География 1. Граници на България: на север – река Дунав ни свързва с Румъния на изток – Черно море на запад – Сърбия, Черна гора, Македония на юг – Гърция, Турция 2. Местоположение на страната – разположена е в континента Европа, в югоизточната част на Балканския полуостров 3. Планини в БългарияРила – най-високата, заледявана планина у нас, найвисок връх Мусала /2925 м/, Пирин – втора по височина /вр. Вихрен/ , Стара планина – най-дългата планина /разделя условно страната на северна и южна част/, най-висок връх Ботев, Родопите – най-обширната планина, вр. Голям Перелик Природни богатства в планините – гори, води, минерални извори, руди, диви животни, редки растения, чист въздух 4. Равнини и низини – Дунавската равнина – най-голямата равнина у нас, разположена в Северна България , градове в равнината – Русе, Видин, Плевен, Разград, Добрич и др. Горнотракийската равнина – най-голямата низина у нас – разположена е в Южна България, в Преходната област, градове в низината – Пловдив, Пазарджик
Природни богатства в равнините части – плодородни почви, природни богатства 5. Реки в България – Искър – най-дългата, извира от Рила, пресича Стара планина, напоява земите на Дунавската равнина и се влива в р. Дунав Марица – най-пълноводната река у нас, извира от Рила, напоява Горнотракийската равнина, влива се в Бяло морe Водите на реките служат за напояване на земите, за производство на електроенергия, за риболов 6. Природни области в България – Дунавска равнина, Старопланинска област, Преходна област, РилоРодопска област, Черноморско крайбрежие 7. Черно море – врата към света, туризъм, риболов, морски транспорт, производство на морска сол, нефт. Варна – морска столица на България. 8. България – национален празник – 3 март, символи – герб, знаме, химн/Мила Родино/, държавен глава – президент, Министерски съвет – министрите управляват страната, Народно събрание – депутатите създават закони; основен закон – Конституция, столица – София, там се намират всички управляващи институции. Официални празници – 24 май, 6 май, 6 септември, 21 септември
История Траките Траките са живели по нашите земи преди повече от 3 000 години. Вярвали в Богинята майка Земята и нейният син – Слънцето. Прекланяли се пред силата на Тракийския конник. Разказвали легенди за известният певец Орфей. Строели гробници, в които погребвали своите владетели. Били добри земеделци. Отглеждали пчели, но били прочути с красивите си тракийски коне. Начело на племето стои цар. Славяните Преселват се по нашите земи около 4 – 5 век. Строели жилищата и землянките си край реки или езера. Отглеждали добитък. Имали много богове (Лада, Даж бог), но най-важен бил Перун. Начело на племето стои княз. Българите Били прочути с храбростта и военните си умения. Развъждали големи стада коне и местели селищата си в търсене на нови пасища. Изработвали предмети от глина, кожа и метали. Главният им бог бил Тангра. Начело на племето стои хан (кан). Създаване на българската държава Хан Аспарух се заселил със своето племе в земите на юг от река Дунав и на север от Стара планина. За да бъдат силни срещу Византия, той сключил договор със славянските князе. През 681 г. Византия признала новата държава и сключила мирен договор с хана. Първата
българска столица става селището Плиска, а знамето е – конска опашка. Хан Крум въвел първите писани закони – общи за славяни и българи. Хан Омуртаг – изградил нови градове и крепости. Поставил боляри по всички краища на страната, за да му помагат в управлението. Християнска България Християнството било призната религия в Европа повече от 5 века. Хората, които не вярвали в Исус, християните наричали езичници. Не приемали владетелите на тези народи за равни. Хан Борис разбрал, че християнството може да сплоти българите и славяните. През 864 г. той се покръстил, приел името Михаил и титлата княз. През 870 г. се основала самостоятелна българска църква, но в храмовете се служело на гръцки език. Княз Борис знаел за азбуката, създадена от Кирил и Методий и с радост приел учениците им в България през 886 г. „Златен век” на българската култура – цар Симеон През 893 г. на престола седнал най-малкият син на княз Борис – Симеон. Бил възпитан и образован владетел, затова за него било важно да превърне България в силна и могъща държава в Европа. Водил много битки с Византия и успял да разшири границите на България до 3 морета. Нарекъл се цар на българи и гърци. В новата столица Преслав били изградени богати каменни дворци, болярски жилища, църкви и манастири. Владетелят поканил най-даровитите книжовници, които превеждали и преписвали много книги, нужни на хората.
