Pomni bukvite - Piesa za 24-ti may

Помнѝ буквите електронно издание

ISBN: 978-619-7018-07-3 © Автор: Наталия Арсенова © Корица: Ива Арсенова и Наталия Арсенова © 2019, Издател: Мориц ЕООД Поредица „Малки пиески за деца”, книжка трета Сценарий за училищно тържество за 24-ти май

ОБЩИ УКАЗАНИЯ: В ръцете си държите един съвременен поглед към Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24-ти май от простичка и човешка гледна точка. Действието се развива: в стаята на Мишо; в дома на баба му. Пиесата е подходяща за група от 20-25 ученика, които вече умеят да четат. Текстът е разпределен между повече действащи лица, за да се улесни запомнянето му.

Действащи лица: - семейство Стоянови, което се състои от майка, баща и техните три деца: Мишо – ученик, баткото на Мишо – студент, който учи в чужбина и тяхната малка сестричка – Яна – бъдеща ученичка; - госпожа Стоянова – бабата на децата по бащина линия, пенсионирана учителка; - баба Надежда – бивша съученичка, колежка и близка приятелка на госпожа Стоянова; - баба Магда – бивша съученичка, колежка и близка приятелка на госпожа Стоянова; - баба Рада – жена на преклонна възраст, първата учителка на трите възрастни учителки.

- вече порасналите ученици на госпожа Стоянова: Иван, Невена, Янко, Павлин, Анна и Мария.

- учениците на Мария – техният брой се определя от броя на участниците в пиесата, между които се разпределят останалите реплики. Примерен брой в сценария е 5. Допълнителни материали: При техническа възможност:

При липса на техническа възможност:

Таблет/смартфон или лаптоп за Мишо.

Смартфон за Мишо.

Проектор, компютър и файловете, предоставени от издателството: Глаголица.pdf

Разпечатка на предоставените файловете от издателството и предварително подготвени картончета с тяхното съдържание.

Българското верую според Раковски.pdf Glagolica.pptx

Не е необходимо специално облекло и реквизити.

Важно: Не бива да се наизустява текста. Оставете възможност за импровизация.

Звучат първите секунди от песента на Angel & Moisey, Pavell & Venci Venc', Dexter - Kade Si, Brat? (Official HD) в частта „Къде си брат … търся те из целия град“. Ученик стои пред компютър/ лаптоп / смартфон или таблет, идва неговия по-голям брат и го заговаря: Баткото:

Здравей Мишо, какво правиш?

Мишо:

Чатя си.

Баткото поглежда екрана и прочита на глас: Баткото:

zdr. kp? / Ni6to, ne mi se u4i. Сериозно?

Мишо: се учи“

Еми да, брат. Означава: “Здравей, какво правиш? Жоро ми отговори, че не прави нищо и не му

Баткото:

Знам какво означава, защо не пишеш на кирилица?

Мишо:

Така е модерно.

Баткото:

Не си модерен, а неграмотен, братле.

Мишо:

Аз ли? (възмутено)

Баткото:

Ти и този, с когото си „чатиш“ (прави знак за кавички с ръцете си). Чаткаш ли?

Мишо кръстосва ръце и го поглежда сърдито. От другата стая се чува гласът на майка им: Майката:

Хайде момчета, тръгваме.

Мишо:

Къде отиваме?

Баткото:

Забрави ли? Ще се събираме при баба по случай 24-ти май.

Мишо:

Точно сега ли?

Баткото: По принцип сега, през декември има други празници. Баткото се усмихва на Мишо и му прави знак с глава да тръгват. Хайде, Жоро може да си прави нищото и сам, пък ти може и да научиш нещо. Мишо с неохота гаси компютъра / затваря лаптопа/ оставя таблета или прибира смартфона и тръгва отегчен с брат си. Братята напускат сцената. Пренасяме се в къщата на баба им.. Ако на участниците е необходимо малко време за тази трансформация, може да се пусне като фон песента по текст на Ран Босилек „Родна реч“. По желание и певчески възможности на сестричката, може тя да я изпълни като се изиграе следната допълнителна сценка. Сестричката:

Мамо, може ли да изпея нашата песничка?

