Списание "Ротари на Балканите", юли 2020, № 218

юли-август 2020 г., бр. 1, № 218 ISSN 1310-750X

РОТАРИ НА БАЛКАНИТЕ www.rotary.bg

Запознайте се с новия президент на РИ Холгер Кнаак и съпругата му Сузане

PUBLISHER‘S LINES Борд на Директорите на Ротари Интернешънъл 2020-21 Президент HOLGER KNAACK Herzogtum Lauenburg-Mölln, Germany

Президент елект SHEKHAR MEHTA Calcutta-Mahanagar, India

Вицепрезидент JOHRITA SOLARI Anaheim, California, USA

Касиер BHARAT S. PANDYA Borivli, India

Директори

РОТАРИ НА БАЛКАНИТЕ Регионално списание на Ротари Интернешънъл ISSN 1310-750X Издател: Агенция „Бизнес Н” ИЗЛИЗА НА ДВА МЕСЕЦА

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Илиян Николов, ДГ Митко Минев, ПДГ Борислав Къдреков, ДГЕ Пламен Минев, ПДГ Велимир Балтезаревић, Србиjа Димитрина Вакрилова, отг. редактор Цвятко Кадийски, Ротари историк Наско Начев, ПДГ, издател Отговорен секретар: Антон Начев Предпечат: Любена Райчева Address: ROTARY IN THE BALKANS 1, Gladston Str., Plovdiv 4000, Bulgaria Tel. /Fax + 359 32/628 770 Mob. +359 887 594 356 E-mail: spisanie@rotary.bg www.rotary.bg

TONY (JAMES ANTHONY) BLACK MÁRIO CÉSAR MARTINS DE CAMARGO VIRPI HONKALA SUSAN C. HOWE JAN LUCAS KET KYUN KIM AIKATERINI KOTSALIPAPADIMITRIOU PETER R. KYLE FLOYD A. LANCIA ROGER LHORS CHI-TIEN LIU KAMAL SANGHVI KATSUHIKO TATSUNO STEPHANIE A. URCHICK VALARIE K. WAFER

Dunoon, Scotland Santo André, Brazil Raahe, Finland Space Center (Houston), Texas, USA Purmerend, The Netherlands Busan-Dongrae, Korea Pendeli, Greece Capitol Hill (Washington, D.C.), District of Columbia, USA Anthony Wayne (Fort Wayne), Indiana, USA Pont-Audemer, France Yangmei, Taiwan Dhanbad, India Tokyo-West, Japan McMurray, Pennsylvania, USA Collingwood-South Georgian Bay, Ontario, Canada

JOHN P. HEWKO General Secretary, Kyiv, Ukraine

Съвет на попечителите на Фондация Ротари 2020-21 Председател K.R. RAVINDRAN Colombo, Sri Lanka

Председател елект JOHN F. GERM Chattanooga, Tennessee, USA

Вицепрезидент MICHAEL F. WEBB Mendip, England

Попечители JORGE AUFRANC BRENDA CRESSEY HIPÓLITO SÉRGIO FERREIRA PER HOYEN JENNIFER E. JONES HSIU-MING LIN GEETA K. MANEK AZIZ MEMON BARRY RASSIN IAN H.S. RISELEY GULAM A. VAHANVATY SANGKOO YUN

Guatemala Sur, Guatemala Paso Robles, California, USA Contagem-Cidade Industrial, Brazil Aarup, Denmark Windsor-Roseland, Ontario, Canada Taipei Tungteh, Taiwan Muthaiga, Kenya Karachi, Pakistan East Nassau, Bahamas Sandringham, Australia Bombay, India Sae Hanyang, Korea

JOHN P. HEWKO General Secretary Kyiv, Ukraine

2

BETWEEN FRIENDS Юл и

Скъпи ротарианци, ротарактори и приятели,

ХОЛГЕР КНААК

ПРЕЗИДЕНТ, РОТАРИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ

Сегашното време не изглежда като време за голям оптимизъм, но трябва да бъде. Много преди основаването на Ротари светът се справи с големи кризи, които тестваха способността на човечеството да напредва и да издържа. В ерата на Ротари светът бе изправен пред много повече катастрофи; обаче ние оцеляхме и на всяка стъпка по пътя Ротари е помагала на света да се излекува. Всяко голямо предизвикателство е възможност за обновяване и растеж. Избрах темата Ротари отваря възможности на Международната асамблея в Сан Диего точно когато започна кризата с COVID-19, но това са думи, в които вярвам от много години. Ротари не е само клуб, в който се присъединявате; това е покана за безкрайни възможности. Вярваме в създаването на възможности за другите и за себе си. Вярваме, че нашите актове на служба – големи и малки – създават възможности за хората, които се нуждаят от помощта ни, и че Ротари отваря възможности за нас да живеем по-богат, по-смислен живот с приятели по целия свят, базирани на основните ни ценности. Правителствата и институциите получават все по-голяма оценка за различните обществени здравни партньорства, които са от решаващо значение за нашата работа. Хората, заседнали у дома, нетърпеливи за по-сериозни връзки и гладни да помогнат на своите общности, сега прегръщат ценностите, които ние насърчаваме от нашето начало. Всичко това е положителна новина, но само защото имаме по-големи възможности от всякога Ротари да процъфтява, не е гаранция, че ще успеем. Светът се променя бързо правеше го още преди тази криза. Хората започнаха да се отдалечават от редовни срещи за обяд и да клонят към онлайн събирания. Приятелствата се култивираха и възраждаха отношенията в социалните медии, дори преди повечето ни срещи да се преместят в Zoom и Skype. По-младите поколения имат силно желание да служат - но поставиха под въпрос дали биха могли да играят значима роля в организации като Ротари или дали биха могли да окажат по-голямо въздействие, формирайки различни видове връзки. Сега е моментът да поставите всичко на масата, да изпробвате нови подходи и да подготвите Ротари за бъдещето. Кризата COVID-19 принуди всички нас да се адаптираме. Това е добре и новият ни план за действие конкретно ни призовава да подобрим способността си да се адаптираме. Но адаптацията не е достатъчна. Трябва да се променим, и то да се променим драстично, ако искаме да посрещнем предизвикателствата на тази нова епоха и да осигурим Ротари, от който светът толкова се нуждае. Това е нашето голямо предизвикателство не само през следващата година, но и в бъдещето. От нас зависи да преосмислим Ротари за тези нови времена - да възприемем изцяло идеите, енергията и обвързаността на младите хора, желаещи да намерят израз за идеализма. Трябва да станем организация, изцяло вписана в дигиталната ера, а не тази, която просто търси онлайн начини да продължим да правим това, което винаги сме правили. Светът се нуждае от Ротари сега повече от всякога. От нас зависи да се уверим, че Ротари отваря възможности за следващите поколения.

3

OUR WORLD

Германия САЩ

България

Филипини Венецуела

Хора на действието по целия свят

Повече от четири милиона венецуелци нямат достъп до безопасна питейна вода.

4

СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ

ВЕНЕЦУЕЛА

От 30-те години на миналия век Ротари клубът в Кюцтаун, Пенсилвания, обслужва местния селскостопански сектор с ежегодно соаре. На 19 февруари 160 души напълниха градската зала Грандж с храна за Нощта на фермерите, натрупана в семеен стил, включваща ястия като пуйка, шунка, моркови, грах, картофи, „и винаги десерт, пай а ла моде“, казва Боб Хоба, избран за дистрикт гуверньор на дистрикт 7430 и главен организатор на събитието от 1995 г. „Ние празнуваме с всички местни хора в селското стопанство“, казва Хобо, включително и ученици от гимназията, заинтересовани да станат следващото поколение земеделски производители. В Пенсилвания земеделието е основен двигател на държавната икономика.

Когато Мигел Савиров чува за проект за контрол на болести, пренасяни от паразити, в родната си Венецуела, той убеждава своя клуб, Ротари клубът в Сомърсет, Пенсилвания, да бъде домакин на посещение от Изида Меджиас от Ротари-е-клуб Хюстън и Алберто Паниз Мондолфи от Ротари клуба на Баркисимето Вале Дел Турбио, Венецуела. Ротарианците в Съмърсет събраха около 3000 долара за Incubadora Venezolana de la Ciencia (Венецуелски научен инкубатор или VSI), нестопанска изследователска дейност, свързана с инфекциозни заболявания. VSI използва парите и дарението на ротарианците от Сомерсет за антипаразитни лекарства за мисия в Ла Пика, Венецуела, където деца получиха лекарствата през февруари.

ГЕРМАНИЯ

В началото на 2000-те Хелмут Фалтер беше ужасен да види оценки под средните от немски студенти по четене, математика и естествени науки. Фалтер, член на Ротари клуба в Аахен-Франкенбург и дългогодишен ръководител на веригата книжарници и издателство на семейството му, решава да предприеме действия. През 2004 г. Фалтер и Моника Шрьодер, учител в началното училище, разкриха Лезен Лернен - Лебен Лернен или „Научете се да четете - научете се да живеете“. За да се подобри разбирането за четене, инициативата предоставя книги за ученици на възраст от 6 до 13 г. и ръководства за инструкции за учители. Около половината от всички Ротари клубове в Германия участват, отбелязва Фолтер. На 6 декември на церемония в Аахен беше предадена милионната книга в това начинание.

Кредит: С любезното съдействие на Food Plant Solutions Rotary action group

ФИЛИПИНИ Вземайки страница от илюстрираните ръководства на Audubon (птици) и Тейлър (растения), Ротари група за действие е разработила собствени полеви ръководства и си партнира с доставчици на помощ в повече от 30 държави, за да обучи хората за ползите от по-добрата диета чрез местно достъпни, питателни растения. „Ръководствата със снимки са идеални за тези с ниска грамотност, както за възрастни, така и за деца“, казва Каралин Хингстън, изпълнителен директор на групата за действие Food Plant Solutions. „Нашите материали се фокусират върху овластяване на хората, по-специално на жените, чрез образование, така че те да могат да правят информиран избор какво да хранят децата си, за да могат да растат здрави

и силни“, казва Хингстън. „Работата ни е подкрепена от международната база данни на Food Plants International, разработена от Брус Френч, австралийски учен по земеделие. Тази база данни съдържа информация за над 31 000 ядливи растения за всички страни по света.“ Ротари клубът в Хобарт, Австралия и Дистрикт 9830, използвайки Фонда за дистриктно финансиране, наскоро дари около 7 000 долара на групата, за да предаде съобщението си на хората от Филипините с публикуването на поредица от илюстрирани полеви ръководства. Книжките, открояващи 40 ядливи растения, бяха разпространени от Фондация Мурава.

