Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 1
ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Брой 2, Декември 2011 Отворено и Положително openom.eu
ОМ е обединение от хора, които създаваме и взаимодействаме отворено и положително. Обединени сме от общите си стойности и стреОМ е отворен, положителен, органичен и жив процес на движение, обединение, самоорганизация, работа, създаване, взаимодействие. ОМ е пълноценно, всеобхватно, единно, вечно и непрекъснато развитие. Ние всички, в сговор и любов, сме ОМ. И с нашите взаимни действия садим и разпръскваме семенцата на радостта, за да създаваме и жънем плодовете на щастието.
Здравейте, приятели
межи. Изграждаме и се развиваме съзнателно, отговорно, съзидателно и взаимно. Разпространяваме най-доброто от всички нас. Уреждаме събития, за да създадем отворено и положително непрекъснато развитие не само в отделния човек, но и положителни и отворени взаимодействия между хората и в обществото като цяло. Участвайте и Вие в ОМ давайки и създавайки най-доброто от Вас самите.
за изобретението „Въздушна капка”? Ако не, ние ще ви запознаем с него в статията с това име. В навечерието на Рождество и Нова година ето Последните страници на този втори брой на весткакви теми подбрахме за Вас, нашите читатели: ника са посветени на природата – ще научите за В „Приказка за вятъра” Иво Иванов разказва за действията по опазване на Драгоманското плабългарския склуптор Георги Георгиев и неговото то. И ако искате, може да се включите в нашите гениално произведение на име „Варна”. две нови действия „Засаждаме дърво” и „ИзраКаква е връзката между Дора Габе и леля Ани, ботваме сами коледните си подаръци”. която пише детски книжки, ще разберете от статията на Милена Пехливанова. Приятно четене! Пожелаваме Ви и прекрасни Един чудесен пример за силата на човешкия дух и предпразнични дни! скромност ни дава Крум Сяров в неговата творба. Рослава Стоянова взема отношение по важен об- ОМ Редакторски екип ществен въпрос – за или против добиването на шистов газ в Добруджа. Отново Роси е направила прекрасно интервю с Мария от фондация „Зелено”. Превода от немското списание „Оя – мисли различно, живей различно”, който Ви предлагаме в този брой, е по темата за образованието на човека в днешно време. Друга интересна преводна творба в тази връзка е текстът за живота и делото на Дейвид Сузуки. Прочетете и статията-репортаж на Рослава за похвалната акция „Топли дрешки за децата”, провела се на 19.-20.11. в Плевен. А чували ли сте
Страница 2
Авторски творби
Приказка за вятъра Статията е писана през 2008-ма година Искам да ви разкажа една приказка. Толкова невероятна, че не може да бъде измислена. Толкова красива, че няма как да бъде хипербола. Това е приказка за пустинята и вятъра. За същността на съвършенството. За най-бързия човек на планетата. За един гениален българин, творящ необясними чудеса на малък остров в Тихия океан. За 140-годишно куче със златна козина, добро сърце и човешки очи. За безсилието на науката пред триумфа на инстинктите. За един нисичък канадец с огромни, мускулести крака. За стария Антонио от Кремона и неговата 300-годишна, неразгадана тайна. И разбира се, за Варна. Но нека започнем с Варна. Тази от детството ми. С морската градина, сенчестите улици и усмихнатите хора. Прелестна и тайнствена, тя ме омагьоса още при първата ни среща с обещания за вечно лято и безгрижни дни. Хвърли рибарска мрежа върху детското ми сърце и ме плени завинаги така, както само тя може. Как ще я забравя тази сирена с коси от свежи водорасли и смях от морска пяна? Кой знае – сигурно се е променила през годините, но в спомените ми тя винаги ще бъде същата прелъстителна красавица, ухаеща на одеколон от чиста морска сол, разтворен в бриза. Никой не може точно като нея да подслони влюбените двойки по алеите си, да разроши косите им с игривия си вятър и да ги накара да забравят всичко останало под серенадата на чайките. Такава е Варна в наивните спомени на хлапето. Винаги съм вярвал, че и тя ме обича поне толкова, колкото аз нея, защото в сърцето ми тя е единствена по рода си – просто съвършена! Всяка есен Варна се качва на каросерията на малък пикап и поема дългия си, тежък път към пустинята. Чакат я два ферибота и хиляди километри по асфалта. Крайната и цел е Бетъл Маунтайн, щата Невада, място наречено от Вашингтон Пост – „мишницата на Америка”. Действително, пейзажът е потискащо монотонен, а почвата е кафеникава пръст, по-безплод-
openom.eu
на от щампован бетон. Лишени от растителност, голите, едноцветни хълмове приличат на деформиран керван от oгрoмни, камилски гърбици, вцепенени завинаги в неподвижния въздух на пустинята. Ако хвърлим и един космонавт в скафандър да подскача на забавен кадър по камънаците, спокойно можем да помислим, че сме на луната. Но какво прави тук сред тези ограбени пейзажи името на нашата хубава черноморска русалка? Бетъл Маунтайн може да няма много, но разполага с най-правия, най-високо разположен и най-безлюден пътен участък в Северна Америка – шосе 305. Надморската височина е 1407 метра. Наклонът на трасето – несъществуващ. Тук всяка есен се провежда легендарно състезание наречено WHPSC. Мнозина го наричат просто „Предизвикателството”. Именно то е съревнованието, определящо най-бързият човек на планетата, придвижван от собствените си сили. Не, няма да се натъкнете на Юсеин Болт в пустинята на Невада – той не би могъл да се мери с най-бързите мъже на земята, защото те въртят педали, развивайки немислими скорости. През 2000 година талантливият канадски колоездач-национал Сам Уитингъм вмъкна с усилие компактното си, 170-сантиметрово тяло във футуристично устройство, приличащо повече на снаряд, отколкото на велосипед. В тясната кабина, единствената подвижна част от тялото му са краката, които започват да въртят като бесни педалите подпомагани от чудовищните бедрени мускули на колоездача. Шумът в кабината е оглушителен, въздухът недостатъчен, жегата омаломощаваща. Но това са незначителни подробности. Минути по-късно Уитингъм се възползва оптимално от определените за засилване 4 мили и набра скорост, въртейки педалите със 120 оборота в минута. Снарядът влетя в 200-метровата официална дистанция с 117 км/ч, смазвайки световния рекорд. Година по-късно Уитингъм направи нещо още по-невероятно, подобрявайки собствения си безумен рекорд с цели 12 км/ч. През 2002-а за трети пореден път „Предизвикателството” бе спечелено от канадеца с ново върхово постижепродължава на следващата страница
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 3
ние от 130,36 км/h. Вече 6 години този рекорд е абсолютно недосегаем за останалия свят. Причината за това смазващо надмощие не е толкова в стоманените крака на Сам Уитингъм, колкото в странното, куршумовидно превозно средство, което той настоява да бъде наричано велосипед. Устройството се казва „Варна” – име, което е станало еталон за доминация в тези среди, а негов създател е един от най-изумителните хора, с който ме е срещал живота – българският скулптор Георги Георгиев. Тук се носят много неправдоподобни на пръв поглед легенди, свързани с този нестандартен, колоритен мъж. Интересното е, че повечето от тях са абсолютна истина. Георги живее на малък, изолиран остров в Британска Колумбия с изглед към големия, безкраен запад на Тихия океан и не разполага с нищо повече от малка работилница в гаража си и двете си златни ръце. Преди да съм ви разказал за него, искам да изразя собствено мнение: според мен, на базата на стандартните дефиниции и разбирания, които съм формирал в себе си през годините, Георги Георгиев е гений. Това е крайна дума, за която самият той сигурно ще ми се разсърди, но аз не бих си позволил да я употребя, ако не вярвах с абсолютна категоричност в нейната уместност. Георги не е физик, няма математически познания за геометрията на формите, не се интересува от формули и цифри и не е запознат с коефициентите на триене или съпротивление на въздуха. „Просто следвам интуицията си” – каза ми Георги – „Моите форми не идват от учебниците и компютрите. Нещо невидимо, нещо дълбоко вътрешно ми подсказва какво трябва да направя”. Всяка заварка, всяка сглобка и елемент са направени от Георги в собствения му гаражработилница. Българинът отказва корпоративно спонсорство по философски причини и се самофинансира – при това с огромно усилие. През 2001г. британски екип инвестира над 1 милион долара с единствената цел да победи неговия „Варна” и да се върне от Невада с нов световен рекорд. Подготовката на англичаните бе невероятна. Въоръжени от корпоративни спонсори те създадоха собствен ултрамодерен вело-снаряд2, наречен Блуйондър. В дизайна