Майката:

Може, разбира се. (и запява „Родна реч“)

С момчетата са майка им, баща им и малката им сестричка. Бабата ги посреща топло и ги кани да влязат В дома ѝ са и още 3 възрастни жени. Бабата ги представя:

Бабата: Деца, това са мои приятелки и после колежки от училището, а това е нашата първа учителка. Дами, това е моето богатство - синът ми, снаха ми, големият ми внук, който учи в чужбина, малкият внук – той е ученик, и бъдещата първокласничка – Яна. Всички се поздравяват. Бабата се обръща към семейството си: Бабата:

Сега, като се събрахме всички, няма ли да ми кажете каква изненада сте ми приготвили?

Баткото:

Има още време бабо, пък и не сме се събрали още. Сестричката му го прекъсва.

Сестричката:

Аз много искам да ходя на училище и да уча при мили учителки като вас.

Учителките се усмихват. Едната от тях казва: Баба Магда: Милото дете, ние вече не сме учителки. Сега сме просто три щастливи баби. Аз съм баба Магда, това е баба Надежда, а това е баба Рада, тя беше наша учителка.

Сестричката: Кажете ми моля, нали сте добрички: какво е било като сте били ученички. Бабата: През лятото в жегата, есен в дъжда а зиме през преспи вървяхме пеша. Баба Магда: По дръвце носеше всеки от нас, за да се топли целия клас. Баба Надежда: Приятели бяхме всички деца Обичах да смятам и да чета. Майката:

И трябвало всичко да им е наред: косата, лицето и дрехите - в ред. Баба Магда: Учебник да скъсаш бе недопустимо. Да спориш с учителя бе немислимо. Баба Рада:

Учителка бях аз млада и строга, Не можеше да ми се каже : „Не мога“. Баба Надежда: Да пишем красиво за нас бе закон, Мълчахме и не повишавахме тон. Баткото: Бащата:

Не можеш да кажеш, че нямал си време или за уроците хич не ти дреме. А в къщи помагахме, бяхме добри, Не помня да казвахме, че ни мързи.

Бабата:

Не беше достатъчно урока да знаеш, за да отидеш ти да играеш. Мишо: Но как сте се справяли с толкоз задачи? Баба Магда: Щом имаш желание, намираш и начини. Баба Рада:

Когато човек може, знае и иска постига каквото душа му поиска. Към туй щом добавиш достатъчно труд и скромен да бъдеш, ще станеш прочут.

Баба Надежда: В България идеха ли чужденци не вярваха даже на свойте очи.

Докато говорят, започват да влизат ученици. 2-6 деца изиграват следната сценка: Влизат бавно един по един и загръщайки се показват, че им е студено. Всяко носи книга, а под мишница – по едно отрязано дърво за огрев, т.е. цепеница. Натрупват дръвцата. Сядат на чина и постилат бяла кърпа. На нея слагат ръцете си. Учителка минава по чиновете, поглежда ръцете и кима одобрително към децата с глава. Децата поставят прилежно учебници и тетрадки на чина. Старателно изписват букви като мъниста. Децата дискретно събират нещата си и се разотиват. По желание симулират различни дейности: подреждат, копаят. За посмешно може едното да се направи на овчарче и да поведе овцете. Те откликват с „Беее“

Възпитан, грамотен, отруден народ, живееше честен и хубав живот. Сестричката: Ех, де да живеех, аз баби тогава! Баба Магда: Добре да се учиш и сега става. Бабата: Опитай се книгите да уважаваш, и истински ценното да разпознаваш! На вратата се звъни/ чука се. Бабата отваря. Звучи част от песента на Росица Кирилова „Учителко, целувам ти ръка“: „Прости ми, прости ми прегрешенията и болките от другите и мен, ти хора ни направи учителко любима, добър ден!“ От входа се чуват радостни възгласи. Бивши ученици влизат един по един и поздравяват: Здравейте госпожо!... Как сте! … Добре изглеждате, госпожо! Бабата:

