та думата е за тези 4% от световния износ на оръжие, който се падаше на България. Последните трагични събития последвали атентата в Бургас, показаха с безпощадна яснота кризата, в която се намира страната ни. За много от управляващите, понятия като национална сигурност, държавна сигурност, съхраняване на териториалната цялост на страната ни, са просто празни приказки. Ние нямаме армия, нямаме военноморски флот, нямаме военни самолети. Оказа се, че не можем да охраняваме и вътрешната си сигурност. Ликвидирайки и военната промишленост, ние се лишаваме от всички компоненти необходими нашата защита. Крум Лазаров

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

Въвеждането на религиозните ритуали във въоръжените сили на България

л о в

важна стъпка в демократизацията на страната

Б

еше април 1992 година. Изненадващо министърът на отбраната и аз – съветникът по националната сигурност на президента доктор Желю Желев, получихме покана от генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер да посетим Брюксел за участие в приятелска среща със секретариата на Съюза. Срещата мина на много високо равнище и в много откровени разговори. Вечерта на първия ден бащата на помощника на генералния секретар Крис Донъли, който също се казваше Донъли, ни покани на вечеря в своята вила. На вечерята се представихме всеки поотделно. Видях, че присъстват двама генерали от бившия Съветски съюз – един от Русия и един от Украйна. Украинецът след няколко месеца стана премиер на Украйна. Имаше и представител на Ватикана. Когато се представих аз, той (представителят на Ватикана) ме попита: „Господин генерал какво е отношението на армейската ви общественост към българската църква?“ Аз му отговорих, че в българската армия няма негативно отношение към църквата, но нямаме въведени религиозни ритуали, макар да имаме много богати традиции. Министърът на отбраната се обади и каза: „Скоро ще имаме и релизиозни ритуали.“ На другия ден с министъра се договорихме да направим една среща при президента Желев. Договорихме условията за въвеждането на ритуалите. Знаех обаче, че д-р Желев е атеист и предложих да направим първата среща при мен. Събрахме се с министъра и главния секретар на Светия синод Дядо Неофит (сега владика на Русенската епархия)да обсъдим всички подробности по въвеждането на ритуалите. Аз информирах президента и патриарха Дядо Максим и решихме на Гергьовден в църквата „Свети Георги“ в София да обявим решението. На самия празник дойдоха много хора. Но, честно казано, висшият команден състав на армията, въпреки поканата от министъра, не беше представен. Само трима от 60-те генерали дойдоха. За моя и на министъра приятна изненада дойде посланикът на САЩ в България н.пр. г-жа Ейвис Боулан. Тя

27

Професор генерал Стоян Андреев, съветник по националната сигурност на президента Желев

ред мен това силно повиши духа на българското войнство, а цялото българско общество посрещна събитието добре. Достатъчно бе да се види колко хора и кои представители на нашето общество присъстваха на празниците на армията ни и как реагираха, когато патриархът на българската православна църква Максим освещава бойните знамена на армията. Затова смятам за недостойно сега да оплюват деятелите на българската православна църква, които отстояха авторитета на нашата църква, особено в първите години на промяната, когато многобройни секти от цял свят атакуваха фронтално българската православна църква. професор генерал Стоян Андреев

беше приятелски настроена към нас и много уважаваше доктор Желев. Как протече церемонията? Отначало министърът прочете своята заповед, след това Дядо Неофит прочете отслужи потресаваща служба. Браво на Дядото! Така беше обявено началото на въвеждането на ритуалите. След това Дядо Григорий (сега владика на Великотърновската епархия) прояви невероятна енергия ритуалите да се проведат във всички гарнизони в страната. Но не мога да не отбележа думите на госпожа Боулан: „Вие вече не сте болшевистка армия, а цивилизована европейска армия“. Наистина ние бяхме останали единствената държава от НАТО, в която църквата нямаше място в армията. Спо-

