ОМ вестник, брой 1 by Yasen Vasilev

ОМ Вестник – Творим, Действаме и Предприемаме Отворено и Положително Брой I, ноември 2011

Здравейте, приятели! Пред Вас е първият брой на нашия ОМ вестник. Повече от четири месеца ние творим, действаме и предприемаме положително за ОМ. Вестникът е естественото продължение на основния ни стремеж - изграждането на едно съзнателно, отговорно и дейно общество! В България и по света всеки ден се случват хиляди хубави неща, които често ни убягват в забързаното ежедневие. От ОМ ще се радваме да се превърнем в Мястото, в Обществото, където хубавото и положително се споделя и вижда. ОМ се стреми да обедини възможно най-много хора и съществуващи положителни дейности и предприятия, защото заедно можем да постигнем много повече. ОМ вестникът ще ви предлага и запознава с интересни хора и дейности, които заслужават да бъдат споделени и разпространени. Един път в месеца ще можете на изтеглите нашия вестник от интернет страницата ни. Ние сме в началото на дълъг път и ще се радваме на всякакви препоръки и помощ от Вас – нашите читатели и съмишленици. А защо не и Вие самите да не станете Творец в ОМ? Отворени сме за идеи и предложения в преследване на нашата цел – да изградим и живеем в едно съзнателно, отворено и дейно общество! Какво може да прочетете в първия брой на ОМ вестника: Как влияе цветът на храната върху енергията на нашето тяло? Един „цветен” анализ на Мирослава Делчева-Пепелджийска. Що е то «Отворена Банкова Система» и как можем да подобрим настоящата? Умно решение в тази насока ни предлага Тодор Иванов. Милена (Меми) Пехливанова разказва за КниЖарница «Жар Птица» и радостта, която тя носи на малки и големи. «Кривата на щастието» е впечатлителна творба за смисъла на човешкото съществуване. Нейн автор е нашият добър приятел Иво Иванов.

А чували ли сте за проекта «Северна Карелия»? Да? Не? Рослава Стоянова разкрива как промяна на начина на живот на цялото общество може да има лечебно действие. Особено се радваме на статията на Маги Назер, посветена на младежкия проект «Изкуство в полза на Земята», организиран от Ученическото Благотворително Дружество към Националната гимназия за древни езици и култури. Прекрасен пример за всички млади хора! От немското списание «ОЯ – мисли различно, живей различно» избрахме да преведем за Вас статия на тема за свръх-развитието и прекалената консумация на човечеството в наши дни. Проблем за разрешаване, който ще присъства все по-често на дневен ред. Рослава Стоянова ще ви запознае с интересната история на един от носителите на Наградата за цялостен житейски принос - Eрвин Кройтлер. Такива хора като него движат с духа и делата си света. В «Пеперуда и гъсеница» Радослав Сяров чрез стихове засяга вечната тема за пробуждането и полета на човека. Отново децата са в центъра на «БуБуБ декорация – радост за деца… и възрастни» статия на Милена (Меми) Пехливанова за онлайн магазина на БуБуБ декорация. На края Крум Сяров прави обобщение на новините около развитието на ОМ от последните седмици. Ще научите за новите участници и действащи в ОМ, за действията, прдприемачествата и срещите ни. Разбира се, добре дошли сте да се присъедите към ОМ както и когато пожелаете. Защото заедно можем повече!

ОМ Редакторски екип, 04.11.2011

Цветовете, които ядем Тази творба е част от инициативата Ден на действие на блоговете 2011: Храна (Blog Action Day 2011: Food). Авторът й – Мирослава Делчева-Пепелджийска – е цветен консултант и съ-организатор на творческите занимания „Да творим в цветове“ Всички ние сме чувствителни към цвета на храните. Апетитът ни се стимулира или потиска в пряка връзка с цвета на ястието, който виждаме. Храната е един от найважните начини да приемаме цветна енергия, затова е нужно да отдадем подобаващо значение на нейното приготвяне и приемане. Цветът и храната са толкова близки, така че очакваме червената ябълка да е сладка например. Когато ястието е с добре балансирани цветове, то изглежда апетитно. Следващият път обърнете внимание на цвета на храната в чинията ви. Присъстват ли цветовете червено, оранжево, златисто, кафяво или зелено? Това са цветовете на свежите натурални храни, които природата създава, за да ни поддържат в перфектно здраве. Или цветовете са ярки и синтетични, продукт на изкуствено оцветяване, което често се използва, за да изглежда привлекателна нездравословната храна. Естествените цветове на храните са начин да ни покажат какви съставки съдържат. Когато се научим да разбираме този език, можем да идентифицираме лечебните сили на различно–оцветените храни. Всеки цвят има определени качества и терапевтично действие, които засягат нашето поведение и растежа на клетките и тъканите ни. Енергийните дисбаланси могат да се коригират чрез избора на храна с определени цветови честоти, които ще добавят свободен поток на енергия около тялото ни. Червено – загряващо и стимулиращо Приемането на червена храна стимулира основата на гръбнака и репродуктивния център, като загрява и увеличава телесната температура, стимулира кръвната циркулация, освобождава се адреналин и така се повишава енергията и жизнеността. Чувствата на умора и инертност изчезват, както и хроничните усещания за студ. Психологически, червените храни стимулират и повдигат чувствата, дават увереност и инициативност. Премахват депресията и повишават волята и куража. Червени храни – червено зеле, червени чушки, люти чушки, ягоди, череши, домати, червени сливи. Тук спадат и червените меса, но препоръчително е да се приемат в малки количества, защото са богати на холестерол. Червени подправки и билки – чер и бял пипер, джинджифил, лют червен пипер, розмарин /той е червено-виолетов/, също листните зелени богати на желязо растения. Оранжево – загряващо, отпускащо, храносмилателен тоник Оранжевите храни действат като силен тоник, давайки ни както физическа енергия, така и умствена стимулация. Също така подобряват храносмилането. Могат да помогнат при заболявания на далака и бъбреците, подагра и ревматизъм. Премахват ограниченията, потиснатостта или чувството на страх от промяната, и дават емоционална сила. Действат като антидепресант. 3

Оранжеви храни – портокали, мандарини, праскови, кайсии, манго, папая, пъпеш, моркови, тиква, жълтък на яйце. Оранжеви билки и подправки – кориандър, кумин, джинджифил, сладък червен пипер. Жълто – пречистващо, укрепващо, умствена храна, нервен и стомашен тоник, подобрява храносмилането Жълтото се асоциира със слънчевия сплит – важен център на нервната система. Затова когато сме нервни, усещаме треперене в стомаха и свиване/стягане в гърдите и корема. Жълтото засяга още храносмилателната система, особено черния дроб и червата. Черният дроб елиминира токсините от кръвта и пречиства тялото ни. Жълтата храна пречиства кръвта и действа добре на кожата. Жълтото е цветът на интелекта и стимулира умствените ни способности. Така че, докато учим или се занимаваме с умствен или научен труд, е добре да приемаме повече жълти храни, за да сме по-фокусирани и концентрирани. Златно-жълтото асоциираме със слънцето и деня, то повдига духа ни и ни носи оптимистично отношение към живота. Приемането на жълта храна може да ни помогне при нервно изтощение, кожни проблеми, нарушено храносмилане, запек, проблеми с черния дроб и диабет. Жълти храни – лимони, банани, жълт грейпфрут, ананас, пъпеш, царевица, жълта леща, жълти мазнини, масло, ядки, семена, ориз, всички зърнени храни. Билки и подправки – шафран, лайка, канела, лимонена трева, бергамот, анасон, кимион, невен, иглика, глухарче. Зелено – пречистващо, балансиращо Зеленото е цветът на природата. То носи мир, баланс и хармония. Въздейства върху сърцето, намалява кръвното налягане и успокоява нервите. Зеленото е естествен лечебен цвят и освежава и възстановява. Може да възстанови хармонията в организма там, където тя е нарушена. Психологически намалява стреса, емоционалните проблеми и проблемите, свързани с напрежение, като главоболие например. Зелените плодове и зеленчуци съдържат балансирана мъжка и женска енергия и могат да се консумират в големи количества. Зелени храни – маруля, зеле, краставица, зелени чушки, тиквички, зехтин, зелено грозде, киви, лайм, целина, артишок, грах, зелен боб, зелена леща, броколи, също неутрални храни като прясно мляко, тофу, извара. Зелени билки и подправки – мента, магданоз, чесън, риган, алое вера, копър, коприва, люцерна, босилек. Синьо – седативно, антисептично, бактерицидно Синият цвят се асоциира с гърлото и щитовидната жлеза. Неговото действие е противоположно на червеното – то охлажда и ограничава. Сините храни помагат при инфекциозни процеси с висока температура, те имат антисептични и стягащи свойства. 4