Това вече… не го очаквах. (приятно изненадана)

Бабата се обръща към семейството си: Бабата: Деца, това са също мои деца, все мои ученици! Но вие явно знаете. Как ги намерихте? (докосва лицето си с учудване и изненада ). Баткото: Интернет, бабо – глобалната мрежа. Ако не намираш нещо в Интернет, значи не търсиш правилно. (усмихва се). Бабата/Госпожа Стоянова: Господи, ще ме разплачете. Трябва да поседна... (сяда на близкия стол), но моля ви, не стойте на вратата, заповядайте, разкажете ми по нещо за себе си! Учениците започват да разказват един по един: Иван: Госпожо Стоянова, аз станах пилот, летях по целия свят, предложиха ми работа в Австралия, но така щях да се връщам в България само веднъж годишно и отказах. Направих семеен хотел и сега не мога да се оплача. Невена: Аз отново се записах да уча. Децата пораснаха и вече нямат такава нужда от мен. Винаги съм искала да завърша образованието си, но нали знаете, че се омъжих рано… Съпругът ми не издържа и ни напусна, сама трябваше да отгледам двете ни деца. Янко: към всички).

Невена, съжалявам, аз … не знаех … щях да те потърся. Аз така и не се ожених. (Сега се обръща Посветих се на науката, работя към Масачузетския технологичен институт.

Госпожа Стоянова: какво направи?

Все още не е късно да се ожениш, Янко. Осъществил си мечата на Павлин, а ти Павлине,

Павлин прегръща през рамото своята бивша съученичка Анна. Павлин: Ами, ние с Анна се оженихме, имаме две деца, наеми, заеми, така и не стигнах до Масачузетс. Сега съм шофьор в градския транспорт… Анна: … и прекрасен баща на добри деца. Едното спечели олимпиада по математика, благодарение на помощта на баща си, другото знае три езика. Павлин ми помага във всичко. Аз работя като преводач и често се налага да пътувам в чужбина. Ако не беше той, не знам как бих се справила. Госпожа Стоянова: Мария?

Павлине, няма по-достойна работа от това да направиш децата си истински хора. А ти,

Мария: Аз се омъжих за много добро и скромно момче. Той не можа да свикне с живота в големия град и отидохме да живеем на село. Там станах начална учителка. Водя театралната школа в училището. Това са моите ученици. (показва група деца, които следят разговора с интерес. Това са и децата, които са играли сценката на фон при разговора за някогашното училище. Едното от тях казва тържествено: Ученик/чка1:

Радваме се да се запознаем с учителката на нашата учителка.

Мишо:

И с учителката на учителката на вашата учителка.

Всички се усмихват. Детето веднага се поправя: Ученик/чка1:

Радваме се да се запознаем с всички вас!

Баба Рада и госпожа Стоянова: Удоволствието е изцяло наше! Мария: Сега да пристъпим към изненадата. Бабата (Госпожа Стоянова):

Днес май не една, а цяла лавина от изненади сте ми подготвили.

Мария: Госпожо Стоянова, не сме забравили как обичахте във всеки урок да има изненада? Днес сме решили нашата изненада да е един открит урок. Стига да нямате нищо против, разбира се. Всички одобряват идеята. Мария застава пред класа и поема ролята на учителката. По възможност всички се нареждат в кръг като сядат на стол или на пода): Мария: Нека всеки да зададе своите въпроси към моите ученици и да видим дали съм ги научила добре. Ще започна първа. Деца, кой празник предстои? Ученик/чка2:

24-ти май.

Майката:

Правилно, а какво празнуваме на 24-ти май?