Цар Симеон управлявал България 34 години, но времето на неговото царуване е известно като „златен век” ,заради приноса в българската история. Борба за запазване на България – цар Самуил След смъртта на цар Симеон животът в България станал труден. Хората работели, плащали данъци, но живеели оскъдно. Появили се недоволни, които ги учели да не се подчиняват на царя и болярите, да не почитат Църквата. Св. Иван Рилски учел монасите, че скромността и добротата са по-важни от златото. През 971 г. Византия завладяла Преслав и източната част на страната. Боляринът Самуил поел управлението на държавата. Столица на България станал град Охрид, защото там бил Самуиловият дворец. Близо 4 десетилетия царят водил битки за опазване на Българското царство. През 1018 г. държавата пада под византийско робство, но българският език и книжовност се запазват през годините.
Важни години и събития 681 г. – създаване на българската държава; хан Аспарух, столица – Плиска 864 г. – хан Борис покръства българите; приема титлата княз 870 г. – създаване на самостоятелна българска църква 886 г. – княз Борис приема учениците на Кирил и Методий 893 г. – на престола сяда Симеон, който приема титлата цар; новата столица – Преслав
971 г. – Преслав е превзет от Византия и начело на държавата застава цар Самуил; новата столица – Охрид 1018 г. – българската държава пада под византийско робство Българските столици 1. Плиска 2. Преслав 3. Охрид Български владетели Хан Аспарух – създава българската държава в земите край р. Дунав Хан Крум – създава първите писани закони, общи за българи и славяни Хан Омуртаг – Строителят, строи каменни дворци и крепости. Хан(княз) Борис – покръства българите Цар Симеон – разширява границите на България до 3 морета. Най-могъща и силна държава при неговото управление Цар Самуил – води битки за запазване на българската държава, но при неговото управление България пада под византийско робство ВТОРА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА 1185 г. – братята Асен и Петър (търновски боляри) вдигнали народа на въстание - 1187 г. – Византия била принудена да сключи мирен договор с тях - Асен оглавил Втората българска държава - столица е град Търново; възстановени са границите на България - братятя са убити при заговор
1197 г. – царуването на Калоян – третият брат на Асен и Петър - римският папа признава титлата на Калоян и българския патриарх - 1205 г. – победа на Калоян над латинците (кръстоносците) пред стените на Одрин (латинският рицар Балдуин е затворен в кулата на Търново) 1218 г. – управлението на цар Иван Асен ІІ – син на цар Асен І - мъдър владетел, връща част от изгубените земи чрез мир - 1230 г. – битката при с. Клокотница (край Хасково) с византийския император Теодор Комнин; победа за България; Теодор Комнин е пленен със семейството си - границите на България се простират до 3 морета – Черно, Бяло и Адриатическо; най-голямата и най-силната държава на Балканския полуостров - 1235 г. – църковен събор – отново бълг. Църква се въздига в патриаршия; царя е почитан като бог - сечене на първите български монети (само в Константинопол) - столицата Тървото – голям търговски център 1331 г. – царуването на цар Иван Александър (ловешки деспот) (40 години) -мир със Сърбия (омъжва сестра си за сръбския крал) - ромеите побеждава с оръжие - подкрепя и насърчава книжовниците - разделил царството между двамата си синове – Видинското царство дал на Иван Срацимир, а Търновското – на Иван Шишман
Завоюване на българските земи от турските нашественици - 1393 г.- обсада на Търново; Патриарх Евтимий – защитник на крепостта; след тримесечна обсада и защита на Търново – Царевец паднал; в битка загива цар Иван Шишман; цар Иван Страцимир е заточен и Видинското царство също е покорено - 1396 г. България пада под турска власт КРАЙ НА ВТОРА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ (ХVІІІ-ХІХ ВЕК) – ОБОБЩЕНИЕ ХVІІІ в. – начало на ново време – Българско възраждане – борба за нова просвета, самостоятелна църква и за национално освобождение 1762 г. – Паисий Хилендарски написва „История славянобългарска” – започва я в Хилендарския манастир и я завършва в Зографския Софроний Врачански – преписва два пъти „История славянобългарска” и я поставя пред олтара; пише книга, в която описва живота си и страданията на хората Килийни училища – първите училища в манастирите и черквите, учители били духовниците или занаятчиите 1824 г. – Доктор Петър Берон написва „Рибния буквар” 1835 г. – в Габрово – първото взаимно училище 1846 г. – в Копривщица – първото класно училище
