МОЯТА БЪЛГАРИЯ електронно издание ISBN: 978-619-7018-06-6 © Aвтор: Наталия Арсеновавтор: Наталия Арсенова © 2019, Корица: Мориц ЕООД © 2019, Издател: Мориц ЕООД Поредица „Малки пиески за деца”, книжка втора Сценарий за училищни тържества през месец март
Общи указания:
Това е история за едно момиченце, което не съзнава колко е важна връзката с корените му. То има добро и обичливо семейство, което го разбира и подкрепя. Събитията следват естествения път на историята: от основаването на България до наши дни. Първи март, денят на мартеничките отвежда зрителите далеч назад и ги среща с хан Кубрат и неговите синове. Трети март носи спомена за преодоляването на дългото и мъчително робство, а осми март е празник на съвременната свободна жена и майка. Пиесата е подходяща за ученици, които вече умеят да четат. Текстът е разпределен между повече действащи лица, за да се улесни запомнянето му. На сцената цари дух на разбирателство и хармония. Действащи лица: - Майката на Марта - Бащата на Марта - Бабата на Марта и на другите внучета. - Дядото на Марта - Чичото на Марта - Марта - Внуче - едно или няколко за диалога с бабата. - Разказвач 1 – момче или момиче, което чете текста - Разказвач 2 – момиче или момче, което чете текста - Всички останали деца в класа, между които се разпределят 20 четиристишия. Допълнителни материали: - подложки или папки за текста на двамата разказвачи; - плакат или снимка на кокиче; - знаме на България; - хартиени рози. Не е необходимо специално облекло и реквизити.
Момиче седи тъжно, прегърнало коленете си: Майката: Kакво има, слънчице? Марта: Защо си ме кръстила с това скучно име? Майката: Как така скучно. Името ти е много хубаво. Марта: Имам съученички, които се казват: Изабела, Линда, Емили, а ти си ме кръстила Марта. Майката: Затова ли искаш всички да те наричат Мери? Марта кима с глава за „да“ Таткото: Ти си Марта, защото си кръстена на месец март. Март е най-българският месец. В него има три хубави празника, посветени на тези, които обичаме най-много – майка, род и родина. На първи март почитаме българските си корени, на трети март - родината, а осми март е празникът на жената и майката, каквато един ден ще станеш и ти. Дядото: България е преживяла славни и тежки времена. Имала е велики водачи и такива, които са правили своите човешки грешки. Точно като всеки от нас. Бабата: Стара легенда разказва, че прабългарите са живеели в съгласие с природата. Те са имали дълбоки познания по астрология. Дори се говори, че хан Кубрат е разбрал по звездите кога ще дойде сетният му час. Той събрал своите синове, за да им даде своите последни заръки. Майката: Кубрат накарал всеки от своите синове: Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек да счупят наръч с пръчки. Никой не успял. Разказвачите се изтеглят настрана и продължават разказа си, а на сцената идват деца със сноп пръчки. Някои от тях показват, че не могат да счупят вързопа. Бащата:
Когато развързали снопа ....
Децата развързват снопа с пръчките и на всяко дават по една пръчка, която всяко дете счупва. Бащата: ... всеки можел с лекота да счупи единичните пръчки. Така искал да им покаже, че силни са заедно, лесно могат да бъдат пречупени, ако са поотделно. Майката: Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек не послушали баща си. Разделили си войската и хората и си избрали земи. Така станали лесна плячка за враговете си. Това било началото на края на Велика България. Родителите и Марта се оттеглят. Идва дете, което носи плакат с кокиче и мартеница. На гостите се раздават предварително подготвени мартенички!
Дете 1:
Когато видиш първото кокиче, ти знай, че се задава пролетта. Помни, че някога едно момиче е бягало за свойта свобода.
Дете 2:
Била е дъщеря на наш владетел на мъдрия и силен хан Кубрат. Не доживял да стане той свидетел как паднала във плен със своя брат.
Дете 3:
Баян и Хуба следвали към свободата, сокол, завързан с бяла връв А хуните не жалели стрелите. Конецът се обагрил с кръв.
Дете 4:
Червеният конец, преплетен с бяло е оттогава символ на това, че жив и здрав си истински тогава когато имаш свойта свобода.
Дете 5:
Кубрат бил завещал на синовете да се подкрепят, да не се делят, а те не знаели, че враговете разединението им целят.
Дете 6:
Завета на дедите си помнете, че силни сме когато сме едно. Щом в нужда сте, подайте си ръцете! Сплотени десет побеждават сто.
