Alexander Kaprichev Digital Brochure by Chianciano Art Museum

АЛЕКСАНДЪР КАПРИЧЕВ Познат и непознат

ALEXANDER KAPRICHEV Both Known and Unknown

Чавдар Попов

АЛЕКСАНДЪР КАПРИЧЕВ Познат и непознат

Chavdar Popov

ALEXANDER KAPRICHEV Both Known and Unknown

2013 Корица: БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, платно, 121 х 110 см / Cover: UNTITLED, 2004-05, acrylic on canvas, 121 x 110 cm

ALEXANDER KAPRICHEV BOTH KNOWN AND UNKNOWN The history of fine art in Bulgaria from the second half of the 20th century, or, more precisely, from the year 1989, which marked the milestone between two socio-political systems, remains to be written. Pulled between the former canon and the current chaotic state, almost completely devoid of criteria, our art history and art critics still owe the public a complete, in-depth, objective and unbiased analysis of artistic developments in our recent past. In relation to this matter among the numerous issues that have been outlined, one features the updating, or rather the bringing out from partial or complete oblivion of certain names without which the history of our contemporary art would in many respects be fractured and therefore quite incomplete and one-sided. I am convinced that one of those names is Alexander Kaprichev. He occupied quite a distinct place in our artistic culture. He can be positioned to a certain extent outside the mainstream trends of the last four decades of the 20th century. Along with that though, in his work we can certainly trace all those concerns and trends which comprise some of the most important, and moreover, avant-garde features of the outlook of the Bulgarian plastic arts from the end of the last and the beginning of the new century. Under certain historical and cultural paradoxes which characterized the later period of socialism, Alexander Kaprichev was simultaneously in and out of the then current processes in painting and graphic art. This dual position, I think, represents a specific Bulgarian phenomenon but along with that finds certain analogies with art from the same period in other former socialist countries. Duality was characteristic of those artists who, for a variety of reasons, did not fully accept the rules of the game of the socialist era but at the same time aimed, legitimately and rightly, at complete and adequate realization of their ideas. During the democratic development of the country at the end of the last and the beginning of the present century, the creative work of our artist achieved and expressed some of the tendencies of the contemporary, universal artistic movements rather than those conventional norms and clichĂŠs that were conspicuously present in our art. That was the time during which he took his first steps in proving himself as an artist. In his lifetime, Alexander Kaprichev quite deliberately did not impose himself intrusively or egocentrically on the public attention, did not generate much publicity, typical then of some of his fellow artists, with their exhibitionist or over-ambitious appearances. His art developed within the boundaries of a rather individual, spiritual oasis, without receiving in his lifetime the level of recognition that undeniably he deserved. Most probably, among the various factors and reasons is his lack of conformity, his candid and honest approach towards his own art, as well as his inward search and capability of creative concentration. Born on 3rd August 1945 in Varna, from an early age he showed unusual ability and interest in drawing. Without having any family or lineal examples or models, he made his way into the world of art thanks to the strength of his innate talent following the deep, irreversible inward need that Vasilii Kandinski referred to once. Alexander Kaprichev graduated in Mural Painting from the National Academy of Arts in 1976. There had been no doubt in his mind from the very start, about what he would consequently engage in. It is no coincidence that throughout his life he was a freelance artist, unattached to the so-called â&#x20AC;&#x2DC;distributionâ&#x20AC;&#x2122; (at that time, to enlighten the younger generation of readers, that was the term for assigned work placement for the newly graduated specialist in all areas of practice) to subordination or collectivism. Those circumstances made it possible for him to withstand and consistently pursue his beliefs without being forced to make unscrupulous compromises. In my view, considering some of the most prominent features of his creative work, defending his individual freedom was for him the most paramount condition in order to fulfil his intentions and plans, and to unfold his significant creative potential. The impressive legacy of the artist, which is yet to be chronologically and thoroughly classified, and most probably exhibited, comprises numerous drawings, graphic

prints, watercolours, tempera, pastel, oil and acrylic works, monumental works, projects for murals, stained glass and tapestries. It is quite apparent, even from this enumeration that Alexander Kaprichev belongs to those artists who test their skills in varied ways and media, not enslaved by the limits shaped in professional circles or influenced by the special needs of the art market. It is impossible at this stage, and probably not necessary, to trace his creative work step by step in detailed and strict chronological sequence. That, it appears to me, is due to two main reasons. Firstly, we should point out the circumstance that the artistâ&#x20AC;&#x2122;s legacy is kept in different places, divided between Bulgaria and England, where he lived for a long period of time towards the end of his comparatively short life. Secondly, Kaprichev was one of those artists who did not keep within or opt for a strict linear sequence in their aesthetic and artistic evolution. He searched actively, experimented, and went bravely into varied kinds of techniques of the plastic arts, frequently going back with the single aim of expanding and opening for himself new creative horizons. Along with the variety of genre and aspects of his various opuses, this more sine-like than lineal evolution defines certain quite significant characteristics of the attitude and nature of our artist.

СТЪЛБАТА, 2002/03, масло, акрил, платно, 152 х 137 см THE LADDER, 2002/03, Oil/Acrylic on canvas, 152 x 137 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2005, масло, акрил, платно, 147 x 137 cм UNTITLED, 2005, Oil/Acrylic on canvas, 147 x 137 cm

Parallel to that we should keep in mind that his creative work was much influenced by his immediate contact with world art. Having started to make his way as an artist within the conditions of a comparatively limited territory, closed to and poor in objective and worldwide information about the contemporary visual-plastic arts, towards the end of his days, Alexander Kaprichev had truly become a ‘convertible artist’, part of the contemporary global and upcoming artistic processes. That came quite naturally – he had always been open both to the new movements and the fine art heritage. His first creative works correspond in their style, themes and genre characteristics to the knowledge acquired at the Arts Academy. Together with that though, from the beginning, his desire to break away from the academic canon is evident. In this respect they convey a certain duality, parallel with mastering the artistic skills of painting he claimed his aim and purpose to go beyond academism. Among his early paintings, some of which were created before graduating from the Academy, standing out is the large size “Nude” (1972) which is noteworthy for the artistic density of colour and form, not typical of student work. Of particular interest is the series “Caprice” of the late 1970s. It comprises abstract compositions (something then quite rare in Bulgarian art), composed in a light blue colour range and hues which were later to become typical and a favourite of the artist in a number of paintings from the later period. Similar in creative search to the latter are the paintings in the cycle “Untitled” from the 1980s. Between 1976 and 1988 Alexander Kaprichev visted London and Paris. His immediate contact with the paintings of the most prominent modern and contemporary artists, and certainly with classical fine art made an evident impact on him. From the classics the artist learned the skills of the art, the composition rules and the creation of space. From modern and contemporary painters he learned the freedom of creation, the ability to express his own individuality with well-chosen visual means, which had been too far apart from the academic norm and could have hardly been entered and accepted in exhibitions at that time. During that period he concentrated on monumental decorative projects, without abandoning fine art painting. He conceived the compositions for murals and tapestries, and then realized them. He created an impressive fresco in the Dimiyat Restaurant, Varna (1976) teaming up with Vanko Urumov and Stoimen Stoilov, as well as an outdoor mural in a kindergarten. In 1977 he painted in the Black Sea Hotel two monumental-decorative murals: “Time” in the café in the sgraffito technique

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, картон, 208 х 150 см UNTITLED, 2004-05, acrylic on paper, 208 x 150 cm

and another one “Rhodopian Motifs” in fresco technique in the panorama bar and a tapestry “Sunrise” in the conference hall of the same hotel. In his creative work as a monumental artist, which due to varied circumstances remained only in the early period of his work, Alexander Kaprichev revealed his capacity and characteristics as an artist. First and foremost, he had a very good background of technological knowledge having studied in the school of his professors Georgi Bogdanov and Mito Ganovski. Both of them are well known, particularly Bogdanov, as the best mural-monumental artists in the country. Secondly, we need to consider the specific conditions in the development of the pictorial arts in our country then. It was widely known that an artist who had certain rather brave ideas and innovative endeavors could express those not so much in the genre of fine easel painting but more in the other fields, one of them being the monumental arts. Under those circumstances, when the matter was not an ideological assignment (reflecting, for instance, a particular anniversary of the socialist calendar), the composition and the decorative qualities of the work predominate. Those circumstances were beneficial for the artist to give freer expression to his imagination, his individual point of view and his perception as a painter. Last but not least, the monumental decorative painting is a particularly appropriate area for mastering the plastic space in its nature and origin, as it is an integral part of the synthesis with the architectural space - be it interior or exterior. Great attention was paid by the artist to his easel painting. The cycle “Studio”(1980s), for instance, features rich texture, relief-like volume of paint and engraving. Picasso’s influence is apparent and he was one of Kaprichev’s favourite artists. During that time our artist created some of his large size paintings, which formed a specific part of his fine art, and would become even more characteristic and typical of his last creative years. In those paintings he solved different problems - mastering the plastic space and engaging in large scale compositions and drawings. Alongside his inclination towards monumental art some more ‘chamber’ paintings can be identified, for example the wonderful portrait of Sashko, the artist’s son (1982-83). The massive and dense brush strokes, the wide strokes of the brush and the dexterity to reduce all the unnecessary detail from the painting is well blended in the expressive stylistic characteristics. Similarly significant is the cycle “Nocturne” (1980-85). In those and similar paintings the interpretation of the pictorial material is characterized by a pulsating intensity, with opulent nuances and grading of the hues. In other works, the artist gives preference to the geometrical, to build up the form by means of planes, the brave strokes of the brush, to the intensely focused plastic accents, reminiscent, for instance, of the blicks in icons. This specific variety of expressive form and elements is not at all a kind of eclectic maze, that might have occurred on superficial observation, but a rather hectic and intense search for, and discovery of, the idiosyncrasies of the desired individual mark and style distinction. In the early paintings we come across innate, very strongly charged mighty plasticity, as if we are witnessing the squashing of the paint, the raw and energetic modeling of the oil painting material, from which gradually emerge particular images, motifs or object shapes to live their own life. Frequently, the artist’s gesture reminds us of the shapes and characteristics of the hieroglyph. The art of the Far East taught Kaprichev improvised freedom, virtuoso dexterity in structuring form and complete fusion of idea, concept and performance. That was the time for the most lasting realizations and numerous experiments, experiments, experiments… Beyond the experiments though remain the memorable artistic results. During the decade 1986-1996, Alexander Kaprichev continued the course of development of his artistic abstract compositions, oils, watercolours, drawings and varied works in mixed media on paper. The cycle “Music” (1989-1996) was inspired by that other art. We should note that the artist had demonstrated firm and profound interest in the fields of music, philosophy and aesthetics. Despite his inclination towards БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, картон, 194 х 150 см UNTITLED, 2004-05, acrylic on paper, 194 x 150 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2003, масло, акрил, платно, 107 x 92 cм UNTITLED, 2003, Oil/Acrylic on canvas, 107 x 92 cm

