Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 1
ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Брой 7, Май 2012 Отворено и Положително openom.eu
ОМ е обединение от хора, които създаваме и взаимодействаме отворено и положително. ОМ е отворен, положителен, органичен и жив процес на движение, обединение, самоорганизация, работа, създаване, взаимодействие. ОМ е пълноценно, всеобхватно, единно, вечно и непрекъснато развитие. Ние всички, в сговор и любов, сме ОМ. И с нашите взаимни действия садим и разпръскваме семенцата на радостта, за да създаваме и жънем плодовете на щастието. Обединени сме от общите си стойности и стреме-
жи. Изграждаме и се развиваме съзнателно, отговорно, съзидателно и взаимно. Разпространяваме най-доброто от всички нас. Уреждаме събития, за да създадем отворено и положително непрекъснато развитие не само в отделния човек, но и положителни и отворени взаимодействия между хората и в обществото като цяло. Участвайте и Вие в ОМ давайки и създавайки най-доброто от Вас самите.
•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
Редовни ОМ skype срещи Автор: Рослава Стоянова
На 19.04 се проведе първата от вече редовните скайп срещи на ОМ, които организираме на всеки две седмици. По време на тези срещи всеки споделя с какво се занимава и кои са последните проекти, по които работи. Това позволява на всеки да бъде наясно с дейността на останалите, както и с цялостната насока на развитие на ОМ. Някои от по-важните моменти, споменати при последната ни среща, са запознаването на Ясен с интернет страницата на Живи места, по която ще работи и разработваната от него идея за нов дизайн на ОМ, завършването на книгата за НДЕ от Ники Георгиев и желанието на Тошо да започне с преводи от Стив Павлина, а Меми - да разкаже за още прекрасни хора, даващи положителни примери. Срещите ни дават възможност и да изчистим последните подробности около издаването и разпространението на книги и да разпределим задачите помежду си. Желанието ни е да предоставим лесен и удобен достъп до книгите, които ще разпространяваме в различни формати, за да могат те да достигнат до повече хора. Предстои ни също така да проучим и при следващи срещи да уточним как ще бъде реализирана идеята ни за засаждане на дръвчета, които да компенсират употребената за отпечатването на книги хартия.
Взаимодействия от Doonited http://doonited.com/ Пазаруваме сезонно и регионално. Прекарваме поне два часа на ден навън. Правим първи стъпки към мечтите си.
Авторски творби
Страница 2
Детска награда за мир 6 – 2010 Статия за Франсия Симон от Детска награда за мир (childrenspeaceprize.org). Превод за ОМ от английски език: Милена (Меми) Пехливанова Международната Детска награда за мир (Children’s Peace Prize) се връчва всяка година на изключително дете, чиито смели или забележителни действия и мисли са въздействали върху проблеми, засягащи деца по цял свят. Носител на Международната Детска награда за мир за 2010 г – Франсия Симон, 16г .
Сн. www.childrenspeaceprize.org На 29. 11.2010 на церемония в Хага бе обявено, че Франсия Симон е победител в Международните детски награди за мир за 2010-та година. Франсия, която е на 16 години и живее в Доминиканската република, повежда кампания за правото на децата на вписване в официалните регистри – това се отнася както за родените в Доминиканската
република, така и за бегълците от Хаити. Само след официална регистрация тези деца получават достъп до основни права като здравни грижи и образование. Самата Франсия попада в такава ситуация. В отговор тя се захваща със сериозно проучване и показва голямо постоянство в своето вписване в регистрите. Тя успява и придобива право на постоянен достъп до училище. Оттогава Франсия използва знанията и опита, придобити по време на своя регистрационен процес, за да помага на други деца без сертификат за раждане да се сдобият със законен статут. Тя вече е помогнала на 130 деца да получат официално име и националност. С това тя помага на децата да изградят самочувствие и им дава шанс да водят по-спокоен и удовлетворителен живот. Наградата й бе връчена от гватемалския активист за човешки права Ригоберта Менчу Тум, който през 1992г. получава Нобелова награда за мир на 33-годишна възраст и така става най-младия лауреат въобще. Церемонията е посетена от различни представители на правителството, бизнес обществото и неправителствените организации. Говориха специалистът по детски права Джо Бекър от Наблюдатели на човешките права (Human Rights Watch) и Кейлаш Сатиярти, основател на Глобално движение против детския труд (Global March Against Child Labour) и председател на кампанията Образование за всички (Education For All). Франсия бе щастлива и развълнувана да получи наградата: „Желанието ми е да обикалям света, да търся деца без сертификат за раждане и да им помагам да го получават, за да могат да стават инжинери, архитекти и т.н. Надявам се историята ми да се разпространи по целия свят.”
