На корицата:
Без название 1990-те, масло, акрил, платно, 73/56 см Cover:
Untited 1990s oil, acrylic on canvas, 73/56 cm
Александър Капричев 1945-2008 Alexander Kaprichev
Ф
игурата на Александър Капричев се ситуира в известна степен малко настрани от магистралните тенденции и процеси в българското изобразително изкуство през последните четири десетилетия на ХХ в. Макар и не съвсем отблизо, имах привилегията да го познавам лично. Беше един от първите варненски художници, с които се срещнах във втората половина на 70-те г. когато започвах да работя самостоятелно в полето на художествената критика. Той съзнателно не се налагаше „силово” на вниманието на публиката, не шумеше с някакви показни или амбициозни изяви. Не-
част, се състои от многобройни рисунки, картини и стенописни произведения. В изложбата, естествено, са представени главно кавалетните му живописни творби. Една от най-характерните особености на художническия натюрел на Александър Капричев се състои в постигнатия баланс между духовното съдържание на образа и изчистените пластични форми, посредством които това съдържание придобива видим изказ. Той никога не се ограничава единствено в полето на чисто пластическата проблематика, не се занимава със самоцелни формотворчески експери-
говото изкуство се разви в пределите на един сякаш твърде личен духовен оазис, без да получи приживе онази степен на социализация, която несъмнено заслужаваше. Може би сред различните фактори и причини за това е и неговият неконформизъм, искреността и честността, с които подхождаше към своето изкуство. Завършил специалност „Стенопис”, Александър Капричев през целия си живот не случайно е бил художник на свободна практика. Това обстоятелство му даде възможност свободно и последователно да отстоява своето кредо без да се налага да прави безпринципни компромиси със себе си. Значителното му творческо наследство, от което в настоящата експозиция виждаме само една
менти. При него всеки щрих, всяка линия или цветно петно, в зависимост от конкретния проблем, решаван в дадена творба, е едновременно структурен елемент на езика, на художествената форма, но заедно с това е свързан и с едно значително по-широко духовно поле. Дълбоките и трайни интереси на автора към поезията и художествената литература като цяло, към музиката и философията, не могат да се считат нито за случайни, нито пък за някакво допълнително „интелектуално” хоби. Напротив – те са интегрална част от формирането и развитието на неговия специфичен пластичен мироглед. Ето защо като един от основните проблеми се очертава проблемът за транспонацията на духовното съдържание в конкретната материална „плът” на изобразителното из-
3
куство. Този проблем, естествено, не е присъщ единствено и само на варненския художник. При него обаче, той приема своеобразни индивидуални решения и форми. В изложбата са показани абстрактни, нефигуративни композиции, които преобладават и тематично, и количествено, голи тела, портрети, тук-там и са включени и някои натюрморти. Творчеството на Капричев обаче се простира отвъд това обичайно иконографско и сюжетно деление, характерно, меж-
4
ду впрочем, за основните насоки на българската живопис през втората половина на ХХ в. Това показва, че идейните и художествените доминанти в неговите платна се „изливат” във визуални образи, които не се поместват в прокрустовото ложе на традиционната жанрова систематика. Дори на пръв поглед се вижда, че в картините преобладават светлите цветови тоналности. Ако трябва да формулираме някаква стилова доминанта, това е лиричната абстракция, съчетана по привидно парадоксален начин с елементи на абстрактния експресионизъм. Вътрешният ориентир на по-голямата част от живописните опуси на Александър Капричев, според мен, е опозицията и взаимодействието между силите на привличането и оттласкването, между абстрактното и фигуративното начало. Мисля, че тази своеобразна „дуалност” е скритата, неафиширана основа на голяма част от неговите картини, особено на нефигуративните. „Бинарните” опозиции, формулирани като хармония/конфликт, преливане/контраст и т.н. са онези едновременно и мирогледни, и пластически, формални елементи на синтаксиса на неговите картини, чрез които се реализира органиката на визуалния образ и неговото въздействие върху зрителя. Картините са изпълнени с цветни структури и петна, понякога геометризирани, по-често недетерминирани. Линията, в повечето случаи, притежава автономна, архитектонична функция, свободно разлятото цветово петно понякога придобива характера на импровизационно и виртуозно изваян йероглиф, друг път е оставено на капризите на случайността. Колкото и банално да прозвучи, примерът на Александър Капричев ни припомня онези случаи, при които за сетен път се убеждаваме, че нерядко истински и по достойнство можем да оценим един художник едва след неговата смърт. В това отношение подобни изложби са неоценими. Въпреки че настоящата няма изчерпателен ретроспективен характер, все пак тя дава достатъчно добра представа за облика на този изключително талантлив, проблемен и оригинален автор. В този смисъл експозицията, освен дължимото към паметта на Александър Капричев, се очертава и като важен принос към все още ненаписаната история на българското изобразително изкуство през ХХ в. проф. Чавдар Попов доктор на изкуствознанието