literature, and poetry in particular, he strived to reduce to a minimum the plot, the narrative, the literary element in his creative work. In the 1990s among many other opuses, the cycle “Untitled” was created. It is distinctive for its cold, grey-bluish colours. We have the perception that the lightened colour range was the artist’s conscious and deliberate intention, and had not made its way onto the canvas intuitively or spontaneously. The lessons of Cubism and Futurism are apparent. The basic elements and objects’ formal motifs are built up by peculiar plastic prisms, facets, recalling the discoveries of analytical Cubism. The decomposition of the forms in space and their re-composition on the principle of the pure architectonics, the plastic, but not the similar visual logic, became part of the artist’s poetic statement. The line frequently turns into a peculiar seismograph, a kind of nerve-gram which reflects and expresses the artist’s state of mind, while the figure, where present, has been depicted as a plastic and colour construction, as a space expression, not however, in view of the traditional psychology. In this respect, Alexander Kaprichev’s creative work urges us to remember Henry Matisse’s words that to him the expression of a painting is not the expression on the face, or the effect of a gesture, but in the very organization of the composition itself, in the combination of colours, in the rhythm of lines and planes…. It was a matter of principle with Kaprichev that the painting, whatever its title, whatever the style or key reference it is composed in, was rarely finished, in the traditional meaning of the word. Here, again we remember an important moment in the history of art – the famous Michelangelo’s non finito. We perceive the painting not as a ready, definitive and complete creative product but rather as a process of happening, as the process of incessant shaping, or hard materialization. We see or feel as if we have witnessed the important phases in the creation on the canvas, or in the composition of the pictorial-plastic image. The painting becomes a specific terrain, from which to project defined dynamic conflicts, a stop on the way to the unknown, a field charged with unrest, a certain urgency and tension. For the artist himself, the drawing or the canvas painting was not a mooring, a final achievement, preserving once and for all the desired equilibrium. The tranquil and definitive harmony seemed to be non-existent for him. The world is interwoven with contradictions and discrepancies, and those very inconsistencies give continuous impulse to the act of creation. In a way, Alexander Kaprichev was an example of those artists to whom the tragedy of our human genesis, the drama of the human existence on the planet was of paramount importance. On the other hand, however, he was an artist who placed exceptional emphasis on aesthetics, on the plastic perfection of an artistic work. Therefore, if we can touch upon harmony in the non-conventional sense of the word, the latter had been sought for predominantly in the juxtaposition of colour modes, in the colour solutions (the local, small harmonies), in the selection of the colour schemes, and the vivid colourful solutions. The existentialist conflicts, at a first glance, paradoxically find their specific counterpoint in the closed, independent, self-sufficient plastic world of the painting. It has become clear, that the dynamics of the happening, of the creation and composition as a mental and plastic direction and vision was definitive for the artistic credo of Alexander Kaprichev. There appears to be no final and complete formal or style solution, there is no arrival at a solid, final artistic form as such. The movement, the happening, is predominant. As soon as an outlined plastic configuration comes out and stands tall, then follows the decomposition, the destruction. Thus we witness a process of constant search, discovery and findings again and again – a continuous painstaking quest. The artist strives to find his individual truth in art as a dynamic, intense process, which as a matter of principle, cannot lead to unconditional and explicit answers. The figures in most of Kaprichev’s paintings are closed, non- communicative, isolated. They function like single, capsuled monads frequently rather unrevealing in their enigmatic nature. The compositional structure of the painting for which the artist applies geometrical

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 1999, акварел, хартия, 42 х 56.5 см UNTITLED, 1999, watercolour on paper, 42 x 56.5 cm elements and introduces defined rules for lineal expression often match the finely brushed opulently nuanced brush strokes. The whole that connects those two components of the painting, is the creative source, the expressive-dynamic method of composing the plastic form. The artist liked the infinite imaginative spaces. Now and again, he used impetuous running perspective. Those space resolutions, in my view, are a special sign or symbol of freedom, and the boundless nature of the spirit.... During the same period finely engraved, fascinating etchings appeared. The expressive line, the mastered distortions together with the colour planes, play a major role in shaping the compositions. Worthy of mention are the series of coloured etchings charged with powerful image implications. Numerous sketches, drawings, composition ideas, figures and many more have come down to us from that period as well. The greater part of them, are sketches or studies and have the character of preparatory work. However, from today’s point of view, a great number of them possess the quality of complete, worthy and mature works in their own right. Along with the above works, there are numerous collage experiments with newspaper, photos and other foreign materials. Some of the larger scale etchings/aquatints are remarkable for instance “Ovid’s Songs”, (1996-97). The graphic works made up complex combinations of drawing and figurative elements, with the dominance of the line, as well as separate fragments, impressing with their conception, with their overall composition structure, and as consistent as ever, with the remarkable gravity of the plastic message. The echo of various cultural epochs, layers and faces is interwoven with the personal, individual perceptions and interpretations of the artist. If we go deeper into Alexander Kaprichev’s creative quest of that particular period, or even of the later years, we can outline two characteristic features. On one hand he was drawn towards those pictorial-plastic issues that rely on the principle of multiplicity. He directed the appreciation of the work, in the direction of simultaneous, consecutive and polyphonic deciphering of that multiplicity of image elements, parallel to the general expressive characteristics of his style. On the other hand, we frequently witness the emphasis that the artist placed on the dynamics, the movement, the change of time. Thus the expressive outlook is further motivated by the prerequisites of the artist’s views and beliefs which lie deep in the foundation of the creation of the artistic image. That was a time of real creative maturity, which involved finding generalization, occu-

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2003/04, масло, акрил, платно, 43 x 43 см UNTITLED, 2003/04, Oil/Acrylic on canvas, 43 x 43 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004, масло, акрил, платно, 43 x 43 см UNTITLED, 2004, Oil/Acrylic on canvas, 43 x 43 cm

pied with reaching complex and stylized pictorial solutions with the ascending development of the abstract visual thinking. We can trace how the artist kept various and varied notes – in order to fix a certain feeling, in order to imprint a particular emotion or idea. When we peer into the artist’s creative laboratory, we find the desire and aspiration to find the most precise and adequate means for plastic transposition of a defined, frequently restless state of the spirit. In the luminously grayish-blue compositions, we touch upon the spirit of meditation and contemplation, which is so often missing from our everyday, breathless, worried reality. It seems to me, that the creative realm, despite all the rest, was a kind of refuge for Kaprichev. It kept him away from the troubles, burdens and difficulties of life. In his abstract paintings (“The Sea”, for instance) the artist achieved the visual effect of an individual cosmic language of expression. The figures, columns, the varied other elements and spatial zones are interwoven in the amalgam of an overall impersonal vision of the world and man. Along with that, the influence and parallels with the achievements of world art can be traced in the abstract, the calligraphy, the lessons learned from Picasso’s work, Cubism and Futurism. When analyzing Alexander Kaprichev’s paintings and graphic art, we should be aware of the fundamental, functional divide between graphic art and painting as two cognate but nevertheless different genres of pictorial art. It is well known, the word graphic originates from grapho, the Greek for to write or draw. It is a matter of principle that graphic art implies the dominance of the line, the contour, the outline of the figure as a separate pictorial unit. With Kaprichev, we often find the presence and combination of particular elements, pieced together, assembled as a whole compositional entity. Here he displayed his mastery of the specifics of graphic expression. Painting is the art in which the form is built up by means of a layering technique comprising systems of graded colour modes, planes and forms. The translucent, azure treatment of the ground on which the image is projected, is more an exception than the rule. This functional distinction between graphic art and painting demonstrates the artist’s deep understanding of the technicality, the specific pictorial and expressive options. We may therefore conclude that one of the most characteristic, distinctive features of Alexander Kaprichev’s style is the balance he achieved between the intellectual content of the imagery and the clearly defined artistic forms through which the content was visually expressed. He never limited himself in the field of purely artistic problems, nor indulged in formative creations and experiments for their own sake. For him every stroke, every line or coloured surface, related to the specific problem to be tackled in a particular painting, thus being simultaneously a structural component of the language of expression, of the artistic form, and along with that being connected to a significantly broader intellectual sphere. The deep and enduring interest of the artist in poetry and literature, in music and philosophy, can neither be accidental nor as an additional sort of intellectual pastime. On the contrary – they are an integral part of the shaping and development of his specific artistic world. Therefore, one of the major issues is conveying the intellectual content into the defined material fabric of his pictorial art. We may elaborate further Kaprichev’s art, spreads beyond the usual iconographic and subject matter division, typical, among other things, of the fundamental trends of Bulgarian fine art in the second half of the 20th century. This shows that the ideas and key artistic themes in his canvases, poured out into visual images, do not quite conform to the traditional interpretation of the Procrustean bed and the traditional genres systematic order. If we are to identify a dominant style, for the majority of his paintings, it is lyrical abstraction, blended, by seemingly paradoxical means, with elements of abstract expressionism. The deep resonance of the greater part of Alexander Kaprichev’s artistic opuses is the contrast and interaction between the forces of attraction and retraction, between the abstract and the figurative principles. I believe this specific duality is the hidden, subtle core of the majority of his paintings, particularly of the