му участваха водещи учени, физици и лаборатории. Структурната архитектура на съоръжението бе изградена с помощта на компютърни процесори с индустриална мощност и сложни програми за графичен и аеродинамичен анализ. За капак, англичаните пристигнаха в пустинята с Олимпийският шампион от Сидни Джейсън Куейли зад кормилото. „Те бяха огромна машина, подпомагана от купища пари”, коментира Уитингъм – „Ние бяхме просто двама пича с един пикап.“ Резултатът? Британците постигнаха 103 км/ч. Варна Диабло – смазващите 129 км/ч. Устройството е с предно предаване, което оптимизира пространството вътре в кабината. Уитингъм ляга в долната част на черупката като във вана, която сякаш е направена по контурите на тялото му. Георги слага горната черупка или „покрива” на болида върху Сам и го „запечатва” с хокейна лепенка, за да не позволи на какъвто и да било въздух да проникне в кабината и да наруши нейната аеродинамичност. Кислородът за колоездача прониква през двата тесни процепа на огромните, тънки като бръснач колела, но въпреки това след пробег, Уитингъм често излиза от „сoвaлкaтa” на границата на припадъка, с дробове, отчаяно търсещи въздух. През 2003 година Сам сякаш бе на косъм от ужасяваща участ, в опита си да подобри собствения си рекорд. „Варна” спука гума и Уитингъм загуби контрол, излитайки във въздуха със скорост от 130 км/ч. Окован като в пашкул от прегръдката на „Варна”, Сам бе безпомощен. Тя се стовари под 90 градуса върху асфалта под ужасения поглед на Георги и продължи да се пързаля по шосето в продължение на 300 метра. Животът на колоездача бе спасен от гениалния дизайн. Уникалното съоръжение е построено от свръхлеки въглеродни нишки и „Кевлар”, от който се правят бронирани жилетки за военните. Сам се измъкна от кабината без нито една драскотина. Вече 6 години целият свят се опитва да бие рекорда на Варна. Самият Георги също не успява да го направи, въпреки че няколко пъти бе близо до него. Целта е да премине границата от 82 мили (131,97км/h) и да спечели паричната награда „Децимах”, която се присъжда на този, който успее да достигне една десета от
Страница 4
Авторски творби
скоростта на звука. Проблемът е, че за да могат да бият рекорда си, двамата „варненци” имат нужда от идеални условия: никакъв вятър, оптимална температура и нов, по-гладък асфалт. Според скептиците, те никога повече няма да могат да го направят. От миналата година срещу тях се подготвят още по-амбициозни и добре финансирани екипи. Не е ясно още колко ще продължи надмощието на Георги, но постигнатото от него до този момент е изумително и дори необяснимо. Георгиев е роден и израснал във Варна, където от малък е усетил поглъщащо, нетърпящо възражение влечение към изкуството, скулптурата и манипулацията на формите. „Спомням си как като дете направих серия от аеродинамични модели на свръхзвукови самолети, вдъхновени от ТУ-144”, сподели Георгиев за „Телеграф”, „Клубът по аеронавтика във Варна бе толкова впечатлен, че ги сложи на витрина. Години по-късно забелязах същите форми, които аз бях направил инстинктивно, в моделите, разработени от Боинг и НАСА.” Георги е бил изумителен скулптор, но му се е наложило да следва в художествената академия в Белград. „В София не ме приеха”, смее се Георгиев – „Нямаше достатъчно места от деца на комунистически деятели.” Възможността за емиграция се отворила през 1971 година – първо в Рим, а след това в Канада. Един ден Георги се сдобил с чистокръвен Голдън Ретрийвър – прелестно куче с бляскава козина и дълбоки, умни очи. „Кръстихме го Варна – на мястото, от където съм дошъл” – спомня си Георги. Кучето пленило всички с изумителния си характер и бързо станало пълноправен член на семейството. Варна живяла невероятните 19 години (140 в човешки години) – нещо нечувано за тази порода. Когато кучето най-после си отишло, покосено от удар, сломеният от тъга Георги решил по своеобразен начин да продължи живота му, наричайки компанията си на негово име. Така световноизвестните велоболиди носят името, както на родния му град, така и на най-верния му четирикрак приятел. Подобно на повечето хора, които разполагат с уникална дарба, Георги сякаш не може да я
openom.eu
оцени: „Какво толкова съм направил? Навремето създавах сложни бронзови бюстове в наймалък детайл. В сравнение с това, велосипедите ми са нищо”. НИЩО ЛИ?! Георги, какво говориш? От години целия свят е по петите ти. Всички искат короната ти, но нито могъщите компютърни програми, нито милиони долари са в състояние да дешифрират и победят въображението и интуицията на един скромен българин и неговите виртуозни ръце. Спомнете си Микеланджело. Когато го попитали как е успял да извае прелестната фигура на Давид от един груб, мраморен блок, той погледнал с недоумение и казал: „Ами че той си беше вътре в камъка – аз само махнах излишния мрамор около него”. Университетът на Бритиш Колумбия реши да анализира Варна Диaбло II в тунел за аеродинамично изследване и след 6 месечни тестове учените заявиха, клатейки невярващи глави, че не са виждали по-идеална аеродинамична форма в природата. Моделът бе наречен „най-ефикасното превозно средство, създадено от човечеството”. С други думи Варна е способна да генерира огромен двигателен момент, използвайки помалко от една конска сила, като при това успява да се скрие почти магически от самия въздух, чийто вездесъщ коефициент на триене е найголемият враг на търсачите на скорост. Когато питам Георги как създава шедьоврите си, той вдига рамене: „Нямам представа. Нещо отвъд мен. Някакъв необясним, вътрешен усет дърпа конците. Може да е късмет, а може би просто съм бил предназначен за това. Нека ти кажа нещо: Ако всеки на тази планета реши един ден да върши това, в което най-много го бива, целия свят ще се промени към по-добро. Много е важно човек да не пропилява таланта
Източник: http://usrehoncyclo.wifeo.com
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 5
и живота си напразно.” Преди 300 години в градчето Кремона в северна Италия един гениален лютиер на име Антонио Страдивари е създавал шедьовър след шедьовър в малката си, прашна работилница. Работил е с примитивни длета, оскъдна светлина и груби инструменти. Днес, три века по-късно, цигулките му продължават да бъдат най-съвършените музикални инструменти в историята на човечеството. Гласът им е неподражаем – с вълшебен тон, кристална акустика и перфектен резонанс. И дори днес, в циничния и самонадеян 21 век, никой не знае точно каква е тяхната тайна. Нито спектрални, нито химически, нито математически анализи са успели да декодират магията на тези инструменти. Къде точно се крие тайната? Дали в плътността на дървесината, в изящната геометрия на формите, в мистериозния коктейл от минерали на заставката, или евентуално в рецептата на лака? А може би истината е, че един шедьовър дължи себе си на цял комплекс от неизчислими фактори, движени от необяснимата и могъща вътрешна необходимост на един благословен с изключителна дарба човек. Искрено вярвам, че варненецът, живеещ и творящ на малкия остров до Ванкувър е точно
такъв човек. Но време е да свършваме – всяка хубава приказка заслужава своя хубав край: Миналата седмица в Бетъл Маунтайн се състоя дългоочакваното „Предизвикателство 2008”. Георги и Сам бяха отново там с пикапа си и новия „Варна Диабло III” в каросерията. Двама пича срещу целия свят. Но защо ли ми се струва, че финалът няма да ви изненада и едва ли е необходимо да ви казвам това, което вече сигурно усещате: Че в една топла, септемврийска вечер, вятърът внезапно утихна, условията станаха идеални, Сам Уитингъм развъртя яростно педалите и болидът на Георги разряза със свистене въздуха над шосе номер 305. И ето, че в този момент, в горещата пустиня на Невада, Варна полетя, свободна като птица и отново стана такава, каквато моето детство я е запазило в сърцето ми – просто перфектна! (От мен, вестник „Телеграф” и цяла България: Честит нов световен рекорд на Георги Георгиев – един голям българин и пръв носител на наградата „Децимах” с невероятните 132.5 км/h!)
