МИСИЯ GoTeen РОДИТЕЛ

www.ngogrants.bg „Проектът GoTeen.si се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.“

“През погледа на детски психолог” Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и Българско психоаналитично пространство. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър. На следващите страници четете неговите препоръки в отглеждането на децата.

Оставете децата да научат уроците по трудния начин. Така ще вникнат истински в смисъла им и ще ги запомнят за цял живот. Водени от желанието да подкрепим децата си по трънливите пътища на живота, често допускаме една и съща, фундаментална грешка: лишаваме ги от истински, преживелищен опит, който да им даде реална представа за света. Поради тази причина, въпреки собствените страхове и опасения, е

002 tzvetantzanov.com

добре да овладеем тревожността си и желанието да се намесим превантивно. Да съпроводим детето в неговите откривателски пориви, осигурявайки му възможността да сгреши в една „контролирана“ ситуация е истински ценната позиция на родителя: в противен случай тази грешка го очаква отново, но на много по- висока цена.

Ако се правим, че не ги чуваме или забеляваме, те ще го правят, докато ги чуем или забележим. Много често децата не намират думите, за да ни кажат нещо. Тогава те ни го показват, за наше съжаление, използвайки всичко друго, но не и думи: действия, провокации, крясъци, симптоми.

цата ни в опитите си да ни накарат да реагираме. Тази наша реакция може да бъде разнообразна: да ги спрем, да ги подкрепим, да ги признаем или просто да ги приемем като нещо отделно от нас самите.

Колкото повече родителите се правим, че не виждаме, чуваме, разбираме, какво се случва, толкова по-упорити ще бъдат де-

Научете се да чувате, виждате, казвате, запазвате мълчание, въобще да реагирате, когато е необходимо. tzvetantzanov.com 003

Децата имат нужда да творят! Ако не им осигурим тази възможност, те ще го правят отново, но по начин, който възрастните възприемаме като разрушителен. Творческият импулс е присъщ за всяко здраво дете. Ако го подкрепим, имаме истински шанс да развием потенциала му. Ако се опитаме да го пренебрегнем или го потиснем, ефектът ще бъде много сходен с този, като да запушим клапана на тенджерата под налягане. Да-гръм определено ще има! Внимателно наблюдавайте, изследвайте и подкрепяйте

004 tzvetantzanov.com

проявата на креативните импулси у детето си. Когато то се „закачи“ за някоя дейност, го окуражете и задължително му опишете и покажете границите, в които може да твори. Ако не успява все още да намери някъде желанието си, отново го окуражете и отново му укажете рамките, в които може да го потърси!

Отдавна технологиите управляват хората, вместо да ни служат, а ние доброволно сме се превърнали в техни роби. С особена сила това важи за децата ни. Не сте съгласни? Мислите, че преувеличавам? Опитайте сега, в този момент да вземете таблета или телефона от ръцете на сина си, или просто изключете телевизора на дъщеря си. Ужас, а? Знаете ли защо се е стигнало до тук? Защото, вместо да обърнем внимание на децата си, предпочитаме да се занимаем със себе си, докато някой друг ги „гледа“ или „бави“… Родители, ограничете до

минимум ИЗЛИШНИЯ контакт на децата си с компютър, телефон или таблет - те са беззащитни срещу скритата им вреда. Заместете тези занимания с личен контакт, съвместно преживяване, разкажете интересна история или приказка. Словото развива креативността, а сдъвканият и изплют екранен образ подкрепя консуматорското мислене. tzvetantzanov.com 005

Децата обичат знанието. Те го обожават, дори... са влюбени в него. За съжаление, много от тях не подозират за тази своя страст. Зная, че твърдението „децата обичат знанието“ Ви звучи наивно, преувеличено или най-малкото невярно. Помислете обаче: какво друго, ако не любов към познанието е искреното детско любопитство, интересът към заобикалящия ги свят и въобще- непрекъснатото им превъплъщаване в изследователи и откриватели? Да, децата ни са жадни за зна-

006 tzvetantzanov.com

ния, проблемът е, че ние им ги представяме по неподходящ начин, с неподходящи средства и в неподходящо време. Бъдете мъдри родители, гледащи в бъдещето, а не в миналото: не е важно, каква е реката, с която напоявате децата си със знания, важно е потокът от информация и жаждата за научаване да не пресъхват, дори в неблагоприятни периоди.