Картички от рециклирана хартия
Автор: Рослава Стоянова Почти всеки ден пощенските ни кутии се пълнят с ненужни брошури. Вместо да ги изхвърляме бихме могли да превърнем поне част от тях в нещо красиво, с което да зарадваме приятелите си за рождения им ден или дори просто без повод. Рециклирането на хартия не е никак трудно и може да бъде направено без много усилия и в домашни условия с подръчни средства. Първо избираме някоя по-едноцветна брошура, по която няма много черен текст и я накъсваме на малки парченца. Имайте предвид, че рециклираната хартия няма да стане в цвета на брошурата, а много по-блед ню-
openom.eu
анс. Накисваме листчетата в съд с вода, като ако хартията е гланцирана, е добре да я оставим да престои една нощ, макар че не е абсолютно задължително. След това смиламе с блендер или пасатор, докато продължава =>>
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 3 =>> продължение
ражението ви! Ако се страхувате вградените листа в сместта не останат цели парченца. Тук е момен- да не паднат, можете да покриете цялата картичка тът ако желаете да добавите стрити сухи листенца с един слой от бяла салфетка, но имайте предвид, че така цветовете ще са по-бледи. или тревички. След като извадим рамката, попиваме с гъбичка отдолу излишната вода. Покриваме с плат, обръщаме и внимателно отделяме вече формирания лист хартия от рамката. Покриваме и от другата страна с плат и започваме да го гладим с ютия. Обикновено около десет минути са достатъчни, за да изсъхне хартията. Към края можете да гладите направо върху нея, но не и от страната на вграде-
Следва да прецедим така получената хартиена пулпа. За целта можем да използваме рамка, върху която е опъната мрежичка или парче плат, или пък сито или дори ако ще правим по-малки картички – цедка за чай с плоско дъно. Аз използвам телена мрежичка, върху която просто поставям найобикновена рамка за снимки – изключително лесно и удобно. Най-сполучливо става, ако поставим
рамката в друг съд, пълен на дъното с вода. Така формирането на листа става във водна среда и съответно хартията е по-гладка и хубава. Поставяме рамката във вода и изливаме в нея хартиената пулпа, като преценяваме количеството. Листът ще стане доста по-тънък, отколкото е пулпата, така че по-добре да е в повече, отколкото по-малко. Преди да извадим рамката от водата, можем да украсим картичката си с хербаризирани цветчета, настъргани корички от портокал, разноцветни кончета или каквото ви хрумне. Тук на ход е въоб-
ните цветя. Ако хартията е още влажна, може да я оставите да си изсъхне сама; вероятно е да се нагъне малко, но след няколко часа под някоя тежка книга и този проблем е решен. По този начин, освен картички, могат да се направят и етикети, оригинални визитки, хартия за опаковане на подаръци, пощенски пликове и много други неща. Нужно е само въображение и желание да експериментирате.
Страница 4
Авторски творби
openom.eu
Издателство „Скалино“, една българо-италианска Варна, отива да живее приказка в Милано. Казват, че Автор: Милена (Меми) Пехливанова Когато преди няколко месеца попаднах на ревюта за книгата „Възможните майки“, бях приятно изненадана от добрата идея. Колкото проста (в добрия смисъл на думата, от типа „как досега никой не се е сетил?“), толкова и интересна, забавна и неустоима. Много и различни жени (точният им брой е 116, на националностите им 5, а на текстовете – 124) споделят доста съкровени разкази по темата майчинство. Хубавото е, че позициите и мненията на авторките не са еднозначни, а за да стане още по-интересно, текстовете не са подписани, т.е. не могат да се обвържат с имената на корицата. Страхотно, нали? Следях с интерес информацията за книгата, когато разбрах, че от издателството са организирали представяния в много градове от страната (това ги отличава дори от грандовете в бранша, а?) и си запазих за тях датата във Варна.
никога не са били до такава степен рамо до рамо, както когато се заемат да осъществят първия си общ проект – „Възможните майки“ – от самото възникване на идеята за тази книга до съставянето й и издаването й първо на български през април 2011, след © Сн. Галя Йотова това и на италиански – в края на септември същата година. Текстовете в двете издания обаче са различни, второто италианско издание е своеобразно продължение на първото, с други автори и истории. Например, след срещата ни във Варна, ме поканиха да напиша нещичко за италианското издание и въпреки че името ми е на корицата, не бих разбрала нищо от своя текст, ако не си го пазех някъде в архивите:) Чак след избистрянето на идеята за книгата създават и самото издателство през януари 2011 г., защото искат тази книга в пълния смисъл на думата да е първата, с която стартират дейността си. Аз бих казала, че това ще стане тяхната книгаемблема, защото една толкова добра идея логично има добри продължения, като това ще са проектите „Възможните бащи“ и „Възможните деца“. Емилия и Райна (в средата) на представянето Хубавото е, че не осна Maternita possibili във Венеция, декември тават само в този 2011, © сн. Фаусто Мародер кръг, а междувременно вземат правата за Въпреки че там небрежно пристигнах с колелото България на два съси, бях посрещната лично и като почетен гост на временни италиански входа от две усмихнати и много сърдечни млади романа: „Неправна дами, за които после разбрах, че са двете състави- кантора“ – първият © Сн. Галя Йотова телки на сборника и основателки на издателство роман на Федерико „Скалино”. Емилия Миразчийска и Райна Кастолди Бакомо, дебютирал с псеводнима Дючезни още са приятелки вече от доста години, още от времето докато е бил действащ адвокат (вече по кникогато и двете са били в първи курс в специалност жарниците) и „Без токчета“ – първият роман на културология на Софийския университет. След за- Франческа Ланчини, професионален модел и аквършването и двете се омъжват в една и съща гопродължава =>> дина, Емилия остава в София, а Райна, която е от