Могат да са полезни при проблеми на гърлото, възпаления, спазми, слънчево изгаряне, безсъние, периодични болки, сърбежи, трески, детски болести (пр. шарка), при шок и главоболие. Синьото носи тишина и мир на ума, особено при умствена превъзбуда или мъчителни мисли. То е релаксиращо и успокояващо, макар че твърде много синьо може да бъде депресиращо. Затова може да се използва паралелно с допълнителен цвят – оранжево, за да действа успокояващо. Докато зелените храни успокояват тялото и емоциите ни, сините носят тишина и покой на ума. Океанът, реките, езерата и небето успокояват и усмиряват ума ни. Синьото подпомага речта и себеизявата. Ако сервирате сини храни, комбинирайте ги с оранжеви или ги поднесете в оранжев съд. Сини храни – сини сливи, боровинки, сушени плодове, водорасли. Подправки и билки – валериан, майорам, кафяви водорасли, чесън, коча трева, бял равнец, салвия, цикория, хвойна, цветове от пореч. Индиго – седативно, стимулира венозната кръв Индигото се асоциира с третото око и епифизната жлеза. Тази жлеза контролира умствения и психичния потенциал, както и органите на слуха и зрението. Психологически индиговите храни имат пречистващ и стабилизиращ ефект, особено когато страхове или подтиснати състояния причиняват сериозни умствени проблеми. Те помагат за разширяване на ума и за освобождаване от задръжките. Индиговите храни могат да помогнат при лечение на очите, ушите, носа, белите дробове, астма. Храните в тази група са подобни на сините, но с повече черно оцветяване. Индигови храни – черен боб или соя, соев сос, черни маслини, черни боровинки, стафиди, сушен касис, семена от ванилия, диви гъби. Виолетово – пречистващо, седативно, диуретично, защитно Виолетовото е цветът на интуицията и духовното разбиране, асоциира се с хипофизната жлеза. Психологически има чудесен лечебен ефект на всички форми на невроза, така че виолетовите и лилави храни са подходящи при нервни и умствени разстройства, невралгия и болести на скалпа. Също действат като успокояващ транквилант на раздразнените нерви. Виолетовото пречиства кръвта. Ултравиолетовата светлина също се използва за лечение. Виолетови храни – патладжан, лилаво грозде, лилави броколи, лилав лук, артишок, лилаво зеле, цвекло Билки и подправки – мащерка, лавандула, лилава салвия Използван източник „Цялостна книга за цвета”

Отворена Банкова Система Автор: Тодор Иванов Всичко започна на 13.10., след като случайно попаднах на поредната дискусия по темата за финансовата(банковата) криза по телевизия ZDF (http://maybritillner.zdf.de) между главния шеф на дружеството на немските банки, финансисти и политици (конкретните имена на участниците може да видите на страницата). Основните теми отново бяха защо банките имат проблеми, има ли промяна след кризата от 2008г. и дали са въведени нови ефикасни закони, които да предотвратят нова криза. Естествено, мненията бяха доста разностранни и трудно се стигна до общо мнение по тема. Шефът на дружеството на банките многократно изтъкна, че има много промени, които са станали след 2008г., но понеже всичко е много комплексно, не може да го обясни и да бъде достъпно и разбрано от нормалните хора. Бяха споменати и доста цифри и приети конкретни мерки, което доведе до интересни коментари и различни интерпретации от участниците. Гост беше и организаторът на Occupy Wall Street за Германия, който е само на 20 години, но въпреки това успя да аргументира много добре действията на движението и зададе въпроси, на които защитникът на банките не можа да отговори. На следващия ден се събудих с мисълта за банковата криза и неработещата ни финансова система. Изведнъж ми светна, че всичко може да се промени, ако банките заработят като отворени организации или компании, да бъдат прозрачни така, че хората да разбират какво се случва с парите и могат да вземат дейно участие в това. Многократно съм чувал от политици и финансисти, че банките са неизменна част от финансовата система на нашето общество и благодарение на тях се развиваме. Но това е само на теория, на практика нещата изглеждат много по различно и банките се интересуват само от техните лихви и как да реализират по големи печалби. Твърденията на Хенри Форд и Андрю Джаксън са много актуални днес: “Добре е, че хората не разбират сегашната ни банкова и финансова система, защото ако я разбираха, аз вярвам че ще има революция още преди утре сутрин.” Хенри Форд Тенденцията банките да приватизират печалбите и да социализират загубите съществува от поне 19 век, както Андрю Джаксън казва през 1834 година: „Аз ви наблюдавам от дълго време и съм сигурен, че използвахте средствата на банката за спекулации в хлебопроизводството в страната. Когато спечелихте, си разделихте печалбите между вас, а когато загубихте, оставихте загубите на банката… Вие сте бърлога от гърмящи змии и крадци“- Андрю Джаксон, 1834 година, при затварянето на Втората Банка на САЩ. Wiki Има доста проблемни места в сегашната дейност на банките. Тук ще изброя някои точки, които намирам за важни и трябва задължително да бъдат променени, за да видим някакво подобрение на системата, в която живеем: Стриктни данъци и такси за продажба на виртуални финансови продукти, по същия начин както реалните производители плащат ДДС и други такси за техните стоки; Разделяне на виртуалните и реалните инвестиции. Отделни независими банкови отдели и регламенти за двете категории; 6

Промяна в принципите на банково управление. Банките трябва да бъдат основна градивна част от обществото и инструмент за неговото развитие и просперитет. Печалбата не трябва да е единствен двигател и мотивация на банките; Трябва да има горна граница на позволените печалби и бонуси. Тенденцията за раздаване на бонуси при намиране на нови спекулационни ниши трябва да спре и всеки които се възползва от нещо такова, да бъде наказван или да поема сам рисковете; Банките трябва да бъдат отговорни за действията си, както и за парите на вложителите, а не да разчитат на общините и държавата да ги подпомагат в случаи на големи загуби. Естествено, идеята за отворена банкова система не е нещо ново и затова тук се поразрових и събрах линкове към места, засягащи темата: Open source Banking: Основният аргумент тук е, че банките винаги вземат своя дял от парите за услугата, без значение дали е била успешна или не. Техният интерес е над всичко останало и ако нямат печалба в нещо, не участват. Предложението на автора е да има ясен и константен процент (0.01% на транзакция), който банките удържат. Open Source Bank: Facebook група, която не е много активна, но съдържа доста линкове по темата. http://opensourcebank.org/: Платформа, обещаваща нов модел, които да бъде създаден от своите клиенти, а не Wall Street. The Idea Bank: Задача: създаване на отворен и ценностен (устойчив) банков модел. Социална иновативност: Създаване на банкова система, която може да се ръководи напълно онлайн от своите клиенти. Всичко е прозрачно, така че всеки да има достъп къде отиват парите на банката. За преводи и други подобни услуги се вземат минимални операционни такси и се елиминират банкерските трикове на частните банки. Open Bank Project: (допълнителни линкове тук и тук) Отвореният банков проект е най конкретният и действащ проект от всички, които разгледах тук. Идеята му е да се създаде отворен банков протокол чрез използването на отворен софтуер и така да се осигури по голяма прозрачност на банковите транзакции. Ето и някои конкретни примери как може да се използва отвореният протокол: Чрез използване на софтуера да се предотвратят измами и некоректни транзакции. Европейският Съюз и други подобни организации могат да наложат използването на този протокол за публични транзакции, които трябва да са видими от всички. Благотворителните организации искат да показват на своите спонсори как точно оперират с дарените пари. Използването на протокола е отлична възможност да демонстрират прозрачност. Чрез използването на протокола може лесно да се направи страница с актуални статистики на финансовото състояние на публични и държавни организации и сдружения. 7

В момента се създава консорциум между различни европейски фирми и институции, като по-късно ще се кандидатства за европейски субсидии. Повече информация може да намерите на страницата на проекта. Банкерските заплати срещу всички останали: Графиката показва, че средната заплата на Wall Street за 2010г е 361 330 долара, което е 5,5 пъти повече от средната заплата в останалия частен сектор (66 120 долара). Интересното е, че само преди 30 години, заплатите на Wall Street са били само 2 пъти по-високи от тези в частния сектор. Положителната новина е, че все пак има банки, които са осъзнали гореспоменатите проблеми и работят по тяхното решаване. Такъв пример е банка ГЛС , която вече сме споменавали в ОМ. Там човек знае точно как и в кой проект му отиват парите и може сам да реши за какво иска да се влагат. Освен това се разкриват всички баланси на банката и всички кредити, които са дадени. Всеки, който желае, може да ги намери на страницата или в списанието им. Има пълна отвореност къде отиват парите и какво се случва с тях. За сега не ми е известна друга банка, която да работи по подобен начин. Надявам се скоро да се появят и други подобни банки, които да възприемат отворен и устойчив модел. Ако желаете да научите повече, можете да се обърнете към Тодор Иванов (автор на тази публикация и част от екипа на ОМ) или пишете до OM: openpositivemedia@gmail.com