Леля Ани и книжките за деца, които пише
Дънов. Представи се като „леля Ани от Каварна” и ни разказа как получила силен вътрешен подтик и започнала да пише стихчета за деца, красиви приказки с поуки, да свири на пиано и да пише нотите на песничките, а накрая и да… рисува. Има издадени две тънки книжки, в първата й е помогнало с картинките талантливо дете, но за втората лично тя съвсем сама е сътворила цялата книжка – от идеята до изпълнението! Разказа ми, че като млада е искала да става детска учителка, но всъщност цял живот е работила като… лаборант. Ето, че мисията й да се отдаде на децата я е намерила, без значение от възрастта. А тя казва, че го приема тъкмо като мисия! В началото се притеснявала, поначало била притеснителен, тих човек. Но вече приела ролята си, била готова да идва сред децата и да представя книжката, също и да подпише с истинските си имена следващата си творба, вече готова за издаване… Случи се така, че по обратния път до Варна има-
Авторът на тази книжка е възрастна, крехка и тиха жена. Говори благо, мъдро, сякаш озарена от вътрешна светлина. Включи се в групата за семинара за новите деца, който се проведе през октомври в с.Николаевка – родното село на Петър
Написано от Иво Иванов, Канзас
Страница 6
Авторски творби
хме късмета да пътува в нашата кола. Сподели, че при написването на първата книжка изпитала силна радост, каквато не била изпитвала досега. Сподели също и че като ученичка веднъж видяла Дора Габе на посещение в нейното училище. Това толкова я поразило, почувствала се сякаш е „видяла Богинята-майка“ и въобще оставило спомен за цял живот в душата й. „Може дори и само за това да е трябвало да дойде в моето училище… Ако моите книжки успеят да запалят искрицата на доброто и светлината дори и в едно дете, аз ще съм щастлива и благодарна!” Да, не без моето съдействие, но Леля Ани бе поканена да представи книжките си във Варна, в любимата детска книжарница „Жар-птица“. Това бе истински празник! Децата се трупаха около нея, тя четеше с треперещ от вълнение глас, родителите слушахме прехласнати…
Сър Ед
Сигурно знаете, че Едмънт Хилари е първият човек, заедно със шерпа Тенцинг, изкачил Еверест. Това се случва през 1953 година. Но може би не знаете, че е новозеландец и че в родината му го наричат само Сър Ед. Обръщението на малко име и с уважителното „Сър“ не е случайно. Сър Ед е изключително скромен, земен, добродушен, положителен и отворен човек, който по никакъв начин не се гордее с успехите си. И приема всеки, който пожелае да го види, преди смъртта си през 2008. (Мир на праха му!) По този начин е дал възможност на хиляди хора да се докоснат непосредствено до него и да се поучат от великия му пример за това как човек може да преследва и да постига мечтите си. Затова сънародниците му много го обичат и го имат за един от най-големите новозеландци. Но те далеч не са единствените, които го обичат. Непалците също са му дълбоко благодарни за дългогодишната му работа в Непал и многото построени болници и училища в най-бедните части на страната. Скромността му си личи особено силно от факта, че на връх Еверест не снима себе си, а шерпа си Тенцинг. Но изкачването на най-високия връх на
openom.eu
„Рождество С Витлеемската звездичка, във Витлеемската пещера – роди се малкият Исус в бедност, но със Светлина…“ Леля Ани… Още един човек, за когото съм благодарна, че съм срещнала по пътя си. Щастлива съм, че тепърва ни предстои среща с поредната й светла творба! Пубикацията написа Милена (Меми) Пехливанова Земята далеч не е единствената мечта, която той е осъществил. През 1958г. достига заедно с експедиция южния полюс по суша. Това е едва третата експедиция след тези на Амундсен през 1911г. и Скот през 1912г., която достига до южния полюс. Да не говорим, че е първият и последен човек, който е изкачил някои от най-високите върхове на Антарктида при изключително тежки условия. Стъпвайки на Еверест Сър Ед казва: „Ние не надвихме планината, а себе си“. Това е и най-големият завет, който ни оставя. Постигането на мечтите е възможно единствено и само, когато човек надвие себе и се пребори с отрицателните си страни и собствения си егоизъм. Целият житейски път на Сър Ед показва точно това. И колкото е важно да надвием себе си, за да осъществим мечтите си, толкова е по-важно да го направим, за да можем да помогнем и на други да го постигнат. Сър Ед значително повече се радва, че е успял да помогне на много бедни в Непал, отколкото на това, че е изкачил най-високия планински връх. Сбъдването на мечтата му му е дало силите да изкачи други, по-високи върхове – тези на човещината. Написа Крум Сяров
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 7
За чиста Добруджа Родена съм и съм израснала в Шумен. За мен Добруджа винаги е била една безкрайна равнина, променяща се през сезоните, сливаща се с хоризонта. Напролет, докато планинските върхове са още покрити с искрящ сняг, покълват първите стръкчета жито и полето се ширва пред теб в зелено. През лятото нивите заблестяват в чисто злато с шевици от червени макове, като народна носия. На есен разораните ниви си почиват в очакване на нови семена, на които да дадат живот. Имам и един много ярък спомен от малка как тичам по една поляна, докато остана без дъх и никога не съм се чувствала по-свободна, сякаш мога да полетя. Макар днес да се връщам рядко в тази златна Добруджа, ми се иска всеки път, когато се прибирам у дома, тя да е същата, като от спомените ми. Иска ми се и един ден децата ми да могат да я видят същата и да се докоснат до нея. И вярвам, че това е възможно!