5
Х
удожникът Александър Капричев (1945-2008) остави голямо по обем и значимост творчество, включващо живописни платна, акварели, графики, рисунки и проекти за монументални творби, стенопис, гоблени, както и текстове с размисли и прозрения за живота и изкуството. Неговите творби, намиращи се в България и в Англия, са доказателство за неоспоримия му талант. Той обаче е сред малцината варненски художници, чието изкуство е все още непроучено и непознато в хронология. Тепърва предстои да бъдат формулирани особеностите на стила му и да се разбере значението на неговото творчество. Неоспорими негови достойнства са задълбоченият интерес към пространството, както и разработването на изобразителния и психологическия смисъл на основните живописни изразни средства за форма и цвят, в духа на модернизма. Сашо Капричев, както го наричахме, приятелите и колегите му, бе пряк участник в новаторските за изкуството на 80-те години на ХХ век естетически и концептуални процеси, които се развиваха в ателиетата на варненските творци от бившата фабрика „Вулкан”. През този период, варненският кошер от ателиета се бе превърнал в истинска легенда, като място, обител на свободния творчески дух на художниците. Структурната цялост на живописните произведения на Александър Капричев е изградена върху „алюзията или впечатлението от преживяно време или времето, което е в развитие” (както се изразява самият художник в един от своите есеистични текстове), но има кодови опорни точки в реалността. Те са тези, които отключват въображението му и го правят невероятно чувствителен и различен към конкретната художествена задача. Художникът работи с лекота във всички жанрове на кавалетната и декоративномонументалната живопис. В композициите си, било абстрактно-геометрични или абстрактни с фигурални елементи, принадлежащи към асоциативно-метафоричното или абстрактно-поетичното направление,
6
той е в състояние да постигне в пластичния си подход, както геометричната твърдост на „живописните повърхности, осъразмерени с квадрати или правоъгълници, пресечени с множество наклонени и диагонални прави” (пак по Ал. Капричев), така и колоритната мекота на живописта, граничеща с ефирност в „която присъствието на светлината е запомнящо се” (отново според израз на художника). Посредством сложната игра с цвета и формата, в пространството на картините му се редуват материално плътните, тежки обеми на форми, очертани със силен контур, с прозирните петна, положени фино, легнали като цветни сенки в белотата на платното или листа. Това прави творчеството му, в различните му периоди, богато на рефлексии към теченията на постмодернизма. В 80-те години тези рефлексии са главно към кубизма и към абстрактния експресионизъм, в 90-те години - към чистата абстракция, към конструктивизма, супрематизма и поетическата реалност. Последните десет години от творчеството на Александър Капричев са посветени изцяло на абстракцията, в която той открива пространството за своите преживявания. Това е изобразителното поле на емоциите, в което рефлектират творческата му енергия и интелект. В произведенията си той често вплита монограма на своето име и го превръща в символ, като го комбинира с цифри, с определен нумерологичен смисъл. Изобразителното пространство е структурирано с ясна геометрия на линиите и формите и е в сакрална симбиоза с цвета, носител на светлината. Цялостното впечатление от творбите на Александър Капричев е, че те са повече от абстракция, защото отиват отвъд формалното отношение на цвят и форма. Те разкриват своето послание и ни подтикват да ги разчетем словесно или визуално, да усетим емоцията, обикновено закодирана в названието или в символиката на знаците, формите и цветовете. И тогава, посредством вглъбения поглед в картините, можем да се докоснем до дълбоката им поетика, да