Разказвач 1: Ние сме потомци на древен и велик народ. Това, че сме българи - означава, че във вените ни тече кръв на смели войни, мъдри водачи, трудолюбив и сговорен народ. Разказвач 2: Всеки от нас носи хубавите черти на нашите родители и прародители, но и следи от техните грешки и недостатъци. В нашите ръце е да се учим от опита им, да преодолеем несъвършенствата им. Трябва да развиваме хубавите си качества и тях да завещаем на бъдещите поколения. Изнася се плаката с кокичето и мартеницата. На тяхно място се донася българското знаме (от плат или нарисувано) или контурите на съвременна България, оцветени с българското знаме. Майката: Какво ще получим когато към белия и червения конец на мартеницата добавим зеленото от кокичето? Марта:
Нашия трибагреник.
Таткото:
А знае ли някой какво символизират цветовете?
Децата: Бялото е символ на мира и свободата, зеленото е символ на плодородието и на красивата ни природа, а червеното е символ на пролятата кръв на героите, пожертвали живота си, за да бъдем ние свободни. Таткото: Точно така. Затова по време на война нашите предци са обръщали знамето ни с червения цвят нагоре. Да си пожелаем белият цвят да е винаги отгоре. Може по избор: 1) да се рецитира „Отечество любезно, как хубаво си ти!“. 2) да се изпее „Де е България“ (Питат ли ме дей зората). https://www.youtube.com/ watch?v=Pom7IUcOZ3Y 3) да се изпее „Хубава си моя горо“. 4) да се рецитира „Аз съм българче“. Разказвач 1: Ние сме българи. Много смели мъже и жени са дали живота си, за да можем днес да живеем в мир, да учим и да растем свободни. Единственото, което са искали от нас е да ги помним и да носим делата им в сърцата си. Разказвач 2: Нашата свобода е резултат от жертва на хора, които не познаваме, на хора, които дори не знаем, че са съществували. Но ако не бяха те, може би нямаше да ни има и нас. Децата:
Поклон пред вас борци безбройни Поклон от целия народ. Благодарим, че сте ни дали възможност за добър живот.
Разказвач 1: Апостолът на свободата - Васил Левски е най-известният и обичан национален герой. Неговото дело е в основата на нашето Освобождение. Самия той не е доживял да види България свободна, но до последния си дъх се е борел за това. Дете 7:
България за мене е свещена. България за мен е светлина. България за мен е неизменна, красива, нестарееща земя.
Дете 8:
За нея има хиляди легенди. Но искам днес една да споделя Защото вярвам в думите последни защо наричаме я „рай“ сега.
Дете 9:
В далечни времена, когато всички народи Бог дарявал със земя, ний българите сме останали последни забавени от някакви добри дела.
Дете 10:
Раздал бил Той земя на всеки, и не останала за нас земя. Била раздадена вовеки, но не на българските му чада.
Дете 11:
Тогава Той ни дал парче от рая и не поискал нищо на мига, единствено е трябвало до края да се погрижим рай да бъде тя.
Звучи припева на българския химн https://www.youtube.com/watch?v=1i7WdkJSlqo „Мила Родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край“ Бащата: Ние трябва да пазим традициите си, да почитаме възрастните и да се уважаваме взаимно. Това ни прави българи. Това ни прави силни. Майката: Но има и още нещо. Нашата българска същност се е формирала и от това, което нашите предци не са направили. Марта:
Какво не сме?
Дете 12:
Не сме поробвали народи и крали чуждите блага. Не сме оставили наука без ярка българска следа.
Дете 13:
Не сме загубвали и знаме през битка или във война. Не сме потъпквали правата на чужд народ или страна.
Дете 14:
Не сме си жалили живота във битката за свобода, Не сме престанали да носим славянските си имена.
Дете 15:
Не ще забравим добрините на българските си деди. Достойно ще живеем дните, които Бог ни отреди.
Разказвач 1: Наричат март „женския“ месец, защото често си сменя настроенията – може да е слънчево и топло, може студът да хапе бузките ни. Но той е красив и ние го обичаме така, както обичаме своите майки и баби. Празник на жената Дете 16:
Днес е празник на жената, на живота, красотата. Искам да се прибера с чудно цветенце в ръка.
Дете 17:
Да ухае то прекрасно, щом го видиш да е ясно, че ще ти благодаря от сърце и от душа.
Дете 18:
Че на мен си посветила своята любов, закрила. Много нощи не си спала, над съня ми ти си бдяла.
Дете 19:
Може би ще те ядосвам, времето ти ще прахосвам, но ти знай, че те обичам и след теб аз все ще тичам.
Дете 20:
Всеки миг и всеки ден ти си в мислите си с мен. Свеждам аз пред теб глава: Майчице, благодаря!