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 5 =>> продължение триса (предстои да излезе през месец май 2012). Междувременно кандидатстват и печелят финансиране в конкурс на Програма „Култура“ на Столична община в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата с един проект за албум с фотографии и есета за София. Така през септември 2011 г. излиза албума „Софийски истории в кадър“ с автори Галя Йотова и Светла Петкова, в който те двете – фотограф и изкуствовед – участват със снимки и текстове (фотографа не само снима, но и пише, и изкуствоведът не борави само с думите, но и с обектива). Това, заради което харесвам издателството и хората зад него, е обезоръжаващия устрем, с който представят и предлагат книгите си, отворения маркетинг, близък до хората, симпатичната им амбиция да обединяват автори от различни европейски страни с читатели от други страни и въобще целия този нов начин на работа. Поддържат активно сайта си, всяка една от книгите им има своя страница във фейсбук, а в блога на сайта си публикуват т.нар. „читателски дневници“ за книгите си, писани от различни читатели в три дни от една и съща съща седмица, избрана от съответния читател, поканен да изрази впечатленията си от някоя от книгите на „Скалино”. Те са гъвкави и адаптивни, използват моментните си вдъхновения и идеи и това ги изпълва с удовлет-
Дека Абди – за мира между религии и етноси Статия: Дека Ибрахим Абди (Кения) на Награда за цялостен житейски принос Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова „… за това, че показва как в едно общество на разнообразни култури и етноси, религиозните и други различия могат да бъдат преодолени дори и след жестоки конфликти, и да бъдат обединени в един процес на сътрудничество, който води до мир и развитие“. Дека Ибрахим Абди беше световен борец за мир от Кения. Тя участваше в миротворчеството и разрешаването на конфликтите в много от най-разделените страни по света. Нейната обширна методология обединяваше активизъм сред обикновените хора, меко, но безкомпромисно водачество и духовна мотивация, произлизаща от ученията на исляма.
ворение. Например, запознават се с авторката на поредната им книга – сборника с разкази „Тънкостите на приготвянето“ Деница Дилова – след като я срещат в Разград, където са представили „Възможните майки” и я канят за автор в италианското издание, също като мен. Или пък се обръщат към Светла Кьосева, която живее в Унгария, с предложението да напише читателски дневник за „Тънкости на приготвянето“, а тя така се вдъхновява от идеята им за сборник с коледни разкази, че избира и превежда два такива от съвременни унгарски авторки и така се превръща в ко-съставител и преводач на планирания от „Скалино” коледен сборник. Просто им личи колко много обичат това, с което се занимават, колко харесват книгите, които издават и всъщност колко се забавляват. А това май е единственият възможен начин работата да се развива и процъфтява. Желая им да запазят устрема и усмивките си, а ние очакваме още много и прекрасни неща от издателство „Скалино”! Ранни години Дека Абди, родена във Важир през 1964г., израства в смесен квартал, в който живеят различни етнически групи с различни религиозни вярвания. Въпреки че е мюсюлманка, най-близките й приятели в детството са християни и идват от различна етническа група. В гимназията, учениците са разделени на две според религията и етноса си, но Дека и приятелите й създават пространство между двата противоположни лагера, като остават заедно; място, което нараства постепенно, тъй като към него се присъединяват и други ученици, които не желаят да избират единия лагер пред другия. Тези ранни действия създават основата на бъдещата й философия за междурелигиозно сътрудничество и на работата й в подкрепа на мира. Тя е убедена, че изграждането на положителни взаимоотношения между различните групи и религии е от съществено значение за постигането на устойчив мир. продължава =>>
Страница 6
Преводни творби
=>> продължение Мирна инициатива сред обикновените хора: Мирният комитет във Важир Важир е една от северните кенийски области, които между 1963 и 1990г. се намират в извънредно положение, докато правиСн. www.rightlivelihood.org телствените войски водят активни борби с партизанско движение (войната Шифта). След приключването на извънредната ситуация и полу-окупацията, районът става още по-опасен. Открит конфликт отнема живота на 1500 души и води до силна омраза между различните страни. През 1992г. Дека и други жени, както и загрижени мъже, започват мирна инициатива сред обикновените граждани, срещайки хора от всички кланове. Въпреки противопоставянето от страна на водачите на клановете (възрастни мъже), те започват да организират преговори между воюващите страни (представители на малцинствата действат като посредници). Когато е постигнато споразумение, те създават Мирен комитет Важир с представители на всички страни – кланове, правителствени органи по сигурността, парламентарни представители, държавни служители, мюсюлмански и християнски религиозни лидери, неправителствени организации и т.н., които да помогнат за изпълнение на споразумението. Дека, която работи като координатор по проект за мобилен център за оказване на първа помощ на номадски племена, е избрана за секретар на Мирния комитет и така поема двойна роля. Подаване на ръка Разработеният във Важир модел, който Дека описва като „комитет за мир и развитие – структура за преодоляване на конфликти на местно ниво“, е използван отново през 1998г., когато християнската общност във Важир е подложена на насилие. Дека помага за създаването на бедствен комитет от мюсюлманки, които помагат и се извиняват на християнската общност. Организират се общи молитви на християнки и мюсюлманки, в които двете страни споделят своите преживявания и така заздравяват взаимоотношенията си. В последствие мирният комитет във Важир започва да включва и християнки, което води до създаването на меж-
openom.eu