провидим, зад абстракцията, богатство от мисли. Тази индивидуална стратегия на символа в решаването на пластическите проблеми в творчеството на Александър Капричев допринася диалогът с неговото изкуство да продължи във времето. В настоящата ретроспективна изложба на Александър Капричев, организирана в Художествената галерия на гр. Варна, по повод на 65-тата годишнина от рождението му, са представени общо 126 творби – живопис, рисунки, акварели, проекти за стенописи, гоблени. Три от картините са от фонда на Градската художествена галерия във Варна, а останалите са предоставени от семейството на художника. По този начин изложбата дава рядката възможност да бъдат видени едновременно и голям брой неизвестни досега негови произведения. Експозицията е организирана като хронологичен екскурс в цялостното творчество на художника, като започва с неговите първи творби след завършването на Художествената академия в София и стига до зрелия му период и последвалото му заминаване в Англия (1997-2006). Изложените творби се отличават с качествата на колорита и с оригиналността си. Колекцията е комплектована от произведения, които са останали в ателието му във „Вулкан” до неговото разрушаване – печално събитие, на което заедно с колегите си от останалите ателиета, в една или друга степен стана жертва и Александър Капричев. Така изложбата се явява в известен смисъл и органична част от изкуството, създавано десетилетия наред в този уникален Арт център, останал за съжаление само в спомените и историята ни. Непосредствено преди заминаването на Александър Капричев в чужбина, в Художествената галерия на гр. Варна, през 1996 год., бе организирана негова самостоятелна изложба. Независимо че тя бе добре приета, в известен смисъл авторът не беше интерпретиран с неговата специфика и не получи онова признание, на което тогава и малко по-късно се радваха други художници от неговото поколение. Александър Капричев имаше своя позиция, извоювана с умението да мисли, да чувства и да работи като свободен творец. От друга страна, той бе сред
малцината съвременни наши творци, които намериха артистичните средства, с които да съизмерят своето изкуство с големите европейски постижения. Значителна част от неговото обемно творчество е в чужбина, предимно в лични сбирки. Това, което е останало в България и може да се види в изложбата, е изключително като богатство на пластическата проблематика на един живописен възглед. В него няма наподобителство и разказ, а едно чисто емоционално въздействие, близо до това на музиката и поезията, изкуства, резониращи в пространството на картините, в духовно измерение с визиите. И това придава на живописта му неповторимо лично вълнение, което носи със себе си истините за принципите и смисъла в един творчески изживян живот, изпълнен с повратности и с високи стремежи.
Познавам Сашо Капричев от дълги години, гледам последната му снимка, с пурата и с леко ироничната усмивка, и чувам неговите неизречените думи, които ни настигат във времето, от ръкописите му: Повечето неща, които записа Представляват Погледът „навън”. А духът в какво ще се огледа?! Последва някаква усмивка И подаването на ръка. Запомних изражението на Очите. За ръката по пръстите Съдех. Написах с почит към твореца Пламена Димитрова, изкуствовед в НХГ
7
Кратки биографични бележки Александър Капричев е роден в гр. Варна през 1945 година. Завършва средното си образование във IIра Гимназия, Варна, а през 1975 г. се дипломира в Художествената академия в София, специалност „Стенопис”, в класовете на проф. Георги Богданов и проф. Мито Гановски. След завършване на Академията, работи като художник на свободна практика в едно от ателиетата, изградени в бившата фабрика „Вулкан” във Варна. През 1976-1978 е избран за председател на Ателието на младите художници (AМХ), Варна, а от 1980 г. е член на СБХ. От 1999 до 2006 година живее и твори във Великобритания, в ателиетата на Индипендънт Студиос, в Лестър и в Бирмингам. През 2006 год. се завръща във Варна, с нови творчески планове и с намерениe за организиране на ретроспективна изложба, осуетени от внезапната му кончина през 2008-а. Александър Капричев твори в областта на кавалетната и на декоративно-монументалната живопис. Автор е на голям брой живописни платна, акварели, графики и рисунки, а така също и на няколко проекта за монументални творби, стенопис, стъклопис и гоблени, които в стилово отношение могат да бъдат отнесени към лиричната абстракция или към абстрактния експресионизъм. Александър Капричев, обаче, черпейки от традициите на националното и на световното изкуство, които изучава задълбочено, изгражда свой индивидуален, ясно отличим стил. Участва със свои картини в Изложба на варненските художници в Сарагоса, Испания (1993) ; Самостоятелна изложба, ХГ „Борис Георгиев”, Варна (1996) ; Биенале на графиката, Варна (1997, 1999) ; Арт панаир „ Импресия”, Пловдив (1997, 1999) ; Мол Галъри, Годишна изложба на Кралското общество на акварелистите, Лондон (2000) ; Годишни изложби на Индипендънт Студиос, Великобритания (2002, 2003, 2004, 2005). Негови произведения са притежание на Градската художествена галерия, Варна и на частни колекции.