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2001/02, масло, акрил, платно, 66 x 66 cм UNTITLED, 2001/02, Oil/Acrylic on canvas, 66 x 66 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2005, масло, акрил, платно, 33 x 30 см UNTITLED, 2005, Oil/Acrylic on canvas, 33 x 30 cm

non-figurative ones. The binary contrasts, formulated as harmony versus conflict, hue-blending versus contrast and so on, are those simultaneously intellectual and artistic, formative elements of the syntax of his pictures, by whose means the essence of their visual expression is achieved, as well as their impact on the receptive observer. The pictures are composed of coloured structural surfaces, sometimes geometric, more frequently undetermined. The line in most cases bears an autonomous, architectonic function, the freely splashed coloured surface sometimes acquiring the characteristics of an improvised but masterly painted hieroglyph, while at other times it is left to the whims of the moment. Alexander Kaprichev’s stay in England between 1999 and 2006 had a significant impact on his art. He worked at Independent Studios in Leicester and Birmingham. He made primarily watercolours and paintings. The former have a long and rich tradition in England. From that period there are both small size and large paintings. We can say that this late period of Alexander Kaprichev was a period of true creative maturity and thorough expression of his significant potential as an artist. Of particular interest are the small lyrical etchings. They are more cherished, intimate, ‘chamber’ forms. The influence of Cubism and Picasso can be traced, but we should point out once again that with our artist those influences are not direct, literal, uncritically applied. On the contrary, they were well thought out and processed after serious and in-depth analysis. A serious, preliminary process of selection and choice must have taken place corresponding to his own temperament and views. Those small etchings feature a good blend between architectonic structures and enigmatic images (of women, faces), and elements of objects and figures. The outline, the line, the compositional architectonic and the colour are intricately and dexterously organized to convey and transpose in the visual space the emotions, ideas and feelings and the spirit. Also noteworthy are the small oil paintings, with square or prolonged diagonal formats, (frequently 93/43). Alexander Kaprichev also left for us even smaller square pictures, painted in bands, blended with image elements, which in their improvisational and virtuoso manner of applying the paint are reminiscent of Far Eastern calligraphically drawn hieroglyphs. Throughout his creative work he has an affinity towards the square format. The latter in itself is bracing, controlling, balancing the powers of the vertical and horizontal lines, the earthly and heavenly, the matter and the spirit. In a series of his late work, we encounter kilim abstractions (whole planes and surfaces of geometrical bands). We should point out that due to the non-figurative nature of the outlook and the expressive texture, the artist needed defined geometrical bracing of the space and compositional elements – the frame, and the smaller squares in this sense send an important message. It will probably be right to assert that in his late works, Kaprichev was predominantly an abstract artist. More often than not the artist goes for the three band (or multi band) compositional structure. The blue is the metaphor and expresses the depth, and along with that defines the degree of tonality of the entire colour organization of the painting, plays the role of a colour tuning fork. The picture is again a particular field, ground, terrain, closed space in which are expressed the artist’s individual artistic truths. However, those truths are not established or universal, but deeply individual and in the process of formulation. The hieroglyph, the expressive plastic-visual sign are the means of expression and the way for those truths to reach out to the observer…. Alexander Kaprichev brilliantly demonstrated the boundless expressive options of the non-figurative. The elements of his pictorial language – the dot, the line, the spot, the plane, the form, the colour, the texture – all in numerous, often unpredictable combinations, created a complex, rich, saturated, polyphonic orchestration, building pulsating, dynamic space, continuous metamorphoses of thickening and dispersing of the pictorial substance. The late watercolours are lyrical, created with a light wash of paint. Here and there

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004, масло, акрил, платно, 152 x 152 cм UNTITLED, 2004, Oil/Acrylic on canvas, 152 x 152 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 1999, акварел, хартия, 54 х 72 см UNTITLED, 1999, watercolour on paper, 54 x 72 cm spontaneous lines appear, with brush stroke and plastic emphasis. The energies, the powers of attraction and retraction to which he gives free expression, as a kind of typological analogy, contain a touch of Vasillii Kandinsky’s pictorial world. In some parts the artist leaves the message to the uneven surface, the coarse paper, to the sheet of paper on which the watercolour was placed. We should ask ourselves whether there are definitive, persistent, consecutive objectives in his artistic evolution. The answer is not an easy one. However, we can reiterate that his creative work is complexly syncopated rather than lineally consecutive. Even with the latest works, we can see that there is no respite. They are fascinating and significant and more so with the notions and associations we experience when looking at them, related to the experience as observers as if we witness the whole process of creation of the work. The inner urgency and intensity of the artist’s plastic manner, the qualities displayed in an almost graphological manner, directly and sensitively, are eloquent claims in favour of such conclusions. The specific pictorial-plastic nature of the artist, the use of dry, rough brush or semidry one, on lightly sized canvas and more intense, relief brush strokes, and more exuberant colours definitely reveals the inner intensity of the different phases in Kaprichev’s creative process. Furthermore, let us repeat, it is a matter not as much of lineal evolution, but of a complex, polyphonic synchronic-diachronic structure of the different plastic means according to the condition, the mood, the degree of peculiarity of the varied tasks which he was to solve. The analogy with music, pointed out previously, witnesses the necessity of seeking new forms and manner for plastic expression fit for conveying those subtle states of the spirit. The geometric structure of numerous works serves, at the same time, the purpose of a composition axis, and space orientating point, and it also gives structure to the otherwise dispersed pictorial material. We often feel involved in the whirl and cascades, the sprinkles of the brush strokes, as if they have not been put in motion by the artist’s hands but by the power of some innate natural necessity. In the same way, the geometry is always creative, it does not possess the absolute character of the impersonal, exquisite, but devoid of spiritual trepidation, regular lines and shapes. The artist worked in different colour ranges. The principles of blending the colours also differ according to the specific plastic task that he tackled. There are harmoni-

ous and contrasting colour ranges, but usually polychrome rather than monochrome. The majority of the latest paintings are devoid of objects and figures, while the visual plastic outlook is made up of numerous horizontal planes, bands and zones. They are not homogeneous though, and are painted in flickering strokes and in nuanced colour tones. We can spot in some places contrast colours, for instance, against a dark background, bright strokes, hits and drops and some others. The large format paintings reveal simultaneously the mastery and dialogue he held between the traditions and the directions of certain trends in modern and contemporary art. The expressed energies, impulses of interfusion and inter-detraction of the colour field and zones are important. The pictorial substance reveals the forces and energies which express visual defined feelings and emotional states, the artist’s spiritual surge, difficult to identify and hidden inner conflicts. Most of those paintings feature bands of colour, frieze-like compositions with active intertwining of vertical and horizontal planes. Kaprichev’s ultimate task was obviously to achieve expressive colour structures by stretching that to the limit. The artist’s hand runs parallel to the natural formative creation. In the large pictures we trace also the dynamic presence of stripes and fringes, as the paint had been left to drip freely. This way of building up the pictorial plastic work embraced the force of gravity together with some of the principles and laws for spontaneous creation. Some of the large compositions, particularly one of them with the size 210 x 220 cm, mixed media (acrylic and oil) is indicative and very characteristic of the late creative work of the artist. I refer to the canvas of 2005 with close to square format. The composition represents a network of squares and simultaneously painted surfaces of varied shape and various undetermined, in the strict sense, coloured zones. White lines tear up the texture like lightning. Thus the picture becomes an autonomous entity within whose frame the artist projects his individual creative world, which, in a way, becomes self-sufficient. He tried to bring it all within a single canvas. The compositions of the tapestries are also structured in bands. At first glance, the association is with the examples of the plastic folklore. The result is an alliance between the pictorial and plastic sweeping strength of the tufted rugs and the original styles, the formalist achievements of modern art, and it seems to me, this inner congeniality, not sought and imposed deliberately, transcends from the very pictorial texture of the paintings. Kaprichev’s late work, frequently accentuates the dissonances. The binary contrasts harmony versus disharmony are not sustainable, they are charged with inner imbalance. The pictures are structured with differing spatial zones. The eternal struggle between the spirit and the matter in their dialectic interaction expresses the internal, subversive conflicts and contradictions of human existence in the Universe and simultaneously it is a constant driving force, engine and impulse for the artistic creativity. Their realization, demonstrative display apart from the artistic meaning has a definitely therapeutic effect. Consequently, the original controversy, perhaps, between the dynamic, the happening on one hand, and the need for its realization, its structuring, compositional whole and relative stabilization on the other, is the secret of the hidden attraction of Alexander Kaprichev’s creative work. The style, the trends and influences come predominantly from the so-called dripping (Jackson Pollock’s paintings), the abstraction, the expressionism, or, more precisely, the abstract expressionism. The main means of expression is the line, the coloured field (defused in shape), the colour range, which simultaneously builds up the texture and marks the space. The cover technique (tempera) appears here and there. The role of improvisation, of the as if accidental, unintentional effect is quite essential in this specific creative philosophy. Alexander Kaprichev’s art can be read, and understood as a kind of externalization of internal, mental tension and conflicts, as a multiplicity of various clusters of individual associations, free flying unconstrained by the censorship of the rationale.

