Ръководство за LAN кабели Ще обясня някои кабелни стандарти за вътрешни локални мрежи(LAN). <<< НАЗАД Първо, има много начини да се свързват устройства по LAN. Но най-популярните за вътрешно окабеляване е UTP кабел. Както можете да видите на изображението по-долу, този вид кабел носи името си от усуканата двойка вътре. UTP се превежда като (Unshielded Twisted Pairs - или незащитена усукана двойка)
Това са фактите, че трябва да знаете за този широко разпространен тип кабел:
1. Проводник UTP кабела има 8 медни проводника, изолирани с тънък пластмасов капак. Всъщност, не всички от тези проводници се използват за изпращане и получаване на данни. Част от тях (4) се използват за намаляване на ефекта "кръстосания говор"; основно "кръстосания говор" се отнася до шума, генериран от метална проводник, който ще е до него. 4 усукани двойки работят по този начин: 4 проводника носят данни, 4 носят шум далеч от тях.
2. Цветни кодиране Има някои кабелни стандарти, участващи в изпълнението на UTP-базирани мрежи. Всички те са на базата на цветовото кодиране на кабелите вътре. Цветовете са (не е по ред): оранжево, оранжево-бяло, синьо, синьо-бяло, зелено, зелено-бяло, кафяво и кафяво-бяло.
3. Проблеми с UTP UTP кабелите са силно податливи на електромагнитни смущения (EMI). Това означава, че кабели за високо напрежение или електродвигатели може объркат дори блокират предаването. Това означава, че UTP кабелите предават само на разстояние до 100 метра, поради намаляване на сигнала. Ако искате да отидете повече от 100 м, трябва да се усили сигнала с нещо (switch, hub и т.н.). Ето защо UTP е по-добре на закрито. Използвайте UTP кабел открит само в безопасни места (без вятър, силен дъжд или сняг), защото лесно могат да се счупят.
4. Кабелни стандарти Има два основни кабелни стандарти, които трябва да бъдат познати: a) TIA/EIA 568B, използвайки този ред: PIN1: оранжево - бяло PIN2: оранжево PIN3: зелено - бяло PIN4: синьо PIN5: синьо - бяло PIN6: зелено PIN7: кафяво - бяло PIN8: кафяво b) TIA/EIA 568A, използвайки този ред: PIN1: зелено - бяло PIN2: зелено PIN3: оранжево - бяло PIN4: синьо PIN5: синьо - бяло PIN6: оранжево PIN7: кафяво - бяло PIN8: кафяво Можете да видите примера по-долу:
Тези съединители се наричат RJ-45. Те са сходни с RJ-11 (телефонни конектори), но има 8 пина, вместо 4.
5. Видове кабели и тяхното използване Връзките са стандартизирани по този начин: А. Прави-чрез кабел (TIA / ОВОС 568B двата края на кабела) - switch до PC - switch до router - Между различни други устройства
Б. Кръстосан кабел (TIA / ОВОС 568B в единия край, TIA / ОВОС 568A при други) - switch до switch - PC до PC - router до router - Между различни други устройства от един тип
C. преобръщане кабел (TIA / ОВОС 568B в единия край, точно обратното на TIA / ОВОС 568B в другия край) - Използва се за свързване към DB-9 RJ-45 конектори за управление на конзоли.
Как да се ориентираме в интерфейси и кабели За включването на различните периферни устройства към електронното оборудване найчесто се използват кабели. В зависимост от това какво включвате - телевизор към плейъра или монитор към компютъра, важно е да се има предвид типът на кабела. Цифровите технологии започват все повече да преобладават над аналоговите, но във всеки случай трябва да знаем основните формати на използваните кабели. В тази статия ще разгледаме 13 вида различни кабели, които най-често се използват в електроните устройства около нас.
