Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 1
ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Брой 4, Февруари 2012 Отворено и Положително openom.eu
Нашето развитие!
Как всеки поема в подходящия миг, правилната работа и отговорност. Как всички работим тихо, мирно, без претенции, обаче знаейки много ясно и точно какво кога и защо е важно и как и с кого може да се направи. Невероятно развитие само за няколко месеца! Виждам го и вярвам в чудеса и в хората. И колко много можем заедно, когато всеки един знае какво иска и какво може и как да го постигне и не се страхува да вложи безкрайно много сили и усърдие, за да го постигнем заедно. Давам си сметка и за това, че от ОМ започваме да показваме наред с положителност и отвореност и още неща много ценни, макар и не толкова очевидни – взаимност и безкрайно усърдие в работата, съчетано с дълготърпение и увереност в успеха. Прекрасно! Пътят продължава все нагоре …
Прекрасно! Участвам в ОМ, но и го наблюдавам отстрани. Наблюдавам всеки един от нас. И трептя. Трептя от радост и възвишени чувства, защото виждам едно безкрайно развитие във всеки един от нас. Целият съм чисто въодушевление! Нима това са същите хора, с които започнахме в началото? Нима е възможно хората да се променят толкова бързо към добро? Да, възможно е и е толкова прекрасно, че дори и цялото ми същество не може да го възприеме. Прекалено малък съм, за да възприема големината на това, което всички заедно правим и постигаме. Прекрасно е колко много напредък има всеки един от нас! Няма нито един, който да не е направил огромни скокове напред. А с това и целият проект и Автор: Крум Сяров цялата работа и дори толкова много хора около нас! •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
Социален капитал Социалният капитал представлява способност за създаване и поддържане на устойчиви сдружения в общността. Подобно на икономическия капитал (финансовите средства и стоките), човешкия капитал (знанията и уменията на хората) и природния капитал (природните ресурси и способността на природата да поддържа живота на земята), социалният капитал също играе важна роля в развитието на едно общество. Той включва връзките и взаимоотношенията между хората в дадена общност, град или държава и способността им благодарение на тях да се обединяват за постигането на някакви общи цели. Когато социалният капитал в една общност е висок, това оказва благоприятно влияние върху всички нейни членове. Проучване, проведено в няколко села в Зимбабве показва, че там, където хората са по-сплотени и могат да разчитат един на
друг, селото като цяло е в по-добро състояние и не е толкова бедно. Това е така, защото хората заедно участват в развитието му и нещо, което не може да бъде постигнато от един, може да бъде постигнато с общите усилия на всички. Примерно могат заедно да изградят система, която да им осигурява чиста питейна вода, или заедно да закупят техника, с която всеки да има право да обработва земята си. Съществува информация, че социалният капитал подобрява и здравното състояние на общността. Това е така, защото ако някой от нейните членове се сблъска със здравословен проблем, той може да разчита на помощта на останалите. Може свободно да сподели за проблема си, да получи съвет от други, преживели същото, да получи морална подкрепа. Примерно, ако някой пушач реши да се откаже от пушенето, той би имал по-голям шанс да успее, ако е заобиколен с хора, които го подпродължава >>>
Страница 2
Авторски творби продължение
крепят. Социалните контакти също така намаляват и случаите на депресия, а в едно общество с изграден социален капитал човек обикновено има повече такива контакти. Социалният капитал влияе положително и върху образованието и развитието на децата. Висок социален капитал означава по-голяма ангажираност на родителите и обществото, като цяло, в образованието на децата. Освен това децата получават и поголяма подкрепа, ако срещнат трудности в ученето. Когато в една общност е изграден социален капитал, това означава, че хората са сплотени, могат да разчитат един на друг и да си помагат взаимно. Но същевременно тази общност трябва да бъде отворена и към външния свят. Примерно малцинствата в една страна могат да са много сплотени и това е добре за тях, защото по този начин запазват тради-
openom.eu
циите си, но това не трябва да ги изолира от останалите членове на обществото. Също и при имигрантите: социалният капитал може да е полезен, защото така нови хора, пристигащи в страната, получават подкрепа от свои сънародници в първите дни на престоя си, а и в бъдеще сплотеността им помага да запазят своите традиции, обичаи и език в чуждата страна. Това, обаче, отново не трябва да пречи за интегрирането на тези хора в държавата, в която са избрали да живеят. В България все още има нужда от развитие на социалния капитал, от заздравяване на връзките между хората, намиране на съмишленици, обединение, сътрудничество и действие заедно за постигане на общи цели. Вярвам, че един ден това ще се случи, все пак е заложено и в девиза ни: „Съединението прави силата“. Автор: Рослава Стоянова
•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
Един блог – едно дърво
родният диоксид, отделян при използването на интернет, вече е в равни количества с емисиите, Апел към всички блогъри, отделяни от авиационната индустрия. а и не само към тях В уебсайта на фирмата си Томас отделя важно Наш е изборът как да се отнасяме към тази място на темата за опазване на околната среда и планета. работейки в сферата на IT услугите набляга особеБлоговете не замърсяват околната среда – те но на отделянето на парниковия газ. Като истински съществуват само в компютъра! Съжалявам, но член на Грийнпийс, Томас използва екологичен това е грешно. Блоговете работят благодарение ток и разработва инициативата “A blog a tree” съвна сървъри, които се захранват с електричество. местно с неправителствената организация “I plant Това са думи на Томас Холц – собственик на a tree” (http://www.iplantatree.org/home). Целта на фирмата за софтуери ITSTH. Един изключител- проекта му е да допринесе за регулирането на съно вдъхновяващ човек, който доказва, че частният държанието на въглероден диоксид в атмосферата бизнес може да се включи дейно в разрешаването и най-важното – да привлече вниманието на повена общочовешки проблеми. че хора към проблема и да покаже как всеки може Много често хората не си дават сметка, че ин- да участва. тернетът също допринася към замърсяването на Колкото по-интернационална стане инициативаоколната среда. Броят на потребителите на интер- та, толкова по-добре. Уважаеми блогъри, просто нет расте все повече, информирайте своите читатели, че искате да се а с това и консумаци- включите в идеята и следвайте инструкциите на ята на електричест- Томас от следния линк http://www.easy2sync.com/ во. Това особено се en/ueber/ablogatree.php. ITSTH ще засадят безотнася за големите платно дърво за вас. корпорации, които До момента Томас е дарил чрез компанията си използват големи сър- 710 дървета и е спомогнал за регулирането на въри и съответно го- 11.865562 тона въглероден диоксид. лямо количество ток. Нека този положителен пример бъде вдъхновеВсе по-често в за- ние за всички нас! падноевропейската и американската преса Автор: Велина Христова алармират, че въгле-
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 3
Демокрация, гражданско общество, пряко управление и … ? Автор: Крум Сяров Баба ми едно време ми разказваше, че в училище един учител им пишел като най-висока оценка четворка. Двойката означавало, че не знаеш, тройката – знаеш достатъчно, четворката – знаеш много, петицата – тя е само за учителя, който знае най-много и шестицата е само за Бог. Аз пък докато работех по един проект в университета гледах еуфорията по уеб 2.0 и предупреждавах, че това няма да доведе до успех, че ни трябва уеб 3.0 и си мислех как да го приложа. Докато един ден професора не ми каза, че не е толкова любопитно как да приложим уеб 3.0 в нашия проект, а да познаем какво е уеб 4.0 и да работим в тази насока. Защо ли Ви пиша всичко това? Защото човек трябва да се научи да може да надскача себе си. И това важи и за обществото. В България правим първите си нелепи крачки в демокрацията и всячески се стремим да постигнем гражданско общество. Лошо, че не ни се отдава, но още по-лошо, че не гледаме какво се случва на други места. В Германия например гражданско общество има, но това не им стига и се борят за пряко управление на населението и възможността за вземане на всеобщи решения. Аз пък се питам каква ли е следващата стъпка след прякото управление? Защо ли се сещам за Исландия? Държава създадена от желанието за свобода и независимост, вечна република. Дали оттам няма да видим следващата стъпка? Свобода … Или я има вече тази следваща стъпка? Защо ли се сещам за някои индиански племена по Амазон-
ка – общество без официално управление, в които всеки член има свободата да поеме отговорност и да вземе решение. Дали това не е модел? Трябва ли за всяко нещо всички да решават? Решения взети от мнозинството по-добри ли са от тези взети от малцинството? Нима за всеки няма собствено решение? Нима няма общество на свободата, в което всеки да живее свободно, но и да не пречи на другите. Свобода … А какво е свободата? Нима това не е възможността за пълно личностно осъществяване и разгръщане. Нима това не е законът на Любовта? Нима това не ни беше показано още преди 2000 години? Нима е необходимо да бърникаме в една структура, която е мъртва по рождение? Нима демокрацията (власт на народа) не е пак власт, независимо в каква точно и колко „напредничава“ форма? Трябва ли да има власт на когото и да е било над каквото и да е било? В природата властва ли някой над някого? Бог властва ли? Или дава благословия на всеки? Не е ли всеки еднакво благословен? С какво право едно мнение ще властва над друго? Трябва ли съвкупността на хората, тяхното единство, обществото, да има структура, да бъде формално организирано или може да му се даде свобода за пълно разгръщане чрез собствената динамика. Нима обществото не е жив и динамичен организъм, който може да бъде оставен да се развива свободно? Нима чрез закони и правила се постига нещо повече от единствения закон на Любовта?