КниЖАРница „Жар птица“ и децата Автор: Милена (Меми) Пехливанова Във Варна децата имат едно свое кътче, където винаги са посрещани със сърдечна усмивка, където могат свободно да разглеждат, четат и обсъждат красиви и шарени детски книжки и където най-често им се отговаря с ‘да, разбира се, че може!’ Това е детската и ученическа книЖАРница „Жар-птица“. Там в края на всяка седмица се прави ‘вълшебна събота’, когато се събираме и се разполагаме на постелки по земята, където харизматичната и отдадена на децата книжарка Диляна се редува с някоя майка да им чете на глас. Понякога в четенето доброволно се включват и каките и батковците ученици. Малките слушат или си разглеждат, но още с пристъпването си в това шарено царство на книгите, се потапят в истинско вълшебство. Понякога децата пеят, казват стихотворения или изнасят кратки представления, но само ако те самите поискат. Правило е ‘купува се само по едно нещо’ и на тръгване всяко дете избира какъв цвят балонче да си отнесе. Имало е музикални, тематични съботи, имало е представяне на 8

книжки от авторите им, срещи с хора, отдадени на книгите и децата, въобще е средище на култура, обич и красота. Самата Диляна е майка на три момчета. Допреди няколко години е работела в маркетинг отдела на голяма фирма. Решението да напусне дошло лесно, а решението да направи точно детска книжарница дошло… защото предишните наематели на мястото са имали книжарница! /Добре, че не е било железарски магазин / Ето такива ‘случайности’ водят до истинското призвание… Аз самата разбрах за вълшебната книжарница случайно, видях снимки на приятели. Оказа се, че всичко това е от повече от година, а аз не бях разбрала. Не, че Варна е толкова малка, а просто няма много такива прекрасни места за деца. На учудването ми Диляна отговори с историята за голямата фирма и че сега решила да не ползва нормална реклама и пазарни механизми, а само истинското нещо – от уста на уста, от доволен родител на родител, от впечатлено и омаяно дете на друго… Малката ми дъщеря, както винаги там, омаяна. Както казва Диляна: „Има хора за пред хора и хора за работа. Аз съм от вторите!“ Скоро беше юбилейна ‘вълшебна събота’ – две години от началото. Дилянка, успех и благодаря! Желаем си още много такива места, събития и чудеса, защото децата ни ги заслужават. Повече информация тук. Ако желаете да научите повече, можете да се обърнете към Милена (Меми) Пехливанова (автор на тази публикация и част от екипа на ОМ) или пишете до OM: openpositivemedia@gmail.com

Кривата на щастието Автор: Иво Иванов, Канзас ”От очите към сърцето върви директна пътека, която не минава през интелекта.” Г. К. Честертън Вече втора седмица не успявам да напиша тази статия. Парадоксално – причината не е авторски блок, а по-скоро авторски излишък. Просто не знам откъде да започна разказа си за легендарния Къртис. Дали от супермаркета, от смъртоносното торнадо, от осакатеното завинаги бебе, от момчето с половин лице, от Супербоула, който се състоя миналата седмица, от стоте сирачета, от кривата на щастието или може би просто от очите. Това е една необикновена история, която се опитва безуспешно да се изтръгне от 9

най-малко пет други истории. Остава ми да се надявам, че те всички ще се пресекат някъде поне веднъж в тази статия. Винаги съм имал безотговорното усещане, че мога да науча много за човека срещу себе си горе-долу интуитивно – на базата на нещо почти незабележимо, което може да е успяло да избяга от всяко друго място, но не и от очите му. Знам, че има и други като мен – хора, които вярват, че е достатъчно да те погледнат в очите за да разберат що за човек си. Това, разбира се, е крайно наивно: очите, особено опитните, често лъжат и никoй не трябва да разчита безрезервно на техните послания. Но има и очи, които не крият собственика си – те гледат открито – без съпротива, подозрение и вторични цели – очи, които нямат нищо против да бъдат прочетени. Такива са очите на Къртис Уорнър: виждал съм ги вече хиляди пъти по екрани, снимки и реклами. Не знам как го правят, но тези две добри, топли очи, сякаш винаги се усмихват – дори когато са тъжни. Независимо от това в каква ситуация се намират и към кого са отправени. Това са очите на един спокоен, уверен и добър човек. Така ги е възприел и началникът на нощната смяна в супермаркета „Хай-Ви“ Дейв Дженсен, когато е назначил бившия куотърбек Кърт на работа като товарач. “Звучи странно” – спомня си Дженсен, “Но днес, той е същият какъвто бе и тогава: скромен, трудолюбив и търпелив. Никoй не е и мислил, че ще става звезда.” Всъщност, кой знае защо никoй никога не е вярвал в Кърт Уорнър, което е и причината да се озове в супермаркет, запокитен в малко градче сред царевичните ниви на Айова, вместо под светлините на футболното игрище. Като че ли той единствен знаел на какво е способен: колко е силна ръката му, колко мълниеносни са реакциите му, колко бърза е мисълта му. Сигурно е вбесяващо да осъзнаваш, че носиш в себе си огромен потенциал, че си далеч по-добър от всеки един човек на игрището и в същото време да бъдеш пренебрегван с насмешка от всички треньори на всяко ниво. В колежа търка скамейката три години, въпреки че би могъл собственоръчно да съсипе всяка защита. В НФЛ абсолютно никoй не му обръща внимание, драфта отминава и Кърт остава без отбор. До ден днешен не мога да си го обясня: как е възможно никoй да не е забелязал таланта му, никoй да не е видял 24-каратовото злато скрито под непретенциозната външност. Уорнър се озовава в гробницата за футболисти наречена Арена Футбол където се играе 8 на 8 на малко игрище, мачовете са гладиаторска касапница, заплатите не стигат и за отопление, а контузиите са нечовешки. Но Уорнър някак съумява да оцелее и физически, и психически, без да загуби дори за миг невъзмутимата усмивка в очите си. Нощем педантично зарежда щандовете в магазина, а през деня още по-педантично мачка противник след противник в полу-професионалната лига. Кърт е крайно набожен и вярва безрезервно в доктрините на своята религия. Но той също е от хората, които разбират естеството на щастието и неговата цикличнoст. Той знае, че натурата му е непостоянна: всеки възход е временен и е следван от упадък. Щастието не е състояние – то е момент, които често отминава още преди да сме успели да му се насладим. Ако успехите в живота са графична крива, то за повечето от нас, тя ще се движи вълнообразно – единици са благословените за които щастието е вечно възходяща линия. Това, което помага на непоправими оптимисти като Кърт е разбирането, че монетата има обратна страна и дори нещастието не е нищо повече от предчувствие за щастие. 10

Чудя се обаче, какво ли е мислила Бренда за тази теория. Тя е от малкото хора, за които съдбата поне на пръв поглед е запазила само най-жестоките си плесници. Само падове и никакви възходи – една кошмарна низходяща линия, която сигурно би докарала друг човек до самоубийство. Израснала в бедно семейство, Бренда успяла да си набави пари за колеж по единствения възможен начин – постъпвайки в морската пехота. Кошмарът започнал три години по-късно: Бренда била женена, с прелестно и здраво, четиримесечно бебе на име Закари. Понякога животът на човек се променя завинаги в един единствен миг: ако можеше, бащата на Закари би дал живота си за да върне този миг назад. Един злощастен ден бебето се изплъзнало от ръцете мy и паднало на земята, посрещайки цимента с все още мекото си челце. Пораженията били опустошителни. Нарушенията върху мозъка се оказали катастрофални, а двете ретини на бебето били напълно отлепени. Лекарите не вярвали че момчето някога ще може да се движи, да чува, да вижда и да говори. Смазан, бащата потънал в клинична депресия, престанал да функционира адекватно и в крайна сметка напуснал семейството. Бренда останала сама студентка, на социални помощи, с две невръстни деца, едното от които в окаяно състояние. Хората се изненадват когато им кажа, че тук сме малко като на война, особено през пролетта и лятото. Градът ни е разположен върху т.нар. “Торнадна алея” и сме свикнали със сирени, мазета, противо-торнадни скривалища и бури, каквито не съм срещал никъде другаде по света. Трите пъти, в които съм виждал торнадо с очите си, не могат да бъдат изтрити от паметта ми дори със старческа деменция. Никога няма да забравя 91-ва, когато близо до Уичита торнаден облак ни връхлетя на магистралата. Всичко замря рязко – тишина, която вече съм се научил да разпознавам. Небето изведнъж се оцвети в нереални, мръсно-зелени пастели и слезе подтискащо ниско, създавайки зловещо, клаустрофобно усещане за обреченост. Сякаш самият Ван Гог бе дошъл отнякъде отвъд, за да нарисува с огромна, непослушна четка пристигащата си лудост върху мрачното небе. Недалеч от магистралата огромен, абсолютно черен фуниен облак се спусна с диво въртене надолу към прерията, като мъхнатия хобот на някакъв разгневен, небесен мастодонт. Примитивният грохот на торнадото ни удари чак в костите. За пръв път виждах подобна стихия и aко аз бях зад волана, 100% щях да катастрофирам. После научихме, че сме видели торнадо Ф4 – в този ден 24 човека в района бяха убити от същата торнадна клетка. Само няколко години след ужасният инцидент с бебето, Бренда бе сполетяна от друга трагедия: Ф3 торнадо се стовари директно върху дома на родителите и в Арканзас и ги уби на място. Кошмарът вече бе гротескно мрачен – в дните на младата майка не проникваше дори лъч светлина и тя сякаш живееше в разказ на Кафка. Но съдбата найпосле се усмихна и за нея, срещайки я с добрите очи на състудента й Кърт Уорнър. Когато я поканил на среща, тя му казала в лицето: “Искам да знаеш, че съм разведена с две деца – едното инвалид.” Днес, 16 години по-късно двамата са все още неразделни, а малкият Зак е пълноценен човек. Макар и сляпо, момчето ходи на училище, чете, пише, говори и се движи. Заслугата е до голяма степен на Уорнър, които вложи цялата си любов, вяра и усилия в мисията да се превърне в достоен родител на двете заварени деца. Невероятно, но Кърт