Композитен кабел Ще започнем с видеокабелите. Преди всичко ще разгледаме кабела за композитно видео (Composite Video), който понякога се нарича RCA. Този кабел има конектор със жълт цвят и работи с аналогов композитен видеосигнал. Честно казано, това е най-лошият вариант в тази категория. Всички сигнали с ниска резолюция минават чрез композитния кабел в смесен вид, обединявайки по този начин сигналите за яркост и цветност. По правило, композитният кабел е обединен и с два други конектора - червен и бял. Те се използват за пренасяне на стереозвук. По възможност, вместо композитен кабел използвайте такъв с отделни канали, например S-Video, RGB или даже YUV.
S-Video S-Video кабелът е известен още и с названието Y/C. Тези две букви обозначават, че видеосигналът в този кабел се разделя на два отделни компонента, предавани по свой кабел яркост и цветност. За разлика от композитния видеокабел, S-Video позволява да се получи
доста по-ясно изображение. Освен това, всички елементи на изображението се предават едновременно. S-Video кабелът се използва от видеокарти, видеокамери и даже от видеомагнитофони от стандарта S-VHS. Подобно на композитното видео, S-Video предава само изображението, а за звука е нужен отделен кабел.
Компонентни кабели YUV, YPrPb и YCrCb В случая с форматите YUV, YPrPb и YCrCb, вие получавате изцяло разделени сигнали. Компонентните кабели се състоят от три проводника - единият отговаря за яркостта (Y), а другите два - за цветността. Компонентните кабели до известна степен съответстват на highend версията на S-Video, но тяхното качество се доближава до DVI или HDMI. Цветовете се предават много точно и изображението като цяло в по-голяма степен съответства на това, което би трябвало да видите на екрана на телевизора в сравнение с другите аналогови кабели. Кабелът YUV е способен да предава видео с висока резолюция, макар и в аналогов вид.
VGA Аналоговият интерфейс VGA е създаден в края на 1980-те години и до сега остава стандартен конектор за включване на монитора към компютъра. Днес обаче той започва да се измества от цифровия интерфейс DVI. VGA съдържа 15 контакта, разположени на три реда, всеки от които отговаря за три отделни канала - червен, зелен и син. Съществуват много версии на VGA в зависимост от резолюцията - QVGA съответства на разделителна способност 320 x 240, XGA - на 1024 x 768, а QXGA - на 2048 x 1536. За широките екрани този стандарт се обозначава просто като WVGA ("W" означава "wide"). Mini-VGA се използва за някои лаптопи. Макар почти всички видеокарти на пазара да са снабдени с DVI, ще срещнете много дисплеи, които се включват към VGA чрез преходник VGA/DVI.
DVI-A/D/I Този кабел е наследник на VGA. Той позволява да се предава цифров сигнал между видеокартата и дисплея. Обърнете внимание на тънкостите на този стандарт - всъщност, могат да се определят три типа DVI. DVI-A предава само аналогов сигнал (с цел съвместимост с VGA), а DVI-D може да предава само цифров сигнал. DVI-I може да работи с двата типа сигнали, но не едновременно. Следователно, той не може да се използва за CRT монитори. Но няма нищо страшно - налице е DVI-A/DVI-I. Повечето видеокарти са снабдени с DVI-I изходи, които са подходящи за включване на ЕЛТ монитор към компютъра с помощта на преходник. Що се касае до ноутбуците, постепенно mini-DVI измества mini-VGA. В същото време, ако вашият монитор има собствена резолюция (повече от 3 млн. пиксела), трябва да се използва двуканалният Dual-Link DVI.
HDMI A/B/C През 2002 г. големите производители на битова електрика предложиха нов интерфейс - HighDefinition Multimedia Interface (HDMI). HDMI осигурява предаване на цифровия видеосигнал на DVI връзката, едновременно с аудиосигнала. Това означава, че за предаване на звук и видео ще ви трябва само един кабел, както е при SCART. От появата на HDMI, този интерфейс има три версии - 1.1, 1.2 и 1.3. Стандартът се използва за видео с висока резолюция (High Definition). Версията на конектора Type A е най-популярна - тя поддържа резолюция HDTV 1080p и е съвместима с едноканалния DVI (чрез преходник). HDMI Type B
позволява да се преодолее ограничението в резолюцията - конекторът поддържа много висока разделителна способност и съответства на двуканалния DVI. HDMI C представлява мини-версия на HDMI. Тя се използва за включване на цифрови фотоапарати и видеокамери. Интерфейсът HDMI поддържа технологията за защита срещу копиране HDCP. Поддръжката на последната е задължително изискване на киноиндустрията, за да се защити HD съдържанието срещу пиратите.