БЪЛГАРИЯ Повече от 400 ученици от начални и средни училища излязоха на спортните площадки на отборни състезания, спонсорирани от РК Враца. „Преди девет години започнахме с идеята за спортно състезание, което се превърна в традиция“, казва президента на клуба Веско Василев. Футболните, баскетболните, волейболните и други мероприятия се организират от членовете на клуба и се наблюдават от професионални съдии за увеличаване на залога. Клубът използва около $ 4000 клубни средства, за да постави най-новото събитие през октомври. Местният Интеракт клуб помогна за раздаването на вода и церемониите по награждаване.

Хората ядат само 150 от приблизително 10 000 ядливи растителни видове по света.

Брад Уебър

5

от Джени Лакмани | фотография от Самуел Зюдер

Млад по душа Холгер Кнаак има свежа визия за Ротари на бъдещето. С малко помощ от приятелите нещата трябва да вървят като по вода

Х

олгер Кнаак хвана прахосмукачката. Ротари клуб Херцогтум ЛауенбургМьолн приключи своя годишен коледен базар в манастира на катедралата Рацебург от 12 век. Два дни продажба на ръчно изработени неща, имел и домашни торти и бисквитки донесоха на клуба около 8000 евро, което тази година ще отидат в немска организация с нестопанска цел, която подкрепя деца, които са критично болни. Докато членовете на клуба разграждат щандовете и прибират маси и столове, Кнаак грабва прахосмукачката и съсредоточено се справя с трохите, мръсотията и парченцата фолио, които заливат пода. В момента Кнаак е избран за президент на Ротари Интернешънъл, който встъпва в длъжност на 1 юли 2020 г. Но в същото време той е редовен ротарианец, от 27 години е член на клуба си, който работи като всички останали. „Той просто иска да бъде един 6

Холгер Кнаак, президент на Ротари Интернешънъл 2020-21. „Има съвсем младежки вид, споделя приятел. Истински младеж е!“

приятел сред приятелите си“, казва членът на клуба Барбара Хардкоп. Има немски израз: man holt die Leute ins Boot. Това означава да накарате хората да работят заедно за постигане на обща цел. През следващата година ротарианците ще установят, че Холгер Кнак не е човек, който обича да стои в кулоарите, докато други вършат работата. Но също толкова важно за Кнаак е философията, че да работиш упорито, не означава, че не можеш и да се забавляваш. Докато прекарва тази година в работа да ангажира хора - особено за да изпълни най-високия си приоритет, инвестирането в млади хора, той ще направи и всичко възможно, за да се увери, че всички се забавляват. „Това е основен принцип при Холгер, казва неговият дългогодишен приятел Хубертус Айхблат, член на клуба. Съберем ли се, трябва да е забавно.“

В продължение на почти 40 години Марк Даниел Малоуни и неговото семейство доказват, че Ротари свързва света. Сега самоопределящият се като „весел пътешественик“ поема към следващата фаза от живота си като новия президент на Ротари Интернешънъл.

7

Х

олгер Кнаак не е типичният президент на Ротари, и то не само защото носи дънки и избягва вратовръзки през по-голямата част от времето. Той е първият германски президент на организацията и дойде на тази позиция по нетрадиционен начин. За разлика от много от своите предшественици, той не се издигаше стъпка по стъпка през редиците на Ротари службите. Бил президент на клуба и дистрикт гуверньор, но е заемал само един пост в Ротари Интернешънъл, този на ръководител на обучението, преди да стане директор. И той си спомня, че е бил в Ротари институт, където хората са го питали какви други дистриктни служби е заемал, преди да стане гуверньор. „Казвах им - никакви. Никакви. Всички бяха много изненадани“, спомня си той. Това, с което Кнаак е най-известен, е участието му в Програмата за младежки обмен на Ротари. Това преживяване е дълбоко, широко и изключително важно за него и съпругата му Сузане. Те нямат свои деца, но са отворили дома си - и сърцата си - на десетки ученици. „Къщата на Кнаак вина8

Горе: На горещ пунш в Ротари клуба на коледното парти на Херцогтум Лауенбург -Мьолн през декември, Кнаак разговаря с член на клуба Барбара Хардкоп и съпруга й Герит (с Ян Шмедес на заден план). Вдясно: Наслаждавайки се на клубните приятелства (отляво) Карстен Лесинг, Сюзан Лесинг, Андреа „Съни“ Шулц и Харо-Майнер Петерс.

ги е пълна с гости, особено млади хора, казва Хелмут Кнот, друг приятел и член на клуба на Холгер. Те са имали стотици гости през годините.“ Малко след като се присъединява към своя Ротари клуб през 1992 г., Кнаак помага в лагер за краткосрочно пребиваване на студенти за младежки обмен в Северна Германия. Веднага е запленен. „Реших, че това е наистина страхотна програма, казва той. Това е нещо, както бихте казали на немски, wo dein Herz aufgeht: Сърцето ви се отваря. Всеки път, когато говорите с младите хора, те ще ви кажат: „Това беше най-хубавият момент в живота ми“. Понякога си мисля, че те са изненадани от себе си от това, което могат да направят, и от възможностите, които се отварят пред тях чрез Ротари.“

Възможностите се отварят и за Кнаак. Той става председател на младежкия обмен за своя клуб и след като изпълнява функциите на гуверньор на дистрикт 1940 през 2006-07 г., е помолен да председателства Немския многодистриктен младежки обмен, длъжност, която заема до деня, преди да започне мандата си в Борда на директорите на Ротари през 2013 г. По пътя си винаги е разчитал на други хора. „Разработвате визия заедно и тогава нека да продължим напред, казва той. Всички вървят по малко по-различен начин; никога няма само един път. Но целта трябва да бъде същата.“ Изглежда, младите хора интуитивно разбират начина на действие на Кнаак. „Холгер има визия и изпълнява тази визия, казва Бретан Артър, член на Ротаракт клуб Берлин и на Ротари клуб Берлин Интернационал. И вие разбирате, че тази визия не е нова за

него. Холгер и Сузане са имали десетки студенти за младежки обмен. Мислите ли, че са направили всичко това, за да може през 2020 г. да каже: „Трябва да инвестираме в младежта“? Те са това, което са.“ Артър също смята Кнаак за необичаен в желанието си да инвестира в „потенциал, а не в опит“. През 2012 г. като австралийски посланик в Германия, тя провежда кратък разговор с него на среща в клуба. Това е причината тя да говори за своя „Ротари момент“ на Берлинския мирен форум, спонсориран от

президента на РИ 2012-13 г. Сакуджи Танака. След представянето си тя си мисли, че е приключила. Но Кнаак, който организира форума и тогава създава Ротари институт, има други идеи. „Току-що бях завършила да говоря пред стотици ротарианци“, спомня си тя. „Чувствах се толкова страхотно и той каза: „Искате ли да помогнете на института?“ И аз казах: „Да! “ Подобно на други ротарианци, Артър е повлияна от дълбочината на убеждаващата личност на Кнаак. „Той е супер забавен и мил, но е много сериозен, когато става дума за определени неща. Ето защо той е толкова интересен лидер. Той може да се прояви на толкова много различни нива, когато имате нужда от него.“

Х

олгер и Сузане Кнаак обичат да пътуват, но те са живели през целия си живот недалеч от родното си място: тя в Рацебург, а той в близкото село Грос Грьонау, на около 40 мили североизточно от Хамбург. Съдбите им са забележително сходни. Всеки е роден през 1952 г. и е живял над магазина на семейния бизнес: бащата и дядото на Сузане са производители на колбаси, а семейната пекарна на Холгер е основана от неговия прапрапрадядо през 1868 г. „Ние бяхме много обичани, спомня си Холгер. Всички се грижеха за вас; всички винаги знаеха къде си.“ Хубертус Айхблат също израства в Рацебург, където сестра му и Сузане, чието моминско име е Хорст, са били приятели от детството. „Семейство Хорст имаше много отворена къща и е точно така е и с Холгер“, казва той. „Приятелите винаги влизат и излизат.“ Холгер и Сузане живеят в дома, който някога е принадлежал на бабата на Сузане; в съседство, „Той е супер забавен сестрата на Сузане, и мил, но е много Сабине Рибенсам, живее в къщата, в която сериозен, когато двете са израснали. става дума за Преди около десетилетие, след като определени неща. съпругът й починал, Ето защо той е сестрата на Холгер, Барбара Стейтс, се толкова интересен мести в апартамент лидер“ на последния етаж на тази къща. Двата дома имат общо девет стаи за гости, и наред с 12 внуци на Барбара, десетки настоящи и бивши студенти за младежки обмен и различни други приятели, поне една от тези стаи обикновено е заета. Всяка сутрин всички се срещат на кафе в уютен кът от хола на Холгер и Сузане, където прозорците 9

