Персонализирани среди за образование и съвместна интелигентност на к-специалисти в България
Представените йерархически образователни нива се използват и при определяне на необходимите знания и умения на кспециалистите в глава втора. Тук ще използваме класификацията, за да сравним броя на завършилите горните образователни нива в България, Ирландия и EU27. Таблица 1.10. Страна 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 EU27 10,1 10,7 11,3 12,3 12,5 13,2 13,4 13,8 13,9 България 6,6 7,5 11,7 8,3 8,5 8,6 8,5 8,4 9,1 Ирландия 24,2 22,9 20,5 24,2 23,1 24,5 21,4 18,7 19,5 Таблица 1. 10. Брой на завършилите висше образование
От приложената таблица 1.10 се вижда, че преди световната икономическа рецесия (2007), броят на завършилите висше образование в България е около два пъти по-малък от този в EU27 и три пъти по-малък от този в Ирландия. В края на 2008 този показател започва да се подобрява за нашата страна.
Световните тенденции показват, че населението на Земята се стреми към трайно повишаване на образователното ниво и то към петото образователно ниво – висше образование. В нашата страна увеличаването на дела на младото поколение със завършено висше образование достига 36% 29. Голям интерес за изследователите представлява проекта „Образование 2005-2050”, разработен в Института за приложен системен анализ 30. Авторите 29
Национална стратегия за младежта 2010-2020. МОМН, София, 2010 Samir K.C., etc.Projection of populations by level of educational attainment, age, and sex for 120 countries for 2005-2050. World Population Program, International Institute for Applied Systems Analysis (IIASA), Laxenburg, Austria, 2010, http://www.iiasa.ac.at/Research/POP/humancapital.html?sb=11 30
| /Глава първа
71
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА
Катедра „Информатика”
обработват данните за 120 страни, които съставляват 93% от населението на Земята и доказват, че неграмотността ще се минимизира и клони към нула; все по-голям брой от населението ще достига висше образование (Tertiary Education).
Фигура 1. 16. Завършили 5-то (6-то) ниво на висше образование (в проценти) 72
/Глава първа |
Персонализирани среди за образование и съвместна интелигентност на к-специалисти в България
Авторите въвеждат понятието „Глобално развитие на образованието” - Global Education Trend (GET) и доказват, че развитието на образованието в дадена страна корелира с глобалното историческо развитие на образованието. GETпрогнозите са важни и за потвърждаване на втората хипотеза, че делът на к-специалистите от общата работна сила непрекъснато се увеличава и то със същият темп както се повишава образователното ниво. Интерес представлява сравнението в проценти на тези, които сега завършват трите нива на висше образование, в сравнение с тези, които са между 55-64-годишна възраст (фигура 1.16). За период от 30 години завършващите висше образование нарастват непрекъснато: за Корея – от 10% на 69%; за Ирландия – от 19% на 47%; за нашата страна – от 28% на 39%. Страни като Корея, Канада, Русия и Япония са с над 55% специалисти с висше образование. Едновременно с отчитане на броя на завършилите, ние използваме и известните в литературата индикатори KPIs (Key Performance Indicators), които отчитат както нивото на дадено висше учебно заведение, така е реализацията на неговите възпитаници през първите шест месеца след дипломирането 31. Ние се надяваме, че в очаквания нов Закон за висшето образование посочените индикатори ще намерят място. Политики на България и Ирландия в областта на развитие на докторантурата Докторантурата в Ирландия
31
Accelerating Bulgaria’s Convergence: the challenge of raising productivity”, World Bank, July 2007, http://bit.ly/cNW1FF | /Глава първа
73
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА
Катедра „Информатика”
Ирландският съвет за наука, инженерство и технологии (The Irish Research Council for Science, Engineering and Technology IRCSET) разработва план `EMBARK’. Този план подпомага развитието на докторантурата в Ирландия и стартира през 2009 година. Независимо, че според плана стипендии за докторантура се отпускат на граждани на ЕС, част от докторантите биха могли да бъдат и граждани на други страни. Или отново се доказва тезата, че Ирландия се превръща в притегателен център за младите хора, които ще работят като к-специалисти.