8
Brief biography Alexander Kaprichev was born in Varna in 1945. He graduated from the Second High School of Varna and then, in 1975, from the Academy of Arts, Sofia, having specialised in Mural painting under prof. Georgi Bogdanov and prof. Mito Ganovski. After graduating from the Academy, he started as a freelance artist in one of the studios at the former “Vulkan” factory in Varna that had been turned into artists’ studios. From 1976 – 1978 he was Chair of the Varna Society of Young Artists and in 1980 became a Member of the Union of Bulgarian Artists. Between 1999 and 2006 Alexander lived and worked in Great Britain, joining the Independent Studios in Leicester and Birmingham. Then, in 2006 he returned to his home town of Varna planning new creative work and with the intention of putting on a retrospective exhibition of his work, which unfortunately, he was unable to see through due to his sudden death in 2008. Alexander Kaprichev‘s art comprises fine art paintings and decorative-monumental works. He has left a considerable legacy of paintings, watercolours, drawings, etchings and monumental art projects, including murals, stained glass and tapestries. His style, if we attempt to define it, is related to lyrical abstraction and abstract expressionism. However, drawing on Bulgarian and world art traditions, which he studied in considerable depth, Alexander created an individual and discernible style that was also distinctively his own. During his lifetime, his work was shown at: Group exhibitions of Varna artists in Saragossa, Spain (1993); a one-man show at Varna City Gallery “Boris Georgiev” in 1996; Print Biennale, Varna, 1997, 1999; Art Fair “Impression”, Plovdiv (1997, 1999); Mall Galleries , Royal Institute of Painters in Water Colours, London, (2000); Annual exhibitions of Independent Studios in Great Britain (2002, 2003, 2004, 2005). Examples of his work are in the possession of Varna City Gallery and in various private collections.
A
lexander Kaprichev is a figure positioned to a certain extent parallel to the mainstream trends and processes of Bulgarian fine art that occurred during the last four decades of the 20th century. I had the privilege of knowing him personally, though regrettably not so well. He was one of the first Varna artists whom I met during the second half of the 70s, when I set off independently to make it as an art critic. He deliberately avoided imposing definitively his presence on the public consciousness, or making the headlines with ostentatious and ambitious appearances. His art developed within the boundaries of a seemingly rather individual spiritual oasis, without receiving in his lifetime the level of recognition that undeniably he deserved. Most probably, among the various factors we can identify, is his lack of conformity, as well as the candid and honest approach he had towards his own art. Having graduated in “Mural Painting” from the National Academy of Arts, Alexander Kaprichev was throughout his life a freelance artist, which is no coincidence. The latter circumstance had created the opportunity to express freely and consistently his credo, freeing him from compromising unethically between both his mind and endeavors. The significant legacy of his art, of which in the current exhibition we can see just a part, comprises numerous drawings, etchings, lithographs, watercolours, paintings, murals and tapestries. The exhibition, for obvious reasons, features mainly his drawings and paintings. One of the most characteristic, distinctive features of Alexander Kaprichev’s artistic style is the balance he achieved between the intellectual content of the imagery and the clearly defined artistic forms through which the content was visually expressed. He never limited himself in the field of purely artistic problems, nor indulged in formative creations and experiments for their own sake. For him every stroke, every line or coloured surface, re-
lates to the specific problem to be tackled in a particular painting, thus being simultaneously a structural component of the language of expression, of the artistic form, and along with that being connected to a significantly broader intellectual sphere. The deep and enduring interest of the artist in poetry and literature generally, in music and philosophy, can neither be accidental nor as an additional sort of ‘intellectual’ pastime. On the contrary – they are an integral
part of the shaping and development of his specific artistic world. Therefore, one of the major issues is conveying the intellectual content into the defined material tissue of his pictorial art. This problem, naturally, is not only innate for this particular Varna artist. In his art, however, it takes on discernible individual solutions and forms. The exhibition comprises abstract, non-figurative compositions, which are predominant in view of their subjects and number, included are also some nudes, portraits and few still life compositions. Kaprichev’s art, however, spreads beyond the usual iconographic and subject matter division, typical, among other things, of the