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2005, масло, акрил, платно, 152 x 152 cм UNTITLED, 2005, Oil/Acrylic on canvas, 152 x 152 cm

Of paramount importance is the individuality of the plastic language, which is charged with significant meaning. The artist himself defined it as a symbol, a sign of unity between the spirit and the matter. The spatial thinking of the artist sources from the experience, traditions and particular features of monumental mural painting. Despite the fact that the majority of the paintings are flat, almost hieroglyphic, expressive, suggestive of gesticulations, the space is usually treated not in the manner of easel painting, but following those of the monumental art. In a sense a number of the pictures, those of large format, in particular, a kind of hard to express nostalgia is conveyed that of the synthesis of art and architecture… If we have to select key words for this part of our artist’s creative work, those will probably be: expression, lyricism, abstraction, psychic, emotion, subconscious. In conclusion, although it might sound a truism, the example of Alexander Kaprichev reminds us of those cases which teach us time and time again, that it is quite common to appreciate the true merit and dignity of an artist only after his death. Although this is an incomplete survey of his route in art, and cannot claim the merit of a detailed study, yet, I believe, it lets us get closer, have more immediate understanding of the characteristic features of this exceptionally talented, quizzical and unique artist and thus to appreciate truly his achievement, and the value of the artistic works bequeathed to us. Despite honouring the memory of Alexander Kaprichev, this monograph also makes a considerable contribution to the future, yet unwritten history of Bulgarian 20th century visual arts. Professor Chavdar Popov, Ph.D.

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 1999, акварел, хартия, 50 х 41 см

UNTITLED, 1999, watercolour on paper, 50 x 41 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 1999-2001, акварел, хартия, 42 х 29.5 см UNTITLED, 1999-2001, watercolour on paper, 42 x 29.5 cm

АЛЕКСАНДЪР КАПРИЧЕВ ПОЗНАТ И НЕПОЗНАТ Историята на пластичните изкуства в България от втората половина на 20 в. и по-конкретно от времето около 1989 г., отбелязало границата на две различни обществено-политически системи, все още предстои да бъде написана. Разпънати между предишния канон и днешното хаотично състоение, почти напълно лишено от критерии, нашето изкуствознание и художествена критика все още остават в дълг към цялостния задълбочен, обективен и непреднамерен анализ на художествените събития и факти от близкото ни минало. Между многото други задачи, които се очертават в тази връзка, все още предстои да бъдат реактуализирани или извадени от частична или пълна забрава отделни имена, без които историята на съвременното ни изкуство би била в много отношения осакатена, а следователно – и далеч по-непълна и едностранчива. Убеден съм, че едно от тях е името на Александър Капричев. Той заема твърде специфично място в художествената ни култура. Би могъл да бъде ситуиран в известна степен малко настрани от магистралните тенденции през последните четири десетилетия на 20 в. Заедно с това, разбира се, в неговото творчество можем да открием всички онези проблеми и тенденции, които съставляват някои от най-важните – при това авангардни – черти от физиономията на пластичните изкуства в България в края на отминалото и началото на настоящето столетие. По силата на определени исторически и културни парадокси, характерни за периода на „късния социализъм”, Александър Капричев е едновременно и „вътре”, и „вън” по отношение на текущите процеси в живописта и графиката. Тази в известен смисъл „двойствена” позиция представлява, струва ми се, специфичен български феномен, но заедно с това наверно разкрива и известни аналогии с изкуството на някои други бивши социалистически страни от същия период. Като цяло можем да кажем, че тя е свойствена на онези художници, които по различни причини не приемаха напълно „условията на играта” от ерата на социализма, но в същото време съвсем законно и справедливо се стремяха към пълноценна и нормална реализация. В условията на демократичното развитие на страната в края на отминалия и в началото на днешния век, творчеството на нашия автор придоби и изяви някои тенденции, които в по-голяма степен бихме могли да свържем със съвременните универсални артистични насоки, отколкото с онези конвенционални норми и клишета, които осезаемо присъстваха в нашето изкуство през времето, когато той се е формирал и е осъществявал първите си стъпки като художник. Приживе Александър Капричев съвсем съзнателно не се налагаше натрапчиво и егоцентрично на вниманието на публиката, не шумеше, подобно на немалко свои събратя, с някакви показни или амбициозни изяви. Неговото изкуство се разви в пределите на един твърде личен духовен оазис, без да получи приживе онази степен на социализация, която несъмнено заслужаваше. Може би сред различните фактори и причини за това бе и неговият неконформизъм, искреността и честността, с които подхождаше към своето изкуство, както и присъщата му вглъбеност и способност на творческа концентрация. Роден във Варна на 3.08.1945 г., бъдещият художник още от малък демонстрира необичайни способности и интереси в областта на рисуването. Без да има пред себе си някакви семейни или родови примери и модели, той си проправя път към света на изкуството по силата на природния си талант, вследствие на онази дълбока, неотменна „вътрешна необходимост”, за която някога говореше Василий Кандински. Завършил специалност „Декоративно-монументална живопис” в Националната художествана академия през 1975 г., Александър Капричев веднага се насочва към решаването на определени творчески задачи. За него още от самото начало няма съмнение в това с какво ще се занимава впоследствие. Не случайно през целия си живот той е художник на свободна практика, не-

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2003/05, масло, акрил, платно, 135 x 110 см UNTITLED, 2003/05, Oil/Acrylic on canvas, 135 x 110 cm

Без название, 2004/05, масло, акрил, платно, 153 x 153 cм UNTITLED, 2004/05, Oil/Acrylic on canvas, 153 x 153 cm

обвързан с разпределения (по това време, за сведение на по-младите читатели, имаше подобно правило за осигуряване на работни места на току-що завършилите специалисти в различни области), с началници или с колективи. Това обстоятелство му дава възможност решително и последователно да отстоява своето кредо без да се налага да прави безпринципни компромиси със себе си. Струва ми се, че с оглед на някои от най-важните особености на творчеството му, това условие – за отстояване на личната свобода – е било за него най-важното с оглед да успее да реализира своите художнически намерения и планове, както и значителния си творчески потенциал. Впечатляващото му наследство, което тепърва предстои да бъде още попоследователно и цялостно систематизирано, а вероятно и експонирано и социализирано, се състои от многобройни рисунки, графики, акварели, темпери, пастели, маслени и акрилни картини, монументални произведения, проекти за стенописи, стъклописи и гоблени. Както личи дори само от това изброяване, Александър Капричев спада към онези художници, които пробват своите възможности в различни видове, форми и материали без да робуват на цехови или гилдийни ограничения, формирани в резултат на професионалната подготовка или вследствие на особеностите на художествения пазар. На дадения етап не би било възможно, а вероятно и не е необходимо, творчеството му да бъде проследявано стъпка по стъпка в определена детайлизирана и строга хронологична последователност. Това е така, струва ми се, по две основни причини. Най-напред трябва да изтъкнем обстоятелството, че наследството на художника е пръснато на различни места, поделено между България и Англия, където той по силата на стеклите се обстоятелства, пребивава сравнително продължително към края на своя относително кратък живот. И на второ място – поради факта, че Капричев, както става ясно при по-непосредствено приближение, е от онези автори, които не се придържат и не се ориентират към някаква линейна последователност в своята естетическа и художническа еволюция. Той активно търси, експериментира, открива, смело навлиза в различни видови и технологични територии на пластическото творчество, често се връща назад единствено с цел да разшири и да отвори пред себе си нови творчески хоризонти. Наред с вече казаното за видовото и жанровото разнообразие на неговите различни БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, картон, 210 х 150 см