Сестричката: Аз имам рожден ден! (подскачайки с пълно гърло и много радостна, това предизвиква искрена усмивка у останалите) Майката:

Да, нашето семейство ще празнува рождения ти ден. А какво ще празнува цялата страна?

Ученик/чка2:

Деня на българската писменост и култура.

Майката:

Добре, а още по-точно?

Ученик/чка3:

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Баба Магда:

Точно така, а защо на славянската писменост, а не само на българската?

Ученик/чка4:

Защото всички славяни са пишели на тази азбука, а не само българите.

Баба Магда:

А как се е казвала азбуката, която са създали Кирил и Методий.

Сестричката:

Кирилицата ли, бабо?

Бабата: Написали са глаголицата. (Показва на табло глаголицата или се прожектира на екран файла Глаголица.pdf. Кирилицата е написана по-късно от учениците на светите братя. Сестричката:

Те светци ли са били?

Баба Рада: Обявени са за светци през 886-та година. Някой знае ли защо? (може да се даде шанс на публиката да отговори) Ученик/чка4:

Защото са написали азбуката ли?

Баба Рада: Направили са нещо още по-голямо: превели са Библията и са я написали на глаголица. Така тя става достъпна и за славяните. По-късно под покровителството на кой цар в Преславската книжовна школа се създава Кирилицата? (може да се даде шанс на публиката да отговори) Ученик/чка5:

По времето на Цар Борис I.

Баба Магда: са били те?

Някога е имало три основни езика, на които се е разпространявало божието слово. Знаете ли кои

Ученик/чка6: Староеврейски, латински и гръцки. Благодарение на Кирил и Методий староцърковнославянският език става четвъртият. Баба Надежда: Преди да започне работа по азбуката Константин-Кирил философ прекарва в пост и молитва над два месеца. Той създава много красива, а според някои и вдъхновена от Бога азбука – глаголицата. Неговият брат му помага в разпространението ѝ сред хиляди славяни. Баткото:

Деца, чували ли сте за българският революционер Георги Раковски?

(когато децата потвърждават, баткото продължава). При възможност се показва файла: Българското верую според Раковски.pdf. Той е бил много умен и начетен човек. Направил е голямо откритие за нашата азбука. В ръцете си дори е държал оригинален пергамент от времето на Кирил и Методий. Според него азбуката ни крие тайно послание. Всяка буква от азбуката разкрива изконната българска вяра. Чете: Първата буква е наречена Аз и означава памет. Втората е Буки. Двете заедно дават названието азбука, т.е. „Помни буквите“. В е „веди“ – знание. Г е „глаголи“ – говоря. Оттам идва името на глаголицата. На съвременен български език посланието на Кирил и Методий звучи така: „Помни буквите! Учи се да говориш! Доброто съществува. Живей в едно със земята и като нея ще си плодовит. Като хора мислете за нашия Бог. Той е покоят. Изричай словата твърдо. Учи и посявай божия разум. Въздигай духа си! Жъни знание! С Божия помощ! Напред! Движи се! Ти юноша, ти мъж, вие хора!“ Ученик/чка3:

Какво означава покоят – че нищо не се променя ли?

Бащата:Покоят е точката на равновесие. Целият ни свят е устроен чрез противоположности: светло и тъмно, трудно и лесно, близко и далеч, горе и долу, добро и лошо. България физически се намира на мястото, на което трябва да се постигне равновесието между Изтока и Запада. Затова все ни се струва, че залитаме между двете култури – търсим равновесната точка. Баба Рада: Да търсиш баланса между доброто и лошото е да търсиш Бога. Не е достатъчно да не лъжеш, трябва и да не се оставяш да те лъжат. Не е достатъчно да не рушиш, трябва и да създаваш. Не е достатъчно да учиш нови неща, трябва да затвърждаваш и старите знания. Видели ли сте някой да започва да строи къща направо от втория етаж? Трябва първо да се изградят стабилни основи, после здрав първи етаж, чак тогава идва ред на втория. Ученик/чка2:

Госпожо, защо днес не пишем на глаголица?