Мястото и времето на срещата между родителя и детето винаги се определят от детето! Това, че сега сме уморени, заети или не ни се говори е лично наш проблем. Разбира се да сме подготвени за детските послания съвсем не означава да се принесем в жертва на „Негово Величество - детето“. Когато, следващият път решим, че искаме да обясним нещо изключително важно, касаещо заобикалящия ни свят, е добре да си дадем сметка, че точно в този момент, детето може да е заинтригувано от друго и нашето послание

да не успее да достигне до него. В подобен момент, всички усилия са труд, хвърлен на вятъра. Опознавайки добре детето си, можем да видим „зелената светлина“, която да ни позволи да посеем семенцата на знанието, което смятаме, че ще е нужно и полезно, вместо да ги „хвърлим“, просто защото сме решили, че сега имаме време за сеитба. tzvetantzanov.com 007

Това, че родителите искаме нашето малко и сладко детенце да остане завинаги такова, не означава, че то има същата потребност. Наследниците ни имат нужда да им позволим да пораснат! Децата имат нужда от подкрепа в своето израстване и това е абсолютно неоспоримо. Също така е абсолютно неоспоримо, че прекомерната грижа е нещо, което удовлетворява собствените ни потребности да се чувстваме полезни и нужни за някого, но осакатява безвъзвратно този, към когото е насочена тази „грижа“.

008 tzvetantzanov.com

Родители, огледайте добре ситуацията, планирайте внимателно важните етапи, обмислете добре постъпките си и действайте. Ако нещо пропуснете, детето ще си го набави само, но ако дадете НЕЩА В ИЗЛИШЪК, детето няма да може да се освободи от тях. Бъдете прозорливи: умерената липса развива, безконтролният излишък убива!

Майките и бащите се грижат по различни начини за децата си, защото възприемат света по коренно различен начин. Различните гледни точки и различният модел на комуникация развиват детето. Опасенията на родителя от това как другият се грижи за детето му, не са претърпели съществена еволюция: болшинството майки смятат, че съпругът им е безотговорен, безразсъдно самоуверен и немарлив в грижите си за детето, а болшинството мъже смятат, че съпругите им пък са непоносимо тревожни, натрапващи и хипнотизирани спрямо

наследниците им. Жените твърдят, че мъжете не могат да се грижат за децата, мъжете недоволстват, че жените глезят децата. Единствено златната среда, позволява на децата да се развиват нормално: достатъчно защитени, за да оцелеят физически, но и достатъчно свободни, за да се развият психически! tzvetantzanov.com 009

Понякога животът е несправедлив и това, макар тъжно е факт! Ако не обясним истината на децата си, ги обричаме на изначално, фундаментално объркване и неразбиране на света около тях. Да, за нас като хора и родители, също е трудно да приемем, че животът, понякога е несправедлив. В желанието си да „предпазим“ децата си от тази фрустрация, ние измисляме всевъзможни ЛЪЖИ, които да маскират нашата собствена тревожност по отношение приемането на реалността такава, каквато е. Представяйки околния свят

010 tzvetantzanov.com

като място в, което има само хубави неща, отсъстват лишения и доброто, винаги тържествува, никак не помагаме на децата си. Всъщност, ние ги осакатяваме! Родители, бъдете прозорливи: запознайте децата си със света в неговите реални измерения, защото, ако ги подведете с една „захаросана“ картина, утре реалността може буквално да ги убие!

Удряйки шамар на детето си, ние му казваме без думи: „Щом си ядосан, имаш право да биеш“. Когато детето порасне или се чувства по-силно в дадена ситуация, то неизменно следва тази логика. Подобен порочен кръг съществува откакто свят-светува и единствено от нас зависи да го прекъснем. Боят по същество не решава нищо. Напротив. Ако има проблеми, той ги задълбочава. Да удряме, означава да признаем пред децата си, че сме безсилни и в тази си слабост сме готови да прибегнем до крайна мярка. Разбира се, често децата имат нужда да бъдат „удържани“, да виждат, че граници има

и няма да им бъде позволявано да ги прекрачват, да усещат, че възрастният е достатъчно силен, за да ги спре и ще го прави всеки път, когато това се налага. Но, без бой! Стигне ли се е до ситуация в, която да удряме, означава, че сме „проспали“ целия възпитателен процес и това ни отчаяно действиею най-вероятно няма да доведе до нищо позитивно. tzvetantzanov.com 011

„Не ме гледай, какво върша - слушай, какво ти говоря!“ е нагласа, която, разбира се - не работи. Децата ще възприемат от вас точно това, което виждат, че правите, думите, без личен пример, са хвърлени на вятъра. Онова, в което ще се превърнат децата, прилича много на взаимодействието между пластелин и формичка: пластелинът ще приеме изцяло очертанията на формата, до която е притиснат. Абсолютно същото се случва при взаимодействието между детето и родителите. Ако искате наследниците Ви да притежават определени качества, то направете

012 tzvetantzanov.com

така, че те да ги припознаят у Вас; ако се опасявате да не тръгнат по „лош път“, то започнете да се борите първо със собствените си пороци. Децата изграждат себе си по пътя на подражанието: не е реалистично да очаквате, че може да ги възпитавате, само като им казвате кое е правилно и кое- не. Нужен е личен пример.