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

след дълго мълчание

л о в

28

В

инаги когато са ме питали коя е най-интересната разузнавателна документална книга издавана в света съм посочвал сензационните спомени на зам.началника на съветското разузнаване Павел Судоплатов, издадена през 1994 г., а в България през 2001 г. под името „Кремъл и Лубянка. Спецоперации 1930-1950.“ И веднага съм отговарял, че за българското разузнаване това безспорно е мемоарите на Димо Станков. Това бе първата книга на български разузнавач, в която честно и критично се разказваше за дейността на българското ра­зуз­наване практически от основаването му до промените от 1989 г. Книгата привлича не само заради това, че авторът е един чудесен разказвач. От нея научаваме как са прохождали в разузнаването първите служители и колко усилия са полагали, за да усвоят разузнавателното изкуство. Увлекателно Станков ни въвежда в живота и дейността на разузнавача, докато пребивава 7 години в Аглия под прикритието на аташе по печата. Той е трябвало екстремално бързо да научи английски език и да се запознае с политическата, икономическата и културна обстановка в Англия и конкретно в Лондон. Едновременно да върши задълженията си на аташе и в същото време да събира политическа информация за Англия, имаща отношение към България. А това е ставало не само чрез внимателно и селективно запознаване с официални източници – вестници, списания, книги, радио, а основно чрез аген­ти, доверени лица и множество оперативни контакти, които е установявал. С тях той е трябвало да провежда моментални срещи на улицата, в автобус, в метрото, в сгради. Или в малките кръчми на Лондон. И да си разменят информация чрез тайници, изграждани в паркове, футболни игрища, спортни площадки. При непрекъсната заплаха тези конспиративни срещи и начини на връзка да бъдат разкрити от английското контраразуз­наване. Димо Станков е пленен от забележителностите на Англия и характера на англичаните, но тази му симпатия по скоро е помагала да осъществява своите професионални задължения. И може би да работи още по-добре като аташе по печата, което трябва да разшири контактите на България с Англия и да пропагандира нашата страна сред английското общество. Той разказва за политиката на България и конкретно на българското разузнаване по отношение на българските емигранти в Англия, целяща да не допусне тя да извършва антибългарска дейност и в същото време да я приобщи към проблемите на нашата страна. В тази част на книгата си Станков не само разказва интересни случаи и събития, но и споделя своя опит

Димо СТАНКОВ е роден през 1924 г. в село Изворово, Хасковска област. Участник в съпротивителното антифашистко

движение, за което през 1943 г. е осъден на 5 години затвор. През 1948 г. постъпва във военното контраразузнаване, а от 1953 г. работи във външнополитическото разузнаване. От 1953 до 1961 г. е в резидентурната група в Англия под прикритието на аташе по печата. След това ръководи отдел „Активни мероприятия“, а от 1972 г. е зам.-ръководител на Първо главно управление. През това време – от 1974 до 1978 г., е резидент в Париж. Оттам е върнат в България преждевременно поради предателството на Владимир Костов, член на резидентурната група. Снет е в длъжност. Пенсиониран през 1991 г. През 2001 г. издава мемоарната си книга „След дълго мълчание“, в която разказва за своята разузнавателна дейност, за случаи и събития от историята на българското и световното разузнаване и споделя свои разсъждения за миналото, настоящето и бъдещето на българското външнополитическо разузнаване.

на разузнавач, като разкрива редица особености и тънкости на тази сложна, отговорна и опасна професия. Нов етап в разузнавателното развитие на Димо Станков е престоят му като резидент на българското разузнаване в Париж. Това е вече през 70-те години, когато то е придобило опит и самочувствие, а самият Станков е трябвало вече да ръководи една група от разузнавачи, действащи под различни прикрития във Франция. В тази си част от книгата той обаче отделя повече място на една, очевидно болезнена за него тема – предателството на неговия служител и член на резидентурната група Владимир Костов, който е пребивавал във Франция под прикритието на кореспондент на Българската телевизия. През 1977 г. той поисква политическо убежище във Франция и предава всичко, което знае за българското разузнаване – неговата дейност във Франция и членовете на резидентурната ни група. За Станков предателството „няма оттенъци, няма извинения... няма български думи, които да го оправдаят или оневинят“. Той остро разобличава неговата антибългарска дейност, особено покрай обвинението срещу българското разузнаване, че е организирало убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. с изстреляна от чадър отровна сачма. Това предателство на Костов е причината Димо Станков да бъде отзован преждевременно от Франция, а след това и снет в длъжност. В книгата си Димо Станков разказва историите на Гордън Лонсдейл, Юрий Модин и Ким Филби, световно известни съветски разузнавачи, с които се познавал лично, а Филби е придружавал при първото му пребиваване в България през