Мария: Глаголицата е много красива и съвършена в графично отношение азбука, но по онова време е трябвало да се образоват много хора, да се напишат хиляди книги. Да не забравяме, че тогава книгите са се преписвали на ръка. Пишело се е бавно с мастилница и перо. По тази причина Климент Охридски с подкрепата на цар Борис I опростява техния вид и го доближава повече до гръцката азбука, която е била добре известна на образованите хора по онова време. Ученик/чка1:

Книгите са се пишели на пергамент, нали? Това не е била хартия, а обработена животинска кожа.

Баба Надежда: Така е. Да напишеш книга тогава е било трудно, бавно и скъпо, защото са се пишели на ръка и то върху пергамент. А знаете ли колко хора използват кирилицата в наши дни? (може да се даде шанс на публиката да отговори) Ученик/чка4: Около 252 милиона. Те живеят в Европа и част от Азия. Днес кирилицата е четвъртата найупотребявана азбука в света – след латиницата, китайските йероглифи и арабската писменост. Баба Рада: Днес пишем на кирилица, в по-голямата част от Европа пишат с латински букви, гърците имат своя азбука, а какви цифри използваме всички в Европа? Ученик/чка3:

Използваме арабските цифри.

Баба Рада: Да, те са общоприети защото са по-лесни и кратки за изписване от римските. Знаете ли дали Кирил и Методий, а по-късно и Климент Охридски са имали идеи за наши цифри? (може да се даде шанс на публиката да отговори. Показва се табло kirilica-cifri.pdf Ученик/чка6: Използвали са буквите от азбуката. И то не само за числата от 1 до 10. Например Р е означавало също и 100, Ц – 900, А, оградено в кръг е означавало 10 000. ЦПИ е означавало 988. Баткото:

Браво на теб.

Мишо: кирилицата.

И все пак Кирилицата е била по-модерна от глаголицата, както сега латиницата е по-модерна от

Баткото:

За по-модерна не знам, но е била по-практична.

Бащата:Ние сме сменили азбуката си. А защо мислите, че китайците не сменят азбуката си? (може да се даде шанс на публиката да отговори и да се направи диалог с нея). Бащата:Защото със смяната на азбуката автоматично се съгласяват да загубят цялото си познание до момента. Първото поколение ще може да чете старите ръкописи, второто от части ще разбира за какво иде реч. Третото обаче ще каже: „Нищо не разбирам, това да не е на китайски?“ Баткото: Деца, подготвили сме ви една малка игра. Нали всички можете да четете? (обръща се към публиката) Има ли някой от вас, който е много уверен в умението си да чете? При техническа възможност се прожектира Glagolica.pptx . При липса на такава, се раздават едно по едно предварително подготвени картончета със същото съдържание. Всички файлове, споменати в настоящата пиеса се предоставят безплатно от издателството заедно с разрешението за ползване на настоящия текст. На публиката се дава възможност да отгатне какво е написано на глаголица и след това им се показва същия текст на кирилица. Бащата:Надявам се, че сега видяхте колко са верни думите ми. Мария:

Деца, чувствайте се свободни да задавате въпроси на нашите гости.

Децата започват да задават въпроси с / без вдигане на ръка. Ученик/чка5:

Може ли да ни кажете нещо повече за Кирил и Методий?

Баба Надежда: Кирил и Методий са били от знатен род и много високо образовани. Учели са в Магнаурската школа заедно със синовете на тогавашните владетели. Кирил по-късно е преподавал философия там. Техният баща е бил един от първите хора след византийския император. Те доброволно се отказват от лесен и богат живот, за да ходят на множество мисии и да просвещават славяните. Сами са избрали живот на лишения, глад и унижения, но са оставили своето наследство на всички славяни. Ние българите също можем да ползваме това наследство, ако имаме достатъчно ум и разум да го оценим и опазим. Ученик/чка5:

Климент Охридски българин ли е бил и Кирилицата българска азбука ли е?

