1
Сборникът е издаден по случай „Денят на книгата“ 23.04.2014 г. от библиотеката при ПМГ „Нанчо Попович“, гр. Шумен. Специални благодарности към талантливите петокласници от ПМГ „Нанчо Попович“. С пожелание никога да не спират да мечтаят и да вървят смело и с усмивка по своя път в живота.
2
ВЪЛШЕБНАТА ДУМА Имало едно време едно умно, красиво и добро момиче. То много обичало да помага на хората. Един ден решило да се разходи в гората. Както се разхождало, се изгубило и на една поляна видяло малка къща. Решило да погледне кой живее вътре и да попита за пътя. Но колкото и да чукало, никой не отварял. Тогава момичето отворило вратата. След като влязло в стаята, видяло една прегърбена старица. -
-
Какво търсиш в моята къща, момиченце? – попитала бабата. Извинете, почуках, но никой не отвори и реших, че никой не живее в тази къща, затова влязох да разгледам. Последвай ме, за да разгледаш къщата - казала бабата.
Момичето я последвало. След като показала стаите, бабата завела момичето в мазето. Отваряйки вратата, то изумено ахнало. Там било пълно с животинки, които разговаряли помежду си. Който влезел вътре, започвал да разбира говора им. Бабата издебнала момичето да влезе в стаята и заключила вратата. Всички животни започнали да плачат в един глас и да обясняват на момичето, че са хора, които са омагьосани. Момичето било много умно и измислило начин как да ги спаси. На влизане в къщата то забелязало, че по всички стени пише „Благодаря“. Разговаряйки с животните - хора то се сетило, че това е вълшебната дума, която ще ги освободи. 3
Момичето казало на всички пленници да благодарят. Щом произнасяли думата „Благодаря“, животните се превръщали в хора. Умното момиче разбрало, че бабата превръща неблагодарните хора в животни. След като се освободили, те тръгнали по света да разказват за най- вълшебната думичка на земята „Благодаря“. Виктория Георгиева – 5 а клас
ИЗ „СТРАНАТА ЗЕД“ Едно момче на име Зед водило съвсем нормален живот докато една сутрин… -
Зед, ела да закусиш, ще закъснееш за училище. – казала майка му. Идвам, мамо! – провикнало се момчето.
Слязло, закусило, взело си раницата и побързало към спирката, за да не изтърве училищния автобус. Стигнало до спирката, но късно, автобусът бил потеглил. Зед се натъжил. Изведнъж обувките му проблеснали, издигнали се и Зед полетял с главата надолу. За един миг пред него се отворил портал. Зед по неволя влязъл в него и порталът се затворил. Момчето се озовало в някаква джунгла и вече не било тъжно, а точно обратното. Скитало се известно време и изведнъж дърветата потънали в земята, храстите изчезнали и небето се разкрило. Зед се озовал в един военен лагер, разположен на една красива 4
зелена полянка. Той без страх влязъл в лагера и попитал за какво се подготвят войниците. Тогава лидерът на лагера му казал: -
Млади момко, защо питаш това? И защо изобщо си тук? Аз съм тук не по своя воля – отговорил Зед.
Лидерът го завел в една огромна пещера. -
-
Ние сме тук, за да се борим с голямото зло „Ледената кралица“, която хипнотизира всеки, който я погледне. Мисля, че ти си избраният, който трябва да я победи в битка. Но защо аз? – възкликнал Зед. Погледни стенописите. Те разказват за велик воин, който преминал в нашия паралелен свят през портал и попаднал в джунглата Нунуясуо.
Зед се учудил и казал: -
Да приемем, че това съм аз. Но как да победя враг, който не мога да гледам? – попитал Зед. Като намериш очилата на Картатус, които само избраният може да намери.
Като чул тези думи Зед се съгласил. Лидерът извикал двама офицери, въоръжил тримата герои и те потеглили. Стигнали до връх Анирене и от небето завалял дъжд. Героите решили да се скрият в една пещера. Влезли вътре и запалили огън. От нищото се появило същество с човешко тяло и куча глава. Това бил бог Насус. Посичали го с мечове, обстрелвали го със стрели, но съществото не отстъпвало. Тогава Зед видял нещо 5
да проблясва. Той взел една запалена пръчка от огъня и я хвърлил по бога. Момчето минало между краката му и взел очилата , които проблясвали в мрака. Докато Насус се усети, тримата войни вече ги нямало. Те се запътили към замъка на ледената кралица. Докато вървели незнайно накъде, намерили един сак, в който имало карта, меч и куп ножове и стрели. Картата водела към замъка на ледената кралица и те потеглили отново. След като стигнали замъка, влезли и видели кралицата да седи на огромния си трон. И тримата се хвърлили към нея, но само Зед можел да я гледа . Офицерите гледали настрани и стреляли. Навсякъде хвърчали стрели, но нито един изстрел не можел да пробие щита около кралицата. Тогава се появила … Как мислите, че се е развило действието по - нататък?