Поемането на отговорности постепенно трябва да премине от външно изискуемо към вътрешно присъщо. Жизнено важно е децата самостоятелно да отговарят за сигурността си. Типична грешка, допускана от повечето родители е свръх - протективността, спрямо собствените деца. Това, разбира се не е случайно: в опасенията си да не се случи нещо лошо на отрочетата им и в желанието си да не повторят техните, собствени провали, майките и бащите учат децата си да разчитат за всичко на тях и респективно - да не поемат никаква лична отговорност.

Оставени да се оправят сами в реалния живот, тези деца допускат скъпо струващи им грешки, или неподготвени за света, попадат в опасни ситуации, които иначе - при наличие на собствен опит, биха могли да бъдат избегнати. Ако искате да имате успешни наследници утре, постарайте се още днес да ги научите да се оправят сами! tzvetantzanov.com 013

Какво ви се иска като родители и какво може да постигне детето са две коренно различни неща. Да - вие може да го насилите да направни нещо извън желанието и възможностите му, но е ефектът ще е краткотраен. Престанете да мислите за детето си като за пряко продължение на Вашето желание. Това, че Вие самите не сте успели да постигнете определено нещо, не означава, че насилвайки наследника си да го направи, ще получите онази репарация, която мечтаете. Притискайки, когото и да е, Вие, индиректно му казвате да иска и да се стреми

014 tzvetantzanov.com

към диаметрално противоположното на Вашето желание. Запомнете: открийте къде са силните страни на детето Ви; опознайте слабостите му; ако искате да го насочите в определена посока го убеждавайте с личен пример, като се въздържате от излишни думи и наставления - те ще го отблъснат от намерението Ви.

Не плашете децата си с „Торбалан“, „Баба Меца“ или „Кумчо - Вълчо“, защото освен че им насаждате невярно възприятие за околния свят, отваряте широко вратата към устойчиво развитие на детските страхове и кошмари. Замислете се: не е ли абсурдна ситуацията, в която възрастните, за да накарат децата си „да слушат“, им вменяват животински страх от несъществуващи персонажи, а после се оплакват, че наследниците им са необичайно тревожни, притеснителни и имат разнообразни фобии и уплах от несъществени дразнители? Скъпи баби и дядовци, драги

майки, когато малките немирници прекрачат всички граници, когато стигнат до края на своите провокации спрямо Вас, не правете грешката да ги заплашвате с глупости. Фигурата на бащата е регулативният фактор, който трябва да ограничи мегаломанността на детските искания и да наложи спазването на определен, общ, семеен ред! tzvetantzanov.com 015

Подкрепете тийнейджърите в намиране на разликата между порнографията и съпреживяната интимност между мъжа и жената, защото живеем в странен и объркан свят, където нормата е считана за лудост. Както можеше да се очаква, жадуваната свобода от всякакво естество, се превърна в свободия, която вместо да ни даде нови усещания, ни отне съществуващите. С особена сила, това важи за интимния свят на човек.

моменти, когато младежите провокират дискусия по тази, деликатна тема: ненатрапчиво им помогнете да асоциират сексуалността като лично и интимно преживяване, а не, като сурогат за всеобщо ползване, ала „Биг Брадър“…

Родители, научете се да чувате повече, от колкото да говорите, за да не пропуснете подходящите

Подкрепете децата си в разбирането, че излагането на интимния свят на човек на показ не е геройство.

016 tzvetantzanov.com

Фондация „Цветан Цанов“ ... е създадена в името на дванадесетгодишния Цветан, убит зверски от шестнадесетгодишен ... на 23 август 2011г. Родителите на Цветан основават фондацията, за да предотвратят подобни трагедии и да подпомогнат намаляването на агресията и насилието между децата в България. Насилието над деца в България е сериозен проблем - според последните проучвания всяко трето дете е било или е жертва на насилие, а всяко осмо е било обект на сексуално насилие. Около 10% от случаите на насилие се случват между близки по възраст деца. Около 10% завършват с тежки, трайни наранявания или смърт. Нашата цел е да привлечем вниманието на обществото към този проблем и да атакуваме причините за конфликти между деца.

www.ngogrants.bg “Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация “Цветан Цанов” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.”