Баткото: До ден днешен се спори дали Климент Охридски е българин. Никой не оспорва обаче, че това е станало по времето на българския цар Борис I и с волята и средства на българската държава. Оттук е разпространена не само книжнината, но и Християнството сред славяните. Ученик/чка1:

Има ли много книги, останали от тогава?

Бащата:Първото нещо, което са правели нашите завоеватели е да унищожат книжнината, да избият интелигенцията и да подменят училищата с техни, за да забрави народа историята си, славното си минало и да се подчини на новия господар. По нашата територия почти всичко е унищожено. Трудно се намира доказателство за произхода и делата дори на най-великите българи. Книги можем да намерим по далечните земи. Ученик/чка2:

Какво са направили българите когато са останали без книги?

Баба Рада: Българинът винаги е обичал да учи. Останал без свои книги и училища, той се е принуждавал да ходи в чуждите. И сега е така, за да получите качествено образование може да се наложи да учите в чужди университети. Там обаче никой няма да ви учи да обичате българското, ще ви учат на любов към тяхното. Ученик/чка3:

Как са се появили отново българските училища?

Баба Магда:

Всичко хубаво на този свят става по една причина, всичко лошо също става по една причина.

Ученик/чка3:

Коя е тя?

Баба Магда: Любовта. Всичко хубаво хората правят от любов и всичко лошо правят поради липса на любов. Кирил, Методий и техните ученици са разпространявали Християнството и писмеността от любов към Бога и славяните. Успелите българи са давали пари, а образованите са се връщали като учители в училищата – все от любов към науката и народа си. Всеки е давал според възможностите си и е помагал. Така са се построили училища и много читалища. Представяте ли си всички хора от родното ви място да съберат пари и да построят училище в наши дни, както в миналото са правели много родолюбци? Ученик/чка4:

Защо българите учат толкова много чужди езици?

Бабата: Българите винаги са умеели лесно да учат езици. Първо, защото са умни, второ – защото го искат и трето, защото могат. Ние се намираме на Балканите – на кръстопътя между Азия и Европа. Различни култури са оказали влияние върху нас, но и ние сме оказали влияние на много народи. Някога българският език е бил основен в Източна Европа. Дори и тогава са се учели езици. Ученик/чка5:

А трябва ли чужди езици да учим?

Баба Надежда:

Богатство е всичко, което научим.

Баба Рада:

Методий и Кирил владеели славянски, и гръцки, еврейски, сирийски, латински.

Баба Магда:

И Климент Охридски е бил полиглот. По-късно и Левски - голям патриот, владеел е гръцки, турски, арменски умът му е бил възвишен, вселенски.

Бабата/Госпожа Стоянова: Деца, важно е не само да учите, а и какво в резултат ще получите. Да знаеш е сила, не да нараняваме, а добро да правим и да побеждаваме.

Ученик/чка6:

За какво трябва българинът да се изучи?

Баба Рада:

За да може света на добро да научи, светъл пример да бъде за всички народи Така доброто цял свят ще споходи.

Ученик/чка1:

Това ще ни прави ли много богати?

Баба Надежда:

Щастливи ще бъдем и много сърцати.

Това е по-важно от всяко богатство, И в мир ще живее човешкото братство.

Мишо:

Но ако притежавам модерен модел таблет Ще бъда щастлив и всичко ще е наред.

Бабата:

Човек сам решава, щастлив кога става.

Майката:

За мене е щастие да имам деца, за друг пък е лъскава скъпа кола.

Баба Рада:

А трети дори остров да притежава не го радва нищо и тъжен остава.

Баба Магда:

Ако на малкото цвете човек не се радва то как планината ще го зарадва?

Баткото:

Да кажем, че имаш последен модел, таблет, телефон или там каквото си взел, след няколко месеца той остарява, от твоята радост днес колко остава?