от пода до тавана предлагат изглед към Кюхензее, едно от четирите езера, които заобикалят Рацебург. Те също често обядват заедно, последвано от още кафе. Тогава Холгер прави своя ритуал: Той се изтяга върху малко диванче за дрямка, докато Сузане, Барбара и Сабине продължават да бъбрят. „Той обича да ни чува да говорим, „Мисля, че това е докато спи,” казва перфектният начин Сабине. Четиримата за живот: заедно. споделят задължеТайната на всичко е нията, включително пазаруване и да се запитаме: как- готвене. „Когато ва е целта ни? Това някой има нужда от нещо, просто вие точно нашата цел, каш“, казва Холгер. както живеем в мо- „Мисля, че това е перфектният намента.“ чин за живот: заедно. Тайната на всичко е да се запитаме: каква е целта ни? Това е точно нашата цел, както живеем в момента.“ Една събота през декември Холгер, Сузане, Барбара и Сабине подготвят биф бъргиньон, за да сервират вечеря за 23 близки приятели, на които семейство Кнаак ще бъдат домакини на следващия ден. Те едновременно планират и менюто за Коледа, когато ще имат 15 души - 16, ако млада египтянка, която учи в Германия, дъщерята на едни ротарианци, които срещнаха на Ротари института в Шарм ел-Шейх, приеме тяхната покана. Хелмут Нот нарича гостоприемството на семейство Кнаак „щипка късмет за Ротари. Поне веднъж в годината имаме парти там, в тяхната красива градина “, казва той. „Когато времето е хубаво, отиваме да плуваме. През зимата има традиционно събитие за рождения ден на Холгер. Срещаме се в клуба по гребане и обикаляме езерото.“ Всички подаръци за рожден ден са дарения на фондация „Карл Адам“, която Кнаак основа за подкрепа на гребния клуб. (Рацебург е световно известен със своя гребен клуб, чиито членове формираха ядрото на германските отбори, спечелили злато на Олимпийските игри през 1960, 1968, 2000, 2004 и 2012 г. Съоснователят на клуба и дългогодишен треньор, учител в местната гимназия на име Карл Адам, се смята за един от най-добрите треньори по гребане на всички времена и разработва това, което е известно като „стил Рацебург.“) Разглеждайки семейни фотоалбуми, семейство Кнаак говорят за детските ваканции до морето Холгер и семейството му до остров Силт в Северно море, а Сузане и нейното семейство до брега на Балтийско море. На няколко километра от дома им 10

семейството на Холгер са имали също малка лятна къща с голяма градина, в която са прекарвали уикендите. Зеленчуците и ливадите били негови за изследване. „Беше перфектно детство“, казва той. Домът на момчетата на Холгер се намирал на около 500 метра от малката река Вакениц, която образувала границата с Източна Германия. „За мен това наистина беше краят на света“, спомня си той. През лятото той и приятелите му изпитвали смелостта си, плувайки през реката. От другата страна имало блато, минно поле и наблюдателни кули, поддържани от източногермански пазачи. След падането на Берлинската стена през 1989 г. той казва: „Първото нещо, което направихме, беше да изследваме другата страна с колело. Всички наблюдателни кули бяха отворени. Никога не бях виждал нашето село или собствената си къща от тази гледна точка.“ Като млад мъж, по празници и уикенди, Холгер работи като шофьор на семейната си пекарна. След завършване на гимназията той изучава търговията, работи в друга пекарна в продължение на две години за Ausbildung, или за чиракуване. „Така че мога да пека много неща, казва той весело. И все още обичам да пека. Трябва да обичаш това, което правиш, за да бъдеш много добър. Каквито и маркетингови техники да използвате, всичко е свързано с качеството. Качеството е да обичаш продукта и да се опитваш да го направиш най-доброто, което можеш. Но трябва

да отделите време. Това е тайната на много неща.“ След като завършил Ausbildung и още една година стаж в голяма фабрика за хляб в Щутгарт, той заминал за град Кил, за да учи бизнес администрация. На първото студентско събрание той забеляза бъдещата си съпруга. „Видях Сузане на 20 септември 1972 г., казва той. Помня това доста добре“. Холгер не направил същото впечатление на Сузане, може би защото в класа им има 94 мъже и само три жени. Но те скоро се запознават и през уикендите се придвижат заедно до вкъщи, всеки за работа в семейния бизнес. Преди да се върнат в Кил в неделя вечерта, те зареждали колата с хляб от хлебопекарната Кнаак и наденица от магазин

Горе: Холгер и Сюзан Кнаак обичат да готвят за себе си и приятелите си; тук, те приготват храна в кухнята на сестрата на Холгер. Горе вляво: Кюхензее, едно от четирите езера на Рацебург, предлага живописен фон за обяд със сестрата на Холгер, Барбара (вляво) и сестрата на Сюзан, Сабине (вдясно).

Хорст. „Нашите приятели винаги знаеха да наминават в понеделник“, смее се Сузане. Завършват през 1975 г. и се женят на следващата година. Всеки от тях продължава да работи в семейния си бизнес. По това време хлебозавода Кнаак обслужва няколко магазина и има около 50 служители. След като поема бизнеса от баща си в края на 70-те, Кнаак решава да разшири компанията. Иска да знае точно откъде идва зърното, използвано за печене на хляба му. Затова се обръща към своя приятел Хубертус Айхблат, фермер, който основава кооперация с други земеделски производители. Кнаак е работил и с Гюнтер Фиелман, най-големия оптик в Европа, който инвестира в отглеждането на биозърно в собствената си ферма, Хоф Лутинзее.

11

12

13

Заедно Кнаак и Фиелман изграждат собствена мелница и пускат на пазара органични печива, нещо ново преди 30 години. „Холгер винаги е бил много иновативен, казва Айхблат, „много мислещ напред за тези неща“. Друга новост на Кнаак била да премести изпичането на хляба в магазините. Преди това във фабриката се пече хляб, който се превозва в магазините. Идеята на Кнаак била да продължи да прави тестото във фабриката, но след това да го замрази на порции, които се разпределят по магазините, за да бъдат изпечени. Мотото му е Der frische Bäcker - „свежият пекар“. Днес почти всяка пекарна в Германия го прави по този начин. Кнаак продължава да разширява бизнеса; в крайна сметка има около 50 магазина и фабриката със стотици служители. Той получава предложение да продаде компанията си на международно активна фирма, която инвестира в пекарни. Това било много добро предложение и Кнаак го приема. Все още млад мъж , около 40-те, той предприема други бизнес начинания и започва да се занимава 14

Отгоре: Рацебург със своята катедрала от 12 век и ледниковите езера. Вмъкване: Кнаак поздравява членовете на известния местен клуб по гребане, когато се връщат от тренировка. Следващи страници: Активна двойка, която се наслаждава на природата, Холгер и Сюзън си почиват от колоезденето пред регионалния исторически музей

с голф (бързо е избран да бъде президент на своя голф клуб). Той е активен член на Кръглата маса, организация за хора под 40 години; на 39 г. той се присъединява към Ротари клуба в близкия град Мьолн (оставайки член там, дори когато нов клуб е чартиран скоро след това в Рацебург с много от приятелите му като членове). И не след дълго той намира своето амплоа с Ротари младежкия обмен.

С

редновековен Рацебург, със своята древна катедрала и град от дървени къщи, е разположен на остров, заобиколен от четири ледникови езера. Северната германска провинция Шлезвиг-Холщайн е осеяна с такива езера; криволичещи пътища водят през живописни зелени селски райони покрай ферми и села, изградени в характерния регионален стил на тухлена архитектура. Но студентите, останали при Холгер и Сузане, са намерили нещо много по-дълбоко преживяване от картинка-картичка на Германия. Юрай Дворжак е един от първите сту-

денти, гост на Кнаак, през 1996 г. След завръщането си у дома в Словакия 16-годишният праща картичка на Холгер и Сузане, които го канят отново за друго посещение. Но бащата на Дворжак умира от сърдечен удар и младият мъж пише, че не може да отиде. Холгер и Сузане настояват посещението да продължи по план, като отиде и майката на Дворжак. „Останах един месец при тях и те направиха всичко, за да ми помогнат, спомня си Дворжак. Оттогава сме близки приятели. Ако не бях срещнал Холгер и Сузане и ако не ме бяха наставлявали в много аспекти от живота ми, нямаше да постигна това, което съм постигнал. „ Дворжак сега ръководи частна акционерна компания във Виена, но не говори за материалния успех. „ Преминах от нула към някой, не по отношение на парите, а по отношение на здрава личност.“ С Холгер „винаги са имали дълбоки дискусии“, казва Дворжак, който все още го посещава всяка година. „Той ми каза, че парите не са най-важното, че трябва да се радвам на работата си, също трябва да се радвам на и живота. Каза ми, че трябва да пътувам и да видя света. И ме заведе на много срещи с приятелите си, ротарианци. Тогава не разбрах защо, но когато остарях, разбрах, че е абсолютно уникален шанс да науча как да се държа с хора, които не познавам. Аз израснах с него.“ За Холгер и Сузане той казва: „Те имат голямо сърце и голяма отговорност към хората, които наставляват. Те са различни от другите хора. Те са хора от шампионската лига.“ Семейство Кнаак възприемат сериозно тази отговорност на наставници. „Основната цел на Младежкия обмен е да се потопите в друга култура, да научите всичко, което можете за тази култура“, казва Холгер. „И удивителното в младежкия обмен е, че родителите изпращат децата си по целия свят и вярват, че ротарианците ще се отнасят към тях като към собствените си деца. Това е нещо, което ни прави уникални. Никоя друга организация за служба не го прави по този начин. « Паула Миранда прекарва три месеца със семейство

Кнаак, които са първите й домакини през 2008 г. Тя пристига в Рацебург от дома си в Аржентина през януари: „Спомням си, че беше 16:00. В Германия вече беше тъмно и аз се чудех, о, боже мой, къде съм? И ме посрещнаха с немска храна. Когато месец по-късно Миранда навършва 19 години, Холгер и Сузане организират рожден ден с някои от новите й приятели от училище. „Направиха барбекю асадо като при нас в Аржентина“, спомня си тя. „Искаха да ме накарат да се почувствам като у дома си и наистина оцених това. Моята година не би била същата без тях. Наистина ги обичам.“ Алоис Сервати, досегашен гуверньор на Дистрикт 1870, за първи път среща с Кнаак пре„Холгер ми каза, ди 25 години на немска конференция за че парите не са наймногодистриктен важното, че трябва младежки обмен. „И Холгер, и Сузане да се наслаждавам на имат естествено и работата си и също открито държане, което се харесва и трябва да се радвам мотивира младите на живота.“ хора“, казва той. „Когато ги срещнете, веднага разбирате, че те харесват младите хора. Според Холгер Ротари трябва да остане млада организация и че работата със и за младите хора ви поддържа млади.“ Дворжак се съгласява: „Бях с Холгер през декември, не се е променил за 24 години. Той все още е същият, може би само с някои нови бръчки. Тази програма за младежки обмен му дава енергия.“