Решение има и то се състои в грижа за земята, а не в пробиване на недрата й със сонди. Защо търсим съкровище под земята, което дори и да го има рано или късно ще свърши, а не се огледаме около нас и не използваме съкровищата на земята, вятърната енергия и слънцето, които са неизчерпаеми? Освен от работни места, хората се нуждаят и от чиста храна и вода, чист въздух. Това са все неща, които можем да получим от природата, а не от големите международни компании, които често й вредят. Вместо да се интересуваме от бързата и лесна печалба, нека потърсим устойчиви решения, полезни, както за нас, така и за околната среда. Ще завърша с една индианска поговорка: „Ние не сме наследили земята от нашите предци, а сме я взели назаем от нашите потомци.“ Повече можете да научите на интернет страницата на Чиста България или Зона.БГ. http://shalegas-bg.eu/home/ - Чиста България http://www.zonabg.com/ - Зона.БГ
Статията написа Рослава Стоянова •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
Солидарно земеделие
Солидарното земеделие (от англ. Community supported agriculture) възниква преди повече от 50 години, свързвайки земеделските производители с хората от градовете. Чрез него фермери осигуряват чисти и екологично произведени плодове и зеленчуци за група от домакинства, като в замяна на това получават предварително заплащане и сигурен пазар. От скоро солидарното земеделие навлиза и в България. Повече за това за ОМ ще разкаже Мария от фондация „Заедно”. От къде разбрахте за Солидарното земеделие и как дойде решението да осъществите тази прекрасна идея в България? Идеята дойде от наши приятели, които живеят във Франция и вече от 10 години са абонати на местна ферма, която ежеседмично ги зарежда с чиста и разнообразна органично чиста храна. В България явно беше назрял момента, защото през 2010 година синхронно се появиха няколко активни групи от хора, с които заедно започнахме да търсим био-ферми и да се опитваме да се организираме. Фондация ЗАЕДНО реализира и един малък проект с подкрепата на Визион Дьо Монд (френска асоциация за
солидарен туризъм). Те ни подкрепиха в първите стъпки по намиране на био-фермите, превод и популяризация на идеята, за създаването на сайта на Солидарното земеделие. Защо точно Солидарно земеделие? Какви ползи носи то на членовете на солидарната група и на производителите? Преди повече от 50 години в Азия, Америка и Западна Европа е развит моделът за земеделието, подкрепено от общността. На английски го наричат Community Supported Agriculture, а ние го превеждаме на български като „Солидарно земеделие“, като поставяме акцента върху взаимоотношенията на солидарност, доверие, взаимна подкрепа и позитивен диалог, върху които единствено може да се изградят трайни партньорски взаимоотношения. Солидарното земеделие възстановява връзката на хората от големия град с храната и земята, където тя е родена и също така с хората, които по един осъзнат и биологично чист начин обработват земята и отглеждат храната – фермерите. Ние получаваме екологично чиста храна, а фермерите – сигурен пазар за произведеното от тях. Разкажете ни за началото – как намерихте съмишленици? Срещнахте ли отзивчивост от страна на земеделските производители? В началото беше много лесно да намерим хора от големия град, които искаха да се хранят с органично чиста храна, и също така ни беше много, ама много трудно да намерим био-фермите… или поне хора, които отглеждат храната по осъзнат и органично чист начин.
Страница 8
Преводни творби
openom.eu
Постепенно се намерихме и с едните, и с други. Кои бяха най-големите ви трудности при осъществяването на идеята за Солидарно земеделие и как се справихте с тях?
Био-фермите все още не могат да произведат достатъчно богат асортимент, за да задоволят седмичните нужди на 30-50 домакинства. Разкажете ни как протича целият процес – как зеленчуците или плодовете, например, стигат от био-производителите, с които работите, до членовете на солидарната група? След като вече сме се намерили с фермерите, ние – потребителите – предварително се абонираме за участие в групата, като заплащаме сезонен аванс или месечна такса и така помагаме да се платят разходите на фермата за отглеждане на реколтата. Био-фермата всяка седмица снабдява членовете на солидарната група с предварително договорена част от сезонната продукция – обикновено това е една кошница от около 10-15 кг., която съдържа равномерно разпределен дял от целия асортимент. Продукцията се доставя на определено място и хората получават информация кога и от къде да си я вземат. Може би един от най-важните моменти при Солидарното земеделие е тази връзка, която се осъществява между членовете на солидарната група и производителите и доверието между тях. Затова вие организирате и Солидарни акции. Разкажете ни повече за тях? Какви акции сте организирали до момента и какво ви носят те?
Организирахме серия от солидарни (доброволчески) акции, по време на които хем посетихме фермите, хем им помогнахме с полската работа точно преди зимния сезон. Опознахме се, станахме приятели, така се създаде Солидарната общност на солидарното земеделие. Организирали сме най-различни акции, като приготвяне на зимнина, сенокос, мулчиране. Освен работата, която вършим, ние опознаваме растенията и животните, обменяме идеи, рецепти, знания. Така се изгради едно доверие между нас. В тези солидарни акции са добре дошли да участват и деца. Важен ли е за тях този контакт със земята и природата и как откликват те на инициативите? Изключително важен – вдъхновени от начина, по който Природата и работата във фермите повлия на децата, ние реализирахме следващия проект – този за вкусната био-градинка в детската градина.
Смятате ли, че идеята за Солидарно земеделие има бъдеще и е алтернатива на изкуствените плодове и зеленчуци, които се продават по магазините? Всичко зависи и от нас, и от фермерите, рано е да се каже какво бъдеще имаме – все пак е минал само един сезон – има още много неща да се променят и подредят… а също и от запазването на екологично чистата ни природа – водата, почвата, въздуха. Колко привърженици участват днес във вашата група за солидарно земеделие? Ами до този момент в мейлинг листите ни има около 300 човека, обикновено една четвърт от тях идват да помагат на солидарните акции, и също да си взимат храна от био-фермите. Какви съвети бихте дали на хора, които биха искали да направят Солидарна група в своя град? Най-важното е да се намерят хора, на които може да се разчита, че ще отглеждат храната по осъзнат и органично чист начин. Другото най-важно е групата да е сплотена, много да си помагат, всеки да участва с нещо, да има равнопоставеност и диалог… да има приятелски дух… останалото се решава лесно… пък и вкусно Повече за солидарното земеделие можете да научите на Сайт за хората, земята и храната… с любов и доверие - http://www.solidarno.com/
Интверюто взе Рослава Стоянова