UNTITLED, 2004-05, acrylic on paper, 210 x 150 cm

опуси, тази по-скоро синусоидна, отколкото линейна еволюция определя до голяма степен, според мен, определени немаловажни аспекти от особеностите на манталитета и на натюрела на нашия автор. Заедно с това би следвало, разбира се, да имаме пред вид и обстоятелството, че неговото творчество е силно повлияно от допира му със световното изкуство. Започнал да се изявява като художник в условията на един сравнително ограничен локален терен, затворен и беден откъм обективна интернационална информация в областта на съвременните визуално-пластични изкуства, към края на дните си Александър Капричев е вече, в истинския смисъл на думата, напълно „конвертируем артист”, свободен и пълноправен поданик в, ако можем така да се изразим, „държавата” на съвременните глобални актуални художествени процеси. Това е напълно естествено – той винаги е бил открит както към новото, така и към историята на изкуството. Особено чувствителен, с изострено възприемане и осмисляне на процесите, е Александър Капричев по отношение на модерното и на съвременното изкуство. Първите му творби, както бихме могли да предположим, са свързани и стилово, и тематично, и като жанрова определеност, с наученото в Академията. Заедно с това обаче още от самото начало личи стремежът за оттласкване от „академичното начало”. В този смисъл те съдържат своеобразно „двуединство” – едновременно добре усвоен занаят и заявено желание и стремеж за преодоляване на академизма. Сред ранните работи, някои от които са създадени още преди зъвършването на Академията, се налага, например, голямоформатното „Голо тяло” (1972), което се отличава с необичайна за един студент живописна плътност и материалност на формата. Интерес представлява и серията „Каприз” от края на 70-те г. Тя включва абстрактни композиции (нещо, относително твърде рядко за българското изкуство от онова време), изградени в светлосини тоналности и гами, които впоследствие ще станат характерни и любими за автора в редица платна от по-късните години. Подобни са и творбите, включени в цикъла „Без название” от 80-те г. Между 1976 и 1988 г. Александър Капричев посещава Лондон и Париж. Контактите му с произведенията на едни от най-известните модерни и съвременни художници, както, разбира се, и с класическото изобразително изкуство, не минават безследно. От класиците авторът се учи на занаят, на законите на композицията и на пространственото изграждане. От модерните и съвременните живописци – на творческа свобода, на умение да изрази своята собствена индивидуалност с удачно и адекватно намерени пластически и визуални средства, които далеч не съотвестват нито на академичните норми, нито на онова, което се приема и се допуска в изложбените зали по това време у нас. През същия период той се отдава предимно на декоративно-монументални проекти, без да изоставя, разбира се, и кавалетното творчество. Проектира и осъществява стенописи и гоблени. Създава оригинално фреско в ресторант „Димят” във Варна (1976) в колектив с Ванко Урумов и Стоимен Стоилов, както и сграфито в една детска градина. През 1977 г. в хотел „Черно море” рисува две монументално-декоративни живописни творби – „Време” в сладкарницата в техника сграфито и стенопис „Родопски мотиви” в мокро фреско в панорамния бар и гоблен „Изгрев” в зала „Галатея” на същия хотел. В своето творчество като монументалист, което по редица причини се ограничава основно с ранния период, Алексъндр Капричев проявява някои от най-ценните си качества като художник. На първо място той е много добре подготвен в технологично отношение, тъй като като студент е преминал през солидната школа на своите професори Георги Богданов и Мито Гановски. А те се славят, особено Г. Богданов, като едни от най-добрите стеБЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, картон, 197 х 150 см UNTITLED, 2004-05, acrylic on paper, 197 x 150 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2003, масло, акрил, платно, 107 x 92 cм UNTITLED, 2003, Oil/Acrylic on canvas, 107 x 92 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 1999, акварел, хартия, 54 х 72 см UNTITLED, 1999, watercolour on paper, 54 x 72 cm нописци-монументалисти у нас. На второ място следва да имаме пред вид специфичните условия в развитието на изобразителните изкуства у нас през този период. Знайно е, че онзи живописец, който е имал определени посмели идеи или по-новаторски намерения, е могъл да се изявява по-свободно не толкова в сферата собствено на кавалетната живопис, а повече в други области, една от които са монументалните изкуства. При положение, че, както е в случая, не става дума за идеологизирана задача (свързана например с определена годишнина от социалистическия календар), на преден план излизат оформителските, декоративните качества на творбата. А това обстоятелство, както е добре известно, е благоприятно с оглед художникът да даде по-свободен израз на своето въображение и на своите лични възгледи и на своите усещания като живописец. И най-накрая – монументално-декоративната живопис е особено подходящ терен за овладяване на пластическото пространство, тъй като по природа, по условие, тя е неделима част от синтеза с архитектурната среда – било то интериор или екстериор. Голямо внимание, както беше казано, художникът отдава и на кавалетното творчество. В цикъла „Ателие” (80-те г.), например, се налага богатата фактура, релефното натрупване на живописна маса, гравировката. Личат влиянията на Пикасо, който става един от най-любимите негови художници. По това време нашият автор създава и някои от своите големоформатни картини, които, като специфичен дял на неговата кавалетна живопис, ще станат много характерни и типични за последните му години. В тях той решава други проблеми – овладяване на пластическото пространство (като своеобразно продължение и заедно с това развитие на търсенията в областта на стенописта), по-мащабни композиционни и рисунъчни задачи. Наред с тягата към монументалното са налице и по-камерни търсения. Подобна великолепна творба е портретът на Сашко, синът на художника (1982-3 г.). Едрите и плътни мазки, широките „удари” на четката и умението да се редуцира всичко излишно от картината се съчетават с експресионистични стилови особености. Показателен в този връзка е и цикълът „Ноктюрно” (80-85 г.). В тези и подобни картини интерпретацията и третирането на самата живописна материя се характеризира с пулсираща напрегнатост, с богати ню-

ансировки и степенувания на тоновете. В други случаи художникът отдава предпочитание на геометризирането, на изграждането на формата посредством плоскости, на смелите „удари” на четката, на силно фокусираните пластически акценти, подобни, например, на бликовете в иконите. Това разнообразие от езикови форми и елементи не представлява някаква еклектична безпътица, както би могло да се помисли при повърхностни наблюдения, а е трескаво и напрегнато търсене и откриване на особеностите на желания собствен почерк и стилова дефинираност. В ранните картини често се срещаме с вътрешно много силно „заредена”, мощна пластика, сякаш ставаме непосредствени свидетели на „мачкането” на боята, на суровото и енергично обработване на живописната материя, от която постепенно изплуват и заживяват своя собствен живот отделните образи, мотиви или предметни форми. Нерядко жестът на автора се уподобява на формата и на характера на йероглифа. Далекоизточното изкуство учи Капричев на импровизационна свобода, на виртуозна сръчност на изграждане на формата, на пълно сливане между идея, замисъл и изпълнение. Това е време освен на по-трайни реализации, и на многобройни опити, опити, опити... Отвъд опитите, обаче, остават запомнящи се художествени резултати. В десетилетието, което условно можем хронологически да рамкираме от годините 1986-1996, Александър Капричев продължава линията на развитие на своите живописни абстрактни композиции, акварели, рисунки, различни творби, изградени със смесена техника върху хартия. Цикълът „Музика” (1989-1990), както и самото наименование сочи недвусмислено, е инспириран от сродното изкуство. Може би тук е мястото да отбележим, че авторът демонстрира трайни и задълбочени интереси в областта на музиката, философията, естетиката. Въпреки че го влече и литературата, и в частност поезията, той се стреми да редуцира до минимум фабулния, повествователния, „литературния” момент в своите произведения. През 90-те г., между редицата други опуси, е създаден и цикълът „Без название”. Той се отличава със студени, сиво-синкави тононе. Имаме усещането, че „изсветляването” на гамата сякаш влиза в съзнателните намерения на художника, а не се получава интуитивно и спонтанно на платното. Ясно личат уроците на кубизма и на футуризма. Основните елементи и предметни формални мотиви се изграждат посредством своеобразни пластически „призми”, фасети, напомнящи откритията на аналитичния кубизъм. Разлагането на формите в пространството и тяхното „рекомпозиране” по законите на чистата архитектоника, на пластическата, а не на наподобителната визуална логика, е станало вече част от програмната поетика на художника. Линията често се превръща в своеобразен „сеизмограф”, в нервна кардиограма, която отразява и изразява моментното състояние на автора, а фигурата, там, където присъства, е третирана предимно като пластическа и цветова конструкция, като пространствена експресия, но не и от гледище на традиционната „психология”. В този смисъл творчеството на Александър Капричев ни кара да си спомним думите на Анри Матис за това, че за него експресията на картината не се състои в израза на лицето или в ефекта на жеста, а в самата композиционна организация, в съчетанието на тоновете, в ритмиката на линиите и плоскостите... По принцип при Капричев картината, както и да се нарича, и в какъвто и стилов ключ да е изградена, рядко е „завършена” в традиционния смисъл на думата. Тук отново се сещаме за важен момент от многовековната история на изкуството – прословутото микеланджеловско non finitо. Ние я въприемаме не като готов, окончателно оформен творчески продукт, а сякаш поскоро в процес на „ставане”, в процес на неспирно оформяне, на мъчителна материализация. Виждаме и сякаш присъстваме на основните фази на съг-

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004, масло, акрил, платно, 66 x 51 cм UNTITLED, 2004, Oil/Acrylic on canvas, 66 x 51 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2003, масло, акрил, платно, 107 x 92 cм UNTITLED, 2003, Oil/Acrylic on canvas, 107 x 92 cm