Цифри
Автор: Радослав Сяров 0. Там под цифровата кула дреме сладко кръгла нула.
5. Пръсти пет са на ръката, цели пет са сетивата.
1. Знай една ни е Земята, както е една главата.
6. Имаме и чувство шесто, пишат ти шестици често.
2. Гледай – две са ти очите, слушай – две са ти ушите.
7. Седем дена, седем цвята в седмицата, на дъгата.
3. Вяра, Надежда са сестри, а с Любовта пък стават три.
8. Осем ноти и октава цифра с музикална слава.
4. Има четири сезона, толкоз крака има слона.
9. Девет дупки на кавала, с девет кулата е цяла.
Страница 4
Авторски творби
openom.eu
нещата. Всъщност, много по-важен аспект е как действията ни се отразяват във фин план. Човечеството е превърнало парите в нещо като посредник в потока на енергията и по този начин е довело до забравянето на един от основните закони на Вселената, този за постоянния обмен на енергиите или даването и получаването в равновесие, но равновесие не в покой, а постоянно подхранващо се от движението им. Възприемането на парите като траен и неразвалящ се посредник (за разлика от хранителните продукти, например) е довело до тяхното задържане и съответно натрупването им се е превърнало в самоцел. И тук вече се проявява дисбаланс в енергийния обмен, при който везните се накланят рязко в посока „получаване“. Желанието, непрекъснато и само да получаваш, води до задържане и натрупване на полученото, което в основата си е страх от загуба. То е и жажда за контрол, тъй като всеки един страх в основата си е страх от това, че нямаме контрол върху ситуацията. Там, където има желание за контрол над външни ситуации, там има и неприемане и дори агресия към всичко, което пречи той да бъде упражнен. Всички сме свидетели до какво е довело това в съвременния свят. Добрата новина е, че властта и контролът, сами по себе си, не са нещо негативно. Негативен или позитивен е само смисълът, който ние им предаваме чрез действията си. И какво се оказва – че властта е в наши ръце. Необходимо е само да обърнем фокуса. Позитивен е този контрол, чийто фокус е навътре към нас самите и е с цел/намерение позитивна трансформация. Позитивна в смисъл на носеща еволюция за най-висше благо на всички. И тогава се научаваме наистина да бъдем себе си, да даваме и получаваме без да „претегляме на везните“. Свободно, открито и съзнателно!
„Кон за кокошка“ – защо не?… …или как да превърнем това привидно неравновесие в равновесно изобилие Отдавна смятам, че светът е изпълнен с изобилни количества ресурси, стигащи за всички, но неправилното им разпределение, в следствие намесата на човека, води до излишък или недоимък, както в личен, така и в обществен план. На колко от нас таваните и мазетата са претрупани с излишни вещи, които може да са крайно необходими на някой друг? И колко от нас не разполагат с финансови средства, за да осигурят нуждите си, но пък биха могли да предложат нещо друго в замяна, било то продукция от личната градинка на село, неизползвана вещ или ръчно изработени сувенири, а защо не и идея, услуга или пък идваща навреме помощ. За разлика от нас, Вселената не налага граници на даването и получаването, стига да има винаги движение и в двете посоки. Така че, нека се опитаме да разчупим стандартния начин на мислене, съобразяващ се с фалшивата стойност на паричните средства и да се провикнем високо: „Кон за кокошка, защо пък не!“ Защото, дали стойността на търсеното съответства на тази на предлаганото, е въпрос на личното усещане на всеки участник в размяната, тъй като за един е ценно едно, а за друг – друго. Например, ако аз имам на разположение цяло стадо коне, но нито една, необходима и желана кокошка, разбира се, че ще ми звучи достатъчно справедливо такава размяна. Тук някой ще каже: „Ама защо просто не продадеш един кон и не си купиш цял куп кокошки?!“ По няколко причини. Първо, защото не винаги ни е по вкуса и възможностите да се съобразяваме със стойността на финикийските знаци, налагана от финансовите институции. И второ, често е много по-важен личният контакт и споделянето, които възникват в процеса на размяната. Ако просто отидеш на пазара и продадеш стоката си е много по-малко вероятно да създадеш топли контакти с купувачите, докато при натуралната размяна всичко е процес на договаряне, при което спонтанно могат да се зародят дори приятелства, които и в бъдеще да носят ползите на позитивния взаимообмен. Център тук става не придобиването на нещо и натрупването на лична облага, а съпричастността, взаимопомощта и откритостта при споделянето. За да бъдем обективни обаче, е необходимо да не се ограничаваме само с физическата проява на
Автор: Мариана Панайотова
TimeHeroes прави доброволчеството лесно В България наистина продължават да се случват прекрасни неща! Едно такова е новата платформа, улесняваща и по свой начин „регулираща“ доброволчеството у нас – TimeHeroes. Сайтът свързва хората, които искат да помагат, с каузите, които имат нужда от подкрепа. продължава >>
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 5 продължение Яна Бюрер-Тавание е активист, общественик, член на Български Хелзинкски комитет и още, и още… Последният й проект се казва TimeHeroes, който осъществява заедно с още трима приятели, като всички се представят само с малките си имена – Яна, Момчил, Павел, Алек – и толкова. Оказало се, че с Алек отдавна са мислели точно за тази идея и как да стане реалност, само че паралелно. Едва това лято са разбрали, че обмислят и мечтаят еднакво и са обединили усилията си. Яна казва на представянето на сайта: „Вярваме, че има огромна необходимост от такъв портал, защото знаем, че в момента има изключително много хора, които искат да даряват от времето си, да помагат, но не знаят къде и не знаят как. Т.е. те от време на време чуват за някоя инициатива и се включват, но това, което ние искаме да им дадем наистина, е избор. Избор да могат да си намерят това, което е най-близо до тях. И ние искаме всичко това да е на едно място, където хората да знаят, че като влязат, ще има нещо за тях.“ Каузите първо минават през екипа и се качват на сайта само ако отговарят на условията за публикуване – да са реални и да са в подкрепа наистина на кауза. Хубавото е, че (разбира се, нали говорим за
Честна дума, не си го измислям Автор: Иво Иванов, Канзас, 2010г Преяждането просперира в страната на неограничените чревоугодници. Къде ви хванах? В трамвая? Или може би в офиса, малко преди да започнете работа? Всъщност най-вероятно сте с кафето пред компютъра. Вече все по-малко хора закусват, но конкретно за тази статия нека предположим, че четете тези редове, така, както са го правили в древния 20-и век – на масата в кухнята, с добрия стар, ухаещ на мастило, хартиен вестник в ръка. Закуската, казват, е най-важното ядене, особено, ако ви чака дълъг ден, пълен с напрегната работа, изтощителни емоции и потна акробатика в градския транспорт. Затова, дайте си 20 минути, преди да ви е погълнала лудницата. Заредете тялото си с белтъчини и витамини. Градът може да почака с клаксоновата си какофония и топящ се от юлската жега асфалт. Хаосът, лактите на минувачите и сприхавият шеф са все още на половин час разстояние. Кафето
доброволчество) всичко е безплатно и няма изискване да сте официално регистрирана фирма или организация – „Ако сте неформална група или личност с идея за събитие (почистване на парк, например) – можете да набирате хора през нашия сайт“. Страхотно, нали? Вече има осъществени акции, има няколко предстоящи инициативи, в които можете да се включите (като общуване с деца от Интеграционния център за бежанци, посещение и четене на книжки на деца от дом в Ловеч и дори разхождане на кучетата от приюта в Богров). Можете да предложите и създадете своя благородна кауза, да подпомогнете платформата или да дарявате радост и щастие по свой начин. Станете герой, дарете време и вдъхновение, заслужава си! Вижте в TimeHeroes къде и как и действайте!