дурелигиозен мирен комитет, който осъществява и други дейности и се намесва в религиозни конфликти. Насърчаването на междурелигиозния диалог и опитите за уталожване на напрежението и разрешаване на конфликтите между различните религии е основен фокус на Дека още от самото начало на миротворческата й дейност, а нейните методи днес се използват не само из цяла Кения, но и в Уганда, Етиопия, Судан и Южна Африка. Дека е преподавала в Сомалия, Сиера Леоне, Судан, Канада, Камбоджа, Филипините, Гана, Нигерия, Холандия, Зимбабве и Великобритания. През 1996-97г. Дека ръководи екип на образователната програма за Общностно развитие на Проект за управление на ресурсите на безводните земи в Кения. Тя пише много и е член на Организационния съвет на Инициативата за развитие на номадите, кенийска иницитива за развитие на селските региони. През 1997г. тя е един от основателите на Коалиция за мир в Африка (COPA). Като регионален координатор за източна Африка, тя участва в програмата Свързване на мирните практики с политиките (LPP) на COPA, финансиран от Comic Relief във Великобритания. LPP се опитва да подпомага и да свързва общности в опасни райони с дейности по превенция на конфликти и изграждане на мир. През 1998г. Дека става Координатор по обучение на Отзоваване на конфликти (RTC), които участват в преодоляване на конфликти: планиране, организиране и улесняване на провеждането на редица образователни програми за справяне с конфликти. Тя е била и член на управителния съвет на международната организация Съвместно съществуване, инициатива, посветена на заздравяване на дейността на изследователите, защитниците, организациите, мрежите и хората занимаващи се с и определящи политиките в сферата на съвместното съществуване. Дека е и един основателите на ДЕЙСТВИЕ – Мрежа на хората, работещи за изграждане на световен мир. От септември 2000г. е била и член на консорциум от африкански международни специалисти по разрешаване на конфликти, работещи заедно за разработването на поредица от интензивни семинари за отдела по Икономически и Социални дейности към ООН (UNDESA). UNDESA подпомага правителства и граждански организации в субсахарска Африка да заздравят способностите си да предвиждат, ограничават и управляват конфликтни ситуации. продължава =>>
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 7 =>> продължение От 2002г. Дека е патрон на основаната в Лондон неправителствена организация Peace Direct. Тя работи за междурелигиозното и междуетническо сътрудничество чрез подпомагане на проект, целящ осигуряване на платформа за млади мюсюлмани от Великобритания след бомбардировките в Лондон, за да бъдат изследвани проблемите и предизвикателствата пред това да бъдеш мюсюлманин и британец в днешното общество. Дека е била и член на Международния консултативен съвет на университета в Улстер, INCORE London-Derry, Северна Ирландия. Тя е била и член на управителния съвет на центъра Бергхоф в Германия. През последните години от живота си Дека живее в Момбаса и работи с редица организации по въпросите на мира, конфликтите и развитието. Тя набира средства за финансиране на общности групи и усилията им за изграждане на мир и комуникационна инфраструктура и продължава да работи с млади хора в помощ на общността във Важир и нейното икономическо развитие. Тя подкрепя дейците за мир чрез наставления и обучения, за да създаде едно ново поколение миротворци в Кения и в региона на Африканския рог*. В Момбаса Дека подкрепя основаването на център Оазис на мира, помагайки на на местни общности в Кикамбала да осъществят началното посредничество. Тя работи и като съветник на кенийското правителство за осъществяването на посредничество в различни части на страната. През 1999г. Дека получава Медал за изключителни заслуги от Регионалния комисар на кенийското правителство във Важир, а през 2005г. е обявена за Кенийски миротворец на годината. Тя е и една от 1000 жени, номинирани за Нобелова награда през 2005г., сега известни като 1000 жени на мира по света. Дека получава и Наградата за мир Хесиан (Германия) през 2009г.
Огледало Автор: Радослав Сяров Аз зная чудно огледало, цял свят във себе си побрало. Там черното го виждаш бяло, зеленото изглежда зряло, и гладното дори е яло, а бедното – забогатяло. То тъжното лице разсмяло, на всички щастие желало, дори и нов живот създало,
Учението на корана като основа на дейността й Религиозната и духовна идентичност на Дека като мюсюлманка й дава здрава основа за миротворческата й дейност. Нейните религиозни вярвания оформят визията й за това как трябва да бъде постигнат мира. Тя изследва и се основава на учението на корана за разбирането на душата в контекста на определяне на необходимото за изграждане на искрен и дълготраен мир. Дека окуражава хората и общностите, засегнати от конфликти, да анализират критично себе си, използвайки стихове от корана, който според нея ще им позволи да изградят религиозна и духовна основа, чрез която да преодолеят конфликта. Принципи за изграждане на мир Дека дефинира няколко принципа, които обобщават опита й в изграждането на мир и свързват теорията и политиката с практическите действия, както и индивидуалните активисти с мобилизирането на общността. Понякога тя изразява това със съкращението АФРИКА – анализ (Analysis), гъвкавост (Flexibility), отзивчивост (Responsiveness), иновация (Innovation), познаване на и действия според контекста (Context- specific and awareness), и ориентация към действие и учене (Action/ learning-orientation). Дека Ибрахим Абди загива на 14.07.2011г. след тежка автомобилна катастрофа. Цитат „Участието в мирния процес не се отнася до математиката на числата и процентите, които показват кой е мнозинство и кой малцинство. То е за множествеността, разнообразието, участието и принадлежността на всеки, засегнат от конфликта…“ Дека Ибрахим Абди *Африканският рог – регион в източна Африка, включващ териториите на Сомалия, Етиопия, Еритрея и Джибути` и всички хора обладало. То, взело малко – много дало, на Любовта е огледало… Това стихотворение е написано за Международния конкурс за поезия „Кастело ди Дуино“, Триест, Италия. Този конкурс е забележителен с практиката си, че победителите трябва да дарят голяма част от спечелената сума (40%) за хуманитарна цел, избрана от тях. Така творците не само се подпомагат финансово, но им се дава и възможността самите те да подпомогнат някого.