Докторанти в Ирландия 5000 4000 3000 2000 1000 0 Докторанти
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
3059
3429
3786
4339
Фигура 1. 17. Развитие на докторантурата в Ирландия
Стипендии се отпускат за редовни докторанти (full-time students), обучавани в ирландски висши учебни заведения. Размерът на стипендията е €24,003 годишно, която се разпределя както следва: €16,002 – на докторанта, а €8,001 –на обучаващото (изследователското звено). Според националният план за развитие на Ирландия (The National Development Plan) за периода 2007-2013 г. 3.8 милиарда е сумата за наука, а броят на докторантите ще се удвои и ще достигне 8000. Този брой съответства на търсенето на висококвалифицирани специалисти в 74
/Глава първа |
Персонализирани среди за образование и съвместна интелигентност на к-специалисти в България
индустрията на знания. Правителството на Ирландия се опитва да преструктурира системата за организация на докторантурите и подобри нивото на обучение и изследвания, които извършват докторантите. В обучението им се акцентува на изучаване и прилагане на нови статистически методи за анализ на данните, както и основни познания за бизнеса. Целта е да се комерсиализират изследванията. Предвижда се обучението на докторантите да се увеличи с една година или общо да е в рамките на 4-годишен курс. Докторанти в България 6000 5000 4000 3000
Икономическа криза
2000 1000 0
2000/ 2001/ 2002/ 2003/ 2004/ 2005/ 2006/ 2007/ 2008/ 2009/ 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010
Series1 3414
3998
4440
4834
5079
5163
4816
4353
3949
3850
Фигура 1. 18. Развитие на докторантурата в България
Една не по-малко важна задача, която си поставя правителството на Ирландия с развитието на докторантурата, е страната да се превърне във все по-атрактивна дестинация за американските фирми, разработващи нови ИКТ продукти и | /Глава първа
75
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА
Катедра „Информатика”
технологии. Водещи компютърни и софтуерни компании като , Microsoft, IBM, Intel and Dell водят преговори за разширяване на своята дейност в град Корк, Ирландия. Технически науки и технически професии Информатика
3000 2500 2000
Математика и статистика
1500
Физически и химически науки
1000 500
Природни науки
0
Стопански науки и администрация
Фигура 1. 19. Спад на обучаваните в докторантура (България)
Състояние на докторантурата в България За периода 2000-2005 година развитието на докторантурата, като процент на обучаваните по различни специалности, се развива успешно. В периода след 2005 година започва спад на обявяваните и заемани от докторанти места. (фигура 1.18.) Спадът на обучаваните по технически науки и технически професии е значителен (повече от 1000 за периода от 2005 до 2010). При останалите науки този спад е по-плавен (фигура 1.19).
76
/Глава първа |
Персонализирани среди за образование и съвместна интелигентност на к-специалисти в България
Според изследването на Арсенова32, съотношението между броя на докторантите към броя на студентите за периода 19992004 година е нараснало от 1,1% на 2,3% в нашата страна или докторантите са нараснали двойно. Ако сравним нарастването на докторантите с „отличниците” на ЕС, ще установим, че състоянието на процеса не е оптимистичен – в България докторантурата нараства едва с 0,02% на 1000 души население на възраст между 25-34 години. Това е една от причните нашите малки и средни предприятия да не са конкурентни – в тях липсват креативни и иновационни специалисти, които да генерират нови продукти, услуги и технологии. Един от признаците за преминаване към икономика, базирана на знание, е процентът на разпределение между бизнеса и академичната общност на успешно защитилите докторска дисертация по компютърни науки.
Фигура 1. 20. Пренасочване на висококвалифицирани специалисти към индустрията в САЩ и Канада
32
Арсенова, Искра. Докторантурата в България. Център по наукознание и история на науката. БАН. 2008 | /Глава първа
77
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА
Катедра „Информатика”
Когато този процент е по-голям в бизнеса, то тогава отчитаме развитие на наукоемките производства по различни отрасли и видове фирми (малки, средни и големи). На фиг. 1.16 се вижда, че от 2005 година в САЩ и Канада процента на привлечените нови доктори на науките в бизнеса, в различните индустрии е много поголям в сравнение с университетите. Виждат се два тенденции: нарастване на броя на специалистите с докторска степен, привлечени в бизнеса; намаляване на този процент в университетите. В европейската програма „Европа на знанието 2020” се изтъква ролята на така наречените триъгълници на знанието, които включат изследвания, образование и иновации.