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 9 и достатъчно въпроси, за да си прокара път на развитие? Относно това Хумболдт казва: „Освен свободата, развитието на човешките сили изисква още нещо друго, въпреки че то също е свързано тясно със свободата: разнообразие на ситуации. Дори и най-свободният и независим човек, поставен в еднообразни положения, се развива слабо.” Свобода и многообразие на ситуациите, две ключови понятия, които могат да се преоткрият в безброй много примери. Кога аз самата съм научавала нещо ново? Кога съм имала чувството, че съм направила крачка напред? Всъщност винаги, когато интересът ми към нещото е бил по-голям от страха да не го разбера. Винаги, когато общуването с „парчето свят”, за да искам да науча, открия и разбера, е бил изцяло непосредствен и свободно възможен, без нещо нарушаващо помежду или осакатяващ натиск отгоре. И винаги опитът на непознати хора и сблъсъкът с нови ситуации са били тези, които са ме карали да поспра и да си поставя нови въпроси: по време на пътувания или разходки, или при разговори. Много неща не бих преживяла, не бих помислила, не бих разбрала без срещата с природата, с изкуството, с различни личности. Всеки образователен процес има също едно измерение на собствено свързване със света. Чрез разнообразието от ситуации навсякъде около мен, чрез красивото и плашещото, чрез тишина и шум, чрез лято и зима, чрез непосредствени работни процеси и абстрактни мисли аз мога да опозная и преодолея собствената си едностранчивост. Често ме обземат нови възприятия, които искат да бъдат изразени чрез понятия. Тогава се запознавам с тези нови понятия, към които събирам постепенно все повече собствени възприятия. Ако това е успешно – тук е нужна отново свобода – моят мироглед става с една частица по-широк, а разбирането ми за себе си – с една частица по-богато. В детските градини и училищата се намират клиентите на утрешния ден Разминаването между така развитото понятие за образование и това, което сме преживели всички в различните образователни институции, не може да бъде пренебрегнато. През 1991г. Йоханес Хаймрат описва в „Петиция за свобода и самоопределение в образователната система” двойния морал в училищата ни така: “Противно изискванията на хартия се обръща малко внимание на самоопределеността на децата и свободата на родителите, така че разгръщането на основни нужди
Как трябва да се образова човек? Образованието служи все повече за целите на икономиката – искаме ли това? Един призив за завладяване на учебни пространства Автор: Клара Щайнкелнер за “Oya – мисли различно, живей различно” Превод от немски: Александрина Цонева Опасността от превземането на житейския ни свят от печалбарски интереси е повсеместна. Кой не ги знае онези моменти, в които тихо се прокрадва съмнение: заради икономиката ли сме тук? Не трябва ли да е обратното? Този въпрос е опасен и по отношение на учебните ни заведения. През последните години политиците от най-високите етажи на властта разбраха, че творческият учебен процес прави обществото по-гъвкаво и икономически по-способно, че самоинициативните и самостоятелни хора са най-важните сили за развитие на неговото развитие. Стана ясно – образованието не започва с постъпването във висше училище, а от ранна детска възраст. Така се изграждат „ключови компетенции”, които държат точно толкова на самоинициатива, способност да се изразяваш чрез изкуство и „да се научиш да учиш”, колкото и на познания по чужди езици и компютър. Дотук добре. Но остава едно чувство на безпокойство, защото това цялото изграждане на личността някак си не е точно изграждане на личността, ако е средство на икономически интереси. Образование като средство към целта или „безцелно” образование, което носи своята стойност и цел в себе си, в собственото развитие на способностите? Вилхелм фон Хумболдт, чието име често се споменава във връзка с един всеобхватен образователен идеал, казва сам по темата „цел” следното: „Истинската цел на човека – не тази, която му предписва променливата слабост към разни неща, а тази, която му посочва вечно неизменният разум – е най-крайно и най-премерено изграждане на силите му в едно цяло.” И как трябва човек да се образова? Хумболдт твърди: „За това изграждане свободата е първото и задължително условие.” Свобода, а не изпълнение на някаква програма с предопределена цел, е предпоставката за един образователен процес. Накъде ще води пътят, трябва самата ситуация да покаже. Предопределените резултати спират изследователския дух и творчество. Но всеки човек ли има достатъчно желание
Страница 10
Преводни творби
и способности закърнява. Действителността на училището обикновено не е хуманизмът, на който тя все пак иска да е задължена, а практикуването на онези нечовешки качества, които отличават нашето общество на „борбата с лакти”. Повече не може да търпим образованието на младите хора в отговорни и социално ангажирани граждани да се случва най-вече по един централизиран и принудителен начин.” Към монопола и централизацията в изграждането на образователните институции в последните години се прибавя и един допълнителен „елемент на принуда”: икономическата цел. Откакто през 2000г. Европейският съвет зададе целта, Европа да се превърне в най-конкурентно способната и основана на науката икономическа система в света, коварно се промъква един начин на мислене. Той принуждава не само университетите да си правят сметката „разходи-полза”, но кара и ранната детска педагогика да се изгради според критериите за икономическа полза. Студентите се превръщат в „клиенти”, а деца и родители в получатели на „услуги”. Образованието се мери и тегли и с това се превръща в стока. В същото време интересът на големите компании към образованието се пробужда. Немската телевизия ARD излъчи наскоро критичен репортаж по темата „Спонсориране на образование”. През задната врата на предоставянето на „педагогочески високо-стойностни” учебни материали в клас достигат и рекламни послания. Големите компании съзнават много добре уникалното социално положение в училища и детски градини – тук са събрани потребителите на бъдещето. Как децата могат да бъдат спечелени най-лесно чрез различни културни техники, кои обществени въпроси трябва да се обсъждат с младежите и т.н. – върху това днес мислят в маркетинг-отделите на големите фирми. Например, световно известен производител на детски играчки доставя на детски ясли и градини в Германия не само играчки, но и собствено разработени книжки с картинки за насърчаване на четенето като страничките са запълнени със шарени изображения на играчки от последната колекция. Местна банка създава учебни материали по темата „пари” и иска при пояснителните въпроси на края да се знае името на детското списание, издавано от самата нея. „Това няма нищо общо с обществено полезната подкрепа на образованието!”, обобщава ARD. Репортажът на немски език може да видите ето тук.
openom.eu
Как възниква една жива образователна среда? За Иван Илич примерно, цялостно образование е мислимо само извън държавното задължително училище. Когато през 1971г. излиза превърналата се вече в класика негова книга „Извинение на обществото”, тогава още никоя фирма не се е била сетила да залива училищата със съмнителни учебни материали. Въпреки това Илич вижда в предписаните уроци с тяхната специфична социална структура възпитание към пасивни потребители. Той смята преподаването на знания, „готово опаковани” и извадени от зависимостта, за основна опора на лошия ни икономически ред. Затова Илич иска да извади образованието от институциите и както той казва, от неговия „таен учебен план”. При това той говори за свободно организирани образователни мрежи, в които определящи не са дипломи, а изпитани в живота способности и за провеждането на срещите между учащите са отговорни самите те. За Илич е важно освобождаването на индивидуалността, тоест творческо участие в училище и в обществото, вместо проста консумация. Той отрича консервативното образование за определени обществени длъжности. Началото на „глобалното гражданско общество”, за което с поглед към многото независими протестни движения днес става дума, е свързано с преодоляването именно на тези установени роли. Този, който се присъединява към многобройните граждански мрежи, работи в тази или онази професионална област, има това или онова гражданство, а заедно с това и определени права и задължения. Но той или тя не се разгръща само чрез тези идентичности, а търси един стоящ над тях светоглед, който при това често се възприема като истинско ядро на личността. Образование според принципа на отвореното пространство (Open Space) Нека се осмелим веднъж да помечтаем, че всички наши образователни процеси като ранна грижа за децата, училищно образование, образование за възрастни, университетско образование и т.н. са организирани непринудено и „отдолу”, в едно самоопределено единство! Това е образование според идеята на отвореното пространство – нищо не се прави, защото е зададено така, а защото е искано и съгласувано. А децата трябва да учат, така е записал още Новалис в своята сбирка от афоризми, не чрез „директно възпитание”, а чрез „постепенно оставяне да участват в заниманията на възрастните”. При това има много неизползвани