http://timeheroes.org/
Автор Милена (Меми) Пехливанова ухае на масата, а от чинията навярно закачливо ви поглежда или нежна препечена филийка с масло, или срамежлива палачинка. Нищо чудно в непосредствена близост да дреме и ленивото, твърдо сварено яйце с все още не разсъблечена черупка. Протегнете крака под масата, отпуснете се и започнете да четете тази странна история, но освободете се от всякакви съмнения – колкото и да е неправдоподобна, статията е напълно достоверна. Всъщност трябва да призная, че предстоящият материал е толкова странен, че ако някой друг се беше опитал да ми го пробута, щях да го обявя за лъжец от ранга на барон Мюнхаузен. Наложи се дори да направя нещо, което никога досега не съм правил, и почти на равни интервали да вмъквам изречението „Честна дума – не си измислям!” Нека започнем този разказ от далечна Япония, където от години по тайнствен режим тренира легендата Такеру Кобаяши – Цунамито. Някъде там, в сърцето на Нагано, този железен мъж тича, облян в пот по час и половина всеки ден, независимо от капризите на времето. После подлага тялото си продължава >>
Страница 6
Авторски творби
продължение на брутална серия от вдигане на тежести, достойна за културист. Цунамито е изтощен, но основната тренировка дори не е започнала. Кобаяши е митична фигура, чиято популярност отдавна е надхвърлила границите на Страната на изгряващото слънце. В Япония славата му е толкова голяма, че му се налага да крие името на приятелката си, за да не бъде нападната от ревнивите му фенки. Такеру е доминираща сила, истинска стихия, която дължи прякора си на това, че доскоро помиташе като природно бедствие всеки, дръзнал да му се противопостави конкурент. Кобаяши винаги е бил трън в окото на Америка, тъй като всичките му значими титли и големи победи са спечелени на територията на САЩ в дисциплини, които винаги са били смятани за изцяло американски. Съревнованията, в които участва японецът, са в свободна категория и редовно му се налага да надделява над три пъти по-тежки противници. Основните претенденти често са 200-килограмови страшилища като Ерик Буукър и Кууки Джарвис, докато Кобаяши е едва 75 кг и 174 см. Въпреки това японецът неизменно печели, при това с шокираща лекота. Ако потърсите името му в Интернет, ще се натъкнете на фенклубове и стотици страници, осеяни с безброй суперлативи по адрес на Кобаяши. Наричат го гений, идол, цар на царете, велик спортист на нашето време и т. н. Аз го наричам един от най-сигурните признаци за упадъка на обществото. Защо ли? Защото Цунамито не е атлет, гимнастик или каратист. Не – cлавата му се дължи на факта, че е факлоносец на т. нар. състезателно ядене и официално управляващата го IFOCE (Международна федерация по състезателно ядене). Честна дума – не си измислям! Организацията контролира основните състезания, включително мегатурнири като US Open, Нейтън’с и дори лигата МЛЕ (Major League Eating). Такеру е суперзвездата на този рядко отвратителен… хъм „спорт” и колкото и да ми се иска да не е истина, този човек прави луди пари, тъпчейки се до пръсване с кайма, хляб, кренвирши, пици и др. Най-реномираният турнир е 12-минутното надяждане с хотдоци Нейтън’с, което се провежда в Кони Айлънд всеки 4 юли от 92 години насам. Кобаяши изкова или по-скоро храносмля легендата си именно в това откачено състезание. Ето и откъс от коментара по ЕSPN, който може
openom.eu
да откриете в youtube.com. Честна дума – не си го измислям: Коментатор №1: „Джим, ето, че дойде и дългоочакваният момент. Съдиите вече са близо до състезателите. Кобаяши започва много силно, както винаги. Обърни внимание на изключителната техника и прецизност.” Коментатор №2: „Бил, прав си, както винаги. Практически всички вече използват техниката на Кобаяши и „японизират” хотдога. С други думи, разделят кренвирша от хлебчето и го чупят на две. Това е т. нар. метод на Соломон, изобретен от самия Кобаяши. Както знаеш обаче, хлебчето също трябва да бъде изядено според официалния правилник на федерацията.” Коментатор №1: „Така е, Джим, и това създава огромни препятствия. Кобаяши използва „забивки” или с други думи, потапя хлебчето в чаша вода, преди да го погълне – много хитра стратегия. Но днес, Бил, състезанието няма да се реши с техника. Ще победят силата на духа и всеотдайността в подготовката.” Ако имате здрави нерви, може да изгледате цялото състезание, съпроводено с проникновения анализ на двамата напълно видиотени коментатори. Предполагам, леко ще ви се повдигне, когато видите елитните лапачи на Америка да пръскат разгневено слюнчести трохи в схватка с японското Цунами. Ще забележите и специално построената сцена и рекламите на спонсорите, и най-вече обезумялата мнoгoхилядна публика. Миналата седмица надяждането бе гледано на живо от 50 000 зрители и от още милиони пред телевизорите. Победителят получава сериозна парична награда и заветния шампионски пояс с цвят на горчица. Посетете сайта на IFOCE и ще установите, че федерацията и състезателното ядене като цяло просперират и турнирите им се спонсорират от мегакомпании като „Пица Хът“ и „Алка Зелцер“. Обърнете внимание и на уникалния герб на федерацията, чийто създател би трябвало да спечели някаква награда за сътворяването му. Организацията, разбира се, има строг правилник. Състезателят например, бива автоматично дисквалифициран, ако повърне, което федерацията официално нарича „обръщане на късмета“, а коментаторите – „повратен момент“. Честна дума – не си измислям! Кобаяши не е единствен. Сред най-великите професионалисти се откроява дребничката Соня Томас, по прякор Черната вдовица, която е №1 в дисциплината пилешки хапки, изяждайки 80 само за 5 минути. Огромният Кууки Джарвис пък води в категорията пържени картофи с 2,3 кг за 6 минути, продължава >>
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 7 продължение докато Крейзи Легс Конти е непобедим на варена царевица, където държи здраво световния рекорд с 35 кочана за 10 минути. Кобаяши обаче е смятан за най-голямото светило и за откривател на няколко похвата и революционна методика на подготовка. Известен е прийомът „кобаяши уигъл“, както и вече споменатият „метод на Соломон“. Преди сезона японецът тренира, като яде бавно огромни порции, за да разшири стомаха си. После Такеру се подлага на страхотни натоварвания, за да не надебелее, тъй като смята, че ако натрупа тлъстини, те ще притиснат стомаха му и ще намалят неговата еластичност. Но ето, че тази година, след като доминираше със шест последователни титли, японецът най-после бе победен от 110-килограмовия калифорниец Джоуи Чеснът, новобранец на 2005г. Чеснът бързо натрупа самочувствие, ставайки двукратен шампион по паниран аспарагус, и ето, че тази пролет на квалификация в Аризона Джоуи би световния рекорд на Кобаяши, вдишвайки 62 хотдога. Президентът на федерацията Ричард Шийа излезе развълнуван на сцената и го провъзгласи за един от най-великите американци редом до Ейбрахам Линкълн, Бен Фрaнклин и първия човек на Луната Нийл Армстронг! Честна дума, не си измиcлям! Миналата седмица Кобаяши се появи на масата в Кони Айлънд, готов да защити титлата си, въпреки че бе с контузена челюст. В епичен двубой Чеснът се наложи с героичните 66 хотдога срещу 63 на Такеру. Така шампионският колан с цвят на горчица се завърна там, където винаги е принадлежал – в Америка – страната на неограничените чревоугодници. До този момент никой не бе побеждавал Кобаяши, като изключим – честна дума, не си го измислям – една двуметрова мечка от остров Кодиак в Аляска. Преди няколко години телевизия FOX организира двубой между японеца и мечката, в който животното се наложи убедително. Наскоро Шийа заяви, че състезателното ядене е най-бързо развиващият се спорт в Америка. „Ние сме новата вълна! Ние сме това, което беше бейзболът през 1920 година! Ние сме спортът на новия век и това столетие ни принадлежи!”, заяви президентът на федерацията. На него, на феновете, на телевизиите FOX, ЕSPN и Спайк, на кретенясалите коментатори, на Кобаяши и състезателите бих искал да кажа следното: АААААААААА! Стига! Какво по дяволите, е това безумие? Опомнете се, откачалки такива!