Фигура 1. 21. Триъгълници на знанието: изследвания, образование и иновации
Триъгълниците на знанието, разработени от Fernando ERVÁS SORIANO и Fulvio MULATERO 33. третират силните и слаби страни на политиката в интеграцията на изследователската дейност, 33
HERVÁS SORIANO ,Fernando, Fulvio MULATERO. CONNECTING THE DOTS. How to Strengthen the EU Knowledge Economy. Institute for Prospective Technological Studies, Joint Research Centre, European Commission, 2009 78
/Глава първа |
Персонализирани среди за образование и съвместна интелигентност на к-специалисти в България
образованието и иновациите. Докато от първата конференция Europe of Knowledge, 2004, някои от релациите, свързани с изследвания, образование и иновации вече реално се прилагат в страните членки на ЕС, то някои от приоритетните за даденото изследвания насоките все още са предмет на целенасочени търсения. Една от релациите е свързана с използване на новите технологии за изграждане на образователни (изследователски) среди. На тези въпроси е посветена глава четвърта – персонифициране на средите за обучение през целия живот и споделяне на знания. За успешно развитие на триъгълниците на знанието са необходими значителни материални ресурси. За това всяка страна изгражда своите специализирани фондове за осъществяване на научноизследователската си политика. Когато говорим за научни изследвания в областта на синтеза между социални мрежи, компютърни и семантични мрежи, не можем да отминем федералната политика на САЩ. В процеса на редакция на тази глава от изследването, президентът на САЩ Барак Обама поиска значително увеличение на разходите за научноизследователска дейност през 2011 с 8% и да достигне 7,43 милиарда долара 34. Обама предвижда специализантите на Националната научна фондация (NSF) да се увеличат трикратно до 2013 година, а средствата за компютърни мрежи да се увеличат с 11.1%. Още по-впечатляващи са последните действия, свързани с допълнително финансиране на образованието в САЩ: 60 млрд. долара, предназначени за субсидии на големи банки, ще бъдат пренасочени за студентски заеми и реформиране на образователната система през следващите десет години. Освен това ще бъдат увеличени и инвестициите по програмата за предоставяне на преференциални кредити за образование на 34
Budget of the United States Government, Fiscal Year 2011, | /Глава първа
79
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА
Катедра „Информатика”
семейства със средни доходи. Ще бъдат подготвени и наети 10 хиляди нови учители по точни науки, технологии, инженерство и математика през следващите две години. „Подобряването на образованието в областта на естествените и точните науки, технологиите, инженерството и математиката е от огромно значение за конкурентоспособността на нашите студенти в икономиката на 21-ви век. Затова е необходимо да се обучат учители по математика и точни науки“, подчертава Обама 35. Ако тези данни за САЩ изглеждат твърде абстрактни при сравнение с България, нека да видим ситуацията в Сингапур. Страната провежда много агресивна политика за привличане на чужди инвестиции в областта на научноизследователска дейност и повишаване квалификацията на своите специалисти. Средствата, влагани за тези дейности не само са освободени от данъци, но първите 300 хил. сингапурски долара от тези средства се реимбурсират в размер на 250%. Могат да се посочат още редица примери (напр. нашата южна съседка – Турция).
Бюджет, Млн Лв
Фонд „Научни изследвания” 80,00 70,00 60,00 50,00 40,00 30,00 20,00 10,00 0,00
Series1
2005 г.
2006 г.
2007 г.
2008 г.
2009 г.