DisplayPort DisplayPort е призван да замени интерфейсите DVI и HDMI. HDMI обаче трудно може да бъде смъкнат от сцената - той здраво се е закрепил на пазара. Както HDMI, DisplayPort предава както видеосигнали, така и цифров звук. Впрочем, DisplayPort има и полезни преимущества, например възможност за пряко управление на дисплея. Освен това, за използването на DisplayPort производителите няма нужда да плащат отчисления, което положително се отразява на цената на устройствата. Кабелът DisplayPort е по-тънък от HDMI и DVI, и се изравнява по дебелина с USB. Подобни приятни дреболии улесняват използването на кабелите. Трябва да отбележим, че DisplayPort поддържа много висока резолюция, подобна на тази, с която работи HDMI тип B.
Жак, мини-жак, микро-жак Конекторът "жак" се появи през 19-ти век - той е използван от телефонистите. Тогава той е имал диаметър 6,35 мм. С времето конекторът стана по-тънък и по-малък, и сега се срещат три негови варианта - 6,35 мм жак, 3,5 мм мини-жак и 2,5 мм микро-жак. Мини-жакът се използва в музикалните плейъри, а микро-жакът - в мобилните телефони. Мини-жакът също все по-често се използва в телефоните. Класическият жак днес основно се използва в професионалната техника. За тези кабели съществуват множество конектори. Например, два контакта предават моно, а три контакта - стереозвук. Мини-жакът за камери има четвърти контакт за предаване на видео.
USB 1/2/3, Mini USB и Micro USB Днес този формат е най-популярния в компютрите. Стандартът USB се появи през 1996 г., а в най-скоро време се очаква и версия 3.0, която ще осигурява по-висока скорост на предаване на данни. В същото време, според различни мнения USB 3.0 няма да оправдае възлаганите на него надежди - не е изключено скоростта на обмен на данните да е по-ниска, отколкото беше обявена в началото. От 1,5 МВ/s в първата версия, USB 2.0 увеличи пропускателната способност до 60 МВ/s, а USB 3.0 обещава 625 МВ/s. Интерфейсът USB беше създаден с цел да се обединят форматите за включване на периферни устройства. Днес почти всичко може да се включи чрез USB. Освен стандартен, има и по-малки USB формати, например MiniUSB и Micro-USB, които се използват в мобилните устройства.
eSATA eSATA представлява външен SATA порт, обозначен с червен цвят. Той много прилича на SATA порта вътре в компютъра. На практика, eSATA може да се счита за външен вариант на вътрешния порт, но с по-високо сигнално напрежение. eSATA позволява да се включват външни твърди дискове и оптични устройства. Скоростта на предаване на данни при eSATA е по-висока от тази на USB 2.0. В някои лаптопи се среща и комбиниран порт USB/e-SATA, който всъщност е показан на снимката.
FireWire (IEEE 1394) На пазара могат да се срещнат няколко версии на FireWire. През тази година за основни версии се смятат 800 и 400. FireWire 800 увеличи скоростта на предаване на данни до 800 Mbit/s (100 MB/s), а при FireWire 400 скоростта е 400 Mbit/s (50 MB/s). Следващата еволюционна стъпка на интерфейса ще е теоретична скорост до 400 МВ/s (3,2 Gbit/s при FireWire S3200).
RJ45 В компютърния свят с RJ45 се обозначава мрежовият порт (Ethernet). По него се предава сигнал между два компютъра, съединени с Ethernet кабел или между компютър и хъб, комутатор или модем. Съществуват две схеми на свързване на кабела - право и кръстосано. Кръстосаното свързване се използва за пряка връзка между два компютъра (point-to-point). Правият кабел е предназначен за връзка между компютър и комутатор или хъб. Впрочем, съвременните мрежови карти умеят да работят и с двата вида кабели.