Яденето не е спорт! Яденето е… ядене. Спрете да се тъпчете като сарми, да разрушавате организма си, да вървите срещу природата! Това, което правите, е отвратително и вредно не само за вас, но и за милионите зомбясали консуматори, които ви боготворят. Едва ли е случайно, че възходът на състезателното ядене съвпада с абсолютния физически упадък на нашето общество; 2/3 от американското население е с катастрофално наднормено тегло, като най-тежко е положението при децата. Като вляза в училището на дъщеря си, се хващам за главата. Само в нейния клас сигурно има повече холестерол, отколкото в баварска свинеферма. Вече почти никой не се движи, но затова пък Щатите са ненадминати в яденето. Храната е пълна с вредна синтетика, а порциите в ресторантите са мастодонтски. Виждал съм огромни хора да поглъщат кръвясали пържоли с размер на юрган. Последното нещо, което ни трябва, е федерация по състезателно ядене и т. нар. от нея лига по стомашно-центристки спортове (честна дума, не си го измислям). Напротив, трябва ни международна федерация по въздържание и умереност. Човек се храни, за да живее, а не живее, за да се храни, както в последно време става в Америка. Ядеш ли, когато не си гладен, това е чревоугодничество, което между другото е смятано за един от седемте смъртни гряха от каноните на католицизма. Всъщност възходът на подобни пошли спектакли е закономерно отражение на това, което става навсякъде около нас. Ако има аномалия, тя е самият Кобаяши, който е забравил житейската философия на дедите си. Японците са си спечелили реномето на най-дълголетната нация благодарение на активния си живот, здравословно хранене и умереност във всичко. Ако човек поддържа относително равновесие и третира тялото си с респект, шансовете му да живее дълго и пълноценно се увеличават драстично. Всяка екстремност води до негативни изменения, за които рано или късно човек плаща със здравето си. Яденето е просто зареждане с гориво, което ни дава възможност да реализираме таланта си и да вършим това, за което сме сложени на този свят. Ако храненето е спорт, то тогава трябва да обявим и равномерното дишане за спорт. Или може би миенето на зъби, естественото стареене и т. н. Но стига вече: изпихте ли си кафето? Дано да не е изстинало. Защо ли имам усещането, че не сте си пипнали закуската? Ако не ви е призляло от тази продължава >>
Страница 8
Авторски творби
openom.eu
по-тежко. Ще трябва да погълнете два килограма палачинки с бекон за по-малко от 12 минути. Усестатия, значи има известна вероятност самите вие щам, че амбициите ви се насочват към яйцето. Не да обмисляте кариера по състезателно ядене. Не искам да ви обезкуражавам, но докато го белите, би било зле да си докарвате седемцифрена запладържа да ви кажа, че това е любимата дисциплина та като Кобаяши, при това само с ядене, нали? В не на кой да е, а на самата Черна вдовица. Никой крайна сметка това май е единственият спорт, в дори не се е доближавал до рекорда й. Ако щете, който сме започнали тренировки от момента, в вярвайте, но той е 65 твърдо сварени яйца за шест който сме се родили. Сигурно поглеждате към фиминути и 40 секунди. лийката с ефирния полупрозрачен слой масло, в А сега на добър час и приятен ден! И моля – който проблясват лъчите на утринното слънце. простете, ако сте го започнали на празен стомах. Искам само да ви напомня, че световният рекорд Не е моя вината. Просто целият свят като че ли е в дисциплината масло принадлежи на Дон Лерман полудял. Честна дума – не си го измислям. и за да го биете, ще трябва да изядете седем пакета за пет минути. Що се отнася до палачинката, Иво Иванов, Канзас която още не сте докоснали, положението е още продължение
геометрична задача и ме попита как да я реши. Обясних й по нормалния начин с правилата в триъгълниците, но тя не разбра. Опитах пак, пак не. Тогава гледам задачата, гледам нея и й казвам: „Нали знаеш когато едно момче и едно момиче се съберат какво става“. Тогава въображението ми започна да играе и успях чрез взаимоотношенията между момче и момиче да й докажа геометричната задача. Краят на моето обяснение беше потресаващ и тя се спука да се смее! Аз също! Но беше интересно. За първи път вкарвах реалния живот в геометрична задача и взаимоотношенията работят. Преди няколко години влязох в час по математика при майка ми, която е преподавател, и стоях зад нейното бюро. Тя преподаваше на пети клас, ако не се лъжа. Методът й на преподаване е фокусиран върху материала, някой път строг и някой път се смее заедно с класа. В този ден беше поставила едно неизвестно равенство от първа степен на дъската и вдигна едно момиче от последния чин да го реши. Момичето стоеше пред дъската и не знаеше как да започне. През това време майка ми ту мълчеше, ту приказваше с другите деца от класа. Момичето все още не беше написало нищо. Явно беше, че не знаеше как да реши задачата, но аз се учудих защо всичкото това време се прекарва в бездействие, ами просто не й се обясни как да го реши, явно е че не знае. Минаха повече от 5 минути в чакане на нея горката без знания, да реши това равенство! И никой не й помогна! Разбира се, нали беше забранено да се подсказва! Правила! Майка ми после се обърна към нея и я попита докъде е стигнала. Разбира се даже нямаше нужпродължава >>>
Математиката, но по друг начин
Математика е символи и взаимоотношенията между символите. В началото е лесна: 1, 2, 3, събиране, изваждане. И после се надгражда с още символи като умножение, равенства, неравенства, неизвестни уравнения и т.н. Нещата са прости. Иска се от страна на учителя ясна и разбираема комуникация на символите и тяхното значение, а от страна на ученика добро слушане и експериментиране с материала. При работа с повече деца всеки учител установява, че с определени деца може лесно да се работи с математиката, а с други по-трудно. Така е, защото сме различни и имаме различни преживявания в нашия живот. Нека да разгледаме как един учител би могъл да преподава математика по по-различен начин от стандартния, за да успее да достигне и до другите деца, които считат математиката за суха и безинтересна. Считането на даден символ за сух и безинтересен, означава, че този символ не играе пряка роля във въображението на човека. Символът се възприема, но никакви интересни асоциация не последват. Често повечетo учители по математика не поднасят символите по по-различен начин от стандартния, най-вече защото и те не ги възприемат по друг начин. Което се дължи на това как те са научили тези символи и как след това са боравили с тях. За да се поднесе математика по по-различен начин, то тогава самият учител трябва да интерпретира и възприема символите по по-различен начин. В десети клас братовчедка ми, която беше с една година по-малка от мен, имаше проблем с една
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 9 продължение да момичето да отговори, всичко беше очевидно и след малко майка недоволно й каза да си седне. В този момент аз станах от бюрото, отидох до последния чин и седнах до момичето, за да й обясня задачата. Майка ми първоначално се скара, че съм седнал до нея и аз се преместих на чина отпред, но така, че да мога да й обяснявам. Не знаех точно какво ще й кажа, но знаех че мога да й го обясня. Уравнението изглеждаше като следната картинка: Първото нещо, което трябва да се направи в този случай е правилно да се преместят числата и неизвестното Х на различните страни на равенството За да го обясня по прост начин реших да използвам следния пример от ежедневието. Двама човека (представляващи двете страни на равенството) си разменят портокали (Х) и банани (числата без Х). Зеленото човече има 5 портокала (5х) и е дало 3 портокала (3х) на лилавото човече. Лилавото човече