Валентин Владимиров – 5 а клас
6
КАК СЕ ПОЯВИЛ СВЕТЪТ
В началото имало само океан. В единия му край имало камък. Върху него живеела една жена. Един ден й се дощяло да слезе от този камък и да живее другаде, затова тя направила една голяма пита и я пуснала във водата. Питата заплавала и вълните я разчупили на няколко различни парчета. Така се образували континентите. Парчетата се напукали и така се появили реките. От парата, която излизала от топлата пита, се образували небето и облаците. Жената посяла трева и растения. От жълтите листа на цветята направила слънцето, но нямало как да го качи на небето. Набрала трева и от нея оформила две птици. Те полетели и качили на небето слънцето. То огряло континентите и водните басейни. Щом то се скрило, на небето се появила сребърната луна и край нея светели хиляди звездици. Жената била самотна с двете птици, затова създала още животни и хора, които се заселили по различните континенти. Така бил създаден светът.
Биляна Багрянова – 5 б клас
7
8
ИЗ „ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО ЕГИПЕТ“ Мечето Зевс и тигърчето Рошко били авантюристи. Те обикаляли света и търсели нови приключения. Когато били в Африка, решили да поспрат в Египет. Като поотпочинали, се загледали в далечината и видели три пирамиди. Решили, че там ще бъде следващото място, където ще отидат. Пристигнали до най- голямата пирамида. Когато влезли вътре, вратата шумно се затворила след тях. Опитали се да я отворят, но тя не помръдвала. Надолу имало стълби и те слезли по тях. Зевс, без да иска, натиснал тайна плочка, която отваряла вратата към камерата, в която е бил погребан и мумифициран фараонът. Влезли в камерата, но този път Рошко натиснал плочка-капан. Изведнъж двамата паднали. Изплашили се много. Когато се поуспокоили, видели, че се намират в град от злато, в който текат много реки. Зарадвали се, че поне имат вода, но радостта им била краткотрайна, защото плочката-капан задействала реките и скоро градът щял да се наводни. В последния момент осъзнали, че скоро щели да се озоват под вода. Видели таен отвор, избутали вратата и излезли отново в пустинята. А когато влезли в другите пирамиди, ги очаквали още много приключения. Мартин Димчев – 5 б клас
9
10
ЩЪРКЕЛ И ЖАБА Един ден щъркелът излязъл на лов за жаби. Стигнал до блатото и какво да види, нямало нито една жаба, защото всички били на парти. Щъркелът решил да почака. Минали няколко минути и се показала една млада жаба. Тя се качила на един камък и започнала да плаче. Щъркелът не се сдържал и попитал: - Защо плачеш, хубава жабке? - Плача, защото на партито играхме една игра, в която трябваше да скочим в една дупка. – Жабата подсмъркнала и продължила. – Аз не можах да скоча и всички ми се смяха. - Ооо, много съжалявам! – казал Щърка. – Аз искам да те науча. Жабата много се зарадвала и казала: - Нека започваме! - Добре. Първо скочи в хралупата на онзи дъб. Жабката се засилила и скочила в хралупата. - Много добре – казал щърка. – Нека сега да ти дам по- трудна задача. Да видим дали ще можеш да скочиш в моя клюн. Засилила се жабата и право в клюна на щъркела. Той я изял и си казал: - Ех, че глупава жаба!