9
fundamental trends of Bulgarian fine art of the second half of the 20th century. This shows that the ideas and key artistic themes in his paintings, ‘poured’ out into visual images, do not quite conform to the traditional interpretation of the Procrustean bed and the genres systematic order. Even at first glance, it is obvious that bright colour schemes predominate in his pictures. If we are to identify a dominant style, it is lyrical abstraction, blended, by seemingly paradoxical means, with abstract expressionism. In my view, the deep resonance of the greater part of Alexander Kaprichev’s artistic opus is the contrast and interaction between the forces of attraction and retraction, between the abstract and the figurative principles. I believe this specific “duality” is the hidden, subtle core of the majority of his paintings, particularly of the nonfigurative ones. The binary contrasts, formulated as harmony versus conflict, hue-blending versus contrast and so on, are those simultaneously intellectual and artistic, formative elements of the syntax of his pictures, by which means the essence of their visual expression is achieved, as well as their impact on the receptive observer. The pictures are composed of coloured structural surfaces, sometimes geometric, more frequently undetermined. The line in most cases bears an autonomous, architectonic function, the freely splashed coloured surface sometimes acquiring the characteristics of an improvised but masterly painted hieroglyph, while at other times it is left to the whims of the moment. Although it might sound a truism, the example of Alexander Kaprichev reminds us of those cases which teach us time and time again, that it is quite common to appreciate the true merit of an artist only after his death. Therefore, retrospective exhibitions such as this are precious. Despite the fact that the current exhibition is perhaps not truly retrospective in context, it nevertheless provides a good impression of the world of this extremely talented, quizzical and original creative spirit. Therefore, this exhibition, in addition to honouring the memory of Alexander Kaprichev, also makes a considerable contribution to Bulgarian 20th century visual art, the full history of which remains to be written. Prof. Chavdar Popov Doctor of Art Studies
10
A
lexander Kaprichev (1945-2008) is an artist who has left a considerable and significant legacy, comprising paintings, drawings and monumental art projects – murals and tapestries – as well as writings that reveal his attitude to and reflections on life and art. His artwork, both in Bulgaria and England, is testimony to his undeniable talent. Nevertheless, he is among the very few Varna artists whose creative work has not yet been studied thoroughly and chronologically. In its entirety, his art is not framed within the typical classifications accepted hitherto. To appreciate fully his art, the specific features of his particular style and approach must now be identified uniquely as his own. An undisputed merit, for example, is the artist’s deep interest in the pictorial space, as well as his rendering of artistic and psychological meaning to the fundamental methods of expression concerning form and colour within the spirit of modernism. Sasho Kaprichev, as we, his friends and colleagues, called him, had been part and parcel of the innovative trends in art in the 80s, a key exponent of the aesthetic and conceptual tendencies that developed in the studios of the Varna artists who worked alongside each other in the former “Vulkan” factory. During that time the Varna ‘hive’ became legendary, a truly creative habitat for the artists’ individual and collective free spirits. Within this environment, the structural entirety of Alexander Kaprichev’s artwork is built upon “the allusion or the imprint of time as an experience, or time as a progression” (words put down on paper by the artist himself). Moreover, it has coded fundamental ideals in reality itself. Those ideals set his imagination free, while making him incredibly sensitive, bringing diverse approaches to each artistic issue. The artist is thereby at ease working in any of the genres of fine and decorative-monumental art. In his compositions, whether abstract-geometric, or abstract with figurative elements, related to either the associative-metaphorical or the abstract-poetical tendencies, he is capable of achieving through his chosen specific medium, according to the artist himself “strong geometry of the coloured surfaces of sized squares or rectangles, crossed by a multitude of slashed and diagonal lines.” This, certainly, is achieved on the one hand - but on the other, the soft pallet of colours in the paintings also touches upon a certain ethereality, in which “the presence of light is very much called to mind“ - again, the words of the artist himself. By means of a complex play of colour and shape, the space in his paintings is inhabited by solid, heavy plas-