раждането на платното, на живописно-пластичния образ. Картината става своеобразен терен, топос за проектиране на определени динамични конфликти, спирка по пътя за незнайно къде, „поле”, заредено с неспокойствие, с някаква трескавост и напрежение. За художника рисунката или платното не са пристан, консервиращ веднаж завинаги достигнатото равновесие. За него като че ли не съществува успокоена, окончателна хармония. Светът е изтъкан от противоречия и тези противоречия безспир импулсират творческия акт. В този смисъл Александър Капричев е от онези художници, за които първостепенно значение има, така да се каже, изначалният трагизъм на битието ни, драмата на човешкото съществуване на планетата. От друга стрпана обаче, той е художник, който отдава изключително значение на естетиката, на пластическото съвършенство на творбата. Ето защо, ако можем да говорим за хармония в по-нестандартния смисъл на думата, тя се търси най-вече в тоналните съпоставки, в колоритните решения (локалните, „малките хармонии”), в подбора на гамите, на колоритното решение... Екзистенциалните конфликти, на пръв поглед парадоскално, намират своя особен контрапункт в затворения и самостоен, „самоценен” пластичен свят на картината. Както става ясно, динамиката на случването, на самото създаване и изграждане, като мирогледно-пластична насоченост и визия, е определяща в творческото кредо на Александър Капричев. По принцип сякаш не съществува окончателно формално и стилово решение, не може да има стаблилизирана в предметно и пространствено отношение завършена художествена форма. Водещи са движението, „ставането”. Но веднага след като на бял свят се получи определена пластическа конфигурация, следва разпадането, деструкцията. Така ние сме сведетели на процес на неспирно трескаво търсене, на открития, находки, и отново и отново – на безкрайни мъчителни търсения... Художникът се стреми да открие своята истина в изкуството като динамичен, напрегнат процес, който принципиално не може да доведе до категорични и окончателни отговори. Фигурите в повечето от картините на Капричев са затворени, некомуникативни, изолирани, те действат като единични капсулирани „монади”, често непроницаеми в своята енигматика. Композиционният скелет на картината, за основа на който авторът използва геометризирани елементи и въвежда определени линейно изразени закономерности, често пъти се съчетава с трепетно нанесени, богато нюансирани мазки. Общото, което свръзва тези два компонента на картината, е „ръкотворното” начало, експресивно-динамичният начин на изграждане на пластичната форма. Авторът обича широките, безбрежни имагинерни пространства. Понякога си служи със стремително „бягаща” перспектива. Тези пространствени решения, според мен, са своеобразният знак-символ на свободата и неограничеността на духа... През този период се появават и интересни и фино гравирани офорти. Експресивната линия, овладяната деформация плюс цветните полета играят важна роля за формирането на образа. Заслужава да се споменат сериите цветни графики, заредени със силни образни внушения. От това време са останали и многобройни скици, рисунки, композиционни решения, фигури и т.н. В по-голямата си част те имат ескизен, подготвителен характер, но от гледна точка на днешния ден редица от тях притежават качества на напълно самостойни зрели творби. Наред с това са налице и редица опити с колажи със снимки, вестници и други „чуждородни” материали. Забележителни са някои от големите офорти/акватинти, например „Песните на Овидий”, (1996-1997). Графиките, изградени като сложни съчетания от рисунъчни и фигуративни елементи, с доминантата на линията, от отделни „фрагменти”, въздействат със значителния си замисъл, с цялостната си композиционна организация и, както винаги, с БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, картон, 196 х 150 см

UNTITLED, 2004-05, acrylic on paper, 196 x 150 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, картон, 208 х 150 см UNTITLED, 2004-05, acrylic on paper, 208 х 150 cm

впечатляващата сериозност на пластическото послание. „Ехото” на различни културни епохи, пластове и образи се преплита с личните, индивидуалните усещания и тълкувания на автора. Ако се взрем по-внимателно в творческите търсения на Александър Капричев от този период, пък и по-късно, ще установим, наред с останалото, две характерни особености. От една страна него го влекат онези образно-пластически решения, които залагат на принципа на „множествеността”. Той подвежда въздействието на творбата в посока на едновременното последователно и „полифонично” разчитане, декодиране на тази множественост от образни елементи успоредно с общата експресивна характеристика на почерка. От друга страна установяваме за сетен път, че авторът залага предимно на динамиката, на движението, на промяната във времето. Така експресивната образност бива допълнително мотивирана от мирогледните предпоставки, които лежат в основата на създаването на художествения образ. Това е време на истинска творческа зрялост, свързано с намирането на обобщения, изпълнено с намирането на сложно стилизирани образни решения, с възходящо развиване на абстрактното визуално мислене. Виждаме как при редица случаи авторът си е взимал разнородни по характер бележки – за да фиксира дадено състояние, дадено усещане, за да „запечата” определена емоция, хрумване или идея. Ако надникнем в творческата лаборатория на художника, ще установим желание и стремеж за намирането на най-точните и най-адекватни начини за пластическо транспониране на определени, най-често вътрешно неспокойни състояния на духа. В просветлените сиво-синкави композиции, според мен, откриваме нещо от духа на медитирането, на съзерцанието, което така липсва на ежедневната ни задъхана и обременена от битови неспокойства действителност. Бих могъл, струва ми се, да твърдя с голяма доза увереност, че в известен смисъл творческата сфера, освен всичко друго, представлява и едно своеобразно убежище за Капричев от грижите, бремето и трудностите на живота. В абстрактните си картини (например „Морето”) авторът достига ефекта на един своеобразен космизъм на образното звучене. Фигурите, колоните, различните други предметни съставки и пространствени зони са впле-

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004, масло, акрил, платно, 51 x 58 cм UNTITLED, 2004, Oil/Acrylic on canvas, 51 x 58 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 1999-2001, акварел, хартия, 54 х 72 см UNTITLED, 1999-2001, watercolour on paper, 54 x 72 cm тени в амалгамата на една обща надличностна визия на света и за човека. Наред с това влиянията и успоредиците с достиженията на световното изкуство можем да открием в абстракцията, в калиграфията, в усвоеното от Пикасо, от кубизма и футуризма. При анализа на живописното и на графичното творчество на Александър Капричев следва да имаме пред вид изначалната функционална разлика между графиката и живописта като два сродни, но все пак различни вида изобразителни изкуства. Както е добре известно, думата графика произлиза от „графо”, пиша, рисувам. По принцип графиката предполага доминантата на линията, на контура, на фигурата като очертание, като отделна изобразителна единица. При Капричев често имаме налице съчетания от отделни елементи, сглобени монтажно в общото композиционно цяло. Тук той в пълна степен разгръща и усвоява предимствата на графичното изразяване. Докато живописта е по специфика изкуство, което изгражда формата с особен тип „покривна” техника, със системи от степенувани тонове, плоскости, форми. Тук „прозрачното”, ажурно третиране на основата, въхру която се проектира изображението е по-скоро изключение, отколкото правило. Тази функционална диференциация между графика и живопис показва дълбокото разбиране на художника за техните специфични изобразителни и експресивни възможности. Като цяло бихме могли да заключим, че една от най-характерните особености на художническия натюрел на Александър Капричев се състои в постигнатия баланс между духовното съдържание на образа и изчистените пластични форми, посредством които това съдържание придобива видим изказ. Той никога не се ограничава единствено в полето на чисто пластическата проблематика, не се занимава със самоцелни формотворчески експерименти. При него всеки щрих, всяка линия или цветно петно, в зависимост от конкретния проблем, решаван в дадена творба, е едновременно структурен елемент на езика, на художествената форма, но заедно с това е свързан и с едно значително по-широко духовно поле. Дълбоките и трайни интереси на автора към поезията и художествената литература като цяло, към музиката и философията, които мимоходом отбелязахме по-рано, не могат да се

считат нито за случайни, нито пък за някакво допълнително „интелектуално” хоби. Напротив – те са интегрална част от формирането и развитието на неговия специфичен пластичен мироглед. Ето защо като един от основните проблеми се очертава проблемът за транспонацията на духовното съдържание в конкретната материална „плът” на изобразителното изкуство. Можем да кажем като цяло, че творчеството на Александър Капричев се простира отвъд обичайното иконографско и сюжетно деление, характерно, между впрочем, за основните насоки на българската живопис през втората половина на 20 в. Това показва, че идейните и художествените доминанти в неговите платна се „изливат” във визуални образи, които не се поместват в прокрустовото ложе на традиционната жанрова систематика. Ако трябва да формулираме някаква стилова доминанта за голяма част от картините, това е лиричната абстракция, съчетана по привидно парадоксален начин с елементи на абстрактния експресионизъм. Вътрешният ориентир на по-голямата част от живописните опуси на Александър Капричев, според мен, е опозицията и взаимодействието между силите на привличането и оттласкването, между абстрактното и фигуративното начало. Мисля, че тази своеобразна „дуалност” е скритата, неафиширана основа на голяма част от неговите картини, особено на нефигуративните. „Бинарните” опозиции, формулирани като хармония/конфликт, преливане/контраст и т.н. са онези едновременно и мирогледни, и пластически, формални елементи на синтаксиса на неговите картини, чрез които се реализира органиката на визуалния образ и неговото въздействие върху зрителя. Картините са изпълнени с цветни структури и петна, понякога геометризирани, по-често недетерминирани. Линията, в повечето случаи, притежава автономна, архитектонична функция, свободно разлятото цветово петно понякога придобива характера на импровизационно и виртуозно изваян йероглиф, друг път е оставено на капризите на случайността. Сериозно влияние върху цялостното творчество на Александър Капричев има неговият престой в Англия от 1999 до 2006 г. Той работи в Индипендънт студиос, Лестър, Бирмингам. Прави основно акварел и живопис. Между другото, знаем какви дълги и солидни традиции има акварелът в Англия. От това време са останали както малки, така и големи творби. Можем да кажем, че този „късен” период на Александър Капричев е и период на истинска творческа зрялост и на пълноценно разгръщане на значителния му потенциал като художник. Определен интерес представляват малките лирични графики. Това са по-съкровени, интимни, камерни форми. И тук личат влияния от кубизма, от Пикасо. Но трябва да изтъкнем за сетен път, че при нашия автор влиянията не са преки, буквални, безкритично усвоени. Точно обратното – те са осмислени и преработени вследствие на проникновен задълбочен анализ. Предварително е извършен сериозен процес на селекция, на отбор на онова, което съотвества на неговия собствен темперамент и мироглед. В малката графика са налице съчетания на архитектонични структури с енигматични персонажи (жени, лица), с предметно-фигуративни образни елементи. Щрихът, линията, композиционна архитектоника, цветът са сложно и умело организирани с оглед да осигурят транспонацията във визуалното на емоциите, идеите, усещанията, състоянията на духа. Забележителни са и малките маслени картини, с квадратни или издължени във вертикал формати, (най-често 93/43). Александър Капричев ни е оставил и още по-малки квадратни картини – рисувани на ивици, съчетани с образни елементи, които по своя импровизационен и виртуозен начин на полагане на мазката напомнят далекоизточните калиграфски изписани йероглифи. През целия си творчески път той има афинитет към квадратния формат. Този формат е по своему „стягащ”, дисциплиниращ, уравновесяващ силите на вертикалите и хоризонталите, на земното и на небесното, на материята и на духа.

