ПО ПОВОД МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА КНИГАТА 23 АПРИЛ
А
6. клас ПРЕДСТАВЯ
ПЪТЯТ НА КНИГАТА Науката за книгата възниква в края на 18. век и в началото на 19. век. Първо е назовавана библиология. Нейната поява е обусловена от необходимостта да се въведе знание за начина, по който да се опишат и систематизират носителите на писмена информация. Това е практическата дейност, наречена библиография, която скоро прераства в наука. Историците на писмеността откриват доказателства, че тя възниква около 3500 години преди Христа. Най-старите писмени документи, изработени от различни материали като камък, глинени плочки, листа от палми, платове, се създават, за да означат важни събития и факти и да изразят отношението към тях. Найразпространеният материал, обаче, в Древността е папирусът, изработван от едноименното растение, виреещо по бреговете на река Нил. Хранилищата възникват към храмовете, в домовете на владетели и техните приближени. Хранилищата на писанията, получили името „Лечебница на душата“. Най-богатото хранилище на писмени паметници от глинени плочки се създава от асирийския цар Тиглатпасар I, а през 7. век преди Христа цар Ашурбанипал събира в Ниневия значителен фонд на месопотамското слово. В Древния Изток и особено на древносемитската култура е присъщо дълбоко мистично почитание към записаното, към писмовния труд и писарите. За разлика от тази култура, в Древна Гърция още от Омировата епоха (11.-12. впр. Хр.) в култ е издигната музата, на която е присъщо изкусно да пее и говори.Това е причината, поради която най-старата гръцка литература не е записвана. Тя е предназначена да се помни и устно възпроизвежда от аеди, рапсоди и в театралните представления. По-късно през 4. в. пр. Хр. в Атина Платон поставя основите на Академията. Ученик на Платон, слушател и преподавател тук е Аристотел Анагностес