протегнал ръка дори към бившия съпруг на Бренда, за да го изтръгне от блатото на депресия и самообвинение. Доста години семейството свързвало с усилие двата края и никога не стъпвало в ресторант, пестейки всеки цент в очакване кривата на щастието най-после да тръгне нагоре. Един ден, чудото се случи и Кърт някак си попадна в лелеяната национална футболна лига като дълбока резерва в отбора на Сейнт Луис. След като стартовият куотърбек Трент Грийн се контузи, Уорнър най-после се изправи от скамейката, за да сътвори серия от незабравими изпълнения, за които ще се говори с години. Преди появата на Кърт, Сейнт Луис бе изтривалката на лигата, а отборът бе по-смехотворно предсказуем от северно-корейски ежедневник. В момента, в който Уорнър пое кормилото нещата се промениха драстично и тимът се превърна в нападателна стихия. Кърт бързо натрупа поредица от рекорди в НФЛ и бе обявен за най-добър играч на 1999г. Пасовете му са унищожително точни и изригват от ръката му с много бързо камшично движение. Това, което го прави толкова ефикасен, е скоростта с която мозъкът му обработва мнoгoбройни вариации на създалата се ситуация. За разлика от други куотърбеци, Уорнър обича да подава в различни посоки към различни играчи, тъй като разполага с по-добро периферно зрение от млaда игуана. Т.нар. блиц-защита не му влияе, тъй като са му необходими само 2-3 секунди за да вземе решение и да направи клинична дисекция на противниковият отбор. Кърт съсипа Тенеси на финала през 2000, спечелвайки първият Супербоул за новото хилядолетие и грабвайки още един трофей МВП. В продължение на три години, Уорнър доминираше лигата, мачкаше рекорди и печелеше награди и после, ей така изведнъж… изчезна. Просто сякаш вече го нямаше в света на футбола. Поредица от контузии, трансфери и некомпетентни треньори изпратиха кривата на щастието му в стремглаво падане надолу. Един ден, Уорнър се озова в позната ситуация – на пейката на най-слабият отбор в историята на НФЛ, Аризона – изтривалката на лигата. Мнозина се питаха защо още тренира? На какво се надява? Какво иска? Не вижда ли, че е вече старец? Че косата на слепоочията му е побеляла? Че му е минало времето? Странно, но отговорът навярно може да ни бъде даден от детето, което не може да говори. Виждали ли сте човек без долна челюст? Едва ли. А дете без долна челюст? Когато видиш нещо такова, усещането е далеч по-мъчително от това да се срещнеш с торнадо. Ледени нокти стисват сърцето ти, нещо обръща душата ти наопаки и някъде дълбоко в теб всичко хубаво в което си вярвал не може да си поеме дъх. Айзея е едно от малкото деца на този свят родено без мандибула – на практика половината му лице го няма, говоренето е невъзможно, храненето е изкуствено, а дишането става чрез трахеотомична туба. С колкото и любов и добри хора да е обкръжено, всяко обезобразеното дете живее в самотно, несправедливо пространство, в което без да се е провинило, го е наказала съдбата му. Момчето е крехко във всяко отношение и никога не се отдалечава на повече от два метра от майка си – сякаш тя е крепостна стена, която ще го защити от останалия свят. Айзея е добро и умно дете. Човек го разбира щом погледа му се откъсне с усилие от 12

осакатеното лице и стигне до очите му. В тях живее някаква невинна добрина, пощадена от нещастието. Душата на дете – би казал Яворов – в две хубави очи. За Айзея и семейството му, Кърт Уорнър е герой. Въпреки че вече има седем собствени рожби, футболистът е решил да посвети всичките си ресурси, енергия и възможности, за да даде нещичко от себе си и на други деца, които имат нужда от помощ. Кърт често няма време за тренировки – може да го видите да раздава пари и подаръци из сиропиталища, да помага в строежа на детски площадки, а наскоро дори покани сто сирака в дома си за да празнуват заедно Коледа. През последните 10 години, Уорнър е дарил милиони в полза на хиляди бедни и ощетени деца. Прави го без да иска благодарност и PR, просто защото вярва, че трябва да бъде там, където има най-голяма нужда от него. Когато научил, че Айзея е негов фен, Кърт си стегнал куфара, намерил детето и го завел на екскурзия в Дисни Ленд. “За пръв път позволи да бъде разделен от мен” – спомня си през сълзи майка му. ”Това бяха най-щастливите два дни в живота му. Повечето деца тръпнат от нетърпение да видят Мики Маус или замъкът на Снежанка. Моят Айзея тръпнеше да види кумира си – Кърт” Днес двамата се виждат редовно, а детето толкова боготвори футболиста, че кара майка си да снима с апарат телевизора всеки път щом Уорнър се появи на него. Кърт има интересни обичаи: всеки път, когато се храни в ресторант, той избира едно скромно облечено семейство и преди да си тръгне тайно плаща сметката им. Всеки път когато в къщата му дойдат гости, той иска децата му да му кажат какъв е цвета на очите им – идеята е поне веднъж да погледнат гостенина право в лицето. През годините Кърт е помогнал лично на огромно количество хора. Всеки път, когато видят лицето му в телевизора, хиляди хора вярват, че той гледа точно в тях. Може би затова се усмихва толкова често… Поредният каприз на кривата на щастието превърна 2008 в годината на Уорнър. Аризона връчи топката на 37 годишния куотърбек и той отново стана от резервната скамейка, за да разбие на пух и прах противниковите защити. Отборът мина като булдозер през плейофите и преди две седмици за пръв път в историята си стигна до Супербоул, където се изправи като абсолютен аутсайдер срещу могъщата защита на Питсбърг и техния феноменален куотарбек Бен Ротлисбъргър. Букмейкърите в Лас Вегас предричаха смазваща победа за Питсбърг, подценявайки както обикновено майсторството и волята на Уорнър. Казват, че този Супербоул е най-великият в историята на лигата. Обратите, акробатичните изпълнения и инфарктните ситуации бяха повече отколкото във филм на Тарантино. Невъобразимите геройства на Уорнър и свръх-естествени изпълнения на неговия съотборник Лари Фицджерълд не бяха достатъчни: неописуем тъчдаун на Ротлисбъргър даде преднина на Питсбърг секунди преди края. Кърт имаше един последен шанс да донесе титлата за отбора си. Още едно усилие, едно финално, плътно подаване между гората от ръце към Фицджерълд и приказката ще завърши щастливо. Та нали, ако има някой на този свят, който да може да направи нещо невероятно, това е именно Кърт?!

Но животът не е приказка и границата на невъзможното има своите строги митничари – невероятните защитници на Питсбърг. Те смачкват като хартия съотборниците на Уорнър, затрупват тялото му, грабват ръката му и последният му пас полита неполучен надолу заедно с кривата на щастието. Мачът свършва, а заедно с него по всяка вероятност и кариерата на един от най-великите играчи в историята на този спорт. Уорнър е изтощен, полу-пребит от грамадните защитници и смазан психически – никога не е изглеждал толкова стар, изгубен и съсипан. Hо когато камерата се спира върху очите му, те пак намират начин да се усмихнат. Може би знаят, че не е загубено нищо повече от един мач. За тези очи кривата на щастието е вечно възходяща линия, защото те вярват в нещо по-голямо от цикличната натура на успеха. Бренда, Айзея, Зак, бащата на Зак, всички деца и всички хора, докоснати от добрината на Уорнър, носят малко от неговият поглед в своите собствени очи. Преди 8 години, когато Кърт спечели титлата, малкият, незрящ Зак му написал бележка с разкривен, детски почерк: „Ти си толкова велик като татко, колкото и като куотърбек!” И ето, че тук моето мнение се разминава с това на този толкова изстрадал малчуган. Така че и аз реших да напиша една бележка за Къртис Уорнър, след съкрушителната загуба миналата седмица. Той няма никога да я прочете, но дано поне да стигне до вас, защото ми се иска да вярвам, че тя не е само от мене. Ето я: „Човече, ти си гениален играч, но си сто пъти по-велик като татко и хиляда пъти по-велик като човешко същество, отколкото като куотърбек! Благодаря ти за урока по добрина и нека очите ти винаги намират пътя си по неравната крива на щастието.”