Бащата:И всичките стоки, които купуваме те трябва да служат, не да им робуваме. Намериш ли щастие тук или тук

(посочва главата и сърцето си)

с модерното робство ще си дотук.

Бабата:

Молбата ми днес към вас е: Учете! Децата си също ограмотете. С любов към науката, който живее дори в старините щастлив ще се смее.

Баба Рада:

Езици учете, но първо помнете на български с българите си пишете. На общ чужд език с чужденец говорете Но родната писменост вий не губете!

Мишо:

Извинявай батко, не знаех, че правя нещо лошо като пиша така в чата.

Баткото: Няма нищо, Мишо. Важното е, че си го осъзнал. Аз го разбрах чак в университета, когато започнах да уча в чужбина. Няма нищо лошо в това да учим всяка друга азбука, но нашата трябва да е на първо място. Как ще се наречем грамотни, ако не знаем собствения си език? Бащата:Да не забравям, че Интернет има от около 60 години, компютри от средата на 20-ти век. Видеообработката стана масова през последните години, а хора има от как свят светува. Знанията до преди Интернет не са в Интернет. Не можем да ги добием от youtube. Искаш да учиш чужди езици – чудесно. Научи първо български. След него другите ще ти се струват като лесна игра. Мария:

Деца, искате ли за финал на днешния урок да изпеем една хубава българска песен?

Децата запяват „Върви народе възродени“ Финалните думи са на учителката/преподавателката на децата. По желание тази роля може да се даде на някой от участниците или да се разпредели по изречения на участниците.:

Скъпи гости, мили родители, Благодарим Ви, че уважихте нашето скромно тържество. Надявам се да ви е харесало и да сме докоснали сърцата ви. Да опазим писмеността си означава да запазим здравите основи на нашата българска къща. Върху тях можем да градим нашето бъдеще. На пръсти се броят народите, които имат своя писменост. Ние имаме щастие да сме един от тях. Нека я пазим като очите си и тя ще бъде нашата сила и опора днес и докато свят светува. Всяка буква за нас е като цвете, което затрогва всичките ни сетива. Всеки ден, в който пишем и говорим на български за нас е празник. Благодаря Ви още веднъж от мое име и от името на всички участници! Всички на сцената запяват песента „Празник“ на Вокално-театрална формация "Врабчета", при Столичен център за работа с деца. Солисти: Мая, Виктор, Ивона и Денис. Музика: Стефан Диомов. Камера: Георги Врабчев Режисура: Марияна Тафрова, Георги Врабчев

Условия за ползване: Текстът на настоящата пиеса е предназначен за ползване от училищата и читалищата в България и българските училищата в чужбина. „Мориц“ ЕООД, наричано за краткост Издателството и авторката на настоящата пиеса – Наталия Арсенова дават съгласието си пиесата да бъде използвана без заплащане в училищни тържества при споменаване името на автора. Необходимо условие за това е писмено запитване по имейл с утвърдителен отговор от Издателството.

Моля попълнете приложената Заявка за ползване и я изпратете на имейл info@moritz.bg:

ЗАЯВКА ЗА ПОЛЗВАНЕ на литературно произведение с ISBN: 978-619-7018-07-3:

Наименование на учебно заведение / театрален състав/ културен или образователен център: Населено място и държава на учебното заведение / център / комплекс / състав: Преподавател/ Представител: Възрастова група на участниците в пиесата: Повод за използването:

Тържество за 24-ти май

Не се позволява използването на текста с цел печалба от трети лица под каквато и да е форма без изричното писмено съгласие на авторката и Издателството. В случай на нерегламентирано използване или използване с комерсиална цел от трети лица на част от пиесата или пиесата в нейната цялост, Издателството и авторката си запазват правото на авторски хонорар и обезщетение. При съмнение за злоупотреба, Издателството си запазва правото по своя преценка да забрани или да преустанови безплатното използване на текста на пиесата в бъдеще. © 2019 - „Мориц“ ЕООД Всички права запазени!