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 11 образователни възможности. Срещи, излети и стажове не се поставят веднага от само себе си наравно с превръщането на образованието в търговия, а са неизменна част от цялостното формиране на човека. След като аз самата всяка сутрин в продължение на три седмици трябваше да ходя в един голям кокошарник (за мое щастие имаше свободен достъп до още по-голяма градина), да вземам по 100 яйца, да ги претеглям, да ги подреждам по големина и да ги опаковам, с друго чувство вземам картонената кутия с яйца от щанда в магазина. Откакто чух и видях при какъв оглушителен шум ден и нощ работят плетачните машини в Букурещ и как работничките изпробват здравината на всеки един чорап на пластмасов крак, преди той да бъде опакован, зная на кого трябва да благодаря, когато отварям опаковката на нов чифт чорапи. Тоест педагогиката не може да се оттегли напълно от икономическия живот, тя трябва да влезе във връзка с природата, с изкуството, със социалната среда, а също и с определени икономически процеси. Поставим ли педагогиката на основата на гражданското общество, тя може в такава степен, в каквато ние всички сме част от това движение, да си извоюва самостоятелна позиция да преговаря да не получава повече заповеди за изпълнение на държавни задания или да не служи като средство за постигане на стопански цели. Тогава може да се родят нови възгледи: вместо да се оставяме да бъдем заляти от рекламни предмети, защо да не пренесем художествените и образователни процеси в компаниите? Срещането с други и разбирането на други се живее и упражнява в социални пространства. Защо фирмите да не отворят вратите си и за такива процеси, да оставят от време на време своя вътрешен свят да стане „свят на опита” и сами да спечелят от това? И защо предприяти-
ята, които се престрашават да се се противопоставят на жестоката пазарна логика, да не намерят своите клиенти? Ковачниците на човешки капитал в Европа губят глобалната солидарност с изграждането на хората. Като световна икономическа общност, ние отдавна сме свързани всички заради работата, но все още се мисли в категории на национални местни предимства. Да придобием ли качества, с които да премахнем националните предимства или да се образоваме като граждани на света, които заедно със съюзници на север и на юг градят социално справедливо и екологично устойчиво световно общество? Отговор на днешните икономически развития може да бъде изграждането на международни мрежи на гражданското общество, които чрез освобождаване и „деинституционализиране” на образованието работят непосредствено на място. Работят и за едно демократично законодателство и устойчиви икономически връзки, които правят независимото образование законно и финансово достъпно. Авторката на статията Клара Щайнкелнер е на 26 години и е завършила „Международно развитие”, немска филология и румънски език в Берлин и Виена. Съосновател е на Фондацията за свободно образование (http://www.freiebildungsstiftung. de/) и в момента е стажант към Европейския форум за свобода в образованието в Брюксел. Свободни мисли за свободно образование: * Вилхелм фон Хумболт: Идеи за опит да се определят границите на ефективността на държавата, издателство Реклам, 2002 г. * Иван Илич: Премахване на училищността на общество. Памфлет, издателство Ц.Х. Бек, 2003 г. * Мартин Ц. Шрьодер: Детство – едно понятие се развива, издателство Драхен, 1991 г.
Дейвид Сузуки за връзката между науката и обществото Статия: Дейвид Сузуки (Канада) (http://www. rightlivelihood.org/suzuki.html) на Награда за цялостен житейски принос (http://www. rightlivelihood.org/) Превод от английски език: Рослава Стоянова „За целия му живот, посветен на защитата на социално-отговорното използване на науката, за огромния му принос за повишаване общест-
вената информираност относно опасностите, предизвикани от климатичните промени и за изграждане на обществена подкрепа към политиките за справяне с тези промени“ Дейвид Сузуки е един от най-значимите учени и общественици, говорещи за наука в наше време. Чрез своите книги и видео-материали, достигнали до милиони хора по света, той акцентира както върху опасностите, така и върху ползите от научни изследвания и технологично
Страница 12
Преводни творби
развитие. Сузуки неуморно води кампании за социална отговорност в сферата на науката. През последните 20 години той информира света за огромната заплаха, която климатичните промени представляват за човечеството и как тази заплаха може да бъде преодоляна. Живот и кариера Дейвид Сузуки е роден в Канада през март 1936г. в семейство на имигранти от Япония. След бомбардирането на Пърл Харбър семейството е интернирано и по-късно след края на войната се установява в Онтарио. След като получава докторска степен по зоология от университета в Чикаго, през 1963г. Сузуки продължава образованието си в университета в Британска Колумбия и шест години по-късно става професор по зоология, специализирайки в областта на генетиката. В хода на своята научна работа, Сузуки започва да изпитва все по-големи притеснения относно връзката между науката и обществото, както и относно влиянието, което човешките дейности оказват върху природата. „След усилени душевни търсения стигнах до извода, че всички научни постижения могат да бъдат използвани както за добро, така и за зло и единственият начин да предотвратим злоупотребата с тях е чрез изграждане на едно информирано общество“, казва Сузуки. Макар да продължава преподавателската си дейност до 2001г. той се отказва от лабораторните изследвания в края на 70-те години, за да стане един от най-значимите обществени дейци в сферата на естествените науки, както и „истински символ в областта на екологията“ според Тони Кларк, носител на наградата за цялостен житейски принос през 2005г. От 1979г. до днес Сузуки е водещ на „Природата на нещата с Дейвид Сузуки“ („The Nature of Things with David Suzuki“) – научно-популярно предаване в най-гледаното време по канадската телевизия, чиито права за разпространение са продадени в над 80 държави. Той е продуцент и на много други телевизионни предавания, както и автор на 43 книги, 17 от които предназначени за деца.
openom.eu
Фондацията „Дейвид Сузуки“ През 1988г. водената от Сузуки пет серийна поредица от радио-предавания за кризата в екосистемите по света, „Въпрос на оцеляване“, получава 16 000 писма от слушатели, питащи какво може да бъде направено. В отговор на това през 1990г. Сузуки основава заедно със съпругата си Д-р Тара Кулис фондацията „Дейвид Сузуки“ (DSF). Още от основаването си DSF се превръща в национално признат и достоверен източник на информация по теми, свързани с околната среда и все по-често получава молби да изрази становище по критични въпроси. През 2008г. DSF анализира постигнатото през изминалите две десетилетия от съществуването си и решава да насочи бъдещите си усилия към пет ключови сфери: 1. Възстановяване на връзката с околната среда – да помогне на жителите на Канада да осъзнаят силната взаимозависимост между човек и природа. 2. Защита на естествените системи – дейност, насочена към гарантиране на съществуването на системи за защита на разнообразието и устойчивостта на морските, сладководните, сухоземните и атмосферните еко-системи в Канада. 3. Трансформиране на икономиката – окуражаване на прехода на икономиката в страната към по-високо благосъстояние, качество на живот и справедливост, съобразявайки се с ограничените природни ресурси. 4. Живите квартали – окуражаване на гражданите да живеят по-здравословно и по-пълноценно. 5. Защита на климата – да следи Канада да изпълнява своя дял от световните мерки за предотвратяване на опасните климатични промени. През 2009г. Фондацията „Дейвид Сузуки“ има 58 служители и годишен бюджет от близо 7 млн. канадски долара, който се набира благодарение на голям брой фондации и десетки хиляди поддръжници. Климатични промени В продължение на много години Сузуки е един от водещите участници в обществения дебат за промените в климата. Той информира хората за необходимостта от спешни действия, която произтича от огромния брой научни доказателства по темата, и призовава канадското правителство да предприеме незабавно мерки. По време на реч, изнесена през 2009г. в университета МакГил (McGill University), той казва „Когато политиците получа-