Проектът „Северна Карелия“ Автор: Рослава Стоянова Проектът „Северна Карелия” е едно от най-мащабните проучвания, които показват, че най-ефективните действия срещу някои заболявания (сърдечно-съдови проблеми, инфаркт и др.) не са вълшебни хапчета или наблюдение на хора, изложени на висок риск, а промяна на начина на живот на цялото общество. В края на 60-те години на миналия век проучване, проведено в различни градове в Европа показва, че хората, живеещи в района на Северна Карелия, Финландия, страдат най-много от сърдечен удар, инфаркт, рак и други не вирусни заболявания. Сред хората на възраст между 40 и 60 години смъртността е била два пъти по-висока, отколкото в Хелзинки и десет пъти по-висока от тази в Букурещ. Тази плашеща статистика кара властите в страната да подпишат през 1971г. петиция за оказване на национална помощ на региона. В сътрудничество със Световната здравна организация (СЗО) започва изготвянето на цялостна програма за превенция, която взема предвид конкретните условия в региона. Северна Карелия е била с население от 180 000 души, разпръснати в малки градове и села, с висока безработица, ниски доходи и дребно фермерство като единствен поминък. Предварителната подготовка на програмата включва изучаване на инфраструктурата в региона, каналите за комуникация, начина на живот на хората, техните вярвания и разбирания – всички фактори, които биха могли да повлияят върху 14

успеха на това начинание. Планът предвижда проектът да продължи пет години – от 1972 до 1977г. и да обхване всички аспекти от живота на хората в общността. Поставените цели са – намаляване на тютюнопушенето, понижаване на нивото на холестерола и кръвното налягане, както и повишаване на физическата активност. Първите стъпки, които се предприемат след приключването на всички проучвания и планиране, са свързани с информиране на хората. Проведени са широки образователни кампании, които да запознаят хората със сериозността на проблема и с програмата за разрешаването му. В тази образователна инициатива участват местните и националната телевизия, чрез излъчване на серия от документални филми на здравна тематика, както и кратки рекламни клипове, информиращи за проекта. Това кара хората да се чувстват съпричастни и да са част от програмата, да предприемат действия не само за да помогнат на себе си, а и на общността. В популяризирането на програмата участват и местни популярни личности, известни хора, чието мнение останалите уважават и са склонни да се вслушват в думите им. Раздадени са множество листовки, проведени са образователни срещи и дискусии. Особено внимание се обръща на докторите и медицинските сестри, като те преминават специално обучение, защото именно те са тези, които могат да накарат хората да се грижат повече за здравето си и тяхното мнение би имало по-голяма тежест сред обществото. Друга част от проекта включва активна работа с местни организации – производители на хранителни продукти и супермаркети. Те са насърчавани да произвеждат и предлагат на пазара по-здравословни и природосъобразни храни. Асортиментът в хранителните магазини се променя напълно. Търси се съдействието и на доброволчески организации, които организират различни кампании, спортни клубове, които провеждат състезания и спортни събития и празници. Особено успешно се оказва сътрудничеството с местните женски клубове, тъй като реално жените са тези, които определят каква храна се приготвя и яде вкъщи. Като цяло предприетите действия се състоят в малки практични стъпки, които постепенно променят начина на живот на хората в общността. В началото промените се възприемат от малък брой хора, но с времето се разпространяват и обхващат цялото общество. Резултатите от програмата са толкова обнадеждаващи, че правителството решава да я удължи с още пет години. Броят на пушачите сред мъжете спада от 52% през 1972г. на 38% през 1982г., а броят цигари на ден – от 10 на 6.6 Нивото на лошия холестерол в кръвта се понижава от 7.1 на 6.3, а кръвното налягане – от 149/92 спада на 145/87. За да се определи дали този спад се дължи на действията, предприети по програмата, или на общ спад, характерен за цялата страна, се провежда паралелно проучване в областта Куопио, която е много близка като характеристики със Северна Карелия. В Куопио също е отбелязан спад по изследваните показатели, но той е бил много по-малък в сравнение с този в Северна Карелия, което показва, че постигнатите резултати наистина се дължат на програмата за превенция. Предполага се, че чистият ефект от програмата (резултатите в Северна Карелия минус тези в Куопио) е дори още по-голям, защото жителите на Куопио, знаейки за проекта, също до известна степен са обръщали по-голямо внимание на здравето си. Други ефекти от този проект включват леко повишена физическа активност и лек спад в нивото на стрес; повишение на познанията на хората относно рисковите фактори, 15

влияещи на здравето им; по-голяма активност на медицинския персонал (организиране на повече здравни кампании, по-често препоръчват отказване от пушенето и др.); по-голямо участие на хората в обществени дискусии по здравни въпроси; три пъти по-висок брой статии на здравна тематика (в сравнение с Куопио); оценката, която хората сами дават за здравословното си състояние се повишава; хората са по-удовлетворени от общественото здравеопазване. Случаите на инфаркт и сърдечен удар намаляват значително. Неочакван положителен ефект е и спада на случите на ангина от 10,4 на 5,6, докато в референтната област Куопио те се увеличават от 6,1 на 6,2. Средният брой на болнични дни също се понижава значително от 32 на 25 (докато в Куопио спадът е само с 3 дена – от 27 на 24). При други показатели, макар и да се отбелязва влошаване, то все пак е по-малко отколкото на други места. Дихателните заболявания нарастват от 8,8 на 9,4, но в Куопио скокът е от 7,7 на 10,1. Пенсиите по болест също се увеличават – с 16% в Северна Карелия, но с цели 25% в Куопио. За проекта са изразходвани 1,72 милиона долара, като 0,7 млн. от тях са използвани за въвеждане на различни мерки, а 1,02 млн. – за проучвания и оценка на програмата. Изчисленията показват, че благодарение на положителния ефект от програмата са били спестени 2 милиона долара за лекуване на инфаркт и сърдечни удари, и още 4 милиона долара за изплащане на пенсии по болест. Проектът „Северна Карелия” доказва, че еднократните мерки и вниманието към хората, изложени на висок риск не са толкова ефективни, колкото предприемането на един цялостен подход. Промяна на начина на живот на хората може да се осъществи найлесно чрез дейности, които ще им позволят да придобият необходимите практически умения, за да осъществят тази промяна сами. Ако желаете да научите повече, можете да се обърнете към Рослава Стоянова (автор на тази публикация и част от екипа на ОМ) или пишете до OM: openpositivemedia@gmail.com

Изкуство в полза на Земята Автор: Маги Назер „Изкуство в полза на Земята” е младежки проект, организиран от Ученическото Благотворително Дружество към НГДЕК, чиято основна цел е да покаже колко важно е опазването на околната среда и как визуалните изкуства могат да помогнат в тази насока – по какъв начин общуването с природата може да ни помогне да се изразяваме по-добре и да бъдем пълноценни личности, както и как изкуството може да допринесе за обществената осведоменост и ангажираност по отношение на екологичните проблеми. Младежкият проект се проведе между 0309.10.2011г. във Варна. Участници в проекта бяха младежи от България, Македония, Албания, Италия и Словения, които имат опит във визуалните изкуства или екологията, както и в доброволческите дейности в тази 16

насока. Важна част от групата бяха участниците в неравностойно положение, сред които момче в инвалидна количка, момче от дом, участници с проблеми от социално природогеографско естество и затруднения в ученето. Тяхното участие допринесе за разбиването на много стереотипи и изграждането на много повече от „толерантност“, а именно – трайни и истински приятелства. По време на обмена младежите се запознаха отблизо с местни и глобални екологични проблеми, споделиха ценен опит и положителни практики от родината си, като по този начин допринесоха за осъществяването на активен и многостранен междукултурен диалог и обмен на информация. Многобройните дискусии в областта на екологията и изкуството спомогнаха за изграждането на чувство на отговорност към екологичните проблеми у младите, повишавайки естетическата им чувствителност по отношение на красотата и многообразието на природата и на нашата планета Земя като цяло. Младите хора бяха мотивирани и насърчени да преоткриват природните богатства, използвайки различни методи и техники на визуалните изкуства, практически това бе осъществено както чрез задълбоченото представяне на България, така и чрез посещението на град Балчик. Различните хрумвания и идеи на групата бяха вдъхновени чрез включването на разнообразни интерактивни методи за неформално обучение: дискусии, ролеви игри, театрални и най-вече артистични похвати, водени от отделните групи с цел предаване на опита. По този начин бе създадена благоприятната среда за творчески подход и нагласа към предприемането на конкретни мерки и действия за опазването на околната среда и активното популяризиране на изкуството. Освен това в продължение на 7-те дни на обмена участниците развиваха своите умения в областта на визуалните изкуства и прилагането им в екологичен контекст, въвличайки активно в процеса местната общност – рисуването на открито, многобройните изложби, почистването на плажа и екологичните флаш мобове са само част от това, което младежите успяха да постигнат в тази насока. Заедно с всекидневните занимания, участниците 17

имаха възможността да разгледат и опознаят местната култура и българското Черноморие – първите дни те прекараха в красивия и исторически богат град Варна, където имаха възможността да обиколят и разгледат местните атракции и забележителности. По-късно бе посетен и град Балчик, който поднесе на участниците незабравими изживявания и ги обогати неимоверно.