12,50
13,50
15,80
60,00
81,10
Фигура 1. 22. Развитие на фонд "Научни изследвания" 35
Obama Links Education Goals, Economic Recovery, Dan Robinson | White House 80
/Глава първа |
Персонализирани среди за образование и съвместна интелигентност на к-специалисти в България
Ще се спрем на два от фондовете, създадени в България през последните години. Фонд „Научни изследвания” Фондът е създаден към министерството на образованието, науката и младежта. Целта е да се финансират научни изследвания, които са част от: - Националния план за развитие на България; - Национални стратегически програми; - Ратифицирани рамкови програми на Европейския съюз. През 2008 и 2009 година фондът бележи своя ръст както в развитието си, така и по брой на финансирани програми за върхови изследвания. Национален фонд за иновации. Създаден през 2005 г. с цел повишаване конкурентността на българската икономика. Фондът се управлява от Агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия. През периода 20052007 са финансирани 320 проекта на принципа 50:50 (50% финансиране от фонда, 50%- от бизнеса), на обща стойност 50 мил.лв. Средната сума за финансиране на даден проект е в размер на 250 хил.лв. Текущото развитие на България не създава предпоставки за привличане на висококвалифицирани специалисти в малкия и среден бизнес. Една от причините е липсата на стратегии за комерсиализация на иновативни, наукоемки производства и създаваните от тях продукти. И тук на помощ ни идва пак държавната политика на Ирландия. Келтският тигър създаде национална политика за комерсиализация на продуктите, свързани с нанотехнологиите – програма 2010-2014 година. | /Глава първа
81
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА
Катедра „Информатика”
Последни научни политики на Ирландия: Основна рамка за комерсиализация на изследванията, свързани с нанотехнологиите – програма 2010-2014 36. Съществен извод от препоръките на Lux Research, консултанска агенция, която провежда изследването за комерсиализация на нанотехнологиите, е задълбочаване на международното коопериране, т.е. излизане на външни пазари чрез търсене на партньори. Друг извод е реализацията на публично-частната партньорска мрежа, на базата на която се акумулират значителни финансови ресурси: само за 2008 година тези средства са с 15% повече и достигат сумата от 18,2 милиарда долара. Основен аргумент за защита на нашата работна хипотеза за устойчивото развитие на България е сравнението от една страна на населението у нас и в Ирландия, а от друга - с произвеждания брутен вътрешен продукт на глава от населението. При изчисляване на стойностите са ползвани официалните и последни данни на Националния статистически институт в България и този в Ирландия (Central Statistics Office). Според нас, обхващането на почти цялото младо население на Ирландия (на възраст 18 години) в различни форми на средно специални и средно професионално (vocational training) образование е базата, на която се формат онези толкова необходими знания и умения както за преминаване към следващите две образователни нива (трите степени на висше образование), така и директното включване на млада квалифицирана работна сила (Labor Input) в икономиката на знания.
36
Ireland’s Nanotechnology Commercialisation Framework, 2010 – 2014. Forfas, 2010 82
/Глава първа |
Персонализирани среди за образование и съвместна интелигентност на к-специалисти в България
БВП на глава от населението
Ирландия $44 613,00
България $11 222,00
4 пъти по-малък БВП на глава от населението! US$, 2007
Фигура 1. 23. Сравнение на България и Ирландия. БВП на глава от населението, 2007
Изводите, който можем да направим при сравнение на двете икономики, са следните: -
един специалист в Ирландия произвежда четири пъти повече продукция от този в България; по-големият обем продукция е в резултат на повисоката производителност в Ирландия; по-високата производителност се дължи на повисокото ниво на образование и умения; по-високото образование е онзи входен продукт в икономическата система на Ирландия, която осигурява наукоемки производства.
Следователно, преминаването към икономика, базирана на знанията в България е стратегическата цел за нейното устойчиво развитие.
| /Глава първа
83
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА
Катедра „Информатика”
И накрая, в потвърждение на нашата хипотеза, ще приведем още един пример. Когато извършваме обзор на икономическото развитие на страната и нейното място в глобалната икономика, то ние не бихме могли да отминем проблемите, свързани и с икономическата рецесия 2007-2010. Ако за Ирландия навлизането в кризата е компенсирано от високата производителност на труда и наукоемките производства (например, цитираната програма за комерсиализация на продуктите от нанотехнологии, то при нас, поради характерните особености на нашата икономика, България навлиза в цикъла на кризата по-късно (юни 2008) и по-късно започва да излиза от нея. На следващата фигура е показан един почти пълен кръговрат на кризата за посочения период. Данните са на Eurostat.37. Според последните доклади на министерството на финансите и този на Международния валутен борд, България излиза от кризата, има съживяване на вътрешното търсене и пълно покритие на дефицита по текущата сметка с преки чуждестранни инвестиции. Таблица 1.10
2010
МВФ Икономически растеж Дефицит по текущата сметка (в % от БВП)
2011
МФ
МВФ
МФ
0-0,4%
1,00%
2,0-2,5%
3,60%
6,2 38
3,4
3,00%
2,9
Таблица 1. 10. Прогнози за икономически растеж на България
МВФ – Международен валутен борд 37
Business Cycle Clock. Наблюдение на България в световната криза: http://bit.ly/coGUw7 38 Прогнозата е от юни, 2010 на МВФ 84
/Глава първа |
Персонализирани среди за образование и съвместна интелигентност на к-специалисти в България МФ - Министерство на финансите
Прогнозираният икономически растеж, колкото и консервативен да е той, ни дава оптимизъм. Ако министерството на финансите гледа по-оптимистично (ръст от 3,6% през 2011 г), то МВФ ни „отрезвява” като намаля тази стойност с един процент. На фигура 1.20 в данните за месец август 2010 година забелязваме как нашата икономика, следвайки и другите страни, навалиха в зоната за „изплуване” от кризата. Наблюдавани страни: България – зелен квадрат; Ирландия- зелен пръстен;
EU27 – бял кръст в зелен кръг; САЩ – зелен кръг.