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004, масло, акрил, платно, 46 x 36 см UNTITLED, 2004, Oil/Acrylic on canvas, 46 x 36 cm

В редица от късните работи се срещаме с „килимни” абстракции (геометризация на цели плоскости и повърхнини). Трябва да кажем че и тук, поради нефигуративния характер на образността и експресивното полагане на мазката (фактурата) на автора му е било необходимо свеобразно геометрично „стягане” на пространствените и композиционните елементи – рамката, както и по-малките квадрати в този смисъл имат важно значение. Вероятно може да се твърди, че в късните си творби Капричев е предимно абстрактен художник. Често живописецът прибягва до триделна (или пък многоделна) композиционна структура. Синьото е метафората и изразът на дълбочината, а заедно с това определя и степента на звучност на цялата колоритна организация на творбата, играе ролята на нещо като цветови камертон. Картината отново се явява своеобразно поле, терен, затворено пространство, където се изразяват личностно-субективните авторови художествени истини. Но тези истини, така да се каже, не са предустановени, „универсални”, а са дълбоко индивидуални и се намират в процес на откриване и на формулиране. Йероглифът, експресивният пластично-визуален знак са изразните средства и способи тези истини да достигнат и до възприемащия... Александър Капричев блестящо демонстрира безкрайните изразни възможности на нефигуративността. Елементите на неговия образен език – точката, линията, петното, плоскостта, формата, цветът, фактурата – в многобройни, често неочаквани комбинации помежду си, създават сложна и богата, наситена полифонична оркестрация, изграждат пулсиращо, динамично пространствено, неспирни метаморфози на „сгъстяване” и на „разреждане” на живописдната субстанция. Късните акварели на автора са лирични, изпълнени с меко разливане на живописната материя. Тук-там се появяват спонтанни линии, удари на четката, пластически акценти. Енергиите, силите на привличане-отблъскване, на които той дава свободен израз, като типологична аналогия, съдържат в себе си нещо от живописния свят на Василий Кандински. На отделни места художникът сякаш остявя да „говори” самата неравност, грапавина на хартията, на листа, върху който е положен акварелът. Редно е да се запитаме дали има определени последователни закономерности в неговата художническа еволюция. Отговорът на този въпрос не е лесен. По причини, които изтъкнахме по-горе, можем да повторим, че неговото творчество е по-скоро сложно „синкопирано”, отколкото линейно-последователно. И при последните произведения виждаме, че няма „успокоение”. Те са интересни и значими по-скоро с онези представи и асоциации, които изпитваме при въприемането им и които са свързани с приобщаването ни, като зрители, сякаш на самия процес на създаване на творбата. Вътрешната трескавост и напрегнатост на пластическия почерк на художника, качества,които са демонстрирани по един почти „графологичен” начин пряко и сетивно-непосредствено в творбата, са красноречиво свидетелство в полза на подобни заключения. Особеностите на живописно-пластическия натюрел на автора, обстоятелството, че той използва и суха, груба четка, и полусуха четка на слабо грундирано платно, и по-наситени релефни мазки, и по-звучни тонове, определено говори за вътрешната интензивност на фазите на творческия процес при Капричев. В този смисъл, нека повторим, става дума не толкова за „линейна” еволюция, колкото за сложна полифонична „синхронно-диахронна” структура на различните пластични модели според състоянието, настроението, степента на „обсебеност” от различни по тип задачи, които той си е поставил за решаване. Аналогиите с музиката, изтъкнати по-горе, са свидетелство за необходимостта от търсене на форми и начини за пластическо изразяване на трудно дефинируеми състояния на духа. Геометризираният „скелет” на редица творби служи едновременно и за

композиционна „ос”, и за пространствен ориентир и заедно с това структурира иначе „разхвърляната” живописна материя. Често сякаш биваме въвлечени неусетно във вихъра и каскадите на „пръските” от мазки, които са движени като че ли не от ръцете на художника, а по силата на някаква естествена природна необходимост. Заедно с това „геометризацията” е винаги „ръкотворна”, не притежава абсолютният характер на „надличните” имперсонално изискани, но лишени от душевен трепет правилни линии и форми. Художникът рисува в различни тоналности. Принципите на съчетание на тоновете също се различават съобразно конкретната пластическа задача, която той решава в дадено произведение. Налице са и хармонични, и контрастни, но обикновено полихромни, а не монохромни тоналности. В значителна част от последните живописни творби безпредметният, нефигуративен визуално-пластичен образ е съставен от редица хоризонтални полета, ивици или зони. Но те не са хомогенни, а са изпълнени с трепетни мазки, с близки по стойност тонове. Някъде обаче виждаме и контрастни съчетания – например, на тъмен фон – светли акценти, „удари”, „капки” и т.н. Големите формати разкриват едновременно усвояването и диалога с традициите и насоките на определени тенденции в модерната и съвременната живопис. Важни са проявените енергии, импулсите на взаимопроникване и взаимоотблъскване на цветовите петна и зони. Живописната субстанция материализира сякаш пред очите ни сили и енергии, които изразяват в нагледна пластическа форма определени чувства и емоционални състояния, трудно дефинтируеми душевни трепети и скрити вътрешни конфликти. Голяма част от тези картини представляват поясни, фризообразни композиции с активно преплитане на вертикалите и хоризонталите. „Свръхзадачата” на Капричев очевидно е достигането на пределно експресивни цветови структури. Ръката на художника се успоредява с естествеността на природното формотворчество. В големите картони виждаме също

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, картон, 175 х 150 см UNTITLED, 2004-05, acrylic on paper, 175 x 150 cm

9/ 11, 2004-05, акрил, масло, платно, 138 х 186 см 9/11 2002-05 Acrylic, oil on canvas, 138 x 186 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 1999, акварел, 42 х 56.5 см UNTITLED, 1999, watercolour, 42 x 56.5 cm доминантното наличие на ивици, боята е оставена да тече свободно надолу. По този начин в самия процес на изграждане на живописно-пластичния образ са интегрирани гравитационните сили, някои принципи и закономерности на спонтанното формообразуване. Показателни са някои от големите композиции, едната от които, в размери 2,10/2,20 см, см. техника (акрил, м.б.) е твърде характерна за късното творчество на художника. Това е платно от 2005 г. както се вижда, в почти квадратен формат. Композицията представлява мрежа от квадрати и едновременно с това от спонтанно нанесени петна, от разнолики форми, от многобройни недетерминирани във формален смисъл цветни зони. Бели линии раздират материята като светкавици. По този начин картината се превръща в автономен обект, в рамките на който художникът проектира своя субективен творчески свят и който в известен смисъл се явява самодостатъчен за него. Той се опитва да побере всичко в рамките на едно-единствено платно. В композиционно отношение гоблените също са изградени на ивици. При пръв прочит възникват асоциации с образци на пластичния фолклор. Получава се своеобразен алианс между образно-пластическата ударна сила на халищата и исконните стилови и формални достижения на модерната живопис и, струва ми се, това вътрешно родство, без да се натрапва преднамерено, прозира от самата образна тъкан на творбите. Често в късното творчество на Капричев доминират дисонантните акценти. Двойката понятия „хармония/дисхармония” е неустойчива, тя е заредена с вътрешен дисбаланс. Картините са изградени от различни по характер пространствени зони. Вечната борба на духа и материята в тяхното диалектично взаимодействие изразява вътрешните, подмолни конфликти и противоречия на човешкото съществуване във Вселената и едновременно с това е неспирен двигател, мотор, импулс за художествено творчество. Овеществяването, материализацията, „овънкашностяването” им, освен художествено значение, има и определен терапевтичен ефект. В този смисъл може би в своеобразното противоречие между динамиката, „ставането”, от една страна, и необходимостта от материализация, от структу-