1849 г. – в Цариград (Истанбул) е построен първият православен храм – черквата „Св. Стефан” 1870 г. – създадена Българската екзархия – българската църква е призната за самостоятелна (отделя се от гръцката), начело с екзарх Христо Данов – учител – създава първото българско издателство; разпространява много книги Никола Фичев (Майстор Кольо Фичето) – изгражда ненадминати строежи – покрития мост в Ловеч, моста в Бяла, къщата с маймунката във Велико Търново Захари Зограф – майстор-стенописец – Рилски и Троянски манастир Васил Априлов - Един от инициаторите за създаването на Габровското взаимно училище – първото новобългарско светско училище (1835) и дарява средства за неговото построяване Георги Раковски – родоначалник на организираната борба за свобода; 1858 г – съставил първия план за организирана борба; 1862 г. – в Белград организирал българска войска (легия)(чети) 1869 г. – Любен Каравелов в Букурещ създава Български революционен централен комитет (БРЦК) Васил Левски – 1869-1872 г. – създава в цялата страна комитети за подготовка на въстанието (основава Вътрешна революционна организация в България)
Христо Ботев – поет-революционер; През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери. На 2 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Околчица във Врачанския балкан.
Панайот Волов -е организатор и ръководител на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание. Той е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до гр. Панагюрище, и взема дейно участие в него. Когато избухва въстанието, е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. След разгрома на въстанието е предаден Георги Бенковски - По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище, заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той бързо сформира чета и тръгва на въстание. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много
въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието 20 април 1876 г. В Копривщица – избухва Априлското въстание, което било кърваво потушено Учителката Райна Попгеоргиева – извезала въстаническото знаме на панагюрци, на което пишело „Свобода или смърт” Април 1877 г. – избухва Руско-турската освободителна война – император Александър ІІ Опълченци – български войници, участвали в Рускотурската освободителна война 4 януари 1878 г. – освободена София, начело с генерал Гурко 3 март 1878 г. – подписан мирен договор в градчето Сан Стефано; Санстефанският мирен договор е предварителен мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и урежда, макар и не окончателно, обособяване на българска държава след близо пет века Османско владичество в България
Да запомним тези дати! Важни дати 681 г. 811 г. 855 г. 864 г. 886 г. 870 г. 917 г. 1014 г. 1018 г. 1186 г. 1205 г. 1230 г. 1393 г. 1396 г. 1878 г. 3.ІІІ.1878 г. 16.ІV.1879 г. 6.ІХ.1885 г. 22.ІХ.1908 г.
Събитие Създаване на българската държава Битката при върбишкия проход Създаване на славянската азбука Покръстване на българите В Плиска пристигат учениците на Кирил и Методий Основаване на българска архиепископия Битката при р.Ахелой Битката при с. Ключ България пада под византийско владичество Възстановяване на Втора българска държава Пленен е император Балдуин Битката при с. Клокотница Търновското царство пада под османска власт Видинското царство пада под османска власт Априлското въстание Освобождението на България от османско владичество
Владетел Хан Аспарух Хан Крум
Княз Борис І Княз Борис І Княз Борис І Цар Симеон Цар Самуил Цар Самуил Асен и Петър Цар Калоян Цар Иван Асен ІІ Цар Иван Шишман Цар Иван Срацимир
Княз Александър Батенберг
Търновската конституция Съединението на Княжество България и Източна Румелия Независимостта на цар Фердинанд България