Обяснение на интернет скоростите Назад Обяснение на интернет скоростите Колко от вас в действителност са се чудили какво значи Kbps ? А някога чудили ли сте се колко бързо е 100mbps ? Колко време отнема копирането на файл от вашият компютър до друг през две различни мрежи ? Колко дълго трябва да сваляте даден файл през модем ? В тази статийка ще се опитам да ви обясня скоростите. Обяснения битове - обозначава се с "b"/малко b/, еденица за измерване сътояща се от 0 и 1 байтове - обозначава се с "B"/голямо b/, друга еденица за измерване която е равна на осем бита Kbps - килобита за секунда, или 1000 килобита за една секунда Mbps - мегабита за секунда, или 1,000,000 за една секунда Примери 56Kbps - 56 X 1000 бита за една секунда = 56,000 нули и еденици 128Kbps - 128 X 1000 бита за една секунда = 128,000 нули и еденици 460Kbps - 460 X 1,000 бита за една секунда = 460,000 нули и еденици 1Mbps - 1 X 1,000,000 бита за една секунда = 1 милион нули и еденици 10Mbps - 10 X 1,000,000 бита за една секунда = 10 милиона нули и еденици Използване До тук добре. Това горе-долу ще ви даде представа нещата които следват по-долу. Запомнете: ТЕЗИ СКОРОСТИ СА В БИТОВЕ, НЕ В БАЙТОВЕ. Използвайки тази информация можем
да съставим следните таблици. Максимални теоритични скорости
Приблизителни времена на трансфер при теоритичните скорости
Теоритични и реални времена Зависят от много фактори за това е трудно да определим някакви крайни стойности. Един път когато имате ISDN скорост, тя зависи от натовареността на мрежата, протоколите, ефективността на драйверите и всички други технически неща които се случват. Можем просто да кажем, че очакваната скорост от вас варира между 40% и 80% от вашата максимална. Приблизителни времена на трансфер при реални скорости
Назад VoodooNet.biz
Unix$ Linux$ BSD$ Команди passwd pwd ls ls -la cd cd directory cd .. cd mkdir directory cp file1 file2 mv file1 file2 rm file rm -rf directory ln file1 file2 ln -s file1 file2 pico nano, ee, ed, emacs joe, elvis, mcedit, vi cat file less file head file tail file nl file
променяте паролата си показва в коя директория се намирате в момента показва файловете в директорията ( dir ) показва всички файлове в директорията и с какви позволения за използване са отивате във вашата home директория ( cd ~ ) влизате в директория качва ви една директория нагоре връща ви в предишната работна директория, преди последната cd команда създава директория копира файл - на мястото на file2 може да поставите път до директория, в която да се копира премества или преименува файл изтрива файл изтрива директория и всичко в нея, без да ви пита за потвърждение създава твърда връзка към файл в зададеното място създава символна връзка към файл или директория текстов редактор с който можете да редактирате файлове - pico file още текстови редактори за конзола
показва съдържанието на файла в терминалът показва съдържанието на файла по страници показва първите 5 реда от даден файл показва последните 5 реда от даден файл показва редовете на дадения файл и ги номерира показва броят думи, линии и байтове от даден wc file файл wc -l file показва броят линии в даден файл sort file сортира текстови файлове по редове cmp file1 file2 сравнява два файла байт по байт сравнява два текстови файла по редове и показва diff file1 file2 съдържанието им изчиства файл - ако искате да изтриете echo -n "" > file съдържанието на някой log файл touch file -a -m -c -t MMDDhhmmCCYY променя timestamp на файла locate търсите файл find / -name "file" претърсва цялото дърво за файл
whereis file grep -1 "text" file file file cron history ps ps -ux kill -9 PID kill -9 -1 pine mail quota -v df du du -sm directory free fsck date cal whoami who w id uptime clear chmod chmod +x file chown chgrp sudo file su tar -cfv archive.tar files