има 5 банана (5) и е дало 1 банан (1) на зеленото човече. Казах й, че не може да събира или изважда един плод с друг плод. Портокалите отиват при портокалите. Бананите при бананите. По този начин зеленото човече има 5-3=2 портокала, а лилавото човече има 5-1=4 банана. Отговорът на уравнението 2х=4 казва колко повече плодове има лилавото човече. В случая два пъти повече. През цялото време момичето слушаше съсредоточено и мисля, че започна да разбира как да решава подобни задачи. Майка ми през това време не харесваше, че й помагам, но не ме спря. Скоро часът свърши. Една година след този случай се оказа, че това момиче е напреднало много повече с математиката! И е запомнило как съм й обяснил задачата и от класа са питали дали ще присъствам пак в час. Ех И аз ще се радвам да се видим отново. Може би някой ден? След тези два случая вярвам, че математика, на каквото и да е ниво, може да се преподава по много по-лесен, пък дори и забавен начин. Просто трябва малко въображение от страна на учителя. Усет за символите и тяхното движение, намирането на подобни символи и движения в реалния живот и прилагането им обратно в математиката. Така можем да направим и тези математически символи по-реални в нашия живот и да ги разбираме по-добре. За съжаление не ми е останало лично време да се отдам на тази посока. Може би има хора вече, които са започнали да създават този по-друг начин на преподаване на математиката. А може би това ще те вдъхнови да приложиш реалния живот в това, което ти преподаваш? Автор: Николай Георгиев
Благословение Приятелството, всъщност, няма нужда вода в морето още да доливаме, когато по-щастливи се събуждаме и благодарни всяка нощ заспиваме. Приятелството не вик, а шепот е на мъдър ангел в мрака от не-истини, усмихнат миг, скрит в топлото на шепите, след който продължаваме-пречистени…
Автор: Милена Белчева Приятелството-тайнствено пресичане на линии в незрима холограма. Докосване. Разпадане.Привличане. Копнежен зов в човешката ни драма. Приятелството-нежно съкровение, уютна глътка в дните ни студени, увереност, че можем без съмнение да споделим и да сме споделени. продължава >>>
Страница 10 продължение Отвъд несговорчивост, непростимост, несбъднатост, неласкавост, невяра, приятелството е необходимост и празник е, без дата в календара. Защото, ако някой ни приема каквито сме-такива…и обиква, дори когато ярост ни обзема или сълза издайнически бликва… И иде ни да вием до премала, да плюем и забравим всичко свято, объркани след тягостна раздяла, когато тънем в непрогледно блато… Това е тази част себеподобни оставили за друго гордостта си, а не кроящи планове удобни, гуляещите с нас на тежки маси. Не тези луди, с възгласите бурни, които и света, и нас оправят, ни кротките-с усмивчици дежурни, които все с най-хрисим нрав се славят… Такива-бол-с лопата да ги ринешкак радват ти се-мили-обиграни, докато неочаквано погинеш от ножа, скрит под ласкави уж длани. Душиците лисичи-ще ги има, дори да са ни и на шест очите. Ще шепнем на женицата-любима, отрова скрила в устните присвити. На първият приятел от детинство за здравето възторжено ще пием, повярвали в свещеното единство, а после, че ни мрази, ще разкрием… Най-близките в най-чужди се превръщат, но истинските си остават, зная. Приятелството с тях ще бъде същото, дори в отвъдна среща из безкрая… Те няма да ни хулят и обиждат, ако им е различен светогледа, и няма да разпитват и завиждат, а ще те сгряват с погледа си предан. Прославям тях, от Господа избрани, които с нас в добро и зло остават, че те поддържат вярата в духа ни, и смисъл на приятелството дават.
Преводни творби
openom.eu
Същността на демокрацията: Комонията Мисли за една възможна форма на обществото след упадъка му Автор: Йоханес Хаймрат за „Oya – мисли различно, живей различно” Превод от немски: Александрина Цонева Какво? Простолюдието иска да има думата? При това атинската аристокрация е можела само да сбръчка нос. Така политологът Хубертус Бухщайн говори за първите демократични вълнения по повод едно гражданско събиране в селцето Клайн Яседов. За Аристотел демокрацията като власт (на гръцки kratia) на глупавия народ от бедни (на гръцки demos) е била по-лошият вариант спрямо политията (politia), властта на свободните и разумните. Дори и днес пряката демокрация бива клеветена – само безсмислия произлизат от това, ако народът е оставен да решава. Опасявам се, че тази сянка, надвиснала над понятието и идеята за демокрация, ще стане още потъмна в светкавиците на задаващата се „буря на промяната”. Представените в този брой на „Оя” проекти за „истинска” демокрация и усилията на други борещи се хора не могат да бъдат прехвалени. Аз самият също съм на път да замечтая за това, което се разбира под културно творчество в условията на осъществена демокрация. Но се чувствам и задължен да поставя въпроса, какво ще се случи, ако доброто ни гражданско желание бъде изпреварено от не по-малко енергичните усилия на анти-демократичните сили в света? Защото най-удобният политически модел за широките пластове от населението в така наречения Първи свят търпи навсякъде огромни щети, причинени от капитала. Капитал, който все по-безсрамно се стреми към крайно доминиране. Най-ясно това се вижда в Съединените Щати, след като през януари 2010г. Върховният съд разреши на компаниите да купуват с неограничени финансови средства удобните им политически сили. Слушах Рик Пери, републиканският гувернатор на Тексас и кандидат за президент, който крещеше на последователите си: „Ние казваме: Правителство, махни се от пътя ни!” Освободи най-накрая място за капитала! За много от нашите читатели е ясно, че „пазарите” – казиното на ставащите все по-богати и влиятелни хора – бутат пред себе си правителствата, особено демократично избраните. С каква сила това се продължава >>>
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 11 продължение случва междувременно, е ясно на малко от нас. Борбата на Меркел, Саркози и компания с рухващите европейски пари е само отклоняващ клоунски номер пред завесата, зад която се подготвя едно небивало досега обединение на големия капитал и назадничавите деспоти, за да превземат и разбиращите се като независими досега компании. Мога ли по-категорично да насоча вниманието ви към бясно ускоряващото се разпадане на най-значимите демократични постижения, отколкото с факта, че дългът само в Германия нараства с повече от осем милиона евро на час? А при американския федерален резерв са повече от два милиона долара за всяка отделна минута! Икономиката е обречена на вечен растеж… И още веднъж въпросът: Какво ще се случи, ако усилията ни за по-нататъшно развитие на демократичния обществен модел не успеят? След всичко казано дотук, дори може да говорим за защита, ако не и за спасение на демокрацията. В брой 2 на „Оя” се кълнях в силата на въображението, с чиято помощ можем и трябва да си представим още днес един добър живот в бъдещето общество след разрухата му. С много хора сме си фантазирали заедно устойчиви обществени модели, които изоставят категорията „господство“. Те със сигурност трябва да предотвратят и това, под чистия чадър на свободата да се развие система като капитализма в крайната си смъртоносна фаза и да докара до абсурд втория и третия призив на Френската революция – равенство и братство. Резултатът би бил комонията. Комонията – познато понятие Преди време деляхме с колежката ми Зилке Хефрих при една „Оя”-сбирка едно диванче и разговорът ни се завъртя около необходимостта да превърнем принципа на „общото” в опорна точка на политическото действие. Като най-голяма пречка за въвеждането на обществен ред, градящ се на устойчиво и общо управление, видяхме изначално в понятието за собственост на физически или юридически лица. Плътно след това идва трудността, в рамките на вече съществуващи конституции, да си представим напълно осъщественото самоопределяне на участниците на една комония, на една общност. Хората с опит в общност знаят: това е основна предпоставка за запазване на общите блага. Носителката на Нобеловата награда за икономика за 2009г. Елинор Остром също недвусмислено го обосновава.