Християна Христова – 5 б клас 11
12
МАГИЧНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ Край едно селце живял някога един богат мъж. Той имал двама синове и пет дъщери. Синовете Хорон и Зайон, прекарвали живота си в работа. Бащата бил толкова строг, че когато братята седнели да си починат за повече от час, вечер ги изпращал да спят или навън, или при свинете. Когато работели, се замечтавали и си казвали: - Ех, да можехме и ние да си живеем царски! Но, уви! Баща им толкова ги ненавиждал, че, от ранни петли до падането на нощта, не спирал да ги тормози. Така дните на двамата младежи минавали в работа, а вечерите в очаквания за по-добър живот и мечти за приключения. А петте сестри си живеели като богини. Те били алчни и зли. Винаги, когато минавали през пазара с каретата си, нарочно казвали на кочияша да приближи просяците, за да дишат прахта на колелетата. Един ден на братята им омръзнало от всичко това и те решили да избягат. Измислил план да се отърват от този ад. Една вечер, когато отново трябвало да спят при свинете, тайно се промъкнали вкъщи и взели храна и вино, които им били нужни за из път. После избягали от къщи. След това отишли при стареца, при когото, от време на време, слушали истории за далечни царства и земи. - Дядо, къде се намира онази земя, пълна с вълшебства и приключения? - попитали го те. А той им отвърнал: -Тръгнете в тази посока, накъдето в момента духа вятърът и не спирайте, докато не стигнете едно голямо езеро. За него съм чувал от моя дядо, когато бях на вашата възраст. Там живее прелестната богиня на водата. Тя ще ви подложи на първото изпитание, защото, трябва да знаете, че в този свят 13
нищо не се дава даром. И все пак, когато животът ви е застрашен, кажете ЗЕМОН ЯГИМА . Те го послушали и тръгнали. Пет дни и пет нощи вървели, докато стигнали голямото езеро, където живеела красивата богиня на водата. Тя била дружелюбна, но въпреки това решила да подложи на изпитание тяхното благородство . Завела ги в зала, пълна със статуи и огледала и казала: - Погледнете в едно от огледалата и кажете какво виждате там! Хорон и Зайон погледнали и видели баща си и сестрите си. Бащата вече принуждавал дъщерите си да работят. Това зарадвало братята. Богинята, усещайки радостта в очите им, попитала: -Защо се радвате? Да не би и вие да криете някаква злоба? - О, Богиньо, цял живот сме били измъчвани от баща си, не сме имали нито един радостен миг. Това не е злоба, а надежда за начало на нов живот. Богинята се усмихнала и казала: - Вие, пътешественици, ме убедихте, че нямате лоши намерения и затова ще ви помогна. Моите русалки ще ви преведат от другата страна на езерото. А от там, по реката, ще стигнете планината. Три дни и три нощи вървели срещу течението, докато стигнали до един водопад. Уморени, решили да останат при него за няколко дни и да си починат. Но не подозирали, че цяла орда от арабски войни ги наблюдава. Щом нощта паднала, легнали да спят. Събудили се от някакъв шум, но преди да се усетят, били заловени. На сутринта ги завели при султана. -Кои сте вие и какво правите в моите земи? - попитал той. Хорон и Зайон знаели, че ако кажат цялата истина, ще бъдат обезглавени. Така единствено султанът щял да знае за Магичната земя. Затова не споделили всичко: -Ние идваме от много далечна страна и сме тръгнали да търсим нови земи, където да бъдем свободни и щастливи. 14
-Защо тогава не дойдете да живеете в моята империя? поинтересувал се султанът. -Ние всъщност имахме предвид точно определена земя... - отговорили те с недомлъвка. Султанът се усъмнил в думите им и тайно наредил на стражите да ги обезглавят. Когато ги завели на мястото за екзекуция, двамата братя разбрали, че животът им е в опасност и изрекли магическите думи: - ЗЕМОН ЯГИМА. Пред тях се появили трима магьосници. Първият бил млад и красив като бог. Вторият бил на средна възраст и имал златен, покрит с рубини и диаманти, жезъл. А третият бил възрастен, мрачен и потаен като смъртта. Тримата се вкопчили в битка със султанската армия. Мрачният магьосник призовал змията, пазителка на отвъдното. Тя изскочила от дълбините на земните недра и отворила огромната си уста, с която погълнала на един път половината армия. Атаката на арабите продължила с колесници. Тогава божественият магьосник поел дълбоко въздух и щом издишал, ги изпепелил всичките. Изведнъж от небето се изсипали огнени стрели. Магьосникът с жезъла призовал майката природа и от земята се издигнали огромни корени, които заедно образували защитен купол. Братята