Ф

раза, която често чувате сред немските ротарактори, е auf Augenhöhe begegnen - да срещнете някого на нивото на очите. „Това означава, че всички са равни, при равни условия, казва Сузане. Няма значение дали някой е директор, или шофьор. Обсъждате нещо и предлагате решение, без другият да почувства, че е получил поръчка.“ Според приятелите и семейството му Холгер има истински усет за това. „Ако не може сам да направи нещо, той може да делегира много добре“, смее се Сузане. „Той може да разпознае кой би бил добър в нещо. Това е негов талант.“ Един от примерите според нея е успехът, когато той е работил с ротарактори в Ротари института в Берлин. „Те казаха: „Ние ще направим секционните сесии“ и вместо да каже: „Не можете да го направите“, ги поощри: „Продължавайте“. Той се доверява на хората в това да успеят. Но все пак е на заден план и следи нещата. Същото беше и за конвенцията в Хам15

бург, където Кнаак и Андреас фон Мьолер бяха съпредседатели на Комитета за организацията на домакините през 2019 г. „Там имаше и много ротарактори.“ Една от основните цели на съпруга й, казва Сузане, е да продължи да сближава Ротари и Ротаракт. „Той е развълнуван от това, което иска да постигне.“ И когато е развълнуван от нещо, „ може да развълнува и другите“, добавя сестрата на Сузане, Сабин. Както отбеляза Бретан Артър, „чувстваш, че инвестираш във визията му.“ Над капучино в слънчевото кафене на хотел „Зеехоф“ в Рацебург, с гледките към искрящия Кюхензее, седят приятелите на Кнаак: Хубертус Айхблат, Хелмут Нотт, Йенс-Уве Ян„Ние трябва да се ссен и Андреас-ПеЕлерс – като грижим за нашите тер Холгер, всички члеРотари клубове и за нове на Ротари клуб нашите приятели в Херцогтум Лауенбург-Мьолн – съгланашите клубове.“ сете се, че той притежава известен гений за набиране на доброволци. Елерс си спомня какво е било, когато той е бил секретар на дистрикта през годината на Кнаак като гуверньор. „Преди това, казва той, при други гуверньори винаги е било „някой трябва да прави това“ или „кой ще прави това?“ Но Холгер би казал съвсем конкретно: „Хубертус, разсъждавах по въпроса и вие сте идеалният човек, който ще прави това. Ето как го виждам. Това е точно за вас, Хубертус, наистина бих искал вие да правите това. Чудесно е, че ще направите това!“ По начина, по който ви го поставя, не можете да кажете „не“. И го правиш с удоволствие, защото той не ти го дава и после да си тръгне. Той се връща след месец и пита: „Хубертус, върви ли всичко? Мога ли да помогна с нещо?“ Айхблат се смее на този спомен, но подчертава, че Кнаак е успешен, защото ентусиазмът му е заразен - и защото дава примера: „Той е пример за тези положителни характеристики, така че за него е сравнително лесно да убеди хората да правят неща.“ Докато си говорят за добрите качества на Кнаак, повтарят онова, което много хора казват – че той никога не е в лошо настроение. Но близките приятели, каквито са те, отбелязват, че той не е перфектен. „Трябва да намерим слабост, размишлява Айхблат, преди да се примирим с някой доброкачествен недостатък на характера. Той е много заплеснат по модата. Очилата му!“ Споменаването на специалните очила на Кнаак предизвиква незабавна реакция от групата. „Той

16

е единственият, който носи очила по този начин“, казва Елерс. И ако те се счупят, няма проблем: Той има други!“ „Те са негова запазена марка, добавя Кнот. Откакто го познавам, носи тези очила. И рядко носи вратовръзка. Дънки, винаги. Има много младежки вид. Той си е същински младеж!“ Старите приятели одобрително се смеят, докато довършват капучиното. Философията на Кнаак – че колкото и да се трудиш, трябва да се забавляваш – важи особено за Ротари. „Пътуваният, разговорите с хората са наистина забавни за него“, казва Сузане, чартър член на Ротари е-клуб Хамбург Конек. Ротари е забавен за него – и за мен също.“

К

наак иска всички да се наслаждават на Ротари и да се гордеят, че са част от него. „Всички ние обичаме тази организация и всички ние трябва да чувстваме, че трябва да направим нещо, за да направим Ротари по-силен“, настоява той. „Не е трудно да направите повече: бъдете по-ангажирани във вашия клуб, повече се интересувайте от приятелите си, по-активно участвайте в проекти и програми. Запитайте се: Нашият клуб участва ли в програми за младежи? Можем ли да измислим по-добри идеи за набиране на средства? Клубът също носи отговорност да кара хората да се чувстват добре, да се чувстват добре дошли, да се чувстват горди. Трябва да се чувстваш специален, за да си ротарианец.“ Докато мисли за предстоящата година, той отбелязва, че президентът на Ротари получава покана за много събития, включително дистриктни конференции, и изпраща свой представител на повечето от тях. Но Кнаак планира да присъства – макар и само виртуално – на конференцията на Дистрикт 1940 г., чийто гуверньор тази година Едгар Фридрих е член на Ротари клуб Херцогтум Лауенбург-Мьолн. „Мисля, че ви е позволено да правите изключение за своя дистрикт, особено ако дистрикт гуверньорът е от вашия собствен клуб, казва Кнаак. Вашият Ротари клуб е наистина важен. Каквато и позиция да сте имали в Ротари, и колкото и да сте били важни, в края на краищата винаги сте член на собствения си Ротари клуб и сте щастлив, че сте сред приятелите си. Ето защо трябва да се грижим за нашите Ротари клубове и за нашите приятели в нашите клубове. Няма значение дали си президент. Накрая е важно да сте сред приятели.“

17

СИЛНА СВЪРЗАНОСТ

РК ЛА МАРСА ИМПАКТ, ТУНИС ИНОВАЦИИ В КЛУБА: Чартиран: 2018 Редовно членство: 28 Активно членство: 24

СТАБИЛНА ОСНОВА: За двете години от основаването си този клуб вече е израснал до много важен член на тунизийското ротарианско семейство, като се фокусира върху развитието на млади професионалисти. Клуб, движен от данни, има двояко значение за клуб, който използва технологичните умения на своите членове. Клубът проследява участието на членовете си, чрез електронната таблица на Excel, и разработва интернет платформа и база данни, споделяни от клубовете в цялата страна. Но не всичко е аналитичност и зубърство; репутацията на практическата им работа и културните излети е това, което наистина ги отличава.

Избирането на име със значение помогна да се зададе тон на Ротари клуба Ла Марса Импакт, казва членът Ея Чауч. В срещите за планиране на клуба, нашата идея беше да работим върху дългосрочни проекти, които реално да повлияят на подобряването на ситуацията на хората“, оттук и призивът на френско-езичния клуб. „По време на създаването на нашия клуб ние помислихме да интегрираме студентите в живота на общността, за да им позволим да се възползват от опита на други професионални членове“, казва Халед бен Хафайд, президент на клуба. „Нашите членове-студенти са силно мотивирани и отдадени на ученето, особено що се отнася до доброволческата дейност.“ Но всички се възползват от взаимодействието между студенти, финансисти, маркетолози, инженери, адвокати, арт мениджъри, мениджъри на събития, счетоводители и други млади професионалисти. Карим бен Амар оценява възможността да подобри лидерството си, публичните изказвания, планирането, изграждането на екипи и набирането на средства. „Като студент това, че съм част от клуба, ми донесе много опит и ноу-хау“, казва Амар. Очаква се всички членове да участват в две клубни комисии. За студентите това е шанс да се учат от по-опитни членове. В допълнение, петима членове са професионално сертифицирани треньори по работни умения. „Те се фокусират върху меки и твърди умения, бюджетиране, личностно развитие, кариера, практическа философия“, казва Мохамед Мехди Нафти, президент на клуба.

18

Основателите се свързаха с познати, предимно млади професионалисти, за да се присъединят към тях в нов клуб, който ще се събира два пъти месечно. Основен апел беше фокуса върху развитието на уменията и обслужването, акцент, който насочва посланието към колеги. Клубът поддържа много ниски годишни такси (около 135 долара) и осигурява отстъпка на студентите.

Изобилието от таланти помага и на други клубове. Хафаид, Амар и колегата, член на клуба Селим Бусбих създадоха база данни и уеб платформа, наречена Raconnect, която вече се използва от няколко клуба. Клубът може да се похвали със чудесен набор от проекти, насочени към нуждите на обществото и културните интереси: Ротарианците от Ла Марса Импакт проведоха семинар за осведомяване за аутизъм, домакин са на клас „супермама“, който предостави експертни съвети за грижите за новородените и спомогна за координиране на кръводаряване, в което участваха повече от 20 Ротари клуба. Клубът, две трети от членовете на който са жени, спонсорира прожекция на Папича, спорен филм, фокусиран върху религиозния фундаментализъм и правата на жените през 90-те години в Алжир. Постъпленията от касата на събитието са дарени за оборудване и обновяване на отделението по педиатрична хирургия на Института по неврология. Съвсем наско-ро 10 членове на клуба се присъединиха на организацията на тунизийските кемпъри, за да засадят Отгоре: членовете на клуба 4000 борови и евкалиптосе наслаждават на екскурзия ви дървета в гората Дар до Harqalah, където Чичо, в близост до Ел Хапосещават религиозни уария. обекти; клубът получава Клубът поставя ак- практически урок по японско цент и върху поддържаготвене. нето на приятелства с излети и музикални събития на мавритански и римски забележителности. „Чрез сеанси за мозъчна атака нашите членове стигнаха до идеи и нови дейности“, казва Хафаед. „Най-важното е често да се срещате, независимо дали става въпрос за кафе, или вечер навън.“ Брад Уебър