Шегувахме се с понятието „икомония” (ecommony), с което Фрийдерике Хаберман обяснява икономиката, насочена към общото благо. Изведнъж в помещението стоеше наелектрезиращата дума „комония”. По един светъл начин ми се струваше лишена от власт, от алчност, от догма и несправедливост, способна да преодолее глупавата ера. „Комония” – обществена форма на общото, на взаимното, на вниманието и уважението към всичко, което е тук. „Комония” – ех, ако това не беше само чернова-скица, която пречиства ценния еликсир на демокрацията в нов съд. По пътя за вкъщи с колата – между другото никак не екологично – изпробвах на шега с колегите ми Лара Малийн и Матиас Фестерър способността на думата да носи цяла смислова мрежа. Не е зле: „Комония” се основава на обикновеното, но въпреки това важно познание, че ние като човечество сме свързани с целия живот, с всички негови градивни камъчета, с жизнерадостта на всичко, което обединява природата, включително нас самите. Днес нито една действаща политическа система не се припознава в това без ограничения. Но защо „комония”? Немците могат да използват също и думата „Allmende”. (което на български значи „общо благо” или това, което принадлежи на всички, бел. прев.) Защото има ли по-хубава дума за основа на солидарна общност от немската „алменде”? В разговор с приятели от Европа се видя нуждата и от дума на английски за „комония”. Събеседниците ми, говорещи романски езици, погрешно разбират англицизма „allmendy” заради близостта му с “Alemania” – на испански „Германия” и “Allemagne”, “Германия” на френски. Английският израз „commony” доведе до спонтанно ръкостискане: „Чудесно! Приканвам ви да ползваме „Commonie”. Второто „о” в “Commonie” е много важно. Свърза модела с „Commons”, в значението му на „камара на общините” в английския и избягва объркването с онези донякъде проблемни мисловни форми, които започват с „комун…”. Също така думата за жител на комонията не трябва да завършва на „… ист”. Предлагам, за да избегнем ние, немскоговорящите, изричното разделяне на мъжки и женски род, да използваме неутралното „комон”, с ударение на втората сричка. (Това важи и за българския език, бел.прев.) Ако сте мъж, ще сте комон, а ако сте жена, сте отново комон. Двамата бихте били комони. До колко една комония оставя зад себе си продължава >>>
Страница 12
Преводни творби
продължение известни обществени модели, завършващи на „… ция”, „…архат” или „…зъм”? Нейният социален облик, отношението й към ресурсите за живот и собствеността, определящото в нейната икономическа и политическа организация, взимането на решения и културата се различават значително от днешните дадености. Комонията има нещо общо с местните системи, но обединява невероятните знания и възможности на нашето време. Това би било начало в нов свят, в „по-добрия свят”, за който не на последно място мечтае онази част от човечеството, която към днешна дата си дели единия процент от световното богатство, оставено от другата половина на човечеството. Основи на комонията Да си поиграем сега малко с етичните и емоционални основи на идеята за комония. Ще оставя настрана техническата организация на обществото-комония. Тя ще се изясни в по-нататъшни разсъждения, а и със сигурност други също ще допринесат за това, ако този обществен модел заработи. Собственост и взаимоотношения в комонията Всичко на всички ли принадлежи в комонията? Или само това, което всички ползват? Виждам го по-лесно: В комонията изначално всичко принадлежи на себе си. Това би направило от досегашните обекти, с които индустриалният човек разполага – земя, растения, животни, деца, работна сила, вода, въздух – субекти. И би задало на хората подразбиращото се задължение, да бъдат уважителни, благодарни, да насърчават и да служат на всички други субекти в света. Известно е, че много от взаимодействията, запазващи човешкия живот, водят до смърт на служещите субекти – примерно да дишаш, да се храниш, да се обличаш и да си построиш къща. Революционно би било, ако комоните, произлизайки от знанието за тази взаимна зависимост, превърнат съпричастността, емпатията, в най-важна образователна цел на тяхната общност. Само да се замислим, какви богати, дълбоко човешки учебни пространства биха възникнали на тази основа… Това, което при капитализма се счита за собственост, в комонията би било белязано с обратен знак: не аз придобивам, а аз принадлежа като собственост с всичко, което е мое, на живота като цяло, на човешкия и на над-човешкия природен свят. Бих бил свободен като всеки друг субект да оформям и да влияя, временно или за цял живот,
openom.eu
върху близостта и далечината, върху качеството на моите връзки към принадлежащите ми същества и предмети. Това може да се случи служейки, увеличавайки, преобразявайки, запазвайки, обичайки и грижейки се за тях. Всички, които са в състояние, ще уважават и ценят това. Икономика в комонията При тези условия може ли нещо да бъде окачествено или продадено като „обективно”? Или проблемът със стоките завършва с връщането на „обектите” в собственото им състояние на субекти? Не се ли появява собствеността в комонията по-скоро като качество на индивидуалната или колективната свързаност? При комонията ми се струва, че икономиката на даряването е изходна и отправна точка на всички процеси на обмяна. Важно: Комоните сами определят правилата, според които водят „икономиката” си. А за вътрешната обмяна в комонията могат да бъдат измислени много незатормозяващи и творчески начини за изравняване, които да се превърнат в общо признати добри обичаи. Дори и парите могат да бъдат от полза. Организация на комониите Вероятно комониите могат да бъдат организирани така индивидуално, както хората, които ги съставят, които са неповторими за себе си. Семейства, общности, съседи, села, улици, квартали, градове и региони могат да се обявят за комонии. Дори биха имали гъвкави обхвати. А няколко комонии могат да се обединят в регионални мрежи, които от своя страна да предоставят заедно с други мрежи от комонии на същото ниво разнообразни възможности. Вътрешното гласуване в комонията при големи колективни намерения ще следва чрез делегати, чиято временна служба няма да е облечена във власт, а в чест. Гледам на комониите като на живи „клетки”, които се определят сами чрез принадлежност. Принадлежността е едно неразгадано качество. Нищо не може да обясни сигурното знание, разпознато като „правилно” и „единно” чрез житейския кръг от близки до нас хора или чрез мястото ни в едно определено обкръжение. Това може и да е чисто прагматично. Самоопределянето като основен принцип прави комониите несъвместими с днешните представи за общество в предсъстояние на разпад. Да, в комонията също ще има управленска администрация; задачи и проблеми за решаване продължава >>>
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 13 продължение ще бъдат прехвърляни на способните за това хора. Под съмнение е дали метафората на „подвеждането” би съществувала в едно съпричастно общество. Намиране на решения в комонията Според моето виждане комоните са равнопоставени общества на съгласието. Условията за намиране на решение чрез консенсус – в буквалния смисъл! – днес рядко съществуват дори и в изпитани общности. Съгласие и натиск, без значение отвътре или отвън, скрит зад идеология, принуда, загриженост или липса на време, не вървят заедно. Гласуването в комонията би било от друг вид. Да помислим, че във времето след разпада сме могли да си върнем два основни елемента на културата: време и отдих. И двете са предпоставки за неформалния процес, в който може да се роди съгласието, без да се налага едно решение да бъде взето за определено време. В бърборенето се обсъждат всички гледни точки на дадено предизвикателство, всеки глас бива чут и взет под внимание. Днешният метод на налагането би бил непознат в комонията, но ще присъства първичната радост от
Визия в общността 1 „Визия в общността“ част от книгата „Над мен и Теб“. Автори Робин Алфред и Коша Аня Жубер. Преводачи са нашите приятели Новогорци (novogorci.com). Робин и Коша описват как можем да се грижим за „кълновете” на нашите мечти и идеали, за да ги видим как растат укрепнали в действителността. Те ни вдъхновяват да споделяме нашите визии, отчитайки тяхната жизненост и необходимост от постоянно обновление. Няма нищо по-мощно от една идея, чието време е дошло. Виктор Юго Всички наши проекти, всички наши общности се развиха в действителността от отделни семена – идеи, които си представяхме и подхранвахме, докато могат да започнат да растат сами. Една идея идва отнякъде. Взимаме си душ и внезапно ни спохожда идея – трябва да го направя! Понякога става насаме – Трябва да напиша поема за моята разходка в гората вчера следобед. Понякога трябва да намерим други, които да ни помогнат да изявим идеята си. Може би е малко смътна – искам да измисля нов начин за третиране на отпадъците – и трябва да й помогнем да се „приземи” и да се осъществи. Може би идеята изисква пари
състезанието на най-добрите идеи. Как комонията може да стане действителност? Възгледите на комонията са утопия (от гръцки u-topos – никъде-място). В смисъла, който влага Ернст Блох, утопиите стават само тогава конкретни, когато достатъчно хора се стремят към нейното осъществяване. И трябва така се случи, че промяната на властващите структури да направи възможно едно изосновно ново начало. Когато всички, които се чувстват заговорени във връзка с местното изпробване на комонията, пишат в Туитър и Фейсбук или дори старомодно разказват за това, комониите на обединеното човечество биха образували океана, от който ще се появят островите на онези, които с всички средства ще отстояват приватизирането на Земята. (Разбирайте „приватизиране” като „заграбване”, от латински privare, бел.прев.) Та, има ли надежда за комонията като форма на обществото след упадъка му? Разумът ми казва „не”, сърцето – „да”. За да сближа глава и сърце, не мога да си представя по-добър начин от една истинска мисловна работилница по темата! – искам да споделя знанията си за местните нрави с повече хора – и се нуждае от достъп до мрежи и публичност. Може би е родена от отчаяние – би трябвало да има по-добър начин да се взимат решения от този! – и се нуждаете от повече идеи и от подходяща среда за нестандартно мислене. Както и да започва, идеята се появява в нас. Ние можем да изберем да разглеждаме това по различни начини. Може би ни харесва да мислим, че това е „моя идея”, тя идва от моите знания и опит. Може би бихме предпочели да кажем, че времето на идеята е дошло и се е случило тя да попадне на мен. Можем да вярваме, че тя е съчетание от нещо мое и нещо извън мен, което е създало идеята. Бихме могли да заключим, че няма нищо по-лично от визията; в същото време силата, която визията носи да променя действителността, извира от нейната връзка с по-голямото цяло. Истинските визии се откриват, не се произвеждат. Както и да го разглеждаме, опитът ни е научил на някои неща относно това как да се грижим за тази идея, как да я подхранваме, за да прерасне във визия, която да ни вдъхновява, да окуражава други да се присъединят към нас, и да ни поддържа, когато пътят стане труден. Следва втора част.
