Кратка история на седмицата на модата в Милано

автор: ЕЛЕНА МИЛАНОВА

НАЧАЛОТО

Всяка година, от 1958 година, два пъти годишно, Милано се превръща в притегателен център за професионалисти в модата, търговци, медии, инфлуенсъри, фенове и туристи от цял свят.

Palazzo Reale, Palazzo Serbelloni и много други места, отварят врати за повече от 40 модни събития.

Седмицата на модата в Милано е една от Големите четири модни седмици.

Другите са Париж, Ню Йорк и Лондон. Програмата им започва с Ню Йорк, следва Лондон, Милано и накрая Париж. Но защо точно Милано?

Милано е неофициалната столица на Италия – мястото, където се правят парите и център на Ломбардия, двигателят на италианската икономика. Това важи и за модата, но не винаги е било така.

Историята на модата на Ботуша не може да се отдели от факта, че до преди обединението (1891 г.) на Италия, тя също е била разпокъсана, което може да е проследи до средновековието, когато всички градове са развивали независимо занаятите си, шиваческите си школи, платовете и тъканите, предметите.

Ехото на тази разпокъсаност се усеща дори и след Втората световна война. Тогава Италия за пръв път стъпва на световния моден пазар по-сериозно с няколко града, конкуриращи се за вниманието на големите купувачи на мода.

Във Флоренция тази идея развива Джовани Батиста Джорджини, който обединява около себе си няколко италиански дизайнери, сред които Емилио Пучи и сестрите Фонтана, и започва да организира модни ревюта първо в собствената си резиденция, а после и в Бялата зала на двореца Пити.

Tези ревюта имат моментален успех и привличат важни гости, преса, но най-вече ключови купувачи от големите американски вериги като Bergdorf Goodman и Saks Fifth Avenue.

В същото време Венеция и Рим също организират ревюта с голям успех, за което помага и модата в италианските филми. Триото на сестрите Фонтана, базирано в Рим, обличат звезди като Елизабет Тейлър и Одри Хепбърн, а Фелини и неговия „Сладък живот“ (1960) затвърждава статуса на малката черна рокля като символ на италианския стил.

Милано имат друг подход – през 1958 година създават Националната камара на модата в Италия с мисия да представя и защитава дизайнерския талант. Те са хората, които организират почти всичко около седмицата на модата, въпреки, че имат сериозни критици и някои шоута, включително и това на Dolce&Gabbana, не са под тяхната шапка.

След създаването на камарата се раждат все повече марки, привличащи с повече достъпни от парижките им конкуренти, а популярността на Милано като моден център постепенно се увеличава.

Северноиталианският град има добра индустриална база и връзки, и става естествен център за много дизайнери, занимаващи се с конфекция. От 1961 година в Милано се установява и италианския Vogue Italia.

През 80-те Джорджо Армани и Джани Версаче окончателно поставят Милано на картата като столица на италианската мода.

Към края на ХХ век се появява ново поколение дизайнери – от Moshcino, с техните провокативни слогани, през Dolce&Gabbana с тяхната прекаленост и носталгия към отминали епохи до Miuccia Prada, която възстановява дългите връзки на семейството ѝ с бизнеса в Милано, като стартира със серия минималистични ранички, преди да разшири амбициите си към дамското облекло.

МОМЕНТЪТ

Ако има един момент в историята, който e символ на седмицата на модата в Милано, това са ревютата на Versace с участието на супермоделите от 90-те и най-вече това от 91-ва, на което дефилират Синди Крауфорд, Наоми Кембъл, Кристи Търлингтън и Линда Еванджелиста, които пеят на плейбек Freedom! на Джордж Майкъл от клипа, в който току що са участвали. Тези жени властват над модата в следващото десетилетие със скандално високите си хонорари и разточителен лайфстайл, който постепенно се превръща в блян и прониква и в модните къщи – най-вече Gucci.

Когато Том Форд стъпва в Gucci през 1990 г. (и като креативен директор през 1994), бъдещето на лейбъла, започнал в началото на века като място за продажба на кожени изделия, е несигурно. Колекцията Есен/Зима 95 г. oбаче слага край на тревогите: тя пищна, богата, с нейните кадифени костюми, полуразкопчани блузи с ярки бижута и палта в цитрусови нюанси.

ДЖАНИ ЕМЪРТЪВ

През 1997 година е убит Джани Версаче. Неговата сестра, Донатела, се качва на трона му, и само три месеца след това прави ревю, в мрака на което стоят зрители като Карл Лагерфелд и Джорджо Армани. Ревюто отдава почит на Джани, но в същото време изпраща ясен сигнал, че Донатела е творец, който няма да отстъпи милиметър от завоюваното от брат й.

ДНЕС

Днес повечето от имената-символи на италианската мода са все още тук и са найважните по време на седмицата на модата.

Новият тон за Gucci се задава от Алесандро Микеле, с неговата еклектична, барокова естетика, смесена с извънзамни металически нюанси.

Moshcino и Джеръми Скот, верни на корените, но със силни препратки към поп-културата.

Miuccia Prada продължава да се влияе в колекциите си с търсенето на баланса между добрия и лошия вкус, историята и културните настроения.

Versace остават на върха с техния легендарен сексапил.

Но промените са нaвсякъде и един двигателите им e Карл Лагерфелд. (FENDI, където беше главен дизайнер от 1995 г., го почетоха в колекцията си есен/зима 2019). Той е бил свидетел на трансформацията на Милано към модна столица – от брандове, с корени в наследството и традициите, до амбициозните ъпгрейди, спомагащи за това един от най-важните символи на Италия да се запази непокътнат – етикетът "Made in Italy".

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK: МY ITALIAN DAYS И INSTAGRAM @MY_ITALIAN_DAYS_