tic shapes, outlined with intense contour with transparent areas, painted thinly, lying like coloured shadows cast against the whiteness of the paper or canvas. This makes his artwork of any period rich in reflection of individual trends in post-modernism. For example, in the 80s they tended towards cubism and abstract expressionism, while in the 90s, towards pure abstraction, constructivism, suprematism and poetic reality. The last ten years of Alexander Kaprichev’s creative work were devoted entirely to the abstraction in which he finds the space to express his own life experience. That is, the pictorial area of emotions where one finds the reflection of creative energy and intellect. In some of his paintings, he has skillfully woven a monogram of his name turning it into a symbol in combination with numbers, which carry certain numerological meaning. The pictorial space is structured with clear geometry of line and shape and is in spiritual symbiosis with the colours that bring in light. The overall impression of Alexander Kaprichev’s art is that it goes beyond abstraction, a step further from the formative relation between colour and shape. It reveals their messages and thus urges us to ‘read’ them, either verbally or visually, to feel the emotion, usually coded in the title or the meaning of the symbols, shapes and colours. When examining the paintings, we can touch upon their profound poetry, to see hidden behind the abstraction a wealth of thoughts. This individual strategy of using symbols to solve purely artistic problems creates, within Alexander Kaprichev’s art, a kind of dialogue with his creativity which is set to continue over time. The present retrospective exhibition of Alexander Kaprichev’s work in Varna City Gallery is in memory of the artist, 65 years after his birth. It comprises 126 works – paintings, drawings, watercolours, projects for murals and tapestries. Three of the paintings belong to Varna City Gallery, while the rest belong to the artist’s family. Thus the exhibition provides a rare opportunity to view a significant number of previously unseen works. The exposition follows a chronological order starting with his early paintings immediately after his graduation from the Academy of Arts in Sofia and continues to his final and more mature period, just before he left for England (1999-2006). The artwork displayed impresses with the colour schemes and the artist’s original approach. The collection comprises paintings from his studio in the “Vulkan” factory. When the latter was demolished it was, indeed, a very sad and poignant moment with the artists - including Alexander Kaprichev
11
himself - left feeling betrayed. Therefore, this exhibition is, to an important degree, inseparable from the art scene of those years: A tribute to an art centre that remains only in the history books. Alexandeer Kaprichev achieved notable respect for his ability to think, feel and work freely. He was also among the few contemporary artists who found the means to live up to the highest values of European artistic achievement. A considerable number of his paintings are abroad in private collections. What is left in Bulgaria, can be seen in this exhibition. It reveals an extraordinary richness of colour and artistic dexterity as well as the artist’s unique point of view. His art is engendering considerable emotional impact that is, indeed, close to that of music, poetry and the performing arts, similarly resonating within his paintings and spiritually connecting with such perceptions. This renders a unique, personal excitement that carries with it the truths and principles as well as the underlying meaning of a life lived creatively, as well as to the full in terms of its vicissitudes and aspirations. I knew Sasho Kaprichev for many years and looking at one of his last photos, with some irony in his smile and a cigar in his mouth, I hear his unspoken words, emerging from his writings, catching up with us and with time: The notes you put to paper represent The glance “beyond” And where shall the soul see its reflection? A shadow of a smile followed A hand was stretched out The expression of the eyes, I remember The hand I judged for its… …Fingers Written in honour of a creative spirit Plamena Dimitrova Art critic, National Gallery of Fine Art