Страница 14
Преводни творби
Грамийн Шакти внасят светлина в домовете Превод от английски език: Рослава Стоянова Статия: Грамийн Шакти (Бангладеш) на Награда за цялостен житейски принос - www.rightlivelihood.org/grameen_shakti.html „… за това, че донесоха по устойчив начин осветление и електричество в хиляди селища в Бангладеш и за насърчаването на здравеопазването, образованието и производителността в страната.“
Жена инжинер демонстрира домашна соларна система, сн. www.rightlivelihood.org До 2007г. организацията Грамийн Шакти е инсталирала над 110 000 домашни соларни системи в селата в Бангладеш. Това доказва, че слънчевите панели могат да бъдат широкоразпространени и бързо да осигурят достъпни и щадящи околната среда енергийни решения за бедното население в отдалечени райони. Организацията Грамийн Шакти („шакти“ означава „енергия“ на бенгалски) е създадена през 1996г. като организация с идеална цел под ръководството на банка Грамийн. Целта й е да насърчи и осигури на достъпна цена технология за генериране на електроенергия от възобновими източници за домовете в селата в Бангладеш. Тяхната дейност се фокусира не само върху техническата страна и изграждането на достатъчен капацитет за насърчаване на възобновяемата енергия. Те използват и опита на банка Грамийн в микрофинансирането, за да направят съоръженията за възобновяема енергия достъпни за бедните хора, живеещи в селата. През 2007г. Грамийн Шакти има 1500 полеви служители и е обучила 1000 инженера и 1000 местни техници в сферата на технологиите за възобновима енергия. Те или работят за Грамийн Шакти, или вече са стартирали собствен бизнес, свързан с възобновяемата енергия. Основател и директор
openom.eu
на Грамийн Шакти е бил Дипал Баруа. Баруа работи в тясно сътрудничество с Мухамад Юнус от 1976г. и е съосновател на банката Грамийн (Юнус и банка Грамийн получават нобелова награда през 2006г.) След като работи като изпълнителен директор на Грамийн Шакти и заместник-управител на банка Грамийн в продължение на много години, Дипал Баруа напуска Грамийн Шакти и основава Фондацията Светла зелена енергия (Bright Green Energy Foundation) през 2010г. Новият изпълнителен директор на Грамийн Шакти (към 2011г.) е Абсер Камал. Внедряване на технологии за възобновяема електроенергия в селата До 2007г. Грамийн Шакти разполага с изградена мрежа от офиси в 390 села във всички 64 района на Бангладеш, достигайки до най-отдалечените селища, в които живеят 70% от 135 милионното население на страната. В тези райони няма електропреносна мрежа и затова населението често няма достъп до електричество. Чрез офисите си в селата, Грамийн Шакти насърчава използването на технологии за възобновяема енергия – особено домашни соларни системи, които обикновено се състоят от малък 30-100W фотоволтаичен панел, свързан с батерия, която съхранява енергията. До юни 2007г. Грамийн Шакти са инсталирали над 110 000 домашни соларни системи с капацитет, чиито максимум е около 5MW, обхващайки 30 000 села. Темпът на внедряване на системите расте ускорено, като планът е до 2015г. да има един милион инсталирани системи. През 2007г. се инсталират по над 4000 домашни соларни системи на месец. Освен това се построени и 4 ветрогенератора, 1000 генератора, работещи с биогаз и 3 соларно-термални генератора, както и 9 захранвани със слънчева енергия компютърни образователни центрове. Програмата за оползотворяване на биогаз е свързана с развиващото се в Бангладеш животновъдство и птицевъдство, като една от целите е животинският тор да замени изкуствените такива. Участие на местната общност Грамийн Шакти винаги се стреми да включи в проектите си местната общност – от планирането, през внедряването, до поддръжката на соларните системи – и затова създава мрежа от технологични центрове. Технологичните центрове се управляват основно от жени инженери, които обучават други жени за техници. Те се снабдяват с инструментипродължава >>>
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 15 продължение те, нужни за обслужване и поправка на системите в тяхната област и за производство на аксесоари за домашните соларни системи. Към 2007г. работят седем технологични центъра, като планът е броят им да достигне 30 и 2000 жени да бъдат обучени за техници. Ползи от домашните соларни системи Слънчевите системи заместват керосиновите лампи, премахвайки неприятния пушек и риска от възникване на пожар. Всяка домашна соларна система спестява около 375кг. въглероден диоксид на година. Собствениците на домашни соларни системи спестяват и около 6 до 7,5 долара на месец от керосин, което в повечето случаи покрива вноската по заема им. През изминалата година (2006, тъй като текстът е писан през 2007г. – бел.пр.) цената на керосина е нараснала с 60% и продължава да нараства поради покачващата се цена на петрола на световния пазар и по-големите транспортни разходи. Цената ще се покачи още повече, когато правителството намали субсидирането на керосин. Затова икономическите ползи от притежаването на домашна соларна система ще продължават да растат. Домашните соларни системи носят и значителни социални ползи. Множество клиники ги използват, за да си осигурят осветление по време на прегледите или операциите. Училищата също ги използват за осветление, а и децата имат по-добра среда за учене вечер у дома. Наличието на електричество за зареждане на мобилните телефони дава възможност на много хора да поддържат връзка с членове на семейството си, разпръснати в Бангладеш и по света. Жените също имат особено голяма полза от домашните соларни системи. Те се чувстват по-сигурни вечер и могат да се движат по-свободно. Тъй като обикновено те са тези, които прекарват най-много време у дома, имат най-голяма полза от премахването на пушека от керосиновите лампи. Много жени използват възможността да работят до по-късно, която им дава светлината, за да стартират свой малък семеен бизнес, като птицевъдство или традиционен занаят. Домашните соларни системи имат значителен потенциал за генериране на приходи. Шивачите, ресторантите и хранителните магазини могат да работят до по-късно. Соларните системи водят до увеличаване на производителността и в сфери, като риболов, обработка на ориз, птицевъдство и занаяти. Създават се нови работни места за техни-
ци, които да обслужват и ремонтират соларните системи, както и за стартиране на местни телевизионни канали. Възникват и нови възможности за бизнес, като ползване на мобилни телефони за провеждане на разговор срещу заплащане. Грамийн Шакти използва микро-съоръжения, за да позволи на собствениците на магазини да инсталират фотоволтаично осветление и да удължат работното си време. През 2007г. са инсталирани над 10 000 микро-системи за осветление в магазините в отдалечените селски райони. Финансиране Грамийн Шакти разработва четири различни кредитни схеми, за да направи домашните соларни системи по-достъпни. Потребителите плащат начална вноска с различен размер и месечни вноски, които се определят индивидуално според възможностите им. Семействата получават нисколихвени заеми, които Грамийн Шакти осигурява благодарение на фондацията Dutch Stichting Gilles и Световната банка чрез Компанията за развитие на инфраструктурата (Infrastructure Development Company Limited – IDCOL) към Министерството на финансите в Бангладеш. Грамийн Шакти получава грантове и от USAID, за да покрие режийните си разходи, благодарение на което услугите, които предоставя, са по-евтини. Компанията получава широко признание за бизнес модела си, основан на вертикална интеграция на технологията за домашни соларни системи и микрофинансирането. Грамийн Шакти получава началния си капитал от тръста и фонда Грамийн. Бързият растеж, който се случва през 2007г. се дължи на правителствена програма, подкрепена от Световната банка и Global Environment Facility (GEF), която стартира през 2003г. Ролеви модел за електрифициране на селските райони Грамийн Шакти получава Европейската соларна награда (European solar award) през 2003г. и наградата Ашден за устойчива енергия (Ashden Award for Sustainable Energy) във Великобритания през 2006г. Херман Шиър, президент на Евростар и носител на наградата за цялостен житейски принос през 1999г. казва: „Грамийн Шакти са пионери в информирането на обществото относно соларната енергия. Те допринесоха за значителни промени в качеството на живот на хората в селските райони и постигат основната си цел за намаляване на бедността в Бангладеш. В бъдеще насърчаването продължава >>>