1973 г. Също за неговият първи началник в разузнаването Христо Боев, който смята за свой учител. Разказва и историята на Пеньо Костадинов, български разузнавач, арестуван в САЩ и след две години в ареста е заменен с още трима разузнавачи от социалистически страни с 25 американски шпиони, задържани в източноевропейски страни. Споделя няколко любопитни случаи от историята на разузнаването, в някои от които лично е участвал. Обръща особено внимание на антибългарската кампания на чуждите разузнавателни и пропагандни центрове, развихрила се след 1981 г. по повод измисленото обвинение, че българското разузнаване е осъществило опита за покушение срещу папа Йоан Павел II. Разказът му за „българската следа“ в покушението е изключително ценен и автентичен поради това, че Станков разглежда случая от позициите на началник на отдел „Активни мероприятия“ в Първо главно управление, което е имало основна задача да се противопоставя на антибългарската пропаганда и оборва разпространяваната дезинформация за участите на България в покушението на папата. В края на книгата си Димо Станков пише с болка за разгрома на българското разузнаване, извършен след промените от 1989 г. и следващите години. Той смята, че лишаването на страната ни от качествено професионално разузнаване намалява възможностите на България успешно да защитава своите национални интереси и способността на управляващите да вземат най-правилните политически решения в тази все по-сложна международна обстановка. Бончо Асенов

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

л о в

29

Откриване на Ловния сезон В очакване на птичето вълшебство и старите патрони в боен ред, с надеждите за Музи и Диани, ловният ни строй е пак навред. Днес казваме „наслука”, днес е „пролет”, днес мечтаем, днес боготворим... ...Днес носим сила за децата, на боговете днес благодарим. Невидим в утрото вълшебно ще намериш истински другар и от Природата с любов неземна взривът на изгрева ще ти е дар. Побратим там със зверовете и зареден от птиците със свобода, на дедите ще докоснеш духовете, с боговете ще поседнеш в тишина. Наздравица ще вдигнем във гората, за изначалното, за бъдни дни, за свобода, после дълго ще се любим със Съдбата и с всичкото това ще тръгнем към дома. Л.М.

19 август 2012, Поибрене ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

РАВНОСМЕТКА

л о в

О

30

тдавна съм извън гаранция и вече всяка повреда може да се окаже фатална. То досега повреди имаше всякакви, ала като опитен глиган все успявах да се провра през пусиите на живота и ето, наближавам шестдесет. Дойде време за равносметка. Преживях жестоки пусии. Стреляха по мен от всички страни, ала аз все някак се измъквах. Понякога с дълбоки рани, но те заздравяваха и ме правиха още по-силен. Последно стреляха по мен с тринадесет нули модел „Артрит“ и с бренеке „Паркинсон“. Но това не е нищо! В безмилостния ход на живота много приятели бяха смъртоносно ранени и си отидоха преждевременно. Хубави хора. Честни, прями и верни на своите идеали. Без тях животът ми опустя и ми иде както Шопенхауер да кажа: „Колкото по-дълго живея толкова повече обиквам своето куче“. Завърших архитектура, ала голямата ми любов си остана музиката и до днес свиря в рок група. Имах щастлива съдба. Обиколих света, срещнах се с много култури и научих чужди езици. Всеки от тях беше отворен прозорец към света. Изчетох в оригинал почти всички класици, от Омир до Толстой, но останах влюбен в Хемингуей, навярно защото и той е бил страстен ловец и рибар, а и аз обичам да пиша. Голямата ми мечта се сбъдна, когато едва на 29 години попаднах в Африка и както Хемингуей бях омагьосан от прелестта на африканските животни. Оттогава живея сред тях и им се наслаждавам. Често ми идват на гости ловци от България. Излизаме заедно на лов в саваната и те онемяват от възхищение при срещата с тях. Понякога имам чувството, че наистина обичам животните повече от хората. Знам, че това не е достойно и се укорявам, но как да обичам себеподобните, които се крадат, лъжат и даже си хвърлят атомни бомби? Защо? Само за да са по-богати от другите, без въобще да им пука, че една пета от населението гладува, а един процент притежава петдесет про

Михаил Михайлов

цента от богатствата на Земята. Много съм разочарован. Тази ми рана не ще да зарасте. Като млад вярвах, че светът може да стане по-справедлив. Идол ми беше Ернесто Гевара. Човекът се отказал от пари, имоти, министерски постове, слава и оставил даже най-свидното – децата си, за да се бори с оръжие срещу неправдата. И какво? Убили го и го обявили за терорист. Да, стрелял е по хора. И по него са стреляли. Сега, когато преминах през толкова много житейски пусии мога да кажа, че е сбъркал само в едно – „Насила хубост не става!“. Живеем във времето на научно-техническия прогрес. Хора

отдавна се разходиха по Луната. Ползваме компютри и безжични телефони. Медицината е на прага да овладее клонирането и да ни отърве от безброй наследствени болести, а още вярваме, че първата жена е произлязла от реброто на първия мъж, и ако загинем в защита на своята вяра ще бъдем възнаградени със седемдесет девици на другия свят. Недоумявам как е възможно при наличието на толкова много неоспорими научни знания да вярваме в подобни щуротии. Ще дойде ли ден, когато всички религиозно храмове ще станат светски училища и всички религиозни служители ще бъдат учители в тях? Едно е сигурно. Аз