Страница 8
Преводни творби
openom.eu
Общностна градина – нещо повече от зелено пространство Статия: Нещо повече от зелено пространство: дълбоко в Бруклин двама фермери дават нов смисъл на понятието „общностна градина“ (smali.me/3df) на Рейчъл Сайнър Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова В един неделен следобед, различни хора се събират на тротоара пред Bushwick City Farms (bushwickcityfarm.wordpress.com/), за да се гмурнат сред пакети със зеленчуци, спасени от кофите за боклук покрай супермаркетите, и дрехи, дарени от местни жители. От време на време хората влизат право във фермата, за да поздравят и нахранят пилетата. Децата дърпат родителите си за ръката, за да влязат вътре. Местните хора разговарят високо на остър пуерторикански испански, докато избират растенията, които се раздават безплатно, а Маша, един от фермерите-основатели, им отговаря свободно на същия език. Някога общностните градини бяха нови и смели начинания, места за обмен между градски жители с разнообразен социално-икономически статус. През 60-те и 70-те години, когато градовете в САЩ постепенно се изпълниха с хора от средната класа, живели преди в околностите, градските градини започнаха да изскачат една по една в отделните квартали в опит да направят градовете по-зелени и устойчиви. Днес обаче, общностните градини са недостъпни за много хора, защото има дълги списъци с чакащи за тях, изисква се внасянето на годишни такси, а техните „общности” често са съставени от наскоро заселили се в квартала, вместо от отдавна установени и живеещи заедно семейства. Двама фермери в Бруклин, Ню Йорк са решени да върнат духа на общностните градини, като въвлекат жителите в ежедневната работа в една градска ферма, включително грижа за посевите, хранене на пилетата и компостиране. Вини Олсен и Маша Раджински изграждат Bushwick City Farms върху изоставено незаконно сметище в забързаната, вечно заета част на
Бруклин, под една издигната метро-линия, където основните жители са пуерторикански семейства. Използвайки почти само изхвърлените материали, те работят заедно с местните в продължение на три години, за да изградят място за пилетата, място за компостиране и лехи за зеленчуци. “По-екологично и отговорно към околната среда е да се използват рециклирани материали”, обяснява Маша. Единствените неща, за които Bushwick City Farms се нуждае от пари, са пръстта и храната за пилетата – а единствените им приходи идват от индивидуални дарения или хора, набиращи средства в общността. В момента те имат кампания за групово финансиране на интернет страницата на Ioby, за да съберат пари за ново място за ферма, също в Бруклин. В своята мисия да се превърнат в истинска общностна градина, Маша и Вини подават ръка на жителите на квартала чрез множество образователни програми. Редовно организират безплатни уроци по английски език, водени от доброволци. Работят с местното държавно училище, където заедно с децата изграждат градина и отглеждат зеленчуци, които след това влизат в обяда на учениците, давайки им рядката възможност да усетят връзката между производство и потребление. Местната гимназия има доброволци, които всеки четвъртък идват да наглеждат компоста. Има и серия от практически семинари, които учат местните на градинарство и компостиране. Семействата се отбиват да видят пилетата, които според тях им напомнят за живота им в Пуерто Рико, където отглеждането на кокошки е нещо обичайно. “Освен върху храните, се фокусираме и върху овластяването на общността”, казва Маша, докато гледа към изоставеното пространство, което тя и Вини скоро ще превърнат в следващата си ферма. „Ние връщаме значението на израза „общностна градина”.”