Проф. Чавдар Попов открива ретроспективна изложба на Александър Капричев в ГХГ Варна, 1 юли 2010 г. Professor Chavdar Popov opens Alexander Kaprichev’s retrospective exhibition at Varna City Art Gallery, 1st July 2013 риране, от композиционна органика и относително стабилизиране, от друга, се крие голяма част от скритата привлекателност на творчеството на Александър Капричев. Стиловите насоки и влияния се простират предимно в сферата на т.н. dripping (творчеството на Джексън Полък), в абстракцията, в експресионизма, по-точно в абстрактния експресионизъм. Основните изразни средства са линията, петното (с дифузна форма), тонът, който едновременно гради материята и маркира пространството. Някъде се появява и покривната техника (температа). Ролята на импровизацията, на уж „случайния”, непреднамерения ефект е твърде съществена в тази своеобразна творческа философия. Изкуството на Александър Капричев може да бъде „прочетено” и като екстериоризация на вътрешни, ментални напрежения и конфликти, като множественост на различни „гроздове” от субективни асоциации, свободни, неограничени от цензурата на рациото. Много важен е характерът на пластическия знак, който е натоварен със значителен смисъл. Самият автор го определя като „символен знак за неделимост на дух и материя”. Пространствено мислене на художника се насочва към опита, традициите и спецификата на монументална живопис. Въпреки че голяма част от решенията са „плоскостни”, почти йероглифни”, експресивни (жестуални), пространството обикновено е третирано не в духа на кавалетното, а по-скоро на монументалното изкуство. В този смисъл в редица от картините, особено в онези от тях, които са изградени в по-големи формати, прозира някаква трудно изразима носталгия по синтеза на живописта с архитектурата... Ако трябва да подберем определени ключови думи за тази част от творчеството на нашия художник,това вероятно биха били думите експресия, лиризъм, абстракция, психично, емоция, подсъзнание. Колкото и банално да прозвучи в заключение, примерът на Александър Капричев ни припомня онези случаи, при които за сетен път се убеждаваме, че нерядко истински и по достойнство можем да оценим един художник едва след неговата смърт. Въпреки че този бегъл преглед на неговия път в изкуството не претендира за изчерпателност, все пак той, струва ми се, ни позволява да се приближим по-непосредствено до особеностите на този изключително талантлив, проблемен и оригинален автор и да оценим качествата и стойността на завещаните ни от него художествени творби. Освен дължимото към паметта на Александър Капричев, разглеждането на неговото творчество се очертава и като принос към все още ненаписаната история на българското изобразително изкуство през 20 век. проф. д. изк. Чавдар Попов

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2001/02, масло, акрил, платно, 66 x 66 см UNTITLED, 2001/02, Oil/Acrylic on canvas, 66 x 66 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2005, масло, акрил, платно, 30 x 30 см UNTITLED, 2005, Oil/Acrylic on canvas, 30 x 30 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, картон, 212 х 150 см UNTITLED, 2004 -05, acrylic on paper, 212 x 150 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, картон, 209 х 150 см UNTITLED, 2004-05, acrylic on paper, 209 x 150 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, картон, 200 х 150 см UNTITLED, 2004-05, acrylic on paper, 200 x 150 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, масло, платно, 100 х 80 см UNTITLED, 2004-05, acrylic on cnavas, 100 x 80 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, платно, 100 х 80 см UNTITLED, 2004-05, acrylic on canvas, 100 x 80 cm

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, платно, 60 х 40 см UNTITLED, 2004-05, acrylic on canvas, 60 x 40 cm

BRIEF BIOGRAPHY

КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

ALEXANDER KAPRICHEV was born in Varna in 1945. He graduated the Second High School of Varna and then in 1975 the Academy of Arts, Sofia, in Mural painting with prof. Georgi Bogdanov and prof. Mito Ganovski. After graduating the Academy, he started as a freelance artist in one of the studios of the former factory, “Vulkan”, turned into artists’ studios centre. During 1976 – 1978 he was elected Chair of Varna Society of Young Artists and in 1980 became Member of the Union of Bulgarian Artist.

АЛЕКСАНДЪР КАПРИЧЕВ е роден в гр. Варна през 1945 година. Завършва средното си образование във Втора Гимназия, Варна, а през 1975 г. се дипломира в Художествената академия в София, специалност „Стенопис”, в класовете на проф. Георги Богданов и проф. Мито Гановски. След завършване на Академията, работи като художник на свободна практика в едно от ателиетата, изградени в бившата фабрика „Вулкан”, във Варна. През 1976-1978 е избран за председател на Ателието на младите художници (AМХ), Варна, а от 1980 г. е член на СБХ.

Between 1999 and 2006 he lived and worked in Great Britain joining the Independent Studios in Leicester and Birmingham. Then, in 2006 he returned to his home town of Varna with plans for new creative work and the intention to have a retrospective exhibition, which unfortunately, he could not see through due to his sudden death in 2008. Alexander Kaprichev ‘s art comprises fine art paintings and decorative-monumental works. He has left a considerable number of paintings, watercolours, drawings, etchings and projects for monumental art, murals, stained glass and tapestries. His style, if we are to define it, can be related to the lyrical abstraction and the abstract expressionism. Aleksander Kaprichev, however, drawing on the Bulgarian and world art traditions, which he has studied in depth, has created an individual and discernible style of his own. During his lifetime, his artwork was shown at: Group exhibitions of Varna artists in Saragossa, Spain (1993), One-man show at Varna City Gallery “Boris Georgiev” in 1996, Print Biennale, Varna, 1997, 1999, Art Fair “Impression”, Plovdiv (1997, 1999); Mall Galleries, Royal Institute of Painters in Water Colours, London, (2000);

От 1999 до 2006 година живее и твори във Великобритания, в ателиетата на Индипендънт Студиос, в Лестър и в Бирмингам. През 2006 г. се завръща във Варна, с нови творчески планове и с намерениe за организиране на ретроспективна изложба, осуетени от внезапната му кончина през 2008-а. Александър Капричев твори в областта на кавалетната и на декоративно-монументалната живопис. Автор е на голям брой живописни платна, акварели, графики и рисунки, а така също и на няколко проекта за монументални творби, стенопис, стъклопис и гоблени, които в стилово отношение могат да бъдат отнесени към лиричната абстракция или към абстрактния експресионизъм. Участва със свои картини в Изложба на варненските художници в Сарагоса, Испания (1993); Самостоятелна изложба, ХГ „Борис Георгиев”, гр. Варна (1996) ; Биенале на графиката, гр. Варна (1997, 1999); Арт панаир „Импресия”, Пловдив (1997, 1999); Мол Галъри, Годишна изложба на Кралското общество на акварелистите, Лондон (2000); Годишни изложби

Annual exhibitions of Independent Studios in Great Britain (2002, 2003, 2004, 2005).

Some of his artwork is in possession of the National Gallery of Arts, Sofia, The Ministry of Culture of Bulgaria, Varna City Gallery and private collectors.

In recent years Alexander Kaprichev’s art was shown in several exhibitions. A retrospective exhibition of paintings, watercolours and drawings created in the years before 1999 was curated by Vanko Urumov at Varna City Art Gallery between 1st July and 3rd August 2010.

Later on between 1st and 15th September 2010 a selection of pictures from the same period were exhibited at “Sredets” Art Gallery of the Ministry of Culture, Sofia with curators Georgi Trifonov and Plamena Dimitrova-Racheva.

Watercolours created in England were shown for the first time at Gallery 8 from 1st until 30th April 2011).

A glimpse at the artist’s graphic work was made possible at Gallery 8 between 1st and 15th April 2013.

The eminent exhibition, Colourful Contemplations will be held at the Sofia Gallery of the Bulgarian Cultural Institute in London between 26th November and 6th December 2013 and will feature paintings and watercolours created in England between 1999 and 2006. Curator Professor Chavdar Popov PhD.

на Индипендънт Студиос, Великобритания (2002, 2003, 2004, 2005). Негови произведения са притежание на Националната Художествена Галерия (София), Министерството на Културата, Градската художествена галерия – Варна и на частни колекции в страната и чужбина.

През последните години, творчеството на Александър Капричев беше показано в няколко изложби. Ретроспективна изложба на живопис, рисунка, акварел, която обхващаща периода до 1999 година, курирана от Ванко Урумов, бе показана между 1 юли и 3 август 2010 г. в ГХГ „Борис Георгиев” – Варна.

По-късно, от 1 до 15 септември 2010 г., избрани творби от същия период бяха изложени в галерия „Средец” на Министерството на Културата, София. Куратори Георги Трифонов, Пламена Димитрова-Рачева.

За първи път акварели от творчеството на Александър Капричев, създадени в Англия, бяха показани в Галерия 8 – Варна (1 – 30 април 2011 г).

Поглед към графичното творчество на Ал. Капричев осъществи отново, от 1 до 15 април 2013, Галерия 8 – Варна.

Предстоящата изложба в Галерия „София” на Българския Културен Институт в Лондон, „Живописни съзерцания” включва творби, създадени в Англия в периода от 1999 до 2006 година. Куратор, проф.д.изк. Чавдар Попов. Откриване на 26 ноември до 6 декември 2013 г.

БЕЗ НАЗВАНИЕ, 2004-05, акрил, платно, 60 х 40 см UNTITLED, 2004-05, acrylic on canvas 60 x 40 cm

Фотографи: Ник Парсън, Питър Скот, Александър Маринов Редактори: проф. Румяна Л. Станчева, доц. Ани Кей Photographs: Nick Parson, Peter Scott, Alexander Nikolov Editors: prof. Rumyana L. Stancheva, Dr Annie Kay