TFR ПОСЛАНИЕ ОТ ПРЕДСЕД АТЕЛЯ НА ФОНД АЦИЯ РОТАРИ

Юл и

Вярвам, че темата на президента на РИ Холгер Кнаак „Ротари отваря възможности“ отговаря много добре на времената. Може да попитате как е възможно това, предвид всички вълнения, които сега се случват около нас. Перифразираната от британския автор Алън Уотс даоистка притча помага да се обясни защо. Някога имало фермер, чийто кон избягал. Същата вечер всичките му съседи дошли да му съчувстват. Те казвали: „Съжаляваме, че конят ти е избягал. Това е голямо нещастие“. Стопанинът казал: „Може би“. На другия ден конят се върнал и докарал седем диви коня. Вечерта всички казвали: „Не е ли този късметлия. Какъв страхотен обрат на събитията. Сега има осем коня!” Стопанинът отново казал: „Може би“. На следващия ден синът му се опитал да обязди един от конете и докато яздел, той бил хвърлен и счупил крака си. Съседът казал: „О, скъпи, това е твърде лошо“. Стопанинът отговорил: „Може би“. На следващия ден офицери дошли наоколо, за да призоват хора в армията и те отхвърлили сина му, защото бил със счупен крак. Отново всички съседи казали: „Не е ли страхотно!“ Земеделецът отново казал: „Може би“. Това, което научаваме от това, е, че природата е изключително сложна. Невъзможно е да се каже дали нещо, което се случва, е добро или лошо, защото никога не знаеш какви ще са последствията. Всичко, което можем да знаем, е, че с всяко действие и реакция има възможност - шанс да изживеем ценностите си, да изразим желанията си и да предприемем действия, за да направим света малко по-близо до начина, по който искаме да бъде. Ротари Фондацията е нашият проводник да направим тези смислени промени. Чрез Фондацията ние играем своята роля, за да помогнем да се освободим от полиомиелита. В допълнение, можем да помогнем да подкрепим важни проекти по COVID-19 и да подготвим света за огромните усилия за ваксинация, които ще са необходими скоро. И можем да помогнем да запазим някаква приемственост в обслужването на хората в нужда, когато се нарушават толкова много редовни услуги. Това ли ще е великият момент на Ротари да стане още по-силна организация през 21 век? Може би. Това ли е вашата страхотна възможност да изживеете ценностите си? Може би! От мен зависи, и от вас. Ав г ус т

Има цял един свят разлика между проблем и предизвикателство. Ако пчела сама се сблъска с гигантски стършел, пчелата има проблем. Но ако медоносната пчела е изправена пред стършела с рояк други пчели, тогава проблемът е на стършела. Това е истина в природата, но това е и човешкото положение. Така че, когато ситуацията, с която се сблъсквам, е по-голяма от ресурсите, с които разполагам, това може да се определи като проблем. Ако обаче ресурсите, с които разполагам, са по-големи от ситуацията, с която се сблъсквам, то това е просто предизвикателство. Понякога ние надценяваме проблемите си и подценяваме способността си да ги преодоляваме. Пандемията COVID-19 изглеждаше като ситуация, която може да претовари Ротари Фондацията. Но с напредването на нещата ние позволихме това да се случи. Към 4 юни сме финансирали 208 безвъзмездни гранта за реагиране при бедствия за 5.2 милиона долара и 169 нови безвъзмездни помощи в световен мащаб на стойност 13,8 милиона долара - всичко за три месеца. Ние използвахме щедростта на отделни ротарианци, заедно със средства на Фондацията и в много случаи с други корпоративни фондове, за да направим проектите по-големи и по-ефективни. Никога не сме допускали пандемията да ни надвие. Всъщност историята показва, че ротарианците са любопитна порода. Ние сме визионери, идеалистичен лот, който мечтае големи мечти за по-добър свят. В същото време ние сме устойчиви и способни да издържаме на предизвикателства, на които другите могат да се поддадат. Не бездействахме по време на блокирането от пандемията. Събрахме средства и направихме проекти точно както бихме правили, ако нямаше блокиране. Спомнихме си, че това е същият бизнес, който винаги правим - да достигаме до хора в беда - с изключение на методологията, по която го направихме. Нашият процес на подготовка и изпълнение на проектите се промени. Начинът, по който съобщихме какво направихме, се промени. Ротари Фондацията е на повече от 100 години и вече е преживяла много бури - някои от тях леки, а други опустошителни за света. Благодарение на силата, саможертвата и състраданието на ротарианците и нивото, до което те са се развили, вярвам, че Фондацията ще продължи да се изправя пред бъдещето с обновена надежда и вдъхновение. Нашата Фондация ще излезе от тази пандемия много по-силна и устойчива, стига да K. R. RAVINDRAN Foundation trusted chair продължите да имате доверие и вяра в нея.

19

Редове на издателя ЗА БЕЗКОРИСТНА СЛУЖБА Уважаеми приятели,

ЦЕЛТА НА РОТАРИ е да насърчава и развива идеала за служба на обществото като основа на достойно начинание, и в частност да насърчава и възпитава:

1 2

Създаването на познанства като възможност да бъдеш полезен и служиш;

3

Прилагането на практика на идеала за служба в личния живот, бизнеса и обществения живот на всеки ротарианец.

4

Международното разбирателство, добрата воля и мира чрез приятелство на бизнесмени и професионалисти от цял свят, обединени от идеала за служба на обществото.

Честита Новата ротарианска година!

Тя не само отвори нови възможности, но и рязко ускори много процеси и решения, заспали в пандемичен сън.

Високите етични норми в бизнеса и професията, признаването значимостта на всяко полезно занятие, както и стремежа на всеки ротарианец да защитава името на своята професия и да служи на обществото;

ЧЕТИРИСТРАНЕН ТЕСТ за онова, което мислим, казваме или правим.

1. Това ли е ИСТИНАТА?

2. СПРАВЕДЛИВО ли е спрямо всички, които засяга?

3. Ще създаде ли това ДОБРОНАМЕРЕНОСТ и ПО-ДОБРИ ПРИЯТЕЛСТВА?

4. Ще бъде ли от ПОЛЗА за всички, които засяга?

РОТАРИАНСКИ КОД НА ПОВЕДЕНИЕ Следният код на поведение е приет за употреба сред ротарианците КАТО РОТАРИАНЕЦ, аз: Ще действам почтено и с високи етични стандарти в моя професионален и личен живот. Ще взаимодействам честно с другите и ще се отнасям с тях и заниманията им с респект. Ще използвам професионалните си умения чрез Ротари, за да: напътствам младите хора; помагам на тези със специални нужди; подобрявам качеството на живот на моята общност и по света. Ще избягвам действия, които рефлектират негативно на Ротари или други ротарианци.

1 2 3

4

20

На 20 юни дойде очакваното официално решение на Централата в Еванстън за продължаване на лиценза на нашето ротарианско списание. Сигурно сте забелязали, че то сега изглежда малко по-различно. След двугодишно настояване всички членове на Световната ротарианска преса да приемат визуалната идентичност за началната корица трябваше ние и корейците да заменим кирилицата и йероглифите с приетото лого на РИ. На почитателите на американското списание ще обърна внимание, че в юлския му брой има материал за РК Враца, на който ние отделихме повече място през ноември. Последната седмица беше особено динамична и напрегната, защото на всички, на които КОВИД -19 отне възможността да отидат на Конференцията във Велико Търново или на Конвенцията на РИ в Хонолулу в Хавай, съвременните технологии дадоха възможност онлайн да проследим (в съботния и неделния ден) тяхното провеждане. За резултатите от 13-ата конференция на Дистрикта ще прочетете в материала на ПДГ Митко Минев, а за тези, които пропуснаха виртуалната Конвенция, ще споделя, че в първия ден тя имаше 66 236 уникални зрители и над 125 000 прегледа. Записи от всички сесии ще бъдат достъпни в Ютуб и на специалния сайт към rotary.org. Голямата новина е, че попечителите на Фондация Ротари и Съветът на директорите на Ротари Интернешънъл одобриха единодушно и добавиха нова област на фокус: ПОДКРЕПА НА ОКОЛНАТА СРЕДА. С биографичен очерк отбелязваме 80-годишнината на моя скъп приятел Калчо Хинов. Годините му, посветени на Ротари, са впечатляващи, но смисълът, който той вложи в тях, поставя неговата служба на пиедестал, на висоти, каквито мога само да ви пожелая, приятели! Ваш в Ротари, Наско Начев, издател

190 YEARS HRISTO G. DANOV

GOVERNOR‘S MESSAGE

Скъпи ротарианци, ротарактори и интерактори в Дистрикт 2482 - България,

арх. ИЛИЯН НИКОЛОВ Дистрикт гуверньор 2020-21 Дистрикт 2482 България Роден на 21.12.1951 г. в София. Трето от четири поколения в архитектурно-проектантска фамилия. Проектант в „Главпроект“ София 1976 – 1990 г. Собственик и главен проектант на „Николов и Николов – архитекти“ от 1990 г. до днес. Специализирал архитектура в Париж и Монпелие, Франция Лауреат на национални архитектурни конкурси. Член на Съюз на архитектите в България от 1978 г. Зам-председател на УС на Съюз на архитектите в България 2000- 2002 г. Президент на българската секция на ЕВРОПАН със седалище Париж, Франция 1998-2002 Чартър член на РК София-Сердика от 2000 г. Президент на Клуба 2005-6, Асистент дистрикт гуверньор Зона 2 София – 2009-12 г.