търси за път към файл търсите текст в един или много файлове показва формата на файла daemon за изпълнение на команди по списък история на въведените команди в конзолата показва ви списък с процесите, които сте пуснали показва процесите, които сте пуснали и допълнителна информация като PID (Process ID Number) спира процес - заместете PID с номерът на процеса, който искате да спрете спира всички процеси (програми) които сте пуснали малка програма за четене и изпращане на e-mail друга програма за е-mail показва ви колко дисково пространство използвате показва заетото място на диска показва оставащото свободно място на диска показва големината на всички файлове от дадената директория в мегабайти показва използваната памет проверка на файловата система показва датата и часа на сървърът показва календар показва с какъв потребителски псевдоним сте и от какъв хост сте влезли в сървърът показва хората, които са влезли на сървъра в момента показва хората, които са на сървърът, както и времето от което е пуснат и натовареността му показва id на потребителя и групата показва от колко време е пуснат сървърът и колко е натоварен изчиства показваната информация в конзолата променя позволението за използване на файл или директория правите файла изпълним променя собственика и групата на файл/директория променя групата, която е собственик на файл/директория изпълнява файлове изискващи Super-User Rights влизате под друг псевдоним ( root ) създава .tar архив и запазва файловете некомпресирани
tar -xpvf archive.tar files tar -tf archive.tar | less bzip2 file gzip file gunzip file.gz tar -cfvz archive.tar.gz files tar -zxvf file.tar.gz tar –jxvf file.tar.bz2
екстрактва файловете от .tar архив показва съдържанието на .tar архив компресира файл до .bz2 файл компресира файл до .gz файл разкомпресира .gz файл създава .tar.gz компресиран архив разкомпресира и екстрактва .tar.gz файл разкомпресира и екстрактва .tar.bz2 файл
Фрагментация файловой системы Эта статья находится в процессе написания. Если вы считаете, что её стоило бы доработать как можно быстрее, пожалуйста, скажите об этом.
[править] Определение уровня фрагментации ФС ext3/ext4 Самый простой способ посмотреть уровень фрагментации файловой системы, использовать программу проверки целостности, fsck: # /sbin/fsck.ext4 -nvf /dev/sda7 e2fsck 1.42.5 (29-Jul-2012) Pass 1: Checking inodes, blocks, and sizes Pass 2: Checking directory structure Pass 3: Checking directory connectivity Pass 4: Checking reference counts Pass 5: Checking group summary information 467648 inodes used (2.17%, out of 21544960) 2113 non-contiguous files (0.5%) 254 non-contiguous directories (0.1%) # of inodes with ind/dind/tind blocks: 0/0/0 Extent depth histogram: 446316/273/8 84403360 blocks used (97.94%, out of 86174464) 0 bad blocks 24 large files 352518 90062 0 0 0 0 25063 0 -----------467643
regular files directories character device files block device files fifos links symbolic links (21047 fast symbolic links) sockets files
Строчка показывает процент фрагментированных файлов в файловой системе: 2113 non-contiguous files (0.5%)
Измерить уровень фрагментации файлов, находящихся в одтельном каталоге можно при помощи программы filefrag, которая работает с файловой системой ext3/ext4. Программа filefrag (из пакета e2fsprogs) показывает насколько сильно фрагментирован файл. Например, для кэша веб-браузера: %# filefrag ./.mozilla/firefox/*/Cache/_CACHE_003_ ./.mozilla/firefox/*/Cache/_CACHE_003_: 247 extents found, perfection would be 1 extent
И для файла /etc/passwd: %# filefrag /etc/passwd /etc/passwd: 1 extent found
Подробнее: • Measuring fragmentation of ext3 in linux (англ.) ZFS guru Discover your ultimate ZFS solution! What is ZFSguru? ZFSguru is an operating system specially designed for reliable data storage. ZFSguru is based on FreeBSD, an advanced UNIX operating system. Despite being unknown to the big public, it might be interesting to point out that Apple's OSX operating system is based on FreeBSD. Projects like Windows, Linux, Firefox, MySQL and other projects all benefitted from FreeBSD innovations. ZFSguru allows you to utilize the power of advanced software innovations, while keeping things simple! Exactly what you need, something that is very advanced but also just works when you press the button! What is ZFS? ZFS is the most advanced filesystem on the planet. It is vastly superior to any legacy filesystem, like NTFS and Ext4 - one of which you are probably using right now. Superior you say? Yes, and not by a small margin. ZFS is the next-generation filesystem which combines filesystem, RAID-engine and logical volume manager all in one package. By melting together these three separate worlds, new emerging properties become possible. ZFS' prime benefit is formidable protection against data corruption - an issue getting more important as harddrives increase in capacity. Is ZFSguru for me? Are you one of many home users who store a lot of personal data, accumulated over the years, and want to store those in a safe and easy way? Then there should only be one choice: ZFS! Consider the advantages of using ZFSguru: • Use high-quality RAID and filesystem technology provided by ZFS. Get rid of the bad quality RAID solutions available on Windows! • Use normal desktop harddrives without the risk of breaking your array. Windows onboard