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

няма да доживея този ден, но ще напусна света, вярвайки в него. Гордея се че съм българин, че във вените ми пулсира част от кръвта на Крум, Левски, Ботев, Вапцаров, Гяуров, Проданов и още стотици достойни чеда на България, покорили световните върхове със себеотрицание в името на родината, без корист и без помощ – без кислород. След дългото скитане по света без всякакво съмнение мога да кажа, че България е най-красивата страна на Земята и да добавя с тъга: „Прекрасна родина, ужасна държава!“. Все още търся отговор на въпроса: защо ние българите сме толкова разделени и се мразим толкова много, та за нас се говори, че сами се теглим обратно във врящия казан на ада? Вероятно това е много стара болест, възникнала в древността с прокобата над ханския род Дуло заради отливането на неръждясващата сплав „славянобългари“, кланетата около покръстването и трагедията на великия Борис– Михаил, благодарение на когото десет процента от населението на Земята пише на Кирилица. Няма съмнение, че и така нареченото петвековно „турско присъствие“ е допринесло много за душевното ни падение. Самият Захари Стоянов констатира с болка в своите записки: „Зад всеки въстанал срещу робството герой стояха по девет предателя“. Съдете сами робство ли е било, присъствие ли е било, и как сме въставали срещу него. После идват кървавите разправи между русофили и русофоби. След тях се нижат войнишкото въстание; деветоюнският преврат и отвращаващото убийството на Стамболийски с покровителството на „Негово Величество“ – царят; удавянето на стотици септемврийски въстаници, натикани без съд в шлепове, затворени и потопени в Дунав; разстрелът на ястребинчетата и гнусните вендети по време на „Народния“ съд. Дали някога ще проумеем, че светло бъдеще се гради с обич, не с мъст? А какво да кажем за демократичното събаряне на стотици паметници; преименуването на улици, площади и градове; погрома над Народното събрание; изхвърлянето на Смирненски, Гео Милев и Вапцаров от учебните програми; ужасяващата престъпност, безработица, проституция

и мизерия; безмилостното политическо хулене и безспирният грабеж на народното доверие от всички партии, от крайно левите до крайно десните? Немея и страдам! Така родината ми кърви през вековете, защото се ненавиждаме и все пак оцелява, защото сме издръжливо – сурово племе. Но въпреки всичко я обичам безмерно. Такава – многострадална ми е още по-скъпа и най-високата чест в моя живот е да бъда неин почетен консул. Да, почетен, а не платен и ще є служа безмълвно с почит до гроб... Накрая, колкото и да ми е неудобно, трябва да призная, че най-дълбоките рани не ми нанесоха страданията по несправедливия свят, нито разпнатата ми родина, даже още по-малко враговете, които се научих да уважавам, а самодивите от неж-

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012

ния пол. Прекалено много се на- л слаждавах на красотата им. Но това беше пагубна наслада, като о опиянението на Икар от красотата на слънцето. Беше нетрайна, в платена със страдание. Не ги укорявам – самодивите. Вината е моя. Наслаждавах се на хубостта им, а не на духа им. И все пак тази наслада ми донесе найщастливите мигове от живота и ме дари с едно умно дете, което изпълни живота ми с неугасваща светлина. Ако можех да го изживея отново, бих го повторил изцяло – същият. Не бих отстранил нищо лошо в него. Без лошо няма хубаво! Но замълчи сърце! Стига съм драскал врели некипели. По-добре като Гагарин, когато се е връщал от Космоса, да ви изпея: „Я люблю тебя жизнь“! Михаил Михайлов 23 Юни 2012

31

Позиция на Обществения съвет по въпросите на отбраната

Диференцираният подход за индексиране на пенсиите е обида за нас

О

32

бщественият съвет по въпросите на отбраната (ОСВО) следи внимателно дискусията във връзка с намеренията, изразени от финансовия министър Симеон Дянков, за увеличаване на пенсиите. Категорично не приемаме варианта хората с по-високи пенсии да получат увеличение, колкото е процента на инфлацията, а за тези с по-ниски – с по-висок процент. За членовете на нашите 25 организации от сферата на отбраната и сигурността това е не само неприемливо, но го приемаме като обида. Категорично сме на становището всички пенсии да бъдат увеличени с еднакъв процент, колкото е процентът на кумулативната инфлация. Ние се присъединяваме към позицията на Българската стопанска камара (БСК), която предупреждава за опасност-