Страница 16
Преводни творби
продължение на използването на възобновяема енергия в развиващите се страни ще зависи от развитието на обслужващи компании за възобновяема енергия в селските райони (RESCOs). Грамийн Шакти създаде устойчив бизнес модел, който ще проправи път на други подобни организации и ще насърчи електрифицирането на селските райони в развиващите се страни.“
Промити мозъци 1 Промити мозъци или седем начина да претвориш себе си е Творба на Seth Godin, която той предоставя под свободен лиценз. Преводач: Лина Калайджиева. www.sethgodin.com/sg/ Преди време, когато си бил на около четири години, системата се зае да те убеди в нещо, което не е вярно. Не просто да те убеди, но и да те обучава, да те тренира, да промива мозъци. Мисията: да ти покаже, че си посредствен; че покорната работа е най-добрият начин за надеждно съществуване; че да създаваш посредствени неща за посредствени хора, отново и отново, е сигурен и лесен начин да получиш това, което искаш. Престъпи линията и системата ще те сбута обратно в центъра. Покажи признаци на истинска креативност, оригиналност или дори гениалност и добронамерени родители, учители и авторитетни фигури с нетърпение ще се занареждат да те връщат пак в правия път. Културата ни се нуждаеше от покорни работници, хора, които биха сътрудничели без да се оплакват, и ние се заехме да създадем колкото се може повече от тях. И така поколения ученици се превърнаха в служители- заводски работници, търсещи платени длъжности без служебни задължения. Бяхме обучени да се нагаждаме, а след това открихме, че икономиката всъщност се нуждае от хора, които се отличават. Кога точно мозъците ни бяха промити да вярват, че най-добрият начин да изкарваш прехраната си е да имаш работа? Мисля, че все един от нас трябва да започне с това. С времето ползата от това да работиш за другите и да следваш правилата като покорен слуга ще
openom.eu
Цитат „Факт е, че бъдещето принадлежи на технологиите за възобновяема електроенергия. Но ако тези технологии не могат да стигнат до милионите хора, живеещи в селата и страдащи най-силно от енергийната криза, те не биха достигнали пълния си потенциал и световните икономически и социални проблеми никога няма да бъдат разрешени.“ Дипал Баруа, бивш изпълнителен директор отмине, докато, парадоксално, трудността при намиране на свястна работа ще се увеличи. Преминахме през няколко поколения от огромни компании, които ставаха все по-големи и големи, гигантски бюрокрации, които ставаха по-огромни, и чиновнически служби, които все повече се отдалечаваха от това да създават нещо, което клиентът всъщност би купил. И тогава, доста внезапно, всичко това изчезна. Безработицата се покачва, има съкращения и идеята, че можеш да си намериш добра работа, която да вършиш от вкъщи, да е добре платена и да не изисква да правиш нещо повече от това да стоиш вкъщи и да бездействаш…е, тези служби вече ги няма. Това ли е то? Отказа ли се? Това ли е краят на пътя, най-доброто, което ще получиш, началото на края? Същата служба, но повече работа, по-малко заплащане. Същата индустрия, но по-малък растеж, никакви предизвикателства. Същият път, по-малко възможности за избор. Напълно е възможно пътят ти дотук да е бил дълъг и уморителен и тежкият труд да става все повече. Възможно е. Но аз не го вярвам. Защо ли? Защото сега има повече начини за постигане на целите, повече свобода и повече възможности от всякога – ако ти си готов да ги избереш. Новата индустриална революция (тази, която преживяваме, тази, която променя всичко) отвори врати за всеки (или по-скоро всеки с достатъчно ресурси и образование, за да е способен да прочете този текст). Ако разполагаш с времето, интелекта, способността да достигаш до нови идеи, които да се разпространяват, както този манифест, то тогава можеш да претвориш себе си, без значение какво правиш, с кого го правиш и какво очакват другите от теб. Емблемите, с които израснахме (неща като продължава >>>
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 17 продължение General Motors, телевизията, пощенските услуги, пенсионирането, монополистките медии) изчезват и биват заместени с чисто нов начин за взаимодействие, за изкарване на прехраната, за постигане на промяна. Този нов начин не се отнася само за компаниите, но и за отделните хора – хората като теб. Посетете сайта ни, за да прочетете преводите на останалите 9 части. openom.eu/bg/?s=washed-brains
Среща ОМ и приятели 28.01.2012 Рослава Стоянова: На 28.01 в ИнитЛаб се проведе среща на представители на ОМ, Тук-там, Start Up, Start it smart, Free Sofia Tour, Живи места и ABLE. Ники от Start it smart разказа за настоящите им дейности и за желанието да създадат инкубатор, който да помага на хора, желаещи да започнат собствен бизнес, с информация, ноу-хау, съвети и споделяне на опит. Те биха искали да изградят и мрежа от университетски клубове по предприемачество, както и да издадат книга и да направят филм, отново свързани със съвети за започване на бизнес. От Start Up разказаха за ежегодишната конференция, която организират, както и за месечните Bootcamp, по време на които участниците могат свободно да разговарят и да споделят опита си по различни теми. Споделиха също така и идеята си да направят филм, който да мотивира младите хора да се занимават с предприемачество. От Тук-Там разказаха повече за събитието Кариера в България, което организират и за помощта, която оказват на хора, завършили образованието си в чужбина, но желаещи да се завърнат в България. Друга насока на работа на Тук-Там е и подпомагане на хора, на които тепърва им предстои да отидат да учат в чужбина – на-
сока, която предстои да се развива в бъдеще. Стани от Варна, който успя да се присъедини към нас виртуално, ни сподели информация за предстоящия през лятото Национален младежки фестивал. Втората голяма тема, която обсъдихме по време на срещата, беше за мрежата Живи места. Илия и Момчил разказаха накратко за дейностите, с които се занимават – биоземеделие, еко-строителство с природни материали, организиране на семинари и курсове с цел предаване на знания и споделяне на опит. Филип, който се включи към срещата виртуално, ни напомни колко е важно хората да се научат да бъдат производители, защото така създават истинска стойност. Изключително вдъхновяващ беше начина, по който представителите на Живи места говориха за природосъобразния начин на живот и живота близо до природата. Основната цел на мрежата в бъдеще ще е да помогне на повече такива хора да се намерят и да се свържат помежду си, за да си помагат и да споделят опит. Накрая Ваня от Free Sofia Tour разказа за идеите им да направят и алтернативни обиколки на София на различни теми, както и за предстоящото през април стартиране на Free Varna Tour. Тя сподели и за другите дейности на дружеството, а именно организиране на турове с благотворителна цел, както и желанието им за възраждане на Сердика. Възникнаха някои идеи за това как можем да си помогнем взаимно за осъществяването на идеите и целите ни, като беше подчертано колко е важно да се създаде платформа за бърза и лесна комуникация между всички, за да могат думите да се превърнат в реални действия. Меми: За мен беше много вълнуващо да пътувам от Варна до София, за да видя и да се запозная на живо с всички приятели и колеги, с които бях общувала толкова дълго само виртуално. Също и да видя на едно място толкова много млади, ентусиазирани и дейни хора в България, които сами решават, правят и постигат много. Събирането и единодушието ни в тази снежна събота само по себе си вече е нещо невероятно добро. Очаквам с вълнение до какво ще ни доведе това…
Използваме подписи за добра цел в имейла си Действието описаха ОМ Приятели Използваме подписи за добра цел в имейла си e действие от инициативата Ние сме това, което вършим. Уважително е човек да напише данните си за връзка или кратко представяне в подписа на имейла си. Също така е хубаво да използваме подписите си за да даваме положителен пример. Възможни подписи са, например: • Бъди промяната, която искаш да видиш в
света • Усмихвай се • Като не печатаме имейлите си, спестяваме изсичането на горите и т.н. Възможностите са безброй – само трябва да използваме въображението си. Ако искате да прочетете идеи за Действия или искате да се присъедините към екипа на ОМ - моля посетете следната връзка: http://openom.eu/bg/action/