• •
•
• • •
RAID and Hardware RAID configurations require you to buy expensive "RAID-edition" harddrives which have TLER-enabled firmware, increasing the cost of your build. Includes a sectorsize override feature for 4K sector harddrives that emulate 512B sectors, like Samsung F4 and WD EARS. Use cheap SATA controllers or HBAs instead of expensive RAID controllers; your onboard SATA and add-on PCI-express SAS/SATA ports are fine! Plus you can all combine them in one big pool if you want. Enhance the data security of your stored files by enabling ZFS to use checksums to protect the integrity of your files. And if the unthinkable happens you want to know about it! No more silent corruption which plagues traditional RAIDs and RAID5 in particular. Spend only seconds setting up and sharing your pool to the network; ready for use. Easily upgrade the web-interface to a newer version with a few mouseclicks. Install ZFSguru to your pool, allowing you to boot directly from ZFS, requiring no separate system disk.
Do any of those sound appealing? Do you want an easy appliance that focuses on storing files and making those available on the network, in short, something simple? Then my project should be a perfect candidate for you! Please note: this product is currently in development, and lacks certain core features. The first stable release will be 0.2, which is just months away. ZFSguru installation guide This guide assumes: • You have installed FreeBSD 8.0 or later using my FreeBSD install guide • You have setup FreeBSD using my FreeBSD setup guide • You are logged in as root An overview of steps we are about to take: • • • • •
Install and configure both lighttpd and fastcgi Install and configure PHP5 and php5-sessions extension Install and configure Sudo Download and install the ZFSguru web-interface scripts to the WWW document root Testing access to your website running ZFSguru web-interface
Install and configure Lighttpd with fastCGI The ZFSguru web-interface scripts are written in PHP and thus require a webserver and PHP to work. First we will start by installing a webserver. The most obvious choice would be Apache, the most used webserver or HTTP(S)-server at the moment. But Apache is rather big and bloated for something simple as we want. Lighttpd combines both Light and HTTPd in one word, which defines itself petty well; a light webserver. 1. Install Lighttpd As you followed by setup guide, you will have an up-to-date portstree. If you don't, you may wish to update your ports as discussed in the setup guide. Assuming your ports are up to date, go ahead and install Lighttpd:
cd /usr/ports/www/lighttpd make config make install clean After the make config command, you will get an options screen. Use the arrow keys to find the SPAWNCGI option and use space-bar to deselect it; disabling that option. Now use the tab key to get to OK and press enter, continue with the make install clean. 2. Install FastCGI This is needed to interface PHP with the webserver. Go ahead and install: cd /usr/ports/www/fcgi make install clean 3. Configuring Lighttpd Before we have a look at the lighttpd.conf configuration file, we will do some stuff not done by the installer: touch chown mkdir chown
/var/log/lighttpd.error.log www:www /var/log/lighttpd.error.log /var/run/lighttpd www:www /var/run/lighttpd