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 13 ват информация от учени, които им казват колко лошо е влиянието на климатичните промени, и от икономисти, които им казват колко вредно е това за икономиката и въпреки това тези политици не предприемат нищо, това е престъпление срещу бъдещите поколения.“ В момента Сузуки работи заедно с група инженери върху проучване, което цели да определи дали Канада би могла да получава цялата си енергия от възобновими източници. Сузуки за биотехнологиите В своята основна дисциплина – генетиката – Сузуки е изиграл важна роля за информиране и предупреждаване на обществото относно слабата и рискована научна основа на много от днешните приложения на генното инженерство. Заедно с учения Питър Кнутсон, той пише за своите опасения в „Генетика: Етиката в сътворяването на живот“. В статията си „Биотехнологиите: панацея или свръхочаквания?“ Сузуки казва: „Всеки учен трябва да разбере, че във всяка млада и революционна дисциплина повечето от идеите са примамливи, но ще се провалят при бъдещи изследвания. С други думи, по-голяма част от настоящите предположения са погрешни. Стремежът към разработване на нови продукти ще се основава на неверни хипотези и съмнителни ползи, а това си е направо опасно. Тази област е твърде млада, за да напусне лабораториите и да намери място на пазара. Проблемът е, че тези, които говорят толкова много за ползите от нея, са същите, които ще спечелят най-много.“ Ролята на Сузуки в обществото в Канада Важна част от работата на Сузуки и DSF е връзката им с канадската организация „First Nations“. Сузуки използва много от предаванията си, за да защити правото на коренното население само да
Топли дрешки за децата На 19.-20.11. в Плевен се проведе благотворителна акция по събиране на дрешки за децата от домовете в града. Акцията беше организирана като събитие, чрез Фейсбук, показвайки, че при наличие на желание социалните медии могат да се използват и за нещо добро. От фирмата, в която работя, също решихме да се включим в тази акция и да съберем дрешки и средства за децата. Тъй като сме доста хора, събрахме толкова много дрехи, че не успяха да се поберат в един автомобил и се наложи с помощта на услужлив колега да ги пренесем на части до Плевен. След като доставихме дрешките за бебета от 0 до 3г. в дом „Майка и дете“ в кв. Дружба, успяхме да
решава каква ще е съдбата на завещаното от техните предци. Той е формално „осиновен“ от три местни племена и избран за почетен вожд на друго. Сузуки се класира на първо място в проведеното през 2009г. от канадския Рийдърс Дайджест проучване на тема „На кого се доверява Канада най-много?“ Той носи титлата „Доктор Хонорис Кауза“ на много университети и е носител на найвисокия орден за заслуги в Канада „Companion to the Order of Canada“. Цитат „Конвенционалната икономика е неизбежно разрушителна и неустойчива, защото не взема предвид природните ресурси, като външен фактор. Но природата поддържа биосферата като здравословна среда за живот за животните, каквито сме и ние. „Растеж“ е само описание на състоянието на дадена система, а икономистите поставят знак на равенство между „растеж“ и „прогрес“, сякаш растежът е единствената цел на икономиката. И така, ние не си задаваме въпросите „Колко ни е достатъчно?“, „За какво ни служи икономиката?“, „Щастлив ли съм с всички тези вещи, които имам?“ Непрекъснатият растеж завинаги е невъзможен в един ограничен свят, а нашият свят е ограничен от биосферата, от слоя въздух, от водата и земята, където съществува живот. Безкраен растеж в рамките на биосферата много прилича на целта на раковите клетки в едно човешко тяло. Необходимо е да оползотворяваме това, което природата ни дава в система на екологична икономика и да работим в посока на постигане на стабилност“ Дейвид Сузуки освободим малко място в багажника, за да го напълним с памперси и детски пюрета, закупени с
Страница 14
Събития
openom.eu
част от събраните средства. Създадохме доста работа на продавачката да маркира едно по едно над 100 бурканчета, но като разбра за какво са, много ни се зарадва и със сигурност сме направили и нейния ден малко по-усмихнат Дрешките за по-големи деца оставихме на организаторите на инициативата, като те, заедно с всичко събрано през тези два дена, ще бъдат сортирани и разпределени между домовете. Много приятно впечатление ми направи, че докато разтоварвахме торбите при организаторите, постоянно идваха хора и носеха по нещо, без значение малко или много. След като се справихме и с тази задача, посетихме и дом „Детелина“ в кв. Сторгозия, за да ги питаме от какво се нуждаят най-много и после се отправихме да оползотворим и остатъка от събраните парични средства. Тъй като с колегата установихме, че нито един от двамата не знае какъв размер чорапки носят децата, се наложи да ползваме помощ от приятел, но и с това се справихме. После изненадахме още една продавачка, като й казахме, че търсим дрешки за деца от 3 до 7 години и тя доста се чуди как така не знаем на колко години е детето, но после също много ни се зарадва. След като и това дарение беше доставено успешно до дом „Детелина“, имахме възможност да се срещнем за малко с две от децата. Прибрахме се в София късно и малко уморени, но много доволни от свършеното. Колко малко е нужно на човек, за да направи нещо добро. Представете си примерно във всеки град в България да се проведе подобна инициатива. Нужни са само ентусиазирани организатори и малко отзивчивост сред хората. Събитието описа Рослава Стоянова на проблема с продължителната суша. Гениалното решение, което му хрумнало, било да извлича Международната награда за дизайн „James вода от нещо, за което никой друг не се бил сетил Dyson“ се връчва всяка година на студенти „раз- досега, но което се намира в изобилие навсякъде работили нещо, което решава проблем“. Преди около нас. Въздухът! Вдъхновението дошло от няколко дни австралиецът Едуард Линекър спе- вид бръмбар, живеещ в пустинята Намиб, който чели тазгодишната награда за своето изобретение използва росата, образувала се по гърба му, като източник на вода в сухия климат. „Airdrop“ (въздушна капка). Климатичните промени довели до продължител- При „Airdrop“ въздухът преминава през система на, над 10-годишна, суша в Австралия. Реколтата от тръби, разположени под земята, където се охбила изключително лоша, а често и напълно уни- лажда, докато достигне точка на кондензиране. Същожена, бушували множество пожари, хиляди се- браната вода се съхранява в подземен контейнер, а мейства, прехранващи се със земеделие, били раз- след това по тънки тръбички се изпомпва до кореорени. Това накарало Едуард да потърси решение ните на растенията, което е най-ефективният начин
„Въздушна капка“
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 15 за напояване, защото така няма загуби от изпарението й. Дори и в най-сухите райони от един кубически метър въздух се получават 11 мл. вода, а прототипът, инсталиран в двора на родителите на Едуард, събира по един литър на ден. Уредът не се нуждае от захранване, защото работи на слънчеви батерии и според неговият изобретател, земеделците няма да имат никакви трудности при употребата му. Едуард се надява със средствата от наградата да успее да усъвършенства „Airdrop“, да реши проблеми като замърсяването с въздушни частици и поддържането на батерията и да направи по-добър прототип, които да може да започне да се използва в земеделието.