Повече за Ученическото Благотворително Дружество към НГДЕК може да научите на страницата им или във фейсбук. Ако желаете да научите повече, можете да се обърнете към Маги Назер (автор на тази публикация и част от екипа на ОМ) или пишете до OM: openpositivemedia@gmail.com

Алчността не е причината Автор: Кристоф Пфлугер за „Oya – мисли различно, живей различно” Превод от немски: Александрина Цонева Докато човечеството в продължение на хиляди години е живяло много или малко устойчиво, от 1750г. започва едно опустошително негово развитие – със свръх-растеж на населението, консумация и разрушение. Какво се случи с нас всъщност? Защото човекът винаги иска още и още, икономиката се е вкарала в този опасен кръг на развитие. Тогава става ли дума за това да искаме по-малко? Или това заключение не е достатъчно обхватно? Растежът извън възможностите се появява в биосферата, където всичко расте, развива се и отново умира, но за кратък период от време. Вечен растеж в един краен свят е невъзможен. Най-голямата грешка на човека е неговата невъзможност с обиграното си възприятие да разбере този завой в растежа. В това е убеден уважаваният американски професор по физика Алфред Барлет. Той разказва станалата вече известна история за бутилката, в която даден брой бактерии се удвоява с всяка минута и след един час тя пълна. Когато 18

бутилката е на една четвърт пълна, бактериите усещат, че започва да им става тясно и изпращат „разузнавачи“. След минута те се връщат с радостната новина за други три празни бутилки, които ще разрешат един път завинаги проблема с липсващото пространство. Облекчението не трае дълго: няколко минути по-късно и тези бутилки са пълни и цялата популация загива. Какво трябва да знаем за свръх-растежа: - Човек открива смисъла едва на края, когато е прекалено късно да се повлияе развитието. - Дори и един сравнително скромен растеж от 2% годишно е свръх възможностите. За да се пресметне приблизителното време за удвояване, числото 70 се дели на стойността на процента. При 2% това са 35 години, при 7% – десет години. - Удвояването означава значително повишаване на абсолютния растеж. Ако световното население се увеличава с един процент на година – стойност, която то достигна едва през 20ти век, тогава трябват 694 години, за да стане населението от един милион един милиард. Вторият милиард ще е достигнат след 100 години, третият – след 41 години, четвъртият – след 29 години, петият – след 22 години и шестият милиард – след 18 години. Годишният прираст в момента е 1,14%, а седмият милиард ще достигнем тази година. (бел.ред. Ако трябва да бъдем точни, според Департамента на ООН за икономически и социални въпроси именно на 31 октомври 2011 числеността на населението на Земята ще достигне 7 милиарда. За седеммилиардния жител на Земята ще бъде обявено новородено дете от Калининградска област в Полша.) Когато венецианският мореплавател Джовани Кабото през 1497г. първи след викингите достига бреговете на Северна Америка, не може да проумее богатството на риби там. Това е началото на една риболовна индустрия, която расте ли расте, докато през последните десетилетия буквално не се срива и близо 500 години по-късно, през 1992г. е прекратена от канадското правителство. Рибарите осъзнали размера на унищожение едва след като станало твърде късно. Последствията на развитието, свързано със свръхрастеж, излизат наяве цели поколения по-късно. Ако искаме да разберем, какво днес се случва на Земята, трябва да проследим по-големи периоди от време. Но за това ни липсват до голяма степен емпирични данни. От най-значимите показатели на човешкото развитие – население, продуктивност и използване на природата има донякъде надеждни числа само за броя на населението. Все пак. През 18ти век откриваме значимо развитие. Бавният растеж на населението дотогава започва да се покачва. Какво се е объркало? Каква нова сила се е появила през 18ти век на сцената на цивилизацията, така че да промени изначално житейските основи на човечеството? Под въпрос са демократизацията, индустриализацията и въвеждането на кредитните пари. Разпознаването на една единствена причина – ако трябва да се посочи една – надминава възможностите на това кратко изследване. Но все пак могат да се направят няколко логични извода. Демокрации е имало още в антична Гърция, без те да са могли да засегнат основите на живота. Тогава индустриализацията ли е основната причина?

Съмненията тук също са основателни и се показват най-ясно точно чрез примера за парната машина, самият двигател на индустриализацията. Историкът Тамим Ансари пише в „Непознатата среда на света – глобална история от ислямска гледна точка”: „В мюсюлманския свят парната машина съществува цели три столетия, преди да бъде открита от Запада. Там тя изобщо нищо не е причинила. Парната машина е открита, за да може при тържеството на един богаташ шишът така да се върти, че агнето да е изпечено равномерно с кафява коричка от всички страни. Описание на уреда намираме в книгата на турския инженер Таки ал-Дин от 1551г. След края на празника на никого не му дошло на ум друго възможно приложение на този предмет и той бил забравен.” Изобщо светът на Ориента, както много столетия по-рано китайското царство, са задминавали далеч Запада в техническо и научно отношение, без това да е довело до пагубно нарушение на устойчивостта. Така че техническииндустриалните нововъведения не могат сами по себе си да причинят самозасилващо се развитие, дори когато то е свързано с ненаситност, непозната вероятно на ориенталци и китайци. Приближаваме се до същността на въпроса, разглеждайки новостите в парите през 18ти век. Основаването на Bank of England през 1694г. – майката на всички централни банки – се счита най-общо като рожденният час на съвременната парична система. Преди това средствата за разплащане, предимно монети, са задавани отгоре и са били покрити донякъде от стойността на благородния метал. Създаването на разплащателни средства чрез кредит е било рядко срещано и се е ограничавало основно до обмен при финансирането на търговията без монети и издаването на непокрити златни квитанции от майстори-златари, които с това били едновременно и банкери. Тези средства за разплащане са били частни и са се придобивали само със съгласието на кредитора при разплащане на заеми. С основаването на Bank of England това се променя. Основаването на Bank of England се обяснява с една историческа крачка към демократизация. През 1688г. холандецът Вилхелм III фон Ораниен е помолен от протестантите в английския парламент за помощ срещу опитите на крал Якоб II да върне католицизма. Вилхелм идва, изгонва тъста си и се възкачва, заедно с жена си Мария II, на английския трон. Преди това е подписал „Хартата на правата” – закон, с който до голяма степен се подчинява на парламента. Между другото, на Вилхелм е забранено да повишава данъците без съгласието на парламента. За да се намерят средства за войната срещу Франция, е създадена Bank of England. Като добър калвинист, Вилхем не е против лихвите, дори в този случай, самият той трябва да плаща такива. С акта на основаване на банката на частния и до голяма степен непознат консорциум се дава правото да печата банкноти като официално разплащателно средство, които само частично са покрити от злато. Веднага започва усилено натрупване на дългове. Чрез крайното обезценяване на ценните книжа до едва 20% от тяхната първоначална стойност, акционерните дружества остават подозрителни за британците в продължение на почти 100 години. През 1720г. във Франция приключва еуфорията по хартиените пари на Джон Лоу. Банката му Banque Royale е пуснала в употреба масово банкноти, чиято стойност е покрита от кралските имоти. След като балонът се спуква, поколения французи загубват доверието си в хартиените пари. Капитализмът почти е щял да умре от своите детски болести. Но магията на новото създаване на пари е по-силна. Шотландецът 20

Уилям Патерсън, на чието име е издаден лицензът на Bank of England, още през 1694г. отсича за какво става дума: „Банката получава лихва-печалба от всички пари, които тя, банката, е създала от нищото”. Трудно се устоява на такова голямо изкушение. Уловката при създаване на пари Проблемът при тази форма на създаване на пари – и с това приключваме разказа за миналото – показва едновременно и голямата скорост на растеж, който тя предизвиква. Пари, които възникват като кредит, нямат налична стойност, а стойност, която тепърва трябва да бъде създадена. При това въртящите се в употреба пари стигат само за изплащане на кредита, но не и за изплащане на лихвите. За да може такива пари да запазят стойността си, обещаните стойности трябва да бъдат създадени и постоянно нови и нови хора да вземат заеми, за да се увеличава количеството на парите. Подобна парична система е обречена на растеж, в противен случай тя се разпада. Този, който живее в капиталистическо общество, не съвсем доброволно увеличава консумацията си – той трябва да го направи! Това е ключът към разбирането на индустриалната революция, която залива Европа от 1750г. нататък – първо бавно, след това вярна на закона за свръх-действието, все по-бързо. Всъщност изискването за макар и частично покритие чрез злато спира създаването на пари, но не според нуждите на икономиката, а заради наличието на злато. При откриването на нови залежи от злато, се покачвало и количеството пари, а икономиката растяла. При съответно намаляване на златото, следвала рецесия. Важно събитие в историята на парите е покачването на стандарта на златото в европейските държави в навечерието на Първата Световна война. Така паднали финансовите окови за изплащането на това страшно приключение, чрез кредит разбира се, който след края на войната е трябвало да бъде изравнен основно от Германия с репарациите според Версайския мирен договор. Това са опустошителни последствия за страната, за демокрацията и в крайна сметка за целия свят. Откакто през 1971г. приключва обвързването на долара със златото (защото заради войната във Виетнам Щатите потъват в изключително големи дългове), създаването на нови пари се ограничава само от числото на вземащите заем и от почти неналичната дисциплина на спестяване на държавите, които до скоро се хвалеха, че не могат да фалират никога. Дали този растеж отговаря на нуждите на хората, е от второстепенно значение. Икономическа глупост е примерно здравеопазването с неговото съсредоточаване върху скъпи ремонти вместо изгодна превенция. И при повечето стоки отговорът на ключовия въпрос е еднозначен: съществуват ли те, защото някой иска или трябва да спечели от тях, или защото реално има нужда от тях? Отделно от прилагането на маркетинг-стратегии, струващи милиарди, произлиза допълнително търсене. Насърчаването на човешката ненаситност не е безплатно. Истинността на произлизащите нужди в една такава икономика не може лесно да се прецени. Легендарни са оценките на компанията „Даймлер-Бенц” през 1900г., че съществува пазар за максимално 100.000 автомобила, защото нямало повече кочияши. Или оценката на шефа на IBM Томас Уотсън, който през 50те години говори за нужни може би пет компютъра по света. Днес необходимостта от автомобили и компютри е толкова голяма, че без тях светът на момента ще се срине. Така кредитните пари завладяват света, те са му нужни за вечен растеж. Ние не искаме да растем, ние трябва