Юни 2008 – България навлиза в кризата
Август 2010 – България започва да излиза от кризата
Фигура 1. 24. България в цикъла на икономическата криза
Резултатите за излизане на България от кризата, посочени на фигура 1.20. ни дава основание да форсираме необходимостта от спешни реформи в областта на държавната политика за преминаване към икономика на знанията. | /Глава първа
85
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА
Катедра „Информатика”
Основни изводи и препоръки Българската образователна система – на ниво средно и висше образование, има фундаментална роля в процеса на прехода към пазарна икономика. Държавните инвестиции във висшето образование от началото на 70-те и 80-те години на миналия век създадоха добре квалифицирана работна сила за осъществяване на икономическата трансформация у нас. Като потвърждение на това може да се посочи и факта, че през изминалите 20 години на прехода много от тези специалисти се реализираха в чужбина, вляха се в интелектуалния потенциал на страни като САЩ, Канада, Австралия, Западна Европа. За да посрещне предизвикателствата на новото време, нашата страна трябва да изгради нова политика за преминаване към икономика на знанието. В условията на глобална икономка, на свободно движение на хора и услуги, България преминава към създаване на такава обществена и жизнена среда, при която се формират специалисти със знания и умения, конкурентни на световния пазар. Много от тези знания и умения са свързани с генериране на иновативни идеи и приложение на съвременните информационни и комуникационни технологии. Тъй като с всеки изминат ден все по-голям брой млади специалисти напускат страната, министерството на образованието (МОНМ) и министерството на икономиката (МИЕТ) трябва да подготвят Национален план за икономика на знанието.
преминаване
на
България
към
Икономическият преход в България е свързан и с прехода към нова образователна стратегия, към нова култура на обучение през целия живот. Само при успешно реализиране на подобен преход 86
/Глава първа |
Персонализирани среди за образование и съвместна интелигентност на к-специалисти в България
нашата образователна система ще създава специалисти на утрешния ден. Създаването на центрове за съвършенство, на технологични паркове, на съвременни формални и неформални центрове за учене през целия живот ще осигурят устойчиво развитие на страната ни. Готовността ни за устойчиво развитие е свързана с решаването на редица задачи, по-важните от които са следните: 1. Преориентиране на българската икономика към сектори с висока производителност като ИКТ и дигиталните медии. Към днешна дата българските инвестиции в информационни технологии са много по-малки от тези в други страни със сходен БВП на човек от населението. 2. Създаване на система за ранно откриване и подготовка на таланти; разработване на национална програма за креативност – от децата до хората в пенсионна възраст. 3. Интеграция на ВУЗ с малки и средни предприятия за приближаване на учебния процес до научноизследователския и до изискванията на практиката.. 4. Създаване на система за професионално-насочена докторантура при тясно публично-частно партньорство. 5. Инвестиране на знания и опит по време на целия професионален живот на специалистите, които от своя страна ги споделят и развиват. 6. Създаване на условия за привличане в страната ни на високотехнологични чужди компании, а от тук - за привличане на инвестиции; 7. Разработване на програма за внос, адаптация и реинтеграция на съвременни информационни и комуникационни технологии за подобряване качеството на живот на българина.
| /Глава първа
87
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА
Катедра „Информатика”
В приложение 1.3. е извършен SWOT-анализ на силните и слаби страни, на възможностите и потенциалните проблеми при преминаване на България към реална икономика, базирана на знания.
88
/Глава първа |