Опазване на Драгоманското блато
На 12.11 се проведе доброволческа акция по залесяване в подножието на Чепън планина край Драгоманското блато, в която имах щастието да участвам. В миналото, поради източване на водите на Драгоманското блато, то е било почти изцяло пресушено, което довело до изчезване на множество редки животински и растителни видове. Преди малко повече от десет години тези унищожителни дейности са прекратени и започват инициативи за възстановяване на блатото. Днес Драгоманското блато е част от Натура 2000, както и от Рамсарската конвенция за влажните зони от световно значение, за съжаление обаче МОСВ отказва да му даде статут на защитена зона. Възстановена е популацията на бели и сиви чапли, които преди години са били изчезнали от региона, а през миналото лято изненадващо на територията на блатото са били забелязани и три пеликана. Освен животинските е възстановен и рядък растителен вид, като в момента тече възстановяването на още един. Влажните зони са важни не само за природата и биоразнообразието, но и за хората. Те помагат за пречистване на водите и за обогатяване на подпочвените води. Освен това предпазват и от наводнения, предизвикани от топящи се ледове,
поройни дъждове и преливания на речни корита, благодарение на способността си да поемат голямо количество вода. Блатото в Драгоман, обаче, ни дава и още един пример как това, което е полезно за природата, може да е полезно и за хората. През зимата горната част от стъблото на папура и тръстиката се чупи и пада във водата, а през потоплите месеци започва да гние, замърсявайки по този начин блатото. Хората обаче са започнали да събират тези стъбла, след което ги смилат и произвеждат от така получената биомаса пелети, които после се използват за отопление, както от природния център в града, така и от жителите. Това се прави съвсем отскоро, експериментално, но лабораторни изследвания са показали, че пелетите са с много добри показатели, изгарят напълно и оставят много малко количество пепел. Ако тази идея бъде развита, това ще е от полза както за Драгоманското блато, защото ще поддържа водите му чисти, така и за жителите на Драгоман, защото ще им осигури нов начин за препитание и може да помогне за създаване на нови работни места. Възстановяването на блатото също така би могло да привлече повече туристи в района, да се провеждат организирани наблюдения на редки птици, детски лагери и др. Близостта до София също е изключително благоприятна в това отношение. Нека разкажа малко повече и за самата акция по залесяване. След като пристигнахме в Драгоман, в природозащитния център ни разказаха повече за
Страница 16
Действия
openom.eu
блатото и за проектите за опазването му, а после се отправихме към подножието на Чепън планина. Преди две седмици отново доброволци бяха събрали жълъди от района на Белидие хан, където се срещат видове, растящи и в Чепън планина, за да може възстановената гора да е максимално близка до характерните за региона. Миналата седмица други доброволци бяха направили почвоподготовка, при която на разстояние около метър една от друга се разчиства почвата, като се отстраняват тревите. Ние се заехме със засаждането на жълъдите, като издълбавахме малка дупка и пускахме по 3-4, като внимавахме да са от един и същи вид. Тъй като бяхме 30 доброволци, бързо се справихме с вече подготвения терен и продължихме нататък вече сами да си подготвяме почвата за засаждане. Общо този и миналия уикенд бяха засадени около 20кг. жълъди на площ от около 25дка. След като приключихме със засаждането, направихме кратка разходка сред Драгоманското блато по специални дървени мостчета, изградени също от доброволци по време на двуседмичен лагер миналото лято. По околните дървета имаше поставени къщички за прилепи, а на места са изградени издигнати платформи, от които могат да се наблюдават птиците. Разходката сред тръстиката, издигаща се над теб и шумът на вятъра сред стъблата й бяха изключително приятни. Събитието описа Рослава Стоянова Имаше участници и от ОМ, и от Индиго форума, и от планинарите, като някои от нас бяха от всички видове групи Събитието описа Мартин Христов Сутринта с двама от тях отидохме с моята кола първо до разсадник близо до града, където изОт преди 2 седмици с Никола Христов активно брахме нашата брезичка „Инди”. Натоварихме я разменяхме идеи как, къде и с какво да засадим в колата, а Никола се прехвърли в резервната кола брезичка във Варна. Идеята за засаждане на дръв- (благодарим на шофьорката, че предната вечер чето възникна на среща с мои приятели от форум прие да съдейства за тази подготвителна мисия), за Децата индиго. Някой подхвърли, че ще е хуба- която ни ескортираше. Тони грижливо придържаво да реализираме нещо ЗАЕДНО, извършено от ше брезичката, докато пристигнем до мястото на тази групичка, която сега се е събрала покрай този официалната среща. На тази среща в 12:30 дойдофорум. Но – тъй като аз членувам и в много други ха още двама и се отправихме към предварително социални групи – разпространих новината и сред грижливо избрания от нас район на града. Свалихтях. Оказа се, че там също намерих желаещи да ме дървото и инструментите, паркирахме колите и помогнат, което много ме зарадва… И ето какво бяхме готови. се случи След това трима души обикаляхме 15 мин. поСлед известно време на подготовка, съобразяваАко искате да прочетете идеи за Действия не с метеорологични условия и свободно време или искате да се присъедините към екипа на на хората – заветния ден за засаждането на нашата брезичка дойде. Бяхме 7 възрастни и 2 деца в ОМ - моля посетете следната връзка: http://openom.eu/bg/action/ момента, в който извършвахме самото засаждане.
Засаждаме дърво!
Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Страница 17 ляната, докато изберем подходящо място за засаждането и докато всички се съгласим с направения избор, където критериите бяха: да е запазено от вятъра, да не се опира в корони на други дървета, да бъде достатъчно огряно от слънце… Почти всеки си Тук към нас се присъединиха направи снимка как Меми с двете й дъщери. прави първа копка за дълбане на дупката. Аз бях силно впечатлен от ентусиазма на всеки да се включи в дълбането. Всички бяха много старателни и не знам как ме изтърпяха с метъра, с който през 5 минути мерех колко е дълбоко и широко и казвах „Не, трябва още”, докато другите смятаха, че вече няма нужда Разрязахме с ножовка пластмасовата саксия, в която бе дървото, без да нараним корените. Поставихме го в дупката. Закопахме до половината, утъпкахме, поляхме. Пак заровихме, утъпкахме, поляхме. Като същевременно поставихме колче от южната му страна, към което внимателно привързахме дървото, за да издържа на вятъра. Хванахме се за ръце, завъртяхме се около него и генерирахме енергийна защитна обвивка, която да осигури спокойно развитие за неговото бъдеще на тази полянка, в този град, на тази планета Разноските по закупуването на дръвчето бяха покрити с лептата на почти всички участници в събитието. След това останахме пет човека, на които ни
беше нужно да се почерпим за доброто дело, което свършихме. Отидохме да хапнем и да поприказваме сладко за наши си вълнения и планове за бъдещи инициативи. Бяхме 7 души и засадихме едно дърво. Замислих се колко още можеше да засадим без да се изморим. Коментирах с някои от нас. Стигнахме до извода, че за едно дърво са нужни 2,5 души, не знам обаче колко пъти по едно може да засади всяка групичка от 2,5 души Аз приемам, че не е важно, че цели 7 човека са засадили едно дърво. Важното е, че всички те са участвали в засаждането му ЗАЕДНО. Защото това ЗАЕДНО е важно и за други бъдещи съвместни инициативи. Тръгва се от малкото, за да се постигне голямото, когато вече имаме ЕДИН общ обединен Дух!!! Дано активността при следваща подобна акция е по-голяма! Благодаря на всички участвали – без изключение!!
Изработваме си сами коледни подаръци Нека да пропуснем големите навалици около пазаруването за коледни подаръци като сами измайсторим това, което искаме да подарим на близките си хора. Във всеки от нас спи един малък майстор и чака да бъде предизвикан. Саморъчно изплетен шал? Красива рисунка или снимка? Ръчно изработена картичка? Изборът е ваш. И да не забравяме, че най-скъпото, което човек може да подари на друг човек, е времето – времето, прекарано с него или времето, прекарано с мисъл за него. Действието е създадено от Александрина Цонева Ако искате да прочетете идеи за Действия или искате да се присъедините към екипа на ОМ - моля посетете следната връзка: http://openom.eu/bg/action/