да растем! И унищожаваме последователно мостовете, които да ни върнат обратно към човешката мярка. Светът на растежа се превръща в задължителен. Безкрайно растяща способност да учим Изглежда, че австрийският икономист Лудвиг фон Мизез все пак има право: „Няма средство, което да предотврати крайния упадък на един бум, който се основава на разпространението на кредита. Изборът е само дали кризата ще настъпи по-рано чрез доброволно предаване на кредитното настъпление или по-късно като тотална катастрофа на съответната валутна система.” Бумът, който всъщност фон Мизес няма предвид, но за който тук става дума, е индустриално-капиталистическата революция, която превърна планетата Земя от 1750г. насам в една огромна машина, а все повече природни и човешки ресурси стават принудително средства за печалба. Това е балон, който – подобно на предходните – ще трябва да се спука. Да се постигне достатъчно бърз обрат при трите основни критерия за свръх-растеж – население, производство/консумация и замърсяване на околната среда – изглежда малко вероятно. Конференции, данъци, технологии, закони, жалби – колкото и с добро да са замислени, те няма да могат да неутрализират и след десет, и след 20 години историческите сили, които се настаниха през последните няколко века – особено когато стоящия зад това двигател, нашата парична система, удря със свръхсила. Дори да изглежда парадоксално: ако ние го озаптим, то ще рухне. Без да искаме, а по принуда, достигаме след всичко казано дотук до една апокалиптична перспектива. Тя все пак не е заплашителна. Колкото по-голяма е вредата, толкова по-голяма би могла да бъде произлизащата от това мъдрост. Напълно възможно е да извлечем една супер възможност да се поучим. Когато паричната система се разпадне, ще се разпространи по-лесно познанието за влиянието на кредитните пари и на едни безлихвени устойчиви пари. Техническо-индустриалното развитие от последните 250 години има едно голямо предимство: създаде знанието и инфраструктурата за преодоляване на бедността, които съпровождат човечеството от началото на еволюцията. При правилно разпределение и употреба с мисъл, и към това се считат и справедливи пари, ще има за всички достатъчно. Кристоф Пфлугер (56) е издател на списанието „Време” (Zeitpunkt) и от 24 години пише по теми, свързани с пари. Книгата му „Следващите пари” излезе през август 2011. По-дълга версия на публикуваната статия може да откриете тук: www.zeitpunkt.ch/archiv/2011.html

Ервин Кройтлер в защита на правата на коренното население в Бразилия Статия: Ервин Кройтлер (Бразилия) на Награда за цялостен житейски принос Превод от английски език: Рослава Стоянова „…за целия му живот, посветен на защита на околната среда и човешките права на коренното население; и за неуморните му усилия за опазване на Амазонските гори“ Eрвин Кройтлер (Еrwin Kräutler), католически свещеник, мотивиран от теологията на освобождението, е един от най-значимите защитници на правата на коренните жители на Бразилия. Още през 80-те години той помага за включване на правата на коренното население в конституцията на страната. Играе важна роля и в противопоставянето срещу един от най-мащабните и противоречиви проекти в Южна Америка – язовирът Бело Монте. Кройтлер е роден в Австрия на 12.07.1939г., става свещеник през 1965г, и скоро след това заминава за Бразилия като мисионер. През 1978г. става жител на Бразилия (макар че запазва и австрийското си гражданство). Работи сред хората от долината Ксингу ( Xingu-Valley), които представляват коренно население от различни етнически групи. През 1980г. Кройтлер е назначен за свещеник в Ксингу – най-голямата епархия в Бразилия. Между 1983 и 1991г., както и от 2006г. насам той е президент на Мисионерския съвет за коренното население (Indigenous Missionary Council – CIMI) на католическата църква в Бразилия. В своята дейност Кройтлер е мотивиран от теологията на освобождението. Той учи, че християните трябва да вземат страната на по-слабите и да се противопоставят на тези, които ги експлоатират. Работа в защита на правата на коренното население В продължение на пет века коренното население на Бразилия непрекъснато намалява и тази тенденция е в сила и до днес. Причините вече са известни и документирани, включително явното насилие (макар и рядко разследвано и наказвано от закона) при отнемане на земи от местните хора с цел развитие на енергийни и индустриални проекти, добив на полезни изкопаеми, земеделие, животновъдство, строеж на нови градове, военни разработки, свързани с необходимост от големи открити пространства. По време на президентството на Кройтлер, CIMI се превръща в един от най-значимите защитници на правата на коренното население, като основната дейност е насочена към 23

опазване на земите им, осигуряване на здравеопазване и помощ за самоорганизиране. През 1988г. усилената работа на CIMI води до включване на правата на коренното население в конституцията на Бразилия. Съветът повдига въпроса за правата на коренното население и сред средите на Католическата църква. От 1992г., освен дейността си в CIMI, Кройтлер работи неуморно и на място в долината Ксингу. Проектите, които той започва, включват построяване на къщи за бедни хора, създаване и поддържане на дейността на училища, изграждане на инфраструктура в помощ на майки, бременни жени и деца, основаване на „подслон“, в който хората получават грижи след престой в болница, спешна помощ, правна помощ и дейности в защита на правата на местните фермери. Противопоставяне на проекта Бело Монте В продължение на 30 години Кройтлер е активен участник в борбата срещу изграждането на огромния язовир Бело Монте по поречието на река Ксингу. Ако язовирът бъде изграден, благодарение на силната подкрепа на президента Лула (статията е писана през 2010та година, бел.ред.), това ще е третият най-голям язовир в света. Построяването му ще разруши 1000 кв.км. гора, ще остави под вода 1/3 от град Алтамира и ще създаде едно езеро с площ от 500 кв.км. застояли води, които ще станат причина за развъждане на комари, а това от своя страна ще направи живота в останалата част от града невъзможен. 30 000 души ще трябва да бъдат изселени. Заплахи Активната дейност и откритите заявления на Кройтлер го излагат на постоянен риск. През октомври 1987г., само няколко месеца преди решението на парламента да даде пълни права на коренното население, той е сериозно ранен в автомобилна катастрофа, за която се подозира, че е била предварително планирана. От 2006г. Кройтлер е под постоянна полицейска закрила, отчасти защото настоява за пълно разследване на извършеното през 2005г. убийство на активистката Дороти Станг – монахиня, която от 1982г. работи заедно с него. Наскоро той получава и заплахи заради противопоставянето си срещу проекта Бело Монте, както и заради предприетите от него правни мерки срещу криминална група, известна със сексуално насилие над малолетни. Награди и книги През 1989г. Кройтлер получава от Лихтенщайн Голямата награда на Биндинг за природа и опазване на околната среда (Grosser Binding-Preis für Natur und Umweltschutz), а през 2009г. става Доктор хонорис кауза към университета в Залцбург, Австрия. Пресата казва за Кройтлер „За всички, които смятат, че човешкото достойнство и запазването на човешкия живот не са само празни думи, лишени от смисъл, той е израз на гнева срещу социалните условия, които нарушават това достойнство; той е и въплъщение на надеждата, че един по-добър свят наистина е възможен“. Кройтлер е автор на няколко книги, последната от които „Цветя, червени, като кръвта: един свещеник между живота и смъртта“ (Rot wie Blut die Blumen – Ein Bischof zwischen Leben und Tod) е публикувана на немски през 2009г. 24

Цитат „Убеден съм, че е възможен един друг свят, в който коренното население и бедните хора ще живеят достойно и в мир“ Ервин Кройтлер Снимка: Karl Gabor Източник: www.rightlivelihood.org Ако желаете да научите повече, можете да се обърнете към ОМ Приятели (автор на тази публикация и част от екипа на ОМ) или пишете до OM: openpositivemedia@gmail.com