Ателие 1978-80 маслени бои, платно, 100/80 см
Studio 1978-80, oil on canvas, 100/80 cm
13
Сашко 1982-83, маслени бои, платно, 100/100 см
14
Sashko 1982/83, oil on canvas, 100/100 cm
Бедствие 1980, маслени бои, платно, 50/70 см
Disaster 1980s, oil on canvas, 50/70 cm
15
Без название 1972, маслени бои, платно, 120/98 см
16
Untitled 1972, oil on canvas, 120/98 cm
Без название 1975-77, маслени бои, платно, 82/92 см
Untitled 1975-77, oil on canvas, 82/92 cm
17
Без название 1980-те, маслени бои, платно, 92/82 см
18
Untitled 1980s, oil on canvas, 92/82 cm
Без название 1980-те, маслени бои, платно, 49/49 см
Untitled 1980s, oil on canvas, 49/49 cm
19
Без название 1980-те, маслени бои, платно, 49/49 см
20
Untitled 1980s, oil on canvas, 49/49 cm
Музи 2008, маслени бои, платно, 49/49 см
Muses 2008, oil on canvas, 49/49 cm
21
Без название 1980-те, маслени бои, платно, 47/54 см
22
Untitled 1980s, oil on canvas, 47/54 cm
Без название 1980-те, маслени бои, платно, 82/100 см
Untitled 1980s, oil on canvas, 82/100 cm
23
Пианото 1980-те, маслени бои, платно 128/125 см
24
The Piano 1980s, oil on canvas, 128/125 cm
Без название 1980-те, маслени бои, платно 49/49 см
Untitled 1980s, oil on canvas, 49/49 cm
25
Без название 1980-те, маслени бои, платно 49/49 см
26
Untitled 1980s, oil on canvas, 49/49 cm
Пoлет 1980-те, маслени бои, платно, 55/46 см
Flight 1980s, oil on canvas, 55/46 cm
27
Без название 1980, маслени бои, платно 55/46 см
28
Untitled 1980s, oil on canvas, 55/46 cm
Без название 1975-77, маслени бои, платно, 82/92 см
Untitled 1975-77, oil on canvas, 82/92 cm
29
Без название 1980, маслени бои, платно 50/39 см
30
Untitled 1980s, oil on canvas, 50/39 cm
Късче небе 1980-те, маслени бои, платно, 100/100 см
A Piece of Sky 1980s, oil on canvas, 100/100 cm
31
Ателие 1980-те, маслени бои, платно 80 х 120 см
32
Studio 1980s, oil on canvas, 80 x 120 cm
Триптих 1980-те, маслени бои, платно, 144/185 см
Тriptych 1980s, oil on canvas, 144/185 cm
33
Без название 1980-те, маслени бои, платно, 185/ 142 см
34
Untitled 1980s, oil on canvas, 185/142 cm
Без название 1982-86, маслени бои, платно, 185/154 см
Untitled 1982-86, oil on canvas, 185/154 cm
35
Ателие 1979/80, маслени бои, платно, 142 х 196 см
36
Studio 1979-80, oil on canvas, 142 x 196 cm
Ателие 1979/80-те, м.бои, платно 142/192 см
Studio 1979-80, oil on canvas, 142 /192 cm
37
Муза 1990-те. маслени бои, акрил, платно, 64/81 см
38
Muse 1990s, oil, acryl on canvas, 64/81 cm
Без название 1988-90, маслени бои, платно 128/155 см
Untitled 1988-90, oil on canvas, 128/155 cm
39
Без название 1980-те, маслени бои, акрил, платно, 92/73 см
40
Untitled 1980s, oil, acrylic on canvas, 92/73 cm
Импровизация 1985, маслени бои, платно 157 /113 см
Improvisation 1985, oil on canvas, 157/113 cm
41
Без название 1990-те, смесена техника, хартия, 70/50 см
42
Untitled 1990s mixed media on paper, 70/50 cm
Без название 1990-те смесена техника, хартия, 70/50 см
Untitled 1990s, mixed media on paper 70/50 cm
43
Без название 1990-те, смесена техника, хартия, 50/70 см
44
Untitled 1990s mixed media on paper, 50/70 cm
Без название 1990-те, смесена техника, хартия, 50/70 см
Untitled 1990s, mixed media on paper, 50/70 cm
45
Без название 1990-те, смесена техника, хартия, 50/70 см
46
Untitled 1990s, mixed media on paper, 50/70 cm
Без название 1990-те, смесена техника, хартия, 50/70 см
Untitled 1990s, mixed media on paper, 50/70 cm
47
Самотникът говори 1976-80, смесена техника, хартия, 100 х 70 см см
48
The Loner Speaks 1976–80, mixed media on paper, 100 /70 cm
Самотникът говори 1976-80, смесена техника, хартия, 100 х 70 см
The Loner Speaks 1976–80, mixed media on paper, 100 /70 cm
49
Без название 1990-те, смесена техника, хартия, 50/70 см
50
Untitled 1990s, mixed media on paper, 50/70 cm
Без название 1990-те, смесена техника, хартия, 70/50 см
Untitled 1990s, mixed media on paper, 70/50 cm
51
Без название 1980- те, смесена техника, хартия, 100/70 см
52
Untitled 1980s, mixed media on paper 100/70 cm
Без название 1990-те, смесена техника, хартия, 50/70 см
Untitled 1990s, mixed media on paper, 50/70 cm
53
Без название 1980-те, смесена техника, хартия, 50/70 см
54
Untitled 1980s, mixed media on paper, 50/70 cm
Без название 1976-80, смесена техника, хартия, 100/70 см
Untitled 1976-80, mixed media on paper, 100/70 cm
55
Музикална абстракция II смесена техника, хартия, 100 x 70 см
56
Мusic abstraction II mixed media on paper, 100 x 70 cm
Музикална абстракция III смесена техника, хартия, 100 x 70 см
Мusic Abstraction III mixed media on paper, 100 x 70 cm
57
Без название 1990-те, смесена техника, хартия, 50/70 см
58
Untitled 1990s, mixed media on paper, 50/70 cm
Градински фунийки 1998, смесена техника, платно, 65/55 см
Garden cornets 1998, mixed media canvas, 65/55 cm
59
Без название 1980-те, маслени бои, платно 131/131 см
60