NOTE: the above commands have been updated after a typo being discovered; the last two lines incorrectly stated "/var/log" instead of "/var/run". Now edit the configuration file: ee /usr/local/etc/lighttpd.conf First, look for the mod_fastcgi option visible in the first page, remove the # prefix starting that line; this will enable the mod_fastcgi extension. Now, scroll-down to the FastCGI section and uncomment those lines, and replace php5-cgi-cgi with php5-cgi instead. So you are left with this chunk: #### fastcgi module ## read fastcgi.txt for more info ## for PHP don't forget to set cgi.fix_pathinfo = 1 in the php.ini fastcgi.server
= ( ".php" => ( "localhost" => ( "socket" => "/var/run/lighttpd/php-fastcgi.so "bin-path" => "/usr/local/bin/php-cgi" ) )
)
4. Enabling Lighttpd in /etc/rc.conf Every startup process or daemon should have a setting in the /etc/rc.conf file that enables them, and is required in order to start the daemon. Go ahead and edit the /etc/rc.conf file: ee /etc/rc.conf Now add the following to this file on a new line, location is not important but you should keep similar items together for your own understanding: lighttpd_enable="YES"
# This enables the Lighttpd webserver
Install PHP5 and php5_session 5. Now we will install PHP: cd /usr/ports/lang/php5 make config make install clean When presented with the configuration screen, select the CGI option and disable the Apache module if you're not using Apache. Enabling the CLI is recommended as well, this would allow running PHP scripts on the command line, and may be used in the future to facilitate features such as scheduled scrubs or mails. After installation of PHP, install the php5-session extension, as well: cd /usr/ports/www/php5-session make install clean 6. Configuring PHP Now we are going to create a php.ini file. Normally PHP runs without one when freshly installed and uses all default values. Two example configuration files recommended either for development or production are provided. I recommend using the development PHP.ini, that uses strict error checking to notify of any problems that may occur. cp /usr/local/etc/php.ini-development /usr/local/etc/php.ini Install and configure Sudo Sudo is a program that allows normal users to execute commands at root privileges. This obviously can be a security risk to your system. The scripts currently rely on sudo root access without password prompt to the www user. If your system is accessible publicly via the internet, you may want to consider additional security precautions, such as a FreeBSD 'jail'. This is not covered in this installation guide. 7. Install Sudo This one is simple, just accept the default options:
cd /usr/ports/security/sudo make install clean 8. Configuring Sudo Now we will configure sudo. Assuming you run a BASH-shell, you can run this command: export EDITOR=ee visudo Now you edit sudo configuration file; be careful making changes here. Add the following to the end of the file: # Grant www user root access without password prompt %www
ALL=(ALL) NOPASSWD: ALL
And use escape-enter-enter to exit the file and save changes. Setting up the document root The Document Root is where the files are stored on the webserver which are visible to the 'outside' of the world; your local LAN in this case. This is where the ZFSguru web-interface scripts will go. 9. Installing the ZFSguru web-interface scripts Go ahead and create your Document Root at the default location: mkdir /usr/local/www/data cd /usr/local/www/data Now we will download the ZFSguru web-interface scripts and extract it in the /usr/local/www/data folder: fetch http://zfsguru.com/files/ZFSguru-0.1.6-script.tgz tar xvfz ZFSguru-0.1.6-script.tgz Test if it works 10. Starting the Lighttpd webserver Use this command to start the Lighttpd webserver: /usr/local/etc/rc.d/lighttpd start It should say it's started; if not check the logs for errors: tail /var/log/messages cat /var/log/lighttpd.error.log If you can detect no errors, you can go ahead and see if you can access the webserver now. Open up Firefox or another browser, and enter http://10.0.0.20 in the address field, replacing 10.0.0.20 with the IP-address if your FreeBSD server. If you're unsure, type 'ifconfig' on the shell
and look for "inet x.x.x.x" as your IP-address. This is different than your external IP-address from your internet provider. It will either begin with 10 or with 192.168. Those are local IP-ranges for internal networks. You should be able to access the ZFSguru web-interface by now. Congrats!