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 9
Работилничка за чудеса
Автор: Рослава Стоянова Йовка Христова е един от най-усмихнатите хора, които съм срещала и дори и само половин час, прекаран с нея ми беше достатъчен, за да установя това. Тя заедно с още две майки на специални деца създава „Работилничка за чудеса”, а по-късно към тях се присъединява и още една специална майка. Историята, както казва Йовка, е дълга. От години тя си измайсторява различни неща от платове – шие си дрехи на стара шевна машина и прави малки подаръчета за приятели. Никога обаче не е предполагала, че може да се занимава по-сериозно с това и завършва математика. Докато един ден, в търсене на средства за лечението на малката си дъщеря с аутизъм, прави плах опит да предложи изработените от нея елхички от плат на един благотворителен коледен базар, организиран от съпруги на посланици. Резултатите надминават очакванията й и това й дава увереност да продължи напред. Организира самостоятелна изложба с пана пачуърк, помага й Център ателие „Н.Шмиргела”, а след това пък тя помага на клуб „Слънчогледи”, като води ателиета за арт занимания, „променяйки всичко и правейки го лесно за специалните деца, базирайки се на опита си удома”. „Работилничката за чудеса” дълго време е само една мечта за Йовка. Но покрай канСнимка: Елеонорa Минкова дидатстването по проект за финансиране, мечтата постепенно започва да се избистря и да придобива реалност. Не получава средствата по проекта, но идеята вече е толкова ясна и близка, че не може да остане само на хартия. С подкрепата на съпруга й „Работилничката за чудеса” престава да бъде само мечта и наистина заработва. Първите два месеца Йовка работи сама, а след това кани и още две майки на специални деца – Иги и Поли. Успехът им с коледната украса и наскоро – с мартеничките, им дава така нужната увереност, че могат да се справят. Йовка най-красиво е описала какво представлява самата работилничка: „Работилничка, защото е малка все още, а за чудеса, защото майките на специални деца стават свидетели и съучастници в малко повече чудеса, отколкото обикновено забелязваме. Чудеса, като първите стъпки, като обичам те, като кратък разказ, от малки човечета, за които лекарите са обявили,
че няма да ходят, че няма да говорят, че няма да могат. Ние вярваме в чудесата!” Майките се събират да работят заедно и да учат нови техники или пък всяка работи от вкъщи, когато има свободно време, а изпод ръцете им излизат невероятни красоти. Използват много естествени материали – вълна, която обработват чрез иглонабиване и плъстене. Изработват възглавнички, брошки, украси за коледни елхи, мартенички, а сега подготвят и нови изненади по повод първи юни и деня на детето. Имат идея в бъдеще да изработват и по-универсални неща, които да могат да се разпространяват през цялата година, а не по конкретен повод. Йовка споделя, че тази творческа работа действа много успокояващо, като в същото време позволява на майките на специални деца едновременно да се грижат за тях и да имат някакви доходи, работейки когато могат от вкъщи. Освен „Работилничката за чудеса”, с помощта на педагог и психолог Йовка организира и творчески занимания за деца с аутизъм и други заболявания. Децата изработват торбички за ароматни сапунчета, пана от вълна и др., разхождат се и играят заедно, а радостта им да подарят на родителите си нещо, изработено от самите тях, е голяма. Според Йовка освен придобитите умения, една от най-важните ползи за децата е увереността, която получават, че са способни, че могат да се справят също толкова добре, колкото другите. Желанието й е да даде на тези деца бъдеще и възможност един ден, когато пораснат, сами да си осигуряват някакви доходи, чрез усвоеното изкуство. След време Йовка има желание да организира и курсове за майки на специални деца, за да могат те да усвоят различните техники за работа. Самата тя се е научила на всичко сама с помощта на материали от интернет и множество проби и грешки и сега желае да сподели това знание с останалите. След курса майките ще могат да участват в „Работилничката за чудеса”, както и самите те да споделят знанията си с други. Изпитвам най-искрено възхищение към Йовка и мога само да й пожелая заедно с останалите специални майки и деца да сътворят още много чудеса! Повече можете да научите от интернет страницата на ФЕЛТ (http://smali.me/3dg).
Снимка: Елеонора Арнаудова
Страница 10
Авторски творби
Интересното в случая… Автор: Иво Иванов, Канзас 15 януари 2009 Интересното в случая са обувките на треньора Оден. Отборът по баскетбол на колежа Лийс е в разгара на поредната убийствена тренировка и двете лачени обувки чакат собственика си в офиса му така, както са го правили стотици пъти преди това – една до друга, с войнишка дисциплинираност и сервилно изплезени кожени езици. Интересното в случая е, че въпреки че треньорът все още не е в тях, двете обувки не са напълно празни. Офисът не се заключва, което е дало възможност на тайнствен злосторник да се промъкне незабелязано в стаята и да напълни двата достолепни чепика с пяна за бръснене. На подобен тактически ход тук в Щатите му казват „практическа шега”, но Оден явно не е имал чувство за хумор, защото буквално побеснял, след като заровил изморените си крака в пълните с мазна пяна обувки. Естествено, вината веднага била хвърлена върху палячото на отбора – 21 годишния гард Кен Минк, който бил известен с неизчерпаемия си арсенал от практическите шеги. Той бил едва първа година студент, но вече бил успял да натрупа завидно пакостническо наследство и да убеди целия колеж в това, че притежава естествен афинитет към белята. Интересното в случая е, че това не му пречело да бъде пълен отличник и същевременно да играе на най-високо ниво в отбора. Още като новобранец Кен бележел по 12 точки на мач и се водел за най-бързият играч в колежа. Минк бил необходим на треньора, но инцидентът с пяната явно бил последната капка: гневът надделял, обувката на търпението преляла и той препоръчал баскетболиста да бъде изхвърлен от университета. Ректорът извикал младежа в офиса си и го уведомил, че всички улики сочат към него и че за никого няма съмнение, че именно той е тайнственият Севилски бръснар, извършил атентата с пяната. По този безкомпромисен начин Кен бил изхвърлен завинаги от колежа, а мечтите му за баскетболна слава били стъпкани под кожените обувки на треньора Оден. Интересното в случая е, че Минк не е имал нищо общо с този инцидент. „Просто бяха твърдо решили, че аз съм виновникът, въпреки че аз дори не знаех за какво става дума.” – твърди Кен. – „Вярно е, че имах реноме на майтапчия и подобни клоунади не ми бяха чужди, но в този случай вината не бе моя. За нещастие ми липсваше алиби за около