били спасени. Когато пороят от стрели спрял, мрачният магьосник призовал своята войска от съживени мъртъвци. Те сразили остатъчната армия на султана и унищожили двореца му. Хорон и Зайон продължили пътя си. Седем дни и седем нощи вървели, докато стигнали планината. Катерели се по високи върхове и се спускали по стръмни склонове, преди да стигнат портите на двореца. Посрещнати от стражата, по-късно братята били поканени в тронната зала. Тя била прекрасна с мраморни колони, украсени от изсечени златни рамки, които изобразявали най-великите успехи в историята на двореца. Когато влязъл господарят, седнал върху трон от сребро и злато. Той носел корона, която била украсена с образите на лъв и орел. -Защо сте дошли в моя дворец? – попитал ги той. 15
-Ние идваме при Вас, защото искаме да разберем накъде да продължим, за да стигнем до Магичната земя – отговорили те. -Аз знам накъде да продължите, но преди да ви кажа,ще ви подложа на няколко изпитания – отвърнал господарят. -Ние бихме отишли и накрай света, за да постигнем целта си – отвърнали Хорон и Зайон. На свой ред господарят им казал: - Ще трябва да се справите с две изпитания. Първо, да изкачите върха на зверовете и второ - да влезте в пещерата на смъртта и да ми донесете главата на чудовището, което живее там. Това било предизвикателство за духа и волята им. Братята се съгласили и тръгнали към върха на зверовете. Щом започнали да се катерят, усетили, че колкото по-нависоко се изкачват, все по-студено ставало, а силите им все повече намалявали. Дълго вървели, докато стигнали върха, капнали от умора и глад. На следващия ден те потеглили към пещерата на смъртта. Когато влезли вътре, видели стотици кости на хора. Понавътре открили слузести стъпки. Те ги проследили до един олтар. На него стояло страшно слузесто чудовище. То ги забелязало и се втурнало към тях, за да ги изяде. Братя се уплашили и побягнали. В бързината се изгубили в един лабиринт. Настанал мрак и тишина. Чудовището дебнело Хорон и Зайон, които изпитвали неописуем страх. Но желанието да стигнат Магичната земя, ги накарало да съберат смелост и да продължат... Ненадейно, от една дълбока пропаст, се появила светлина, която заслепила чудовището. В този момент те го нападнали и го убили. Завърнали се в двореца с главата на слузестия звяр. Така доказали своята смелост и воля. А господарят ги упътил с думите: -Качете се на най-високата кула и от там ще видите една златна дъга. Тръгнете към нейния край. Ще срещнете селце, пълно с гоблени. В него има пещера, където живее един пророк. Той ще ви покаже входа на тунела, който ще ви изведе 16
до долина, пълна с цветя. Там трябва да намерите малки крилати феи. Но внимавайте! Те изглеждат добрички, но когато някой ги ядоса, стават самия мрак. Отидете при тяхната кралица и в знак на уважение й дайте този рубин - дал им един огромен скъпоценен камък и продължил: -Когато направите това, кралицата ще ви заведе пред портите на Магичната земя. Двамата потеглили към края на дъгата. Тръгнали с два коня, които получили след завръщането си от пещерата на смъртта. Пътували шест дни и шест нощи, докато стигнат селото на гоблените. Там станали свидетели на различни методи за измъчване на хора. Колкото по-навътре навлизали, опасността да бъдат разкрити нараствала. Така и станало. Не след дълго стотици гоблени ги подгонили. Усещайки опасността, казали: - ЗЕМОН ЯГИМА. И отново се появили тримата магьосници. Освирепелите гоблени не останали назад и призовали своя водач, който също притежавал магични сили. Щом щракнал с пръсти, от небето паднали огромни късове лед, големи почти колкото каруца. В този момент мрачният магьосник призовал змията пазителка на отвъдното. Тя започнала да размахва опашката си, с която избила половината гоблени. Тогава водачът на гоблените направил другата половина десет пъти по-силна отпреди. Превърнал ги в огромни яростни гоблени, с големи остри зъби и червени очи. Освирепели, те унищожавали всичко по пътя си. Но магьосникът с жезъла превърнал всички дървета в титани. След два дни битка гоблените били победени. Хорон и Зайон отново тръгнали на път. Не след дълго открили пещерата. В нея видели красив олтар, на който медитирал самият Пророк. Щом ги видял, Пророкът ги приветствал с "духовен чай". Чаят имал божествен вкус и лечебни свойства. Те го попитали за входа на тунела, който води до долината на феите. Тогава Пророкът ги завел по-навътре в пещерата и там видели огромен златен символ на Ин и Янг, който отварял 17