РОТАРИ ОТВАРЯ ВЪЗМОЖНОСТИ

Споделям радостта от настъпването на новата Ротарианска 2020-2021 година, в която влизаме по-мъдри. Защото успяхме да преосмислим оптимизма си. Защото усетихме колко по-силни ни прави солидарността. Защото показахме, че знаем колко важно е да бъдат добре балансирани мислите ни, действията ни, битието ни! Сложната обстановка не е приключила. Отложихме Ротаракт европейската среща (REM) в София от октомври за март. Зоналният ГЕТС & Институт в Атина ще се проведе в средата на ноември неприсъствено. Нашия първи семинар предвидихме за края на септември. За същото време отложих и моите първи официални посещения в Клубовете. Въпреки надеждата, подготвяме и онлайн вариант на тези събития. Извън covid оцветените размисли, благодаря на моя клуб София-Сердика, Номинационния комитет и на всички вас за предложението, за номинирането и за подкрепата при поемане на отговорностите ми на Гуверньор на Дистрикта! Пристъпвам с вълнение към първото от очакващите ме дванадесет месечни послания. Силно вярвам да съумея да не ги превърна във формален монолог – ще ме радва да почувствам положителна обратна връзка. Вече ви запознах с Президентската тема, Президентската грамота, с личността на Президента Кнаак и с годишните приоритети на Дистрикта. Материалите остават достъпни на дистриктния уебсайт. Акцентите са поставени върху: развитие на членството и членовете; засилване на партньорството РотариРотаракт и работата с Интеракт; оптимизиране на ротарианските проекти и работата с Фондация Ротари; усъвършенстване на обучението и старта на Ротари Академията; активизиране на международната дейност, включително младежкия обмен, RYLA и ролята на ICC; подкрепа за Регионалното списание „Ротари на Балканите“; усъвършенстване на дистриктния уебсайт и връзките му, вкл. с новия дигитален архив; старт на Ротарианска годишна награда; начало на съставяне на новата история на Ротари у нас... Разчитам предначертаните цели да бъдат опознати и възприети и като персонални за всеки един от нас! Днес избрах да поставя и темата за нашето голямо достойнство – еманацията на свободния дух – да бъдем доброволци! За да проследите значението на свободния дух, ви насърчавам да вникнете в контекста на времето, в което се ражда Ротари (САЩ, началото на XX век) и в което се разпространява в Европа (между двете световни войни с достойното включване на тогавашната България). За последвалото време нека помним кое доведе до забраната, а после и до възстановяването на Ротари. Днес отново избрахме доброволно да помагаме на другите, единствено срещу вътрешно удовлетворение и евентуално морално признание. Това отличава съществено Ротари от бизнеса. И нека никога не ни напуска мотивацията да доказваме, че и без механизми за принуда, както е в бизнеса, сме в състояние да се организираме не по-малко ефективно за постигане на нашите ротариански цели! Пожелавам на всички приятели - членове на клубове и дистриктни офицери, да бъдем здрави и заедно да надградим всичко положително, постигнато дотук в Ротари! Защото Ротари отваря възможности!

21

DISTRICT CONFERENCE

XII КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДИСТРИКТ 2482

Н

а 27 и 28 юни във Велико Търново се проведе първата по рода си онлайн Годишна конференция и Общото събрание на Дистрикта. Пандемичната обстановка в световен и национален план наложи провеждането на големите ротариански събития по иновативен начин – неприсъствено, с помощта на дигиталните технологии. Благодаря на председателя на Комитета за конференцията – Калоян Ганев, президента на РК Велико Търново Кирил Андреев и председателя на Комитета за публичен имидж – Стоянка Георгиева и екипът, обслужващ сайта на Дистрикта, те бяха в основата на организацията на събитието. Платформата за Конференцията се обслужваше дистанционно от Никола Минков - IT специалист от РК Свиленград и член на подкомитета за обслужване на Дистриктния сайт. Стартът на организацията беше съгласувана с определения от президента на РИ Марк Малоуни за представител на Конференцията – Катерина Коцалис (Директор елект на Зона 21) и Директора на Зоната – Инка Бабалола. Събитието беше подкрепено от Община Велико Търново, предоставила ВИП площадката на Светлинното шоу „Звук и Светлина“, от където се поддържаше, модерираше и проведе Конференцията. На място в деня на конференцията взеха участие: модератори: ДГ, ПДГ Веселин Димитров, ПДГ Димитър Димитров, Стоянка Георгиева; Пламен Цветков – секретар на Дистрикта и технически секретар на Конференцията, Гергана Георгиева от РК Бургас, IT специалист, Пламен Иларионов, РК Габрово – видеозаснимане и излъчване на живо и фотограф, Любомир Борисов – церемониалмайстор - РК 22

Габрово, Росен Великов – ПП на РК Велико Търново - осигуряващ и поддържащ необходимия в съответните параметри интернет на площадката! В отделните модули на Конференцията като лектори се включиха: ДГ Илиян Николов, ПДГ Валентин Стоянов, ПДГ Емил Коцев, ДГЕ Борислав Къдреков, Васил Демирев – РDRR, Теодора Вълканска DRR, Бояна Банкова, Драган Драганов, Васил Василев – президент на новия РК Горна Баня. Отразяването на конференцията във Фейсбук даде възможност на 5800 души да влязат и наблюдават! Събитието достигна повече от 25 000 души по света: Зона 21, РИ и множество Ротари социални групи и медии. Чрез Ютуб конференцията се гледа от началото до края от 279 души! За Общото събрание се регистрираха 31 делегати с 36 гласа. Отделно наблюдаваха и участваха с предложения, одобрения и препоръки още 30 ротарианци! Сложено бе началото на нов вид на комуникация между ротарианците в събития, различни по мащаб и форма: клубно, зонално, дистриктно, международно и платформата. Прилагането на посочената форма на гласуване - дори и присъствено, чрез лични електронни устройства на делегатите, спестява време, осигурява необходимата прозрачност и информираност за гласуване, формиране на алтернативни на УС проекто-предложения по дневния ред на Законодателните срещи. Благодаря на презентаторите, модераторите, техническия екип IT и заснемащи събитието специалисти, на екипа юристи, РК Велико Търново за възможността това нелеко предизвикателство да се осъществи. Митко Минев, ДГ Д-2482 - България

NEW ROTARIAN YEAR

СЪЗДАВАМЕ НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Ц

еремонията по ротацията в началото на ротарианската година е може би найемоционалното събитие. Всички са радостни: и тези, които предават правата и задълженията от своя мандат, и тези, които приемат предизвикателството да служат при повишена отговорност и за открият нови възможности в развитието на ротарианското движение в България.

Новият гуверньор избра всичко това да се случи на 4 юли в неговия професионален дом – Съюза на архитектите в София. Обстановката беше много подходяща за подобно събитие и ако не бяха пандемичните изисквания, щеше отново да проличи една утвърждаваща се слабост: да неглижираме основните ротариански празници. След въвеждащата церемония гуверньорът Митко Минев отбеляза главните факти, които го

правят горд от мандата му. Той подчерта, че въпреки пандемията ротарианците от Дистрикта са изпълнили новите изисквания на Стратегическия план и са допринесли със своите проекти: дистриктни, глобални и антиковид, да помагат на хората около тях. Последва ритуалът на предаване на огърлицата от Митко на новия лидер Илиян Николов, а получи като оценка и благодарност Почетния медал на Българския дистрикт. Във встъпителното слово новият гуверньор сподели своите професионални постижения, които го правят уверен в бъдещата му дейност като Ротари лидер.

В следващите минути залата приветства друг изтъкнат ротарианец, доайена и възстановителя на съвременното ротарианство в България – Калчо Хинов. За неговия принос и по повод 80-годишнината му той получи Почетния медал на Д-2482. Калчо благодари за вниманието и пожела на всички успешна нова година. Събитието продължи с връчването на ротариански значки на четирима нови членове на клубове от страната. Митко Минев връчи благодарствени плакети на тези от екипа му, които бяха удостоили с участието си събитието. Ще отбележа бъдещите лидери Борислав Къдреков и Виолина Костова. Пред ролбанерите с новата и старата тема на годината бяха разменени огърлиците на много клубни лидери, като първи това направиха нашите ротаракторски представители: Теди Вълканска и Васил Демирев.

Той докосна сърцата ни със спомена за друг архитект, също избран, но не успял да изпълни призванието си – бургазлията Петко Йовчев, и обеща като близки приятели да работи, за да сбъдне и негови идеи. Градината около Съюза на архитектите в България даде възможност да свалим маските, за да вдигнем наздравица за новите възможности и успехи, към които ще се стремят ротарианците от България през тази ротарианска година. Наско Начев, ПДГ

23

ANNIVERSARY

КОЕФИЦИЕНТ 110

Това е Калчо Хинов, възстановителят на Ротари в България

П

реди години нашето членство в Ротари не беше само активно и почетно. Имаше една категория, която се определяше като „сеньор активно членство“. Условията да влезеш в нея беше сборът от годините от твоя житейски път и службата ти в Ротари да бъде поне 85. А когато това число е 110… Малцина в Ротари могат да се гордеят с такава привилегия. За нас това е българският ротарианец Калчо Хинов. В този очерк, посветен на неговата 80-годишнина, ще ви припомня само няколко епизода от неговия житейски път, станали основополагащи в развитието на ротарианството в България. Познаваме се от 1990 година, когато той за първи път дойде в Пловдив, за да консолидира усилията на двете най-големи групи за възстановяване на ротарианството в България. Калчо обича да разказва историята за това, как е станал ротарианец, защото тя е свързана с любимия му спорт – автомобилизма. Когато участва заедно с Илия Чубриков в прототипа на рали „Париж-Дакар“, с риск да отпадне от надпреварата, помага на друг екипаж, заседнал в сахарските пясъци. На финала те отново се срещат: Калчо с купата за първото място, и австралийският екипаж - с голямата

благодарност и предложение да дълготрайно приятелство. Те се срещат в Австралия отново. Брус Рос е ротарианец и разказва в своя клуб за случилото се в пустинята като за истинска ротарианска постъпка. Тогава Калчо получава първия си ротариански флаг и разбира, че 24

атмосферата на приятелство и подкрепа между членовете е магическа. След завръщането си Калчо започва да работи с гръцки ротарианци за организирането на първия Ротари клуб в България. През октомври 1991 г. Рота-

ект в нашата ротарианска история. През 1994 г. стана ясно, че България има отделни случаи на полиомиелит. Калчо предлага в България да се проведе имунизационна кампания и РИ финансира проекта, зад който застават Министерството на здравеопазването и президентът Жельо Желев, партон на кампанията. Всичко вървеше по план, когато 24 часа преди официалното откриване разбрахме, че DISTRICT хладилните чанти (задължителни за ваксината) са още на пристанището в Атина. Какво мислите, че стана? Автомобилният състезател Калчо се качи на собствения си автомобил и за 18 часа пропътува разстоянието от София до Атина и обратно и достави чантите в Сливен. Никой не вярваше, че това може да се случи, освен ако не

ри клуб София е чартиран от РИ и първият президент става той. На Конвенцията в Орландо през 1992 година – след 50-годишно прекъсване отново се развява българският флаг. Не мога да не отбележа неговия принос във все още най-големия про-

е пътувал с Калчо… Тогава пътувахме много. Д-2480 беше един от най-големите по площ и включваше шест държави: България, Гърция, Сърби и Черна гора, Македония, а по-късно и Косово. Беше страхотно! Пътувахме по цели дни и