Untitled 1980s, oil on canvas, 131/131 cm
Без название 1990-96, смесена техника, платно, 92/82 см
Untitled 1990-96, mixed media on canvas, 92/82 cm
61
Без название 1990-96, смесена техника, платно, 92/82 см
62
Untitled 1990-96, mixed media on canvas, 92/82 cm
Без название 1990-96, смесена техника, платно, 62/55 см
Untitled 1990-96, mixed media on canvas, 62/55 cm
63
Без название 1990-96, смесена техника, платно, 62/55 см
64
Untitled 1990-96, mixed media on canvas, 62/55 cm
Без название 1990-96, смeсена техника, хартия, 100/70 см
Untitled 1990-96, mixed media on paper 100/70 cm
65
Каприз 1997-98, маслени бои, акрил, платно, 50/38 см
66
Caprice 1997-98, oil, acrylic on canvas, 50/38 cm
Без название 1997-98, маслени бои, акрил, платно, 50/78 см
Untitled 1997-98, oil, acrylic, on canvas, 50/78 cm
67
Без название края на 1990-те, смесена техника, платно, 48/46 см
68
Untitled 1990s, mixed media on canvas, 48/46 cm
Без название 1990-98, маслени бои, акрил, платно, 73/56 см
Untitled 1990-98, oil, acrylic on canvas, 73/56 cm
69
Без название 1990-98, маслени бои, акрил, 74/55 см
70
Untitled 1990-98, mixed media on canvas, 74/55 cm
Тишина 1990-те, маслени бои, акрил, платно, 74/55 см
Silence 1990s, oil, acrylic on canvas, 50/78 cm
71
Без название 1990-98, маслени бои, акрил,73/56 см
72
Untitled 1990-98, mixed media on canvas, 73/56 cm
Соната 1996, маслени бои, акрил, платно, 73/56 см
Sonata 1996, Oil, acrylic on canvas, 73/56 cm
73
Лято 1996-98, маслени бои, акрил, платно, 73/56 см
74
Summer 1996, oil, acrylic on canvas,73/56 cm
Зима 1996-98, маслени бои, акрил, платно, 73/56 см
Winter 1996-98, oil, acrylic on canvas, 73/56 cm
75
Без название 1990-96, смесена техника, платно, 62/55 см
76
Untitled 1990-96, mixed media on canvas, 62/55 cm
Калейдоскоп 1996-98, маслени бои, акрил, платно, 73/56 см
Kaleidoscope 1996-98, oil, acrylic on canvas, 73/56 cm
77
Без название 2008, маслени бои, платно, 45/35 см
78
Untitled 2008, oil on canvas, 45/35 cm
Отнасях се с Известна носталгия Отминалото рисуваше По-добре редящите се Пасторали! Не разбирах как Новото отнемаше по Нещо от всичко, Което мислех за свое! Готическите постройки Завършени в тишината На своето предназначение Не знаеха дали са повод Или същност! Отекващият звън, Отмерените стъпки И ясния профил на Добре изваяно лице! Играта на живо с подобие, Някакво Намираше завършек! Определенията съществуват, И по-добра равнопоставеност, Не можах да намеря. Извиквах радостта А тяСе бавеше! Априори на тъждественото Генезис на съждението “Спомоществуватели” Личността поглежда, или Познава други личности Личността е част от Другите! Личността е огледало за Известен Период!
Бихме искали да изкажем благодарност на куратора на изложбата, Ванко Урумов, за всеотдайността му, на проф. Чавдар Попов за задълбочения и прецизен поглед към творчеството на Александър Капричев, както и на изкуствоведката Пламена Димитрова. На фотографите, Александър Николов, който засне всички творби във Варна и Пийтър Скот, който не само засне кадрите в студиото в Англия, но спечели Алекс, който му се довери и разреши да бъде сниман по време на работа в ателието. Специални благодарности дължим и на колегите и приятелите на Александър Капричев, които помогнаха изключително много, за първоначалния подбор и датирането на творбите, както и на всички, които допринесоха за организирането на изложбата, съставянето и отпечатването на настоящия каталог. От семейството на художника Acknowledgements First and foremost our thanks are due to the curator of the exhibition, Vanko Urumov, for his whole hearted devotion, to Prof. Chavdar Popov, for his thorough review, as well as to Plamena Dimitrova for all her efforts . For the photographs, Alexander Nikolov who photographed all works in Varna and Peter Scott who not only took the photographs in the studio in the UK, but he won Alex over, to be let in to shoot while he was working. Special thanks are also due to Alexander’s closest colleagues and friends, who, with their knowledge of his works, gave invaluable help over the initial selection and dating of the paintings, as well as to all those who assisted in the putting on of the exhibition and the compilation of this catalogue. The Artist’s family
Куратор: Ванко Урумов директор на Художествена галерия - Варна Фотографи: Александър Николов и Питър Скот Редактори: Румяна Станчева (български) Робърт Кларк, Ани Кей (английски) Превод: Милица Капричева Оформление: Емил Спасов Отпечатано в печатница КОРС, Варна © Всички права запазени Curator: Vanko Urumov Director of Varna City Art Gallery Photographs: Alexander Nikolov and Peter Scott Editors: Rumyana Stancheva (Bulgarian) Robert Clark, Annie Kay (English) Translation: Militsa Kapricheva Catalogue design: Emil Spasov Printed in Varna, Bulgaria by KORS Ltd. © The artist’s estate and the authors