входа на тунела. Докато вървели, открили подземна река. По някаква случайност в нея живеели огромни месоядни риби. Тези риби скачали толкова надалеч, че за малко не отнесли главите им. Братята на бегом се отдалечили от реката. След дълги часове на преход стигнали до долината. Обиколили я, търсейки феите. Вървели, вървели и пред себе си видели големи скали. Приближили се до тях, но изведнъж от скалите проблеснала ярка и ослепяваща светлина. Двамата не можели да продължат, затова наметнали лицата си с пешкири. Така успели да достигнат до светлината. Щом докоснали скалите, дланите им изгорели. Когато паднали на земята от болка, ослепителната светлина спряла. Когато се съвзели, дланите им вече били оздравели. Хорон и Зайон се намирали в дворец, носен от облаци, много близо до слънцето. Пред тях стояли самите феи. Именно те излекували дланите им със сълзите си. -Здравейте, къде е вашата кралица? – попитали те . Тогава феите посочили един дълъг коридор и казали: -Последвайте ни и ще ви заведем при Нейно височество! Зайон и Хорон, пристигайки при кралицата, поднесли големия червен рубин с думите: -О, Ваше величество, поднасяме Ви този рубин в знак на уважение към Вашата сила и красота! Бихме искали да ни заведете до портите на Магичната земя. А тя отговорила: -Благодаря Ви, безстрашни герои, за безценния дар. Аз ще Ви заведа при портите, но трябва да знаете следното. За да преминете през тях, ще се наложи да преодолеете последно, много трудно, изпитание, което Оракулът на портата ще ви наложи. Те се съгласили и тръгнали след кралицата. Когато стигнали при портите, дошъл тъмен малък облак, който всъщност бил Оракулът. Той придобил истинската си форма и казал на двамата герои: -Е-е, значи и вие искате да влезете в невероятната Магична земя!? Но преди да ви пусна, да видим дали ще 18
успеете да преборите всичко, което сте преодолели до тук, само че едновременно. Хорон и Зайон ужасени погледнали към земята, откъдето излизали всички хора и същества, с които се борели по пътя си. Султанската армия, слузестото чудовище, гоблените и техният водач. С невероятен писък двамата едновременно извикали: - ЗЕМОН ЯГИМА. С гръм и трясък магьосниците се появили и изпуснали върху армадата от създания на мрака сини гръмотевици. След това мрачният магьосник се опитал да ги накара да се нападат един с друг, понеже всички се завърнали от мъртвите. Но успял да привлече на своя страна само султанската армия. Велика и незабравима битка се зараждала пред портите на така наречената Магична земя. Божественият магьосник стиснал юмруци и започнал да мята огнени кълба. Водачът на гоблените напукал земята, върху която стояли тримата магьосници и направил пропаст. Те се въздигнали във въздуха и отново стъпили на земята. В този момент магьосникът, повелител на природните сили, вдигнал високо жезъла си и от недрата на земята изскочили корени, превърнали се във великанско чудовище, което само с един замах сплескало слузестото чудовище. Изминали много дни в битка... И, естествено, краят бил благополучен за нашите герои. Щом всичко свършило, Оракулът се поклонил пред братята Хорон и Зайон и отворил величествените порти. А двамата заживели дълго и честити в така желаната от тях Магична земя. Днес техните внуци и правнуци още живеят там и с гордост разказват за приключенията на дедите си.
Ремзи Хюсеин - 5 б клас
19
МИСЛИ
Колкото и да ти е трудно, трябва да се опиташ да се усмихнеш.
Ако тъгата не съществуваше, нямаше да съществува и щастието, което я успокоява.
Не винаги, когато гледаш някого с любов, и той те гледа по същия начин.
Звездите във Вселената винаги ще са по- малко от любовта по света.
Дори и да затвориш една страница, тя няма да изчезне.
Петина Иванова – 5 а клас
20
Илюстрация: Деница Донева и Християна Христова – 5 б клас 21
КАРТИНА
Вървя по горската пътека и вдишвам въздуха студен. Вървя, вървя и все се питам каква хармония и цвят се стелят тук, навред около мен.
Защо не мога да се влея във таз картина, в този благодат да мога с четката си да поема от всеки ручей или цвят.
Йоана Милева – 5 а клас
22
Илюстрация: Анелия Маринова и Йоанна Стефанова 5 б клас
23
НА МОРЕ
Обичам да седя на пясъка горещ, на слънцето да се пека, възхищавайки се на деня.
Обичам да плувам във сините води и да се гмуркам в тези вечни дълбини!
Максима Чилингирова – 5 а клас
24
ЛОВЕЦ
Седнал Пенчо да умува как в гората да ловува, мечка рунтава да хване и герой да стане.
Тръгна Пенчо из гората, срещна мечка в тъмнината, но настъпи клечка и подплаши тази мечка.