CO

ANNIVERSARY

говорихме почти през цялото време за Ротари. Семействата се познаваха отлично и приятелството беше над всичко. Преди Калчо имаше 12 гръцки гуверньори, но единствено той изпълни стопроцентово задълженията да посети всички събития, както и 119те клуба в Дистрикта. Заедно с Мони Кондов – секретар на Дистрикта, те показаха защо ротарианството в нашата страна се развива толкова динамично. Всъщност преломната година беше 2001. Тогава за първи път гуверньорът Бабис Атанасиадис избра да проведе Конференцията си в София и ONFERENCE я възложи на Калчо. Причина за това бе една среща на ротарианците от страните от Източна и Централна Европа. За нея разказва лично президентът на РИ Ричард Кинг: „Трябва да Ви кажа, че срещнах Калчо в Букурещ преди около 2 месеца и той ми каза: „Трябва да дойдете в България. Каним се да чартираме 12 нови Ротари клуба.“ Не му повярвах. Мислех, че това е невъзможно. За такова нещо трябва да си супермен. Е, тази вечер ние чартирахме 14 Ротари клуба, 12

Ротаракт клуба и 2 Интеракт клуба. От юли тази година съм посетил 41 държави. Това е най-големият брой клубове, които съм чартирал в която и да е държава. Това може да се случи само тук, в България. Това е фантастично.“ Наистина беше фантастично. Този рекорд остава ненадминат и до днес в историята на РИ. Същата вечер 26 ротарианци станаха носители на отличието „Пол Харис Фелоу“. Това събитие ни даде основата и самочувствието, че можем да провеждаме големи ротариански събития. Калчо често повтаряше, че авторитетът в Ротари се гради с

важни ротариански събития и донорския принос към Фондация Ротари. Той го правеше последователно всяка година и трупаше признание и авторитет сред Ротари лидерите по света. Това беше основанието да бъде определен за вицепрезидент на Ротари Лидершип института за Централна и Източна Европа, до Урал и Израел.

Една прекрасна позиция с цел да създава лидери, знаещи как да обучават и мотивират ротарианците. Когато споменах Израел, се сетих за куп други важни събития. Калчо има много приятели ротарианци в тази страна, които признават авторитета му. Благодарение на тях и особено на Хари Зеслер, българските ротарианци открихме площад „България“ в центъра на Хайфа. Стотици български евреи ни благодариха за стореното през Втората световна война и участваха активно в тържествата, подготвени и осъществени от гуверньора на Д-2480 за 2004-05 година – Калчо Хинов. Ще спра дотук не защото след това не се случва нищо, а защото това събитие е резултат от неимоверни усилия и безкористна служба в продължение на 16 години на хиляди български ротарианци и лидери, водени от Калчо. Завършвам с краткото обръщение на Калчо и голямата му радост за обявяването на България като самостоятелен дистрикт. „Имам изключително приятното задължение да Ви уведомя,че Бордът на РИ е взел решение: Считано от 1 юли 2007 г., Ротари клубовете в България

се отделят от Д-2480 и се реорганизират в самостоятелен, нов Дистрикт 2482. Това е изключително висока грижа и признание за вашия труд и отдаденост на ротарианските идеали. Решението е и признание за постиженията на България в приобщаването и към демократичния свят. Разбира се, регистрирането е и огромна отговорност за всички нас. Сигурен съм, че ние ще удвоим усилията си за достигане на още по големи успехи и за достойното представяне на нашата Родина пред Ротарианския свят. Сега ни предстои и много работа за укрепване единството на организацията, за да може Българския дистрикт да заеме полагащото му се място в обществения живот на страната. Излизането ни от Д-2480 в никакъв случай не означава прекъсване на връзките с неговите клубове. Напротив, трябва да се задълбочават добрите приятелски отношения, защото наша историческа съдба е да живеем заедно на Балканите. Само приятелството и взаимното доверие могат да дарят нашите народи с траен мир и разбирателство, а в същност, това е реализация на нашите ротариански цели и идеали. ЧЕСТИТО!“ Това писмо е синтез на неговите чувства към Ротари и отразява много точно мислите и приоритети за изграждането и развитието на нашата организация, за Ротари на Балканите и в България. Честито и на тебе 80 лета, приятелю Калчо! Бъди здрав! Твой в Ротари, Наско

25

CLUB PROJECT

ПРОЕКТ „РОДОЛЮБИЕ“ НА РК СТАРА ЗАГОРА - БЕРОЕ

В

дъхновени и от темата на ротарианската година „Ротари свързва света“, разработихме проект „Родолюбие“, като се постарахме да обхванем: 1. История - посещение на места, свързани с националната ни история 2. Природни красоти - водопади, пещери, древни светилища, екопътеки 3. Фолклор - посещение на фолклорни фестивали, етнографски комплекси, панаири на занаятите 4. Произведено в България - фестивали на храни, напитки, посещение на винарни, ферми и други 5. Творчество - фестивали на самодейни театри, кино, музика, изобразително изкуство. Нещо повече! Нашият проект „Родолюбие“ е не просто едно пътуване. Той е съчетан с гостуване на Ротари клубовете от съответните зони, време за приятелство, за опознаване и споделяне на идеи. Ротарианското приятелство е вълшебство, радостна тръпка и неповторимо вълнение. Като наши домакини, приятелите ротарианци от клубовете, на които гостуваме, участват с нас в организацията на посещенията. Крайната цел е посещение на

всичките 88 клубове в страната, запознаване с членовете им и опознаване на районите им съвместно с тях. Естествено всички те са добре дошли да бъдат и наши гости! По повод трети март осъществихме първото си патриотично пътуване, свързано с проекта по маршрут: Паметник Шипка, Къкринското ханче, Ловеч, Плевен, Велико Търново. Бяхме топло посрещнати от гостоприемните ни домакини от РК Ловеч, РК Плевен-центрум и РК Велико Търново, на които сърдечно благодарим! През месец юни, току преминали през изпитанията на корона пандемията, ние от РК Стара Загора-Берое единодушно решихме, че е време да реализираме втора част от нашия проект „Родолюбие“ - „Тракийски светилища“, и поехме по стъпките на древните траки в Източните Родопи. Наши домакини бяха приятелите от РК Кърджали, РК Момчилград и РК Златоград-Неделино, които ни посрещнаха с отворени сърца и широки усмивки. Ние, от РК Стара Загора-Берое, вярваме, че ротарианското приятелство е магично – то свързва, отваря възможности и създава общи каузи за безкористна служба в полза на обществото! Приятели, нека всички отворим сърцата си, а заедно с тях и всички възможности, които открива пред нас предстоящата Ротарианска година! Да обичаме семейството, приятелите и Родината си, да научим на това и децата си! Лилия Михайлова, РК Стара Загора-Берое

26

CLUB PROJECT

ЕЛЕКТРОННИЯТ ЧЕТЕЦ СРЕЩНА КНИГИТЕ НА ВАЗОВ В „НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“

Т

ийнейджър с електронен четец срещна дядо с две томчета на Вазов под асмата на село в есе на осмокласничка от Математическата гимназия – за да си поговорят за Балкана, Странджата и Македонски, за живия и изгубен патриотизъм. Със съчинението си „Библиотеката на дядо“ Меглена се подреди сред призьорите в индивидуалната надпревара на националната инициатива „Народните будители и аз“. Общо 159 участници от 29 училища в 10 области се включиха в конкурса с рисунка, мултимедия, стихотворение, есе или разказ на тема „По пътя на българската свобода“. За първи път тази година има и автори от Молдова и Република Северна Македония. Заради извънредното положение в комплексната битка тази година не бяха излъчени градски и областни първенци след надпревари на училищно, районно, градско ниво и между общините. Проектът се реализира вече десета година от Ротари и Зонта в партньорство с Община Пловдив, Общински комитет „Васил Левски“ и Общински читалищен съюз. В церемония на Римския стадион кметът Здравко Димитров награди най-добрите участници и спо-

дели: „Трябва да се гордеем с тези деца. Младите правят това, което им харесва, ние трябва да им помагаме. Има смисъл да знаем кои сме, откъде идваме и какво искаме“. Златка Атанасова от ПГ „Златю Бояджиев“ в Брезово се включи в изложбата на 30-те най-добри рисунки от конкурса с портрети на Васил Левски, като го е нарисувала изправен пред разярен лъв, под фигурите добавила и една от крилатите му фрази: „Дела трябват, а не думи!“ „Ще се сетиш ли за просветител съвременник – предизвика връстниците си единайсетокласничката от Кърждали Кристина Йовчева. – Ще посегнеш ли към телефона да потърсиш в интернет? Защо ти е да знаеш, като никой не знае?! Сравняваш се с посредствеността на други хора. Нека ти разкажа…“ И момичето сподели наученото за Вазов. Тя е тазгодишният първенец в надпреварата за есе със своето „Стресни се, племе закъсняло“. Седмокласникът от ОУ „Алеко Константинов“ Стефан Гайдаров е сред най-добрите в раздела за мултимедийна презентация. Той е посветил своята на Екзарх Йосиф и я подготвил с новите технологиите, но и по старомодния начин – прелиствайки книги от библиотеката.