Пеперуда и гъсеница Автор: Радослав Сяров Искате да се пробудите? Вижте просто пеперудите! Лазят първо – отвращават, литват после – възхищават. Щом за гъсеницата нищожна такваз промяна е възможна, то колко трябва да е лека таз задачка за човека! Ако желаете да научите повече, можете да се обърнете към Радослав Сяров (автор на тази публикация и част от екипа на ОМ) или пишете до OM: openpositivemedia@gmail.com

БуБуБ декорация – радост за деца… и възрастни Автор: Милена (Меми) Пехливанова Скоро случайно забелязах онлайн магазина на БуБуБ декорация и почти механично го добавих към нещата, които харесвам и следя. Просто е трудно да се устои на такава шарена красота, която навява мисли за детско безгрижие, чиста радост и веселие, нали? На снимката: Ася с двете си дъщери Яна и Калина Ето какво казва Ася Михайлова – „директор, илюстратор, графичен дизайнер, рекламист и 25

добра майка“ (според забавното представяне на екипа тук): „Занимавам се с илюстрации за деца от 15 години, работила съм за много издателства, списания и рекламни агенции както в България, така и в Ню Йорк, Барселона и Богота. Последните 10 години съм работила в рекламни агенции като графичен дизайнер и арт директор в София. Голямата ми любов обаче е рисуването за деца! Използвах времето, в което бях в къщи с бебето Калина, за да осъществя отдавнашната си мечта за нещо мое собствено, насочено към децата. След толкова много изрисувани стаи на децата на приятелите ми и моите собствени идеята за БуБуБ изкристализира… Нещата се развиват добре, според мен. Все още сме в началото, но мисля, че има интерес и бъдеще за това начинание!“ Особено впечатление ми направиха снимките на нещата, които Ася и екипът й са направили в Клиниката по детски болести и детска кардиология в Националната кардиологична болница, София. Коридорите са оживяли, по стените танцуват човечета, животинки, балони, влакчета и звездички и съм сигурна, че блестят всички детски очички! „Проектът за болницата дойде случайно от една ПР агенция, която беше наета за ремонта и обновяването. Приех го като 100% одобрение свише за начинанието ми, тъй като се случи на третия ден от пускането на сайта! Отзивите бяха най-хубавото, което съм чувала за работата ми, не помня от кога!“ Да, браво за идеята, браво и за изпълнението). Да се надяваме, че всички детски отделения в страната ще имат възможността да получат такава радост и вълшебна утеха!

И аз абсолютно се присъединявам към този коментар под снимките: „Поклон пред идеите и работата Ви, получило се е приказно! Оттам ще излязат безброй здрави и усмихнати сърчица! Това заслужават децата, защото няма по-важни от тях!“ Наистина, няма по-важни от децата, а и кое дете не обича красотата и играта?! Повече информация за БуБуБ декорации тук.

Ако желаете да научите повече, можете да се обърнете към Милена (Меми) Пехливанова (автор на тази публикация и част от екипа на ОМ) или пишете до OM: openpositivemedia@gmail.com

Последни новини от ОМ Здравейте, приятели, и този път имаме много положителни новини около развитието на ОМ: 1. Участие. Вече е възможно просто и лесно всеки да се присъедини към среща, действие или предприемачество от ОМ. Само трябва да натиснете бутона „Участвай“ в долната част на страницата на всяка среща, действие или предприемачество. Това е възможно след регистрация при ОМ.

2. Хора. Участниците в ОМ отново са с няколко повече. Поздравяваме няколко нови преводачи – Тони, Лина, Деница и Михаил, както и няколко човека с изключително положителни виждания, които преследват уверено мечтите си – Весела, Теодора и Александра. И най-вече Маги, която ни зарадва с прекрасен репортаж още в самото начало. 3. Срещи. Радваме се на поредната среща във Варна на 29.10.2011. Излетът в Дармщат ден по-късно, на 30.10.2011 беше изпълнен приятни изненади. 4. Приятели. Отново можем да се похвалим с прекрасни нови приятели. Сред тях задължително искаме да споменем за Синята Икономика на Професор Паули; Кан Академията; Да го направим, свят и Карл Рабедер. Повече можете да научите на страницата с приятелите ни. ОМ продължава да търси много нови приятели и добри действия и предприемачества, за които си заслужава да се знае. ОМ продължава да свързва всички добри инициативи в България! В същото време сме отворени за нови чуждестранни партньори, които могат да ни разкажат и покажат какво се случва при тях. 5. Творби. Не можем да не споменем и някои от прекрасните нови Творби, които се появиха на страницата на ОМ: Радваме се да видим първата Творба от страхотните ни приятели от Органично на страницата на ОМ за Макробиотика и храната. Щастливи сме от включването на Маги в ОМ с нейния ученически проект Изкуство в полза на Земята, който съчетава творческото начало у човека с опазването на планетата. И помага на десетки млади хора да се опознаят с връстниците си в неравностойно положение и с младежи от други страни. Един проект, много Любов, прекрасни резултати. Пример за това, какво можем да постигнем с добро, воля и вяра. Роси пък ни съобщава за Фестивала на независимото кино, който започва днес в София. И ни обръща внимание относно важността на цялостния подход към здравето. Продължаваме с мъдрите беседи от Дънов, като Необходимостта от познаването на Бога и Мир Вам! Приятелите ни от Списание Оя ни обясняват нагледно защо обществото ни не върви както трябва. Всъщност обяснението го разбира всеки ученик, който знае какво е това експоненциална функция. Неразбирането й води до повече от нежелателни последствия за човечеството. Тодор отново ни представя прекрасен репортаж, този път за отвореното банково дело. От страницата на Награда за Цялостен Житейски Принос, можем да научим повече за приноса на Ервин Кройтлер за защитата на коренното население на Бразилия или за организацията Лекари за Израел. Алекс ни разказва за примера на Карл Рабедер, който заменя богатството с щастието.

Радослав пък продължава с прекрасните си стихотворения, в които разказва за труда, доброто слово, детството и благодарността. Много се радваме, че взехме силно участие в международния ден на блоговете. Тази година той бе посветен на свещената храна. На страницата на ОМ се появиха три прекрасни Творби, които не само ни разказват за удоволствието от бавната храна и за значението на цветовете в храненето, но и ни припомнят, че трябва да сме изключително отговорни в отношението си към изхранването на човечеството и да направим всичко по силите си да помогнем на гладуващите в Африка Можете да прочетете и мнението на Крум за това как може да се построим едно устойчиво, самозадоволяващо нуждите си общество на основата на земеделието, туризма и образованието. Очакваме още включвания по темата. Иво Иванов ни разказва за добротата на лекоатлетката Лоло, но и нагледно показва как доброто и лошото се преплитат. Което далеч не ни възпира да се стремим към пълното, съвършено добро и вярваме, че ще го постигнем! Така както вече веднъж сме го правили като народ, за което Иво ни подсеща в Прегръдката на Пини. 6. Действия. Ето и една част от новите Действия: Създавам устойчиви продукти за бита Пазя мравките, когато стъпвам Давам на моя рожден ден Чистя боклуци от природата Ям бавно Изхождам се клекнал Отблагодарявам се за стореното добро Участвам активно в училищния живот на децата си 7. Предприемачества. ОМ се стреми да създаде Кан академия и на български. Очакваме с радост съвместна работа както с единични ученици и студенти, така и с цели класове и дори училища. В името на едно по-добро образование в България. Видеотата на Кан са едно прекрасно средство за полезно извънкласно занимание и превеждането им ще помогне не само за езиковите Ви познания, но и за тези по съответните предмети. 8. Развитие на ОМ. ОМ продължава да се развива и подобрява. Имаме ново име – ОМ – Творим, Действаме и Предприемаме Отворено и Положително. Това име е отразено подобре в менютата на страницата и в подобреното лого. ОМ ще продължи да е безкрайно развитие и гъвкаво общество от хора, които заедно творят, действат и предприемат. ОМ не е и няма да бъде организация. За осъществяване на една част от стремежите на ОМ обаче е необходима формална структура. С помощта на ОМ ще бъде създадена кооперация за отворено и положително раазвитие. 29

9. Техника. Подобренията по страницата на ОМ и този път са многобройни: Особено внимание заслужава новото меню Помощ, в което можете да откриете това, което Ви интересува в началото след присъединяването Ви към ОМ. Освен това имаме нов имейл: om ( @ ) openom ( . ) eu и домейн: http://openom.eu/ Това означава, че скоро страницата на ОМ ще бъде достъпна само от http://openom.eu/. Създадохме и страница, на която са описани част областите на действие на ОМ. Също така създадохме и страница, на която можете да си свалите творбите, действията и предприемачествата от ОМ под формата на PDF файл лесен за отпечатване. Ако желаете да научите повече, можете да се обърнете към Крум Сяров (автор на тази публикация и част от екипа на ОМ) или пишете до OM: openpositivemedia@gmail.com