Елена Минчева – 5 б клас
25
МАЙКАТА – ТВОЯ АНГЕЛ
Тя винаги до теб седи дори и да не знаеш ти. Мъките ти тя усеща, виждайки ги в твоите очи. Винаги готова да помогне и да подаде ръка. Дори страданието ти ще вземе и на парченца ще го разруши. Иска само щастие в очите ти да вижда, иска само то да е със теб. Любовта й винаги ще е безкрайна, колкото и трудно да й е.
Петина Иванова – 5 а клас 26
Илюстрация: Петина Иванова и Айля Исмет 5 а клас
27
ДЪГА Дъгата многоцветна е много кокетна. Изпъстри ни всички, дори наште душички. Цветовете й пъстри броят се на пръсти. Слънчице да попече, облачета да повлече и ето я нашата дъга, сладурана на света.
Румелина Жендова - 5 а клас
28
29
СЛЪНЧЕВ ДЕН
Най е хубав този ден, слънцето върви със мен. Къпем се във светлина гмуркаме се в топлина.
Най е хубав този ден, слънцето играе с мен. Аз подавам му усмивка, то ми връща топлина златиста.
Най е хубав този ден, слънцето се радва с мен. Ний приятели сме вечни, топли, светли и сърдечни.
30
Слънцето е светлина! Слънцето е топлина! Сгрява нашата душа – най – голямата звезда!
Елена Минчева – 5 б клас
31
ПРОЛЕТНА ИГРА
Искам аз да поиграя, да играя, да мечтая. Птичките да пеят, децата да се смеят. С приятелите си чудесни да измислям нови рими лесни.
Тияна – Мадлен Златева – 5 б клас
32
33
ЦАРСТВОТО „НЯКЪДЕ“
„Някъде“ далеч оттук, високо нейде в небесата, живее царят „Някойдруг“ със гущера си „Мук“.
Там царицата сияйна „Има“ се нарича, с рокли бляскави небесни тя модерно се облича.
Те готвач изкусен имат, виртуоз същински той е. С нож и вилица в ръка сътворява чудеса.
В тази приказна стрна искрен смях навред се чува. Музика и веселба всеки гост след туй сънува. 34
Камелия Минчева – 5 б клас
ГОРСКИ БАЛ
Три дни пчелички от цветята събират боички, за горски карнавал чуден нощен бал. 35
Шест сърнички от близките горички заедно играят и вас ще ви омаят.
Катеричките скокливи доказват, че са работливи. Жълъди раздават на работата се отдават.
Три лисички заедно със птички надписа подготвят, докато вълчици готвят.
Баба Меца носи ястия омайни от рецепти тайни. За парада те се сбират и костюми си подбират.
Вече всичко е готово, 36
кълвачът държи слово. Всички пляскат и сега Леприкорните показват им дъга.
Бала трички днички удължиха всички. Във сърцата им остана емоцията преживяна.
Иван Пенев 5 а 37
ФУТБОЛ
Всички деца по света обичат да играят някоя игра. Някои обичат компютърни игри. Други - волейбол,а трети - баскетбол.
Аз имам една игра любима и в нея, ако не слушаш съдията, бой ще има. Името на играта завършва със „бол“ и тя нарича се футбол.
За мене футболът не е просто игра и не само аз мисля така. За мен и много други по света той ни е просто в кръвта.
Стефан Стефанов 5 а кла 38
ПРОЛЕТНА КАРТИНА
Вървя си безгрижно и виждам красива градина с цветя. Ах, как искам над нея аз да полетя!
Да видя отдалече тези чудеса. Пъстри багри, облени в светлина, и пчелички работливи, кацнали на алени цветя.
Ах, тези лалета червени и росни тревици зелени. Искам аз сред тях да полетя. О, колко красива е пролетта!
39
Деница Донева – 5 б клас
40
СЪДЪРЖАНИЕ
1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16. 17. 18.
Вълшебната дума. – 3 стр. Из „Страната Зед“. – 4 стр. Как се появил света. – 6 стр. Из „Пътешествие до Eгипет“. – 9 стр. Щъркел и жаба. – 11 стр. Магични приключения. – 13 стр. Мисли. – 21 стр. Картина. – 23 стр. На море. – 25 стр. Ловец. – 26 стр. Майката – твоя ангел. – 27 стр. Дъга. – 29 стр. Слънчев ден. – 31 стр. Пролетна игра. – 33 стр. Царството „Някъде“. – 35 стр. Горски бал. – 36 стр. Футбол. – 39 стр. Пролетна картина – 40 стр.
41
42