та да се отиде на диференциран подход за индексиране на пенсиите, което и според нея е обида и наказание за хората с по-голям принос към осигурителната система. Най-справедливото е размерът на пенсията да е функция от размера на осигурителните вноски. Напълно сме съгласни със становището на работодателите, че това трябва да е национална, а не правителствена политика, т.е. трябва да се отразява интересите на осигурените лица и да не бъде част от предизборните обещания на кабинета. Разбира се, и това решение на правителството няма да ни удовлетвори в пълна степен. Припомняме част от декларацията, която бе приета на 12.07.2012 г. от Общото събрание на ОСВО, изпратена до институциите и публикувана: „Да се премахнат наложените от години огра-

ничения върху заплати и пенсии, което обрича болшинството от населението, в това число и воините от запаса и резерва, военноинвалидите и военнопострадалите и ветераните от войните на мизерно съществуване, което не съответства на утвърдените европейски норми на живот в една демократична държава, каквато се стреми да бъде Република България.“ Да не забравяме, че вече 12 години болшинството от нашите членове са дискриминирани. На тях им е отнето правото да получават пълния размер на пенсията си, която са заработили, като военнослужещи или служители на обществения ред и сигурността. Обществен съвет по въпросите на отбраната О.р генерал-лейтенант Кирил Цветков, председател

Декларация на ръководството на ЦС на СОСЗР

необходимо е увеличаване на възнагражденията на военнослужещите До президента на Р. България Росен Плевнелиев До председателя на Народното събрание Цецка Цачева До министър-председателя Бойко Борисов Копие до министъра на отбраната Аню Ангелов

Р

ъководството на ЦС на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) изразява своето категорично становище, относно необходимостта от увеличаване на заплащането на военнослужещите. Във връзка с това подкрепяме намеренията на Министерството на отбраната изразени от министъра на отбраната Аню Ангелов, началника на отбраната генерал Симеон Симеонов и заместник-министъра на отбраната Валентин Радев, за повишаване на възнагражденията на офицерите, сержантите и войниците от 1 януари 2013 г. Като хора, които са отдали целия си съзнателен живот на изграждането на Българската армия и на защитата на Родината, сме твърдо убедени, че достойното заплащане на труда е от важно значение за мотивацията на военнослужещите. Особено днес, когато наборната армия остана в годините назад, а професионализмът има своята висока цена. Известно е, че повече от три години

военните заплати не са променяни. В същото време бяха увеличени възнагражданията на държавните служители. Във всички министерства и ведомства се получава допълнително материално осигуряване, а в армията – не. Тази ситуация не може да не влияе негативно на самочувствието на военнослужещите, което впрочем се забелязва и без социологически проучвания. През 2012 и 2013 г. е най-съществената част от военната реформа, която провежда правителството на ГЕРБ. Налага се няколко хиляди военнослужещи да понесат тежестите на промените, променяйки мястото си на служба, търсейки нови домове, работа на членовете на семействата си, детски градини и училища за децата си. Убедени сме, че тези, които, въпреки всичко, останат да служат на Родината, засужават по-високо заплащане. Като член на Международната конфедерация на офицерите от резерва в НАТО – СИОР, и бъдещ нейн президент, СОСЗР вижда, че в годините напред Въоръжените сили ще разчитат изключително много на своя резерв, както за мисии в страната, така и за операции далеч от нашите граници. Набирането на кандидати за доброволния резерв тепърва започва. Смятаме, че не бива да се подценява материалният стимул в този процес. Службата на резервиста също трябва да бъде оценена и

заплатена по достойнство. Обръщаме се към министър-председателя Бойко Борисов и цялото правителство с призив при подготовката и обсъждането на държавния бюджет за 2013 г. да се предвидят необходимите средства за увеличаване на възнагражденията на военнослужещите от 1 януари 2013 г. И то увеличение, което отговаря на тежкия и рисков труд на офицерите, сержантите и войниците от Въоръжените ни сили. Надяваме се, че народните представители ще подкрепят едно такова решение на Министерския съвет. Уверени сме, че сме на едни и същи позиции с президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Плевнелиев. Уверяваме Ви, че с тази декларация ставаме изразител и на желанието на българските военнослужещи, които честно и достойно изпълняват своя дълг. СОСЗР продължава да стои твърдо на позициите на национална военно-родолюбива организация, чиято главна цел е да подпомага укрепването на националната ни сигурност. Част от усилията ни в тази насока е и тази декларация. Ще оценим решенията на Народното събрание и Министерския съвет като национално отговорни, ако призивът ни срещне тяхната подкрепа. ген. лейт. о.р. Стоян Топалов председател на ЦС на СОСЗР

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ. септември 2012