openom.eu
десет минути и това им беше достатъчно да ме изхвърлят.” Обезсърчен, Минк се записал във военновъздушните сили, а после доказал колко малко образование се иска в нашия бранш, ставайки колега – журналист и дори зам. главен редактор във вестника Ноксвил Сентинел. Интересното в случая е, че каквото и да правел, Кен вярвал, че някъде дълбоко в себе си е преди всичко баскетболист. Мечтата му да играе отново, го терзаела, а мисълта, че все още няма висше образование, го вбесявала. Минк искал отчаяно да си върне това, което му било отнето толкова незаслужено. Но дошло семейство, три деца, сметки, заеми и куп неочаквани задължения. Някой бе казал, че животът е това, което ти се случва, докато правиш други планове, и ето, че ежедневието, житейските отговорности и съдбата влезнали в мощна коалиция, за да сложат край на мечтите на баскетболиста. Интересното в случая е, че не са успели. Минк не спирал да играе. Поддържал страхотен фитнес, спортувал непрекъснато и естествено, играел баскетбол при всяка възможност, предимно в аматьорски лиги. Миналата година отишъл в двора на съседите, където имало кош и започнал да хвърля тройки. Кен установил с изумление, че просто не може да изпусне: вкарвал без никакво напрежение от всички възможни ъгли, разстояния и положения. Топката минавала през мрежичката почти неусетена – като струя хладен въздух и когато канонадата от тройки най-после свършила, Минк се прибрал в дома си и казал на жена си Амелия: „Знаеш ли, все още ме бива!” „Бива те за какво?” „За баскетбол, жено. Време е да си завърша колежа”. Речено-сторено и журналистът изпратил е-мейли до осем регионални университета с молба да му бъде даден шанс да се включи в отбора. Седем от тях дори не го удостоили с отговор. Осмият – Роун Стейт Колидж – го поканил на проба. Треньорът на отбора Ренди Незбит бил изумен от желанието на Кен да играе и просто нямал сили да му откаже. Интересното в случая е, че подобно на упорития Минк, треньорът Незбит е непоправим мечтател със сантиментална душа – нещо рядко срещано в прагматичната треньорска професия. „Аз съм от тези хора, които плачат в киното. Някъде в грапавия ми характер има много чувствително, скрито местенце”. Незбит бил впечатлен най-вече от стрелбата на Кен и го включил незабавно в отбора продължава =>>
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 11 =>> продължение като 12 играч. От това лято Минк е студент в Роун Стейт Колидж и не само че ходи на лекции, явява се на изпити и се поти по сесиите, но и се раздава на игрището, наравно с останалите 11 играча. Интересното в случая е, че той е единственият в тима, който не може да забива, но това не му пречи да участва в почти всички отигравания и заучени комбинации. Тренировките са 2.5 часа всеки ден и понякога, след особено изнурително натоварване, Кен едва се добира до своята камионетка Форд Рейнджър, за да се прибере в къщи. Но паренето в мускулите и ставите едва ли ще го откаже – този конкретен играч има нечовешка толерантност към болка. Говори се, че като гимназист си счупил дясната ключица по време на мач, но доиграл срещата с лява ръка и не пропуснал нито една от следващите си срещи. Е, няма съмнение че Минк определено е загубил демаража си, защитния му стоеж е прекалено висок, краката малко тромави, а играта му е леко демодирана. Стрелбата му, макар и убийствено прецизна, е без отскок с избутване от дясната ръка, като китката не натиска топката до край и я праща почти без въртене към коша. Напомня малко на стрелбата на Боб Кузи от един крак. Интересното в случая е, че въпреки това Кен се вписва без проблем в отбора, защото винаги е разбирал много добре играта. Преди няколко дена по време на тренировъчен мач, Минк получи пас в движение, пое топката в крачка без да наруши ритъма си и изстреля циркаджийски пас-куршум зад гърба си към непокрит съотборник. Последва лесен кош, а треньорът Незбит се наложи да разтърка невярващите си очи. Интересното в случая е, че въпреки, че е последният играч на пейката, от 4 месеца насам Кен е не само звездата на отбора – той е звездата на цяла Америка. Откакто се присъедини в Роун Стейт, публиката за мачовете се увеличи с четири пъти, а на трибуните вече има хора дори по време на тренировка. Телевизионните камери следват отбора навсякъде, а Спортс Илюстрейтед, Ню Йорк Таймс и безброй други медии отразиха в най-малък детайл сагата на Кен. През последния месец Минк бе затрупан от писма на почитатели, стана гост в ток-шоутата на Конън О’Браян и Риджис Филбин, а няколко холивудски студия проявиха интерес към историята му. Интересното в случая е че самият Кен не разбира на какво се дължи цялата тази лудост. На трети ноември гардът влезе в игра срещу отбора на