Прави се поклон с глава. На сцената идват две деца, облечени като баба и неговото внуче. По желание може да има една баба и няколко внучета: Баба и внуче Внуче: Баба: Внуче: Баба:
Кога е пролет вече тук? Когато щъркел долети от юг. А лятото защо дойде? За да отидеш на море
Внуче: Баба: Внуче: Баба:
Кога пък идва есента? Щом дъжд вали, но от листа. А зимата кога ни наближава? Когато минзухар полето озарява.
Внуче: Баба: Внуче: Баба:
Какво блести в небето през нощта? Безброй звездички и една луна. Кога започва силно да вали? Когато облачето натежи.
Внуче: Баба: Внуче: Баба:
А вятърът защо в полето вее? Треви и семенца, за да посее. Защо от изворите ни тече вода? Тя нужна е на всички живи същества.
Внуче: Баба: Внуче: Баба:
Животните и птиците кога са най-щастливи? Когато са свободни, наричаме ги „диви“. А бабите и дядовците – те кога се смеят? Когато старините си с любов живеят.
Внуче: Баба: Внуче: Баба:
Кажи, защо обичат внучето си те? Защото е дете на тяхното дете. А ти защо за мен си баба най-любима? Защото на въпросите ти отговарям в рима.
(усмихват се един на друг и се прегръщат) На майките и бабите може да се подаряват предварително подготвени картички. Разказвач 2: Жената винаги е заемала важно място в живота на българина. Още от древни времена тя е умеела да язди и да борави с оръжие, заемала е своето достойно място в обществото. И съвременната българка носи тази сила в себе си. Тя работи, обича и възпитава децата си, поддържа дома си и подкрепя съпруга си. Разказвач 1: Важна роля на жената е да предава традициите от поколение на поколение. Без традициите си сме като дърво без корен, който първата излязла буря ще повали. На вратата се звъни / или чука. Майката: Слънчице, знаеш ли кой ще ни дойде на гости? Чичо ти Асен от Америка. За последно беше тук когато ти беше още бебе. Вратата се отваря, мъж с багаж влиза и радушно прегръща всички. Обръща се към Марта: Чичото: Марта:
Колко си пораснала. Ти трябва да си Мери, нали? Марта. Приятно ми е!
Двамата се ръкуват и се прегръщат силно. Чичото се усмихва с гордост. Чичото:
Ти наистина си пораснала!
Разказвач 2: Има толкова много и все приятни начини да почетем корените си: да спазваме традициите, да месим питки, да ядем баници и хубавите ни български ястия, да сплитаме косите си на плитки, да пеем нашите песни, да танцуваме хора, да се учим на занаяти, но и да кръщаваме децата си с български имена. Разказвач 1: Това бе всичко от нас, скъпи гости. Нека където и да сме, с когото и да сме, да не забравяме, че сме българи и да носим българското в сърцата си! Звучи песента „Една българска роза“ https://www.youtube.com/watch?v=0Hkt2wWrKaA Децата раздават по една роза, предварително направена от хартия на всички гости. Раздаването може да стане на изхода, при излизането на гостите и с думите: „Благодаря, че ни уважихте!“ https://www.youtube.com/watch?v=6XXBFxIU5jM
Условия за ползване: Текстът на настоящата пиеса е предназначен за ползване от училищата и читалищата в България и българските училищата в чужбина. Мориц ЕООД, наричано за краткост Издателството и авторката на настоящата пиеса – Наталия Арсенова дават съгласието си пиесата да бъде използвана без заплащане в училищни тържества при споменаване името на автора. Необходимо условие за това е писмено запитване по имейл с утвърдителен отговор от Издателството. Издателство Мориц издава разрешение за ползване на текста след изпращане на попълнена Заявка за ползване на имейл info@moritz.bg . ЗАЯВКА ЗА ПОЛЗВАНЕ на литературно произведение с ISBN: 978-619-7018-06-6: Наименование на учебно заведение / театрален състав/ културен или образователен център: Населено място и държава на учебното заведение / център / комплекс / състав: Преподавател/ Представител: Възрастова група на участниците в пиесата: Повод за използването: Не се позволява използването на текста с цел печалба от трети лица под каквато и да е форма без изричното писмено съгласие на авторката и Издателството. В случай на нерегламентирано използване или използване с комерсиална цел от трети лица на част от пиесата или пиесата в нейната цялост, Издателството и авторката си запазват правото на авторски хонорар и обезщетение. При съмнение за злоупотреба, Издателството си запазва правото по своя преценка да забрани или да преустанови безплатното използване на текста на пиесата в бъдеще. © 2019 - Мориц ЕООД Всички права запазени!