Вдъхновителят на проекта и ротарианец от РК Пловдив-Пълдин Кирчо Атанасов поздрави участниците в думите: „Уважаеми гости, млади приятели, родолюбци, Вие сте победители над незнанието и забравата на народните будители, над незнанието и забравата на плеядата велики българи, носели гордо факела на българщината и българския дух през тези 1300 години, за да я има България и сега на този проветрив Балкански полуостров. За да може вие, младите поколения, да носите този факел и в бъдните десетилетия. До нови срещи в следващото 11-о издание на проекта!“ Елица Кондева, в. „Марица“ Снимки: Наташа Манева

27

CLUB PROJECT

РОТАРИ КЛУБ ПОМОРИЕ С ПОРЕДЕН УСПЕШЕН ПРОЕКТ

Р

отари клуб Поморие реализира поредния си проект

в услуга на хората от Община Поморие. На 27 май с участието на управителя на „МБАЛ – Поморие“ ЕООД д-р Жени Караилиева, Желязко Страволемов от Община Поморие, АДГ Иван Иванов, членове на клуба и представители на медицинския персонал се подписаха документите за дарение на Паров стерилизатор модел VACUKLAV 24 BL. След сериозно проучване и с активното съдействие на д-р Попов, член на клуба, се спряхме на идеята за закупуване на Паровия стерилизатор, необходим за работа на новата лапароскопска хирургична техника. Така се роди идеята за нашия годишен проект „ЖИВОТЪТ И ЗДРАВЕТО СА БЕЗЦЕННИ“! Проектът се реализира от Ротари клуб Поморие с подкрепата на Фондация Ротари, чрез Дистриктен грант, съдействието на приятелите от Дистрикт 1160, Ирландия, и лични средства на клуба. Изминатият дълъг път ни доведе до успешния край. През месец март стерилизационният апарат бе доставен и монтиран в МБАЛ – Поморие, и се използва успешно за различни видове оперативни, ле-

Р

чебни или диагностични процедури. През тази година РК Поморие реализира още едно начинание. По идеен проект, дарение от клуба,Община Поморие изгради Скейт парк за децата на града. Екип на Ротари клуб Поморие

РОТАРИ КЛУБ ТЪРГОВИЩЕ РЕМОНТИРА ЗНАКОВА МРАМОРНА ЧЕШМА

отарианците от Търговище и техни приятели се заеха със задачата да се отремонтира емблематичната мраморна чешма в Централния парк и да се върне нейният блясък. Подменя се водопроводната инсталация, поправят се основите за изграждането на нов постамент, на който ще се монтира разрушената преди години статуя на момчето с кучето. „Това е един наш стар ангажимент пред търговищенци, на които обещахме, че със събрани от благотворителен бал средства ще възстановим питейното съоръжение. Радвам се, че знаковата чешма с уникална скулптура, по модел на чешки майсто28

ри, запази вида си, какъвто го познаваме от детството си“, каза президентът на клуба Иван Николов. Мраморната скулптура върху чешмата беше реставрирана в Училището по каменообработване във врачанското село Кунино. Със специални препарати са почистени следите от спрей и флумастери по камъка, без да е заличена патината на времето, залепени са отчупените части от главите на момчето и кученцето. Тази чешма е символ на града от десетилетия и трябва да я пазим. Кольо Колев, РК Търговище

RAC

Скъпи приятели от Ротаракт, Ротари, Интеракт,

Теодора Вълканска Дистриктен Ротаракт Представител

РОТАРИ ОТВАРЯ ВЪЗМОЖНОСТИ

Поздравявам ви с настъпването на ротарианската година! Годината на възможностите, годината на промяната! Когато на 01.05.2015г. официално се присъединих към семейството на Ротари, като член на Ротаракт клуб Пловдив, не съм предполагала, че ще имам честта на бъда първият Дистриктен Ротаракт Представител, чието месечно обръщение ще намери място в регионалното списание „Ротари на Блаканите“, редом до обръщението на Дистрикт Гуверньора на Ротари Дистрикт 2482 България! Всички ние имаме уникалната възможност да сме част от пъзела, наречен Ротари – една организация, мъдра, с традиции, но и много млада по дух, променяща се непрестанно! Моментите, споделени с всички ви, са безценни, а емоцията – неописуема! Живеем в интересно време, време странно, плашещо за едни, за други време за равносметка и ново начало. Вратите на възможностите се отварят, а с тях и промяната, дълго чакана за нас, ротаракторите, интересна, надявам се за приятелите ротарианци. От едната страна на вратата стои Програмата „Ротаракт“, а от другата страна на прага са партньорите, новите малки-големи, които през изминалите 51 години чакаха своето време, доказвайки, че има защо да са партньори на приятелите си от една от най-многобройните организации с хуманитарна насоченост в света! Вече 25 години приятелите ми и аз творим добро и променяме света, учим и се учим! Да напиша своето първо месечно обръщение, за мен е голямо предизвикателство! Благодаря на приятелите от клуба ми – Ротаракт клуб София-Тангра, както и на нашия спонсор клуб Ротари клуб София-Тангра, за подкрепата, доверието и вдъхновението. Благодаря на Паст Дистриктните Ротаракт Представители, които винаги и за всичко ми помагат чрез своя опит и мъдрост. Благодаря, разбира се и на Илиян Николов – Дистрикт Гуверньор за 2020-2021 ротарианска година, който ми показа какво е вяра в младите и как винаги има някой от другата страна на слушалката, особено в критичните моменти. Благодаря на всички Паст Дистриктни Гуверньори, които ме подкрепят и от които ежедневно се уча! Нашата организация дава уникална възможност да намерим себе си, някъде там, измежду стотиците изпитания и характери, да намерим приятели, да намерим семейство, любимият човек! Скъпи приятели, нека оставим вратите на новите възможности широко отворени, не се страхувайте от прехода, аз вярвам, че заедно ще посрещнем и преминем през всяка трудност. Вярвам, че в края на тази година през прага ще са преминали само доброто и светлината, а именно от тях се нуждаем най-много! Привилегировани сме да бъдем членове на организацията във време, в което не се налага да я напуснем, навършвайки 30-ата си годишнина! Тази „страшна“ възраст, която ни подсказва, че трябва да пораснем, вече не ни спира да бъдем част от Ротаракт. Призовавам ви да останете и заедно да изградим следващите 25 години от Ротаракт в България! Промяната започва днес и ви предизвиквам да я посрещнем заедно! Ваша в Ротаракт, Теодора Вълканска

29

RAC

С ЦВЕТЕ В РЪКА СРЕЩУ РЕПРОДУКТИВНИТЕ ПРОБЛЕМИ Ротаракт клуб Велико Търново заедно с Фондация „Искам бебе“

С

ледвайките целите за устойчиво общество, ние в Ротаракт клубовете по света винаги следваме желанието си да променяме всичко към по-добро. Обратно на всеобшите разбирания в нашето общество е пълно с добри хора, които не могат или не искат да са част от Ротари, но са били наши приятели с години наред, помагайки ни в каузите ни. Обикновено ние следим развитието на обществото в различни сфери и когато видим решение на някой проблем, веднага го прилагаме. Такъв беше и случаят с програмите инвитро и генерално с проблема на стотици двойки в България - затруднени при зачеване на дете. Историята на тази кауза започва през 2018 г., когато решихме, че ще работим по подпомагане на такива двойки. Свързахме се с институциите във Велико Търново, които да ни насочат и дадат

30

информация. Тогава разбрахме за фондацията и за отговорника й за Велико Търново – жена с борбен дух и намерения, пълни с любов към каузата. През март 2019 г. с общи усилия организирахме кампанията „С цвете в ръка срещу репродуктивните проблеми“. В основата на наименованието й е заложено всичко, хората даряват пари в нашата урна, а срещу това получават цвете за Деня на майката - 8 март. На първата кампания тогава събрахме над 2700 лв. за два дни и разбрахме колко съпричастни са всички към този проблем. Тогава разбрахме, че приятелите ни, които ще ни подкрепят и за напред, са се увеличили. В подкрепа на каузата се включиха и творци с видеа и ние осъзнахме, че това е нещо, което няма нужда да бъде разшумявано, то просто докосва всички ни и ние,

подтиквани от естествения си инстинкт да оцеляваме като хора - като личности и като социум, искаме да подпомогнем по един или друг начин. Защото проблемът сам по себе си си заслужава - да се включиш в кампанията, означаваше да помогнеш на някоя двойка да има бебе. И това и стана! От години наред сме помагали на хора в нужда, но никога не сме били толкова радостни. От първата кампания от 2019 г. имаме резултат – поредното родено бебе благодарение на общите ни усилия. Щастието ни идва на първо място от това, че и ние „имаме пръст в тази работа“, но и втора вълна ни облива при мисълта, че толкова много хора на улицата и в социалните мрежи дадоха своя принос. Всеки, дошъл под шатрата по време на кампанията на улицата през март 2019г., беше герой, а най-голямото оръжие бяха цветята. Те зарадваха стотици

RAC великотърновски майки, а най-голямата радост беше за ОНАЗИ майка. На Конференцията на Ротаракт, която се проведе на о-в Света Анастасия край Бургас на 20 юни 2020 г., бе избрана Националната инициатива за ротарианската 2020-2021 година – проектът на Ротаракт клуб Велико Търново и Фондация „Искам бебе“ – „С цвете в ръка срещу репродуктивните проблеми“! На 25 октомври 2020 г. в Стара Загора предстои да се проведе Асамблея на Ротаракт 2020 г. Част от Асамблеята ще бъде и Семинар на Комитета по служба на общността, където ще има представители на всички клубове, като Председателят на Комите-

та – Станислава от РАК Велико Търново ще запознае останалите с подготовката на проекта, за да могат всички, които желаят да организират този уникален про-

ект и да помогнат на повече двойки да прегърнат свое дете! Станислава Пенчева РАК Велико Търново

КАЛЕНДАР ДИСТРИКТ 2482 - БЪЛГАРИЯ 2020-2021 Дата 4 юли 2020 1 август 26-27 септември 3-4 октомври 10-11 октомври 17-18 октомври 24-25 октомври 1 ноември 21 ноември 28-29 ноември 12 декември 23 януари 2021 20 февуари 27 февуари 11-14 март 20 март 27-28 март 10 април 17-18 април 08 май 15-16 май

Организатор ДГЕ РК Банско ДГЕ DIR ДГЕ ДГЕ DRR ДГН РК Харманли ДГ DRR DRR DRR ДГЕ DRR DRR ДГЕ DRR DIR ДКМП ДГ

26 юни 3 юли

DRR ДГЕ

Събитие Начало на Ротарианската година Голф турнир за Купата на Гуверньора преПЕТС Асамблея преПЕТС преПЕТС Асамблея преПЕТС Празник на виното Семинар за жизнен клуб Семинар професионално развитие и Коледно парти Семинар за развитие на членството Семинар за публичен имидж Обучение на дистриктния екип Rotaract european meeting Уебинар международна служба ПЕТС, Асамблея, ГМС ПЕТС ПЕТС RYLA - международна Конференция, законодателно събрание, Общо събрание на Сдружение Д-2482 към РИ Конференция Начало на Ротарианската година

Място София Банско Варна Харманли Карнобат Панагюрище Стара Загора Враца Харманли Пловдив София Пловдив Казанлък София Сандански Дупница (Момчилград) София (Боровец) (Благоевград) 31