Кинг колеж. Кен остана непокрит за миг в ляво от коша и получи незабавно топката. Минк финтира защитника си така, че той за малко да излети от кецовете си. Безпомощно увиснал във въздуха, той успя някак си да фаулира Кен и така нашия герой се озова на фал линията. Естествено, безпогрешната му ръка отбеляза без колебание и двата наказателни удара, записвайки първите си точки за сезона. Интересното в случая е, че след като се отдели с кадифена въздишка от пръстите му, топката влезна не само в коша, но и в книгата на рекордите Гинес, чийто представител седеше на трибуните. В този ден отборът на Кен Минк спечели, нанизвайки 93 точки, но само неговите две ще останат завинаги в историята. Университетският баскетбол е религия в Америка. Създаден е като колежански спорт, в колеж, от колежански професор и с идеята да бъде игран от колежани. Може би затова най-автентичната, витална среда за тази игра е именно американският университет. Нивото е невероятно, скоростта и атлетичността на играчите – зашеметяваща, треньорите – свръх-компетентни. Дори в малките колежчета като Роун Стейт се играе спиращ дъха баскетбол. Сред съотборниците на Кен има играчи като Ларик Кънингам с вертикален отскок 115 см. Интересното в случая е, че в момента в който аз пиша, а вие четете тази статия, някъде в щата Тенеси господин Кен Минк играе баскетбол. Сигурен съм, че когато свършите да четете този текст, ще се съгласите, че това само по себе си е изумително. Тук често го питат: „Защо? Защо се върна в университета?” Интересното в случая е, че и на него самия му е много трудно да отговори на този въпрос: „Ами, предполагам че единственият начин, по който мога да отговоря на този въпрос, е с друг въпрос”, казва Кен, „Случвало ли ти се е да имаш усещането, че си оставил нещо много важно незавършено?” Интересното в случая е, че когато казал на жена си, познатите си и роднините си, че се връща да играе в колежа, те реагирали по един и същи начин. Всички му казали изумени: „Ти си луд! Това е най-голямата глупост, която сме чували!” Интересното в случая е, че когато Александър Флеминг заявил, че в зеленикавия мухъл има нещо животоспасяващо, което нарекъл пеницилин, повечето хора казали следното: „Ти си луд! Това е най-голямата глупост, която сме чували!” продължава =>>
Страница 12
Авторски творби
=>> продължение Същите думи били хвърлени и към Томас Едисън, когато казал на света, че, за да има светлина в мрака, ще трябва да уловим сноп невидими, движещи се частички и да ги вкараме в крушка от стъкло. Не по-различна е била и реакцията на хората, когато налудничавите братя Райт влезли в гротескния си велосипед с крила и заявили, че не е нужно да си по-лек от въздуха, за да летиш. Интересното в случая е, че е лесно е да кажеш на някого, че е луд, но къде ли щеше да бъде светът, ако нямаше луди хора и ако те винаги се вслушваха в думите на скептиците? Сигурно щях да пиша тази статия на свещи, с перо и мастило. Щяхме да умираме от гнойна ангина, да се чудим какво лежи отвъд Атлантическия океан и едва ли някога щеше да има следи от човешки крак на луната.
openom.eu
Интересното в случая е, че трябва да се отнасяме с огромно уважение към Кен Минк, защото лудите хора движат света напред. Имате ли някоя лудост в главата? Или нещо много важно, което е останало незавършено? В никакъв случай не ги погребвайте: никога не е късно да опровергаете диагнозата на другите. Скоро героят на нашия разказ Кен Минк ще празнува рождения си ден. Най-интересното в случая е, че върху тор… Чакайте малко! Какво му е интересното на този случай? Този случай не е просто интересен. Той е меко казано невероятен! И така: скоро Кен Минк ще празнува рождения си ден. Най-невероятното в случая е, че върху тортата му ще има точно 74 свещички!
Светли примери 3 – Д-р Константин Хаджиоглу Автор: Радослав Сяров Д-р Константин Хаджиоглу Град Рени се мие от водите на Дунав и се намира на територията на днешна Украйна. Само на няколко километра са границите с Румъния и Молдова. Пристанището на град Рени десетилетия наред е най-голямото по товарооборот пристанище на река Дунав. По времето на Аспарух цялата околност е българска. С течение на историята град Рени влиза в състава на поне още 10 различни държави – Киевска Рус, Галичко-Волинското княжество, Полша, Молдавското княжество, Кримското ханство, молдавска Богдания, Османската империя, Руската империя, Румъния и Украйна. Съответно изключително пъстър е и етническия състав на града. В такава среда точно година след Освобождението и точно 1200 години след Аспарух се ражда българинът Константин Хаджиоглу – близък роднина на писателя Михалаки Георгиев. Тогава градът тъкмо е преминал в състава на Руската империя в резултат на Руско-турската освободителна война. Когато пораства, младият Константин заминава за Санкт Петербург, където завършва медицина и специализира в - забележете – цели 7 области на медицината – от хирургия, през гинекология до офталмология. Като отличен специалист д-р Хаджиоглу скоро се запознава с висшите среди на аристокрацията в царска Русия. Може би това му позволява да се ожени за графиня Вяра
Александровна Голубцова – потомка на петвековен благороднически руски род. В Руската империя Константин има условия за блестяща кариера, но, като истински родолюбец и светъл пример за всички българи, отива да живее в свободна България, където дори не е роден, но откъдето е коренът му. Основава клиники в Силистра и Добрич. Става основоположник и светило на добричката хирургия. По онова време градът все още се казва Хаджиоглу-Базарджик, също както и фамилията на доктора, която в буквален превод означава „Синът на поклонника“. Но уви, идва времето на войните – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Във военно време д-р Хаджиоглу спасява живота на стотици ранени и болни. За съжаление през Първата световна война той е пленен от румънците и закаран с други българи в лагер, където продължава да лекува сънародниците си, но умира след година. Д-р Константин Хаджиоглу живее едва 37 години, но, освен че спасява стотици животи, заедно с графиня Голубцова дава живот на пет собствени деца. Цели 50, 60 и дори 70 години след смъртта му, в Добрич продължават да се намират признателни българи, на които е дал втори живот със спасяващите си операции. За Д-р Хаджиоглу няма да прочетете в книгите и учебниците, но старите хора в Добрич още говорят за неговото благородство и дело. Светла му памет.